Jump to content

Ани

Усърден работник
  • Posts

    26,084
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    128

Ани last won the day on February 19

Ани had the most liked content!

2 Followers

About Ани

Profile Information

  • Пол
    Жена
  • Отговорете на въпроса
    1864

Recent Profile Visitors

31,353 profile views

Ани's Achievements

Отличен работник

Отличен работник (3/3)

252

Reputation

  1. ПОСЛЕСЛОВИЕ Както не може да се изчерпи с шепи океана, както не може да се преброят песъчинките на морския бряг, така също не можем да изчерпим, да изброим, да обхванем изцяло величието, красотата, безкрайната сложност, безкрайното разнообразие, пълната всеобхватност на Божественото Слово, дадено ни чрез Учителя, съдържащо се в стотиците томове на неговите беседи и лекции. Велико е времето, в което живеем! Щастливи са хората на настоящето, върху които се разлива тази безкрайна Божествена Светлина, това велико Божие благо. Пътят е намерен. Целта е посочена. Силите - средствата, методите, законите на новия живот ни са дадени. Всичко това ни се дава даром, така да се каже - на готово, защото: „Тези идеи които излагам в беседите и лекциите, вие и сами можете да ги намерите. Но за всяка идея трябва да работите 25 хиляди години, за да я намерите... Тогава колко години ви трябват, за да намерите идеите, които са само в една беседа?“ Велико е благото, Божественото благо, което се излива над всеки от нас, над българския народ, над цялото човечество, чрез Словото на Учителя. От нас се иска, на нас ни остава само едно: да приемем! Да приемем с цялата си душа, с цялото си сърце, с целия си ум, с радост и благодарност най-новото откровение на Бога - светлината, силата, живота, радостта, величието, безкрайното богатство, което носи със себе си ТРЕТИЯТ ЗАВЕТ - третото изявление на Бога на земята, което днес става чрез Словото, донесено ни от Учителя и изпълващо вече цялата земя. Няма да остане човешка душа, в която и част на земното кълбо да се намира, на чиито двери Божественото Слово да не почука, да не проговори, да не призове: - Ставайте, защото дойде края на тъмната нощ! - Ставайте, защото Светлината вече озари цялата земя! - Ставайте, защото скоро ще изгрее великото Слънце на живота. - Приемете с готовност, с радост и благодарност, с чисто сърце и отворена душа благото, което ви се дава, което Небето излива над вас. БОЖЕСТВЕНОТО СЛОВО ВЕЧЕ ИЗПЪЛНИ СВЕТА! Тези, очите на които се отвориха, видяха нагледно процеса - външния, физическия процес, чрез който стана това: сините кълба, мисъл-формите на Божественото Слово - се разнасят, обгръщат, изпълват света. Днес никой човек, никой ум, никое съзнание не може да се освободи, да избяга, да се скрие, да се противи на силата на Божественото Слово. То идва не отвън, а отвътре! Ражда се в душата, в сърцето, в ума на човека! ТАКА ДНЕС ХРИСТОС ИДВА ВТОРИ ПЪТ НА ЗЕМЯТА! Ражда се в душите и в сърцата на хората ... Ражда се като Любов, ражда се като Мъдрост, ражда се като велика Божествена Истина ... Навсякъде по света, сред всички народи, на първо място сред младежта, този процес е в пълния си разгар; след дълго лутане, увлечения, тичане след призраци, служене на лъжливи божества - душите, сърцата и умовете на хората се пробуждат, отхвърлят старото, отхвърлят лъжата - безверието, и възприемат Истината, възприемат Любовта. За лъжата няма вече място в света! За насилието няма вече място в света! За омразата няма вече място в света! За братоубийството няма вече място в света! Пробудената човешка душа, озареният от Божествените Светлина човешки ум, пламналото в Божията Любов човешко сърце, ще ги погребат. Новото вече навсякъде си пробива път! Нищо няма да го спре, нищо не ще го ограничи, нищо не ще го отклони и унищожи. Огънят на великата Любов ще претвори всичко в света! Защото няма друга сила, която може да стори това. И този велик, могъщ, всесилен Божествен Огън на Любовта, който вече гори, засега в сърцата и в душите на малцина, расте и се засилва, ще расте и ще се засилва, докато обгърне цялата земя. Целият свят, всички души трябва да загорят и ще загорят в огъня на великата Любов! На нас, българите, както и на всички хора на земята, ни остава само едно: да приемем и - ДА ПРИЛОЖИМ!
  2. БЕЗ СТРАХ! Когато ти служиш на Бога, когато ти служиш на доброто и на Любовта, когато ти служиш на Истината, на Правдата и на Красотата, отхвърли всеки страх, всяко съмнение, всяко колебание, от душата си, от сърцето си, от ума си. Когато ти служиш на Бога, друг е, който ще мисли за теб: за твоята сигурност, за твоето право, за твоите нужди, за твоя живот. Когато ти служиш на Бога, знай, че ти не си сам. Че никога не ще останеш сам - никога не ще бъдеш изоставен. Велики, могъщи, неземни светли Сили стоят зад тебе. Имай вяра, имай упование, имай безгранично доверие в тях: те няма да те изоставят! Когато ти служиш на Бога, нищо, абсолютно нищо не може, не трябва да бъде страшно за теб. Целият ад да излезе срещу тебе, ти не ще се поколебаеш: светлината, която ти носиш в себе си, е по-силна от всякакво зло. Когато това се наложи, ти ще отхвърлиш всичко, ще изоставиш всичко - всичко земно, всичко човешко, лично, и ще свършиш Божията работа! Първо Божията работа ще свършиш, и тогава ще мислиш за своята лична, частна работа. Когато това се наложи, ти няма да се поколебаеш пред нищо: и живота си с радост можеш да дадеш за Божието Дело! И наистина, от какво има да се плашиш? Защо, от кого и за какво има да трепериш? Кои са тези сили, видими и невидими, човешки и адски, които биха могли да угасят светлината на Божията искра в теб? Кое е това, което може да те плаши - пред лицето на Бога, пред Небесата, които денем и нощем сияят над теб? Не си ли ти служител на Великото, на безкрайно могъщото - на Любовта? Кои страдания, изпитания, лишения, не могат да бъдат приети, понесени, изнесени с радост от Любовта? Когато тази безкрайна сила е в сърцето ти, когато тази непоколебима вяра е в душата ти, когато образът на Христа е пред очите ти, какво страшно може да има за теб? Смело, свободно разбивай, разкъсвай всички земни окови: отхвърли страха за утрешния ден - ти няма да умреш от глад! Отхвърли страха от човешката неправда и насилие: с теб няма да се случи нищо повече от това, което ти е определено: „Хиляда ще паднат от страната ти, и десет хиляди от дясно на теб, но при тебе няма да се приближи“. Отхвърли страха от общественото мнение, от неразбирането, от преследването, от клеветата - от човешката глупост. Няма истински Божи служител, неувенчан с трънен венец. А нима Божията десница не е винаги над тебе? И нима ти не си готов да приемеш и да посрещнеш всичко? Всякакви страдания, лишения, бедност, хули, клевета, предателство, измяна - всичко с радост ще посрещнеш ти. Толкова голямо, толкова светло, толкова топло е слънцето, което грее в душата ти, че нищо земно не може да го помрачи. Без страх! Без какъвто и да било страх! От каквото и да било, от когото и да било! Няма сила, по-голяма от Божията Сила! Няма истина, по-светла от Божията Истина! Няма правда, по-висока от Божията Правда! Знай, че си отива вече царството на злото. Знай, че тъмните сили вече бягат и чезнат като сенките на нощта пред светлите лъчи на утрото. Знай, че Той, сам Той, Великият, Вечният, Всемогъщият, иде: да постави всяко нещо на мястото му. Да изпълни със светлина и красота света - нашия земен свят. Да възцари Доброто и Любовта! Без страх! От никого и от нищо! Ти си на всичко готов! Ти всичко можеш да приемеш и понесеш. Ти всичко можеш да дадеш - да се лишиш от всичко: В Бога - в неговата Любов, в неговата Правда, в неговата Истина, в служенето на Бога - ти имаш всичко! Без страх и без тъмнина! Напред в Любовта безгранична!
