Dela

Моля, направете редакция на текста. Правилно е да бъде " Ако въ него нѣма правилни чувства". Това е 8-мо изречение в 7-мия абзац.

XXVI. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев 1. Бележки към „Изгревът”, том XXI 1. Когато бе подготвен „Изгревът” том XX, се разбра, че материалът е около 1500 страници и не може да се отпечата в един том. Тогава 500 страници оставихме за том XXI. (Виж том XX, стр. 1033, точки 24 ÷ 26.) 2. „Изгревът” том XX накрая излезе 1044 плюс 80 страници снимки на хромова хартия. Голям обем и можеше да се подвърже на специална машина. В печатницата имаха такава машина, но беше се повредила и я ремонтираха цели 3 месеца. Аз не се съгласих да я подвързват на друго място. 3. Опитаха се да я подвържат на друга машина, но книгата бе дебела и направиха само една книга, като машината се счупи. Когато да сложат корица, случайно някой протяга ръка, взима една корица от онази, другата книга, която печатат, и с нея подвързват том XX. Когато ми я показаха и предадоха, аз се разтреперих. На корицата имаше едно голямо око, с вежди отгоре и отдолу, а по средата - един човешки череп. Казах им: „Защо сложихте тази корица? Това е символ на българското око, а вътре е черепът на Любомир Лулчев, когото комунистите убиха. Значи тази книга няма да излезе скоро, докато този череп не се извади от това българско око.” – „Стана случайно” - така ми отговориха, - „Няма случайни неща. И така чакахме 3 месеца, а през това време подготвените коли бяха натрупани и чакаха реда си. Цели 3 месеца бях разпънат на кръст. И ден, и нощ. Бял ден не видях, само черни нощи. 4. Дойде време и започнаха да я подвързват. Отидох в печатницата. Направо се втрещих от гледката. Работникът на машината слагаше книгата за подвързване и тя излизаше накрая подвързана. Машината си работеше в своя ритъм, но работникът се движеше едвам-едвам, със забавени движения, така, както на някои филми забавят движенията. Тези, които подвързваха книгата, се движеха със забавен ход, а останалите работници се движеха нормално. А това бе от голямото напрежение и от онези сили, които стояха над книгата и я охраняваха. Направо ми дожаля за тези хора. Видях всичко и тутакси изчезна целият ми яд към тази машина. Окончателно разбрах, че те неслучайно тук се забавят. Аз бях сънувал сън, че милицията ми арестува книгата. Така че тази книга бе под арест цели 3 месеца. Но наяве кой ли я арестува? 5. А когато излезе от печат, аз играх хоро около нея. Как така? Ето така. Пеех и играех хоро около отпечатаната книга. Беше голям зор това подвързване на книгата, не може да се опише. А «Изгревът», том XX като концепция е изключителен и поучителен за всички. Без нея не може да прекрачите нито една крачка напред. Как така? Ето така. Това е един от етапите в познанието за Школата на Учителя Дънов. Искате или не искате, трябва да я изучавате. 6. В „Изгревът” том XXI успях да свържа в едно биографията на Лулчев с тълкуването на хороскопа му и с изказванията на Учителя за Соломон, който е прероденият Любомир Лулчев. Вж. стр. 41 (от оригинала, а тук стр. 42 – ГСК) от том XXI. 7. А защо бе включен вестник „Ратник на свободата” I, II, III година, е видн7. о от бележките ми на стр. 328 (от оригинала, а тук стр. 323 – ГСК) от том XXI. А тази, която го въвеждаше от вестниците, бе Лилия Преславска. Питам я: „Харесва ли ти материалът?” Отговаря: Знаеш ли, тези събития от 1924 ÷ 1931 г. са събития, които днес ги преживяваме от 1990 до 2004 година. Само че на местата на старите имена на онези управници трябва да се сложат имената на днешните управници. И този материал може днес да се публикува.” – „Той важи и за днес” - допълвам аз. Той важи не само за днес, но и за утре. 8. Много хора не знаят какво е мнението на Учителя Дънов за войната от 1914 ÷ 1918 г, затова прибавих този материал от стр. 295 ÷ 328 (от оригинала, а тук стр. 294 ÷ 323 – ГСК) в том XXI. След като го прочетете, тогава ще оцените колко високо стои вестник „Ратник на свободата”, който днес е забравен и днес го възкресявам чрез този XXІ том. 9. За убийството на Ангелина Лулчева трябваше също да се включи, защото това е бил един план навремето, с който да се хвърли цялата вина върху Учителя Петър Дънов. Този материал много трудно се намери и още по-трудно се въведе. А как ли издържа Лилия Преславска, аз не зная. Тя си знае. Но аз още се учудвам, че тя успя да издържи и да го въведе за печат. Браво. Благодаря! Ей, има още издръжливи и способни българки! За тези събития виж „Изгревът” том IX, стр. 23 ÷ 24, стр. 291 ÷ 295 под № 118, стр. 605 ÷ 606. Също виж „Изгревът” том XX, стр, 946, № 293, стр. 963, № 405, стр. 1027, № 54. 10. Истината за спасяването на евреите в България е отпечатана на стр. 384-408. Лъжата от вчера продължава днес, като се разпространява както от евреите тук и по света, така и от управниците в България. Лъжат. А защо? Защото, ако кажат истината - че Учителят Дънов ги е спасил, трябва да Го признаят за Учител. А това те не желаят. Никой това не желае тук. Затова ще си понесат последствията. Прошка няма да има за тази лъжа, нито сега, нито утре! Виж „Изгревът”, том XX, стр.1028, № 64. 11. Народният съд срещу Любомир Лулчев. Дознанието съм го взел от архив МВР преди години, когато бях допуснат да работя там. А за да обясня как са събитията, направих Бележки към дознанието на стр. 435 ÷ 436 (от оригинала, а тук стр. 421 ÷ 423 – ГСК). За да потвърдят чрез факти, включих обяснителни бележки, които извадих от излязлата книга на издателство „Астрала” от 1996 г., за което Марина Иванова поиска разрешението на издателя Свилен Чорбаджиев и той любезно го даде, 12. Сега ще обясня нещо много важно. Навремето, когато работех за спомените на Тодор Маринчевски (виж „Изгревът”, том VIII, стр. 613 ÷ 638), той ми разказа няколко важни факта. Първо, по времето на процеса срещу Лулчев 1944 ÷ 1945 г. Маринчевски се е срещал с адвоката, който го е защищавал, и той му е предал препис от дневника, както и препис от заседанията на съда срещу Лулчев от 25 и 26 декември 1944 г. И той ги е съхранявал от 1945 до 1990 г. После ги е предоставил на издателя Свилен Чорбаджиев, който ги отпечатва под заглавие „Народният съд срещу Любомир Хр. Лулчев”, изд. „Астрала”, София 1996. Аз поисках оригиналите, но Маринчевски ми каза, че не знае къде ги е сложил и така те изчезнаха за мен. Но понеже бяха издадени, аз се примирих със загубата. И когато трябваше да публикувам в този том Дознанието на Любомир Лулчев на стр. 415 ÷ 431 (от оригинала, а тук стр. 404 ÷ 418 – ГСК), аз направих допълнителни бележки към дознанието на стр. 435 ÷ 436 (от оригинала, а тук стр. 421 ÷ 423 – ГСК). Но трябваше да добавя и допълнения към тях, взети от съдебните заседания срещу него от 25 и 26.ХІІ.1944 г. и понеже знаех, че това е реализирано вече от Маринчевски по негово време чрез Свилен Чорбаджиев, то спокойно извадих от неговата книга нужните извадки като малки пасажи и ги публикувах в том XXI от стр. 436 до стр. 444 (от оригинала, а тук стр. 423 ÷ 441 – ГСК). Така тази глава бе обяснена. Накрая взехме разрешението на Свилен Чорбаджиев за публикация чрез Марина Иванова. Така Маринчевски реализира нещо докрай. Виж „Изгревът”, том XX, стр. 1028 от № 64 до № 68. Онова, което бе съхранявал, успя да го реализира чрез верни нему по дух хора. 13. В следващия етап беше най-трудното. Трябваше да проверя дали тази книжка, издадена чрез Свилен Чорбаджиев, е вярна. Отидох в архива на Министерството на вътрешните работи и направих справка. Трябваше да подам молба за разрешение на архив по дадена тема и автор. На 24.І.2005 г. подадох молба. След време ми разрешиха. Ходих няколко пъти за попълване на разни формуляри съгласно техния правилник за ползване на архив. Беше ми дадено разрешение. Благодаря на служителите им. Трябваше да се извадят от архива материалите по делото на Народния съд. Подадоха ми материалите на няколко етапа. Накрая ми предоставиха всички томове по разпитите на делото. Бяха около 14 ÷ 15 тома и тежаха около 20 кг. Направо се засрамих, че служителките са ги носили на ръка, за да ми ги доставят. На 20 април 2005 г. отидох и за 2 часа прегледах оригинала. Сравних с отпечатаната книжка на «Астрала» ред по ред. Всичко бе вярно. Оригиналът бе със стария правопис до 1945 г. и с подписите на стенографите на делото. Беше под сигнатура № II - НС-2 на I Върховен състав. Материалът за Лулчев бе в един том от 5-о заседание на 25 декември 1944 г, понеделник, от 9,15 ч, и е включено от стр. 395 до стр. 472. Също продължаваше в друг том в 6-о заседание от 26 декември 1944 г. от 9,10 ч и е включено от стр. 473 до стр. 539. През цялото време бях така възбуден от оригиналите и приятно изненадан, че всичко бе вярно в отпечатаната книжка на „Астрала”. И в тази залисия забравих да поискам да ми извадят ксерокс-копия от посочените страници, А сега е вече късно. Те са ги прибрали вече в архива. Жалко! И аз имам право на пропуск. 14. Маринчевски ми разказваше как проф. Николай Генчев го срещнал и поискал материали да публикува нещо за Любомир Лулчев. Маринчевски му е дал онова, което е имал. А препис на Дневника на Лулчев има в Държавния архив, но този, който го е преписвал, не е бил грамотен и не е писал добре на пишуща машина. Издаденият дневник през 1992 г. под заглавие „Тайните на дворцовия живот” е пълен с грешки. Това го установихме, когато го сравнявахме с оригинала, който бях извадил от архив МВР. На изданието има предговор от проф. Николай Генчев. Прави веднага впечатление, че той не познава нито материала, нито епохата, нито учението на Учителя Петър Дънов, нито Школата му. Не познава, и толкоз. Освен това той е комунист и през целия си живот е изпълнявал заповедите на онези, които са обявили Дънов за фашист, реакционер, хитлерист и т. н. Виж „Изгревът”, том XX, стр. 1033, точки 21, 22, 23. И да искат, те не могат да се променят, защото са завързани отвътре не с въже, а с желязна верига от оня, който е враг на Учителя. А това е проверено от 1945 г. до 1990 г. и от 1990 г. до 2005 г. И доказано с техните дела. 15. В „Изгревът”, том VIII, стр. 638 ÷ 640 съм публикувал една статия: „Без Лулчев не може”. Прочетете я. Ето, аз си изпълнявам както плана по нея, така и обещанията си в нея, като издадох „Изгревът”, том XX и XXI. 16. Глава VII е едно доказателство за дейността на Лулчев в защита на неговите съграждани от личния режим на цар Борис III. Този материал никой не го чете, защото не им изнася. А той е точен и верен. И е спасил хора. 17. От глава VIII започва материалът на Величка Стойчева и след това е материалът за семейство Стефка и Кънчо Стойчеви и за техните деца. Те са свързани с Любомир Лулчев и затова включвам техния материал в този том. Когато говорехме за Любомир Лулчев, казвахме му „Братът”. А когато говорех за Семейството, включвах всички, чийто материали съм включил. Изобщо, Братът е цяла легенда. И семейство Няголови е цяла легенда. Събраха се две легенди и те създадоха „Изгревът”, том XXI. Такава е истината, 18. Благодаря на Полина Тодорова Петкова от гр. Видин, която набра материала на компютър от стр. 500 до стр. 991 (от оригинала, а тук стр. 484 ÷ 1027 – ГСК). Това е един пример, че онези, които са в провинцията, също могат да работят за програмата на „Изгревът”, стига да са закачени за нея. И да си изпълняват задълженията. 19. А как Марина Иванова успя да се справи с „Изгревът”, том XXІ, с тези 3 малки деца, които отглежда самичка, аз се учудвам. Но успя да се справи. Много трудно се работи в «Изгревът». Или биват отклонявани чрез вражески сили отвън от „Изгревът”, или ги връзват с много деца. Важното е да бъдеш свободен отвътре, за да можеш да работиш. Благодаря на Марина. 20. Много трудно бяха въведени астрологическите карти и тълкуванието на хороскопите на Лулчев, Светозар Няголов, Величка Няголова и Стевка Няголова. Въвеждаше ги Буряна Пенкова. Тя ги занасяше на брат си Вихър Пенков, той ги разпечатваше, донасяше ми ги, аз ги преглеждах и ги занасях на Светозар Няголов да ги прегледа и направи корекция или допълнения. Той ми ги предаваше и аз отново ги предавах на Буряна да внесе поправките. И така до три пъти. Много трудно, но успях. И сега мърдане няма за всички онези, които искат да изучават астрология. Имате посочен модел как да я изучавате и да я проверявате чрез живота си. И да не съм чул или видял и да ми говорите за разни други астролози. Астролозите на „Изгревът” стоят над всички, които са родени на земята сега и в бъдеще. Това да го знаете от мен. Аз съм го проверил с живота си. Вярно и истинно е. И няма мърдане от вас, разни синковци, които шишалкавате по разни самозванци астролози и тем подобни мошеници, лъжци и крадци на човешкото доверие към астрологията. 21. Всичко, което се набираше на компютъра, се предаваше на мен и аз го предавах на Вихър Пенков, той правеше разпечатка и ми се връщаше обратно. Накрая аз ги предавах на Марина Иванова. Помагаше, естествено, и Ефросина Ангелова-Пенкова. Изобщо, бяха свързани в тази концепция всички, които съм изброил. И успяхме да се справим. Няма мърдане! 22. Благодаря на служителите на архива на МВР и на оня, който разреши с подписа си да бъда допуснат до материала за Любомир Лулчев. За да се доближа до този архив, аз цели 3 месеца се подготвям и трансформирам съзнанието си за тази институция. Иначе нямаше да ме допуснат. А как издържат тези служители в този архив, е цяло чудо. Аз оценявам много високо тази институция и онези, които работят в нея. За всяко място трябва да има способни и подготвени хора и да изпълняват дълга си. Затова аз, Вергилий, им благодаря за всичко. И да знаете, че аз имам още работа в този архив. Засега - точка. 17 ÷ 19 ч, 18 май 2005 г,, София 2. Бележки към снимките в „Изгревът”, том XXI Снимка № 1. Снимката е направена в гр. Русе през 1921 г. от фотографа Енчо Димитров. Тя е използвана за нападки, като е публикувана във вестник „Седмичен факел”, бр. 6, 3 март 1924 г., при статията „Новият Христос”. Виж „Изгревът”, том XXI, стр. 70 (от оригинала, а тук стр. 69 – ГСК) (защитата на Лулчев, № 23), стр. 71 ÷ 73 (от оригинала, а тук стр. 70 ÷ 72 – ГСК). Снимки № 2 до № 18. Учителят на Рила след побоя през 1936 г. За побоя върху Учителя виж „Изгревът”, том I, стр. 36 ÷ 39, стр. 288 ÷ 291, стр. 350 ÷352, стр. 561 ÷ 571. Снимка № 6. На гърба на снимката Савка Керемидчиева собственоръчно е написала: „м. юли 1936 г., Рила. На Галето (Галилей Величков). Тук имаш два върха големи и високи, много високи - Учителят и планината. Да ти бъдат за подкрепа. „Когато ме призовете, Аз ще ви се явя и ще ви помогна.” Амриха.” Снимка № 7 до № 12. Учителят се възстановява след побоя. Виж „Изгревът”, том I, стр. 568 ÷ 571. Снимка № 13 до № 18. Учителят прави първата си разходка до извора „Ръцете” на 12 август 1936 г. На една от картичките собственоръчно, с почерка на Боян Боев, е обозначена същата дата. На 14 август Учителят се завръща в София. На 19 август 1936 г. е съборът в София и Той изнася беседата „Да им дам живот”. Виж „Изгревът”, том XIV, стр. 409 ÷ 410. Снимка № 9. Учителят пред бялото знаме, 1936 г. 1. Атанас Николов. 2. Васко Искренов - фотографът над Атанас. 3. Катя Зяпкова. 4. Паша Теодорова. 5. Елена Андреева. 6. Учителят. 7. Савка Керемидчиева. 8. Цанка Екимова. 9. Дора Карастоянова, 10. Мария Тодорова. Снимка № 13. Учителят Дънов, с бялата плетена шапка, пред скалата с котвата, вляво при извора „Ръцете”. До Учителя, с баретата, е Мария Тодорова. На преден план, майката с двете деца, е Стефка Няголова - Костадин е в скута й, а другият й син Светозар е с бели чорапи, седнал. Най- отгоре, прав, с бялата шапка, е Мирчо от Петрич. Виж „Изгревът”, том XX, снимки № 32 ÷ 41. Снимка № 14. 1. Облегнат до скалата с котвата, вляво, е Петър Пампоров. 2 Учителят с бялата плетена шапка и белия шал през врата, 3. Мария Тодорова, с бялата барета, до Учителя. 4. Николина Балтова с белия шал и с плитката. 5. Боян Боев. 6. Кирил Икономов, 7. Над него, с фотоапарата през врата, е Васко Искренов. Трети ред: 8. Мариана от Латвия, с увита около главата бяла кърпа. 9. Стоянка Илиева с шапката. 10. Сийка Динова в плетена шапка. 11.Между Мариана и Сийка е Наталия Чакова. 12. Над Наталия е Веска Козарева, с бяла шапка и блуза на бели ивици.13. Над Васко Искренов с фотоапарата е Симеон Симеонов, а до него е усмихната Олга Славчева. Най-отдолу, на преден план, майката с двете деца е Стефка Няголова - с Костадин в скута си, а Светозар гледа към обектива на фотоапарата. Снимка № 15. 1. Най-отпред, долу, е Стефка Няголова, с двете деца -Костадин, в скута й, и Светозар, обърнал глава към нея. Отляво: 2. Ангел Вълков. 3. Мария Захарната. 4. Учителят.5. Мария Тодорова. 6. Николина Балтова. 7. Ана Динова. 8. Боян Боев. 9. Над Мария е Мариана от Латвия и до нея - Стоянка Илиева. 10. Между тях е Наталия Чакова. 11. Горе, вдясно, с бяло елече и рокля на цветчета, е Олга Славчева, 12. Вляво, над Ангел и Мария Захарната, е шивачката Ганка Парлапанова, с бял шал и бяла шапка. Снимка № 16. Всички около Учителя пеят. Най-отляво е Стевка Няголова с двете см деца -Костадин и Светозар. Снимка № 17. 1. Отляво е главата на Мария Захарната. 2.... 3. Учителят. 4. Мариана от Латвия. 5. Наталия Чакова. 6. Най-отдясно е Олга Славчева. Снимка № 22. На първия ред е Любомир Лулчев с приятели. Жената е Елена Андреева. Снимка № 23. Л. Лулчев е откривал много извори. С приятели пред течащия чучур, който са каптирали и на камъка са отбелязали: 28.VIII.1934 г, Виж „Изгревът”, том X, стр. 85; том XX, стр. 534 ÷ 535 Снимка № 29. Величка Стойчева, болна на легло, на 1 февруари 1918 г. Около нея - съмишленици. 1. Сестрата на Иван Калканджиев. 2. Калиопа от Айтос. 3. ... от Айтос. 4. Величка Стойчева на легло. 5. Райна Грозданова. 6. Александра Сотирова (съпруга на Минчо Сотиров). 7. Стевка Стойчева - осиновена дъщеря на Величка Стойчева. 8. Веска Калканджиева, изправена, вдясно. Величка Стойчева си заминава на 3.03.1918 г., неделя следобед, към 2 ч, в гр. Бургас. Снимка № 47. Снимката е направена на 26 юни 1942 г. 1. Станка Симеонова, съпруга на Величко Симеонов, който е брат на Симеон и Юрдан Симеонови. 2. Светла - дъщеря на Станка. 3. Светозар Няголов. 4. Стефка Няголова. 5. Евангелина (Лини), дъщеря на Станка. 6. Васил Симеонов, син на Станка. 7. Костадин Няголов. 8. Величка, на 1 г., в количката, дъщеря на Стефка Няголова. Снимка № 55. Снимката е направена на Молитвения връх, Рила през м. август 1957 г. Светозар Няголов чете беседа. 1. В средата, с винтягата е Паню Балдъров. 2. До него, с такето, е Нестор Чуклев от гр. Пловдив. 3. Над главата на Паню Балдъров е Димитър Звездински, 4. Над Светозар Няголов е Петър Филипов. 5. До Паню Балдъров е Борис Николов, с черното таке. Снимка № 77 а. На Елена Казанлъклиева. На гърба, на снимката има текст: „За любезната ми бивша учителка и начинающа сестра в Господа Кера В. Шивачева. Тук. 15.ІV.1920 год. Сливен. Мила сестрице в Господа, любовтаникога не умира, нито престава да живее, тя се затайва някога в някое скрито място и работи за нов живот, И прясно напъпилият живот там е същата първа любов в нова форма. Твоя верна в Господа Ел. Н. К.” Снимка № 78 а. Елена Казанлъклиева. На гърба на снимката е написано: „Скъп спомен на обичната ми приятелка Радка. Целувам те: Твоя в Г. с. Елена, 27.ІІІ.1937 год.” Отстрани, по ширина: „Спомен за 25-годишната ни дейност на нивата Господня на В. Б. Б.” Снимка №78 б. Д-р Радка Давидова и Елена Казанлъклиева, Към снимката има приложена рисунка на лодка в море, с човек, който гребе с греблата. На гърба на снимката има текст: „Любезни брат и сестра, Изпращам на двама ви сърдечни благопожелания по случай именния ви ден от хубавий морски Варненски курорт, дето съм на гости на моята с. Казанлъклиева. За много години! Ваша с. В Г. Радка (д-р Давидова). Любезни ми брат и с. Г. Ч. В. И. Д., желая ви всичко хубаво. Сърдечни привети вам и всички, които любят Господа. Сърдечен привет на любезния ни Учител. В Г. с. Елена.”

XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев 1. Братът е цяла легенда - писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 21.10.2002 г. Бог е Любов! 21.10.2002, France Здравей, Вергилий! Получих писмото ти, с всички обяснения, както и последния там на „Изгревът”, Много ти благодаря. Огромна работа вършиш и няма кой друг да я свърши! Да си благословен от Бога и Учителя! Всеки ден се моля за тебе да си жив и здрав още дълги години, за да свършиш огромната си работа! А да имаш и пари, че е много скъпо издаването! Бог се грижи за тебе и ти помага! Радвам се и за концертите - рецитали, които организираш! Браво! Бог е с тебе! Колкото до материала ми за брат Любомир Лулчев, ще кажа, че е личен и много дискретен. Оставям те да прецениш дали ще го включиш и как.* Аз от моя страна, избягвах имена, има най- вече майка ми, аз и синът ми Благовест. Защото чрез мене говореше братът. И най-вече е давал съвети за мене и моя труден живот в този период. Много ми е помагал. Говорил е и на майка ми, много нежно и с любов, като все й е помагал. Тя трудно преживя заминаването на баща ми Крум през 1976 г. И всяка година на годишнината му едва оживяваше. Този велик брат й помогна да добие свобода на душата си и да продължи да живее за славата Божия, но вече като свободна душа. Много помагаше и на сина ми Благовест, като го наричаше „моя приятел”. Много от говоренето му е в стихотворна форма и трябва да се даде така. В тези негови речи от отвъдния свят няма пропаганда, защото са лични и никой досега не ги е чул. Така че те не са нито за слава, нито за чест и почит, защото има и много критика, както и много стимул и подтик за успех в трудностите. И всичко е пропито с много човечност и любов! Някога говори и Учителят! Че защо не? Той е жив горе и когато реши, се изявява, особено когато някой от учениците Му е в трудност и в беда! А също и при някой специален случай - като празник! Че Той винаги е във връзка с учениците Си, над които бди и ги ръководи! __________________________________________ * Този материал е изваден от касетофонен запис, от 7 касетки, странирани като страници от „Изгревът” от 110 страници, разработен по заглавия от мен и подготвен за печат. Поради големия обем на този материал, той засега не се включва. Озаглавен е „Братът е цяла легенда”, (бележка на съставителя Вергилий Кръстев) Има и някои разходки в Астрала - приеми ги като видения или сън! Важното е, чете разкриват донякъде живота горе, в невидимия свят! Че нали всички големи писатели, и Виктор Юго, и Жул Верн, така са писали, като са имали видения за бъдещето? Има и някои закони и обяснения от брат Лулчев, и то много важни закони и принципи! И загоре, и за физическия свят. И ако тези „разговори” допълват образа на този велик брат Лулчев - нека да се включат! Стига се е говорило лошо по негов адрес! От разговорите се вижда неговото високо ниво горе, ранга му, безпределната му преданост към Учителя, като разкрива и своя вътрешен живот, за който никой не знае. И че е бил готов и в ада да влезе и да срази тъмните сили, които са искали да смущават Учителя и Неговата работа. Вижда се безпределната му вярност и преданост към Учителя и любовта пък на Учителя към него. Та този брат много години (почти 20 години) все край майка ни беше и то 24 часа в денонощието. И неуморно й помагаше в беди и съветваше. А колко е помагал и на мене!* То се вижда от разговорите. Защото аз бях в много трудно положение в брака си и се разболях и имаше опасност и за живота ми. Така че аз много благодаря на този брат Лулчев за помощта му и съм длъжна да изтрия позора над него. Правил бил грешки! Да! Вярно е! Че кой не е правил? И колкото по-високо стои човек, повече и грешки прави. Ио този брат е бил връзката на Учителя с обществото и с правителството. И защо не някой друг, а той? Учителят го е избрал като най-подходящ! И това уважение към Учителя! Събувал си е обувките, когато е влизал в приемната Му, и когато Учителят му е давал някаква важна задача, винаги е козирувал като военен, с чувство на отговорност: „Слушам, Учителю!” На него Учителят е възлагал едни от най-трудните задачи. Връзката с царя, с някои министри и генерали, също и при спасяването на евреите. Учителят казва: „Доведете ми Лулчев!” И на него възлага задачата веднага да намери царя и да се отмени заповедта за отвеждането на евреите в Полша. И тук брат Лулчев изпълнява „отлично” задачата. И България е единствената страна, която спасява евреите от смърт. А колко комунисти спасява от смъртта този чуден брат! Едната от тях е Цола Драгойчева, която за „благодарност” по-късно потвърждава осъждането му на смърт, като близък с Двореца. Кой друг е направил толкова много за страдащите и гонени комунисти? Освен това, този брат е имал огромни знания по окултизъм, хипноза, френология, астрология и ясновидство. Владеел е природни сили и лесно се е справял с враговете си. Те са треперели от него. А и досега има хора, които се страхуват дори името му да произнесат. Умеел е с пръчка да намира води - силен магнетизъм е имал. Освен тези си качества и култура, той е бил и писател, и поет. И сега, и сега, много от разговорите си ги дава в стихотворна форма. В моя албум - книга от песни има една песен – „В планината”, която директно той ми я даде, и се говори в мъжки род. А песента „Възкресение” написах според малката му книжка „Възкресение” и я посветих на него и неговия светъл път. Сигурно с удоволствие някои са прочели романите му „Генко Орлето”, „С Христа”, „При адепта” и много други. Прилагам фотокопие на тези две песни.** На „Изгрева” имаше един брат, казваше се Аню***, военен ли беше, не помня. Живееше със сестра Симона. Той беше събрал огромен материал за брат Лулчев и искаше да издаде книга за него. Но после какво стана, не зная, милицията ли му взе материалите - нищо не издаде.**** И още - кой е този ученик на Учителя, тъй верен, който преди изпълнението на смъртната си присъда повиква Учителя на разговор, там, в килията на затвора, и Учителят идва и братът му казва: „Учителю, ще направя каквато е Волята Божия”. Какво смирение! И когато Учителят му обяснява, че може да се спаси, но ще трябва да се преражда още два-три пъти, за да ликвидира с кармата си, а ако приеме насилствената смърт, заплаща кармата си, брат Лулчев веднага приема по-трудния път, а именно смъртта. И още същата нощ, след полунощ, присъдата е изпълнена. И понеже братът е имал много приятели, някои са го издърпали в коридора, за да го спасят, казвайки: „Ти ни спаси от смърт, сега ние - тебе!” Но той отказал, верен на решението на Учителя, като казал: „Не, аз с групата ще вървя!” И успява да отвори очите на всички осъдени на смърт с него, да не се плашат, и ги подготвя за невидимия свят. Та този брат е цяла „легенда”. Дава часовника си на войника, който ще стреля в него, и му казва: „Да свършиш добре работата си и да не трепери ръката ти!” А на групата осъдени чрез разстрел казва: „Братя, не бойте се! Сега сме тук и само след миг ще сме в Невидимия свят и аз ще ви водя!” Какъв пример на безстрашие и героизъм! На себеотрицание! И на вярност на Учителя! Моите думи са бедни да опишат този героичен и светъл път на брат Лулчев, но смятам, че с тези няколко семпли редове за него ще се прекрати завинаги злословието по негов адрес. А може би е и от завист! Че кой друг в това Братство свърши толкова много работа за Учителя? Отговорете на този въпрос. С уважение: Величка Няголова ___________________________________________________________________ * Виж „Изгревът”, том VIII, стр. 543 ÷ 547. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ** Прилагат се на ксерокс-копие тези две песни от стр. 123 ÷ 124 и стр. 222 ÷ 224 от „Песни” на Величка Няголова. *** Аню = Йордан Андреев. **** Виж „Изгревът”, том VIII стр 615, 619; том XX, снимки 50 ÷ 51, 636,64а, б; том XX, стр. 233 ÷ 235. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Според разказа на Тодор Маринчевски е имало един агент на милицията, художник, изпратен при Йордан Андреев и се е внедрил при него, като негов близък. Той е знаел, че Аню подготвя материали да пише биография на Лулчев, Накрая го предава, прави му се обиск и му се взимат всички материали от милицията. Аню знае кой е предателят, защото предварително го е предупредил, че тук се заплаща с живот и смърт. Минават 6 месеца след обиска и внедреният агент, бивш познат, отива при Аню да му иска прошка. „Аню, аз те предадох. Аз съм агент на полицията. В момента съм болен от рак и ми дават 6 месеца живот. Съжалявам за това, което сторих.” Аню е мълчал. Онзи си отишъл и след 6 месеца умира. Аню продължава да живее, разказва случая на Маринчевски и аз го предавам, за да се знае колко струва предателството, както на Изгрева, така и в живота на хората. Според Учителя най-строго се наказва шпионинът, както на земята, така и в невидимия свят. Прошка за него няма. А аз шпионите ги заварих, и сега са около мен и в мен! Как така? Ето така. Виждам, че присъствуват. 2. Две песни от Величка Няголова В планината Когат' съм в планината, навред, де поглед лети, пред мене се разкрива неземна, дивна красота! (2) И виждам връх изправен пред мене мощен да стои. Той сякаш кани ме: „Ела, свържи се с моите същества! (2) И щом се аз изкачих, душата ми се изля, видях неземна красота, почувствах аз вселената! (2) И разговарях тихо със светлите същества, в сърцето ми любов преля, щастлив съм в тебе, планина! (2) Възкресение 3. Биографични данни за Любомир Лулчев Величка Няголова Ще се опитам да дам една кратка биография на брат Любомир Лулчев, която съм записала в една моя тетрадка. Брат Лулчев е роден в гр. Кнежа на 1 ноември стар стил, 1896 г. Учи във военно училище и става офицер. След това е избран да следва в Англия за авиатор и става авиатор. Имал е още двама братя, а може би и две сестри. Учил в Румъния медицина две години и не завършил. После завършва авиация в Лондон, Англия, Работи като военен, офицер. Имал е чин полковник. През 1923 г. го раняват в стомаха. Остава едно парче куршум, за което после го пенсионират по инвалидност. Женен е, оженил се е за жена от аристократичното общество - Гела, чийто баща е бил също военен. Гела е била светски човек и е обичала увеселенията и приемите. Той живял при жена си в града, в София, и постепенно-постепенно загубил желание да посещава тези приеми и започнал да се скрива в сутерена и да чете. А по-късно, на 14 август 1927 г., той идва да живее на Изгрева, в бараката при брат Антоний. Той приписва тази барака на Антоний, а след това Антоний го изгонва. Братът веднага напуска къщичката и тогава отива да живее при сестра Невена Неделчева, в нейната барака. Издържа я със своята пенсия, а тя му готви. Тя се е държала не винаги коректно с него. Преди това си заминава неговата жена, Гела. Тя имала една приятелка, бедно, просто момиче. С тази приятелка тя била неразделна. И слугиня в къщи, помагала й в къщи. Жена му Гела била добра, интелигентна жена. Дъщеря на богати хора, единствено дете, бащата е бил генерал. Тази нейна приятелка, бедно и неучено момиче, свирела при нея на пианото й. Братът предупреждавал жена си да не дружи с тази жена, но тя не го слушала. (Тя всъщност за нищо не го е слушала.) Това момиче решава да си купи пиано и като нямала пари, решава да открадне бижу от богатата си приятелка, защото знаела къде тя държи своите бижута. Но как да открадне бижуто? Тогава тя се решава да извърши престъпление. В деня на престъплението двете приятелки отиват при брата на Изгрева, минават през парка, ядат долу, на моста, кебапчета, и после отиват. Братът предчувства нещата. Той казва на жена си да остане тази вечер при него. Но тя отказва. Братът настоява. Тогава нейната приятелка, понеже вече е решила как да действа и сътворила плана си, за да открадне бижуто, се престорва, че е болна, присвива се, че й е лошо, и Гела казва на мъжа си: „Как да я оставя болна?” Тогава братът предлага да я заведе долу, в София, в дома й, и след това той да отиде и да доведе жена си отново в къщичката си, в бараката си, на Изгрева. Но жена му отказва категорично. Вечерта момичето, подпомогнато от майка си, извършва престъплението. Гела бива убита зверски и цялата преса пламва. Вината за убийството, разбира се, пада върху брат Любомир Лулчев. Той бива задържан в затвора десет дена под арест. И той казал: „Втори път вляза ли в затвора, няма да изляза.”* Братът жалил жена си три години и ходел с брада.** С жена си нямали еднакви идеи. Тя не възприемала неговите идеи, не го слушала в нищо. Той не обичал баловете и посрещанията в дома им, на които бил задължен да присъства. Той се скривал в сутерена и четял. Жена му казвала, че не знае къде се намира. Но веднъж един офицер го намерил, открил го, и казал на всички. Гостите казали: „Щом чете в сутерена, не го безпокойте!” ___________________________________________________________________ * Виж раздела „Убийството на „дъновистката” Ангелина Лулчева от „Изгревът”, том XXI. ** Виж „Изгревът”, том XX, снимки № 60, 61 а, 61 6, 61 в. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев) Брат Лулчев в миналите си прераждания е бил Соломон, по-късно е бил Пилат - този, който осъди Христос. Имал е важни прераждания в живота си, имал е много големи знания. Помагал е и на бедни. Три хиляди лева от пенсията си давал за храна, 2000 - за бедни и 500 - за авиаторска литература. Знаел е добре и окултни науки - хиромантия, философия, астрология и други. Имал е богата познания в много области. Непрекъснато е имал да изплаща карма с жени - защото още като Соломон е имал 300 жени и 600 наложници. Преследван е бил непрекъснато от жени - като например Елена Андреева, която много го е обичала, стенографката на братството, и с която по-късно той се разделя; Невена Неделчева - с която също е дружал и живял дълго време при нея; Веса Колева и други, които са го обичали. И той е бил строг, достигал дори и до жестокост. С моята майка също имал много добри отношения, но с нея се е държал добре, като приятел. Като живеел при Невена Неделчева, при него са идвали хора. Невена ги е гонела и хукала, държала се е лошо с тях. Накрая, по настояване на Учителя, тя отива в Скопие, Македония, учителка, и остава там две години, където се разболява и едва оживява. След като се завърнала, тя била пак болна. През ноември 1944 г. го арестуват, като Невена Неделчева и Методи Константинов го един вид предават на властта - казват къде се намира, в коя барака е.* Методи имал аспирации също към Невена Неделчева.** ___________________________________________________________________ * Виж „Изгревът”, том IV, стр. 490 ÷ 492. ** Методи Константинов е също голям любовник. Виж „Изгревът”, том VIII, стр. 348, № 6; стр. 570 ÷ 571. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев) Срещу 1 февруари 1945 г. го екзекутират, след като по новините казали присъдата. Той е бил с група от видни, правителствени лица, и всички са били осъдени на смърт. След като по новините са казали присъдата, по радиото, в 12 часа. През нощта в 12 ч ги екзекутират. Преди да стане това, братът поканва Учителя, Който идва при тях. Брат Лулчев Го попитал какво ще стане с тях, каква е съдбата им. Учителят отговорил на брат Лулчев: „Няма нужда да оставате повече на земята, няма условия.” При това положение, братът приема думите му и подготвя всички за заминаването. Дава кураж на всички, като казва, че тази нощ ще бъдат екзекутирани. Когато ги извеждат, някой го дръпва силно в един страничен вход, с цел да го спаси. Защото, трябва да се подчертае, че той е спасявал много хора от смърт. Като е бил съветник на царя, много комунисти са били осъдени на смърт и той ги е спасил от смърт. Много хора са дължали живота си на него и са искали да му помогнат и да го спасят. Някой го е дръпнал в коридора, за да го спаси. Но той казал: „Не, и аз - с всички.” На екзекуцията всички били смутени, уплашени, разтреперани, а той бил смел и им давал кураж. Дори казал на войника, който трябвало да стреля в него, дал му часовника си и му казал: „Внимавай да свършиш работата си добре - стреляй точно!” И на другите, на групата, братът извикал: „Не бойте се, братя, сега сме тук, а само след две минути ще бъдем отвъд.” Така си е заминал като герой и като истински ученик на Великия Учител - като изпълнил думите на Учителя да не остава повече на земята, за да може чрез такова едно насилствено заминаване да изплати задълженията си и повече няма да се преражда на земята. При заминаване му в 12 ч през нощта Беса Колева сънува сън. Тя вижда как братЛулчев се възнася нагоре към облаците. Тя му казала: „Чакай да си вземем довиждане!” Братът отговорил: „Не можеш да се докоснеш дори до пръста ми, дори до нокътя ми.” Беса се събудила и разбрала, че той си е вече заминал. На сутринта съобщили по радиото и печата, че тази нощ присъдата е била изпълнена, в 12 ч през нощта. Връзката на брат Лулчев с моята майка датира от вековете. По времето на цар Соломон майка ми е била овчарка, пасяла овцете в полето - Сунамка. И често, когато Соломон се е разхождал, търсейки самота и уединение, той се е срещал с тази Сунамка и е водел с нея важни разговори. И постепенно, постепенно той започнал да разбира цената на човека и на неговата мисъл, и започнал да цени много тази обикновена, простичка девойка. Накрая толкова й харесал, че я повикал да дойде в двореца, за да живее там, но тя категорично му отказала. И тогава, тази любов, който той проявил към тази овчарка, продължила през вековете и той непрекъснато, във всичките свои прераждания, я търсил, без да успее да я намери. Накрая, при Великия Учител, когато се преражда, той я среща в образа на майка ми - Стефка, и тогава пламва тази тяхна силна, велика и Божествена връзка. И когато братът си замина, тогава той можа да изрази тази велика любов към майка ми.* Майка ми остана сама, без баща ми, след заминаването на баща ми, и беше в трудно положение, обградена със среда, която не й отговаряше много. Ние с нея заедно работехме често, било вкъщи, било на Витоша, или пък и на Рила, и имахме една хубава, хармонична връзка. Често брат Любомир говореше чрез мене и даваше някои слова и напътствия за майка ми, или пък дори и за мене и за цялата ни фамилия. Защото и аз в това време бях в много трудно положение - имах един кармичен, тежък брак, бях обградена от тези две същества - мъжа ми и свекър ми, които се поддаваха на тъмните сили и моето положение беше много тежко, бях стигнала до депресия, здравето ми се рушеше и нямах нито миг почивка, дето се казва: 24 часа върху 24 часа имах среща с тези тъмни сили. И аз пък се борех, бях борческа натура и се борех.** ________________________________ * Виж раздела „Учителят Дънов за цар Соломон” в „Изгревът”, том XXI. ** Виж „Изгревът”, том VIII, стр. 540 ÷ 541, № 5; стр. 548 ÷ 549, № 9; стр. 569 ÷ 570, № 19. 4. Спомени за Мария Шопова и Иван Бойчев - писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 11.02.2003 г. Сега ще ти пиша друго. Мария Шопова е възрастна и болна, на легло е. За нея се грижи дъщеря й Йорданка - също болна. Но се грижи. Мария живее на ул. „Карлово” № 9, София 1233. Има телефон, но обикновено никой не отговаря, или рядко. Той е: 31-75-57. Йорданка е по цял ден при майка си. Прибира се вечер късно. Някъде към 9 ч вечер, опитай да я намериш на тел. 32-16-49, кажи й, че я търсиш от мое име. Там е и събота и неделя мисля (не отива при майка си). Но най-добре е със Светозар! Той и Еленка са им много близки приятели и често ги посещават. Това е за тях.* Друго - бях заета около 5 месеца да пиша за брата (касетите) и за Светозар и семейството ни (голямата тетрадка). Бях получила лятото подаръци, разни листчета, писани на машина. И едва сега успях да ги разгледам, след лятото. И добре, че го сторих. Защото едно листче беше: „Петнадесетото съновидение на брат Иван Бойчев от Бургас” и от 1929 г. А аз го познавах! Писала съм в голямата тетрадка за него. Всяко лято отивахме у тях, у жена му Радка с моите родители. И изкарвахме чудесно! Тогава той беше ръководител на Братството в Бургас. И са ни водили и в Салона! Какво свещенодействие беше! Защото брат Иван беше много духовен брат. Той беше и ясновидец, виждаше аурата и други светлинни тела, особено при изгрев слънце. Много ми е разказвал, защото ме обичаше. А аз бях много млада, около 15 г. После те си заминаха! И като чета спомените на брат Жечо Панайотов в „Изгревът”, том XV, стр. 5 ÷ 194, намирам снимка и на тях с жена му (№ 36 - в ляво са двамата и № 37 ги има). И толкова много се зарадвах! Бях започнала да губя образите им с годините (почти 50 г. вече), а иначе останах с духовна връзка с този чуден брат Иван - за цял живот. И сега е така. Та - написах няколко изречения и за него, но нямах никакъв материал. И гледай как отгоре този брат Бойчев нареди така, че да получа този лист с неговото видение. И да знаеш как се зарадвах! Няма случайни неща, а този брат заслужава да се спомене в томовете на „Изгревът”. И ето, изпращам ти това негово видение. Ти си имал и други. Сложи, моля те, този материал на мястото в голямата тетрадка, към края, където говоря за брат Иван Бойчев. И писах и на Светозар да се опитате да намерите още материал или видения на този брат, писах му кой ми даде това листче и т. н. Та двама с него решете, дали ще успеете да ви дадат още материал за брат Бойчев. Защото това е 15-ото съновидение, значи ще има и други. Брат Иван Бойчев имаше една тетрадка с тези „видения” и ми я беше дал. Аз я прегледах и му я върнах. И съм забравила, а и бях много млада. Това е! Вергилий, като станат готови нашите снимки, ще ги сложа в този пакети ще ти пратя всичко заедно! Ти разполагай! Аз положих много труд и средства! Снимките, които ти вече пратих (на брата, на Светозар, на Мария Шопова, на другите от семейството ни, на вас на Рила - с П. Филипов, Светозар и ти), всичко съм преснимала от снимки, което е доста скъпо. И дано ви свърши работа. Слагам ти и една нова снимка на Мон Блан, с нас с мъжа ми Истиян. Няма да я надписвам, но ти ще вземеш надписа от другата при тебе. Там описвам как аз видях още преди 20 години Школата на Бялото Братство над върха Мон Блан (4808 м.) Снимки за майка ми и баща ми съм ти вече давала! Ако трябва да ги сложиш - използувай същите! Хубави са! Дала съм ти и снимка на баба ми Величка Стойчева. Той може би и Светозар щети даде някои снимки, ако има! И особено тази снимка на Рила, дето си и ти, имах я голям формат, и за да я преснимат, направили я малък (нормален) формат и излезе много скъпа. Но нали и тебе ще те има там! Че и Светозар! Много се радвах, че имам тази снимка! ___________________________________________________________________ * От 1980 до 1983 г, ходих три пъти с ролков магнетофон да записвам опитностите й, както и онова, което знаеше от Влад Пашов и от възрастните приятели, но не пожела. Не искаше да се подчини на програмата на „Изгревът”, както и на моя милост. За непослушанието си - всичко се загуби и тя си го отнесе. Ще отговаря непременно за това, че е взела мястото на друг, който щеше по-добре да свърши работа от нея. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 5. За Ярмила Менцлова - писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 13.02.2003 г. Вергилий, днес е 13.02.2003 г., ще ти напиша още малко. Чух, че д-р Б. Георгиев спомена за Ярмила Менцелова. Аз вече писах за нея, но ще добавя още нещо. Тя беше чехкиня, по професия балерина. Играеше нежно и намираше нужното движение на всяка фраза от песните на Учителя. Например тя играеше чудно изразително песента „Запали се огъня” и беше научила някои французойки да я играят. В България тя е била около Учителя. И на нея Той й казва: „Сестра, Вие ще оправите Паневритмията!” Тя танцуваше много фино. Беше омъжена за брат Крум Въжаров. И Ярмила ми каза, че той можел да мълчи по цяла седмица, а и пари не й давал. И тя го напуска, развеждат се и тя заминава за Франция. И там живя с години.* ______________________________________ * За Ярмила Менцлоаа: виж. „Изгревът”, том VI, стр. 351 ÷ 354; том VII, стр. 660 ÷ 661; том VII!, стр. 558 ÷ 559. (бел, на съставителя Вергилий Кръстев) Във Франция тя организираше стажове по Паневритмия в Алпите, където работеше с някои французи. Беше издала някои книги за Учителя, беседи. Беше много интелигентна и рафинирана сестра. Обичаше да ни заведе в някое кафе, и мене, и сина ми, и ни почерпваше, и говорехме дълго и широко. Тя беше работила в Париж в кабарето „Мулен – Руж”. Но после нямаше пенсия, и нямаше и средства. Живееше у една българка в Париж - Велика, която беше художничка и имаше средства. Тя се грижеше много за Ярмила - хранеше я, плащаше ток, отопление - всичко. И си живееха заедно. Но Ярмила беше много независима и обичаше свободата си. А тази сестра Велика я ограничаваше. И Ярмила все искаше да се махне от нея, дори тайно си търсеше жилище, и все това ми споделяше. Но зависеше материално от тази жена Велика. И двете обичаха котките. И в дома им бяха направили цял склад от консерви с месо за котки. И всяка вечер Ярмила отиваше по дворовете и на определено място занасяше храна на бездомните котки. И така, една нощ, към 10 часа вечерта, някъде 1983 г. е било, тя отива и занася обичайната храна. Бърка в едно мазе със счупено прозорче, и там слага храна. А там гамените от квартала им си криели наркотика. И в тъмното не са я разпознали, мислейки, че краде дрогата им, един я удря с желязо в главата. Тя пада - а то е било недалеко от полицейския пост. Намират я, занасят я веднага е болница. Там тя седя 1÷ 2 месеца, мисля, но се замъти акълът й от удара. Мисля, че беше излязла от болницата (не помня) - и пак влезе. И така си замина с повреден мозък. Беше 1983 г. Няколко месеца преди това, есента, тя ми писа дълго писмо от Алпите. Беше сънувала един пророчески сън и ме питаше за обяснение. Аз не помня целия сън, забравих го. Помня само следното: Тя влиза в едно помещение, отпред има 3 стъпала пред вратата. Качва се и влиза вътре. Имало много народ. И гледа - на едно място стои едно много проницателно „същество” и я гледа строго с дълбоките си очи. Имаше и други детайли - не помня. Накрая тя излиза от това помещение, слиза по тези 3 стъпала и отпред я чака предишният й мъж Крум Въжаров. Тя носи някакви рула, документи в ръцете си, и му ги предава на него. Това е, което помня. Разбира се, сънят й беше с „предупреждение” за нея. Но аз тогава не се сетих, че се касае за живота й. Разказах на една жена съня й, търсех смисъла му, а тя ми каза: „фактът, че накрая слиза по тези стъпала - не е добре за нея този сън!” Така ми каза тази жена. В това време Ярмила Менцелова работеше най-усилено книгата си за „Паневритмията”. И тя беше в печатницата, да се издаде, и стана това нещастие с нея. Излезе книгата й, но тя не можа нито да я коригира, нито да я разпространява. От България ми съобщиха, че била допуснала голяма грешка с някои от упражненията. Не знам! Имам я, книгата, но не ми остана време да я прочета. А и в увода си била писала за „йога” и сравнявала. Защото тя посвети книгата си на Мадам Елен Ши, която е била председател на дружеството по „йога” и която й е съдействувала. Не знам заради това ли, или заради грешката й в упражненията, или нейната карма бе такава, небето просто я спря, и тя не можа да завърши труда си, нито дори да му се порадва. Замина си тъй, с повредено съзнание, и дълго време - с години, не я бях сънувала. Дори горе трябваше да я лекуват и възстановят. Иначе в книгата й има много хубави снимки с Учителя и от Паневритмията в София. А тази сестра беше много спортна, борческа и досега можеше да е жива. Сънят й я предупреди. И тя беше неспокойна. Ярмила организираше и празници за Учителя, например за 27 декември, заминаването Му. И плащаше зала, събираха се доста хора, всеки носеше нещо за ядене. И пеехме, и прекарвахме много приятно. Аз пазя много мил спомен от тази сестра и Бог да я благослови! Искам още да добавя, че Ярмила организираше едно хорче в Париж. Отивахме в дома на г- жа Пиколи, майка на известния киноактьор - Мишел Пиколи. И тя свиреше на пианото, а ние пеехме песните на Учителя на български език. Събирахме се по 10 ÷ 15 души, и пеехме. Бяхме много щастливи. Ярмила Менцелова работеше сама. Не се сдружи със сестра Ана Бертоли, нито с Мария Христова. Но Ярмила беше най-дипломатичната между трите. А Ана Бертоли - най-сериозната. Тя издаваше това малко списание „Житно зърно”, 4 пъти в годината и никога не закъсняваше! Беше старателна и много вярна на Учителя. Но нямаше доверие в българите и ги отбягваше. Просто ненавиждаше тази сестра М. Христова и говореше много лошо за нея. Защото Христова често я беше лъгала и мамила. А Анна беше почтена. За да приключа, ще кажа, че в Париж имаше 2 ÷ 3 групи от братства и те не се разбираха помежду си. Взех, че заведох някои млади от групата на Анна Бертоли да пеят песните на Учителя при тази г-жа Пиколи. Защото аз бях близка с всички. Но не се подчинявах на никого, а ги изследвах. И се научи Анна, и като отидох в неделя на Паневритмията в парка в Париж, тя толкова остро и грубо ми крещя: „Кой ти позволи да ги водиш там! Та това са „моите хора” и аз ги уча да пеят.” Играх и плаках, дълбоко умъчнена. И сестрите от групата й видяха това и мълчаха. Нали тя ги ръководеше? И после, като взе да остарява, а и болна е била (замина си от рак в болница със системи), но е криела, взе да казва: „Е, няма ли кой да ме замести, кой ще ме замести?” Правех се, че не чувам. Защото всъщност тя не желаеше заместници и държеше здраво кокала си. Все казваше, че тя е определена за латинските народи (тя беше италианка), и никой друг. Но пък нямаше друга толкова предана на Учителя като нея! И с каква Любов говореше за Него!* Третата сестра в Париж, Мария Христова - писах за нея в том XV, стр. 903 ÷ 905. Тя си заминала, като оставила наследство „милиони” на племенницата си, която се грижи за нея в последните й дни. И нищо за Братството! Освен тази малка сума, която е дала на музикантите за тази барака в Бистрица. А цял живот тя експлоатира толкова много хора да работят безплатно на вилата й, защото е „Братско място” и тя ще го даде на Братството, Мир и Светлина! Ето, че днес още малко ще ти напиша, Вергилий! Да огрее Слънцето твоя ум и да свършиш делото си с чест. Сестра Ярмила Менцелова имаше един роднина чех. Казваше се Йошко Пех. Той беше едър, червендалест. Пееше много хубаво и свиреше на пианото си. Живееше в София. И всички, цялата група от Израел, отиваха при него да учим песните на Учителя и братските, от голямата песнарка. Плащахме му нещо минимално. Отиваха при него – брат Петър Филипов, Светозар, Еленка, майка ми Стевка, аз, а и др. И пеехме всички песни от първата та до последната и то с години. И така изучавахме всички песни! А Еленка направи голям скок. Защото тя не можеше никак да пее. И пропя, и сега пее хубаво. Този чех същевременно беше и роднина на Ирина Коьосева или мъжа й. И те бяха чехи. Това беше едно семейство музиканти. Майката Ирина свиреше хубаво на пиано и акомпанираше песните на Учителя, и то много хубаво. Ръководеше и братския хор, дирижиране. И помня, че пееха „Мирът иде” и имаше и солисти. Едната й дъщеря, Данчето, беше пианиска, а другата Ружичка – цигуларка. И двете бяха финни като ангели. ___________________________________________________________________ * Който свързва Паневритмията на Учителя със западни и източни окултни школи, е враг на Школата. Рано или късно се проваля. За Анина Бертоли виж в „Изгревът”, том VII, стр. 648 ÷ 672, 673 ÷ 682. За грабежа на архива от Анина Бертоли чрез семейство Гобо виж в „Изгревът”, том VIII, стр. 572 ÷ 596; том IX, стр. 791 ÷ 797; том X, стр. 747 ÷ 755; том XI, стр. 814 ÷ 317; 818 ÷ 820; 820 ÷ 825; том XII, стр. 888 ÷ 889; том XIII, стр. 807 ÷ 810; 810 ÷ 812; 812 ÷ 814; том XIV, стр. 928, 929 ÷ 930; том XV, стр. 902 ÷ 903. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 6. „Изгревът” ще се изучава в бъдеще в университетите - писмо на Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 14.03.2003 г. Бог е Любов! Здравей, Вергилий, Мерси за писмото ти от 26.02 т. г. днес ще ти отговоря. Нямам оригинала на това „писмо” от Учителя и зная, че от Него! Някой ми бе дал копие, и аз имам няколко – затова и ти го сложих. Впрочем, проверявам и всичко, което ми е в повече и важно за теб – давам ти го. Аз вече нямам нужда. Но и нямам тук много работи! Сега чета том ХVІ – Пеню Ганев. И се възхищавам много на този брат, когото познавам. Той ми предаваше уроци по цигулка, и нищо не искаше. Така - известно време. После останах без цигулката и престанах. Но сега, най-после, на 60 години, си купих цигулка и едно младо и много способно момиче идва в къщи 2 пъти в месеца и ме учи. И благодаря на Бога за милостта Му! Най- после, в края на живота си , да имам цигулка! Дневникът на брат Пеню Ганев е много важен. Вижда се каква вътрешна борба е имал той да преодолее силите на физическото тяло и да остане верен и чист пред Учителя и Школата Му! Той е един прекрасен пример как от един селянин, як и силен, той става учител, да учи турски и български деца, и как той еволюира постепенно, справяйки се с физическите желания на своето здраво тяло! И това чудо с него той го дължи на Учителя и Неговата подкрепа! Прочетох всички тези точки и плана ти за работа по тома за „брата”, а и този за Светозар и семейството ни. Ти всички ни накара да пишем, и аз просто станах „писател”, благодарение на тебе. Бог да те благослови и пази да свършиш великата си работа на тази земя! Това ти е най- важната задача! И затова си пазен и закрилян от милиони светли армии, които бдят и те пазят. Знай, че никой не може да спре делото ти! То е необходимо за бъдещите разумни поколения, както Слънцето и Въздухът! Че те ще се учат от Пътя на учениците, живели пред нозете на Господа – Учителя, и вършили своята си работа - в Доброто или Злото! всичко е за поука. А Великият Учител превръща всичко в Добро! За бъдещите томове на „Изгрева” ще се изучавате университетите на Новото Човечество, и ще служат за пример и поука! Това е Път, по който „задължително” всички ще минат, за да се самоопределят. Благодарим на Бога, че ту има, че съществуваш, и че работиш! И както каза г-н Борислав Георгиев, доктор в Сорбоната в Париж: „Засега по цялата земя няма друг, който да работи толкова много, колкото д-р Вергилий Кръстев!” И така е! Бъди благословен за великото ти дело! Амин! Изпращам ти това, което написах за с. Елена Казанлъклиева и нашето семейство (главно мене - Величка). То е важно, и те моля да го сложиш заедно с другия материал в голямата ми тетрадка и с него да го издадеш. Изпращам ти и 4 копия на 4-те песни от с. Елена Казанлъклиева. И тях приложи, моля те! Най-важното е, че и Косьо, и брат ми Любомир написаха очерци. И тук е твоят пръст замесен! Никога не съм вярвала, че и те ще напишат! И много се радвам! А за Светозар - радвам се безкрайно! Небето му продължи живота, за да напише автобиографията си и др, спомени за Братството. И той толкова много цени и уважава труда ти! И ми пише така: „Животът, описан в „Изгревът” ще го минат почти всички хора, с някои изменения. Това е Живот пред лицето на Бога!” Ще ти пратя и копие на последното писмо на Светозар до мене, което е също, и както винаги, много интересно! Сложи го с тези (56 ли бяха) писма на Светозар. И мерси! Много се радвам, че Надежда - дъщерята на Любомир, е свирила соло на концерта! И то, защото Йоанна си ударила ръката! Време е вече и по-младите да се проявят! А тя - Надежда, е много способна, смирена и добричка. Браво! Отгоре „братът” ще ти помага в работата. Той е голяма Сила и Светлина горе! Всъщност те всички от горе ти помагат. И както ти казах по телефона, така напират да се изявят, да се опишат опитностите им с Учителя, защото това е много важно, а те не са го сторили на Земята! Не са мислили за бъдещето. Слизането на Учителя на нашата Земя е най-епохалното събитие в историята й! И всички тези братя и сестри пред Него, и Той ги е учил непрестанно и е бдял над тях! А сега горе - те са като „мравчици” пред Великата Мъдрост и Любов на Космоса, и не могат дори и да припарят при Великия Учител и Дух - Беинса Дуно. Това много ги смущава и те се чувствуват „длъжни” да свършат работата си, да опишат Пътя си - и това те го извършват чрез тебе и твоя труд! И затова толкова напират, и ти нямаш мир и спокойствие от тях, та дори не спиш! Опитах това на гърба си, но в по-лека степен. Пишейки, те всички бяха край мен, помагаха ми и не можех да спя. Например, когато написах песента си „Молитвения връх” - пак те дадоха текста. И защо ли? Аз не съм била физически на върха с Учителя (родена съм в 1941 г.). И текстът е следният: „Всяка сутрин изкачвахме върха с Учителя, И посрещахме зората светла. Молитви, песни все звучат, Слънцето грей, блести!” Ясно се вижда, че те дават текста? Отгоре! Те са тези, които всяка сутрин са изкачвали върха с Учителя! И сега работят чрез нас, които сме долу, и искат всичко да се опише, да се даде за поколенията, за да може и те горе да свършат работата си и да отдъхнат! А Великият Учител чака резултата от тази работа! Да, Светозар е последният, който знае още неща за Братството и Учителя! И след него - остава „Изгревът”. И бъдещите поколения ще ти благодарят за труда ти. За тях тези томове ще бъдат Път и Светая Светих. Т. е. само чрез тях ще могат да се доближат поне малко до това толкова велико космично същество, което беше Учителят! Да бъде благословен! Надявам се, че и снимката ни с мъжа ми Христиан с Мон Блан ще ви послужи, а текстът е върху първата такава, която ти бях пратила. 