Jump to content

Класация

  1. Hristo Vatev

    Hristo Vatev

    Усърден работник


    • Точки

      2

    • Мнения

      8751


  2. Ани

    Ани

    Усърден работник


    • Точки

      1

    • Мнения

      26308


Популярно съдържание

Показване на съдържанието с най-висока репутация 3.06.2024 във всички области

  1. 83. ДОБРАТА МОЛИТВА /Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/ 1. ОБЩИ МИСЛИ ЗА МОЛИТВИТЕ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ Словото на Учителя - множеството Негови беседи и лекции, представляват безкраен океан от знание, дадено ни за да се ползуваме и да работим за нашето издигане в духовния живот. Това Слово и музиката - незабравимите песни и упражнения, дадени от Учителя, са нещо неоценимо за всеки от нас. Има и една трета област, към която Учителят ни е насочил още в началото на своята дейност, това са молитвите, четени както в братските събрания, така и в частния ни живот. На брой, дадените от Учителя молитви са четиринадесет, но която от тях да прочетем, виждаме, че всички са оригинални по съдържание и смисъл. На първо място виждаме известната на всички ни „Добрата молитва", която е записана в молитвените тефтерчета на първите братя-ученици, а под заглавието й личи: „Дадена през 1900 година". Както тази молитва, така и всички останали ни навеждат на дълбока размисъл със своето съдържание. Ония от нас, които са разположени към философия, могат да намерят материал за такава във всяка молитва. Който обича поезия, ще намери изобилно поетични изрази в молитвата „Хвала", изказани за възхищение от делата Божии в заобикалящата ни Природа. Всички молитви са изпълнени с окултни формули, които изказани с вяра и искреност, дават положителен резултат. Поставил съм си задача, да разгледам по-подробно „Добрата молитва", но тук ще спомена заедно изречение от друга молитва - „Пътят на живота", която е също една от първите молитви дадена на учениците. Там срещаме израза: „Прости прегрешенията ни, които изповядваме пред Тебе..." Вземам този израз, защото всеки човек извършва редица прегрешения в живота си. Правя разлика между грях и прегрешение. Последното е по-скоро необмислена постъпка, едно неизпълнено задължение и т.н., но и тези неща за съвестния човек носят редица терзания. Избавянето, в случая намираме в онова, което Учителят ни посочва - изповядване тези прегрешения пред Бога. Преди всичко не е нужен посредник, както се практикува другаде, но ние имаме право да се изкажем пред Самого Бога. Тогава идват и няколко думи в следващия текст на молитвата: ,,... И ни дарувай мирът на Твоя Дух". Изповедта пред Бога носи мир в душата на човека, защото преди всичко съвестният ученик дава и обещание, че ще изправи своето поведение към Бога и Неговия закон. Наистина, онова, което най-вече прави впечатление в молитвите ни. е правото да застанем пред Великия, пред Твореца, Промислителя за всичко и да се отнесем към Него като към приятел, готов да ни изслуша и да изпълни разумните ни искания, отнасящи се до правилното ни развитие. Това ни навежда на заключението, че пред Бога заставаме с всичкото благоговение, а самите молитви изказваме съсредоточено, съзнавайки смисъла на това, което казваме пред Бога. Спомням си едно описание на пътешественика Свен Хедин, които пръв от европейските учени е посетил в началото на нашия век Тибет. Между другите интересни неща, той в книгата си „Покривът на света" описва, как будистките поклонници, са се молили в техните свещени места, начинът на моленето е бил само формален. Той пише: „След два дни, ламаистите трябваше да отпразнуват своя най-голям празник - новата година. Тогава се стичат поклонници отблизо и далеч към свещения град Ласса. Те носят на шиите си малки иконички, или написани на книга и запазени в калъфчета чудодейни изречения, а много от тях въртяха малки молитвеници, пълни с дълги книжни ивици. Това са тъй наречените „молитвени воденици", които чрез въртене препращат написаните там молитви до ушите на боговете, тъй удобно е моленето там!" Разбира се, ние отдавна се считаме надрасли това формално четене на молитви. В нашите събрания, всяка молитва се прочита съсредоточено, бавно и с участие на мисълта. Към още нещо би трябвало да се насочим - след прочитане на молитвата, да отделяме малко време и за размишление върху някое от току-що казаните изречения. В следващите редове излагам някои изказвания от Учителя за молитвите, по-специално и за „Добрата молитва", както и ония мисли, които се породиха у мен, когато след прочитане на „Добрата молитва" размишлявах. 2. НЯКОИ МИСЛИ, КАЗАНИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА МОЛИТВИТЕ ОБЩО, КАКТО И ОТДЕЛНО ЗА „ДОБРАТА МОЛИТВА" „Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите. При това, вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъде така далеч, че и с игла да ви боднат, да не усетите... Във време на молитва, човек трябва да се чувства сам, без всякакви ангажименти и връзки, като че за пръв път иде на този свят. В този момент никой не трябва да съществува за него, освен Бог. Щом свърши молитвата си и се свърже с Бога, той трябва да каже: „Господи, сега ще сляза на земята, ще туря на гърба си всекидневния хомот, които съм поел заради Тебе, да Те позная." Само тази молитва е в състояние да даде на хората сила да издържат на всички мъчнотии и страдания. И тъй, молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Само по този начин работата ви ще се осмисли. Само по този начин вие ще си създадете устойчив характер. Том „ Простите истини": лекции на Общия окултен клас, 1926-1927, страници 133 и 134. 3. УЧИТЕЛЯТ ЗА „ДОБРАТА МОЛИТВА" „Да прочетем Добрата молитва с мисъл. В нея има десет важни неща. Тази молитва представя резюме от това, което човек трябва да върши. Ако я четете с мисъл, вие ще бъдете щастливи. Да мислим тогава върху „Добрата молитва" на живота, която съдържа всички блага в себе си". Из том „Новото човечество ", страници 239 и 240. „Сега, нека прочетем „Добрата молитва" и отправим умът си към Този. към Когото всички се обръщат тази вечер. Тая молитва е обща, не само за човечеството, но за цялата вселена: за всички Ангели, Архангели, Началства, Власти, Сили. Само по тоя начин ще измолим Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата воля". Из „Общение с Бога": Извънредна беседа, 23.XI. 1930 - стр. 16. „Като сте чели толкова пъти „Добрата молитва", разбрали ли сте значението на думите „Господи Боже наш", с които започва тази молитва?" Из том „Любов към Бога" : Рилски беседи 1931 г. - стр. 228. В томчето беседи,. Великите условия на живота" : Неделни беседи, 1919 г., Учителят се спира на думите от Добрата молитва: „Молим Ти се, изпроводи ни Духът си...", като обръща вниманието ни, че за да се изпрати Духът някому, той трябва да е готов. Веднъж запитах нашият уважаван брат Боян Боев за значението на „Добрата молитва" и той ми каза: „Добрата молитва" се състои от десет ключа за влизане в Царството Божие." Предполагам, че точно така му е обяснил Учителят, като допълнение на думите му в тома „Новото човечество", гдето се говори за „десет важни неща", които се намират в Добрата молитва. 4. ВМЕСТО УВОД ПРЕДИ РАЗГЛЕЖДАНЕТО ТЕКСТА НА ДОБРАТА МОЛИТВА Както се казва по-горе, Добрата молитва е дадена от Учителя на учениците през 1900 г. Така е отбелязано в молитвените тефтерчета на най-старите братя: „Дадена през 1900 година". От това заключаваме, че тогава Учителят е направил достояние тази молитва на своите най-първи ученици, на брой тогава не повече от 3-4 души. Първоначално текстът и е - бил приспособен за единично четене, т.е. в единствено число, а в по-късни години, когато Добрата молитва се четеше колективно в братските събрания, по нареждане на Учителя, започна се четенето в множествено число; чрез нея, всички присъстващи в събранието се явяват като колектив и имат общо обръщение към Господа. И така, от явяването на тази молитва и до днес, тя е най-много четената молитва: с нея започваме денят, с нея го и завършваме. Четем я когато скърбим за нещо или благодарим на Бога за благополучията си. По съдържание тя е програма на всеки встъпил в новото Божествено учение за всекидневния му живот. Чрез нея ние се разговаряме с Бога. Истинската молитва, това е разговор с Бога, а какъв по-красив и искрен разговор с Бога бихме посочили вън от „Добрата молитва" /а такива са и другите молитви дадени от Учителя/. Но тук бихме си позволили да си представим, че Учителят е създал Добрата молитва и другите молитви, именно като е записал своите разговори с Бога. Не само това, но Учителят е преживял ония велики еволюционни процеси, представени в „десетте ключа" на Добрата молитва. Великите творения са наистина такива, когато преминат през мисълта, чувствата и волята на човека. Ако разгледаме Добрата молитва, виждаме, че действително тя е съставена от десет изречения, тях Учителят нарече „десет важни неща", или „десет ключа за влизане в Царството Божие". Всяко изречение представлява един ключ за намиране онова щастие, което човек винаги се е стремил. На което от тях бихме се спрели да размислим и да медитираме за неговия смисъл, ще намерим висше духовно разрешение на някои занимаващ ни въпрос или на някое затруднение в живота. От това гледище, в Добрата молитва се съдържа целият окултизъм, самото „Божествено учение", както Учителят нарича Школата на Бялото Братство. 