Hristo Vatev

СЪН Сънят е излизане на съзнанието вън от нас, за да се очистят и укрепят клетките за нова деятелност през утрешния ден. Причината за спящото състояние на хората се дължи на гъстата материя, в която са вплетени. Тази гъста материя им пречи да мислят правилно. Съвършените хора никога не спят. Когато помрачнее съзнанието, когато нещо ви мъчи, нямате мир, легнете да спите. След като се наспите добре, ще видите, че сънят ви е тонирал. Сънят е хубаво, прекрасно състояние. Всичко, каквото припечелиш, в съня ще го обработваш, ще го складираш. Другият ден пак си готов за работа. Сънят ще реши много от въпросите на вашия живот. За сега седем часа сън са необходими за вас. И пет часа сън могат да ви задоволят, но при условие да спите непробудно, без да се обръщате на една или друга страна. Най-здравословно е човек да си ляга в 10 ч., но това не може да се вземе като правило. Ако някой има особено важна работа, той може да си легне и в 11 или 12 ч., но трябва да заспи в продължение на 5-10 минути. Когато някой остане да работи след 10 ч., сънят се изгубва. Сънят ще се яви отново едва след 12 ч. И тогава човек трябва веднага да си легне, да не се разсъни. Колкото по-рано ляга човек, толкова по-добре за него. Защо? Които рано лягат, те поглъщат всичката събрана прана, т.е. жизнената енергия в атмосферата. Които късно лягат, мъчно заспиват, защото за тях няма вече нужното количество прана за организма им. Те трябва да почакат известно време, да се събудят ония, които са легнали вече, и тогава ще им дойде сън. Затова, именно, богатите заспиват едва към 4 ч. сутринта, когато бедните отиват на работа. Към 4 ч. сутринта в атмосферата се образува ново количество прана, от което богатите ще се ползват. Следователно, ако можете да си създадете навик да лягате рано, вие ще можете да доставите на организма си нужното количество прана. По-късно от 12 ч. не лягайте. Ако се усетите изморени, вечеряйте рано и в 8 ч. най-късно си легнете, да набавите повече енергия, от която организмът ви се нуждае. Ако имате енергия в запас, можете да си легнете и по-късно. Изобщо часовете, определени за лягане са 8, 10 или 12. За да бъде човек в хармония с космичните течения, главата трябва да бъде при спане на север или на изток. Правилно спане е, когато си легнеш на дясната или на лявата страна, до сутринта да не се обръщаш, да няма никакво хъркане, мърдане, дишането да е плавно и тихо. Най-хубаво е да спиш на дясната страна. Средна хубост е да спиш на лявата страна, на гърба не е хубаво, а по корем - още по-лошо. Спането е необходимо за тониране на енергията. Обновяване и пречистване на тялото става чрез сън. Ако вие не знаете как да спите, никога не може да се учите духовно. Да спите, това значи да поставите тялото си в такова положение, че като излезе вашият двойник, да намерите вашия учител, който ще ви преподава, защото знанието се преподава в духовния свят, а не на Земята. Като си легнете, в 5-10 минути да сте заспали. Правилното спане ще подобри вашето сърце. Като легне да спи, детето отпуща мускулите си, широко разтваря ръцете си и веднага заспива. Старият трябва да вземе пример от детето. Събудите ли се посред нощ и не ви се спи, станете веднага. В сънно състояние въпросите не се разрешават. Сънят е почивка, минаване от едно състояние в друго. Няма да спите със сгънати колене, нито с огънати ръце. Право да е тялото, краката и ръцете, вратът също да е прав, не изкривен. Както легнете, така да станете. Никакво обръщане ту на една, ту на друга страна. Когато си лягате да спите, опънете хубаво тялото си, ръцете успоредно на тялото, краката и ръцете да не са сгънати. Може да ви е трудно това положение, но ще правите опити, да не спите със сгънати крайници, да не спите по корем, по гръб и на лявата страна, да не слагате ръцете си на корема, нито на гърдите. Целият гръбначен стълб е перпендикуляр, който свързва човека със слънчевата енергия и със земната енергия. Вечерно време, когато спиш, ако не знаеш как да поставиш тялото си спрямо Земята, няма много да се ползваш от съня. У нас има насъбрани много непотребни сили, които трябва да отидат в центъра на Земята. Непотребното да отиде в Земята, а ние да възприемем новото. Ще поставим главата си на север, тялото право и изтегнато, ръцете до тялото опънати. Сънят е физиоастрален живот на Земята. Яденето е чисто физически живот на Земята. Работата е умственият живот на Земята. Само по време на сън човек добива своите енергии. Яденето е процес, при който енергиите се турят в действие, а работата е използване на придобитите вече енергии. Прозявката показва, че в известни сили и енергии на човека има застой. Прозявката като природен процес има предвид да възстанови известен ред и порядък на нещата. При всяко прозяване в човека се влива нова енергия. Ако не си лягаш навреме, не може да се ползваш от съня. В спането става едно пречистване. Ти трябва да спиш тихо, спокойно, да не се въртиш непрекъснато, за да могат Божествените слуги да пречистят тялото ти. Ти излизаш по време на сън навън и тогава слугите пречистват тялото ти. Ти като се върнеш отново в тялото си и като го намериш почистено, ти е приятно. Когато спите, вашият ум и вашето сърце работят, но работата им остава неизвестна за вас, защото съзнанието ви не е пробудено. Спането е един процес, при който съзнанието трябва да излезе из организма, за да се обнови. Ако съзнанието не излезе от организма, човек не се обновява и казва, че не си е отспал, не си е отпочинал. Ако съзнанието не се отдели от организма, човек не може да си почине. Като излезе съзнанието, идват работници да почистят тялото му и като се върне съзнанието, намира тялото организирано, готово за работа. Човек влиза в тялото и излиза навън и и други работят за него, той дори не подозира колко същества работят за него. Когато спите, вие отивате в астралния свят на училище. Това, което вечер учите, денем го прилагате. Ето защо, като си лягате вечер, кажете си: „Сега отивам в училището на астралния свят и желая да свърша добра работа, която ще ми се даде там". Хора, които се упражняват в окултната наука, се обновяват и развиват духовното си тяло, като вечер оставят физическото си тяло на Земята, а с духовното излизат извън земната зона на планинска разходка. Там се обновяват и после се връщат отново в тялото си. Този случай представлява един метод за почивка. Хората отиват на курорт, на разходка, но ако биха знаели този начин на обновяване, биха го използвали. Този метод може и през деня да се използва: отиваш под някое дърво, ще се облегнеш на него, ще излезеш извън тялото си и след като направиш разходката си, ще се върнеш пак назад, но вече обновен, с пресни сили и здраве. Ако спите денем на слънце, непременно вашият организъм ще привлече негативни лъчи - вълни от Слънцето, така наречената черна светлина и като станете, ще сте неразположени. Затова денем не бива да спите. Светлината стимулира човека към деятелност, знание и мъдрост. Тъмнината го ограничава и същевременно му дава една възможност да си почине, да навакса изгубените сили. Човек вечерно време може да си почине. Дневното спане и вечерното се отличават. Денем като спиш, онова брожение е толкова голямо, струва ти се, като че ли се намираш в една кола, в която постоянно те тръскат, и като се събудиш, виждаш, че тази почивка не е като почивката през вечерно време. Като си легнеш в тъмнина, ти може да си починеш, и като станеш, ти усещаш, че всички сили са наваксани. Следователно тъмнината е толкова потребна за наваксване на тези сили, колкото и светлината е потребна за подобрение на живота. Ако се наложи да спите малко, не се безпокойте, човек не се нуждае от много сън. 4-5 часа са достатъчни. За светията и един час е достатъчен. Не си могъл да спиш, защото дюшекът ти е много мек, защото си вечерял късно, защото си ял много, защото си се разгневил. Когато хората започват да спят много, това показва едно състояние на пасивна дисхармония. За онзи, който знае кога да спи, колко време да спи и как да спи, сънят е благословение. Не може ли да спазва известни правила при съня си, човек спи, без да се ползва от съня. Докато пирамидалните клетки не са уморени и докато техните крачка са в движение, активни, човек мисли, работи, щом те се уморят, крачката им се свиват, човек се чувства уморен, неспособен за работа. Ако той обаче знае как да влезе в съзнателна връзка с тези клетки, ще може да ги управлява и ще бъде буден колкото си иска. Съвременните хора са загубили способност си да бъдат господари на своя мозък, затова страдат, боледуват. От правилния сън зависи дълголетният живот на човека. Ако не можете да спите добре, тогава животът ви ще бъде краткотраен. Разберете на какво се дължат мрачните настроения. Те се предават от един човек на друг. Това влияние е особено силно на сън. Ето защо не се препоръчва в една стая да спят хора, които са дисхармонични помежду си, т.е. когато между мислите и чувствата им съществува известна дисхармония. Когато човек спи, астралното му тяло излиза вън от него и за да не се поддава на чужди влияния, той трябва да се моли, да го пазят от невидимия свят. Не се ли моли, не може ли сам да се пази, той непременно ще възприеме дисхармоничните мисли и чувства на хората, в чиято среда е поставен и дълго време трябва да се бори в себе си, докато се освободи от чуждото влияние. Често слушате някой да казва, че състоянието му е особено, като че му липсва нещо съществено, или като че му е натрапено нещо чуждо. В такива случаи или се отнема нещо от човека, или му се предава нещо. И едното, и другото състояния са мъчителни. Човек трябва дълго време да работи върху себе си, да се освободи. Ще дойде ден, когато човек ще може и без сън. Сънят е почивка само за онези, върху които разумните същества работят. По този начин тяхното съзнание ще се повдигне. За да дойде до по-високо съзнание, човек трябва да придобие равновесие между ума и сърцето си. Щом дойде до това равновесие, процесите в неговия организъм ще стават правилно. Сънят се е наложил на хората поради нарушаване на Божествените закони. Сънят и смъртта не са били предвидени. Леглото не е място за мечтание. Като легнеш никакво мечтаене. Там сметките трябва да са на чисто, да са привършени. Щом не можеш да спиш, работите ти не са свършени. Това показва, че природата ти тропа на вратата да станеш, да отидеш и си свършиш работата за деня и тогава да си легнеш. Щом свършиш работите си, ще имаш Божието благословение, това значи да спиш сладко. 0 никого не трябва да си в конфликт нито със себе си, нито с ближните си, нито с приятелите си. Защо? Защото тази вечер Господ може да те повика, какво ще Му кажеш тогава?

СЪЛЗИ Щом заплачете, турете едно шишенце пред очите и съберете сълзите си в него или пък ги оставете да капят върху рана - тази водица е лечебна. Вие казвате, че плачете, за да олекне на душата ви. Природата не обича да изразходвате напразно своите енергии. Свещената вода, която изтича от вашите извори, не трябва да пада на земята. Сълзите поддържат влагата в очите. Ако влагата не е достатъчна, зрението отслабва. По-добре е да плаче човек, отколкото да вика, да крещи, да се гневи. По-добре е да плачеш за онзи, когото обичаш, отколкото да му се сърдиш. Добре е от време на време да си поплачеш, да почистиш прозорците си, но не и постоянно да ревеш. Ангелите, когато видят, че някой плаче, вземат едно шишенце с неговите сълзи, и отиват на небето да изследват тази водица, изтекла от очите на хората. Те знаят причините защо е потекъл този извор. Човек плаче и при нещастие, при болка, но плаче и при радост, от затрогване - също. Няма по-хубаво нещо от плача, но да не е рев. Плачът е нещо възвишено, благородно, ревът е крясък, грубост. Ако ти си израз на великото, ще плачеш. Целият прогрес на тази забавачница - живота, се дължи на сълзите, а не на рева. Престанат ли хората да плачат, стават жестоки. Култура има там, където има влага, топлина, светлина. Сълзите лекуват - те пречистват съзнанието. Ако плачът не е музикален, сълзите изгарят. Сълзите с музика се благославят. Плачът е смяна на енергия. Той улеснява смяната на енергията в човешкото тяло. Когато човек е тъжен, а не плаче, мъчно се сменя енергията. Тайно да плачете, няма защо да ви гледат хората, в затворена стая ще плачете и сълзите ви да не падат на земята. Ще си ги събирате в чиста кърпа или в шишенце, сълзите са нещо свещено. Очите се повреждат, когато сълзите падат по земята, особено когато падат на нечисто място. Между сълзите и човека има вътрешна връзка. Между думите и човека има също вътрешна връзка. Не говоря за сълзите, които изгарят човека, а за сълзите, които оплодяват живота. Ако плаче човек, това трябва да е за оплодяване на мисълта, сърцето и тялото. Сълзите са едно благословение. Сълзите имат топлина, светлина и сила. Плачът чисти очите да виждат ясно, чисти съзнанието да възприема светлината. Има един плач, който чисти калта, тъгите, скърбите. Плачът всякога е един метод за чистене. Когато човек сгреши, той трябва да поплаче, за да се очисти. Дойдеш на Земята, плачеш, тъжиш за прегрешенията си горе в невидимия свят. Не мислете другояче! Всички души са дошли тук на Земята, за да изкупят тези си прегрешения. Като ви дойде наум за някоя грешка, трябва да си поплачете, за да се освободите от нея. Тези погрешки може да са твои, може да са и на други, но това е един общ принцип. Сълзите показват едно смекчение на сърцето, повдигане на съзнанието. Такъв човек е в пътя на обновлението. Когато няма радост - плачи, колкото искаш. Туй е на място. Скръбта, плачът на хората са едно благословение, то е дъжд в астралния свят. Че без плач Земята би се превърнала в пустиня. Аз бих могъл да ви докажа математически, че плодородието иде от плача на хората. Когато навреме се плаче, много плод ще има, когато не се плаче навреме - ще цъфне, но няма да върже. Ще повярвате ли? Това е въпрос на вяра. Мислите на хората имат отношение към външната природа. Мислите на хората могат да образуват слана. Защото колективната мисъл на хората създава външното време. Вземете ситния прах, който се вдига при вятър. В природата има често такива явления, които учените хора се стремят да обяснят. Може да се обясни донякъде. Този прах вятърът вдига в пространството, влиза в очите ти. Започва да произвежда сълзи, мият се очите. Гледаш, времето се заоблачи, завали дъжд. На този дъжд дърветата се радват, а ти плачеш. Когато има прах из въздуха, той дразни очите и те сълзят, но като се издига нагоре, около него се образуват дъждовните капки, падат по тревите, тревите се радват, а ти казваш, че е лошо. Защо тревите мислят по този начин, а вие - по друг? Човек се възмущава от праха, понеже той го кара да плаче, дразни очите му. Закон има в природата - трябва да дадеш нещо, макар и само 3-4 капки вода от очите си. Аз наричам плачещите хора - щедри хора. Щедри са, защото дават вода. Онези, които не плачат, са скръжави. Плачът в природата има друго значение. Да плачеш, когато трябва, и да не плачеш, когато не трябва. Ако цялата Земя плачеше, какво щеше да бъде? Когато едната част плаче, а другата не плаче, на място е. Когато всички плачат, е лошо. Когато никой не плаче, пак е лошо. Когато всички плачат, какво се образува? Кал. Когато никой не плаче, какво се образува? Прах. Някой път ми казват за някоя сестра: вижте, тая сестра плаче. Трябва да плаче. Без плач работа не може да се върши. Вие сте чудни, когато се учудвате, че някой плаче. Много добре. Това е една баня. Без мокрене не става. Ти казваш: „Ама много се е наквасил". Много хубаво, че се е наквасил. По-хубаво нещо от това няма. Плачът е едно благословение. Измиваш прозорците. Сълзите са Божествената вода, която измива очите, за да възприемат Божествената красота. Можеш да ги измиваш десет пъти на ден. Не е лошо. Но не туряй повече вода, отколкото трябва. Да не става локва долу пред прозорците, когато ги измиваш. Ще измиеш хубаво прозорците и като поплачеш, поблагодари на Бога, че си могъл да плачеш. И виж колко сълзи са излезли от очите ти, след като си поплакал. Някой път и аз плача! Много плача и аз. Но като плача, гледам дали умът ми се е прояснил, дали разбирам по-добре, дали съм по-добре разположен спрямо хората. И след като разбера, че умът, сърцето и волята ми са вече на място, казвам: няма да плача повече. Умът, чувствата и волята са в хармония. И казвам: плачът постигна това, което трябваше. За мене плачът е една хубава баня. Излизам от банята и се обличам. Аз плача, докато се напълни ваната. Моята вана не е много голяма. Тази вана, в която си правя банята, е два и половина милиметра дълга, два милиметра широка и половин милиметър висока. В тази вана се къпя. Ако си купя вана като вашата, тогава трябва да плача цяла година, за да я напълня. Това би било губене на време.

