Jump to content
Ани

1932_05_12 Пътища на Мъдростта

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г.

Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир"

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932

Издателство Бяло Братство, 2006

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

„Мъдростта възглашава вън, издава гласа си по стъгдите.”

 

Притчи 1: 20

 

Добрата молитва

 

„Бог е Любов”

Може да прочетете цялата първа глава от Притчи Соломонови.

От прочетеното се вижда, че всички страдания в света произтичат от това, че хората не вървят по пътя на Мъдростта. Човек, който се спира при недоволството, при мъчението или при скръбта, той не разбира Живота. Те са неопределени величини – какво нещо е мъчението вие не знаете. Имате къща, но сте недоволни от нея, не харесвате прозорците – в какво седи хубостта на прозорците? Прилича ли прозорецът на една красиво облечена мома? Не, красотата на прозореца седи в навлизането на изобилна светлина. Малките прозорци не са красиви – колкото прозорците са по-големи, толкова са по-красиви. Казвате за някой човек, че не е красив, но лицето му е красиво. Кое е по-добре – лицето му или друго нещо да е красиво? Лицето трябва ли да е голямо, за да възприема повече светлина и сила? Всъщност силата на лицето не е в това, което възприема, а в това, което дава, което излиза от него. Ако от лицето не излиза нещо, това лице е грозно. Когато някой човек се намръщи, когато свие своите вежди и устни, той взема, а не дава. Красиво лице е това, което дава, когато всяка негова част дава. Най-красиво е лицето, когато всички негови части са живи и дават.

Сега трябва да схващате нещата правилно. Всички вие седите в Живота с по един лотариен билет. Някои от вас са четиридесетгодишни и винаги са чакали да им се падне нещо, други двадесет години са чакали. Всеки един от вас има по един лотариен билет и по три пъти на ден го гледа, седи, ляга, моли се на Бога дано спечели нещо от него. Някой път в продължение на шестдесет години чакате, а понякога заминавате за другия свят, без да се тегли билета ви. Някой път шестдесет години чакате, излиза номерът ви, но се оказва празен – дават ви разписка, в която пише, че вашият билет не печели нищо. Всеки билет за Живота струва шестдесет лева. Значи, шестдесет години вие сте чакали да получите нещо, да ви излезе номера, но освен че не сте спечелили, но и шестдесет години изгубихте, и парите, които дадохте, изгубихте.

Човек очаква нещо като сполука. Прав е да очаква, но той трябва да знае дали това, което очаква, ще стане, или не. Някои от вас могат да кажат: „Еди-кой си гадател предсказа, че човекът ще стане богат.” Прав е, но при какви условия? На някой, който има двеста-триста декара земя, който я разработи и направи десет декара лозе от нивите, ще му предскажа, че след двадесет-тридесет години ще бъде богат. Но той може да каже: „Ще дам тази нива на наемател на изполица.” Ако дадеш на изполица и наемателите обещават, а нищо не дават, тогава какво ви ползва това, което имате? Това е вярно и по отношение на Живота. Всеки един човек се самозаблуждава в нещо. Някой се самозаблуждава, че като свърши училище, ще заеме висок пост и ще си нареди работата – някой път това става, а някой път не става.

Когато за първи път повикали човека на Земята, която тогава била като райска градина, той започнал да избира какъв занаят да хване. Помислил за градинарство, но си казал, че тази работа не е за него, защото няма кой да гони мухите по листата. Стигнал до един човек, който предял и си казал: „Този занаят е лесен.” Онзи човек обяснил:

– Изтеглям тънки нишки, за да връзвам мухите, които ядат дърветата.

Тогава се явил паякът и казал:

– Вземаш ли ме за ученик?

– Вземам те.

Паякът се учил при него, почнал да преде, станал по-майстор от учителя си и накрая казал:

– Няма да ги гоня по дърветата, но ще направя примка и като кацне някоя муха в нея, ще я питам защо ходи по дърветата да яде цветовете.

Вие се смеете на този паяк, че не могъл да си избере занаят – той се сърдел на мухите и на пеперудите, че ходят по дърветата. Това се отнася до човека, който често се занимава с някой занаят, несъответстващ на неговия живот – това е губене на време. Както ти чакаш от билета, така и този паяк понякога по десет дена чака да хване някоя муха и стои гладен, понеже няма друг занаят. Отначало мухите не знаели и се хващали, но после се научили и паякът започнал да гладува. Гладуването в света, това са непостигнати желания. На всеки, който като паяка чака да хване муха, но не хваща, желанията му са непостигнати. Непостигнати желания са тези, които не вървят по онзи Божествен път.

Някой казва, че човек трябва да е млад, здрав, да се храни добре. Човек се е родил здрав, но после е станал болен. Човек трябва да знае как да се храни. По механическия закон вие може да сложите в един чувал колкото жито искате, но в стомаха си не можете да сложите много жито, защото ще се увреди – клетките на стомаха са разумни. София не е разумна, но софиянци са разумни; София не сте я срещали, но софиянци сте срещали – те са разумни, културни, някои са по-разумни, а други – по-малко разумни. Стомахът е като София, но стомашните клетки са много умни и са специалисти. Ако турите в стомаха неподходяща храна, всички клетки гладуват и я изхвърлят навън – тези стомашни клетки са много по-умни, отколкото своя господар. Но хората мязат на онзи гръцки поп, който кръстил десет деца в студена вода и те умрели. Винаги, когато човек не може да роди нещо, което да е свързано с някаква идея, то умира. Страданията са необходимата връзка, която показва какви трябва да бъдат отношенията в света.

Вие толкова време посещавате събранията. В какво седи набожността, каква е нуждата на Господа от нашето вярване? Ако някой влезе в училище и вярва в учителя си, каква полза носи този ученик на учителя си? Ученикът трябва да се учи. Степента на Вярата се определя от прилежанието на ученика – ако прилежанието му е голямо и ако е придобил нещо в учението, той има Вяра в учителя си. Вярата едновременно трябва да предизвиква Обич и Любов и ако не може да предизвика Любов и прилежание, то тя не е истинска Вяра. Всякога може да опитате силата на вашата Вяра и всеки един от вас трябва сам да се опита, за да види доколко има Вяра – от тази Вяра, която имате, зависи вашето щастие. Трябва да знаете колко е силна Вярата ви.

Някой път имате главоболие или ви се зачервят очите – вие не знаете причините и го наричате възпаление на очите, но това възпаление не е дошло произволно. На хора, които много пият, винаги върхът на носа им е червен, следователно щом се зачерви върхът на носа, причината е в пиянството. Също така, ако човек има неестествени желания, носът пак става червен. Нито вино, нито ракия, нито неестествени желания – човек не трябва да слага върху мозъка си по-голяма тежест, отколкото може да носи. Най-малката прашинка, турена в окото, знаете ли колко тежи? Една мисъл може да ви причини много големи страдания. Вземете например мисълта, че някой може да ви убие – тази мисъл откъде е дошла? Друг път ви идва идеята, че не ви обичат; несъвместимо е това – ако никой не ви обича, никога не можете да дойдете на Земята, а щом сте на Земята, тогава най-малко двама души ви обичат. В такъв случай твърдението ви, че не ви обичат, не е вярно. Въпросът седи така: има някой, който ме обича, но аз не го обичам. Въпросът има два начина на разглеждане: ако някой не ви обича и вие не го обичате, коя е причината; ако някой ви обича и вие не го обичате, коя е причината? И в двата случая причината е една и съща. Ако вас не обичат, причината е същата както в случая, когато вие не обичате. Тогава питам: тоз, когото не обичат, вие защо не го обичате? Ти казваш: „Не ми харесва.” Тогава и онзи не харесва вас. Ти не виждаш никакъв недостатък в себе си, но другите виждат. Тогава къде е Истината? Казва се: „Истината ще ви освободи.”

Когато имате правилни понятия, страданията ще изчезнат или най-малко вие разумно ще се справите с тях. Например трябва да режеш ноктите си. Има части на тялото, които не са чувствителни, а пък има части, които са чувствителни – защо някои части не са чувствителни? Ноктите не са чувствителни по единствената причина, че са една написана книга. Когато погледнете нокътя на показалеца, може да гадаете какво има във вас – дали сте скържави, или не, дали сте ученолюбиви, или не, дали сте благородни, или завистливи. Всеки нокът показва по каква причина са станали нещата. Някои режат ноктите си, за да изтрият написаното, но не могат – тази книга е такава, че колкото повече се изтрива, толкова повече расте. Вие притежавате известни дарби, които трябва да разработвате.