5. РАЗМИШЛЕНИЯТА МИ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ, КОГАТО СЪМ СЕ ПОЛЗУВАЛ ОТ ДОБРАТА МОЛИТВА След казаното дотук, пристъпвам към първото изречение, ПЪРВИЯТ КЛЮЧ на Добрата молитва: „ГОСПОДИ БОЖЕ НАШ, БЛАГИЙ НИ НЕБЕСЕН БАЩА, КОЙТО СИ НИ ПОДАРИЛ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ ДА ТИ СЕ РАДВАМЕ" При произнасяне първите няколко думи, ние определяме отношението си към Бога и виждаме в Него наш Благ Небесен Баща. Наричайки Го наш Небесен Баща, ние определяме и отношенията помежду си - децата на Бога, следователно, ние сме братя и сестри. Какво е направил за нас Този Небесен Баща? Подарил ни е живот, подарил ни е здраве, за да Му се радваме. Наистина, най-великото благо за човешката душа, това е живота, възможността на човека да се прояви на физическия свят. Така е устроено идването ни на Земята, че се намираме в едно здраво тяло, а здравето е благо, което повишава ценността на живота. Ученикът на Божественото учение, има живот изпълнен със светлина, дадени му са условия да се радва на живота и здравето, като неоценими блага. Те ни улесняват да се издигнем по-нагоре в стълбата на нашето развитие. Щом приложим в живота си принципите на този първи ключ, ние ще отворим от вратите на Царството Божие, за да „влезем" там и да бъдем щастливи. ВТОРИ КЛЮЧ: „МОЛИМ ТИ СЕ, ИЗПРОВОДИ НИ ДУХЪТ СИ ДА НИ ПАЗИ И ЗАКРИЛЯ ОТ ВСЯКО ЗЛО И ЛУКАВО ПОМИШЛЕНИЕ" Така, във второто изречение се молим, Господ да ни изпрати Духът си, които да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Забележително е, че се прави разлика между „зло" помишление и „лукаво" помишление. Преди всичко, това са влияния, които идват отвън, с предназначение да проникнат в духовния живот на ученика, за да го смъкнат надолу. Ще се опитам да направя малко определение - какво е злото помишление и какво е лукавото помишление. Злите помишления са ония. в които човек се вижда насочен да спъне ближния си с някаква своя постъпка и да му създаде неприятност. Лукавите помишления, от своя страна навеждат човека към такива съпоставяния, които водят нещата към изкористяване за лична полза, пак в ущърб на други хора, близки или далечни. Прочее, произхода на злите и на лукавите помишления е един и същ; човешката душа е арена, гдето те се стремят да се проявят. Запазването и закрилянето ни от тях може да извърши само Божественият Дух, които с присъствието си разчиства ония тъмни и вредни сили, налитащи към човека. ТРЕТИ КЛЮЧ: „НАУЧИ НИ ДА ПРАВИМ ТВОЯТА ВОЛЯ, ДА ОСВЕТЯВАМЕ ТВОЕТО ИМЕ И ДАТЕ СЛАВОСЛОВИМ ВИНАГИ" Тук имаме три неща, за които се молим да ни научи Бог. Първо - да вършим Неговата воля. Нека вземем като ръководна мисъл, написаното от Учителя в кръга около ПЕНТАГРАМА: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Това значи, при всяка наша стъпка в живота, да се запитваме каква е волята на Бога, да открием по пътя на интуицията и вдъхновението тази воля и да постъпим съобразно нея. Направило ми е впечатление една мисъл от Учителя, която срещаме в лекциите. Учителят казва там: „Вие мислите, че Бог съществува само за да Му се молите?" - Когато се замислих, за какво ли още съществува Бог, казах си, че нашето отношение към Него се определя и от това, да вършим волята му. Второто нещо е - да осветяваме в себе си Божието име. Само по себе си, Божието име е свещено, а ние всецяло трябва да се потопяваме в тая святост. Трето - да славословим Бога винаги. Ние, които изучаваме природата и нейните закони, трябва винаги с разположение да славословим нейният Творец. Днес учените все повече и повече вникват в това велико твърдение. Виждаме величието на Природата в четирите елемента на материята: Вода, Земя, Въздух и Огън. Като четем беседите и лекциите на Учителя, виждаме, че има и духовна същност в четирите елементи, и от това още повече трябва да се възхищаваме, че сме потопени в такъв свят. Стигнем ли до възхищението, неминуемо и ще славословим Бога. В много места на лекциите и беседите си, Учителят ни насочва към начините за вечното славословене на Бога, включено и в третия „ключ" на Добрата Молитва. ЧЕТВЪРТИ КЛЮЧ: „ОСВЕТЯВАЙ ДУХА НИ, ПРОСВЕЩАВАЙ СЪРЦАТА НИ И УМА НИ ДА ПАЗИМ ТВОИТЕ ЗАПОВЕДИ И ПОВЕЛЕНИЯ" Човешкият дух е оная свещена Божествена искра, която при създаването му е вложена от Бога. Имало е грехопадение, имало е много отклонения през дългата душевна еволюция на човека. Само святостта на Духа е един постоянен процес и към него ни насочва Учителя. Да бъдем в това състояние, Бог винаги да осветява Духа ни. Просвещаването на човешкото сърце и на човешкия ум, са най-важните процеси в ученичеството. Трите тези неща: осветеният човешки дух, просветеното сърце и просветеният ум, ни поставят в положението да пазим Божиите заповеди и повеления. Ако размислим, защо се казва „заповед и повеление", може би ще си кажем, че това е едно и също нещо. Думата „повеление" е употребявана в по-далечното минало, по-близка е до славянския език. Заповедта е предназначена да се изпълнява нещо за по-дълго време, а повелението може да се измени - то само напомня за съществуването на дадена заповед. Това напомняне се изразява често в човека от „Тихият глас", чрез който ни се обажда нашият ръководител при случайните изкушения и противоречия в живота. ПЕТИ КЛЮЧ: „ВДЪХВАЙ В НАС С ПРИСЪСТВИЕТО СИ ЧИСТИТЕ СИ МИСЛИ И НИ УПЪТВАЙ ДА ТИ СЛУЖИМ С РАДОСТ" Това изречение ни въвежда за втори път в областта на мисленето. Още в начало на молитвата, ние просим от Бога „да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление". След разчистването чуждите натрапни мисли около нас, идваме до второто важно състояние, Бог да вдъхва в нас,-с присъствието си чистите си мисли. Щом Господният Дух е около нас. мисълта ни е чиста и е посветена да работи за изграждане на онова духовно тяло, тъй потребно за правилното ни развитие в по-нататъшният наш живот. Духът ни казва: „Запазих те от отрицателните сили, ела сега, ти ученико и се подготви да работиш с Добродетелта и Правдата - две важни качества в твоят характер. Сега е време за това, защото те имат приложение предимно на физическия свят." Възприели чрез Божественото присъствие чисти мисли, идваме до състоянието „Да служим на Господа с радост", както предвижда Добрата молитва. Може да поразгледаме, какво значи човек да служи на Бога с радост. Преди всичко, служенето е проявление на малките жертви, които човек следва да направи към някое Божие създание - човек, животно или растение. Тази малка жертва може да бъде загуба на време, средства или да изисква някакво усилие. В такъв случаи, човек е разположен да се подвоуми за извършването на такава жертва. Именно от това подвоумяване трябва да преминем към радост. Тогава сме изпълнили смисъла на този ключ - да служим на Бога с радост. ШЕСТИ КЛЮЧ: „ЖИВОТА СИ, КОЙТО ПОСВЕЩАВАМЕ НА ТЕБЕ, ЗА ДОБРОТО НА НАШИТЕ БРАТЯ И БЛИЖНИ, ТИ БЛАГОСЛАВЯЙ" Истинският ученик непременно е посветил живота си на Бога. Това значи изоставяне на много от своите навици на обикновения живот, постигнал е свободата. В такова посвещение, човек се чувства в област, гдето работи за доброто на своите братя и ближни. Доброто и справедливостта, казва окултизма, казва го и Учителят, могат да се постигнат само на физическия свят. Разбира се, правенето на добро трябва да засяга не само физическата страна, но и за развитие неговите благородни чувства, за умственото му развитие. За такъв живот ние просим Божието благословение. Имаме ли такова благословение, успехът ни е на лице и работата ни дава плод. СЕДМИ КЛЮЧ: „ПОМАГАЙ НИ И НИ СЪДЕЙСТВУВАЙ ДА РАСТЕМ ВЪВ ВСЯКО ПОЗНАНИЕ И МЪДРОСТ, ДА СЕ УЧИМ ОТ ТВОЕТО СЛОВО И ДА ПРЕБЪДВАМЕ В ТВОЯТА ИСТИНА" Така ученикът достига до една област, да расте във всяко познание и мъдрост. Постигането на мъдростта е важна задача за всеки човек. Условията, при които човек е просъществувал в милионите години от идването му на Земята, са допринесли за придобиване всяко познание, да става все повече и повече мъдър. Борбите със суровата природа, са били за човека такъв учител, че той развивал ума си, ставал е все повече мъдър, за да може да облекчи живота си Учителят днес ни