Iskri4ka

3. ПСАЛОМ 91 А - 1. Който живее под покрива на Всевишнаго, Ще пребивае под сенката на Всемогущаго. У - 2. Ще казвам за Господа:Той е прибежище мое и крепост моя; Бог мой на Него ще се надея. А 3. Защото той ще те избави от сетта на ловеца И от губителен мор. 4. С перата си ще те покрива, И под крилата му ще имаш прибежище. Неговата Истина е щит и всеоръжие. 5. Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене. 6. От мор, който ходи в тъмнина, От погибел, която запустява всред пладнина. 7. Тисяща ще паднат от страната ти, И десет тисящи отдясно ти: Но при тебе нема да се приближи. 8. Само с очите си ще гледаш, И ще видиш въздаянието на нечестивите. 9. Понеже ти си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище. 10. Няма да ти се случи никакво зло, И язва няма да се приближи при жилището ти, 11. Защото ще заповеда на ангелите си за тебе, Да те пазят във всите твои пътища: 12. На ръце ще те подигат, Да не би да препънеш о камик ногата си. 13. Ще настъпиш лъв и аспид; Ще стъпчеш млад лъв и ламя. Г - 14. Понеже положи в мен любовта си, За то ще го избавя: Ще го туря в безопастност защото позна името ми. 15. Ще ме призове и ще го послушам. С него ще съм, когато е в скръб: Ще го избавя и ще го прославя. 16. Ще го наситя с дългоденствие, и ще му покажа спасението си. Забележка: 91 псалом е съставен от трима изричащи Словото, а именно: А:-Ангелът Господен към ученика. У: - Ученикът към Ангелът Господен. Г: - Господ към ученика.

2. ДОБРАТА МОЛИТВА 1. Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, който си ни подарил живот и здраве да ти се радваме, 2. Молим ти се, изпроводи Духа си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. 3. Научи ни да правим Твоята воля, да осветяваме Твоето име и да те словословим винаги. 4. Осветявай Духа ни, просвещавай сърдцата ни и ума ни, да пазим твоите заповеди и повеления. 5. Вдъхвай в нас с присъствието си чистите си мисли и ни упътвай да ти служим с радост. 6. Животът ни, който посвещаваме на Теб за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй. 7. Помагай ни и ни съдействувай да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина. 8. Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето име, да е за успеха на Твоето Царство на земята. 9. Храни душата ни с Небесния хляб и укрепявай ни със силата си да успеваме в живота си. 10. Като ни даваш всичките твои благословения; приложи Любовта си, да ни е вечен закон, защото на теб принадлежи: Царството, Силата и Славата завинаги. АМИН. (Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно) Учителят:,. Добрата молитва се състои от 10 ключа за влизане в Царството Божие. Тази молитва е обща, не само за човечеството, но и за цялата Вселена; за всички ангели, арахангели, началства, власти, сили. Само по този начин ще измолим Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата воля". („Новото човечество"- стр. 23-24) „Тя ще бъде символа на Новото верую в света". („Божествен и човешки свят" - стр. 442) Забележка: Добрата молитва е дадена в гр. Варна 1899 год. от Небето чрез Петър Дънов.

Скрижалите на Духа Беинса Дуно Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство от Учителят Петър Дънов - Духът Беинса Дуно Част - II 1. ГОСПОДНЯТА МОЛИТВА ОТЧЕ НАШ (Евангелие от Матея гл. 6, ст. 9-13) 9. Отче наш, който си на небеса, да се свети името Твое. 10. Да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята. 11. Хлябът наш насъщний, дай го нам днес 12. и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. 13. И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукавого, защото е твое царството и силата и славата во веки. АМИН.

Скрижалите на Духа Беинса Дуно I. Мисли за молитвата II. Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство III. Мота IV. Формули Учителят Петър Дънов Мисли за молитвата Част -1 Учителят Петър Дънов Мисли за молитвата Молитвата е насочване на сърцето към Бога и концентриране на ума, за да можем да възприемем известни Божествени течения. Тия течения трябва да минат през сърцето, за да ги почувствуваме и тогава да можем да се молим. Молитвата е най-приятното упражнение, най-красивото нещо в живота. Тя е метод за избистряне на мислите, чувствата и волята, и за възстановяване на прекъснатите съобщения с Бога. Що е молитва? Молитвата е дишане на душата и акт на сърцето. Тя е единствената връзка с Бога, тя е езикът, с който човек разговаря с Бога. Понякога душата има нужда от вътрешна духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата. Молитвата има смисъл тогава, когато излиза от дълбочината на душата. Тя не търпи никакви правила и никакви ограничения. Когато човек се моли както трябва той винаги е обърнат към Бога. Ако се моли на Бога и мисли за приятел, за майка, за деца, за къща, за пари то молитвата му само до тях стига. Той на тях се моли. А за да е приета молитвата му, той за Бога трябва да мисли. Основата на всяка молитва е любовта към Бога. Молитвата е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира в едно мислите, чувствата и волята на човека. Такава молитва е мощна. Тя върши чудеса, Молитвата е най-красивата работа. Тя е разговор с Бога. Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога. Колко е красиво сутрин щом станеш, да се разговаряш с Вечния. Молитвата и съзерцанието са усилие на душата, да се изкачи на високо място. Така идва прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки живот. Да се молите и да съзерцавате, това значи, да отправите своя доклад към онзи Велик Център, от който сте излезли. За какво ще дадете доклад? - За работата, която сте свършили. В отговор на това ще стане правилна обмяна между вашите мисли и чувства и тези на съществата на възвишения свят. Като се молите, вие се самоопределяте. Като се молите, вие сте в непреривна връзка с целокупното Битие. Като знаете това, не спъвайте онзи естествен процес във вас. При молитвата човек получава енергии от Божествения свят. Законът за молитвата е същия, както закона за храненето. Когато се лишава от храна, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща липса. Молитвата е вътрешна нужда на душата. Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което дава в даден момент сила на ума, сърцето и душата, и Духа е нещо реално. Молитвата е съзнателна работа на човешката душа. Като се моли душата излиза извън обикновеното съзнание. Този процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живее човек. Молитвата е първият метод, чрез който започваме изучаването на Божествения език. Ако не се молите, никога няма да го научите. С молитвата изучавате езика на Бога. Молитвата за Бога обновява и подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат до него. Ти не може да се молиш, ако едновременно в тебе чувството на Любов не подействува и ако умът ти не подействува. Ти не може да се молиш, ако умът ти и сърцето ти нямат стремеж нагоре. Стремежът определя движението на сърцето. Или трябва да бъдеш във връзка с Любовта в света и със светлината. Ти не може да се молиш, ако в тебе светлина няма и топлина няма. Ако нямаш светлина в ума си, ако нямаш топлина в сърцето си, ти не може да се молиш. При молитвата всякога трябва да се регулира топлината и светлината, трябва да се регулира магнетизмът и електричеството. Щом не се молиш има нещо анормално. Някои мислят, че без молитва може. Молитвата е дишане. Както човек диша, така и трябва да се моли. Много хора дишат, но не са здрави, защото не дишат дълбоко, дишат много плитко. Молитвата може да е плитка. Ти се молиш, но в молитвата имаме обмяна на известни енергии, които трябва да проектирате в човешката душа. Ти идваш да се молиш на Бога, идваш във връзка с Най-Разумното Същество в света. Или някой път мислиш за ангели, за светии, ти влизаш във връзка със същества, които са напреднали, от които ти можеш да почерпиш нещо. Молитвата е придобиване на едно благо, което без молитва не може да се придобие. Една работа, в която умът и сърцето вземат участие, то е молитвата. Молитвата не е външно приказване. Всяка работа, която вършиш в сърцето и мислиш заради нея, и всяка мисъл, в която влагаш чувство, то е вече молитва. Да се молиш, това значи да мислиш за Бога. Всяка мисъл за Бога, колкото слаба да е, свети като искрица в съзнанието на човека и му допринася нещо. Дали разбираш какво нещо е Бог, не е важно, обаче всякога можеш да мислиш за Него. Тази мисъл все ще ти донесе някакво благо, макар и микроскопическо. Човек трябва да се моли за прославяне Името Божие, за идване Царството Божие и Неговата Правда на земята, и за изпълняване на Божията Воля. За тия неща трябва да се моли човек. Вън от прославяне Името Божие, всичко друго е личен живот. Да прославиш Името Божие, това значи да имаш еднакво и справедливо отношение към всички хора, към всички животни и растения. Като се моли човек трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим. Целият свят трябва да изчезне пред очите му. Това значи молитва. Да се молиш, това подразбира отиване при Бога. - Как трябва да бъде облечен? - С дреха изтъкана от лъчите на светлината и на Любовта. Да се моли човек така, това значи, да преустрои организъма си, да превърне клетките си от човешки в ангелски. Молитвата е непреривен процес. Молитва, която се прекъсва не е истинска. Ще се молиш и като спиш, и като ставаш от сън, Ще се молиш и като работиш, и като почиваш. Целият ти живот трябва да бъде молитва. Тя е закон на Любовта. Някой коленичи и така се моли на Бога. Той не знае, че като коленичи, влиза в съгласие със земята, а в разногласие с небето. Друг повдига ръцете си нагоре, моли се. Така поставени ръцете, това показва, че този човек не знае, какво да прави. КОГАТО ИСКА ДА СЕ ПРЕДАДЕ НА РАЗМИШЛЕНИЕ, ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ЗАСТАНЕ ПРАВ, СЪС СПУСНАТИ РЪЦЕ ОТСТРАНИ НА ТЯЛОТО, ДЕСНИЯТ КРАК МАЛКО НАПРЕД. ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ ПОКАЗВА, ЧЕ ТОЙ Е ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪЗВИШЕНИЯ СВЯТ ОТДЕТО СЛИЗАТ РАЗУМНИ СЪЩЕСТВА ДА МУ ПОМАГАТ. Човек не може да се моли, докато не свърже своя ум с ума на Бога. Щом свърже ума си, ще свърже и сърцето си. Да се моли човек, това значи, да се свърже с Бога, да възприеме неговите мисли и чувства. Ако молитвата ви е приета, под лъжичката си ще усетите малко топлина и светлина. Няма да се мине много време и вие ще получите това, за което сте се молили. Който е в съгласие с Бога и върши Неговата Воля, получава отговор на молитвата си. Който не върши Божията Воля, ще се чуди, защо не получава отговор на молитвата си. Човек не може да придобие нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече светлина в съзнанието ви. Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, чрез това човек става неуязвим, за по-низшите околни влияния. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него. Най-благоприятните часове за молитва са ранните часове, след полунощ например три часа, пет часа. Сутрин като станеш, ще имаш една основна мисъл -ще се отвориш като един цвят. Христос е прекарвал цяла нощ в молитва. Защо? -Защото през тези часове, той се е изпълвал като акумулатор с енергия, която е харчил през деня. Човек трябва да се моли, да работи върху себе си, за да се подготви за новото, което иде днес в света. Ако в молитвата не участвува мисълта, чувството и действието, тя не е истинска молитва. Да влезеш в скришната си стаичка, това значи да влезеш в своята ДЕВСТВЕНА ДУША. Тогава ще разбереш дълбокия смисъл на нещата и защо живееш. Молитвата е толкова по-определена, колкото съзнанието е по-високо. Когато някой падне в затруднение, казвам му: Моли се, за да влезеш във връзка с разумните същества, които могат да ти помогнат. Някой казва, че се моли, но няма отговор. Причината е, че съзнанието му не е будно. Ако бих се молил сега, щях да искам от Бога сила, знание, мъдрост, Любов, Истина и Свобода. Когато човек се моли трябва да иска най-малкото, но същевременно най-необходимото. Молитвата е приета, когато има предвид Волята Божия. Направете следният опит: Вдълбочете се в себе си и кажете: ГОСПОДИ, ГОТОВ СЪМ ОЩЕ СЕГА ДА ИЗПЪЛНЯ ТВОЯТА ВОЛЯ, КОЯТО ДВИЖИ ВСИЧКО ЖИВО В СВЕТА. Или кажете: АКО СЪМ НАМЕРИЛ БЛАГОДАТ ПРЕД ТЕБЕ, НЕКА ДА ПОЧУВСТВУВАМ РАДОСТТА ТИ, В ИМЕТО НА ТВОЯТА ЛЮБОВ, МЪДРОСТ И ИСТИНА. Знаете ли какво ще почувствувате? - Ще почувствувате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Ще се почувствувате възродени. В един момент човек може да преобрази лицето си. Обърни се към Господа и кажи: ГОСПОДИ, ТУ РИ МЕ В ОГЪНЯ НА ТВОЯТА ЛЮБОВ. Или кажи: ГОСПОДИ, КАКВО ИСКАШ ДА НАПРАВЯ ЗА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВАНЕ НА ЦАРСТВОТО ТИ НА ЗЕМЯТА И ЗА ОСВЕТЯВАНЕ НА ИМЕТО ТИ МЕЖДУ ЧОВЕЦИТЕ. Днес от всички хора се изисква молитва. Защо е нужна тя? - Понеже се намират в границата на един несигурен свят, дето всеки момент стават промени в реда и порядъка. Молитвата е велико състояние на душата, чрез която човек влиза в съзнателна, разумна връзка със същества, които са завършили своето развитие. Да се моли човек, това значи да влезе във връзка с Великия, Който ще му разказва за живота на другите светове, за великите души в невидимия свят, за Любовта между тях. Какво по-голяма благо може да очаква човек. Концентрираната мисъл и съзнателната молитва са условия за ограждане на човека, за да се запази от лоши външни условия. Щом е ограден, човек не се простудява и нищо чуждо отвън не може да го нападне. Той знае къде да бутне, за да чуе гласа на приятеля си, който всякога може да му се притече на помощ. Прилагайте молитвата, като метод за работа в духовния свят. Чрез молитвата вие се свързвате с Бога външно и вътрешно. Ще търсите Бога вътре и вън от вас, но не едновременно. Да се моли човек - това е най-високото и благородното занимание, което може да се върши в тоя свят. Само така се въздига и облагородява човешкото сърце. Не говоря тук за външната страна на молитвата, дето взема участие само езикът, но за оная молитва, в която се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога - висшата Любов. Не може да се молиш, ако умът не е чист и ако сърцето не е чисто. Може да не е съвършено чисто, но да има желание да се очисти, тогава молитвата ти ще иде при Бога, понеже туй желание е Божествено, Бог желае ние да мислим чисто. Той желае всички да бъдат щастливи. Молитвата не е само, за да се създаде едно приятно настроение. Но тя е начин да се свържеш с Бога. И като се свържеш с Бога, тогава Бог в тебе може да създаде нещо, което ти не можеш да създадеш за себе си. А пък мислите ни ще ни свържат с ангелите. И нашите чувства ще ни свържат с хората. Ако в душата ти не се отпечатва великият образ на Любовта и не съзнаеш, че си във връзка с Бога - най-Великият, най-Разумният, най-Интелигентният - нищо не може да постигнеш. Значи една мисъл трябва да ви занимава, че сте свързани с висшето съзнание, на което можете всякога да разчитате и уповавате. Всеки може да се свърже с това съзнание. Казано е в писанието: „Ние живеем и се движим в Бога". Направете следния опит: Вдълбочете се в себе си и кажете: ГОСПОДИ, ГОТОВ СЪМ ОЩЕ СЕГА ДА ИЗПЪЛНЯ ТВОЯТА ВОЛЯ, КОЯТО ДВИЖИ ВСИЧКО ЖИВО В СВЕТА. Под всичко живо разбирам не само хората, но растенията и животните. Кажете: АКО СЪМ НАМЕРИЛ БЛАГОДАТ ПРЕД ТЕБЕ, НЕКА ДА ПОЧУВСТВУВАМ РАДОСТТА ТИ В ИМЕТО НА ТВОЯТА ЛЮБОВ, МЪДРОСТ И ИСТИНА. Знаете ли какво ще почувствувате? - Ще олекнете и в душата си ще изпитате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Така всички утайки и наслоявания от миналото - омраза, съмнение, раздори сами по себе си ще отпаднат и вие ще се почувствувате възродени, готови за всякаква работа. Ако си богат ще кажеш: Зная вече как се живее. Молитвата, както и връзката с Бога са непреривни процеси. И работата е молитва. Следователно, като работи, човек се моли. И като страда, човек пак се моли. Чрез страданието той разрешава известни въпроси. Добрият човек всякога работи, т.е. всякога се моли. Кажете си: БЛАГОДАРЯ НА БОГА, ЧЕ МЕ ИЗПРАТИЛ НА ЗЕМЯТА ВЪВ ВЕЛИКИЯ УНИВЕРСИТЕТ НА ЖИВОТА. ЩЕ ЖИВЕЯ И ЩЕ СЛЕДВАМ ТОЗИ УНИВЕРСИТЕТ. Молитвата е общение с Бога. Като дойдеш до известно противоречие кажи: ГОСПОДИ, ДАЙ МИ ОТ ТВОЯТА МЪДРОСТ И СВЕТЛИНА, ОТ ТВОЯТА ЛЮБОВ И ТОПЛИНА, ДА ПРОДЪЛЖА ЖИВОТА СИ, ДА СВЪРША РАБОТАТА, КОЯТО СИ МИ ОПРЕДЕЛИЛ. Да се молиш на Бога и молитвата ти да бъде приета, това подразбира да знаеш езика на небето. Мнозина мислят, че молитвата не е работа. Важна работа е молитвата, тя може да допринесе много нещо на човека. Да се молиш, това е работа. Когато душата е будна, отговаря се на молитвата, когато душата не е будна, никакъв отговор няма. Молитвата е силна само когато сърцето е чисто и всецяло обърнато към Бога. Казано е в Писанието: „Ангел Господен се застъпва за ония, които се молят и уповават на Бога". Следователно, когато се молите на Бога и Го призовавате на помощ, непременно някое същество ще дойде от невидимия свят, да ви придружи в трудни и страшни часове на вашия живот. Сам никой не може да мине своя път. Сам никой не може да свърши възложената му работа. Щом се намерите в затруднение, помолете се сърдечно и веднага служебни същества ще ви се притекат на помощ. Молитвата принадлежи към един особен свят, тя е акт на сърцето. В молитвата има едно естествено, непринудено Божествено състояние. Дойде ли човек до това състояние, той трябва да се моли. Истинската дълбока молитва подразбира само един кратък момент. Този момент обаче продължава дълго време. Той е като Божественият лъч, който минава, заминава, но оставя своите последствия за дни и години, за векове и хилядолетия. От Божествено гледище, молитвата представлява велико нещо. Тя е Божествения лъч, който излиза от душата на всеки човек. Щом е така, този лъч непременно трябва да мине през душите на всички хора, от най-малките до най-големите, които живеят по лицето на земята. След като направи този кръг, лъчът пак ще се върне при този човек от когото е излязъл. Това време може да трае минута, може един час или един ден, а може би и месеци и години - зависи от интензивността, с която молитвата е изпратена в пространството. Да се молиш, това значи, да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота, от който си излязъл. Няма по-тържествен момент от този, да отправиш ума и сърцето си нагоре към Този, Който ни е дал всички блага. Да се молиш на Бога и молитвата ти да бъде приета, това подразбира да знаеш езика на небето. Що е молитвата? - Молитвата е общение с Бога. Като дойдеш до известно противоречие кажи: Господи дай ми малко от Твоята Мъдрост и Светлина, от Твоята Любов и Топлина да продължа живота си, да свърша работата, която си ми определил. Ние разглеждаме молитвата като разговор с невидимия свят, като разговор с Бога. Да се молиш, значи да се учиш да говориш. Молитвата трябва да представлява един израз, в който да взема участие целия човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце. В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл. Молиш ли се кажи: „Господи, да бъде Твоята воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята Ръка и ще изпълня Волята Ти, БЕЗ НИКАКВО ПРЕСТЪПВАНЕ НА ТВОЯ ЗАКОН. Какво е нужно, за да дойдат благоприятните условия? - Молитва. Само молитвата може да създаде тия благоприятни, тия благотворни влияния върху нас, Молитвата е връзка и Любовта може да дойде в света само по пътя на тази връзка. Мнозина не знаят да се молят. Молитвата не седи във външно четене и шепнене на молитви, но целият ни живот трябва да се превърне във вътрешна молитва, да приготвим условия за идване на Любовта в нас. Дойде ли тя, в душата ни се явява светлина, мир и радост. Що е молитвата? - Общение с Бога, с Първата Причина на нещата. Молитвата е дълбок вътрешен процес. При този процес може едва да се чува изговарянето на някакви думи. Колко време трябва да се молите, това не е определено. Някой мисли, че колкото повече се моли на Господа и цитира стихове от Евангелието, толкова по-скоро ще получи отговор. Истинската молитва е извън времето, но тя седи в момента на общение, на връзка с Великото Начало на живота. Как ще познаете, че сте получили отговор на молитвата си? - По онази вътрешна тиха радост, по онази вътрешна светлина, която ще ви помогне при разрешаване на известни въпроси. Някой получава моментално отговор на молитвата си, друг чака дни, седмици, месеци, а трети чака с години. Това зависи от интензивността на молитвата. Който иска молитвата му да бъде приета, той трябва да познава закона на жертвата. Молитвата трябва да бъде интензивна, Не е в многото молене. Молитвата може да бъде кратка, но интензивна. Молитвата е необходим акт за духовния човек. Докато човек се срамува да се моли, той не познава смисъла на молитвата. Пробуждането на съзнанието започва с молитва. Няма по-красиво нещо от молитвата на човека, на когото съзнанието е пробудено. Щом разберем дълбокия смисъл на молитвата, ще знаем, че Бог мисли, чувствува и действува чрез нас. Това наричаме ние вдъхновение. Значи човек трябва да се моли, за да се проявят и заработят чрез него Божиите мисли, чувства и действия. Щом дойде пробуждането, иде и молитвата, която носи със себе си прави мисли, възвишени чувства и красиви действия. Дойде ли това в човека, той се наема с хубава и сериозна работа. Молитвата е нагласяване на висшите светове. Ако съвременните хора не знаеха да се молят, те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили, се дължи на молитвения дух, който работи в душите им. Тъй щото благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в сравнение в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение на молитвата, ние ставаме проводници на възвишени сили и благородни средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата. Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. Молитвата е един процес, тя е една привилегия. Но в нея трябва да има постоянно едно голямо разнообразие, не еднообразие. Молитвата има два момента. Един момент има на слизане и един на възлизане. Молитвата е нещо велико в света! А пък ти ще кажеш една молитва, като упражнение, но дали тя е отишла при Бога, то е въпрос. В молитвата има хиляди работи, които трябва да знаеш. Молитвата е един отличен език и си има своите правила. То е велико нещо, да знае човек да се моли. Как може да се поддържа хармония между човека и Бога. Едно от условията е молитвата. Чрез молитвата се поддържа свещената връзка на човешката душа с Първата Причина на нещата. - Не искам да се моля. - Щом не искаш да се молиш, ще влезеш в неестествения ред на живота. Молитвата е едно от съществените задължения на човека. Каквото представят физическите задължения за човека, такова нещо представя молитвата за духовния живот на човека. Да се молиш съзнателно, това значи, да отправяш енергиите си към Разумното в света. Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на запад? Дето е разумното, там е истинската посока, която може да бъде изток, запад, север, юг - безразлично. Ние не държим за външната посока, но за смисъла на нещата. Дълбоката, истинска молитва се приема всякога независимо това, как и откъде иде. Когато молитвата на човека се приема това показва, че телефонът за горния свят е бил отворен. Не се ли приема молитвата му, телефонът за горния свят е бил затворен. Мнозина казват, че и без молитва може да се живее. Не, без молитва не може. Колкото е възможно без дишане, без ядене, без мисъл, без чувства, без работа, толкова е възможно и без молитва. Спре ли един от тия процеси, целият живот спира. Човек е сложна машина, за поддържането на която са нужни различни енергии. Молитвата е велика сила. Тя представя език на Божествения свят. Значи, като се моли, човек се разговаря със същества от Божествения свят Ако молитвата стане вътрешна необходимост за човека, той се моли естествено, без никаква принуда, без външно насилие. За него молитвата е толкова естествена, както храненето, дишането чувствуването и мисленето. Когато се моли, човек трябва да знае точно какво иска. Според мене, ЕДИНСТВЕНАТА МОЛИТВА, КОЯТО ЧОВЕК МОЖЕ ДА ОТПРАВИ КЪМ БОГА, Е ДА ИСКА СВЕТЛИНА И РАЗБИРАНЕ, ДА ИЗПЪЛНЯВА ВОЛЯТА БОЖИЯ. Който изпълнява Волята Божия, той има всичко на разположение. Изпълнението на Волята Божия е пътят, по който човек може да минава при всички мъчнотии и затруднения. Човек, който дълго време, с години се моли, той събира енергия, да му се помогне. Най-великото в света, това е молитвата, тя ни свързва с Бога, с туй вечното, вътре в себе си, което ни дава смисъл. Пък молитвата е въведение на Божествения живот. Като прочетеш „Добрата молитва", с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск. Като кажеш: „Господи, Боже наш", ще минеш през първата врата. Колкото предложения има в нея, през толкова врати ще минеш. Хубавите молитви в света са дадени от Бога. от Духа Божий. Те са свещени молитви и никога не остаряват. Силна е молитвата, когато сърцето е чисто и все цяло отправено към Бога. Докато огнището на сърцето не се сгорещи, молитвата ви не може да стигне до Бога. Знаете ли какво ще бъде състоянието ви, когато почувствувате Божествената топлина в сърцето си. Няма по-велико нещо за човека от молитвата,т. е. от разговора си с Бога. Всичко на земята зависи от молитвата на хората, но не както сега се молят. Какво нещо е молитвата? - Вътрешен процес, в който сърцето и душата вземат участие. Молитвата е въпрос на вътрешния живот в човека. Ако сърцето и душата не вземат участие в молитвата, човек взема само външни пози, без вътрешно съдържание и смисъл. Това не е молитва, но позиране - външна маска. Молиш ли се по този начин, няма да получиш отговор на молитвата си. Аз ви слушам, как четете молитвите, бързате, по-скоро да свършите. Когато Аз се моля „Добрата молитва" ми отнема 15 минути, за „91-и Псалом" и „Пътят на живота" употребявам 20 минути, а като чета „Отче наш" минава половин час и като дойда до „Молитвата на царството" става един час. Ако се молите с мене заедно няколко пъти по този начин, нито един няма да остане тук. Молитвата е най-силният акт в човешкият живот. Тя концентрира в едно мисълта, чувството и волята на човека. Такава молитва е мощна. Тя върши чудеса. Молитвата е най-красивата работа, тя е разговор с Бога. Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога. Колко е красиво сутринта щом станеш, да се разговаряш с Първичната Причина в света. Който не се интересува от нея, постепенно губи силата си. Остава назад, не напредва. Човек не може да придобие нещо, ако не се моли. МОЛЕТЕ СЕ, ЗА ДА ИДВА ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА В СЪЗНАНИЕТО ВИ. Молитвата е метод за разрешаване на най-трудните задачи. Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, чрез което човек става неуязвим за по-низшите околни влияния. Чрез молитвата, човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него. Колкото и несъвършени да са молитвите на човека, светлите ангелски същества ги приемат, преработват ги и ги изпращат на Бога. Молитвите се приемат от Духа и той ги предава на Бога. Значи Духът е посредник между човека и Бога при молитвите му. Молитвата на човека ще бъде най-добре чута, когато той напълно посвети ума, сърцето и волята си на Бога. Когато те се просветят в трите свята - физически, духовен и Божествен - тогава се върши хубава работа. Защото молитвата е работа. Човек се учи през време на молитвата. Бог учи човека. Ще кажете как? Нали през време на молитвата човешката душа се разтваря за Бога, за Божествения свят, акордира се, така да се каже, с Божествения свят и идва във възприемателно състояние, и така той приема енергиите от Божествения свят, които проникват в душата му. След това през целия ден в съзнанието му идват нови идеи, нови мисли и чувства, нови подтици, които човек е приел през време на молитвата, така че да го подтикват към нов възвишен живот. Да се молим, това значи да разговаряме с Бога, с Онзи, когото обичаме. При молитвата човек отваря душата си за Бога и излива своята Любов към Него. Истинската молитва е отражение на Любовта. Казано е в Писанието: „Ангел Господен се застъпва за ония, които се молят и уповават на Бога". Следователно, когато се молите на Бога и Го призовавате на помощ, непременно някое светло същество ще дойде от невидимия свят да ви придружи в трудни и страшни часове на вашия живот. Сам никой не може да мине своя път. Сам никой не може да свърши възложената му работа. Все трябва да му дойде някаква помощ. Щом се намерите в затруднение, помолете се сърдечно и веднага служебни същества ще ви се притекат на помощ. Помолете се усърдно на Господа и Той ще отговори на молитвата ви. Молитвата е насочване на сърцето към Бога и концентриране на ума, за да можеш да възприемеш известни Божествени течения. След като възприемеш тия течения от небето, вашето сърце ще стане център на земята. Други течения ще минат през сърцето ти нагоре. Има ангели, които отбелязват и знаят от какво се нуждаете. Тия течения трябва да минат през сърцето ти, да ги почувствуваш и тогава ще можеш да се молиш. Ако ти не допуснеш тия течения да минат през сърцето ти, ти може пак да се молиш, но няма да имаш полза. В Божествения свят знаят кога тия течения са минали през тебе. Те знаят от какво имате нужда и веднага задоволяват тази ви нужда. Затуй сърцето ви трябва да бъде горещо и отворено, за да минават тия Божествени течения и да се хроникират твоите нужди и горе и долу. Ангелите, които живеят те ще покажат от какво имаш съществена нужда. Вие може да се молите за това, за онова, но туй не се взема предвид. Тия течения, които минават през вас, те могат напълно да определят и задоволят нуждите ви. Когато човек се моли, това е свещен час, когато и да е. Човек трябва да бъде в постоянна връзка. Казано е: „Бдете и молете се". Да бъде човек в контакт с небето, защото не знае това, което има да му се случи. Ако нещо е определено, молитвата може да го отмени. Може, може. В тези работи чудесии могат да станат. Стига молитвата да е силна. Божията ръка не се е изменила да спасява. Божественото учение трябва да се приложи. Трябва да се молите така: НАУЧИ МЕ ГОСПОДИ КАК ДА ПРИЛОЖА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ. При молитвата се организира духовното тяло на човека. Когато човек се моли висшите същества присъствуват. Когато Христос се молеше висшите същества присъствуваха, той ги виждаше и говореше с тях. На планината Тавор Той се преобрази пред тримата си ученици, явиха се Мойсей и Илия и с тях говореше. После им каза да не казват никому това. Той направи това с учениците си, само за да им покаже, а пък той винаги, когато се молеше влизаше в общение с Разумните висши същества от Реалния свят, с ангелите и пр. И при всяка молитва той общуваше с тях, виждаше ги и говореше с тях. Това да ви бъде молитвата: НЕПРЕРИВЕН КОНТАКТ С ГОСПОДА НА ВСЯКО ВРЕМЕ И НА ВСЯКО МЯСТО. При молитвата човек с по-висшите тела излиза навън, а по-низшите тела остават на земята. Астралното тяло при молитвата, остава при физическото тяло и само се разширява, а умственото и причинното тела излизат. Значи при молитвата има един вид излъчване повече или по-малко. Няма на български и в целия свят след „Отче наш" по-добра молитва от „Добрата молитва". В „Отче наш" имате цяла програма. И „Добрата молитва" е цяла програма. Ето нашата програма. „Добрата молитва" има десет ключа за привличане на небесните сили. Когато човек се помоли и отвори Библията, то каквото се падне не е случайно, но е дадено отгоре. Що е молитвата? - Общение с Бога, с Първата Причина на нещата. Молитвата е дълбок вътрешен процес. При този процес може едва да се чува изговаря не на някакви думи. Колко време трябва да се молите, това не е определено. Истинската молитва е извън времето, но тя седи в момента на общение, на връзка с Великото начало на живота. Как ще познаете, че сте получили отговор на молитвата си? - По онази вътрешна тиха радост, по онази малка вътрешна светлина, която ще ви помогне при разрешаване на известни въпроси. Някой получава моментално отговор на молитвата си, друг чака дни, седмици, месеци, а трети чака и години - това зависи от интензивността на молитвата. Съставила: Цанка Екимова

СЪБОРИТЕ ПО ГОДИНИ 1. 1899-Варна 2. 1900-Варна 3. 1901-Варна 4. 1902-Варна 5. 1903-Варна 6. 1904-Варна 7. 1905-Варна 8. 1906 - Варна - 11-15 август 9. 1907 - Варна - 13 август, понеделник - 19 август, неделя 10. 1908 - Варна - 9 август, събота - 16 август, събота 11. 1909 - Търново - 15-20 август 12. 1910 - Търново - 14-18 август 13. 1911 - Търново - 10-15 август 14. 1912 - Търново - 15-21 август 15. 1913 - София - Слово на 11 август 1913, неделя 16. 1914 - Търново - 10-18 август 17. 1915 - Търново - 4-8 август 18. 1916,1917,1918-Нямасъбори заради Европейската война. 19. 1919 - Търново - 19-26 август 20. 1920 - Търново - 19-24 август 21. 1921 - Търново - 19-25 август 22. 1922 - Търново - 19-25 август 23. 1923 - Съборът е забранен. 24. 1924 - София - 24-31 август 25. 1925 - Търново - 24-29 август 26. 1926 - София - 22-29 август 27. 1927 - София - 19-24 август 28. 1928 - София - 22 август-Съборът е забранен от властите. 29. От 1929 до 1939 година съборите са на Рила. 30. 1940 - София - 28-30 август 31. 1941 - София - 24-26 август 32. 1942 - София - 28-30 август 33. 1943 - Няма събор заради войната. 34. 1944 - на Витоша

8 август, събота Времето през този ден беше ясно, тихо и топло. Сутринта преди обед към 10 часа всички бяхме събрани в салона, дето Учителят продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през годината. Току-що нарядът бе казан, повикаха отвън Учителя, а след него излязоха трима братя: д-р Хр. Духов, Д. Голов и В. Граблашев. Подир тяхното излизане г-н П. Киров по поръка на Учителя обяви, че всички може да излезем. Какво обаче се узна. Местното комендантско управление, предвид на това, че в страната е обявено военно положение, поради което събрания от рода на нашето не се позволяват, искало да разтури нашия събор, та горните лица, заедно с Др. Попов ги е изпратил в комендантството да проучат работата и решението на последното и се върнат и ни съобщят. Казаните лица се върнаха и съобщиха, че ходили в канцеларията на Търновското градско управление, където им казали да ни оповестят на всичко да се разотидем, в противен случай ще арестуват всички. Подир обед приятелите започнаха да напускат Търново. Вечерта останалите вечеряха заедно на обща трапеза, като на всички се изясни, че не е по волята на комендантството дори да се събираме за храна. Към 9 часа вечерта Учителят заедно с група приятели, като отивали в града, били арестувани и задържани в комендантското управление, където били освободени в 12 часа и половина през нощта. От Всичко това разбрахме, че целта на комендантството е да не се събираме повече на събрания, било в града, било в лозята. На другия ден, в неделя, на неколцина от Веригата било дадено от комендантството да разберат, че него ден, 9 август, Учителят трябва да напусне Търново. Така и стана. В неделя, на 9 август 1915 година, подир обед Учителят напусна Търново, като отпътува за Казанлък. Същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново всички лица, участвуващи на тазгодишната среща на Веригата. Край на годишната среща през август 1915 година. Забележка: Протоколите за Търновските събрания през 1914 г., както и през 1915 г., са преписани от тетрадките на брат Димитър Голов от гр. Котел. Роден е в махалата Галата. Завършил е франц. католически колеж в гр. Одрин. Завършил е в Рим Духовната академия. Става свещеник, после се разпопва. Владее френски, италиански, турски, гръцки, арабски, руски, латински, старогръцки. Живее на ул. „Солунска" до Гимназията. Има в София печатница и книжарница.