СЪЗНАНИЕ Под „съзнание" разбирам Божиите закони, които функционират в живота. Не е въпросът да отричаме нещата или да ги твърдим. Ако отричаш реалност, ти си първокласен глупец. И ако твърдиш небитието, това, което не съществува, ти си още по-голям глупец. Не отричай реалност и не твърди това, което не съществува. От свободата на съзнанието зависи характерът на човека. От свободата на съзнанието зависи мисълта на човека, зависят чувствата, здравето. Съзнанието трябва да не е обременено, да няма в него нищо непотребно. Трябва да се освободите. Вие всички сте заети с неща, които ви са непотребни в дадения случай. Няма нито един от вас, който да е свободен. Има нещо, което те безпокои, което ти е неприятно. Някой път безпокойството иде от дрехите ти, друг път от обущата - вехти, скъсани са. Не си свободен. Бръкнеш в джоба си, няма нищо. Огледаш се в огледалото, много си пожълтял. Изменя се времето, стават промени и във вас. Промените и състоянията в природата се отразяват и на вас. Обременява се съзнанието ви. А човек трябва да има ясно съзнание. Свободата на съзнанието е динамически, а не статически процес. Щом човек изпадне в статично положение, съзнанието му се обременява. Щом човек престане да мисли както трябва, престане да чувства както трябва и престане да постъпва както трябва, съзнанието му постепенно изгубва своята свобода. Представете си, че един човек е заровен в земята и той съзнава това. Какво ще прави? Всеки човек, който се е научил да освобождава съзнанието си, на когото съзнанието е свободно, той е свободен и от смъртта. Затова всеки трябва да знае как да освобождава съзнанието си. В съзнанието си да не допуща непотребни мисли. Нито една непотребна мисъл, нито едно непотребно желание, нито една непотребна постъпка да не допуща в съзнанието си. То е свещено място, което трябва да бъде свободно. Някой казва: „Аз съм болен". Щом си болен, твоето съзнание е обременено с непотребни работи. „За мене животът няма смисъл." Обременено е твоето съзнание. „Не мога да уча." Обременено е твоето съзнание. „Не мога да пея." Обременено е твоето съзнание. „Не мога да рисувам." Обременено е твоето съзнание с непотребни неща. „Не мога да ходя." Обременено е твоето съзнание с непотребни неща. „Не мога да ям." С непотребни грижи си обременен. „Не мога да спя." С непотребни работи си обременен. Като не можеш да спиш, ще махнеш онази мисъл, която не ти дава спокойствие. Всяка болест е една дисхармония. Явява се тежест в съзнанието, то вече не е свободно. Ако можеш да освободиш съзнанието си от тази тежест, болката ще изчезне. Първото нещо - ще се стремите да освободите съзнанието си. Много важно е да се научите да освобождавате съзнанието си от отрицателните мисли. Щом дойде една отрицателна мисъл, заменете я с положителна. Или се разсърдиш. Какво трябва да направиш? Сръднята не е лошо нещо. Българите имат кремъци и огниво. Ако искаш да си запалиш огън, вземи огнивото, то е гневът, удряй по кремъка, праханта ще се запали и ще имаш огън. Гневът не трае дълго, но без гняв не може. Но колко пъти на ден човек трябва да се разгневява? Колко пъти на ден ти се гневиш? Три пъти. Веднъж за ума си, веднъж за сърцето си и веднъж за себе си. Щом се разгневиш повече от три пъти, то е анормално. Три пъти да се разгневиш, веднъж за ума, понеже не си мислил както трябва. Веднъж за сърцето, че не си чувствал както трябва. То е на място. Казваш: „Не трябва тъй да се мисли, не трябва тъй да се чувства, не трябва тъй да се постъпва". Всичко, което правиш, събужда аналогичен процес и в съзнанието. Когато чистиш извори, реки, поливаш цветя и дървета, ти даваш възможност на изворите и цветята в глъбините на твоето естество да се радват. Когато нареждаш нещата, това внася ред в мислите и чувствата. Няколко правила за чистота на съзнанието: не пожелавай това, което не ти е потребно. Никога не мисли за утрешния ден. Не вземай миналото за идеал на твоя живот. Не мисли, че бъдещето включва всичко в себе си. Искаш да работиш върху себе си, тогава винаги трябва да имаш предвид закона за чистене на съзнанието и като намериш непотребни желания, изхвърли ги навън. Нито обиждай, нито се обиждай. Умният не се обижда. Човек трябва да си изработи такъв навик, че като го обиждат, да може да отнесе съзнанието си някъде другаде, за да не чува обидите. Никога не се интересувайте какво са казали другите за вас. Проверявайте всяка мисъл, която идва във вашия ум. И всяко чувство, което влиза във вашето съзнание, проверявайте го. Проверете каква полза може да ви принесе тази мисъл или това чувство. Питам: ако вие имате изкуствени зъби и ви дадат твърда храна, трябва ли да ядете? Ако зъбите ви са развалени, твърди храни не яжте, яжте само меки храни. Храната изисква дъвкане. Дъвкането подразбира мислене, разсъждаване. И който не може да мисли, зъбите му не са здрави. Трябва да изхождате от причините и да отивате към последствията. Ако ти не разсъждаваш по този начин, ще имаш много несгоди в живота си. Някой път може да възприемете една мисъл в съзнанието си, която не е сдъвкана. Една неестествена мисъл не може да я приемете, както несдъвканата храна. Ако в съзнанието ви проникне мисъл, която не сте разбрали, ще създадете болезнено състояние, ще искате да я изхвърлите. Не само мисълта трябва да се проверява, но и чувството. Дойде ли, първо ще го проверите и после ще го приемете, така и мисълта, така и храната. В стомаха не трябва да се праща каквато и да е храна, още повече несмляна. Най-важният въпрос в даден момент е онзи, който човек може да разбере, на който неговото съзнание може да се спре - или онова, което може да има реално отражение в съзнанието му. Днес всички хора имат отвлечени понятия за съзнанието, виждат отраженията в огледалото. Огледалото показва само отражението. Онова, което се отразява в огледалото, има почти същия характер. Разумният човек си има особен начин за разбиране. Хората се различават по разбирането на обекта, който възприемат. Те може да съзнават големината на Земята, може да съзнават изобилието на водата, може да съзнават изобилието на дъжда, който пада, може да мислят за богатствата, които са скрити, може да съзнават живота на ангелите, може да мислят за Бога. Но в даден случай само онова, което може да възприемеш, е най-важното за тебе. Малкото, което можеш да възприемеш - една-единствена капка вода, която можеш да възприемеш - струва повече от милионите, които може да съзнаваш, че съществуват. Съзнанието може да се занимава с цялата вселена, може да си я представя безпределна, може да си я представи и в най-дребните частици. Когато човек е малък, не може да мисли. Трябва да стане голям, за да мисли. Всяко прекъсване на съзнанието създава в човека известна аномалия. Той се намира под чуждо влияние на безброй същества около него. Мускулите на ръцете и краката му треперят, нервната система е разклатена, ръката е разслабена, мека, отпусната. Често развалените хора имат такива ръце. Развален човек е този, който не върви в Божия път, той не може да задържи в себе си и най-малкото количество Божествена енергия, понеже има дупки, през които тя изтича. Настава демагнетизиране, което е причина за много болести. Като се знае това, човек трябва да регулира силите на своя организъм, което значи да бъде в неприривна връзка с Първата причина, с космичното съзнание. Само по този начин човек може правилно да се лекува. За да оздравееш, трябва да повдигнеш мислите си, съзнанието си. Здравето зависи от един момент: ако повдигнеш мисълта си към Великата мисъл, която прониква в целия живот, в съзнанието на хората, във всички растения и животни, в съзнанието на камъните, на светлината, ще оздравееш. Светлината има съзнание. Човек днес страда от своето самосъзнание, с него той образува около себе си една неприятна атмосфера и гледа мрачно и недоверчиво на всичко. Има нещо ужасно при глада, човек става като звяр. Това са каиновци. И в сегашния строй казваме, че обществото трябва да се уреди. Според мен обществото може да се уреди само когато съзнанието на хората се повдигне, защото едно съзнание прониква в друго. По-малките съзнания образуват по-големи и живеят в тях. Бог е едно съзнание, в което всички други съзнания живеят. Той се стреми да регулира всички тия съзнания в себе си. Бог иска да ни каже: „Когато се нуждаете от храна, обърнете се към Мене, Аз ще ви задоволя, не я търсете един от друг". Обаче, щом се нуждаете от храна, вместо да я търсите от Бога и да се обърнете към Него, вие я търсите в кур-ника. Кокошката кречи, кречи, но ти не искаш да знаеш и казваш: „Писано е там, че кокошката е създадена за човека". Ако Бог живее в една кокошка, ти имаш право да я ядеш. Но има кокошки, в които Господ не живее. Следователно такива кокошки нямаш право да ядеш. В някое животно Господ живее, в друго не живее. Засега Господ живее повече в плодовете. Външната страна на плода е турена като облекло, нея имаш право да изядеш. Плодът казва: „Като ме изядеш, семката посей някъде, за да може да се възстанови първото равновесие". Има два възгледа за Битието: едни хора наистина вярват, че има Господ. Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание. Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, се счита за безверник. Обаче има и други хора, чиято вяра не е в съзнанието и самосъзнанието, а в тяхното подсъзнание и свръхсъзнание - но те не мислят за нея ни най-малко. Тогава разликата между тези две вярвания е тази: първият вид хора всеки ден мислят за своята красота, по 20 пъти на ден се оглеждат и се радват; вторият вид хора не се оглеждат и все неглиже ходят - и им е чудно защо трябва да се оглеждат. А те даже и не подозират, че са красиви. Ония пък само питат хората: „Мислите ли, че наистина съм красив?" Тази красота обаче изчезва. Аз наричам тази красота относителна. Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, но са относителни добродетели: относителна вяра, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство - все относителни състояния на съзнанието и самосъзнанието. Именно там, в съзнанието и самосъзнанието, се намират всички погрешки на сегашния живот. Било е време, когато човек със своята Божествена интуиция е предвиждал нещата отдалеч, хиляди години отнапред той е знаел какво ще се случи. Когато обаче човек е потопил ума си в съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал онзи велик принцип - решил е, че може да мине и без него, започнал да живее по своя ум, по своето разбиране - и тогава загазил. И целият днешен строй, всички наши сегашни вярвания, всички наши обичаи, всички спорове - всичко това се дължи на самосъзнанието и съзнанието. А онова Божественото, Великото, което носи цялото щастие, сме го изгубили. В бъдеще учените хора ще доказват има ли Господ, или не. Но въпросът за самосъзнанието и съзнанието никога няма да достигне до хората. Самосъзнанието и съзнанието са като думи, написани на морския бряг. Дойде вълната и ги заличи. Следователно всичко онова, което е написано в самосъзнанието и съзнанието, се заличава. Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието. След като заминете в другия свят, след като се освободите от тялото, ще се познаете. Вие ни най-малко няма да мислите, че сте мъж или жена. Вие ще почувствате нещо друго. Ще забравите, че сте били мъж или жена, че сте били женени. Сега аз говоря за човека като такъв, който съществува извън съзнанието и самосъзнанието. Другото е един преходен живот. Съзнанието и самосъзнанието засега са потребни за нашето развитие. Но ние там няма да се спрем. Защото, ако съзнанието и самосъзнанието можеха да спасят хората, досега светът би се спасил. Но с тях не може да се спаси светът. Значи, трябва да идем до един свят, където формите са вече установени. Всички вие искате да си помогнете, а не можете. Защо? Защото работите с вашето съзнание и самосъзнание. И колкото и да настоявате, че сте прави, ще ви опровергае един пример - всеки може да го наблюдава. Вървите вие по пътя, срещнете ваш познат и си казвате: „Ще го поздравя, ще поговоря с него". Но щом проектирате вашата мисъл, той си обръща гърба, взема съвсем друга посока. Вие се чудите какво е станало. Или пък ще мине покрай вас и без да ви обърне внимание, ще си замине. Как ще си обясните това? Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни фактори. Всякога, когато една мома почувства, че някой момък я обича, тя го избягва. Всички сте опитали това. Този закон го знаете. Всяка мома или момък, щом срещнат любовта на съзнанието и на самосъзнанието, избягват тази любов. Всеки знае, че другият е един търговец, който ще го засегне много дълбоко. Момата знае, че онзи момък, който й казва: „Ти си божество, ти си това - онова", говори празни приказки. Това божество един ден ще се превърне на готвачка в кухнята. Той я нарича „ангел", но този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това, я прочетете писмата! Аз съм чел такива любовни писма: „О, възлюблена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът ми потъмня! Само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без теб аз вече не мога да живея." Туй е съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не говорите истината. Туй, което казвате, не можете да изпълните. Аз ни най-малко не се смея, много сериозно гледам на тези неща. Ако този момък, тъй както пише - както е казал тия думи - ако през целия си живот ги поддържа, раят е на Земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както я е казал, Господ е там. Но щом се прояви съзнанието и мине малко време, той си поклаща главата, не пише вече писма, но философски гледа на жена си, тъй, под око я гледа. Като излезе тя вънка, пита я къде е ходила, с кого се е срещала, защо се е облякла. Рече да свири на пиано - „За кого свириш?" Пише ли писмо, пита: „На кого пишеш?" Той вече ревизира. В съзнанието ни има един процес, който измъчва човека. Много хора казват: „Какъв е този дявол, който ме измъчва? Виждам: жена ми е много добра, но откъде дойдоха тези дяволски мисли? Да намеря този дявол, ще му дам да разбере! Някъде позакъсняла, това нещо изведнъж дойде в мене да ме измъчва и казва: еди къде си е, с този, и ти изневерява. Направя проверка - тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брат си. Туй, което ми се внушава, нито веднъж не е излязло вярно." Трябва да послушате жабите, за да се уверите, че пеят добре. Една жаба като в опера се разговаря с друга: „Съседке, времето е хубаво, какво ще правим?" (Учителя пее.) Другата отговаря: „Право ли казваш, право ли казваш?" (Учителя пее.) „Съседке, на нашата близка съседка една муха кацнала на носа, тя я хвана и я глътна." „Сладка ли е мухата?" Така се разговарят, а изпълняват и дует. Пеят жабите три-четири месеца, после напущат блатото и заспиват. Казват: другата година ще продължим. Принципно това е вярно. Съзнанието на жабите иде от един по-висш свят, където действат други същества. Съмнявате ли се? Ако вие с вашето перо пишете на своя приятел едно хубаво писмо, де е съзнанието, в перото ли? То ли пише: „Любезни приятелю!" Аз сега имам предвид онзи жабешки дух, който е над тях и чрез тях се изявява. Жабите са колективно същество, в което духът работи. Те нямат туй будно съзнание. Съзнанието на жабите е много бедно. Само когато приближи до жабата една муха, тя действа самостоятелно. Съзнанието й е будно дотолкова, доколкото да се предпази от неприятели. Щом съзнанието на човека, до когото изпращате мисълта, е будно, той веднага ще отреагира на вашата мисъл. Място и пространство за пробудените души няма. Съобщението става моментално. Винаги трябва да спазвате едно правило: за нищо на света не късайте връзката, с която сте слезли на Земята и с която ще се качите горе! Докато се държите за нея, може да се завъртите 10 пъти около нея, нищо няма да ви стане. Скъса ли се тази връзка, вие сте една перушинка вече, и можете да станете играчка в ръцете на съдбата. Кога може да се скъса тази връзка? Когато съзнанието ви не е будно. Когато искате да поправите една своя погрешка, вие се страхувате, че ще се накърни вашето реноме, вашето достойнство, не искате да се разбере грешката ви. Хубаво нещо е това, отлично. Но когато човек поправя своите погрешки, той не трябва да мисли за своето лично добро, а да мисли за Божествения свят. Погрешката трябва веднага да се поправи, понеже тя е в съзнанието на всички същества, които те подкрепят, понеже това съзнание, което има всеки един от вас, се дължи на съзнанието на разумните същества, които ви обичат, и ако те престанат да ви обичат, вие ще се лишите от всички благоприятни условия. Ако едно цвете лишите от топлина и светлина, то ще се промени. Още не разбирате как съзнанието ви може да се храни от съзнанието на светлите, разумни същества. Ако вие се затворите за условията, които те ви изпращат, веднага ще се помрачи мисълта ви. Павел казва на едно място: „Надпреварвайте се да си отдавате почит един на друг". Как? За да се надпреварвате, трябва да стане една промяна в съзнанието ви. Трябва да има един образец, от когото да се научите. Ако майката не ни научи, от къде ще дойде това знание? И този закон е верен. Съзнанието се разширява от съзнание. Ако вашето съзнание не дойде в контакт с друго по-високо съзнание, не може да се разшири. Ако един ум не дойде в съотношение с Божествения ум, не може да се разшири. За да се измени вашата глава, трябва да промените вашето съзнание. Ако сте в подсъзнанието, ще имате дървени глави. Ако сте в съзнанието, ще имате животински глави. Ако сте в самосъзнанието, ще имате човешки глави, ако сте в свръхсъзнанието, ще имате глави на светии или глави, каквито ангелите имат. В зависимост от степените на съзнанието човек ще измени и външната форма на тялото. Ако не разбирате този закон, във вас еволюция не може да има. Под думата „еволюция" разбирам онези красиви форми, които трябва да се заменят една с друга. Да минем от растителното царство в животинското, от животинското в човешкото и след това в ангелското. През тия четири царства трябва да преминем. Те едновременно трябва да функционират във вашето съзнание. Учените казват, че един ден Земята ще остарее и всички хора, които живеят на нея, ще измрат. Ако е така, питам тогава: всички ежби, които стават между хората, какъв смисъл имат? Та животът не е там. Земята е едно училище. И хората на Земята няма да умрат, но ще се пренесат на други места, ще продължат своето учение. Следователно докато си на Земята, трябва да се научиш на всички правила на добрия живот, защото там, където отиваш, ще те поставят на подобаващо място. Знанието, което си придобил от хиляди години, ще определи следващата форма, която ще ти се даде. Всички същества, които сега живеят на Земята, са все разумни. И според развитието си всяко ще вземе съответстваща форма. Волът не може да не бъде вол; конят не може да не бъде кон; комарът не може да не бъде комар; човекът не може да не бъде човек. Всеки ще вземе такава форма, до която е дошъл. Следователно формата на всяко живо същество трябва да се измени. Тя ще се измени според степента на съзнанието. В подсъзнанието си човек трябва да има предвид влиянието на Земята, на Слънцето и на Луната и да е свързан с центъра на Слънцето. Според мене центърът на Слънцето това е интелигентността на Слънцето. Слънцето е разумно. Земята и Луната са разумни. Между тези разумности има отношение. Видимата земя е тялото на Земята. И Земята има душа, и Слънцето има душа. За да разбере теченията на живота, за да ги използва разумно, всяка вечер и сутрин човек трябва да влага в себе си нещо положително, положителни мисли и чувства. Иска ли да постигне нещо, вечер и сутрин човек трябва да влага в подсъзнанието си желание да постигне това нещо, като си каже: „Желая да постигна еди-какво си". Вложи ли това желание в подсъзнанието си, той трябва да престане да мисли вече за него. Всяко отправяне на известна мисъл или известно желание в област на подсъзнанието, не е нищо друго, освен посаждане на семе в почвата. Посадите ли едно семе в земята, оставете го свободно да изникне. Няма да се мине много време, семето ще изникне и ще даде своя плод. В подсъзнанието си човек складира нещата, а в съзнанието си той живее, страда и се радва, пада и става. Казва Соломон: „Обърнах се и видях всички нещастия и насилия под Слънцето". Той обаче не е могъл да даде рецепти против тези нещастия „така е направил Господ". Другите пророци след Соломон казаха: „Не е така". Те коригираха Соломона: „Бог не съизволява в смъртта на грешника". Когато дойде Христос, Той се обърна към онези, които имат вяра, които имат доверие в Бога и които той е изпратил на Земята: „Отец ваш знае от какво имате нужда, затова разумно търсете, хлопайте и просете. От това, което имате нужда, ще бъдете послушани." За нас е привилегия, че сме изпратени на Земята, че ни е възложена работа да се учим. Бог е предвидил всичко за нас не само за сегашния ни живот, но и за бъдещия, който ние не знаем. Сега аз говоря общо. Но има някои, които са напреднали, те виждат това нещо, те го знаят. Който е излязъл от сегашното състояние, той знае тия неща. Ако някой човек живее в състоянието на рибите, как би могъл да разбере сегашния живот? Или ако някой живее в състоянието на птиците, как ще разбере сегашния живот? Или ако се намира в положението на животно, как би разбрал сегашния живот? Та казвам: има същества, има хора, които са излезли от ограничителните форми и това, което за вас се вижда далечно, за тях е ясно. Те виждат тези блага и ги използват. Но това е въпрос на съзнанието. Състояние, при което човек може да излиза от тялото си, ние наричаме пробуждане на космическото съзнание. Всеки човек, за да развие в себе си свръхсъзнание, трябва да мине през страданията на Христа. Христос мина през свръхсъзнанието и след разпъването в него в пълен размер функционираше космическото съзнание. Той се явяваше където иска и когато иска, беше свободен никой не можеше нищо да Му направи. Идеята, която прониква в цялата бяла раса, това е Любовта Христова. Христос е Учител на цялата бяла раса, за да се развие в нея свръхсъзнанието. Човек с развито космическо съзнание може навсякъде да влиза и да излиза, за него няма никакви препятствия, за него няма невъзможни неща. В един грешен свят страхът е на място, а пък в един свят на Любовта съзнанието е на място. Вие ще кажете, че може да ви смущават вашите бъдещи отношения. Аз задавам въпроса: какви са били вашите отношения в началото? Защото вие имате две отношения. Знаете ли откога датира вашето познанство? Вие се жените за някого или сте слуга. За мене е маловажно дали сте професор или слуга, или учител навсякъде, каквото и положение да заемате, питам ви: откъде датира вашето познанство? Казвате: „Ние вчера се запознахме". Лъжеш се. Това е самозалъгване на вашето самосъзнание. Затвориш книгата и казваш: „Аз я прочетох, запознах се с нея". Тази книга съществува хиляди години, тази книга не се създава сега. Тези мисли в Библията са съществували още преди пророците. Всичко това се върти от един друг свят. Много пъти примерите, за които говоря, не се вземат от тук, от Земята, а от друга епоха преди да са се явили съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот. Казвам: „Път без прах". Път без прах има само в далечния живот. В този живот не може да има път без прах. Следователно става дума за един живот идеен, Божествен. Някой може да попита какво искам да кажа. Искам да кажа: „Път без прах". Ако в кръвообращението няма достатъчно желязо, животът не може да функционира правилно. Ако в кръвта няма достатъчно злато, човек не може да прояви характера си. Ако в кръвта няма достатъчно количество сребро, човек не може да прояви своята чистота. Може да ви изредя качествата на елементите. Всеки елемент се представя с известна сила. Под „елементи" ние разбираме центровете, в които могат да се проявят силите. Значи съществува един свят по-широк, отколкото нашия. Защото нашият свят се дължи на нашето съзнание. А зад единичното съзнание има едно велико природно съзнание, което обгръща целия материален свят. Материалният свят е само един резултат на туй съзнание. Зад това съзнание пък има друго съзнание, което обхваща в един кръг цялото природно съзнание и действията в него. Следователно от онова съзнание, което ние наричаме духовно, произтичат всички явления. Има съзнания, които цели епохи променят. Създаването на вселената представя една същество с грамадно съзнание, което има тази велика опитност. Някои от вас питат как ще влезе човек в Царството Божие. На мнозина съм привеждал този пример. Когато изгубиш всичките си пари, които имаш, когато жена ти те напусне, когато всичките ти приятели те напуснат, а извикаш свирци да ти свирят - тогава ще влезеш в Царството Божие. Смешна е моята идея, така ли? А ето, точно туй е свръхсъзнанието. Защо да не мога аз при страданието да се веселя? Защо ще скърбя за моето богатство? Докато съм богат, мога да съблазня мнозина, мога да съблазня и себе си. Сиромашията няма да ме съблазни, тя може само да внесе в душата ми страх. Някой път сиромашията е за предпочитане в едно отношение. Тя поне подтиква хората да работят. Сиромашията в света иде; критическите въпроси в народите идат, за да се събуди свръхсъзнанието. Страданията, кризата, която светът изживява и която раздрусва всички европейски народи, не е нещастие. Небето има за цел да събуди в тях свръхсъзнанието.

СТРАХ Сега ще представя три животни, които символизират страха. Те са: заекът, жабата и птицата. Ако подплашите заека, той ще бяга в гората; ако подплашите жабата, тя ще бяга във водата; ако подплашите птицата, тя ще хвръкне във въздуха. И най-после, ако подплашите човека, той трябва да си каже: „Без страх и без тъмнина!" Напишете си този израз ясно, четливо, без никакви коментарии по него. Страхът е една от страшните болести на човека. Страхът - това са умствени микроби; съмнението, подозрението, омразата - това са все микроби. Страхът е само едно чувство, а досега са открити 40 способности у човека. Страхът представя 1/40 от сегашния живот, следователно отношението на страха към цялото трябва да бъде 1:40. Ако целият ви живот се обърне само на страх, вие не разбирате живота. Страхът трябва да бъде само предупреждение за човека, да ви напомня дали това, което сте учили, сте разбрали добре, дали сте го приложили добре или дали сте постъпили добре. И тъй, страхът е, за да ви покаже, че имате отговорност, след това иде чувството на съвестта, което те пита: направил ли си го по всички правила на Божествения закон? Ние, съвременните хора, мязаме на хората от онзи анекдот: отива чумата в Багдад, среща я един пътник и пита: „Къде отиваш?" „Отивам в Багдад да взема хиляда души." Връща се тя и той пак я пита: „Колко души измряха?" „9 хиляди." „Защо не ми каза истината? Защо ме излъга преди?" „Не - казала тя - аз взех само хиляда, другите 8 хиляди умряха от страх." Та в света има само едно нещастие, другите 8 хиляди са от страх. Ти си богат човек и пак те е страх; ти си учен човек и пак те е страх, ти си религиозен човек и пак се съмняваш в своите убеждения. За да се пречисти човешкият мозък, изисква се фина, благородна мисъл. Сегашните хора живеят в постоянен страх. Гледам как са изопачили сърцата си, как са се обезобразили. Всеки те среща намусен, изплашен, недоволен, кисел. Рядко ще срещнеш лице благородно, спокойно, хубаво. Всеки мяза на военен, на полицай, дебне и наблюдава дали не си някой шпионин. Дето има страх, там всякога има неразбиране на нещата. Като се уплаши, човек първо побледнява, вследствие на прилива на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява. И наистина, страхливият човек се бои от общественото мнение, лесно се докача; когато се покаже пред хората, той се гневи, сърди се. Аз разделям страха натри категории: физически страх, страх на чувствата и на ума, и морален страх. Когато човек е страхлив морално, все мисли, бои се, дали ще влезе в Царството Божие, или не. Когато е умствено страхлив, или когато страхът е в чувствата, той се бои, че няма да постигне това, което е нужно за неговото умствено и сърдечно развитие. Когато страхът е физически, човек бяга и от сянката си. Вие казвате - предпазливост и страх. Но ги разграничавате. Предпазливостта е процес. Ти си обмислил нещо, искаш да го направиш, трябва да започнеш, но не се решаваш от предпазливост. Страхът е вече една свършена работа. Загазил си и мислиш как да излезеш от туй затруднение. От опит знаеш, че щом не си бил предпазлив, загазваш. Тогава се явява страхът. Предпазливостта е резултат на дълъг опит. Дръж в ума си правилото: „Не товарете ума си с излишни работи. Не товарете и сърцето си с излишни работи." Дали искаш или не искаш, каквото трябва, ще дойде. Страх те е от смъртта - тя ще дойде. Страх те е от беднотията - и тя ще дойде. Това, от което те е страх, ще дойде. Това, което обичаш и желаеш, ще дойде. В света само Божественото е абсолютно положително. Един мъж днес се страхува от жена си, утре се страхува, докато един ден се разстрои черният му дроб. Много болести се явяват от страх. Хората най-много от страх остаряват. Страхът е едно негативно качество на нисшият ум. Страхливият да възприема и да се облива с портокаловия цвят като средство за балансиране на силите. С този цвят той може да се лекува. Как ще се справите със страха? Страх ви е да излизате вечерно време. Страх ви е да минавате по високи места. Страх ви е от дъжд. Страх ви е от тълпа; страх ви е от студ, от горещина, от мъгла, от какво ли не се плаши човек? Когато ви кажат нещо страшно, първо го проверете, разсъждавайте малко, има ли условия, има ли причина за този страх. Природата иска да застави всички същества, които живеят на Земята, да започнат да мислят. Може да попитате как се яви страхът в хората и животните? Във всички страхът не е еднакъв. Някои са по-страхливи, някои - по-малко. Как бихте определили страха? Какво нещо е страхът? Страхът произтича от това, че в човека се заражда идеята, че може да изгуби най-ценното, което има - живота си. Значи страхът се дължи на чувството, че в даден момент може да престанеш да съществуваш, да живееш. За да не изгубиш най-ценното в себе си, когато дойдеш в стълкновение с някое друго същество, ти като прецениш силите си и видиш, че то е по-силно от тебе, ти ще промениш мястото си. Какво ще направиш? Ще му дадеш път, ще се оттеглиш да мине. Както на експреса дават път да мине преди друг влак. В животните страхът се изразява в бягане. Някоя птица е кацнала спокойно на някое дърво, но щом се приближи някоя същество до нея, тя хвръква. Защо? Страхува се. Страхът произтича от онзи инстинкт да не би да я сполети някое нещастие. Нещастието седи в това да изгубиш живота, най-ценното, твоето собствено място. Защото, когато животът се прояви, той заема място в пространството. Животът обсебва, казва: „Това е мое". Но природата е наредила да не стоиш на едно място, а да се движиш. Вие се плашите от живота. Страхът е нещо хубаво, не е лошо. Той е едно проявление на човека. Соломон е казал: „Страхът е начало на Божията Мъдрост". Така е било преди две хиляди години. Но сега Соломоновото правило не е вярно. Начало на Божията Мъдрост е разумността. Сега законът е друг. Страхът не е важен елемент. По какво се различават разумността и страхът? Страхът има предвид само личното. Ти се страхуваш за своя собствен живот. Разумността има съвсем друго начало. Разумността разглежда нещата изобщо. Тя разглежда не само твоя индивидуален живот, но държи сметка и за твоето отношение към всички същества. Страхът разглежда твоето положение в даден случай - разумност се отнася към нещата изобщо. Страхът не е качество на религиозните хора. Той е състояние на падане, когато хората са съгрешили и са напуснали законите на природата. Страхът се е появил с греха. Когато човек е нарушил известни закони, страхът се е появил като естествено последствие от това нарушение. Човек е започнал да се плаши от последствията на греха. Следователно в сегашния живот ние трябва да заменим страха с нещо. С какво? Казано е, че страхът е начало на мъдростта. Значи страхът е начало, встъпление на мъдрост. Но като влезеш в мъдрост, ти трябва да оставиш страха отвън, пред вратата. Ти можеш да носиш страха със себе си до вратата на мъдрост, но щом дойдеш до тази врата, трябва да оставиш страха отвън. Като влезеш при баща си, трябва ли да се страхуваш? Какво има да се плашиш там, гдето е Бог! Страхът винаги произтича от дявола. При внушението вие все едно си служите с лост. Кой е лостът? Това е човешкият ум. Но ще знаете как да го турите. Вторият лост е вашето сърце. Третият лост е вашата воля. Как ще координирате трите лоста, за да извършите работата? Защото някой път умът може да дойде в разрез със сърцето, а сърцето - в разрез с волята. Например, някой път вие желаете нещо, а ви е страх да го направите. Страхът произтича от простата причина, че много пъти сте претърпявали несполуки в живота. Веднъж не сполучваш, втори път, трети път, с години все несполуки. Страхът се е зародил от големите несполуки, които човек е претърпял през хилядите свои съществувания. Сега значи, трябва да започнем със сполуките, за да се освободим от страха. Или другояче казано: страхът е влязъл в света, когато човек е скъсал връзките си с Любовта. И страхът всякога е признак на слабост. Страхливият е крайно слаб. Всички същества, които се боят, губят от своята сила. Те са слаби. А всички същества, които престанат да се страхуват, заякват. Ти не можеш да станеш силен човек, докато не се освободиш от страха в душата си. Не само да се освободиш от страха, но ако ти не можеш да внесеш Любовта или да се свържеш с Любовта, силен човек не можеш да станеш. Защото Любовта е храна, чрез която човешката душа възраства. Любовта е храна за душата. Първо трябва да ви освободя от страха, че от глад ще умрете; да ви освободя от страха, че жадни ще умрете, че болни може да бъдете. Да се освободите от всички форми на страха, значи да се освободите от материалните идеи и да приемете ония мощни, велики идеи, които крепят човешкия дух. Знание е нужно. Най-първо ще се освободите от човешкия страх, не от Божествения страх. Вие искате да се освободите от Божествения страх. Като се усилва Божественият страх, усилва се милосърдието; а при усилване на човешкия страх, усилва се жестокосърдечието. Милосърдието е Божествена сила. Който е милосърден, той е силен. А ако си жестокосърдечен, ще те сполетят най-големите нещастия. Това е от човешкия страх. Затова намалявайте най-първо човешкия страх, за да се освободите от жестокосърдечието, което е голяма спънка за вашия прогрес. Несретата, която съществува навсякъде днес, се дължи на жестокосърдечието и казва се в Писанието: „Жестокосърдечен е този род. И той е осъден." При жестокото сърце човек е осъден на много страдания.