Вие имате за онзи свят същата идея, каквато една млада мома има за момъка: тя фантазира, че ще дойде нейният възлюбен, че ще живее като царица, ще има ядене и пиене, а тя само ще се потрива. В онзи свят има интензивен живот и там не може да влезе невежа, който казва, че не знае това и онова. Ако това, което правите на Земята, там го направите, за десет хиляди години няма да ви допуснат да стъпите. Жената само за един плод вече от осем хиляди години е изпъдена от Рая. Заради две ябълки първите хора за осем хиляди години са изпъдени от Рая. Вие мислите, че да се отиде в онзи свят е лесно. За да отидете в онзи, Божествения свят, непременно се изисква един чист и Божествен живот. Ще кажете: „Тогава кой ще влезе в Небето?” Ние под Небе разбираме разумните хора, които са съвършени – те не могат да пуснат при себе си невежи хора. Допуснете, че вашето обоняние е развито – може ли да допуснете до себе си някой човек, заразен от проказа? Болестта е едно нещо, а Любовта е друго нещо – Любовта не значи да търпим всичките миризми на болния, благодарим за такава „любов”. Любовта има за цел да подкрепи Живота, а не да подкрепя болния. Когато е болен някой, той може да бъде гледан, но целта на Любовта не е да гледа болни, целта на Любовта не е да търпи грешните – това са вметнати неща. Целта на Любовта е да развие добродетелите.

Вие казвате, че трябва да се търпи – търпението е присъщо на един свят, където хората не живеят добре. Когато говорим за търпение, подразбираме един свят, където хората не живеят добре – когато единият човек е добър, а другият е лош, ние казваме, че последният трябва да се търпи. А когато и двамата са добри и се обичат, тогава каква нужда има да се търпят? Ако ви е дотегнало търпението, вие може да го смените с нещо друго. С какво може да смените търпението?

Реплика: Със самообладанието.

Самообладанието също има известни черти като търпението. Може да търпиш, когато вземат нещо от теб, когато постъпват несправедливо спрямо теб. Да допуснем, че сте дошли до крайния предел на търпението и казвате: „Човек не трябва да търпи!” Щом не искате да търпите, какво трябва да правите? Търпеливият човек е мързелив. Значи търпението трябва да го замените с Разумното слово.

Един човек може много лесно да бъде възпитан. Вие имате деца; говорите, говорите на едно дете, но нямате метод на възпитание – казвате: „Това дете не може да се възпита.” Един професор в Америка направил следния опит: обзавел една малка стая с малък прозорец, а целият под бил направен от мед, за да може да се пуска електричество. Непослушното дете го слагат в стаята и то започва да блъска нещата, при това блъскане излиза електричество и през детето минава ток. Като направи няколко пъти така, то се отказва и вече гледа с респект на всичко. Така и вие, когато понечите да направите нещо, Господ пуска тока, но вие скъсвате жицата. Заради това на стари години детето почва да бие майка си.

От ваше гледище не би трябвало да има никакви бури, не трябва да се люлеят листата, всичко трябва да бъде тихо. В света, в който живеете, вятърът, причиняващ наглед големи бури и болки, носи и голяма полза на растенията – усилва тяхното кръвообращение, доставя храна, спомага за слънчевата светлина и причинява едно вътрешно обновяване на растенията. Ако нямаше мъчения, скърби, страдания, щяхте да приличате на рохки грънци, които като ги бутнеш, се чупят, а пък чрез несгодите човек става пъргав и еластичен. Който е боледувал много, лесно преодолява една нова болест, а други, които не са боледували, могат да умрат.

Вие сте в една такава стая, по чийто под е пуснат електрически ток. Един проповедник ми разказваше: „Какво ми дойде до главата, аз говорех, че жените не трябва да носят скъпи коприни, а моите дъщери, като пораснаха, и те почнаха да носят такива коприни, и те не слушат. Хората ми казват сега: Ти учеше другите, а как не можа да научиш своите дъщери!...” Значи само с говорене не става. Ако бях на мястото на проповедника, щях да кажа: „Купете си още по-хубава шапка, още по-хубави дрехи – от хубави по-хубави!” Аз така бих проповядвал и тогава щеше да се получи добър резултат: бащата щеше да загази, да осиромашее и най-после щеше да дойде време дъщерите му да ходят без шапки. Те ще задлъжнеят, електрическите токове ще почнат да ги разтърсват, без да става нужда да ги възпитават другите хора отвън. Така и Природата възпитава: каквото поискаш, тя ти го дава, но след всички тези шапки ти ще фалираш и ще дойдеш до едно място, където ще страдаш. Природата ще ти даде желаното, но за всичко, каквото ти даде, ти ще отговаряш. Какво се крие под думата хубава шапка? Аз нямам нищо против хубавата шапка, но да има и съответна глава, а на една лукова глава хубавата шапка нищо не струва. На хилаво тяло хубави дрехи не струват. Ако главата няма хубава мисъл, шапката не е на място.

Ние често изпадаме в друга една крайност. Природата не е скържава като нас, тя иска децата й да бъдат облечени първокласно и не щади средства за дрехите, които искате. Ако Бог е облякъл пеперудите, чиято дреха за петстотин хиляди лева не може да я направите, колко повече един човек може богато да се облече. Човек трябва да се облече, но в тази външна дреха трябва да има нещо, което да съответства на някаква добродетел. Например искаш да имаш златен пръстен – трябва да имаш това злато отвътре. Искаш да имаш някой скъпоценен камък, но трябва да имаш отвътре такъв скъпоценен камък. Някой може да се самозалъгва, че неговият камък е скъпоценен. Трябва да носите и да дадете израз на великите добродетели – само така човек може да бъде учен и разумен. А всички трябва да станете учени, силни, да станете хора, които знаят, че трябва да учат. Има неща, които не се купуват, които всеки трябва сам да изработи. Добродетелта не се купува, тя се изработва. Например трябва да изработиш своята предвидливост[1], за да знаеш какво ще ти се случи – да го предвиждаш, да го чувстваш. Или трябва да знаеш как да запазиш добрите отношения, да знаеш как да запазиш приятелството.

Вие казвате, че Бог е Любов, че Бог живее във всеки човек. Тогава Бог живее в умовете и в сърцата на хората. И всеки ден от Невидимия свят Ангелите ви слушат какви глупости говорите – даже най-добрите от вас говорят глупости. След като сте разговаряли с една сестра, казвате: „Тя е смахната, малко й хлопа дъската, няма маниери – я виж каква й е шапката!” Не е лошо човек да критикува, но да прави критика на място, която да отговаря на известни истини; не само да предполага нещо, но точно на място да го каже. Ако човек постоянно само критикува, на какво ще заприлича светът? Светът се нуждае от много малко критици. Трябва да се изнесат хубавите и лошите страни. Вие вземате мястото на критици, но когато критикувате, какво трябва да направите? Трябва да напишете някому едно анонимно писмо: „Според мен ти трябва да постъпиш така и така.” Напишете му едно хубаво писмо, че човек, като чете вашата критика, да се ползва. Понякога не е необходимо да си споменавате името. Ще кажете: „Сестра, вие имате хубави, но имате и слаби страни: много мигате, езикът ви е много къс, много мислите, а малко говорите, лъжете по малко.” Трябва да си удължите езика малко – човешкият език е къс, аз бих желал да имате език като у животните. Много пъти това, което хората говорят, не са техни мисли. Например дойде някой и ви каже някоя новина, която не сте проверили. Често пъти по селата някоя баба чува някоя новина и казва: „Ще я кажа само вие да я знаете”, отива на друго място и там казва същото – скоро цялото село узнава. Ако новината обиколи цялото село, какво е спечелила бабата? А после, след като я хванат, казва: „Не съм говорила аз.” Ти разказваш на десет места това, което си чул, но мислиш ли, че тези хора ще задържат това, което са чули? Не. Неща, които не са точно проверени, не трябва да се казват – трябва да казваме неща, които са точно проверени. Често има същества, които ти продават своите стъкълца и казват, че са скъпоценни камъни.

Вместо да се занимава с великия закон на Любовта, човек по цял ден се занимава с неща, които нищо не могат да му допринесат. Например на еди-коя си ваша съседка мъжът й донесъл някакво богатство, копринена рокля или лачени обуща и всички цял месец все за това говорят. После се заражда кисело чувство защо и твоят мъж не ти е донесъл копринена рокля. Да допуснем, че и ти имаш копринена рокля – какво си спечелила? Ще те заровят в копринена рокля. На онзи свят какво ще занесеш от своята копринена рокля? Казва някой: „Да си поживеем!” – няма никаква философия в това живеене. Роклята, която се скъсва за една година и избелява на цвят, аз не бих я турил на гърба си. Дрехата никога не трябва да остарява, както е у птиците – такава е била дрехата, с която е бил някога облечен човек. А сега обличат дрехи, които никак не са хигиенични и вследствие на това се явяват много болести. Сегашната мода какво е направила? Ако платът е много прост, той не е здравословен. В плата трябва да прониква въздух. После, вие обичате да носите пристегнати дрехи – арабските коне ги стягаха с каиши отдолу, за да бъдат в постоянно напрежение. Дрехата трябва да бъде свободна, здравословна, за да циркулира правилно кръвта. Също така по-рано носеха обуща с високи токове, които пристягаха пръстите – и от това пристягане на пръстите се зараждат много болести, мазоли и прочее. После, едно време мъжете носеха високи яки и приличаха на впрегнати волове. Задната част на врата не трябва да се стяга много, а трябва да бъде еластична, мека. Едно време жените носеха кадифени шапки, но сега почнаха да носят малко по-хигиенични шапки.

