1930_11_23 Общение с Бога / Как да се молим

[valiamaria]

Аудио - чете Мария Кисова;

Аудио беседа (видео)

От книгата "Общение с Бога", единична извънредна беседа, 23 ноември 1930 г.

Издание 1931 г., София.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г.

Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир"

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Общение с Бога

Животът, в своите прояви, има една реална и една нереална страна. Тия прояви имат свои практически и теоретически значения. Запримeр, да вярва човек, това е една от теоретическите страни на живота. Каквото и да мисли човек за вярата, това е все още теория. В такъв случай всички хора се различават в своите теоретически възгледи за вярата и за живота. Обаче, по отношение на реалното в живота, т.е. по отношение на съществената страна на живота, всички хора, както и всички живи същества, изобщо, имат еднакви схващания, както и еднакви опитности. Значи, в реалността на нещата има единство. Например, когато дойде радостта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промени във всички живи същества. Тези промени се забелязват най-добре у хората. Когато те се радват, пулсът им се увеличава, приливът на кръвта в сърцето се усилва и всички органи се разширяват. Изобщо, радостта причинява разширение в човека. Друга реална страна на живота е молитвата. Който не знае да се моли, той само теоретизира. Обаче, да се теоретизира върху молитвата, това не може да се нарече истинска молитва. Съвременните хора мислят, че молитвата, моленето е достояние само на простия човек. Те считат молитвата за нещо долно по отношение на учения, на гениалния човек или на светията. Всъщност, ако се вземе предвид живота на гения, на учения или на светията, ще се види, че той от начало до края представлява само молитва. Животът му започва с молитва и завършва с молитва. Молитвата на гения, например, показва, че той е бременен с някаква велика идея, с която иска да допринесе нещо на света. Такъв живот е напълно безкористен. И затова казваме, че както геният, така и светията не търсят в живота си своето лично благо.

И тъй, всички хора, които са готови да разберат по вътрешен, интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, която се крие в понятието „молитва." И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително поне изразяват понятието молитва. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота, от който си излязъл. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е. за Първоизточника на живота. Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло, се дължи на една дълбока вътрешна причина – немарливост към Първия Принцип, от който е излязло. Днешният човек е немарлив към Бога, вследствие на което често чувате да казва: аз съм свободен човек, мога и без Бога, мога и без молитва.

Така разсъждава човек, който се мисли свободен, но това разсъждение логически не е правилно. То не е правилно по единствената причина, че реалното, т.е. абсолютното в света не може да се раздвоява. Както Бог, Който ни е създал, не може да ни забрави, така и ние нямаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, всичко е свършено с нас. Ако Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравим, пак умираме. Казвате: защо умираме? Ще ви докажа защо иде смъртта. Когато някой пита, не може ли да живее без молитва, то е все едно да пита, не може ли да живее без да диша. Щом човек се счита свободен, независим, нека се опита да спре дишането си само за един час. Спре ли дишането си за един час, той ще разбере каква е необходимостта от него. Ако дишането представлява голяма необходимост за човека, тогава мисълта за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога, като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби, ние трябва да си спомняме за Бога. Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти, нищо не съществува.

Някой казва: културата може да съществува и без Бога. Казвам: колкото животът на земята може да съществува без слънце, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото растенията могат да съществуват без вода, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото хората могат да съществуват без въздух, толкова и културата може да съществува без Бога. Това са сравнения, които показват голямата необходимост от молитвата. Мисълта на човека не може да се развива без молитва. Ние не говорим за изопачените човешки мисли, според които идеята за Бога е представена в най-карикатурен вид. Идеята на съвременните хора за Бога е идея на падналото човечество. Това, което те считат реалност, всъщност не е никаква реалност. Колко пъти човек се е молил на Бога, без да е получил някакъв отговор! Защо не получава отговор на молитвата си? Да се моли човек на Бога и да не получава отговор на своята молитва е положение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди, пак усеща жаждата. Водата, която той пие на сън, не задоволява жаждата му. Значи, това пиене на вода не е реално. Реалността се отличава по това, че тя е в сила да задоволи всяко чувство, от което човек вътрешно се измъчва. В реалността човек непрекъснато, постоянно расте.