СТРАДАНИЯ Нашата Земя, както е поставена в пространството, няма почти никаква тежест. Тя има тежест само по отношение на Слънцето. И когато казваме, че тежи толкова и толкова, това показва с каква сила тя се привлича от Слънцето. Математиците показват само притегателната сила на Слънцето. Това са философски въпроси, които обикновено в нашия делничен живот нямат почти никакъв смисъл. Ние се натъкваме на противоречието, в което се намира и един петел. Той, след като дълго търсил щастието, отишъл на едно купище и като ровил, изровил един скъпоценен камък. Помислил си: „Защо ми е тази пущина, защо не беше едно зрънце, или нещо за ядене?" Ако този петел беше човек да продаде камъка, за цял живот бъдещето му щеше да е осигурено - не само на него, но и на много други като него. Сега на нас ни се вижда, че петелът е постъпил много глупаво, но понякога и ние пропущаме такива скъпоценни условия на живота. Всички недъзи и страдания, които сега светът има, всеки човек, който страда, това показва, че е пропуснато нещо. Нашата разумност иде от небето. Небето в дадения случай представя нашата глава. Именно тя е свързана с небето. Ако нашият мозък не функционира правилно, ние не можем да имаме и този хляб, който слиза от природата - подразбирам Висшата, Разумна Природа. Вашият ум трябва да е добре организиран. Всички наши нещастия ние изкуствено създаваме. Та ние не готвим както трябва, не мелим брашното както трябва, и после ядем толкова отровни храни, които не съответстват ни най-малко на нашия организъм, че е изключено да не страдаме. Първото и последното място в природата какво представлява? Всяко нещо в човека си има място. Първото място заема човешкият ум, а последното - човешкото сърце. Ако им размениш местата - съвсем ще загазиш. Или, казано другояче, човек, който се води по своите чувства и настроения, няма ум. Той казва: „Да става каквото ще". После пита защо работите му са тръгнали надолу с главата. Страданията, които съществуват в сегашния живот, се дължат на това, че ние не мислим. Някой казва: „Защо хората са толкова лоши?" Този въпрос не може да се разреши. Той е толкова дълбок, че никой досега не е могъл да го разреши. И ангелите даже не са разрешили този въпрос. Хората са лоши, защото сте им дали вашия ключ, да разполагат те с него. За да не бъдат лоши хората, ти трябва да държиш в ръцете си ключа на своето сърце и да не го даваш никому. Само на Едного можеш да повериш ключа на сърцето си, а именно, на най-малкото добро, на Бога в себе си. Само Бог има право да държи ключовете на човешките сърца. Единствената причина за нещастията в живота е неправилното мислене на хората. Те мислят, че всеки може да държи ключа на техните сърца. Така са мислили вашите деди и баби, но къде са те сега? И след всичко това вие питате: „Кой ли е взел ключовете ни?" Не питайте кой е взел ключовете ви, но спомнете си кому сте ги дали вие. Някой човек е мързелив, не обича да работи, да се движи, затова дава своя ключ някому и казва: „Вземи този ключ, отвори стаята ми и донеси това или онова нещо". Този човек е аристократ, иска другите да му служат. Обаче онзи, на когото сте дали своя ключ, отваря вратата на стаята ви, взима си хляб, затваря после вратата и изчезва. Вие го чакате ден, два, три, но той не се връща. Казвате: „Лош човек е той". Питам: той ли е лош или вие? Този човек не постъпи добре по причина на това, че вие не излязохте умен. Страданията на съвременните хора са фиктивни, те са страдания насън, в тях няма нищо реално. Когато някой плаче, аз виждам, че той има мехурчета с вода около очите и като ги изстисква, те овлажняват очите му, от което и той се трогва, и близките му се трогват. Всъщност той още не знае какво нещо е скръб, какво е страдание. Само онзи човек страда, който знае как да завърти ключа и да отвори вратата. Той е дошъл вече до края на страданията. Всеки друг, който охка, плаче и не слага ключа да отвори вратата, той още се забавлява, той не е познал страданието. Тези страдания приличат на страданията на гладния, който има хляб в стаята си, има ключ от вратата на стаята си, но няма желание сам да си отвори. Той ходи тук там, разправя, че три дена е гладувал и пита: „Няма ли кой да ми даде малко хляб?" Минават покрай него един, двама, трима, заминават си, никой не му дава хляб. Защо? Искат да го заставят сам да си вземе хляб. Някой мине, казва: „Нямам хляб за такива будали като тебе". Казвам: все ще се намери някой да каже истината в очите. Хората и когато се обичат, и когато се мразят, все ще си кажат по нещо. Днес хората страдат и боледуват, защото много връзки ги държат за Земята. Ако погледнете човек с око на ясновидец, ще забележите, че той е обвързан от главата до краката с хиляди нишки, някои единични, някои двойни. Пожелае ли да се издигне нагоре, веднага нишките го дърпат надолу. Всяко теглене му причинява болка, затова трябва да си намери опитен, вещ лекар, който да знае как да прерязва тия нишки. В страданието ти си се натоварил с повече материя, имаш по-малка сила, потребно е да се освободиш малко от тази материя, да туриш повече сила. Всеки, който страда, има повече материя, по-малко сила. За да се продължи животът, необходимо е сегашните страдания да се намалят. Ние страдаме чрезмерно, с което разрушаваме своята нервна система. При операция се използва кокаин и болният не усеща болка, но след операцията болката се удвоява. Природата не обича да се потискат нейните енергии. Не мислете, че може да спестите страданията. Всички страдания не са нищо друго освен безразборно изразходване на Божествена енергия, която е дадена за вашия живот. Някои от вас страдат. Защо? Парички нямате. Всички страдате за пари. Аз обаче мисля, че съвременните хора страдат от липса на идеи - безидеен е животът им, убеждения нямат. Те имат вяра, която не издържа критика. Страданията, които съвременните хора преживяват, се дължат на тяхната лакомия. Страданията показват, че всеки човек е взел повече от благата, отколкото му трябва. Съвременните хора се оплакват от неразположение на духа, от изтощаване, от нервност. Коя е причината за тези състояния? Многобройните им желания. Те имат много желания, а малко почва. За да израсте, да даде плод, растението се нуждае от земя. Ние страдаме и уповаваме на хора, които са като нас изменчиви. От това, че се колят безразборно животните за ядене, в астралния свят настава голяма бъркотия, разбърква се цялата атмосфера, а ние при това положение искаме да бъдем здрави. За тази несправедливост, че отнемаме живота им, още дълго, дълго ще страдаме. Питате: „На какво се дължат нещастията в живота ни?" Една от съществените причини за това е безразборното изтребване на млекопитаещите, на безразборното убиване на хора. Когато душите на убитите отидат в астралния свят, те внасят условия за нервни болести и разстройства между хората. Убитият разбойник се движи свободно между слабохарактерните хора и им внушава чувство за отмъщение. Всяка мисъл, която смущава човешката душа, оставете навън. Влезе в окото ви една малка песъчинка, тя не съставлява част от вас. Това е твърда материя, дошла отвън. Дълго трябва да плаче човек, за да може чрез сълзите да изхвърли твърдите песъчинки. Скръбта идва, защото някоя песъчинка или прашинка е влязла от външния свят в духовния свят и вие цял ден страдате, искате да се освободите от нея. Блъснеш се в една мъчнотия, спри се да размислиш защо е турена на пътя ти. Тя ще стане причина да се измени твоето положение. Имаш едно страдание, страдаш, мъчно ти е нещо. Някой път знаеш защо страдаш, пък някой път не знаеш. Има чужди страдания. Когато някой твой близък човек е на смъртно легло и ти го обичаш, ти долавяш неговите мъки и страдаш заедно с него. Неорганизираната материя създава работа. Трябва да се работи. Трябва да има нещо, което да се организира. Защото в света новите идеи трябва да се приемат. В съвременния свят всички страдате, понеже сте пълни с неорганизирани идеи. Трябва да ви давам образци как да се организира материята. Един динамичен свят да се организира. Знанието е един организиран свят. Свободата е един организиран свят. Всичко онова, което е хубаво и възвишено, Божествено, то е вече организирано, определени качества има. А пък щом страдате, значи, че сте в един неорганизиран свят, който трябва да се организира. Страданието трябва да се превърне в радост. Работа ви дават. Щом страдате, от невидимия свят са ви намерили достойни за известна служба и са ви я поверили. Когато хората те бият на Земята, това показва, че една нишка, която те свързва с твоята зла съдба, се скъсва. Ето защо Христос казва: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата". Вие се намирате в един свят, където всички неприятности, които ви се случват в живота, са нарочно устроени. Вас ви турят препятствия, за да се научите да работите. Страданията в живота са разумни препятствия, които природата поставя на пътя на хората, за да опита доколко тяхната разумност е развита. Тя иска да види можете ли да използвате тия препятствия или не. Един гръцки философ казва, че човек преди смъртта си не може да бъде велик, не може да бъде щастлив. Аз превеждам думите: никое яйце не може да бъде свободно, докато не се излюпи. Онова яйце, което е под квачката, всякога може да се счупи, да се разлее, но като се излюпи пилето, то е вече свободно, има вече крилца. Следователно онзи човек, който е напуснал ограниченията на живота, той е престанал да мисли за тях. Докато ние мислим, че в окръжаващата ни среда без това не можем, без онова не можем, че това било, че онова било, ние не можем да намерим истинския път. Може да си въобразяваме, че е така, но то не е разрешение на въпроса. Всякога ще има известен недоимък, страдания, смут в ума, в сърцето, смут във волята. Необходимо е това, аз не го отричам. Но ако ударите един мъдрец и го прободете с нож, той ще усеща болка, но тъй като има силна воля, може с волята си да прекрати болката. Аз ще ви припомня един пример, да видите, че ако човек е много умен, то нещастията и страданията бягат от човешкия ум. Страданията и нещастията - това са врагове, които всякога могат да нападнат. Точно когато си неподготвен и мислиш, че всичко е наред, те ще те нападнат. Скръбта и мъченията са като зверове. Любовта засяга всички области. Според мене Любовта не е нещо отвлечено. По-реално нещо от Любовта в света няма. Според мене едно въже, което те задържа, това въже има Любов. Всяко едно желязо, което те задържа, има Любов. Всяко едно растение, което те поддържа, има Любов. Всяко същество, което има живот в себе си, колкото малък и да е, има Любов в себе си. Това е Любовта. Това, което в даден случай не ви прави никакви пакости, а ви служи, това е израз на Любовта, а тези неща, които са пакостни за нас, показват, че Любовта ги разглобява, реформира и по такъв начин преобразява света. Та нещастията в света произлизат от това, че Божествената Любов е започнала вече да реформира света - човешкия свят. Тази е причината за най-големите нещастия. Мислите ли, че ако един съвременен хирург иска да ви извади един тумор, тази работа ще мине така лесно? Мислите ли, че този тумор може да мине с баенето на една баба? Не. Нож трябва да играе. Ти си едновременно и господар, и слуга. Ти не можеш да бъдеш слуга, докато не си бил господар и не можеш да бъдеш господар, докато не си бил слуга. Вземете един прост процес - ходенето. Вие стъпвате на десния крак, левия повдигате. Кой е господарят, кой е слугата? Поставяте тялото на десния крак, вдигате левия. После пак пристъпяте. Кой е господарят? Господарят е, който почива, слугата е, който работи, който носи тежестите в дадения случай. В следващия момент онзи, който си е почивал, ще носи тежестта, другият ще си почива. Следователно в природата съществуват смени на отношенията и смени на състоянията. Значи имаш едно тягостно състояние. То е слугата, който работи. Казвате: „Защо да страдам?" Ами кой ще носи товара? Ако ти не страдаш, кой ще страда заради тебе? Ти се отделяш от другите хора, искаш ти да не страдаш, а те да страдат. То е неразбиране. То е процесът на отделните линии. Ненужните страдания, които сега имате, се дължат на вашия двойник. Като влезе във физическия свят, той не може да намери почва под себе си, няма нещо, което може да го радва. Той прилича на човек, който дяла камъни с длето или художник, който рисува една картина. Той минава за гениален, но вижда, че нещо съществено липсва на тая картина. Ако на картината на един велик художник липсва нещо важно, художникът не е велик. Някои неща са маловажни, а други са важни. Трябва да се знае, какви неща липсват на човека. Когато у човека се развие голяма чувствителност, двойникът му се разширява и често излиза извън тялото. Затова е нужна будност на съзнанието, да се пази двойника. Не се ли пазите, отвън ще ви нанасят много рани. Страданията, особено при духовните хора, се дължат на тяхната чрезмерна чувствителност, на това, че етерният, астралният двойник излиза повече, отколкото трябва навън, вследствие на това приема повече впечатления и разбира се, страда повече. Духовният човек трябва да се пази от груби, от грозни образи, да не оставя те да му въздействат, понеже след време те ще произвеждат лоши последствия върху цялата психика, да има будно съзнание, с което да отблъсва грубите образи. Грозните изопачени образи са причина често пъти за ред страдания, от които човечеството и досега не може да се освободи. В стомаха не трябва да приемате всякаква храна, а такава, каквато е необходима за целия организъм. В ума не трябва да се праща каква да е мисъл, а само мисъл, която е за общото благо. И в сърцето не трябва да се праща какво да е чувство, а само такова, каквото е необходимо за общото благо. Вие сега, като не разбирате това, си създавате ненужни страдания. Страданията могат да бъдат умствени, сърдечни и на волята. Една лоша постъпка ще произведе във волята същата дисхармония, както една лоша мисъл в ума. Има страдания, които се причиняват от същества, които седят по-ниско от човека. Страдание, което ожесточава човека, е от по-ниско същество. А пък има страдания, които се причиняват от по-висши същества. Често се казва, че животът без страдания не може да бъде разбран. Да, но има страдания сладки, а има страдания горчиви. Горчивите страдания тровят живота, а сладките продължават живота. Има едни мъчения, които са сладки, има други мъчения, които тровят човека, които го уморяват. Аз правя това разграничение. Питам: ти от кои мъчения и страдания имаш - от сладките или от горчивите? Ако са от горчивите, гледай да се освободиш от тях колкото може по-скоро. Ако са от сладките, гледай по-скоро да узреят плодовете им. Ако видите, че някой е уж скръбен, а си върти очите, иска всичко да види, ще знаете, че скръбта му не е голяма. Когато очите гледат в една точка, скръбта е по-голяма. Щом носиш лек товар, обръщаш се навсякъде, лесно го носиш. Щом е сто, двеста кила, хич няма да се обръщаш. Товарът е толкова важен, че всички други предмети нямат никакво значение за теб. Ако раницата е лека, ти си спокоен, ако е тежка, нямаш туй разположение. И тъй, философията на живота се състои в това, да дойде човек до онова звено, което свързва и осмисля всички неща в света. Все трябва да се намери човек при някаква мъчнотия, за да се осмислят работите му. Мъчнотията е такова нещо, което събужда в човека мисъл. Ако страданието не предизвиква в човека някаква мисъл, то не е страдание. Под думите „скръб", „страдание" аз разбирам само това, при което може да се роди нещо велико. Ако човек скърби и страда дълго време и нищо не се ражда в него, това не е никакво страдание. Само този човек страда, у когото се е родила някаква основна мисъл. При това положение той непременно ще забрави страданието си. Затова е казано: „Жената когато ражда, на скръб е; когато роди, забравя скръбта си". Само тази скръб е на мястото си, която може да се забрави. Скръбта непременно трябва да се забрави. „Не можем ли да живеем без страдания?" Може, но ще жабунясате, ще плесенясате. Хората, които страдат, по-дълго живеят. За да се подмлади човек, непременно трябва да има разумни страдания. Има нещо в човешкото естество, което се нуждае от едно вътрешно разклащане. И всяко едно страдание и всеки един изпит е за заздравяване на вашето духовно естество. Ако нямате изпитания, няма да се развивате. Страданието е духовен процес - то представлява най-великото нещо в живота и предизвиква най-голямо раздвижване на силите в човешкия организъм, докато те се уравновесят. Често хората изпитват големи вътрешни мъчнотии, които се дължат на подпушвания на порите в организма. Трябва да дойде някакво голямо страдание, за да предизвика отпушване на тия пори. При миенето с вода и сапун порите само отвън се измиват, а дупчиците им отвътре пак остават запушени. В тялото на човека има около седем милиона пори, главни отдушници на човешкия организъм. Когато всички пори са отворени, човек е напълно здрав, а това отпушване става чрез вътрешно миене, което наричаме изпотяване. Сега вие можете да запитате: „Защо е така нареден светът?" Тогава дайте вие една програма как по-интересно може да бъде нареден светът. Направете вие една драма, в която да няма страдания, в която героите да не се влюбват, да не страдат, а само да ядат и да пият, да седят като мумии, като восъчни статуи, да се гледат, да няма никакви плачове, да не разговарят помежду си. Къде ще бъде тогава приятността на живота? Вие сега се възмущавате, че нещата ставали така или иначе, но не както вие очаквате. Питам: какво лошо има в плача? Когато един човек плаче, той ви показва, че страда, а щом страда, той е жив. Щом плаче, този човек има сърце, което чувства. Опашката на едно куче, на един вол мърда, докато е здраво. Щом не мърда, болно е. Животните, когато са здрави, си движат опашките. Чрез опашката се събужда гръбначният стълб, а той импулсира процеса на мислене. Страданията в живота са вашата животинска опашка. Без тази опашка е много лошо. Ако нямате страдания, не може да се събуди вашият ум. Казваш, че без опашка може. Да, но няма нищо да постигнеш. Сега не вземайте опашката буквално. Тази сила постоянно се изменя и движи опашката. Щом дойдат страданията, не можеш да останеш неподвижен. Страданието е цяла гимнастика. Като те заболи кракът, ще го движиш насам-натам. Ако знаеш как да движиш болния крак, ще оздравее бързо. Щом мислиш, че страданието е на място, няма нужда да ти се помага. Ако много скърбите, образувалата се топлина в очите ги поврежда. Кръвта на един скръбен човек се променя. Промяната може да е микроскопична, но като се повтори хиляди пъти, тя влияе, остава едно натрупване. Има скръб, която пречиства нервната и симпатичната система. Има една скръб музикална. И великият човек, и обикновеният страдат, но великият страда и се повдига, а обикновеният се ожесточава. Страданията, през които минавате, са строго определени и предвидени. Чрез страданията човек придобива знания и дълбочина, изглажда и оформя характера си. Красиво нещо е страданието. Който иска Бог да му проговори, трябва да е готов да понесе най-големите страдания, да бъде изоставен от всички хора. Докато човек е здрав, богат, докато има приятели, Бог няма да му проговори. Кой човек е минал през страданията на Мойсей, на Христа? Мойсей е прекарал 40 години в пустинята, обиколен от хора, които не го разбирали, които би пи готови всеки момент да го убият. Едно трябва да знаете: на всеки човек са дадени толкова страдания, колкото е нужно за развитието на неговата душа. Страданията не са произволни. Като говоря за страданията, аз имам пред вид разумните страдания, а не тия, които човек сам си създава. Има много страдания, които хората сами си създават. Те са тъй наречените „излишни страдания". Дойдат ли страдания и мъчнотии в живота ви, вие се плашите, обезсърчавате се. Плашете се, без да се спирате в пътя си. Обезсърчавайте се, без да се отказвате от работата, която сте започнали. Ако сте писател и се страхувате от критика, пишете под псевдоним. Това значи, докато не сте се калили в живота, стойте в тила, не излизайте на фронта да воювате с неприятеля си. Всяко едно страдание, ако го анализираш, то ще ти донесе силата, която е скрита в него. Най-първо си създайте благодарно сърце. И като страдате, радвайте се, че са ви удостоили, че природата ви е обърнала внимание. Като страдаш, ще считаш това за голяма привилегия. Не е ли привилегия за камъка, ако скулптор дойде със своя чук и чука, удря, докато извае една хубава статуя? Колко по-хубаво е да те очукат и да бъдеш красив, отколкото да си един безформен камък. Страданията не са нищо друго освен чукът, с който скулпторът вае нещо от вас. И благодарение на тия страдания, виждам, че главите ви се оформят. Като погледна, виждам, че чукът е играл по тях. Природата е един отличен скулптор, художник, който очуква всеки недостатък. Някъде веждите поправя, някъде носа, очите, скулите, ръцете, пръстите, гърдите - всичко поправя. Няма по-голямо благо в света от страданията. Те са най-голямото благо на Земята. „Защо идат страданията?" Да ти донесат блага. Докато си на Земята, ще страдаш. Щом напуснеш земния живот, положението ти ще се измени. От времето на Христа досега страданията са намалили силата си. Днешните страдания не са толкова интензивни, както тия в миналото. Сегашните хора по-леко понасят страданията, през които Христос е минал. Той се е намирал в такова напрежение, че кръв излизала от порите Му. Външното налягане не могло да спре изтичането на кръвта. Кое е забраненото дърво, от което човек не трябва да яде? Това дърво има много наименования: безлюбие, омраза, ненавист, злоба, славолюбие, завист, лъжа и др. Всичко низко, подло, отрицателно, което разваля и разрушава човека, е свързано с познаване на доброто и злото. Външно то е облечено с красиви дрехи, а плодовете му са позлатени така, че безлюбието да прилича на Любов и злото на добро. Ако си ял от това дърво, не можеш да се освободиш от последствията, освен чрез страдания и пречистване. Без страдания няма обновление, няма възкресение. Трябва да има страдания, за да се смекчат коравите хора. Страданията в света са една от възможностите в природата за лекуване. Нещата, които по никой друг начин не могат да се изправят, се лекуват чрез страдания. Когато човек пострада, явява се нещо благородно. Туй, което не е разбирал, ще го разбере. Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих" - че минал през една опитност. Ако болестите и страданията не засягаха хората, те щяха да бъдат крайно жестоки и твърди. Благодарение на тези два благословени метода, хората влизат във връзка един с друг. Докато човек страда, сърцето е чисто. Страданието е ралото, което не бездейства. Щом сърцето престане да страда - ръждясва. Страданията откриват вътрешния смисъл на живота. При сегашните условия на живота те представляват един от добрите методи за развитието на човека. Само страданието е в сила да стопи онези твърди елементи в човека, които не се поддават на влиянието на добрите сили в природата. Какъв е езикът на вашето страдание? Коя е първата дума, с която ще започнеш да се разговаряш със страданието? Страданието е много учено, на Земята по-учено от страданието няма. Следователно човек страда, за да стане учен. Човек, който не страда, учен не може да стане. Който не страда, и добър не може да стане, той не може да прилага доброто. Защото доброто, то е услугата да те освободят от страданието. Страданието е велика задача, с която трябва да се справиш. Нов възглед има за живота. След всяко страдание, ако правилно го разрешите, ще дойде нова светлина, нова придобивка. Облагородява се умът, сърцето и тялото на този, който страда. Който се мъчи, той трябва да счита мъчението за една привилегия. Първото нещо, което ще почувствате, когато ще започнете да слизате в дъното на мъчението, е една тишина. Тя ще прониква в душата на всяко страдащо същество и то ще започне да разбира колко голямо е страданието и ще си каже: „Колко криво съм мислил досега!" У вас ще се събуди едно съжаление към всички същества, които се мъчат, и ще пожелаете от това място, дето сте паднали, дето стоите, да започнете да повдигате другите същества нагоре, или поне да им облекчите мъченията. Онзи, който не е разбрал мъчението, той туря другите хора под краката си, качва се върху тях и казва: „Слез долу, аз ще възлеза нагоре". Учението, което Христос е учил, е да почувстваш, че всички същества се мъчат. Това разбира великото християнство. Като слезете в дъното на мъчението, готови ли сте да кажете: „Светът е широк за моя ум и за моето сърце, аз ще приема мъчението във всичките му форми?" Това е най-важният психически момент. Има страдания в живота, през които човек неизбежно трябва да мине. Те са предвидени от самата природа. Разумните страдания са необходима тежест в параход или в лодка, когато плават по водите на моретата и океаните. За да може една лодка или един параход да плават по водата, на дъното си непременно трябва да имат известна тежест. Тежест уравновесява движението на парахода. Следователно страданията не са нищо друго, освен баласт, който държи в равновесие силите на човешкия организъм. Ако не приемете страданието като фактор на вашето бъдеще съществуване, вие ще се лутате в света, без да разбирате вътрешния смисъл на живота. Мъчението ще направи всички ви герои. Аз искам да бъдете герои, да не се страхувате; щом обаче не се мъчите, вие ще се страхувате и не можете да бъдете герои. Не искам да употребя фразата „не се страхувайте", а ще употребя другата: „Мъчете се!" Приемете мъчението, защото то ви е дадено от невидимия свят. Не се силете никога. Има някои от вас, които колкото и да искат, не са определени за страдание. Не всички, които ме слушате, ще бъдете мъчени. Всички не сте герои, а мъчението ще дойде за героите, то ще заобиколи някои от вас и ще каже: хайде, за друг път. Скръбта, това е една изоставена, несвършена от някого работа. Колкото скръбта е по-голяма, толкова тази работа е по-объркана. Един я започнал, не я довършил, втори, трети, най-после идеш ти и ти казват: „Я свърши тая работа". Ако я свършиш, скръбта ще се прекрати, което показва, че си умен човек. Тогава ще почувстваш една радост. Всяка работа, която другите не са довършили, а ти я свършиш, ще ти донесе радост. Или всяка работа, която се дава в природата, съдържа радост. Ако не я свършиш, тя ще ти причини скръб. Ново определение: всяка скръб показва, че една работа не е свършена. Всяка радост показва, че работата е свършена. Като е тъй, започнете да мислите по нов начин. Скърбиш, кажи: „Не съм свършил работата или моят ближен, или моят дядо, прадядо не са свършили работата". Щом свършиш една несвършена работа, веднага скръбта ще се превърне в радост. Христос казва на своите ученици: „Сега скръб имате, аз ще ви се явя и скръбта ви ще се превърне в радост". Пазете се и гледайте да сте в изправност. Нали когато русите бяха на северния полюс, постоянно имаха радио. Всеки човек постоянно трябва да бъде във връзка с разумния свят, откъдето упътват и ориентират. Защото условията, при които живеем, са много неблагоприятни. На онези изследователи бяха ли благоприятни условията на Северния полюс? Не, но те постоянно поддържаха връзка със света. По същия начин и вие трябва да изучавате природата. Вие по някой път мислите, че никой не се грижи за вас. Нямате никакви съобщения. Поне едно радио трябва да имате. Ако вие скъсате всичките си връзки, вас ви очакват големи страдания. Колкото страданията на човека са по-големи, толкова тази връзка е по-слаба. Когато страданията намаляват, връзката се усилва. Трябва да се усили връзката, за да се премахнат страданията. Не че вие нямате връзка, но ако връзката ви е силна, вие по-лесно ще се справите с мъчнотиите в живота. За да се справите, трябва да дишате дълбоко. Хранете се добре, мислете добре. Дръжте главата си изправена, не я навеждайте на една ипи на друга страна. Ние сме си създали един неестествен живот и си представяме всичко така, както не е в действителност. Казваш: „Много съм скръбен". А пък това не е така. Нямаш никаква голяма скръб. Това е една малка скръб, обаче ние не сме се научили още да говорим истината. Аз съм правил психологически наблюдения. Причината на най-голямата скръб е много малка. Тя изглежда само, че е много голяма, а всъщност е много малка. Отхвърли я от душата си това е церът и е много лесен. Дойде някое голямо нещастие. Ти кажи: „Бог е направил света, Той ще се погрижи за мене и ще ми помогне да преодолея всички нещастия". Единственото нещо, което може да ти помогне, е онази сила, и ти ще я получиш, защото светлината и всички други неща работят в твоя полза. Когато иска да подготви някой човек за сериозна работа, Господ го прекарва през големи трудности, през една строга дисциплина. Най-многото, което може да стане, е да се отложат страданията за известно време, но не и да се отменят. Какво означава падналият лист? Всеки човек, който не служи на Бога както трябва, той е като падналият лист, който се търкаля из калта. Този стъпи отгоре му, онзи стъпи отгоре му, този го побутне, вятърът го дигне, обръща го. Ти го виждаш, вземеш го, поставиш го някъде и си заминеш. Каква услуга можете да направите на един лист? Да му помогнеш в страданието е невъзможно. Понеже той сам в себе си няма никакъв център. Той няма смисъл в живота. В дадения случай той не съзнава своето страдание. Каквото да му кажеш, той мисли все едно - „Знаеш ли колко страдам?" Страданието няма изходен път. Вие никога не можете да се избавите от едно страдание, ако нямате център, за който да се държите. Страданието е първият акт, след като скъсаме връзките си с този център. Те лесно не се късат. Когато скъсаме ония връзки, по които Любовта иде, тогава иде страданието. Всякога страдаме за онова, което сме изгубили. Къде е Господ? Ти живееш в Него. Светлината иде от него, топлината иде от Него. Всичко, което функционира в тебе, се дължи на Бога. Всеки ден Той ти говори и досега ти не си разбрал езика Му. Когато скърбиш, кой скърби в тебе? Господ скърби. Казва: „Синко, синко, толкова години работя в теб и ти нищо не си разбрал". Той е, който скърби, а ти чувстваш Неговата скръб. Господ казва: „Ако така живееш, нищо няма да постигнеш". Ти казваш: „Да, да, нищо няма да постигна". Затова, като почувстваш скръб, кажи: „Господ скърби, аз не трябва да карам Господа да скърби, така трябва да постъпвам, че той да се радва". Щом поправиш погрешката, няма скръб. Щом не поправяш погрешката, Господ скърби в тебе. Тъй разсъждавам аз. Това е правото разсъждение. Докато поправям погрешката, аз скърбя, Божественото в мен скърби. Скръбта не е нещо лошо. Тя е един велик подтик на природата да освободиш, да приложиш онова, което ти е дадено, да го постигнеш. Един вътрешен импулс има в скръбта да реализираш нещо. За всяко едно страдание има предел. Щом отмине, то се превръща в движение. Защото там, дето има движение в природата, страданията изчезват. Спре ли движението, има страдания. Затова човек се дразни, когато се спъва движението му. Направете опит с най-спокойния човек, който си върви по пътя. Ако го спрете внезапно, той се дразни. У него се заражда едно неприязнено чувство. Страданието е тон на живота - не говоря за мъчението и несгодите. Ако не разберете страданието, и радост не бихте разбрали. Всякога, когато ще дойде някакво голямо страдание на човека, природата ще му даде и голяма радост, за да може да понесе страданието. Живот без противоречия няма. Хармоничният живот е едно стъпало по-високо над живота на страданията и скърбите. Щом разбираме смисъла на страданията и на радостите, ние ставаме силни. Тогава иде другото положение. Който е разбрал какво е страдание и какво е радост, той е силен и двете ще ги впрегне в работа. Това са две сили, това е поляризиране. А вие според вашите схващания искате да избягате от страданията. Като избягате от страданията, ще се лишите и от радостите. Който бяга от страданията, изгубва и радостта. И всеки, който търси страданието, намира радостта. А който търси само радостта, намира страданието. Отглеждайте страданието, за да намерите радостта. Ако така не мислите, вие ще бъдете хора, които са по-близо до света на животните. Всяко страдание е признак, че започва нещо ново, което трябва да научиш. Всяко едно страдание показва, че ти си излязъл от едно потенциално състояние и влизаш в едно динамично или критическо състояние, за да научиш нещо ново. Ако така се схванат нещата, имат смисъл. Не казвай, че са ти дотегнали страданията. Страданието е само един момент. Продължителността, то е отзвук. Когато дръпнеш опънатата струна на цигулката, тя дълго звучи. Ти за един момент я дръпнеш, а тя звучи дълго. Та и страданието е само за един момент. Ти страдаш дълго, но то е отзвук на страданието. Може 10,15, 20,30 минути, един час да чуваш този отзвук. При радост е същият закон. Радост е само един момент, а другото е отзвук на радостта. Това е растенето. Радост, която не расте, не е радост. И скръб, която не се намалява, не е скръб. Разбирайте нещата. Защото скръбта, като се увеличава, става на радост и радостта, като се намалява, става на скръб. Затова при смаляването човек трябва да разбира страданието, а при увеличаването - да разбира радост. Процесът на радост е в разширение, процесът на скръбта е смаляване. Щом скръбта се смали, иде радост и подема своята работа. Скръбта слиза, радост възлиза. Щом скърбиш, трябва да мислиш. Скръбта е господар, радостта е слуга, който възлиза. Злото е господар, доброто е слуга. Когато чувствате неприятност, от музикално гледище, тоновете, които вземате в живота си, не са верни. В страданието се съдържа ценен материал, но тоновете на живота не се вземат вярно. При радост тоновете се вземат вярно. Човек, когато е радостен, мисли по-добре, отколкото когато е скръбен. Но там има друга опасност: в радостите харчи повече, а в скърбите мисли дълбоко и не само мисли, но и придобива повече. Сега съвсем не искам да кажа, че скръбта е приятна, но понеже в нея има придобивка, там е приятното. Радостта е приятна, но ще изхарчиш много. „Смирението предхожда пред славата." Когато се натъкнете на най-големите мъчнотии и несгоди в живота, вие трябва да имате предвид този стих и всичко да претърпявате, като знаете, че сте близо вече до края на мъчнотиите, т.е. близо до избавление. Бог иде вече да ви избави! Този закон се проверява навсякъде в живота. Когато една болка се увеличи толкова много, че едва се понася, тя е дошла вече до своя край. Когато сиромашията стане непоносима, наближил е вече нейният край. Лошите работи нямат начало, имат край; добрите работи имат начало, нямат край. Някой казва: „Няма ли край това нещо?" Има край. Щом има край, то е зло. „Ами това нещо няма ли начало?" Има начало. Щом има начало, а няма край, то е добро. Който търси края на нещата, той ще влезе в ада; който търси началото на нещата, той ще влезе в небето. Добрият, красивият живот има начало, няма край. Лошият живот има край, няма начало. Който пита за началото на нещата, поставят го при добрите условия на живота; който пита за края на нещата, поставят го при лошите условия на живота. Ето защо и на вас казвам: питайте само за ония неща, които имат начало, а нямат край! Не питайте за неща, които нямат начало, но имат край. Следователно дойдеш ли до най-голямото мъчение, до най-голямото страдание, стисни устата си и мълчи, не питай за края. Ако питаш за края на сиромашията или за края на страданието, не само че няма да видиш техния край, но още по-големи изпитания ще ти дойдат. Ако в света стават някои страдания, ако един човек умира, това умиране не зависи от самата природа. Природата няма интерес ние да умираме. Писанието казва: „Господ не намира удоволствие в смъртта на грешника". Като умира някой грешник, той пак трябва да се роди. Човек трябва да се роди и трябва да умре. При сегашните условия е така. Но първоначално при създаването на света човек не е създаден, за да умре. Той обаче произведе сам своята смърт. Сега този въпрос не е научно разгледан. Бог, като е създал света, е дал абсолютна свобода на хората. Сега Господ ни е оставил да вършим каквото си искаме. Той ходи по нашето щение. Ние не служим на Господа, а Той служи на нас. Той е готов и казва: „Това, което искате, обмислихте ли го хубаво? После ще му носите последствията. Каквото искате, аз ще ви го дам, но вие ще носите последствията." Казвате: „Защо са тези страдания?" Защото всеки иска това, което мисли. Затуй идат тези чрезмерни страдания в света. Щом излезеш извън порядъка, който Бог е създал, ще започнат големите страдания. Щом страдате, значи вие сте извън Божествения порядък. Защо страдаме? За своето непослушание. Всеки човек, който страда, показва, че е непослушен. Много страдаме-голямо е непослушанието. „Страдам." Не си много разумен. Защото, ако беше разумен, веднага щеше да се изправиш.