насочва, да поискаме съдействие от Бога да продължим нашето растене. С това Божие съдействие на нас ще бъде много по-лесно, по-сполучливо да пораснем в познание и мъдрост. Днешният човек, ученикът има и това улеснение, че разполага с Божието Слово. Явява се един въпрос: кое да считаме за Божие Слово? Отговор получих пак от нашият уважаван брат Боян Боев: Словото, това са Евангелието и беседите на Учителя. Ако ние четем Евангелието и си представим картинно, как Христос заобиколен от учениците си и народа говори, проповядва, изцелява болни и извършва чудеса, ще преживеем неща, които са вдъхновявали велики художници, а ние ще се учим. Беседите и лекциите на Учителя са продължение на Евангелието. Те не остаряват, както Евангелието са вечно нови! Случва се на всеки от нас, чели сме много пъти някоя лекция или беседа, но отворим ли я наново, във всяка страница намираме обилна храна за душите си. Не само това, но случват се често и „чудеса". Занимава те някой въпрос, преживяваш мъчнотия някаква, а като отвориш, който и да е том беседи, на случайно отворената страница, като че ли сам Учителят ти проговаря. Дава ти отговор и постигаш правилно разрешение на въпроса, извършваш правилна стъпка в живота си. В нашата епоха, Словото на Учителя бе запазено за нас учениците, за народа и за цялото човечество, благодарение изкуството стенография, това фотографиране на речта. Говореше Учителят, а трите сестри стенографки записваха в продължение на един час и повече, всяка изказана от Учителя мисъл. Така тези фотографии на речта на Учителя, дешифрирани и прочетени на Учителя, напечатваха се и ставаха достояние на всички нас. Ще спомена нещо и за печатането на беседите и лекциите, за което имам личен спомен. Включи ме Учителят да участвам като най-малък работник, помагах каквото се изискваше от мен. Словото бе на разположение, но отпечатването не ставаше лесно; вложените парични средства не се връщаха скоро, годините минаваха, от много места се казваше: „Дайте ни новите беседи, които Учителят постоянно говори!" Така нашето книгопечатане вървеше трудно, докато най-после Учителят ни даде „Божествения начин" за тази работа. Тогава ние започнахме да получаваме безплатно книгите - беседи и лекции, а средствата се набираха пак от нас по неусетен начин. Задачата бе дадена към 1936 г. - всеки ден пускахме по едно левче в касичка с думите: „Както аз пускам един лев в касичката, така всички хора по лицето на Земята да пускат по един лев за Божественото!" По-нататък дойде период, когато отпечатването на Словото срещна нови мъчнотии, стигнахме почти до невъзможност. Но и тогава се намериха братя, които положиха много умение и труд, за да се отпечата всичко каквото можеше. Тия работници стигнаха дори дотам, че заложиха живота си за това дело. Така, че спокойно можем да причислим както стенографите, така и работниците по печатането като наши „светци" в това дело. Към Словото на Учителя може да причислим дадените от Него песни и музикалните упражнения „Паневритмия". Срещали сме и ще срещаме в беседите и лекциите на Учителя какво е казал за силата и значението на песните. Те могат да лекуват, да разрешават мъчнотии и противоречия, когато се пеят и изказват с високо съзнание. За музиката си. Учителят казва: „Ако някога противниците на Божието дело не се повлияят от Словото, на музиката никога няма да противостоят!" ОСМИ КЛЮЧ : „РЪКОВОДИ НИ ВЪВ ВСИЧКО, КОЕТО МИСЛИМ И ВЪРШИМ ЗА ТВОЕТО ИМЕ, ДА Е ЗА УСПЕХА НА ЦАРСТВОТО ТИ НА ЗЕМЯТА" Както виждаме и тук се касае за работа в областта на мисълта, но вече в една трета, по-висока гама. Мисълта минава в дела и онова, което вършим води към резултата да се оформим като работници за идване на Царството Божие на земята. Голяма задача е това, да бъдем работници за успеха на Царството Божие на Земята. Според думите на Христа в Господнята молитва Отче наш, Царството Божие съществува някъде на Небето или в духовния свят. Там, по човешки изразено, трябва да има най-голямо щастие и хармоничен живот. В своите беседи, на много места Учителят подсказва какъв е реда и начина на живот в духовния свят. Най-доброто положение там е това, че няма покои и бездействие, а непрестанна работа, дейност в разните области на Вселената и на нашата Земя, за приложение волята Божия навсякъде и сред самите нас. Често ме навежда към размишление само една буква от ценната формула дадена от Учителя в последните дни на пребиваването му между нас на Земята. Казваме: Господи Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, И да Ти служат с радост и веселие. " Някои, кой знае по какво чувство на логика или удобство, заместват буквата „И" със „ЗА", като изговарят:.... за да Ти служат с радост и веселие". Размишлявам си: Тези народи, които Господ е призовал, дали така наготово ще влязат в Царството Му и ще започнат да Му служат или тяхното призоваване е станало много по-отдавна и те вече са служили на Бога. По-вярно е последното, че те вече са служили и затова Учителят е употребил буквата „И", а със заемане своето място в Царството Божие, те ще продължат служенето си. Така, че трябва да изговаряме:.. И да Ти служат с радост и веселие". Ще признаем, че Учителят много добре познаваше и си служеше с българския език, та е имал предвид защо да ни даде формулата в нейния уточнен вид, остава и ние правилно да я изговаряме. Така ние, като членове на „призованият" български народ, да работим с мисълта си за идване Царството Божие на Земята. ДЕВЕТИ КЛЮЧ : „ХРАНИ ДУШИТЕ НИ С НЕБЕСНИЯ СИ ХЛЯБ И УКРЕПЯВАЙ НИ СЪС СИЛАТА СИ, ДА УСПЯВАМЕ В ЖИВОТА СИ" При това изречение на Добрата молитва, ние стигаме до едно интересно състояние, да поискаме храна за душите ни. Нашата храна е „Небесния хляб". Тук следва да си спомним един случай от живота на Христа, когато Той се срещна при кладенеца със самарянката. Учениците Му дойдоха и Го поканиха да се нахрани, а Той им отговори: „Аз имам ястие, което вие не знаете..." За тази небесна храна може да се размисли с голямо вдълбочение да се запитаме, дали тя се състоеше в работата, която Христос извърши за този самарянски град, чрез срещата си със самарянката. В много други случаи, Христос вместо да приеме нашият вид храна, предпочиташе да се моли, да общува с небесни светли същества. Важно е. че и ние трябва да получим за душите ни небесният хляб и да го използваме. Стигнах дотук и ето, че не разполагах с някои оригинални и интересни мисли. Тъкмо бях прочел някоя лекция от томът „Ключът на живота". Учителят казва там, на страница 1 - „Всяко същество използва храната, която му се дава според степента на своето развитие. Яденето и пиенето са условия само за поддържане на живота. Условията са вън от нас. Христос отговори на учениците си; „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко Слово, което излиза от Бога." Значи, има и друг начин за хранене. Постът показва, че човек може да се храни и по друг начин. Хранете се по нов начин и вие ще придобиете мир и сила в душата си". Небесният хляб е, които укрепява човека, той е сила дадена от Бога, чрез която успяваме в живота си. Човек в тези успехи трябва да стигне до там, че работите му да се нареждат от невиделица. В една от неделните беседи, Учителят разказва, че когато се намерил в безизходно положение, само като пожелал: „Да може да стане това и това..." и действително станало! Например, пътувал някъде пешком дълъг път, изморил се и минал край един файтон, спрял на пътя. Казал си: „Да иска сега този файтонджия да ме качи на файтона си..." В това време, файтонджията го поглежда и му казва: „Заповядайте, качете се!" Друг път, минава край една гостилница, обяд е, той е гладен и пак си казва: „Да иска сега този гостилничар да ме покани да се нахраня!" Ето пак, гостилничарят излиза на вратата, поглежда го и казва „Заповядайте да се нахраните!" Такива случаи са мечтана помощ, успехи в живота. Много са ония от нас, които се приближиха до Учителя; да му кажат своите неудачи. И достатъчно беше една дума да каже Той: „Ще се нареди работата ..." и като. че ли в този миг твоята съдба се поема от „Невидимите помагачи", работите се нареждат. Ще кажем както Учителя: „Наредиха се нещата по чудо! Просто да не вярваш!" И така. хранени с Небесният хляб, укрепяваме се с Божествена сила и успяваме в живота. ДЕСЕТИ КЛЮЧ: „КАТО НИ ДАВАШ ВСИЧКИТЕ ТВОИ БЛАГОСЛОВЕНИЯ, ПРИЛОЖИ ЛЮБОВТА СИ ДА НИ Е ВЕЧЕН ЗАКОН. ЗАЩОТО НА ТЕБЕ ПРИНАДЛЕЖИ ЦАРСТВОТО И СИЛАТА И СЛАВАТА ЗА ВИНАГИ. АМИН. Да се запитаме, кои са всичките Божии благословения, които Бог ни дава, вярно е, че не можем да ги изброим. Нека си спомним поне някои от тях. Първо, ние сме се родили в епохата, когато Учителят дойде да работи между българския народ. Запознахме се с Него, слушахме беседите и лекциите Му, пеем песните, на които ни