Ани

„Я“. ЯБЪЛКА. Веднъж наблюдавах две малки деца, около двегодишни, в две колички. Гледаш ги, хубави деца, ангелчета. На едното дали ябълка и то я държи. Другото го хвана за косата, раздруса го и му взе ябълката. Онова тури ръце на очите и започна да плаче. Плака, плака, пък по едно време протегна ръката си, хвана другото дете за косата, разтърси го и взе ябълката. Другото започва да плаче. Минаха се няколко минути. Мислят, че са разрешили въпроса. В какво се състои въпросът? В ябълката. Едното пита: „Кой ти е дал право да ядеш ябълката?“ Аз разсъждавам: като му дадоха ябълката, защо не я раздели с другото дете, защо не мисли като човек, който има морал? Разговорът продължава: „Ами ти като взе ябълката, защо не я раздели?“ Хваща го и го раздрусва. И двете плачат. Аз зная защо плачат. Ябълката е причината, нищо повече. И възрастните учат същия закон. Цялото правосъдие в света се свежда до разделянето на тази ябълка. Цялата съдба на човечеството днес се решава в една ябълка. Основата на съдопроизводството на всички спорове е все тази ябълка. Вземете тая ябълка. Може ли да я разделите между всички?

„Щ“ Правият ъгъл, който се образува в буквата „Щ“, показва пътя, по който се движи щастието. ЩАСТИЕ. Няма човек в света, който не търси щастието. Кой не търси щастието? Обаче, кой е законът за постигане на щастието? Преди всичко човек трябва да вярва в постижимото. Аз употребявам думата „постижимо“ в широк смисъл. Само постижимото е реално. Когато някой казва, че има непостижими неща, това показва, че този човек е неразумен. За неразумния човек има непостижими неща, за разумния - всички неща са постижими. За онзи, който обича знанието, нещата са постижими. Ето защо, рече ли човек, че има непостижими неща, значи на него му липсва нещо. Следователно всички несгоди в живота на хората показват, че в даден случай им липсва нещо. Докато мравката не излезе от своята форма, тя не може да се весели като човек. Тя винаги ще си остане в същата форма. Докато мравката живее в мравуняка, тя ще носи шушулки от дърветата, ще прави купчинки от тях и ще мисли, че в това се състои смисълът на живота. Понякога човек е смешен: направи си една малка къщичка с два прозореца и една врата и почва да я обикаля, да смята, колко сламки трябва да донесе в къщи. Той ще събере всички сламки от овцете и с тях ще си напълни един юрган. Всяка сламка представлява косъм от вълната й. После ще си направи една дреха от тези косми и ще каже: „Красива е моята дреха“. Най-после, той ще облече дрехата и ще мисли, че е ангел. Такива са вашите разбирания. Утре дрехата ще се скъса и той ще плаче за сламките, които е събирал. Питам: какво щастие може да съществува при такова разбиране на живота? Щастие, което зависи от сламките, не е истинско щастие. Щастието се постига при пълно и дълбоко разбиране на живота. „Защо животът не е щастлив?“ Има причина за това. Тази причина е фон, сянка на бъдещото разбиране. Какво правят съвременните хора? Те често пренебрегват свои малки пориви, мисли и желания и след всичко това очакват щастие, големи успехи и постижения. Някоя млада мома фантазира, мечтае да дойде отнякъде един царски син, възседнал на кон и да се ожени за нея. Един ден тя решава да избяга от дома си и отива в гората с надежда да дойде царският син, да я спаси. Обаче, какво излиза в заключение? Тя отива в гората, обърква пътя и дохожда да я спаси не царски син, възседнал кон, но овчарски син, въз-седнал магаре. Момата си казва: „Откъде дойде този овчарски син? Аз очаквах царски син, но останах излъгана.“ Тази млада мома се счита нещастна, защото не разбира дълбокия смисъл на нещата. Като не разбира, тя криво го тълкува и с това се натъква на ред нещастия. В случая магарето представлява царският син, когото момата очаква, а овчарският син представлява малкото, красиво чувство, което е възседнало царския син. Вие можете да сложите един скъпоценен камък в дървена кутия, а едно зрънце от леща в златна кутия. Кое бихте предпочели: скъпоценния камък в дървената кутия или лещеното зрънце в златната кутия? Разбира се, скъпоценният камък струва повече от дървената кутия, както и златната кутия струва повече от лещеното зрънце, но ако преживявате една гладна година, от лещеното зрънце все пак може да сварите нещо, да уталожите глада си, докато златото и скъпоценният камък не могат да ви помогнат. Лещеното зрънце може да се посади и за няколко месеца да даде плод, който ще ви спаси от глад в гладната година, а златната кутия и скъпоценният камък никой не иска да купи. От златната кутия можете да направите пръстени, обици и други украшения, но кой ще ги купи тогава? Щастие по наследство не иде. То не може да се даде. Щастието е нещо, което трябва да се добие с усилието на човешката воля. Щастлив може да бъде онзи човек, който е свободен от всички свои желания и странични мисли. Богатство, сиромашия, смърт, раждане, добро и зло, не могат да му влияят. Щастието в този случай е по-високо от всички противоречия, които съществуват в човешкия живот. Ти търсиш нещо, което го няма. Казвам: щастието е извън злото. Щастието е извън омразата. Щастието не е в богатството, щастието не седи в доброто - защото ти тогава ще се заблудиш, че си добър. Щастието не отрича доброто, нито злото - това са условия за един по-добър живот. Когато щастието дойде, ти примиряваш всичко. Ти впрегни положителните и отрицателните черти в човека и ги примири. Щастлив е онзи човек, който е примирил всички противоречия, които съществуват в неговата душа. И тогава ние, като разглеждаме съвременния живот, гледаме дърветата и казваме: ако тия дървета биха станали хора, ако всички млекопитаещи биха станали хора, ако всички птици биха станали хора, ако всички риби биха станали хора, щеше ли да има щастие на земята? Вие се благодарете, че растенията не могат да станат хора; благодарете, че животните не могат да станат хора; благодарете, че и птиците не могат да станат хора и благодарете, че вие самите сте станали хора. Защото, до известна степен, растенията спират щастието. Щастието е в туй, което хората постигат. Те го постигат заради растенията, те го постигат заради животните, постигат го заради птиците - заради цялото битие. Ако човек се повдига, той изразява вече стремежа, копнежа на всички същества. Те намират израз у него. И тогава, щом си щастлив, ти не може да имаш в природата неприятности, нещастия - защото всичко това се примирява. Щастието в света седи в оная връзка, която човек може да направи с живата природа, с разумната природа - колективно съзнание на възвишените същества. Като влезете между тях, само тогава ще почувствате какво нещо е възвишеното, хубавото - истински хубавото, а не онова, което се постига с умовете и със сърцата. Като влезеш, няма да бъдеш неспокоен. Тогава цялата вселена ще бъде училище - място за радост и веселие. Вие грешите в следното: търсите вашето щастие там, дето никога няма да го намерите. Едно растение търси своето щастие в почвата; рибата търси своето щастие във водата; птицата търси своето щастие във въздуха. Човек къде търси своето щастие? Човек трябва да търси своето щастие в мисълта. Той живее в един широк мисловен свят, а ние търсим щастието тук и там. То ще дойде като едно течение в нашия живот и ние трябва да го предадем на хората. Първото нещо - човек трябва да се уповава на мисълта. Както рибата се уповава на водата - на хубавата вода, както птицата търси чистия въздух, както растенията търсят хубавата почва, така и човек трябва да търси мисловния свят, в който той живее. Всеки, който работи за общото благо, е на добрия път. Защото човек сам за себе си е малък. Човек е прекалил в своя индивидуален живот, макар че този живот е мярка, с която могат да се измерват постиженията. Той е стигнал до крайния предел. Наистина, индивидът е крайният предел на Божиите творения в света. Той е една мярка. Но ако с тази мярка човек започне да мери всеки ден и постави себе си в условията на света, нищо няма да му дадат! Ти не мисли, че с богатството можеш да бъдеш щастлив, не мисли, че с многото знание може да бъдеш щастлив, нито че със силата си можеш да бъдеш щастлив! Щастието се крие в ония благородни отношения, които трябва да имаш със своите братя, в онова дълбоко вътрешно разбирателство с тях. Ти можеш да бъдеш щастлив, само ако всички те разбират и те обичат. Под думата „щастлив“ разбирам само едно: ако Бог те обича чрез всичките хора - само така можеш да бъдеш щастлив. Или, другояче казано: Бог чрез всички разумни хора изпитва богатите, изпитва учените, изпитва и простите. Всички онези, на които съзнанието е пробудено, те се изпитват, понеже са в един клас - тъй както се изпитват учениците в училището. Щастието на човека зависи от неговия ум. Минава едно дете, проси от няколко души, никой нищо не му дава. Върви замислено това дете. По едно време вижда една госпожа, пада й кърпата. То взима кърпата и й я подава. Тя го поглежда, вижда нещо хубаво в него и казва: „Ела с мене“. Ако не беше паднала кърпичката, тя нямаше да му отвори път за цял живот. Ти казваш: „Една кърпа“. Повдигни я, дай я на тази богата жена, тя ще ти отвори живота. Тази паднала кърпа е падналата доброта. Дигни я в името на Бога и я дай. Ще се оправят твоите работи. Тогава господарят ще те похвали, че разумно си постъпил. Всеки човек иска да бъде щастлив, без да знае на какво се основава неговото щастие. Щастието на цялото човечество се гради върху нещастието на всички растения, животни, млекопитаещи. Ние се храним от тия растения и млекопитаещи. Всички живи същества на Земята, с малки изключения, са нещастни. Ние говорим за свобода, за това - за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други - навсякъде съществува робство. И всички казват: „Защо съществува тази голяма неправда в света?“ Кажете ми, де е правдата в света? Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т.е. въпросът си остава такъв, какъвто си е. Този въпрос не трябва да се изяснява, защото ще се породят спорове, понеже едни поддържат едната страна, другите поддържат другата страна. Ако речете днес да обясните истината, вие ще станете еретик. Ако искаш някога да докажеш истината, ти ще си създадеш голяма беля. Ако влезеш в съдебната зала да свидетелстваш, че еди-кой си има да дава на еди-кого си, на едного ще угодиш, на другиго ще станеш неприятел. Питате, защо Господ ви е създал. Да ви кажа защо. Той ви е създал, за да разнесете светлината Му по света. И не само светлината, но да разнесете и топлината и силата Му. Значи, задачата на човека е да разнесе Божията светлина, Божията топлина и Божията сила по света. След като си свършил тази работа, тогава ще ти дадат един хубав обед. Ти напълно заслужаваш да ти дадат едно хубаво ядене. Когато човек умре, иде в другия свят, или казано с други думи, разнесъл е светлината, топлината и силата, дават му отличен обед. Туй, което хората наричат щастие. Някой пък мечтае да бъде щастлив. Ти щастието още не си го опитал, а го търсиш. Ти не знаеш още какво е щастието. Някой казва, че щастието е във вечния живот. Кой е опитал вечния живот? Какво има зад вечния живот? Ти не разбираш обикновения живот какъв е, пък мислиш зад вечния какво има. Няма никакъв смисъл да се занимаваш с такъв въпрос - то е все едно да питаш какво има зад сладкото - без да си го опитал. Зад сладкото има горчиво. Зад горчивото? Сладко. Зад сладкото? Горчиво. А после? Само невежите задават такива въпроси. Вземете тона на щастието. Кой е тонът на щастието? Тонът на щастието не можете да вземете, но тонът на дрехата му ще вземете. Ще ви кажа сега: обичайте, за да бъдете щастливи. Няма да ви кажа: обичайте, за да ви обичат. Приложете Божия закон: обичайте безвъзмездно, за да бъдете щастливи. Направете най-малкия опит да се примирите с това, което Бог ви е дал. Не да се примирите, но да видите добрата страна на сегашния ви живот. Да видите защо Бог ви е поставил в това положение, в което сега се намирате. Мъжът не разбира защо е мъж и жената не разбира защо е жена; децата също не разбират защо са деца. Младата мома не разбира защо е мома; младата мома или момъкът търсят своето щастие, а намират нещастие. Всеки, който търси щастие, ще намери своето нещастие. Вярвайте, че сте щастливи. Младият да си остане винаги млад и старият човек да си остане винаги стар. Силният да си остане винаги силен. Той да не търси силата си отвън. Това е истинското разбиране на живота. Иначе няма никакво разрешение. Вие никога не можете да заставите едно същество да ви обича. Ако ви обикне, има причини за това. И ако се премахнат тия причини, ще престане и неговата любов. Всички нещастия идат по единствената причина, че всякога след една възвишена мисъл, след едно възвишено чувство, които са ви открили, вие се отказвате от тях. И след това как да не дойде голямото нещастие? Затова единственото нещо, което може да спаси хората, е да се дава ход на хубавите мисли, на хубавите чувства и да се прави всичко възможно те да се реализират. Не се отказвайте от доброто, което ръката ви иска да направи. Дойде някой просяк - дай му нещо, не го пъди. Ти го изгониш, той драсне кибритена клечка и ти запали плевнята. Дай му нещо, за да те благослови Господ, и кажи: „Друг път ще ти дам повече“. Често сте много дребнави и казвате: „Ако на този дам, на онзи дам, какво ще остане?“ Че колко души най-много може да те срещнат? Сто ли? Едва ли ще те срещнат двама или трима просяци - два-три лева ще дадеш. Ти си представяш, че всичките просяци ще дойдат! Начинът, по който е бил граден светът, е временен. Онзи строй, който сега имаме, е съграден в миналото, бил е погребан в миналото, но за един бъдещ строй природата счита сегашното положение като незадоволително. И природата почти е затворила своите витрини и сега прави рекапитулация, приключва сметките си. При това приключване хората искат да бъдат щастливи. Не могат да бъдат щастливи, понеже има изплащане. Каквото си дал и взел - всичко се изплаща. При новата фирма, в бъдеще, не може да има даване и вземане. Ако някои от вас искате да бъдете щастливи, това е невъзможно, защото късно сте дошли. Не искам да ви обезсърчавам. Най-дебели дрехи ви трябват, сняг ще има, вятър, безпаричие, болести, тъмнина, смущения отвътре и отвън, свещи ще ви трябват за вечерно време. Това са и буквални, и иносказателни работи, които трябва да превеждате. Не може без иносказателни работи, без иносказание не може. Всяка математическа формула - това е иносказание. Щастието ти е в доброто разположение, в светлината на съзнанието ти. Не търси щастието отвън. Който се е събудил веднъж, търси щастието вътре у себе си. Ако си здрав, ако имаш светъл ум, чисто сърце, благородна, силна воля, ти си щастлив. Човек може да бъде щастлив, когато езикът му не е много дълъг, когато не се сърди, не се кара, не се гневи, когато не е ревнив. Съвременните хора се стремят към щастие. И вие, като тях, търсите щастие. Какво по-голямо щастие можете да очаквате от това, да дойдете до положение да се справяте със своите отрицателни мисли, чувства и състояния? Виждате градината на вашия съсед, пълна със зрели плодове. Той се счита щастлив, че като обере плодовете си и ги продаде, ще подобри материалното си положение. Какво ще кажете за това щастие, ако чуете, че през нощта влезли апаши в градината му и обрали всичките му плодове? Щастие, което всеки може да отнеме, не е истинско. Ние наричаме истинско щастие само онова, което остава с човека при всички условия на живота му. Щастлив е онзи човек, чиито мисли, чувства и желания вървят всякога с него. Като е дошъл на Земята, човек носи със себе си всички условия и възможности да бъде щастлив. Въпреки това, той казва, че е нещастен. Защо е нещастен? Защото не живее правилно. Той е нарушил хармонията на своя организъм, нарушил е законите, които го управляват и търси причините за своето щастие и нещастие вън от себе си. В света самотия няма, защото навсякъде прониква Бог. Там, където мислите, че никой няма, там е Бог и ви наблюдава. Когато мислите, че сте сам, там е Той. А където е Той, всичко успява. Там, където мислите, че никой няма, там е най-сигурното място за вас. А където много са събрани, там ще и дойдат всички страдания. Когато останете сами, ще дойде вашето щастие. Щастието на човека не е на Земята. Елементите на щастието са на Земята, но самото щастие, като нещо цяло, не съществува на Земята. Ако в продължение на една година държите в съзнанието си някой наистина щастлив човек, силите, които работят в него, ще потекат и към вас. Задачата на всеки човек е най-напред да се свърже с Бога и Божията Любов да потече чрез него. Вдъхновението на хората иде от посещението на ангелите, на възвишените същества. Въпросът за даването оставям на вас, всеки сам да го реши. Всеки сам трябва да реши да дава или да не дава. Всеки извор, който има изобилно вода, постоянно дава. Щерната дава временно и по-малко вода. На вас оставям да се определите: щерни ли ще бъдете, или извори. Не заставяйте камъка да върви по пътя на водата. Камъкът да седи на своето място. Имайте характера на камъка, който казва: „Аз съм стол, на който всеки може да седне да си почине“. Не заставяйте водата да върви по пътя на въздуха. Водата да върви по своя път. Имайте характера на водата, която постоянно тече, движи се, на всички дава, никого не чака. Когато искате да помогнете на някого, не чакайте благоприятни условия, както и водата не ги търси. Не заставяйте въздуха да върви по пътя на силите. Въздухът да върви по своя път. Имайте характера на въздуха. Когато иска да помогне на задушаващия се, въздухът веднага му се притичва на помощ. Не заставяйте силите да изменят своят път. Силата кара човека да мисли, да чувства, да действа. Това са новите правила, които трябва да следвате. Ако ги следвате, ще близнете от щастието, което търсите. Ако не ги следвате, ще пиете пелин, от който ще се вгорчите. За да се освободите от горчивината, трябва да я повърнете назад. И тъй, бъдете чисти, свети, силни и пълни с Любов, ако искате хората да ви обичат. Днес всички хора са кандидати за Любов, т.е. всички искат да бъдат обичани, но трябва да знаят, че само съвършеното се обича. Несъвършеното не може да се обича. Ценна е светлината, ценна е чистата вода, ценен е чистият въздух, ценна е Любовта. Какъв смисъл има в безлюбието? Или какъв смисъл има в тъмнината? Какъв смисъл и цена има нечистата вода? Смисълът на живота се заключава в това да обичаш, а не да те обичат. Добре е да те обичат, но още по-добре е да обичаш. Който обича, той е щастлив, той е господар. В това отношение пръв Бог е дал пример. Той обича всички, затова е господар на света. Какво се иска тогава от нас? От нас се иска да обичаме, както Бог обича. Той е създал света, за да изяви своята Любов и да ни покаже как да обичаме. Да питате какъв е смисълът на живота, това е ваше право. И като питате, трябва да си отговорите: „Смисълът на живота е да любим“. Това е началото на живота. Тази е философията на моя живот. Щом започнат хората да ме обичат, моята работа е свършена. Щом аз започна да обичам, моята работа е в началото. Започна ли да работя, аз съм щастлив. Изучавайте живота и ще видите, че тази философия е права. Когато хората ви обичат, вие се вкисвате. Когато вие обичате, щастливи ставате. Всички искат да знаят защо са нещастни. Много просто: вие сте нещастни, защото хората ви обичат. Докато ви обичат, а вие не обичате, всякога ще бъдете нещастни. Ако искате да бъдете щастливи, трябва да обичате. Да обичаш, това е Божествено. Да те обичат, това е човешко. Любовта е основа на живота, обаче началото на живота започва от момента, в който ти проявяваш своята Любов. Краят на живота настъпва в момента, когато хората проявяват Любовта си към тебе. Тъй щото не желайте хората да ви обичат, да не дойде преждевременно краят на вашия живот. Ако двама души се обичат отвън, те никога не могат да бъдат щастливи. Следователно искате ли да бъдете щастливи, търсете вътрешната, а не външната Любов. Този е правият път в живота. И тъй, дръжте в ума си мисълта, че силата на човека зависи от Любовта му към Бога. Щом имате тази Любов в себе си, вие ще разберете, че и най-малкото семенце ще стане един ден велика душа, проводник и служител на своя Създател. Днес хората са нещастни, не се разбират помежду си, защото не служат на първата Причина. Въпреки това те очакват тя да ги обича. Днес светът се нуждае от работници, служители на Великото дело, носители на щастие за всички живи същества. Следователно искате ли да бъдете щастливи, спазвайте първата и най-голяма заповед: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкото си сърце и всичкия си ум, и ближния си като себе си“. Дръжте тази Любов непреривно в себе си, за да става правилна обмяна между Божията и вашата Любов. Колкото по-чиста, по-безкористна и по-възвишена става вашата Любов, толкова по-голяма е възможността да познаете Онзи, който ви обича. Той постепенно ще ви се открива и вие ще започнете да виждате еднакво ясно както отвън, така и отвътре. Щастието вие го носите в себе си. То зависи от вашия организиран ум, от вашето организирано сърце и от вашата организирана воля, остава само да използвате тези условия. Даден ви е въздух да дишате, дадена ви е светлина да възприемате, даден ви е език, с който може и сладко да говорите. Има периоди в живота на човека епохални, през които Божественото в него се пробужда. Преди това време всичко друго е било само предисловие, подготовка на това, което се готви да дойде. Тези периоди наричаме „възходящи“. През това време човек се усеща мощен, силен, мисълта му работи усилено. От сърцето му блика радост и веселие. Паралелно с този период настъпва и друг- „низходящ“, в който се случват големи неприятности и нещастия на човека. Който не може да използва първия, възходящия период, той ще попадне в низходящия. За тези два периода Христос казва: „Работете докато е ден“. Ето защо съзнанието на човека трябва да е будно, за да използва времето, когато щастието го следва. При добрия живот няма никакво съмнение, безверие, недоволство. Човек е доволен. Във всичко което става, той не вижда противоречие. Такъв човек аз наричам „човек на щастието“. Когато човек е добър, той е щастлив. Доброто е храна за сърцето. Без добро човек не може да бъде здрав и щастлив. Човешкото сърце се развива и усъвършенства само чрез доброто. Животът минава през доброто. Без сърце живот не съществува. Не оплитайте сърцето си със сърцата на другите хора, не се влюбвайте! Любете, без да се влюбвате. Не залагайте сърцето си. Сърцето е капитан, който за нищо на света не трябва да се залага. Само Бог има право на нашето сърце, затова Той казва: „Сине Мой, дай ми сърцето си, да го очистя, да положа в него Моя закон“. Добродетелите са дреха, облекло на щастието. Правите мисли пък са къщата, в която щастието живее. Следователно, който може да бъде щастлив, той трябва да бъде облечен с красива и мощна мисъл. Само онзи човек може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т.е. който разбира живота по форма, по съдържание и по смисъл. Съвременните хора се запитват защо идат страданията. Много просто - страданията са огън, на който човек се пече. Докога ще се пече? Докато светне и стане бял. „Защо трябва да страдам?“ За да станеш добър проводник. Колкото по-лош проводник е човек, толкова по-голямо е желанието на природата да го направи добър проводник. Щом пусне ток към този човек, той започва да свети. Човек страда главно по две причини: когато не иска да даде път на силите в природата да се проявят и когато природата не му дава това, което той желае. Тя поставя до устата му това, което желае, и щом отвори уста да го приеме, тя веднага го дръпва. Желанието на природата не е да застави човека да страда, но да го направи щастлив. Той не може да бъде щастлив, докато не стане проводник на енергиите в природата. Какво представя щастието? От научна гледна точка щастието не е нищо друго, освен повдигане на съзнанието на по-високо стъпало, при което човек излиза от старите традиции и разбирания за живота. Не само хората живеят по традиции, но и животните. Например, вълкът по традиция дави овцете; овцата по традиция пасе трева. От научна гледна точка да пасеш трева не е нищо друго, освен косене на трева. Овцата коси тревата и я събира на едно място. Един ден, когато овцата се превърне на човек, как ще проявява старата си традиция? Човек не пасе трева, но от време на време се навежда, откъсне си малко тревица и продължава пътя си. Това е остатък от традицията на овцата. Понякога човек къса цветя и ги мирише; това е остатък от желанието на птиците да чистят клюна си в цветята. Като чистят клюна си, те късат цветята. Като се наблюдава и изучава, човек може да познае отде иде началото на някои негови прояви и традиции. Човек има желания, чрез които се проявяват традициите. С някои от тия желания човек се справя с години. Някои от страданията са естествени, а други - неестествени. Особено сега някои от естествените традиции са се превърнали в неестествени и безполезни. Много време трябва да мине, докато вълкът се откаже от желанието си да дави овцете. Тъй щото, помнете: човек може да бъде щастлив, когато във всички случаи на живота си е бил добър проводник. Яви ли се един случай в живота му, когато той не е добър проводник, щастието му изчезва. За да запази щастието си, преди всичко човек трябва да знае как да възпитава тялото си, а също така мислите и чувствата си. Това е задачата на новото възпитание. Какви нови методи предлагат психологията и етиката за възпитанието на човека? Един от методите на новата етика за възпитанието е приложение на чистотата в широк смисъл: чистота на тялото, на ума и на сърцето. Човек е дошъл на Земята да учи. Като ученик на живота, той трябва да се стреми към положителни знания, които могат да внесат в него дълбок, вътрешен мир. Ето защо, ние казваме, че задачата на човека е да познае първо себе си, а после - окръжаващите; да почне да работи първо със себе си, а после с ближния си. Да се нагърби с изправянето на света, това не е по неговите сили и възможности. Може ли човек да се грижи за прехраната на всички хора? Може ли той да си отговори на въпроса, какво става с умрелите и къде отиват те? Може ли той да държи сметка за живота на всички, които се раждат? Защо се ражда и защо умира човек? Каквото животът носи на човека, същото носи и смъртта. И животът, и смъртта едновременно носят известни блага и нещастия за човека. За някого смъртта е щастие, за някого - нещастие. За едного животът е щастие, за другиго - нещастие. Щастието и нещастието са относителни неща. От човека зависи да направи живота си щастлив или нещастен. Ако живее съзнателно и изпълнява Божиите закони, човек продължава живота си. Не спазва ли Божиите закони, човек съкращава живота си и става нещастен.