7 август, петък Времето днес: при изгрева на Слънцето мъгла. Като се показа Слънцето, виждаше се цялото му кълбо, първо оранжево, после се измени в багрено и след това се мени ту в светло оранжево, ту лилаво, докато към 9 часа изгря ясно и гря чак до вечерта, но само че беше ветровито. Омарливо като нещо нито облачно, нито ясно, но Слънцето грее все добре. В 5 часа сутринта - съзерцание. Сега пак старите мъже и жени влязоха за по 10 минути в салона, а тазгодишните членове и гостите останаха вън, заобиколили зданието. Като излязоха старите, заместиха ги първите. В 10 часа Учителят държа на отворено беседа пред всички на двора на Бостанджиевата колиба, дето присъствуваха и стари, и нови членове на Веригата и всички мъже и жени. Тази беседа се държа на мястото на трапезарията под дърветата. Така на открито Учителят каза: - Ще прочета 3 глава от Йоана. Ще взема най-маловажните стихове в прочетената глава 20 и 21: „Понеже всеки, който прави зло, мрази виделината и не иде към виделината, да не би да се докажат, че неговите дела са зли. Но който прави истината, иде към виделината, за да се явят делата му, че са по Бога направени." Злото, казват, е принцип, начало и пр. То, разбира се, не е мъртво, то е нещо живо, което живее в някои хора, то се развива, както се развиват хората и в него има растеж. Злото и доброто в света са еднакви по своя растеж, различават се само по това, че злото е безплодно, а доброто е плодовито. Злото се развива, но е безплодно, няма плодове в себе си. А защо злото е зло? Ще ви кажа. Понеже по своето естество то няма възможност да ражда, за да расте, то трябва да краде от друго място. Мързеливият човек, който не работи, ще краде готови пари. Не можете да научите крадеца да не краде, докато не го научите да работи. Защо именно злите хора не обичат виделината? Злото действува върху тях по един умъртвителен начин. Има известни микроби, които се движат във влажните и мрачни места. Когато такава микроба влезе в тебе, грехът ще те държи и ще ти каже: „Аз тук мога да съществувам и ти няма да излезеш на виделината, защото ще умреш." Тогава казвам: Нека седи в тази тъмна изба, защото там е спасението. Има хора затворени в своите черупки и ако излязат от старите мехове навън, смърт ги очаква. Лъжат. В който ден излязат навън, старите мехове ще се пукнат. Следователно искам вие да излезете из вашите изби и старите мехове да се пукнат. (Обаждат се: - Амин.) Ако старите мехове искат да останат в избите, нека останат, но нас да оставят свободни. Ако не искат, ще ги изнесем. Осем хиляди години сме живели в тия стари мехове и все гуреливи излизаме из тях. Какво може да намерите в един стар осемгодишен вмирисан мях? Микроби, извержения, буболечици, паяци, глисти. Кой от вас би замазвал къщата си с човешки лайна? Изваждаме стари камъни и ги туряме в пещта, а пещта ги обръща на бяла вар. И като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит. Старите мехове Господ е решил да ги тури в пещта да изгорят, защото докато не изгорят, вар не стават. Като стане вар, в нея ще налее вода и ще образува нова реакция и старите мехове ще се подновят. Ние препоръчваме подновяване на старите мехове чрез процеса на печенето и тогава да замажете къщите да станат чисти и бели. Често се заражда въпросът: Какъв трябва да бъде нашият обход към хората? Ние сме турили известни правила, толкова, колкото са космите на моята глава, за отношенията на бащата и майката, учителите, проповедниците. Дъщерята е развита, бащата и майката й турят правила за кого да се омъжи. Тъй го разбират. Омъжват момата за някой стар мех, тя става нещастна. Оставете момата да си намери нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл. Не може да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е. Съборете тази къща и направете нова, турете хубави прозорци и ще влезе светлина. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща, с големи прозорци и живейте не в избата, но в горния етаж. Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плода да расте и да се развива. Искате да бъдете добри. Не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина. Вие може да бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в човешки мозък или в човешко сърце, човешки дробове, човешки нерви. Следователно светлината е за нас необходима. Често, когато се проповядва новото учение, в хората се заражда страх да не би да се излъжат. Но кален човек, който стои в блатото, бои се да не би да го турят в кално място. Ами че ти си окалян, ти си погинал, като седиш в това блато. Но такива казват; „Да не ме заведе в пъкъла?" Ами че ти като стар мех си вече в пъкъла. Никога не допущай в ума си отрицателни мисли. Накарайте ума си да излезе на виделина, към Бога, да не се боите за плътта. Ама че щял да пусне вашият мех - нека се пукне; колкото по-скоро се пукне, толкова по-добре ще бъде за вас. И трябва да благодарите Богу, че се е пукнал. И колкото повече пукнатини има, толкова по-добре за вас. Ами ако не бяха се пукнали вашите очи, уши, уста, нос, какво щеше да бъде с вас? Това са стари мехове, които са се пукнали и трябва да се радвате, че са се пукнали. Виждате глистите нямат очи, уши, уста като вас. Едно време и хората са били слепи и сме почнали да се пукаме. С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем. Нашият мозък ни дава указания как практически трябва да намерим пътя. Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат на огъня. Някои казват: не бутай огъня, да не пострадаш. Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят виделината, ще бъдат слуги. В деня, когато отидете към виделината, всичко ще се обърне към добро и ще влезете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на живота и на Божествената любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим. Да любим, в това се състои всичката наука, всичкото изкуство. Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби." Ами как ще те люби, като не знае да люби? Да любиш значи вашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имате такова знание и мъдрост, че като пипате човешката душа, да не развалим нейните благородни удове, членове, с които си служи. Ако някой поиска да ви помилва леко, вие ще ли дадете? Какво бихте казали, ако човек поиска да бръкне със своите ръце във вашето сърце? Това любов ли е? Както бъркат котките, тигрите, мечките и изваждат мозъка, дробовете и сърцето навън. Ожени се някой и след една-две години един на друг изваждат мозъка и остават празни мехове. Оставете този стар дяволски мех, турете го настрана, пуснете го в пещта и като се обърне на вар, замажете къщата. Една жена уморила един мъж, втори, трети и пак все мъже търсила. Тя търсила да яде сърцата, дробовете, мустаците на мъжете. Тя е слугиня на дявола, който я натоварил с разрушение на човечеството. За любов говори, но няма любов. Любовта подразбира всякога да се стремиш да излезеш към виделината и да дадеш плод. Онзи, който люби, съдействува на растенето. Уважавам ония майки и бащи, които работят за растенето. Ние много се грижим за физическото тяло. Съвременните майки и бащи в едно отношение аз ги уважавам, защото искат да издигнат телата на синовете и дъщерите си, правят им добри къщи и дрехи, все тялото възпитават, но най-малко се грижат за душите на своите деца. Христос изисква да намерим душата на своите синове и дъщери, а те на своя баща и майка и да постъпим както трябва. Как ще стане това? Трябва всички да излязат от старите мехове, из старите изби. Сега като ме слушате, казвате си: „Тежко е това учение, как ще се излезе, няма стълба, удовете са деликатни, ще има болки." Мързеливите нека седят. Но трудолюбивите трябва да излязат навън. Икогато Христос казва да се отречеш от себе си, подразбира да излезеш из избата на своето аз, да умориш този микроб и като го умориш, да оставиш да излезеш из избата нагоре, ще се освободиш от неговото влияние и тогава ще дойде един добър микроб да се засели в тебе. И понеже обича виделината, той ще те изведе към нея и ще родиш добър плод. Не си туряй илюзията, че някой може да те научи на това. Христос спасява, но за да те спаси, първо трябва да пукнеш своя стар мех. Христос когото хване, все стари мехове хваща, Някой казва: „Аз станах християнин и всички бели ми се струпаха на главата. Но ти си в процес. И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложи и Христос като омаже къщата с нея и за тази къща хората ще кажат: „С много хубава вар е боядисана." Та, трябва да се обърне на вар, т.е. да вземем плоско състояние в света. Под думата бяла вар подразбирам да дадем отражение на Божественото - бялата краска дава най-силно отражение. Сега за приложението в живота. Вие страдате в живота. Как можете да приложите закона? Два метода има, които действуват. Имате известни спънки, известни недоразумения. Кажете си най-първо: „Аз съм долу в избата." И да се роди във вас ново желание да излезете на виделина. И когато излезете на виделината, не се плашете за плътта, защото Господ ще ви намери и ще ви приеме в Себе си. Искам да бъдете спокойни, вашият дух да се не плаши. Често казвате: „Нашата работа е спукана, надушиха ни вече" и се чудите каква хитрост да употребите. Не хитрост, а виделина е необходима за вас, не злото, а доброто. Кое е добро? Което дава плод. Кое е злото? Което не дава плодове. Това е дефиницията. Всяко нещо, което расте, е добро; [което] стеснява мисълта, е зло. Всяко нещо, което разширява нашите чувства, е добро; и обратно: усещате стеснение - във вас има зло. Извадете микроба и го опечете, той не служи на плода. Осем хиляди години вие плакахте за този живот-кърлеж, нека той сега плаче. Ще го турим да се опече и ще кажем: „Тъй, както се опече, ще станеш добър и ще се радваме." Това е, което иска да каже Христос, това е дълбокото учение: да дадем простор на нашата мисъл. Стиска те мозъкът, зло има в него. Излез във виделината, нека се пукне злото. Главата ме притиска. Излез към виделината, нека се пукне старият мех, ново вино ще протече. Като се пукне старият мях, нов веднага ще се образува. Когато варта се опече, образуват се нови форми, клетките, атомите вече вземат друго нареждане. И сега, главната мисъл, която искам да остане във вас в практическо отношение, е да имате стремеж да излезете във виделината. Не обръщайте внимание, че вашият мъж или вашата жена са лоши. Те са съсредоточили ума си надолу, а не към Господа, а трябва да го съсредоточат към Него, към виделината. Той е, Който ще ви изведе към виделината. Някой казва: „Аз не мисля да правя добро." Винаги ще бъдеш долу в хамбара, в стария мех. В който ден влезе в него, ще се зароди борба. Онзи, който иска да се отърве, трябва да каже: „Мене ми трябва вар, понеже строя голяма къща, трябват ми такива камъни за печене." Кажете си, че вашият мъж е благороден, пълен с любов, с мъдрост, с истина, нежен, великодушен, герой, винаги готов да се пожертвува за вас. Но тоя, който ви бие два пъти на ден, той е привиден мъж, той не е истински ваш мъж. Някой казва: „Аман от моята жена." Тя не ти е жена, тя ти е слугиня. Твоята жена е благородна, от царско положение, нейната душа е пълна с любов, готова да се жертвува за тебе. Тази, която те изнудва, тя не ти е жена, тя те лъже. Долу тия маски на слугини. Нека мъжете и жените раждат сега деца, защото досега все слуги и слугини са раждали и децата им мязат на тях. Когато дойде онзи царски син и царска дъщеря, тогава децата им ще бъдат благородни. Това е Христовото учение. Сега ние сме пуснали тия дяволски микроби у нас, които всеки ден внасят нещо лошо в нашите изби, и без да се сещаме, казваме: мъжът бил лош, жената била лоша. В Индия има известна секта, последователите на която не се женят и за да продължат своята секта, крадат чужди деца и по този начин вербуват свои адепти. Злото 8000 години е вербувало своите адепти от нас. Хората са роби - крадени деца, те имат своите майки и бащи, които ги търсят от 8000 години от Небето. Защо е тази война? Да се освободят заровените деца. Избите на досегашните международни наредби се събарят. Долу тия изби, в които обществото седи 8000 години! Нов ред и нов порядък, нови международни нрави ще еманципират мъжа и жената. Слугинята е хванала мъжа и казва: „Ти нямаш право с други жени да се съобщаваш, как може да любиш друга?" Той никога не е любил, неговото сърце копнее, търси. Щом се върне, когато дойде вечер, жената вземе камшика и му казва: „Ти ще любиш ли?" Не е любил той 8000 години, но е слуга на тази слугиня. Да любиш, това е живот, въздигане, разширение на човешката душа, на човешкия ум, на човешкия дух. Това е любов, това е да бъде Христос във вас. Тогава ще бъдем силни. Сега всички се плашат и казват: „Чакай мъжът ми да не залюби друга." Лош микроб е влязъл в нея. Долу тия изтезания. Това е лъжливо схващане. Като излезе към виделината, тя вижда, чака горе и говорим истината, то е нашата невеста, която ни чака, която 8000 години проповядва: „Излезте из хамбарите и ме залюбете." Но и разчепква тия въжа досегашни, които са вече на скъсване. Всички питат: „Какво ще стане?" Ще се събори старата къща и ще се съгради нова. Ами това е трудна работа и иска много жертви. Ще ги дадем. Досега има 6 милиона хора убити. За какво? За тия стари идеи. И докато се свърши войната, може да отидат още 6 милиона, те стават 12 милиона. Историята не помни толкова жертви в една война. Колко души ще останат сакати? Сега идва Господ да преобрази тия страдания в добро за човечеството. Аз гледам на добрата страна, че Той пече вече хората във варницата, после ще тури вода на варта и ще замаже къщата. Няма да има вече място за злото и тогава ще се изпълнят думите: „Ще бъде едно стадо и един пастир." Зло няма да има, защото няма да има изби. Тъмнината живее само в избите - четири стени и покрив без прозорци. Ние сме майстори да съграждаме такива изби. Писател напише една книга и не можем да видим в нея прозорец. Така пишат материалистите. Обаче дойде новото спиритическо учение и казва, че имало друг свят. Проби прозорците. Какво ще правим със старите мехове? Разбира се, че ще се пукнат. Тия, които са тука, ще видят, че има и друг свят. Казвате: има духове, но лоши са. Тогава пазете се от тях. Лошите духове са долу, където живеем; вън, във виделината, са добрите духове. Сегашните хора казват: вярвате ли в духове, вие сте лоши. А вие, които не вярвате, живеете между тези микроби. Ние вярваме в духовете на виделината, които просвещават нашите умове, които облагородяват нашите сърца, в тях вярваме ние. А долу са ония духове, които ни мислят злото. Ние сме били досега техни роби. Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него. Това практическо и целесъобразно. Така цялата Земя ще се преобрази в една градина и ще станем хора плодоядци, а не месоядци. Тия именно лоши духове ни научиха да ядем месо, защото сме имали кучешки зъби. Когато Господ направи човека, последният нямаше кучешки зъби. Това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде. Турил си изкуствени зъби, тях Господ ли ги създаде? Като влезе човек в избата, нарушава закона и почва да яде месо, а в широк смисъл - защото има такива и в умствения и духовния свят. Долу всички тия месоядци! Казвате: „Ами как ще живеем без месо?" Ще се научите, в ума си няма да ядете месо, и в сърцето си също. Поне от тия два порока трябва да се откажете. На физическото поле най-сетне може да се откажете да ядете, но горе в духовното поле не трябва да ядете. Месото е синоним на греха. То значи да унищожите един живот, който е Божествен. Затова Бог ни държи отговорни. Затова излезте към виделината. Онези от вас, които са намерили вече своя идеал, хванете се и потърсете да извадите и долу други от избата. За Христа казват, че отишъл в ада да проповядва на духовете. Знаете ли защо слезе долу? Пукна всички стари мехове и извади всички нагоре. Казват, че само Христос може да направи това. Знаете ли каква е тази лъжа? Знаете ли колко има затворени във вас? Как се казват ония, които вардят затворниците? - Ключари. Той плаща на ключарите, за да вардят много дяволи, които е затворил. И вие държите ключовете, но не на рая. Знаете ли каква дълбока мисъл има в това? И защо Христос заключи дявола? - Да не го лъже. Христос държи ключовете на рая и сега идва да ви ги даде. Той казва: Пазете се да не ви оберат, не вас, а Него - ще задигнат от Него всички богатства. И Писанието казва: ще извади скрити съкровища, с което подразбира тези богатства. В днешната беседа искам от вас да имате стремеж към виделината. Имате известно желание, реализирайте го. Някой ще каже: „Направи го лицемерно." От сърце или не от сърце, направете доброто, то ще ни спаси. Днес едно, утре друго, други ден трето, като направите сто, старите мехове ще се пукнат и ще ви измъкнат навън. И вие ще бъдете свободни. В съвременната наука, религия и разбиране има голяма игра на думи. Лъжи, лъжи, лъжи, с които искат да ни върнат. Навън вече тия лъжи! Религията е наука за любовта, наука за доброто. Да бъдем религиозни това значи да правим добро във всеки момент, колкото и да е малко това добро, и да не мислим за плътта. Туй добро ще ви изведе към виделината. То ще бъде като котва, която ще се вглъби в нас; чрез нея ние ще бъдем изтеглени навън. Това проповядва Христос на Своите слушатели. Тогавашните ключари казваха: „Турете ги в затвора." Обаче сегашните условия са такива, че затворите ще бъдат пукнати. Сега Христос не може да бъде разпнат. Знаете ли защо? В 24 часа два отлива не може да станат. Може да стане един отлив и след това ще настане прилив. Ние сме имали вече един отлив и сега по необходимост на закона ще имаме прилив. Няма никоя сила, която може да реагира против света. Това, което идва, е прилив, който ще завлече всичко и ще тури нов ред и порядък на нещата в умовете и сърцата на всички хора и ще ги преобрази. Идва такава топлина, която ще опече хората във варницата и ще образува вар, в която ще тури малко вода и ще замаже къщата. Сега засега се образува тази каша от вар. Сега растат плодовете на дърветата. Този чернозем и тази борба на духовния свят, която е почната от хиляди години, сега ще се слее и ще се посее Божествен зародиш за нова култура. Резултатите също от сегашното положение ще бъдат велики. Не може да си въобразите какъв ред и порядък може да настане в света. Ще бъдете живи да видите туй. (Всички се обаждат: - Амин.) Ще го видите, дали от тоз свят или от другия, светът е един (Смях.) Не се лъжете, вън ще излезете. Но не в тия условия, в които сега живеете. Те трябва да паднат, да се разрушат и когато се премахнат от вашите умове, веднага ще се появят вашите нови чувства и ще видите новата светлина. Сегашният свят ще се чуди, че действително е имало такива мудни работи и ум. Ще приличат на онези, на които са разрушени затворите и са пуснати да се движат свободно. Тези закони вече идват по тази необходимост, че два пъти не може да се разпъва Христос. Веднъж разпнат и сега идва в Своята слава и победа. Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа си и чуковете си и дирят по кой лесен път да се изкопчат. Но всички ще бъдат вързани. Ще им турим по един юлар, да ни слушат. Око за око, зъб за зъб - за тях е туй, а за нас друго - любов за любов. Кармата, техните действия ще се върнат върху тях и трябва да си научат уроците. Някой ще пита: „Като умра, дали ще ме турят в пъкъла?" Кажете: „Ще те турят, а мене на друго място." Кажете му истината. Ама ние не живеем в избата. То е цяла измама. В тази изба няма живот. Това са двата принципа. Всеки, който прави зло, значи който обича злото, мрази виделината и ще остане вързан; а онзи, който прави добро, отива към виделината. Плодовете изискват светлина, за да узреят. То е закон много добре основан. Това е учението, което ни изпраща днес Христос, за да излезете към Него. Той вика през вашите изби, направил е стълба, отворил е вратата и вика: Излезте вън! (Обаждат се: Амин!) Някои казват: „Дълги години сме живели в този затвор, като излезем, ще ни се повредят очите." Няма да им се повредят очите. Те казват: „Да ни турят превръзки." Никакви превръзки не ви трябват. Ще излезете всички пред Христовата виделина и ще разберете дълбокия смисъл на любовта. Трябва да станете много деликатни, ръцете и езикът ви трябва да се облагородят, защото сърцата ви са Огрубели. И като излезете на дневна светлина, колко хубави работи има да видите там - ще научите как да се обичате. Като излезете из своя затвор, ще научите закона на любовта. И в новата епоха ще говоря пак за любовта. Сега ни оставят, докато се разпукат вашите стари мехове. След беседата Учителят покани, който има. да зададе някой въпрос. Г. Н.: - На какво се дължи тази дисхармония в много семейства, мъжът и жената не могат да се търпят, какво би трябвало да се направи, за да може да се въдвори любов и щастието? - Бих желал някой да каже мнението си върху тия факти. Г.: - Аз да кажа. На първо място редки са случаите да се женят благодарение на искрена любов между двете страни, понеже се женят от съображения: или че момата е богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй и онуй. Благодарение на тия неща двамата се хипнотизират, съединяват се и виждат, като поживеят малко, грешката, която са направили, и не могат да се търпят. Церът е, както тя, така и той би трябвало да помнят, че на този свят няма човек съвършен, че всеки има недостатъци и като гледат философията на нещата, да могат да бъдат снизходителни и да могат да гледат само добрите страни, като съзнават, че във всеки едного има добродетели, които трябва да се ценят, и по такъв начин могат да балансират отношенията и да има хармония между две същества. Учителят: - Ще отговоря с един въпрос. Когато дойде един господин във вашата къща и иска гостоприемство, какво трябва да правите? Най-напред ще му приготвите баня, да се измие и вчеше, че тогава ще го турите вкъщи. Така един мъж, когато иска да се ожени, трябва първо да направи баня, да се измие и вчеше и да купи рокля на момата - тогава ще го приемат вкъщи. Някоя жена мисли, че ще изправи мъжа и мъжът мисли същото. Мислят се много умни да направят това. Това никога не може да стане. Н.: -„Нацапана кукла отгоре, а панукла* отдолу"- дето се казва, по какво може да я познаеш? Учителят: - По миризмата. Н. Н.: - Често пъти груби са мъжете - да ме извинят. Учителят: - Той ли е маскиран, или нейните очи така виждат? Н.: - Върху тази поетична фигура за царската дъщеря и царския син, който като дойде, ще направи света по-другояче - хвърлете повече светлина върху този царски син и тази царска дъщеря. Учителят: - Той е много важен въпрос, който изисква цяла беседа. Мъжете не въздишат ли за тази царска дъщеря? Гр.: - И жените. Н.: - Явява се един момък, иска да се ожени за едно момиче, кой е начинът, по който може да се разберат? Мисля, че е по-полезно това да се направи предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един друг Учителят: - Вие имате едно схващане за този царски син и за тази царска дъщеря, бих желал да зная вашето мнение. В.: - Види се, дълго време са царували слуги на царските тронове и слугини, и така ще върви доста дълго време, докато видим истинския наследник. Както в притчата за лозарите, когато дойде господарят, ще върже слугите и ще вземе лозето. Учителят: - Вземете втората част от притчата. Христос дава разгадката какво ще направи. Щом е разпнат царският син, и Господ идва и ще даде лозето на други. То значи, че ще ни даде друго това, а това ще изхвърли навън и ще се свърши работата. Когато дойде царският син, ще го посрещнете. И. Г.: - Направи забележка, че най-напред между младите последва хипнотизация, какво да се направи, за да се разгледа въпросът философски. Учителят: - Практически ще кажа, че жена, която има сплеснат нос, не трябва да се жени, защото ще има непременно бой и плач. (Смях.) Ако носът на вашия мъж е сплеснат, стойте настрана. Знаете ли защо? Понеже дихателната система съответствува на сърцето, на чувствата, на любовта; колкото повече тя е развита и възприема повече въздух, има повече чувства. Ако дихателната система не е развита, носът показва, че той е сиромах в това отношение. После, ако момата има много тънки вежди като ибришим, не се женете за нея. Н.: - Няма ли начин за познаване? Учителят: - Трябва да снемете старите мехове. Ние носим маски, трябва да снемем тия маски. Н.: - Ами кой тогаз гледа веждите? Г. Д: - Гледа парата. (Общ смях.) Н.: - Пак не можах да разбера, г-н Дънов, от 10 кандидати мъже или жени, кого трябва да избера, начин за това. Учителят: - Най-първо дали вашата дъщеря или син са ангели. Тогава въпросът ще бъде лесно разрешим. Защото, ако двамата са ангели, те ще се слушат; ако не са, няма да се слушат. Н.: - Дъщеря, горе-долу разбирам, но 10 души кандидати как да ги разбера ? Трябва да бъда физиогномист. Учителят: - Лафътер е дал такъв закон, който може да употребите. Ще ви кажа какъв е законът и правилата, с които да си служите, и който можете да проверите. Той казва така: Когато искаш да имаш приятели и забележиш, че между неговия ум и твоя ум има хармония, вие сте един за друг. Също и в сърцата да има хармония. И колкото по-дълго живеете, ще имате разбиране един за друг. Н.: - Това е хубав начин. Учителят: - Да, няма нещо да ви стиска, щом умът и сърцето са свободни. В.: - Това е отлично. Го.: -Дали няма някакво предопределение в женитбата? Даже някои казват, че преди да стане тука женитбата, става горе в астрала. Учителят: - То е вярно, но знаете ли как дяволът лъже? Определено е кой за кого да се ожени. Но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я, като казва: „Аз съм твоят възлюблен." Гр.: - Някой казва, че контрастите се дължат на това, че стават горе. Учителят: - Една душа може да бъде в невидимия свят, а другата - в материалния и не могат да се срещнат. Тази господарка има слуги на Земята, както Сара позволи на Агар тя да се ожени за мъжа й; когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята. Гр.:-В Русия има предание между простолюдието, че на Бъдни вечер една мома като се огледа в огледалото, ще види образа на момъка, за когото ще се ожени. Една българка от Варна ми разправяше, че подобен обичай е имало в Одеса, където е учила и видяла образа на момъка, за когото се омъжила 6 месеца след като се върнала в България. Има ли нещо вярно в това? В. : - Една моя другарка направила същия опит, когато била в Русия. Тя е била ученичка и се явява образът на един приличен човек, съвършено непознат за нея. Човекът я изгледал много внимателно. Когато се върнала в България и минавала през Русе, там един човек я изгледал по същия начин и тя подир два месеца се сгодила за него. Но през всичкия си живот била нещастна и прекарала много лош живот. Учителят: - Това е кармично свързване. То не е женитба. Под думата „женитба" трябва да се разбира среща, свързване на две еднакви души. В 3 часа подир обед 27 души от старите членове на Веригата съзерцаваха в салона 10 минути и излязоха след туй с поръка за един цял час да съзерцаваме, кой както може, върху следната мисъл: „ Така да се възпламени Божията любов в нашите души и в душите на всички верующи, които Му слугуват, както слънчевите лъчи." ______________________________________________ *Панукла - Диал. 1. Нечиста и грозна жена. 2. Чума

5 август, сряда Времето днес при разсъмване е облачно, но тихо. Така беше до обед. От обед Слънцето почна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен вятър. Към 5 часа времето беше облачно, но Слънцето грееше през облаците добре, а в 5 часа започна да се изяснява, така че при захождането на Слънцето тъй се изясни, щото настъпи след това тиха лунна нощ. В 5 часа сутринта продължи снощното съзерцание на групи от по 9 души. Ав9 часа и половина се събраха само мъжете в преподавателната стая, където пред Всички Учителят каза: - Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религията е наука за формата. Като говорим за физическото поле, това е наука за формата на това поле. Всеки човешки прогрес и цялата природа е прогрес наполовина, едно видоизменение на тия форми. Следователно, когато истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формата. И колкото една форма е по-близо до изразяване на външната страна на истината да я въплъти, толкова тя е по-силна. Доброто и злото или развратът, на който сме изложени, се дължат на формите. Каквато и да е мисъл и каквото и да е желание се проявява в една или друга форма. Вие сте мъже, някои даже възрастни, ще говоря по-прямо как влияят формите. Вземете най-целомъдрения мъж, покажете му хубава жена и той ще се съблазни. Представете на един човек формата на златото, той ще се съблазни. Представете на едно дете формата на една круша или какъв да е плод, то ще се съблазни. Тия форми съществуват и в астралния свят. Не може да се борите със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата. Съвременната архитектура или инженерство дава идеята как може да се отбие известно течение - правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известна форма. Вземете безжичния телеграф, отначало енергията трябва да върви през известни форми в пространството. Затова първото възпитание на децата изисква да се създадат в техните сърца прекрасни форми, за да се извършат след време добри работи. Вземете творението на един ваятел, хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата идея. Следователно, когато създадем една форма във видимия свят, ние искаме да предадем във видимата форма една наша мисъл или едно наше желание. Сега ние ще се занимаваме с изменението на тези форми. Всяка форма може да се унищожи по два начина: механически чрез силна воля и механически чрез силна любов. Имате на физическото поле един неприятел, срещате го на пътя и вие го премахвате. На физическото поле вие се освобождавате от него, но на астралното поле вие не сте се освободили от него, той ви преследва там. Престъпниците, които влязат в астралния свят, създават нещастия и за другите, останали на земята. Съвременните войни са именно такива нещастия, създадени именно от хиляди форми. То е един закон, който действува едновременно механически и назидателно. Но дадени форми вие може да измените чрез силна любов, може да ги стопите като метал, поставен на огън. Понеже формата е съчетание на известна форма с известно съзнание, за да може тази форма да се стопи, вие трябва да проявите силни вибрации. Безпокои ви известна мисъл. Колкото и да я отдалечите, тя има някъде своя форма. Намерете тази форма в себе си, видоизменете я и на нейно място създайте най-хубава форма. Методът, който трябва да се употреби, е, че при създаването на формите да се спазват известни закони на ума. Що се изгуби формата, предметът ще се обезцени, 99% от неговата стойност ще се обезцени, ще остане само 1% от вътрешното влияние на вибрациите. И понеже хората не са издигнати високо, необходимо е да спазват тия форми. И всички религии, като ги изучавате, може да съдите по техния култ, по формата, която имат, какво съчетание има между тия форми. Опасната страна на религията е, понеже е наука за формата и човек може да се хипнотизира от известни форми. Не можете да се избавите от туй тежко влияние сега, то е най-благотворно, което може да ви подействува. С тези форми искам да изчезнат вашите рабски мисли. Като започнете да мислите постоянно за тая валчеста топка (посочва една стъклена топка в ръцете си), течението върви постоянно в тази страна (посочва). Кубът е четвъртото измерение. Тук пък имате един конус, перспективата турена на физическото поле. Разбира се, върху човешкия ум влияят едновременно и цветовете, и външните форми. И тъй, когато се казва, че „Главата на Твоето Слово е истината", под думата „глава" разбираме известна форма. И човека ценим за неговата глава, за неговото лице. Колкото по-правилни черти можем да турим на лицето, толкова по-благоприятно ще влияе то. Тази истина, като я турим на работа, ще създаде прогрес и издигане на света, тя влияе върху него. разбирам влиянието много едностранчиво. Който разбира така, че другите да му се подчиняват, а той да бъде господар, той не разбира закона. Когато едно дете желае една круша, чрез тази форма то заставя Господ да му я достави. От нашите мисли, доколкото тяхната форма е възвишена и правилна, дотолкова Бог се влияе от тях. Следователно, за да бъдем чути, трябва формите на нашите мисли да бъдат правилни. Понеже двете братства - черното и бялото, разбират този вътрешен закон, създават форми, чрез които влияят на умовете и сърцата ни. В черното братство най-първо си служат, като ви представят красиви образи и постепенно от ден на ден изменят формите. И един ден, например, една красива мома я превръщат на едно куче или котка. Това е лоша форма, в която е скрит един лош дух. И когато ви потрябва истината, която е глава на Словото Божие, тази форма ще се разкрие и ще видите, че вътрешната страна на формата не е добър източник. И Бялото братство си служи с примамки на човека, но туря добри форми, защото лошите форми отблъскват хората. В Африка жената колкото е по-черна, толкова е по-красива, а у нас е обратното: колкото е по-бяла, толкова е по-красива. Следователно мерки за формите и едното, и другото братство имат много. И тъй, религията е една от старите науки, която облагородява човечеството. Ние не можем да повлияем на съвременното общество, ако не знаем как да изменим формите. Социалистите без да знаят са дошли до някои външни форми. Най-първо да се даде еднакъв хляб. И беднякът работи за тази форма. Той поддържа социализма под формата на евтин хляб. После обещава му се, че няма да работи 12 часа, а само 8. И тия форми са приемливи. Светските хора не се приближават към изучаването на формите, отколкото ние, които философствуваме. За да придобием този' вътрешен мир, трябва да се избавим от много предубеждения. Най-първо не трябва да си служим с формите на различните автори. Четете някой автор и доколкото неговата форма благоприятствува за вас, възприемате я. Но ще каже някой: „Господ ще ме избави." Това, от което вие може да се избавите, не чакайте Той да ви избави. Не чакайте да влезете в кладенеца и Той да ви избави. Сега за създаването на формите. Те съществуват в природата, само че трябва да ги търсим. Да допуснем следното изяснение. Вие сте сърдечно неразположени, а законът на религията обяснява, че във висшия свят има безформени форми, които ни причиняват неприятност. Понеже душата по естеството си обича красивото и хубавото, когато в света има нещо непорядъчно, то причинява известно болезнено състояние и човек получава едно неразположение. Например хора, в които чувствата и любовта на физическото поле са развити и обилни, тези хора са откровени, но много философствуват. Даже духовно да не са развити, може да не разбират нищо от четвъртото измерение и астралния свят, но в своето подсъзнание имат красиви форми и ги използуват. Такъв човек нито е болен, нито е учен, но е запюбен от някоя мома за тия форми, които са в него. И съвременните хора се оженват за вътрешните форми. Но има хора, които може да оберат тия форми тъй, както някой може да ви задигне кесията от джоба. По същия начин може да се открадне вашата форма на желание. Разположени сте, дошъл ви някой на гости и си отишъл, подир малко вие си казвате: „Обра ме." Има хора, които за богатствата си имат железни каси със секретни ключове. Направете си и вие един скрит джоб, за да не бъркат хората, да не ви взимат богатствата. То е богатство във вас, тия форми не се дават така лесно, не мислете, че е лесна работа да си създадете една форма. Аз съм работил само за една форма 20 години и още не съм я създал. Вие може да мислите, че е лесно изкуство, че както един художник да работи бързо. Не че не е лесно да се прави, но не всякога има благоприятни условия. За да можем да изработим една форма, трябва да ни съдействува духовният свят, трябва да има откъде да вземем тази форма, т.е. да я видим, или модерно казано, трябва да има някакъв обект да ни позира. Тъй както художниците използуват плодовете в природата, така трябва да възприемаме и ние от невидимия свят. И сега започнете с добродетелта. Бих желал да ми определите каква е формата на добродетелта. Кой не може да знае какво нещо е добродетел. Павел казва: Първо видимото, а после невидимото. Видите едно нещо и не можете да го разберете, та онуй, което не сте видели, ще разберете. Някога, когато искаме да си дадем отчет, виждаме, че нищо не е останало в нашия ум. Всяка истина трябва да има известна форма, която като храните, да съдържа тази истина в своята видима черупка. Например, ние дигаме ръцете си нагоре. Някои казват, че е механически. За много хора то е механически, но то показва процеса на растенето. Казваме на Господа, че искаме да растем, да се стремим нагоре. Турим ли ръцете си тъй (ръцете нагоре отворени, длани навътре, като отворен цвят), това показва цъфтене. След туй съединете ги (във форма на венец, полукръг), което показва завързване на плода. Някой казва: „Това е глупава работа." Щом казвате, че е глупаво, вие създавате лоша форма,. която ще опропасти. Кажете тогава кое е умно? Да клекнем е глупаво, да си дигнем ръцете нагоре е глупаво, кое тогава е умното? Коя форма тогава изразява истината? Тези неща са много умни. Вие трябва да развиете тази форма (ръцете с допрени пръсти над главата), вие трябва да я развиете и да разберете вътрешния й смисъл. Има и други форми. За да дадат на човека една задача, той не може да я разреши, почне да се чеше с показалеца отзад. А с това той казва: „Аз съм млад, трябва да се уча и понеже тук е енергията, ако я прекарам в тялото си, ще намеря отговор на този въпрос." Тази сила трябва да излезе напред. Най-първо се черпи отвън и прекарва енергията напред в мозъка. На ден се чеше по стотина пъти, без да знае защо. Не е глупаво да се чеше, то има дълбок смисъл. Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието. Хората в подсъзнанието по-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу било глупаво. Кое е умното тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то е вече глупаво. Човек, който е станал безверник към тази наука на формите, за Бога трябва някой писател да създаде подтик в неговия ум и сърце и тогава ще каже: „Разбирам." Аз ви зададох един въпрос: Какво е Бог отвън? Какво ще ми отговорите? Как се проявява Той. каква форма има? Търсили ли сте Неговата форма? И когато я намерите, тя е скрита в главата потайно, вие веднага ще се повдигнете. И религията е именно наука да разцъфти тия гънки на мозъка. Това, което тя прави, е разкопки. Божествените форми са във вас. От тези форми ще почнете да работите. Всеки от вас може да влияе по този закон. Сега да дойдем до думата „добродетел". Каква форма има тя, какъв цвят? Доброто е бял цвят. И затуй всичко тук на тази маса е бяло. Добродетелта при това не е само бяла, но и чиста. Тя е чиста доколкото можем да си я представим на физическото поле с този кристален куб (показва куб). Но формата на добродетелта е още обла (показва стъклена кръгла топка - сфера). Че е обла, показват всичките плодове, те също ни представят добродетели. Нашата глава, и тя е валчеста. То е външното изявление на добродетелта. Сферата представя пластичност на елементите. Където се появи счупена линия, тя преплита енергията. Когато има хармония във физическия свят, ако гледате себе си, правите една счупена линия и хората познават, че сте в своята форма. „Едно време беше по-небрежен, сега се е изменил" - казват хората. И вашето лице в известно време изменява своята форма. Някои искат да видят хората на онзи свят какви са. Всеки час проявлението на вашата душа показва какво е религиозното ни настроение. Тази сутрин дойде един господин толкова развълнуван, че лицето му имаше червен цвят, беше почти безформено, съвършено изменен, и почна да мени цвета и мускулите на лицето си, когато почнах да взимам друга форма. Всяка мисъл, която влезе в човека, е като чук, който работи. Не трябва да оставяте лоши форми, а добри. Даже и дяволът ако ви даде добра форма, вземете я, но той е скъперник, та никога няма да ви даде добра форма. Например, вземете куба или такава топка от книжарницата, много обикновено нещо, с нея си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях. От дълго време и аз се занимавам с тях. Някои казват: „Наивно е да се занимаваме с такива работи." Кои са добрите форми? Набръчканите ли лица, развалените ли стомаси и дробове, разнебитените ли мисли? Долу такива старости. Нам ни трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Като го искате, да бъде", а не да кажат: „Какъв е този калпазанин старец?" На младини той не е работил и не е забогатял. Ние не обичаме сиромасите хора. Някои казват: „Помагайте на бедните." Но хора, които отиват да крадат от джобовете, аз не ги ща. Да крадеш, то е изкуство, само че не е наука. Джобчилъкът, това е сръчност. Може да дадеш на човека едно опивателно питие или някой газ под носа и да го обереш. Но да създадеш форма, това е, което наричат „образ и подобие". Знаете ли колко хиляди години е работил Господ тия форми, преди да каже: „Да направим човека по Наш образ и подобие." Като ги даде на Адама, той ги продаде само за един плод и ангелът ги изпъди вън от рая, да отидат и да ги търсят. И ние търсим изгубения този базиргянин, който ни е ограбил. „Намерете го, казва Господ, и тогава ще ви прибера." И затуй Христос казва: Онази жена изгуби една драхма, оставя 99-те и отива да търси едната. Ние сме изгубили образа и подобието Божие, най-хубавото нещо в този живот. Причината е, че не можем да ги създадем и че нямаме първоначалните образи. Двата модела, които Господ ни беше дал, не можахме да ги задържим. Даже не ни остана и копие от този образ и подобие. Като дойдем до истината, какво трябва да разбираме като едно външно изявление? Външното изявление на истината е красотата. Но ако тя влезе в ръцете на някой лош дух, може да направи човека на слуга. Знаете ли защо мъжете засукват мустаците си? - Защото искат жени. Със засуканите мустаци мъжът пуска котва и иска да се развъжда. И не само това, човекът си казва истината. Някои религиозни хора си пускат мустаците надолу и искат да кажат: „За жена не мисля.' Не лъжете, а обърнете мустаците си нагоре. Не трябва да лъжете, а трябва да говорите истината. „Глава на Твоето Слово е истината". Формата трябва да съответствува на онази реалност, която е вътре в нас. Пуснал мустаци, проточил лице - това е фарисейство, това не е наука, това е изкуство за дегизиране. Ние, които пристъпваме към научно изследване, трябва да снемем тия дегизировки. Казвам: Долу дегизирането! Нагоре дигнете мустаците. Искаш да родиш деца - като се ожениш, Господ ще те благослови. Но като не искаш жена, пак не лъжи, долу мустаците. Едното е лъжа и другото е лъжа. Искаш жена, тури мустаците си нагоре да съответствуват всякога на реалността. На Запад сега си бръснат мустаците и с това искат да кажат: „Ние не искаме да работим за други, ще живеем за себе си." Комшии са онези, които си бръснат мустаците. Някой пусне дълга коса. Дългата коса показва подчинение като жената. Пуснете дълги коси, да знаят хората, че сте страхливи. И косата трябва да бъде израз на реалността. Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен. Повечето от вас искате да бъдете господари, но не сте такива, а сте роби на жените. Едни от вас сте баби - да ме извините - не ви осъждам, но казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни. Ако бих ви подложил на изпит, колцина бихте издържали вашия курс, вашите убеждения? Всички казвате: „Добри сме." Тук всичко решавате, но в реалността, като дойде работата, не сте умни. За да бъдем смели и решителни, трябва истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото. Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преровя дън земя и не може да се качи горе на небето, а не може и да слезе долу и Господ иска да влезе в земята, там, където са затворени тези богатства, там са скрити красиви форми на развитието на прогреса. Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на Земята най-хубавите форми, най-скъпоценните камъни. Наистина горе ги дава на хората, но ги изработва долу в земята. Имате един ръководител приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът. На спиритически език казано: един дух или теософски учител - все едно - да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия, та ще се излее като извор и ще прояви известни форми. Желателно е растителността на астралния свят, когато кажете „не мога да мисля", подразбираме, че във вашия умствен свят вие се намирате в есен или зима, всички ваши форми са скрити, или са ви окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „Аз изгубих любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще почнат да се съграждат. Сега ще ви задам един въпрос: В тая стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми ви най-много харесва? Искам да кажете истината. П. Ковачев: - Розовата линия на прозореца, формата й, както е направена. - И тази форма има своя смисъл. Прави ви впечатление, без да знаете защо, а тя апелира към вас. И тъй, да можем да променим своите религиозни възгледи, трябва да изменим старите мехове. С това Христос е разбирал именно тези вътрешни форми, че не може да се внася нова истина, ново учение в стари форми. Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това учение. Старите мехове - в черното братство, новите мехове - в Бялото братство. Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото братство в меховете на черното братство. Вие може да си послужите с тях, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налеете ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне, тъй щото и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не можете да я задържите във вашите стари форми. Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот и забогатява неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи. То е факт. Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви. Ще се върна към стария живот." Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин. Например, някой станал набожен и казва: „Ще се моля по три пъти на ден", но в какво седи формата, обърнете внимание дали това не е едно външно изявление, дали си станал по-снизходителен, по-учтив. То е формата наистина. Ако не я проверите, хората ще кажат, че сте лицемери. И когато ни кажат, когато заслужаваме, аз казвам: Браво, благодаря, че ми каза истината в очите. Всякога трябва да обичате хората, които ви казват истината. Понякога някои лъжат. Черното братство употребява магията по два начина и то се разделя на две категории: едно играе роля на истината, дегизира се, облича се в светли дрехи, с хубава премяна и казват, че са служители на Господа, искат да ви турят в известен път, а други дойдат да ви плашат и в края на краищата ще ви изиграят. Те ще ви похвалят, но един ден, когато се вдигнат, вас ще ви пуснат. Трябва да разбирате, когато дойде Духът или някой Учител - ръководител, да не е от черното братство, да ви изиграе. Когато се молите, и те се молят, но посред пътя ще ви оберат. Туй, което е вярно по отношение на физическия свят, е вярно и вътре във вас. Имате известен проект и мислите, като го приложите, че ще се обогатите, но освен че не успявате, но и парите загубвате. Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя. Виждате, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа. Аз съм давам пример за онзи грънчар за „ху"-то, дето трябвало в опечените грънци да духа, за да не се пукат. Има и друга една беседа, четете я. „Ху"-то показва усилието на човешката воля, участието на тази последната, която взема тя в нашите идеи. Не може да оцелее вашата форма, когато не вложите в нея диханието на вашата душа. И във всяка мисъл и във всяко желание трябва да се вложи тази форма. В духовния свят то е един закон. Най-простият начин, за да се създаде една добра форма, е: като ви дойде една мисъл, спрете се за един, два, три деня, не бързайте, не мислете, че някой ви гони в света, че ще остареете. Имайте предвид само едно нещо: да намерите красивата форма, без да мислите колко време ще ви вземе - 10, 20,100 години може би. Имате известно смущение може би вкъщи от жена, деца, знаете, всички тия черни братя, които искат да ви спънат него ден, са подбудили жена ви и децата ви да ви нервират. Влезте в своя чертог, направете един кръг и кажете, че днес ще работите в името Божие и влезте умствено в този кръг. Ако никога не влезете в такъв кръг, не сте чисти. В магията има два процеса: ако един маг направи един кръг, той ще бъде поразен от тъмните сили, които предизвиква, защото той сам нарушава правилото, като опетни кръга със своето преминаване и направи от кръга една нечиста форма. Формата трябва да съответствува на реалността. Трябва да се научите да не лъжете. Истината трябва да бъде най-главното нещо за вас и за всяко нещо да се допитвате до нея. Питаме мозъка какво да правим със своите ръце, къде да ги поставим. Когато се спрем и проектираме своя разум към истината и чакаме за действието й, тя ще каже как да настроим ума си. Каквото отношение има тялото към нашата глава, такова отношение имат нашите мисли и чувства спрямо истината, която е глава на нашия живот. Спрете се за час, два, ден, месец и възприемете тази форма, с която можете да работите. Когато искате искрено вие да изпълните вашата задача както трябва, непременно след ден-два ще ви се даде формата, начинът, по който трябва да действувате. Като кажем „без смущение", казваме вътре в дълбочината на вашата душа, в дълбочината на вашия дух да бъде тихо, а не вън, където може да има бури. Може би в следващата беседа ще ви говоря за великия закон на формата, за великия закон, който твори тези форми. Всичко, което сте припечелили, не може да се разруши. Първата мисъл е да измените вашата форма и след туй да създадете в себе си добри желания, да имате лица по-красиви, да проектирате тези мисли върху вас. Ама ще кажете: „Това тяло е изгнило." То ще ви трябва за бъдеще. Вие сега създавате това тяло и следователно всички тия добри мисли и желания трябва да ги пращате във форми. Ако се събираме веднъж в годината, то е просто да ни се даде известен подтик. Да не мислите, че тази среща произтича от мене, тя произтича от Бога. от невидимия свят. Искам да нахвърля тия мисли върху вас, аз съм длъжен да сторя това по една необходимост, по един дълг в мене. И ако не дам изпит за тия форми, ще се деградирам. Това не е похвала за мене, а е един дълг: трябва да бъда верен на този Божествен закон. Ако хората не се ползуват, поне да се ползува Бог и аз. И то е една печалба. Трябва да работим за славата Божия, за добрите наши ближни и за нашата душа. Ако нашите ближни не желаят да възприемат, то ще бъде полезно за мене. Значи законът е, когато се хвърли една добра мисъл, една добра форма в света, тя непременно след ден, година, две, след век ще произведе своя ефект. То е дело на Бога. И ние от невидимия свят ще гледаме резултатите на тези форми, ще гледаме плодовете на нашите дела. Нещата няма да бъдат минали, настоящи и бъдещи, всичко ще се вижда едновременно в духовния свят. Тогава ще направим отчет, как трябва да работим за бъдеще. И тъй, новата религия е учение за Христа на физическото поле и то е религия на красивите форми, на музиката, съзвучието, на поезията. Поезията, това е ритъм, в музиката има съзвучие, а в чисто физическия свят това е външната красота. Това е външната страна на религията, на която всички хора сега са подчинени. И ако някои са отпаднали в религиозно отношение, това не се дължи на религията, а е станало в тях обезформяване на красивите форми, израждане на религиозните идеи. Трябва да се върнем към истинското Христово учение. Ако бих имал време, бих ви изтълкувал защо Христос е говорил с притчи. Това подразбира известен начин, известен метод, който дава на света. Понеже хората в Неговото време не бяха готови, даде на света тоя образ, за да се запази за нашето време. Ако сега дойде Христос, няма да се занимава с тях и с това. Той ще ви говори други работи. Ония, които преди 2000 години не са Го разбрали, трябва да Го разберат. Тогавашното учение на Христа е основа на сегашното, което ще говори на света и затова тези форми именно, които са работа на нашия мозък, ще претърпят известни промени: кръвоносните съдове, дихателната система, всички клетки ще претърпят изменение. Енергията на физическото поле трябва да се трансформира в духовния свят. На физическото поле ние черпим енергия, за да работим горе. Това тяло е вътре в нас. Като казвам в нас, то е тук (показва гърдите). Главата е небето. Бог живее в главата, а ангелите живеят в дробовете. Нашата глава е свързана с Божествения свят и ако не можем една енергия да я прекараме от дробовете в главата, не можем да намерим небето. Някои хора се молят мижешката. Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, който трябва да минем, не е прав, той е така замотан, щото трябва много вещина. Пътят ни е спирален по подобие слизането на орел. Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, за да разбере своята мисъл, т. е. мисълта, която трябва да му стане ясна и отчетлива. Аз ви говоря на един език обезформен и вие, гледам, почвате да задрямвате. Ако взема да ви нахвърля живи форми, веднага ще се свестите. Затворете човека в тъмна стая и той ще заспи. Турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите. Вижте как се смеете сега, като ви представих, като ви приведох една Божествена форма. Всички казвате: „Разбираме на какъв език говорите: пиленце опечено, чашка винце, да има и потрепване. Това - ще кажете вие - са Божествени неща." Учениците от една колегия искали да се пошегуват с професора си и взели от разни буболечици крилца, крачка и от тях направили едно особено насекомо. Дали го на професора си и го попитали: „Молим, кажете ни от кой вид спада това насекомо." Той им отговорил: „Това е хъмбък, ваше произведение." , И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и казваме, че това е религия. Господ ни казва: „Това е хъмбък." И учители, и проповедници, и книжници носят този хъмбък и с него не могат нищо да направят. Намерете не крилца и крачка от насекоми, а живи пеперуди и насекоми. Тази е мисълта, която трябва да ни накара да мислим за формите. Красивите форми са сила, с която може да се действува. Противодействувайте на лошите форми с красиви или ги турете под заслон, да не ги виждате. Всяка красива форма има по-голяма сила да привлича. Например, прелъства ви една жена. Някои имат такава слабост. Представете си още по-красива от нея, добродетелна и устойчива по характер и ще се уверите, че няма да се изкушавате от другата. Ако не можете да си съставите такава форма, другата ще ви привлича, ще извършите престъпление и ни нищо, и богатството даже не може да ви спаси, Законът за формата е закон херметически. Както една птица, върти се, върти, па влезе изведнъж в устата на змията, и вие обикаляте и пак казвате: „През него ще мина, тъй трябва да се пазя", и хоп, в ръцете на дявола. И Йона така влезе в устата на кита. Само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше китът да го изкара и през задницата. Ако бягате в морето, ще влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите. Никога не гледайте в тия дяволски очи. Когато погледът ви е по-силен, тогава гледайте на дявола. Имаше един старец, който вечерно време влизаше в Сливен. Като го питах защо именно вечерно влиза, отговаряше: „За да не ме види змеят." А пък аз тълкувам: за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град. Някои казват: „Денем ще влезем." Ама ще платите. Деня малцина влизат, само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влезете. И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя." „Глава на Твоето Слово е истината." Истината за бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон. Искате да обичате някого, това ще рече, искате да го облечете. Бащата има дете, ще гледа да го облече. Мъжът обича жена си, ще я облече, коприна и венец ще й тури, обуща ще й купи, всичко ще направи за красивата форма. И красива къща ще й направи. Това е закон. Аз ви преподавам действителна наука. А скъсаните дрехи? - Долу тия стари мехове, всичко трябва да бъде ново. Дрехите трябва да имат красива форма, да правят ефект, да ги обичате. И къща красива ще направите, т.е. да не бъде много претрупана, а да има известна красота, да подига ума и душата. Тая стая е много семпло мобилирана, но като влезете вътре, чувствувате известно разположение, прави известен ефект, който действува на ума. Например, този портрет там горе има красива форма, долната картина също. То е закон за симетрия, за хармония. Не искам да станете роби на формата, но на закона, трябва да имате много красиви форми, които да ви въздействуват. Само тогава ще имате религия, която може да ви занесе при красиви хора. Бих желал да ми зададе някой въпрос. Тодор Бъчваров: - Накита на жените. - Това е завист. Всички духовни хора, като срещнат такава жена, няма да я осъдят, може да е много по-добра от религиозните. В. Граблашев. - Вие казвате да си направи човек един магически кръг около известна цел и че не може да излезе от него, без да пострада. Също и добрият човек да бъде пълен с добри мисли. Въпросът е може ли да се допусне, че човек може да бъде съвършен да направи този кръг, когато Господ го е свързал. - В какъв смисъл разбирате да е добър? Разбирам в относителен смисъл. В. Граблашев: - Умствено ли трябва да се направи този кръг? - Най-напред трябва да направите кръг с тебешир. Да започнете с видимото и след туй да отивате към умственото. Човек трябва да каже: „Днес ще работя в името Божие" и духовете, които знаят това име, ще му помагат. Ако не сте, то е друго. Когато Господ ще ни помогне, щом призоваваме Неговото име, ще го направим. Той е готов да съдействува на всяко наше желание, на всяка добра мисъл, която се заражда у нас, готов да се притече на помощ. Няма същество толкова внимателно към нас, колкото е Господ. Няма никакво изключение, то е абсолютна истина. Затуй не трябва да се тревожим. Външно може да се тревожим, но вътрешно не трябва да се тревожим, не трябва да се съмняваме в Господа. „Дали Господ ще ни послуша?" - ще кажете вие. Не се съмнявайте, такава мисъл е дяволска мисъл. Да питате: „Как мога да бъда спасен?", то е едно, но да питате: „Мога ли да бъда спасен?", то вече не е Божествена мисъл. Граблашев: - Какво трябва да направим, за да постигнем скоро практически резултати, да избегнем една лоша мисъл? - Съобщете я на някой ваш добър приятел - изповядайте се. Затуй е установено изповядването. А ако не ви помогне, съобщете я на двама, на трима, ще се освободите. Обсеби ли ви една мисъл, непременно трябва да намерите един човек, който стои високо в духовно отношение, ще изповядате тази мисъл пред него и ще ви помогне. Не на някой лош човек, но на добър. Дядо Тихчев: - Ами някога не усетим, че мисълта е лоша, и след като ядем от плода, казваме: „Какво направих?" Пеню Киров: - Ами формата на дрехите? - Дрехите красиви трябва да бъдат. Н. Янев: - Ами оголването на жените? - Тази форма съществува. Тялото как е направено? Туй тяло не е направено от Бога, но от друго същество, малко обезформено. Говоря за вътрешната страна на дрехата. П. Киров: - С дреха, с която иска да изпъкнат нейните форми. - Господ праща тези жени да се изпитат учениците Му. (Смях.) П. Киров: - Един баща има син и гледа как друг го измамва, какво ще му бъде положението? - Не може да избави сина си, ако се е заловил с някоя жена. П. Киров: - Учиш го. - Ще мълчиш и ще се мъчиш да се скарат. - С кого? - С развратницата. - Ще падне, доде се скарат. - Да не падне по-надолу, по-надолу може да падне повече стъпала. Жените са обявление на черното братство, те носят написано обявление. П. Киров: - Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното. Искам да кажа: в едни облеклото е израз на душевна красота, а на други - като примамка. - Една жена, която е добра, тялото й е пластично. Жени, които примамват мъже, имат особен начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмични движения, фиксиране духа и те хипнотизира и ти вървиш след тях. П. Киров: - Някому пък е болезнено, като гледа това. - За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (Смях). П. Киров: - Това неестествено носене произвежда просто отвращение. - Не можем да изменим света, светът върви по своему, няма да го подчиним на себе си, ще излезем вечерно време. Захари Желев: - Аз съм баща, имам син, когото примамва такава жена, можем ли да си послужим с формули, да ги парираме? - Ами че туй изкуство знаят всички българи. З. Желев: - Не е ли престъпно? - Престъпно е. - Не е ли грешно? - По-малкият грях се предпочита пред по-големия. Не можем да приложим Христовото учение максимално. З. Желев: - Като направим такова нещо, няма ли да побъркаме неговата карма? По-добре ли е да го оставим да прави каквото ще? - Ако вашата душа има голямо желание и той иска вашата помощ, помогнете му. Ако сам не иска, оставете го. Вашата мисъл попада към първата категория, когато лошата мисъл е облечена в красива форма. Трябва първо да разберем дали е тъй или не. За формата трябва да бъдем много критични. Трябва да опитаме плода дали е хубав. Ако не е, ще го хвърлим. Светските хора много добре постъпват. Т. Бъчваров: - Грапавините, кривините не можем да видим и идеализираме формата. Като се гледа жената с крадлив поглед, ще бъде идеализирана с всички недостатъци. Там е казано: „Който една жена..." - Има хора религиозни, благочестиви, много скромни, все в земята гледат -такива хора са опасни. Който гледа направо, наричат го безочлив. Аз предпочитам безочливи. Който гледа към земята и под око, той ще ти открадне жената. Не, трябва да бъдем нахални в погледа си. Г. Давидов: - За греха... - Който измита къщата по-напред, той е направил кръга, а който я измита после, той ще измете човека. После поливането пода някога пак е кръг. Да не мислите, че тези неща са прости - колко учени са те. Мене ме учуди със своята философия, П. Ковачев: - За кръга, който дадохте, най-напред ще се направили кръгът и после ще се влезе в него, или ще се застане в центъра и ще се направи кръгът? - Като се прави на физическото поле, едновременно се прави и в ума. П. Ковачев: - Но най-напред ще се направили кръгът и после ще се влезе? - Когато се бориш с лоши хора, ще направиш кръга и тогава ще влезеш в него. Илия Стойчев: - Ще опишем кръга и после ще влезем? - Законът за кръга не е толкова важен, аз сега говоря за формите. Сега същата форма създадена и кръговете, това са въже, с които трябва да опаковате вашето богатство. Красивите форми са силата, затуй трябва да създавате добри мисли и добри желания. Това можем, това са две форми, които имаме в себе си, те са велика сила. Някой пита: - формите, които има църквата, четенето на разни молитви, ако се преведат на български, ще имат ли сила? - Ритмувани са на славянски. Добрата молитва е ритмувана по същия закон, ако я преведат на славянски, ще изгуби смисъл. Същият пита: - Значи по-хубаво е да научим славянски? - Ново трябва да създадем. Истината никога не може да бъде стара. Тя не е нито стара, нито млада, тя е вън от този процес. Тя създава формите с всички изменения. Казвате: стара истина; ако разбирате формата, под която се проявява, разбирам. Някой казва: - Вечна. - „Вечна" е по-силна дума. Но като кажем думата „истина", ако можем да я разберем сама по себе си без тази прибавка, тя е по-силна, отколкото с тях. При истината като се тури друга дума, обезсилва се. Тя сама съдържа всичко. Всякога едното е най-силно. Някой път правят проверка на някои закони. Турете една дума, турете друга и я произнесете, всякога се придобива една реакция, независимо от това дали отзад ще я турите или отпред, без разлика. Когато разберете вътрешно закона, не са другите думи, които ще дадат сила, другите форми ще се наберат. От какво произлиза думата „истина?" Казват: - Значи същина. - Ако промените ударението - истина, „ис" значи квас, нещо, което заквасва. Значи истината е сила, която прави формите на тесто. Туй, което прави същността на нещата, то е истина, изстудяване. Всяко нещо, което го правиш, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, когато е горещо. Може да го ковеш по-рано, но за да го полираш, трябва да изстине. Тъй е във физическия свят. Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата, техните форми, или можем да кажем, че истината е същината, вътрешната страна на нещата. Истината когато прави формата, влиза във времето и пространството, но тя не се ограничава от времето и пространството. Петър Чорбаджиев: - И времето е форма. - И времето, и пространството е форма. Беседата завърши в 11 и половина часа преди обед. В 5 и половина часа следобед се събраха в преподавателния салон само жените и на тях Учителят говори отделно от мъжете.

