Jump to content

Hristo Vatev

Усърден работник
  • Мнения

    8841
  • Регистрация

  • Последно посещение

  • Печеливши дни

    449

Всичко публикувано от Hristo Vatev

  1. 57. РЕБУС. ХРОНИКА (бр. 20, 17.VІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 20, 17.VІ.1924 г., София, стр. 2) РЕБУС Извлечение от „Дневник”, брой 4083 от 29 юни 1923 година. Интервюто на генерал Лазаров: - Аз. Аз бях главатар и душа на съзаклятието, най-напред само с двама приятели, а после се присъединиха само запасните офицери и цивилни. Никога не сме били повече от триста души. Действующите офицери не влизаха в съзаклятието, но ние бяхме убедени, че можем да разчитаме на тяхното съдействие и на това на редовните войски. Изявление от интервюто на министър Вълков – „Свободна реч”, брой 93 от 9 юни 1924 година: „Често в печата, в някои събрания се изтъква, че при акта на 9 юни 1923 г. армията е била едно оръдие в ръцете на някои партии, съсловия, професори, генерали и пр. Това е една нелепост. Армията до 9 юни се готви и под мое началство действува на тази дата съвършено самостоятелно, не подбуждана от никакви външни влияния и поведе зад себе си и правителство, и запасно войнство, и всичкото патриотично гражданство и селячество. Тя действува в името на своето назначение, за запазване законите и реда в страната, за което е давала клетва. Актът на 9-й юни м. г. следователно е акт напълно конституционен, понеже армията го извърши по повеленията на законите в страната.” Редакцията ще даде премия - мястото на тоя, който не казва истината - на всеки читател, който от горните цитати може да разбере и разгадае кой от двамата генерали не казва истината. ХРОНИКА Отпразнуването на 9-ий юни не стана с оня първоначален блясък и трясък, който се проектираше. И много хубаво. Всеки истински българин трябва да скърби, че работите в България стигат дотам, че да се празнува отърваванието на България от българи!... Политическите нрави в нас са загрубели. Самите хора, настървени от войните, изкарват като последен довод на своите схващания юмрука, нагайката, цепеницата, картечницата. Срамно е това. В 20-ия век да се разрешават въпросите по такъв варварски начин.
  2. 56. ДА БЯХ ПРЕЗИДЕНТ МИНИСТЪР (бр. 20, 17.VІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 20, 17.VI.1924 г., София, стр. 2) Разбира се, Господ на бодлива крава рога не дава, но казвам например де, ако бях на мястото на господин професор Цанков, бих дал други изявления, които смятам, че биха били по-близки до правдата. Наистина всеки вижда според мястото, на което седи, но все пак... - Кой докара 9-и юни, г-н министре? - Цепеницата на Стамболийски, стриганите бради, кражбите на малки и големи величия, произволите като система, въведени в името за спасяване отечеството, самозабравата на президента, който казваше, че „всеки опит да се смъкне правителството ще бъде смазан.” - Кой го направи? - Точно не зная. Господин Лазаров казва, че той с 300 души, колега Вълков - че той с армията, която се убедила, че правителството не е добро - и го смъкнала. Кой казва истината - не зная, па и тъмно беше, та не видях. - Ами ако и сега армията нещо вземе да се убеждава... - Моля, моля - внимавайте, че има Закон за защита на държавата, искате да събаряте устоите й... - Извинете, г-н министре, гдето любопитствам. Знаете, нали съм вестникар... - Сега, ако мога да попитам, разбира се, без докачение, какви добрини донесе новото правителство на България? - Чудни въпроси задавате вий - ами че не виждате ли, че откак дойдохме ний на власт, всичко се разрасте, на големе... Гледайте, реките придодоха, завлякоха даже това, което беше по бреговете им. Бюджетът по-голям: от 4 стана 6 милиарда, дневните от 250 станаха 400, данъците наголемяха, цената на хляба и всички неща наголемяха, сиреч, разбирате, под благотворното влияние на великата обществена сила - Сговора, всичко расте. - Да, да, разбирам, г-н министре - ами нещо за жилищната криза? - Хубава работа, че вий спали ли сте досега? Тя е разрешена най-рационално: пратихме около 30 000 в други селения, гдето няма скърби и радости, няма жилищни комисии, без свободен наем - сиреч идеално положение. А за останалите ще им турим по едно увеличение 8 ÷ 10 пъти, не е голяма работа - ако не са доволни - при Свети Петър има достатъчно апартаменти, разбирате? - Разбирам, как да не разбирам, г-н министре. Ами обичате ли да ми кажете нещо за бъдещите си намерения? Нещо за комунистите, за земледелците. - За комунистите ли? Че има ли комунисти? В България няма никакви комунисти. Ще турим сега и с един закон и земледелците вън от закона, няма да остане ни един земледелец. После ще турим и всичките останали партии с един указ вън от закона - и да видиш тогава как се управлява. Четиридесет години ще управляваме, хубаво да знаеш! Няма ни комунисти, ни земледелци да ядат цървулите, а и как ще ги има, когато със закон са забранени вече в България? - Работата е наред. Тогава на всеки депутат ще турим дневни по 10 000 лв., ще гласуваме..., но това впрочем засега е тайна - стига ви толкова. - Ами не мислите, че някога този Закон за защита на държавата ще се прилага и по отношение на вас? - Вятър - освен нас няма никой годен да управлява държавата, а няма ли нас - няма да има и държава - не го ли разбра още? - А народът как мисли по тези въпроси? - Народът ли? Какъв Народ? Ако е службогонският софийски, той мисли като мене, а за другия аз си имам „Трите Зезета” - и десетина картечници - ако им стиска, да заповядат. Хиксов Самозаинтересувал се
  3. 55. ТЪЙ - ДА СЕ РАЗБЕРЕМ! (бр. 20, 17.VІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 20, 17.VІ.1924 г., София, стр. 1} Политическите водачи веднъж след 9-й юни побързаха за всеки случай да си умият ръцете: 9-й юни е дело на армията - заяви министър-председателят още тогава, потвърди го после и генерал Вълков. Твърди го и понастоящем в изявленията от 8 т. м. в „Свободна реч”, макар че с подобни изявления без малко що не докара на времето си намеса на външни сили във вътрешните ни работи. Но в същия брой има и други изявления, те са на Н. Рачев, Той дословно казва (бр. от 8 т. м. „Свободна реч”): „Отговорността, която армията и група граждани поеха преди 9 юни върху себе си, се прехвърля оттогава насам всецяло (к. м.) върху политическите водачи на народа ни.” Ето един скромен човек, нещо повече бих рекъл - благоразумен человек. Наистина има похвали, които понякога струват скъпо и заслуги, които никой не иска да си припише, особено като стане по-топличко. Бихме искали да чуем и мнението на господа политиците, върху които тъй охотно им прехвърлят всецяло отговорностите, защото тях ги знаем като порода от Пилатовците, които много лесно си мият ръцете. Т. Пазарджик Националист
  4. 54. НАРОДНИ ТЪРЖЕСТВА (бр. 19, 10.VI.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 19, 10.VI.1924 г., София, стр. 2) Празникът на светите братя Кирила и Методий и тази година се отпразнува. Едно е за забелязване: че като нивга досега някои от министрите са вървели пред „народа” и са предвождали пред двореца да поздравят Н. В. Царя. Досега подобно нещо не е ставало. Но тази година то стана по две причини: да уверят Царя, че са му признателни и верни негови министри и второ, че народът е с тях. Нито едното е вярно, нито другото. Изборите показаха, че народът не е с тях, а софийският „народ”, той и по-шумни овации правеше някога на Стамболова, Радославова, Стамболийски. Колкото за верността към държавния глава, тя е дотолкова, доколкото той е силен и полезен тям. През 1908 година на бившия цар Фердинанд в Търново се пееха хвалебни песни. През 1918 година на цар Фердинанд се поднесе орден първа степен с брилянта и диаманти, и адрес от вярната му армия и признателния му народ, и пееха хвалебни песни: Аз знам една лира в Охрид сини... Не се мина една година, същите тези, които му поднесоха ордена и кълняха и биеха в гърди, че са му верни, взеха да го ругаят и се бият в гърди и да се карат дали Ляпчев, Стамболийски, Райко Даскалов, Такев и др. са го изгонили. Разгърнете вестниците през 1919 година, и ще се уверите в искреността и двуличието на царските чиновници. Каква ирония? Миналата година някои от днешните сговористи заплашваха царя, че ще обявят република и пр., пр. Тази година министър Цанков поднесе на Царя два празни балона: 24 май и 9 юний. Какви ли подаръци ще поднесе на Царя догодина министър Цанков, продиктувани от съдбата? Едно е жалко - че партизанщината не остави ни черкова, празници народни, без да ги опартизани и послужи за партизански цели. Андро
  5. 53. НАЙ-ПОСЛЕ РАЗБРАХА (бр. 19, 10.VІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 19, 10.VІ.1924 г., София, стр. 1) Над гърба на пострадалите много са се учили, живеяли и живеят за тяхната сметка. След като бяхме лъгани от Радославовото правителство, подигравани от Данев, Ляпчев, Турлаков, П. Янев, моите добри другари не можаха да разберат, че желязото се чука, дорде е горещо. Цяла година измина откак правителството на „реда” и „законността” не се сети за нас. Цяла година управителните тела на дружества на пострадалите от войните се тъкмяха като млади булки и не се решаваха да предприемат една смела борба за извоюване сносен живот за пострадалите от войните. Те се задоволиха да направят едно-две изложения пред парламента, един събор да свикат от цяла България, нещастни инвалиди, вдовици и сираци. Събор, на който много сълзи се проляха за героите, много хубави думи казаха и речи безброй, но полза никаква, освен тази, че всеки дошел на събора похарчи толкова, колкото му се падаха за една година, ако бяха ни изпълнили желанието. В този събор липсваше енергичният тон и дела, по- право, той приличаше на една просия, унизителна просия. Героите, тези които не са искали милост дори когато смъртта е била ясно над главите им, сега на събора те плачеха. „Милост искаме” - се чуваше от устата на ораторите. Чудно, нали? Героите, титаните искаха милост, защото загиваха. Още тогава имаше доста инвалиди, които порицаха този път на водене съюзите и им ясно казаха: че не ще се успее и изпуснахте момента, неплачене, не просия, а смели акции им се каза. Нека паднем убити от собствените си бойни началници и другари, но не просия унизителна, просия е позорна за нас, пострадалите от войните. Тогава ни се отговори, че било обещано от министрите, че ще ни удовлетворят. Каза им се не веднъж, нам се обещава пред вратата на Народното събрание. Не вярвайте! Нямаше кой да слуша. Мили бяха кожите на едни, други партийните им устави не позволяваха, но акцията пропадна, а тя коства стотици хиляди левове. Днес се сетиха управителните тела, най-после издадоха позив и канят инвалиди, вдовици, сираци, майки и бащи на убити братя, да се готвят за смела борба. Позивът е доста енергичен и обширен. Моите добри другари като че ли са забравили, че всяка придобивка е печелена под ударите на стражарските камшици и съдене по съдилища, затворите, по участъци. Най-после се сетиха, че не ще се сетят сами управниците да ни създадат сносен живот, та затова трябва с останалата половина от телата си да сложим, ако стане нужда, да създадем сами на себе си сносен живот. По-добре горда смърт, нежели хленчене, плачене днес пред тия „силни”, които утре са натикани в затворите като най-големите престъпници, утре пред други „силни”, които ги очаква същата участ - занданите. Не се оставайте да гаснете пред мизерия един по един. Другари, хвърлете поглед на миналите борби и вижте, че всяка придобивка е печелена след като са се увивали камшиците на стражарите около вратовете ни и прикладите им доразбивали гърдите ни. Вземете поука от миналото и утре; ако стане нужда, водете борба смела, без хленчене, както нявга на фронта, когато защищаваме чуждите банки, които нехаят днес за нас. А. Лулчев