ШКОЛА. Считай първия ден - ден на твоя дух - ден, в който светлината се е проявила. Считай втория ден - ден на твоята душа - ден, в който Любовта се е проявила. Считай третия ден - ден на твоя ум - ден, в който знанието се е изявило. Считай четвъртия ден - ден на твоето сърце - ден, в който съзнателният живот се е проявил. Считай петия ден - ден на твоята воля - ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат. Считай шестия ден - ден на вечното Слово, което те е озарило и поставило господар на твоята съдба. Считай седмия ден - ден на Бога, вечното начало на всичко - ден на природата, от която всичко трябва да се учи - ден на твоята почивка, когато служиш на всички добродетели. Помни, че си роден, за да бъдеш разумен. Аз не държа вие да поддържате новите възгледи, ако не сте готови на всичко. Защото преди да преминете към един реален живот, ще имате мъчнотии, ще имате страдания, някои от вас ще боледуват, бедни ще бъдете, пари няма да имате, ще ви пъдят от къщи, ще ви затворят, автомобилът ви ще катастрофира. Не мислете, че няма да имате много мъчнотии в живота. Но ако сте умни, много от тези страдания ще ги избегнете. Непременно ще ги избегнете. Аз мога да ви правя добро, но често се спирам по следните съображения: ще бъде ли умно да моля Господа да ви праща дъжд, когато нивите ви не са изорани и посети? Ако нивите ви са посети, поискайте, аз съм готов да ви се прати всичко. Дъжд, дъжд, колкото искате. Днес знания, знания, толкова знания имате. От това, което съм ви казал, вие не сте се спрели да помислите малко, да разберете поне една стотна част от всички дадени формули. Вие казвате, това нещо го разбирам. Разбирате го, но не го прилагате. От памтивека в човешките общества са съществували 4 учения, всяко от които се отличава със свое разбиране за света и човека, за отношения на хората едни към други, за обществен строй и държавен ред. За да употребим по-съвременни названия, ще наречем тия четири учения клерикализъм, милитаризъм, капитализъм и социализъм. Знайно е, че обществото в браминска Индия се е деляло на четири касти, четири съсловия - брамини или жреци, военни, търговци и занаятчии. Тия съсловия са образували строго затворени системи - забранени са били по-тесни родствени връзки на висшите съсловия с нисшите. Това са не само четири обществени школи, през които е минало човечеството от древността до днес, но те са и четири общи психологически форми, които са действали и действат в съзнанието на обикновения човек. Дори в течение на 24 часа човек е ту „клерикал“, поддържащ господството на духовенството, ту „социалист“. Тези четири течения имат дълбоки психологически корени в душата на човека, чийто живот засега се развива в този кръг. Затова те упорито присъстват и непрестанно се трансформират в обществения живот на народите. Източникът им в душата на човека е още по-дълбок - той се крие в първоизвора на космичните сили. Трябва ни правилно разбиране на окултизма - да слезем до дъното на мъчението, защото в него няма разединение, а обединение. Грешните хора са грешни, защото не са се мъчили, а праведните са праведни, защото са се мъчили. Ако ми речете, че има противоречие в това, което ви говоря, ще ви кажа, че Христос на едно място казва, че в края на века ще прати лошите духове и техните синове на вечно мъчение - ще ги прати в дъното на ада да се мъчат. Защо? Именно, защото не са се мъчили. Лошите хора не се мъчат, добрите се мъчат. Работили сте и сте печелили пари, дойде лошият и ви обере, той не се мъчи. Ако вие не се решите да се мъчите, аз ви считам, знаете ли какви? От черните. Такива, които не се мъчат, казвам, писано е, че в бъдеще ще отидат в мястото на мъченията. Може да мъдрувате, колкото щете, там ще бъдете. Едно време хората са си правили идоли, покланяли са се на тях, а ние днес им се смеем. Но и съвременните хора са си направили къщи, имат си имоти, радват им се, защото те ги прехранват. Нима това не е идолопоклонство? Никога не допущайте каквато и да е мисъл за това, че вашата къща, нива или лозе ще ви прехранват. Не туряйте никаква надежда в тях. Мислиш ли така, ти си на крив път. Аз ви говоря като на ученици от окултната школа. Ще изхвърлите от ума си тези ваши къщи и ще гледате на тях като на едно просто упражнение. Вижте какво пише псалмопевецът в своите песни: да се плискат реките, да се снишат горите и високите кедри. Той уподобява всички хора на дървета, на планински върхове, на реки, извори, а светът уподобява на море и т.н. Във всичко това има смисъл. В тези описания, като окултисти, те са влагали онези истински Божествения идеи, които ръководят света. Тълкувателите като взели тези форми, изопачили са ги и сега съвременните хора не могат да мислят правилно. Разумният ученик трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности, всичко е предвидено до най-малките подробности. Това не е ограничение на човешката воля, защото в този стадий, в който се намирате, още нямате никаква воля, казвам ви истината. Аз намирам, че воля има само този човек, който като го обидят, може да прости. Воля има този човек, на когото като отнемат всичкото богатство, той забравя стореното. Воля има този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа. А да заповядваш на едного и другиго, това не е воля. Волята започва с грях. Ако схващате тъй въпроса, веднага в ума ви ще дойде едно просветление. У вас може да се зароди понякога и желание да поправите някого. В окултната школа не се позволява никой никого да поправя. Това е обида. И онзи, който поправя и този, когото поправят, и двамата вършат престъпление. Мислите ли, че движението на онова колело във фабриката, което веднъж се е завъртяло и върти, не е точно определено? Мислите ли, че на онзи, който се е разгневил, господарят му не е определил това действие? Мислите ли, че трябва да затворите онази канализация, през която изтичат всички нечистотии? Не, вие с това ще създадете най-голямото нещастие на хората. Онзи човек, който се гневи, е един канал, затова нека изтичат всички нечистотии, не го спирайте. Този твой брат, който се гневи, днес е дежурен, изригва толкова много неща, затова ти му кажи: „Братко, ти днес извършваш една велика работа, изхвърляш нечистотии, и с това помагаш на толкова хиляди хора“. Ако ти не разбереш това нещо така, утре ти ще станеш дежурен. Първото нещо, което се изисква от всички ви, е да вземете като правило мотото: ако не станете като малките деца, не може да влезете в царството Божие. Аз превеждам: ако не вземете положението на малките деца, в никоя окултна школа не можете да влезете, в никое разклонение на тази велика, разумна окултна школа. Второто правило: ученикът на окултната школа, трябва да се научи на мълчание, да мълчи, за да може да мисли. Неговата мисъл трябва да бъде строго определена, не трябва да бъде разсеяна, той не бива да има противоположни мисли и съмнения. Някой казва: „Аз мисля“. Но какво мислиш? Ако погледнете лицата на съвременните хора, те показват, че тези хора не мислят, а се чешат. Сегашното философско мислене е чесане, черепите и костите показват до каква степен тяхното мислене е правилно. Първото нещо, което ви предстои, е да възстановите правата мисъл. Вие ще запитате: отде ще знаем коя е правата мисъл? Това не се доказва. В окултната школа няма доказателства. Това е един закон, вложен още от началото в човека - душата му да мисли правилно. И тъй, понеже душата всякога мисли право, няма какво да доказвам това нещо. Всеки може да го опита, стига да се върне към това положение, от което се е отклонил. Това е достатъчно. Какъв ще бъде първият резултат на тази права мисъл у тебе? Щом дойдеш до това положение да изпиташ тази права мисъл в себе си, всички мрачни мисли ще те изоставят, в ума ти ще се прояви една светлина и ти ще започнеш да се примиряваш с всички. Ти ще започнеш да надзърташ малко, ще схванеш отношението, което съществува между причините и последствията и ще разбереш защо всичко става така, а не по друг начин. Като ви се каже да обърнете омразата в обич, чудно ви е, но всякога тя може да се отдели, защото е вътре у нас. Как ще се освободите от омразата? Ако искате да пречистите водата, оставете я да се утаи. Или поставете малко стипца в нея, за да се избистри. Имайте предвид, че вие сте в едно училище и ще следвате уроците, които ви се дават. Онзи, който ме слуша, а не изпълнява, знаете ли на какво прилича? Все едно, че го прекарвате в една гостилница само да помирише всичко и да си замине, а той е много гладен. А с мирисане живот не се живее. Тъй и много от вас само с мирисане служат на християнството и казват: „Отлично е, вкусно е“. Аз нарочно поисках за пояснение да се опише костната система, сърцето и храносмилателната система, защото вие, учениците на окултизма, даже и не подозирате, какво се върши всеки момент вътре у вас. Всеки от вас трябва да проучи добре своя организъм. Единството реално нещо, което притежавате в този свят, то е вашият организъм. Докато вие не проучите вашия организъм, ще бъдете невежи и не ще можете да разбирате природата. Нашата велика майка - природата спира постоянно своите деца по всички правила, които има. Имайте предвид, че тя е безпощадно груба. Някои окулисти се самоизмамват, мислят, че това ще мине за тях незабелязано. Когато тази Божествена майка те хване, тя ще те прекара през всички методи на възпитанието, без да й мръдне окото. Чистотата е условие за усилване на волята. Тя може да се придобие, когато си ученик. Това е религия. Религията има за цел да култизира сърцето, но не трябва да се спираме само там. Това кланяне на Бога трябва да бъде в дух, в истина и в разбиране. Ученик, който е влязъл в една окултна школа, няма право да причинява страдания никому. Има право да причинява мъчение, но само на себе си. Да слезе до дъното на мъчението и да го опита и като се върне на земята да работи според закона, който е изучил. Затова казвам, че не бива да се измъчвате взаимно. Не отивайте в други къщи, по разни семейства, когато ви е много тъжно, скръбно, за да ви олекне. Не носете своя боклук в къщата на ближните си. Това не е наука, не така трябва да ти олекне. Ще отидете с мисъл да използвате и да дадеш да използват. Ако ходите по другите къщи с цел да ви олекне, да оставяте там своя боклук, ще ви научат всички и няма да ви приемат. Искам всички да сте чисти, да нямате нищо под ноктите, изчистете си дрехите, измийте се и идете тогава при Бога, защото самата мисъл да бъдеш чист, то е воля, самата мисъл да отидеш при Бога чист, действа на ума ви. Ако си нечист, съблечи дрехата си, измий се и иди при Бога, иди да се помолиш. Ученик, който е нечист, не се приема. Не искам да станете педанти, да се вглеждате в хорската чистота. Всеки да се занимава със своето. Който се занимава с хорските нечистотии, той се покварява. Така ще започнем от физическото към духовното. Някой път между сърцето и ума има борба, раздвояване, сърцето желае едно, умът - друго. Има спор. Решавате да правите едно, а всъщност вършите друго. И като апостол Павел се провиквате: „Кой ще ме избави от това грешно тяло?“ т.е. от тези външни причини. Как ще се разреши този въпрос? Разрешава се, но от растения трябва да се превърнете в животни. А знаете ли какво значи от растение да се превърнеш в животно? То значи, да имаш кожа. А в окултизма това значи да образуваш една аура, която да те пази от външните ветрове, от бурите, които стават в психическия свят. Това, което ви говорих, е само за вас. Не го разправяйте на външни хора. Като ви питат, кажете само това: „Стани, ти, който спиш“. Другото, след като го приемете напълно в себе си, тогава може да го кажете. Сега, ако почнете да разправяте за тези триъгълници, те съвсем нищо няма да разберат. Ще кажат: те са съвсем неприложими. Но вие практически може да ги приложите в себе си. Ако вие сте разбрали това, което ви проповядвам и започнете да пеете, тези, които ви слушат, ще се зарадват, или ще заплачат. Ако не пеете така, не сте изучили добре изкуството. И тъй на всички ви трябва една вътрешна работа в живота, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете. В окултната наука има едно правило. Каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън. Така трябва да работят музикантът, поетът и всеки друг. Какво трябва да разбираме под усмивка? Като се засмеем, да сме доволни от своята усмивка. Дали хората ще се зарадват от нашата усмивка, не е важно, ние лично трябва да сме доволни от нея. И когато се начумерим, трябва да действа същия закон. В окултното училище и начумерването трябва да става по всички правила - и в него да почувстваш присъствието на Бога. Мислите ли, че като видя някой човек, когото бият, ще се усмихна? Не. Ще се начумеря, ще призова Бога и ангелите и ще кажа: това, което става, не е право. Не че фактът не е верен, но че тези хора криво са разбрали Божия закон. Осъдили човека по еди-кой си член от еди-кой си закон; е, моля ви се, къде е авторитетът на този и изобщо на всички други закони? Те трябва да бъдат вечни, неизменни. В окултизма може да се накаже човек, но тогава, когато сам поиска това. Сам трябва да даде молба да го накажат. Така гласи окултизмът. Тази година Бялото Братство ще има своята среща на 19 август. Не си правете илюзия, че вие сте от Бялото Братство. То всяка година си има своята среща. Искам да не сте невежи. То се състои от човешки души, които са свършили своята еволюция от хиляди години. Те се събират всяка година и определят съдбините на всички народи. С тяхната среща ние правим своята среща на Земята. И те са на Земята. Ако вие вървите правилно по тоя път и вие ще бъдете някога членове на това Братство, а сега сте само служители. От седем милиона години законите на Бялото Братство не са се изменили нито на една сто милионна част. Вземам това число като величина, принадлежаща на висшата Божествена математика, на Божествения свят. Тия закони са строго определени. За всяка мисъл, чувство и действие има определена форма, в която може да се изрази мисълта ни, чувстването и действието ни, и законът е: когато се изрази в известна форма, усещаме задоволство и приятност. Значи, формата е подбрана както трябва. А в противен случай усещаме едно недоволство. То не е лош признак, а подтик да се стремим да възприемем тази висша форма. Тези лъжливи учения на черното братство идат да изопачат стиховете на Свещеното Писание. И когато искат да те впримчат в някой грях, да изопачат нещо, веднага цитират някой стих, който им благоприятства. Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, биват с него много любезни, учтиви, предлагат му кокошки, баници, докато му турят юларя на главата, но турят ли юларя, подкарват го напред, и с остена го побутват, а после нито баница, нито кокошка ще има. Тогава започва тъй наречената черна съдба. Българите казват: каквато ме люлка залюляла, такава ме отлюляла. Обаче, ученикът на окултизма не може и не трябва да мисли по такъв начин. Неговите възгледи трябва да бъдат строго определени, да не се обуславят на онези глупави тълкувания и вярвания, които има от миналото. Човек трябва сам да проверява основно нещата, а сенките на нещата, второстепенните и третостепенните неща сами по себе си ще дойдат. Всеки трябва точно да разбира, служи ли на закона или не; има ли вяра в Бога или не. Аз не взимам думата Бог в този смисъл, в който вие я разбирате. Аз поставям окултния закон така: имаш ли вяра в живия закон на природата, но не като влияние, защото всяко влияние е резултат, то произтича от един жив и разумен център. Когато кажем, че нещо ни влияе, това се дължи на мисълта, която е вложена в това влияние. Когато хвана някого с ръката си и му повлияя да ходи, това е резултат на мисълта, която е вложена в мен. Следователно в мисълта си трябва да бъдете строго определени - имате ли вяра или не. Белите маги, в бялата окултна школа, употребяват топлината против омразата, а черните маги употребяват студа като противодействие на обичта. Белите маги употребяват топлината за усилване на обичта, а черните употребяват студа за усилване на омразата. Ако ме запитате защо имаме студена зима, ще ви отговоря: тия две ложи - черната и бялата действат в природата. И според този закон, онези от вас, които сте наблюдавали какво е било времето, когато воюваха помежду си Централните сили и Съглашението, са забелязали следния резултат: когато централните сили побеждаваха, времето всякога беше студено, а когато побеждаваше съглашението, времето беше топло. И тогава от чисто окултно гледище, ние заключавахме, че бялата окултна ложа беше на страната на Съглашението, а черната - на страната на Централните сили. Дали те знаят това нещо или не, това е друг въпрос. При сключването на мира черната ложа измени тактиката си и започна да действа върху Съглашението, а бялата ложа започва да действа върху Централните сили - размениха ролите си. Аз само мимоходом споменавам този факт. Положението, в което се намирате в даден момент, когато поддържате известна идея, може да бъде подкрепено или от бялата, или от черната ложа. Ако вие искате да се самовъзпитавате, най-първо трябва да определите от къде се дирижират идеите, които имате и които ви вълнуват. Някой ще каже: аз вярвам в това и това. Но това още не те спасява. И глупавите хора вярват. На глупавия човек, като му даваш нещо, например 100 наполеона, той е готов веднага да ги вземе, като казва: „Аз ще ти върна 150“, макар че може след това всичко за изгуби. В света, при появяването на човека, се явиха две школи от най-учените хора на човешката раса. Те се разделиха според възгледите на светлината и тъмнината. Едните твърдяха, че при светлината животът може да се поддържа по-добре. Другите поддържаха обратното: че при тъмнината човешкия живот може да се развие по-добре. Онези, на тъмнината, казаха, че светлината може да се използва за един много малък и тесен кръг. Светлината никога не трябвало да се дава на всички. Те аргументираха, доказваха, че когато спи, човек трябвало в тъмнина да спи. И като се върти Земята, трябвало да има тъмнина. И те се разделили на две ложи: бели и черни братя, с противоположни възгледи. Едните казаха, че човек трябва да се ограничи в затвор. Туй е тяхното учение. Другите казваха, че човек трябва да има пълна свобода, която да се ползва по убеждение. Следователно има два вида хора: едни, които вървят по правия път на светлината, и други, които вървят по пътя на тъмнината. Това са два възгледа за живота. Ти искаш да бъдеш враг - това е път на тъмнината. Ти искаш да бъдеш светия - това е път на светлината. Искаш да имаш знание и да го използваш за себе си - ти си в пътя на тъмнината. Ти искаш да работиш за благото на ближния си - ти вървиш по пътя на светлината. Ти си ходил в оня свят, носиш блага от там и искаш да ги опиташ само за себе си - ти вървиш по пътя на тъмнината. При самото възпитание на хората трябва да се даде една нова насока. Най-първо вие ще запитате ново ли е това, което учите. Не че учите нещо ново. По отношение на човешките желания, то е абсолютно ново, но по отношение на природата то е старо учение. Кое общество е вашето? За мене има само едно общество. Онези хора, които живеят с Любовта, само те съставят Божествено общество. Всеки който живее в Любовта, е наш. Всеки, който не живее в Любовта, е ваш. Питате: „Как ще се оправи светът?“ Светът ще се оправи като стане наш. Като е ваш, няма да се оправи. Искате някой да бъде ваш. Под думите, че светът е наш, аз разбирам да мога да внеса всичко за благото на своите ближни. А когато се отказвам да внеса това благо, тогава светът е ваш. Светът на Любовта е наш. Вземете сега основното „до“. Постепенно трептенията се усилват. Получава се „ре“, при „ми“ още повече се усилват. Вземате „фа“, още повече, „сол“, „ла“, „си“, трептенията са се увеличили много - това е първата ок-тава. Минавате във втората октава, имате второто „до“. Имате пак октава, но между първата и втората октава трептенията се различават. В окултната наука първата октава представя физическия свят, втората октава представя астралния свят, третата октава представя мисловния свят, четвъртата октава представя причинния свят. Петата представя будическото поле. Това са октави, които представят известни състояния на живота. Който иска да пее три остави, трябва да бъде запознат с третия свят. Първата октава всички пеете, щом дойдете до втората, някои я пеят, но третата октава малцина могат да я изпеят. Като дойдете до четвъртата октава, никой не може да вземе нито един тон. Няма нито един от вас, който може да пее четири октави. Три октави някои могат, но четири, за да вземете, трябва да вярвате. Казвате: „Вярвам, че няма да стане“. То не е вяра. Вяра е туй, в което нещата стават. То е разумното. Щом стават, то е вяра. Даже и вярванията, които имате сега, са вече много стари. Толкова години ви преподавам, а възгледите ви са толкова стари. Не можах да ви измъкна от вашите стари вярвания, а вие мислите, че сте придобили нещо ново! Аз седя и мисля, кога ще се освободите от всичко старо. Яко се държите в тях! С девет чифта биволи не може да ви изтегли човек! Едно ново вярване трябва да допринесе нещо в човека. Вие казвате: „Новото учение, новото вярване, новото схващане за Бога, какво ще ни допринесат?“ Новото вярване най-първо да ни помогне да продължим живота си, след това да го подобрим, а така също да подобрим нашите мисли, вътрешните си отношения. И ако този нов живот нищо не допринесе, тогава какво значение има той за нас? Всяко добро нещо трябва да даде своя принос. Окултната школа е система от методи за самовъзпитание. Всяка една окултна школа способства човек да познае себе си - какви сили се крият в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля. Много пъти ние казваме за някого: той има воля. Но не е достатъчно само човек да има воля. Тя трябва да се прояви. Всеки трябва да знае как да използва силите, които съставят неговата воля, които са на негово разположение. Той трябва да знае и как да се справи с тях. Мойсей, който бил окултен ученик, дал заповед: „Не пожелавай!“ Защото при всяко пожелаване ти поставяш препятствие на волята си. Ти пожелаваш нещо, а не знаеш, дали ще го постигнеш или не. Мойсей иска да каже: не пожелавай нещо, преди да си обмислил добре, можеш ли да го постигнеш, или не. Не пожелавай една вещ, която принадлежи на другиго! Понеже така ти ще създадеш противоречие в твоя ум и в твоята душа. Аз ви говоря за учение, което ще ви избави от злото, защото злото в света е един сбор, една съвкупност от същества, които имат всевъзможни интереси. И тези същества са толкова користолюбиви, че те объркват с единственото желание, да вземат нещо от тебе. Тези същества не мислят за тебе - това е злото в света. И тогава ще нахълтат някои мисли и желания в тебе. Но това не са твои мисли и желания. Те са проектирани от тях. Те искат да те заблудят и ако не си положителен, всичко добро ще изчезне от тебе. Тогава ще казваш: всичкото добро, което имах, след 20 години работа изгубих! Ти си чувстваш като изгубен, заробен и тогава силата ти, честната ти мисъл, всичко изчезва. Какво ще правиш тогава? Когато обичаш някого, няма да казваш, че го обичаш. Този въпрос ще го решаваш само с Бога и след като те опита Бог и види, че изпълняваш закона, тогава този, който не те обича, ще те обикне. И онези, които са те мразили най-много, най-много ще те обичат. А онези, които са те обичали много, а ти не си ги обичал, ще те намразят. Това учение е лично, то няма обществено приложение. Божественото учение има лично приложение. Аз мога да го прилагам за себе си. Моята Любов ще я приложа към всички хора. Но не мога да им наложа да обичат. Аз мога да обичам всички хора, никой не може да ми препятства в това. Но, ако почна да разправям за Любовта си към хората, веднага ще се яви противоречие. Ако някой има дъщеря и аз кажа, че я обичам, или ако някой има жена и аз му кажа, че обичам красивата му жена, тогава той ще ми каже: „Кой ти дава това право?“ Затова не говори за Божественото. При Божествената Любов ти само даваш, не вземаш нищо. Какво престъпление има в това? Престъплението иде при закона на вземането. В проявяването на Любовта няма престъпление. Всички недоразумения се създават, когато искате да вземете нещо. Всички вие сте влезли в една омагьосана област. Почти всички хора от религиозните общества минават през тази област. Тази област се отличава по това, че отвън не се дава никаква светлина и всеки със своята вътрешна светлина осветява пътя си. Всеки свети за себе си, а самата зона е тъмна. В тази тъмна зона ще се срещнете с много същества, изостанали от хиляди години в своята еволюция и те ще се нахвърлят върху вас като хищници, ще се ползват от вашата светлина, ще ви нападат със своите критики, ще ви казват: ти си такъв, ти си онакъв - целият свят за тях е лош. Най-после, като изгубите вярата, хвърлят се усилено върху вас и ви казват: „Ама и ти не си от светците. Като тебе грешник няма в света. Да не мислиш, че си тръгнал в правия път? Едно време и ние като вас тръгнахме в този път, но ето, нищо не излезе. Остани и ти при нас, ще ти покажем с какво се занимаваме.“ Ако им повярваш, ще останеш жител на тази омагьосана област, ще им слугуваш. Няма какво да слушате чужди съвети. През изминалите 2000 години е започнала да се развива анатомията на християнството. Дали Синът изхожда от Отца или не, и още какви ли не спорове са ставали на вселенските събори. Сега християнството се заключва в това - като ви срещне някой християнин пита: „Ти вярваш ли в трите лица на Бога?“ „Вярвам.“ „Християнин си.“ Аз, обаче, ще попитам: ти, който вярваш в трите лица на Бога, какво подразбираш под това? Ще го обясня аз. Второто лице на Бога е лицето на Любовта. Мъжът и жената, всички трябва да търсят това второ лице - Любовта. И когато кажат, че Бог бил троеличен, също така говорят неразбрани думи. Великите учители, които са писали върху това, са имали много ясни разбирания по въпроса, но техните ученици са изопачили учението. И спиритизмът е учение, дошло от Бялото Братство, но и него учениците опетниха. Теософията е друго учение, пратено пак отгоре, което учениците също така опетниха. Окултизмът е учение, също дадено от Бялото Братство, но и в него има черни и бели окултисти. Мистицизмът и той е опорочен. Християнството също е опорочено. Нека бъда ясен. Когато един свещеник или владика тури одежди, патрахил и корона, венчае някого и каже: „Плати толкова“, аз го наричам чер маг. Белият маг работи без да му се плаща. Ако мома се облече в хубави дрехи, с намерение да оплете някой момък, тя също е чер маг. Ако правник, съдия си послужи със закона, за да обвини някого, той е също чер маг. Прочее, както окултистите, тъй и теософите, и мистиците, и християните трябва да се делят на бели и черни. Някой ще рече: „Аз съм теософ“. „От кои - от белите или от черните?“ „От белите.“ „Можем да се разберем.“ „От черните.“ Ще остана на особено мнение. Били сте спиритисти, теософи, мистици или християни, ако сте от черните - светът е пълен с такива. 20-те милиона паднали във войната, показват какво християнство е днешното! Не казвам, че самото християнство е виновно - виновни са черните християни. Теософията е учение за примиряване на противоречията в света, за примиряване на мъжа с жената. Нищо повече. Като казвам да примири мъжа с жената, подразбирам да примири човека с Бога. Онзи, който мисли, че е теософ, трябва да знае този закон. Как да се примирява с този, когото мрази. Има противоречие между теб и Бога, трябва да се примириш. Ако не можеш да го направиш, не си теософ. Спиритизмът показва движението на духа. Той е ембрио на нещата, нещо неоформено. За да разберете спиритизма, трябва да създадете на този зародиш условия да мине през всички фази на развитие и оформяне. Следователно спиритизмът е учение неоформено. Сега за окултизма. Аз го сравнявам със съвременните естествени науки. Окултизмът, това е наука за изучаване явленията на Земята, видимото, а не невидимото. Той не се занимава с безформените светове. Това, което се е оформило в себе си, което има форма, съдържание и смисъл - то е област на окултизма. Тогава къде ще поставим християнството? Мислите ли, че то е наука? Правите ли разлика между християнство и окултизъм? В окултизма няма никакъв морал. Той изучава нещата както са, като чисти факти. Значи християнството е нещо отделно? Да - отделно. Окултизмът е наука да се познават природните сили, тяхната област, как действат и как може да се използват. Окултистът е човек реалист: той не само вярва, а и борави с природата - с материалните неща. Мистикът постоянно живее със сърцето си, изпитва неговите вибрации и всички състояния, през които то може да мине. Християнин може да бъде и мистикът, и теософът, и спиритистът. Ако вземем областта на духа в широк смисъл, в неговите разклонения, то е спиритизъм. Опасността при спиритизма се крие в това, че хората приемат в себе си други сили, които причиняват и вреда. Но ние ще оставим за сега настрана онова, което говорят критиците. Спиритизмът е движение; теософията - примирение на противоречията; мистицизмът - слизане, а може да се каже още, че той е закон за труд, за работа над себе си; окултизмът дава всички форми, по които можем да живеем на Земята, единствената наука, която ни научава как да живеем, само той може да ни избави от всички нещастия; а християнството е наука за ликвидиране на кармата - за изплащане на стари дългове. Ако вземем стиха от Евангелието, който казва, че Христос е понесъл греховете на света, то значи, че той е платил дълговете му. Павел казва: „Аз посях, други поляха, а Господ възрасти“. Та що от това, че си посял, посадил или полял - важното е, че Господ възраства. И всички принципи се свеждат към разрастването, а не към това кой посадил и кой полял. И на вас казвам: там, където Бог ви е поставил, където земеделецът ви е посял, където майка ви е настанила, това място не напущайте, не разрушавайте отношенията, които вече са създадени. Земеделецът и майката са по-умни отколкото вие, които ще напускате училището. Аз познавам вашия живот от миналото, зная всичко, но каквото вие вършите, върху мен идва. Ако искате да имате Божието благословение - туй ми е казано и аз нарочно дойдох - трябва да слушате Господа. И тогава има три положения, категоричен съм, че първо, ако не искате да слушате учението, което аз проповядвам, казвам: много добре, свободни сте; второ, ако сте готови да изпълните Христовото учение, както е в Евангелието, изпълнете го във всичката му пълнота; трето, ако сте готови да изпълните Мойсеевото учение, изпълнете го във всичката му пълнота. Или Мойсей, или Христос, или аз - ние сме едно. Това учение е проявление на Бога, това учение е Божествено. Мойсеевото учение е Божествено, Христовото учение е Божествено и сегашното учение е Божествено. Той има един и същ източник, само формите са различни. Духът е един и същ. Да допуснем, че ви казвам една максима, един закон, а не се подписвам под него - вие го изпълнете, няма да изгубите много, нищо, че името ми го няма. Знайте, че без да ви изобличавам, мога да се оплача на майка ви и ще й кажа да ви хване с трите пръста. И тогава, мъж или жена, момък или мома, да му мислят. Тя ще ви хване и ще каже: „Аз ви пратих да се учите, или да философствате, да слугувате, или да заповядвате?“ Този закон е разбрал и Христос като ученик на тази велика окултна школа. Казва се в Писанието: като се намерил в образ човешки, смирил се. За да има благоволението на тази Божествена майка, Христос беше готов да понесе всички страдания. В окултизма знаят Отца като майка, Той е Любовта, но не както вие разбирате тази майка-Любов. Не допущайте даже в ума си мисълта да сравнявате тази Божествена майка с Любовта, която вие познавате. Няма образ, с който да сравним това понятие. Аз я наричам Божествена майка, не в смисъл, че е родила Бога. Окултната школа разбира Божествената майка като същината на всичко живо в света. Точно в 4 часа сутринта, ще станете и ще започнете своя опит. Когато изгрява сутрин Слънцето ще кажете: „I лице: Мога - така да изгрее моето слънце в моята душа. II лице: Можеш - така ще изгрее Божието слънце в моята душа. III лице: Може - така да изгрее слънцето на моя дух. I л. мн. ч. Можем - така да изгрее слънцето на нашите ангели II л. мн. ч. Можете - така да изгрее слънцето на великия Господ на мира в нашите души. III л. мн. ч. Могат - така да изгрее слънцето на всички слънца в нашите духове.“ Така трябва у вас шест слънца да изгреят. На всяко слънце ще се спирате по 4 минути, всичко 24 минути ще използвате за изгряването на шестте слънца. Правилото, което ще спазвате, е следното: ще ставате тихо, спокойно и след като се умиете, ще застанете тихо, без всяко смущение, нищо да не ви плаши. Може да сте неразположени при ставането си, може да чувствате да ви е крив света, но вие се оправете и кажете горните думи тихо, всеки за себе си. Ще си вземете едно тефтерче и всяка сутрин в продължение на шест месеца ще си отбелязвате в колко часа сте станали и колко пъти сте закъснели. Като изговорите тези думи, ще почувствате една приятност под лъжичката и духът ви ще се повдигне. Трябват ви шест месеца, за да разберете как изгряват тези слънца. Този опит продължавайте шест месеца и предайте, препоръчвайте и на някои свои приятелки. Ще започнете от шести април. Някои ще кажат: „Дали ще може да се става тъй рано?“ Такива мисли да няма. Ще отбелязвате в тетрадките си какво е било времето, като ще разделите на графи: ясно, облачно, дъждовно, ветровито. Всички тези състояния на времето са добри. Ако е дъждовно или облачно, да не се оплаквате никак през тези шест месеца. Ако е дъждовно, ще кажете: „Днес времето е дъждовно, Бог го пречиства и нивите ще родят повече“. Ще гледате всичко това да приложите и да искате обещание и от вашите другарки, на които ще го препоръчате, и те да го изпълнят. През първият месец, след като изговаряте всички шест точки, ще наблягате най-много на първата; през втория месец ще изговаряте пак всички, но ще наблягате на втората точка и т.н. Искам да бъдете тихи, спокойни - благословението, което дойде, ще бъде толкова, колкото ви е потребно. Дъждът, като вали, ще даде на всяко растение толкова влага, колкото му е потребна. Искам да произведете една благоприятна вълна и от всичко, което ви се случва през тези шест месеца, ще се стараете да извадите поука, да извадите добрата страна от неприятността и да намерите ползата от нея. Ще кажете: „За добро ще бъде всичко това за онзи, който люби Господа“. После ще употребите следните изречения: „Вярвам в Тебе, Господи, който си говорил в миналото. Вярвам в Тебе, Господи, който ми говориш сега. Вярвам в Тебе, Господи, който ще ми говориш в бъдеще. Да дойде Твоята виделина върху всички ни. Да се прослави името Ти. Да се въдвори Царството Ти. Да се изпълни волята Ти на земята, както се изпълнява горе на небето.“ През деня, каквото ви се внуши - да четете някой псалом или нещо друго, четете, но само ако усещате дълбок вътрешен стремеж към това. Като прочетете горните изречения, размишлявайте върху неща, които могат да ви повдигнат, за всичко, което е най-красиво в света и ще видите, как ще ви се представят най-хубави картини. Само по този начин ще можете да изправите миналото и да си приготвите добри условия за бъдещето. Този е пътят, по който ще може да калите волята си и да облагородите ума си и сърцето си. Разбира се, светът ще върви по същия път, но всичко ще се обърне на добро. През тези шест месеца понякога ще се почувствате по-обезсолели, тогава ще употребявате следното изречение: „Господи, стопли сърцето ми с Твоята Любов“. Ако умът ви понякога се замъгли, ще кажете: „Господи, просвети ума ми с Твоя Дух“ или „Дай виделина на моя ум чрез Твоя Дух“. И след това стойте си спокойно, може да минат 1, 2, 3, 4 часа, но резултат ще имате. След като изгреят шестте слънца едно след друго, ще има резултат. През тези шест месеца ще гледате да бъдете в добри отношения с мъжете си, с децата си, с окръжаващите ви и ще говорите само за полезни работи. Ако някой път се излъжете и кажете за някого нещо лошо, ще си го запишете в тетрадките, ще бъдете искрени спрямо себе си. Всеки недъг може да се изправи, когато се възстанови връзката между човешката душа и Бога - това е абсолютен закон за Всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което е нужно, за да се възстанови тази връзка. Учителите на Бялото Братство знаят законите на природата-те могат да сгъстяват и разредяват материята на своето тяло и да се пренасят където си искат, те могат да помагат на всеки, стига той да е пожелал да му се помогне. Има неща, има опити, които човек трябва да прави тайно и да ги пази в тайна. Ако опитите излязат сполучливи и вие веднага се похвалите с тях, втори път няма да имате успех. Някои имат дарбата да виждат, да чуват неща, които другите не виждат и не чуват, но похвалят ли се за това, те губят дарбите си. Окултният ученик винаги се огражда мислено. Той трябва да пази своята аура непроницаема за влиянията на преходното. Мисълта за Бога огражда неговата аура със своята светлина. Молете се винаги, за да бъдете в контакт с разумния свят и да се запазите от примамката на нисшите духове. Ученикът не трябва да губи своята чувствителност - да не настъпва притъпяване. Ученикът пази дрехите си, защото е прекарал част от аурата си в тях. Ако те попаднат в неподходящи ръце, той ще страда без да знае, откъде идва страданието му. Има много отрови, има сили отровни. Ако човек не знае да си служи с окултните сили и не знае по какъв начин може да се справи с тях, те могат да го уморят. Вие си позволявате да спите следобед, но природата не позволява денем да се спи. За ученика това е абсолютно забранено. Щом е светло, да не се спи. Всички духовни центрове на Рила, Алпите, Хималаите и други планини са свързани. Рупите са най-свещените места на Рила - там има окултна школа, тайна школа. Мястото Бели Искър до Рупите и местността Скакавците е светилището на Рила. В Рила се намира най-старата школа. От Хималаите идват да се учат на Рила. И в Алпите има школа, но посветените в Хималаите идват в по-старата школа да се учат. Съществата, които живеят по тези планини, са в етерни тела. В Рила са складирани знанията на вековете. На Скакавците и Рупите живеят невидими за хората възвишени същества. Почнат ли хората много да посещават тези места, тези същества ще се оттеглят. Ако там отиде неподготвен или лош човек, може да пострада от силните вибрации. За съзнателния ученик женитбата е посвещение. Всяка душа трябва да мине през ред посвещения, ако иска да разбере великите тайни на Битието. Да се ожени човек, това значи да мине през най-гъстата материя. Засега женитбата е преходна фаза в живота. Ще дойде ден, когато отношенията между мъже и жени ще се изменят. Всяко учение, което повдига и облагородява човека е Божествено. Целта на окултната наука е да създаде правилни отношения и здрава връзка между човека и природата от една страна, и между човека и Бога, от друга страна. Към хората може да бъдете внимателни, учтиви, услужливи, но никога не можете да ги задоволите. Ако срещнете гладен човек, нахранете го, но никога не очаквайте от никого благодарност. Силният лесно си пробива път. Слабият, обаче, оттук обиколи, оттам обиколи, този моли, онзи моли да му отворят пътя. Божественият човек е силен, той сам отваря пътя си. Казвате: „Малко политика е нужна!“ Никаква политика! Политиката е за слабохарактерните хора. Силните хора отварят пътя си сами, като борци. Това е метод за духовния живот. Щом при тебе дойде злото, т.е. дяволът, ти ще се бориш с него като юнак, ще гледаш да го повалиш на земята. Ако той те повали, за тебе ще бъде лошо - ще те тъпче на общо основание. Борили ли сте с дявола, да знаете, как се бори той? Ако го хванете за опашката, той ще надвие; ако го хванете за рогата, вие ще надвиете. Достатъчно е да хванете рогата само на един дявол, за да внушите страх на всички дяволи. Те ще кажат: „Не закачайте този човек, той е силен, ще изкърти рогата на всинца ни“. Когато някои ме питат трябва ли да викаме лекари при заболяване, казвам: този въпрос е решен вече. Ако вървите по законите на старата култура - викайте лекар, но ако вървите по законите на окултната школа, не викайте лекари. Лекарите ще лекуват света, а за един окултен ученик болестта не е нещо случайно, тя има свое предназначение. За себе си, за своята душа всеки ще търси своя вътрешен лекар. Някои казват, че Бялото братство е в България. Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук. Всемирното Бяло братство не може да избере такъв един малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия. Другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което съществува в света, то е Всемирното Бяло братство. Всички други хора - писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото братство. И културата, правдивостта в света се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен Дух. Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от Изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители. И някои казват: „Бялото братство в България не вирее“. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото братство! И ако съгрешат, Белите братя ще се разправят с тях! Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомнят това нещо всички! Това трябва да се отпечата в умовете ми. Бялото братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо извън тези покварени условия, в които живеят хората. Тъй както живеят хората сега, това, което имаме, не е братство. В една от миналите беседи аз определих: брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога, през всичките съществувания, ти е бил брат. Брат ти е този, който при всичките условия на живота си е бил готов да се жертва за тебе. Брат ти е този, който те е обичал като себе си. И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му. И ако всинца имат такъв идеал, вие само тогава ще бъдете ученици и служители на това велико Всемирно Бяло братство. Какъв трябва да бъде ученикът от Новото учение? Ученикът на Новото учение трябва да има сърце чисто като кристал, ум - светъл като Слънцето, душа - обширна като цялата Вселена и дух - мощен като Бога и едно с Бога! Като дойде някоя мъчнотия в сърцето ти, извади правилото за сърцето и кажи като ученик: „Аз трябва да имам сърце чисто като кристал, без никаква нечистотия“. Като дойде мъчнотия в ума ти, кажи: „Аз трябва да имам ум светъл като Слънцето, без никаква тъмнина“. Като дойде мъчнотия в душата ти, кажи: „Аз трябва да имам душа благородна, обширна като цялата Вселена, без никакви дребнавости“. И най-после, дойде ли някаква мъчнотия в духа ти, кажи: „Аз трябва да имам дух мощен като Бога и едно с Бога.“ Чисто сърце, светъл ум, обширна, необятна душа и мощен дух - това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни! Щом сме носители на Божественото, ние ще имаме сърце чисто, ум светъл, душа обширна и дух мощен! Само Бог в нас може да направи това. Ние се стремим към Божията Любов, мъдрост, истина, правда и добродетел. Обикновените неща не съществуват за нас. Нашият идеал е към Божественото, към великото, към реалното, което създава сенките, без то само да е сянка. Дойде ли Божественият живот във вас, всичко ще придобиете. Красив е този живот. Той носи свобода за вашите души. Само възкръсналият придобива реалния, вечния, съществения живот -живота на безсмъртието. Онези от вас, които са разбрали думите ми, трябва да образуват една Божествена верига на хармония и единство - единство в мисли, в чувства, действия, в стремежи във всички посоки - като части на общия Божествен организъм. Бъдете носители на това единство. В света ще живеете. Всеки ще разреши задачите си с методите на Божественото учение. Ние можем и да разберем, и да приложим Божественото учение. Всички на работа. Днешният ден е ден за Божествена работа. Желая от устата ви мед да тече. Тъй да тече, че всичките пчели да се съберат и да го занесат в своите кошери. Не само от езиците ви, но и от устата ви, от ръцете ви да тече мед и той да бъде благият балсам за изцеление на света. В какво седи новото учение? Каква е разликата между новото учение, Мойсеевото учение и учението на Христа? Мойсеевото учение вървеше по закона „око за око и зъб за зъб“. Христос казва: „Ако те ударят по едната страна, обърни си и другата“. А при новото учение не бива да усетиш дори, че са те ударили. Аз проповядвам едно учение, което вие още не разбирате. Ако проповядвах едно християнско учение, щях да събера мъжете на едно място, да изключа жените от там и щях да кажа да не се женят. Или пък щях да събера само жените и на тях щях са проповядвам. А пък аз събрах жените, мъжете и децата и им казвам: женете се, раждайте деца, но не се бийте. Женете се, но не раждайте сакати деца. Това е най-лекото учение, което можете да приложите в света. По-леко и по-приспособимо учение не зная от нашето. Най-лесно и естествено е човек да обича. Аз не дойдох на Земята, за да основавам секта или църква, нито православна, нито евангелистка, нито еврейска, нито будическа. Аз идвам да оповестя една нова епоха, която идва сега в света. И без да говоря, тази епоха пак ще дойде. Не мислете, че ви проповядвам някаква религия. Да ме пази Господ от това. Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се основава бъдещият строй. Под „вие“ разбирам всички хора на Земята. Под „аз“ разбирам всички разумни хора, а не „аз“, който седя на стола тук, пред вас. Аз се различавам от вас по своето разбиране за Бога. Ние няма да правим учението църква. Ако някой се опита да направи църква, аз ще я разруша. Ако от моето учение направите религия, аз ще я разруша. Целият живот е Божествена школа, а не само тази, която посещавате. Дали сте тук или вън от тези четири стени, може да бъдете ученици, но може и да не бъдете. Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и с готовността му да й служи. Служете на Любовта и от нейно гледище разрешавайте всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовешки. На тазгодишната среща ще направим първата стъпка на Веригата. Тази Верига, в която сме свързани и която опасва цялата Земя, върви отгоре надолу и не действа еднакво при всички народи. Но щом вашата душа е добра, ще имате съдействието на всички добри хора по цялото земно кълбо, защото вие работите за Бога. Ще дойде време, когато ще познавате тези ваши братя, които си имат своите отличителни белези и се разпознават, но те никога няма да дойдат при вас, за да ви се препоръчат. И така, когато срещнете тези ваши братя, ще ги познаете по вътрешната си връзка с тях и няма да стане въпрос за вашата религиозна принадлежност или за вашия път. Те са хора, които само помагат на света и мълчат. Има някои, които говорят, но тези, които мълчат, са по-напреднали. Нашите думи в живота са чукът, но с чука ние можем само да пробием нещата, докато Духът е оня, който ги стопля. С чука не можем да се спасим, но с огъня можем. С огъня, който е Любовта, ще можем да стоплим сърцата на хората. Някои ме питат: „Как е баща ти и сестра ти?“ Баща ми е на небето и всеки, който изпълнява Божията Воля, той е баща ми, брат ми, сестра ми. Никакви кръвни връзки не трябва да се смесват с Веригата. Това не е духът Господен и аз искам да се противопоставя на всички спънки, които ми пречат. Няма по-голяма спънка в духовния живот от домашните. Волята Божия е да възлюбиш ближния си. От вас аз искам да любите Господа, ако имате любов към Господа, покажете я към нуждаещите се, а за себе си - нищо не искам. Ако искате да покажете към мен Любовта си, можете да я покажете само, когато любите ближните си както себе си. Аз се опасявам също така и за вашето здраве и вашата физика. Някои от вас вместо физически да укрепват, те се разглобяват; на това именно аз не се радвам и затова тази година ще ви препоръчам някои физически упражнения. Аз искам да бъдете физически здрави, защото болният човек не е духовен човек. Пазете се да бъдете чисти и безкористни във всичките си дела и начинания. Веригата може да проектира много добри мисли за този народ и може да стори много за него. Тази година започнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тези закони. Вие искате да видите у вас един дух, но този дух е само една черупка, а Бог иска да ви отвори очите, за да видите духовния свят. Вярвайте и ще получите. Ще ви се даде според вярата. Докато не ослепее, човек не може да прогледне. Павел ослепя, за да прогледне... Откакто се е сформирала Веригата в България, българите и респективно България зло не са видели. Виждате, например, през това лято имаше 5 милиона загуби, а после дойдоха 20 милиона печалба - заради нас, които живеем добре сред този народ. Господ го държи и поддържа и като е щастлив народът, щастливи сме и ние. Ние сме на Земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им, чадата им, добитъка им, житото им и всичко. И като се благослови народът, благославяме се и ние. А че някои онеправдават този народ, за това Господ ще се погрижи. Господ сега ще бъде между вас, опитайте Го и ще видите, че Той е Благ. И според степента на вашето развитие, вие ще срещнете проявлението на Духа Господен. Школата, в която сте поставени, е християнска, мистическа, философско-научна школа. Християнска - това означава да можем да приложим Закона за другите; окултна - да можем да го приложим за наша полза, а научна - това е опитната страна, експерименталният метод. Ние действаме в България така, че Господ да направи този народ по-религиозен и щедър, за да може чрез тези добродетели да се помогне на неговото повдигане. Та казвам: в света има три положения, в които вие можете да действате. Първото положение: вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на Земята, като ви дава тяло, без да ви пита, искате ли или не искате. Такова е положението на старозаветния човек. Второто положение: изпращат ви на Земята, дават ви тяло, като се ползвате само с една малка свобода - да кажете къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на Земята да се учите при най-благоприятни услови, за което се ползвате със сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния човек. В старозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите, а щом дойдете като ученик на Земята, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се приложи във вашия живот. При Любовта вие сте тези, които определяте себе си, вашите постъпки, отношенията си към хората и към съвършените същества. Човек трябва да учи в Школата на живота и до най-напреднала възраст. И 120-годишен да е, трябва да се учи! До последния си час, до последния миг на живота си човек трябва да се учи. Щом се освободи от тялото си, той е вече млад. Душата на човека винаги е млада. Той се облича в друго тяло, в което съществува вечна младост. Когато тялото остарява, у човека се ражда скръбта. Защо? Понеже той е отделил живота на тялото от живота на душата. Във всяко тяло, което остарява, протича старозаветният живот, а той оставя дълбоки бразди след себе си. И новозаветният живот оставя дълбоки бразди върху тялото на човека. Животът на праведния - също. Изобщо тези три вида живот разрушават тялото на човека и задачата му в този свят остава неизпълнена. Ето защо, като влезе в другия свят, той среща големи противоречия. Ученикът се отличава с голямо смирение, с голяма отстъпчивост и на мравката прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. Гледате ги - влезли във вагона, заели първите места. На второ място седят новозаветните, на трето - праведните, а на последно - учениците. Ученикът обикаля тук-там и пита: „Тук има ли едно местенце и за мен?“ Качва се във вагона и заема най-последното място. Тази е отличителната черта на ученика. Не можеш ли да заемеш последното място, не можеш да бъдеш ученик. Христос е разбирал този закон и го е изказал със следните думи: „Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би като дойде господарят на този дом, да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой почетен гост. Тогава ти ще изгубиш уважението на окръжаващите.“ Като ученик, ти ще заемеш последното място. Нека старозаветните, нека новозаветните, нека праведните заемат първите места, а ти, като ученик, ще заемеш последното място. Ученикът трябва да каже: „Докато всички хора спорят, докато разискват по това-онова, аз ще се вслушвам в Божествения живот, който работи в мен, ще слушам какво Господ ми казва и ще уча“. Когато говоря за ученика, аз взимам думата „ученик“ в тесен, а не в широк смисъл. В тесен смисъл на думата, под „ученик“ се разбира този, който учи тук, на Земята, в този ограничен кръг на живота. Той ще се учи тук и ще постигне толкова, колкото му позволяват условията на този земен живот. Като говоря за ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния ученик, който се учи тук на Земята, в този свят, и горе на Небето, в другия свят. Той никога не напуска Школата - денем се учи в лабораторията на Земята, а вечер отива горе, при своя учител, който му преподава теория. На другия ден се връща пак на Земята, за за продължи своите практически занятия в лабораторията. Този ученик постоянно учи: горе на небето учи теория, а долу на земята-практика. Когато говоря за идейните ученици, подразбирам именно тези, които горе учат, а долу прилагат. Когато говоря за учениците в тесен смисъл на думата, разбирам онези, които учат на Земята, а като заспят вечер, не ходят горе да се учат. На другия ден, като станат, продължават да учат. Те нямат връзка с невидимия свят и не знаят дали са ученици, или не. Те казват: „Докато сме в училището, сме ученици, но като свършим - не сме вече ученици“. Идейните ученици, или тези, за които говоря в широк смисъл, знаят, че всякога са ученици. И в един живот, и във втори, и в трети, и в четвърти - те знаят, че всякога са били и ще бъдат ученици. И след време, когато нашата Земя, както и цялата Слънчева система, завърши своето развитие, те ще преминат като ученици в нова Школа, при нови условия. Бог тогава ще им даде друго име, а не ученици. Думата „ученик“ не е подходяща да изрази дълбоката идея, която е скрита в това понятие. Ще ви запитам: какво ще прави ученикът в света, когато се пробуди съзнанието му? „Ще работи.“ „Как?“ Ще се обърнете към Библията, към първа глава от Битието, и от там ще започнете. „Отначало Бог създаде Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста; и над бездната се простираше Тъмнина; и Дух Божи витаеше над водата. И рече Бог: „Да бъде Виделина!“ И настъпи Виделина. И Бог нарече Виделината първия ден, когато той влезе в Новия живот.“ Писанието казва: „Нищо няма да остане от старото Небе и от старата Земя“. Това означава, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня. От неговото небе няма да остане нито Слънцето, нито Месецът, нито една звезда, той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито човек, нито животно, нито растение - от никъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустинята. Когато говори, няма да познава и себе си, ще се намери в страшно противоречие с живота. Това противоречие се нарича смърт. Всичко което ви е радвало и веселило, всичко, което сте знаели в живота, всичко, в което сте вярвали и на което сте се уповавали, всичко, с което сте решавали великите задачи на вашия живот изчезва, и вие оставате сам, не знаете какво да правите, намирате се в чудо. Питам: какво ще правите като се намерите в такова положение? И гласът на Господа няма да чувате, и той ще се скрие от вас. Именно за този час Писанието казва: „Ще хлопате и няма да ви се отвори“. Тогава ще се намерите в положението на Христа, когато беше на кръста, и като него ще извикате от дълбочината на душата си: „Елой, елой, лаба савахтани“. Сега на вас ви е мъчно понякога, когато ви изоставят. Това обаче не е изоставяне, то е само представа. Вие още не сте изпитвали какво е истинското изоставяне. Но всеки човек трябва да бъде изоставен. Като говоря за това изоставяне, аз разбирам пробуждане съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът може да разбере реалността на живота. Та казвам: ще дойде в първия ден онзи страшен, велик момент за ученика - безмълвието. Около него няма да има светлина и той, от дълбочината на душата си, от своя опит, ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателя на всичко в света. Той ще го призове с цялата си душа, с целия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да Те опитам! Един Си Ти, Господи, Създателят на всичко. Няма друг в света освен Тебе!“ Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще проблесне малка, микроскопична светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Някъде отдалеч ще чуе гласа Господен, гласа на своя Учител: „Нали искаше да Ме познаеш, нали искаше да Ме опиташ? Приготви се сега за работа!“ Настана Ден първи на твоя живот. Твоята земя беше неустроена и пуста, и тъмнина се простираше над бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, той е Незнайният Бог, Той е страшният Бог, който твори формите, който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог: „Да бъде Виделина!“ И настъпи Виделина! Ученикът ще каже: „Тази Виделина, която виждам там далеч, да блесне в мен!“ И ако той е от избраните ученици, като рече „Да бъде Виделина!“, в него ще настъпи Виделина. „И видя Бог, че Виделината беше добро; и раздели Бог Виделината от Тъмнината. И Бог нарече Виделината Ден и Тъмнината нарече Нощ. И настана вечер, и настана утро - Ден първи.“ Следователно денят ще започне с доброто, а нощта - със злото. Този смесен живот на светлината и тъмнината ще се раздели - от едната страна ще се яви светлината, която носи доброто в себе си, а от другата страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си - Виделината. Под „Виделина“ разбирам великия стремеж за учение в душата на ученика. Значи ученикът трябва да започне с Виделината. Той трябва да разбира законите и като каже „Да бъде Виделина“ - да настъпи Виделина! Като се разпростре Виделината на живота, ще бъде произведена топлина и ще настане Ден първи. Виделината и Светлината носят в себе си топлина. „И рече Бог: Да бъде Твърд сред Водите, и раздели Водите от Водите. И направи Бог Твърдта; и раздели Водите, които бяха под Твърдта, от Водите, които бяха над Твърдта; тъй и стана. И Бог нарече Твърдта Небе. И настъпи вечер, и настъпи утро - Ден втори.“ „И раздели Водите от Водите“ подразбира, че Бог отделя Божествения живот от земния, от живота на човека. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над Твърдта небе, а което е под Твърдта - земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. Понякога вие искате да пиете от водата, която е горе, а понякога искате да пиете от водата на Земята, от земния живот. Ако пиете от такава вода, никога няма да утолите вашата жажда. Роденото от плътта е плът. Вие имате два живота: единият е плътски, земен живот, в който се ражда онова вътрешно недоволство, раждат се омраза, надпреварване, спорове - в него няма спокойствие. Другият живот е небесният, Божественият, в която има Любов, Светлина, Мир и Радост. Като разделите тези два живота, на Земята ще дойде Водата, която ще служи на физическите ви нужди. Вие сега боравите само с водата, която е на Земята. Забележете - всички светци, които са боравили с Божествения свят, когато лекували някой болен, прибягвали до Водата над Твърдта. Преведено на научен език, това значи: те са лекували само тогава, когато са успявали да привлекат слънчевата прана, или Божественият живот да действа върху човека, и той веднага произвежда реакция. Понякога вашият живот се обезсмисля, нямате никакъв стимул да вървите напред. Как ще осмислите живота си? Това е една от великите тайни. Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкарате във вашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху вас и вие коренно ще се измените. Ако знаете тайната да внесете във вашия организъм от тази вода като чрез инжекция, само една капка - във вас ще настъпи цял преврат. Ако преди това сте бил 120-годишен старец, след 24 часа само ще се измените така, че никой няма да ви познае. Ще се превърнете в един млад, 21-годишен момък. Вие как разбирате живота на ученика? Да учи четири години в основното училище, три години в прогимназията, пет години в гимназията, четири години в университета и след това да каже: „Свърши се всичко“. Не, пред вас стои друга задача - да създадете Твърдта, границата между Божествения и земния живот, да разделите тези два живота. Вие искате Господ да твори. Бог, Който е съвършен, няма защо да твори за себе си. Всичко, което Той твори, е за нас. „И нарече Бог сушата Земя, и събраната вода нарече Море.“ Значи събраният живот във вид на суша и вода е Новият живот - това са новите условия, които трябва да разработвате. Всички огромни морета показват условията, при които ученикът трябва да развива своята дейност, защото водата е носителка на живота. А сушата, Земята, показва новите условия, при които животът може да се прояви. Вижте - в живота всеки плаче за парче добра земя. И никой не може без парче земя - за нея всички се борят. Някой казва: „На мен не ми трябва никаква нива“. Не, ти не разбираш смисъла на това парче земя. Има ниви физически, има ниви духовни, има и ниви Божествени. След като свършиш своята работа, своето учение на физическата нива, ти ще минеш на духовната нива. След като свършиш работата и учението си на духовната нива, ще минеш на Божествената нива. И най-после, след като завършиш работата и учението си на Божествената нива, ще отидеш във Великия Живот, за да учиш велики и славни неща. Днес ти знаеш само да ореш земята, но това още не е наука. И рече Бог: „Да прорасте на Земята зелена трева, която да дава семе, и плодно дърво, което ражда плод по вида си, и чието семе е в него; тъй и стана. И видя Бог, че беше добро. И настъпи вечер, и настъпи утро - Ден трети.“ Както виждате, първите форми на живота започват с растителното царство, с тревите и дърветата. Значи започва се с мекия, тихия, а не с буйния живот. А отделянето на Виделината от Тъмнината е един много труден акт, който ние тук преминаваме мимоходом. Между вас може да има някои, които са отделили Виделината от Тъмнината, но те са малцина. Когато казваме, че се задоволяваме с малко, подразбираме Божествения и духовния живот. Във физическия живот, колкото повече имате - толкова по-зле. Някой пита: „Как ще придобия Небето, как ще мога да вляза в духовния свят?“ Казвам: за да влезете в духовния свят трябва да олекнете, а това се постига като раздадете всичко. Знанията, които сега ви давам, са нови. Те се отнасят до шестата раса, а не до петата. Петата раса ще си замине със своите стари възгледи. Това учение го започвам в България не по мое желание, а по внушение от невидимия свят, от Бога. Всички пречки ще бъдат преодолени. Това дело не е човешко, а Божествено, и един ден то ще успее. Казвам: ние, хората на Новото учение, трябва да се отличаваме не с нашата религиозност, не с нашата наука, не с нашата сила, не с нашата доброта, а с нашата Любов. Този е естественият път. Като добием тази най-малка величина, ние ще имаме вече особена култура, в която ще се влее новият живот. Ние сме минавали по много други пътища, но сега ще минем по новия път - по пътя на Любовта. Животът трябва да се пречисти коренно, в него трябва да се внесе вътрешно преобразование. Аз не говоря за някаква революция между хората, а за вътрешна промяна, в която Бог ще преобрази целия строй, ще освободи хората от тяхната дребнавост, която им пречи да се разбират като братя и сестри. Който разбере това, ще го провери и ще се освободи от стария живот, от всички утайки на миналото. Светът е велико училище за нас, а всички негови външни прояви, това са малки резултати, това е един излишък от света. Има друг свят, пред който вашият реален свят е само външна проява, външна сянка. Който умира, той започва да люби. Аз желая тази мисъл да остане у вас доброволно, без насилие. Този ден е тържествен. Ние сме пред лицето на Бога и аз искам всеки от вас да разреши вътрешно този въпрос. Разрешите ли го днес, той е разрешен завинаги. Не го отлагайте за друг ден, а го разрешете днес, когато сте пред Божието лице. Господ казва: „Търсете ме, докато съм близо до вас“. И тъй, каквото и да правите отсега нататък, правете го заради Бога, заради Неговата Любов. Това изисква новото учение, това изисква новият живот от всички нас. Ние трябва да се различаваме от другите по това, че имаме един велик принцип, една велика идея, за която сме готови и на огън да ни турят, и на бесилка да ни повесят, и на кръст да ни разпънат - всичко можем да понесем. Пожелавам ви, всички да носите запален светилника, който Господ днес ще ви даде. Като излезете от тук, всеки от вас ще види по един ангел. Помолете го да ви даде по един запален светилник и тръгнете по определения от Бога път. Вие ще ми кажете: „Учителю, къде е вратата на Новия живот?“ Аз няма защо да показвам вратата на хора като вас, които са тъй учени. Има ли нужда да ви отварям Евангелието? Казвам ви: намерете 15 глава на Евангелието от Лука и четете. Всички знаете къде се намира този ангел. Райската градина не е извън човека, нито някъде на „Изгрева“ - тя се намира в самия човек. Ангелът, когото търсите, е в тази Божествена градина, пред входа на която Бог постави два херувима с огнени мечове, за да пазят да не влизат грешните. На праведните Бог дава по един запален светилник и казва: „Вие можете да отидете в Рая, той е за вас“. Сега и аз ви казвам: идете в Рая, в Божествената градина, да се поразходите, да се срещнете с ангела и да се поразговорите! Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Затова Той дойде на Земята. И ако досега сте ходили в тъмнина и сте били в безсъзнание, отсега ще ходите в светлина и със съзнание, ще служите на Бога с вътрешна Любов, по нов начин. Само така ще приемете Божието Благословение. И тъй, аз ви поздравлявам днес със запалените светилници! Каква е целта на школата? Целта на всяка школа е да сближи учениците по закона на Любовта. Като ученици на окултна школа вие трябва да изучавате закона за смаляването. В древните окултни школи, първата задача, която се е давала на ученика, се е състояла в изучаване и прилагане закона за смаляването. Ученикът трябва да се смали, до дойде до точка, до най-малкото същество в света. Този път не е лесен, но без мъчнотии нищо не може да се постигне. Ученикът не трябва да търси лесен път. За да се справя лесно, той трябва да прибягва към музиката, като метод за трансформиране на състоянията си. Разумният път е пътят на най-малките разходи. В тази Школа вие трябва да се научите да се ползвате от методите, с които природата работи. Както цветята използват слънчевите лъчи, така и вие трябва да използвате силите на живата природа. И тогава, кой за каквото е роден, това ще направи. Този закон важи и за организма на човека - всеки орган изпълнява специфична служба. Например, краката ходят, като същевременно носят общия товар на тялото; ръцете работят, хващат, вдигат, слагат разни тежести; очите гледат; учите слушат и т.н. Следователно всеки орган изпълнява специална функция. В това отношение всеки човек представя специален орган в общия организъм на природата, и той трябва да изпълни своята функция. Който намери мястото си в природата и разбере своето предназначение, той ще може правилно да изпълни своята функция, като част от великия Божествен организъм. Някой иска да отвори прозореца: тегли прозореца, той не се отваря. Тегли втори, трети път, прозорецът пак не се отваря. Той започва да се нервира, да се гневи, да дърпа още по-силно, като че прозорецът е виновен за това. Преди всичко, прозорецът няма съзнание; той не може да разбере, че някой се дразни от него. Същото нещо може да се каже и за окултните сили: някои окултни сили са съзнателни, разумни, а други са полусъзнателни, неразумни. Като казвам, че едни сили са съзнателни, това показва, че те вървят в същата посока, в която и ние се движим. Неразумните сили пък се движат в посока противоположна на нашето движение. Следователно всеки трябва да знае, дали дадена сила върви в хармония с неговото развитие. По същия начин вие трябва да разглеждате дали вашите мисли, чувства и постъпки вървят в съгласие с развитието ви. но за страхливите. За безстрашните хора окултизмът е безопасен. Който иска да развива, да разработва своя ум, той не трябва да бъде тщеславен. Забелязано е, че хора, които са били повече осмивани, подигравани, са станали учени, поети, музиканти, а тия, които са били много хвалени, от които са очаквали нещо, са останали посредствени. Защо? Умът на последните не се е хранил добре, вследствие на което не е могъл да се развие. Затова, докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите, и за укорите; като умрете, тогава слушайте, какво ще говорят хората на гробищата за вас. Сега ще дам няколко правила, които трябва да се спазват от окултните ученици. Когато се намери пред прага на окултната школа, било като редовен, или слушател, ученикът трябва да знае следното: 1. Ако веднъж само се опита да коригира Абсолютното, Божественото, той се отстранява от класа. 2. Ако отсъства от клас без никакъв повод, без важна, неотложна причина, той се отстранява от класа. Пред съвестта си и дълбоко в душата си, ученикът трябва да знае, важни ли са причините, които са го задържали да не отиде в школата. Определянето важността на причините абсолютно се предоставя на съвестта на ученика. Ученикът никога не трябва да лъже себе си. Ако се самоизлъгва, той сам по себе си, е вън от класа. 3. Който не изпълнява зададената работа в школата, той се отстранява от класа. 4. Ако двама ученика взаимно се нагрубяват, и двамата се отстраняват от класа. Абсолютно не е позволено на окултните ученици да се сърдят, да се карат помежду си. 5. Всичко, каквото става и се говори в класа, трябва да бъде тайна. Който се опита да изнесе навън нещо от това, което става в школата, той се отстранява от класа. Има неща, които не трябва да се изнасят вън от школата. Едно от правилата гласеше: „Който се опитва да коригира Абсолютното, Божественото начало, той не може а бъде ученик“. Това значи: не коригирайте природата в себе си! Който се е опитвал да коригира природата, той всякога е свършвал фатално. Няма изключение в това правило. Ако не вярвате, направете следния опит и ще се убедите в истинността на моите думи. Започнете да храните някои тревопасни животни с месна храна и в скоро време ще видите последствията от промяната. Значи, вие сте направили опит да коригирате природата на тия животни. Ние започнахме лекцията с тайната молитва. Какво означава тайната молитва? Тя означава затваряне жиците на телефона, свързан със света. Когато се моли тайно в себе си, човек трябва да вземе свободно положение, да прекъсне всякаква връзка със света, да стане глух за всякакъв шум, за всички звукове вън и вътре в него. Молиш ли се тайно, затвори всички ключове, всички съобщения със света, за да не те смущават. И при това положение, остани сам, в размишление. Медитация и тайна молитва не е едно и също нещо. Те се различават. Обаче, вие сами трябва да намерите тази разлика. Тайната молитва подразбира повдигане на ума на човека към Бога. С други думи: тайната молитва подразбира отправяне погледа на човека към Слънцето - източникът на живота. Най-красивата молитва се заключава в това, човек да помисли за Бога като източник на живота. Всички стари възгледи и разбирания за науката, за живота, представят голямо дърво, подобно на дъб. И ако вие не се отдалечите от корените на това дърво, каквато работа и да започвате, няма да успявате. Защо? Това дърво ще изсмуква соковете на вашия живот. Окултистите наричат това дърво „дърво за познаване доброто и злото“. Ето защо, човек трябва да стои далеч от това дърво, за да може свободно и правилно да се развива. Това значи да ликвидира човек със своята карма. Кармата е дърво, което има свои нужди и желания: да расте и да се развива. Това дърво, което представя миналия живот в човека, трябва да се изкорени, да се замести с ново. Който се е опитвал да изкорени това дърво, той е разбрал, какво значи да изтръгва дяволския нокът от себе си. Рече ли да го изтръгне, вижда, колко много боли. Като види, че боли, той започва да го реже. Не, боли-не боли, този нокът трябва да се изтегли, да се изтръгне с корен. В това седи спасението на човека. Някой започва да тегли този нокът, но като го заболи много, той го оставя. По този начин той си създава по-големи болки. Който иска да бъде ученик, той трябва да изтегли този нокът изведнъж. Казвам: ако не можете да изкорените това дърво във вашия живот, поне отдалечете се от него. И тогава, посадете новия живот, новите идеи, новите мисли далеч от старите. Значи, без да искате, едновременно ще водите и двата живота. При това положение, забелязвате как в дни на добро разположение, при благородство на вашето сърце, вие сте настроени към проява на красивото, на великото в себе си, готови сте да говорите истината; и обратно, в дни на неразположение и вие сами не усещате как езикът ви се подхлъзва и говорите или правите това, което не искате. И като останете сами, вие сте недоволни от себе си и се чудите, как се подадохте на известно изкушение. Това става и с млади, и със стари - с всички хора. Туй се дължи на стария живот в хората. Индусите казват: без Учител не може, т.е. без Учител няма развитие. Според нас, Учителя е същество, което мисли. Следователно, ние излагаме същата мисъл в следната форма: без светла мисъл не може, без светла мисъл няма никакво развитие. Значи, който иска да учи, той непременно трябва да има светла мисъл, за да може да възприема. И тогава, истината ще бъде една и съща и за Учителя, и за ученика. В това положение способният ученик се нуждае от добър Учител, както и добрият Учител се нуждае от способен ученик. Този закон трябва да се прилага навсякъде в живота. Според законите на окултната школа, ученикът сам създава своето щастие и нещастие. Много окултисти правят погрешка като искат да ликвидират с науката. Те искат съвършено да отхвърлят официалната наука за себе си и да останат само с окултните знания. Обаче, като започнат това да отхвърлят, онова да отхвърлят, виждат, че нищо не им остава. Те мислят, че са дошли до центъра на своите знания, но се заблуждават. Всеки център представя планета на друг лост, който е свързан с много още системи, дето движението става по съвсем други закони. В окултните школи учениците се домогват до съвсем други знания и схващания за Бога от тия на обикновените хора. Хората искат да дадат някаква форма на Бога, но питам: каква форма може да се даде на светлината? Светлината сама създава формите. По какъв начин светлината създава формите? Щом срещне някакво препятствие, тя създава вече известна форма. Така че, искате ли светлината да създаде някаква форма, поставете й известно препятствие. Направете средата на вашите мисли по-рядка или по-гъста и те веднага ще претърпят пречупване. За учениците е важно да разберат отношенията си към целокупния живот, ролята си във великия Божествен живот, предназначението и задачата си като човеци, като същества, които са дошли на Земята да живеят. Колкото и да сте свързани с този свят, каквото и да прави той, това не трябва ни най-малко да се отнася до вашия живот. Светът не трябва да ви препятства. Вие имате един заден вход, през който всякога можете да излезете. Главният вход обикновено бива затворен, но затова пък задният вход е всякога отворен. През този вход, именно, всеки може да излиза и да влиза, когато пожелае. Едно време пророк Илия изкла 400 пророци, като мислеше, че ще освободи Израил, но не успя. Той не се уплаши от това, което направи, но се уплаши от една жена и избяга. След това трябваше да отиде в пустинята, да прекара там 40-дневен пост, да му покажат начин, по който светът може да се оправи. Той прекарал известно време в планината, сред канарите, дето се явила голяма буря, а после и огън, но Господ не бил нито в бурята, нито в огъня. Най-после той чул тих глас, т.е. гласът на Любовта, гласът на Бога. Едва тогава пророкът разбрал, че хората могат да се оправят само чрез тихия глас. Бурята представя метод, с който сегашните хора работят. Бурята представя сегашния живот на хората. Огънят, това са страданията, през които хората минават. Обаче, светът не може да се оправи нито чрез бурята, нито чрез огъня. Бурята може да разрушава канари, бурята може да корени дървета, но по никой начин тя не може да оправи света. Като чул тихия глас, пророк Илия затворил очите си и разбрал дълбокия смисъл на този глас. Сега и на вас, като на окултни ученици, обръщам вниманието ви на тихия глас, да видите, какво той може да направи. Досега вие сте искали да бъдете силни като бурята и като вятъра, да покажете на хората кои сте и какво можете да направите. Обаче, ние искаме да ви научим тихо да говорите и да видите, какво можете по този начин да направите. Представете си, че едного от вас изпратят в България някъде да образува окултен клас. Какво ще прави той? Като не знае друго, той ще потърси методи и правила от писаното в книгите по този въпрос. Ще отвори, например, книгата „Светлина върху пътя“ и ще започне да чете: „Убий всяко желание в себе си!“ Питам: като убиете всяко желание в себе си, какво ще остане от вас? Това е скрит превод на една окултна мисъл. Окултните истини не се превеждат буквално. „Да убиеш всяко желание в себе си“ - това не подразбира физическо убиване, но обръщане към Бога. Ако една мисъл, едно чувство или желание отива надолу, към земята, обърни го в обратна посока - нагоре. „За да се намери истината, сълзите на човека трябва да престанат от очите му, а краката му трябва да се измият в кръв.“ Които четат тези изречения, те мислят, че много неща са разбрали. Това са символи, на които трябва да се направи дълбок, вътрешен превод. Само така те могат да се осмислят и да принесат полза на човека. Ето защо, тази книга търпи щателен превод. Всички правила в нея трябва да се прекарат през сито, или да се поставят на дарак, да се раздрънкат. Тази книга е като нечиста вълна, която трябва да се раздрънка, да се разчепка косъм по косъм: нечистото да се отдели от чистото, прахът да падне долу и каквото остане от нея, да се предложи като чиста, доброкачествена храна за ума. В тази книга се срещат изрази, формули от астралния, от умствения свят, но снети на физическия свят, с езика на Земята, те представят нещо смесено, объркано, каквото е попската яхния в живота на съвременните хора. Казват например, че окултната наука не била за младите. Не е така. Според мен, точно обратното е вярно. Защо? Защото младите имат по-силна индивидуалност от старите. В това отношение, бедните, простите са по-силни от богатите, от учените, от религиозните. Те видимо само са бедни и прости, а всъщност вътрешно представят богати полета, с добре разорана и разработена земя. Ето защо, в сегашните времена, напредналите същества се въплътяват, именно, между бедни, прости хора. Туй не е абсолютно така, но в повечето случаи се забелязва това нещо, защото по този начин невидимият свят иска да повдигне слабите, сиромасите и простите хора в света. И тъй, напредналите същества се въплътяват повече между сиромасите и простите хора, а ненапредналите - повече между привидно богатите и учените. Значи, в младите се въплътяват по-силни духове, затова, те трябва да се занимават с окултизма. По тази причина младите бягат от черквите. Те са смели, решителни, лесно ликвидират със старите форми. Много от старите не разбират правилно живота, и затова казват на младите: „Едно време и ние бяхме като вас, но ето, остаряхме. Ще дойде ден, когато и вие ще остареете и ще се примирите с условията на живота.“ Не, който се примирява, той не може правилно да се развива. Няма с какво да се примирявате. Старите казват: „Като поживеете, тогава ще разберете нещата“. Няма какво да разбирате. Ако влезете в някоя локва, какво ще разберете? Ще разберете само това, че в локвата има тиня, кал. Ако влезете в някоя кръчма и пиете, какво ще разберете? Че сте се напили. Какво знание има в тия неща? Да се окаляш, да се напиеш, в това няма никаква наука, никаква философия. Старите все продължават: „Нищо, ще поживеете малко, и ще разберете живота“. За какъв живот говорят те? За живота на калта или за живота на пиенето, или за живота на грабежите и убийствата? Щом дойде до този живот, кажете си: „Ние знаем този живот, опитвали сме го някога, нищо ново няма в него. Ние искаме сега да научим новия живот, който не познаваме.“ Който мисли по този начин, той е млад, който не мисли така, той е стар. Старостта и младостта не седят в годините на човека, но в начина, по който той мисли. Най-важната идея за вас е да си помагате взаимно. В това седи новото учение: взаимно помагане! Когато някой падне духом, всички трябва да му се притекат на помощ със своите добри мисли и желания. Какво правят сегашните хора? Като видят, че някой млад се е обезсърчил, паднал духом, те искат да го убедят да влезе в света, да се поразвлече, да стане щастлив. Това е заблуждение. Хората трябва да знаят, че светът не е единственото място за развлечение. Животът не се изразява само по един начин. Всяка душа носи щастието в себе си. Ако живеете според великия закон на Любовта, като влезете в света, който не е готов за тази Любов, вие ще предизвикате в него, в неговите силни индивиди, условия да се прояви егоизмът, т.е. човешкото „его“. При други условия, обаче, между готови души, Любовта създава красив свят, свят на възвишени, чисти отношения. А сега, със светлината, която съвременните хора носят в себе си, човек се вижда принуден да се затвори, да се огради, като счита, че неговото положение в света е опасно. И наистина, днес всички хора са затворени. Мнозина мислят за себе си, че като ученици на окултна школа, са по-слаби от другите. Не е така. Силата не е външно качество. Ще се самонаблюдавате, без да се критикувате. Критиката не е нищо друго, освен глождене, а гложденето е качество на гъсениците. В този смисъл, критиците наричаме „психологически гъсеници.“ Ще се самонаблюдавате, ще констатирате промяната и ще я изложите, без никаква критика. Като видите някоя своя погрешка, вие казвате: „Лош човек съм аз!“ Щом казвате така, вие правите още една погрешка: първата погрешка седи в това, което сте направили вече, а не сте го изправили; втората погрешка седи в критиката. Следователно, щом направиш една погрешка, заеми се да я изправиш. А туй, че си лош човек, това е качулка, без която може да мине. Ако кажеш, че си добър човек, това е друга качулка. Гледам, в някои от вас има същата слабост, каквато и в заека. Те влязат в окултната школа, постоят малко и после казват: „Тази работа не е за нас, младите, друго ще изберем“. Какво ще изберат? Каквото всички хора. И после? След 40, 50, 60, 80 години ще ви занесат на гробищата, дето ще видите, че всички философи, всички учени и прости, всички бедни и богати, еднакво са разрешили въпроса за живота. Всички имат по един кръст и по една надгробна плоча, на която, ако заминалият е стар, пише: „Тук почива 80-годишен старец, умрял в напреднала възраст“. Ако е млад, пише: „Тук почива един млад и зелен човек, не вкусил още от благата на живота“. Тъй пишат живите. За окултния ученик има неща по-съществени и от самата наука. Съвременната наука не е смисълът в живота, тя е само едно средство, за да се дойде до една по-велика цел. Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме“. В окултната школа могат да пропаднат не само начинаещите окултни ученици, но даже и високо напредналите. Много ангели, които следвали окултни школи, са пропадали на изпити, вследствие на което и до днес още продължават да слизат на Земята, да учат ония уроци, които на времето не са могли да научат. И те, заедно с всички хора, се движат между Божествения и човешкия живот, между доброто и злото в света. Аз спазвам следното правило: не мога да закова две дървета във форма на кръст. Защо? Може да кажете, че това е суеверие. Не, кой и да е ученик, който изучава окултната наука, никога няма да закове две дървета на кръст. Често, вие с пръстите си правите един кръст, подавате го някому и казвате: „Целуни го!“ Не, кръстът е най-голямото противоречие в света. Ако кръстът в извести случаи има някакъв смисъл, то е по особени съображения. Двете линии в кръста имат смисъл дотолкова, доколкото имат и скалите, облечени в зеленина. Кръстът показва едно грешно, дисхармонично състояние в природата. В окултната наука кръстът е място на падение, мъчение и страдание. Кръстът и ред други символи представляват езикът на природата. Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само факти, както някои ги наричат, но те са резултат на всички четири вида живот, които текат в нашия организъм. Старозаветният живот тече в нашите жили, в дебелите черва. Вие не можете да се избавите от него. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате. Новозаветни-ят живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел. Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място. Затова този живот представлява идеалното в човека. Във втория стих на този Псалм се казва: „Като многоцветното онова миро на главата, което слизаше на брадата Ааронова“. Всеки от вас има брада, но под брада не се разбират само космите, както някои мислят. На брадата, наистина, растат косми, но космите не съставляват брадата, те са само нейно проявление. Долната челюст, която е лост на човешката воля, всъщност тя съставлява брадата. Значи лостът, чрез който човешката воля си служи, това е брадата. И тогава вие ще разбирате, че се говори за миро, което слиза именно върху този лост на човешката воля. Ако вие разбирате, че мирото слиза по космите на човешката брада, знайте, че с това нещо човек не може да се благослови. Старозаветният човек иска почитание. Новозаветният човек иска почитание. Праведният иска почитание. Единственият, който не иска почитание, това е ученикът. Когато човек престане да иска почитание, той става ученик. Аз зная, много от вас са бедни, много от вас са болни, много от вас са невежи, много от вас имат недъзи, много от вас са прости, не са учени - всичко зная. Казвате: „Учителя не знае ли всичко това?“ Зная, и защото зная, показвам ви пътя, по който ще намерите това богатство, показвам ви мястото, отдето можете да го вземете. Казвате: „Учителю, ела с нас, дай ни от този хамбар!“ Ние с крини не даваме. Ние жито на тегло не мерим. Всеки ще бъде абсолютно свободен, ще отиде сам и ще си вземе колкото му трябва. Всеки трябва да бъде искрен, да знае, че това учение има приложение. Новата идея за Бога ще бъде тази: туй, което уравновесява вашите мисли, е Бог. Туй, което уравновесява вашите чувства, е Бог. Туй, което уравновесява вашите постъпки, е Бог, Който е вътре във вас. Това е Любовта, която внася равновесие у вас. Под думата „Любов“ в дадения случай разбираме това, което уравновесява вашите мисли и постъпки. Туй, което не уравновесява, то може да бъде всички друго, но е е Любов. Може да минава за любов. Или идеята за Бога от чисто научно гледище: туй, което уравновесява моята светлина, прави света понятен за мене, туй, което уравновесява моите чувства да добивам равновесие, да обичам всички хора или във всеки един случай да зная как да постъпвам, да бъда в хармония с цялата природа, то е Бог. То е мярката. В този смисъл Бог е онази вечна мярка, която подтиква нашия ум, нашето сърце и нашата воля към онази хубава дейност, за да развием онова, което Бог е вложил в нас. Човек е щастлив и здрав само тогава, когато реализира ония начала, които са вложени в него - таланти, ум, сърце, когато дава простор на своята душа и на своя дух. Станете! Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът! Само светлият път на ума, само светлият път на сърцето, само светлият път на волята водят към Бога!