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ И тазгодишната среща стана в Търново. Специални и предварителни покани нямаше. Чрез известие, изпратено от Петко Епитропов, се оповести на всички в провинцията, че тази година ще се съберем в Търново, където трябва да сме на 4 август, вторник. На жените, участвуващи и повикани, трябваше да се каже за това на 2 август. От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри, в неделя, и на 3-ти, в понеделник, са отпътували 28 души. При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше начумерено, но към 12 часа около гара Червен бряг започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време. При все това през нощта между 3 и 4 август зароси дъжд. Онова, което обръщаше внимание на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни, инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче като че ли очакващи нещо да стане - умислени. Защо? И дамите, и те не могат да си обяснят. Пението и песните бяха голяма радост, веднъж или два пъти се чу гласът на събора вън от преподавателния салон, а повечето на купчинки, разменяващи мисли тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, надявайки се всички, че Господ ще изкара работата на добре. 4 август, вторник Времето днес сутринта в 5 часа преди изгрев Слънце, гледано от Търново от височината на Иларионовата къща, доловете на града са напълнени с мъгла. Като чели предвещават дъжд. Слънцето изгря в облак, цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа хубаво се изясни. Оттогава до обед имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, размесени с червени облаци, задуха силно и заваля. Дъждът обаче над нас, в Търново, се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обвзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и уясни до такава степен, щото в 9 часа вечерта започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11 и половина часа се повикаха всички, фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров, и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например: Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Велев, Михалаки Георгиев, Cm. Чалгаджиев, П. К. Стойчев и др. Всички един подир друг, без обуща влязохме в преподавателния салон, който горе-долу имаше миналогодишната обстановка: дългата маса, около която се наредиха всички, прозорецът от изток, окичен с ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно начертани по начин такъв, че лентите образуваха буквата „Д". До прозореца е ликът на Исуса Христа, a go него - картината на вечната човешка еволюция. На самата входна на салона врата личат ленти с розова и портокалена краски. На западната страна на салона личи Пентаграмът, окичен с жълта краска. След като прочете 12 глава от Евангелието на Йоана, молихме се с „Добрата молитва" и „Отче наш", изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш" и Учителят каза: -Аз ви приветствувам в името на Господа - вас и всички, които са събрани днес да извършат Неговата воля. Обаждат се: - Благодарим. - Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувствуват и схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което днес върши, вършил го и в миналото хиляди и милиони години, творил е и е приготвял Земята и небето, можем да кажем, заради нас, дали тази дума ще вземете обективно или единично, законът е верен. Верен е също Духът, Който живее в един човек и в множеството е един по отношение на човешките души. Във връзка с това ще взема 28 стих от прочетената глава: „Отче, прослави името Твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя." За да може едно същество да се прослави, или да стане името му известно, трябва да бъде съвършено. Думата „съвършен" взимам в широк смисъл, който се отнася до човеците, а не до Бога. Когато художникът работи една картина, завърши я и отчита, че няма никакъв недостатък, излага я на показ, Да се прослави нещо значи да се представи съвършено пред разумните същества. „Да се прослави името Божие", а името Божие е турено върху нас - ние сме слава Господня. Казва се, че почитта и славата на бащите, това са техните деца. Почитта и славата на младоженика, това е неговата невеста; почитта и славата на учителя са неговите ученици; на господаря - неговите слуги; на царя - неговите поданици. Разбира се, когато отношенията за това са правилни, когато всеки разбира както трябва своята длъжност. Най-почтената длъжност, която Господ може да даде на света, е да бъдем слуги, и затова сме ние на Земята. В първо време искам да освободите умовете си от разни грижи за разнообразни, несбъднали се мисли и желания от хиляди и работи, които сега ви смущават. Всички тия непотребни работи турете долу във вашия килер, направете, тъй да кажа, едно пречистване на умовете и сърцата си, за да може Господ да внесе нещо във вас, Духът да дойде да ви поясни нещата. Божественият Дух, Който слиза отгоре, е носител на Божествената Мъдрост. Този Дух работи сега между вас и трябва умът и сърцето ни да бъдат отзивчиви. И ако досега Бог не ни се е открил, то е, защото сме същества недоволни и неблагодарни. Всеки ден Бог час след час ни праща Своето благословение. Но ние сутрин като ставаме, не Му благодарим за благостта, която ни е показал в миналото. И често се питаме: защо не успяваме? Ние приличаме на плувец, който се е натоварил с голяма тежест. Как ще може той да плува, ако не хвърли товара си? С товара си той по-скоро ще потъне. Хвърлете товара от гърба си - ето първото нещо, което трябва да направите. Когато Христос се обръща в прочетената глава: „Отче, прослави името Твое", тогаз дойде глас от небето: „И прославих, и пак ще прославя". Всичко, което Бог прославя, трябва да страда. Прославлението се предшествува от страдание. Да познаваме славата Божия, то е Неговото изявяване, тъй като Бог може да се обективизира, да ни се представи в осезаемия свят, достъпен за нас. Да прослави Своята добродетел, Своята правда, Своята любов, Своята мъдрост, Своята истина, Своя живот. Значи всички тези черти у нас да изявят славата Божия, да се почувствува. Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаеше при какви страдания има да мине, казва: „Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави името Ти." Ако се беше отказал да страда, ние нямаше да бъдем тука. Страданията и любовта са, които съединяват човешките души. Сега вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато отидете в Небето. Разбира се, това, което вършим тук, на Земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния свят. А духовният живот разбира хора живи, а не хора мъртви. Колкото е по-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкова вие доближавате до славата Божия. Сега необходимо е да се запознаем с това име, с което се спасява. Всички стари мистици, кабалисти никога не са произнасяли това име. Човешкият език не е толкова гъвкав да го произнесе правилно, всякога са Го съзерцавали и се чудели например на любовта. Обичате човека, но щом му се изкаже любовта, тя загубва своята сила. Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила. Някой каже: „Аз те обичам." Но думите му не могат да произведат ефект. По това можем да съдим за интензивността на нашия живот, доколкото можем да благодетелствуваме хората. Искате ли да знаете дали имате силен живот, приближете се при страдащ човек и произнесете думи, вижте дали в душата на този човек ще произведат някаква любов. Ако произведат, тогава ще забележите, че имате сила. Ако те не произведат ефект, това показва, че вашата душа не вибрира така, че да произведе Божествената любов. Че в нас любовта не се проявява, това няма какво да доказваме: ежедневното обхождане с хората показва доколко имаме любов и сме готови да прославим Бога на Земята. Този въпрос е личен, понеже не сме създадени да се съдим тук. Но всеки един трябва да разгледа себе си и да работи върху себе си или да остави Господ да работи върху него. Във връзка с прославлението Името Божие са и страданията, които ни сполетяват в този свят. Защо ни сполетяват? Те са един отзвук на нашето минало в нашето настояще на нашата душа, как да се проявява. По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние чувствуваме тази грубост. Тази грубост е необходима, за да работи Господ, понеже едната страна на нашата душа е груба, недодялана. Господ се е заел да оделя и Нему съставя приятност, колкото човек е груб, да работи върху неговата душа. И тъй, половината от нашия живот е изработен, но половината не е; половината е оделян, а другата половина не - и лош, и добър. Доброто в човека е оделяната страна, злото - неоделяната. Ние казваме, че искаме да работим за славата Божия. Как ще работим? Първо трябва да бъдем благодарни на Господа. Всяко недоволство е грях, който ни спъва. Ония неща, с които нагрубяваме Господ, Господ ни ги връща назад и падат върху нас. Всеки ден има такива връщания и затуй не успяваме в много неща. Ние трябва да благодарим, че когато Господ ни връща тези неща, да се ползуваме. Нашите лоши желания Господ не ни ги връща според окултния закон удесеторено, а ги омекчава, за да можем да изучим закона. Имате несполука в търговията, учениците не почитат учителя, жената не почита мъжа-това са все резултати на отношенията, които имаме към Господа. И за да проверите известно ваше отношение към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието и поставете задача да поправите вашите обноски - ще забележите, каква магическа сила ще се прояви. Според моята опитност по-мощен и по-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи енергия, най-евтин метод, който ще ви костува най-малко. Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се радвал в нас и ще Го почувствуваме като музика, като поезия, светът ще се оправи и ще започнем да възприемаме мислите на ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на земята ще се определят. Те всъщност са определени, но понеже мислим, че не са определени, всеки ден в желанието си да ги определим, ние ги объркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин като ставаме, е да се спрем 10-15 минути и да видим какви мисли е вложил Господ в душата ни. Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си. Вземете под категорията на любовта кои думи влизат. Думите, които изявяват любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата живот, в нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта. Вибрациите на думата цялост на български са слаби. Думата победа е по-силна, радостта е по-силна, но целостта има най-дълбок смисъл. Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост. благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категория разум влизат: разсъждение, съжаление, съображаване, внимателност, стремление. На български няма дума за индивидуализиране, което значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат следните неща: лекуване, присъствие на Духа, младост, растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В истината влизат следващите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да познае истината, не може без тия помагала. Сега ще вземем думата вярност. За да бъде човек верен, трябва да има съзвучие. Тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които обясняват верността. Това са: хубост, невинност, смирение, сладост. Остава още една категория, нея ще оставя. Освен тия думи може да намерите и други думи в българския език, с които можете да правите известни упражнения. Защото когато искате да изработите една черта във вас, трябва да има една дума, тя да бъде методът и начинът, оръжието, чрез което ще приложите силата й. Искате да бъдете мек и благ. Първото нещо, което трябва да направите, е да бъдете ням. Когато другите хора са нежни спрямо вас - нежните хора са много пластични - нежността подразбира голяма пластичност на ума, душата и сърцето. Ако много прощаваш, туй показва, че си решен да бъдеш нежен. Трябва да знаете, че едно от качествата на Светия Дух е нежността. Писанието казва: Не огорчавайте Божествения Дух. Ние можем да Го огорчим с много дребни работи. И тогава ще дойдат у нас духове на този същия уровен, на който сме ние, Господ ще изпрати груби духове, приблизително като нас, и други, по-напреднали, и последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят. За да можем да придобием всички тези качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една, две хиляди години ще бъдат малко. Тия дума трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори. Затова именно процесът на развитието е медлен. И защото методът е бавен, затуй Господ праща Своя Дух да поработи върху нас. В любовта трябва да има утеха. Не си нежен, утеши се и ще дойде Божественият Дух и ще внесе утешението. То не е нещо, което може да се купи или изработи в нас. Нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато дойде Духът, ще внесе тази нежност. И особено когато се намираме в едно общество между души, които са нежни, усещаме едно вътрешно щастие. Ние казваме: Този човек ни разбира. Защо? Той в душата си и в сърцето си е в съгласие с вас. Вземете една майка. Защо тя изучава това изкуство на нежността? И бащата също. Най-напред те не са толкова нежни, но като имат деца и вложат своя живот в тях, нежността започва да се обработва. Някой ще каже- „Нямам деца." Всички имате деца. Ако някой не ги вижда на физическото поле, вътре в своята душа ги има, ще ги вижда. Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, които викат „татко", „мамо". Казвате: „Колко е приятен днешният ден." То са децата, които Бог е пратил да ви зарадват. Вие сте видими за тях, а те са невидими за вас. Когато децата стават видими, бащата е невидим; когато бащата се вижда, децата не се виждат. То е закон. Две мнение по него не може да има. Ако искате да бъдете невидими, вие трябва да се качите горе, а те да слязат долу. Един ден ще дойде някой отгоре да ви освободи, вие не можете да напуснете поста си, докато не дойде дежурният да ви замести. Ония, които сега нямат деца, ще дойдат, даже да са накрая на оня свят. Преди някой ден една жена ми разправяше следния случай. Синът посещава баща си, при когото живеела сестра му. Сестрата заминала някъде и оставила друга жена да шета на баща си. Той казал на дъщеря си: „Майка ти заповяда на тази жена да ми прислужва." Майката на дъщерята се била поминала преди няколко години. Той й говорил несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: „Никога не съм го казал това." Има и други случаи за идването на души да обсебят наши ближни. Някой път езикът като че се подхлъзне, казва истината. Друг един случай отпреди петнадесет години. Един българин, който водил един непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия; гуляйджия, един ден около 4 часа следобед валяло дъжд и се образуваха две дъги от север към юг. Викат момиче, което пита: „Гледай този човек какво вижда." Попитали го какво вижда и той отговорил: „Виждам буквата Х." - „Какво казва този знак?" - го попитали. Той отговорил: „Христос казва: „Или на Мене гледайте, или сте изгубени." И знакът след това се изгубил. Да попитате този човек сега за това, ще ви каже, че не помни. Всеки има такива посещения на Божествения Дух, само че някои ги чувствуват по-осезателно, а други не са толкова чувствителни. Колкото повече вашето подсъзнание е будно и вие придобивате един подем на духа, Господ се приближава и ви дава знак за Своето проявление. И какво казва Господ? -Готов ли си да направиш нещо? Има там много хора, които страдат, готов ли си да отидеш и да им помогнеш? Господ ще заобиколи всички един по един, докато намери онзи, който е готов да бъде носител на Неговата мисъл, готов да изпълни Неговата воля. И сега Христос като казва в прочетения стих „Прослави името Си", на друго място казва: „Не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Отца Ми и каквото Ми е казал, това върша." Сега ние всички можем ли да изпълним тази Негова воля? Някой от нас може в 50, в 1000 години. Всяко желание, което се ражда във вас, не мислете, че ще остане безплодно. Мисълта, която е дошла чрез Духа, ще принесе своята полза. В Исаия има един стих: „Словото Ми не ще се върне празно." (Исаия 55:11). И бъдете уверени, че Словото Божие няма да се върне безплодно. Той е днес между нас да насади добрата работа на живота не само във вас, но и в други, които не съзнават това. И във всички, които са готови, Той ще посее тези семена. Сега може да мислите, че понеже сте събрани на това място, във вас има повече съзнание. Но има хора, които, и безсъзнателни, еднакво се ползуват от Божията благодат. И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в тоя свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем. Когато говоря за думата „нежност", не подразбирам да я придобия изкуствено, а да дойде по естествен Божествен път. Много пъти, ако не сте готови, когато се молим, влизаме в съприкосновение с по-нисши и огрубели хора, понеже като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния. Най-първо, когато започнем да се молим, трябва да влезем в своя чертог, в своя кръг, да се индивидуализираме пред Бога. Оттам можем да се молим и действуваме безопасно. Вън ли сте от този кръг, вие вече не работите за себе си. И всеки един, който иска да се прояви името Божие, трябва да влезе в своя кръг, а то значи да не бъдем хора да служим на человеците, а на Бога. Някой казва: „Аз не искам да слугувам на еди-кого си." И при все това слугува. Тъй че слугуването не е в наш ущърб, но не трябва да учим другите хора на паразитност. И духовният живот, в който живеем, има опасност от паразитство. Има много духовни хора, които са паразити, те очакват. Едно дете може да чака от майка си от 3 до 9 месеца, но на 2 години като стане, малкото дете не е паразит. Първата или втората година трябва да започне самостоятелно да работи. И в духовния живот е същото. Трудолюбие се иска от вас. И когато работим по този път, да се приближаваме към Бога и да чакаме, докато Той не отговори, да не бързаме. Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си. И в тия войни, в които сега живеете, вие всички тук, които присъствувате, сте изложени на големи опасности. Често гледаме религиозни хора, изложени на големи опасности, призовават името Божие. Успокойте първо себе си, докато Духът заработи, и обърнете ума си нагоре. Аз съм виждал хора при големи опасности да си вържат ръцете, да скубят косата, но няма да им помогне, да ги послуша Господ. Но ако рекат: „Господи, Ти си всякога благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям слабостта си", Господ ще те послуша и ще ти помогне. Ще направим още няколко бележки и ще завърша тази обща беседа. Най-елементарното, което е потребно за всички приятели от Веригата, е учтивост на мъжете и жените. През тази година трябва да започнете с учтивостта в духа, душата и сърцето. Може да съзнавате, че някой има недостатъци, не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа. Господ казва: „Аз зная, че е груб, но аз работя върху него." Стойте малко далече, ако някой е много груб. Не сте длъжни да отивате да го облагородявате. Турете между себе си и него едного, двама, трима, десетима, двайсет души, не се приближавайте до него. И тогава нека турим тази учтивост и в други хора, макар и от света. Аз съм срещал светски жени, много учтиви в своите обноски. Прекрасно качество. А у нас, като влезем в християнството, мислим, че трябва да бъдем откровени, праволинейни. Господ всеки ден е определил колко думи трябва да кажем и затуй казва Христос, че за всяка дума, която не е турена в твоята уста от Бога, Господ ще те държи отговорен. А колко думи трябва да кажем? Ще кажете тия думи, които Господ е казал, нищо повече. И ако държим този начин, досега щяхме да сме много високо. Ние някой път говорим много малко, но някой път говорим повече отколкото Господ е казал. През тази година да говорим толкова колкото Господ иска. Десет или петнадесет хиляди думи, кажи ги и не се бой. Турил ти е да кажеш 10 думи, но ако ги кажеш както Господ ги е турил, животът ти ще разбере много повече. И тъй, да почнем с учтивостта един към друг. Да ви кажа, нашите приятели от невидимия свят ви считат, че няма учтивост между нашите приятели. Аз не ви считам за неучтиви, но приятелите, които присъствуват сега, ви смятат малко неучтиви. Така минаваме ние, българите, на Небето за неучтив народ. И всеки българин носи тази неучтивост, ще я намерите в ежедневния живот на българите, между мъже и жени, между дъщеря и майка, между син и баща. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи. Да се върнем към туй, което за нас е потребно. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще стават, защото страхът ще ви демагнетизира. По-добре да не знае човек, В света идат много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. Ако дойде това време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и ще замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, насадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се изкъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод е обикновения живот, ще го преведете в трета степен, втора степен, до оригинала. Какво значи човек да закърпи чувала, какво значи оригиналът на кърпенето, какво значи скъсване чувалите, изораване нивата, посаждане градините, почистване къщите, промяна на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение, да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде вместо във вашите чували, а в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си. Тази година ще работим индивидуално за своята душа. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, увеличаването, укрепването на ума, сърцето и душата. Ще работим изключително за себе си в най-благоприятния смисъл. Затуй събранията ще се разделят на две категории, жените ще се събират отделно, мъжете - също отделно. Сега е общо събрание, после може да ви разделим още на две. Ще наредим така, че мъжете да се събират сутрин, а жените вечер и ще пристъпим към известно практическо приложение на Христовото учение. Доста философия! Някои от вас знаят повече отколкото аз зная за философията. И аз се радвам, но в едно куцате всички -практически не знаете колкото мене По философия може да ме борите, но в практика не можете. (Пример, прибавен в препис. Веднъж Учителят бил в Русе в едно братско семейство, където присъствувал един, който бил много начетен във философията и окултните науки, казва, че бил розенкройцер. Той задал много въпроси на Учителя и искал отговор, с което искал да покаже, че много знае. Учителят на всички въпроси не му отговорил, но му дал следния въпрос: „Кажи колко тежи един портокал." Той отговорил, че трябва да го премери, така не може да определи. Но Учителят определил теглото на всички портокали, които били на масата, до грам и когато ги претеглили, оказало се точно това, което Учителят казал). - Ще ми бъде приятно да ме борите и на практика. Тогава ще се сбъднат думите Христови: „След Мене който ще дойде, ще прави по-големи чудеса." Като казва „повече от Мене", то е превод в четвърта степен. Намерете оригинала. Христос казва: „Ученикът да бъде като Учителя си." Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме Го и казваме: „Моят живот не е живот." Такъв е по-голям от учителя си, той има по-голяма философия. В този смисъл ние казваме: „Това не е така, онова не е така", а как трябва да бъде, не знаем Тази година трябва да научим как трябва да бъдат нещата, защото тази година носи много страдания за лошите хора и голямо благословение за добрите. И чрез страдание ще се оправи светът. Трябва да се увеличат страданията на лошите хора; тогава ще се спаси светът. Досега все по-добрите хора са страдали, нека отсега страдат и лошите. Ще ги турим да бъдат дежурни. Виждали ли сте някой лош кон, за него трябва хомот и здрав гем и ще видите как ще вземе ешкина си. То е превод, вие ще намерите оригинала. Всеки от вас ще търси оригинала. Искам през тази година да се занимавате и да разсъждавате и Господ ще навее много мисли в ума ви, не се съмнявайте в това. Които присъствуват сега между вас, ще внесат много мисли. Сега всички ваши приятели по целия свят, видими и невидими, ви поздравляват. Обаждат се: - Благодарим. Всички те са много радостни, понеже техните мечти и идеали се осъществяват. Туй, което са желали от хиляди години, се осъществява. Искат и вие да бъдете радостни, доколкото може човек, който воюва на Земята. Те могат да бъдат по-радостни, отколкото ние. но и ние може да се радваме в човешки смисъл. Бъдете уверени, че мнозина от тия приятели, които присъствуват. имената на някои от тях не мога да кажа, но виждам много ваши приятели от миналото тук, приятели отпреди 3-4 хиляди години, запознати, присъствуват и искат да се запознаят с вас, забравили сте ги, та искат ново запознаване с вас. Няма защо да ви казвам имената им, те сами ще ви ги кажат. Тайната е там. Всички имате приятели, нито един от вас не може да се оплаче, всички имате, и то много добри приятели от миналото. И тия ваши приятели са съработници с Христа и имат всички добри желания за вас. Сега те ви поздравляват пак. Обаждат се: - Благодарим. - Някои от тях са били наскоро на Земята, но някои от тях хиляди години не са се прераждали в България. Някои от тях са живели в този народ, българския, но по-голямата част не са идвали и понеже настава ден, върнали са се и са ви намерили. В астралния свят сега има ден, Слънцето е изгряло и вследствие на това те са ви намерили, а известни приятели, които са ви преследвали, те ще ви загубят. Обаждат се: - Амин. - Тяхната сила ще започне малко по малко да се намалява. Обаждат се: - Амин. - И чрез тях Господ Бог ще се прослави. През цялата година ще ви говори Господ. Да не мислите, че всичко ви казах. Казал съм началото на първата буква. Ако през цялата година ви разкрия три-четири букви, то ще бъде много казано върху този въпрос. Аз пък лично ви поздравлявам и желая всички да бъдете радостни и весели (Обаждат се: -Амин), за да може да прекарате този събор. Сега ще отидем на ядене долу, ще сложим голяма трапеза, да угостим нашите приятели, приготвено е угощение за тях. Да имате благословението на Господа! Обаждат се: - Амин. В 2 и половина часа свърши събранието, а подир обед от 5 часа ходихме по 9 души на групи на съзерцание в преподавателния салон.

18 август, понеделник В 8 часа и 20 минути преди обед, по разпоредбата на г-н Дънов, Пеню Киров повика в преподавателния салон някои от онези членове на Веригата, които още не бяха си отпътували и които случайно бяха дошли. Така се събраха 14 души, а именно: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Тодор Бъчваров, Илия Стойчев, Д. Голов, П. Гумнеров, Костадин Иларионов, Никола Ватев, Деню Цанев, Драган Попов, Петър Тихчев, д-р Хр. Дуков, Серафим Шиваров, Петко Епитропов. На тия 14 души се дадоха от г-н Дънов по 9 житни зърна, след което от Него им се каза: - Тези зърна ще ги пазите. Те ще бъдат за духовното и материално развитие на българския народ. Ако не грешите, в тия зърна е складирана известна сила и енергия, която може да влезе във вас. Ще ги пазите добре: гледайте да не пропаднат някъде, да ги изядат мишки или друго. Тук г-н Дънов веднага мина да разяснява Пентаграма и между другото каза: - Забележете Пентаграма. Има ключове и змии - там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате; също както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщения за храна. Така са нашите мисли и желания. Имате още и други 10 емблеми: чаша, книга, светилник и пр., и 3 букви, обърнати с ъглите нагоре, нещо, което е признак, че действително сте в 13-а сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема, пентаграма, ни показва, че времената са дошли; и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла. По-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентаграма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже. -Тази емблема изобщо се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имат желания ефект, когато, напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши светове, та да можете да работите във външния свят. Особено буквата „Ж" в пентаграма с живота си трябва да се измени, понеже тъй както е сега, показва, че настоящото положение на църквата трябва да се измени - в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможност да ги възприемате, та да ви даде по-висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде ([те]ма инкогнита). Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата нова епоха от развитието на човечеството. И ако от знанието, което Небето ви дава, вие съумеете да се приспособите, то ще се ползувате. Вътрешно е нужно да се обедините с Христа, а за начина е ваша работа да го намерите. Опитът всекиму ще покаже начина и този опит, понеже ще е важен и съществен, всякой може, ако иска, да ми го съобщава. Работете повече със себе си нежели със света. А светът ще бъде занят със себе си, та няма да ви закача - Пентаграмът рисува състоянието на света понастоящем и от него явствува, че той се разправя сега с разни змии и други животни, следователно Пентаграмът е тъкмо на своето място. Като дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятствува за идване на Царството Божие. Всичко ще си отива по естествения си ред и път и вие наблюдавайте и ще видите как Небето ще развие своя план. От съвременните народи англичаните на кой уподобявате? Местността на Балканския полуостров заема същото положение, както е Палестина, само че планините в полуострова отиват на изток, когато в Палестина отиват другояче. И както евреите бяха упорит и своенравен народ, така са и българите - има чудно сходство на духовете. Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори историята с нея, както що стана с евреите, които, знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочие, и за да може да стане правилно тяхното развитие, то в пентаграма има знакове, от които явствува (обяснява ги), че невидимият свят пази равновесие. Самата картина на Пентаграма говори и който има разбирането, нека схваща: Христос иде, за да се появи по-осезателно. Важните години са; 1911, 1912,1913,1914,1915. Към края на 15-та година ще станат най-тежките боеве, но възможно е този период да се съкрати до известно време, но крайният предел е тогаз. Останалите години: 1916,17,18 и 19, ще бъдат с вътрешни размирици в Европа. Сега вас би интересува като как ще се сложат работите. За Германия и Англия идат големи изпитания. За франция още повече. Ще има изпитания и Русия. А Румъния, Сърбия, Гърция тогава ще претърпят големи страдания. След Сърбия иде редът на Гърция, която ще бъде на първо време напечена от Италия, от която ще претърпи преследване. За Турция тоже идат страдания и от нея Англия е, която ще се възползува. А нас ще ни ползува в тия времена да намерим място, на което Господ да положи олтар за служене, защото ние, доколкото служим Господу, дотолкова се и благославяме. Господ не иска само да мислим за Него, а да мислим и прилагаме мислите си в служба Нему, тоест като мислим за Него, да се ползуваме от Него, също както се обръщаме и мислим в Слънцето и въздуха, ние същевременно се и ползуваме от тях. Обичаш ли Господа, готов е да даде всичко за тебе; не обичаш ли Го, затваря се като камък. Затова ние можем да направим Господ за нас и строг, и благ. И трябва да знаете, че вие вече ликвидирате със старата карма. Казвам ви: сега, в новата епоха, не правете старите погрешки, защото щом направите старите погрешки, непременно ще се намерите в числото 13. Истина, сега сте в числото 14, но щом съгрешите, ще слезете в числото 13 и ще изпитате страданията, които изпитват всички хора, които страдат по Земята. Сега именно живеем в едно от най-неблагоприятните времена от чисто физическо гледище. Всичките идилии рухват. Някой си мисли да прави това-онова. Но как? Когато най-малко две години ще държи войната, а след това ще настъпят вътрешни смутове и така нататък: та не бива да се сърдим, че не можем да реализираме този или онзи наш план. И пак ви казвам: страданията ще бъдат големи; а ако заради избраните не се съкратят тия страдания, та да се помогне на сегашната цивилизация, тогава тежко и горко... Във вашия ум сега е грижата на чия страна ще бъде победата - тройното съглашение или тройния съюз. Как се слага у вас? Всички отговарят: - Тройното съглашение. - Добре, тогава чувствувайте това, а избягвайте симпатиите. И щом чувствувате така, то е вярно. През цялата година ще се молите за тия три неща, които продиктувах, и да не правите обленяване - искате да проверим един закон, ето, сега го проверяваме. Искате осезателни доказателства и аз ви дадох тази година такива. Навсякъде виждате смутове и боеве, а ние прекрасно си имаме събора; и ако и да имаме военно положение, но и в София са научили за нашия събор, казали са: „Не ги закачайте." За Турция аз ви съм казал, че тя ще си върви. А Балканският въпрос се разрешава вече. както и други път съм ви казвал, сега, в 1914 година. Смятайте годината от март до март и от август до август, защото те са, които важат в нашите сметки, а не политическата година. Всички ръководители на народите присъствуваха тази година на събора. Те дойдоха до едно съгласие: На всякой един народ да се даде и трябва да възприема заслуженото, било то добро или зло. Това именно присъствие тук на народните ръководители обяснява поведението на нашето правителство да не ни закачат. Тая година работим с числата 3, 9, 27 и 81, а те са най-силните числа за работа. Виждате даже, че имаме тая година дошли резервни членове: ако отсъствува някой член от Веригата, резервният веднага да го замести. Да, тая година ще бъдете зрители на велики работи. И човек в такива времена да гледа това, то значи сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в действителност велики и осезателни. Колкото за България, тя ще вземе много повече, отколкото е очаквала, даже повече от Мидия-Енос, защото работите така са поставени, че който и да спечели, дали тройният съюз или тройната антанта, България все ще спечели. К. Иларионов: - Но ще воюва ли България или не? - Самият събор показва дали ще воюва или не: времето през всичкото време на събора беше хубаво, с изключение изначало, но нищо, то не предвещава война. В реда на нещата е да се обединят България, Сърбия, Черна гора, защото южните славяни трябва да се обединят. Интересно е наводнението в Ески-Джумая, защото то е едно благословение за народа. Всички лоши духове, които се бяха събрали в България от Румъния, Сърбия и Турция, трябваше чрез това наводнение да отидат в Черно море. И ще видите, че откак наводнението премина, атмосферата у нас се разведри. Да, и ще се разведрява повече и повече, защото България става звено за обединението на славяните. На физическото поле до 1912 година имаха подозрение хората срещу Веригата, но от 1913 и 1914 година това подозрение се премахна и хората измениха мнението си. Това събрание се свърши в 21 часа на обед. Времето днес през целия ден беше ясно, тихо и топло. Край на годишната среща през 1914 година.

