Iskri4ka

5. ПЪРВИТЕ СТЕНОГРАФИ НА УЧИТЕЛЯ Елена Андреева: Петко Гумнеров е писал първите протоколи на първите събори. Вергилий Кръстев: Знаете ли как са протичали тези първи събори? Е.А.: Вижте, то е писано в самите протоколи, чели ли сте протоколите? - Повече не са ги чели. Те са ги писали дословно, даже вижте, дори и храната, която са яли е писано. И кой какво е донесъл. Много хубаво е написано, всичко е написано подробно. Първият стенограф на Учителя е Тодор Гълъбов, този от когото са написани първите стенографски учебници в България. Той е бил стенограф на Учителя, ученик на Учителя и стенограф. Него го пращат в някаква командировка, в Италия и той казва: „Учителю, кой ще стенографира беседите, аз трябва да замина". Учителят казал: „Който трябва, той ще дойде". И скоро след това Паша идва на беседа. А тя му е била ученичка на него по стенография. Тя е държала изпит за учителка по стенография, защото тя беше учителка в София, но по химия. А допълнително е държала по стенография и те я познават. И казват на Учителя: „Дойде една учителка, знае стенография, да я поканим ли?" Поканват я и тя сяда на масата и до края на живота си работи. Паша е дъщеря на Петър Теодоров, майка й е българка от Бесарабия. Баща й е чист руснак. Те се оженват в Бесарабия и когато се освобождава България той казва: „Маша, хайде да отидем в България. Ти си българка, да отидем там". И тя се съгласила, и той понеже е бил образован човек е работел в банката. Но после някой го подлъгал да стане търговец и го излъгали. А той бил много добър, чист човек и честен. Разбрал че ще го лъжат. Изгубили в търговията която почнали. Той заболява и умира. Оставя две момчета и три сестри. Паша е третата. Големият й брат беше за съжаление пияница, а по-малкия й брат, когато умира бащата, той застава до майката, защото те са били малки. Паша е била пеленаче когато баща й умира и другите момичета са били малки, защото те пък са тука родени. А пък момчетата били там родени. Майката, сама жена останала, нали тогава жените не работеха, освен да станат перачки или слугини. Нямаше за тях друга работа. Брат им бил много интелигентен, Сергей се е казвал. По руски нали така казват на Тодоровците. Той помогнал на майката и ги изучил двете по- малките. Аня и Паша имаха висше образование, а Надя имаше само гимназиално доколкото си спомням. Тя не беше учила повече. Но като умира майката тя гледа Паша и Аня, които са учителки в София. Тя им гледала домакинството и така живеят заедно, трите сестри и до края на живота си винаги биваха заедно - трите сестри. Преди да се запознаят с Учителя братът се помина. Паша се запознава с Учителя през 1915 год. Паша стенографира, след това дешифрира и ги дава на Учителя. Тогава нямахме пишеща машина. Всичко на ръка дешифрирахме. И аз първата година на ръка дешифрирах. През 1923 год. ми купиха пишеща машина. Имахме една. После вече имахме всяка една по една пишеща машина. Аз учих стенография като ученичка в IV клас или първи гимназиален клас, факултативно. Аз бях ученичка в Първа девическа гимназия и като казаха, който иска стенография да учи, аз се записах и изкарах целия курс. Научих се да пиша кореспондентното писмо. Като станахме в шести клас бащата на другата ми приятелка беше стенограф в Народното събрание, казваше се Йордан Велев и ми казва веднъж: „Абе момиче, един от стенографите в Народното събрание ми каза, че се открива курс по стенография, безплатен. Идете да го следвате да се научите да пишете стенография". И той ни запали така, а аз имах вече малко основа и там отидохме. Бяхме най-малките. Там бяха все възрастни хора които имаха нужда от стенография за работата си, нали, която работеха. Ние бяхме от шести клас, млади момиченца около 16 годишни. Следвахме словописа, гледахме речописа, а в това време майка ми вече боледуваше. Аз бях малко заета, но все пак редовно ходех на курса. Не беше много весело, но все пак, аз научих стенография и до края на гимназията аз си водех бележките в училище. А като завърших гимназия, баща ми се прежени, след като майка ми се помина, трети път. Аз виждах че парите няма да ни стигат и че трябва да поработвам, да имам за нуждите си и след това научих от г-н Велев, че ще има конкурс. Явих се на конкурса и ме приеха и работих през 1920 година. Цялата зима бях в Народното събрание, стенографирах. Тогава управляваха земеделците. Бях извънредна стенографка, не редовна, само когато имаше сесия. Плащаха ни тогава на смяна. Помня, че ни плащаха по 60 лв. на смяна. Поводът да стенографирам при Учителя беше следния: През 1921 год. Паша я преместиха от София за наказание, пратиха я в Русе, защото е дъновистка и защото е държала беседи на учениците. Малко в такъв дух и за наказание я пратиха в Русе. Остана да стенографира само Савка. А Савка беше млада, една година по-млада и от мене даже, беше и все пак не тъй опитна както Паша. Паша беше към 10 години по-възрастна от нас, по-самостоятелна, по-смела, а ние току що бяхме завършили гимназия и двете. И тогава брат Иван Радославов, той ни беше учител в гимназията по история и ме познаваше. Знаеше че аз зная стенография и е виждал, че като ходя на беседа аз все си пиша по стенография. Отишъл при Учителя и Му казал, нали че сега Паша като отиде в Русе, Савка сама ще остане, няма да е удобно, мъчно ще бъде за нея. Да поканим една нова сестра, която идва и която знае стенография. И така ме поканиха, и аз седнах на масата, и толкова. Даже и не отидох при Учителя. Щом ми казаха, взех си тетрадката и седнах на масата. Аз се зарадвах много на това предложение, но не отидох при Учителя, защото се стеснявах още, а че ме канят за такава работа ми правеше чест, значи с доверие ме приемат. В.К.: „Значи, който е изпратен ще дойде!" Виж как по невидими пътища Учителят си ръководи нещата. Е.А.: Да ви кажа брат, аз като бях в Македония и както се видях при Учителя, почувствах, като че ли със свещица са ме взели от село и са ме довели тука за тая работа. Поне в моят живот и в моите очи така съм се чувствала. Защото аз, ако нямах тази любов към учението, щях да си бъде една селянка на село с децата и с теготията и т.н., както всички жени, които останаха там.

4. УЛ. „ О П Ъ Л Ч Е Н С К А " №66 Вергилий Крстев: Искам да се върнем към ул. „Опълченска" №66. Какво представляваше „Опълченска" №66? Например човек като влезне какво вижда? Кое прави впечатление? Елена Андреева: Това беше едноетажна къща, ако сте ходили, южната част беше наша. И като влезете от вратичката ще видите три стъпала /стълбички/. Те водеха направо, имаше едно антренце, от което се влизаше в стаята на Учителя. Оттам почти никога не се влизаше. Ние отивахме навътре и отзад имаше пак, но повечко стълбички, защото оттам беше по-високо, пет стъпала мисля че бяха и оттам се влизаше вече в един коридор, в стаята на леля Гина, хазайката на Учителя и братът Петко Гумнеров, а пък имаше друга една стълбичка която водеше долу в сутерена. Там имаше 5-6, а може би и повече стъпала. В дясно беше столовата, където се хранеха - Учителя със семейството и там беше и стола на студентите. А пък в коридорчето, през което се влизаше и което беше доста широко, там в дъното имаше печка и чешма, там беше кухнята. Най-примитивни условия бяха. Горе, по вътрешните стълби като се качиш, от дясната страна беше стаята на леля Гина и чичо Петко, след това имаше една малка стаичка, в която Учителят приемаше гостите, а зад нея имаше един килер, в който се държаха разни работи и една врата, от която се излизаше в туй антренце, което беше предното при Учителя и се влизаше в стаята Му. Нямаше специална стая, в която Учителят да говори беседата си. Но леля Гина и чичо Петко изваждаха леглата и всичко от стаята за неделя, изпразваха я, нареждаха столовете и масичката, а Учителят сядаше на прозореца. Този прозорец беше двоен, отваряше се и тук в стаята всичко се напълваше, а понеже не можеше да побере всички посетители, всички по-млади, които можеха да стоят по-дълго време, оставаха вънка и отвън слушаха беседата. Аз съм слушала само отвън Учителя. В.К.: Във ония години имаше ли кой да стенографира? Е.А.: Да, Паша Теодорова беше от 1915 год. В.К.: Кога Учителят идва на ул. „Опълченска" № 66, кога идва при тези хора и кога се настанява. Е.А.: Мисля че 1905 година. Той е живял у Тодор Бъчваров, който имал деца. Те заболяват от скарлатина и е трябвало да напусне. Но преди това леля Гина и чичо Петко, ние така им казвахме, са познавали Учителя. Той е трябвало да излезе, защото щели да сложат карантина. Тогава 40 дена беше карантината. И леля Гина казала на чичо Петко, на мъжът си: „Абе Петко, да пуснеме този човек, виждаш Го добър човек". Тя ми го е разказвала сама това. „Нека да дойде. Ще му дадеме тука в трапезарията, дето беше долу, там да спи". Там имаше миндерчета така наредени. Дъски и бяха, много просто нещо и като предложили на Учителя и Учителят приел. Даже тя ми каза и друго, че първата седмица когато бил живял у тях Той казал, като преоблякъл дрехите си, така нали казал: „Може ли някоя жена да ми ги опере". А тя рекла: „Ех, ти си беден човек, аз ще ти ги опера". В.К.: Леля Гина и чичо Петко откъде са? Е.А.: От Пазарджик. Тя беше домакиня, а чичо Петко беше протоколист в съда. Водил е протоколи на делата. Протоколист. Защото тогава нямаше пишещи машини. И така той е слушал и записвал. Това му беше професията. Той си замина към 1924 год. Аз го помня. Той беше малко гърбавичък. И двамата никак не бяха угледни хора. Скромни хора бяха. Но леля Гина беше много чистосърдечна и много прям човек, искрена. Тя нямаше две лица. Някои сестри като прекаляваха в нещо, тя направо им го казваше. Да, така беше. Защото, знаете ли какво е да влезе в един дом Учителя? Всичко става напълно променено - непрекъснато гости. Защото при Него идваха от сутрин до вечер хора. От провинцията приятели, защото при Учителя много народ идваше. И това нещо тя го прие. Но в 1905 год. когато е отишъл Той, тогава не е било тъй. Даже те не Го познавали като Учител тогава. Те Му казваха тогава „Г-н Дънов". В.К.: Казвам, вие как така Го опознахте? Е.А.: Ами виж как: Дойде някой болен каже си мъката и Учителят даде съвет, той оздравее. Дойде друг някой, има някой труден въпрос и Той пак така в разговора даде съвет и се оправи работата. И при такива случки те виждат, че Той не е като всички хора. После начина, по който говореше Учителят абсолютно Го отличаваше от нас. Защото Учителят, аз поне не Го чух да говори като нас. Той винаги говореше идейно, принципно. И каквото да Му кажеш, Той така ще го обърне, пак ще го разкаже като принцип. Сега и това може би им е направило впечатление. Не мога да си представя, че те не са видели тая страна на Учителя. В.К.: Някои опитности или някои случки да ти е разказала кака Гина? Е. А. Не, не ми е разказвала, защото и аз не съм я питала. За чичо Петко има една много тъжна история. Обвиниха го, че той е закачил някакво дете, момиченце. Разбирате, така неприлично. Аз чух това 1920 год. когато го обвиниха. Момичето, за което ставаше въпрос, то беше едно глезено момиче, какво е казало на майка си не знам. Аз да ви кажа, лично сега, като си давам сметка за това, не вярвам чичо Петко да е направил това. Може би той го е направил с бащино чувство, защото те нямаха деца. От милост към дете. Ако е погалил или така нещо е направил и е изтълкувано лошо според мене. Добре, но то станало голям скандал и предлагат Учителят да напусне къщата и да Му търсят място другаде да живее. В това време Учителят е бил в Сливен на Сините камъни на почивка с братя. И братята в София решават да изпратят трима души там, да кажат на Учителя, че Той не бива вече в този дом петнен да живее. Тези трима души бяха Иван Радославов, Тодор Бъчваров и Лазар Котев - тримата. Чували сте тая история. В.К.: Ще ви покажа няколко снимки от ул. „Опълченска" № 66. Е.А.: Покажи ги, за да ги видим. В.К.: Това е на ул. „Опълченска" № 66. Това е вратата отвън. Сега тука виждам стъпала. Е.А.: Това е входът от пътя. Тука беше прозорчето на сутерена, това е антренцето и прозорците, това е стаята на Учителя - първата. В.К.: Сега тука влиза някой горе. Е.А.: Мария тука влиза като посетител. Това е сега вратата. Да, от тука, от двора вратата. А от тука беше входът за долу. Вижте, тука някъде беше вратата за долу, за сутеренната стая. Тука има чешма. Тя беше в двора, в градината на чичо Петкови. Това е бюрото в стаята на Учителя. Ето го леглото, стола. Това бюрото ли е? - Бюрото. Сега тая маса е в стаята на Учителя. - Не, това трябва да е масата до прозореца където говореше, да. Тука има столове. Тука има маса, това е сутеренната стая. Тука бяха пейките. Това са снимките, които ги е правил Васко Искренов след заминаването на Учителя. Аз отидох за да прибера лекциите, беседите които бяха долу. Последният път Учителят отиде с Борис, Боян, Методи, мисля че и Галилей беше, отидоха и тогава Учителят дал на Боян и Борис Протоколите от първите събори. Протоколите стояха при Учителя в стаята. И когато Борис отиде, когато го затвориха, тогава този, един брат Светозар ми ги даде, имаше баба - Величка Стойчева, тази, която е била много ревностна ученичка на Учителя, и тя имала преписите от Протоколите и тогава ми ги даде и Влад Пашов ми ги диктуваше и аз ги преписах на няколко пъти и ги размножих. Щото като бяха в затвора нямаше кой да ми даде беседи да работя и тогава аз преписвах протоколите и ги размножих много. Няколко пъти, 5-6 пъти. От 1909 до 1915 год. - тези протоколи. А от 1907 и 1908 год. после ги имах. Не ми ги дадоха тогава. По-късно ми ги дадоха Протоколите, да ги имам. И аз даже не съм ги преписвала, а ти ми ги дадоха наготово преписани. По снимките може да се възстанови историята на дома Гумнеров на ул. „Опълченска" № 66.

3. БЕСЕДИТЕ В НАЧАЛОТО Вергилий Кръстев: Разказвали са ми, че в първите години сестрите са ходели с бели забрадки, с бели рокли, с бели дрехи, как се обличаха по онова време? Елена Андреева: По съборите и по време на беседите. Аз даже когато отидох през 1920 год. на събора исках да се купя такава кърпа, за покривка на главата, защото всички сестри са носели на главата си бяла кърпа. Въпреки че това на мен не ми лежеше, беше ми форма. И аз купих за главата си нещо прозрачно като воал, най-тънкото което можах да намеря, само по форма да го изпълня. И го сложих само през време на молитвата. Иначе обличаха се, въобще нашите хора носеха много белия цвят. Много. Сестрите бели рокли по празници и така до края на живота си. Така бяха всички облечени всички, повече в светли дрехи и в бяло. Тези беседи бяха публичните беседи на Учителя. Те се държаха в 10 часа до 11.30 -12.00 часа. Учителят говореше. На тях можеше да отиде всеки, който иска. Те не бяха затворени. Те бяха достъпни за публиката и затуй така се наричаха - публични. В.К.: А Вие имахте ли възможност да ходите на ул. „Опълченска" N 66, да слушате? Е.А.: След като вече продадоха салона на ул. „Раковска", Учителят пак се върна на ул. „Опълченска" и там говореше. И там съм го слушала цяла година. Щото, значи през 1920 год. слушах и през 1921 год., защото през 1922 год. наеха вече салона в „Турнферайн" на ул. „Гурко". Той беше гимнастически салон на някакво германско дружество и понеже вечер беше свободно, и в неделя също беше свободно Учителят държеше в 10 часа беседите си там и лекциите, когато отвори Школата в началото на 1922 год. В.К.: А как започваше една лекция в този салон на ул. „Раковска"? Е.А.: По същия начин. Хората идваха по-рано и всички заемаха местата си много прилично, както на църква се ходи. Така бяха - спретнати. Но, първото впечатление което ми направи, те бяха скромни хора. Нямаше блестящо нещо. Всички бяха така скромни и видях 2-3 офицери. Защото нали офицерите бяха в униформи така, много тържествени и после с привилегии хора, нали? Бяха военните, а всичко друго беше така много скромно. Скромни хора бяха, тихи, нищо не блестеше. Учителят влиза с Библия в ръка, всички стават, винаги Го посрещахме застанали на крака и Той имаше една малка масичка на един малък подиум от три стъпълца и една масичка, зад нея Той сядаше на един стол. Нищо друго. Когато влизаше Той казваше обикновено „Добрата молитва". Гласно я казваха. На мен ми направи това много силно впечатление, защото никъде не бяхме казвали дотогава гласно. В училище само дежурните казвахме гласно молитвата. А всички гласно не сме казвали. Като че ли пеехме всички „Христос Възкресе", целият клас. Защото ние молитва правехме в нашето училище, в цялата гимназия молитва имаше винаги. В началото на деня и в края на деня. Това ми направи силно впечатление и така ми хареса, защото всеки вземаше участие. Като го каже дежурния в училище, ти може да си мислиш каквото искаш. Изпълняваха и песни по това време. Песента „Благославяй душе моя Господа" беше вече дадена. Пееха и „Благословен Господ Бог наш", пееха така и една след свършване на беседата, една църковна песен „Хвала Тебе Господи!" Тя беше много мелодична и много успокояваща. Беше хубава, много приятна беше. Учителят казваше молитвата, всички сядаха, обикновено се изпяваше песен. Тогава нямаше цигулари. Имаше сестри, които бяха по-музикални и почваха те да пеят. Пиано нямаше. Нито в салона на ул. „Оборище" имаше пиано, нито в „Турнферайн". Но черна дъска имаше и на ул. „Оборище" и в „Турнферайн", защото Учителят чертаеше понякога когато говореше. После в „Турнферайн", беше сестра Маркова, която е била дошла около 1900 год. в София и държеше курсове, та в тия курсове бяха почти всички нейни ученици, които говореха френски. И тя понеже тогава заболяла и вече нямало да работи отстъпи си черната дъска, много хубава двойна дъска, нагоре и надолу се движеше и даже тя до края остана в Братството. На нея Учителят чертаеше, или числа ще напише или чертеж, кръгове, даже някога е казвал: „Начертайте". Даже, аз си спомням в 1923 год. като ми каза: „Хайде, начертай десет концентрични окръжности". Караше и други. Така и Той е чертал, защото тогава Той говореше тези публичните беседи, тогава нямаше чертежи. Учителят говореше седнал, спокойно, ще прочете нещо от Евангелието или Библията един цитат и някога ще каже върху какво ще говори, някой стих, било от молитвата, пеехме пак песни. Една песен изпявахме и като свършеше пак изпявахме песен. Да Ви кажа, след свършването Учителят почти една и съща песен е давал. Например, аз помня „Благословен Господ Бог наш", ама редовно „Благословен Господ Бог наш" даваше. Накрая. Да. Редовно. Преди това даваше други духовни песни. Преди това е сменял, но накрая. След като даде „Аз мога да любя", нея даваше след беседата. А в класовете е давал много окултни песни. В.К.: Когато започваше своите беседи имаше ли някой на вратата да пази. Имаше ли някои да влизат през време на беседа? Е.А.: Имаше. Който закъснее, влизаше, не беше забранено. При класовете когато почнаха беше друг ред. Там имаше правила. Защото беше Школа. Много години след като свършеше беседата отиваха при Учителя, целуваха Му ръка и Го поздравяваха. Много години така беше. Чак горе на Изгрева като отидохме, Той вдигна един път ръка и вече не си даваше ръката, защото то много народ. Вдигне си така ръката и си отиваше. Но там пък, след Паневритмията му целувахме ръката.

2, ДЪЛГИЯТ ПЪТ ДО УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Елена Андреева: Бях ученичка в шести клас и бях отишла при една моя приятелка, която ми каза: „Горе живеят вегетарианци. Те ходят при един Дънов и са дъновисти". Когато чух името Дънов, това име три пъти се повтори в мене като ехо. Това е една много особена опитност, защото това име в мен отекна три пъти. „Дънов, Дънов, Дънов!" И после, когато аз се запознах с Учителя, тогава разбрах какво значи. Някой в мене Го позна Кой е и за какво е. А не аз и моето обикновено съзнание. Може би в душата ми да е отекнало това име. Това ми направи много силно впечатление. Завърших гимназия, бях студентка в университета и на моята приятелка на нейния брат един познат - наш брат Георги Марков се беше завърнал от плен след войната. Това беше 1919 год. Радвахме се на този пленник и той веднъж ми каза: „Момичета, ще ви водя на едно място което много ми хареса". А той през това време се запознал с наши приятели-братя последователи на Учителя Дънов. Първият път, аз не отидох понеже имах работа, но на следващата неделя отидох. Това беше първата неделя на 1920 год. Тогава за пръв път чух Словото на Учителя. Тогава Братството беше купило един салон на ул. „Раковска" и „Граф Игнатиев". Там имаше дом на журналистите. И горе имаше две стаи, които бяха съединени. Махнали бяха преградата и бяха го направили на салонче, отпред имаше доста голям хол и една малка стаичка за Учителя. Този салон беше купен от Братството. Аз слушах беседите на Учителя цяла зима, но през лятото понеже там имало генералши, които не се споразумели кой да ръководи, понеже бяха важни персони и с големи претенции, накрая се скарали и го продали същата година. Салонът се намираше точно срещу аптеката и колониала на ъгъла на „Раковска" и „Граф Игнатиев". Сега там на мястото днес е сладкарница, а на времето имаше двуетажна къща. Идваше се по ул. „Пиротска" и имаше една задна вратичка. Главният вход беше от ул. „Раковска". Когато се помина майка ми 1917 год., аз преминах през едно вътрешно сътресение. Тогава разбрах, че има смърт в живота и един ден и аз ще умра. Това ме накара да се замисля и да се запитам: Като ще умра, защо трябва да живея? Тези въпроси много живо ме интересуваха. И тогава започнах да се интересувам за всичко и където имаше сказки, навсякъде отивах и слушах. И така през 1919 год. аз посещавах на теософа Софроний Ников сказките. Тези сказки бяха в една стара къща на ул. „Пиротска" и цяла зима ги посещавах. Това беше теософско общество и тук се запознах с много идеи, които не ми бяха чужди, когато се запознах по-късно с Учителя. Аз станах вегетарианка преди да отида при Учителя. Бях запозната с много идеи и не ми беше странно и чуждо това, което слушах от Учителя. Поводът да стана вегетарианка бе следният: Аз вътрешно предчувствах, че вегетарианството е по-хубаво. Това не бяха убеждения отвън и никой не ме е убеждавал. Беше жестоко за мен да заколиш животно, за да го изядеш. Това ми се виждаше страшно нещо и когато бях мъничка, и вкъщи когато колеха агне, аз не можех да го ям. Не можех да ям и казвах: „Татко, гледа ме агнето". После, под влияние на теософското общество, макар че бях чела и от странична литература, аз станах вегетарианка. Имаше един брат от Лом, той беше офицер и юрист и заедно с моята приятелка много неща ни е разказвал, защото той е познавал и слушал Учителя. Ето защо от VI клас, след като се помина мама, аз започнах да се интересувам от много неща и така с доста неща съм запозната по тоя път. Много приятели тогава смятаха, че онзи който е влезнал в теософското общество е сбъркал своя път. Аз не се чувствах теософка. Само слушах. Това са едни идеи, които само с ума се занимават. Ние не живеехме така. Когато при Учителя не беше така, когато Учителят искаше Неговото Учение да се прилага. Не е само някаква теоретична програма или само да четеш. Първата година когато бях в Братството едни приятели ме поканиха да отидем в теософското общество. И пак ходих там една година. Четяхме книги, разисквахме върху тях. Аз много участие не взимах, защото не ми бяха ясни тези неща. Другите говореха, а аз слушах и ми беше хубаво и затова ходех. Все пак нещо научавах. Това беше една просвета за мен, разширяваше ми се погледа върху живота и всичко. А след като майка ми почина, то аз започнах да търся. Майка си аз търсих, защо да живея? Ако живота е един на земята и да живея 50, дори 100 години, какъв е смисълът след като умреш и нищо няма да остане от тебе? Виждаше ми се, че е безпредметен живота, ако е еднократен. Аз като дете бях религиозна, майка ми ме беше възпитала. Онова, което учех в училище, вярата ми в Бога беше убита. Ама тази вяра във формалностите, във формите, което е църквата внесла. Иначе когато съм ходила с майка ми в църква, аз съм изпадала в религиозно състояние. Значи в мене си е лежало това, но под влияние на това знание което ми даваха, в училище, повече атеистическо бях загубила, та търсех знаете ли, че даже съм дохождала до мисълта казвам: „Ако е само този живот няма смисъл даже да го живееш, даже да се жертваш, даже щастливо да го живееш. Какво ползва това, че 60 години ще живееш щастлив живот". Безпредметно ми се виждаше. Вергилий Кръстев: На едно място Учителят казва: „Не е важно колко години ще живееш, дали 50,100 или 120, или пък 20, но зависи от интензивността и задачите през които ти минаваш, полагаш изпит и т.н. Е.А.: Но това е друга гледна точка. В.К.: От друга гледна точка. И сега като ми го разказвате, и в момента.... Вие споменавате за Георги Марков, който в последствие е в Братството. Е.А.: Той беше брат. В.К.: Вашите първи контакти са с него, нали? Е.А.: Не, той просто ни заведе при Учителя. А и като ученичка слушахме за Дънов, когато бях в по-горните класове. А под влияние на теософията, в последния 8 клас в гимназията, аз съм живяла с книгата на Кришна Мурти „При нозете на Учителя". Цяла година съм си я чела и така много ми лягаше това нещо. Да живееш един хубав живот, да мислиш хубаво, това ми лежеше много. И затова, като чух за пръв път Учителя, аз изпаднах в едно състояние на свръх-радост.