Това вечерно събрание е свикано за реалността на молитвата, да разберете, как трябва да се молите. Бих желал да чуя от някои как се молите. Когато се молите, т.е. когато отивате при Бога, вие се стеснявате. Можете ли да се молите правилно, щом се стеснявате? При това, на какво се дължи стеснението? Когато ученикът е научил урока си, както трябва, той става от местото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му. Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и казва: учителят ще ме скъса. Когато се молите на Бога, имайте предвид следните Негови качества: Той е крайно търпелив, но и много взискателен. Когато човек се моли, той трябва да се моли за реални, за действителни неща. Бог не обича да се молим за празни работи. Празни работи са онези, изпълнението на които зависи от нас. За тези работи ние не трябва да очакваме на Бога, Той да ги направи. Смешно е, например, да отидеш при Бога и да се молиш: Господи, научи ме да се храня. Или, научи ме, Господи, как да пия вода, как да се ръкувам с хората, как да се обличам и т.н. Много от молитвите на съвременните хора са от този тип.

Казвам: съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях всякакво користолюбие. Користолюбието е порок, язва, която разяжда човешката душа. Като облак то помрачава съзнанието на човека и огрубява неговото сърце. Користолюбивият цял ден мисли само за себе си: да се е нахранил добре, да е хубаво облечен, жилището му да е топло и удобно, да е здрав и т.н. Що се отнася до страданията на другите хора, той казва: това не ме интересува. Да не се интересува за своя ближен, това е чуждо състояние, на което човек се поддава. Това състояние рядко обхваща човека, но то мирише толкова неприятно, че дълго време той трябва да се чисти, докато се освободи от него.

И тъй, помнете следната Истина: няма по-благородно нещо в живота на човека от молитвата. Каквото друго и да ви казват хората, не забравяйте значението и необ- ходимостта от молитвата, от общението с Бога. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с общението с Първата Причина, каквото има в молитвата. Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не може да се счита за истинска. Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще мязате на дърво с узрели плодове. Види ли ви Бог така накичени, ще Му е приятно, че пред Него седи разумно дете, което знае да говори на такъв възвишен, ангелски език. Ще кажете: всички не можем да бъдем разумни деца. – Нищо от това, Бог търпи и глупавите деца, но има разлика между едно разумно и едно глупаво дете. Глупавото дете никога не може да има резултатите на разумното дете. Това виждаме навсякъде в живота: разумният учи, а глу- павият всякога отлага; разумният се възнаграждава, а глупавият се утешава.

Казвам: ако съвременните хора не знаеха да се молят, те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили, се дължи на молитвения дух, който работи в душите им. Тъй щото, благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение иа молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна, духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата.

Сега, като ви наблюдавам, аз забелязвам следното нещо: вие сте забогатели със знания, които ви преподавам, но не сте научили как да се молите. В много отношения вие мислите като мене, философствате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но едно нещо не знаете – не знаете да се молите като мене. Единственото нещо, на което не мога да ви науча, е да се молите. Аз никога не си позволявам да науча някого как да се моли. Защо? –Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. Някой ме запитва: ти как се молиш и кога се молиш? – Как се моля, не мога да ти кажа, но всякога се моля: аз се моля и като ям, и като пия вода, и като чета, и като работя — всякога и навсякъде се моля. – Не ти ли става тежко от толкова много молене? – Напротив, по-леко ми става. Животът се заключава, именно, в молитвата. Престане ли човек да се моли, и животът изчезва. Велико нещо е молитвата! Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви. Като се научите да се молите, и животът ви ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: „Учителю, научи ни да се молим!" Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи." Обаче, те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа.

Казвам: всеки човек може да научи да се моли. Щом молитвата е в зависимост от добродетелите, човек трябва да постави доброто за основа на своя живот. Постигне ли това, той няма да забележи как способността му да се моли ще се яви като естествен резултат на живота. Тогава душата на човека ще цъфне като дърво с хиляди благоуханни цветове. Когато човек изпадне в молитвено разположение, зло не съществува за него. Той е разположен към всички. На всичко се радва, за всичко благодари. Като гледа как червеят пълзи, той се спира пред него, иска да му помогне с нещо. Като погледне към някое дърво, на което вятърът люлее листата, той изпитва разположение към него и пожелава да му помогне. Пред този човек всичко оживява. Той вижда навсякъде Божия Дух, Който работи и помага. Това събужда подтик в него и той да работи, да се освободи от ограничителните условия на живота.

