Класация

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.

140. ИЗГРЕВЪТ На поляната Учителят разговаря с двама млади братя. Единият от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия. Той беше голям почитател на западният и източен окултизъм. Отиде братът някъде, а остави книгата си на пейката. Излезе вятър. Учителя се приближи, взема книгата и я захвърли по вятъра с думите: „По този начин ще се разпръснат всички внушения произтичащи от света на самосъзнанието!" Книгата беше на коли, вятъра я разнесе по всички посоки. Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба. Той подхранваше миража за мага, за свръхчовека, една от съблазните в пътя на ученика. Учителят разпръсна обаянието, магията, в която беше оплетен този брат. Пътят на Школата на Учителя е светъл, слънчев, ясен, естествен. Изгревът на слънцето е образ на Школата. А мрачните пещери на всевъзможните посвещения в окултизма се извършват все в тъмнина или мъждука някакво малко кандилце, едва имат светлинка за себе си. Всички са забулени с тайнствени магически ритуали. Нашата слънчева Школа бе здрава, естествена, чиста. Какви образи ни е дал Учителя? Изгревите, чистия въздух, красивите движения, музика, радост, извора, житното зрънце, красота и живот. Ето това е Новият Изгрев.

72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА Въпросът за постът е много сложен. Необходимо е специално изучаване, защото Учителят в различните години на Школата даваше различни наряди за поста. В беседите си много пъти е говорил за него. Всички тези неща трябва да се извадят и подредят. Необходима е студия по този въпрос. Постът не е еднократен процес - спираш да ядеш и ето ти си в пост. Той има и духовно измерение и Божествено измерение и физическо проявление чрез човешкото тяло. Постът е проекция на тези три свята и се извършва в един акт от човека в строго определено време и в името на някаква идея и жертва в името на нещо. Има различни начини за пост. Пълен глад, пост само с вода и пост с поемането на плодове. През всичките тия етапи ние сме минавали. Принципът е следният: Правиш пост в името на една идея. Спираш да се храниш, но храната, която би употребил през време на поста, тя струва пари и тези пари трябва да се отделят и с тях да се направи едно малко добро в името на една идея. физическия пост означава изключително организация на човешкото тяло. Защото чрез поста всички натрупани запаси се изразходват. Необходимо е и вътрешна духовна организация. Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на Учителя и в строги определени часове изричането на молитви. Както и работа с формули дадени от Учителя. По този начин постът има три проекции: на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят. И център и фокус на този пост е човекът и неговото тяло. Това е принципът. А Учителят е дал различни методи за пост - колективен и индивидуален. Тях ги има записани и трябва да се подредят и изнесат. При всички случаи е необходимо да има ръководител на поста. Обикновено Учителят беше ръководител на този пост и следеше за физическото и психическото състояние на ученика, който е влязъл в пост. Учителят не беше за продължителен пост. Само при някои боледувания Той предписваше пост, но по Негово указание. Той тури едно просто правило, което ползваше приятелите години наред. Той нареди всяка седмица да има един малък пост от четвъртък на обед до петък на обед. Това е пост от 24 часа и Учителят го нарече почивка. Беше известен в нарядите като пост-почивка. А със средствата спестени при този пост трябваше да се подпомогне някой беден или гладен човек. Някои приятели събираха средства от този еднодневен пост в една кутия в разстояние на 52 седмици и така се получаваше една значителна сума, която подпомагаше някой нуждаещ се човек. Имаше и залитания в поста. Яви се съревнование кой да пости по-дълго. Някои постеха по десет, а някои и по 20 дни. Учителят не беше доволен от това съревнование и не обичаше да има борба в Братството. Не ги насърчаваше ако и да ги допускаше понякога, особено ако отиваха при Него и искаха разрешение за такъв опит. Когато се правеше колективен пост, а той започваше в началото на февруари при разсип на луната и траеше 10 дни, като през това време всеки можеше да консумира покълнало жито по 100 грама на ден, по три лъжици мед и по една ябълка и три ореха. А вода можеше да се пие по желание. През това време учениците трябваше да се занимават с духовна работа. Онези, които отиваха на работа като работници или чиновници за тях не беше лесно. Най-важното беше правилно да се отпости, т.е. да се захрани. Това ставаше обикновено като се свари картофена супа и се пие само водата. Следващия ден можеше да се поеме малко разредено картофено пюре. Отпостването ставаше и със спаначена супа като се пиеше само водата. Поради неспазване на това правило някои пострадаха. Друго залитане беше когато някой реши сам да прави пост без да пита Учителя продължително време. Имахме и трагични случаи и някои си заминаха заради такива своеволия. При някои случаи след като съобщаваха на Учителя, че еди кой си брат или сестра лежи на леглото без сили от поста и че състоянието му се е влошило, Учителят даваше строги съвети какво да се направи, а понякога лично отиваше да види гладуващия. Постът не е шега работа. Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на духовно обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученика. Наряд за десетдневния пост. Започва от началото на февруари, първия ден от разсипа на луната. Формула: „Господи, приеми ме в лечебницата на природата за 10 дни." Казва се само един път преди започване на поста. Ползотворните сили, с които храните действат при поста: 1. Житото действа на гръбначния стълб. 2. Орехите - на мозъка. 3. Ябълките - на сърцето. 4. Медът - на кръвта. 100 грама жито се сварява от вечерта. Захлупва се, завива се, за да набъбне през нощта. На сутринта се разделя на три равни части: за сутринта, за обяд и за вечеря. Една трета от житото се яде с мед, 2 ябълки и 3 ореха. Вода се пие свободно; може да й се прибави и лимонов сок. Отпостването става с картофена супа.

