Sheny Idaet

 

1. Новата епоха. Учителят каза: „Ще дойде една велика епоха, когато умът, сърцето, душата и Духът ще бъдат видими както днес е видимо човешкото тяло."

 

2. Пророчества за последните времена.

 

За гнева Господен: Исая, 5,гл. стих 28-29.

 

Господ на Силите и людете. Исая, гл. 6,стих 9-13.

 

Идването на Христа. Исая 11 гл.

 

Идването на Учителя. Исая, гл. 9,стих 1-8.

 

3. Силите на разрушението. В този век Силите на Разрушението ще бъдат спрени. Проследете историята на този век. Всички нападатели бяха бити. И днес ще бъде така.

 

4. Числото 8000.Това число Учителят често го споменава в беседите си. Това е мистично число. Това означава и показва времето, когато има условия да се прояви Злото. То може да бъде във всяко време, в далечното минало, в близкото минало и днес, и в бъдеще. Числото 8000 - това е мистичен момент, кръстопът, който циклично се повтаря. Това представлява такъв аспект от Сили, които може да отклонят човека от Божествения живот и може да го свлекат в бездната.

 

Как се разглежда числото 8000 години. Самото число и цифрата 8 ако я напишем хоризонтално - това означава знака на безкрайността. Трите нули означават благоприятните условия във физическия свят, в духовния и в Божествения свят. Тези благоприятни условия Бог дава на човека да расте и да се усъвършенствува.

 

5. Края на епохата. „В края на жътвата Аз ще имам думата", казва Господ.

 

„Аз познавам душата на този народ. Тя е изстрадала много от своите Учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство." (Из едно писмо на Учителя до Пеню Киров от 1915 г.)

 

6. Обединението. През месец август 1944 г. в село Мърчаево Учителят каза: „Ще дойде време когато цялата земя ще стане една голяма държава с едно общо управление, общ Парламент. Цялото човечество ще има един език, на който всички ще говорят и ще се разбират.

 

Но преди това трябва да стане Европа на Европейски Съединени Щати, с общ Парламент, общи граници и свобода за всички.

 

Но още преди това трябва да стане Балканска федерация и в нея непременно трябва да влезе и Гърция. Да паднат границите и противоречията и да се обединят.

 

Но първо трябва да стане Балканска федерация, после Европейска федерация и накрая Световна федерация."

 

7. Новата епоха след 1945 г. В беседата си от 10 декември 1944 г. Учителят каза: „Ние сме вече в демаркационната линия между две епохи - старата и новата. От 1945 г. стъпваме в една нова епоха. Всички народи са призвани да бъдат служители на Бога, на Великото."

 

8. Денят Господен. „Денят Господен се отлагаше, за да се примирят хората.Но той ще дойде. Идването на денят Господен е придружен със страдания. Отлагаше се, отлагаше се до сега идването на денят Господен, за да се поправят хората. Но денят Господен иде вече със силата си. Ние сме в началото на Второто Пришествие. То преминава през периоди.

 

Първия период на Второто Пришествие започва в 1945 г. и ще продължи 45 години. После ще се отложи за малко и пак ще подкачи и ще се завърти втория период от 45 години. След това следва трети период от 45 години. И тъй нататък. На вълни, на вълни ще идва Второто Пришествие. Това е Денят Господен, когато хората са направили съдба с Господа. Всяка нова предстояща вълна е по-голяма от предидущата вълна по Сила и Власт."

 

9. Новата Епоха иде. „Какво е решил Бог, който иде в света? Нова Епоха иде, Нова Култура и Нови условия. Бог иде в света да тури ред и порядък, да отдели смъртните от безсмъртните, грешните от праведните. Досега Божията Воля е била пасивна. Досега ангелите и архангелите управляваха света. Сега Господ е турил в действие своят Велик Дух и е вложил Волята Си и горко на оногова, който не слуша Неговата Воля. Волята Божия е Великият Закон, който сега оперира на земята. Бог е започнал вече преустройството на света. Божият план е турен в действие още през 1914 г. Бог първо е говорил чрез духовете, после чрез ангелите, след това чрез Синът Си, а най-после и Той сам ще проговори. Когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори. Под свършване или изгаряне на света се разбира ликвидиране на всички криви мисли, на всички измами и заблуждения. Ще остане само реалното -Божественото.

 

Сега трябва да се живее добре, за да можеш да влезеш в Новата Епоха без дълг. Защото, ако не си изплатим всичките си дългове в Новата Епоха ще влезеш с дълг.

 

И тогава ще се намерите в противоречие. Ще имаш вяра, за да влезеш в Новата Епоха. Ще имаш Любов, знание и Свобода, за да влезеш без дълг в Новата Епоха. Та сега през малкото години, които ви остават тук до 1999 г. какво ще направите? Защото епохата е изтекла вече."

 

10. Близко бъдеще. „Онзи и този свят са едно, когато съзнанието не е прекъснато. Сега са последните дни на света. Всичко старо си заминава. Няма да се мине много време и този век ще завлече всичко. Всички философст-вувания, всички науки трябва да се видоизменят. Бог е решил това. Вече е турен план. Човечеството не може да живее в тези дрипели. Кармата на Европейските народи е назряла. Този катаклизъм, който ще дойде ще бъде социален и природен. Всички религиозни форми ще изгубят смисъла си. Невидимият свят е решил. Въпросът е решен. Има си програма и като се натисне бутончето всичко е свършено. В бъдеще ще дойдат души, които стоят в пространството в рая. Вас защо ви извиках? Вие ще бъдете, ще имате дял в бъдещата култура. В Невидимия свят има хиляди и милиони души, които са напреднали. Те ще дойдат на земята и ще турят ред и порядък. Те ще ви кажат: ето, това е животът. Един човек, който не иска да работи, да служи, ще бъде задигнат. Ще видите, че хората, които са в управлението са се изменили, станала е промяна в тях - вселяване е станало в тях. Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене". Виждате, че този човек е съвсем друг. Това ще стане скоро. В този век ще станат големите преобразования. Всички трябва да работят. Това е подготовка. Това е близо вече. Целия 20-тия век ще бъде век на преобразования, век на приготовления. Сега ако си заминете пак ще дойдете към 1975 г., защото ще има важна работа. Няма дълго да стоите в пространството. Всички заминали ваши братя и сестри са все тука между вас. Аз ги виждам в събранието. Всички идват на беседите и си отиват. Те много по-добре разбират беседите от вас, десет пъти по-добре. Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях и от ваше гледище мислите, че ги няма.

 

Да знаете, че днес минавате от християнската епоха в Новата Епоха, която е епоха на закона на братството и сестринството. Иде Новата Култура! Иде Шестата раса! Иде Божественото в света!"

 

„Евреите на времето отхвърлиха Христа и дойдоха последствията. Днес са разпръснати по целия свят. И плащат кармата си за кръвта на праведните.

 

Болшевиките в Русия днес отхвърлиха Христа и дойдоха последствията. Загинаха милиони в гражданската война и още толкова милиони ще загинат допълнително. В Русия, комунистическа Русия ще станат промени. Те ще приемат в бъдеще Новите Идеи. Питат: дали Русия ще изпълни своята духовна мисия? - Да, тя ще я изпълни. Тези, които сега управляват в Русия са все еврейските книжници, равини, фариоти. В Русия сега управлява Юда Искари-отски. Това, което сега става в Русия е предателство на християнството. Това правителство в Русия е управление на Юда. Сега ще възтържествува в Русия Христос.

 

Това, което казвам е за посветените, само те трябва да го знаят. То не е нещо, което да се говори на невежите. Защото невежите хора навсякъде са опасни."

 

Запитват: Кога ще започне вселяването на пророците, на онези светли същества? Учителят отговаря: „То е започнало вече!"

 

„Болшевизъм в Русия дойде от Англия и Германия. Сега ето какво ще стане. Русия ще изпрати болшевизма в Германия и Англия. А тя ще приеме духовното. Русия сега отглежда незаконно роденото дете на Запада. Не е до-раснало още да се пусне да ходи по света, но ще му дойде времето.

 

Бялото Братство е създало земята. То си има свои членове във всички страни на земята и всичко държи в ръцете си. Ще стане не това, което този или онзи иска, но ще стане това, което е решило Бялото Братство.

 

Ще победи плана на Бялото Братство. Няма сила, която може да се противопостави на Бялото Братство." (Това са разговори на Учителя в първите години).

 

БЪДЕЩЕТО НА СЛАВЯНСТВОТО

 

„На българите и Славянството не е определено да имат някакви успехи чрез войни. Защо? Защото Божият Дух днес работи в тях и Той изключва този метод за разрешаване на противоречията чрез войни."

 

1. България в златния си век. „Понеже българите днес са в златния си век, идея Божествена, на която българите не дадат подкрепата си, умът и сърцето си, то те ще пропаднат."

 

Днес хората ще разберат, ако една сила е враждебна на Бога, то тя е враждебна и на човека.

 

2. Учителят за българите и за своето Дело. „През време на Балканската война казах, че не трябва да се воюва със съседите и съюзниците. На 16 юни 1913 г. Фердинанд обяви война на съюзниците. Ако не бяха воювали, щяха да получат Деде-Ягач и Кавала. И днес България щеше да има излаз на Бяло море. А това бе Божият план за нея. Кой провали Божият план?

 

Ако беше запазила неутралитет във Всеобщата война (Европейската война) България щеше да получи повече земя и щяха да се обединят българите.

 

През 1914 г. казах на Фердинанд: „България да не се намесва във войната, а да запази неутралитет, защото България ще получи повече. Ще получи земя за цената на своя неутралитет. Ако се намеси ще изгуби. Те не Ме послушаха, дори си позволиха да се подиграват. Е, кой провали Божия план?

 

След като се намеси България във Всеобщата война (Първата световна война) Аз казах в 1917 г., че Германия ще загуби войната, затова да вземат българите мерки и да се оттеглят от войната. Аз исках доброто на България, а те какво направиха. Взеха, че ме интернираха във Варна. След това загубиха всичко. Е, кой провали Божия план?

 

После казах на Фердинанд и на Борис III, че те трябва да имат добри отношения със всички съседни държави."

 

3. Спасението на България. Учителят изпраща един брат при Министъра на вътрешните работи, да му каже следното: „Ние имаме методи за разни области на живота. Методи за възпитание на детето, младежта, методи за музиката. Бих дал грамаден материал. Също така имаме и Паневритмия. Нека те само ги приложат. Това е грамаден материал опитан от Мене. Няма какво да се търсят други методи, защото този метод, който Аз посочих е единствен сега, който трябва да се приложи. И ако ни противодействуват тук в България, то във всяка друга страна може да се работи. Ние ще се преместим там, но българите тогава ще загубят.

 

Ако Всемирното Братство се оттегли от тук, то България няма никакво бъдеще. Силата ни не е в това, че в някои други държави добре се отзовават за Учението, но силата ни е в това, дали е във връзка с Божественото, дали имаме подкрепа от Небето.

 

Тук вече имаме грамадна литература, в която са изложени всички методи. Аз не им казвам, че трябва да приемат на доверие. Но всичко това е опитано от Мен и те могат да опитат и тогава ще преценят дали съм прав.

 

Ако българите Ми пречат, ще дойдат три бедствия за България.

 

а) Три години суша.

 

б) Ще има такова вълнение на младежта, с което управляващите не ще могат да се справят. Ще се намерят в чудо.

 

в) Мъчнотии и пречки от всякъде.

 

4. Трояката сплав на българите.

 

В българите има три хубави черти:

 

а) Най-първо са живели тук старите траки, които са се наричали „Благати", хора или „Благари". Те са правили добрини. От тях българина е приел наклонността към мистичното и духовното.

 

б) После тук са дошли славяните и са залели Балканския полуостров. От тях българите са приели Духът на жертвата и самоотричането.

 

в) най-после са дошли Аспаруховите българи. От тях българите са наследили храбростта и волевия елемент.

 

Днес българина трябва да стане ученик на Новото Учение.

 

5. Трите свещени имена на ученика:

 

Ил-Рах - принадлежи на Бога.

 

Амриха - душата на сърцето. Светът на Любовта.

 

Аверуни - Верният ученик.

 

Българина трябва да стане ученик и да премине през тези три посвещения. През Аверуни, Амриха и Ил-Рах.

 

6. Мисията на българите. „Защо са се явили българите на земята? За да станат велик народ ли? Не. Не.

 

Българите са слуги на Бога и трябва да слугуват на Бога с Любов. Всички народи са слуги на Бога и трябва да слугуват на великата идея на Любовта. Всички трябва да бъдат носители на Божествения живот."

 

7. България - пълен неутралитет

 

През август 1944 г. когато Братството посети с Учителя за последен път Витоша и прекарахме няколко дни на хижа Острица и хижа Еделвайс, то там Учителят проектира тази мисъл. Тя беше едно повеление на Невидимия свят. „България да пази пълен неутралитет". Това повеление българите не изпълниха, но индусите го приеха и го туриха на знаме. „Не се присъединяваме към никакви блокове." На тази идея се дължи големият неутрален блок, който се създаде сега след войната. Който послуша Учителя ще има Неговото благос-ловение.

 

8. Истинските граници на България.

 

Един народ има географски граници. Но има и духовни граници и те не съвпадат с географските граници. Те се определят от идеите, от мисълта, която този народ носи. Един малък народ може да има велики духовни граници. Учителят каза: „Българския народ няма да бъде голям по територия. Но той може да бъде велик чрез Божественото Учение, което сега давам."

 

9. Жилавият корен на българина. Учителят каза: „Българският народ е търпелив. Той издържа турското робство. Издържа на всичко. Издържа на насилието. Ще издържи и в бъдеще. Ще дойде време, когато българския народ ще се разшири отвътре чрез Новото Учение. Дховно ще се разшири. И на него ще издържи."

 

10. Българският народ и страданията. На 25 октомври 1944 г. в Мърчаево Учителят каза за България така: „Българския народ за Мен е еврейския народ. През големи страдания ще минат българите понеже не чуха гласа на Господа".

 

Това пророчество е за българите. Те мислят, че ще се отърват така лесно. През големи страдания има да мине този народ, защото не узна времето, когато бе посетен от Господа.

 

Когато преди 2000 години Христос оплака Ерусалим, когато влизаше в него и застана на върха Сион, гледа в града и плака за него и изброява какво има да му се случи на този народ. Учениците Му са около Него. И така изобразява всички беди и бедствия, които има да му дойдат на главата и които дойДоха и се изпълниха до едно.

 

Христос им каза: „Всичко това ще ви дойде на главата, защото не познахте времето, когато града беше посетен от Господа."

 

Значи Бог посещава един народ и го благославя. Но ако той не познае времето, когато Бог го е посетил и не вземе отношение към Него, големи нещастия ще го сполетят.

 

Българите не познаха Учителя.

 

Българите не познаха времето, когато Учителят дойде и когато Бог ги посети. Ще минат по същия път на евреите.

 

11. Евангелието и България. В Евангелието на Йоанна са дадени два образа на българите. Първо - яслите, където се роди младенецът Исус. Днес в България се роди Учителят.

 

Второ - оселът, който Христос възседна, когато влизаше в Ерусалим и когато множеството Го посрещаше. „Осанна, който иде в Името Господне!" Ние, учениците на Учителя, родени от този народ посрещнахме Учителя и Неговото Слово.

 

12. Войната и бомбардировките над София. На 28.ХI. 1943 г. в 5 ч. сутринта, неделя, Учителят каза: „Когато бях на Витоша някой казваха: „Учителят избяга от бомбардировките!" Но докато аз бях на Витоша бомбардировки нямаше. Като се върнах в София, я бомбардираха. Онези, които бомбардираха София търсеха Мен, а не вас. Не трябва да говорим неверни неща. Не говорете неща, които не са верни.

 

Питате защо става войната? Ако англичаните и германците обичаха Бога война нямаше да има. Питате: „Кой е прав? Без Божията Любов няма никакво Право в света. Без Любов към Бога няма никакво разрешение. Без Любов към Бога нищо не може да се постигне. Човешката Любов е страхът. Божията Любов е Свободата. Това е идеята: „Любов към Бога!"

 

Страхувате се от бомбардировките. Но мислите ли, че Бог не е определил къде да паднат бомбите? Мислите ли, че разпъването на Христа не беше определено и предвидено от Невидимия свят? За това говореха пророците преди Него. Христос прекарва едно състояние ужасно. Мислите ли, че е лесно да бъдеш изоставен от всички? Не се обезсърчавайте! Вие искате да знаете нещата, но и като не знаете пак благодарете!

 

Човешката любов, това са идеите на Черното Братство. Падналите ангели са неизправими. Тях само вечността може да ги изправи. Те са майстори да представят нещата такива каквито не са. Те са майстори на лъжата. Човек идва на земята с илюзии. След това ги губи. Човешката любов отива към запад - залязва.

 

Гдето изгрява слънцето е Божията Любов. Туй което изгрява в нашите сърца, умове, души, то е Божията Любов. Човешката любов е обвивка на Божията Любов. Да турим нашата любов в служба на Божията Любов.

 

Новият Мир ще дойде с Божията Любов. Само Бог е, Който може да даде Мир. Мирът ще дойде, когато всички народи се обърнат към Бога. Не един народ да се обърне, но всички народи да се обърнат към Бога.

 

Бог е съвършен и Той не може да се измени. Божията Любов е вечна. Божията Любов никога не може да се изчерпи. В Божията Любов нещата стават тъй, както трябва. Ето защо Божията Любов ражда Новият Мир между чоловеците."

 

1. Властта на княза: Учителят каза: „Всеки на когото се е давала власт на земята е обещавал, че ще има към човека такова отношение, каквото Абсолютния има. Никой не е устоявал на обещанието си."

 

„Онези, които имат власт правят същите погрешки. Само Бог е верен и истинен. А Той винаги отстоява и всякога изпълнява, когато обещава. Хората все се съмняват в Него. Впоследствие(управляващите все ги лъжат, а хората все им вярват. Ето къде е безумието на човеците."

 

2. Култовете: Вие сте прави да ни гоните. Вие създавате култ, а ние сме били всякога против тези човешки лъжи. Ако е за култове - фараоните, царете, жреците, тираните непрекъснато създаваха култове. Заставяха народите да им се покланят като на Божества. Ние бяхме и тогава против тези лъжи и заблуждения. И сега сме против тях. Прави сте да ни гоните.

 

3. Гонението против Братството през 1957 г. Кое е същественото? Ти трябва да виждаш Бога. Това е важното. Ти трябва да любиш Бога, за да Го виждаш. Любовта вижда, Любовта има очи, Любовта слуша, Любовта има уши, Любовта разбира. Тя има разум.

 

Противодействието, което срещаме сега, гоненията срещу нас е предвидено в големия Божествен план. То се допуска за укрепване на Братството.

 

4. Гоненията. През 1957 г. комунистическата власт започна гонение срещу Бялото Братство. Ето една глупост. Защо им е потрябвало това? Не е достатъчно да имаш само власт и сила. Трябва да имаш правото на своята страна. По-добре е, че ни гонят. А какво щеше да стане ако ни бяха прегърнали? Гонението на Бялото Братство не е от сега. То започна веднага след 1944 г. Не застана ли Христос срещу юдеите и Рим? А кой победи?

 

Комунистите извършиха предателство към нас. Те бяха пазени от Братството. А сега като имат власт, посягат върху Словото на Учителя и го унищожават. Така те започнаха борба срещу Бога. Горките, не знаят, че Словото на Учителя е Слово на Бога.

 

5. Гоненията и свободата. Свободата, за която се борим днес през 1972 г. никой не може да ни отнеме. Тя зависи само от нас.

 

Бога ще познаете първо като живот, топлина и светлина. Малката топлина от 37 градуса, в която животът ни се развива на земята е израз на Божията Любов. За всичко благодарете. Сега е нашето време. Че ни гонят, това е по-хубаво. Положението, в което се намираме е най-удобното за нас. Гонение ли? За свободните хора няма гонение. Свободата е вътрешно качество на човека. Тя е израз на човешкия дух и стремление на човешката душа. В света на Истината има свобода и правда. Ние сме тук. За всичко благодарете!

 

6. Обучението на комунистите. Когато комунистите дойдоха на власт на 9.IХ. 1944 г. и започнаха да провеждат своята власт, бяха засегнати някои приятели. Отидоха да се оплакват на Учителя в Мърчаево. Той ги възпря със строг тон: „Комунистите ще се възпитават! Няма да искате да ги унищожавате. "

 

7. Пиянството: Комунистите отначало придобиха голяма сила, защото тя бе им дадена от Невидимия свят. Движеха се със сила и с власт и още от самото начало прокламираха, че ще променят света. Казаха на Учителя, а Той продума: „Комунистите днес са пияни от власт, но не могат да знаят това. Затова ще направят големи поразии, но когато отрезнеят ще трябва да си платят за разрушението."