  3. ИЗЛЪЧВАЙ ЛЮБОВ! Любовта иде от Слънцето! Любовта идва от милиардите Слънца - Любовта иде от Бога! Ти си син на Бога! Ти си дете на Бога! Ти си дете на Слънцето - на милиардите Слънца! Ти си едно с Бога! И ето: твоята съдба, твоето предназначение, твоето бъдеще е: да станеш като Слънцето, да станеш като Бога! Да излъчваш топлина и светлина: да излъчваш Любов! Това именно, това и нищо друго, е твоята бъдеще съдба. Да израстеш, да засияеш, да се превърнеш в светъл Дух, да надмогнеш земните окови. Да заживееш във Вечността! Да придобиеш Безкрайността! Бедний човече, роден тук, в ограничителните земни условия! Бедний човече, скован, хипнотизиран тук от земната Цирцея -заживял със съзнанието за твоята тленност, за твоето ограничение, за твоето нищожество! Бедний човече - отровен, излъган, заблуден от твоята „наука” - че си нещо като еднодневка, нещо като сапунен мехур в този живот: нещо като нищо. Ако ти би знал, ако ти би прозрял безкрайната красота, безкрайното величие, безкрайната всеобхватност на твоята душа, на твоя Дух! Ако ти би прозрял само за миг, ако пред тебе се отвореха само за миг вратите на Вечността и Безкрайността, които те очакват - които са твоята съдба, твоето бъдеще, твоето нетленно и неотемлимо наследство от твоя Баща - Бога! Ако ти би знал, ако ти би прозрял! Знае ли малкото семенце, че му предстои да стане едно разкошно растение, едно прекрасно цвете, едно величествено дърво? Знае ли житното зърно, че утре ще изхрани цял свят? Знае ли малката дъждовна капка, че утре, съединена със своите сестри, ще се превърне в океан? Та това си ти, бедний човече, пред когото утре ще се разтворят всички граници, пред когото ще паднат всички ограничителни условия, на когото ще израснат крила - да лети в Безкрайността! Ти си Дух, а не тяло! Ти си безсмъртен син на твоя безсмъртен Баща! Ти си едно с Вечността и Безкрайността. Ти си едно с Бога! Ти няма нивга да умреш! Човек - това е нещо безкрайно велико! Но колко работа те чака, за да достигнеш, да реализираш, да проявиш своето истинско величие, своята истинска красота - да придобиеш своето истинско богатство! Колко усилия, колко време, колко опитности те очакват по пътя на твоя вечен, непрестанен възход! И - ще прибавим, не ще замълчим - колко разочарования, колко временни неуспехи, колко заблуждения, лутания, колко страдания ще те съпътстват в живота! Ти не трябва да се страхуваш от всичко това. Всичко това не може да те спъне, да те спре в твоя възход. Напротив - това са стъпала: може би трудни, понякога мъчителни, но които със сигурност те водят по светлата нагорна пътека - към съвършенство, към безсмъртие, към вечен живот. И ето - ти трябва да чуеш, ти трябва да узнаеш великата истина: еликсирът на живота, еликсирът на безсмъртието, еликсирът на вечната младост е скрит във въздуха. Еликсирът на живота е скрит във водата. Еликсирът на живота е скрит в хранете - в хляба и плодовете. Еликсирът на живота е скрит в слънчевата светлина! Ти трябва да научиш, ти трябва да овладееш изкуството да го извличаш от тях. Ти трябва да се научиш да вземаш това, което ти е дадено, което е вложено в заобикалящата те среда, което ти е подарено от Бога. И ето: Небето днес ти дава ключа, свещения и скъпоценен ключ към безсмъртието, към вечния живот, към вечната младост, към съвършенството, към небесното царство - към Бога. Приеми го с готовност, с радост и благодарност. Приеми го с чисти ръце - с чиста душа и с чисто сърце. Приеми го като най-скъпото, нетленно Съкровище, като безценен дар от Бога, какъвто той наистина е: ключът към безсмъртието - това е Любовта! Ключът към съвършенството, към вечния живот, е Любовта. Ключът към царството на Бога, към Небесното Царство, към Вечността и Безкрайността, е Любовта! Ти трябва да се научиш да обичаш, ти трябва да станеш проводник на Любовта, ти трябва да излъчваш Любов! Тази Любов, която е магичната Сила, чрез която именно ти ще възприемеш еликсира на безсмъртието от въздуха, от водата, от хляба и плодовете, от слънчевата светлина - като ги обикнеш! Тази Любов, която ще те превърне в ангел! Затуй приеми Любовта на Бога! Приеми я в душата си, в сърцето си, приеми я с ума си и с волята си: приеми я от въздуха, от светлината, от водата, от хляба и от плодовете. Тя е там - вътре в тях! В тях е Божият Живот, Божията Сила, Божието всемогъщество! В тях е Бог! Стани проводник на Божията Любов! Всичко живо, всичко съществуващо очаква твоята Любов - очаква да проявиш Божията Любов! Излъчвай Любов! Влез в света на Любовта! Създай около себе си свят на Любовта! Превърни цялата земя, целия свят в свят на Любовта! Това ще стане като станеш проводник на Божията Любов! Това ще стане, като започнеш да излъчваш Любов!
  4. КЪМ ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА! Друг път няма! Всеки друг път води към тъмното, жестокото, братоубийствено и разрушително минало - към кръвопролития, насилия и разрушения. Един единствен път остава, един единствен път има за европейските народи към мир, истинско благоденствие, към истинска култура и свобода - това е пътя към Обединена Европа, към Европейски съединени държави, към Общоевропейска Федерация. Името не е важно, важно е съдържанието. А то трябва да бъде съдържание на свобода, на истинска човещина, на истинска разумност. Някои ще кажат, че при съвременната политическа обстановка това е нещо много трудно. Някои ще кажат, че то е невъзможно. Възможното и невъзможното са в ръцете на хората. От нас, от хората, зависи - да се мразим, да се убиваме и да разрушаваме, или - да си подадем братски ръка, да си помагаме, да заживеем в мир и любов. Нима не е възможно да престанем да мразим, да подозираме, да враждуваме с другите народи, каквито и да бъдат те? Нима не е възможно да престанем да мислим, да говорим и да пишем с омраза, с подозрение към другите? Как е възможно един народ от просветени, културни хора, народ с мощен дух и големи заложби - германският народ - да тръгне след един полулуд водач, който заведе и него и хвърли цялото човечество в страшната, всеунищожителна касапница на втората световна война? Ако народите досега са се подчинявали на зова на безумието, защо сега да се не вслушат в гласа на разума? Защо безумието - братоубийството, омразата, разделението, разрушението, произтичащи от слепия, безразсъден и водещ към катастрофи егоизъм - да са възможни, а разумността - единението, мира, разумността, братската обич и взаимопомощ между хората и народите да не са възможни? И какво чакаме още? Трета световна война ли? Знаят ли хората, знаят ли управляващите, знаят ли водачите на народите при съвременното състояние на всеунищожителната бойка техника, как ще излезем из нея? Нима човечеството трябва да оредее - да се намали на половина или да остане само една трета, та едва тогава да поумнее? Всред съсипиите на днешната култура ли само ще се отворят очите ни, за да видим къде е правият път за човечеството? Какво ни пречи да видим и да тръгнем още сега по този прав, по този спасителен път? - Различните мирогледи, различните обществени строеве? Реалните противоречиви интереси на отделните народи и държави? - Не, не, и не! Единствено слепият, безразсъдният и безумен човешки егоизъм, който все още владее умовете и диктува постъпките на водачите на народите - единствено той пречи на народите да си подадат взаимно, искрено и безрезервно ръка. Глупави са, безумни се тия водачи, които мислят, че водейки народите си по пътя на националния егоизъм, с това те ще спечелят нещо? - Какво ще спечелят? - Ще спечелят смърт и разрушение! Злото иде от злите мисли - от злите хора. Доброто иде от добрите мисли - от добрите хора. Не трябва ли да бъдат вързани - т. е. да бъдат обезвредени, да бъдат поставени в невъзможност да вършат зло тия, които с леко сърце биха хвърлили Европа и света в нова, още по-страшна, още по-жестока и по-разрушителна трета световна война? Защо народите вървят след водачи, които ги водят към бездната? И защо да не се вземат мерки навреме, докато не е станало късно? Нима забравихме миналите, преживените