17 август, неделя Сутринта рано Времето беше отлично, тихо, без никакъв Вятър, топло, никъде никакъв облак - пълен летен ден. Към 10 часа се събрахме всички в салона, присъствуват и гости и то не само от търновския кръжок, които участвуваха вчера и завчера, но още и 12 души гости от Стара Загора. Учителят прочете от Второзаконие 10 глава, от Откровението 10 глава и от Евангелието на Йоана 10 глава, след което каза: - Ще взема само текста на 32 стих от десетата глава от Евангелието на Йоана. Всички сте запознати със зимата, с нейните свойства и качества. Имате опитност какво тя може да направи. Тя всякога взима от топлината. Когато зимата дойде, тя търси богати хора като лихваря, който дава пари само ако си богат. Има едно съвпадение в този стих, че Христос дошъл в храма, когато между евреите е било зима. И ясно е защо евреите не са възприели Христовото учение, защо и следователно и много хора не могат да възприемат Христовото учение - защото е зима. Стоят у дома си и отвън никаква работа не може да се върши - нито се оре, нито се жъне, нито се сее. Ето защо, когато Христос дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятното време. Това благоприятно време е необходимо за нашия растеж. Разбира се, както ви говоря за зимата, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен, зима, които означават четирите стъпала в човешкия живот. Вие сами може да си направите уподобление на какво съответствува пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответствува на човешката старост, а пролетта - на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света. Човек излиза от Небето и слиза на Земята, а като остарее, съдерат му се гащите, няма храна и започне да мисли за Небето, затова хората казват, че като остарее човек, започва да мисли за Небето. Ами какво ще прави, ще-не ще, ще мисли. Следователно трябва да се върнете и всеки, кога.и да е, ще се върне. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите. Непременно трябва да се заколи това теле, защото ако не заколиха Христа -телето, нямаше да ни приемат на Небето. Благодарение на тази жертва ние отново се подмладяваме, защото нали казва и Христос: „Ако не пиете кръвта Ми и не ядете плътта Ми, няма да влезете в Небето." Няма да се спирам върху въпроса за двамата братя, дето единият се разсърди на онзи, който дойде, та баща му закла теле и започна да се весели с него, а ще се върна на предмета. Онези от вас, които могат да разбират Божествените закони, могат много лесно да изменят своята обстановка. Чрез знанието, което те притежават, греди хиляди години хората не са имали тези съобщения, които ние сега имаме. Сега може да предадете една телеграма и за 6 часа да отиде чак в Америка. Също и писмо ако предадете, за 5-6 деня е също в Америка. Значи човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира. Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон. Има времена, които са най-благоприятни за развитието на човечеството, а пък има времена кармични, когато няма никакви условия за развитие, тогава е зима, Тогава и да искате да работите, не можете. Когато настане тази епоха, епохата на благоприятността, тези, които знаят законите, ще се повдигнат по-горе, за да се ползуват. Когато в духовния свят настане зима, слизаме на Земята. А светиите отиват през три други полета и когато настане зима в астралния свят, подигат се по-нагоре, в менталния свят, а когато са по-напреднали, отиват още по-високо. Някои хора казват, че когато влязат в рая, не искат вече да излизат навънка. Това е едно криво схващане на въпроса. Ако вие влезете в един богат земеделец, нима няма да ви прати на неговата нива да орете и жънете? Раят е дом, дето Господ живее, но след като поживеем малко при Него на гости, Той ще ни каже: „Аз имам нива и всеки от вас да отиде да поработи." Ние ще кажем обаче: „Господи, добре ми е тука." Но ние виждаме, че сам Господ не е в рая. Той е излязъл от рая и ето, идва на Земята. Може ли Господ да отиде на нивата, а вие да стоите у дома? Това е именно, което се проповядва днес в църквата. Има един пример от Североамериканската война. Главнокомандущият като правел всеки ден ревизия, един ден видял, че един капрал командува 10 души войници да дигат една греда, без той да им помага. Той приближава към войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е, какъв е, а при това бил и просто облечен. Отпосле станало известно на капраля, че този помагач бил главнокомандущият и останал изобличен. Христос сега заварва мнозина, че вдигат греди, и Той помага, без да вика вас, защото сте капрал, но отпосле ви казва: „Аз съм главнокомандущият." Днес в църквата се казва и постъпва като този капрал. Повечето учат по този начин. Но учението не е за глупавите, а за мъдрите. Силата не е за слабите, а за силните; богатството не е за сиромасите, а за богатите. Ако някой е оглупял, то е защото е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек в следващото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак със свързан ум и ограничени свързани дарби. Виждате един човек, който е сакат, и казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака, много ръце на другите, затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. По този начин може да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, но това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Вярно, може да не е според схващанията на някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, щото ние не сме срещали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели и светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем в Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи. Преди години имаше в Америка един виден проповедник на име Муди. Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях Небето само Господ и ангелите. Умря баща ми и започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. Последователно измираха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След 20-30 години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имам повече познати в Небето, отколкото на Земята" Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния. Следователно, когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Трябва ли да викаме, че е зима, право ли е това? Когато прекараме всичкия си живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Тебе." Че какво ще работим, когато сме прахосали всичко? С това аз ви казвам как трябва да гледаме на работата като работници. И аз говоря на вас, които знаете волята Божия. Защото знаете, повече ще бъдете бити. Сега, например, ние искаме да бъдем в тоя свят с Христовия Дух и да притежаваме Божествената истина. В Галатяном обаче като четете, кои именно са плодовете на Духа, а те са именно: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Галатяном 5:22). Даже тия плодове на Духа, така, както са, трябва да ги посеете в себе си, за да може да се ползувате. Така, ако вие може да се научите как да произнасяте думата .любов", как именно да спазвате вибрациите й, щом я произнесете, казвам ви, няма да има сила в света, която моментално да не се подчини. С тая сила вие ще можете да обърнете един вълк в овца - вълкът ще изгуби своя нрав. Но ако това не можете, то не можете ли следното: като се разгневи мъжът, жената щом знае как да произнася тази дума - думата „любов", мъжът веднага ще се успокои; и обратното: ако жената се разгневи, мъжът трябва да знае това нещо. Когато говорим за Земята, то е нещо относително, защото ако вие сте на север, зимата ще бъде много по-груба и ако вие сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка. Значи вие може да измените положението на зимата -тук не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша. На Земята имаме тия четири причини - пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави изискуемия се кръг, посредством който чрез съприкосновение можем да бъдем близо до Господа. Самата бръчкавина на нашите лица при старостта показва, че всички сме близо при Господа. Казвате, че старият човек оглупява. Защо? Защото Господ го стопява и от 200 става на два килограма и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в такъв случай ние притежаваме Божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красиво лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като го сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите. Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това име, само тогава ще намерим откъде се е явило заключението, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва: „Да не кълнете." Значи всички тия, които кълнат, не са научили думата „любов". Такъв човек може и да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин. Може да е кръстен с Иоановото кръщение, обаче не е кръстен с огън. Но когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата „любов", защото именно с тази дума започва животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и любов, Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до минимум нашите свивания и ще направим нашия живот от сносен по-сносен. Ако дойде Христос зимно време, вие няма да Го разберете, ще Му зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда. Но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия живот, то тия въпроси няма да Му ги зададете. Аз ви говоря това така, защото всички искате да бъдете умни, добри, здрави -качества, които вие може да ги имате, ако знаете да произнасяте думата „любов". Тази дума има сила и пред ангелите, които биха били готови да ви служат, ако знаехте как да я произнасяте. И на Христа помагаха ангели, но Му помагаха само след като пости и след като можа да произнесе както се следва думата „любов" - дума, която засяга. Но ще кажете: защо не се обърнаха евреите? Но тия евреи, които не се обърнаха, това е съвременна Европа. И когато Христос дойде във вас, с вас става цял преврат. А пък когато Христос казва: „Аз съм вратата" - това е думата „любов". На тази благородна дума, „любов", всичко във вселената прави отзив. Няма същество, което след като разбере тази дума, да не изпълни това, което тази дума съдържа в себе си. Онези, които чуят думата „любов", ще възкръснат и оживеят. Под звука на тази магическа дума като че ли се намираме в третото небе. И първото нещо, което иска да ни научи Христос, е как да произнасяме тази дума. Две хиляди години става, откак Христос все ни учи да произнасяме тази дума. Може да я произнасяме, но не е достатъчно просто нейното произношение, а трябва да се научим да произнасяме тази дума, „любов", както тя се произнася с небесния език, щото един ангел да може да те познае, че си човек - това е изкуство. Другите думи, които ще бъдат подир думата „любов", после по-лесно ще ги научим. А тези думи са например: „живот", „свят", „мъдрост", „благост", „Христос", „Дух". Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-добрият. Когато ви казвам приказки на ония от рода на „Хиляда и една нощ" и пр., те не са много далеч от истината, защото четем, че Мойсей произнесъл само една дума, дигнал жезъла и морето се разтворило; дигна ръце към небето и слезе манна: удари с жезъла си канарата и изскочи вода оттам. Мойсей дигаше дясната си ръка и правеше чудеса. А вие може ли да дигнете дясната си ръка както трябва? Но ние сме в дисхармония с невидимия свят по отношение дигането на ръцете и тази е причината, дето не можем да се ползуваме от благата и благословенията на Небето. Даже лошо правим често пъти с дигането на ръцете си, когато хич не е трябвало да струваме това. Преди 35 години един българин в едно варненско село обичал една мома и през една дупка ходил да я гледа. Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер тя с един железен [шиш] запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си да гледа. И когато дошъл пак да гледа, извадил си окото. Много пъти ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред пред окото. Така и за нас. Има моменти, когато дяволът е турил шиш, за да ни извади окото, затова ние трябва да бъдем внимателни, за да не си извадим окото. Христос иска да ни даде знания и да ни извади от всичките онези примки, които дяволът ни устройва. Мнозина често ме питат: „Как да връзваме дявола?" Отговарям им: Научете се как да произнасяте думата „любов" и вие тогава, уверявам ви, ще връзвате дявола. Може да направите опит, например. Срещате един човек, който ви се сърди. Кажете десет пъти думата „любов" и ако той ви се сърди още, тогава значи, че не сте научили още как да произнасяте думата „любов" и трябва да отидете в тайната си стаичка, гдето да научите изговарянето на тази дума. Аз искам да научите произношението на думата „любов", та като дойде Христос, да бъде тази първата дума, която ще произнесете пред Него. Преди 40 години във Варна един българин се оженил за една гагаузка, гъркиня, която не могла да научи български език. Но понеже предстояло като на младоженци да й дойдат важни гости, младоженецът искал да научи булката си, ако не може да научи повече български да говори на гостите, поне да се научи да им каже: „Добре дошли в нашия дом". Учил я, учил я, докато най-сетне се научила да изговаря тия няколко думи. Но като дошли гостите, булката, вместо да каже на гостите това, което я учил и което уж научила, тя казала: „Отде си дошъл, по-добре да не си дошъл." Така и Христос ни учи. Научете се да произнасяте думата „любов" и Той ще бъде при вас. Защото ето една дума от вас, която ще струва милиони, ако я научите. Но като я научите, никога не казвайте това изкуство другиму, нека се учат другите да бъдат трудолюбиви. Даже ето сега и аз няма да ви кажа как да произнасяте думата „любов". Това ще ви покаже вашият дух, затова вие още отсега започнете да правите вашите лични усамотени опити и веднага ще видите и познаете, че особена атмосфера ще се образува около вас и небето ще се отвори за вас. Няма да говоря повече, а искам да се научите да произнасяте думата „любов". И като се съберем втори път, бих желал да зная колко сполучливи опити сте имали, защото от тия ваши опити ще зависи да се научите как да произнасяте думата „любов". А научите ли това, като влезете в една църква и произнесете в себе си тайно тази дума, всички хора в църквата ще се молят по-усърдно и поповете ще служат по-добре. Като отивате на място, дето се карат, произнесете ли тая дума както трябва, ще престанат да се карат, дето крадат, кражбата ще престане, а като отидете в един съд, дето има неправда, съдията ще обърне внимание на своята работа. Ето тъй ние трябва да проповядваме. Симеон Драганов пита: - Дявола не бива да кълнем? - Питайте Господа. Църквата казва, че трябва да се кълне, а Господ казва да не кълнем. Ако слушате църквата, ще имате един резултат, а ако слушате Господа, ще имате друг резултат. Понеже Господ е покорил дявола, то нямаме право да го кълнем. Даже виждате, че когато спореха за тялото на Моисея, Михаил не смя да произнесе против него (дявола) хулително осъждане, но рече: „Господ да ти запрети." (Послание Юдино 1: 9.) Но свободен е всеки - който иска, може да кълне, но аз ви казвам: Не бива да кълнете. Който не може да произнесе думата „любов", той ще кълне и затова той сам да си отговори. Аз няма да отговарям. Аз ще ви приведа един пример. Нося пушка в полето, с която мога да те убия. Но с думата „любов" аз те връзвам. Питам: кое е по-хубаво? Симеон Драганов: - По-хубаво е като вържеш мене, да вържеш и дявола. - Значи виждаш, с този пример, кое е по-доброто. Ето на, това учение аз го изпълнявам. Свещениците говорят против мене, но като се явя пред тях, те веднага млъкват, защото аз като отивам някъде, не отивам сам, а отивам заедно с Христа. Някои казват: „Ти познаваш ли Христа?" Не само Го познавам, но се уча от Него. И така, при сегашните условия по-ефикасна и по-силна от думата „любов" няма. Само че този, който произнася тази дума, трябва да има вяра без никакво съмнение. При това, това състояние както хората сега живеят, още 2000 години да се минат, пак не могат да се научат да я произнасят. Следователно аз ви давам една дума, едно силно оръжие, което можете да употребявате срещу всекиго, без да причинявате каквато и да е пакост някому. Изучавайте тази дума и я прилагайте в живота си. Думата „любов" знайте, че е превод, не е оригинал. С доброто и правилно произношение вие ще се приближите при оригинала, който е на друго място. Например вашите очи са превод на истината, следователно има съотношение между очите и истината. Едно пояснение: забележете, в думата „мамо" буквата „м" има два ъгъла нагоре и един ъгъл надолу. Значи трябва да слизаме и да се качваме. „0"-то показва условията, при които може да се произнесе тази дума. Ако кажете „татко", въпросът е друг. Тази е аналогията и на думата „любов". Един мой приятел, като отишъл вчера в своята стая, която се осветявала с електричество, за да си направи смешка, пипнал ключа на лампата и като изговорил „Да бъде светлина", завъртял ключа и светнала стаята. С това моят приятел искал да си направи една смешка, но аз ви го навеждам за пример, да се разбере, че и вие трябва да намерите този ключ за удачното и правилно произнасяне на думата „любов". Илия Стойчев казва: - Трябва ли да се покаже този ключ? - Ами този мой приятел как намери електрическия ключ в стаята? - Дошъл е електротехникът и му е показал как да върти ключа, за да освети стаята. - Да, но той му е платил за това. Илия Стойчев: - И ние ще Му платим - Добре, ще Му платите и плащането е това, за което ви говорих и обясних досега: да се молите, после да наблюдавате какъв ефект дава простото и обикновено произнасяне на думата „любов" и лека-полека, като се поизпитате, ще ви се посочи ключът, с който трябва да отваряте, та правилно да можете да произнасяте думата „любов". След като изпяхме „Напред, напред за слава" и после молитва, събранието се разотиде. Времето днес целия ден беше добро, само че към обяд се появиха облаци и малко вятър, но след 3 часа подир обед пак се изясни. След като се състоя тази последна беседа, към 4 часа следобед от Учителя се прогласи, че срещата на Веригата тази година се преустановява, а не се приключва. Всички, които желаят, могат да си отидат. Вечерта в 7 часа се сложи вечеря само за тези от Веригата и гостите, които бяха останали.

17 август, неделя Сутринта рано Времето беше отлично, тихо, без никакъв вятър, топло, никъде никакъв облак - пълен летен ден. Към 10 часа се събрахме всички в салона, присъствуват и гости и то не само от търновския кръжок, които участвуваха вчера и завчера, но още и 12 души гости от Стара Загора. Учителят прочете от Второзаконие 10 глава, от Откровението 10 глава и от Евангелието на Йоана 10 глава, след което каза: - Ще вземе само текста на 32 стих от десетата глава от Евангелието на Йоана. Всички сте запознати със зимата, с нейните свойства и качества. Имате опитност какво тя може да направи. Тя всякога взима от топлината. Когато зимата дойде, тя търси богати хора като лихваря, който дава пари само ако си богат. Има едно съвпадение в този стих, че Христос дошъл в храма, когато между евреите е било зима. И ясно е защо евреите не са възприели Христовото учение, защо и следователно и много хора не могат да възприемат Христовото учение - защото е зима. Стоят у дома си и отвън никаква работа не може да се върши - нито се оре, нито се жъне, нито се сее. Ето защо, когато Христос дойде в сърцата ни, трябва да бъде пролет, защото тогава е най-благоприятното време. Това благоприятно време е необходимо за нашия растеж. Разбира се, както ви говоря за зимата, това не подразбира, че има нещо лошо, защото това са периоди. Орбитата на човешкия живот има четири важни етапа: пролет, лято, есен, зима, които означават четирите стъпала в човешкия живот. Вие сами може да си направите уподобление на какво съответствува пролетта, лятото, есента и зимата. Така зимата съответствува на човешката старост, а пролетта - на човешката младост. Младостта е символ, че излизаме от Господа като онзи блуден син, който излиза от баща си и отива да опита благата на света. Човек излиза от Небето и слиза на Земята, а като остарее, съдерат му се гащите, няма храна и започне да мисли за Небето, затова хората казват, че като остарее човек, започва да мисли за Небето. Ами какво ще прави, ще-не ще, ще мисли. Следователно трябва да се върнете и всеки, кога и да е, ще се върне. Ще се върнете със съдрани гащи, гологлави, без калпаци и тогава вашият небесен Баща, като ви види, ще се зарадва и ще заколи телето, за да се подмладите. Непременно трябва да се заколи това теле, защото ако не заколиха Христа -телето, нямаше да ни приемат на Небето. Благодарение на тази жертва ние отново се подмладяваме, защото нали казва и Христос: „Ако не пиете кръвта Ми и не ядете плътта Ми, няма да влезете в Небето." Няма да се спирам върху въпроса за двамата братя, дето единият се разсърди на онзи, който дойде, та баща му закла теле и започна да се весели с него, а ще се върна на предмета. Онези от вас, които могат да разбират Божествените закони, могат много лесно да изменят своята обстановка. Чрез знанието, което те притежават, преди хиляди години хората не са имали тези съобщения, които ние сега имаме. Сега може да предадете една телеграма и за 6 часа да отиде чак в Америка. Също и писмо ако предадете, за 5-6 деня е също в Америка. Значи човек е намерил условия, по които да предаде мисълта си от едно място на друго, да я трансформира. Тази аналогия ви правя, за да ви обясня друг един закон. Има времена, които са най-благоприятни за развитието на човечеството, а пък има времена кармични, когато няма никакви условия за развитие, тогава е зима. Тогава и да искате да работите, не можете. Когато настане тази епоха, епохата на благоприятността, тези, които знаят законите, ще се повдигнат по-горе, за да се ползуват. Когато в духовния свят настане зима, слизаме на Земята. А светиите отиват през три други полета и когато настане зима в астралния свят, подигат се по-нагоре, в менталния свят, а когато са по-напреднали, отиват още по-високо. Някои хора казват, че когато влязат в рая, не искат вече да излизат навънка. Това е едно криво схващане на въпроса. Ако вие влезете в един богат земеделец, нима няма да ви прати на неговата нива да орете и жънете? Раят е дом, дето Господ живее, но след като поживеем малко при Него на гости, Той ще ни каже: „Аз имам нива и всеки от вас да отиде да поработи." Ние ще кажем обаче: „Господи, добре ми е тука." Но ние виждаме, че сам Господ не е в рая. Той е излязъл от рая и ето, идва на Земята. Може ли Господ да отиде на нивата, а вие да стоите у дома? Това е именно, което се проповядва днес в църквата. Има един пример от Североамериканската война. Главнокомандущият като правел всеки ден ревизия, един ден видял, че един капрал командува 10 души войници да дигат една греда, без той да им помага. Той приближава към войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е, какъв е, а при това бил и просто облечен. Отпосле станало известно на капраля, че този помагач бил главнокомандущият и останал изобличен. Христос сега заварва мнозина, че вдигат греди, и Той помага, без да вика вас, защото сте капрал, но отпосле ви казва: „Аз съм главнокомандущият." Днес в църквата се казва и постъпва като този капрал. Повечето учат по този начин. Но учението не е за глупавите, а за мъдрите. Силата не е за слабите, а за силните; богатството не е за сиромасите, а за богатите. Ако някой е оглупял, то е защото е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек в следващото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак със свързан ум и ограничени свързани дарби. Виждате един човек, който е сакат, и казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака, много ръце на другите, затова сега Господ го свързва в ръцете и краката. По този начин може да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, но това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Вярно, може да не е според схващанията на някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, щото ние не сме срещали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели и светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем в Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи. Преди години имаше в Америка един виден проповедник на име Муди. Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях Небето само Господ и ангелите. Умря баща ми и започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. Последователно измираха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След 20-30 години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имам повече познати в Небето, отколкото на Земята." Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния. Следователно, когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Трябва ли да викаме, че е зима, право ли е това? Когато прекараме всичкия си живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Тебе." Че какво ще работим, когато сме прахосали всичко? С това аз ви казвам как трябва да гледаме на работата като работници. И аз говоря на вас, които знаете волята Божия. Защото знаете, повече ще бъдете бити. Сега, например ние искаме да бъдем в тоя свят с Христовия Дух и да притежаваме Божествената истина. В Галатяном обаче като четете, кои именно са плодовете на Духа, а те са именно: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Галатяном 5:22). Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има грамадна енергия. Но виждате сега, човек ако пие вино, опива се и пада в грях. когато ако беше чисто виното, неговите сокове щяха да дадат на човека грамадна сила. В първоначалния език виното означава енергия, огън, както и думата „серафим" означава огън. И тъй, да пием вино значи да бъдем така огнени, както серафимите. Да, любовта следва да бъде така огнена. Това, което става тази вечер тука, не е причастяване, както може някои да мислят, а е възпоменание, защото ние трябва да си спомним това, което е казал и вършил Христос. Да си спомним онези възвишени мисли за онази велика любов, чрез която Той ни е избавил. Това ви се казва чрез всичко туй, което имаме тук тази вечер. Та значи, ако искаме ние да бъдем Христови ученици, то е нещо вътрешно. Хлябът означава учението Христово, а виното - Неговата любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него. Житното зърно, това именно е Христос. И днес това житно зърно е толкова в употребление, значи целият свят се храни с Христа. Житното зърно е Неговото тяло. Веществото на житното зърно, това са соковете, манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е емблема на Христа. И във всички плодове, които имаме, Христос се олицетворява в Своята чистота. Защото само растенията са единствените, които не са изгубили своята чистота. В техните облекла има още тази райска хубост. И ако ние ядем от тях, то животът ни ще бъде по-чист, по-свят. На всичко, което вършим, трябва да разбираме дълбокия му смисъл. Така Христос, в духовния смисъл на думата, е между нас. И когато си отидете по своите места, ще почувствувате, че е с нас. Той е, Който ще ви упътва. Във време на страдание ще ви помага. Само с тази детинска вяра трябва да живеем, вяра, върху която се гради всичко. Върху тази вяра се крепи целият свят. Когато един ден ние разберем вярата, то тя ще се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание. Та затова трябва да се държим за вярата, както човек в бурно време се държи за въжето. Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка. Сега особено, през тези времена, всред тези бурни вълни, дръжте се за вярата. Ние трябва да бъдем избавени. С критическото си ножче ние често човъркаме това въже, уж под предлог да го изследваме, защото се смущаваме дали нашата вяра е права или не. Вярвайте обаче, че Христос е, Който може да ви даде сила, вярвайте, че Той слуша вашия глас. Не искам да философствувам по въпроса доколко Той е далече от нас. Но аз зная едно нещо: Щом се помолим, Той слуша и е толкова близо, че чува изведнъж. А например, изгубим ли вярата си, Той се много отдалечава. Това е една опитност, която всички светии са имали. Вие трябва да имате същата опитност, защото само тогава можем да бъдем ученици Христови. Само с такава вяра ще се спасим. След тая беседа Учителят раздаде чашата всекиму и от хляба и възгласи: - Да ви благослови Господ мой. Да просвети ума ви, сърцето ви и душата ви, заради вашето послушание да ви благослови Господ. Подир всичко изложено излязохме един по един от салона, като всеки взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, вино, риба, ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме в Бостанджиевата колиба. Вечеряхме весели и единодушни и към 10 часа през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време, съвършено ясно, никъде нямаше облак, тихо, без вятър, но тъмно, без луна.

16 август, събота В 7 и половина часа времето е хубаво, Слънцето грее през омарни облаци, но е тихо и топло. В 9 часа сутринта се събрахме всички в преподавателния салон, заедно с неколцина от вчера поканените гости. Прочетохме „Отче наш", изпяхме „Свят, свят Господ Саваот". Учителят прочете 20 глава от Евангелието на Матея и след като всички изпяхме „Благословен Господ Бог наш", той прочете 20 стих от прочетената глава и каза: - Интересно е защо не беше един слепец, а двама. Не се казва, че са били трима или четирима, а само двама. Такива съвпадения има много в Евангелието, като например каквато е притчата за двата таланта. Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, всички бяха съсредоточени. Тия двама слепци се обърнаха с една молба. Исус Христос ги повика и ги попита: Какво искате? Те отговориха: „Искаме да ни отвориш очите". Знаете ли кои бяха тези слепци? Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в рая, знаете още и за тяхното грехопадане и пр. Но Писанието мълчи и не знаете как те са завършили своя живот. Символически тия двамата слепци представляват Адам и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те като съгрешиха в рая, ослепяват. Слепотата е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видим обстановката около себе и, та да се ориентираме съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп не е случайно. Слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил или баща му и майка му са съгрешили. Христос отговори, че нито слепият е съгрешил, нито баща му и майка му са съгрешили, но за да се изяви славата Божия. Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат сляп човек, а сам той се ражда. Неговото падение е като падението на блудния син, който като се върна при баща си, баща му го прие, при все че за отиването му в странство и за яденето и пиенето не са виновни родителите. Така и за тия двама слепци, родителите им не са виновни. И не искаха да им върне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат. Запример, срещнете един човек, когото, за да разберете, трябва да разбирате неговата душа. Много хора, когато им разправят известни неща, те не могат да разберат. Задачата на Христа не беше да отваря физическите очи на хората, а имаше за цел да просвети цялото човечество и да им даде хляб. Днес Христос иска да излекува хората и да им даде зрение. Мене много често ме срещат хора и ми казват, че се съмняват. Но тоя, който се съмнява, е сляп. После, някои хора ме питат вярвам ли в Христа. Вярата обаче е за децата. Докато не сме видели Бога, трябва да вярваме на хората и този, когото не си виждал, ти му вярваш. Аз ще ви отговоря прямо, че вярвам, но не така, както вие вярвате. Аз имам особена вяра в Христа. В моята душа досега не се е повдигнало съмнение за нещата. За мене не съществува никакво противоречие в света. Например, да кажа някога, че вашите умове са изопачени. Аз зная причините защо е така. Аз не ви срещам за пръв път. И сегашните мъчнотии, които ми създавате, са цвете, защото в миналото са били по-големи. Да обичаш тези, които те обичат, всеки може да го направи. То е човешкото. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе, това е Божественото. Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре. Трябва кофата ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора. Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати. И Христос казва: „Добре, работете, Аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили. Запример, има евангелски проповедници със заплати, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: „Добре, платете му." Друг свещеник иска 150, требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте му ги нему." И така, сега Христос плаща на всички ни много или малко, защото трябва ни да живеем в този свят. Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при тези светци, които стояха много по-високо от оная тълпа, която търсеше и славеше Христа не за друго, а за хляб, та Го предизвика да им каже: „Търсите Ме за хляба." Когато тези двамата слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов." Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл. С тези думи тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдание и падение и затова искали да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовата църква. Това говореше тяхната душа и Христос се докосна и отвори очите им. Тези двама слепци станаха Негови ученици отпосле. И знаете ли кои бяха тези слепци? Само за един ще ви кажа, а не за другия. Единият от тях беше Павел, когото Христос трябваше да научи на смирение. Може да се роди противоречие във вас, но аз както зная работата, така е. Този беше Павел, на когото Христос отвори ума. По същия закон ние искаме да бъдем полезни в този живот, но ако Христос не отвори нашите очи, никога не можем да работим. По закона на магнетисването този човек ни магнетизира, вие приемате неговите сили и качества. Аз се чудя на хората защо постоянно споменават за дявола, какво искат от него. Какво искате от един фалирал търговец да ви разправя за стари работи? Питам ви: Какво ще спечелите? Симеон Драганов: - Ние говорим за него, защото искаме да разберем, та да се предпазваме. - Когато аз говоря, вие трябва да изпъдите дявола от себе си, защото в тебе се борят и Христос, и един лош дух. Аз не искам мене да почитате. Аз като дохождам в това събрание, от кого съм искал почит? Ако ми целувате ръка, целувате я за Господа, иначе вие грешите, Ако се съмнява някой в мене, по-добре да стои настрана и моля всички такива, които се съмняват, да не обиждат духа ми, защото ще пострадат. Аз ви питам: какво сте научили от църквата? С този въпрос не искам да ви отстранявам от църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата майка, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови. Те искат да им целувам ръката, но нека да изпъдят от себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, който ви говоря. Тия думи не са мои, но са Христови. И ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще. Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас, слушате гласа Му, но не Го виждате. И аз искам както желязото да се познаете, че сте били с Христа. Все-таки Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично е дали тя е голяма или малка. А вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чашата. Нека излезе някой да каже, че съм покварил неговото сърце и неговия ум, и аз съм готов десетократно да заплатя разноските. Това е учението Христово. Времената са толкова назрели, щото Христос ще ви се яви, но вас как ще намери? Между вас не може да има противоречие, каквото и да говорят свещениците и владиците, стига те да говорят истината. Една планина може да гледаш от различни страни и може да имаш разни възгледи за нея. Така и Слънцето можеш да го гледаш от каквато искаш обстановка, да желаеш и можеш и за него да си съставиш разни понятия. Така е и с хората. Този лукав дух иска да ме предизвика, но този занаят аз никога не съм учил - не мога да лъжа. За да лъжа, трябва да искам богатство, слава от хората, тогава разбирам. Но аз такива работи не искам. Аз се радвам само на славата на Господа, Когото много добре познавам. Да, много добре познавам Господа. Дяволът сега казва: „То е въпрос дали Го познаваш." Но аз казвам, че Го познавам и самаго тебе, дявола, мога да накарам да вървиш в пътя на истината. Дяволът, той е един голям слепец, както тия двамата слепци, но неговите очи не могат да се отворят. Аз искам вашият ум и вашето сърце да се отворят. И питам ви аз сега, ако отварям вашите очи, зло правя ли? А пък ако някой друг може да ви отвори очите, аз ще благодаря на такъв брат, стига да бъдат отворени очите на тия двамата слепци. Вие мислите, че много знаете. Къде бяхте преди 200 години, преди 1000 години къде бяхте? Ако не знаете миналото, кой ще ви даде бъдещето? Хората мислят, че са живели от 60 години насам, после като умрат, ще отидат при ангелите. Човек е излязъл от Божиите уста преди много милиони години. Бог е изпратил човека да се учи и човек в своята орбита отива пак към Бога. И този същият Господ, който го изпъдил долу, сега пак го привлича към Себе Си. Свършили сте известна работа и пак се връщате към Господа и като се връщаме, трябва нашите очи да са отворени. Казвате, че се готвите да следвате Господа. Но как? Само чрез отварянето на очите ние можем лека-полека да се върнем към Господа.. Например преди години в Казанската академия се явява Христос в будно състояние на един студент-академик и му казва: „Не ми харесват очите ти." Тогава студентът изгаря едното си око на свещ, без да му е казал Христос ни най-малко да гори очите си. Но не е било това същността, а същността е била да отвори очите си. И сега аз ви казвам: Не горете вашите очи, а отворете ги и още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всеки едва се огледва и да пожелава всякога да се огледва във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко това, та като отидете, и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконите, палите свещи, правите метани и пр. и всички тия неща са добри, но иконата и свещта, това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате. После за свещта, запалете свещта на брата си, на всеки едного, на всеки едного Бог е дал особена форма, план, в който всеки един трябва да се включи и прояви. Аз не искам да ви дам нов калъп, а просто искам да ви запаля, да запаля вашата свещ, да ви я дам. Ако отивате в пътя си без свещ, ще пострадате. Та като отворя ума ви, вие успешно ще отидете в света. Много и много бих ви казал, но умовете ви трябва да са готови. Аз мога на вас да говоря като на едни, които са гощавани на царска трапеза с изрядни ястия, обаче това няма да ви ползува. Повече ще ви ползува, ако се нагостите с малко супица и хлебец, това повече ще ви ползува, отколкото ако ви разправям за ястията на царската трапеза, която сме видели. После, ако искате да разбирате истината, много от вас обърнете се към Господа и Го попитайте. Когато се преподава едно учение, опитайте го, както химикът анализира водата. Само внимавайте да бъдат на мястото си хората, които анализират моето учение. Виждате колко съм свободолюбив аз, че правя задължения, които отиват паралелно. Някои от вас искат да бъдат свободни. Но в какво се състои тази свобода? Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от църквата, от попа, а пък казва, че бил свободен. Ама ще кажеш: попът е ръкоположен. Но ти видял ли си, когато е от Христа ръкоположен? Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи първо от терзанията своите деца и чак тогава казвай, че си свободен. А когато това не си сторил, знай, че не си свободен. Това, което ви казвам, аз съм го опитал. И аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил. Никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница. Бяхме на разходка. Помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни беше пътят, въздъхна си и продума: „Ето на, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържолите. Виждате, че ние имаме две различни понятия за живота. Но ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите, за вашите мазни ястия, и тогава как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви изведа из църквата. Не, и това не искам. А пък ако гледате тук разни мистични съчинения, то всичко е със значение и сила. Разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото вие можете да ги разбирате. Вие най-напред трябва да се научите да се храните, а не бързайте да учителствувате, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител. Когато, например, вие искате да ме учите, аз ще ви кажа: Слушайте, хвърлете тия дрипи. Като наблюдавам вашия живот, аз се ползувам, ставам по-богат, но за вас не е добре, защото аз съм от тия хора, които от всичко се ползуват - зло, дявол, всичко впрягат на работа. Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи." И питам дявола; „Какво ще спечелиш, като се занимаваш с мене?", да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място и да не губи времето си с мене. Аз не хукам дявола, аз се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, протестанти, православни, после разправя как прави войните, как изкушава жените, мъжете и пр., и пр. И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. (Всички казват: - Амин.) Дяволът обеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава. Да се върнем сега към тия двамата слепи. Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито помен от съмнение, че ви лъжа. Защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява и в мене. Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мене. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си. Знаете ли какво задължение имате към този народ, към свещениците, към църквата, към ближните? Аз искам да отидете при тях и с това да изправите вашето минало. (Всички казват: - Амин.) И когато се занимавате с мене, не е важно кой съм и какъв съм; по този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на Небето. Можем ли да познаем един водолаз? Не. Защото когато водолазът действува, не се познава кой е, защото се облича в облекло, пригодено за неговата работа. Така и ние не се познаваме тука, защото сме пратени за работа. Но вие сега не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили. Ще си припомните, бъдещето е напред. Аз искам да отворя очите ви за съществени работи, та да не ви съдят, когато светът иска, Аз искам Христос да отвори вашите очи, също както ги отвори на тези двамата слепци. Искам да се обърнете към Господа и да Му кажете: „Господи, помилуй!" Искам да си прощавате един на друг. Всеки ден трябва да си прощавате. И тогава питам: Има ли и ще има ли дявол? Не, дяволът не може да влезе в такова място, защото е такъв силен огънят и светлината, щото ще му изгорят и опашката, и копитата, и рогата и нищо няма да остане от него. Той постоянно казва: „Дайте ми, дайте ми нещо, да изгася свещите." Аз му отговарям: Късно си се сетил. И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е no-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави. И може да се питате: „Какви сме ние, та да оправяме делото?" Какви сте вие? Вие сте непослушни синове, които искат да въведат в рая. А когато дойдат синовете на обещанието, ние ще се освободим и ще бъдем с Господа едно -носители на великата истина. Това искам да го кажете и на църквата, и на свещениците, и то смело и открито. Кажете им, че Христос иде. Престанете да мислите какъв съм аз, дали съм самозванец или изпратен. Какъв съм аз, дали съм добър или лош, то е друг въпрос, но ще ви кажа, добър ли съм или лош, хвърлям ли ви въже в морето, гдето сте паднали. Ако отговорите утвърдително, тогава внимавайте и побързайте да поемете въжето. А пък от лошите мисли и съмнения, които ми изпращате, не мислете, че вие не патите. Ако смъквате мене, смъквате и себе си. Слиза и този, който ми изпраща мисли на съмнение. И когато сваля и мене, аз му възлагам половината от товара и му казвам: Приятелю, приеми своето възнаграждение. Идете, прочее, между своите приятели, между своите роднини и им проповядвайте идването на Христа. Мъртвите кости да се облекат в жили и мускули и във вас да затупти сърцето Христово, Аз ви казвам как да обработвате земята и ако този метод, който аз ви предлагам, може да ви даде повече жито, употребете го. Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем, бодрост, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години. Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас човешкото сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце. И тогава вие ще разберете моите думи, които ви казах тая сутрин. Господ да ви благослови. Всички казват: - Амин. След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне. В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „ Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза: - Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот. Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я. А той спокойно отговорил, че не е усетил кога е дошла. Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние, виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш или не. Той е търговец и на дребно, и на едро, и винаги предлага, може да извърши търговия и после, като те вкопчи, взима ти всичкия капитал и ти започваш да плачеш. Питам те: Ами защо имате взимане-даване с такова същество? [Чете главата.) Значи всичките тия хора Господ ги е проводил в света, ще изпъкват и те са на мястото си. Вие сте в едно училище и аз искам най-напред да наблюдавате човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човека. Проуча-вайте и човешкото лице. Главата и лицето са писмо, което говори на човека. Очите, носът, устата, езикът, ушите, всичко говори. Някой човек, само като погледне ухото или окото ти, ще познае какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена. Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете. Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука. Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобивка на пари, вам веднага ще се ококорят очите. Затова, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари: а когато искам да ги приспя, говоря им за Небето. И така, раждат се всевъзможни противоречия, но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот с бъдещия, настоящото положение на Земята с бъдещото положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие в нас, а именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум, с нашето сърце. Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да ви станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можете да виждате на хиляди и хиляди километри, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите. Щяхте да видите същинското положение на нещата. Но ще ми се каже, че мъртвите не се виждат. И това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на някой предмет, от който не се интересувате и спрямо него вие сте в безсъзнание. А пък от философско гледище никога не може в човека да се яви една мисъл, ако няма някаква форма за нея. Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброят и по отношение на техните форми съставят друга област за изучаване. Добрите ни желания и мисли представят растения, от които ангелите се хранят и ако тези растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират. Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле то и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди. Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарби на изцеление, помагания, управления и да притежаваме разни езици. Ако например знаехме езика на нашия вол или петел, нямаше да имаме спънки. Ако можехме да разбираме говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, разбирахме езика на тия същества, щяхме да бъдем във връзка с тях. Такъв е законът. Бог влиза вътре в нас, гледа ни работата. Така както ние бяхме ограничени от нещата, пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже като напишем едно писмо, Той се интересува от него. Момата, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може да е глупаво, но отпосле у нея лека-полека у нея се събуждат ония чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка. Сега вие пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аз Те обичам." - „Добре, ако Ме обичаш, какво от това?" - „Ама, Господи, не мога без Тебе." - „Защо не можеш?" Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа. Вие виждате, например, Библията. Ами че и тя е едно любовно писмо на Христа. От колко страници е направена? Важно е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като продаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. Но вие казвате: „Каква е тази любов, като не може да ни освободи от страданието?" Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, пък като се народят деца, току започва да казва: „Бе, джанъм, що ми трябваше да се женя?" Но тия именно деца са причината ти да се ожениш. И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мамо", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката - царица. Но да знаете, че това дете като казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват „татко", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова за вашите деца вие благодарете на Бога, че ги имате, познайте душите на вашите деца, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо". Ако изучите всичко това и придобиете дарбите, посочени в 28 стих на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат „татко". Павел, който писал тия думи, беше запознат с еврейската кабала и беше много сведущ, но на човека са нужни дебело въже и една кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павла. Та затова хората, като се срещнат с тия мъчнотии, току ги видим, че потърсили по-плитък кладенец. Значи Христовото учение и Павел не са за деца. Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец. На страхливия покажи плитък кладенец. Някои като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците? Знаете ли онова, което разбраха дванадесетте рибари, които означиха тогавашната цивилизация? Те бяха наистина прости хора повидимому, но който се уловеше в тяхната мрежа, не можеше вече да се избави. Но ще кажете, че Духът е влязъл в тях, та затова били такива. Обаче знаете ли какво нещо е Духът? Духът е сила. Та, искам да кажа, че върху много неща нашите понятия са смътни. Затуй именно казваме, че това или онова „не е за мене". Павел иска да каже, че всеки трябва да намери своето място. И вие да усвоите тия дарби, които споменава, трябва да ги разбирате. Срещате един човек и той иска да говори с вас. Вие погледнете към неговата коруба и ако е добра, в него ще видите един чучур с кристална преснотекуща вода. Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората, освен това ще го видите блестящ. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човек, който чете. Сега някои искат да ви видят, но това, което гледате, е само черупката и в нея ще видите изменение само ако е възбудена, защото когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която може да изгаси пламъка на вашата свещ. Пламъкът престава и Духът ви напуща. Та, в големия ваш гняв има опасност да се угаси вашата свещ. Тук има една сестра, която се оплаква и аз зная защо тя страда. Преди време тя бе обикнала един медиум, който й изгасил нейната свещ и сега тя страда. Ето защо ние трябва да разбираме законите, а не да ги престъпваме, та да избегнем страданията. После, трябва да следим нашето предчувствие. Когато срещнете един човек и има известно стеснение между тебе и него, трябва да знаете, че с това Господ прави една преграда и непременно трябва да избегнеш да се връзваш с него. Когато, напротив, се срещате с друг, такава преграда няма и тогава ти с такъв човек ще се благословиш. Второ правило, което трябва да държите, е следното: Когато се срещате с един християнин, трябва да намерите основната черта в него и по нея да се съобразявате. Има две страни: омраза и любов. Ако приемеш омразата, .трябва да приемеш и любовта, за да се уравновесят. Ако вие употребите Христовия закон на любовта, то ще ви се помогне. Затова, ако осъждаш, ще те осъждат - с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш, че „в името на Господа идвам да кажа нещо", и ще кажеш, за да се освободиш, а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, отиваш на лъжа. Както някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак не за поп, защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при „тихи води и зелени пасбища". Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие можете да бъдете и служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без килимявки. Те са истински свещеници. Вземете например врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за бъдеще Господ на такива ще тури расо. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него. И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тези неща, не се препирайте. Избягвайте препирането. Всички не сте с еднаква светлина и всеки да зачита светлината на другите. Като правите така, Христос ще бъде между вас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но знаем за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелските проповедници и попове. И сега и ние трябва да започнем да даваме на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тази глава. Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате: „Изцери ни." Ами че аз ви излекувам и ето, вие пак грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер. Трябва да се уреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у вас има нещо повече. Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос дава. Не грешете, не се обиждайте, не лъжете. Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Когато ти каже брат ти, че си сгрешил, няма защо да се обиждаш, ако е вярно. Тази е мисълта на Христа, с която иска да се преобрази светът, и той вече е започнал. Ние трябва да се държим за Христа, Който със Своя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и навсякъде Той иска сметка. Иска я и от нас, та затова пострадахме. Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия през тази година да развиете някои от тези дарби, та идната година аз пак ще ви говоря върху дарбите. Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри. В 8 и половина часа вечерта, когато се разотивахме по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло. Каза ни се от Учителя, че барометърът се подигнал до най-високата точка.