Постоянно трябва да решете косите си, за да вървят в едно направление, защото каквито са косите на човека, такава е и неговата мисъл. Косите не трябва да бъдат разчорлени, постоянно трябва да ги гладите с ръка, да вървят гладко. Ако вашата коса не се подчинява на ума ви, тогава как ще можете да работите в света. Аз считам за знание умението да почерни човек косите си. Сега косата на някои побелява от незнание, мъчение, скърби. Има едно естествено побеляване, има и едно неестествено побеляване, подобно на замазването на стаите, които не са бели, а само стените им са белосани. Белият цвят на косата показва, че човек няма користолюбива цел, че всичкото си богатство, което има, раздава, че за себе си не мисли. А пък друг път виждаш хора с побелели коси, които повече мислят за себе си, отколкото за другите – такива имат фалшива бяла коса. Бялата пръст не ражда, а черната земя ражда. Тогава, от ваше гледище, каква трябва да бъде косата на човека? Според мене косата трябва да бъде бяла, но като тубероза естествена, а не от скръб побеляла. Косата трябва да се мени, да придобива най-малко по три краски през деня: вечер при залез Слънце трябва да става черна, сутрин да става руса, а когато Слънцето е в зенита, да бъде бяла. Когато косата мени своите нюанси, тя е здравословна и когато я пипнеш, усещаш, че е здрава.

Човек трябва да има разумна мисъл, понеже светът, в който живеем, е разумен и тези, които го управляват, са красиви. Те не са стари, а са свежи, в тях има жив поглед, нищо костеливо няма да видиш в тях. Един Ангел като го видиш, няма да разбереш на колко години е, все ще мислиш, че е на тридесет, а той има хиляди години живот. Неговото лице е младо. Защо Ангелите не остаряват? Защото не се мъчат. Само човек, който се мъчи, остарява – грижите, скърбите на хората ги състаряват.

Вие търсите Бога, нали? На всяка стъпка Бог ви говори отвътре, че не трябва да живеете както сега – този живот е на миналото и трябва малко да го измените. Например дойде ви страдание или една отрицателна мисъл – защо не може да я промените, да я погледнете тихо и спокойно, да се позасмеете малко на страданието, да считате, че то е ваша привилегия? Искам да се отпушвате, защото сте направили в себе си бентове. Отпушете всички тези бентове, нека си върви течението, за да бъдете съвършено естествени! Това не означава да говориш каквото искаш, това не е естествено. На музиканта тонът е определен.

Когато срещнете един човек, колко думи трябва да му кажете и как трябва да започнете? Вие казвате:

– Отде идеш?

Онзи отговаря:

– Не зная отде ида.

– Къде отиваш?

– Не зная.

– Къде се спираш?

– В хотел „Лондон”.

– Колко време ще седиш там?

– Като си замина, ще ти кажа.

– Колко плащаш?

– По петдесет лева на вечер.

Откъде ида не зная и накъде отивам не зная, а къде се спирам и колко плащам зная. Обаче откъде идват тези пари? В Америка има обичай, когато спреш в някой голям хотел с десет-петнадесет етажа, да ти кажат: „Ето тук има голяма кука и дълго въже, при пожар да знаеш как да бягаш.” В България такива въжета няма.

Самовъзпитанието изисква при всичките несгоди и неволи в Живота да имате Знание. Вие се спирате върху една мисъл и казвате: „Защо Господ направи света така?” Този въпрос са го задавали хиляди хора преди вас, но никога досега не е даван отговор защо светът е така създаден. За мухата светът е създаден според мухата, за вола – според вола, за хората – според хората и за Ангелите – според Ангелите, всеки свят съответства на съществата, които живеят там. Аз не виждам в света нещо лошо, но има нещо неразбрано в този свят – в теб остава мисълта, че нещо не ти достига. По-богат от баща ти няма, но не само баща ти трябва да бъде богат, а и ти трябва да се запретнеш да работиш; не само учителите трябва да бъдат способни, но и ти трябва да се запретнеш да учиш. Ако ходите окъсани, дължи се на това, че не работите и не учите. И ако има някой невежа, той ще се оплаква, че баща му не го праща на училище, че училище нямало в тяхно време. Целият свят е едно Училище.

Ще ви приведа пак разказа за онази знаменита селянка от варненско, която минаваше за мързелива, имаше две слугини, но след като изпадна, към четиридесет-петдесет години стана учителка и започна да учи другите как се тъче и преде. Вие как ще се научите да говорите на хората? Човек никога не може да предаде на другите това, което не е опитал. Никога не можеш да говориш за Любов, която не си опитал, никога не можеш да говориш за Вяра, която не си опитал, никога не можеш да говориш за Знание, което не си опитал. Може да говориш, но в пълния смисъл не може да се предаде това Знание, което не си опитал. Следователно трябва да започнете с нещата, които знаете.

Някои от вас са суеверни и казват, че във вторник и петък не трябва да се почва работа. Защо във вторник не вървят работите? Понеже във вторник имало войни, бой и който излезе навън, пукват му главата, а в петък е опасно, защото тогава стават любовни работи и ако излезеш, можеш да се оплетеш. Тогава понеделник остава на Луната, сряда – на търговията, четвъртък – на благородството и на аристократизма, а събота е на набожните хора, които трябва да се молят. Съботата е още по-опасна от вторника и от петъка. Ако в събота не се молиш, работата е зле, затова дойде ли събота, ти през целия ден трябва да се молиш, за да не те сполети някое зло. А в петък защо да е зле? Ако излезеш в петък и не знаеш как да обичаш, работата ти ще бъде зле и ще се върнеш със счупено сърце – за този, който не знае да обича, петък е опасен. В петък сърцето ти трябва да е на място. Защо петък е лош? Защото сърцето ти не е на място. Защо вторник е лош? Защото волята ти не е на място. Ти казваш: „С любов работата не става”, но какво разбираш ти под думата любов? Любовта носи Живот, изобилие – всички блага в света идват по закона на Любовта. Но това не е онази привидна любезност, която хората имат. Онзи, който ви обича, ще ви донесе нещо и ще си замине. Когато светлината минава и заминава, тя ви обича, тя донася нещо и излиза навън, пътува – това е законът на Любовта. Светлината и топлината като идват заедно, всичко донасят – плодове и всички блага. Когато излизаш в петък, трябва да бъдеш като светлината и топлината. Ако не бъдете в този ден като светлината и топлината, ще приличате на свещи, които не могат да се запалят и всеки ще ги отхвърля настрана.

Някой ще попита може ли човек да бъде светъл. Човек е запалена свещ и трябва да се усили неговата Светлина. Всички трябва да бъдете умни, мъдри трябва да бъдете всички и тогава новият ви дом, който ще построите, ще се преобрази. Нали в бъдеще ще остареете и животът ви съвсем ще се обезсмисли? Когато остареете до седемдесет, осемдесет, а някой може би и до деветдесет години, къде ще намерите утеха в себе си? Утехата е в онази Любов, която носи вечно подмладяване – човек трябва да влезе в закона на подмладяването.

Въпреки че остарявате, не вярвайте в остаряването; въпреки че умирате, не вярвайте в смъртта. В какво трябва да вярвате? Казвате: „Аз не го ли виждам това?” Ако аз дегизирам някого така, че го направя стар, трябва ли да повярвам, че е стар? В театъра млади хора на двадесет години се дегизиран като старци. Вярваш, че си стар, докато си на сцената, но когато слезеш, не си вече стар. Кажете си: „Ние сме актьори и условията на актьорството изискват ние да сме стари, но не сме стари! Актьорството изисква някой път да плачем, но ние не сме плачливи!” Понякога с четири реда сълзи плачеш, но кой би повярвал в сълзите на актьора?

Същественото е да дойдем до искрения Живот. Човек, който страда, цялата Земя може да носи на гърба си – щом не може да носи цялата Земя на гърба си, той не е страдал. Аз търся хора на страданието, аз съм петимен да видя човек, който страда – много красиво е страдащото лице! Аз не съм намерил още страдащ. Някой казва: „Знаеш ли колко страдам?!” Погледна го и отговарям: „Не си дошъл още до страданието; до скръбта си дошъл, а в страданието има нещо обновяващо, има Надежда.” Човекът на Надеждата е в положението на змията, която е хвърлила кожата си – погледът му е жив, с надежда, а не с обезсърчение, сериозен. В света страданието носи най-хубавите работи. А пък Радостта, която човек може да има, е качество на Ангелите – тя означава, че човек е влязъл в техния Живот. Страданието е нещо възвишено, благородно. Всички светии са страдали, Христос е страдал, всички Учители са страдали – страданието е последното, с което завършва еволюцията. Йоан, когато се пренесъл в Невидимия свят, попитал: „Кои са тези в белите дрехи?” Казали му: „Те са, които са минали през голямото мъчение, минали са през страданието и сега са облечени в бели дрехи.”

