Iskri4ka

Първият закон. 521 Ученикът изучава Великия Закон да обича Бога. Може да обичаш само това, което те обича. И може да любиш това, което те люби. Само Бог може вечно да те люби. Вечният извор. 522 Човешката любов мяза на щерна, като я пуснеш тече един - два часа. Човешката любов плесенясва. Божествената Любов е велик извор, тя всякога е прясна. Несъвместимост. 523 Морален недъг е ако вземеш мътна вода и я туриш в чистата. Човек няма право да смесва двете води. Ученикът. 524 Ученикът трябва да бъде прав, праведен, чист, умен, добър и да не се гневи. Има четири вица ученици: добри - добри добри - лоши лоши - добри лоши - лоши. Търпение. 525 Бог всичко изведнъж може да види. А ние постепенно можем да видим всичко. Имайте търпение. Само при Истината всички са свободни. И кой каквото има, има го по заслуга, по достойнство. Първият закон. 526 „Ако ме любите" - любовта съществува преди знанието. Най-първо, ще любите Бога. Корените трябва да бъдат в почвата, но клоните и листата трябва да пребъдват в светлината. Може да се обича само Едного - дървото и покрай него всичките му листа. Истината. 527 Истината трябва да се казва с любов. Истината може да се каже само когато има Любов. Истината се казва само на онзи, който е достоен за нея. Истината се казва само на Онзи, когото обичаме. Благословението. 528 Като решиш да изпълниш Божията Воля - благословението ще дойде. Радостта. 529 Даром се дава на достойните, а ленивият трябва да работи. Това са отношения в света. Човек трябва да работи съобразно с Божествените закони. Каква радост е когато човек победи един свой недъг, а когато не иска да го победи, тогава има скръб. Живият Христос. 530 Има един Жив Христос на Любовта, Който живее сега в нашите души, във всяко благородно побуждение, вътре в нашите души - това е Живият Христос. Дали е Той в сърцето на един прост човек, на един светия, на един беден човек, на едно животно, все едно. Ученикът. 531 Учениците са свободни - говорят Истината, прилагат Мъдростта. Ученикът трябва да учи, като учи, Учителят е при него, като не учи - Учителят му го няма. Защо ти е Учител, като не учиш. Чистият живот. 532 Не смесвайте чистия с нечистия живот. Животът е проява на Творческата космична сила. Човек е една чаша, в която Бог е вложил чистия живот. Дяволът и той има една чаша и казва: „Смесете ги двете чаши." Два противоположни живота не може да ги прелейте. Бога. 533 Човек кого трябва да обича? Бога, Който го е създал. И как ще Го обича? - Ще мисли за Него. Ще чете за всичко, което Той е правил. Словото на Учителя ще пребъдва в сърцето ви, с Него ще живейте. Реалното. 534 Свещта ли е реална или светлината? Реална е светлината. Когато свещта стане светлина, туй е реалното. Туй, което може да води, да те упъти към Бога, да живееш в Любовта. Верен. 535 Какво значи верен - който е опазил свещената Истина неопетнена. Учителят. 536 Учителят никога не е бил на земята. Той слиза само до онова положение на съзнанието, където може да го разберете. Учителят. 537 Аз съм като светлината, която никъде не може да се спира. Докато държите прозореца си отворен - влизам. Щом го затворите - заминавам. Докато мислите, присъствувам, щом не мислите - отивам си. Две неща. 538 Две неща ще държите: Благото е във всички, то е момент, който е мярка на времето и пространството. В този момент, който се мери във времето и прост- ранството - Бог пребъдва в него. Туй, което мери, в него е Бог, а не което се измерва. Бог не е в мисълта, но в това, което прави мисълта. Бог не е в Любовта, но в това, което произвежда Любовта. Туй, което се проявява, е проявено, то проявено остава. А това, което се оставя е същината на живота. Всички неща, които стават с Любов, са по дух. А всички неща, които са без Любов са по буква. Правило. 539 Истината изключва всички удоволствия. Мъдростта изключва всички глупости, а Любовта изключва всички насилия. По-силният. 540 От личността, индивидуалността е по-силна. А от индивидуалността, ума е по-силен.

ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА. II ЧАСТ. Записани от Савка Керемедчиева и дешифрирани от нейните стенограми от Борис Николов. 1970 -1976 г. Душа. „Ще мислиш, че си душа и на хората ще гледаш като на души." (Учителят към Аверуни) Тази мисъл събуди съзнанието на Ученика, тя влезе като светлина в него. Обич. Ти, за да обичаш личността, трябва да обичаш душата. Ти като обичаш Бога, ще обичаш и човека. Правило. 501 Като отидеш при някой твой приятел, и той работи на нивата, почни и ти да работиш с него. Винаги да течеш, а не да изтичаш. Без страх. 502 Без страх и без тъмнина. От мъки и страдания излиза се с мъдрост и Любов. (05.03.1922 г.) Духът. 503 Любов, от която блика живот, е същинска любов. Мъдрост, от която идва светлина, е истинска Мъдрост. Истина, от която иде Свобода, е самата Истина. Там е Духът. Праздната стомна, сухия извор, могат ли да задоволят жадния пътник? Изгасналите фарове, могат ли да покажат пътя на странствуващите кораби? Училището. 504 Учениците един по един напущат земното училище. Божият мир да бъде с вас, и моята светлина да ви упътва. (По случай заминаването на брат Илия Стойчев 06.11.1925 г.) Малкото цветенце. 505 Малко цвете съм аз, зная тайните на живота. На земята раста, в небето се уча. Дрехите ми са бели, чисто съм по сърце, в мен лъжа няма, говоря всякога истината. На пчелите сладчина давам, на хората светлия образ на любовта показвам. Аз на отворено всяка сутрин своята молитва към моя Небесен Баща възнасям. На Слънцето истината казвам, на животните правото отдавам, на душите Доброто давам. Да бъдеш. 506 Да бъдеш чист като светлината, прозрачен като водата, обилен като Любовта, светъл като Истината, хубав като Мъдростта, устойчив като Добродетелта. Благата. Из едно писмо от Рая. 507 Цветята, които цъфтят, плодът, който зрее; светлината, която весели душата; Духът, който носи всичките блага за човешкото сърце и за човешкия ум, са блага, които слизат от Бога. Търси тях и учи се от тях. Ти гониш месечината и плачеш, че не те топлела, че и тя сама по себе си е мрачна и студена и постоянно се грей на Слънцето. Не чакай да ти дойде Слънцето на гости. То по гости не ходи, то постоянно тича и раздава Божиите блага на човешките души. Ти сам се заблуждаваш като се оглеждаш в своето огледало. Първото правило. 508 Най-първо от всичко Люби Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и сила. Това ти трябва и не ходи по чужди врати да просиш. Бог те е въвел в рая на човечеството, не търси забранения плод на Доброто и Злото. Търси само Него, и служи Му, и Той ще те благослови. Учи, на Любовта служи! Моите добри пожелания. (19.07.1944 г. Мърчаево, 9 часа сутринта) Слънцето грее. 509 Когато Слънцето грее - радвайте се. То кога грее и хлябът се пече, и водата чиста и бистра от извора тече. Върви смело и решително в пътя на Истината. (Учителят, 04.11.1922 г.) Стихове от Учителя. 510 1. Петък - Търпение Божествено (ев. Йоанна 5;5) 2. Събота - (Мъдрост) Любов беззаветна, в която Божията пълнота царува. (Матей 5;6) 3. Неделя - Мъдрост постоянна, в която Светлината обитава. Там, дето умът расте и се развива, и светлите мисли се приемат и оплодяват. (Ефес. 3;5) 4. Понеделник - Истината, в която душата живей и Бог царува. (Иоанна 13;3) 5. Вторник - Вечната Правда, в която всичко се придобива, дето всички неправди изчезват. (Лука 6;17) 6. Сряда - Вечното Добро, в което Божието благо царува. (Матей 12;6) 7. Четвъртък - Милост, която се хвали над всичко, в което Бог се проявява. (Йоан 17;17) 23.08.1926 г. Правила. 511 В пълната и съвършена Любов расте и се развива сърцето. Във Великата и пълна Мъдрост на Бога се просвещава човешкия ум. 23.02.1922 г. Изключване. 512 Истината изключва всяко удоволствие. Мъдростта изключва всяка лекост. Любовта изключва всяко насилие. Божията Любов. 513 В безбрежната, безгранична Любов, която носи Мир, Радост, Светлина, Знание, Чистота, Истина в живота е Божията Любов; мисли, чувства, действия, заченати в нея, имат смисъл. В нея ти живей, за да разбереш Божията мисъл за самия теб. 25.02.1922 г. Недостигнатото. 514 Ученикът трябва да познава своя Учител с абсолютна вяра. Във вечната Любов, други са законите за живота. Любовта иска изявление. Мъдростта - приложение. Истината - осъществление. Само моята душа носи Любовта, Мъдростта и Истината. Аз към теб съм бил всякога абсолютно истинен. Великият закон на живота се мени, без да се изменя, изявява се, без да се изяви. Теб едно ти недостига - Недостигнатото. Царството Божие 515 Ти сега си по-близо до Царството Божие. Приложи живия огън на Любовта; живата светлината на Мъдростта, живата сила на Истината. Воля, воля, воля! Няма други като Отца на Светлината. Изпращам ти Неговата Любов. VI.1923г. Любов към Бога 516 Когато Божието Слънце изгрява- Прозорците на душата, трябва да бъдат отворени. Всички душевни сили трябва да се концентрират към своя единствен обект нагоре. трябва да се изучат правите и криви пътища. Всички противоречия трябва да бъдат разрешени. Та душата на ученика да се издигне над общото ниво. Това се постига чрез Любовта към Бога. (Из едно писмо до В.Г.) 517. Слънцето грее, за тези, които мислят. Вятърът духа за тези, които живеят. Водата тече за тези, които жадуват. Всичко е за тези, които Бога любят. Онзи, който те обича. 518 Обичай Онзи, който те обича! Мисли за Този, който те има предвид. Слугувай само Нему, който ти показва пътя на Истината. Неизменност. 519 Аз съм това, което се не мени! 1923 г. Възходящият път. 520 Водата извира - тече, край нея всичко расте. Свещта гори - свети, край нея се чете. Очите гледат, виждат, с тях по пътя се ходи. Ума мисли и се повдига и добрия живот издига. Сърцето злото и доброто постига. Волята работи, на Любовта слугува. Необятната Любов, необятната Мъдрост, необятната Истина, всичко разрешават. Обичай Онзи, Който те обича, мисли за Този, който те има предвид. Слугувай само Нему, който ти показва Пътят на Истината.

Мото: след N 302 От сега нататък, каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога! Минало, настояще и бъдеще. Зад вас стои миналото, с което трябва да се справите. Вие сте в настоящето, което трябва разумно да използувате. Пред вас стои бъдещето ви, за което трябва да се приготвите. Отвори сърцето си. след N 307 Отвори сърцето си за Бога, ако искаш да се прояви доброто, което е вложено в теб. Придобивки. след N 311 Изпълнение на Божията Воля укрепва човешката воля. Любовта изправя сърцето на човека, а Добротата - неговия ум. Добро. Доброто е Божествена сила, която подтиква ума към дейност и усилване на човешката интелигентност. Мото: след N317 Аз съм добър, защото Бог ме е направил добър. Придобивка. след N 320 Доброто, което правиш, трябва първо да ползува душата на човека. Няма по-голямо добро от това, да обърнеш една душа към Бога. Това добро стои над всяка човешка слава. Хората няма да ви славят, но Бог ще ви слави. Мото: след N 322 Благодаря на Бога, че ме е изпратил на земята във великия университет на живота. Ще живея, ще следвам този университет. след N 326 Ако молитвата ви е приета, под лъжичката ще усетите малко топлина и светлина. към N 327 Лоши аспекти. Астрологически лошите аспекти на планетите, под чието влияние може да попадне човек, показват, че той е влязъл в област, населена с негови неприятели, които го дебнат, за да го оберат, да вземат нещо от него. Трите стремежа. след N 335 Първият стремеж на Духа е към живота. Вторият стремеж на Духа е към знание, към мъдрост. Третият стремеж на Духа е към свобода. след N 347 Разумните страдания смекчават характера на човека, внасят нещо благо в него. Любов и милосърдие. към N355 Любовта изключва смъртта, обезсърчение- то, страданието. Тя има висок идеал, вследствие на което не познава сълзите, падането, мъчнотиите. Любовта ражда живота. - Кои са пелените на живота? - Милосърдието. Животът се обвива от милосърдието. Любовта е възходящ процес, поради което се занимава с велики работи. Милосърдието е низходящ процес, процес на слизане, на жертва. Затова милосърдието включва съжаление, снизхождението към малките и слаби същества. Любов. следN356 Любовта е език на Бога. след N 360 Човек е господар на миналото, духовете са господари на бъдещето, а Бог - на настоящето. Хората говорят за миналото, духовете за бъдещето, Бог - за настоящето. Докато човек живее с миналото той е в света на обикновеното, докато очаква на бъдещето, той се движи в света на духовете. Живее ли в настоящето, той е в Божествения свят, където нещата стават моментално! Знание. след N 366 От числата 1 - 7 най-силна е седморката. В числото 7 са съединени два свята. В 7 се изисква правилно прилагане на основните принципи на живота. През 4 минава развитието на всички същества, от най-долните до най-горните. след N 383 Знание. От нереалните неща произлизат реалните; от реалните - временните; от временните - сенките; от сенките - развлеченията; от развлеченията - скърбите и страданията. Бъдещето. след N 387 За в бъдеще ще има три отдела науки. Единият отдел ще се занимава с физическите науки, вторият, Духовният отдел ще се занимава с Духовните, умствените науки, а третият отдел ще се занимава с произхода на човешкия Дух - област непонятна на съвременните учени! Нови условия. Всяка промяна, която става в психическия живот, се дължи на новите условия, които разумният свят му създава. Новите условия, които ви се дават, могат да произведат микроскопическа промяна, но тя води към големи постижения. Правила. след N 425 Живот без смисъл, мисъл без доброта, доброта без разумност - нищо не струват. Разумност без любов, любов без истина - нищо не струват. Истина. Истината е най-последната проява на живота. Тя синтезира всичко. Истина. след N 436 На земята равенство не съществува. Равенството пречи за правилното развитие на хората. Път на съвършения. след N 461 Вярвай в непостижимото и невъзможното, за да разбереш реалността на живота. Бог е в непостижимото и невъзможното. Който търси възможното, той иска да бъде в общение с хората; който търси невъзможното, той иска да бъде в общение с Бога. В това се крие смисъла на живота. Реални блага са тия, които идат по пътя на невъзможното и непостижимото. Това е пътят на Единия; това е пътят на Съвършения. Това е пътят на Любовта, която ражда Живота. Това е пътят на Мъдростта, която носи Виделината. Това е пътят на Истината, която носи Свободата. след N 383 Ханизе - Слънцето я огря! (Проявяване на Слънцето.) Беримезаи - Светлината я разкри. (Присъствие на Светлината.) Земера захе си. (Пътят на живота.) т. „Методи за възпитание" 26 лекция от 6.03.1931 г. [МОК г.10, т.2] Възходящият път. Светлината тича, въздухът п р и с т ъ п , вода- та се мести, почвата стои. Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а семето от земята ще поникне. Светлината озарява, тъмнината помрачава; въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа. Слънцето на ранна сутрин изгрява, на работа идва; по обед деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва. На почивка отива, утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва. Животът здравия радва, смъртта болния угнетява. Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единия, що в него живее. Той ще о време всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще премахне. Познаването на доброто и злото в човека смъртта въведе, да му е господар, докато достигне познанието на Единия, Истинен Бог, в Когото животът е без ограничение. Той е Единият на вечната, разумна Любов. Той - от Когото отначало Любовта заблика. Той - Единното Слово на всевечната Любов. Той - Единното Слово на всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец. Връзка с необятната Истина, що всичко със светлина огради. Постави тя свободата за мерило, живота за награда и светлината за наслада. И повика духът на човека от далеч, постави го да се учи в този свят, изправи го пред себе си и рече Тя: - Слушай, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това само да слушаш. Пази добре мерилото на свободата, наградата на живота и насладата на светлината. след N 383

Задача на расите. след N 258 Бялата раса работи върху развитието на мозъка. Бъдещата раса, която иде, има предвид развитието на човешкото сърце, тя ще работи и върху развиване на причинното тяло, което се занимава с прилагане на доброто. Приложение. след N 260 Една идея може да е възвишена и благородна, т.е. доброкачествена, но не искате да я приложите. Щом не я прилагате, тази идея умира. Стреми се към такива възвишени и добри идеи, които можете да приложите. Остане ли една от тях във вас, тя ще ви пръсне, защото възвишените идеи са динамични. Жизнен елексир. Алхимиците са търсели жизнения елексир, за да направят човека безсмъртен. Той съществува и като идея. Важно е човек да намери такава идея, която да го направи безсмъртен. Знание. след N 271 В невъзможното се крие възможното, в глупавото - Мъдростта, а в безсилието - смисъла на нещата. Формула: след N 281 Уважение и почит = човек с добро съзнание Богатство, сила, разумност, доброта Най-добрата пермутация на тази дроб е тази, в която като първи елемент влиза: добротата, после разумността, силата и богатството. Три свята. след N 293 Физическият се занимава с формите на нещата. Чувственият - със съдържанието им. Умственият - с техния смисъл

Здрав и организиран. след N 213 Природата има много лаборатории, в които се приготвят, както външните, така и вътрешните органи на човека. Колкото по- добър, по-разумен и по-силен е човек, толкова по-здраво и по-фино са изработени неговите органи. Материята им е по-фина и по- качествена. Такъв човек наричаме здрав и организиран. Рай. след N 218 Където е душата там е раят. Душата образува рая. Един ден. след N 219 Един ден, когато станете съвършени, ще се облечете с дрехата на Любовта. Тялото на Любовта. след N 221 Когато човек се облече в телото на Любов- та, най-красивото и съвършеното тяло, човек може да се яви при Бога. Дрехата на Любовта. Дрехата на Любовта включва в себе си дре- хите на Мъдростта и на Истината. Да облече човек трицветната дреха на Великата Любов, Мъдрост и Истина, това значи да е придобил Вечния живот, т.е. живота на безсмъртието. Знание. след N 223 Любовта е за непостижимия живот. Мъдростта - за непостижимата виделина. Истината - за необятната свобода. Страданията и скърбите са границата между постижимото и непостижимото. Радостите и дарбите са плодове на непостижимото и невъзможното. Към това се стремят великите души, чийто идеал е служене на Господа на Великата Любов, на Великата Мъдрост и на Великата Истина. 7-те тела. след N 223 I. С едно тяло човек влиза във физическия свят; с две - в астралния; с три - в умствения; с четири - в причинния; с пет - в будическия; с шест - [...]; със седем - при Бога. „Реалности и сенки" т.3, 11.03.31 г. Зрението. след N 227 Причината за отслабване на зрението е, че сегашните хора нямат дълбока мисъл, философска мисъл, каквато са имали първите човеци, хората на древната мисъл. Колкото по-ясни и интензивни са мислите на човека, толкова по-силно е зрението му. Когато в мисълта се вмъкнат безпокойни и криви чувства, зрението отслабва. Пазете се от чувствени вълнения. Хранене. след N 227 За да се развива правилно, човек трябва да се храни с оглед на четирите положения едновременно: да бъде здрав, силен, добре разположен по чувства и умен. Болести. след N 232 Някои болести не са нищо друго освен резултат на заклинания от миналото. Болести. след N 240 Всяка пакост, злина или неправда, направена на някого, човек възприема неговото недоволство или заклинание, което внася дисхармония в организма и предразположение към болести. Придобиване здраве Ако искате да бъдете здрави, освободете ума и сърцето си от непотребни мисли и чувства, които след време загниват и правят кръвта нечиста. Ако кръвта ви е нечиста, внесете Любовта в живота си. Тя е единствената сила, която чисти, оживява, развеселява и възкресява. Приятел и приятели след N 241 Няма по-голяма печалба от тази, да спечелите един приятел. Няма по-голяма загуба от тази, да загуби човек един добър приятел. Като живеете в настоящето, гледайте да печелите нови приятели, а старите да не губите. Привилегия. след N 249 Привилегия е за човека да участвува в радостите и страданията на своя народ. Привилегия е за човека да участвува в радостите на разумния свят.

Любов и живот. Любовта ражда живота. Всеки обича живота заради Любовта, която го ражда. Мото: след N159 Чрез светлата Любов се постига красотата на живота. след N 161 Когато човек спи, разумността е вън от него. Когато човек е буден, разумността е в него. към N 163 Свобода. Абсолютно свободен е онзи, който е господар на мислите, на чувствата и на действията си. Морален устой. Страданието е напрежение, което изпробва моралния устой на ученика. Памет. след N163 Когато учиш съзнателно и с любов, ти не може да забравяш. Човек помни само онова, което е направил или създал, било то добро или зло. Приложи справедливостта в отношенията си към всички същества и твоята памет ще се засили. Вяра и придобивки. след N 168 С вяра човек повече придобива отколкото с фантазии и мечти. Учение. след N 176 Учението е вечен процес. Ученикът ще минава от вселена на вселена и пак ненаучен ще остане. Свобода и любов. Свободата се определя от Любовта. По свободата, която човек ви дава се определя неговата любов. И като обичаш, и като те обичат, вие трябва да бъдете свободни. след N 182 Човек може да люби само Нежното, слабото, милото, което се нуждае от помощ. Силния може да почиташ и уважаваш, а слабия да любиш. Светът. към N 187 Не привличай света близо до сърцето си. Морето. след N 188 Това е светът. Можете да ходите при морето, но не трябва да живеете при него. Вълните на морето не трябва да се блъскат във вашето съзнание. Като се блъскат в съзнанието ви, те заличават всичко, което е писано. Само завършилият своето развитие, съвършеният, може да работи с елементите на света и да се ползува от тях. Истината и Любовта. след N 143 Истината носи живот за Разумните. Любовта носи живот за Благите. Право отношение. след N 196 „Искам да имам прави отношения с Бога." Който има правилни отношения с Бога, мисли за Него и Го обича. Щом Го обича и Го разбира. Ако няма правилни отношения към Бога, човек се страхува от Него, вследствие на което не Го разбира. Който не познава Бога и не Го разбира, той не може да мисли право. За себе си и за другите. Мисли добре за себе си, да мислят добре и хората за теб. Мисли добре за себе си, но мисли добре и за другите.

