Класация

ТРИТЕ МИРОГЛЕДА В древността и през първите векове на нашата ера, е действала Мойсеевата максима: „Око за око - зъб за зъб!". Тя се е прилагала и до наши дни в отношенията между държавите. Тази доктрина представя мирогледа и метода на работа, присъщи на Лявото посвещение. Това е Старозаветният свят - светът на робството. Втората максима: „Обичай врага си!", дадена от Исус от Назарет, не само, че не е приложена, но е останала и неразбрана. Конкретната човешка мисъл, оперираща в тесния емпиричен свят на сетивата и представите, не е могла да разбере тайната на тази магична формула. Любовта има много по-голяма честота на вибрация и тя може да неутрализира по-низшите и по-плътни вибрации на омразата. Това е оперативен метод, прилаган от Бялата ложа, ложата на дясното посвещение. Това е Новозаветният свят - на Братството. Както подчертахме, двете ложи имат отношение към великите процеси на живота. Лявото посвещение, на Тъмните сили, „Князът на този свят", се представя с деструктивните процеси на живота: взема участие в събарянето на остарелите обществени форми, неадекватни на новите изисквания на живота. Дясното посвещение, на Светлите Творчески Сили, участва в съзидателните процеси на живота. Тези две сили са по същина антагонистични, непримирими, защото представляват плюса и минуса на Великата Космична Реалност, която създава и съхранява плановете на еволюцията на слънцата и живота. Идваме до Третия завет, който има отношение към света на праведните и който сега се изявява от Космичното Начало. Това е Заветът на Справедливостта. Този завет гласи: „Злото ще служи на Доброто". Тази формула означава, че низшата егоистична природа на инстинктите на личността в обществата, народите и расите трябва да бъде обуздана и каптирана, като водите на водопадите, на буйните реки, на приливите и отливите, на подземните термични сили и пр., за да бъде овладяна и поставена в услуга на обществото, за висшето благо на човечеството. В една своя публична беседа от 9 февруари 1919 г., когато мирната конференция заседаваше в Париж, Учителят отправи следния апел към народите и човечеството: „Който обича врага си, той е човек на бъдещата култура. И ако тези, които заседават на конференцията в Париж, обичат неприятелите си, ще се установи истински мир между народите. Иначе, дори да се осъществи, мирът ще бъде мимолетен. Истински мир е този, който носи бъдещата култура на Работата, на Живота, на Любовта. Ако мирът, на който хората се надяват, се базира върху Мойсеевия закон: „ Око за око, зъб за зъб" - времето ще покаже какъв ще бъде този мир и каква „култура" ще донесе той."[1] Ние сме свидетели на последствията от пренебрегването на това пророческо предупреждение. Човечеството изпита на плещите си ужасите на Втората световна война, а сега тръпне пред заплахата па една трета, термоядрена война. Днес човечеството е пред третото действие на международната драма. Бялата раса, изправена пред смъртна ситуация, има да решава едно още по-трудно уравнение с много повече неизвестни. Нейните три клона: романският, англосаксонският и славянският[2], трябва да излязат извън традиционните разбирания на стария свят. Трябва да се поставят основите на едно ново Общество на Народите[3]. --------------------- [1] Неделни Беседи: „Великите условия на живота", стр.99. [2] Няма етнос славяни. Според арабските летописи "славяни" са белите народи, живеещи на север, а според Учителя слав-ян-ин е всеки, който слави Твореца в неговата поляризация (ян и ин). [3] В книгата си „Новата Култура в епохата на Водолея" сме показали как биха се изградили съставките на това „Общество на новото човечество": т.1 - стр. 99; т.II - стр.101.

IV. Листа от роза Във всички времена и векове е имало хора, които са виждали - и хора слепи. Едните са вървели по пътя си, а слепите са се лутали и са водили... другите слепи. Затова и пътят на човечеството тъй много лъкатуши. Тия, които са виждали, са се радвали на свободата, на живота, на светлината, която царува в разумния свят. И са плакали твърде често за страданията, които человеците си причиняват един другиму в желанието да си създадат лично щастие. Те търсеха това, което не знаеха. Затова не можеха и да го намерят. Защото и като го имаха, те пак търсеха друго - и това, което имаха, си отминаваше. И те оставаха със своята жажда. А жаждата им бе голяма и различна. И благодарение на нея те искаха, търсеха, постигаха. И търсеха наново, и желаеха по-силно. И колкото повече пиеха - понеже не знаеха какво именно да пият - ожадняваха наново и повече. Когато слънцето светеше, те палваха своите малки свещици, обръщаха гръб на небето и възхваляваха взаимно малките пламъчета, които мъждукаха едвам. Това те наричаха живот - културен живот. Понякога подухваше вятър и много пламъчета изчезваха, изгасваха... Те бяха и без туй бледи и едва личаха, но имаше мнозина, които тъгуваха по тях. Това те наричаха смърт, и скръб, и нещастие. Но никога те не искаха да разберат, че когато малкото пламъче гасне, остава голямото слънце, което е и баща на малкото огънче в неговата ръка; че то е вечното, безкрайно Начало на всички земни огньове, на всички светли мисли, на далечните желания на тия, които търсят под нозете си това, което е над главите им... И когато това им казват зрящите - те ги наричат глупци и мечтатели; празнодумци, които залъгват себе си и другите; че вечност има, но тя е за звездите и слънцата, а не за человеците... без да разбират, че и те в самото Слънце живеят, че са частица от неговото грамадно тяло, както и самата Земя. Че това, което наричаме тяжест, е само любовта на Земята, на Слънцето - минала през Земята! В слънцето ние живеем и се движим, и все пак го търсим всеки ден, като никога да не сме го виждали... А и като го видим, търсим го пак, защото не го разбираме. О, колко е тежко за слепите в тоя свят, но колко още по-тежко е на тия, които мислят, че виждат! А сега те са на всяка крачка... И често те питат: «Знаеш ли отгде иде животът?» И ако им кажа, че зная, те не вярват. А когато ги питам, не знаят ли, че водата на чешмата иде от извора - те се усмихват: да, това те знаят. Но изворът на живота кой е? Има ли такъв? И те, които живеят, питат - има ли животът извор?... Но аз ги разбирам - те живеят с отраженията на живота. Сянката не е предметът - нито когато расте, нито когато се смалява, нито когато изчезне съвсем. Има нещо, което различава живота от сянката - той не се дели – има само един живот, от който всеки си гребва и носи колкото може - а сенките са много. И те идват и изчезват. А Животът нито иде, нито изчезва - Той е! И който пие от Него - и Той вечно пребивава в него. Тогава няма смърт. Това, които виждат, го знаят. А другите наричат това «вяра» - и се усмихват. А аз се усмихвам на тях - че те листа от роза са красива, а питат: - Где е розата? Има ли роза в света? Любомир Лулчев.