Казвате: само човек ли се моли? – Всяко живо същество се моли. И животните, и растенията се молят. Благоуханието, което растенията разнасят из въздуха, е тяхната молитва. Когато растението изгуби своето благоухание, то изсъхва. Докато растението благоухае, то расте и се развива. Има растения, от листата на които, както и от техните цветове излиза благоухание. Следователно, и човек, когато се моли, издава благоухание, както и растенията. Колкото повече се моли той, толкова повече и благоуханието му се увеличава. Престане ли да се моли, и благоуханието му постепенно изчезва. Който никога не се е молил и е забравил да се моли, той мирише неприятно. От качеството на растението зависи неговото благоухание. По същия начин се определят и добродетелите у човека. Колкото добродетелите на човека са по-развити, толкова по-силно е и неговото благоухание.

И тъй, молитвата е най-важната работа в живота. Що се отнася до това, как да се молите, това е лична работа, която всеки сам трябва да научи. Ако аз ви науча да се молите, вие ще чувате само едно ехо, което най-после ще ви дотегне и ще се откажете от молитвата. Молитвата има смисъл само тогава, когато тя излиза от дълбочината на душата. Искате ли някой да ви покаже как да се молите, той ще ви каже: аз ще се моля за вас, а вие ще работите за мене. Такъв е законът. Работите ли за някой човек, той пък непременно трябва да се моли за вас. Не се ли моли за вас, и вие не трябва да работите за него. Такива са отношенията между духовните хора. Ако пък вие се молите за някого, той ще работи за вас.

Тази вечер аз искам вие да се молите, аз да работя; или, аз да се моля, вие да работите. Или пък можем да се разделим: едната половина да работят, а другата половина да се молят. Каквото и да приемете, едно е важно за вас: всички да вземете участие, да отправите ума си към Бога. Няма по-тържествен момент от този, да отправим ума и сърцето си нагоре, към Този, Който ни е дал всички блага. Ако работите по този начин непрекъснато, в продължение на цяла година, вие ще бъдете през всичкото време радостни и весели и ще чувствате присъствието на Бога. Тази молитва ще бъде в сила да ви помага във всички случаи на живота. Наука без молитва отегчава човека; религия без молитва отегчава човека; любов без молитва отегчава човека; ядене без молитва отегчава човека. Всичко, което се върши без молитва, е тягостно за човешкия дух. Има хора, които са много взискателни в молитвата си; тяхната молитва е строга, отмерена, сдържана. Обаче, има хора, особено между бедните, молитвата на които се излива непосредствено, свободно, както чувстват в дадения момент. След такава молитва лицата на такива хора просияват, засмиват се, а същевременно и в душата им става някаква промяна. Слушате някой беден да се моли: „Господи, има нещо в мене, което желае да се моли, но не зная как да се моля. Съжалявам, че употребяваш грижи и време за мене, но още не съм се научил. Правя усилия да върша волята Ти, но не успявам, постоянно греша. Ако речеш да ме удариш, ръката Ти ще ме смаже. Съжали се върху мене, втори път няма да повтарям същите погрешки." Бог, като чуе тази молитва, изпраща благословението си върху тази душа и казва: „Умно дете е това, то ще се изправи."

Аз изнасям нещата по човешки, както стават между хората. Кой не е срещал в живота си чистосърдечен, откровен човек, който да му говори от дълбочината на душата си? Като слушате такъв човек да говори, вие чувствате, че той е готов на всякакви услуги, на всички жертви за вас. Тогава и вие изпитвате разположение към него, и ако той ви е направил някаква пакост, вие сте готови веднага да му проститете. Казвам: ако вие не прощавате прегрешенията на вашите ближни, и вашите прегрешения няма да се простят. Често вие се обръщате към Бога с молба да ви се открият някои тайни. Много неща ще научите, но само когато се научите да се молите, както трябва.