Разумност, светлина и и любов. след N107 В познаване на великите закони на Битието се заключава разумността или разумното начало. Колкото по-голямо е знанието, толкова по-голяма е и светлината. Дето е светлината, там е и Любовта. Светлината се проявява само при Любовта, а Любовта се проявява само при светлината. Имай характер! след N112 Имай характера на твърдата материя, без да се втвърдявате; имайте характера на водата, без да се изпарявате; имайте характера на въздуха, без да се люлеете на различни страни; имайте характера на светлината, без да се страхувате, че някой може да ви помрачи. Бъдете свободни в мисълта, в чувствата и в постъпките си, но не своенравни. Това значи: където минеш, никого да не закачиш; никого да не раздразниш, никого да не предизвикаш. Свободата включва в себе си търпение. Тайната на числата. след N116 123 - Божественият свят. Бъди справедлив. 456 - Духовният свят. Бъди чист. 789 - физическият свят. Бъди с крепка вяра Справедливост, чистота и вяра са условия, с които човек може да работи, за да придобие повече светлина - необходимото условие за разрешаване задачите на неговия живот. Любов. след N121 Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия космос, наричаме Любов. след N 129 Молитвата подразбира вътрешна връзка с Божествения свят! Светлина. към N1 42 При светлината телата възрастват и се увеличават. Огън. след N143 При горенето телата губят от теглото си. При горенето човек губи Любовта си, а при растенето - придобива Любов. Глад и жажда. Гладът и жаждата са най-силните подтици, които съществуват в природата. Те са мощни сили, с които природата си служи. Като мощни сили, те движат всичко живо, заставят го да работи Добро и глад. Доброто е глад, който уталожава глада. Колкото и да е силен глада, той слуша и изпълнява всичко каквото му заповяда доброто. след N 144 Да се възвеличи Господ. Усмивка, добро и глад. към N 148 Усмивката на човека произтича от Доброто, което е влязло в него и е задоволило глада. Дрехата на доброто. Дрехата на доброто е вечна. Колкото повече се употребява толкоз по-хубава става тя. Доброто внася нови подтици, сила и живот в човека. Добро. Доброто е плод на разумността, т.е. на разумното Слово, което оправя света. Добро и свобода. Доброто е основа на великия закон на освобождаването. Да бъдеш добър, това значи, да се освободиш от робството, т.е. от ограниченията и смъртта. 1-во Послание на Иоанна, гл.2; ст.5 след N 148 „А който пази Неговото Слово, в него наистина Божията Любов е съвършена."

Светлината след N 54 Светлината е свързана с живота. Дето е живота там е и светлината. Животът се облича със светлина. Светлината е външна дреха на живота. Затова казваме, че слънцето носи живот. 1-во Послание на Иоанна гл.2, ст.15 -16 към N57 „Ако люби някой света, любовта на Отца не е в него." Колелото на живота. към N58 Да се обезсърдчим, да се обнадеждим, да разбогатеем и най-после да се проникнем от съзнанието, че трябва да служим на Бога и на своя ближен. Ангелите. след N 60 Ангелите посещават хората по невидим път, като им предават своята разумност и светлина, както огъня предава топлината си на добрите проводници. Ангелите. след N 61 Правата мисъл ще ви свърже с ангелите, т.е. с напредналите същества на един от възвишените светове. Херувими и серафими. Правите и добрите чувства ще ви свържат с херувимите и серафимите, които поддържат свещения огън на живота. Добрият говор, красивата реч, ще ви свърже с напредналите същества на земята. Зад мислите, зад чувствата и зад говора е небитието! Капитал. след N 65 Капиталът на човешкият живот е истината, която е вложена в него. след N 66 До - звучи сърцето, Ре - дихателната система, Ми- черният дроб, фа - бъбреците, Сол - далакът, Ла - жлъчката, Си - храносмилателната система. Заболелия орган лекувай с песни, в които да преобладава тона, на който гой звучи. Вяра. след N 70 Вярата е основа на интелигентността. Интелигентността е основа на живота, живота е основа на всички радости! Самообладание. след N 75 Не може да бъдеш ученик, ако нямаш самообладание. Радост. след N 77 Повтаряйте често думата „радост", за да се свържете с Христа, да разберете великите истини, които Той носи на човечеството; да разберете смисъла на думите, с които Той си служи. Воля. след N 83 Приложи волята си разумно, както Мойсей своята тояга, за да постигнеш всичко, което желаеш. Добро. Доброто е процес, при който човек разумно изразходва повече енергия; при злото - по-малко енергия. Опитай да произнасяш думата „Добро": I -во -100 пъти, или всяка секунда =140 сек.; това е за физическия свят. ІІ-ро - 100 пъти или всяка минута = 1 час и 40 мин.; това е за Духовния свят. ІІІ-то - 100 пъти или всеки час = 4 дни и 4 часа; за Божествения свят. след N 87 Когато дадете място на душата и духът си да се проявят, ангел Господен ще слезе при вас. Важна причина. към № 100 Може причината за неразположението ви да се дължи на това, че част от енергията ви е отишла в друга област на съзнанието ви, за пример в свръхсъзнанието ви, дето се твори нещо хубаво.

ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА 1. Методи за самовъзпитание МОК, г.Х, 1930-31 г., т.2. 2. Път към живота МОК, г.Х, 1930-31, т.1 3. Реалности и сенки ООК, г.Х, 1930-31 г., т.З. Любовта познава себе си! У. стр.3 Илрах, преди N 2 Амриха, Аверуни. Ученици на великия живот. Най-добрият и най-умен ученик на Учителя. 16.06.1941 г. [Хубав слънчев ден.] Матей към N4 11:27-30 „Никой не познава Сина, освен Отец; и Никой не познава Отца, освен Синът." У: [Учителят] Синът е обект, към който всяка душа се стреми, а Отец е силата, която привлича душите към този обект. Бог чрез Сина изяви своята Любов към човечеството, а Синът се пожертвува, за да изяви Отца Си. след N 6 Светлината влиза вътре, а чувствата и мислите излизат навън. Истина Любов. Истината освобождава, Любовта възкресява. към N7 „Само чистите по сърце ще видят Бога". Виждането подразбира познаване; Познаването подразбира вътрешна връзка с Любовта. след N 8 Величие и красота на живота. Пред Бога и най-възвишените и напреднали същества са като децата. В този смисъл, човек никога не може да стигне върхът. В това се крие величието и красотата на живота. към N11 Добро. след N11 Доброто в човека е неговото имане. Доброто е свързано със закона на Любовта. Когато Милосърдието и Любовта действуват в човека, той е готов вече да прояви доброто, да прави добри дела. Вън от Милосърдието и Любовта, доброто не съществува, т.е. не може да се прояви. Образ и подобие Божие. Добрият човек е образ и подобие Божие. Мото: след N16 Ние сме живи и разумни души! Любов Мъдрост Истина след N19 Любовта е най-високият връх в света. Мъдростта е най-великата сила в живота. Истината съдържа най-красивия живот в себе си. Свещена формула: Милостиви, Святи, Благи Господи, изяви ми светлината на Твоето лице, да сторя Твоята воля. Помнете това: след N 21 Вие сте души, а не тела! след N 23 Само чрез душата Любовта може да се изрази! Предназначение. към N 24 Ученикът не пита какво е неговото предназначение, защото знае, че това е въпрос на вечността, който не се разкрива нито в един ден, нито в един живот. Молитва. Само онзи се моли, който се е домогнал до едно от великите изкуства на живота. Когато хората научат това изкуство, Царството Божие ще дойде на земята. Молитвата е Божествен закон, който съществува в цялото Битие. Молитва. Молитвата е израз на велика хармония. Молитва. след N 26 Молитвата въвежда човека в света на хармонията. Чистота. За да се пречисти физически, ученикът трябва да мине през огън, или да се изложи на действието на слънчевите лъчи. Огънят - това са страданията и нещастията. Ученикът трябва да бъде чист, както са чисти и ангелите. Божествена Любов. след N 32 Ако искаш да придобиеш великата Любов, трябва да се свържеш с Бога. Ти ще приемеш Божията Любов през горната част на главата си - през темето. Душата и Духът. Когато душата стои вътре, а духът вън и чакат да се отвори вратата и да се срещнат, човек ще намери истината, която търси. Когато сърцето стои вътре, а умът - вън и очакват да се отвори вратата, човек ще намери светлината, която ще осмисли живота му. Идеите. след N 39 Идеите не се раждат, не растат, нито се развиват, но само се проявяват. Щастието. след N 41 Условията, които определят щастието, трябва да вървят в хармония с [човека], а не против него. Щастието трябва да търси човека, а не човек - щастието. Човек трябва да бъде необходим за щастието. Докато щастието ви търси, вие живеете в благоприятни условия. Започнете ли вие да го търсите, условията ви са неблагоприятни. Щастието подразбира връзката на душата с първата Причина на нещата. Дето е щастието, там е вечният живот, там е Любовта, там е изобилието, там е и Мъдростта. Щастливият човек е във връзка с любещи и разумни същества. Човек има душа, която иска да люби; Човек има ум и сърце, които искат да се развиват правилно. към N43 Мисълта. Мисълта съществува в живота, като външна проява на Божествения свят. Най-малкото. след N 47 Радвай се на най-малките си придобивки, за да видиш, че там е скрито Великото. Радвай се на малкото, което има условия да расте, да цъфти и да зрее. Името. след N 52 Каквито промени да правите с името си, никога не го съкращавайте. Можете да продължите името си, да внесете в него още няколко букви, но в никой случай не го съкращавайте.

451. Знание и Любов. Ученикът трябва да се стреми към знанието с Любов. Знание, придобито без Любов, огрубява; а знание, придобито с Любов, облагородява. Това е истинско знание! 452. Мир. Ученикът трябва да бъде тих всякога. Не само привидно, но дълбоко в душата си да има мир. Човекът на Мира излъчва едно неземно сияние, което внася хармония в околните. 453. Мир. Мирът говори за присъствието на Духа! 454. Свещени чувства. Ученикът не трябва да търгува със своите свещени чувства. Безкористието е качество на Любовта. В нея всичко е ценно. 455. Грехът. Когато грехът дойде, ученикът изгубва всичко, и то моментално. Ученикът е силен, не само когато добие богатства, но и когато умее да ги запази. 456. Любовта. Ученикът не трябва да се цапа, за да може да живее в Любовта. Един момент, изживян при извора на Любовта, струва повече от 100 царски корони. 457. Плодове. Ученикът трябва да може да се храни и само с плодове. Те ще му предадат светли мисли и чисти чувства. И с това ще се развие и волята му. След 100 години ще се измени кухнята. Сега по-голямата част от живота си жените прекарват в кухнята. А мъжете работят само за храната. 458. Ментално поле. Когато ученикът е в размишление и съсредоточение, той не трябва да се отвлича от нищо, да е в хармония със своите мисли и да се намира в умственото поле. 459. Учителят. Невъзможно е посвещение без Учител! Необходим е Учител за ученика. Той е, който ще му даде едно право направление в живота тук на земята и горе в невидимия мир. Само този може да ти разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му подробности. 460. Страданието. Страданието на земята е най-великото нещо за ученика. Защото чрез него той научава най-добрите уроци. В страданието ученикът се повдига. В страданието се пробужда съзнанието. 461. Обектите. Обектът на ученика е вътре - Бог. И за туй няма спънки за постигането му; той е всякога доволен, защото всичко е вътре в него. Светът търси своя обект от вън; затова техният живот е пълен с недоволство. 462. Страдания и Истина. Щом ученикът разбере правилно страдани- ята, той ще научи Истината. 463. Излишното. Ученикът не трябва да желае в живота си повече страдания и повече радости, отколкото трябва. Те са излишни. Страданията внасят повече влага, а радостите повече светлина и топлина. 464. Страданията. Няма да питат ученика, колко страдания е минал, но какво е научил от тях. 465. Познаване. Ученикът ще познае своя Учител, когато издигне съзнанието си в Божествения свят. 466. Търпение. Търпение, ученико, ти, който се учиш при мен! Търпението е едно от великите качества на Бога. Търпение, ученико, търпение! 467. Чистота. В душата си ученикът трябва да бъде всякога чист. В Новото учение ученикът преди всичко трябва да пази чистотата си и тая на другите. 468. Мото: „Благодаря Ти, Господи на Любовта, Ти, който ме направи аз да мога!" Когато ученикът има известни затруднения, да каже: „Бог е в мен, и Той прави аз да мога. За Божията Любов няма „не мога"! Бог е Любов!" 469. Две крайности. Ученикът трябва да се пази от две крайности: сърцето като изстине, на лед става; умът като се сгорещи, буря се образува. Сърцето трябва да бъде топло, а умът светъл. 470. Правило. Ученикът свещено държи едно правило: Божественото не се коригира. То е абсолютно! При Божественото няма друго мнение! Ученикът никога не престъпва това правило! 471. Университет. Когато ученикът е при Учителя си, той е в университета, а инак е в училището. 472. Любовта. Любовта на ученика трябва постоянно да се пречиства, за да се слее с Любовта на Учителя. Малкият може да се издигне до Големия само чрез Любовта. Само Любовта прави малките неща велики. Само Любовта праща Великото при малкото! Само Любовта прави малкото да служи на Великото! 473. Нежност. Ученикът трябва да бъде много нежен, да образува около себе си вълни от нежност, за да може да разбере Великата Любов. Тя е Божественото и най-свещеното нещо на земята. Само Божията Любов е Любов! 474. Излет. Когато ученикът е на излет, хубаво е на най- голямата височина да си направи молитва и гимнастическите упражнения. 475. Без страх. Когато дойде злото, то внася страх. Ученикът трябва да си каже: Без страх! С това той разбира: Бог е по-силен. 476. От Любов. Ученикът трябва да прави всичко от Любов! Всяко нещо, което се прави без Любов, е престъпно. Всичко с Любов! 477. Девственост. Ученикът трябва да бъде девствен. Девствеността е качество на душата; тя не е нещо външно. 478. Хармония. Ученикът трябва да е в хармония с Абсолютното и да се приближава към Него с абсолютна вяра и без страх. Хармонията е условие за обмяна между него и Абсолютното. 479. Радост. Ученикът, който върви добре, е радостен. Радостта на ученика иде от вътре като от един извор. Хората от света искат да вдигнат завесата, да видят, от къде иде тази радост, но не могат. Те я търсят от вън, а там няма нищо. Радостта на ученика иде от вътре! 480. Растеж. Да расте Любовта ти! Всеки ден ученикът трябва да расте в Любовта си! 481. Познание на Господа. Това е познание на Бога: Да приемеш и познаеш Любовта Му. 482. Правилно отношение. Когато обичаш някого, обичаш всичко, което Той обича. Ученикът, който обича Учителя си, обича и всичките Негови нареждания! 483. Важното. Важно е за ученика да възприеме Божествената Любов. Тя да стане една необходимост за него в живота му, да живее в нея, да я има, да я диша, за да има смисъл живота му. 484. Източната школа. На ученика от източната школа са създава- ли изкуствени изпитания, и той ги е издържал; а сега на ученика не се създават освен естествени изпитания, и той на реда си трябва много добре да ги издържи. Дойде някой и те нагруби; бъди герой, приближи се до него и кажи му с Любов: „Пак ела в моя дом!" 485. С Бога. Ученикът трябва да съзнава живо връзката си с Бога. Да не мисли много за последствията, а за принципите. 486. Мълчание. Когато Учителят говори, ученикът трябва да мълчи. Когато Учителят мълчи, ученикът се изпитва. Най-приятното изкуство, което ученикът може да приложи най-лесно, е да мълчи и да слуша. 487. Доброто. Ученикът трябва да се стреми към Доброто! Доброто е плод на Любовта; Любовта е плод на Духа; а Духът е изявление на Бога! 488. Философия. философия се изисква от живота на ученика. Той трябва да умее да примири всичките противоречия. Големите работи са за хората, а малките - за ученика. 489. Божественото училище В Божественото училище всички постъпки на ученика трябва да бъдат отмерени. Най-съкровените работи на душата не се изявяват навън 490. Не веднага. Учителят не дава веднага на ученика това, което той иска, а го оставя известно време да поживее с тази мисъл. Да има време и ученикът да изживее желанието си. Ако е духовно, то ще издържи; ако е материално, ще изчезне. 491. Устойчивост. Най-първо ученикът трябва да бъде изпитан в устойчивост, и тогава да му се поверят известни уроци. 492. Дисциплина и свобода. Ученикът трябва сам да си налага дисциплина! Другояче ще бъде насилие. Нищо в неговия живот не му се налага от насилие. Всичко ученикът върши по вътрешна свобода! 493. Малкото. Ученикът се изпитва в малкото; щом той е внимателен в малкото, ще получи многото. 494. Силните преживявания. Силните преживявания на ученика трябва трябва да бъдат вътрешни; едва да проличат от вън. Тогава той се ползува. 495. Дълбочина. Ученикът трябва да мине през големи страдания, за да добие известна дълбочина в характера си. Без нея той не може да устоява. Тя е необходима за характера му; тя носи свежест. Дълбочината - това е съдържанието на нещата, а големината означава формата. Чувствата могат да бъдат дълбоки, а могат да бъдат и интензивни. Интензивност - това е четвърто измерение вече. 496. Добрият ученик. Ученикът не трябва никога да критикува постъпките на Учителя си, ако иска да бъде добър ученик. Защото Учителят е по-умен от ученика. Последният трябва винаги да се радва на нарежданията на Учителя си и да каже: „Това е за добро. То е желанието на Учителя ми. Аз ще го изпълня с радост и любов!" 497. Любов към Бога. Да любиш Бога, това значи, да разстелиш нишките на чистотата по пътя си. Щом ученикът възлюби Бога, ще започне правилният живот и винаги ще се чувствува над условията. 498. Благ. Днес Природата е по-блага, отколкото строга; и едното, и другото привлича, но Благостта повече. Благ е само Бог. Милостта успокоява, а Любовта съживява. 499. Любовта на Душата. Възлюбленият на човешката душа - това е Великото в света - Бог! Намирането на Възлюбления - това е твоето пробуждане! Каква промяна става с тебе! - Ти си вече Син на Виделината! Чувствуваш благоуханието на хиляди цветя около тебе. Светлината почва да гали всичко онова, което Бог е създал. Снеговете и ледовете почват да се топят. Ти си вече в страната, дето Слънцето грее и никога не престава да грее. Защото няма вече нощ! Обърсани са вече сълзите от очите ти. Ти ставаш способен да чуваш неземната музика, която пълни всичко. И като че излиза от всички скали, върхове, извори, треви, цветя, дървета и звезди! Те ти говорят, и ти разбираш техния говор! Той е молитвената им песен към Великия! Около тебе текат кристални води, които дават безсмъртие; около теб дървета, които цъфтят и зреят всеки месец, и листата им са за изцеление на народите. Заради Възлюбления си ти обичаш всички, защото във всички виждаш отблясъка на Неговата Красота! И тяхната любов към теб е Любовта на твоя Възлюблен! Ти не обичаш вече, но ти сам си Любов, ти сам си Чистота, ти сам си Невинност, ти сам си Светлина! Ти всичко правиш заради Възлюбления си! Поглеждаш и виждаш, че всичко е хубаво! И казваш: „Разбрах, че планът на Битието е план на Любовта! Всичко е Любов! Всичко е Истина!" Това е Любовта на душата! 500. НА РАБОТА! Пробудената душа казва: - Мина дългата нощ! Дигнат е воалът от моите очи, и аз разбирам вече: Всичко е Красота! Всичко е Радост! Всичко е Чистота! Всичко е Любов! Аз обичам всички, понеже Красотата, Радостта, Чистотата и Любовта са в тях! Ще отида при обезверените, за да им дам от Светлината, в която живея. Ще отида при плачещите, за да им дам моята Радост. Ще отида при отчаяните, за да ги утеша. Ще отида при обременените, за да им дам от моята Любов! Ще отида при всички, за да им дам моя мир! И в това е моята Радост! Защото всички те са в мен, и аз в тях. Аз отивам да служа.

401. Строг. Ученикът не трябва да се смущава от лицето на Учителя си. Когато Учителят прониква пространството, тогава се вижда строг. Ученикът трябва да схваща и разбира това. 402. Езикът. Езикът на ученика не трябва кости да троши, а рани да цери. 403. Красота. Красотата на ученика трябва да седи в това - той да говори Истината! Красотата е облекло на Истината. 404. Престореност. У ученика не трябва да има никаква престореност. По това той се отличава. Защото всичко в неговия живот е естествено. 405. Растеж. Ученикът трябва да расте! И като го бият, трябва да расте; и като го милват, трябва да расте. Ученикът трябва да расте! 406. Воля, сърце и ум. Задачата на ученика е трояка: Да развие и уякчи волята си; Да облагороди и изчисти сърцето си; Да просвети и укрепи ума си. 407. Любов и чистота. Ученикът като люби, придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата. 408. За ученика. Ученикът, който много е приел и не го използува, ще бъде много бит. 409. Любов, Мъдрост, Истина. Любов, Мъдрост и Истина - това трябва да бъде винаги в душата на ученика, който обича Учителя. Туй е висшето, което свързва ученика и Учителя. 410. Науката за Любовта. Велика е науката за Любовта! Любовта трябва да се изучава, както се изучава природата. Природата не може да се изучи само с едно цвете. Любовта има безброй форми, и всички те съставляват едно цяло. 411. Бъдеще. Животът на ученика трябва да се простира в бъдещето. Светът живее в настоящето. Бъдещето всякога подразбира повдигане на съзнанието; миналото е слизане на съзнанието от горе на долу; а настоящето е преходно. Великото бъдеще, трябва да прониква в настоящето на ученика. 412. Добрите ученици. Най-добрите ученици са тия, които вървят естествено; нито се забавят, нито прескачат; нито се спират, нито тичат. Всичко у тях върви естествено. В живота им е отразен космическият ритъм. 413. Есенцията. Ученикът не трябва да пожелава нещата преждевременно. Не трябва да пожелае да помирише силната есенция. Той не може да я издържи. Есенцията може да е толкова силна, че да произведе претъпяване на чувствата му. Учителят знае, от какво има нужда ученикът. Последният знае, че всяко нещо ще дойде на времето си. 414. Благодарност. Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава и да върви напред. Учителят никога няма да остави ученикът да се спре. Ученикът чувствува подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение. 415. Естественост. Ученикът трябва най-първо да развие хармонична естественост в своя характер. 416. Учение. Най-важното за този, който е гладен, кое е? Най-важното за ученика е да има непреодолимо желание да се учи. Учението е преди всичко за ученика! Всичко друго е второстепенно заради него. Ученикът почва от семето, а светът търси градина с плодове. Там е разликата. А такива градини никъде ги няма. Ученикът учи, за да изпълни Волята Божия! 417. Поляризиране. Ученикът трябва да умее да се поляризира, а не да се демагнетизира. Той винаги обръща внимание само на положителното в живота и с него работи. 418. Основни черти. Ученикът може да се промени, но у него не трябва да се изменят основните черти - вложени от Бога в него. А вложеното от Бога в него - това е той. 419. Особеност в развитието. Ученикът не трябва да гледа другите! Всеки един си има свой ход на развитие. Ако си река, трябва да течеш. Ако си дърво, трябва да растеш. Ако си плод, трябва да зрееш. Всяко нещо има нужда от развитие! 420. Възходяща Любов. Когато ученикът е болен, той трябва да развива Любовта си. Когато Любовта му стане възходяща, той ще бъде вече здрав. 421. Доброто. Същината на човека е Доброто! Ученикът трябва да разработва Доброто в себе си. Затова е пратен на земята. 422. Воля за Доброто. За Доброто трябва воля! За да вървиш нагоре, изисква се воля. А само при доброто се отива нагоре. За злото няма нужда от воля; ти само стъпи в течението и то ще те повлече надолу. Воля трябва за Доброто! 423. Еволюция. За ученика еволюция значи - да се повдигне нагоре при условията, дето душата му може да расте и се развива правилно. Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение. Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участвува в колективния ход на еволюцията. 424. Обективен и субективен ум. Обективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да констатира нещата от вън. Нищо повече. Субективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да преживява нещата вътрешно. Обективният ум е на фактите, а субективният - на законите. Но и двата не са още умът на принципите. 425. Пасивност. Само по отношение на Бога умът на ученика трябва да бъде пасивен - да възприема. Смирението поставя душата във възприемателно състояние. 426. Синьо и бяло. Ученикът трябва да внася в себе си Синята и Бялата Светлина. Те ще помогнат за неговото духовно повдигане. Ученикът трябва да използува животворното действие на разните видове лъчи за своето повдигане. 427. Два обекта. Да се концентрира - това е нещо естествено за ученика. Когато в съзнанието му влезнат два или няколко обекта от материалния и духовния свят и се преплетат - той се разсейва. Това той не трябва да допуска. Ученикът трябва да се концентрира само в тая посока, в която седи духовното напредване на всички души и на своята - над всички лични амбиции! 428. Голямата паница. Има ученици, които работят с малки мотики, а после искат голямата паница. Затова Учителят понякога ще заведе ученика при мотиките, сам да си избере една мотика, и според мотиката и паницата. 429. Да и Не. Ученикът трябва да бъде силен, че да може да каже Да и Не по принцип. Когато нещо по принцип не бива да се приложи, да каже: Не! А когато трябва да се приложи, да каже: Да! 430. Любов и смисъл. Ученикът трябва да знае, че живот без Любов не е възможен. В Любовта всички неща се осмислят. 431. Любов и ум. Само Любовта е, която може да смекчи нещата, а умът да им даде цена. Мекотата е външният израз на Любовта. 432. Изкуствени желания. Ученикът трябва да се пази от изкуствени желания, те съсипват. Естествените желания на душата, те са здравословни за ученика и служат за неговото повдигане. Естествено желание е само това, което е съгласно с Волята Божия - което иде от Бога! Естествено желание е това, което води към изобилен живот. 433. Съмнение. Когато ученикът се съмнява, той се демагнитизирва и тогава изгубва тази естествена привлекателност, която е имал. 434. Интуиция и ум. Ученикът трябва да бъде последователен на природата си. Някои ученици, когато действуват по интуицията си, вървят добре, а други, когато мислят, вървят добре. 435. Планът на Битието. Ученикът не трябва да мисли как ще израсне. Той само трябва да учи. Този въпрос не влиза в неговия план, а в Божествения План на Битието. 436. Победа Когато ученикът побеждава, той се радва, а с това радва и Учителя си. Ученикът побеждава, когато призове на помощ силите на небето! 437. Чистотата на ученика. Чистотата на ученика с нищо не трябва да се опетни. Когато той е чист и пази своята чистота, радва и Учителя. 438. Доброто. Ученикът, който знае и прилага знанието в живота си, е добър. Външно изявление на Любовта - това е Доброто! 439. Жертва и Мъдрост. Ученикът, който жертвува, е добър. Ученикът, който е мъдър, е добър! 440. Истината. Ученикът, който обича Истината, е добър. Тъй го нарича Учителят. 441. Доброто. Ученикът трябва да знае, че Учителят винаги желае най-доброто на ученика си. Учителят желае ученикът да издържи изпитанията и да превъзмогва изкушенията. 442. Младост. Който живее в Любовта, той е всякога млад. За ученика няма старост - той живее в Любовта; затова е ученик. Светът не разбира Любовта. Който живее в Любовта, той е всякога млад! 443. Издържане. Когато ученикът е бил при Учителя си, после ще получи изпитания, за да се изпита Любовта му. Ако ученикът люби, той ги издържа. Любовта издържа всичко! 444. Любовта и Мирът. Ученикът ще познае, дали има Любов, ако има мир. Ако Любовта не може да даде Мир, тя не е Любов. 445. Истина и Любов. Ученикът трябва всякога да действува с Истина и Любов. Любовта всякога оправя нещата. Тя е най- възвишеното и благородното. А Истината го освобождава. Тя е силата, която движи човека по вечния Път! 446. Истината. Когато дойде ученикът да каже една лъжа, нека си спомни думите на Учителя: Истината е наша, а лъжата - не! И ако е ученик, той няма да излъже! 447.Изпит. Ученикът трябва да знае, че никога няма да мине два пъти през един и същ изпит. Затова той трябва да гледа да го издържи добре. Не го ли издържи, пропада в този изпит. Друг изпит ще му се даде, но този няма да се повтори вече. 448. Истината. Казването на Истината е една операция без упойка. Ученикът трябва да е готов да издържи Истината! Тогава той е силен. Той знае, че в своята вътрешна същина Истината е винаги блага! 449. Отговор. Има въпроси, на които ученикът трябва прямо да отговори. Ако ученикът отговаря на тези въпроси със заобикалки, той не говори Истината. Учителят знае Истината. Изпитва се само ученикът. 450. Сила и благородство. Силен е ученикът, само когато не прави зло. И в това седи неговото благородство!