 

8. Човешката глупост. Комунистите извършиха най-голямата глупост и престъпление като се опълчиха срещу Бялото Братство и унищожиха 180 000 томчета от Словото на Учителя. Така те си създадоха съдба с Небето и с Бога. И от сега нататък не ние ще им бъдем противници, а те ще бъдат богопротивници и ще разберат какво значи, че Бог поругаем не бива.

 

9. Наказанието. Комунизмът, който дойде в България след 1944 г. е наказание на българския народ за това, че той не узна времето кога беше посетен от Бога. Ние подавам ръка на всички идейни хора в света. Хората, които служат на една свещена идея, те са едно. Ние подаваме ръка на всички честни хора по света и с тях ще работим. Но с лъжата, лицемерието, интригите, с користолюбието и алчността нямаме нищо общо.

 

За всички онези, които искат да устроят живота си без Бога, наказанието е - комунизъм.

 

10. Силата на комунистите. Не се заблуждавайте да мислите, че сега сте силни, а ние сме слаби и можете да правите каквото си искате с нас. Това е само за момента и е за кратко време. Всъщност ние сме силните, а вие сте слабите. Тъй е в голямото време. В нас е Истината, Правдата, това са Силите, които са необорими. Те всякога съществуват. Въпрос е само на време, докато се развие този процес. Разумният човек държи за Истината и Правдата. Той е едно с тях. Тогава той е силата.

 

11. Комунистите и нашето място. От комунистите нищо не искаме и не очакваме. Те ни отрекоха. Зачеркнаха ни. Не ни отделиха място в тяхната общественост. Единствено, което желаем е, да ни оставят на мира. Великият, разумен свят е определил нашето място. Това е важното. Ние разчитаме на Бога, който всичко е промислил за нас.

 

12. Комунистическият мироглед. Чудно нещо. Комунистите не могат да мислят. Непрекъснато цитират този или онзи, какво казал. Какво щяло да стане. Тяхното учение парализира мисълта и човек не може да се повдигне. Ние от Бялото Братство не сме прикрепени към една статична религия или църква. Не сме затворени в догми и канони.

 

Учителят създаде Школата, която е академия за изучаване и приложение на разумния живот. Това е живо знание, с което и ние растем. Едно Ново Учение, Едно Ново разбиране и един нов мироглед. Естествено е, че влиза в стълкновение със старите разбирания и естествено е, че ще бъде повлиявано от тях, но те ще бъдат също повлиявани от него и това не може да се избегне. Затова трябва Светлина, Сила и Дух, за да се постигне Учението в Неговата Чистота. Трябва работа, учение и учение.

 

13. Участта на неразумните. Отидоха да се оплакват на Учителя в Мърчаево, че властта започнала да своеволничи. Той каза за комунистите: „Невидимият свят ви даде сега власт. Но ако не сте разумни и справедливи, очаква ви по-лоша участ от тази на фашистите." А всички знаем какво стана с фашистите. Те изчезнаха от този свят, от друга по-силна власт над тях.

 

14. Новото езичество. Атеистичния социализъм и комунизъм в източна Германия искаше да възстанови древната езическа религия. Изровиха старите езически богове. Искаха пак да ги поставят на пиедестали за поклонение. Но какво остана от фараоните и от империите на езическите богове? -Нищо.

 

Комунистите днес не ни пречат нито да мислим, нито да работим, нито да живеем. Те не могат да спънат работите на учениците, защото тази работа е вътрешна у човека. Те ни спрат отвън, сложат ни букаи и пранги да не се движим. А ние спрем, молим се, съзерцаваме, размишляваме и накрая кажем: „Благодарим ти, Боже, че днес ни наскърбиха, за да опознаем Твоята Милост и благодат". Затова ние благодарим на онези, които са ни вързали. Деянието е тяхно. Въздаянието е също тяхно. А благословението е наше, защото то иде от Бога.

 

15. Социализмът в миналата епоха. Цели народи са строили социализъм в миналото. 10 милиона души са работили по 30 години на великата китайска стена, 100 000 души са работили на Хеопсовата пирамида в Египет 100 години. Да. Ако е за социализъм, монашеството представляваше една от формите на социализмй. Заслужава си да се проследи неговата история.

 

Погледнете една нивичка. Наблюдавайте как расте житото. Какви чудеса прави слънцето. Има тука на какво да се замисли човек. Житните класове в тази нива е социализмът в пълната си реализация. Работи за другите и се жертвува за другите.

 

16. Съдебният процес. Комунистическата власт направи процес срещу Бялото Братство. Осъдиха ме на 12 години затвор. Господ ме извади от затвора с 4000 други затворници на 1.I.1963 г. Пролежах в затвора 4 години и работих всеки ден със своя занаят, заради което ми намалиха присъдата. Защо приехме пътя на страданието? За да не се допусне да влезе лъжата и лицемерието в Братството. За да запазим чистотата на Делото и Свободата на Духа. Ние не приехме да се нагаждаме и да търгуваме. Истината и Свободата за нас са святи. За тях сме готови на всички жертви. И го доказахме.

 

17. Борбата. Днес човек е в борба с комунизма. Системата е в противоположност с неговата природа. Той, човекът е лишен от възможност да се бори другояче, защото силата е във властта, която помита всичко. За това човек днес прилага пасивната съпротива. Тя е неуловима и несъкрушима. В нея е победата. Накрая тя ще победи. Вие ще проверите това.

 

1. Къде е Бялото Братство? Не търсете Братството отвън. Братството е в душите и сърцата на човечеството. Не са външните форми, които ще доведат Братството. Но Братството може да се изрази и във външни социални форми.

 

2. Уставът на Бялото Братство. Получихме следното съобщение: „Представете устава си за одобрение -18.III.1949 г.

 

Братството устав няма. То има един закон, който гласи: „Всички души, които любят Бога образуват едно Велико Братство. То е в онзи и този свят. На земята и на небето. Всички те заедно си помагат и помагат на всички да се повдигнат.

 

Из едно писмо на Учителя до Никола Ватев, ръководител на Русенското Братство в онова време, когато те без да питат Учителя си създават устав, регистрират се като юридическа личност в гр. Русе и си правят членски карти. Четем следното:

 

„Мир имайте в себе си. Гледайте с вяра на бъдещето. Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби. Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна.

 

Живейте по Бога. Само Божията Любов. (София, 8. V. 1924 г.) "

 

От устава на Русенското Братство остана само спомен. Русенското Братство само се разруши. Разрушиха си сами салона. От тях няма нито помен. Питам: какво им помогна устава? Помогна им да се саморазрушат.

 

3. Що е Братство? „Учителят запита: „Що е Братство? Всички души, които любят Бога образуват Братство. Духът е който прилага нещата."

 

4. Бялото Братство и насилието. Който и да се опитва да упражнява върху нас насилие, няма да успее. Преследват ли ни, ние изчезваме. Ще се появим, когато дойдат условията. Комунистите не могат да се примирят с нас, те са противоположното на нас. Ние проповядваме Любовта - те проповядват омразата. Ние сме за Божествената Мъдрост, те са за човешкото знание. Ние сме за Свободата, те са за насилието и робството. Въпреки всичко и те ще свършат работата си за Делото на Учителя. Ние не сме нито слаби, нито безпомощни.

 

5. Мисията на Бялото Братство. „Негова мисия е да възвърне човека в райската градина, в Царството Божие. Райската градина, това е Божествената Школа, в която човек се е учил. От там той носи някои знания и постоянно си припомня тях. Това ще рече да живееш в райската градина. В твоето сърце да тече Божествения Живот като чист извор. През твоето сърце и през твоят ум да текат най-хубавите чувства и мисли. Божествената светлина да минава безпрепятствено, да вършиш Волята Божия, да виждаш Бога и да разговаряш с Него. Това е важното. Това е същественото в живота."

 

6. Какво е Бялото Братство? Бялото Братство е идея, а не организация! Следователно ние говорим от името на една свещена идея. Нея защитаваме, за нея живеем и за нея се борим. И нея искаме да претворим в живота си.

 

7. Бялото Братство и човешката история. Човечеството има неписана история. Даже и в обикновената история прозорливия може да открие онези моменти, когато Големите братя, които са ръководили човечеството са се намесвали и са го избавяли от големи беди. Човечеството по всички населени светове в Космоса са съединени в едно човечество. Те си помагат, споделят своите придобивки. Това е Братството. Бялото Братство ръководи и пази човечеството на земята, което то допусне, това ще стане. Което не допусне, няма да стане.

 

Помислете само какви прекрасни хора са живели на земята, живеят и сега. И какво богатство и какво творчество са оставили на своите братя. Те са работници на Бялото Братство.

 

8. Бялото Братство и България. „Докато ние сме в България и работим, българите могат да бъдат сигурни за своето съществуване и благоденствие. В който ден ние напуснем България от нея нищо няма да остане. България ще се превърне в пустиня. Това всички трябва да го знаят. Нека да се напишат тези Мои думи в Божествената книга. Всички трябва да знаят, че това е дело Божие. Ако българите не изпълняват Волята Божия, те ще изпитат на гърба си Закона за Непослушанието.

 

Мнозина искат да докажем това. Няма какво да доказваме. Вие ще бъдете свидетели на това време. Ще видите какво ще стане. Тогава ще си спомните, че Моите Думи са били верни. Тогава всички ще разберат, че Божиите закони не се изменят. Всеки трябва да служи на Високия Идеал. Като служи на този Идеал той ще приложи Закона на Любовта към своя народ."

 

9. Братството и обществените организации. Братството не е обществена организация, нито религиозен кул т, нито верска общност. Братството е идея. Ние имаме съидейници, хора които обичат и живеят в Братството. Те са навсякъде, по цялата земя, по всички народи.

 

Не е въпросът във външната организация. Всичко е в идеите, в тяхната сила. Сега нямаме външна организация. Няма условия за това. Нямаме управа, което е най-малкото, което ни трябва. Все пак ние използваме най-малките условия, които ги имаме. Пак може да пием един чай и пак можем да чуем една беседа навсякъде и да направим една екскурзия в планината. Смалявайте се, смалявайте се, смалявайте се. Голямото Добро се проявява с най-малката видима величина. Запомнете това добре и го приложете. Ние го приложихме и проверихме Силата му.

 

Велик е Бог на Когото служим. Зима е. Няма трева, няма цветя, няма плодове, като че ли всичко е замряло. Сняг и ледове. Като дойде пролетта и като духне топлия вятър и грейне слънцето - изникват тревите и цветята се явяват. Ето, организацията се явява. Тъй е и с Бялото Братство. Сега е зима. Ще чакаме да се запролети. Тогава и ние ще се явим като поникнем отново.

 

10. Задача на Бялото Братство. Братството има за задача да запази живота на Словото, което Учителят ни предаде. Ще чуем един ден гласът на ангела: „Върни се, защото измряха онези, които търсиха да погубят детето".

 

Новото в живота, това е образа на Божият Син. А Неговото отражение и противоположност е свръх-човека. Ето, това е реалността от една страна и сянката от друга страна.

 

11. Братството и проекцията Му в живота. Не става въпрос за едно малко общество в България или другаде някъде по света. Ние говорим за великата идея, за Братството вложено в душата на всеки човек. Нашето Братство тук е само една безкрайна малка проекция на тази идея. Някои се страхуват от властта. Няма от какво да се страхуват. Братството е неуязвимо. Идеята на Братството е във въздуха, във светлината, в храната. Всеки има нужда от тях. Човечеството няма да може да мине без Братството. То непременно отива към Братството. Идеята за Братството се подържа от най-стария божествен институт - семейството. Това е свещена идея. Човечеството се приготовлява да я приеме. Днес всичко в света работи за Братството между човеците. Домът се приготовлява и украсява. Старата омраза се разотива.

 

Днес всички работят за Братството. Никой не може да бъде враг на Братството. Идването на Учителя е знамение, предвестник, пророчество на Новото, което идва в света. То не е отделно явление. То е израз на целокупния живот, образ на светлото бъдеще на човечеството. Всеки човек е призван да служи на Братството. Човеците ще се познаят като братя. Трагедията при жертвата, където Каин уби брата си Авела, която се повтаря от тогава хиляди и хиляди пъти ще се разреши най-после и братята ще се познаят и прегърнат.

 

Бялото Братство е господар на планетата земя и на всички други планети и слънца, защото то ги създаде, то ги устрои и то ръководи живота им.

 

12. Работата в Братството. Тихо и безшумно трябва да се организират силите в Братството за работа. Кой за каквото е пригоден, да му се даде и съответната работа. По труда му ще се оцени кой за какво го бива.

 

1. Школата на Учителя. Духът остава скрит, а плодовете му са явни. Учителят помага тъй естествено, че като че ли нещата стават от само себе си. В Школата на Учителя външни церемонии и ефекти нямаше. Работеше се върху душите вътрешно. Само една необходима форма се създаваше и то не като постоянна и неизменна, а като временно пособие. Защото често пъти човек създава форми, на които после става роб.

 

Учителят даваше упражнения, задачи, теми. Тъй естествени и прости на вид, че не се налагаше с тях. Но силите, които привличаше бяха важни. Духът беше всичко. Методите на Учителя бяха тъй прости външно, че онези, които търсеха външни ефекти и бързи магически постижения, то те се отчайваха и напускаха. Но изпълнението на тези прости методи и упражнения изискваха съсредоточение, чистосърдечие и обич.

 

Без Бога съвършенство няма. Когато кажем „Бог със тебе", разбираме „Има време". А когато кажем „Няма време" - то ти си без Бога.

 

2. Учение. Учителят в Своята Школа ни учи: да мислим, да бъдем съпричастници в Божията мисъл, да постъпваме добре, да бъде съпричастници в Божия живот. Той ни въвежда в Царството Божие.

 

3. Пътят на личността. Върху какви категории души работи Учителят? Върху джунглата на личния живот. Да се превърне личността и да влезе човек в новия живот. Необходимо е смирение и послушание към Словото на Учителя.

 

4. Ученикът и мисълта. В Школата на Учителя се учеше да се приготвим да мислим. То е да държим връзка с онзи център, от който идва текущата мисъл. Човек не мисли сам. За да мисли, той трябва да бъде свързан с разумните същества. Мисълта е велико течение, което изхожда от Бога, минава през ангелите, през мислящите хора. За да дойде една мисъл до теб, да вземе форма, много същества вземат участие в този процес. Това е велик творчески процес. Всички същества участвуват в него. Даже едно малко цветенце, което си живее някъде в планината е необходимо, необходим елемент, за да се роди една мисъл в теб. Мисълта на ученика е свързана със Словото на Учителя.

 

5. Школата и днешната епоха. „В миналото Школата за кратко време е излизала пред света, осветявала е живота на епохата. Давала е подтик, идейни импулси и се е оттегляла в своето вътрешно убежище.

 

В днешната епоха сега, Школата на Бялото Братство се явява в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в целокупния живот, да одухотвори живота като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи на Школата, ще дадат нов облик на живота на човека и на целокупното човечество.

 

Сега ние отваряме Школата. Тя не е само за избраните. Тя е за всички, които имат стремеж да учат, като стремежът за учене е за красивото и великото в живота.

 

На няколко пъти Школата се е отваряла в Европа. Но поради спорове между учениците се е затваряла. Сега пак се отваря Школата. Затова бъдете изправни към нейните принципи, за да продължите своето съществувание и да прокарате принципите в целокупния живот. Първото нещо, което Школата изисква от ученика е братски отношения и хармония, защото само тя при тези условия може да просъществува. Защото Школата е скачена с Невидимия свят. Този канал се подържа само чрез хармонията.

 

Повдигането на българския народ зависи от учениците на Школата. Защото учениците са сърцето и душата на един народ. Ако вие работите той ще се повдигне, той ще прогресира в своето развитие. Ако вие не работите други ще свършат вашата работа. Но затова вие колективно ще бъдете отговорни пред Небето.

 

Вашите капитали като ученици на Школата са вложени в българския народ. Ако той пропадне, с това пропадат и вашите капитали. Ако той спечели и придобива, и вие ще спечелите. Затова работете за повдигането на този народ, за да можете да реализирате всички задачи като ученици и да изпълните задължението си към Небето."

 

6. Какво се учи в Школата? В Школата на Учителя учениците се учат да мислят и да бъдат свободни. Там не се дават готови правила.

 

Три свещени правила дадени от Учителя:

 

Първо правило: Без отлагане. Второ правило: С пълна вяра. Трето правило: С чисто сърце.

 

7. Тайната Школа. Преди много години Учителят е казал тихо на една вечеря у Русеви, наш приятел, който канеше Учителя на гости. Той беше банкер. Ето какво чухме от Учителя: „Трябва да се образува една тайна Школа на Витоша."

 

8. Своят свят. Школата на Учителя продължава вечно. Човек трябва да намери своят свят, да живее в него, да общува там със своите близки. Човек трябва да открие сега своят свят, сега да живее в него. Това е преминаване от този в онзи свят. Когато се срещнеш с големи противоречия отиди си в своят свят. Ето колко е важно да намериш „своят си свят" и сега да живееш в него.

 

9. Връзката на ученика: Учителят диктува на стенографката Савка през 1921-22 г. „Нашата мисъл трябва да бъде толкова силна, че което намислим да се сбъдне. Ученикът не трябва да изнася нищо, което се върши в клас.

 

Трудът е проявление на вярата. Трудът е закон за изявяване на вярата. Който не се труди той няма вяра.

 

Свържи се с Невидимия свят и напредналите същества там горе. Те от своя страна ще те свържат със своите хора на земята, т. е. с онези човеци, които имат връзка с тях."

 

10. Образците: Учителят каза: „Вие трябва да бъдете образец на чистотата, светлата мисъл, възвишените чувства и благородните постъпки. От Школата трябва да излязат хората на Новото, които виждат ясно нещата и знаят как да помагат. Да бъдете образци във всичко. Образци на думи и на дела."

 

11. Влизане в Школата. „В Школата на Бялото Братство е голяма привилегия да влезнеш. Там не завербуват последователи и не канят, а напротив, ако речеш да влезнеш ще срещнеш много мъчнотии и прегради. По-скоро ще те гонят, ще те обидят, ще те хулят, отколкото да те канят. Когато в теб се роди стремеж на душата ти към Бога, тогава каквото препятствие срещнеш по пътя си ти ще го преодолееш. Тогава си готов вече за ученик на Бялото Братство. Тези препятствия са, за да се опита човек готов ли е. Науката, знанието за Божествения живот не са за всички. Учениците се подбират грижливо и се подготвят отдалече."

 

12. Къде е нашия салон? Приятелите се смущаваха, че комунистите ни взеха салона и че спряха и забраниха да четем беседите и да играем Паневритмия. На нас най ни прилича да живеем под големия небесен купол, да ни светят слънцето, месецът и звездите, вятърът да вее, горите да шумят, птичките да пеят. Това е Салона, който Бог ни е създал.

 

Братството има най-хубавия салон под небесния купол осветяван от слънцето, месеца и звездите. Украсяван е от горите, поляните и цветята с езерата и скалите. Той е приветлив, свеж и ароматен. Бог създаде и украси нашия салон по най-хубавия начин. Какъв простор има тук? Какво движение. Каква украса и светлина. Това е жив салон. В него Бог ни говори. Няма какво да желаем по-хубаво. И в живота на Братството не ни е нужен Князът на този свят, да го утвърждава, нито да го узаконява. По Божието благословение съществуваме, а не по съизволение на човешките закони.

 

Бялото Братство не създава твърди и неизменни, канализирани форми. То може да създаде и обряди, но не остава затворено и ограничено в тях. Син человечески е господар и на съботния ден. Той може да измени всякога човешките закони.

 

13. Законът за десятъка в Школата. „Законът за десятъка е закон за най-малката жертва. Той се изпълнява по свобода. Това е за Божието дело. Който участвува в него ще участвува и в благословението. Този закон се отнася за верните в Братството."

 

14. Законът за най-малката жертва. „Каквото вършиш - върши го с любов. Има закон за най-малката жертва, за десятъка. Той е за учениците. Той се изпълнява от добра воля, не е задължителен. Ученикът отделя 1/10 част от благата, които получава за делото Божие. Това е законът за най-малката жертва. Ако изпитваш радост, когато отделиш своя десятък, то ти си призован да изпълниш този закон. Това е благословение за тебе. Ти се повдигаш. Радост трябва да изпитваш, когато даваш. Най-малката жертва за Бога - това има смисъл. Личната благотворителност е съвсем друго нещо."