СОЛ Хората сега ядат много, да да придобият сол. Когато добият достатъчно сол, няма да ядат така много. Земята и небето съединени в едно, дават условия на Духа да се прояви. Там, където е Духът, т.е. солта, гама има съзвучна. Някои болести могат да се дължат на малкото количество сол в организма. Ако знаеш как да я възприемаш било от водата, било от храната, солта лекува. В големите горещини човек се поти много и тази вода, която излиза, отвлича доста сол, обезсолява организма и затова е нужно да се добавя тя допълнително. В чая си може да туриш малко сол. Сладкото ядене, то си има сладчина, образува мазнина. Но дали да се яде сладко, дали да се яде солено или не, за това все има спор. В теорията има спор, но в практиката - не. Ти трябва да дишаш, трябва да се храниш, трябва да приемаш светлина и топлина, да си във връзка всеки момент с природата, да слушаш съветите й. Най-добрият помощник и съветник е природата, тя пошепва на човека с какво трябва да се храни. Солта произвежда онова вътрешно здраве, тя пази едно равновесие или един баланс в кредита, който човек има. Който има сол в организма си, не е изложен на големи катастрофи. Щом обезсолее, той умира. Лятно време пийте чиста вода с малко солчица. Тя ще даде малко равновесие, а непотребната сол се изхвърля навън. Сол ще вземете на върха на една игла в микроскопическо количество. Колкото се закачи на върха на иглата, толкова ще сложите в яденето. Многото сол изсушава. Тези, които се изсушават, нямат влага в себе си, а тези, които затлъстяват, имат излишна влага. Щом в човека има повече вода, образува се езеро, щом се образува езеро, ще дойдат много животни да живеят там. Солта произвежда сцепление в нещата. Без сол нещата се разединяват, разлагат. Когато мисълта е безсолна, мисълта изчезва. Няма ли сол в чувствата, те се изпаряват. Когато в постъпките няма сол, те се обезценяват. Солта носи живот, в малки количества, разбира се. Като яде солено, умът на човека се проявява. Киселите и солени работи събуждат активност. Горчивите събуждат енергията. Без сол ще приготовлявате яденето - оставете всеки да си соли яденето колкото иска. Солта играе важна роля на Земята. Даже и светлината не може да се прояви без сол. Учениците на Христа бяха среда, чрез която Той се прояви. На Земята солта е един от необходимите елементи за здравословното състояние на човешкото тяло. Когато организмът изгуби солта си, изгубва основата. Казват за някого, че е неврастеник, аз казвам: той си е изгубил солта. Неговата нервна система е изгубила солта си, у него енергията изтича. Ако бяхте разгледали с окото на един ясновидец нервите, артериите у един неврастеник, ще видите на много места пукнатини, от които изтича енергията. Такъв човек е слаб. Защо? Защото е изгубил Божествената сол, която е основна сила за човешкия живот на Земята. Причината за изгубване на тази сол са необузданите човешки страсти. След всяка страст, от какъвто и да е характер, човек чувства една слабост. Вие всички сте опитали това. Всяка мисъл, всяко желание, което не служи за съграждане на човешката душа, което руши, то не е необходимо, то е обезсоляване. Човек, който има сол в себе си, изпитва нещо приятно под лъжичката си, винаги е нежен, разположен, внимателен. Всички окултисти, кабалисти, мистици, под думата „сол" разбират сила на равновесие - онзи елемент на силата, който държи нещата в равновесие.