Аз не искам да ви представям живота такъв, какъвто не е, да ви казвам, че ще бъдете късметлии. Ще ви кажа, че в първата фаза ще бъдете недоволни, във втората фаза ще се мъчите, в третата фаза ще скърбите, а в четвъртата фаза ще страдате. Ако можеш да превърнеш недоволството, ще имаш едно богатство; ако превърнеш мъчението, ще имаш второ богатство; ако превърнеш скръбта, ще имаш трето богатство, а пък ако превърнеш и страданието, ще имаш всичкото богатство. Недоволен си, мъчиш се, скърбиш, страдаш – това са състояния, които трябва да превърнеш.

Епиктет 20 години живял при един римски патриций, който имал две хиляди роби и бил много своеобразен. Той често биел Епиктета, но последният само се поусмихвал. Страшно се гневял римският патриций от това, а Епиктет му казвал: „Един ден ще разбереш.” Случило се веднъж, че господарят силно притиснал крака на Епиктет, който му казал: „Както ми притискаш крака, ще го счупиш, а като се счупи, няма да мога да ти върша работа.” Патрицият се зачудил на неговото самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, където живял свободен.

Ако един човек, който нямал познанията на християнството, е живял така, тогава вие, които ги имате, как трябва да живеете? Вас са ви учили малко по-другояче, по-друго възпитание имате: някой ученик отива при учителя си и му казва да му пише по-висока бележка, за да мине. Учителят може да му пише по-висока бележка, но в живота той ще има пак слаби бележки.

Това, което сега придобиете, ще го притежавате през цялата Вечност, следователно заслужава си човек да изучава пътищата на Мъдростта. Първото изискване е да имате силна Вяра, да бъдете пълни с Любов – Любов, която да лекува даже. Ако обичаш една болест, ако ти стане много приятна, тогава тя ще си замине. Аз съм виждал хора, които при треска вземат стомната и отиват за вода. След един-два месеца треската ги оставя, а пък онзи, който се бои, с години може да има треска.

Събуди в себе си Божественото, мисли за Божест¬веното, за да те освободи от всички мъчнотии! Човек трябва да събуди Божественото в себе си и като го събуди, то ще бъде всесилно в него. Ако не го събуди, ще трябва да ходи на чешмата, а когато го събуди, ще има в себе си извор.

Основното нещо трябва да разберете: щом си недоволен, подложи недоволството на научно изследване; щом имаш мъчнотии, подложи мъчнотията на научно изследване; щом скърбиш, подложи скръбта на научно изследване; щом дойде страданието, подложи страданието на научно изследване и виж какво Бог е вложил и кои са причините. Когато дойдат дните на изпитанията, трябва да сте готови. Трябва да вървите по Пътя на Мъдростта сега, та когато дойдат дните на изпитанията, като се обърнете към Мъдростта, да я повикате и тя да ви говори. Вслушвайте се в Доброто, което живее във вас. Не казвайте, че във вас няма Добро – във всеки човек има Добро. Човек трябва да се вслушва в себе си и да вярва в това Добро. Като каже, че в него няма Добро, означава, че не го е развил, не го е използвал.

Сега бъдете силни в Словото. Прилагайте Словото, прилагайте търпението, говорете на себе си. На себе си да говори човек е най-интересно – трябва да кажеш на себе си: „Ти си много даровит, но дарбите ти не са развити; много Любов имаш, но не си я проявил; много Сила имаш, но не си я развил; за Небето си кандидат, но не си готов още.” Дълго време имаш още да учиш на Земята и ще се стегнеш да учиш. Ако искате да отидете пред Царските врата, трябва да нарисувате една хубава картина. Ако работите, тогава ще ви приемат – ще трябва да изпеете една хубава песен, да изтъчете едно хубаво платно, да напишете едно хубаво произведение, за да ви приемат. Представете си, че поискат да кажете нещо от Евангелието и вие не можете. Някои от вас даже и Евангелието не знаят. Например, в 10-и стих на 10-а глава от Евангелието от Йоана какво пише? Ще кажете, че Духът ще ви проговори. Какво пише в 15-а глава, 1-и стих? – „Аз съм истинната лоза и Отец ми е земеделецът.” Трябва да знаете поне първия стих от всяка глава. От всинца ви искам да научите първия стих от всичките глави на Евангелието от Йоана. За идната седмица ще научите първите стихове на първите седем глави.

Не трябва да приличате на онзи американски професор, който отишъл на пощата, но си забравил името и трябвало да се върне вкъщи, за да пита жена си – това вече е едно болезнено състояние. Човек трябва да се учи да помни. Слабата памет показва, че има стълкновение между ума и сърцето – когато имаш разнородни мисъл и чувство, които не си хармонират, тогава винаги паметта отслабва.

Един човек ми каза: „За философия какво ще ми разправяш, аз гладен ще умра!” Аз му казвам: „И много пари да имаш, пак гладен ще умреш.” Всички хора все гладни умират. Не трябва да мислиш, че гладен ще умреш. Гладен няма да умреш, но когато умираш, няма да ти дадат да ядеш, за да не бъдеш сит, когато горе ти дадат обед. Или другояче казано, там не може да имаш обед, ако не гладуваш известно време тук, че като ти дадат ангелски обяд там, да кажеш: „Отличен обед!” Следователно страданията на Земята са едно приготовление, за да оцените благата, които ще ви се дадат. Ако тук страдате, вие сте съучастници на радостите, които ще имате. Както сте съучастници на страданията, така ще бъдете съучастници и на радостите. Онова, което ви се дава на Земята, е за да придобиете по-големи блага. Това е истинското верую, с което трябва да вървите по правия Път на Живота. Ако имате друго верую, ще имате разочарование.

Този живот, който сега имате, е отчасти – нито царят е доволен, нито майката е доволна. Нито една майка не е имала синове и дъщери като Ангели. Ако се родят два Ангела от нея, тя втори път няма да иска да има деца – тя търси тези две деца. Аз вземам това в мистичен смисъл: човек живее отчасти, докато се родят в него едно желание и една мисъл, които да бъдат център на целия човешки Живот. Този център е Любов към Бога, която трябва да осмисли Живота така, че този Бог да бъде навсякъде с вас и когато Го повикаш, да те послуша. Когато сме недоволни, когато се мъчим, скърбим, страдаме, ако Го повикаме, да ни отговори – това е Любовта. Когато чуем гласа Му, недоволството изчезва. Като проговори Бог, недоволството, мъчението, скръбта и страданието изчезват и се превръщат на Радост. Направете пълна връзка с Любовта и почнете да учите! Изучавайте стиховете, изучавайте притчите.

Вие мислите за остаряване. На онзи свят като идете, ще се подготвяте да работите и невидими ще се върнете тук, на Земята, за да проповядвате от дом на дом в продължение на двадесет години. Някой се е отчаял, а ти ще го обнадеждиш. Ще идеш при втори, трети, четвърти – така двадесет години ще проповядваш. Някои от вас двадесет години ще учат хората да не пият вино, други двадесет години ще проповядват на момите да не се женят, трети двадесет години ще учат момците на същото. Едни двадесет години ще учат хората да не лъжат, други ще ги учат двадесет години да се не страхуват, трети ще проповядват на хората да ядат умерено. Това е наука. Господ ви е турил някъде.

Сега вие искате да ви се дадат големи дарби и знания изведнъж, че като проповядвате, да кажат: „Колко знае този човек!” Във варненско преди години се яви гадателка, при която цялата околност се стичаше – гадаеше с един голям морски охлюв и всичко знаеше. Тази гадателка я обраха разбойници, но тя не можа да види на охлюва, че ще я оберат. Следователно човек може да има всичкото знание, може всичко да гадае, но трябва да знае и кога ще го оберат. Всяка една работа на Земята не трябва да се довършва. И аз ще направя същото – има нещо, което няма да кажа. Не искам да ме оберат...

„Отче наш”

 

12 май 1932 г., 16 ч., София, Изгрев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

[1] В изданието на Бяло Братство, 2006, "Великата майка" е написано: "...трябва да изработиш своята Справедливост"

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932

Издателство ПИЛИГРИМ, 2017

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

Добрата молитва

„Бог е Любов”

Ще прочета първа глава от Притчи, от 20-ти стих. Може да я прочетете цяла.