 

15. Вътрешната Школа. „Човек като обиколи всички Школи на земята, и като придобие всичкото знание и мъдрост, ще дойде до една стена, през която не може да премине. Само като намери Христа в сърцето си, Любовта към Бога, защото единствено с Бога може да премине по-нататък. Ако не намери Христа, по-нататък не може да върви".

 

16. Истинският Изгрев. На 14.VII.1940 г. накрая на неделната беседа Учителят каза: „Има един вътрешен Изгрев, вътре в човешката душа и всеки един от вас трябва да бъде готов да го посрещне."

 

От там започва Вътрешната Школа за ученика.

 

ДЕСЕТТЕ НАЙ-ВАЖНИ СТИХОВЕ ОТ ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАННА

 

Когато Учителят държеше беседите си, предварително си изваждаше бележка за стиховете от Библията, написваше ги на едно листче и ги слагаше в Библията. После листчето му служеше за справка, когато трябваше да говори за съответния стих и да го цитира. Той носеше винаги Библия със себе си на беседа. Тя лежеше на катедрата Му. Когато четеше си служеше с лупа. А на планината, когато бяхме, тя лежеше на коленете Му. После след справката я слагаше леко на катедрата или на плоския камък до себе си на Молитвения връх на Рила.

 

Ето тук в моето тефтерче съм записал следното: Десетте най-важни стихове от Евенгелието на Йоанна, които Учителят е дал на учениците от Школата и на които стихове лично е опитал Силата им.

 

.1. Глава 14,стих 15.„Ако имате Любов към мене, опазете Моите заповеди."

 

2. Глава 11,стих 42.„И Аз знаех, че винаги Ме слушаш, но за предстоящият народ рекох това, за да повярват, че Ти си ме проводил."

 

3. Глава 12,стих 23.„А Исус им отговори и рече: дойде часът да се прослави Син человечески."

 

4. Глава 8,стих 29.„И този, Който Ме е проводил с Мене е: не ме е оставил Отец самичък, защото аз правя всякога що е Нему угодно."

 

5. Глава 6,стих 63.„Духът е онова, което дава живот: плътта нищо не ползува. Думите, които аз ви говоря - Дух са и Живот са."

 

6. Глава 3,стих 33. „Който приеме свидетелството Негово запечатал е, че Бог е Истинен".

 

7. Глава 3,стих 5.„Отговори Исус: „Истина, Истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и дух не може да влезе в Царството Божие."

 

8. Глава 20,стих 22. „И това като рече духна и казва им: приемете Духа Святаго."

 

9. Глава 21,стих 15. „А като се наобядваха казва Исус Симону Петру: Симоне Йонин, любиш ли ме повече от тия? Казва Му: ей Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Казва Му: паси агънцате ми!"

 

10. Глава 15,стих 26. „А като дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелства за Мене."

 

Научете тези стихове наизуст. Повтаряйте тези стихове, когато не сте разположени и имате затруднения във вашия път. Ще опитате силата им. Те са за Вътрешната Школа на ученика.

 

1. Бъдещето на Божественото Учение. „Сега някой иска да вземе Новото Учение и да Го унищожи. Новото Учение трябва да се приложи! Ние работим за една култура, която ще дойде след 1000,след 10 000 години. Ние разполагаме с много време. Ние не бързаме. Ние имаме ясна представа за работите, за задачите си, за възможностите си, за силите си. Ние не си правим илюзии. Вие бързате, искате за няколко години да свършите една работа. Ние разполагаме с цялата вечност. Ние прекарваме една нова инсталация в човешкия ум, за да може той да възприеме Божествените Идеи."

 

2. Началото и Словото. „В Началото бе Господ във всичката пълнота. От Него излезе всичката Сила на Духа. И от Него се появи Словото в света. И светът чрез Него стана."

 

3. Великият закон. В една от беседите Си Учителят каза: „Това Дело е основано на един Велик Закон. Който се опита да Го събори, ще си счупи главата. Целия свят да се опълчи срещу Него, няма да Го събори. По-скоро той ще се разруши, отколкото той да развали това Божие Дело."

 

4. Инволюционно и еволюционно знание. „Има инволюционно знание, когато човек слиза в материалния свят и когато човек се отдалечава от Бога.

 

Има и еволюционно знание когато човек се връща към Бога. Каква е разликата?

 

Напълниш чашата с вода. Чашата е инволюционно знание. То е закон за формата.

 

Водата е еволюционно знание. То е закон за съдържанието. Важно е съдържанието."

 

5. Къде е богатството? „Източните окултисти и философи имат в торбата си малко хляб. Едва стига за тях. Затова те крият знанието си. Западните окултисти и философи и те нямат нищо в торбата. Божественото Учение носи всичкото богатство. То прави извор във всеки човек."

 

6. Заветът на Учителя към ученика. „Люби. Учи. Мълчи. Прощавай и пътя си продължавай. (Дадено от Учителя на Георги Куртев от Айтос).

 

7. Светлината на Словото. „Не можете да се оплачете. Ние сме турили човешките къщи в такава светлина, че никое кюше не сме оставили, гдето дявола да не може да се освети. При светлината на Словото Той губи Силата Си. Навсякъде сме турили прозорци. Прозорците са човешките очи, които трябва да четат Словото и да възприемат Светлината му."

 

8. Учителят и епохата. Учителят направи баланс на епохата. Направи преоценка на постиженията, на резултатите постигнати до сега. Всички понятия, разбирания, ценности на човеците бяха проверени, прегледани доколко те са ценни и съществени. Преся всичко. Остави най-същественото. Тогава Учителят начерта основните положения на Божественото Учение. Тази огромна работа Учителят извърши чрез Своите беседи.

 

Важно е да пие човек от Вечния Извор. Които пият от Него, те са едно. През всичкото време, където и да се намират те са едно. Които черпят от Вечния Извор на всекиго могат да помогнат.

 

9. Чистотата. Най-голямата грижа на апостол Павел е била да запази чистотата на Христовото Учение и да не допусне примеси. Като се дойде до Главата на Извора, на най-дълбоката Му част, първата задача е да се запази Извора от примесите и повърхностните води. Това нещо го проверих и практически. Преди години ме извикаха в село Тополица да каптирам извор - древен от далечните времена и да направя чешма. Най-трудната част бе да се запази извора чист след като го открихме. Направихме чешма за чудо и приказ. Подобно и днес, след хиляди религиозни представи и заблуждения, лични амбиции, всичко протяга ръце към Божественото Учение на Учителя, за да Го заглуши. Най-важното е да запазим Божественото Учение, да опазим Неговата чистота, да Го предадем тъй както Учителят ни Го е предал.

 

10. Учителят и идеите. Учителят внесе Божественото Учение за живота. Идеите са семенцата, а почвата са готовите човешки души. Какви души се привличат, в какво отношение се създават около този Божествен Център, това е Великата Алхимия на Разумния Свят. Какви сили действуват. Какви Добродетели се призовават на живот. На това чудно явление, в него присъствувахме, в него участвувахме. За душите няма по-голямо благословение от това на земята. Пред нас е образът на Учителя. Как дойде Той? Как ни призова? Как работи с нас? С какви сили се бори и как преодоля всички мъчнотии! Ние сме свидетели на това. Това е път, който Той проправи, по който ние вървим и по който бъдещото човечество ще върви. В тази работа Той даде и опит и знание и методи, по които ще трябва да работим. Положи основание на Делото Си. Призова ни. В бъдеще и други работници ще дойдат. Те идват по един Божествен План. Те идват с условията си и със всички средства да се реализира този план. Глупаво е да се мисли, че може да се спре този процес. Той принадлежи на Великия Живот и Той стои зад Него. Естествено с тези сили ще се срещнем и ще имаме да разрешаваме много задачи. Това противодействие е необходимо, то е полезно за нашето укрепване.

 

Ние нямаме за цел да събираме тълпите, да създаваме масови явления. Бялото Братство търси своите ученици. Ние нямаме нужда от тълпи, за такива има други хора. Ние сме ученици на Пътя, Пътят на ученика.

 

11. Готови вярвания. В Бялото Братство готови вярвания не се дават. Такива реквизити има в разните вери, църкви и религии. В Учението на Бялото Братство човек се учи да мисли и да създава мироглед. Това е истинската работа. Не отбягвайте трудните условия. В тях са скрити големи богатства. Не търсете охолния живот. Придобивките в него са малки. За природата по-важно е възпитателното значение на труда отколкото материалната придобивка.

 

12. Учението и света. Учението на Учителя отива вече в света. Отива в цялата земя, то навлиза в науката, в лечението и обществения живот. Това Учение е не само за българите, то е за човечеството. И то ще си потърси правото един ден.

 

13. Идването на Учителя. Идването на Учителя донесе Новия Живот и Животът на Новата Мисъл. През цялата Вечност Бог е говорил. Говори и сега. Новото е туй, което Бог сега говори. Никога в историята на човечеството не е имало толкова много открития в толкова кратко време. Проследете през последните 100 години какво стана. Тези открития са дадени не за унижение на човечеството и унищожението му, а за неговото повдигане. Те говорят за Новото, което иде. А Новото Го донесе Учителят с Неговото Слово.

 

14. Защо дойде Учителят? Учителят дойде на земята да ни запознае с Божествения Живот, с Неговата Същина, с Неговите проявления тук на земята, с Неговите правилни методите на този живот. Той ни го показа с примера на своя личен живот и със своето Слово и със своята Музика.

 

Едно е важно. Да познава човек Божествения живот, да Го възлюби и да бъде в съгласие с Него.

 

Откакто човечеството съществува, никога не е давано такова Откровение за Божествения Живот, каквото Учителят даде.

 

15. Йогите в България. Йогите, които посещават днес България, за да ни покажат какво могат и умеят, ще занесат в Индия вест за Учителя. Тези посещения в нашата страна от всички народи, това са влъхвите, които идват на поклонение у нас. Те идат да се поклонят на детето, на Божественото Учение. Новото Учение ще отиде вече в света.

 

1. Бог и Учителят. „Никога Бог не е говорил толкова много, колкото сега. В миналото е говорил на малцина, сега говори на всички."

 

2. Хаосът. Веднъж Паша Теодорова чете на Учителя беседа за корекция. Учителят слуша. Изведнъж Той я прекъсва и казва: „Виждаш ли този хаос в света? Моята мисъл го създаде. Тя ще го оправи. Няма да остане съзнание да се не оправи и няма да остане ум или сърце, които да се не изправят".

 

3. Търпение. „Вие може да игнорирате някои хора и да не ги приемате. Вие можете да сторите това. Но Аз, Учителят ви не мога това да направя. Аз всякого трябва да търпя и всякого да приема." (Из разговора на Учителя с ръководителите, 1923 г.)

 

4. Говорът на времето. Веднъж Учителят каза на стенографката Паша: „За Мен само времето ще говори. Всичко е постижимо за онези, които любят Бога. Който люби Бога, той ми е приятел, брат, сестра и майка."

 

5. Името на Учителя. „Мисля, че което правим, за себе си го правим. Аз не се боря да оставя име между хората. Какво ме интересува това име? Хората и без това не знаят истинското Ми име."

 

6. Молитва от Учителя.

 

„О, Господи, нека Твоя Дух слезе в моето сърце, да озари душата и да изпълни цялото ми същество с всичката Твоя пълнота. Амин."

 

„Туй, което умът ми възприема,

 

Туй, в което душата ми слиза,

 

Туй, в което умът ми се качва,

 

Туй, в което прониква волята ми,

 

Тъй да бъде. Амин"

 

7. Къде е Учителят?

 

„Учителят е Доброто в добродетелните хора.

 

Учителят е Правдата в правдивите хора.

 

Учителят е Любовта в любящите хора.

 

Учителят е Силата в силните хора.

 

Учителят е Смелост в смелите хора.

 

Може ли Учителят да напусне човечеството?"

 

8. Изворът. Един ученик стои пред Учителя и Му казва: „Учителю, седя пред Вас свободен като пред какво?" „Като при един извор, гдето си пием вода, радваме му се. Казвам, като ожаднея пак ще пия."

 

9. Къде е Учителят?

 

„Туй, което хващаш е проявеното.

 

Туй, което мислиш, то е туй, което е на път да се прояви.

 

Туй, което чувствуваш, то е туй, което е.

 

А Аз съм това, което око не е виждало и което ухо не е чувало."

 

10. Отношението на Учителя. Веднъж Учителят казва на Мария Тодорова: „Моите истински отношения към хората Аз навън не ги изявявам. Външните Ми отношения само са методи за работа."

 

11. Проучване на Словото. „Като проучваш беседите няма да ме цитирате, а със свой език ще изнесете основните мисли. Цитирането не е израз на основните мисли. Ученикът трябва да мисли и с мисълта си да проучи Словото".

 

12. Песен на Учителя. Учителят пее и свири следната песен:

 

„Ние знаем, че във всички бури на живота победата е наша.

 

Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас.

 

Ние не се борим и не се страхуваме.

 

Смело вървим напред в първите редове".

 

13. Учителят и Братството: „Питат ни: Кои сте вие и колко сте? Ние сме едно Велико Братство, което светът още не е виждал. Братство, чиито разклонения са и на земята, и на небето и в цялата Вселена. Който служи на Бога ще бъде гражданин на това Велико Братство, на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Аз искам да бъдете ученици на това Велико Братство. Вашият дом е великият храм на природата, с неговите светил-ници-слънцето и звездите. Там обитава един Господар на Любовта, един Господар на Мъдростта и един Господар на Истината, Който еднакво обича всички хора, еднакво ги просвещава, еднакво им дава Свобода.

 

Аз нося в умът си идеята за Благото на цялото човечество. Аз мисля не само за Благото на цялото човечество, но и за Благото на животните и растенията. Пожелавам на всички същества да живеят в Любовта и да придобиват добродетели.

 

Зная, че Бог живее във всяка душа и искам в тяхното съзнание да не остане нито една крива мисъл.

 

Аз дойдох да науча хората да живеят в Любовта."

 

14. От къде идва Учителят?

 

„Вашите отношения към Мен са отношения към Бялото Братство. А отношенията ви към Бялото Братство са отношения към Бога.

 

Вие трябва да следвате или Мойсея, или Исуса, или Мене. Ние сме едно.

 

Мойсеевото Учение е Божествено, както е Божествено и Христовото Учение и Моето.

 

Онзи Христос, Който беше в Исуса е същият Който е в Мене. Един е Духът.

 

Едно от тия Учения в пълнотата Му трябва да изпълните точно. Аз бих желал да изпълните и трите. Според степента на искреността ви, ще бъде и благословението на Бога.

 

Аз ви уча на законите на природата, това е днешното Учение.

 

Аз не ограничавам никого. Затова другите ще ви ограничат. Понеже е казано, че праведния седем пъти ще мине през огън. То ще трябва да се приготвите за това мъчение.

 

Не търсете Христа на физическото поле. Не го търсете и в един човек, защото Той е във всички хора.

 

Само че там, където се проявява Христос, там ще видите интензивна светлина. Христос е един и много.

 

Понякога казвате: ГоспоДин Дънов дали е Христос или Христос е в Него?

 

Ще ви кажа: „Христос не съм. Но Христос е в Мене."

 

Ако бях Христос, за Когото ме мислите, щях да управлявам целия свят. Щом не съм такъв човек, не съм и Христос.

 

Христос не е на физическия свят".

 

(Из един разговор с Учителя в дома на Лазар Котев на 8.VIII.1920 г.)

 

15. Учителят и страданието. През 1936 г. под влияние на дадени среди беше извършено покушение срещу Учителя. Беше Му извършен побой в резултат, на което Му беше парализирана дясна ръка, десен крак и говора Му. По Негова молба Братството се качи на Рила, където престоява 40 дни и там Учителят оздравява. Завръща се от Рила за събора на 19 август 1936 г.

 

Какво остана от онези, които устроиха нападението срещу Учителя? Какво ги постигна? Ние бяхме свидетели на това. На 9.IХ. 1944 г. дойдоха комунистите и изметоха целия този боклук, който задушаваше българския народ. Ние видяхме това и го оценихме по достойнство, че Бог поругаем не бива. Но тогава Учителят ни предаде уроци, предаде ни примери. Изключителни. Търпение, самообладание, воля. Това е най-силния пример, който Той ни е дал. Когато Той минаваше през страданието, Той ни показа как да го носим ние. Там горе на Рила веднъж Той прошепна само: „Това сега, през което минавам е по-тежко и от Голгота". Ние, видяхме как тялото Му се възкреси и здравето Му се възстанови. И Той продължи своята работа.

 

16. Седем хиляди и петстотин беседи. Учителят създаде 7500 художествени творби. Всяка беседа е едно художествено творение. И с каква Любов Учителят работеше. Каква светлина и каква радост вложи Той в своето творчество. Това е отразено и в Словото Му и в песните Му.

 

17. Животът на Учителя. Учителят имаше безпогрешно чувство колко бързо трябва да се движи, за да Го следваме. Той знаеше колко бързо трябва да иде напред, за да не се отдалечи много и загуби връзката Си с онзи, който Го следва. Той беше съвършен педагог. Той слизаше до уровена на всеки човек, поеме го и постепенно го извежда в по-висок свят.

 

Виждал съм Го при различни случаи как говори на селяни, на религиозния човек, на безверника, на ученика на свободната мисъл, на социалисти, комунисти или идеалисти. Той намираше във всякого нещо, от там ще го поеме и ще го изведе горе на видело.

 

18. Правило за ученика. В последните дни на Учителя, Той е долу в стаята Си, а край Него са приятелите, които се чудят как да Му помогнат, защото в това време вече Той е сериозно болен. Сяда на стола и казва: „Доброто поощрявайте, Злото ограничавайте." След малко добавил: „Извикайте Марийка и Борис." Ние бяхме с Мария Тодорова на екскурзия на планината, намериха ни, съобщиха ни и ние дойдохме.

 

19. Победата. Учителят е на легло, а Мария Тодорова се опитва с нейните грижи около Него да Му помогне. Той се изправя и казва: „Ние ще победим. Досега Злото е все побеждавало, а сега ние ще победим."

 

20. Трите посвещения в християнството.

 

Първото посвещение - орелът.

 

Второ посвещение - лозницата-лозата.

 

Трето посвещение - син чоловечески.

 

21. Учителят и Бог. „Аз имам допирна точка с Бога. За мен само реализираните идеи са идеи.

 

Аз съм пратеник от Бога. Трябва да знаят, че Аз не съм дошъл от само себе си по Мое желание. Аз съм дошъл пратеник от Бога да работя за въдворяване Царството Божие на земята.

 

Бог говори чрез Христа, Бог говори чрез Мене. Идеите, които излагам в беседите са взети от Божественото. Каквото е говорил Христос и каквото говоря Аз, е от един и същ източник Не са два източника.

 

Аз съм дошъл, за да изявя Любовта, да я донеса на земята. Това е Моята мисия.

 

Всички онези, които ще дойдат - са определени".

 

22. Последователите на Учителя. „Тези хора, на които Аз трябва да проповядвам са определени от преди 8000 години. Те ще дойдат! Те не са Мои последователи, но са последователи на Бога, на тази Велика Истина. Като приемат тази Велика Истина те ще я проповядват. Някои питат достъпно ли е вашето общество? Щом си определен от Бога, достъпно е. Ако не си определен, ще изпратиш прошение до Белите Братя да те приемат.

 

23. Свещените думи на Учителя. „Моите думи са свещени и вие всички може да ги опитате. Ако българския народ се намери в затруднение един ден, само Моите думи ще го спасят. Вие може да преустроите живота си само върху Моите думи. Това е наука."

 

24. Отечеството на Учителя. „Аз не мисля да живея в България. Аз не мисля да живея даже на земята. Един ден ще се върна в своето Отечество и от друго място ще ви гледам и тогава няма да правя добро както сега, да ви проповядвам. Като видя, че някой плаче ще го утеша без да ме види. Ще бъда невидим. Ако вярвате в Моите думи добре ще бъде за вас. А пък ако не вярвате сухи дървета ще станете. Вие ще опитате всичко това."

 

25. Изправлението. „Българите ще се изправят, тогава когато дойдат между тях тези 144 000 души, за които се говори в Писанието. Те не са само евреи. Между тях има китайци, индуси, тибетци, египтяни, англичани, французи, германци както и българи."

 

1. Пътят на ученика

 

2. Образи на ученици

 

3. Примери из живота ни с Учителя

 

4. Окованият ангел говори - отделни извадки в том III

 

5. Екскурзиите с Учителя

 

6. Окованият Ангел на Изгрева. Окованият Ангел в преизподнята на Ада

 

7. Ученикът и Школата - поместено в том първи на „Изгревът" стр. 382-487

 

8. Мисли на ученика

 

9. Ангели Божии ходят по земята - очерци

 

10. Разкази за малките братя

 

11. Послания от името на Братския съвет като ръководител на Братството от 1952-1992 г.