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА 1. РОДЕНА В МАКЕДОНИЯ ПОД РОБСТВО (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев 1970-1987 год.) Вергилий Кръстев: Искам да запитам за Вашето име, кога сте родена, за Вашия род, откъде идвате и кога пристигате в България? Елена Андреева: Родена съм в Македония, село Свиница, Кичевско, Битолска област. Аз, когато съм родена в миналия век, Македония беше в робство - турско робство. Девет години съм била под турско робство. Родена съм на 21 юли (стар стил) или 3 август 1899 год. В ония години родителите не са обръщали внимание кога им се раждат децата, за да знаят точния час, за да си направят днес точен хороскоп. Баща ми е роден в същото село, а майка ми е от едно съседно село Яворово. Аз съм от втория брак на родителите си. На моят баща почива съпругата му след три годишен брак. И на моята майка почива съпругът й, който е бил в София, и в София починал. И тогава хората се женеха така, събираха се вдовци и вдовици и създаваха нови семейства. Аз съм едно дете на майка и на баща, и там в Македония живяхме до девет годишна възраст. Там учех отначало. Моят дядо имаше пет сина и три дъщери. Тогава живеехме всички заедно в една къща. Не се деляхме. Тогава имаше училище в Македония и българската екзархия от Цариград ги поддържаше. Тя плащаше заплатите на учителите и ни изпращаха безплатно учебници на български език. Там бяха бедни села с много малък поминък и баща ми в ранна възраст идва в София на гурбет. Занимавал се е с търговия на дребно, купувал, препродавал. Стоял е тук 4-5 години, след това отново се е връщал в Македония за 2-3 години, като неговия съдружник е стоял в София и е продавал стоката. Майка ми и баща ми се запознават в София и аз се раждам след тригодишен брак. Много съм чакана. Майка ми е била религиозна и ми разправяше, че св. Богородица не си била извадила лентичката и затова съм се забавила. Аз бях вече ученичка в трето отделение, когато баща ми решава да прибере майка ми в София, за да се спре това прихождане насам-натам. Когато идвам в София директорът посъветвал баща ми вместо да ме слагат в четвърто отделение, то да ме сложи отново в трето отделение, за да свикна с големия град и с тукашните училища. Повторих трето отделение, завърших и четвърто отделение и майка ми отново поиска да отидем в Македония, за да видим дядо ми. Аз исках много да уча. Като съм била мъничка имала съм голямо желание да уча. А в селото, в Македония нямаше прогимназия. Имах голяма любов към знанието и може би това ме доведе до Учителя. Аз съм чакана много от майка ми да се родя и с голяма любов ме гледаше и бях галена. Майка ми много ми се радваше и ме е кърмила три години. Аз съм тичала, приближавала съм се до майка ми и съм викала „Цици" и тя ми е давала цицката си, за да бозая. Може би и на това се дължи здравето ми и че съм била здрава толкова години, за което благодаря на Бога. Днешното ми заболяване на краката се дължи на кармически причини. А има и наследствена обремененост, баща ми имаше ревматизъм 30 години. В селото Свиница имаше училище до четвърто отделение, но нямаше прогимназия, а аз исках да уча. Трябваше да ме изпратят или в Тичево или в Битоля. И след като писах писмо на баща ми, че искам да уча, той ми писа да дойда при него. Майка ми не дойде тогава с мен, но тя по-късно на следващата година през месец февруари заболя и след това почина. Майка ми почина когато аз бях 17 годишно момиче. Аз тогава изкарах само едно лято в Македония, върнах се в София, записах се в прогимназията и я изкарах. След това завърших гимназия и записах в университета да следвам философия и окончателно завърших през 1926 год. Баща ми тук нямаше къща и живеехме под наем. Имаше бакалия и отзад имаше една стаичка и там живеехме.

П Р О Т О К О Л Днес, 7 септември 1987г. три страни се събраха и съставиха настоящия протокол, както следва от три лица: 1. Елена Щерева Андреева, род. на 21 .VIII.1899г. в с. Свиница-Югославия, живуща на ул. „452" № 30, кв. „Витоша" - София, личен пасп. серия В, № 0976128, издаден на 01.11.1985 г. МВР - София. 2. Марийка Великова Иванова, по баща Марашлиева, родена на 14.02.1922г. в гр. Русе, жив. на ул. „Люлякова градина" № 6, вх.„В", ап. 34, личен пасп. серия Л № 2174461, изд. на 05.IV.1984 г. от МВР - Русе. 3. Д-р Вергилий Николов Кръстев, род. на 21 март 1938 г. в гр. София, жив. на ул. „Васил Друмев" № 1, личен пасп. серия В № 0409822, изд. на 03.06.1983 г. от V р-но управление гр. София. Аз, Елена Щерева Андреева, вследствие напредналата си възраст и съзнавайки, че през време на човешкия живот на земята, човек става притежател на спомени, опитности, идеи, както и на съпътствуващ живота му личен архив, както и от желанието да се съхрани и предаде за поколенията, които следва да дойдат, то тя в присъствието на горните двама свидетели, решава следното в пълна умствена и психическа уравновесеност, съзнавайки ясно целта на настоящето завещание: 1. Предава лично на д-р Вергилий Кръстев целия си наличен и останал в оскъдно количество от различните по време обиски и изземване архив, в който са включени кореспонденция - писма от приятели и съвременници, незначителни по брой лични снимки, някои лични забележки, тефтерчета, някои печатни материали и други текущи написани неща. 2. Предавам по едно копие от написаните в последните ми години от 1983-1987 година спомени от пребиваването ми в школата на Учителя - Беинса Дуно, които са в три отделни папки както следва: а/ Моят роман б/ Образът на Учителя в/ Записване на Словото на Учителя - Беинса Дуно 3. В разстояние на 19 години с д-р Вергилий Кръстев съм споделяла, разказвала, разисквала и коментирала подробно за живота на школата както и за образа на Учителя, който той подробно записваше и си вземаше бележки, въз основа на които по-късно работейки с него успях да възстановя всички детайли от братския живот, така както го бях видяла като съвременничка, така както бях го живяла, като се стараех да изнеса нещата такива каквито бяха в действителност. Всички тези неща са записани от него и подлежат на по-нататъшна обработка, като за написването им съм му гласувала пълно доверие, както за редактирането им, така и за цялостното им представяне по форма, по стил и по съдържание. 4. В обработването на записания от него материал той има пълната свобода за работа върху него, но понеже това е документален разказ, имам претенцията да запазя моя стил на изложение, моят език на разказ, така че в работата която му предстои да се съобразява с моята философска концепция за всички проблеми които засягам, които му са напълно познати поради многогодишния ни контакт и сътрудничество. 5. В разстояние на деветнадесет години той бе единствения човек, който най-последователно години наред ме подтикваше, подканваше ме, а понякога и твърдо категорично изискваше от мен да опиша спомените си от епохата на Учителя, като в целия този период аз се задоволявах само да разказвам, а той да записва моя разказ. 6. След 1983 г. след като той замина на работа в чужбина и след уточняване с него, аз реших, че бе крайно време да опиша онова на което бях свидетел и което до 1986 година успях да приключа. По-късно д-р Вергилий Кръстев през 1987 година той се запозна лично с моите спомени, които бях написала, работихме върху тях като той лично задаваше въпроси за уточняване, но разбора по тях и коментариите само си ги записа без да се направи ново издание върху спомените ми. 7. Поради това, че той е записал един обемист материал от мен, който материал предстои да се обработи, той има правото да използва трите папки в точка 2. като основна конструкция на моето изложение и да добави всичко онова което е записал от мен в разстояние на деветнадесет години. Ако намери за удачно може да изнесе написаният материал от него отделно и да го представи отделно. Той има правото да избере коя да е от двете форми, така може да избере и трета форма с единствената цел да се изнесе всичко което съм разказала, да го предаде точно както съм го разказвала, да го напише така и в такава форма, че да отговаря на истинността на нещата и събитията, да отговаря на моя стил и език, на моята индивидуалност и на моята личност, така както той ме познава и така както се вижда в моят разказ. 8. Д-р Вергилий Кръстев беше първият човек на когото лично съм разказвала цялата истина за моят живот, освен събеседник се явяваше като изповедник и лично настояваше, че всичко трябва да се запише и документира от мен. Макар че ни разделяше една възрастова граница от четиридесет години, той бе онзи, който успя да доведе до край една започната работа отпреди деветнадесет години. Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели и нищо повече. Затова доверието с което го обличам е доверие изпитано чрез труд и работа от 19 - годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено и истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят. Ако след години, десетилетия или столетия моето изложение за школата на Учителя излезе под печат, то авторското право и възнаграждение да се вложи за издаване спомени на другите приятели за Учителя, както и за издаване Словото на Учителя. Настоящият протокол бе написан след подробно обсъждане на проблеми в разстояние на период от дълги години, но бе дошло времето да се определят времената и лицата от хора в своето истинско измерение беше написан в четири екземпляра, текста съставен от д-р Вергилий Кръстев, а написан от Марийка Великова Иванова, като един екземпляр остава в нея, а три в д-р Кръстев. Завещател: /п/ Елена Щерева Андреева Приемник: /п/ Д-р Вергилий Кръстев Свидетел: /п/ Марийка Великова Иванова 07.09.1987 г. гр. София

П Р Е Д Г О В О Р ( В Ъ В Е Д Е Н И Е ) д-р Вергилий Кръстев Понеделник, 14 септември 1998 год. Предоставям на вниманието Ви необикновеният и уникалният труд в резултат на 20 годишна работа с Елена Андреева. Необходимо е да дам някои пояснения за по-добро въвеждане към този материал. 1. Задължително е да прочетете от „Изгревът" том IV, стр. 608-614, за да се въведете в проблема. (Елена Андреева). А онзи човек, който пожела съдба от небето от стр. 610, в момента я получи и я изтърпява, за поука на другите. 2. Каталогът на Словото на Учителя Дънов е направен от Елена Андреева. Случая си го описва лично тя. А онези, които издадоха каталози и си сложиха под тях своите имена са лъжци и крадци. Единственият жив останал стенограф на Учителя Дънов, който може да работи и да дешифрира стенограмите е Елена Андреева. Тя е тази, която разполага с всички беседи и прави каталог. За доказателство служи каталога, който ми остави, както и магнетофонния запис, който ще бъде оставен в книжарницата „Изгрев", ул. „Граф Игнатиев" № 28 - безистена, в дясно и всеки, който пожелае може да мине и за 5 мин. да го чуе с ушите си. Нейният оригинален каталог трябва да се търси от архива от МВР, който са го взели при обиска през 1957 год. на 6 срещу 7 декември. 3. В „Изгревът" том. I, стр. 520-613 е поместен също неин материал, който бе взет, от магнетофонните записи, и мойте бележки при разговорите си с нея, като бе включен и материал, който ми бе предала за историята на Изгрева. Целият този раздел беше от мен представен и редактиран, защото тогава приех тази форма на изложение. Освен това според публикувания от мен в „Изгревът", том IV, стр. 61-62, Протокол, съгласно точка 3, 4, 7 и 9, аз имах правото да избера формата и начина на представяне на нейните спомени. И аз го избрах и представих в „Изгревът" том I, стр. 520-613. 4. През 1997 год. предоставих на Марийка Марашлиева 40 касети, което се равнява на 40 часа магнетофонен запис на Елена Андреева направен от 1970 до 1980 год. За 6 месеца те бяха прехвърлени на машинописен текст. Това е един изтощителен труден процес, като трябва да се пуска записа и изречение по изречение се записва, а при пропуск записа отново се връща. Накрая се изслушва цялата касетка и се сравнява с текста. 5. Магнетофонните записи бяха направени на ролкови ленти и след това бяха прехвърлени от мен на касетки, за да се улесни работата по прехвърлянето им на машинописен текст. Трудоемка работа. 6. През 1998 год., аз предоставих на Марийка Марашлиева също към 40 касетки, с 40 часа магнетофонен запис от спомените на Елена Андреева правени от мен от 1986-1987 год. Те също бяха прехвърлени от нея за 6 месеца. Труд, който не може да се опише и да се оцени. Следващите поколения трябва да й благодарят, защото без нейния самоотвержен труд аз нямаше да се справя. Аз й благодарих от името на всички! 7. Записите се осъществяваха от 19 часа, когато посетителите намаляваха. Заключвахме вратата, Елена Андреева държеше микрофона и магнетофона бе сложен встрани като имахме готовност при ненадейно посещение. Тогава тя покриваше микрофона с един шал, а върху магнетофона се хвърляше кърпа. Аз стоях с бележник пред нея. Посетителите виждаха, че аз слушам, че тя говори и че аз си вадя бележки някакви. При нея целодневно имаше много посетители, така, че моето присъствие не правеше впечатление. Работехме при пълна нелегалност и тайна. И тя бе запазена, благодарение на небето. 8. Първият етап от моята работа бе завършен, като записах всичко от начало до края на това което тя си припомняше от 1970 до 1980 год. Вторият етап бе, да прегледам нейните три текста, които тя бе приготвила в мое отсъствие от България, през 1983-1986 год., когато бях на работа в Либия като лекар. Тези три папки бяха изготвени от нея по моя програма и мое настояване. Тя ги беше записала всичко на стенограма, извикала машинописка и издиктувала стенограмата. Това бяха три раздела: „Записване Словото на Учителя", „Образът на Учителя през моите очи" и „Моят роман". Аз ги получих от нея, прочетох ги, направих си нужните въпроси и с тях и папките седнал пред нея, пред микрофона я разпитвах и тя разказваше. Така се оформиха „Бележките" след всеки един раздел, който поместваме. Третият етап бе най-трудният. Аз разполагах с една торба записки. Обикновено когато тя разказваше, аз си записвах само по 1-2 изречения по даден случай. Отново съм пред микрофона изваждам поредният лист хартия, чета пред нея записаното от мен. Тя се връща в паметта си назад, спомняше си за случая и го разказваше. Аз го записвах на магнетофона. Така преминаха всичките листчета от голямата торба. Този материал бе включен изцяло. 9. Дойде определено време да започна, да подготвям нейният обемист материал. Работих 4 месеца по 8-10 часа на ден. Изслушвах записите, проверявах ги как са записани от Марийка Марашлиева, допълвах онова, което тя не беше могла да чуе и разбере. Целият материал бе подготвен и трябваше да се подреди и систематизира. 10. Трябваше да се реши най-важния въпрос. Как да се предадат направените записки. Да се редактират от мен, за което имах право или да се пуснат дословните разговори. Решението бе взето преди да почна да работя върху спомените. Реших да включа дословно целият запис така както е протекъл нейния разказ. По моя преценка съм поставил подходящи заглавия. 11. Разказът на Елена Андреева се свежда до въпроси от моя страна и отговори от нея. Този необятен, уникален разказ не можеше да се редактира, защото ще се промени духа на целият този процес. Тези записи са правени в един период от 1970 -1987 год. и понякога се появяват повторения и се разказва за едно и също нещо. Наистина се разказва за едно и също събитие, но се разказва по друг начин, от друга гледна точка, от друга проекция. И най-важното е, че се защитава съвсем друга теза и за доказателство се превежда този разказан вече случай. Но винаги се добавя нещо ново и нещо важно. Затова за онези които е повторение да не го четат. 12. Онези, които влизат в това поле на спомените, ако могат да влезнат в духа на разказите, тогава ще им се открие в съзнанието цялата епоха от времето на Школата на Учителя Дънов със събития, личности и съдби човешки и намеса на Невидимия свят. 13. Освен това най-важно е, че във всеки случай се вижда намесата на Учителя и неговото решение по даден проблем. Читателят ще влезе във вътрешната школа, където Духът на Словото управлява и разполага със съдби и събития. Но при условие, че влезе в света на спомените на Елена Андреева и се озове в онази епоха. 14. Според мен е невъзможно да се отнеме дори едно изречение и то да не се включи. Би било престъпление пред моя труд, пред труда на Елена Андреева и този на Марийка Марашлиева да не включим някой пасаж. Това би било престъпление пред моя духовен ръководител, който чрез мен движи цялата програма на „Изгревът". И пред Школата на Учителя. Затова няма никакво повторение. Ще се убедите сами. Когато се правеха записите бяха изминали 30 години от заминаването на Учителя Дънов от този свят. Аз хванах последните и успях да спася тези исторически сведения от забравата. Аз ги спасих всички от исторически провал, като личности и като последователи на Учителя Дънов. 15. През цялото време, аз водех борба за отстояване историята на Школата. Обикновено ми казваха: „Това не е важно, онова не е важно. Важно е Словото на Учителя". Но по-късно, видях и се убедих, че те последователите на Учителя бяха най-големите му врагове, защото му промениха Словото като го редактираха, стилизираха и преразказваха. Това ще намерите в раздела „Записване Словото на Учителя", най-накрая след „Бележките" необходимата информация. 16. При работата ми върху подреждането по спомените на Елена Андреева имах пълно съдействие от Невидимия свят. Всеки ден пусках минути от нейния запис, чувах гласа й, свързвах се с нея и тя идваше при мен, съдействаше ми и ме окуражаваше. Така че тя взе активно участие от Невидимия свят. 17. От направените магнетофонни записи, след като се прехвърлиха на машинописен текст - целият този обемист материал бе включен. Не е изпуснато нито едно изречение. 18. Останаха нейният коментар върху снимковия архив по времето на Школата, за работа в бъдеще при подготовка на албуми за снимките по времето на Школата на Учителя Дънов. Бяха номерирани снимките и под номер след номер бяха връчвани на Елена Андреева, тя разказваше за лица и събития въз основа на тези снимки. Те я връщаха по времето на Школата, събуждаха спомените и тя разказваше. Днешното поколение не познава снимките, нито лицата в тях, нито пък знае за какво е, за къде се отнася дадена снимка. 19. Към всеки даден, събран и изнесен материал беше поставено съответно заглавие по мое усмотрение. То насочва и подчертава посоката по която се движи живота на Школата в спомените на Елена Андреева. 20. Включено е всичко, което можеше да влезе тук от нейния архив, който тя ми предаде. Вероятно има оставени и други неща по други лица. Но те в бъдеще трябва да се включат към този том на Елена Андреева. Защо го назовах така този том? Тя бе родена в робство, в Македония. В робство, под турско иго. Аз я заварих завързана от кармата й, не може да се движи с краката си. Бяха и сложили букаи като на вироглав кон. Но затова бе освободена отвътре чрез Дух и Сила, в резултат на което имаме тези спомени. А това не е малко и ние трябва да й благодарим. Тя беше ученик от Школата на Бялото Братство. Тя беше българин от Македония и тя беше „бяла македонка" според думите на Учителя, а това не е малко за нея, за тази епоха и за следващата епоха. Да й благодарим за нейния труд.

Верую на ученика 1. Във Вселената съществува един Бог и светът се управлява от Единния Бог на Живота. 2. Един е Великият Учител НА ЖИВОТА. 3. Един е Всемировият Учител НА Вселената. ТОВА е Великият Учител - Беинса Дуно. Светското му име бе Петър Дънов. 4. ЕДНА е ШКОЛАТА на Всемирното Велико Бяло Братство. Тя бе отворена ЗА 22 години от 1922-1944 ГОДИНА ОТ Учителя - Беинса Дуно НА земята Българска в племето СЛАВЯНСКО. 5. ШКОЛАТА на Всемирното Велико Бяло Братство се управлява от Словото на Великия Учител - Беинса Дуно. 6. Словото на Всемировият Учител - Беинса Дуно е Слово на БОГА. 7. Словото на Учителят Беинса Дано е свещено и неприкосновено. Словото му е Слово НА ЖИВОТА ЗА ИДНАТА VI расa на човечеството, която следва ДА дойде. 8. Словото на Великият Учител - Беинса Дуно ще роди Синовете Божии, които ще БЪДАТ наречени Синове НА Виделината. 9. Синовете на Виделината ще разнасят Словото на Учителя Дънов - Беинса Дуно чрез ЖИВОТА СИ И ще БЪДАТ наречени Синове на Възкресението и Синове на ЖИВОТА. 10. Словото на Учителят Дънов е житното зърно посято от него в душите на неговите ученици. То по времето на ШКОЛАТА му (1922-1944 год.) възрастна в Житен КЛАС. И този Житен КЛАС са опитностите на учениците му и те пълнят томовете от поредицата „Изгревът". Словото на Учителят Дънов преминава в „Изгревът" като живот на неговите ученици и последователи. Амин Д-р Вергилий Кръстев 28.02.1999 година неделя – София * * * ISBN 954-90041-9-8, том IX © Всички права запазени Не се разрешава препечатването на отделни части от книгата в периодичния печат - вестници и списания, без разрешение на съставителя на сборника. Не се позволява преразказването на отпечатания летописен материал от нелегални и явни разказвачи с цел - издаването на пиратски издания

"БИБЛИОТЕКА "ЖИТЕН КЛАС" Ще включа спомени, опитности, случки, събития, исторически материали от времето на Школата на Бялото Братство 1922-1924 година и пребиваването на Всемировия Учител - Беинса Дуно между българите и славянството. Великият Учител бе роден и се изяви чрез Словото Си, и се прояви чрез Силата на Словото Си. Словото Му стана Сила и Живот за учениците на Школата. Великият Учител положи тялото Си на българска земя и замина за Божествения свят, който е свят на Истината и откъдето свали Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса. Ние смятаме, че това е онова "Житно зърно", посято чрез Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно в душите на учениците от Школата, от което възрасна "Житен клас" в Сила и Живот чрез тяхното пребиваване в тази Школа и се пожъна чрез техния живот в опитности, спомени за Школата на Бялото Братство в България и за Великия Учител - Беинса Дуно. Ние смятаме, че главният критерий в тази библиотека е, че опитността на един ученик е опитност на цялата Школа. Това е закон на Школата! А когато съберем опитностите на учениците в тази Школа, ние ще получим реализираните закони от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно, което е Слово на Живия Бог и е Слово на Бога! Като първи книги от тази поредица, ние представяме следните заглавия: 1. "Георг и Куртев - кратък животопис - опитности, случки, събития от живота на един ученик от Школата на Бялото Братство". Излезе от печат през 1991 г., във връзка със 120-годишнината от рождението му. 2. "Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее" , том I. Сборник от опитности на ученици: Галилей Величков, Мария Тодорова, Мария Златева, Борис Николов; Николай Дойнов, Нестор Илиев, Елена Андреева, Ангел Вълков. Уводът е озаглавен: "Космогония и Слово на Великия Учител". Обзор от Словото на Великия Учител, представено от д-р Вергилий Кръстев. 3. "Изгревът на Бялото Братство пее, свири , учи и живее" , том II. Ще бъдат представени опитности на десетки ученици, отнасящи се до музиката, песните, Паневритмията на Учителя. Ще бъдат включени и някои техни опитности, касаещи се до днешни, съвременни проблеми за разрешаване от днешното поколение, отнасящи се за живота на Общество "Бяло Братство". Разговорите и спомените на учениците с Всемировия Учител за музиката Му и за песните не са само една обикновена история, а представляват пример за подражание в пътя на ученика за достигане на Високия Идеал, даден чрез Словото на Учителя. Музиката и песните на Великия Учител представляват Химни на човешката душа за следващото човечество от Шестата раса. Поради малките тиражи, които издаваме, обикновено се поскъпяват излизащите книги. Затова онези, които биха желали да съдействуват в отпечатването им, могат да участвуват във финансирането на някои от изданията. Предоставените от тях суми ще бъдат възстановени след продажбата на книгите. Нашият труд е безплатен, безвъзмезден, защото е една работа за Делото на Всемировия Учител - Беинса Дуно и за Бога. Заплащаме разноските за подготовката на книгата за печат - така наречената предпечатна подготовка чрез компютър. Заплащаме също и разноските за книгоотпечатването, хартията на печатниците, самия печат, както и определения данък от финансовите органи. В цената на книгата няма да бъде включена печалба за издателя на този сборник, както няма да бъде включена и цената за разпространение и продаване на същата книга, която обикновено се движи от 20-30% от стойността на книгата. Божественият закон работи на земята с малките величини и с малките неща и затова ние започваме оттам. Започваме чрез "житното зърно", което трябва да се посее в умовете на българите, за да възрастне в душите им като "Житен клас". А житните класове съставляват Божията Нива, от която трябва да дойде Божественият Хляб чрез Словото на Великия Учител. София. Идва жътва. Очакваме жетварите. Готови ли сте? Библиотека "Житен клас" се представя от доктор Вергилий Кръстев Всички забележки, мнения, препоръки към този том могат да бъдат адресирани към редактора. Онези, които имат материали, оставени от предишните поколения ученици за времето от Школата на Учителя, могат да ни ги предоставят за включване във следващите сборници. Имената на авторите ще бъдат запазени, както и имената на онези, които ще предоставят собствени материали. Главен сътрудник в работата над този обемист материал бе Марийка Марашлиева. Целият предварителен материал от стотици страници премина под нейните пръсти като машинописен текст. Нотите на песента "Писмото" ми бяха предоставени от Мария Златева. Магнетофонният запис на изпълнението на "Идилията" от Петър Камбуров ми бе предаден от неговия рожден брат Марин Камбуров. Песента "Мирът иде" получих от Цветана-Лиляна Табакова. Нотните текстове на песните бяха преписани от Иван Райков, а бяха подготвени и предоставени от Йоанна Стратева. Трудът на всички сътрудници бе безкористен. Прекланяме се пред жеста на Жанета Йорданова от Русе, дъщеря на Йордан Новаков, ръководител на русенското Братство след заминаването на стария ръководител Никола Ватев, която закупи необходимия за предпечатната подготовка на първия том паус. Настоящото издание се финансира от доктор Вергилий Кръстев, Йоанна Стратева, Марийка Марашлиева.

"Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство" Учител на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство е Всемировият Учител - Беинса Дуно. Школата на Великия Учител - Беинса Дуно - се управлява от Словото на Всемировия Учител. Това Слово е дадено и се намира в Неговите беседи. Школата на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е дадена в Словото Му на български език и българска реч. Школата на Великия Учител е общение на човешките души, търсещи първичната връзка с Христовия Дух и търсещи общение с Бога чрез Божествения Дух и Господния Дух на Силите. Школата на Великия Учител е реализираното Учение на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Школата се управлява от вътрешни закони и принципи, намиращи се в Словото на Великия Учител, което е Слово на Бога. Школата на Бялото Братство в България е създадена от Великия Учител и тя се управлява чрез Неговото Слово. Бялото Братство като Школа, не е църква, нито външна институция, нито универсално учреждение на обществото и държавата. Школата не се числи, нито зачислява към църквите, нито към обществените институции и организации, защото Школата на Великия Учител е плод на Неговото Слово, което е Глава на Истината, а Истината е Глава на Божествения Дух, който не се ограничава и управлява чрез външни човешки институции. Школата на Бялото Братство в България не е секта религиозна, не е култ, нито средище за съвременно тълкуване на Библията. В Школата се проучава Словото на Великия Учител, което Слово е Славата на Бога от Третия Завет на човечеството, затова Школата на Бялото Братство е над всички. Тя обединява всичко чрез Божествената Слава на Великия Учител. Школата не е религия и идолопоклонство. Религията, това са човешки форми, през които е минало човечеството, за да представи в достъпна форма някои Божествени истини и по този начин ги е ограничило, а човешкото несъвършенство ги е опорочило в този исторически етап. Затова Школата на Бялото Братство седи над религиозните форми и методи и над религията. Защото Словото на Великия Учител показва пътя на човешката душа към Бога. Още на събора през 1921 година, Учителят каза: "Ние няма да работим за никоя черква, нито за православна, нито за протестантска, нито за католическа. Ние ще работим за Царството Божие." ("Съборни беседи", Търново, 1921 год., стр.122.) Учителят добавя: "Нашата идея не е църквата, а Царството Божие." ("Съборни беседи", Търново, 1920 год., стр.47.) Днес, човешката душа може да направи връзка с Бога единствено чрез Словото на Великия Учител - Беинса Дуно. Школата на Бялото Братство в България не е външна организация, нито партия, нито общество на съмишленици и последователи на Петър Дънов. Школата на Великия Учител е Живот и Сила за онези, които четат, проучават Словото Му и Го прилагат в живота си. По този начин се изпълнява Волята на Всемировия Учител. "В изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа" - е емблемата на Пентаграмата на Великия Учител, която емблема е печатът на Третия Завет на Бога за днешното и идното човечество. Школата на Бялото Братство в България се ръководи от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Словото е дадено на българска реч за чедата български от племето славянско. Школата не се ръководи от устав, написан от човешки умове, съгласно човешките форми на организация във времето, когато е написан този устав. Школата не е организация по подобие на човешките организации във времето, когато тя съществува. Членовете- люде, приобщени към тази Школа, не се определят от членски карти, а от Словото на Великия Учител, което те трябва да прилагат в живота си. Школата на Бялото Братство се ръководи от Словото на Великия Учител. Тя не се ръководи от човешки ръководители, от избрани човешки съвети, наречени Братски Съвети или Братски Ръководства, защото тази Школа е плод на Всемировия Учител и тя е обект за проучване от човешките умове на сегашното и идното човечество. Школата не е обект за управление от човешки умове, защото се управлява от Словото на Великия Учител. Школата се управлява оттам, откъдето слиза Словото на Бога. А това е мястото, откъдето слиза Божественият Дух, Господният Дух на Силите и Христовият Дух, защото Словото на Учителя е плод на тази Божествена Троица. Целта на Школата бе да се даде Словото на Великия Учител - Беинса Дуно - т.е. на Бога. Това Слово се даде и Го има напечатано на български език. Целта на Школата бе да се даде един модел на Учението на Всемирното Велико Бяло Братство. Този модел се даде и вие го имате написано в опитностите на учениците на Школата на Бялото Братство с Великия Учител. Целта на Школата бе да се направи един малък, микроскопичен опит за приложение на Учението на Великия Учител, за да бъде пример и подражание на онези, които ще дойдат чрез днешното и утрешното човечество на земята. Този опит е даден и ще го намерите в живота на Учителя, в Неговото Слово и в опитностите на учениците Му. Великият Учител веднъж се обърна в салона на "Изгрева" към слушателите си и каза: "Питате ме дали това Слово е Божие? Казвам: То е Слово на Бога. Питате ме дали съм приложил нещо от това Слово на Бога, което ви проповядвам и говоря? Казвам: Проверете, колко хиляди българи са минали през мен. Всяка среща на един българин с мен бе за него една опитност, а за мен бе един реализиран Божи закон от Словото на Бога." Школата на Бялото Братство има Слово - то е напечатано. Школата на Бялото Братство има Музика - тя е напечатана. Школата на Бялото Братство има Паневритмия - тя е дадена. Школата на Бялото Братство има Традиции - те са дадени и проверени през време на Школата. Това са братските срещи и братските обеди, братските събори, излетите в планината, посрещането изгревите на слънцето, летуването и лагерите в планината на Седемте рилски езера. Общението на учениците от Школата на Бялото Братство става чрез общение на техните души чрез Словото на Великия Учител, чрез песните Му, чрез живота на Високия Идеал от Словото Му. Общението на учениците от Школата чрез Словото на Великия Учител създава Общество "Бяло Братство". А то е духовно общество на учениците. А ученик е онзи, който изучава, проучава и прилага Словото на Учителя в живота си чрез живите идеи на Словото. Така, чрез Словото Му, учениците се обединяват вътрешно, чрез идеите на това Слово се свързват вътрешно в една духовна верига, а с приложението в живота си на тези идеи те създават началата на Общество "Бяло Братство". Така духовната верига се реализира и проектира чрез живота им. Общество "Бяло Братство" е Общество на вътрешни духовни връзки, на вътрешно обединение и вътрешна проекция на идеите от Словото на Учителя чрез живота на учениците. Така се образува Синархическата верига на духовните ученици от вътрешната Школа на Бялото Братство. Това ще го намерите в Словото на Учителя. "Ако в България имаше само един човек, който е свързан с Бога и живее според Неговите закони, той ще повдигне не само България, но и целия свят." (Из "Който дойде при мене", 13 стр.) Затова само чрез Словото на Всемировия Учител учениците могат да се обединят и създадат Общество "Бяло Братство". Всички начала са в Словото Му - то управлява Вселената, Битието и Небитието и нашата слънчева система. Който Го приеме и приложи чрез своя живот, той влиза в това Общество. Затова Общество "Бяло Братство" не е организация, нито юридическа личност, нито обществена, политическа или друга организация. Общество "Бяло Братство" не е верска общност, нито религия, нито църква, нито религиозна секта, нито култово средище. Общество "Бяло Братство" е Общество на ученици, което се управлява от Словото на Всемировия Учител. Учениците се обучават чрез Словото в разстояние на двадесет и две години, толкова, колкото е траяла Школата на Учителя на земята. Знанията, получени от Словото и приложени в живота им в разстояние на двадесет и две години, съставляват онзи етап, през който всеки ученик трябва да мине. И тогава тези ученици могат да се обединят чрез Словото и идеите на това Учение. Проекциите на учениците и тяхната реализация в обществения живот и в света става чрез собствения им живот, като тяхно ръководно начало е Високият Идеал от Словото на Учителя. Този път е отбелязан в Словото като "Път на Ученика". Ученикът не се занимава с повдигането на Света и на своите ближни. Той се занимава със собственото си повдигане чрез приложението на идеите от Словото на Учителя. Повдигне ли се, с това той повдига всички онези, с които е свързан. Повдигането му е вътрешен процес, изискващ многогодишен труд, обучение и изучаване Словото на Учителя. Защото знанието в Словото на Учителя е знание на Божия Мир и на Божествения свят. Всички души, родени и дошли в плът между българите и дошли като ученици в Школата на Учителя, идват във верига и са свързани помежду си. Всяка една душа носи възможностите на човешкия дух. Той създава условията на земята, за да се изяви и прояви. Затова всяко едно поколение родени души на земята имат различни възможности, които създават различни условия за тяхната работа. Оттук излиза един много важен закон за Школата: Възможностите на Великия Учител не са възможности на ученика. Условията, които създава Великият Учител за Школата Си, не са същите за учениците от следващите поколения. Божественият кредит на Великия Учител е един, а човешкият кредит на ученика е нещо съвсем друго и е микроскопичен в сравнение с Вселената на Всемировия Учител, която Вселена Той управлява. През времето на Великия Учител имаше Школа, имаше Класове, имаше Общество, имаше "Изгрев", имаше ученици. След заминаването на Всемировия Учител от земята, си замина и Божественият Кредит на Учителя. Човешкият кредит на учениците е друг. Затова те изгубиха условията, изгубиха салона, изгубиха "Изгрева". Те имаха за задача само да запазят Словото Му. И те Го запазиха. Затова поклон пред тях! На колене пред тях! Всяко едно поколение има свои възможности и свои условия. Условията на едно поколение не са условия на следващото. Това трябва да се знае много добре. Затова Школата премина през различни етапи, които ще споменем. Когато в едно поколение се родят души, които по професия са учители - то възражда се просветното дело и просветата чрез Словото на Учителя. Такива бяха първите ученици на Учителя. Когато в едно поколение се родят души и по професия са лекари - засилва се здравната просвета чрез идеите на Учителя. Тези ученици работеха през времето на цялата Школа, както и след това. Когато в едно поколение се родят като души писатели, поети, те създават среда, чрез която се проявява творческата им изява чрез идеите на Учителя. Създаденото литературно творчество през време на Школата говори за това. Част от това творчество е напечатано. Останалото чака своето време, да се отпечата. Когато в едно поколение се родят политици и общественици, те започват да се занимават с обществени дела, с политика и навлизат в различни политически течения. В Школата имаше такива лица. Учителят казва: "На ученика в Окултната Школа на Бялото Братство му е строго забранено да членува в някаква партия". Тези съвети на Учителя не бяха изпълнени от това поколение и ние знаем чрез техните опитности как протече техният живот. Когато в едно поколение се родят и дойдат занаятчии и представители на разни занаяти, то те си създават занаятчийски задруги. Ако са мозайкаджии, то те си създават мозайкаджийска бригада. Това го имаше по времето на Учителя, както и след Неговото заминаване. Като най- компактна група, те завладяха Братството отвътре и провалиха всичко, което бе оставил Учителят, защото не бе спазено основното правило, което бе дал Учителят на ученика. А то е: Окултният ученик трябва да има ценз! Първо - ценз за завършено висше светско образование. Второ - обществен ценз, чрез който да приложи чрез идеите на Словото на Учителя своя ценз на образование. Трето - духовен ценз. Този ценз се изгражда чрез изучаване Словото на Учителя, където идеите на Словото Му са предназначени за всички начала в обществения, човешкия, социалния и държавния порядък. Затова невежеството, след заминаването на Учителя, провали всичко като не се съобрази с постановките, дадени в Словото на Учителя. Те посегнаха върху десятъка на учениците и банкнотите бяха изгорени при обмяната на парите през 1947 година. Те си избраха пожизнен седемчленен Братски съвет, който е тяхна измислица и е в противоречие със Словото на Учителя, където е казано, че най-идеалното ръководство е за един месец, за една седмица и за един ден. Това означава, че всеки, който иска да приложи една идея от Словото на Учителя, може сам да си бъде ръководител при реализирането на тази идея. А когато се съберат единомишленици, които искат да реализират една и съща идея в едно и също време, при едни и същи условия, всеки реализира онази част от идеята, която той сам може да реализира. Така идеята се реализира в своята цялост. Тогава тя се реализира от едного и е достъпна за всички. Това е Христовият закон "Един за всички и всички за един". В Христовия закон Единоначалието се намира в Христовия Дух. А човешкият дух е Негов изпълнител. Така че, ако утре следващите поколения си изберат Братски Съвети, това означава, че тези лица работят срещу Словото на Учителя и са богопротивници. Защото ученикът изпълнява Словото на Учителя безпрекословно! Това невежество в лицето на мозайкаджийската бригада създаде устав на Бялото Братство, което искаше да подчини чрез организация учениците на Школата. Този устав може да го сравните с опита на следващите поколения. Този опит е измяна срещу Словото на Учителя и Школата Му, защото мнението на Учителя е, че Школата не се управлява от устави, а от Словото на Всемировия Учител. А това е написано, напечатано. Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Великия Учител! Търси се и трябва да се открие, намери и доведе, за да я изпълни! Същото невежество регистрира Бялото Братство като верска общност в "Комитета на вероизповеданията", в който членуват всички църкви и секти. Ако утре, от следващите поколения някой направи опит да регистрира Бялото Братство към "Комитета на вероизповеданията", където членуват всички църкви, това означава, че тези лица работят срещу Школата на Учителя и Словото Му. А становището на Учителя по този въпрос ще го намерите в Словото Му. Когато в едно поколение се родят музиканти, то се засилва музикалният живот на Школата. И понеже музиката на Учителя е творчески акт на Божествения Дух, то единствено чрез музикантите, работейки върху музиката на Учителя, може да се създаде хармонична среда за работа върху идеите на Словото. Това е най-идеалното положение и когато се родят музиканти, то трябва да им се съдействува и да се подпомагат на всяка една цена. В настоящия период между последователите на Учителя има родени много .талантливи музиканти. Затова е необходимо да бъдат подпомогнати, подкрепени и да им се даде условие и възможност за творческа изява. Те трябва да бъдат качени на концертния подиум и да изпълняват музиката на Учителя. Но те трябва да бъдат качени на онзи концертен подиум, който е предназначен изключително за музиката на Учителя, за Словото на Учителя и за идеите на Учителя. Те нямат право да участвуват в начинанията на други окултни, религиозни и обществени организации, заедно с програмите на други участници, защото по този начин те наливат вода от живото Слово на Учителя в чужди воденици, които след това работят срещу делото на Учителя и Неговата Школа. Това трябва да се знае много добре. Те могат да изнасят музикални програми навсякъде по света и пред всички хора, но концертът да е подчинен изключително на Високия Идеал от Словото на Учителя. Това е златно правило на Школата на Великия Учител. В духовното Общество "Бяло Братство", което е вътрешно общество в духа на Учението на Учителя, няма място за други учения, за други идеи, за други идоли, за други окултни школи и за техните книги, за чужди песни, за чуждо Слово и чужди традиции. Общество "Бяло Братство" е духовно общество, което изучава и прилага Словото на Учителя, на Великия Учител - Беинса Дуно! Учението на Школата на Великия Учител е единствено по рода си във Вселената, в Космоса, в Духовния свят и в Слънчевата система. Учението на Школата на Великия Учител е на върха на човешката цивилизация от знания, познания и човешки опит. Учението на Школата на Великия Учител е неделимо. Това е Учението на Живия Бог, слезнал на земята и дал Словото Си чрез Славата на Бога. Школата на Великия Учител има един Бог. Има един Всемиров Учител. Има едно Слово на Бога, което е Словото на Всемировия Учител. Има един Живот от тази Школа - това е реализираното Слово на Великия Учител. Има един Ученик, това е онзи, който изучава Божието Слово и изпълнява Словото на Всемировия Учител. Това е Космическият Ученик на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Има една човешка Душа, която е изпълнила Волята на Бога чрез Словото на Всемировия Учител! Школата на Великия Учител е една. Тя е и долу на земята и горе - в Духовния свят и още по-горе - в Божествения свят. Тя е неделима в тези три свята и се обединява и управлява от Словото на Великия Учител - Беинса Дуно. За пръв път тази Божествена Школа бе свалена на земята и отворена от Великия Учител Беинса Дуно в България, в София, на "Изгрева" и Словото се даде чрез български език и българска реч чрез родените българи, дошли като ученици в тази Школа. Тя не може да се краде, да се обсебва, да се присвоява от този или онзи народ! Тя е за българския народ и е дадена чрез българско Слово, чрез Великия Учител - Беинса Дуно. Словото на Учителя, музиката на Учителя и Паневритмията не могат да се обсебват и крадат от самозвани учители, родени в България или извън българската земя, които да си присвояват званието на учители и да присвояват съкровищницата на Бога, дадена за българския народ и за племето Славянско. Следващият етап от пътя на Словото на Учителя и Школата на Учителя е Русия. А чрез нея пътят е към славянството. Но това ще стане само с ясното съзнание, че тази Школа идва от България и това Слово идва от България чрез българския език, защото Всемировият Учител - Беинса Дуно - се роди именно в България, за да даде чрез български език Словото на Бога! Защото българският народ е най-старият окултен народ на земята и българският език е най-старият окултен език на земята и защото българският език е най- точният език, чрез който могат да се предадат Божествените скрижали на Бога като символи, закони, принципи на Божието Слово. Затова чрез Българския народ това Слово ще се предаде на Русия и Славянството, а оттам пътят върви към цялото човечество. Това е пътят на Школата, определен от Всемировия Учител. А пътят на ученика е определен от Словото Му! Пътят на Школата е един и това е пътят на Словото на Всемировия Учител. Пътят на ученика е един и той е обозначен и показан от Словото на Всемировия Учител. Учениците, които изповядват Словото на Всемировия Учител и го прилагат в живота си чертаят пътя на Общество "Бяло Братство"! Общество "Бяло Братство" се ръководи от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Амин. Настоящият обзор е предназначен за учениците от Общество "Бяло Братство" в България, чийто Учител е Великият Учител - Беинса Дуно. Амин! Настоящият обзор бе направен след 22-годишен труд върху проучване Словото на Великия Учител - Беинса Дуно - и бе написан в дните 15, 16, 17 декември 1991 година в град София. Д- р Вергилий Кръстев.

"Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство" Школата на Всемирното Велико Бяло Братство се откри през 1922 година в София, България. Учител на Школата е Всемировият Учител Беинса Дуно. Светското Му име е Петър Константинов Дънов, ражда се на 12 юли 1864 година, ден Петровден и си заминава от тоя свят на 27 декември 1944 година, ден сряда. Учител на Бялото Братство е Учителят Беинса Дуно, над Когото е Божественият Дух. Учител на Великото Бяло Братство е Мировият Учител - Беинса Дуно, над Когото е Божественият Дух и в Когото е Христовият Дух. Учител на Всемирното Велико Бяло Братство е Всемировият Учител - Беинса Дуно, над Когото е Божественият Дух, в когото е Христовият Дух и където, в Него, Господният Дух на Силите задвижва всичко в една неделима Троица: Отец, Син и Святий Дух. Така Всемировият Учител, чрез Божествения Дух, чрез Господния Дух и чрез Христовия Дух изпълнява Волята на Бога. Школата се управлява от Всемировия Учител - Беинса Дуно - Който е Върховен Повелител на Всемирното Велико Бяло Братство на Вселената. Школата на Великия Учител - Беинса Дуно - се откри за пръв път на земята, между българския народ, в град София. Тя се откри за пръв път и за Духовния свят. Тя се откри за пръв път и за Божествения свят. За пръв път тя е едновременно Школа на земята, в Духовния свят и в Божествения свят и нейният център бе "Изгрева" в град София. За пръв път Бог слезна на земята в лицето на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Той бе тук в България, в София - на "Изгрева" в плът, кръв и в Дух. Тук бе произнесено чрез българска реч Словото на Великия Учител. Словото на Всемировия Учител е Слово на Бога. Това е Словото на Божествения Дух, Словото на Христовия Дух, Словото на Господния Дух чрез думи и реч на български език, при синовете български от семейството славянско. Всяка една беседа на Великия Учител отговаря на една година от човешката цивилизация на земята Той произнесе над 7 500 беседи, което означава, че това е Словото на Бога за идното човечество, което е за следващите 7 500 години от бъдещата човешка история. Космическият цикъл, започнал от 1914 година, при влизането на слънцето в знака на зодиака Водолей се означава като Епоха на Водолея и тя ще трае 2 160 години от човешкия календар. Този цикъл съвпада с подготовката на Школата и откриването на Школата, когато се даде Словото на Великия Учител. Словото на Великия Учител е за тази епоха, както и за следващите епохи от човешкото развитие. Школата на Всемировия Учител имаше подготовка от двадесет и две години: от 1900 до 1922 година, както имаше и живот от двадесет и две години: от 1922 - 1944 година Школата се закри след заминаването на Великия Учител. Всемировият Учител - Беинса Дуно - слезна на земята, за да даде Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса. Това Слово е за синовете на Светлината, които ще дойдат в следващите векове и хилядолетия. Това са синовете Божии, на които е ударен печатът на Третия Завет. А това е Словото на Великия Учител. Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е Словото на Бога за Третия последен Завет на човечеството. Великият Учител казва така: "Библията е писана от Един Дух, Който е диктувал на мнозина да пишат. Каквото Първичният човек е казал, то това са писали. Има един човек в света, който никога не е съгрешавал. Това е Първичният човек. Първичният Космически Човек е Христос. Той е в началото на Космическия век. Това, което са говорили Пророците преди хиляди години и са записали в Стария Завет - то това са първите писма на нашия Баща. Това е Първият Завет, Заветът на Бога с човечеството. Това, което Христос е говорил преди 2 000 години - това са вторите писма на нашия Баща. Това е Вторият Завет на Бога с човечеството. Това, което сега Христос говори тук в България, чрез Великия Учител - това са сегашните и то последни писма на нашия Баща. Това е Третият и последен Завет на Бога с човечеството." Главният обект в Стария Завет - Първия Завет - е животът на всички Пророци, като изявление на Божествения Живот в тях. Главен обект в Новия Завет - Втория Завет - е животът на всички Апостоли като проява на Божествения Живот в тях. Централно място в Стария и Новия Завет е животът на изявения Бог и проявения Господ на Силите чрез Христовия Дух. Централно лице в Библията е Христос - Христовият Дух. Централно място в Третия Завет, в Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е изпълнението на Волята на Бога от човешката душа, слезнала на земята и облякла се в човешка плът и кръв. Третият Завет е даден в Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е Слово на Бога. Това е изявление на Божествения Дух, проявление на Господния Дух на Силите, в Живот и Сила на Христовия Дух на земята. Това е Бог на Славата, Бог на Виделината, Бог на Светлината. Това е Светата Троица на Словото на Всемировия Учител, където Словото е Слава, Словото е Виделина и Словото е Светлина на Живия Бог слезнал на земята. Всемировият Учител е Учител на Божествената Слава, т.е. на Божествената Светлина - това е Светът на Истината. Мировият Учител е Учител на Виделината, на Светлината в Духовния свят. Това е Светът на Мъдростта. Учителят е Учител на Светлината, т.е. на Светлината на физическата Вселена. Това е Свят на материализираната Любов на Бога. В Първия Завет ще намерите учението на Мойсей в чисто Божествения източник като учение на Светлината за човешките умове, за да познаят Единния Бог чрез Господа на Силите във Светлина, в Небесна Манна и храна за човеците, във вода за ожаднелите човешки души, в живота на Онзи огнен стълб, който ги водеше през пустинята, за да покаже, че Бог е Огън Всепояждащ. Той е Учител на Светлината! Във Втория Завет ще намерите Учението на Христос от чисто Божествения източник, като Учение за Виделината, т.е. светлината в Духовния свят за човешките души. Той е Учител на Виделината! В Третия Завет ще намерите Учението на Великия Учител - Беинса Дуно - от чисто Божествен източник като Учение на Божествената Слава, т.е. Божествената Светлина, която е Неговото Олово. Божествената Слава е проявена чрез Словото на Всемировия Учител в Живот и Сила между человеците на земята. Той е Учител на Славата! Учението на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е чисто Божествено Учение. То е дадено чрез Славата на Бога. Затова то е Слово на Славата Божия. Словото на Всемировия Учител обхваща Светлината на физическия свят, а това е Светът на Любовта, която е материализираната Любов на Бога. Словото на Всемировия Учител обема Виделината на Духовния свят. А това е Светът на Мъдростта, която е материализираната Мъдрост на Бога. Словото на Всемировия Учител обединява Славата на Божествения Свят. Това е Светът на Истината, която е материализираната Истина на Бога. Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е вечната Троица на Светлина за ума, Виделина за душата, Слава за Духа. Слават а на Всемирови я Учител - Беинс а Дун о - е ВСЕ И ВСЯ. Амин.

"Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му" СЛОВО БОЖИЕ. В начало бе Словото. Словото беше у Бога. Бог е Дух и тия, които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят. И Словото бе Бог - Дух Вечен. Глава на Твоето Слово е Истината. Глава на Истината е Святият Дух. Глава на Святия Дух е Абсолютният Дух на Битието, Христовият Дух. А глава на Абсолютния Дух на Битието, Христовия Дух, е Господният Дух на Силите. А глава на Господния Дух на Силите е Божественият Дух. А глава на Божествения Дух е Бог. БОГ Е СВЕТЛИНА НА СЛАВАТА. Светлината е проявеният Бог. Само проявеният Бог е Светлина. Божествената Светлина, т. е. Божествената Слава е Свят на Истината. Божественият Дух носи пълната Светлина, т. е. Слава. Там е Свободата на Духа - свят на Вечна Слава, вечна Светлина без сенки. Там е безсмъртието - Необятна Светлина без сенки, където светлината е неуловима, защото тя обхваща всичко и е навсякъде. БОГ Е ВИДЕЛИНА. Божествената Виделина е Светлината в Духовния свят, който е свят на Мъдростта. Виделината се състои от един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, излъчващи се като живи струи и носещи жив и разумен живот на тези цветове. Виделината в Духовния свят, в Света на Мъдростта, създава и твори формите и се явява като Хармония от форми и движение на тези форми. Светът на Мъдростта е свят на формите в Невидимия, Духовен свят. Виделината там се проявява като движение на тези форми чрез Хармонията. Като израз на това движение чрез Хармонията се явява и идва музиката. Музиката е израз на това движение и живот на тази Виделина. А хармонията в Природата е външен израз на Света на Мъдростта, реализирала се на физическия свят чрез Светлината. Духовното Слънце създава Виделината, а Виделината е всичката светлина на безпределното пространство, което никога не угасва. Затова, чрез Виделината и музиката, която тя носи в себе си, човек може да добие предметно обучение за Славата на Бога. Защото в Божествения свят е Абсолютна Хармония, а Божествената Светлина и Слава е израз на тази Хармония. А продукт на тази Хармония са Божествените идеи, които се разнасят по цялата Вселена чрез Славата в нейното разумно съчетание на небесните сфери. Тук е музиката на небесните сфери, изразяваща се с Великата Хармония на Славата. Божествената Светлина, т.е. Славата и Хармонията се преливат една в друга и са неделими. Божественият свят се изявява чрез Славата, а се проявява чрез Хармонията. В Света на Мъдростта, Виделината се изявява като форми и цветове, а се проявява като Хармония на това движение от форми и цвят, а като израз се явява музиката. Тук хармонията може да се види като лъчи, съставени от съзвучие на цветове или да се чуе музиката от това съчетание на цветове. Затова този свят може да се изрази и чрез формите, а да се прояви чрез музиката. Затова Вселената е създадена чрез Света на Мъдростта и Виделината, това е мястото, където се творят формите, чрез които трябва да се изразят съществата от различните йерархии в Духовния свят. Духовният свят, Светът на Мъдростта е създаден от Виделината, а се проявява като Хармония. А когато отделната форма желае да се изяви, тя се изявява като определено съчетание на цветове и се проявява като мелодия, формите от Духовния свят на Виделината, могат да слязат надолу във физическия свят само чрез мелодията. Хармонията е обединение на съзвучия, а мелодията е индивидуализиране на дадена форма и цвят, която има право да се реализира само чрез музиката в Духовния свят. БОГ Е СВЕТЛИНА. Божествената светлина е Светлината във физическия свят на слънчевата система. Любовта като принцип на Божествения Дух преминава през целия свят като Светлина. А Природата е материализираната Любов на Бога и на Светлината и се реализира като Живото тяло на Бога и се изразява чрез Живота. Светлината е проявеният и изявеният Бог на Любовта на физическия свят. Светлината - това е творческият акт на Великата Природа. Тя разграничава Битието от Небитието, реалното от преходното, преминава от безграничното състояние на Вселената към граничното. Любовта е единствената реалност, чрез която Божественият Дух се проявява в Битието като Светлина, Физическото слънце е символ на Божествения Дух, а Светлината е символ на Божествената Душа. Материята на физическото поле е кондензирана Енергия. Енергията е кондензирана Светлина. Светлината е кондензирана Мисъл на Ангелите. Мисълта на Ангелите е кондензирана Любов. Любовта е плод на Божествения Дух. А Духът е първичната проява на Бога. А творческият акт на Духа е Великата Хармония на Славата в Божествения Свят. А творческият акт на Господния Дух на Силите е движение на тези небесни сфери, създал музика и хармония в Света на Мъдростта, където се създава светът на формите. Затова Хармонията е материализираното движение на Господния Дух на Силите, а Мелодията е средата, в която Христовият Дух на Единството твори. Тук се създават законите на Мирозданието. От тук се създават световете и животът на всяка една форма. Когато Хармонията чрез Христовия Дух иска да се роди една форма, това става чрез Мелодията на музиката, която е среда на този свят. Мелодията слиза в човешкия дух, а човешката душа е свързана със света, откъдето е слезнала чрез Хармонията. Мелодията работи с човешкия дух, а хармонията - с човешката душа. По мелодията съдим за това, от кое поле и от кой свят човешкият дух я е свалил на земята, а по хармонията съдим в какво съзвучие се намира човешката душа с този свят. Божественото Слънце и Славата Божия са творение на Божествения Дух като Велика Хармония в непреривно, безначално и безкрайно Движение. Мировата Любов идва от Центъра на Вселената чрез движението на тази Хармония като Слава, Виделина и Светлина. Космичната Обич може да се възвърне от Периферията на Вселената, защото този път е прокаран. Как? Любовта към Бога се изразява чрез светли мисли - чрез Светлината. Любовта към Бога се изразява чрез възвишени чувства - чрез Чистота, която е Виделина в Духовния свят. Любовта към Бога се изразява чрез праведни дела - чрез Добродетелта, която е отражение на Светлината и Виделината у физическия човек на земята. Любовта към Бога е движение на човешкия дух чрез музикалните форми на Мелодията, съставена от Светлина и на човешката душа чрез музикалните форми на Хармонията, съставена от Виделината. Служенето на Бога подразбира приемането на Мировата Любов и предаването на Космичната Обич. А това става чрез Светлината на физическия свят, чрез Виделината в Духовния свят, чрез Славата в Божествения свят. Служенето на Бога е материализираното движение на Духа чрез Хармонията и музиката от човешкия дух и човешката душа, поела пътя на Светлината, Виделината - към Славата на Божествения свят. Човешкият дух служи чрез мелодията, а човешката душа се подвизава чрез Хармонията. Космическият човек живее в Абсолютна Хармония. При слизането му на земята, Той слиза от небесните висоти на Духа, който обитава в Хармония, в по-низшите полета чрез Мелодията. Човешката душа слиза на земята чрез Мелодията и се въплътява, а човешкият дух организира това тяло чрез законите на Хармонията в Духовния свят. Това е пътят на Инволюцията при слизането на човека на земята. А при Еволюцията - която започва от идването на Христа и Възкресението му, защото той прокарва пътя от земята за Небето за човешката душа - възлизането на човека нагоре започва чрез Мелодията. Човешката душа трябва да разцъфти, трябва да се пробуди човешкото съзнание, а това става чрез Мелодията. Човешкият ум трябва да се освети чрез Светлината, която идва от Хармонията. Хармонията внася Светлина в човешкия ум, а Мелодията - топлина в човешкото сърце. Хармонията разширява съзнанието, а Мелодията дава дълбочина на това съзнание. Мелодията трябва да излезе от сърце чисто като кристал, а Хармонията - от ум светъл като слънцето. Мелодията трябва да отиде към човешката душа и да я направи обширна като Вселената, а Хармонията към човешкия дух, за да го направи мощен и едно с Бога. Това е пътят на възлизане, пътят на Еволюцията чрез Космичната Обич. Космичната Обич трябва да проникне отдолу нагоре, от сърцето към човешката душа и от човешката душа към човешкия ум, а оттам - в човешкия дух. Тук има движения в две противоположни посоки, тук става едно прекръстосване между ума и човешкия дух, защото умът е мъжът на сърцето, а човешката душа е невестата на човешкия дух. Така се създава хармонията и съединението с Бога. Окултната музика е непреривна - тя се движи нагоре-надолу с по- силни трептения и с по-къси вибрации, за да разширят съзнанието на човека. Тя е за пробуденото човешко съзнание, което има връзка с Невидимия свят и има пряко съобщение на Светлината в ума му и Виделината в душата му. За другите хора тя е затворена, понеже не може да влезне в тяхното съзнание, защото то няма съобщение с Невидимия свят. Но тя може да послужи за разширяване на човешкото съзнание и да послужи като подтик на съвременната музика и човека. И да се изложи пред света, и да се представи от първокласни изпълнители, тя е скрита за обикновеното човешко съзнание, защото човешкото съзнание е заключено за нея. Когато Музиката, слезнала от Небето стане Светлина на физическото поле, тя може да проникне в ума на човека и да даде полет на мисълта към по-висши полета. Това е целта на окултната музика - да даде непреривност на Светлината в човешкия ум и непреривност на Виделината в човешкото съзнание. Музиката слиза чрез Виделината. Музиката влиза в човешката мисъл като Светлина. Музиката се възприема от пробуденото човешко съзнание като Хармония в ума му и Мелодия от сърцето му. Умът възприема Хармонията на мисълта като Светлина, а сърцето възприема Мелодията на мисълта като топлина. Връзката между музиката и мисълта идва от там, от където Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Една Идея в Божествения свят е точка, в Духовния свят е кръг, а на физическото поле слиза като линия, след като кръгът се е разтворил. Една Идея в Божествения свят е частица от Славата, в Духовния свят е кръг от Виделината, а на физическия свят е лъч от Светлината. Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Идеята е Слава и Хармония в Божествения Свят. Идеята е Виделина и движение в Духовния свят като Музика на формите. Идеята е светлина в ума, която слиза чрез Мелодията, а е свързана за Небето чрез Хармонията. Само онази мисъл, която схваща тази непреривност е музикална. На земята най-големият израз на разумността е Музиката, защото тя прекарва непреривността на Виделината и Светлината в ума и сърцето на човека с пробуденото съзнание. Словото слиза от Божествения свят чрез Слава и Хармония в Духовния свят. Словото от Духовния свят слиза чрез Виделина и музика, а чрез Хармония и Мелодия слиза в умствения свят на човека. Поезията е възприемане на Хармонията и Мелодията чрез ума на това Слово и се изразява чрез речта или чрез четмо и писмо. Музиката е съединителната нишка между Духовния свят и физическия свят. Чрез нея слиза Виделината в Светлината. Съзнателният живот започва чрез Музиката - това е връзката и прокараният път между физическия живот и Небето чрез пробуденото човешко съзнание. Музиката в Духовния свят е вътрешният път към Бога. Тя донася свобода на ума, чувствата, духа и човешката душа. Музикалният човек има връзка непреривна между ума, сърцето, духа и душата си. Пеенето е съчетание на тонове и Светлина на човешкия ум. Вдъхновението на певеца е навлязлата в ума му Светлина отгоре. Хармонията и Мелодията трябва да вървят заедно: умът да се контролира от разумността, а чрез нея - от Хармонията, а сърцето - от Мелодията. Видимата, външна страна на съзнателния живот всякога започва с музика. Защо? Защото това означава пробудено съзнание и непреривност на човешката мисъл със Светлината и с Виделината в Духовния свят. Доброто е материализираната връзка на Любовта на земята. То се облича в Музика, защото чрез нея се свързва със света, откъдето то е слезнало по нишките на Любовта. Музиката на земята е най-възвишеният израз на Любовта, защото чрез нея в ума трябва да слезе Светлината, да направи връзка с Виделината и да премине в Славата. А тази съединителна нишка е Любовта, рожба и плът на Христовия Дух. Когато светлата мисъл се проектира и чрез волята на човека се роди в Добро - тогава се ражда Изкуството. Когато светлата мисъл се проектира нагоре, направи връзка с Духовния свят и свали Виделината - това става чрез Музиката. Когато светлата мисъл се проектира към Духовния свят и се облече с Виделината и с нея се проникне в Божествения свят на Славата, тази мисъл се превръща в Поезия. Отгоре надолу слиза първо Словото на Бога, после Хармонията, после Музиката, после Мелодията, после Поезията, после идеите се обличат в Светли мисли, чисти чувства и праведни постъпки. Възлизането отдолу нагоре става само при пробудено човешко съзнание, защото има такъв път за възлизане нагоре. Словото на Великия Учител, идващо отгоре, от Божествения Дух, преминава през Мировия Учител и се излива във вид на Слово или Музика чрез Учителя. Творческият акт на Божествения Дух е Музиката. А музиката на Великия Учител е именно този творчески акт на Божествения Дух. Музиката на Великия Учител е една дълбока сфера от Битието на Бога. Бог в своето Битие е Дух. А Духът в своето Битие е Хармония от форми, а движението на Духа чрез тези форми е творчески акт на цялата жива Природа и оттам излиза Музиката като творчески акт на Божествения Дух. Музиката на Великия Учител - Беинса Дуно - е творчески акт на Божествения Дух - чрез Него Светът се е създал. Музиката създава разни светове чрез Хармонията си. Музикалният свят е среда, в която човешкият дух и човешката душа трябва да се проявят по законите на съзвучието: природата трепти, вибрира, пее в тонове и звуци в една Мирова симфония в Мировото пространство. Окултната музика на Великия Учител е достъпна само за учениците на Школата на Бялото Братство. Защото за учениците на Школата Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е Словото на Живия Бог. А музиката на Учителя е творчески акт на Божествения Дух. Защото изявеният Бог - това е проявеният Божествен Дух. Затова музиката на Учителя е за пробуденото човешко съзнание и човешка душа. А пробудената човешка душа е онази, която е направила връзка и е в Общение с Бога. Тогава всяка пробудена човешка душа е частица от Божествения концерт на земята и във Вселената. Защото на земята човешката душа се пробужда чрез страданието, а човешкият дух се просветява чрез мъчението. Защо? Защото страданията на човеците и техните души са Божествен концерт за Небето. А Божественият Дух е цигуларят, защото само човешката душа има пряко Общение с Духа и само Духът може да живее с човешката душа. А ние человеците може да имаме привилегията, понякога да бъдем поканени да присъствуваме на един такъв Божествен концерт - или на земята, или на Небето. Зависи от степента на пробуждане на човешкото съзнание и връзката на човешката душа с Небето. Когато в човешкия ум влезе Светлината на Словото; Когато в човешката душа пребивава Виделината на Словото; Когато в човешкия дух пребъдва Славата на Словото - тогава той ще изпълни волята на Бога и ще се нарече Син на Бога Живаго. И тогава ще върви от Слава в Слава - ще влезне в Света на Истината и ще се движи с нейната Светлина, т.е. Слава, в небесните селения на Духа. Тогава ще чуе движенията на тези селения на Духа, на тези небесни сфери като музика и ще види тази музика като Хармония от движенията на тези сфери. Когато Словото на Великия Учител слиза, за да се превърне в потребност на човешкия дух и душа - това може да стане само чрез Славата и Виделината, която носи. Материалното движение на Славата в небесните висоти създава Хармонията от звуци. А материалното движение на Виделината създава Хармонията на формите и Музиката от тяхното движение. Когато Словото се превърне в Музика чрез Славата и Виделината, която то носи със себе си - то тогава човешкият дух свири на човешката душа и изсвирва най-възвишената си молитва към Бога. Тогава Музиката преминава в Молитва. Само музика, преминала през човешката душа и човешкия дух, може да се излее в молитва към Бога. Словото предхожда Хармонията, предхожда Музиката. А Музиката облича дрехите на Виделината в света на Хармонията, създадени от форми в света на Мъдростта. Най-висше състояние имаме на една песен, когато тя се превърне в Молитва. А Молитвата е състояние на Духа като проява на Общение с Божествената Душа. А разширението на човешкото съзнание, пробуждането на човешката душа и съзнание може да стане при съприкосновение на човешкия дух с Божествения Дух чрез Молитвата, която е най-висше състояние на Хармония на човешката душа с Божествената Душа. Това е състояние на пълно Единение с Бога. А Хармонията на човешката душа с Божествената душа създава Хармонията във Вселената и това е най-великата песен за човешката душа. Това е молитвено дихание на Бога към човешката душа и молитвена песен на човешката душа към Бога. Те се съединяват в едно - това е творческият акт на Мирозданието на Вселената. Великият Учител идва, за да донесе проявлението на Духа чрез Слово, Музика и Живот. Песните на Великия Учител са образци за връзката между човешката душа и Бога. Защо ли? Защото те са молитвите на Новото човечество от Шестата раса, която трябва да дойде. Музиката на Великия Учител е Мировото движение на Духа на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Музиката на Великия Учител е средство за пробуждане на Божественото съзнание у человеците, в онези, които четат Словото Му, защото идеите на Словото Му се превръщат в Музика на това Слово. Идеите на Словото Му са жива Светлина и Виделина в Духовния свят. Те могат там да се изразят чрез Музика и Хармония. Идеите на Словото Му идват в умовете на человеците като Светлина, като светли мисли на една висша Разумност. И ако има съзвучие и хармония между идеите като Виделина и мислите като Светлина в умовете на хората, то тогава се проектират надолу като възвишени чувства и праведни дела у човека. Това означава Музика и Хармония в мисли, чувства и действия. А това трябва да бъде един непреривен процес вътре у човека. Музиката внася в човешката душа разширение чрез Виделината от Духовния свят, в човешкия дух - сила и мощ чрез Славата, в ума - свобода чрез Светлината, в сърцето - мекота и топлина чрез съзвучието си. Защото само чрез музикалното Единение на душите в Мировата Хармония, Божественият Дух ще ги осени и възкреси за нов живот. Съзвучието е изявата на Божествения свят, чрез него се раждат и изявяват Божествените идеи в човешката душа. Хармонията на Славата е проявлението на Божествения свят. Чрез нея се раждат висшите идеи на Мировия живот и се препращат надолу в Духовния свят чрез Виделината, да бъдат Високият Идеал за човешката душа и човешкия дух. Музиката е изявата на движението в Живата Природа. Музиката е материализираното движение на Духа. Музиката е съединителното звено, връзка между Духовния и човешкия свят. Хармонията е съединителната връзка между Духовния и Божествения свят. Законите на Небето слизат отгоре надолу чрез тази връзка, чрез Хармонията, чрез Музиката и чрез Мелодията. Тази връзка е неръкотворна и невидима за обикновеното човешко съзнание. Но тя става път за онези, на които съзнанието е пробудено и имат пряко съобщение с Небето. Това за тях е път, по който слизат Божествената Светлина - Славата, Духовната Светлина - Виделина и слънчевата светлина като Светлина в умовете на пробудените човешки съзнания и души. Светът за едни е затворена книга и една неизявена музика, а за други е Жива Природа, в която идват музикални вълни като Хармония от висшите светове, организират материята и творят всички форми в Природата. Музиката е истински проводник на същинския Миров и Космичен Живот, тя е съединителната връзка между всички явления в Природата, между причини и следствие на явленията в Духовния и физическия живот на земята. Музиката е навсякъде, тя навлиза във всички светове, с които борави човекът, защото той, човекът, е проекция на Великия Космичен Човек. В Божествения свят музиката е обективна като Хармония, в Духовния свят тя е реална като движение на формите, а на физическия свят тя е материализирана чрез формите на живот на земята. А се проявява като движение на една Разумност, която спазва Великата хармония в Природата. Цялата Вселена пее в една Божествена Хармония. Живата Природа постоянно говори на човека чрез разнообразието на формите на живот и движенията на тези форми чрез музиката. Само Небето е място за истинската Музика. Оттам Музиката е свалена на земята чрез Виделината от Духовния свят и Светлината на физическия свят. Духовният свят е свят на Музика и Хармония на тези форми. Духовният свят е свят на Музика и Хармония на тези форми, когато са горе и още не са материализирани на земята. Без Музика светът на човека не може да се подобри, защото тя е едно от средствата на Възходящия Път на човешката душа и човешкия дух. Защото само чрез Светлината в ума, чрез Чистотата на сърцето и чрез Добродетелта човек може да тръгне по този път. Съзнателният живот започва чрез Музиката като път на освобождаване и възходящ път към Бога. Човешката мисъл е Светлината на ангелите. Светлината е Музика за ума. Човешкото чувство е Чистотата на ангелите. Чистотата е Музика на сърцето. Човешката постъпка е Силата на ангелите. Човешката сила е Музика на волята. Музиката е едно вътрешно състояние на човешкия дух и човешката душа. Музиката е един вътрешен процес, който произтича от Светлината на човешкия ум. Музиката като Сила се проявява в ума на човека, в умствения свят. Човекът с пробуденото съзнание получава тази Сила чрез Светлината и чрез Виделината, която слиза от Духовния свят - тогава той може да я прояви чрез музиката като музикална Сила. Това е динамичната Сила на музиката и тя трябва да се използува разумно от просветения човек с пробуденото съзнание за най-малкото Добро на земята, което е най-малката материализирана форма на Любовта на Бога. Музиката като Сила слиза във волята на човека и се проявява в дела. Духовната музика създава аура на Хармония между Духовния свят и физическия свят, защото само Музиката може да премине границата между физическия и Духовния свят, защото чрез Светлината, която тя носи и Виделината, която има у себе си, тя става неръкотворна и неуловима и създава непреривност на живота в различните форми на физическия и духовен свят. На физическия свят Музиката има за цел повдигането на човешката душа. Тя е спасителното въже, което се спуска от Духовния свят за падналата човешка душа в материята, когато е слезнала на земята. Тя може да се изкачи единствено чрез Силата на Музиката, която слиза отгоре надолу. Човекът, като най-висша форма на живот на земята, е най-висшият проводник на тази Сила и Енергия, която Музиката сваля от Духовния свят. Човекът е един кръстопът на милиони космически течения, които слизат чрез Виделината и Светлината като Музика и Хармония. Той е един фокус, където се преплитат тези Божествени енергии и сили и колкото е по-организиран вътрешният му свят и по-пробудено е човешкото му съзнание, толкова по- добре той отразява тези висши енергии в Живата природа и става съставна част от Великата Хармония на Живата Природа. Духовният овят се проявява чрез законите на Хармонията и Мелодията. Човешкият свят се проявява чрез законите на Светлината и Виделината. Човекът се проявява чрез Светлината на ума си, чрез Чистота на сърцето си, чрез Добродетелта на волята си в съзвучие и хармония с човешкия дух и човешката душа във Вечната Хармония на Вселената. НОВАТА КУЛТУРА НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО ОТ ШЕСТАТ А РАСА ЗАПОЧВА ОТ МУЗИКАТА НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО.

"Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство" Учителят е Учител на Бялото Братство, когато Божественият Дух слезне върху него, когато го осени с Духа си и го оживи със Силата си. Учителят сваля Словото Си от Света на Истината, от Света на Славата, от Божествения свят чрез Святия Дух. Учителят е Учител на Слънчевата система, обхваща Битието на всички светове с всички същества, различни по степента на своето развитие. Битието обхваща физическия свят от слънчевата система, която е проекция на органи на цели звездни системи. Мировият Учител е еманация на Божествения Дух в Христовия Дух. Учителят на Бялото Братство става Миров Учител, когато Христовият Дух се всели в Него. Мировият Учител е проявеният Абсолютен Дух на Битието като Дух Вечен, като Христов Дух. Христовият Дух обединява Битието и Небитието - видимия материален свят и Невидимия Духовен свят. Невидимият свят от слънчевата система е направен от по-фина материя, от фин духовен елемент, от материята на духовния мир, спадащ към Духовния свят, към Ангелския свят. Това е Небитието за нас, но е Битие за Ангелския свят и съществата, които обитават там. Мировият Учител е Учител на Великото Бяло Братство, управляващо Битието и Небитието на слънчевата система от физическия и Духовния, Ангелски светове. Всемировият Учител е изявеният Господен Дух на Силите на Небитието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Силите в Битието. Всемировият Учител прокарва пътя на Мировата Любов от Божествения свят, от Центъра на Вселената към земята и нейната периферия и възстановява пътя на Космичната Обич от периферията на Вселената към Центъра. Мировата Любов слиза отгоре надолу, а Космичната Обич възлиза отдолу нагоре - така Той обединява Вселената. Той е Учител на Вселената. Всемировият Учител Беинса Дуно е Учител на Вселената. Той е Глава на Всемирното Велико Бяло Братство на Вселената. А Вселената обхваща Битието и Небитието - физическия свят на всички слънчеви системи, Духовния свят на всички слънчеви системи, както и Божествения свят. А Божествените светове са слънчеви системи, създадени от най-висша Божествена материя и от най-фин Божествен елемент. В нашата Вселена има десет милиона Слънца, около всяко Слънце има по 12 планети, те са един милиард и двеста хиляди. Всичките Слънца трябва да ги обходите и да живеете по един милион години. Учителят е Учител на Битието на тези слънчеви системи. Когато се върнете от вашето физическо пътешествие, тогава ще влезете във второто Небе, втория рай на ангелите от ангелския свят, в така наречения Духовен свят. В Духовния свят има духовни планети, духовни слънца има. Във всяко Слънце ще живеете по десет милиона години, ще ги обиколите всичките, като се върнете, вие сте завършили вашето развитие в Духовния свят, в Ангелския свят. Мировият Учител е Учител на този Ангелски свят, Духовен свят, представляващ Небитието, което обхваща и обгръща Битието. Затова Той е Учител и на двете - Небитието и Битието. След това ще влезнете в третото Небе на ангелите. Това е Божественият свят, обхващащ безброй светове. Там, във всеки свят, ще живеете по един милиард години. Като се завърнете, ще сте завършили вашето развитие в Божествения свят. Духът Беинса Дуно е завършил своята Еволюция в Божествения свят и бе изпратен от Бога на земята, за да донесе Третия Завет на Новото човечество от Шестата раса. Нашата слънчева система обикаля около едно централно Слънце в нашата Вселена. Една слънчева година е равна на много милиони години, т.е. за това време слънчевата система извършва една обиколка около централното Слънце. От друга страна, цялата наша Вселена, със стотици милиони слънца, се движи като целокупност към друго място в космическото пространство и на нейно място след време ще дойде друга Вселена, т. е. друга купчина звезди. Вселената не е малка. Казват, че радиусът на тази Вселена е 100 милиона слънчеви години. Можете да си направите едно изчисление: щом светлината изминава 300 000 км в една секунда, колко милиона километра ще измине тя за една година. Това число, което ще намерите, се нарича една слънчева година. Значи 100 милиона години се изискват, за да мине светлината от единия край на Вселената до другия край. А зад Вселената има друг вид светове. Представете си, че вие живеете на Слънцето, гдето една година се равнява на 20 милиона земни години. Каква ще бъде тогава вашата мисъл? Представете си какво богатство ще бъде за вас, ако ви приемат на Слънцето, да поживеете една година там. Иначе една година прекарана там, се равнява на 20 милиона земни години. Следователно, всички слънчеви системи, които съществуват в нашата Вселена, това са степени, етапи, разширение на Божественото съзнание. Мярката, с която се мерят знанията във всяка слънчева система е различна от тази, с която се мери на земята. Всички слънчеви системи са свързани една с друга. Те са училище за човешкия дух, който трябва да премине последователно всички по степента на тяхната йерархия както на физическия свят, така и в Духовния свят, така и в Божествения свят. Това означава човешката еволюция като човешка душа и човешки дух. В нашата физическа Вселена има десет милиона слънца, като около всяко Слънце се движат по 12 планети, т. е. един милиард и двеста хиляди. Нашата духовна Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от духовна материя, която съставлява Духовния свят. Нашата Божествена Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от най-висша Божествена материя, съставляваща божествените светове. Светлината, която Слънцето изпраща, се дължи на съществата, които живеят на Слънцето. Те разпределят енергията на Слънцето по цялата слънчева система. Докато се възприеме тази енергия чрез очите ни като Светлина, тя претърпява няколко превръщания. По интензивността на Светлината, която иде от една звезда, от едно слънце се съди и определя степента и културата на тези същества, които я обитават. Зад физическото Слънце се крие друго Слънце - това е Духовното Слънце, което е източник на Вечна неземна Светлина. Тази Светлина е истинска, неизменна, никога не се мениг Тази Светлина е Виделината. Тя създава Света на Мъдростта. Зад Духовното Слънце има друго Слънце - това е Слънцето на Божествения свят, неговата Светлина е светлината на Славата. Това е Вечната, Божествена Слава, която е проявление на Духа на Славата и на Бога. Тя създава Света на Истината. Затова има три свята: на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Свят на Любовта, където Природата е материализираната Светлина. Свят на Мъдростта, където Духовният свят е материализираната Виделина. Свят на Истината, където Божественият свят е материализираната Слава. Битието обхваща физическия свят, Небитието обхваща Духовния свят, а Божественият свят обхваща цялата Вселена на Битието и Небитието. Всемировият Учител е Учител на Битието, обхващащо физическия свят. свят. Всемировият Учител е Учител на Небитието, обхващащо Духовния Всемировият Учител е Учител на Вселената, обхващаща Божествения свят. Божественият свят е свят на безграничност и безначалност, обхващащ измерения, където време и пространство не съществуват, където материята на този свят е от най-висша материя, а съществата са облечени с дрехата на Божествената светлина, т. е. със Славата. Вселената обхваща Битието, Небитието и Божествения свят. Всемировият Учител на Вселената е Великият Учител! Един е Великият Учител! Той е Божественият Учител! Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух, които са Светата Троица и трите лица на Великия Учител са едни и същи през всички времена и епохи. Божественото Учение е неделимо. Учението на Великия Учител е Учение на Абсолютната Божия Любов. Великият Учител носи Светлината на Божествения Дух, носи Славата на Христовия Дух, носи Силата на Господния Дух. Затова Божиите закони в Учението на Великия Учител са неизменни! При Великия Учител, Божественият Дух се излива като Святия Дух във вид на Слово. А Христовият Дух е Един и Неделим и като принцип обхваща света на Битието и Небитието на това Слово. А Господният Дух се проявява като Божия Сила. Затова Учението на Великия Учител обхваща всичко в своите предели на Битието, на Небитието и Божествения свят. Това е Учението на Всемирното Велико Бяло Братство. Глава на Всемирното Велико Бяло Братство е Великият Учител, Всемировият Учител - Беинса Дуно. Великият Учител Беинса Дуно се въплъти на земята, роди се в земята българска - племе славянско и бе наречен, и носеше светското име Петър Константинов Дънов. Великият Учител носи Учението Си чрез Словото Си. То е Божествено учение. То е Христовото учение. То е Учение на Бога. Великият Учител е изпратен от Бога, за да работи за въдворяване Царството Божие на земята. Бог говори чрез Божествения Дух, Бог действува чрез Силата Си, Бог говори чрез Христа, Бог говори чрез Великия Учител - Беинса Дуно. Идеите, които изнася Великият Учител в беседите си и лекциите, са взети от Божествения извор на Бога. Каквото е говорил Христос, каквото говори Той, Великият Учител, е от Един и Същ Източник. Той е дошъл на земята, за да изяви Любовта като Мирова Любов и да я прояви като Космична Обич. Това е Абсолютната Любов на Бога, излязла като Мирова Любов и върнала се като Космична Обич. За да се прояви Великият Учител, трябва да се събере в един фокус всичко и отвсякъде от Вселената. Той става Бащата на Вселената - Все и вся. Великият Учител работи на земята с пет Велики Свята. Зад Него стоят Великата Божия Любов, Великата Божия Мъдрост, Великата Божия Истина, Великата Божия Правда, Великата Божия Добродетел. Пред Него е Христовата Слава, а над Него - Божията Сила. Това е Пентаграмата на Великият Учител, събрала в едно цялото Му учение, както следва: Любовта е свят на Светлината. Природата е материализираната Любов. Мъдростта е свят на Виделината. Духовният свят е материализираната Виделина. Истината е свят на Славата. Божественият свят е материализираната Слава. Правдата е свят на живата светлина на ангелите, на синовете Божии. Правдата е материализираният свят от светлината на Синовете Божии. Добродетелта е свят на делата на Синовете Божии. Добродетелта е материализираното най-малко добро. Доброто е материализираната връзка на Любовта между хората и Бога. Великият Учител представлява външното отношение на Бога към хората. Той е проява на Божията Светлина чрез Словото Си. Словото излиза от Великият Учител, но принадлежи на Бога. Един Велик Учител съществува във Вселената и в Света. Един Бог съществува във Вселената и в Света. Словото на Великия Учител обединява Вселената и Света в Едно. Великият Учител на Небето стои на върха на Пирамидата. Но на земята заема последното място. На Небето е най-големият Светия, а на земята - заема последното място. Защо? За да може да даде Учението Си с малките величини, за да бъде достъпно за обикновеното човешко съзнание, което борави с микроскопичните величини. Последните думи на Великия Учител на земята бяха: "Завърши се една малка работа за Бога! " И то - когато Божият Дух бе над Него 47 години, когато Христовият Дух бе в него тридесет и две години, когато Господният Дух бе в Него през цялото време на Школата от 1922 година до 1944 година, цели двадесет и две години, толкова, колкото е един слънчев цикъл. И когато произнесе на български език над 7 500 беседи през тези години. Учението на Великия Учител е Учението на Всемирното Велико Бяло Братство - то е живо Учение на Великата Абсолютна Истина. Корените на това Братство се намират днес на земята, клоните на това Братство са на Небето, а разклоненията са в цялата Вселена. Който служи на Бога - то той ще бъде гражданин на това Велико Братство, което се състои от три Братства: на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Това е Всемирното Велико Бяло Братство на земята, на Небето и в цялата Вселена. Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е мисъл на Бога. Това са идеи на Бога, на Вечния Дух. Те минават през Цялото пространство на Вселената. Задачата на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е да прослави името на Бога. Задачата на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е да свали Царството на Бога на земята. Задачата на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е да свали Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса на планетата Земя. Всемировият Учител - Беинса Дуно - прослави името на Бога със Славата на Божия Дух, със Славата на Господния Дух, със Славата на Святия Дух и свали Божието Царство на земята чрез Словото Си, което бе Слово на Бога. Словото е дадено. В него е ключът, който отключва вратата на знанието за влизане в ЦАРСТВОТО БОЖИЕ.

"Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство" Исус бе името му, което му дадоха в Израиля. Роди се в плът и кръв чрез баща Йосиф и майка Мария, чрез Юдиното племе от рода Давидов. Единственият ангел, който е слязъл на земята и се е въплотил - в плът и кръв - това е Исус. Той не бе от човешка еволюция. Той е ангел Господен. Името му, което му дадоха - Исус от Йешуа - еврейско, означава Спасител. Ангелът, който се въплоти като Служител Господен, за да донесе Втория Завет Господен, се роди като младенец. Името му бе Емануил - ангел на Завета Господен. Емануил е единственият ангел, който е слязъл на земята и се е облякъл в плът и кръв. Той не бе от човешка еволюция. Той бе от Божествена Еволюция. Той е слязъл от слънцето Алфеола, за да се облече в плът и кръв, за да донесе Втория Завет, според обещанията Господни на пророците, за да се изпълнят пророчествата им, които се движеха от Святия Дух. Когато се роди Исус, когато на изток звездата му изгря, дойдоха трима мъдреци от Изток да му се поклонят. Имената на тримата мъдреци бяха: Гаспар, Валтасар и Мелихор. Изрекоха думите: "Бог царува на Небето. Бог царува в Живота. Да бъде името Му благословено!" Звездата на Изток - нейният блясък бе образуван от съвпада на планетите Сатурн и Юпитер в съзвездие Риби. Имало е едно кармическо съчетание на планетите - злокобно съчетание, показващо, че това е кармически закон и че евреите трябва да преминат през него. Не само евреите, но и Исус, за да се сбъднат писанията на пророците от Стария Завет. На 30 години Исус се кръсти в река Йордан от Йоан Предтеча и слезна Божественият Дух над него и връз него. Той стана Учител. Вървеше и проповядваше като Человечески син. На 33 години, когато Исус се качи на планината Тавор, заедно с тримата си ученици: Петра, Якова и Йоана, тогава Христовият Дух слезна връз него като светъл облак: "Този е моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение. Него слушайте!" (Матея: гл.17, ст.5.). Той продължи да проповядва вече като Божий Син, защото Духът Христов бе в него. Този облак бе същият, който водеше евреите през пустинята при бягството им от Фараона - водеше ги денем с облак и цялата нощ с огнена виделина. "Разпростре облак да ги покрива и огън да им свети нощем." (Псалом 78, ст.14 и 105, ст.39) "И Господ предхождаше пред тях, денем в стълб облачен, за да ги оправя в пътя, а нощем в стълп огнен, за да им свети, та да вървят дене и нощем" (Изход гл.13, ст.21). Това бе същият облак, когато Мойсей изведе народа си пред Синайската гора, за да посрещнат Бога. "А Синайската гора беше всичката в дим, защото слезе Господ в огън на нея и дигаше се димът й като дим от пещ и всичката гора се тресеше силно" (Изход гл.19, ст.18.). Тогаз Бог даде чрез Мойсей законите. Това бе същият облак, който покриваше Синайската гора, а Славата Господня бе над нея и в очите на Израилевите синове бе като огън пояждащ. И тогава Мойсей престоя четиридесет дни и му показаха Скинията Господня, Небесната Скиния на Духа Христов, за да я направи по подобие и образ, показан горе в Славата Господня. (Изход гл.24, ст.16-18) Този огън пояждащ бе Славата Господня, Господът на Силите, а изявеният Господ на Силите бе проявеният Дух Христов. Изявеният Дух Христов е проявеният Святий Дух чрез Словото. А то е живият хляб, слезнал от Небето като небесна манна от времето на Мойсея. Това Слово е огън, което чисти човека отвътре бавно, постоянно и сигурно. Той е Вечен огън - Христовият Дух. То, Словото Христово - е огън всепояждащ! Исус пое кръста на човешките страдания, биде разпънат и умря. Как умря? Като Син Божий или като син человечески? Като човек умря, като син человечески предаде духа си в ръцете на Бога, напусна човешката си черупка и възкръсна като Син Божий. Защото Възкресението се осъществява от Божественият Дух, а се изпълнява от Христовия Дух. След Възкресението си, Той изпрати Святия Дух над главите на апостолите като огнени езици и изля Святия Си Дух в тях и те с дързост говореха Божието Слово, което бе Духът на Истината. Защо ли? Защото изявеният Дух Христов - това е проявеното Слово, Святият Дух. А изявеното Слово на Духа Святий е Духът на Истината. Апостолите се изпълниха със Святия Дух и говореха Словото Христово, Словото Божие. Приеха, че Исус Христос е Син Божий. Кой е този Син Божий? Това е Исус, който, като ангел Господен се въплоти в кръв и плът като човек. Това е Исус, върху който след кръщението на река Йордан чрез вода, слезна Духът Божий. И бе назован Учител, а себе си обозначи като человечески син. Това е Исус, върху който слезна Христовият Дух и стана Миров Учител, и прие като свидетелство за това Духа, водата и кръвта. (Йоана, I Послание, гл.5., ст.7-8) "Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е негов." (Римл. гл.8, ст.9) "Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и человеците, човекът - Исус". (I Посл. към Тит. гл.2, ст.6.) "Имайте в себе си същия Дух, който беше и в Христа Исуса, който като беше в Божия Образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога". (Посл. към фил. гл.2, ст.5) Божественият Дух, който слезе върху Исуса, докара в него една нова Сила - това бе Силата на Духа Божий. Христовият Дух, който се всели в него, в Исуса, като Слава на планината Тавор, докара една нова Светлина, вътрешната Виделина у човека. А това е връзката между видимия и Невидимия Свят. Святият Дух слезе върху учениците му и свали Словото на Христа отгоре надолу у тях и прекара съединението между видимия и Невидимия Свят у тях. Границата между Инволюцията на човечеството и Еволюцията на човечеството е идването на Исуса като ангел Господен - носител на Втория Завет, чрез слизането на Духа Божий връз него и вселяването на Христовия Дух у него. Христовият Дух е навсякъде в цялата природа. Христос е първото ограничение на Бога. Самоограничението и проявлението на Бога в Битието - това наричаме Христос. През всичките векове - вчера, днес и утре- той е един и същий - Дух Вечен! Христос е най-силното проявление на Божията Любов, Божият Мъдрост и Божията Истина. А защо? Защото Божията Истина е Свят на Истината - а това е проявление на Божия Дух и на Славата. А Славата е светлината в Божествения свят. Защото Божията Мъдрост е Свят на Мъдростта, а това е проявление на Господния Дух и на Виделината. А Виделината - това е светлината в Духовния свят. Защото Божията Любов е Свят на Любовта, а това е проявление на Христовия Дух и на Светлината. А Светлината - това е светлината на физическия свят. Христовият Дух е Единение и Обединение на Славата, Виделината, Светлината чрез Святия Дух на Славата на Бога. Христовият Дух обединява само чрез Словото, защото то е Глава на Истината, а Истината е изявеният Святий Дух. Исус Христос е символ на Мировата Любов. Защо? Защото Исус бе онзи ангел Господен, който се въплоти в тяло чрез кръв и плът, роди се като младенец. На тридесет години слезна върху него Божият Дух, а на 33 години се всели в него Христовият Дух и от человечески син стана Син Божий. Задачата на Исуса Христа бе да изяви Бога като Любов, като Мъдрост и Истина. И да Го прояви външно, и да даде методите и начините за това. А ги прояви чрез Славата, Виделината и Светлината. Христовият Дух е връзката на Единение на видимия и Невидимия свят чрез Светлината, която се нарича Любов, чрез Виделината, която се нарича Мъдрост и чрез Славата, която се нарича Истина. Материализираната Любов- това е физическият свят, материализираната Мъдрост - това е Духовният свят, материализираната Истина - това е Божественият свят. Христовият Дух е живата Светлина на физическото поле, живата Светлина на духовното поле, т.е. Виделина, живата Светлина в Божественият свят, т.е. Славата. Христос е вън от вас и вътре у вас. Търсете го в Светлината, което е вън от вас. Търсете го във Виделината, която ще дойде у вас. Търсете го в Славата, която е във висините, където обитава Божественият Дух. Христовият Дух е сияние на лъчи от Бога, лъчисто сияние от Бога. Ние человеците, като човешки души, сме лъчи от Бога. А за да направим Общение с Бога, от нашия лъч трябва да се прекара връзка между нас и Духовния свят и от Духовния свят да се прокара съединителна нишка към Божествения свят, към Бога. А това става само чрез Христовия Дух, който обема, обхваща Светлината, Виделината и Славата. Христовият Дух идва като светлина в умовете, като чистота в сърцата и с праведни дела у человеците. Христовият Дух носи Светлина в ума, Чистота в сърцето и Свобода на човешкия дух и човешката душа. Исус Христос дойде на земята, за да направи мост между Небето и земята, за да има съобщение. Преди Исус Христос хората робуваха. Откакто Той дойде - те започнаха да се прераждат. Законът за прераждането е Христов Закон, защото създава връзка между Невидимия свят и Видимия свят. Законът на прераждането разрешава задачата на човека с неговата карма, научава го да знае, че всяко последствие има своя причина, която трябва да се разреши. Методите за разрешаване на кармата са дадени в Словото на Христа: Люби Бога, Люби ближния си и Люби враговете си. Около Христовия Дух горе в Невидимия свят има 144 000 души, които са завършили своята земна еволюция. Те днес работят върху света. Христовият Дух обхваща всички хора. Съзнанието на Христа обхваща всички хора. Да направиш връзка с Него, трябва да намериш тясната врата и тясната пътека. Тясната пътека, която води към Христа - това е Любовта като чувство, като стремеж, като сила, като мисъл, като светлина. А Христовият Дух отваря вратата на Любовта и ни прекарва през вратата на Обичта. Едната врата е отгоре надолу - това е вратата на Мировата Любов, а другата врата е отдолу нагоре - това е вратата на Космичната Обич. От Исуса Христа започва Еволюцията на човечеството - на човешката душа и на човешкия дух. Исус Христос не е от човешка еволюция. Той е Божествено същество. Духът Исус Христос е Светлината, която работи в цялата природа, в Битието. Духът Исус Христос е Виделината, която работи в Невидимия свят, в Небитието. Човек може да се свърже с Христовия Дух и с Христа, като мисли за него и като чете Евангелието, което е Благовестието - благата вест за Царството Божие и за Исус Христос - Син Божий. А като работи с Любовта като принцип и като закон - то Христовият дух ще работи с него като человечески син и той ще стане син на Светлйната, а след това - син на Виделината и накрая - Син Божий, а това е еволюцията на човешката душа и човешкия дух чрез Космичната Обич. Преди 2 000 години дойде Исус Христос и сега расте в хората, като увеличава Светлината на умовете им и разширява съзнанията чрез Виделината. И ще дойде ден, когато Духът Христов ще се прояви чрез хората. И тогава ще дойде Царството Божие на земята. Идването на Исус Христос се ознаменува с пробуждането на човешкото съзнание, а това е възстановяването на загубената връзка при слизането на човешкия дух на земята и обличането на човешката душа с човешка плът и кръв, с Първопричината, с Първичния Център на Живота, с Бога. Христовият Дух е във всички светове. Той е врата, която води човека от преходното към Вечното, към Любовта като принцип на Космичната Обич и като принцип на Мировата Любов. Как умря Исус Христос? Като човек или като Син Божий? Като човек умря, а като син человечески предаде духа си в ръцете на Господа на Силите и напусна видимата човешка форма, и възкръсна като Божий Син. Оттогава, неговият Дух живее между хората, но е невидим за техните очи, защото съзнанието им не е пробудено. За да проникне Христовото учение у всички хора като Светлина в умовете им - то трябва да се пробуди у тях Божественото съзнание, т.е. свръхсъзнанието. Когато говорим за Христос, ние разбираме Първата проява на Бога като Любов. А това е Мировата Любов, която излиза от Центъра на Вселената и отива към периферията на Вселената. А тази Мирова Любов се носи от Христовия Дух, който обединява Мировата Любов и Космичната Обич. Космичната Обич е онази вълна и сила, която идва от периферията на Вселената и създава кръговрата на живота - този на Битието и този на Космическия живот. Чрез Христа се прояви Христовият Дух и чрез Него се донесе една нова Сила, една Светлина в умовете и Виделина в човешките души и оттам започва Еволюцията на човечеството. Създаде се връзка между Светлината и Виделината, между Видимия и Невидимия свят в историята на земята и човечеството. Пътят към Бога е чрез Христа. Който има Христовия Дух - може да влезе в Божия свят. Който има Господния Дух - може със Сила да вземе Царството Божие. Който има Божия Дух, ще да има Божия Мир, който е Мир на Светлина и Виделина. Който има и трите - Христовия Дух и Господния Дух, и Божия Дух - то Той е проявеният Бог във Вселената, в Битието и Небитието. А това е Всемировият Учител. Името му е Беинса Дуно. Един е Всемировият Учител - Той е в Троицата: на Христовия Дух, на Господния Дух, на Божия Дух. Този Божествен свят от Слава, Виделина и Светлина се проявява в лицето на Всемировия Учител. Всемировият Учител е Беинса Дуно. Мировият Учител се изявява като Божествен Дух и се проявява като Христов Дух. Христовият Дух прониква всички светове и същества - хора, животни, растения, минерали, земя и небе. Той обхваща всичко, той се движи в много посоки в различни светове. Той обединява всичко в едно цяло. Съзнанието на Христа, Христовият Дух, прониква всички човеци. Той е навсякъде - прониква в умовете на хората като Светлина, в сърцата им като Чистота, а в делата им като Добродетели. Изявеният Христос, Духът Христов - това е проявеният Святий Дух - Словото Божие. Това е Живият Хляб, слезнал от Небето. Защо? Както навремето Христовият Дух заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, та им наваля манна да ядат и даде им небесно жито до насита, на чадата на Израиля цели 40 години в пустинята, така Исус Христос отвори небесните врати и Святият Дух като Слово Божие се изля над главите на учениците му. Изля се като Слово чрез Святия Дух. Христос, т.е. Христовият Дух, носи вътрешната свещена идея, която се крие в дълбочината на човешката душа. А тази идея е смисълът за слизането на човешката душа на земята. Тази идея е за възкресението на човешката душа. А възкресението се отнася за Божественият Дух и Божествената Душа. Само онази човешка душа, която се е сляла с Бога и има общение с Бога, може да възкръсне. Границата между Инволюция (слизането на човешката душа в материята) и Еволюция (възкачването на човешката душа чрез възкресението) е идването на Исуса Христа и идването, и проявлението на Христовия Дух чрез Възкресението. Възкресението на Христа като принцип зависи от човешкото съзнание, от Светлината, с която разполагат човешките съзнания, от Виделината, с която разполага човешката душа и от Силата, с която разполага човешкият дух при общението им със Словото на Бога. Христос е трансформатор на света, за да прокара път между Видимия и Невидимия свят, за да могат да се трансформират определени чувства и емоции, мисли и психически енергии във възходяща посока. Това, което човечеството изпраща нагоре към Небето като деяния, чувства и мисли се поема от възвишените същества и се преработва от тях, а в замяна ни изпращат Виделина в душите ни, Светлина в умовете ни и Сила чрез добродетелите ни - да вършим богоугодни дела. Така, както съществува обмен между растенията на земята и хората чрез фотосинтезата, т.е. ние вземаме кислород от растенията, който не им е нужен, а им даваме въглероден двуокис от нас, който е непотребен и вреден за нас. Онова, което е отрова за нас, е храна за растенията и онова, което е отрова за растенията, е храна за нас. Такава обмяна става между човеците на земята и Невидимия свят. Това съобщение е прокарано от Исуса Христа чрез Възкресението Му. Божественият принцип е Вечен огън. Бог говори чрез Светостта Си, чрез Славата Си над Небесата, където е границата на всяко съвършенство. Неговата Слава е утвърдена на Небето до века. Славата му е над Небето и над земята. Бог на Славата гърми, Господ на Силите бе огън пояждащ - вчера, днес и утре. Блажен оня народ, за когото Господ е Бог. Той вкарва Виделина в душите им, Светлина в умовете им и Сила в съзнанията им, за да вършат волята Божия. Това е Вечният и Жив огън, който гори и не изгаря, който пламти и не овъглява, който претопява човека, за да се очисти душата му и да избелее духът му, та да живее вечно и да не види изтление! Думите на Христовия Дух, на Святия Дух на Словото - това е Небесният хляб, слязъл от Небето. Той със Словото си обхваща видимото пространство на физическия свят чрез Светлината, прониква Духовния свят като Виделина и съставлява Божествения свят като Слава. Христовият Дух създава Школата на Великото Бяло Братство. Той е Дух на Обединението на земята и Небето и чрез него слиза Небесният хляб, т.е. Святият Дух на Словото. А Словото е знанието за Божия Мир и Божия Свят. Христовият Дух слиза върху пробудените човешки съзнания, на които Божественото съзнание е близо да се събуди, т.е. да влязат в свръхсъзнанието и да имат общение с Космическото Съзнание на Христовия Дух. Живият Христос - това е Христовият Дух, слезнал в съзнанията на хората и донесъл Виделина в душите им и Светлина в умовете им. Това е най-великият Дух, който може да озари човешката мисъл. Христовият Дух е навсякъде, в цялата Природа. Той крепи всичко. Той е най-силното и обективно проявление на Славата, Виделината и Светлината. Той съединява всички светове чрез Любовта като свръзка на Съвършенство. Той е велик извор, който изтича от Бога. Целта му е да пробуди човешката душа. Христовият Дух е жива Светлина, която озарява всичко в света, вън и вътре в него. Това е Светлината отвън, това е. Светлината в умовете ни, това е Виделината в душите ни, това е Славата за човешкия дух. Търсете го в Светлината - отвън, в Светлината отвътре - в умовете ви, във Виделината - в душите ви. Възкресението на човешката душа се отнася за Божествения Дух, когато е слязъл Той у човека, когато Христовият Дух е направил жилище в него и Бог го е посетил чрез Господа на Силите земни и Небесни. Присъствието на Бога у човека - това означава Възкресението на човешката душа. А човешката душа е лъч от Бога, който се проявява чрез нея. Исус Христос дойде на земята, за да прокара мост и съобщение между Небето и земята. Чрез този мост и съобщение започна Еволюцията на човешката душа. Как? Чрез пробуждане на човешката душа. Как? Чрез прераждането на човешката душа, който е метод за пробуждане на човешкото съзнание и човешката душа чрез кармата, чийто път на земята е път на страданието човешко. Преди Исуса Христа не са се прераждали човешките души, защото не е имало това съобщение между Небето и земята. Законът за прераждането е Христов закон, на Христовия Дух, който обединява, съзидава, съхранява онова, което е на Небето и онова, което е на земята. Христовият Дух възстановява Царството Божие на земята чрез събуждането на човешкото съзнание и човешката душа. Защото съзнанието на Христа обхваща всички човеци. Вратата за Христа е Любовта към Бога, към ближния, към врага си. Защо? Той действува в глъбините на човешката душа като Виделина, а в човешките умове като Светлина и се сваля този Божествен лъч от небесните висини до човешкото съзнание, за да го пробуди. А пробуди ли го и възстанови ли се връзката между Небето и земята, тогава Христовият Дух се вселява в човешката душа и тя се схваща като Виделина в Духовния свят и като Светлина във физическия свят. Той е Светлината, която работи в цялата Природа. Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века". И тогава: "И ще ви дам от Духа си" - ще се прояви Ново съзнание, с което ще се ознаменува идването на Христа. Как? С пробуждането на човешкото съзнание в свръхсъзнанието, защото Христовият Дух е във всички светове - на физическия свят, Духовния свят и Божествения свят. Христовият Дух създава тясната връзка между човека и Духовния свят, а от друга страна прекарва връзката между човешката душа и Божествената Душа. Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека. Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред. С възкресението на Христа настъпва нова епоха - епоха на ликвидацията на човешката карма. Как? Чрез закона на прераждането. Пътят на прераждането е път на страданието на човешката душа и мъчението на човешкия дух. Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на страданието. Да приеме страданието с радост и мъчението с търпение, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му. Защото в мъки се ражда човек от земята за Небето, в страдание се прокарва пътят му от земята към Небето, за да може да се прокара проходът между ума му и човешката душа и да премине Светлината отдолу нагоре, и да слезне Виделината отгоре надолу. Тогава Небето се отваря за човека, очите му се отварят, ушите му се отпушват и той е в пряко сношение с Невидимия свят. Тогава Христовият Дух може да се всели в него. Ако Исус Христос не беше напуснал земята, Духът на Истината, Святият Дух нямаше да слезе върху хората от Небето, от Невидимия свят. Защото беше прекаран пътят отгоре, чрез слизането на Божествения Дух и Христовия Дух върху Исуса, който бе въплътеният ангел Господен. През този път обратно нагоре възлезе духът на Исуса, ангелът на Завета Господен, както и Христовият дух, и Божият Дух. Духовното идване на Христа ще бъде ознаменувано с възстановяването на духовното зрение на хората за Невидимия свят. Това ще бъде Мигът за пробуждане на Божественото съзнание у всички хора. Исус умря като човек. Той напусна като човешки син видимата човешка форма и възкръсна като Божий Син. Христовият Дух оттогава е свободен за всички и за всекиго по земята и на Небето. Глава на Великото Бяло Братство е Исус Христос. Христовият Дух се проявява като Миров Учител. Той управлява Битието и Небитието.