От прочетеното се вижда, че всички страдания в света произтичат от това, че хората не вървят по пътя на Мъдростта. Човек, който се спира при недоволството от живота, при мъчението в живота или при скръбта, той не разбира живота. Те са неопределени величини. Какво нещо е мъчението, вие не знаете. Недоволни сте от нещо. Може да имаш къща, недоволни сте от нея, не харесваш прозорците. В какво седи хубостта на прозорците? Прилича ли един прозорец на една красиво, добре облечена мома? Не. Красотата на прозореца седи в това, да влиза изобилна светлина. Малките прозорци не са красиви, големите прозорци са по-красиви. Колкото са прозорците по-големи, толкова са по-красиви. После казвате за някой човек, че не е красив. Лицето му е красиво. Кое е по-добро: лицето му ли да е красиво или друго нещо? Кое е по-важно: лицето трябва ли да е голямо, да възприема повече светлина и сила? В същност силата на лицето не е в това, което възприема, а силата му е в това, което дава - да излиза от него нещо. Ако от лицето не излиза нещо, това лице е грозно. Или когато някой човек се намръщи, човек, който свие своите вежди и устата, той взема, а не дава. Някои казват: „Красиво лице е лицето, което дава, когато всяка част на лицето дава.” Най-красиво лице е, когато всички части на лицето са живи и дават.

Сега трябва да схващате правилно. Вие всички седите в живота и сте взели по един лотариен билет. Някои от вас четиридесет годишни сте и сте чакали да ви се падне нещо. Някои двадесет години сте чакали. Всеки един от вас трябва да има по един лотариен билет и по три пъти го гледате, седите, лягате, молите се на Бога, дано излезе нещо от билета. Някой път шестдесет години все чакате. Някои заминавате за другия свят, без да се тегли билета ви. Някой път шестдесет години чакате и ви се чете нумерът и той е празен. Дават ви книжка, в която пише, че вашият билет не печели нищо. Всеки билет за живота струва шестдесет лева. Значи шестдесет години вие сте чакали да получите нещо, да ви излезе нумера, освен че не сте спечелили, но и парите отидоха, и шестдесет години изгубихте, и парите, които дадохте, изгубихте.

Човек очаква нещо, но какво очаква? Той очаква нещо като сполука. Прав е той да очаква, но той трябва да знае дали това, което очаква, ще стане или не. Някои от вас могат да кажат, някой гадател казал, че той ще стане богат, завиден. Прав е, но при какви условия. Някой, който има двеста-триста декара земя, ако той я разработи и направи десет декара лозе и от нивите така, тогава ще му кажа, че след двадесет-тридесет години ще бъде богат. Той може да каже: „Ще дам тази нива на наемател, на изполица.” Но ако дадеш на изполица и тези хора обещават и нищо не дават, тогава какво ви ползува това, което имате?

Та рекох, това е верно по отношение на живота. Всеки един човек се самозаблуждава в нещо. Някой се самозаблуждава, че като свърши училище, ще завземе някой висок пост и ще си нареди работата. Някой път това става, а някой път никак не става. Когато повикали [паяка] и дошъл най-първо на Земята, било е като райска градина, разгледал какъв занаят да хване. Помислил за градинарство. Помислил за градинарство, но казал, че тази работа няма да я бъде, кой ще гони мухите по листата. Дошъл до един човек, който предял и казал: „Този занаят е лесен.” Човекът казал: „Изтеглям тънки нишки, да връзвам мухите, които ядат дърветата.” Паякът казал: „Вземаш ли ме за ученик?” -„Вземам те.” Учил се при него. Почнал да преде. Станал по-майстор от учителя си. И след като се научил да преде, казал: „Няма да ги гоня по дърветата, но под тях ще направя примки и като кацне там...” Той ще пита всяка муха, защо ходи по дърветата да яде цветове. Вие се смеете на този паяк, че не могъл да си избере занаят. Паякът се сърдил на мухите, на пеперудите, че те ходят по дърветата.

Това се отнася до човека. Често човек се занимава с известно знание, което не съответствува на неговия живот. То е губене на време. Както ти чакаш билета, така и този паяк някой път по десет деня чака да хване някоя муха и стои гладен, понеже няма друг занаят. Той казва: „Хванах си един много тънък занаят.” Отначало мухите не знаели и се хващали, но после мухите се научили и не се хващали толкова. Паякът започнал да гладува. Гладуването в света, това са непостигнати желания. Всеки, който чака като паяка да хване мухата и не се хващат мухите, неговите желания са непостигнати. Непостигнатите желания са тези, които не вървят по онзи Божествен път. Някой казва, че човек трябва да е млад, здрав, да се храни добре. Човек се е родил здрав, но после станал болен. Човек трябва да знае как да се храни. Като механически закон, вие може да турите в един чувал колкото жито искате, но в стомаха си не може да турите повече жито, за да не се развали. Клетките на стомаха са разумни. София не е разумна, но софиянци са разумни. София не сте срещали. Софиянци са разумни, културни, някои са по-разумни, а някои по-малко разумни. Стомахът е както София, но стомашните клетки са много умни, специалисти. Ако турите в стомаха неподходяща храна, то всички клетки гладуват и тази храна ще я изхвърлят навън. Тези клетки на стомаха са много по-умни, отколкото неговия господар. Но хората мязат на онзи гръцки поп, който кръстил десет деца в студена вода и те умирали. Всякога, когато човек не може да роди нещо, да е свързано с каквато и да е идея, умира. Страданията в света са необходимата връзка, която показва, какви трябва да бъдат отношенията в света.

Сега вие посещавате събранията, толкоз време сте ги посещавали. В какво седи набожността. Какво се нуждае Господ от нашето вярване? Ако едно лице влезе в училището и вярва в учителя си, каква полза допринася този ученик на учителя си? С това, че той вярва в учителя си? Ученикът трябва да се учи. Степента на вярата се показва от прилежанието на ученика. Ако прилежанието му е голямо и е придобил в учението, той има вяра в учителя си. Вярата едновременно трябва да предизвика обич и любов и ако не може да предизвика любов и прилежание, то тази вяра не е истинска вяра. Всякога може да опитате вашата вяра. Силата на вашата вяра може да я опитате и всеки един от вас трябва да се опита, да се види доколко има вяра. От тази вяра, която имате, зависи вашето щастие. Да знаете колко е силна вярата ви. Някой път имате главоболие или някой път ви се зачервят очите. Вие не знаете причините и казвате: „Възпаление на очите.” Но това възпаление не е дошло произволно. Хора, които много пият, всякога върхът на носа им е червен. Така че, щом се зачерви върхът на носа, причината е пиянството. Също така, ако човек има неестествени желания, пак носът става червен. Нито пий вино, ракия, нито имай неестествени желания! Човек не трябва да туря на мозъка си по-голяма тежест, отколкото може да носи. Най-малката прашинка, турена в окото, знаете ли колко тежи? Една мисъл може да ви причини много големи страдания. Вземете за пример мисълта, че вие вярвате, че някой може да ви убие. Тази мисъл отде е дошла? Някой път имате идеята, че не те обичат. Несъвместимо е това. Ако никой не ви обича, никога не може да дойдете на Земята. А щом сте на Земята, тогава най-малко двама души ви обичат. Тогава твърдението, че не ви обичат, не е вярно.

Въпросът седи така: Има някой, който ме обича, но аз не го обичам. Въпросът има два начина на разглеждане. Ако никой не ме обича, де седи причината? Ако никой не ви обича и вие не го обичате, коя е причината, как ще разрешите въпроса? Ако никой не ви обича или някой ви обича и вие не го обичате, коя е причината? Причината е същата. Ако вие не обичате, причината е същата, както когато [не ви обичат]. Вие казвате: „Не зная защо никой не ме обича!” Тогава казвам: вие, който не обичате, защо не го обичате? Ти казваш: „Не ми харесва!” Тогава и онзи не харесва вас. Ти не виждаш никакъв недостатък в себе си, но другите виждат. Тогава де е истината? Казва се: „Истината ще ви освободи.” Когато имате правилни понятия, то страданията ще изчезнат или най-малко вие разумно ще се справите със страданията.

За пример ноктите си трябва да ги режеш. Има части на тялото, които не са чувствителни, а пък има части на тялото, които са чувствителни. Защо някои части не са чувствителни. Ноктите не са чувствителни по единствената причина, понеже са една написана книга. На тях се пише. Като погледнете нокъта на показалеца, може да гадаете какво има във вас - дали сте скържави или не, дали сте ученолюбиви или не, дали сте ученолюбиви или завистливи. Всеки нокът показва по коя причина са станали нещата. Някои режат ноктите си, дано изтрият написаното, но не могат. Тази книга е такава, защото колкото повече се изтриват, толкова повече растат. Вие имате известни дарби, които трябва да ги разработвате.