научи; почувствахме се с пробудено съзнание да наблюдаваме своя живот. Той ни запозна със законите на Новото Божествено учение, посочи ни окултните науки и ни въведе в тях чрез проучването на школните лекции. Ние се считаме вече окултни ученици, а Учителят ни повиши като „кандидат-ученици" на Бялото Братство. Към всички тия Божии благословения, остава Той да приложи още едно: Любовта Му да бъде за нас ВЕЧЕН ЗАКОН. Какво всъщност представя Божията Любов? Нека винаги имаме предвид, че БОГ Е ЛЮБОВ. Ако искаме да вървим по Неговия път, трябва във всяка наша постъпка да сверяваме дали тя е съобразна с Божията Любов. Апостол Павел, в своето послание към Галатяните ни посочва качествата на Любовта: Те са и плодове на Духа: Радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, въздържание. Ние трябва да усвояваме всяко от тия качества, да станат част от нас и когато бъдем подложени на изпит те да надделеят. Това значи Любовта да ни бъде Вечен закон. Най-после, в този десети ключ, последното изречение на Добрата молитва, идваме да признаем, че на Бога принадлежи Царството и Силата и Славата за винаги. Можем ли да прозрем границите на Неговото Царство, когато то е безгранично, както е безгранично пространството? Можем ли да кажем колко ще трае това Царство, когато то съществува без начало и без край? То е самата вечност. Ако искаме да определим силата Божия и това човешкият ум не е в състояние да извърши. Виждаме, че днес човечеството, чрез своите учени, непрестанно открива все нови и нови сили в Природата. Тези сили са били около нас и преди да ги открият, но едва сега е дадено на човека да ги съзре, а ако може и да се ползува от тях. Откриха се космичните лъчи, които идват към нас от Слънцето и от цялата вселена. Откриха се и се откриват множество чудеса, за разбирането на които се заемат великите умове на човечеството. Колкото повече навлизаме в областта на Божието творчество, толкова повече ще признаем, че Нему принадлежи както Силата, така и Славата. Нека заедно с Учителя да кажем АМИН, което значи ТАКА ДА БЪДЕ! 6. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ МИСЛИ Завършвам с това, което трябваше да кажа в началото. Изложените размишления не са всичко, което може да се запише от всеки, когато размишлява при четене „Добрата молитва". Всеки ден може да ни идват все нови и нови мисли, едни от други по-красиви и близки до Истината. Всеки, който възприеме такъв начин на четене „Добрата молитва" или която и да било друга молитва, ще навлезе в един нов свят, ще постигне мисленото общуване с по-напредналите от нас същества, които изпълват пространството. Често, когато чета „Добрата молитва", моят ум ми предлага всевъзможни най-обикновени неща из материалния свят. Тогава аз се връщам върху три основни положения, засягащи областта на мисленето: „ Изпроводи ми Духът си да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление." „Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли." „Всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на Царството Ти на земята." Всеки може да си избере един „стълб" от изреченията на „Добрата молитва" и да се връща към него, когато му потрябва да се съсредоточи. Нека си записва мислите, които го спохождат при четене тази съвършена молитва. При нейното прочитане, всякога да имаме предвид казаното от Учителя: „Тази молитва е обща не само за човечеството, но и за цялата Вселена: за всички Ангели, Архангели, Началства, Власти, Сили. Само по този начин ще имаме Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата воля". /Беседа „Общение с Бога"/. „Прочетете сега „Добрата молитва", която ще бъде символ на новото верую в света". /Беседа „Израил и българин" от том „Божествен и човешки свят", страница 442 - Рилски беседи Мислите при четене „Добрата молитва" започнах да записвам на 9 май 1965 година, а приключих на 15 май 1970 г. Преписах ги на пишеща машина в София, през дните от 3 до 16 февруари 1972 г. Написано на 12 страници на пишеща машина, всяка от тях, в началото и в края има моят знак. (Ръкопис) 7. НЯКОИ МИСЛИ ЗА „ДОБРАТА МОЛИТВА" Погледнем ли в някое молитвено тефтерче на най-старите братя, там на първо място ще намерим записана „Добрата молитва" и при нея отбелязано: „Дадена от Учителя през 1900 година". От това заключаваме, че през 1900 година Учителят е направил достояние тази молитва на своите най-първи ученици, на брой тогава не повече от 3-4 души. Първоначално текста й е бил приспособен за единично четене, т.е. - в единствено число, а в по-късни години, когато „Добрата молитва" се четеше колективно в братските събрания, по нареждане на Учителя, започна се четенето й в множествено число - чрез нея всички присъстващи в събранието се явяват като колектив и имат общо обръщение към Господа. Нека си припомним, че „Добрата молитва" е ежедневната програма на ученика, а освен това тя съдържа „Десет ключа за влизане в Царството Божие". Това, последното, Учителят го е казал в частен разговор с брат Боян Боев, но го потвърждава и в беседата си „Да мисли", том „Новото човечество", стр. 239-240/. Там Той е казал: „Да прочетем „Добрата молитва" с мисъл. В нея има десет важни неща. Тази молитва представя резюме на това, което човек трябва да върши. Ако я четете с мисъл, вие ще бъдете щастливи. Да мислим тогава върху „Добрата молитва" на живота, която съдържа всички блага в себе си". Действително, ако разгледаме „Добрата молитва", нейният текст е съставен от 10 изречения или всяко изречение представлява един ключ за намиране онова щастие, към което човек винаги се е стремял. На което от тях бихме се спрели, да размислим и да медитираме за неговия смисъл, ние бихме намерили висше духовно разрешение на някой занимаващ ни въпрос или затруднение в живота. Бих казал - в „Добрата молитва" се съдържа целият окултизъм, самото „Божествено учение", както Учителят нарича Школата на Бялото Братство. Истинската молитва, това е „Разговор с Бога", а какъв по-красив и искрен разговор с Бога бихме посочили вън от „Добрата молитва" /а такива са и другите молитви дадени от Учителя/. Но тук бихме си позволили да си представим, че Учителят е създал „Добрата молитва", именно като е записал своите разговори с Бога. Не само това, но Учителят е и преживял ония велики еволюционни процеси, представени в „Десетте ключа" на „Добрата молитва". Защото великите творения са наистина такива, когато преминат през мисълта, чувствата и волята на човека. Без да се спирам тук на едно подробно изложение, поредно на всяко изречение от „Добрата молитва", обръщам внимание на нещо забележително в нея - на три места срещаме обръщения, отнасящи се за мисълта на ученика. Така, във второто изречение ние се молим, Господ да ни изпрати Духът си, който да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Забележително е, че се прави разлика между „зло" помишление и „лукаво" помишление. Преди всичко, това са влияния, които идват отвън, с предназначение да проникнат в духовния живот на ученика, за да го смъкнат надолу. Ще се опитам да направя малко определение - какво е злото помишление и какво е лукавото помишление. Злите помисли са ония, в които човек се вижда насочен да спъне ближния си с някаква своя постъпка и да го върне назад в неговата еволюция. Лукавите помишления от своя страна навеждат човека към такива комбинации, които водят към изкористване нещата за лична полза, пак в ущърб на други хора, близки или далечни. Прочее, произхода на злите и на лукавите помишления е един и същ, човешката душа е арена гдето те се стремят да се проявят. Запазването и закрилянето ни от тях може да извърши само Божественият Дух, които с присъствието си разчиства ония тъмни и вредни сили, които налитат към нас. Когато разчистим около нас тия чужди натрапници, идваме до втория важен етап на ученичеството, когато произнасяме оня ред от „Добрата молитва", гласящ: „Вдъхвай в нас с присъствието си чистите си мисли..." Щом Господният Дух е около нас, мисълта ни е чиста и е посветена да работи за изграждане на онова духовно тяло, тъй потребно за правилното ни развитие в по-нататъшния наш живот. Духът ни казва: „Запазих те от отрицателните сили, ела сега, ти ученико и се подготви да работиш с Добродетелта и Правдата - две важни стъпки в твоето развитие. Сега е време за това, защото те имат приложение предимно на физическия свят". Работейки така, идваме до състоянието „Да служим на Господа с радост", както предвижда „Добрата молитва". И така, ученикът запазен от злите и лукави помишления, съградил своето духовно тяло чрез чистите мисли вдъхвани от присъствието Божие, идва до най-важното си предназначение, което намираме в едно от последните изречения на „Добрата молитва": „Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето име да е за