ШЕСТО ЧУВСТВО. Ако шестото чувство у вас е развито, вие ще виждате нещата и на големи разстояния, както и зад непрозрачни предмети. Както с помощта на радиото чувате какво се говори от Америка, например, така и с помощта на шестото чувство ще видите какво става в даден момент там. Интуицията е по-висше чувство от мисълта. Засега хората си служат с пет сетива и в този век се развива ясновидството, или шестото чувство. В бъдеще ще се развият още седем сетива. За всяко поле - физическо, астрално, умствено, причинно, ментално, Божествено - има по седем сетива, общо 49 сетива, като 42 сетива трябва да се развият за в бъдеще. Ясновидството е зрение на астралното поле. Центърът на интуицията е в центъра и над челото, а центърът на ясновидството е отстрани и над челото. Центърът на духа е между веждите. Някой се страхува да не заболее, да не се зарази от някаква болест. Няма защо да се страхувате. Дръжте в ума си положителна мисъл, че каквото и да ви се случи през деня, всичко е за добро. Мнозина се плашат от някои свои предчувствия. Като ги сърби лявата ръка, казват, че ще получат пари, като ги сърби дясната - ще дават пари. Като заиграе дясното око - на лошо и т.н., значи по вътрешен път те са дошли до правилни заключения. Това е цяла наука, която хората някога са знаели, но днес са забравили. Като не помнят нищо от нея, те казват, че това са суеверия. Бодежите са предсказание не само за времето, че ще се промени, но и признак, че ще има неочаквани събития. Слънчевият възел е възприемател на много впечатления, които идват от невидимия свят и вие трябва да ги различавате. Всяко едно впечатление ще даде една линия. Ако слънчевият възел възприеме впечатления от личните чувства, то лицето ще се удължи, ако страхът повлияе върху слънчевия възел или милосърдието, то лицето ви ще вземе съответна форма. Всяко чувство си има форма. Едно куче как познава по стъпките, по гласа, по миризмата своя господар? Вие може да сте завършили пет университета, нямате усещанията на кучето. Има хора, които се раждат с развити чувства, могат да виждат много неща, дори след десет години знаят какво ще им се случи и за повече години знаят какво им предстои. Има хора, които виждат какво става зад тях, без да се обръщат. За тях няма прегради, няма стени и разстояния, които да им пречат, те са високо организирани хора. Ако имаш развито шесто чувство, ти ще можеш да виждаш какво става в съседната къща, ще проникваш в миналото, в настоящето и бъдещето. Шестото чувство всичко може да ти подскаже и да те ориентира и изобщо практически придобивки в живота си може да имаш много, ако това чувство е развито. Човек постоянно се сблъсква с какво ли не, защото е сляп. Един ден ще дойдем до положение да виждаме какво се върши не само на този свят, но и на онзи свят. До най-високи светове може да не стигнем, но поне дотам, докьдето са стигнали нашите близки. Ще имаме поща, съобщения от онзи свят и ще можем да се разбираме със своите близки, заминали за онзи свят. Вслушвайте се във вътрешното си чувство, което всякога ви подсказва какво да ядете, къде да отидете и с кого да дружите. Може да направите един прост опит. Ако вие мислите с вашата глава, трябва да мислите дълго време; трябва да правите изследвания година, две, три, пет, десет и повече върху известен въпрос, докато дойдете до известни заключения. Да кажем сега, че вие си зададете въпроса какво ще бъде времето в понеделник. Вашият ум започва да разсъждава и казва: „Хубаво ще бъде“. Добре, ще проверите. После ще се запитате дали времето ще бъде абсолютно ясно или наполовина ясно, дали ще бъде само облачно или дъждовно и т.н. Ще си зададете въпроса ясно в ума. При тия опити ще забележите, че каквото умът каже, едва ли излиза едно на сто вярно. Че времето ще бъде хубаво, това е предположение. Но ако вие запитате вашето разумно сърце какво ще бъде времето в понеделник, то ще ви каже с абсолютна точност. В тия схващания няма разсъждения. Щом започнете да разсъждавате, Божественото вече почва да губи своята стойност. Разсъждавате ли с разумното си сърце, вие ще почувствате едно приятно разположение долу под лъжичката си и тогава всеки един от вас може да каже: „Времето ще бъде еди-какво си“. Запитайте се, например, как ще прекарате тази година живота си - добре ли или не. Ако отговорите с ума си, той ще ви даде или най-хубавите проекти, или някой път може да ви даде мрачни проекти. Но запитате ли вашето разумно сърце, то ще ви даде един положителен отговор. Не само че ще ви даде един положителен отговор, но ще ви посочи дали ще минете през мъчнотии, като същевременно ще ви даде права насока, за да можете да преминете по-благоприятно. Над пъпа под лъжичката е стомашният мозък или слънчевият възел, или, както някога са го наричали - сърцето на човека - това място е много важно. Там е живял човек, там е интуицията. Каквото ви се нашепва от това място, е вярно. Каквото почувствате първоначално от това място, е вярно. Когато умът се координира с интуицията, умът и сърцето са в съгласие. В една мисъл трябва да има светлина. Щом няма светлина, мисълта не е вярна. Необходимо е всеки човек да развие в себе си интуицията. Тя му е дадена от Бога, за да схване той отдалеч събитията. Условията се дават даром, а резултатите се придобиват. Това значи: условията за развиване на интуицията са дадени на човека даром, а той трябва да работи върху себе си, да прави усилия, да я развие. Когато се развива интуицията, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост. Той не допуска вече в съзнанието си нищо чуждо, а в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Интуицията изключва от себе си всякакви одумвания, всичко речено-казано. Който се ръководи от своята интуиция, той е затворен за шума на външния свят. Той влиза в сърцето си, затваря се там, взима бърсалката и започва да изтрива. Кой какво казал, това се изтрива и остава чисто сърце, на което ще се пишат само Божествени работи. Красиво е да отидете до една чиста дъска, на която нищо не е написано и очаквате да дойде Божият пръст да пише. Красиво е да спрете и да си починете на една неразорана нива. Ще си починете и ще се помолите Бог да изпрати работници да изорат тази нива. Красиви места са ония, на които човешки крак не е стъпвал, нито човешкият живот е орал. Тези места са девствени и те очакват Божия крак да стъпи върху тях. Казвам: ние сме дошли до положение, при което хората са почти ясновидци. Когато двама души са в хармония, т.е. когато се обичат, те могат да образуват две станции на предаване и възприемане. Единият от тях ще бъде трансформатор, в който идеите ще се приемат и предават на другия, който чрез ума на първия ще чете. Това става, защото между тях се образува един фокус, в който идеите се отразяват. В новия живот само онези разсъждават правилно, които имат интуиция. Без шестото сетиво не може да се разбере духовния свят. Думите „Ако не се родите изново“, значат - ако у човека не се роди шестото чувство, т.е. новото съзнание, той няма да влезе в Царството Божие. Всеки човек има едно място, което е свръхчувствително - наричаме го „под лъжичката“. По-чувствително е от сърцето. Всичко става тъй, както сте го почувствали дълбоко под лъжичката. Не всички желания на човека се изпълняват. Всяко нещо, което не произтича от дълбочината на твоето сърце, не може да се постигне. Нещата се раждат в сърцето, отглеждат се в ума, а се опитват на физическия свят. Туй, което се е родило, туй, което е отгледано, ще дойде на Земята да се опита. Не се смущавайте, че нещата не стават. Може да станат, но направете втори опит, трети, четвърти. Сега, за упражнението. Ще станете точно в четири часа. Ще се стремите да забравите всичко и ще се отдадете на дълбоко размишление. След като разгледате вашия живот, като пожелаете какво добро да имате, като помислете, как да подобрите вашия живот, ще помислите за всички добри хора по целия свят. В Америка, в Австралия, навсякъде, навсякъде ще ги обиколите и ще се запознаете с най-добрите и с най-учените хора в света, а после ако ви остане време, ще се качите горе на небето при ангелите, и там ще се постараете за се запознаете с тях. Тъй за един час ще си направите една хубава разходка, една отлична духовна разходка по цялата Земя и на небето. Но да не заспите! Като идете на небето, ще гледате да не останете там.

„Ш“ Материалният свят. Ш-то събира. Долина, която събира: долина, затворена между два планински върха. ШЕСТА РАСА. Днес иде новата, шестата раса, в която мъжете и жените ще се разберат. Новият живот изисква жертви. Човекът на шестата раса живее повече за другите, отколкото за себе си. Да живееш за другите, това значи да виждаш проявлението на Бога в множеството. Като люби Бога, човек ще го вижда и в едно лице, и в много лица. Както животът на млекопитаещите беше предисловие на човешкия живот, така и човешкият живот сега е предисловие на нещо по-високо, което идва в света. Нашата Слънчева система е потопена в едно течение от по-гъста материя. Ние сме тъй наречената „тринадесета сфера“, която е от по-гъста материя. Земята сега наполовина е излязла от тринадесетата сфера. Като излезе напълно от нея, тогава ще дойде шестата раса. Това навлизане е започнало от 1914 година. По този начин и Земята е навлязла в тази зона. Или с други думи, ние сме влезли във връзка с една девствена материя. Затова очакваме възкресение. Ето защо онези, които са готови за това време, ще възприемат новата вълна. Досега Земята е слизала. Сега започва да възлиза. Сегашната епоха е дошла до своя край. Повече оттук надолу не може да се слезе в гъстата материя. И сега има вече един подем нагоре. Следващата раса, като дойде, тя вече няма да може по-надолу да слезе, няма вече кой да носи. Сега кой колкото може - да изнесе горе на върха, а всичко друго долу ще остане. За в бъдеще ще има един подем. Като казваме, че всички богати хора трябва да се откажат от богатството си, това означава да носи само толкова, колкото може да изнесе на върха. Само то е негово. Всичко друго ще остане. „Ама няма ли да има слуги?“ Слуги в природата не се позволяват. Каквото другите хора носят, то си е за тях. Сега вие казвате: „Ако това учение се приложи с туй разбиране, няма да има резултат, понеже са користолюбиви чувствата на хората“. Когато хората станат умни, когато Любовта ще ги свързва със света, когато между хората ще има едно коопериране или едно съгласие, да си помагат тъй, както клетките в един организъм - тогава може да има и друг резултат. Понятието за Бога тогава няма да бъде като сегашното. Ние ще имаме понятието, че Бог живее между хората и тогава ще го познаят - от малко до голямо. Богатият няма да си държи парите затворени в касата както сега. Проповедникът няма да иска да те убеди в някое верую, ще те остави с онова, с което ти си роден. От хиляди години всички общества и народи страдат. Цялата Земя е покрита само с гробища; времето е затрило ред народи; има хиляди запустели и съсипани градове, които са признак на неразумния човешки живот. Съвременните общества в замяна градят други градове, които ако не изменят живота си, ги очаква същата участ. Някои ще кажат, че такава е участта на човечеството - не, такава е участта на всички онези стари народи, които не са разбрали още този велик Божествен закон. А новото човечество, което е почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите. А първата формула е, че всички хора трябва да чувстват, че са близки едни на други и че са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-го-лемите; че и едните, и другите в даден момент извършват велики работи за този организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички и животът на едного е живот на всички. Съвременните народи трябва да определят, какви трябва да бъдат техните идеали, тяхното верую, техният мироглед и към каква цел да се стремят. Защото те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията - с една реч, всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, от който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразие, повторение. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото, прочее, което става сега, то е чисто духовното развитие, проявяването силата на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства, върху които се изгражда духовната култура на хората, се намират още в латентно състояние, а те трябва да се проявят във всичката си сила, за да донесат великото благо, което е скрито в тях. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат в най-скоро време тая насока, те ще бъдат заставени за това от природата чрез изтощаване на тяхната нервна система - ще станат всички неврастеници и така, дали го желаят или не, ще бъдат принудени да напуснат старите понятия, разбирания и стремежи и да тръгнат по новия път. Съвременните народи ще стигнат в своето развитие оная стадия, при която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. При черната раса са се развивали низшите чувства в човека, при жълтата раса се развивали неговите органически сили, а при бялата раса получават развитието си умствените му сили. Новата раса, обаче, която сега иде, има за цел да развива силата на неговия дух в реализирането на заветните идеали, за да може той да стане господар и да използва всички придобити сили не за зло, а за добро. Следователно бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и проповедници са говорили в миналото, говорят и сега. Културните народи могат да се приготвят за идването на шестата раса. Латинската раса създаде инквизицията - и тя не постигна целта си. Само културните народи от англо-саксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Тук се говори само за по-напредналите представители на английската и тевтонската раси. Народите не трябва да спъват новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевяват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с петвековно робство под турците, защото, когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Съществата, които са живели преди хората, са оставили своето творческо наследство. Те и днес са готови да пресъздадат Земята, да изменят нейната орбита, да изменят оста, да изменят вътрешното й състояние, да изменят и човешкия организъм, да изменят човешките мисли, човешките чувствания, да турят един нов ред. Този нов ред, който сега подготвят, е ред на Любовта. Идната култура е култура на Любовта. Бъдещата култура е култура на Любовта. Сегашните хора се избиват, лее се кръв. Окултистите така тълкуват това положение: всяка жена, която ражда, ражда в кръв. Тази кръв е необходима както водата за растенията. При тази аномалия, която съществува, при този хаос, всички разумни същества събират тази кръв. Тя не се разпилява. Щом умира човек, те събират тази кръв в своите аптеки. Тя ще служи на бъдещата култура. Някои поддържат учението, че Христос пролял кръвта си за спасението на човечеството. Кръвта на Христа е потребна, за да се изкупи човечеството. Други обясняват малко по-другояче, че кръвта на Христа, това е неговото разумно Слово. Кръвта е външната страна на Словото. Ако няма кръв, твоето разумно слово не може да се прояви. То може да съществува извън тялото на земята, но без тяло не може да се прояви. Българския тип съставлява само една форма, една фаза, но не е нещо кардинално. И не само англосаксонският тип, но даже и цялата бяла раса, още не са напълно проявени. Ако разгледате петте раси, те коренно се различават. В строежа на главата има голяма разлика между бялата, жълтата и черната раса. Има разлика и в строежа на ръцете. Един китаец, каквото и да прави, няма тия заложби, които има един от бялата, от арийската раса, понеже във всяка следваща раса има вложено нещо ново, което в предишните го няма. И в следващата раса, която ще дойде, и в нея ще има едно качество, което го няма в бялата. Това качество не може да се предаде на бялата раса. Бялата раса, за да го добие, трябва да премине в шестата раса. Ти не можеш да имаш качествата на шестата раса, ако не станеш неин член. Новата култура е култура на сърцето, което води хората към побратимяване, към братски живот. Чрез сърцето ще се изяви Любовта. В стария живот Любовта е започвала с радост, а свършвала със скръб. В новия живот, обаче, Любовта започва със скръб, а свършва с радост. Свръхсъзнанието се проявява, когато една форма преминава в друга; например, когато едно животно премине в човек или когато човек преминава в по-висока форма. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертва-нето, което показва, че почва да проблясва в него свръхсъзнателният живот, т.е. проявата на Божественото. Това е новият тип човек, това е новата раса, която иде. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределили труда си: един от тях са образували храносмилателните органи, други -дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си, и сега още поддържа същия ред на нещата и превежда човешкия организъм в по-висока форма. Тя именно е първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: всички онези, които обработват Земята и онези, които разпространяват човешките произведения, образуват стомашната му система, те доставят соковете. А всички онези, които се борят за благото на човечеството, организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, са емблемата на човешката воля. Бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатичната нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения; след него иде процесът на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всички индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всичките сегашни форми. Всяка форма представлявала и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (свят на силите), на чувствения и на мисловния. Расите, народите, обществата, домът, индивидът - всички са тясно свързани помежду си. Туй, което става в расата, става в по-малък размер в народа; това, което става в народа, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер в дома, и това, което става в дома, същото става в по-малък размер в индивида. Когато дойде туй четвъртото състояние в съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдем на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на цялото човечество. А тя вече хлопа на всеки ум, на всяко сърце и на всяка душа. Който може да мисли, да чувства и да се стреми, ще я разбере и ще я посрещне. Сегашните християнски народи живеят с атавистични идеи. Ако приложим новите идеи на правдата, ние ще имаме истинска култура. Сега идат в света един нов род жени, те ще се народят. Според моите изчисления това ще бъде след 2100-та година. След 2100-та година, които дойдат от вас, ще проверят един закон. Аз не искам никой да вярва. След 2100-та година, може да ме опровергаете. Ще ме опровергаете след 2100-та година, ако това не стане, но аз не турям нито едно на сто изключение. Досега може да сме имали изключения, но тогава ще дойдат мъже и жени, които ще внесат една нова култура на Земята, ще наложат на поколението да не воюва. Това са ония мъже и жени, за които в 13 глава на Откровението е казано, че ангелът вързал дявола с една голяма верига, да не изкушава хората. Тия мъже и жени ще турят такива корави въжета, че наистина ще вържат дявола да не изкушава вече хората. И тогава, в бъдещата култура, ще се позволяват само две деца, не много деца както сега: едно мъжко и едно женско. След като родят двете деца, бащата и майката ще бъдат свободни. Майката ще вземе мъжкото дете, бащата - женското, единият ще отиде на единият край на Земята, другият - на другия край и ще си пишат любовни писма. Вас ви се вижда странно. Мене ми се вижда още по-странно сегашното съвместно живеене на мъжа и на жената. Нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат по закона на необходимостта, насилствено. Сега земната кора е по-устойчива. Сегашните смущения и раздвижвания, които стават със земната кора и по Земята се дължат на идването на една нова епоха. Със Земята и с хората ще станат ред преустройства, за да се направи път на новата епоха и шестата раса. Ние сега сме в една епоха, когато се ражда нов човек, сега се създава новият Адам. Всякога, когато се създава нов Адам, има катаклизми, преустройства. След бялата раса идва шестата раса - светещата. Хората ще се наричат синове Божии. За нея ще се измени и природата, и климатическите условия. Сега лошите мисли и желания на хората са образували един тъмен пояс около Земята. Причината за студа е егоизмът. Един ден, когато хората се хармонизират по мисъл и по чувства, Земята ще бъде обвита в топла обвивка. Тогава от Слънцето ще идва такава енергия, че даже и Северният полюс ще бъде обитаем. Щом сте родени на Земята, всички условия са създадени за вас. Едно съзнание бди над вас. Иде вълната на шестата раса, за която всички трябва да бъдат готови. Членовете й ще бъдат преход между ангели и човеци. В шестата раса всички ще са ясновидци. Тя е расата на Любовта, която ще въдвори Царството божие на Земята. Сега се строи континент във Великия океан. Един ден вие ще бъдете свидетели на всичко, за което ви говоря. От невидимия свят ще дойдат готови работници за преустройството на света и вие ще бъдете техни помощници. Именно за това време се подготвяйте. Тази сегашна цивилизация, която почти завършва, е започнала от Египет, преминала е в Сирия, Персия, Рим, Англия, Германия, Америка, а сега минава отново в Русия. В тази вълна, която иде в света и движи човечеството, сте определени да вземете съзнателно участие. В новата вяра човечеството трябва да се обедини. Как се групират народите? Учениците в едно училище как се групират? Там, където отиват здравите, болните не могат да отиват. Така и в Божествения свят трябва да отидат най-добрите, най-възвишените, които завършват своето развитие на Земята. Ние мислим, че Христос ще бъде снизходителен за простите и глупавите. Няма какво, глупавите са простени, но ние, които влизаме в новата земя, създадена от Бога, трябва да бъдем хора, подготвени за тази земя. Ако всички бяхте ясновидци, щяхте да видите цялото си бъдеще, щяхте да видите всички работници, които работят за вашето здраве, щяхте да видите всички поколения, които работят. Строителите на бъдещето идат сега в света. Вие ще попитате, къде са тези строители? Не мога да ви кажа. Мога да ви кажа, че Слънцето ще дойде; щом дойде пролетта, тъй както се върти Земята, ще стане една промяна. Няма да ви обяснявам дълбоките причини. Вие може да се обезсърчите и да кажете: „Много зле сме живели“. Не, така хората са живели от хиляди години. Новото, което иде в света, вие ще го посрещнете! Вие сте длъжни да го посрещнете по един или друг начин. Иде пролетта и болният, и здравият, ще излязат и ще я посрещнат. Болният ще охка и така ще я посрещне. Но ако болният е разумен, той ще стане от кревата си и ще оздравее през пролетта; ако пък не е разумен, той не може да се ползва. Та казвам: туй, което иде в света, на всички хора ще даде условия да подобрят своето положение. Здравите ще станат по-здрави, болните ще оздравеят. Здравите ще станат съвършени. Здравето е среда за съвършенството. Сега човечеството претърпява деление в биологическия процес на развитието си, то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това, обаче, не трябва никого да плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. Велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите; става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат израждане. Запример, ако нагорещим водата, тя се обръща на пара и „изчезва“. Израждането е процес на превръщането на едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва на листата като един обект за храна, за какъвто ги е считала по-преди по необходимост, а вече миролюбиво каца на листа, без да му причини никаква вреда. Сега тя не го поврежда, понеже вниманието й е насочено към друга посока - към сока на цветята. Те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея без съдържание; но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно ние просто трябва да признаем факта, че в света е влязла една нова сила, която действа по един много чувствителен начин. Сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които ни държат за старото, а с това прекъсване ще се появи новото човечество - хората на Любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите - по-големите народи ще покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбираме и Любов. Казвал съм и друг път, че в света идват 8000 адепти. Някои ще се родят, някои ще се вселят. Те са носители на новото, на бъдещето, и това бъдеще ще се наложи на човечеството. Бъдещата култура ще се наложи на хората, както спят още и сутринта ще се събудят преобразени. Пет сетива, пет култури. Има още сетива, които човек трябва да развива. Като се развиват те и човек се развива. Ухото, окото ще се изменят, ще получат по-съвършена форма от сегашната. Като дойдете на Земята след три хиляди години, ще намерите грамадна разлика между тогавашния и сегашния човек. Пред бъдещият сегашният ще изглежда като дивак. Шестото чувство сега започва да се развива, а у които е развито, имат високи стремежи. Като ви говоря за шестата раса, подразбирам Любовта, проявена по новия начин, за който сегашният свят има смътно понятие. Хората ще се обичат тогава както трябва. Аз наричам шестата раса, раса на братството. Всеки ще проявява Любовта. Всеки ще иска всички да бъдат свободни. Когато някой задлъжнее, когато е болен, всички ще насочат мисълта си да оздравее. И светът ще бъде уреден, понеже всички ще проявяват Любовта. Ще кажете: дано по-скоро дойдат тези времена. Вие искате да бъдете зрители на Божественото. Ами, ако в шестата раса един от вас бъде, да кажем ухо, друг око или две очи, трети може да бъде нос, уста! Нали трябва всеки от вас да бъде на мястото си? Уста ще станете, нос, очи, уши, чело и пр. Вие искате да ви дадат почетно място. Като дойдат тия от шестата раса, напредналите души, ще ви кажат: „Братко, какво искаш да бъдеш?“ Ти ще станеш ухо и те ще кажат: „Ще позволиш ли да поговоря с твоето ухо; много съм благодарен“. Или ще кажат: „Ще позволиш ли да погледам с твоето око?“ Като че ли вие сте господари, а те са слуги. И после ще кажат: „Ще благоволиш ли да поговоря през твоите уста?“ Вие ще влезете в шестата раса като уста, носове, очи, уши. Това е иносказателно. Или другояче казано, те ще бъдат учители, а вие ще бъдете ученици. Ще ви дадат известни задачи, които трябва да разрешите. Като казвам, че някои от вас ще бъдете ухо, това значи, че ще изучаваш, ще възприемаш знания. Да бъдете очи, това значи, че ще бъдете ученици, ще изучавате светлината и нейното възприемане. Носът подразбира, че ще изучавате науката на онези благоухания, които се съдържат в растенията. Устата подразбира, че вие ще изучавате хранителните вещества. В бъдещата култура храната ще се смила напълно, няма да има остатъци, няма да има отходни места, нито канализация. Ако не преобразите ума, сърцето и тялото си, не ги направите от чиста фина материя, ще останете при старите условия на живота, при мъките. Хората на новата шеста раса ще се хранят изключително с плодова храна. Месото е силна храна, но вредна и изобщо няма да се споменава в бъдеще. Месоядството е една от причините за жестокостта и грубостта на хората и за неврастенията. Човек чрез храната ще пресъздаде своя организъм. Ако не направи това, дълго време ще живее с подбудите на животните. Само грешният спи. Хората на шестата раса ще бъдат с отворени очи, винаги с будно съзнание. Хората на шестата раса ще владеят изкуството да превръщат материята, да придобият хляб, когато пожелаят. Изкуството, което Христос владееше и още мнозина Учители и адепти. Духовният човек вижда на грамадно разстояние. За в бъдеще почти всички хора със своето вътрешно виждане или чрез вътрешното си радио ще схващат неща, които стават на хиляди километри от тях и така ще могат да си помагат. В бъдеще хората ще се хранят чрез порите, за което пак ще е нужно време за абсорбиране на храната. Пак ще се дъвче. Когато влезете в новата култура, щом като не ви се иска вече да живеете, ще повикате приятелите си, ще им дадете едно угощение и ще кажете: „Сбогом приятели, аз си отивам вече“. И ще изчезнете, ще се намерите в онзи свят. Тогава няма да има гробища, паметници, опявания, плачове. Хората на Любовта, които тепърва ще идват, ще имат другояче устроени тела. Те ще виждат и отпред, и отзад, и отстрани без да се обръщат, без да движат врата и очите си. Те ще знаят всеки ден какво ще им се случи и всичко ще приемат на драго сърце. Те ни най-малко няма да се безпокоят за това, че идват болести и сиромашия. Те знаят как да впрегнат на работа мъките, болестите и смъртта. Те са им господари. Шестата раса ще бъде светеща. От нея ще излиза светлина. Сега човек прави добро по отражение. В бъдеще доброто естествено ще се излъчва от човека, както светлината от източника. Законът на шестата раса е Любовта. Знаете ли, какви ще бъдат качествата на шестата раса? Ще кажете, че хората на шестата раса са красиви. И момата, която мисли да се жени, иска да бъде красива, но тя не знае, че при сегашните условия красотата носи нещастие. На физическия свят грозотата носи по-големи блага, отколкото красотата. Всеки се стреми да обсеби красотата; всеки отхвърля грозотата. Красивият човек не е свободен. Не е свободен и оня, който заема високо обществено положение. Например, колко души ще обикнат един министър? Колко души ще обикнат един лекар? Ще го обикнат 40-50 души болни и ще го търсят, за да ги излекува. Лекарят бяга от любовта на такива болни. В бялата раса писането е отляво надясно. Писането на шестата раса ще бъде геометрическо: кръгове, триъгълници, четириъгълници, точки, прави линии, квадрати и т.н. Главата на бъдещия човек ще бъде гола, но ще бъде красиво оформена, с известна дължина и широчина на черепа; с определена височина на главата, с красиви линии, с чело добре оформено. То няма да бъде ниско и тясно, но широко и високо. В бъдещия човек ще бъде добре застъпена разумността, паметта, прозорливостта, благоразумието. Още като видите човека, по тялото му ще го познаете. От него ще излиза светлина. Всяко чувство и всяка способност на човека изпускат известно количество светлина и топлина. Влюбеният, например, изпуска повече светлина и топлина от онзи, който не е влюбен. Като се приближите до човек, който е влюбен във вас, ви е приятно. Бъдещият човек, човекът на Любовта, ще притежава такава грамадна сила, че нищо не ще може да устои пред нея. Той ще бъде в състояние да увеличава по своя воля топлината си и светлината си, че да станат те хиляди пъти по-силни от тези на слънчевата светлина, и топлина на Земята. Човек, който има топлина и светлина хиляди пъти по-силна от тази на Слънцето, може да ослепи и най-многобройната и най-силната армия, да разтопи нейните оръжия. Той ще може да разтопи касите на всички банкери, да стопли всички замръзнали сърца, да премахне всички прегради, които човешкият егоизъм е поставил на пътя. Пред вас стои велико бъдеще. Сега ще почнете да живеете. Ще се образува един нов тип човек. Това е културата на безсмъртните. В шестата раса ще живеят безсмъртните, хора на идеала. Сегашното проявление на Христа ще бъде проявление на синовете Божии на Земята, или на съвременен език казано: побратимяване на хората. Общо братство ще се създаде по целия свят. Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот, но постепенно ще влезе в свърхсъзнателния живот. Свърхсъзнателният живот е граница, към която се приближаваме. Свърхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертването, което показва, че в него почва да проблясва свръхсъзнателен живот, т.е. проявата на Божественото. Това е новият тип човек. Това е новата раса, която иде. Не се плашете. Бъдещето е наше. Под „наше“ ние разбираме всички онези хора, на които съзнанието е пробудено и признават великите закони на новото. Това бъдеще е близко. Ще дойдат по-разумни същества да се въплътят на Земята и това, което съществува като дисхармония, ще изчезне. Всички трябва да бъдете готови за новите времена, трябва да бъдете готови за работа сега. Можем ли ние да убедим богатите от съвременния свят да си отворят банките, касите да си отворят, да пожертват всичко? Може ли всички свещеници, от каквото и верую да са, да напуснат своите стари методи, своите стари възгледи и да възприемат новото за спасението на света? Може ли всички майки и бащи да възприемат новия начин, може ли всички учители да възприемат новите методи? Това е светът на бъдещето. Ще имаме училища, ще имаме домове, ще се женят хората пак и за мъж ще отиват до окончанието на века. А след като се свърши векът, казано е: „Нито се женят, нито за мъж отиват, но ще бъдат равноапостоли“. А то значи, ще се обединят, ще станат едно цяло.

