Класация

4. ПСАЛМИТЕ „В предговора на книгата ми „Вечните Истини" съм дал мнението на Учителя за псалмите. Цитирам: „През месец август 1911 г. в търновските лозя пред вилата на адвоката Бойнов, аз водих интересен разговор с Учителя на интересни теми из областта на теософията. Между другото стана въпрос и за псалмите. Тогава Той ми обясни, че Давид е писал псалмите си, под вдъхновението на същества от различните класове на Божествената Йерархия и че при четенето на известен псалом всеки клас, чийто делегат е вдъхновявал псалмопевеца да го напише, се чувствувал ангажиран да докаже, че са верни твърденията в този псалом и затова всеки от неговите членове с готовост оказвал специалната си интервенция по случая, който е накарал молещия се да чете с благоговение, вяра и упование този псалом". Това е един ключ, за да си обясним защо водачите на духовното християнско общество са препоръчвали да се четат 1и пеят псалмите. В същия предговор аз съм казал: „За много години ние сме пробвали, изследвали псалмите и констатирахме, че те са много важни постижения, като образци от молитви и хваления криещи в себе си магична сила, а някои техни изрази са същински мантри..." Ние знаем, че Учителят препоръчваше на учениците си псалмите. Неведнъж Той е цитирал от тях. И Исус Христос е правил същото. Няма ученик на Учителя, който да не чете 91 псалом, а също и 133 псалом (който е само от три стиха), защото Учителят ни откри, че чрез четенето на последния се неутрализира фаталността на всяко 13-то число - когато ни се наложи да имаме контакт с такова. Не току-тъй, аз посветих още в началото на казаната моя книга 70 страници на псалмите. Дадох някои цели псалми, а от други дадох части, които по моя преценка са магични изрази, нещо като формули. В преводите на псалмите и на български, и на други езици, са допуснати маса грешки и неточности, които изопачават оригиналната мисъл. И аз, с помощта на един приятел, свършил висше богословие в Германия, който като мене много ценеше псалмите, направихме уточняване на текстовете. Той знаеше отлично френски, немски, английски, руски, есперанто и гръцки и имаше стария и новия преводи на Библията на тези езици, а също и ценната книга „Коментар на псалмите" - в три тома от английския проповедник Спърджон. Всички тези десетина Библии (включително и протестантския превод и превода на синода на български) и казаните три тома на Спърджон държахме разтворени на две маси и по мое желание биваха проверявани всички ония стихове от псалмите, в които аз подозирах противоречия и неточности в разните преводи, докато се добирахме до точния текст на оригинала. Във „Вечните истини" са само част от уточнените псалми, които имам записани в една тетрадка.

12. МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА ВОЙНА И ПСАЛОМ 133 Известни са събитията през пролетта на 1913 год. Българският народ устояваше придобитото от войната. Още един последен напън доведе до превземането на Одрин. Покрай дългото ликуване и възхищение от подвизите на нашата войска долитаха и първи нотки на недоумение, на признати признаци, за близко недоразумение с нашите съюзници гърци и сърби. Така да се каже конферансието на братската група в Бургас, в арменското кафене, брат Щерев, прочел нещо във вестника и една сутрин казва: „Видете ли ги тия сърби, за малко ще кажат, че те превзели Одрин. Техният св. Илия като пуцал съсипал турските укрепления". Знаеше се, че сърбите като съюзници са били поканени да помогнат при атакуване на Одринската крепост и те докарали 1-2 дългобойни оръдия, едното, което наричали „Свети Илия". Братята смятаха, че Учителят им говори и имат обещание за Велика България, а Учителят разбира Велика България на Словото, което ще се даде. И ако се бяхме обединили с тези македонци, които са серт, кой знае какви убийства щяха да вършат тука. Но, патриотизмът на нашите братя и надеждите за Велика България бяха поставени пред най-голямо изпитание през последната Междусъюзническа война, разгрома и загубите допуснати от българската дипломация. Все пак, ние по ония събития твърдо вярвахме, че ще запазим придобивките от войната. Спомням си един случай, към края на войната. Идва един външен човек в групата ни и се присъединява към разговорите. Той бе песимистично настроен и не щеш ли, подхвърли, че турците са се запътили да си връщат Одрин обратно. Някой от присъствуващите му възразиха, той настояваше на своето. Стигна се дотам, че искаха да го предадат на някой стражар, като провокатор, който внася суматоха между народа. Но близките събития оправдаха тоя човек, и един студен душ се изсипа върху патриоти като нас. Съборът през 1913 година не се състоя. Учителят не бе правил обичайните си обиколки през 1912 и 1913 г. Само писмата, които от време навреме изпращаше на старите братя ни подкрепяха. Тия