СМЪРТ Да умре някой, това не значи, че той ще изчезне. Всяко неправилно преминаване от едно състояние в друго е смърт. Всяко нещо, което се променя и изменя, минава през смъртта. Всяко нещо, което влиза в нова форма, при нови условия, минава през живота. Смъртта освобождава човека от лошите условия; животът дава на човека нови условия, по-добри от старите, за да познае Бога. Казват, че когато спре сърцето, човек умира. Не е така. Може да престане една деятелност, но остава друга, по-тънка, която продължава да действа. Смъртта е само една смяна на енергията в природата от едно състояние в друго. В другия свят материята е по-ефирна, по-деликатна в своите трептения. Онези, които не разбират тези закони, казват, че човекът е умрял и бързат да го заровят в земята, а не знаят колко живи са заровени. Гледайте да се освободите от мисълта, че има смърт. Смъртта е лишаване от граждански права. Смъртта е затвор, съществуваш в битието, но нямаш възможност да се проявиш. Сега ще ви пренеса в една друга област. Казвате, че някой умрял. Ето как аз ще ви представя смъртта: животът е в клоните и в листата. Животът е движение нагоре. Смъртта е движение надолу, към корените. Когато хората умират, това значи, че отиват да живеят в своите корени. Туй, дето се нарича гниене, то е отиване в корените, където се разширяват, променят се. Мисълта не може да се направи по-ясна. Но вие сега ще кажете: „Ние не знаем ли, че човек умира?" По какво се отличава смъртта от живота? Умрелият човек затваря очите си, затваря устата си, затваря ушите си. Той остава спокоен и невъзмутим и каквото и да му говорите, мълчи, все едно, че е сърдит. Аз наричам всички умрели хора сърдити. Казваш му да си отвори очите. Не. Мръдни си ръката! Не. Краката! Не. Можеш да плачеш, да го заплашваш, че ще му се разсърдиш - не отговаря. Умрелите са най-упоритите хора. Като се разсърдят веднъж, не говорят. Казвам: смъртта лишава човека от всякакви движения - на очите, на ушите, на ръцете, на всички органи. Той при всички случаи остава неподвижен. Тя ограничава човека, той не може да се проявява на физическото поле. Туй състояние наричаме смърт. За всеки човек е определено от какво ще умре и кога ще умре. Човек не трябва да си заминава за онзи свят, преди да е свършил работата си. В Божественият кодекс абсолютно никакво смъртно наказание няма. Смъртното наказание е една измама, фалшификация на човешкия ум. За народа си щом искате да убиете някого - може. Но за Бога нямате право да убивате, заради Бога ще го оправдаете. Когато умре едно дете, това понякога показва, че майката има някаква погрешка, която трябва да изправи. Ако някое дете е създадено със слаб, хилав организъм, то умира, за да се създаде със здрав, нов организъм в друг живот. То може да умре и втори, и трети път, докато най-после си създаде една хубава къща, в която да живее дълго. Смъртта е само разединение между частиците на телата, но смърт няма. Има само ограничение на човешкото съзнание. На какво се дължи остаряването? На образуването на сложни съединения, които се натрупват в тъканите, без да може организмът да ги усвои. Ако се приеме, че клетките са безсмъртни, един ден те ще се разпаднат, ще прекъснат своята деятелност, вследствие на което човек умира. Във всеки организъм съществува една централна клетка - монада, около която всички останали клетки се групират и образуват даден организъм. Докато организмът е жив, между централната клетка и всички останали клетки съществува известна връзка. Щом тази връзка започне да се къса, клетките се разединяват една от друга, отделят се от централната клетка, и организмът умира. Това наричат хората смърт, разваляне на съдружието. Нима ако си затвориш очите - това е смърт? Нима ако за известно време престанеш да говориш, това е смърт? Нима ако пулсът ти престане да работи, това е смърт? Може всичко това човек да направи и трупа му да заровят, това пак не е смърт. Има същества в Природата, които нямат сърце и пак живеят, нямат кръвообращение и пак живеят. Тялото може да живее като тяло, и душата може да живее, само че тялото като остане без душа, се разкапва на милиони живи частици, но те не умират, то е съставено от милиарди клетки. Всяко клетка си има душа, само че душата на първичната клетка е централна, тя е светла сама по себе си и е привлякла всички други клетки наоколо си. И един ден, когато тази клетка свърши своята мисия, тя ще им каже: „Сега ви изпращам на свобода", и веднага всички клетки се разпръсват, всяка отива по своя път. А хората плачат, четири реда сълзи ронят, че някой човек умрял. Когато човек умира, клетките постепенно се раздвижват, разпръскват се в пространството, където продължават да живеят. Човек като умира, 150 хиляди милиарда души се освобождават и всички тия души отиват там, откъдето са. Които са от растенията, отиват при растенията, други, които са от минералите, отиват при минералите, трети - в органичния свят, всяка клетка се връща там, откъдето е дошла. Дойде смъртта, вземе своето. Като вземе своето, тя пак дава в земята, остава нещо. И втори път от тази материя ще се съгради нещо друго. Когато един човек умира, умира нещо в нас. Когато един човек се ражда, и в нас се ражда нещо. Обърнете внимание на следното: като умре един добър човек, светлината в умовете на хората се увеличава. Той се превръща в светлина. Когато в семейството умре някой, всички близки се обикват. Умрелият влиза в тях като светлина и топлина. Кое е по-съществено: външната форма, или светлината и топлината? Като умре един лош човек, и той ще се прояви, само че в противоположно направление. От него ще се получи студ и мрак. Казваш: „Умря баща ми". Казвам: няма нищо. Искам дати кажа, че баща ти не е умрял. Може да се докаже, че като умре бащата, тежест на сина ще се увеличи. Тежест на всички синове и дъщери ще се увеличи. Затуй, когато в някой дом някой умре, подобряват се работите, всички болни в тази къща оздравяват. Докато дядото е жив, всички боледуват, като умре дядото, всички стават здрави. Защо стават здрави? Много естествено, дядото със своите мисли за старост и с болестите си е тежал върху гърбовете на всички. Мислите на дядото са се възприемали от децата и затова са боледували. След неговата смърт те се освобождават от тази ненужна тежест. Същото е, ако турите върху едно семенце един камък, пониква накриво. Като падне камъкът, цветето се изправя. Хората умират от безлюбие. Ако няма нито един да обича даден човек, той скоро умира. Желанието на някого да се самоубие, се дължи на чужди влияния. Всички вие страдате не толкова от ваши погрешки, но от погрешките и прегрешенията на хиляди поколения ваши роднини, живели преди вас. Вие изплащате постоянно чужди дългове. Един човек, който се хвърля от канарата, той е изразител на желанието за самоубийство на ред поколения. Законът на внушението е силен. Но този, който се самоубива, вижда, че е толкова жив, както и преди да се самоубие и е в страшни терзания, в окаяно положение. Усеща голяма празнота. Някои хора мислят, че като се самоубият, страданията им ще престанат, защото не знаят, че ще влезнат в един свят, напълно забранен за тях. Като влязат в този свят, никой не ги помни, никой не ги познава, все едно, че са влезли в една яма, забравени от всички. Това не е избавление, а нещастие. За самоубийството ще кажа: не излизай от затвора, докато не му дойде времето. Защото ако излезете, десет пъти по-лошо ще бъде. Докато не ви пуснат, стойте в затвора да учите урока си. Често се задава въпросът: „Имали право човек да се самоубие?" Понеже човек е свободен, може да го направи, но няма право да дава лош пример на другите. Какво става с тебе, другите не трябва да знаят. Защо ще даваш лош пример? Защо ще даваш възможност на тщеславието в тебе да се шири? Ще се хвърлиш от някоя канара или ще се обесиш и ще оставиш писмо до близките си, че не си могъл да издържиш страданията и изпитанията в живота си. Значи радостите издържаш, а страданията не издържаш. Това не е геройство. Светът се нуждае от герои, които носят еднакво и радостите, и скърбите. Като ти дотегне животът, няма защо да мислиш за самоубийство, но вземи да гладуваш 20,30,40 дни, за да прецениш какво нещо е животът, и ако не ти е домилял, тогава продължавай да постиш. Ако мислиш на Земята да си уредиш живота, да си поживееш, ти ще изгубиш. Има хора, които 20 години събират, за да имат за стари години. Насъберат пари, развали се стомахът, не могат да ядат. Какво ще яде човек на стари години? Някои събират пари за черни дни. Пари за черни дни не ни трябват. Черни дни - това е смъртта. Тя не се нуждае от пари. Смъртта е един обирник - като дойде, всичко ще ти вземе. Умирането не е нищо друго освен пълното изхарчване, изяждане и изпиване на благата, които Бог е дал на разположение на всеки човек. Когато един организъм е изхарчил кредита за своята деятелност, тогава идва смъртта. Човек ще се върне към смъртта, за да се пречисти от своята грандомания. Смъртта казва: долу всякаква собственост! Тя лишава човека от имотите му, от всичко, което притежава на Земята. Не може да познае Бога този, който мисли само за благуването си. Ще напълниш стомаха си с агнета, прасета, кокошки и ще мислиш за Бога! Това е невъзможно. Това значи да натовариш колата си с нечистотии. Умирането може да се обясни по два начина: или че човек съвършено е изчезнал от света, или може да се даде следното обяснение. Вие имате една бучка захар. Като падне тази бучка във водата, стопява се, няма я. И представете си, че е паднала в едно езеро, де ще я намерите? По никой начин вие не сте в състояние да върнете бучката. За вас тя е загубена. Помнете едно: животът, който сега имате, е една бучка захар. Гледайте да не я изтървете в езерото! После, ако ме попитате, ще кажа: „Отиде бучката! Някоя друга бучка трябва да се намери." Тази бучка се е разтопила. Никаква философия, никакво обяснение не помага. Както и да обяснявам, ще кажете: „Отиде бучката!" Нещата в света на сила не идват. В природата има един закон, който чака. Хората трябва да дойдат до едно поле, където съзнанието само тече, само усеща работите. Не мислете насила върху нещата. Едва от 700 години преди Христа са почнали да мислят така, както днес. Нашето мислене е такова от 700 години преди Христа. И то върху известно знание хората са престанали да мислят дълбоко. Дълбочина няма в мисълта. Някой казва: „Родил съм се, ще умра". Той не знае какво нещо е животът, а мисли за смъртта. Та смъртта е една далечна наука! Първоначално смъртта е означавала, че ще се лишиш от онези условия, при които животът може да функционира на физическия свят. Това обаче не значи, че животът изчезва. Ще ти се дадат други условия, други схващания. В смъртта ще имаш най-тънкия образ за живота, който човек може да си въобрази. Това е смъртта. Едисон разказва, че бил в лабораторията си и направил един сеанс. Чул гласа на един свой приятел, който бил жив и му казал: „Много време ни готвят, някъде ще ни пращат, готвят ни за експедиция. Ще ни водят някъде. Нищо не мога да ви кажа сега. Може би като се върна от тази експедиция, ще разкажа къде съм бил." Обикновено на заминалите не се позволява да говорят или те самите на могат. Какво ще разберете, ако проговори един човек, който живее в четвъртото измерение? Или какво ще разберете, ако ви кажат едно число, например 1020? Има математици, които може да кажат нещо, но да разбереш тези истини, които са скрити в числото, се изискват хиляди години. Представете си, че една бъчва е направена от 12 странични дъски и две дъна. Представете си, че 12 учени хора са сглобени с две дъна посредством обръчи и образуват една бъчва. Мислите ли, че като се скъсат обръчите, тия хора няма да благодарят, че са се освободили от ограниченията? Такова е нашето положение. Такова е положението на света, такова е положението на много хора по отношение на физическите закони на Земята. Например тебе те държи нещо на Земята, прикован си. Ходиш, нещо те тегли към Земята, законът на притеглянето. Това е един обръч. Мислиш ли, че ако можеш да се откопчиш от Земята, да отпътуваш във вселената, няма да ти бъде приятно? Ще ти бъде приятно, как не. Сега тия условия, при които се намираме, са механически. Животът на Земята трябва да го изучавате като нещо променливо. Вие всички сте млади, но след 50,60 години ще станете стари баби и дядовци. Някои ще ходите с бастун, други с два бастуна, ще бъдете прегърбени, ще гледате към земята. Питам: кое е онова, което ви е състарило? Как е възможно вие, умните хора, да остареете? Ако един човек осиромашее, къде е причината: отвън или отвътре? Ако една овца я изяде един вълк, къде е причината: отвън или отвътре? Ако човекът или вълкът я изяде, причината е отвън. Но ако една овца заболее, причината е в нея. Когато човек умира, причината е отвън, неговите врагове са по-силни. Месоядство има и в духовния свят. Смъртта на мнозина се дължи на такива месоядни души, които се хранят от кръвта на човека. Когато остарее твоето тяло и не е способно вече да предава твоите мисли, Господ казва на ангелите: „Иди, съблечи това мое дете, чиито дрехи са толкова нечисти, че не могат вече да се перат". Казвам: „Братко, ще те съблекат", или, казано на ваш език: „Ти трябва да заминеш и втори път пак да дойдеш". Когато ви говоря за отворени очи, искам да държите физическото си тяло всякога чисто. Смъртта за нас е само една възможност да се освободим от ограничаващите условия, в които се намираме, да се освободим от хилавото тяло, от ограничения си ум, за да може Божественото в него да създаде в бъдеще един отличен организъм, с който да служим на Бога. Ние се страхуваме от смъртта, защото не я разбираме, не разбираме какво представлява тя. Страшна е смъртта за онзи, който не я разбира; за онзи, който я разбира, няма по-добро нещо от нея. Смъртта е страшна за онзи, който не се отказва от себе си, но смъртта е благо за всички, които се отказват от себе си. Когато някой човек е стар, изнемощял, боледувал моного години, уморен от живота, той много по-лесно се освобождава от физическото си тяло, не се измъчва при отделянето на душата от тялото. Когато умре човек, всичко оставя на Земята. Единственото нещо, което взема със себе си, това е капиталът, вложен в неговия мозък. Когато човек умира, душата му стои до главата, чака последното му издихание, за да вземе ведната този капитал. Цял живот тя е работила върху него, превръщала е нисшето във висше, организирала го е и сега слиза, за да го вземе със себе си. Тя взема само есенцията на мозъка. Смъртта е освобождение от всички заблуди. Да умре човек не е лошо, но докато скъса окончателно конеца, който го свързва с близки и със Земята, голям зор ще види. Цяло изкуство е да знаете как да умрете. Но когато не знаете как да умрете, е цяло мъчение. Някои много се мъчат, не знаят как да умрат. Гледайте да прощавате веднага на хората, за да може като умрете, веднага да се освободите. Иначе душата ви дълго ще гледа изгниването на тялото. Хубаво е човек да не вижда как се събаря тялото му, затова да не се привързва много към Земята, към вещите и близките, и да прощава. Дойде ли часът за заминаване, добре е сами да сте скъсали всички връзки със Земята, да сте се облекли в нови дрехи, нови обуща, добре вчесани и измити, захвърлили всичко старо и така чисти и пременени да се явите през Господа. Някой дойде при мене и ми казва, че иска да умре. Че нямало какво да го плашат с дяволи, мушкане с вили и т.н. „Това са бабини деветини, аз съм човек с образование, не мога да вярвам в тези неща." Не, аз няма да ти говоря за тези неща, но има друго нещо, по-опасно, а то седи в следното: когато човек умре и съзнанието му не може да се отдели от тялото, това е най-страшното състояние, което човек може да изживее. Ако лесно може да излезе човек от тялото си, както и да е, но ако не може да излезе, тогава е страшно. Той е свидетел на целия процес на изгниване на тялото си, частица по частица то се разлага и гние, а той не може да се освободи. Мислите ли, че ако в планината сте видели мечка и я срещнете, това е нещастие? Тази мечка вие ще я срещнете когато и да е. Всички хора срещат мечката. По-страшна мечка от смъртта има ли? Хората бягат от мечката. Тази мечка ще те срещне, може на десет години, може на 20, на 30,40, на 120. Тогава тя ще те хване, ще те постави на земята и ще те потъпчи хубаво. Хората казват: „Замина за другия свят". Мечка го е тъпкала, нямало е кой да го спаси. Каква е разликата между грешните и праведните? Праведният ще се качи на гърба на мечката и така ще отиде в другия свят. Мечката го пренася. Мечката влече грешника по земята. Тази е разликата. Единият се радва, а другият скърби, че умира. Като идете в онзи свят стари, в ретортата ще влезете. Като излезете, ще бъдете като филтрирана вода, чисти и освободени от всичката кал, която сте имали. Защото в ума ви доста кал полепва от някои отрицателни мисли. Същото е и в сърцето ви. Чувства, които не са положителни, оставят кал. Там ще ви освободят от всичката кал и вие ще се подмладите, ще започнете да дишате отново. Но не чакайте да умрете, че да ви тикнат в ретортата, неприятно е. Там не се церемонят, няма да ти отдадат почит. Умрелите старци като идат в оня свят, специални работници ги хващат и право в ретортата. Представете си, че като идете в оня свят, ви попитат: „Защо дойдохте? На екскурзия ли?" Какво ще им кажете? Ако кажете: „Бягаме от оня свят, остаряхме от страдания", в ретортата вътре ще се намерите. Сега вие имате особено понятие за оня свят, но той е разумен. Ако отидеш там с една светла мисъл, с едно светло чувство, той е друг свят. Но отидеш ли недоволен, ще попаднеш в един хаос, както при сътворението на света: „Направи Бог небето и Земята и Земята беше неустроена и Дух Божи се носеше над Земята". Ако вие влезете в оня свят неустроени, ще започне оня Дух да се движи, ще започне творчество. Започнете вие сега сами да творите в себе си. Когато дойде смъртта, ще дойдат вашите приятели отгоре. Най-напред ще се появят двама ангели, облечени в светлина, ще ви вземат и ще ви ръководят, няма да ви говорят за смъртта. Те с Любов ще ви изтеглят и ще напуснете тялото, като че излизате от къщи и ще си заминете. Всички очаквате, че като умрете и отидете на небето, ще ви посрещнат ангели и светии. Че ще ви посрещнат ангели и светии, не се съмнявам, но кои светии? Има два вида светии: едните са облечени в черни раса, а другите - с бели. И ангелите може да са облечени с бели ризи, а може и с черни. Има светии на закона, има и светии на Любовта. Те се различават. Вие можете да поддържате която религия искате - това е външната страна; религиите са външната страна. Как човек трябва да постъпва, това е цяла наука. И това е външната страна. И никоя религия не може да ви спаси, ако в нея няма Любов. Вие ще бъдете тогаз под закона на тъмнината, на ограничението. Смъртта е бирник, който услужва на кармичните духове. Тези духове са наречени още стражари. Те присъстват при всеки умиращ и спорят за душата му. Казваш: „Ще се мре". Знаете ли какво е смъртта? „Ще се свърши." Знаете ли какво нещо е „да се свърши"? Ще усетите една голяма скръб, едно голямо страдание, като че цялата вселена се руши. Казвате: „Отиде". След като преминете през тези страдания, вие ще се намерите в една голяма светлина. Ще кажете: „Много добре стана, че се освободих от тези заблуждения, в които досега живях." Съществува една теория, според която при преминаването от този на онзи свят човек трябва да знае закона на смаляването, да се смали толкова много, че да мине съвършено незабелязано между съществата, които са неприятно разположени към него. Щом душата на човека дойде до тъмната зона на Земята, тези същества започват да я преследват, както преследват апашите на Земята. Почти за всяка душа са определени по два-три ангела, които я придружават, за да може безопасно да мине тази зона. Има случаи, когато някои души не се придружават от тия ангели, и те са изложени на големи гонения от страна на лошите духове. Да не ви се вижда чудно това нещо! Не става ли същото и в живота на Земята? Срещате един цар, заобиколен с цял ескадрон войници, стражари, всички го пазят. Срещате министри и други видни лица, все има някой с тях, който ги придружава. Обикновените хора обаче никой не ги пази, те ходят повече сами. Ако някой обикновен човек попадне в някаква бездна в невидимия свят и там го спират, както правят с някой автомобил, който вози известен богаташ, и му казват: „Скоро дай парите!", как може да се спаси душата, която е толкова много преследвана? Тя може да се спаси само чрез закона на смаляването. Те ще я преследват, тя ще се смалява, смалява, докато стане съвсем невидима. Тогава те казват: „Свърши се с нея! Няма защо повече да я преследваме." Значи когато душата научи закона на смирението, тя дохожда на границата на възвишения свят, дето започва постепенно да се разширява и става светла душа. Които не знаят името Божие, те ще видят страшното лице на смъртта, те ще видят нейните остри ножове. Смъртта не постъпва еднакво с всички хора. Страшно е да видите човек, надупчен от ножовете на смъртта! Тя вземе ножовете си, седне при умиращия, започва да боде и говори: „Помниш ли, преди еди-колко си години ти обра една бедна вдовица? Помниш ли, преди еди-колко си години изнасили една мома? Помниш ли, когато уби майка си?" Дупчи този ангел и припомня на човека всички грехове и престъпления на миналото му. Не мислете, че като заминавате на онзи свят, Духът ще ви посрещне. Не, първо ще минете през ножовете на смъртта. Казвате: „Ще се молим!" С молене работа не става. Ще се обърнете към Бога с всичкото си смирение и ще се разкаете за всичко, сторено досега. Колкото и да не искате, ножовете ще ви заставят да се покаете. При последния нож, при последното дупчене, ангелът на смъртта ще ти каже: „Помни, че преди три хиляди години Господ ти даде последните условия за изправяне, но ти не ги използва. Ако желаеш, и сега можеш да се изправиш." Тогава ти започваш да плачеш, да се молиш, да се разкайваш за греховете си. Молитвата не спасява, но помага за пречистването на човека. Докато човек не върне всичко, което несправедливо е взел, той не може да се изправи. Това очаква всички хора. Те търсят лесния път, но трябва да знаят, че ангелът на смъртта иде вече! Голямо дупчене предстои. Можете да се молите по десет пъти на ден, това нищо не значи, дупчене ще има. Едно може да ви спаси - да произнесете името Божие. Всеки човек, като умре, ще мине през тъмната зона, после ще мине от първата гама на светлината във втората гама на светлината. След това влиза в другия свят. Светлината на така наречения „друг свят" е по-мека и по-хубава. В сравнение с нея, физическата светлина е по-остра. Има един начин на концентриране. Вие може да минете от едната гама на светлината в другата. Но за да минете, трябва да се освободите от всички впечатления на физическия свят. Трябва да изолирате от ума си всички впечатления, които физическият свят е наслагал у вас. Щом изолирате ума си от тях, ще минете в другия свят. Щом има нещо да тревожи съзнанието ви, не можете да минете в другия свят. И затова, когато умира някой, не иска да го смущават. Българите казват: преполовили го, не може да умре човекът. Когато някой е умрял, не бива да се плаче за него, защото го смущават и той много мъчно може да си замине. Дори не трябва да се говори около заминалия - умрелият трябва спокойно да освободи съзнанието си от всички впечатления на физическото поле, да остави и страха. Който е умрял без страх, може да се върне. Ако умирате и си кажете, че пак ще се върнете, ще се върнете. А ако помислите, че няма да се върнете, това ще внесе едно противоречие. Някои са опитали това. Кое е по-хубаво, да се зарови в земята ли един умрял или да бъде изгорен? И едното, и другото имат своята добра страна. Когато се изгори лошият човек, започваме да вмъкваме неговия дух в нас. Погрешките стават общи. Като го турим в земята, тогава от нея и от плодовете ще дойдат у нас неговите влияния и погрешки. Най-добре е като умре някой, да се пренесе на Луната. На Земята трябва да се намери начин, да не се погребват умрелите хора. При температура 15-20 хиляди градуса да мине човек, за да могат тия съединения на атомите и техните йони да се разединят. Злото е едно силно неестествено съединение. Злото и всички зли постъпки и добри постъпки са съединения. Лошите постъпки трябва да ги разложим. Ако ги разложим, ще може да ги поправим. На умрелия му пеят тъжни песни, протяжно му пеят, с удължен ритъм. Хубавите песни не ги пейте на умрелите хора, за да не разваляте песните. На умрелия няма защо да му се пее. Без пеене и без плач, нека свободно си замине човекът, не го смущавайте. Да турите умрелия в кола, да го носите на гробища, там да го опяват и след това да го заровят в черната земя, това е една голяма погрешка. Желателно е никой умрял да не отива на гробищата, да не го изпращат близки и приятели, но като дойде на човека времето да си заминава, да каже на близките и приятелите си: „Сбогом, аз отивам при баща си за няколко години". Дава банкет на всички и си заминава. Няма защо да хващаш служители да опяват старите ти дрехи. Ти ще си ги вземеш сам. Да се плашиш от гроба, това е загубена работа. От гроба няма да се плашиш, но ще се плашиш, че няма да отидеш там, където трябва. В бъдеще хората няма да умират, както сега да ги пренасят с катафалка, няма да плачат около тях. Когато човек умира, ще се стопи, но преди това ще повика приятелите си, ще се сбогува и ще си замине, ще се разпръсне. Гробове няма да има. Идва един момент, когато човек трябва доброволно да си замине. Той няма да чака, доброволно умира. Природата има за тебе нови планове, нови пътища и твоята къща трябва да се събори. Ти трябва да излезеш навън и да си съградиш нова къща на друго място, понеже нашите тела не са построени както трябва. В туй тяло, което си съградил, не можеш да бъдеш щастлив. Смъртта е случайно явление в природата, животът е навсякъде. Тогава се възражда твърдението на Лавоазие, че нищо в природата не се губи. И животът не се губи. Ако кажем, че някой е умрял, това значи - изгубил си е живота. И формата се губи, станала е една неестествена промяна. Имаш един приятел и той умира. Неестествена промяна е това, че той живее в света, но между него и тебе няма съобщение. И той тъжи, и ти тъжиш; и той скърби, и ти скърбиш - не знаеш де е, постоянно мислиш за него. Не мислете, че човек като умре, отива в онзи свят. Според мен къщата на човека се продава и той остава на пътя. За да не е на пътя, веднага му се дава една квартира и той се настанява като наемател ту при майка си, ту при баща си, ту при сестра си или пък при някой приятел, но не е в никакъв друг свят. И като умрете, пак ще останете на Земята - аз поне така виждам нещата. Едва погребете някого, а той ходи из София. Един ден това ще може да го проверите дали е така, или не. Да кажем, има едно противоречие в живота ти. Ти си един лош проводник. Ако си лош проводник, ще се потопиш в хелий от 273 градуса, ще пуснеш електрически ток и веднага ще започне едно обновление в тебе. Ще кажеш, че при 273 градуса ще умреш. Няма да умреш, ще се спре животът. Спирането временно на живота не показва, че туй е смърт. Животът временно влиза в една нова фаза. Опитът е правен - след като умре човек, той продължава да живее, функциите на тялото може да спрат. Онези, заминалите същества, като излязат от тялото си, идват пак на Земята, те обаче не живеят с кости, пихтиеобразни са. Един такъв човек можеш да го събереш в един лешник или в едно малко шишенце и да го носиш в джоба си. Може да го затвориш, после пак да го извадиш от шишенцето, да го пуснеш. Ще видиш, че човекът се движи. Това ви прилича на приказка от „Хиляда и една нощ". Някой казва: „Аз не вярвам в задгробния живот". Но задгробният живот е ехо на сегашния живот, защото сегашният живот е Божий живот, той е излязъл от Бога. Когато се казва, че човек ще умре, то се разбира, че той ще се върне пак в Бога, за да се обнови. Капката трябва да се върне в океана, за да се обнови. Смъртта не е нищо друго, освен връщане на човека в първия източник, за да се обнови, или другояче казано: да приеме повече сила, да приеме повече способности, повече дарби, за да може да уреди живота си. Разбирайте правилно. Аз употребявам думата „смърт" в два смисъла: единият е, че когато човек престъпи Божия закон, той ще умре, лишава се от живота си. Другият е, че смъртта е минаване от едно състояние в друго, подобряване на неговото положение. Всички трябва да умрат, за да се подобри тяхното положение. Христос трябваше да умре, за да се подобри положението на тогавашното човечество. Един умира за всички. Един в света може да повдигне всички. Под „един" ние подразбираме, че цялото е в състояние да подобри, да оправи здравословното състояние на всички клетки, които живеят в него. Под думата „Христос" ние разбираме колективното човечество. Светът днес не може да се поправи. Той не е идеален, обаче има един друг свят, който трябва да стане образец за света. Един ден вие ще влезете в този свят. Дали вярвате или не, след 40-50 или 100 години няма някой от вас, който да не провери дали има друг свят или няма. И като заминете за другия свят, като заживеете там, ще видите една промяна. Вие ще мислите, че все още живеете на Земята. Ще има да ви убеждават, че сте в другия свят, че не сте умрели. Ще видите, че е станала голяма промяна в живота ви, но дълго няма да можете да я разберете. Ще се питате: „Какво е това, на какво се дължи?" Ще влизате при другите на гости, но те няма да ви канят, нито дума няма да ви проговарят. Ти ще седиш, ще чакаш да те поканят, а ще бъдеш като чужд. Казваш: „Как така?" Дали това е така или не, аз го зная как е, пък и вие ще го проверите. Но вие трябва 45 години да се борите със себе си, докато се убедите, че има друг свят. Не, това е заблуждение, няма големи промени. Които обаче са готови, те още от този свят могат да проверят дали има или няма един друг свят на висша разумност. В Индия има хора, които проверяват това, още докато са на Земята. Те се ръководят от велико индуско учение, от една вътрешна школа. Един такъв индус, докато е на Земята, най-малко три пъти трябва да излезе от тялото си, да посети онзи свят и да се върне, за да може още тук да има ясна представа за отвъдния свят. Като се върне, той вече знае какво нещо е смъртта. Тук, у нас, казваме: „Ние като умрем..." „Ние като умрем..." нищо не се разрешава. Смъртта е едно ограничение. Смъртта аз я разбирам в такъв смисъл: да умрем за ония заблуждения, които сега съществуват в света; да умрем за онези лъжливи схващания и теории, с които сега живеем; да умрем за онзи нещастен живот на мъчения и страдания, който сега ни терзае. Да умрем за него, да се освободим - това е смъртта. Но да умрем за онзи живот, който носи щастие - това няма смисъл. Трябва да умрем всички - за какво? За лошото. Ако така умираме, умираме на място, но ако не умираме така, горко ни! Бог не може да направи нещо, което умира. Ние умираме като хора, но не като творения на Бога. Плътта е, която умира. Тя е онази зараза, която влиза вътре в човека и той трябва да умре. Смъртта в този случай е едно освобождение от човешкото, за да възтържествува Божественото, разумното, да дойдем до истинския живот, където страданията престават да имат власт над нас. Можете да ми възразите, че толкова хора са почитани, че паметници им са направени. Аз съжалявам всички хора, които имат паметници. Аз никога не бих желал да имам паметник. Не ви казвам вие да нямате паметници, аз говоря за себе си. Аз бих желал да имам онзи паметник на Любовта в моята душа, аз бих желал да имам онзи паметник на знанието, на Божията Мъдрост в моя ум, аз бих желал да имам онзи паметник на Истината, на свободата в моята душа. Това е животът. Аз бих желал и като умирам, пак да живея; като умра в една форма, да се явя в друга, като умирам на едно място, да оживея на друго. И като ме търсят хората на едно място, да ме намерят на друго. Така гледам аз на смъртта на хората. За мене смъртта е една съдрана дреха. Като умира човек, това показва, че дрехата му се е съдрала и му дават нова дреха. Значи дрехите умират, но не и човекът. Човек никога не умира.