ЧУВСТВА. Благото на всеки човек зависи от неговите мисли и чувства. Писанието казва, че Бог вдъхнал в човека дихание на живот и той станал жива душа. Вдъхнал в ноздрите му - започнал да мисли, а след това започнал и да чувства. Чувствата са станали понятни за него. Целият окръжаващ свят е свързан с човека. Всички предмети извън него са свързани със самия човек. Затова той трябва да ги изследва. Ако в човека има повече влага, отколкото му трябва, то ще се спре процесът на растенето. Особено в чувствата човек не трябва да допуща голяма влага. Това вие го наричате сантименталност. Хората на чувствата остаряват по-рано от хората на трезвата мисъл. Ако имате слаба памет, всяка вечер като си лягате, влагайте в подсъзнанието си мисълта: „От утре моята памет ще бъде по-силна“. Всеки, който иска да вложи в подсъзнанието си една велика мисъл, която да реализира, той трябва да избере за това най-хубавото разположение на духа си. Колкото човек е по-неспокоен, толкова по-бавно и несигурно работи закона за внушението. Колкото чувствата на един човек са по-необуздани, толкова и паметта му е по-слаба. Паметта отслабва и от силни умствени сътресения, скърби, страдания, страх. Дисхармоничните чувства разстройват симпатичната нервна система, дисхармоничните мисли разстройват мозъчната нервна система, а дисхармоничните постъпки разстройват мускулната и костна системи. Гневът се трансформира чрез работа, а не с удряне по масата с ръка или тропане по земята с крак. Възприемайте само добри мисли и чувства, давайте ухо само на красиви постъпки и явления, те да се отпечатват в съзнанието ви. Иначе ще носите последствията на отрицателните прояви в живота. Съществуват два начина за пречистване на човешката кръв - чрез мислите и чрез чувствата. Чувствата се пречистват чрез даване. Като дава с Любов, сърцето на човека се разширява. Колкото по-широко е сърцето на човека, толкова по-лесно се пречиства. Ако някой е болен и не може да дава, трябва да прави умствени упражнения, да си представи, че разполага с големи богатства и да раздаде всичко на бедните и страдащите. Животът всякога носи условия за човека да чисти сърцето си. Може да се дава и материално, и сърдечно, и умствено. Колкото по-чисти са човешките мисли и чувства, толкова по-чиста е неговата кръв. Чистата кръв носи здраве и веселие. Който има много и същевременно силни желания, скоро остарява. Всякога, когато човек иска повече, отколкото трябва и отколкото му е дадено, тревогите и безпокойствата идват. Ако приемем светлина или въздух, или храна повече, отколкото трябва, ще се чувстваме недоволни и нервни. Отвън може да стане смущение, но отвътре човек трябва да е тих и спокоен, да не се смущава. Не се смущавайте, че няма какво да ядете. Дори само хлебец и вода да имате, пак е добре. Чрез езика енергията на храната се предава на мозъка, а оттам - в сърцето. И умът на човека се нуждае от здравословна храна. Много хора заболяват от неестествени идеи. Яжте и мислете за това, което ядете. Яжте спокойно. Всяко безпокойство нарушава правилния ход на мисленето, на чувстването и на храненето. На какво се дължи духането на вятъра? Науката обяснява, че когато пластовете на въздуха са с различна температура, започва раздвижване -топлите, като по-леки, се качват нагоре, а студените пластове слизат надолу и от това се образува вятърът. Питам: на какво се дължат теченията във вътрешния живот на човека? Чувствата пораждат топлина. А дето има изстиване, има развита мисъл. Мисълта произвежда изстудяване. Та, следователно, когато в природата имаме студени течения, това е там, дето разумни същества са взели силно участие със своята мисъл, и са изстудили въздуха. А от чувствата на хората се образува топлина. И тогава от мислите и чувствата на хората се образува движение. Значи умът понижава, изстудява температурата вътре във вас, а сърцето произвежда топлина. По тази причина се образува един въртеж, едно движение, което е нормално за живота ни. То наподобява кръвообращението в човека. Когато мислите са правилни, нормални, те развиват нормално изстудяване, тогава животът е нормален. Но ако умът изстудява повече, отколкото е нужно, или сърцето развие по-голяма топлина, отколкото трябва, тогава се нарушава естествения ритъм на живота. Когато имаш една мисъл не на място, тя е лоша. Всяка една мисъл, която не е на място, е лоша. Ако туриш едно чувство в ума си и една мисъл в сърцето си, ще направиш една погрешка. Ако туриш една мисъл в ума си и едно чувство в сърцето си, това е на място. Ако оставиш чувството да ръководи работите, а мисълта като опашка да помага на това чувство, направил си една погрешка. Обаче, ако мисълта ръководи, а чувството помага, това е на място. Чувствата трябва само да подтикват човека към работа. Ако в тебе чувствата работят, а умът помага, ти не си от умните. Не разбираш Божия закон. Моралът е резултат на нещо. Той се изработва в течение на човешкия живот. При изграждането на морала взема участие първо човешкият ум. След това идват чувствата, моралните чувства, личните чувства, нисшите чувства и инстинктите. Моралните чувства дават устойчивост на човешкия ум. Личните чувства водят към известни постижения, но инстинктите създават градивен материал. Вземат ли инстинктите надмощие в човека, той става егоист. Значи инстинктите, личните, обществените и моралните чувства са живи сили в човека. Умът и сърцето са също живи сили. Това, което хората наричат страст, то е огън, който оставя пепел. Когато говорим за Божията Любов, ние разбираме огън, при който не остава никаква пепел. В проявите на тази Любов има абсолютна хармония. Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-големи са възможностите да бъде щастлив. Като не разбират живота, мнозина се плашат от страстите, от бурите, на които се натъкват, да не ги отвлекат. Каква сила представят човешките страсти? Ако прекарате тока на една човешка страст през метална жица, едва ли и една муха ще се разтърси от този ток. Ако този, който се оплаква от някаква страст, залеете със студена вода, ще видите, че след пет минути ще изтрезнее. Това са афекти в живота, с които човек лесно се справя. Що се отнася до страшните бури на вашия живот, това са слаби ветрове, които едва са успели да разлюлеят листата на дърветата. „Ама сърцето ми гори.“ Опитали ли сте се да варите нещо на този огън? Вие не сте изучавали какво нещо са страстите, бурите на живота, огньовете на сърцето, и при първата проява на страст, на буря в живота си, веднага се плашите. Срамът има смисъл само тогава, когато служи като преграда за греха. Праведният, чистият, светият човек не се срамува. Той се е издигнал над срама. Едно време срамът е служил за спирачка, въздържал е човека от греха, от престъпленията. Днес обаче, срамът трябва да се замести с благочестие. Благочестивият човек не може да се срамува. Ако човек не е благочестив и няма срам, той е изложен на голяма опасност, той може да стане безочлив. Засега тази опасност е почти изключена, защото хората се намират под мощното влияние на обществото. От сутрин до вечер те мислят само за общественото мнение, какво ще каже, или какво ще помисли обществото за тях. Днес хората мислят много малко за Господа. Най-много те мислят за себе си, после за хората, а едва сега са започнали да мислят за Господа. За всичко войни, за всички противоречия, за всички караници по света причина са личните чувства. Ако ме попитате, кога ще престанат войните, кога ще престане омразата, ще ви кажа: когато личните чувства се възпитат и хармонизират. И действително, от научно гледище, има една анормалност в устройството на човешкия череп. Има една норма, по която се съди кой човек е нормален. Много малко хора ще намерите нормални. Един човек минава за кротък, но има лична амбиция, иска да се наложи. Защо? Той търси щастието в живота по личен начин. Човек, който върви по личните си чувства, върви по крив път. Всички трябва най-първо да превъзпитате личните си чувства. Едно лично чувство, за да го възпитате, трябва да му придадете елемента на милосърдието. Едно лично чувство, за да се възпита, трябва да притежава елемент на вярата, елемент на надеждата, елемент на разумността. Едно лично чувство трябва да притежава елемент на музиката, да има мистичен елемент, да обича чистотата. Едно лично чувство показва областта, от където е дошло. Личните чувства показват правата, които природата е дала на човека. Тия права са много и са от различни източници. Откъде поетът взима своята поезия? Източник на поезията е месечината. Той трябва да има голямо въображение. Поетът описва един минзухар, едно кокиче с такива окраски, които ние не виждаме. То се усмихвало, било облечено като царска дъщеря, разговаряла с него. Че говори, говори, но на кого? На поета говори. Като слушате едно радио, то ли говори? Поетът види едно кокиче, то е радио. Разумното съзнание не в самото кокиче. То само предава говора по строго определени вълни на една разумна станция. Има едно положение, в което всички се намирате - преобладава влиянието на силните чувства. А когато чувствата господстват над човека, той не мисли много. Защото мисълта е свързана с ежедневните чувствания и усети. Боли те пръста, ти не можеш да мислиш за нищо друго, само за болката си мислиш. Гледаш го, връзваш го, развързваш го, лекуваш го. За тебе той е най-важното в момента. Оздравее пръстът и го забравиш. Понякога се оплакваме, че никой не ни обръща внимание. Мислиш ли, че от доброта обръщат внимание на болния пръст? Меланхолията, което иде, произтича от личните чувства на човека. Вие сте били божество, някой виден ангел в небето, заповядвали сте на цяла слънчева система, но един ден Господ заповядва: „Вземете този крилат ангел и го пратете на Земята като обикновен човек“. И вие слизате на Земята не министър на България, но като един прост слуга някъде - седите и въздишате. Вие, като ангел, знаете своя висш произход. Ще научите ли нещо на Земята? Ще научите един велик закон - ще намерите противоположния полюс на живота. Мястото на личните чувства в човека е на задната част на главата. Те представят неговият Запад. Мястото на милосърдието пък е на горната част на главата. То представя неговият Изток. Значи, мястото на доброто в човека е в горната част на главата, а злото, което го кара да греши, е отзад на главата. Личните чувства са силно развити в българите. Ако и моралните им чувства са толкова силно развити, българите щяха да бъдат почти гениални. Религиозното чувство в тях е слабо развито. Мястото на това чувство е в горната част на главата, на темето, вследствие на което това място на главата им е вдлъбнато. Тази е причината, че българинът няма чувство на благоговение, на почит и уважение. Хора, на които чувствата са загрубели, нямат музика в себе си. Пази се както от своите лоши мисли и чувства, така и от тези на окръжаващите те. Вие трябва дълбоко да разбирате вътрешния език на живота. От неразбирането се зараждат съмнения. Имало е епохи на големи съмненията и тия минали епохи и сега се проявяват понякога. Съмнението си има свой произход; гордостта си има свой произход; омразата също си има свой произход. Омразата-това е зимата на живота. Някой път трябва да мразиш. Щом почнеш да мразиш някого, ти почваш да учиш проявите на това чувство. Някои го прилагат често. Омразата съществува в света. Изобщо всички неща, които човек твърди, съществуват. Дойде омразата - виж защо съществува тя в света. Дойде неверието, проучи и него. Някои хора са проучили тия неща, минали са ги, а вие сега ще ги учите. Мине ви някоя странна мисъл, вие казвате: „Каква странна мисъл!“ За този, който не знае тази мисъл, е странна. Но за онзи, който я знае, тя е изтъркана мисъл, минала е хиляди пъти през неговия ум. Умният ученик или умният човек избира онова, което му е потребно. Човек трябва да пази своя вътрешен мир, от нищо да не се дразни. Че изгубил нещо, че му казали обидна дума, той не трябва да се смущава. Вътрешният мир на човека струва много, много повече от всички външни материални загуби. Да бъде човек чувствителен е едно благословение, но да се тревожим, това е лош навик. Скръбта е нещо егоистично. Всички хора, които са скръбни, мислят само за себе си. Всяко чувство, което размътва главата на човека, е пиянство. Да крещиш - това е пиянство. Безпокойството винаги се дължи на неразбиране. Когато човек се ожесточава, разрушава в себе си хубавите неща. Най-първо за своето добро ще кажете: „Няма да причинявам вреда на себе си“. Ожесточението е вредно за самия човек. При това, изгубват се ония връзки между него и Бога. Ако един ученик се ожесточава, той губи връзката между себе си и Учителя си. За да може Бог да действа във вас чрез Любовта Си, и човешкото сърце трябва да бъде милостиво и меко. Никакво ожесточение! Онова състояние, когато човек е готов като дете да възприеме, да забрави, то е милосърдие. Да допуснем, че те обидят. Щом не се въздържаш, ти не си господар на себе си. Като те обиждат, обмисли добре: трябва ли да отговориш, или не. Писанието казва: „Не отговаряй на глупавия според глупостите му, за да не си мисли, че е голям ум“. Горделивите хора скоро остаряват. Гордостта е духовна болест. Да пазиш своята свобода - това е самоуважение, но горделивият търси своето право там, където го няма. Син, който мрази баща си, умира по-рано от него. Ако сте гневни, излезте в гората и там викайте, кряскайте колкото искате на дърветата и камъните, така ще се озонирате и ще ви мине всичко. Който мрази, става по-енергичен, по-смел, по-нахален, следствие на което мускулите му се втвърдяват, лицето става грубо, сурово. Който обича, на вид е мек, слаб, но животът му се продължава, тялото му е пластично, мускулите - гъвкави. Причините за отрицателността на човека могат да зависят от неговите лични чувства. Искаш да направиш добро, но твоите лични чувства се намесват. Например, искаш да дадеш пари, да направиш някоя услуга някому, но като разгледаш въпроса, виждаш, че ще направиш пакост на себе си и се отказваш. Някой път личните чувства са спомагателни средства за духовния живот на човека. Те са една временна, но Божествена мярка за човека. Някой път хората базират своя морал на личните чувства. И който има такъв морал, разсъждава така: „Мен като човек не ми подобава нечестността, аз трябва да бъда честен“. Да бъде човек честен, не значи още, че е морален. А пък когато дойдем до духовната страна на морала, ние казваме: „Това е правото“. Това е вече извън нашите лични чувства. Без да се гледа дали това отговаря на моите лични чувства, казвам: това не е право. Може да е добре или зле за мен, няма значение. Ревността е едно изопачено чувство и се дължи на събрана енергия, която не може да се използва. Човешкият мозък е предавател и приемател на енергия, понеже е живял много пъти на Земята, минавал е през различни среди и култури. В мозъка са се отпечатали различни мисли и впечатления. Като дойде на Земята, той изявява всичко, което е складирал в подсъзнанието си. Ревността, безверието, безнадеждността са болезнени чувства, изопачени, плод на едно минало. Тяхната излишна енергия трябва да се впрегне на работа. Гневът е превърната сила в низходяща степен. Той е излишна енергия. Как се е създала тази енергия? Всяко желание, което среща на пътя си съпротивление, се пречупва. Половината от неговата енергия се превръща в една ненормална топлина, която отива в мозъка, и тази топлина именно образува гнева. Гневът е, който увеличава температурата в тялото. Той съставлява един плюс към обикновената температура на организма и действа разрушително. Аз говоря за гнева в обикновения живот, дето той представлява обикновено явление, но когато човек се занимава с възвишеното, с Божественото, тогава гневът се изключва. Идейният живот изключва всякакъв гняв. Гневът не е качество на човешкия ум, но той е присадка на чувствата, един недъг на чувствата. Когато се разгневите, вие може да се оправдаете с това, че някой ви обидил. Да, но вие може да се разгневите и без да са ви казали някоя обидна дума. Просто вървите по пътя, някой ви бутне и вие веднага кипвате. Тук вече става подпушване на енергията. Човек не е разположен всякога да се гневи. Може да направите опит. Иди бутни най-гневливия човек според закона на Любовта, той ще се усмихне и ще ти каже: „Бутни ме още веднъж!“ От тук вадим следния закон: когато се срещнат две положителни сили, те всякога се отблъскват и образуват гнева. Гневът е психическо пиянство, той развива смелостта и вие мислите, че можете да направите всичко, но щом изтрезнеете, ще си кажете: „Що ми трябваше да се гневя? Що ми трябваше да се залавям за тия неща?“ Значи, гневът не е естествено състояние за човека. Който живее в Божествения свят, той няма право да се сърди; който живее на физическия свят, той има право да се сърди, да се гневи. Сърденето на физическия свят е масло, което се слага в яденето. Докато живее на Земята, човек не може да не се сърди. Обаче, отиде ли на небето, там по никой начин не трябва да се сърди. И най-великият Учител, Христос, като дойде на Земята, разгневи се на търговците, които продаваха в храма, взе камшик и ги изгони навън. Няма човек на Земята, който да не се е гневил. Няма кротки хора на Земята. Казвате някому: „Не се сърди!“ „Не мога да не се сърдя. Ако съм в Божествения свят, там съм повече от светия; там съм добър, кротък човек.“ На земята и най-добрият човек се сърди. Гледате някой се усмихва, дава вид, че не се сърди, но то е само външно поведение, той вътрешно се сърди. Казвате: „Какво присъствие надуха има този човек!“ Това е роля, която той играе. Сложете му една малка запалка и ще видите, че моментално ще избухне. За физическия живот сърденето е необходимо. Ако човек не се сърди, главата му би се пръснала. Гневът заобля главата на човека, придава й хубава форма. Ако човек не се гневи, главата му отстрани щеше да бъде сплесната. Гневът е войник, който стои на поста си и казва: „Главата си давам за моя господар!“ Ето защо, не е лошо, че се гневи човек, но гневът трябва да бъде на място. Гневът е запаленият огън в огнището. Ако умеете да запалите този огън добре, да се стоплите на него, да си сварите чорбица, той има смисъл. Но да духате този огън и да не можете да го запалите, да напълните очите си с дим и пепел, този огън не е на мястото си. Гневът е енергия, неизползвана в добро направление. Всеки е изпитал след гняв едно отслабване, едно демагнетизиране. Когато желанията на човека са неурегулирани, идва гневът, гневът е неправилно употребена енергия. От силен гняв може да се пръсне сърцето. Понякога при един грях могат да измрат по 50-60, а понякога и до 100 хиляди клетки. При голямо безпокойство, при голямо отчаяние, измират с хиляди клетки в организма. Лошите хора внасят в храната отрова, гневът - също. Като се разгневи човек, по-добре е да се нахрани хубаво. Храната е нещо като предпазно средство срещу отровата на гнева. Гневът отделя отровни сокове, които се отразяват зле върху празния стомах. Ти като мразиш някого, не подозираш, че разрушаваш и себе си, и него едновременно. Обичате да се сърдите, а не знаете, че при една сръдня възбуждате всичко в себе си, преживявате цяла една война в себе си. Всяка тревога носи една ужасна отрова. Тази отрова действа по един кабалистичен закон на числата. Днес се разсърдите, утре се разсърдите. За свое добро - не се тревожете. Оръдията е една разточителност. При всяка голяма сръдня умират хиляди клетки, по 5 билиона кръвни телца стават жертва на гнева. Загубили сте хиляда лева и вече от тревога ще умрете. Цялата Земя е ваша, а вие се тревожите за хиляда лева. Само 40 милиона тона разтопено злато има в океана, а отделно колко има в земята - не знаете. Силните нисши чувства и влияния са свързани с черния дроб. И ако вие не контролирате вашите нисши чувства, ще разстроите черния си дроб. А това ще повлече разстройството на всички други системи. Постоянните спорове, дразнения, алчността, гордостта също разстройват черния дроб. Едно голямо вътрешно притеснение, едно голямо разочарование, което под-пушва енергиите, едно обезсърчение могат да смажат човека. Могат да му докарат най-лошите заболявания, да намалят вибрациите на редица органи, да нарушат нормалното им функциониране, да изменят химическите процеси в тях, дори да изменят анатомичния им строеж. Здравата права мисъл е здравословна. С чиста и права мисъл може чудеса да вършите. Когато имате придобивки в работата си, вие изпитвате приятност, която се отразява в слънчевия възел, или както някои наричат това място, „под лъжичката“. Когато се вслушва в този приятен трепет, човек може да определи, дали дадена работа, която започва, ще се свърши с успех, или не. Който се гневи пък и той изпитва някакъв трепет, но не под лъжичката. В края на краищата, гневът ще предизвика известно стомашно разстройство. На какво се дължи това разстройство? То се дължи на факта, че част от енергията, която трябва да се употреби за храносмилането, се изразходва при гнева. Вследствие на това, храната не може добре да се смила. Не само гневът, но всяко отрицателно чувство в човека е в състояние да предизвика стомашно разстройство. Уплахата, малодушието, неуспехът също създават разстройство в организма. Запример, някой иска да стане учен, но не успява. Друг иска да стане велик музикант, пак не успява. Защо? Защото те искат да постигнат велики работи в късо време. Който скъсява времето, той не разбира живота. Великите прояви изискват голям период от време. Когато поставите някаква велика идея в ума си, не мислете за времето. Когато преследвате някакъв идеал, не слагайте определен срок за постигането му. Ако поставите някакъв срок, години, месеци или дни за постигане на своите идеали, вие и себе си ще спънете, и своите ближни. За да не се спъвате, вложете идеята в душата си и за времето не мислете. Времето нищо не определя, то само хроникира нещата. Време съществува само за неща, които са се сбъднали. За неща, които още не са станали, никакво време не съществува. Който е дошъл на Земята, той има само една задача-да изпълни волята Божия. При това, всеки ще изпълни волята Божия така, както той я разбира, както е поставена в самия него. Докато човек върши своята воля, той живее в областта на личните чувства. Щом пожелае да изпълни волята Божия, той се издига в по-висока област, където царува Божията Любов. Следователно от човешкия живот, от живота на личните чувства, човек постепенно отива към Божествените чувства, които са на върха на неговия живот и оттам постепенно слиза към разумния живот, където започва да се изправя. Значи, личните чувства в човека се балансират с разумността. Между личните чувства и разумността в човека всякога трябва да става правилна обмяна. Ако тази обмяна не става правилно, в психическия живот на човека настъпва дисхармония, в резултат на която се явяват известни подпушвания в неговия организъм. Тази обмяна става навсякъде в живота. Когато двама души се обичат или мразят, в първо време те взимат един от друг своите положителни или добри черти, а после - отрицателните или лошите си черти. Това е неизбежен закон. Дали обичате или мразите някого, вие ще започнете да приличате на него. Казвате: „Какво трябва да правим, за да се избавим от този закон?“ Вие не можете да се избавите от този закон, но можете да се повдигнете в Любовта си, да обичате Бога, т.е. да обичате Бога във всеки човек. Вие виждате, че някой човек е красив, добър, богат, щастлив и го обичате. Защо? В този момент Бог се проявява в него. Следователно обичайте Бога навсякъде, където се проявява, за да започнете да приличате на Него. Когато омразата вземе надмощие в човешкото сърце, човек става сух, корав, започва да затвърдяват, закоравяват сърцето, мускулите, краката, артериите. Лекарите казват, че е болен от артериосклероза. Аз казвам, че това се дължи на злото, което е обсебило човека. Това ще бъде винаги така, докато Любовта не вземе надмощие и организира нашето сърце, нашите тела и ги направи неразрушими. Тогава ще минем от преходното към неизменното, ще влезем в областта на вечната хармония. Няма по-силна отрова от отрицателните мисли и чувства. Страхът, омразата, подозрението, съмнението са такава отрова, утайки, които се наслояват в кръвта и я тровят. Човек, за да бъде здрав, има нужда от вътрешно преобразуване, има нужда от нова, чиста среда. Изопачените чувства внасят разстройство в дихателната система, човек заболява от бронхит, задуха, туберкулоза. Дисхармоничните чувства разстройват симпатичната нервна система, дисхармоничните мисли разстройват мозъчната нервна система, а дисхармоничните постъпки разстройват мускулната и костна системи. Не задържайте кисели чувства в сърцето си, за да не разстройвате черния си дроб. Ако мразите някого, дайте си отчет, защо именно го мразите. Като анализирате чувствата си, виждате, че няма причини да го мразите. Неправилните чувства оказват влияние върху кръвообращението. Подобрят ли се чувствата, подобрява се и то, а с това и пръстите на ръцете и краката се затоплят. Разстройството на черния дроб развива жестокост в човека. Черният дроб е свързан с нисшите чувства. Обидата, която преживявате, се отразява на черния дроб като горчиво чувство, с което не можете лесно да се справите. Черният дроб е орган, който извършва специфични служби при храносмилането. Ако тоя орган не работи добре, организмът страда. Видите ли, че лицето на човека пожълтява или почернява, търсете причината за това в черния дроб. Доброто или лошото състояние на черния дроб се отразява върху чувствата и обратно. Сърди ли се, гневи ли се, няма ли апетит човек, причината е все в черния дроб. Малък орган е, но играе важна роля. Когато преживявате известна обида, това се отразява на черния дроб, като горчиво чувство, с което не можете лесно да се справите. Черният дроб е свързан с астралния свят, т.е. със света на чувствата. Той регулира нисшите чувства на човека. Той поглъща отровите на организма и ги трансформира. Ако той се разстрои, отровите се разнасят по цели организъм и човек умира. Представете си един човек, който яде много хубаво, има отличен апетит, но по невнимание и небрежност към своя стомах, той е задръстил каналите на червата си, направил ги е много тесни, не може да изкара този излишък - ще изживее едно тежко състояние; същото нещо е и с чувствата на човека. Когато човек работи със законите на Любовта, всякога в него остава един малък излишък, с който трябва да се справи. Когато в природата остава тор, тя знае законите как да се справи с него, как да го използва. Ако сте гневни, излезте в гората и там викайте, кряскайте колкото искате на дърветата и камъните, така ще се озонирате и ще ви мине всичко. Никога не подтискайте своите чувства. Никога не ги насилвайте. Това не значи да правите каквото искате. Не подтискайте чувството, а го изчакайте да узрее. За да се избавиш от страданията, трябва да се намали силата на чувствителността, но не да се притъпяват чувствата, а да се разширят. Нещо се разсърдиш - изпей си наум гамата. Преди да направиш скандал - изпей гамата или клекни един път, после стани, после пак клекни. Тези две величини - радост и скръб, трябва да се приравнят. Как се приравняват величините? Човек трябва да намери начин, метод, как да приравни страданието към скръбта, а после - как да се примири със страданието. Понеже хората познават страданията по-дълбоко от радостите, затова искат да се освободят от тях. В това отношение хората са щедри в страданията, лесно се отказват от тях. Обаче като дойдат до радостите, там стават скъперници, не ги дават лесно. В това, именно, се крие нещастието на съвременните хора. Да се приравнят радостите със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от радостите си тъй, както и от скърбите и страданията си. Ако отидете при някой, който живее физически и поискате да ви даде скръбта си, той ще се поусмихне и ще каже: „Заповядайте!“ Ако поискате радостта му, той ще каже: „Едва дойде една радост в живота ми и вие идвате да я вземете. Не давам радостта си.“ Това е неразбиране. Вие сте щедри към страданията и скърбите си, давате ги при първо поискване от страна на когото и да е. И това се дължи на неразбиране. Вие не знаете, какво хубаво нещо се крие в скърбите и страданията. Обаче, не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носят в себе си. Като направите още една стъпка в страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие в него, а едновременно с това ще разрешите задачата на страданието. Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае. Който ги разбира, той се радва и весели. Така постъпиха апостолите, когато ги биха на Петдесетницата. След като получи три пъти по 39 удара, апостол Павел каза: „Ако има нещо, с което мога да се похваля, това са моите страдания, а не радостите ми“. Сега и на вас остава да направите още една стъпка в страданията, да влезете по-навътре, да разрешите задачата на страданията. Щом разрешите тази задача, ще влезете в нова фаза на живота, където знаменателите на скръбта и на радостта са изравнени. Всяко подпушване на чувствата внася известна аномалия във функциите на сърцето, вследствие на което пулсът му се изменя. За да се възстанови нормалната дейност на сърцето, човек трябва да влезе в хармония с природата, да свърже своето сърце с общия пулс на космическото сърце. Всяка планетна система има също така свое сърце, което е свързано с общото космично сърце. Сърцето на нашата слънчева система е Слънцето. Ритмичното движение на кръвта в човешкото сърце се определя от ритмичните вълни на Слънцето. За 10 дни направете следния опит: всеки ден по 3 пъти - сутрин, на обед и вечер, вглъбете се в себе си кажете: „Аз искам моето сърце да бие ритмично, да се слее с пулса на Слънцето и правилно да изпраща енергията си по целия организъм, както слънцето изпраща енергията си по целия свят“. У човека има едно чувство, чрез което той се ориентира. Един цигулар, след като дълго време е свирил, у него се получава нещо странно: пръстите му прогледват. При пианото и при всички инструменти трябва да прогледнат пръстите, за да свириш. А докато са слепи пръстите, не можеш да свириш. С такива музикални пръсти, не е мъчно да се свири. Благодарността и признателността представляват магическа формула, с която човек може да работи и да се подмлади. Служенето на Бога всеки един може да изпълни по хиляди начини. Той може да служи на Бога като обработва своите мисли и облагородява своите чувства, калява своята воля, заздравява тялото си, пресъгражда го, служи на всички хора, обогатява техния живот и им помага. Именно първата фаза на всеки един живот трябва да започва с обработване на човешките чувства. Аз ви говоря за обработване, но не зная дали сте правили усилие да обработвате вашите чувства. Кой се смирява? Който е способен да се огъва, т.е. да служи на Бога и да Му се подчинява. Само зеленото, живото дърво се огъва и расте. Сухото дърво обаче не се поддава на огъване. Речеш ли да го огънеш, ще го счупиш. Следователно докато расте и се развива, докато живее, човек може да се справи с гордостта си. Пресъхне ли животът в него, той се превръща в сухо дърво, което лесно се чупи и гори. За да огънете сухото дърво, трябва да го намокрите, т.е. да го прекарате отново през живота. Най-горделивото дърво в живота е човекът. Той постоянно се обижда. Някой му казал нещо, той се обижда. Че обущата, дрехите и шапката му са скъсани, пак се обижда. Че не го погледнали както трябва, или не го оценили правилно, пак се обижда. Светът е пълен с горделиви дървета, които постоянно се търкат едни в други. Кой кого трябва да успокоява, и кой на кого да каже добра дума, не се знае. Като се уподобяват горделивите хора на сухи дървета, това не значи, че човек е най-лошото същество на Земята. Той е лош, докато не се е очистил, докато лежи в калта. За да прояви доброто в себе си, трябва да стане, да се изправи на краката си и да се очисти. Когато говоря за човешкото самовъзпитание, разбирам да предизвикате в ума ви всичко красиво от миналото. Или казано на вътрешен език, човек ще се моли да се предизвикат хубавите, красивите чувства, за да работи той занапред с тях. Сега аз искам да обърна вниманието ви на вътрешната мисъл в човека. Когато гледате нещата отвътре навън, вие имате прави схващания. Когато гледате само отвън, вие изпадате в заблуждения, вследствие на което искате да става вашата воля. Докато гледате само на външната страна на нещата, вие всякога ще се ръководите от желанието каквото намислите и както го намислите, така да стане. Не, човек трябва да знае, че над неговата воля има друга, по-висока, която ръководи света. Ако наложите своята воля, вие ще създадете ред пакости в света. Когато някой ви угоди, вие желаете този човек да живее; ако не ви угоди, ако ви обиди, желаете да се махне от лицето на Земята. Добре е човек да се влияе от чувствата си, но затова той трябва да бъде благороден. Благородството ще го предпази от онзи наклон в живота, към който личните му чувства го тласкат. Човек трябва да бъде съвършен и в чувства, и в мисли, и в постъпки. Щом е съвършен в чувства, мисли и в постъпки, той ще бъде внимателен и към всяка своя дума.