писма не само се четоха, но ги и преписвахме в тетрадките си. Имаше нещо и като наряд даден от Учителя за молитвите и четенията, които ние верующите трябваше да изпълняваме. Забележително бе, че през 1913 година беше, че покрай молитвите в ранните утринни часове Учителя бе поръчал да четем 133 псалом. Този псалом бе предназначен да неутрализира влиянието на фаталната 13 година. Четяхме го през цялата 1913 година, впоследствие ни остана, като навик да го четем всеки месец на 13 число и въобще, когато имахме работа с това число. Запитахме Учителя, кое го е накарало да препоръча 133 псалом? В българската интелигенция вероятно под влиянието на западната култура се наслоило отношение към 13 число, че е фатално. А това най-малко казано е едно ненужно внушение. Нужно е било едно противодействие и Учителят разрешава въпроса с четенето на 133 псалом. То може да има и друга някаква причина, но аз знам тази. В разговорите ни през този период, след събора 1912 година и есента на 1913 г. братята интимно споделяха впечатленията си от една книжка. Тази книжка била отпечатана по нареждане на Учителя. Била много красива, интересна, но той я дава лично само на най-приближените си ученици. Едно от условието било да не се показва или дава на чужди хора. Тогава се питаха, щом като е отпечатана в печатница как се е опазила в тайна? По този въпрос най-добре бе осведомена сестра Стойчева. Тя казваше, че при набирането и отпечатването в печатницата присъствувал по нареждане на Учителя брат Гумнеров. Изкарвали една кола, после разпилявали буквите и нареждали втора кола и така докрай. Като е получил определеният брой екземпляри и ги подвързвали. След заминаването на Учителя, като участвувах в комисията за преглеждане вещите на Учителя, прочетох една фактура на Придворната печатница за отпечатване на 500 екземпляра „Завета на цветните лъчи на светлината", фактурата бе от 1912 г. Стойността за отпечатването и подвързията бе 500-600 лв. Такава книжка не съм виждал да е издавана досега. Някой подробности и откъси във връзката с тази книжка, ще опиша по-нататък. Разговорите, за които споменах, естествено събудиха у мен твърде голям интерес, също и желание да се удостоя с вниманието на Учителя, та дано и на мен да даде книжката. Това желание се превърна в молитва изказана сутрин и вечер, когато заставах пред Бога. Такъв интерес е имало не само у мене, но и в други братя, които са научили за нея. Например имахме в Сливен един много предан брат Матей Станев виден чиновник в ТП станция. Той често идваше на гости в Бургас, та се сприятелихме. Когато си споделяхме туй-онуй по духовни въпроси спомена, че знае за книжката и се надяваше, че един ден ще я получи.

11. МИРОВ СЪДИЯ В СВИЩОВ И БРАТСКИЯТ КРЪЖОК В есента на 1919 г. директорът на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост (СГОП) извика в София председателите на окръжните комитети, за да ни даде устно някои поверителни инструкции. Службата ми беше много тежка: всяка вечер след вечеря Съветът на Комитета имаше заседание, в което аз докладвах разни въпроси. Само дневните продажби на този Комитет на газ и сол за всички комитети в България възлизаха кръгло по на 150 милиона лева. Като отидох в София, посетих Учителя и между другото му казах, че ще напусна тази служба и ще поискам министерството на правосъдието да ме назначи съдия. Казах на Учителя да ми посочи няколко града, дето братството ни няма кръжок, за да кажа в министерството, че приемем назначения само в един от тези градове. Учителят се усмихна и отказа да ми посочи градове и добави: „От Горе всичко знаят. Те знаят за твоето желание да бъдеш полезен на Делото Божие и ще се нареди да бъдеш назначен там, дето трябва." Скоро бях назначен за мирови съдия в Свищов. Русенският кръжок ми устрои прощална вечеря. На вечерята се говориха много и различни неща за Божието дело. Стана сестра Софка Явашева и каза: „Сестри и братя, да пожелаем щото в Свищов чрез словата на брат Тошев - тази тръба Божия, в скоро време да се образува кръжок. И нека всеки тайно да се помоли за това." А брат Ватев каза, че чул, че в Свищов една ученичка в трети прогимназиален клас получила дарба: в нейно присъствие (и в училище, и в различни домове) се движели от едно място на друго дребни предмети. Той ми поръча да проуча този въпрос и да ги уведомя за резултата. Като отидох в Свищов, председателят на окръжния съд, Йонко Гунчев (мой съгражданин), който знаеше, че съм член на обществото „Бяло братство", ме повика един ден в кабинета си и в присъствието на прокурора при съда ми каза, че както той, тъй и прокурорът се научили за дарбата на това момиче и ме помоли като специалист по такива въпроси да анкетирам случая и да ги уведомя за резултата. Наскоро след това, придружаван от разсилния си, аз посетих дома на това момиче (тогава то беше в училището). Говорих надълго и нашироко с родителите му. Те ми разправиха твърде много и твърде чудни неща за дарбата на дъщеря им. Даже майката заплака пред мене, защото се смущавала, че тази дарба на дъщеря им може да я дискредитира сред обществото, особено с оглед на нейното бъдещо задомяване. Посетих домовете на техните съседи, които подред са извиквали същото момиче да нощува у тях и да наблюдават как се движат от невидима сила различни предмети. Всички единодушно и с подробности ни разправиха факти, които потвърждават дарбата на това момиче и че невидими сили се проявяват в негово присъствие. Исках да разпитам и един съсед офицер, който отсъствуваше от дома си. Поръчах и той дойде в кабинета ми и с подробности ми разправи как е видял движението на дребни предмети, когато същото момиче е било в дома му, поканено да спи през нощта у тях... Първото семейство в Свищов, пред което говорих за нашия Учител и за учението Му и за Обществото ни Бяло братство, бяха пощенските служители Нешка и Анчо Аневи (Нешка живее на Изгрева в София). Те ме запознаха със семейството Димитър Халачев и съпругата му Юстинка (рускиня), зъболекари в Свищов. Чрез тях и други - броят на заинтересуваните свищовски граждани да чуят моето слово бързо се увеличаваше. Наредихме ден и час за събрания. В Свищов се образува кръжок от Обществото ни Бяло братство. Броят на членовете на този кръжок бързо се увеличаваше. Аз уведомявах Учителя за всичко това. След известно време, като съдия аз бях преместен от Свищов. Учителят отива в Русе и оттам се отбива в Свищов, да се запознае със свищовските приятели. Там Той изнесъл сказка в салона на града. Наскоро след това брат Боян Боев, който беше гимназиален учител в Панагюрище, е бил уволнен, задето участвувал в публичен диспут по въпроса за безсмъртието на душата. Наши братя от София ходатайствали и го назначиха за гимназиален учител в Свищов. Наскоро след пристигането си в Свищов, той изнесъл там три публични сказки за становището на окултната наука по разни въпроси. Под влиянието на Свищовските попове Синодът на църквата издействал Боев да бъде отново уволнен. Кръжокът в Свищов в скоро време става втори по големина след софийския и с доста висок дух. (М.Б.: Едно от посещенията на Учителя в Свищов е документирано чрез писмото Му от 31 януари 1921 г. до баща ми - от Свищов. Ще добавя някои подробности за братството там. Освен споменатите, последователи на Учителя са били Пенка Кодова (Димитрова) - домакиня от богато свищовско семейство, Слави Гюдеров - предприемач, Надежда Конова - гимназиална учителка, семейството на Гейчо Александров Генов с майка си Елена (по-късно става лекар), семейство Санка и Иван Саръбееви (чиновник в пощата), Невянка Богданова, семейството на Славка Халачева, Анета Байракова, Маринка и Лазар Караламбови и дъщеря им Вержиния Станчева - шивачка, банковият чиновник Денчо, Екатерина (Тица) Маркова - Иванова, дъщеря й Християнка (Таня) Иванова, синът й Милчо и др. Интересен факт е, че събранията е посещавал и дядо Юсуф и зет му - ходжа в една от джамиите в града. Събранията са ставали в дома на д-р Халачеви, където впоследствие се построява специална стая - салон (по спомените на дъщеря им Сашка Халачева), съответно подредена и украсена с духовни картини. На молитва жените са носели на главите си бели копринени кърпи. Изгревите на слънцето са посрещали от най-високата точка на хълма над града, откъдето се виждат най-красивите изгреви и залези на Дунава. Там се е намирало лозето и вилата на с. Пенка Кодова, с широка поляна, където са играли гимнастически упражнения и Паневритмия. Известно е негативното отношение на православната църква към Учителя и към последователите му. И свищовските попове са правили донесения за уволняването на брат Боев, за активната му „дъновистка" дейност - изнасяне сказки в читалището на града, на различни теми из областта на окултизма. Свищовският Архирейски наместник е изпращал писма в Министерството на правосъдието против баща ми, да бъде уволнен като съдия, понеже разпространявал „дъновизма". Когато е починал д-р Д. Халачев през 1935 г., поповете отказват да го опеят и погребат в района на „православните" гробища - като „дъновист". Любопитно е да се знае, че Православната ни църква и до днес не е отменила „анатемата" и „отлъчването" на богомилите, с които България е била известна и е уважавана в света за влиянието им върху Ренесанса в Европа. Понеже стана дума и за д-р Иустинка Халачева, която се преселва от Свищов в София и по-късно живееше на Изгрева с дъщеря си Саша, ще допълня, че сестра Иустинка беше довереният зъболекар на Учителя. Дъщерята на Иустинка и Димитър Халачеви живее понастоящем на Изгрева. Гимназиалната учителка Надежда Конова - също, както и Нешка Анева, Пенка Кодова, А. Байракова и др.)