ЕЗМЕРЕНИЯ Какво е единицата? Радиусът на окръжността. Достатъчно е да вземеш пергела, да начертаеш окръжността, за да знаеш колко пъти радиусът й се събира в нея. Радиусът се помества във вселената толкова пъти, колкото е числото единица с 15 нули. Толкова години са нужни на радиуса, за да обиколи окръжността на вселената и да придобие истинското знание. Всяко преместване на радиуса по точките на окръжността създава нова обстановка, нови условия. Както чувствата и мислите на човека се менят всеки ден, така и той се променя според мястото, на което се намира. Всеки ден Любовта му ще се изменя, ще бъде по-интензивна или по-слаба. Когато се качва, сърцето му ще бъде по-топло, а Любовта - по-силна; когато слиза, сърцето му ще бъде по-студено, а Любовта - по-слаба. В този смисъл човек е махало на житейския часовник, който определя времето. Като минават покрай човека, ангелите проверяват часовниците и продължават пътя си. Значи времето на живота се определя по топлината или студа на човешкото сърце. Като човек, всеки трябва да се движи в кръг, т.е. в разбирането на Божествения живот. Имате единица -1. Имате двойка, тя има два знака - II. В природата къде се среща двойката? Очите. А тройката? Млекопитаещите представляват четворката, защото имат четири крака. А къде е тройката? Тройката представлява резултат: 1 + 2 = 3.1 + 2 + 3 = 6. Три страни има триъгълникът. Два триъгълника дават шестица. Единият триъгълник е обърнат противоположно на първия. Триъгълникът, който е с върха нагоре, е Божествено състояние, движението е нагоре, а при другия триъгълник движението е точно обратно, надолу. Вие всякога се стремите към възвишено, поетическо настроение. Тогава движението е възходящо. Но то непременно ще премине в противоположно - низходящо. Защото след голяма радост винаги ще дойде скръб в душата ви. Вие искате да се освободите от скръбта, обаче тя е една необходимост в живота. Посока на движение е. Възможно ли е да се движите само нагоре, без да се движите надолу? Всички предмети, които са много близо до вас, не ги разбирате. Хората се обичат, когато са далеч един от друг. Челото е мярка, с която Бог мери. Носът е мярка, с която ангелите мерят. Брадата е мярка, с която човек мери. Някой път ти си недоволен от живота. Запитай се малък ли си, или голям. Малкият е всякога доволен, а големият никога не може да бъде доволен. Щом си недоволен, голям си, човек с достойнство си, гениален си, играеш роля на голям човек. Още от създаването на света нито Адам, нито Ева, нито следващите поколения са разбрали закона на Любовта. От това произтичат всички противоречия. Имате един триъгълник 1, 2, 3. По какво се отличава две от едно? В дадения случай какво се е увеличило? Линията 12 на кого принадлежи на едното или на двете? Едното накъде се движи? Коя е посоката на едното? Едното се движи към три. И двете се движат към три. Пътят на едното и пътят на двете се срещат, пресичат се в точката 3. Линията 12 е пътят, който 1 е извървяло до точката 2. Ако 1 и 2 тръгнат, в каква посока ще се движат? Какви ще бъдат числата? Три ще се превърне на 4, като му се прибави 1.2 и 3 колко правят? 3 и 1 и 2 правят 6. Сега туй положение е статическо. В този триъгълник се показват възможностите на три разумни същества, които живеят в зависимост едно от друго. И едно е разумно същество, и две е разумно същество и три е разумно същество. Тогава питам, едното на какво може да се уподоби? Едното може да уподобим на киселина. От него излиза енергията. Две я възприема. То е основа. Три това е резултат. То е солта, то е законът на равновесието. Думите „равновесие" и „сол" са синоними. Солта пази равновесие, нещата не гният. Някои хора са нервни, защото числото три е слабо у тях. Сприхавият човек губи равновесието си. Един метал се окислява. Златото най-малко се окислява. От древността и до днес съществува една наука, според която металите могат да се облагородяват, да добиват вътрешно равновесие. Човек също може да облагороди своето естество. Преди всичко той има физическо тяло. Има сърце, глава, стомах. Стомахът е 1, дробовете са 2, а главата 3. При правилно функциониране на тези органи човек е здрав. В следния момент енергиите се изменят. Три вече става активно, става на четири. Три, събрано с едно, става киселина; две, събрано с три, дава основа. Всички, събрани заедно, стават сол. И щом стомахът влезе в съприкосновение с мозъка, той се превръща в едно активно число, придобива енергия. Ако мозъкът не даде подтик, храносмилането не може да стане правилно. Стомахът, за да стане активен, трябва да направи връзка с числото 3. И тогава в основата ще дойде симпатичната нервна система. По какво се отличава правоъгълният триъгълник? Двойният какъв е? Какво представя той? То е вече понятие за света. За да имаме едно понятие за физическия свят, трябва да имаме поне една точка. Пробуждането на човешкото съзнание е точка. Правата линия е първоначалният път, по който човешкото съзнание излиза в някакво направление. В дадения случай пробуденото съзнание А се насочва към точката В. Тази е най-възможната посока, в която то може да тръгне. Ние наричаме това съзнание праволинейно. Или може да го наречем едноизмерно. При такава посока на съзнанието не стават никакви сблъсквания в човешките мисли, чувства и постъпки между тях има хармония. Да кажем, че туй съзнание иска да се разшири. Следователно съзнанието, което излиза от В може да идва и да се връща. Представете си, че А е неговата къща, В е неговата градина. То ходи и се връща, разхожда се от къщи до градината. Вие искате да знаете, какво прави това съзнание. Вие виждате съзнанието в този път. Да кажем, че го наблюдавате отвън, от един друг свят. Защо се движи от А до В? Вие не можете да разберете, докато нямате трета точка С. С е мярката, с която вие може да познаете защо това съзнание се движи от А до В. Какво се образува с третата точка? Плоскост. Значи, законът на втората точка е познаване на съзнанието. Опознаването на това съзнание в геометрията се нарича ограждане на пространството. Следователно, когато искаме да разберем едно пространство, трябва да го оградим. Каква е оградената фигура? Съзнанието е в триъгълника. Значи, това пространство е оградено. Три точки са необходими, за да имаме понятие за плоскост. По какво се отличава плоскост? Тя е равномерна, няма никаква грапавина. Следователно в една плоскост никой не може да се спъне, изключено е. В една гладка плоскост никога не можеш да паднеш. Може да се хлъзнеш, но законът на хлъзгането е друг. Представете си, че това са крайните предели на пространството. В тази плоскост всякога ще стъпиш от една точка до друга от А до С, от С до В. По една крачка ще направиш от В, от А и от С. С три крачки ще обиколиш целия свят. Какво представя А, АВ, АВС, АВСД? Как ще познаете присъствието на А, на точката? Какво нещо е точката? Един предмет в пространството може да го видите като точка. Тази точка няма нито дължина, нито широчина, нито височина. Но тази точка, която виждате, притежава трите измерения. Как ще определите, какво е свойството на правата линия, какво е свойството на плоскост, какво е свойството на един куб? Когато говорим за органически и неорганически свят, по какво ги различаваме? Значи, те имат едно статистическо положение. Но ако движим постоянно точката, какво ще се образува? Когато пишете, вие си движите ръката. Ако някой ви гледа отдалеч, ще се чуди какво правите. Но след като напишеш десетина, двайсет реда образува се плоскост, изписал си цял лист. Оставяш го настрана и започваш друг. Движиш ръката си от ляво на дясно, от дясно на ляво, а който не разбира, ще мисли, че си играеш. А човекът съвсем не си играе. Написал е цяла книга, която се напечатва, излиза, хората я четат. От това движение на ръката от ляво на дясно те се влияят. Чрез това движение на ръката той е внесъл нови елементи в живота. В какво седи разликата между мощ и сила? В силата има паралелни движения, в силата има плоскост, а няма широчина. В мощта има широчина. Какво се разбира под думата „мощ"? Щом има дебелина, мощта има три измерения, а силата - две. Силата действа в плоскостта, мощта действа в пространството. Ако искаш да огънеш себе си, трябва да имаш мощ; ако искаш да се движиш, сила ти трябва. Какво означава един организиран живот и един неорганизиран? Неорганизираните хора всички наведнъж говорят, а организираните - един след друг. Онези, които не са организирани, всички изведнъж си дават мнението. В една бутилка като турите пясък и я разклатите, всички песъчинки се движат, вдигат шум. А в един организиран живот така не става. Ако турите в шишето една организирана материя, например парче плат, пак ще има шум, но разликата ще бъде голяма. При пясъка всички говорят, дават си мнението. При организирания плат много малко шум се вдига, почти не се чува - само краищата се движат. И в човека, понеже е едно организирано същество, само крайниците вдигат шум, ръцете и краката, устата, очите, ушите, всички правят своите изявления. Какво означава триъгълникът? Тук имате движение, но няма простор, има посока на движение, но няма поле за работа. Тогава трябва да дойде квадратът, да се образува поле, за да може да се развие интензивна деятелност. Ето къде е голямото противоречие. В чувствата има движение, желаеш нещо, няма поле. Умът в дадения случай е поле за дейността на сърцето, за да могат да се изявят и постигнат желанията. Да придобиваш знания не е достатъчно. Получаваш една ябълка, но нямаш условия да я възприемеш в себе си, да опиташ нейната сладчина. Казвам: в дадения случай умът в живота на човека е едно поле, в което нещата могат да се реализират. Умът е нивата, на която трябва да сееш, да проявиш дейност. Сърцето ще даде подтик, импулс, напрежение. Човек трябва да впрегне ума, сърцето и волята на работа. Когато те работят организирано, нещата постепенно се реализират. Когато имате един талант, за реализирането му се изисква поле. Там, където едновременно се проявяват умът, сърцето и волята, нещата са постижими. Когато умът, сърцето и волята не могат да вземат участие, нещата остават нереализирани. А вие казвате: „Провидението, злата съдба е причина". Злата съдба сме ние самите. Точката представя акумулирана енергия. Може хиляди години да остане в едно положение. Тази точка има вътрешно напрежение и търси посока да се прояви. Правата линия не е нищо друго, освен проявление на тази сила. Второто положение е плоскостта или квадратът. Една малка област, в която човек може да се прояви. Казвам: имате доста точки, доста насъбрана енергия. Имате едно желание като една точка. Искате да го реализирате. Но, за да се реализира едно ваше желание, една ваша мисъл, трябва да знаете в каква посока да тръгнете. Казано е в геометрията, че точката е безпространствена. Следователно тя няма никакво измерение. Има ли разнообразие в точката? Като се движи, точката образува права линия. В движението на точката има ли разнообразие? Движението на точката показва известна възможност, посока, направление, но в него няма никакво разнообразие. Какво означава думата „разнообразие"? Тази дума е сложна. Тя е съставена от две думи, от „разни" и от „образи". Когато правата линия се движи, образува се плоскост. Щом точката при движението си образува права линия, можем ли да кажем, че правата линия е образ на точката? Ние можем да кажем, че пътят, следата, която точката оставя в пространството, може да бъде образ на движещата се точка. Тогава плоскост ще бъде образ на движещата се права линия. Когато плоскост се движи, образува се тяло - куб. Кубът представя образ на движещата се плоскост. Сам по себе си кубът не е единна, самостойна единица. И тъй, правата линия е граница на плоскост, а плоскост - граница на куба. Кубът пък е граница на още по-сложно тяло - на тесаракта. В този случай точката, линията, плоскост, кубът, тесарактът представят части от едно цяло и като такива те не се ползват еднакво от благата на живота. Например, ако изложите куба на действието на слънчевите лъчи, стените му няма да бъдат еднакво огрени. Тази е причината, поради която всички части на цялото не се ползват еднакво от благата на живота. Същият закон се отнася и до човешкото тяло. Много органи има човек, но всички не се ползват еднакво от благата на живота. Четирите посоки на света показват качествата, които трябва да придобие всеки човек. Изток е качеството на справедливост, запад - на добрата обхода, север - на истината и свободата, юг - на доброто, благото в света. Между правдата, добрата обхода, истината и свободата, какго и благото, съществува вътрешна хармония, която едва сега хората започват да изучават. Правдата без истината не може да се прояви, истината без доброто не може да се прояви. Човек започва с правдата, т.е. с движението. Човек никога не е оставен да стои на едно място, той е в динамично положение. Той ще мине по правите линии, по плоскостта, по кривата повърхност и по растенето. Четири процеса са. Върви по права линия, после образува плоскост и след като се огъне, започва да расте. Растенето е работа. Красивото в живота е да започне човек да мисли. С мисълта започва красивият живот. Ще минеш по права линия, ще минеш по плоскост, ще се движиш по тялото и след туй ще дойде организираният живот - растенето. Онези са предварителни процеси. Като започне растенето, то е работа. физическият свят подразбира частите, а Божественият - цялото. Тази е причината, поради която физическият свят представя отражение на Божествения. Духовният свят пък е връзка между тия два свята. И наистина, ние виждаме, че човек излиза от себе си като част, постепенно отива към ближния си и най-после навлиза в цялото, дето се съединяват всички части. Има същества от невидимия свят, които се занимават изключително с първото измерение. Има същества, които се занимават само с второто измерение, трети се занимават с третото измерение и т.н. Съществували пространство в триизмерния свят? Не съществува. В първото, второто и третото измерение не съществуват време и пространство. Обаче в четвъртото измерение, в областта на четвъртото измерение, в област на четирите координати съществуват време и пространство. Следователно в този момент човек започва да расте във времето и пространството. Този момент определя човешкия свят, затова хората си служат с кръста като символ на време и пространство. Човек страда във време и пространство. Сухото дърво страда ли? Питате: „Защо страдам?" Защото си влязъл в четвъртото измерение. Който влезе в четвъртото измерение, непременно ще го почувства. Как? Чрез кръста, т.е. чрез страданието. За съществата, които се движат в четириизмерния свят, има и друг свят - светът на яденето, квадратният свят. И в другите измерения има време и пространство, но понеже съзнанието на живите същества не е проявено, те не го възприемат. Въз основа на какво стечение на сили или на закони тия четири страни са равни? Значи квадратът е образуван от четири страни, от които две по две вървят успоредно. Имате два паралелни пътя: АВ и Сй. Пътят АВ означава мъжът или бащата, а пътят СО - жената или майката. Пътят АС означава братът, а пътят ДВ - сестрата. Братът и сестрата вървят в диаметрално противоположни посоки с тия на бащата и майката. Интересите на сина не са интереси на бащата и интересите на дъщерята не са интереси на майката. Те имат само допирни точки. Синът има допирна точка с бащата в ъгъла САВ, а с майката - в ъгъла АСО. И дъщерята има две допирни точки: с майка си в точка 0 и с баща си в точка В. Питам: де са допирните точки на брата и сестрата? Те нямат допирни точки. Тогава сестрата може ли да влияе на брата? Не може. Ами братът може ли да влияе на сестрата? Не може. Те нямат допирни точки помежду си. Отношенията, които съществуват в един дом, представляват цяла геометрия, която може да се приложи в живота. Как ще си влияят сестрата и братът? Чрез майка си и чрез баща си. И забележете, когато братът не се отнася добре със сестрата, тя се обръща към майка си и казва: „Мамо, кажи на брат ми да не ме закача, да не ме бие!" По същия начин тя се обръща и към баща си. Ако сестрата се отнася зле с брат си, той се обръща към баща си и му казва: „Тате, кажи на сестра ми да не се отнася тъй зле с мен!" Същото може да каже и на майка си. Питам: АВ и СО, т.е. бащата и майката, имат ли допирни точки? И те нямат допирни точки помежду си. Следователно тук виждаме един закон на противоречията: мъжът не може да говори на жената, нито жената може да говори на мъжа. р™ чашп и гвртя не може да се създаде фамилия, семейство, само от мъж и жена, понеже те нямат допирни точки. Да разгледаме триъгълника АВС. Страната АС представя ума, мисълта, светлината. ВС представя духовния свят, чувствата, а същевременно представя топлината. Какво представя АВ? Тя представя хармонията, общия резултат. АВ представя светлината и топлината, съединени в едно хармонично цяло. Значи в АВС ти ще се научиш да съединяваш пропорционално светлината и топлината. Да знаеш пропорцията на сухото и влаж- ното време, да знаеш пропорциите в своя организъм. Вие искате да станете по-духовни. Не може да станете духовни, ако не сте работили на физическото поле, ако не сте разбрали законите на физическия свят. Само тогава ще разберете (ВС) законите на духовния свят. След като поработите върху вашето духовно тяло, ще разберете законите на Божествения свят (от С към А). Сега като изучавате триъгълника, АС и ВС какво представят? Те са двата катета. На какво са равни катетите? Ако тия катети са равни един на друг, то и ъглите ще бъдат равни. Ако се измени туй равенство на катетите, ще се измени равенството на ъглите, ще се изменят възможностите. Да допуснем, че вие знаете и можете да продължите линията ВС. На какво е равна тя? Тогава ВС в правоъгълния триъгълник на какво е равна? ВС е равна на АВ+АС. Нали казвате, че двата остри ъгъла в правоъгълния триъгълник са равни на правия? Тогава, ако трите граници на триъгълника са равни една на друга, какъв триъгълник имаме? Равностранен. Но да се придобие това равенство, какво е нужно? Там е всичката мъчнотия. Да кажем, ако държите ръката си простряна и я свивате, какво развивате - умствената сила или физическата? Ако вземете един плод, една ябълка, и я стискате в ръката - децата обичат така да стискат ябълките, каква сила развива детето в себе си, физическа или друга? Коя линия развива в триъгълника? ВС. Взимаш тази ябълка и малките семена, които се намират в ябълката, посаждаш в земята. Тогава развиваш СА или АС. Казва разлика има, ако кажем АВ? Но може да започнем така: АС, СВ, ВА. Зависи от къде сме започнали. Може да започнем от А към С или от С към А. Посоката от А към В показва движение към крайния предел на физическия свят. В е крайната точка на физическия свят. От С като се движиш, това е двуизмерен свят. Влизаш в духовния свят. ВС е граница на духовния свят. Ако ти не си работил от А до В, т.е. в тялото си, не можеш да работиш и в чувствата си. Ако не си работил в чувствата, ти не можеш да работиш и в ума си. Или другояче казано: ако не си работил във физическия свят, ти не можеш да имаш отношение с духовния свят. Ако не си работил с духовния свят, не можеш да имаш отношение и с Божествения свят. Но, ако не си работил с Божествения свят, не можеш да имаш достъп до физическия свят. Да се върнем сега към този триъгълник. Като се придвижите от А до В, имате едно понятие за света. След като обходите ВС, с А знанията ви се разширяват. Ако страната АВ показва вашето отношение на физическото поле, ВС показва какви трябва да бъдат отношенията в духовния свят, а АС - какви трябва да бъдат отношенията в умствения. АВ е границата на физическия свят, ВС е границата на духовния свят и АС е границата на умствения или Божествения свят. Следователно този триъгълник граничи с трите свята. Като изучавате свойствата на триъгълника, идвате до следния закон. В един правоъгълник или остроъгълен триъгълник срещу по-големия ъгъл се намира по-голяма страна. В правоъгълния триъгълник по-голямата страна е срещу правия ъгъл. Когато правият ъгъл се увеличава, какво ще стане с триъгълника? Той ще се измени. Знаем, че сборът от ъглите на един триъгълник е равен на 180 градуса. А когато страната на правия ъгъл се движи и се изправи, той ще е равен на два прави. По този начин вече се излиза от областта на триъгълника. Вие имате четири точки. Петата е отвън. Тия точки ви дават понятие за един друг свят. За един свят, който не е триизмерен. За триизмерния свят триъгълникът идеална форма ли е, или произволна? Откъде е взел човек идеята за триъгълника? Тя е взета от носа. Тия двата триъгълника показват, че човек, като слязъл на физическото поле, е започнал със строежа на тялото, без което не може да живее на физическия свят. Квадратът на едно число представя неговия цвят, а кубът - неговия плод. Една мисъл е цвят, когато е в двуизмерния свят; тя е плод, когато е в триизмерния свят. Много учители казват на своите ученици: „Ти нищо не разбираш". Но учителят и той нищо не разбира. 2 х 2 е 4. Но при какви условия? Две камъчета на две места правят четири. На две места по два вола правят четири вола. На две места по две къщи правят четири къщи. На две места по две жени правят четири. Четирите - е мярка, с която можеш да разрешиш една задача. С четири разрешаваш даден въпрос. А и В са две личности, двама съдружници, които искат да работят заедно, като вложат капитала - С. Но, за да може да се разработи този капитал, трябва да се образува квадрат. Обърнете триъгълника в квадрат, който ще бъде областта, дето може да се обработи капитала. Капиталът АВС се обработва в АВСД. Квадратът показва, че може да се разреши една задача. Вие всички носите по един триъгълник. Триъгълникът показва основната идея, квадратът - условията, при които тази идея може да се разреши. Ако вашата идея не може да се разреши, вие нямате квадрат. Две по две не е четири. За мене две по две е четири, когато в една задача има една област, в която идеите, които имаме, чувствата, които имаме, постъпките могат да се развиват и да дадат едно разрешение. Имате една теория, която не може да се разреши само с един триъгълник. Триъгълникът показва една основна идея. Кое е естественото ставане? Поставяте главата си на възглавницата, изтегляте се. Това е първото измерение, което изучавате през време на съня си. Но ние не спирате до тук. Под ръководството на видни професори в съня си изучавате и второто, и третото измерение. След като се събудите, вие влизате в четвъртото измерение. Казват: сънувах, бях някъде, говорих нещо. Много интересни и сложни въпроси изучавате на сън, но щом се събудите, всичко забравяте. Изучавате точките, правите линии, плоскостите, изучавате телата и най-после изучавате четвъртото измерение. Понякога питате: какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота е в движението. Трябва да започнеш да мислиш. Мисълта е от четвъртото измерение. Трябва да чувстваш - и чувството спада към четвъртото измерение. Трябва да постъпваш, да направиш нещо, и то спада към четвъртото измерение. Как ще начертаете движението на четвъртото измерение? Движението на първото измерение може да го представим като движение напред и назад. При второто измерение имате движение в перпендикулярна посока, образува се вече плоскост, може да определите посоката и на третото измерение, но посоката на четвъртото измерение как ще определите? Четвъртото измерение, то не е пространствено. Четвъртото измерение е измерение на времето. Четвъртото измерение показва едно тяло, което е в движение. Вие казвате: точката не се ли движи? Точката се движи по причина на четвъртото измерение. Плоскостта се разширява по причина на четвъртото измерение. Може да проследите за колко време едно тяло в пространството ще се придвижи от едно място на друго. Времето на дадено събитие, което изчислявате, е принцип на четвъртото измерение. Какво нещо е четвъртото измерение? Щом пресмяташ на колко години си, ти си в четвъртото измерение. Или пък искаш да знаеш с колко израстваш всеки ден, в четвъртото измерение си. Всяко движение, в каквото посока и да става, то е принцип на четвъртото измерение. Пространството също е принцип на това измерение. Пространство е мястото, което един предмет заема. А пък времето, това е работата, която се извършва, значи, времето, движението, посоката, това са елементи на четвъртото измерение. И в Писанието се казва: „Ще въздам възмездие до четвърти род". Значи синът и дъщерята изкупват греховете на майка си, на баща си. Това е закон, това е геометрия, в която има реалност. Квадратът представлява живот в четвъртото измерение. Значи той е минал през четири състояния, през състоянията едно, две, три и четири. В съвременната математика се казва: „Ако едно въображаемо или имагинерно число, т.е. такова, което не съществува, се умножи четири пъти само на себе си или се прекара през четири различни състояния, получава се единица, едно реално число, с което можем да боравим". Какво означава това? Ще го преведем по отношение на квадрата. Квадратът остава непонятен за нас дотогава, докато съществува някъде в невидимия свят. Обаче като го умножим четири пъти сам на себе си, получава се реална единица - реален дом. На основание на същия закон, когато човек се умножи четири пъти сам на себе си, образува реалния човек. Да се умножи човек четири пъти на себе си, значи да мине през причинния свят, през умствения свят, през астралния свят и най-после през физическия свят. И когато в Писанието се казва „множете се и плодете се", това подразбира закона на умножението. Ако човек знае как да се умножава сам на себе си, той ще познае своята реалност. Ние идваме вече до онези алхимически закони, до онази висша математика, която трябва да разбираме. Ъглите в квадрата имат отношение към човека, защото всеки ъгъл е център на известни сили, които действат по направление на диагоналите. Как ще примирите тия сили? Те се примиряват в центъра на квадрата, т.е. в точката, дето се пресичат двата диагонала. Центърът представлява тялото. Следователно тия сили са части от цялото, което се групира в общия център. Всички сили на квадрата имат направление към този център. Ние наричаме това нещо стремеж към Бога. Щом всички сили се стремят към Бога, противоречия не съществуват в света. Те съществуват само като творчески акт.

https://photos.app.goo.gl/BhRAyBzN2GFng2DJ7

https://petardanov.com/Izgrevi/Izgreva_Tom_3.pdf БОРИС НИКОЛОВ ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ Сборник ТОМ 3 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека „Житен клас" София 1995

https://petardanov.com/Izgrevi/Izgreva_Tom_2.pdf ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ. Сборник. ТОМ 2-и. Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО. Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев. Библиотека "Житен клас". София, 1995 г. Посвещава се на 130-годишнината от рождението на Учителя Петър Дънов - (1864-1994 год.) Както и на 50-годишнината от заминаването Му - (1944-1994 год.). Посвещава се на онези братя и сестри, които бяха в Школата на Бялото Братство, при нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно,слушаха Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса и пееха песните Му, които ще бъдат молитви за Новото Човечество. Поднасям този труд мой труд - резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дар на онези, на които очите са отворени и съзнанието е будно за Словото на Великия Учител Беинса Дуно, и на които ушите са отпушени за музиката Му, защото я възприемат като творчески акт на Божествения Дух. Д-р Вергилий Кръстев

https://petardanov.com/Izgrevi/Izgreva_Tom_1.pdf ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ. Сборник. ТОМ 1-и. Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО. Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев. Библиотека "Житен клас". София, 1993 г. Посвещава се на онези братя и сестри които бяха в Школата на Бялото Братство, при нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно, слушаха Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса и пееха песните Му, които ще бъдат молитви за Новото Човечество. Поднасям този мой труд - резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване -като дар на онези, на които очите са отворени и съзнанието е будно за Словото на Великия Учител Беинса Дуно и на които ушите са отпушени за музиката Му, защото я възприемат като творчески акт на Божествения Дух. Д-р Вергилий Кръстев. ПРЕДИСЛОВИЕ Настоящият сборник е предназначен да ознаменува приключването на един период от четиридесет и пет години - 1945- 1990 година - предварително обозначен от Всемировия Учител Беинса Дуно като епоха на труда и определена от Него, че ще трае точно четиридесет и пет години. Съставителят на този сборник е работил целенасочено двадесет години с представените автори, строго индивидуално и в пълна нелегалност, поради опасностите, които съществуваха през онези години. Вилнееше стихията на опустошението, целяща да унищожи Словото на Всемировия Учител, движена от онези Сили, които разрушиха "Изгрева", които горяха и претопяваха томчетата с беседите Му, за да не остане нито следа от пребиваването на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство между българите и славянството. Всеки автор имаше своята неповторима индивидуалност. Те бяха своеобразни личности - напълно различни един от друг. С годините трябваше да бъдат убеждавани, докато се съгласят да разкажат спомените си. Те бяха записвани на магнетофонна лента, както и се водеха бележки при срещите и разговорите ми с тях. Целият този материал трябваше да се прехвърли върху лист хартия и да се предаде от едно и също лице. Затова това лице присъствува в разказите на авторите, защото чрез това лице е записан, съхранен и предаден целият този материал. Този факт не може да се скрие и може да бъде приет като недостатък на сборника. Материалът е автентичен, оригинален и при сериозно вглеждане и навлизане в него от читателя, ще се открие как всеки автор е застанал зад своя разказ и го отстоява със сила и дух. Това е мемоарна литература и представлява история на Школата на Великия Учител. Затова не може да се търси и изисква някакво по-стилово и литературно извисяване. Езикът е такъв, какъвто е бил по онова време и е изложен така, както е говорил българинът. Накрая поместваме Космогонията на Словото на Всемировия Учител. Това е обзор, направен от съставителя на този сборник след двадесет и две годишно проучаване на Словото на Всемировия Учител. Отбелязва се кой е Учителят, кой е Мировият Учител и кой е Всемировият Учител. Посочва се какво представлява Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и къде е Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Изтъква се какво представлява българският народ при идването на Великия Учител. Разгледана е Космогонията на музиката Му. Изнесеният тук словесен материал има синтетичен вид и е труден за възприемане от онези, които не са проучавали Словото на Учителя. Затова впоследствие бе решено той да се включи накрая, за да не би да смути мнозина, макар че първоначалният замисъл бе да бъде сложен в началото на сборника. Така че онзи, който има търпение и сили, може да го прочете. А който не желае - ще го остави непрочетен. За пръв път от основаването на Школата се прави опит да се напише и изнесе Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Пред сборника е поставена непосилната задача да покаже и докаже следното: Школата на Всемирното Велико Бяло Братство е една и тя присъствува едновременно на "Изгрева", в Духовния и в Божествения свят. Всемировият Учител е един и името Му е Беинса Дуно, слезнал за пръв път на земята и дошъл от Божествения свят. Словото на Всемировия Учител е Слово на Живия Бог, слезнал на земята българска. Ученикът на Школата на Великия Учител има за задача да претвори Неговото Слово в Сила и Живот. Спомените на учениците на тази Школа трябва да покажат, че човек прави днес първите си стъпки в Пътя на ученика. Техните опитности представляват първите стъпки на прохождащия човек в Пътя на ученика. Този Път ще намерите в Словото на Великия Учител Беинса Дуно. Д-р Вергилий Кръстев.