  6. 52. ПРЕДИ И СЕГА (бр. 18, 27.V.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 18, 27.V.1924 г., София, стр. 2) Българският народ е вървял винаги подир онези политически водачи, които са му обещавали най-много и показвали най-красиви програми в опозиция. Така бе преди, така е и сега. Но както преди, така и сега, когато опозицията се качи на властниците на мястото и взеха да управляват, свиха се опозиционните знамена и се скриха за по-славни дни, т. е. когато дойдат пак в опозиция. Да не ни обвиняват в голословие и фразьорство, ние ще изложим фактите, без да имаме право да съдим, а читателите сами да си теглят заключението. * Преди опозицията въставаше против насилието над журналистите и правиха запитвания в парламента. Сега същите тези хора на власт днес не само бият журналисти, интернират, но и вестници спират - все в името на конституцията. Кога ни говорихте истината? - довчерашни опозиционери - днешни управници? Преди плачеха, че им рязаха брадите на Долни Дъбник и в цяла Европа проглушиха, че се погази конституцията и че няма свободи. Сега - същите тези големи защитници на свободата през юни и септември , избиха хиляди български граждани.* Кога свикахте Велико Народно събрание, та изменихте конституцията. „Демократически сговор” от 3 май т. г. под заглавие: „На тези, които забравят”, обвиняват предшествениците, че разпилявали големи суми по командировки из чужбина. Тръбяха преди, че българската пара се пръска немилостиво по командировки из чужбина. Сега току-що дойдоха вчерашните защитници на държавната пара, пратиха Калфов, Буров, Ляпчев, Каравелова, Григор Василев и много други в чужбина. Вий, господа управници, от Марс ли вземате пари - та платихте командировките? Или имате два метра за мерене. * Преди плачеха за нас, пострадалите, кога Стамболийски с две тенекии газ разрешаваше инвалидния въпрос. Сега разрушиха онова, що ни направиха „предателите на България”. Тия предатели между многото грижи имаха и тази, че ни отпуснаха кредит за строеж на жилища. Сега. Днешните властници ни дума не става да ни дадат останалите кредити, които имаме да взимаме. Няма пари, казват. – А отгде взехте да раздавате милиони на другите, които нявга ви услужваха? * Преди. Днешните управници се възмущаваха, че с държавните автомобили се возят министри и пръскат пари български за бензин и пр. Сега. Тогавашната опозиция днес не само че министрите се возят на автомобили, държавни и специални вагони, но и техните близки, и роднините им на роднините. С автомобили се возят багажи, с файтони носи месо по домовете, а децата им в училищата возят. Наминете празничен ден край Софийските околности, ще видите къде се возят държавни автомобили, файтони и пр. Сега кои пари пилеете, г-да управници? * Преди. Данъци ще намалявате, евтин живот ще давате, големи заплати на чиновниците. Сега. Данъци ще се увеличават, животът поскъпнява, чиновници уволняват масово под разни предлози. Едно изпълниха много точно - че щом откриха парламента, зер всичко бе изпълнено точно, както бяха предначертали в опозиция, животът бе поевтинен, ред и свобода имаше, та щом дойдоха, Закон за защита на държавата гласуваха и си увеличиха дневните от 250 на 400 лева. Нали това само бе останало неизпълнено в тяхната програма? Да нареждаме ли още за онова, що се обещаваше преди и това, що се върши сега? Нека всеки се вгледа наоколо и ще види, че едно се говори в опозиция, друго върши на власт. Трябва веднъж завинаги българският народ да разбере, че не са безпощадните критики, които ще ни управляват, че не са печатаните платформи на разните партии, които ще уредят България, че не са големите обещания, с които разните агитатори, само няколко дни преди изборите, посещават селата и градовете и излагат като на панаир своите големи и празни обещания и за един-два гласа данъци намаляват, училища строят, мостове правят и реки прекарват, и себе си величаят, другите чезнат, без да видят гредата в своето око. Нека всеки разгледа вестниците на разните партии, кога са били в опозиция, какво са писали и какво вършат на власт, що са писали преди и що вършат сега. Едно са писали преди, а сега двойно по-лошо вършат от онези дела, що едно време са се възмущавали. Няма да ни оправят красивите фрази на големите програми. И най-големите програми и фрази бледнеят пред най-малкото извършено дело. Не вярвайте на онези политически въжеиграчи, които идват няколко дни само преди изборите, колкото само да ви скарат, които се надлъгват помежду си. Нека ви послужи словото на вещия учител Исус Христос, който без красиви платформи и големи обещания се наложи на целия свят. Тоя завет ни остави: „По делата ще ги познаете.” А. Лулчев _________________________________________________________________________________________ * На 9 юни 1923 г. е превратът, свален и убит е министър-председателят Александър Стамболийски и хиляди земеделци. На 22 ÷ 23 септември 1923 г. са избити хиляди комунисти, след потушаване на Септемврийското въстание, (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
  7. 49. ЕДНО НАРОДНО ПОГРЕБЕНИЕ (бр. 17, 19.V.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 17, 19.V.1924 г., София, стр. 1) На 11 т. м. в 4 ч след обяд от салона „Надежда” се вдигна трупът на дедо Димитър Благоев. Близо 40 некролози известиха както за смъртта, така и за погребението. Повече от 20 000 народ от разните краища на родината дойде да каже последно „прости” на един свой достоен учител. Около 43 венци от различни корпорации свидетелствуваха за онази признателност, която имаха към делото на Благоева. Този борец за онеправданите и като жив плаши доста много нечистите съвести, и като умря, макар и студен труп, той смути не само работниците, но стресна и цялата армия, жандармерия, дори и пожарната команда. Всичко бе на крак! Процесията мина по „Цар Симеон”, „Мария Луиза” и „Гробарска”. Процесията мина сред кордони от стражари и войска. На някои места бяха заложени картечници и автоматични пушки. Голяма чест сториха! Трупът на Благоев мина сред хиляден народ и шпалир от войска. Щастлив българин! Казват, че на процесията не било позволено да мине из другите улици, а на работниците - да носят своите знамена или червени рубашки. Нито хор да пее. Жалко! Пред дома на комунистите хилядната маса коленичи! Мирно и тихо стигнаха до железопътната линия и тук хорът запя „Вий жертва паднахте...” Надгробни речи се държаха от свещеника Хар. Стоянов - народен представител, г-жа Ацева от вдовиците, пострадала през септември. Споменът за нейния мъж - кмет на Горна Джумая, който бе обесен, и картината за онези дни силно я развълнуваха, тя само зарида и сълзите я задавиха, Димо К. Димов, Ж. Димитров, Йордан Милев, Габровски и един анархист. Говориха за заслугите на Благоева. След речите ковчегът се спусна! Венците се хвърлиха върху зиналия ров. Хилядната маса коленичи. Последен слънчев лъч из заоблачното небо освети за последен път ковчега, целуна го за всички братя, не дошли да кажат последно „прости” на учителя си. Така свърши един живот, живот на един честен български общественик. В. Б.
  8. 48. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ... ЗА КОГО? (бр. 17, 19.V.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 17, 19.V.1924 г., София, стр. 1) Софийското комендантство е намерило за необходимо да издаде едно предупреждение към столичаните за действието с военна сила. То има право да прави подобни разпореждания и ний смятаме, че е твърде уместно, гдето даде такава широка гласност на своите разбирания за назначението на армията и жандармерията всред столицата на България. Съберат ли се няколко души - изкомандва ли им стражарят да се разотидат и те не хукнат веднага: огън бий! - и свършено. Чуе ли някой да се оплаче за нещо и няколко души кажат, че това е вярно: огън бий! - въпросът решен. Излезе ли утре гладното в София да поиска хляб и по-човешки условия - куршуми му пратете. Поискат ли наемателите да изкажат мненията си срещу новия закон за квартирната криза, който иска дванадесеткратно увеличение на квартирите - огън! - и въпросът разрешен. Ето ти едно универсално средство за разрешение на всички въпроси! Бях на война, влизал съм в завладени страни, но и там разпорежданията на комендантите бяха малко по-човешки, отколкото тези, които се издават тук, в столицата на България, от българи срещу българи! Това говори за един страх, който скоро ще се превърне в ужас, който във всяка сянка ще вижда неприятел, за да стигне може би до мания на преследвание... Срамотно е, за нас самите е срамотно! Култивира се озлобение и насилие до размери, нечувани в нашето отечество. А всички в него не са партизани. Има и хора, които обичат своята свобода, без да са се наредили под цветните партийни знамена. Не че протестираме, но това рамо ще ви кажем - не е този пътят. Ако властта третира народа си като врагове - и той ще й върне със същото. А при тези условия мир няма и не може да има. Държавникът, който не може да се вдигне над всекидневното и дребното, носи само проклятия за страната си. Това го доказа нашето минало, доказа го сегашното ни и сигурно ще подчертае още по-дебело бъдещето ни*, защото изглежда ний не се учим от събитията. ___________________________________________________ * На 19 май 1934 г. е извършен държавен преврат от „Звено”, (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Запасен полковник Т.