9. НЕБЕСНА БЛАГОДАТ КЪМ МЕН В ТЪРНОВО Не един път съм бивал подканван да разправя случая, за които съм загатнал в книгата си „Вечните Истини" на стр. 4 и 5, обаче аз отказвах. Защото този факт е един от няколкото мои свещени преживявания, които аз пазя за себе си. Но сега реших да го разкажа накратко. На 9 ноември 1915 г. аз постъпих като данъчен войник в Търновските казарми. Тогава като студент бях си издържал изпитите за първите две години и бях се записал за петия семестър. От казармата ме изтеглиха към местната военна болница и ми възложиха да обзаведа и управлявам клон от нея. Понеже бях семеен с дете, аз пожелах да бъда уволнен, за да продължа образованието да се храня три дни. Един от другарите на тази ни група бе преместен във Военната болница при Захарната фабрика в Горна Оряховица. От там той изпратил един литър сливова ракия за групата ни - да се почерпим. Председателят на групата, който имаше симпатии към мене наредил: да се сложи ракията настрана и да бъде изпита, когато аз се завърна. Като се явих в казаната вечер на вечеря, председателят каза на едного - студент: „Дай шишето с ракията, то е под онзи креват." Под същия този креват имало също такова шише, пълно със сублимат (от болницата го дали на заведущия този клон от местната болница, защото в горния етаж на същата имаше венерически болни) - за да измива с малко сублимат ръцете, когато се върне от болните. Председателят каза: „Стайков, дай ракията на Тошев. Той първи ще пие." А на мене каза: „Изпий колкото считаш, че ти се полага." Като почнах да пия и глътнах няколко глътки, усетих, че ми допари на гърлото, оставих шишето на масата и казах: „Това не е ракия, а някакво лекарство!" Завеждащият клона скочи и каза: „Стайков, ти си дал шишето със сублимата" и извади шишето с ракията. Стайков пребледня. Стана суматоха. Председателят извика: „Тошев, болницата е близо, тръгвай с мене и тези двама!" Аз спокойно се обърнах към всички с думите: „Другари, седнете си по местата, защото имам нещо да ви кажа." Никой не седна. Председателят извика: „Бързо казвай и да тръгваме - време за бавене няма." Аз започнах: „Аз живея с вас толкова време, но вие не ме познавате добре. Аз съм дълбоко вярващ в Бога човек. И вярвам, че писаните в Евангелието Христови думи: „Който вярва в Мене и отрова да изпие, тя няма да го повреди", ще се изпълнят за мене сега!" Неколцина извикаха: „Остави тези глупости, но тръгвай по-скоро за болницата." - „Разберете, че аз няма да отида в болницата" - им казах аз. Дойде при мене Стайков, който ми даде да пия от шишето сублимат и просълзен ми се примоли: „Тръгни с нас за болницата, смили се за мене, какво ще стане с мене..." За същото ме помолиха и другите. Казах им: „Заради вашата уплаха и силно настояване, да отидем." Отидохме. Бяха се изминали около два часа от мръкването. Доктор в болницата нямаше, а само фелдшери и медицински сестри. Председателстващият групата ни се развика: „Дайте бързо мляко, водим отровен човек!" Върнаха се от кухнята и казаха, че мляко нямало. Един от фелдшерите каза: „Бързо донесете няколко яйца, кастрон и лъжица." Счупиха яйцата и ми дадоха да изпия белтъците им. фелдшерът каза. след десетина минути изкуствено да повърна, като си бръкна в гърлото. Върнахме се в столовата, дето щяхме да вечеряме. Опитах се да повърна, но не можах. Аз въобще не повръщам. Заявих на другарите, че аз няма да вечерям и си отивам в моя клон - болницата - да спя. Всички настояваха