7. Защо се променя Панев ритми ята - из писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 29.04.2003 г. Друго- прочетох том XVI, за брат Пеньо Ганев - чудесен е! И ти писах, че той дава нотите на песента «Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана...» от Паневритмията. И се свири и пее само 2 пъти, като се повтаря все първият куплет. Няма никакъв втори и трети куплет, както Симеон го пее и както са сега всички касетки - 3 пъти. Не, само 2 пъти се свири, и със същия текст. А тези втори и трети куплети са за концерт, не влизат в Паневритмията. И това е на с. 163, том 16. Друго, в том XVI, накрая, брат Пеню Ганев дава 21 упражнения от Учителя, които са чудесни! И обърни внимание на това, че нито едно не започва назад, а все напред и с десния крак. Така е и с 6-те първи упражнения, преди Паневритмията. И тях Учителят ги е дал да започват напред, с десния крак, писах ти по този въпрос, И после станала войната, и той казал да се играят назад (т. е. да започват назад), за да се скриели от тъмните сили (да не ги разпознаели). А то е свързано и с еволюцията и кармата на приятелите тогава. И по „инерция”, те се започват и до ден днешен все назад, за срам и ужас на Братството, като окултна Школа. А гамата започва напред, защото Учителят я дава по-късно - 1943 г. И нея не са могли да я променят и да я сложат да започва назад. И до днес само тя започва напред. А никъде, в никоя окултна школа по цялата земя, не се започва назад! Това е окултен закон! И е нямало никой буден, който да каже на Учителя след войната, да се започват пак тези 6 упражнения напред, както първоначално ги е дал Учителят. И, ако не беше Светозар, да пръсне светлина и да поясни това положение, не зная колко още века щяха да започват назад. Че и аз все назад съм ги играла - и на полянката на Изгрева, и на Рила! Не съм знаела! И Светозар го оплюха враговете му, но той разкри Истината - да започват напред (3 крачки напред с десния крак и 3 крачки назад - с десния крак пак се започва). И още колко много други неща има. И „Евера” - никога не се е свирила 2 пъти с двете повторения. Това Благовест Жеков го въведе. Свири се 1 път и от повторението се повтаря, и това е! Упражнението е винаги било кратко. Нека да се знаят нещата, защото какво ще остане от Паневритмията. Песните и Словото на Учителя след 1 ÷ 2 века, ако всеки си позволи да променя? И тази новоиздадена песнарка от Учителя, вътре имало много промени. Ще трябва да се преиздаде за в бъдеще - вярно, както трябва да бъде - нито музика, нито текст, нито заглавия променени. Освен тези промени, които посочва брат Пеню Ганев в том XVI. Ето нотите на „Евера”, Вергилий! Свири се 1 път до края и се повтаря от повторението с две точки: и пак до края. И това е! Няма 4 пъти! Няма! (Поставих знак * къде се повтаря). А музикантите са грамотни и знаят да четат ноти, нали? Другата песен от „Лъчите» - «Ти си ме, мамо, човек красив родила...” - нямам тези ноти. Ти ще ги намериш в България. Питай Йоанна. Колкото за песента от „Лъчите” – „Ти си ме, мамо, човек красив родила...”, намерих нотите й в том XVI за Пеню Ганев, на стр. 163 - отгоре. И се вижда съвсем ясно: 1. Има само един куплет - едни думи, и 2. - накрая - повторение - две точки ( което значи, че се повтаря цялата песен със същите думи, като накрая завършва с думите: „Туй животът е на рая”. Това е, Вергил! Значи имаш нотите на стр. 163, аз ги нямам. Няма втори и трети куплети не се пее три пъти, а само два пъти, и със същите думи. С това смятам да приключа, Вергил, и пак много писах, извинявай! Получих снимките ни с мъжа ми, и, ако е рекъл Бог, утре, 15.02.03 г. ще изпратя този пакет, и дано ти свърши работа! Сили, живот и здраве и Бог да те укрепява. Сърдечни поздрави - Величка Няголова 8. За Паневритмията Вергилий, Изпращам ти 3 фотокопия: 1) „Евера” - от Паневритмията (бях ти я вече пратила по-рано). Сега се свири много дълго, което не е вярно. Да свирят по нотите! Защо си измислят? Нарочно - за да го променят. Нотите показват, че се свири 1 път до края и има повторение и се повтаря от „Птички хвъркат весело...” до края. И това е. Няма повтаряне 4 пъти. 2) „Изгрява Слънцето” - тя пък се играе лошо и неправилно при „Зун мезун, Зун мезун - бином то мето” - на края. Играят я - кой с ръцете напред, кой с ръцете назад, всички различно и това внася голяма дисхармония. Още преди 20 години тази французойка Никол Филасие (сега жена на Павел Желязков) веднъж каза: „При първото „Зун” ръцете се отварят4. Аз се учудих тогава, и то много се зачудих откъде тя има в главата си тази погрешна мисъл. И ето минаха много години и по-голямата част в „Новото Братство” започва погрешно, както тя каза тогава. Аз играя Паневритмия повече от 50 години (както на Изгрева, така и във Франция) и никога не сме играли така погрешно. Истината е: При първото „Зун” ръцете се прибират на гърдите, при „Мезун” - второто -излизат напред. Тази е Истината. Да се знае във вековете. За мене тези хора, които променят, са „платена мафия” и имат задача да внасят раздор и смут, а и дисхармония в общите движения. 3) Същото е и за песента „Ти си ме, мамо, човек красив родила...” от Слънчевите лъчи. Направих копие от песента, дадена от брат Пеню Ганев в XVI том на „Изгревът”*. Нотите са ясни и семпли, думите - също. Няма никакви куплети - пее се до края и после има знак за повторение и се повтаря отново със същия текст втори път - няма 3 пъти, няма 3 куплета, няма физически, духовен и Божествен свят. Два пъти се пее и свири, и това е. Няма соло - всички пеят. А колкото за хубавите втори и трети куплети, за концерт са чудесни, да се пеят, но не и в Паневритмията. Това са сериозни промени на Симеон Симеонов - нов човек, певец и зад него е Петър Ганев, а и други музиканти! Който желае да променя било текст, било музика на своя баща - може, но на Учителя - не! Няма право! Учителят си има авторско право и да се знае Истината за вековете и за бъдните поколения. А които променят - да си носят последствията на този и онзи свят. Те са ръководени от Духът на Заблуждението, и са му верни слуги. А ние се борим за Истината! Амин! 11. ЕВЕРА — EVERA. 9. Ноти на скенер 1. „Евера”. - В: Беинса Дуно. Паневритмия: Разумна обмяна със силите на живата природа. София, 1938, стр. 39. Със знак * е посочено от Величка Няголова повторението. 11. ЕВЕРА ЕВЕРА Слънцето грѣй, гали съ лѫчи цветенца, и треви, и насъ. На ранина възторжено играемъ ний. Въздухъ благодать. Птички хвъркатъ весело надъ насъ. Природата сияе цѣла въ красота. Росна тревица блеснала въ елмазъ. Цветята лѣятъ аромать. Слънцето грѣй, праща веселие по цялата земя. Цѣлия миръ събужда, вика съсъ любовь. Влива ни животъ, дава радость, миръ и красота. Залѣзва то, но вѣчно се явява пакъ. Блести, изпраща жива светлина, служитель милъ на благъ Баща. 2. „Евера”. В: Паневритмия: Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя. София, 1941, стр. 38. 16. ИЗГРЯВА СЛЪНЦЕТО ИЗГРѢВА СЛЪНЦЕТО Изгрѣва слънцето, праща свѣтлина носи радость за живота тя, (2) Силя. жива изворна течуща (4) Зумъ ме зумъ, зумъ ме зумъ,) би номъ то мето. (2) 3. ”Изгрява Слънцето”. В: Паневритмия: Песни на хармоничните движени. Музика и движения от Учителя. София, 1941, стр. 43. 10. Лъжеучителят Михаил Иванов от Франция - писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 1.09.2004 г. Искам да засегна и още един въпрос. Сега по Интернет се предават много от беседите на Учителя, но променени. И се слага портретът на Учителя от една страна, а от другата му страна - този на Михаил Иванов. Знайте, че за в бъдеще ще се разбере цялата Истина. Как този „ученик” на Учителя отива във Франция, създава Школа в Париж – „Бон фен” и във Фрежус, на Средиземно море. И как той използува всичко научено от Учителя, като променя всичко, използува Словото Му и си прибавя свои неща, създава огромно творчество, в което повече не споменава нито името на своя Учител. И се посвещава в Индия и заема титла „Амраам...”, което е от инволюционния период на Земята. Еволюционният период започва от Христос! И е светотатство навред по земята на разни езици да се разпространява тази лъжа, че Михаил Иванов е Всемиров Учител и др. Космическият Учител е един, и то Духът на Истината - Беинса Дуно. Няма втори! Един- единствен е, и чрез този Велик и Мощен Дух се изяви и Христовият Дух, и Божият Дух. И затова и България е Космичен храм, с това велико посещение на този мощен Дух, Който няма нищо общо с Михаил Иванов и лъжите му. Бъдещото поколение ще разбере това и всички лъжи ще пропаднат в дън земя. Както и промените на Словото Божие, дадено на българска земя, на български език от Великия Учител. Амин! Р.S. Според брат ми Косьо Михаил Иванов е плагиат - човек, който ползува творчеството на Учителя и го представя за свое. И неслучайно неговата група във Франция е обявена за секта, а не за учение. И също е бил и в затвора, и то не случайно. И да се знае, че на Земята дойде само един Учител. И този Учител е Петър Дънов - Беинса Дуно! Както имаше само един Христос на Земята. Забележка на съставителя на „Изгревът”: За Михаил Иванов виж „Изгревът”, том XVII, стр. 822, № 20, както и след това - стр. 811 ÷ 822. 11. За Иза Перец - на снимките в „Изгревът”, том XIX Здравей, Вергилий, Както вече ти обещах, ще ти обясня коя е тази жена в том 19 с Методи Константинов - снимки № 126, 12а, 136, 13а, 146 и 14а, Отляво на Методи Константинов е българската еврейка Иза Перец, живееща във Франция - Париж от дълги години. Тя е художничка и всяка година прави изложби в Париж и има посещение. Картините й са нежни и романтични. Мъжът й Давид Перец също е бил художник. Отдавна си е заминал. Има 2 дъщери - по-голямата Ева е много даровит художник, като творчеството й е повече в черно и червено - протест срещу злото. Прави изложби в Париж. По-малката й дъщеря Даниел е певица. Иза Перец е вече доста възрастна. Бележка на съставителя Вергилий Кръстев На следващата страница прилагаме изпратена от Величка Няголова статия за Иза Перец. Статията се препечатва с любезното разрешение на г-жа Лияна Кирилова, главен редактор на „Вестник за жената”, издание на Журналистическа кооперация „Отечество”. Иза Перец: Останахме си бедни, изкуството ни даряваше с духовен разкош „Вестник за жената”, издание на Журналистическа кооперация „Отечество”. 14.Х1.1997 г., стр. 10, рубрика «Завръщане при корена», интераю на Надежда Соколенко с Иза Перец. След 16 години Иза Гершон видя отново родината си и направи първата си изложба у нас. Нареди картините си до творбите на своя съпруг - известния художник Давид Перец, чиито произведения красят престижни галерии и частни сбирки. В софийския артцентър „Ирида” за първи път бяха изложени нейни и на съпруга и Давид Перец творби. Крехка и нежна, Иза Гершон-Перец е очарователна събеседничка, подкупващо естествена и сърдечна. В тъмносин костюм с бяла блуза (любимото й съчетание), с прибрани черни коси назад, тя излъчва толкова нежност и романтичност, колкото и картините й. На галерия „Ирида” дължим първото й представяне пред българската публика заедно с творби на съпруга й Давид Перец (1906 ÷ 1982 г.). Той е известен в българското изобразително изкуство като един от тримата „Вараци” заедно със Златю Бояджиев и Васил Бараков. Негови произведения притежават Националната художествена галерия, други български галерии, световно известни музеи, частни сбирки. Г-жа Перец бе любезна да разкаже своя живот специално за читателите на „Вестник за жената”. Родена съм край Владайската река на бул. „Сливница” в София преди много години. Бяхме голямо и безкрайно бедно еврейско семейство. Живеехме в една стая ние, децата - 7-те момичета, мама и татко. Мама ходеше по чуждите къщи да пере и чисти, за да помага за изхранването ни, а тате беше работник. От беднотия и глад едната ми сестричка се разболя, когато беше на 2 годинки, и не можаха да я спасят. Нейната смърт е един от най-кошмарните ми спомени. Въпреки всичко живеехме задружно и не пропускахме случай с малкото, което имахме, да си направим по- радостни дните. Обикновено в петък пускахме една претрита от въртене плоча и цялото семейство пеехме в хор. Още от най-ранно детство обичах много да съзерцавам природата, да тичам на воля. Умирах за игрите в двора, но винаги си оставях и време за рисуване. Много ми беше интересно да изобразявам красиви женски лица, малки пейзажи. Моите увлечения, дарбата ми да рисувам забеляза чичо ми Борис и заедно с родителите ми силно ме поощряваше. Той и жена му бяха богати, но нямаха деца. Благодарение на него успях да завърша гимназия, а сетне и да вляза в Художествената академия. Чичо ми купуваше необходимите материали за обучението ми в Академията, видимо беше доволен и, мисля -щастлив. В Художествената академия срещнах мъжа на живота си Давид Перец. Всъщност той ме откри. После разбрах, че имал навика често да наобикаля академичните ателиета и да се вглежда в етюдите на младите. Така в един прекрасен ден, както се казва в приказките, той застана до мен, а след време ми предложи да отидем в сладкарница. Перец вече беше известен художник, а аз - само студентка. Имах дълга черна коса, падаше свободно върху раменете ми. Преди това все я събирах на дебела плитка. Приех поканата и след това с желание отидох в неговото ателие, за да видя картините му. Така започна нашата връзка. Още при запознаването ни той ми даде артистичното име Иза. Родителите ми са ме кръстили Визурка. Но той веднага отсече, че е прекалено дълго и че за него ще бъда Иза. Всъщност с това име влязох и в художествения свят. След по-малко от година Давид ми направи признанието: „Аз съм много беден, виждам, че и вие у дома сте на същото дередже, но ще ти предложа да се оженим!” Споделих с мама неговото предложение да се сгодим. Тя изтръпна: „Как ще се сгодиш, с какво ще те храни, ще умрете от глад, остави тези фантазии. Тук има едно бръснарче, то иска ръката ти.” „Не, не ми трябва никакво бръснарче”, отсякох аз. Въпреки маминия инат, често водех Давид у дома на вечеря. А тя бе от скромна, по-скромна, най-често боб. Когато се оженихме, Давид ме заведе у тях при родителите си. И за него, и за мен това беше първият и си остана единственият брак. Минахме под венчило в Синагогата, беше тържествено и красиво Давид беше от старо еврейско семейство, средно богато, родителите му бяха образовани хора. Отидохме да живеем сами в една къщичка под наем към Дървенишкото шосе, в близост до Ненко Балкански. Помагах на Давид да ковем платно върху рамки, а после и да го грундираме. Немотията не ми правеше впечатление, все повече се сближавахме един с друг. Мисля, че тогава нарисува и първия ми портрет, който се намира някъде в Русия. След време пак му позирах, но и този портрет някъде изчезна и сега не притежавам нито един. Давид работеше много активно и беше известно име в артистичните среди. След 9.9.1944 г. Димо Казасов като министър (на информацията и културата - б. а.) му отпусна стипендия за специализация в Париж. Но вечерта преди да замине, го арестуваха у дома. Ева, нашата първородна дъщеря (родена е през 1940 г.), страшно се изплаши, викаше: „Татко, татко!” Когато го освободиха, не получихме обяснение защо го спират от пътуването му. Така тогава се размина с Париж, мечтата на всеки художник. Когато българските евреи започнаха да се заселват в Израел, ние решихме, че това ще бъде нашето спасение. Тъжно, много тъжно беше прощаването ни с България Давид, аз и Ева се качихме на кораб в Бургас, всички плачехме. България беше нашата родина и ние не искахме да се разделим с нея така, но знаехме, че връщане назад няма. Давид много се страхуваше, че пак ще го арестуват. Докато отплава корабът, все бяхме в напрежение. От Израел заминахме за Париж и там се установихме. Давид специализира при световноизвестния педагог Андре Лот, парите му отпуснаха от френското министерство на културата. Така от 1948 г. останахме да живеем в Париж. Мизерията пак ни съпътствуваше, но никога не ми е минавала мисълта да се разделя с Давид. Той ми даде извънредно много, той е моят учител в изкуството. Прехранвахме се от картините, които продаваше Давид. През 1952 г. в Париж се роди и втората ни дъщеря, Даниел, но аз продължих обучението си при големите майстори - Гьорг, Ожам и Андре Лот. Всъщност не съм си и представяла живота ни за двама по друг начин. Изкуството ни даряваше с духовен разкош. Отново късметът ни споходи Бяхме наели малък апартамент от две стаички. Но сградата бе обявена за продажба и ние изведнъж се озовахме пред неразрешим проблем - или да я купим, или да излезем на улицата. Пари нямахме. Тогава Давид отиде при собственика в провинцията да му предложи картини вместо пари. Нашият въпрос беше уреден и ние останахме там дълги години като собственици. Давид беше доста нервен, неспокоен по дух, но ние - аз и дъщерите ми, много го обичахме и му прощавахме. Той също си даваше сметка за тази нервност и затова често се прибираше с препълнена кошница с плодове и лакомства. Така ни се извиняваше за причинените неудобства. Дружахме с руски евреи, добре се разбирахме. Те обикновено плащаха сметките ни в кафенета и ресторанти. Ценях високо Давид като художник и той знаеше това. Щом нарисуваше картината си, чакаше с нетърпение да чуе мнението ми. Това бяха едни от най-красивите мигове в общия ни живот. Беше нежен, фин човек, това личи и от изкуството му, но не обичаше да демонстрира чувства. Даже не ходехме под ръка на улицата. Беше срамежлив, даже прекалено. Почина в Париж през 1982 г. и много съжалявам, че не можа да види по-сетнешните мои самостоятелни изяви. Но когато рисувам, винаги се питам какво би казал Давид, ако беше до мен пред картината. Бележка на съставителя Иза Перец бе пристигнала в България и през 1971 г. с няколко французойки, заедно с Анина Бертоли се бяха качили на Салоните над седемте рилски езера. Там беше бивакът на Борис Николов и Мария Тодорова. Моята палатка бе на 100 метра от тях. Борис Николов разказваше една любима негова арабска приказка, а Иза Перец превеждаше на френски език. А аз заснемах това посещение. След време ще публикуваме нейни снимки от Салоните.

XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова 1.11.1903 г., 6h 48' 30" Бургас + 1h 50' Светозар Няголов Скорпион на Асцендента оформя на лицето й един голям тежък нос, закривен надолу, подобно човката на орела. Това говори, че родената обича да събира знания по интересуващите я въпроси и когато е необходимо, показва знанието, което крие в себе си. Веждите обикновено са рунтави, а при нея - прави, очите й понякога са остри и пронизващи. Челюстта й е тежка. Блясъкът на очите и стегнатостта на челюстите показват голяма решителност, най-забележителната характерна черта на Скорпиона. Лицето й е ъгловато, кожата е тъмна, косата също е тъмна, с особен червеникав оттенък, забележим лесно, когато косата е огряна от слънцето. Зъбите й са едри, големи и подлежат на ранно разрушаване. Тялото е ниско, набито, с къса шия. В живота тя винаги устоява правата си и никога не се подчинява на принуда, макар че тя самата е готова да язди грубо върху другите. Изпълнена е с безпокойство за неща, за които мисли, че могат да се случат, но никога не се случват и така понякога правят живота на ближните си бреме. Имат сарказъм, който стои на върха на езика и жили, като жилото на скорпиона. Любовта й е много силна, а стремежите й - духовни и много възвишени. Две природи се борят в родения под зодиакалния знак Скорпион: духът и плътта (умът и сърцето) = мислите и чувствата, които носят тъмнина. В моменти на опасност тя никога не бяга, но извършва геройски дела, при пълно пренебрежение към собствената си сигурност, което стига до безразсъдство. Умът им е хладен, остър и пресметлив, и жените обикновено имат много деца (при нашето семейство четири). Слънцето в Скорпион на Асцендента усилва добрите й качества и дава силна любов към мистицизма и окултизма. Показва, че много пъти при опасност за живота й Учителят я спасява, Слънцето в 1 дом (12). Слънцето като източник на живота дава добре оформено тяло и много благоприятни условия в семейството й през време на детинския, й период. Слънцето увеличава жизнеността и способства да прави правилна асимилация на енергиите. То озарява детинството й уякчава телесната й природа, като я прави весела и изпълнена с желания за успех в живота. Тя притежава голяма смелост, която проявява при всяка трудност, явила се в живота й. Животът й протича радостно и оптимистично, което увеличава възможностите й за успех. Тя обича да ръководи другите и да упражнява върху тях въздействие. Родената търси оценката на околните и е честна и почтена в постъпките си. При лошо съчетание на Слънцето (Слънце квадрат Сатурн) се намалява жизнеността й, има плахост, нерешителност и липса на амбиция и смелост. Поради тези обстоятелства възможностите й за охолен живот са ограничени и ще има периоди на оскъдица и бедност. Слънцето в 12 дом в Скорпион говори, че родената притежава големи окултни знания, които скрива от света и умело ги използва при нужда. Повечето от знанията й са преминали в мен и аз ги проявих на физическото поле. Освен това Слънцето в 12 дом (на 40 минути от Асцендента) е знак за уединение на душата й, която като отшелница се затваря в себе си, далеч от света, и усърдно работи за Бога. Това положение на Слънцето говори за опасност от сблъскване с властта и известни мъчнотии при приспособяването и към условията на семейния й живот. Последната част от живота си тя ще изкара като в изгнание, като чужденец между чужди, понеже има силна връзка със съществата от невидимия свят и постоянно работи с тях, и стои далеч от материалните глупости на хората и ние с нашия човешки живот, които я заобикаляхме. Слънцето в 12 дом е знак, че родената никога няма да остане без средства и щом закъса, ще се яви някой, който ще й услужи. А ако има повече, тя обилно помага и раздава на нуждаещите си. Тя имаше малка пенсия, но винаги хранеше едно голямо ято врабчета и гълъби, които бяха постоянно присъствие в живота ни на Изгрева и в „Дружба 1”, където се преместихме през 1976 г. Слънцето в Скорпион при добрите съчетания дава голяма енергия на родената, смелост при всякакви изпитания и силен, независим характер. Това прави мисълта й активна и благоприятства успеха й в хирургията и военното дело. Дава добро материално положение след брака, но тя може да прояви и разсипничество. Обича много да раздава. Слънцето наранено (Слънце квадрат Сатурн) я прави малко груба в обноските си и невежлива. Ще се самоизлъгва, че нейното мнение е по-ценно от това на другите хора и ще има склонност да потъпква хората и нещата, които й пречат в пътя (старите атавистични навици). (Слънце в перихелий всъвпад с Меркурий, полуквадрат Венера, тригон Юпитер, квадрат Сатурн, тригон Нептун, квадрат и половина Плутон, паралел Плутон и квадратЛилит). (Слънце в съвпад с Меркурий) благоприятства паметта и интелекта. Много благоприятно е, че Меркурий е пред Слънцето, тъй като изгрява преди него на хоризонта (Асцендента). Понеже Меркурий е светлоносецът, секретарят на боговете, който носи лампата на нашия дух и подготвя пътя за идването на Бога, представен в хороскопа й от Слънцето, което изгрява след Меркурий. Така е и в хороскопа на Учителя, което дава много пъргав и буден ум, със светли мисли за духовния живот и правилното развитие на душата й. (Слънце полуквадрат Венера) дава на родената условия да се развива в артистична и музикална насока, но няма да има външни изяви на сцената, поради полуквадрата със Слънцето. Когато майка ми е била дете, Учителят често посещавал дома на баба Величка и сутрин взимал цигулката, отивал в източната стая и свирел през целия ден. Майка ми отивала при Него и пеела. Учителят казал на баба ми Величка, че Стевка (така я прекръстил Учителят, като заменил „ф” на „в”) ще стане добра певица. На Изгрева тя постоянно пееше в братския хор, дирижиран от сестра Ирина Кисьова, но никога не пя като солистка на сцената. (Слънце тригон Юпитер). Този аспект й дава изобилни жизнени сили, с които тя може да превъзмогне и най-тежките болести. Даже когато най-злотворните планети влияят за нейното боледуване, излекуването й става толкова бързо, че изглежда почти невероятно. Това непоклатимо здравословно състояние се допълва от весел характер, жизнерадостност, които правят всички, които са в близост с нея, да я обичат. Всички са доволни да са близо до нейното усмихнато лице. Но тя не печели сърцата на хората само с усмивките си, но спечелва всеобщата им обич със своите добри дела, съчувствие, добра воля и подкрепа, които в зависимост от случая проявява към околните си. Всички имат доверие в нея, понеже никого не е излъгала. Родената има ясно съзнание, здрав разсъдък, голяма деловитост и е създадена хармонично да помага на околните си. Тези нейни черти благоприятстват за нейното лично благосъстояние и има нужните средства за живота си. Обаче спечеленото от нея не е никога опетнено, понеже никога не произлиза от загуби на други същества. Стевка има консервативни религиозни схващания и с основание може да се смята като стълб в обществото. Този тригон (Слънце тригон Юпитер) във водните знаци Скорпион и Риби говори за силна духовна връзка на майка ми с Бялото Братство и с Учителя Беинса Дуно, и за нейната непреривна работа за делото Божие на земята. Нейният Юпитер е 13°32' в зодиакалния знак Риби, точен тригон с Медиум Цели (свръхсъзнанието) на Учителя и в тригон с Меркурий, Венера, Слънцето му и Сириус, който е на зенита в хороскопа на Учителя. Това говори, че нейният дух - ангелската й мъдрост (Юпитер), е свързана непреривно с ума (Меркурий), сърцето (Венера), Духът на Учителя (Слънцето), Слънцето и със свръхсъзнанието му (МС точен съвпад със Сириус). Стевка постоянно е черпела чрез своя Юпитер от неизчерпаемия извор на духовни сили -Учителят Беинса Дуно, и така лесно разрешаваше сложните си семейни проблеми и помагаше на много болни и страдащи хора. Достатъчно беше да се помоли точно за здравето на някой човек, дори и че от Братството, молитвата й се чуваше и болният скоро оздравяваше. След заминаването на баща ми на 22.01.1976 г. тя напълно се затвори за външния свят и започна да посещава вътрешната школа на Бялото Братство, като записваше разговорите си и знанието, което получаваше, на повече от 100 тетрадки, които съм ги подредил по години, но не ми е останало време да ги отворя. По това време, след заминаването на баща ми, понеже бяха силно свързани, тя се разболя и доста време лежа в стаята на леглото си. Нямаше подобрение на здравето и сякаш баща ми искаше да заведе и нея горе. Един ден, както лежи, към 15 часа (когато Бог слиза на Земята), Стевка забелязва едно светло същество, в синя тога, че стои изправено до леглото й. Тя го попитва: „Вие кой сте?” – „Аз съм Амрихал, лекарят на Вселената, и дойдох да те видя.” След тази визита майка ми оздравя и през лятото я заведох на връх Мусала, хванах я за ръка и я качих горе. Всички й се радваха, че на тези години се е качила на върха - 73 години, колкото съм аз сега. Брат ми Любомир я води десетина години наред, но все стигат до езерото на „Окото” и тя не може да се качи на върха. Тогава предложих на брат ми Любомир аз да я заведа и кача на върха. Това беше последното й изкачване на връх Мусала. На връщане пак за ръка я водех надолу, почти до Боровец. Тя се умори, но остана много доволна, че отиде близо до Бога. (Слънце квадрат Сатурн). Това е един от най-неблагоприятните аспекти, който из основи разслабва устойчивостта на родената и й докарва много-разнообразни страдания. Този аспект пречи извънредно много на успеха в живота, но дава богати жизнени опитности и от това гледище те съставляват голямо съкровище за душата й. Родената през целия си живот ще се чувства изоставена и лишена от всякаква свобода. Това е един външен опит на природата, но се поражда от нейните вътрешни качества и изяви. Това означава, че тя трябва да промени характера си и да проявява навсякъде в живота си доброто и любовта, за да осмисли и изпълни задачата, която Бог й е дал. Родената ще обича да се затваря в себе си, като става песимистка, враг на радостта, като проявява слабо внимание или изобщо няма да се интересува от чувствата си към другите и ще бъде малко опърничава. Показва брак със строг мъж (кармически), който ще я контролира. Аспектът предрича и смъртта на съпруга й преди нея, което се сбъдна и след това- други бракове, но при нея - духовни, връзки със същества от невидимия свят, които продължават във вечността. Това съчетание показва, че ще има завещание, но съпроводено с трудности или спорове при влизане във владение. Понеже Сатурн е в зодиакалния знак на епохата Водолей, последната част от живота й ще бъде напълно духовен, под въздействието на Божията мъдрост - планетата Уран, която е господар на знака Водолей. Такова голямо завещание имахме от баба ми Величка. Баща ми и майка ми се оженват, като аз ги свързвам, и живеят в квартал „Подуяне”, на ул. „Млекарска” № 2. Баба ми Величка произхожда от богатото габровско семейство Заимови, в което освен баба ми има още една сестра Цанка и трима братя. Те притежават по това време две текстилни фабрики в Габрово и една в София, в която дядо ми Кънчо идва да работи като пазач. Когато аз се раждам, кумът на сватбата, братът на баба ми Величка Алекси и съпругата му предлагат на баща ми Крум веднага да купят цялата двуетажна къща, за да живее младото семейство в нея. Баща ми отказва, като му заявява, че ще отидат да живеят при Учителя на Изгрева, в бараки. След като се раждам на 21.07.1932 г., дядо ми иска да ме кръстят с неговото име - Костадин. Той отива до пазара да ми вземе едно плетено кошче, в което да ме слагат, за да не се търкулна от кревата долу на земята. Майка ми ме гледа в стаята заедно с леля ми Цанка, която е по-малката сестра на баба ми Величка и както се разговарят помежду си, чуват глас, който казва високо „Светозар” и едновременно с това двете го виждат изписано във въздуха с бели, като облачета, букви. Майка ми, която още не се е възстановила от раждането, помолва леля си Цанка да й даде молив да запише даденото име, което не го е чувала никога дотогава. Записва името и след малко дядо ми Кънчо влиза в стаята с кошче в ръцете. Майка ми му разказва за феномена, който са чули и видели. Дядо ми Кънчо е последовател на учението от 1900 година, окултист, който е чел много книги и знае законите. Той веднага приема казаното му име и отива в общината и ме записва с него - Светозар. Семейството Заимови научават, че съм записан в общината с име, съвещават се и предлагат на родителите и дядо ми да отидат следващата неделя в дома на Алекси Заимов, където ще се събере семейството и ще дадат на родителите ми дяла, който се пада на баба ми Величка от тяхното общо състояние, който е бил към 10 милиона лева - голяма сума за това време. Баща ми Крум, който дълго време е търсил Бога и Го намира в лицето на Учителя и го послуша да не отиде в Америка, заедно с пастор Зяпков, да следва за пастор, веднага отива при Учителя, за да Го пита как да постъпят в дадения случай. На зададения му въпрос Учителят отговаря: „Тези пари не са спечелени с честен труд и няма да донесат никакво благословение на семейството ви.” Баща ми благодари на Учителя за добрия съвет, който му дава, и отива в дома и казва на майка ми. Двамата решават да не отидем на определената среща и така ние останахме най-бедните членове в братската общност на Изгрева. (Сатурн съвпад Лилит квадрат Слънце). Това говори за тежкото й раждане и смъртта на майка й Николина Велева. Също показва необходимостта родената Стоянка (Стевка) да си намери друга майка, която да я отгледа. Тя беше Величка Стойчева, която я изучи и възрасти. Рождената й майка Николина Велева след заминаването си се преражда по-късно като Станка, която стана съпруга на по-малкия ми брат Костадин и си роди едно момче, Владимир, което, като порасна изпълни желанието на баща ми Крум да отиде в САЩ и там да учи. Той замина за Америка със семейството си и се установи в град Бостън, където синът му Костадин и дъщеря му Наталия учат висше образование. Този аспект (Слънце квадрат Сатурн съвпад Лилит) като Слънцето е в Скорпион в 12 дом, което говори за смърт на родената от ухапване от отровна змия. Това стана през най-опасния период на живота й от 30 до 50 години, по времето на слънчевия й цикъл от 33 години, която година е най-хубавата в живота й, когато Слънцето в същия ден и час идва на мястото си, определено в радикса. В 1936 г. Учителят спаси майка ми, ухапана от пепелянка, за да довърши работата си, определена за земята да доизплати кармата си, която имаше с Величка и Любомир. Смъртта която я грозеше на нейната 33-годишнина в 1936 г. се подчертава и от Слънце квадрат и половина Плутон и паралел Плутон и особено от (Слънце квадрат Лилит), който носи винаги смърт. Същите аспекти отнеха живота на рождената й майка Николина, при раждането на майка ми. Обикновено лошите аспекти никога не се повтарят в живота на човека, ако живее разумно, и особено ако е свързан с Бога. Аз, който съм събрал майка ми и баща ми, имам съвпад на моя Сатурн с този на майка ми и на баща ми. Много силна кармична връзка, образувана в миналото и дошла да се разреши пред лицето на Бога - Беинса Дуно, с любов и хармония. Освен това Юпитер на баща ми прави съвпад с Луната и Юпитер на майка ми и с моята Луна в зодиакалния знак Риби, Това показва, че в християнската епоха, ние тримата сме се подвизавали като християни. Първоначално баща ми е бил патриций, военоначалник и гонител на християните и впоследствие става християнин. Майка ми е имала подобна история. Както споменах и Сатурн и на тримата съвпадат в зодиакалния знак Водолей. Това е силна кармична връзка, превърната в любов. Майка ми и баща ми ме обичаха много и винаги слушаха съветите, които им давах за живота. Този съвпад на Сатурн при тримата говори, че сме се подвизавали заедно в Русия, където съм бил един от най-известните царе. Ще обясня по-подробно въпроса за майка ни Стевка. Учителят често посещава град Бургас. До 1912 г. е обикалял България и винаги е отсядал в дома на баба ми Величка, която го посрещала като Бога, като полагала всестранни грижи за Неговото отлично пребиваване. Баба ми е била основна учителка в град Силистра и много е обичала децата. Учителят вижда и добре знае за тази нейна любов и при поредно посещение в 1903 г. й предлага да си вземе дете от черквата, където ги излагат за осиновяване и да го отгледа. Величка отива в черквата, където били изложени десетина деца. Величка се спира, разглежда децата и веднага посочва с пръст към едно дете и казва: „Това е моето дете, което преди 2000 години не можах да го отгледам.” Веднага се връща в дома си при Учителя и иска неговото позволение да го вземе. Тя е притежавала много силна интуиция. Учителят й отговаря, че това дете е определено за нея, тя да го отгледа и възпита. Връща се в черквата, взима детето с име Стоянка и по-късно оформя документите. По-късно с позволението на Учителя тя променя името на детето на Стефка, а Учителят променя буквата „ф” във „в” - Стевка. Преди 2000 години в християнската епоха баба ми Величка е била мъж и римски патриций, началник на римската войска.Тя получава заповед да преследва и залавя християните и без съд да ги изпраща на кладите, където да бъдат изгорени. По това време, след възнесението на Христос, аз съм бил ръководител на група от около 400 християни, с които заедно сме бягали от римляните и сме се криели в Галилейските гори (мястото на ума и мисълта). Величка се оказва много умна и хитра и ни залавя и ни изпраща на кладата да изгорим. (На Изгрева аз се срещнах с почти всичките тези приятели от тази епоха и се обичахме и си помагахме в живота. За тези връзки има астрологически признаци, които ги обуславят. Това бяха Методи, Галилей, Райна Калпакчиева, Неделчо, Петър Филипов, Стоянка и Колю Драгневии много други - над 150 души, които съм ги изследвал.) След този варварски насилнически акт към приятелите и мен като християни, аз напуснах своята земна хижина и вече като дух се вселих във Величка, възлюбих я и накарах да стане християнка. Тя става християнка, приема Христовото учение и си заминава от този свят. Скоро се преражда в Палестина, като жена християнка. Там се омъжва и си ражда момиченце и при последвалите големи гонения тя е хваната и осъдена да изгори на кладата. Тя си заминава от този свят, като оставя дъщеря си на произвола на съдбата и не може да я отгледа. Оттогава сестра ми Величка има панически страх от огъня (тя е горяла и друг път - във Франция). Имахме примус, който като го палехме, избухваше нагоре със силен огън и сестра ми избяга чак при салона и не искаше да се върне в бараката ни, докато не махнем този страшен примус. Това дете Стоянка (Стевка) е същото дете, което тя не можа да отгледа преди 2000 години, и сега пред лицето на Бога, дошъл между нас в плът, ще довърши тази своя сериозна задача. Изтича кармичният период от опасния аспект (Слънце квадрат Сатурн) - непослушанието на Бога, и има още едно значение - говори за тежки раждания, причиняващи смърт на родилката и детето. Това става с майка ми Стевка, при раждането на второто й дете, брат ми Костадин. Идва акушерка, детето излиза, но плацентата не се отлепя от детето и майка ми, която може бързо да си замине от кръвоизлив. Акушерката предлага веднага да вика хирург, да махне плацентата, при което си отива детето. Майка ми казва на баща ми Крум веднага да отиде при Учителя и да иска помощ от него. Той отива и чука на приемната. Учителят пита: „Кой е?” (Сякаш не знае отлично нещата.) Баща ми отговаря: „Крум.” Учителят отваря вратата и го пита какво има. Баща ми му обяснява, че плацентата при раждането не се отлепя и Стевка може скоро да си замине от кръвоизлив. Учителят му казва: „Намерете едно шишенце от 100 ÷ 200 грама и накарайте Стевка да духне в него.” Баща ми веднага се връща вкъщи, давай шишенце, в което тя със сетни сили една духва и плацентата пада и остават живи и двамата - майка ми и синът й Косю.† Господ колко умело скрива Своята безценна помощ и насочва ума на хората към шишенцето. Учителят казва: „Аз съм най- великият лекар във вселената.” Да, Той дава изпитите и лекува, когато човек поиска помощта Му. По-късно, след заминаването на баща ми, майка ми се тревожи за брат ми Костадин и се моли за него - беше стигнал с ранг на министър, главен директор на инвестициите в България. Пред разтревожената ми майка се явява Учителят и й казва: „Аз помогнах на Косю при раждането му - и сега ще му помогна да влезе в правия път.” Това стана Дописал съм го в биографията си). (Слънце тригон Нептун) благоприятства родената да се развие духовно, понеже аспектът засилва интензивността на духовните и вибрации и на аурата й. Някои от родените под това влияние чуват хармониите на сферите. Майка ми чуваше музика от другия свят, но е невъзможно да се запише, да се запомни - остава само като ценна храна за душата. Тя може да бъде един отличен музикант. Това се предава на децата й. Аз, при големите страдания, които минах в казармата, като излизах навън под открито небе и отправях погледа си нагоре, слушах концертите в невидимия свят, които се изпълняват от десетки хиляди певци и музиканти, застъпили цялата палитра от известни и неизвестни за нас инструменти, което не може нито да се запише, нито запомни или пък да се възпроизведе в тази пълнота и благост, с които ангелите музицират. Този аспект води до любов към окултното и един възвишен духовен живот. Това е велика връзка на Бога (Слънцето) с Божията любов (Нептун), чрез която може да се преобрази всичко в света. Майка ми започна да живее малко светски живот и започна да добива непосредствено знание от духовния свят. Понеже майка ми има Луна съвпад Юпитер, съвпад Селена в 4 дом в зодиакалния знак Риби, баба ми Величка проявява към нея Божията любов, която майка ми я носи дълбоко в душата си. Нептун латитюд Луна, животът на Стевка в обширния дом на баба ми Величка е бил толкова хармоничен и успешен, че новата й майка правела всичко за дъщеря си. Купувала й дрехи от Париж, последна мода, и я обличала като кукла. Любовта на баба ми Величка от преди 2000 години, събудена в този живот, е била толкова силна, че когато ще си заминава на 3 март 1918 г., неделя, изчаква дядо ми Кънчо да си дойде от беседа и да й обещае, че ще се грижи за Стевка, докато е жив, както може и колкото може. Той веднага й обещава и тя, успокоена, скоро си заминава. Дядо ми Кънчо изпълни отлично своето обещание, като се грижеше за семейството ни, като доста години се хранехме от неговата пенсия и до края на живота си ни помагаше във всичко. Той беше високоблагороден дух, свързан непосредствено с Бога, с Учителя (Слънце секстил Юпитер, тригон Сатурн, точен тригон Уран). (Слънце квадрат и половина и паралел Плутон). Тези аспекти говорят, че родената в миналото е нарушавала Божествените закони и не е имала правилно отношение към земята, растенията и тялото си изобщо. Такива хора отбягват да обработват земята, не обичат физическия труд, не подбират доброкачествена храна и се отличават с голяма лакомия и имат склонност да употребяват неестествени храни и питиета. Подобни хора на нея са създали месоядството на земята и приготовляването и употребата на спиртни питиета и упоителните средства, които, ако сега ги използва, те постоянно ще разрушават организма й. Аз съм я спасявал няколко пъти през нощта от силни отравяния от гъби печурки. (Ние бяхме гъбари и добре познавахме гъбите, но когато печурката е расла в близост с отровна гъба, тя поема част от отровата й.) В миналото е проявявала големи жестокости при всички видове войни и революции, подготвяни лично от тях. Често тя е атакувана от най-пакостните Плутонови влияния. Това са старите атавистични навици, които човек трябва да изгони от себе си и да постави най-високо в живота си (хороскопа) Бога, Слънцето, което да ръководи и крепи живота й. Майка ми е родена в неделя (както Учителят препоръчва да се раждат новите хора на земята). Тя е поставила над всичко в живота си Бога и не понася тежките последици на отрицателните аспекти, а сама се чисти от старите утайки, останали от миналото. Понеже Плутон се намира в зодиакалния знак Близнаци, показва, че тя е направила много отклонения в областта на човешката наука (дадена от мене като философ Аристотел), където е преподавала лъжливи учения, с които е заблуждавала учениците си, и сега болезнено изправя погрешките си. В тази си земна инкарнация тя имаше за главна задача да подчини своя ад, Плутон, напълно на Божественото начало и всяко зло, явило се в пътя на живота й, да го превърне на добро. В това отношение Стевка постигна много. (Слънце паралел Плутон). Това е една от причините да не завърши висшето си образование, и особено (Сатурн съвпад Лилит) в 3 дом - дава смърт на образованието, макар че добре научила френския език при професор Благой Мавров. На нас тримата: баща ми, майка ми и аз, Бялото Братство не ни даде да учим, да повтаряме онова, което в миналото сме го учили - да не изразходваме напразно духовни енергии и ни оставиха души в почивка (каква активна почивка). В живота нищо не се губи. Нейните желания и планове ги изпълни напълно дъщеря й Величка, която пое знанията по френски език на майка ми и отиде да живее във Франция. Всички добри семена, посети навреме в съзнанието на даден човек израстват и дават своите добри плодове в бъдещото развитие на живота и нашите придобивки отиват като капитал в нашите наследници. (Слънце квадрат Лилит) говори, че майка ми Стевка е била много пъти в смъртна опасност, изпадала в кома и е минавала тунела, но силната й връзка с Бога - Слънцето, Учителят във физическо тяло на Земята, я спасява и продължава живота й, като при най-трудни ситуации й изпраща лекаря на Вселената Амрихал. Плутон ретрограден, това е много добре, че намаляват наполовина адските му сили и влияния. Той е в собствения си 8 дом, на смъртта. След случая с ухапването й от пепелянката 1936 г. майка ми живееше на дотации, дадени й от Учителя и Бялото Братство. Тя беше служител на Бога при най-трудните условия на живота ни - жизнено необходима за нашето развитие. Това я правеше тиха, кротка и смирена, изключително практична и умна, като винаги успяваше със своята будна интуиция да свързва двата края с оскъдните средства, които й давахме с баща ми. (Слънце тригон Юпитер, тригон Нептун) говорят за великата духовна среда, в която тя се е потапяла, живеейки на Изгрева, при силна връзка с Бялото Братство, което ръководи Вселената, и голямата Божия Любов, вложена в душата й от баба ми Величка, а и тя я носи от миналото си. Тези два аспекта заедно със силната й интуиция се проявяват след 33-та й годишна възраст. Когато говорим за духовните й връзки, подчертани от аспектите на Юпитер и Нептун със Слънцето, трябва да отбележим, че Слънцето й в 12 дом в мистичния зодиакален знак Скорпион говори за много нейни велики приятели от древността, които винаги са й помагали. Майка ми Стевка е била онази сунамка, овчарка, която спокойно пасяла своите овце по времето на царуването на еврейския цар Соломон, който, като минавал край нея, се влюбил в това бедно скромно момиче и й предложил да я заведе в двореца си и да му стане жена. Тогава той е имал 300 жени и 600 наложници и всичките само принцеси. Тази проста, обикновена душа, се отказала от неговото съблазнително предложение, но нейният светъл образ останал да свети постоянно в съзнанието на Соломон до края на земния му живот и той продължил да я търси и при другите си инкарнации. След еврейския си период Стевка продължава развитието си в Египет, където много пъти инкарнира и учи Хермесовата наука. Ражда се като гордата Клеопатра и там се срещаме баща ми, брат ми Косю и аз с нея, като отношенията ни помежду ни и борбите, които сме водили за надмощие, са създали известни кармически последствия, които след хиляди години трябваше да разрешим в едно семейство пред очите на Бога, на Учителя Беинса Дуно. Аз съм бил син на Клеопатра и когато римляните нахлуват в Египет, аз отивам в Индия, където се срещаме със сестра Елена, която по това време е била жрица в будистки храм. Ако разгледаме хороскопа на майка ми Стевка изцяло, ще забележим, че в него има четири планети в перихелий, много активни. Това са Слънцето, Луната, Меркурий и Марс. Значи тя притежава много силен борчески дух, дълбока всеобхватна душа, изпълнена с милосърдие, активен неизчерпаем ум, напълно хармоничен годен да разбира и прилага Волята Божия и.силна воля за проявяване на доброто и любовта в живота й. Съществуват и три ретроградни планети: Юпитер ретрограден, Нептун ретрограден и Плутон ретрограден. Те сочат, че майка ми ще развие със закъснение своите духовни качества, след 30-годишната си възраст, и тя умело ще ги скрива от околните и ще минава за най-проста, обикновена жена. Тези три планети ще намалят силата на проявлението си наполовина, което е много важно, особено за Плутон, който има доста отрицателни аспекти и почти няма да я засягат. Първо тя проявява силната си връзка с Бялото Братство, която я носи още от християнската епоха. След това появява и Божията любов към всички същества, които ни заобикаляха: кучета, котки, врабчета, гълъби и всичко, което се нуждаеше от нейната помощ. Плутон ретрограден е господарят на хороскопа, и с доста отрицателни аспекти, но силно омекотени, което говори за многото отклонения, които е правила като царица в развитието си. След заминаването на баща ми в 1976 г. тя промени изцяло живота си, като прояви напълно Божествената любов и повечето време прекарваше излъчена в другия свят, унесена във въображението си и постоянната си връзка със съществата от другия свят, като постоянно записваше разговорите си с тях. На зенита МС на хороскопа на майка ми е знакът на Слънцето, Лъва, което говори за голямата светлина, с която се озарява нейното свръхсъзнание. В този царски знак родената няма никакви планети, което говори, че в миналите си инкарнации тя е ликвидирала всичките си карми, свързани с нейните прераждания и не идва на земята да плаща от този период с Лъв на Асцендента, а идва като окултен ученик със зодиакален знак Скорпион на Асцендента сега с голямо благородство и мисъл към всички хора, да им помага поне мислено. Много важно е че нейният Плутон е в секстил с Медиум Цели, което значително смекчава и останалите 50 % негативни енергии на Плутон, като дава силен ход на Божественото си съзнание да разрешава всичките си проблеми царски - чрез благородството, доброто и любовта. Лъв на МС, това е Бог, Слънцето в мавматарите - вратата, откъдето идват големите енергии от природата. 16° Лъв, това е Божието благословение, което обилно и постоянно протича през нейното свръхсъзнание, и тя непрекъснато изпълнява това, което й казва вътрешното й ръководство - изпълнява Волята Божия. Ще разгледаме всичките аспекти в хороскопа и ще преценим на каква степен на развитие е родената, дошла да работи за делото на Учителя на земята. Законът на земята е: Колкото по- издигнато духовно е едно същество, посетило 13-та сфера, толкова по-голяма част от кармата на земята поема, изразена в съответните негативни аспекти. Всички велики души, дошли на земята, са имали тежки задачи за разрешаване и предимно квадратури и опозиции в хороскопите си - Христос, Буда, Мойсей, Учителят. Трудните аспекти в хороскопа на майка ми говорят за големите ограничения, които й слага небето, за да може и тя като душа в почивка да се занимава с делото Божие на земята. Като разгледаме аспектите, които я свързват с духовния свят - деклинациите, забелязваме, че 8 са южни (3) и дават силен ход на Божествената любов в нейната духовна същина, но самата планета на Божествената любов - Нептун, има северна деклинация (14), също ангелската и човешката любов - Венера. Това означава, че първо трябва да се пробуди в съзнанието й Божествената Мъдрост - Уран, но пак с помощта на любовта, за да може да разбира Словото и Писанията, за да ги прилага правилно в живота си. Значи човешката любов, която е табу за Стевка и ангелската, Венера, и Божествената любов Нептун, трябва да се проникнат първо от Божествената мъдрост, за да узреят в ума и плодовете на знанието и да излезе от илюзиите на човешкия живот. Виждаме и аспектите, които я свързват с Божествения свят - латитюдите са 6 южни (8) и 2 северни (14). Това означава, че в нейния Божествен живот човешката, ангелската и Божествената любов са в пълен синхрон, в пълен консонанс, и с тях тя може да постигне всичко, което пожелае във всичките светове. Северни латитюди са тези на Луната и Меркурий. Небето й обръща внимание да озари душата си с Божествената мъдрост и да излезе от затворения чертог, в който понякога попада, водена от силните си чувства, и да приеме Бога в душата си чрез Неговата мъдрост. Умът й - Меркурий, секретарят на Боговете, който посещава всички богове, не трябва да носи в себе си никаква тъмнина (никакво чувство или желание), с които ще бъде спиран на границата на света на светлините, където Учителят Беинса Дуно обитава и към Когото всички ние се стремим с пълна вяра. надежда и любов. (Луна в перихелий опозиция Венера, съвпад Юпитер, полуквадрат Сатурн, квадрат Уран, квадрат Плутон, паралел Венера, латитюд Венера, Марс и Нептун, съвпад точката на щастието и секстил Хирон). Луната й е в 4 дом. Добре съчетана, показва добри условия в брака и семейния живот, особено в края на живота й. Ще прави много физически опити. Осведомява за чести промени в местожителството. Луната в зодиакалния знак Риби дава схватлив ум, плодоносно въображение, безгрижен характер, непостоянство и склонност да възбужда съжаление върху себе си. Склонна е повече да мечтае, отколкото да действа (животът й се обърна обратно). От това инертно състояние следват мъчнотии и изпитания, разочарования, които постоянно ще съпътства живота й. Много чувствителна и често стига до медиумизъм. Обича всичко, което възбужда чувствата й. Обича и доста да говори. Може да бъде добър музикант. Луната наранена в зодиакалния знак Риби - любовните й отношения ще я водят към скърби. (Луна опозиция, паралел, латитюд Венера) указва за брачни неприятности и силни разстройства нателесните й функции, също храносмилателни разстройства. Лошо кръвообращение. Пълно неразбирателство с жените и сестрите в Братството. (Луна съвпад Юпитер). Това е един от най-хубавите признаци за успех и щастие изобщо в живота. Благоприятства за придобиване на богатство и вкусване от всичките луксове на живота. Дава щастлив и сполучлив брак. Ще има добро обществено влияние и уважение от всички, които са около нея. Има весел, оптимистичен характер, благороден, с открито сърце. Тя е гостоприемна в най-висока степен, и привързана и дейна към човеколюбиви начинания. Има свободолюбив дух и уважава възгледите на другите, даже и на тези, които са съвсем различни от нейните. Ще обича пътуванията, удоволствията и винаги ще бъде пълна с жизненост. Има вкус и разбиране за музиката. Този аспект говори за силна връзка и постоянно покровителство от страна на Бялото Братство. Нейната Луна 19°49' в Риби съвпад Юпитер са точен тригон със Слънцето на Учителя - 19°15' в Рак, с Венера на 17°19' в Рак и Меркурий на 12°06' в Рак. Това говори за една дълбока мистична вътрешна връзка с Учителя от векове, която продължава и сега, в тази инкарнация, в която сме дошли пред нозете на Учителя Беинса Дуно. Това е една силна връзка със свръхсъзнанието на Учителя и неговите безгранични, неизчерпаеми духовни и материални енергии. Затова Стевка напусна всичко светско, и богатството, което се падаше от майка й Величка, и се отдаде в служене на Бога, на делото на Учителя. (Луна полуквадрат Сатурн). Това е вторият признак за един тъжовен живот на майка ми, който се дължи главно на нейната меланхолична и безпокойна натура, която създава около себе си мрачна атмосфера. Ще изпитва мъчнотии отстрана на условия и хора, представени от Сатурн, главно от сестри в Братството. Лесно ще губи богатството, което има и много мъчно ще припечелва средствата. Ще прекара голяма част от живота си в нужда и лишения. Ще има врагове и може да бъде жертва на злословие. Трябва да промени характера си, да стане деликатна, устойчива и мека в обходата спрямо околните. Аспектът е много злотворен за здравето, като дава неправилности в половите органи. Сатурн препятства всичко, което е свързано с развитието, образованието й, което се прекъсвали приятелството с братята и сестрите, с Братството. (Луна квадрат Уран) я прави ексцентрична и много чувствителна. Лесно избухва и се сърди на неправдите. Обича истината. Мъчно ще намира работа и няма да може да се задържа дълго време на нея. (Била е основна учителка в с. Армени, Габровско, и я уволняват като дъновистка.) След това е учила и не е работила. Този аспект, понеже Уран е във втори дом, говори за финансови неудачи и оскъдица от средства. (Луна квадрат Плутон) прави родената податлива на всевъзможни заболявания. Понеже Плутон е ретрограден, той намалява наполовина своите отрицателни сили и много слабо влияе, почти остава пасивен. Иначе аспектът говори за големи недоразумения в семейството, нещастен или невъзможен брак. Такива прояви не е имало в семейството ни. (Луна латитюд Венера, Марс и Нептун). Това показва, че от Божествения свят към душата на Стевка постоянно текат силни токове от човешка и ангелска любов (Венера) и от струите на Божествената любов (Нептун). Тази всестранна любов е подсилена от силни волеви подтици и активна проява на волята й (Марс), което води до бързи постижения в живота. Обхваната цялостно от любовта на трите свята, майка ми лесно е решавала мъчните й проблеми, съпътствали живота й. (Меркурий в перихелий съвпад Слънце, полусекстил и съвпад Венера в разменени знаци, секстил Уран, тригон Плутон и - паралел Юпитер). Меркурий в 12 дом, добре аспектиран, дава на родената дух, способен да прави изследвания - окултни и мистични. Меркурий изгрява на Асцендента преди Слънцето и той носи светлината на Духа, която ослепително блести в ума на родената, и тя не прави грешки, много е практична и лесно се справя със сложните финансови въпроси, които постоянно изникват в живота й. Меркурий е в зодиакалния знак Везни, което дава широта на идеите, добре уравновесен ум, любов към изкуството, музиката и голяма лекота в израза. Може да бъде оратор или добър певец. (Меркурий полусекстил и съвпад Венера в разменени знаци) прави родената весела, общителна, с добър характер, и е приятен събеседник. Обича поезията и музиката, а може да бъде и търговски посредник. (Меркурий паралел Юпитер) е един от най-добрите показатели за добър живот. Има весел, оптимистичен характер, и е способна да гледа на добрата страна на нещата и да не пада никога духом в часове на несполуки. Има гъвкав ум с голям кръгозор, способен да разсъждава правилно и да устоява твърдо мнение, постигнато след зряло размишление. Много хора се привързват към нея. Паралелът е една велика връзка на нейния отлично аспектиран ум с Бялото Братство и неговия ръководител - Христос. Това говори, че може да проповядва Словото еднакво добре и устно, и писмено. (Меркурий секстил Уран) й дава оригинален, независим ум, въставащ срещу робството на модата, традицията или обществените условности. Родената е неустрашима да си проправи път към абсолютна свобода. Това е знак на пионерите на мисълта и на откритията. Аспектът дава разбиране на астрологията. Родената има изключително възвишени идеи и идеали, насочени към прогреса на човечеството. Майка ми ще има много приятели и близки, които ще й помагат през целия й живот, Може да има успех и в литературната и научната дейност. Може да изучава добре астрологията. Това е силна връзка на ума й с Божията мъдрост, която тя постоянно слуша. (Меркурий тригон Плутон). Този аспект показва, че родената се е справила с пакостливите идеи и мисли, идващи от подземния свят. Подчинила е ума си на Божествената мъдрост (Меркурий секстил Уран) и е вързала всичките пакостливи духове, представители на черната ложа от подземните светове, най-големите противници на Божествения порядък и организатори и ръководители на всички войни. Този аспект и свързаните с него говорят за един ум, свързан с Бога и отдаден на Неговото дело и на великия закон на Истината, която управлява и владее цялата вселена, на великия Дух на Истината - Беинса Дуно. Плутон е представител на истината в нашата слънчева система, а тя е изчезнала от Земята и Учителят Беинса Дуно дойде на Земята, като една от главните Му задачи беше да възстанови и въведе в съзнанията на човеците тази изгубена от тях истина. Меркурий на майка ми (25°05' във Везни) е в тригон с Уран на Учителя (26°45' в Близнаци) - велика връзка със Словото и Божията мъдрост, протичаща от Учителя към ума й. (Венера полуквадрат Слънце, опозиция Луна, полусекстил и съвпад Меркурий в разменени знаци, квадрат Уран, квадрат Плутон, паралел Луна, латитюд Луна, Сатурн и Нептун). (Венера квадрат Уран). Този аспект дава винаги разногласия между двата пола - прибързана и необмислена връзка, опасност от развод и публични скандали. Всъщност аспектът показва големите неприятности, които е имала майка ми със сестрите в Братството, много от които минавали за нейни приятелки, а й причинявали страдания. Понеже Уран се намира във втори дом в зодиакалния знак Стрелец, показва много финансови спънки и крахове, омекотявани от Юпитер ретрограден, господарят на зодиакалния знак Стрелец, в който, както посочих, се намира Уран. Юпитер, макар и ретрограден, е блестящо аспектиран в хороскопа на Стевка. Това е нейната златна връзка с Бялото Братство и с Учителя Беинса Дуно. (Венера квадрат Плутон) говори за големите изкушения, изпитания и страдания, през които е минало нейното сърце. Стевка лесно може да губи това хубаво чувство - любовта, понеже бързо намира кусурите на този, когото е обикнала, и скоро охладнява към него. Аспектът говори и за непослушанието, което тя е проявила в минали инкарнации към Божията истина, с която тя трябва да свърже неразривно своя живот. (Венера латитюд Луна, Сатурн, Нептун) показва, че от Божествения свят към нейната човешка и ангелска любов (Венера) постоянно текат струи от духовни енергии, идващи от душата й (Луната), от света на Божията правда (Сатурн), от Божествената любов (Нептун), която обединява цялата любов в едно и се изявява в пълнота и благост в майка ми. За разлика от Меркурий - ума, който има отлични аспекти, и Венера - сърцето има на физическото поле само отрицателни аспекти и човешката любов е табу за нея, както казах, но цялата любов, съединена в едно и протичаща през тялото на Стевка, й помагаше постоянно в трудния живот, който прекарваше на земята. (Марс в перихелий квинтил Юпитер, полуквинтил Сатурн, съвпад Уран, опозиция Нептун, опозиция Плутон, паралел Уран, латитюд Луна и Юпитер). (Марс квинтил Юпитер). Юпитер носи консервативност и достойнство, които, свързани с огъня на Марс, дава голям ентусиазъм и способност да вдъхва и на другите хора същите чувства. Това прави характера й благороден, искрен и почтен, без заобикалки, може да печели и много пари, но лесно и бързо да ги харчи, под въздействието на Марс, намиращ се във втори дом. Понеже Марс е в зодиакалния знак Стрелец, а господарят на знака Юпитер е ограничителен по отношение на разходите, в края се получава един идеален характер за родената - нито много щедра, нито много пестелива. Затова Стевка много умело се справяше с дефицитния бюджет на семейството ни, като купуваше най-важното, необходимо за всички ни. Понеже Марс управлява хемоглобина на кръвта, фактор за здравето и жизнеността, затова хубавите му аспекти с Юпитер увеличават - червените кръвни телца и майка ми се радваше на добро здраве, голяма жизненост и силна закалка в живота. (Марс полуквинтил Сатурн) дава на родената