ЧОВЕК. Бог, след като се е ограничил, е създал човека. В първоначалния език (езика на Девствения Божествен Дух, най-възвишения в йерархията на ангелите) Бог дал на човека друго име, не като сегашното. Това станало в съвета на боговете, под председателството но Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се занимавал със създаването на човека и определяне на името му. Това име „човек“ е крив превод, но ние ще се задоволим с него. Под човек разбираме същество, което мисли. Когато Мойсей, Илия и Христос разговаряха, те обсъждаха най-възвишените въпроси за онзи порядък, който трябва да дойде. Искаха да приравнят земния порядък с онзи, горния порядък. Ако го нямаше Слънцето, тогава Земята какво ще ражда? Земята ражда това, което отгоре, от Слънцето идва. Ако възвишените мисли не идват отгоре, тогава Земята не може да се развива. Сега аз не засягам обществените въпроси. Хората могат да поправят живота както искат - те са свободни. Растенията и животните също. Но питам: разумните хора в света как трябва да поправят живота си? Ако аз мога да поправя из основи своя живот, ако и окръжаващите могат да поправят из основи своя живот - само тогава ние ще сме разумни. На нас ни предстои много трудна работа, както на един студент му предстои грамаден труд. Професорите няма да бъдат снизходителни към него. Нужно ви е едно верую в света, съобразено с особеностите на вашето рождение. Рождението представя онзи капитал, онази мощна сила, която е вложена в човека. Само един светъл ум, само едно светло сърце, само една благородна воля у човека са в състояние да го изведат от сегашното положение. Понеже около нас има един свят разумен, на който ако знаем как да говорим, ще отвори всички свои благословения! Ще кажете: „Как тъй?“ Та нали ако детето се роди живо, майката веднага отваря своите обятия, прегръща го, служи му! Но ако се роди умряло, тя го погребва. Ако ние мислим, ако ние чувстваме, ако ние имаме воля, то ние се раждаме живи; но ако ние не мислим, ако ние не чувстваме и ако ние нямаме воля, ние се раждаме умрели. Тогава светът ни погребва. Ако искате да бъдете посрещнати, трябва да мислите добре, трябва да чувствате добре, трябва да действате добре. Защото в мислите, чувствата и волята е раждането на човека на земята. Бог, Божествените сили създадоха човека. Майката и бащата само ремонтират тялото, а духът и душата влизат в него и го одухотворяват. Тялото нито е вечно, нито е абсолютно реално. Досега човек е живял в хиляди малки къщички, хиляди форми. Никой още не е видял същинската форма на човека. Всеки човек е направен от светлина и топлина. Човешката форма се е явила на Земята от преди 18 милиона години. Всяка човешка форма представлява една област на знание, в която човешкият дух се проявява. Външната форма на човека е копие на миналата му работа, т.е. на това, което в миналите животи е вършил. Всичко е отпечатано върху човека. Когато създаде човека, Бог тури в него две мощни, две силни неща: един спящ дух и една спяща душа, един буден ум, и едно будно сърце. Сърцето на всеки човек е еврейско, умът му е арийски, а стомахът - монголски. Главата е създадена, за да възприема Божествената светлина, сърцето - да възприема Божествената топлина, а стомахът - да възприема Божествената сила. Казано е: „Направи Бог човека от пръст“. Кал и пръст са две неща различни. Кал е туй, което човек прави. Пръст в дадения случай е онази материя, от която светът е образуван. Някои автори поддържат мисълта, че човек сам се създава. Това показва човешката гордост. Човек сам не може да се създаде. Казано е в Писанието, че Бог създаде човека по образ и подобие свое. Има хора, които правят опити да създадат, т.е. да пресъздадат себе си, но нищо не излиза от тяхната работа. Всъщност Бог работи, а човек взема участие в Неговата работа. Ако мисли така, човек може да се пресъздаде. Обаче, ако мисли, че той е главният фактор в своя живот, нищо не може да направи. Сега са намерили живи клетки в някои моделирани камъни преди хиляди и милиони години. На Земята има живи микроби, които са дошли през пространството. Говори се, че животът е дошъл някъде от Слънцето. Това показва, че и в други светове има живот. Ние сега мислим, че животът е само тук, на Земята. Писанието казва, че Бог се радва на своята обетована земя. Не на сегашната Земя е създаден човекът. Окултистите поддържат, че сегашният човек е нов човек, той е дошъл от онзи свят. Съвременните окултисти поддържат, че съвременният човек е дошъл от месечината. Там е живял. Когато там са се изгубили благоприятните условия, той е слязъл на Земята. Най-учените хора на месечината са имали средства, с които са пренасяли първите жители на Земята и са я заселили. Казва Писанието, че човек е странник на Земята. Колко време ще остане, то е въпрос. Истината е, че всички материални светове, които съществуват, съставят едно цяло. Цялата Вселена, целият материален свят е едно цяло. Това е то земята в Писанието. Там, дето има живот, е една земя, обитаема земя. Онзи, който така разбира нещата, е на верен път, а онзи, който не разбира, той мисли, че само вашата Земя е обитаема. Изисква се един грандиозен ум, за да схване онова отношение, което съществува. Понякога приличаме на мравките. Какво я интересува мравката, че се е качила на главата на един философ? Тя може и сто пъти да се качи на главата му, без да стане философ. Човек трябва да е надарен да мисли за великото. Човек е надарен, той има предназначение. Човек не е предназначен както другите животни да прекара един живот само от 50-60 години. Да му турят един паметник и да пишат: „Тук лежи един човек, който е бил професор, министър, министър-председател“. Изял е толкова и толкова кокошки, агънца, завършил е със златен медал, оженил се е, имал толкова и толкова синове и дъщери. Това не е предназначението на човека. Вземете Слънцето, то има един милион и триста хиляди километра в диаметър, а обемът му е един милион и 200 хиляди километра. Следователно всеки километър на диаметъра съответства на една наша Земя. Представете си, че живеете на една земя колкото Слънцето, какво ще бъде вашето понятие за света? Представете си тази земя: колко големи щяха да бъдат планетите в сравнение с нашата? Направете сега изчисления колко големи щяха да бъдат. Тогава щяхте ли да имате един живот, подобен на сегашния на Земята? Не. Защото обемът на едно тяло има отношение към неговия диаметър. Всички хора имат отношение към радиуса на Земята. Някой иска да изучава човешкия характер. Най-първо трябва да изчислиш каква част съставя твоята височина от земния диаметър. Ние сега философстваме. И правим една погрешка като мислим, че над човека няма други същества. Земните хора още не са най-високите представители на човешката раса. Ние сме най-последните представители на човешката раса. Най-грешните типове от Слънчевата система се изпращат на Земята за изправление. Съгрешилите на Слънцето, на Юпитер, на Сатурн, на Марс, на Венера - всички ги изпращат тук на заточение. Вие сте дошли от разни системи - не че сте най-лошите, но не сте били много напредничави там. Когато хората умират, къде отиват? Когато една водна капка умре, къде отива? Слива се с другите. Всички хора един ден ще се слеят. Туй различие, което сега съществува, ще изчезне, ще се върнете пак в рая и всички заедно ще съставите един човек. Тогава всичко ще бъде в ред и порядък. Всички хора, които сте тук, както и цялото човечество, ще влезете в този голям Човек, Духовния човек. Ще се наместите - кой в костите му, кой в пръстите му, кой в гръбначния му стълб, в лицето му, в космите му - и пак ще остане място за хиляди кандидати да живеят там. Сега туй може да ви се вижда странно, но е така. Защо е дошъл човек на Земята? Да чисти. Ние сме пратени на Земята да я очистим от калта. Съществува обществена повинност на Земята. И ние сме дошли за това, да чистим Земята с лопати. Понякога се уморяваме - много работим. Не се иска пресилена работа. Достатъчно е да чистим най-много по 2-3 часа на ден. Вие много работа сте свършили до сега. Но без знание сте го направили. Хиляди обеди сте изяли, но досега не сте яли, както трябва. Хиляди пъти сте дишали и издишвали, но не сте дишали и издишвали както трябва. Колко неща са минали през вашия ум, но не сте мислили както трябва. Ти трябва да мислиш както трябва, да чувстваш както трябва и да се храниш както трябва. Лесно е да кажеш, че трябва да бъдеш умен, добър човек. Това са общи положения, но те не са готови резултати. Природата не е създала човека за играчка. Природата прави с човека един от великите опити в света. В битието човешката раса съществува, тя заема същото място, каквото белите дробове и сърцето в тялото. Какво нещо е човекът в космоса? В битието човекът сега е дробовете и сърцето. Такова е отношението. Следователно цялата природа иска човек да мисли правилно, да чувства правилно и да действа правилно. Въплътеният в материята човек е крайно капризен, каквото види по улицата за ядене, все му се яде; през дето мине, все ще си купи нещо и ще дъвче; ще напълни джобовете си с орехи, лешници, ябълки и др. подобни. Ако го питаш, защо дъвче постоянно, ще ти отговори: да минава времето по-лесно. Той чете всякакви книги безразборно: романи, история, философия, математика, естествените науки и др. - всичко в него е каша. Ако го запиташ, какво специално го интересува, било в някои от романите, които чете, или в някои от научните книги, ще каже: чета, колкото да се прекара времето. „Какво те интересува във философията на еди-кого си?“ „Да видя неговите възгледи.“ Такъв човек, обаче, няма нещо определено, към което да се стреми. Не, не трябва да бъде така. Чета ли някакъв роман, трябва да зная, каква е основната идея в него. Проучвам ли някаква философия, трябва да зная, каква е основната идея в тази философия. Следователно човек, който се е родил, трябва да има една основна идея. Земята е опитно училище, в което се дават трудни задачи. Каква по-трудна задача можете да намерите от тази, да изпратят един грешник на Земята и да го заставят да живее добре? Той трябва да намери при какви условия да се постави, как да измени живота си външно и вътрешно, да не греши. Ако този грешник не е надарен с някаква дарба, ще се намери в чудо. Най-после, като види, че не е решил задачата си, ще си каже: „Само смъртта може да ме изправи.“ Смъртта, обаче, е случайно явление в живота. Да живее човек, това е в реда на нещата, това е Божествено. Много хора стоят и мислят, че са болни, че работите им не са уредени, че никой не ги обича, че всички са ги забравили и т.н. Това са лъжливи положения. Преди всичко, Бог не е изпратил хората на Земята да очакват любов едни от други. За какво са пратени хората на Земята? Всеки сам трябва да си отговори на този въпрос. Защо отива човек при извора? Да пие от чистата вода на извора, да уталожи жаждата си. Казвате: „Всички хора все за водата на извора ли са дошли?“ За какво са дошли хората, изобщо, оставете този въпрос настрана. Обаче, едно трябва да знаете: когато хората отиват към извора, всички имат едно желание, една цел, един стремеж - да пият от водата на този извор, да утолят жаждата си. Щом се напиеш от тази вода, благодари на Бога, че си я намерил. По-нататък, кой как пие, не се интересувай. Нека всеки пие, както намери за добре. В природата съществува закон на единство, който се потвърждава навсякъде в живота, в науката, в изкуствата. Например, ако разгледаме знанието, ще забележим, че между всички негови части пак съществува единство. В такъв случай истинското знание е това, което може да бъде украшение, помощ, светлина на човека. Знание, което не е нито украшение, нито светлина, нито помощ за човека, то е бреме - нищо повече. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека. Чрез него човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание мъдрецът еднакво цени и малките, и големите неща. Бог еднакво цени и Слънцето, и човека. Мощни сили крие Слънцето, но Бог му отдава същото значение, каквото и на човека. Човек казва: какво мога да направя аз? Къде стои моята цена? Твоята цена стои във връзката, която можеш да направиш. Човешкият ум може да направи връзка между Слънцето и Земята. Хората са дошли на Земята, именно затова, да направят тази връзка. Който не иска да направи тази връзка, той минава за големец. Такъв човек обръща внимание повече на големите величини в живота си, отколкото на малките. Той пренебрегва децата, т.е. малките работи. Бог слага тези големи хора някъде в пространството да се въртят като колела. Нещастието на съвременните хора се дължи на ламтежа им към големи работи, към велики замисли. Срещате някой Христов последовател, вдигнал шум, тревога, че му казали една обидна дума, че го засегнали с нещо. Той казва: „Не зная какво да правя вече. Станах негоден за нищо, никой не ме уважава, никой не иска да ме знае.“ Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов. След това Бог ще покаже своята Любов към тебе. И Христос е казал: „Както Отец ми ме възлюби, така и аз ви възлюбих“. Значи, вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта си към вас. Ако не можете да разберете Божията Любов, вие не можете да разберете и Любовта на хората. Ще дойдат съмнения, колебания, ред заблуждения, вследствие на което малко ще научите, а много време ще изгубите. Едно трябва да се има предвид: за разбиране на една велика истина винаги трябва да търсите най-краткия път. Като казвам „най-краткия път“, подразбирам правия път за постижение. Следователно искате ли да се спасите, търсете правия път. Ако вие произнасяте думите: „Ще умра, ще умра, ще умра“ - един месец, какво ще стане с вас? Ако някой е болен и казва на ден по сто пъти: „Ще живея, ще живея, ще оздравея“ - след десет дни той ще бъде здрав. Ти казваш: „Няма да я бъде, няма да свърша работата, от мене човек няма да стане, аз не мога да вярвам“. Тогава защо си роден? Ти си роден за нещо в света. Трябва да знаеш какво е. Трябва да знаеш защо си роден. Съветвай се с най-разумните хора защо си роден. Попитай едного, втори, трети, четвърти за какво си роден. Питай едно дете: „Малко момиченце, кажи ми за какво съм роден?“ То казва: „Роден си, за да помагаш на малките деца, да учиш малките деца“. Усмихваш се, роден си да помагаш. Ние сме дошли до една епоха, в която само разумната вяра в реалността на природата, която ръководи съдбините на всеки човек, гради нашето щастие. Ние сме дошли до един кръстопът. Къде е моето щастие? Твоето щастие е в разумното вярване в реалната природа, която ръководи твоите съдбини, която действа в твоя ум, сърце и воля. Интересите на природата трябва да бъдат твои интереси. След това, като разрешиш този въпрос, иде твоето отношение към окръжаващите, към народа. Ако това разбиране е вярно, то ти ще можеш да определиш добре и другите твои отношения. Външните проявления, това не е човекът. Някой се разгневил - това не е човекът. Някой се проявил зле - това не е човекът. Друг постъпил добре - и това не е човекът. Това са само професорски дрехи, но истинският професор не е в тях. Може ли водата в шишето да стане по-добра или по-лоша от водата на самия извор? Ако става въпрос за извора, за него може да се каже, че водата му е добра или лоша, защото водата излиза от него и пълни шишетата. Същото може да се каже и за хората. Те не са нищо друго, освен шишета, стомни, които се пълнят от изворите на живота. Следователно не приписвайте на човека качества, които не са негови! Изучавайте себе си, изучавайте и хората, както Бог ги е създал. Ако не се изучавате по този начин, вие напразно губите времето си. Вие искате да станете добри, умни, силни, че тогава Бог да ви обикне. Не, Бог ви обича такива, каквито сте заради това, което е вложил във вас още от създаването на света. Няма защо отсега нататък да ви обиква. Ако вие искате да придобиете нещо и тогава Бог да ви обикне, вашата работа е свършена. Вие искате да облечете професорска дреха и така да се явите пред Господа да ви обикне. Обаче, види ли ви Господ с професорска дреха, Той веднага ще каже: „Съблечете професорската дреха на този човек! Нека той дойде при мене такъв, какъвто съм го изпратил на Земята.“ Това значи: хвърлете лъжливото настрана, съблечете се от него. Останете само с истината, която Бог е вложил във вас! Само по този начин ще имате Любовта на Бога. Само по този начин ще имате правилни разбирания за живота. Бог ще ви благослови не за това, което хората мислят за вас, но вашите мисли, чувства и постъпки. При това, Бог ще ви благослови не за големите, за великите ви мисли, чувства и постъпки, които всички знаят. Той ще ви благослови за онези малки, дълбоко скрити, стаени в душата ви мисли, чувства и постъпки, които никой не знае, никой не подозира. Бог ще ви благослови за малките, за стаените, за непроявените семенца у вас. За проявените неща вие вече сте получили заплатата си. Човек трябва да прави генерални бани на ума и на сърцето. В месеца ще направи четири бани, в годината - 52. То е хубаво за ума. Ще си дадеш отчет на какво се дължи твоето неразположение, защо мислите ти са мрачни, защо цялото ти бъдеще е тъмно. Казваш: „Нищо светло не виждам в живота си“. И как е възможно в този светъл свят, където хората се радват на онова, което Бог е създал, ти единствен да не виждаш нищо светло? От къде се взе това мрачно настроение? Аз казвам така: един ваш неприятел, когато сте спали, ви е турил черни очила и затова всичко виждате черно. Снемете очилата си! Може ли едно същество, което Бог е създал, да няма бъдеще? Може ли един велик художник да създаде една картина и тази картина да няма никакъв смисъл, да не струва нищо? Картините на всички велики художници се ценят много. Всяко нещо, което човешкият гений е създал, има цена. Питам: вие, които сте създадени от Бога, може ли да нямате никаква цена? Ние казваме: „Колко велик е направил Господ света! Какво величие е вложил Бог в човека!“ Къде е величието на човешкото лице? Виждам само едно потъмняло лице, уста побледнели, очите мътни. Къде е величието на човека? То е само в онзи момент, когато се намираш в изпитание, но не се поколебаваш - при всички мъчнотии в тебе остава нещо непоколебимо. Това е истинският човек. Не всички цветове, които са цъфнали и плодове, които са вързали, а онзи плод, който узрее и остане, той е важният. Хиляди плодове може да има, но остават само няколко. Те са най-важни. Ако моето лице се набръчка или моето тяло остарее, това не съм аз. Аз съм повече от моята дреха или от моето лице. Аз съм онази благородна, възвишена мисъл, която никой с нищо не може от мен да премахне. Чудни са хората, като питат, как да служат на Бога. Ти възприемаш въздуха, без да благодариш на Бога. Възприемаш топлината, без да му благодариш. Възприемаш светлината, без да му благодариш. Сила ти е дал, пак не благодариш. Всичко приемаш, за нищо не плащаш. Така не се служи. Казваш: „Аз съм свободен дух, свободна душа съм“. Кой е свободен дух? Кой е свободен човек? Свободен човек е оня, който носи Любовта; свободен е оня, който обича светлината; свободен е оня, който обича свободата; свободен е оня, който обича живота; свободен е оня, който обича знанието; свободен е оня, който обича движението; свободен е оня, който приема учението; свободен е оня, който работи. В 24 часа Бог говори само веднъж на човешката душа. Когато Бог говори на хората, повечето от тях спят; когато ангелите им говорят, те пак спят; когато нисшите духове им говорят, те са будни. Важно е да бъдете будни в този момент, когато Господ ви говори. Аз не познавам хората, че вие ще ги познавате. За да познаваш хората, трябва да познаваш Бога. Човек е едновременно физическо и духовно същество. Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална „физическа материя“ - това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят - това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата - това е условието, което подготвя съграждането на тези форми. Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви. Три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът. Личността на човека не е нищо друго, освен отражение на Бога, т.е. неговата единична проява върху човека. Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия. Светът, в неговата пълнота, представя отражение на Божествения свят върху физическия. У вас има едно същество, което ви казва: „Може вече да тръгнете напред“. Казвам в заключение: след беседата вие си останете такива, каквито сте сега, нищо не сте разбрали, не сте видели ангела. Ако сърцето ви не гори, Любовта е далеч от вас. Ако умът не мисли, мисълта, светлината е далеч от вас. Ако не постъпите добре, добрите постъпки са далеч от вас. Ако не се справите с вашата сиромашия, ако не можете да се справите с вашето богатство, ако не можете да се справите с вашите недоразумения, вие не сте хора. Човек е същество, което може да се справи със своите мисли, чувства и постъпки. Това е човекът. Всеки, който не може да се справи с тях, той не може да носи името човек. Искате да разберете какво нещо е човекът сам по себе си. В човека всички неща на Битието се осмислят. В човека живеят и боговете. Вие, като разглеждате гръцката митология, виждате, че всичките богове, величия, ангели, архангели, са слезли, взели са човешка форма и са дошли да опитат благостите, които човек опитва. Всички те намерили израз в човешката форма. Зад човешката форма ние не знаем каква друга форма съществува. Вие ще кажете: ангелска форма. Ангелската форма е по-съвършена човешка форма. Ще кажете: Божествена форма. Божествената форма е най-съвършената, най-разумната човешка форма. Ако един художник би ми нарисувал нещо, което е Божествено, което е ангелско, той винаги ще нарисува нещо, което е човешко. Следователно, човек е една форма, в която ти можеш да постигнеш копнежите, които човешката душа има. формата, в която човек може да постигне нещо, то е само човешката форма. В животинската форма ти не можеш да постигнеш нищо. Понеже тази животинска форма е включена в човешката. Растителната форма е включена в човешката, всички други форми, които съществуват в света, те са включени в човека. Какво значи това? Човек, това е последната дума на природата. Значи човек е последната дума на природата в смисъл на последното завършено дело на природата. В целокупноспа на тази творческа деятелност е не само човекът, който населява Земята, но и човекът, който населява цялата Вселена. Той не е само тук на Земята. Там има хора. Но ако днес кажеш, че и по другите светове има хора, може да те изкарат еретик. Ако сме от Бога родени, косата ни няма да окапва, нямаше да боледуваме и да умираме. Хилавото тяло е човешко изобретение. Каква идея може да се тури в такова тяло? Мислите ли, че Бог ще налее Божествен нектар в чупливо шише? Животинското, човешкото и Божественото в хората са така преплетени, че образуват цялостният човек. В човека има и тъмнина, и светлина, и вода, и въздух, и твърда почва, и зверове, и змии, и гущери, и насекоми, и млекопитаещи, и растения, всичко има в човека. Когато човек съгреши, Господ го изпъди от рая и тогава животните взеха надмощие в него. И кармата влезе в света, след като хората съгрешиха. Не се стремете да станете като другите. Бъдете такива, каквито Господ ви е направил. Всеки да съдържа своите особени качества, да бъде като едно цвете, както Господ го е създал. Всяко цвете прилича на себе си, но е в хармония с другите цветя. Човек не е такъв, какьвто ние го виждаме. Човекът е същество почти без тежест. Ти на Земята не можеш да го претеглиш с никакви везни. Ако го извадиш от тялото, почти никаква тежест няма. Всичкият багаж, който носи със себе си, едва ли има 33 грама. Сегашният мислещ човек е създаден по особени закони. Той е едно средно звено. А човекът е крайното създание в природата. Зад човека нищо не съществува вече. Ако попитате „що е човек?“ Човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има - нищо няма. И ако разбираш умирането в смисъл, че търсиш зад човека нещо, нищо няма да намериш. Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека - богат смисъл има тогава. Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо. Едни учени обръщат внимание на знанието, което в древноспа е било открито. Те са прави. Други казват: „Древноспа ни най-малко не ни интересува, важно е какво е открито сега“. И те са прави. Но има известна връзка между знанието на миналото и знанието на настоящето. Има връзка, понеже туй, което за нас е минало, с туй знание оперират други същества, които седят по-ниско от нас. Със знанието на нашето минало оперират същества, които седят малко по-долу. Туй знание, с което ние оперираме сега, е било знание на същества, малко по-напреднали от човешката раса. Аз не говоря за човека като за крайно творение. На Земята той е последното творение, природата не може да създаде друго същество като човека. Инак тя би нарушила своя ред. Следователно, както човек сега е създаден, той така ще си върви. Ако природата създаде друго някое същество, тя ще го създаде по съвсем друг образ, съвсем други сили ще действат. То ще прилича на човека, но няма да има нашата опитност. Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външноспа на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът. Вие всички сте изпратени в затвора и сега се молите да ви пуснат. В какво ви обвиняват? На първите хора казаха: от черешите да не ядат, а те ядоха. Те искаха да кажат на Бога, че искат да познаят свойствата на черешите. Аз вземам черешата като символ, но може да бъде който и да е плод - законът е същият. Всяко едно неестествено желание е като забранения плод. Ще кажете, че няма нищо лошо в това, да се ядат различни плодове. Да речем, че е така, но ако на едно дете, което едва се е родило, му дадете да яде череши, какво ще стане с него? Най-първо трябва да пазим своето тяло, своя мозък, трябва да пазим своята нервна система. Трябва да се научим да бъдем доволни. Бъди доволен, че болестта ти е малка. Като те боли, кажи: слава Богу! Тогава ще бъдете като онзи американец, който като работил, паднал един камък и му откъснал първата фаланга на пръста. Той казал: „Слава Богу, благодаря, че не отиде целият пръст, ръката не отиде“. Питат го: „Защо благодариш?“ „Благодаря, че с много малко се освободих“. Всички трябва да благодарите, че се освобождавате с малко. Много малко ви е засегнало. Този промисъл, който съществува в природата, показва, че се намираме под известна благодат. Човек е свързан с разумния свят, със същества от висока култура - светни, ангели, архангели, херувими, и други, които държат сметка за всяка негова постъпка, дума, мисъл, чувство. Никой не може да посегне на човека, ако за това не му е дадена власт отгоре. Ако Бог не позволява, никой не може да те убие. Ние петдесет на сто сме фактори на нашата съдба, а има и други петдесет на сто, фактори, които регулират живота ни. Аз казвам: върху нашия живот оказват влияние в петдесет процента - съдбата, природата, двадесет и пет процента - ние сами и двадесет и пет процента - обществото. Следователно, когато тия три фактори дойдат да работят съвкупно, в окултно и в морално отношение ще дойде един подем, едно подобрение. За да стане това нещо, непременно трябва да се явят много лица, за да работят в една посока. Когато дойде пролетта, с едно цвете ли дохожда тя? Не, с милиони, с много цветя. После идват пчелите, започва се всичкото това брожение в Природата. И с туй се създава една целокупност. Искам всички да вървите във вашия път, но не в сегашния. Искам всички да вървите във вашия път както първоначално сте тръгнали - по пътя на вашия ум. Искам всички са вървите по пътя на вашето сърце, но не сегашното. Ако е сегашното, ще ви предскажа какво ви чака, хич не си поплювам. Страшно е. Ако гадая по пътя, по който първоначално сте тръгнали - на вашия ум, сърце и воля, очаква ви голямо щастие. Така че, върнете се всички към пътя, който ви е предначертан. Това са три пътя, съединени в едно: единият на физическото поле, другият - в духовния свят и третият - в Божествения свят. Три пътя водят към трите добродетели. Те образуват туй, което наричам човек. И този човек, който ходи в тия три пътища е Христос. „Аз съм пътят, истината и животът.“ Това са те, трите пътя. Това е фигуративно казано. Туй ви казвам не за обезсърчение, такъв е животът засега. От всеки от вас зависи как ще формира своята съдба. Когато човек стане учен, той сам кове съдбата си. Не мислете, че съдбата е нещо механично - съдбата, това са най-умните същества, които са турени да отсъждат право. Щом се намерите пред своята съдба, тя не е жестока. При съдбата ти ще се срещнеш с най-добрите хора, с най-благородните и най-справедливите. Те ще кажат: „По този път, по който вървиш, не е право“. И ще ти кажат: „По друг път трябва да вървиш, ще се върнеш назад“. Ние сега е плашим от съдбата, казваме: „Страшна е съдбата!“, но това са най-умните същества, които определят пътя на твоето щастие. Когато Давид трябваше да направи своя избор, каза: „По-хубаво е човек да падне в ръцете на Бога, отколкото в ръцете на хората“. Какво лошо има в това, да ни съдят? Нещата ще бъдат изнесени такива, каквито са. Като работи върху себе си, човек може да възпита своите слабости и страсти и да ги облагороди. Мъчно се възпитава и облагородява животното в човека. За това се иска съзнание и искреност в работата. Животните представляват стадии на развитие, през които човек е минал и още минава. Понеже човек е свободен в своите действия, погрешките в живота му идат като естествено последствие на неговата свобода. Обаче едно се иска от него: изправяне на погрешките. Кой изправя погрешките си? Смиреният. Едно от качествата на жената хананейка беше смирението. Всеки човек трябва да придобие смирение. Без него нищо не се постига. И млади, и стари, всички трябва да се смирят. Едни се смиряват доброволно, а други - насила. Умният предвижда злото и го избягва, а глупавият не може да го предвиди и се натъква на него. Умният се смирява доброволно, а глупавият - по неволя. Като го принудят да се смири, той казва: „Няма какво да се прави, трябва да се подчиня. Не може ли да се живее без смирение?“ Не може. Поне един път в живота си трябва да се смириш. Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън. Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. Истински човек е онзи, който увеличава дарбите и способностите си. Той работи върху себе си съзнателно и не се заблуждава. Той не си въобразява, че вярата му е голяма. Той не си въобразява, че светоспа му е голяма. Някои родители мислят, че децата им са гениални, всичко разбират. Човек може да разбира нещата, без да е гениален. Геният е напреднал дух, който е завършил развитието си на Земята. Докато живееш на Земята, не можеш да бъдеш гениален. Ще се приближаваш до гения, без да си истински гений. Затова е казано в Писанието, че никой ученик не е по-горен от учителя си. Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си. Докато ученикът стигне учителя си, последният вече го е надминал. Силата на човека се крие в това да бъде добър проводник на мощни сили в природата. Само тогава той може да бъде силен човек. А онзи, който не е добър проводник, е изложен на големи страдания. Какво нещо е доброто? За да бъдеш добър, трябва да бъдеш добър проводник на силите, които функционират в природата. Ти не можеш да се изолираш от тях - навсякъде ще бъдеш изложен на техните влияния. На туй се дължи остаряването, на туй се дължи и смъртта в света, която идва поради едно добро, но и неразрешимо противоречие. Защото, ако тия сили, ако тия дарби, които ни е дала природата, не срещат нашата съпротива, те винаги оживяват и обновяват човека. Духът, душата, умът и сърцето са вън от вас. Ще дадете право на духа, на душата, да минат през вас. Ще дадете право на ума и сърцето да минат през вас. Вие сте проводници. Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека, и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко, вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам „вътрешна връзка“, която съществува между всички възвишени същества. Сега тази връзка не е скъсана, разслабена е, но аз желая тя да се уякчи. Човек трябва постоянно да бъде във връзка с разумния свят, да приема и да се ориентира, защото условията при които живее, са много неблагоприятни. В природата има нещо разумно. Природата сама по себе си е нещо разумно. Ако ние знаем нейния език и не го опетняваме, ще я разберем. Ако ти не влезеш в съприкосновение с тази жива природа, как ще ти помогне тя? Ти мислиш, че е глуха, че не влиза в положението ти. Мислиш, че си сам. Ако мислиш така и не предполагаш, че в света има нещо много красиво и хубаво, ти още не си опитал колко благородни черти имат хората. Най-малкото не разбираш хората. Има нещо в човека, което е още скрито. Човек всякога си остава такъв, какьвто е - той нито е кротък, нито е лош, нито е добър. Човек мисли, защото е индивид, а не вид. Минералите, растенията, животните са видове, те си приличат. При човека, един с друг не си приличат. Баща и син не си приличат. Всеки човек е нещо особено, специфично. Човеците са много разнообразни. При ангелите има едно външно еднообразие, а вътрешно неимоверно разнообразие. Човек се ръководи от свой личен вътрешен дух, докато животните са ръководени от техен групов дух, който работи върху тях отвън. Колкото повече се изтъкват положителните черти в човека, толкова повече светлината се усилва. И тъй, стремете се към положителната страна на живота, защото само така ще създадете в себе си характер. Това е вече Божественото в човека. Иначе, като търсите само отрицателните страни, ставате банални. С разумните хора аз разговарям по един начин, а с другите - по друг начин. Първите имат желание да изпълняват, в тях има човещина, а в другите има човешки егоизъм. Да допуснем, че ви смущава нещо. От къде произтича смущението на човека? Нямате пари. Защо човек се смущава, когато няма пари? Защото няма с какво да си купи храна, няма топли дрехи, обуща. Всички тези мисли като влязат в ума ви, ви смущават. Казвате: „Човек да има пари!“ Ако разбирате закона, всичко е в човека. Извън човека няма нищо. Парите извън човека не съществуват. Човек е и светлина, и топлина, всичко в света е той. Ако ти трябва един лев, не ти достига, за да си купиш хляб, ще намериш някой, който ще ти даде, от него ще вземеш. Човек е, който ти дава парите. Този лев отговаря на едно чувство, на една мисъл, която той има. Често казваме за някой човек, че е безбожник - това е едно анормално състояние. Чрезмерната набожност е друго анормално състояние. Ако тази набожност е подтик да пожертва всичко за човечеството - това разбирам, но ако тази набожност е стимул само за неговото собствено благо? Ако обичаш един човек, за да се ползваш от неговото богатство - това е едно нещо; а ако искаш да го посветиш на цялото човечество - то е друг въпрос. Или да се грижиш за него, без да се ползваш от това - то е съвсем друго нещо. Без да отправям какьвто и да е упрек към хората, казвам: има известни архаични наклонности, останали от рибите, от млекопитаещите, наследство от птиците и от ред още човешки раси, които са живели преди сегашната. Това са наследствени черти. И тия наследствени черти са заседнали в човешките тела и са достатъчни най-малки поводи, за да се прояви известен атавизъм. Вземете например у човека туй чувство на гордост. Гордоспа е едно болезнено чувство. Самоуважението е естествено в човека, за да се запази чувството на достойнство, а гордоспа е анормално състояние. Гордият си представя, че само той има право. Каквото каже - трябва да стане, а какво другите мислят, то е на втори план. Това е гордоспа. Човекът на самоуважението пък казва: „Това е така и така. Ако моите мисли не са прави, няма да ме следвате“. Той дава право на всеки човек. Кой от вас е видял човека? Ти четеш съчиненията на Шопенхауер, съчиненията на Виктор Юго, на Кант, на Толстой. Къде е Толстой? Туй, което умря, не е Толстой. Туй, което не умира, то е човекът. Христос казва: „Това, което Аз ви говоря, то е духът и животът“. Това, което ти мислиш, това, което ти чувстваш, това, което ти съзнаваш - то е човекът. Човешката мисъл - това си ти, човешките чувства - това си ти. И твоите постъпки в дадения случай -това си ти. Не си нещо външно. Ако във време на мъчнотии се разколебаеш в своята мисъл, ти си слаб човек. Но ако във време на мъчнотии в тебе се зароди вяра да преодоляваш трудностите, ти си силен човек! Ако при големите мъчнотии твоите чувства се уякчават - а не да ги сдържаш от страх - ти си силен човек! Ако в твоите постъпки се закрепваш, ти си силен човек. Аз не говоря за своенравие, за своеволие. Ето какво е човекът! Голямото нещастие в света, голяма скръб се дължи на един вътрешен глад у нас. Всеки усеща, че има един вътрешен глад, нещо силно, нещо съществено липсва. Може да ви хвали обществото, може да ви подражават, да пишат за вас най-хубави работи, но има нещо във вас незадоволено. Питам сега: ако аз съм един комар и всички писатели на комарите ме хвалят, всички комарски вестници пишат за моите съчинения и всички комарски авторитети ги четат, така че аз минавам за голям авторитет - какво ще струва моята комарска наука пред човешката? Кажете ми! Когато дойде един много учен комар, някой професор, и кацне върху човека да прави своите научни изследвания, а той го перне с ръката си, какво става? Комарът се търкулва и казва: „Претърпях такова страдание, че не помня откъде дойде! Не можах да видя, някаква магическа сила тъй ме удари!“ След това всички комари разискват, откъде е дошло това сътресение. Пишат вестниците... Човекът обаче знае, че го е чукнал със средния си пръст, пръста на Сатурн, и му е казал, че по комарски мисли. Преди да се произнесете по даден въпрос, трябва добре да сте го проучили. Понякога приписвате качества на хората, каквито те нямат. Хубаво е понякога човек да бъде глупав, хубаво е да бъде и умен. Но при какви условия? Нима не е хубаво да бъдеш глупав, да не знаеш как да направиш зло? Като умен можеш да направиш зло, но можеш и да го поправиш. Добре е, че глупавият не може да направи зло, защото няма да може да го поправи. Мъдроспа има значение, когато я сравняваме с глупостта. Извън глупостта, мъдростта сама по себе си какво е? Кои хора ние наричаме мъдри? Аз наричам мъдри всички, които знаят как да изправят своите погрешки. За мене всеки, който може да изправи една своя погрешка, е мъдър човек. Човек, който не може да изправи една своя погрешка, е глупак. Триъгълник се приема като емблема на човека. Ние не се занимаваме с мъртви линии. Вземаме ги като образи. Много хора носят триъгълници, кръстове и пр. Те имат своето специфично значение. Ти можеш да носиш триъгълник, без да имаш качествата на триъгълник. Ако един триъгълник не е направен от силите на твоя ум, на твоето сърце и на твоята воля, този триъгълник не може да ти бъде полезен. Човек трябва да бъде плътен, мощен, красив, интелигентен, разумен. Плътен на физическото поле, мощен в духовния свят, красив, интелигентен и разумен в Божествения свят. Какьвто е човек в младините, такъв е и в старините, нищо не се изменя. Само че в старини маскира нещата, крие погрешките си. Само милосърдието е в състояние да въздейства на човешкия егоизъм. Колкото и да е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота: егоизъм и милосърдие. Това е неизбежен закон за всички хора. Разликата между хората се заключава в това, че обикновеният човек трябва да прочете много книги, за да научи това, което гениалният научава само от една книга. Не трябва да се заблуждавате да мислите, че сте много устойчиви. И светни, и пророци са изгубвали равновесието си. Пророк Илия изгуби равновесието си от една жена само. Той има сила да избие 400 пророци в Израил, а когато пред него се яви една жена, той се уплаши и избяга. Ако пророк Илия, известен със своята смелост и решителност, се уплаши от една жена и изгуби равновесието си, мислите ли, че вие ще бъдете по-смели от него? Колко пъти и вие, като пророк Илия, сте се отклонявали и се отклонявате от живота си! С тази отклонения вие пакостите на себе си, а не на хората. Всички хора са наредени като атомите и молекулите, между тях винаги остават празни пространства. Следователно никой не може да напакости на душата на човека, но може да напакости на тялото му. Тази пакост се предизвиква от влиянието, което хората си оказват един на друг чрез своите мисли, чувства и чрез своята воля. Иначе, като души, те са абсолютно свободни, независими един от друг. Първото нещо, което искам, е да накарам това бурно море у вас да утихне - тихи и спокойни да бъдете. При сегашното общество и строй, ние имаме нужда от такива работници, които да спасяват затиснатите, защото много здания ще се съборят и много души ще бъдат затрупани под развалините им. Под съборената материя, много души трябва да се изровят. Моето желание е да ви изтегля изпод вашите съборени къщи. Под всяко ваше психично неразположение, аз разбирам, че някоя ваша греда е изгнила и се е съборила. Завистта, омразата, всички подобни отрицателни качества, това са съборени греди върху вашето здание - вашето тяло. Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея, тя е фарисейка цивилизация. Тази, дето хората се отличават по форма, по външност, но етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Иудея, Гърция, Рим. Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че тя в своите основи е нещо лошо, но казвам, че формата всякога трябва да има в себе си известно съдържание. Вън от това формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити. Ти нямаш ясна представа за себе си, нямаш ясна представа за ръката си, да видиш какво богатство се крие в нея. На някои хора виждаш, че животът изчезва от тях; на други, като пипнеш ръката, виждаш, че животът тече като стихия. Аз казвам на такъв човек: „Ти много безразборно се храниш; после, имаш такава голяма амбиция, толкова си се натоварил, че мязаш на натоварен кон. Не ти трябва толкова. Ти искаш да станеш голяма величина. Какво ще допринесеш в света? Нищо няма да допринесеш!“ Някой път искаме да станем големи в света. Но големината в света, славата на човека, не седи в 10-15-20 години. Христос стана велик едва след две хиляди години. А какво беше тогава? Един престъпник, за когото римляните написаха: „Цар юдейски се провъзгласи“. И досега спор има. Питам: за онези, които сега заминават с величие, след две хиляди години какво ще кажат хората за тях? Ще говоря за първото място. Всички в света желаят да заемат първото място. Няма същество в света, което да не желае първото място. Хора, които нямат първото място, го желаят. Може да се каже, че първото място е един идеал. Целият органически свят, природата има един стремеж към уголемяване, всичките тела изобщо растат. Желанието на човека да заеме първото място е проява на човешкото съзнание. Човек никога не обича да заема последното място. Това обаче става от неразбиране. В света има две места почтени: първото и последното място. Последното място - това е завършен процес; първото място път е процес, който започва. Когато се ражда човек, това е първото място, когато умира, като замине от този свят в другия, това е последното място. Образува се цял кръг. Дишането е един процес, чрез който учиш. Излизаш вън от себе си и влизаш вътре в себе се. Вие казвате, че човек е в тялото. Кажете, на коя място? Толкова време живеете във вашата къща, кажете в коя стая на тялото живеете! Казвате: в главата. Но на кое място в главата? Има само едно място. Аз наричам щастливи хора тия, които знаят, че имат място главата си. В главата вие ще бъдете слуга, понеже нямате още определено място. Като станете господар, ще имате една стая накъде в мозъка. Когато започнеш да разбираш, ще имаш място в главата. Докато си наемател, положението ти е неуредено. Понякога гледаш ръцете си и не ги харесваш. Господар ли си? Или не можеш да управляваш ръката си, не можеш да управляваш мислите си и чувствата си. При това положение господар ли си? Ти искаш да бъдеш господар на външния свят, разискваш, защо Господ направил така света. Ти себе си не разбираш, своите чувства не можеш да уредиш, своите мисли не можеш да уредиш, пък се занимаваш с грандиозни мисли. Тия въпроси остави настрани. В животинския свят правото е на силния. В човешкия свят правото е на слабия. Който иска правото на слабия, той се смирява и човек става. Който иска всички същества да бъдат добри, той е вече между ангелите. Човек не може да разбере напълно целокупния живот, ако не постави паралелно тези три положения в живота. Те се рязко различават едно от друго, но има известна връзка между тях. Онези, които обичат да философстват, могат да попитат: „Не може ли живот без мъчнотии?“ Има и такъв, това е съвършеният живот. Но на Земята е несъвършеният живот. Ние мислим за съвършения живот, но за да дойдем до него, трябва да минем през несъвършения. Явява се тогава друг въпрос: не може ли човек да се роди съвършен? Това е механическо схващане. Ние искаме някой друг да направи живота ни съвършен. Ако ти станеш по този начин съвършен, ще приличаш на часовник. Ти няма да участваш в живота. Ще те курдисат, ще бъдеш много точен, ще бъдеш съвършен, ще показваш времето на другите хора, но няма да знаеш нищо за своето предназначение. В цялата природа има и подмладяване, и остаряване. Никой не може да избегне закона на промените. Но зад промените стои един по-хубав живот. След промяната на гъсеницата идва пеперудата - а пеперудата е този нов живот. Зад старостта, зад младостта, седи безсмъртието. Зад безсмъртието -друг, красив живот, който очакваме. Ние можем да имаме този живот още сега в себе си, или най-малкото - да предчувстваме това благо, което иде. То е реалното. Аз съм виждал някои хора - гледат и виждат нещо, което от пръв поглед не се вижда. Майката вижда в детето си, а то е нещо гениално. Като погледна аз с моите очи, нещо гениално не виждам. Майката обаче, като гледа, казва: „Гениално е!“ Като се поставя на мястото на майката - аз виждам същото. Та именно и ти трябва да станеш като една майка, за да видиш в детето си криле. Трябва да станеш майка на себе си, за да видиш онова, което се крие в тебе. Да имаш майчинско чувство към всеки един твой брат или сестра. Всеки човек има поне една Божествена черта. Като намериш тая черта, той ще ти стане приятел. Ако не можеш да я намериш, той никога няма да ти стане приятел. Ако и той не намери тая черта в тебе, не може да ти бъде приятел. Всеки, с когото сте в съприкосновение, е необходим за вашето повдигане. Твое е само това, което носиш със себе си неизменно, което Бог ти е дал. Ти не можеш да вземеш нито един атом от другите, нито те от тебе. Никой няма право да изисква от човека повече от това, което може да му даде. Зачитайте правата на всеки човек. Това изисква хармонията на живота. Виждайте в лицето на всички хора себе си. Каквото благо имате, пожелайте го на всички. Нека всички да живеят в изобилие, да бъдат доволни от живота. Виждайте във всички хора душата им - Божественото, вложено в тях. Обхождайте се с тях като с души. Срещнете ли някого, дръжте в ума си ценното, което има. Като се ръкувате с някого, кажете си мислено: „Пожелавам ти да реализираш най-възвишената си мисъл“. Казано е в Писанието, че човек е направен по образ и подобие на Бога, обаче не всички хора са направени по образ и подобие на Бога - само родените от Бога. Казано е: „Роденото от плъпа, плът е; роденото от Духа, дух е“. Христос казва: „Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие“. В това раждане е смисълът на живота. Ако Бог, Който ви е говорил от хиляди години, не можа да ви убеди в истинността на тия думи и аз не мога да ви убедя. Остане ли отсега нататък да ви убеждавам, вашата работа е загубена. Аз познавам добрата страна на хората. Във всеки човек има нещо любовно, но трябва да знаеш какво да му кажеш. На студента, който отива на изпит, кажи само две думи: „Добре ще свършиш изпита си“. На кандидата за доктор, който отива да държи тезата си кажи: „Добре ще свършиш“. На майката, на която предстои да ражда, кажи: „Благополучно ще родиш“. Отдето минаваш, казвай: „Добре ще свършиш работата си“. Минаваш покрай едно дърво, кажи му: „Добри плодове ще имаш“. Ще обичате хората заради Бога в тях. Докато не дойдете до тази Любов, вие всякога ще бъдете далеч един от друг. Обичайте Бога в човека, ако искате да му помагате. Който люби Бога в човека, който люби Истината, сам се радва на Любовта си и нищо не очаква от него за проявената Любов. Като знаете, че Бог е навсякъде, не правете разлика между хората - да обичате едни, че са повече развити, а други да обичате по-малко, че са по-малко развити. Считайте, че и най-слабо развитият човек има възможност да расте и да се развива. Мъдроспа сега ви вика. Вие как ще си я представите? Соломон я представя като нещо живо, което в началото е взело участие в създаването на цялата Вселена. В този велик, грандиозен план, който е бил начертан, тя е взела участие; взела е участие в създаването на човека и неговото бъдеще, кредитирала го е и после е вложила в него целия си капитал. А днес онези, които са взели нейния капитал, не я слушат, почнали са самостоятелно да действат. Тези, тъй наречени конкретно отвлечени истини, какво отношение имат към днешния живот? Вземете за пример човешкото тяло, вземете човека. Само повърхноспа на неговата кожа е два квадратни метра, а в нея има 120 милиарда клетки. Докато на Земята има само два милиарда души, в човека има 120 милиарда клетки. Ако се прострат кръвоносните съдове, ще заемат едно пространство от 2 хиляди километра. Ако се простре нервната система ще заеме около 80 хиляди километра пространство. Има 2 милиона потни жлези, които ако се прострат, ще заемат едно пространство от около 10 хиляди километра. Какъв сложен апарат е само вашата кожа! За да пренесете вашата кожа от Вселената, откьдето е дошла, трябват ви 120 милиарда лева. Това ви трябва само за да пренесете тези клетки от разните области на Вселената. Питам: ако вие трябваше да плащате, кой от вас е в състояние да плати 120 милиарда лева? За да се пренесат само клетките на неговата кожа! Човек живее чрез своята кожа. Цялата деятелност се извършва чрез кожата. Одереш ли кожата на човека, всичко е свършено. Всичко зависи от богатството на кожата. Когато човек е здрав, от гледище на природата, когато мислите му са чисти, когато чувствата му са чисти, когато постъпките му са чисти, кожата му е неизменна. Всички възприятия от външния свят-приемане и предаване са неизменни. Животът тече в унисон с битието, или ние го наричаме щастлив живот, защото силният огън не може да се загаси с нищо. Едно ви трябва на вас - правилни отношения с Бога. Трябва да разбирате пътищата на Бога и да сте умни. Вие не можете да разбирате живота, без да оценявате Божията Любов. Да оценявате очите, ушите, ръцете, краката си, да оценявате храната, която ви дава, въздуха, светлината, всичко, което Бог ви дава. Да се отворят очите ви и да видите колко е велик светът, в който живеете. Да се учите, да знаете, как да управлявате вашите слуги. Защото вие сте господари, които не знаят как да се отнасят със своите слуги. Имате приблизително триста милиарда жители в тялото си, на физическото поле, много разумни, не им знаете имената. Имате десет милиона слуги, които работят във вашия стомах. Много голямо предприятие, десет милиона работници, ако на всеки плащате по един лев на ден, имате десет милиона лева бюджет на ден само да яденето. За сто дни колко правят? Какъв грамаден бюджет само за яденето! Мисли за тези десет милиона работници, на които трябва да се плати. На тях ще изпращаш своята Любов. Ще им се издължиш като одобриш работата, която са свършили. Или като се храниш, ще трябва да благодариш на Бога, че ти е дал условия. Казваш: „Това ядене не е хубаво, а трябва да се плаща на десет милиона слуги“. Какъв господар е тоя, който нищо не плаща на слугите си? Аз, ако заведа дело против вас, какво ще правите? Тия работници ще кажат: „Толкоз години господарят не ни е плащал“. Колко години би ви трябвало, за да платите на слугите, които са работили във вашия стомах? Вие, които ме слушате - стари или млади - ще кажете: „От нас какво ще стане?“ На старите казвам: вие може да се подмладите. Да се подмлади стар човек не е мъчна работа. То е работа на алхимиците. Може да се подмлади човек. Сега учените хора чрез присаждане на някои жлези подмладяват. Но ние знаем други методи за подмладяване, не с жлези. Може човек да се подмлади! Най-първо ще развиеш волята си, ще освободиш волята си вечерно време от всички тягостни мисли. Ще мислиш, че работите са уредени, че си министър-председател, че заповядваш на целия свят, че имаш милиони в банката. Ще кажеш, че това било илюзия. Не е илюзия. Твоите очи, които имаш, струват десет милиона английски лири. Твоите уши, които имаш, струват пет милиона английски лири. Езикът ти струва седем милиона английски лири. Носът ти струва 15 милиона английски лири, стомахът ти струва два милиона английски лири, белите ти дробове един и половина милиона английски лири. Такава грамадна сума! Тогава беден човек ли си? После, имаш човешкия ум. Ти оперираш с най-великите неща в света - умът и сърцето, а минаваш за беден човек. Не ходи да лъжеш себе си и хората. Щом човек прави различие между един и друг, той вече е съгрешил. Щом помислиш, че един човек е по-добър, а друг по-лош, това вече е погрешка. Всички хора са еднакво добри, но всички не са се проявили еднакво. Ако знаете да работите какго трябва, за 24 часа ще минете през четирите фази на развитие. От изгрева на Слънцето до 9 часа ще бъдете обикновен човек; от 9 до 12 часа ще бъдете талантлив; в 12 часа, когато Слънцето е в зенита си, ще се проявите като гениален; от 12 до 3 часа след обяд ще бъдете светия и от 3 часа нататък ще влезете във фазата на Учител, ще учите себе си на Божественото учение - учението на Любовта. По какво се отличава един Учител? Той може да живее и в светлината, и в тъмнината, той живее и в ада, и в рая. Той владее законите на битието и разполага с тях. Като знаете това, прилагайте Любовта в живота си, че и в ада да влезете, да можете лесно да се освободите. От 1 до 7-годишна възраст човек минава през положението на растение. Детето не се отдалечава от дома си. От 7 до 14-годишна възраст човек минава през фазата на животно. Той започва свободно да се движи и се отдалечава от дома си. От 14 до 21-годишна възраст човек започва да мисли, влиза във фазата на истинския човек. От 21-годишна възраст до 42-годишна възраст човек минава отново последователно през всеки седем години през тези три фази: от 21 до 28-годишна възраст той отново е във фазата на растение. От 28 до 35-годишна възраст пак е във фазата на животно и от 35 до 42-годишна възраст - във фазата на човек. Тези фази се повтарят и по-нататък до дълбока старост. От първата си до седемгодишната си възраст човек се развива главно физически. От 7 до 14 години той развива главно сърцето си. От 14 до 21 години развива ума. Затова от окултно гледище хората се делят на три възрасти: едни от тях са на възраст от 1 до 7 години; други са на възраст от 7 до 14, а трети от 14 до 21 години. Ще кажете: „Как е възможно да сме на различни духовни възрасти, когато е казано за човека, че е бил създаден по образ и подобие на Бога?“ За първия човек е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога, но що се отнася до хората, населили Земята след грехопадението, въпросът е съвсем друг. Те не са на еднакъв уровен на развитие със своя пръв баща, следователно те са на различни физически и духовни възрасти. Същото можем да кажем и за детето, което прекарва цели девет месеца в утробата на майка си, докато се развие в човешка форма. Нормален и здравословен живот имаме тогава, когато правилно се изразходват енергиите на даден организъм и правилно се възприемат енергиите на външния свят от разумната природа. У човека има нещо, което е наклонно да греши, вследствие на което природата е вложила в материята качеството да се видоизменя. Учените казват, че човешкото тяло се преустройва през 7 години. На всеки 7 години костната, мускулната, нервната и мозъчната тъкани се обновяват. Други пък казват, че в три месеца човек може да се обнови - това зависи от неговите мисли и чувства. Достатъчно е човек да извърши едно престъпление, за да опетни материята на тялото си. За да преустрои тялото си, от човека се иска чист живот, като извор, който постоянно да блика и чисти. Аз разделям човешкия живот на 3 фази. Някои го делят на 7 фази. Ако първата фаза от 20 години преживееш добре, аз ти предричам, че и вторите 20 години ще живееш добре. Ако и тях преживееш добре, и третите 20 години ще преживееш добре. Тогава ще мога да заключа, че на 60 години ще бъдеш в разцвета на живота си. Онова, което става на 30 години, и на 60 години ще бъде. Щом се качиш на върха на 60-те години, тогава ще живееш още 60 години добре. Животът на разделен на три части. Ако първото деление от 20 години прекараш добре, на върха ще бъдеш на 60 години все така добре. Щом дойдеш на върха, ти по никой начин не можеш да живееш само 60 години. Но ако долу в лошите условия си живял 15 години добре, аз мога да ти предскажа, че имаш да живееш само 30 години: 15 години и още 15-30. Ако през първото деление си живял само 2 години добре, ти ще живееш само 4 години. Но тази наука е опасна, по-добре е хората да не я знаят. Защо? Понеже хората не са живели хармонично, лесно може да се предвиди за някой, че след няколко часа ще свърши. По-добре е човек да не знае кога ще умре. В 33-та си година човек влиза съзнателно или несъзнателно в по-духовен живот, уравновесява се вътрешно. Преди известно време един приятел ми разправяше един арабски анекдот. Той е следният. Когато Господ създал света и всички животни, определил на всяко животно да живее по 30 години: на човека определил 30 години, на магарето - 30 години, на кучето - 30 години и на маймуната пак 30 години. Един ден Господ повикал магарето и го запитал: „Ти благодарно ли си от 30-те си години?“ „Е, Господи, не искам да живея 30 години, много са ми! Този бой, тези подигравки, които се сипят върху ми, тежко е да го нося 30 години, намали ги малко - поне наполовина. Вземи 15 години.“ Понеже човекът бил цар, живеел добре, казал: „Господи, аз съм цар, ще управлявам дълго време, дай на мен тези 15 години.“ Той имал 30 години и като взел 15 години от магарето, станали му 45 години. После Господ извикал кучето и го попитал: „Ти доволно ли си от твоите 30 години?“ „Много са ми тия 30 години, да ходя да се скитам натук-натам, да зъзна на студа, посъкрати ги малко.“ Съгласил се Господ, взел 15 години от живота на кучето и пак ги дал на човека, та му станали 60 години. Най-после Господ извикал и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живееш 30 години?“ „Не, не искам, Господи, да бъда подигравка на света, да ме карат да се качвам и да слизам от върлините, много ми са тия години, посъкрати ги малко.“ И от нея взел Господ 15 години, та ги дал на човека. Затова животът на човека се продължил повече, отколкото на другите животни. Питам сега: какво е искал да каже този, който е създал анекдота? Каква идея е скрил в него? Ако питате турците, защо страдат хората, те казват, че хората страдат, защото са серсеми. От този анекдот, според арабите, до 30-годишната си възраст човек живее добър човешки живот; от 35-годишната си възраст нататък до 45 години живее магарешки живот; от 45 до 60-годишната си възраст живее кучешки живот, а от насетне - маймунски. Щом дойде човек до годините, които е взел назаем от магарето, казват: е, от магарето си взел. Като дойдат в живота на човека много страдания, казват: е, от кучешкия живот си взел, нищо, ще теглиш. Щом дойде човек до годините, които е взел от маймуната, казват: е, от маймуната си взел, ще се подиграват всички хора с тебе. Изводът се състои в това: ако постъпваме според ума на магарето, ще носим последствията на магарешкия живот; ако постъпваме според ума на кучето, ще носим последствията на кучешкия живот, ако постъпваме според ума на маймуната, ще носим последствията на маймунския живот. Значи, всеки един живот се обуславя от степента на вътрешната интелигентност, т.е. от съзнанието, което човек има. Колкото по-високо е издигнат човек, толкова по-фина материя може да възприема. От материята, която възприема, зависи неговото състояние и разположение. Сегашната форма е една от последните форми, но не и последната, до която човек е дошъл. Много философи разискват върху въпроса, защо е дошъл човек на Земята, но досега никой не го е разрешил и няма да го разреши. Хиляди години ще минат, но този въпрос ще остане все неразрешен. Този въпрос ще се разреши, когато хората завършат развитието си на Земята. Докато е във водата, рибата не съзнава положението си. Щом излезе от водата, тя знае вече, че е била риба. Следователно докато е в своята физическа форма, човек минава през състоянието на животно. Един ден, когато напусне физическата си форма, той ще съзнае положението си като човек. Той ще измени сегашните си нрави и обичаи и ще мине в по-висока форма на живот. Една мравка няма понятие за човека, тя не го и подозира. Ако влезете в мравешкия свят, те са големи философи. Имат голяма тактика, гордеят се с едно изкуство, което са го знаели преди хората. Ако идете при пчелите, те са знаели това изкуство преди хората. Хората сега започват да правят мед. Пчелите хиляди години преди човека знаеха как да произвеждат мед. Каква гениалност имат пчелите! В един кошер от 40-50 сантиметра живеят 50-60 хиляди жители! Де може да съберете 50-60 хиляди хора на такова място? И при това такава чистота, такъв порядък! Пчелите поддържат постоянна температура от 22 градуса. Нямат кухни, помии, такива работи нямат. Вие казвате: това са пчели. По отношение на чистотата не сме дошли да нивото на пчелите. В някои отношения те са по-напред. С това искам да ви покажа някои съотношения. Ние много сме се индивидуализирали и мислим, че сме единствените, най-умните същества на Земята. Аз казвам така: единствените най-глупави същества, които съществуват на Земята, са хората. Вярно е, те са най-умните и най-глупавите. Туй, което хората вършат на земята, това и животните не са го вършили. Тия, глупавите растения даже не са го вършили. Дори водата, която е по-глупава, никога не е направила толкоз безобразия, колкото човек е направил. Където мине водата, ще направи пакост, ще направи и добро. А пък човек, където мине, където стъпи кракът му, трева не никне. Тази мисъл, която за тебе е лоша, за друг е благодатна. Представете си един религиозен човек, който се е отказал да яде месо. Но някой богаташ си е опекъл прасенце, яде и казва: „Колко е хубаво това прасенце!“ На религиозния човек нещо му пошепва: „Похапни си, заколи си едно прасенце!“ Той се пита: „Откъде пък дойде тази мисъл, от кой дявол?“ Той е възприел мисълта на богаташа, никакъв дявол не е. Този „брат“ се наслаждава на прасенцето. Ти кажи: „Да ти е сладко, братко, желая един ден туй прасенце да ти стане дете - син, или дъщеря.“ Или яде едно агънце, пак му пожелай: „Щастлив си, че ядеш. Желая ти туй агънце да ти стане син.“ Яде кокошка, пак му кажи същото. На сегашните хора им стават синове и дъщери все тези прасенца и агънца. Вие ще кажете: „Възможно ли е такова нещо?“ Този въпрос го оставям на вас, вие да го разрешите. За себе си аз съм го разрешил, но не смея да кажа истината. Има някои истини, които не искам да ви ги кажа. Знаете ли защо? Не знаете. Ако ви кажа истината, вие ще осиромашеете, всички ще станете нещастни. Съжалявам ви, затова не искам да ви кажа истината. За да мислите добре и да бъдете свободни, трябва да сте на разстояние един от друг. Понякога искаш да измениш себе си, да бъдеш кротък и смирен, да бъдеш образец. Но като дойде животът, веднага ще се покажеш такъв, какъвто си. Не е лошо, че си такъв. И все пак има начини, по които човек може да се измени, да регулира естеството си, да даде правилен развой на живота си, но той трябва да има знания. Без знания в живота нищо не се постига. Но знанието вътре в нас, основата, трябва да бъде доброто и истината. Под думата „добро“ аз разбирам да имаш всички условия, с които да работиш, а под думата „истина“ разбирам в това знание ти да си свободен, да не ти препятства никой в природата. Казваш: „Искам да бъда добър“. Това е неразбиране на доброто. По естество човек е добър. Той е създаден добър, но трябва да се прояви доброто в него. Истинското знание е в човека. Какво са говорили хората в миналото е написано във вас. Какво е говорил Бог в миналото, какво говори днес и какво ще говори в бъдеще, всичко е написано в нас. Върху написаното от Бога се градят вашите чувства и постъпки. На написаното от Бога се дължи вашето здраве. На написаното от Бога се дължи истинския социален строй. Ако си бакалин и не можеш да служиш с Любов, напусни занаята си. Ако си учител и не можеш да служиш с Любов, напусни учителството. Каквото правиш, прави го с Любов. Сега ще ви говоря върху думите: „Истината ще ви направи свободни“. Целта на човешкия живот не е само в развитието на душата, но и в придобиването на свободата, която душата е изгубила, следователно - свободата е цел. Ако има нещо, от което сега пъшкаме, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за свобода, всички се стараят да я придобият, даже някои искат придобиването й „чрез острието на ножа“. При все това обаче всички не са я придобили. А Христос казва: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата е едно качество на душата, което тя иска да си възвърне - една първоначална сила, от която се е развързала и е изгубила нишката. И вследствие на тази загуба душата е потънала в материалния свят, който е синоним на страдание и изпитание. И така, за да бъде човек силен, той трябва преди всичко да бъде свободен. Свободата ли произтича от силата, или силата - от свободата? Силата произтича от свободата и е само едно средство за придобиване на свободата. Що е свобода? Да бъде човек свободен, значи да не прави никакъв грях. Да бъде човек свободен, значи да не допуска в себе си никаква лоша мисъл. Да бъде човек свободен, значи да не създава никакво лошо чувство в своята душа. Да бъде човек свободен, значи да не допуска в душата си съмнение. Да бъде човек свободен, значи да има абсолютна Любов към Бога, който го е родил. Това са атрибутите на свободата. И само по този начин тя може да се задържи у нас и да създаде онази мощна сила, която ние сега търсим. В този път на придобиване на свобода истината е посредницата-тя е ръководителят, който може да изведе душата към мястото на свободата, да я изведе до извора, от който душата винаги може да се ползва. Понякога не зная как да се изразя. На вас, на хората им липсва нещо много съществено. Всичко имат, само най-същественото им липсва. За същественото най-малко мислят, а то е най-необходимо, защото от него човек се обновява. И когато изгубим това, същественото, ние се обезсърчаваме. Кое е същественото? Вие ще кажете „вяра“, ще кажете „Любов“. Има други неща в живота, които за вас вероятно са по-съществени. В съвременния свят хората в едно отношение са умни, а в друго - не са. Сегашните интелигенти действат в слепоочните центрове - предната част на мозъка днес едва е развита. Истински интелигентният, умният човек предпочита естествената работа и действие. Изобретения, фабрики, цивилизация - това се дължи не на положителния ум, а на полуинтелигентния човек. Туй, което човек днес прави, него го има и при пчелите, и при мравките - то е свързано с егоистичното в света. Пчелите събират мед за себе си, човек пък си прави къщи - прави ги за себе си. Той още няма понятие за една култура, която е обща. Днес и религиозни, и светски хора се оплакват от живота си, от своите неуспехи. Защо не могат да успяват? Защото всеки живее само за себе си и мисли, че сам може да отиде при Господа, при светлите същества. Казано е, обаче в Писанието, че никой не живее за себе си. Човек е колективно същество и колективно ще се яви при Господа. Христос казва на самарянката: „Иди да извикаш мъжа си!“ „Нямам мъж“, отговаря жената. „Право казваш. Пет мъже си водила, но и този, когото сега имаш, и той не ти е мъж.“ Какво представя мъжът? Мъжът е разумното начало в света. Значи, тази жена няма онази разумност в себе си, с която може да следва правия път на живота. Когато казвам, че човек ще се яви пред Бога колективно, имам пред вид всичко онова, което още отначало е вложено в него, и което не гние, не се разлага. Първата заповед, която Бог даде на човека, беше да не вкусва от плодовете на Дървото за познаване доброто и злото. Тази заповед до известна степен ограничи неговата свобода. Обаче, човекът не искаше да пожертва свободата си. Той се запита: „Защо Бог, който ми даде свобода, същевременно ме и ограничава? Защо не ме оставя напълно свободен във всички положения на живота? Защо не ме оставя да бъда абсолютен господар на всичко?“ Трябва да знаете, че ако човек стане пълен господар в света, тогава Бог трябва да се ограничи. Такъв е законът. Когато един човек е свободен, някой друг ще трябва непременно да се ограничи. Всички хора не могат едновременно да бъдат свободни. Онези, който не разбират законите в разумния живот, намират противоречие в това. Само цялото е свободно. Когато вие не можете да разрешите някоя трудност в живота, спирате се и се чудите защо става така. Казвам: всички трудности в живота могат да се разрешат, щом човек си отговори на въпроса, какво е индивидуалният живот. Да бъдеш индивидуалист значи да бъдеш краен материалист в духовния живот. Вие ще видите този краен материализъм навсякъде. Навсякъде чувате думата „аз“, „аз“. „Знаеш ли, какво мога да направя аз? Знаеш ли, какво съм аз?“ Какво си направил ти? „Това и това съм направил аз.“.. Питам: когато Земята се създаваше, ти, „аз“-ът ли раздели тъмнината от Виделината? „Не зная тези неща.“ В това отношение „аз“-ът е ограничен, а не тъй безграничен и всемогъщ, какго си мисли. Оттук произлизат всички противоречия в живота. Колкото повече човек се засяга, толкова той е по-дребнав, по-голям материалист. Дали хората знаят тази своя черта или не, това не е важно. Но ти сам трябва да я знаеш и да работиш за изправянето на характера си. Има цяр за дребнавоспа, има цяр и за засягането. Ако ти не познаваш своя характер и не можеш да го измениш, какъв човек си тогава? Какво представлява индивидът? Той представлява отношението на часпа към цялото, т.е. отношението на човека към Бога. Частта трябва да знае какво е отношението й спрямо цялото, а след това и какво е отношението и към другите части. Значи частта има отношение към половината, към четвъртината и към всички по-малки части на цялото. Това е един вътрешен закон, който определя нашите разбирания. Човек трябва да осъзнае, че е във връзка с милиони умове на земята, какго и в онзи свят. Тъй щото той представя частица от колективно общество. И неговият успех на земята зависи от връзките му с тия същества. Ако тази връзка е правилна и резултатите на неговия живот ще бъдат добри. За да познаваш човека в същинския смисъл на думата, трябва да го обичаш. Само, който обича, той познава хората. Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход, причините на твоето съществуване и предназначението ти като човек, дошъл на Земята. Всеки, който се е опитал да живее само за себе си, е свършил катастрофално. Часпа извън цялото няма никакъв смисъл. Ако някой иска конкретно да определи в какво се проявява разумният живот, за него могат да се дадат много дефиниции. На всеки от вас може да се даде по едно обяснение, но само едно от тях може да бъде напълно разбрано. Под думата „разумност“ ние разбираме способноспа за осъзнаване на последователната и неразривната връзка между всички неща в природата. Такъв човек, който притежава разумност, ние наричаме разумен, защото той вижда една Божествена връзка и в злото, и в доброто. Аз не говоря за злото, което съществува извън нас, а за проявата на това зло, което криете в себе си. Грамадни сили са складирани в човешкия организъм! От изчисленията, които съм правил, дошъл съм до заключение, че във всяка клетка на човешкия организъм се крие толкова много енергия, че може да премести Земята на разстояние един метър от нейния път. От тук можете да си представите каква грамадна енергия съдържа целият човешки организъм, съставен от милиарди клетки, съединени в едно цяло! Представете си тогава, какво щеше да стане със Земята, ако всички тия клетки работят в съгласие и хармония помежду си. Те биха отклонили Земята от нейния път. Следователно три неща са важни в живота на човека: на Бога ще служиш, себе си ще почиташ, ближния си ще обичаш. Да обичаш ближния си, значи да се разтоварваш от непотребния товар, който носиш на гърба си. Да почиташ себе си, значи да схващаш смисъла на живота. Почита се само красивият, умният, добрият човек. Това нещо човек вижда първо в себе си, а после в другите. Ако виждате доброто, интелигентноспа, разумноспа в себе си, ще ги виждате и в другите хора. Това значи: туй, което виждате в себе си, се отразява и в останалите. Ти уважаваш хората за съзнанието, което имаш в себе си; ти обичаш хората за хубавото, възвишеното, благородното, което виждаш в себе си. Виждаш ли го и у тях, ти ги обичаш вече. Защо бащата обича сина си? За почитта, която има към себе си. Тази почит се превръща в любов към сина. Какво нещо е обич? Да видиш себе в другите. Що е почит? Да съзнаваш достойнството си като човек. Що е служене на Бога? Да съзнаваш, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. Кажеш ли в себе си, че за Бога всичко е възможно, ти ще бъдеш готов на всичко. В живота се забелязва една малка присадка на лъжливи отношения. Това са отношения на нечистотата. За да се избегне този живот, човек трябва да бъде точен; каквото добро намисли, каквото обещае, трябва да го направи. В Божествения живот, дето владее абсолютна чистота, няма забравяне. Там всичко става точно на време. Точността е качество на чистия живот. Който не живее в чистота, той замъглява хоризонта на своето небе, както облаците замъгляват Слънцето. И затова често слушате някои хора да казват: „Тъжно ми е нещо“. Да, твоето небе е облачно. Искаш ли да се изясни небето ти, трябва да се научиш да служиш на Бога, да почиташ себе си и да обичаш ближния си. Същите формули ще приложиш по отношение на себе си по следния начин: ще служиш на духа си, който те ръководи; ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си; ще обичаш тялото си и всички същества, които ти служат, заради великата идея, която живее в тебе. Отнасяте ли се към себе си така, вие ще имате ясна представа за Бога и тогава всичко ще бъде възможно за вас. Сега, кое е най-голямото благо в света? Благото на индивида ли, благото на един народ, благото на цялото общество или благото на цялото човечество? Това е едно и също нещо. Един човек е миниатюр на цялото човечество. Следователно, един народ в своето развитие представлява човечество в по-малка форма. Затова, когато говорим за индивид, разбираме човека като една семка. Когато говорим за едно общество, подразбирам, че тази семка е започнала да расте. Когато говорим за народ, подразбираме, че тази семка е започнала да се разраства, а когато говорим за човечеството в неговата пълнота, подразбираме, че тази семка се разклонява, дава цветове и плодове. Като разбираме тъй живота, ще познаем, че всеки от нас е необходим фактор в човечеството. Мъжът и жената - това са прояви на цялото, което не можеш да разделиш. Единият триъгълник е мъжът, а другият - жената. Тук е господарят, а тук е слугата. Тук е учителят, а тук е ученикът. Тук е генералът, а тук - войникът. Но това са само проявления на Бога. В кръга ти си в полюсите. Ще ходиш от единия полюс до другия, а твоето щастие ще седи в кръга. Силата ти трябва да бъде в основната идея, в центъра. Трябва да чувстваш, че живееш в Бога и че Той живее в тебе. Тая идея трябва да проникне в тебе. Бог е започнал да организира света с мекия елемент. Когато светът се устрои добре, хората нито мъже, нито жени ще бъдат. Мъжът представлява външният образ на света, а жената - вътрешният образ на света. Целият образ е създаден по образ Господен. „Ще бъдете научени от Господа.“ Вие, научените от Господа, правете наблюдения върху себе си, да знаете кой във вас - мъжът или жената - не е разположен. Ако се гневиш, ще знаеш, че жената в тебе е виновна, понеже гневът е порок на жената; ако се гордееш, мъжът е виновен, понеже гордостта е порок на мъжа. Гневлива жена и горделивия мъж, събрани на едно място, къщата ще запалят. Ние не се нуждаем от такива хора. Това не е за осъждане, но за обяснение. Под „мъж и жена“ аз разбирам служби на човечеството. Като влезете в третата култура, т.е. културата на Любовта, тогава ще разберете какво нещо е мъжът и какво - жената. Тогава ще разберете отде произлизат и двамата. Когато се приближавате към меки хора, вие изпитвате известна прият-ност. Това се дължи на обстоятелството, че мекотата е приятна, топла дреха, която обвива тия хора. Тази топла, приятна обвивка прави меките хора имунитетни към всякакви болести. Здравето на човека зависи от неговата мекота. Когато изгуби мекотата си, човек започва да изсъхва, да се втвърдява и лесно заболява. Дето влезе той, каквото погледне, навсякъде вижда лошото. Недоволството е негов спътник. Лозата символично представлява човечеството, и затова, каквото е състоянието на сегашното човечество, такова е състоянието и на лозата. Гроздовият сок не може за дълго време да остане сладък. В него попадат едни малки бактерии, наречени ферменти, които превръщат гроздовата и овощната захар в алкохол, а после в киселина. Така е и с хората - първоначално са сладки като деца, но щом влязат в живота - се вкисват. Има хора, които не се вкисват, остават си сладки винаги, но то е при особени духовни условия от тяхна страна. В света има мъртви форми. Много хора живеят автоматически, те не са живи. Те са хора, които в съзнанието си спят. Извършил престъпление и ти трябва с месеци да му доказваш, че направеното е престъпление. Казва: „Трябва да убия този човек“. Или: „Какво от това, че съм откъснал едно цвете, че съм заклал едно животно, една овца?“ И тези хора понякога минават за герои. Даже и вие понякога се насърчавате като казвате, че човек не трябва да бъде мек. Вие не страдате от мекота, а от неразбиране на основния закон. Има хора, които поддържат становището, че трябва да имаме добро мнение за хората. Добро мнение за кои хора да имаме? Мислите ли, че всеки човек, който носи глава, е човек? Или че всеки, който има външност на човек, е човек? Под думата „човек“ ние разбираме разумно същество, което не иска да греши. Човек е този, който иска да живее по закона на Любовта, който няма желание да използва никого. Казвате: „Да обичаме всички хора“. Как ще обичаш една змия, която хапе? Как ще обичаш една отрова, която разрушава човека? Как ще обичаш мухлясал хляб? Или как ще обичаш онова, което изгаря? Какво значи „да обичаме?“ Можем да обичаме всичко онова в света, което е разумно. И за себе си да се придържаме към същия закон. И в себе си обичай всичко онова, което е разумно. Казвате: „Човек трябва да обича себе си“. Да, но обичай в себе си онова, което е хубаво, красиво, добро, изящно. А всичко, което не е хубаво, изхвърли го навън. Например, как ще обичате един нетърпелив човек? Или как ще обичате един мърморко? Или как ще обичате един, който все е недоволен? Каквото и да направиш, той е недоволен. Какво ще правиш с един човек, на когото очите са повредени? Този човек трябва да го хванеш за ръката и да го водиш стъпка по стъпка. При това положение и този човек е вързан, и ти си вързан с него. Той казва: „Не ме пущай, ще загазя“. Ако го водиш в гората, ще каже: „Не ме оставяй сам в гората, ще се изгубя“. Някои хора се привързват едни за други и мязат на слепи. Наистина, не е благородно от страна на единия да остави другия сам в гората. Но не е благородно и за слепия да се държи за другия, да го задържа, да не го пуща. Той трябва да го остави малко сам, да му се отворят очите. Има хора, които по естество не са слепи, но очите им са гурелясали, та не могат да се отворят. Очите им имат туткал и той с години седи, не може да се разлепи. Като им се пръсне малко вода в очите, ще прогледнат. Много хора са слепи по единствената причина, че имат малко живот в себе си. Живот е онова, което дава мускулната сила в човека. Егоистът е като октопод. Той само тегли, изсмуква другите. Срещнете ли го, ограждайте се. Казвате, че човек трябва да има идеал. Идеалът, това е светлината, посоката, в която той трябва да се движи. Какъв ще бъде идеалът? Идеалът може да бъде Слънцето. Идеалът може да бъде Бог. Идеалът на човешкото сърце са чувствата. Идеалът на човешкия ум са мислите. Идеалът на стомаха е праната. Три идеала има човек: да се храни, е идеал на стомаха. Лишете стомаха от идеала му, обезсмисля се животът. Лишете дробовете от въздух, обезсмисля се дишането. Лишете ума от човешката мисъл, и той се обезсмисля. Разбира се, ние не говорим за онзи идеален свят, от който човек е излязъл. Той като се погледне сега, не може да се познае - съвсем се е изменил. Той е загубил своята първоначална красота. Като ученици на великата школа на живота, вие трябва да изучавате музиката както съществува в природата. Щом се домогнете до природната музика, вие ще научите онези природни, творчески гами, чрез които е създаден светът. Състоянията на всички живи същества се сменят според природните гами, т.е. музикално. Щом се смени гамата, сменя се и състоянието. Като знаете това, чрез музиката вие можете да въздействате на мислите и на чувствата си, да се повдигате. Често хората губят основния тон на живота си, вследствие на което произвеждат вътрешен дисонанс в състоянията си. Ако сте нервен, неразположен, раздразнен, започнете да пеете тихо - гласно или мислено, докато смените състоянието си. Музиката, пеенето помагат за развиване на дарбите в човека. Всички велики, гениални хора, които са минали през големи страдания и изпитания, са били музикални. Те имали правилни, високи, добре развити чела. Докато не почнете да мислите идеално, докато не носите в себе си образа на идеалния човек, вие нищо не можете да постигнете. Не търсете образа на идеалния човек вън от себе си. Той е вложен във всички хора, но трябва да се прояви навън. Ако идеалният човек не е във вас, как можете да знаете кое е добро и кое не, кое е морално и кое не е морално? Кои са отличителните черти на идеалния човек? Опитайте се да опишете отличителните черти на идеалния човек, не както го описват поетите, художниците, но както вие го схващате. Ако трябва да се произнесете за качествата на идеалната свещ, веднага ще направите това. Обаче за идеалния човек мъчно можете да се произнесете. Доброкачествена свещ е тази, която гори без пушек, не се топи бързо, не капе, не се пресеква; пламъкът на свещта трябва да бъде ясен, светъл и чист. Каквито са качествата на идеалната свещ, такива са и на идеалния човек. Идеалният човек свети като свещ. За да свети, причината се крие в това, че той обръща внимание на всичко, без да се спира върху дефектите. Недостатъците на хората хвърлят сянка върху съзнанието им и ги помрачава. Недостатъци в природата не съществуват. Те са в мисълта на човека. Ако успее да ги изхвърли от мисълта си, човек става чист и светъл. Следователно искате ли да се доближите до образа на идеалния човек, не дръжте в ума и в съзнанието си недостатъците на хората. Колкото по-малко се спирате върху недостатъците на хората, толкова по-близо сте до образа на идеалния човек; колкото повече се спирате върху недостатъците на хората, толкова по-далеч сте от образа на идеалния човек. Колкото повече товарите съзнанието си, толкова повече се отклонявате от пътя на идеалния човек. Мога да ви предскажа, че мнозина от вас ще бъдете ангели, служители. Какво ще разберете от това? Мнозина, след няколко хиляди години, ще бъдете царе. Някой казва: „Аз не вярвам“. Аз не искам да вярвате. След няколко години, ако стане това, добре, ако не стане, празна работа. Под думата „цар“ разбирам, че след 2000 години ще бъдете свободни, както един цар е свободен. Ще бъдете в състояние да правите каквото искате, без да е в състояние някой да ви ограничи. Казвам: след хиляда години вие ще бъдете толкова красиви, че ще обръщате вниманието на целия свят. Коя е емблемата на красотата? Най-хубавото, най-красивото от всичко в света е Слънцето. По-красиво от него няма. Всички обръщат очи към него. Слънцето е най-красиво. Когато казва Христос „от вода и дух“ да се роди човека, то под „вода“ в дадения случай се разбира първичната прана, силата, а под „дух“ се разбира Божествения Дух, то е разумното в човека, то е най-висшето съзнание. „От вода и дух“ ще се роди новият човек. Когато влезете в другия свят, няма да имате коси, уста, уши и т.н. Една част от тялото ви ще бъде направена от мисловна енергия, част от тялото ви ще бъде направена от духовна енергия и част от тялото ви ще бъде направена от една малка съединителна материя и така всички материи ще са съединени в едно. И ако от оня свят погледнете на хората в този свят, ще видите, че на някои им излиза кал от главите или ще видите, че от сърцата им излиза кал. Любовта принуждава босия да се обува, гладния да се наяде, голия да се облече, невежия да придобие знание, богатия да му се отвори сърцето да дава. Любовта ни принуждава на какво? На всичко. Всяко добро, което искате да направите, ще го направите само ако ви принуди Любовта. Тази дума е силна. Онези, най-способните християни, отдавна са свършили училището и дипломи са взели на небето и са на служба на разни места. Тук останаха посредствените. Вие сте от посредствените, от останалите, от много способните не сте, защото ако бяхте от много способните, щяхте да свършите. А пък някои от вас по две, три години повтаряте класовете и казвате, че не помните. Когато направите нещо, което не е хубаво, все не помните. Когато имате да давате, не помните, когато имате да взимате, помните. Когато ви обидят, помните - понеже имате да взимате. Ние, съвременните хора, сме дошли до едно положение, което аз наричам нахалство. Това незачитане от памтивека съществува. Сега то е влязло вътре в нас самите. Като погледнем нещо, отсъждане: „Нищо не струва“. Като се гледаме, всички казваме: „Нищо не струваме“. Тогава питам: този, който счита, че нищо не струва, какво ще излезе от него? Той е първокласен невежа. Тъй на живота не се гледа! Ние сме забравили много работи. Нарочно казваме: „Аз не помня, аз не зная“. Много неща знаеш, много неща помниш. Първото нещо: създайте си едно ново разположение. Обезсьрчил си се -лежиш на гърба си. Кажи си: „Стани, стани!“ Така кажи: „Стани ти, който спиш!“ Има такъв стих в Писанието. На себе си кажи: „Стани ти, който спиш!“ Обикновено сутрин като станете, казвате: „Добър ден“. Ти кажи: „Стани ти, който спиш. Нов ден е, стани ти, който спиш! Добър ден!“ Чуе, не чуе, ти ще му кажеш: „Стани ти, който спиш!“ Той ще стане. Ще го питаш: „Къде си ходил, какво си чул?“ Той ще се чуди. В човека има едно същество, което е заспало отпреди хиляди години на някоя лекция. Като го събудиш, кажи му да мисли за оная лекция, на която е заспало. Светът никога не може да се измени. Ние трябва да се изменим, а не светът. У нас трябва да стават постоянни промени, които да приличат на промените, които претърпява една яблъчна семка или едно яблъчно дърво. Всяка година то трябва да расте и да дава повече плодове. При това, то трябва да дава добри плодове. Човек не трябва да бъде като едногодишните растения, а да бъде вечно дърво. Човек представя дървото на живота. Това дърво вечно расте, вечно се развива. То дава само 12 плода. От неговите листа се лекуват всички болести. Следователно култивирайте в себе си дървото на живота. Листата на това дърво са човешките мисли, чувства и постъпки. Чрез тях става дишането. Без тези листа дървото на живота не може да функционира. Без тези листа, неговите клонища, неговите корени също така не могат да функционират. Докато Земята е едно грамадно блато, не мислете, че съдбата може да ви се усмихне - вас само ви изпитват. По-голямо богатство в света никой не може да ви даде от това, което сега имате. Вие сте чудни, ако мислите, че тепърва трябва да станете богати. Вие се заблуждавате. Вие носите едно несметно богатство в себе си. Това всеки от вас трябва да го знае: едно несметно богатство носите! Едно несметно богатство носите в главата си; едно несметно богатство носите в ръцете си; едно несметно богатство носите в краката си; едно несметно богатство носите в очите си; едно несметно богатство носите в ушите си; едно несметно богатство носите в носа си; едно несметно богатство носите в устата си; едно несметно богатство носите в езика си. Несметно е богатството на човека! Ако знаеш да кажеш на място само една дума, това е небивало богатство. Ако знаеш къде да употребиш ръцете си, ти си изменил цялата своя съдба. Ако знаеш как да спасиш царската дъщеря, когато се дави, ти си изменил своята съдба. Коя е царската дъщеря? Една твоя добродетел се дави - ако знаеш как да я извадиш, ти си спасен. Кои са тия царски дъщери? Това са онези добродетели, които сега се давят в тинята на човешкия живот. И всеки от вас трябва да протегне ръката си и да спаси тази добродетел - фигуративно говоря - и да ги вложи в душата си. Единственото място, кьдето добродетелите живеят вечно, е в душата. Те са родени да живеят в нашите умове, в нашите сърца и в нашата душа. Туй е човекът! Когато добродетелите са спасени, тогава ще опитаме своя живот, тогава цялото небе, цялата природа - всичко туй ще бъде с нас и ние ще минем от сегашното смъртно състояние в безсмъртно, от сегашното робство в свобода, от безлюбие в Любов и животът ще има съвсем друг израз, отколкото днес, съвсем друг образ, отколкото този, който има днес. Като ходиш, да се чувстваш като един ангел, който пътува от живот в живот. С Любов в светлината и със светлина в Любовта.