успеха на Царството Ти на земята". Както виждаме и тук се касае за работа в областта на мисълта, но вече в една трета, по-висока гама. Мисълта преминава в дела и онова, което вършим води към резултата да се оформим като работници за идване на Царството Божие на земята. Като вникваме така във всеки един от „ключовете" на „Добрата молитва", ние ще разбираме нейния дълбок смисъл и когато я четем, да знаем, че това е нашият разговор с Бога. Тогава ние си припомняме задачите, които Господ и Учителят са ни дали. С изказването на тези „десет ключа" - изречения, ние разчитаме на помощта на нашите светли ръководители. Пожелавам на всички да се изпълни и казаното в „Добрата молитва": „Храни душите ние Небесния си хляб и ни укрепявай със силата си да успяваме в живота си". София-Витоша, 9 май 1965 г. Из лекцията „Устойчиви величини" - том „Простите истини": Общия окултен клас (1926-1927), стр. 133-134. „Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никои да не вижда, че се молите. При това, вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъде така далеч, че и с игла да ви боднат, да не усетите... Във време на молитва, човек трябва да се чувства сам, без всякакви ангажименти и връзки, като че за пръв път иде на този свят. В този момент никой не трябва да съществува за него, освен Бог. Щом свърши молитвата си и се свърже с Бога, той трябва да каже: „Господи, сега ще сляза на земята, ще туря на гърба си всекидневния хомот, който съм поел заради тебе, да Те позная." Само тази молитва е в състояние да даде на хората сила, да издържат на всички мъчнотии и страдания. И тъй, молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Само по този начин работата ви ще се осмисли. Само по този начин вие ще си създадете устойчив характер". - 8. ОБЩИ МИСЛИ ЗА МОЛИТВИТЕ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ Словото на Учителя - множеството Негови беседи, представляват безкраен океан от знание, дадено ни за да се ползуваме и да работим за нашето издигане в духовния живот. Това Слово и музиката - незабравимите песни и упражнения дадени ни от Учителя, са нещо неоценимо за всеки от нас. Има и една трета област, към която Учителят ви е насочил още в начало на своята дейност - това са молитвите, четени както в братските събрания, така и в частния наш живот. На брой дадените ни от Учителя молитви са около дванадесет, но която от тях да прочетем, виждаме, че всички са особено оригинални по съдържание и смисъл. На първо място ние виждаме известната на всички ни „Добрата молитва", която е записана в молитвените тефтерчета още на първите братя-ученици, а под заглавието И личи: „Дадена от Учителя през 1900 година" Както тази молитва, така и всички останали ни навеждат на дълбока размисъл със своето съдържание. Ония от нас, които са разположени към философия, могат да намерят повод за такава във всяка молитва. Който обича поезия - ще намери изобилно поетични изрази в молитвата „Хвала", изказвани за възхищение от делата Божии, в заобикалящата ни природа. Всички молитви са изпълнени с окултни формули, които изказвани с вяра и искреност, дават положителен резултат. Поставил съм си задача, да разгледам по-подробно „Добрата молитва", но ще споделя с вас тук едно изречение от друга молитва - „Пътят на живота", която е също една от първите дадена на учениците. Там срещаме израза: „Прости прегрешенията ни, които изповядваме пред Тебе..." Вземам този израз, защото всеки човек извършва редица прегрешения в живота си. Правя разлика между грях и прегрешение. Последното е по-скоро необмислена постъпка, едно неизпълнено задължение и т.н., но и тези неща за съвестния човек носят редица терзания. Избавлението в случая намираме в онова, което Учителя ни посочва - изповядване тези прегрешения пред Бога. Преди всичко не е нужен посредник, както се практикува другаде, но ние имаме право да се изкажем пред Самого Бога. Тогава идват и няколкото думи в следващия текст на молитвата:.... И ни дарувай мирът на Твоя Дух". Изповедта пред Бога носи мир в душата на човека, защото преди всичко съвестният ученик дава и обещание, че ще изправи своето поведение към Бога и Неговите закони. Наистина, онова, което най-вече прави впечатление в молитвите ни, е правото ни да застанем пред най-Великия, Твореца, Промислителя за всичко и да се отнесем към Него като към приятел, готов да ни послуша и изпълни разумните ни искания, отнасящи се до правилното ни развитие и усъвършенствуване. Това ни навежда на заключението, че пред Бога ние заставаме с всичкото благоговение, а самите молитви изказваме съсредоточено, съзнавайки смисъла на това, което казваме пред Бога. Спомням си едно описание на пътешественика Свен Хадин, който пръв от европейските учени е посетил през 1901 г. Тибет. Между другите интересни неща, той в книгата си „Покривът на света" описва как будистките поклонници са се молили, начинът е бил само формален. „След два дни ламаистите трябваше да отпразнуват своя най-голям празник - новата година. Тогава се стичат поклонници отблизо и далече към свещения град Ласса. Те носят на шиите си малки иконички или написани на книга и запазени в калъфчета чудодейни изречения, а много от тях въртяха малки молитвеници, пълни с дълги книжни ивици. Това са тъй наречените „молитвени воденици", които чрез въртене препращат написаните там молитви до ушите на боговете - тъй удобно е моленето там!" Разбира се, ние отдавна се считаме надраснали това формално четене на молитви. В нашите събрания, всяка молитва се прочита съсредоточено, бавно и с участие на мисълта. Към още нещо бих искал да ви насоча - след прочитане на молитвата, да отделяме малко време и за размишление върху дадено изречение, което току-що сме изговорили. Позволявам си в следващите редове, да споделя с вас ония мисли, които се породиха у мен, когато след прочитането на „Добрата молитва" размишлявах.
    1 точка
  2. https://petardanov.com/files/file/532-%7B?%7D/ Аудио - чете Милен Колев Точилото и ножътъ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Високият идеал“, Общ окултен клас - трета година, (1923 г. - 1924 г.), .), Издателство: "Бяло Братство", София, 2009 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От Общ окултен клас - трета година, (1923 г. - 1924 г.), 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.), Единичните беседи са събрани в едно книжно тяло през 1926 г. с цел удобство при четенето им. За теглене на PDF Съдържание От книгата „Приливи и отливи“, Общ окултен клас. Година 3, т.2 (1923 − 1924) Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2001 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето ТОЧИЛОТО И НОЖЪТ Тайна молитва Прочете се темата „Аз и Отец Ми едно сме“. Тема за следния път: „Службата на търпението и самообладанието.“ Сега ще ви запитам: кои са най-добрите и кои са най-лошите хора в света? – Най-лошите хора в света са тия, които нито Добро правят, нито зло правят. Добрите хора в света са тия, които и Добро правят, и зло правят. Значи има две категории хора. Първата категория: Н Д – не прави Добро; Н З – не прави зло. Втората категория: П Д – прави Добро; П З – прави зло. Тези, които не правят Добро, слизат от Бога и отиват към Земята. Законът е такъв: не могат да ги търпят горе. Тези пък, които не правят зло, отиват нагоре и се срещат с първите – имат противоположно движение с тях. Първите имат движението п, вторите – движението m. Втората категория хора са тия, които правят Добро. Тяхното движение е нагоре, във възходяща степен. Те са добрите хора, които отиват към Бога. Тия пък, които правят зло, отиват към центъра на Земята. Тези две движения ще се срещнат. Едните ще минат през центъра на Земята, ще образуват един кръг и после ще се срещнат с тия, които правят Добро. Хората, които правят зло по необходимост, привидно са лоши. Но тия, които не правят зло и не правят Добро, са най-лошите хора. Сега някой казва: „Ако е така, да станем лоши.“ Добре, нямам нищо против, стани лош, но ще слизаш към центъра на Земята, към гъстата материя. Ти ще слизаш надолу, докато се засили земната температура толкова, че не можеш да издържиш повече. Тази горещина ще те застави да минеш нагоре, да излезеш от центъра на Земята и да се качиш нагоре, да минеш в противоположната страна. Движението на лошите хора е противоположно на движението на добрите хора – теченията са обратни. Следователно всякога, когато означавате лошия човек, изразявате движението му със следната формула: Формулата за изразяване на добрия човек е следната: Тия неща са само философски разсъждения, в които има ред противоречия. Ние ще оставим привидните противоречия. Противоречия съществуват в Природата, но не се старайте да примирите тия противоречия. Вие никога няма да ги примирите. Ако речете да примирите противоречията, вие ще изгубите смисъла на живота. Бог е създал най-противоречиви същества на Земята и те всички живеят, размножават се, изяждат се, взаимно се унищожават и пак се пази равновесие. Чудни са хората, като запитват: „Защо Бог, като е създал ангелите, е създал и такива хора?