351. Мото: Да бъде Благословен Господ на Любовта в нашите души! 352. Въпрос. Кое е по-хубаво? Подареното или заслуженото? Богатството, което е подарено, или което е спечелено? 353. Чистота - Нюкс. Ученикът трябва да бъде тъй чист, че да мирише на нюкс - миризмата на ангелите. И туй благоухание да се не изменя, а през цялата вечност да се усилва като едно цвете в Божията градина. 354. Страдание. Спрямо страданието не трябва да си пасивен. Като дойде, приеми го тихо и спокойно. Така положението ти ще се уясни и ти ще извлечеш полза от него. Същевременно активно ще работиш, за да се справиш с него. До дето то трае, ти не изгубваш равновесието и мира си. Ти имаш разумно отношение към. него, разбираш вътрешния му смисъл и значение. Така ти ще превърнеш страданието си в хармония. 355. Любов. Когато ученикът люби Бога, страданията се издържат леко. 356. Стабилност. На земята всичко се мени, всичко е преходно. Ученикът трябва да се държи за нещо постоянно. Той е силен, когато има една основна идея, която е неизменна в него при всичките условия на живота. 357. Практическо приложение. Единственото нещо, което ученикът трябва да знае, то е Божествената цел на своя живот. Трябва да знае, кои средства да подбере и как да ги използува. Когато душата е излязла от Бога, Той е писал нещо в нея, и когато тя го прочете, ще научи целта на своя живот. 358. Любовта. Ученикът трябва да различава Любовта. Тя може да бъде физическа - механическа, духовна, а може да бъде и Божествена. През тези три положения всички енергии се трансформират. Ученикът трябва да живее в духовната и Божествена Любов. Физическата се мени и променя; духовната се променя, без да се изменя, а Божествената не се променя, нито изменя, а само расте! 359. Любов. Ученикът, който люби, никога не трябва да бъде разсеян. В Любовта никога вниманието не трябва да се отвлича. Умът в Любовта е необходим. 360. Любов. Любовта е нещо Божествено! Ученикът трябва да прояви Любовта свободно. Има две крайности в Любовта: срам и безсрамие. И едното, и другото произтичат от неправилното разбиране на Любовта. Но от двете срамът е за предпочитане. 361. Любовта. В Любовта трябва да изчезне всяка форма, а да остане само смисълът на нещата. Ако ученикът търси форма в Любовта, той ще падне. В Любовта трябва да изчезне всяка форма! 362. По Божественому. Ученикът трябва да моли подкрепа от Божествения свят и да разрешава всичко по Божественому. В Божествения свят нещата се разрешават напълно; в духовния - наполовина; а във физическия - никак. За да може ученикът да разреши нещо по Божественому, той трябва да бъде абсолютно чист. Това значи да няма никакви кармични връзки - да бъде напълно свободен. 363. Посвещение. За да се изпита Любовта на ученика, той ще бъде прекаран през ред изпитания, съблазни, съмнения, разочарования. Ако издържи всичките до край и не се съблазни в Любовта - тогава ще е посвещението. 364. Любовта. Любовта е един вътрешен свят, който осмисля живота. Тя дава подтик дълбоко в душата на човека към Бога. Това е за оня, който разбира! Тогава човек може и сам да живее, т.е. с Любовта. А Бог е Любов, и дето е Бог, там е всичко! 365. Две места. Животът на ученика не може да бъде на две места: и в света, и в училището. За изпит ученикът може да отиде в света, но той е винаги в училището. Той работи в света; не къса връзките си с него, но той навсякъде е ученик. 366. Среща с Учителя. Когато ученикът иска да се срещне с Учите- ля си, трябва да се приготви за това: не трябва да има никакви връзки с преходното; това е процес в съзнанието. Той е в силно молитвено състояние. Моли се Бог да му съдействува да възприеме и разбере правилно мислите на Учителя, за да ги използува и приложи добре. 367. Синият цвят. Ученикът трябва да употребява синия цвят, за да бъдат вибрациите му по-духовни, по- бързи и по-нежни. Той трябва да има по-нежни вибрации. 368. Великата Любов. Ученикът трябва да преживее стиха: Бог е Любов, за да може отчасти да приеме и почувствува Любовта. Тогава ще бъде готов да издържа всички страдания 369. Пред Бога. Ученикът трябва да върши всичко като пред Бога. В това седи неговата Любов! 370. Заради Бога. Всичко, което ученикът върши, го върши заради Бога. 371. Новото учение. Новото учение е само за човека с пробудено съзнание. То не е за човек, който живее със старите идеи. 372. Учителят. Учителят не служи на преходното. Той служи на Любовта! Защото служи на Бога. 373. Познание на Бога. Ученикът ще познае Бога, само като живее в закона на Любовта. 374. Бог. За да познаем Бога, трябва да Го любим! 375. Убеждение. Ученикът трябва да прави всичко от убеждение. За него убеждение е: Любов към Бога! За него убеждение е, че Бог царува в света! За него убеждение е, че Любовта крепи света! 376. Краската на Любовта. Краската на Любовта е розова. Краската на висшата Любов е светлосиня. Краската на Божествената Любов е Бялата Светлина! 377. Екскурзия. Земният живот на ученика трябва да представлява една хубава екскурзия. Той ще мине през много места, ще разгледа всичко, което срещне на пътя си, и ще си отмине. 378. Програма. Ученикът трябва да знае определено програмата на своя живот и да я изпълни правилно. Това може да му разкрие само неговото свръхсъзнание. Всеки ден той се вслушва отвътре да чуе какво ще му каже Бог да направи. Това е програмата му за деня. 379. Даване. Бъди една любеща душа! 380. Към учениците. Мирът Божи да бъде във вас! 381. Чувствата. Всички чувства на ученика трябва да бъдат във възходяща степен. 382. Сърцето. Трябва да пазиш сърцето си чисто. „Само чистите по сърце ще видят Бога." 383. Молитва. Ученикът трябва постоянно да бъде във връзка с Бога на Любовта. Да мисли за Този, който единствен е неизменяем и Благ всякога! 384. Новият Морал. Ученикът трябва да действува съгласно Но- вия морал: Да обича Бога и да говори Истината 385. Досетливост. Най-благородното качество на ученика е да бъде досетлив и много внимателен към другите. Бъди досетлив към другите тъй, както Бог е досетлив към тебе. Бъди досетлив, както разумната природа, която се вслушва в зова на най-малките бубулечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага. Бъди досетлив, какво Божият Дух иска ти да направиш. Това е досетливост, да знаеш да угодиш на Бога в себе си и в другите. 386. Досетливост. Любовта носи досетливост! Любовта влиза в положението на всички! 387. Прозорливост. Ученикът трябва да бъде много прозорлив, да умее да хармонизира противоположните неща и да се поляризира веднага. 388. Прозорливост. Душата на ученика трябва да бъде прозорлива. Това говори за будно съзнание. 389. Противоречия. Щом ти дойдат противоречия кажи: „Бог е Любов!" Иди при Бога! 390. Геройство. Ученикът трябва да бъде по-силен от нещастието си и трябва да знае, че то иде и си отива. Той трябва да издържа. Това е геройство! Смел бъди и напред върви! Качества на ученика са: безстрашие и решителност. Без тях той не може да издържи. 391. Себе си. Когато ученикът разбере себе си, той разбира всички. 392. Урок. Когато Учителят предаде известен урок на ученика, последният трябва да се моли на Бога, за да разбере правилно урока, който му е предаден. 393. Ръката на провидението. Ученикът вижда във всичко, което става около него, любещата ръка на Бога! 394. Духовен живот. Ученикът трябва да прекара живота си тъй, както Господ го е определил. Затуй му трябват знание и духовен живот. 395. Познаване на Великото. Ще развиваш сърцето си, за да дава мате- риал за ума. „Волът познава господаря си." А сега е дошло време човек да познава Бога. 396. Разбиране. Без страдание може, когато има разбиране. А разбиране може да има всякога, когато има Любов. 397. Към ученика. Моят мир да бъде с теб. 398. Послушание, и искане. За ученика послушанието е по-добро от искането. Защото в послушанието се извършва волята на Учителя, а в искането се извършва волята на ученика. 399. Отплата. Учителят застава в своята мощ в душата на ученика, когато последният е чул най- свещените думи от Учителя за Бога. Как ученикът може да се отплати за всичко това, което Учителят е говорил и сторил за душата му? Само като служи на Бога с всичкото си същество! Само тогаз и само така ще му се отплати. 400. Сърцето. Сърцето на ученика трябва винаги да трепти от Свещения огън на Любовта, но никога да не изгаря.

301. Пред изпит. Бъди спокоен и тих. Всичко ще мине добре! 302. Три състояния. Има три състояния в живота на човека: Едно физическо - там всичко се безпокои. Друго духовно - там има стремеж към един идеал. И трето Божествено - там има абсолютен Мир! Ученикът трябва да е преминал първото състояние. 303. Ученик. Най-хубавото нещо е човек да бъде ученик! 304. Помощ. Учителят може да помогне на ученика си, само като забележи у него непреодолимо желание към Духовното. 305. Вяра. Ще упражняваш вярата. Без вяра умът се колебае. Мощна вяра ще туриш в себе си! Корените на вярата се намират в миналата вековна опитност на човека. 306. Мото. С Господа, Който живее в мене, всичко мога. Помощта не иде от вън; тя иде от вътре. 307. Бурята. Когато небето се заоблачи и загърми, малките цветенца се радват - влага им трябва. А хората ги е страх, защото нямат вярата на цветята. Ученикът не трябва да се плаши от бурята, защото и тя е необходима, но да гледа да я използува добре. 308. Светлина. Скръбта иде вечер, а радостта - сутрин. Когато ученикът скърби, у него е вечер; когато се радва - сутрин. Влиянията на тъмнината носят скръб, а тия на Светлината - радост. Когато у него е вечер, да мисли за Бога, защото у Бога е винаги ден. 309. Божественото. Най-първо ученикът трябва да търси и намери Божественото у себе си. Тогава той става способен да разбира и познава Божественото у всички. 310. Себе си. Обществения живот ученикът може да проучи в себе си. Познаваш ли себе си, познаваш и обществото. 311. Кръщението. Кръщението е акт на Духа. То е нещо вътрешно. 312. С Бога. В Любовта няма страх. Ученикът не трябва да го е страх от хората, защото той живее с Бога. 313. Църквата. Църквата на ученика трябва да бъде вътре. „Храм Божи сте, и Дух Божи живее във вас." 314. Сила и светлина. Ученикът като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта й - ще светне, Светлина ще стане. 315. Душата. Ученикът схваща себе си като нещо отделно от тялото, за да не се съблазни от формите. 316. Учение. Ученикът се учи по два начина: или го учат, или той сам се учи. Или той си създава условия, за да го учат, или другите създават условия, за да се учи той сам. Процесът на учението е труден, но приятен. 317. Началото. По-добре е ученикът да почне с мъчнотии, отколкото с блага. Тъй още от начало ще укрепне. 318. Придобивка. Във всеки живот ученикът трябва да има придобивка. Той трябва да слуша Духа си. Няма нищо по-хубаво от опитността, която разумният Дух може да даде на човека. 319. Основа. Ученикът трябва да гледа да придобие здрава основа в душата си, за да разбира живота правилно. Ученикът трябва да има самоувереност в живота, за да има основа, на която да гради. Самоувереност има само онзи, когото вълната на Любовта е докоснала. 320. За Бога. Първото и Велико нещо за ученика е да знае, че Бог е вечна хармония. Когато я почувствуваш в себе си, Бог те е посетил. Това са епохални мигове в твоя живот! 321. Стремеж. Да се стреми към Бога и Истината, това е Великата задача на ученика. 322. Душата и умът. Душата ти да бъде лазурна, а умът - светъл. 323. Коригиране. Когато ученикът иска да направи някому нещо, той сам трябва да се постави в същото положение. И ако намери, че е добре, тогава да го направи. Така той се коригира. 324. Цялото Небе. Ако ученикът се води напълно по Божествените принципи в живота си, цялото Небе ще му съдействува. Когато човек работи за Бога, за другите - Небето е с него! 325. Мото: За оня, който върви по Божия Закон, всичко съдействува за добро. 326. Молитва. Само молитвата ще ти покаже разумния начин да изплатиш кармата си по-лесно. При молитвата трябва да преживееш едно Божествено състояние. Молитвата е едновременно начин, по който ученикът чрез нея научава, каква е Волята Божия. 327. Природата. Ученикът трябва да има съзнание да не нарушава законите, които действуват в природата. Те са израз на една Висша Разумност! 328. Съзнание. У ученика трябва да има съзнание да изпълнява винаги Божественото! Той трябва да дава винаги ход на Божественото в себе си. 329. Енергиите. Ученикът трябва винаги да препраща енергиите си нагоре във възвишена мисъл и работа. Тогава те развиват неговите висши центрове. Когато енергиите остават долу, те се застояват, стават разрушителни и предизвикват експлозии. 330. Мислите Повдигай мислите си винаги нагоре към Божественото. По този начин се организира духовното тяло. 331. Божественото. В живота на ученика трябва да се прояви Божественото. В него е пълнотата на живота. 332. Истини за работата. Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът. А най-голямата благодарност на човека заради живота е работата. Деликатността е плод на зачитане работата на другия. Който почита - мисли. Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и невидимият свят е внимателен към неговата работа. Работи само онзи, който работи от Любов. Който работи, обича. И който почита работата на другия, сам работи. Който разбира, живее. Смехът понякога показва, че не разбираш. Той е временно развлечение. Който разбира, мисли! Който разбира, работи. „Отец ми работи, и Аз работя." 333. Отплата. Когато се постигне у ученика стремеж към Бога, Учителят вече не съжалява за нищо, което е сторил и дал на ученика. 334. Близост. Има физическа, умствена, духовна и Божествена близост. Истинската близост на душите се гради върху Божествените връзки. Те са единствените трайни, неизменни и вечно усилващи се. 335. „Засади". Ученикът трябва да бъде много прозорлив и внимателен. Има низши духове, които устройват „случайни засади", и ученикът може да си напакости. Например минаваш покрай някой мост, виждаш ограда, хванеш се о нея, обаче тя е гнила, падне, и ти паднеш с нея заедно. 336. Към Духовното. Ученикът трябва винаги да одухотворява материалното. Спре ли се на него, ще срещне големи противоречия в живота. От физическото към духовното! 337. Бог. Бога най-лесно ще намерим в себе си. Когато ученикът Го намери в себе си, ще стане способен да Го намери и навсякъде около себе си. 338. Материалното. На земята всичко е преходно. Ученикът не трябва да желае нищо земно. Той ще си служи с букваря и плочата, докато завърши първо отделение; и после ще мине напред, а тях ще остави за другите. Няма защо да носи със себе си букваря и плочата в университета. 339. Свещени думи. - Познаваш ли ме? Не бой се! 340. Бог. Докато намираме Бога в себе си, нашият живот е пълен, има смисъл и радост. Извън Бога има само нещастия и страдания. 341. Бог. Само в Бога е нашият живот! 342. Развитие. Гледай развитието ти да върви естествено. Мисълта трябва да расте, но не да презрее. Мислите трябва да се развиват и да растат, без да се изменят. 343. Действие. Не всякога Учителят може да говори. Понякога трябва веднага да действува: когато ученикът разглежда и изучава една бомба, която след две минути ще експлодира, Учителят няма време да му обяснява, че това е нещо опасно, а веднага ще я вземе от ръцете на ученика и ще я хвърли някъде надалеч в пространството! Ученикът ще разбере това едва след като чуе бомбата. И ще благодари на Учителя си, задето не му е говорил нищо тогава. 344. Мистична самота. Има в човека една мистична самота, в която той се слива с Бога. Това е за оня, който разбира! Има една свещена област в душата, която е неприкосновена! Нея никой не може да прекрачи. Тя е свещено място, предназначена само за Бога. 345. Сам. Учениците могат да живеят сами в своя вътрешен живот, само ако живеят в чистота. 346. Пчелата. Пчелата ще извади мед от цвета; човек ще откъсне цветето, ще го помирише и ще го хвърли. А говедото ще го стъпче. Ученикът трябва да има метода на пчелата. 347. Светлината. Ученикът трябва да обича Светлината! Учителят ще му предаде най-великото чрез Светлината! 348. Чистене. Всяка вечер ученикът трябва да се чисти - психично чистене - като обърне ума си към Великата Любов и прекара през нея всичко, което е вършил през деня. 349. Светлина. Ученикът трябва да се стреми да достигне до оная светлина, при която може да разпознава истинската Любов. Любовта се показва в най-голямата нищета 350. Добрини. Бог така прави своите добрини, че те изглеждат сякаш естествено дошли! Но ученикът трябва да знае, че това е дело на Бога, на тази Разумна Сила във вселената, която помага, а сама винаги остава скрита; и непрестанно да благодари в душата си Нему. Тъй постъпва и Учителят.