"Беинса Дуно. Космичната Обич" В начало бе Словото. Словото бе у Бога. И Словото бе Бог. Слово Божие Бог е Дух Дух Вечен 1. Глава на Господа на Силите е изявеният Божествен Дух. 2. Глава на Абсолютния Дух на Битието, Христовия Дух е изявеният Господ на Силите. 3. Глава на Святият Дух е изявеният Абсолютен Дух на Битието, Христовият Дух. 4. Глава на Истината, Духът на Истината е изявеният Святият Дух Словото Божие. 5. Глава на Твоето Слово е Истината, Духът на Истината. 6. Истината е път за Свободата, за Духът на Свободата. 7. Любовта е път за Живота, за Духът на Живота. 8. Мъдростта е път за Светлината, за Духът на Светлината Божия. 9. Правдата е път за Виделината, за Духът на Виделината. 10. Добродетелта е път за Христовата Слава, за Словото в плът. 11. Христовата Слава е път за Силата на Духът Святий, за Силата на Словото Божие. 12. Силата на Духът Святий е път за Царството Божие, за Мирът Божий в Святият Дух. 13. Царството Божие е път за Христа, за Духът Христов у човека чрез Надежда. 14. Надеждата е път за Господа, Господният Дух на Силите у човека чрез Вяра. 15. Вярата е път за Божественият Дух у човека чрез Любовта. 16. Любовта е път за Бога у човека чрез Духът на Славата и на Бога. Бог е Любо в Бог е Дух, Дух Вечен

"Беинса Дуно. Мировата Любов" 1. Изявеният Бог - това е проявеният Божествен Дух. 2. Изявеният Божествен Дух • това е проявеният Господ, Господ на Силите. 3. Изявеният Господ на Силите • това е проявеният Христос, Духът Христов. 4. Изявеният Христос, Духът Христов - това е проявеното Слово, Святият Дух. 5. Изявеното Слово, Святият Дух - това е проявената Истина, Духът на Истината. 6. Изявената Истина, Духът на Истината - това е проявената Свобода, Духът на Свободата. 7. Изявената Свобода, Духът на Свободата - това е проявеният Живот, Духът на Живота. 8. Изявеният Живот, Духът на Живота - това е проявената Светлина, Духът на Светлината Божия. 9. Изявената Светлина, Духът на Светлината Божия - това е проявената Виделина. 10. Изявената Виделина - това е проявената Христова Слава, Словото в плът. 11. Изявената Христова Слава, Словото в плът - това е проявената Сила на Духът Святий, Силата на Словото Божие. 12. Изявената Сила на Духът Святий, Силата на Словото Божие това е проявеното Царство Божие, Мир Божий в Святият Дух. 13. Изявеното Царство Божие, Мир Божий в Святият Дух - това е проявената Божия Благодат в Христа, в Духът Христов, Дух на Благодатта, Дух на Съвършенството. 14. Изявената Божия Благодат, Дух на Съвършенството - това е Живот Вечен в Христа, в Духът Христов, Дух на Единството. Това е вечна Слава в Христа. 15. Изявеният Живот Вечен в Христа, вечна Слава в Христа - това е проявеният Бог на Славата, на Единна го и Истиннаго Бога, Духът на Славата и на Бога. 16. Изявеният Дух на Славата и на Бога - това е проявеният Дух Вечен, където Бог е Светлина Божия, Бог е Слава, Бог е Виделина, Бог е Светлина.

"Кой е Всемировият Учител?" Всемировият Учител е изявеният Господ, Господен Дух на Силите на Небитието. Всемировият Учител е проявеният Господ, Господен Дух на Силите на Битието. Всемировият Учител означава Баща - Все и Вся - навсякъде и във всичко. Всемировият Учител прокарва Мировата Любов от Божествения свят към земята чрез Божествения Дух и Христовия Дух от центъра на Вселената към нейната периферия. Отгоре надолу Мировата Любов слиза на земята. Всемировият Учител прокарва пътя на Космическата Обич от периферията на Вселената към центъра. Отдолу нагоре Космичната Обич възлиза към Небето. Всемировият Учител обединява Вселената чрез Мировата Любов и Космичната Обич. Той е Учител на Вселената. Всемировият Учител на Вселената е Беинса Дуно. Всемировият Учител е изявен чрез Словото Си и проявен чрез живота на това Слово в Сила и Живот между българите и славянството. Пътят на човешката душа към Бога е прокаран и е свободен. Как? Чрез Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Очакваме пробуждането на човешката душа в следващата епоха на човешката цивилизация и раса. Единението на човешката душа с Бога чрез Космичната Обич ще обедини малкото в целокупността на Вселената. Тогава Всемировият Учител като принцип във Вселената ще се прояви напълно. Тогава Той ще означава Баща на всичко и Баща навсякъде - Все и Вся. Това означава да се възкреси човешката душа и да се обезсмърти човешката душа. Днес, Възкресението се отнася за Божествения Дух. Безсмъртието се отнася за Божествената Душа. Утре, в новата еволюция на човечеството, Възкресението ще се отнася за човешката душа, която се е обезсмъртила, като е завършила своята еволюция чрез Единение с Бога. А това Единение става само чрез Христовия Дух, чрез Христа, който е врата към Бога. Всемировият Учител е изявената Божествена Душа на Битието като еманация на Христовия Дух, на Абсолютния Дух на Битието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Битието чрез Духа Христов, чрез Духа на Вселената, чрез Духа Вечен в Христа. Той е Все и Вся. Всемировият Учител слезна между българите и славянството, за да създаде една нова еволюция на една нова епоха за идното човечество от Шестата раса. Той даде учението на Единната Любов - Единение на Светлината във всички светове. Той даде учението на Единната Мъдрост - Единение на Виделината в целия Мир - Духовен Мир. Той даде учението на Единната Истина - Единение на Славата Божия, т.е. Светлината Божия в цялото Битие и Небитие. Целта на това Учение е: Всяко дихание да хвали Бога в свещен Мир и Хармония. Това е свещеният Мир на Бялото Братство. Това е Хармонията на Божия Мир, който е вечна Слава във Христа, в Единнаго и Истиннаго Бога. "А това е живот вечний, дето да познаят Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си проводил". (Йоана глава 17, стих 3). "Ако преди 2 000 години дойде Синът, то сега е дошъл Бащата" - заяви чрез Словото Си Всемировият Учител Беинса Дуно на чедата български чрез българска реч за человеческите синове на земята. Заяви на онези, които имат уши да слушат, които имат очи да виждат и които имат ум да проумяват. Само за тези, на които очите са отворени да четат Словото Му, ушите са отпушени да чуят Словото Му и умът им е бистър да видят Светлината на Словото Му. А това означава просветено съзнание, пробудена човешка душа и освободен човешки дух за онези, които вървят по Пътя на Словото Му. Ние казваме така: Ето, преди 2 000 години дойде Синът между Израиля, като Божественият Дух слезна върху Исуса, след като бе кръстен с вода на река Йордан от Йоан Кръстител, който кръщаваше с вода и човечеството от Стария Завет изповядваше греховете си. И Синът започна да кръщава със Святия Дух на Словото Си. А когато Христовият Дух слезна върху Него, то Христовото Слово слизаше от Небето като жив хляб на живота и чрез Исуса се предаваше на ожаднелите и гладни човешки души. Започна да се твори Новият, Втори завет на човечеството. Ние казваме така: Ако преди 2 000 години дойде Синът между Израиля, то днес е дошъл Бащата между българите и славянството. А Бащата е Всемировият Учител на Вселената. Това е Божественият Дух в еманация на Христовия Дух, чрез Господния Дух на Силите. Тук е Светата Троица. Всемировият Учител на Вселената е Бащата. Той е Все и Вся. Всемировият Учител е изява на Бога в Битието и проявление на Бога във Вселената, където обединява Битието и Небитието. Всемировият Учител на Всемирното Велико Бяло Братство присъствуваше между българите и славянството. Името Му бе - Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно слезна на земята и се въплъти, като се роди в плът и кръв чрез българи: баща Константин и майка Добра и бе наречен Петър Константинов Дънов. Първом слезна върху Него Божественият Дух през 1897 година, 7 март, когато бе на тридесет и три години, после се всели в Него Христовият Дух през 1912 година, когато бе на четиридесет и осем години, а когато бе на петдесет и осем години по човешко летоброене - то Господният Дух се прослави чрез Него, като отвори за пръв път Школата на Всемирното Велико Бяло Братство във Вселената на земята българска, в нейната столица, в местността "Изгрева". Така Светата Троица, представена от Отца, Сина и Святия Дух, се събра ведно и чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез българска реч се даде Словото на Бога за идното човечество. Словото на Бога за Идното човечество от Шестата раса е дадено чрез българска реч. Дадено е чрез Всемировия Учител - Беинса Дуно. Четете го! Прилагайте го! Пребъдвайте в него! Живейте чрез него в Сила и Живот и го предавайте на следващите поколения, за да го предадат на представителите от Шестата раса от Идното човечество. Глава на Всемирното Велико Бяло Братство е Всемировият Учител. Той е Бащата. Той е Троицата между Бащата, Сина и Святия Дух. Всемировият Учител управлява Всемирното Велико Бяло Братство. А Всемирното Велико Бяло Братство управлява Вселената. Глава на Великото Бяло Братство е Христос, Христовият Дух. Той е проявен като принцип на Миров Учител. Мировият Учител управлява Битието и Небитието. Всемировият Учител на Всемирното Велико Бяло Братство е обозначен като Великия Учител - Беинса Дуно. Великият Учител - Беинса Дуно - управлява целия Космос, Битието и Небитието и след завършване на всяка еволюция, идва да създаде нова еволюционна вълна. Той дойде, изяви се чрез Слово и прояви се в Сила и Живот. Ние, няколко поколения българи, бяхме свидетели на изявата на Бога в Сила и проявата на Бога в Живот чрез Словото на Великият Учител - Беинса Дуно. Нашето свидетелство ще го намерите в живота на нашите спомени и опитности, които имахме с Великия Учител. Ние сме живи там, в тези опитности, защото те бяха приложение на Божиите закони от Великия Учител. А вашето свидетелство ще го намерите в Словото Му и ще го получите, след като изпълните волята на Бога. А волята на Бога за всяка човешка душа е строго определена и вие ще я откриете в Словото Му. За вас остава Словото Му, а за нас остана честта, че предадохме на четмо и писмо българско Истината за Времената, когато Бог лично бе слезнал и посетил на земята българска человеческите синове, за да се изяви Словото Му и да се прояви Славата Му. Амин.

"Кой е Мировият Учител?" Божествената Душа е дихание на Бога. Човешката душа е лъч от Божественото Съзнание, лъч от Божествената Душа, лъч от Великото, слезнало на земята чрез Малкото. Великото се съдържа в Малкото, а Малкото разнася Великото по целия Божествен свят. Това е Мировата Любов - дихание на Великото към Малкото, Божествен лъч от Великото към Малкото. Това е проявеният Миров Учител. Мировият Учител е еманация на Божествения Дух в Христовия Дух и се изявява чрез Великото към Малкото, а се проявява чрез Малкото. Христовият Дух е Дух на Обединението, Дух на Единението, Дух на Единството. Чрез Христовия Дух, слезнал на земята, започва Инволюцията на човечеството. Инволюцията е слизането на човешката душа и човешкия дух на земята, обличането им в различните форми на живот, преминаващи през минерала, растенията, животните и човека. Това е предначертаният път на слизането на Великото към Малкото, т.е. организирането на физическия свят по форма и подобие на Духовния свят. Това може да стане само чрез Христовият Дух, защото той съединява различните форми на живот на физическия свят и Духовния свят. У човека това е изразено с неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание. Растенията, със своята форма и организация на живот, отговарят у човека на неговото подсъзнание, обхващащо първобитното колективно подсъзнание в миналото. Животните, със своята форма и организация на живот, отговарят на съзнанието при човека, обхващащо индивидуалното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, отговаря на днешното самосъзнание у човека, обхващащо личното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, трябва днес да премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието и да направи връзка с Космическото Съзнание. А това става чрез Космическата Обич, която е движение на човешкото самосъзнание към свръхсъзнанието, движение от периферията към центъра на Всемировия живот на Вселената. Това е обозначено като пробуждането на човешката душа и идването на човешкия дух, за да се роди човек за Духовния свят и да направи съобщение с него, да му се отворят очите и ушите и да бъде жива душа и животворящ дух за земята и за Небето. Мировият Учител е проявеният Божествен Дух, носещ Мировата Любов на Вселената, слезнал на земята между човеците. Мировият Учител се изявява като Божествен Дух и се проявява като Христов Дух. Христовият Дух, Христос, е глава на Великото Бяло Братство. Мировият Учител е глава на Великото Бяло Братство. Мировият Учител идва и слиза, за да обедини Небето и земята чрез Божествения Дух и Христовия Дух в Божествено Единение, чрез Божието Царство, слезнало на земята. Божието Царство на земята не е в плът, а е Царство, за което копнеят човешката душа и човешкият дух и се стремят да влезнат в него, със сила да го превземат и да направят общение с Христовия Дух и с Божествения Дух. Само онази човешка душа, която направи общение с Христовия Дух и с Божествения Дух, може да се добере до Виделината, която е Свят на Мъдростта. Това е пробуждането на човешкото съзнание и от самосъзнание то преминава във свръхсъзнанието. Изявената Виделина в Света на Мъдростта е проявената Христова Слава. Христовата Слава, това е Словото в плът. А защо? Защото изявеният Христос, Дух Христов - това е проявеното Слово, Святият Дух. А Святият Дух, Словото, слиза в човешкия дух и пои човешката душа, а това става чрез Виделината на Христа, светлината на Христа. Слизането на Виделината на Христовия Дух в човешката душа и човешкия ум означава пряко общение на Духовния свят с человеческия син, пряко съобщение между Небето и земята у човека, където Святият Дух е слезнал в човешката душа и дух, които одухотворяват човека и живеят в него. Това означава: Изявената Виделина е проявената Христова Слава, Словото в плът. Изявената Христова Слава - това е проявената Сила на Духа Святий. Изявената Сила на Духа Святий - това е проявеното Царство Божие. А Царството Божие е Мир Божий в Святий Дух. Това е целият Божествен Мир и Свят, обединен чрез Святия Дух, който е Словото на Христовия Дух. Изявеното Царство Божие - това е проявената Божия Благодат в Христа, в Духа Христов. Божията Благодат в Христа - това е Духът на Благодатта, Духът на Съвършенството, който обединява целия Божествен Мир на Небето и земята. Изявената Божия Благодат, изявеният Дух на Съвършенството - това е живот вечен в Христа, в Духа Христов, което е вечна Слава в Христа. Изявеният живот вечен в Христа - това е проявеният Бог на Славата. "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си проводил." Изявеният Вечен Дух - това е проявеният Миров Учител, това е еманацията на Божествения Дух в Христовия Дух, където обитават Духът на Славата и на Бога. Мировият Учител е изявеният Вечен Дух, където Бог е Светлина, Бог е Любов, Бог е Дух Вечен. Мировият Учител е проявеният Абсолютен Дух на Битието като Дух Вечен, където Словото Божие бе Дух Святий, Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Мировият Учител е Учител на Великото Бяло Братство, обхващащо Битието и Небитието на Слънчевата система от физическия и Духовния свят. Мировият Учител е онзи, който е осенен от Божествения Дух и в чието човешко тяло е вселен Христовият Дух. Амин.

"Кой е Учителят?" Учителят е Учител, когато Божественият Дух слезне върху Него, когато Го осени с Духа си и оживи със Силата си. Учителят е проявеният Дух на Истината. А глава на Истината е Святият Дух - излязъл от Бога. Духът излиза от Бога. Божественият Дух слиза в Словото чрез Святия Дух. Светът на Истината е Свят на Славата. Оттук слиза Словото - това е свят на Славата на Бога, наречен Божествен свят, свят на Божествената Светлина. А Божественият Дух, т.е. Святият Дух, сваля Словото от Света на Истината в Света на Виделината, която създава Света на Мъдростта. Оттам то може да слезне в човешкия дух и човешката душа. Но само ако човешкият дух има общение с Виделината и човешката душа се пробуди от Виделината. Учителят сваля Словото от Света на Истината, от Света на Славата, от Божествения свят чрез Святия Дух. Учителят идва, за да даде Словото, чрез което да започне пробуждането на човешката душа. Това става чрез Мировата Любов, която е движение на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията, проявяваща се като принцип на Духа, който трябва да обхване всичко и навсякъде и да прояви Голямото чрез Малкото. Учителят идва, за да прокара пътя към Единение с Бога чрез Космичната Обич, като обедини Малкото в целокупността на Вселената, която е движение на Божествения Дух от периферията на Вселената към нейния център. Учителят е Един. Защото Божественият Дух се изявява в единствено число и се проявява в множествено число. Учителят е Един. Защото чрез Него се сваля Словото на Бога чрез Святия Дух на Истината. Учителят идва, за да свали Словото. Учителят е проявеният Святий Дух на Истината и на Бога. Учителят е Учител на Бялото Братство на Слънчевата система. Учителят е Учител на Цялата Слънчева система и на всички същества населяващи различните йерархии и осъществяващи живота си в различни степени, съобразно условията, в които живеят. Животът на земята, изразяващ се в тази форма, е единствен по рода си в цялата Слънчева система и в целия Космос. Животът на другите планети и звезди е по-висш от този на земята и се проявява чрез други форми, които нашите сетива не могат да видят, чуят и оценят. Човек само с духа си и с човешката душа може да влезе в контакт с този свят на по-висша Еволюция и организация. Знанието за това се намира в Словото на Учителя. Словото на Учителя е Слово за Истината на Божествения Дух, който управлява Света.

"Всемировият Учител Беинса Дуно и славянствотo" Всемировият Учител се яви сега в Славянството с център Българския народ. Всемировият Учител дойде между българите и славянството. Всемировият Учител свали Словото на Бога чрез българска реч и бе написано чрез българско слово в Сила и Дух на бял лист хартия и отпечатано. Ученици стенографираха Словото Му. То бе дешифрирано, преписано и отпечатано. То обхваща 7 500 беседи. Това Слово бе Словото на Бога за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, която бе отворена за пръв път на планетата земя и Вселената. Кому принадлежи това Слово? Първо: То принадлежи на Българския народ, защото Всемировият Учител - Беинса Дуно - слезна и се въплъти чрез българска плът на земята българска, в жилите Му течеше българска кръв от родители - баща и майка - българи. Второ: То бе произнесено чрез българска реч и записано на българско слово и българско писмо, на българска земя и в българска държава, в България - земя закрилница на Словото! Трето: То бе произнесено и отправено за онези съзнания човешки, представляващи целокупното българско съзнание по времето на Великия Учител. А това съзнание представляваше проекция на общочовешкото съзнание на преродените пророци на Стария Завет, апостолите на Новия Завет и на всички водители на днешната човешка цивилизация от памтивека до днес. Затова Българският народ по времето на Школата на Великия Учител се намира в своя Златен век от своето историческо развитие. Той е в Обетованата земя на Духа! Каква е задачата на Българския народ? Учениците от Школата, родени в този народ, трябва да претворят в живота си идеите от Словото: за живота на Любовта, за светлината на Мъдростта и за свободата на Истината - тези три свята са обединени в проявлението на Великия Учител. Те трябва да станат образци на това Учение и с делата си да предадат учението на този народ, в който са преродени в плът и кръв, за да изпълнят волята на Бога. Българският народ има за задача да го приеме и предаде на славянските народи, а чрез тях- на всички народи по света на планетата Земя. Следващият народ, комуто трябва да се предаде това учение, е народът на Русия. Защо? Защото това, което представлява Русия на физическото поле със своята големина, обширност от земя и пространство, с мощта на човешките си ресурси, с над 200 милиона славяни и се обозначава като Великая Русс и Священная Россия, е първият етап от преминаването на Словото от България. А защо? Защото това, което представлява Великая Русс и Священная Россия на физическото поле и на земята като потенциал и сила - това представлява българският народ в Духовния свят като потенциал и сила. Защото тези два народа вървят заедно. Русия е Великата мощ на земята, а България е Великата мощ на Духовния свят. Връзките на Русия и България са от памтивека - те са проявени в духовното поле, на физическото поле и се намират запазени в историческото развитие на тези две държави. Там те са съхранени и днес ние ги откриваме като паралели на взаимоотношения. Но това са закони на развитието от духовното извисяване и физическото проявление, като народи и държави. Тези връзки ги намираме днес като исторически сведения, тълкуваме ги като отношения на факти и търсим тяхната зависимост. А те са живи духовни и физически канали и проводници, чрез които става обмен между тези два народа. Създаването на българската държава и Киевска Русс, приемането на християнството от двата народа, приемането на славянската писменост, падането на България под турско робство и преминаването на създадената славянска култура и държавна организация в Русия, организирането на Русия като Великая Русс и изкласяването на руската култура, са все от посетите семена на българската писменост и култура. Съхраняването на тази култура, докато българският народ е под робство е мисия и накрая се идва до освобождаването на България от турско робство и то - именно от Русия! Тези връзки са създадени, за да може да се осъществи идването на Всемировия Учител на Земята. Падането на Българския народ под турско робство се дължи на гоненията на богомилите от българските управляващи среди. Робството се яви като бич Божий за възстановяването на Божията правда. Богомилското учение бе чистото Христово учение, на което се противопоставиха същите сили, които действуваха по времето на евреите, когато разпънаха Исуса Христа на кръста. Тогава бичът Божий бе в ръцете на Рим и императора Тит, който разпъна в две редици по пътя, водещ от Йерусалим до морето 60 000 евреи на кръст и разпръсна евреите по света. Запазените изявления днес и историческите факти потвърждават твърдението на турските военачалници; че идват на Балканите, за да накажат народите, които не изпълниха учението на пророка Иса, т.е. на Исус Христос. Каква прозорливост в своята мисия, какво високо съзнание говори в тях, че са бич Божий, който трябва да възстанови Божията правда. И те я възстановяват. Освобождаването на българския народ от Русия се дължи на Великото Бяло Братство, защото трябваше да се подготвят условия за идването на Всемировия Учител между българите и славянството, за да предаде Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса. Освобождението на България бе изпълнението на Божията Воля от страна на Русия, заради което тя се прослави и въздигна като народ и държава и стана велика държава в Европа и света. Великият Учител се роди в 1864 година, т.е. 14 години преди Освобождението. Великият Учител дойде в условията и границите, определени от Сан-Стефанския договор, за да може да се обедини българският народ в една държава, която да може да създаде условията за изявата на Божия пратеник, за да предаде Словото на Бога. Онези държави, които се противопоставиха на този Божи план, платиха скъпо. Английската империя се разруши, Австро-унгарската империя се разпадна, Руската империя на Романовци се унищожи от болшевишката революция 1917 год. Там, където бе разделена България на две части чрез Берлинския конгрес на Бисмарк, там по-късно, в 1945 година - същият град и германският народ бяха разделени четиридесет и пет години от онези, които трябваше да изпълнят волята Божия и да възстановят Божията правда, защото тези два народа вървят заедно от векове. Болшевишка Русия изпълняваше волята Божия като бич Божий през 1945 год. Съдбата на света започва от дома Господен. Българският народ бе дом Господен, защото Всемировият Учител бе тук. Той работи и подготвяше двадесет и две години този народ, докато се родят и дойдат онези, които са изпратени за ученици - от 1900 до 1922 година. От 1922 год. до 1944 год. бе отворена Школата на Всемирното Велико Бяло Братство за учениците и бе предавано Словото на Бога. "Изгревът" в София бе мястото, където Великият Учител живееше и където бе Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, в която Школа се предаваше Словото на Великия Учител, което Слово бе Словото на Живия Бог. "Изгревът" бе Дом Господен в София и в България. В разгара на Втората Световна война, когато Москва бе обсадена от германците и всички очакваха всеки момент да се предаде, Великият Учител заяви още тогава пред един от учениците си, който бе висш офицер в българската войска: "Русия ще забие червеното знаме над Райхстага". Господ на Силите земни и небесни докара великия студ, замрази всичко живо и раздвижи духа на руския народ и го поведе, за да изпълни волята на Бога. И това знаме бе забито именно там, за да се изпълнят думите Господни. Защото бичът Божий възстановява Божията правда! Преди прелома на войната, когато тя се водеше още в Русия, Великият Учител, който бе в село Мърчаево заяви: "Ние решихме да пуснем руснаците в България". Дойде 9 септември 1944 година, те бяха допуснати в България и влязоха, без да се пукне нито една пушка. С цветя и хляб ги посрещнаха. Те донесоха болшевизма в България. Започна една нова епоха от 45 години, предварително обозначена от Великия Учител още преди двадесет и две години, като епоха на труда. Пред ученици в село Мърчаево Великият Учител заяви: "Когато решихме да пуснем руснаците в България и комунистите с тях, те обещаха горе в Невидимия свят да не закачат, да не ограничават Бялото Братство в България и да не го гонят. Обещаха пред Бога. Ако не изпълнят обещанието си, ще проверят какво значат думите Господни, че в Божиите решения няма обратни действия". Великият Учител си замина на 27 декември 1944 година и тялото Му бе положено на българска земя и бе погребан на "Изгрева" на 31 декември 1944 година. Започна една нова епоха. Бяха иззети имотите на "Изгрева", затворена бе печатницата, където се печаташе Словото на Всемировия Учител. Разрушен бе салонът на "Изгрева", където бе Школата. Започнаха се гонения, образува се процес съдебен и чрез него, и покрай него се унищожи цялата събрана книжнина от отпечатани беседи, следваха обиски и унищожаване на Словото на Учителя. Накрая цялото пространство на "Изгрева" бе изчистено и там се построи легация и посолство на СССР, т.е. на Болшевишка Русия, онази, на която бе даден в ръцете Бичът Божий през време на войната и който Бич тя не прибра, а го стовари върху Дома Господен. Всички знаеха за думите на Великия Учител и за обещанието, което тя бе дала пред Бога. Всички знаеха, че в Божиите решения няма обратни действия. Но трябваше да премине определеното от Великия Учител 45 години време и да дойде онова време за изпълнение Волята на Бога. Това време дойде и Болшевишката империя се разруши отвътре. От нея след 1990 година трябваше да възкръсне Русия, за да може да възстанови Божията правда за Дома Господен на "Изгрева" и да поеме своята мисия и да приеме Учението и Словото на Великия Учител. Защото Великият Учител слезе, живя, даде Словото Си на Българския народ и той трябва да го предаде на Русия. Приеме ли го - тя отново ще стане Великая Русс и Священная Россия, но вече със Словото на Великия Учител. Съдбата на света започва от Дома Господен. Дом Господен бе "Изгревът". Домът Господен бе в София и в България. Словото на Бога бе дадено чрез българско слово и българско четмо. Бог поругаем не бива, защото е Огън Всепояждащ. Защото Бог движи Вселената. А Всемировият Учител управлява тази Вселена. Той е Все и Вся. Амин.