ужаси? Но идва краят на злото! Един мощен глас се надига по всички части на света - гласът на всички, която желаят доброто, гласът на добрите, на разумните хора, и този глас ще прозвучи с непобедима сила: Стига! Стига братоубийство, стига кръвопролития, стига разрушения, стига насилия и робство, стига омраза и разделение! Стига сляп, безразсъден и безумен, водещ към катастрофи егоизъм! Който се противи на този глас на разума, ще бъде отхвърлен, ще бъде обезвреден, ще се отнеме силата му, властта му. Народи на Европа, народи на цялата земя, не позволявайте безумци да ви управляват, безумци да ви водят към бездната на всеунищожението. Дайте път на разума, дайте път на човещината, на доброто, на свободата. Дайте път на Любовта! Трябва да бъдат неутрализирани, трябва да бъдат обезвредени разрушителните сили - адските сили на разединението, жестокостта, насилието, на лъжата и омразата. Как ще стане това? Нима докато царува правото на силния, може да има мир в света? Нима докато царува неправдата, може да се постигне обединение на Европа, като първа стъпка към обединението на света? Нима докато не се изправят извършените грешки - несправедливости, насилия - във взаимоотношенията на народите, може да се живее в мир и братска хармония? Не трябва да се лъжем! Обединена Европа може да почива само върху правдата, свободата и равенството между народите, а не върху неправдата, насилието и лъжата. Великата задача иска велики жертви. Обединението на Европа няма да дойде, докато всеки народ мисли егоистично само за себе си. Ново съзнание трябва да се роди в човешките умове - съзнанието за единството на живота, за единството на интересите, за единството на идеала, към който трябва да се стремим и който трябва да реализираме: Обединена Европа, Съединени европейски държави, Европейска федерация, в една или друга форма, като първа стъпка към обединението на света. За това са необходими жертви, истински жертви пред величието и в името на поставената цел, а не търговски пазарлъци и стремеж към надхитряна. Чрез тия жертви могъщият човешки дух ще направи „невъзможното“ - възможно. В същност, какво трябва да пожертвуваме ние, какво трябва да пожертвуват народите, за да стане възможно обединението на Европа и света? - Те трябва да пожертвуват туй, което винаги е било извора на техните страдания, извора на всички глини в техния досегашен живот - те трябва да пожертвуват националния егоизъм, който винаги досега ги е подтиквал към омраза, войни и разрушения, който отнема голяма част от националния доход и от националните енергии за целите на разрушението и това, разбера се, за сметка на недоимъка и мизерията на широките народни слоеве. Трябва да се откажем от това, което ни разделя, трябва да се приближим. Трябва да се откажем от всяко насилие на един народ върху друг, от всяко ограничение. Трябва да отхвърлим „правото на силния“. Нека, в границите на Свободна обединена Европа всеки отделен народ се управлява напълно свободно - сам да избира политико-обществения строй на своя живот, на своето развитие. Никакво насилие, никакво принуждение, никакво ограничение! Държавен или частен капитализъм, социализъм от всякакъв вид, съобразно националните особености и степента на развитието - всеки народ сам свободно да решава и избира формите на своя обществен, стопански и духовен живот. Възможно е това в една обединена Европа, без митнически и паспортни бариери, в която всеки народ не мисли, не се стреми да налага това или онова на другите. В едно свободно съревнование, в едно свободно състезание между отделните народи, без насилие, без войни, без налагане от която и да било страна, в края на краищата ще вземе надмощие по мирен, безболезнен начин, тая форма на управление и тоя политико-обществен строй, които дават най-големи резултати за всеобщото благоденствие, които дават най-голяма свобода, най-пълни възможности за проява на човешката индивидуалност и на творческите сили на даден народ, и които най-добре съответствуват на неговия национален характер. Защото народите не са глина, от която да се правят еднакви по вид и по форма тухли. Всеки народ представлява една отделна духовна самобитност, с свои собствени възможности, национален характер и особености, и затова трябва да се остави свободно да се развива, без упражняване на каквото и да било насилие върху него. Само върху този принцип може да се постигне мир и обединение на Европа и на света. Само при тези условия може да се сложи край на войните и качало на истинско, всеобщо благоденствие и на истинска свобода. Не се ли приеме този принцип, не се ли ръководим от него в мислите си и в постъпките си, всякакви усилия и всякакви опити за постигане на колективна сигурност и за мир в Европа и в света, ще бъдат палиативни. От друга страна, безспорно е, че светът - целият свят - се движи към социализъм. Не само страните от социалистическия блок, но също така почти всички арабски страни, Индия, Бангладеш, голямо число от новообразуваните африкански държави, някои държави от Латинска Америка, заявяват, че ще изграждат социализъм. В Швеция, Дания, Западна Германия, Англия, управляват социалисти. Във Франция, Италия има мощни комунистически и социалистически партии. Светът се движи към социализъм. Това е безспорно. „Религията на труда“ ще вземе надмощие, ще завладее света. Въпросът е как да дойде този социализъм - по пътя на насилието и кръвопролитието ли, или по пътя на разума - по пътя на мирното и спокойно развитие. Много страни вече се определиха - те изграждат социализъм по мирен начин, без кървави революции, без главоломни политико-стопански сътресения. Защо да не се откажем занапред от употребата на насилието, от употребата на оръжието, от кървавите жертви и огромни разрушения при промяна на обществения строй? Защо да не се откажем, изобщо, от всяко насилие? Социализмът трябва да се равнява в своя ход напред към високия идеал. Социализъм - това трябва да означава преди всичко СВОБОДА! Трябва да се отхвърли всяка омраза, всяха лъжа, всяко физическо и психическо насилие върху отделния човек или върху народите. Това значи социализъм! Свобода навсякъде и във всичко! Свобода на отделните народи. Свобода на отделната личност. Свобода на словото, на печата, на убежденията и вярванията. Свобода на труда. Свободи на обществената, идейната и стопанската дейност. Свободен социализъм, свободен, мирен, ненасилствен комунизъм! Няма друг път към мира и сигурността. Няма друг път към обединението на Европа и света. Няма друг път към разумен живот. Няма друг път за избягваме на надвисналата над Европа и над целия свят опасност от трета, всеразрушителна и всеунищожителна война. Нека разумът преодолее! Иначе - страшна е съдбата на човечеството! С. Калименов