15 август, петък, Света Богородица Времето отлично, сутринта Слънцето се появи изясно и пое пътя си през ясно. Целия ден гря добре и бе топло и тихо, без вятър. Към 4 часа подир обед започна да се заоблачава, но пак е тихо и топло. По поръка на Учителя от снощи днес всички от нас - мъже и жени - по случай празника Св. Богородица ходихме в православната църква. В 11 часа се събрахме в салона, гдето присъствуват като гости няколко търновски приятели. Но понеже снощи бе станало недоразумение за часа на днешното събрание, вследствие на което недоразумение отсъстВуват мнозина то се обяви, че събранието ще се състои в 3 часа подир обед. В 4 часа и 22 минути подир обяд събранието наново се състоя. Всички се събрахме в салона, четохме „Добрата молитва", изпяхме „Благословен Господ наш". Учителят прочете 12 глава от Евангелието на Йоана и каза: - Ще ви говоря върху 20 стих: „И между тези, които влязоха да се поклонят на празника, имаше и няколко елини." Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата „елини" представя известна идея, която ние можем да я уподобим. Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме едно правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или [за] света, в който живеем, или [за] хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка в утробата на майка си. В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Този център едновременно може да върви много добре. Така, ако употребим центъра на едно колело, може да направим каруца, с която да си служите. Но с този център може да направите и една змия или вълк. Следователно проявленията на нещата зависят от местоположението на центъра. Значи, за да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде всред - и всяка една част от живота ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра. Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък. Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, Асирия и пр. Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и учители, които със своя интелект господствуват навсякъде. Христос като говори в тая глава, дава дълбоки понятия за начина, по който ще дойде. Тази война, която сега става, е причина, щото много житни зърна да се хвърлят, та да се явят в нова форма, в която Син Човечески ще се прояви, но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждаме да става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да се започне новото тяло, на нас наближава да се освободим от утробата. Сегашните тела са гробища и те трябва да се разрушат, за да изпъкнат нови тела. На Христа се казваше, че са дошли елини и учени хора от Европа. Те са дошли, защото им трябвал учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот. Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на Земята, но Той им обясни, че хората са неверници, също както днешните свещеници с широките ръкави, които приличат на халдейски маги, които не знаят защо носят разширени ръкави, а пък в тях има дълбок смисъл. Разцепването значи, че има растеж, защото пъпешът само като узрее, тогава се пука, но когато видя една зелена краставица или една зелена диня да се пука, това е смешно. Та, в съвременното общество много хора са се пукнали преждевременно. Казва се, че към Христа са се обърнали елини, които искат да изпълнят волята Божия. Коя е волята Божия? Тя е навсякъде в нас, в нашия ум, в нашите клетки и затова, ако изпълним тази воля както трябва и както подобава, ще растем; ако ли не, то ще оглупеем. Постоянно слушам, че мнозина искат спасение. Но Христос иска да спаси само елини и хора, които търсят Господа. Една жена, която иска да тъче, трябва да знае как да направи разбоя си, как да постави нищелките, кросното и пр. Следователно трябва да имаме ум схватлив и остър, та да можем да го употребим за въздигане на чувствата, както и да можем да проведем всичките елементи под един знаменател, за да ги преценим. За да можеш направи това, трябва да си елин. Преди години, когато бях в град Варна, дойде при мене една 60-годишна жена и искаше да й изтълкувам един сън. Била в онзи свят, дето много хора млади и стари разгърнали книги и чели. Казали й: „Бабо, ти знаеш ли да четеш?" - „Не" - отговорила тя. - „Е, тогава вода ще носиш и камъни ще чукаш." Питам тогава: какъв ще бъде бъдещият рай, ако като отидете в онзи свят, ви дадат една кана и едно буре да носите вода? Не можем да дадем друг отговор, освен че си носил вода, нищо друго. А това вече не е работа. Съвременните хора имат много смътни понятия за рая и за онзи свят. Защото са помрачили своя ум, отхвърлили са и не служат на Господа, Който ги води, и не са запалили своята свещ, за да осветяват окръжаващите същества. Това е, което подразбира Христос, Син Человечески, Който иска да се прослави в нас. Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото в минало време никога не е имало такава дълбока култура, както сега. Ето на, на съвременните параходи и железници с 20 стотинки ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмата ти от единия край на Земята до другия. Така става в света, когато елините започват да дохождат при Христа. На мнозина говоря, а не могат да ме разберат. Защо? Защото нямат ум, пък аз искам от всички вас да бъдете умни. Отивайте при мъдростта и купувайте ум от нея безплатно. Тогава ще разберете вашето предназначение на Земята и всичко това, което ви спъва, ще го впрегнете на работа. Едно време при първоначалния човек не беше така, както сега е това отношение. Син Человечески, Който създаде Адама, ето пак дойде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е спасението? Спасението е да очистим нечистото от себе си - просто да реагираш на отровата в тебе, да поемеш въжето в морето, дето плаваш безнадеждно в живота. При все туй главната задача на Христа не беше спасението. Неговата задача е много по-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в райската градина, да ни научи как да се храним, защото на Адама се преподаваха имената на всички растения и животни, предаде му се как да се храни и пр. Но като сгреши, отдалечи се и вследствие на греха лека-полека създаде се съвременният строй и порядък. Син Человечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот, с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо сега Христос именно подир 2000 години възкръсва наново и то възкресява много и много милиони. И когато Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища. Сега аз питам ви: готови ли сте да слушате тези елини? В църквата? Не, те са във вашите сърца, във вашите умове и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква. Тия църкви, които ги виждате, не са нищо друго освен сянка на миналото. Тия свещеници, патриарси и владици, трябва да се върнат в своето място - в сърцето и в ума на човека. Тези кандилници и тамяни трябва да заседнат в човешкия ум и сърце. С тези именно тамяни и кандилници в ума и сърцето вие трябва да кадите дявола и само тогава той ще може да излезе. Вашият ум, сърце и воля са кандилницата, която е задържана за Божествената воля. Съединете вашата кандилница с Небето и я движете напред, за да гори успешно положеният в нея тамян. Сега ние казваме на Христа, че тия елини са дошли в Европа и някои хора се плашат от тях. Умът е един мъжки принцип, който, и да коли, сече и бие. но като всякой мъж - момък, щом му се мерне една мома, той започва да мисли другояче. Така че за тези елини, които мислим, че идат да разрушат света, само като им дадем нашето сърце и ум, и като видят Сина Человеческаго в нас, веднага ще захвърлят техните копия и мечове и ще направят света такъв, какъвто аз искам да бъде. Ако ли сте вие тези елини, възлюбете този свят. Няма нужда да ви обяснявам как да го залюбите, защото досега все това учите и ако досега не сте го научили, няма и да го узнаете. Някой ме пита: „Как трябва да любим?" На това не мога да ви науча. Ами че любов има във вас, стоплете я - тя е вътре във вас, а не е нито в църквата, нито някъде другаде. Тия елини дойдоха при Христа, видяха Го и станаха едни от Неговите ученици. Аз бих желал всички от вас да бъдете елини, но жалкото е, че мнозина от вас сте още евреи. Вие обаче сте избрани в този народ, Христос иде между вас, обръща се към вас и ви пита: „Вие какво ще правите с тези елини, ще ги изпъдите ли или ще ги приемете?" Всички отговарят: - Ще ги приемем, - Но те идат за вашите сърца и ум, ако ги дадете, те ще ни свържат с Христа, явяването на Който ще стане мигновено в един момент, равен на момента, в който става запалването на бенгалския огън. И ако Христос още закъснее да дойде, то причината е, право да ви кажа, че вие още не сте готови. С това далеч нямам намерение да ви правя упрек, но просто ви подсещам да се приготвите, да можете да пребъдете в центъра на вашето развитие. Защото като дойде Христовото учение, много и много хора просто ще подлудеят и също като стари мехове ще се изпукат. Да, нашите тела при дохождането на Христа ще се трансформират също както става с пеперудата. А това ще стане, когато настъпи времето на елините. Когато наместо Христос да се разпъне на кръста, ще бъде въздигнат, защото съвременната наука формира, а тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, Който може да тури ред и порядък на енергията, която се иждивява за пушки, ножове и копия. Това е прославлението, което иде от Христа. Христос иска да имате умове досетливи, умове ловки, пластични, а от глупостта иска нито помен да не остане. Аз не искам да зная за догми и обреди, също както Христос не искаше да знае [за] онези обреди и закони, за които често пъти книжниците се препираха с Него. Тези книжници са, които казваха, че Христос разврати народа, затова Го пъдеха, преследваха Го, докато най-сетне Го разпнаха. И днешните служители Христови са същите евреи, същите фарисеи, същите книжници, те са, които Го разпъват. Мене ми побеляла главата, „защо ни говори така", и аз казвам и ще следвам да казвам, че говоря това, което ми диктува Този, Който ме е пратил, без да гледам кой какво щял да мисли и какво щял да каже. Ако ли вие и мене не искате, също както евреите не искаха Христа, можете да ме изпъдите на онзи свят. Всички единодушно: - Искаме те, искаме те. -Това е, което Христос иска. И вие можете да имате всевъзможни разбирания. Аз не се интересувам от вашите разбирания, защото какво мислят малките деца за своята кукла, или какво нагажда търговецът за своята търговия, всичко това не искам да зная. И когато видя едно момиченце с кукла в ръце, просто ще го потупам по гърба, но когато видя същата кукла в ръцете на 20-годишна мома, ще й кажа, че на нея вече й трябват живи кукли. Вие всички сте преживели епохата на куклите и затова на жените от вас предстои да си намерите живи кукли, а мъжете ще трябва да намерят коне. Да се върнем на своята мисъл. Накъде са започнали тези елини? Те са започнали навсякъде: и в Германия, и във Франция, Англия, Австрия, Русия, Турция, Сърбия. И казват хората: всеобща война. Хубаво, ще ги видим ние тия герои. В тази война бях казал, че отношението на войниците е същото, както децата с куклите и мъртвите кончета. Тези елини, които идат, ще разрушат света и Син Человечески ще бъде разпнат. Но милиони се бият и още ще почнат да се бият. Христос се разпъва, но после ще възкръсне и тия елини ще станат Негови ученици и чрез това ще изведат бялата раса да работи за доброто на света. Сега аз искам Христос да ви ръководи, за да Му бъдете истински работници. Помнете, сега не е вече единадесетият час, а е последната минута, която удря, и когато хич не се надявате, ще влезе Христос при вас. Тогава всеки евреин трябва да има по един елин, за да може да участвува във възкресението на света. Изпяхме „Възкресение Твое" и като четохме „Отче наш", в 7 и половина часа се разотидохме. Времето беше малко облачно, но топло.

14 август, четвъртък Времето е отлично. Сутринта слънцето се показа из ясно небе и продължи пътя си в ясно, тихо. Никакви облаци, никакъв вятър, пък топло. Така продължава до вечерта даже и след захода на Слънцето. Всички се радваме на хубавото време. Бдението започна в 12 часа през нощта и се свърши в 12 часа днес. Мъжете - до 8 ч. сутринта, а жените - след 8 ч., като Всеки прекарваше в горницата по 9 минути. В 7 часа и половина вечерта влязохме всички в салона, дето върху масата бяха наредени ястия и фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, вино и др. Пеню Киров прочете „Хвалата", Димитър Голов - една молитва и след това, по указание на Учителя, Пеню Киров, Илия Стойчев, Тодор Стоименов, Петко Гумнеров, Константин Иларионов и Деню Цанев прочетоха съответствуващи места от Евангелието. Най-после Учителят, след като прочете 75 псалом и 3 глава от Евангелието на Йоана, каза: - Мнозина са се причастявали, но всички не разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат вяра без съмнение, детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота и трябва един ум, непокварен от съвременната философия, да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на Земята ние можем да ги разбираме символично. Па и сам Христос никога не е говорил направо, а казва, че хлябът бил Неговото тяло, а виното - Неговата кръв. И действително, хлябът, който имаме, това е емблема на Словото Божие - то като хляба дава на гладния сила, живот, избавя го от страдания. Чрез тази емблема, която имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата от духовния свят. Ние имаме много неща, сложени на трапезата, например риба. Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Своите ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, Син Божи, Победител, Спасител". Водата е светът. В астралния свят и в духовния свят водата е емблема на живота. И понеже рибите живеят във водата, то за да си представим от този живот в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждане рибата от водата. По същия начин вашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, способен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърне от риба на птица. го пращам да отиде на друго място и да не губи времето си с мене. Аз не хукам дявола, аз се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, протестанти, православни, после разправя как прави войните, как изкушава жените, мъжете и пр., и пр. И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. (Всички казват: - Амин.) Дяволът обеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава. Да се върнем сега към тия двамата слепи. Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито помен от съмнение, че ви лъжа. Защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява и в мене. Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мене. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си. Знаете ли какво задължение имате към този народ, към свещениците, към църквата, към ближните? Аз искам да отидете при тях и с това да изправите вашето минало. (Всички казват: - Амин.) И когато се занимавате с мене, не е важно кой съм и какъв съм; по този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на Небето. Можем ли да познаем един водолаз? Не. Защото когато водолазът действува, не се познава кой е, защото се облича в облекло, пригодено за неговата работа. Така и ние не се познаваме тука, защото сме пратени за работа. Но вие сега не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили. Ще си припомните, бъдещето е напред. Аз искам да отворя очите ви за съществени работи, та да не ви съдят, когато светът иска. Аз искам Христос да отвори вашите очи, също както ги отвори на тези двамата слепци. Искам да се обърнете към Господа и да Му кажете: „Господи, помилуй!" Искам да си прощавате един на друг. Всеки ден трябва да си прощавате. И тогава питам: Имали и ще има ли дявол? Не, дяволът не може да влезе в такова място, защото е такъв силен огънят и светлината, щото ще му изгорят и опашката, и копитата, и рогата и нищо няма да остане от него. Той постоянно казва: „Дайте ми, дайте ми нещо, да изгася свещите." Аз му отговарям: Късно си се сетил. И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал той да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е по-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави. И може да се питате: „Какви сме ние, та да оправяме делото?" Какви сте вие? Вие сте непослушни синове, които искат да въведат в рая. А когато дойдат синовете на обещанието, ние ще се освободим и ще бъдем с Господа едно -носители на великата истина. Това искам да го кажете и на църквата, и на свещениците, и то смело и открито. Кажете им, че Христос иде. Престанете да мислите какъв съм аз, дали съм самозванец или изпратен. Какъв съм аз, дали съм добър или лош, то е друг въпрос, но ще ви кажа, добър ли съм или лош, хвърлям ли ви въже в морето, гдето сте паднали. Ако отговорите утвърдително, тогава внимавайте и побързайте да поемете въжето. А пък от лошите мисли и съмнения, които ми изпращате, не мислете, че вие не патите. Ако смъквате мене, смъквате и себе си. Слиза и този, който ми изпраща мисли на съмнение. И когато сваля и мене, аз му възлагам половината от товара и му казвам: Приятелю, приеми своето възнаграждение. Идете, прочее, между своите приятели, между своите роднини и им проповядвайте идването на Христа. Мъртвите кости да се облекат в жили и мускули и във вас да затупти сърцето Христово. Аз ви казвам как да обработвате земята и ако този метод, който аз ви предлагам, може да ви даде повече жито, употребете го. Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем, бодрост, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години. Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас човешкото сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце. И тогава вие ще разберете моите думи, които ви казах тая сутрин. Господ да ви благослови. Всички казват: - Амин. След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне. В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза: - Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот. Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я. А той спокойно отговорил, че не е усетил кога е дошла. Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние, виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш или не. Той е търговец и на дребно, и на едро, и винаги предлага, може да извърши търговия и после, като те вкопчи, взима ти всичкия капитал и ти започваш да плачеш. Питам те: Ами защо имате взимане-даване с такова същество? (Чете главата.) Значи всичките тия хора Господ ги е проводил в света, ще изпъкват и те са на мястото си. Вие сте в едно училище и аз искам най-напред да наблюдавате човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човека. Проучавайте и човешкото лице. Главата и лицето са писмо, което говори на човека. Очите, носът, устата, езикът, ушите, всичко говори. Някой човек, само като погледне ухото или окото ти, ще познае какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена. Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул." Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете. Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука. Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобивка на пари, вам веднага ще се ококорят очите. Затова, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари; а когато искам да ги приспя, говоря им за Небето. И така, раждат се всевъзможни противоречия, но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот с бъдещия, настоящото положение на Земята с бъдещото положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие в нас, а именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум, с нашето сърце. Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да ви станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можете да виждате на хиляди и хиляди километри, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите. Щяхте да видите същинското положение на нещата. Но ще ми се каже, че мъртвите не се виждат. И това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на някой предмет, от който не се интересувате и спрямо него вие сте в безсъзнание. А пък от философско гледище никога не може в човека да се яви една мисъл, ако няма някаква форма за нея. Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброят и по отношение на техните форми съставят друга област за изучаване. Добрите ни желания и мисли представят растения, от които ангелите се хранят и ако тези растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират. Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди. Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарби на изцеление, помагания, управления и да притежаваме разни езици. Ако например знаехме езика на нашия вол или петел, нямаше да имаме спънки. Ако можехме да разбираме говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, разбирахме езика на тия същества, щяхме да бъдем във връзка с тях. Такъв е законът. Бог влиза вътре в нас, гледа ни работата. Така както ние бяхме ограничени от нещата, пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже като напишем едно писмо, Той се интересува от него. Момата, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може да е глупаво, но отпосле у нея лека-полека у нея се събуждат ония чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка. Сега вие пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аз Те обичам." - „Добре, ако Ме обичаш, какво от това?" - „Ама, Господи, не мога без Тебе." - „Защо не можеш?" Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа. Вие виждате, например, Библията. Ами че и тя е едно любовно писмо на Христа. От колко страници е направена? Важно е. че Христос написа това писмо със Своята кръв, като продаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. Но вие казвате: „Каква е тази любов, като не може да ни освободи от страданието?" Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, пък като се народят деца, току започва да казва: „Бе, джанъм, що ми трябваше да се женя?" Но тия именно деца са причината ти да се ожениш. И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мамо", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката - царица. Но да знаете, че това дете като казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват „татко", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова за вашите деца вие благодарете на Бога, че ги имате, познайте душите на вашите деца, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо", Ако изучите всичко това и придобиете дарбите, посочени в 28 стих на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат „татко". Павел, който писал тия думи, беше запознат с еврейската кабала и беше много сведущ, но на човека са нужни дебело въже и една кофа. та да може да влезе в кладенеца на Павла. Та затова хората, като се срещнат с тия мъчнотии, току ги видим, че потърсили по-плитък кладенец. Значи Христовото учение и Павел не са за деца. Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец. На страхливия покажи плитък кладенец. Някои като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците? Знаете ли онова, което разбраха дванадесетте рибари, които означиха тогавашната цивилизация? Те бяха наистина прости хора повидимому, но който се уловеше в тяхната мрежа, не можеше вече да се избави. Но ще кажете, че Духът е влязъл в тях, та затова били такива. Обаче знаете ли какво нещо е Духът? Духът е сила. Та, искам да кажа, че върху много неща нашите понятия са смътни. Затуй именно казваме, че това или онова „не е за мене". Павел иска да каже, че всеки трябва да намери своето място, И вие да усвоите тия дарби, които споменава, трябва да ги разбирате. Срещате един човек и той иска да говори с вас. Вие погледнете към неговата коруба и ако е добра, в него ще видите един чучур с кристална преснотекуща вода. Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората, освен това ще го видите блестящ. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човек, който чете. Сега някои искат да ви видят, но това, което гледате, е само черупката и в нея ще видите изменение само ако е възбудена, защото когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която може да изгаси пламъка на вашата свещ. Пламъкът престава и Духът ви напуща. Та, в големия ваш гняв има опасност да се угаси вашата свещ. Тук има една сестра, която се оплаква и аз зная защо тя страда. Преди време тя бе обикнала един медиум, който й изгасил нейната свещ и сега тя страда. Ето защо ние трябва да разбираме законите, а не да ги престъпваме, та да избегнем страданията. После, трябва да следим нашето предчувствие. Когато срещнете един човек и има известно стеснение между тебе и него, трябва да знаете, че с това Господ прави една преграда и непременно трябва да избегнеш да се връзваш с него. Когато, напротив, се срещате с друг, такава преграда няма и тогава ти с такъв човек ще се благословиш. Второ правило, което трябва да държите, е следното: Когато се срещате с един християнин, трябва да намерите основната черта в него и по нея да се съобразявате. Има две страни: омраза и любов. Ако приемеш омразата. трябва да приемеш и любовта, за да се уравновесят. Ако вие употребите Хоистовия Закон на любовта, то ще ви се помогне. Затова, ако осъждаш, ще те осъждат - с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш, че „в името на Господа идвам да кажа нещо", и ще кажеш, за да се освободиш, а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, отиваш на лъжа. Както някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак не за поп, защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при „тихи води и зелени пасбища". Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие можете да бъдете и служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без килимявки. Те са истински свещеници. Вземете например врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за бъдеще Господ на такива ще тури расо. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него. И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тези неща, не се препирайте. Избягвайте препирането. Всички не сте с еднаква светлина и всеки да зачита светлината на другите. Като правите така, Христос ще бъде между вас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но знаем за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелските проповедници и попове. И сега и ние трябва да започнем да даваме на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тази глава. Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате: „Изцери ни." Ами че аз ви излекувам и ето, вие пак грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер. Трябва да се уреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у вас има нещо повече. Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос дава. Не грешете, не се обиждайте, не лъжете. Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Когато ти каже брат ти, че , си сгрешил, няма защо да се обиждаш, ако е вярно. Тази е мисълта на Христа, с която иска да се преобрази светът, и той вече е започнал. Ние трябва да се държим за Христа, Който със Своя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и навсякъде Той иска сметка. Иска я и от нас, та затова пострадахме. Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия през тази година да развиете някои от тези дарби, та идната година аз пак ще ви говоря върху дарбите. Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри. В 8 и половина часа вечерта, когато се разотивахме по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло. Каза ни се от Учителя, че барометърът се подигнал до най-високата точка.

13 август, сряда Великолепна сутрин. В 4 часа навсякъде тихо, ясно. Изгревът на Слънцето иде из ясно небе, без вятър, и грее свободно. В 10 часа имаме прекрасен, напълно летен ден. В 4 часа сутринта първата група започна бдението, което продължи до 9 часа. А в 10 часа се събрахме всички в преподавателния салон и Учителят прочете 133 псалом, като каза: - Забележете този псалом. На 13 число всеки месец четете този псалом, за да можете да смекчите това число. Ще го четете сутрин след молитва. Обезателно четете този псалом и в онзи ден, когато датата показва 13. Винаги, където и да е, срещнеш ли числото 13 в живота, чети този псалом. Това число 13 е предизвикано от несъгласието на братя, а когато такива са единомислени, то няма никаква опасност. По-нататък Учителят прочете от Евангелието на Лука, глава 5, стих 12 и каза следната реч: - Какво отношение има този стих към нашия живот? Какво отношение има един човек, който е страдал от проказа и е искал от Исуса Христа да го излекува? Повидимому този стих няма никаква връзка със събитията, в които е писан, с нас. Но в този стих е дадено едно правило като как да се лекува човек. Защо тоя човек не стоеше прав, защо не коленичи, а падна на лицето си? И така, ние имаме едно правило: когато човек има неизлечима болест в сърцето, то е проказа, заради която ни пропъждат из Небето и сега сме тук, за да се излекуваме, и трябва да паднем като този човек пред Христа. Но ще кажете, че не сме прокажени. Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени. Но в духовния живот никой не може да се излекува, докато не се смири. Там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг човек, така и в духовния свят като се допреш до Господнята ръка, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш на лицето си пред Него и не поискаш да те излекува, няма да те излекува. Играем си с пеперуди, куклички, бръмбарчета и т.н., но трябва за знаете, че даже една муха, която кацва на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и пр., научи ли се?" И всеки ден ви учат по един урок. Като не знаете езика на мухата, колко мухи са кацали на главата, на лицето ви, а не сте разбирали езика на мухите. Например кацне някой комар върху тебе, смуче кръвта ти и ти не можеш да разбереш. А пък с това Духът иска да ти каже, че и ти хапеш хората със своето жило. С това иска да ни каже да не закачаме хорските ръце, за да не се сложат и хорските ръце върху нас. Всеки християнин трябва да падне на Христовите ръце, защото само тогава може да бъде полезен за хората и да дава необходимите средства. Та, примерът, който вадим от този човек, е тоя, за който сега приказваме. Този стих иска да каже: На тези, които се смиряват, Господ дава благодат, а горделивите ще унищожи. И така, начин за лекуване ви дадох: да паднете пред Исуса Христа, като имате предварително много голямо смирение, та то да ви въздигне и помогне. Светът, в който сте поставени, на всяка една стъпка можем да черпим сила и поука и имаме правото да творим. Всеки, който е тръгнал из пътя, трябва да има желание, а в източната философия дето е казано, че ние трябва да убием всяко наше желание, е наполовина вярно, защото с това едва ли не се казва друго освен това, че следва да се положи старание от една страна да изкореняваме всичките лоши наши желания, всички бурени, които да заместим с добри стремежи, с които да вървим из Пътя, по който ни е определено. Така първият човек, например, не трябва да иска да стане флегматичен и да изменява корена на своето естество, защото всичката опасност е там. После, за учението. Няма нужда и излишно е всички да бъдат учени, а порядъчно е да има известно съчетание в обществото в това отношение. Запример, ако майката заработи върху себе си, ще предаде своя живот и на децата си. Както не е възможно един трън да го обърнем на лоза, така не е възможно да обърнем едно наше лошо желание в добро. Ето защо далеч по-добре ще сторим, ако се обърнем да образуваме първоначалната чистота в нас, а това ще направим само при нозете на Христа, гдето има жизнен елемент, в които има всичките качества, за да изхвърлим вредните елементи на нашето естество и да ги заменим с полезни. В новата химия всички елементи имат двойни действия: има атоми положителни, има атоми отрицателни. С едно добро разположение можем да привлечем, а с лошото разположение - да отблъснем. Във връзка с този метод за лекуване на проказата аз ще туря и свържа и вчерашния предмет: да турим ли едного човека отдясно или отляво, отпред или отзад? Казва се, че когато Господ иска да забрави греховете на човеците, туря ги зад гърба Си. Много често ние неволно се намираме в големи противоречия, които не могат да не смущават сърцето и ума ни, та затова вие [не] сте сега всички еднакво спокойни и вследствие на това вас ви сполитат неща, които не сте желали, и то защото не сте били в един Божествен път. А когато сте в Божествения път, вие чувствувате спокойствие на сърцето и ума си, започвате да гледате към хората снизходително, нямате никаква мъст и нещо като че ли ви радва, защото сте в пътя на виделината. Отклоните ли се, надоходжат различни смущения, които са най-добрият признак, че не сте в Божествения път, защото настъпва атмосфера, която ви души и задушава също като че ли сте в една пещера с въглеродни вещества. Същото е, когато сте в една къща, в която не можете да се молите. В този последен случай аз ви съветвам: продайте тази къща и бягайте. Например лекар сте, но не можете да се молите. Казвам ви: напуснете тази професия, защото тя е една душна пещера за вас, макар да ви дава големи облаги. Може такава професия да даде приятни неща, обаче тия неща ние трябва да ги ценим и разбираме. Това е една малка диагноза, за да познаете в какъв път ходите. Сега питайте се: Ако Исус Христос ви е изцелил, трябва ли да паднете пред Него? Не, а умийте нозете Му и мийте и другите, та по този начин вие ще работите за другите. Тази вода нека бъде едно аязмо за вас, та само по една капка като давате на хората, ще ги изцерите. Та, когато дойде Христос, не отлагайте, а тутакси умийте нозете Му, защото хиляди души има, които искат да Му умият нозете, но не могат. Христос не винаги дохожда. - Как можем да познаем, че Христос е дошъл? - питат Симеон Драганов и Илия Стойчев. И друго: В какво се състои умиването на нозете? - Добре, забележа си тези въпроси, те са много важни и аз ще ги имам предвид. Тук Пеню Киров разказа: - Случи ми се един ден, че видях един сиромах човек, среден ръст, окъсан, бос. Вниманието ми силно се засегна от този бедняк и душата ми го привлече и обикна. Пожелах да му купя цървули, но докато се наканя да се приближа към него, погледнах да го видя пак, но ето той се изгуби пред очите ми в калабалъка, из който се движеше из една улица. Тъжно ми стана на сърцето, че го пропуснах. Няколко дни след това срещнах този човек в бургаския булевард почти на същото положение, а само с тая разлика, че не беше съвсем бос, а влечеше парцали на краката си. Сега вече аз го спрях и като му казах: „Ела с мене", той дойде подире ми чак до къщи, гдето като стигнахме, аз го спрях да не влезе вътре, понеже в онуй време баба ми беше още жива и тя хич не чинеше хас от такива хора. При все това аз сполучих да го поразпитам. Каза ми, че бил негде от Севлиевско, бил градинар и градината му градушка убила. Гледах го и лицето му беше просто пленително по очи и поглед. Обясни ми, че духът му го води да ходи така, че той ще живее Вечно, а сега ходи из България, да гледа добрите и лошите, но постоянно го затваряли, а някъде го изтезавали. Ходил из всички манастири, но нигде не намерил добро. Сега вече гонил злото, за което му било дадено „руно" - така нарече той една икона с две лица, за която каза, че му дошла отгоре. Току-що се разговорихме дотук, домашните ми дойдоха и той си отиде. Аз, кой знае как, поостанах за малко за нещо у дома, с мисъл пак да го настигна, но като излязох веднага подир него, тук човек, по-нататък човек, човекът го няма. И питах, и търсех, но вече не го видях. Той ми каза, като го попитах, че името му е Доньо. Но кой е този Доньо, отде е, и аз не можах да сторя за него това, което бях турил в ума си. Учителят каза: - На Пеню баба му била крива, за да не може да услужи на този човек. Иван Русев пита: - Не ели хубаво в такъв случай да се изнасилва волята на такава баба? Пеню Киров каза, че: - Не може да се изнасилва, защото тя има право да изпъди и мене, защото аз съм отишъл в къщата й, при все че като неин зет съм отишъл. „Иг гювендеи и" - казват турците. Учителят след това запита: - Кой е бил този човек? Иван Русев отговори: - Служител Господен. - С този пример се обяснява стихът, кои са малките и на кои именно трябва да се дава студена вода. Христос е казал: „Който направи това на едного от малките Ми, на Мене го прави." Нали всички хора мислят, че Евангелието е книга, която не е приложима. От него ще намерим истинско знание, което ще даде плод. А Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете." Всеки един наш опит ще ни покаже дали посоката, в която вървим, е права или не. Обясних ви какво искат да ви кажат една муха, един комар, когато ви лазят, а пък вие го тълкувайте какво именно иска да ми каже облазването на една въшка и бълха. Казано е, че въшката, като се наяде, излиза на челото. Защо е така? Дали не е вярна поговорката: „Какъвто му е умът, такъв му е домът." От въшката аз бих могъл да ви държа отлична беседа, при все че вие сте ги малко кълцали. Кълцали сте ги, но не сте разглеждали нито кожата на въшката, нито крачетата й. Забележително е, че българите обичат между ноктите си на двата палеца да я убиват, когато турците я пускат. Това е психологията, която не може току-така да се отминава. Илия Стойчев: - Забележително е още, че прави удоволствие на българина да му пукне въшката. - Интересно е, че ако бихте изучили кожата на въшката, бихте узнали защо е станала въшка. Характерно е, че има въшки по главата, те са черни, а има въшки и за гърба, те са бели. Но дали са бели или черни, вие познавате тази въшка, когато аз познавам въшката на ума, въшката на сърцето и въшката на душата. Изпяхме песента „Напред, напред за слава", след което събранието се преустанови за подир обед. Подир обед всички се събрахме наново в преподавателния салон в 3 часа. Имахме тайна молитва, изпяхме „Свят, свят Господ Саваот", „Всякое дихание да хвали Господа", прочетохме „Добрата молитва". Учителят прочете 13 глава от Посланието към Римляните и след като изпяхме „Благословен Господ Бог наш", той каза: - Думата „как" - как да направим това, как онова, как да се подвизаваме и прочее. Самата дума „как" показва всичко, защото в първата буква на думата - буквата „к", има един стълб, върху който имаме две тежести, от които понеже има опасност да се събори каквото и да е заедно, затова трябва да се тури друго налягане, чрез съпротивление. Първата буква в „как" показва, че още в началото има неуравновесеност на силите, показва значи, че ние тряба да оправим нашия нос, а от туй следва, че трябва да наблюдаваме. Виждате как са построени растенията, животните, човешките ръце и пр., значи от всичко това черпим знания, които можем да придобиваме посредством наблюдение. „Ъ" - ер-голямът е направен от три букви, между които има една еврейска буква, подобна на една българска гега, а над нея - еврейският „йот", който прилича на запетая. Това показва, че творческите сили у вас трябва да ги турите в равновесие. И когато питате как да постигнем Христа, показва, че има нарушение във вашата душа. Следователно, ако вие сте в морето, този стълб трябва да турите в хоризонтално положение и изобщо, изгубеното равновесие да го турите на работа. Като обърнете нашия стълб в хоризонтално положение, турите едно платно, ще имате една лодка, която ще тръгне, а на вас не остава освен да имате компас, та да отидете на благоприятното пристанище. Сега, как да намерим Христа? Какво нещо е Христос? Христос в онзи обширен смисъл е онзи принцип в света, който отхранва нещата, който развива техния живот, развива тяхната интелигентност, пази равновесие. И когато ние правим престъпление, нарушаваме Божественото равновесие, защото се връщаме в обратната посока, от която идем. Как да намерим Христа? Ами че онова тихо шепнене, което често имате, какво е то? Това е Христос. Той често ви шепне, но вие не Го слушате. Когато Христос ви заговори, вие ще усетите това под лъжичката, близо до сърцето, и дохожда отвътре на нашата душа. Но има и друга проява. Ако чувствувате, че налягането иде откъм слепите очи, това иде от нисша сфера, която иска да яде и да пие - не е духовна. Божественият глас иде от горната част на главата, от центъра на носа и от лъжичката. Като влезете в духовния свят, ще видите, че когато се появят два гласа, ще забележите едно движение - светло и черно, и ако надделее светлият дух, веднага черното петно ще изчезне. Лошите мисли винаги идат от лявата страна на човека, а добрите мисли идат от дясната страна на човека, защото тя не е заинтересована. За да познаете Христа, трябва да се освободите от всичко, което хората са казали за Него. Виждате, че учениците Христови бяха докрай с Него, но и те се усъмниха в Него. Значи, за да познаем Христа, то е чисто един духовен процес, който само ние можем да го усещаме и познаваме. Сега думата „познание" - и тя носи своето разяснение. Буквата „п" е чашка, обърната надолу, тя е цвят, който чака да възприеме зародиш от Слънцето. За да можем да познаем Христа, трябва да се обърнем надолу, за да се оплодотворим, защото ако гледаме само нагоре, то ти само ще очакваш, без да приемеш. Буквата „о" означава условията, при които може да се оплодотвори. Буквата „з" показва надежда, показва и онова велико желание, което нам е потребно да го използуваме. Например вие развъждате 2000 кокошки, но не сте направили сметка за храната, която ще ви трябва. Важно е, значи, колко от нашите желания може да използуваме, а не само да ги имаме. Буквата „н" показва двете противоположни сили, които са в борба, а пък тая борба показва, че от противоречието в света трябва да направим една стълба, по която да се изкачим, та да можем да гледаме един по-висок хоризонт. Буквата „а" показва какво именно можем да наблюдаваме, а буквата „и" показва начина, по който ние ще можем да се движим и чрез това движение да можем намерим Бога. И ако намерите това колело, само тогава ще намерите Бога. Без него това е невъзможно. Ако ли разрежете това колело, ще се обърне на една змия за вас, защото знанието трябва да се огъне, за да може да се оползотвори. Сега пак ще ме питате: „Как"? На първо място, започнете да мислите, нека даже да имате смътно понятие за Христа, защото в дългата ваша еволюция вие все ще сте срещнали някъде Христа и затова разгънете вашата архива и Го потърсете. Но вие искате аз да вляза във вашата архива. А знаете ли колко и колко е голяма вашата архива? 80 души сте тука и отде да намеря аз толкова време, да прегледам архивите на всекиго от вас? Не се обезсърчавайте, а здравата постоянствувайте и за година-две, бъдете уверени, вие ще намерите Христа. Ако ли искате да видите Христа в това положение, каквото сте сега, ще приличате на онзи момък, който, като се видял в младини, искал да бъде същият и след 90 години. А Христос е всякога млад. Той е всякога на З3 години. Ние остаряваме само по причина, че не разбираме дълбоките причини, чрез които се гради материята. Следователно, когато първоначално се съгради нашата материя, тя дойде правилно, но ние искахме да направим преобразования и в това преобразование я окарикатурихме. И така, нашите мисли и желания са в състояние да изменят външната форма. Христос ви е събрал тук, учи ви, говори ви и вие пак казвате как да Го познаете. Но може някой да каже, че този, който казва, не е Христос, той е антихрист. Обаче антихристът като дойде, ще ни охрани и заколи, когато Христос ще ви нахрани и облече, и ако ви липсва някоя добродетел, ще ви я даде. Вън от тия качества аз не виждам как можете да видите и познаете Христа. Преди години бях в едно варненско село, беше един много ясен ден. Надвечер се заоблачи и валя много силен дъжд, след което се образуваха две дъги хоризонтално, така щото образуваха буквата „X". Повиках момченцето на господина, у когото живеех, попитах го да каже какво е това, а то като погледна и отговори, че вижда буквата „X". Току-що каза това момченцето, ето дойде при мене и бащата, обърна се нагоре и каза: „Христос казва: „Гледайте на Мене, иначе сте изгубени" и си отиде. Да, Христос беше в този човек, в тези две дъги. И аз разбрах добре, че тогава искаше да каже: „Ако този народ не гледа нагоре, той е изгубен." Този човек не беше нито учен, нито евангелист, нито даже в църквата отиваше, а беше човек ловец, отиваше да бие лисици и водеше чисто непорядъчен живот, но при всичко това той изказа една Христова мисъл. Ще кажете: Не бива да вярваме на всеки медиум, защото може би да се прояви лош дух. Обаче дяволът може да дойде и когато хич не му се надяваш. Например, когато един проповедник в Америка, когато проповядвал много хубаво, един от неговите слушатели дошъл и му казал: „Ти днес проповядваше много хубаво, много трогателно, отлично, аз съм просто възхитен." Проповедникът отговорил на своя слушател така: „Да, да, и Сатана ми каза по-рано, докато бях още на амвона." И действително, не трябва всякога да се възхищаваме, а трябва да оставим това, когато видим плод. Може да виждате много цвят по едно дърво, но вижте по-рано какво ще завърже, недейте бърза, защото може да духне някой вятър и да разнесе цвета. Всички вие сте цъфнали, всички цъфтите и казвате, че много плод ще имате, но като се върнете по домовете си и се срещнете с домашни и приятели, със света, като видите въздействието, тогава договедете се (досетете се), че завръзката, зародишът под цвета - а то сте вие - е малък. Обаче във всичките тези домашни, приятели живее Христос и Той е, Който регулира всичко. Да, бих ви казал още по-ясно някои работи, но не искам да го явявам много ясно, за да не ви туря в съблазън. Съблазънта винаги произтича от користолюбива цел. Сега, кой от вас иска да познае Христа? Всички отговарят: - Всички, всички искаме да Го познаем. - Да, но ако сега изберем само един да познае Христа, ще изпратим един делегат да отиде и да познае и да ни каже. Тъй щото, ако искате да отидете при Христа, трябва да отидете един по един. За тази цел вие трябва да изберете някого, или чрез жребие, или аз да избера едного. Всички: - Вие изберете едного да отиде. - Добре, аз ще представя тази мисъл пред Христа и ако каже, аз ще избера човека, ще избера някого. Вярвам, че вие сега очаквате с голямо ожидание. И тази година най-малко с едного ще направим опита и тогава всички ще се ползувате. Запример, аз може да ви посоча известен ден за известна мисъл, та чрез това да се постигне изменение на ума и сърцето, защото вие сте още с груби желания и мисли и това аз го чувствувам като едно налягане върху гърба ми. И много пъти усещам мислите на свещениците, които те изпращат на мене. За този Христос, за Който ви казвам, Той обявява: „Отец пребъдва в Мене и ако не вярвате [в] Мене, вярвайте в Отца." Сега, как можете да познаете Христа? Когато Христос обсеби и се всели за ден, два, три, месец и редица години (а между това помнете, че вселяването е един процес), казвам, че тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху лицето на този човек, който същевременно става нежен към вас, обича ви и гледа да ви помогне. Той няма може би да говори с вас, но в душата си той се моли с вас и иска, желае всячески да ви помогне. И тъй, щом очистим нашите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява в нас. И първо, на първо място, изхвърлете вашето съмнение - то е на пръв план. Когато Христос се докосне до вас, вие ще започнете вече да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Запример всеки ден се съсредоточавайте по известен въпрос, четете Евангелието и мислете за Христа. Когато, уверявам ви, ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. После, гледайте Го на кръста и се възхищавайте от търпението, което е имал, за да изнесе света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще започне да се вселява у вас. Но вие си казвате: „Леле, как е страдал и как е закован за нас!", когато трябва да гледате и да размишлявате за Неговото геройство в случая и само тогава е времето, когато ще сполучите. Дяволът е преобърнал любовта в удоволствие и чрез удоволствия изядохте и изпихте това, което ви е дадено, след което чак започвате да си внушавате, да се покаете. Да ви кажа ли, аз много пъти съм казвал на дявола да ме глътне, но той не иска. И при вас дохожда да ви глътне и вие, без да му мислите много, кажете му: „Хайде, глътни ни." Но когато ви нагълта, ще се почувствувате на мястото на Йона и като него ще започнете да молите Господ да ви избави. Много хора са се оплаквали на мене, че дяволът искал да ги глътне, но те послушат съвета ми да се решат да проповядват и така се избавят. Да, този е пътят за познаване на Христа. Христос е във вас, между вас и в много ваши приятели живее и вие всеки ден можете да Го видите. Но вие искате да се яви Христос, да ви каже една беседа и да си отиде. Това не че е невъзможно, но знаете ли кога? Когато сте всички на един ум и в един дух, а този дух непременно да бъде Неговият, да бъде Христовият Дух. Той ще се яви между нас и ние следва първом да работим, да образуваме такава среда, в която да може да дойде, та да Го видим всички. Затова трябва да се стараем да добием единство, за която цел тази година ви се дават 3 посоки на мисъл и действие: първо, прославление името Божие на Земята; второ, идването на царството Божие на Земята, и трето, изпълнение волята Му. В това направление като работите чрез молитва, Господ ще даде Своето. Трябва да се молите и да се молите. Мислете повече за любовта Божия, но не се страхувайте. Внушавайте си, че можете да постигнете всичко за Христа и Господ ще ви благослови. Утре ще имаме тъй наречена Господня вечеря и затова ще направим едно малко приготовление. Ще направим нашето бдение от 12 часа през нощта по 9 минути всеки и ще свършим до 12 часа утре на обед. Най-напред ще започне най-рано повиканият между вас - първата група. Сверете си часовниците, защото ние правим едно сражение и трябва да сме точни. Дванадесетте души от най-старите по призование във Веригата се определят да наблюдават бденията. Духът работи тази година много добре. Ние ще имаме търпение и в това дело Господне всички ще заквасим. Ще заквасим и учители, и ученици, и свещеници, защото пак ще кажа: това е едно Божествено дело и от него всички ще се ползуваме. Българският народ никога не е имал толкова благословение, както сега. Христос ще изведе този кораб на България. Христос е на този кораб и няма какво да се плашим. Смело можем да очакваме да настане времето, когато ще бъдем едно стадо и един пастир. Събранието се свърши в 7 часа Вечерта. Времето е тихо, ясно, няма никакъв вятър.