"Всемировият Учител Беинса Дуно и българите" Той, Всемировият Учител слезна и се въплъти между българите и славянството. Облече се в плътска човешка дреха и се роди от баща Константин Дъновски и майка Добра Чорбаджи Атанасова, на ден 12 (дванадесети) юли 1864 година, в село Хадърджа, Варненско, от родители българи, християни източно-православни, по времето на Османската империя, в края на петстотинте лета турско иго за българския народ. Роди се като младенец, като трето по ред дете на родителите си и беше наречен Петър, понеже се роди на деня Петровден по източноправославния календар. Взе името Петър Константинов Дънов. И с това име го назоваваха човеците на плътта в България. Той бе четиринадесетгодишен, когато България бе освободена от Турско робство и селото му бе преименувано на село Николаевка, околия Варненска. Този, който слезе, облече се в плът човешка и се роди и като младенец бе наречен Петър. Това бе Духът Беинса Дуно. Кой бе този Дух9Духът Беинса Дуно не бе от човешка Еволюция. Той бе от Божествена Еволюция. Той бе завършил земната Си Еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години. Беше преминал и през духовната си Еволюция преди също толкова милиарди години. Той беше преминал пътя си на Учител на Бялото Братство, беше изпращан като Миров Учител, управляващ Бялата и Черната Ложа на Битието и Небитието. Сега бе изпратен като Всемиров Учител на Вселената. Духът Беинса Дуно бе слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази на Слънцето и слънчевата система. Културата на Сириус е по-висша от тази на слънчевата система. Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга Еволюция в Духовния свят. Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - като паметник на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души. Той, Петър Константинов Дънов, расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска. Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год. След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена. След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов. Отива в село Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години. Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 година завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Бостънския университет, в богословския факултет през годините 1891-1893. На 7 юни 1893 година се дипломира. А през учебната 1893-1894 година се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3 февруари 1984 година. Завръща се в България на тридесет и една години, през 1885 година, след седемгодишно отсъствие. Прекарва в гр. Варна при рождената си сестра Мария на ул."Дунав" до 1899 година. През 1896 година издава книжката "Наука и възпитание" в гр. Варна. Това е неговата творба, явяваща се като заключителен акорд от неговото богословско обучение в САЩ. Цялата 1897 е Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на XIX век и за съдбата на света е отбелязано в "Откровението на Йоана" в глава 19, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. Там е написано, че спасението, славата и силата принадлежат на нашия Бог, защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият царува. И че изпратен е Оня, който язди на бял кон и името му е "Божието Слово", из устата му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото. Това пророчество от 19 глава се изпълни. На 7 март 1897 година, в присъствието на баща му, дядо поп Константин Дъновски, Божественият Дух слиза върху Петър Константинов Дънов. Той е на тридесет и три години. Той става Учител на Бялото Братство на земята и слънчевата система. Годината 1897 е свята и пророческа. През 1897 година издава "ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ" във Варна. Това е гласът Божий, Словото Божие, Духът на Третия Завет към избраника и помазаника Божий. През 1898 година изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" една беседа: "Призвание към народа ми, български, синове на семейството Славянско". От 1899 до 1900 - две години - е в гр. Нови Пазар при баща си, дядо поп Константин Дъновски, който е свещеник в местната църква. От 1898 година започва кореспонденция между Него и първите Му ученици: Пеню Киров, от Бургас, д-р Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново. През 1900 година от гр. Нови Пазар Учителят се отправя пеш през Стара Планина и стига гр. Сливен. От там, той тръгва из страната, посещава град след град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години до Балканската война 1912-1913 год. От 1899 година започват първите събори на духовната верига във Варна. Първите ученици са д-р Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от гр. Бургас. Те продължават години наред. От 1899-1908 - във Варна. От 1909-1912 - в Велико Търново. От 1918-1925 - във Велико Търново, а от 1926 нататък - в София. През 1912 година Учителят работи върху Библията и изважда думите Господни и ги стъкмява в отделна книжка: "Заветът на цветните лъчи на Светлината". През август 1912 година Учителят е във Велико Търново и отива в с. Арбанаси. Изкачва се на един висок връх на края на селото. Христовият Дух се явява пред Него и над Него. Той чува и вижда: "Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене?" Отговорът бил следният: "Слушам, Господи. Да бъде Твоята воля както на Небето, така и на земята!" Христовият Дух се вселява в Него. Над Него е Божественият Дух. В Него е Христовият Дух. Той става Миров Учител. Годината е 1912. Година свята и Христова. Мировият Учител управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черната ложа. На една от първите страници на "Заветът на цветните лъчи на светлината" са написани инициалите, които се четат така: "Винаги ще съм предан Раб на Господа Исуса Христа Син Божий" - 15 август, Търново, 1912 год. От Другата страна са нарисувани символите на Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух през времето на Мойсей, на Давид и на Исус Христос. Това е Заветът на Мировия Учител! Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител. Есента, 5 октомври 1912 година, започва Балканската война, която има за цел освобождението на балканските народи от Турската империя, а България да се обедини в границите, посочени от Сан-Стефанския договор. Всички членове на Веригата са изпратени на фронта от Мировия Учител с 91-и псалом и "Добрата молитва", зашити във военните куртки и се завръщат живи и здрави след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 год. Есента на 1914 година, на 29 септември, България влиза в Европейската война на страната на Централните сили - Германия, Австро-Унгария, Османската империя и която завършва с погром, с пробив на Добро поле на 14/15 септември 1918 год. На 29/30 септември 1918 година са разбити войските на войнишкото въстание при Владая, целящо да срине омразната Кобургска династия и нейния представител цар Фердинанд, виновник за двете национални катастрофи. Пропускат се условията за обединението на българския народ в неговите исконни земи. Отхвърлят се съветите на Мировия Учител. Управниците на този народ се явяват като най- големите врагове на този народ и делото на Мировия Учител. Божието възмездие не закъснява: на 3 октомври 1919 година, цар Фердинанд е принуден да абдикира в полза на сина си - също представител на Кобургската династия, а България е наказана с репарации, окастрена с територии и е платила за непослушанието си със стотици хиляди убити и разруха на страната. Съборите прерастват в ежеседмично посещение на приятелите в дома, където е отседнал Мировият Учител на ул."Опълченска" 66 - София, в дома на Петко Гумнеров. Още от 1904 година Той започва да държи Своето Слово през отворения прозорец на малката Си стая. Първата от стенографираните беседи е от 16 март 1914 година със заглавие: "Ето човекът", поместена и издадена в серията "Сила и живот". През 1922/23 година на ул."Оборище" 14 се построява салон, където Мировият Учител държи беседи до 1926/27 година, след което, следва построяването на салона на "Изгрева" 1927 год. Той се премества да живее там и държи Своите беседи до заминаването Си от този свят на 27 декември 1944 год. През 1922 година се отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София. Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството. Господният Дух на Силите е връз Него и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците. От 1922 до 1944 година Той държи 7 500 беседи. Всемировият Учител се е явил и проявил от 1922 до 1944 год. Когато Божественият Дух слиза - създава Учителя. Когато Христовият Дух се вселява - създава се Мировият Учител. Когато Господният Дух на Силите задвижи Словото на Бога чрез Мировия Учител - проявява се Всемировият Учител. Чрез Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, която е открита за пръв път във Вселената, се изявява Словото на Бога и се проявява Славата Божия. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Силите. Мировият Учител е проявеният Дух Христов, Абсолютният Дух на Битието. Учителят е проявеният Святий Дух на Истината. Духът на Истината е проявеното Слово. Словото слиза в човешкия дух и човешката душа. Истината е свят на Славата, т.е. на Божествената светлина. Славата създава Света на Истината! Проявеното Слово е Свят на Виделината. Виделината на Словото е Светлина за човешката душа и човешкия дух. Виделината създава Света на Мъдростта! Проявената Виделина е свят на Светлината. Светлината на Словото е храна за човешкия ум и човешкото сърце. Светлината създава Света на Любовта! Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявената материализирана Любов от Света на Любовта. Да бъде Светлина - живей в Света на Любовта. Да бъде Виделина - живей в Света на Мъдростта. Да бъде Слава - живей в Света на Истината. Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - обхваща тези три Свята. Всемировият Учител произнесе чрез българска реч 7 500 беседи от Словото Божие на земята българска, за синовете български от семейството Славянско. Това бе Третият Завет на Бога към човечеството.

"Всемировият Учител Беинса Дуно и България" За да дойде Учителят на човечеството, първо - трябва да се преродят всички стари пророци от Стария Завет в даден народ. Не само да се родят в него, но и да се изявят. За да дойде Мировият Учител, второ - трябва да се преродят всички апостоли от Новия Завет в даден народ. Не само да се родят, но и да се изявят. За да дойде Всемировият Учител, трето - трябва да се преродят в даден народ всички царе, императори, папи, патриарси, философи, всички учени от древността, всички основатели и водители на старите и съвременните религии в света, всички онези, които са сътворили старата и новата цивилизация от историята на човечеството. Не само да се родят, но и да се изявят. Едните представляват основата на Хеопсовата пирамида, вторите - средата, третите - върха на пирамидата. И чак тогава, най-накрая, на върха на тази общочовешка пирамида на земната цивилизация откакто свят светува застава Всемировият Учител. Всемировият Учител е от Божествена еволюция. Всемировият Учител идва от Божествения свят. Всемировият Учител е изпратен от Бога. Този народ, който бе подготвен за идването на Всемировия Учител на земята, е българският народ. Този народ съществуваше като една Божествена монада още от предисторическо време. Българският народ бе подготвен от Небето от 5 400 години за идването на Всемировия Учител. Днес той представлява една трояка здрава сплав. Траките от тази сплав донесоха мистичната и духовна нагласа на този народ. Славяните донесоха духа на жертвата и саможертвата за общото. Прабългарите внесоха своите знания за окултизма и волевия елемент. Днешният българин е съставен от тези три елемента, но е застъпен различно при всеки един от тях. Общото, което обединява тези три елемента е, че този народ е определен за своята историческа мисия за днешното и идното човечество. България е Обетованата земя на съвременното човечество, защото тук дойде Всемировият Учител. Тук, в този народ, по времето на Школата на Всемировия Учител се преродиха всичките пророци на Стария Завет, апостолите на Новия Завет и всичките водители на човечеството от Петата раса. Това представлява българският народ по времето на идването на Всемировия Учител - Беинса Дуно - от 1864 до 1944 година. Това представлява българското подсъзнание, съзнание, самосъзнание по времето на Всемировия Учител. А за идването на Космическото съзнание, за свръхсъзнанието между този народ може да съдим по Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. А онези, които проучават Словото Му и живеят по него са ученици на Бялото Братство. Учениците са строго определени и изпратени от Небето между този народ. Това Слово бе дадено за учениците, за да го претворят в Сила и Живот между българите и славянството. И оттам да го предадат на днешното човечество, а чрез него на идното човечество на Шестата раса, която идва. А това е расата на человеческите синове на Духа Божий, синовете на Светлината и Виделината на Духа Христов. Учителят бе в кръв и плът между българите и славянството. Мировият Учител бе в Дух и Сила между българите и славянството. Всемировият Учител бе в Слово! Словото Му бе от Бога и Бог бе Словото Му в Слава Божия между българите и славянството. Той, Всемировият Учител е Все и Вся за днешното и идното човечество от Шестата раса. Ние, последователите на това Учение не показваме Учителя. Той бе изявен в Святия Дух на Словото Си. Той е в Словото Си. Ние, последователите на това Учение, не доказваме Мировия Учител. Той бе проявен в Живот и Сила чрез Христовия Дух. Ние Го видяхме чрез живота Му на земята между человеческите синове. Ще го намерите в Словото Му. Ние, последователите на това Учение, не обясняваме Всемировия Учител. Той бе проявлението на Бога в Битието и Небитието. Той задвижи человеческата еволюция напред към Новото човечество, което ще дойде в Шестата раса - човечеството на синовете Божии, синовете на Виделината, синовете на Светлината. Тях ще ги откриете чрез Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Той, Всемировият Учител е Все и Вся. Той е Цар на царете, Господ на господарите, начало и край на нещата във всичко и навсякъде. През всичките векове Той е Един и Същий - Духът Вечен. Той, Всемировият Учител е Все и Вся. Той обединява Битието и Небитието чрез Вселената на Христовия Дух. Той, Всемировият Учител е Все и Вся. Всемировият Учител е първото ограничение на Бога. Той е самоограничението и проявлението на Бога във Вселената: Защото над Всемировия Учител стои Господният Дух на Силите. Защото над Мировия Учител стои Христовият Дух. Защото над Учителя стои Святият Дух на Славата на Бога. Защото Учителят с Духа Божий, т.е. Святия Дух на Славата Божия и Мировият Учител с Христовия Дух, и Всемировият Учител с Господният Дух на Силите - те и тримата съставляват едно цяло на Великия Учител на човечеството, на Битието и Небитието на Вселената. Великият Учител е Светата троица на Божествения Дух, на Господния Дух и на Христовия дух. Защото Божественият Дух слиза върху Учителя. Защото Христовият Дух се вселява в Мировия Учител. Защото Господният Дух на Силите задвижва Вселената и тя се проявява като Святия Дух на Словото на Всемировия Учител. "В името на Отца и Сина и Святия Дух. Амин." Защото Отец е Божественият Дух. Защото Синът е Христовият Дух. Защото Святият Дух е Словото на Всемировия Учител. Преди 2 000 години дойде Синът Божий. Дойде Исус Христос в Израиля. Преди 2 000 години Христос и Христовият Дух донесе нова Светлина чрез Слово и Сила и отвори път между Небето и земята за човешките души. Христовият Дух вля нова Космическа Сила, за да задвижи вчерашното и днешно човечество по пътя на Еволюцията му чрез Христовия Дух. А пътят на человеческите синове на земята към Бога е чрез Христовия Дух. Днес дойде Отец. Дойде Бащата. Дойде в България. Днес Бащата донесе Виделина за человеческите синове чрез Словото Си и прокара пътя на човешките души към Бога. Той прокара път за слизане и възлизане на Синовете на Виделината. Бащата е Всемировият Учител и е изявата на Бога чрез проявлението на Господния Дух на Силите във Вселената на Битието и Небитието и чрез Христовия Дух на Единението, Обединението, Съединението, и чрез Словото на Святия Дух. Да, ако преди две хиляди години дойде Синът Божий, то днес дойде Бащата... Ако преди две хиляди години дойде Синът Божий чрез Исус Христос, то днес Бог дойде чрез Бащата, чрез Всемировия Учител - Беинса Дуно. Дойде на земята всред народа български, в Обетованата страна от Духа Божий - майка България, светилница и хранилница на Словото Му. Амин.

"ПРОТОКОЛ" Днес, на 27 май 1990 год., в дома на Ина Дойнова, ул. "Българо- съветска дружба" 17 се събра работна група по изучаване, проучване на документацията на Паневритмията с цел да се създаде една единна група. Групата бе в състав: Крум Въжаров, Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Павлина Даскалова, Ина Дойнова, Вергилий Кръстев, Йоанна Стратева, Веселина Маркова, Мария Митовска. Групата единодушно възприе като работни официални документи следните издадени и неиздадени материали: 1. Паневритмия, издание София 1939 год. 2. Паневритмия, издание София 1941 год. 3. Паневритмия под редакцията на Ярмила Ментцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева. 4. Паневритмия, издание на Ярмила Ментцлова, Париж 1983 год. Работната група на Ярмила, Мария Тодорова и Елена Андреева се явява най-компетентната за своето време, защото Ярмила е по професия хореограф, Мария Тодорова е музикант и е автор на II. издание на песните на Учителя, а Елена Андреева е една от трите стенографки на Учителя. Така че техният колективен труд се явява II. издание на Паневритмията, най-точно и авторитетно. Елена Андреева приживе се постара лично да размножи текста на работната група, като предварително беше извикала художник, който да скицира упражненията. Тя предаде на своите приемници целия този материал и ние го притежаваме за работа. А Ярмила Ментцлова също успя да реализира задачата, поставена от Учителя и според думите на Крум Въжаров Учителят й бил заявил следното в присъствието на Мария Златева: "Сестра, вие ще оправите гимнастиките", на което тя отговорила: "Дали ще може да се справя?" и тогава Учителят й отговорил, че тя трябва да се справи. По-късно Ярмила издаде през 1983 год. в Париж "Ръководство по Паневритмия", което днес ние притежаваме и по този начин тя изпълни дълга си към Учителя и следващите поколения. Третият участник от групата - Мария Тодорова - извиква фотографа Васко Искренов и той заснема всички основни пози, като двойката показва позите, т. е. фигурите. Тази фотографска продукция е била запазена и съхранена, но до този етап, въпреки нашите усилия, ние не притежаваме всички снимки, а притежаваме три снимки, показващи метода на работа. Въпреки че не притежаваме снимките, групата може да работи въз основа на ръководството на Ярмила и труда на трите. Ще добавим, че кройката на роклите е направена по наставления на Учителя. Затова в бъдеще, когато се оформи показна група, би било добре да се използува тази традиция. Задачата на оформилата се днес група се състои в следното: 1. Да се оформи група на професионално ниво, която да проучи основно работната документация, спомената по-горе, да се уеднаквят всички упражнения и фигури. Определя се групата в състав: Ина Дойнова, Мария Арсова, Мария Митовска и Веселина Маркова. 2. Вторият етап на работната група, след уеднаквяване на всички упражнения, е да се привлекат подходящи хора с добро желание и имащи качества от музикално естество и пластични способности. Тези лица ще бъдат определени, след уеднаквяване, лично от четиримата, понеже те ще обучават и ще създават групата, която трябва да изиграе изцяло Паневритмията и по този начин ще дадат един образец, по който ще се обучават останалите. 3. Тази обучена вече група ще бъде използувана за обучаване на всички желаещи. За това ще бъде желателно да се използуват летните братски лагери, както например Зекирица и езерата и др. подобни, за да могат да се обучат желаещите от цяла България. За това ще бъде направен видеофилм на професионално ниво, който ще бъде като демонстрация за обучаване на желаещите да се възползуват от това съвременно техническо достижение. 4. При подготовката на музикалния съпровод, предназначен за изпълнение на живо или на запис, музикантите са длъжни да изпълняват точно музикалния текст от двете официални издания на Паневритмията - издание от 1941 год., предназначено за пеене и издание от 1938 год. - за изпълнение на цигулка. (Забележка: II. глас за цигулка в изданието от 1938 год. не е от Учителя, а е прибавен от ученик и не е успяло да придобие популярност и оценка от музикантите специалисти.) 5. Определят се като музиканти специалисти Ина Дойнова, Йоанна Стратева, след уеднаквяване да ръководят всички въпроси относно изпълнението, състава, аранжиментите и подходящите темпа. В тази група ще се привлекат и Петър Ганев и Весела Несторова за консултация относно темпата. Също и Милка Кралева, Благовест Жеков, Станка Сталева и др. професионални музиканти, които са в течение на музиката на Учителя. 6. Въпросът за темпата ще бъде уточнен допълнително, когато се съберат всички необходими информации, които ще бъдат представени от групата музиканти. Ще бъде представена колективната работа на Галилей Величков и Кирил Икономов, които заедно са определили темпата въз основа на данните, които е предал Кирил Икономов, когато Учителят с хронометър е определял темпата. Всички неуточнени въпроси относно темпа, движения и др. от Паневритмията, ще бъдат в бъдеще уточнявани от групата музиканти и групата отговорници по движенията и базирайки се на документацията, и запазвайки хармоничната атмосфера на групата. 7. Целта на работната група, обозначена в протокола, е да документира визуално на филм, видеофилм, фотографски снимки образцовото изпълнение на групата, като бъдат привлечени професионалисти, които да заснемат Паневритмията. Музикалният съпровод на Паневритмията ще бъде предварително записан също от професионалисти, като музикантите ще определят начина, по който ще стане това. 8. Ще се определи трета група, която ще работи по теоретичните постановки за духовната страна на Паневритмията. За това ще бъдат привлечени всички музиканти, които са работили върху теоретичните постановки на окултната музика на Учителя, като са ползували материал от Словото. Всички ония, които са работили по теми, ще бъдат привлечени, като ще бъдат издадени техните публикации в отделен том. Освен музикантите професионалисти, в тази група ще бъдат привлечени и всички ония, които са работили върху духовната страна и окултното значение на Паневритмията. Това е един дълъг творчески процес и вратата за работа е отворена за всички, но при всички условия ще се спазват оригиналността на Словото на Учителя, дадено в песните и Паневритмията. 9. Като заключителен етап на работната група ще бъде начинанието за създаване на ръководство по Паневритмия - изучаване, приложение и разпространение, базирайки се на цитираната документация и на опита, който ще придобият в процеса на подготовка. В това ръководство ще се направи опит да се предаде изцяло Паневритмията, включително "Лъчите" и "Пентаграмът", като за случая бъде придружено с фигури, скици, чертежи, диаграми и т.н. По този начин тази работна група се явява като един от етапите от веригата на Бялото Братство, според която се спазва принципът на съхраняване на Словото на Учителя и приемствеността на едно поколение от друго. Ще споменем онези думи, които древните богомили са изричали при предаване на тази приемственост. Старият богомил казва: "Аз опазих Словото". А младият богомил казва: "Аз приемам Словото". Настоящата група приема Словото на Учителя, дадено чрез Паневритмия и музика от предишното поколение и го разучава, съхранява с цел да го предаде на следващото поколение. Настоящият протокол беше направен при пълно единодушие на членовете на групата, като всяка една точка се разискваше поотделно и всички идеи, предложени от участниците в групата, бяха възприети и отбелязани в протокола, като бе спазен законът на Божествения Дух, според който Божественият Дух се изявява в единствено число, а се проявява в множествено число, съгласно Христовия закон на съединението. Словото на Учителя е дадено в единствено число чрез Божествения Дух, а се проявява и реализира от последователите на Учителя в множествено число, посредством изпълнение на всички задачи, дадени в Словото. Затова всички идеи, отбелязани в настоящия протокол, вписани в протокола, бяха възприети, като се спази закона на Христовия Дух, който обединява Битието и Небитието. Подписали протокола: 1. Крум Въжаров 2. Мария Арсова 3. Марийка Марашлиева 4. Павлина Даскалова 5. Ина Дойнова 6. Вергилий Кръстев 7. Йоанна Стратева 8. Веселина Маркова 9. Мария Митовска София, 27. май 1990 г. Забележка на редактора: След съставянето на този протокол, скрепен с подписите на участвуващите лица, трябваше да се издаде оригиналът на трите сестри: Ярмила Ментцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева. Но той не се издаде, понеже лицето, което пазеше снимките на упражненията на Паневритмията, в изпълнение на Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова, направени от фотографа Васко Искренов, не пожела да ги предаде. А защо? Защото това лице бе свързано с Крум Въжаров. По този начин не се издаде оригиналът, за да може да се отпечата "Паневритмия" на Крум Въжаров и Мария Митовска през 1993 година. А същите се подписаха, че признават както "Паневритмията" на Ярмила Ментцлова, издадена в Париж през 1983 година, така и неиздадения оригинален труд на трите сестри. Вместо поне да издадат труда на Ярмила, като коригират направените в него пропуски, то те си издадоха своя книга за Паневритмията и отхвърлиха труда на предишните поколения. А той бе оригинален и най-точен! Ето това е метод за работа, който няма нищо общо с методите на Учението на Великия Учител.