  5. ВЕЛИКАТА ПРОЛЕТ Всеки, който се е опитал да живее само за себе си, е свършвал катастрофално. Всички страдания в света произтичат от това, че хората искат да живеят само за себе си. Всеки народ, който търси правото само за себе си, греши. Когато всички народи се кооперират, те вървят в божествения ред на нещата. Всички народи трябва да се обединят и да заживеят братски помежду си. Има едно Отечество, за което трябва да се живее. Човек е дошъл на земята да стене гражданин на Божието Царство, на което всички царства и държави са клончета. Молете се за обединението на Европа! Учителят Великата Пролет за човечеството идва с велики дела - велики мисля, велики чувства, велики идеали, велики стремежи. Тя идва с Любовта! Тя идва с Единството! Днес Светлите Сили работят за разрешаването на едни велик въпрос - да се изведе човечеството ме хаоса, в който се намира. Да тръгне по пътя на Братството, на Единството, на Любовта. Да се сложи край на омразата, на разединението, на егоизма. В течение на стотици и хиляди години от Европа, главно, произтичаха потиците на големите световни конфликти, на братоубийствените войни - за дележа на света. Все още Европа е ядката на света, главата на човечеството, от която трябва да дойде разумния потик, както досега е идвал потика на безумието, на разединението, на разрушението. Затова Учителят казва да се молим - да работим за обединението на Европа. За да пресъхне извора на злото! За да тръгне цялото човечество по пътя на обединението. За да дойдат мира, любовта, свободата. Съдбоносни дни, съдбоносни часове, съдбоносни мигове за човечеството ... На къде ще натежат везните? Всяка човешка личност - всяка човешка мисъл, всяко човешко желание тук имат значение. Може би именно ти си - твоята мисъл, твоята воля, които ще дадат превес на едната или на другата страна: на доброто или на злото ... Когато светлите Небесни Сили работят за разрешението на един велик въпрос, отнасящ се до съдбата на човечеството, никое човешко съзнание не е без значение. Ний, хората, не можем да оставаме безучастни, не може, не трябва да очакваме всичко на готово. Нашите мисли, нашите желания, нашите стремежи са фактори в живота, в света. Всяка пробудена човешка душа трябва да вземе участие, да присъедини своите сили - да стане проводник на Божествените идеи и сили, които идват да обновят света. Да се обедини Европа! Дръжте тази мисъл в съзнанието си! Тук е ключът към Новото - към доброто, към мира, към свободата, към общото добруване. Да се приближат, да си подадат ръка враждуващите досега крайности. Да се направят необходимите жертви, отстъпки - и от двете страни - без което е абсолютно невъзможно истинско, трайно и плодотворно разбирателство. За да изчезне насилието, разделението, подобрението, робството, подготовката и възможността за нови войни. За да заживеем всички в едно общо, велико и свято Отечество - новата земя, обединената земя, възкръсналата за нов живот земя! Това, което се иска, това, което се желае, това, за което се мисли - става! Мислете за обединението на Европа! За да дойде то естествено и свободно, по пътя на съзнанието, по пътя на доброто, е не - под натиска и пред заплахата на една страшна идваща катастрофа. Защото само то ще разреши, правилно и окончателно, всички „неразрешими” досега въпроси и противоречия между европейските народи. Всяко пробудено съзнание да даде своя принос! Да направим това, което от нас се иска, да направим това, което ний можем, с пълна вяра в доброто. Без съмнение и колебание. А това, което ний, хората, не можем, ще бъде направено от Силите, които стоят високо над нас и над всичко земно! И тогава, навред по света, ще прозвучи Марша на Светлите Сили! Честита Великата Пролет! Март, 1972
  6. ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ! „Тоя път - ще победим! Учителят Идва новата Пролет! Идва великата Пролет! Идва Божествената Пролет! Идва онази необикновена, космична Пролет, която човешката душа очаква, за която човешката душа жадува от хиляди, от десетки хиляди, от милиони години: пролет за душите, пролет за сърцата, пролет за умовете! Вечната, Божествената, всемогъщата Пролет, която ще стопи ледовете на омразата, ще строши оковите на робството, ще прогони тъмнината на безверието, ще направи всички хора на земята братя и сестри. Тоя път - ще победим! Ще победи Доброто! Ще победи Истината! Ще победи Любовта: „Късно са се родили тези, които мислят занапред да вършат зло“ - каза пак Учителят. Да! Мина времето на злото - на тъмнината, на жестокостта, на насилието и робството, на омразата и братоубийството! Ние присъстваме на последните издихания на злото! Нека никой не мисли, че на злото са останали много сили, че на злото е останало много време да живее: двехилядната година е неговият край! Будни души от всички краища на земята, от всички раси и народи, гответе се да посрещнете Великото, което идва! Този път то не ще бъде разпънато на кръста! Този път то не ще бъде изгорено на кладите на лъжехристиянското лицемерие. Този път тъмнината няма да обгърне, да задуши, да загаси светилниците на Доброто и на Любовта! Ний минахме по пътя на страданието! Ний минахме по пътя на кръста! Ний минахме по пътя на Христа! По всички кътища на Европа - от Константинопол до Атлантическия океан - сме живи изгаряни за великата Истина, за великата Любов, за Доброто, за истинската свобода, за истинската човещина. По цялата земя се е ширило и тържествувало злото, но близък, много близък е вече неговият край; края на омразата, края на жестокостта, края на братоубийството, края на безумието човешко. Днес няма сила в света, която може да победи Доброто! Минаха вече ония времена! Днес в душите на стотици милиони хора по всички части на земята, гори копнежа за Новото, за Великото, за Разумното, за Божественото, и този копнеж ще бъде реализиран! Идва всечовешкото Братство! Идва всечовешкото Единство! Идва великата Любов, която единствена ще преобрази човека и света, която ще премахне границите между народите, която ще заличи завинаги от човешкия речник думата „враг“, която ще донесе истинска свобода, истинска човещина, истински живот за всички хора на земята! Още малко остава! Преди да издъхне окончателно, световното зло ще се разрази в своята последна, яростна, предсмъртна битка ... И това ще мине! - То ще беда неговият край! Честита пролет! Идва Великата Пролет! Март, 1971
  7. ТАЗИ БЕЗКРАЙНА СВЕТЛИНА Тази безкрайна Светлина! Тази безкрайна Любов! Този безкраен живот! Това безкрайно щастие, безкрайно блаженство! --------------------------------- Няма на земята щастие? Няма на земята блаженство? Да! Няма на земята щастие, няма блаженство. Няма за земното, за обикновено човешкото, за физическото, телесното. Има безкрайна Светлина за душата! Има безкрайна Любов за душата! Има безкрайно щастие, безкрайна радост, безкрайно блаженство за душата. За душата: за душите, които се обичат. За душите, които се привличат. За душите, които излъчват светлина, излъчват любов, излъчват неземна радост. За душите, които летят: които живеят не на земята, а на небето. Които са едновременно на земята и на небето. Които превръщат земята в небе. Какво е Небето, ако не Любов? Какво е Небето, ако не безкрайна радост, безкрайна светлина, безкрайно блаженство? Какво е Небето, ако не туй - да видиш в очите на брата си, на сестра си - душата? Да видиш безграничната Светлина, безграничната Обич, безграничната, нетленна Красота? Да видиш устрема към Висините, да видиш размерени белите крила на душата. Да почувствуваш неземния трепет на летежа в Безкрайността! В Безкрайността живеем ний, защото сме души! Защото минахме през бездната на Страданието. Защото се изкъпахме в свещените води на Жертвата. Защото пихме от чашата на Посвещението. Защото ни озари Светлината. Защото ни изпълни Любовта, защото вярата ми даде крила! В безкрайността живеем ний, защото няма граници за Любовта, за светлината, за радостта, за красотата. Защото животът на земята е за нас само опорна точка, трамплин, условие, възможност - да полетим към Небето. Защото превръщаме всичко земно, всичко човешко, всичко обикновено - в красота, в светлина, в извор на радост. Защото виждаме нещата в тяхната истинска, Божествена Светлина. Защото виждаме вечното Добро зад временното зло. Защото виждаме божествената Хармония зад човешкия безпорядък. Виждаме Духа зад материята. Реалността - зад илюзорната видимост. В Безкрайността живеем ний, защото ни изпълни трепета на Върховното, неземното. Защото Учителят ни подаде ръка, озари ни с Светлина. Защото Бог ни призова - да служим: да светим, да топлим, да помагаме, да даваме - да даваме живот, любов, радост. Защото разбихме границите, разбихме оковите на личното, на обикновеното, дребнаво човешкото. Защото скъсахме преградите на отделността: защото няма вече „аз“, а има „ние“. Защото в братска прегръдка запяхме песента на единението, на Любовта! Колко е хубаво да обичаш с любов, която всичко дава, а не иска нищо! Която сама за себе си е цел, постижение, възнаграждение. Която не се съсредоточава в един единствен обект. Която се разширява до безкрайност, която обгръща всичко. Да даваш: да даваш с радост, с обич, с готовност. Да подаваш ръка за помощ, да стопляш, да храниш, да светиш. Да помагаш, да се раздаваш, да се разширяваш - Да живееш във всеки срещнат, във всяко същество. Тази безкрайна Светлина! Тази безкрайна Любов! Този безкраен Живот: да виждаш, да знаеш, да разбираш: ето: НИЕ СЕ ОБИЧАМЕ! Ние се преливаме един в друг. Ние живеем в Цялото, за Цялото - ние сме Едно: в Бога на Любовта, в Светлината на Учителя, в устрема към красотата, в тихия плясък на белите крила на душата. НИЕ СМЕ ЕДНО! Защото сме души! Защото живеем в Бога. Защото се обичаме!