  9. 47. ОБСАДЕНИЯТ ГРАД (Писмо, бр. 17, 19.V.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 17, 19.V.1924 г., София, стр. 2) Не бях идвал от 1918 година в София, когато я намерих под властта на съюзниците, които гордо се разхождаха по столичните улици. София бе окупирана. Часови имаше тук-там - рядко, стражари - малко, а движение - извънредно голямо... но да оставим това. Забутан в далечния ъгъл на Малко Търново, до мен едва стигаха събитията, които бяха от решително значение за България. Но сега, когато за Великден дойдох, София ми се стори отново окупирана, обсаден град... тоя път от българи! Чудно, нали? И мен ми е чудно, затова ви пиша, да ми разясните тая работа. Кой от кого се брани? Защо са тия пушки по гърбовете на стражарите, някога с ножове натъкнати? При театъра гледам, в една къща - цял взвод - мисля, казарма. Излезе, че някакъв министър пазели. Чудо! От кого ли? Може би сръбската граница е близо... ама само него ли пък ще пазят? В пощата видях пък друга, още по-странна картина. По улиците конни патрули - ама че ний в завладените градове някога не сме туряли по-голяма стража. Чета и разпореждания... ужас. А бе, господин редакторе, кого и от кого пазят тия българи? От народната любов или София е обсадена, нещо като тайна обсада? Хайде, разясни ми тая загадка. С почит, В. К-в Малко Търново, 24.IV.1924 г. Б. Р. Това е „фасонът” на новия „ред и порядък” и изказ на „народното” доверие на целокупния народ, изразен в неговата партия – „Сговор”. МОТА „Който може да понася нещастия, може все пак да се опази от тях.” „Няма нищо по-горестно и по-нелепо от това да се страхуваш от нещастието.?” „Условията за богатството са: да имаш необходимото и да си доволен от него.” „Ако искаш свобода на духа, трябва да бъдеш беден.” „Бедният се усмихва по-често и искрено.” „Богатият с нечиста съвест играе роля на щастливец, който носи в сърцето си мъчителна скръб; неговото щастие е само маска.”
  10. 45 И ДРУЖБАШИТЕ‡ - НЕЛЕГАЛНИ (бр. 17, 19.V.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 17, 19.V.1924 г., София, стр. 1) Не, това не са само слухове - това го е казал министърът на България зап. генерал Русев. Предполагам, че той има основание да говори така - инак не би имало смисъл да заблуждава толкова слушатели, преди още да се е произнесъл какъв да е съд. А данните за съда са събрани. Трябва да се предадат в ръцете на тези, които по право, закон и длъжност ще обвиняват български граждани и само след това вече, присъдата ще каже дали наистина има престъпност или това са викове само на хора, които всеки, който не мисли като тях, го изкарват... нелегален и, ще - не ще, искат да го накарат да повярва, че е такъв. Наистина, ако властта сама себе си смята за легална, защото дойде по нелегален път, то естествено е, че всички други политически партии, дохождали по други начин до властта, са „нелегални” - затова спор не може да има - и мястото им в такъв случай е „вън от законите”, според които властта е „вътре”. Но едно естествено правило има, което министър Русев изглежда е забравил: „когато изключенията станат повече от правилата - те стават правило, а правилото - изключение...” Тъй че тия „вън”... „вътре” и без айнщайновата теория са неща много относителни и бързо сменяващи се... Не е тоя пътят, г-н Министре. С взаимни преследвания се стига само там, където отиде Стамболийски. Защо вий вървите - и при това много по-бързо - по неговите собствени пътища? Мислители, че ще избегнете и съдбата му? Спомнете си, че и вашите политически противници са българи и са заслужили на отечеството си, защищавали са го като прости редници с кръвта си и тялото и следователно естествено е да го обичат поне колкото всеки ваш партизанин. Озлобението затъмнява погледа и с него се стига само до национални катастрофи. Срещу идеите с насилие не се воюва - това ни говори хилядолетната история на человечеството и няма защо да се мисли, че тя ще направи изключение за вас. Благи бъдете, защото сте человеци и българи - не забравяйте това. Ако други забравят това - вий не се приравнявайте с тях. Защото и за вас не ще е добре, и за отечеството - лошо. Ратничка ________________________________________________________ ‡ Дружбашите са земеделците, понеже тяхната организационна първична клетка е „дружбата” по селата, (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев).
  11. 44. ПРЕДИ И СЕГА (бр. 17, 19.V.1924 г.) (В. „Ратник на свободата", бр. 17, 19.V.1924 г., София, стр. 1) България преживява тежки дни. Но ний ги имаме още по-тежки и от тези в миналото - затова няма защо да се отчайваме. Наистина кръстопътите са най-опасни, но в народа има сили още да постави всекиго на мястото му. Кабинетът преди време на генерал Рачо Петров* бе подобен на днешния. Само с тази разлика, че генерал Р. Петров бе извикан от Цар Фердинанд, а днешните чрез преврат взеха властта. Разбира се, генерал Р. Петров изникна бърже, без да има дълбоки корени в народа и затова той замина за арестантското отделение в Александровската болница, без да се сеща някой за него. Също ще стане и с днешните. Те нямат дълбоки корени сред народа, тях ги знаят само онези, синовете на които паднаха избити през септември.† Те - сговористите, изникнаха за една вечер. Но всяко, което бърже никне, бързо и увяхва и плод не дава. Нека бъдат сигурни в това. Нека не си прави никой илюзията, че друго ще бъде, а както преди, така и сега съдбата на хора, които бързо се покатерват на високите постове, бързо падат и колкото са по-нависоко, толкова е по-опасно тяхното падане. Който има очи - да чете, и който има уши - да слуша! Андро ________________________________________________________ * Рачо Петров е министър-председател от 1901 г. до 1906 г. † На 22 ÷ 23 септември 1923 г, е Септемврийското въстание, потушено с кръв от превратаджиите начело с Александър Цанков.
  12. 43. КОЙ ИСКА МЯТЕЖИ И РЕВОЛЮЦИИ? (бр. 17, 19.V.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 17, 19.V.1924 г., София, стр. 1) „Решили сме да чистим държавните, общинските и окръжните учреждения от комунистите - нека излязат вън и да извоюват свободата си с метежи и революции.” (От речта на министър Русев* в казиното от 11 т.м.) Не, това не е сън - не е празна приказка - български министър, запасен генерал подтиква български граждани да правят метежи, да устройват революции, за да си извоюват свободата! Четем в колоните на един вестник и не вярваме на очите си - нима може да стигне самозабравата дотам? Или картечниците са нагласени и това е една покана за останалите утре без хляб, да дойдат и подложат телата си под техните куршуми? И господин министърът е вероятно много сигурен в силата на своите картечници, ако тъй уверено ги кара да правят „революции и метежи”? Каква жестокост наистина в такъв случай, да караш свои сънародници да се подлагат от необходимост на избиване, след като си им приготвил, разбира се, хубав капан! В кои векове живеем? Ако интернационалистът не обича своето отечество, националистът и патриотът по тоя начин ли пък манифестира „любовта” си към това „мило” отечество? Ами ако тези революции и метежи, към които той насочва значителна част от българския народ, въпреки очакванията на генерала, успеят, мисли ли той какво ще стане след това? Нима България трябва да върви от смут на смут, от метеж на метеж, от катастрофа на катастрофа, за да стигне до тъмното робство, от което току-що е излязла? Опомнете се, господине - българин сте, български министър, запасен генерал, при това! Говорете като такъв, който е командвал предани войници от всички слоеве на този народ, а не само от сговора, който и не съществуваше тогава. Нека млъкне партизанът и заговори човекът - последно време е вече! Бивш Войн _______________________________________________________________________________________________ * Генерал Иван Русев от 1923 ÷ 1926 г. е министър на вътрешните работи и е организатор на „белия терор” в страната, (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
  13. 39. МОДНИ ВЪПРОСИ. ЕДНО ХУБАВО ДЕЛО (бр. 14, 22.IV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 22.IV.1924 г., София, стр. 2) МОДНИ ВЪПРОСИ Нашата България, макар и на изток, обича да следва всичките моди в света. Понякога закъснява, но друг път пък изпреварва. През 1918 г. войниците, на които бе стигнало до гуша от неправди, небрежие и безпрогледна перспектива на затегналата се война, напуснаха фронта и дойдоха да потърсят сметка на тия, за които на фронта бе „всичко спокойно”. Хареса на германците - те ни последваха. Тия политици, които бяха докарали работата до това дередже, се изпокриха и сведоха глави и мислеха само как да спасят кожата си. Дойдоха земледелците на власт и първата им работа бе, като някои пехливани, да покажат силата си – сбориха се със стачкаджиите. И понеже успяха, те помислиха, че всичко могат - и започнаха да се борят с когото свърнат, започнаха да пишат закони, които те сами не искаха да изпълняват. И най-после доживяха да взимат терк от тях. Но едни го взеха малко по-силен и по този терк им скроиха такъв кюляв, че някои от тях се озоваха чак при Свети Петър. Дойде ново правителство на законност и ред. То много искаше да убеди хората, че е донесло нещо ново. Като видя, че не вярват, взе да кандисва, че това е старото, но онова е хубавото старо някогашно, като забравяха да кажат, че на това хубаво старо, на края на тоя отъпкан път, седят кървите и катастрофите на 1913 и 1918 години. Несговорният сговор се залови да пласира излишната си енергия в нова-стара политическа мода. Всеки, който не му харесваше модата, той го обявяваше за еретик, бунтовник срещу държавата, която професорът мисли, че без него не може да диша и съществува - и го съдят по специалните закони - от Закона за защита на държавата. Една мода отпреди 300 години... И от тия моди. най-после ще стигнем дотам, където стигат всички модаджии - до просешката тояга или тюрмата. Ратничка ЕДНО ХУБАВО ДЕЛО Цели месеци лежаха в участъци и затвори водачите на Българския земледелски съюз, цели месеци лежаха и бяха затворени под ключ болни хора и пресата ги обвиняваше в страшни дела. Най-после съдът си каза своето veto. Той оправда земледелските водачи. С тази постъпка българското правосъдие се издигна много в очите на българските граждани и показа, че българският Бог на правдата не е умрял. Нас ни радва тази постъпка на съда, но ний не можем да не скърбим, загдето се държаха толкова месеци хора невинни в занданите. Селян А.
  14. 36. ДУЕЛЪТ Г-Н ДЪНОВ – СИНОДА (бр. 13, 14.ІV.1924 г.) R.О.D'ot (В. „Ратник на свободата”, бр. 13, 14.ІV.1924 г., София, стр. 2) След артилерийската стрелба идва щурмът - на нож или ръкопашният бой. Тъй направиха и с дъновистите. След един барабанен огън по всички вестници (и някои попски списания), предприетата атака излязла доста „сполучлива”. Арестували г-н Дънов (за няколко часа) и задигнали от къщата на един американски поданик (столичния адвокат г-н Граблашев) куп никому непотребни студентски тетрадки и един учебник по биология. С тоя обвинителен материал, прибавен към показанията на две полудели още от рождението си жени, „светият” Синод завежда дело против „опасния еретик”. Вестниците предадоха показанията на обвиняемия, а един „Факел” (който свети кога съмне, защото повтаря само казаното от други) освети обществото върху учението и личността на г-н Дънова. Запитани някои дъновисти за причините на тоя доста шумен процес, отговориха ни, че той бил много стар и се основавал на чисто „принципални” различия. „Гонят ни, казват дъновистите, защото проповядваме свободен (ама от проституцията) брак и защото не вярваме в трите (ама човешки) лица на Бога. Не ни плашат техните поръчани от цяла България заявления, нито „дълбоките” им тълкувания на Свещеното Писание. Против попския брак са днес всички напреднали хора, а за трите лица на Бога имаме по-други разбирания. Ние бихме искали да знаем дали някои от тия, които ни гонят, са видели поне едно от тия три лица на Бога. За обиска в дома на гореказания дъновист сме били телеграма (шифрована, разбира се, за да не я заловят поповете) до стопанина, който е сега в Америка. Съобщихме му да направи едно подробно изложение в американската преса на всичко, и, ако е нужно, да се отнесе даже до Председателя г-н Кулидж за тъй безцеремонното тършуване в неговата къща.” Авторът на статията се казва Тодор Попов, член-редактор на в. „Ратник на свободата”, живущ ул. „Кракра” № 11 - в дома на г-н Граблашев.