"ПОСЛЕСЛОВ" Настоящият сборник има за цел да подпомогне музикалния живот и да охрабри музикантите от Общество "Бяло Братство" в тяхната творческа изява. В настоящия етап има талантливи и подготвени професионално музиканти. Но понеже те представляват едно друго поколение, което е отдалечено четиридесет и пет години от закриването на Школата на Учителя, затова те не са запознати с музикалния живот на Школата от времето на Учителя. Затова, преди повече от тридесет години, съставителят на този сборник, последователно, по даден план от неговия Духовен ръководител, целенасочено е работил почти с всички музиканти-съвременници на Школата. Той имаше за цел да запише историята на музикалния живот и техните опитности с Учителя. Бе работено последователно с всеки музикант. Работата бе трудна, мъчителна и свързана с много противодействия от страна на онези сили, които всячески пречеха да се документира историята на Школата. Онези, които бяха целували ръка на Учителя, живееха още в онова време, през което протече времето на Школата. Беше неимоверно трудно да се накарат тези съвременници на Учителя да разказват, а някои от тях - дори и да запишат опитностите си. С всеки един от тях се водеше жестока борба на живот и смърт, за да превъзмогнат онези сили, които противодействуваха да се запишат техните опитности и спомени с Учителя. Всички очакваха, че за тях ще дойде едно ново време, при което ще могат да се изявят. Но те не знаеха думите на Учителя, мястото и времето, когато бе казал: "Всички онези, които целуваха десницата на Великия Учител, няма да имат дял в новите условия, които Небето ще открие за следващите поколения". Това се сбъдна и онези, които взеха живо участие в музикалния живот на "Изгрева", отдавна си заминаха за невидимия свят. Останаха малцина, в една библейска възраст. С тях също бе работено, но техните материали ще бъдат публикувани в една друга поредица, когато поименно ще бъдат дадени цялостни, спомени на тези ученици в отделни издания. Те заслужават това, защото накрая се съгласиха да напишат или издиктуват своите спомени от Школата. Но подчертавам, че това стана единствено по настояване на съставителя на този сборник. В този сборник са включени материали и опитности от музикалния живот на учениците, които са свързани с окултните закони от Словото на Учителя. Всяка една опитност и един спомен е една жива съдба на всеки ученик. Това е съдба за техния живот, който те жертваха за Делото на Учителя. Дадени са много постановки на Учителя за музиката му, които ще бъдат ръководство на следващите поколения музиканти. През време на подготвянето на материала се оказа, че е необходимо да се включат и някои опитности на същите музиканти, които се отнасят за някои постановки в Школата на Учителя, които са така необходими и нужни за днешното поколение. Тези постановки са задължителни за учениците от Общество "Бяло Братство". Онези, които не се съобразяват с тях, ще бъдат принудени да изпитат действието на окултните закони върху себе си и тогава ще разберат какво значи Слово на Великия Учител и какво значи Школа. Според Учителя е за предпочитане човек да се запознае с опитностите на предишните поколения, да ги прочете за пет минути и да разсъждава върху тях още пет минути, отколкото да премине през този период от десет, двадесет години - време, необходимо да се реализира чрез Словото на Учителя една опитност от живота на ученика. Такава е цената на опитността! Тук, в този сборник, се поставя въпросът, че трябва да се издаде едно ново, трето издание на "Песните на Учителя", като се работи с оригиналите на Учителя, като се включат и някои песни на Учителя, които не бяха включени, както и задължително - онези песни на Лиляна Табакова, които навремето тя не ги включи. За целта на тази идея, бе предупредено лично от мен лицето, което съхранява оригиналите. Въпросното лице, макар и музикант, не е запознато с целия този материал, който се излага в настоящия сборник, по простата причина, че то не е работило с музикантите от времето на Школата на Учителя. Надявам се, че това лице ще може да превъзмогне постановката на Борис Николов, която бе не само погрешна, но и провали второто издание на Мария Тодорова. През 1980 година, въпреки моето настояване да се предадат оригиналите, Борис Николов направи едно частно издание от "Песните на Учителя". Той работи с една музикална педагожка и направиха това издание. При моята лична проверка се оказа, че те са работили с коригираната песнопойка на Мария Тодорова, с две папки с нотни листове и накрая Борис Николов е изпявал всяка една песен - и така музикалната педагожка е предала песните на Учителя. Съжалявам, че тогава не записах на магнетофонен запис цялата тази история като документация, защото това е гавра с песните на Учителя и кощунство към Учителя. Борис Николов не бе школуван музикант, нито школуван певец. В това издание не бяха поправени онези пропуски, за които Мария Тодорова говори в нейните спомени. В него са включени и някои лични песни на Лиляна Табакова, като е дадено, че са песни на Учителя, без да се иска нейното съгласие и да се търси нейното компетентно заключение. Този опит е провал и е последица от методите на мозайкаджийската бригада. Според мен, мозайкаджийската бригада бе причина да не се осъществи никаква приемственост между поколението от времето на Учителя и следващото поколение. Аз съм свидетел на тези събития и за пълната безотговорност на тези лица. Днешното поколение музиканти не е запознато с една десета част от онова, с което аз съм запознат чрез моята работа с музикантите от времето на Учителя, въпреки че аз не съм музикант! Това е цяла ирония, цяла подигравка от българите, пристъпили с краката си на "Изгрева", живели там, слушали Словото на Бога и хранили душите си с Небесния Хляб на Словото на Великия Учител. Защото не документираха нищо, не направиха нищо собственоръчно за следващите поколения, които трябваше да дойдат, за да реализират чрез живота си Словото на Учителя. Трябваше да дойде човек, който не е музикант, който не може да чете музикален текст, нито може да свири на някакъв инструмент и въпреки това - да свърши работата на всички музиканти. Този човек беше моя милост. Това се изнася, за да се покаже, че не бе осъществена приемственост на поколенията, напълно умишлено и целенасочено. Самият факт, че днешното поколение музиканти не са запознати с постановките на Школата и правят непростими грешки в своята творческа изява, говори много и потвърждава горното заключение. Надявам се, че те ще се коригират, ще попълнят своята неосведоменост и ще тръгнат напред. Защото в настоящия етап, единствено музикантите могат да представят Учението, да представят идеите на Бялото Братство чрез музиката на Учителя. Защото само те са професионалисти, имат музикален ценз и могат да излязат на сцената и да покажат нещо от Учението на Учителя, дори и с музика. За жалост, другите не са готови, защото не са запознати с историята на Братството. Школата има своя история. Има етапи и всеки един етап има своя история от събития, личности и развитие, носещо поуки за следващите поколения. Тези етапи трябва да се знаят. А настоящото поколение не ги знае и не ги познава. Затова онези, които искат да работят, трябва да се запознаят с тази история. Без компетентност, без професионален ценз, без обществен ценз, без духовен ценз, означаващ познаване на Словото на Учителя, е немислимо да се работи сред този народ за Делото на Учителя! Другото е постановка на мозайкаджийската бригада, която вкара невежеството в Школата на Учителя и провали всичко. Техният опит трябва да служи като предупреждение към всички! В сборника е поставен въпросът за Паневритмията. Тя има история, която трябва да се знае, поради което се изнася за пръв път чрез спомените на учениците. Тя има оригинален нотен текст, оригинален текст от думи и Слова, както и оригинални написани упражнения. Оригиналният текст на упражненията от работната група на Елена Андреева, Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова бе предаден от мен на работната група, съставена от мен чрез протокол, която бе съставена за работа и обучение на Паневритмията. Още през 1973 година, Борис Николов лично ми издиктува къде се намира и кой съхранява негативите на Васко Искренов, където са заснети всички упражнения, показани от Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова. Аз написах писмо до въпросното лице и го уведомих да предаде снимки от негативите, за да се направи албум и да се приложи към оригиналния текст. Но въпросното лице излъга, послужи си с лъжа и измама и не пожела да ги даде. А защо? Защото същото лице е свързано със среди и сили, които в настоящия момент издават "Паневритмия" в чужбина, като не се съобразяват с оригиналния текст, който ние имаме. Освен това, скиците и описанията на упражненията в техните издания са неточни и неверни. Ако въпросното лице предаде негативите и се покажат снимките, ще се види, че техните издания са неточни и неверни. Оттук следва, че тяхната дейност е насочена срещу Делото на Учителя. И затова тези сили държат снимките и негативите и не ги предават, защото като ги укриват, укриват и себе си, че със своята дейност в чужбина са работили срещу делото на Учителя. Ето, такава е истината! А главната вина за този проблем носи Борис Николов, който не ми предаде негативите, въпреки че знаеше, че аз работех с неговата съпруга Мария Тодорова и че аз свърших нейната работа! Фактът, че публикувам от негово име един изключителен материал, на който той е авторът и който аз съм записал, означава, че изводът трябва да се направи от всеки един, който е застъпник за Школата на Учителя. Когато се работи за Бога, когато се работи за Великия Учител и Неговото Дело, се работи с чистота, безкористие и преданост, защото това са методи на Бялото Братство. Обратното е от лукаваго! Този труд е авторски труд и е плод на многогодишен труд. Материалът е истинен и верен. Той бе записан чрез магнетофонни записи, както и чрез записки, направени от мен през различните години на моето издирване. Поместваме една незначителна част от спомените на тези приятели като смятаме, че с това няма да накърним техния авторски труд, който ще излезе поименно след много време. Поради невъзможността да се обхване този материал и да се представят опитностите на всички ученици, то той ще бъде представен в няколко тома. Тези спомени се отнасят за музикалния живот на "Изгрева" и за някои спешни актуални проблеми за разрешаване от днешното поколение. Така то ще се запознае с опита на предишното поколение и ще разбере мнението на Учителя по тези въпроси. А дали това поколение ще си вземе поука от всичко това, това е съвсем друга работа! Всеки ще бъде оставен свободен да прецени и да се определи! С настоящия сборник се цели всеки един от Общество "Бяло Братство" да се определи! А как ще се определи? Или ще се съобразява с постановките на Учителя за Школата и с опитностите на предишните поколения и ще изпълнява Словото на Учителя, или ще мине на другата страна, където - по човешко усмотрение и по светски образец - всеки ще си прави това, което иска. Така, по този начин, ще се отделят от общото стадо козите от овцете, знаещите и можещите - от една страна и невежеството - от друга. Всеки ще се определи, независимо дали някому е изгодно това, защото всеки трябва да се подчини на Словото на Великия Учител, ако иска да бъде ученик и да бъде съучастник в Общество "Бяло Братство". В това общество трябва да влизат само онези, които признават и се подчиняват на Словото на Учителя като го прилагат в живота си и работят с музиката на Учителя и играят Паневритмията на Великия Учител. В течение на шест месеца този материал бе диктуван на Марийка Марашлиева и чрез нейния машинопис видя бял свят. Работеше се, като на всеки четири дни по три дни се пишеше на пишеща машина, по шест часа дневно. Това бе една дълга, трудна и уморителна работа. Благодарение на това, че тя издържа на всички противодействия, успяхме да приключим този том. Тя е съвременничка на много от тези събития, които са описани. Тя познава почти всички лица, които бяха съавтори на този труд. Когато писахме този материал с нея, тя бе навършила 70 човешки години. С нея работехме по една строго определена програма от 1986 година и която до този момент изпълняваме. Според мен, друго лице не можеше да вземе участие в тази работа, защото бяха правени в разстояние на няколко години три безуспешни опита да привлека за работа по-млади лица от Общество "Бяло Братство". И на трите така наречени "сестри" предадох материали за работа и бе съставен план за работа. Но те се поддадоха на други сили, след което ме излъгаха, измамиха ме и ме ограбиха с предоставения им от мен материал. И понеже те не са запознати с този материал, те не могат да направят нищо с него, но си загубиха благоприятните условия за работа за делото на Учителя! За Великия Учител се работи с Любов и пълна саможертва! Така че Марийка Марашлиева бе поставена от Школата на Учителя за работа, въпреки нейната възраст. Тя завърши своя изпит успешно за този том. В следващия том ще бъдат поместени и материали и спомени от ученици, които тя лично записа по онзи план, който следвахме без да се отклоняваме. В хода на нашата работа Марийка Марашлиева задаваше непрекъснато въпроси, понеже беше съвременничка на тези събития и по този начин се уточняваха, допълваха и прибавяха различни нови епизоди от спомените на учениците. Така че, това бе една съвместна творческа работа. След многократното огорчение, което имах при опита си да работя с други лица се разбра, че с друго лице не можеше да се свърши тази работа. На този етап, единствено на нея имах доверие, защото материалът се изнасяше за пръв път и до този момент тя бе единствената представителка на Братството, която слушаше този оригинален материал. По начина, по който "тя възприемаше този материал, разбирах по какъв начин ще се възприеме и от останалите. Зная, че ще се чете на един дъх. Зная също, че възраженията към този материал няма да бъдат насочени към това дали този материал е истинен и точен. Възраженията ще бъдат насочени към това, че на много лица няма да им изнася написаното в този материал, защото техните дела са противоположни и обратни на постановките от Словото на Учителя! Ще завърша с мисли на Учителя за това какъв трябва да бъде ученикът от Общество "Бяло Братство": "Какъв трябва да бъде ученикът от Новото Учение? Ученикът на Новото Учение трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като цялата Вселена и дух мощен като Бога и едно с Бога! Като дойде някоя мъчнотия в сърцето ти, извади правилото за сърцето си и кажи като ученик: "Аз трябва де имам сърце чисто като кристал, без никаква нечистотия". Като дойде мъчнотия в ума ти, кажи: "Аз трябва де имам ум светъл като слънцето, без никаква тъмнина". Като дойде мъчнотия в душата ти, кажи: "Аз трябва да имам душа благородна, обширна като цялата Вселена, без никакви дребнавости". И най-после, дойде ли някаква мъчнотия в духа ти, кажи: "Аз трябва да имам дух мощен като Бога и едно с Бога". Чисто сърце, светъл ум, обширна, необятна душа и мощен дух - това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни! Щом сме носители на Божественото, ние ще имаме сърце чисто, ум светъл, душа обширна и дух мощен! Само Бог в нас може да направи това. Ние се стремим да придобием Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Обикновените неща не съществуват за нас. Нашият идеал е към Божественото, към Великото, към Реалното, което създава сенките, без то само да е сянка. Дойде ли Божественият Живот във вас, всичко ще придобиете. Красив е този живот. Той носи свобода за вашите души. Само възкръсналият придобива Реалния, Вечния, Съществения живот - живота на Безсмъртието. Онези от вас, които са разбрали думите Ми, трябва да образуват една Божествена верига на хармония и единство - единство в мисли, в чувства, действия, в стремежи във всички посоки - като части на общия Божествен организъм! Бъдете носители на това Единство! В СВЕТА ЩЕ ЖИВЕЕТЕ! ВСЕКИ ЩЕ РАЗРЕШИ ЗАДАЧИТЕ СИ С МЕТОДИТЕ НА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ! Ние можем и да разберем, и да приложим Божественото Учение! Всички на работа! ДНЕШНИЯТ ДЕН Е ДЕН ЗА БОЖЕСТВЕНА РАБОТА!" Ще завърша с мотото на Школата: "Бог да работи в мен и аз да работя в Него". Това е Новото Учение на Великия Учител - Беинса Дуно. Амин.

"Кой бе Учителят?" За пръв път прочетох беседа на Учителя през 1917 година и тогава Го зърнах в хотел "Лондон" във Варна, но времето ми не беше дошло тогава, за да се срещна с Него. Това време дойде през 1925 година. А през 1927-а, аз дойдох на "Изгрева" и оттогава досега, 1977 година, съм на "Изгрева". Това са петдесет години, прекарани на "Изгрева". Бях в младежкия окултен клас и през всичките тези години съм бил на "Изгрева" при Учителя. Слушах, гледах и виждах с очите си Словото на Учителя и как това Слово слизаше в учениците в Сила и Живот. Ето защо, ще се опитам да ви разкажа кой е Учителят. Учителят казва за Себе Си: "Аз дойдох тука, да покажа на хората пътя към Бога. И да Му служа тъй, както никога не са Му служили". Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл. "Питат ме откъде съм. Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали тялото на Учителя е построено както на останалите човеци. "Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с тялото Си. "Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук, на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме как се проектира Той чрез този Дух навън в света. "Аз съм във всички хора, във всички животни, в pаcтeниятa, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз." Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената. Веднъж ни каза: "Аз ида от слънцето, но трябва да знаете, че зад това слънце има друго слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам Аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл. Един Учител е извън нашата слънчева система. Той борави с всички слънчеви системи, защото Той управлява Вселената". През 1928 година в Чирпан бе станало едно земетресение и Учителят каза след това, че било запланувано то да стане в София, за да бъде наказано онова общество, което воюва срещу Учителя. Но той лично е отишъл при Бога и е помолил това наказание да се отнеме от София, защото могат да пострадат и ученици от Школата. Това изказване стана достояние на вестниците и много хули и подигравки се изсипаха върху Учителя. Във връзка с това, Той каза: "Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на земята. Той регулира земния и духовния живот на земята и на Небето". В първите години приятелите смятаха, че Учителят е също като останалите, но е само малко по-учен от тях. Тогава Той им демонстрира различни чудеса, които вие ще прочетете като опитности на онези приятели. Тогава им каза: "Аз приличам на вас, но не съм като вас. Вашата майка е Ева, но тя не е моя майка и Аз не съм от Мира Ceгo". Бяха се събрали приятели и умуваха колко е голяма силата на Учителя. Тогава Той им каза: "На Мен всички хора ми се подчиняват. На Мен всички форми ми се подчиняват. На Мен всички Сили земни и Небесни ми се подчиняват. На Мен и Силите Господни ми се подчиняват, защото Бог стои над Мен и е в Мен". Запитаха Го какво е Учителят за учениците в Школата. "Учителят е като майка. Той пита децата какво искат да ядат и това им сготвя. Храни ги със Словото Си, което е Божественото мляко и Божествения хляб за тях. И няма никой повече да ви обича от вашия Учител. Понеже Учителят е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най- малкото страдание през вашия път като ученици." Веднъж Учителят се оттегли да почива. Някой каза тогава, че Учителят отишъл да си поспи. Тогава Той се обърна и рече: "Аз не спя. Учителят не спи. Аз съзнателно минавам от този свят в онзи и продължавам работата Си. Аз оставям тялото Си тука на стола или на леглото и отивам горе да работя. Да не мислите, че само вие сте мои ученици, на които говоря? Тези Школи са в Невидимия свят. А тази тук на "Изгрева" е единствената на планетата земя, както и в цялата Вселена. Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя. Само един Учител е направен по образ и подобие на Бога. Друг такъв няма на земята, на Небето и във Вселената. Само Учителят тук, на "Изгрева", е направен по образ и подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената". Ние запомнихме много добре това, но го запазихме от неразумните. Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав. Когато Го виждахме, все едно, че виждахме Бога в образ и подобие. Когато предприемахме екскурзия с Него, Той, макар че беше с тридесет- четиридесет години по-възрастен от нас, и когато беше на седемдесет земни години, когато предприемаше излети на Витоша, ние едвам Го стигахме по пътя. Тогава още нямаше превозни средства и пътят до Симеоново не беше направен на шосе, та ни вземаше три часа, докато стигнем до Бивака. А Той вървеше леко-леко, като че ли не стъпваше на земята. До края на живота Му беше така. Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота. Той ни беше приобщил към Себе Си като една майка, беше влязъл в нашите сърца и умове и ние не искахме да се разделим с Него. Неговата Любов, Неговото отношение към нас, Неговото знание, което ни предаваше, ни привързваха силно към Него. Ние го слушахме с увлечение и просто се захласвахме в Него. Въпреки това, Той казваше: "Аз не говоря на вас. Вие сте още малки да ме разберете. Аз говоря на Духовете, Които управляват слънцата, планетите, Силите и живота във Вселената. И това Учение ще почнете да го разбирате след хиляди години. И българите ще разберат след хиляда години какво добро съм им направил". Тези думи ние ги записвахме и си ги прочитахме, особено, след като Той си замина от този свят. Няколко човека бяхме около Него. Един запита: "Кой е по-голям - Великият Учител или Исус Христос, Който бе преди две хиляди години?" Отговори ни: "Исус Христос не беше още от Съвършените! А Аз съм от Съвършените! Аз съм най-големият светия на Небето, но тук, на земята съм заел последното място, за да свърша една малка работа за Бога, защото Бог работи с малките неща и величини на земята. Аз съм Бащата, а Христос преди две хиляди години бе Синът! Днес Бащата е на "Изгрева" и Всемировият Учител е тук". И действително, каквото предприемеше Учителят да върши, свършваше го и то - образцово. В Него имаше отношение към всяка една малка работа. Имаше маниер, грация и съвършенство в Неговите движения, каквито никъде не съм видял. Всеки жест, всяко движение и всичко в Него даваше подтик за един възвишен живот. В ежедневния живот на "Изгрева" Той беше навсякъде - в приемната за гости, където идваха при Него отвсякъде за съвет, в кухнята, в градината. Той бе навсякъде и намираше време да отскочи и да навести всички. И на всички даваше съвети, както за обикновените неща в нашия бит, така и съвети, които имаха пророчески и духовен смисъл. Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше, навреме го изпълняваше. Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то - десет-двадесет години след Неговото заминаване. Ние бяхме пред Него като деца пред майка си и всички на Него уповавахме. И Той добре ни напътствуваше. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Затова ние, учениците на Школата, а след нас и хората в този народ и човеците на земята, трябваше да дадем заслужената цена на нашия Учител, защото Бог Го изпрати на земята. За да не изпаднем в положението на евреите, на които като възмездие им дадоха, според Учителя, наказание да бъдат две хиляди години под робство. Според Учителя, също така направиха българите, когато изгониха богомилте от България. За наказание те паднаха под робство от турците и така преживяха петстотин години. Толкова години, колкото евреите преживяха, след като паднаха под робство и бяха преселени във Вавилон. Във връзка с това Учителят каза: "Свободата на българите е дадена от Бялото Братство и ако злоупотребят с нея, да му мислят. Щяха да видят българите свобода, ако не беше влязъл Бог в руския цар Александър II и не му беше внушил да освободи България. Манифестът на руския цар за обявяване на войната е Словото на Господа за освобождение на България. Така че българите дължат освобождението си, първо на Бога, второ - на Бялото Братство, трето - на руския цар и четвърто - на руския народ". На друго място Учителят каза, че Бог реши да свали своята Скиния на земята и затова избра България и българския народ за това място. А служителите в тази Скиния бяха изпратени да дойдат като ученици в Школата на Учителя. Ето, това бе времето, когато Бог Сам посети земята и следите на Неговите стъпки са останали по "Изгрева" в София. А ние целувахме десницата Му. Учителят разполагаше със знание и с възможности да посещава различни планети от нашата слънчева система. Ние Го разпитвахме и Той ни разправяше какво има там, какъв е животът там. А науката едва сега предприема първите стъпки в това направление. Учителят казваше, че съвременната наука е още в своите пелени. Учителят ни разказваше и за живота на другите слънчеви системи и ни описваше какво представлява Вселената. Веднъж една сестра Го попита: "Учителю, ама всичко това, което ни разказвате, кой го управлява?" Учителят се усмихна и каза: "Вселената се управлява от Всемировия Учител, Който е пред вас". Ние се спогледахме, записахме си всичко това и не смеехме да го споделим с никого, защото тези свещени неща щяха да ги стъпчат свинете и да ни разкъсат след това. Те останаха като свещени истини за учениците от Школата. Учителят носеше голяма култура. Но Той беше съвсем скромен. Не парадираше с нея. Величествена гледка представляваше Учителят с такова огромно, извънчовешко знание и власт, а бе в такова смирение. Той се приспособяваше към всички и с най-малкото се задоволяваше. Той живееше на "Изгрева" в изключително малка и скромна стаичка. В нея нямаше мивка, а Му поливаха с една кана и Той се миеше над празен леген. Братята бяха направили сто пъти по-големи удобства за жените и семействата си, отколкото за Учителя. Неговата скромност и Неговото умение да се задоволява с най-малкото Го правеха величествен. Ние виждахме величието на Учителя. Ние Го виждахме чрез делата Му и чрез Словото Му. Той бе открит само за учениците от Школата. Не всички, които бяха на "Изгрева" и живееха там, бяха ученици. Едни от тях бяха оглашени - обичаха да слушат Словото Му и да пеят песните Му. Други бяха вярващи. Те слушаха Словото Му и вярваха в Него, че това Учение показва пътя на истинското знание, но те не вървяха по този път и не живееха чрез живота си по това Учение. Те останаха вярващи. Ученици бяха тези, които изпълняваха Словото Му. И тези Слова, които аз изричам и пиша за вас, те бяха казани не на оглашените и на вярващите от "Изгрева" или от света. Те бяха казани на учениците от Школата. И само те ги знаеха. Аз ги предавам за учениците от Школата. За останалите те няма да бъдат от полза, защото носят Сила и Живот само на онези, които са от Вътрешната Школа на Учителя. За другите не са от значение и могат да предизвикат насмешки и подигравки. Така че Словото на Всемировия Учител е затворено за външни хора най-малко със сто катинара. Затова аз спокойно, без страх, разказвам тези неща за учениците от Школата, които ще дойдат след нас. Другите и да искат, не могат да се ползуват от тях. По този повод Учителят каза: "Аз първи възприемам последните новини от Бога. И през Мен минават и най-слабите трептения на Любовта. Аз долавям веднага целия живот на Вселената". Учителят всичко долавяше, пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са. Веднъж се учудихме на Неговите възможности. Тогава каза за Себе Си така: "Аз съм океан, в който всички води се утаяват. И моите крака мислят по-добре от вашите глави". Условията на Школата се създаваха от онова Божествено Съзнание, което бе в тялото на Учителя. Веднъж попитаха Учителя с какви възможности разполага Великият Учител. Тогава Той каза за Себе Си: "Аз съм най-богатият човек в света и най-видният лекар в света. Само на Балканския полуостров имам дванадесет милиарда в злато. На друго място, други милиарди ме чакат. Ако искам да живея нашироко, Аз мога да си взема в града къщи, слуги, да живея като богат човек. Но Аз не искам де живея такъв живот. Аз искам да служа на Бога. Аз съм бил цар и като опитах последствията на царуването Си, отказах се от това. Бил съм най-големият владика на Небето и на земята, но като опитах последствията, отказах се и от това. Сега искам да служа на Бога. На времето, когато почнах да работя, имах само едно палто, едно куфарче и едни обуща. Започнах най-напред с православните. Но истината я нямаше там. След това почнах с евангелистите, но и там истината я нямаше. После започнах при католиците - и там истината я нямаше. Опитах всичко. Най- после започнах Сам". И действително, Учителят имаше голям успех в Своето Дело. Събра много хора около Себе Си. Само на съборите в Търново и София се събираха към 1 200 души. Имаше изобилно блага, които Му идваха по закона на Свободата и Любовта. Веднъж Той каза: "Аз имам много уста", тоест Той имаше много хора, на които помагаше. Той лекуваше всички болести, в това ние се бяхме убедили. Цялото Божествено, знание бе у Него и когато трябваше, Той си служеше с него, а ние виждахме само това, което Той изваждаше и показваше. При него идваха поети, писатели, учени, художници, музиканти и на всеки един Той изваждаше частица от Своето знание и му го даваше да го ползува свободно. "Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците. Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите. Тези картини, които ги имате окачени в салона, Аз даже в кухнята Си не бих ги поставял. (А те бяха рисувани от наши даровити художници.) Знам всички езици, но не искам да цапам устата Си. Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на земята". За българите Учителят бе казал много неща. Ще ги намерите в Словото Му. А ние се виждахме какво представляваме като българи на "Изгрева", тук, при Него. Някои работеха, а някои не работеха. "Българинът е мързелив, но когато се хване да работи, той работи. Най-трудното е да го накараш да работи за Бога, даром. И българинът, веднъж излъжеш ли го, повече не ти вярва." С нашето несъвършенство и слабости, ние създавахме много затруднения за Учителя. Можехме да ги изправим сами с послушание и изпълнение на Неговите съвети. Но и това не правехме. Веднъж ни каза: "Аз не искам вече да нося нито вашия товар, нито товара на човечеството, нито товара на Космоса". Беше строг и думите Му разполовяваха салона и Вселената на две: на послушание и непослушание към Великия Учител. В Учителя не можеше да се забележи нищо излишно, нищо фалшиво. В Негово присъствие, ние се чувствувахме като души, които са застанали под крилото на Всевишнаго. Той повдигаше духа ни и внасяше радост в душите ни. Той беше духовен алхимик, като превръщаше нашата скръб в радост. Веднъж, в общия клас, който се провеждаше в сряда, в 5 часа сутринта, след като говори върху алхимията, Учителят застана прав на катедрата и каза: "Вижте сега какво ще направя". Той имаше златен джобен часовник, закачен на сребърен ланец, който висеше на врата Му. Имаше и една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Както бе застанал прав, вдигна си ръцете, хвана ланеца отзад на врата си и почна да го опипва. Пръстите на двете Си ръце ги движеше полека надолу към часовника. И от гдето минаваха ръцете Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Целият пожълтя. И до края на живота Му, той си остана златен. Това бе нагледен урок за възможностите на алхимията и за превръщането на минералите от един в друг. И урок от Учителя.