Сега, като ви наблюдавам тази вечер, виждам, че между вас има и млади, и стари. И всички казвате, че се обичате, че имате братски отношения помежду си. По какво се отличава старият от младия? Старият брат се отличава с готовността си да услужва на по-младия си брат, а младият брат се отличава с готовността си да работи. Значи, и младият, и старият брат са готови да вършат всякаква работа, която им се представи. Всеки човек трябва да има в душата си абсолютна готовност да служи на Бога, както ангелите и напредналите братя имат готовност да помагат на всички, без разлика на положение.

Казвате: накъде трябва да се обръщаме, като се молим? Едно трябва да знаете: молитвата не търпи никакви правила, никакви ограничения. Когато човек се моли, както трябва, той винаги е обърнат към Бога. Вие не можете да се молите, ако не сте обърнати към Бога. Ако се молите на Бога, а мислите за някой човек, бил той ваш приятел, или ваша майка, или ваш баща, значи вие се молите на тях. Ако се молите на Бога, а мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите. Ако се молите на Бога, а мислите за някой светия, вие се молите на този светия, а не на Бога. Следователно, искате ли молитвата ви да бъде приета от Бога, мисълта ви трябва да бъде насочена изключително към Него. Във време на молитва умът ви трябва да бъде свободен от всякакви странични мисли.

И тьй, молите ли се, образът на Бога трябва да седи в ума ви. Никакъв друг образ! Ще кажете: ние не знаем какъв е образът на Бога. Не, вие знаете този образ, но сега трябва само да Го възстановите. Има един момент в живата, когато всички същества, от най-малките до най-големите, отправят ума си към Бога. В такъв случай, мистичната страна на молитвата се заключава в това, човек да схвазне този момент, да се присъедини към тази обща молитва и да каже: Отправям ума, сърцето, душата и духа си към Този, към Когото всички се отправят в този момент. При това, всеки ще отправи мисъл, съответна на неговото развитие. Бог ще отговори на тази колективна молитва, като ще изпрати всекиму толкова светлина, колкото му е необходима.

Сега, нека всички прочетем Добрата молитва и отправим ума си към Този, към Когото всички се обръщат тази вечер. Тази молитва е обща, не само за човечеството, но и за цялата вселена: за всички ангели, арахангели, началства, власти, сили. Само по този начин ще измолим Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата воля.

Беседа от Учителя, държана на 23 ноември, 9 ч. в. 1930 г. Изгрев.

Obshtenie_s_Boga.pdf

[Ани]

Беседата е от сборника "Законът на безсмъртието"
Учителя Беинса Дуно. Неиздадени беседи на Учителя
от разшифровки на стенограми

Как да се молим¹

9:25 часа вечерта

       Духът Божий

       Има една реална страна в живота и аз наричам да вярва човек, това е теоретическата страна [на] живота. Каквито помисли и да имате, това е още теория. Теоретически ние всички се различаваме, имаме разни схващания за живота. Но в същественото всички имаме едни и същи схващания. Не само ние, но всички живи същества имат една и съща опитност. Единство има в реалното. Запример когато се усеща каквато и да е радост, всичките същества, изобщо каквито и да са те, се забелязва едно и също нещо. Вземете запример у всички хора в такъв случай се забелязва един прилив на кръвта, пулсът на сърцето се увеличава и всички органи приемат по-обемиста форма. В действителния живот, аз наричам молитвата реалното в живота. Човекът, който не знае да се моли, а само теоретизира, считат, че това не е молитва. Обаче досега мислят, че само простият човек може да се моли, а ученият, гениалният, светията не могат да се молят, защото молитвата за него е нещо² долна. Та именно, ако се вземе предвид живота на гения, той всякога започва с молитва.

       Молитвата показва, че геният е бременен с една велика идея, чрез която той трябва да допринесе нещо на света. Най-първо геният не търси своето благо и светията не търси своето благо в света.

       Та онези от вас, които са готови да разберат по один вътрешен, интуитивен начин духът на молитвата, само те ще разберат нейния дълбок смисъл. И на български език, и във всички други езици, аз не съм намерил една друга дума, която да изрази великата идея, която съдържа думата молитва. И по нямане на друга дума ще си служим с тази. Във всички езици думата молитва не изразява същинската идея, която се включва в нея. Под думата молитва, значи да обърнеш сърцето си, умът си, душата си и духът си към Източника, от който си излязъл.