“ Хората мислят, че Господ ги е създал. Не ги е създал Господ – те сами се създадоха. Казва Господ: „Да стане това!“ – и то става. „Да стане онова!“ – и то става. Всичко, каквото е казал Господ, е станало. И тъй, в Природата съществуват привидните противоречия. Тия противоречия са висши математически задачи. За глупавите хора съществува противоречие, съществува зло, но тия неща са висши задачи в света. Тия задачи по някой път се явяват в дома, по някой път се явяват в обществото, а по някой път се явяват и в самите нас – навсякъде може да се явят. Онзи, който не иска да разрешава правилно задачите си, в него се заражда мисълта да ги изличи от себе си, т. е. да се самоубие. Човек, който иска да се самоубие, изличава задачите от себе си, не иска да ги решава. Обаче и сто пъти да се самоубиваш, никога не можеш да заличиш задачите си. Пак ще те хванат тук, на Земята, и ще ти кажат: „Ще ги решаваш – нищо повече!“ Десет, сто, хиляди години ще те държат на Земята, но най-после ще решиш зададените задачи. Може да си послужиш с всички философски теории, може да си послужиш с всички противоречиви възгледи, но в края на краищата пак ще трябва да решиш задачите си. Такъв е законът на великото Божествено училище. Вие, като ученици, трябва да разбирате този велик, безпощаден закон в света. Той не е монархически закон, но е закон на Абсолютна Справедливост. Ако мислите по този начин, ако вярвате в този закон, ще получите едно облекчение в себе си. В света съществуват две противоречиви мнения: или че Бог е Абсолютна Правда, или че не е. Ако допуснете, че Бог е Абсолютна Правда, че Бог е безграничен, всемъдър, всесилен, че всичко, което е създал в света, го е предвидил предварително, че няма никакви случайности в света, вие сте на правата страна. Бог е взел всичко предвид, направил е подробно своите изчисления. На много от висшите, от интелигентните същества Бог е дал ред задачи да направят подробни изчисления, та по този начин да вземат и те участие в създаването на света. Най-после Бог е дал ред задачи за разрешаване на човешките духове, които са въплътени тук, на Земята – изобщо на цялата човешка раса в нейната целокупност. Ние трябва да възприемем този закон, да го опитаме, и ще получим облекчение, ще разберем защо Господ е направил света така, а не иначе. И тогава, преди да питаш защо Господ е направил така света, аз ще те питам: защо колиш и ядеш тази кокошка? Отговаряш: „Така е наредил Господ.“ Добре, ако е така, защо овцата не яде кокошката? Ако е право това, че е наредено от Бога да ядеш кокошката, защо твоят брат не може да яде кокошка? Защо овцата не може да яде кокошка? Как тъй Бог е създал едного да яде кокошка, а другиго – да яде трева? Не, отговорът на този въпрос не е правилен. Бог е предвидил всичко до най-малки подробности. Като възприемем закона на Абсолютната Божествена справедливост и разумност, ще оставим противоречията да си съществуват – те са необходими. Те са били една необходимост в нашето минало; те са една необходимост и за нашето настояще, и за нашето бъдеще. Те са явления, които ни подтикват към свобода и за в бъдеще. Изобщо противоречията, които съществуват в света, са потребни. Сега тия мисли, тия явления на противоречия смущават и стари, и млади. Имате брат, който се проявява по особен начин, и вие казвате: „Защо трябва да има тази черта?“ Не питайте защо той има тази черта в характера си. Остави го свободен, не се занимавай с него! Казваш: „Ама аз искам той да бъде съвършен!“ Не се занимавай с неговото съвършенство! Това не е твоя работа. Не се занимавай със съвършенството на другите хора! Всеки лично трябва да се занимава със своето съвършенство. Единственото нещо, което нам е позволено да дадем разумно на другите хора, то е едно малко щастие. Гледате, че някое дете плаче. Вие изваждате от джоба си една ябълка и му я давате. В продължение на 5 – 10 минути то престава да плаче. Ето с колко малко нещо може да доставите една радост. Както виждате, за човека е достатъчно пет минути щастие. Знаете ли колко струва щастието на човека? – Струва милиони левове. Но вие скоро разваляте вашето щастие. След като ви направят за пет минути щастливи, започвате да мислите за бъдещето си и разваляте вашето щастие. Пет минути щастие ви е достатъчно. Потърсиш ли повече щастие, ще изгубиш и малкото. Следователно вие в Школата не може да имате успех без правилно разбиране, без правилна философия. Нямате ли тия неща, вие всякога ще се ожесточите. Като не разбирате нещата, постоянно ще питате: „Защо Учителя ни говори така? Защо си мръдна ръката? Защо спрямо еди-кого си има такава обхода, а спрямо мен – друга?“ Чудни сте! Ами как трябва да ви говоря най-после? Казвам ли ви как трябва вие да ми говорите? Като дойде някой от вас при мене, казвам ли му: чакай, няма да си мърдаш устата, няма да я отваряш, очите си няма да отваряш и т. н. Не, оставям този човек свободно да си се проявява. Нека свободно, както иска, си отваря и затваря устата. Нека си каже защо е дошъл, а по какъв начин ще каже, то е негова работа. Нас ни занимава само това, какво ще каже. Той носи едно писмо от баща ви. Ще го повикаме на трапезата, ще го запитаме как са нашите и ще го изпратим. Най-после ние още нямаме една установена форма – да знаем кой е правилният начин да говорим: как трябва да държим очите си, устата си и т. н. Кой от вас знае правилните действия при говоренето? Сега например аз държа ръката в джоба си. Ще ви кажа защо я държа в джоба си. Отишъл съм в дюкяна и съм купил нещо. Значи бъркам сега в джоба си, за да ви дам нещо. Изобщо бащата държи ръката си в джоба, когато е купил или смокини, или друго нещо, и го вади оттам. Това обаче не е истинското обяснение на въпроса. Аз мога да туря ръката си в джоба и случайно. Истинската причина за това нещо е скрита дълбоко в човека. Някой пък туря ръката си отзад на гърба. Друг движи или само лявата си ръка, или и двете си ръце нагоре в знак на очакване и казва: „Тази работа няма ли да се свърши!“ После сваля ръцете си долу и казва: „Изгубихме работата. Ами сега?“ Той туря ръката на челото си, започва да мисли. След това си туря ръката на гърба, казва: „Тази работа може да стане“ – кураж си дава. Турянето на ръката на гърба – това е скритост, подъл начин на пристъпване. Онзи, който иска да те прободе с нож, скрива ножа зад гърба си и ти казва: „Добре дошъл!“ И тъй, както не очакваш, мушне те изведнъж с ножа си. Този, който държи ръката си отзад, има нещо скрито. Един оратор, който държи ръката си отзад, на гърба си, пък крие някаква мисъл. Ако речем да обясним всичките движения на хората, ще си изпокъсате космите на главата от ужас. Ако се изтълкува всяко ваше движение, не ще може да си намерите място. Невежество, тъмнина трябва да има! Невежеството е благословение за сегашното човечество. Някой път тия движения в нас са неволни – те са изостанали навици от нашето минало. Някой път например ти се разгневиш, вдигнеш ръка, започнеш да удряш наляво, надясно. Защо? – По стар навик. Всяко движение има свой вътрешен смисъл. И тъй, туй, което на първо място разделя хората в света – това са техните материални отношения, които сега съществуват. По никой начин обаче не се старайте да задоволите който и да е човек, нито пък себе си! Старайте се да дадете на човека само за пет минути едно веселие, едно щастие. Виждате нещастен един човек, оплаква се, казва: „Да имам един декар земя, ще бъда щастлив.“ Дадеш му един декар земя. Щастлив ли е? Не, сега казва: „Да имам два, три, четири, пет декара – разбирам.“ Дай му и цялата Земя, пак един ден ще бъде нещастен. Тогава той ще започне да мисли за Месечината – как да отиде на нея. Като не може да отиде на Месечината, ще бъде недоволен, че не може да я завладее. Щом тази празнина, която съществува в нас, не може да се запълни от Земята, то даже да турим в нея и Месечината, и Слънцето, и цялата Слънчева система, тя пак няма да се запълни. Единственото нещо, което може да запълни празнината от човешкото недоволство, е само Божествената светлина. Тя, като блесне, изведнъж изпълва всичко. Изведнъж блесва, но и изведнъж изчезва. Направиш ли някаква погрешка, тази светлина веднага се вдига и в теб настава пак празнота – чувстваш, че всичко в теб е празно. Изгубиш ли Любовта, нямаш Светлина, нямаш сила и казваш: „Едно време можех да мисля, но сега съм станал идиот, остарял съм.