 

12. Скици на Словото на Учителя

 

13. Стенограми от живота на Братството (неразчетени)

 

14. Стенограми из Словото на Учителя - оранжеви тефтерчета -неразчетени. В момента - изчезнали

 

15. Други архивни материали - стенограми от различни тефтерчета

 

16. Снимки - из живота на учениците

 

ЗАБЕЛЕЖКА: От. 8 до 16 - неиздадени. Търсят се материалите на Борис Николов пръснати в страната чрез различни лица. Лицето комуто трябва да се предадат е д-р Вергилий Кръстев, ул. „Васил Друмев" 1, София 1505. Домашен телефон 44-79-53.

 

В противен случай ще се изпозагубят във времето и ще попаднат в хора и поколения, които не са запознати с Школата, Епохата, както и с лица и събития. И има опасност да провалят труда на Борис Николов. Изборът е ваш.

 

„Винаги се радвайте."

„Това ви говоря, за да пребъде

моята радост във вас и вашата радост да бъде изпълнена"

Йоан, 15;11

 

Ние, които бяхме с Учителя отначало, знаем с каква Любов и радост работеше Той. Еднаж, последните години, Учителят дойде у нас на ул. „Симеоновско шосе" 14.Той беше усмихнат, радостен, лицето Му сияеше. Още с влизането си Той каза: „Днес имаме нова формула - „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов".

 

Животът е чист и свят. В Писанието се говори за Мойсея, който видял къпина, която гори и не изгаря (Изход, 3 глава, стих 5). Той се приближил да види защо не изгаря къпината, но чул глас: „Изуй обущата си от нозете си, защото местото, на което стоиш - земя свята е."

 

Днес повече от всякога, човеците трябва да се вслушат в гласа, който иде от горящата къпина. Земята трябва да се пази чиста и свята. Не само физически, но и по отношение на мислите и чувствата. Мойсей не познаваше радостта. При къпината той получи заповед да изведе Израил из Египет, от робството, и от начало се противеше, но после прие. Радостта се явява по-късно - в пророците, в псалмопевеца, в Христа, в Апостолите. При Учителят радостта съпътствува цялото Негово творчество - Словото, музиката, живота, който Той ни показа. Учителят даваше щедро и сам се радваше на онова, което даваше. От Учителя трябва да се учим да работим с радост и благодарност -„мястото на което стоиш, земя е свята". Днес човечеството трябва да знае това повече от всякога. Разумният свят е работил милиони години докато подготви условия да се яви живота. Той е работил милиони години докато се създаде водата, въздуха, почвата. Човек не може да прави каквото си иска. Той трябва да помни и да не забравя, че земята на която стои, е свята. Разумният свят няма да остави човеците да мърсят земята. Бог присъствува в живота. Той създава Братството. Братството е велико явление. То не е секта. То присъствува в цялото човечество, във всички народи. Българите дължат на Бялото Братство почит и уважение.

 

Днес човечеството идва с едно ново отношение към природата, към Разумния свят, който стои зад нея. Наблюдавайте какво става в света - нови идеи идват, нова мисъл, създават се нови отношения между народите и между човеците. Днес на човечеството може да се каже - „Наближило е вече Царството Божие" = Едно човечество, една правда за всички, един живот, сътрудничество и взаимопомощ. Тези явления се обединяват в едно, можем да го наречем - „Йоан Предтеча".

 

Подготвят се условията за живота на ученика и за знанието, което донесе Учителят.

 

Светлината създаде органическия живот, той разкрива нейната дълбока вътрешна същина. Светлината на Слънцето и на звездите е една и съща. Следователно, живот има в цялата вселена. Има милиони земи като нашата и следователно живот подобен на нашия. Човек е гражданин на Всемира. Той може да посети, която и да е планета, което и да е човечество, но пътищата към Всемира са духовни. Има състояния на материята и нейни закони, които човек още не познава. Това е наука на бъдещето. Човек може да отиде, до който и да е населен свят, но трябва да мине през Слънцето, да се облече в неговата светлина и с нея да отиде. Човек може да отиде и до звездите, облечен в слънчева дреха.

 

Органическия живот познаваме, но има още безброй форми на живота, който човек не познава.

 

Животът е чист, свят и прекрасен. Такъв трябва да го пазим - „Събуй обущата си!" Трябва ново отношение към разумната природа.

 

Нека радостта да съпътствува живота ни. Каквото правите за Учителя, правете го с радост. От Учителя ще се научим да работим с радост и благодарност. Това ви пожелавам за новата година.

 

27.ХII. 1974 г. Брат Борис

 

НАРЯДА за 27 декември 1974 г.

 

1. Добрата молитва

 

2. 91 псалом

 

3. Молитвата на Царството

 

4. Духът Божий

 

5. Евангелия: Матей 28 глава, 16 до края

 

Марко 12 глава 1 до 12 Лука 17 глава 20 до края Исана 14 глава 1 до 14

 

6.Беседата „Свещения час", от томчето „Пътят на ученика"

 

7. Бог е Любов

 

8. Отче наш

 

„Аз и Отец ми, Едно сме". Ев. Йоана

 

Днес, по случай Деня на Учителя, добре е да си припомним някои правила, които Той ни е дал.

 

Ние живеем в един уреден свят, създаден и ръководен от разумни, интелигентни същества. Като изучава този свят, човек придобива знание, расте и се развива.

 

Учителят даде едно Учение за живота. Той създаде Братството, за да се опита и приложи това Учение.

 

Ние започваме науката за живота със Слънцето. Ученикът трябва да работи дълго време, докато си създаде правилно отношение към Слънцето - да го разбира и обича.

 

Учителят започна с „Изгревите на Слънцето". Човек не може да забрави ранните утринни часове, когато на изток руменее зората и светлините се преливат една в друга, докато дойде мигът на Изгрева.

 

Правилото гласи: „Хвани Първия Лъч на Изгряващото слънце". - Тук има Идея, тук има Идеал".

 

Ние посрещаме Слънцето, не защото му се кланяме, а защото го обичаме. Учителят даде обилно знание, как да се ползваме от енергиите на Слънцето. Това знание днес се оценява и приема. То постепенно прониква в живота.

 

Учителят ни въведе в Царството на Природата. Разкри нейната вътрешна красота, научи ни да я разбираме и обичаме.

 

Природата е език на Великия Разумен свят. - Чрез нея Той говори. Човек като я изучава, започва да разбира този език.

 

Като дойдем до дишането - ние препоръчваме чистия въздух, а не дима от цигарата. Да дишаш пушек, това значи, да коригираш Природата. Тя е създала човека да диша въздух, а не дим. Човек трябва да знае едно нещо: НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА КОРИГИРА ПРИРОДАТА НЕНАКАЗАНО.

 

По същата причина, ние пием чиста вода, а не алкохол. Където и да отидем, ние търсим изворите, и обичаме да пием вода от главата, където тя е най-чиста.

 

По отношение на храненето - ние се придържаме към растителната храна и от всичко най-вече предпочитаме плодовете. Те са идеалната храна. Това са хигиенични правила, които съвременния човек започва да оценява и възприема.

 

Утринните Гимнастики. - Учителят пръв тури начало на тях. Той създаде система от упражнения с музика, които нарече Паневритмия. Чрез тях човек може да влезе в съгласие с ритъма на Големия Живот. Който познава онези чисти, слънчеви мелодии, простите и съвършени движения на Паневрит-мията, опитал е тяхното благотворно и обновително въздействие.

 

Животът е Един във всички свои прояви, заради него трябва да уважаваме всички същества и да им отдаваме тяхното право. Един живот тече във всички човеци, затова ние ги наричаме Братя.

 

Братството е живот на целокупното човечество. Всъщност, има само Един Живот. Народите трябва да живеят в мир. Те са едно голямо семейство. Те трябва да се обединят и да си помагат. Тази Идея вече работи в човечеството.

 

Знанието също е Едно. Учените от всички народи си сътрудничат, споделят своите знания и опит. В миналото знанието е било скрито. То се е пазило в светилищата и е било достояние само на посветени. Христос възразява на това: „Не се запаля свещ, за да се тури под шиник, но на светилника да свети на всички".

 

Всяко творчество, всяко изкуство се подхранва от Единния Център. -Това е Творческият Дух. ЗАКОНЪТ ЗА ЕДИНСТВОТО Е ВСЕМИРЕН.

 

Учителят ни въведе в живота на Братството постепенно. Той ни разкри неговата дълбочина, красота и сила.

 

Новото Учение е Път. Тук е дадено знанието, как да се приобщи човек към Големия Всемирен Живот и да бъде едно с Него.

 

Братството е носител на Идеята за Единството. Тази Идея Учителят изрази така: „Живот за Цялото". Следователно, Братството не е никаква секта. - То не е част от нещо".

 

Братството е израз на Идеята за Единния Живот. За тази епоха Братството беше създадено в България. То е самобитно, оригинално духовно движение, възникнало и развило се всред този народ.

 

Бялото Братство е носител на Идеята за Единството през вековете, където и да се е появявало.

 

Братството е светло явление. То води човечеството напред, примирява и обединява народите.

 

Хората на Братството са отлични работници във всички области на живота, където и да работят. Те са трудолюбиви, честни, добросъвестни - те са един здрав обществен елемент. Братството прави чест на българския народ и той му дължи почит и уважение. Учителят даде едно Учение за живота - Учение проверено и опитано.

 

Животът е Велика Наука. Тя трябва да се изучава и прилага с Любов. Тогава човек се чувства здрав, радостен и щастлив, приобщен към Големия

 

Всемирен Живот.

 

И тъй, Новата Идея, която Учителят донесе, е:

 

„ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО"

 

Послание

 

От Братския Съвет до братята и сестрите, по случай Деня на Учителя -12 юли 1973 г.

 

София, юли, 1973 г. Борис Николов

 

„Изпроводи ни благия си Дух, да ни ръководи

и крепи в Пътя на живота".

Съборните дни са дни на Братството.

Те са дни посветени на връзката ни с Бога, с Учителя,

с всички наши братя, работници за Царството Божие.

В този смисъл те продължават през цялата година.

 

Всички, чрез които Божият Дух работи, образуват Бялото Братство,

независимо кога са живяли, всред кои народи или раси,

независимо от това към кои религии са принадлежали,

Те са работници за Царството Божие.

Царството Божие е всемирно, затова ние се молим:

„Да дойде Твоето Царство на земята."

 

Школата на Учителя подготвя ученика да бъде работник

на Царството Божие. Тук се работи върху характера -

да се създаде онзи устойчив характер, основан върху

Божествените добродетели.

Тук се изгражда онзи мироглед, освободен от всякакви ограничения,

предразсъдъци и суеверия - мироглед основан на Истината.

 

Всякога, когато Учителят дойде, Той носи ново знание, нова светлина,

нов живот. Това е още едно стъпало в пътя на човешките души.

Това е начало на една Нова епоха. -

Не е било време Школата на Учителя да не е съществувала,

било във видимия или Невидимия свят - някога явно,

някога тайно, според условията.

 

Работници за Царството Божие е имало всякога.

Всички те образуват едно велико семейство,

„фамилията на онези, които живеят във вечността".

През всички култури, Те са СВЕТИЛАТА, показателите на

пътя. Те са първите пионери във всички области на живота:

във вярата, в науката, в изкуството, в морала, в

обществения и личен живот. Тяхните образи светят и

днес, и вековете не помрачават тяхното сияние.

Днешните времена са времена на учение и работа.

Това е за учениците на Божествената школа.

А светът се забавлява - това е за децата.

 

За да бъде работник на Царството Божие, човек трябва да учи

непрестанно. Знанието, което Учителят даде в Школата, е

път. То се разбира и озарява от вътрешна светлина

постепенно. Като се прилага, то се превръща в сила.

Това е живо знание. То расте заедно с ученика и

принася плод, „като житното зърно - 30, 60, 100".

 

Бъдете будни за красотата. Всяка красива проява е израз на

Божествения живот. Отдавайте внимание и почитание

и на най-малката красота. Тя иде от Единния, Вечния

Източник и води към Него. Търсенето на красотата е

първата стъпка в духовния път.

Движете се в Природата като в Храм, с чувство на

благоговение и чистота. Тогава тя ще ви проговори,

ще ви се открие и вие ще видите зад външните форми,

онзи Разумен Свят, Който работи в нея.

 

Работата над себе си е трудна, защото като работи над себе си,

човек работи и върху онези души, с които е свързан.

Чрез молитвата човек черпи сили, и търси ръководството на

Великия, Разумен Свят в тази трудна работа. Той не познава

нейния характер, не знае мъчнотиите, които се срещат в нея.

 

И тъй, истинската работа е тази: Човек да подържа връзката

си с Бога, за да има ръководството на Неговия Дух.

Ако Бог не подкрепя човека с Духа си, човек не

може да върви в пътя.

 

Поздравяваме братята и сестрите със съборните дни.

Пожелаваме ви Божият Дух да ви ръководи през

годината, да осветява умът ви, да озарява сърцата ви,

да ви укрепва със силата си, да ви показва все що има да правите.

 

София, 9 август 1965 г. За Братският съвет.

 

Борис Николов

 

Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев

 

Това са мисли на ученикът Борис Николов, които той е записал през време на затвора от 1959-1962 г. Тук са включени една незначителна част от онова, което той е написал. Мислите са подбрани и се отнасят за онази епоха, при която бяха развързани Силите, които трябваше да унищожат Братството като форма, като присъствие и като Школа. Така тези Сили периодически се явяват и намират съответно личности и власти чрез които да се проявят. Затова смятаме, че не ще бъде далеч времето, когато тези сили отново ще се явят, за да се опитат да посегнат отново върху Словото на Учителя. И тогава онези, които са прочели тези редове на „Окованият ангел" ще разберат, че и други преди тях са минали през изпитания, за да защитят името си на ученици от Школата на Учителя. Като пример ще разкажем един случай, който многократно ми е бил разказван от онези съвременници на Учителя, които бяха целували десницата Му и бяха слушали живото Му Слово.

 

Един ден, по времето на Учителя, на Изгрева около Него са се били събрали една групичка от няколко братя и сестри. Водил се е някакъв разговор. В момента Учителят леко с бастуна си разтворил кръга, който е бил около Него, една сестра и един брат се отместили и се отворила една пролука, през която Учителят погледнал към поляната, посочил с бастуна си към едного и казал: „Ето един брат, който ще ви покаже как се държи изпит за ученик в Школата на Бялото Братство." Всички се обърнали към този брат. Този брат стоял на 30 метра от тях, гледал ги и не смеел да се приближи към групичката около Учителят, за да не би да наруши и смути разговора на Учителя с приятелите. Минали години и всички, които са били тогава около Учителя, то по време на процеса срещу Братството 1957/58 г. се отдръпват и отричат. Останал само този брат да държи изпита си на ученик от Школата на Учителя -на Всемировия Учител Беинса Дуно. Този брат е бил БОРИС НИКОЛОВ. Той беше бял брат. Той беше ученик.

 

Ето защо бяха поместени мисли за ученика от „Окованият Ангел".

 

За да се знае истината за Ангелът-Освободител.

 

И трябва да се знае още една Истина. Това са думи на Учителя в последните години, които бе ми казал Борис Николов. А те са следните:

 

„Това, което комунистите ще направят, вие не можете да направите. Те имат Своята Мисия.

 

Човек, който не вярва в Бога, но върши Неговата Воля, е по близо до Бога от онзи, който вярва и пали свещи, а граби, насилва и убива."

 

Ето това е Истината за Окованият Ангел.

 

Ето това е Истината за Ангелът Освободител.

 

Ние проверихме всичко това.

 

ПОСЛЕПИС

 

В лето 1970 г., месец юли, ден 29 на Изгрева започват да копаят багерите за новите строежи.

 

На 8 фувруари 1971 г. Изгревът изчезва. Всичко е разорено. Дъжд, кал, сняг и разорение.

 

На 15 април 1971 г. лешниците са поразени. Вратите на салона са извадени. Стои само трапезарията.

 

Салонът започна да се разрушава юли 1971 г.

 

Салонът е разрушен 1972 г. окончателно. След разрушението ще дойде Съдбата на света и нейното време. Амин!

 

„С тебе ще съм, когато си в скръб!"

 

1. В мъчнотиите някои угасват, а някои просветват. Зависи как ще използват условията. Духът е всичко. Много пъти към мен се е приближавал Ан-гелът-Освободител. Казвам му: „Готов съм!" Той ме погледне със своите очи, грейне красивата печална усмивка и каже: „Има време още". Ние сме добри приятели с него. Бог, това е разумното творческо начало, което грее във всеки човек и го прави човек. „И Словото бе Бог". (21.IV. 1959 г.)

 

2. Днес на преден план изпъква въпроса за колектива, а не за индивида. Ние работим за колектива - за Братството. Защо трябва да ни гонят комунистите? Книжните доктрини са временни. Животът пак ще се наложи със своите закони и водите пак ще потекат в своите естествени корита.

 

3. Сънувам сън. Когато ме осъдиха сънувам, че отивам в планината, падна ми часовника и се строши. Стрелките изхвръкнаха, спря времето за мене. Сега сънувах, че имам нов часовник - малък, златен и върви добре. Попитах за часа, за да го наглася. Една жена, която се казваше Анастасия - Възкресение, ми даде време: 6 часа без пет минути. Ние принадлежим на Великия живот и няма от какво да се боим. Ние търсим Божественото през всички времена и днес, и утре.

 

4. Като ученици на Божествената Школа ние сме пратени тук на работа. Ще седя тук в затвора толкова, колкото Господ иска - до тогава докато Господ иска. Учителю, готов съм да отида там, където ме изпратиш. Ти устройваш пътищата ми. (4^.1959 г.)

 

5. Има дни когато действуват силите на Доброто - тогава всичко върви добре. Всичко ти съдействува и хората са по-добри. Христос го нарича: „Часът на Доброто". Защото има и „Часът на Злото" и то ще направи каквото си ще. Изчаквайте да премине часът на Злото. Работете в „часът на Доброто". Това е важен метод, с който работеше Учителят. Той изчакваше времето.

 

6. Учителят ще ме посети в затвора с една светла мисъл, с едно хубаво чувство. Него виждам във всички, които ми услужват и помагат. „С Него ще съм когато е в скръб". Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите". Това преживях когато ме посетиха в затвора моите заминали приятели и близки от Невидимия свят. Опитах какво нещо е „живот вечен". Каква красота и сила има в него. Това е Бялото Братство: „Дух Божий, Дух Вечний, Дух Святий, Дух Бла-гий, кой пълни сърцата ни с любов." Защо Учителят обичаше толкова много тази песен?

 

7. Заминалите приятели ме посещават единично или на групи с голяма любов, с голяма сила, подкрепят ме, утешават ме, гледаха всякак да ми доставят малко радост, да ми дадат кураж. Почувствувах и подкрепата на живите тук на земята. Каква сила е Любовта. Сега добих уверението, че бъдещето е в Братството - Бъдещото човечество. „А най-голяма от всички е Любовта". Тук видях и разбрах, че живота е един и непреривен и в този и в онзи свят. Разбрах какво нещо е „избран съсъд" - Великите хора на Духа през вековете. Те са и днес и всякога с нас. Това се казва Надежда. А Вярата, това е силата, която чувствува душата, когато вижда Божият Дух и чувствува единството си с Него. Божият Дух работи днес в света и то в човешките души и във всички условия. Имай вяра в Него. Той устройва всичко. Той те люби. „Ще изпроводя духът си". Това са Божиите служители.

 

8. Видях в живота си двама богати хора, които в охолството си и поради суетност, поискаха да се позабавляват с Братството, да го иронизират. След време срещнах единият от тях - той беше развалина, куц, смазан, с избити зъби, едва имаше глас да говори, скимтеше и хленчеше. А от другият присмехулник не беше останало и следа. В какъв момент се бяха те присмели на Братството? Хора, има в света свещени неща, не е!позволено на всичко да се присмиваш. Бог е средата, в която живеем, дишаме, храним се, растем, мислим, чувстваме. Бог е великата реалност. Не Го ли опитваме всеки миг?

 

9. Онези, които гонеха Братството в миналото и тези, които го гонят сега, са едни и същи. В миналото гонението беше в името на църквата, на вяра-та.Сега - в името на безверието. Костюмите се менят само. Силите са същите.

 

10. Когато влезе тук, времето спря за теб. Когато излезеш, времето пак ще почне. Тъй че колкото и да си седял тук, то е само миг.