251. Приятелство. Ученикът трябва да дружи с добрите хора и добрите духове, да се занимава въобще с Доброто. Лошите духове са, които изкушават ученика. С тях той не трябва да има нищо общо. Когато ученикът има вътрешна светлина, лошите духове не могат да се приближат при него Когато мисли за Бога, той е ограден. 252. Дружба. Ученикът трябва да дружи с ония, които са по-напред от него, за да се учи от тях. Да дружи и с равните на себе си, за да се насърдчава в по-голяма ревност на учение. И да слиза при по-долните, за да им помага. Подкрепи ли по-долните, по-горните него ще подкрепят. 253. Трансформиране. Ученикът трябва да мисли само Доброто!. Всяка лоша мисъл е един психически трън. Ученикът трябва да го намери и извади. Така той ще трансформира енергията на лошата мисъл и ще я използува за Добро. 254.Новият път. Този, който облича нови дрехи, няма желание да се върне отново към старите. Ученикът, който тръгне в Божествения път, трябва да остави нравите на света. 255. Средата на ученика. Живей и се движи винаги в Любовта! 256. С Бога. Всеки уд има смисъл, доколкото е свързан с организма. Живееш правилно, докато си в контакт с Бога. 257. Духовна закрила. Човек не може да успее в каквато и да е работа, ако няма съдействието на невидимия свят. Ученикът мъчно може да живее на земята без духовна закрила. Затуй трябва да бъде свързан с Бога. 258. Страданията. Ученикът трябва с радост да посреща страданията и да се радва, защото от тях ще научи нещо Добро. Разбере ли тъй страданията, той ще се подмлади. Човечеството само в една фаза на своето развитие минава през областта на страданията. Те каляват нервната система, за да издържи новата Светлина, която ще дойде. 259. Независимост. Нищо материално не трябва да свързва ученика. Колкото по-мъчно се отделя ученика от материалните неща, толкова през по-големи страдания ще мине. Той само се учи на земята, а живее на друго място. 260. Блаженство. Човек, който живее за себе си, е винаги ограничен. В момента, когато проблесне в него идеята да служи на Бога, всички вериги на ограничението падат и той е свободен. Блаженство е, когато ученикът се освободи от ограниченията на света. 261. Силата на душата. Душата може да прояви силата си, когато не е свързана с материята. Тя е силна, когато прониква материята, без да се свързва с нея. Ученикът трябва само да гледа през материята, но не и да живее в нея. 262. Разумните сили. Всичко, каквото става, е допуснато от Небето. Каквото и да ти се случи, ще се превърне за Добро от разумните сили, които ръководят развитието. Това изпълва ученика с радост и при най- големите противоречия в живота. 263. Божият план. Не забравяй, че във великия Божи план в края на краищата всички противоречия ще бъдат разрешени. 264. Сила. Силата на ученика ще от горе. Концентрацията в Божествените Истини е акумулиране на сила. - Човек става акумулатор. Колкото повече се съсредоточава ученикът, толкова е по-силен духовно. 265. Истинска помощ. Ученикът трябва да може да влиза в положението на всяка душа, за да я разбере и й помогне. Когато разбереш една душа, ти я обикваш. 266. Синьото небе. Синият цвят действува на душата и поражда възвишени чувства у ученика. Когато той се почувствува обезсърдчен, нека погледне синьото небе, и ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и лекота в душата си. Ще се разведри и наново ще почне работата си. 267. Звездното небе. Когато ученикът почувствува празнота и безсмислие в живота си, да погледне вечер звездното небе, и той ще се насърдчи от величието му. 268. Малката бубулечица. Когато ученикът се почувствува много от- паднал и излишен на земята, нека погледне под нозете си ония малки мушички, които остават да живеят и след като ги е настъпил някой. Нека ги погледне с микроскопа, как те се движат, бързат, хвръкват и пак застават, а може би и мислят! И ще види, как те засвидетелствуват разумността и необходимостта и от тяхното съществуване в битието. Пред тия малки мушички той ще се засрами от своето безволие и у него ще се зароди силно желание и той да оправдае живота, който му е даден. - И той да изяви Великото в Битието! 269. Приложение. Божественото трябва да се изпитва и прилага всякога. Когато един избави някого от водата - и единият, и другият имат силно преживяване. Но единият изпитва едно, а другият - друго. И двамата трябва да благодарят на Бога! 270. Благодарност. Ученикът трябва да благодари от сутрин до вечер за всичко, което вижда около себе си. Тогава струите на Любовта ще потекат през неговата душа. 271. Молитва. Ученикът трябва да се моли, за да бъде силен и да няма изкушение за него. „И не веди нас во изкушение." 272. Тълкувание. „И не веди нас во изкушение." Това значи: Давай ни, Господи, знание и Мъдрост, за да не би ние с нашето невежество да паднем в изкушение. 273. Светлите мисли. Когато ученикът се освободи от грубите мисли на материалния живот, умът му се изпълва със светли мисли за Възвишеното и Великото в живота. Тогава той може да работи. 274. Онзи свят. Ученикът трябва да се приготви съзнателно да замине от този свят. Онзи свят, това е училището, където той ще продължава учението си. Този свят и онзи са един свят. 275. Бялата светлина. Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина - живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо. 276. Учителят. Учителят има за всеки ученик особен говор. Изворът дава вода за всекиго специално. Тъй, Учителят е един за всички, а и изворът е един, от който мнозина ще пият, без да си пречат взаимно. Когато мнозина пият от една стомна, там се явяват противоречия, преплитане и спор. 277. Огънят на Духа. Поддържай винаги в себе си огъня на Духа. Ученикът трябва постоянно да носи отпечатъците на Доброто на лицето си. 278. Лицето. Когато ученикът живее по Бога, лицето му добива друг образ. 279. Нежност. Като мислиш за качествата на Бога, те се преливат в тебе. За да станеш нежен и милосърден, мисли, колко снизходителен и благ е Бог! 280. Прощението. Прощавай винаги заради Бога! Прощаването не произтича от човека. То иде от Бога! Можеш да се бориш в себе си, дали да простиш, но ти трябва да победиш в тая борба. Първата стъпка, с която ученикът влиза в Духовния живот, е прощаването. Прощавай заради Бога. 281. Същественото в живота. Служение и учение! Ученикът трябва да се освободи от посторонните неща, които само отвличат ума му, без да го ползуват. Той е зает само със същественото в живота. Защото дълъг път на учение и работа го чака. 282. Приложение. Туй, което ученикът знае, трябва да го приложи в живота си! Знаеш само това, което си приложил и опитал. И само това знание ще върви винаги след тебе. 283. Вътрешен стимул. Ученикът трябва да има вътрешен стимул, за да работи Божествено. Той живее повече вътрешно. Той участвува във външния градеж, но неговият подтик иде отвътре. 284. Отговорност. Ученикът не може да се оправдае с нищо, ако не направи това, което знае. Законът гласи: Без Любовта ти ще съгрешиш. С Любовта ще изправиш погрешката си. 285. Писаните закони. Законите и правилата на ученика са писани вътре в него. Отвън той няма никакви писани закони. 286. Страданията. Ученикът трябва да се кали в страданията, за да придобие характер, който да устои на смъртта. Мислено преживей страданията на Христа; тогава ще се калиш в тях. При страданията ученикът дълбоко в себе си живее в радостта. - Защото обича и знае, че има Един, Който го обича. Никой не може да понесе страданията, ако няма Любов! 287. Характер. Да бъдеш невинен и да свършиш живота си като виновен пред другите, без да се оправдаеш, то е характер. Ученикът не трябва да се оправдава, а да остави Учителят му да го оправдае, ако намери за добре. 288. Страданието на ученика. Най-строгият съдия е вътре в самия човек. Най-голямото страдание, което съществува за един ученик, е когато той съзнава, че не е направил това, което Бог му е казал. 289. Страдания. Само когато издържиш страданията правилно, те ще те издигнат на една висота, за да можеш да вървиш по-нататък във Вечния Път. 290. Божественият огън. Ученикът не може да направи една крачка в Божествената Школа, докато в него има користолюбие. Всички души ще минат през Божествения Огън, за да се изчистят от всяко користолюбие! Тогава те ще просветнат! 291. На Бога. С молитва и вяра ученикът трябва да предостави целия си живот на Бога! Това не изключва неговата активност и инициатива в живота. 292. Любовта на Бога. Всичко съществува чрез Любовта на Бога! 293. Мълчание и говорене. Има три вида мълчание и три вида говорене. Гладният като се наяде - мълчи. Ученикът, като не си знае урока - мълчи. Учителят, който много знае - мълчи. Когато човек е много гладен - много говори. Ученикът, който много знае - много говори. Учителят, който малко знае - много говори. Ученикът трябва да знае, кога да говори и кога да мълчи най-уместно. 294. Готовност. Ученикът трябва да прекара през ума си най- лошите положения за да види, може ли да ги издържа. Те може да не дойдат, но той трябва да е готов на всичко. За него не трябва да има изненади. 295. Любов. Любовта ти ще мине през много изпити, за да се опита. Любовта на ученика трябва да бъде толкова голяма, че да издържа всичките положения, които ще му дойдат. Само Любовта може да издържа и най- противоречивите положения в живота. 296. Мир. Мирът иде от Бога! Най-великото нещо в душата на ученика, това е неговият мир. Мирът е от Бога благословен! „Моят Мир да бъде с вас." 297. Чистота и светлина. Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина. 298. Посвещение. Посвещението почва от страданията. Ученикът не трябва да ги отбягва, но да ги издържа. 299. Вода и огън. Ученикът трябва да мине през огън и вода! През вода, за да се очисти, а през огън, за да светне! 300. Умът. Бъди Умен! И при всяка своя постъпка прецени условията и последствията.

201. Съмненията. Ученикът трябва да мине през съмненията. Тя е една област, която той трябва да премине, и я мине до край. Там той ще се намери в една северно-полярна нощ - дълга нощ. Но той трябва да разбира закона: трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден. И да се крепи през всичкото време. След като премине този период на мрак, ще дойде прозрението - светлият ден на Посвещението! 202. Съмнението. Съмнението е една задача на ученика, която той трябва да реши правилно. 203. Съмнението. Първият изпит, на който ученикът се поставя сам, е съмнението. За туй той трябва сам да прекара нощта на съмнението и сам да го победи. 204. Светът на Любовта. Щом си в Любовта, ти вярваш, и всичко е светло за тебе. По това ще познаеш, че си в света на Любовта. Там съмнение няма; усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма. 205. Мъчнотии. Щом ученикът се определи да тръгне в Пътя, ще се явят големи мъчнотии, които биха могли да го спънат. Той не трябва да се смущава от тях. Това са посторонни неща за него; той трябва да върви все напред! 206. Примирение. Да се примириш с Бога, то значи да приемеш Неговата Любов. 207. Методите на Бога. Да любиш Бога, то значи да употребиш всички методи, които Той употребява. 208. Бог. Да разбираш Бога, то значи да си послужиш с Божествената Светлина. 209. Познание на Бога. Можеш да познаеш Бога, само когато Го обичаш. Можеш да познаеш Бога, само като почувствуваш Неговата Любов. 210. Божествената правда. Да живееш по Бога, то значи, да си служиш с Божествената правда. А тази правда се отнася към всички еднакво. 211. Мярката. Учителят на всички ще даде точно толкова, колкото е определено по Божествената правда за тях. Никому по-малко. Но Учителят е свободен да даде някому повече. 212. Душата. Ученикът трябва да обича душата на хората, и като е тъй, той не трябва да мрази никого. Сродната душа на този, когото ти обичаш, и на онзи, когото ти не обичаш, горе еднакво се обичат. А ти по плът си направил разлика между тях. Това е грях. 213. Отчет. Ученикът не е длъжен да дава отчет на хората. Той преди да постъпи тъй или инак, трябва да се съобразява с Божиите закони и наредби. 214. Морал. Ученикът почва работата от там: как седи работата му пред Бога, а не пред хората и общественото мнение. Това е истинският морал в живота на ученика. 215. Морал. Морал - това е Любовта на ученика към Бога. Няма друг морал. 216. С Любов. Ученикът трябва всичко да прави с Любов; тогава и лесно ще го прави. Няма ли Любов, ще срещне много противоречия в пътя си - на първо място съмнението. 217. Светът на Любовта. Светът на Любовта е свят на Великите постижения. Всяка работа, направена без Любов, е безплодна. Всяка работа, направена без Любов, е престъпление. 218. Царството на мира. На всичко, което става, намери мястото и вътрешния смисъл. Така ще запазиш равновесие при бурите на живота. За да влезеш в Царството на Мира, това е необходимо. 219. Благословение. Когато някои Божествени благословения се спират, причината лежи в ученика, а не в Бога. Бог е отредил благословение за всички. 220. Плачът. Ученикът трябва да плаче, когато никой не го вижда. Тогава плачът е благословен. За човешки работи ученикът може да плаче пред другите, но когато плаче за нещо Божествено, той плаче насаме. 221. Небето. Ученикът живее на земята, а мисли за небето. На земята той иска да реализира Божествените закони. 222. Търпение. Издържай всичко заради Любовта, докато я придобиеш. Дойде ли тя, ще получиш търпението. 223. Любовта. Само Любовта учи хората на послушание. Новото послушание е послушание от Любов! „Който Ме люби, ще опази Моите заповеди." Това е възможно само при Любовта. А след това иде дарът: „И Аз ще бъда с вас до скончанието на века." 224. Послушание и учение. Когато ученикът възприема Любовта от Учителя, той има послушание, за да се посади Любовта в него. А учи, за да възрастне тя в него. 225. Ръцете. Ръцете са създадени за работа! Когато ученикът ги погледне, те му казват: „Ние сме създадени за работа!" Ученикът не трябва да бъде мързелив. 226. Ноктите. Ученикът не трябва да има бели петна на ноктите си. Те са резултат на силно смущение и притеснение. Ученикът трябва да бъде много тих всякога. - За него не трябва да има изненади. 227. Доброто. С краката си ученикът ще отиде при Доброто; с ръцете си ще го направи; а с устата си ще го каже. И трите свята трябва да вземат участие в Доброто: физическият, ангелският и Божественият. 228. Главата. Главата на ученика трябва да е винаги изправена, а не наведена. Когато тя е наведена, лесно се възприемат отрицателните мисли и настроения. А когато е изправена, той се свързва със слънчевите енергии и положителното в живота. 229. Погледът. Погледът да бъде мек и чист, никога раздвоен и винаги свързан с една Божествена мисъл. 230. Погледът. Погледът на ученика е такъв, че никога не нарушава хармонията в другите. 231. Поздравът. Най-добрият поздрав е поздравът на очите. Той е най-чистият. Него Бог приема. Любовта е нещо духовно, Божествено. Във физическия свят тя се изразява чрез очите. 232. Движенията. Всички движения на ученика трябва да бъдат волеви и съзнателни. Ученикът не трябва да прави нито едно несъзнателно движение, защото те са под влиянието на изостаналите духове. 233. Права стойка. Ученикът трябва да има винаги права стойка. Тя държи будно неговото съзнание и предразполага Духа му към работа. 234. Правило. След като е бил при Учителя, ученикът отива право у дома си, без да се отбива никъде. 235. Храната. Най-идеалната храна са плодовете. Ученикът трябва да употребява предимно тях. Те чистят както тялото, така също и мислите и чувствата му. 236. Храната. Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен с благодарност и обич. 237. Сън. Хубаво е ученикът да бъде буден до десет часа вечерта и след това да спи. 238. Спане. При лягане ученикът поставя всички противоречия през деня на мястото им, възстановява пълен мир и тишина и като новородено дете в най-късо време заспива. 239. Болестите. Ученикът не трябва да боледува. Той трябва да гледа на болестите като на възпитателно средство, с които природата уравновесява силите на организма. Любовта изключва всяка болест. Тя е носителка на изобилния Живот. Болният, потопен в Божията Любов, може да оздравее моментално! 240. Окултна медицина. Ученикът трябва да разбира от природна медицина. Лечебни фактори са: храната, водата, въздухът и светлината. Слънчевите лъчи, възприети с Любов, са най-лечебният сок за тялото. Те действуват успокоително на душата, ободрително на Духа. Ученикът се лекува и чрез повдигане на мислите и чувствата си. Той се лекува и чрез молитва, а в някои случаи с пост и молитва. 241. Чиста кръв. Ученикът трябва да има чиста кръв. Чистите мисли и желания поддържат нейната чистота. 242. Дрехите. Ученикът пази дрехите си, защото е прекарал част от аурата си в тях. Ако те попаднат в неподходящи ръце, той ще страда, без да знае, от къде иде страданието му. 243. Дрехите. Дрехите на ученика трябва да бъдат широки и удобни. Не дрехата, но лицето трябва да изпъква, и не лицето, а душата. 244. Топлина. Ръцете на ученика трябва да имат винаги умерена температура - да бъдат топли. Студените ръце показват стеснен ум. Трябва повече слънце. Топлината ще внесе разположение на Духа. 245. Пари. В отношенията си учениците трябва да спазват следното: услуга за услуга, а не за пари. Парите могат да развалят човека. Те носят друг образ, а чрез услугата ученикът ще предаде и приеме образа на Любовта. Бъдещата разменна монета ще бъде приятелството! Бъдещата разменна монета ще бъде Любовта! 246. Пари. Ученикът не трябва да прави услуга за пари; това е вън от всяко правило на окултната школа. Той трябва да служи само от Любов! 247. Две правила Първо. (относно себе си). Ученикът никога не бива да иска пари за помощ. Той трябва да изработи нещо, и тогава да му се заплати, ако пожелае. Второ. (относно другите). Ученикът никога не трябва да дава пари за помощ. Той трябва да създаде известна работа на онзи, който се нуждае, и тогава вместо 25 лева, да заплати 100 лева. Тъй и другият да бъде свободен, че с труд си е помогнал. 248. Улицата. Когато ученикът ходи по улицата, трябва да е съсредоточен и да се моли, за да избегне ненужни неприятности. 249. Интуиция. Ученикът трябва да се вслушва в своята интуиция, и да пази първата мисъл, която му идва. Тя ще го заведе в пътя, където няма разбойници. 250. Интуиция. Ученикът трябва добре да разпознава хората. Първите впечатления, които той получава за тях, са най-верни - тях да държи. Вторите и третите са коментарии.

151.Към Любовта, Светлината, Истината. Дръж мислите си всякога над земните работи. Повдигай мислите си нагоре към Любовта, към Светлината, към Истината. 152. Изненада. Нищо не трябва да изненадва ученика. Той трябва винаги да е спокоен. Той знае, че има един Божествен план, който урежда нещата. И затова нищо не го учудва. 153. Благоразумие. В живота на ученика се изисква благоразумие! Ученикът избягва всеки спор. Благоразумието е дъщеря на Любовта и Знанието. 154. Чувствителност. Езерните води затрептяват от най-нежния зефир. Ученикът трябва да стане по- чувствителен, за да възприема нежните вълни, които идат от горе. 155. Бялата Светлина. Когато ученикът се потопи в Бялата Светли- на, той познава своя Учител. Учителят му говори от полето на Бялата Светлина. 156. Истинският дом. Истинският дом на ученика е вътре в душата му. Той няма дом отвън! 157. Бог. Велико е да се служи на Бога. При Бога е винаги хубаво. 158. Божествената Любов. Както се печем на Слънцето, тъй трябва да живеем в Божествената Любов. 159. Любовта. Ученикът като люби Бога, се чисти. А може да се изчисти и чрез страданията. Любовта е една жива сила, едно течение, което постоянно иде от Бога и трябва да минава през нашите души. 160. Любов. Когато ученикът живее в Любовта, лесно разрешава всички въпроси и за него не съществуват противоречия. 161. Съсредоточаване. Ученикът трябва да владее мислите си и със своята мисъл да служи на Истината. Затова необходимо е за него да се съсредоточава в себе си. Може да мисли за животворната светлина, за нейната седмоцветна красива дреха, с която е облечена и за музикалния й говор. Това е великата хармония в света. Може да мисли и за Животворното Божие слънце, към което всичко се стреми. Така се нагласява човешкото съзнание. 162. Будно съзнание Когато ученикът се съсредоточава, той не трябва да заспива, а да е буден. Заспи ли, той влиза в низшите течения на природата и от там мъчно може да излезе. 163. Пътят. В своя Път ученикът трябва да е винаги буден. Този е Пътят, за който Господ казва: „Малцина са, които ходят по него." 164. Свобода. Ученикът е свободен, когато нищо не го отвлича от Пътя му. Нищо не е по-силно от неговата задача! 165. Медитиране. Ученикът трябва да медитира, но не и да мечтае. Когато медитира, той е буден, защото е зает с ума си; а когато мечтае, той заспива, защото там се намесват низшите чувства. 166. Пътят. Приятен е пътят на ученика, защото е път на възлизане! 167. Морален устой. Ученикът трябва да е толкова морално повдигнат, че неговият стремеж да седи по-горе от всички окръжаващи съблазни. Той не може да се изкушава от злото. Ученикът трябва да има не само морален стремеж, но и морален устой. 168. Опитност. Ученикът трябва да се ползува не само от своята опитност, но и от опитността на другите. С това той влиза в пътя на обединяващата Любов. 169. Същината. Човекът е колективно същество. Той трябва да съзнава, че е образ и подобие на Бога. Трябва да има характер и да познава същината на Вечното Добро. 170. Реалността. Не се спирай на нищо вън от тебе, до като не изучиш себе си. Когато ученикът познае реалността в себе си, той разбира реалността, която лежи в основата на цялото битие. 171. Раждане от Духа. Ученикът трябва да се роди по Дух. Тогава той се издига над временното, и за него няма вече противоречия на земята. 172. Волята Божия. Трябва да живеем съгласно Волята Божия! Тя включва благото на всички живи същества. 173. Желание. Желай, което е разумно! Желай, което е добро за всички! Желай, което желае Бог! 174. Свобода ограничение. Ученикът е свободен; затова сам се ограничава. Който сам не се ограничава, природата го ограничава. 175. Прозрение. В развълнуваното езеро не виждаш нищо. Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите. Ученикът трябва да има спокойна душа и установена мисъл. Тогава иде прозрението; тогава се изясняват много противоречия. 176. Знание и Вяра. Знанието е достояние на мъдрите хора. Който вярва, трябва да учи, а който знае, трябва да прилага. В знанието има нещо красиво. Знание без вяра не може да се развива. 177. Естественост. Светлината в душата на ученика иде като зазоряване. Ученикът не трябва да иска нищо пресилено. В него всичко трябва да става напълно естествено и на своето време. 178. Вяра. Вярвай в онзи, който те учи. Вярвай в онзи, когото обичаш. Ученикът трябва да има абсолютна вяра в Учителя си! 179. Каляване. Младата фиданка се излага на бурите, за да се кали и да заякне в мощен дъб! Ученикът трябва да преживее известни терзания, за да стане по-силен, да се издигне над тях и да разбира нещата правилно. 180. Учение. Физическият свят за ученика е място само за учение, а не и за забрава. То прави живота му пълен, красив и радостен. Само учението дава съдържание на живота му. И само служението осмисля живота му. Ученикът минава само през физическия свят; той не се спира там. 181. Свещената книга. Всичко те интересува у Този, Когото обичаш. Ученикът неуморно чете Свещената книга на природата, за да познае, какво е мислил Бог. Той е неговия Възлюблен! 182. Изпитът на ученика. Държиш обикновен съд в ръцете си. Трепериш над него. Съдът се строшава. Ти плачеш и мислиш, че всичко е загубено. Но Разумната природа - Любовта е приготвила за тебе друг съд със скъпоценно съдържание. Разочарованието те подготвя за новото очарование, което те чака. Тъй ти се приближаваш до новата изненада на Реалния свят. 183. Любов. При всички изпити остани верен на Любовта! Ученикът трябва да издържа в Любовта до край, без да се усъмни в нея. Пътят на Любовта е път на множество изпити, през които ще мине той, за да се види, ДО КОЛКО е издръжлив в Любовта. 184. Чувствителност. Ученикът не трябва да губи своята чувствителност. В неговите чувства не трябва да настъпи претъпяване. Възвишената мисъл префинява нервната система и я прави по-чувствителна. 185. Любов и Мъдрост. Необикновен е животът на ученика. Любовта и Мъдростта пребъдват във всяка негова постъпка. Любовта представлява бистра, кристална вода, от която ученикът пие, а Мъдростта представлява планински връх, който той изкачва. 186. Нежност. Нежността е необходимо качество за ученика. Той трябва да бъде нежен! Тя подготвя пътя на Любовта. Нежността не настъпва смазаната тръст и не угасва замъждяло кандило. Тя внася на земята сиянието на ангелския свят. 187. Светът. Ученикът ще бъде в света, но светът не бива да бъде в него. 188. Великото. Висок идеал изпълва съзнанието на ученика! Колко е хубаво, когато ученикът носи нещо велико в душата си! 189.Към Великото. Колко е хубаво, когато знаеш, че отиваш към Великото, защото там животът напълно се осмисля! 190. Чистота. Чистият диамант по съвършен начин отразява Светлината. Чистотата е условие за всички постижения. Само чистият прекрачва портите на Висшето Знание! Ученикът трябва да бъде чист. - Чист всякога! Няма по-велико нещо за ученика от чистотата в света! 191. Обещанието. Ученикът всякога трябва да удържа обещанието си, за да развие устоите на своя характер. 192. Бог. - Не Бой се! Бог е неизменяем! Той на всичко дава добра отрада. 193. Реалното. Най-реалното за ученика трябва да бъде стремежът му към идеалното. 194. Светлина. Светлина трябва да има в живота ти! Светлината разкрива красотата на света. При нея нещата растат. Светлината е храна за ума. 195. Хармония. Първата работа на ученика е да възстанови хармония в себе си. Това е съзвучието между мислите, чувствата и постъпките. Това е вътрешната музикалност, която изпълва душата на ученика. Макар да дойдат противоречиви условия, той не губи характера си. 196. Влиянията. Ученикът избягва влиянието на преходния свят, додето укрепне. 197. Правилно разбиране. Ученикът трябва всичко да разбира правилно. Това ще му даде истинските методи за дейност. Той не трябва да си създава сам страдания от кривото схващане на нещата. 198. Определено време. Когато Учителят учи ученика, последният не трябва нищо да Му иска, а само да Го слуша и разбира правилно. Има си точно определено време, когато Учителят ще даде нещо на ученика. 199. Отплата. В това е радостта на извора: - Когато растенията, които той полива, дадат изобилен плод. Ученикът, който е получил много от Учителя, може да Му се отплати само с Любовта си към Бога. 200. Пост Ученикът може да почне своя пост, когато е във възходяща степен на Духа си. Тогава той по-лесно може да се издигне над материалното.