https://petardanov.com/files/file/1428-%7B?%7D/ https://petardanov.com/files/file/89-%7B?%7D/ У Ч И Т Е Л Я © Издателство Бяло Братство, София, 2005 © Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов, автори ISBN 954-744-050-0 СЪДЪРЖАНИЕ Предисловие към трето издание ................................................................................... 10 Той иде .............................................................................................................................. 13 Предисловие .................................................................................................................... 15 ДЯЛ ПЪРВИ ЖИВОТОПИС И ТВОРЧЕСТВО Обща характеристика на епохата при идването на Учителя ..................................... 20 България при идването на Учителя .............................................................................. 22 Детски години, юношество, следване ........................................................................... 25 Поставяне основите на Обществото .............................................................................. 27 Учредяване на съборите ................................................................................................. 34 Първите години от живота на Обществото .................................................................. 38 Създаване общежитието на Изгрева ............................................................................. 41 Учредяване на Школите ................................................................................................. 45 Неделни беседи................................................................................................................ 50 Традиции на Бялото Братство ....................................................................................... 56 Животът в планините ..................................................................................................... 61 Делото на Учителя в чужбина........................................................................................ 76 Духовният образ на Учителя .......................................................................................... 81 Учител и ученик..............................................................................................................101 Музикалното творчество на Учителя...........................................................................113 ДЯЛ ВТОРИ ИДЕИ Въведение ........................................................................................................................133 ЧАСТ ПЪРВА ПРОБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ Първобитно колективно съзнание ...............................................................................138 Развитие на индивидуалното съзнание .......................................................................140 Разцвет на индивидуалното съзнание .........................................................................142 Колективно съзнание .....................................................................................................144 Космическо съзнание .....................................................................................................147 Божествено съзнание .....................................................................................................149 Инволюция и еволюция ................................................................................................150 ЧАСТ ВТОРА МИРОВАТА ЛЮБОВ – ИЗТОЧНИК НА ЖИВОТА Пред храма на Любовта ...............................................................................................156 Любовта като творчески принцип в Битието ............................................................157 Търсене на Бога .............................................................................................................160 Трите форми на Любовта .............................................................................................161 Любовта е същина на човешката природа .................................................................166 Единство в Любовта – Любовта е неделима ..............................................................168 Прояви и методи на Любовта ......................................................................................170 Стъпалата на Любовта ..................................................................................................201 Постижения на Любовта ..............................................................................................208 Любовта носи Живот ....................................................................................................212 Любовта носи Светлина ...............................................................................................217 Любовта носи Свобода .................................................................................................219 Методи за проучване на Любовта ...............................................................................224 Култура на Любовта ......................................................................................................236 Пред идване на Любовта ..............................................................................................239 В градината на Любовта (притчи за Любовта) .........................................................241 Закони и методи на Доброто .......................................................................................249 ЧАСТ ТРЕТА МЪДРОСТТА – НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ МЪДРОСТТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО Разумност в Природата .................................................................................................256 Природата е жив организъм .........................................................................................260 МЪДРОСТТА КАТО ПРАВА МИСЪЛ И РАЗУМНОСТ Условия за правата мисъл .............................................................................................262 Качества на правата мисъл ...........................................................................................265 Постижения на правата мисъл ....................................................................................266 Разумност ........................................................................................................................268 МЪДРОСТТА НОСИ СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ Проучване на Природата по форма, съдържание и смисъл .....................................270 Нова насока в науката ....................................................................................................272 Живата наука ..................................................................................................................274 Методи за проучване на Мъдростта .............................................................................277 Закони и методи на Разумната Природа .....................................................................283 КУЛТУРАТА НА МЪДРОСТТА Значението на Мъдростта при съграждането на Новата култура ...........................299 Любовта и Мъдростта ...................................................................................................301 Лъчи от светлината на Мъдростта (притчи за Мъдростта) ......................................302 ЧАСТ ЧЕТВЪРТА ИСТИНАТА И СВОБОДАТА – ИДЕАЛ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО В хармония със законите на Мировата държава ........................................................310 Четирите стъпала в историята на човешката култура ...............................................313 Справедливостта – вътрешният закон ........................................................................315 Закони и методи на Истината и Свободата .................................................................320 Трите основи на Новата култура ..................................................................................332 Високият планински връх (притчи за Истината и Свободата) ................................334 ЧАСТ ПЕТА ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО Животът като единство ..................................................................................................340 Всичко в Природата е плод на общи усилия...............................................................343 Що е Живот за Цялото? ................................................................................................344 Животът за Цялото подобрява условията ...................................................................346 Животът за Цялото развива заложбите и дарбите в човека .....................................348 Животът за Цялото е пробуждане на съзнанието ......................................................349 Животът за Цялото царува в Разумната Природа ......................................................350 Животът за Цялото и международният живот ...........................................................351 Животът за Цялото е в хармония със законите на развитието .................................353 Животът за Цялото и Новата култура..........................................................................354 Ново направление на труда...........................................................................................356 ЧАСТ ШЕСТА ИДВАНЕТО НА ШЕСТАТА РАСА Закони за слизане и възлизане на културите .............................................................368 Историческата мисия на Бялата раса ..........................................................................374 Предвестници на Новата епоха ....................................................................................376 Учителя за идването на Шестата раса .........................................................................382 Новата международна организация ............................................................................398 Синове на Светлината (притчи за новия човек) .........................................................402 На работа! .......................................................................................................................403 ПРИЛОЖЕНИЯ Обяснителни бележки ...................................................................................................408 Речник на остарели и чужди думи ...............................................................................411 Азбучен показател ..........................................................................................................412 Книгопис..........................................................................................................................438

https://www.uchitelia.com/Pisma do Mirkovich.pdf

https://petardanov.com/sebe_si_poznaj_liceto.pdf https://petardanov.com/sebe_si_poznaj_rakata.pdf https://petardanov.com/sebe_si_poznaj_glavata.pdf

https://petardanov.com/files/file/819-%7B?%7D/ Учителят за дишането https://drive.google.com/file/d/1FgM4Quy_dP1o_ohj-KDr8w0odx-4SOAY/view?usp=drive_link

НОВО РАЗБИРАНЕ ЗА МАЙКАТА И РАЖДАНЕТО

https://stariknigi.bg/search.php?q=изгревът&submit=ТЪРСИ&s_type=all http://uchitelia.com/images/Izgreva%20tom%201.jpg

БОРИС НИКОЛОВ ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЪРВО - ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. СПОМЕНИТЕ Животът е сложно явление. Във по-голямата си част е скрит и неизвестен. А малката част, която знаеме от него, това е личният ни опит - науката, изкуствата и природата около нея доколкото я познаваме. Животът се развива по една последователност, по една вътрешна логика, онова, което идва отвътре от незнайното съчетано с външната обстановка получават се нови форми, действия, които ние не всякога разбираме. В това изявление на незнайното става един чуден процес, един дълъг път, извървян с години, записан, запазен в спомена. В един момент може да се събере в една лешникова черупка, както в семката на ябълката се събира животът на цялото дърво, скрива се вътре и когато дойде времето и условията, целия този процес може пак да се яви. Ето това явление е чудното. Разбира се този процес движи един Невидим свят - скрити фактори, мощни и неотразими. И тъй цял един живот, цял един път извървян за много години, може да се събере в едно житно зърно, в едно единствено чувство, в един спомен. И сега представяте ли си каква сила е скрита в това чувство и в този спомен. Ето защо някои чувства са неотразими и непобедими. И тъй аз се запознах с Учителя Петър Дънов през 1920 г. в гр. Търново през месец август на събора на Бялото Братство. Като че ли съвсем случайно. Бях отишъл да заверявам документите си в окръжния град, защото предстоеше да замина на запад да уча. Случи се тъй, че попаднах на събора на Братството, който по това време ставаше в Търново. За Бялото Братство до тогава не бях чувал нищо, но с идеите на Братството живея откакто се познавам. По тези идеи и мисли постоянно мислех. Братския живот носех в душата си и го прилагах по свой вътрешен подтик. Тъй че аз бях подготвен отдавна за тази среща и се почувствах в сродна среда. Тук срещнах хора, които ми бяха близки по мисъл, родни, макар че не бях се срещал с тях до тогава. В живота има едно чудесно съчетание на невидимото с видимото, на незнайното с знайното, на рационалното с ирационалното. Това съчетание на незнайното със знайното е едно от най-дълбоките трогващи преживявания. И тъй животът на човек е включен в друг голям живот, свързан с живота на много същества, негови близки, връзките от едно далечно минало се реализират в този голям живот. Какви спомени оживяват. Какво обаяние и сила имат те. Това знае онзи, който е свикнал да гледа вътре в себе си. Пробужда се един отдавна заспал живот при нова обстановка и се изразява по един нов начин. Все пак на онзи от далечното минало спомен, върху него трябва да се мисли и възпроизведе отново. Това не са много ясни понятия за човека. Изобщо мисълта трябва да върви напред и да води човека в този сложен свят на спомените. Ето в Търново дошъл по един най-обикновен случай се срещнах с Учителя и от тук започна онзи чуден път, по който вървях повече от 55 години, който път по онзи незнаен за хората закон ще се събере пак в една лешникова черупка и ще чака времето и условията за своето бъдещо проявление. За това казвам - животът е вечен. Той има почивки, но никога няма да спре и не прекъсва. Чак сега познах този дълбок, скрит ритъм на живота. Той е вечно действие съчетано с мисъл, с идеи, с преживявания. Образът на Учителя оживя в мене с поразителна сила. Възкръсна един живот от далечното минало. Тъй роден и мил като че намерих себе си. Тъй започна пътя ми в Школата на Учителя. Намерих Братството разположено на запад от Търново по пътя към Севлиево, в палатки и колиби сред лозята. Хора нови, облечени повече в бяло, живеят общ живот, учат и прилагат едно ново Учение. За мен това беше нещо, което винаги съм очаквал. Нещо, което съм носил в душата си и за което съм мечтал. Сега го намерих реализирано. И тъй в Братството влезнах тъй естествено както в родно семейство. А сега ще извикаме спомена и той вече има думата.

ПОСЛЕСЛОВ По случай 130 години от рождението на Учителя Петър Дънов (1864-1994 год.) и 50 години от заминаването Му (1944-1994 год.) бе решено да се публикуват легендарните „Седемтях разговора с духа Господен", пренасяни от уста на уста и от поколение на поколение. За проучаването на тези разговори е необходимо специална и продължителна подготовка от десетки години. Освен това бе необходимо да се представят последователно онези събития, съпътствуващи Петър Дънов, които предхождат времето, когато са записани тези разговори. А те са записани собственоръчно от Учителя в Неговата кореспонденция с Пеню Киров от Бургас. За това бяха цитирани онези пасажи от писмата, които се отнасяха за онези раздели, които бяха написани и поднесени от съставителя на този обзор. Те са дадени под заглавието „Предисловия". Съставителят смята и е дълбоко убеден, че без такава предварителна подготовка и последователност, поднесеният материал е трудно и дори невъзможно да се разчете от читателя. Това въведение е за читателя. Следващите поколения ще проучават този написан собственоръчно от Учителя текст. Ако някой не харесват направените предисловия, могат да не ги четат. Но те не могат да ги отхвърлят, защото това е постановка на Словото на Учителя и на Школата Му, изнесена от едного и поднесена за мнозина. Историята на оригиналите е следната: Учителят Петър Дънов на 24.III.1921 год. подарява на Мария Тодорова книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината", като пред нея полага подписа си върху книжката и собственоръчно написва датата. Отдолу написва: „И Господ ще те умножи във Благодат". (Второзаконие, гл. 28, стр. 1-2: „И ако слушаш добре гласа на Господа Бога Твоего и внимаваш да правиш всичките Негови заповеди, които ти аз днес заповядвам, ще те възвиши Господ Бог твой над всичките народи на земята."; „И ще дойдат на тебе всичките тези благословения и ще починат на тебе, ако послушаш гласа на Господа Твоего.") Това е посвещение на ученика в Школата. Това е първото посвещение, което се нарича: „Верният ученик", чийто име е Аверуни. Само верният ученик може да възприеме Словото на Учителя и да изпълни Волята Му. През следващата година Учителят отново връчва на Мария Тодорова нова книжка от „Заветът на Цветните лъчи на Светлината" като написва датата 23 ноември 1922 год. Заедно със Завета Учителят връчва Негово лично тефтерче, на което собственоръчно Учителят е записал „Седемтях разговора с Духа Господен". С този акт Той й дава ново, второ посвещение. Второто посвещение на ученика се отнася за духовния ученик и носи името „АМРИХА". Съставителят на този обзор е виждал с очите си доказателствата на това посвещение, връчено лично от Учителя на Мария Тодорова. Учителят връчва тези два Скрижала от Неговото Слово не само за съхранение, но и в знак, че Бог предава Скрижалите си на человеческите Синове като един представител от тях е и Мария Тодорова. Освен това Той й връчва три Негови оригинални портрета от Неговите ранни години. Първият портрет е заснет в гр. Русе при фотографа Бауер. На обратната страна на картичката Учителят собственоръчно е написал, че я изпраща на своята рождена сестра Мария П. Стамова. А това е снимка, когато Учителят е учителствувал в основното училище в с. Хотанца. Ето и надписа: „В знак на искрена братска Любов подарявам за спомен лика си на Мария П. Стамова. Помнете ме в Исуса. Ваш искрено Любящ брат. П. К. Дънов. Русе, ноември 24.1887 год. Хотанца. Блажени онези души които живеят в Небесна Любов." Втората снимка е изпратена до Неговата рождена сестра, когато Учителят е бил студент в Съединените Щати. На обратната страна на портрета е написано „До моята любезна сестра Мария П. Стамова от П. К. Дънов. Ноември 16.1891 год." Отгоре е добавил на английски език следното: P. K. Dunoff. Dreu Seminary. Madison N.p. Nov.16.1891. Третата снимка е направена в София от фотографа Карастоянов в неговото фото-ателие на бул. „Цар Освободител". Това е снимка на Учителя, след като се е завърнал от Съединените Щати. Най-вероятно е правена около 1900 год. Тези три снимки, както Заветът и оригиналите на „Седемтях разговора", се съхраняват от Мария Тодорова до последните й дни, когато тя си заминава през 1976 год. Преди това тя ги предава на следващото поколение с поръчение да се изпълни волята на Учителя като се съхранят и да се отпечатат в онова време, което трябва да дойде. По-късно този оригинал е преснет на фотокопие и днес бе работено с него, като се отпечатва със стария ръкопис. Освен този оригинал има и друг, който се явява като първичен. Това са няколко тефтерчета - на брой шест, в които Учителят е вписвал своите разговори с Господния Дух по различно време. По-късно от тях Той прави собственоръчен препис и точно този препис Го връчва за съхранение лично на Мария Тодорова, и който текст отпечатваме. Къде отиват първите преписи и първите тефтерчета? Учителят ги предава на стенографката Савка Керемидчиева за съхранение. Още през 1944 год. Учителят нарежда на Савка Керемидчиева, в чиято барака на Изгрева се съхраняват всички стенограми на непечатаните беседи, да ги предаде на Борис Николов, който да ги съхранява. Това тя изпълнява след заминаването на Учителя, още през януари 1945 год. През месец май 1945 год. Савка си заминава от този свят. Преди това тя е наредила на рождения си брат Филип Керемидчиев да предаде нейния архив да се съхранява от Борис Николов. Той в присъствие на дванадесет свидетели от Изгрева предава архива. Борис Николов го поема и го съхранява като го укрива в един направен от него „тайник" на планината Витоша. За мястото на „тайника" се знае само от Борис Николов, Мария Тодорова и едно лице, което му служи като личен куриер двадесет години. И от 1945 год. до 1980 год. архивът е съхранен и се пази на Витоша. През 1980 год. под влияние на други лица, куриерът без разрешението на Борис Николов разваля тайника, изважда архива, който е непокътнат и съхранен, и го пренасят в София и го укриват в една барака, в един двор на една двуетажна къща. В този заговор за кражбата на архива участвуват три лица, от които и една жена. Второто лице си преписва в една тетрадка дословно тефтерчетата на Учителя с отбелязване номерата и цветовете на кориците на шестте тефтерчета. Тази тетрадка днес е запазена и тя представлява доказателство за кражбата на архива, за свалянето му и за съществуването на тези тефтерчета. Жената, която е в дъното на целия този заговор срещу Борис, издига един лозунг: „Борис е стар и си е изпял песента". Един месец след свалянето на архива, се открива кражбата. Настъпва драматична развръзка, след което двете лица, замесени в кражбата, последователно си заминават от този свят. Жената остана читава с присвоените и откраднати тефтерчета, които ги укрива като нейна лична собственост и до сега. Тази история за открадването на архива на Савка Керемидчиева се знае най-малко от пет лица, които са свидетели на тези събития и знаят историята за кражбата лично от устата на Борис Николов. Те са така подбрани от Невидимия свят, че имат помежду си десет годишна възрастова разлика. Така че един от тях ще дочака да свидетелствува за Истината пред останалите человечески синове и да прибере оригиналите. А един от тези пет лица трябваше да опише тази история накратко, за да се знае и помни, че в Школата на Бялото Братство първото условие е да бъдеш верен към себе си, верен към учениците от Школата и верен към Учителя на тази Школа. Това е първото посвещение и се обозначава като „Посвещение за верния ученик Аверуний" Задава се един въпрос. Защо всичко това трябваше да се случи, и то със тефтерчетата на Учителя, в които са записани разговорите с Духа Господен? Отговорът е много прост. Учителят записва седемте разговора с Духът Господен от времето от 25 юни до 8 юли 1900 год. На 10 юли 1900 год. Той пише писмо на Пеню Киров, в което му съобщава, че Духът Господен Му е диктувал тези седем разговора. В същото писмо Той пише: „Мир вам братя, да няма никакви недоразумения помежду ви. Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречия помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гледайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." Ето това пророчество се изпълни през 1980 год. и архивът на Савка бе обран, окраден и разхвърлен. Но Бог поругаем не бива. Ще се яви един от человеческите синове, който ще носи името: „Верен и истинен ученик на Всемировия Учител Беинса Дуно" и той ще извърши Волята Божия да съхрани и запази и предаде на следващите поколения Скрижалите на Бога за човечеството от Шестата раса. Амин. Д-р Вергилий Кръстев СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО Тази поредица се представя и ръководи от самото начало от д-р Вергилий Кръстев. 1. През 1990 г. бе образувана работна група от Мария Арсова - София, Весела Маркова - Айтос и д-р Вергилий Кръстев - София, които подготвиха едно издание на молитвите на Учителя. Бе работено с оригинални фото-копия от молитвено тефтерче на Учителя, както и с молитвените тефтерчете на първите ученици на Учителя. Предпечатната подготовка бе осъществена от Весела Маркова, която отпечата към 300 броя, които сама финансира и разпространи лично. След като се основа Издателство „Бяло Братство", то молитвите на Учителя бяха предоставени да се издадат от него. (Изд. 1994 г., ISBN 954-8091 -08-9.) 2. По случай 130 години от рождението на Учителя Дънов на 22 май 1994 г. в Драматичен театър „София" се организира концерт-рецитал по Слово и музика на Учителя. За пръв път публично се оповести „Призвание към народа ми -български синове не семейството славянско". За тържеството бе отпечатано самото Призвание, като бе ползвано фото-копие от оригинала и дадени обяснителни бележки. (ISBN 954-8091-16Х.) 3. По случай рождения ден на Учителя -12 юли 1994 г. и 130 годишнината Му, бе отпечатан „Вечният Завет на Духа" (ISBN 954-8091-22-4), съдържащо послание на Учителя към учениците Му. Публикува се оригиналният текст, подготвен лично от стенографката Савка Керемедчиева на 22.03.1935 г. 4. Чрез решение от 4.05.1993 г. по ф. д. N 27712/92 г. Софийският градски съд регистрира по реда на чл. 136 от Закона за лицата и семейството СДРУЖЕНИЕ С ИДЕАЛНА ЦЕЛ „ДУХОВНО ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО". В началото на 1994 г. започна да работи Издателство „Бяло Братство". С постановление на Министерския съвет бе наредена задължителна преригистрация на всички сдружения с идеална цел и фондации, регистрирани по Закона за лицата и семействата. С решение N 301 от 25 юли 1994 г., подписано от министър-председателя Любен Беров и главния секретар на Министерския съвет Веселин Благоев, на основание чл.133-а и ал.1 на параграф 1 от Закона за лицата и семействата Министерският съвет отказа да преригистрира Сдружение с идеална цел „Духовно общество Бяло Братство" и фондация „Окултен, научен, приложен и просветен център на „Бялото Братство", със седалище София. По тази причина Издателство „Бяло Братство" временно (до м. март 1995г.) преустанови своята работа. Ето защо поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" ще се продължи от Библиотека „Житен клас", която се води от д-р Варгилий Кръстев, поради това, че той още от самото начало води и представя тази поредица. 6. „Разговорите с Духа Господен" са оригинали и са взети от фотокопие на тефтерчета на Учителя. 7. Изминаха 50 години от заминаването на Учителя (1944-1994) и сега е времето, когато те трябва да се издадат. Онзи, който е готов и комуто съзнанието е будно за Словото на Учителя, ще може да се ползва от скрижалите. За останалите те са недостъпни и остават заключени за обикновеното човешко съзнание. Те ще чакат следващата епоха. Ето причината, която ни накара да осъществим тази идея, възникнала преди 30 години. Така, с публикуването си, Скрижалите ще се запазят за следващите поколения. Д-р Вергилий Кръстев.