  8. АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА. ДЕНЯТ НА УЧИТЕЛЯ А когото дойде Онзи, Духът на Истината, Той ще ви научи на всичко ... Христос Там, където е Божественото, там е живота, там е бъдещето, там е успеха, там е разцъфтяването, издигането, величието; там е истинската култура, истинското изкуство, истинската наука; там е разрешението на всички трудни задачи; там е триумфа на Доброто, на Истината, на Любовта! Там, където е Божественото! Нека то бъде като „синапово семе“! Нека то бъде едва забележимо, незабележимо, несъществуващо, „нереално“ - за тези, погледа на които е впит в материалното във временното, външното. Нека то бъде отхвърлено, отречено, осмяно от човешката суета, от човешкото ограничение и късогледство ... Нему принадлежи бъдещето! Защото то носи лек за всички рани, хляб за всички гладни, свобода за всички поробени. Защото то носи безграничната Светлина, която озарява човека и му сочи истинския път в живота. Защото то носи всички блага - материални и духовни. То носи великата Красота, великата Сила, великия Живот ... То, Божественото, е великият Извор, който единствен може да утоли жаждата на човешката душа за разумен, хармоничен живот за истинско знание, за полет към висините на живота. По неизповедимите, непонятни, недостъпни за човешкия ум пътища на Провидението, на Бога, днес, в преддверието на Новата Ера за човечеството, Божественото озари първом България! Великият Учител, Пратеникът на Бога, на Христа - Духът на Истината, за Когото говори Христос, дойде на земята и дойде именно в България. И Той донесе тази Светлина, това Знание, това Богатство, от които ще черпят сила и живот хилядолетията на бъдещето; от които човешката душа вечно ще черпи, без да може някога да ги изчерпи. Защото Учителят донесе именно Божественото - безграничното, неизчерпаемото, безсмъртното. Учителят донесе Божествената Светлина, Божественото разрешение на всички въпроси. Той донесе божествения мир, Божествената Любов, Божествената Истина ... Изворът на Божественото избликна в България и от тук ще залее цялата земя. „Камъкът, когото зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла“. „От Господа стана това, и чудно е в нашите очи“ ... БРАТСКАТА ГРАДИНА, 14 ЮЛИ, 1968 г. Днес, в неделния ден, ще се празнува тук деня на Учителя, за да могат повече братя и сестри да дойдат на празнина. Още от предния ден, събота, обширната братска градина е изпълнена с хора - братя и сестри, дошли от околностите на Айтос и от други, по-далечни градове и села. Колко светлина в очите на братята и сестрите! Колко топлина в техните сърца! Каква чиста, небесна, Божествена радост изпълва всички! Като огромен кошер е днес Братската градина. Като малки пчелици са братята и сестрите, всяка от които носи събрания от нея мед ... Това е Любовта, това е Братството, това е Единството, това е Светлината, донесена от Учителя. Това е Божественото, което ни свързва, което ни е довело тук, да приобщим душите си, да ги слеем в могъщ полет към висините, да ги слеем в неземна, небесна, Божествена Песен! Прозвучава, подета от хиляди гласове, „Братство-единство“. Следват други песни, изпълнявани също така от многогласния хор. Какво по-хубаво от тия песни, в които най-ясно чувствуваме нашето единство? По-велика, по-могъща, по-свята песен от тази за братското единение и братската Любов няма! Нищо земно не може да се сравни с Божественото, което се излива от тези песни, дадени им от Учителя! Пеят душите, пеят сърцата, пее цялото ни същество. Музика, каквато няма никъде другаде по света. Песен, която те свързва с Небесата. Песен, която те издига до подножието на Божия Престол ... Срещат се мнозина, които отдавна не са се видели. Възобновяват се стари връзки. Свързват се нови. Нови? - Всички ний тук сме свързани от хилядолетия. Всички ний сме свързани във Вечността. Всички ний сме едно Ято, което придружава Учителя, което изпълнява волята на Бога! Песни, песни, песни! Сърдечни поздравления, прегръдки, братски и сестрински целувки! В неделя, 5 часа сутринта, всички са на крах. Изпълнява се предвидения за правника молитвен наряд. Стотици уста пеят песента „На Учителя“. И Той е тук, при нас. Невидим, но чувствуван. Той ни обгръща със своята Любов, сварява ни със своята Светлина, дава ни своето благословение. В Бога, в Учителя, в Христа, ний всички сме Едно. Тук са Д-р Миркович, Пеню Киров, Тодор Стоименов. Тук се Георги Куртев, Боян Боев, Георги Радев... Тук са всички, всички! Под крилото на Учителя, с благословията на Бога! Тук са светлите Ангели, великите възвишени Същества, които ни ръководят и пазят в живота. Отворете очите си! Тук са всички! Няма „този“ и „онзи“ свят. В Божественото всичко е Едно. Няма раздяла, няма загубване, няма смърт. Има вечно единство, вечна радост в Бога, вечен живот ... През всичкото време, докато трае наряда, едно гълъбче, кацнало високо на борова клонка, мълчаливо присъства. От околните дървета гугутките тихо пригласят на наряда. Това е Храм, истински, неосквернен от никого и от нищо Храм сред природата ... ПАНЕВРИТМИЯТА След обикновените, всекидневни гимнастически упражнения, дадени от Учителя, започва Паневритмията. Над 400 души братя и сестри се нареждат по двама в голям кръг, опасващ цялата свободна, необработена част на братската градина. От инструментите на десетина музиканти се разнасят звуците на първото упражнение на Паневритмията - „Пробуждане“ ... И огромният кръг се раздвижва с хармонични стъпки и движения на ръцете. Нима това е само движение на телата? Не, то е летене на душите в просторите на неземното. Каквото и да се каже за Паневритмията, както и да се обяснява и описва, каквито думи, изрази, сравнения да се употребят, всичко ще бъде недостатъчно, незадоволително, непълно. Не се описва с думи, на човешки език, неописуемото. Не може да се сравни с нищо земно небесното, несравнимото. Не може да се определи, да се изрази Божественото! Какво струва всяко човешко, всяко земно изкуство пред това, което Учителят е снел от Небесата, което Той е подарил нам, на братята и сестрите, на нашия народ, на цялото човечество! Идва денят, когато очите на хората ще се отворят, умовете им ще се пробудят, съзнанието им ще просветне и те ще видят и разберат, какво несравнимо, неземно, божествено Съкровище им е донесъл и завещал Учителят - Съкровище, способно да превъзпита, да прероди народа ни, поколенията, човечеството, когато неговите могъщи сили се сложат в действие. Паневритмията е Божествен синтез на всички възвишени изкуства Тя е най-високото, съвършено постижение, в което етика и естетика, хигиена и духовен растеж се сливат в едно... Тя е това, което човечеството несъзнателно търси, към което се стреми, от което, преди всичко друго, се нуждае, макар все още да не знае къде ще го намери, Защото, ще повторим: това е Небето, слязло на земята. Музиката и хореографията на Паневритмията, това е изкуството на Ангелите. ПОЗДРАВЛЕНИЯТА Завършени са упражненията на Паневритмията, Пентаграма и Слънчеви лъчи. Последните звуци на Божествената музика бавно замират. Отново живият кръг на братята и сестрите опасва цялата градина. Започват поздравленията. Това е гениално хрумване, гениална идея, съдържаща в себе си, в своето реализиране, неизчерпаем източник на силя и живот, на обновяване, на ободряване, на правилна обмяна; съдържаща в себе си великата реалност на единството, свещен символ, свещен израз на неразкъсваемата верига на Братството. Раздвижва се кръгът. Свързва се началото с края. Това е вечното движение. Това е животът във Вечността: всеки един брат, всяка сестра, следвайки непрестанно движещото се начало на кръга, ще мине по целия кръг, следван от всички останали, и със сърдечно ръкуване, със свещения поздрав на уста: „Няма Любов като Божията Любов!