“ – Не, не си остарял, но ти искаш по един физически начин да запълниш тази празнота в живота си, тръгнал си по крив път. Не можеш да заставиш никого да те люби. Любовта е една велика сила в живота, която не се подчинява на никакъв закон. Това трябва да го знаете! Бог следователно не се подчинява на никакъв закон. Ти не можеш да искаш Любов. Не търсете Любов. Който търси Любов, той я изгубва. Светлината можеш ли да я търсиш? – И Светлината не можеш да търсиш. Любовта ще те търси. Светлината ще те търси, а ти ще бъдеш готов да ги възприемеш. В това е смисълът. Всички вие, които търсите Любовта, не можете да я намерите; всички вие, които търсите Светлината, не можете да я намерите. Но при всички ония от вас, които са готови да излязат вън от къщи, като изгрее Слънцето – светлината и топлината му сами ще дойдат при вас. Любовта сама ще дойде при теб, но ти трябва да имаш готово сърце да я приемеш. Светлината сама ще дойде при теб, но ти трябва да имаш готов ум да я приемеш. Тъй седи великата Истина! И вие, като ученици, ще знаете, че същото нещо е и със знанието. Вие търсите Знание. Някой казва: „Аз търся знание.“ Там е погрешката ви. Не търсете Знанието. Вие никога няма да го намерите. Бъдете готови обаче да възприемете Знанието. Знанието вие няма да го създадете – всеки само ще го възприеме. То е създадено отдавна. През него са минали ангелите, то ни е останало в наследство от тях. По-висши същества от нас са го създали. На които е речникът, те ще ви пратят Знанието, те ще ви научат на всичко, а вие само бъдете готови да го възприемете. Туй, което вие мислите за ново, което сега измисляте, откривате – за тях то е старо, за тях е играчка. Когато хората на Земята направят някое велико откритие, когато някой учен създаде някоя нова теория или открие нещо, това в ангелския свят е остаряло, там никой вече не говори за това велико откритие. Те казват: „Не е голяма философия това откритие!“ За самите ангели има смисъл това, което те сами откриват. Така седи въпросът. И тъй, казах ви: Любовта не я търсете, а бъдете готови да я приемете – тя ще дойде при вас. Светлината, знанието – също. Не ги търсете, те сами ще дойдат при вас. Това са положения, закони, при които вие трябва да приготвите вашия ум и вашето сърце, за да може разумно да се ползвате от тия закони. Същото се отнася и до писателската ви проява. Някой казва: „Аз искам да напиша една хубава статия.“ – Не се напрягай! Ти сам няма да създадеш нищо. Мисълта сама ще дойде при тебе, а ти ще я възприемеш. Тя ще дойде като зрънце при тебе, а ти ще го поставиш в Земята, отдето след време ще изникне. Ще дойдат тия зрънца, ти не се безпокой! Не дойдат ли, ти и да копаеш, какво ще изникне? – Нищо няма да изникне, напразно ще копаеш. Сега, като ви говоря върху този предмет, някои от вас казват: „Учителю, двайсет години вече откак работя в това направление, но от мен нищо няма да стане. Аз не станах по-добър човек.“ – Ти няма да бъдеш никога добър. Добрината е плод на Божествената Любов. Следователно, ако си възприел Божествената Любов, Добрината ще дойде. Щом нямаш Добрина, значи не си възприел Любовта и пътят, по който си тръгнал, е лош. Цели двайсет години си вървял по този път и не си възприел Любовта. „Какво да правя тогава?“ Казвам ти: бъди готов да възприемеш Любовта и след пет минути ще станеш добър – след пет минути ще имаш плод и с това ще се свърши всичката философия. Днес ви говоря върху този закон, но вие, като отидете в дома си, ще започнете пак по старому: ще вземете някой стих от Евангелието, ще го разтълкувате по своему и ще заличите това, което чухте тук. Вие ще постъпите също както онзи поет, който се възхитил от Природата, от едно нейно кътче, и написал: „Прекрасни, величествени канари!“ Аз казвам: от човешко гледище те могат да бъдат прекрасни, но не и от Божествено гледище. Всичко това, което срещате в живота, в Природата, е необходимо за вас, за да се възстанови помежду ви хармонията. Противоречията вие няма да разрешавате. Даже няма да се стараете да си въздействате един на друг, защото, щом въздействаш комуто и да е, и на теб ще въздействат. И всеки, който се е опитал да изправи някой лош човек, сам е станал лош. Законът е такъв. Ще ви приведа примера с точилото и ножа. Точилото, на което острят ножовете, печели ли нещо? Ножът, който се остри на точилото, печели ли нещо? Не, нито точилото печели, нито ножът печели. И който точи, и когото точат – все губят. Да точиш и да те точат, това не е добрина. В това няма никаква философия. Да бъдеш острило за ножовете, в това няма никаква добрина. Някой казва: „Аз съм лош човек.“ Това значи: „Аз съм точило и, който дойде при мене, ще го наточа, за да стане по-остър. Точиш ли, не си от големите философи. И този, който точи, и тогова, когото точат, дават оръжие в ръцете на лошите хора, заставят ги да правят престъпление. Но някой път, като седя в събранието, наблюдавам какво става между вас. Гледам – двамина от вас говорят върху нещо, а друг се концентрирал, мисли за Бога. Виждам как дяволът се разхожда помежду вас и казва: „Слушай, ти размишляваш за Бога, а тия двамата те смущават. Я ги бутни, посмушкай ги малко!“ Ти се обърнеш към тях, смушкаш ги. Дяволът сега казва на тях: „Как се оставяте да ви мушка този! Вие сте хора свободни, я му кажете, какво право има той да ви заповядва!“ И тия двамата се нахвърлят върху него. Става пререкание между всички. Едните говорят и другите говорят, но до никакво заключение не се дохожда. В тия спорове няма никаква философия. Ти трябва да оставиш тия двамата – нека си говорят зад гърба ти. Ти си свърши работата – и нищо повече. Тази е правилната философия за ученика. Аз не говоря за света, аз говоря за разумните хора. Така трябва да постъпваме всички – по един разумен начин. Аз не съм намерил по-правилен път от този, за който ви говоря. Аз съм го опитал и съм получил добри резултати. Вие можете да постъпите и по друг начин, но резултатът ще бъде, какъвто е резултатът от точилото и ножа. Резултатите, които ние имаме, трябва да бъдат като резултата от посятото зрънце – то трябва да изникне, да цъфне и да даде плод. При този резултат, при този закон последствията са следните: растението пораства, но почвата обеднява. След това пък става друга компенсация: това дърво наесен хвърля листата си, които изгниват, и по този начин наторява земята. Тя поглъща тия сокове, обогатява се и казва на дървото: „Идущата година ще ти пратя нов кредит.“ Дървото ¢ отговаря: „Благодаря ти, аз ще си свърша работата и след това ще ти върна всичкия кредит назад.“ Значи навсякъде в Природата съществува законът на компенсацията, на вземане и даване. Това е правилният път. Следователно ние може да имаме отношението на точилото и ножа, но туй не разрешава въпросите. Светът има тия отношения, по този начин се управлява той. Целият свят се управлява с ножа и точилото. Всички вие сте живели само с ножа и точилото. Този метод си отживя времето. Вторият метод, който трябва сега да приложите, е методът на растението и почвата. Третият метод е методът на животните. И най-после – четвъртият метод е методът на човека. Аз ще се спра на първите два метода, тях ще обясня, засега те са важни. Вторите два метода ще оставя. Ясно е сега, че и ножът губи, и точилото губи. При втория метод, при метода на дървото и почвата, отношенията са други. Дървото, което трябва да расте, да се развива в своя обем, най-напред взема. След това връща непотребното обратно на земята, за да не губи тя. А тъй, на пръв поглед, тия отношения не се забелязват. От Божествено гледище приятно е да гледа човек на противоречията в живота. Да кажем, че двама братя са глухи и си приказват високо. Някой друг ги слуша и се пита: „Защо толкова викат тия хора?“ Те говорят високо, защото са глухи. Необходимо е за тях да говорят високо. Да допуснем сега, че двамата братя дойдат вкъщи и продължават да говорят високо. Кой е правилният начин да се отнесете с тях: да ги изпъдите на улицата или вие да излезете на улицата, а тях да ги оставите вкъщи да се разправят. Първият начин – да ги изпъдите, е методът на точилото и ножа. Вие ще се освободите от тях, но те ще се наточат насреща ви и ще кажат: „Безобразник, изпъди ни от къщи.“ Ако постъпите по втория начин, ще кажете: „Братя, бъдете спокойни, разговаряйте се, аз ще изляза вън, имам работа, скоро ще се върна, а през това време вие можете да си берете ябълки, докато свършите разговора си.“ Този е методът на растенето и почвата. Този метод е практичен, но мъчен за приложение. Теоретически е тъй, но има вътрешно приложение, което не мога да изнеса, защото ще се злоупотреби с него. В действителния живот не е лесна работа да се разправяш с хората. Има един момент, когато човек е поставен почти на върха на някое острило, дето няма никакво измерване, и ако съзнанието му не е будно, той всеки момент може да падне долу, всякога може да изгуби равновесие. И тогава казва: „Аз съзнавам, че съм направил погрешка, паднал съм.