„Ч“ Ако заличим долната лява половина на буквата „Н“, ще получим буквата „Ч“, която означава отворен, цъфнал цвят. „Ч“ е чашка, която показва, че човек започва да се стреми към Бога, иска да върви нагоре. ЧИСЛА. За една истина Питагор е посветил цели 30 години, за да я научи. За нея той е ходил в Палестина, в Египет, във Вавилон и успял да събере само три думи. Той се радвал и на тези три думи от великата истина. Трите думи, които той научил, се заключават в това, че светът е направен от числа. Какво ще разберете от тази Питагорова теория? Тази теория е египетска, защото египтяните минавали на времето си за добри математици. Питагоровата теория може да се изрази още и със следните думи: светът е направен от разумни същества, които мислят правилно. При това разумното е строго определено, изразено в числа. Искате ли да познаете, да разберете тази разумност, трябва да дойдете в известно отношение с нея. Иначе числата не могат да се разберат. Достатъчно е човек да разбере вътрешното значение и смисъл на числата от 1 до 10. Останалите числа са съставени от първите десет. Всяко число представлява едно разумно същество. 10 е също разумно същество, но сбор, общ резултат на всичките числа в него. Този ученик, който постоянно полага усилия и след единицата получава 2, 3, 4, 5, 6 на края придобива повече сила от онзи, който постоянно има 6. Считайте, че като вървите от нисшето към висшето, вие печелите. Ако всичко във вас по мед и масло върви, не мислете, че ще бъдете щастливи. По-хубаво е да тръгнете от единицата и после към 2, 3, 4, 5, 6 - защото има прогрес. В школата на Питагор учениците му са изучавали числата от едно до четири. Общият сбор им е 10. Разбирали са десетичната система. Имате например една единица. Можете да я разделите само на 10 части. На повече от 10 части тя не може да се раздели, без да се повторят тия числа. Например, ако я разделим на 12, на 13 части, ще имаме сумата на числата 1 и 2, 1 и 3 и т.н. Значи същите числа пак ще се повторят. Числата до 9 пак се срещат, не са нещо ново. Значи една ябълка може да се раздели само на десет части, на повече от десет части не може да се раздели. Такъв е законът. Така е и в Божествения свят. Единицата може да се раздели само на десет части. Щом дойдете обаче до човешкия свят, там можете да я делите на много части. Според нашите знания, единицата е дроб от едно абсолютно число. Това цяло не се дели, но в отношенията си към другите, към всички останали неща в света, то създава частите. Следователно за всички математически единици или числа казваме, че те представят части от абсолютното цяло или отношения към това цяло. Значи, абсолютното цяло нито се дели, нито се увеличава - то е постоянна величина. Когато се казва, че Бог е неизменен, подразбираме вечното начало в света. Каквито обяснения да се дават за това вечно начало, Бог външно остава неразбран. Той може само вътрешно да се разбере. Идея - това е мисловният свят. Значи, идеята е елемент, от който светът е създаден. Ако една единица разделите на 10 части, какво ще получите? В единицата е вложена основната идея за създаване на числата. В съвременната психология играят роля динамичните числа. Но човек трябва да разбира тази идея. Ако той не я разбира, ще се намери в това положение, в което е сега. За него числата нямат смисъл. Едното е количество, една ябълка, един кон. Една ябълка, един кон, то едно и също нещо ли е? Една граната, един народ, едно слънце, една планета, една вселена, едно и също нещо ли е? Еднакъв смисъл ли има едното при всички случаи? Едно житено зърно, то е динамично. Един човек или едно животно - движат се. Житеното зърно може да расте, животното се движи, човекът мисли. Едното при дадено положение може да е без съдържание, но то може да расте, да се движи или да мисли. Сега да се занимаем с числото 1. Първите движения са движенията на физическия свят, на физическото тяло. 2 са движенията на човешките чувства, на човешките мисли, движенията на човешката воля. Умът е, който свързва тия две отношения, външните условия с вътрешните възможности на човешката душа. Имате външни и вътрешни възможности. За да се прояви една мисъл, трябва да има външни и вътрешни условия. Във възможностите седят и разумните условия. Разумното в света е туй, което е възможно, което има условия да се прояви. Ако вие сте богат, то е едно условие, но ако станете добър и сте богат, то е една възможност. Ако забогатеете, ако имате 100, 200 милиона, един милиард, какво ще придобиете от 1 милиард, от тези пари? Ще имате една идея, че притежавате 1000 милиона златни пари. Това са условия. Започвате тия условия да ги разработвате, създавате връзка, едно любовно отношение между вас и тях, което ще ви повдигне. Това е една вътрешна възможност. Това е подем. Тогава ще дойдете до този органически процес - разумно да растете нагоре и надолу. Главичката на числото 2 представлява човешката глава, ченгелчето - стомаха, кривата линия е мисълта, която влиза в стомаха. След като си разгледал един предмет, искаш да го опиташ. Единицата е началото на нещата. 2 се проявява после. Мисълта на човека се обуславя от неговите чувства. Имате закона на трите числа 1, 2, 3, образуващи котвата. Котвата представя триъгълник, събран в едно. Значи, надеждата е това, което събира, изявява човешката мисъл, човешките чувства и човешката воля в едно. Резултатът наричаме надежда. Проявената мисъл, проявените чувства и проявената воля, силата - това ние наричаме надежда. Тя се изявява в материалния свят. В материалния свят можеш да се проявиш чрез своите мисли, чувства и постъпки. Хора, чието число е 2, са хора на чувствата, променчиви, на които не можеш да разчиташ. Единицата показва как се е развивал човешкият ум. Двойката показва пътищата, по които се е развивало човешкото сърце. Числото 2 е най-мощното, най-непобедимото число. Следователно, числото 2 не е нищо друго, освен Любовта. В духовния свят двамата, които свидетелстват, са Отец и Син и тяхното свидетелство е вярно. В ангелския свят двамата, които свидетелстват за някого, са неговият дух и неговата душа. В човешкия свят двамата, които свидетелстват за човека, са умът и сърцето му. Всеки трябва да започне с числото 2 като творческо число, с което Бог е започнал създаването на света. В това число се крие първичната душа, за която никой няма право да се произнася. Когато душата завърши своето развитие, вие имате право да се произнасяте. Пазете следното правило: никога не се произнасяйте за незавършени неща! Във всички действия на съвременните хора се проявява числото 2. Принципът на числото 2 съществува навред в света. И тъй, числото 2 представлява хората, а не ангелите. Последните служат само като съединително звено между хората и съществата от невидимия свят. Те съединяват физическия свят с Божествения. Числото 2 създава всички противоречия в живота. Сега какво разбрахте? Ще кажете: то тъй се говори, пък ние ще живеем какво си знаем. Питам: ако се движите от 1 до 2, докъде ще стигнете? Пътят от 1 отива към 2 а от 2 към 3. Следователно 2 отива до 1, а 3 ще иде до двете. Пътищата са свързани. Ако по този път не вървиш, ще те сполети нещо зло. Двама души може да се карат, само ако те се движат един срещу друг, ако не отиват в една посока. Двама души се карат, понеже отиват един против друг. Ако единият е двойката, а другият - единицата и двамата вървят към тройката, животът има смисъл. От физическия свят ще се движиш към духовния, от духовния към Божествения. От Божествения има слизане към физическия. Постоянно имаме едно хармонично движение. След като си се качил към Божествения свят, онова, което си придобил, ще го туриш в действие. Отново трябва да слезеш във физическия свят да вземеш материал, да го обработиш, да влезеш в духовния свят, и от там - в Божествения. То е едно колело, имаме постоянно слизане и възлизане. Този процес навсякъде се среща в природата. Например, растенията, соковете от корените отиват в клонищата и от клонищата слизат в корените. Има една постоянна обмяна. И благодарение на тази обмяна се раждат плодовете. Ако тази обмяна не ставаше, никакви плодове не биха се родили. Числото 3 съществува като норма в природата. Висшите сили, с които човек борави, започват с числото 3. Неговият ум, неговото сърце и воля представляват числото 3, резултат на тия сили, които действат в човека. Тройката е производителната сила в света. Тройката е производителната сила в природата. Човек мисли само при тройката. Той мисли, докато има светъл ум, добро сърце и здраво тяло. Щом нямаш тия три неща, не можеш да мислиш. Квадратът ти дава простор да се проявиш. Когато говоря за 4, подразбирам, че имам условия и възможности да се проявя. Под думата „три“ аз разбирам, че в мене има стремеж да се проявя, но нямам условия. Триъгълникът представя един вътрешен копнеж, а пък квадратът, четирите, показва закона на приложението. 3 - това е един плод. След като изядеш плода, изядеш външната обвивка, ще посееш семката, ще се проявиш - това означава числото 4. Докато ядеш плода, ти си в света на числото 3. Плодът е сладък, ти си доволен. Като посееш семката, то е числото 4. Значи, проявяваш се. Всяка постъпка, която е за благото на твоите ближни, е равностойна на числото 4. Когато работиш за своето повдигане, когато работиш само за себе си, то е числото 3. Числото 3 показва личния живот, числото 4 - общия. Тогава във вас ще се зароди мисълта: ами петоъгълникът, шестоъгълникът какво означават? Тях сега ще ги оставим. Ни сме дошли като Питагор до числото 4. Цялата философия на Питагор седи в числото 4. Щом разбираш 4-те, ти ще разбереш 5-те, 6-те, 7-те, ще разбереш и останалите числа. Например, как се изписва цифрата 1, какво число е 1 ? Положително число ли е или отрицателно? Живият въглен положително число ли е или отрицателно? Живият човек е положително число, а умрелият - отрицателно. Каква е разликата между едно положително число и едно отрицателно? Положителното може да израсне, има сила в себе си, а отрицателното няма тази сила. Живият човек сам може да стане от леглото, а мъртвият не може, други трябва да го вдигат. Следователно всички отрицателни числа се нуждаят от външна помощ, а пък всички положителни имат силата в себе си. Когато кажа на някой човек да живее добре и той казва, че няма условия, този човек е отрицателно число, числото 2. Добре, но тогава какво число е 3? Тройката в дадения случай е числото, което може да спаси едно отрицателно число. Но как ще го направи? Ти с числото 3 как ще си помогнеш? От 3 трябва да извадиш 2 и да остане 1. Как ще направиш това? Ако разбирахте музиката, не че не я разбирате, но ако разбирахте философията на музиката, както аз съм я изучавал, много работи щяха да ви станат ясни. 4 е число на мисълта, положително число. Човек има четири ума и четири сърца: низш ум и низше сърце, човешки ум и човешко сърце, ангелски ум и ангелско сърце и Божествен ум и Божествено сърце. Какво е самоопределението на четворката, на числото 4? Четирите представя абсолютна мярка, с която се измерват всички неща във видимия свят, в целия Космос. Като дойдат до четири, кабалистите спират. Те събират числата 1, 2, 3, 4 и получават 1+2+3+4 = 10. Като съберат тези числа, те извършват после обратния процес - изваждане. Те вадят единицата, двойката, тройката и четворката от десетте и получават: 10 - 1 = 9, 10 - 2 = 8, 10 - 3 = 7 и 10 - 4 = 6. Числата 1, 2, 3, 4 представят елементи на десетте (10), а числата 9, 8, 7, 6 са производни на първите четири числа. Числото 4 е строго положително число, което произвежда страданията в света. 4 представя краен предел на нещо. С него се изобразява квадратът. 5 е число на човека. Хората работят с числото 5. То е число на чувствата. Единственото нещо, върху което може да се влияе на хората, това са техните чувства. 7 е третото проявление на силите в света. Числото 7 е творческо, но ако неговият градеж е без мекота, води до разрушение. Какво означава числото 7? Почивка. Защото Господ, като е работил 6 дена, на седмия е почивал. Онзи, който не е работил, не бива да почива. Христос казва: „Онези, които са работили, ще влязат в радостта Господня“. Има известни мерки, с които се мерят нещата. Как познавате дали една ваша постъпка е добра или не е? С каква мярка мерите? Аз ще взема този научен факт - 6 милиона трептения създават първия, обикновения усет. Тогава 6 милиона е мярка за правилния усет. Обясненията за 6 и 7 за мене не важат. За мене е важно, че 6 +1 дава 7. 7 е число, което означава едно нормално състояние. Ти си завършил своята работа и започваш да мислиш. Казват: Бог създаде света в 6 дни и в седмия си почивал. В седмия ден видял, че всичко онова, което направил, е разумно. Значи, в седмия ден си направил равносметка. 7 означава правилен отчет за всичко онова, което е направил и видял, че всичко е добро. Следователно под думата „почивка“ трябва да разбираме равносметката - всичко онова, което си мислил, което си направил, е разумно. Тогава започваш да кроиш нов план за бъдещето. Натъкнете ли се на осем, отворете широко очите си да виждате всичко, което се изпречва на пътя ви. Дойдете ли до осморката, трябва да знаете, че външните условия да по-силни от вас. Понеже сегашният човек живее повече в триизмерния свят, той трябва да постави живота си върху числото 9: три мисли, три желания и три постъпки - 3+3+3 = 9. Тройката играе важна роля в неговия живот, затова той е в категорията на числото 3 - намира се в първата категория на Живота. Числото 3 е число на ума, на сърцето и на волята. С това число ти работиш непрестанно. Числото 3 показва още при какъв случай употребяваш ума си, при какъв - сърцето си и при какъв - волята си. Числото 9 е едно от щастливите числа. По съчетание на вътрешните сили то е по-силно от външната среда. 9 е краен резултат. При 9 в Природата не съществува деятелност. 9 е число на завършен процес. В числоведно (кабалистическо) отношение числото 9 има по-голяма цена, отколкото в математическо отношение. 9 е число, свързано с Луната. Двойката е женският принцип - старата Майка на света. Като съберете 2 и 1, ще получите 3. Щом умножите числото 3 само на себе си, ще получите числото 9. Това показва, че за да мине в по-високо състояние, човек трябва да се умножи 3 пъти сам на себе си, т.е. от физическия свят, от грубата материя да мине в духовния свят и от духовния - в Божествения. При умножаване на 9 с кое да е число, винаги сборът на цифрите от полученото число дава пак 9: 2 х 9 = 18 = 1+8 = 9; 3 х 9 = 27 = 2+7 = 9; 4 х 9 = 36 = 3+6 = 9 и т.н. На минута са нужни 10 вдишки, за един час - 600 вдишки, а за 10 часа - 6000 вдишки. За 24 часа на човек са нужни 14400 вдишки, чийто сбор дава числото 9. (Учителя посочва чертежа.) Тук е написано числото 1, а тук - числото 10. Какво показват тези две числа? 10 показва, че са събрани всички условия, липсва само един малък подтик. Да кажем, че това е огнище с дърва, всичко е приготвено, няма само кибрит. Единицата означава една малка клечка, която ще запали огъня в огнището. Следователно 1. А пък другото число, то е пасивното. Единицата е активното число. Тя означава причината, която дава подтик - това, от което произтичат нещата. А пък нулата, турена после, съдържа условията за проява. Нулата е знак, който съществува от памти века, изнамерили са го посветените. Ако махнеш нулата, тогава единицата не може да се прояви. За да можеш да се проявиш, ти трябва да обичаш и да мислиш. Не можеш да мислиш, ако не обичаш някого. В Любовта всеки човек е отражение на Божественото. В човека ти можеш да видиш отражение на Бога, на себе си, на един звяр и пр. Но това не е човекът. Това е само едно негово състояние. Всяко число, на което сборът от цифрите дава 10, е число на хармонията. 64=6+4=10; 55=5+5=10; 73=7+3=10; 82=8+2=10; 91=9+1=10; 19=1+9=10. Който работи с тия числа, и да започне зле, завършва добре. В реда на числата от 1 до 100 тридесет и три (33) числа дават сбор 10. Нулата какво представлява? Тези, които не разбират, казват: нищо. Ако човек има в джоба си нула грошове, това какво означава? Кесията му е празна. Но ученият човек казва: значи, ти се намираш в една точка, дето може да се измени целият ти живот. Всеки човек трябва да е център. Нулата е център, при който трябва да се върнеш, за да вземеш в живота си една нова насока. Ако не се върнеш при тази нула, която е неутрална, ти не можеш да се ориентираш в новата насока, няма да знаеш накъде да вървиш. Затова непременно трябва да се върнеш. Тази трябва да е идеята за нулата в умовете на хората. Числото 13 е фатално. То представя купчина барут. Това число е динамично, взривно число, като бомбата. Като се изговори това число, трябва да бягаш далеч от него. Който не разбира свойствата на това число, отива към разгневения човек като дете със запалена клечка кибрит към барут. После се чуди, че е произлязла експлозия. Числото 13 се изявява често в живота на младите. Мома и момък се обичат и се оженват. Момата мисли, че ще бъде щастлива с него, но като се оженят, разочарова се. Иска да се облече хубаво, но той сваля шапката й, новата й рокля и я затваря в къщи. Тя се сърди, недоволна е от него. Това е ревността - числото 13. И в духовно отношение е същото. Някой прегърне известно верую, облече се с него и мисли, че е единствен в света. Не! Ти ще се облечеш с петте добродетели, с живия петоъгълник: Любов, мъдрост, истина, правда и добродетел. Числото 1 е творческа сила, киселина; числото 2 - основа, а числото 3 е резултат. Значи, числото 3 в природата показва завършен процес. Триъгълникът е завършен процес, резултат на някоя работа. Числото 1 и 2 са се съединили, за да дадат някакъв завършен резултат. Числата 4, 5 и 6 са от втората категория: 4 е киселина, 5 - основа, 6 - резултат. Числата 7, 8 и 9 са от третата категория: 7 е киселина, 8 - основа, 9 - резултат. Тогава, числата 3, 6 и 9 спадат към една категория; числата 2, 5 и 8 - към друга категория - основи; 1, 4 и 7 към трета категория - киселини. Както виждате, в числата има разнообразие. Те са сили, които са се трансформирали от едно състояние в друго. Единицата е първото проявление на тия сили; 4-те е второто проявление, а 7-те - третото проявление. Такова трансформиране става и в човешкото съзнание. Материята, през която е минавало съзнанието, по-рано е била по-рядка, после по-гъста, и колкото е слизало по-надолу, ставала все по-гъста и по-гъста, докато най-после се проявили формите, които днес съществуват. 1 - Има само един Бог в света, само една мъдрост. 2 - Има само една Божествена Майка, само една Любов. 3 - Има само един син - истината. 4 - Четири представлява тези три сили, съединени в едно. 5 - Пет е свързано с човешкия ум. 6 - Шест е свързано със закона на развитието. 7 - Седем е свързано със силите, които работят в човечеството. 8 - Осем представя голямата Майка на света. 9 - Деветте е резултат, завършен кръг. 10 - Десет е число на завършената работа - 0 е точка на работата. Две от действията - събиране и изваждане - означават механически процеси, завършени процеси аз ги наричам. Умножаването и деленето са органически процеси. Умножава се само това, което има живот в себе си. Мъртвите неща не могат да се умножават. Дели се само това, което има живот. Изобилието се дели, животът се умножава. В умножението и в делението имате процес на растене. 1 е умът - положително число. 2 е сърцето - отрицателно число. 3 е волята в човека - равнодействащата сила. 3 е неутрално число, число на равновесие. Ако волята ти не е силна, нищо не можеш да направиш, не можеш да регулираш силите на ума и на сърцето. Волята, като равнодействаща сила, може да регулира човешкия ум и човешкото сърце. За да бъде волята положителна, умът и сърцето трябва да бъдат разумни и почтени. Аз вземам числата от 1 до 9 като най-важни. Останалите числа от 9 нататък са повторение на първите. Който изучи отношението на тия числа към човека, той ще знае и отношението на останалите числа. Сегашните хора, даже и учените, не знаят значението на тия числа и отношението им към човека. Например, учените хора не знаят какви са характерните черти на детето през първата, втората, третата до деветата година. Ако запитате някой баща, и той не може да ви каже отличителните черти на характерите на своите деца през първите девет години на техния живот. Защо не знае? Защото не е правил наблюдения. Всяка година от живота на човека има свои отличителни прояви, които от време на време се преповтарят. Четворката представя материалния свят, в който човек събира опитности. Следователно материалният свят е подложен на всички процеси, на които са подложени и единицата, и двойката, и тройката. Те всички влияят на четворката. Единицата не може нито да се умножава, нито да се изважда, нито да се събира, а само се дели. При това, в процеса на това деление тя се смалява, раздробява се. Двойката може да се умножава, тя представя умножение. Тройката е самият тон, който се получава от трептенията на една струна. Единицата може да се уподоби на духа, двойката - на душата, тройката - на ума, а четворката, която събира всичко в себе си - на сърцето. Сега вие можете да направите проверка на себе си със законите на тия числа. Вие можете да премахнете известни мъчнотии в себе си чрез закона на делението; други мъчнотии можете да премахнете чрез закона на умножението; трети мъчнотии - чрез закона на изваждането и четвърти - чрез закона на събирането. В основата на всяко число стои дума, която има съдържание и смисъл, които отговарят на самото число. Така числото 5 е число на ум с отрицателни проявления. Всяко число има отношение към нещо. Например в основата на числото 1 влиза положителната частица „да“. В основата на числото 2 влиза отрицателната частица „не“. В основата на числото 3 влиза думата „съгласие“. В основата на числото 4 влиза думата „работа“. При служене на Бога ще бъдеш положителен, ще казваш „да“. Като дойде човешкото, което иска да те отклони (5), ще кажеш „не“. След положителната частица „да“ иде съгласието на човека да върши всичко, което Бог е определил (3). Щом даде съгласието си, човек започва да работи за Бога (4). И най-после той се вдъхновява в работата си от мисълта (5), че върви напред с Любовта. В числата от 1 до 10 имаме три положителни, три отрицателни и три неутрални числа. 1, 4, 7 са положителни числа; 2, 5, 8 са отрицателни числа; 3, 6, 9 са неутрални. 10 е число на Бога. От числата 1 до 9 на бащата се падат три числа: 1, 4 и 7. Той разбира смисъла само на тези три числа. Майката разбира смисъла само на числата 2, 5 и 8. Синът разбира смисъла само на числата 3, 6 и 9. Бащата не разбира смисъла на числото 2. Той има само идея за него. Какво е 5 и 8 също не разбира. А майката не разбира какво са числата 1, 4 и 7. Да разбереш, значи да направиш. Ако имате 1111, колко прави това? На физическото поле е количество. Ако речете да дадете съдържание на 1111, какво ще се получи? Единицата е десет пъти по-малка от десетицата, сто пъти по-малка от стотицата. Сто е сто пъти по-голямо от единицата. Десетицата е десет пъти по-малко от 100. Единицата е най-малкият богаташ. Какво съдържат хиляда, сто, десет? Ще ги впрегнете на работа. Има цяла наука. Кога числото става динамично, в движение? 123-1 е идеята. 2 показва по кой начин може да се постигне тя. Или -1 е зародиш, 2 - почвата, върху която този зародиш е посаден. 3 означава условията, при които семето може да расте, светлината и топлината. Това означава 123 в органически смисъл. Имаш 123 лева в джоба си. Ти трябва да им създадеш една хубава форма, едно хубаво съдържание и смисъл. То не е обикновено число. Представете си, че вие имате 123 семки, събрани заедно. Стоте са житени зърна, 20 зърна са крушови и трите са сливови костилки. 123. С туй число, вие, гениалният човек, за няколко години може да станете милионер. Стоте житени зърна, двадесетте крушови и трите сливови като ги посадите, като ги обработвате грижливо, след няколко години ще бъдете добре възнаградени. Ако мислите обикновено, ще кажете: какво ме ползват 100 житени зърна, 20 крушови и 3 сливови? Хвърляте ги, не искате да се занимавате с тях. Но гениалният човек няма да постъпи така, той ще поработи и ще има резултати в бъдеще. Казвам: това число е в човека. На първо място е главата-това са стоте зрънца. После е сърцето - 20 крушови семена и най-после ръцете и краката, те са трите сливови костилки. Дойдете ли до някакво противоречие, обезсърчение, обезсмисляне на живота, изговорете в себе си числото 123. Единицата е разумният принцип, двойката е Любовта, която гради, тройката - истината. Когато кажете, че трябва да изпълнявате волята Божия, изговорете в себе си числото 123, в което е скрита идеята - Бог е Любов, мъдрост и истина. Като работите с числото 123 вие се свързвате със съществата от възвишения свят, като работите с числото 456, се свързвате с чувствата на благородните същества от духовния свят, като работите с числото 789 се свързвате с добрите и работни хора на земята. Като станете сутрин, най-първо ще помислите за носа, за веждите, за очите, за ушите, ще си погледате ръцете, краката и ще кажете: готов съм за всяка работа. Ново възпитание трябва. Вие вървите по старите начини и очаквате да ви дойде някой печеливш лотариен билет. Изучавайте математиката, да знаете кои са щастливите числа. 43 може ли да спечели? Не може. 23 може ли да спечели? Не може. 123 може да спечели. Къде трябва да е поставено 123? При 123 имате едно добро съчетание.