  15. 35. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (Писмо дванадесето, бр. 13, 14.IV.1924 г.). (В. „Ратник на свободата”, бр. 13, 14.IV.1924 г., София, стр. 2). На един прочут мъдрец някога му досаждал един ученик твърде много с това, че искал да му каже и открие някои тайни от учението. Мъдрецът му казал: - Ето тоя чувал със сол. Ще се затвориш в тая стая и ще счукаш солта на дребно. И когато сториш това, пак ще говорим. За всичко на света каквото щеш ще мислиш, само за думата „носорог” няма да мислиш. След това ще ти кажа тайните, които ти искаш! Запретнал се ученикът, чукал сол, чукал сол. Най-после свършил солта. Дошъл при него мъдрецът. - Свърших солта - казал печално ученикът, - но през всичкото време само за носорог мислех, просто не можах да изпъдя тая дума от главата си. Тоя мъдрец е искал да покаже на бързащия ученик, че той, който иска да знае много, още не знае със себе си да се справя, а от друга страна ни посочва обратните закони на насилието, даже в най-леката му форма. Достатъчно е да се забрани нещо, за да стане привлекателно, желано, Достатъчно е да го гониш, за да се разрасте, както се разраства голям огън от духане. Не ви разправям, братя, тая стара приказка, за да ви развличам, а да ви накарам да мислите по-правилно. Всяко гонение докарва различни резултати от тия, които чакат чрез гонението да ги постигнат. Насилието ред не дава никога. Само любовта може да го даде. И днес ний виждаме в България омраза, гонение, преследване на всяка крачка. Гонят комунисти, защото биле комунисти, защото искали революция. Кои ги гонят? Които я направиха и с късата си памет мислят, че другите са също такива малоумни, та не помнят що е било вчера. Гонят трудовата партия, защото тя пък щяла да ратува за комунизма под прикрита форма! Гонят дъновисти, защото не мислили като поповете; гонят политици, защото не мислят като нашите министри, дошли по „реда и законност”. Гонят изобщо всеки, който има смелостта да каже каква да е истина днес в измъчената наша страна. Еднакво трябва да мислят всички в България, обърната в голяма казарма, в която затварят фелдшерски участъци, за да отварят полицейски... Но това, което се забранява, то най-много се мисли, а каквото се мисли, то най-после става! Не мислете за Носорога, братя, не мислете за свободата, за истината, за любовта, братя! С поздрав, Ваш Ратник
  16. 34. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД (бр. 13, 14.ІV. 1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 13, 14.ІV. 1924 г., София, стр. 2) Някога един султан, щом дошъл на власт, запитал своите министри: „Какво има най-прочуто в царството ми?” – „Александрийската библиотека” - казали му те.- „А какво има в нея?” - запитал той. – „Книги и ръкописи, каквито няма по целия останал свят.” – „Тъй ли?” - казал той, и понеже бил фанатик, веднага назначил комисия, на която казал: „Ще прегледате всички книги и ще видите има ли това, което пишат тия книги в Корана, или го няма. Ако го има - няма защо да го има на две места - да се изгорят книгите. А ако го няма, то не е важно - пак да се изгорят!” И изгорили прочутата Александрийска библиотека, за която разумното человечество съжалява и до днес. В България стана нещо подобно. Образувалият се Демократически сговор е вдигнал и монополизирал всички идеи за дълга, законността и реда в България. Да се прегледат - казва професор Цанков - уставите и идеалите им: ако ги има в нашия устав - то няма защо да ги имат и те отделно - а ако ги няма, те са врагове на милото отечество и съгласно Закона за защита на държавата, трябва да бъдат унищожени. И започнаха: Комунистическата партия - вън от законите, Трудовашката партия - вън от законите, сега се заканват и на земледелците. Ако се кара все тъй, най-после „вътре в законите” ще останат само министрите, сателитът им, стражарите и детективите - а целият български народ ще остане вън от законите! Нашите държавници, за голямо съжаление и професори, които се забравят, изпускат из вид поуките на историята дотолкова, та VI най-елементарните работи не могат да разберат. Партиите разтуряте, но хората са живи. Вашите несправедливи постъпки ги само озлобяват и им отварят вратата, през която, при други условия, ще се излее тяхната омраза върху ви. Да се мисли, че несправедливостите ще бъдат забравени, че те ще минат безнаказани при днешното състояние на духовна култура на нашия народ, и след като се окървавиха веднъж с братска кръв - значи да си правим илюзии. Не насилия, господа министри, а свобода дайте, защото колкото повече потискате, толкова по- лошо. Вий затваряте легалните пътища да се излее негодуванието срещу вас - но то съществува и ще пръсне котела, на който е затворена предпазителната клапа! Това ви го пишем, за да се опомните догде е време, а не утре да обвинявате, че тия или ония подклаждали, защото и да подклажда някой, щом има излаз, не е опасно - но защо вий правите всичко, като че ли на всяка цена да предизвиквате катастрофа и нещастия на България, която е не само на Сговора ви. Разберете - насилието никога никому не дава мир и спокойствие - не го даде на Стамболийски - няма и на вас да го даде. Забравихте се вече.
  17. 33. КАКВО НИ ОСТАВА ОЩЕ? (бр. 13, 14.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 13, 14.ІV.1924 г., София, стр. 1 ÷ 2) Господин редакторе, аз съм един работник. Криво или право, аз имах съставено едно убеждение за нещата, което според конституцията на г-да конституционалистите беше толкова неприкосновено, колкото и това на г-н професор Цанков. Но неговото и моето мнение за държавата и държавната власт се коренно различава. И чудно ли е това? Господин професорът е имал възможност да се учи - аз съм останал едва ли не самоук, защото бях беден и трябваше отрано да чукам клечките по подметките на хората. Към него светът е бил внимателен, а аз съм бил псуван, теглен за ушите, излъгван. След като бях служил дълги месеци превит по 16 часа на денонощие горе на тавана на обущарницата, бях изпъден от господаря си по една дребна случка и вместо пари, ми се плати с бой. Стражарят, на когото се оплаках, ми опъна ухото и напсува на майка. И досега остава оня чорбаджия да ми дава. А на професора обтягано ли е някога ухото му? Може би сега, откак стана министър - да, но по-рано - не, това твърдо вярвам. Ний бяхме бедни, немотията се ширеше в мръсната и бедна стаица, в която живеехме. Едно от сестричетата донесе от негде болест. С червено лице то бълнува няколко дена. Нямахме пари за лекар, а догдето го нагласим в болницата, от разкарване от врата на врата, то умря, преди да стигне до него лекарската помощ. Баща ми го убиха в Балканската война. Майка ми закрея от немотия и скърби и се стопи - угасна една вечер, както догоряла свещ гасне. Мен взеха войник и почти веднага откараха в голямата война. За това не искам да говоря, но когато се върнах, моята сестра беше вече улично момиче, което служеше за развлечение на тия, които имаха пари да купуват милувките й. Аз оттогава работя. Но за тая държава, за това общество имам свое мнение - мнение не само мое, а и на подобните мен работници. Ний мечтаем за друг ред и за друг строй, гдето хората ще бъдат человеци един за друг, а не зверове. И вий мечтаете, г-н професоре, за реда, изгоден вам, но нам забранихте това, разтурихте партията ни, разтурвате организациите ни. Но за голямо ваше неудоволствие, ний сме още живи и вий с нищо не можете ни накара да мислим като вас, както и ний разбираме, че вий не може да мислите като нас. А тогава? Тогава може би ще турите картечниците и с кръвта ще умиете тия горки възпоменания и тия мрачни спомени на миналото, за които ви говоря горе? Но помнете - само кръвта ще ги измие, нищо друго - тъй дълбоки са те! Това ли трябва да чакаме вече? И. С-в, работник обущар.