12 август, вторник Времето е студено, но след изгряването на Слънцето лека-полека се стопли и през целия ден имаше топло и тихо време. Слънцето идеше през редки бели красиви облаци. В 5 часа сутринта хората в Търново усетили земетресение, което отсетне се оповести в пресата. Приятелите са весели и спокойни. От 5 до 9 часа има бдение по трима. В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всяко дихание да хвали Господа", Учителят каза: - Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Ще вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всеки мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата. Но ако ни запитат в какво се състои нашето познаване, едва ли можем да дадем точно съответствуващ отговор на истината, защото, ако вземете сливата, да кажем, ще й се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че й е приложена сладчина. Значи в тия три периода имаме диаметрално противоположни неща и следователно ние ще турим една и съща слива в три категории и като че ли ще имаме пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със специфичния й вкус, друг я видеше, когато е наедряла, с киселия й вкус, а трети философ я видеше, когато вече е узряла и има приятна сладчина, то питам аз: нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това най-вярното в този спор ще е, че всеки един от тях има пред себе си една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие. Следователно ние трябва да разбираме и да знаем основния закон на познаването, т.е.: когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки, неговото начало, зародиша му, и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната междина. Във връзка с познаването аз ще ви говоря сега върху първата глава на Битието, което е и битие на човешката душа. Казва се там (Битие, глава 1, стих 1): „В начало създаде Бог небето и земята", т.е. Бог е определил двете крайни точки, в които искал да работи, като направил небето и земята. И то подразбира не тази Земя, която виждаме, защото тя в сравнение със земята, за която аз ви говоря, е един малък остров. В цялата вселена има само една земя, едно небе и едно слънце. Има много слънца, но другите слънца по отношение на слънцето, за което ни е дума, са като нашите електрически лампи по отношение естествената виделина. Тия светила, които виждаме, са турени да осветяват само тия същества, кои го са около тях. Под думата „небе" се подразбира съществата, създадени преди човека, а те са ангелите, архангелите, херувимите, серафимите и човешките души. Земята е човешката душа. (Чете стихове от 2 до 5 стих.) Върху земята, значи, нямало ред и порядък, неустроена и пуста била, но рече Бог: „Да бъде виделина" и стана виделина. Тъй, виделината е една Божествена сила, която разкрива вътрешните качества на нещата, т.е. и виделината трябвало да дойде, за да определи нещата, па и нещата да се самоопределят. Първата сила, която е дошла в света, то е виделината, която е започнала своята работа. „Денят", за който се говори в петия стих, е символ на виделината, която е сила положителна, „нощта" е символ на тъмнината - сила отрицателна на виделината. а това е един период, за който можем да кажем, че е период на борба, на най-висши духове, които са вземали участие в творческия принцип на вселената. По-нататък се говори за твърдта небесна. (Чете стихове от 6 до 8.) „Твърд" - защо Господ направи тази твърд? Да не би тези напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат в земните неща. Защото ако вие имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и да я повреди, то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешката душа. Та, тази преграда показва мястото, отдето са започнали хората да слизат надолу, както екваторът е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават. Образуват се два противоположни полюса. Така процесът на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а процесът на клоните показва пътя, през който ангелите са минали. Но понеже има диаметрално различие, то ангелите идват, като слизат надолу, а ние идваме, като отиваме отдолу нагоре. Ние сме започнали да учим отгоре надолу и затова ангелите са, които имат правилно схващане за нещата, поради което са и поставени за учители на човечеството. (Чете стиховете от 9 до 13.) „И стана утро, и стана вечер, ден трети." А то значи: първият ден-за първото тяло, вторият ден - за второто тяло и третият ден - за третото тяло. (Чете стиховете от 14 до 18.) Чудят се някои хора, и учени даже, как е възможно да се направи за толкова малко време. У човека са много работи невъзможни, а у Бога е всичко възможно. Божествената земя, към която ние отиваме, далеч се различава от мястото, в което сега живеете и което в сравнение с онази земя, в която отивате, е пустота и един малък остров. И така, в четири дни Бог направи жизненото тяло, жизнената енергия, принципа на разплодяването и размножаването. И понеже човек в своето слизане е отишъл много далече, Слънцето е поставено, та един ден като се върне и дойде, да знае мястото, отдето е минал. И през тия четири дни (години) знаете ли през колко врати сте минали? В тия четири години вие сте забъркали четири планети, та тази сега е четвъртият ви затвор, след него ще влезете в пети, шести, седми, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога. (Чете стиховете от 18 до 25.) Тук вече имаме обличанието на човека в неговото пето тяло. Тия животни са в петото тяло на живота, след което иде шестото тяло. „Рече Бог: Да направим човека по образу Нашему и по подобию Нашему", да владее, но да владее над риби, птици и скотове и гадове, а не се казва да владее над растенията. (Чете от 25до 31 стих.) В ума ми стои мисълта, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате: как можа да стане всичко това по този начин? „Докажете" - ще кажете. Добре, но за да се докаже, трябва да се вземат всички фази, необходимо ще е да ви поставят в магнетичен сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие, как сте се движили, и като направим една голяма разходка в пространството, ще видите, че два дни след това вие ще имате друго понятие. За да имате вярно понятие за сливата, както казах, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното наголемяване и като узрее - тогава ще знаете и вида й, и големината й, и вкуса й. Така е и с живота. Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно. И един ден ние все ще направим такава разходка, за да опитаме, но изискват се условия - тежки сте още да летите в пространството. Трябва да поолекнете. Тодор Стоименов: - Моля, изпратете мене в пространството за тая разходка, аз съм готов. -Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш 10 000 килограма. Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите. Не че не мога да ви докажа всичко, всичко мога да ви докажа, но сега именно не мога да го направя, главно защото нямате билет за път. Като отиваме на разходка из провинцията, аз искам всичко да ви дам за път, но за пътен билет пари само не давам. В това място, дето ще отидем, разноските ни ще теглят, но за билет пари не дават. На всяка станция ще ни посрещат, защото този път е дълъг, има разни духове, царства, страни, държави. Така, най-напред ще се изпречат четири царства: първо е царството на гномите - духове, които образуват твърдата материя и разполагат с наряди и лаборатории. Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят. Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границата на царството на ундините - духове на водата, които са добре разположени към нас. После ще се срещнем с царството на силфите - въздушното царство. И те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас, затова ще ни приемат радушно. Дядо Петър Тихчев пита: - Ще ни почерпят ли? - Ами че те ви черпят всеки ден. защото праната, която поглъщате ежесекундно и подкрепя и освежава вашата жизненост, се намира в тяхното царство. След това царство ще преминем през царството на саламандрите - духове на огъня. Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични. Те са като англичаните, само с пръст ще ни посочат пътя, без да говорят. От тях угощение няма да очакваме, но ако имате лекета, те ще ги изчистят. И най-сетне ще стигнем до ангелите, отдето ще ни [се] даде възможност да видим как човек е слязъл и възлязъл. Ето на, този е пътят за Небето. И във вашето слизане отгоре вие сте виждали тези царства, но сте забравили и всичко от вас е изчезнало. Сега ви е ясно, но като премине човек от този свят, не отива направо на Небето, нали? Но пак ще повторя, че когато сте дошли, всичкия този път сте преминали, но сте забравили. Сега у вас е останало едно смътно понятие. Георги Давидов: - Всичко туй не обяснява ли се с притчата за богатия и сиромах Лазар? - Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос изцели: „Едно знам: че бях сляп, пък сега виждам." (Йоана 9:25.) Сега, четирите царства, те са четирите елемента, от които човек е създаден, и неговото грехопадане се състои именно там. Тия 4 царства определят нашето отношение на Земята, отношенията на нашето тяло. Например, ако преобладават у вас гномите, значи у вас има повече твърди тела, от които се явяват разните болести. А то пропорцията трябва да бъде по една четвърт за всички елементални духове; трябва да владеят по една четвърт от нашата физика. Иначе, преобладават ли гномите, например, то е анормално. Анормапно е когато и другите вземат връх и са в по-голяма пропорция. Значи ние винаги трябва да държим равновесие между нещата у нас, разбира се, като се научиш предварително кои от тия духове именно какво култивират у нас. Като знаем, например, че нашите желания спадат към категорията на ундините, духовете на водата. Там се култивират желанията. И така, когато се казва, че сме сънаследници на Христа, показва, че ще завладеем тези 4 царства, които сега не ни се подчиняват, тъй като виждате, че саламандрите ни изгарят, ундините ни давят - следователно тези елементи сега ни са господари, те владеят нас, вместо ние да владеем тях. С тях лошите духове, тъмните сили, постоянно ни изкушават и за нас единствен околен път е да възпитаваме нашите желания и да сме внимателни в нашите действия и стремежи. Тогава и само тогава тези духове не ще могат да ни завладеят. Помогнете си тук със следната важна истина: душата и духът, те са два полюса; други полюси са сърцето и умът; също така полюси са силата и животът, мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа, а духът търси Бога. Това правило е най-порядъчният терк и ако търсите терк, с който да си обясните тия неща, няма по-добър. Христос иде и ако влизате да Го посрещнете, непременно ще минете през тия 4 царства. Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще Му дадат каляска и всяко царство ще Му даде по нещо от своите елементи, докато каруцата стане огнена. И тъй, през първото царство, царството на гномите, вие сами ще минете, а ще Го посрещнете в облаците, в царството на ундините и силфите. Започнете да размишлявате така, дали е устроено за вас небето и земята, и искайте, щото Господ да направи твърд във вас-всичкият този процес, описан в първата глава на Битието, искайте да стане във вас. Гледайте сега колкото се може да се освободите от вашия тежък багаж, щото като дойде Христос, да можете да си вземете необходимия багаж и веднага да бъдете готови. А за времето сега не можете да знаете - като идем там, ще ви доизкажем това, което не съм ви казал. Сега гледайте да си довършите работата на Земята, та да ви каже Христос: „Добри и верни рабе, на малкото си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си." (Матея 24:21.) Изпяхме всички „Възкресение Твое, Христе Спасе", подир което Учителят продължи: - Защо днес ви се даде истината за душата и духа, сърцето и ума, силата и живота, мъжа и жената? Чрез сърцето си ние изучаваме чувствата и то трябва да влезе в съприкосновение със света, а пък умът ни е даден да изучаваме света и мислите. Значи ума трябва да привеждаме в пространството, а сърцето да приведем до всичките хора, защото за да познаем силата на един човек, трябва да влезе в съприкосновение с други хора, та да дойде в съприкосновение със сърцето на другите, тъй като ако искаме да узнаем за сърцето на някого, ние трябва да влезем със сърцето си в съприкосновение с неговото сърце. Вие често казвате, че познавате някой човек. Лъжете се. Може да познавате лицата, но сърцето на човека, неговия ум, душа, за тях вие имате слабо понятие. Даже някои са с претенции, че и Христа познават, но Той далеч не е това, което си го представлявате, защото колкото да е вярно това, което казват, че Христос ще дойде в сила, пък и тъй Той ще бъде нещо повече. Излиза, следователно, че най-голямата глупост на хората е, че мислят, че много знаят. Казва ми някой: „Никой не ме обича." - Е, питам аз: когато ти не влизаш в съприкосновение със сърцето на другите? А при това Господ ни търпи, търпи, като постоянно ни казва: „Учете се, учете се и учете се", защото това време е кратко и няма да го върне и затова учете се. Всеки ден и месец носят по едно благо, което трябва да запазите. Да, ние трябва да дойдем до положението да знаем, че знаем. Вие се страхувате, че има военно положение или че някой свещеник казал това или онова. Но ние казваме: Нека дойдат да опитат нашата сила, нека опитат дали ние сме горещо или студено желязо. Не бива да се страхуваме от този или онзи, че щял да ни направи това или онова. Такъв страх не подобава. Дето е Господ, няма разединение, а гдето липсва Христос, има разни прения, несъгласия и всевъзможни вярвания и невярвания. Секта правят само тия хора, които са лишени от Божествения Дух, когато напротив, хората на Божествения Дух въдворяват прославянето на Бога на Земята, идването на Царството Божие на Земята и изпълнението на Неговата воля. Често ме питате: „Какво да кажем на ония", които ви питат какви сте. Какви ли сте? Отговаряйте на този въпрос отсега нататък така: „Ние сме от онези, които нито лъжат, нито се лъжат." И ако мъжът и жената не се лъжат, би настанало велико благоденствие, но сега светът страда и страда, защото се лъже. Ние не се молим за всички, но всички, които противодействуват за идването на Царството Божие на Земята, те са наши неприятели. Два пътя има: или с Христа, или без Христа. Земята същата ли е днес? Не, всички неща се изменят, но сега трябва да има светии, както имало едно време, и ние трябва да имаме една положителна опитност. Как така, питат се някои, има ли духове? Духовете не се връщали - добавят други. Хубаво, за вас не се връщат, но за мене се връщат, връщат се и присъствуват с нас. И сега има много заминали наши приятели, които са сега тук. И много думи, които ви говоря, са думи Христови. Тази истина все ще я проверите един ден. Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камъни, дърва и кал - да, не ходя, но постоянно съм в църква, в същинската църква, в която аз стоя постоянно и в която искам всички вие да пребъдете. Казвам ви, ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте за Христа. В този закон стои спасението на българския народ и на всички нас. Щом нашата вяра започва да се упреква, да се съкратява, Христос казва: Малко дайте. Дядо Петър Тихчев: - Слава на Господа, това е така, опитал съм го. - Искам да имате правилно схващане за нещата и не бива да се вплитате в старите неща и тогава ние ще бъдем повече православни от другите. В 12 часа събранието се прекъсна, а в 4 часа подир обяд жените започнаха своето бдение, което свърши в 6 часа. В 6 и половина часа вечерта всички мъже и жени се събрахме в заседателния салон. Изпяхме песента „Грешна душо", молихме се с „Добрата молитва" и четохме прави „Хвалата". След това Учителят съобщи, че редът утре е от 4 часа сутринта мъжете да започнат бдението на групи по 9 души. Първата група се състоя от лицата: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Илия Стойчев, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Константин Иларионов, Анастас Бойнов, Деня Цанев и Петко Епитропов. Тази е групата, която утре. на 13 август, в 4 часа сутринта ще се яви на бдение. Подир това съобщение Учителят каза: - Задайте два въпроса, които всички мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ви интересуват. Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос. През това време на това продължително мълчание г-жа Елена Иванова в излъчване продума с висок глас: - „Готови ли сте да умрете за Христа всички?" На този въпрос именно Учителят отговори: - Да умрем значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, взимат предпазителни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга, калемът или пъпката да са пресни, и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същото нещо трябва да спазваме и при присаждането на новия дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос е с нас. Когато Христос се присажда с нас, известни закони трябва да се спазват, защото когато стане присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да стане. Затова именно виждаме, че някои хора тръгват в пътя Господен и после пак започват да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно. В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни. Така за един човек, след като е следвал Христа много години, за десетина години даже може да бъде радостен и весел, но след това дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим запас повече сокове. След като пораснете добре, ще дойде принципът на присаждането, ще настъпят и няколко степени, от които първата е обръщане към центъра, който е причинил нашето дейсвуване да се обърнем към Бога. Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба и следователно и вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред или отдясно, или отляво, а никога не трябва да го държите отзад. Никога не трябва да се молите на Бога с гърба си към Него. И когато се изправите да молите, вие трябва да знаете дали сте с лице към Господа, защото ако вие сте с гърба, непременно ще бъдете изтикани: тия духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат урок за няколко години. И така, да сме готови да умрем за Господа, значи да жертвуваме нашите сокове, за да бъдем присадени в Христа, да сме готови да се жертвуваме да ни присадят. Ако не сте готови да ви присаждат, тогава няма какво да очаквате. Дали сте пред лицето на Господа или не, вие ще познаете [по] това, че ще усещате светлина и сте спокойни. Когато дойде лоша мисъл, да знаете, че е дошла една страдаща душа в тебе и ако искаш, можеш да й помогнеш. Имате някоя лоша мисъл към някого, в такъв случай намерете добър човек и ще ви олекне. И ние всякога трябва да сме свързани с добрите хора и всякога трябва да имаме за своите приятели най-добрите мисли. Кои са нашите приятели? Нашите приятели са светиите, те са нашите учители и братя, а така Исус Христос е най-старият наш брат. Като приятел и брат показва, че има нещо общо между Неговата душа и нашата. Той е като брат към брата. И така, Исус Христос е всякога близо и ако ние Го любим, то Той е всякога готов да се яви. Защото когато обичаме нещата, те са близо, а когато ги мразим, те са далече. Трябва да благодарим за всички дарби, които Бог ни дава. В 7 часа събранието се свърши. Към 8 часа всички се разотидохме при разяснено небе, навсякъде беше тихо, без всякакъв вятър.

11 август, понеделник Сутринта времето е облачно и студено. Черни облаци в дъното на небосклона след изгрева на Слънцето стават бели и се пръскат редом от небето. Тихо, без никакъв вятър. Към 10 часа Слънцето изгря силно и топло. В 10 часа, като насядахме на вчерашните си места, имахме тайна молитва, след това изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот" и след това, като прочете 20 глава от Евангелието на Матея, Учителят каза: - Ще взема 21 стих от прочетената глава като тема за размишление: „А той й рече: „Що искаш?" Казва му: „Речи да седнат тези двамата мои синове, един отдясно и един отляво." Често ние се запитваме от какво произтичат споровете - в обществото между народите, в църквите, в училището, между философите и учените и между всички класи има все спорове. Тук виждаме, една майка пристъпва и иска нещо, като счита, че може да иска повече от Христа. Тя си дава жалбата и проси, щото един от синовете й да седне отдясно, а друг отляво. Желанието й беше добро, но просбата й беше лоша. Ще кажете: в какво се състои лошотата? Но да седнеш отляво или отдясно, знаете ли какво значи? Значи единият да бъде в Небето, а другият в ада. Затова Христос отговори: „Не знаете какво искате." Не било Негова работа кой да седне отдясно и кой отляво, защото ако единият е грешен, ще иде в ада, в тринадесетата сфера. И всички вие сте искали да седнете от лявата страна, затова са ви сполетели разни нещастия. Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в тринадесетата сфера, която е равна на кръста, който е една теглилка. Затова ние най-напред трябва да се научим какво и как да искаме нещата. Аз зная, че щом разберете, какво* лявата страна е тринадесетата сфера, никой не ще иска да седне отляво. Ако се отнася до Господа, в Небето има само дясно, а ляво няма. А едното око всякога вижда правото, а другото е за тринадесетата сфера. Чрез дясното око вие намирате пътя за Небето, а с лявото гледате надолу за другия свят. Следователно ние желаем неща, които са несъвместими с Неговата воля. Затова ние трябва да гледаме от кое око произтичат нашите желания - дали от дясното или от лявото. Ако ви поставят от дясната страна един лош човек, той ще узнае всичките ваши тайни, но ако ви се постави от дясната страна един добър човек, ще познаете Божествените истини, които се крият в него. И когато казваме, че трябва да се затваряме, то е криво разбиране. Не може постоянно да си затворен, то е друга крайност. В това отношение служете си със следното правило: Събереш ли се с лош човек, не му давай дясната страна, защото ще узнае тайните, дайте му лявата си страна, защото тя е широкият път в живота, когато дясната страна е тесният път. Не давайте дясната страна на лошите хора, защото духовете ще направят пакост във вашите души и ще ви спънат за известно време. Дясната страна е с широко поле за действие, а лявата страна носи проклятие. Но Господ е във вас и Духът, който ви ръководи, ще ни яви, ще ни научи кой е човекът, който може да туриш отдясно и кой отляво. И когато туриш от лявата страна един човек, то предвещава лошо. Когато пък лош човек седне отдясно, тогава пренесете го мислено в лявата страна. Обяснявам ви тези закони, за да ги знаете и се пазите, защото сега времената са много натегнати и винаги може да ви се напакости, Ние ще посрещнем тия утеснения най-смело, без да се свеним от тях. И така, страх, злоба, завист, мъст и тям подобни дръжте вляво, а всички добродетели - вдясно. Сега как може да познаете дали един човек е за отляво или отдясно? Ето как. Щом се породи в ума ви подозрение, съмнение, някакво стеснение, да знаете, че лявата страна е там, но вие схващайте ръководството на Духа във вас, можете да пренесете всичко на дясната страна. Например, народа ние трябва да го държим вдясно, защото мнозина поискаха да го оставят пак от лявата страна, обаче той пък и вие с него наедно достатъчно сте стояли отляво и вече няма нужда тепърва пак да ви оставят от лява страна. Имаме даже още една опасност да ни наложат лявата страна, но ние ще поставяме мислено работата на тоя народ винаги вдясно. Когато кажете в себе си: „Ще направя това и това", запитайте себе си вие в лявата ли страна ще направите това или в дясната. Защото понякога уж желаем доброто, а пък искаме да ни турят вляво и те ни турят вляво, когато ние нарочно и настойчиво трябва да желаем дясната страна. Един приятел ми внушаваше да говоря за спасението и аз ето, говорих ви сега, че за да се спасите, трябва да обърнете дясната си страна към Христа, защото в дясната страна всякога има единство, а в лявата - всякога разногласие. Когато идете при Христа, казвайте: „Господи, имам едно желание, моля Ти се, покажи ми какво желание имам, добра ли е мисълта ми или не." И ако ти покаже, че мисълта е добра, тогава нищо не Му казвай, защото и така си в дясната страна и не можете да искате нищо. Виждате, че Христос отказа на искането на майката и не постави нейния син вляво, но ако я беше послушал, син й щеше да бъде нещастен. И вие, например, защо сте страдали? Защото сте били в лявата страна на Христа, затова сега трябва да се стараете да бъдете от дясната Му страна, като Му кажете: „Господи, помогни ни да искаме дясната страна, защото вече се напатихме да бъдем в тринадесетата сфера." Та, злото започва вече отляво, а отдясно е правият път, кривият е отляво. Друга диагноза. Разгледайте дясната и лявата страна и ще видите, че лявата ръка е по-тлъста и по-мазна и ако правите даже измерение, ще видите, че лявата ръка се различава от дясната. И сега защо работите повече с лявата ръка? Защото само като работим с дясната ръка повече, само като е занята винаги дясната ръка, може да се избавим от лявата. От чисто мистично гледище, като работим с дясната ръка, всяка работа, която върши тя, благославя се. И искаме от излишъка на десницата да се благослови и лявата ръка. Всичко това, което ви казвам сега, е един закон, който не бива да казваме никому, защото който го каже, ще изгуби всичките си благословения. Ние искаме действително да правим добро на хората, но не желаем, като им правим добро, да правим пакост на себе си. Само мъж на жена си, на съпругата си и жена на мъжа си може да съобщи, но при условие, ако сте уверени, че тя или той вярват както ти вярваш. За тълкуването на този стих отнесете се до когото искате сведущ църковник или богослов и го запитайте да ви каже нещо, но без да му съобщавате туй, което вие знаете, и направете сравнение между тълкуването, което той ще ви даде и което тук сега слушате. Ако той ви запита нещо, ще кажете, че сега се учите. Бих ви говорил много откровено, но сега тук има ненапреднали духове, та е възможно да изтече маслото, което ще се тури в кандилницата им. За лявата и дясната страна като учите и наблюдавате, ще се уверите, че всички животни едни вървят вляво, а други вдясно. Когато някой дойде при тебе и иска да те мами, тури го в себе си от лявата страна на Христа и по този начин ти тутакси се освобождаваш. Следният случай е характерен: Ученици направили беля в училището, търсили пакостника, но не могли да го намерят, скрил се. Събрали учениците в класната стая и като запитали кой с пакостникът, един ученик излязъл и казал, че е той. А той бил от лявата страна. Пазете тези истини, не ги съобщавайте никому, не хвърляйте бисерите на свинете. Не се поставяйте в лявата страна. Спасението на човечеството е да се постави от дясната страна на Христа. Отдясно на Христа човек върши всякога добродетел, защото Божествената деятелност е само отдясно. Ако турите лявата страна, ще действуват законите само на лявата страна. Ясно ли ви е всичко това? Някои от събранието се обаждат: - Не, не ни е ясно. - Ако във вашия ум се крият някои малки препятствия и съмнения и някакви нежелателни чувства, тогава аз не мога да хвърля светлина в ума ви. На зададени въпроси се отговори: - Има молитви, изказани с механическо изговаряне, а има дълбоки чувства и желания, дето вземат участие и душата, и умът, силата и волята. При такава молитва Господ ни поставя от дясната страна. Лява и дясна страна, то е обширен въпрос, с обширни закони и правила, по които нашето тяло е направено. Аз бях намислил и си бях наредил да ви говоря върху любовта, но Господ ми каза, че „ще им говориш върху 21 стих". Желание и мисъл не са едно и също нещо. Но има желания, без да ги искаш, а има желания, които ги искаш. Желание и искане също не е едно и също. Най-умният Божествен човек беше Адам, който даде име на всяко нещо и първоначално всяка дума си има свое определено значение. Във вас, във всички вас аз виждам запалени свещи, от които някои светят повече, а някои - по-малко. На някои пламъците се колебаят, а това показва, че вътре в тях има проветряне. Някои казват: „Дали ще мога да направя това, което ме учат?" Но тия, които се питат така и отговарят, че не могат, те са за лявата страна, където ще изучат своите уроци. Стремеж и подвиг тълкувайте: Трябва да вървим напред и нагоре. На въпроса на Симеон Драганов Учителят отговори: - Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и бих си прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас, защото такава е волята Божия. Господ когато каже, че ще даде, Той ще даде и ние можем да бъдем като овчаря, или като Моисея. Аз бих желал да бъда на мястото на овчаря. Вие можете да четете каквото искате, даже аз с готовност ще препоръчам четиво, книги каквито искате, обаче не изпускайте из предвид, че тук ви се дава от Духа нещо, което да ви ползува, за да можете да работите. И отсега нататък за мене е важно всинца да бъдете верни и истинни: верни - да не лъжете и истинни - да не ви лъжат. Досега Христос Го имахме за Спасител, а после ще стане Господ и ще настъпи въпросът дали да Го поставим от лява или от дясна страна. Аз ви считам и гледам на вас като по-малки мои братя, на които се радвам, когато успявате, но и когато грешите, ще ви поопъна за ухото. Защо? Защото искам да станете по-умни, та още повече да успявате. Първото нещо, което ви е потребно, когато искате нещо от Небето, е да знаете къде искате да бъдете; где иска именно вашата майка да ви тури. Искам да се освободите от всички лоши привички и като узнаете отляво или отдясно, да напредвате в пътя си, защото времената са усилни и работата е спасителна. Днес ще се започне нашето бдение от 5 часа до 7, а утре от 12-ого, вторник, от 5 часа сутринта до 9 - по трима. Който иска да пита нещо, да запише въпроса си и го даде. Аз ще отговоря, ако въпросът е важен и ползува самия този, който го задава. Искам тая година да направя опит с вас, защото от това виждам необходимост. Молихме се с „Добрата молитва" на колене, изпяхме „Тебе поем" и в 11 и половина часа събранието се преустанови за З и половина подир обед. В 3 часа насядахме в салона около масите и Учителят ни продиктува следната Лозинка: Първо: За прославлението и осветлението името на Господа Бога нашего на Земята, между человеците и вярващите и избраните от Веригата на Господа на славата, Спасител, Покровител, Който издига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде, и да се благослови името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие и с него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на Земята между человеците и в сърцата на вярващите и в душите на избраните и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде царство." И да се весели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините и на светлите духове, Комуто Да бъде слава и чест и поклонение сега и всякога през всичките векове. Трето: За изпълнение волята на Господа Бога нашего на Земята както е горе на Небето между светлите ангелски ликове и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички едно тяло и един дух и да се въдвори ред и съзвучие и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и на Неговите дела и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете Си. Да се даде живот, здраве и дългоденствие на всички, които Нему уповават и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости, да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдащи, да благослови всички вярващи, да укрепи Своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото свято име, да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот, да ни озари със светлината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му воля, умни и незлобиви да ходим пред Него в пълнота. Да изцели всички наши страдащи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях заедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа, и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе на Небето. Амин. - Тези са основните точки, върху които можем да градим. Всеки ден и час, който вие ще си изберете, но предпочитателно е сутрин, ще четете тази „Лозинка", било само първата й част, било втората, било само третата, па било и трите наедно. Ако четете цялата „Лозинка", то първата й част ще четете сутрин, втората - на обед и третата - вечер. А когато четете по една част на ден, първия ден ще вземете първата част, втория - втората, третия - третата. Задължително е обаче „Лозинката" да се чете всеки ден. А всеки може да усвои един от изброените начини. Всеки да се моли според диктовката на духа си и Господ ще му покаже и упъти как да се моли. В духовния свят вие ще се намерите на еднаква зона, като всички на едно и също място, така щото според изгрева на вашето слънце ще се молите. Повелението на Духа е чрез тази „Лозинка" всеки ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете по един от казаните начини. Тогава само опасността за вас е изключена. Второ: В един от следните дни на седмицата: неделя, вторник и петък, след обикновената молитва ще правим споменаване на всички членове от Веригата, включително и ония отсъствуващите от нея, за които ще кажа допълнително за гостите на събора, а също така и за други съмишленици и приятели и роднини, за които се позволи отпосле. Като, при споменаване на имената им, си представяте лицата им и искате от Господа за тях изпълнение на „Лозинката". Може в тия трите дни да правите този поменик - има свобода, обаче поне в един от казаните дни е задължително да се прави, под страх на страдание. Който избере един ден, този ден да бъде неделята и то задължително. Поменика правете непременно веднъж в седмицата, защото като споменавате тия имена, всяко име е сила. Молете се даже и за външни - вие ще бъдете, които ще се ползувате от това: благословенията за тях ще дойдат чрез вас. Нам е необходимо да изговаряме името на Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. Йот Хей Вав Хей - тъй се произнасят на еврейски тези принципи и природни сили, които в трите свои разклонения носят благословенията на света. Ако правилно се зачитат и разбират. (Тук Учителят се спусна да обяснява тези разклонения в подробности, но пишущият настоящето не можа да ги схване и разбере.) Затова ние трябва да произнасяме името на Господа Исуса Христа, защото то е, което съдържа равновесие в природните закони - едно; и друго е произнасянето му съзнателно с благоговение - повикваме деветте ангелски чина да работят всички наедно. Към църквата трябва да се отнасяме с уважение и почитание. Пред Бога не е право да осъждаме църквата - не сме ние, които ще съдим църквата, а Христос е, Който ще я съди. И като живеем ние добре, това ще е, което ще я съди. Към църквата ще имате всички благородни желания,, защото ето и ние ще работим и работим за нейното подигане. Православната, католическата или протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание. След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 часа вечерта свършихме, за да се започне бдението, което трая до 7 часа и което се извърши с влизане в горницата един по един.