„Ц“. ЦВЕТОВЕ И тъй, ефектът на цветовете зависи от техните вибрации. Колкото са по-висши вибрациите на даден цвят, толкова и резултатът е по-добър. Правете опити, за да чувствате вибрациите. Когато сте разгневен, когато имате отрицателни мисли, вдълбочете се в себе си, във вашата аура, и ще видите в този пояс около вас широки, черни резки. Тогава казвате: „Колко съм черен!“ Човек може да вижда в аурата си трептенията на разните цветове. Висшите трептения, които идват от висшите светове, влизат в аурата ви и създават една приятна гледка, приятна картина, а тия, които идват от нисшите светове, създават нисши настроения и придават тъмен цвят на аурата ви. Когато сте неразположени, трябва да знаете отде иде това неразположение и в кой цвят се намирате. Много пъти вие сте в дисхармония с тия висши, живи цветове. Ако сърцето ви не чувства правилно, вие сте в дисхармония с червения цвят. Ако сте в дисхармония с мислите си, жълтият цвят не може да ви изпрати своите висши трептения. Ако черният ви дроб е разстроен, вие не може да възприемете трептенията на зеления цвят. Много окултни ученици страдат по тази причина именно, че не могат да се хармонизират с цветовете. Какъв е цветът на страха? Какъв става човек, като се уплаши? Той пребледнява, става жълт. Значи, страхът кара човека да мисли. Щом човек направи една погрешка, външно в него се предизвиква жълтият цвят. Значи, страхът се лекува само чрез жълтия цвят. Гневът с какво се лекува? С розовия цвят. Това показва, че тъмно-червеният цвят трябва да се превърне в розов или в син. Мислете за тия цветове. Тия вибрации ще предизвикат у вас едно успокояване и вие ще почнете да мислите, да разсъждавате. Кой цвят изпъква след розовия? В кого се влюбва розата? Когато човек се влюби, започва да мисли. Значи, след розовия цвят идва жълтият. Розовият и жълтият цвят си хармонират. Когато вие искате да излекувате известен недъг в себе си, прекарайте тия два цвята през ума си и те ще произведат един малък благоприятен резултат. Какво е съотношението между жълтия и синия цвят според вас? Кой е преобладаващият цвят сега на Земята? Зеленият. Ние сме потопени в зеления цвят, през него минаваме. Той е цветът на човешката индивидуалност, прави го самостоятелен. Всеки цвят има органическо и психическо действие. Чистият червен цвят произвежда оживотворяване, но ако се възприема нечист червен цвят, той произвежда дразнене в човека. Чистият портокален цвят произвежда благородното индивидуализиране, а нечистият подхранва егоизма. Чистият жълт цвят произвежда вътрешно равновесие на чувствата: уравновесяване, мир, тишина, спокойствие, а ако е приет в нечист вид, образува болезнено състояние - разни болести. Чистият зелен цвят произвежда растене във всяко отношение: на мисли, на чувства, проявяване на благородни чувства и пр. А в нечист вид произвежда съхнене - и физическо, и психическо. Синият цвят в голямо количество и в чист вид причинява подем, разширение на чувствата, проявяване на най-възвишени чувства в човека. А в малко количество и в неестествен вид произвежда противоположното: съмнение, безверие, обезверяване. Тъмносиният цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост в убеждение, в чувства. А в нечист вид - непостоянство. Моравият цвят в чист вид произвежда сила на характера, а в нечист вид - малодушие. Всяка мисъл произвежда особен цвят. Срещате един човек и казвате, че е добър. Кое ви дава повод за това? Под какъв ъгъл на зрението виждате? Отде знаете, че е добър? Добрият човек има няколко черти, които изпъкват повече или по-малко. Като видите тия черти, познавате, че тоя човек е добър. Добрият човек проявява дейност. Доброто е като белия цвят. Как познавате белия цвят? По отражението на светлината. Белият цвят отразява напълно светлината. Черният цвят никак не я отразява. И доброто отразява напълно, затова е добро. Злото няма никакво отражение - черно е то. Доброто има свой цвят, милосърдието има своя цвят, правдата има свой цвят. Какви са цветовете на тия добродетели няма да кажа сега, но те си имат своя цвят. Ако правдата няма цвят, тя остава неразбрана. Цветът я прави достъпна за нас. Чрез цвета ние изучаваме нейните качества. Правдата поставя дисхармоничните неща на мястото им. Без правда в света щеше да има пълна анархия. Без добро нещата щяха да бъдат без съдържание. Бялото и черното са резултати. Бялата риза може да я боядисаш черна. Черният цвят е основа на бояджийството. Той е основа, оттам започва изкуството, художеството. Художниците не могат без черния цвят. Като се разлага черният цвят, добиват се други цветове. Черноземът е много богата почва, а песъчливата е варовита, бедна. Ако в бялата пръст посееш жито, не става. Бялото е безплодно, черното е плодовито. Как се е образувал носът? Действали са известни сили от мозъчните центрове, които са оформили издадеността. Затова носът се е образувал в тази част на човешката глава. За да се оформи външното ухо, умът е действал в тези части на главата. По този начин като изследвате, ще откриете, че от мозъка се излъчват радиовълни, които оформяват постоянно ушите. Вие виждате физическия човек. Истинския човек не виждате. Вие виждате само неговата деятелност. А ако сте ясновидец, може да видите каква енергия, каква светлина се излъчва от един добър човек. Ако сте ясновидец, ще видите как изглежда човек, който мисли. Каква особена светлина излиза от него. От него радиира енергия. Ако човек мисли върху някое изобретение за въоръжаване, от него излиза друга светлина с особен цвят. Един ясновидец ще види, че от главата на военния се излъчва червен цвят. Ученият излъчва жълт, златист цвят. Религиозният - синкав, а пък светията излъчва синя светлина. Ореол го обкръжава с мека светлина. По цветовете можете да определите характера на човека. Когато си неразположен, червен си. Когато мислиш или се занимаваш с музика - жълт, златист. Религиозният, филантропът, който мисли за доброто на хората, излъчва синя светлина. А пък когато дойдете до Божественото, тогава сте озарени от най-благоприятна светлина, това е цветът на духа и на душата. Духът и душата са облечени като два полюса на Божествената светлина, която е мека, приятна и носи живот в себе си. От зелените лъчи на светлината зависи успехът и освежаването. От недоимъка на този цвят се ражда сиромашията, а от голямото изобилие на този цвят се развива безлюбието, егоизмът и скъперничеството. Някой казва, че не може да обича. Това показва, че му липсва червената краска и затова този човек трябва да прави обливания с аленочервения цвят и да чете стихове от Евангелието, дадени в „Завета на цветните лъчи“. Ако са ви нужни пари, приложете зелената краска, т.е. четене на съответните стихове и обливане с тази краска. За свежест, за благополучие, за растене използвайте този цвят. За активизиране използвайте тъмночервената краска. Физическото тяло е свързано с материята и то е ключът - чрез него ние сме в съприкосновението с физическия свят, с природата. Не влизайте в спор със своето тяло, каквото и да е то, бъдете благодарни за него. На глупавия предложете работа с жълтата краска. Светлочервената краска е на Любовта. Светлосинята краска е на духа и на истината. Който е маловерен, нека предизвика синята краска, да се потопи в нея, за да махне маловерието. С виолетовата краска се извършва спасението на човечеството. Тя е краска на силата, на волята, на благостта, благодатта, смирението. Черният цвят означава почивка, отсъствие на човека. Когато искате да излекувате известен недъг в себе си, прекарайте розовия и жълтия цвят през ума си. Всички цветове са космически сили, които проникват целия Космос. Бог е светлина-Той е най-възвишеният светъл цвят, който включва всички други цветове, а всички други цветове са видоизменение на Божествената светлина. Ако вие разбирате закона на светлината, вашите работи щяха да се оправят. Например виждате червен цвят. Ако го динамизирате да стане активен, да го почоплите като плод, ще потече от него благодатен сок, извор ще излезе. Но червеният цвят, ако дойде в дома ви, може да ви накара да плачете. Ако знаете как да го посрещнете, той ще бъде добър. Ако го разберете и използвате както трябва, той ще бъде добър. В него има такива и толкова трептения, че хората могат чрез него да се домогнат до безсмъртие. Червеният цвят има едни трептения, които аз наричам „ритмични трептения на безсмъртието“. Но трябва да знаете точно времето на тяхното възприемане. Тези животворни лъчи идват точно навреме. Дойдат ли тези лъчи на Слънцето, лъчите на безсмъртието, изложи се на тяхното въздействие. Понякога те произвеждат една обратна реакция и ти казваш: „Стига ми вече“. Не, точно тогава ще останеш. Напуснеш ли с една секунда по-рано, болестта остава. Или пък обратно: една секунда само да стоиш повече под въздействието на тези лъчи, болестта пак остава. Навреме и съзнанието ти да присъства. В даден случай, когато тези вълни действат, а ти мислиш за други странични работи, няма да ги възприемеш. Цветовете са храна. Кръвта на човека не е боядисана, но храна има, съдържание има в нея. И в цветовете, и в музикалните тонове има храна. Когато някой човек е груб, това показва, че има излишък от червения цвят в себе си, от неговата енергия, и той трябва да се освободи от нея. Безволието, малодушието е липсата на син цвят. От това гледище лошите хора имат най-голяма топлина, а по-малко светлина. Добрите хора, обратно - повече светлина, а по-малко топлина. Червеният цвят поглъща всичко в себе си. Светлосиньото е живо, подвижно, прелива се в няколко цвята. Синият цвят е почва, в която се сеят някои чувства, главно религиозни. Синият цвят не може да се превърне в бял, понеже белият цвят не съдейства на растенето. В синия цвят се посаждат семената на Божествените чувства, за да може те да растат, цвят и плод да дадат. Чрез свойствата на червения цвят на светлината ние приемаме живота. Чрез свойствата на портокаловия цвят придобиваме индивидуалност. Чрез свойствата на жълтия цвят укрепва нашата мисъл. Чрез зеления цвят придобиваме сила на растене. Чрез синия - укрепва нашето сърце. Чрез виолетовия - ставаме мощни, силни. Силата идва от Бога. Здравето ще го добиете от светлината. Малокръвен сте. Обикнете червения цвят на светлината. Отделете ги тези лъчи от призмата и се лекувайте с тях. Ако сте се обезсърчили, ще се обливате със сините лъчи на светлината. Ако умът ви е в безизходица, отделете жълтия цвят и така направете, че да грейне в ума. Защото умът се храни със светлина. Ако не знаете да храните ума си със светлина, вие не можете да растете и да възраствате. Това и растенията го знаят. Лъчите на светлината изобщо са едно незаменимо меню. Във вторник ще се храните с червения цвят, в сряда с жълтия, в четвъртък със светлосиния, в петък с тъмносиния и розовия, в събота с виолетовия и черния, в неделя с оранжевия, в понеделник със зеления до жълто-зелен цвят. Белият цвят идва от небето. Всички останали цветове природата праща като подаръци. И ако хората знаеха как да употребяват тези подаръци, щяха да бъдат здрави, умни. Хората днес носят червения цвят, без да знаят защо го носят. Червеният цвят прави хората смели. Те трябва да знаят как и кога да го употребяват. Портокаловият цвят носи примирение, зеленият - култура, растене. Земята трябва да се оре и сее. Жълтият цвят показва, че човек трябва да бъде разумен, да използва нещата правилно. Синият цвят - да благодариш на Бога за всички блага, които ни е дал, виолетовият - да сме благодарни и да дадем от себе си не само на подобните, но и на всички живи същества, към всички да сме благородни и справедливи. Черният цвят трябва да се обърне в червен. Зеленият цвят трупа, събира навътре. Жълтият цвят - разтоварва навън. Червеният цвят на светлината внася в човека енергия и влага. Влагата не се отразява добре на мисълта. Жълтият цвят внася мисъл, но същевременно и сухота. На главата си черно не слагайте, ако ви се носи черно, слагайте го на краката. На главата нещо бяло, а на врата-червено или синьо. С цветовете ще се лекувате. Цветята действат лечебно. Когато човек иска да си въздейства добре на здравето и разположението, да отглежда разноцветни цветя с всички цветове на дъгата, те ще допълнят това, което за момента му е необходимо. Днес най-успокоителният цвят е зеленият. Ние все още не разбираме силата на цветовете, на светлината, приемаме само милувката, а говорът й не чуваме. Черният цвят събира повече енергия. Когато човек е много изнервен, нека се облече в черни дрехи, да си сложи черна шапка за известно време. Праведният да се облича в бяло. Децата обличайте в бяло. Цветът всякога показва събрания капитал. Човек, който разбира, може да се ползва от лечителната сила на цветовете. Цветът не е само етикет. Ако можеш да направиш цветовете подвижни, така, както ги виждаш, те могат да ти бъдат много полезни. Ако обичаш много дълго време да се вглеждаш в който и да било цвят, той тогава ще произведе едно болезнено състояние. Някой човек, ако дълго се е взирал в зелената краска, може много да е израснал, но е изсъхнал, без листа е, сух. Ако прекалено е гледал червения цвят, е станал гневлив, избухлив, невъзможен. Обезвереният е гледал дълго време светлосиния цвят. Този, който иска да покаже силата си, дълго време е гледал виолетовия цвят. Червеният цвят се придобива чрез чистота. Не можеш ли да добиеш червения цвят, все ще боледуваш. Чистотата е проводник на основния тон на червения цвят. Червеният цвят носи онзи материал, от който се съгражда животът. Този цвят в дъгата не е основният червен цвят. Основният червен цвят щом го приемете, ще внесе у вас радост, светлина, сила, топлина. Това е Божията Любов. Божията Любов, щом докосне човека с най-малкия основен червен цвят, веднага внася светлина, чистота, сила в тялото. За да можем да използваме по-добре цветовете за работа, трябва да знаем, че всеки цвят съответства на един ден, на една планета, на един час, на един тон, на едно число. „До“ е на числото 9. Червеният цвят съответства на „до“, на числото 9, на Марс, на вторник. Портокаловият цвят съответства на неделя, на Слънцето, на „ре“ и числото 1. Жълтият цвят съответства на сряда, Меркурий, „ми“, числото 5. Зеленият цвят съответства на понеделник, на Луната, „фа“, числото 2. Ясносиният цвят съответства на четвъртък, на Юпитер, на „сол“, на числото 3. Тъмносиният цвят съответства на петък (и розовият цвят), Венера, „ла“ и на числото 6. Виолетовият цвят съответства на събота, Сатурн, тон „си“, числото 7. Който е развил чрезмерна чувствителност в себе си или страда от неврастения, нека използва синия цвят на светлината. Всяка сутрин да прави обливания със сините лъчи на светлината върху главата, гърдите и стомаха си. Страхът е едно негативно качество на нисшия ум и щом се проявява силно при някого, добре е човек да възприема портокаловия цвят като средство за балансиране на силите. С него той може да се лекува. Казвам: това, което знаете за приложението на цветовете по отношение на облеклото на хората, се отнася и до техните мисли и чувства. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие е облечено в известен цвят като в дреха. Ако искате да забравите някои неща, ще внесете в себе си черния цвят и ще си сложите черна дреха. Ако искате да помните някои неща, ще си сложите бели дрехи. Ако внесете червения цвят в организма на някой човек, който е анемичен, веднага червените кръвни телца в кръвта му ще започнат да се увеличават и животът в него ще се засили. Ако внесете портокаловия цвят в организма на човека, той става самостоятелен, започва да мисли свободно; ако се внесе зеленият цвят - човек почва да гради, да създава. Във всеки цвят природата е скрила известен род сили и разумният човек, като знае това, чрез всеки цвят може да придобие онова, което му липсва. Чрез възприемане на червения цвят на светлината човек може да си създаде здраво, хубаво лице. Каква по-хубава козметика от действието на червения цвят върху човешкия организъм. Няма по-лесен, по-естествен начин за подобряване здравословното състояние на човека и придобиване на жизнерадост от възприемане на червения цвят. Червилата, пудрите, помадите запушват порите, атрофират клетките и ги осакатяват. Ако едно дете се изприщи, може да се прибегне до пудрата, но здравият човек да маже лицето си с пудра - няма смисъл. Лицето трябва да бъде красиво, пластично. Светлите тонове - ясносиният, ясножълтият действат успокоително на нервната система. Зеленият цвят регулира магнетичните и електричните течения в природата и в човешкия организъм. Цветята регулират нервната система. Добре е нервният човек да полива червени цветя и да ги мирише. Цветовете имат висши и нисши трептения и от човека зависи кой цвят ще привлече в своята аура - висшия или нисшия. Когато човек има една възвишена идея в живота си, когато иска да живее за Бога, той привлича висшите цветове, които действат благотворно за неговото развитие. Господ създаде очите, за да възприемат най-фината материя. Различни са категориите на цветовете, които идват от Слънцето и влизат в очите. Най-ниските трептения, ония, които виждаме, имат 400 билиона, други имат повече и достигат до 800 билиона трептения. Така се образуват цветовете. Ако в човека не влиза червеният цвят, той не може да се прояви, не е подвижен, жив, жизнерадостен. Ако портокаловият цвят не влиза в очите, личността на човека ще остане недоразвита, неговата индивидуалност няма да се развие. Ако жълтият цвят не влиза - умът остава неподвижен, не прогресира. Ако зеленият цвят не влиза - растенето ще спре, освежаването ще спре. Ако синият цвят не влезе, вярата ще се атрофира, мир няма да има. Светлината има отношение към целокупния живот на човека. Бог се проявява чрез нея. За да дадете някому нещо, някой подарък както трябва, непременно трябва да вложите червения цвят. Без червения цвят не може да направите връзка. Там, където присъства червената светлина в своето най-ниско проявление, животът е в по-ниска проява. Всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек: когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му. Нещо не ви е добре - сложете си червено шалче на врата, но цветът да е ярък, хубав. Може да си вземете седем цвята шалчета и всеки ден да си ги сменяте според дните. В неделя ще си сложите портокален цвят шалче. Трудолюбието, любезността, побоищата, споровете произлизат от червения цвят. Ако разбирате пътя и законите на червения цвят и го използвате, щяхте да имате розово и красиво лице, щяхте да имате чиста кръв, щяхте да сте жизнерадостни, а не както сега сте се сгушили. Черният цвят означава ограничение, но е хубаво от време на време човек да го използва. Никога не носете цветове, които не обичате. Вие страдате, защото сте в дисхармония с цветовете. Коя е причината за болестите? Отсъствието на известен цвят в човека. Ако му липсват червеният цвят на Любовта, жълтият цвят на мъдростта или синият цвят на истината, той непременно ще боледува. Ето защо, за да не боледувате, трябва да внесете тези цветове както в организма си, така и в своята психика, т.е. в чувствения и умствения си живот. Добре е в едно тефтерче да си вземете седем копринени конци, които да отговарят на седемте цвята на спектъра и при всяко неразположение да ги поглеждате. Природата лекува с цветовете. Човек може да се лекува безплатно, като вземе едно червено стъкло и прекара през него светлината. Анемичният бързо може да си помогне с червения цвят. Нервният да отделя чрез призма зеления цвят на светлината. Който иска да засили деятелността на своя мозък, да отделя жълтия цвят. Хората са оголели от недоимък на жълта светлина. Човек може да си въздейства с цветовете по няколко начина: 1-о. Като ги предизвика в съзнанието чрез призма и се облива с цвета, който му е нужен, като наблюдава небесната дъга и се облива. 2-о. Като пее тоновете на гамата с движения, свързани с определените цветове и мислено съответно се облива с тези цветове. 3-о. Обливане с цветовете и четене стиховете, съответни на цветовете, дадени в „Завета на цветните лъчи“. Червената светлина се препоръчва за малокръвие. Ако могат правилно да възприемат праната на червения цвят, малокръвните ще я препратят към клетките на своя организъм и ще се обновят. Хората могат да се ползват от цветните лъчи за лекуване. Когато страдате от главоболие, очеболие, ревматизъм или друга някаква болест, правете опити с цветните лъчи, да видите как ще се отразят върху организма ви. Ако гърлото ви боли, вие можете да отправите към него портокаловия цвят. Ако някой страда от неврастения, нека използва синия цвят на светлината; всяка сутрин да прави обливания със сините лъчи върху главата, гърдите и стомаха си. Добре е човек да отрази сини, жълти или портокалови лъчи към онези органи на тялото си, в които чувства излишна енергия. Тези лъчи могат да се приемат направо от слънцето с помощта на стъклена призма. С помощта на тази призма човек може да получи слънчевия спектър на стената. Като получи спектъра, той трябва да съсредоточи вниманието си към синия цвят и да се опита да го възприеме в себе си.

ЛИТЕРАТУРА Армянов И. А. - Особености детското возраста - Учпедгиз 1953 г. Быкова А. И. и Конторович М. М. - Игры на летней дошкольной площадке в колхозе, физкултура и спорт, 1944 г. Леви - Гориневская Е. Г. - Физическое воспитание детей дошкольного возрзста - Учпедгиз, 1952 г. Физическое воспитание учащихся I-IV класа-Учпедгиз 1950 г. Павлов И. П. Избрани произведения - Изд. БАН, 1952 г.

ИГРИ С ТОПКА ЛОВЕТЕ ТОПКАТА Указания към играта. Играят неопределен брой играчи, които се разделят на двойки и застават един срещу друг на разстояние пет крачки. Всяко дете начертава около себе си кръг с диаметър две крачки. Играчите застават в центъра на всеки кръг. Всяка двойка притежава по две топки. Игра. При даден сигнал от ръководителя всеки хвърля топката нагоре, като бърза да смени мястото си със своя партньор и да улови неговата топка преди тя да падне на земята. Трябва да се бърза, за да се успее. Побеждава тази двойка, която е хванала повече пъти топките. Правила. 1. Топката се хвърля нагоре и в никакъв случай не извън кръга. 2. За да се избегне сблъскване предварително се определят страните, които трябва да държат сменящите се с бягане партньори. ПРЕДАВАНЕ НА ТОПКА В КРЪГ Децата се нареждат в два кръга. Преброяват се по номера. В средата на всеки кръг е поставена по една топка. При даден сигнал първите номера застават в центъра, вземат топката и я подхвърлят на вторите номера. Те я връщат на средния, който я хвърля на третия и т. н. докато се изредят всички. Победителка е групата, в която по-бързо се изредят всички. Вариант. Топката може да се подава и да се лови с една ръка; може да се тупа в земята; може да се тупа с завъртане и тогава ловене. ИГРА С ТОПКА Децата са седнали или прави в кръг. Учителката или едно от децата е в средата на кръга и хвърля топка на дете от кръга, като същевременно казва едно число, а се иска то да каже следващото. Топката се подхвърля обратно на този, от когото е хвърлена. Ако детето не може веднага да каже правилно следващото число, престава да играе и на него не се хвърля повече топката. Играта продължава докато останат малко играчи. Вариант. Подавайки топката може да се иска от децата да казват имена на животни, на птици и други такива. ПОДАВАНЕ НА ТОПКА НАД ГЛАВАТА Играчите се нареждат в две успоредни редици на разстояние две-три крачки една от друга. Във всяка редица играчите’ са на една ръка разстояние. Ръководителят подавало една фут-болна топка на първите от двете редици. Всички се приготвят с ръце над главата. При даден сигнал, топките започват да се предават от ръце в ръце над главите. Щом стигнат до последния, той тича, застава с топката пред първия и я предава наново, докато се изредят и всички станат първи. Победителка се счита тая редица, на която първият застане на мястото си по бързо. Вариант. 1. Топката се подава между краката. Същите редици при същото положение, но с разтворени крака и топката се търкаля по земята. Играчите застават близко един до друг. 2. Топката се подава от ръце в ръце надясно-встрани. СЪСТЕЗАНИЕ С ТОПКИ Играчите са наредени в две успоредни редици, само че застават едни срещу други на разстояние два-три метра редица от редица, а между всяко дете има 1-2 метра разстояние. При даден сигнал всеки първи подава топката на втория, вторият на третия и т. н., докато последният дигне топката и извиква: „Готово!“ Победител е, който пръв извика. Пише му се точка. Вариант. Вместо да се подхвърля, топката се удря о земята, вторият я поема, удря я о земята, за да я поеме третият и т. н. ЛЕТЯЩА ТОПКА Играчите се разделят на две групи една срещу друга на 10-15 метра един от друг. На едната група се дава малка топка. При даден сигнал топката се хвърля в противниковата страна. Играчите се стремят да я уловят и ако успеят, хвърлилият отива в противниковата страна, а уловилият хвърля топката обратно. На която група играчите се свършат по-бърже тя губи играта. Когато топката падне извън игрището на противника, също се счита за уловена и хвърлящият се премества също както и ако някой я улови. Играе се пъргаво и без прекъсване. ПРЕМИНАВАНЕ Указания към играта. Играчите са наредени един до друг в кръг. Краката им са разтворени и допрени с краката на съседите. В центъра застава едно дете с топка. Игра. При даден сигнал детето от центъра се стреми да хвърли топката вън от кръга, обаче през краката на играчите. Те му пречат, но само с ръце. Щом детето от центъра успее да изкара топката вън от кръга, то се хваща при другите деца и играта продължава с нов играч в кръга. Правила. 1. Дете от кръга, което се опита да спре топката с крак, излиза от играта. 2. Позволено е детето от центъра да мери една страна, а да хвърли топката на противната. ПИПНИ ТОПКАТА Указания към играта. Всички играещи деца са в кръг. Едно от тях влиза в центъра на кръга. Игра. При даден сигнал играта започва, като играчите от кръга си подават топката, на височина човешки ръст, а играча от кръга се стреми да пипне топката. Ако успее, сменя се с другаря, от когото е излязла топката, и играта продължава. Правила. 1. Играчите от кръга нямат право да предават топката поредно, те трябва да я прехвърлят във въздуха. 2. Щом топката падне извън кръга, отива да я догони този, който я е изтървал. 3. Подаването и ловенето се извършва от всички според правилата, които се установяват предварително (с две ръце, с една ръка, направо, от високо). Вариант. 1. Вместо да се хвърля, топката може да се търкаля. 2. Играчите може да са седнали, а този в средата да е на колене. ИЗБЯГВАЙ ТОПКАТА Указания към играта. Децата са наредени в кръг. Преброяват се по двама. Вторите номера влизат няколко крачки към центъра и се обръщат с лице към първите номера. Един играч от външния кръг държи топката. Игра. При даден сигнал за почване играчът хвърля топката към вторите номера, като се стреми да удари някого от тях. Децата от центъра се пазят да не бъдат ударени, като се навеждат или местят. Ако някой от тях бъде улучен, излиза от кръга. Играта продължава, когато всички деца - втори номера - бъдат ударени. След това се сменят - външните стават вътрешни и обратно. Правила. 1. Топката се хвърля от различни деца. 2. Вторите номера имат право да се навеждат, да се извиват и при бранене от топката да се местят само на една стъпка, но не и да бягат. 3. Топката не се хвърля със голяма сила. КОЙ ТЕ УДАРИ Указания към играта. Децата се нареждат в две колони А и В, с лица едно към друго, на разстояние 5-6 метра. От колона А излиза едно дете и застава с лице към своята колона. Ръководителят държи тенисна топка. Игра. При почване на играта ръководителят подава топката на един от играчите във „В“ колона, който я хвърля към детето, обърнато с гръб от срещуположната колона. Ако детето бъде ударено, бърже се обръща и трябва да отгатне кой го е ударил. Познае ли, разменят си местата. В случай че не познае от кого е хвърлена топката, остава на мястото си, а друго дете го замерва. Играч, който не улучи детето, заема мястото му. Правила. 1. При замерване не се позволява да се удрят по главите. 2. Топката се хвърля от място. ПЧЕЛА Указания към играта. В играта вземат участие 10- 20 деца. Всички се нареждат в кръг, на разстояние две ръце, с лице към центъра. На земята се хвърля топка. Игра. Играчите отбиват топката с ръце, като се стараят да ударят другиго. Топката е „пчела“. Ако някой не успее да я отбие и бъде ударен счита се за ужилен, обръща се с гръб към играчите и не взима участие, докато отново не бъде ударен друг. Тогава първият ужилен отново се обръща към кръга, а вторият се обръща с гръб към центъра. Тази игра носи оживление. Правила. Детето, което извади топката вън от кръга се счита също за ужилено от „пчелата“. ПЕТОРКА (Старинна литовска игра) Указания към играта. На игрището начертаваме пет еднакви кръга, единият от които е в центъра, а четирите са симетрично разположени около него, на известно разстояние. По жребие или избор един от играчите става „петорка“ и заема централния кръг, а останалите 4 деца застават по едно във всеки. Играе се с пет деца. За играта е необходима топка. Игра. По даден сигнал от ръководителя топката се подава от ръце в ръце така че тя минава над детето „петорка“, а последното с подходящи движения се старае на всяка цена да избегне удара, като присяда, подскача или се прегъва. Играчът, който е успял да удари детето „петорка“ се разменя с него. Правила. 1. Играчите нямат' право да излизат вън от кръговете. 2. При предаване на топката трябва да вземат участие всички деца. 3. При по-голяма група се образуват няколко петорки. БЪРЗО ЛОВЕНЕ Указания към играта. Играчите застават в кръг. Преброяват се по номера. В средата на кръга влиза един от тях с топка в ръка. Игра. При даден сигнал от ръководителя детето в кръга извиква един номер: „Извиквам номер X“ -и подхвърля топката на няколко метра отвесно нагоре. Извиканият играч се старае да улови топката преди да е паднала на земята. Ако успее, двамата играчи разменят местата си. В противен случай в кръга остава същият играч. Правила. 1. Играе се бързо - подхвърлянето на топ ката става едновременно с извикването на номера. 2. Диаметърът на кръга е в зависимост от възрастта на играчите, (при по-малки деца кръгът е по малък, а при по-големи - по голям. Вариант. Вместо номера, играчите се наричат предварително на градове, животни или растения. Играчът от центъра, като подхвърля топката, извиква един град или растение, според както са се условили. Извиканият тича да улови топката. КОЙ ЩЕ РИТНЕ ТОПКАТА Указания към играта. Играчите са в кръг, на разстояние две протегнати ръце един от друг. В средата на кръга се поставя футболна или друга топка. Игра. Посочваме дете, което затваря очите си, отправя се към топката и се стреми да я ритне. Целта на играта е да се ритне топката със затворени очи. Успелият получава една точка. След него се посочва втори, трети и т. н. Победител се счита този, който има най-много точки. Правила. 1. Отивайки към топката, не е позволено да се поглежда. 2. Всяко докосване до топката се счита за успех и се пише точка. УДАРИ ТОПКАТА! Указания към играта. В играта участвуват неопределен брой деца, разделени на групи по 5-6. На няколко метра пред всяка група се поставя върху пейка или столче без облегало, голяма топка. Всяко първо дете има в ръката си торбичка с пясък. Игра. По знака на ръководителя „хвърляй“, първото дете хвърля пълната с пясък торбичка с дясната си ръка върху топката, бяга да вземе торбичката, връща се на мястото си и я подава на следващото дете. За удар върху топката се получава знаменце. След като всяка група направи два до три тура хвърляния знаменцата се изброяват. Победител е групата с най-много знаменца. После децата хвърлят торбичките, но с лявата ръка от по-малко разстояние. Окончателният резултат се отчита според попаденията с дясната и лявата ръка. Правила. 1. Хвърлянето трябва да става от една линия. 2. За поддържане добър ред, при всяка топка се слага по едно дете, за да следи за попадението, да поставя на място ударената топка и да предава знаменцата. 3. При повторение на играта става размяна на игралите деца с онези, които са били при топките. 4. Ръководителят трябва да следи хвърлящите деца да са на линията, като дават напред левия крак при хвърляне с дясната ръка и десния крак - при хвърляне с лявата ръка. ЩАФЕТА С ТОПКА Указания към играта. Играчите се разделят на две групи. Всяка група си избира капитан. В средата на игрището се начертава линия. На 10-12 стъпки от нея се тегли нова линия - на капитаните. Групите се строяват в колона по един по продължение на стартовата линия, а капитаните застават с топка всеки срещу своята група, по линията на капитаните. По даден сигнал, всеки капитан хвърля топката на първия от неговата колона; в същия момент този хвърля обратно топката на капитана и застава последен в своята колона. Капитанът с най-голяма бързина подхвърля топката на втория играч, а той, както и първият, я връща и бяга на края на колоната. Това се повтаря докато топката се намери отново в ръцете на първия играч. Сега първият играч отива с топката на мястото на капитана, а капитанът заема неговото място. Новият капитан води движението на топката. Играта завършва, когато първият капитан получи топката от ръката на последния капитан, стоящ на капитанската линия. Побеждава групата, която завърши предаването по-рано. ХВЪРЛЯНЕ И ЛОВЕНЕ НА ДВЕ ТОПКИ Указания към играта. Децата се нареждат в две успоредни редици. На 7-8 метра пред всяка редица се начертава граница. На първите двама от редицата се дават по две тенисни топки. Игра. При даден сигнал първите тръгват с бързи крачки стигат до границата и обратно, като подхвърлят и ловят една след друга едновременно и двете топки. Щом се върнат на мястото си, подават топките на вторите от редиците, а те отиват на последно място. Следващите правят същото и т. н. докато се изредят всички. Печели групата на която всички деца успеят с подхвърляне на топките да се изредят по-бързо. Правила. 1. Топките се хвърлят на височина над главата на детето, което ги хвърля. 2. Всеки играч се движи бързо.

СПОКОЙНИ ИГРИ КОКОШКА И ПИЛЕТА Указания към играта. Децата са насядали свободно с глава захлупена на коленете. Едно дете се избира за кокошка и излиза на страна. Игра. Ръководителят посочва пет деца за пилета. Кокошката се връща и вика: „кло-кло-кло“. Пиленцата отговарят: „пи-пи-пи“ (с променен глас). Тя трябва да познае кои от децата са избрани за пилета. Ако познае всичките пилета има право да посочи кой да бъде следващата кокошка. Ако познае до три пилета, децата избират следващата кокошка. Така играта продължава с друга кокошка. ИГРА НА ДУМИ Указания към играта. Децата се разделят на две групи седнали свободно. Ръководителят застава на удобно място срещу децата, като има при себе си едно „тяло“ букви. Игра. При започване на играта, ръководителят показва една буква например „Б“ и иска от децата веднага да му кажат име на град, животно или растение, което почва със същата буква. Която група има най-много и най-бързо казани думи тя е победителка. ГЕОГРАФСКА ИГРА Указания към играта. Децата са в кръг, насядали или прави. Игра. Ръководителят застава до едно от тях и казва едно име, например „Калофер“. Детето, което седи отдясно на него, след пет секунди (другарчетата броят до 30) трябва да Каже едно име също на град, който започва с последната буква на казания, например „Русе“. Следващото дете отдясно трябва след пет секунди също да каже име на град, започващ с „е“ например „Етрополе“ и т. н. Което дете не успее да се сети за такъв град „изгаря“ и застава на страна. „ЗАЩОТО“ Е ЗАБРАНЕНО Указания към играта. Децата са седнали свободно- Игра. Ръководителят или едно от децата започва да задава въпроси на някое от групата. Напр. „Ти какъв си?“ Запитаният отговаря „шивач“.- „А защо не ми уши палтото на време?“ Запитаният дава свободен отговор, като внимава да не употреби думата „защото“ или „понеже“. Той може да отговори „Нямах време“, или „Не знаех, че бързате“, „но в никакъв случай със „защото“ или „понеже“. Ако употреби една от тези думи, „изгаря“. Запитва се друго дете. Играе се бързо. ОГЪН, ВЪЗДУХ И ВОДА Указания към играта. Децата са в кръг, прави или седнали. В средата застава едно дете, с вързана кърпа на възел. Игра. При даден сигнал от ръководителката, средното дете хвърля кърпата на едно от децата в кръга, като едновременно извиква една от трите думи „огън, въздух или вода“. Напр. ако извика „въздух“, то брои до десет. В това време, детето, на което е хвърлена кърпата, трябва да каже някое име на животно (птица), което живее във въздуха (напр. „орел“. Ако средното дете, хвърляйки кърпата и извика „вода“ - то детето, на което е хвърлена, трябва да я улови и едновременно да каже име на животно, което живее във водата (напр. „шаран“). Ако пък извика „огън“, детето, което хваща кърпата, трябва да мълчи и да я отвързва. Ако до десет не може да я от върже, застава в центъра на мястото на другаря си, а той отива на неговото място. Играта продължава. Правила. 1. Ако детето, което е хванало кърпата, не може да каже съответното име докато се брои до десет, то остава в средата. Не бива да се повтарят едни и същи животни и птици. ОПАРЕН Указания към играта. Всички са седнали свободно. Раздадени им са два, три дребни предмети (или само един при по-малък брой деца). Игра. При даден сигнал, предметите започват да се предават от ръка на ръка. При втори сигнал - предаването спира. У когото остане предмета в последния момент при спиране, счита се за опарен и излиза от играта. Играта започва отначало. Правила. 1. Играе се бързо. 1. За водач се избира дете, което умее да води или самата ръководителка. Сигналите се дават ясно. ХОП Указания към играта. Децата са седнали в кръг. Предварително се уговаря, кое число се определя за „хоп“ напр. 6. Игра. Играта започва като първият от кръга казва гласно „едно“. Детето до него казва „две“, до него вдясно казва „три“ и т. н. докато се стигне до детето, което ще каже „шест“, то вместо числото произнася „хоп“. След него броенето продължава 7, 8, 9 и т. н. и когато се стигне до число, което съдържа шест като множител, ще се каже два пъти „хоп, хоп“ при 12, а при 18 - „хоп, хоп, хоп“ и т. н. Броенето продължава, като след последния се почне от първия и броенето продължава до 50. Децата, които сгрешат, се отстраняват. Правила. 1. Играе се без прекъсване при броенето. ХИТРИ ВЪПРОСИ Указания към играта. Тази игра може да се проведе на всяко място, добре познато за децата. Особеността на играта се състои в това, че ръководителят я провежда внезапно, без предупреждение. Той внезапно задава редица въпроси, напр. с такова съдържание: 1. На къде гледат прозорците на нашата стая - на север, на юг, на изток или на запад. 2. Какво дърво расте надясно от входа на училищната градина? 3. Какви растения има в градината? и други такива. Достатъчно е да се зададат 10-15 въпроса, за да се види степента на детската наблюдателност. ОТГАДАВАНЕ Указания към играта. Децата са насядали около ръководителя си. Той посочва едно от децата, което си намисля някоя дума, предмет и я казва на ухото на ръководителя. След това то казва на другарчетата си само белези от същия предмет, за какво служи, къде се намира или римува думи с неговата рима напр. ако детето е казало думата „поличка“ казва, че се намира в кухнята, употребява се за слагане на чинии, римува се с „количка“, кофичка и др. Децата трябва да отгатнат думата. Който я познае, той намира друга дума, казва я на ръководителя и задава въпрос. ОБРАТНО Указания към играта. Децата са седнали свободно около ръководителката си. Посочва се едно дете което казва едно име, другарят до него вдясно трябва веднага да каже име обратно на казаното. Например ден-нощ, горещо-студено, малък-голям и т. н. ПРЕЛИВАНЕ ОТ ЧАША В ЧАША Указания към играта. Играчите насядат без особен ред. Двама от тях излизат напред. За играта са нужни две чаши за вода: едната пълна, другата празна. Игра. При даден знак от ръководителя „почни!“ двамата играчи коленичат един срещу друг, като единият улавя с дясната си ръка глезена на десния си крак, а другият с ля вата ръка - глезена на левия крак. Със свободните си ръце вземат чашите - единият пълната, а другият празната. Опитват се да прелеят водата от едната чаша в другата и обратно, без да я излеят. Правила. 1. Играчите нямат право да допират вдигнатия крак до земята. 2. Ако играчите не успеят да прелеят водата докато ръководителят преброи до 20 биват сменени от други играчи. ДРЪЖ - ПУСКАЙ Указания към играта. Децата са насядали свободно. Всички, включително и ръководителят, държат с една ръка края на кърпа или шалче. Ръководителят започва да разказва приказка или случка и внезапно казва: „Дръж!“ Децата в момента трябва да пуснат кърпата. Тези, които продължават да я държат, изгарят и застават настрани. Ръководителят продължава да разказва и внезапно казва: „пускай!“, а децата трябва да държат. Тези, които пуснат, изгарят. Разказът продължава, прекъсван от време навреме с „дръж“ или „пускай“, докато изгорят всички. Сега ръководителят затваря очи, а играчите поставят в кърпата по един предмет. Той си отваря очите и започва да нарича за всеки предмет някакво действие. Напр., скачане на един крак, да донесе вода и пр.

