Класация

3. С БДИНЦИ В БОЯ ПРЕЗ 1915-1918 г. Петър Кръстев, о.з. полковник КНИГА 2 Видин, Дружество на бойците от фронта, 1944. 77 с. 3.1. "СОФИЯ ИЛИ СМЪРТ!" (1912 г.) Разбита от съкрушителния и светкавичен удар на българската армия през 1912 г. м. октомврий, турската многочислена, добре въоръжена и модерно екипирана с всичко необходимо армия, бе в паническо и безредно отстъпление на изток, като бе посяла изминатото пространство с много оръдия, оръжия, купища артилерийски снаряди, обозни коли и много домашни багажи, хвърлени от населението, бягащо, заедно с нея. Настигната при Люле Бургас, където се успяла добре да се укрепи на силни позиции след тридневни кървави боеве, тя бе отново разбита и принудена да отстъпи в същото паническо безредие към Чаталджа - желязната врата на самия Цариград, където почва веднага да се преустройва и засилва бързо съществуващата крепост с нови съоръжения, за да спре българското победоносно шествие към свещения им град. Поради извънредно лошото време, липсата на какви да е пътища и развилнялата се в страхотни размери холера, движението на нашите войски ставаше извънредно трудно из дълбоките калища и през пълноводните от непрестанните дъждове напречни рекички. Това даде достатъчно време на разбитите азиатски пълчища, да се отново организират и застанат пред нас като стена, зад която трупаха все нови и нови пълчища, които като пороища бликаха из обширна и дълбока Азия. В началото на м. ноемврий нашата армия се изправи между Черното и Мраморно морета на линията Деркос-Буюк Чекмедже и почна да слага своите съкрушителни удари върху врага. На 4-и и 5-и ноемврий нападателните си действия Бдинци бяха насочили срещу центъра на страшната позиция - редута "Махмудие" и се врязаха като клин в предните му окопи, далече откъснати и издадени напред пред другите части. Тук те бяха изложени на ударите на противника от всички страни, а от редута "Каракол-нокта" ги обсипваха с огън и в гърба. Обаче, получили заповед да отстъпят и се подравнят със съседите си, те смело извършиха това и на 6.XI. макар с тежки кървави загуби завзеха източния край на хълма, върху когото е разположено селото Езетин - вече в развалини и почнаха укрепяването си. По висши съображения нашата офанзива бе спряна и частите по цялата бойна линия продължиха укрепяването и преустройването си. Зад турската линия също кипеше усилена дейност, целяща най-много засилване падналия дух у битите пълчища. За това и по случай "Курбан- байрама" им на 6, 7 и 8.XI, цяла вълна от фанатизирани ходжи заливат малкото пространство от Цариград до Чаталджа. Размесват се между обезумелите от страх, съкрушени духом аскерлий и почват пламенното си въздействие върху тях, за да запалят религиозния им фанатизъм, обещавайки им "блаженството в рая", след като изтребят до крак българите и спасят исляма от тая напаст! Като резултат на тази пропагандна дейност се явява: доброволческият табор от заклети доброволци кюрди, най-закалени войници, събрани от седем полка и други две команди от по около 200 души. Тия специални части от главорези носеха на своите такета отличителния белег, изразен с две думи: "София или смърт"; "Смърт или победа" и "Смърт на аслана" (лъва), даден им като скъп дар при клетвата, която те лично са полагали под свещеното мохамедово знаме "Санджак и Шериф". И ето: на 8.XI в 8 часа вечерта група от тия вещи кръввволоци внезапно нападат първата линия окопи на съседния вдясно от Бдинци 15-и Ломски полк, където посрещнати с ножове от будни Ломци, оставят убити 48 человека и ранени 45 души, а другите се разбягали. На 9-и с. м. към 4.30 часа сутринта подобни две команди, съставена от 10-и п. полк от най-храбрите му войници, снабдени със светещи ракети с копринени парашутчета и много ръчни бомби се промъкват и през незаето пространство обхождат левия фланг на Бдинци, нахлуват в тила му и със зверска стръв нападат полковата му поддръжка от 3-а и 4-а роти. Последните, вдигнати по тревога, поведени лично от храбрия си командир на полка полковник Тенев, който през тази нощ е бил там, срещат с нож дивата сган и със светкавична бързина я прогонват, като убиват от тях 52 человека и 35 раняват, но и Бдинци понасят скъпи жертви; убити 35 души, между които намират славната си смърт командира на полка полк. Тенев и командира на 3-а рота поручик Гицов, ранени 50 человека, между които бе и подпоручик Оковски. По този ред, ако притежателите на такетата не можаха да видят София, то там отидоха - в Софийския музей само техните такета. Така, пред ножа на Бдинци, завършиха "свещената" си мисия "избраниците на турската защитна армия при Чаталджа".