101. Чистота. Бъди чист като дете. 102. Вярност. Бъди верен, както Бог е верен. 103. Вътрешният глас. Всякога слушай гласа на душата си и ще знаеш, как да постъпваш. 104. Работа на ученика. Върши всичко, което е благоугодно Богу. Това е мярката на ученика. 105. Будна мисъл. Мисли за Бога и страждущите, когато си тъжен и омъчнен. Тази мисъл ще те облекчи и укрепи. 106. Мярката. Отношението на Учителя към ученика зависи от ученика. Всеки ученик, който учи добре, има разположението на Учителя. Слънчевите лъчи проникват в стаята, когато прозорците й са отворени. 107. Духовните тела. За да бъде ученикът винаги в контакт с Учителя, той трябва да развие духовните си тела. Връзката между ученика и Учителя е духовна. 108. Близост. Учителят е Учител за всички. Но ученикът може да предизвика по-голяма Любов в Учителя с една своя искрена и свещена постъпка, в която Бог се изявява. 109. Мистичен разговор. - Аз съм Пътят! - И Светлината, която ме води по този Път! 110. Молитва - Вяра. Всякога се моли и предостави всичко на Бога. Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това. 111. Реалното. Истински Великото седи зад материалното. Реалното, Великото в живота, то е невидимото. Затова ученикът постепенно се отказва от всичко материално и преходно. Тогава ученикът влиза в света, дето Светлината цари. Там Учителят се разбира добре. И тогава животът на ученика минава в нова, по-висока гама. А всичко това може да стане и изведнъж. Зависи от ученика. 112. Молитва чистота. Колкото повече вода минава през извора, толкова той е по-чист. Ученикът се моли често. Това е необходимо за неговата Чистота. 113. Правило. Ученикът не трябва да се съблазнява никога в думите на Учителя. Те всякога трябва да го повдигат и хранят. 114. Закон. Ученикът трябва да знае и винаги да държи в ума си този закон: Всичко в живота се превръща в Добро! 115. Живот. Когато малкото клонче прави отклонение нагоре надолу, но се държи за дървото, няма нищо опасно. Но когато се откъсне, опасността идва. Когато ученикът живее за Бога, той е клончето, заловено за дървото. 116. Смелост. Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Тогаз той може да върви по тесния път. Тесният път води към Бога! 117. Радост. Бъди радостен винаги. Връзката с идеалния свят прави ученика радостен. 118. Вяра, Надежда, Любов. В Любовта устоява този, който е готов на жертва. Във Вярата устоява този, у когото има упование. В Надеждата устоява този, у когото има радост. 119. Вяра, Надежда, Любов. Не се ли радваш, ще изгубиш надеждата си. Не уповаваш ли, ще изгубиш вярата си. Не си ли готов на жертви, не можеш да придобиеш Любовта. 120. Трите правила Когато не сполучиш, прояви Надеждата си. Когато Бог те поучава, прояви Вярата си. Когато ближният ти пада, прояви Любовта си. 121. Трите правила Когато в тебе има зазоряване, прояви надеждата си. Когато в тебе Слънцето изгрява, прояви вярата си. Когато в тебе Слънцето дойде до зенита - прояви Любовта си. Надеждата е във физическия свят. Вярата е в духовния свят. Любовта е в Божествения свят. 122. Плачът. Има един свещен плач. Плачът в живота иде по особен път. Ученикът трябва да му даде ход. Сълзите лекуват. Те измиват и пречистват човешкото съзнание. С плач е утешение, без плач е мъчение. Има един плач на умиление. Има плач на самопожертвувание - за човечеството. Той е плачът на Христа. Има един идеален плач, когато човек е пред Великото. 123. Радост. Ограничи материалните си желания, и ще вкусиш от Радостта в Бога! 124. Вяра. Вярата реализира нещата. Ученикът вярва всякога. Вярата иде от свърхсъзнанието. 125. Будност. Ученикът е всякога бодър, буден и весел в живота си. 126. Стремежът на ученика. Ученикът на Всемирното Братство се стреми да реализира в живота си: Божествената Любов, Божествената Мъдрост, Божествената Истина. 127. Дълъг живот. Чистотата продължава живота. Когато ученикът опази тялото си чисто, той дълго живее; опетни ли го, рано го сменя. 128. Любовта. Любовта носи изобилието. При изобилието всяко недоволство изчезва. Ученикът е възприел правилно Любовта само тогава, когато е примирил всички противоречия в живота си. Иначе той не я е разбрал. 129. Любов - Чистота. Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист. 130. Търпение. Велика наука е търпението! Корените на търпението са в Божествения свят. Търпение с Любов, търпение с Мир, търпение с Радост. Само любещият е търпелив. Само човекът с Мир е търпелив. Само радостният е търпелив. Само разумният е търпелив. 131. Добро гледане. Всяка преходна форма е недовършена картина, върху която работи Божественият Дух. Ученикът вижда само доброто, навсякъде и у всекиго. 132. Новото раждане. Непреривен е процесът на раждането. Всеки ден ученикът трябва да се ражда в един нов свят. Всеки ден той има ново познание за Любовта, ново познание за служенето на Бога. Всеки ден трябва да има ново прозрение за неизследимите пътища на Бога. Всеки ден Духът посещава ученика и му говори по една нова дума. Тя носи чистота в неговото съзнание и съвършено го преобразява. Тя повдига мисълта му. Всеки ден чакай посещението на Бога! 133. Свобода. Когато душата на ученика се събуди за Бога, тя е свободна. И той не трябва да я ограничава с прищевките на тялото. В закона на кармата човек е ограничен; но влезе ли веднъж да живее за Бога, той влиза в Благодатта, в Любовта. А тук вече той е свободен. 134. Остава и отминава. Христос хлопа на вратата, и като Му отворят, Той влиза, а като не Му отворят, Той си отминава. Така и Учителят говори на учениците си. Които Го слушат и изпълняват Думите Му, Той работи с тях - помага им. А като се съблазняват от Думите Му и не Го разбират, Той си отминава. 135. Изпит. Ученикът трябва да бъде буден, когато е в света. Там ще бъде прекаран през местности с цветя. Той трябва само да мине от там, без да се спира. Спре ли се, ще се упои от ароматите им, - ще заспи, и там ще остане. Ето защо неговото съзнание трябва да е винаги будно, съсредоточено към своята цел и да е във връзка с Учителя. 136. Природа. Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете, какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота. 137. Сърце, ум, душа. Ученикът има сърцето на дете. По ум той е възрастен. А в душата си храни винаги най-възвишеното и благородното. 138. Аурата. Ученикът винаги се огражда мислено. Той трябва да пази своята аура непроницаема за влиянията на преходното. Мисълта за Бога огражда неговата аура със своята Светлина. 139. Чистота и Любов. Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта. Когато той добие Чистотата, обиква целия свят. Чистотата е неговата ограда. 140. Любов. Велико нещо е Любовта! Тя е Великият закон, който изпълва всякога душата на ученика. 141. Молитва. Ученикът трябва да се моли винаги, за да бъде в контакт с невидимия свят и да се запази от примамката на низшите духове. 142. Светлина. Ученикът трябва да ходи винаги със Светлина, за да не се спъва. 143. Учение. Ученикът трябва да мисли само едно: че трябва да учи. И никога да не мисли, че е нещо повече от другите. Той знае, че науката, която има още да учи, е безкрайна. Той съзнава, че едва е в началото на Великия път. Безкрайни са върховете на знанието, които той трябва да изкачи! За това той е смирен, Смирението го въвежда в Храма на Мъдростта. Който говори за себе си, не е ученик. 144. Спокойствие. Ученикът трябва да бъде винаги спокоен - при всички условия; той знае, че то е за негово Добро. Страхът е нещо животинско. 145. Извор. Ученикът трябва да пие Вода само от Извора. Да предпочете да жадува, нежели да пие нечиста вода. 146. Който жадува. Само жадният ще намери извора в планината. Само жадният отива при Извора. Само ученикът ще намери в живота си Учителя. Само ученикът ще остане при Учителя. 147. Добро. Това, за което мислиш, го приемаш в себе си. Мисли често за Истината, Любовта, Мъдростта, Правдата и Добродетелта. И те ще пребъдват в теб. Вода, която извира из дълбоко, е чиста. 148. Радостта на очакването. Ученикът е винаги доволен от момента. Той трябва да има винаги нещо Божествено, което да очаква. Това е неговата радост и утеха. 149. Умен. Ученикът трябва да бъде много умен. Всичко умно да разбира. Добре се ходи по един път, който е огрян от Светлината. 150. Любовта. Когато ученикът влезе в Любовта, там има вече други закони. Любовта е нещо духовно. В Любовта няма раздяла. В Божествената Любов няма прекъсване; тя вечно расте.

51. Царството на ученика. Свободата е обширното Царство, в което живее ученикът. Да пази Свободата си. 52. Истинските отношения. Душата живее в абсолютна Чистота! . Когато ученикът възприема Любовта от Учителя си не като душа, той се извращава; когато възприема знанието не като душа, той се изопачава. 53. Името. Учителят по име зове своите ученици. Само Учителят дава Името на учениците си. И когато ученикът за първи път чуе Името си от Учителя, той изпитва радост, която надминава всяко щастие на земята. 54. Радост. Онова, което душата може да преживее, когато люби Господа, езикът не може да го изкаже. Ученикът винаги се радва. 55. Отваряне. Сутрин цветята отварят своите венчета, за да възприемат слънчевите лъчи. Душата на ученика се отваря пред Учителя, готова да възприеме Божиите Истини. 56. Светлина. Докато ученикът търси светлина от вън, нищо не може да му се говори за Бога. Когато от вън се яви тъмнина, буря - вътрешна Светлина озарява съзнанието му и у него се ражда Любовта към Великото! - Нека той пази вътрешната Светлина. Ученикът очаква този момент в своя живот. 57. Гласът на Учителя. Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога. Ако той люби Бога, преходното ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне. И тогава ще се отзове в един друг свят на Светлина, Мир и Радост. Там ще чуе гласа на Учителя си. 58. Молитва. Молитвата е процес на чистене. Ученикът трябва всякога да се моли. Той трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, чисти мисли и непрестанна Любов към Бога. 59. Закон. Ученикът се радва и съдействува за растенето на всяка душа. В духовния свят има закон: когато един се повдига, всички се повдигат! 60. Вътрешен начин. Ученикът работи върху духовните си тела. Има неща, които ще му се предадат по вътрешен път. Отвънка не всякога има условия. 61. Готовност. Когато ученикът правилно разбира Учителя, той е готов да възприема и всякога ще му се даде. 62. Съотношение. Когато душата с Любов възприема всичко, всичко от Любов й се дава. Това е закон у Бога. 63. Взаимност. Първият свещен закон: Любовта царува само в чистите сфери на свободата. Любов може да има само при абсолютна вътрешна свобода. Учителят дава тая свобода на ученика си. И ученикът трябва да даде свобода на Учителя си! Тая свобода е свещена! 64. Учителят. Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов. Повдигни съзнанието си и ще чуеш Гласа Му. И ще бъдеш утешен! 65. Обединение. Само в Бога има истинско обединение на пълна Любов и радост. Когато ти ги имаш, Бог е в тебе. 66. Божественото. Божественият живот изисква от ученика да живее постоянно в Любов и радост. 67.Друго име. Бъди чист. Великите души живеят в абсолютна чистота. Там Учителят им дава друго Име. 68. Чистота - живот. Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него. В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство. 69. Живот за Бога. Учителят е готов всякога да говори на ученика истините за Бога, щом забележи, че у него има готовност и желание да живее за тая Велика Любов, която обгръща всичко. От нея той черпи своята сила и разнася Светлината, която иде от тая Любов. 70. Ръководство на Учителя. Ученикът, който познава Бога в себе си, намира Учителя. 71. Пътят. Приложението на Божествените закони в живота показва, че ученикът е в Пътя на Истината. 72. Интензивен живот! Интензивен е животът на ученика! Ученикът преживява радости и дълбоки скърби, каквито светът не познава. Това е скръбта на всички посадени семенца в тъмната земя и радостта на всички поникнали цветя, излезли на светлина. 73. Любовта на ученика. Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят. 74. Свещено правило. Всеки ден отваряй сърцето си пред Възлюбления на своята душа, за да види Той най- скритите ти глъбини. Всеки ден отваряй душата си пред Господа! 75. Вяра. Имай пълна вяра в Бога! Тъй всеки вътрешен страх ще изчезне. Вярвай, че никога не можеш да изгубиш Ценното, което Бог е вложил в твоята душа преди създание мира. Тази вяра те освобождава от всеки страх, подозрение и съмнение. Тя те прави свободен и стабилен. 76. Смирение. Смирението е израз на Любовта към Великия. Непристъпните върхове пращат своите блага на долината. 77. Естественост. Ученикът е напълно естествен в живота си. Това внася красота и искреност в него. Тази естественост дава условия за проява на Любовта. 78. Разбиране. Когато нещо смущава погледа ти, долови зад воала на преходните форми неуморната работа на Духа за повдигане на душите към Вечния. Зад всяка форма виж образа на Вечния. 79. Светът. Най-фаталното нещо е да се стреми човек да угоди на света. - Защото той остава винаги излъгван. Хармонията му с Тихия глас на Безграничния осмисля неговия живот. 80. Възприемане. Учителят говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема думите Му и ги разбира. Той ги пази свещено в душата си. 81. Учителят. Учителят слиза, за да изяви Любовта. Това не е външен процес. През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее. 82. Съотношение. Когато дървото дава изобилен и добър плод, градинарят с радост го полива. И небето с щедрост го дарява със слънчеви лъчи и благодатен дъжд. Когато ученикът пази и цени туй, що има от Учителя и у Учителя се явява желание да му даде и разкрие още повече. 83. Свещени неща. Разумната природа е поставила свещените неща по високите непристъпни скали, за да се радват на тяхната красота само готовите души, които ще ги оценят. Ученикът не трябва да изнася свещените неща пред света. 84. Воля. Никой не може отвън да те поквари, ако ти не пожелаеш. Това е великата Свобода, предоставена на човека от Първото Начало. 85. Грехът. Ученикът обича цветята, поникнали в душата му. Това са неговите красиви мисли, чувства и постъпки. Той трепери над тях. - И не допуска слана да ги повреди. - Тя е грехът, който е чужд за него. Ученикът обича цветята, поникнали в неговата душа! 86. Доброто. Ученикът е зает само с Доброто. 87. Духовете. Ученикът разпознава духовете. Лошите духове се приближават до него като мъж или жена, а светлите като души. 88. Първият лъч. Стремежът към Чистота, това е стремежът към любовта. Той показва, че човек е излязъл от обикновения живот и върви към необикновения. Когато ученикът добие Чистота, озарява го Първият Лъч на Любовта. Тогава пред него се очертава светлият живот на Великите души, за който е предназначена човешката душа. Това Бог сам прави. „А тям Бог откри." 89. Пази. Пази Свободата, която Бог ти е дал. С нея ти разработваш и градиш своя характер. 90. Мото. Велико и славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му! 91. Своя живот. Изворът, който извира от върховете, напоява всичко по пътя си. Ако искаш да помогнеш на човечеството, изправи своя живот! Тогава ти постъпваш по закона на извора. 92. Търпение. Ученикът може да търпи, защото знае да чака. Ученикът може да търпи, защото разбира. Ученикът може да търпи, защото знае, че за всичко има време. 93. Самоотверженост. Ученикът носи с голяма самоотверженост всички поругания, които му се отправят. 94. Умът. Светлината на ума дава бистрота и будност на съзнанието на ученика, за да бъде в постоянно съприкосновение с Духа. 95. Кротост. Кротостта е голям чист извор в живота. Бъди винаги кротък и пази свещено в душата 96. Винаги. Пази винаги вътрешната си чистота. си всичко, което излиза от този извор! 97. Учител и ученик. Искреността е условие за съзвучие между техните души. Тя е условие, при което Учителят може да дава и ученикът може да приема. Искреността е условие за правилна обмяна между Учителя и ученика. 98. Отношение. Когато ученикът е искрен, Учителят е мек към него. Когато ученикът е неискрен, Учителят е строг. 99. Опитност. Има опитности, които образуват епохи в живота на ученика! Опитността, която ученикът има, е само за него. Тя е свещената област в душата му! Тя е неговото богатство! Той може да я предаде по закона на вътрешната свобода и то само на някоя близка душа, чието сърдце гори с Любов, самопожертвувание и готовност да служи на Бога. Предаде ли я на един, който не е готов да го разбере и оцени, той ще преживее голяма скръб вътре в душата си. 100. Духът. Всичко в живота на ученика да става под силния подтик на Духа, без да има примесено нещо човешко.

ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за Светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя. 1. Бог . Туй, което образува вечния копнеж на човешката душа и което тя търси в хилядите форми, е Любовта - Бог. Най-великото в живота на ученика е стремежът му нагоре - към това вечно благо. 2. Учителят . Учителят сам извиква своите ученици. И учениците познават гласа Му. 3. Ученикът. Когато ученикът намери своя Учител той е близо при Бога. 4. Любов към Бога. Ученикът започва с Любовта. „Ако ме любите, ще опазите моето Слово". Обичай първо Оня, Който винаги е бил верен и неизменен в Любовта Си към теб. Обичай Този, който ти е дал живота и всички условия. 5. Трите принципа. Истината изключва всякo удоволствие. Мъдростта изключва всяка лекота. Любовта изключва всяко насилие. 6. Светлина. Ученикът живее в Светлината. Това е единствения реален свят. Сянката не е реална. Търси Светлината, която няма сенки. Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание. 7. Истина. „Глава на Твоето Слово е Истината". Дето Истината грее, плодът цъфти и зрее. Ученикът разбира Истината само тогава, когато я прилага. 8. Чистота. Ученикът трябва да бъде чист в мислите, желанията и действията си, за да може Учителят да му повери методите за работа. 9. Пътят на ученика. Пътят на ученика е път на зазоряване. Той е път на вечната Светлина - носителка на Любовта. 10. Бог. Единственото Същество, до което човек най-лесно може да се приближи - е Бог. 11. Любов към Учителя Ученикът има Любов към Учителя си. Тогава той има условия да възприеме онова, което Учителят му дава. Ученикът обича Учителя 12. Огънят. Ученикът трябва да мине през огън, за да се очисти. 13. Радостта на Учителя. Когато ученикът се радва в Бога, тогава и Учителят се радва на ученика. Защото Учителят търси не своята слава, а Славата на Отца си. 14. Правият път. Ученикът не допуска никакво съмнение в Божествения Промисъл. Той знае, че Пътят, в който е влязъл, е прав. Той е Път към Бога. 15. Разумност. Ученикът всякога обмисля постъпките си. Разумността предшествува Мира. 16. Добро. Знай: Ученикът всякога има възможност да прави добро. Доброто е цел в неговия живот. 17. Убеждение. Ученикът минава през изкушението, за да се изпитат убежденията му. 18. Душа. Схващай себе си само като душа! Съзнавай се като жива душа, която се стреми към Бога. 19. Издръжливост. Ученикът бива поставен на силни преживявания, за да се кали в издръжливост и будност на съзнанието. Живот без интензивни преживявания е живот на спящи души. 20. Издръжливост. Ученикът трябва да издържа всичко, каквото му се случва. Зад това, което става в живота, той вижда дейността на необятната Любов, която обединява нещата. 21. Мистика. Когато е намерил своя Учител и Учителят е говорил веднъж на ученика, ученикът свещено пази своята Чистота. 22. Будност. Съзнанието на ученика трябва да е будно всякога! Защото в битието има доста изостанали души, които устройват всевъзможни уловки, за да го примамят и отклонят, ако е възможно. 23. Работа с Учителя. Ученикът трябва всичко да преживява като душа, жива душа, която люби Бога. Тогава той може да работи с Учителя си. 24. Разбиране. Формите са обвивката. Те не смущават ученика. Той търси вечната идея, която работи в тях и им дава цена. Така той се свързва с областта на Духа, с вътрешния живот на битието. 25. Съзнанието на ученика. Ученикът е винаги в клас. Той знае и съзнава всеки миг, че е ученик. 26. Молитва. Ученикът се моли и сам. Той е съсредоточен в молитвата си и преживява думите й. 27. Взискателност. Ученикът е взискателен към себе си при изпълнение на Божествените Закони. 28. Мълчание. Не разправяй опитностите си, комуто и да е, докато не изработиш нещо в себе си, на което да се осланяш. 29. Духът. Върши всичко под зоркото око на Духа! 30. С Бога. Бъди винаги във връзка с Бога на Любовта. Вън от Бога се създава греха. 31. Съзерцание. Съзерцанието - това са ония свещени минути, когато възвишени образи изпълват съзнанието на ученика. На ученика е необходимо съзерцание, за да може да се справи със себе си. 32. Уединение. На ученика е необходимо известно време за уединение, за да уякне. Тъй укрепва мисълта му. 33. Пази Свободата. Пази душата си всякога свободна! 34. Чистота. Чистотата е среда, в която живее ученикът. Няма по-хубаво нещо за ученика от нея! 35. Божествената Любов. Моралът на ученика е Божествената Любов! 36. Растене. Под слънчевите лъчи цветята цъфтят и плодовете зреят. Душата на ученика расте само в Божията Любов! 37. Характер. Ученикът има характер, когато не изменя Любовта си. Мени ли я, той няма Любов. 38. Свобода. В душата си ученикът винаги слуша говора на Бога. Тогава страхът изчезва и у него настъпва дълбок мир. Той е свободен. 39. Девствена душа. Ученикът трябва да живее чист девствен живот! Само тогава той може да се чувствува като жива душа - душа девствена. 40. Идеалът. Изпитанията не са по-силни от идеала на ученика. Затова ученикът се познава само при изпитанията. Ученикът е по-силен от условията, защото седи над тях. - Той носи в себе си Божественото. А има и души на условията, но те не могат да имат никакъв идеал! Душа с непреодолима воля - това е идеалът. 41. Изпълнителност. Ученикът е строг към себе си! Той спазва думите на Учителя си свещени и изпълнява нарежданията Му в пълнота. 42. Първа стъпка. Първа стъпка на ученика: Ти трябва да схващаш себе си като жива душа, която се стреми в три посоки: да чувствува, да мисли и да действува по Бога. Второто нещо: И всички други хора ще схващаш като души, които трябва да любят Бога. Учениците на Всемирното Братство са души, а не мъже и жени. 43. Щастието. Ученикът не очаква своето щастие от вън. Той се учи и работи над себе си и в света, без да се прехласва от него. Привидното щастие в света, това е стражарят в затвора: той отваря вратите, изкарва затворниците и после отново ги вкарва вътре. 44. Мисълта на ученика. Душата на ученика трябва да бъде изпълнена само с една благородна мисъл: Делото Божие! 45. Помни. Помни само едно: Ти си жива душа, която люби Бога! 46. Учител и ученик. Веднъж Учителят слезнал при ученика, ученикът отива при Него. Послушанието и Любовта приближават ученика при Учителя. Любовта Учителят я предава още при слизането, а послушанието е от ученика. 47. Възлизане. Първо Учителят слиза и носи Любовта. Ученикът се събужда и започва учението и възлизането. 48. Естествен живот. Ученикът води естествен живот, без всяка ексцентричност. 49. Тишина - Тихият глас на Бога. Ученикът разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден. Тихият глас на Бога се чува само в тишината. 50. Един закон. Един закон обединява Учителя и ученика: Да живеят съгласно Волята Божия!