Вие имате за онзи свят същата идея, както една млада мома за момъка. Някоя млада мома фантазира, че ще дойде нейният възлюбен и тя ще бъде като царица, ще има ядене и пиене и те само ще се потриват. В онзи свят има интензивен живот. Там не може да влезе човек невежа, който казва, че не знае това и онова. Ако това, което правите на Земята, там го направите, то за десет хиляди години не може да стъпите там. Запример, жената за един плод от осем хиляди години е изпъдена от рая. За две ябълки за осем хиляди години са изпъдени от рая. Вие мислите, че да се отиде в онзи свят е лесно. За да отидете в онзи Божесвения свят, непременно се изисква един чист и Божествен живот. Тогава ще кажете: „Тогава кой ще влезе в Небето?” Той и сега е в Небето. Ние под Небе разбираме разумните хора, които са съвършени. Те не могат да пуснат при себе си невежи хора. Допуснете, че вашето обоняние е развито, може ли да допуснете някой човек заразен от проказа? Болестта е едно нещо, Любовта е друго нещо. Да търпим всичките миризми на болния, ние благодарим за тази любов. Любовта има за цел да подкрепи живота. Целта не е да подкрепим болния. Като е болен някой, може да го гледат, но целта на Любовта не е да гледа болни. Това е вметнато нещо. Целта на Любовта не е да търпи грешните, то е вметнато нещо. Целта на Любовта е да развие добродетелите.

Вие казвате, че трябва да се търпи. Търпението е в един свят, дето хората не живеят добре. Когато говорим за търпение, ние подразбираме един свят, дето хората не живеят добре. Когато единият човек е добър, а другият -лош, ние казваме: „Търпи го.” А когато и двамата са добри, и двамата се обичат, тогава каква нужда има да се търпят? Много добре. Щом ви е дотегнало търпението, вие може да го смените с друго. С какво може да смените търпението? (- Със самообладанието.) Самообладанието и то има известни черти като търпението. Може да търпиш, когато вземат нещо от тебе, когато постъпват несправедливо спрямо тебе. Да допуснем, че вие сте дошли до крайния предел на търпението и казвате: „Човек не трябва да търпи.” Като не търпите, какво трябва да правите? Търпеливият човек е мързелив. Значи търпението ще го замените с разумното слово. Един човек можеш много лесно да го възпиташ. Вие имате деца. В Америка един професор е правил следното упражнение. Ти говориш, говориш на едно дете, а нямаш метод на възпитание. Казваш: Това дете не можеш да го възпиташ. Този професор ще направи една малка стая с малък прозорец, целия под е бил направен от мед и отдолу може да се пуска електризатор. Непослушното дете го турят там. То бие нещата. Като ги бие излиза електричество и през него минава ток. Като прави много пъти така, то гледа с респект на всичко. Детето тамън рече да направи нещо, Господ пуска тока, но вие скъсате жицата. Така на стари години детето почва да бие майка си. От вашето гледище не трябвало да има сега никакви бури, не трябва да се разлюляват никакви листи, всичко да бъде тихо. В света, в който живеете, този вятър, който по видимому причинява големи бури, големи болки, той причинява и голяма полза на растенията - усилва тяхното кръвообращение, носи храна, спомага за слънчевата светлина и дава едно вътрешно опресняване на растенията.

Та сега, за известни страдания, които имате, ще кажете: Ако при сегашните условия, които имате, ако нямаше мъчения, скърби, страдания, щяхте да приличате на онези рохки грънци, които, като бутнеш, ще се счупят. А пък сега чрез тях, човек става пъргав и еластичен. Който е боледувал много, той лесно преодолява една нова болест. А другите, които не са боледували, като дойде болестта, могат да умрат.

Вие сте в една такава стая, дето има ток отдолу. Един проповедник казва: „Какво ми дойде до главата, аз казвах, че жените не трябва да носят скъпи коприни, а моите дъщери, като пораснаха, и те почнаха да носят такива коприни. И те не слушат. Хората ми казват сега: Ти като учиш другите, как не можа да научиш своите дъщери?” Значи само с казване не става. Ако аз бях на мястото на проповедника, щях да кажа: „Вие вземете още по-хубава шапка, още по-хубави дрехи, от хубави по-хубави.” Аз така бих проповядвал. Тогава щеше да има по-добър резултат. Ето какво щеше да стане. Бащата щеше да загази, да осиромашее и най-после ще дойде време да ходят без шапки. Ще задлъжнеят и токовете ще почнат да идват. Няма да го възпитават другите хора отвън. Така и природата възпитава. Каквото някой поиска от вас, тя дава, но след тези шапки ти ще фалираш, ще дойдеш до едно място, че после ще страдаш. Природата ще даде всичко, но за всичко, каквото ти даде, ти ще отговаряш. Сега какво се крие под думата „шапка”, хубава шапка? Аз нямам нищо против хубавата шапка, но да има и такава глава. А на една лукова глава хубава шапка не струва. На хилаво тяло хубави дрехи не струват. Ако главата няма хубава мисъл, тогава шапката не е на място.

Ние изпадаме в друга една крайност. Природата не е скържава като нас. Тя иска децата й да бъдат облечени първокласно. Никак не щади дрехите, които искате. Ако Бог облякъл пеперудите, то тяхната дреха за петстотин хиляди лева не може да я направите. Колко повече един човек може да се облече. Трябва да се облече, но на тази външна дреха трябва да има нещо, което да съответствува, трябва да има някоя добродетел. Запример, искаш да имаш златен пръстен. Трябва да имаш това злато отвътре. Искаш да имаш някой скъпоценен камък, но трябва да имаш отвътре някой скъпоценен камък. Някой може да мисли, да ви лъже, че неговият камък е скъпоценен. Трябва да носите онези добродетели, да дадете израз на великите добродетели. Само така човек може да бъде разумен, учен човек. А всички трябва да станете учени, силни, които знаят, че трябва да учат. Има неща, които не се купуват, които всеки един трябва да ги изработи. Добродетелта не се купува, тя се изработва. Запример, да изработиш своята предвидливост, че да знаеш, какво ще ви се случи, да го предвиждаш, да го чувствуваш. Или да знаете, как да запазвате онези, добрите отношения. Да знаеш как да запазиш приятелството.

Вие казвате, че Бог е Любов, че Бог живее във всеки човек. И тогава Бог живее в умовете и сърцата на хората. И всеки един ден от Невидимия свят ангелите слушат вас какво говорите. Вие какви ли не глупости говорите. Даже най-добрите от вас говорите глупости. След като сте говорили с една сестра, казвате: „Тя е смахната, малко и хлопа дъската, няма маниери. Я и виж каква и е шапката.” Не е лошо човек да направи една критика, но да направиш една критика намясто, да отговаря на известни истини, не само да предполагаш, но точно намясто да го кажеш. Ако човек постоянно само критикува, на какво ще заприлича светът? Светът се нуждае от много малко критици. Ще се изнесат хубавите и лошите страни. Вие взимате мястото на критици. Тогава изнесете въпроса. Когато критикувате, какво трябва да направите? Пишете му едно анонимно писмо: „Според мене ти трябва да постъпиш така и така.” По едно хубаво писмо му напишете, че ако човек прочете вашата критика, да се ползува. Някой път не е необходимо да си кажете името. Ще кажете: „Сестра, вие имате хубави страни, но имате и слаби страни. Много мигаш, езикът ви е много къс. Много мислиш, малко говориш. Малко лъжеш. Проточи си езика малко.” Човешкият език е къс. Аз бих желал да имате език както у животните.

Много пъти когато хората говорят, това не са техни мисли. Запример дойде някой и ви каже някоя новина, вие не сте я проверили. Често в селата, някоя баба чула някоя новина и казва: „Ще ви я кажа само вие да я знаете.” Иде на друго място и там казва същото. Скоро цялото село знае. След като новината обиколи цялото село, какво е спечелила тя? После, като я хванат, казва: „Не съм казала аз.” Ти казваш на десет места това, което си чул. Мислиш ли, че тези хора ще задържат това, което са чули. Не. Те ще кажат: „Не трябва да казваме нещо, което не знаем точно.”

Неща, които не са точно проверени не трябва да се казват. Трябва да казваме неща, които са точно проверени. Често има същества, които ще ти продадат своите стъкълца и казват, че са скъпоценни камъни.

Вместо човек да се занимава с великия закон на Любовта, той целия ден ще се занимава с неща, които нищо не могат да му допринесат. Запример, на еди-коя си наша съседка мъжът й донесъл богатство, копринена рокля, лачени обуща и всички целия месец все за това говорят. После се зароди кисело чувство, защо и твоят мъж не е донесъл на тебе копринена рокля. Да допуснем, че и ти имаш копринена рокля, какво си спечелила. Ще те заровят в копринена рокля. На онзи свят какво ще занесеш от своята копринена рокля. Казва някой: „Да си поживеем!” Няма никаква философия в това живеене. Роклята, която се скъсва за една година, аз не бих я турил на гърба си, след това да се поправи цветът й и пр. Никога да не остарява дрехата, както у птиците. Такава е била дрехата, с която е бил някога облечен човек. А сега турят дрехи, които никак не са хигиенични и следствие на това се явяват много болести. Сегашната мода какво е направила? Ако платът е много прост, той не е здравословен. В плата трябва да прониква въздух. После, вие обичате да имате дрехи притиснати, да има усилие. Арабските коне ги стягаха с каиши отдолу, с каиши, да имат усилие. Дрехата трябва да бъде свободна, здравословна, за да циркулира правилно кръвта. После, по-рано носеха обуща с високи токове, стиснати пръсти. И в това стискане на пръстите се зараждат много болести, мазоли и пр. После, едно време мъжете носеха високи яки, впрегнати като воло[ве]. Задната част на врата не трябва да се стяга много, тя трябва да бъде еластична, да бъде мека. Едно време жените носеха кадифени шапки, сега почнаха да носят малко по-хигиенични шапки.