       Ако човекът в света е огрубял и дошъл до това положение, това произтича от факта, че той много рядко си спомня за Първата Причина. И според мене падането или сегашното ни положение се дължи на една дълбока вътрешна причина, която аз наричам от мое гледище немарливост към Първата причина, от която сме излезли – немарливост към Бога. Следствие на това човекът казва: „И без Бога може, и без молитва може, каква нужда има да се връщаме към Бога, да се молим, когато мога аз да бъда свободен? Каква нужда има Той да му се моля?“ Така разсъждавал човекът, когато се намирал в свободно състояние. Но логически разсъждението не е правилно. Не е правилно по единствената причина, понеже реалното или абсолютното в света не може да се раздвои. Както Бог ни е создал и не може да ни забрави, така и ние нямаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, с нас всичко е свършено и ние умираме. Значи, ако Той ни забрави, ние умираме, но ако и ние забравим Бога, пак умираме.

       Искате ли да ви докажа защо умираме? Хубаво, някой казва например: „Защо трябва да се моля? Бог не може ли без молитва?“ Аз правя следното възражение: щом си толкова независим, опитай за един час да спреш дишането си, не поемай въздух, затвори си устата. Защо трябва да дишаш? Спри за малко време дишането си, за един час. Спреш ли дишането, ще видиш, че то е една необходимост в живота. Ако дишането е тъй необходимо, тогава мисълта за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. И благородството на човешката душа зависи от това, колко повече той ще си спомня за Бога вътрешно, не външно. Да Го държим пред себе си. Трябва да си спомним за Бога като същина, която всякога трябва да протича през нас при всички условия, не само когато сме в нужда, но и в радости, и в скърби, във всички положения на живота. Когато човек има общение с Бога, той се облагородява. Възпитанието вън от Бога не съществува; благородството вън от Бога не съществува; науката вън от Бога не съществува; религията вън от Бога не съществува; каквото и да се помисли, вън от Бога не съществува.

       Когато някой иска да каже, че може да съществува култура и без Бога, аз казвам: Без Бога не може да съществува никаква култура. Както земният живот не може да съществува без слънце, толкова може да съществува културата без Бога; колкото растенията могат да растат без вода, толкова може да съществува културата без Бога, колкото хората могат да живеят без въздух. Това са отношения, сравнения, които показват, че молитвата е още по-голяма необходимост за човешката мисъл.

       Аз не говоря за изопачените човешки мисли, според които идеята за Бога е представена в най-изопачен вид. Хората в ума си са турили идеята за Бога, която е идея на падналото човечество. Това, което те си представят за реалност, не е никаква реалност. Колко пъти вие се молите на Бога и нямате никакъв отговор? Защо? В тези отношения аз уподобявам на положението, когато някой човек във вечерно време има жажда, а сънува, че пие, но събуди се – пак е жаден. Той пие вода насън, но не се напива, не задоволява жаждата си. Реалността се отличава по това, че задоволява онова чувство, което вътре ви измъчва и ти усещаш едно постоянно растене. Иначе без реалността или извън нея като пиеш вода, ти постоянно губиш, твоята жажда не се уталожва и не се укрепваш.

       Тази вечерното събрание е събрание за реалността, да знаете как да се молите. Ще ми бъде много приятно да чуя от някого как се молите на Бога. Сега, като отивате при Бога, вие се стеснявате. Как ще се молите тогава? От какво произтича стеснението? Когато ученикът си научи урока, той става смело и решително и започва да отговаря. Ако той не е научил урока си, става стеснителен и казва: „Ще ме скъса учителят.“ При това помнете, че у Бога има две неща: Той е крайно търпелив и много взискателен. Когато човек се моли, думите му трябва да бъдат реални. Бог никога не обича да се молим за празни работи. Празни работи са онези, които зависят от нас, а ние искаме Той да ги направи заради нас. Няма по-смешно нещо от това, когато отиваш при Бога, да се молиш за неща, които зависят напълно от тебе. Например ще бъде смешно да отидеш при Господа и да кажеш: „Господи, научи ме как да се храня; как да пия вода; научи ме как да се ръкувам с хората; как да се чеша; научи ме как да си обличам дрехите.“ Много от сегашните ви молитви са все от този тип.