“ - приемайки отговора: „Само Божията Любов е Любов!“ - с радостна усмивка на лице, ще поздрави един по един всички други братя и сестри. Всичко това в непрестанно движение, дотогава, докато всеки един се е поздравил с всички останали. Това е, приело физически образ, изразено във велик символ, постижението на идеала: това е пълнотата на единството. Той е символичният израз на Божественото единство на живота - връзката, свещената връзка на всеки един с всички. Живият, взаимнообменящ се кръг, е живият символ на това, към което човечеството съзнателно или несъзнателно се стреми Той е това, за постигането на което всяка будна човешка душа копнее. Той е свещеният, върховният идеал, даден на човечеството от Бога: ще влезеш във връзка с всяка душа, ще се прелееш във всяка душа, без никакво изключение, и - ще получиш частица от любовта на всяка душа, ще получиш частица от нейния живот, от нейната сила, вдъхновение, своеобразие. Това е, което изисква Любовта на всички към всички! То е великото, към което ний всички, цялото човечество, съзнателно или несъзнателно се стремим. Защото то е върховната задача, поставена ни от Бога. То е Любовта - истинската Любов, великата Любов, Божествената Любов - всеобгръщащата Любов! Да се свържеш с всички! На всички да дадеш, от всички да получиш! Това е безкрайното богатство! То е върховното постижение! То е животът в Бога: ти си във всичко и всичко е в теб. Върховен израз на духовното единство на живота. Велик е символа, велико е съдържанието, велика е Божествената Реалност, съдържаща се в живата, движеща се верига на взаимно поздравяващите се братя и сестри. Ето, туй е нашият идеал, то е, към което се стремим, то е, което Бог изисква от нас, от всички хора: връзка със всички, любов към всички, единство на всички. Силата на скачените батерии, на скачените, свързани помежду си източници на живот, нараства стократно, хилядократно. Кои земни задачи могат да бъдат неразрешими, да останат неразрешени за тази върховна Божествена Сила? За човечеството, което днес все още е потънало в хаоса на ужасяващи противоречия, кризи, конфликти, има само един изход: това е Божествената Светлина на великото Знание; това е Божествената Любов, която обгръща и стопля всичко; това е Божественото Единение, което хармонира всичко. Учителят ни донесе тази Божествена Светлина, тази Божествена Любов, това Божествено Единение. Всички да тръгнем по неговите стъпки, като забравим, отхвърлим, изоставим всичко дребнаво, всичко ограничено човешко, всичко несъвършено, лично, което ни отделя един от друг, което е спънка за действието на великия закон на Единството, което ни отделя от Учителя, от Христа, от Бога! Ако София е Градът на Мъдростта - на Божествената Мъдрост, то Айтос е свещения Град на Любовта - на Божествената Любов! Нито Мъдрост без Любов, нито Любов без Мъдрост! Да обединим Любовта и Мъдростта, за да заживеем в Бога! Да заживеем истински в Учението на Учителя. За да можем с чисто сърце да кажем: - Ето, Господи, ето, Учителю, ето, Христа: слагаме пред нозете ти всичко дребнаво, всичко несъвършено, всичко ограничено, отрицателно в нас, което ми отделя един от друг. - При Тебе идваме, Господи, дето всичко е Едно!
  9. ПЕТУНИИ НА „МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ“ Дойдох да Ти се поклоня. Дойдох да Ти целуна мислено ръка. Дойдох да Ти благодаря. Да благодаря за безкрайно многото, което си ми дал. Да благодаря за безграничната Светлина, за свещеното Знание, за Божественото озарение, което даде на нас, на всички хора, на цялото човечество, на всяка душа. Неоценимото, несравнимото, върховното Благо: да се отворят очите ти. Да прогледаш и да видиш истината. Да видиш света, да видиш живота в тяхната истинска, Божествена светлина. Да видиш Любовта - да видиш истинския смисъл, да видиш истинското съдържание на живота. Бяхме в тъмнина, и Светлина ни озари! Бяхме слепи - и прогледахме. Бяхме духовно мъртви - и възкръснахме. Влязохме в живота на вечната радост, на вечната светлина, на безграничната Любов. Влязохме в истинския живот. Научихме се да благодарим. Научихме се до се молим. Научихме се да пеем свещените песни, които свързват душата с Бога; които са тихи стъпки на душата към олтаря на Бога. Които окрилят Духа - да лети в Безкрайността. Дойдох да Ти благодаря! И ето: в градината, на „Твоето Място“[1]: чудна феерия от бяло-синкаво-виолетово-розови цветове. Някакъв необикновен, огромен килим от сладостни тонове, чудна музика, чуден аромат - лек, нежен, фин - на фуниеобразните цветове: петунии, петунии, петунии! Облак от петунии, водопад от петунии, океан от петунии! ... Вслушай се: дивна песен пеят петуниите! Тих, но мощен, незабравим, проникващ, обземащ, издигащ душата хор се нови надлъж и нашир, кръжи над мястото на Учителя, и се издига в Небесата. Вгледай се: на фона на тъмнозелените дървета, в обкръжението на светло синьото небе и на тъмносинята Витоша, нежни елфи - душите на цветята - се носят: пеят, танцуват, прегръщат се, издигат се, летят в небесата. Светли Ангели с тихи стъпки бдят над Мястото на Учителя. Светли Ангели слизат и възлизат, и тяхната песен, техният благослов се слива с хора на цветята! ... И свещен трепет обзема, изпълва, отнася душата към висините на неземното. София - Изгрева - Мястото на Учителя! От тук Светлината озарява света! От тук се разливат по всички посоки, навред по земята, навред в пространството, могъщите трепети на Новото, на великото и красивото, на могъщото, на Божественото. От тук се разпространяват по всички страни, сред всички народи, достигайки до всяка душа, могъщите вибрации на това, което ще обнови света. Тук е Изворът, от който бликат идеите, които ще превърнат в светлина, в музика, в хармония живота на човека, на човечеството, които ще донесат мир, братство и любов в света! ... Невидима, несравнима с нищо друго на земята, несравнима с нищо, съществувало досега в историята на човечеството, безкрайно могъща, велика и свята, Божествена Радиостанция, предавателен Център! ... Това, което хората не виждат, но което се издига безкрайно по-високо от всякакви човешки строежи - кули, идеи, идеали, мероприятия, пленове. Защото не е човешко, а Божествено! Това, което никакви земни, никакви адски сили не могат да разрушат; това, което стои над всичко; това което обгръща всичко; това, което ще победи всичко: Великото Божествено Слово на Учителя, което невидимо блика от тук с нечута, неподозирана, неотразима мощ: ТОВА, КОЕТО ДНЕС ПРЕТВОРЯВА СВЕТА! Защото будните души, навсякъде по света, сред всички народи, от всички религии, мирогледи, учения, го възприемат непосредствено, без вестници, книги и списания, без проповеди и речи, без радио и телевизори, усвояват го и - ГО ПРИЛАГАТ! - „Моето Слово вече напълни света!