Вие постоянно трябва да чешите косите си, да вървят в едно направление, да ви разбират, защото каквито са косите на човека, такава е и неговата мисъл. Косите на човека не трябва да бъдат разчорлени, постоянно трябва да ги гладите, да вървят гладко. Ако вашата коса не се подчинява на вашия ум, тогава как ще искате да работите в света. Аз считам знание - да почерни човек косите си. Най-първо да я направи руса. Сега побелява косата на някои от незнание, мъчение, скърби. Има едно побеляване естествено, има едно побеляване неестествено, както замазването стаите с бяло отгоре. Не че е бяла, но стените са белосани. Белият цвят на косата показва, че няма користолюбива цел, всичкото богатство, каквото има, го дава, за себе си не мисли. А пък някой път виждаш хора с побелели коси повече мислят за себе си, отколкото за другите. Тогава ти имаш фалшива бяла коса. Бялата пръст не ражда, а черната земя ражда. Тогава каква трябва да бъде косата на човека от вашето гледище. Според мене косата не трябва да бъде бяла, но като тубероза1 естествена, но не от скръб да стане бяла. Аз казвам: Косата трябва да се мени, тя трябва да придобива най-малко три краски през деня. Вечерно време трябва да става черна, когато почне да залязва Слънцето; сутрин да е руса, а когато Слънцето е горе, да бъде бяла. Когато косата мени своите нюанси, тя е здравословна коса. И като я пипнеш, тя трябва да бъде здрава.

Човек трябва да има една разумна мисъл, понеже светът, в който живеем, е разумен и тези, които управляват света, те са красиви. Те не са стари, те са свежи, в тях има жив поглед. Нищо костеливо няма да видиш в тях. Един ангел, като го видиш, няма да забележиш на колко години е. Все ще мислиш, че е на тридесет години, а той има с хиляди години живот. Неговото лице е младо. Защо ангелите не остаряват? Защото не се мъчат? Само човек, който се мъчи, остарява. Грижите, скърбите на хората ги остаряват.

Вие търсите Бога, нали? На всяка стъпка Бог ви казва отвътре, говори ви отвътре, че не трябва да живеете, както сега живеете. Този живот е на миналото, трябва да измените малко живота си. Запример, дойде ви страдание, една отрицателна мисъл. Защо не може да я смените, да я погледнете тихо и спокойно, да се позасмеете малко на страдането, да считате, че ви е привилегия. Искам да се отпушвате. Вие сте направили в себе си бентове, бентове. Отпушете всички тези бентове. Нека си върви течението, да бъдете съвършено естествени. Но не каквото искаш да говориш. Това не е естествено. На музиканта тонът е определен. Вие като срещнете един човек, колко думи трябва да му кажете и как трябва да започнете. Вие казвате: „Откъде идеш?” Онзи отговаря: „Не зная отде ида.” - „Къде отиваш?” - “Не зная.” - „Къде се спираш?” - “В хотел Лондон.” - “Колко време ще седиш там?” - “Като си замина, ще ти кажа.” - “Колко плащаш?” - “По 50 лева на вечер.” Аз откъде ида, не зная и накъде отивам, не зная, къде се спирам и колко плащам, зная. Обаче откъде идат тези пари? В Америка има обичай, като спреш в някой голям хотел от 1015 етажа, ще ти кажат: „Ето тук има голяма кука и дълго въже. Като има пожар, да знаеш как да бягаш.” В България такива въжета няма.

При самовъзпитанието, при всичките несгоди и неволи на живота, вие трябва да имате знание. Вие се спирате върху една мисъл и казвате: „Защо Господ направи света така?” Този въпрос са го задавали хиляди хора преди вас. Но никога досега не е казано защо светът е така създаден. За мухата светът е създаден според мухата, за вола - според вола, за хората - според хората и за ангелите - според ангелите. Всеки свят съответствува според съществата, които живеят там. Аз не виждам в света нещо лошо, но има нещо в неразбирането на този свят. В тебе остава някоя мисъл, че нещо ти недостига. По-богат от баща ти няма, но не само баща ти трябва да бъде богат, но и ти трябва да се опретнеш да работиш. Не само учителите трябва да бъдат способни, но ти трябва да се опретнеш да учиш. По-богат от баща ти няма. Ако вие ходите окъсани, то е защото не работите и не учите. И ако има някой невежа, той ще се оплаче, че баща му не го праща в училище, че училище нямало в тяхното време. Целият свят е едно училище.

Ще ви приведа пак онзи разказ. Във варненско имаше една знаменита селянка, тя минаваше за мързелива, имаше две слугини, но след като изпадна, тази жена към четиридесет - петдесет години стана учителка, да учи другите как се тъче и преде. Вие как ще се научите да говорите на хората? Човек никога не може да предаде на другите това, което не е опитал. Никога не може да говориш за любовта, която не си опитал; никога не може да говориш за вяра, която не си опитал; никога не може да говориш за знание, което не си опитал. Може да говориш, но в пълния смисъл не може да се предаде това знание, което не сте опитали. Та, трябва да започнете с нещата, които знаете. Някои от вас сте суеверни и казвате, че вторник и петък не трябва да се почва работа. Защо във вторник не вървят работите? Понеже във вторник имало войни, бой и който излезе, главата му се пука. А петък е опасно, понеже там стават любовни работи и като излезеш, можеш да се уплашиш. Тогава остава понеделник - на Месечината, сряда - на търговията, четвъртък - на благородството, на аристокрацията, а събота е на набожните хора, които трябва да се молят. Съботата е още по-опасна от вторника и от петъка. В събота, ако ти не се молиш, работата е зле. Като дойде съботата, ти през целия ден трябва да се молиш, за да не те сполети някое зло. А пък в петък защо е зле? Ако ти излезеш в петък и не знаеш как да обичаш, работата ти ще бъде зле. Ако не знаеш как да обичаш, ще се върнеш със счупено сърце. Който не знае да обича, петък е опасен за него. И който не знае да воюва, вторник е опасен за него. В петък сърцето ти да е на място. Защо петък е лош? Защото сърцето ти не е на място. Защо вторник е лош? Защото волята ти не е на място.

Ти казваш: „С любов работа не става.” Но какво разбирате вие под думата „любов“? Любовта носи живот, изобилие. Всички блага в света идат по закона на Любовта. Но това не е онази привидна любезност, която хората имат. Онзи, който ви обича, той ще донесе нещо и ще си замине. Когато светлината минава и заминава, тя ви обича, тя донася нещо и излиза навън, пътува. Това е законът на Любовта. Светлината и топлината, като идат заедно, всичко донасят: плодове и всички блага. Като излезеш в петък, ти трябва да бъдеш като светлината и топлината. Тогава, ако не бъдете като светлината и топлината, вие ще бъдете като свещи, които не могат да се запалят. Всеки ще ги хвърли настрана. Някой ще каже: „Може ли човек да бъде светъл?” Човек е запалена свещ и трябва да се усили неговата светлина. Всички трябва да бъдете умни, мъдри трябва да бъдете всички и тогава новият ви дом, който ще построите, ще се преобрази. Нали в бъдеще вие ще остареете и животът ви съвсем ще се обезсмисли. На седемдесет-осемдесет години, някои може би на деветдесет години, като остареете, къде ще намериш утеха в себе си? Утехата е в онази Любов, която носи вечното подмладяване. Човек трябва да влезе в закона на подмладяването. Въпреки че остарявате, не вярвайте в остаряването. Въпреки че умирате, не вярвайте в смъртта. В какво трябва да вярвате. Казвате: „Аз не го ли виждам това?” Че ако аз дегизирам някого, че го направя стар, тогава трябва ли да повярвам, че е стар. В театъра млади хора на 20 години се дегизират като старци. Вярваш, докато си на сцената, но като слезеш, не си вече стар. Кажете си: „Ние сме актьори и условията на актьорството изискват да сме стари и ние сме стари.” Актьорството изисква някой път да плачем, но ние не сме плачливи. С четири реда сълзи плачеш. Кой би повярвал на онези сълзи на актьора?