       Та рекох, ние се нуждаем от молитва, която да изправи живота ни и да премахне от нас користолюбието. Това е един порок, който аз наричам язва в човешката душа. Користолюбието³, което потъмнява съзнанието, седи като облак в човешкото сърце и човек крайно огрубява. През целия ден човек мисли само за себе си. Нему да му е приятно, той да се е наял добре, той да е добре облечен, жилището му да е добро, топло, той да не страда, да няма никакви болести, всичко да е добре наредено. Че другите хора страдали, той казва: „Това не се отнася до мене.“ Това „туй не се отнася до мене“, то е до вътрешния човек, това е едно чуждо състояние, което се е вмъкнало отвън. Понякога и вие го имате, поне веднъж в годината. По един път в годината иде, но толкова мирише, че цяла година трябва да се чистите, за да се изчистите, ако пък се случва много често, не зная какво ще правите.

       И тъй помнете, една истина ви казвам, в живота няма нещо по-благородно от молитвата, каквото и да ви казват хората, тъй зная аз. Даже и земната любов не е в състояние да се сравни с молитвата. Нито знанието, нито мъдростта – нищо в света не е в състояние да се сравни с онова общение, което човек има в молитвата. Защо? Понеже в молитвата човек впряга всичките си добродетели. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не е молитва. Молитвата трябва да има качествата на Мъдростта, на Любовта, на Истината, на Правдата, на Милостта, на всички добродетели. Та като отидете при Бога, да мязате на един узрял плод. Да ви види Господ тъй натруфени и да Му е приятно, че има пред себе си едно разумно дете, което знае да говори по един разумен начин. Нищо не значи ако човек понякога се представя като едно глупаво дете. Господ и глупавите деца търпи. Но има разлика – глупавото дете не може да има резултатите на умното дете. Същото и в живота. Умният се възнаграждава, а глупавият се утешава. Умният се учи, а глупавият винаги отлага. Сравнения са това.

       Та ако човечеството не би знаело да се моли, то и това малкото, което досега е запазило, би се изгубило. Всичко това се дължи на онзи молитвен дух, който работи. Тъй щото благодарение на кривото молене все таки е добито нещо. Защото в молитвата ние ставаме проводници на онези висши сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна духовна храна. Сега аз забелязвам едно обедняване във вас, вие сте обеднели в знанията си много. Много неща от мене сте научили, но едно нещо не сте научили от мене: вие не знаете да се молите като мене. Мислите като мене, философствате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но има нещо, което не знаете. Не знаете да се молите като мене. Единственото нещо, което аз не мога да ви науча. Пример мога да ви дам, но да ви науча да се молите, никога не си позволявам да науча някого да се моли. Защо? Защото молитвата за мене е най-свещеното нещо, което човешката душа притежава. Някой ме пита: „Ти как се молиш?“ Рекох, аз всякога се моля. И като ям се моля, и като чета се моля, и като пия вода се моля, дето и да съм всякога се моля. – „Че не ти ли става тежко?“ Рекох, по-хубаво ми става. Че това е животът именно. Ако аз престана да се моля, ще изгубя живота.

       Тъй както аз разбирам, думата молитва не седи в това да бъбря на Господа, но тя е нещо велико. Научите ли да се молите, животът ви ще се осмисли. И когато учениците Христови зададоха въпроса на Христа: „Учителю, научи ни да се молим.“ Той само им даде един образец и им каза: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи.“ Но рекох, у всички ви има едно чувство, което можете да развиете. Всеки един от вас може да се научи да се моли. Молитвата е свързана с добродетелта у човека. Когато доброто стане основа в човешкия живот, молитвата израства като един естествен процес на живота. Тъй щото когато добродетелта стане основа на живота, молитвата непременно ще се яви, тъй както аз я разбирам, и душата ви ще се разцъфти като един цвят с хиляди цветове.

       Когато човек е в молитвено настроение, за него злото не съществува. Той е така благоразположен към всички, всичко му е приятно, поглежда с едно такова благоразположение. Той поглежда към всички с милосърдие. Като вижда червея как пълзи, става му приятно, иска да му помогне. Като погледне едно дърво, на което вятърът люлее листата, става му приятно, иска да му помогне. Всичко пред него оживява. Той навсякъде вижда Божия Дух, който работи. Той иска да се подигне, да се освободи от всички ограничаващи условия на живота.