58. МЕТЕОРОЛОГИЧНАТА КЛЕТКА НА ИЗГРЕВА На събора в София през 1926 г. бяхме сковали от дъсчици на Учителя една катедра и един подиум, на който Той се качваше като на него бе поставен стол. Учителят седеше на него пред катедрата, а отгоре върху главата Му бяха сковани дъсчици и между тях опънато бяло платно, за да бъде като навес и да предпазва Учителят от горещото слънце. Обаче след събора Учителят нареди да се използва този дъсчен материал, за да се направи метеорологична клетка. Приятелите отидоха и видяха в гората как е построена метеорологична клетка при обсерваторията към университета, дойдоха и направиха по техен терк и нашата. В клетката имаше и метеорологични инструменти, както при всяка станция, които Учителят бе дал: 1. Пишещ термометър, записва минималните и максималните температури. 2. Барометър, също пишещ, той се върти с барабан. 3. По-дребен барометър. 4. Хидрометър. Всички метеорологични инструменти Учителят ги даде на Георги Радев и той даваше подробен доклад на Учителя всеки ден. Той му даде един военен бинокъл, доста силен и с него Георги Радев трябваше да прави редовни ежедневни наблюдения на слънчевите петна. Жорж направи и скица и всеки ден, като наблюдаваше слънчевите петна как се явяват, как се разширяват по слънчевия диск, то той ги отбелязваше на скицата, след това ги занасяше на Учителя. Учителят ги разглеждаше, правеше своите заключения и понякога споделяше с нас някои мисли за слънчевите петна. Веднъж Той каза, че слънчевите петна, които ние виждаме са изходната врата за същества, които живеят на слънцето. Те са вратата, през която слънчевите жители излизат и влизат. Друг път каза, че слънчевите петна представляват отвори, през които слънчевите жители излизат от него и тръгват в Космоса. Това е една невероятна слънчева енергия, която тръгва от слънцето като един голям прожекторен сноп, имащ своя посока и предназначение, която ние не знаем. Понякога Учителят открехваше завесата и ние получавахме толкова от това знание колкото можем да носим. Вероятно Жорж да знаеше много повече за тези слънчеви петна, защото той е докладвал за тях и непременно е чул и други думи на Учителя за тях. Но това трябваше да си го напише Жорж. А дали го е написал, това е друг въпрос. Беше направен и слънчев часовник. Бе поставена една бакърена плоча, имаше един триъгълник и нянката му определяше часа. Това беше слънчевия часовник до самата клетка. Има запазени записи от пишещия барометър и термометър. Но жалко че Георги Радев, който беше физик, математик и беше лично натоварен от Учителя не написа нищо. Но има запазени снимки от метеорологичната клетка, дори някои приятели се бяха заснели с нея за спомен. Пред мен на масата стои една скица на слънцето и отбелязаните от милия Жорж слънчеви петна. Ето тук са отбелязани кога възникват, колко са големи и в каква посока се движат. А Учителят придаваше голямо значение на тях. А чак сега учените говорят за тях и за разни магнитни бури. Но те не знаят истината за тях. А ето и друго изказване на Учителя. „Те са врати, през които ангелите излизат и влизат в слънцето." Затова искаше да Му се докладва всеки ден. Така Учителят следеше редовно живота на слънцето. А веднъж един журналист Го бе запитал: „Г-н Дънов, Вие кой сте?" А Учителят му отговори ето така: „Аз идвам от слънцето и Ви нося светлина от слънцето, за душите които жадуват за нея." По-добро обяснение за финала на този разказ няма.