да остана да спя при тях. Аз не се съгласих и си тръгнах. Прозорецът от дома на ясновидката Параскева Енчева светеше - не беше си легнала. Отбих се при нея, да й се похваля, че комисията ме е уволнила и как е станало това; да въздадем заедно хвала на Бога за тази Негова благодат към мене и близките ми и да разправя как по погрешка съм пил сублимат тази вечер. Тя и аз застанахме на молитва и Духът проговори чрез нея, че ме поздравяват горните ми приятели за уволнението ми, и че дето съм пил сублимат е било допуснато от Горе, за да прославя Името на Бога чрез моята вяра. И че абсолютно нищо няма да ми стане! След кратък разговор с ясновидката се разделихме и аз спах спокойно през нощта. На заранта рано отидох да съобщя на другарите си, че съм здрав, да не се тревожат за мене. Защото, когато се разделих с тях вечерта, те ми поръчаха за това. (Когато след уволнението ми отидох в София и разправих всичко, което се случи с мене пред двете комисии на Учителя, Той ми каза, че когато са ме преглеждали и преслушвали двамата лекари от първата комисия, в този момент в мене се е вселил един Ангел от висш клас на Йерархията. И неговите силни вибрации, аз съм почувствувал като силен електрически ток!) След две седмици трябваше да се явя на контролна комисия. Също си наложих три денонощия пълен пост, преди да се явя пред комисията и прекарах тези три дни в молитва и четене на псалми за молитва. Когато бях се съблякъл до кръста гол в съседна до стаята на комисията стая, като наближаваше да бъда извикан, аз се отделих настрана и се помолих така: „Господи, аз се чувствам съвсем здрав. И ако и този път Ти не направиш с мене някакво чудо, тази комисия ще отмени решението на първата комисия! Аз вярвам, че за Тебе няма нещо невъзможно. Ти даже ако пожелаеш, можеш да наредиш да не бъда преглеждан!" Тъкмо свърших, бях извикан за преглед. Този път председател на комисията беше полковник д-р Джаков, управителят на военната болница в Търново. До мене се приближиха двамата лекари от комисията, за да ме преслушват. Д-р Джаков се обърна към мене с думите: „Ти нали завеждаш еди - кой си клон от нашата болница?" Отговорих му: „Да." Зададе ми и втори въпрос: „Ти нали си студент?" Отговорих му: „Да." Тогава той ми каза: „Я иди учи ти!" Аз се поклоних и си излязох, без да бъда преглеждан от лекарите. Вечерта, като се явих в групата да вечерям, другарите бяха се понаучили, че е потвърдено уволнението ми. И двама от тях казаха: Привечер бяхме на една маса в сладкарница „София" със секретаря на комисията. Той ни каза: „Днес се случи нещо, което досега не се е случвало. По заповед на полковник Джаков вашият другар Тошев бе уволнен, без да го преглежда комисията." А всички знаехме, че д-р Джаков беше много строг човек. От него трепереха и всички лекари, и другите му подведомствени. Но в случая, Бог се прояви чрез него. Няколко дни преди да отида при ясновидката Параскева Енчева и й заговоря за моето желание да бъда уволнен, аз изпитвах голяма мъка: какво ще стане с мене и семейството ми, ако войната продължи дълго, както и стана. Веднага след уволнението ми аз заминах за София. Деканът на факултета ми призна семестъра, който бях записал на 1 октомври 1915 г. Макар че не бях се записал и за текущия следващ семестър, той ме прие за редовен студент и за през този семестър. И през юни 1917 г. аз завърших добре университета, а войната се свърши в края на 1918 г. Дотогава аз трябваше да стоя мобилизиран...