       И помнете: миризмата на всяко растение, която се разнася като благоухание, то е молитва вече. Това благоухание на растенията е тяхната молитва. Когато едно растение престане да мирише, то престава и да живее, изсъхва. Докато издава това ухание, то живее. Има растения, които и в листата си имат такова ухание. Та когато човек се моли, от него излиза едно такова хубаво ухание. И колкото повече хората се молят, толкова повече благоуханието им се увеличава. Преставате ли да се молите, благоуханието се намалява. И онези, които са забравили да се молят, имат отвратителна миризма. Благоуханието зависи от качеството на растението. То определя качеството, стремежа на всяко растение и аз тъй определям хората. Онзи човек, който се моли, той всякога се крие, но настава известна промяна на неговото лице и той придобива известен оттенък.

       И тъй молитвата е най-важното нещо на света. Няма какво да проповядваме на хората, но за мене е така. Да ви науча да се молите, това не мога. На много работи мога да ви науча, но колкото за молитвата, това е ваша работа. И ако вие ме попитате как да се молите, аз не бих ви отговорил. И сега аз зная, че у вас ще се родят две отрицателни идеи, ще кажете: „Не, че не можеш да ни научиш, но не искаш.“ Ако аз ви науча да се молите по моему, вие ще чувате само едно ехо у вас, което ехо ще ви дотегне. Нищо повече. Ако вие искате да ви науча да се молите, ще ви кажа: Вас не ви трябва молитва, вие работете за мене, пък аз ще се моля за вас. Законът е такъв. Когато един човек иска да работите за него, той непременно трябва да се моли за вас. Човекът, на когото работите, той всякога трябва да се моли за вас. Не се ли моли за вас, никога не работете за него нищо. Такива са отношенията между духовните хора. Ти ще работиш за някого, а той ще се моли за тебе. Или ако аз работя за него, той ще се моли за мене, безразлично е.

       И тъй тази вечер аз искам аз да работя, а вие да се молите. Или вие да работите, а аз да се моля. Или може да се разделим наполовина, половината да работят, половината да се молят. Аз ви говоря приятелски. Едните да работят, другите да се молят. И едната, и другата страна е хубава, но всички трябва да вземете участие и да отправите ума си към Бога. Няма по-тържествен момент от този, да отправим ума си към Бога, към Този, Който ни е дал всичките блага. И като работи човек цяла година, през всичкото време да усеща присъствието на Бога, да бъде радостен и весел, като че се е молил само един ден. И тази молитва, да е в сила и като спиш, и като ставаш да ти помага в живота. Защото наука без молитва дотяга на човека; религия без молитва дотяга на човека; любов без молитва дотяга на човека; ядене без молитва дотяга на човека; всичко без молитва дотяга на човека. Тя има резултати във физическия свят.

       Молитвата е реалното, а след като се наядеш, ти ще вярваш, ще обичаш и ще опиташ молбата. Аз съм виждал много пъти хора, които са чрезмерно взискателни, как се молят те. Но съм виждал и бедни хора, които като се молят от сърце, веднага става промяна, лицето им се засмее. Не само това, но този човек, като се моли, става промяна и в душата му. Той казва: „Прости ме Господи, има нещо у мене, което иска, желае, но не зная как да се моля. Аз съжалявам, че само времето си хабя, че ме учиш и нищо няма да стане от мене. Ръката ти е толкова тежка и ако речеш да ме удариш, нищо няма да остане от мене. Имам всичкото желание да изпълня волята Ти, бъди милостив към мене. Тази погрешка, която сега съм направил, втори път няма да я направя.“ И Господ, като погледне към това дете, казва: „Умно дете е това.“

       Сега аз представям нещата по човешки начин. Но кому не се е случвало да срещне човек, който да се е отнасял с него с чистосърдечие, с откровеност, да ви говори с дълбочината на душата си. И като ви говори така, вие виждате, че няма нищо скрито в него. Той казва: „Аз съм готов всичко да пожертвам, всичко мога да дам.“ Като ви говори така, вие изпитвате разположение към него, душата ви се топи и вие сте готови да простите на този човек. Рекох, ако вие не простите прегрешенията на хората, нито на вас ще ви простят. Само така може да се молите. Тази е единствената причина, която може да ви застави да простите. Мнозина идват при мене и казват: „Учителю, ти можеш да ни откриеш това.“ Има неща, които без молитва не могат да ви се открият. Ако се научите да се молите както трябва, само тогава ще ви се открият нещата.