“ Божественото не може да бъде спряно! То не може да бъде ограничено. То не може да бъде сковано в тесните рамки на отделна секта, на отделна религия, църква, учение, школа, група. Туй, което обгръща всичко, стои над всичко! ------------------- Петунии, петунии, петунии! Благославяща, вдъхновяваща, възкресяваща, тиха и нежна песен пеят петуниите, в съзвучие с песента на Ангелите, в съзвучие с благодарността на душите, на безбройните души, излезли на тъмнината и намерили тук светлината: - на душите, възкръснали тук за доброто, за любовта, за свободата; - на душите, които след дълги лутания, страдания, заблуждения, лъжливи пътища, бяха озарени от Божествената Светлина, излязоха на спасителния бряг, намериха покой под крилото на Бога. Защото затова дойде Учителят: да заведе всички нас, да заведе всички души при Бога! Петунии, петунии, петунии! ... Нежни цветя, деца на ангелите, свидетели на красотата, на величието и съвършенството на Божественото! Благословени ръцете на тези, които ви посадиха, и които непрестанно и неуморно се грижат за вас; които ви поддържат в непрестанна свежест; които изтъкаха този несравним килим, по-красив, по-скъп за нас, учениците на Учителя, от всякакви други цветни градини в света ... Петунии, петунии, петунии! ... Безсмъртният Дух на Божият Пратеник, на Този, който ни донесе безграничното Мъдрост, безграничната Любов, безграничната Светлина на Бога, се носи над вас! Идват душите, ще идват през вековете и хилядолетията, да влязат в контакт с безграничната Сила, да почерпят от безграничния Извор, да бъдат озарени от безграничната Любов, от безграничната Светлина, да благодарят за небесното Благо, което Той донесе на своите ученици, на българския народ, на цялото човечество. [1] „Мястото на Учителя“ - така някои от учениците на Всемирното Бяло Братство наричат мястото, дето е положено тялото на Учителя.
  10. ИДВАЙТЕ СВЕТЛИ ДУШИ! Идвайте, светли души! Ставайте, светли души! Летете, светли души! Подавайте си ръце, светли души! Събирайте се, сплотявайте се, сгъстявайте редиците си, светли души! От хайдушкия Сливен, от бунтовния Ямбол, от Айтос, от Тополица, от Любимец, от Варна и Бургас, от Русе, от Свищов, от Видин, от Стара и Нова Загора, от Пловдив, от Казанлък, от Шипка и Мъглиш, от Търново, Габрово, Шумен, Панагюрище, от София, от Изгрева, от Перич, от Хасково, от Димитровград; от Франция и Германия, от Швеция и Швейцария, от Съветския съюз, от Чехия, Полша, Югославия, Унгария, от Индия, Австралия, от Япония и Египет, от Израел, от Канада, Щатите, Аржентина; от всички страни, от всички народи, от цялата земя, от цялата вселена - идвайте, идвайте, светли души, сплотявайте се, светли души! Летете в Небесата - в безкрайността - светли души! Вий идвате от Небето! Вий идвате от Бога! Вий сте под крилото на Учителя! Вий идвате да прославите, да закрепите, да възвеличите свещеното Дело на Братството и Любовта! Делото на светлината и красотата, на доброто и мъдростта, на истината и свободата. Делото на Бога, делото на Христа, делото на Учителя. ВИЙ ИДВАТЕ ДА СЛУЖИТЕ! Да служите на Бога - на човека, на живота, на всички същества. В служенето да изградите делото, да изплетете венеца на този си земен живот. В служенето вий намирате смисъла на живота си. В служенето е вашия растеж, вашата красота, вашата победа, вашето тържество. В служенето е величието на Новото, което иде - за всички народи, за всички човеци, за цялата земя. Ще запеем Песен велика, свещена, могъща! Ще запеем Песен, която всичко ще претвори, всичко ще преобрази. Ще запеем Песен, която ще събуди заспалите, ще отвори очите на слепите, ще възкреси мъртвите: ще им покаже красотата на света, величието на живота, святостта на Любовта! Ще изпълним пространството с вибрациите на най-светлото, най-мощното, най-красивото: ще изпълним пространството е вибрациите на Любовта, на Мъдростта и на Истината; ще обгърнем света в трепета на великата Красота! Светът, нашият земен свят ще види това, което никога до сега не е виждал: Ще види да рухват страшните, непристъпните, непревземаемите досега крепости на злото; ще види да засиява в безсмъртно величие Божествената Светлина на Доброто; ще види Красотата, ще посрещне Свободата, ще заживее истински живот: живот на братство, на човещина, на разумност, живот на единство, на истина, на справедливост, живот на Любовта - на новата Любов, на истинската Любов, на Божествената Любов: Любов към всичко и към всички, Любов за която граници не съществуват, Любов която ражда живота, която претворява света, Любов, която дава Свобода! ... Идвайте, светли души! Летете, светли души! Сплотявайте се, светли души! Днес вий сте единици - от България, от Европа, от света. Утре ще бъдете милиони! Милиони ще идват тук, в България, защото от тук изгря новата Светлина за света. Милиони ще идват - да пият от Великия Извор, да утолят жаждата си, да задоволят глада на душата си, и да разнесат великото благо навред в света. Неотдавна един чужденец каза: „ДНЕС, СВЕТАТА ЗЕМЯ - ТОВА Е БЪЛГАРИЯ! ... Идваме тук да се поклоним пред великото Дело на Учителя. Да се ободрим, да се вдъхновим, да подишаме чудната атмосфера на Братството и Любовта, да почувствуваме свещения, Божествения трепет на Новото, което иде, което е дошло от тук за всички хора, за всички народи, за цялата земя: великото, новото, Божественото Учение на Учителя, което ще претвори света; което ще изгради новата култура, което ще положи основата, ще създаде условията, ще подготви идването на Шестата раса: на хората, на съществата, които излъчват светлина ... Да! България е днес Светата земя! От тук блика Великият Извор! От тук озарява света Божествената Светлина. От тук идва истинският Хляб, Хлябът на живота, Божествения Хляб! Хляб: Хляба за душите, за сърцата и за умовете; Хляба, който ще насити гладните, ще изпълни със сила изморените, ще възкреси мъртвите, ще отвори очите на слепите. Хлябът, който ни дава живот: нов живот, истински живот, Божествен живот. Живият Хляб, Божественият Хляб - това е великото Слово на Учителя - новото Слово на Бога, това, което днес Бог говори: Третият Завет на Бога! Защото Бог не е престанал и не престава да говори на тези, които имат очи - да виждат, уши - да слушат, ум - да разбират. А чрез Учителя Бог даде на хората, на човечеството, това, което им е нужно, което трябваше да им се даде именно сега: безграничната Светлина, неизчерпаемия Извор на сили, знания, мъдрост, туй, което ще окрили хората - душите, умовете, сърцата, ще им даде възможност - сили, светлина, знания - да изградят новия свят. Може ли да се скрие Светлината? Може ли някой да спре Божествения Извор на Доброто, на Истината, на Любовта? Може ли някой да угаси Слънцето? Да противостои на Божественото? Напразни усилия! Пред величествения изгрев на Новото ще загаснат, ще изчезнат, ще станат непотребни, ще изгубят смисъла вя всички днешни мъждеещи кандила на окованата във веригите на материализма и егоизма, на потъналата в тъмнина, скована от безверието и безлюбието, следваща лъжливи пътища, заблудена човешка мисъл. Ще се отворят очите на слепите, ще се събудят спящите. Що видят, ще узнаят, ще разберат Божествения Промисъл - благата Бащинска Ръка на Бога, простряна винаги над нас, която ни пази, която ни води към Доброто, към Истината, към съвършенството, към Любовта; но същевременно ни е дала свобода - не ни заставя, не ни насилва да вървим но нейния път; оставя ни да опитаме всичко, според дадената ни свободна воля, за да се възвърнем отново, доброволно и съзнателно, към Истината, към Красотата, към Любовта! Да се върнем към нашия Баща - Бога. Великото, живото, Божественото Слово вече изпълни света! Най-близките ученици на Учителя видяха нагледно това: невидимо, неосезаемо, неуловимо за обикновеното човешко око, то се носи в пространството - обгръща земята, буди заспалите, възприема се от съзнанието на пробудените души. Никакви вериги, никакви забрави, никакви насилия, преследвания, никакви аутодафета не могат да го спрат. То е неуловимо, то е непобедимо, то не гори! То действува неправо, непосредствено, чрез силата на своите вибрации, върху съзнанието на хората. То е жива, неумираща, безсмъртна, вечно растяща сила. Божественото Слово изпълни етера! И нищо не ще му попречи да завладее умовете, сърцата, душите на хората. Нищо не ще спре неговата победа, неговото тържество, Дори ако се наложи ний, българите, като народ, да го приемем последни - да приемем отвън