Същественото е да дойдем до искрения живот. Човек, който страда, той цялата Земя може да носи на гърба си. Щом не може да носи цялата Земя на гърба си, той не [е] страдал. Аз търся хора на страданието. Аз съм петимен да видя човек, който страда. Много красиво е страдащото лице. Аз не съм намерил страдащ. Някой казва: „Знаеш ли колко страдам?” Погледна го и казвам: Не си дошъл още до страданието, до скръбта си дошъл, а в страданието има нещо обновляващо. Има някоя надежда. Дошъл си в положението на змията, която хвърлила кожата си. Погледът му е жив, с надежда, а не с обезсърчение. Той е сериозен. В света страданието носи най-хубавите работи. А пък радостта, която човек може да има, то е вече качество на ангелите. Човек значи тогава е влязъл в техния живот. Страданието е нещо възвишено, благородно. Всички светии са страдали, Христос е страдал. Всички учители са страдали. Страданието е последното, с което се завършва еволюцията. Йоан, който се е пренесъл в Невидимия свят, е попитал: „Кои са тези в белите дрехи?” Казали му: „Те са, които са минали през голямото мъчение, минали са през страданието и сега са облечени в бели дрехи.”

Аз не искам да ви представя живота такъв, какъвто не е, да ви кажа, че ще бъдете късметлии. Ще ви кажа: Най-първо ще бъдете недоволни в първата фаза, във втората фаза ще се мъчите, а в третата фаза ще скърбите, в четвъртата фаза ще страдате. Ако можеш да превърнеш недоволството, ще имаш едно богатство. Ако превърнеш мъчението, ще имаш второ богатство. Ако превърнеш скръбта ще имаш трето богатство, а пък като превърнеш и страданието, ще имаш всичкото богатство. Недоволен си, мъчиш се, скърбиш, страдаш, ще ги превърнеш тези неща.

Епиктет живял при един римски патриций, който имал две хиляди роби. Този патриций бил много своеобразен. Той потупвал Епиктета и Епиктет тогава се поусмихвал.

Страшно се възмущавал римският патриций от това. Епиктет му казал: „Един ден ще разбереш.” Случило се веднъж, че господарят силно натиснал крака на Епиктета, който му казал: „Както ми натискаш крака, ще го счупиш, пък като се счупи, няма да мога да ти върша работа.” Патрицият се зачудил на неговото самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, където живял свободен. Ако един човек, който нямал познанията на Християнството, живял така, тогава вие, които имате познанието на християнството, как трябва да живеете? Вас са ви учили малко по-другояче. По-друго възпитание имате. Някой ученик отива при учителя си и му казва да му тури по-горна бележка, за да мине. Учителят може да му тури по-горна бележка, но в живота той ще има пак слаби бележки.

Това, което сега придобиете, ще го имате през цялата вечност. Та заслужава човек да изучава пътищата на Мъдростта. Първото нещо е да имате силна вяра, [д]а бъдете пълни с любов, която да лекува даже. Ти обичаш една болест, да ти стане много приятна, тогава тя ще си замине вече. Аз съм виждал хора, които като ги тресе, вземат си стомната и отиват за вода. След един два месеца треската ги остави, замине си. А пък онзи, който се бои, с години и години може да има треска.

Събуди в себе си Божественото, мисли за Божественото, за да те освободи от всички мъчнотии. Да събуди човек Божественото в себе си и като го събуди, то е всесилно в него. Ако не го събуди, ще ходи на чешмата, а като го събуди, ще има извор.

Та основното нещо разберете. Щом сте недоволни, [подложете] недоволството на научно изследване. Щом имаш мъчнотия, подложи мъчнотията на научно изследване. Щом скърбиш, подложи скръбта на научно изследване. Щом дойде страданието, подложи страданието на научно изследване и вижте какво Бог е вложил. Причините кои са.

Та, когато дойдат дните на изпитанията, трябва да сте готови. Трябва да вървите по пътя на Мъдростта сега, та когато дойдат дните на изпитанията, като се обърнете към Мъдростта, да я повикате да ви говори. Вслушвайте се в доброто, което живее във вас. Не казвайте, че във вас няма добро. Във всеки човек има добро. Човек трябва да се вслушва вътре и да вярва в това добро. Като каже, че в него няма добро, значи не е развил доброто, не го е използувал.

Сега бъдете силни в Словото. Прилагайте Словото, прилагайте търпението, говорете тогава на себе си. На себе си да говори човек е най-интересно. Да кажеш на себе си: „Ти си много даровит, но дарбите ти не са развити. Много любов имаш, но не си я проявил. Много сила имаш, но не си я развил. За Небето си кандидат, но не си готов още. Дълго време имаш още да учиш на Земята и ще се стегнеш да учиш.” Ако трябва да отидете на царските врата, трябва да нарисувате една хубава картина. Ако работите, тогава ще ви приемат. Ще трябва да изпеете една хубава песен, да изтъчете едно хубаво платно, да напишете едно хубаво произведение, за да ви приемат. Ако поискате да кажете нещо от Евангелието и не можете. Някои от вас даже и Евангелието не знаете. Запример в десетия стих от десетата глава от Евангелието на Иоана какво пише. Ще кажете: „Духът да ми проговори!” Какво има в петнадесета глава, първия стих? „Аз съм истинната лоза, а Отец ми е земеделецът.” Трябва да знаете поне първия стих от всяка глава. От вас искам от всинца ви първия стих от 21 глава от Евангелието на Иоана и първия стих от всичките глави. За идната седмица засега ще научите първите стихове на първите седем глави.

Няма да приличате на онзи американски професор, който отишъл на пощата и си забравил името и трябвало да се върне вкъщи и да пита жена си за името си. То е вече едно болезнено състояние. Човек трябва да учи да помни. Слабата памет показва, че има едно стълкновение между ума и сърцето. Когато имаш разнообразна мисъл и чувство, които не си хармонират, тогава винаги паметта отслабва.

Един ми казва: „За философия да ми разправяш, аз гладен ще умра.” Аз му казвам: „И много пари да имаш, гладен ще умреш.” Всички хора все гладни умират. Ти няма да мислиш, че гладен ще умреш. Ти гладен няма да умреш, но когато умираш, няма да ти дадат да ядеш, за да не бъдеш сит, че като ти дадат обед, там да яде[ш]. Или другояче казано: Ти там не може да имаш обед. Ти ще гладуваш известно време тук, че като ти дадат ангелски обед там, ще кажеш: „Отличен обед!”

Та, страданията на Земята са едно подготовление, за да оцените благата, които ще ви се дадат. Ако тук страдате, вие сте съучастници на радостите, които ще имате. Защо са страданията? Както сте съучастници на страданията, така ще бъдете и съучастници на радостите. Та онова, което ви се дава на Земята, то е за да придобиете по-големи блага. Това е истинското верую. Та, трябва да вървите по правия път на живота. Ако имате друго верую, ще имате разочарование. Този живот, който сега имате, е отчасти. Нито царят е доволен, нито майката е доволна. Нито една майка не е имала дъщери и синове като ангели. Ако се родят два ангела при нея, тя втори път няма да иска да има деца. Тя ги търси тези две деца. Аз взимам това в мистичен смисъл. Докато се родят две мисли в човека, едно желание и една мисъл, които да бъдат център на целия човешки живот - Любов към Бога, която трябва да осмисли живота и този Бог трябва да бъде навсякъде с вас. Като Го повикаш, да послуша. Когато сме недоволни, когато се мъчим, скърбим, страдаме, като Го повикаме, да ни отговори. Това е Любовта. Като чуем гласа Му, недоволството изчезва. Като проговори Бог, недоволството, мъчението, скръбта и страданието изчезват и се превръщат на радост. Направете пълна връзка с Любовта и почнете да учите. Изучавайте стиховете, изучавайте притчите.

Вие мислите за остаряване. На онзи свят като идете, ще се приготовлявате да работите. Като отидете на онзи свят, ще се върнете тук, на Земята двадесет години да проповядвате, от дом на дом, невидими. Някой се отчаял, ти ще го обърнеш, ще идеш при втори, трети, четвърти, двадесет години ще проповядваш. Някои от вас двадесет години ще учите хората да не пият вино. Други двадесет години ще проповядвате на момите да не се женят пощо-защо. Други двадесет години ще учат момците на същото. Двадесет години други ще учите да не лъжат. Други ще учат двадесет години да се не страхуват. Други ще проповядват на хората да ядат умерено. Че това е наука. Господ ви е турил някъде. Сега вие искате да ви дадат големи дарби и знание изведнъж, че като проповядвате, да кажат: „Колко знае този човек!” Във варненско преди известно число години се явява гадателка и цялата местност се стичаше. Гадаеше с един голям морски охлюв. Тя всичко знаеше. Тази гадателка я обраха разбойници и тя не можа да види на охлюва, че ще я оберат.

Та, сега човек може да има всичкото знание, всичко да гадае, но трябва да знае и кога ще го оберат.

Всяка една работа на Земята не трябва да се довършва. И аз ще направя същото. Има нещо, което няма да кажа. Не искам да ме оберат.

Отче наш

Беседа, държана на сестрите на

12 май 1932 г.

четвъртък, 4 ч. след обед

Изгрев, София

_____________________________

1 тубероза – луковично растение с красиви бели и уханни цветове

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×