СЪСТЕЗАТЕЛНИ ИГРИ КОЙ ЩЕ ВЗЕМЕ ПРЕДМЕТА? Указания към играта. В средата на игрището поставяме маса или стол без облегало. За да бъде неподвижна забиваме по едно колче от външната страна на краката. В центъра на масата начертаваме малък кръг и в него поставяме един предмет (шишарка, камък или тухличка). На 20 стъпки от масата, в двете противоположни страни, се очертават стартови линии. Играчите се разделят на две равни групи и се нареждат един зад друг зад стартовата линия. Децата се преброяват поредно. Игра. Ръководителят извиква един номер. От двете групи извиканите номера тичат към масата, като всеки се стреми пръв да вземе предмета от кръга и да се върне на мястото си в колоната. Този, който е пръв, печели две точки в полза на групата си. Играчът, който успее да се върне пръв на мястото си, но не е взел предмета, печели една точка за своята група. Една точка печели и играчът, който успее да вземе предмета, но е изпреварен при връщането на мястото си. Правила. 1. Ходът на играта се контролира от ръководителя и от двама рефери, избрани от децата. Реферите стоят отстрана на групите и следят за правилната игра. 2. При завръщането на всеки играч на мястото му, реферът извиква високо „да“. 3. Ръководителят извиква номерата разбъркано, като се старае да вземат участие в играта всички деца. 4. При всеки извикан номер ръководителят поставя нов предмет. ГРУЗИНСКА ИГРА Указания към играта. Един от играчите се избира за ръководител. Останалите се разделят на две равни групи. От двете страни на ръководителя, на разстояние 20 крачки се нареждат играчите в колона по един. За всяка група на разстояние 5 до 7 стъпки, се забожда в земята по една пръчка. Игра. По сигнал на ръководителя, първият номер от всяка трупа изтичва до своята пръчка, обикаля я три пъти и по пунктиран път бяга към пръчката на противника, обикаля я също три пъти, изтръгва я от земята, тича с нея обратно до своя фронт, и я забождат на мястото на своята пръчка. Този играч, който първи успее да забоде противниковата пръчка в своя фронт, печели играта. Правила. 1. Всеки, който е играл веднаж, отива на последно място. 2. Играч, който изтърве пръчката при бягане, или наруши реда, губи играта. СПОРТНИ ЦВЕТОВЕ Указания към играта. Броят на играчите е неопределен, но трябва да бъде кратен на четири. Всички се нареждат в кръг; раздават се знаменца в четири цвята (еднакъв брой от всеки цвят). Всеки играч се счита, че има свой спортен цвят по тоя на знаменцето. В четирите ъгли на игрището застава по един капитан също с знамение в ръка. Игра. С песен всички в кръга маршируват, като развяват знаменцата. При даден сигнал от ръководителя, капитаните издигат знаменцата си, а играчите от кръга тичат при съответните по цвят знамена и се строяват в редица така, че капитанът да се намира на десния фланг. Която група се построи първа извиква в хор „физкултура“. Тази група е победителка. Правила. 1. При повтаряне на играта се разменят цветовете на играещите. 2. При подреждане на групите трябва да се пази известен ред. СВЕТКАВИЧЕН УДАР Указания към играта. Броят на играчите е 20-30 души. Играчите се разделят на две равни групи и застават една срещу друга. Разстоянието между редиците е 15-20 крачки. Двете групи се преброяват по пет, като всеки трябва да запомни номера си. При по-малък брой участници в играта, вместо по пет, преброяването става по трима, дори и по двама. Игра. По знак на ръководителя първият номер от едната група започва играта, като отива към другата група играчите от която стоят с протегната напред дясна ръка. Минавайки покрай редилата (2-3 пъти) той избира удобен момент при последното минаване, за да удари по ръката някого от играчите с протегнати ръце, след което се отправя бързо към своята група. Този, който е докоснат, се стреми да го догони, преди първият да е успял да застане на мястото си. Ако го улови, той го отвежда в своята група и го поставя зад гърба си. Ако първият успее да се върне на мястото си неуловен, в такъв случай взема със себе си докоснатия и го поставя също зад гърба си. Ръководителят отново дава знак и първият номер от другата група тръгва към срещуположни те, които стоят в очакване с протегнати десни ръце. После се извикват вторите, третите номера и т. н. Всеки играч отива да удари само веднаж, но може да бъде ударен няколко пъти и следователно има възможност да приведе в своята група няколко души от играчите на противника. След като всички са. се изредили да удрят, двете групи се строяват в две срещуположни редици, в които се включват и хванатите през време на играта. Групата, в която се окажат повече играчи, отколкото са били в началото се счита победителка. Личното първенство в тази игра се присъжда на този, който приведе на страната на своята група най-голям брой играчи от другата група. Правила. 1. Всяка смяна на положението се извършва след сигнал от ръководителя. 2. Играчите се движат само между линиите. ПАРТИЗАНСКА ПЪТЕКА Указания към играта. Да се премине по-тясна пътека (греда) и да се пази равновесие е трудно; трудността е още по-голяма, когато по такава пътека трябва да се разминат двама души. Такова разминаване може да стане само при взаимно подпомагане на разминаващите се. Игра. Играчите се разделят на две групи по двойки. По даден сигнал от ръководителя, всяка двойка, последователно от двете групи, се опитва да се размине по гредата. Печели групата, от която повече двойки са успели да преминат благополучно гредата. Правила. 1. Движението трябва да става непрекъснато само по гредата. 2. Преминаването на гредата трябва да става за едно и също време при всяка двойка. ТОЧЕН УДАР Указания към играта. На един голям картон се рисува една тигрова глава с отворена уста. В устата на тигъра е отрязано отверстие от 20 до 25 см, което е прицел за хвърляне на топка. Вместо топка могат да се използуват елхови шишарки. Играчите се разделят на две съревноваващи се групи. Игра. По даден от ръководителя знак играчите последователно се прицелват в устата на тигъра, като всеки играч има право на пет последователни удара. Правила. 1. На всеки сполучлив удар се пише една точка. 2. Играчите се прицелват от едно и също разстояние. 3. Групата, която е събрала най-много точки получава награда. ВИЕЩА СЕ ПЪТЕКА Указания към играта. На игрището в права линия се поставят пет кегли на разстояние един метър един от друг. На две крачки от крайния кегел се начертава линия. Играчите застават на чертата, ръководителят завързва очите на първия от играчите и му предлага да премине на другия край на игрището. Играчът трябва да обиколи всеки кегел - единия отдясно, другия отляво и т. н. под ред. Който пропусне или събори някой от кеглите, се смята, че не е изпълнил задачата си. При състезание на две групи печели тази, от която повече играчи са успели да преминат по виещата се между кеглите пътечка. ТИЧАНЕ ВЪВ ЗИГ-ЗАГ Указания към играта: Играчите са наредени в две или четири успоредни редици, на една две крачки разстояние една от друга. Пред всяка редица на разстояние 5-6 метра са поставени по 6 камъчета на разстояние 30 см едно от друго, но не в права линия. Игра. При даден сигнал първият от всяка редица с дребни крачки обикаля във зиг-заг всяко камъче от шестте и се връща като докосва втория от редицата и застава последен. Вторият прави същото и т. н., докато се изредят всички от редиците. Първата изредила се група е победителка. Правила. 1. Ако някой от играчите бутне камъче, поставя го на място и отново обикаля. БЯГАНЕ С ГРАХОВИ ЗЪРНА Указания към играта. Играчите са в две успоредни редици на разстояние няколко метра. На 10 метра от първите се чертае линия за граница. Игра. На всеки първи от редицата се дава картон или шперплатова дъска с размер големината на чиния, на която има поставени 5-6 грахови зърна, и около всяко зрънце е начертано кръгче. При даден сигнал първите тръгват до границата и обратно като подават дъсчицата с граховите зърна на вторите, а те заемат последно място. Вторите правят същото, като подават дъсчицата на третите и т. н. През цялото време играчите внимават граховите зрънца да не излязат от кръгчетата. Победителка е тази група, която първа се изреди. Правила. 1. Този, който събори някое зрънце или го извади от кръгчето през време на движението, се връща до изходното си положение и от там наново тръгва. ВЗЕМИ КЪРПАТА Указания към играта. Играчите са наредени в две успоредни редици на разстояние 8-10 метра. Обърнати са с лице редица срещу редица. В средата между всяка редица се поставя кърпа. От двете редици играчите се номерират с еднакви номера. Ръководителят извиква един номер. Съответните номера от двете редици тичат да вземат кърпата. Който успее първи да я вземе печели за цялата редица една точка. Печели редицата, която има най-много точки. НАДБЯГВАНЕ ПО ТРОЙКИ Указания към играта. Играчите са наредени в две успоредни редици по тройки, заловени за ръце с лице навън. На разстояние 5-6 метра от всяка редица е поставен по един стол или камък. При даден сигнал първите тройки тръгват напред към столчетата, обикалят ги и застават последни, като минавайки край вторите тройки ги докоснат. Победителка е редицата, на която първата тройка най-напред застане на първо място. ВЕРИЖНО СЪСТЕЗАНИЕ Указания към играта. Играчите са в две успоредни редици, заловени за рамене на разстояние 5-6 метра всяка редица. На няколко метра пред всяка редица са поставени по две столчета като на едното от тях поставяме някакъв предмет. При даден сигнал, както са заловени всички тичат към столчетата и първият от всяка редица премества предмета от едно столче на друго. Всички се връщат обратно на мястото си, а първият застава на последно място. После води вторият и той сменя местата на предметите и пак отива последен и т. н. докато първите отново дойдат на мястото си. Внимава се веригата да не се разкъса. Варианти: играчите могат да се заловят през кръста с дясна или лява ръка, да обикалят на един крак и други подобни. ОСЕМ СОРСА Указания към играта. Взимаме осем сорса (или от гъвкави пръчки, или тел правим осем колелца с диаметър 20 см). Играчите се нареждат в две равни по брой успоредни редици, на разстояние 2-3 метра. Пред всяка редица по на 6-7 метра има поставен по един стол и на него още един с краката нагоре. На първите деца от двете редици се дават по четири сорса. Игра. При даден сигнал от ръководителя първите хвърлят сорсата, като се стремят да ги надянат последователно на четирите крака на стола, след като вземат сорсата предават ги на втория и отиват на последно място. Печели тоя, който успее да надене сорсата на четирите крака на стола; пишат му се четири точки. Като успее само на един - пише му се една точка. Печели групата с най-много точки. Правила. 1. Пред всяка група се начертава линия, от която играчите хвърлят сорсата. 2. Ръководителят следи за правилното хвърляне. СЛОЖИ, ДИГНИ! Указания към играта. Децата са в две тилни редици. Пред всяка редица има сложени в права линия по три колела на разстояние пет метра едно от друго, като първото е далеч три метра от децата. Всяко първо дете от двете редици, държи в ръката си камъче - такива има във всяко колело по едно. При даден знак първото дете от двете редици изтичва при първото колело, слага своето камъче, дига онова, което е във колелото, занася го във второто колело, остава го, от него взема другото камъче, занася го в третото колело, оставя го, взема от там другото камъче и тичешком го предава на второто дете от редицата, а то самото отива на последно място. Второто върши същото и т. н., докато се изредят всички. Победителка е групата, която свърши първа. ПРЕМЕСТВАНЕ НА ПРЕДМЕТ Указания към играта. Всички са в две успоредни тилни редици. На десетина метра пред всяка редица се поставят по две- всичко четири столчета. На едното столче от тях поставяме някакъв предмет: топка, играчка, камъче или пръчка. При даден сигнал първите от всяка редица тичат, минават между столчетата, преместват предмета от едното на другото и тичат обратно, ръкуват се с вторите и отиват на последно място, а вторите тичат напред, преместват обратно предметите на столчетата и се връщат по същия начин на До-следно място. Победителка е групата, която първа се изреди ПЪТЕЧКА НА ФУТБОЛИСТА Указания към играта. Това състезание е хубаво за начинаещите футболисти; то ще им помогне да се научат да владеят по добре топката. По дължината на игрището в две успоредни линии се поставят по 10 знаменца, на разстояние два метра едно от друго. Играчите са наредени в успоредни редици на пет метра разстояние от първото знаме. Първите двама от всяка редица, при даден сигнал, прекарват топката с двата си крака около знаменцата, в зиг-заг, до последното и обратно; после взимат топката, предават я на втория и отиват на последно място. Вторите правят същото и т. н. Победителка е тази група, която първа се изреди. Качество на състезателите е да движат топката, без да я пускат да отива далече от тях и да не събарят знамената. За футболиста това е много важен навик. Той може да се придобие само с тренировка. ЛОВЦИ И ПАТИЦИ Указания към играта. Играчите се преброяват по двама. Вторите номера образуват кръг на разстояние две крачки един от друг-това са „ловците". Първите номера влизат в кръга - те са „патиците“. Пред самите играчи - ловци се начертава линия: ловците нямат право да стъпват на линията. Ловците престрелват патиците с волейболна топка. Игра. По команда на ръководителя, патиците се пръскат вътре в кръга, а ловците се стараят да ги прострелят с помощта на волейболна топка. Патицата, която е ударена, излиза от кръга и не взема повече участие в играта. Правила. 1. Ловците могат да си прехвърлят топката помежду си, за да я хвърлят върху патица от по-удобно положение. 2. Не се счита за удар върху патица, когато топката се е допряла до земята. 3. Ако патицата успее да улови топката във въздуха, връща я на ловците и продължава да участвува в играта. 4. Играта завършва когато изтече установеното време от 5-10 минути, или когато в кръга не остане нито една патица. 5. След свършване на играта, играчите променят ролите си. 6. Побеждава групата, която простреля най-бързо патиците.

ПОДВИЖНИ ИГРИ ЗА ДЕЦА ОТ УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ (7-10 години) ИГРИ БЕЗ ПЕСНИ ПЪТУВАНЕ ИЗ БЪЛГАРИЯ Указания към играта. Играчите застават в кръг. Един остава извън кръга. Игра. При даден сигнал, той започва да обикаля кръга бързо вдясно и като пипне някого от играчите, без да се спира, му казва: „Ела с мене в Пловдив“. Пипнатият тръгва с него, а мястото му остава празно. Вторият пипва трети от кръга, като му казва да тръгне след него, но в друг град и т. н., докато се извикат няколко играчи, преди да е направена цяла обиколка около кръга. При втората обиколка всеки се стреми да заеме първото свободно място в кръга. След втората обиколка един от играчите остава без място и играта почва отначало. Правила. 1. Всички ходят бързо без да бягат. 2. Задминава нето става само от външната страна. 3. Всеки пипнат при задминаването се отстранява от играта. ДРЪЖ ПРЪЧКАТА И ГОВОРИ Указания към играта. Децата са наредени в кръг. В средата застава едно дете с вързани очи и с пръчка в ръцете. Игра. В начало децата скачат и закачат другарчето с вързаните очи, но щом то почука с пръчката по земята, всички застават тихо в кръг. Тогава то подава единия край на пръчката на някое от децата и му задава три въпроса, на които последното трябва да отговори с престорен глас, за да не бъде познато. Детето със затворените очи се мъчи да познае кое е детето, което е хванало пръчката. Ако успее да го познае, сменят местата си, ако не го познае, същото дете остава в кръга и играта продължава. ПЪТУВАНЕ Указания към играта. Играчите са наредени в кръг. Всеки по желание се нарича на един град или село. Игра. Едно дете застава в средата на кръга и казва: „Влака тръгва от Коларовград за Сталин“. В този момент детето, наречено „Коларовград“, разменя мястото си с детето наречено „Сталин“. По време на размяната детето от средата на кръга гледа да заеме някое от свободните места. Ако успее, сменят местата си, ако не успее играта продължава при същото положение като се извикват други градове. Правила. 1. Градовете се извикват бърже. 2. Ако извиканият град забави тръгването на влака, детето се счита за изгубило играта и се отстранява от кръга за две игри. ПРЕСКОЧИ КОЗА Играчите застават в кръг на разстояние две протегнати ръце. Двама играчи са извън кръга. Единият е бягащ, а другият - гонещ. Играчите от кръга се навеждат напред и образуват „коза“. След даден знак бягащият играч обикаля извън кръга, а гонещият се стреми да го хване. Бягащият обаче прескача някоя „коза“ изотзад и застава на нейното място. Прескочената „коза“ става гонещ играч, а гонещият става бягащ и играта продължава. Ако гонещият докосне бягащия, сменят ролите си. КОТАРАКЪТ ИДЕ Указания към играта. В ъгъла на игрището се очертава къщичката на котарака. В нея се поставят 5-6 столчета. Едно дете се избира за „котарак“, а останалите са мишки. Котаракът се прибира в къщичката си, а мишките се пръскат на всички страни. (В случай, че играта се провежда при музика необходими са две мелодии: едната за танца на мишките, а другата подобна на марш за котарака). Игра. Котаракът спи в къщичката си. Под такта на музиката „мишките“ танцуват. Признака на ръководителя - „Котаракът иде“ - мелодията се сменя. Всички мишки застават неподвижно на място, притихнали в различни ъгълчета. Кота ракът се промъква до тях и ако някоя мръдне, завежда я със себе си в къщичката и отива отново на лов за друга мишка. Това се повтаря, докато ръководителят каже: „Котаракът си отишъл“ и смени мелодията. Котаракът заспива, а мишките танцуват, докато се чуе отново: „Котаракът иде“. Играта продължава, докато бъдат уловени 5-6 мишки. След това се избира нов котарак и играта започва отново. Правила. 1. Когато котаракът дойде при мишките, те не бива да се движат; движение е позволено само зад гърба му, без той да забележи това. 2 Хванатите мишки не участвуват в играта до започване на нова игра с нов котарак. 3. Всякога трябва да се Внимава кои мишки лови котаракът, да няма предпочитание. 4. Понякога хванатата мишка не желае да отиде с котарака. Тук трябва да се обясни на децата, че трябва да се подчиняват на правилата на играта. Вариант без музика. Всички мишки се разхождат в различни посоки. Котаракът спи. Ръководителят казва: „Мишки, мишки пакостливи виждам колко сте игриви, но ще падне сега смях, за големия ви страх“. Мишките се смеят и танцуват като произнасят: „Кат, кат, кат, кат, спи котаракът мустакат.“ По знака на ръководителя „Котаракът иде“, играта продължава както и с музика. БЪРЗО МЕСТЕНЕ Указания към играта. На игрището се очертават две линии на разстояние 20-30 стъпки една от друга. Децата се нареждат на едната линия на разстояние една крачка едно от друго. Пред всяко от децата се начертава неголям кръг. Такива кръгове се начертават и пред противоположната линия. Във всеки кръг се поставя по една тухличка. Игра. При сигнал от ръководителя всеки участник в играта взема тухличката от кръга, който се намира пред него, бяга до противоположната линия, заменя стоящата там тухличка, връща се обратно и поставя в кръгчето донесената тухличка. След това вече без тухличка отново бяга до противоположната линия. Правила. 1. Всеки играч се стреми колкото се може по скоро да замени тухличките и да застане на противоположната линия. 2. Победител е този, който първи успее да направи размяна на тухличките. ПРАЗНО МЯСТО Указания към играта. Всички играчи, с изключение на един, застават един до друг в тесен кръг. Отделеният застава зад кръга. Всички играчи слагат ръцете си зад. гърба. Игра. Детето извън кръга бяга около кръга като се докосва до някого от играчите и продължава да бяга. Докоснатият тръгва в обратна посока с играча, около кръга, като се стреми по-скоро да стигне до своето място. Когато се срещнат, разминавайки се, те се ръкуват. Който заеме пръв свободното място остава там, а останалият продължава играта. Правила. 1. Когато играчите обикалят кръга, никой от останалите не бива да им пречи. 2. При среща на двамата играчи, ръкуването трябва да се изпълни задължително. 3. Задачите при срещата могат да бъдат усложнени, например да подскочат един пред друг и да се завъртят около себе си; да се поставят препятствия - връвчица за прескачане или промушване, пейка за преминаване или пропълзяване. 4. Ако кръгът е малак, обикалянето може да се усложни чрез преминаване на един крак. 5. Необходимо е да се уговори предварително, че при срещата всеки ще държи дясна. страна, за да се избегне сблъскване. ТРИМА В КРЪГ Указания към играта. Играчите образуват кръг и в средата излизат трима - единият със звънец, а на двамата очите са завързани. Игра. При даден от ръководителя знак, играчите със завързаните очи започват да търсят играча със звънеца, а той,, звънейки от време на време, дразни играчите и се отскубва от тях. Чрез ловки движения преследваният играч заблуждава играчите със завързаните очи и по такъв начин се създават смешни положения. Правила. 1. Звънецът се взима от играча, който е успял да улови преследвания. 2. След изтичането на определена време, тройката се заменя с нова от кръга. ДВАМА БРАТЯ МРАЗОВИТИ Указания към играта. От двете страна на игрището очертаваме местата на две къщички. Разстоянията между тях е 10-20 метра. Избират се „двама братя мразовити“. Всички останали са „деца“ и застават в едната къщичка, а в средата между двете къщички се изправят „двамата братя мразовити“. Игра. Двамата братя мразовити се обръщат към децата със следните думи: „Ний сме двама братя мразовити двама братя ядовити...“ Единият от тях показва себе си и казва: „Аз съм мразовитият с червен нос“ Другият: „Аз съм мразовитият със син нос“. Двамата заедно: „Кой от вас ще се реши в път далечен да върви?“ Всички деца отговарят: „Ний не се боим от студ, ний не се боим от мраза лют!“ След тези думи играчите бягат от едната къщичка в другата. Двамата братя мразовити ловят и „замразяват“ бягащите. Всеки хванат се спира на мястото, където са го хванали и остава неподвижен. После двамата братя мразовити наново се обръщат към децата със същите думи и те, като им отговарят, пребягват в обратната къщичка, а мразовитите братя ги ловят и замразяват и т. н. На „замразените“ може да се помогне, като някое от децата се докосне до тях през време на пребягването. Тогава „замразеният се присъединява отново към играчите. Играта продължава 5-7 минути, или след определено число пробягвания от едната до другата къщичка, след което играта свършва или се избират нови „братя мразовити“. Правила. 1. Играчите излизат от къщичката винаги с думите: „Ний не се боим от студ ний не се боим от мраза лют!“ 2. Децата не бива да бягат обратно в къщичката или да остават там; и в единия и в другия случай играчът се смята за заловен. 3. Заловеният остава на мястото, където са го хванали, „замразен“. ЛЕТЯЩИЯТ ЗВЪНЕЦ Указания към играта. В играта участвуват неопределен брой деца. Игра. Всички се разпръскват из площадката, предавайки си едно на друго звънец, а едно от децата, предварително избрано, се стреми да стигне и улови този, у когото е звънецът. Звънецът се предава бързо от ръка на ръка, като на помощ се притичват най-добрите бегачи. Настигналият със звънчето играч сменя детето, което гони. Правила. Звънчето може само да се предава, но не да се хвърля. 2. Звънчето не бива да се заглушава с ръка, а да звъни непрекъснато. НАМЕРИ СИ МЯСТО Указания към играта. Участниците в играта се преброяват по четири като втори, трети и четвърти номера се залавят за ръце в кръг, в първите застават в средата на своето кръгче. Игра. Ръководителят дава знак: „Първите номера при мен.“ В този момент първите номера, стоящи в кръгчетата, излизат и се нареждат един след друг зад ръководителя. Пресичайки игрището, водени от ръководителя, първите номера маршируват с песен. През това време децата от кръгчетата ритмично повдигат и свалят заловени ръце. След известна маршировка се дава сигнал от ръководителя (пляскане с ръце, свирка и др.). При сигнала всички наредени зад ръководителя се разбягват, като всеки се старае да заеме място в своята или чужда тройка. Тъй като и ръководителят тича и заема място, то един от играчите остава без място и той става ръководител на играта. Правила. 1. Маршируващите минават и между кръгчетата. 2. През време на тичането не се позволява участвуващите в играта да се блъскат. 3. След няколко маршрута ръководителят дава знак вторите номера да застанат в средата на кръгчетата, а първите да отидат на тяхното място, след това се дава място на третите номера и така нататък, докато се изредят всички деца. НАМЕРИ СИ ДРУГАРЯ Указания към играта. В тази игра могат да вземат участие различен брой деца - колкото повече, толкова по-добре. Участниците се нареждат в кръг по двойки, като за танц или марш с лице в страната на движението и се хващат за ръце. Ръководителят се нарежда пред или встрани до първата двойка. За тази игра е нужен музикален съпровод: грамофон, хармоника или децата пеят. Игра. Играта започва с марш или весела музика. Всички двойки тръгват в кръг с маршировка (при музика марш) или кой както умее по ритъма на музиката. След две-три обиколки ръководителят дава сигнал и в същия момент движещите се, които са във вътрешния кръг, се пускат от другарчетата си и с кръгом продължават движението в обратна страна. Външният кръг продължава да се движи в същата посока. Получават се два концентрични кръга движещи се в противоположни посоки. След две-три обиколки ръководителят дава втори сигнал, при който всеки играч е длъжен да намери своя другар като без да се спират продължават марша или танца двама по двама както в началото. Така играта продължава до нов сигнал. Правила. 1, Музиката не спира нито по време на сигналите, нито по време на обръщането. 2. Трябва да съблюдаваме ритмичността на движението. ИЗВИКВАНЕ ПО НОМЕРА Указания към играта. Всички играчи се нареждат в кръг и се преброяват по петорки. Един се избира в средата на кръга. Игра. При даден сигнал („едно, две, три“, свирване или пляскане с ръце и пр.) всички петорки се отпускат от големия кръг и се залавят по пет, както са преброени в малки кръгчета, така че средният играч остава в средата на големия кръг, образуван от малките кръгове по пет деца. След това, ръководителят извиква един от номерата от 1 до 5. Играчите, носещи извиканият номер, разменят местата си от кръг в кръг. В това време свободният играч в средата се старае да заеме някое място в петорките, което е свободно. Ако успее, той получава номера на детето от малкия кръг, а останалият без място влиза в средата на големия кръг и играта започва отново. Правила. При смяна на местата, кръгът се смята зает от този, който е стъпил в него пръв, макар и с един крак. 2. Забранява се изблъскването и задържането на играчите при бягане. 3. Извикването на номерата не става последователно, но всички номера трябва да бъдат извикани. НЕВИДИМАТА ШАПКА Указания към играта. Участниците се нареждат в кръг, рамо до рамо с ръце отзад. Една шапка се дава в ръцете на един от играчите. Един е в средата. Игра. По даден от ръководителя сигнал, шапката започва да се предава отзад, незабелязано, от дете на дете. Всеки се старае да предава шапката -на съседа си така изкусно, че това да не бъде забелязано от детето, което се намира в средата на кръга. Всеки играч, до когото стигне шапката може да я сложи за момент на главата си, ако средното дете е обърнато с гръб към него. Задачата на средния играч е да открие у кого е шапката и да си сменят местата с него. Правила. 1. Шапката трябва да е в непрекъснато движение. 2: Посоченият трябва да си покаже веднага ръцете напред, за да се види дали шапката се намира у него. КОРЕЙСКА БОРБА Указания към играта. Неопределен брой играчи застават в кръг. По предложение на ръководителя или по избор излизат двама „борци“. Игра. Борците, след като се поклонят един на друг, клякат, поставяйки дланите си една срещу друга, подскачат на сгънатите си крака и се стараят да се ударят един друг с длани. Борбата завършва, когато един от двамата падне или стане прав. Победителят остава в кръга, а срещу него излиза на състезание друг играч, посочен от победителя. Тази игра създава много живот у децата. Правила. Борците не бива да си помагат при подскачането като се опират с ръце о земята. 2. През време на играта децата от кръга пеят маршова песен. ДОНЕСИ ТОРБИЧКАТА Указания към играта. Участвуват неопределен брой деца. Всички сядат на тревата, а 5-6 от тях излизат 2-3 крачки напред и се нареждат в права редица като се преброяват. Необходими са за играта 5-6 торбички пълни с пясък. Игра. Ръководителят застава напред, със стоящите на първа линия деца, и започва да хвърля напред една след друга торбичките, като извиква „бягай“. Децата бягат, последователно вземат торбичките и бягайки се връщат и ги предават едно след друго на ръководителя. След това те сядат на тревата, а нова група от 5-6 деца излиза на преден план и повтаря играта. Правила. 1. Торбичките не бива да се хвърлят по-далече от 10 до 12 метра. 2. Децата трябва да следят реда на хвърлянето на торбичките и да спазват реда на подреждането си в редицата, така че всяко от тях да изтичва за съответната на поредния му номер торбичка. ДВА ПРЪСТЕНА Указания към играта. Вземаме 3-4 метра връв и два пръстена. Нанизваме двата пръстена на връвта и завързваме краищата й. Играчите сядат в кръг, един до друг и хващат връвта с две ръце. Двама от тях, които стоят на противоположни страни, наедно с връвта хващат и по едно пръстенче. Игра. Играта започва като пръстенчетата се подават от ръка на ръка и всички правят непрестанно движения с ръцете, като че предават пръстена. Идва момент, когато двата пръстена попадат в един и същи играч. Той тихо слага ръцете си на коленете, без да изпуска пръстените и връвта. Увлечени в играта, всички продължават да движат ръцете си като че ли предават пръстена. Онези, които забележат навреме, че двата пръстена са попаднали при един и същи участник, също слагат ръцете си върху коленете. Този, който разбере последен, продължава да движи ръцете си по връвта и всички му се смеят. Правила. 1. Детето, у което е попаднал единият пръстен, трябва да го предаде веднага, без да го задържа. 2. Всички едновременно и непрекъснато правят движения на приемане и предаване, независимо от това дали пръстенът е в тях или не. МИШЕЛОВКА Указания към играта. Играчите се разделят на две групи. Едните се залавят за ръце в кръг, това е мишеловката, а останалите са мишките, които застават около кръга. Игра. Децата от кръга започват да обикалят като пеят или произнасят: Мишки, гризливи мишки пакостливи! Я елате тук при нас, да ви хванеме завчас… При последния стих децата от кръга се спират и вдигат нагоре заловените си ръце. Мишките започват да пробягват през мишеловката. По даден знак от ръководителя „хлоп“ стоящите в кръга тясно се приближават един до друг и отпускат ръце. Мишеловката е затворена. Тези „мишки“, които не са успели да избягат от кръга, се считат хванати и остават в мишеловката. Играта завършва, когато бъдат хванати всички мишки. След това групите сменят ролите си. Правила. 1. Заловените ръце да се отпускат само при знака на ръководителя - „хлоп“- 2. След като мишеловката е затворена, децата не бива да се промушват и разкъсват кръга. 3. За ръководителя е много важно да следи как пробягват мишките през мишеловката, за да даде навреме знак за затваряне. 4. Мишките често се боят да бягат през мишеловката. В този случай ръководителят трябва да ги активизира, за да не пропадне интересът към играта. ПТИЦИ И КЛЕТКА Указания към играта. Играчите се разделят на две групи и образуват два концентрични кръга. Вътрешният кръг е клетката, а външният - птиците. Вътрешният кръг се движи в една страна, като играчите се държат за ръце. Външният кръг се движи в противоположна посока с размахване на ръце. Игра. По даден сигнал, вътрешният кръг спира и клетката се отваря, т. е. играчите без да пускат ръцете си, ги издигат нависоко и по този начин образуват вратички. В това-време птиците могат свободно по всички направления да влизат и излизат в клетката. Неочаквано, по втори сигнал, клетката се затваря, чрез спускане ръцете на децата от вътрешния кръг. Останалите в клетката птици се считат за уловени. Това се повтаря няколко пъти. Правила. 1. Играта завършва когато всички птици бъдат уловени. 2. Децата от двата кръга си разменят ролите. ЗВЪНЧЕ ИЗДАЙНИЧЕ Указания към играта. Играчите са наредени в кръг, В средата на кръга излизат двама. Единият е със завързани очи, а другият със звънче завързано на крака. Игра. По даден от ръководителя сигнал. играта започва. Детето със завързаните очи трябва да хване детето със звънеца ; последното, стараейки се да се запази, неволно се издава, като звъни на всяка стъпка. Ако играчът със звънчето .бъде уловен, детето със завързаните очи превързва звънчето на своя крак, а уловеното дете влиза в кръга, от където излиза друго дете, за да гони със завързани очи детето със звънеца. Правила. 1. Двамата гонещи се движат само в кръга. 2. Уловеният няма право да се измъква от ръцете на детето със завързаните очи. ГОНЕНИЦА Указания към играта. В играта участвува неопределен брой деца, който брой обаче не трябва да бъде четен. Децата се нареждат в колона по двойки, а едно дете застава пред първата двойка, на пет-шест крачки разстояние от нея. Игра. Наредените в колона деца пеят познат марш, като маршируват на място. При завършване на песента последната двойка се разбягва (едното дете вдясно, другото вляво). Детето, което е в началото на колоната почва да гони бягащите две деца, като се старае да улови едно от тях преди те да (са успели да се уловят отново в двойка. Ако гонещото дете успее то образува двойка с уловеното и заема първото място в колоната, а останалото от двойката дете заема началното място на колоната и става гонещо дете. Играта продължава, докато всички двойки бягат по веднаж. Правила. 1. Ако гонещият не успее няколко пъти, той се сменя с друго дете. 2. Колонката не бива да се състои от повече от 5 до 10 двойки. 3. Ако групата е голяма всички двойки, с изключение на последната, сядат на тревата. КЪДЕ Е ЗВЪНЕЦЪТ? Указания към играта. В играта участвуват неопределен брой деца. Избира се едно, което застава в средата на кръга със звънец в ръка. Всички останали са наредени в кръг със завързани очи. Игра. По даден сигнал от ръководителя, играта започва като детето в средата на кръга дрънка от време навреме със звънеца и се мести в различни посоки. По звъненето, децата от кръга се стараят да определят къде се намира играчът със звънеца и да го хванат. Правила. 1. Играчът със звънеца има право да се обръща внезапно и да се премества без да излиза от кръга. 2. Децата със завързаните очи могат да действуват заедно, хващайки се за ръце по няколко или единично. 3. След всяко звънене, средното дете, след като е изтъняло, стои неподвижно на мястото си, докато някое от жумящите деца се опита да го хване. При тази игра се създават много смешни и неочаквани положения. Жумящите деца се хващат едно друго, мислейки че са хванали играча със звънеца. ИГЛИЧКА, КОНЕЦ И ВЪЗЕЛ Указания на играта. Всички застават в кръг и се хващат за ръце. Отделят се и застават един до друг трима играчи: игличка, конец и възел. И тримата застават вън от кръга. Игра. Игличката бяга ту в кръга, ту вън от него, където си избере. Конецът и възелът, едно след друго, я следват само в това направление и през тези врати, където тя е минала. Ако конецът или възелът се замотаят - забъркат направлението, играта започва отново и се избира нова игла, нов конец и нов възел. Правила. 1. Играчите от кръга не бива да задържат, а свободно да пропускат игличката, конеца и възела, като повдигат заловените ръце нагоре. 2. За игличка е добре да се избере измежду най-ловките и съобразителни деца. Ако се попадне на добра тройка и тя бяга дълго без грешка, групата получава похвала и се сменя с нова, за да вземат участие по-голям брой деца. 3. Може да се смени тройката и при следното положение: когато конецът настигне игличката или възелчето настигне кончето. ДЕН И НОЩ Указания към играта. Тази игра може да се играе в помещение или на открито. В средата на игрището или салона начертаваме линия. На 20 крачки от нея, от двете страни, начертаваме по една линия. Това са линиите на домовете. Играчите се разделят на две равни групи. По жребие или със скоропоговорка се определя кои ще бъдат „ден“ и кои - „нощ“. След това двете групи застават на средната линия гърбом едни към други. Игра. Ръководителят застава в средата и неочаквано извиква: „ден“. В този момент групата „нощ“ бяга към своята линия, а групата „ден“ я гони. Уловените отиват в групата на деня. Играта продължава до предварително определеното време или докато останат малко играчи от едната група. Победителка се счита групата, която улови повече противникови играчи. Правила. 1. Никой няма право да бяга преди сигнала. 2. Ловенето е позволено само по линията на дома. 3. Уловените се считат за преминали в срещуположната група и защищават нейните интереси. Вариант. Тази игра може да се играе и по следния начин: Двете групи застават на средната линия лице срещу лице. Ръководителят взема една дъска или тухличка едната страна на която е бяла, а другата черна. При почване на играта групите определят кои са бели и кои черни. Ръководителят хвърля тухличката и всяка група следи кой цвят ще падне; ако падне бял - гонят черните и обратно. Играта се развива както при „Ден и нощ“. ПОЗНАЙ КОЙ! Указания към играта. Всички играчи заставате кръг; техният брой е неопределен. Един застава в средата на кръга, с превързани или закрити очи. Игра. По указание на ръководителя един от стоящите в кръга пристъпва към средното дете, докосва го с ръка и с изменен глас го зове по име; след това същият се връща на мястото си. Ръководителят предлага да се открият очите на детето от центъра на кръга и то да каже кой се е приближил до него. Ако отгатне, разменят местата си. Ако не отгатне, играта продължава със същото дете. Ако три пъти под ред детето със затворените очи не може да познае идващите до него, избира се ново дете. Правила. 1. Очите на детето не бива да се откриват, докато ръководителят не каже „може“. 2. Необходимо е децата, които пристъпват към центъра, да се връщат на своето място. 3. Разрешава се връщането да става не по прав път, а обикаляйки кръга или минавайки зиг-заг. ПРИЦЕЛВАНЕ Указания към играта. По образец на стрелбище начертаваме на земята пет концентрични кръга. Диаметърът на най-големият е един метър. На пет или десет крачки от прицела начертаваме линия, по която се поставят камъчета. Играчите се нареждат по линията. Игра. По даден сигнал от ръководителя, играта започва, като последователно всеки от играчите по ред се прицелва по пет пъти в мишената - концентричните кръгове. Попадението в средния, най-малък кръг, дава пет точки за играча, попадението в четвъртия - четири, в третия - три и т. н. Печели този, който има най-много точки. Правила. 1. Прицелването става точно от самата линия. 2. Играчите са наредени на разстояние един от друг една ръка, за да не си пречат при меренето. ЛОВЕЦ НА ЗАЙЦИ Указания към играта. По дължината на игрището на разстояние 40-50 м очертаваме границите на две гори. Между горите се настаняват ловец и пазач, а всички останали деца са зайци - настанени в една от горите. Игра. При сигнал от ръководителя, играта започва. Зайците прибягват от едната гора до другата, а ловецът се стреми да ги хване. Заловените се охраняват от пазача (за тях в центъра има оградено място). Пазачът зорко следи някой от бягащите да не се докосва до заловен заек, защото в такъв случай последният се освобождава и бяга наред с всички. Играещите се стремят да отдалечат ловеца от хванатите зайци, а същевременно няколко се спущат да ги освободят, без пазачът да забележи. Играта завършва, когато всички зайци биват хванати. Правила. 1. Заловените зайци нямат право да подават ръка за помощ извън линията, в която се охраняват. 2. Пазачът не лови, а само пази хванатите. 3. Бягащите зайци ловко раздвояват вниманието на ловеца, за да могат да освободят заловените. РИБАРИ И РИБКИ Две деца - рибари, държат двата края на едно дълго въже, което е тяхната мрежа. Останалите деца са рибки, които са на морското дъно в своята къща - оградено място с кръг. При даден сигнал рибките плуват свободно в морето, а рибарите хвърлят „мрежата“, за да ги уловят. Уловените деца-рибки хванати за въжето тичат с рибарите да ловят нови „рибки“. Играта продължава, докато се уловят всички рибки. ЗАКАЧВАНЕ Указания към играта. Играчите се нареждат на групи в кръг по 5-6 деца едно зад друго, заловени за кръста, с лице към едно дете, което застава в средата. Игра. При даден от ръководителя знак, детето, което е в средата, гледа да се закачи за последния в някоя от групите. Първият от редицата, за когото гонещият е успял да се залови, излиза в средата и играта продължава. Правила. 1. Всяка група пази своите хора, като се извива ту вляво, ту вдясно. Вариант. Вместо няколко групи, децата могат да се наредят в една дълга редица и едно дете срещу редицата се стреми да улови последния. Играчите умело извиват редицата. ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК Указания към играта. Разделени на две групи, децата се нареждат в права линия едно срещу друго. Във всяка група децата са заловени за ръце. Игра. По даден знак, първите от двете групи падат на колене, подскачат, сядат, лягат или правят други движения. Всички деца от групата трябва да извършат веднага същото Движение. Сгрешилите се отстраняват от играта. Групата, която остане накрая с повече деца, печели играта. Всеки първи от редиците прави различни движения. Правила. 1. За първи се поставят деца, които умеят да ръководят. 2. Гонещият се обръща ненадейно в различни страни. БОЙ НА ПЕТЛИ Указания към играта. Играчите се нареждат в кръг, един до друг, с ръце кръстосани пред гърдите и застанали на един крак. Игра. По даден знак започват да се бутат другар с другар и всеки се мъчи да бутне другаря си така, че да го принуди да загуби равновесие й да стъпи на двата си крака. Правила. 1. Всеки играч стъпил пет пъти на земята, се счита за слаб, а неговият другар получава пет точки. СНОВАНЕ Указания към играта. Играчите застават в кръг, на две протегнати ръце един от друг. Преброяват се по двама. Вторите номера сядат. Игра. При даден сигнал първите номера тръгват вдясно един след друг, като сноват отвън и отвътре помежду всеки седнал играч и образуват пътуващ кръг. Всеки се стреми да докосне пътуващия пред него. А всеки докоснат застава в кръга. Целта на играта е да се види кой ще остане недокоснат. Правила. 1. Пътуващите играчи не бягат, а ходят бързо. 2. Играчът, който бяга или пропусне да мине между някой от седналите, се счита за докоснат. Вариант: а) Начертаваме предварително кръг на земята. При даден сигнал всички играчи се движат по начертания кръг вдясно, като се стремят да настигнат вървящия пред тях играч. б) От време на време се изкомандува кръгом и всички продължават в обратна посока. в) При настигане, вместо да се докоснат, играчите се стремят да се настигнат и задминат. Задминаването става обикновено от външната страна на кръга. ТИЧАНЕ ПО НОМЕРА Указания към играта. Всички деца се нареждат в кръг и се преброяват по четири. Ръководителят застава вътре в кръга.. Игра. По даден, предварително установен знак, ръководителят извиква някой номер от 1 до 4. Всички играчи от различните групи, които имат този номер, започват да тичат, като обикалят кръга от външната му страна и застават на мястото си. Победител е играчът, който се върне пръв на мястото си. Ръководителят извиква друг номер и играта продължава. Правила. 1. Тичащите деца (с извиканите номера) обикалят кръга само веднаж. 2. Вместо обикаляне около кръга, децата могат да минават зигзагообразно под вдигнатите ръце на децата в кръга. НАДБЯГВАНЕ С КАМЪЧЕ НА КРАКА Указания към играта. Играта се играе от неопределен брой деца. На игрището се начертават две успоредни линии на 5-7 м разстояние една от друга. Всяко дете си намира по едно камъче. Игра. Децата се нареждат на едната линия, на разстояние едно от друго две ръце. Всяко дете поставя камъчето на крака си - в началото на пръстите. По даден от ръководителя сигнал, всички деца тръгват с камъчето върху крака, към другата линия. Дете, на което падне камъчето от крака, се връща наново на първата линия и тръгва пак с камъчето върху крака. Първият, който достигне до линията, без да му е падало камъчето от крака, е победител. Правила. 1. Всички деца тръгват от началната черта едновременно. 2. Всяко дете може да се връща при падане на камъчето от крака му докато се обяви победителят.

СПОКОЙНИ ИГРИ НАМЕРЕТЕ ЗНАМЕНЦЕТО Указания към играта. Всички деца сядат на тревата със затворени очи. Учителката разполага със знаменца, по броя на децата. Игра. Докато децата стоят със затворени очи, ръководителката скрива знаменцата не далеч от мястото на играта. При знак „готово“ децата отварят очи и започват да търсят знаменцата. По реда на намиране на знаменцата децата се строяват в редица и маршируват. Правила. 1. Знаменцата не бива да се крият на далечни места. 2. Вместо знаменца може да се употребят други предмети (пръчици, шишарки, шапки и др.). ТРЯБВАТ МИ БЕЛИ КОНЧЕТА Указания към играта. Децата са насядали или прави в кръг. Игра. Учителката казва: „Трябват ми бели кончета“. Всички деца, които имат на себе си нещо бяло, влизат в кръга и галопират като кончета. После учителката казва: „Трябват ми зелени жабки“. Тогава тези деца, които имат на себе си нещо зелено, влизат в кръга и подскачат като жабки. Така се изреждат сивите зайчета, кафявите катерички и др. Правила. Повиканите правят характерните за назованото животно движения два-три кръга и отиват на местата си. ВЪРТЯЩА СЕ ЧИНИЙКА Указания към играта. Децата са насядали свободно или в кръг. Учителката държи една нечуплива чинийка. Игра. Когато всички се успокоят, учителката завърта на земята чинийката вертикално, като едновременно с това повиква едно от децата. Повиканото тичешком отива да улови чинийката докато се върти. Подава я на учителката и се връща на мястото си. Отново чинийката се завъртва и се повиква друго дете. Правила. 1. Едновременно със завъртването се извиква и име на дете. 2. Чинийката се завъртва на удобно място да се вижда от всички деца. РАЗСМИВАНЕ Указания към играта. Децата са насядали свободно около учителката си. Игра. Играта започва като учителката задава въпроси на едно от децата: „Ти какво си?“ Детето отговаря: „Аз съм домат.“ „Къде живееш?“ и т. н. Задават му се най-различни въпроси, на които детето отговаря само с думата „домат“ и то без да се засмее. Другарчетата и учителката може да се -смеят, но не и то. Засмее ли се губи играта и се пита друго дете. Правила. 1. Децата не наричат със съществителни имена. 2. Въпросите се задават бързо, но удобни за отговор. КАКВО РАСТЕ В ГРАДИНАТА? Указания към играта. Децата се нареждат в кръг. Играта може да се проведе на открито или в помещение. Игра. Ръководителят застава в кръга и назовава някакво растение. Ако то расте в градина, децата трябва да вдигнат ръка и да кажат: „расте“. Ако назоваваното растение не расте в градина, децата не вдигат ръка и мълчат. Дете, което сгреши, прави крачка назад от кръга и остава там до излизане на второ дете от кръга. Правила към играта. 1. Играта може да се ръководи и от някое по-будно дете. 2. След излизане от кръга на второ дете, поради грешка, първото се връща в кръга. 3. Ако три игри под ред не прави грешка никое дете, след третата игра първото дете се връща в кръга. ОТГАТВАНЕ НА ЗАНАЯТИ Избира се едно дете за „майстор“. Другите деца си намислят движение при упражнение на някакъв занаят, идват при майстора и казват: „Майсторе, търсим работа!“ „Майсторът ги пита какво знаят да работят. Всички почват да подражават на това, което са намислили: - движения на шивачи или копачи и пр. и пр. Майсторът трябва да познае какво знаят да работят. Ако познае, всички започват да бягат, а той ги гони до определената граница на противоположната страна. Когото хване остава на работа при него. Играта продължава, докато се изловят всички деца. Уловените от майстора работници гонят и ловят заедно с него новите занаятчии. РАЗМЕСТВАНЕ НА МЕСТАТА Указания към играта. Избира се едно дете, което излиза навън или се отделя от групата и застава с гръб към всички. В това време ръководителката тихо посочва две другарчета, които си разместват местата. Повиква се отстраненото другарче. То се Оглежда и трябва да познае кои деца са разместени. Ако познае, то посочва кой да излезе, ако не познае пак излиза и се разместват други деца. Правила. 1. Всяко посочено дете преди да излезе, оглежда хубаво другарчетата си, за да им запомни добре местата. Варианти. 1. Вместо разместване може едно дете да се скрива. 2. Вместо деца може да се разместват или скриват предмети от стаята. 3. На маса поставяме няколко предмета. Повикваме едно дете да ги разгледа внимателно. След това то се обръща с гръб или предметите се покриват и то трябва да ги изброи по памет. В ГОРАТА Указания към играта. Децата са седнали свободно. Едно започва играта, като казва: „Аз бях в гората и видях мечка“. Следващото казва: „Аз бях в гората и видях мечка и вълк“. Третото казва: „Аз бях в гората и видях мечка, вълк и катеричка“ и т. н. като се внимава всяко дете да спазва реда на изброените животни и да прибави ново. Този, който сбърка реда на казаните животни или не може да прибави ново, излиза от играта. Така всички се изреждат няколко пъти, докато сбъркат всички и започват да си наричат предмети за извършване на задача: изпиване на песен, скоропоговорка, бягане на куц крак и други такива. ПРЕДМЕТ СКРИТ НА ОТКРИТО Указания към играта. Децата сядат свободно. Ръководителката спира вниманието на всички да огледат предметите в стаята. На двама ръководителката посочва някакъв малък предмет, например гума и ги помолва да излязат навън. В това време гумичката се поставя на явно място същевременно без да се хвърля в очи. Повиква се единият. Ръководителката брои до десет, като през това време повиканият трябва да открие гумичката. След това се повиква и вторият. Брои се също до десет, през което време той трябва да види къде е поставена гумата. Който пръв види предмета, скрит на открито, докато се брои до десет той печели играта. Правила. Двете деца могат да влязат и да търсят предмета едновременно. ДОБРО УТРО ДРУГАРЧЕ Указания към играта. Всички седят удобно според условията. Един от тях излиза от групата и застава на два, три метра разстояние с гръб към другарчетата си. Ръководителят пипва един от играчите. Той извиква: „Добро утро, Краси“, (името на излезлия). Последният се стреми да познае кой го вика като му отговори по същия начин с неговото име. Ако познае, разменят местата си. В противен случай играта продължава със същото излязло дете докато познае кой му се обажда.