подвижна природа, решителност и способност за напрегната работа и продължителна деятелност, от което тя често придобива необикновени резултати. Тя може да осъществява неща, които са невъзможни за други хора. Може да се издигне в живота на висока служба (понеже гледаше децата си, това нещо не се осъществи). Ценена е заради способностите си, но не е била обичана, понеже характерът й е труден и упорит. Стевка имаше устойчива физика и общо взето добро здраве. (Марс съвпад, паралел Уран). Дава буден и ексцентричен характер, военен човек, воюващ на думи и дела. Много упорита и твърда. Върви напред във всяко дело, което тя си е определила. Аспектът показва прелъстяване, което е станало в отношенията на майка ми с баща ми. Този съвпад в зодиакалния знак Стрелец я прави голям фанатик против установената религия и попската система, срещу които се е борила. В резултат на това след 2-годишно учителстване е уволнена. (Марс опозиция Нептун) придава на родената груб, чувствен характер, импулсивен и много войнствен. Проявява фанатизъм на антирелигиозна почва срещу съвременната религия и устоява докрай на своите убеждения, свързани с новото учение. (Марс опозиция Плутон) дава силно разрушителни елементи в живота на родената. Положението се спасява от това, че първо Плутон е ретрограден и пасивен в проявите на злите си сили и второ Марс е в зодиакалния знак Стрелец, ръководен от Юпитер и майка ми проявява и трансформира своите големи сили в работа за братството за общото дело. Стевка не се поддава на низшите влияния на Плутон, от които хората с такъв аспект стават пияници и най-големите гастрономи, а тя пиеше гореща вода и чай и се хранеше с обикновена вегетарианска храна, като ядеше малко. Тук е пръстът на Учителя, Който промени хороскопа й в 1936 г. и й направи нов, с положителни аспекти. Тогава Стевка пое част от товара и отровите на Учителя и Той я благослови и продължи живота й на дотации. (Марс латитюд Луна, Юпитер). Тези латитюди показват, че от Божествения свят се грижат да омекотят войнствените й марсови енергии, като внасят в нея чрез душата й дълбок вътрешен мир и благодарност към Бога за всичко, което се случва в живота й. Силните вълни от Божествения свят от ангелската мъдрост (Юпитер) подобряват материалното й положение, което често пъти беше критично и отвори ума й да разбира Словото и очите й да виждат многото светли същества, които я обкръжават и работят заедно с нея, като постоянно й помагат в живота. (Юпитер ретрограден тригон Слънце, съвпад Луна, квинтил Марс, тригон Нептун, паралел Меркурий, латитюд Марс и съвпад точката на щастието). Юпитер ретрограден се намира в 4 дом и говори за семейно щастие и реализиране на желанията за дома и особено във втората половина на живота й. Ще има голям успех в месторождението и държавата, в която се е родила. Ще получи голяма и пълна помощ от родителите си. Ще има и наследство по права линия (милионите, които трябваше да получим като дял за баба ми Величка от капиталите на семейство Заимови, от които ние се отказахме). Всичките й сделки в живота ще почиват на здрава основа и ще се развиват безпрепятствено. Ще има нужните средства и условия за един добър живот, особено към края на живота си, обичана от децата си, почитана от много братя и сестри. Животът й ще протече спокойно, без резки промени, и тя - ще го завърши сред кръг от приятели, които ще й помагат. Юпитер в Риби дава милостив, състрадателен и гостолюбив характер, готова да служи на париите (бедните) в обществото. Тя е ангел на състрадание надвесила се над всички телесни, душевни и духовни страдания на приятелите. Болните я познават много добре. Притежава изключителна чувствителност и е изложена на непрекъснатото духовно въздействие на невидимия свят. Тя е помогнала на много болни хора и стана верен последовател на Учителя и точен изпълнител на учението, което Той донесе на земята. От малка тя обича много музиката, изкуствата, литературата. Нейният Юпитер е 13°22' в Риби, точен съвпад с моята Луна на 14°22' в Риби. Това говори за една много силна връзка между нея и моята душа от християнската епоха. Аз съм положил душата си за нея и тя от римски патриций (мъж) е станала християнка, подобно на Величка. Чрез духа си съм се вселил в нея и съм обърнал съзнанието й към Бога, Който тогава присъстваше в царството на евреите. Нейният Юпитер е вточентригон с МС на Учителя, тригон с неговия Меркурий, тригон със Сириус и тригон с Венера на Учителя. Това показва, че тя постоянно е черпела енергии оттози велик неизчерпаем извор на живота - Учителя Беинса Дуно, ръководителя на Вселената. Понеже Юпитер - връзката й с Бялото Братство и с Учителя - има само положителни аспекти, Стевка е била винаги под покрива на Всевишната и Учителят е участвал непосредствено отблизо при разрешаването на всичките й трудни и опасни положения в живота й. Такава силна двустранно положителна духовна връзка рядко се среща и тя даде своите отлични резултати в развитието на бедното ни семейство на Изгрева. Трите деца завършиха висше образование, а аз останах в почивка - да работя за Делото Божие. Желанията на майка ми към децата и особено - към дъщеря й Величка, която е преродената нейна майка - баба Величка, се сбъднаха. Добрата подготовка, която майка ми имаше по френски език от университета, премина във Величка и тя отиде преподавателка по електромашини и апарати в Тунис на френски език, след което отиде да живее във Франция, Аз съм Юпитерианец. На Асцендента ми изгрява зодиакалният знак Стрелец и господарят на хороскопа Юпитер се намира на върха на 9 дом, на 25° в Лъв, съвпад с Меркурий, с Нептун, секстил с Венера и тригон с Уран. Положителни аспекти, носители на идеите и знанията на Бялото Братство. Майка ми много ме обичаше и слушаше. Каквото спечелвах, го давах на нея, за да поддържа живота на по-малките ми братя и сестра. Тя споделяше всичко с мене и ми изповядваше всичките си неща, дори и това, че беше заченала пето дете и аз й съдействах и стана спонтанен аборт и тя се освободи. Нейният Юпитер е ретрограден и той така се проявява във втората половина на живота й, особено след 1936 г, когато Учителят й направи нов хороскоп, продължи живота й на дотации, изпълни я снови сили и здраве и доживя от 33 години до 92 години, като си замина на 19.02.1995 г. Говорех за нейния Юпитер, чрез когото тя е свързана с християнската епоха и Христос и тригон с купола на Учителя, Меркурий, МС, Сириус, Венера и Слънцето Му. Това е велика връзка с Учителя, която продължава във вечността. Майка ми е едно високо издигнато същество от ангелските йерархии, дошло на Земята да свърши една малка работа за Бога, за Беинса Дуно и без шум и глас тихо да отлети в света на светлините, откъдето е дошла да се въплъти тук, на Земята. (Юпитер ретрограден съвпад с точката на щастието) показва, че щастието й е в Бялото Братство и братското общество, разпръснато по цялата Вселена, към което тя изявяваше своята светла любов. (Сатурн квадрат Слънце, полуквадрат Луна, полуквинтил Марс, латитюд Венера и съвпад Лилит). Сатурн е в 3 дом, наранен - показва, че родената ще има много неприятности с близки и роднини. Известни опасности при къси пътувания. Много протакания и разочарования в областта на възпитанието и образованието. Сатурн е в зодиакалният знак Водолей-3°10’ Както споменах по-горе, той е в съвпад със Сатурн на баща ми и с моя. Наранен, той съобщава за отрицателните прояви в живота и трудности да се справи със старите си атавистични навици и да заживее в живота за цялото. Кармата на майка ми хич не беше лека, аз говорих в началото обширно за нея и трябваше да си замине на 33 години, но Учителят й продължи живота, като й направи нов позитивен хороскоп. (Сатурн латитюд Венера) показва, че от Божествения свят постоянно изпращат струи от жива ангелска и човешка любов към съзнанието й, за да може да се оправи с тежката карма, която имаше. Както казах, тя е под покрива на Всевишнаго и Бялото Братство я спасява винаги от всички смъртни опасности в живота й. (Сатурн съвпад Лилит). Говори за големите опасности, които тя е имала за живота си. Още при раждането й - опасност да си замине, смърт на рождената й майка Николина. Опасности от заминаване при къси пътувания и от ухапване от змия на 33 годишна възраст. Черната ложа много пъти е искала да й отнеме живота, да не работи и свети тук, на земята. Аз няколко пъти съм я спасявал при отравяне от гъби (печурки, но били отровни двойници) посред нощ. Животът й е бил една постоянна борба, в която Стевка с молитви и песни се е борила срещу тъмните сили, които всячески са се стремели да й отнемат живота. Но над всичко е Бог, Учителят Беинса Дуно, Който я спасява много пъти. По отношение на образованието Сатурн съвпад Лилит значи смърт на образованието, окончателно спиране. (Уран квадрат Луна, секстил Меркурий, квадрат Венера, съвпад Марс, опозиция Плутон, паралел Марс и Нептун). Уран във втори дом показва нестабилно материално положение. Много издигания и много финансови провали в живота й. В никакъв случай не може да се защити и осигури от гледна точка „пари”. За нея няма никаква сигурност и защита от внезапни загуби. Божията мъдрост възпитава много строго хората да се освободят от тази проказа за духовния свят. Уран в Стрелец й дава много развити интуитивни способности. Има склонност към блянове, видения и будно въображение. Има силна склонност към другарство и практикуването на окултните науки (това е вложено в нея, но и в мен и аз го проявих). Тя работи постоянно за напредъка на човечеството и живее за цялото. Уран наранен дава своенравие, непостоянен характер, бунтува се срещу обществените условности и съвременната религия. Затова я уволняват като учителка. (Уран опозиция Плутон) дава големи умствени и сърдечни противоречия. Голяма борба между духа и плътта, между ума и сърцето, между великите заложби, които носим в свръхсъзнанието си и лошите стари атавистични неща, които носим от миналите си животи. В живота си майка ми е имала задачата да разграничи и раздели в себе си духовната от материалната си същност. Родената е минала през големи изпитания и изкушения, противоречия, ограничения и заблуждения, за да стигне до Божията мъдрост, до Словото на Учителя Беинса Дуно, до великия живот, за който се подготвяме от хиляди години. Понеже Уран е в зодиакалния знак Стрелец, не проявява своите енергии за придобиване на материални богатства, независимо от средствата, а е използвал тази материална енергия за възприемане и прилагане на новите идеи, които постоянно са посещавали нейния буден ум (Меркурий е отлично аспектиран). (Уран паралел Нептун). Дава склонност към окултизъм и мистицизъм. Този аспект създава пряка връзка с невидимия свят и осигурява успешните отношения с неговите обитатели. Дава пророчески и вдъхновени сънища. Укрепва лечителната й мощ и тя може да лекува много хора и да им помага. Достатъчно беше да се помоли за някоя много болна сестра, и тя скоро стъпваше на краката си. Знам десетки такива случаи. Родената притежава силно развита интуиция, която достигаше до умствено четене. Има голяма любов към пътуванията и проучването на физическия и останалите светове. Майка ми притежава голяма деловитост, силна воля и способност да ръководи всяка работа. Винаги може да се издигне до ръководител на каквато работа или професия да упражнява. Това е една велика връзка между Божията любов и Божията мъдрост, с която може да се разрешат всички противоречия и недостатъци на този подлунен объркан свят. Учителят казва: „Виждате ли този хаос в света? Аз го създадох и аз ще го оправя.” (Нептун ретрограден тригон Слънце, опозиция Марс, тритон Юпитер, паралел Уран, латитюд Луна и Венера). Нептун е в 8. дом, предвещава богатство след брак. Наранен - ще има загуби вследствие на измама. Също финансови неприятности по повод на имоти. Ще има странна и необикновена смърт. Преди да си замине майка ми, яви ми се Учителят и ми каза, че тя ще си замине без да присъствам аз, защото ще я спра. Тогава у нас дойде архитектката Албена Дякова, която ме занимаваше с хороскопа си. Аз бях много буден за положението на майка ми и изпратих Елена в другата стая, дето лежеше тя. Тя лежала спокойно и Елена й дала да пие мляко. (Тя желаеше аз да съм постоянно до нея, да й давам енергия. Павел и Еленка бягаха от нея, защото тя много силно теглеше енергия от тях, а аз й давах доброволно.) Елена се върна и след малко пак я изпратих. Майка ми си беше отишла. Помилвах я, целунах я и й пожелах светъл път в духовния свят. (Нептун квадрат Опашка на Дракона) говори за започване на кармата й още след раждането й, но понеже Нептун е по-високо - в 8 дом, на смъртта, в зодиакалния знак Рак, а Опашката на Дракона е в 5 дом, кармата й се превръща в дихарма (Нептун - Божията любов, отлично аспектиран) и Стевка попада в един богат духовен дом, в който новата й майка Величка проявява Божията любов към нея в пълнотата и майка ми я носи в, съзнанието си. (Плутон ретрограден квадрат и половина Слънце, квадрат Луна, тригон Меркурий, квадрат Венера, опозиция Марс, опозиция Уран, паралел Слънце). Плутон е господарят на хороскопа на майка ми Стевка. Благодарим на Бога, че е ретрограден и намалява наполовина лошите адски влияния на Плутон и омекотява живота на майка ми и го прави поносим при тия обстоятелства. Виждаме колко тежки чепати аспекти има Плутон, които без помощта на Бога е немислимо да се преодолеят и човек да остане жив. Само Бог - Учителят Беинса Дуно, с великата Си любов може да стопи и превърне тази страшна каша от миналите ни инкарнации в един нов строен живот, отдаден на Бога и Неговото дело на земята и небето. Велик е Бог в любовта Си и постоянно ни прощава престъпленията и грешките, които сме вършили в миналите си животи, като царе, патриарси, военни пълководци и други видни длъжности, които сме заемали и са ни отдалечавали от Бога, от задачата, която сме имали на земята - да познаем Бога, да Го приемем, да Го възлюбим и да почнем да Му служим и да изпълним Неговата Воля на земята. Всички тези велики длъжности, които сме заемали в живота на земята, са украшения, панделки и накити, които са ни отклонявали от най-същественото - работата за Бога на земята; другото е губене на ценно време. Иска се от нас да пробудим свръхсъзнанието си и да ходим в живота със светлина, и тогава ще отчетем точно кое е най-важното на земята и ще го изпълним с всичката си любов и разположение. Майка ми, като високо издигната душа, много пъти е била цар, царица и на други високи длъжности в човешкия порядък. Всичко е заснето, филмирано, и накрая на века трябва да дадем отчет пред лицето на Бога - Учителя Беинса Дуно, да променим съзнанието си и да Му станем ученици. Благодарение на постоянната помощ, давана от Учителя, майка ми излиза от това атавистично блато, от този ад на отрицателни аспекти и тръгва по светлия път, посочен й от Учителя - път на чист, безкористен, изпълнен с любов, мъдрост и истина живот за цялото. Велик е пътят на човешката душа, излязла от Божествения Блист, да придобие опитности и знания за устройството и принципите, които движат развитието на вселената и да намери своето определено място в мирозданието. За да стане въпросът по-ясен, ще цитирам Учителя: „Излезте една нощ вън и обърнете очите си към онова далечно пространство, към онези светли звезди. То е великото бъдеще, което ви очаква. Там са всички онези велики библиотеки, там е скрито великото знание. Това са култури, култури, култури, това са същества, йерархии. Всичко туй ще го пребродите и като живеете по 100 милиона години във всяка една слънчева система, а те са 100 милиона слънчеви системи, в нашата вселена. В края на времето, един ден, като се срещнем, вие ще ми разправяте за всички онези ваши екскурзии, които сте имали, и аз ще слушам всичко онова, велико, което ще ми кажете, с най-голямо внимание. Само тогава ще се разберем.” (Двата природни метода, от беседата „Каквото чух”, стр. 207.) Значи да познаем Бога, да Го разберем, да Го възлюбим, да започнем да Му служим с всичкото си сърце, ум, душа и дух, се иска време на учене от 100 милиона години по 100 милиона и тогава в края на времето ще разберем какво е Бог, нашият създател, нашият Отец, Който винаги ни люби, учи и напътства. Пожелавам светъл път на душата на моята майка Стевка, в безбрежния път, който има да минаваме в еволюцията на нашето развитие. В бъдеще пак да се срещнем при нозете на Учителя Беинса Дуно, като любящи се души, велики служители на Бога, на нашия велик Отец. Амин.

В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев 1. Школна беседа, 6.7.1927 г.* Забележка: гледай отделното листче. _______________________________________________________ * В ЖИВОТА: 41. лекция от Учителя, държана на 6 юлий 1927 г. София. - В: Четирите кръга: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, VI година (1926 ÷ 1927 г.). Том IV. София 1934, стр. 183 ÷ 199. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Бог царува на небето. Размишление. Резюме: „Най-лесният въпрос” и „Защо Бог ни е пратил на земята”. Песни: „Духът Божий”, „Изгрява Слънцето”, „Блага дума”, „Бог е Любов”. Съвременното человечество е настъпило в една нова област, която изисква нови методи и схващания за живота, изисква крайно самообладание. Това е велика наука и не е за обикновения человек. Самообладанието е наука за светиите и адептите, и учениците отчасти трябва да го имат. Големите нещастия в света идат от липса на самообладание. Нима детето, което изтървава млякото, което носи, или възрастният, който отива в кръчмата и учи привичките, които му погубват здравето, не страдат поради липса на самообладание? Краката са решили отдавна един социален въпрос и когато человек се запита как трябва да живее, трябва да види как ходи. Някои хора тръгват с левия крак, други - с десния. Двата крака, като ходят, се разговарят, а ръцете пригласят. Краката са обект на човешките добродетели. И в десетте пръста на краката Бог е вложил десет методи за разрешавание на живота. Пръстите не опират еднакво на земята и от това някои изкривяват обущата си. Отначало разумният свят е действувал на краката на човека, а не чрез неговата глава. Учителите на миналото са разбирали това и са биели по краката, за да изцерят мързеливите ученици. Добродетелният человек трябва да държи в изправност своите крака... И Писанието казва: „Твоето Слово е светилник на нозете ми”, а не на ръцете, Разрешение на първия въпрос ще започне с видимото. Ако искаш да разрешиш един въпрос по свобода, с жертва - ще стъпяш с левия крак; ако искаш да го разрешиш с действие - ще тръгнеш с десния крак. Десният крак е свързан с човешката мъдрост, а левият - с човешката душа. Ако завладаме своите крака, ще завладаме света. Истинският човек, това са неговите ръце и крака. Ако се отсечат ръцете до лактите и краката - до коленете, человек престава да е човек. По самото ходение человек може да се познае благочестив ли е или не... Не е позволено човек да си върти краката както иска. Може ли да пишеш както искаш? Нали има правопис? И всяка буква си има мястото. Има наука, която познава характера по ходението - само като те зърне, и ще познае - няма нищо скрито-покрито в света. И вий може да си направите вашите заключения. Вий все бързате. Бързание в окултната школа не се позволява! Бог никога не бърза. Дяволът винаги бърза. Чисти да станем време има - Бог ни е дал излишно време даже да свършим работата си. Няма да бързате! Всяко упражнение е подготвително условие за бъдеща работа. Така беше упражнението за носение вода... Водата е подготовка към един по-устойчив живот... Колко крачки има до мушилата? С еднакви крачки ли ходиш? Има голямо значение колко пъти се стъпва с левия крак и колко пъти - с десния. Сега онези, които ще използуват упражнението, да прочетат и кажат и на другите колко пъти ще стъпят с десния и колко - с левия крак. Десет сестри и братя да направят доброволно статистиката. Това е наука, а не да ставате буквоедци. Ученикът трябва да се справя със своя ход. Някои от вас вървят шаткаво - това е влязло и в мозъка им. Ще стъпваш полека (показва как). Упражнението показва, че иска нещо да подчертае. Има смисъл да се подчертае нещо, но ако човек подчертава безсмислени работи? Ако не сте разположени духом, ако се усещате онеправдани, умът ви не работи (а по-рано сте имали радост и вдъхновение), и всичко сте изгубили - вземете и измийте само левия крак 1, 2, 3 пъти през деня. Това е наука. После - десния крак, с особена вода, и умивайте с любов, понеже те са крака на Любовта. Краката трябва да се мият с най-чиста вода, за да имаме резултат. Ако краката почнат да изстиват или треперят, човек не е вече здрав - неврастеник е. Ходенето по ситен пясък може да му помогне. От сутрин до обяд слънчевите енергии се възприемат чрез ръцете, а вечер - чрез краката, и от това се получават различни резултати, понеже вечерно време се освобождава от излишно набраното по веждите, лицето, носа, косите и пр. Затова е опасно понякога да се бутне човек - има енергия като бомба. Ама ще речете: „Защо е направил Бог така света?” Така е - ако искаш, може да ходиш както искаш, но и резултатите ще бъдат други. Няма да бързаш, когато отиваш някъде... Вечерно време се учи законът на изпразванието. Той е един от великите закони, но по него не е позволено да се говори. Ако човек яде и не се изпразва, какво ще стане с него? Един цар попитал един философ какво е най-важното - и като го задънил след туй 10 дена - като го освободил, той му казал кое е най-важното. Да се изпразниш от злото, от омразата, от лъжата, от съмнението - това е наука. Служение с лъжата има винаги лоши последствия. Сърцето на човека е малко отклонено на ъгъл почти колкото е отклонена и оста на Земята - 23° - то не е на средата. Но, за да има равновесие човек в умствения свят, трябва да има сърцето на мястото си - по средата. А в духовния свят (поле) слънчевият възел е най-нежната област. Черният дроб влияе чрез слънчевия възел и чрез него става изпразванието на всички лоши мисли, чувства и пр.- отиват към центъра на Земята и ако черният дроб не е здрав, и човек не може правилно да регулира живота си. Упражнение за 10 дена, които искат само: измивание на краката с чиста, най-хубава вода (естествена температура) и след умиванието не се трият, а само попиват с една кърпа. Почвание преди изгрев слънце. (Първия път, а 2-ро, 3-то миене и пр. да свършва до 12 часа. След обяд може да почва от 3 часа с интервали произволни 1 ÷ 2 часа и пр.) 1-ия ден - 1 път сутрина само левият крак се мие - вечер - само десният. 2-ри ден - 2 пъти ... (до обяд) само десният ... - (след обед) вечер - само левият 2 пъти 3-и ден - 3 пъти... - ... само левият - ... десният 3 пъти 4-и ден - 4 пъти само десният ... - ... левият 4 пъти И така-до 10 пъти. Само първото миение е преди изгрев. Миение малко, едва да се накваси, най-много 5 минути. Може да се носи водата в шишенце. Влагата ще я попивате с кърпичка, а няма да изтривате. Правете това упражнение в разни времена на годината - и туй, което е действително за един, не е и задруги. Дебелият човек може с часове да стои в морската вода и му е приятно, но на горещината - пада. Сухият - обратно. Когато измиете краката си навреме, ще почувствате една радост; ако не случите времето - ще имате разочарование. Като говоря за краката, разбирам разумните същества, чрез които слънчевата енергия се възприема и тогава става обмяна и тялото се осветява. Птиците и животните знаят някои закони. Ако Бог е вложил Своята благост в земята, ти трябва трябва да ходиш по нея, но трябва да знаеш по коя посока - юг, изток, запад или север. Хората обичат да ходят повече на юг. Западът има своето влияние. Ако имаш мъчнотии, не трябва да седиш или лежиш или да си хванеш с ръцете главата - нищо няма да разрешиш, А трябва да се изправиш на краката си (посочва как) и да мислиш, като походиш. Това е един начин на самообладание и самовъзпитание. Имай други методи. Методите на ума изсушават, методите на сърцето привличат повече влага, правят човека да затлъстява, а методите на краката за разрешение на въпросите чрез ходението съединяват в себе си четири елемента и то е подходящото! Всяко възпитание трябва да се почне с труд - от видимото към невидимото. Природата обича пълнота, но не излишъци! ... Б. Ц. [Бог Царува] на небето. Край. След това го изпратих до Изгрева. По пътя говорихме върху лекцията и други работи, а после се върнах тук. Той е много внимателен. Шапката я няма. Казах му някои смешни работи за една котка, продадена 160 пъти, а сигурно и неговата шапка тъй ще се продава някога. Всички напуснали Братството са се съюзили за борба срещу Него - последствие оттогава, но скоро ще ги вържем и да видиш пак [мене?] дават в ръцете всичко! ... Велик е Бог, неизказано Велик и Милостив. Да бъде свята волята Му винаги за нас и дано имаме сили да я изпълним безпрекословно. Самообладанието - и ходението - това бе за нас, разбрали? Пиши! 2. Школна беседа на 13.7.1927 г.* _________________________________________ * РАВНИ СТРАНИ; 42 лекция от Учителя, държана на 13 юлий 1927 г. София. - В: Четирите кръга: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, VI година (1926 ÷ 1927 г). Том IV. София 1934, стр. 200 ÷ 220. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) 3 пъти: Б. Ц. на Н. Б. Ц. в Ж. Да Б. И. Му Бл. („Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!”) Начало: 8 ч вечерта. Кратко размишление. Забележка: Учителят говори бързо, затова предадени са по-главните мисли. Примерите са дадени съкратено. Многоточията показват пропуснати мисли. Защо верующите се обезсърчават? Каква е психологическата подкладка, за да се обезсърчи человек? Когато търговецът работи и губи - намалява се капиталът - вярата му е обоснована на капитала - той се обезсърчава. Ученикът, като започне да губи своята памет - и той се обезсърчава. Но верующият? Нали той вярва във Всемъдрия, Всесправедливия и пр. Бог? Коя е причината на това обезсърчение? Трябва да се обоснове. Мнозина от вас мислите, че имате някаква положителна философия, а то едвам сега се турят едни основи. Но вий не знаете още нищо за отличителните черти на индивидуалното, общественото и човешкото съзнание в човека. И според това на кое съзнание служи човек, такива и методи употребява и разрешава въпросите - такива и изводи ще има. Вий имате само индивидуално съзнание и за другите хора не искате и да знаете. Живеете като едно божество - но преждевременни божества сте. (По пътя си говорихме върху това - индивидуалната мисъл поддържа хармонията. Индивидуалната мисъл на едно божество е вселената, а за човека тя ще е космическо съзнание; ако не разбереш тази мисъл - питай ме като се видим.) Не може човек да играе ролята на едно божество - ще стане смешен. Щом живее човек в индивидуалното съзнание, той не може сам себе си да обиди, но е много деликатен спрямо себе си; същото е с общественото съзнание - хората с такова съзнание не могат да се обиждат един друг. А когато човек е с человеческо съзнание, да мисли и чувства за цялото человечество - всеки го обича. Христос затова всеки Го обича - било християни или не. Христос е идеалното. Сега ще взема една мисъл (по пътя Му говорих, че с тая мисъл съм заминал за Белоградчик и съм мислил върху нея) от беседите: Гъсеницата, която е употребила хиляди години да прави челюстите си, като стане пеперуда, какво ще прави с тях? Има един закон. Ако духовният ученик не може да подобри положението си (съзнанието си) и прояви добрината, то той се само заблуждава. Отгде знаеш, че обичаш Бог или само илюзии имаш? Дохожда един болен и казва: „Искам да се излекувам. Ще дам всичкото си имане.” - Добре, казвам, ще работиш по един естествен метод, [но] той е по-бавен. – „Не, аз искам веднага.” - Добре, ако си готов да дадеш всичко и да вземеш торбичка на рамо, да отидеш да проповядваш Истината на хората, ще кажа една дума, и ще оздравееш, но ако не си готов - ще се простреш на земята! Затова предпочитай естествения, бавен метод, който не иска големи усилия. Вий искате знание, но ако вий не сте още готови? ... Сега всички, като дойдат да изпълнят Божественото, казват: „Аз имам жена, деца” и пр. Та големи герои ли се мислите - да храните една жена? Че какво щели да кажат хората... Ний сме оставили Любовта, Мъдростта и Истината - да не кажат хората, че семейният живот се разваля. Я ми покажете, един семеен живот къде има? Аз съм виждал баща, който трепери над дъщеря си - той бе поп, а после дойде в новото учение, а те казват за баща си: серсемин е, че не е правил къщи... Человек не трябва да се екзалтира от новото учение, а да се вдъхновява и по живота му да разберат... Няма да се молиш веднъж, и като изгрее слънцето, да не залязва - и като спиш, да се молиш, и като спиш, добро да правиш, а не насън да крадеш. Някоя сестра казва: „Лош сън сънувах”, а не го казва. Зная го - хайка жена подир млад мъж или мъж - подир млада жена насън - аз ги виждам какво са правили... Има един живот, който Бог е вложил... Ще ме запитат: какво нещо е Любовта? Направата на нашето изворче е Любов - едно поточе, което кокошките (неразбрана дума), ний вложихме нещо и го направихме ценно за всички - това е Любовта. Да обичаш човека е да обичаш неговата ценност... и като ни обикне Бог, ще имаме разширение. Обезсърчени сте - зная причините, Человек е много хитър. Зная причините. Павел (апостол) с един пример за еволюция... Привеждал съм тоя пример. Един отишъл на една църква - влюбен бил той и плачел, а проповедникът мисли, че от друго е. – „Скръбна е душата ми” - казва той, но мълчи от какво е скръбна. Друг един случай в Русе. Идва един и казва на един брат, че има голям товар. „Да се помолим.” Молят се дълго. „Поолекна ми - казва, но все пак, има го.” Отива втори път. Пита го: „Какъв ти е товарът?” – „Да ти кажа: Влюбен съм и ако Господ не ми я даде - ето револвера, ще се застрелям” - и вади револвера. После, като го изпратил, братът казва: „Освободи ме, Господи, от тая беля...” Това не е пътят. Ако любим Бога, Той ще ни даде повече дори неща, отколкото сме мислили - добрите неща и добрите приятели са дар от Бога. Той всичко ще ни даде - и деца, и говеда... Не е в количеството, а в качеството. Някои отиват на изгрева и чакат да им дойде вдъхновение. Гледат на изток, на запад.... Не, приятелю - ти искаш благата на света... Сега вий казвате, че сте ученици на новото учение. Радвам се, но трябва да бъдете герои. Вий имате ндивидуално съзнание, а ви трябва човешкото. Казват, че съм нарочил някой ученик. Че, ако едно куче лае на всеки, който минава, какво принася на господаря си? Има известни принципи, които ни свързват с живота. Старото се руши - за какво ще се хванете? Гъсеницата прави пашкул - Ноев ковчег, и после отваря вратите на своя кораб и хвръква във вид на гълъб. Ако вий преминете през огън и нямате пашкули, ще бъдете опърлени. Не искам да ме разбирате буквално; па ще излезете от пашкулите и ще литнете... Да не почнете да разправяте, докато не отидете до слънцето, докато нямате вий лично опитност. Щом се обезсърчите - това е индивидуално съзнание, щом имате ревността е обществено съзнание, а щом дойде импулс за една велика работа, то е човешкото. Ревността трябва да се тури на работа. Ако я разберете, тя ви подтиква към работа, ако не... Много неща не разбирате и се озлобявате. Пътят, по който аз вървя, е строго определен и зная всяка моя постъпка към коя категория - индивидуално съзнание ли е, обществено или човешко, и съответно това... Сега някои казват: „Ако след една година не реша този въпрос, ще се откажа от учението.” Аз да ви кажа след една година какво ще станете - ще ви турят в една кочина, после ще ви направят [на] пастърма... Но ако ви кажа истината, ще се уплашите - гръбнакът ви не е толкова силен. Животът не е страшен. Страданието още не разбирате. В страданието човек познава себе си и хората. Горко на онзи, който не страда! Не съм за самоотвержието, а за геройството. А геройството е друга наука. Герой за мене е тоя, който, като види стар човек или мравя, прави им път. Ако спасявате мравката - вий правите това, което цял мравуряк не може да направи. И ний често искаме за една наша беля да слезе Господ да я оправя. Той да оправя нашите работи - голямо тщеславие! - вместо някои други, по-малки същества, а Господ ще изхарчи толкова енергия, колкото би стигнала... Ако бащата купи на ученика мъчни книги, а ученикът ги изгори или продаде, не е ли неверен ученик? (Лично мене, като вървяхме по пътя за беседа, ми го каза приблизително така: ако бащата купи на ученика мъчна книга (учебници), а неразумният ученик ги продаде или изгори, мисли ли, че е разрешил задачата си? Те му са дадени да се учи, а не да ги продава. Мъчнотиите, нещастията, скърбите - това са книгите на разумния ученик, чрез които той се учи да изпълни волята на Бога - цитирам по памет - приблизително)... Вашите материални работи никога няма да ги уредите, но ако вложите любовта, всичко ще се уреди. Ако търговецът люби Бога, ще имаш много мющерии*. Ако любовта е в тебе, умът ти ще е толкова спокоен, че като прочетеш една книга - ще знаеш и ще отиваш на изпит не като при разбойници, а като при баща си и майка си. Имаме една задача в света и аз желая като ученици да я изпълните - не в друго прераждание, а сега. Тази мисъл - за друго прераждай и е - е от ред прераждания, но знаете ли какво ще стане, ако ви забравят в пространството 100 ÷ 300, 1000 ÷ 2500 години - изоставени в самота? Страшно е да се намериш изоставен. Вий имате лоши съветници и учители. Предупреждавам ви - всичко изпитвайте отгде иде, кой [...] е добър и кой - не. По този начин ще уякнете и ще имате хармония. Съществуванието става само по закона на любовта. Любовта дава живот - а ний имаме вече живота; а щом се роди - расте. Растението е процес на мъдростта - как да използваш живота - иде умът като едно слънце. Като даде всичко мъдростта, иде законът на свободата, иде Истината, която показва пък идеала. И тъй, първата фаза е: Любовта носи живота. Втората е мъдростта да даде светлината. Третата е да се изпълним с един велик стремеж, с който да прескочим всички прегради и преодолеем всички препятствия. Само по тоя начин може да имаме един сносен живот. Тия здрави основи трябва да турите. Най-напред - с ревност (?), а после.... Вдъхновението не се губи никога. Павел искаше да спасява своя народ - стоеше а общественото съзнание, а после се уплаши - биха го толкова пъти. Видя, че народът така не може да се спаси - и отиде да проповядва на човечеството. И с вас е същото, същата задача. Ако сега ви пратят да проповядвате, какво ще проповядвате?... Така не се проповядва. Аз направих малки опити - и тия 10 дена с носение на вода, исках да бъдете послушни, да търсите Бога, да влезете в опитност, да се увеличи вашата вяра... (Да се разпростре вашата вяра по цялото човечество, а не само (в) България.)** (Изпуснато доста.) _________________________________________ * мющерия - клиент, редовен купувач на някой търговец, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ** Това изречение е зачертано в ръкописа, (бел. М. И.) Някои от вас са се спрели на индивидуалното съзнание и го мислят за обществено, други са се спрели на общественото, а го мислят за човешко, други - на човешкото - и го мислят за космично. А да минеш в съзнанието на космоса - това е новорождение. И всички трябва да се повдигнете за това. Това ще стане! И, ако ангелите дойдат и ви кажат- и вий не сте готови... Зная един случай, когато един момък отива да вземе една мома (да му пристане), а тя казва: „Чакай, че не съм си събрала дрехите” - но той не дошъл вече. И Бог иде по един път - ще трябва да бъдем готови. Но някои сега се оплакват: „Какво ще правим, какво ще правят децата?” Това Бог ще каже. А сега, нима светът не е цял ад? Жени продават телата си от глад. Днес светът е един развратен дом. Хора герои трябват днес, сега говоря, а не за постъпките на хората. Интересувайте се от великите промени в душите на хората. Човек трябва да вземе най-грубата работа, но не да се поддаде на порока, не като сега - ръцете меки, а лъжат, измамват и пр. По-добре твърди ръце, а меко сърце. Тия от вас, които са умни - една крачка напред! По-напред! Не се занимавайте с индивидуалното, общественото съзнание – а с човешкото. Не се занимавайте с личните погрешки на света - оставете Бог да ги оправи! Мойсей не можа да научи еврейския народ, а беше адепт... Никаква култура, никакво усъвършенстване не е възможно. Само за Любовта всичко е възможно. Само за Любовта всичко е възможно! Колкото мравката може да излезе от фунийката на мравколева, толкова и вий ще излезете сами... Всеки човек си има по един мравколев. Има лоши учители, (Пак ви казвам да повикате Господ да разреши... Някои казват: Господ ще разреши всички въпроси.)* Да повикат Господ да разреши всички въпроси на индивидуалното, общественото и човешкото съзнание, и тогава ще имате едно вдъхновение, което никой няма да наруши. _________________________________________ * Това изречение е зачертано в ръкописа, (бел. М.И.) „Бог е Любов” (пение; после продължи). Не зная дали хубаво сте ме разбрали - индивидуалното, общественото и човешкото съзнание функционират заедно, както стомахът (индивидуалното), дробовете (общественото) и умът (човешкото). Тъй че има същите отношения - и да гледаме не да се освободим от едното или другото, а да се разбере. Чрез вярата ще добиете нов елемент- търговецът ще привлича мющериите си, и ще започне добра работа. Но някои ще философстват, че Господ всичко може да направи. Всичко от Бога е, казват - но кое? Не казва ли в Писанието, че има пророци, които са говорили това, което на Бога и на ум не Му е идвало? Това е ваша мисъл, но ако с тия мисли може да обърнете някого - пак добре. Но ще дойде истината, да се изпита съзнанието ви. Едно дете на една сестра се разболява. Казват: менингит - а то пило студена боза. И, ако му турят лекарите инжекции, ще си замине, а сега [...] боза с лед.... Говори за баш боза, да се пие малко, че има други резултат. Желая добре да разберете и да го приложите разумно. Когато вчера вятърът ви раздруса... Желая да ви видя герои, а не разкашкани. Целта на новото учение е нови дрехи от хубав материал... Какви са отличителните черти на ученика на новото учение? Ще ви ги опиша един ден. Има един лесен начин... Нашето изворче дава по 3500 английски лири на 1 час. Средства за постигание една божествена цел се намират винаги. Стига да има основен принцип Любовта. Не казвам, че нямате любов, но с любовта на гъсеницата не може да влезете в новият живот - та тя (Любовта) да ви стане като основа. (Амин.) [На обратната страна на листа:] [... не се чете] 11 часа и 5 минути вечер Лека нощ! Много ще се радвам, че ще четеш беседата почти заедно с нас. И мисля си - ако имаха любов, всички градове и села щяха да бъдат в същото положение - даже тая, обикновената любов е достатъчна, а Божествената - какви ли чудеса би направили! Бъди здрава! 3. Последна школна беседа тая година* Б. Ц. в Ж.** (3 пъти.) Размишление. 20.VІІ.1927 г. _________________________________________ * РАБОТА НА ПРИРОДАТА: 43 лекция от Учителя, държана на 20 юлий 1927 г. София. - В: Четирите кръга: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, VI година (1926 ÷ 1927 г.).Том IV. София 1934, стр. 221 ÷ 238. ** Б. Ц. в Ж. - Бог царува в живота, (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Стр. 974/1036 Какво разбирате под думата Идеал? Бог може ли да бъде Идеал? Най-напред трябва да си обясните нещата по онзи естествен път на живата природа, а какво после са добавили хората - то не е важно. Идеал - това е идол - все едно. Идеята не е нещо живо. Имаш идея да станеш учен човек. Та, не е ли пълен светът с учени хора? Ученият човек ще ти разправи, че земята била малка, после станала голяма. Но той участвал ли е в целия тоя процес? Неговите хипотези може да са верни, може и да не са. Съвременната наука, па и окултната наука също, нямат една сигурна теория за образуванието на Земята. Мойсей, който е бил запознат с окултната наука, казва: „Създаде Бог небето и земята.” Знаете ли какво значи на еврейски език думата „създаде”? Има един французин, който е писал върху Петокнижието. Нас ни интересува създаванието на земята, защото человек е минал през този процес. Създаде Бог земята - това е низшият свят в човека, а небето е свързано със създаванието висшето съзнание в човека. Сега съзнанието на човека е заспало - той не знае преди къде е минал, в атмосферата има една твърд там - прозрачен кръг с 12 врати. И когато една душа ще слиза на земята, вземат я духове и 3 пъти обикалят целия кръг около земята- и после я пущат на земята. Всяка една врата определя и особения път на човека на земята. Не е все едно през коя врата ще слезе душата на земята. Ако по погрешка влезе през друга врата, а не тая, която трябва, погрешно може и да се въплоти на заек, вол и други животни и ще учи това, което те учат. И когато напускаш земята, пак трябва да знаеш през коя врата да излезеш. Ако погрешиш, пак ще теглиш. Вий мислите, че това е лесно? На един древен пророк (Елисей) му пратиха колесница от горе, за да го вземат. Един ученик може да попадне в погрешка, като мисли, че знае. Но той трябва да има една основа. Много пъти са казвали: „Придай ни вяра!” Но вярата е един процес на растене. Вярата се придобива чрез растене, като се дават условия. Защото идват изпитания, които разклащат вярата. Мъчениците са страдали. И сега идат най-големи изпитания. Като запитали един светец какво е животът, той стиснал една керемида, отгоре излязло пламък, отдолу - вода, а в ръката му останало материя. И сега човешкото тяло дава същото. Мисълта е пламък, тялото е това, което остава, а водата - животът. Тялото сега спи; от сърцето излиза вода, а от ума - огън, мисъл. И трябва да се свърже този процес с цялата вечност. За духовете на нещата (?) тялото представлява други обект. Някои индуски факири може да израстат за 1/2 час от една семка едно дърво, а след това подлагат шапки на зрителите и искат пари от тях - те упражняват известни сили, но не знаят как става тоя процес. И вий имате всичкото желание да станете за 1/2 час големи, и плодове да имате, но не се лъжете - плодове, израсли така набързо (по изкуствен начин), нямат тия достойнства, хранителност и др., както другите, узрели при естествени условия. Знаем ний как стават тия работи. Но в 1/2 час в природата не могат да се съчетаят всички тия божествени процеси, които стават при естествено узрявание - няма тая хранителност. Правят и учените хора изкуствени яйца, но не са хранителни. Бързането в живота е погрешен метод. Който бързай ще остарее - остави някои неща да мислиш, недовършени, да се интересуваш. Младите имат хиляди идеи, които ги интересуват - не ги излюпвайте всичките... Тогава може да кажете: „Като се стремим толкова години, какво сме придобили?” Но вий трябва да знаете защо сте слезли от небето и Бог ли ни прати, или ний си слязохме? Сега някои обичат да отговарят: „Всичко чрез Него стана.” Това е глупаво (то за всички случаи не може да се употребява). Ами, ако един пияница се напие в кръчмата и почне да чупи чаши и прозорци? Има глупави братя и сестри, които казват: „Всичко чрез него стана”? Стана, но где? Ум, ум трябва да имате. Ако всичко чрез него стана, тогава защо се оплаквате? Защо си връзвате главите счупени - защо не кажете пак: „Всичко чрез него стана.” Да, всичко чрез Него стана в онзи първи момент, когато се даваха всичките безконечни възможности, всичката добрина, безконечна любов... (Изпуснато.) Нима в името Божие не са се говорили толкова лъжи? В първичния момент всичко е дадено. Но и пророците криво го разбират и криво е записано. Един казва: „Застана Господ на пътя ми като мечка”, а друг: „Излъгал си ме, Господи, и аз излъгах.” Но това не е така. Онези, които са превеждали Библията, не са знаели да тълкуват правилно еврейския език. Пророкът не е така казал. Ако е всичко от Бога, тогава ти нищо не можеш да го направиш. Тогава и всички, които лъжат и крадат, и [имат] всички други пороци, казват същото. А грехът е едно криво схващание на живота. Ако нивата на земледелеца не роди и той вземе пушката и отиде като разбойник, та обере някого, то на това Господ ли е крив? Някои казват: „Съжалявам, че съм тръгнал по този път!” Но с бъклица канят ли те да дойдеш? Колкото знания е трябвало, дадоха ти се. Но, ако един човек влезе в една религия или братство духовно, няма да разбере всичко, а ще се научите да живеете по-разумно. Аз сега не давам [окултни знания] - пазя се от вас, пазя се. При един човек, който за нищо и никакво се гневи, обижда и пр. - какво може да му дадеш? Англичаните, като се обидят нещо, се набият (боксуват се), после си подават ръка, запознават се и се разотиват. Не викат този и онзи да им разрешава въпросите, и никому нищо не казват. А тук - окултните ученици - брей! - като му кажеш една дума, ще знае цял свят... И когато идвате да служите на Бога, не служите на мен, а на себе си и на Бога - не на мен! Ако не сте полезен за другите, не можете да бъдете полезен и за себе си. Имаше някога един стар приятел в Бургас - Пеню*. Той излязъл да проповядва някога новото учение - даром сте приели - да остави човек жена си и пр. И на един арменец жена му оставя мъжа си и идва при него. Моли се той, горкият, три дена. Не знае какво да прави, и идва тук, в София, да проповядва. Без опит в света не може. Само след като ви прекарат през най-малките и големите опити - само тогава ще добиете (ще дойде) знание. Моите мисли отправям само към най-първите ученици, на които ще дадат власт - не на всички. _________________________________________ * Пеню Киров - един от първите трима ученици на Учителя. Виж „Изгревът”, том ІІІ, стр. 8 ÷ 13. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Как ще проповядвате сега Новото учение? Кажете ми - как? Вий толкова години като проповядвате новото учение, колко българи има, пожертвували живота си за това учение? Колко ученици са готови да пеят, като ги турят на кладата? Но трябва да знаете, че вече нито един праведен не може да бъде разпънат или изгорен - колкото праведници е трябвало да бъдат изгорени - те са изгорени и разпнати вече, а сега не може вече; грешните - може, но праведните - не. Данаил някога лъвовете го не изядоха; тримата момци в огнената пещ не изгоряха. И сега между вас има ученици, които лъвът няма да изяде - но няма да ви ги кажа кои са - когато стане нужда - ще видите. А сега - какво? Сега ви е страх от всичко: „Я, Учителю, един стражар!” Страх ви е от безработица, от нещастия, от всичко. Кучето лае нощем - вий треперите. Дошъл стражар! Та, поговорете му малко! Дошъл лош дух - също. Има два вида стражари - едни са с бели, други са с черни дрехи. Господ праща и едните, и другите. Мислите ли, че и сега не ви бъркат ума и го правят на каша, та и вий сами не знаете вий ли сте или не. Затова на всички лоши мисли или настроения, трябва да изучвате техния произход. Една мисъл може да зарази човек - със злото може да се зарази. Най-напред ще изучвате законите за хигиеничната отбрана - ще оградите къщата си вечер, като си лягате, стаята, леглото, себе си, главата, стомаха - всичко - нищо да ти не обсебят. Но това е така, ако нямате Любов достатъчно - ако Любовта е в тебе, въпросът е разрешен. Понеже сте в света на Истината, не ми е целта да ви извадя от релсите, а да ви наместя на релсите. Затова най-първо трябва да имате една основна мисъл. Противоречията няма да ги търсите в Бога - в Него всичко е хубаво. Понеже Бог е, Който всичко знае - само като помислите, и ще изпрати възвишени души да ви помагат. Ако насреща ни иде една мечка и няма дърво или камък да се възкачиш, какво ще правиш? (Да се престориш на умрял - казват.) Не, ще коленичиш и ще се молиш на Бога. Мечката ще те само помирише, и ще си замине. И мечките могат да се молят, и всички животни се молят - и те разбират, когато ти се молиш, - и като те погледне, мечката ще се усмихне - и ти през целия си живот ще помниш нейния поглед, как ти се е усмихнала, но трябва дълбоко, съзнателно преживявание - не религиозно, а духовно преживявание. Не каква любов сме имали, а сега каква има... Ако нашето огнище изгасва - слънцето не угасва! Ако нашата любов угасва, изворът не угасва - не трябва да се отчайвате! Няма човек, при когото ако не отидеш с любов, да не може да получиш. Ученикът трябва да е ученик с хиляди години. Ученик - а някои ми казват, че са от 15 години! Та, 15 години - те са микроби още, а не ученици. Аз виждам - това е изопачена религия. Чудно! Нямат нито пенсия, нито къща, нито пари, а идат отвън и искат - от мен искат пари назаем - те имат къща в града, а от мен искат. Аз банкерин не съм. Един дервиш, свят човек, отишъл на баня, но там му поискали 1 грош. Той нямал и се помолил на Бога или да му даде един грош, или да събори банята. След малко се чуло шум и банята се сгромолясала. За Бога това било по-лесно. Приказка е това. Но това не е никакво учение - това е краен материализъм. И ще ме заплашват още, че ще ме опетнят. Аз не съм от страхливите, не съм от онези, които умират. Нито от онези, които може да се опетнят. Но един ден ще ме заставят да... Аз слизам на вашия уровен, но не е така. Когато един човек изгуби страхопочитанието - изгубил е живота. Като се гневиш и правиш скандал, мисли - пред лицето Божие го правиш. Каквото говоря, аз го мисля, много го мисля, и едно ще ви кажа - и най-лошата дума от мен ще ви донесе добро - а вий за себе си може ли да кажете също[то]?Аз бих Магдалина, но тя сега е пророчица и обикаля Европа-това е един начин на възпитание.* Вие трябва да имате страхопочитание от Бога. Няма нищо по-хубаво от смелостта и чистотата в душата... Може да се даде помощ само на този, който е готов, на когото душата е отворена, а който е отрицателно настроен - нему не може да се помага. Тогава се помага на такъв насън. Обидите много помните. Всички седмици до събора да се прекарат в мълчание (събранията) - да имате Божието благословение. Щом си измените настроението, Бог ще се оттегли от вас и ще бъдете в борба със себе си. Ако едно дърво се премести на едно място от друго, ако една пръчка се реже [...]**, за ваше добро е.*** С хиляди години Господ ви дава живот и здраве, а вие какво сте направили за Бога? Какво ще занесете пред Него, какви дела? Смъртта не разрешава въпросите. Желаеш да умреш - искаш значи да се отървеш от страданията. Искаш да живееш - значи искаш да придобиеш нещо. Но има смърт и смърт. (Аз бях мислил за смърт...). Има смърт, в която нищо не остава от човека. _________________________________________ * Виж „Изгревът”, том IX, стр. 162 ÷ 164, № 68. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ** Думата не се чете. (бел. М. И.) *** Христос казва: „Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и в огъня се хвърля.” Това не значи, че вие сте такава пръчка, но ако дойде и до отрязването и до пресаждането, всичко е за добро. (стр. 233 ÷ 234 в печатаната беседа) Говоря на онези от учениците, които разбират. Ще се стремите да имате съзнателен живот. Нима животът на един банкерин, на един пияница... е живот? Живота сам по себе си разбира като се разширяваш, както пеперуда. Ученият има идеи като градина - а ти като пеперуда ще влезеш и ще бъдеш като пеперуда в неговата градина, и ще благодариш на Бога. А ако не отидеш напролет, а наесен, когато няма цветя, а плодове - то ще си направиш зъби вместо хобот, ще станеш човек и ще ядете, ще четете и ще се молите - така ще става това общение - че как инак ще се свържете? (Не е ли чудно, че вече е изпълнено по същия точен начин?) Парите, учението не могат да бъдат връзки! Такава връзка може да бъде само вашата Божия любов - само Духът Божи знае коя душа трябва да образува връзка с друга - с още една, две, три, и пак - до 100 милиона. В [Божествения свят] - до 10, в ангелския живот- до 100, в човешкия живот - до 1000.* „Където са събрани двама или трима [в Мое Име] - там съм и Аз.” И ако се помолят и поискат нещо, ще им се даде. Има някои от вас, които се събират и се молят - зная, а други все по човешки си разрешават въпросите. Зная, че ученици на новото учение по стар начин разрешават въпросите, защото старият метод му се струна по-лесен. Като Давид - дадоха му оръжие, а той взе прашка. Окултното учение е прашката, а светското - тежкото оръжие на Саула. Всичко ще разрешавате с усърдна молитва, ще вярвате, ще се молите, да не се докачате... Само от Бога ще се проси, а не от хората. Светските хора може да просят, но окултният ученик - не! Ако някой има нужда, нека се моли. Ако по Бога вървите - всичко ще имате в изобилие - и в дома ви също. Вий, които сте ученици, трябва да имате закона за жертвата, не за хората, а за Бога - и като жертваш, никой да не знае. Без Любов, без Бога, без Неговия Дух - нищо не може да направите. „Не дойдох да послужа на себе си, а да послужа на другите.” Докато вярваме в Бога, дотогава работите ни ще се нареждат. Да си лягаш радостен и да ставаш радостен - с придобивка - това е животът, ще си заминаваш със спокойствие, ще си лягаш с наслада. Как ще работите на земята за Бога? За да дойде Христос, трябваше хиляди години да работят. „Сладко е в устата Словото и горчиво - в стомаха.” Идеите се харесват, сладки са, но после идат горчивините - защото не вярват и не ги прилагат. Това са окултни тълкувания (истини?). Ако се родят противоречия на окултния ученик, живял в една [среда], която иска голяма решителност, никакво колебание... Който падне - пак да стане! Изнасям контрастите понякога като една необходимост. Имам и друга, красива реч, но дайте ми условия. Критиката не е, която решава... Един музикант знае веднага дали тонът е правилен или не, математикът, художникът, ученият - на всички окото е навикнало. Не искам да виждате повече, не трябва знание, което да ви смущава в живота, а знанието, което сега имате - да го приложите! Ако един стар човек - 120 годишен, мъж или жена, брат или сестра, ви попитат (вий сте на 30 години) какво им липсва - вий какво ще им кажете? Върху това ще мислите, докогато се срещнем пак. Край Б. Ц. На Н.Б. Ц. В Ж.**(3 пъти.) По пътя ми каза: - Когато разрешите въпроса на стария човек, вий ще разрешите въпроса на живота. _________________________________________ * В печатаната беседа (стр. 235) е: „В Божествения свят се групират по 10 души; в ангелския - по 1000; в човешкия свят - по 100 души. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) **Бог царува на небето, Бог царува в живота. - формула от Учителя Петър Дънов. Втората половина на беседата беше силно съдрусвателна и говореше доста възбудено - оттам, където казва, че ученикът трябва да служи не 15 години, а 1000, по повод на което аз го пропуснах нарочно. [На гърба на листа:] 23.VІІ [.1927 г] Сега се върнах отпуск и намерих двете твои писма от 18-и и 19-и. Те много ме зарадваха. Взимам ги със себе си и от Изгрева ще гледам да ти пиша. Пиши ми и ти, точно (като наближи, разбира се) кога мислиш да идеш тук, за да зная. Много, много поздрави. Благодаря ти за правилата. Ще ти пиша по път. 4. Извадки от Новогодишната беседа 1929 г. * Да се прочете 21. глава от Откровението. В тази година две неща са важни: 1) Пътят, по който трябва да се върви и 2) Методът, който трябва да употреби за да ликвидира с кармата. Моментът, в който човек започне да мисли за себе си, за богатството си, за благото си - той е лош човек. Само свободният човек може да греши - но щом сгреши - става роб на греха и се подчинява на злото. Но ако заработиш чрез доброто (правене добро) - освобождаваш се. Человек трябва да се насили, за да изпълни волята Божия. Всяка година си има своите задължения. Всяка клетка си взима от кръвта, но хамбар не прави. Докато няма хамбари в тялото, то е здраво. Сегашният живот е привиден - метод за възпитание. Щом съзнанието на човек е разделено - лош е. Щом се съедини - светия е. В тази година идат ред същества. Ще влезете във връзка с тях. Глупавият человек може да е интелигентен, но иска да измени Божествените закони. Духовният път е най-лесният път - когато го знаеш, и най-мъчният - когато го не знаеш. Да се употреби тази година да се опознаем вътрешно, себе си. Опитайте се да чуете тихия вътрешен глас, за да станете силен характер. За да бъдете добри, трябва да сте богати. Златото значи мъдрост. Тази година торбите ви да бъдат отворени през цялата година. Сърцето на човека трябва да бъде отворено за Светлината! До 9 март (22) двете години заедно ще вървят. Всичко, което е вложил Бог в тебе, е добро! __________________________________________________________________________ * ТИХИЯТ ГЛАС: Новогодишна беседа от Учителя Петър Дънов, държана на 31.ХІІ.1928 г. срещу Нова година 1929 г. - В: Тихият глас: (брошура.) (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) 5. Школа, 2.І.1929, 5 1/2 ч сутринта [сряда] * Размишление върху послушанието. Първият ден на Новата година е ден на давание, проявявание творчество; вторият ден - на послушание, съдбоносен - има значение за цялата година. Ще прочетете 5-а глава от Данаила. Тя е глава на изправление. Религиозните хора приличат на малките деца - щом ги остави майка им, почват да играят, лудуват, а после плачат за счупеното или ядат бой. Ако малко му говориш, а много разбира, той е учен человек. Всичко се реализира във втория ден с ума - [Меркурий]. Носът е израз на човешката интелигентност. Любовта е първият велик дух, който дава живот. Мъдростта дава широта и свобода. А Истината дава посока на движение (тя е перпендикуляр). Перпендикулярът е отношение наедно лице към друго. Кръгът - това сте вие. Линията е отношение на две разумни същества. Първото е Любовта - единият полюс, другият полюс - Мъдростта. Линията е отношение между два полюса - между ума и сърцето. Кривите линии са сложни отношения - тях и боговете, и адептите ги учат. Когато мъдрецът свърши с всички глупости - той обезумява... Светът сега е обсаден отвсякъде. Има някои, които се радват, че са обсадени, защото старото ще се смени с ново - това са любящите, учениците. Във физическия свят противоречия няма, и в духовния - също, но от съединението на тия два свята явяват се противоречията... Който иска нещо, трябва да е дал. Бог всичко е дал. Човек сам не може да се прояви - но двама могат. В нашите страдания Бог вижда ги, но не участвува. В радостите ни - малко, но ако обещаем да правим добро, макар и малко, Бог ще ни помага! Ще започнете със закона на послушанието. В Любовта всички неща са добри. Злото се ражда от неразбирание. Любовта не може да се ограничи. __________________________________________________________________________________________________ * ВТОРИЯТ ДЕН: Лекция от Учителя на Общия окултен клас, държана на 2 януари 1929 г. - В; Смени в природата; Лекции от Учителя на Общия окултен клас, година VIII (1928 ÷ 1929 г.), том II, София 1938 г., стр. 189 ÷ 207. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Бележки на съставителя 1. Поместваме тези записки на Любомир Лулчев от Словото на Учителя Петър Дънов за доказателство, че е бил в салона на Изгрева като слушател. 2. Може да се сверят неговите записки с публикуваните лекции в посочените от мен томчета и веднага ще се разбере, че стенографите свободно са преразказвали думите на Учителя. 3. Аз съм правил сравнения и с други записки на други слушатели, от техните тетрадки. От 3 изречения на Учителя, те записват едно-две. Но това което записват, е вярно. Стенографите записват всичко, но после го редактират, като го преразказват. 4. Този проблем е разгледан в „Изгревът”, том V, стр. 593 ÷ 595, том ІХ, стр. 669 ÷ 755, стр. 756 ÷ 791, стр. 797 ÷ 824.

XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА 31. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 2 януари 1928 г. 2.1.1928 г. (Меркурий - знак = сряда), 11 ч вечерта Б. Л. Н. П. Щ. (Божията Любов носи пълното щастие.) Трикотажна фабрика Заимови за г-ца Стевка Стойчева гр. Габрово Мислех да ти пратя извадки от беседата - а не можах нито редче да ти напиша. Всеки ден съм с Уч. (Учителя), но има и тупаница чиста работа. Здраве му кажи! На зная какво е, но борба е. Прилича на зимна виелица, която тормози човек както си иска (или: не чака). И мечките се търкаляли, когато... Тук съм заспал на писмото - и днес, 3.1., го продължавам в 121/2 ч. на обяд. Времето е облачно, а и инак си или е облачно. Работа има много - а мързел безподобен ме е налегнал - самият аз не мога да се позная. Пък и много работа вървят полека, а други хич и не вървят - но казвам сит те сигурно са непотребни. Както и да е - все за добро ще е. Ти там работиш ли? Сигурно си са те натоварили добре. Радвам се, че сполучих донякъде да схвана някои неща по землетресенията и почнаха да се проверяват предсказанията. Понеже тая стая е много сънлива - човек му се доспива само щом седне на стола. Ще си ида горе - белким там или дойдат „харниците” духове. Сетих се, за „харници”. Пенка отпътувала за вилаета си, без да я видя, оставила ключа, че Минчо ще дойде. Друго има, но ме мързи да пиша, т. е. то се отнася до Учителя и мен. Хубаво е, във всеки случай. На Нова година си бях съвсем настрана (просто съм си до пианото). Четох им разказа „Край огнището”, всички останаха доволни - поне видимо. Направи им впечатление. Много поздрави на теб, татко ти и приятели и познати. Бъди здрава, будна и учи, чети, мисли, че времето е важно - да не заспиш като мене на писмото. Много привети. Благодарим за новогодишните поздрави. (Подпис Любомир Лулчев Поздрав и от мене. А. Радойкова Лулчева.* ________________________________________________________ * Последното изречение е с почерка на Ангелина (Гала) Лулчева, съпругата на Любомир Лулчев. (бел. М. И.) 32. Телеграма от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 9 януари 1928 г. Искрени благопожелания и много шекерчета на Бебо – Бати Ст. Стойчева, Скобелевска 19 Подадена в София, 9,І., 1 часа (Кръгъл печат 10.-.1928 г., Габрово 33. Наряд за 22/9 март 1928 г. 1. Обикновения наряд 2. Допълнителен: Добрата молитва 91 псалом Молитва на Царството Лозинката Молитва на триединния Бог Плодовете на Духа Отче наш 1. След свършванието на наряда ще се прочетат следните глави от Евангелието: Марко-гл. 4, ст. 1 ÷ 10 вкл. Лука - гл. 5, ст. 1 ÷ 10 вкл. Матей - гл. 10, ст. 1 ÷ 10 вкл. Йоан - гл. 15, ст. 1 ÷ 10 вкл. 2. Вечерта в 7 часа в салона - братска вечеря. Преди вечерята - Евангелие и молитви (горните) 34. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 14 април 1928 г. 12 ч обед 14.4.28 Изгрева Силни ветрища от два дни съблекоха бялата рокля на Витоша. Почти бури бяха, сваляха и къртеха... Малките къщи на Изгрева се огъваха и пъшкаха... Днес в 11 часа и Земята ни поздрави с едно земетресение. Вятърът също пее... За празниците - всичко хубаво! И за мен са истински праздници - всичко опразнено. Много здраве на теб, баща ти и др. познати. С. Б. Л. н. П. Ж. (Подпис Любомир Лулчев Р.S. Мястото на министър Ляпчев го пазарих днес - около 33 ÷ 35 лв. ще дойде метър с разноските* - ако би искала да имаш, пиши ми, ще се опитам да те вредя. Много поздрави. _______________________________ * Вж. писмо № 25 от септември 1927 г, при което се вижда, че лично министър-председателят идва на Изгрева, за да го види, да види новопостроения салон и да уговори продажбата на собственото си място. А през 1926 г., след като той дава разрешение на събора на Бялото Братство, полицията го забранява, но след намесата на Учителя чрез Методи Константинов той отново го разрешава. Виж „Изгревът”, том IV, стр. 417 ÷ 418; том I, стр. 93 ÷ 96; том VI, стр. 514 ÷ 515. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 35. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 7 юни 1928 г. Бургас, 7.VІ.1928 С. Б. Л. н. П. Ж. Бебо, от твоя Бургас много здраве. Малко бях в него - бях в едно село, после тук, после в околността казват мислим да започнем чешма да правим, а след това сказка може да държа, а после може вода пак да търся, - и много „после” още до някой ден, но не зная кой. Ти какво правиш? Тоя изпит, който знаеш, е мъчен, и не, но другият е още по-мъчен. Дано Бог ти помага да бъдеш умна, да помниш, да работиш и побеждаваш. Бях ти писал по-рано отворена (с молив) картичка, получи ли я? Работи, дете, колкото можеш, чети и умна бъди, защото ти вече достаъчно знаеш, за да разбираш постъпките си, следствията от тях. Надявам се, че ще учиш и ще издържиш всички изпити. Всеки ляга на каквото си постила. Много поздрави теб и другарките ти, пожелавам ви всичко хубаво - а на Бебо какво? Телеграмата да не плаче или като мене да чете? Или и едното, и другото? Бъди здрава! С. Б. Л. е. Л. (Само Божията Любов е Любов.) Бати ти 36. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 20 юни 1928 г. С. Б. Л. е Л. Бургас, 20.VІ. 1928 (Меркурий = сряда)* сутрин Снощи се върнах, Бебо, от Белия връх, където (в подножието му) прекарах в усилна работа 11 дена. Една хубава чушмичка и още. нещо около нея изникнаха в тия дни. Много красиви видения от миналото ми се дадоха, доста борби се водиха - Слава на Богу, всичко стана и става все по-добре - макар, че не тъй, както аз съм го мислил. Днес и утре ще бъда тук, после ще отида в едно или две села, дето не зная колко ще се бавя. До края на месеца във всеки случай не мога се върна, освен насила, ако реша да дезертирам от работата си! Сега и айтозлии искат да правят чешма, тъй че клиентелата се увеличи... Главата и ръцете ми се избелиха (кожата им). Беседите още не съм започнал, а първата част вече излезна в „Житно зърно”, 4 кн. в печат.** В „Nova Kultura” е излязло от печат*** и другата от Sincles Sinner. Работа има - дал Господ, но аз съм като едно листенце, пуснато по вятъра - боя се да си помисля, а не даже да кажа мнението си. Има още работа да се довършва. После, ако е живот и здраве, ще ти ги кажа като се видим, или ще ти ги пиша, защото не зная дали ще се срещнем в София - понеже до края на тоя месец съм зает, а да чакаш само няма смисъл. По-скоро ти може (ако нямаш друга работа в София) да се видим в Габрово случайно като минаваме с брат Сотиров или нещо друго да се нареди някак по- после - но това други ще каже. А сега дръж се, дете мое, и работи, понеже на изпит сме турени, и то не на шега, а съдбоносен - поне за живота ни в сегашната ни форма. Пиша ти набързо, защото имам много да пиша друго - и пак ще ти пиша скоро, ако е рекъл Бог. Едно мислим ний, а друг е, който диктува събитията. Както и да е, Бебо, мисли и моли се, дръж се високо, помагай на другарката си, за да ти помагат и тебе, будна бъди, че всичко сега е много важно. Колкото повече трае всичко, повече се отварят очите и по-особено става. Бог да бъде с теб и да ти помага. Бъди будна, дете! С. Б, Л. е Л. (Само Божията Любов е Любов.) Бати ти. Бебко, работи дете, моли се и внимавай, много внимавай, пази се - моли се повече от всякога - че идат светли, хубави дни, но преди тях ще има бури и светкавици... Будна бъди, умничка и послушна. Срещай се с Гела, докато си в София - тя изглежда, че е много доволна от екскурзията, която сте направили заедно. Пиши ми, ако обичаш, защото вероятно до края на месеца ще бъда тук или около - ако не се случи нещо екстра. Бъди бодра, умна и послушна, че на Бебо шекерчета ще донесе Батко й. __________________________________________________________ * Поставен е знакът на Меркурий , което означава ден сряда. Вж. «Изгревът» том XVIII, стр, 337. ** Виж „Изгревът”, том XX, стр. 536 ÷ 540. *** Виж „Изгревът”, том XX, стр. 458, 644 ÷ 646. (бел, на съставителя Вергилий Кръстев) 37. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 28 и 29 юли 1928 г. „Изгрева” 28.VІІ.1928 г., 7 ч вечер (Сатурн = събота) С. Б. Л. Н. П. Ж.! Само преди пет минути написах „край” под 38-а страница - два дена говорих на Бебо, което го нямаше - и всичко е готово, написано с един ужасен почерк, понеже писах продължително и непрекъснато. Ще трябва да го преписвам, а това е моят ужас, но ще гледам да намеря време и за него. Нашите са още в дома, тъй че и на тях трябваше да отделя малко време, но за два дни прекарани в писане, ядене и спане - вода не пих - работата се свърши. Излезе малко, шибателна, но мен се струва, че това няма да те смути. Ще бъде и доста неразбрана - преднамерено, за да има какво да мислят тия, които четат. Не бях виждал Уч, (Учителя) цяла неделя - едва снощи го видях - беше в пост (?) и доста неразположен. Изглежда има много неприятности, но с Божия помощ всичко ще се оправи. И аз бях като пребит - но работих и работя, колкото мога - на останалото други ще помагат. Пиши ми и ти, когато можеш. Мисля да намеря писмо долу от тебе, но да видим. Много поздрави от Бати ти. София, 29.VІІ.1928 11 ч сутринта (Слънце = неделя) Наистина снощи намерих писмото ти дома и тази сутрин бързам да ти отговоря, но сигурно утре ще тръгне отговорът. Твоята книжка мисля да бъде № 1 от нашенска библиотека „Нови насоки”. Тия дни само дано ми остане време да започна преписването, защото писмото е ужасно неразбираемо и ако мине 1 ÷ 2 недели, и аз самия няма да мога го разбра. Благодаря ти много за изпратеното от Учителя - преживявам доста силни бури, макар че външно наглед съм спокоен. Търся забрава в работата си - каквато и да е - само да работи човек. А и ти, дете, работи много, мисли много и моли се още повече, защото те, трудните задачи, идат като във всяко училище. Отделяй себе си, личното от работата си, ако искаш да нямаш излишни страдания. И без туй ги имаш достатъчно - не ги привиквай. Веднага със свършванието една задача, идват две нови - значи смятат ни за немързеливи ученици. Огънят, който гори е за сламата - златото може да се разтопи, но не изгаря. След стопяванието то е по-чисто от по-рано. Помисли какво ти е говорено, за да не ти припомнят страданията. Правият път е път на свобода и радост - ний си обещахме и да бъдем в Свободата и Истината - внимавай да не се намерим вън от тях, че мъчно се върви без светлина. Бог да ти помага. Бати С. Б. Л. е Л. (Само Божията Любов е Любов.) 7 ч след обяд, неделя, 29.VІІ.1928, София. Днес след пладне прекарах тук долу - Гела и баща ми са на визита, а аз останах да пиша, понеже утре вероятно ще си вървят. От вчера устата ми се израних - ти беше оставила още в понеделник един хляб - малко парче. От него поисках да изям, да се не харча, че е от Бебо, но, види се, мравки са го пълзели и устата ми се израниха. Та, всяко ядене е страдание. Но това е най- малкото - един или 2 дни пост ще излекуват тая дреболия. Пиша ти го не защото е важно, а за да споделя нещичко от обикновения живот, защото от другия не смея. Като дивни миражи се преплитат събития - като ехо в някоя планина, когато едното настига другото и се сливат все в по- нови и по-разнообразни звукове - така се преливат събитията, идат тъгите, скърбите... Отворих душата си за тях, те се урват до самата дълбочина - и не могат да размътят душата ми. По тях съдя за великата работа на свещеното страдание, което е едничък път към Истината и Мъдростта! Огънят на Рила е изгорил твърде дълбоко душата ми, но заедно с това е оставил и сили, които по- рано нямаше. И прониквание в нещата, които са ценен дар. Какъв път за Голгота бе личното. А мъката в тия седем дни - най-трудните от всички, прекарани до сега в братството. И тяхното ехо се носи още в далечината и служи като вярна мярка, да приближи истинските приятели и да отдалечи ония, които са биле приятели само защото са получавали. А приятелят е приятел при всички условия. Като жив мъртвец минавам между тия, които ме заобикалят - в света съм, но никога не ми е било тъй ясно, че вече не съм от света! Пропаст отделя другите, обикновените хора. Самотен бор на върха стърчи... Но и той не е сам. Край него канара го пази от бурните пориви на бурята, над него звездица трепти вечер, а сутрин лъчите на слънцето го милват! А хората - нека те го гледат отдалеч - и той, и те ще са доволни - те, защото е красива картината, той - защото те имат брадви и близостта им е вредна и опасна... А Бебо да работи - да бъде в света, но да не е от света! Прочети гл. 17 от Йоана няколко пъти, както я чета и аз - всеки ден и вечер. Много сърдечни поздрави на Бебо от Бати му. 38. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 5 август 1928 г. Л. е Извор. [Любовта е Извор] Докато да получа отговора ти, ми се сториха, че минаха много дни, в които станаха доста работи. Но от всички една, която ми беше по-рано като нещо невъзможно - то беше преписванието - видях, че може да се постигне. За 3 дни работа, ама каква работа ужасна за мен - преписах на чисто божем - 54 страници тетрадка: „Психическото въздействие и реактивните идеи”*. То колко е чисто и четливо, един Бог знае, но по-рано беше пък хептен на нищо не приличаше. Поправих го доста и ми се струва, че е четливо, но това е човешко мое мнение - какво ще речат словослагателите, е голям въпрос. Та, сега ти пиша това, за да ти се похваля, защото за мен това - препиша - е цял подвиг. Но той беше възможен, защото много ме тикаше майка ти. Тя иска непременно да те види един ден да бъдеш д-р Стевка - и аз съм обещал своята помощ - туй казано между другото. А сега ето какво мисля разбира се, то е мое мнение - ти си винаги свободна да го измениш или съвсем отхвърлиш, като знаеш, че ни най-малко няма да кажа нещо, защото аз зная, че когато един план се отхвърля, човешкият, иде Божественият, който е винаги по-добър. Та, сега - на предмета. Ще отида в печатница да питам, но струва ми се, че отпечатванието на книгата няма да струва повече от 2500 ÷ 3000 лв. 2000 екземпляра. Това- най-скъпо. В мене имам 500 лв., които може да дам за капаро и да започна печатанието, та до събора да излезе (при условие, че печатарите ще се съгласят, че моят „препис”* е написан на български и разбран за тях език). Та така е моята мисъл - да започна печатанието, без да те чакам. Ти сондирай татко си отдалеч или изблизко дали би могъл да ти помогне с някоя сума специално по тоя случай - и ми пиши или телеграфирай, ако изобщо трябва да започна печатанието. На него няма защо сега да казваш, защото и печатанието ще се забави, а и плащането ще стане навярно след излизанието. От съдържанието, мисля, ще бъдеш доволна, макар че на мнозина ще се стори малко непонятна, но научната част е само маска на ненаучната - а тя е да се прекарат скрито макар няколко от идеите на Учителя. А това, струва ми се, постига. Тъй че, понеже ти ще имаш усилена работа с преместванието и няма да ти остане време да се занимаваш с преписването, та да се задоволиш с моя препис. Но казвам ти, както ти помислиш за добре. Аз ще се пазаря и ще гледам дано мога да сведа пазара до 2000 ÷ 2500 лв. за 1 кола 2000 екземпляра, с корица, с всичко, брошувание и изрязвание, ако стане нужда. Въпросът за плащанието е мъчен. Да чакаш да спечелиш нещо материално е немислимо - нито даже разноските си ще покрием, но ще остане само едно име - една позиция заета, едно спътник на печалното минало, което ще ти е необходимо за миналото и за бъдещето. Както и да е, ще чакам твоя отговор и ще постъпя според него. Мисля, няма да го забавиш. Бъди здрава. Всичко най-хубаво ти пожелавам от все сърце. Бъди будна. Много поздрави от Бати ти. С. Б. Л. н. П. Ж.** Ще прощаваш, че ти пиша така набързо (а в същност полека), понеже ми се спи и съм жеден, та на всеки ред като че ли съм готов да заспя и се събуждам наново. Много пожелания да не срещнеш мъчнотии в преписването - това от нашите за „вашите”. Баща ти как е? Вярвам, ти се държиш тактично и не го дразниш. Знай, че старите хора са изпитали много разочарования в материалното и заради това за малко почит и внимание те би се радвали като за придобити милиони - тъй че имай това предвид. Ако го пък и ти, извинявай за излишното напомняние. Много приети. Р.S. Ако искаш пък, може да ти пратя ръкописа да го прочетеш и препишеш, та от него да го печатаме. Пиши ми как искаш, и ще направя. Ръкописът съдържа следните подзаглавия***: 1) Няколко необходими думи 2) Обширността на въпроса 3) Значение на вътрешния мир при въздействието 4) Динамически взаимоотношения 5) Среди и индекси на пречупване 6) Реактивни идеи 7) Доминиращи идеи 8) Значение на създадените отношения 9) Съвпад на човешката дейност с природните закони 10) Нещастието на днешния свят 11) Новото възпитание и въздействие 12) Вечно преодоляващето начало 13) Съществени реформи 14) Идейният хаос в позитивните науки 15) Необходим синтез. Р. S. Моля да ти ангажирам 500 м кв. място х 25 лв. Пиши. _____________________________________________ * Тази книга на Любомир Лулчев е публикувана в „Изгревът”, том XX, стр. 577 ÷ 626. Той е поставил като автор името на Стевка Стойчева, за което Учителят му се е карал ** Формула от Учителя Петър Дънов: Само Божията Любов носи Пълния Живот! (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) *** Виж „Изгревът”, том XX, стр. 577 ÷ 595, със заглавие „Реактивните идеи на тайните общества на новите хора”, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 39. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 10 август 1928г. Събота, 10.8.1928 [Сатурн = събота] 9 часа вечерта Бог царува на Небето, Бог царува в живота. Да бъде Благословено името Му! Твоето писмо получих. Благодаря ти много, че си препратила писмата, само че аз ти дължа 12 лв., понеже едно препоръчано толкова струва. Твоето писмо ме зарадва - че си стигнала добре - и натъжи, защото като някой кораб, който бърза към пристанище и покой - ти намери отново буря. Но баща ти не е виновен - като всеки баща, той се страхува за детето си - нему му липсва само оная мекост, която е присъща на майките, които и ти, и аз сме изгубили. Само майката никой не може да замени... Четох писмото ти и на Гела. Тя мисли, че това е работа на завистници, които ги е наспорил Господ. Нейният подарък е смутил душите им - има достатъчно завистнички между тях и всеки според това, което е имал в душата си - си е дал и обяснение. Това не трябва да те смущава ни най-малко. Чудно ми е, че баща ти тъй леко се е поддал на външни внушения. Но ти трябва да му кажеш, че цениш неговото спокойствие преди всичко - и ако той мисли, че поради приказките на хората ти трябва да се не срещаш с мен - кажи му, че си готова и това да сториш. Понеже важно е да се не отделяш от учението - а мъчнотиите - това са нещо второстепенно. Ако той смята, че трябва да другаруваш с други - нека ти каже. Запитай го. Ако има нещо против мен говорено, не вярвам да има нещо против Гела - или ако го има, нека той го каже. Ти все трябва да имаш приятели и приятелки. Не може да живееш като в пустиня. Поговори си откровено с него - и нека той ти каже своето мнение. Баща е и трябва да го слушаш, понеже той все за добро ще иска да стори - никой баща не може да мисли лошото на детето си. Ти ще бъдеш тиха и послушна. Моли се само да ти дадат условия да работиш. Моли се и за баща си - и всичко останало ще се оправи лека-полека. В братството хората по си завиждат един на друг, отколкото вън. Тук всичко е по- силно - и добродетелите - и недостатъците. Ти ще бъдеш умна. Малко ще говориш, много ще мислиш, още повече ще работиш и се молиш. А Бог няма да остави своите чада. Много поздрави от мен и Гела. С. Б. Любов носи пълния живот! Бог да те благослови. Лека нощ. Бати ти. Моли се и работи! Р. S. Днес ти пратих превода на разказа. Внимавай с тия случайни и неумни разправии да не изгубиш вътрешния си мир и заболееш, понеже за теб едно боледувание може сега да бъде доста тежко - внимавай. 40. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 4 септември 1928 г. 4.9.1928, вторник, Изгрева 11,30 ч вечер С. Б. Л. Н. П. Ж. Пратеният ръкопис получих, а също и писмото, в което имаше повече пликове, отколкото текст. При това и адреса си не си писала, види се, да не те безпокоя. Но има някои работи, които сам не мога да реша, затова ще бъдеш тъй добра изрично да ми съобщиш: 1. Да дам ли ръкописа под печат? 2. Би ли се съгласила да влезе като № 4 в Библиотеката „Народни Будители”, или да си остане както си го написала - Б-ка „Нови насоки”? 3. И в единия, и в другия случай с името си ли ще излезеш или ще туриш псевдоним - и какъв? Това питам, защото не зная вашия университетски правилник, и понеже има и нещичко за университета - да не би да имаш нещо казано-речено. По моему няма нищо лошо, но где да ги зная - нали сега те най-малко истината могат да търпят - та по тия въпроси рекох да бъдеш тъй добра и ми пишеш тутакси, за да зная какво да правя. Утре във всеки случай ще обиколя печатниците - имам това намерение, защото има и № 3 да се пазари и даде на печат. Тук от вчера дъжд - планината е покрита с облаци - начумерена и сърдита. Имам много работа - струпа ми се доста - и който не ходи - тича - както обикновено. Ти как си? Татко ти добре ли е? Грижиш ли се за него? Ти обеща това и мисля, че като ученичка ще устоиш на своето обещание. Немски учиш ли? Учи, защото шега няма. Колю Нанков беше обещал да ходи в Габрово - идва ли? В новата къща добре ли си? Ще чакам да се обадиш поне ако не друго, да ми отговориш точно на въпросите, за да зная какво да правя. Бях ти писал една картичка, но не ти я пратих, защото не знаех адреса ти. И това писмо пиша така наслуки - ако те намери. Много поздрави. С. Б. Л. Н. П. Ж. и Мир! 41. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 10 ноември 1928 г. 10.ХІ.1928, Бургас Б-о, С. Б, Л. Н. П. Ж. За Г-ца Стевка К. Стойчева ул. Парчевич № 36 гр. София Пътувахме отлично, стигнахме и бяхме посрещнати прилично. Трена, освен името си „бърз”, не видях нищо друго бързо в него, но понеже повярвахме - пристигнахме с малко закъснение, като се спасихме по тоя начин от свързванието, което искаха да ни направят под вида на отопление. Което беше ужасно! Бях се разхвърлил като Дон Кихот Балкански. Сега - за тебе - да четеш, четеш, учиш, учиш учиш! Чу ли? Това е най-важното сега! Ако не ме послушаш, ще знаеш, че изобщо не и щеш да слушаш. Поздрави народа и четете - сега му е времето, че после и да търсите време, няма да намерите. Много здраве на тебе, Иванка, ...и прочие народ и население. Всички да работите, да видим колко сте спечелили докато дойда - ако сте изгубили - вий му мислете. Б. е Л. Л. е И. (Любовта е Извор.) Много поздрави от Батко на всичко прочие народонаселение. 42. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 19 ноември 1928 г. 19.ХІ.1928, 11 ч вечерта За Госпожица Стефка Стойчева ул. Парчевич № 36 гр. София Днес се завърнах тук и получих писмото с извадките от беседата. Много благодаря. Гледай да учиш, и то най-усилено, защото изпитите идат, и то от всякакъв род. Това ще проумееш после, но сега учи и работи. Аз мисля, че ще стоя малко още тук, но пак както Бог рече. Много интересни неща стават по тоя бял свят... Ти чети и внимавай! Много поздрави на цялото народонаселение и на теб особено от Бати ти. Шарено писмо - писано с препятствия.Чети, Чети, Учи, Учи, Учи! Стягай си опинците, че бури идат! Ако издържиш изпитите си всичко ще бъде весело и слънце - но сега чети, чети - много внимавай над себе си! Враговете ти са вътре в тебе... Много привети. 43. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 20 декември 1928 г. Б. Л. Н. П. Щ. (Божията Любов носи пълното Щастие.) Оттук, където някога си била малка, Бебо - ти пращам много поздрави! Не съм видял още морето - снощи стигнах и седнах на работа, защото във всеки град сказките искат друго приспособление. В Сливен беше много хубаво - отлична публика - устойчива интелигентна, жадна. Отнесоха се отлично - и докато не им обещах, че пак ще отида, не ме пуснаха. Писаха ми благодарствено писмо и покана писмена. При практическите демонстрации има нещо много красиво като духовно изявление. Ако бях искал да остана, имаше десетки хора се молиха да им гледам в къщи, но няма време - за малко дни трябва много да се направи - който не е ходил - ще тича! Но слава Богу, досега всичко е отлично - мисля, тъй ще бъде и нататък - па каквото ни дадат, все добро е! Малко ти пиша, но и то е в междучасието - много съжалявам, че не послушах Учителя да направя картини там, а сега тук ще трябва да ги рисувам - но все е хубаво, нали една глава узрява, па макар и късно - но все пак узрява. Ти четеш ли, дете? Учи, Учи, Учи - работи и мисли. Моли се и внимавай, че сега сме на сцената. Когато един лекар бута рани, трябва да е много чист - инак ще страда болният - а и самият лекар. И ти и аз сме сега, между тия, които чакат - внимавай, учи, работи, мисли. Отивай при Учителя по-често - чрез тебе ще стига и до мен! Работи разумно - сега дните и часовете са скъпи - те са за разумните, които знаят и могат да ценят. Работа има много, много, много - но е работа, а не мъчение! Всичко преработвам изново. Но радвам се, че отгоре ме бутат и ми показват погрешната, честота още не съм набутал най- сполучливия път - но приближавам го! Много привети най-сърдечни на теб и на Иванка. Тя как е? Ти, детко, чети и учи - и мисли, па и моли се, че на бойното поле сме. Много, много сърдечни привети на Малката Беба от Батко ти. Имаше свидетелство в Сливен духовно много хубаво - чудна случка - като се видим, ще ти разкажа. 44. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 25 декември 1928 г. 25.ХІІ. (Юпитер = четвъртък) 4 ч сл. обед, Ямбол Б. Л. Н. П. Щ. (Божията Любов носи пълното щастие.) За Госпожица Стефка Стойчева ул. Парчевич № 36, гр. София Получих тук извадките от беседите, много ти благодаря, че не ме остави лишен от думите на Учителя, и тук а моя път. В Бургас има борба, но излезе много интересна и хубава - тук положението е друго, но Аллах керим*. Види се, с времето и задачите стават по-сложни и по- трудни, Редко в живота си съм се пекъл като жива змия на огън - но тук два дена. Здраве му кажи, но пък сигурно след това ще има нещо хубаво - това е естествено и в реда на нещата. Мисля утре да привърша тук и после, ако е рекъл Бог, да се прибирам, че иде нова година Нощеска е било Рождество Христово. Бях в един... - и два ма с него слушахме по радиото цяла Европа - (а мене в туй време вътре ме режеха на парчета). И 12 ч безбожниците болшевици обявиха, че било Рож дество Христово - ако можеше Христос да се роди в Душата и останеше там! Дете, дете, дано ти поне бъдеш родена от Бога, да не страдаш излишно! Но във всяко страдание има пълнота на живота - и благословия - дано бъдем достойни да я получим. Тук времето е сравнително меко. Вчера в Бургас си тръгнах със силен дъжд, който беше започнал още от вечерта, а тук е облачно. Не много студено - прилича малко на пролетно-зимно време. Много поздрави на теб, и на Ив. [Иванка] и приятелите. Ти ще си ходиш ли в Г-во [Габрово] и кога? Много поздрави нарочно и сърдечно на Бебо от Бати й. ___________________________________ * Аллах керим (тур.) - Добър е Господ, каквото даде Господ, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 45. Писмо от Лю6омир Лулчев до Стевка Стойчева от 4 януари 1929 г. 4.І.1929 (Венера = петък), 6 ч сутринта, Изгрев Б. Л. Н. П. Ж. (Божията Любов носи пълния Живот.) Току-що бях при Учителя - и се върнах - каза ми, че ако продължавало тъй времето, може да отидем на планината. Тук е като пролет - валя цяла нощ дъжд, а сега е сравнително меко, но облаците са доста и възможно е да имаме сняг. На Нова година бях останал без електричество, т. е. интересно беше, че в Салона нямаше, а имаше само Учителя, моята стая и... - другаде беше тъмнота. Но после го поправиха и стана светлина. Газовата лампа я изхвърлиха от салона. Вечерта излезе както си я знаеш. Аз си седях до пианото - там никой нямаше. Вечерта ме потърсиха - и четох от „Край огнището”*. Всички го харесаха, дори Учителят го спомена с 2 ÷ 3 думи в беседата на Нова година. Пенка си отпътува без да я видя - беше оставила ключа на Цеко - измъкна се като мокро въже. Бележките, които ти пращам, са откъслеци. Много трудно работя - като да съм в някоя тиня, или под земята. Давам си зор, но мъчно - но все пак върви. Днес ми дадоха идеята за ново жилище заокултния ученик. Нещо разкошно, а вчера една скица, която само записах повърхностно - за да разкажа други път повече. Неблагодарни чада Божий сме ние - все търсим какво? - И сами не знаем. Минчо ще дойде. Друго ново не зная. Бях си долу, дома, и вчера имахме да правим с Цеко електрическата печка наУч. [Учителя], а той ги само въртя - едва днес тази вечер му я направих (горе-долу - та за срамотите - никога не съм работил тъй небрежно) - сега нарочно ти го обаждам, та да ме е срам от мене си. Просто сам на себе си да се чудя. Но, здраве да е, всичко ще се оправи и нареди. Ти имаш ли много работа? Можеш ли да четеш и се занимаваш или те чака друго занимание? Татко ти добре ли е? Ти добре ли пътува? Че брат ми се връща от влака и на другия ден замина едвам. Ти да не си патила същото? Че ти, работи, моли се и бъди будна! Много поздрави на теб и татко ти, на Еленка и другите братя и сестри от Любомир Лулчев За Именния ти ден моля Бог да ти дари светли мисли, чисти желания, радостни часове, които да продължат през всичките дни на живота ти! Бог да те благослови и ти помага да завършиш успешно работата си, която Той ти е определил. Бъди будна, чиста и разумна! Бог ще ти даде светлина и сили да сториш всичко, което Той намира за добре. ___________________________________________________________ *„Край огнището” - виж „Изгревът” том XX, стр. 207 ÷ 228. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 46. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 11 януари 1931 г. В. И. Ч. И Б. В. Б.!* Д. У. С. Б.** Ние сме служители на Бога: да изясним Неговата мисъл, да предадем Неговата Любов. Ако аз ви говоря, длъжен съм... От Д. С. П. с. б.***стр. 204 11.І.1931 Падна се това за тебе: „Любовта не може да служи на двама господари. Човек може едновременно да обича двама души, но не може едновременно да им служи, защото всеки ще иска да изпълни волята му, както той разбира. Това пък ще обезличи този, който се наема и на двамата да служи. Храната сама по себе си ще дойде. Важно е да изпълнява човек волята Божия, и всичко останало ще се нареди. Следователно човек трябва да прощава, понеже всички живеем в Бога и се радваме в Него. Каквото вършим, за Него трябва да вършим, и то вътрешно, не пред человеците. Ако външно не виждаш правилно, ясно, и в съзнанието ти ще има някакъв дефект - тъмнина. Виждаш ли външно ясно, и в съзнанието ти ще бъде светло.” От Б. М. Ж. **** 76 ÷ 77 стр. от Условия за р. человек*****, стр. 34 (-35) Верен, Истинен, чист и благ всякога бъди! Амин! „Днес вие ме слушате, утре пък аз ще ви слушам. Така и вие ще си говорите и ще се слушате едни други. Ние сме служители на Бога: да изявим Неговата мисъл, да предадем Неговата любов. Ако аз ви говоря, длъжен съм да предам Любовта, която Бог изпраща чрез мен. Ако аз я спра в себе си и не я изявя навън, знаете ли какво би станало с мен? Който се опита да задържи Божията Любов за себе си, тя го изхвърля навън. Щом Любовта го изхвърли навън, той влиза в една нова среда, с която не може да се справи. Щом приемеш нещо от Любовта, ще излезеш вън да дадеш от него и на другите хора.” („Две свещени положения”, стр, 204) ___________________________________________________________ * Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! - формула от Учителя. ** Духът. Утешителят. Синът Божий. *** Две свещени положения; Съборни беседи от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство, при срещата им в гр. Търново през лятото 1925 година. Издание на Просветния комитет. **** Благословена между жените: Съборни беседи, 1930 г, София, *****Условия за разумния человек; Общ окултен клас, том III. 1926 г., София, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 47. Пощенска картичка от Любомир Лулчев от 8 септември 1931 г., Копривщица Тук се е родил дедо - и може би аз съм в същата негова къща тая вечер. И колко ми е симпатична тази къща с нейната каменна стена, а стената - със специални дървени подпори и малки прозорчета, нисък таван - как всичко е хубаво, домашно, напомнящо нещо близко, като през сън. Видях двама силуета/старци(?) тая вечер. 48. Писмо от Любомир Лулчев от 26 февруари 1944 г., с. Мърчаево, до Крум Няголов, съпруг на Стевка Стойчева Драги Круме, Получих твоето писмо и ще видя какво може да се направи, защото сега не всички чиновници са в София, а и аз съм в Мърчаево - около 16 км от София. Ще направя справка и ще гледам да се нареди по-скоро този въпрос, ако, разбира се, е законно решението, защото по това не съм никак ориентиран. Както VI да е, ще се опитам да се не забави (телефоните не работят, инак бих влязъл и оттук във връзка с някой, но още не са направени. На Изгрева отдавна има вода и светлина и много хора са се върнали там. Учителят е тука и с него има някои и други (Боян, докторът магарешкият и др., Савка, Пеню и пр.). Беседи не е имало никакви досега, нито наряди, всеки си ги прави сам. В неделен ден, па и други, когато времето е хубаво, идат много гости от София, стоят и си отиват. Оттук до Изгрева се отива за три часа най-бързо, а се връща за 4 (поне аз така се върнах, а други идат по-скоро). Друго тук особено няма. Предсказания за бъдеще не мога ти пиша, защото аз собствени нямам, а другите са без гаранция. Във всеки случай, всички се надяват на по-добро от Бога и небето, пък какво ще стане - ще видим. Пожелавам и на тебе и домочадието ти всичко най-хубаво. Пък с брат Кънчо какво има да се разправяте? Сега хора при чужди живеят добре, а вие със свой не можете! И при това ново учение... хубав модел давате на хората - току Господ да ви помага... Много здраве и на тебе нарочно. 26.ІІ.1944 г. с. Мърчаево Прилагам 1 фотография от Изгрева някога. (Подпис) Любомир Лулчев 49. Молитви и една препоръка от Учителя 1. Молитва на Царството Господи Боже наш, да възлезе молбата ни пред Твоето лице, да дойде Духът Ти и да прозябне Словото Ти в моето сърце, заради Любовта Ти, с която си ни възлюбил. Благий Небесен Баща, Авва Отче, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето име на Земята: това желае и нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят. Велики Господи на всяка сила и крепост, застани за делото Си, приклони сърдцата на всички, които си избрал да се назоват начатък на Твоята Слава и величие. Благи Господи наш, ръководи ни с милостивата Си ръка, просвещавай ни да се не отклоняваме от Словото Ти, да не престъпваме Закона Ти. Води ни като добър пастир при зелените пасища, при бистрите потоци. Единният Ти, Господ и Спасител на света, знаен преди всички векове на светлината, един в зарящата виделина на нашия живот, благоволи да разшириш нашата душа, да възрастиш нашето сърце, да просветиш нашия ум, да можем да Те славим сега и всякога. Амин! 2. Молитва на Триединния Бог I, Господи, да дойде Твоят благ Дух върху моя дух, да изпълни сърцето ми и душата ми с Твоето присъствие, да утвърди нозете ми във всяка правда. Покланям се пред вечната канара от която съм отсечен. Благословено Твоето име, Господи! Укрепи ме, за да Ти служа с веселие. II. Господи, Боже мой, да дойде Твоят Дух и да просвети ума ми, да освети сърцето ми и да изпълни душата ми с всяка радост и веселие. Умий нозете ми, измий сърцето ми, избели душата ми, за да съм чист и свят пред Тебе. Благословен си Ти, Господи Боже мой! III. Господи, Боже мой, да дойде Твоето благоволение върху моя Дух, да изпълни сърцето ми и душата ми с благите плодове на Духа, да утвърди нозете ми в Истината на Твоето присъствие. Покланям се пред Твоя вечен Дух, Който ме оживява и възкресява из мъртвите. Пази ме, Господи, със святото Си име и укрепи ме, за да Ти служа с радост и веселие и да бъда едно с Тебе, Господи Исусе Христе, Както ти с Отца. 3. Плодовете на Духа Господи на обичта, Боже на Любовта, ний Те призоваваме в Твоята милост, приемаме страданията, които ни изпращаш, с радост на нашето сърце. Приемаме мъчнотиите, които ни изпращаш за уяквание на нашия Дух. Ний без колебание и без двоумение ще изпълним Твоята воля. Изпрати Твоя Дух да внесе в нашите сърца, в нашите умове, в нашите души плодовете на Любовта, благото на радостта и мира, основата на Твоето търпение и милосърдие. Дарувай ни дара на вярата, кротостта и въздържаннето. Благослови ни, както си ни благославял винаги. Направи Името Си нам мило на душите. Храни душите ни с Твоето слово, да укрепнат в нас всички Твои добродетели. Нека Твоите светли Духове на обичта, вярата и надеждата да пребъдват в нас сега и винаги заедно с Тебе. Възнасяме хвала и слава на Тебе, Единнаго Господа и Бог на великата жертва. Амин. 4. Препоръка от Учителя Ако не можеш да кажеш Истината - мълчи! * Не се занимавайте с грешките и престъпленията на хората. Занимавате ли се - вие ще направите повече погрешки, отколкото те са направили. * Яжте здрава храна, дишайте чист въздух, обичайте красиво, мислете право и служете на Бога с Любов! 4.3.1940 Бележки на съставителя Вергилий Кръстев: 1. Молитвите на Учителя Беинса Дуно са публикувани в „Изгревът”, том XI, стр. 630 ÷ 685. 2. Лично Любомир Лулчев с ръката си ги е преписал и ги е изпратил на Стевка Стойчева, за да ги научи и да се моли чрез тях. 3. Тук ги поместваме, да покажем, че в някои периоди от живота си Лулчев възприема Учителя Дънов за Учител на Бялото Братство. Но е имало и такива, през които той се е разколебавал в Учителя и проявява своето непослушание. Това се вижда в неговия „Дневник”. Виж „Изгревът”, том XX, стр. 689 ÷ 890 и стр. 891 ÷ 994.

XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА 16. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 24 и 25 юли 1927 г. Неделя, Изгрева, 9.30 24? Днес не успях да пусна писмото, което вчера пропуснах да предам препоръчано - и ще трябва да чакаш. Днес ми донесоха трето писмо от Бебо и аз се чувствам като някой забогатял банкерин. Утре ще се опитам да им отговоря с нещо, но много се радвам на писмото ти от 20 т. м. Знаеш ли, че беседата, която ми пращаш, тъкмо отговаря на състоянието ми - душата ми се върна отнякъде, където беше странствувала, и слугите й докладваха за това, което те са изпитвали в нейното отсъствие. Колко странни и особени преживявания имах! И как чудни ми се сториха хората около ми - а то е, защото душата не е дошла още напълно на мястото си! Когато тя бъде всичко, ще зная - и те ще ме знаят. Достатъчно е, че започна процесът на просветлението. Да бъде благословено Името Божие и тия, които вървят в Пътя! Бог да въздаде хилядократно на Бебо за всичко, което прави за своя Бати, който от сърце я поздравява и й желае всичко най-хубаво! Днес имах доста гости - чужди кора. Идва и Гела (за първи път) с нашите две гостенки - в къщи които са - поседяха малко и си отидоха. Идва ми един арменец (за първи път), един учител от кюстендилското училище - изобщо, панаирът работи. Тая вечер пък се разправяхме за електрическото осветление - ако успеем да го прекараме, ще бъде едно хубаво дело и съборът няма да бъде в тъмнина (физическа) като миналата година. Сега проза и поезия - вън свирят на кавал в общата палатка, в западния платнен град нещо пеят, голямо множество, аз пиша при доста хубава обстановка, а в кухнята ми ври вечерята, още несготвена. Да е и Бебо насам... Или ще речеш, много ще бъде! Но Бебо е тук - писмата и думите, и Душата му е тук. Бог да те благослови! Понеделник, 11.40 сутринта Витоша ме мами със своя вид. Тази сутрина видях за малко Учителя (говорихме по осветлението на Изгрева) и му казвам, че мисля да отида на Витоша. Направих нарочно това, защото в събота бях отишъл в града (на баня) и понеже не го намерих да му се обадя, той вечерта казал на Е.: „Лулчев е на Витоша, нали?” Два пъти й повторил и затова сега ще му се обадя, че мисля да отида нататък. „Аслъ няма какво да се прави тук.”- каза ми той. – „Ами тогава да Ви почакам, заедно да отидем?” – „Не, Вий вървете, свършете си задачата - и после ще видим.” - (Сега тъкмо пишех това, и мина Учителят край прозореца с една сестра и брат,) Аз му се поклоних, той ми каза да седя и си работя. Седнах, но той тръгна към прозореца - аз излязох вън и започнахме разговор. Кога мисля да отида на Витоша? Казах му: „Учителю, аз разбрах, че не трябваше така, а трябваше да питам и Вий кога ще дойдете, но...” – „Няма нищо. А защо не идвате да се храните на общия стол?” - (Защото няма Бебо -трябваше да кажа истината - ние сме с нея заедно - сме двама.) „Защото си имам кухничка и си готвя сам.” – „Ами, идвайте.” – „Ще дойда, Учителю!” После започна да ми говори, отидохме до мястото, гдето са масите, и нагласихме да се вземе неговата палатка и да отидем за десетина дена горе. Това е проект, разбира се, засега, но изглежда, че сам няма да отивам. „Мами ме планината, тъй е красива! - казвам му - От 21-ви не съм ходил.”- „Вярно - казва, - Вий на Петровден не бяхте.” – „Не успях.” Пиша ти всичко това, Бебо, понеже това сега е животът ми тук. Много, много ти благодаря за писмата. Особено за „Разцъфтяването на душата.”5 - от няколко дена аз преживявах този процес и ми се видя чудно това хубаво съвпадение, което стана, че тъкмо сега ми пращаш - но нали в един Дух живеем и се движим. Бебо, Бебо! Тоя Бебо! Кога ще мога да ти кажа пак така, канейки през красотите на планината, която се простира сега пред погледа ми чиста, мамеща сякаш с вида си всеки, който би си сторил труда да я посети, но не като купища храсти и камъни, а като жива майка, която разтваря пазвите си за своите желани деца! Тоя Бебо, тоя Бебо! Леки облачета се носят над върховете и силен вятър вее - стар познат - но кога ще дойдат дъжделивите нощи и радостните дни? Има ли още незнайни дворци за посещение? Това ще ти се каже, а дотогава-търпение и Слава на Бога за подаръците, с които ни е дарил. Много, много поздрави на Бебо от Бати Му! 17. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева (24 юли1927 г.) 4 ÷ 5 следобед, понеделник Отиванието на Витоша кой знае кога ще стане, понеже го свързваме и с направата на една чушма там - а тя е тъй красива, - иде ми да се измъкна за един ден, макар и да се покача на някой връх. Да беше тук Бебо! Много, много поздрави! Сега ще отида в града нарочно, да предам писмото за Бебо. Забавих го доста, но Бебо да прощава. Пиши пак, Бебо! Аз ще чета писмото ти, докато получа друго. Много, много поздрави от твоя Батко! 18. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 25 и 26 юли 1927 г. 25.VІІ.1927, 12.35 ч обед, вторник, Витоша е чиста и ясна, като да е един километър само оттук. Всяко камъче ме вика сякаш. Душата ми жали по нея, както по погледа на две очи. Иде ми да избягам някоя нощ, да осъмна там и да се върна след някое време - тъй много ме вика всеки връх. Теб те няма и все едно и Витоша я няма... Мислех да ида, а сега ми казаха да чакам. Но аз вътрешно не роптая - това са думи отвън... 8 ч вечер Залязва слънцето. Никога планината сякаш не е била по-чиста, изгледът й - по-примамлив. Никога не съм изпитвал така осезателно невидимите връзки. Като че ли всяка част на тялото ми е свързана с нейните върхове, нейните сипеи и гъвкавите линии на долините й. Разбирам - частици от Бебо има разсеяни там. И като някой скъперник, мен се иска да отида да ги събера из всичките камъчета, през които някога сме минали. Чуди ме силата на това желание... И право да ти кажа, иска ми се четвъртък да се дигна и да обходя планината - от единия край до другия - да тръгна от Драгалевци и да се върна през Княжево. Зная, че ще е много пътят, но тъй съм се затъжил за Витоша! А и струва ми се, че там, всред самотата, Бебо ще е по-близо... Тоя Бебо, тоя Бебо! Много, много поздрави. Аз чета, ходя за вода и понеже имам възможност - пиша, т. е. говоря си с Бебо по няколко думи, гледащ Витоша от прозореца. Много, много поздрави! Среда (26 юли 1927 г.), 10 ч вечерта Никога Витоша не е била по-чиста, по-примамлива от тая вечер! И каква вечер! Тиха, чудна, пълна с желание за достигание върхове и звезди... Целия ден съм се борил с две желания, или по- право - едно и противодействието му. Утре е четвъртък - а аз толкова дни вече не съм бил на планината. Мислех да отида за школата, от там да си отида вкъщи и сутринта да хвана планината... Но смущава ме мисълта, че аз обещах на Учителя да отидем заедно... Ами, ако Бебо беше, ех, ако, ако беше тоя Бебо, сигурно бих отишъл, но сега, като го няма, защо да не изпълня обещанието си? А планината ме вика, вика, като че ли е жива - никога по-силно от сега... Но, казах си - нека остане това желание неизпълнено засега. Но и на школата не отидох - чувствах нужда от тиха молитва - и отидох при върбата на чушмичката... Чудна вечер беше - тиха вечер, пълна с желания да се стигат върхове и звезди... И аз мислих и душата ми се молеше... И знаех, че Бебо също мисли... Като се връщах полека, срещнах Учителя долу - и тръгнахме заедно. После той дойде в стаята ми първи път - и остана около два часа. Много и много ми говори - и много го питах. Но сега почти нищо не помня, нещо набелязах, но сега не ми се пише върху него. Засегна много въпроси и уясни ми други - а някои го питах и направо, защото трябваше да зная - например за писанието, което чувствам, че трябва да започне вече, понеже се е набрало доста вътре, а няма източник. „Почни с малкото” - каза ми той. Не подпушва хората - бент им туряй, но тъй, че ще те прелеят - сега един връзват, 10 се отвързват. И други много, много работи говорихме. Показах му една книга негова (тайна), преписана от мене. Говори ми нещо върху нея също. Но в отношението му като че имаше нещо по-близко, отколкото по-рано. Като че ли вече не съм дете на което говори, а юноша, с който може да се третират по-сериозно въпросите. И колкото напоследък да се държа настрана - даже някой ден не се виждам, освен на обед - все пак сега ми се струва по-близък от по-рано. Сега чета цял ден - вчера и днес съм прочел 270 + 157 страници (от) две книги - покрай другата работа - така, между другото, но пък почти целия ден прекарвам в стаичката, освен когато отивам за вода (сутрин - веднъж и вечер - веднъж) и на обяд, когато излизам. Стаята има засега хубава атмосфера. Личи си, че някой се е молил, нали, Бебо? И твоят подарък е точно над главата ми, знаеш ли това? Като дойдеш, ще видиш. А кога ще дойдеш Бебо? Тук има много дини и пъпеши - и евтини са вече - и кукурузи. И едните, и другите обичам много - но на поканите отговарям, че до събора няма да ям - доста ми се чудят. И за изкушение от Русе донесоха и грозде - но то стои както са ми го дали - ще го дам някому. Хайде, гласи се да дойдеш, че и тогава ще си прихванем и за миналото време дини и шекерчета. Много, много поздрави най-сърдечни. Бъди здрава и когато можеш, пиши. 19. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от м. юли 1927 г. Сряда (26 юли 1927 г.) Цяла неделя! В салона нито поглеждам там нататък! Писах, а комари ме хапеха по ръцете, някои думи и не чувах, а и често умът ми бягаше по две очи, които гледаха отнякъде в далечината. Ти знаеш ли ги? „Две очи имаше” - така се започва приказката за Бебо, която не е свършена, защото най-хубавите неща не се пишат - две очи, които заминаха, когато небето грееше с виолетов пламък. И оттогава много тренове дохождат - и никой не ми ги донесе - и много, много често отхождат край самите ми прозорци - и никой мен не отнася в далечината при тях. Но все пак те надничат през тая далечина и слава Богу! „Велика сила е сърцето” - ми каза Учителят, но тя трябва да се употреби разумно. Да я накараш да служи, да ни учи на търпение, да бъдем добри и послушни! Пиши как си. Писах ти преди два дни. Сега ти пращам беседата. Иска ми се ти да знаеш всичко, което говори Учителят! Ако ми каже нещо особено, ще ти го пиша. Горе не съм ходил, освен вчера, сряда. И не зная кога пак ще ида. Възможно е да не стъпя доста. Сега има вече тишина след буря, но много нещо е разгромено вътре. Но въпреки всичко има прилив на енергия и възможно е да се прояви в писане или говорение. Може би - това не е сигурно, с Бертоли ще отидем до Търново, той - по работа и аз поне зная какво. А понеже никога не съм ходил до Габрово, може би ще отидем да го видим - но това е може би - нищо сигурно и не зная кога ще стане това. Ти няма ли да ходиш някъде? Аз не съм му казал, че ще отида освен до Търново, но за 2 часа път той няма да го прави въпрос, вярвам. Но има много „но”... Нали това не е приказка, а живот - път даже в приказките има толкова „но”... Ти добре ли си? Ти започна със скръб, но скръбта ти ще се превърне в радост! Чистота в мисли, чувства и дела - там е твоята сила сега! Търпение и молитва - те ще превърнат всичко на добро, защото всичко в света на хармонията е добро или за добро! Това помни и бъди будна. Прощавай, че така лошо ти пиша. Днес съм писал много, т. е. доста. Часът е два и още не съм обядвал. А, ако речех да пиша това, което съм мислил, поглеждайки Витоша, или това, което говоря на Бебо, то не би м\л стигнало нито мастилото, нито книгата, която имам под ръка!... Ти знаеш това, Бебо, нали? Познаваш го? - Това Бебо, това Бебо... Хайде, пиши ми и ти за себе си повечко и ако можеш, опитай се да прочетеш писмото и беседата. Много, много най-сърдечни поздрави от твоя бати! 20. Писмо от Лю6омир Лулчев до Стевка Стойчева от 29 юли 1927 г. 29.VІІ.1927, 8 ч без 15 вечерта, Изгрева Редко са се случвали последователно толкова хубави дни, както сегашните - слънцето излиза от съвсем чисто небе и почти така залязва. Планините се виждат съвсем близо - като да ги досегнеш! Не изтърпях - снощи си донесох бинокъла и правих екскурзии, на ума си - тъй ясно всичко се виждаше - и Витоша... и Стара планина. 31.VII.1927 г, 10 ч без 15 вечерта Ходих вчера вкъщи и взех твоето писмо. И веднага се върнах тук. Искаше ми се да отговоря тутакси. А едва сега мога да сторя това... Щом дойдох, веднага отидох при Уч. (Учителя) да му занеса вестници и хлебче. Когато тръгнах, не му се обадих. Желанието ми беше много силно да отида на Витоша, но понеже той нищо не говореше за отивание, а почваше все нови работи, аз си помислих, че може би ще се ходи пак с Бебо. И дори се зарадвах. Но щом отидох при него, той ми каза, че идната неделя е възможно да отидем горе на Витоша. Разбрах - по-рано отдалечи тебе, сега - мене... Но аз сега се само усмихнах1. Да бъде Волята Му. Големите бури и сътресения минаха - останаха само последиците и остатъците - те не са страшни... Накара ме да седна вътре и ми говори по политиката и друга работи доста дълго. И ме черпи с варен кукуруз - не смеях да му откажа и ядох. Бих скрил половината за Б-о (Бебо), ако само можеше... Но това бе ми невъзможно. Ти ще прощаваш. Тук дини и пъпеши се носят с кола и грозде - с кошове - хайде, Бебо, идвай! Доста съборяни вече взеха да пристигат отдалеко, да им е леко. Мене не ми се вярва да идем на Витоша, но кой знае пак ... Има много работа - ще правят салон на мястото на столовата, която развалиха вече. Долу на чешмата не се работи, та не зная... Във всеки случай аз ще гледам да ти пиша веднага. И, ако ни е писано да не се видим долу, аз съм сигурен, че ще се срещнем горе. Но за това не мисля никога. Зная, че всичко ще стане тъй както трябва - от хубаво - по-хубаво! А на Бебо писмото приличаше не, не приличаше, а беше, и е музика за душата ми! Да знаеш колко съм ти благодарен, че ми пишеш тия хубави мисли от Учителя! Дано ги осъществим в най- хубавата им форма, за да бъдем истински ученици! Знаеш ли, понякога те сещам близо до себе си! Част от тебе има в мен! Но стомничката изгуби вече флуидите си - трябва пак да я прикъташ, или вдигнеш на рамо. Досега всичко върви по малко - кога добре, кога лошо - не лошо, а по-малко добре, но понеже търсим Истината - и когато печелим - печелим, и когато губим - пак печелим, защото научаваме Истината. През много места в съзнанието минах, доста видях - и Слава Богу, всичко досега е добре! Благословено да бъде и Бебото, което се молеше за душата ми в тия трудни дни! А-на започна по малко да се опитомява уж, но докога ще е - не зная. У къщи има гости - и аз там се вясвам колкото да видя дошли ли са писма. Много мина, Бебо - и светло и тъмно, но красивото е повече, защото дойде разширение, повече светлина и по-дълбоко прониквание в нещата. Дано само продължи и занапред. Всичко е като приказка - и все пак реалност. Чудни са делата Божии! Да бъде благословено Името Му! За тази вечер стига на Бебо. Утре ще продължа... А кога ли ще видя на стола срещу мен едни вперени очи да слушат, или на Витоша да се усмихват радостно? Лека нощ! Само Б. Л.е Л! (Само Божията Любов е Любов!) 12 ч. обед, 1.8.1927 г. Завчера имахме с Учителя разговор, който забравих да ти пиша. Говорех му за красивия изглед от моята стая. Той погледна към своята. И веднага ми дойде мисъл, че ще бъде хубаво да му се направи над сегашната неговата една стаичка горе, която ще му открие широк простор. Той се съгласи и започнахме да говорим на тая тема. После минахме на друга. Вчера брат Бертоли беше при мене. Заговорихме с него. Той вече му говорил за това. После ни дойде на ума да вдигнем над новия салон на единия ъгъл две стаички с разкошен изглед към всички посоки - и се много зарадвахме. Тая сутрина и Учителят се съгласи с тоя план и ако е рекъл Бог, ще има едно истинско красиво жилище с вълшебен изглед. Но и от моята малка стаичка се вижда и Витоша, и Стара Планина. Как ми се иска да седнеш на масата и да се порадваш през прозорците на това, което се вижда! Скоро ли ще бъде? Аз вече няма да ти пиша, а ще чакам само писмо в натура. Само ако отидем на Витоша, ще гледам да ти пиша едно, макар отворено писмо, за да знаеш това. Днес бях се затворил в стаята си (както сега правя целия ден) и четях. Към 1 и 1/2 часа усетих много силно желание да отида в града но се съпротивих с всички сили - защото, мислех, имам работа тук (няма писмо!) и няма защо да се разтакам в града. А сега тъкмо ми казаха, че Учителят заминал сам за града... Аз съм станал мързелив. Не отидох тутакси, а седнах да пиша това писмо, че после ще се облека и ще отида, поне да се върна с него. Наистина не съм много свестен или чувствителен, щом пропущам без да разбера и направя това, което трябва. Днес отворих и почна да функционира и барометърът, че беше счупен; направих долу една нова временна чушмичка, започна да чета една нова книга и сега се каня да сляза в града и за последен път да говоря писмено с Бебо. Но пак както се нареди. Хубава е Витоша - Бебо, чиста и красива - и тъй близко се вижда. Много, много привети от Бати ти! 21. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 1 август 1927 г. 1.8.1927 София, 4 ч следобед От Изгрева отидох право на пощата в гарата, без да се отбивам дома, за да предам писмото за Бебо. Но там ми го върнаха, че пликът бил лошо залепен. Помислих да кипна и да се разправям другояче, но веднага си казах: „Чакай, не знаеш защо ти го връщат.” Отидох си дома - и наистина, каква радост! Имаше писмо от Бебо с радостни и хубави неща: Градът, който не съм виждал, думите на Учителя, които ще чета пак довечера - и известието, което с нетърпение ще очаквам да се реализира... Дано, дано... Но дали същия ден няма да пътуваме ний нагоре? Пък, ако трябва, ще мине тъй, както е най-хубаво. А ако имам радост да те видя в петък - добре ще е - ще потрудя да бъда - пък каквото трябва и което е най-добре, то ще стане. Трябва да се задоволиш с тия няколко реда засега, за да може да ми приемат и тръгне писмото! Колко хубаво е да си кажем: Довиждане! Дано то тъй скоро се реализира. Вече доста хора пристигат по, 1 ÷ 2. Както и да е, многото мина, малкото остана. Само Б. Л, е Л. (Само Божията Любов е Любов.) Довиждане, довиждане! Най-искрени поздрави от твоя Бати! Благодаря на Бебо за думите на Учителя, за картичката и за хубавото известие! Да си жива, Бебо! 22. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 9 август 1927 г. Петък, 9.8.1927, 10 ч сутринта Писмото ми започна още откогато ми каза „довиждане”. Но не го писах. Ти ли мисли тъй много за Витоша в понеделник? Искам да те питам и друго - но няма сега. Между всяко изречение, което ти пиша - има стотици други, които са изпълнили часовете от едно „довиждане” до сега. А те бяха много и разнообразни - чрез тъгата и мъката. И Учителя го няма тук и ученика - като че ли сенки само се мяркат, а нейде далече, неизвестно где - те пребивават и учат, сеят, за да отнесат после плодовете долу... Разказа преведох - много набърже, защото ми се искаше да го чета пак на Б-о. И аз го четох, т. е. превеждах и когато ръката ми беше уморена да пише. Пращам ти го - но ако го не разбереш, няма нищо - не е голяма беда - има време. Местата са покачили цените си - предлагаха вчера по 60 лв.! А от онзи приятел нямам отговор - сигурно си има достатъчно работа и няма нужда от пари! Както и да е, все нещо ще се нагласи както и да е. За ония, които умеят да чакат, всичко иде навреме. Едно е чудно: че най-красивото и най-хубавото остава, а в писмото ти пращам трохиците само - но нали нито ти, нито аз ядем сами? Чудни са човешките души... Небето е все намръщено. И забулена Витоша с бели воали. Накичена със спомени, тя сочи, през тях своите върхове и пита нещо, Бебо знае какво пита тя, нали? 4 ч след обед Ходих на разходка - току-що се върнах - с две приятелки. И те все за Б-о ми говориха! Те са мълчаливи - на другите не казват нито дума, но на мен... Аз зная езика им - езика на двете хубави стомнички. А в кухнята ме чакаше друго. Мълчаливо, закачено на своята кука ме поглежда - и иска да му кажа нещо... Какво ли? Бебо знае! През тъмни облаци, разкъсани на места, слънцето изнича за малко - и пак се скрива. Дъжд ръми леко - приказки разправя за дни далечни... Като незнайни гости, везден вървели, мисли морни прелитат тихо. До вратата на душата те се спират - и молят - едва шепнат... Моли се и ти - моля се и аз. Съдбата дано отново друма да отвори към светлите звезди! Довиждане, Бебо, довиждане! Бди и моли се - много се моли и за тебе - и за своя Бати. 23. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 11 август 1927 г. 11.8.1927, 7 ч в. Само Божията Любов носи пълния живот! „Тисящи ще падат от страната ти; И десет тисящи отдясно ти, но при тебе няма да се приближи.” Като кораб, бързащ към пристанище и покой, ти намери нова буря. Тиха вечер, а много хора - чужди хора, минават наоколо. Къдрава шапка покрива едва върховете на Витоша. Пианото в салона вдига шум - и гласове на хора и коли по шосето... Някои са идвали и са си отишли - останала е утайка в душата ми - чужди хора, на които виждам психиката, а нямам любов да ги възлюбя достатъчно. Лошо е да има човек ум без любов! Тогава, без да ще, работи с едно надмощие, което подтиска. Това два пъти опитах днес. Още колко много има да учим - тъй много! А да бъда човек кротък и смирен е тъй необходимо! Да се смалиш е цяла наука - нещо повече - изкуство, което не всеки му се поддава достатъчно. Тая вечер в школата Учителят говори също за смирението и пр. Пиша - а вечерта пристъпва леко - и при всяко вдигание главата хоризонт е все по-тъмен и като че ли се е приближил... Това, което не ти пиша, ти го знаеш. То е тихо като утринен ветрец, нежно ще ти го пратя ... преписано... като листенцето на току-що цъфнало кокиче и често като люлеющата се при зората на изгрева капчица роса... То е беззвучно, но все пак понятно. Знаеш ли, когато ти пиша, винаги имам чувството, като да си ми родно дете! Като че ли съм ти майка - смешно звучи, а не може да се характеризира по-вярно, това, което изпитвам, с други думи. Дали тя не е при мен? (За моята майка казва - бел. на Стевка Стойчева) И мъчно и свидно ми е за теб и твоите мъки, като за дете, откъснато от неговата майка! Не бих ти писал това, но - ти тъгуваш. Твоята тъга иде и тук. Но моли се - и скръбта ти на радост ще се превърне! Нима сърцето на твоя баща не е достъпно за Бога както и нашето? Моли се - и той няма да ти каже вече нищо скръбно, защото ще се научи да обича и без страх да гледа на всичко в живота - и на своето собствено дете. Работи - и моли се - много се моли, дете мое - и Бог ще отмахне горчивата чаша. Ти ще станеш жена, а Бог е винаги милостив - ще изяви своята милост и щедрост към своите деца. Будна бъди! Бог да те благослови! В чистотата ще намериш мира на твоята душа: чиста мисъл, чисто чувство, чисти дела! Дано Бог бди над теб! Много, много поздрави на Бебо. Лека нощ, дете! Спокойна нощ с тихи сънища пожелава Бати ти! 24. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 12 август 1927 г. 12.VІІ,1927, 7 ч сутринта, ден (знак на Луната = понеделник) „Ще ме призове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб.” Днес денят е идеален - чист, светъл, без никакво облаче - дано и твоят ден и живот станат такива! Витоша е ясна - върху син фон - седефена планина без ни едно петно, без ни най-малката мъглица - душата ти така чиста да бъде, красива и ясна като нея днес! Мамят ме нейните върхове отново - зов ми пращат, че мир има там и Божествена мисъл -дано при теб на гости те бъдат днес! Снощи бях „делегат” и записах беседата. Може би тези дни ще ти я пратя, ако успея да я препиша. Не ми се иска да липсваш нито един час от школата! Четоха се теми – „Отличителните черти на великия човек”, - а след това и Учителят говори върху същото, като даде един чертеж. Той намери, че отличителните черти първоначално най-малки на великия човек са: да обича враговете си - с това трябва да започне! Другото ще ти го препиша и ще ти го пратя. Ближния да любиш като себе си е казал Христос, а за врага си казва да го любиш? Пита Учителят „Това е задача само за учениците” - и Той определи цяла година да се мисли върху това - да се не бърза с разрешението. Темите снощи бяха много интересни. Имаше доста хубаво развити - с известна дълбочина и широчина. Много доволен останах - всеки, без да ще даваше своята вътрешна картина - на своята душа - а то бе красиво, защото беше искрено. Когато човек не знае, той е по- искрен в това, което не знае, в знанието е предпазлив - казва само което иска. Сега мисля да слизам в града - и с това малко парченце книга да ти изпратя много благослови и благопожелания. Ти ще ги приемеш - и в момента когато ги мисля - но нищо, прочети ги пак. Внимавай на здравето си - разправиите ще минат, но разклатеното здраве мъчно се възстановява. Затова бъди внимателна и не нарушавай вътрешния си мир за преходни работи. Бъди здрава и умна! С. Б. Л. е Л. Бати ти 25. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от септември 1927 г. Петък, 9,30 часа вечерта Само Божията Любов носи пълния живот! Получих писмата на Бебо и не мислех да му пиша, понеже чаках нещо по-хубаво от тях - самото Бебо! Но ще минат няколко дни дотогава и може би ще се видят по-дълги - затова набърже ти изпращам няколко думи. И планината е хубава, и небето е ясно, и времето е приятно... но всичко това, мисля, няма значение, когато няма някого... Имах намерение, или по-право, трябва да отида тия дни в Бургас - чакам телеграма, за да тръгна (ако е хубаво времето ще търся вода в Каяли). Може да се отбия и другаде - но това не е решено - и пари нямам достатъчно за бавение, а и не ми се иска, нали Б-о [Бебо] ще си дойде? Не зная дали ще отида със сигурност, но ти пиши до Минчо Сотиров, ул. „Цар Симеон” № 2 за мен кога точно ще тръгнеш в София - и аз ще те държа телеграфически в течение. Както и да е - все за добре ще е. Цитата от разказа, който правиш, е чудесен! Много допада за случая! Има една друга книга: „Темпераментите”, около 10-ина коли - чудесна философска книга - голяма полза ще имаш лично от запознаванието с нея, а и мен се иска да я преведа. Ще има работа, стига да имаш свободно време. Ще може да дадем нещо. Писмото ти бях писал така, защото мислех, можеше да го прочетеш и на баща си, за да види, че нямаме нищо срещу него... Работата ще се оправи! Днес идва министър Ляпчев тук да се видиме.* Поговорихме за мястото. Той хитрец. Много му хареса - бараките и ми казва, че няма да го даде на други, но колкото за цената - щял да си помисли, и пак щял да ми прати хабер. Тъй че, ако имам късмет, и ако е рекъл Бог, и това ще се нареди. Вярвам, ако отида към Бургас, да намеря още двама и тогава ще бъде три на = 350 + 350 + 450 = 1150 метра, колкото е цялото. Друго нещо особено няма. Богати сме на музика - и тая вечер пианото дрънка една цигулка вие. Цял ден хърка контрабасът и бучи една „банда” - условие за полудяване има чудесно, но понеже и от по-рано не сме си нормални - та сега не е опасно. Да кажа ли „довиждане”? Много си далече още. Но пак ще кажа - само че колко километра има до Габрово? Представяш ли си каква уста трябва да има тоя, който от София ще каже в Габрово „довиждане”? Много, много сърдечни поздрави на Бебо и благодарности за хубавите писма! Бати ти. ______________________________________ * Андрей Ляпчев от 1926 г. до 1928 г. е министър-председател на България, министър на вътрешните работи и народното здраве, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 26. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 26 септември 1927 г. Стара Загора, 26.ІХ.1927 Изкарах наряда, беседите си и в 31/2 след обяд отпътувах за други места. Засега беседите бяха добре посетени - и вярвам, ще имат резултати - за тия, на които е дошло времето.* Много силно ме тегли София. Да не ме е срам, бих взел трена вместо за север - за София. Ами обещал съм... Изглежда рождения си ден ще празнуваме разделно - символ на досегашния живот - първи рожден ден отделно, а после - намерените ще бъдат заедно - че колко години са минали, докато двама се намерят - двама гости, влезли в един ден във времето на земята? Много сърдечни поздрави на Бебо от неговия Бати За Бебо Тази вечер съм доста тъжен - твоя гостенка ли е? Или моя мисъл... За Б. __________________________________ * Лулчев изнася беседи по окултизма. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 27. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 3 октомври 1927 г. За Бебо Две стихии - две вечности: душата и морето, една срещу друга, пееха своите песни днес - песни на светлина и радост - радост на Б-о! Много, много привети от Бати! 3.Х.1927, Бургас 28. Писмо от Лю6омир Лулчев до Стевка Стойчева от 25 и 27 октомври 1927 г. Стара Загора, 25.Х.1927 Казанлък, 27.Х.1927 9 ч. сутринта С. Б. Л. на пъл. Живот! (Само Божията Любов носи пълния Живот!) Пътувах - и пътувах - и горе - и в миналото - и в сегашното. Три дни - и винаги заедно - да те благослови Бог! ...На бреговете на Нил, като стройна тръстика, нежна девойка; всред градини от портокали в Италия - и в снеговете и дворците на Русия... в миналото. Хубава картичка, бродирана със синьо по края в горния джоб; бялото шалче и връзка; чашката, с която пия; пликът, в който затварях писмото; ябълката, която вкусвах; наряда, който разгръщам - всичко това е радост - това е Бебо!... В сегашното. А в бъдащето? Къде е спряло фантастичното пътувание? Още ли се наслаждават очите на красивите гроздове, на обилните плодове на бреговете на Тихия океан? Или борбата е вече отворена - и дружините от духове се събират до своите водачи, оръженосците - до своите рицари, учениците - при своя Учител? Да бъде благословено Името Божие! Да дадат радост на Бебо! Много поздрави и шекерчета мислено праща на Бебо неговия Бати! 29. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 1 ноември 1927 г. 1.11.27 г, Ямбол С. Б. Л. н. П. Ж. (Само Божията Любов носи пълния Живот!) Бебо, Бях в Казанлък (след Стара Загора). После - в Мътиш и от снощи - тук. Ако е рекъл Бог, нощес тръгвам за Бургас. Ще си кажа урока и там и ако е наредено да се отива а Хасково - ще ида. (Но струва ми се, че ще се върна направо в София.) Ще ти се обадя пак. А сега, дете, много, много поздрави за рождения ден на Бебо от неговия Бати! За Бебо Планината чака ли те? Тук имаше три идеално хубави дни, но аз все бях зает. Аллах Керим ще подарят и на нас хубави дни по-нататък. Има през лятото слънчеви дни - сега листата ще опадат в есента. Бъди здрава и моли се! Ако можеш, прочети 14-а беседа Младежкия клас ІІІ-а година. Четеш ли „Нови хора”* или нямаш време? __________________________________ * „Нови хора” - повест от Любомир Лулчев, (виж „Изгревът”, том XX, стр. 618 ÷ 626. (бел. М. И.) 30. Писмо от Лю6омир Лулчев до Стевка Стойчева от 23 декември 1927 г. 23.ХІІ.1927; 11 ÷ 12 ч нощ Бургас Тая вечер точно в десет часа получих телеграмата - дошла за 11/2 час от подаванието с поздрава - Велика е Славата Божия - ако знаеш само какви работи ставаха - и колко ме зарадва тоя поздрав!... Много, много ти благодаря, че го изпрати! Велика борба се води, но жив е Господ. Такава телеграма да е вървяла така бързо, едва ли е имало друга! Мисля утре да отивам в Ямбол за две беседи. Днес след пладне съм имал познавание характера на човека - приеми свободни - до 10 часа вечерта и сега още се разправяме. Чудни работа станаха. Като се видим, ще ти разправям, ще видим още какво ще има, но всичко е за Слава Божия! Както и да е - велика наука е животът - колкото повече учим, толкова повече остава да се учи! Много сърдечни поздрави на теб и на всички около теб. Работи, чети и моли се, защото важни са времената - ти знаеш това! Много, много поздрави и благодарности за всичко от Бати ти! На Бебо (Подател: Лулчев, дом Абаджиев, ул. Бургазка 27, Ямбол; За Госпожица Стевка Стойчева, ул. Парчевич № 36 гр. София)

XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА 1. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 1 май 1925 г. Варна, 1-ви май 1925 г. Днес е първи май. Празникът на пролетта и същевременно на любовта. Тази сутрин с една добра и весела компания отидох вън от града, за да прекараме целия ден всред природата. Всред шеги и веселие мина целият ден и преди половин час – 71/2 ч, си бях вече в стаята. Каква беше радостта ми, като видех на масата ми писмото ти и с какъв интерес го прочетох, оставям сама да си отговориш. Трогнах се както от твоето, така и от няколкото редчета на уважаемата ти приятелка, за които крайно ви благодаря. Тука времето е повече от чудесно. За театъра нищо особено не мога ти писа. Известно ти е за траура, който е обявен до 15.V и през което време се забраняват всички видове забави, театри, концерти и пр.* Всички артисти напоследък са в окаяно положение. Грозна мизерия царува тук, в нашите кръгове - но да не говоря за това. Блазе ти, че ти си живееш спокойна в малкото селце, доволна от това, което притежаваш. Колко бих желал да бъда там при теб!... Знаеш ли какво? Вчера ми се случи едно голямо нещастие. Запознаха ме с една госпожица и ме оставиха насаме. Тя започна да ми подмята големи работи и насмалко щеше да ми се признае в любов, ако не бях променил разговора. Истина ти казвам, цял се изпотих, докато я накарам да говорим за по-отвлечени неща. Но хайде, довиждане, че съм много уморен. Хиляди целувки (Подпис Любомир Лулчев _____________________________________________ * Траурът е във връзка с атентата в църквата „Света Неделя” на 14 април 1925 г. Виж „Изгревът”, том XX, стр. 293 ÷ 296. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 2. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 18 януари 1926 г. Бургас, 18 януарий 1926 Получих писмото ти и макар че е много закъсняло, пак ти благодаря. Ти защо започна да ми пишеш само по няколко редчета? Това те атестира твърде зле. За в бъдеще ще очаквам чести и дълги писма, в които да проблясва даже вечността. Фотографирах се преди няколко дни и ти пращам една картичка. Не съм добре излязъл, но пак ти я пращам. Ти не ще ми я върнеш обратно, нали? Тук времето е ужасно лошо. Човек не може да си покаже носа вънка,защото ще рискува да замръзне.Ти как преживяваш? Как съжалявам, че не можахме да се видим през коледната ваканция. Това, вярвам, друг път ще уредим. Хиляди привети и безброй ласки и целувки ти изпраща Любо. Р.S. Преди малко прекъснах писмото ми, понеже в кантората влезоха двама души и ме побъркаха. Искат да им доставя един трактор. Няма що, търговци станахме. Друго нещо не ще ти пиша засега. Хайде, обичай ме! Любо 3. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 2 юни 1927 г. 2.VІ.1927 г. В трена за София Снощи пристигнахме, а днес по обед тръгнахме по обратна посока за мястото. Все с приключения. Ти да четеш сериозно и будна да бъдеш. Поздрави Иванка. Ако ти остане време, изпрати песните и ги дай на Гела.* Нема да забравиш какво съм ти говорил! Ако го забравиш ти - твоя работа, други ще ти напомнят. Днес бях на Изгрева. Но слънцето не се показа. Не сме достойни още. Работа има много. Тук ми отвориха очите за някои работи от миналото. Нейсе, здраве да е, но още не съм дошъл на себе си. С. Б. Л. н. П. Ж.** Много здраве на Бебо от Бати ти ________________________________ * Гела е съпругата на Любомир Лулчев, на име Ангелина. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ** Само Божията Любов носи пълния живот. (бел. М. И.) 4. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 23 юни 1927 г. Бургас, 23.VІ.1927 г. * С. Б. Л. н. П. Ж. Щете моля, Бебо, ако можеш, изпрати ми ръкописа „Към Голгота” препоръчано, и вземи ми отделно 2 книжки от 4-а книжка [на] „Житно зърно”, понеже там е началото на „Земетресенията”**, та искам да имам в резерва една-две. Едната от тях, ако обичаш, изпрати препоръчана, заедно с тетрадката, на адрес „Цар Симеон” № 27. Вчера щяхме да заминаваме за село,, а пътят бе разкалян, та отложихме. Днес или утре, ако е рекъл Бог, ще отидем. Ти как си? Докога мислиш да бъдеш в София? Като лист от вятър движен съм сега... Много, много поздрави! На Бебо от Бати му Ако можеш и обичаш, пиши ми няколко реда. Нека си кажем до скоро виждане. Надявам се, че ще бъде! С много, много поздрави Бати ти _____________________________________ * - Сатурн = събота, (бел. М. И.) ** Статията на Любомир Лулчев за земетресенията е публикувана в „Изгревът”, том XX, стр. 536 ÷ 554. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 5. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 5 юли 1927 г. Любезна сестра, Н. Л. К. Б. Л.!* Благодаря ти много за писмото. Бях тъкмо що написал заглавието върху бележничето: „Приказка за Бебо”, и те ми го пуснаха под вратата. А още от сутринта знаех, че то ще дойде и бях поръчал веднага да ми го дадат. То ме зарадва не с външното си съдържание, колкото с онзи хубав дух, който блика от всяка дума в него. Ти ще бъдеш спокойна. Знай, че тревогата на баща ти ще иде от грижата за твоето здраве, което той мисли, че е в опасност. Неговата любов е още със страх. Той се бои, че може да се разболееш. Може би и твоето минало, детството ти, което ти не знаеш, или не помниш, да му вдъхва тия безпокойства, като те вижда сега малко поотслабнала. Тъй, че ти бъди търпелива и послушна. Храни се добре и изобилно, поспивай си добре, работи според силите си, не се преуморявай в нищо, моли се както винаги - да бъде буден духът ти - няма да те остават без ръководство! Но винаги помни, че ако баща ти видимо ти се противопоставя в някои неща, то е, защото чрез себе си той изпитва скръбта и тревогата на ония души, които се крепят в твоето тяло и които ти, може би, оставяш ги без съответна поддръжка (чрез храната}. Ще накараш да те напуснат и да търсят други подходящи квартири. Но бъди бодра, дете мое, и внимателна, отстъпчива и любезна. Моли се за сила - да отстояваме на изкушенията; за власт - да владеем себе си; за Любов - да възлюбиш всички - и тези, които те ненавиждат; за Мъдрост - да проумеем волята Му; за Истина - за да бъдем свободни, защото само при свободата всичко останало добива смисъл. И тогава скръбта ни ще се обърне в радост, а радостта ще разшири душата ни, за да почувствуваме Божественото! Историята, която започна с бурята, е на приключване. (Ехото й в Габрово преживяваш и ти там - не се смущавай - и тук цялото Братство ври и се стьлкновява, но не зная защо става всичко това...). Чак в събота след обеда отидох на Изгрев и занесох хубаво никелирана плочата на часовника. Учителят беше много, много внимателен. Попита ме кога ще се пренеса (всякога когато ме види, все това си пита), и дали ще дойда в неделя. Обещах му да дойда. Моето отсъствие е породило много тълкувания и приказки, на които се смея. Той в сряда е бил много тревожен, изгубил си новата шапка! Дигнаха му я духовете. В петък отивахме на работа (беседа нямаше). След пладне - тоже. На обед отидох до бараката и дълго гледах малката стомничка в ъгъла. И ми беше мило, много мило... А после, като се върнах, влязох и пих много - изпих почти всичката вода и тя ми се видя твърде вкусна - по-вкусна от всичко, което съм пил от среда насам. По пътя Учителят ми тълкуваше целата работа. И аз разбрах неминуемостта на станалото. „Лошото не може да се унищожава или захвърля - то трябва непременно да се трансформира - да се изживее. Инак Бог би очистил света от злото в един миг...” И още много ми говори: „Велика сила е сърцето, каза ми той, като ме гледаше. Вземи някой учен, велик философ - има си някое кученце. Бутни му го само, да видиш какъв скандал щети направи!...” Разбрах - и се засмях. Велика сила е сърцето... Знаеш ли, че и моят роднина е постъпил във вторник на лекуване в Червен кръст? Чудно съвпадение наистина. Още веднъж те моля, дете мое, да бъдеш търпелива и внимателна. Издръж си поне ти изпита на послушанието! В това писмо аз нищо не ти пиша за Бебо - а толкова много има да ти казвам за него! Това Бебо, това Бебо - и Витоша! Тези дни, затворен в стаята си, не ми се нищо искаше да видя. В четвъртък казах, та ми донесоха обяда горе в стаята и ядохме заедно с Бебо - само двама - колко всичко беше вкусно!... И целия ден си прекарахме заедно - и петък също... И в тъгата има красота. Нека всяко препятствие укрепява вярата ни. Това, което Бог е съединил, и смъртта не може да раздели. Бъди твърда в твоя път! Не късай връзката с Духът и знай, че всяка сегашна тъга е бъдеща радост. Дано Бог да те благослови и има под Своята ръка! С. Б. Л. е Л. [Само Божията Любов е Любов]! С братски поздрав най-сърдечен на твоя бати Любомир Лулчев. Четох посланието, което и ти си чела и чрез което аз ти бях подкрепа. Пиши ми всичко, което става с тебе - то ме интересува, - да попълни останалото, което се живее чрез далечината. Не се смущавай от нищо. Винаги става само това, което ще трябва да стане - но, ако не е то - тогава внасят корекция по-висшите духове. Спокойствие, Стефко, и работа и молитва. Ти поне знаеш това. В мен има голямо спокойствие и всичко бурно ще се улегне и ще свърши с радост за всички - само търпение! Приказните герои ги оставям свободни да те не виждат - та да им е по-леко. Може би скоро ще се пренеса на Изгрева, ако не отида некъде другаде - така ми се не ходи... В неделя, като работех с рендето и мислех някъде си - порязах си пръста. Казвам: данък плащам. Учителя ми каза: „Все ти плащаш!” Но днес пръстът ми е почти здрав, махнах превръзката, По-рано главата си бях ударил миналата година. Който е богат, той плаща. Ако обичаш, пиши по-честичко. Друго няма да пиша. Работи и мисли. И моли се. Това, което иска Бебо, то ще стане и ти ще се зарадваш. Когато е най-тъмно, тогава слънцето ще изгрее и ще ти донесе радост. Много, много поздрави и шекерчета на из. Пиши ми - ще чакам. ______________________________ * Няма Любов като Божията Любов. (бел. М. И.) 6. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от Белоградчик, 9 юли 1927 г. От петък съм тук. Обещаха ми да ми дадат условия да говоря беседа в читалището, но като дойдох тук, едва не се разтопих от топлина... Мисля да седя още неделя и понеделник, ако е рекъл Бог, да си бъда пак в София. Никога не бях идвал тук - затова се и полъгах, та дойдох... Пътувах с нашите, но не съм с Б-о всичкия път - дори се храних отделно, а последните километри изкарах седнал на стъпалото... Без Витоша и Б-о се чувствувам като разкъсан. Струва ми се, че съм попаднал в ада - тези камънаци ми напомнят с видовете тия далечни времена, когато душите са се скитали там. И тъга, със страшна тъга са пропити тия канари - просто се задушава человек от топлина. Така ли е там в Габрово? Пиши ми какво правиш? - Аз само чакам с нетърпение да си тръгна... ако чакането може да е работа - аз работя с пълна пара. Вместо тук можех да бъда на друго място и тогава друго би било, но пак има едно „но” като в приказките... в истинските приказки... Пиши ми за себе си нещо? Сърдечно те поздравявам, а мислени поздрави от шекерчеполунка. Helfen* Бъди здрава и будна! Пиши. ______________________________ * Сложен е този подпис; думата на немски означава „помагам”, (бел, на съставителя Вергилий Кръстев) 7. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 11.07.1927 г. Трена Видин-София, 11.7.1927, 1.30 ÷ 3.30 ч. Сам бях доскоро в целия вагон, а сега сам в купето. Може да се чете и мисли - много, и има за какво. Отивам си в София, Утре е имен ден на Учителя. Ще стигна довечера и не знам какво ще има. Пред мен е чантата ми - оная, с която си ходех на Витоша и в която всичко има - и пликове и книги и картички и марки - всичко, освен... Бебо! Но той е на друго място - това Бебо, това Бебо! Много най-сърдечни поздрави. Пиши и ти за себе си. Чета беседите „Свещеният огън” - тъй нужни ми са те сега. Големи лю-леения има... Здраве да е само. Много, много поздрави! Допълвам ти с едно листче няколко думи и много, много мисли, които трябва да хванеш по радиото. Има и шекерчета за Бебо от Бати му. Понеделник, 11.VII.1927 8. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 11 юли 1927 г. 11 .VII., 8 ч вечерта На масата, която е пълна с прах от забравения отворен прозорец, току-що четох писмата ти от 7-и и 10-и и бързам да ти пиша няколко реда заедно с онова, което не пратих от Мездра по вътрешни причини, т. е. почувствувах, че оттам няма да иде. Утре е Петровден - не зная къде ще бъда и как ще прекарам, но ако имам време, ще ти пиша. Пътувах хубаво и не съм изморен, но ми липсва нещо, за да мога да се радвам на Витоша! Това нещо - е ти знаеш - едно Бебо. Но това Бебо нека работи! Когато единият чувства, че почвата под краката му се люлее - другият трябва да бъде непоколебим - затова се и свързват душите. Пиша ти на първата попаднала книжка, защото зная, че за теб ще бъдат важни думите, а не тя. Аз прекарах в Белоградчик отвратително - разбира се, не по причина на друго, а на самия мен. Ти работи - храни се добре, отспивай си. Упражнението аз още не съм го започнал, и не зная кога ще го започвам. Ти внимавай, не бързай - то е дадено в срок за цяла година. Тъй че, да не отегчиш положението си с него. Учителят изрично подчерта, че може да се почне кога да е - само да се внимава в изпълнението! Ще те моля да се задоволиш засега с тези редове - а говори ми през далечината и моли се за мен, защото... има защо! Вълните са големи и вятърът силен, но никакъв страх няма. Корабът върви към пристанището. Душата ми е доста изгорена от личното чувство и раните са дълбоки, но не неизлечими. Всичко е за Славата Божия! И да бъде благословено Името Му! Бъди здрава. Пиши ми какво правиш. Ходи ли някъде на разходка? Как е там Братството и пр. Благодаря ти много за листчетата и песничката. Пиши ми и за баща си. Много, много поздрави най-сърдечни от твоя Бати Топлината в Белоградчик беше ужасна – 3 ÷ 4 дни. Днес като тръгнах, започна дъжд. Имах интересни наблюдения - ще пиша после. Ти ходи ли някъде? Много привети! 9. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 13 юли 1927 г. 13.VІІ.1927 Сф През отворения прозорец иде шумът на улицата и постоянното свиркане на треновете. Един поне от тях може да ме отнесе нанякъде... Като привдигащ се болен, тиха е душата, чакаща неминуемото... Вчера сутринта (разбирай - моя „сутрина”, към 9 часа) се намерих на Изгрева. Те всички заминали на Витоша и тия, които бяха останали там, се чудят на моето неотивание. Пуснали са интриги, че съм отишел в Г-во [Габрово]. Това - за втори път, но нищо - толкова по-добре, че и да стане, няма вече кой да повярва! Идейки за Изгрева, видях дини (лубеници) и купих една за Уч. [Учителя]. Като го нямаше, внесох я в стаичката до твоята стомна и си казах, че време е вече да се видим, нали всички нови плодове започваме заедно? Ти ще чакаш ли? Младежкият събор ще почне на 10-и идния месец, след 25 дни. Могат ли да се съкратят някак? (Вечерта му поднесох лубеницата - с много здраве мислено и от тебе - и твоята стомничка.) Отначало помислих да отида веднага на Витоша, а после... после си останах, върнах се вкъщи и четох беседите на Събора. Уч. [Учителят] е още много бурен, т. е. духовете развързани атакуват. Преди да тръгне, е бил трима (сестри) - нещо незапомнено! Кражбите продължават. Сега е дигнато 2 одеала на С-ка [Савка] и чантата с беседи на П-ша [Паша] (Това между нас да си остане само.) Вечерта отидох наново над чешмата и посрещнах Уч. [Учителя]. Той беше спокоен. Говорихме. Гледаше доста да ме задържи при себе си! Пак пита: „Кога ще се пренесеш?” Казах Му: утре - пълнолуние, и ще гледам да се пренеса. Но в душата ми хич не ми се иска! По много и много причини! Мен липсват някои неща, за да си наглася всичко както ми се иска, а при това сещам, че не ще има условия да работя тъй, както мисля, но както и да е! - това са предположения. Във всеки случай Бебо играе значителна роля в моя живот духовен - и аз се радвам, че е добра спирачка за лошите неща в мене! Нали няма да ми се сърдиш, че така набърже ти пиша и нечетливо? Замислям се обикновено - и понеже мислите бързат много, а ръката не може, излизат йероглифи, които често и аз сам не мога чете... Ако утре няма буря, хубаво ще е, но мисля, че ще има - и дъжд, и буря. В братството - общ кипеж. Изглежда, че до събора всички ще минат през дърмон* - ще ги сеят, перат, чистят, та дим ще се вдига! Представи си, че и барометърът на Уч. е също счупен - днес го занесох на поправка - атакуват духовете по всички линии - и все неизвестно кой - както стана и с шапката му. Довечера, ако има беседа, ще се опитам да държа пак бележки, и ако утре ми остане време (което е малко вероятно, защото мисля да се пренеса в новата къща, ако не я събори бурята...), то макар след 2 ÷ 3 дни, ще гледам да ти я препиша и пратя. Като се връщах от Б-к [Белоградчик], имах доста интересен случай. Заваля ме дъжд, щом тръгнах. Като пристигнах на гарата (12 км се пътува из красива местност), вместо да отида в кръчмата, останах да чакам влака във файтона и извадих беседите (съборни), да ги чета. Като съм се унесъл, не съм чул ни звънец за билети, ни нищо, и ако не бешедошел файтонджията, аз щях да артисам - тренът се виждаше, когато ми дадоха по милост билет... А пък затова пътуването ми беше мното добре. Лежах, пътувах несмущаван от никого... отзън, а отвътре... ти знаеш. Днес преди пладне ходих на пазар (за палатката ме прати Уч. да купя плат) и по моя работа - покупки за новата къща горе. Ходих да водя преговори и за електрическото осветление - пак се карахме с господин Директора, който винаги има голяма температура, която аз обичам да гася с търговски предложения, които го карат да си отваря очите доста нашироко. Пиши ми и ти за себе си. Както виждаш, аз ти пиша дреболии, но хубавото като че ли не ми се пише - да ти го говоря е друго, а в писанието има нещо, което сега не ми харесва - понеже по- рано все съм съчинявал, сега ми се не пише. Чудесно. Много поздрави и шекерчета на Бебо от Бати! Благодаря ти за песента. По нея много бих ти казал - и нищо - написах. Някой открадна и мен един бележник, с началото на една приказка... и аз съм сам с бати, ама нали и Бебо го няма... Пиши, когато обичаш и извинявай за краснописа - все бързам. _____________________________________ * дърмон - сито, решето с големи дупки. 10. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 14 и 15 юли1927 г. 14.VІІ.1927, Изгрев Днес почти целия ден съм употребил да си стягам багажа. Всичко си направих абсолютно сам - опаковах, ковах, правих - вкъщи бях сам, защото другите са още в Белоградчик (a propos* - получи ли ми картичката от Белоградчик?) Нищо нямам от теб. Идех насам към 61/2 часа. Настигнах Ан, ** Носех лампата си. Той ме заговори. Багажът ми беше вече пристигнал. Той ми помогна да поставим леглото. Стомничката го доста посмути, но все пак ми помогна още. После и аз му ходих на гости, да му видя повредите от вятъра. Уч. [Учителят] веднага мина и после ми каза да отидем, че ще говорим нещо. Говорихме по една важна работа, която утре ще продължим. Той отиде да вечеря, а аз взех стомничката ти и ходих за вода - пръв път. И пих много, много много - и още пия... После отидох пак при Учителя, поговорихме си, взех си сбогом, дойдох тук, помолих се и веднага седнах да ти пиша на коляно, защото масичката си не съм я още прибрал от комшиите. Иска ми се и ти да вземеш участие в моите мисли - тая първа вечер в къщицата за която толкова си се молила. Утре, ако имам време, ще гледам да ти препиша беседата (снощната) и да ти пиша нещо. Тази вечер говорихме с Уч. [Учителя] за отиване горе на Витоша за десетина дни на палатки. Но то е още проект. Утре ще ти пиша пак. Пълнолунието започна точно в 7 ч и 23 мин вечер, когато си гласях стаята. Дано е всичко на пълно. Характерно бе, че детективът отсъства. Много поздрави на Бебо от Бати му. 15.VІІ.1927, 10.33 сутрина Пиша ти при условия, за които някога съм мечтал - масичката ми е до прозореца, от който се гледа Витоша... дворецът. Тази сутрина станах рано -в 4 часа, умих се, взех стомничката и отидох на чешмичката. Имаше вече някои. Дез.[?] го нямаше. Направих си наряда и макар че беше петък - забравих, глътнах една глътчица водица - за Бебо - вместо шекерче... Пред чешмата сега има езеро и изгревът е красив. Тръгнах си, на половината път срещнах Уч. да иде. Върнах се с него, полях му да се мие и след туй се върнахме. Из пътя ми говори^ и долу също - но сегашното му говорение е едно навлизайте още по-дълбоко в тайната на живота и него вече не смея да ти пиша. То се отнася изобщо до живота на съвременния човек и новия живот, за който трябва да се работи! После аз се прибрах в бараката, поочуках туй-онуй из нея на бърза ръка, накачих по-здраво пердета, ходих да чистя часовника и сега сядам да ти напиша тия няколко реда, за да почна после беседата. В сряда Уч. [Учителят] стоя до късно на Изгрева. Тръгнахме в 71/2 часа. Из пътя ми говори доста. Имаше едно съобщение от Бургас, доста интересно, но не е за писание - дадено от Духа на Истината! Дадох му го. Отидохме таман когато се канеха да си тръгват. Из пътя също ми говори върху скръбта, желанието да я избегнат, положението на ученика, от което той понякога гледа да се отърве. Говорих му и аз за някои работи, които той после вмъкна в беседата. Вчера ме извика за една работа, но сега се държи много по-сърдечно, по-близко, като е сигурен, че ще бъда послушен и същевременно много мек. Друго няма. Гласят палатки, нови бараки, преобличат със зеленина павилиона - по всичко изглежда - но само изглежда, не е сигурно - съборът ще е тука. Кукурузи сарски излязоха отдавна - носих аз тогава на Учителя, дините и пъпеши - също, не е ли време вече да я вземе... Много, много поздрави сърдечни и шекерчета мислени от Бати ти. Днес, събота, 16.VІІ., се надявам да ти изпратя беседата с писмото. Днес тази сутрина говорихме с У. [Учителя]. Съборът ще е в София и ми каза къде ще бъдат палатките. Много, много поздрави и пиши. Тази вечер пиша беседата и ям от пестила - имам още много - и пия водица от стомничката - всичко от Бебо!... ______________________________ * a propos (фр.) - впрочем, между другото, (бел. М. И.) † Ан - Аню, Йордан Андреев. Виж „Изгревът”, том XX, снимки № 50, 51, 63. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 11. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 16 юли 1927 г. 16.VІІ.1927, 2 ч следобед Днес се завърнах отгоре за малко в къщи и намерих - нашите се завърнали, и твоето писмо от 12 ÷ 13 т. м. Не зная защо, ме обхвана голяма тъга, с която още не мога да се справя - вече два часа. Може би причината е в къщата или в някого, но в никой случай в писмото ти, мисля. Изобщо в града се чувствува едно напрежение, което горе го няма. Чудно същество е понякога человек. В мен като че ли има някой, който умира - много интересно чувство - умира, и си взима сбогом с всичко - не зная как да ти го опиша, или по-право - много трябва да ти пиша, за да дам картината на това невероятно на пръв поглед чувство на раздвоение. Защото, ако един умира, сигурно друг някой остава, за да регистрира това. В Белоградчик прекарах 3 най-ужасни дни. Стигнах в петък вечер, но когато си тръгнах в понеделник, се чувствах като че ли от ада излизам. А хората там - напротив - бяха най-любезни и искрени, но имаше друго чувство - вътрешно несъгласие мое... После разбрах каква е била работата - донякъде - аз трябваше да бъда във Видин, но както и да е. Много духове имаше в Белоградчик и лошо нападаха, когато аз бях най-разнебитен. Много се радвам, че нещо, писано от мен, ти е харесало. После може да ти дам и друго нещо да прочетеш - има достатъчно - само да не ти омръзне. Четох и аз отдавна пасажа и има много да си говорим върху това. Дано само се малко поуспокоя и започна и аз работа; бих могъл да дам на света книги, при които такива като „наслаждение” да са само куриозно физически играчки. Не разбрах и досега (прощавай) в какво се изразява твоето разстройство - стомашно или друго? Витоша я гледам, но й не достига нещо, за да бъде тя... Вчера изкарах поста много тежко и не доизкарах даже до 5 часа... Липсва ми знаеш ли какво най-много - много малко - един поглед! Понякога ми се иска да го видя и в далечината, но тъй много облаци ме забулват напоследък... Но юнашки съм отстоявал досега, а и Учителят помага! Днес той ми говори пак върху някои неща, които като че ли са все частици от нещо повече - отидохме за вода сутринта, той ми даде да му напълня стомничката, аз напълних и мойта, т. е. твоята, а той седна под върбата, аз отидох, занесох стомничките, турих ги една до друга, седнах при него и той ми говори доста - и в особен род идеи, за които не е говорил още... Мисля вече да си ги записвам - те са тъй интересни! Дано Бог помогне да започна наново да пиша - тогава всичко ще бъде красиво, красиво, като очите на Бебо! Пиши ми когато можеш, а още по-хубаво ще е, ако не става нужда от писма. Днес Уч. [Учителят] ми каза, че съборът ще бъде тук и ми показа местата за палатките. Благодаря ти за писмата. Чета ги винаги с радост. Бъди здрава, Стефо! Твоят Бати те поздравява. 12. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 19 юли 1927 г. Вали дъжд. 121/4 обед 19.VІІ. 1927 Изгрева В неделя седнах на масата и имах щастието да гледам през единия прозорец изгрева на слънцето, през другия - вълшебния образ на Витоша - това, което съм мечтал от години... Вчера ти писах, отворих прозореца си, когато валеше - и водните капки добавили на писмото ми достатъчно, докато съм излезнал навън, за да не мога да ти го пратя. Сега пак вали дъжд, но пиша ти при затворен прозорец. В далечината е Витоша, обвита с мъгли и облаци, а още по-далеко... Бебо... Бурен и силен е дъждът, но скоро минава. Дано скоро мине бурята и в мен - доста нещо отвлече със себе си. И от мойто тяло доста клетки си заминаха... Вчера ходих - па и всяка сутрин отивам редовно, често с У. [Учителя] с твоята стомничка за вода - само с нея. И да знаеш каква радост ми е! Но някои, които я познават, а нямат смелостта да кажат друго - питат ме защо ходя с толкова малка стомничка за вода. На едни казах: да ме питат глупава - те, а на други: тази стомничка ми служи, за да изпитвам хората - кои се интересуват от чуждите работи. Понамръщиха се доста, но вече престанаха да се интересуват от туй, което не им е работа. Вчера късно отидох дома (а от дома тръгнала Гела* да ме вика, понеже вуйчо ми бил дошъл на гости, а също и една нейна другарка от Б-к [Белоградчик]. Взех си писмата, но не можах да ти отговоря както ми се искаше - тутакси, и се върнах обратно тук и сега правя това, когато имам малко по-свободно време. Тук се правят палатки, т.е. бараки, и Уч. [Учителят] иска да се помага. Относително събора: на 14, 15, 16 - Младежкия, на 17, 18 - приготовления за старешкия и на 19-и, Преображение -откриване и пр. Това - теб лично за сведение. Какво можеш да направиш, не зная - но моят план за Г-во [Габрово] изглежда, че не няма да се реализира... Много неща се преплитат, но както и да е - каквото и да стане - все ще е хубаво или за хубаво, щом слушаш вътрешния глас. Картичката ти е много красива. И тъй хубаво ми пишеш. Аз още съм затворен. Заключени са съкровищниците на душата ми и изгубени сякаш ключовете им. Иска ми се да ти пиша някои неща - и винаги се спирам. По-добре е само да ги мисли човек - понякога може и да ги каже в залите на някой просторен дворец, но да ти ги пиша на едно малко парче книга... Отвън Бебо е всичко добре, но вътре като че ли става страшен пожар. Гръмнало е веднъж, а ехото разнася хиляди пъти тоя тътнеж, и дори той се усилва - забелязваш ли, че в сряда се повтарят бурите и дъждовете? На Витоша сега вали - но колко би било хубаво, ако бих бил там, макар и да вали, ако имаше един поглед заедно с мен!... Силни „землетръси” стават някъде навътре в мен! Всички почнаха да ми се струват чужди и далечни - като че ли ги гледам от върха на някоя планина! И дори в дома когато отивам, като че ли са чужди хора, едва познати. Егоизъм ли е, бързо пътувание ли е на душата, събаряне отнякъде ли - нищо не зная, но едно съм уверен - това е подготовка за събора и всичко ще бъде за добро. Ново е - никога непреживявано и следователно има какво да се учи човек. Твоята картичка ми много, много хареса, а и твоите писма ми са радост! Дано Бог те благослови да не познаеш вече никога скръб и нещастие! Снощи видях сини сливи, купих и хапнах една - а после се сетих, че ти не си с мен - и ми стана много мъчно. Вече няма да вкуся нищо от тях - ще ги раздам всичките. И кукуруза аз обичам много, но не съм и хапвал, и дини тук има много, но нали няма Бебо!... Пиша ти с доста изморена ръка, та краснописът ми е ужасен - извинявай. Ще гледам следобед дано може да прескоча до пощата да го пусна. Три недели още. Как ли ще минат? Много, много поздрави на Бебо и витошки шекерчета от неговия бати! Пиши, дете, и за себе си нещо. Утре ще има беседа, ще гледам да държа бележки. Получи ли 11-та беседа? _____________________________________ * Гела е Ангелина, съпругата на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 13. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 20 юли 1927 г. Среда, 20.VІІ.1927 Не успях вчера да отида до града и днес ми се иска да ти пиша пак няколко реда. Тази сутрина се успах и когато станах, Слънцето беше вече изгряло. Набърже се измих и отидох с малката стомничка - водех някого за ръка като че ли - този, който беше я държал толкова време... Интересно - и в мен понякога се явява желание да я вдигна на рамо - чудна стомничка!... Ида знаеш как треперя над нея! Сега разбирам защо някои хора си разменят някои подаръци - досега не ми е било така реално познато. Моите писма не искам да са писма - струва ми се, ще станат литература и ще изчезне красотата - истинската красота, а не труфилото, което смятат за такава. Сега ме пращат в града - Учит. (Учителят), по работа, и вярвам, ще мога да ти пусна писмото. Много поздрави от твоя Бати. Дойдох вкъщи и използвах малко времето, което имам, за да ти попълня с още няколко реда писмото. Днес от теб нямам нищо! Преди 2 дена получих, а ми се струва, че много е минало... Вятър духа много лош вятър, който може би ще докара и буря, ако не тая вечер, то до утре вечер. Тъга ме е налегнала, и аз не зная защо. Ако знаех, че на Учителя няма да му трябвам, бих забил някъде из планината за няколко дена, без да се срещна с жив човек. Става нещо в душата ми - мъти се, но дано всичко бъде за добро! Чуден е човек понякога - има в себе си толкова много отделения, че нито даже подозира за съществуванието на някои... Много неща го изненадват със своето присъствие - той се мисли едно, а излиза често друго съвсем... Много, много поздрави на Бебо! Моли се и за, мен мили Бебо. Твоят Бати. 14. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 21 юли 1927 г. 21 .VII.1927, Изрева Снощи, отивайки за последнята тазгодишна беседа (школна), Учителят ми говори през всичкия път. Започна с положението в света, изопачения човек, страха и предвидливостта, месоядството в човека като едно възвръщание към животинското - резултат от което е алчността на съвременниците, развитието на съзнанието по спирала - сега излизат от животинското състояние и влизат в полуинтелектуалното, а духовните хора отричат войната като средство интелектуалците я смятат като средство за борба и съществувание); мина върху центровете в главата - в месоядните животни са силно развити центровете на дебнението, а в тревопасните - на предвидливостта и бяганието. След това започна за културата на животните. Конете са работили и милиони години, докато направят своята грива, опашка и пр., копита и т. н. - своите форми те също са обработвали. При грехопаданието те са изгубили своя език и са останали с по 2 ÷ 3 думи само, а човекът е дошъл до тяхното положение и сега има много думи, които имат животински произход (например междуметията „ба”, „ъ”). След туй минахме върху събуждащите се диви народи... Ще настъпи такъв ужас, че хората няма да издържат и ще искат да станат мъртвите, да легнат живите а гробовете им! 1928 г. ще бъде година на много събития. А след туй вече стигнахме и започнахме беседата - това - най-накратко. 22.VІІ. По върховете на Витоша се стелят бели облаци. Бързо меняватте своите форми. Силен е вятърът, почти непрекъснато духа няколко дни подред. Вика ме тя, нейните красиви поляни и каменисти върхове - но... Има едно но... един поглед, който от дъжделивите вечери правеше най- красивото време. Чуден е човек понякога! Преписвам ти по малко беседата и поглеждам на планината. Вече месец ще наближи, как не съм стъпвал на нея, а трябва да се отиде - ако не за друго, да не прави впечатление после ходението... Вчера имаше известно просветление в душата ми. Бебо ли се моли много за своя Бати? Всичко отива към подобрение - и влошаванието е само изглед - то е едно ускорявание на процеса, което ни се струва като влошавание, понеже скоростта му е друга. Жив е Бог и Той няма да остави душите да погинат. Виждам: когато нещо умира, друго расте, но е ново, немощно, но затова пък - много по-велико! Щастлив е, който може без смущение да долови слънчевите дни, да не забравя радостите им и при най-мрачните нощи. Противопоставянието винаги докарва раздор, стълкновение - сливанието с волята на Учителя - хармония и радост, разширение и надежда. Егоизмът противопоставя, изкарва на първи план собствеността, собственото достойнство, желанията, а когато всичко това се отърси - иде широтата на душата, разбирание, вечното в человека - душата. Бъди здрава. Много привети от твоя Бати. 9 ч вечерта При общата палатка току до мен, където сега тъкмо завой... Днес имах гости разни приятели и едва сега е на мое място канчето с чорбата. До преди малко бях с Уч. [Учителя]. Днес на два пъти говори много и тъй разположено, но аз почти всичко забравих. Говори за влиянието на мислите върху изкривяванието на човешкото тяло. А докато бяхме само двама - върху някои други въпроси, най-разнообразни, които няма да пиша. Ти как си? Днес успях и преписах беседата, а ако е живот и здраве, утре ще гледам да ти я пратя. Пиша ти почти всеки ден по малко - като че ли говоря с Бебо - а това ми е вече навик - да попълня мислението... А в мен стават странни работи. Имах снощи едно дълго и широко обяснение - сещаш се с кого. Въпросът беше пак за стомничката. Манипулирах с едно нагорещено желязо, защото беше необходимо. Законът за свободата трябваше да бъде разбран. Гнойните рани е по-добре да се горят. Хората стават все по-прозрачни, а това е много тежко положение, когато няма достатъчно обич към тях. Иде ти да им разкриеш цялата голота - всичко онова, което мислят, но не казват, да им го креснеш в очите... а после се сещам за Учителя, който всичко това вижда и знае по-добре от мен, и не само търпи, а и обича - и се мъча да бъда ученик, т. е. да вървя по стъпките Му, доколкото ми е възможно. Имам особени преживявания - като че ли първи път се чувствам като една душа, която е слязла от висинето, от звездите, и обитава тяло, но това е само къща, спирка - място за нощуване - нищо друго! Това са моменти особени, които никога по-рано не е имало в същия вид. При някой огън на Витоша бих ти говорил повече, а сега, мисля, и това стига. Вън свири цигулка. Вятърът леко повява и разклаща завесата на прозореца ми. Аз пиша. В душата ми има сравнително затишие. Мисълта ми е при теб. Да бъде благословен Бог на Любовта во век! И знаеш, понякога ми е радост - от малки и красиви неща. Днес и тая вечер четох беседата, която бе ми подарила („Отличителните черти на человека”) - пия вода тая вечер от твоята стомничка и си похапвам от твоя пестил и мисля за две очи на Бебо! В антрактите... Щастието понякога е в доволството от това, което има човек. Ти как си? Пиши ми по нещо. Утре мисля да сляза в града да видя дали нямам някое писмо от тебе и ти изпратя това, заедно с беседата от сряда. Те поздравява твоят Бати и ти желае всичко най-хубаво. 15. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 24 юли 1927 г. 24.VІІ.София С. Б. Л. Н. П. Ж. * Замина си без да се видим достатъчно, а забравих и аз, и ти, че у петък има клас. Уч. [Учителят] говорил за мързела и за работата. Аз не ходих - види се, не е било за нас. Както и да е. Как пътува? Как си у новата къща? Тук е цяла лудница, 20 деца цял ден викат и се разправят. Вземи си „Неделно утро”, там има за нас. Друго особено няма, ако искаш, пиши. Давам ти адрес у кака Гина**, но ти ми пиши. Много ме викат да отида на гости, но не зная - не ми се мърда оттук. Ти ще ходиш ли някъде? Аз мисля да ходя - без да искам, ама пак не зная. Готвиш ли се за изпит? Друго особено няма, всичко си е старото, както си го знаеш. Ще идеш ли скоро у София или ще отидеш някъде учителка? Много здраве от мен! _____________________________________ * Само Божията Любов носи пълния живот. (бел. М. И.) **Кака Гина - Гина Гумнерова, хазяйката на Учителя, в къщата на ул. „Опълченска” № 66. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева А. ОБРАЗЪТ НА БЕБА ОТ РОМАНА „БЛАГОСЛОВЕНИЕ” НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ 1. Бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев 1. Част от романа „Благословение” на Любомир Лулчев, издаден в книгоиздателство „Братство” на Сава Калименов в гр. Севлиево през 1940 г. е публикувана в „Изгревът”, том XX, стр. 249 ÷ 328. Там са отбелязани някои забележки и коментари на съставителя Вергилий Кръстев. 2. За този роман, „Благословение”, се споменава и в „Дневникът” на Любомир Лулчев, публикуван в „Изгревът”, том XX, стр. 689 ÷ 890, както и в бележките на съставителя на „Изгревът” непосредствено след него. 3. В раздела „При батко” от романа „Благословение” на стр. 88 ÷ 92 от първото издание се споменава името „Беба”. Беба е Стевка Стойчева. Любомир Лулчев се обръща към нея с това име. Това го виждаме в обръщенията в писмата, които той е писал до Стевка Стойчева от 1925 г. до 1931 г. и които публикуваме тук. 4. А разделът „При батко” се отнася за самия Лулчев. Така са се обръщали към него, понеже по възраст е бил „батко”, че дори и „чичо”. Самата Стевка* Стойчева се обръща към него с името „батко”. В следващия етап се обръща към него с името „татко”. А той си подписва писмата с думата „Баща ти”. ______________________________________ * Учителят е посъветвал Стефка да си промени буквата „ф” в името си на „в”, при което да бъде Стевка. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 2. „Благословение” - роман от Любомир Лулчев Севлиево, 1940 г., глава „При батко”, стр. 88 ÷ 92 След като пресякоха шосето и приближиха Боровата гора, разхвърлените дървени бараки се очертаха по-ясно.1 Между тях имаше неголеми дворчета, някои от които бяха заградени с леки телени огради. При една от тия дървени бараки, доста голяма и спретната на глед, се спря Иванка и похлопа. След малко се показа чернооко ниско момиче със скулесто мургаво лице и се канеше нещо да запита, после очите му се усмихнаха и от това като че ли цялото му лице се освети от невидими лъчи. - Батко ли търсите? Ей-сега - и то се отдръпна веднага, като остави вратата полуотворена.2 След малко се показа един човек средна възраст, с интелигентно лице, високо чело, внимателни очи.3 Той подаде мълчаливо ръка на Иванка после на Мичето и като се загледа в лицето на Генко, с известно забавяне - и нему. - Имам гости, но и вие може да влезете - каза той. Гласът му беше тих и приятен. - Ние дойдохме малко за една услуга, каза Иванка - да се поизчисти и поизмие малко нашият герой и да му закърпя коляното. Аз зная, че ти имаш постоянно гости, та няма да те безпокоим. - Ами, няма - прекъсна я Мичето. - Как няма? Дай ни първо топла вода, да се умие малко Генко, после и ние ще влезнем, ами как! Човекът се усмихна. - Разбира се, Миче, разбира се. Бебо4! - викна той и момичето с черните къдрици и сърнени дългореснести очи се показа тутакси, като да излезе из някоя скрита кутийка. - Помогни им каквото искат и после нека влязат. - Добре, Батко - каза момичето и усмихнато ги запита: - Какво ви трябва? Мичето я погледна само, но не й каза нищо и отиде да си чисти обущата на стъргалката. Иванка й каза, като я потупа по бузата, като да бе малко момиченце. От това наречената „Беба” разцъфна, стана цяла червена и като рече едно „ей-сега”, изчезна тъй бързо, както беше се появила. Генко разглеждаше с внимание бараката, околните къщи, горицата от борове, недалечната борова гора. Той никога не бе идвал към тоя край. Недалеч му се мярна едно голямо бяло здание5 с големи широки прозорци, много по-масивно от околните бараки. Последните - скромни, скътани, спретнати, с димящи комини, се проектираха върху далечния изглед на планината и това ги правеше да изглеждат още по-миниатюрни, още по-приказни. Генко още наблюдаваше по навик съсредоточено, когато го бутнаха леко и широка усмивка и бликащите огън и смях очи на Бебо го посрещнаха. Тя държеше леген, кана с топла вода, която изпускаше видимо пара, кърпа, метната през рамо и четка, стисната под мишца. - Измийте се, брат! - каза му тя така приветливо, при което погледът и, по неволя отправен отдолу нагоре - тя беше доста ниска, - й даваше такава хубост, че Генко, неочаквано за себе си, я загледа няколко мига, без да каже нищо, и бързо почна да се мие. Бебо му поля да си измие и очите, а после наставнически му съобщи, с един глас, който никак не съответствуваше - звучеше много сериозно за нейните смеещи се очи и малък ръст, че много било полезно да си мие и врата, а също намокря и косата. Генко, който се миеше и пръхкаше, спря временно това, поизгледа я внимателно и без да й каже нещо, се заизмива. Докато той се триеше с подадената му кърпа, Бебо пъргаво шеташе около него, като мокреше четката, чистеше му дрехата и сама си говореше със същия странен глас и маниер, като да беше някоя баба, която държи проповед или съветва своето внуче... - То като се ходи, трябва да се внимава, ами разбира се... човек трябва да съзнава какво върши. Съзнанието на човека се отличава от животните...Я, я ту-у, брей... за цяла локва има! Чакай, аз нож ще взема - и тя прехвръкна като гумена топка и в следния момент стържеше вече големите кални петна. Иванка усмихнато й помагаше. Генко стоеше с хубаво зачервено лице, гледаше с любопитство и смирено се подчиняваше, когато го въртяха на една и друга страна. Мичето беше вече влязло вътре. - Имате ли много посетители? - запита Иванка Бебо. Последната каза едно „Какво?” - после изглежда, че разбра какво я бяха питали, защото бързо добави: - Има, има. Все идват, макар, че времето не е много хубаво, но все идват... Малко преди тая жена имаше цяла група студенти - от нашия университет... - От вашия? - прекъсна я Иванка. - Вие студентка ли сте? - Ами разбира се - каза важно Бебо, - литература следвам. Това „разбира се” прозвуча така сериозно и тъй малко се разбираше и съответствуваше на нейния миниатюрен изглед, че Генко и Иванка се загледаха бързо и усмихнаха едновременно. Тя като че ли схвана това и нещо й стана неприятно... Нейните ръце, бързи и похватни, заработиха с още по-голямо усърдие. - Пък аз мислех, че си още ученичка - каза Иванка меко, като искаше да поправи неблагоприятното впечатление от усмивката си. - Че, ний тук всички сме ученици - каза тя важно и тъй нацупи устните си, вероятно несъзнателно, че Генко се изсмя, а Иванка побърза да каже, че знае това. - Тук живееш, нали? - запита пак Иванка. Бебо само заклати бързо глава, при което черните й къдрици описаха бързи линии около лицето. - Хе, там е моята барака - посочи тя към края на горичката. - Може и вътре да закърпите това - каза тя на Иванка, като й подаваше иглата и конеца. - Пък може и аз; ако искате. Иванка обтегна конеца на иглата, провери го дали има накрая възел и каза: - Ами може, ако... Бебо не почака да я чуе до края. Изтича, хвърли легена с нечистата вода, внесе го тичешком вътре, върна се, взе кърпата, изчезна също тъй бързо, за да се яви в следната минута цяла усмихната, като да беше съвсем друг човек. - Заповядайте при Батко - и се отдръпна, хлопна някаква врата и изчезна. Генко влезе след Иванка в малкото коридорче, при което едва имаше възможност да се затвори вътрешната врата. Две врати, от които една полуотворена сочеше къде трябва да влязат. Най-напред Иванка леко похлопа, може би от навик, и като отвори вратата, влезе. Генко седна веднага на посочения му стол и се заоглежда внимателно около си. Стаята не беше голяма6, но сравнително хубаво наредена. Това изненадваше още повече, защото видът на бараката, като че ли подготвяше посетителя да види нещо временно, случайно, импровизирано. Вместо това, хубавите виолетови тапети, голямата писалищна маса, претрупана с книги, етажерките, също така с изпълнени лавици стройно наредени други книги, даваха неочаквано за посетителя впечатление и събуждаха внимание поради неочакваността или контраста между временната постройка и вътрешността. Генко гледаше внимателно цялата обстановка и много му се искаше тутакси да разбере и схване всичко. Но това не беше лесна работа. Книгите му вдъхнаха неволен респект. Още повече, че доколкото можеше да разгледа тия, които бяха по-близо до него, те бяха все на чужди езици. Техника, философия, медицина, математика имаха свои представители в доста дебели томове. Други някакви книги, също така внушителни, привлякоха тутакси вниманието му. Изведнъж тоя небрежно облечен човек, който тъй свободно му подаде ръката си вън, без дори да каже името си, навярно предполагаше, че Генко го знае, порасте в очите му. 3. Разяснения от съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев към някои описания в раздела „При Батко” от романа „Благословение” 1. Дървените бараки се намират отдясно на Дървенишкото шосе, което е почвало по посока на реката и ул. „Граф Игнатиев” и е продължавало нагоре през височините и след Боровата гора. Тези дървени бараки представляват селището на Изгрева. 2. „Батко” е Любомир Лулчев. Така са се обръщали към него младите момичета. Те не са били една-две, а цяла дузина. 3. Описаният човек е Любомир Лулчев - описание, направено лично от него. 4. Бебо е Стевка Стойчева. 5. Бялото здание с големите прозорци е салонът на Изгрева. Виж „Изгревът”, том XX, снимки № 4 и № 85. 6. Това е описанието на стаята, в която живее Любомир Лулчев. Тя се помества в една барака. Онова, което е описано за разположението на подредбата на стаята, отговаря на истината. Виж „Изгревът”, том XX, снимки № 60 а, б, в. 7. Любомир Лулчев се е държал напълно естествено, обличал се е скромно, защото е живял в една скромна барака и никой, който е идвал при него, не му е завиждал за неговия скромен дворец. В тази барака са идвали обикновени хора от народа, учени, депутати и министри. Това е описано и се вижда много добре в дневника на Любомир Лулчев, публикуван в „Изгревът”, том XX, стр. 689 ÷ 890.

XXI. Елена Казанлъклиева и семейство Няголови 3. "Дързост в Христа" Мелодия и текст: Елена Казанлъклиева ДЪРЗОСТЬ ВЪ ХРИСТА. Дързость въвъ Христа, другари, Да вървиме все напрѣдъ! Богъ-Христосъ ни въ пѫтя води, Той е мощенъ царь навредъ. }2 царь навредъ. И тукъ долу, и тамъ горѣ, Въ мироветѣ безъ конецъ, Всѫдѣ само Той царува, Той е скиптъръ и вѣнецъ. } 2 и вѣнецъ. Управлява, благославя — Всичко въ мѫдрость да расте, Плодове на Правда свята Въ жертва да му принесе, }2 принесе. Ето днесъ ни горѣ - викатъ, Къмъ небето да вървимъ, Че тамъ радость ни очаква, Новъ градъ да си съградимъ. }2 съградимъ. Отъ смъртьта се не плашете, Не загинва сѫщностьта, Туй, що смърть зовеме тука, За небето е врата. }2 е врата Съ родостъ и хвалебни пѣсни Ще пръкрачимъ нейни прагъ, А отвѫдъ Христосъ ни чака, Все тъй кротькъ, все тъй благъ. }2 все тъй благъ ) И тамъ той ще ни научи Тлѣнното какъ да не тлѣй, Какъ съ тѣлото си човека Вѣчно може да живѣй. }2 да живѣй. София, 1.VII.1921. 4. „На Христа запейте” - Музика: Иван Георгиев. Попов Текст: Елена Казанлъклиева НА ХРИСТА ЗАПѢЙТЕ На Христа запейте химни Нови въ тозъ тържественъ часъ. Той е Божи синъ изпратенъ На земята зарадъ насъ. Той живота си положи Отъ грѣха да ни спаси. Като смъртникъ въ гроба слѣзе, Мъртвитѣ да възкреси. И когато се прослави, Новъ завѣтъ ни даде той, Най-великия отъ всички, Любовьта — закона свой. Благовѣствува и рече: „Вий сте мои, азъ съмъ вашъ, „Хората сѫ всички братя, „богъ Отецъ е татко нашъ. „Единъ другъ се залюбете, „Тъй се служи на Отца. „И Отецъ ви всички люби, „Като негови дѣца. „Азъ съмъ живъ хлѣбъ отъ небето „Язъ съмъ истинска лоза, „Словото ми упазете, „Заживейте въ Любовьта! „Само въ нея е живота, „Нейна е й радостьта, „Тя създава всѣко благо, „Тя едничка, любовьта". Тъй ни учеше тогава Тъй ни. шепне и сега, И възкръсватъ ни душата Тѣзи негови слова. София, 15.ІІІ.1921 г. 5. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев за Елена Казанлъклиева 1. Материалите за Елена Казанлъклиева са публикувани в „Изгревът”, том XVII, стр. 532 ÷600 2. Бележките на съставителя за Елена Казанлъклиева са в том XVII, стр. 598 ÷ 594, написани в 19 точки. 3. За нея бях поместил в „Изгревът”, том VII, стр. 54 ÷ 64, стр. 54 ÷ 55, към материалите на Мария Младенова, защото тя бе, която ми разказваше за нея и тя беше, която ми предаде нейните материали. Беше ги запазила. Там включих писмата на Учителя до нея. 4. След като излезе „Изгревът”, том XVII от печат, то Величка Няголова прочита материала за Елена Казанлъклиева, поръчва по телефона от Франция на брат си Светозар в София да купи един том и да го подари на двете внучки на Елена. 5. Не мина много време, и Величка идва в София, среща се с двете внучки на Елена, а сега възрастни жени, разговаря с тях и те са казали, че в написаните мои бележки има много неверни неща. Аз се изненадах, защото това всичко ми е разказвала Мария Младенова, аз съм си го записвал, и тя не може да ме излъже. И вярвах в това. 6. Започнах да се ядосвам, защото това ми създаваше напрежение и тогава им казах да си напишат възраженията и аз ще ги публикувам дословно, 7. Мина още време и Величка няколко пъти по телефона от Франция ме подсеща да отида при тях и да взема онова, което са ми написали. Издиктува ми адреса им по телефона. 8. Няколко пъти ги търсих. Намерих Лиляна Бочева и поисках отнея да ми намери някоя снимка. Обеща. 9. Накрая дойде денят, когато отидох пир тях, приеха ме, разговорихме се. Дадоха ми един лист, на който си бяха написали възраженията. Казах им, че ще го публикувам. Разказах, че всичко това ми го е разказвала Мария Младенова. И, ако има грешка, не съм я направил нарочно. 10. Другата внучка - Румяна, беше много ядосана, че е писано за осиновения син на Елена - художника Кирил, че се е провалил. Даде ми една-единствена запазена книжка за художника Кирил Казанлъклиев от 1965 г. с очерк за неговото творчество с много цветни и черно-бели репродукции. В тях имаше две картини репродукции на Елена Казанлъклиева от 1945 и 1948 г. Те ще бъдат извадени на скенер и приложени. 11. От поправките, направени от двете внучки, мога да кажа следното: а) За пръв път научавам, че е имала два брака, и че от първия брак има 2 деца -Надежда и Георги. б) Научавам за пръв път, че от втория си брак с Найден не е имала деца. но тогава осиновява дете на име Кирил. Но онова, което е написано в точка 8 от Учителя Дънов за Найден и Елена, е вярно. в) В точка 10 е невярно описано от мен, че се оженва за Найден и ражда Лиляна. Фактически тя е женена за първи път за Здравко Атанасов и има две деца от него - Надежда и Георги. Но другото е вярно, което тя сама описва и е публикувано, че са я третирали като продажница и не са искали детето й. Сама си го е публикувала. г) В точка 11 са взети данните от писмата на Учителя до Елена. И то е публикувано. Значи това е вярно. д) Точка 12 е вярна. Учителят я съветва да изпълни дълга си към детето, което е осиновила, понеже е неин много близък. А това е бил прероденият й брат. И това е вярно. е) Онова, което трябва да се поправи, е това, че дъщерята на Елена Казанлъклиева на име Надежда се оженва за Бончо Бочев и има от него две дъщери - Лиляна и Румяна. Трябва да се добави, че Елена Казанлъклиева е водила внучката си Лиляна при Учителя. А аз съм направил грешка, че е отбелязано, че е водила дъщеря си Надежда. Според мен тя е водила и дъщеря си Надежда при Учителя. Самата внучка Лиляна ми разказваше как е била при Учителя. И оттам получава благословението на Учителя и накрая става ръководител на хор „Бодра смяна”. 12. Бончо Бочев е създателят и диригент на хор „Бодра смяна” по времето на социализма. След това го наследява дъщеря му Лиляна Бочева. Когато отидох при двете дъщери на Бончо Бочев и внучки на Елена Казанлъклиева и се разприказвахме, се създаде една необикновена атмосфера. Те бяха творчески личности, макар че бяха в напреднала възраст. Останахме всички много доволни от разговора ни. Това много рядко ми се е случвало изобщо в моя живот. В творческите личности има отворен прозорец, през който винаги може да влезе Духът на Творчеството, Именно той присъствуваше при нашата среща. 13. Внучката Румяна Бочева ми предаде книжката на Кирил Казанлъклиев с доказателство, че не се е провалил, а че е създал нещо. Ето защо аз публикувам творческия очерк от тази книжка за художника Кирил Казанлъклиев дословно. За него виж „Изгревът”, том VII, стр.19, № 21. 14. В тази книжка има репродукции на 2 портрета на Елена Казанлъклиева, които ще бъдат извадени на скенер и ще ги приложим, за да не се загубят. 15. Прилагам и нанесените поправки от двете внучки на Елена Казанлъклиева с имена Лиляна и Румяна Бочеви. 16. Надявам се, че съм се коригирал на направените от мен неволни грешки и пропуски. 6. Поправки по писаното за Елена Казанлъклиева в XVII том на книгата „Изгревът” Точки 8а, 10, 11, 12 са изцяло неверни. Първият й съпруг се казва Здравко Атанасов, учител, впоследствие училищен инспектор. Именно от този брак са нейните две родни деца - Надежда и Георги. А Лиляна, която се споменава като нейна дъщеря, е нейна внучка. Бракът се разпада и децата остават при баща си. От втория си брак с Найден Казанлъклиев тя няма деца, но осиновява момченце, което нарича Кирил. Той израсна, отгледан от нея, завърши Музикалното училище и Художествената академия и стана художникът Кирил Казанлъклиев. Никога не я е тормозил, извън обичайните семейни конфликти, въпреки трудностите, в които живееха, и никога не е съжалявала за постъпката си, както се твърди в книгата. Всъщност тя не прие само съпругата му. Има и някаква грешка в цитираното писмо на Учителя от 18 октомври 1921 г., тъй като Кирил е осиновен през 1922 г. Крайно несправедлива е оценката, че животът му (на Кирил) е завършил с „пълен провал”. Напротив! Дори в ония крайно тежки за млад художник условия, на времето, в което живя, той успя да излезе със самостоятелна изложба, непосредствено след която заболя от мозъчно възпаление и за съжаление почина.(Виж изданието, посветено на неговото творчество в Библиотека „СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ” - изд. БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИК 1965 г.) Негови картини има в Национална художествена галерия София, гр. ХГ София, в няколко провинциални художествени галерии (Перник, Бургас и други), в някои министерства, в издателство „Български писател” и у частни лица. Може би интересен щрих от живота й (на Елена Казанлъклиева), преди да се отдаде на Бога, е, че в началото на века е била актриса в пътуващата трупа на Роза Попова. За поправките - Лиляна и Румяна Бочеви, внучки на Елена Казанлъклиева по линия на дъщеря й Надежда Бочева. Дом. телефони: Лиляна Бочева: 944 79 66, Румяна Бочева 944 28 90 7. Кирил Казанлъклиев* *Това е осиновеният син на Елена Казанлъклиева. Виж „Изгревът”, том VII, стр, 19, № 21. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Очерк от Евгени Клинчаров (Кирил Казанлъклиев. С въведение от Евгени Клинчаров. София 1965, Изд. „Български художник”) Нашата съвременна живопис не може да се разглежда вече без творчеството и на най- младите поколения художници, въпреки, че младостта в изкуството често няма нищо общо с младостта на възрастта. Някак безшумно и незабелязано мина край нас един от талантливите представители на това поколение - Кирил Казанлъклиев: недооценено е все още творчеството, което този млад художник ни остави. Кирил Казанлъклиев израсна в едно тревожно време, изпълнено с противоречия, с несгоди, с борби. Той има пролетарска биография. Роден в Търново на 31 август 1921 г., прекарал ученическите си години в Перник в пълна оскъдица, той носеше една изключителна чувствителност и надареност. В Художествената академия дойде, след като бе минал през Музикалната академия, където бе завършил средния отдел специалност виолончело. След постъпването си в Академията замина за фронта и продължи следването си след края на войната. Кирил Казанлъклиее възприе пластическата концепция на проф. Кирил Цонев, с когото го свързваше най-чиста и плодотворна творческа дружба до края на живота му. От него той усвои солидното техническо изграждане на картината през цялото това време, прекарано също при тежки условия, той успя да се развие като художник със свой творчески облик, да създаде свое изкуство. През август 1958 г. той уреди в София първата си и единствена изложба. В нея бяха показани 25 картини. 25 картини - сериозно изкуство - углъбено, искрено, вълнуващо, лишено от фалшива ефектност, лишено от съблазните на подсладения пейзаж, който години наред преди се поощряваше. В изказването си по Радио София, по повод изложбата си, Кирил Казанлъклиев каза:„Обичам Балкана, синьото му небе, масивната му снага. Обичам вековните гори, в които са ехтели хайдушки песни сгушените в гънките му селища, огнища на Възраждането, където са се родили големи българи. Увлича ме буйната зеленина, където под бляскавото трептене на листата кипи в пълна сила животът - пълнокръвен и красив. Няколко години работих, за да споделя с хората моята обич. Резултат на това е настоящата ми изложба. Не смятам, че съм се издължил на Балкана. Безкрайно много хубости има в него, но най-хубавото там са хората. И в следващите си картини ще се опитам да ги покажа любими и прекрасни.” Младежката искреност и чистота срещнаха равнодушието на покварения вкус, сблъскаха се с инертността и оскърбиха дълбоко чувствителното сърце на художника. Само два месеца след това- на 19 октомври 1958 г., той почина, без да се издължи докрай към Балкана, към хората. Когато днес гледаме живописните му платна, може би някой ще каже, че в тях липсват големите обобщения, че Кирил Казанлъклиев е само камерен художник. Не бързайте с такива оценки! Нека не забравяме, че той работи предимно в ония години, когато нерядко се спекулираше с „тематичната картина”; нека не забравяме, че още в 1945 ÷ 1946 г. той направи няколко забележителни платна, развълнуван от това, което сам бе преживял. Това бяха композициите „Прокудени”, „След бомбардировка” и „Война”, експресивно изградени като живопис, оригинално построени като композиция, чужди на „фотографската помощ”, към която по-късно прибягна и той при картината; работена заедно с Димитър Кандимиров – „Георги Димитров и опълченецът дядо Кръстю” (1951 г.). И ако тук именно споменаваме за това, то не е за да отречем усилията на художника, а за да подчертаем, че когато по-късно Казанлъклиев се насочи към създаване на определени пейзажни цикли, той чувствуваше необходимостта от изучаване на живата действителност, така сам той се предпази от излишни естетски увлечения. Но за това говорят не само пейзажните цикли. Още в най-първите си творби - интериорите от ателието, портретите на своите близки и приятели, младият художник рисуваше онова, което му бе близко, което обичаше, което най-добре познаваше. Той можа да направи от стария шкаф картина, защото нещата го вълнуваха не само като сюжет, но и от пластическата си страна; той ги възприемаше в цялата им дълбочина. Умееше да вижда и да извлича от нещата и образите най-характерното, да улови и предаде убедително най-верните психологически състояния. Неговите пейзажи са истински поетични откровения. С лекота и смелост той ни въвежда в един претворен чрез чудни хармонии свят, в който всичко - и небе, и нивя, и планини, и гори - тупти с пулса на българската природа. Кирил Казанлъклиев говори с истинския език на живописта - със силата на слънчевите багри успява и от най-незначителния сюжет да създаде картина, която живее, която затрогва защото художникът пристъпва с чисто сърце, с изключителна любов, без каквато и да е преднамереност. И творбите му носят най-ценното качество - искреността. Живописвани смело, на едри мазки, изградени в една интензивна тоналност от топли и студени зелени, умело съпоставени с червени и розови - тези пейзажи остават едни от верните портрети на нашата земя, създадени през последните години. Когато днес прелистваме графичните творби, които Кирил Казанлъклиев създаде през 1946 ÷ 1949 г. - цикъла линорезби „Минало”, „Из съпротивата” и други - не може да не бъдем завладени от силата на експресивната им рисунка, от тяхната правдивост. В тях е изразена будната съвест на художника-гражданин, изразени са много мисли, човешка болка, много героизъм, скръб, гняв. Някои от тях имат затрогващ биографичен характер. Тези линорезби допълват сериозните постижения в областта на нашата революционна графика от последните години, те разкриват по- цялостно творческия облик на този млад художник, който обогати съвременното ни изкуство. Портрет на Елена Казанлъклиева от сина й Кирил Казанлъклиев, 1945 + 1946 Портрет на Елена Казанлъклиева от сина й Кирил Казанлъклиев, 1948

XX. Хороскоп на Величка Крумова Няголова 27.06.1941, петък, 23h 55', София 1h 33' Светозар Няголов На Асцендента й изгрява зодиакалният знак Риби. Обикновено дава ниско тяло на ръст, отпусната, с клатушкаща се походка и пълна. Ходилата са обикновено извити навътре. Тялото е слабо и лишено от възстановителни сили. Кожата има блед цвят, очите са сини или сиви, воднисти и без израз. Носът е голям и тлъст. Има силна склонност към медиумизъм, който е опасен за психиката й. Ако попадне под психически контрол, няма да може да се освободи нито в този, нито в другия живот, понеже е инертна и й липсва волева съпротивителна сила. Доста е страхлива, боязлива и плаче при предизвикателство. Обича бездействието повече от удобствата и се раздвижва при крайна необходимост. Обича промените на сцените и обича да се мести от място на място. Обича изрядните неща за ядене и пиене и поради слабата си воля мъчно обуздава големия си апетит. Някои с този Асцендент стават непоправими пияници. Марс на Асцендента я прави бойка и волева, със стремеж да се справя с мъчнотиите на живота, които постоянно й се явяват и я съпътстват. Склонна е да си навлича враждата на хората, с които живее в близост. Родените с Риби на Асцендента имат една по-висока страна, понеже те са на края на един еволюционен цикъл (на Риби) и в началото на новия (Водолей), който го сменя. Те стоят на прага на нещо по-високо за тяхното развитие. Затова родената обикновено не е способна да живее според възможностите на знака си, който изисква (Риби) по християнския образец да се жертва за другите и да не се съпротивлява на насилията. От това идва и склонността им да се оставят на теченията на живота и да си мечтаят за бъдещо величие. На тази инертност трябва да се противодейства с всяка възможна волева дейност, защото ще стигне до провали в живота и после ще трябва камшикът на необходимостта да ги принуди към работа, действие, учене и служене. Това са хора на милосърдието и постоянно помагат на всички нуждаещи се около тях, без да мислят много за себе си и за своето икономическо положение. (Слънце съвпад Луна в разменени знаци, съвпад Меркурий, полусекстил Юпитер, полусекстил Плутон, паралел Венера и Плутон). Слънцето се намира в 4 дом, в неблагоприятно положение, понеже домът е най-ниско под хоризонта в тъмнина, и лишава родената от помощта на слънчевото влияние (в Мондиалната астрология се приема, че всички планети, които се намират под хоризонта, са пасивни и не проявяват качествата си.) И по тази причина по-голямата част от живота й ще бъде една постоянна и трудна борба. Но 4 дом управлява края на живота и той ще бъде огрян от слънчевите лъчи на успех в този период. Слънцето е в зодиакалния знак Рак. Това е съчетание на Слънцето, Луната - господарят на Рака, и IV дом, който в основния хороскоп е надирът и тук жизнеността е най-слаба. Обикновено лицата със Слънцето в Рак са склонни към отпуснатост, дори когато са съвсем добре със здравето си. Типът Рак е незлоблиз и избягва свадите. Родената проявява тих и приятен нрав, стига да не изискват от нея много работа. Това положение на Слънцето прави първата половина на живота на родената безплодна, но Слънцето носи успех в зряла възраст, след Сатурновия период - след 30- годишна възраст. Ракът е най-психичният знак в Зодиака, врата на живота (в него е дошъл и Учителят) и води родената към окултизъм и психически експерименти. Хората на Рака са с изключителна чувствителност, силна интуиция и богат вътрешен духовен живот и разбиране на нещата. Те минават повече за мълчаливи и дълбоко в себе си изживяват всичко, което им се случва и без шум се справят с мъчнотиите си. Те са хора, в които работи душата и Духът. Преди 2 хиляди години Христос дойде на Земята в противоположния знак на Рака - Козирог, който е вратата на смъртта, знак на Сатурн и мина през кръстната смърт, а Учителят Беинса Дуно дойде със Слънцето в зодиакалния знак Рак, вратата на живота и последният в зенита, в МС да озарява неговото свръхсъзнание. (Слънце съвпад Луна в разменени знаци) се отнася първо до четвъртия дом, семейните отношения и хубавия дом, който ще има във втората половина на живота си. Този съвпад в зодиакалния знак Рак говори за богата духовна и душевна дейност на родената със силна чувствителност и успех в окултните науки и изкуства. Дава щастлив живот, добро здраве, материално състояние, приятен дом и кръг от верни приятели и висока оценка на обществото. Благоприятства за бързото й издигане по обществената стълба. Величка има вродена способност да открива тези хора, които могат да й помогнат, както има и способността сама да си пробива път при трудностите на живота. (Слънце съвпад Меркурий). Облагодетелства паметта. Много е благоприятно за литературни занимания, писане на стихове и музика. (Слънце полусекстил Юпитер) - сигурен показател за здраве, богатство и щастие. На родената дава изобилно жизнени сили, с които превъзмогва и най-тежките болести. И при най- критичните състояния, излекуването става толкова бързо, че изглежда почти невероятно. Това добро здраве се допълва от весел характер, жизнерадост, които правят всички, които са в съприкосновение с нея, да я обичат. Тя спечелва всеобщата обич със своите добри дела, милосърдие, съчувствие, добра воля и подкрепа, които, в зависимост от случая, проявява към околните си. Ползва се от доверието на всички, понеже тя не е излъгала никого. Родената притежава ясно съзнание, здрав разсъдък и голяма деловитост. Създадена е постоянно и хармонично да помага на хората около нея. Личното й благосъстояние се подобрява и тя притежава достатъчно средства, за да живее един добър живот. Има консервативни религиозни схващания и с основание може да се смята, че е стълб в обществото. Тя може да бъде добър държавник. (Слънце полусекстил, паралел Плутон). Говори, че родената е нарушавала Божествените закони и не е имала правилно отношение към земята, растенията и тялото си изобщо. Отбягва да обработва земята и не обича физическия труд, не подбира качествени храни и питиета. Хора с подобри аспекти са измислили и упоителните средства, които, ако ги използва в този си живот, ще разрушат организма й. Понеже Плутон е в полусекстил със Слънцето, се омекотяват разрушителните сили на Плутон (който е в съвпад с Хирон) и Величка, ръководена от своя ръководител и вътрешен Учител Хирон, лесно излиза от клопките на черните сили от ада и променя мисълта си в положителна посока. Понеже съвпадът е в 5 дом, дава сведение за съветите, които е получавала първо от своя ръководител за любовните й връзки, и от мен и други приятели, като Петър Филипов и др. Непослушанието и своеволието я доведе да опита на собствен гръб действието на Плутоновите разрушителни сили в семейството и последствията от тези й дела, които продължават и сега. ASС (Слънце квадрат Асцендент) говори за множеството болести, които ще засегнат краката й през целия живот. МС (Слънце опозиция Медиум Цели) говори за големи умствени противоречия и проблеми в учението и борба в Братството за провеждане на правия курс (никаква корекция на Бога) в Словото, музиката и Паневритмията. Ако разгледаме общо хороскопа, ще забележим, че в хороскопа на Величка има 4 планети в перихелий: Луната, Юпитер, Сатурн и Плутон, чрез когото тя проявява своето естество, най- активна е Луната и показва, че родената ще прояви напълно женския принцип на любовта, мекотата и благородството в отношенията й към хората изобщо. С голям замах и най-активно родената ще работи за Делото Божие на Земята, като преодолява смело всичките спънки и разрушителни влияния на Плутон, който ще я спъва в развитието й. Когато Бог я призове за нещо, тя смело ще си пробие път и ще изпълни дадената й задача. Юпитер в перихелий - връзката й с Бялото Братство (той е най-добре аспектиран в хороскопа й), показва най-активни действия за изпълнението на Волята Божия на Земята. Включвала се е в много братски мероприятия, без да дава външен израз на работата, която върши. Сатурн в перихелий в зодиакалния знак Телец говори за голямата й издръжливост и упоритост при преодоляване на всичките кармични връзки, които й пречат и спират нейното духовно развитие, включително и разрешаването и скъсването й със старите и атавистични връзки с Лилит и неговите пагубни влияния, Плутон в перихелий говори, че родената ще работи постоянно с истината и ще я търси навсякъде в Словото, музиката и упражненията, дадени ни от Учителя. Безкомпромисно ще се бори срещу извращенията, които правят враговете на Учителя на даденото ни от Учителя наследство, да го пазим, учим и прилагаме непрекъснато в живота си. Нейният ръководител и вътрешен Учител Хирон я ориентира много правилно в пътя на новия живот, далеч от разрушителните сили на Плутон и Лилит. Меркурий й е ретрограден и говори за трудностите, които е имала в учението. На 17 години тя се ражда умствено, направен й е хороскоп за нейното умствено развитие и се премахват спирачките, турени й в ума и започва усилено да учи и завършва висшето си образование. Тогава, на 17 години, Меркурий се изправя от ретрограден и тръгва бързо напред. Работи в „Кремиковци” и след това стана преподавател по електромашини и апарати в техникума „Киров”. Величка е преродената ми баба Величка, която с такава голяма любов отгледа майка ми Стевка, които са се търсили отпреди 2 хиляди години, за да се срещнат в този ни живот пред лицето на Учителя - на Бога, дошъл на Земята в плът, да се решат кармичните въпроси, които са се превърнали в дихарма, и Величка й става дъщеря, като води със себе си един голям неин приятел от вечността- брат ми Любомир. Майка ми Стевка има много силна връзка от вековете с дъщеря си Величка, която ги свързва неразривно. Слънцето на Величка е на 5°49' в зодиакалния знак Рак и е точен съвпад с Нептун на майка ми, намиращ се на 5°48' в зодиакалния знак Рак. Слънцето на Величка на 5°48' в зодиакалния знак Рак е в тригон с Юпитер на майка ми на 13°32' в зодиакалния знак Риби. Виждаме каква силна връзка има между тези две души на духа на Величка - Слънцето, чрез Божията любов и Ангелската любов на майка ми. Майка ми обичаше Величка с Божията си любов и Ангелската си мъдрост и правеше всичко за нейното правилно развитие в живота й. Величка е приела от Стевка както проявите на нейната Божия любов на духа й, но и голямата й жизненост и борческа натура, изразена от положението на Слънцето й в зодиакалния знак Скорпион. Приела е връзката с Бялото Братство - основа на нейното духовно развитие. Луната на Величка е на 12°26' в зодиакалния знак Лъв и е съвпад с МС на майка ми, което говори, че Величка чрез душата си постоянно е черпела енергии и знания от свръхсъзнанието на майка ми. Меркурий на Величка е на 13°27' в зодиакалния знак Рак, в точен съвпад със Сириус и тригон със Слънцето на майка ми, което е на 7°35' в зодиакалния знак Скорпион. Оттоза следва, че Величка се е ползвала успешно от знанието на майка ми по френски език и го приложи като преподавателка с него в Тунис и като жителка на Париж, Меркурий на Величка - 13°27' в Рак, е в точен тригон с Юпитер на майка ми, който се намира на 13°32' в Риби, Умът й е бил под постоянната и непосредствена помощ на Бялото Братство, заложено отлично в живота на майка ми Стевка. Меркурий на Величка е тригон и с Луната на майка ми, намираща се на 19°45' в Риби. По отношение на хороскопа на Учителя Меркурий на Величка 13°27' в Рак е в съвпад с Меркурий на Учителя, който се намира на 12°06' в Рак, в точен съвпад с Неговия МС на 13° Рак, с Неговата Венера на 17°19' в Рак, със Слънцето Му на 19°15' в Рак и в точен съвпад със Сириус на 13°16' в Рак (за 1941 г.) Тези връзки на Величка с Учителя се проявяват след 17-та й годишна възраст, когато тя се ражда умствено за Новия живот и Делото на Учителя. Тя е свързана с купола на свръхсъзнанието на Учителя и великата Му духовна същина и тези енергии постоянно озаряват нейния ум и свръхсъзнанието й. Учителят я постави на изпитания, за да се очисти от старите си атавистични навици. Независимо от отклоненията, които Величка направи в живота си, нейният Меркурий така силно е свързан със същината на Учителя, че тя непрекъснато е работела за успеха на Неговото Дело, за Славата Божия на Земята. Това е една велика, непреривна връзка с Бога - Беинса Дуно, и е от векове за векове. Венера на Величка е на 24°23' в зодиакалния знак Рак и в точен секстил с Венера на майка ми, която се намира на 24°28' в зодиакалния знак Дева. И у двете много правилно протича ангелската и човешката любов (Венера), като по-голяма дълбочина и мистичност има във Величка, а по-голяма чистота и духовна сила - в майка ми Стевка. Марс на Величка се намира на 27°28' в зодиакалния знак Риби и е в опозиция с Венера на майка ми, намираща се на 24°28' в зодиакалния знак Дева, в квадрат с Марс на майка ми, намиращ се на 28°28' в зодиакалния знак Стрелец, в квадрат и с Уран, намиращ се на 23°08' в зодиакалния знак Стрелец. Тези констелации говорят, че в минали инкарнации са биди големи врагове и постоянно са кръстосвали шпагите си и са водели кръвопролитни войни. В този ни живот сестра ми Величка често проявяваше своите марсови енергии срещу майка ми, която с голяма любов и мекота я изтърпяваше. Накрая, Марс на Величка 27°28' в Риби е в съвпад с точката на щастието на майка ми, намираща се на 21°21' в зодиакалния знак Риби. Това говори, че кармата между тези две души, воювали десетки прераждания, пред лицето на Учителя завършва с един щастлив край и се превръща в дихарма, в щастие. Юпитер на Величка е на 7°25' в зодиакалния знак Близнаци и е в точен квинконс със Слънцето на майка ми, което е на 7°35' в зодиакалния знак Скорпион и Величка, която е много издигната духовно, прощава всичко на майка ми и проявява своето благородство и според закона на Бялото Братство отговори на всичките злини от миналото с добро и любов. До края на живота й Величка непрекъснато помагаше финансово, с храни и дрехи на своята бедна майка. Сатурн на Величка е на 24°04' в зодиакалния знак Телец не в точен тригон с Венера на майка ми, намираща се на 24°28' в зодиакалния знак Дева. Това говори за великата любов на майка ми към Величка като й прощава всичките нейни кармически прояви от миналото (нейния Сатурн), а Величка прояви докрай към нея човешката правда с любов и благодарност. Уран на Величка 28°28' в зодиакалния знак Телец е в тригон с Венера на майка ми 24°28' в зодиакалния знак Дева, което показва, че Величка е вложила в човешката и ангелска любов на майка ми Божествената Мъдрост, която притежава (отличните аспекта на нейния Уран) и работеше отлично с нея, като се свързваше със съществата от невидимия свят - нейни добри приятели - братя и сестри, които постоянно й помагаха и учеха на правилата и законите в Невидимия свят. Нептун на Величка на 25°02' в зодиакалния знак Дева е в точен съвпад с Венера на Стевка, намираща се на 24°28' в зодиакалния знак Дева. Това е показател на великата Божествена любов (Нептун), която Величка е хранила от векове към тази душа - майка ми Стевка, и я проявява в пълнота и благост, когато я отглежда като „вземанка” от черквата и я възрасти до 15-годишната й възраст. В този период - от 1909 до 1918 г. - майка ми Стевка е живяла в голямо изобилие и пълна вътрешна и външна свобода, потопена в аурата на майка си Величка. И в сегашния ни живот преродената ми баба Величка, в лицето на сестра ми Величка, прояви велика любов към майка ми, като й помагаше непрекъснато в трудния й и оскъден живот, като остави накрая и аз да довърша някои работи от цялата тази картина от развитието на душите. Плутон на Величка се намира на 3°07' в зодиакалния знак Лъв и е в квадрат със Слънцето на майка ми, намиращо се на 7°35' в зодиакалния знак Скорпион. Този квадрат показва, че преди християнската епоха Величка е отнела жестоко живота на майка ми Стевка и сега остави старите си атавистични спомени и прояви и я възлюби с цялото си сърце, като отмахна от ума си всичките негативни прояви, които кармично са имали помежду си. В минали инкарнации ние сме били величия и сме се преследвали и гонели жестоко по света. Но при Бога можем да отидем нито учени, нито богати, а само смирени. Учителят, със Своя живот между нас, ни даде велик пример на смирение и търпение. Това е изява на Неговата велика любов към всичките души, които Той е избрал да дойдат на земята и пред Неговото, лице да разрешат и извадят наяве всичките скрити стари борчове и карми. Този велик дух на Вселената направи невъзможното досега, това, което никой не го е правил. Със Своята велика любов Той обърна почти всичките врагове на Бога (живели на Изгрева) към Него, приеха новото учение и започнаха да го прилагат. Това е нечувано и незнайно за жителите на Небето. Затова в края на 2003 г. около деня на Неговото заминаване от Земята, на Небето става велик празник в чест на Учителя Беинса Дуно, в който взеха участие всичките ангелски ликове и Боговете - съществата от цялата Вселена, и Го издигнаха в една степен по- високо, от тази да ръководи цялата вселена. Затова по това време много наши духовни сестри, свързани с Него, ми се оплакваха, че Учителят ги е напуснал и не се явява при тях. Тази година Той е пак близо до нас. (2004 г,)* _____________________________________________________ * По какъв начин човек може да се свърже с Учителя - виж „Изгревът”, том VI, стр. 740 ÷ 741, точка б. Учителят Беинса Дуно не може да се проявява чрез обикновена човеци. Виж „Изгревът”, том VI, стр. 740, 4 ред отгоре до 18 ред. Бог чрез нечисти канали не се проявява. Виж „Изгревът”, том IV, стр. 639 ÷ 641, точка 20. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев). Ще разгледаме общо хороскопа и след това поотделно аспектите, както направихме с тези на Слънцето. Всички аспекти показват какви са физическите условия за дадена душа на Земята, какви положителни силни качества имат и през какви мъчнотии и страдания ще мине. Аспектите осветяват пътя на душата, който тя трябва да измине в развитието си на тази 13 сфера, в която се е въплътила. Деклинациите показват възможностите на душата и съдействието, което има от духовния свят. Виждаме в хороскопа, че 9 от деклинациите й са северни (N), на ума, и една, тази на Марс, е южна (S). Значи, че трябва да омекоти и върже разрушителните сили на Марс и чрез любовта да ги трансформира. Учителят ни учи: „Стремете се да превърнете чрез ума си черния и червения (на Марс) цвят в бял. Това показва, че в тази душа е застъпен силно мъжкият принцип, който се ръководи от Божията мъдрост (Уран) и постоянно се стреми към Божието знание. От духовния свят искат от родената да омекоти и промени волята си, да проявява в отношенията си Божията воля, а не своята и насилието - този неин стар атавистичен навик. Затова към нейния Марс текат енергиите на Божията любов. В аспектите от Божествения свят виждаме, че латитюдите на 6 планети са южни (S), а две - северни (N) - на ума, като Божествената, ангелската и човешката любов (Нептун и Венера) имат северни латитюди. Това показва, че в този земен живота родената трябва да има мъдрост, за да може да прояви правилно човешката, ангелската и Божествената любов на земята. Тоест, да не се поддава на чувствата си, които й носят тъмнина и я объркват в пътя й, да се държи здраво за великите Божествени идеи и мисли, които освобождават душата от робството и греха. Виждаме в изнесения случай колко специфични и неповторими са влиянията на небето върху всяка отделна душа. Всяка душа има определен специфичен път, по който трябва да мине, за да придобие съответните качества и добродетели. (Луна в перихелий съвпад Слънце в разменени знаци, полусекстил Меркурий, съвпад Плутон, латитюд Меркурий, Марс). Луната е поместена в 5 дом на радикса и осведомява, че родената ще бъде непостоянна в своите чувства и ще е пристрастена към удоволствията и игрите. Указание за плодовитост в брака. Даже в знак на безплодие, например Лъв, Луната ще облагоприятства раждането, когато се намира в пети дом (нейната Луна е в зодиакалния знак Лъв на 12°26'). Това положение на Луната показва, че родената обича много децата и има хубави отношения с тях. Съзнанието й се прояснява, има силен характер, самоувереност, смелост и редки организаторски способности. Тази е причината, че хора с това положение на Луната обикновено ръководят своите близки. Родената е абсолютно честна, както в материално, така и в обществено отношение. Проявява благородство и великодушие към другите хора и затова е много търсена от тях. (Луна полусекстил Меркурий). Придава на родената схватлив ум, добра памет и редки способности. Този аспект е указател за успех в живата - най-вече в литературата, духовенството и пътуванията. Обикновено много е бъбрива. Винаги гледа на хубавата страна на живота и понякога внезапно променя своето мнение по даден въпрос. Обича удоволствията и най- много - пътуванията. (Луна съвпад Плутон). Хората с този аспект обикновено пренебрегват и премахват всякакъв ред, който им пречи на пълното изживяване на своите инстинкти и низши чувства. Това показва също многобройни и чести заболявания, свързани със сърцето. Аспектът причинява хаотичност в идеите, мислите, чувствата, желанията. Аспектът влияе много силно до 30 години на родената, която води непрекъсната борба между духа и плътта, ума и сърцето. Показва големи недоразумения в брака и нещастен или невъзможен брачен живот, от което следва развод. (Луна латитюд Меркурий, Марс). Аспектът показва, че от Божествения свят към родената протичат силни струи на мъдрост и воля, за да може родената да се справи с многобройните мъчнотии и спънки, които съпътстват живота й. Има Един, Който винаги ни обича и се грижи постоянно за нас. Това е Бог на любовта " - нашият Създател. Сириус с Меркурий ретрограден съвпад Слънце, полусекстил Луна, полуквадрат Уран, точен квинтил Нептун, паралел Юпитер, Уран и латитюд Луна). Меркурий ретрограден се намира в 4 дом на хороскопа и дава неустойчивост в семейството - блуждаещ човек, без вътрешно спокойствие, като често сменя местопребиваването си. Това е полезно за хора с Меркуриево занятие, като журналист, редактор и др. Меркурий ретрограден се намира в зодиакалния знак Рак, което прави ума ясен, паметта - силна, и тя е удивително приспособима към условията на живота. Може да работи всякаква работа и лесно да се приспособява към идеите и схващанията на другите хора. Обича да я хвалят и ласкаят. Избягва грижливо всичко, което може да промени мнението на хората за нея. Душата й е насочена към нейния вътрешен живот, към четвъртото измерение, в което душата най-добре пребивава. (Меркурий ретрограден полуквадрат, паралел Уран). Дава неуравновесеност или анархия в идеите за преустройството на света и неговото разрушаване. Създава голяма нервност и напрежение в нервната система. (Меркурий ретрограден точен квинтил Нептун). Умът на родената има изключителна наклонност към окултните знания и изкуства. Предопределена е да работи и успява в окултните науки, където ще прояви изключителни способности. Може да лекува сполучливо с магнетизма, който излъчва - с полагане ръцете си върху болния. В Париж Величка завършва курс по астрология, влиза да работи в радио „Дифюзион франсез”, като завежда успешно астрологическия отдел. След известно време й се явява Учителят и казва, че няма право да печели от прилагането на окултните науки и тя напуска тази хубава работа. (Меркурий паралел Юпитер). Това е един от най-добрите показатели за успех в живота (събрани заедно човешката с ангелската мъдрост - Юпитер). Придава на родената весел характер, способност да гледа само на добрата страна на нещата и да не пада никога духом при несполуки. Има ум с голям кръгозор, гъвкав и способен да разсъждава правилно, да установява твърдо мнение след зряло размишление. Тя не взима никога прибързани решения, но изисква време, за да размисли, но щом стигне до известно заключение, то е неотменимо. Ще има успех в областта на литературата и правосъдието, като е уважавана поради своята почтеност и искреност. Обича много да пътува по работа и за удоволствие, като придобива едновременно и полза, и наслада от подобен начин на живот. Притежава здраве, богатство, мъдрост и много хора се привързват към нея поради положителните енергии на добро и любов, които изтичат от нея. Това е най-хубавият аспект за успешна духовна работа в Братството, със Словото, музиката и Панев- ритмията (аз имам Меркурий съвпад Юпитер). Меркурий е на 13°27' в зодиакалния знак Рак, точен съвпад със Сириус на 13°16' в зодиакалния знак Рак за 1941 г. Сириус е най-ярката звезда от първа величина на небето, наричана святкаща, блестяща и се намира на шията на съзвездието „Голямото куче”. Тази звезда е играла важна роля за магиите и митологията на древните народи. В Египет, Персия, Рим, Гърция и другаде е имало специални светилища, посветени на Сириус. Древните германци са го наричали „Огънят на Локи”. Звездата се намира на 8 светлинни години от Земята, доста близо, и затова се вижда толкова голяма и силна. Тя съчетава в себе си качествата на Марс и Юпитер. От незапомнени времена Сириус е считан като кралска звезда, но доста агресивна. При благоприятни съчетания означава слава, почести и богатство. Съчетанието й с Меркурий дава на родената един отворен ум за свръхсъзнанието й, през който могат да протичат безпрепятствено Божествените идеи, да се свалят и прилагат на Земята. Това са същества много различни по идеи и дейност от другите хора, които я заобикалят. Както казах, нейният Меркурий е в съвпад с Меркурий на Учителя, МС, Венера и Слънцето, откъдето идват в ума на родената всички велики идеи и тя се стреми да ги оползотвори и преведе на разбираем за хората език. Много мощни са духовните енергии, идващи от Сириус и малцина могат да издържат на тяхното пряко въздействие. (Венера тритон Марс, полуквадрат Юпитер, точен секстил Сатурн, секстил Уран, точен секстил Нептун, съвпад Плутон, паралел Слънце и Плутон, латитюд Нептун и съвпад Хирон.) В радикса Венера заема 5 дом, което прави родената да има изключителна привързаност и впоследствие многобройни любовни приключения, които не следват едно след друго. Ще има дете, което ще бъде много мило и обичано. Тя може да бъде добра възпитателка и преподавателка. (Такава беше в техникума „Киров” и десетина години в Тунис). Венера е в зодиакалния знак Рак и родената ще прояви духовното му естество, ще има творческо въображение и е отворена да влиза в обсег с обитателите на невидимия свят. Може и да се присъедини към някое мистично учение, като това на Бялото Братство, най-мистичното учение на бъдещето. Понеже е много сензитивна, не трябва да посещава спиритически сеанси, за да не попадне под контрол на духовете. (Венера полуквадрат Юпитер) дава влечение към лукса, но има недостатъчно средства, за да удовлетвори желанията си в пълнота. Липсата понякога на способност да прави сделки, често пъти я води до фалит. Може да претърпи големи загуби, поради непочтеността на познати. Любовта и бракът й ще бъдат извор на неприятности. Има опасност да бъде изоставена преди брака или съпруга й ще бъде неверен. Няма да устоява обещанията си за брак. Ще е доста снизходителна към себе си. (Венера тригон Марс) създава в родената амбициозен характер, влюбчив и парадиращ, склонен към приключения и с привързаност към спорта и удоволствията. Ще се радва на изобилна енергия и ще има чувство към сделките (неутрализира Венера полуквадрат Юпитер). Може да печели много и харчи необмислено, понеже обича парадността и показността. Като харчи без сметка, печели симпатиите на приятелите си. Влюбчива е и ще се омъжи набързо или преждевременно. (Венера точен секстил Сатурн). Става съчетание на добрите качества на Венера - любов и приятелство, с тези на Сатурн: дипломатичност, такт, методичност, справедливост, пестеливост, които осигуряват успех във всяко отношение. Ще бъде търсена много като приятел и съветник, като човек, достоен за доверие - с изпитана честност и способности за работа. Има вкус към опростен начин на живот и притежава безукорна нравственост, почит и признание, добро здраве и благополучие. (Венера секстил Уран). Дава на родената издигната интелигентност, интуитивна възприемчивост, голямо и магнетично влияние, особено върху противния пол. Ще е заобиколена с множество влиятелни приятели и ще прояви голяма любов към музиката и изкуствата. Говори за сключване на брак в най-ранната си възраст или внезапно. Означава понякога и платонична любов. (Венера точен секстил Нептун). Дава на родената вдъхновение в музиката, надарена с плодотворно въображение с голяма задълбоченост на чувствата, чист, непорочен характер, водещ винаги до платонична любов и до другарство от най-възвишена степен. Това е резултат на този хармоничен аспект, който изчерпва напълно темата любов - Божията любов, съединена с ангелската и човешка любов. Под влиянието на необузданите огнени сили на Марс, който е на Асцендента на радикса на Величка, тя сключи брак с Данаил, като не ме послуша и воюва години с този пиратски род Жекови, които няколко пъти са я давили в морето. Като се стигна до невъзможност да живее при мъжа си, дойде да живее в нашата барака и накрая се разведе. Родът Жекови са били корсари - пирати и са кръстосвали моретата. Мъжът на сестра ми, Данаил, стана добър фотограф и прави снимки. Понеже в миналото е бил калугер, той намери най-добро прибежище в Драгалевския манастир, в който е всяка неделя, а в Братството не се мярка. Беше решил да върже сестра ми Величка и да я закара в лудницата, когато имаше големи разправии с този пиратски род. Това Учителят не допусна да стане и ние я изтеглихме да живее в нас, втретата ни стая, заедно със сина й Благовест. Вторият й брак под въздействието на Нептун, Божествената любов, който й е на върха на 7 дом, е платоничен и е едно другарство на двама албигойци от миналото, изгорени заедно на кладата от инквизицията. (Венера съвпад, паралел Плутон) създава много и големи изкушения, съблазни на сърцето с опасност да стане носител на разрушителните сили на Плутон. Тя е човек, който лесно губи това красиво чувство, любов, като майка си, понеже е много чувствителна и със силна интуиция и бързо намира всичките дефекти на този, който й е харесал и гледа да се освободи от него. Това говори за слаба човешка и ангелска любов. (Венера паралел Слънце). Дава на родената насока към артистичната дейност и музиката и влечение към изкуствата и поезията. Това засилва нейната любвеобилност. Венера на 24°23' в Рак е съвпад със звездата Процион, Алфа от Малкото куче, който се намира на шията на кучето 25°03' в Рак. То значи предно куче, идващо пред голямото, пред Сириус. Процион има марсово-меркуриева природа и прави родената малко ревнива и много пряма в отношенията си. Дава й силна воля и способност да претвори замислените си планове в действие. Много от хората под това влияние избухват, сърдят се и активно защитават идеите си. Процион помага на родения да се издигне високо в обществото, но и внезапно да падне оттам. Постиженията придобити набързо, не са дълготрайни. Надарява родената с остър ум. Дава й силна любов към децата и близките й хора от семейството - баща, майка, братя. Величка развива нашироко човешката и ангелската любов. (Марс тригон Венера, квинтил Юпитер, секстил Сатурн, точен секстил Уран, опозиция и паралел Нептун, точен квадрат МС и съвпад с опашката на Дракона.) Марс се намира в 1 дом, съвпад с Асцендента, наранен. Дава телесни сили, мускули, закаленост, но я прави дръзка, импулсивна и вироглава. Не спазва изискванията за своето здраве и става податлива на трески и други възпалителни процеси. Изложена е на загуба на кръв при произшествия от рани, на попарване. Марс в радикса, „удавен”, е в зодиакалния знак Риби, който дава скрити любовни отношения, които водят до много неприятности. Има опасност от нападение от скрити врагове и съдебни разправии. Ще има много страдания и неприятност, причинени от околните. (Марс квинтил Юпитер). Чертите на Юпитер: консервативност и достойнство, съюзени с огъня на Марс, дава ентусиазъм и способност да вдъхва и на другите хора своите хубави чувства. Родената има благороден характер, искрен и почтен, без заобикалки. Може да прави финансови сделки и да печели много пари, да прави натрупвания. Юпитер е ограничителен към разходите, а Марс е щедър. При това положение произлиза идеален характер, нито много щедър, нито много пестелив. Има изобретателност и способност да води дадено предприятие към добър край. Осигурява й известност и успех, привързаност към спорта и пътуването. При това съчетание се увеличават червените кръвни телца и родената се радва на добро здраве, добра жизненост и закаленост. (Марс секстил Сатурн). Дава подвижна природа на родената, решителност и способност към напрегната работа и продължителна деятелност, от която родената придобива необикновени резултати. Има големи изпълнителни способности и голяма издръжливост, което й позволява да осъществи това, което е невъзможно за други хора. Благодарение на тези си качества, тя се издига на висока служба. Ценена е много поради способностите си, но рядко е обичана, понеже характерът й е груб и жесток. Има устойчива физика и добро здраве. (Марс точен секстил Уран). Дава енергичен и амбициозен характер, оригинален и изобретателен ум - жив и интуитивен, плодоносен, способен да се бори с най-големите трудности, при най-критични обстоятелства. Умът й е склонен към открития, които ще й донесат успех. Това е един пионер на епохата на Водолей. Родената е практична, енергична, предприемчива, до степен, достатъчна за осъществяване на плановете си. Има разширено зрително поле, благородна натура, която я издига над долните разграничения по религии, раси и др. Тя признава на всяко същество Божествената искра, която е основа на Всемирното братство. Родената не е религиозна, но схващанията й са универсални. Много от хората ги считат за мечтатели, понеже не ги разбират. (Марс опозиция и паралел Нептун). Този аспект дава груб, чувствен характер, импулсивна, сприхава и войнствена на думи и дела. Тя е невъздържана и се води по своите чувства и желания. Това съчетание дава фанатизъм на религиозна или антирелигиозна почва. Това е голяма борба между грубите животински енергии на Марс и Божествената любов, която е поставена на върха на 7 дом, в която борба надделява Нептун, а марсовите сили Величка ги връзва и се омъжва втори път за един представител на Божествената любов (Нептун): Истиан, с когото живеят един платонически, приятелски живот. Поради непослушанието си, Величка мина през стръгата на воинстващия Марс и научи много уроци и разбра най-важното: всичко в живота се постига с Божията любов, представител на която в астрологията е планетата Нептун, а с война и борба още повече се разширяват противоречията между душите и кармата остава неразрешена и ще трябва да се разрешава в бъдещите инкарнации. Щом Величка даде ход на Божията любов (Нептун), всичко ще се уреди идеално. (Марс точен квадрат МС). Говори за големите вътрешни противоречия в нейната душа и постоянната борба между духа и плътта, ума и сърцето. При тези борби се пробужда свръхсъзнанието и тя започва да работи с висшия си идеал и великите идеи, които идват в ума й, носени от зодиакалния знак Стрелец, (който се намира на МС), знака, на който Юпитер е господар, знакът на Бялото Братство. Така Величка надмогва низшите си животински чувства, желания и се издига на оная висота, на която може да борави с ангелската мъдрост (Юпитер), който е отлично аспектиран в нейния хороскоп. (Марс съвпад с опашката на Дракона). Още с раждането й, на първата година се опложда марсовата карма и започва да тече, останала отпреди 2000 години, да оправи отношенията си с мене, което се реализира по-късно. Като малка много ревеше и се надуваше да плаче. Аз не можех да уча и намерих лекарство - духна в носа й, и тя преставаше да плаче. Поради непослушание се навря да се омъжи за разведения Данаил, навря се в този пиратски род, който много пъти е отнемал живота й. Аз й казах, че върху сълзите и нещастието на първата му жена тя не може да гради своето щастие. (Юпитер полусекстил Слънце, полуквадрат Венера, квинтил Марс, съвпад и паралел Уран, квинтил Асцендента и тригон Прозерпина). Юпитер е поставен в трети дом на радикса и дава оптимистичен характер и във всяко проявление в живота си родената вижда само добрата страна, държи на нея и забравя тъмнината. Ще има изключително предимство в своето образование и ще извлече от него най-голяма полза. Ще бъде много обичана от братята си и от хората, които я заобикалят и чиято помощ ще й бъде много полезна. Дава успех в пътуване, писателство, издателство. Юпитер наранен говори, че родената е изложена на корабокрушения и други произшествия при пътуване, но няма да й се случи никакво зло, макар че ще се отърве трудно. Тя е под покровителството на Бялото Братство. Юпитер е в зодиакалния знак Близнаци. Дава литературен талант от първа степен. Предрича й успех при изобретения, има голяма склонност към математиката и окултизма. Пътуванията й ще носят полза и удоволствие. Надарена е с почтен характер и изискани маниери. Наранен. При големи опасности, които минава по време на пътуванията си, тя ще мине на косъм от тях и ще остане жива и здрава. Ще изпитва известни затруднения от братята си и сродници (от Любомир). (Юпитер съвпад и паралел Уран). Макар че Юпитер е в заточение в зодиакалния знак Близнаци и Уран - в падение в зодиакалния знак Телец, има благосклонно влияние от съвпада на ангелската мъдрост (Юпитер) с Божествената мъдрост (Уран). Дава на родената широка душа, милостиво сърце, със склонност към изкуствата и окултните познания. Тя покровителства сдруженията и тайните общества, които работят за Бога. Родената е почтена, искрена, общителна, гостоприемна в най-висока степен и способна да се ползва от влиянието на многото приятели, които има, заемащи официални длъжности. Аспектът показва успех в педагогическите науки. Голям успех като астролог с будна интуитивна мисъл и правилно разбиране на аспектите. Навремето, когато не се сещаше даже за астрологията, й казах, че ще стане отличен астролог и както споменах по-горе, е работила и завеждала отдела „Астрология” в радиото и Учителят й казал да не печели пари от окултните науки и тя напуснала хубавата си работа. Този аспект, както отбелязах, е съвпад на ангелската мъдрост (Юпитер) с Божествената мъдрост (Уран), който дава отлична светлина по всички интересуващи въпроси на родената. Това е знак за вдъхновено прозрение в другия свят. Виждане на ясни картини от духовния свят и непрекъсната връзка със съществата и Учителя, Който при голяма нужда отива при Величка и оправя обърканите й работи. (Юпитер квинтил Асцендент) стабилизира здравето, дава й връзка със съществата, които лекуват- Амрихал. Когато работи духовно и се моли, се създава присъствие от светли същества, които я лекуват и помагат. (Юпитер тригон Прозерпина). Понеже Прозерпина е 10°28' във Везни, дава й литературни и главно музикални дарби да пише стихове и музика, дадени й от духовния свят. (Тя написва песнарка със 136 духовни песни, свързани с живота на изгрева и Рила). Аспектът усилва преимуществата й в образованието. Първата година от образованието я бяха скъсали по четири предмета и трябваше да повтаря годината, което водеше до разорение на нашето бедно семейство. Като ми каза, ударих й два шамара (намагнитизирах я, внесох нещо от мене в нея) и й наредих на другия ден да отиде на най-тежкия си изпит по ОЕ (Основи на електротехниката) при професор Минчо Златев (наречен от студентите „Мъглата”). Професорът на никого не пише 6, на себе си - 5, на тези, които знаят отлично материала - 4, и на изкаралите - 3. През 1945 г. излиза първия випуск електроинженери. Като отиват на работа, правят много груби грешки и изгърмяват много трансформатори подстанции. Викат Златев в Централния комитет на Българската комунистическа партия и го питат на какво учи своите студенти, че не знаят Основи на електротехниката (ОЕ). Професорът става много строг и десетки студенти завършват семестриално, но не могат да вземат ОЕ. Сестра ми отива на изпит при професора си. Тя вижда в коридора пред стаята му над 50 студенти, от които никой не смее да отиде на изпит. Излиза Минчо и ги кани да влязат на изпит. „Другари, влезте при мен да ви изпитам.” Никой не смее. Тогава сестра ми казва: „Аз ще вляза.” И смело влиза. Започва да говори (пратих й същество) и не помни какво е казала, но Златев й пише 5 и излиза с нея да я изпрати и казва на събралите се студенти: „Ето, като тази другарка да знаете ОЕ.” Съществото чрез нея говори неща, които и професорът не ги знае. Величка се насърчи, и изкара и другите си 3 изпита и продължи във втората година. (Сатурн в перихелий, точен секстил с Венера, секстил Марс, съвпадУран, точен тригон Нептун, квинтил Плутон, съвпад Лилит). Сатурн се намира във втори дом и дава променливо финансово положение. Понеже е в зодиакалния знак Телец, земен знак е в тригонокрация с неговия знак Козирог, което дава добри финансови възможности в края на живота й, Сатурн прецежда всичко. Макар че Величка няма карма, само Лилит, с който тя трябва да се справи, което не е лесна задача. Сатурн е в зодиакалния знак Телец, дава бавен изговор, но с тежест и заслужава да бъде чут. Спокойна натура, бавна при вземане на решения, но твърда и неотстъпчива при поддържането на взетото от нея решение. Въздържана е при всичките изпитания, които има. (Сатурн съвпад Уран) дава условия за обществена служба. Родената има амбиция, решимост, способност да се съсредоточава в разрешаването на даден въпрос, да проявява мъдро своя авторитет, да планира и систематизира. Притежава силна интуиция и се ръководи в живота си от вътрешно проникновение, особено когато трябва да вземе бавни решения. Може да бъде търсена за работа, а и сама може да си проправи път със собствени сили. Има голяма находчивост и способност към механика. Може да направи изобретения в областта на електричеството. (Сатурн точен тригон Нептун). Благоприятства успеха в сделките, като проявява сатурновите качества: честност, решителност, самоувереност, от които качества родената спечелва доверието на околните. Въздействието е и духовно и може да се възприеме само от онзи, който има повдигната аура. Може да се задълбочи в окултните науки (астрология и да гадае) и да проявява голяма способност в изкуствата и практиката. Виждаме, че нейната карма се стопява (Сатурн), обхваната от Божията любов (Нептун) и Божията мъдрост (Уран), и така кармата й се е превърнала в дихарма и се създават условия тя да прояви човешката правда (Сатурн) и Божията правда. (Сатурн квинтил Плутон). Показва, че Величка е очистила всичките отрицателни влияния на Плутон от себе си и ги е подчинила на Бога в себе си и сега има много хубави отношения с подземните жители, оттам и хармонично състояние на ума и сърцето без изкушения и умствени противоречия. С Божията любов и мъдрост може да се преодолеят всичките отрицателни негативни сили в пътя на развитието на ученика. (Сатурн съвпад Лилит). Има още някои малки атавистични прояви от миналото, които трябва да се изчистят и да се спре всякакво лошо влияние на Лилит към кармата на Величка. Понеже Лилит е в зодиакалния знак Телец и във втори дом, цялото му зло се е изляло върху нестабилното й финансово положение, но то се регулира от Бялото Братство - животът и средствата й са осигурени от Бялото Братство, което постоянно работи на Земята. Така беше и в моя живот. Пенсията ми беше 82 лева, а на Елена - 37 лева, и поисках помощ от общината (Павел - студент) и веднага ми дадоха. Скоро ми се яви Учителят и ме попита: „Светозаре, ти защо взимаш пари от общината? Ти си осигурен от Бялото Братство.” Веднага отидох в общината и се отказах от помощите. След това имах всичко, което ми беше необходимо. (Уран полуквадратМеркурий, точен секстил Марс, съвпад Юпитер, съвпад Сатурн, тригон Нептун, паралел Меркурий, паралел Юпитер, съвпад Лилит). Говори за нестабилно финансово положение. Много издигания и провали в материалния живот на родената. Подобно на майка ми, и Величка не може да се защитава от гледна точка на пари, от внезапните вдигания и спадания, непредвидени печалби и загуби. За такива родени няма сигурно влагане на средствата, защото много непредвидени случки ще доведат внезапни загуби на средствата и условията. Уран - Божията мъдрост, не ще да има работа с проказата за духовния свят - парите и затова чисти всеки, който го има в радикса поместен във втория дом. А сега е епохата на Водолей, на изчистване на всичко старо, гнило, атавистично и ненужно, за новия живот, в това число и от тази банкова и парична система няма да остане и помен. В бъдеще разменна монета ще бъде любовта, чрез която ще се разрешават всички противоречия и мъчнотии в епохата на шестата раса, която идва вече на Земята. Ще дам пример, да се разбере какво значи Уран във втори дом, съвпад Сатурн и какво значи да сключиш брак под силното въздействие на Марс. Сестра ми, след като работи няколко години като преподавателка в техникума „Киров”, отиде в Тунис, където също преподаваше по електромашини и апарати. Заедно със сина си Благовест са живели добре, в голямо изобилие от пресни южни плодове и храни. Трудното е било, че Величка отговаря за обучението и възпитанието на тези туниски деца, които са крайно мързеливи, не учат и не знаят това, което сестра ми им преподава, а й търсят отговорност. След десетина години Величка напуща тази неблагодарна работа, спечелва долари и отива в Париж. Там влиза в черквата „Нотр дам дьо Пари”, където се моли, но отрицателните същества я подвеждат и я карат да си купи нова скъпа кола, с която дойде в България. Но тук законите са много строги срещу гражданите и й искат мито 200 %, т. е. да плати още 20 хиляди долара, за да притежава колата. Тя се отказва от колата и държавата я конфискува, а парите, спечелени с голям труд от работата й в Тунис, изчезват. Мъжът й Данаил нея прие и тя, понеже паспортът й важи още, заминава пак за Франция и остава да живее в Париж. Под влиянието на Божията любов (Нептун), който е господар на хороскопа й и който се намира на върха на 7 дом, тя сключва втори брак в края на м. август 1991 г. - платонична любов и приятелство от най-висша степен. Уран в Телец дава силна интуитивна природа, но упорита и произволна, изпълнена е с възможности, енергия, амбиция, остър ум и способност да се справя с всякакви трудности, особено тези, които са в механиката и електротехниката, където Величка е в собствени води. Така поставен Уран (в Телец) показва, че Божията мъдрост протича до сърцето на родената, облагородява и възпитава нейната човешка и ангелска любов (Венера) и я кара да развие своята каузална мисъл, да мисли за последствията на това, което върши. (Уран тригон Нептун). Двете планети в твърдите земни знаци (Уран в Телец и Нептун в Дева) говорят за голямата твърдост и издръжливост, които родената ще прояви в пътя си към новия живот, който идва вече в света. Аспектът говори за великите условия на Божествената любов и Божествената мъдрост, които съществуват в душата на родената, т. е. в нея са свързани хармонично Божията мъдрост с Божията любов, чрез които могат да се разрешат всичките щекотливи въпроси, кармични и други проблеми в живота. Това е душа, служителка на Бога, от ангелските йерархии – съществата от тези йерархии навсякъде проявяват в пълнота Божията любов и Божията мъдрост и успяват във всичките си задачи, които им се дават от Невидимия свят. От това следва, че Величка е непреривно свързана със Словото Божие, което непрестанно протича през нейното свръхсъзнание и осветява обилно навсякъде трудния й земен път. Тези аспекти дават интуиция, знания по астрология и окултните науки, методите за лекуване и всичките Божествени науки. Родената пребивава повече в духовния свят и от време на време е тук, на земята, но се чувства много уморена и напрегната от неразумния живот на хората, който тя болезнено чувства. Оставила е една малка част от духа си да държи тялото й изправено и да отговаря на изискванията на земния живот. Както споменах, душата й е абсолютно чувствителна и хваща почти всичко, което става по лицето на земята. Няколко пъти има срещи с френския президент, с когото провежда разговори. Отговаря за духовното развитие на французите - много трудна задача. Небето навсякъде работи с неизвестни на хората компоненти, неизвестни за Земята същества, които обаче са много добре известни в Невидимия свят на Небето, където се знае точно кой каква работа изпълнява в общото развитие на Космоса. На Величка й остава да осъществи в развитието си (Слънце тригон Плутон), но тя го направи чрез великата връзка на ума си, Меркурий, с Меркурий, МС, Венера и Слънцето на Учителя - Духът на Истината Беинса Дуно. Значи в бъдеще отсега нататък Величка ще притежава и трите елементи на Битието - Любовта, Мъдростта и Истината, с които тя става чадо Божие, което разполага със силите и възможностите на природата, и повече няма да слиза на земята. Такава душа беше сестра Йорданка Жекова, носителка на трите елементи на Битието - Любовта, Мъдростта и Истината, Учителят я викаше често да готви в кухнята, и тя като готвеше, внасяше тези елементи на Битието в храната и яденето беше винаги много вкусно и полезно за тези, които го използваха. Когато други готвеха, които не ги носеха, и оттам и не влагаха тези елементи в храната, тя не беше вкусна, все едно ядеш трици. Всичко е в ръцете на Бога, на Учителя Беинса Дуно, Когото физически познаваме, любим Го и се учим от Словото Му. Да бъде Неговата Воля за всяка душа, която работи на Божествената нива, за преуспяване на Неговото Велико дело в цялата Вселена. (Уран съвпад Лилит). Аспектът казва, че родената с помощта на Божията Мъдрост, съединена с Божията любов (Нептун) чрез тритона ще върже злото, идващо от Лилит, и ще очисти пътя си, за да може свободно да работи за Делото Божие, за новия живот. Това се потвърждава в хороскопа й от аспекта Нептун тригон Лилит. Значи с Божията любов (Нептун) директно и с Божията мъдрост (Уран) индиректно тя ще се хармонира с подземните разрушителни жители на земята и техните пакостливи сили, които няма да могат повече да се изявяват и да й пречат на нейното духовно развитие. (Нептун точен квинтил Меркурий, точен секстил Венера, опозиция Марс, точен тригон Сатурн, тригон Уран, паралел Марс, латитюд Венера и тригон Лилит). Нептун в седми дом, добре съчетан, дава брак с лице, имащо високи окултна тежнения, изобщо - платонична любов, която удовлетворява желанията на душата - един съюз на две души, наистина сътворени една за друга. Това е мъжът й от втория й брак, сключен през август 1991 г., Истиан, с когото, както споменах, са били албигойци, приятели, които са се обичали и заедно са изгорели на кладата, хванати от Инквизицията. Истиан е окултист с големи познания, крайно мълчалив. Притежава голяма библиотека с окултни и медицински книги и при нужда веднага намира цяр за някоя болест на Величка, от книгите си. Това е човек на Божията любов, с голямо топло сърце, което без шум и глас намира нуждаещите се и им помага всестранно. Нептун е господарят на хороскопа на Величка, заточен в земния знак Дева и както казахме, на върха на седми дом Нептун в Дева смесва своите духовни окултни и пророчески сили с тези на Меркурий, който е в екзалтация в Дева и има точен квинтил с Нептун. Това силно съчетание между Нептун и Меркурий дава извънредно изтънчени духовни способности, интуиция, сънища и много видения от духовния свят. Нептун е Божията любов, вложена всестранно в душата на родената, който има положителни аспекти с изключение на (Нептун опозиция и паралел Марс). Това е тежката карма с този пиратски Жеков род, членовете от когото много пъти са отнемали живота на Величка, като са я давили в морето. Ако беше ме послушала, не би чудо видяла. („Ако би мирно стояло, не би чудо видяло”), но научи много сериозни уроци и се приземи на земята. От Невидимия свят, в който тя често пребивава, й разрешиха и я освободиха от тази страшна кармична връзка. Хубавите аспекти на Нептун в хороскопа и Слънце съвпад Меркурий съвпад Сириус й дават поезия, много нови идеи и от Нептун - голяма музикалност, и Величка написа текстовете и музиката на 136 братски песни: из живота на Учителя, Братството и Рила, събрани в добре оформена песнарка със снимки. Някои от песните са трудни нотно, но школуваните певци лесно могат да се справяте нотния текст. Аз предупредих Величка, че след 40- годишната си възраст може да си замине от този свят, защото има да мине един много тежък 20- годишен период - от 40 до 60-годишната си възраст, изпълнена с много трудни болезнени състояния. Аз се молех непрекъснато за нея и й помагах с каквото можех. В края на периода я посещавам насън. Идвам от школата по астрология, в която преподавам, и й давам нов, направен от мен хороскоп, с който й се продължава животът на дотации. Оздравя, като излезе от тежкото болезнено състояние, в което се намираше. Това е метод на Бялото Братство, на най-великият майстор и създател на астрологията - Учителят Беинса Дуно, да се променя хороскопът на дадена душа, да се трансформират отрицателните аспекти в положителни, за да се продължи животът й на Земята на дотации, за да може да свърши работата си, да изпълни задачата, дадена й за този свят. Този тъмен период за Величка завърши благополучно на 27.06.2001 г. Най-критично беше положението й в 1999 г., по време на затъмнението. През 2000 и 2001 г. Величка редовно идваше в България да се начерпи със сили и енергии и да разреши личните си проблеми. (Плутон в перихелий полусекстил Слънце, съвпад Венера, квинтил Сатурн, паралел Слънце и Венера, тригон Асцендент, съвпад Хирон). Плутон е в пети дом на радикса, който дом е на желанията, удоволствията, децата, възпитанието и известността в обществото. Виждаме, че аспектите му са добри с изключение на Плутон съвпад и паралел Венера, който се отнася за любовните й отношения, за които казах, че е табу за нея, защото са под въздействието на разрушителните сили на Плутон и стоят на една лъжлива основа. Още повече Плутон е съвпад с Хирон, с нейния вътрешен учител и ръководител, който постоянно я напътства и учи, но тя и него не послуша. Тя роди син, който дойде да й помага в живота й на земята, на когото, докато беше бременна с него, му направиха магия. Благовест е една възлюбена нейна душа от векове. Луната на Величка 12°26' в Лъв е съвпад с неговото Слънце на 9°04' в Лъв, Марс на 9°19' в Лъв и Луната му на 3°48' в Лъв. Виждаме, че тук се среща пак старата карма на Величка с Марс по линията на мъжа й Данаил, член на този пиратски род Жекови. Величка много обичаше сина си и отлично се грижеше за него. Заради него отиде да живее и работи в Париж, за да го изучи (завърши Екол Нормал и висше образование). Понеже задграничният й паспорт важеше още две години, тя го използва. На мене не ми каза нищо, но аз знаех за намеренията й и я заведох до връх Мусала, Предложих й да отидем заедно горе, на върха, да се помолим, за да й е по-лек животът. Тя отказа и остана при езерото „Окото”. Аз посрещнах изгрева и след това слязох долу при нея. До езерото тя изпя хубаво песента „Ранен час”, с която се прости с Мусала и Рила, след няколко дена напусна България окончателно. Тя споделяше всичко с майка ми, която я изпрати. В Париж отиде да живее при някаква нейна позната, която след два месеца й казва да напусне жилището й и изхвърля багажа й на улицата. Минава една душа, която я прибира временно, като я съветва да пише писмо до кмета Жак Ширак (Париж има 24 кмета). Описва му положението си - с малко дете и сама. Той й дава в центъра на Париж много хубав апартамент. Тя започва да работи в магазин на гърци и се прехранва, Благовест завършва гимназията, учи естествени науки и завършва висше образование, но няма работа. Отива да живее в Южна Франция. Пиратският род успява чрез Данаил да вкара друг дух в Благовест и той започва да бяга от майка си, понеже този нов дух не я познава. Измени си името с френското Ив и стана френски поданик, като загърбва България и всичко му тръгва наопаки. Постоянно боледува. Както казах, Величка се омъжи втори път под въздействието на господаря на хороскопа Нептун - Божията любов, през месец август 1991 г, за Истиан. (Някои неща се повтарят, защото са във връзка с различни аспекти, които по този начин ги обяснявам.) Двамата албигойци се намират и събират заедно. Понеже наема в Париж го повишават, а и там е много шумно, си купуват къща в град Монтатер, на 60 км от Париж. Имат двор с градина и наблизо - гора с баир, на който ходят да посрещат Слънцето. Както споменах, Христиан (Истиан) е бил чужд на родителите си - особен. Затворен в себе си Телец, но с много знания по окултизма и медицината. Има стая, пълна с книги. Свекървата се обявява срещу Величка, понеже била сектантка, и искала да ги раздели. Тя с мъжа си живеели в южна Франция в село, в което имат голямо място за обработване и жилище. Свекървата почва да прави магии на Величка с цел да ги раздели. Величка заболява и не се чувства добре. Родителите на Истиан (така го прекръсти майка ми Стевка) не се грижат никак за сина си и Величка и не им помагат в живота. Свекървата, от лошите си чувства и борба срещу Величка, се разболява от рак. На 27.05.1995 г. в 15 часа (когато Бог слиза и ходи по земята), Величка и Истиан обядват на масата пред къщата си. Било хубав топъл ден. Изведнъж идва Учителят при тях. Величка веднага донесла стол да седне и Му сервирала от това, което ядели с Истиан. Тя казва: „Истиан, Учителят дойде у нас”, понеже той не Го вижда. Величка подава хляб на Учителя. Той сяда и мълчи. Величка се смущава много от Неговото присъствие и Му казва: „Вие бързате, Учителю, имате много работа?” Той й отговаря: „Не, не бързам.” След обяда влизат в дома. Величка разделя храната, определена за Учителя, на две - за нея и Истиан, която Той не яде с духовното Си тяло. Двамата с Истиан изяждат дяловете от Учителя. В това време идват при Учителя 4 ÷ 5 едри, високи братя и застават до Учителя и чакат да им нареди нещо. Величка и друг път ги е виждала на Рила, където те не се отделяли от Учителя. И аз съм ги виждал, като съм ходил при Учителя в света на светлините, където Той пребивава. Там бяха десет братя на любовта и стърчат до две глави над Учителя и постоянно Го охраняват. Те са много изпълнителни и бързи, и като вятър се движат и веднага изпълняват всичко, което и каже. На нас те не ни обръщат никакво внимание. Не че не ни виждат и не ни помагат, но цялото им внимание е отправено към Учителя и това, което им каже, веднага го изпълняват. Величка ги е виждала веднъж, като отивала покрай Царска Бистрица на път за Мусала в гората. Скоро идват и другите братя около Учителя и стават десет, като не обръщат никакво внимание на Величка и Истиан, който влиза в стаята си да почива. Групата с Учителя влиза в стаята, където почива Истиан, и работят нещо над него - вероятно лекуваха астмата му, от която страдаше много. След това влизат и в стаята, където е полегнала Величка. Наобикалят я и й казват да си почива, а те вършат някаква работа над нея - страдала от магиите. След това всички заедно с Учителя се качват на покрива на къщата им. Тези братя на Любовта са много активни и могат да работят всякаква работа и навсякъде. Монтират на покрива им антена, която я насочват на северозапад, чрез която свързват къщата им с една далечна звезда в тази посока. Това посещение на Учителя е епохално за живота на Величка. Той обръща всичко в нейна полза. След седмица, на 5.06.1995 г. внезапно си заминава свекървата - майката на Истиан и двамата с Величка не я заварват жива. На другия ден в къщата на бащата на Истиан идва духът на майка ми да помогне и ориентира заминалата. Бащата на Истиан се обръща към двамата и ги пита: „Каква е тази голяма светлина в дома ми?” Величка му отговаря, че това е духът на майка й Стевка, която е едно светло същество на небето. Понеже свекървата си заминава от рак, тя ликвидира кармата си и повече няма да се преражда на земята. Майка ми, която си замина на 19.02.1995 г., започва да помага на свекървата да излезе от големите заблуждения на католицизма и да се подготви да влезе в една от школите на Бялото Братство, което става след няколко месеца. Скоро след това се разболява и бащата на Истиан - голям материалист и враг на сина си. Двамата с колата отиват да го посетят. Той ги приема много официално и не ги пуща да спят в къщата му и да говорят по телефона. Понеже Истиан и Величка трябвало да спят на двора в колата си, си тръгват за Париж през нощта. Бащата на Истиан имал една възрастна приятелка, на която искал да припише големия си имот. Тази жена се държала като господарка с Истиан и Величка и за нищо не им услужвала. Бащата на Истиан решил да напише завещанието си сутринта, след като стане. Намесва се Учителят, участват баща ми и майка ми и през нощта бащата на Истиан си заминава от този свят. Сутринта Истиан и Величка, завърнали се в Мантатер, получават съобщение за смъртта на баща му и тръгват веднага, за да сварят погребението му. Този път влизат като собственици, наследници на целия му имот. След погребението, Величка извиква приятелката му в дома, като й предложила да си вземе каквото иска от богато обзаведената къща. Жената си взела някои неща и казала: „Аз не съм и предполагала, че вие така може да се отнесете към мене.” След това те продават имота с къщата за направа на някакъв разсадник и парите внасят в банката. Виждате какво значи да те посети Бог - Учителят, в труден и опасен момент в живота ти и да оправи всички объркани карми на живота. Както споменах, Благовест загърби България, отказа се от нея и стана френски поданик и име Ив. От тази негова глупост всичко му тръгна назад. Започна да боледува от много хронически болести и постоянно посещаваше болницата и поликлиниката. Няма работа. Помощта, която му отпускат, не му стига и Величка постоянно му изпраща пари и се тревожи за него. Аз я успокоявам, като често й пиша писма, които тя ги пази и ги препрочита много пъти. Писах едно такова одухотворено писмо на 13.02.2004 г. във връзка с 9-годишнината от заминаването на майка ми на 19.02. Рядко се срещат такива светли души на земята. И понеже духът й е много силен (Слънцето в Скорпион), тя изживя всичките си мъчнотии, страдания и ограничения безропотно. Тя много ме обичаше и ме слушаше още от малка възраст, защото, каквото й кажех, ставаше, а сега тя ни помага отгоре, но много е заета с важна работа, дадена й от Учителя. Писах на Величка: „Ти имаш важната задача да се грижиш за Благовест, този твой отличен приятел, попаднал е лапите на тъмните сили. В това ти помага постоянно и твоят мъж Истиан, който много обича Благовест и редовно му изпраща пари. Всичките молитви, които правим за Благовест, се чуват и резултатът ще дойде, точно на определеното му време. Благовест има тежка карма във Франция и понеже стана французин, я задвижи и сега я изплаща с болести, които прекарва. (Слънце съвпад Луна, точен съвпад Марс, секстил Уран, паралел Марс и Нептун и съвпад Лилит). Всичко това-в 6. дом, на болестите. Синътти боледува от сърцето си. В миналото, като генерал, е избил много французи и сега плаща за тях. Тогава е бил служител на Черната ложа (на Л и лит) Кармата му е ЬтП$ (Сатурн точен квадрат Лилит). Понеже Сатурн е в трети дом, опозиция с Нептун, има и психическо разстройство. Нептун често води до лудост. Това е най-малкото, което минава сега. Унищожил е цели родове и цялата противникова френска армия. Сега е на 34 години. Отрицателните му прояви започват на 12 години, когато (Марс точен съвпад Слънце) прави по дирекция съвпад с Лилит и се засилва още повече на 18-годишна възраст, когато Луната прави съвпад с Лилит. Досега да си е заминал сто пъти, ако не бяха добротворците и живодателите (Слънце съвпад Луна) в 6. дом, които веднага го лекуват, а и Марс и Луната му не са съвпад с Лилит. Слънцето в хороскопа му е Учителят, Който продължава живота му, Освен тези негативни дирекции, той има в радикса Венера съвпад Плутон и Уран съвпад Плутон. Не е слушал човешката и ангелската любов (Венера) и Божествената мъдрост (Уран), а се е отдал на разрушителните сили на Плутон. Минал е голяма криза на 25.05.2003 г, Плутон по дирекция е направил съвпад с Юпитер в 8. дом, на смъртта. Имало-е голяма опасност за живота му, но този аспект на посочената дата е тригон с Лилит, който на тази дата е 28°56' в Близнаци и спасява положението. На 1.01.2004 г. е имал Уран квадрат Слънце, но в радикса е Слънце секстил Уран и е получил само нервни напрежения. На 1.03.04 г. има Марс квадрат Уран, но в радикса е Марс секстил Уран. Господарят на хороскопа му е Уран, Божествената мъдрост, и по дирекция е на 9°44' в Скорпион в 8. дом. В радикса Уран е съвпад Плутон. Това е момент за разплащане по неговата карма, и да го измолим от Учителя да остане, да продължи живота му, за да свърши работата му, определена от Бога. Както в моя хороскоп, и Благовест е поставил най-високо планетата Нептун, който започва да действа на съзнанието му. (Нептун ретрограден тригон Луна, квадрат Меркурий, секстил Венера, полусекстил Юпитер, опозиция Сатурн, секстил Плутон, паралел Слънце и Марс). Това е Божествената любов, която синът ти притежава и я е прилагал много пъти в живота си. Благовест е под покрива на Всевишнаго и може да разрешава всичките си мъчнотии, страдания и противоречия, ако има силна вяра и абсолютно послушание към своето вътрешно ръководство, съставено от велики, разумни същества, и проявява постоянно милосърдието, любовта и благосклонността си към страдащите души. Благовест може навсякъде, където отиде, да си създаде приятели и да спечели доверието им, защото обича всички хора. В минали инкарнации е бил окултен ученик и е бил готов да пожертва силите си, здравето си, средствата си, и дори и живота си, за да повдигне една паднала душа и я насочи в правия път на живота. Той е научил великия закон: Да жертва човешкото, временното за Божественото, вечното. Затова той е под покрива на Всевишнаго и Бялото Братство постоянно го пази и не дава и косъм да падне от главата му. Благовест минава през големи опасности, но винаги по ръба, без да пострада. Той е вързал низшите същества в себе си и техните влияния и скоро ще се освободи от тях. Неговият вътрешен учител, ръководител и лекар (Хирон) в радикса е на 10°01' в Овен. (Хирон точен тригон Слънце, точен тригон Марс, тригон Луна). Това е велико благо, което рядко се среща в хороскопа на някоя душа. Освен това той има твоята велика любов, която си вложила в него. Твоят Нептун, 25°02' в Дева е съвпад с неговата Венера 22°46' в Дева, точен съвпад с неговия Плутон на 25°28' в Дева. Ти едновременно си вложила Божествената любов в неговата ангелска и човешка и си стоплила и оправила неговия Плутон, който е добре аспектиран. Твоята Луна 12°26' в Лъв е съвпад със Слънцето, Марс и Луната на Благовест, а твоят Плутон е точен съвпад с Луната на Благовест. В миналото ти си му отнела живота и сега Бог те прекарва през голяма стърга, за да го възлюбишс всичкото си сърце, защото той е един велик дух, който отлично може да работи за Бога и новия живот, който донесе Учителят в света. Благовест притежава голямо, любещо сърце и гледа винаги да помага на околните си. Обича да раздава всичко, с което разполага - времето си, знанията си и средствата си. Той е и добър приятел на животните. Когато обърне съзнанието си към Учителя и Бялото Братство, животът му ще се завърти на 180°. Сега Юпитер по дирекция е в 9 дом на 2°17' в Стрелец, в собствения си знак, и ще го въведе в Братството. Това ще стане на 7.02.2006 г, когато Венера ще направи съвпад с Юпитер радикален и едновременно Юпитер по транзит ще направи тригон с радикалното Слънце. Исках да хвърля малко светлина в ума ти, да знаеш какво представлява синът ти Благовест и ти обясних някои неща астрологически. Това е общата задача, която ние имаме да разрешим на земята - да си помагаме един на други и ако Учителят рече само реч тази година освобождението може да стане веднага. Вярвай и знай, че за Учителя няма невъзможни неща и всичко се решава горе, в Невидимия свят, и след това се проектира на земята. Идат дни на радост за онези, които любят Бога. Учителят ме накара да ти обясня тези неща. С тази жива езотерична астрология се занимаваме горе и в нея няма никакви грешки. Тя се ръководи лично от Учителя - създателя на астрологията.” Независимо от обясненията, които давам на сестра ми Величка, тя пак се тревожи и иска да се оправи синът й, както всяка майка. Казах й, че той не е неин син, а син на Бога и да остави Бог да работи над него, както Той желае. Смяташе, че тази 2004 г. няма да може да дойде на Рила и да се качи на Мусала. Като ми се обади по телефона, й казах, че всичките тези въпроси са уредени от Учителя и ще дойде в София и ще отидем на Мусала и направо ще се качим на върха. Седмица преди тръгването им Истиан се отказва да тръгне. Имаше опасност за живота му, но не в България, а във Франция и за да му помогна, взех че поправих един подарен ми от него часовник и почнах да нося два часовника. Като дойдоха на 4.08.04 г. в България, Истиан и Величка се разведриха, починаха си и на 8.08.04. тръгнахме сутринта за Мусала. Оказа се, че на тази дата е празникът на Мусала и беше пълно с хора и по лифта, и на хижа Мусала, където хор пееше песни, раздаваха чая безплатно и присъствал и Симеон (Симеон ІІ Сакс-Кобургготски). В нашето семейство си разрешихме кармичните проблеми с любов и хармония. Тази любов се показва винаги при някои общи прояви, които сме имали в живота. Всички за един и един за всички. При заминаването на майка ми Стевка, която я гледахме с Павел и Еленка 9 месеца, братята и сестра ми не пожелаха да вземат нищо от нейните вещи, дрехи и всичко оставиха на мен и се събраха съдове и посуди за два дома. Косю взе една картина, рисувана от Цветана Щилянова - той, седнал в майка ми. След изпращането й ми се яви Учителят и ми каза, че много добре съм си разрешил задачата с майка ми. На следващия ден ми се явиха сестра Мария Тодорова с брат Борис и ме поздрави за хубавите грижи, които съм положил за майка ми Стевка. След отчуждаването на къщата на брат Стайно Марков отначало плащаха наема за семейството на Любомир, местиха ги 4 ÷ 5 пъти и накрая ги накараха те да си плащат сами наем към 400 лева. Казах на сестра ми Величка, че ако имам пари, веднага ще купя жилище за брат ми Любомир. Тя прие тази моя хубава мисъл и я реализираха, като купиха заедно и главно с Истиан апартамента на Влади и го прехвърлиха на Любомир, а с получените пари Влади отиде в САЩ със семейството си, където продължава да живее. Любомир престана да изпада в шокови състояния всеки месец да събира и плаща 400 лева. В членовете на нашето семейство Божествената любов е добре развита и застъпена. В баща ми Крум (Нептун секстил Слънце, квинтил Луна, квинтил Меркурий, квадрат Венера, тригон Марс и паралел Уран). Нептун е в зодиакалния знак Рак, в 7 дом. Майка ми Стевка: (Нептун ретрограден тригон Слънце, опозиция Марс, тригон Юпитер, паралел Уран, латитюд Луна и Венера.) Нептун ретрограден е в 8 дом, в зодиакалния знак Рак. Светозар (Нептун в перихелий опозиция Луна, съвпад Юпитер, паралел Уран, латитюд Меркурий, Юпитер и Уран). Нептун е в 9 дом, в зодиакалния знак Дева. (Нептун латитюд Меркурий, Юпитер и Уран) е съединение в Божествения свят на Божията любов с практичния свят на човешкия ум, с ангелския ум и Божествената мъдрост, което води във вътрешната школа на Учителя с всичките окултни познания. Елена има същите, но и Латитюд с Венера. Костадин (Нептун ретрограден тригон Луна, паралел Меркурий, Юпитер, Уран). Нептун се намира в 9 дом в зодиакалния знак Дева. (Нептун паралел Меркурий, Юпитер, Уран) е съединение в ангелския свят на Божествената любов с ангелската и човешката и с ангелската мъдрост и Божествената мъдрост, говори за големи окултни познания от миналото. Величка: (Нептун точен квинтил Меркурий, точен секстил Венера, опозиция Марс, точен тригон Сатурн, тригон Уран, паралел Марс и латитюд Венера). Нептун е на върха на 7 дом в зодиакалния знак Дева. (Нептун паралел Марс латитюд Венера) показва, че в ангелския свят Божествената любов трансформира разрушителните енергии на Марс. В Божествения свят имаме пълно свързване на Божествената, ангелската и човешката любов, което е силата на Величка. Любомир: (Нептун ретрограден тригон Меркурий, квинтил Юпитер, тригон Уран, латитюд Марс и Сатурн). Нептун ретрограден е в 6 дом в зодиакалния знак Дева. (Нептун латитюд Марс и Сатурн) показва, че в Божествения свят, Божествената любов омекотява и трансформира енергиите на малкия злосторник - Марс и на големия - Сатурн. Поради тези качества ние с търпение и любов понасяхме големите семейни и материални несгоди, не роптаехме, а от малки започнахме здраво да работим и придобием необходимите качества, с които лесно и разумно да преодоляваме постоянните страдания и противоречия, които съпътстваха живота ни. На сестра ми Величка й е трудно във Франция, плува в чужди води, но изпълни голямото желание на майка ми Стевка да говори френски и живее във Франция. Пожелавам й още дълги години да се срещаме в София и по планините и тези срещи да са организирани от Учителя и да носят почерка на неговата велика Любов, която Той постоянно проявява към всички будни души, готови да служат и живеят за цялото. Костадин Няголов 23 януари 1934 Вт 4:10 (GМТ+2) 42n41 23е19 Аспект Съединение Слънце-Меркурий <2°0'16"> Съединение Сатурн-Раху >2"35'32"< Съединение МароСатурн <3°33'57"> Съединение Марс-Раху <0°58'25"> Съединение Венера-Раху >2°57'58"< Съединение Венера-Марс >1°59'33"< Тритон Юпитер-Раху <11 6°387"> КвадратЮпитер-Плутон >89°22Т'< Опозиция Юпитер-Уран >1 79°10'53"< КвадратСлънце-Юпитер <99°33'44"> Опозиция Слънце-Плутон <1 7Г4'16"> КвадратСлънце-Уран <8Г15124"> КвадратСлънце-Луна <96°51'55М> ТригонСлънце-Хирон <116°34'35"> Тригон Марс-Юпитер >11 7°36'33"< Секстил Марс-Уран >63°1 2'35"< Тригон Венера-Юпитер <119°3б'5"> Секстил Венера-Уран <61 °13'2"> Секстил Уран-Раху <64°11 '0"> КвадратУран-Плутон <89"48'52"> КвадратЛуна-Меркурий <94°51'39"> КвадратЛуна-Сатурн >82°23'3"< Тригон Луна-Нептун >122°42'51"<

XIX. Песните на Величка Няголова Благослови езика ми 1. „Благослови езика ми” - по формула от Учителя. Във: Величка Няголова. Песни, София 2002, стр. 253. Монблан Август 1982 година, Алпите 2. „Монблан” - посветена на съпруга ми Христиан (Истиан). Във: Величка Няголова. Песни, София 2002, стр. 253. Зимхал 3. „Зимхал” - Във: Величка Няголова. Песни, София 2002, стр. 254. Тази песен ми се даде на моя рожден ден - на 27 юни 2001 г., във Франция, на навършването ми на 60 години. Ученик Посветена ма моя брат Светозар 4. „Ученик” - Във: Величка Няголова. Песни, София 2002, стр. 179. Тази песен съм посветила на брат ми Светозар.