 

11. Бъдете спокойни и силни. Учителят е с нас. Бялото Братство е с нас. Цялото Небе е с нас.

 

12. На комунистите казвам: „Ние не сме против строя, който искате да турите и с нищо не ви противодействаме. Но вие ни гоните поради вярата ни. У вас няма търпимост и свобода. Което говорите е хубаво, но не го изпълнявате. Ние не съдим за човека по приказките, а по делата му.

 

13. Когато видиш Божията ръка да действува даже и във враговете ти, приветствувай и благодари. Много институти и организации са се създавали за благото на човека. Но всички те са се израждали и са се обръщали против него. Това е защото човек не е свързан и все още е във властта на Злото. „Нашата борба не е против плът и кръв". Не са виновни само хората за жестокостите, неправдите и насилията. Това са духове, бесове, които ги обсебват. Бялото Братство работи да освободи човека от тяхното влияние. Работа трябва, за да се създадат благоприятни условия вън и вътре в човека, за да бъде той свободен от тях. Школата на Учителя е път на Освобождение. Това е святата наша работа.

 

14. Сега уча затворниците на занаят. Давам в ръцете им средства да се борят в живота, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат свободни. Тук ме е пратил Учителят на работа, всред унижените и оскърбените. Аз съм благодарен. Сега тъй проповядвам учението. Мъчениците, които устояват на всички мъчения и изпитания, те са безсмъртни, те проповядват Вечния живот.

 

15. Не е въпросът мен да освободят, комунистите трябва да изправят погрешката си към Бялото братство. Трябва да изправят отношенията си.

 

16. Героите и мъчениците се раждат. Те са определени още от Невидимия Свят. Те имат свой път и своя мисия. Ако някой си тури маската на такъв, като дойдат мъчнотиите, не устоява. От мъчениците, светиите, героите на вярата - смирени и велики в страданията, ние черпим сила. Нашия живот е живот на Братството. Безсмъртната Любов черпи сила от Вечния източник. Тя е по-силна от всички опасности и нещастия.

 

17. Вселяването е свободен акт. За него човек се готви и дълго работи и го очаква. То е проява на Любовта.

 

Обсебването е насилствен акт, поробване и ограничаване на човека. Понякога то става масово. Цели народи, тълпи, общества, организации, могат да бъдат обсебени, ограбени и използвани за други цели. Духът на дребните завоеватели се възражда при съвременна обстановка. До какво ще доведе това?

 

18. Човечеството е в Третата Световна война. Тя влиза в историята под името „Мирова революция". Започва развръзката на хилядолетната карма на човечеството. В затвора ние сме заедно с Братството. Когато освобождението дойде, то ще дойде за Братството и за нас.

 

19. Комунистите не съзнават, че тяхното дело е изкористено, че то е вече в ръцете на същите онези сили, срещу които те се бореха и срещу които го създадоха. Тъй е било и от миналото. Тъй беше обсебена и църквата и тя отстъпи от призванието си.

 

20. Тези сили обсебват, защото са обсебили човека. Човекът трябва да се освободи, очисти и повдигне. Това е пътят, по който Учителят ни води. Това е Школата на Учителя.

 

Христос изгони от беснуемия в Герасинската земя бесовете и ги прати в свинете. Това е ставало много пъти, става и днес, единично и общо.

 

21. „Не избрахте вие мен, но аз вас избрах". В Бялото братство организацията е теократична - Великият, разумен център е, който организира, ръководи и твори. Само Божественият извор е чист - пий от главата! Той е вечната Сила, която повдига и спасява. Той е важен, а не формите, през които се изявява. Той е Вечен, Чист и Свят.

 

22. Д-р Цонев ми прочете възражението на адвокатите по делото. Добре е направено, ясно и обосновано. Само че днешното правосъдие не търси правото, то само оформява едно предварително решение. Целта е да ме отстранят от Братството и като лишат Братството от материалната основа, да Му нанесат удар. Но те не знаят, че Братството е неуязвимо, то е идея, то е живот, който всякога може да създаде своите форми нови и по-съвършени. Борбата отвън е проекция на борбата вътре в човека. Както се разреши борбата в човека, тъй ще се разреши и отвън. В тази борба ние не сме неутрални, защото същите сили се борят и в нас. Ние сме за Доброто, за Правдата, за Божията Любов, Мъдрост и Истина, за Братството и Свободата между человеци-те. (26.II.1960 г.)

 

23. Онези, които гонят Братството не го познават. И тук като сме, ние работим за Братството. Никой не може да ни попречи да покажем Новият Човек и тук в затвора.

 

24. От всички видове мъчения, на които човек може да бъде подложен: глад, студ, непосилна работа, всевъзможни измъчвания и с уреди, най-тежко е измъчването с хора. Има хора, присъствието на които е по-мъчително от всичко. Божието присъствие превръща бедствието в благословение.

 

25. Понякога в слабите на глед същества има по-голяма съпротивителна сила и те са по-издръжливи поради своята пасивност и примиримост. Силните индивиди са в борба помежду си и със средата, те по-скоро се изтощават и взаимно унищожават. Затова е казано: кротките ще наследят земята.

 

26. Светът е разделен на два враждебни лагера. Но и в двата неразбирането на Божия закон е едно и също. Ние държим за Божественият ред и порядък и Него подържаме. Помни думите на Учителя на планината Витоша, над Рударци, при хижа „Еделвайс", при последната ни екскурзия: „България - пълен неутралитет!" Тези думи означават: „България, с Бога!" Ние следваме завета Му! Не сме безучастни зрители, но работници за Божествения ред и порядък. Ученикът се моли тъй: „Да се изпълни Твоят Божествен план за делото Ти и ние да бъдем Твои работници всякога!"

 

27. Ние сме Братство. Ние сме Идея - вечна, безгранична, свободна. Можем да създадем организации, но те не са най-същественото. Те са само дре-

 

273

 

20. "Изгревът"... т. 3 ха. Хората на Бялото Братство се познават по делата си, по мисълта си, по Истината, която обичат, по Светлината, която носят.

 

28. Злото върви с властта. Където и да се създаде център на власт, сила и богатство, в името на каквото и да се създаде, неизменно идва властолюби-ето, алчността, користта и лъжата - заграбва всичко и всичко разваля. Бялото Братство не създава такива центрове. „Ето Царството Божие вътре във вас е". Бог е, Който ни носи на крилете си във мировото пространство.

 

29. Учителят дойде и говори на българите. Те го посрещнаха с насмешка. Дойде другото учение, то се налага със сила. Дали ще поумнеят хората? За страданията благодари. Където Бог присъства, там е Братството.

 

30. В миналото лъжеха в името на Бога. Сега лъжат в името на народа. То е все едно. „В Бялото Братство всичко се прощава, само лъжата - не."

 

31. Онези, на които е дадена власт над човека, тяхната власт се простира до смъртта. Отвъд смъртта те нямат власт. Следователно те имат власт само над една малка отсечка от живота. Защото Животът е и отвъд смъртта. „Смърт" - човек трябва да е готов да прекрачи този праг с вяра и упование в Бога.

 

32. Комунистите бяха призовани да бъдат работници за Божието дело. Но когато дойде „Изкусителят", те приеха даровете му. Станаха противници на Божието дело, отстъпиха, предадоха Делото.

 

33. Комунистите ни гонят и то нас, които се наричахме техни братя. Обзе ги духът на Отрицанието, древния изкусител и враг на човечеството. Няма по-голямо нещастие от това.

 

34. Необикновена среща с Георги Радев, който си бе заминал през 1940 г. и който погребахме в Родопите. Доведоха го напоследък в моята килия. Типът е същият. Носа, очите, гласа, движенията, същата деликатна конструкция на тялото, изтънчен и изискан в обхода и маниери. Същото достойнство, същата несръчност и непохватност. Амбицията е, че е сръчен и всичко може да направи най-хубаво. Непрактичен, а си мисли, че е практичен. Наблюдавам го и си мисля, какво дублиране на типовете в природата. Подобието е пълно във всяко отношение - и външно, и вътрешно, и във вкуса и в начина на мисленето. Не еднаквост, а подобие. Творческата искра е същата. Милият Жорж, и тук се срещнахме и прекарахме известно време заедно. Привърза се към мене като, че сме били и пребили. Търсеше и най-малкия случай да ми направи услуга. Удивителни неща се срещат в живота.

 

Хубави хора срещнах и тук. Това е Господ, в затвора. Това е народа.

 

35. Докато злото съществува в човека, то винаги ще взима външен образ и ще го измъчва. Тъй човек ще го познае, че е Зло и ще се отврати от него. Няма значение какво име носи Злото и каква униформа носи. То е все същото Зло през всички времена. Това е Древното Зло при всички времена, Древното Зло, вътре в човека. Бялото Братство работи, за да освободи човека от властта на Злото. Силите на Злото са обсебили човека преди хиляди години, оттогава е започнала тази тъмна епоха. Учителят казва: „Тя е към своят край". Учителят е пътя за излизане от епохата на нощта. Затова Неговото Учение започва с „Изгрева на Слънцето". Изгрева на Слънцето е емблема на Новото Учение.

 

36. Получих съобщение, че държавата ще опише и конфискува къщичката ми на Изгрева. Аз се зарадвах. Те няма какво повече да ни вземат. Което ни остана, него никой не може да ни го отнеме. Ако страдаме, страдаме, за да се изяви Делото на Учителя.

 

37. Много пъти трябва да мине човек през смъртта, за да изчезне страха. „Любете враговете си!" „Молете се за онези, които ви гонят!" Ето нещо, което материалистите не могат да разберат. Тези противоречия се примиряват само в живота на Цялото.

 

38. Ученикът може да мине през всички положения. Където и да бъде, той е ученик. А Любовта устоява на всички условия. Изпитанията ще укрепят и пречистят Братството.

 

39. Историческата необходимост, която извика вас - комунистите, е извикала и нас към съществуване. Ако и да сме малко, ние сме Сила на Великия Живот, никой не може да ни отстрани и ние ще извършим работата за която сме призовани. Днес големите братя продадоха малкия брат, както синовете на Якова продадоха малкият си брат на египетските търговци. Но когато настане „големият глад", те ще дойдат при него за жито. Малкият брат ще ги посрещне и ще им даде. Такъв е законът.

 

40. Всяка сила ще извърши своята работа. И на всяка сила Разумният свят ще даде време и условия да свърши работата си. „Не се противи на Злото и Любете враговете си!" Това са закони за учениците, които виждат и разбират. Във великия Божествен план всяка сила е на мястото си. Животът има смисъл, когато човек живее за Бога. Личният ни живот няма значение ако не е посветен да служи на Високия Идеал.

 

41. Последните думи на Учителя звучат в душата ми непрестанно. В тази опитност, която минавам като затворник, те ми дават сила. Те отварят очите ми за Великия свят, който ни обгръща и пази и който изпълня със съдържание и смисъл живота ни. Това е ключът, който Учителят ни остави. А това е: „Едно е важно. Само едно е важно. Любов към Бога. Любов към Бога. Любов към Бога. Това е всичко. Това е всичко. Това е всичко." Последните думи на Учителя.

 

42. Нищо не може да спъне Божието дело. Никакво насилие отвън. То следва своя път и никой не може да смути Великият Мир, който обгръща тази свещена работа. Над нея бди Разумния свят, тя е под Неговите грижи. Напразни са всички смутители, външни и вътрешни. Христос казва: „Моят Мир ви давам,,. Ние принадлежим на този свят и имаме в душите си Неговия мир. Едно трябва да знаете: не бързайте. Човек от всичко най-много има време.

 

43. Гледам хората тук, в затвора. Какви ли не престъпления лежат върху тях. Мисля и за нашите предатели и лъжесвидетели, които на времето аз предупредих за това, което искат да извършат. И те не устояха. Виждам за човека, че грехът е тъй привлекателен както и добродетелта, Злото, както и Доброто.

 

44. Молете се за онези, които са обсебени от Злото, да ги освободи Господ! Не желайте тяхната гибел, а желайте Господ да ги спаси. „Господи, научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да те славословим винаги!"

 

45. Синовете Божии трябва да бъдат пренесени в жертва за спасение на човеците. Нали в жертва се принася всичко най-хубаво. Чистият трябва да бъде пренесен в жертва, защото той влиза в живота на всички и ги привлича като магнит. Това е чистият Божествен живот, който спасява. Жертвата, страданията са начин да го възприемат хората.

 

46. Обични брат Боян, сега опитвам какво нещо е връзката, която Учителят създаде между нас. Тя не е от сега. Тя е от началото на времената, не се е прекъснала и няма да се прекъсне никога, а ще расте, ще се задълбочава и обогатява. Всичко ще премине, само Божият живот остава - вечния извор. Някои мислят, че трябва да управляват Братството. Заблуждения са това. Какво Братство ще управляват? Това не е човешко учение, това не е човешка организация. Това е Великото Божествено Учение, То не се утвърждава от човешка институция. То не може да бъде ограничено и управлявано от хора. То иде сега на земята в тази епоха по нов, неповторим начин. Кой ще спре това или кой ще тури пречка? Господ държи условията в ръката си. Учителят е променил всичко за Делото Си. Приг отвил е всички условия. Те идат с времето си по неизменните и вечни закони на,Битието. (27.Х11. 1959 г.)

 

47. Срещнах типа на стария затворник - стоик, лежал много години, посетил много затвори, живял и надживял всички мъки. Прилича на лозата, която е превъзмогнала филоксерата и не боледува повече от нея, защото е присадена на такъв корен, който е устойчив. Нищо не може да го смути. Той е изживял всички унижения, на които може да бъде подложен човекът без права, изпил е много горчиви чаши, улегнал е като камък покрит с мъх. Всички превратности на живота посреща с примирение и стоицизъм. Към живота на затвора се е приспособил като полип към своя камък. Създал си е свои навици и малки оскъдни удобства, трогателно скромни, които са богатството на сиромаха. Движи се със сигурност, достойнство и авторитет. В килията е като старей, може да ти даде сведения и упътвания по всички въпроси свързани с живота в затвора. Ползва се с уважението на всички и заслужено. Има широки познанства. Навсякъде среща приятели, с които е лежал. Те са като голямо семейство в скитничество, срещат се и се разделят. Срещите им са сърдечни, братски, споделят преживяното, осведомяват се за познати и приятели и се разделят все така примирени със всичко. Като ги турила в плът, то природата е затворила някои духове, които инак са опасни.

 

48. Учителят приемаше посетители от сутрин до вечер, изслушваше, даваше съвети, упътвания, помагаше. Целият Му живот беше служение. Около Него имаше едно естествено изобилие, защото мнозина, на които Той помагаше и които слушаха Неговите беседи се радваха да Му поднесат нещо хубаво. От това изобилие Той взимаше колкото Му е необходимо, другото раздаваше. Учителят е държал повече от 7500 беседи, неповторими, оригинални, като се има предвид, че беседата е най-трудния от словесните видове творчество. Това е огромна творческа работа. А прокурорът на два пъти ме запита: „С какъв полезен труд се е занимавал Петър Дънов?" Неуместен въпрос.

 

49. Словото опазихме. Знанието, което Учителят ни предаде не може да се загуби. Словото не може да бъде уязвено. Глупави са хората, които мислят, че могат да Го унищожат. Словото устройва Всемира. Всичко е живот на Словото. На езика на един народ Учителят прави превод на Словото. Словото е вечно, то е песента на творението. Учителят прави и музикален превод на Словото. Това са преводи за дадена епоха. За друга епоха ще бъдат други. Словото е вечно и необятно. Йоан казва: „В начало бе Словото".

 

50. След всичко, което властта направи на Братството, къде другаде може да бъде моето място? Срещнах прост човек, но силен, устоял на всички мъчения. Срещнах интелигентен, богат човек, но сломен, отстъпил, изневерил и на себе си и на приятелите си. Това бяха два типа. Единият бе Минчо, а другият - Буров.

 

51. Когато дойде времето, Господ ще промени условията, ще промени и хората и ще отвори пътя за Делото Си. А това е Волята Божия: „Не да унищожаваш враговете си, а да повдигнеш и спасиш враговете си." „Молете се за ония, които ви гонят!" Защото Бог е Любов. „Бог не съизволява в смъртта на грешния." „Не дойдох да погубя, но да спася!" Това хората трудно възприемат. Те смятат, че трябва да унищожат враговете си. Ето кое не е възможно.

 

52. Във великата борба за Истината, за освобождение на човека от греха, робството и лъжата, ние достойно вземаме своето място, наред със всички борци и мъченици през вековете. Велика и славна е тази борба, какви подвизи, какви святи жертви са дадени за нея. Да бъде благословен Господ, че ни е призовал, да бъде благословен Учителят, че ни е избрал да бъдем Негови работници. Христос казва: „Дерзайте, аз победих света!"

 

53. Моите братя комунисти не търпят нито най-малко огнище на свободен живот. Те полегнаха на Братството, те искат да оковат Духът във вериги. Досега никой не е успял да стори това. Като ги гледам, всъщност това са същите тъмни сили на миналото.

 

54. Бялото Братство заповяда Освобождението на българите от турското робство, за да се създадат условия за мисията на Учителя. Българите не приеха добре Учителя. И когато Той си отиде, робството се върна над тях и в тях!

 

55. Колко са безпомощни хората тук в затвора. Нервите са в постоянно напрежение. Тук се прилагат строго научни методи. Те постепенно разклащат нервната система. Може да срещнеш всички стадии на деформиране на психическия живот. Малко хора могат да устоят. Само, които могат да организират вътрешния си живот ще издържат. Срещнах хора изгубили Божествената искра. Има нещо малко, което човек трябва да пази като зеницата на окото си. Изгуби ли го, човек става играчка на стихиите, на слепите сили. Тогава той изпада в робство. Най-голямото нещастие, което може да постигне човека. Божествената искра е, която пази човека и го води в пътя.

 

56. Работата за Делото трябва да бъде непрестанна и безшумна. Школата на Учителя продължава. Когато има условие, тя е явна, когато няма условие тя е тайна. Тя е път на човешките души към Бога. Знанието, което Христос даде и знанието, което Учителят ни даде е вечно. То носи мир. „Мир ви оставям, моят Мир ви давам".

 

57. Разумният свят ни опитва дали можем да съществуваме, като ни отнемат материалната основа. Можем, ние сме Идея, ние сме живият огън, който никога не угасва.

 

58. Не става въпрос да се създадат религии, църкви, обряди - това е правено в миналото. Бялото Братство съществува от зората на времената. Ние не говорим на хората за човешки учения, ние не създаваме човешки организации. Ние показваме на човеците-братя пътя към Царството Божие. Ние не проповядваме на хората Учение, което трябва да заучат и приемат. Ние проповядваме безграничното знание за Царството Божие. То се придобива през цялата вечност. И Христос казва: И Учителят казва: „И това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил". Това знание е живот, то няма отношение към паметта на човека, То изпълва душата му, сърцето му и умът му.

 

59. Комунистите искат да ни унищожат. То е от неразбиране. Ние сме от онези, които не умират. Ние сме от онези, които живеят във Вечността. Ако ние ги мразим за това, ще мязаме на тях. А това би било за нас най-голямото нещастие. Няма по-хубаво от това да бъдеш Служител на Любовта. Божията Любов няма нищо общо със Злото.

 

60. От комунистите очаквахме съчувствие, разбиране, даже приятелство. А те неочаквано ни нападнаха из отзад. От неразбиране ли е това? Не е. Христос и Великият Инквизитор и днес седят лице срещу лице. Които Бог изпрати, те са определени, те ще дойдат в Братството. Ние не сме нито за социализма, нито за капитализма. Ние сме за Царството Божие. Това е нашият дълг.

 

61. Че гонят Братството сега, докато не е укрепнало още - това е добре. Така то се запазва чисто. Тъй то ще укрепне, ще израстне здраво и силно. Всичко е за добро. А ние ще издържим на всичко. Гонението срещу Братството, това е предпазна мярка. Бог може да вземе какъвто образ поиска и да се яви където и когато пожелае.

 

62. Това, че ни гонят комунистите не може да бъде за лична неприязън към тях. И те и ние сме сили на Великия Живот и вършим своята работа. Когато дойде нашето време, ще донесе добрите условия за работа. А то иде по неизменни закони на Живота за Цялото. В Божественият план всичко е предвидено. Затова ученикът се моли така: „Господи, да се изпълни Твоят Божествен План за делото Ти."

 

63. Силите, които поробват човека, ако не дойдат отвън като завоеватели, надигат се в самия народ. Откъдето идат обаче, те идат върху човека поради това, че той ги носи в себе си.