  18. 32. КОГА ЩЕ ДОЙДЕ МИР В БЪЛГАРИЯ? (бр. 13, 14.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 13, 14.ІV.1924 г., София, стр. 1) България днес преживява дни, подобни на ония през 1918 година. Разгърнете вестниците: „Независимост”, „Мир”, „Пряпорец”, „Народ” от месец август и септември 1918 г. - в тях ще намерите: „войниците са доволни; по фронта спокойно; войната може да продължи; духът е бодър”. Такива изявления правиха тогавашните министри - депутати, които ходиха уж на „фронта”.. Техният фронт бе щабът на дивизията, гдето им се даваха хубави обеди и вечери за сметка на войника в окопа и водиха да се срещат с благонадеждните войници, а неблагонадеждните събличаха голи и боси и криеха зад хълмове и храсталаци. Най-малката истина казана биваше тогава заглушавана с военно-полевите съдилища. В резултат всички си правеха илюзия тогава, че на фронта войниците бяха нахранени и облечени. Когато цялата преса и министри пееха тази песен, аз тогава се явих при тогавашния началник на Софийския гарнизон и му казах: „Не е вярно туй, което се пише. Момчетата са гладни, озлобени, голи. Не ще стоят повече на фронта. Вземете мерки да се задоволят войниците.” Побелелият генерал ме потупа бащински по гърба и ми каза: „Всичко е хубаво, вървете и си легнете в болницата! Не се измъчвайте с тези патерици.” Не се минаха и 25 дни, и възмутените войници, въпреки всичките твърдения, напуснаха фронта и дойдоха до Горна Баня. На пътя за Горна Баня, на 20 крачки от автомобила, наляво от пътя падна убит ротмистър Ценов. Завалящ от коня, придружен само от един гвардеец, той извика; „Лулчев, убиха ме! Дай си автомобила, да видя поне нашите!” - Ще Ви върна автомобила му - извиках - и продължих пътя си с Мико Петков, Слави Бояджиев и др. при възбунтувалите се войници. След малко върнах автомобила, на който го и откараха в София. Вечерта посетих генерала. Той бе силно развълнуван. - Тридесет години учих една армия, и да убие единствения ми син!... Благодаря Ви, Лулчев, за туй, което сторихте. Право казвахте, но защо не Ви слушахме... - Нищо, нищо, г-н Генерал. Късно е. Силно бе развълнуван генералът - баща, той загуби единственото си чедо... Моите твърдения се изпълниха. Днес същата песен се пее от министрите, депутати и вестниците: „Демократически сговор”, „Свободна реч”, „Пряпорец”, „Мир” и др. „България след 9 юний има ред и спокойствие. Законност и ред. Мир цари в България.”* Не е вярно, че мир и спокойствие има в родната земя. И не ще има мир в България, догдето съществува Закон за защита на държавата. Няма мир, догдето в занданите гният най-буйните някогашни бойни войници, а зад граница са хиляди братя българи, скитат немили-недраги далеч от своите близки. Не ще има мир, догдето се разтуря цяла една партия като комунистическата, получила повече от 200 000 гласа на изборите. Няма ред, щом се разтуря Партията на труда, която с нищо лошо не се е проявила, защото едва вчера е създадена. Няма ред, щом се посяга на Професионалния работнически синдикален съюз и готви удар да се нанесе и на най-голямата българска организация - Б. З. Съюз. [Българския земеделски съюз] За какво спокойствие се говори, щом 2/3 от българския народ се обявяват за нелегални? За какъв ред се говори, щом буйните македонци се затварят, журналисти - интернират и затварят, а в парламента заявяват: „Не знаем как ще осъмнем”? На комисията за събиране помощи за избитите от септемврийските събития не се позволява да работи свободно, да върши чиста своята християнска обязаност. Господа министри, депутати, господа журналисти от „Демократически сговор”, „Пряпорец”, „Мир”, „Свободна реч”, не повтаряйте дните през 1918 г. След тези факти, може ли да твърдите, че има мир и спокойствие? Защо искате да вървите по стари пътища?! Мир, ред, спокойствие, законност няма и няма да има, дордето не отворите широко занданите и границите, за да се завърнат нашите братя при своите близки, защото почти всички се доволно скитаха 5 години в Добруджа, Македония, Сърбия. Оставете на мира Комунистическата партия, Партията на труда, Общо-работническия синдикален съюз, македонската емиграция и другите партии. А доволно са всички други закони и махнете Закона за защита на държавата - България е съществувала толкова време без него, - недейте кара хората да мислят, че не ней, а Вам е нужен той. Дайте свобода на събранията и печата. Сносен живот - на работници, чиновници, селяни, пенсионери. Разрешете жилищната криза, ограничете спекулата. Забравете всичко и не отмъщавайте, ако сте силни. Ако не сте - за да станете силни. Като сторите това, мирът ще дойде сам по себе си, редът ще се чувства, свободата ще се живее и не ще се пише само. Иначе можете да пишете колкото щете за ред, законност и мир, но понеже ветрища сеете, бури ще жънете. Късно ще бъде, като се повтарят дните през 1918 г. Сега няма ни германци, ни инвалиди да слагат живота си отново на нови опасности за родината, а платените чиновници гледат винаги кожата си преди всичко. Мир само чрез братска обич и любов ще дойде. Иначе сами ще си сторим това, що даже сърби и турци не вършиха над нас. Опомняне трябва. Стига кърви, стига убийства, стига насилия. Родната земя е напоена от кървите на дедите ни и бащите ни достатъчно, за да няма нужда от още. Тия ми думи може да се видят неугодни и горчиви някому - но те са истинни и ний смятаме, че свята длъжност ни е да ги напомним днес, за да не бъде късно вече утре. Андро Лулчев** МОТО „Не е беден оня, който има малко, но оня, който желае да има повече.” _______________________________________________________________________________________________ * На 9 юни 1923 г. е фашисткият преврат, свален е Александър Стамболийски и е убит (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев). ** Андро Лулчев е рожден брат на Любомир Лулчев, инвалид от войната (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев.
  19. 31. ПАЯЖИНИ (г. I, бр. 12, 8.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. I, бр. 12, 8.ІV.1924 г., София, стр. 2) Законите в България са само за тия, които не са на власт. Тия, които имат власт в ръцете си, могат всичко да правят. И това не е било само сега, а от време още - защото ако бяха се свикнали на друг ред - сега не можеха търпя противоположния. Който има власт, всичко може - и беззаконията си, ако стане нужда, ще узакони - инструментът затова – „Народното събрание”, е фабрикувано точно да отговаря на изискванията. А когато дойдат противниците на тая власт, те ще отменят всички тия закони като неконституционни и ще ги заместят с друга... бетер от тях. И всеки вижда сламката на политическия си противник, но гредата в своята не чувства. Не харесваме нищо, направено от политическия си противник, търсим да видим най-лошото, дори тогава, когато помен от него няма. Подозрителността, мнителността, злобата растат постоянно. Те са като зъбците на едно чепкало, което ще отдели косъм по косъм нашия народ, за да може да изпреде новия плат с нови фигури и шарки, който новото време му носи. Когато слънцето напече - то носи живот, енергия на всички: тогава цветето по-силно благоухае, а отровата на змията става още по-отровна! И днес българският народ е подложен на това врение. Енергии идат. Той расте, И лошото става по-лошо, и доброто - по-добро. Грешките ще ни научат. И тия, които държат за същината, няма да плачат за разрушаваните форми, както някои не съжаляват за изцапаните дрехи на човека, който се е хвърлил да спаси давещия се. Нека бъдем умни и търпеливи. Ратничка
  20. 30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 8.ІV.1924 г., София, стр. 1) Един Великден в претъпканата с хора църква владиката Б. четеше от престола речта на Иван Златоуст за възкресението... Беше топло. Хората се тъпчеха около него. Дебел достатъчно, той триеше обилно течаща пот от лицето си. Зад мен ставаше някакъв разговор. Без да ща, се вслушах... „Всичко е изгубило действителния си смисъл. Вътрешният блясък на чистота е заместен с външния - на златото. Светиите и апостолите са имали не златни ореоли, а вътрешна светлина. Погледни иконите! Виждаш ли тия сухи, изпити лица - това са създателите на нашата религия. Погледни и тоя, дебелия, който се поти от преяждане и себеугодничество - той и подобните му я разрушават със своите постъпки. Те са обезсолели и ще,..” - гласът се сниши. Полека се озърнах. Среден човек с интелигентно лице говореше на стоящата до него жена. Скоро го изгубих в тълпата, която се блъскаше да бъде по-близко до владиката. Но думите му още звучат в душата ми. И наистина, някога неучени рибари: занаятчии, майстори и бедни хора създадоха нашето християнство, като проповядваха с делата си и работеха за своето препитание. Те теглеха заедно с народа си, мъчеха ги, гладуваха заедно с него, работеха заедно с него и така положиха основата на това трайно здание - нашата църква. А сега всичко е наопаки. Владиците ни са накичени, поповете ни са охранени - но народът бедства. Той е в толкова лошо положение, като хич да нямаме църква. Нашите попове обвиняват други за това, И това може да е право. Но едно е несъмнено - народът ни жадува за светлина и духовно знание - фактът, че той тича по разни „секти”, е доказателство за това. Сложете му духовна трапеза, но не с огризки, които и кучетата не ядат - и той ще дойде и в православната църква. А сега всичко интелигентно или бяга, или се подиграва като със суеверие, или е съвсем индиферентно към нашата православна църква. Защото тя започна да мисли само за себе си, за Александър Невски, за семинариите си, за горите си повече, отколкото за народа, който се колеше помежду си. А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи. Там е мястото на носителите на Христовата любов в света. Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители. Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство! Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат. Народ, несвързан истински, духовно със своята религия и духовни водачи, е осъден на загиване. А на нашите духовни пастири казваме; „тръгнете по стъпките на Христа и апостолите му”. Престанете да тлъстеете, защото яйца вече не носите. А всяко безплодно дърво се отсича и в огън се хвърля, казва Христос. Ако вий бягате от живота и народа - и животът и народът ще избягат утре от вас и вий ще увиснете във въздуха. Простете, ако нещо ви догорчивее от казаното, но аз мисля, че казвам истината. Ратничка * Ляпчев е заявил в Пловдив, че е необходима една силна власт.* Не, г-н Ляпчев, необходима е една справедлива власт - тогава тя ще бъде и силна. А само една власт, както я искате вий и сателитите ви, ще я имате. Той, Бог, или съдбата - както щете, - дава каквото поискате - но помнете: върху гърбовете ви ще се приложи тая силна власт, та да изпитате силата й. Тъй искаха някои земледелци „ядра” да образуват - днеска ги видяха срещу си, искаха с насилие да укротяват противниците си - сега тях укротяват така. „Аллах керим” - жив е Господ - ще ви даде и вам силна власт, но за да почувствате „силата й”, ще се приложи някога върху ви - инак няма да я разберете и да научите простата истина, че най-голямата сила е любовта, човещината и правдата. ___________________________________________________________ * Андрей Ляпчев е министър-председател на България от 1926 г. до 1932 г. (бел, на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев).