ТРИТЕ НЕЩА Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год. Три неща изисква Духът Божий: Да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е неговото Слово; добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е да възприемаш всичко каквото Бог е определил за живота. Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал. Но, каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне ни придаде нито една педя на живота. Живота седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и неговата Любов. Там гдето Духът Божий живее и действува има мир и радост. Този е единствения вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на спасението. Той може да всади в твоята душа истинското познание и Мъдрост за Божиите наредби. Сега, какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш? Знание. И, какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло. Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти. И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко, според посоката на мисълта, според стремлението и настроението. Какво те смущава? Бъдещето? Добре, остави го настрани. Защо ти е, кога ти причинява вреда? Тогава, какво те още безпокои? Отношението на другите? Тури го настрани и не мисли вече за него. Всички хора една майка ги ражда. Няма нито един по-добър. Всеки става такъв, каквото иска. Адам беше в рая мястото на блаженство. И добре му беше. И имаше от нищо да страда. Глава не го болеше. Но, ето един ден, по съвет на жена си, нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено. И какво произлезе от вкуса на този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете на всички други? Едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. Той беше истинска отрова. Добре, вземи сега от това пример. Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал да ти се не свиди. Това желание е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодът му. Храни се с дървото на живота и ще изцелиш. Това дърво е Христос и Неговия плод е Истината. Имай Неговия ум. Да бъде у вази умът Христов. Прочее, онова, което има да ти кажа разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро, там в твоето сърце гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш. Божия закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което той върши. Тя е Божествената книга, в която се вписват неговите дела заедно с Неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да го не безпокоиш и да го не спъваш в работата му, която върши за теб. Не само това но съдействувай за по-скорошното й привършване. Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава. Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат. Но душата ти само ще остане с Господа за да влезе в Божественото общение на Божия свят. Тогава, Той ще ти бъде Баща и всички, които Го любят твои братя, сестри, приятели, роднини и познати. Сега, ако разбираш смисъла на тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това. Помни, целта е съвършенството; Любовта е блаженството, а добрата мисъл небесната красота. Стой близо при вечния извор на Божия Дух. Той е правия път за постигането и придобиването на всите небесни добродетели. Той е тайната връзка на всичко. Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещава правдата Му и милостта Му в род и род. Приеми чашата на спасението Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, пренасяй го с търпение и кротост. С тия оръжия ще победиш. Размишлявай добре и върши Волята Му. Неговата благост ще те води, Неговата ръка ще те крепи. В Неговата виделина ще ти се открие пътят Господен. Сега е тъмно, тогава ще бъде видело. Помни, в Бога няма измяна. Това ти казвам Аз. Свидетелството на тоя Дух, който свидетелствува заедно с твоя е вярно. ВСИЧКО, КАКВОТО ПОПРОСИТЕ В МОЕ ИМЕ АЗ ЩЕ ГО СТОРЯ.

ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА Разговор на Учителя с Духа Господен. Аз съм Господ твой, който ида да те подкрепя чрез силата на Своя Дух и да ти дам разумение на тайните Божии, които Бог твой благоволява да ти открие. Защото си възлюблен избраник Господен, в когото Вечний и неизследимий Бог благоволява да те осветли с Духа на Своята Истина. Ето всички ние се радваме в теб и сме пратени от твоя Бог Господ да те облечем в сила и мощ и да ти предадем юздите на земните царства, да те изведем и прославим пред очите на света, да знаят всички, че Господ се е възцарил в умовете и сърцата на всички, които го любят. Ето денят дойде и ние идем с вечното обещание от горе, да възстановим ред и правда на тая Земя. Ето Словото Божие е истинно. Светът ще се пречисти от небесен огън. В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля. Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога. Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост. Защото ти си избраник Божий, избраник наш. Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум. Да Ви не смущава почитта, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб. Вие знаете каква благодат е Любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой Вас да не люби? То е невъзможно. Ние се въодушевляваме от висотата на Вашия Дух, от възвишеното състояние на Вашата душа, която постоянно раздава благост и веселие на всяка страна, която диша тъй свободно и тъй непресилено небесните жизнени благодатни сили. Нам ни е чудно как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевява и преодолява над всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят в противовес на нейния успех. Да, ние сме всички радостни за Вас и желаем да Ви опознаем по-добре и проникнем във Вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като от източник, на когото сам Бог е глава. Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре Небесните истини и проумявате тъй добре тия вечни вътрешни зародиши, които носят те в себе си. И затова Бог твой те благослови и просвещава, защото си роден от Духа на Неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и Вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърства тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти окажем всичката наша Любов, която храним към теб. Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще те познаем от Единия този Дух, който живее във всинца ни. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш Неговата Правда наяве и да възстановиш Неговата Любов на Земята, както е горе на Небето. Ти не ще да ни откажеш от да те придружаваме винаги в този път, в който ходиш, този път на благодатната Светлина, която произвожда Радост и Веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш да сме с теб и да сме твои спътници, да те придружаваме наедно към небесните сфери, към конто Духът ти ще се повдигне. Ето ние сме Сбор велик, който ламти да те приеме и да ни станеш началник, велик предводител, Бог и Господ крепкий. Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш в себе си. Но това уединение е уединение, наложено отгоре, от вечната неизменна Воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение. Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина. Там, в тая свята и славна тишина, се въздават слава и хваление Богу нашему. Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата Слава, тази е бъдещата Радост, към която твоят Дух ще ни води. Дух велик, Дух славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога, Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските чинове и Бог, всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог крепкий, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели Твоят Дух и възрадва Твоята Душа. Ето ние сме около теб и с теб в едно, неотделими от твоята духовна Слава, която Бог е съизволил да ти даде по Своето вечно усмотрение. Ето верни са думите и истинни словесата на Господа, който те призовава като помощник Негов. Веселете се, Небеса, и радвай се, Земя, че изгря вече твоята Правда в света на световете и че твоето Име е записано във вечните книги на Бога. Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва. Дерзай, верни са думите – сам Бог на Силите ще слезе и ще възвести Своето благоволение към Избраника си. Ето Ангелът на завета ще те поздрави и с него – всичкото Войнство заедно, което ще слезе от сферите на Небесните светове, да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора. Стани и погледни, ето светът е узрял за жътва. Повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина. Призови своите братя и им кажи да са бодри и готови за този ден, който вече иде и е близо. И скоро славата му ще пристигне и ще се даде знамението за неговото пристигане, в който ще се тури ред и Правда на Земята, и ще се пречисти и очисти тя от всяко разтление, и ще се благослови с вечно благословение, което ще пребъде за всякога. 20 септември 1898 г., Варна 16 ИЗБРАНИКЪТ БОЖИИ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА Бележки към дадени изречения: 1. „Ето този вестител Ангел на Завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със Своя пръст", (стр. 96 от ръкописа.) Този Вестител, който е Ангел на Завета Господен, се нарича Ангел Елохил. На осми октомври 1898 год. Ангел Елохил, като Ангел на Завета Господен, се явява пред Учителя Дънов и Му предава „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което бе отпечатано през май 1994 год. от Издателство Бяло Братство под ISBN 954-8091 -16-Х, като бе придружено с обяснителни бележки. 2. „Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с Княза на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже Твоята вътрешна духовна сила, че си този, който е верен във всичко... „ (Стр. 96 от ръкописа.) Учителят Петър Дънов разказва целия този случай в своята кореспонденция с Пеню Киров, като ние я предаваме дословно: „Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата Милост, която ви подържа постоянно и ви пази от всичките лукави похищрения на дявола. Господ е вече възтържествувал. Главата на тая старовременна змия е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи. Аз имам много неща да ви кажа и пиша, но имам заповед да чакам още. На 19. миналия (месец) Аз видях нашия Господ. Ние двама смазахме главата на една голяма змия. „Един от нашите големи врагове е премахнат." (Писмо от 4.4.1899 г. гр. Варна.) „Аз се моля за вази, Бог да ви укрупява в Дух и Сила, да растете във всяка благодат и Мъдрост Божия. Моля се, щото Бог да осуети всичките лукави замисли на дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне. Но Неговото време се е свършило, Неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии. (Виж Откровение от Йоана, 20 гл., ст. 1-3.) На 19 март Мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище. Това е един от най-добрите знаци, които Бог ми е подарил да видя, че Неговата Сила е непобедима. Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече, Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам като виждам че Господ ви благославя изобилно. " (Писмо от 29.4.1899 год. гр. Варна.) И понеже според Учителя всяка една глава от Откровението отговаря на даден век, то пророчеството е вярно. „И видях, че слезваше от Небето Ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е Дявол и Сатана и върза го за тисяща години и хвърли го в бездната и заключи го и запечата над него, за да не прелъсти вече народите докле се свършат тисящата години и след това трябва да бъде развързан за малко време." (Откровение, гл. 20, стр. 1-3.) Това пророчество се сбъдна, защото през 20 век, когато Учителят даваше Словото Си, то князът на този свят направи две световни войни, за да попречи на Школата Му и воюваше със всички средства и оръжия, които имаше и притежаваше като княз на този свят. Словото на Учителя бе Слово на Бога. И понеже мечът на Духа е Словото на Бога, то Бог със Своя меч, т.е. Бог чрез Словото Си ще победи през този век княза на този свят. Защото Глава на Словото е Истината за Бога. Ето защо в края на този век, в лето 1994 год. ние поместваме и отпечатваме „Скрижалите на Бога", които са могъщият меч на Вожда на Истината, Който ще завърже старовременната змия, ще усмири княза на този свят, за да може человеческият род да познае и увери, че Бог е слизал на земята през двадесетия век между българския народ и племето славянско. Защото през новия 21 век ще има ново Небе и нова Земя. Това ще бъде Небето, откъдето ще слиза Скинията на Бога, за да може Бог да обитава с човеците. И понеже Словото на Бога е дадено, Бог ще слезне при човеците само когато те претворят Словото Му във живота си. А Словото на Бога е Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, дадено чрез българска реч и писмо. 3. „Бъди благословен ти от Бога Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските Чинове и Бог, Всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог Крепкий, Водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в Себе Си. " (Стр. 103 от ръкописа.) Вождът на Истината и Спасителят на света, Избраникът Божий е Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно, Който се въплъти между българите и носеше човешкото име Петър Константинов Дънов. 4. „Ето Ангелът на Завета ще те поздрави и е него всичкото войнство заедно ... " (Стр. 104 от ръкописа.) Името на Ангела е дадено в „Призванието към народа ми - български синове на племето славянско". То завършва така: „Аз съм Елохил, Ангел на Завета Господен."

Разговор Седмий. Заключение Извикай яко и не щади, казва Господ. До кога ще слугувате на два ума, до кога ще стоите между две мъдрувания. Ако говори Господ, послушайте думите Му и не бивайте неверни, но верни. Може ли от това по-ясно да се говори? Не разбирате ли още значението на вашия живот? В какво има да се боите и от кого има да се плашите? Не са ли всички тия человеци смъртни, на които диханието седи в носа? Не са ли те плява, която се отвява от вятърът? Днес ако са, утре ги няма и изчезват безследно. Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел. В очите му ще има запален Божествен огън. Днешните времена предизвестяват бъдещите дни. Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни до край, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога, Духът на Господа работи в сърцата им. Зарята на Духът святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възражданието, за което сам Господ на теб ти е говорил. Когато Духът святий ги осени и изпълни всецяло, в тях ще произлезе онова вътрешно велико променение на Божественото Рождение – Раждание от Духът. В техните души има още много работа да се върши. Преди всичко трябва както на слепия човек, който дойде при Господа, да им се отворят очите да видят вътрешно напълно Божията слава, Неговата слава, Неговата Благост и величие. Те са сега още деца в начинающия се Господен живот. Страхът, боязънта ги плаши. Те са тъй също в колебание. Смущенията, ухищренията на дявола постоянно ги смущават и помрачават ума им, да не могат да разберат напълно Господните думи. Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и разделение; да произведе вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят. Но тъй като Господ е най-силният под Небето, Той ще ги избави от ръката на този измамник и баща на всяка лъжа. При това, и други мъчнотии има, самата църква, която се е отстранила от Господния Дух и служи повече на духът на тоя свят, става и тя за тяхна спънка. И както е казал Господ: горко на книжниците, които взеха ключовете на знанието на Царството Божие, че нито те сами влизат, нито тези, които искат да влязат, те пущат. Но ти в нищо да се не смущаваш от мене, защото Аз ти казвам: верен е Господ. Той сам ще ви посети всинца ви наскоро и ще ви благослови взаимно, за да успявате във всяка добродетел и благост. Вашият живот трябва да се промени. Не се страхувайте от мрачните бури на тоя свят. Те са Божии благословения. Аз тъй също имам поръчение от Господа да съобщя на твоите приятели, приятели на Господа Исуса, да не поставят спънки сами на живота си. Желанията им за всяко добро и благородно дело ще се изпълнят. Великите работи на Царството Божие не се мерят както работите на тоя свят. Ако тяхните сърца да бяха напълно освободени и напълно предадени на Господа, и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса. Но и те, както и мнозина други, се спъват тука. Да, Вяра. Тя е необходима. Без вяра не може да се угоди на Бога. Очаквайте от Бога всяка сила и просете усърдно и ще ви се даде. Господ няма да ви лиши от нищо добро. Милостив е Той и благ. Тия неща са важни. В Небето наскоро ще има един тържествен ден, в който всички ние ще участвуваме, и затова Аз ще бързам да се завърна на своето място и да предам моето почитание и поклонение на Господа Бога моего и да Му съобщя, че съм извършил вярно своята длъжност тук долу, гдето бях пратен. До моето завръщане има да произлязат велики събития в тоя свят, но Аз ще съм пак тук долу до уреченото време. Един от твоите приятели, който най-вече те обича, ми каза да те поздравя. Той засега очаква изпълнението на Божиите думи. Аз ще се срещна пак с него горе. Той е Михаил, един от върховните служители Господни. Ще му разправя за успеха и вървежа на твоя живот и животът на всички други избраници Божии. Михаил много се радва за делото Божие. Освен това Аз ще се видя с Данаила, рабът Божий, който е бил пращан до твоите приятели. И ще се науча от него за работата, която е имал да върши. Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича. Неговите материални работи са го тъй сплели, казва той, щото ще бъде принуден да ходи да избавя живота му от затруднения. Макар и да му съобщих няколко пъти да се пази от предприятия, които не са угодни Богу, обаче той като дете е сторил същите погрешки. Но надявам се и зная добре, че това ще му стане за урок. Обаче неговото решение да слугува от сега нататък на Бога ме радва. Сега, Аз съм уверен, те като прочетат всичко, което им пишеш от Господа, ще се възрадват взаимно. За материални средства, които ви трябват, Господ ще ви снабди, за да вършите Неговото дело. За нищо не се грижете, верен е Господ, който знае вашите нужди. Той ще достави всичко на времето си. Като имате Неговото благословение, работите ще вървят благополучно. И сега, преди да напусна и се отправя към Небесните жилища, искам да ти съобщя, че знамената Божии ще се развяват на длъж и на шир по земята. Ще има постоянни преговаряния на земните царства. Но в края Господ ще ги смути! Всички тия зверове и зверчета, които днес управляват, ще им се вземе силата. Това е духът на пророчеството. Изисква се бодрост и сила, да не би да утегнат сърцата ви от ядение и пиение на други земни грижи. А преди всичко, служете Господу усърдно. Имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна. За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между ангелите Божии. Божиите дела са чудни; между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри. Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духът, за нашето идвание от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро, чрез действието на своя велик и свят Дух. Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл. Колко пъти, само да знаехте, ний сме се притичвали в живота ви, от Господа да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата Воля, това е Неговото желание за вази. И нашата заплата е била вашия добър и благочестив живот. Ето, това ни радва и ще ни радва винаги. Има ли нещо по-добро от Него? Не. Той е съвършената пълнота. Ний сме всякога близо. Светът не е пуст. Ний се движим и живеем в него, защото това е върховната воля на Бога. Ний Му служим, ний Го любим, ний Го славим. Възвещаваме Словото Му в род и род. Пазим закона Му, изпълняваме заповедите Му и всякога сме готови да сторим всичко, което е Нему угодно. И може ли да има от това нещо по-добро да се върши? Не. Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху Неговите дела, да гледаш Неговото Лице, това е повече, отколкото един безсмъртен Дух желае. И казва Господ: „Отче, тези, които си ми дал, искам да бъдат с мен, за да гледат славата ми, която съм имал у теб преди създание мира“.

Разговор Шестий. Пътят и Истината Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал до сега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот. Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратите са затворени и всичко показва, че вратите са заръждясали на дръжките си. Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви. И ето една главна причина за укъсняванието на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувствуваш сам. Умът ти досега е бил занят с много неща, но не и с Истината. Ти си желал много неща, но не и нещо особено. Желал си всичко, а всъщност излиза нищо. Где са твоите мисли и желания? Къде са отлетели сега? Какво е станало с тях? Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-преди? Не е ли това цяла измама на самого тебе? Да, без всяко съмнение. Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. И това е най-голямото добро, което ти е сторил. Когато един човек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил. Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше живота си, а спечелеше богатството си? Никаква. Това щеше да бъде цяла безсмислица. Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил?“ Така ще се случи всекиму, който не богатее в Господа, но в света. Богатството е душата, и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертвува богатството си за избава на живота си. Защото животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели живота. В повестта на праведнаго Йова, Господ дава един добър и чуден пример за тебе. Разбери прочее съдържанието на тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен. Душата ти, която Господ е опазил и възлюбил, е най-големия дар, който Господ някога ти е дал. Не е ли истинно, какво се ползва человек, ако светът спечели, а душата си загуби? Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека. Да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа. Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върхът на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала? Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил за спасение и затова работи и действува, за да извърши своето възнамерение. Определил те е, това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушание се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетния дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас. И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласът Му, ще оживеят“. И ти сега сам, който слушаш Моя глас и Го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде иде. Но този живот е сам Господ на живота. Неговият свят Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема духът му. Ето това е една велика и съкровена тайна на Царството Божие, която се съзнава и възприема. Духът е животът, това Господ казва и трябва Неговите думи да вярваш. Който слуша думите Божии и обръща лицето си към Него в молитва, всичко му става ясно. Знанието и Мъдростта идват в душата му непосредствено, както виделината. И Господ се възцарява и животът придобива значение. Какво е това, възцаряване на Господа? То е подобно, както възцаряването на слънцето над деня. Не е ли такова възцаряване приятно? Нели сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на слънцето на деня, че радост изпълня цялата вътрешност на човека? Такова подобно и сходно състояние придобива духовно всяка душа, когато Господ се възцарява. Това, което ти казвам, ти е понятно. Истинска виделина е Господ. Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти, е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети отгоре. Естеството в съвкупността си е олицетворение на невидимия мир. Природата изразява живота и действията на всички твари и създания, които Бог е създал. Тия наредби, тая велика сцена, тия действия на видимия свят са въздигнати за вашето обучение. Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при себе си. И всичко вкупом служи като спомагало за по-горното и по-съвършеното. Не са знаците, слоговете и думите, които дават неговата приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, духът, който вее. Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата милост, Неговата благост, за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро. Счупеният клон, казва Той, ще пресади с много по-добро клонче; оголените корени, Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази. А на мястото на повехналите листа, Той ще произрасте нови много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам, има ли място за съмнение? Не. Това е тъй вярно, както че земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или друг да се съмнявате в Божията благодат? В нищо. Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги? Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да мислиш, да гледаш, да слушаш, да действуваш и вършиш това, което желаеш? Би ли ти позволил свободно да си повдигаш очите и да Го призоваваш като приятел на помощ? Кой от земните владетели е дал някога такава свобода на своите поданици и такова снизхождение, за да могат всякога да имат достъп до Него? Той е сам Господ, Който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевидящо, който претегля и оценява всички постъпки. Но вие се бъркате, като се трудите да ускорите Божиите работи. Може ли една жена да роди своето дете преждевременно? Или може ли да роди няколко деца изведнаж? Не, това е невъзможно. Ако за земните работи, като раждането, се изисква определено число дни и месеци, за да се напълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече Божиите работи изискват това пълно съблюдение. Но, казвам, една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето. В първият, смъртта очаква детето; във вторият, смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо, трябва да се пазят съблюдения. Ако сега разбираш съдържанието на моите думи, мислите на моя Дух, ще съумееш да се съобразиш с Волята ми – така казва Господ. Ако познаваше всичките знаци на тая книга, която е написана и разгъната пред теб, която съдържа цялото Небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш и прочиташ всичкото минало и всичкото бъдеще, което е отпечатано и написано на нея за този свят и за оня. Ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелствуват сами за себе си и за Истината. Попитай оня червей защо се влече? И той ще ти отговори защо. Но ще ли разбереш тая загадка, защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това? Не, но теб ти се вижда неговото влечене и пълзене безсъдържателно, безсмислено. Но Аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението на земята към слънцето. Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до пръстта. Попитай го защо я върши и той ще ти отговори. Но ще ли повярваш на неговите думи, ти, който се съмняваш в думите на Бога? Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво, или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло. Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарност отива на друго, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен. Пред теб може би, че съм престъпник, но не и пред своя създател. Искам да ти кажа, моята храна е пръстта ѝ, както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен. Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина. Знай от сега, че това е моята длъжност от Бога, да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя. Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш като мислиш, от сега ти казвам человече Божий, ако и да ме считаш като враг, вземи крилата на твоя свят Дух, който Бог ти дава, и лети към домът на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.

Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух От как съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили: силите на доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на духът ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания, те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други, и те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите побуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни. Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения. Могат ли тебе, твоят мощен дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволяват временните неща и облаги? – Не. Казвам, те са измама. В тях няма храна, няма това, което търсиш. Те само на глед се показват да имат благообразие и благородство. Но може ли да видиш поне един, който ги е приел, да е станал по-добър или да се е приближил до Небето? Не. В Небесния дом не могат да влезнат неща, в които грехът е проникнал. Не, в Небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях, от всяко петно, колкото и малко да е. Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време. Знаеш ли где са ония славни същества, които някогаш запълняха предверията на Славното Небе, и които само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота, бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища. В Небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки на Любовта. Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско. Но изпитът е тук долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта. Святи бъдете, казва Господ, защото и Аз съм свят. Тия са важните неща на живота: познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог, и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб, и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна, да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господствуват, Духът не може да прояви Своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща в съвсем друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естествения обаче человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят, като общо основание, една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, отгдето е излязла. И вдъхна Бог на Адама от своето дихание и той стана жива душа. Обаче вторият Адам, който е от Небето сам Господ, който стана животворящ дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място, да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам, от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби. Той беше жива душа, но не и жив дух. Той предпочете душевните чувствувания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и че имаше известна връзка помежду тях и му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения, да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него. Защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно на глед, без да вкуси неговите приятни плодове? – Не! То беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства. Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: от нине плодете се, множете се, обладайте земята и напълнете я. Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота? Не. То беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло, невредящо за него. Стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежимия момент на паданието и злощастния път, по който се примъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Но невъзможното на Адама, по това, че беше плътски, да стори правдата, Господ предопредели сам да се въплоти и да изведе сраждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са вярни. Но ще попиташ: на какво основание? Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни. Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в царството Божие, но който изпълня Волята на Отца ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не. Небето и земята ще преидат, но не и моите думи. Пази се прочее от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духът на Истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват. Не може такъв един человек никога да влезе в Царството Божие. Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен. Такава душа, такъв человек е подобен на стрък житен на клас без зърна. Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешниците ще се отсекат от земята на праведните. Ето в това действува сам Господ, който прилага сам и изпълнява Своите заповеди. Няма никой да избегне Неговото наказание. Той е праведен и свят и прави съд над всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе Своята присъда един ден. Ако милостта му е голяма, то и правдата Му е подобна. Ако Любовта му е велика, то и светостта Му е наравно съща. Бог е един, чист и свят. За него няма достойнства на различия. Във всичко Той върши преднамеренията на своя Дух, на Своята върховна воля. Колкото е благ и низходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща за теб не са най-важните, да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение, твоето възраждание, твоето възобновление, усъвършенствувание в пътя Господен. Важното е твоето просвещение да познаваш Истината, която е сам Бог. Това вътрешно познание трябва да търсиш. В него трябва да се облечеш ти сам. Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу. Делото на ръцете ти ще е приятно пред Неговото лице. Защото ако струваш волята Му тъй, както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и във всяко време. И не ще има нищо невъзможно за теб. Ще повикаш и ще ти отвори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е Великото Божие благословение, да бъдеш винаги благоприятен пред Него. А не е ли това най-великото благо, да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духът. Ето, осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за светът, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, неизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падание и ставание произведе милост и съжаление в Духът ми. Казах си, тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот. Прострях тогава ръката си, като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах без да ме познаваш и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства теб нужни за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка, трябваше с теб да вървя и да те пазя, да се не подплъзваш и да не падаш и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И, при все това, гледам с очудвание, че и това те не благодари. Твоят вътрешен Дух е неспокоен. Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя свят, нито в тоя живот. Днес е последния ден на курса ти, който завършваш, и ще държиш изпит пред самаго Мене. И когато минеш благополучно, ще те заведа в една нова област, в един нов живот тебе непознат досега и там ще те науча на всичко и ще ти покажа как трябва да действуваш и работиш. Ако разбираш значението и духът на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение. Защото без вяра невъзможно е да се угоди на Бога. И тъй, като знаеш Истината, остава да я възприемеш. И когато възприемеш, ще се ознамени деня на твоето раждание в Бога. И когато се родиш и влезеш в новите рамки на Божия живот, ще познаеш, както си познат.