 

64. Срещнах човек скромен, простичък, искрен. С какво достойнство устояваше той правото си да живее и мисли както разбира. Това свое право той устояваше спокойно, с примирение - приема всички жертви, плаща с цената на свободата. Има хора, които носят ограничението и робството в себе •си. Каквото и да приказват, те не са свободни, а и на другите не дават свобода. Който може да живее при мъчните условия, може да живее и при добрите условия. Много хора, като имат добрите условия, не умеят да живеят.

 

65. Открай време в душата на човека се борят Доброто и Злото. Днес тази борба достига своят апогей в душата на славяните. Тук конфликта е най-драматичен и най-трагичен, защото тук е определено да стане развръзката.

 

66. Братството не е обикновена човешка организация. То почива на вътрешни закони - вечни. Тук има един закон - служение. Работа за Царството Божие. Гледай спокойно във вечността с вяра, с упование, с търпение, с очите на Любовта.

 

67. Човек вижда само малка отсечка от живота. Как ще разбере Линията, която идва от безкрайността и отива в безкрайността? Само Мъдрецът има това виждане за Цялото. Човешкият живот е лъч, който излиза от Бога, отива в безкрая и се връща пак при Бога преминал през цялата Вечност.

 

68. В страданията страдай дълбоко и пълно. Това са свещени мигове. Не ги пропускай, не убивай времето, нито го запълвай със забавления. Страданията са път към Бога. Учителят казва: „Един ден човек ще благославя страданията". В страданията бъди съсредоточен, да разбереш какво Бог иска да ти каже. Да доловиш и най-малкият отенък на Неговата мисъл и чувство. Животът има глъбини, които са достъпни за човека само в страданията. Ученикът благодари за страданията.

 

69. Ученикът живее в своя свят при каквито условия и да се намира. Той работи и мисли. Може ли да се каже тогава, че той е в затвора? Ние сме тук за нашето право да мислим. Струва си да плати човек всичко за това Право. С присъствието си тук ние казваме: „Онзи, който приказва за мирно съвместно съществувание, за веротърпимост, правда и свобода - не говори истината."

 

70. Комунистите ни показват какви не трябва да бъдем и какво не трябва да правим. Ние сме противоположното на тях, другия полюс. Това е все онзи, стария живот, облечен в нови дрехи, култ фанатичен и сляп. В миналото църквата постигаше такива ефекти над масите.

 

71. Злото е Сила, която е взела погрешна посока. Никой не може да я унищожи. Но човек, в когото Бог живее, може да й помогне да се насочи в правилна посока. Казано е: „Злото ще се превърне в добро". Доброто не е достояние на човека, то принадлежи на Бога.

 

72. Социализмът, като всяко човешко творение е непримирим, иска само той да съществува. В Царството Божие има място за всички същества.

 

Всички те се допълват. „Живот на благия Божий Дух".

 

73. „В Божиите решения обратни действия няма." Това е мисъл на Учителя. Един процес щом е почнал, трябва да се завърши. Едно явление трябва да се разрази докрай, то не се спира на половина. Този процес, който е почнал в света, никой не може да го спре. В Бога живеем и се движим. Посрещай всичко спокойно.

 

74. „Култът към личността" се създава не от това, че личността се налага. Тълпата е, която си изисква кумир, на който да се кланя. Личността се подчинява на това, което тълпата изисква. Тълпата, тази личност счита за силна. Но в действителност тя не е силна. Това са слаби хора.

 

75. Комунистите не търпят общество, което не е подчинено на тях. Затова гонят Братството. Тогава по-добре е, че ни гонят. Те не търпят начин на живот, мисъл, деятелност, която да не са под техен контрол. На всичко те искат да турят своят печат. Оправдават се думите на Писанието: „Които приеха печата на звяра на челото и на ръката си".

 

76. Сънувам сън. Събрани сме в Салона, очакваме Учителя. Учителят дойде, всички се струпват около Него да Му целуват ръка. Като ме видя Учителят пререди няколко души пред мен и ми подаде ръка. Хванах я с двете си ръце и я целунах. Като се ръкува с всички, Учителят дойде при мен, един миг ме погледна, после ме прегърна и целуна. (25. VII. 1960 г.)

 

77. Сънувам сън. Плаж край морето, по пясъка и скалите много хора, ние наблюдаваме от далеч. Две вълни се надигнаха от морето, най-напред минаха където бяхме ние, но не ни засегнаха. Ние извикахме да предупредим хората, но не ни чуха. Първата вълна достигна плажа и помете всички хора. Втората вълна още по-голяма достигна, омете и разбърка всичко. Телата на хората се премятаха, водната стихия ги въртеше, всички се издавиха и никой не можа да се спаси (VII. 1960 г.)

 

78. Сънувам сън. Силен вятър влачи черни пушеци. Градът гори. Хората бягат. Вятърът гони огъня от къща на къща. Целият град ще изгори. Аз с няколко души се хвърлих да пресечем пътя на огъня. Почнахме да сечем греди, да събаряме къщи, за да пресечем пътя на огъня.

 

Тези три сънища се сбъднаха. Първата вълна посегна на братските имоти през 1947 г., втората вълна доведе процеса 1957/58 г., плениха и претопиха беседите на Учителя. Дойде време огънят се прехвърли на Изгрева, 1972 г. и помете целият Изгрев. Днес Изгревът го няма от времето на Школата. Ето ви пример как Невидимият свят е Господар на видимия свят. Ти да живееш в Небето и Небето да живее в теб.

 

79. Добрите хора вършат своята работа. И злите хора вършат своята работа. Разумният свят използва работата на едните и на другите. Ала има и трета категория хора, покварени, за тях няма закон, няма ред, няма отговорност, няма задължения. Те развалят всичко. Сянката на типа „хулиган" пада върху съвременното човечество. Този тип е явен и скрит. По-опасен е вторият. Тези три типа се срещат и в социалистическия и в капиталистическия свят. Човекът трябва да се подобрява. Бялото Братство работи за това. Нашата работа продължава при всички условия. Дали строят е социалистически или е капиталистически, това не е съществено. Делението на класи, народи, раси, религии, това не е съществено. Важно е човекът да се пробуди. Разумното, Божественото начало да вземе ръководството. Господ държи съдбините ни в ръцете си.

 

80. Бялото Братство не създава центрове на сила, власт и богатство. Те са центрове на злото. Какви ли не окови не е изковало злото за човешките души. Напразно. Всички организации създадени от човеците са окови. И всички те ще паднат. „Като ги докосна ангелът Господен".

 

81. „Отец ми работи и аз работя". Това е най-краткият израз на Христовото Учение. Христос не създаде черкви, обряди, догми, не учреди епархии -хората ги създадоха. Целият този мъртъв баласт няма нищо общо с живото Христово Учение. Ние отхвърляме тези форми на лъжата. И затова бяхме гонени в миналото и днес сме гонени от същите сили.

 

82. Злото се е опитвало и се опитва да окове Учението на Христа във форми, да го затвори в черупки, да го вгнети в калъпи, да го изопачи. Напразно, то остава път за онези, които Бог е повикал. „Никой не може да дойде при мен ако Отец ми не Го е изпратил". Божественото Учение може да се изрази в различни форми временно, но то не е в тях. То е в „Дух и Истина". То е в служение и жертва.

 

83. Винаги ще помня как ме посети Господ в затвора. Благ и изобилен, с каква сила се изяви, с каква доброта и красота. С каква грижа ме огради, благ и милостив, щедър и преизобилен. Бог чрез всичко може да се изяви. Вселената е Негов дом. Най-важното е човек да подържа връзката си с Бога. А Бог ще устройва пътя му. Вяра и упование.

 

84. Комунистите отнеха материалната основа, която българите бяха отпуснали на Бялото Братство. Те не искат да отредят място на Бялото Братство в българската общественост. А ето, ние сме работници на Братството и сега работим безвъзмездно, по този начин изплащаме наема за онази малка материална част, която Братството ползваше. Така сметката се ликвидира. Това е голяма загуба за българския народ. Той губи най-хубавото, което имаше - благословението на Бялото Братство.

 

85. Дали на религиозна или на класова основа, все едни и същи Сили се борят в света. И когато сме гонени, сме добре. Сега поне Братството е пречистено, защото в едно общество малцина идват от убеждение. Повече идват от мода, още повече от интерес. Които идват от убеждение устояват на всичко. Те са „добрата почва", зърното паднало на нея принася плод много. Който иде, защото е модно - прилича на зърното паднало на пътя. Птиците небесни го изкълвават. Които идват от интерес, за корист, приличат на зърното паднало в трънете. „Избуяха и заглушиха го".

 

86. Бялото Братство не може да бъде слуга на една партия. Партията ще бъде слуга на Братството. Всемирното Бяло Братство е навсякъде в цялата Вселена. То е господар и на планетата. Няма какво да иска човек да завладява земята, тя си има Господар.

 

87. Седиш в затвора, в килията дни и месеци. Какво ще правиш? Времето бавно отминава във вечността, ти гледаш. А може и да пътуваш, затвориш очи и пътуваш в миналото, в бъдещето. Чудни възможности е дал Бог на човека. Опитва и смъртта и безсмъртието. Човек може да извика миналото или да го настигне и пак да го преживее.

 

88. Освобождението е възвръщане към Бога. Това е пътят, който Учителят сочи, знанието, което Той даде. Това е Школата на Учителя. В Школата на Учителя се изучава науката на Бога. Знанието е потребно. Без знание и любов какво може да постигне човек?

 

89. Комунистите се борят с вярата в Бога. И все пак приеха църквата, а Бялото Братство не приемат. Те знаят, че възраждането на вярата чрез църквата не може да дойде, но чрез Братството - може. И ето защо комунистите Го гонят. Ако разбираха, че това не е хубаво за тях. Все пак вярата в Бога ще възтържествува. Ще се възроди в душите на човеците. Ще дойде Новия човек.

 

90. Понякога Божият закон взема образа на човек. Тежко на онзи, който извърши неправда към него.

 

91. Комунистите възприеха много работи от Учителя, от Братството. А ето, гонят Братството. Ако комунистите бяха умни те щяха да пазят фиданката, която Учителят посади, като зеница на окото си.

 

92. Ние работим тук безвъзмездно. Бялото Братството изплаща наема на българите за условията, които дадоха на Учителя. Управниците искат да отнемат на Братството всичко: и средства, и условия, и книжнина, и Изгрева. Те не искат Бялото Братство в България. Това не е хубаво за българите. Бялото Братство е Идея Въздесъща. Тя може да се проектира навсякъде по земята, да вземе форма, образ. Ако тук не ни искат - ще се преместим другаде, в друга страна, всред други народи. Божествените идеи, Божественият живот ще се проектира в техните умове, сърца, души и воля, там ще почне подем и творчество. Но българите ще загубят всичко. Кой може да спре това? Бялото Братство пътува по етера със светлината. „Строителите отхвърлиха камъка, но камъка, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла." Господ допусна да ме турят в затвора, лишиха ни от едни условия, но той ни даде други. Всичко е за добро.

 

93. Колко хубаво направихме, че употребихме братските средства за отпечатване беседите на Учителя. Това беше тяхното предназначение. Ако бяхме ги събирали, щяха да ги вземат. Добре направихме. Всъщност за това ни и съдиха. „За книжнина и пропаганда". Те не можеха да ни простят това, че ние успяхме, въпреки всичкия контрол да отпечатаме беседите. Заслужава да понесем всичко това. Ние проповядваме Учението на нашия Учител с живота си.

 

94. Днес човечеството преживява пак „пленението на евреите". Днес пак има „Новохудоносор" и Данаил присъствува. Образите от онази епоха имат аналогични в днешната епоха. Същите сили действуват и днес, те се явяват периодически, понякога колективно, понякога еднолично. Данаил присъствува в днешната епоха и пак казва: „Да бъде благословено името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови".

 

95. Сега когато сме гонени и онеправдани, това са най-хубавите ни дни. Дни благословени от Господа. Дни осветени от Неговото присъствие. Когато иска, Невидимият свят може да използва всяка форма, за да се изяви. Бог заповядва и на злите и на добрите.

 

96. Явлението „Антихрист" се повтаря в историята многократно, периодически лично или колективно. Това е течение на Злото, което се противи на Божествения ред и порядък и иска да създаде свой такъв. Но то може да се разпростре само до известен предел. В живота действуват законни сили, които го неутрализират. В самият него се разбиват сили, които го разрушават. Такава е съдбата му. В древността неговият поетичен образ е „Вавилонската кула". В притчата за плевелите е казано: „Оставете ги до деня на жътвата." Злото служи на себе си. Не се занимавайте със Злото.

 

97. Щастие е да гледаш звездите, даже и когато си зад решетките. Какво нещо е, един лъч дошъл от неизмеримото пространство. То е сила. Той не е само блещукане, което нашето око долавя. Как действува той на ума, на сърцето, на душата, каква вест носи от далечните светове. Да гледаш звездното небе е щастие, даже, когато си и зад решетките.

 

98. Когато срещнеш Злото отвън, благодари. Благодари, че е отвън, а не вътре в тебе. Отвън по-лесно ще се пазиш от Него. И когато страдаш от Него, пак благодари, че не е в тебе. Учи се от Него какво не трябва да бъдеш. То ти показва какъв не трябва да бъдеш.

 

99. Тук, в затвора, в Школата на Черното Братство изучават се предмети, държат се изпити, развиват се качества, събуждат се сили. Сериозна Школа е тя. Това което се изучава тук е необходимо, за да се направи сравнение. Комунистите са опитани дали са справедливи, обичат ли Истината. Премерени са на везните и са намерени „леки". Такива нямат бъдеще. (12.ХИ. 1961 г.)

 

100. Аз съм тук в затвор, но моят свят сияй в светлина. Моите братя са свободни и радостни. Където и да сме, ние имаме Мира, Който нашият любим Учител ни остави.

 

101. НЕ СЪЗДАВАЙТЕ ГОЛЕМИ ОРГАНИЗАЦИИ. А РАБОТЕТЕ НА МАЛКИ ГРУПИ БЕЗ ШУМ. ГОЛЕМИТЕ И ШУМНИ ОРГАНИЗАЦИИ СА ОТКЛОНЕНИЕ ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ ПОРЯДЪК. В тях други неща заемат централно място, а не идеята за Бога. Хората са създавали такива организации в миналото, създават ги и днес, обаче те винаги са в борба с Божествения ред и порядък.

 

102. От край време ние сме гонени. Такъв е нашия път. Такива условия ни са нужни, за да работим и укрепваме, за да вършим нашата работа. Само тъй ще издирим и привлечем онези, които Господ иска да спаси. И при тези условия ние вършим Божията воля. Ние сме благодарни в страданията и в гоненията. Нашата радост е чиста, тя грее в душите ни.

 

103. Като уча затворниците на занаят, това е идея на Учителя. Аз върша Неговата воля. Той казва: „Затворниците да работят". И ето аз ги уча, пък същевременно то е и случай да им покажа нещо от Божественото Учение.

 

104. Днес Братството е в затвора. Мога ли да бъда аз свободен? Беседите на Учителя се изземват и унищожават, материалната основа на Братството отнеха, събранията преустановиха, Паневритмията забраниха, нанесоха удар на Братството. Но трябва да знаят тези хора, че Братството ще бъде свободно. Какво искат от нас? Ще дойде и моето освобождение, предвестник на освобождението на Братството. Такова освобождение искаме ние.

 

105. Безсмъртието е качество на Духа. Защо ще искаме материята да бъде безсмъртна? Божият Дух изпълва Всемира. Божията Мисъл изпълва Всемира. Божията Сила изпълва Всемира. Тях като приемаме, Бога приемаме.

 

106. Материалната основа на Братството трябва да бъде проста, ясна, здрава, чиста. Да дава условие за учение и работа, а не за забавление. В забавленията нещата се израждат. Важно е да спазваме това при бъдещата ни работа.

 

107. Обични брат Боян Боев,

 

„От Него излязохме и при Него ще се върнем". 25.VIII.1962 г. Работата, за която ни е изпратил, ще вършим. Нашите приятели трябва да знаят, че Бялото Братство не може да бъде ратай на комунистите. Ако е война ще воюваме като ангелите Божии със Истина, със Светлина, с Правда. Няма да отстъпим нито на косъм. Можем да влезнем в „Огнената пещ", но на идоли не се кланяме. Искат да направят от Братството карикатура, посмешище, като избутват тези шутове напред, за да представят уродливо всичко, което е свято за нас. Прилагат старият си изпитан похват, като турят свое управление, да обсебят Братството, за да развалят онова, което Учителят създаде. Това няма да се допусне.

 А вие стойте настрана от предателите на Делото. Като искат те могат да си направят и черква, да си изградят капища, да си поставят идоли в тях, това си е тяхна работа, но ние нямаме нищо с тях, никакво участие. Може да се опитат като примамка да дадат някои подаяния, да подхвърлят някоя троха от това, което заграбиха. Календарче да разрешат, някоя книжка или да допуснат някоя слабичка, анемична дейност, колкото да се представят, че и те дават свобода, тъй да украсят венеца си с Братството: „един вид толерираме, съвместно живеем." Бялото Братство не може да служи за украса и забавление на никого. И всеки, който се е опитал да преследва и угнетява Братството, не е видял добро. Великият морален закон, който живее във всички ни ще го съди. Такъв е урокът на историята. А вие вършете своята работа където сте. Никакво сътрудничество с предателите, оставете ги сами. Мълчете и работете, никакви спорове, никакви разисквания, никакво съвещание с тях. Мълчанието е достойният отговор на ученика в такива случаи. Ако е за условия, Учителят е, който държи в ръката си всички условия. И когато дойде време, Той ще ги даде. Днес разумният, свят работи и ние работим с него. Това е един цялостен процес. В него ще намерят своето разрешение и всички въпроси, които ни вълнуват. „Вяра светла, вяра силна, тя крепи Духа що живота носи".

 

108. Учителят дойде в тази епоха. Той е, който носи разрешението. Той е творческият Център, който движи и ръководи всичко. В Неговото Слово е даден изходният път. Само този път остава за човека. Това не може да се отмени. Сега е развръзката. Учителят носи тази развръзка. Ние които принадлежим на Него, също трябва да присъствуваме и участвуваме. Да мислим, да се молим, да работим, да страдаме, за да се извърши правилно този процес. Не е в количеството. „Малкото квас, много тесто подквасва". Голямо е противодействието, което силите на стария живот указват. Но Божия план ще се изпълни. Учениците трябва да работят с търпение, с любов, с вяра, с Дух и Сила. Само пътят на Истината остава. Само Истината освобождава. Сега е време за служение и жертва.

 

109. Видях величественият Храм създаден от Учителя. ИЗГРЕВЪТ. Той е неръкотворен и нерушим. Той е извън времето и пространството. Той е в човешката душа и никой не може да го докосне и увреди. Той е Светилище на човеците. Душите определени от Бога, работят върху него от зората на времената. Вдъхновените поети са го нарекли „Многоценният бисер", „Новият Йерусалим". Йоан го е видял и описал. Мнозина от строителите Му са го съзерцавали - „Храмът на Славата Божия", „И Дух Божий Го изпълваше ".

 

По времето на Учителя сънувам сън. Вървя си по пътя и ме нападат разбойници, пленяват ме, оковават ме във вериги и ме хвърлят в каторга. Не разбирам защо става така. Но сънят е от жив по-жив. По едно време идват италианци, нападат разбойниците и ме освобождават. Събуждат ме, а сънят е от жив по жив и го виждам пред себе си, че е още жив и че живее в мене.

 

Отивам на Изгрева. Приближавам се до Учителя и мълча не смея да споделя с Него. Неудобно ми е и ме е срам да Го безпокоя за един сън, макар че е жив и че е още в мене.

 

Той ме изгледа и каза: „Да си помниш сънят и да почиташ освободителите си!" Запомних го. Но го разбрах, когато излезнах от затвора.

 

Бях пленен, окован във вериги. Но дойдоха италианците и ме освободиха. А това беше моят занаят - мозайкаджиството. На времето лично италианецът Бертоли с няколко италианци дойдоха в България и донесоха този занаят, да правят мозайки. Аз усвоих този занаят и затова бе намалена присъдата ми от 12 години на четири години.

 

И сега вървя с куфарчето от затвора към дома и си спомням и благодаря на моите освободители италианците. Благодаря на всички.

 

Вървя и си спомням какво съм построил с този занаят. Ето какво:

 

1. Културния дом в Русе.

2. Гара Русе-Юг.

3. Мостът на Дружбата в гр. Русе.

4. Държавния университет в София.

5. Резиденция Лозенец.

6. Жилищните блокове на ул. „Стамболийски".

7. Дипломатическите сгради на ул. „Оборище" и на ул. „Георгиу Деж."