      • 1
      • Like
  21. 18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА Лиляна - Цветана Табакова е една изключителна личност. Тя е неповторима във всички направления, чрез които една личност може да се прояви. В нейния живот има всичко. Тя дочака дълбока старост със запазени умствени способности и което е най-важното, бе толкова трудоспособна, че онези, които отиваха при нея, не можеха да издържат на онази сила и мощ, които излизаха от нея, когато говореше за Учителя и за Школата Му. Тогава бързо търсеха повод да напуснат дома й. Имаше и други причини да не могат да издържат в нейното присъствие повече от 10, 15 минути. Много неща за нея са описани в „Изгревът", том първи, както и в том 2-ри. С Лиляна Табакова се познавам от 1972-а година, когато работих с Жечо Панайотов и записвах неговите опитности от времето на Школата на Учителя. Тя беше се преместила със своята къщурка, състояща се от една барака в двора на Жечо Панайотов и там престоя, докато не разрушиха квартала за новите строежи. В присъствието на Жечо Панайотов аз предложих да запишем на магнетофон изпълнението на нейните песни, да направя филм за нея с кинокамера и да направя съответни снимки, с които да илюстрирам нейния живот. Тя посрещна с интерес моето предложение, но ме запита: „Какво ще ги правите тези неща, които ще направите с мене?" Отговорих: „Ще ги сложа в специални кутии и ще ги прибера за следващите поколения като историческа документация, че на земята се е родила Цветана Табакова и има документация за нейното присъствие." Лиляна мисли дълго и след това каза: „Не съм съгласна да бъда поставена в кутия. Аз искам да бъда показана на филм, да ме видят всички. Аз искам да бъда показана по телевизията. Аз искам да изнеса един концерт от песните на Учителя в зала „България", които Той ми даде. Аз искам да бъда показана на света и светът да види, че ме е имало." Отговорих много точно: „Това, което искаш, няма да стане нито сега, нито в бъдеще по твое време. Единствено, което можеш да оставиш като документация, е да работиш с мен и да оставиш следи. Сега е времето да се запише твоя глас. След 10, 20 години този глас ще се промени и няма да го има, и тогава няма какво да покажем на идущите поколения - как Цветана Табакова е изпълнявала песните на Учителя." „Не съм съгласна. Моят глас ще се запази до дълбока старост и аз ще мога да изнеса концерт в зала „България". Огледах внимателно Цветана и видях, че тя говореше с поглед, отправен нагоре към небето. Разбрах, че онзи тщеславен дух, който я провали, бе влезнал в нея и я управляваше. „Не съм съгласна, Учителят ми каза, че аз ще изнасям концерти и цял свят ще ме слуша." „Вярвам в това, което е казал Учителят, но ти проигра нещата и още веднъж ще ги проиграеш, и всичко ще се загуби." Тя не се съгласи, а Жечо Панайотов беше свидетел на нашия разговор. По-късно тя се интересуваше как работим с Жечо Панайотов, понякога идваше и ни наблюдаваше как работим. Хареса й, но не си промени решението. Бях направил много хубави снимки на Жечо Панайотов и тя възкликна: „Ти си го направил да изглежда като директор на банка, много е официален и тържествен." „Ти би изглеждала 10 пъти по-добре на снимка, но нали отказа да работиш с мен?" Тя мълчеше и виждаше, че тук има нещо, което не може да разбере. Изминаха близо двадесет години и аз повече с нея не се разправях. През 1990-а година заедно с Марийка Марашлиева отидохме при нея и аз се представих кой съм, и за какво съм дошъл при нея. Беше изумително за мен, че тя помнеше всичко, което съм говорил с нея преди двадесет години. Знаеше дословно за моите предложения и за причината за нейния отказ. Зарадвах се на нейната изключителна памет и се убедих, че тази памет съществува и сега, и че е на върха на своите интелектуални възможности. А наближаваше 90 години. А каква сила се излъчваше от нея, когато говореше. Тази сила помиташе всичко пред себе си. Аз предложих план за работа с нея. Тя се съгласи. Направихме протокол и бе подписан от нея. Трябваше да започнем работа. Тя започна и продължи близо шест месеца, от декември 1990-а година до края на май 1991-а година. Работихме по 4, 5 часа дневно. От четири дни работихме три дни по 4, 5 часа. Всичко се записваше на магнетофон и ленти. Една седмица след започването на нашата работа научиха и дойдоха да ни видят нейните най-близки хора, с които тя контактуваше. Всички без изключение започнаха да й пречат, за да не може да работи с мен. Искаха да провалят тази работа. Започна се жестока битка на живот и смърт. Аз виждах, че се боря не с човеци, а с онези Сили, които бяха дошли да противодействуват чрез своите проводници. А всички нейни близки станаха такива. Много голяма част от тези словесни борби са записани. И те ще бъдат публикувани, за да се види какво значи борба за отстояване на историческа следа за Школата на Учителя в лицето на Цветана Табакова. При всяка една среща тя започваше да споделя с мен имената на онези, които са дошли предния ден при нея и са говорили срещу мен и са я разубеждавали. Мнозина от тези лица аз изобщо не познавах. Особено активен бе Любомир Стефов, който идваше почти ежедневно и й говореше срещу мен и донасяше кой какво говори срещу мен. А това лице аз не съм го срещал досега, не го познавам физически, нито той ме познава. Той не ме е срещал нито за секунда, нито е говорил с мен също за една секунда време. Той не знаеше нищо за мен, нито аз за него. Но аз зная какви Сили действуваха чрез него и защо го правеха. Обяснявах на Цветана, че тези хора не ги познавам и че това са лъжи. Тя ми показа няколко писма дошли от провинцията до нея, с които я убеждаваха да не работи с мен. Аз я убеждавах, че това са Сили, които искат да я провалят окончателно. Тя се съгласяваше с мен и така продължавахме да работим. Но това всичко се записваше и е документ за противодействията на тези лица. Има ги имената им и говора на Цветана Табакова. Следващите противодействия дойдоха от нейният заминал приятел Кръстю Христов, който вместо да й съдействува й пречеше. Онзи Кръстю Христов, който с Михаил Иванов бяха лика и прилика. Аз й казах мнението на Учителя за него, че е от Черната Ложа. А тя го боготвореше и не произнасяше името Кръстю, а името Христо, т. е. че от Кръстю се е преобразило на Христо. Че е преминал през кръста и разпятието, че е минал през възкресението и се е преобразил на Христо, т. е. че вече е станал Христов служител. Разговорите протичаха на изключително високо ниво и понякога имаше цели обвинения от мен срещу нея и срещу Кръстю за тяхната дейност след 1945-а година. Тя отговаряше, но накрая беше принудена да се съгласи с мен, защото фактите натрупали се от 45 години говореха друго. Няколко пъти сподели с мен: „Снощи идва брат Христо и ме душеше. Хвана ме с двете ръце и ме душеше. Много ме е страх от него. И през времето на Учителя ме беше страх от него и след като си замина Учителя ме беше страх от него и сега ме е страх от него, макар че отдавна е покойник. Ето, идва и ме души". „Ето, виждате ли Цветана, кои са тези, които ни пречат за нашата работа? Едни идват през деня и те разубеждават да не работиш с мен, други ти пишат писма, а пък трети идват през нощта и се опитват да те удушат. Това са едни и същи Сили, идващи от Черната Ложа, но са различни слугите им. Господарят е един и същ, но слугите са различни, но изключително изпълнителни." Цветана разбираше как са нещата и с нея продължихме да работим шест месеца. Свършихме работата си, опаковахме нещата и аз ги прибрах на скрити места. Беше написано нейното пълномощно собственоръчно за издаване на нейното творчество. Такива пълномощни бяха написани две. Едно преди почване на работата и друго след 6 месеца, когато завършихме. Уточнихме се, че нейните неща ще бъдат издадени от мен, когато намеря подходящо време и условия, както и да ми се предаде нейният архив, за което тя се съгласи. След един месец получавам писмо, в което ме уведомява, че трябва да й върна всички неща, които тя ми бе предала. Отидох при нея, за да се убедя в какво се състои работата. Оказа се, че бяха я отново разколебали в мен и че аз според тях ще стана голям богаташ след като публикувам нейните неща. Това беше цялата причина. Върнах й нещата, направихме протокол и с пълномощно, че магнетофонните записи остават в мен, и че аз имам право да публикувам всичко това. Аз не бях изненадан, не бях възмутен, но ми беше смешно, че накрая онези Сили, които действаха, все пак се явиха чрез своите слуги да я провалят окончателно. И те я провалиха по всички линии до този момент. Но те, слугите, не знаеха изобщо какво сме работили и какво представлява нейния материал. И досега не го знаят, макар че днес нейният архив е в притежание на други лица, които нямат нито една минута работа с нея. А защо? Защото тя не разрешаваше и не позволяваше на никого да се докосне до материалите. Дори на своите близки тя не разрешаваше да стоят и останат сами в нейната стая, където са нейните материали. Тя ги пазеше ревниво и дори ги заключваше. Носеше връзка с ключове с пълното съзнание, че ги заключва, за да не я ограбят. Но накрая тя направи груба грешка, че не ми предаде архива си и накрая я ограбиха. Материалите са днес в ръцете на лица, които изобщо не познават нейния материал, нито са работили с нея, нито пък тя им се довери за материалите, когато беше още способна да контролира всичко това, за което става дума. При една от нашите срещи, тя поиска от мен да заплатя за едно бъдещо издание, защото тя нямаше пари. Тя имаше социална пенсия и нямаше възможност да плаща за осветление, отопление, а за преживяване да не говорим. Тя се хранеше много оскъдно. Всички виждаха това и й носеха при посещенията си нещо за ядене. А тя можеше да има изключителна кариера, да има дом, голяма пенсия и да бъде материално добре обезпечена. Но нея я провали Кръстю Христов окончателно и тя навремето напусна операта и остана без препитание и без възможност да упражнява гласа си на оперната сцена. Тя не работеше десетки години и се прехранваха с Кръстю, като търсеха помощи от този и от онзи. А беше много сръчна, имаше умение за всичко и можеше в разстояние на 45 години да работи на всяко едно място, да получава заплата и да има пенсия. Ето поради кои причини тя търсеше в този момент пари, които за не пожелах да извадя, защото имах друг план. Освен това вече беше настроена срещу мен и не исках да ме обвинят, че съм я излъгал, измамил и съм забогатял с публикацията на нейния материал. Веднъж в малкото клубче, където се събират последователите на Учителя Дънов Благовест Жеков ме представи на Георги Кръстев от Варна, който изяви желание да отпечати разговорите на Цветана с Учителя. Обясних му, че съм работил с нея шест месеца, че това е един огромен материал и че трябват най-малко три години да се прехвърлят на машинописен текст магнетофонните й записи и да се обработи нейния материал. Той се изненада и ме попита, не могат ли да се издадат само нейните разговори. Отговорих, че ще се осакати и провали цялата работа. Обясних му, че на този етап аз не мога да издам нейните неща, защото имам друг план с нея. Той ме помоли да разреша да публикува нейните разговори с Учителя. Аз се съгласих и му разреших. А знаех как Цветана искаше да излезне напечатано нещо от нея, а й трябваха пари. Аз знаех за нейните затруднения и не желаех да преча. Освен това знаех цената и стойността на положения труд от мен с нея. Освен това знаех, че никой освен мен не познава нейния материал и няма да може да го опознае и да се справи с него. Младото поколение не знае също нищо, както и нейните съвременници, от които тя пазеше и криеше своите материали. По-късно научих, че Георги Кръстев й е обещал една сума като хонорар. През 1992-а година Георги Кръстев издаде чрез неговото издателство „Алфиола" нейните разговори с Учителя под заглавие „Съзвучия от бъдещето". Едно много хубаво издание, на хубава хартия, с хубав шрифт и със сполучливо излезнали снимки. Аз знам, че с едно такова издание не могат да се спечелят много пари, особено след като е заплатен хонорара на Цветана Табакова. Поднесеният материал е истинен и верен, но малцина биха се ползвали от него, защото на всеки един разговор на Цветана с Учителя, състоящ се от 2, 3 страници от излезналата книга има най-малко още десет страници към същия разговор коментар, обяснения и разяснения от Цветана. Аз обикновено предварително работех над всеки разговор, отбелязвах си по точки въпроси и й ги задавах. Отговорите бяха много точни и разясненията от нея бяха много обстойни. Без тези разяснения никой не може да разбере за какво става дума както и за много неща, защото Цветана в телеграфен стил бе предала всичко. Тя смяташе, че това, което е написано от нея е напълно ясно за онези, които ще го четат. Тя не предполагаше, че в нейното