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ. Тазгодишната среща на братята и сестрите от Веригата стана в Търново. Забелязваше се, че всички с нетърпение и възхита са очаквали срещата, защото с горест устните преговаряха преминаването ни през 1913 година -войни, неприятелски нашествия, спорове, което стана причина миналата година да не се съберем. Та при тазгодишната обмяна на мисли в школата за подвиг всички очаквахме подновяването на изтощените сили и насърчение на понататъшния подем в делото Господне. Всички участвуващи в срещата са весели и бодри, при все че мнозина са били чувствително засегнати от събитията, които България преживя през изтеклата година. Промисълът и милостта Божия са ни следили най-бащински и това е, което личи осезателно, защото всички идем здрави, бодри, весели, засмени. Събранията станаха в миналогодишните места в колибите на Атанас Бойнов и Бостанджиев. Колибата на първия служеше за преподаване и на втория - за трапезария. Присъствуват 81 души, членове на Веригата. Не са се явили 6 души. Има надошли и 34 гости от Търново, Стара Загора, Русе, селата Кръвеник и Гачевци. Освен тях има 27 деца, доведени било приятелите във Веригата, било от гостите, но децата изключително се навъртаха около трапезарията и, без да щат, служеха през деня за охрана на помещенията, докато възрастните бяха на училищни занятия. Подробен списък на членовете и гостите е приложен накрая на настоящето изложение и който е прегледан и одобрен от Учителя, може да служи през годината за предназначението си. 10 август, неделя. При откриването на срещата, 10 август, времето е тихо, ясно и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни рохави облаци нарушават еднообразието на небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна сутрин. в 10 часа сутринта всички присъстъуващи членове, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: Дълга маса във форма на правоъгълник, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента (Сила). На източната страна на салона отдясно личат: ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, и над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) ленти. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският триколъор с една лента върху него и цветът й - смес от розова и портокалена, или както я наричат, фрез. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първо навлязоха жените, които насядаха пред масата. Повикването на едните и на другите става по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва", изпяхме малкото славословие, „Благословен Господ наш" и Учителят възгласи: - Аз ви приветствувам като добре дошли от името на всички наши приятели. Приветствувам ви от името на Господа нашего Исуса Христа. Това е първото събрание по рода си в новата епоха. Вие сега сте в Новия завет, в новата епоха. Това събрание, което устройвам, е първо по рода си, защото е само в България. Христос иска от вас да имате една положителна вяра, вяра, която да внесе у вас всяка радост и веселие, вяра, която да ви въоръжи, за да понесете страданията, които настъпват в тоя свят, и понеже ще трябва вие да помагате, та като пожарникарите, не може и да не се изгорите и вие. Като помагаме на другите, ще пострадаме и ние заедно с тях. Но страданията, това са Божествени благословения, които Господ ни изпраща. И тия страдания, които Той ни изпраща, са както Христос, Който страдаше в Себе си. Защото не страдаше Той от камшиците, които Му удряха, а изпитваше вътрешни страдания. И ние по този начин ще пострадаме вътрешно - ще имаме духовни вътрешни страдания, които като понесем, ще се повдигнем. Прочете 5, 6 и 7 страница от книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината", като разясни: - „Дух вечен" подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим. Казва се: „Бъдете съвършени и вие", т.е. да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост, благост, снизхождение. Първата дарба, с която трябва да започнете, то е милосърдието. Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, и следователно прогресът на човечеството ще бъде такъв. Златният светилник означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава. Повечето от хората спят. Сега седемте духове действуват, последната тръба е затръбила и вие всяко нещо бърже и неуморно да гледате да го разберете, ако досега не сте сторили това. Аз искам на първо място да имате вътрешно спокойствие. Защото ние в сегашното време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята и което от хиляди години се очаквало. В древността са говорили за него мъдри човеци, пророците, за него говорят и съвременните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили за идването на Христа и няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите. И казвам ви, защото ще питате. Обърнете се към хоризонта, откъдето изгрява Слънцето, обърнете се в себе си към източна посока. Страх не бива да има. Страхът ще обърне вниманието ви в противоположно направление и Христос, към Когото се обръщате, носи в Себе Си Божествената Правда, Божествената Любов, Мъдрост и Истина, с които ще озари света и ще тури ред и порядък. Едни ще помилва, други ще накаже; едни ще прекара през огън, а други ще повдигне. И на всичко туй срокът е 24 часа. Това е ултиматумът, последен срок, безразлично дали се подчиняват или не. От всеки един обаче Христос иска отговор, да или не. Въпросът е твърде категоричен. Досега християнството е било неуспешно по единствената причина, че сме проповядвали на хора, които спят. А пък за да може да се разбере истината, човек трябва да бъде събуден, и които се събудят, за тях е възкресението. В тия 24 часа въз вас ще настане доста голяма промяна, щото никога не ще чуете дали сте вие или не сте. Но на вас да не ви е странно това. Тази промяна ще настане медлено107, за да не се уплашите. В тази епоха, която настава, Христос ще ви даде място да Му служите и вие ще бъдете доволни от тази работа, която ще ви даде, но, разбира се, това ще стане, след като се минат тези 24 часа. А в тия 24 часа вие ще слушате страданията и плача на света: ще видите на Земята да мрат от глад хиляди хора, от болести, от вътрешни революции. След всичко това Христос ще ви даде именно това служене, за което ви говорих. И понеже страданията на света са наши грехове, то ние трябва да помогнем, доколкото е възможно, трябва да облекчим тяхното страдание. Първо вие ще трябва да се запознаете с вашия ръководител, защото всеки от вас си има ръководител, който сега присъствува тук. На тези ръководители вие трябва да бъдете послушни, както ученикът е послушен на Учителя. И ако отсега нататък никой не слуша своя ръководител, той не ще иска да присъствува на Господното събрание, защото тия духове ще бъдат всякога с вас и през всички страдания на света вие трябва да слушате техния глас, който е глас на любовта. Нашата Земя е тринадесетата сфера, а тя е равна на ада. Тази европейска война сега става в ада и Христос е, Който е участвувал в това сражение Но като казвам това, то не е лошо място. То е място на изправление. След хиляди години, когато хората се очистят, там Господ наново ще ги изведе на лицето на Земята. Ние всички сме в ада сега - ни повече, ни по-малко. Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на астралния свят. В тъмната страна става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа. Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди, то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек от себе си представя един кръст и когато ние намерим тоя център, няма вече да биваме разпъвани. Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдете на 21 година, други - на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно и според степента на това вътрешно разбиране ще ви се даде съответно знание, съответно разбиране на света, което ще ви разкрие Христа. И оная книга именно ще отвори пред вас, на някои от вас Той ще прочете първите страници, на други -повече страници, но във всеки случай не повече от 21 страница. Така, който е на 7 години, ще му прочете 7 страници; а който е на 21 година, ще му прочете 21 страници. В тази книга ще намерите всички правила за новия живот, а сега вие знаете само подготвителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената любов. Любовта, това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством любовта. Тя е, която е създала нашия дух, тя е, която е сътворила света. Затова и ние търсим Христа, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всички зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай. Това, което виждате на Земята, съществува вътре в душата. Следователно когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа. Тогава се поражда болест. Ето как се пораждат болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава, значи, ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас. Планетите, слънцата, ако ги гледаме на небето, това са живи същества, които са живели по-рано в нас, а сега работят в небесните пространства. Искам да кажа, че вие ще бъдете звезди и планети и за вас ще питат за бъдеще астрономите, както питат за днешните звезди и планети. Колкото една планета е по-далеч от Земята, толкова нейното развитие е по-дълго. По-далечната планета е по-близо до Бога и тя има по-голяма слава. Христос сега слиза от Божествения свят към нас. Събитията, които има да преживеем, са много по-интересни. Не си правете илюзии отсега нататък да бъдете щастливи на Земята, т.е. да бъдете материално щастливи, защото всички ще бъдете горчиво излъгани. Материално щастие вече на Земята не очаквайте. Тези 24 часа не са за това и в тях подобно нещо не очаквайте. Христос, Който вече ликвидира сметките, може да ви повика и каже: „Това не е ваше, дайте го." И виждате, нали Христос като дойде, каза да се даде на българите страданието им преди толкова и толкова години, но светът не им го даде. Европа отказа да приложи този закон и поиска да действува по стария закон. Обаче започва се от държавите, та ще се стигне до отделния човек - кой каквото има да дава, да го даде. Да се разрушат затворите, из които трябва всички да излязат. А всички, които защищават съвременния порядък, ще отидат заедно с него, защото сега ние вече казваме: Днес с пари, утре на вересия. А порядъкът е: Днес с вяра, а утре с пари. Ами че как можеш да имаш плод, като не си сял? Първо трябва да посееш нещо в земята, за да имаш плод. А пък вярата е сеене. Ако не сееш, ще си гладен. Всички вие думате: „Господи, благослови ни" Е, хубаво, пусни нещо в земята и Аз ще те благословя" - казва Господ. Искате още да видите Христа, но мнозина от вас сте Го виждали много пъти, само че винаги почти сте казвали: „Може да не е Той, може да е друг." Има примери между вас даже, когато сте срещали Христа, но не сте Го познавали, защото сте се съмнявали. Та, сега в света се изпълнява стихът: „Отец е благоволил да ви даде Царство." Хората нека си казват: „Вие ли ще оправите света?" Да, ние ще оправим света и ще го оправим сега. Турили сме вече огъня на четирите страни на света и всичко ще се запали и ще гори: чума, холера, земетресения и всевъзможни страдания - Свети Илия всичко ще разруши. И когато той направи всичко на каша, тогава Христос ще прибере житото. Свети Илия сега вършее и неговата тояга е четиридесет оки и не се церемони и след като той се разправи, ще се появи и ще дойде Христос, за да заговори Духът на Любовта. В тези усилни времена Христос ни е събрал - ето това е едно чудо. И Господ, за да ни събере, ока е наредил работите, че България да кротува, затова тя държи неутралитет, когато всякъде другаде се бият. Затова кротуват засега Гърция, Турция, и Румъния. Това е едно от най-големите чудеса, които Христос върши. В България свещениците щяха да имат събрание на 20 август, но го отложили, защото времената са лоши. Но ние нашето събрание не го отлагаме, защото за нас лошо време няма. И действително в по-добри времена отколкото сегашните, право да си кажа, аз не съм живял. Сегашните времена са най-добрите, главно защото досега сте били роби, а отсега сте вече свободни и тази свобода ще носим и разнасяме на другите, пие ще оставим Свети Илия да свърши своята работа, а след него, като свърши той, ние ще отидем да сеем. Обаче докато Свети Илия борави, ние ще чакаме, ще чакаме известно време, през което време друго има да работим. Всеки един от вас е същество колективно, имате познати, приятели и роднини. Вие, които сте собственик на къщата, имате и други, които живеят около вас и всичките трябва да оправят сметките си. Човек себе си само като мрази, мрази и другите хора и всяко страдание е резултат на това смразяване. А пък ние трябва да повдигнем вибрациите на света, защото ако не сторим това, ние ще страдаме. Така е свързал Господ всинца ни с другите хора. Христос е тука и аз бих желал да се отворят вашите очи. Постоянно се оплакват българите, че всичко им било взето. То е въпрос. Това, което са ни взели, е едно жабче, което ще прояде корема на тези, които са го глътнали, също както онези жабчета в реката Нил, които прояждат корема на крокодила, който ги е погълнал. Опасно е да се узурпира нещо, което Христос е дал. Цяла Европа глътна каквото глътна от даденото на българите от Христа, но сега тази вражда излиза навън, защото Христос ги хвана на местопрестъплението. По този начин Христос иде да съди света и тази съдба е вече неотменима. След тая съдба чакаме възкресението - новото тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни както в райската градина. След смъртта Си Христос се чисти 40 деня, а вие за да се очистите, ще ви са нужни от 24 часа до 40 години и най-много след 40 години всички ще бъдете очистени. Та, всички страдания може да продължат от този период до 40 години. А 24 часа, това са две и половина години. Това е то ултиматумът. Другото време ще е приравняване на сметката. В 4 часа ще почне войната и Свети Илия ще ходи с огън и меч. Тези 24 часа започват от тазгодишното равноденствие - 9 март 1914 година, и всеки час съответствува на един месец, а 24 часа, това е един Божествен ден. По-малък от този ден не може за хората; за животните може, но не за хората. Като се пресметне колко ще струва една Божествена година, ще видите, че ще излезе, както българският- народ е прекарал в робството само една нощ, т.е. малко повече от половин ден. Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така, след две и половина години ние, българите, ще минем Йордан, когато ще бъдем на Ханаанската земя. Всички ще бъдете в астралния свят. След две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на границата. Отсега нататък всякога трябва да очакваме светли дни, като още веднага и казвам: вяра, вяра, вяра, вяра, вяра. Сега е именно времето да имате мир. Много души от невидимия свят сега са молили да бъдат долу, на Земята, за да видят какво става, но не им се отдало. Наблюдавайте зорко това, което става. Не се плашете. Каквато работа имате, не я напускайте, работете си. Светът от нищо няма да ви лиши. Ако е въпрос за поминък, ето казвам ви, не бойте се: насъщния хляб ще го имате. Светът може да го няма, но вие ще го имате. Светът може да гладува, нека най-сетне малко погладува - те не са постили, нека постят малко. А ние тази година ще се срещнем лице с лице. Досега те са ни атакували, а сега ние ще ги атакуваме и то нож на нож. Затова всеки един от нас трябва да си наточи ножа. Който няма нож, трябва да си набави такъв. Нашите бдения тази година ще започнат, като всички влизате в горницата за молитва първо по един, после по трима и най-сетне на групи от по 9 души. Деветтях тази година ще работи. И ще знаете, че молитвата и моленията наши ще са главно в три направления: първо, за прославяне името Божие на Земята; второ - за идването на Царството Божие на Земята. И не само сега, но и през цялата година ще се молите в тая насока, но ще се стремите с дела, слово и мисъл е същата насока. Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, за всички учители, свещеници, за всички жени и майки, които искат да вършат волята Божия, за България, за Русия, за Сърбия за цялото славянство и за всички лица и държави, които искат да вършат волята Божия. Ще ви съобщя и аз едно желание на Христа към вас. Никой от вас да не казва никому за онова, което види в салона и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила всякога и всякъде. От 4 часа подир обед всички един по един се изредихме В горницата, а след туй се разотидохме. Времето подир обед се позаоблачи и позастудя.

СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година София, 11 август 1913 година, неделя За прочит цялото Послание Юдино. Текст 20 стих: „Назидавайте себе си на пресвятата ваша вяра и молете се Духом Светим." Прочетете това послание всички, защото то е интересно. В 20 стих има думата „назидавайте', а това значи да съграждаш, което е равносилно с градеж, също както за да очистиш сърцето си, значи да се чистиш, да обработваш. Човек за да може да гради, да мисли, да очиства сърцето си, трябва да има кой да му помага. И в български език има поговорка, че „с един камък къща не става". И ако човек мисли, че сам може да очисти своя ум и да подигне своето сърце, почива на фалшива почва и схваща живота лъжливо. Ако човек работи заедно с Господа, тогава, да. Но един ученик може да работи със своя учител само когато има постоянни съобщения с него. Тия ангели, които са напуснали едно време Небето, те разбират много добре окултните закони, а за уверение на това ще видите, че когато у вас се зароди една благородна мисъл, те веднага турят противоположна мисъл. Например кажете в себе си: „Ще реша да следвам Господа." Те веднага съобразяват и ви казват: „Чакайте де, остарейте, поправете положението си и тогава с успех ще сторите това." Вие често пъти веднага възприемате техните внушения и заприличвате в такива случаи на онзи младеж, който решил редовно да се черкува, среща го дяволът и го разубедил да прави това, понеже бил още млад, а черкуването мязало само на старите хора Обаче като остарял, този младеж тръгнал на черква и дяволът му казал: „Сега вече си стар, седи у дома си, па си почивай, тая работа е за младите." Сега въпросът е защо тия ангели се стараят да отклонят хората от пътя Господен? Това е много ясно, като знаете, че когато имате добър слуга, вие искате да го задържите у вас. Защо? За да ви слугува. Може да проверите и друг един факт в живота, а именно: забележете, че има много пияници в обществото, но никой нищо не им казва, докато пиянствуват, никой не говори, че не правят добро. Щом обаче някой пияница се реши да следва Господа, ще се награкат да го убеждават, че не е тоя правият път. Питам сега: Где бяха тия хора по-рано? Но тия хора са същите, които го караха по-рано да пиянствува. Да, няма момент в живота, когато тия ангели да не могат да обсебват и да препятствуват. Интригите, крамолите, ежбите, това не са човешки работи, защото човек не е толкова развратен. Кой докара румъните? Те. Кой накара българите да воюват със сърбите? Пак те. Те искат да ни накарат да им слугуваме, да се оттеглим от пътя Господен. И чудното е, че и самите вие бихте тъпана, искахте да се биете, бихте се, но ето ви следствията. Толкова години аз воювам да изменя това хипнотическо състояние, защото виждам, че вие хем слугувате на тия ангели, хем ви бият. Затова рекох да се избавите и освободите от това робство, което вие приемате не защото го искате, а защото чисто и ясно се подкупувате. Този е начинът, по който хората на Земята вършат предателство спрямо Бога, и то така: дяволът дохожда и ви убеждава, че всички богатства и всевъзможни блага са в негови ръце. Вие възприемате и се поддавате, когато както Христа трябва да му кажете: „Махни се отпред мене. Сатано!" Ето защо вие трябва да навикнете да разпознавате тия ангели, защото омразата, лъжата, това не са ваши работи, а техни. Хората понякога възприемат начините на действие на тия ангели и така се подхлъзват и става тяхното падение. Човешката душа винаги ламти за Божията любов, но тия ангели не могат да направят по никой начин човешката душа щастлива, защото добро наистина обещават, но добро не дават. Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и добрите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са, които ще ни изведат на добър път. Цялото Небе и всичките добри духове имат интерес да избавят човечеството. А пък вие да познаете дали сте обсебени от лош дух, не остава друго освен да се вгледате в огледалото и да се огледате: веднага ще видите изменение на лицето ви от хипнотическото влияние на тия духове. Никога, ама никога не се прилепвайте много интензивно към някоя мисъл така, щото да сте готови да жертвувате всичко. Защото не е тайна, че щом се предадете толкова много на едно чувство и една мисъл, в тази мисъл или форма [има] един добър или един лош дух. И ако се поддадете на влиянието на лошите духове, образуват се разните болезнени състояния, болестите и всевъзможните недъзи, които донасят страдания и на тялото ви. Затова именно се казва в 20 стих от прочетената глава: да назидавате себе си във вярата. Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотическото състояние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допусна тази криза. Няма защо да недоумявате и да се смущавате от тази криза. Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взема известни привидни блага и ги изпраща в пространството -изпраща свинете в морето, както Христос направи, за да избави безумния. И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват една известна плътска облага. Но за вас Господ казва: Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а душата си ощети? Мнозина негодуват, мръщят се и думат: „Язък, пропадна България, окепази се България" и пр. Да, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоя народ в морето, та да освободи душата му. И за да се освободи душата на един народ, Господ може да направи всичко. Ето защо Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в Гърция и Турция. И българите сега плачат ли, плачат. Много естествено - губят ползата от прасетата. Вие, обаче, освободете се от този развой на работите, защото Господ иде и ще дойде, но какви ще ви намери? Какво ще ви каже Господ, ако когато дойде, ви намери предали се на сластолюбие, че имате по няколко къщи, че сте научили децата си, синовете си и дъщерите си как по-изкусно да се въртят по баловете и по-шикозно да плетат косите си? Каква полза от всичко туй за вашите души? Какво печели човек, ако спечели всичко, а изгуби душата си? Пазете душата си. Не си правете илюзии, защото сте в единадесетия час. Не си туряйте в ума да живеете охолно на Земята, докато сте тук. Това ще дойде, но при добри условия, а сега няма тия условия. Сега са времена последни, времена усилни и размирни. Намерете ми, например, някой от вас да го обичат синовете и дъщерите му, както подобава; намерете ми подчинени, които да милеят за началниците си. Няма. Но Господ е, Който иде да тури ред и порядък и ще положи този ред по начин твърде обикновен и естествен. Вам сега в единадесетия час подлежи да късате и хвърляте всичко светско и да се приготвите, щото като дойде Господарят ви, да не ви завари, че в кандилата ви няма масло. Някои от вас казват: „Не ни съчувствуват." Съчувствието е, когато си бос, да те обуят; ако си гладен, да те нахрани; ако си затворен, да те посети. Но повече от това? То е излишно. И думите не важат. Делата са, които красят. Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешни хора тя вижда само добро. Четете Павла, 13 глава от Първото послание към Коринтяните и ще видите какви са качествата на любовта. Тази любов ни трябва тъкмо най-вече сега, защото загубата, която претърпяхме в материално отношение, нека я наваксаме с Господа и ако Той е с нас, ние нищо не сме загубили. Затова научете се да не бъдете под влиянието на лошите духове. Когато дойде мисъл в ума ви да критикувате някого, попитайте се: „Защо да храня лошо настроение в себе си?" Искате ли да се лекувате и да се избавите от своите ежедневни измами, не се съединявайте с духове проклети и изгонени от Небето. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 1913 година насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам колко майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, за да побеждавате лошите духове. Застанете, казвам, на страната Христова, затова, защото подозирам за • вас голяма опасност. Ако Господ рече да постави на изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствувате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума. Но питам ви тогава: Така ли лесно напускате бойното поле? Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в тройния съюз, напущаме тройната антанта." Обаче това ще бъде гибелна слабост за вас. Това няма да ви препоръча пред Небето за хора със силен характер - характер, на който Небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото Небето да разчита на нас. Но всичко това не е чудно. Слабост у хората е да се подкупуват от външните работи. А вие, понеже сте в единадесетия час, напълнете маслениците си, за да можете да изчакате Младоженеца. Колко ще живеете тук? Още 20, 30, 40, най-много до 50 години. Ако речем, че всички тия години вие добрувате, то душите ви где ще са? Когато и след изминаването на 50-те години вие остареете, тялото рухне, силите ви напуснат, кой ще ви помогне? Не се заблуждавайте, на временните форми не уповавайте. Тия големи и солидни здания виждате ли ги? Камък на камък няма да остане от тях, дотолкоз е злото, което иде за нечестивия свят. Но всичко това за вас е урок, който трябва да разберете, проумеете и схванете и да сте готови да посрещнете Господа на Истината. Светът няма да разбере, освен когато Господ дойде. И ако вие, които сте с мене, искате още да останете в света, аз поне не искам да се спирам, а ще отида при своето предназначение. Но и за вас далеч по-износно е да последвате мене, защото, казвам ви, и разбирайте го добре, за вашите души не играе роля нито кой ще вземе Кавала, нито кой ще владее Солун. Тия въпроси са въпроси посторонни106. Вие гледайте душите си, защото времената са такива, защото има опасност да ги изгубите, а тогава, пак ще кажа, каква полза човеку, ако спечели всичкия свят, а ощети душата си? Това е, което Господ Исус Христос сега ви казва. Ще завърша речта си с една малка приказка. Преди години в Китай живял Леоянк, човек, предаден на постоянни уединения и философски размишления. Колкото повече се вдълбочавал над своята философия, толкова работите му не отивали добре. Оженил се. Но и жена му го намразила заради неговата особеност. Неговата постоянна мълчаливост и начумереност не й се понравили и работата дошла дотам, че те трябвало да се разделят, защото тя търсила и искала живот с разположение, с веселост. Той най-сетне й позволил да се омъжи за другиго и тя вземала един търговец, с когото заживяла. Обаче по едно време Китай се вижда в тясно и китайските първенци потърсили Леоянка за съвет, чрез който той се подигнал много и станал всеизвестен. Бившата негова жена отива при него и го помолила да забрави миналото и да приеме да заживеят заедно. Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може. Разбира се, че тя не могла да стори това. Така и Христос, като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете. И аз трябваше да ви оставя сами да разрешите този ребус. Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в просото. Внимавайте, прочее, за да опазите вашите души и да ви помогне Христос.

21 август, вторник В 10 и половина часа се събрахме и по 10 души на групи влизахме в тайната стаичка, та благодарихме на Господа за всичките милости и благости и искахме помощ и подкрепа в пътя, в който ни изпрати. А като се завърши това, насядахме около масите в заседателния салон и г-н Дънов каза: - Днес мислим да направим една малка разходка. Сега ви остават следните мисли: Опитайте Господа и ще видите, че е благ Господ. През тази година дръжте се в съгласие с Господа и Той ще ви даде всичко и няма да ви лиши от никакви блага. Всичко е в Неговите ръце. Нека се държим за Господа и нуждите за тялото сами по себе си ще се задоволят. Тоя, Който храни милиони същества, ще промисли и за вас. Затова ние трябва да напредваме в добродетел, правда, истина, любов и Господ ще всичко да оправи. Аз ви пожелавам през годината да бъдете весели, радостни, бодри и когато дойдат мрачни мисли, да ви не обезсърчат. Ние сега слизаме от планината, от при Господа, и отиваме да работим в света, та благословенията да се пръснат, защото Господ иска да ни направи проводници на тия благословения, та да се благословят и свещениците, и учителите, и всички. Ние не сме секта, а сме партия на доброто и няма нищо по-добро от тази идея. Затова, като се върнете по домовете си, нека дойде Христос между вас, децата ви и всички ваши домашни. За нуждите ви Господ ще промисли. Който има нужда от нещо, нека иска от Господа. И нито сянка от съмнение в душата ви да не става нито за минута. Искайте от Господа всичко. Ако умът ви се смущава, искайте помощ от Господа; ако душата ви копнее, искайте, всичко искайте. Последователите на много съвременни учения не искат да се кланят Господу, а пък а себе си правят дълги прошения до разни министри за служба и работа. А ние нека сме умни да се обърнем към Господа, Който е първият наш брат и знае и познава нашите радости и усилия. Господ се радва и когато се радва, радваме се и ние. Ако не наскърбяваме Господа, не винаги ще бъдем радостни и весели. Нека изпращаме добри мисли на всички братя и сестри и да се възцари между нас законът Господен. Господ ще бъде с вас. Това е Неговото желание и аз ви изпращам с моите благо-пожелания и благословения. Излязохме из салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в 11 и половина часа всички, кой пеш, кой с кола, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим местността, дето ще се тъкмят колониите и приютите за бъдеще и дето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено из пътя грозде. Но току-що почнахме да ядем обеда, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се в кален път пак в Бостанджиевата колиба, дето след като вечеряхме в 7 часа, всички се разотидохме. Край на годишната среща през 1912 година.

20 август, понеделник Събранието започна в 10 часа сутринта, като присъствуваха почти всички членове на търновския кръжок. Г-н Дънов се бавеше в тайната стаичка и, докато дойде, изпяхме по негово повеление „Грешна душо", „Достойно ест" и „Со безначално слово", а като се завърна, изпяхме „Тебе поем", а той прочете от Евангелието на Йоана 18 глава и каза: - Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на тоя свят, за да свидетелствувам за Истината." Животът на всеки човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме. След 50-60 години човек изчезва. В младини има едно стремление, а в старини - друго и като един пътник пред нашия поглед изчезва. Но какъв е този пътник, какво е искал той, не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелствува за истината. Само че мнозина от хората имат своето предназначение, защото са дошли тука и не свидетелствуват истината. Христос казва: „Аз затова се родих, да свидетелствувам за Истината." Без Истината не може да се прояви никакъв умствен и духовен прогрес и развитие, на които тя е носителка. Тя самата е една сила, но разумна сила. Когато вечерно време някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това значи, че сте му посочили истината. И тогава, значи, всеки от нас трябва да носи истината. Съвременната човешка раса е изпратена, за да бъде носителка на истината. Но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което имаме разни народи и разни култури. Последното обяснява първото. Мнозина оттях са потънали в материята, забравили са своето предназначение, та затова именно Христос и дошъл да им помогне. Тук тъкмо е полезно да знаете, че в 25 000 години се състои един цикъл на завършване, а в 2100 години се явява по един Учител, за да помогне на човечеството. От сребърния период човечеството е минало в медния период; после иде железният, в който сме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта. В това развитие има закони, между които е и законът за растенето и падението. Например скарат се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината за това е, че те са сгрешили и затова се отдалечават. Значи близост или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние. И душата си има своя цикъл, кръг, в който се движи. Христос казва, че се е родил, за да свидетелствува за истината. Развитието на един народ зависи от неговото разположение, дали той ще свидетелствува за истината. А за да свидетелствуваме за истината, трябва да разбираме, че ние сме слуги на Господа, а не господари и да си спомняме какви са нашите задължения. Вие трябва да знаете много нещо - не само да го чувате, а да го разберете и усвоите. Словото Божие ние можем да го глътнем, но ще ни ползува ли? Не. То ще ви ползува само когато го сдъвкате. Много хора се спъват в това. Те започват най-добре и може да се каже, че постоянно сеят, а не чакат да изникне. Да, наистина, за да се провери, трябва търпение. За да се провери истината, изискват се години. А вие, казвам ви, разбирате истината. Нямаше да имаме нужда от лампи, защото истината сама по себе си е светлина - светлината щеше да предаде своите вибрации, та нямаше да имаме нужда от лампи. Но най-напред светлината щеше да се яви в душата ви, докато слезе и в тялото. Оттук вече ни е ясно защо тези хора, които живеят в истината, ги наричат светии, или както в Индия ги наричат, Бяло Братство. Сега, който е разбрал истината, разбрал е любовта. Настъпи ли това положение, страданията изчезват, защото те са от неразбиране на истината. Всички живеят в света, па даже и паразитите изпълняват една работа в света. Всеки би си помислил: защо са тези паразити, защо имаме по пет пръста и пр. Но ако знаехте истината, щяхте да разберете какво е съотношението на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и пр. спрямо съзнанието. Носът например показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н. Отпосле се образувала устата и пр. Колкото повече е пътувал човек в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съградил къщата. По-отрано човек имал много хубава къща - дворец, но като е съгрешил, той сам е бил отхвърлен, пък и къщата му е взета. Та виждате, че ние постепенно, постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в Небето, за което казва апостол Павел. И думата „религиозност" не значи друго, освен че всичко в тебе трябва да стане духовно - и уста, и нос, и ръце, и всичко. Съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане. Това е правото определение - ни повече, ни по-малко. Като е тъй, по-добре е да се хванем с вяра в тези, които ни ръководят и наставляват в истината. Аз искам да останете със следната мисъл: да се одухотворят вашите очи. Например срещате хора, които вие ненавиждате, защото са ви излъгали. А що е лъжата? От външните форми не се лъжете, гледайте вътрешното съдържание, а Христос е, Който ще ви го даде, та затова е казал, че тези стари форми трябва да се махнат. Пък и действително, сам Той пак казва, че не може да турите старо вино в нови мехове. Не може да турите вашите примки на дяволски столове. Кои са стари мехове? То са всичките грешни хора и затова Христос казва: „Не примирявайте Христа с дявола." Защото, ако ги пуснете двамата, те постоянно ще се препират. Но ако пуснете във вашето сърце само Христа, тогава Той ще урегулира всичко във вас и ще се благословите. Тогава ако пуснете дявола, той ще ви вземе всичко и ще ви каже: „Сбогом." Ако за нещо Христос е дошъл, то е да не примирява Себе Си с дявола. И затова четем да казва, че е дошъл нож да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни почисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме истината." Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос е влязъл, няма страх. Защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душа, която влезе и живее в отрицателни качества, започва да слабее и загубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се върнем на първоначалното нещо, да потърсим Христа, Който е множество в Себе си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на дървото на живота. На Бога ние трябва да поднесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят, в принос - сърцето си по отношение духовния свят, в служене - ума си по отношение на Божествения свят. Т.е. по отношение на физическия свят да принесем своята сила, по отношение на духовния свят - своята душа, а по отношение на Божествения свят ще принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот?" Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, защото в самия него тя липсва; че няма добродетел и истина, защото той ги няма в себе си. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тези добродетели, защото, когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се явяват богохулни мисли, да знаете, че това не е също от вас. Това е работа на дявола. Но ще кажете, че Господ е казал: „Идете от Мене, вие, проклети!" Но това Той каза на тия, които са събрани от дявола. Христос дойде да учи човеците да работят и се изплащат. Ние съставяме една велика църква, едно велико Братство и сега много жени и мъже, наши братя и сестри чакат да се викат. Свещеници и учители са всички онези, които Господ е поставил с мощ да ръководят хората. А всеки водител, който няма свещ, той е от лукаваго. Добрите хора въобще имат приятна, хубава миризма. И вашата душа е, която в тоя случай най-добре познава и никога не трябва да се заблуждаваме чрез други самовнушения. Христос през тая година ще свидетелствува във вашата душа и ще ви даде толкова доказателства, колкото искате, само отворете очите и ушите си. Хора, които слугуват на Бога, те светят; а хора, които не слугуват, те тъмнеят. Но тия са елементарни работи, но като ги знаем и като ги имаме, ще почнем да разполагаме със силите, с които ние ще можем да оправим света. Христос сега дели козите от овците, та всеки ще отиде или надясно, или наляво. Тия брожения и тия страдания, които виждаме, че са или ще настъпят, те са Божествено сито, затова сега вие си задавайте въпроса: „Родил ли се е Хрйстос в мене, за да свидетелствувам истината?" И ако отговорите на този въпрос, че Христос се е родил, да свидетелствувам за истината, И аз ви пожелавам, мои братя и приятели, и ви моля да поздравите всички други, в които Христос е дошъл, за да свидетелствуват също за истината. В 6 часа подир обед събранието се продължи. След като се молихме с „Добрата молитва" и изпяхме „Да изправится молитва моя", г-н Дънов прочете 23 псалом и каза: - В живота, в каквото и да е направление, потребна е основа. Жена, която тъче, туря здрава основа. Съвременните хора, когато градят къща, копаят дълбоко и търсят основа. Този закон е приложим и по отношение [на] тялото, ума, душата и духа на човека. Трябва основа. И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което може да се крепи. Вземете светските хора, например: един търговец, докато има в ума си парите, той се чувствува, че има основа, а щом изгуби своето богатство, той вече навежда главата си и у него настава особено състояние. Така е и с учения човек - щом изгуби знанието си, губи се и неговото настроение. Вземете един певец: докато има глас, той се въодушевява. Така е и с поета, музиканта и пр. Но така е и с религиозния човек. Докато той има упование в Бога, той диша; започне ли обаче да се колебае, настава в него раздвояване. Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си. Та, щом влезе съмнението във вашия ум, показва, че почвата, на която стоите, започва да се разклаща и руши. Основата, това е мястото, от което ние трябва да тръгнем и да започнем да се движим. И затова ние трябва да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всички хора в живота. Тя е потребна за всичките, ако и да имат разно наименование. Вземете например златото, то представя мъдростта. Силата в златото обаче може да се демагнетизира и то чрез това, че щом човек почне да греши, златото почва да се губи. Вземете едно богатство по околен път, турете го във вашето, то ще ви разруши. Ако би било възможно да взимате знание по околен път и го вложите в себе си, пак ще се разруши. Когато вашите клетки почнат да губят своята основа, гдето и да е, ние загубваме вече своята сила, защото основата се разколебава и гние. Върху душата има много голямо налягане отвънка и се държи вътре в тялото - основата. Тази основа е Бог, Който работи, за да се развива душата. Затова, когато тази основа започне да се разстройва, настъпва и смъртта. Ето защо ние трябва да се пазим, за да не губим основата на своето тяло, душа, ум и сърце. А пък нещастията в живота са потребни, защото човек трябва да копае. Едно лозе, ако не се копае, не може да роди нищо благородно. То е един закон неумолим. При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдание. Например и Давид, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми. И когато беше на охолност, позволяваше си волности да гледа жените. Същото е и с Иов. А Христос е изказал най-великите Слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно нито вие, нито нашата душа, нито вашият ум могат да родят нещо, ако сте охолни. Човек, който иска да се подигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище. Това, което у нас трябва да бъде вечно, това, което не се руши, трябва да премине през Божествения огън. Аз ви казвам това, за да знаете, че през тази 1913 година ще имате известни мъчнотии, но да не се безпокоите. Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европа може да се намери в затруднение и от всичко това вие ще се позамислите и стъписате, но дерзайте. Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо до Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът. Или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война. Немислимо е: или мир, или война. Но по кой начин, не се знае - още не се знае. Братството в невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото, само то да съзнае, та да му не се пуща кръв. Обаче ако това съзнание не дойде, ще се дадат може би милиони жертви. Всички трябва да имате Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата и те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременна цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили. На съвременната европейска цивилизация й трябва сол, защото навсякъде царува разврат. Един човек, който не разбира правдата и пътя Божий, би казал: „По-добре да си отида от този свят." Но във всичко това има нещо добро, а то е семето Христово, което ще закваси света, с който ние не бива да вървим, без да искаме да изменим неговото течение, та да не може то да ни засяга. Мнозина от вас сте ангажирани материално в света и ако искате, целта ви е за съществуването. Но вие имате тия условия. Според мене никога човек не бива да се ангажира с работа, която не може да изнесе. Има хора, които могат да дигнат 500-600 кила, когато други и при 20 килограма падат. Никога не ангажирайте вашето време с непотребни работи. Много от вас мислят, че като пропадне Турция, на България ще тръгне като по мед и масло. А пък аз мисля точно обратното, защото този турчин, който ние искаме да се махне, той е вътре в нас. Той ни е управлявал 500 години и сега едва сме се освободили от него. Както и да е въпросът с Турция, той е вече свършен. Тя ще престане да съществува като велика държава. Това е, което зная аз. По закона на нещата на Македония ще се даде свобода такава, каквато славяните имат в австрийското владение, като каквито са например хърватите и други славяни, които се управляват от Австрия. На България до 1914-1915 година добре ще й върви, а оттам насетне ще настанат известни вътрешни смутове. Сега, някои от тия неща, които ви казвам, са неща положителни, а в други има известни изменчиви елементи, та възможно е работите да вземат друг ход. Например турците ако се обърнат към Христа и заживеят добре, тогава това, което се предсказва за тях, няма да се сбъдне. Но при сегашните условия турците не могат да възприемат християнството. Възможно е да го възприемат само като загубят властта си. В България този прелом, за който по-горе загатнах, ще стане след 1914-1915 година. И причината са нашите младежи, които създадоха условия за него подир Освобождението. Но тия бедствия подир 1914-1915 година ще бъдат от материален характер. Само религиозното движение, което сега иде за народа, е в положение да видоизмени изпълнението на това предсказване. Запример, виждаме борба в духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и във Веригата. Затова и между вас има тесни и широки, което не би трябвало да бъде, тъй като, казвал съм и друг път и пак казвам, нямаме ние ограничение и закон, нито правила на управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа плюс с православната църква, но православни да бъдете в сърцето си. А за мене е безразлично българинът за какъв ще ме има. Зная аз неговата сила. Докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: Вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали може да осолявате, но бъдещето на народа и вашето до висша степен зависи от тази сол, която вие имате. Когато ви говоря тези работи, не бива да ставате много сериозни и да мислите дали можете да изпълните тези работи, за които ви говоря, или не. По отношение работата вие вземете дървото, което колкото повече пуща корените си, толкова по-добре върви то. А често пъти нашата индивидуалност се скрива в себе си и дървото изсъхва. Нам ни трябва пластичност, да изпитаме и да знаем каква е Божията воля и ако бива да сме горделиви и честолюбиви, нека бъдем такива по отношение волята Божия. А ние какво правим? Щом ни се каже някоя грешка, ние се докачаме, вместо да се самоосъдим в смисъл за поправяне. И колкото по-скоро се очистим от скритите грехове и желания, толкова по-добре е за нас. Ние трябва да работим в кръга, който Господ ни е поверил, и не бива да излизаме никъде из него, докато сам Господ не го разширочи. Някои от приятелите не стоят добре в материално отношение, други - в духовно, а трети - в умствено, защото има три вида сиромашия: материална, умствена и духовна. Оттук се ражда и нуждата за обмяна. Вие трябва да се обменяте. Например някой ти даде 5000 лева назаем, и ти, който ще ги вземеш, да ги вземеш с мисълта, щото печалбата от тях да бъде в голям размер. Доброжеланието да бъде пълно. А не бива като вземеш парите, да си помислиш и кажеш: „Хе, той има, нека дава." Тук именно е грешката и тая мисъл не е хубава. Защото в духовния свят има кражба, има алчност в умствено отношение. Но законът - който пристъпи един закон, той не се благословява. Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всеки да се върне, да заживее и да се примири с условията, които му са дадени. Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще се срещнеш с такива хора, които ще те направят богат. А пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да спреш. Малцина между нас имат нужда от много пари, а другите не сте готови за богатство. Защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак. Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест. Покойният д-р Миркович казваше, че е богат, но желаеше в следващото му прераждане да го направят сиромах, но при добър господар, отколкото да бъде богат. Колко ли не медиуми са го лъгали. Но някои от вас трябва да имате пари, за да не се спъвате. За такива парата е като морската сол. Много хора трябва да се приспособят в живота. И няма съмнение - на вас ви трябват пари и като винаги ви е в ума тази мисъл, не сте свободни. Но трябва да знаете, че колкото трябва да получите, винаги отгоре се нарежда. Ама ще речете: от министъра зависи. Добре, но над всеки министър стои друг, който го направлява. Така говори се за някой си офицер, който искал четиридесет деня отпуск, помолил се Богу, подал заявлението си и министърът като го прочел, помислил си, почесал се по главата и разрешил отпуската. Така че даже и нашето материално състояние е математически предвидено и определено отгоре и не зависи всецяло от вас, защото един търговец си е наредил много добре работата, но през годината настава криза и питам тогава: де отиде неговата сметка? Тук нека ви явя, че аз искам да опитам един закон как работи по отношение на материалните неща. Този закон е секрет, а от вас ще искам да изпълните това, което ще ви се продиктува. И този опит искам за вас да го направите, а за мене си не искам. Мене парите ме спъват. Искам да употребим влиянието на зелената краска. Само знайте, че за да забогатяваме, трябва да торим. Необходимо е взаимообразие. Трябват ми между вас десет души, от които вече имам неколцина, да дойдат при мене, за да опитаме действието на закона. Дадена е привилегия в света да се направи този опит. На зададени Въпроси г-н Дънов отговори: - Членовете на Веригата не трябва да бъдат сиромаси хора, а напротив, трябва да са богати и то в трите направления: в материално, умствено и духовно отношение. Първо условие, което се иска при приложението на този закон, е голямо спокойствие. Човек нито да се сърди, нито да се гневи. Почне ли да се безпокои и тревожи, законът не работи. - Могат ли да се предизвикат елементарните духове да творят метали? На това питане г-н Дънов отговори: - Аз мога да направя да удесеторя деятелността на един декар място. Мога да удесеторя плодоприноса на една круша и ябълка, а с металите не съм правил опит, защото те не са така пластични и затова се иска много време, а с такова време аз не разполагам. Опит с никакви метали не съм правил. В любовта няма врагове. Но ако човек стане мост за всекиго, той пак става лош, защото ще си мисли, че за единия работи повече отколкото на другия. Дето любовта царува, там дяволът не идва. Липсва ли любовта, дяволът я замества. Важният въпрос е дали ние можем да бъдем жетвари и да помагаме един на друг. Всички сте в света и ще работите както Господ ви ръководи и учи. И за дадени случаи ще избирате методите, които ви лягат. Но на първо място, да служите на Господа в сърцето си; на второ място, слушайте светлите духове; на трето място, слушайте добрите хора; на четвърто място, слушайте себе си. А най-после, слушайте другите xopa. Като се върнете, обърнете внимание на четивата, които се дават тази година, и които възможно е да ви се дадат поотделно всекиму и законът постепенно ще ви се разяснява. Защото сега колкото и да ви се каже, ще го забравите, та ще е безполезно. В осем и половина часа вечерта събранието се закри.