       Та рекох, тази вечер между вас има и стари братя, и млади братя. Вие казвате, че се обичате всички. Питам: по какво се отличава един стар брат и един млад брат? Старият брат се отличава по готовността си да услужи на по-малкия си брат. А по-малките братя се отличават с готовността си да работят. Значи и старият, и младият брат са готови да изпълнят всичко, каквото трябва. И от едната, и от другата страна има готовност.

       Рекох, в нашите души трябва да има онази готовност да служим на Бога тъй, както нашите големи братя, напредналите братя, ангелите всякога имат желание да помагат без оглед на този и онзи. Щом дойде някой и ги помоли за нещо, те веднага са готови да услужат. Сега това е вътрешната страна на молитвата, да ви покажа в какво се състои тя. А след това ви оставям свободни да се молите тъй, както знаете, защото молитвата не търпи абсолютно никакви правила. Накъде трябва да бъдете обърнати? Едно ще знаете: вие никога не може да се молите, ако не сте обърнати към Бога. Ако се молите на Бога, а мислите за някой човек, за Иван, Драган, вие се молите на този човек; ако се молите на Бога и мислите за някой ангел или светия, вие се молите на този светия; ако се молите на Бога и мислите за някой приятел, вие се молите на този приятел; ако се молите на Бога и мислите за майка си, вие се молите на майка си. Значи за когото мислиш, на него се молиш. И затова във всеки даден случай към Бога трябва да бъде умът ти. Не е ли Той в ума ти, значи не се молиш на Него. Ако се молиш на Бога, а мислиш за парите, на парите се молиш; ако се молиш на Бога, а мислиш за къщата, на къщата се молиш, за каквото мислиш, на него се молиш.

       И тъй, първото основно правило: Непременно образа на Бога да е в ума ви, тъй както вие го знаете. Вие знаете този образ, но трябва да го възстановите. Отправете ума си към Бога, към Първата Причина и кажете: „Аз се моля, отправям ума си към Тогова, към Когото всички се обръщат.“ Има един момент през деня, когато всички същества от най-нисшите до най-висшите искат-не искат, отправят ума си към Бога. И тогава с тях заедно кажете: „Аз отправям ума си към Този, към Когото всички се отправят. Аз отправям сърцето си и душата си към Този, към Когото всички се отправят.“ Това е, ако искате да знаете едно мистическо правило за разбиране. Ще кажете: „Как към Този, към Когото всички едновременно отправят ума си?“ Да, всеки според както схваща своята мисъл, тъй я изпраща. Но колективно тази светлина ще достигне и до тях, и до тебе и ти ще имаш едно вътрешно прозрение.

       Сега нека всички станем и прочетем най-първо Добрата молитва и да отправим ума си към Този, към Когото всички тази вечер отправят ума си, и мога да кажа не само човечеството, но цялата вселена, всички ангели, архангели, богове, началства, сили, власти и цялото създание, което едновременно въздиша. Ще отправим ума си към Него, да искаме Неговото благословение, за да можем да растем и се развиваме съобразно Неговата Воля.

       (Всички прочетохме Добрата молитва и малко размишление на това, което се говори, да се отпечата вътре в нас и да се реализира в нас.)

       Молитва на Царството
       Отче наш
       Благословен Господ Бог наш

       10:20 часа вечерта
Беседа от Учителя, държана на 23 ноемврий 1930 г., неделя, Изгрев

---

       ¹ Беседата е публикувана като самостоятелна брошура през 1931 г. със заглавие: „Общение с Бога“, а също и в томчето „Свещен трепет“, София 1998 г. И в двете издания беседата е в силно редактиран вариант, подготвен от стенографката Паша Теодорова. Оригиналния текст на беседата публикуваме за пръв път.

       ² Нещо (като наречие за степен) — донейде, в известна степен, някак си.

       ³ Корист (книж.) — печалба, плячка, алчност.