ВСЕМИРОВИЯТ, ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И СВЕЩЕНИТЕ МУ ДУМИ ЗА КОСМИЧЕСКИЯ УЧЕНИК 1. Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно за пръв път слиза на земята между българите и славянството, за да даде Словото на Бога за идната VI раса на человечеството. 2. Той, Великият Учител се облече в човешка плът и името му бе между человеците - Петър Дънов. 3. Словото на Бога, Той облече в българска реч и българско писмо и четмо, както и Свещените Му думи за ученика. 4. Словото на Бога бе Слово на Всемировият Учител, който го сваля от Божествения свят и го даде за ученика на Всемирното Велико Бяло Братство. А Свещените Му думи са за Космическият ученик. 5. Трите свещени имена на ученика по с т е п е н т а на посвещението му са: Aверуни - Верният ученик. Aмриха - Душата на сърцето, С в е т ъ т на Любовта, Свидетелство на Душата. Ил-Рах - Принадлежи на Бога. 6. Трите степени на посвещение заедно съставляват Космическия ученик с проекция на земята и на Небето. Верният ученик на земята и Небето - Aверуни Духовният ученик в Б и т и е т о и Небитието - Aмриха Служителят на Бога на земята, на Небето и в Божествения свят - Ил-Рах 7. Ученикът на Всемирното, Велико Бяло Братство е частица от времето и прашинка от Вечността, в която се движи, учи и живее Космическият ученик в Бога и за Бога. Божественият хляб за душата. Амин. 2 юни 2001 г., 14 - 14,10 часа. Вергилий Кръстев

9. РАЗМЕННАТА МОНЕТА 1. Около 1978 год. работихме с Мария Златева и записвах на магнетофон нейните спомени с Учителя. Тя също беше правила опит да запише нещо, беше го дала да се отпечати на пишуща машина и разпространила между приятелите. След като записах на магнетофон всичко, разказано от нея, то аз прочетох и онова, което тя се беше опитала да опише. Разбрах, че моят запис е пълен, но мога да ползвам нейните записки като допълнение или за уточнение. Магнетофонният запис бе предаден на Марийка Марашлиева и тя го прехвърли на машинописен текст за няколко месеца. Тогава аз взех двата материала и от тях сглобих друг материал, който диктувах на пишуща машина на Марийка. После предадох материала да се прочете на Мария Златева. Тя го прочете и не спа 3 нощи. Упрекваше ме, че това не е нейният материал. Тогава аз занесох магнетофона и пуснах касетките, тя ги слушаше, клатеше с глава и се питаше: „Ама това аз ли съм го казала?" - „Нали това е твоят глас?" - Моят е." - „Тогава ето ти доказателството, че нищо не съм променил." Тя направи няколко допълнения към текста. После в разстояние на 1 месец ми се обаждаше по телефона да допълни някои неща, които аз записвах. Тя се подписа под декларация, че е прочела материала, съгласна е да се публикува и че е направила допълнения. Той бе отпечатан дословно в „Изгревът" том I. И вместо да се радва и да скача от радост, тя започна да говори срещу мен, че съм й променил материала. Тук нямаше никакво противоречие. В нея влизаше онзи, който бе враг на Школата и на „Изгревът". Днес като доказателство са запазени нейните декларации с подписи и със свидетелите. Стигна се дотам, че се ожесточиха срещу „Изгревът" и станаха собствени врагове. Това не беше само с нея, а ставаше по един и същ начин, по един и същ сценарий с всички, които бяха накарани насила от мен да влязат в томовете на „Изгревът". 2. С Мария Златева по моя идея свършихме най-важната работа. Тя беше музикантка-цигуларка от Школата на Учителя и знаеше всички етапи по създаването на песните на Учителя и тяхното записване. Тогава аз отидох с магнетофона при нея и я накарах да ми прави разбор на всяка една песен. После я изсвирваше на цигулката, така, както е по Учителя. После изсвирваше как я е променил Кирил Икономов и подчертаваше и показваше музикалния пасаж. Същото се отнасяше и за Песнарката на Мария Тодорова. Казваше: „Тук не е прав Кирил, а е права Мария. Тук не е права Мария, а е прав Кирил. Тук и двамата не са прави, а ето как е." И го изсвирваше и аз го записвах. Този материал е безценен и после след време ще бъде публикуван от мен. 3. На собствената си Песнарка тя бе отбелязала онези пропуски, които бяха направени от Мария Тодорова. Тя работеше с Песнарката, издадена от Мария Тодорова. Беше добавила и залепила други музикални пасажи, които бяха изпуснати. Тя ми бе обещала да ми ги предаде. Беше написала завещание на мое име с неин подпис и после, след смъртта й, на 3-я ден, Песнарката ми бе предадена от онази, който наследи апартамента й, Имах от нея пълномощно за издаване на нейния архив, който ми бе предаден. Имам още материали от нейните спомени с музикалния живот на „Изгрева". Това ще бъде публикувано, когато му дойде времето да публикувам оригиналната Песнарка на Учителя. Тя трябва да дойде при мене. Иначе всичко пропада. 4. Така че това, което публикувах, бе с нейно съгласие и от нейните записи. Получих архива й. Но това не й пречеше да върви и да разказва, че съм й променил спомените. Това не е вярно. Но вярно е това, че онзи, Духът на Заблуждението, влизаше последователно във всички, с които работих, и говореха злостно срещу мен. Не затова, че съм променил нещо. Не затова. А за другото-че ги имаше в „Изгревът". Той беснееше, влизаше в тях и ги караше да работят срещу себе си, срещу онова, което бяха разказали и подписали. Воюваха срещу Съзиданието. Ако го нямаше „Изгревът", и тях нямаше да ги има. Днес някой да си спомня за Мария Златева? Всички един след друг измряха. И я забравиха. Но аз не съм. Аз съм поел обещанието пред нея, че ще я има в „Изгревът" Тя дочака, когато публикувах една нейна снимка в том IV как тя свири на цигулка на 7-те езера. Много се зарадва. А сега идва времето за развръзката. Сега ще говорим за разменната монета. Днес разменната монета на българина е левът и с него си купуват хляб, дрехи и жилища. Имаш пари, то имаш разменна монета. Нямаш пари - нямаш разменна монета и само гледаш. Учителят в едно изказване бе изрекъл: „Разменната монета в бъдеще между хората ще бъде Любовта." Всички ахнали. Той продължил: „Както днес в България разменната монета е левът, така утре в новата епоха разменната монета ще бъде Любовта." Сестрите Го наобиколили веднага: „Ама, Учителю, не може ли тази разменна монета да бъде днес?" - „Може, ако живеете в света на Любовта. Но както гледам, вие живеете в света, заселил се на земята." Това е отговорът. А той е, че Любовта е около нас, но ние нямаме днес органи в тялото си, нямаме центрове в мозъка си да я приемем като Сила и да станем нейни проводници, да я пуснем да потече през нас и да станем служители на Любовта. Срещнах Мария Златева, а тя беше разочарована от младите музиканти, че изобщо не я търсят за съвет а правят поразии със своето невежество. Оплакваше ми се, че не й обръщат внимание вече. Питам я: „Ти защо говориш срещу „Изгревът" и подвеждаш младите, като знаеш, че всичко вътре е вярно?" Отговори ми: „Знам, че е вярно, но го говоря, за да бъдат изпитани младите чрез „Изгревът." Е, какво ще кажете на всичко това? Проумявате ли вече? И тогава тя ми разказа за едно Откровение, което трябва да се запише със златни букви. Ето защо аз съм го озаглавил с „Разменната монета" и го оставям като финал на „Изгревът" том XI. Неотразим, величествен финал! Ето и самото Откровение на Мария Златева. „Когато бяхме около Учителя, да знаеш само как братята и сестрите се мразеха. Мразеха се сестри и сестри, както братя и братя. Мразеха се помежду си, да не би да бъде някой по-близо до Учителя и да вземеше нещо повече от другите. А от Учителя се взимаше всичко. И духовна храна, и разрешаваше съдби, и даваше живот на тялото и възкръсваше душите ни. Когато си замина Учителят от този свят на 27.XII.1944 год., аз смятах, че тази омраза ще спре, ще секне, и всичко ще утихне. Щом Го нямаше Учителят, нямаше за какво да се надпреварват кой да бъде по-близо до Него и омразата щеше да изчезне. Но не би. Стана невероятното. Омразата се увеличи 10 пъти между братята и сестрите. А когато след процеса 1957/1958 год. и след като затвориха салона на Изгрева и беше издигната забрана върху живота на Изгрева, то аз си казах: „Сега няма никаква дейност, омразата ще спре и ще изчезне." Напротив, след 1958 год. се увеличи стократно. Невероятно. Но делата говореха за това. Стигна се дотам да се клеветят един другиго на милицията и властите и те правеха обиски и обираха последните останали томчета със Словото на Учителя. Сами се клеветяха един другиго. Ето дойде 1990 год. и предишната комунистическа власт си отиде. Вече никой не ни забраняваше да се събираме, да четем беседите на Учителя, да пеем песните Му и да играем Паневритмия. Казах си: .Сега нашите ще поумнеят след 45 години ограничение от комунистите, ще оценят свободата, която имат, и ще заживеят по братски и по сестрински. А какво се случи? А тя, омразата, се яви отново. Не, тя изригна като вулкан, със сила, 1000 пъти повече, отколкото по времето на Учителя. Брат, разказвам ти това, защото ме боли. Разказвам ти това, защото ти си този, който водиш „Изгревът". Днес вместо разменната монета да бъде Любовта, то разменната монета стана Омразата." Свърши откровението си и заплака. А аз си го записах. Ето защо, щом днес разменната монета между последователите на Учителя Дънов е омразата, то е напълно обяснимо кои са онези и защо се нахвърлиха срещу „Изгревът". А „Изгревът" съществуваше за употреба с двете валути, представени чрез две различни разменни монети. Разменната монета на Любовта е представена от Висшия идеал в Словото на Великия Учител и претворяването на този идеал в живота на ученика от Школата на Учителя Дънов. Разменната монета на Омразата е представена от Духът на Заблуждението и Опорочението, който е обсебил т. нар. последователи на Дънов. С тази разменна монета на Омразата се купува само разруха, провал и Падение. В Словото Си Учителят Дънов споменава, че между духовните хора ревността към Бога е толкова голяма, че се превръща в завист, в омраза, стигаща до крайните предели на яростта! Причината е, че духовните хора нямат разменна монета, с която да се разплащат помежду си. Докато физическите хора, обикновените хора, имат разменна монета и това е левът, с който се разплащат, разчистват взаимоотношенията помежду си и накрая сядат на една маса, ядат и пият и се веселят, че са се разплатили помежду си. Духовните хора трябва да си изработят вътре в себе си чрез Добродетелите си разменна монета. И тя ще бъде монетата на Любовта. А монетата на Любовта е вътре в нас и тя се реализира само чрез човешките добродетели, които сами сме изработили чрез Словото на Учителя Дънов. Ето защо я няма разменната монета на Любовта. Ето защо я има разменната монета на Омразата. Ето защо в „Изгревът" го има и Възходът на Словото в душите на учениците. Има го и Падението в живота на т. нар. последователи на Дънов. Има всичко. И Възход. И Падение. Има всичко. И Живот. И Смърт. Има всичко. И Бялата ложа. И Черната ложа. И двете ложи държат по един меч. И те посичат всеки, който говори и се бори срещу „Изгревът". Едната ложа посича „своите си" с мечът на Омразата. Другата ложа посича „своите си" с мечът на Любовта. Но непосечени няма да се отърват в никакъв случай. Учителят в един разговор бе казал: „Днес законът на Възмездието се промени. Ако по-рано направите престъпление срещу Словото и Бога, то ще изплащате до четвърто поколение. Но ако днес направите престъпление срещу Изгрева, Словото на Бога и Школата, възмездието ще трае хиляди години!" Това е законът за Възмездието в новата епоха. А Изгревът е там, където се чете Словото на Учителя Беинса Дуно. И където се прилага чрез човешкия живот! А поредицата от томовете на „Изгревът" е сказание за человеците земни, пребиваващи във времето, когато Великият Учител бе слязъл на земята в кръв и плът. Великият Учител се прояви чрез Слово, чрез Дух, чрез Сила и чрез Слава между человеците земни и небесни. Амин.

8. КОИ СА ВРАГОВЕТЕ НА УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ? 1. А Силите на Съзиданието са в Словото на Великия Учител Беинса Дуно. То се движи от Духът на Словото, който е глава на Истината, който е Духът на Истината. А Духът на Истината е глава на Божествения Дух. Но заедно с него успоредно върви Духът на Заблуждението, който организира, електрифицира, радиофицира вътрешно своите слуги и те изпълняват безпрекословно заповедите, които се издават от неговата централа. Просто. И ясно. И разбираемо. От една страна имаме оригинално Слово на Учителя, а от друга страна се намира промененото Му Слово. От една страна е Истината в Словото Му, а от другата страна е Духът на Опорочението Му в т.нар. последователи на Учителя Дънов. И те днес са най-големите врагове на Учението Му. Хората търсят образци на това Учение. А тях ги няма. На тяхно място излизат хора, които са психически разстроени, които не работят, не учат, нямат образование, а тези, които са учили, са захвърлили дипломите си. Вместо образци на Учението на Учителя излизат карикатури, излизат отклонени хора, изхвърлени от обществото, в което живеят и които се явяват само негови консуматори. Искат да взимат блага, без да внасят нещо от. себе си за полза на обществото, в което живеят. И хората се запитват: Това Учение на Петър Дънов това ли произвежда? Тези идеи от него, това ли са реализирали? Щом произвежда развала, ненужни за никого хора - значи това Учение е вредно за народ, общество и държава. Така разсъждават и то с право. Ето защо както вчера, така и днес т. нар. последователи на Учителя Дънов са неговите най-големи врагове. Защото те застават между Словото Му, между Учението и българския народ. И с живота си и с поведението си те отблъскват този народ от Учението му. 2. Защо днес не купуват оригиналното Слово на Учителя Дънов, което ние отпечатваме? Отговорът е един. Защото не го разбират. А защо? Законът на Словото на Учителя Дънов гласи следното: „Вие не можете да разберете Словото на Великия Учител Беинса Дуно, ако не сте свързани с Онзи, откъдето това Слово е произлязло." Окултен закон. Не железен, не стоманен, но диамантен по твърдост. Неумолим. Не го купуват, защото не са свързани с Учителя Дънов, с Учението Му и с Духът на Словото Му. Това е отговорът. Друг няма и не може да има, не само днес, но и утре! 3. В последно време един в София бе изрекъл, че отпечатаното Слово „Трудно се чете". И само за два месеца започнахме да чуваме от различни места от страната същия израз: „Трудно се чете". Откъде бяха научили този израз? Кой им го беше предал и внушил? Ето вижте кой е този. По времето на социализма, тогава взеха земята на селяните и ги натикаха в кооперативи. Първо електрифицираха селата, светнаха електрически крушки по домовете им. Второ им поставиха радиоточки и по селската радиоуредба им пускаха музика, предавания. Сутрин ги събуждаха с маршове и песни. После им предаваха съобщения по радиоточките коя бригада от селяните къде ще ходи този ден да работи. Слушаха, изпълняваха и отиваха там, където им нареждаха. Вечер им пускаха музика и им съобщаваха коя бригада е работила най-много и е изпълнила плана за деня. Но тази система работеше безотказно и до днес. Днес някой в София изрече някакво нареждане и по вътрешната верига на предварително радиофицираните т. нар. последователи на Учителя започват да повтарят заповедите. Черната ложа първом ги завързва отвън, после ги завързва отвътре, прокарва им в тях жици, създава им система, чрез която ги закачва един за други и ги владее. По същия начин се събраха в Айтос и взеха решение да се съобщи по цяла България да не се купува „Изгревът". И те го изпълняват. Нареждането е взето, издиктувано е по радиоуредбата, чуто чрез техните радиоточки и го изпълняват безпрекословно. Този механизъм на Черната ложа работи безотказно. Разпространява се и устно, и чрез писма. И после се осъществява отклонението по всички посоки. Организирано по план, защото са завързани отвътре с дебели въжета и отвързване не може да има. В никакъв случай. А резултатите са налице. 4. Тези завързаните отвътре и отвън от Духът на Заблуждението, които ръководи Черната ложа, ги управлява по всички правила на Отклонението. Те се събират и казват: „Ние сме от Бялото братство". А това изобщо не може да бъде. А защо? Има един окултен закон на Словото на Учителя Дънов, който гласи: „Бялото братство може да влезе в човек, но не и човек да влезе в Бялото братство." Духът на Словото на Великия Учител трябва да влезе в човека и да съгради в него дом неръкотворен и жилище за Духа. Духът на Словото на Учителя Дънов създава общение на души към един и същи център, създаден от Словото на Бога. Това е Бялото Братство - общение на души към центъра на Словото на Бога. Човек не може да влезе в Бялото Братство, защото човек не може да влезе в Духът. Но Духът на Словото на Бога може да влезе в човека и да направи в него храм на Бога! Това е окултният закон и тайната на израза „Човек е храм на Бога"! 5. Самият факт, че не купуват, че не четат, че отхвърлят оригиналното отпечатано Слово на Учителя Дънов означава, че те не са свързани с Онзи, откъдето излиза Словото и че Духът на Словото не влиза в тях. Ето защо те нямат нищо общо с Бялото Братство. И със Словото на Учителя Дънов. 6. И понеже Духът на Заблуждението влиза в тях и той създава вътрешни вериги у тях, завързва ги, овързва ги един с друг и те се командват по тази вътрешна верига на техния Господар. Примерите, които бяха дадени, че изречените заповеди срещу оригиналното Слово на Учителя и срещу „Изгревът" се изпълняват безпрекословно. И сега вървят и разпространяват израза „Тежко се чете" за Словото на Учителя. А обяснението е много просто. Те нямат нищо общо с онзи център, откъдето излиза това Слово. Там е причината. Това е Истината. Друга няма, нито днес, нито утре! А Духът на Истината ето как действува: До края на 1999 год. ще излезнат по оригиналите 51 заглавия по Програмата и по Каталога, който сме издали. От тях 5 томчета сме отпечатали по оригинали, взети от Държавен архив. Това, което сме отпечатали при всеобщата съпротива отвсякъде и от всички, може да се приеме, че е чудо на чудесата! 7. Същият заговор е срещу „Изгревът". Вървят по провинцията, говорят срещу него, препредават онова, което са чули по вътрешната си радиоуредба. Злословят, клеветят. И което е най-важното, никой от тях не е прочел нито една страница. Клеветят, а не знаят защо. А досега има излезнали 10 тома. Досега никой не ми се е обаждал по телефона, за да ми говори срещу „Изгревът". Но са писали две открити писма, под които се подписаха и аз им дадох отговор. А защо не смеят да излязат поединично, да се изпъчат с гърди и да кажат: „Това не е вярно, понеже това не е така"? Това не могат да направят по две причини. Първо, тяхната вътрешна верига, за която са закачени, не им позволява да действуват поединично, защото са завързани и не могат да се откачат от нея. Второ, те нищо не знаят за Школата на Учителя и няма откъде да го научат освен от „Изгревът". Аз заварих онези, които бяха целували ръка на Учителя и те не знаеха почти нищо. Знаеха само това, което бяха преживели и се отнасяше лично за тях. Именно това направих, събрах, записах им разказите. И те създадоха „Изгревът", а не аз И те са в него. Ако го четеш, има възможност да се свържеш с тях, ако си добронамерен към тях. Отхвърлиш го - и ти си отхвърлен. Такъв е окултният закон. Приемаш - то те приемат. Отхвърлиш ли ги - и те те отхвърлят. 8. А сега за мястото, където до вчера се събираха т. нар. последователи на Учителя Дънов. Това е онзи трафопост на Изгрева, за който бе написано в „Изгревът" том I, стр. 91-93 и том IV, стр. 549-550. В първото помещение беше станало вече кръчма, продаваше се бира, алкохол, колбаси и всякакви напитки. Тук се пиеше и се събираха махленските пияници. През това помещение се минава и се влиза в т. нар. салон. А той е клуб на СДС, т.е. политически клуб на бившите комунисти, а сега се пребоядисали от червено в синьо. Там стават редовните политически събрания на СДС всяка седмица. Там всеки петък се събират т. нар. последователи на Дънов, правят молитви, четат беседи, пеят песни и след това разискват разпалено, стигащо до караници. И това, което бе написано и цитирано в „Изгревът", се случи. Един ден идва в книжарница „Изгрев" архитект Дина Станчева и съобщава, че салонът в трафопоста получил фуга по пода от край до край. Казва го архитект, а не случаен човек. Така салонът се разцепи отдолу и земята се отвори от техните събрания, от техните молитви и от четенето на променено Слово. Разцепи се, земята се отвори, но не ги поглъща. Не иска и земята да погълне Опорочението. Салона го запечатаха, затвориха го и сега се събират също в политически клуб на СДС в квартал „Борово", на бул, „България" № 5. Всичко се сбъдна, както бе написано в „Изгревът". А има завещание на Учителя как трябва да се работи и то е написано в „Изгревът", том I, стр. 322. Завеща ни да работим по хармонични групи. Виж „Изгревът", том I, стр. 318. 9. В последните две години, 1998/1999, под ръководството на т. нар. Братски съвет, се ремонтира приписаната им къща от Изгрева на Райна Калпакчиева и Найден Найденов. Започнаха да събират пари от последователите на Учителя Дънов от провинцията в името на някакъв идеал, за да правят централа на ръководството на Изгрева. А постановката на Учителя е дадена чрез 5-6 човека в техните спомени в „Изгревът". Особено е показателен в „Изгревът" том VIII, стр. 522, където е казано, че Изгревът няма да съществува вече в тази форма, в която е бил. Значи работят срещу волята на Учителя. Събират пари, хвърлят ги, ремонтират, а те не знаят, че това е гробница на закопани пари. Защо ли? Ами те не знаят нищо за историята на тази къща, за хората, които там са живели, как е купено мястото, как е строено, А историята е много грозна. Така че с такава история там нищо не може да бъде построено. И ако бъде построено, то ще се разруши от себе си - там не може да има т. нар. „братски живот." А бяха предупредени чрез „Изгревът" и устно от мен. Нека да си направят опита. А историята на тази къща ще бъде описана, когато му дойде времето и то в „Изгревът". 10. На два пъти ръководителите на братствата бяха събирани след 1990 год. - един път в София и втория път в Айтос, където гласуваха, че десятъкът, който заделя всеки, да се насочи към отпечатването на неиздаваното Слово. Тези пари бяха насочени към т. нар. Ръководство, но те не издадоха с тях нищо. Програмата, която ръководя, от тях не е получила нито лев. В разстояние на три години стояха в издателство „Братство" оригиналите на неиздаваното Слово от Общ окултен клас 1936/1937 и 1937/1938 год., които бях предал на Елена Николова, Накрая отидох и си ги прибрах и след нови три години те бяха издадени от мен по оригинала. 11. По средата на месец юли 1999 год. излезе от печат „Изгревът", том X, който е история на Айтоското братство. Говорих по телефона с Андон Кънев, ръководител на братството там. Обеща с радост да го разпространява. Казах му да тръгне от село на село и да го остави във всеки братски дом. Обеща. Аз му обещах 25% търговска отстъпка на всяка книга. И ако продадеше 100 книги, това правеха 4 негови пенсии. След 10 дни опаковах книгите, за да му ги изпратя. Обаждам му се по телефона. Той отказа да ги разнася и продава. А предишния път сам каза, че това е братска работа и Божие благословение. Отказа. Някой му нареди отвътре по жицата и по радиоточката да не продава. Наредиха му и отвън. Изпратихме на една жена, която продаваше нашите издания на Словото на Учителя. Започнаха да я гонят от салона, където излагаше „Изгревът". На 31 юли от 40-50 човека купиха само 2 книги. На 28 август събрали 400 човека на събора, но купиха 10 книги. На 30 септември купиха 5-6 книги, както и през октомври. Тогава отиде по мое нареждане Жана Венкова Иванова и прибрахме и си докарахме на 4.XI.1999 год. всички книги в София. Те там си купуваха ябълки, круши, орехи, бадеми, но не и книгите ни. Прибрахме ги. И повече никога там няма да носим и да се продават нашите книги. Не само по мое време, но и от онези, които ще дойдат след мене. Ще важи моята забрана. Онези, които се събират там, нищо не знаят за живота на Братството в Айтос. Това братство го няма вече. Хората си заминаха от този свят и си го взеха братството със себе си. Онзи живот с онзи огън, който е горял, там вече не съществува. Единствено за онзи живот говори „Изгревът" том X. Но те се подчиниха на онези, които ги изкомандваха да не го купуват. Сега са останали 3-4 старци, но и те не знаят онова, което е записано в „Изгревът" том X, защото когато този материал е записван, те са били 30-годишни и също не са знаели почти нищо, защото не ги е интересувало тогава. Тогава, преди 40 години, тези спомени са събирани от онези, които са били 70-годишни и вече отдавна си заминаха от този свят. Сега Айтос е станало средище и място, където се събират на събрания да си избират братски съвети, избор на ръководство, което е против Учението на Учителя. Там си направиха и гласуваха устав, който е също срещу Учителя. Там издадоха нареждане да не се купува „Изгревът" и оригиналите на Учителя. Това е мястото, където Духът на Заблуждението прави и свива свойте гнезда и излюпва своите пилци, които израстват като хищни птици. Затова Айтос ще стане в бъдеще място на запустението. Това бъдещото поколение ще провери. И ще се убеди тогава в цената на „Изгревът" том X и как и с каква цена е платено, за да излезе. Платено е с живота на няколко поколения. Онова, което бе казал Учителят, че в Айтос хората са души в почивка, че са с религиозно съзнание и че трябва да бъдат изпитани - това всичко се сбъдна. Бяха изпитани. А как е било по времето на Учителя, виж „Изгревът", том X, стр. 59-64. Бяха изпитани чрез мен и чрез „Изгревът". Спомням си как са се били събрали на събора в Айтос на 12 юли 1996 год. и не ги допуснаха онези, враговете, да се доближат селяните от селата до „Изгревът" том V, за да го купят. Бяха изпитани 3 пъти: като излезна малката синя книжка за Георги Куртев - не я купуваха и си донесох 1 чувал с книги в София. Втори път докарах от Айтос 3 чувала книги с том IV и том V. А сега също докарахме 2 чувала с „Изгревът" том X. Бяха изпитани чрез мене 3 пъти. Провалиха се и в трите случая. Те повече не съществуват за „Изгревът". Докарахме и един чувал с книги от оригиналното Слово. 12. В разстояние на 20 години се работи умишлено срещу целостта на Словото на Учителя Дънов от така наречените Негови последователи. Те го разбиваха на части, на изречения, на думи. Как е възможно? Ето как. Издават „Мисли за всеки ден". Взимат едно от томчетата с издаденото променено Слово на Учителя Дънов до 1951 год. и някой високо „посветен" започва да изважда подходящи за неговото съзнание мисли от Словото на Учителя. Изважда ги и ги подрежда към всяка дата от календара на следващата година от 365 дни. За всеки ден по една мисъл. Целта е, че като четат всеки ден по една мисъл стотици хора, да се свържат помежду си, да направят един мисловен пояс от една и съща мисъл, който пояс да се стовари върху умовете на българите като мисловна вълна. Да, но това е акт на Черната Ложа. Учителят Дънов е дал Словото Си и то се носи от Духът на Словото, което се излива в строго определено време и място, дори в минута и секунда. В Словото Му е Духът на Христа, Който обединява Небето и земята вчера, днес и утре. И то не може да се разбива на мисли и теми. Ако се даде едно томче на 10 човека да извадят онези мисли, които им харесват, ще се получат 10 различни опита. Всяко човешко съзнание в определен момент се интересува от строго определени неща за разрешаване, които се намират в Словото на Учителя. Онова, което е важно за един, не е важно за друг. Онова, което е важно за теб за днес, не е вече важно за утре. И така един изважда „Мисли за всеки ден" съобразно неговото съзнание, поставя калъпа на съзнанието си над всички и ги карат да мислят по един и и същ начин, както неговото съзнание мисли. А Учителят е дал наряди за самостоятелна работа върху Библията и Словото Си. Те са вече отпечатани в „Изгревът" том XI. Другите ще бъдат отпечатани впоследствие. Ще си ги прочетете и ще работите по тях. А принципите на Синархическата верига са дадени в „Изгревът". Там ще ги намерите и са дадени методите и правилата на работа и то от Учителя. Дадени са за ученика, който учи сам, прилага сам онова, което може да вземе от Словото като идея, за да я реализира в своя живот. 13. Други „умници" отпечатаха Енциклопедия от Словото на Учителя. Смехотворно. Ние още не сме отпечатали оригиналното Слово на Учителя Дънов, а те правят Енциклопедия. Правят я въз основа на отпечатаното променено Слово на Учителя Дънов до 1951 год. Значи това е Енциклопедия на Отклонението и Опорочението. Вече я има и това е доказателството, че Духът на Заблуждението се е проектирал вече както трябва. Нагледно чрез печат! За да се направи Енциклопедия от цялото Слово на Учителя Дънов е идея на Черната ложа. Тя иска чрез обикновения човешки ум да разбие Словото, да го преработи чрез обикновени човешки думи и да го поднесе в преработена, преразказана форма и единствената цел да се опорочи Словото. И ако човек се докосне до Опорочението, да се отклони от пътя на Словото на Учителя Дънов. А Словото на Учителя Дънов има път и това е Пътят на Истината. 14. От десетки години се правят и други опити да се разбива Словото на Учителя Дънов по теми. Изваждат цитати от томчетата Му по различни теми. И после ги публикуват. И ако се докоснете до такива книги и се зачетете, ще видите, че в тях няма нищо. Има само изречения. Но в тези слова, които са дословно цитирани, няма живот. А защо? Защото го няма Духът на Словото. А защо го няма? Защото е разбито Словото Му от една беседа и една лекция на парчета и Духът, Който обединява това Слово, се оттегля. А защо? Защото Духът сваля Словото. Кой Дух? Духът на Словото. А кой е този Дух? Това е Святият Дух и Духът Христов. Те свалят, те дават Словото и го свързват със Силата на Духа. Разкъсана ли е връзката, Духът се оттегля. И в думите, които тогава четете, няма нищо. Няма я Силата. А защо? Нали е казано: „Бог не е в Слово, а в Сила." Ето това е тайната и ето защо не трябва да се разбива Словото на Учителя по теми. А ученикът работи със Словото строго индивидуално. Той си изважда мисли, прави си резюмета на беседите. Но това е за него и за никой друг. Това е работа за обогатяване на неговото съзнание, за да се добере до Светлината, която е е Словото на Учителя, за да може да си разреши задачите в своя човешки път. И то неговите задачи, а не другиму. Ученикът учи сам. Учи от Словото на своя Учител. Ученикът прилага сам. Първият плод от приложеното и реализирано Слово се дава на своя Учител. Това е пътят. Друг път за ученика няма. Това е основният закон в Школата на Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно. 15. Кои са враговете на Учителя Дънов? На този въпрос сам Учителят отговаря по следния начин. Още в първите събори, които публикуваме в „Изгревът" том XI, Той се обръща към присъствуващите и им казва, че всички, които са пред Него застанали, то по времето на Христа са викали „Разпни го!" Били са врагове на Христа. Това са Неговите последователи вчера, днес и утре. В един разговор Учителят бе казал, че когато тръгнал да слиза на земята, изпратен от Бога, то се намесил „онзи опашатият и рогатият" и Му поставил условие: „Ще те пуснем да слезеш на земята, но аз ще ти избирам сътрудниците, с които ще работиш." Така Учителят слязъл на земята, започнал Своята дейност от 1900-1922 и от 1922-1944 год., но всички т. нар. ученици и сътрудници, с които е работил, са хора избрани и изпратени от Духът на Заблуждението. Те са Неговите врагове от памтивека. Това се Неговите последователи вчера, днес и утре. При друг разговор, когато правят забележки на Учителя, че е събрал около Себе си куцо и сакато и кьораво, а такова нещо около него е имало, Той казва: „Такива Бог ми е изпратил и с тях работя. Други няма." Той знае, че работи с враговете си от векове, дошли от всички краища на света. И накрая идваме до финала. Невероятен. Невъобразим. Изумителен. А той е следният. Веднъж при една забележка, отправена към Учителя, че е много пъстро обкръжението Му, Той се обръща към обкръжаващите Го, посочва ги с пръст и казва: „Щом Учението Ми при вас успя, то ние ще победим." Всички останали с отворени уста. Учителят добавил: „Щом Учението Ми при вас успя, Мойте врагове от памтивека и злосторниците на света, то ние ще победим. Ще победим света вътре във вас и света около вас. Ще победим." 16. Словото е дадено. Аз днес го отпечатвам в оригинал. И аз издавам „Изгревът" и историята на последователите Му при възход и падение. Днес ние се различаваме по Учителите. Имаме различни Учители. Различните Учители си имат съответни изпълнители. Единият има служители. Другият има слуги! Моето верую е: Един Бог, Един Учител, Едно Слово, Една Школа и един ученик - Космическият ученик. А Учителят е Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно. На моя Учител издавам по оригинала Словото Му. На Школата на Всемирното Велико Бяло Братство издавам „Изгревът", който е история на последователите на Учителя Беинса Дуно, със светско име Петър Дънов. За ученика съм приготвил и му изнасям оригиналното Слово и „Изгревът". За Единния, Всемогъщия Бог на живота съм поднесъл саможертвата на един човешки живот, който да реализира Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Амин.