това, което днес от тука, от България, озарява света ... С нищо досегашно не може да се сравни Великото, което Бог днес дава на човека, на човешката душа, чрез Словото на Учителя: „Аз дойдох да каже това, което досега не е казано от никого“. Защото: „Много още имам да ви кажа, но сега не можете да носите“. А когато дойде Онзи, Духът на Истината, Той ще ви научи на всичко, защото няма да говори от себе си. Той Мен ще прослави“. Духът на Истината, за когото говори Христос, това е Учителят, който вече дойде, но когото не познаха и не приеха, както не познаха и не приеха Христа. Чрез своя Пратеник - Учителят - Бог днес ни дава това, за което човечеството преди 2000 години не беше още готово. И както, по думите на Христа - „Аз и Отец сме Едно“, така също: Бог, Христос и Учителят са Едно. Един е Източникът! Не своето слово, а Словото на Бога ни донесе Учителят - Словото на Христа, съобразно с днешното състояние, съобразно с днешните нужди на човечеството. Учителят дойде да прослави Бога. Той дойде да прослави Христа! Христос е, който идва днес в света! Той идва в душите, в сърцата и умовете на хората, а не някъде „над облаците“, както някои буквоеди Го очакват. Живият, любящият, възкръсналият Христос е и Словото на Учителя. Не нова религия, не секта дойде Той да основава. Той дойде да ни обедини върху Божествената основа. Той дойде да сложи печата на единението върху всичко, което е Божествено. Той дойде да заличи границите: между човек и човек, между народ и народ, между учение и учение, между религия и религия, между този и онзи свят: в Бога, в Божественото, всичко е Едно. Той дойде да постави основите на Царството Божие на земята. Той дойде да ни въведе в света на Любовта! ... Затова ще блика безспирно Великият Извор, вземайки началото си от нашата малка земя. Затова ще идват тук милиони души, от всички страни на света, за да почерпят сила и живот, да се приобщят към великото Дело на Учителя, да пият от свещеният Извор на Любовта, Мъдростта и Истината. Затова свещени ще бъдат за цялото човечество - за бъдещите хилядолетия - София, Изгрева, Витоша и Рила, Седемте езера, дето Учителят води и учи своите Ученици, дето Той пося Божественото семе на Истината, на Красотата, на Мъдростта и Любовта. Свещени ще бъдат Варна и Търново, дето Той направи първите си стъпки като Учител, дето Той постави началото на своето Дело. Свещена ще бъде цялата българска земя, която Той преброди надлъж и нашир, защото от тук Светлината озарява света! ... Идвайте, светли души! Летете, светли души! Служете! - Излъчвайте Светлина, излъчвайте Доброто, излъчвайте Любовта, светли души! Сейте великото, святото, вечното! Сейте Божественото! Великият Химн на Любовта започва! Великият Химн на Любовта е вече започнал! С братска прегръдка, със свещена целувка нека ознаменуваме новия Ден. Нека ознаменуваме нашето единение, нека осветим нашето Дело: служене на Великото и Красивото, на Истината и Свободата, на Любовта и Мъдростта - служене на Бога!
  11. НА БЕСЕДА Училището наше се белее подобно кораб с вдигнати платна. Зелената и кипнала вълна се сили сякаш веч да го залее ... Затуй че всъде пей зелена пролет, дори от всеки разцъвтял се клон ... От синия бездънен небосклон люлей се бяло облаче отколе. Следим го ний от светлите прозорци, че сякаш то е верният ни знак за хубавото, що с поглед благ Учителят сега ни заговори. Проблесват искри в детските ни взори. Изгрява във душите ни добро. И сякаш за разплата от сребро невидимите нишки във простора. Отпадат дипли пред душевни взори: проглеждаме в безкрайни светове; слухът дозима тихи гласове, че сякаш нам ангели говорят ... Училището, сякаш бели кораб, ни носи над зеленото море. И сякаш няма никъде да спре под сините разплискани простори. - Носи ни, бели корабе, спокойно. Води ни Ти, Учител скъп и благ! Да минем всички към желзний бряг, където сочиш радости безбройни! ... Саша Светлинов
  12. НОВАТА ЕВА Послушна щерка на волята върховна, изстъпва Ева на сцената световна, призвана роля завидна да играй. Засвятка чиста, пламтяща диадема, от Бога нявга дарена и в Едема. В гърдите нежни отново днес сияй. На стара клетви веригите разкъсва. Свободна жрица за нов живот възкръсва. Поема смело трънливий път, в спирал, що вий се ярко на вечността в развоя към живий център. Простила се с покоя, надига с трепет природния скрижал. За любовта и предел не съществува. Една идея душата й вълнува: от егоизма сърдцете да спаси, при Вечний Извор наново да ги върне. В тая себежертва тя знай, че хлад и тръни без жал ще милват сърцето й в гърди. Навлиза крепко във Вавилон великий, на пир той свикал, в съблазни многолики, чадата нейни с ласкателен език. Поклонници са днес нему те нещастни, пои ги със сока на палящите страсти, и тъй приспива духа им всеки миг. Но таз, която от милост ги обикна, кат лъч целебен в душите им проникна, сърца ранени обгърна в топлото. Разлива нежност гласът й там в душата. Зеници светват и виждат през мъглата любящата ги във нова красота. Закон Божествен на братство и сестринство тя вниса мълком чрез своето материнство и душите - рози на пролетен цъфтеж. За правник дивен сърцата им приготвя, где мир и правда ще хвърлят свойте котви, за служба свята в космичния летеж. С Духа Господен там ангели двукрили ще спрат тогава. Олтаря осветили ще пак отлитнат да носят радостта на героизма на майката, сестрата, чиято обич разпалила искрата на вечний пламък да озари света. Пред жертвеника на таз богиня свята, чадата бъдни ще свият колената ... И грени кротко от огнений топлик, на жертвата й, що ярко там светлее, умилно в трепет през сълзи ще възпеят безсмъртния блясък на подвига и велик. Аврора
  13. ДВЕ ДУМИ Две думи ще звучат кат песен над земята. Две думи: „брат”, „сестра“! Пред нов живот сме ний, бледнее тъмнината. Разискря се зора! На изток руменей. Ще съмне веч най-после. И слънце ще изгрей. И ден ще дойде нов за творчество и радост. О, нека слънце грей! Кат нежен цвят на пролет в красота ще блесне човешката душа. Прозрачна и кристална, езеро планинско, ще грее в чистота! И в нея своя лик оглеждат ще звездите, и чудни върхове. Под Слънцето-Любов там лед не ще остане. Ще цъфнат цветове. О, слънце ще изгрей на всички ни в сърцата след новата зора. Две думи ще звучат на път към върховете, две думи: „брат“, „сестра“! Дим. Антонова
  14. КОРМЧИЯ Гърми океанът и грива след грива през борда връхлитат със рев разярен, а как се извива и буйно разлива следата зад кораба, в бяг устремен! Потайният шепот на мрак виолетов обгръща тялото на мъж мълчалив; кормилото здраво залостил в ръцете, той гледа напред в океана пенлив: гърдите небесни ту в миг ще проблеснат, ту в багри обляни ще пламнат във гръм; гърдите небесни - кипящи и бесни ще бълват в морето вода и огън. Ту синкав, ту ален, ще трепва запален на пламъци странни зловещият рой ... Довян отдалеко, ще глъхне печален гласът на Холандеца, дирещ покой. И корабът чуден, ще стене прокуден, в прегръдките диви на диви вълни, но светлият дух на Кормчията буден глава пред вълните не ще преклони! Невидим Кормчии на острови звездни! Владетелю светъл на огън и лед! И нашето корабче с длани железни, през вихри и бездни, упътвай напред! Г.
  15. ХИМН НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАРОДИ Дойде денят всички земни народи да се обединят, бялото знаме Христово да вдигнат за братство в света. Брата избрани, ръка си подайте, вожд вам е Любовта; ваш’те високо призвание съзнайте за Божия хвала. Вражески сили вий вред ще сразите, братя на Любовта, и бъднини светли ще изградите, де властва мира. Братя, родени в нов дух и смирение, победете е вам; и свободата на светло съзнание е новият Храм. Мощна обнова в света ще внесете с братски приветен зов; знаме на новото знание вдигнете с достоен надслов. Синове светли, в едно вси сплотени, Божият нов народ, в дух на любов и за братство роден е човешкият род.
×
×
  • Create New...