8. Домът-паметник Ал. Стамболийски и операта.

9. Хотел „Тримонциум" в гр. Пловдив и още много други.

А сега излизам от затвора и ме чака още много работа с моя занаят. Що години има, все за работа е. Да сме живи, да сме здрави и да дочакаме други дни и години на истинското ни освобождение.

 

От Софийския затвор след присъдата бях изпратен в затвора на гр. Пазарджик. Началникът на затвора, който ме прие оказа се, че беше чувал нещо за Учителя, не че имаше разположение към Него, но все пак беше положително ориентиран към Братството. Като видя, че аз току-що съм излязъл от операция ме изпраща в село Огняново, а там имаше кариери, но знаеше, че не мога да вдигам тежести или да чукам камъни. Затова ме изпрати в кухнята на затвора. Там прекарах три-четири месеца като помощник на готвача.

 

След туй началникът на кариерата като научава, че тука има майстор-мозайкаджия, който познава добре работата, дойде при мене и ме помоли да свърша някаква мозаична работа, която аз свърших. После от дума на дума аз му казах, че съм минеролог и че мога да им разуча всички мрамори и да им направя мостри и тук да открият завод за плочи. Направих им към 200 мостри, различни плочки от мрамор. Те бяха с различни цветове и фигури. От тях имаше бели, розови и с различни краски. Дадоха ми помещение, в което работих спокойно. Имаше един милиционер, който ме контролираше. Изпращах редовно мостри на началника на затвора. Той ги хареса. И те мислеха, че могат да вземат завода в Пазарджик в затвора и да произвеждат мраморни плочи чрез затворниците. Обаче софиянци го взеха. А за откриването на този завод аз имам заслуга.

 

Проведох курсове и подготвих затворниците да работят по занаята, по настояване на един инспектор, когото успях да убедя. Поехме да изпълняваме мозайките на някои жилища до пазара на Пазарджик. Беше една 4-етажна сграда. Изпълнихме работата отлично. Дойдоха инспекторите, приеха сградата и в знак на благодарност пуснаха 40 човека на свобода като им опростиха няколко години от затвора.

 

Направихме мозайките на едно блоково жилище, което беше в центъра на града в Пазарджик. Бяха налели само основите. Тогава разширих курса. Обучих още затворници в занаята и с един инженер, който ръководеше работата поехме банята. Завършихме строежа, а това е сложен строеж. Има изолация от влага, електрически кабели, че басейни. Тук работиха 60 човека. Като приеха обекта бяха много доволни от нашата работа.

 

В същото време се оказа, че в село Лесичево, което е на 18 км от Пазарджик се строял Културен дом. Но ръководството не било на нужното ниво и обекта затънал. Изпълнили работата некачествено. Не приемат обекта, мазилката крива. Хлопат прозорци, стълби криви. Всичко некачествено. Но патрона на строежа е директор на МВР от Пазарджик, който е от същото това село. Той се вижда в чудо. Работата не върви. Изпраща една кола, взема ме и ме завежда при комисията, която трябва да приеме обекта. Разглеждаме заедно обекта. И той ме пита пред всички: „Майсторе, може ли да поемеш този обект и да оправиш работата?" Казвам: „Мога". „Какво ти трябва?" „Половината от моите работници, които работят на банята и привършват вече. Ще дойдат тук, които аз посоча и всички материали, които ми са необходими." Казва ми: „Имаш го това". Взема телефона, свързва се с началника на затвора и казва: „Тези и тези хора ще ми изпратите веднага в Лесичево." Аз му бях дал списъка. Трябват ми майстори. След два часа пристигна бригадата, която исках. Настаниха ни в обекта. Той беше покрит и на завършване. Дадоха ни добри условия, стаи, в които да живеем. Нямаше много контрол върху нас. Като затворници ние не можехме да общуваме с хората, защото бяхме политически затворници. Обаче тук туриха само един милиционер, който беше широк човек. Наблюдаваше ни кой къде ходи и какво работи, но имахме значителна свобода. За три месеца изправихме всички грешки, и завършихме обекта и го предадохме. Комисията остана доволна. В туй време се завърши и банята в Пазарджик.

 

В София МВР-то строеше Културен дом на ул. „Ст. Караджа". Като научиха за нашата бригада натовариха ни на един камион и ни докараха в София. Разказах, че отначало ни сложиха в църквата, но след това черквата им трябваше за друго нещо и след това ни настаниха в килии, намиращи се в мазето, което беше много неудобно и трудно. Но и този обект предадохме. От затвора излезнаха много добри майстори-мозайкаджии. И след като излязоха от затвора имаха професия, с която да си изкарват хляба. А тогава имаше голяма нужда от този занаят.

 

Храна от затвора не взимах, освен хляб, който беше хубав. А път Мария Тодорова горката ми носеше храна. На всеки две седмици имах право на свиждане. Тя пристигаше винаги с една раница пълна с продукти и чанти, с които аз се издържах две седмици. А това са пет години. При тази тежка работа, която имах тя ме спаси с храната, която носеше. Тук тя извърши един подвиг, мълчаливо без други да знаят това. Само аз знаех какво й коствува това. Особено в село Огняново, когато бяхме в кариерите. Пътуването е трудно. На 5-6 км от Пазарджик е село Огняново, а кариерите са още по-нататък. Така че все едно че и тя беше затворник заедно с мене.

 

След Сатиричния театър завършихме мозайката на едни голям блок до затвора. През това време аз се водех на заплата на инженер. И тя беше тогава 100 лв. А ми даваха 1/5 т. е. 20 лв. на месец. Тези пари аз давах редовно на Мария. Та и тя е яла от затворническите пари. Не са се усладили много. Съдбата на затворника е необикновена. И неповторима.

 

През 1962 г. беше дошъл на официално правителствено посещение Никита Хрушчов - той беше партиен и държавен ръководител на Съветската държава и на Комунистическата империя. През онази година се започна едно политическо разведряване и той искаше да покаже на западните държави, че ще води друга политика. Мария Тодорова го беше сънувала как съветската делегация пристига с бели коне в облаците. Хрушчов си отиде и остави една заповед, според която всички политически затворници трябваше да се освободят. Бяха поставили условия кои да бъдат освободени. Затворниците също научиха новината, но не бяхме сигурни. Аз работех в София с моята бригада, правехме тротоара на милицията и на нейния културен дом, който в последствие стана Сатиричен театър. Мария идваше на посещение пред затвора. Аз бях застанал до нея и разговаряхме. Минава партийния секретар на затвора, поглежда ни и казва: „Още малко, Борисе. Потърпи още малко". Каза го в движение без да се спира при нас. Той си беше променил мнението към мен, защото заради нашата бригада ръководството на затвора получаваше похвали и повишения. Мина 25.XII. 1962 г. Изведнъж научихме, че администрацията на затвора остава в извънработно време, за да оформи документите на затворниците, които ще бъдат освободени. Никой не вярваше, макар че се надявахме. На 31.XII. 1962 г. ни освободиха от затвора и като излизах видях сестра Мария пред затвора, за да ме чака. Прекрачих прага на затвора и направих първата крачка като свободен гражданин. Оглеждам се и търся Мария - няма я. Обръщам се насам, натам, пак я няма. Тогава разбрах, че тя се беше излъчила от дома си с духовното си тяло и беше дошла да ме посрещне. Значи Невидимия Свят я беше предупредил за моето освобождаване. Аз се прибрах у дома и там дочаках Нова Година. На следващият ден отидох и си прибрах моето затворническо сандъче и вещите. Никой не очакваше, че ще се връщам да си прибирам вещите. Аз не исках да оставям нищо от мен в затвора, защото тези вещи там щяха да ме държат вързан дълго време и затова си прибрах всичко.

 

Взимам си дървеното сандъче с вещите, оглеждам затвора и се сбогувам. Беше 1.I.1963 г. Вървя, вървя и си спомних една случка. Имаше една сграда построена от една рускиня-инженер за военни, предимно офицери. Но не беше направена както трябва. Този, който трябваше да живее вътре беше приятел на директора на затвора. Извикаха ме да проверя сградата. Тя беше в окаяно състояние, макар че я предаваха с протокол като готова. Питат ме какво ще кажа. „Ние като затворници правим сгради 100 пъти по-хубави от тази. А онези, които са свободни строят така, както виждате. Строят така, защото не им се търси отговорност и не знаят за какво работят. Аз мога да поправя всичко, но ще ми изпратите по мой списък 30 работника от затвора, които аз ще определя сам. И никой няма да ми се бърка. За обекта аз отговарям пред директора на затвора. Ако е доволен, то той ще награди тези, които са заслужили." Директорът на затвора се усмихва, потупва ме по рамото и казва: „Така те искам аз, майстор Борис." А рускинята-инженер псува и ругае и ни нарича предатели на социализма и комунизма и че само каторга в Сибир ще ни докара и вкара в истинския път. Тя е озлобена, защото аз посочих с ръка нейните грешки като строителен инженер и казах, че нищо не разбира от строежи. Накрая делегацията от офицери изпратена за случая също се убеди в безобразията при изграждането на строежа. Скараха се с нея и самите военни и накрая я изгониха.

 

На следващият ден с един камион докараха 30 затворника. Разположихме се в сградата и започнахме работа. Ремонта на сградата продължи четири месеца. Когато приключихме и когато дойде военната делегация да я приеме не можаха да я познаят. Останаха много доволни и дори един офицер мина и се ръкува поотделно с всеки един затворник. Директорът на затвора оглежда усмихнат и доволен, защото той беше приятел с офицерите. Тогава за награда освободиха същите тези 30 души затворници. Освободиха ги предсрочно. Вместо да ни изпратят на каторга в Сибир, то падна гръм от ясно небе и заби в земята проклятието на рускинята и разкъса веригите на 30 души затворници. Що радост беше у тези хора. Минаваха и целуваха стените на стаите. Целуваха онези места, където техните ръце бяха работили. Целуваха, благославяха, прегръщаха се и не можеха да повярват, че са свободни. Идва директора на затвора и казва пред всички: „Майстор Борис, обеща да поправи и да направи тази сграда както трябва. Той поиска, ако я направите както трябва, да бъдат наградени отличилите се. И аз ви награждавам. Вие сте свободни и да знаете от мен, че трудът е този, който ви освободи. Ако работите навън както работихте тук, на тая сграда, то винаги ще бъдете свободни. Ще ви освобождава вашият труд." Всички плачат, аз слушам и виждам, че друг е влезнал в директора и чрез неговите уста друг говори. Невидимият свят бе вкарал в него своят Ангел-Освободител и чрез него бяха освободени 30 затворника.

 

А ние останалите затворници останахме да си излежаваме присъдата. Нашето време още не беше дошло. То дойде по-късно. За всяко събитие има съответно време. Трябва да се чака. И ние дочакахме.

 

Ето аз вървя освободен от затвора с моето затворническо куфарче. Вървя пеш. Поглеждам хората, поглеждам сградите и искам да ги видя с други очи, с очите на свободния човек. Когато човек е свободен отвън, свободен е отвътре то крачи по земята свободно.

 

В сандъчето нося личните си вещи от затвора. В умът си нося моите спомени от затвора, които разказах и които има още да разказвам. Там, у дома на стенограми има една изповед, изповедта на Окования Ангел. След време трябва да разчета стенограмите и да ги напиша на пишеща машина. Те ще останат за следващите поколения, за да се види какво значи духовно подвизаване на ученика от Школата на Учителя изпратен в преизподнята на ада. Това е един малък пример, как ученикът може да се съхрани и да изпълни волята на своя Учител. Това е само един малък пример. Големият пример е в живота на Учителя на земята и Неговото Слово, което бе Слово на Бога.

 

Нощувахме в голяма палатка на строителния обект с много затворници. Аз не обичах тъпканицата и винаги спях накрая, макар че беше понякога много студено. А като спя накрая, през нощта ставах, без да ме усетят и можех да се разхождам и да гледам звездите. През една нощ, както обикновено аз ставам да гледам звездите без да зная, че стражата е удвоена, защото са избягали няколко затворника. Аз се разхождам насам-натам по десет крачки напред, по десет крачки назад, не се отдалечавам от палатката нарочно, правя си молитви и гледам към небето и се заглеждам към звездите. Изведнъж зад мен някой извиква: „Стой! Горе ръцете! Ще стрелям!" Аз спрях. Тъмно е, не го виждам, но чувам, че е зад мене. „Ръцете си не вдигам, ако искаш стреляй!" После дойде друга команда. „Легни долу на земята!" Отговарям: „И не лягам. Ако искаш стреляй!" Онзи зад мене е опрял пушката в ребрата ми. Аз стоя, не мърдам. Казах му, че се разхождам и гледам Небето и звездите. А онзи: „Абе аз също те гледам, че ми се моташ насам-натам, а друг би се щурнал в една посока да бяга. Ама не мога да те пусна." „Тогава ме заведи при началника или ме пусни да си лягам." Накрая ме пусна, като ме огледа хубавичко. На следващият ден началникът ме предупреди да не се разхождам нощно време, защото стражата е много ядосана от бягството на затворници. И че могат да ме опукат като заек. Аз кимвам с глава, че съм разбрал. Спазих правилата, защото по-добре да си затворник, отколкото стрелян заек. След време ни преместиха на друго място, на друг обект. Началникът дойде и ми каза: „Тука можеш да се разхождаш нощно време и да си броиш звездите колкото искаш, но само в двора на обекта." Благодарих му, че вече имам нова служба. Освен затворник и бригадир на бригада от 100 души затворници, аз бях поставен с нова длъжност от затвора - да си броя звездите колкото си искам. Така станах ЗВЕЗДОБРОЕЦ. Някой от вас да е броил звезди до 1000?Аз съм броил. И затова мога да кажа, че съм бил истински ЗВЕЗДОБРОЕЦ.

 

В затвора следствието продължи девет месеца. Пълна изолация. С никого не се виждах. Никакво човешко лице извън затвора. Лицата на служителите и на следователите в затвора не бяха човешки лица, а това бяха служители на седмоглавия змей. Поставен съм в килия за подследственици. Милиционерът в затвора и в коридора е с гумени подметки на обущата, за да не се чува как се движи и има задължение да гледа пред ключалката от време на време да гледа както прави затворника. От време на време ме наглеждат през един отвор на вратата. Аз исках да видя през малкото прозорче горе планината Витоша, но не можех да стигна до него. Аз съм с висок ръст, но пак не стигам. А жадувах за планината. Исках въздух от нея. Сетих се, че имам едно одеало, с което се завивам и го нагънах така, сложих го на земята, че като стъпя на него да стигна до прозореца и да зърна Витоша. Използвах през интервала, когато милиционера поглеждаше през дупката на вратата, покачих се и едва си допрях брадата до прозореца. В това време писнаха сирени и целия затвор бе вдигнат на крак. Аз се бях докоснал до алармената система на прозореца. Дойде и началника на затвора в моята килия, защото разбраха, че от моят прозорец се е задействувала алармената система. Разбрах, че не са видяли как съм се качвал на нагънатото одеало. Ако бяха разбрали щяха да го считат като опит за бягство. Началникът ме запита: „Защо се качи на прозореца?". Аз направо отговорих: „Исках да видя Витоша." Той изобщо не очакваше такъв отговор от мене. Това го смекчи и строго каза: „За тази ти постъпка трябва да те сложа в карцера, но ти прощавам, защото си призна. Е, видя ли Витоша?" „Не можах." „Друг път да не пробваш, защото стражите стрелят на месо, без предупреждение. Ако бе видял Витоша щяха да ти видят главата и сега нямаше да бъдеш жив." Промълвявам: „Друг път ще зная". И не правих опити. Нямаше смисъл. Бях не само в желязна клетка, но и в желязна клопка. Ключът за отваряне се намираше само в Господаря, който управляваше този подземен свят.

 

Като затворник аз знаех, че минавам през изпит. Но чрез мене Небето помогна на много хора в затвора. Имаше затворници, едни инженери от мината в Плакалница и от мината в Трявна. Те бяха обвинени по особен начин и осъдени на затвор. Причината, за да бъдат вкарани в затвора бе г-н Атанас Буров. Той бе индустриалец преди 9 септември, взимаше участие в политическия живот и беше министър в последното правителство. Буров бе обвинен, че е шпионин на Холандия и че взимал милиони пари от Холандия и ги е давал на тези инженери. Това не бе истина. Истината бе друга. Тези инженери пречеха на новата власт и понеже бяха учени хора, знаеха как да управляват мините. А точно тогава простите работници дойдоха на власт и искаха да управляват, но не знаеха как и вместо да се научат от инженерите, то сметнаха, че те с тяхното знание им пречат и решиха да ги премахнат. Речено - сторено. За тях беше без значение, че за мините са необходими знаещи инженери. За новата власт трябваха работници-миньори, а без инженери щяха да минат. Така смятаха и сполучваха, защото разполагаха с такива методи и средства, с които могат да сломят волята на човека. Буров беше слаб човек, беше уплашен и бе принуден да даде онези показания, които искаха от него. Подписа се, че е давал пари на тези инженери заради шпионаж. За това негово изложение инженерите бяха вкарани в затвора. Това беше лъжа и инженерите го бяха намразили, защото заради него бяха в затвора. Заради неговата слабост те бяха в затвора. А причината бе на друго място. А тя беше в онези, които желаеха да ги отстранят като инженери от мините. За затворниците инженери Буров беше повече от предател. Сложиха Буров в моята килия. В началото помислих, че са го сложили да ме подслушва и шпионира, но разбрах после, че това е един нещастен човек, който бе смазан психически. Беше останала будната му съвест, която го ядеше отвътре и не му даваше мира, че е дал лъжливи показания. Той непрекъснато говореше с мене, че е дал неверни показания и че е вкарал в затвора невинни хора. Моята задача бе да го подпомогна да се съвземе. И аз го направих. Това бе половин от работата, която трябваше да свърша. А другата половина бе да смекча настроенията на инженерите, които го мразеха. А ако имаха възможност биха го разкъсали на парчета. И успях да им оправя отношенията. Казвам им: „И Вие да бяхте на негово място, щяхте да направите същото. Сега да сте като него и всички ще ви мразят. Благодарете, че не сте на неговото място, защото той носи и вашата омраза и съвестта го мъчи, че ви е предал невинни. Всеки ден той се вайка в моята килия и плаче, че ви е предал без да имате някаква вина, че заради неговите показания сте в затвора." Те ме оглеждат и мълчат. Говорих им няколко пъти през ден същото. А те са работници в моята бригада. Накрая възприеха, че това е така, което казвам и че причината е на друго място. А те я знаеха много добре къде е и защо са хвърлени в затвора. Накрая ме попитаха: „Майсторе, кажи ни каква е истината в нашия случай." Изправям се, но аз по ръст стърча една глава над тях. „Ако вие бяхте се отказали доброволно от вашите постове като инженери-началници в мината над онези, които днес имат власт и сила, то сега щяхте да бъдете свободни и щяхте пак да работите в мините като инженери, но щяхте да работите на новите си господари, които са прости и неуки, но имат власт и сила. Ако го бяхте сторили това, нямаше да ви има тук. Но за това трябва знание и затова е говорил Христос преди 2000 години." Онези слушат, гледат и един добави: „Ако бяхме те срещнали тогава и бяхме чули от теб това, което ни казваш, можеше и да те послушаме." „Едва ли щяхте да ме послушате. Човек има послушание към Божественото знание само тогава, когато е минал през страдание." Те се усмихват горчиво и продължават своята работа. Ние сега всички сме затворници и работим на новите си господари, за да си изплатим каквото има да плащаме. Нали робът само чрез труд може да се откупи пред своя господар. Не само чрез труд, но и чрез послушание към Господаря на този свят, но още и пред Божественото Начало, което е у всеки човек и което движи живота.

 

Непосредствено след процеса получих кръвоизлив от язвата и бях опериран в затвора. Дойде време, извадиха ме от болничната стая и ме прехвърлиха в затвора в град Пазарджик. А аз съм слаб и едва се държа на крака. Отслабнал съм на тегло и нямам сила. Приличам на жив скелет от кожа и кости.

 

Това го виждат всички. По някаква благосклонност ме сложиха в кухнята да беля картофи - това беше най-леката работа. Оставиха ме да спя на втория етаж на фурната. Отдолу печаха хляб на затворниците, а горе бе топло. Фурната бе на два етажа. Това ме спаси. Аз можех да ям само супа от картофи. Но на готвача му омръзнах и ме изруга, че съм ял храната на затворниците без да работя. Аз си замълчах, но след като му направих и оправих печката, той се смекчи към мене.