Вергилий Кръстев 7. ЗАЩО ВЪРВИМ ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ 1. В „Изгревът" том X стр. 743-759 бе публикувано продължението за архива при семейство Гобо. Също на стр. 760-763 бе описано кой носи вина за организираната лъжа и кражбата на едно от копията на непечатани годишнини на Словото на Учителя Дънов. 2. Получихме от 25.07.1999 год. писмо от семейство Гобо, в което те надменно ни съобщаваха, че архивите на Анина Бертоли ще бъдат достъпни за всички. Вече знаехме, че е задействан нов план за разиграване. Ето защо от Жана Иванова бе написано писмо на 19 август до семейство Гобо, в което бе им написано онова, което трябва. Не само като отговор, но и разкривахме техния злокобен план. 3. Към края на месец юли 1999 год. пристигна от Франция Величка Няголова със съпруга си. Имах среща с нея, която ми разказа новите развития за архива. След това тя се качи на Рила и прекара там 10 дни по време на съборите. Там се е срещнала с Пиер, сина на семейство Гобо, пристигнал от Франция, специално изпратен с мисия. От него тя разбира за измамата на Павел Желязков и Никол, френската му съпруга, как близо две години държат куфар със снимки и филма за Паневритмията. Всичко, което е разказал Пиер, разкрива големия план на михайловистите във Франция плюс йезуитите. 4. На Рила Пиер Гобо е носел направени компакт-дискове от заснетия архив на Анина Бертоли. Тези компакт-дискове били връчени на строго подбрани хора, включително и на Благовест Жеков. 5. След като се върна от Рила, Величка ми се обади по телефона и разказа за голямото предателство на българи и французи към архива на Анина Бертоли. Помолих я да опише всичко и да ми остави написаното, за да го публикувам съответно в „Изгревът". Преди да си замине, тя го написа и го остави. 6. Синът на семейство Гобо раздава компакт-дискове на строго определени хора и то на онези, които се бяха подписали срещу мен и от които бяха получили писма с препоръка да не ми се дава нищо. А тези хора бяха врагове на Словото на Учителя, защото всички без изключение бяха от онази верига, която променяше и отпечатваше променено Слово на Учителя Дънов. Разбира се, на мен не ми беше предаден никакъв компакт-диск, като по този начин смятаха, че аз съм отстранен и ликвидиран окончателно. Аз знаех вече, че тези българи, които получиха дисковете, бяха попаднали във френската клопка на михайловистите и оттам излизане няма. Тате не знаеха нищо. Те бяха против „Изгревът" и не бяха чели нищо. Те нямаха представа от проблемите, които съпътствуваха записването, стенографирането, дешифрирането Словото на Учителя Дънов. Те не знаеха, че дори то е променено, макар че вече бе излезнал „Изгревът" том IX, където всичко бе описано. За мен те бяха невежи, но бяха врагове. Но другите, по-опасните врагове, йезуитите от франция, бяха ги вкарали в клопка. Аз чаках. Изминаха два месеца. Идва Мария Митовска в книжарница „Изгрев", за да си получи парите за продадените си книги и съобщава, че е получила компакт-диск, отворила го е с голяма мъка и видяла, че това са редактираните беседи на Лалка Кръстева и че там няма оригинали. И че този компакт-диск е без всякакво значение. Жана Иванова я помолва да направи разпечатка, за да провери какво има, или да ни предаде диска. Тя отклонява въпрос, обещава и накрая - нищо. Изобщо не се мярка вече в книжарница „Изгрев". 7. Започва да се разнася слухът, че това не е нищо и че са редакциите на Лалка. По този начин се отклонява вниманието на всички от архива на Анина Бертоли, че той е без значение, защото при нея са редакциите на Лалка Кръстева. И Мария Митовска започва да обяснява как Анина Бертоли, като е идвала в България, ги е пренасяла в куфари във Франция. Слушах и се удивлявах отново на организираната лъжа. На голямата лъжа. Изключителна лъжа. 8. В „Изгревът" том IX, стр. 779-780 са отбелязани онези годишнини, които са редактирани от Лалка Кръстева - към 42 годишнини, като по обем всяка годишнина тежи над 1 килограм. Лалка Кръстева ги изкарваше по 4 копия, като 4 копия са в онези лица, които са описани в „Изгревът" том IX, стр. 783-791, Така че 4-те копия са в България. Ако е правено 5-то копие, може да бъде предадено на Анина Бертоли. Но то не можеше да се изнесе от България по няколко причини. Анина Бертоли беше възрастна и не можеше да носи тежки куфари. А най-важното, тогава през границата всичко се претърсваше и не се позволяваше да се изнесе нищо печатано, а камо ли ръкопис на пишуща машина. Това бе изключено. А откъде ги има Анина Бертоли? Отговорът е един. Те са изнесени чрез тайните служби или преди 1990 год., или след това. Това е отговорът. А защо? За да дойде времето да се разиграе този план, който сега се поднася на българите. Да могат да кажат, че това са редакции на Лалка, че не са важни и повече не се занимавайте с този въпрос. Тъкмо това се цели и той вече успява. Мария Митовска разпространява навсякъде, че всичко това е без значение, което е в компакт-диска, понеже са редакциите на Лалка Кръстева. 9. Планът цели да заблуди българите, да ги препрати в погрешна посока и да не си търсят оригиналите. А оригиналите са изнесени от България през 1947 година от Бертоли от България и са били в Италия и са оставени при неговия син. Собственоръчно Анина Бертоли ми написа адреса на брат си, който адрес се намира в „Изгрева", том VIII, стр. 572-575, както и описание на грозната история - стр. 575-596. По-късно този архив се пренася във Франция и е при Анина Бертоли. И оттам попада в михайловистите от една страна и на йезуитите от друга страна. И то по вина на Анина Бертоли. А да не дойде архивът в България, вината носят българските предатели, чиито имена споменахме в „Изгревът" том X, стр. 743-755, стр. 759-763. Оригиналният архив, представляващ едно от 4-те копия на дешифрираното Слово на Учителя Дънов, е във Франция. Това го знам още от 1970 год. от устата лично на Борис Николов, както и цялата му история. А годината, когато майстор Борис задвижи да се преписва и редактира оригиналното Слово на Учителя, е видна от „Изгревът", том IX, стр. 779, като този опис е правен лично от ръката на Лалка Кръстева. А това е от 24.XII.1976 до 1980 год. Тези преписи ако са изнесени във Франция, това е сторено само от специалните тайни служби и техните подчинени. Те не можеха тогава да се изнесат от България. И сега не могат да се изнесат, понеже обемът е много голям. 10. Изминаха 3 месеца от връчването на компакт-дисковете от Пиер Гобо на избраните българи-предатели. Аз чаках. Аз знаех, че клопката е задействала. На 9.XI.1999 год. идва в книжарница „Изгрев" Светлозар Няголов и съобщава, че компакт-дискът, който е получил, е бил отворен и в него нямало нищо особено. И онова, което има в него, е вече публикувано и се намира като отпечатани томчета, сложени по рафтовете на книжарница „Изгрев". Каза ми, че това е прах в очите, хвърлен от йезуитите във Франция срещу българите. Величка Няголова ми разказа, че Пиер Гобо раздал един от компактдисковете на Георги Петков от Габрово, онзи, който им беше написал писмо да не им се предава нищо. Георги Петков, вместо да го вземе и да го предаде на двете сестри-близначки Шкодреви от Габрово, които няколко години набират оригиналното Слово на Учителя Дънов, то той го предава на Светлозар Няголов. Няколко пъти Жана Иванова подканва Светлозар да предаде компакт-диска да го видим, но той все отклонява въпроса. Не искаха да го предадат. И накрая, когато разбраха, че са изиграни от французите и йезуитите и са в клопката, решиха да ми се предаде един компакт-диск. На 10.XI.1999 год. Светлозар Няголов го донесе и ми го предаде, за да го проверим какво има в него. 11. И какво излезе накрая? Предателите продължиха да играят ролите си със сценарий от чужбина. Предателите се опитаха да ме отхвърлят и изолират. Как ще изолирате един човек, който е организирал отпечатването на оригиналното Слово на Учителя? И то е в книжарницата и всеки може да го види, да го пипне и да си го купи и то на достъпни цени. Вече издадохме и Каталог за издаденото Слово до края на 1999 год. Броят им е 51 заглавия и томчета. Това е Мечът на Духът на Словото, който посича всеки предател и всяка измяна, вътре в България и извън нея. 12. Прави впечатление, че цялата група на Крум Въжаров участвува в това предателство към Словото на Учителя Дънов и към неговата Паневритмия. Тази група от младежи, създадена от 1969 год. просъществува докато бе жив Крум Въжаров. Но след 1990 год. се развихри и направи най-големите предателства. Сега ще споменем отделните лица, да се знаят. Гриша Кьосев: Той създаде нов текст на Паневритмията, разпространи го, организира тогава неговите приятели да го научат. И сега, като играят Паневритмията, едните пеят оригиналния текст, одобрен от Учителя, на Олга Славчева, а другите пеят този на Гришата, който е служител на Черната ложа. Някой от вас може ли да подмени текста на някой класик, без да бъде наказан по всички земни закони? А в една окултна Школа това е предателство. Той пръв поведе борбата срещу Паневритмията на Учителя. След това поде борба срещу Словото на Учителя, като твърдеше, че Словото на Учителя се излива чрез него. А това са лъжи. (Виж „Изгревът" том I, стр. 217-219.) Мария Митовска е също от групата на Крум Въжаров. Тя си издаде Паневритмия, нещо съвсем различно от оригинала. Виж „Изгревът", том I, стр. 628-631 и том IX, стр.770-772 и стр,781-783. Георги Петков. Той укрива снимките, направени от Васко Искренов на двете сестри Мария Тодорова и Ярмила Менцлова, на които снимки са показани отделните моменти на Паневритмията. Участвува и съдейства в издаването на променени Паневритмии у нас и в чужбина. Виж „Изгревът" том IX, стр. 775-789 и стр. 782 № VI. Участвува и е част от веригата, издаваща променено Слово на Учителя Дънов, чрез Милка Кралева от Бургас. Павлина Даскалова. Тя е тази, която храни и поддържа финансово групата на Крум Въжаров близо 10 години поради това, че получаваше 3 пъти по-голяма заплата, понеже работеше по министерско постановление в отдалечено място. На нея предадох копие от оригиналния текст на Паневритмията и тя с Ина Дойнова го предадоха на Стефан Калайджиев и отпечатаха Паневритмия, включваща и индуски чакри. Провал. Виж „Изгревът", том IX, стр. 781 № V. На нея предадох да организира набирането на Утринни слова 1939-1940 год. И тя ги беше предала да се набират при Стефан Калайджиев, който е враг на Словото на Учителя Дънов. Той редактира и променя Словото Му. С големи мъки и с помощта на Небето сестри Шкодреви успяха да вземат оригинала и дискетите от набрания текст в отсъствие на Калайджиев. Така се спаси оригиналът от кражба. И после с голяма мъка се отпечати. Бях наредил на Марийка Марашлиева да преписва оригиналите на писмата на Учителя до Елена и Константин Иларионови и тя ги преписва 6 месеца. Три месеца бе работено и беше направен от мен въпросник, с който трябваше да се работи с писмата. Изпратих ги на Павлина Даскалова. И след броени месеци тя ме излъга и реши да издава сама книгата. А материалът й бе предаден да се запознае с него и да търси чрез въпросника други данни. Не направи нищо, Но тази идея бе моя и трябваше всичко да влезе в един том от „Изгревът". Тя ме излъга, изигра ме и ме отхвърлиха и го издадоха, като предговорът беше от някакъв богослов, завършил семинария, подготвено, от онези, които бяха завързани от Черната ложа. Но накрая им дадох заглавието на книгата, но моето име не го изписаха изцяло, а имената на предателите бяха дори надебелени. Книгата излезе в два тома - „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново". След време целият този архив, който е под мой контрол, за Търново, ще влезе в един том на „Изгревът". Най-големите предателства в старата и новата история на България са ставали в Търново. Там се бе състоял първият събор срещу богомилите при цар Борил, там започнаха кладите срещу богомилите. Там ставаха предателствата на царете и феодалите. Стига се дотам, че Учителят Дънов се обръща към брат Ради, който е прероденият патриарх Евтимий, като му казва: „Ти си виновен за падането на България под турско робство." А патриарх Евтимий е бил в Търново и според Григорий Цамблак е станало превземането на града с предателство по волята Божия за наказание. А гражданите на Велико Търново през 1926 год. се подписаха с петиция срещу съборите на Учителя и Той повече никога не стъпи в този предателски град. А защо се провеждаха съборите там, то си имаше причина и тя е описана в „Изгревът" и може да се прочете от онези, които търсят истината. Павел Желязков. Сега той чрез френската си съпруга Никол успя да излъже семейство Гобо, да вземе един куфар със снимки и филма с Паневритмията. Направил е копия на някои годишнини и ги издава, като ги редактира умишлено. Това всеки може да провери с оригиналите, които са в книжарница „Изгрев". Той подлъга и настрои сем. Гобо срещу мен. Целта му беше да вземе целия архив на Анина Бертоли и да го обсеби и да издава Словото на Учителя, като го променя. Дори е отпечатал „Класът на добродетелите" и го дава срещу списък, като по този начин си набира последователи. А той изобщо не знае какво представлява този клас и че това, което е публикувал, е престъпно да се публикува, защото се разбива целият материал на този клас. А той изобщо не знае, че тези ръкописи на пишуща машина са извадени от първичния им материал от майстор Борис с единствената цел да се опорочи материалът. Но той ще излезе след време в своя оригинал. В момента той близо 2 години крие, че у него е откраднатият куфар със снимки на семейство Гобо и откраднатият филм, на чийто капак пише: „Да се види от Вергил." Беше определено от Анина Бертоли да се даде на мен. Той е племенник на Ангел Вълков, чийто опитности са публикувани в „Изгревът" том I, стр. 614-623, том VII, стр. 523 -569. По времето на Школата на Учителя в сряда е Общият окултен клас, а в петък е Младежкият окултен клас. А в четвъртък младежите, такива като Ангел Вълков, се събират при Граблашева, която е била медиум, влизал е в нея някакъв дух, с мъжки глас говорел е и се е представял за Учителя Дънов. И всичко Ангел Вълков си го е записвал и тази тетрадка е при мен. Записвал е Духът на Заблуждението, онзи Александрийски дух, който от хилядолетия е враг на Учителя Дънов. Записвал и му се е кланял. Отклонението е било явно и има доказателство за това. На 8 крачки от гроба на Учителя той си направи барака и клозет. Лично съм мерил тези крачки на Опорочението. Виж „Изгревът", том VII, стр. 568. А сега неговият племенник, представител на неговия род, върши същото. Онзи, който ръководеше Ангел Вълков в четвъртък да посещава спиритическите сеанси и да прави клозет на 8 крачки от гроба на Учителя, е същият дух който движи днес Павел Желязков. Делата му са налице. И проверуеми от всеки. Иван Цветинов. Той беше най-интелигентният от групата на Крум Въжаров. Той се подписа в „Отвореното писмо" - виж „Изгревът", том IV, стр. 622-624, както и стр. 636-637. Той влезе в онази комисия, която създаде Устав на общество Бяло Братство и който бе узаконен със заповед № Р-40 от 26 май 1995 год. на основание заповед № КВ-15 от 06.02.1995 год. на Министерския съвет във връзка с чл. 6 от Закона за изповеданията. Неговият подпис стои под името на Иван Цветинов с ЕГН 4108017163. Изкараха си устав и сега си избират ръководство чрез този устав. А Учителят Дънов е сътворил и дал песента „Писмото" срещу уставите. Виж „Изгревът", том I, стр. 513-514 и стр. 541-550. Песента е публикувана на стр. 685. От тази група на Крум Въжаров има още няколко лица, за които ще се спрем при друг случай. На всички без изключение главната им цел бе да работят срещу Паневритмията и да я опорочат. И на този етап успяват. А защо? Отговорът е даден. 13. В старите времена българите са избивали дори и целите семейства на онези ханове, които са се проваляли във войните срещу Византия. На всеки един велик подвиг в историята на всеки български владетел е съответствало и едно велико предателство, извършено от претенденти за ханския престол или боляри. Предателите са бягали във Византия ,която ги е приемала, поставяла ги е на високи постове и управители на земите с българско население. По-късно са го използвали в борбите срещу българската държава. Навремето са посичали с меч предателите. Посичали са ги с брадва на дръвника. Изправяли са ги до стената в по-други времена и са ги разстрелвали. Предателството винаги е съпътствувало българите. Днес е същото, защото Силите на Разрушението са същите. И то е извършвано от българи по плът, но чужденци и предатели по дух. Днес е същото. Предателството е налице, то е доказано, то е видимо, вижда се и може да се опипа и макар че е крадено и опорочено. . Онези, които целуваха ръката на Великия Учител, Му промениха Словото и го отпечатаха до 1951 год. Днес това се доказва вече чрез отпечатването на 5 томчета оригинално Слово на Учителя Дънов чрез ръкописи, взети от държавния архив, и се намират в книжарница „Изгрев" и всеки може да си купи и да сравни с издадените томчета до 1951 год. В момента сме издали Каталог за книгите, които сме отпечатали. Всеки може да си купи, ако желае, от оригиналното Слово на Учителя Дънов. Музикантите се провалиха и в разстояние на 10 години не направиха нищо особено. Бяха отклонени. 14. Отклонението е тотално. И невъзвратимо. Всички са се качили на един влак, който е тръгнал, вратите му са заключени, купили са си билети и пътуват. Влакът си има машинист, кондуктор, началник-влак и си върви по разписание в строго определена посока. През прозореца пътниците виждат, че се движат. Когато спре влакът на крайната спирка, ще слязат и тогава ще видят, че са спрели и че са слезли на съвсем друго място, което няма нищо общо с пътя и посоката на Школата на Учителя Дънов. Тогава ще разберат, че са заблудени и откарани в погрешна посока умишлено. Но те няма да могат да се върнат. И освен това ще да са изминали 20 години и техният живот е изминал и са изгубили годините на своя живот. Това ще им бъде най-голямото наказание, че са били срещу „Изгревът", срещу програмата за издаването на оригиналното Слово на Учителя и за всичките им отклонения и за нарушенията. Ще си платят с това, че са изхвърлени в погрешна посока и че са си загубили времето на един човешки живот. Това аз ще дочакам, както дочаках провала на предишните поколения. Непременно трябва да го дочакам. 15. Точно във времето, когато сглобявах "Изгревът" том XI и когато всичко бе във въздуха, горе в небето, във висините и се мъчех да го сваля долу, то тогава дойдоха и ми връчиха компакт-диска на семейство Гобо. Дадох да го прегледат. Изведнъж разбрах, че искат да ни отклонят с него. Тогава взех решение, че той ще чака, докато си свършим програмата за 1999 год. и да реализираме това, което е отпечатано в каталога ни. Ще чака, защото вече аз взимам решенията, а не някой друг. Другите да правят каквото искат с другите дискове. Ще се отпечати онова, което съм записал в „Изгревът" том XI. Ще си го прочетете. И тогава ще има продължение на драматичните събития. А те ще бъдат описани в том XII, в същата рубрика, отнасяща се до Духът на Заблуждението. Господа чужденци, михайловисти и съвременни йезуити. Учителят дойде за българския народ, Русия и Славянството. Вие ще останете накрая, защото станахте предатели на Словото Му и Школата Му. А ние ще си свършим работата, за която сме изпратени. Ние, служителите по Дух. Ние не сме сами. С нас е Духът, който държи Мечът на Словото. И мечът се движи и ще разсече преградите и стената, с които закрихте Словото на Учителя. Бог не е само в Слово, но и в Сила. Той е в Силата на Духът, който държи и издига Мечът на Словото, чийто Меч е Меч на Божията Правда. Амин.