19 август, неделя Времето отлично, без вятър и облаци, тихо, приятно. Събранието започна в 7 часа сутринта. Г-н Дънов каза: - В света всичко емблематически върви. Трите кандила представляват проявленията на Бога и означават това, що църквата нарича Пресветая Троица. Светилникът под трите кандила са седемте зари, то са и седемте духа, които са изпратени на служба. Така че пред вас имате числото 10. Чашите пък, във формата, в която са наредени, образуват буквата X, името Христос. Столът отдясно представя Царството Божие. Така че всичко и всяко нещо, що виждате, е със значение и като имате предвид тия работи във вашия ум, трябва да се молите за Царството Божие. Сега ще влезете в горницата по 9 души. Ще се молите по 5 минути и то за туй, което Духът ви продиктува. Всяка болест показва, че има в сърцето на човека нещо нечисто, а когато ние бъдем напълно чисти, ще бъдем вечно радостни. А когато дойдат страданията на Земята, това показва, че Господ е дошъл и ни чисти и да знаем, че печелим в такъв случай. На Земята ние сме малки деца. Правим погрешки, но Господ е много снизходителен към нас. Ако ангелите биха правили грешки като нашите, биха били изринати съвършено от Небето. Колкото повече зло правим, толкова повече ще страдаме. Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази любов, която облагородява и възвишава. Ние сме планински връх, от който като из [...?], слизат всичките благословения за нашите братя и сестри. А като свършим нашето развитие на Земята, тогава ще се радваме на Христа. После, не изпускайте из предвид, че знанието не ползува, а чистотата е, която ползува. Едно важно условие е чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ще се ползувзме и тогава именно ще знаем, че сме турили истинска основа на нашия живот. За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добре. А нашият ум, това е един инструмент, който всякога може да го турим на работа, когато, ако той не съществуваше, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ви и всичките зародиши - около сърцето ви и започват да растат. Сърцето е една Божествена градина. Чашите, които виждате, са цветовете, а когато вие пиете с една чаша, то е защото трябва да принесете плод. Нашата душа е Божествен храм, то е вселената - и единична, и колективна. Цялата вселена е жива душа. Сърцето е основата, върху която всички зародиши виреят. Духът е настойникът, който Господ е положил да управлява -управител е. Като разбираме така просто нещата, ще вървим по един естествен път на развитие. Но сега на всички ни трябва смирение, защото смирението е, което повдига. Някои приятели искат да присъствуват на нашите събрания. Добре, но това тяхно желание е плод на любопитство, а тука има доста емблеми, на които често пъти е мъчно да се разбере вътрешното съдържание, защото се иска предварителна подготовка, каквато липсва у повечето такива желаещи. Сега наистина присъствуваме на най-простите работи, но ще дойдат големи, които трябва да се приготвим да приемем и понесем. Защото ако малките работи мъчно понасяме, какво ще правим с големите? Ние сега сме в най-малката стаица, но по-нататък ще има по-големи. Затова гледайте да бъдете снизходителни и пазете се да се не възгордеете от привилегията, която ви е дадена. Има много препятствия в живота, които могат да ни спънат. Даже нашият умствен и материални застой се обуславя от непослушанието. Сега ще турим за девиз: Да търсим първо Царството Божие и правдата негова и всичко друго ще ни се придаде. Ако това правим, ще се ползуваме, ще еволюираме. На някои от вас се иска по-голямо налягане и по-голям труд. Обаче нека сега започнем с елементарните работи, именно да очистим нашите сърца, та да могат да дойдат други наши приятели между нас. Не се плашете, че понякога някои пчели искат да вземат по нещичко от цветовете. Защото когато дойдат Божествените духове, те и вземат от нас, но същевременно и донасят по нещо, т.е. тия малки недоразумения, които стават между нас, да не ви плашат, защото са за полза. Изредихме се по 9 души и влизахме в горницата за молитва и принос - лепта Господу, след което г-н Дънов прочете 14 глава от Йоана и каза: - Важни са думите: „Да се не смущава сърцето ви". Ако земята, на която стоим всеки ден, се смущаваше, какво щеше да бъде положението ни? Ако повърхността, върху която стоим, се смущаваше, какво щеше да стане с нашите жилища; църкви, училища и пр. Значи в духовния живот трябва да бъдем тихи и спокойни и в него да не стават такива подигания, каквито стават в морето. Смущението във вашите сърца често пъти е разваляне на онези неща, които Господ е съградил. Това Братство, което Господ призовава, не трябва да върви в пътя на света, а да има твърда почва, да вярва. Как да се не смущаваме? Чрез вярата, която трябва да бъде основа - първият елемент, също както майката дава своето мляко на детето си. Ако детето се отказва от млякото на майка си, в него не може да се развива животът. Вярата ни в Бога е първата връзка. Вярата е устата на сърцето, в което чрез вярата могат да дойдат всичките благословения. Кое е това, което смущава хората? Ние се смущаваме всякога, когато имаме малко ниви, малко къщи, а напротив, ако имаме много, никак не се смущаваме. Следователно, беднотията е, която ни смущава. Но Господ казва: Вярвайте и никой няма да ви вземе това, което имате. Отец ни даде да възприемем истината чрез Христа и като възприемем този закон, ние никога няма да допуснем съмнението, което много лесно можем да предадем на някой наш брат и да го спънем. Вярата във всички нас не е еднакво развита и това се дължи на нашето минало и се изисква време, за да се развие. Вярата има своите елементи в нас, които се развиват постепенно. Казва се : „Отхождаги да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема пак." Значи Христос ни извожда от подсъзнанието в съзнанието, от обикновеното съзнание в истинското съзнание. На вас тук ви трябва сега това, което трябваше на учениците, именно, да знаете къде е отишъл Христос, същото, което искаше Тома, който беше положителен. В горницата, чашите, това е правдата, седемте светилника представляват седемте духа и представляват още и животът. И трите светилника представляват Духа. Значи Христос иска да каже, че пътят е в тялото, душата и духа. В тялото ще намерите пътя за Господа. Затова Господ иска да изцери тялото, та да можем да възприемем истината. Светлината, която виждаме, е Неговият Дух. За тия три неща вие се молете да ви се открият. Между тялото и душата няма разногласие; няма разногласие между тях и духа. Тия неща са свързани помежду си, но най-напред отива тялото, което, така да се каже, основата на живота и затова хората не искат да губят телата си. Аз виждам, че искате да бъдете полезни и да вършите велики работи, но за да можете да сторите това, трябва да бъдете едно с Христа, когато трябва да имате в себе си трите елемента, а именно: правда, истина и живот. Схванете тази мисъл в себе си и искайте да се всели Христос във вас. От мъчнотиите, които имате сега, не се бойте - те са една паужина, която тутакси се изгубва и гине от присъствието Господне. Ние трябва да изпълним своята длъжност към Бога в тоя век и да принесем малкото, което имаме у нас, за да отворим път на другите наши братя към Христа. С тия наши братя като се срещнете, ще има да им разправяте много опитности и те ще ви разправят своите опитности, та като се събере цялото Братство, ще имате целокупната опитност в пътя Господен. Сега настъпва една епоха - най-важната, та не трябва да изгубваме един от най-добрите случаи, който ни предстои. А сега, като си отидете, ще ви съдят, ще прегледат вашите сметки, та като се изравнят те, тогава пък ще се гледа сметката на света, който когато бъде съден, ще участвувате и вие. Когато дойдат мъчнотиите, само те са, които разкриват какви сме ние. Мъчнотиите са, които безпогрешно посочват изпълнителя на волята Божия. При мъчнотиите често пъти вие усещате тази сила у вас, която ви крепи, а тя именно е Христос. Това не е една хитросплетня, а е Духът Христов, Който ни обединява с всичките наши братя. Нашата работа е такава, че ние често пъти се връщаме назад, също както и блудният син, на когото заклаха теле. Но за вас телето знаете ли кое е? Нашата душа. Когато се върнем, ще бъде това заклано и угоено теле. Този, който иска да бъде член на Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна. Тази вечер ще се отслужи и трапезата, но мисълта, която трябва да остане у вас, е, че ще имаме Господня вечеря, която не бива да смесвате с причастието, защото вечерята е общение с Братството, когато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтаря с богомолците. В причастието участвува само душата, когато във вечерята участвуват два елемента - и тялото, и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното е червената - любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествена мисъл, но тия житни зрънца носят и съзнание. И ще видите, че храната има разно значение. Ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни масла, значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причиняваме страдания на никое същество, защото с това спираме сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората, защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем. В 5 часа подир обяд, след като беше наредена добре трапезата в Бос-танджиевата колиба, ние всички ходихме един по един в тайната стаичка (горницата), гдето като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилката и изми на 12 души нозете и после на всички други, та си измиха ръцете и четохме „Добрата молитва". И по указания на г-н Дънов, от г-н Иларионов Пеню Киров, Петко Гумнеров, Димитър Голов, Тодор Стоименов, Илия Стойчев и Тодор Бъчваров се прочетоха следните места от книгата Господня: Деяния 2:42-47; Йоан 6:47-59; 13:1-19; Матея 26:26-30; Първо Коринтяном 11:23-32; Лука 22: 14-20; Марка 14: 22-25. Подир тоя прочит ,по разпоредба на г-н Дънов, дядо Петър Тихчев раздаде на всички хляба и виното, след което г-н Дънов възгласи: - Този обичай на вечерята е обичай на Братството и съществува от 10 000 години насам. Хлябът представлява Добродетелта, а виното представлява Правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват също Добродетелта, а ръцете - Правдата. Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък. В хляба виждаме зелената краска, но този хляб за да узрее, трябват и другите 6 краски, чийто принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното зърно да узрее и стане годно за хляб за ядене. Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане. Хлябът още показва, че ние трябва да се притичаме към всяка страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон. При това ние имаме почти всичките плодове, които земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби. И тази вечер, като действуваме в тази любов, нека Му благодарим за неизсладимата благост. След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като взехме всеки един по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, ястия, разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата. Вечеряхме всички единодушно и към 11 часа вечерта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време, лунна нощ, ясно небе и приятно.

18 август, събота Събранието днес започна в 11 часа сутринта, защото започнатото от снощи бдение се продължи сутринта. Г-н Дънов каза: -Аз ще ви дам отделни наставления кой ден на коя краска съответствува, та да знаете кой ден до каква краска да прибягвате, за да се упражнявате, защото всеки един ден съответствува на известна краска. Тази година няма да постите, но в замяна на това в петъчен ден никога няма да ядете готвено, а ще минете само с малко сух хлебец и маслинки. Сутрин, обед и вечер може да ядете чай с маслини и то или по една, или по три. Знаете ли защо няма да постите? Защото Господ е с вас и понеже Той ще ви ръководи, не е нужен пост. Отпосле ще ви се каже редът на градовете, по които трябва да става моленето. Четиридесет и пет петъци ще употребите за членовете на Веригата, а седемте петъка, които ви остават, в края ще се употребят за тези членове от Веригата, които имат най-голяма нужда от помощ, та да им дадем всичкото наше съдействие. То и за петъка благословенията, произтичащи от нашата помощ, ще видим какво ще се прави, стига да има излишък. Така нека отбележа, че пак можем и при помагане на другите да си служим с краските. Така, когато искаме да помогнем, например, някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска и тогава тия същества, които са в зелената краска, ще помогнат. А когато искате да помагате някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стиховете, образуващи портокалената краска. Когато пък имате недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребите жълтата краска, като цитирате всички стихове, които се отнасят до мъдростта, която може да изглади догматически или други спорове. Засягали се обаче някой религиозен въпрос, ще употребявате всички стихове за синята краска, която се отнася до истината и тогава Духът на Истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят. Забележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие, и то благодарение на тяхната неподготовка. Който иска да се кара, нека върне пентаграма назад, защото когато вие не изпълнявате волята Божия, което е записано в него, заемате неговото положение, тъй като добродетелта и правдата е само за Земята, а в Небето няма никакви спорове. Следователно ако вие тия два принципа ги внасяте в Небето, внасяте ги повече или по-малко освен една анархия, защото там само добродетел и правда съществуват. Щом изливате вашите чувства, менят се и вашите намерения, вие ще имате работа на Земята само с добродетелта и правдата, т.е. зелената и портокалената краска, първата от които е на душата. Най-хубавите и естествени краски са дадени в дъгата. Затова вие наблюдавайте дъгата, защото там ще намерите петте основни краски. Можете да ги наблюдавате даже с призма, та когато денят е хубав, можете върху бяло ниво да прекарате дъгата, която по такъв начин ще наблюдавате, изучавате и запомняте. Така ще усвоите и петте основни краски. И преди да започнете вашите упражнения, питайте се имате ли някакво неразположение, и ако имате, употребявайте розовата краска и четете съответствуващите стихове. Първо трябва да се възстанови вашият мир, защото само тогава ще можете да действувате. Затова ние ще направим първия опит и то с най-безопасния метод, защото има и други по-скъпи методи, които като се направят веднъж, няма вече да искате да ги повторите. Този метод е метод Христов и като такъв резултатите му ще бъдат прекрасни, при все че повидимому са много прости. И щом с това образуваме хармония помежду си и се свържем с братството - с Бялото братство, което, нека ви кажа, ви е помагало и много помагало. Вие след Св. Кирила и Методи сте били пратени да просвещавате този народ. Обаче както по-рано - както вече ви казах - сте били в Египет, отдето сте усвоили тамошната мъдрост, пренесли сте последната между този народ, смесили сте я с неговите разбирания, пориви и влечения и ето станало е нещо като миш-маш. Вашето състояние е състоянието на блудния син, описано в Писанието, но при все това Христос ви вика, именно в сегашното ваше състояние, и иска да възстанови миналото ви и вие няма да се чудите, че прави това, понеже имате задължение чрез вашия подпис, който се съхранява много грижливо от Бялото братство. Ето защо вие сега трябва да започнете от основа. Аз имам връзки с вас, не искам да ви разправям какви, но ще кажа, че и аз имам своето задължение, което ще видите само когато се върнем назад. Най-подир вярвайте в това, което ви казвам. Съдете по моя живот и ако намерите нещо съмнително - факт, стойте настрана. Нищо нямам мое. Всичко това, което гледате, е на Братството и други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето. Само когато се подигнете, тези въпроси ще ви се уяснят и доказателства само по себе си ще настъпят. Аз действувам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права. И Христос иде сега, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство - Братството на светлината. Това Братство не всякога дава важно значение на своите членове и затова те може да прекарат много прераждания на Земята, без обаче да се забележи, а чак след това им дават важни служби. Вие сте имали три важни задължения. Три пъти ви е изпращало Братството със специална мисия на Земята. Един път сте изпратени от Египет в Палестина - това е първият път. Там понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте преминали във Вавилон да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Вторият път сте пращани в Гърция при появяването на нейната култура. От Гърция след завладяването й, когато Римската империя влезе в своя разгар, вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с християнското течение, от което сте получили знание. Възприели сте християнството, след което сте били изпратени между славяните, които тогава са се наричали „народи на много езици". Сега се пращате на работа тук, но не сте могли да приложите вашите знания Напротив, резултатите на вашите знания са дали противоположен плод. Да, вие сте били свещеници в разни звания и сте пребивавали между българите в един дълъг период, само че вие сте една част от мнозинството. Сега всичките тия братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и когато се обединят, тогава именно е епохата на Христовото дохождане. Когато всички тези братства се обединят, ще дойде Христос. Но има още някои спънки, които, за да се изправят, ще ни вземат 35-40 години. Затова и виждаме, че навсякъде се работи, за да се постигне това обединение. Ето защо тия мисли, които ние ще изпратим на другите братя, ще ги ползуват. Най-живите братя са между Моравското братство, а между сърбите, Черна гора и поляците братството е много забатачило. И вие ще можете да познавате членовете на тия братства, но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен. А сега задоволете се да знаете това, че всички тези братства ще се пръснат между славяните, които именно тогава ще се повдигнат. Та, аз искам да ви покажа как именно стои този Божествен план, за да можете и вие да изпълните вашата мисия. Във връзка с това ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата. Истинските връзки между нас не са материални, а са чисто духовни и от това следва, че всички тези, които влизат между вас [и] искат да научат нещо, да знаете, че са от това Братство. И ето как ще познаете тия хора. Когато срещнете такъв брат, винаги с него ще можете някак си да се разберете, няма да има противоречие между вас и като че ли нещо ви привлича и ви свързва, но не можете да си го обясните. Такъв човек е от това Братство. Числото на това Братство в България аз съм казвал друг път. По Внушение на Духа дядо Тихчев избра страница 1033, стих 3 от Библията на г-н Дънов, който прочете него и от Посланието към Евреите, глава 8, стих 3, след което г-н Дънов каза: - Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено на човечеството и да се върнете назад, както направи и самият Христос. Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което и така имате, но сте го забравили. Но вие мислите, че тук сте временно. Обаче нищо временно няма в този свят. Вие сте изобилна почва с големи богатства, само че трябва да се изработи. Симеон Драганов: - Ще излезе, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим? Г-н Дънов отговори: - Да, право е. На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: - Сега трябва да работите и смело и решително, и ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използува условията, които се дават за повдигането на народа. Между духовенството и учителите има мнозина заинтересовани. Главната спънка за делото Господне може да бъде първо учителите, после свещениците и най-сетне чак политиканите. Ето защо ние първо трябва да заинтересоваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън. - Защото в България има изпратени от черната ложа, които противодействуват, и те са сега тук и спънките ни са от тях. Ако някой от тях те срещне, ще те изругае и ще ти припише всички качества, които има у самия него. На черната ложа само Бялата ложа може да противодействува, защото тя има по-голямо знание и мъдрост, та е в състояние да я преодолее. Като е така, вие трябва да се държите с Бялата ложа, която е ангажирала Италия, та сега се разхожда с флотата си из Средиземно море. Главата на Бялата ложа е Христос, а на черната - Сатана, Велзевул. Аз искам да се избегнат всякакви недоразумения и да има желание да настъпи обединение между братята и тогава зад себе си ще имаме една велика сила, която подига света. Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с „тисящи над тисящи" и „тми над тми", което значи 100 милиона. Стоте е число на ангелите и представлява съвършенство. Един милион от тия 100 милиона, които са с Христа, са въплотени в човеческа форма. Казах, че сте били в Египет преди 6000 години и аз ще ви дам даже датите, кога сте пребивавали във Вавилон, Гърция, Рим, Сирия и пр., но това ще сторя по-късно. След като изпяхме „Грешна душо", събранието се разпусна. Преди 10 часа вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в Горницата, гдето Духът манифестира присъствието Си чрез твърде интензивната и прочувственост на молещите се, у които се забелязваха необикновени духовни усещания и настроения умиление и възхита. След това забележително моление се върнахме в салона, гдето дойде г-н Дънов и каза: - Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват. Смъртта, това са въжетата на греха, които свързват човешкия живот. Господ желае всички да имате мир и веселие, през всичките години да остане това Божествено благословение винаги с вас. Всички възкликват: - Амин! - Тази вечер няма какво да се каже, освен да размишлявате за всичко това, което стана с вас и с което Господ ви благослови. Забележително тази вечер бе не само горното благословение, но още и това, че веднага подир изговарянето на последните думи на г-н Дънов Злата Боздуганова изпадна в необикновен транс. Стана права, отиде първом пред г-н Дънов, пред когото направи няколко поклона, след това обходи няколко пъти масите, около които заседаваше събранието и най-после, [след] едночасови, инак доста приятни и не без значение движения, най-сетне се събуди. Освен това забележително е тая вечер и голямата приятност на времето. Докато ставаше молението, особено, имаше лунна нощ, без вятър, без никакви облаци време.

17 август, петък Събранието днес продължи в 10 и половина часа сутринта. Г-н Дънов каза: - Ще ви кажа нещо за молитвата. Има няколко положения, при които молитвата може да стане. Когато някой се обърне към Бога, за да му помогне, трябва да махне всичките цветове и да настане мрак, защото само тогава може да се обърне към Бога. Когато се обърне вече към Бога, обстановката трябва да се измени, именно трябва да дойде светлината и да благодарим на Бога. Ние тук не се събираме да се молим Богу, а да Го славословим, защото, предполага се, че сме се примирили вече с Него. Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема и затова аз искам да разбирате краските, да разбирате духа на нещата. Душата и сърцето е един цвят. Умът е атмосферата на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си." И всички влияния в ума ни трябва да се отстранят, та благостите Господни да могат да се обгърнат от сърцето ни, за да могат да се оползотворят нещата, които Господ е всадил в нас. Молитвата е начин на съединение. Когато видите една краска, не бива да се образува критично положение и да казвате: без тази краска не може ли? В молитвата съществува същият закон. Молитвата е единение на душата и без молитва не може да съществува дишане. Дишането пък следва да става в Господа, та Божественият Дух да го разложи. Известни наши нечисти желания Божественият Дух трябва да ги разложи, защото известно време у нас се образува воня, но тя изчезва, щом времето настане. За да бъдем щастливи, трябва да сме съзнателни и благодарни, защото всичко върви по определени закони, та няма да има никакво противоречие. Христос е пред нас и между нас, та искам да си отворите сърцата пред Него. Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде каквото никой друг не може да ви даде. В продължение на всяка година ние трябва да употребяваме името Божие като една сила и Той ще ни бъде страж. Да започнем сега пак с четенето на стиховете, които са достояние на съществата извън физическата сфера. Тук г-н Дънов продължи четенето на стиховете за лъчите, като поясни: - Най-важните краски са червената, розовата, портокалената, жълтата, синята и виолетовата, също аметистовата и диамантовата. На физическото поле небето представя свръхсъзнанието, земята - съзнанието, а морето - подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тия стихове, у вас ще се образува нова сила и през тая година с тия прости стихове ще почнете да ги прилагате, което, разбира се, можете, защото има стихове за краските, за които някои от приятелите не са готови. Подир изпяхме „Благословен ecu, Господи Боже наш" и г-н Дънов продължи: - Законите в духовния свят се различават от ония, които съществуват на Земята, и то в голям размер. Можем да кажем, че редът в Небето е съвсем противоположен от реда на Земята. В Небето силните и умните слугуват на слабите, а на Земята слабите и безумните слугуват. Ние, които сме тръгнали в този Божествен път, трябва да се научим да се смиряваме, защото иначе може да присъствуваме на такива събрания и по седем деня, но няма да се благословим, а ако се смиряваме, и един ден да присъствуваме, ще се благословим. Не бива да завиждате, защото ако завиждате, показва, че вашето сърце не е чисто и е неспокойно и в това събрание не се викате по човешки, а се викате от Господа. От чисто Христово гледище, богатството, славата, учението показват къде е Господ, дали е вън или вътре. Когато е вътре, работите вървят добре, а вън ли е, по видимому не отиваме добре. Обаче дали е Той вън или вътре, трябва да сме благодарни. Ако някой от вас страда, трябва да знаете, че Господ работи и вие да имате търпение, защото къщата един ден ще се построи и добре мобилира и ние ще видим, че нашите разсъждения са били само умувания. Това, което правим тук, в това събрание, Господ се доволствува с нас, защото това е просто забавление. Като приемаме това, така ще растем от сила в сила. Ние трябва да се почитаме и уважаваме, защото това ако само струваме, това значи, че сме хора повдигнати. Не бива всички да бъдем в главата, или пък, ако щете, в опашката, защото там, дето именно сте поставени, е най-доброто и най-порядъчното. Ако, например, една опашка не можем на свят да клатим, та ако ни се повери главата, как ще я употребим? Малките работи, който ги наруши, най-малък ще бъде в Царството Божие. Затова у нас трябва да се усили желанието да се стремим да изпълняваме най-малките заповеди. Запример, срещате човек унил - кажете му добри приказки, за да знаете, че сте извършили добро дело. Винаги се молете. Добро дело е това: когато дойде любовта, знанието, вярата, вие да ги давате и на другите; даром сте приели, даром давайте, защото иначе, ако тези добродетели постоянно у вас задържате, няма да получите благословение. Та, всички ония от вас, които могат и които Духът е определил, аз искам да работят по тоя начин. Никой на никого да не праща лоши мисли и тогава ще се оправят работите на всички ви, защото добрата мисъл, която изпращаш някому, пращаш я и на себе си и помагаш и на себе си. Когато някой иска да се обърне към Бога по отношение на неговите сделки, той затова трябва да се обърне сам, а ако иска съдействие, трябва да има молитва от двама или трима. Затова, ако искаме да извършим нещо, ние сами не можем да се молим, а трябва да са най-малко двама или трима. Двамата, това са два полюса: положителен и отрицателен, а третият е направлението, в което трябва да се движат тези сили. Ако са трима, образува се триъгълник и молбата се счита за принесена. За да се постигне някоя цел, необходими са трима да се молят. А причината, за която ние не успяваме, е защото ние искаме сами да работим, затова и сами се молим. По причина на нашето грехопадане ние сме се отдалечили от Бога и то показва едно състояние, което причинява страдание. Следователно законът към нас действува чрез страдание, след което обезателно настъпва и радост. И радостта има голяма сила, защото ако тя дойде във всичките си вибрации, може да ви стопи, та вместо нея ще почувствувате скръб. Когато обаче сте готови, усещате радост. В съвременния живот Господ всяка заран слиза от Небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни пригласяват към работа в живота и ние усещаме радост и утеха. Когато, напротив, отдалечи ли се Господ, усещаме униние и всевъзможни неразположения. У нас, както виждате, постоянно става ден и нощ. Скръбта, това е нощта, а радостта се образува от противоположното на нея. Всички вие още сега сте ученици, а когато станете зидари, Господ ще ви тури на някоя по-сериозна работа, за каквато засега още не сте готови. Затова нека започнем със смирението. Някои от вас сте готови за твърда храна, но някои се нуждаете още от хранене с мляко. И затова, когато виждате, че някой от вас гложди твърд кокал, недейте му завижда. През тази година ще се отправим мислено към всички приятели, за да се повдигнат. Около нас има много работи и колкото сме събрани, ако работим, едва половината от тази работа ще се свърши. Но Господ ще си намери работниците и затова ние няма да се боим. В сърцето си трябва да имаме мир. Тази година дяволът е впрегнат, турил съм му юзди, рита и хапе, затова към задните му крака и устата му не се подвизавайте. А ако има нещо да му говорите, не говорете нему, говорете на този, който е върху него. От дявола се учете на ум, защото той е постоянен и ако го изпъдиш от едната си врата, той влиза от другата. Много е прилежен и постоянен. Не се обезсърчавайте никога. Този е урокът, който ние може да научим от него. Никога не кълнете духовете, а винаги казвайте: „Господи, този дух, който ме изкушава, впрегни го на работа или ми помогни, щото аз да се отдалеча от него." Да не забравяме, че много пъти ние сами си влизаме при дявола и думаме: „Господ да ни изведе от него, да ни избави", като че ли Той ни е изпратил при него. Ами че хубаво, излезте си. Ще ви кажа: защо сами вие влизате при него? Да туриш ред и порядък в неговия дом ли? Това не можете да сторите. Никога не примамвайте дявола. Защото понякога ние сами го търсим. Желанието ми е добре да разберете тия думи и тяхното значение, че да се ползувате. Сега се заемете да приложите тези прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат, защото тесният път за Царството Божие в България сега трябва да се проправи. Тоя път не е правен и ние сме пратени да минем, за да го проправим. Тоя път е буренясал, затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, което ви говоря, а на научен език значи: да се подобрят условията на Земята. Но както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че за много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесен метод. И най-лесният метод: за следване Господа по избраните неща по книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, дето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, и друго има: има места, дето и ангелите даже изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате знание, богатство и чест. Искате ги, защото сте човеци и понеже ги искате, ето те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства. От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци. На Въпроса на Симеон Драганов г-н Дънов отговори: - Страданията това са пране, което се допуща за изчистване на душата. В 6 часа и половина подир обед събранието продължи. След прочитането на „Славата" и „Добрата молитва" и след като пяхме „Тебе поем", „Свят свят, Господ Саваот" и „Ангел вопиюще", г-н Дънов каза следното слово: - Когато се ражда едно дете, кой е първият импулс, който се появява в него? То търси майка си, за да се нахрани. Значи между майката и детето има известни отношения. Същият закон е, когато един човек се новороди, когато в него се роди новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и дошло тука. Така сме ние. Когато влезем в новия живот, той започва да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са разположени добре и кои не са. Защото в света има два стремежа: единият нагоре, а другият надолу. Първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и наредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. Измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, 4 други свята, в които ние прогресираме и в тия 4 полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия 4 полета, които ние имаме в квадрата. Защото виждаме, има човек два крака и две ръце, а от това излиза, че две от тия полета са положителни и две - отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в Небето и често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в Небето. Следователно необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим. Често духовният свят е атмосфера на физическия свят. И когато един човек се намери при дървото на живота, трябва да знае в коя част е, в клоните или в корените, защото ако сме в корените, имаме една служба, а ако сме в клоните, имаме друга служба. Така хората, които се намират в корените на живота, ако не изпълняват своята длъжност, то тези, които са в клоните, може да пострадат. Ето защо всеки човек трябва да работи за Бога тук, на Земята, и тогава ще бъде в хармония с тези, които са в Небето. Нашите желания и мисли, които се подигат у нас, отгоре оползотворяват, защото Господ работи с тях. Каквито са мислите и желанията ни, такива ще бъдат и духовете, които Господ ще прати на работа с нас и около нас. Та, ако искаме подигане, изменение на нашите мисли и желания, се налага, защото само тогава ще дойдат съответствуващите духове, иначе ще вкусваме опитността на миналото, т е. старият човек трябва да се обърне в нов. Старият човек е нас е от милиони години и е много консервативен. Та, като не може да стане това, което Господ иска, явява се борба между него и новия човек и в тази именно борба виждаме така нареченото добро и зло. И тогава, значи, злото е един преходен период, в който нашите лоши мисли се преобръщат в активно състояние. И вие ще видите, че човек щом сгреши, изгубва мира си и потъва. А когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се повдига, докато дойде до една сфера, в която рамките са безгранични. И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменява реда Си. Вие трябва да знаете, че човек още не е добил образ и подобие Божие и сегашното състояние на нашите тела - стомаха, ръцете, краката и пр., ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червея спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче - жабче, което едва ли може да се смята, че напълно е взело формата на жаба, и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е, дето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покаже на Своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяване на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав. Но по отношение на човешката еволюция, тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е сгрешил. Но след тая линия друга пак счупена линия се подига, само че при повдигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората, и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото, след като слизате на дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете на онази Божествена планина, дето ще се слеете с Господа, само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва за знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада - най-долното място. Само тогава ще се извърши най-голямата работа в живота. След като изпяхме: „Господи, сил с нами буди", г-н Дънов продължи: - Тази беседа, която ви давам, не можете да я приложите в живота, но аз ви я давам, за да нямате страх в сърцето и да се избавите от този вечен кошмар в живота. Адът е една Божествена пещ, велика работилница, отгдето хората като се върнат, поумняват и вече са много чисти. Който влезе веднъж в ада, излиза много чист. Разбира се, че всички няма да отидете в ада, а ще отидат само тия, които не се покоряват на Бога и не изпълняват заповедите Му. Адът е място на най-силната работа и всички изкуства са все там измислени. Например тези скорострелни оръдия, съставът на разните барути, запалителните и взривни вещества най-напред са измислени там и после са дошли тук, на Земята. Но каквото и да е, както и да е, всичко си има смисъл в живота и от нищо не се плашете. Господ е дал свобода на хората, но ги държи отговорни. Когато искате да вършите нещо, премерете силите си и ако можете сполучливо да свършите нещо, не се ленете, а веднага пристъпете и изпълнете длъжността си, защото иначе попадате под отговорност. Разказва се, че във Франция имало заповед във войската за изпълнение на известно разпореждане, но някои офицери не искали да го изпълнят под предлог, че не можели да сторят това, при все че противното било право. Обаче след като им ударили по няколко плесници, тогава пристъпили и разбили неприятелския стан, за което се отнасяло разпореждането. В ада трябват работници и като нямат достатъчно такива, дохождат тук, на Земята та ги въвеждат в ада, за да работят. А като отидат там, Небето действително ги заставя да работят, затова именно ние от известни прегрешения мъчно можем да се освободим. Като е тъй, щом разберете този закон, не се ловете надничари на ада, а станете надничари на Небето. Лесно се влиза в ада, а мъчно се излиза, защото голяма и много е голяма дълбочината и се изискват хиляди години, докато се освободите. Вие не се плашете от лошите духове. И те са същества, искат да живеят - често пъти и те са базиргяни и искат да живеят също както и хората от тоя сеят. Често пъти човек е много мързеливо същество и това го заставя да лъже и краде; само тези, които не работят, те измислюват подобни работи. Пътят, по който сега вървим, е път твърде естествен, та затова не бива да се оплаквате от никаква работа. Човешкият живот е ограничен. Човек ще достигне до известен размер и тогава ще спре. Затова, колкото и да искате да работите, като изработите това, което е определено, ще спрете, защото в живота има прилив и отлив и по тая причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и нещастия, тогава именно трябва да се подигнем. Нашата работа през тази година е да се използуват благоприятните условия, които ще се дадат за работа. Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално развитие и за Веригата. И на всичко онова, което е във вас най-благородно и възвишено. Но като дадете простор на всичко туй, гледайте да избягвате закона на стълкновението. Не давайте място на никакво стълкновение, не допущайте такива. Колебания може да има, често пъти то е в реда на нещата, но съмнения ако допуснете, то, вече да ви кажа, е червей. Не бива да влизат във вашия ум мисли, например, дали следваме Господа и пр. Защото аз зная, че всички вие ще излезете от това блато, в което се намирате. Има хиляди ръце на ваши братя, които се простират от невидимия свят, за да ви помогнат. После, не давайте съблазън на другите, бъдете искрени, не лъжете себе си, не лъжете и другите, защото лъжата е една маска. Бъдете честни, откровени спрямо вашите ближни. Докато стои лъжата с вас, тя е, която ще ви спъне. Ние трябва да бъдем съвършено искрени и чисти. Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме затворени, също както зимно време затваряме цветята в цветарника, който има стъкла, които запазват положените в него цветя. Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си и на всяка лоша мисъл не давайте място и я отхвърлете от себе си. На всеки добър човек дайте място при себе си, а на лошия само пожелайте да се поправи. Който иска да дойде между нас, нека си изуе обущата и нека се приближи; не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите капитала и лихвите. Вие имате работа с духове, които ви любят и на които се дължи цялата сегашна обстановка в природата около нас и в нас. Затова, като се казва да любим своите ближни, значи че тези именно са нашите ближни, които са наши стари братя. Като е тъй, ние трябва да имаме най-добрите стремежи и желания. А като правите грешки, ще ви се прощават, но когато вече правите съзнателни грехове, те са, които мъчно се прощават. Никакви съзнателни грехове не правете и те да изчезнат дълбоко от вас. Това е желанието на Христа, Който иска да ви помогне през тази година, и ако Го слушате, Той ще ви изведе, защото няма човешка душа, на която да не е помогнал. Той помага на другите, ще помогне и на вас. Затова вървете подир Него и ще осъществите вашите желания, Само че вие спрямо Него трябва да бъдете верни, да бъдете изключително под Негово ръководство, та през годината да могат да ви се дадат някои внушения, от които да се ползувате. Ако започна да ви давам тия внушения и да ви опитвам, тогава ще спъна и мене, и вас. А като оставям тази работа на Духа, тогава ще пестим и време, и енергия, а освен това повече ще се ползуваме, когато Духът действува. Аз ще ви дам общо упътване, не се страхувайте. Сдъвчете храната и оставете на стомаха да върши своята работа. По същия начин сдъвквайте и Божественото учение, когато влезе у вас, сдъвквайте го и по-нататък оставете да се разнесе по цялата душа. Имайте здрави духовни зъби и здрави стомаси. Внимавайте с това, защото ни предстои да изправим погрешките на миналото. Вие всички заедно с мнозина други още сте спъвали този народ, та затова сте изпратени при него, за да се поправите. Тия ви грешки на миналото вие ще може да узнаете, но само ако ви пренесе човек в астралния свят. Вие сега имате всички добри желания да изправите миналото и мисля, че 500-тях години са ви дали достатъчно опитност, та вече няма нужда от опитност. Но тия са дълги работи, в които ако влезем, ще се намерим в много широка област и затова не бива да се засягат. Вие знаете, че в минало време вие сте били всички свещеници и като не сте изпълнили своята длъжност, сега идвате да я изпълните. А пък другите са ваши деца. Сегашните свещеници, които работят между българския народ, те са също ваши ученици. Понеже не сте изпълнили своята длъжност, Господ не ви дава да сте свещеници, а сте турени настрана, за да видите как и какво работят свещениците. Преди 6000 години вие сте били в Египет, гдето сте учили египетската мъдрост. Пратили са ви в този народ, за да го повдигнете, но понеже не сте изпълнили своята длъжност, изпонапили сте се, та затова ви сформируват в тази Верига, за да изправите своята погрешка. Вие сте се провинили в непослушание. Някои работи сте изпълнили много добре, но някои не сте и затова сега сте турени в това положение да ги изпълните. Вие не сте били от по-напред от този народ, а сте били в Египет, ходили сте с евреите из пустинята, ходили сте в Ханаан, преминали сте в Гърция, Рим, а след това се озовавате между славяните. Разбира се, пак ще кажа - много от вашите длъжности сте изпълнили, а много - не. Най-после Братството ви изпраща между този народ, за да го повдигнете. Всички вие почти, след като свършите работата си между славянството, ще отидете в Америка. Обаче всичко това ще бъде подир хиляди години, когато настане седмата раса. Най-напред Христос дойде тук да помогне на тези ангели, които се оплетоха тук. И те са тия, които са отказали да помогнат на човечеството. И те са именно ангелите, които за тази им именно вина са изгонени. А тези, които се съгласиха да помогнат на човечеството, те пък се оплетоха в човешката раса. И така, Христос дойде да помага на тези паднали ангели, които дойдоха тук да помагат на човечеството, а се оплетоха. Но Той не дойде да помага на тези ангели, които се отказаха да помогнат на човечеството, защото тези последните съвсем се изхвърлиха и те са именно дяволите. Но всичко това аз ви казвам така, мимоходом. Тия работи не са важни за вашето развитие. В България атмосферата е много тежка. Българският народ се е много свързал с материални работи и за да се повдигне, трябва да го развържем от материята. Виждате сами, че българинът иска да има кокошки и свине, и кози, и овце, и говеда; когато разказват, че един германец е доволен от един кон. После, един германец е доволен от 50 декара земя да я работи и да поминава, когато българинът е недоволен от много повече. И тази е причината, гдето в България няма мистицизъм - липсват ясновидци и слухари. При все туй не гледайте, че ние сме едно малко малцинство, защото достатъчно е много малко квасец, за да подкваси голямо количество мляко. Тази работа не е в множеството, а в качеството на нещата. Ние искаме да се възстанови изгубеното съзнание и щом се възстанови то, ще дойде и миналото знание и доброто ще изпъкне. Интересно е, че тези, които в миналото са ви спъвали, искат да ви спъват наново. И затова знайте, че всичките лоши мисли и желания и съмнения идат от тия лоши духове, които искат да ви спънат на нова сметка, но дръжте се. Вие не сте прости, нито сте от долно произхождение в миналото. Дерзайте! Имайте и съхранявайте онова истинско знание и разбиране, че Христос, Който ви е водил в миналото, ръководи ви и сега. Ние, след като повдигнем хората, трябва да ги научим как да живеят. И всеки от вас ще си влезе в мястото, гдето е определено да работи. Но за да разбирате всичко добре, трябва да умрете, да умрете за греха, а да възкръснете за правдата и любовта. В 8 и половина часа се започна бдение трима по трима до 12 часа през нощта и се продължи на следния ден от 7 до 9 часа сутринта. Докато траеше бдението, времето беше отлично, нощта лунна, тихо, приятно, без вятър и без облаци, ясно.