 

Посрещаме Нова година там във фурната. На една дълга маса сме седнали шест човека - затворници, включително и готвача, който бе също затворник. Имаше един човек, който бе чиновник и бе купил 150 билета от Държавната лотария, но със служебни пари. Очаквал да спечели и след това да възстанови сумата. Не спечелил нищо. После повторил, потретил, дошла финансова ревизия, а парите ги няма. Затова го бяха вкарали в затвора. Та той седи на масата и всички вдигаме наздравица с канчета напълнени с боза и се чукаме. Изведнъж този човек се разплака, защото си спомни за това как са посрещали у дома Нова година със семейството си. Ние гледаме и се смеем. Тук ние се намираме в друг свят. На входа има надпис: „Надежда тук всяка оставете!" А той плаче за другия свят, който се намира горе на земята, над главите ни и за хора, които крачат върху нея. А ние се намираме в подземията на преизподнята: Макар че дишаме същия въздух, ядеме същия хляб, пиеме същата вода, както човеците от горната земя, но ние сме облечени със затворнически дрехи и сме поданици на долната земя. Господарят на долната земя управлява своята държава с други закони и служителите му са от друг свят. Аз го зная това и само се усмихвам. Чудновати работи ставаха в затвора. Също като в приказките. Обърнаха се към мен и поискаха да кажа нещо. Аз им разказах една приказка, която знаех от детинство и която приказка всяко българско дете я знае. Как седмоглав змей краде поданиците от горната земя и ги завежда в долната земя и ги прави на роби, за да му работят. Всички плачат, защото тази история е приказка за горния свят и за горната земя, но тя не е приказка за долната земя, където ние сме насядали шестима на масата, облечени със затворнически дрехи и се чукаме за наздравица със затворническите канчета напълнени с боза. Тази история, която горе в горната земя е приказка, тук бе една гола и обикновена истина. Всички плачат. Разказвал съм много приказки, години наред, но никога не ми се случи с такъв успех да се посрещне разказана от мен приказка. Гордея се с това, защото и аз бях част от тази приказка. Чудновати работи ставаха в затвора, защото бяхме от света на долната земя. Там има друго човечество, други поданици, с друг Господар.

 

N 31-VII/19.05.1959 г. по НОХД N 4/59 г. на СГС - НО

 

I. Признава подсъдимият Борис Николов Дойнов, 59 г., роден в гр. Габрово, жител на гр. София, сега в софийския затвор, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, безпартиен, мозайкаджия, за виновен в следното:

 

1. За това, че през периода 1945 г. до 1958 г. в гр. София в качеството си на длъжностно лице присвоил сумата 170 385 лв. пари на „Бялото братство", верска общност в гр. София поверени да ги пази и да ги управлява и за да осуети и затрудни откриването на деянието е подправил документи и извършил друго престъпление, свързано с присвояване, поради което на основание чл. 106 ал. II във връзка с чл. 35 от НК, го осъжда да изтърпи наказание в размер на 12 г. лишаване свобода, с лишаване от права пж чл. 28 т. 1 - да бъде избирател и т. 3 - да упражнява отчетническа професия - от НК за срок от 15 години, считан от влизането на присъдата в законна сила, с конфискация на 1/2 част от имуществото.

 

2. В това, че като длъжностно лице по същото време и място не е положил достатъчно грижи за стопанисване, запазване и управляване на повереното му имущество, поради което последвало разпиляването му и са причинени значително вреди на братството в размер на сумата 39 699 лв. поради, което на основание чл. 113 ал. 1,във връзка с чл. 35 Нк, го осъжда да изтърпи наказание в размер на 3 години лишаване от свобода.

 

3. В това, че по същото време и място в гр. София е нарушил постановленията и разпорежданията на МС, относно валутните ценности, които е укрил и в началото на 1953 г. до м. VI.1957 г. като представител на „Бялото братство" и не е декларирал и не е продал на БНБ в срок притежаваното от него злато, поради което на основание чл. 240 ал. 1, във връзка с п. 5,43 и 78 от 986-то постановление на МС от 1952 г. и във връзка с чл. 35 от НК, го осъжда да изтърпи наказание в размер на 3 г. лишаване от свобода и 25 000 лв. глоба в полза на държавата.

 

Отнема се в полза на държавата златото, описано в оценителния протокол на чл. 38 и 39 от т. III на следното дело.

 

4. В това, че по същото време и място не е изпълнил законна разпоредба във връзка с издаването на книги, като през 1955 г. е сключил договор за издаване на негова книга в чужбина срещу % за авторско право в чужда валута, поради което има основание чл. 117 във връзка с чл. 35 от НК, го осъжда да изтърпи наказание в размер на 2 г. лишаване от свобода.

 

На основание чл. 39 НК, налага на подсъдимия да изтърпи едно общо наказание в размер на 12 г. лишаване от свобода с лишаване от права по чл. 28 т. 1 и т. 3 от НК за срок от 15 години, считано от влизане на присъдата в законна сила и конфискуване на 1/2 идеална част от имуществото му и да заплати на държавата глоба в размер от 25 000 лв.

 

II. Признава подсъдимия Жечо Панайотов Жеков, 65-годишен, роден в гр. Ямбол, жител на гр. София, сега в Софийския затвор, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, пенсионер, безпартиен за виновен в следното:

 

1. В това, че през периода 1945 до 1958 г. в гр. София като длъжностно лице касиер-счетоводител на „Бялото братство" е присвоил обществени пари, връчени и поверени му в качество да ги пази и управлява в размер на 39 196 лв. като, за да затрудни и осуети откриването на деянието, е подправил и унищожил документи и книжа, отнасящи се до присвоените пари, поради което на основание чл. 106 ал. II във връзка с чл. 35 от НК го осъжда да изтърпи наказание в размер на 8 години лишаване от свобода с лишаване от правата по чл. 28 НК т. 1 да бъде избирател и т. 3 да заема отчетническа професия за срок от 10 години, считан от влизането на присъдата в законна сила и конфискация на 1/2 част от имуществото му.

 

2. В това, че като касиер-счетоводител на „Бялото братство" от 1945 г. до 1958 г. в гр. София не е положил достатъчно грижа за управляването на възложената му работа и запазване на повереното му имущество и от това са последвали значителни вреди в размер на 39 699 лв. поради което на основание чл. 113 ал. I във връзка с чл. 35 НК го осъжда да изтърпи наказание в размер на 3 години лишаване от свобода.

 

3. В това, че като представител на Бялото Братство в София от началото на 1953 г. до 9.VI. 1957 г. не е декларирал и предал на БНБ притежаваното от него злато, поради което и на основание чл. 240 ал. 1 НК, във в връзка с п. 43 и 78 от 986-тото постановление на МС от 1952 г. относно валутните ценности и чл. 35 НК го осъжда на 3 години лишаване от свобода и да заплати глоба в размер на 25 000 лв.

 

На основание чл. 39 НК, налага на същия подсъдим едно общо наказание в размер на 8 г. лишаване от свобода и лишаване от права по чл. 28 т. 1 НК за срок от 10 години, считан от влизане на присъдата в законна сила и конфискация на 1/2 част от имуществото му и глоба в размер на 25 000 лв.

 

Конфискува иззетата литература, която да се унищожи след влизането на присъдата в сила.

 

Осъжда подсъдимите да заплатят направените по делото разноски в размер на 1620 лв.

 

Зачита предварителното им задържане от 3.IХ. 1958 г.

 

Присъдата може да се обжалва пред ВС на НРБ в двуседмичен срок считан от днес -19.V. 1959 г.

 

Председател: Димитър Игнатов

 

Членове съдебни заседатели: 1 .П. Ангелова

 

2. С. Лозанов

 

Забележка: Сумите пари са обозначени в нови пари от 1953 г.

 

Съгласно обмяната на парите на 9.05.1953 г. по силата, на която за 100 лв. се обменяха за 4 лв. Изчисленията са правени като сумата на стари пари се умножаваше с 4/100 .Пример: Сумата 500 000 лв. стари пари се умножава х. 4/100=20 000 лв. нови пари

 

Беседите със Словото на Учителя чрез заповед на прокурора бяха иззети от милицията и с техни служители бяха натоварени с 19 камиона на 6 декември 1957 г. и бяха откарани на гара Искър във фабриката за хартия. И претопени на хартиена каша. Каква хартия изкараха от нашите беседи, ние можем само да предполагаме. Но онези беседи, които се иззеха по определен списък от отделни лица бяха натъпкани в чували и бяха откарани на друго място. На по-активни приятели, които живееха в града също по определен списък ги обискираха и им взеха беседите. Но имаше и случаи, когато онези служители, които ги охраняваха, като служители на властта, започнаха да ни ги препродават. Те си имаха план и като ни препродаваха нашите беседи търсеха по този начин да се доближат наново до нас с цел да ни контролират отвън и отвътре. Ние направихме всички постъпки, писахме жалби до всички инстанции, за да ни върнат освен книгите, но и всички стенограми, документи, които бяха запленили. Ние не знаехме дали архива беше унищожен или бе само прибран в техните полицейски архиви. Доказвахме, че тези материали са исторически и се отнасят за Школата на Учителя. Но за комунистите думата исторически означаваше само онова, което се отнася до тях, защото по онова време те смятаха, че те представляват историята и че са дошли да създадат нова история за човечеството. Затова унищожиха беседите със Словото на Учителя. Искаха само те да бъдат представители на човечеството, а всички други да ги няма. А за нас Словото на Учителя бе Словото на Бога за днешното и идното човечество. Комунистическата власт знаеше много добре какво прави и знаеше как да го направи. Бяха опитни. Веднъж от Министерството на вътрешните работи ни извикаха всички членове на Братския съвет. Отидохме седем човека и ни дадоха по пет томчета от Словото на Учителя на човек в знак на великодушие към нас. А това бяха същите томчета, които чрез обиски те бяха прибрали от приятелите. След време получаваме с Паша Тео-дорова съобщение да се явим във Вътрешно министерство. Наемам аз лека кола и с Паша отиваме там. Сядаме в канцеларията и след малко идва един генерал, който бе в цивилни дрехи и застава срещу нас на бюрото. Идва един милиционер носи една дебела папка и се обръща към него: „Другарю генерал по Ваша заповед папката за дъновистите Ви се поднася". Дебелата папка е на масата, той я отваря, поглежда я и я по.сочва с пръст. „Забраняваме ви да правите повече постъпки за връщане на книгите ви. Забранявам Ви да безпокоите държавните служби с вашите молби, защото в :този момент ние си имаме друга работа. За нас този въпрос е разрешен". И той посочва заповедта на прокурора, с която се нареждаше да се унищожи литературата на Учителя. Ние се поглеждаме с Паша и мълчим. Разговорът приключи и ние бяхме изведени от Министерството. А какво очаквахме ние? Мислехме, че молбата ни ще бъде удовлетворена и ще ни върнат книгите понеже първия път когато отидохме да се оплакваме, на всеки един от нас дадоха по пет томчета. А сега ново положение. Или беше си старото положение, но ние бяхме поставени в ролята на ученици, които трябваше да се обучават от учители, които преподават в тяхното училище. Трябва да се признае, че те бяха ненадминати майстори във всичко. Никой от нас не знаеше какво могат те да мислят, нито какво да измислят и още по-малко, никой не знаеше какво могат да направят. Трябва да им се признае това и зачете това. Тяхното училище беше училище за прийоми и похвати, които човешкият ум не можеше да измисли. Те ги получаваха от своите учители, които се намираха в Невидимия Свят.

 

И още най-драматичен е случаят когато след присъдата срещу мен и Жечо Панайотов в нашата защита обжалваха делото пред Върховния съд. Върховният съд потвърди присъдата N 31-УИ/19.05.1959 г. по НОХД N 4/59 г. СГС-НО, с която бяхме осъдени, но отхвърли като противозаконно изземването на беседите. Значи Върховния съд отмени заповедта на прокурора за изземването и унищожението на беседите чрез решение N 851 от 7 септември 1959 г. Той отмени това решение, което според него е било противозаконно. Решението на Върховния съд го има черно на бяло, имаме го като исторически документ. Е, какво като го имаме сега, когато претопиха 19 камиона книги около 180 000 томчета? Освен това няколко хиляди томчета бяха събрани, обрани чрез обиск по списък от приятелите. След постановлението на Върховния съд ние правихме жалба и си искахме обратно беседите, които бяха прибрани чрез обиски и по опис от онези служители, които бяха направили описи. Но нищо не върнаха. Макар че имаше решение на Върховния съд. Освен това от 1957 г. вече двадесет години ежегодно се правят обиски по донесение на доброжелатели и се изземват тук там останала някоя и друга беседа. Прибират се и ни лишават от Словото на Учителя. Случайно да са изпълнили решението на Върховния съд? А той е техен, политически и законодателен орган. Той е инструмент на тяхната власт. Но това решение бе направено от кумова срама, за да покажат, че все пак са Върховен съд, който трябва да раздава правосъдие от последна инстанция.

 

Но според мен правосъдието се раздава наистина от последната инстанция, но само че тази последна инстанция е на друго място. Тя е в Невидимия свят. Вие ще дочакате какво ще бъде решението на тази Невидима инстанция спрямо онези, които чрез властта си, която имаха унищожаваха Словото на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО. Непременно ще го проверите.

 

Съдебният процес е започнал. В залата са допуснати журналисти, присъствуват приятели и врагове на Братството. В залата на съда се е събрал Светът да съди нас и Бялото Братство. Някои протестират, че това е политически процес. Прокурорът Руменов се провиква: „Ние не съдим Петър Дънов. Ние не съдим Учението Му, а ние съдим хора, които са нарушили законите на републиката."

 

Ние за тях бяхме нарушители на закона. На кой закон? Ето ще ви разкажа един пример. Той доказва всичко и отговаря на всички въпроси днес и утре.

 

Задават ми следния въпрос в съда: „Защо издавате в такъв голям тираж книгите на Петър Дънов? Кой ще ги чете тези излишни и никому ненужни книги?" Аз отговарям така: „Как искате да Ви отговаря? Конкретно или обширно?" Отговарят ми: „Конкретно, конкретно!" И аз започвам конкретно така: „Тревата за вълкът е нищо, но за овцата е храна." Млъкнах. Все едно, че падна гръм посред бял ден от Небето. Настъпва тишина. В залата никой не смее да шавне и да се усмихне. Отговорът е унищожителен. Съдът е прикован, не мърда, ни шава. Защита и обвинители не смеят да се погледнат. Това е заканата на онези Невидими Сили, които воюват срещу Братството и искат да го унищожат. Те се раздвижват, накрая съдията дава знак за почивка. Всичко можеха да ми простят, но този отговор - никога. Просто някой отгоре, от Невидимия Свят ми го подаде като мисъл, аз я хванах, прочетох я и я изказах с устата си. Аз до днес се гордея с това изказване. Беше голям удар за тях. Бях много доволен от себе си и от Онзи, Който ми подари тази мисъл. Велико нещо е връзката с Невидимия Разумен Свят на Небето. Изминаха много години от тогава, много хора забравиха съдебния процес, но това откровение за вълкът и за овцата никой не забрави. Както нашите приятели не забравиха и се гордееха с този отговор, така и онези, които преследваха и гонеха Делото на Учителя се ожесточаваха, когато им напомняха за този мой отговор. А имаше кой да им го напомни. Това не беше човешки отговор, а бе откровение на Небето. А всяко едно откровение след време става пророчество и пророческият Дух раздвижва и управлява съдбините на света. А този пророчески Дух рано или късно ще разреши този въпрос така, както бе дадено в това изречение. Ще измени съдбата на света, ще ръкоположи съдба на народи, ще разкрои нови времена, защото идва Ново Човечество. А за Новото Човечество е необходимо Ново Време и Нови хора, които да поемат Словото на Учителя. Тогава Словото на Учителя ще бъде храна за тях.

 

Нашата литература с беседи на Учителя бе подредена на Изгрева в различни складови помещения. Имахме дърводелци, които бяха направили рафтове, а сестрите ги бяха подредили по годишнини и по класове. Имаше много литература. От всяко томче се изкарваше от 3000 до 3500 броя. Някои от тях се подвързваха в книговезницата на Изгрева. Но още от времето на Учителя приятелите смятаха, че това положение вечно ще съществува. Учителят ще бъде вечно на земята и за тях бе по-добре да дойдат и да слушат Словото на Учителя отколкото да седнат и да четат беседите на Учителя. Имаше си причини. Излъчването на Учителя бе такова, че само онзи, който е имал достъп до Духът Му знае какво представлява аурата на Учителя. Учителят си беше заминал и бе оставил Словото си. Беше направен опит от Боян Боев и бяха изпратени на няколко места в провинцията беседи безплатно за съхранение. Голяма част от тях бяха прибрани от милицията, а онези които останаха се оказа след 30 години, че бяха поставени в един сандък по 40 броя от едно томче, вместо да поставят едно пълно течение от беседи. Но тогава никой не допускаше, че ще дойдат години на гонение срещу Братството. Дойде онзи ден, когато Изгревът осъмна обсаден с милиция и от складовете ни чрез заповед на прокурора бяха натоварени 19 камиона с томчета от Словото на Учителя и бяха иззети. Минаха през всички бараки, обраха всичко - книги, тетрадки и документи. На Изгрева между нашите хора имаше техни служители, които показваха къде какво има. Та като пропуснеха някъде нещо да вземат, то се явяваше някой който им подсказваше къде какво има. А да бъде всичко законно правеше се опис и протокол за обиск на иззетата литература. Но това беше само за домовете. А от складовете я натовариха без всякакъв опис. Няколко месеца преди този ден 6.ХII. 1957 г. беше направена инвентаризация на книгите в складовете и ние по опис знаехме къде какво имаме. Но те прибраха около 180 000 тома натоварени в 19 камиона.

 

На следствието казвам на прокурора Руменов. „Какво правите Вие? Това е престъпление". А той се усмихва." Ние, тези излишни книги, които се залежаваха по вашите складове ги прибрахме, за да ги предадем за претопяване. Претопихме ги на каша и за тази каша фабриката ни даде 50 000 лв." А това бе голяма сума по онова време. Един двустаен апартамент струваше 50 000 лв. А за претопените 180 000 книги те бяха получили 50 000 лв., което означаваше един апартамент. „Срамота е, тези книги струват 2 милиона лева, а Вие ги унищожихте. Това в историята ще се пише като Ваше най-голямо престъпление пред българския народ и пред човечеството." Той подскача, че аз така говоря. И оттогава ме намрази много, защото се карах с него по принципни въпроси. Казвам му: „Това не е залежала стока. Това са складове. У нас е така - кой каквото му трябва идва и си го купува на парче. Ако ние знаехме, че така ще постъпите ние щяхме да ги подарим на всички българи и щяхме да ги разпръснем между българския народ." А Руменов отговаря: „В това е нашата сила, че никой не знае какво нйе мислим и как мислим и какво ще направим." „Да, Вие сте прав. В това е Вашата сила!Замълчавам малко и после добавям: „А нашата сила е в Бога. На Него уповаваме и на Него се надяваме." Руменов подскача и крещи: „Ах този член 18 защо го махнаха? Аз можех да ви избеся всички по този член. Ако това беше станало преди една година, когато го имаше този член 18 щях да ви избеся всички!" Това не бяха празни думи и празни закани. Щяха да го сторят това без да им мигне окото. Тогава така се разправяха със своите противници. За тях ние им бяхме противници. Някой им бе внушил това и вярваха, че ние сме им най-големите врагове. А това не бе вярно. Лично Учителят пусна болшевиките на земята и лично аз бях в Мърчаево, когато Учителят излезна на балкона и заяви, че е решил да пусне комунистите в България. Те дойдоха и дойде това време да ни съдят като врагове. Хайде сега кажи им, че не сме техни врагове. Ето защо Небето се беше погрижило и затова този член 18 бе премахнат преди една година. А чрез този член можеха да ни обвинят, че сме печатали беседите със свои собствени средства, че сме ползвали средства без счетоводство и т. н. Но защо го бяха премахнали никой не знаеше. Бяха сметнали, че през 1958 г. техните врагове отдавна са премахнати, всички частни печатници са одържавени и държавата управлява всичко. Нашите адвокати също се чудеха кому е хрумнала да даде идеята да се премахне този член, когато на никого не е пречел. Невидимият Свят бе нашепнал някому в главата тази мисъл, той я бе свалил и реализирал. А тази реализирана идея от непознатият законодател в последствие ни спаси от бесилото. Но за унищожените и претопени беседи Някой ще отговаря. Тази власт, която бе облечена в сила, та чрез държавата да разруши и унищожи Словото на Учителя, то тази власт непременно ще отговаря пред Бога. Няма да премине нито една черта от Божия закон и да се заличи от Божието възмездие, защото те посегнаха на Словото на Бога. Вие следващите поколения ще се убедите в това.