Величка Няголова 6. ПРОДЪЛЖЕНИЕ ЗА АРХИВА НА БРАТСТВОТО, ПАЗЕН ОТ ФАМИЛИЯТА ГОБО ВЪВ ФРАНЦИЯ - АЛПИТЕ 23.08.99 Ще ви разкажа как се пазят братските материали във франция и какво е отношението на французите към българите и българския материал. Както знаете, едно копие от неиздадените беседи плюс 1 филм с 10-те сестри, които играят Паневритмията коректно, плюс други материали на пишеща машина, снимки на Учителя с групи, касети с музика и др. бяха изнесени от Анина Бертоли във франция за съхранение, по време на комунистическия режим у нас. След смъртта й те бяха предадени на съхранение на фамилията Гобо в Алпите. Познавам ги от 18 години и бяха мои приятели, верни на Учителя и не с Михаил Иванов. Но нали Учителят все е запитвал за разни нови хора, влезли в Братството чрез приятели: „Е, рекох, а те изпитани ли са?" И ето къде е грешката. Ценният братски материал отиде в ръцете на „неизпитани братя и сестри". И те, като истински „иезуити", направиха големи поразии. Отначало искаха да върнат материалите и ги натоварихме в колата ни. После сутринта ги свалиха, правейки своите търговски сметки в главата си. И то - да издават, а нямат право и материалът е на български език, друго - да заменят ценния филм с този, който съхранява французойката Никол Филасие, сега жена на Павел Желязков и др. подобни лични и безотговорни постъпки. След като получиха десетки писма с обяснения от д-р Вергил Кръстев, от мене и от много други приятели в България, те не само че не върнаха архива, но си позволиха да се разпореждат с него така, както те си разбират, все едно, че им принадлежи. И те взели, че предали този ценен братски филм с вярната Паневритмия на Никол Филасие плюс един голям куфар с материали, снимки и то без разрешение! Така, просто самоволно. Тази Никол ги взела, вече 1,5 година уж да си извади копие, и още нищо не е върнала и няма да ги върне. С лъжи и кражби тя отмъква материала и най-важното е, че и досега, вече близо 2 години те двамата с Павел Желязков не са направили абсолютно нищо по издаването им. Не само това, но те двамата пазеха всичко в тайна, след както са изиграли фамилията Гобо и са си присвоили материала. В същото време те продължават да вършат търговия с техните книги - редактирано и изменено Слово на Учителя и продават и различни неверни Паневритмии. И продължават да мълчат и пазят тайна. Е, как научих аз и всички други тази тайна? Това лято, 1999 година, на Рила, на Салоните срещнах сина на фамилия Гобо - Пиер, и той ми разказа всичко. Родителите му приготвили компакт-дискове с 1/4 от архива на непечатаното Слово на Учителя и раздали на доста българи, по техен подбор, изтривайки така ръцете си и не връщайки оригинала. Дали и на Благи Жеков, председател -вечен на Братския съвет. Но той едва ли ще се заинтересува от този материал. Други по-примамливи неща той има на ум - като пътешествия и др. Пиер лично ми каза, че Никол и Павел Желязков са ги излъгали и са си присвоили материала. Още допълни, че те са „некомпетентни", за да разберат и оценят стойността на присвоения материал и камо ли да го издадат. И така, филмът остава „консервиран" у тях. Борете се този ваш Братски съвет да влезе в ролята си и да изиска целия материал както у Никол и Павел Желязков, така и от семейство Гобо, защото той има юридическо право за това. Когато Никол вижда Пиер на Рила, подскача цяла от ужас, че той ще разкрие Истината. И така и става. Той ми разказа всичко, и съжалението на родителите си, че са се излъгали да предадат материала „в ръцете на неподготвени хора". Но нали и те ни изиграха, като бяха приготвили да върнат материала на Братството и сутринта се промениха? И как аз изживях това голямо разочарование от поведението им? Щях да си замина. И вече ги познавам добре тези хора, които са „иезуите" и врагове на Братството. Сега си измиват ръцете като Пилат, стези компакт-дискове, които раздават. Но аз вече ги познавам и нямам повече работа с тях. Говорейки на Рила с Пиер, сина им, изведнъж дотича Павел Желязков и взе да вика: „Пиер, Пиер, ела!" Уплашен, че Пиер разговаря с мене и да не би да ми разкрие тяхната подлост и коварство. Но аз се обърнах към Павел и му заявих: „Всички вече знаят, че филмът е у вас. Не може повече да криете. И ако свършите работа да го издадете на касета, добре. Но мислете му, ако не свършите работата!" Той се страшно разгневи и ми се закани с пръст: „Аз имам да проведа разговор с тебе, разговор!" Сега ще ви разкажа за отношението на „чужденците", които вие обоготворявате и носите на ръце. Как се отнасят те с българите от Братството, с тези, които се борят да запазят националното ни съкровище от делото на Учителя -като материал от неиздадените беседи, филми, снимки и др. Срещам Павел Желязков пред сергията си на Рила, продава книги, много книги. Взех да говоря с него, казвайки му: „Какви са тези различни редакции, издатели наляво-надясно, защо не се обедините?" Казах също: „Вие нямате право да редактирате и променяте Словото на Учителя! Това е непростимо!" Изведнъж притича жена му, французойката Никол и взе да мърмори под носа си: „Vas au toilette! Vas au toilette!" И така десетки пъти. А тя знае малко български . Това, което казваше, значи: „Иди в тоалетната, иди в тоалетната!" Аз се обърнах и само й казах: „Не се карам с мъжа ти, а разговарям!" Но тя си продължи да мърмори същите думи. Тогава аз се обърнах към нея и й казах-строго и на български: „Намираш се в България и ще говориш на български. И ти си тази, която ще отидеш в тоалетната." Тя замря и млъкна като попарена. Видяхте ли сега как се отнасят „чужденците" към нас, българите, които се борим за материала си? Каква ниска култура и лошо възпитание! Резил! А вие се прекланяте пред тях. Не искам да кажа, че няма и добри хора по света. Но знайте, че Учителят не пожела да влезе в новата модерна френска палатка, която Му подариха французите през 1939 г.! Той каза, че е дошъл на тази земя за българите. И гордейте се! Той изнесе Словото Божие на български език и говори с българска реч! Знайте си цената и не се продавайте на никой народ или власт! А аз съм „инспекторът" на Учителя във Франция и контролирам как французите се държат към Учителя, Неговите ученици и материалите, предадени им на съхранение. Тука грешка има и сестра Анина Бертоли, която беше италианка и не обичаше българите, беше си патила от някои от тях. И тя не пожела да предаде този материал в „български ръце", а го предаде на чужденци, да правят каквото си искат и то без разрешение. Гордейте се, че сте българи и пазете неоценимото богатство от беседи, които Великият Учител ни остави в наследство. Пазете се от предатели и мошеници, особено от „интернационални бандити". Стойте на поста си будни и не се продавайте за пари, богатства и др. Носете с чест и гордост името „българи" и бъдете достойни ученици на Учителя. На Рила Никол ми каза с голям яд: „Ти пишеш, пишеш." А аз й отговорих: „Да, пиша! Защо се плашите? Аз пиша Истината." Та, голям е страхът от Истината. Но тя излезе наяве. А сега вие се борете, заедно с вашия Председател, да си приберете архива от франция и най-вече този филм, който ви е много важен, за да няма бъдещи промени в Паневритмията. Колкото до материала от неиздадените беседи във франция, се оказа, че били копие, редактирано напълно от Лалка. Но това трябва да се провери. Ако филмът беше предаден на д-р Вергилий Кръстев, знайте, че досега касетата щеше да е излязла. Той е човек на действието и Истината. Бъдете смели в делото Божие. 23.08.99 Здравей, Вергилий, Много набързо успях да напиша историята с архива във Франция - т.е. продължението. Пътувам след 2 ч, и бързам, извинявай за бързото писане. Сърдечен поздрав. Величка Няголова.

5. ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ, ПАЗЕН В СЕМЕЙСТВО ГОБО Писмо на семейство Гобо до Жана Иванова 25.07.99 Bonjour, Nous avons bien recu votre lettre avec toutes sortes de questions auxquelles vous avez deja repondu en grande partie. Nous ne voulons pas entrer dans ce genre de proces! Les generations futures feront la part du vrai et du faux. Les archives d'Anna Bertoli seront bientot accessibles a tous. Sincerement votre Jean-Louis Le 25 juillet 99 Merci pour tout I'amour que vous avez mis dans la confection du colis des deux liceres. Bonne continuation dans la voie de la liberty. Arlette Превод: 25.07.99 Добър ден, Получихме писмото ви с въпроси от всякакъв вид, на голяма част от които вие вече отговорихте. Не искаме да влизаме в процес от този род! Идните поколения ще преценят кое е истинно и кое е неистинно. Архивите на Анна Бертоли скоро ще станат достъпни за всички. Искрено ваш Жан-Луи 25 юли 1999 Благодарим за цялата любов, която сте вложили в направата на колета. Желая ви успешно продължаване по пътя на свободата. Арлет Превод: Марина Иванова Писмо на Жана Иванова до семейство Гобо 19 август 1999 г. Добър ден, семейство Jean-Louis и Arlette Gobeau, Получих писмото ви от 25.07.1999 г., то бе предадено да се преведе и аз се запознах със съдържанието. Разбираме, че нищо не сте разбрали от това, което ви бе написано и изпратено на 31 май 1999 г. Ние публикувахме писмото, което изпратихме до вас, на български и френски език, в „Изгрева", том X, на стр. 751-755. И ви го изпращаме, за да видите, че това писмо е достояние на много българи. Вие сте в голяма клопка и оттам излизане няма. Вие искате да донесете тук архива на Анина Бертоли. И кому ще го предадете? Ще го предадете на онези, които веднага ще направят комисия, за да редактират и изменят Словото на Учителя, което е Слово на Бога. Така че онзи, който ви ръководи да го предадете на враговете на Словото на Учителя Дънов, е също враг. А вие сте негови слуги. Ако докарате тук ксерокс-копия на архива, то това е безпредметно, защото не може да се разбере дали това е оригиналът. Ако докарате тук архива, както го е оставила Анина Бертоли, никой не може да разбере дали е по оригинала, освен Вергилий Кръстев. А защо ли? Защото има различни преписи, като само първият е по оригинала, а другите са редактирани. А това никой не може да установи, освен Вергилий Кръстев, защото само той е работил с оригиналите, като ги е съхранявал 30 години. И ги различава дали са оригинали или преписи. Трябва да се види каква е хартията, какъв е шрифтът на пишущата машина, ако е писано чрез индиго, трябва да се преценяват още много неща, да се провери текстът чрез оригинален текст и още много неща. Така че единственият изход за вас е да предадете архива на Вергилий Кръстев. В противен случай вие оставате в клопка, като ще поставите в капан още много хора тук, в България. Може би това е целта на онзи, който ви ръководи. Направете го и ще видите последиците. Има и друга опасност - при пристигане на границата полицията да го конфискува и да го прибере в своя архив. Тогава ще падне голям смях. Не от нас, защото ние сме ви предупредили. А от другите, на които ще го донесете. Научаваме, че онези, които ви поддържат във франция, издигат една нова теза, че Словото на Учителя Дънов е интернационално и затова не трябва да се връща в България. Тази теза означава, че вие изобщо не сте запознати с основни начала в Словото на Учителя и не познавате Школата Му. Не знаете Неговата Воля за разпространение на Учението Му. На първо място, това Слово е дадено на български език, за българския народ. Затова То принадлежи на българския народ. На второ място, това Слово принадлежи на Русия, защото ние сме свързани с нея физически и духовно и тя ни е освободила от турското робство. На трето място принадлежи на цялото Славянство. На четвърто място принадлежи на останалите народи. Това са 4 периода, които ще продължат по 100 години всеки един. Значи Франция ще получи Словото след 400 години. Откъде знам това? От Учителя Дънов и Неговото Слово. А вие сега ни пречите да получим архива на Анина Бертоли, за да издадем това, което не е напечатано. Пречите ни умишлено. А Франция ще чака това Слово да пристигне при нея след 400 години. И ще Го превеждат французи, които ще дойдат в България и ще научат български език. Но трябва да дойдат тук, да живеят тук. А с конфискация на архива на Анина Бертоли, вие и Франция не можете да получите нищо. Защото това е кражба и лъжа. И това е срещу Волята на Учителя Дънов. Това мое писмо ще бъде публикувано в „Изгревът", том XI, на български и на френски, а също и вашето писмо от 25.07.1999 г. Така българите ще бъдат уведомени подробно по този въпрос. С уважение: Жана Писмо на Жана Иванова до семейство Гобо - превод на френски Le 19 aout 1999 Bonjour, Jean-Louis et Arlette Gobeau, J'ai recu votre lettre du 25.07.1999, la lettre a traduite etj'ai fait connaissance de son contenu. Nous comprenons que vous n'avez rien compris de ce qui vous a £te 6crit et envoys le 31 mai 1999. Nous avons public la lettre que nous avons envoy6e й vous, en bulgare et en frqngais, dans "Izgreva", volume X, aux pages 751-755. Et nous vous envoyons ce volume pour que vous voyiez que cette lettre est portee a la connaissance de nombreus Bulgares. Vous etes dans un grand piege d'oii il n'y a pas de sortie. Vous voulez apporter ici I'archive d"Anina Bertoli. Et a qui la livrerez-vous? Vous la livrerez £ ceux-ci qui formeront tout de suite une comission pourfaire des redaction et des changements sur la Parole du MaTtre laquelle est une Parole de Dieu. Alors, celui aui vous dirige pour la livrer aux ennemis de la Parole du Maitre Deunov est lui aussi un ennemi. Et vous £tes ses serviteurs. Si vous apportez ici des photocopies de I'archive, ce sera aussi en vain, car on ne porra comprendre si c'est I'original. Si vous apportez I'archive ici dans l'6tat laisse par Anina Bertoli, personne ne pourra comprendre si c'est selon I'original, saufVerguili Krastev. Pourquoi? Parce qu'il у a des copies differentes et c'est uniquement la premiere qui est selon I'original et les autres sont soumises des redactions. Et personne ne peut constater cela sauf Verguili Krastev parce que lui seul a travaille avec les auriginaux et les a gardes pendant 30 annees. Et il peut faire la distinction entre les originaux et les copies. II faut voir le papier, les caracteres de la machine a 6crire, si c'est ecrit й travers un papier-carbone, il faut apprecier encore beaucoup de choses, il faut verifier le texte par un texte original et encore beaucoup de choses. Done la seule sortie pour vous c'est de livrer I'archive й Verguili Krastev. Sinon vous restez dans un ptege et vous poserez un pfege encore de neombreux gens ici, en Bulgarie. Peut-£tre c'est le but de celui aui vous dirige. Faites-le et vous verrez les consequences. II у a encore un danger: en arrivant й la fronti£re la police porrait confisquer I'archive et la remettre dans ses propres archives. Alors ce serait un grand rire. Pas de notre cdte car nous vous avons prevenus, mais du cote des autres й qui vous I'apporteriez. On nous a fait savoir que les personnes qui vous soutiennent en France ont une nouvelle these: que la Parole du MaTtre Deunov est цпе Parole internationale et c'est pour cette raison qu'elle ne doit pas rendue en Bulgarie. Cette these signifie que vous ne connaissez pas de principes fondamentaux dans la Parole du Maitre et vous ne connaissez pas Son Ecole. Vous ne connaissez pas Sa Volonte pour la propagation de sa Doctrine. Premierement, cette Parole a et£ donn£e au peuple bulgare, pour le peuple bulgare. C'est pourquoi elle appartient au peuple bulgare. Deuxi6mement, cette Parole appartient е la Russie car nous sommes lies a vec elle physiquement et spirituellement et elle nous a Iib6res du joug turc. Troisiemement, elle appartient й tous les Slaves. Quatriemement, elle appartient й tous les autres peuples. Ce sont4 periodes et chacun durera 100 ans. Done la France recevra la Parole dans 400 ans. D'ou est-ce que je sait tout cela? Du MaTtre Deunov et de Sa Parole. Et maintenant vous nous empechez de recevoir I'archive d'Anina Bertoli pour publier ce qui n'est pas encore imprime. Vous nous genez intentionnellement. Et la France attendre cette Parole de venir chez elle dans 400 ans. Et elle sera traduite par des Frangais qui viendront en Bulgarie et apprendront la langue bulgare. Mais ils doivent venir ici et vivre ici. Et si la confiscation de I'archive d'Anina Bertoli vous et la France ne recevrez rien. Car c'est un vol et un mensonge. Et c'est contre la Volonte du Maitre Deunov. La presente lettre sera publiee dans rizgreva", volume XI, en bulgare et en frangais, ainsi que votre lettre du 25.07.1999. Ainsi, les bulgares seront informes en detail sur cette question. Veuillez agreer, Madame et Monsieur Gobeau, I'assurance de mon respect. Jeana Traduit par: Marina Ivanova