НАРЯДИ за 1943 година Любезни братя и сестри, 19. II. 1943 год. Обични братя, 12. III. 1943 год. - наряд за 22. III., пролетното равноденствие. Обични братя, 10. VIII. 1943 год. - наряд за събора, 15. VIII. Обични братя, 5. IX. 1943 год. - наряд за събора, 3. X. Любезни брат, 27. XII. 1943 год. - наряд за молитвите. Наряд срещу бомбардировките. 1) ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Иде една велика епоха. Тъмната епоха е в залез, а светлата е в изгрев. Всички Светли, Напреднали Същества са на усилена работа. Те днес работят много повече, отколкото кога да е друг път. Живеем в една от най-важните епохи, за която са говорили пророците и Христос. Христос иде сега в душите като светлина и като Любов, за да възкреси спящите и да ги въведе в един нов свят на радост, хармония и свобода. Днес сме пред прага на Новата епоха. Една вълна на Любов слиза към земята. В основата на нашата дейност трябва да турим нашето правилно отношение към Бога и към Любовта! Това е основата на нашия напредък и на постоянната ни радост. Нека станем съработници на всички, които работят за идването на новия живот на земята! Светлите същества отгоре идат, за да организират на земята новия живот. Преди всичко трябва да желаем и да работим за идването на мира. С това ще съдействуваме на великия Божествен план. С една гореща, силна, вдъхновена молитва, която излиза от дълбочините на душата, се ускорява идването на мира! Затова нека да се молим усърдно за мир: Във всички редовни събрания на Братството; Освен това, всяка седмица да има извънредни събрания специално за идването на мира; От друга страна, сутрин и вечер, и в друго време всеки да се моли за мир поотделно и с членовете на своето семейство. Изгрев, 19.II.1943 г. С братски поздрав: /п/ П. Епитропов /п/ Б. Боев /п/ Д. Добрев П.П. Ние знаем, че ще се приложи Божият план. Ще се молим само да се ускори приложението на Божия план. 2) ОБИЧНИ БРАТЯ, Отпразднуването праздника на пролетта 21 март, неделя, тази година ще стане по следния начин. Сутринта на 21 март - излизане преди изгрев слънце на определеното досега място. Молитвата ще започне точно в 5.30 часа, както следва: 1 .Отче наш. Евангелие от Матея, 12 гл., 1 -10 ст. Евангелие от Лука, 9 гл., 9-21 ст. Евангелие от Йоана, 3 гл., 1-15 ст. „Духът Божий". Молитвата на Царството. Добрата молитва. „И това е живот вечен, да познаят Тебе, ЕдинагоИстиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил." (три пъти) Гимнастически упражнения. Вечерта в 7.30 часа - братска вечеря от плодове, жито или ориз. На вечерята ще се повтори утринният ред. Умоляват се братята-ръководители да съобщат настоящето на всички братя и сестри в града и околията. За получаването на настоящето, моля, отговорете с една отворена карта. Поздрав на всички братя и сестри. 12 март 1943год. Изгрев-София С братски поздрав: П. Епитропов 3) ОБИЧНИ БРАТЯ, Съобщава ви се, че тазгодишната братска среща ще се състои на 15 август 1943 год., в неделя, по следния начин: Молитвата ще почне точно в 5 ч сутринта, както следва: Отче наш. „Духът Божий". Евангелие от Матея, гл. 10, ст. 10-20. Евангелие от Марка, гл. 12, ст. 12-22. Евангелие от Лука, гл. 5, ст. 1-10. Евангелие от Йоана, гл. 10, ст. 1 -10. Размишление: „Бог е вечният извор на живота." „В начало бе Словото". Беседа (по избор). Добрата молитва. След това ще се направят гимнастически упражнения. Ще има общ обед. Всеки да послужи на Господа и да принесе своя принос, както е ръководен отвътре. Умолявате се да съобщите настоящето във всички села, гдето има кръжоци. За получаването на настоящето, моля, отговорете с една отворена карта. Поздрав на всички братя и сестри. 10 август 1943 год. Изгрев - София С братски поздрав: П. Епитропов 4) ОБИЧНИ БРАТЯ, Съобщава ви се, че братската среща ще се състои в неделя на 3 октомврий. Молитвата ще почне точно в 5 ч. с., както следва: 1.