50. ОВОЩНАТА ГРАДИНА НА ИЗГРЕВА Ние младежите обработвахме нивите на Изгрева и садяхме най-вече картофи и други зеленчуци, каквото можеше да вирее там. И тогава Учителят взема инициативата да се насади овощна градина. Имахме приятели от Ст. Загорско и Русе, които имаха чудесни овощни градини. Те ни изпращаха разсад за градините. Понякога те сами го донасяха и ни помагаха. Ние младежите изкопахме дупките, сложим тор, а Учителят държи дръвчето с дясната си ръка, да бъде изправено, докато ние го заровим и подредим. Не даваше на друг да държи. Така насадихме плодните дръвчета. Сега някои от тях са останали около мястото на Учителя. Да знаете че Учителят ги е държал, когато са били фиданки. Тук насадихме ябълки, круши, сливи, череши, вишни. Те се хванаха и вирееха много добре. Аз не помня лоша година на Изгрева за плодните дръвчета. Ние им пеехме песни, играехме им Паневритмия, а те стояха засадени от страни, наблюдаваха всичко това, растяха и цъфтяха и даваха изобилно плод. Посетителите от града и провинцията виждаха как клоните на дръвчетата бяха натежали с плод и опираха до земята. Имахме си и сини сливи, които бяха до поляната, на която играехме Паневритмия. Бяха свели клони с обилен плод и слушаха Паневритмията. За това плодът им бе вкусен и изобилен, а какъв мармалад ставаше от тях, като си спомням почвам да се облизвам. Главно за тях се грижеше брат Ради. Дойде време плодовете да узреят и брат Ради ще набере една-две кошници някой неделен ден, когато идваха приятелите от всякъде и след Паневритмията ще занесе на поляната. Ще постави кошницата пред Учителя и Той на всеки един от кръга ще раздаде например по една ябълка на играещите. Интересно бе, че те точно стигаха и никой не артисваше без плод. А брат Ради ги пълнеше и не знаеше колко ябълки има в тях, не ги броеше, но когато Учителят почваше да ги раздава, стигаха за всички, независимо колко души биваха там. Никому не правеше впечатление как от две кошници с ябълки или круши, като се раздаде по един плод, да стигне за 200 човека. Тогава не обръщахме внимание на това раздаване от Учителя, защото го смятахме за нещо естествено. Учителят да бръкне с ръка в кошницата, да извади една ябълка и да я подаде на някого. Ха сега вие напълнете две кошници с ябълки и с тях почерпете 200 човека, че дори и повече, както биваше тогава. Тези чудеса за нас бяха нещо естествено. Сега за вас са чудеса, а за нас учениците от Школата не бяха такива, защото ние живеехме с тях и това беше нашият живот. А чудесата започнаха още при насаждането на дръвчетата. Ние насадим дръвчетата и си заминем в града, където живеехме. Когато дойдем след няколко дни дръвчетата ги нямаше. Селяните ги отскубваха и си ги пренасяха в техните дворове. Това ни изненада. Учителят нареди да посадим втори в същите дупки. След няколко дни и тези дръвчета бяха отскубнати от селяните на село Слатина. Те бяха се похвалили, че там горе има завеяни хора, гдето садят дръвчета в пущинака. Ние вече не сме изненадани, а се питаме какво да правим. Учителят разреши въпроса така: „Е, научиха се да ни отскубват дръвчетата. Е, нали ще ги посадят наново в земята? За дръвчето е важно да бъде посадено в земята. А за нас какво е важно? Важно е че тук трябва да има вече хора." И Учителят поглежда нас, младежите. И от тогава ние започнахме да преспиваме на Изгрева, отначало да пазим дръвчетата докато се разлистят и укрепнат, а след това ни хареса и накрая свикнахме и така дойде есента, когато Бертоли ни подари палатката. Та ето кой ни засели на Изгрева. Заселиха ни слатинските селяни, гдето ни крадяха дръвчетата.