съзнание има запечатани още обяснения за този материал. И той в бъдеще трябва да излезе. Ето защо аз не бързах и в онзи етап аз не можех да издам тази книга. Не бях съгласен да се опорочи нейния труд и моя труд в едно бързо издание. Но изданието на Георги Кръстев е сполучливо и задоволи желанието на Цветана. Ще дам един пример: на корицата е отпечатана цветна Пентаграма с отбелязан нотен шрифт и с текст от песни на Учителя. Едва ли някой знае какво представлява всичко това. А Цветана най-малко един час бе говорила за тази Пентаграма, как е дадена от Учителя и какво означава всяка една страна на Пентаграмата. Тя ревниво я пазеше и никому не я даваше да я държи дори в ръцете си. Тази музикална Пентаграма представлява Светая Светих, която Цветана не позволяваше да разказва всекиму. Може ли някой от вас да каже какво представлява тя? Не може. Ето, това е пример да покаже, че хора, които не са запознати с такъв материал не трябва да бързат и да изместват ония, които са изпратени да свършат тази работа, защото се пречи на общата работа. А Георги Кръстев е свободен и може да издаде и други неща на Цветана Табакова. Аз не съм против това. Той и другите не знаят, че на всеки материал, който тя бе написала то за него бе разказвала и обяснявала подробно. На никого тя не е разказвала тези неща и има опасност ако се публикуват от някого да се провали онова, което е сътворила. Ще ви дам най-невероятния пример. Около нея мнозина музиканти са я спохождали. Но тя не можа да има нито един ученик на когото да предаде своят опит и да направи от този ученик един певец. Тя имаше Школа по пеене като труд и Школа на практически правила, чрез които да се сътвори един певец. Но тя не намери този ученик и не направи такъв певец. Онези, които пристъпваха при нея не можеха да издържат повече от три посещения като ученици и я напускаха. Причините са много, да не говорим за тях. Ще говорим за нещо друго. А това е, че тя на никого не позволяваше да се доближи до нейния нотен материал. Освен това тя имаше няколко песни от Учителя, които тя ги бе запазила като талисман още от 1945-а година и не бе ги дала на Мария Тодорова да се издадат в песнопойката като песни на Учителя. Накрая тя склони и ми каза кои са тези песни. И бе се съгласила да ми предаде да ги преснема на ксерокс. Но други дойдоха и й попречиха и тя се отказа. И тези, които попречиха не знаят кои са тези песни. Дори Цветана с възмущение говореше как през 1980-а година Борис Николов е подготвил едно издание на песни от Учителя, в което са включени песни на Учителя, които уж били дадени от нея. Тя ми показа изданието и посочи въпросните песни, че всички без изключение не са от Учителя, а са нейни песни и нейно творчество, Тя не можеше да си обясни от къде са взети. „Ако бяха ме питали, щях да им кажа, че това са мои песни, а не са песни от Учителя." Ето ви една печална история. След като си замина Цветана Табакова, аз предявих искане пред Благовест Жеков да поема нейният архив. Той лично няколко пъти ме е заварвал как работя с нея и дори на места е записан неговият глас. Освен това лично на Петър Ганев занесох и му показах пълномощното на Цветана Табакова, че аз работя с нея и той обеща да съдейства. Но двамата не позволиха аз да приема нейния архив и то, подстрекавани от жените си. А те също са музиканти. Забележете сега най-невероятното. В разстояние на 45 години никой не е работил с нея, освен мене. В разстояние на 45 години тя никого не допусна до своя архив, освен мене. В разстояние на 45 години тя на никого не каза кои са неиздадените песни на Учителя. Само аз ги зная и са записани от мен. Архива го прибраха други, които нямат нищо общо с нейното творчество и което е най-смешното и тъжното, те няма да могат да разберат от нейния музикален архив кои са песните на Учителя. Тя беше се постарала да замаскира така нещата, че който попадне случайно на нейния архив, да се заблуди. Ето така стоят нещата. Музикантите не работиха с нея, след това прибраха архива и дори не знаят, че за всяка една нейна творба има коментар. И сега го укриват. А като го укриват, укриват да се издадат неиздадените песни от Учителя. И така работят срещу Учителя. Ето, така работи Небето с онези, които работят за делото на Учителя и така работи другото небе, което пречи на делото Му. Но Бог е един и Той е огън всепояждающ. И ще го проверят всички. Аз съм убеден, че Цветана Табакова няма да се остави току -така, защото тя представляваше един мощен творчески дух. Но тя бе провалена от онези Сили, които работеха срещу Школата на Учителя, защото тези Сили имаха проекция в Школата на Учителя. Тук в тази Школа присъстваха и Лявата, и Дясната Ложа, и Черната и Бялата Ложи, но Мировият Учител управлява тези две ложи, а Всемировият Учител Беинса Дуно управлява Космическата Ложа и цялата Вселена. Името на Всемировия Учител е Беинса Дуно и Неговото Слово е Слово на Бога.
  22. 1. Езикът на природата Житно зърно, Г. I, 6р. 1 (IІ. 1924), с. 7 ÷ 11 рубрика Астрология Фактите - това са стъпки на Истината Природата е проникната от дълбока разумност. И за да схванем тази разумност, няма защо да се катерим по голите канари на метафизиката - доволно е да спрем поглед на онези малките, дребните неща: цветята, насекомите, семенцата. И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала на неговата книга - някой бележит трактат по философия или някоя „система на етиката” - нека отдели няколко мига поне, да разгледа крилцата на тази мушица, прозирани от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачки. И ще види, че всичко в нея е така разумно, така на място поставено: нищо лишно, нищо случайно. И бих казал, че тази неканена мушица ни е дошла на гости негли да ни припомни, че природата е върховно разумна. Няма защо да дирим доказ за това в книги и писания. Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава живота всеки ден. И защо ще чака човек чудо? Мигар е малко чудо нашето око, тънкото му и дълбоко устройство? Ето, на дрехата ти кацва едно крилато семенце. Ти го вземаш в ръка и се занимаваш: кой е научил това растение да поставя крилца на своите семена? Знае ли то за динамичните свойства на вятъра, та е поверило нему грижата за увековечаване на поколението? И ако се вмисли човек в дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства живота, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка. Фактите - това са стъпки на Истината. И тия стъпки са налице. Те са живият език на природата, който ние тепърва ще учим да разчитаме. Тя записва, и то с трайни знаци, всичко, което става. По тези знаци, по тия белези, стига да знаем да четем, ние ще разбираме какво ни говори тя. Безпристрастно и строго отбелязва тя всичко, което става, всичко, за което се е похарчило макар и грам от нейната енергия. Бележи и добро и зло, и строеж и разстройство. Тя изписва и по човека — точно и подробно — образа на онова, което той мисли, чувствува и върши. И както когато четем някоя книга, ние не виждаме самата мисъл, не чуваме и звучно изказана реч, а разчитаме само ония символи, с които думите са изразени, и все пак разбираме, така и когато четем живата книга на човешкото лице. Стига да можем да разчитаме писмената на природата, ние ще знаем какво крие този човек в себе си. А това ще ни избави от опасността да съдим на презумица за хора и неща, ще ни избави и от склонността едно да надценяваме, а друго да подценяваме. Па и няма нищо чудно в разчитане на белезите - нали когато видим нейде изровено корито знаем, че вода е текла? Или кога видим корените на някое дърво изпокривени и гърчави, ние знаем, че сума пречки е трябвало да превъзмогнат те в коравата и гъста почва. Па и не ни трябва да отиваме много надалеч, за да видим, че природата пише нашия живот по нас. Достатъчно е да наблюдаваме как тя бразди бръчка подир бръчка по човешкото лице от млада възраст до старини. Или вижте жилестата едра ръка на ковача, който всеки ден върти чук. Защо е наедряла? Защото към нея постоянно прелива повече кръв и я храни. Ония органи в човека, които най-деятелно работят, най се развиват и укрепват. Това са най-явните белези, които всеки знае. А има и други по-тънки и по-скрити знаци и писмена на природата, за чието разгадаване се иска богат вътрешен опит и тънко, спазливо око. Целият свят на форми, достъпен за нашето физично възприемане ни явствено говори, че природата пише. Всяка енергия, каквато и да е тя, на което и стъпало на проява да действува, има способността да твори форми. Спомнете си трептящите плочки. Посипем ли ги с прашец и докараме ли ги в трепет, те зазвучават в определен тон, прашецът заиграва и се занарежда по посока на известни линии, и ние добиваме някакъв образ. Знайно е, че този образ зависи от сума физични условия — строеж на плочката, форма, точките, в които е опряна и т. н. Явно е, че по този образ ние можем да отгадаем дори и условията, при които музикалната енергия се проявява. И когато казват: „очите са огледало на душата” - това не е само поетичен образ. Защото ириса на окото, ако внимателно се наблюдава, търпи непрекъснати промени, макар тънки и едва уловими. То е като онези чувствителни плочки, в които трептят образите, що образува светлината. Като в тия плаки, и в ириса се отразяват трептенията на светлината на нашето съзнание. И ако човек може интуитивно да схване тия живи образи, те по симпатия ще възбудят в него същите трептения и той ще долови техният език. Днес за днес съществува особена наука за окото. По цвета и белезите на ириса — резчици, петна — се прослеждат болезнените състояния на организма, органите, които са засегнати и т. н. Ще рече окото се явява един от най-верните диагностични апарати. И това не са голословни твърдения, а факти, които могат да се наблюдават и да се проверяват. Но в окото се отразяват не само физиологичните промени на организма. Окултната наука твърди, че в него се отразява мъничката вселена на човека с всички промени, които стават в нея - от мига на раждането до последното издихание. И не само окото на човека говори живият език на природата, а и целият му организъм. Френологията, физиогномията, Хиромантията, Графологията и сродните тям науки, изучават този език в свръзка с характера на човека. Те всички имат своята дълбока, вътрешна страна, която едничка може да ни разкрие невидимите връзки, които свързват организма на човека с целокупния организъм на живата природа. И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и безосновни, то е, защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива живота на природата. За пример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, изпървом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния. Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас! Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот? Така е, наивният реализъм на нашите сетива, така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по- дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, в същност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот. Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка, и мозъка на сърцето. Нашите сетива ни представят и растенията пръснати отделно, без видимо влияние едно над друго. Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един едничък жив организъм, че отделните, растения са свързани помежду си с органични връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота. Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки намират своето фактично оправдание. Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар че нам са недостъпни засега на това стъпало на развой, дълбоките основи на тия науки, за достигането, на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка. Ключ на тези науки е законът на съответствията. Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност. И както проницателното око на математиката схваща вътрешният динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света, от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония за числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение за вселената. В неговата светлина всичко оживява и започва да говори - и отвесните бръчки между очите на онова чело, и сключените, електрически настръхнали вежди на оня човек, и опърничавата коса на другия, и мекият, пластичен поглед на този. Лицето, с всичките си линии и ъгли, се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва започват да растат. Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-таме в разработената почва на нечии мозъци. Те излизат из приказните одежди на мита и иносказанието и встъпват в нова фаза на развой. Наистина езика им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване, и само хора с тънък ум, дълбока интуиция и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират. Г. Р.