“ След като падне, започва да философства: „Не направих добре.“ Работата е в това време, за дадения момент, съзнанието ви да е будно. Будно ли е съзнанието ви, ще употребите втория метод. Най-първо съзнанието ви трябва да бъде всякога будно, за да може да се справите с всяка слабост, която ще се яви у вас и която ще ви хвърли в погрешка. В човека има много слабости. Предизвикването на известна слабост у вас иде отвън. Например вие вървите по улицата, решавате нещо, и току изведнъж някой ви спира. Вие веднага се възбуждате. Това показва, че съзнанието ви не е будно. Да кажем, че вие сте проповедник, отивате някъде да проповядвате, но изведнъж ви спира някой и вие се разгневявате, скарате се с този човек. Вие продължавате по-нататък пътя си, но вече нямате вдъхновение, изгубили сте Любовта. Не, будно съзнание трябва да имате всинца. Ако съзнанието ви не е будно, всяка друга философия е излишна. Аз мога да ви представя ред автори, които са препоръчвали разни методи за самообладание, но тия методи не са дали нищо досега. Защо? Защото у хората днес липсва Любовта. Вземете например въпроса за вегетарианството. Има философи, които цели петнайсет години наред са били вегетарианци и след петнайсет години прояждат месо, като опровергават по-раншните си убеждения. Защо? Защото съзнанието у тях не е будно. Те нямат Любов. Следователно човек всякога може да стане вегетарианец и отново да стане месоядец. Кога? – Щом изгуби съзнанието си. Това е движение. Всички хора, които ядат месо, се стремят към центъра на Земята. Такова е движението им. Те не могат да бъдат вегетарианци. Всеки, който се стреми към Слънцето, той е плодоядец или вегетарианец. Месоядец си, но искаш да станеш вегетарианец. Измени стремлението си към Слънцето и ще станеш вегетарианец. Измениш ли отново стремлението си към центъра на Земята, ще станеш месоядец. Тия две посоки определят каква ще бъде храната ви. Същият закон се отнася и до растенията, и до птиците. Има и растения, и птици месоядци. Аз разрешавам въпроса принципиално. Не можеш да бъдеш вегетарианец, докато не измениш посоката на движението си към Слънцето. Към Слънцето ще се стремиш, към ангелите, към Бога. От там ще възприемаш идеите си. Те ще събудят съзнанието ти. Като възлюбиш Бога, ще възлюбиш и всички обкръжаващи те същества – от най-малките до най-големите. И тогава у тебе няма да има желание да ядеш месо. Свържеш ли се с Бога, ще възлюбиш всички същества, ще искаш да им правиш Добро. Принципиално тъй съм определил аз кои хора са месоядци, и кои – плодоядци. Всички месоядци отиват към центъра на Земята, имат стремеж надолу: някои повече, някои по-малко. Такъв човек може да ви говори за идеи, за Бога, но това за него са второстепенни работи. Неговият вътрешен стремеж е към центъра на Земята. У този човек съзнанието не е будно. Той е в постоянна борба със себе си. Има месоядци, които за в бъдеще ще станат вегетарианци, има и вегетарианци, които за в бъдеще ще станат месоядци. Било е време в културата на човечеството, когато децата изяждали родителите си. Това било привилегия за тях. Те не чакали да умрат родителите им от собствената си смърт, но като наближавала смъртта им, давали голямо угощение, на което опичали родителите си и ги изяждали. Че това е било така, се потвърждава от факта, дето често в днешно време майката казва на децата си: „Изядохте ме!“ Бащата също им казва: „Изядохте ме!“ Отде са останали тия изрази? Майката и бащата не могат да изкажат тия думи, ако не са ядени някога от децата си. Това е факт! Това са изостанали неща от архивите на миналото. И какво очаквате от едно човечество, бащите и майките на което са били изяждани от своите синове и дъщери? Колко има да работи това човечество! Защо са яли родителите си? Защото са се стремили към центъра на Земята. Тогава помнете следното нещо: не примирявайте противоречията в света! Знаете, че всичко в света работи за хармония с Доброто. Дръжте тази мисъл в себе си като ценно правило. Не се опитвайте да внесете тишина в морето. То няма да утихне. Попитайте морето защо шуми. То казва: „Моите деца, вълните, вдигат шум.“ Вълните пък казват: „Дядо ни, вятърът, е дошъл, та се радваме на живота.“ Хванали дядото, питат го: „Защо си вдигнал толкова шум?“ – „Пратиха ме да посетя децата, да ги видя.“ – „Кой те прати?“ – „Светлината и топлината ме пратиха.“ Кой е крив най-после, че морето вдига шум? Морето не е криво, вълните не са криви, вятърът също не е крив. Кой е крив тогава? Да изпеем сега упражнението Ходи, ходи... Ходи, ходи, ходи, за водата ходи сутринната роса през речица бистра, през пътека чиста. За дома си носи таз водица бистра, за цветенца мили, нейните дечица. Думата ходи има смисъл – тя изразява движение. За водата ходи сутринната роса – това е ясна идея. Росата, като минава през небесното пространство, минава и през водицата. Изпейте сега упражнението Тьги, скърби вдигай, слагай, право върви! Това упражнение прилича повече на светска песен. Като изпеете тази песен, ще почувствате едно ободрение. Ако изпеете една свещена, духовна песен, ще почувствате тъга. Тогава коя песен е по-права: тази, която внася радост в душата на човека, или тази, която внася тъга? Всяка дума, която внася Божественото благо в душата на човека, тя е на мястото си. Същото се отнася и до песните. Всяка песен, която внася известно Божествено благо в душата на човека, е на мястото си. Езикът изобщо трябва да бъде прост. Един ден всички езици ще се изгладят и няма да има свещен и обикновен език. Много свещени езици са измрели. Свещеният еврейски език, на който е писано Евангелието, е умрял, свещеният санскритски език е умрял. Всички свещени езици са измрели. Останали са живи само обикновените, простите езици. Вие ще се стремите да бъдете свободни в душата си, да не се смущавате от нищо. Например, ако река да извадя едного от вас да напише едно предложение, което после другите да поправят, той ще се върне вкъщи разтревожен и цяла нощ няма да спи. Ще си каже: „Как тъй, мен да ме поправят?“ Чудни сте вие! Че езикът, на който говорите, не е така съвършен, има нужда от поправяне. Като дойдете в бъдещето, езикът ще бъде по-добър, но засега и такъв, какъвто е, той е добър. Езикът на българите е отличен засега. И езикът е претърпял известни промени. В някои отношения сегашният език е спечелил, а в някои отношения е изгубил, но загубата и печалбата се компенсират. За в бъдеще езикът ще претърпи още по-голяма промяна. И тъй, ще се стремите да бъдете свободни от всякакви предубеждения, от всякакви предразсъдъци. Човек трябва спокойно да работи, за да придобие смирение. Той трябва спокойно да изслушва всичко. Докато не придобиете това спокойствие, не можете да влезете в Окултната школа. Без това спокойствие нямате достъп до тази Школа. Когато употребявам думата достъп, къде е по-правилно да се тури ударението – на първата или на втората сричка? Има закони, които определят ударението на думите в езика. В думата добро например ударението пада на втория слог. Защо да не е на първия слог? По кой закон е турено там ударението? – Ударението е турено на втория слог, понеже думата добро означава плод. Две личности, две сили са определяли ударението на тази дума; едната от тях е била по-силна, следователно тя е поставила ударението на думата добро на втория слог. Ударението в този случай е женско. Жената значи е определила ударението в думата добро. Ако турим ударението на първия слог, то е мъжко. Ще ви докажа това. У македонците главите са широки, у тях има разрушителна енергия. Когато енергията е разрушителна, ударението пада винаги върху първия слог. Когато енергията е мека, ударението пада върху последните слогове. Меките ударения падат или на втория, или на третия слог. Когато силата е дошла в жената, тя определя къде да бъде ударението на думите – в края ли, или в началото. Силните натури винаги си турят ударението на първия слог. Силният казва: „Аз!“ Онзи, който е скромен, казва меко: „Наша милост.“ Ако турите ударението на първия слог, имаме следното движение: Това движение показва, че се движите към две противоположни посоки – към центъра на Земята и към центъра на Слънцето. Единият отива към Небето, а другият – към посоката на Земята. Законът за поставяне на ударенията е чисто вътрешен, психологически. Когато ви говори някой човек, ще гледате как туря ударението. Ако той каже аз, ти ще употребиш някоя дума с ударение на втория слог и работата ще се уреди благополучно. Тайна молитва Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, но Бог на живите. Двадесет и седма лекция от Учителя 23 април 1924 г., София
    1 точка
×
×
  • Създай нов...