XVIII. Величка Няголова за съпруга си Истиан (Христиан) 1. Кратко описание на живота на моя мил съпруг Истиан, юни 2003 г., Франция Съпругът ми Христиан ми бе даден от Учителя. След като синът ми Благовест замина да следва икономика в Централна Франция, аз останах съвсем сама в Париж. Беше 1989 г. Написах писмо на Учителя, да ми пратят човек, да не съм сама. Написах писмото и го оставих, чакайки отговор. Минаха 7 ÷ 8 месеца. И се запознахме с мъжа ми чрез приятели. Позвъних му по телефона и му казах, че на другия ден - неделя, излизаме група приятели в парка „Сен Клу”, за да играем Паневритмия и да се разходим. Тази идея се хареса на Христиан и той дойде сутринта в парка. Учихме го да играе Паневритмия. Много му хареса този наш живот всред природата. И от тогава - не се разделихме. Христиан, още млад, сам беше станал вегетарианец. Прочел книжки и се убедил, че месото е вредно за здравето и сам станал вегетарианец. А и от любов към животните. Той никога не убива и най-малкото насекомо, а му помага, или прави път. Христиан произлиза от прогресивно селско френско семейство. Майка му, отлична домакиня и шивачка, с много тънък вкус и голяма кокетка. Но е била все болна от астма и тази болест е предала и на единствения си син -Христиан. Баща му е работил в химическа лаборатория към циментовия завод край селото им, което се намира на запад, на 150 км от океана. Той е много прогресивен човек и голям борец за чистота и здравословна храна. Като пенсионер работеше градината им и отглеждаше чудни зеленчуци, без да употребява химически продукти. Имаше поглед в бъдещето. Беше с много нежно сърце. И много почтен. С такава радост ни даваше зеленчуци от градината им, компоти, консерви и др. Пълнеше колата ни. А водеше ни и в специален биологичен магазин, където продават продукти без химически отрови. Значи, чиста биологична храна и хубав хляб, яйца, мляко и др. И ни купуваше с радост от всичко, което имахме нужда. Това ставаше, когато отивахме у тях -1-2 пъти в годината. А й те като идваха у нас, носеха пълна кола с продукти. Та, бяха рядко прогресивни хора, с убеждение да се пази и закриля природата и да се яде чиста и пълноценна храна. И такъв син създадоха! Неговата най-голяма борба в живота му е да се яде чиста и свята храна и да се пие чиста вода. Той, като купи някой продукт, винаги гледа съдържанието му. И особено гледа да няма изкуствени елементи, оцветители и разни елементи с номера. Има си постоянно списък в джоба си и гледа - например „Е330” или „Е401”, „Е122” - дали са продукти, вредни за организма, или могат да се толерират. И мене все ме следеше със зорките си очи, да не употребя в кухнята някои продукти, които не са на нужното ниво. А има много наблюдателни очи и зорко следи, най-вече за храните. Много е взискателен. А очите му говорят винаги Истината. Този човек не лъже никога, просто не може да излъже, дори на смях! Винаги си казва Истината! Тъй като рядко говори - то неговите очи говорят! Христиан е зодия Телец, с асцендент Везни, така че е силен Венерин тип. Неговият говор е тих и нежен. Има особено приятен глас по телефона, или като пее. Обича реда и порядъка, и само да му разместиш нещо! Не знае да се кара, нито да крещи. Никак не обича разправиите с хората, дори и той да е прав, а те - криви. И не че е овца! А е истински Телец! Има много стабилен и уравновесен характер и е много твърд. Каже ли нещо - това е! Твърд е като стена (така казваше и майка му). Но е много добър, с отлично сърце и прогресивен ум. Обича да помага на нуждаещите се. Скромен е и не обича буржоазния живот, но се облича с вкус и има отлично разбиране за хубаво и красиво. Обича да носи дрехи от памук и обувки не от кожа. Още като чу и прочете за Учителя - веднага Го обикна и оцени. Защото той не е нито мистик, нито религиозен, но е толкова прогресивен, чист и свят, придържайки се до всичко „естествено” и „природно” в живота си, че за мене е повече и от „ученик” на Великия Учител, макар че не е такъв. Цял живот е живял повечето в самота и неразбран от този свят и общество. Не е водил порочен живот. За него тялото е свято и естествено. И се придържа към „нудистите”, които съвсем нормално се събличат съвсем голи и никой не се привлича от никого. Така, че и сега си живеем чист и свят живот, като брат и сестра. Рядко съм срещала толкова чисти хора като него! И няма страст - тази животинска черта. Аз, лично много се уча от него. И макар и мълчалив, той все надделява, стига да е прав. Аз, приемам. Той е Телец и е почти космически близнак с малкия ми брат Любомир. Роден е на 28 април, а Любомир - на 29, и все 1943 г. Само че Любомир е Телец, Асцендент Телец. И двамата са много Близнаци, с 3 планети. И са подвижни и много умни. Любомир е инженер, а Христиан е работил технически чертежи, а и производство на технически части за машини. Занимава се и с електроника. И сега като пенсионер, все поръчва разни електронни части и уреди, и си работи в бюрото си в къщи. Най-голямата слабост на Христиан са книгите. Къщичката ни е само с библиотеки, пълни с книги и наръчници, енциклопедии. Също като професор. И продължава да купува книги - технически, социални или с красиви пейзажи и области във Франция. Дори вече няма повече място за книгите му и затова ги реди на земята в бюрото си. Понякога му се скарвам, но понеже книгите са неговата голяма любов, оставям го свободен, да си ги купува и поръчва. И така, за мене е съвсем ясно, че тази му любов идва от миналото, в което е работил с много книги, в голяма библиотека, а е бил и много учен. Сега е в живот на почивка. Достатъчно е да му кажа да ми намери данни за Петър Велики, или за някое растение, или за някакво лечение - само бръква и след 5 минути ми носи отговора. А ако аз се оплача на него, че ме боли, веднага ми носи някакво естествено лекарство, и ми минава. Той лекарство не слага в уста и никога не е слагал, освен като му правиха зъбите - слагат инжекции. Той е против ваксинациите и научно обяснява защо са вредни, и то много вредни! Използува често чай от билки, или есенция от растения и така се лекува сам. Обича лук и чесън, който е естествен антибиотик. Обича да яде продуктите сурови. Има много силна мисъл и вяра! И се е случвало да има страшни кризи от астма и сам си се лекува със силна вяра и воля. Никога не е взимал отпуска по болест. И аз съм била свидетел на няколко силни, смъртоносни кризи, и пак оживяваше с волята си. Никога не се предаваше и продължаваше и да се движи и да работи. Голям пример на устойчивост беше за мене! И абсолютна вяра! И чудеса правеше. Никога не се е отказал и обезсърчил, никога не е възроптал и това е човек, който никога не каза нито една лоша дума против майка си и баща си, дори и да бяха криви. И аз се старая като него, и аз се уча от него, а той от мене пък учи "мистичност”, „молитва”, и музика. Христиан не се моли външно, или рядко, но неговият цял живот е преминал като молитва - в чистота и святост. Това е човек, който дори на „майтап” не може да излъже. Често говори с очите си, които изразяват неговите чувства и мисли. Когато майка ми го видя, и чу, че му казваме „Кристиан” (както е на френски), тя отсече: „Не, има кръст! Ще трябва да го махнем!” И помисли, помисли - направи връзка горе и отсече: „Истиан”. И сега така го наричаме. Но майка ми го кръсти. И той отговаря напълно на това свое ново име. Защото е човек на Истината! Затова и толкова много го обича Учителят - Духът на Истината - Беинса Дуно. И го избра и определи за мене. В минал живот сме били двама приятели - военни, патриции в Римската Империя. И оттам датира нашето силно приятелство, в което няма нито страст, нито секс. И сме силно привързани! Аз правя всичко за него и съм му казала, че и горе като отидем, пак ще го намеря и ще бдя над него. За всички мои приятели, роднини и познати той минава за „свят човек” и всички много го обичат. Някои намират, че има голяма красота в образа му (който свети от чистота), а други казват, че прилича на „икона”. Явно, че не е случайно, че Учителят го избра за мене. Едва ли в цяла Франция е имало по-подходящ човек. Не, че не прави глупости и бели! Прави! И му крещя понякога. Но се старая да не му казвам никога лоша дума, както и той никога не ме е обидил. Та, просто нашата връзка е на високо ниво и с велика Любов! Толкова е чудновата и силна. Особено след моя толкова тежък и отрицателен първи брак в България, от който имам син, който и досега плаща злото на рода по линия на баща му. Детето се нагърби да изплати моите погрешки! Нали носи и от техния род! Затова и моят брат Светозар ми пише така за Истиан: „Ти имаш Нептун в 7 дом, опозиция на Марс на асцендента. Не си проявявала Божията Любов и затова първият ти мъж и свекър са с Марсов характер. И ти избяга от тях. Когато ти се пробуди съзнанието ти, ти изпратиха един носител на Божествената Любов, един Ангел на Любовта - Истиан. За Доброто и Любовта, той е готов всичко да направи за тебе. Има голямо вътрешно знание и живее повече в Духовния свят (Нептун в Дева, Главата на Дракона в Лъв). Той е човек на ума и знанието, откъдето ти почва дихармата.” Много пъти ми е писал Светозар за Истиан. Писал ми е, че той е бил богомил и оттам идват неговите прогресивни идеи. Той е напълно готов за Новия живот и с Неговата Луна във Водолей - обича братството, подялбата на богатствата между всички, той е за Мира и Разбирателството между всички народи по лицето на Земята и е носител на Космичната Любов. А когато чуе, че синът ми се нуждае от помощ, или пари - тича да му прати веднага. Толкова го обича и милее. Готов е на жертви, макар и пенсионер, но с широко и всеотдайно сърце. И когато у нас дойдат на гости някои българи, често млади девойки, които кандидатствуват в университетите във Франция, или вече учат, с толкова любов и доброта им помага, развежда! И много се радва. Просто това не е човек, а един ангел! Но и той се учи на земята. И има още много да учи, като всички. За мене той е напълно готов за Епохата на Водолея и Шестата раса и влиза директно в избраните человеци. Така че ние с него имаме необикновен живот. Повечето е в мълчание, защото той малко говори. И много чете. Не се спря пред нищо да помогне на малкия ми брат Любомир и семейството му да имат дом. И като замина синът на брат ми Косьо в Америка на работа, заедно със семейството му, се освободи апартаментът им. И Косьо го предложи на нас. А ний пък го дадохме на Любомир и семейството му, да не останат те без дом и на улицата. Истиан не се дори замисли, и даде от наследството си от баща си, за този апартамент за Любомир. Та това надминава всички граници! Понеже често е разположен да си замине внезапно, аз много го измолвам от Небето. Моля ги и им казвам: „Моля ви, трябва ми още, не е каприз, нека да живее, Господи!” И често са ставали и чудеса. Брат ми Светозар, който също е необикновен човек, или както аз казвам и за него, че не е човек, много ми помага със силните си молитви да живее Истиан. И когато през 1995 г. той отново имаше криза от астма и с опасност за живота си, за първи и единствен път у нас дойде Учителят. Беше събота и, мисля, към 25 май. Хранихме се навън, и изведнъж Учителят пристигна, и аз се много смутих. И казвам: „Истиан, Учителят дойде!” И се чудех как да Го посрещна и Му дам нещо от скромното ни ядене. Той дойде Сам. Но веднага Неговата свита, групата около Него от много възвишени души, които Го и пазят и закрилят, веднага Го откриха къде е, прекосявайки цялата Вселена. А Той - дошъл у Величка и Истиан. Та, и те пристигнаха и седяха дълго време у нас, повече от 1 час и работиха над Истиан. Той си почиваше на леглото, след обяда, а те всичките се надвесиха над него. Зная, че дойдоха и по силната молба на майка ми, която се притесняваше много за мене, и която си беше вече заминала още на 19 февруари, същата година. И Учителят и групата Му се качиха чак и на покрива на дома ни и го свързаха с антена с една далечна звезда. Смятам, че, за да го покровителствуват. И какво стана - вярвате или не на думите ми, около 1 седмица след това необикновено посещение на Духът на Истината у нас, скоропостижно си замина майката на Истиан. Тя беше цял живот болна от астма, но си замина от рак, последна степен. Значи какво направи Учителя? Вместо Истиан - взеха майка му. Мир и Светлина! Тя беше пълна атеистка, макар и католичка, но не практикуваше. И цялото ни семейство много й помагахме, защото като атеист и с агресивен характер, тя не беше си изработила духовното си тяло. И цели 2 години остана завързана за гроба си. И често я виждах да се движи около него с едно страшно грозно и неоформено тяло. И просто вързана като със синджир за гроба си. Но с усилената работа от наша страна и много молитви, след 2 години я освободиха, а и нейното тяло се пооформи. И майка ми горе доброволно се зае да й помага, че и ръководи. И заради това, че е влязла в нашия дом и фамилия - хора от Великото Братство - горе и близки с Великия Учител, й дадоха хубава работа, и при добри условия - да шие красиви дрехи, защото беше отлична шивачка. И когато веднъж бяхме у бащата на Истиан, и аз седнала в двора на пейката седях, изведнъж пристигна майка му и взе мило да ми говори. И отнякъде, отдалеко като пристигна майка (Стевка), като мълния и с голяма сила и мощ, и много строго й каза: „Вие сте дошли тука да безпокоите Величка”, и като я грабна и отлетяха, и повече тя никога не ме безпокоеше - нито за добро, нито за зло. Бащата на Истиан - много прогресивен и почтен човек, живя още към 5 години. А беше силен, як и работеше 2 ÷ 3 градини. Произвеждаше чудни зеленчуци! След смъртта на жена си, веднага си взе приятелка (възрастна жена и бивша приятелка на жена му), нямаше и 40 дни - нещо, което не трябва да се прави. Влюби се в нея и ние го оставихме свободен. Но тази „бабичка” взе да го изтегля от нас, казвайки му, че ние сме „секта” (Братството) и др. и той почти не се интересуваше повече от сина си. И с нищо не му помагаше, макар че той остана без работа на 52 години (като беше работил цял живот и с повече от 40 г. трудов стаж), а имахме още да изплащаме къщата ни. Пак ни даваше зеленчуци като отидехме 1 ÷ 2 пъти в годината, но тази жена се държеше лошо с нас и гледаше да раздели баща и син. Стигна се до там, че бащата реши да остави къщата си на нея, а не на сина си, макар че той вече имаше частта от майка си, и не си я взе, за да живее спокойно там баща му. А аз тогава му казах така: „Ние никога няма да посегнем на дома ви, ползувайте го!” И когато за Коледа на 1999 г. мина на 2 пъти страшния ураган над Франция и покоси много хектари гори, падна в двора на бащата на Истиан, най-красивото и високо дърво - бор. И това беше символ. А и бащата, с много висока пенсия, и без разноски и наем, а със зеленчуци от градината си, никога не помогна финансово на сина си, макар че ние вече и двамата бяхме безработни, а и със заем неизплатен за къщичката ни. Даваше му само по малка сума за бензина, когато отивахме у тях. И така, за Коледа 1999 г. той се разболява остро, гърдите, задуха и отива в болница. И след като никога не беше ходил в такава, нито взимал антибиотици, там набързо за 2 седмици го умориха. И си замина през януари 2000 година. Не може да си представите колко много отново му помогнахме, особено да се освободи от гроба. Защото напоследък той много се молеше и вярваше, а и беше чист и почтен човек. Често разговаряхме с него и той често тръгваше с нас (след нас), от гробищата, през полето до къщата му. И си говорехме. И понеже обичаше да обработва градини, горе му дадоха чудна градина, да я работи, но този път нямаше право да унищожава вредните насекоми (което правеше като жив), а трябваше да им въздействува с мисълта си. Така че горе и двамата родители са добре, и то защото се свързаха с такова семейство на ученици на Великия Учител и Небето, само за това - много им помогна! Но и те и двамата си заминаха преждевременно, за да се продължи животът на сина им Истиан. Защото аз все го измолвах от Небето. А родителите му горе бяха облагодетелствувани, заради това, че имат снаха - ученик на Великия Учител, а и такъв свят син. И често и брат ми Светозар ми казва, че Истиан живее на „кредит” и все ми пише да го обичам много, защото само Любовта е, която продължава живота му. И когато има някой, който силно ви обича на Земята, това продължава живота ви. А самата аз? Отдавна вече живея без „линия на живота”. Значи все на кредит и по милост Божия. И както ми пише брат ми Светозар: „Ти тук нямаш вече линия на живота, но горе я имаш и те определят живот ти!” Защото горе е хубаво, красиво, хармонично, всичко е потопено във великата Любов, но работата е тук и ние още сме нужни на Небето да живеем на тази земя и да работим за Бога! А горе е лесно! И песен се пее! А тука, при толкова трудни условия, ние растем бързо, а и чрез нас Бог работи, Учителят се проявява. И макар че сме малки за Небето, като мравки, много сме им важни, защото сме ученици на Великото Всемирно Бяло Братство и наш Учител е Всемирният Учител - Духът на Истината - Беинса Дуно. И макар и „нищо” за светлите разумни същества, търсят ни и се интересуват от нас, защото с нас се занимава най-великият Дух във Вселената - Беинса Дуно. И макар че много от високо напредналите същества да нямат достъп до Учителя - то ние, най-малките, имаме! А това е огромна наша привилегия, така рядка, а и с такава огромна отговорност. Най-Великият се занимава и обръща внимание на най-малките същества - ние. Поклон пред това Велико и Мощно същество и с такава Любов към нас! Та, моят съпруг Истиан, бе приет отлично от моите братя, Всяко лято отсядахме при втория ми брат - Косьо. И с каква Любов и сладост на устата си произнася „Истиан”. Защото той има много добро сърце и се радва като дете на нас. И много се грижи за нас - разхожда ни, храни ни и всичко с много грижа и любов! А най-големият ми брат - Светозар, той е ненадминат! И не е човек! Толкова е силна молитвата му и толкова много същества Горе работят заедно с него! И като каже „Истиан” - толкова мило и нежно, и се чуди с какво да му помогне и как да се продължи животът му и силите му. И ни води на Рила - на Мусала и все ни помага по вътрешен път. И само да съм в беда, като му звънна - той урежда проблемите и ни помага от разстояние. А най-малкият ми брат Любомир! С него двамата с Истиан са космически близнаци и са като братя. В миналото често са били заедно и са работили заедно. Имат почти еднакви аспекти, но не си приличат външно. Любомир е як, издръжлив - Телец, асцендент Телец. А Истиан е по-фин - Телец, Асцендент - Везни. И двамата имат много приятни гласове, като Любомир пее много хубаво. А Истиан сега се учи! Когато бяхме на Езерата на Рила с Истиан (1999 или 2000 г.), нашата палатка беше под кухнята. И минава Павлина от Търново, и ме гледа със своите изцъклени очи и ми казва: „Тук секс не се прави!” А аз я гледам и премервам колко й струва шапката. А срещу нас беше палатката на една сестра Пенка от Пловдив. Тя често имаше гости и ни гледаше на кафе. Та тя така ми каза: „Аз отдавна разбрах, че вие двамата живеете чист и свят живот, като брат и сестра!” Как можа да разбере тя? А тази Павлина нищо не разбира, а и няма интуиция. Ето, че и брат Вергилий Кръстев ми пише няколко хубави думи за мъжа ми Истиан. Ето и думите му: „Напиши един очерк за мъжа ти. Той много ни помага. Ти знаеш по какъв начин. Вгледах се в неговата снимка - той е много стар дух на древността и е вървял винаги с нас. Сега е „дух в почивка”, но пак помага. Ще публикувам твоя очерк за него и изпрати снимки - негова и с тебе. Всичко хубаво - Вергилий!” И затова и написах това кратко резюме за Истиан и да е за Слава Божия! Амин! 2. Видение от 27.05.1995 г. за Христиан и Учителя Това е едно мое видение - жива реалност, на 27 май 1995 г. Майка ми си замина на 19 февруари 1995 г. Моят съпруг Христиан беше доста болен от астма. И изведнъж дойде у нас, в Монтатер (на 50 км от Париж) Учителят и ни посети. Имаше загрижен вид и работеше над нас с мъжа ми. И изненадващо, вместо да си замине мъжът ми, замина си майка му на 5 юни 1995 г. (нямаше и 10 дни след посещението Му!) Смятам, че силната молитва на майка помогна да остане жив мъжът ми Истиан, но Небето взе майка му. Майка си замина на 19.02.1995 г. Освободи се от гроба си 50 дни след заминаването си - на 12.04.1995 г. Монтатер, с Учителя, към 15 часа Обядвахме навън на масата, пред къщи. Беше хубав, топъл ден. Изведнъж дойде Учителят! Бях изумена. Веднага донесох стол да седне, сервирах Му от това, което ядяхме с Истиан. Казах: „Истиан, Учителят дойде у нас!” Дадох Му хляб! Учителят беше мълчалив. Аз бях много смутена и развълнувана. Казах Му: „Вие бързате, Учителю? Имате много работа!” А Той ми отговори: „Не, не бързам!” После влязохме вътре вкъщи. Истиан отиде да си полегне. Аз разчупих от храната, определена за Учителя, и му дадох и на Него и аз хапнах. После видях, че дойдоха 4 ÷ 5 братя (това са Братята на Любовта) - едри (и друг път съм ги виждала на Рила, вървят все с Учителя като охрана). Много бързат, много внимават какво ще им каже Учителят, и веднага изпълняват. Те са като вятъра, и на нас не ни обръщат никакво внимание. Не че не ни виждат, нито че не ни помагат, но те са в услуга на Учителя, вървят все край Него и бързат, да не изпуснат нещо от Неговите думи, изпълняват веднага. Бях ги видяла веднъж, преди много години, при едно изкачване към Мусала, нагоре в гората, по дългия път. Та, тези братя веднага дойдоха и намериха Учителя. И както винаги, те с мене нито приказват, нито ми обръщат внимание, като че ли не ни виждат нас, а всъщност много добре ни виждат. Но те са „Служители на Учителя” и правят каквото Той им каже. Те дойдоха и наобиколиха Учителя. После цялата група влезе в стаята на Истиан, където той си почиваше, беше заспал! Те се насъбраха около него и заедно с Учителя нещо работеха над Истиан, предполагам за здравето му, асмата. После влязоха в другата стая, където си бях полегнала аз, не спях, и ме наобиколиха. Казаха ми – „почивай си, почивай!” А те вършеха някаква работа над мене. После всички заедно с Учителя се качиха на покрива на къщата ни. Трябва да ви кажа, че тези братя с Него са много активни и знаят да работят всичко (предполагам, че те са работили чрез братята от Айтос, които са дошли на Изгрева през 1927 г. мисля, и са построили Салона там за 2 месеца. Това са били братя с потури). Горе, на покрива, според мене, те монтираха една антена, която насочиха към югозапад и свързаха къщата ни с една далечна звезда в тази посока. Това е, което си спомням. След 1 седмица - на 5 юни, майката на Истиан си замина набързо от рак и дори не я заварихме жива, да я видим. Във всички тези чудеса около нас и с Учителя зная добре, че майка ми ги измолваше с дълга молитва. Тя се освободи от гроба си 50 дни след заминаването си.

XVII. Писмо от Величка Няголова до Учителя Петър Дънов от 23 август 1996 г. Montataire, Франция „Който има уши да слуша - нека слуша! Който има очи да гледа - нека гледа!” Няма Любов като Божията Любов! Само Божията Любов е Любов! Любими Учителю, Господ Мой! Днес ще Ви напиша това писмо, с което желая да Ви уведомя за моята констатация там във Фрежус - Бонфен - Франция. Срещнах се с някои от българите от групата от 16 души, които бяха отишли там, да представяли „Бялото Братство” в България на хората на Михаил. Говорих с Благи Жеков, с жена му Лидия, с Дина Станчева, с Марта Александрова и някои други непознати. Грижих се за двете девойки - Надежда и Елена, които свиреха там. Благи твърди, Велики Учителю, че всичко се нареждало добре с това тяхно посещение - значи Вие сте били съгласни! Зная, че Вие ще превърнете злото в Добро. Вие можете, любимий, святий Учителю! Но аз мисля, че някои от тези българи се продадоха! О, продажен народ! И защо. Учителю, те отидоха и се поклониха на Михаил, да нямат там никаква дума, да не могат да Ви защитят, да слушат „неговите откраднати от Вас Слова”, да не могат да коригират ритъма на Вашите песни и на Паневритмията? Да гледат „безпомощни” всички изопачения, да навеждат глави, а някои от тях дори влязоха в „лъжите на този Михаил!” Срам и позор за България, о Учителю благословен! Те са богати там, имат голямо издателство и могат да издават каквото си желаят! Кои са тези заблудени души? Защо служат на лъжата? Не може ли да намерят пътя на Истината? Това е възможно за Вас, Учителю благи! Което не е възможно за човека, за Бога е възможно! За Вас всичко е възможно! И е дошло вече това време - да излезе Истината пред света! Как може Небето да търпи този „негов бял образ - откраднат от Вас?” Тези дълги коси, брада, бели дрехи! Но очите не лъжат! Няма го там Божественият Дух, няма Вашата топлота и Любов, Бог не е в него! Какво огромно творчество! Колко пари печелят те! Какви грамадни имения, градини, хотел, къмпинг, книжарница, голяма зала - трапезария, украсена с чудни картини, разни малки бараки и помещения, пиана и народ- народ от всякакви държави! Колко много последователи! И всички му казват „Учителю”, а за Вас казват „Петър Дънов”! Срам и позор! О Небе, отвори се и го глътни, заедно с неговата измама и лъжи! Ако той е работил против Вас, значи е работил против Бога! Не го критикувам, Великий Учителю, но Ви пиша за всичко, което констатирах там. За ритуалите, за картата и членски внос, за тези беседи, които той е изнасял, със знание, черпено от Вас и смесено и с други течения, за неговия бял портрет навсякъде и на всяка книга, без да има и дума за Вас, за това огромно, дълго име с титли! Къде сте Вие с Вашата скромност, Вашият взор винаги към Божествения свят, откъдето сте дошли, с Вашата велика милост и Любов! А той е бил заобиколен с млади девойки и момци, се хранел настрани с богати прибори! Как така ще се обявява за „Миров Учител”? Или за продължител на Вашето Велико Дело? Има само един-единствен Учител на Великото Всемирно Бяло Братство, и това сте Вие - било на този, било на онзи свят! Всеки 2000 години идва по един велик пратеник от Небето, за да помогне на човечеството! Това е велика жертва! Преди 2000 години беше Христос - Син Божий, и сега дойдохте Вие - като Отец! Слава Господу! Там липсва свобода, цари ограничение и заблуда! Оградено с огромни врати, автоматизирано, с големи огради навсякъде, с бариера при „приемната”. На мене ми заприлича на затвор, на концлагер! Та там и пиле не може да прехвръкне. Само доверени, техни хора! Какво богатство и организация! Истинска секта! Та това ли привлича тези българи? Ще Ви кажа, Учителю мой, Дина ми каза, оправдавайки се, че е време да се направи „мост” между двете братства. Какви „две” братства? Та Великото Всемирно Бяло Братство е едно- единствено и неговите членове са велики посветени! Това са и Вашите истински ученици! Ние, всички други, сме само кандидати! И на това сме благодарни. А Те са Велики и Мощни в тяхната Любов, Мъдрост и Истина, и светят като Слънца, заливайки тази Земя с дивна могъща Светлина! Още искам да споделя с Вас, Учителю, че в България са взели да издават книгите на Михаил, превеждат ги и ги издават! Срам и позор за България! Какво ли я чака? И тези, които се наричат там Ваши ученици, или последователи, съдействуват това престъпно дело! Поставих въпроса на Благи - той ми отговори, че те си имали издателство и си издавали каквото си желаели! Не ми обясни кой е позволил този резил! Попитах го: „А защо не издавате беседите и материалите от Учителя?” Отговори ми, че издавали, имало такова издателство, но се явили много нови хора, които си „позволили” да желаят да променят Вашето Слово - т. е. Словото Божие? Продажен български народ! Не позволявайте това, Великий и Мощний Учителю, защото Вие всичко можете! От Вас зависи съдбата на този народ, на Братството там, както и „бъдещето на делото на Михаил”! Да бъде Вашата воля за всичко! Амин! Аз отидох там, смятам, по Ваше Висше нареждане и бях като „Ваш инспектор” и сега Ви описвам моите впечатления. Говорих и с Лидия, жената на Благи, тя ми каза: „Ето аз, като слушах Неговите беседи, промених ли се? Пак съм си същата!” Но фактът да се слушат неговите слова, преведени с уредба на български, е непоправима грешка според мен. Марта там играе голяма роля по преводите, събранията им и други. Отдавна знаех, че тя подкрепя Михаил. Дано делото на тези българи е крайна сметка да бъде пак за Ваша Слава! За Слава Божия! Бях и поругана, Учителю любим. На шосето за Бонфен, срещнахме с мъжа ми Християн българската еврейка Иза Перец - художничка, която отдавна познавам. Тя живее в Париж. Не знаех само, че и тя обожава Михаил. Иначе, е много добра жена! Тя се смути много от тази среща и пожела и ние да влезем вътре в имението, имала връзки и можела да уреди! Отговорих й, че това не ме интересува, че сме тук, за да се видим с българите и с моята племенница Надежда. Още й казах, както и на всички други българи, че аз съм с Учителя, т.е. с Вас. Никога с Михаил, че няма двама Учители, а всеки 2000 години от Божествения свят слиза един-единствен Учител, и че това сте Вие - Беинса Дуно! Тя подскочи, уплаши се и влезе бързо в имението на Бонфен. Там тя се развикала, и треперила, търсила Благи, като шеф на българската група и му завикала уплашено: «Вие познавате ли я тази Величка? Тя е дошла тук да прави революции. Тя отрича Михаил и твърди, че има само един Учител!» Благи я успокоил и после предал по двете девойки Надежда и Елена да съм била въздържана и да не ставали такива разправии и бури! Първо, Учителю, аз не съм за революциите, нито Вие! Второ - това се случи извън имението, а не вътре! Да ме обвиняват в революции? Може би е вярно - но това не са външни революции, а вътрешни! Фактът, че бях там, че не влизах вътре в «кюпа», че заявих на всички българи, че съм с Учителя, а не с Михаил, това вече беше една истинска революция! Великий Учителю, стана им неудобно на българите, че ние нямаме право дори да припарим вътре и да преминем през бариерата. Издействуваха от шефа на имението „специална покана” с подпис и печат, за да влезем вътре, да разгледаме и да чуем част от музикалната програма, която те подготвяха, а ние щяхме да си тръгваме. И ето, Учителю, минахме и ние през „Райската врата” и влязохме вътре. А Жени Парлапанова от Мюнхен, Германия, ми писа за това събитие, че все едно сме били посетили Папата. Красиво е вътре, грижливо подредено - градини, овощни дървета, цветя! Хубав хотел, където са българите. Голяма книжарница - само с неговите книги и навсякъде неговия „откраднат” от Вас образ, големия салон за концерти, беседи и общ обяд! Къмпинг и много други постройки - мисля 10 дка, а имат и други терени, както и огромно издателство „Просвета”. Богатство и разкош! А Учителят беше скромен! Тук, на Земята, Вие заехте „последното място”, а горе сте на голяма почит и слава! Всички българи, Учителю, са получили подарък по една малка книжка на български език - отпред с Вашия портрет, а отзад - с този на Михаил. Вътре се дава част от Вашата биография, както и тази на Михаил - как Ви е той намерил, и как Вие лично сте го били изпратили във Франция през 1937 г, за да работи. Един вид вътре той изказва своята почит и уважение към Вас, като негов Учител. Всичко това е, за да се заблудят тези българи! Защото само в тази малка книжка той споменава за Вас, а може би отначало да е споменавал и другаде - не зная! Но във всичката му друга огромна литература няма и нито дума за Вас, макар че той свободно е използувал знанията от Вашите беседи, прередактирал ги е, сложил и други неща и поставил блестящия свой портрет и огромното си могъщо име. Какво безобразие, Учителю! Вярно е, че не е могъл да скрие истината, че песните и Паневритмията са от Вас, пише „П. Дънов” и хората там го знаеха това. Но пък е променил всичко, позволил си е да промени и сега липсва Духът в тази Ваша музика. Не Ви пиша, Учителю, за да ги критикувам - нито българите, нито него, но ето, това е моята констатация, а Вие ще решите по какъв начин ще се опровергае тази лъжа и този лъжец, за да излезе Истината в света, че Вие избрахте България като център за Вашата велика дейност! И че Словото Божие се изля чрез Вас, на български език в свещена България! Амин! С най-дълбоко уважение - Величка Бележки на съставителя Вергилий Кръстев За Михаил Иванов е написано достатъчно ясно и категорично в „Изгревът” както следва: 1. „Изгревът”, том I, стр. 293 ÷ 310; 469 ÷ 472. 2. „Изгревът”, том III, стр. 211 ÷ 212; 213 ÷ 214. 3. „Изгревът”, том IV, стр. 343 ÷ 344; 515 ÷ 516; 517 ÷ 521; 618 ÷ 621; стр. 638, точки 13 ÷15; стр. 639, точка 21. 4. "Изгревът", том VII, стp. 143 ÷ 145; 652÷655; 661; 662 ÷ 666; 689 ÷ 692. 5. "Изгревът", том VIII, стp. 518, № 4; стр. 518÷ 519, № 5; стр. 520, № 8; стp. 524, № 13; стр. 525, № 14, 15; стр.526; стр. 550 ÷555; 556 ÷ 558. 6. А как е посрещнала ясновидката Ванга от Печшч пристигналия от Франция Михаил Иванов, виж в "Изгревът", том VII, стр.689 ÷ 692. 7. Виж "Изгревът", том XIX, стр. 811÷815 № 16; стp. 815÷ 819 № 17, 18; стp. 819÷ 822.

XVI. Величка Няголова Сънища 1. Сън на 10.12.1993 г. Сънувах салона, където се държаха беседи на Изгрева. Но беше на друго място. Ние с мъжа ми Истиан бяхме някъде навън в природата. Казах му, че ще го заведа в салона за беседа. Влязох вътре - имаше много хора. Запазих едно място за него, на една пейка. Изведнъж той влезе през вратата - тази в средата. И аз му посочих мястото му. Но изведнъж някой каза, че вижда навън много деца. Помислих си, че това е видение и че не всички могат да го видят. Погледнах през прозореца навън. Имаше градини, треви, голямо пространство. И всичко беше пълно с малки деца, едва се виждаха (4 ÷ 5 г,), като джудженца. И всички бяха наредени в няколко кръга - голям, и по-малки и се държаха за ръце. Голяма радост беше. 2. Сън, сънуван на 18.03.1994 г. Сънувах, че с голяма група трябваше да минем през едно голямо препятствие - вода дълбока, като море. И брат ми Любомир беше там. Не можеше да се гази във водата - тя бе много дълбока. А и не можеше да се мине по друг път - този беше най-краткият. Имаше една-единствена възможност за преминаване - но тя беше „свръхестествена”. Трябваше да се засилиш и скочиш нагоре високо, и после с мисълта си да се изкачиш още 1 ÷ 2 метра нагоре и да се хванеш с ръце за едни жици (като телеграфни). После трябваше да се отскочи напред по жицата на 2 пъти и с отскачане да се стигне до края й, и там трябваше да се скочи долу, но така, че да се напредне още 1÷ 2 метра напред с превъртане на тялото като кълбо. И най-после се слизаше долу и вече нямаше повече вода. Всички го направиха със силно концентрирана мисъл. Любомир, брат ми, остана да ми помага, защото аз не знаех дали ще успея да направя всичко това, толкова беше страшно и изискваше „акробатика”. Всички ми казваха, че е много лесно, но ще трябва да се концентрирам силно и да се вдигна до горе с мисълта си. Любомир остана, милият ми брат, да ми помогне да скоча. Това беше. И се надявам, че с негова помощ успях. 3. Сън, сънуван на 27-28 февруари 1994 г. Трябваше да мина по един път отляво. Беше много тежко и аз много се измъчих. Имаше води, реки, чак се нараних, помня, че имаше одраскани места горе на десния ми крак и някой после ги лекуваше. Много беше трудно. Но не помня ясно. После реших да мина отдясно. Там пътят беше лек и по-приятен. Имаше и някакво селище. Това запомних. Изведнъж един глас на човек, ми каза: „Ти ще покажеш този път отдясно (по- лекия) на Христос, който е на Христос и да се мине оттам.” Не видях Христос, но Го почувствувах, че е там и аз ще му покажа този път отдясно. 4. Сън, сънуван на 03.11.1993 г., Париж, 3 ч сутринта Събудих се сутринта и помнех, че сънувах хубав, реален сън. Не можех да си го спомня. Казах си; „Господи, моля Те, нека да си го спомня! Беше толкова хубав!” И си го припомних. Бях някъде, имаше и други хора. Пред мене имаше голяма бяла сграда, като склад, с много висок таван, като на етажи, и имаше 10 метра. Изведнъж гледам една светлина, лека, нежна, феерична, се движи, мърда и се качи към тавана. Аз извиках: „Та това е едно същество!” Не, не можех реално много да го различа. Виждах само тази светлина, която пътуваше. Плачех в съня си от радост! И изведнъж - съвсем ясно и реално, видях една дясна ръка до лакътя, протегната, красива, голяма, с дълги пръсти - приличаше на ръката на Учителя, беше с длан надолу. Бях безкрайно щастлива в съня си, че видях тази чудна ръка, и то толкова реално! А това означава покровителство от Учителя. Много хубав, жив и реален сън! 5. Сън, сънуван на 3.03.2002 г. Сънувах, че говорехме със Светозар - брат ми, за книгата ми с моите песни „Песни” от Величка Няголова. И му казах, че всяка книга, която се издава, е като „огнена топка” и като се издаде, започва да пулсира, излъчва светлина и обхваща, залива всичко наоколо си, разпространява се чрез въздуха. 6. Сън, сънуван в края на май 2001 г. Някъде се срещахме с „тъмни сили” и аз ги парализирвах само с вдигане на показалеца си на дясната ми ръка, А той е Юпитеровия пръст и е свързан с Бялото Братство (Юпитер). И тези същества се схващаха и не мърдаха повече. 7. Сън, сънуван на 1 април 1999 г. Сънят е за нашите приятели в Алпите - Франция, фамилия Гобо, у които се пазеха материалите на Ана Бертоли, и които те не пожелаха да върнат на Братството чрез мен за д-р Вергилий Кръстев, да ги издаде, а ги предадоха по-късно на французойката Никол Филасие, а не на мене - българка. Сънувах, че ще има съд с Жан-Луи и жена му Арлет Гобо. Трябваше да се явя и аз. Те бяха някъде в природата, а аз - на един хълм насреща. Пазехме се и от бомбардировки. Срещнах жената, Арлет, и й казах: „Желая да те прегърна. Винаги съм те обичала!” И тя каза същото. После добавих: „Но сега трябва да се плаща за постъпката ви с материалите на Братството.” И бях с някого. И бях написала моите „аргументи” на 1 лист, само няколко изречения. Това беше за съда, която ще съди семейство Гобо, а аз бях свидетел. 8. Сън, сънуван на 08.06.1998 г. Сънувах, че живеехме в къща на една скала - гранит, някъде в планина. Беше толкова красиво! Нямаше дървета, но треви, цветя. Имаше и цветето „царска свещ”, което расте по Рила. Надолу, към изток, падаше една голяма пропаст. Извиваше се някъде една пътечка, отстрани - за слизане. Не зная с кои хора живеехме в тази къща, но тя беше солидна, на канара. И дали не е свързан този ми сън с моята голяма „твърдост” по отношение работата за Учителя! И за тези братски материали, пазени във Франция и които не ги върна фамилията Гобо на България, а ги предадоха на французойка. Всички други мои познати - и французи, и българи, се продадоха и заявиха, че ще останат във Франция, и няма да ги дадат на Братството в България. 9. Сън, сънуван на 11.10.1994 г. Към сутринта, сънувах, че разговарях с Учителя по Астрология, имаше и други хора, не помня кои. Видях написани планети: съвпади, много аспекти. Учителят каза: „Ти имаш 12 000 аспекти. Аз ги създавам.” Зарадвах се много. Бях близо до Учителя. И после си разсъждавам: за да имам 12 хиляди аспекти, това ще рече, че истинската Астрология горе борави с всеки градус, минута, секунда и т. н. Това е точна Астрология. А това може и да са цикли в еволюцията ни и в пътя на нашето усъвършенствуване.. 10. Видение на 08.08.2001 г. Днес - 8 август 2001 г., почувствувах, че от Молитвения връх на Рила (7-те рилски езера) идва огромна светлина и се разнася навред. Тя върви нагоре и е като „вулкан”, но не е червена, а леко жълто-бяла. И отива нагоре. Знаех, че брат ми Светозар е горе на Рила и работи усилено на Молитвения връх и има горе голямо присъствие. 11. Сън, сънуван на 9.04.1998 г. Бях с много хора някъде. Изведнъж видях Учителя - беше изморен, имаше страдалчески вид. Говореше ни нещо - но аз не запомних какво беше. Имаше разни хора, които усилено перяха, търкаха дрехите си. По едно време си спомних и исках да Го попитам нещо, и то за моите „Песни”. Мина ми това през ума. Но не желаех да Го безпокоя. Но забелязах, че Той спря погледа си върху мене, наблюдаваше ме и работеше над мене, уреждаше живота ми (и тези мои песни се издадоха и излязоха в 500 броя тираж в 2002 г.). После бях вътре в един салон, гледам - Учителят идва отвън. Но е заключена вратата. Затичах се веднага, да Му я отключа. Иначе, Той трябваше да заобиколи от другата врата, която беше отворена. Но той бързо се приближаваше към тази именно врата - заключената, и вървеше към нея през градинката. И аз се затичах да му отключа бързо вратата, за да влезе. Радвам се, че насън имах това съзнание, да Го следя, за да Му помогна, а и да тичам да Му отключа вратата.. 12. Сън, сънуван от майка ми Стевка на 18.08.1987 г. между 3 и 5 часа сутринта (Тя си замина през 1995 г.) Майка сънува събора и казва: „Ще говори Великият Миров Учител Благ на празника. Виждам Го жив между братя и сестри - непознати. Той тръгва с група към едно здание. Аз се върнах .и си взех чантата и ги настигнах. Те бяха влезли с Учителя в една стая. Изведнъж гледам, че Учителят падна на земята и умря в момента. Ръцете му бяха отстрани на тялото Му. Никой не се приближи до Него - чакаха Го да стане сам. По едно време, Той стана прав сам и влезе отсреща в една стаичка. Беше прав и се молеше. Вътре беше сам. Аз Го гледах, като се молеше. После излезе от стаичката Си и подаде на мене дясната Си ръка. И аз я целунах. Но дали и други Му целуваха ръката - не зная! И отново Учителят се намери прострян на земята - и пак умрял. И отново всички Го гледаха и чакаха да стане сам. Очаквахме Го всички. Но Той отново не беше в тялото Си. Пак беше умрял. И откъде дойде Любомир (най-малкият син на майка, моят брат), не видях. Той се спусна към Учителя, хвана Го под ръка (лявата) и изведнъж Го вдигна от земята. Учителят вече беше жив! Това е сънят на майка. И никой не помага на Учителя, и се явява брат ми Любомир, който бързо Го вдига от земята и Му помага. Амин. 13. Сън, сънуван на 19.05.1990 г. Не запомних всичко в този чуден, интересен сън! Помня само, че се отнасяше за някакви особени същества, които дойдоха при нас - ние бяхме една група. Аз обяснявах нещо за тези същества. И когато дойдоха, бях заслепена от красотата им и необикновените им качества. Изглеждаха уж обикновени хора. Но понякога през тях, някъде към главата им, заблестяваше нещо като Слънце, с мощна светлина, която блестеше ослепително. И точно тази мощна бяло-жълта светлина ми позволи да запомня съня си. Не мога да я забравя! Но не всички я виждаха. А аз я виждах! И след като тя ме осветяваше, с мене ставаше чудо. Аз започвах да вибрирам по друг, странен начин, и всичко разбирах, разговарях се с тези същества, и то мислено. Но ставаха и други промени с мене - ставах друга, по-слънчева, по-интуитивна и др. Помня, че се мъчех да обясня на хората с мен тези странни същества, но напразно. Те не можеха нищо да разберат. Между тях имаше и хора от църквата. Тези хора не можеха да видят нищо от това, което аз виждах, и не разбираха моето влизане във връзка с тези велики същества. Не го разбираха това. Останалият сън се изгуби от съзнанието ми. 14. Сън, сънуван на 26.01.1991 г. Сънувах, че бях в едно царство и щях да се женя за някоя си жена, която в последния момент се отказа. После попаднах в друго царство - имаше едно езеро, скали и др. Царят беше събрал целия си народ, и аз бях там. Царят беше възрастен, едър, закръглен - Юпитеров тип. Той изведе своята дъщеря - едно малко, слабо, грозно момиче към 16 г. и каза пред всички: „Кой желае да се ожени за моята дъщеря?” Никой не отговори, никой не желаеше, макар че имаше толкова много народ. Тогава аз извиках: „Аз” (а и аз съм жена). Царят ме погледна и каза: „Да бъде според волята ти!” А аз не зная защо казах „Да”, дали от милост към горкото, слабо и грозно момиче, или от саможертва. Не зная. Казах „Да” спонтанно, без много да му мисля. Този цар приличаше на моя съпруг Христиан, с когото току-що се бяхме оженили (на 22.12.1990 г.). Не се сетих в съня си, че това беше той. После царят ме заведе в Съкровищницата си, за да ме възнагради по „царски”. И ми показа огромни, едри монети от чисто злато, които зарови с шепи, и аз също, и ми каза да си взема, колкото желая. Толкова беше доволен от мен царят. И желаеше да ме възнагради царски! 15. Сън, сънуван на 13.04.1990 г. Сънувах, че съм някъде високо в един апартамент на 8 етаж. И майка беше там и синът ми Благовест, но по-малък, към 10 ÷ 11 години. По едно време той както седеше до отворения прозорец, той просто се плъзна и взе да пада надолу с голяма скорост. Аз успях само да извикам: „Учителю!” И не исках да гледам навън, защото знаех, че той е умрял. Слязох долу и се приближих до детето си, но без да го гледам - не можех да понеса тази ужасна смърт! Бях безкрайно нещастна. По едно време чувам, че Благовест нещо ми говори. Учудена и озадачена, аз се обърнах към него и гледам - нищо му няма на детето, нито драскотинка. И то ми говореше. Бях безкрайно изумена на това чудо и благодарих на Учителя, че го беше спасил и този път, по чуден начин, както само Той си знае: Иначе, да падне от 8 етаж, не можеше в никакъв случай да остане жив. А той беше не само жив, но му нямаше нищо. Нито драскотинка дори. Слава Богу! Благодаря! Този ден е точната опозиция на Юпитер и Уран (а аз ги имам в съвпад в моя хороскоп). Луната минаваше тази нощ точно през Уран! 16. Сън, сънуван през годините, когато имаше опасност за гроба на Учителя, да Го извадят и местят - около 1960 ÷ 1970 г. Сънувах, че властта отиде да разбутва гроба с машини, багер и др. А ние седяхме отстрани и гледахме. Не започнали още първата „копка”, и започна страшно, силно земетресение. Земята се разтърси и всички работници, заедно с машините им, избягаха в ужас. И така гробът - си остана непокътнат в градинката. Този ми сън се беше разпространил из целия квартал „Изгрев” и хората го произнасяха, и идваха да ме питат точно какво бях сънувала. И друг сън имах в тези години, пак пророчески - за Изгрева, когато комунистическата власт искаше да го разруши и да изтрие всички следи от Братството и Учителя. Не го помня много! Зная само, че имахме „особен начин” да се разправяме и парализираме враговете си. И то враговете, които искаха да унищожат Изгрева, Салона, Полянката за Паневритмията. И пак този ми сън се беше разнесъл из „Изгрева”. И хората се учудваха и радваха. Но все пак комунистическата власт успя да разруши този чуден квартал „Изгрев” и да разгони братята и сестрите насам-натам, да не се срещат повече. И на мястото на Салона и Полянката построиха и Руското Посолство с тези огромно високи огради, та дори и птиче да не проникне повече там, но за в бъдеще - ще видим какво има да се случва. Защото аз пак сънувах пророчески сън. Не помня годината, но скоро беше, някъде към 1995 ÷ 2000 г., не помня точно. И без детайли. Нямаше и помен от сгради на „Изгрева”, нито от посолства. Покрай Руското посолство и градинката на Учителя течеше огромна река, дълбока. По ул. „Латинка” от другата страна на градинката Му - огромни и бездънни пропасти! И нямаше жива душа. Само градинката седеше, оградена с тел, но нямаше никакви декорации около гроба на Учителя, а беше пусто, нищо нямаше! И за един „чужденец” не беше ясно какво има на това място. Всичките следи бяха изтрити, и не се познаваше, че това е градинката на Учителя. Но гробът си Му беше там - но неизвестен повече за никои. 17. Сън за мъжа ми Истиан Сънувах сън през март 1998 г.: „Сънувах сън - видение, майката на мъжа ми Истиан (тя си замина през 1995 г.) Беше с по-хубаво тяло, по-млада - към 40 ÷ 45-годишна (замина си на 72 години). Разказах й защо синът й е болен (от астма като нея), как се предават програмите на разрушение от майката и бащата на детето, също и от дядото и бабата, прадядо и прабаба, и така - 4 поколения. Тя слушаше с интерес. После я загледах силно в очите й и й казах: „Вие няма да взимате Истиан. Той още ще живее тук, има си работа, а и обича живота!” Тя ме гледаше и нищо не каза. Аз, един вид, я изгоних от сина й, да не обсебва тялото му и да не го кара да боледува и умира.” Така, че ние горе работим и по-изостаналите духове ни слушат, а и ги поучаваме. Той и Светозар ме беше предупредил, че родителите на мъжа й ще гледат да го вземат. 18. Сън за Учителя Сън, сънуван на 09.04.1998 г. „Бях с много хора някъде - познати и непознати. Изведнъж видях Учителя - беше изморен, имаше страдалчески вид. Нещо ни говореше, но аз не запомних нищо от думите Му. Много хора усилено перяха и търкаха дрехите си. По едно време си спомних и исках да Го попитам нещо, и то за „моите песни” (излязоха през 2002 г.). Мина ми тази мисъл в ума. Но не желаех да Го безпокоя. Но забелязах, че Той спря погледа си върху мене, наблюдаваше ме и работеше над мене, уреждаше живота ми и издаването на песните ми. Всъщност Той възприе въпроса ми. После бях вътре в един салон. И гледам, Учителят идва от вън, но е заключено. Затичах се да отключа вратата. Иначе Той трябваше да заобиколи от другата врата, която беше отворена. Но Той бързо, бързо се приближаваше към тази врата именно, която беше насреща Му, вървеше бързо през градината. И аз се затичах бързо да Му отключа вратата, че като дойде - да влезе веднага.” Значи насън имах това съзнание да Го търся, питам, а и следя, за да тичам да Му отключа вратата на Салона. Амин! 19. Сън, сънуван на 22.04.1999 г. Сънувах, че бяхме заедно с Истиан и брат ми Любомир в планината, на Витоша, и то на Бивака. Там имаше много хора от Братството, но аз непознавах никого. Някъде ми се мярна образът на Йоанна Стратева и другаде - на Ина Дойнова, вероятно. Всички ядяха. После започна Паневритмията, с чудна музика. Ние стояхме и гледахме. Изкараха няколко упражнения и се спряха. Попитах ги: „Защо?” Отговориха ми, че ще има снимки на Телевизията и др. Изведнъж аз станах права и извиках силно: „Слушайте всички! Не може така да се прекъсва Паневритмията за телевизия и снимки! С това се прекъсва Духът и вибрациите.” Всички чуха, но не казаха нищо. После чух някъде музика, но беше светска, а не от Учителя. Погледнах в почуда. Това е моят сън. И той се реализира още същата година, лятото, на Събора на Рила, петото езеро, когато музикантите свириха погрешна Паневритмия и Симеон Симеонов - певец, ги ръководеше. Бях предупредила предварително както него, така и музикантите да не променят нищо от Паневритмията. Но не послушаха и аз бях единствена, която реагирах остро и зачуках с камък върху друг, който просто се пукна. Така протестирах за промените. 20. Сън, сънуван на 03,03.2002 г. Сънувах, че говорехме със Светозар за книгата ми с моите песни. И му казах, че всяка издадена книга е като „огнена топка” и като се издаде, започва да пулсира, излъчва светлина и обхваща всичко наоколо си, разпространява се чрез въздуха. И това е валидно както за книгите, издадени от Светозар, така и за огромните томове на „Изгревът”, издадени от д-р Вергилий Кръстев. 21. Сън-видение - Рожденият ден на съпруга ми Истиан, 28.04.1999 г. Отидохме за изгрев Слънце. Изиграхме Паневритмията двамата и се разходихме в гората. Светозар изпрати поздравления по въздуха, после каза: „Тази година вие разрешавате един важен проблем. Къщата ви ще я платите. Подобрява се здравето на Истиан. Ще дойдете в България.” Казвам му: „А за сина ми Благовест-Ив, какво ще кажеш?” Усмихва се. „Цялото небе го знае! Благовест е вече готов! Тестото е замесено, сега остава да втаса и да се опече!” И всичко това за моя съпруг - се реализира. Замина си още в началото на 2000 г. баща му; и платихме къщата ни. И Истиан подобри здравето си, а и дойдохме и в България, и то бяхме на Рила за пълното слънчево затъмнение - Космичен кръст, на 11.08.1999 г. Така че аз често си говоря със Светозар по въздуха. 22. Видение, свързано с майка ми Стевка Майка ми си замина на 19.02.1995 г. на 92 години. И ето, че на 11.04 същата година и някъде към 50 дни след заминаването й, тя изведнъж дойде в работата ми, към 19.20 часа вечерта. Аз се грижех за стара болна баба, милиардерка. Това работех. Дойде майка ми и седна на стола до прозореца, до бабата. Беше млада - към 30 ÷ 35 години, хубава, облечена в сива дреха. Попита ме: „Тази ли е бабата?” Отговорих й: „Да”. Тя не ме напусна повече. Дойде с мене в автобуса, като си тръгнах в 8 часа вечерта, на улицата, после - у дома, вкъщи. Показах й къщата ми - апартамент в Париж, Отидохме заедно и тя спа до мене през нощта. И цяла нощ ми правеше „паси”, пазеше ме и ме укрепяваше. Попитах я няма ли да отиде в София при братята ми. Тя ми отговори, че е измолила горе от Учителя да бъде едно известно време с мене, да ми помага, защото съм била в най-тежко положение в сравнение с моите братя, много преуморена и отегчена (наистина тази баба изсмукваше всичките ми жизнени енергии, защото тя беше и луда). Майка ми каза още, че тя сега може временно да бъде с мене и с братята ми. Каза ми още, че дълго време сме били разделени, а сме много близки души (нали работех, дори и на погребението й не можах да отида, а участвувах от разстояние). И цял живот ми беше огромен проблем, че няма да мога да понеса заминаването на майка ми. Много бях свързана с нея! И така стана, че не присъствувах. Майка ми не беше весела, а сериозна. И все с мене! Навсякъде! Много се радвах. В събота и неделя не работех, и мъжът ми Истиан ме заведе с колата в дома ни извън Париж. И майка ми тръгна с нас. А там бяха пристигнали неговите родители. Майка му беше много болна. Та, майка ги видя, и то за пръв път, а те, разбира се, не я видяха. Радваше се на скромната ни къщичка, на дворчето и на цветята. Аз я попитах какво се случи с нея при заминаването й на 19 февруари (между 19 и 19,30 часа). Защото Светозар й дал вода към 19 часа. И после тя сама си е заминала. Той проверил към 19,30 часа (Еленка го подсетила), и тя била вече отпътувала завинаги. И майка ми поясни, че заспала и отпътувала, както винаги. В това време Те (Небето) прекъснали връзката, затворили вратата. Майка ми се затруднила малко при дишането си. Когато се върнала отново в тялото си, вратата била вече затворена и връзката - прекъсната. Тя гледала болното си, старо тяло и не съжалявала. Така се освободила. Каза ми още, че всъщност тя отдавна е била вече горе и рядко слизала в тялото си. Имало е пазач, който го е пазил, докато умре. Майка ми каза още, чедо 1 година моят живот ще се промени коренно в хубав смисъл и ще ме освободят от тази баба. Още каза, че се грижи и за сина ми, и за мъжа ми. И наистина, още юни същата година си замина майката на Истиан. А беше много болна. Замина си от рак в последен стадии. През август бях в платена отпуска и като се връщам - и бабата взели. Заминала си в мое отсъствие. Отидох на погребението й. И после се уреди животът ми по- добре. Бях безработна и добре платена и така си останах до „пред пенсия”. Накрая ми плащаха много малко, но бях свободна, а и възстанових здравето и силите си. Та, всичко, което ми каза майка - се сбъдна. Така ние общувахме около 1 седмица и после тя си замина и повече нито я видях, нито я чух. Отиде си в своя свят, на нивото си. И пак общувахме, но нямаше повече това нейно явно присъствие край мен. А тя го беше измолила от Учителя, да остане малко време край мен, да ме види и прецени, а и помогне. Каква Любов! Благодаря! Написах песен за майка – „На майка ми”. 23. Сън на 18.03.1994 г. Сънувах, че с голяма група трябваше да минем през едно голямо препятствие - вода, дълбока като море. И брат ми Любомир беше там. Не можеше да се гази във водата - тя бе много дълбока. И не можеше да се мине по друг път - този беше най-краткият. Имаше една-единствена възможност за преминаване, но и тя бе свръхестествена. Трябваше да се засилиш и скочиш нагоре, и после с мисълта си да се изкачиш още 1 ÷ 2 метра нагоре, и да се хванеш с ръце за едни жици (като телеграфни или електрически). После трябваше да се отскочи напред по жицата на 2 пъти и да се стигне до края й (с отскачане) и там трябваше да се скочи долу, но така, че да се напредне още 1 ÷ 2 метра. Напред, с превъртане на тялото като кълбо. И после се слизаше долу и вече нямаше вода. Всички го направиха със силно концентрирана мисъл. Любомир остана да ми помага, защото аз не съм хич акробат и не знаех дали ще успея да направя всичко това. Толкова беше страшно и изискваше акробатика. Всички ми казваха, че е много лесно, но трябва да се концентрирам силно и да се възкача до горе с мисълта си. Любомир, милият ми брат, остана да ми помогне да скоча. И се надявам, че успях. А за Любомир - беше много лесно! 24. Сън на 10.12.1993 г.* Сънувах салона на Изгрева, където се държаха беседите от Учителя. Но този салон беше на съвсем друго място. Ние с мъжа ми Християн бяхме някъде навън в природата. Казах му, че ще го заведа в салона за беседа. Влязох вътре - имаше много хора. Запазих едно място за него на една пейка. Изведнъж той влезе през вратата (тази, която беше в средата) и аз му посочих мястото му. Но изведнъж някой каза, че вижда навън много деца. Помислих си, че това е видение и че не всички могат да го видят. Погледнах през прозореца навън. Имаше градини, треви, голям простор. И всичко беше пълно с малки деца, едва се виждаха (4 ÷ 5 г.), като малки джуджета. И всички бяха наредени в няколко кръга - голям и по-малки, и се държаха за ръце. Голяма радост беше. _________________________________________ * Този сън е публикуван два пъти (виж сън 1 в началото на тази глава), но с малки несъществени разлики - ГСК 25. Сън на 19 декември 1998 г. Бяхме с хора горе на баир. Стана тъмно и аз сложих на една полянка голямата ми чанта, вътре с портмонето, паспорт и др. И изведнъж изчезна. Намерихме я празна - всичко взето. Чухме някъде гласове. По едно време идва Светозар, много по-млад. Аз лежах, той легна до мене и сложи главата си на рамото ми. Аз погалих косата му с лявата си ръка. После той стана и тръгна да се връща. Каза ми, че най-после дошъл във франция, че дошъл за 18 часа. Разбрах, че е дошъл с автобус. Сетих се, че не му дадох пари и той трябваше да се върне пеша. Затичах се надолу и го намерих на една гара, чакаше влак или автобус. Нямах пари, за да му дам. Това е сънят. Светозар все ми казва, че съм отишла във Франция с неговия капитал. Че той е живял в миналото там и че имал огромни богатства, някъде скрити, заровени. И в този сън, през този си живот, той казва, че най-после дошъл във Франция и се срещнахме. 26. Сън през май 1998 г. Видях някъде брат Петър Филипов (живееше на Изгрева и отдавна си замина). Аз минавах отгоре, от високо някъде. Той беше с гръб долу като в пещера и беше заобиколен с хора, на които говореше, проповядваше. Беше с дълги сиви коси и тъмни дрехи и беше много зает. И с двете ръце нагоре и настрани. Въобще не ме видя. Аз бях някъде отгоре, преминах и го видях долу, в тази пещера, където работеше с тези хора. Сънувах го за първи път. 27. Сън на 14.12.1997 г. Сънувах голям кръг Паневритмия, с много хора, Светозар взе да спира след всяко упражнение и да обяснява смисъла му. Постепенно хората намаляха, докато стигнаха до един съвсем малък кръг. 28. Сън през ноември 1999 г. Влязох някъде, имаше хора и казвам строго: „Една песен! Но от Учителя да бъде!” И Росица - певицата, веднага запя „На Учителя покорен”. 29. Сън на 07.12.1999 г. Вече ви писах за този сън. „Сънувах, че Светозар ми даде един нов хороскоп, направен на машина, печатан, с най-големи подробности. Аз се вгледах и взех да търся Асцендента си, а той беше ниско, вляво. И търсейки го, не видях други детайли. А беше с минути и секунди. Светозар ми каза, че бил направен от неговите хора в лабораторията му с най-точни изчисления, И тази лаборатория той ръководел. Каза ми скромно: „Те, моите хора, са ти направили този хороскоп!” И той се отличаваше коренно от моя сегашен хороскоп. 30. Сън на 09.05.2000 г. Едва си спомням. Сънувах Учителя. Срещнах Го с група братя и сестри. Бяха седнали на земята и си почиваха. Учителят беше облечен с гълъбов костюм, скромен, свит, малък. Аз дойдох и носех кръгъл хляб, пресен, топъл. Всъщност беше сладкиш. Казах си: „Ще предложа на Учителя, ако пожелае, няма да настоявам!” Но Той веднага си отчупи парче. Седнах и аз отстрани. Казах си: „Имам да Му задам един въпрос!” Не помня какъв беше.