  23. АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО част I София – Изгрев 1922 г. ÷ 1944 г. * * * ГЕОРГИ РАДЕВ (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.) АСТРОЛОГИЯ ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ Публикации в списание „Житно зърно” и други печатни издания (1924 г. ÷ 1941 г.) Публикации в списание „Житно зърно” и други печатни издания 1. Езикът на природата Житно зърно, Г. I, 6р. 1 (IІ. 1924), с. 7 ÷ 11 рубрика Астрология .................................................. 13 2. Планетни влияния Житно зърно, Г, I, кн. 2 (Ш. 1924), с. 17 ÷ 24 рубрика Астрология ............................................... 15 3. Бележки по повод статията „Астрология и Медицина” Житно зърно, Г. І, бр. 7 (X. 1924), с. 17 ÷ 18 .................................................................................... 19 4. Астрология и Медицина Рецензия в сп. „Voile d'isis” от д-р Верн Житно зърно, Г. I, бр. 7 (X. 1924), с. 19 ÷ 21 .................................................................................... 19 5. Езикът на звездните небеса (Из книгата „Небесна динамика” на Н. P. Burgoyne) Житно зърно, Г. I, кн. 8 (XI 1924), с. 22 ÷ 25 .................................................................................... 21 6. Научна астрология – I Житно зърно, Г. ІІ, бр. 1 (I. 1925), с. 13 ÷ 19 .................................................................................... 23 7. Научна астрология – II Житно зърно, Г. ІІ, кн. 2 ÷ 3 (ІІ ÷ ІІІ. 1925), с. 73 ÷ 77..................................................................... 27 8. Строежът на човека Житно зърно, Г. V, кн. 7 ÷ 8 (III ÷ IV. 1930), с. 217 ÷ 219................................................................ 32 9. Енергията на атома Житно зърно, Г. ХІІ (1938), кн. 6, с. 137 ÷ 139 ................................................................................. 34 10. Астрологията и възпитанието Житно зърна, Г. V, кн. 6 (X. 1929), с. 176 ÷ 177 ............................................................................... 36 11. За родителите..................................................................................................................................... 37 12. Астрология Предислов Сефариал, Астрология. Прев. от англ., [предислов] Г. Радев. София, Библ. Водолей, 1929, с. 3 ÷ 20................................ 39 13. Покана за записване абонати за библиотека „Водолей” Житно зърно, Г. IV, кн. 6 ÷ 7 (IX ÷ X. 1928), с. 225 ÷ 226 ................................................................ 50 14. Новогодишна молитва Календар „Братство” за 1936 година. Севлиево, книгоизд. Братство, 1935, с. 2 ......................................................................................... 51 15. Воля за добро Календар „Братство” за 1936 година. Севлиево, книгоизд. Братство, 1935, с. 3 ÷ 4 ................................................................................... 52 16. Годината Житно зърно, Г. V, кн. 7 ÷ 8 (III ÷ IV.1930), с. 196 ÷ 197................................................................. 53 17. Представите ни за небето Житно зърно, Г. ХІІ (1938), кн. 7 ÷ 8, с. 164 ÷ 168 ........................................................................... 54 18. Езикът на Зодиака Календар „Братство” за 1936 година. Севлиево, книгоизд. Братство, 1935, с. 17 ÷ 42 ............................................................................... 57 19. Най-високата истина във Вселената Календар „Братство” за 1936 година. Севлиево, Братство, 1935, с. 45 ÷ 46 ................................................................................................ 68 20. Сферата на Марс Житно зърно, Г. X (1936), кн. 2 ÷ 3, с. 44 ÷ 47.................................................................................. 69 21. Сфера на Сатурна Житно зърно, Г. X (1936), кн. 4 ÷ 5, с. 88 ÷ 94.................................................................................. 71 22. Сфера на Юпитера Житно зърно, Г. XI (1937), кн. 7 ÷ 8, с. 194 ÷ 197 ............................................................................ 76 23. Сфера на Меркурия Житно зърно, Г. ХІІ (1938), кн. 7 ÷ 8, с. 186 ÷ 190 ........................................................................... 79 24. Сфера на Венера Житно зърно, Г. XII (1938), кн. 9 ÷ 10, с. 230 ÷ 235 ......................................................................... 83 25. Сфера на Луната Житно зърно, Г. ХІІ (1939), кн. 1, с. 11 ÷ 17 ..................................................................................... 87 26. Луната в земеделието и градинарството Житно зърно, Г. XII (1938), кн. 6, с. 145 ÷ 147 ................................................................................. 92 27. Сфера на Слънцето Житно зърно, Г. XIII (1939), кн, 2 ÷ 3, с. 46 ÷ 53.............................................................................. 93 28. Сфера на Урана Житно зърно, Г. ХІІІ (1939), кн. 4 ÷ 5, с. 89 ÷ 95.............................................................................. 99 29. Сфера на Урана Из „Пътя на звездата” Братство (Севлиево), Г. XI, 6р. 248 (20.X. 1939), с. 1, 3................................................................ 103 30. Сфера на Нептун Житно зърно, Г. ХІІІ (1939), кн. 9 ÷ 10, с. 222 ÷ 228...................................................................... 106 31. Нещо за планетата Плутон Житно зърно, Г. XV (1941), с. 140 ................................................................................................... 111 32. За близнаците Житно зърно, Г. XIV (1940), кн, 2 ÷ 3, с. 51 ÷ 54 ............................................................................ 112 33. Денонощният ритъм на ражданията и умиранията Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 1, с. 20 ÷ 22 .................................................................................. 114 34. Магелан - покорителят на моретата Житно зърно, Г. ХІІІ (1939), кн. 7 ÷ 8, с. 168 ÷ 174........................................................................ 117 35. Из житието на апостола Павла Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 1, с. 3 ÷ 8 ...................................................................................... 122 36. Животът на старозаветните – I Житно зърно, Г. XIV (1940), бр. 4 ÷ 5, с. 84 ÷ 91............................................................................ 126 37. Животът на старозаветните – ІІ Житно зърно, Г, XIV (1940), бр. 6, с. 133 ÷ 136 .............................................................................. 131
  24. ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ Сборник ТОМ 18 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека „Житен клас” София 2003 ПОСВЕЩЕНИЕ 1. Астрономията и астрологията са науки на обективния ум. Тия науки разширяват ума и сърцето и отварят път към идейния свят. Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични. Тези живи, разумни същества дават цена на целия Космос. 2. Слънцето и планетите са населени с възвишени същества. Те живеят в по-възвишен и по- организиран свят от тоя на земята. Земните жители не са готови за възвишените светове, понеже центровете на мозъка не са им развити и не могат чрез тях да възприемат възвишените светове. Нямат сетива за тях. 3. Астрономията е анатомия на небесните тела. Астрологията е физиологията на небесните тела. Зодиакът с 12-те зодиакални знаци е кръгът на живота на Космическия човек. Хелиоцентричната Астрология засяга психичния живот на човека. Геоцентричната астрология засяга физиологическия му живот. Човек трябва да хармонизира и двете системи в себе си, заедно. Слънцето, както и всички останали планети имат своя специфичен зодиак. За да има верни и правилни разбирания върху Астрологията, човек трябва да носи в ума си зодиаците на всички планети. 4. Всяка една планета си указва своето влияние у човека. Тя си създава особен тип. Човек минава през влиянието на планетите и трябва да борави с тях, за да си създаде новото звездно и Космическо тяло. Ние го наричаме и Духовно тяло. Чрез него можеш да пътуваш в Космоса, да посещаваш планетите и да се съобщава с възвишените същества от тези планети. 5. Планетите са един ключ. Чрез тях човек си отваря вратите за Космическия свят вътре в него и вън от него. Тогава той борави със символи, които носят влияние на планетите и звездите от Космоса. Едни указват влияние върху субективния или вътрешен живот на човека. Други указват влияние върху външния или обективния живот на човека. 6. Развитието на отделния индивид, на семейството, на обществото, на държавата, както и на цялото човечество, са в зависимост от влиянието на планетите върху Земята. Когато говорим за влияние на планетите върху човека, ние имаме предвид известно количество енергия, която действува съзнателно върху човека. От правилното съчетание на тези енергии, зависи посоката, която взима човека в живота си - нагоре или надолу. 7. Задачата на науката се свежда именно до това, да изучава влиянието на различните енергии върху човека, за да може правилно да ги използува. На влиянието на планетите върху човека се дължи неговия стремеж към придобиване на здраве, богатство и знание. От гледна точка на Астрологията човек може предварително да определи всяка част от деня и нощта на какви мисли ще се натъкне. Колелото на живота се върти. Мислите и чувствата се въртят заедно с него. Който движи колелото, Той знае защо нещата стават по един, а не по друг начин. 8. Ученикът на Божествената наука изучава влиянието на планетите върху човека, за да може да се справи с тях. Едни от влиянията на планетите са благоприятни за човека, а други са неблагоприятни. За да преодолява мъчнотиите човек трябва да бъде разумен. Без астрологията вие не можете да си обясните отношенията между хората. Астрологията знае, защо едни хора си хармонизират, а други не си хармонизират. Който разбира причините, които създават лошите отношения между хората, той може да ги отбегне. На научен език, лошите отклонения между хората се нарича карма, лош съвпад на планетите и човека. 9. Ние трябва да разглеждаме Вселената като жив организъм, във всеки уд, на който са концентрирани различни динамични сили. Както всеки орган в човешкото тяло, изпълнява точно определена форма и роля, така и различните планети указват различно влияние върху него. Всеки човек има своя орбита на движение, от която никой не може да го измести. 10. Над Астрологията стои Бог. Бог е основател на Астрологията, Космоса и човека. ИЗ СЛОВОТО на ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ - БЕИНСА ДУНО Амин. Съставил: Вергилий Кръстев 8.30 - 9.30 часа, 26 юли 2003 г. София ISBN 954-9915-09-3, том XVІІІ © Всички права запазени Не се разрешава препечатването на отделни части от книгата в периодичния печат - вестници и списания, без разрешение на съставителя на сборника. Не се позволява преразказването на отпечатания летописен материал от нелегални и явни разказвачи с цел - издаването на пиратски издания.
  25. https://petardanov.info/Knigi/Letopis_na_izgreva_Tom2_Teofana_Slavova.pdf
×
×
  • Създай нов...