Отче наш. Евангелие от Матея, 12 гл., 1 -10 ст. Евангелие от Лука, 9 гл., 9-21 ст. Евангелие от Йоана, Згл., 1-15 ст. „Духът Божий". Молитвата на Царството. Добрата молитва. „И това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил." Гимнастически упражнения. При братската вечеря в 7.30 ч. ще се повтори утринният ред. Тая програма важи само за 3 октомврий, а не за цялата година. * * * През годината ще се проучават Библията и беседите по следния начин: Всеки ден ще се прочита с размишление посочената глава от Библията или посочената страница от беседите. В другото свободно време - проучаване на Библията и беседите по свобода. При изпълнение задачата, вместо старото мото ще се произнася следното само веднъж: „Да бъдем готови да приемем Словото Божие в нашите умове, в нашите сърца и в нашите души и да го приложим. Амин. Тъй да бъде." Почивка - всяка седмица от четвъртък на обед до петък на обед. За получаването на настоящето, моля, отговорете с отворена картичка. Поздрав на всички братя и сестри. 5. IX. 1943 год. Изгрев-София С братски поздрав: П. Епитропов 5) ЛЮБЕЗНИ БРАТ На Изгрева стават две молитвени събрания всекидневно: в 5 часа сутринта и в 6 часа вечерта ново време. Молитвите, които се употребяват, са в две групи, които се сменят последователно всеки ден. В първата група влизат: Добрата молитва, 91 псалом, Молитвата на Царството и Лозинката. Във втората група влизат: Добрата молитва, 91 псалом, Пътят на живота и Молитвата на избраните. Между молитвите се прави и тайна молитва. Молитвеното събрание се завършва с Отче наш. Които желаят отвътре във вашия кръжок, могат да вземат участие в молитвени събрания. В начина на правенето им, също за часа и мястото, чувствувайте се напълно свободни, като се съобразявате с местните условия. Дето е нуждно, могат да се правят молитвени събрания на групи, по квартали. Всичко да става по любов, със съизволението на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Да живеем в надеждата, вярата и Любовта и да служим на Името Божие, да служим на Царството Божие и Неговата Правда, и да служим на Волята Божия. Изгрев - София 27. XII. 1943 год. С братски поздрав: 6) НАРЯД срещу бомбардировките А. Молитви за България и мира да се правят всяка сряда в 7 часа сутринта, общо или самостоятелно, а също и по всяко време и всяка сутрин по желание, поради сериозността на положението. 1. Молитвата за България , дадена през 1925 година. Господи, Боже наш, Ти, Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва. Озари ни с лъчите на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика Милост. Ти, Който си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци, Ти, Който си благославял меча на нашия войни си го водил към подвиг и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас: Да вървим по тоя път с нашия избран народ и нашите братя, Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята Воля. Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството. 10 Дай на нашата скъпа родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща, към победи и възход, към могъщество и вечност, за Твоя слава! Амин. 2. Формулата: „Господи, доброто, което си вложил в нас, да стане ръководител на нашите мисли и постъпки." 3. Формулата: „Господи, смили се над България, изпрати Божествените сили да я пазят от разруха." 4. Формулата: „В Божествения план е България да се запази в тези световни катаклизми. В Божествения план е България да израсне духовно. От България трябва да излезнат потоци светлина към цялото човечество. В Божествения план е Словото, което е продиктувано от Небето, да се запази." 5. Формулата: „Христос е на всемирната Любов, Христос е на всемирната Благост, Христос е на всемирната Мъдрост." 6. Формулата: „Господи, Ти, Който си бдял над България, бди и сега. В ореола на Твоята Мъдрост, в положителната енергия на Твоята Любов, Истината, която трябва да управлява, да стане закон." Б. Молитва, която трябва да се казва всеки ден за спасяването на България и на българския народ Господи, помогни на българския народ, вярата, упованието в Твоите неограничени сили да поддържат духа му, да устои на всяко посегателство на свободата. Нека пътят, който има да извърви, да бъде освободен от мракобесните сили, които искат да спрат развитието му, определено от Тебе. О, Господи! Поддържани от Твоите Началства, подпомагани от Твоите Херувими и Серафими, окриляни от Твоята Божествена мисъл, водени от Твоята мъдра ръка, пътят, който ни предстои, да няма повече пречки и посегателства. Да се срине старият строй и да се даде път на новите начинания, които да бъдат в хармония с всички разумни същества, избрани от Тебе, о, Господи, за да настъпи мир и благоденствие. Забележка на редактора: Този наряд започва да се изпълнява след първите англо-американски бомбардировки над София и страната, започнали от 1943 до 1944 година.