blagodari

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

Животът на П.К.Дънов - години и събития

1864, 11 юли Роден в с. Николаевка, Варненско, в семейството на свещеник Константин Дъновски.

Завършва средно образование във Варна и в Свищов, след което за кратко време учителствува в с. Хотанца.

1888. август Заминава за Америка, където следва и завършва по богословие и медицина.

1895 Завръща се в България

1896 Излиза от печат брошурата „Науката и възпитанието“

1895-1900 Прекарва в уединение и самота, в размишление и съзерцание, в молитва и дълбока вътрешна работа.

1898 Влиза във връзка с първите си ученици

1901 Започва своите пътувания из България, които продължават 11 години -държи сказки, прави френологически проучвания, като изучава основно качествата на българина.

1900-1915 Провежда веднъж в годината през месец август срещи на Веригата - духовни събори, в които участуват само поканени от него лично хора.

1906 Установява се да живее в София, на ул. „Опълченска“ 66, където започва да изнася епизодично публични беседи в неделя от 10 ч.

1914 Започва да изнася редовно неделни беседи пред обществеността в София. Тези беседи по-късно се издават под заглавие „Сила и Живот“.

1917 Интерниран за известно време във Варна, по причина на Светия Синод, който виждайки растящия интерес у обществеността към беседите му, се опасява да не загуби паството си.

1922 Открива се окултната Школа с лекции пред общия клас и младежкия клас, съответно в сряда и петък.

1928 Построява се Салона на Изгрева, и живота на Братството се обособява там. Учителят също се премества да живее на Изгрева - център на интензивен духовен живот.

1929 Година на първия летен лагер при Седемте езера в Рила. Летуването там става традиция в братския живот.

1944 Най-тежките месеци през войната прекарва в с. Мърчаево с група ученици

1944 Учителят завършва земния си път в София, оставяйки едно неоценимо - декември         духовно богатство в беседите и лекциите си, за всички които търсят истината.

УТРИННИ СЛОВА

ЦЕЛТА НА ЖИВОТА

В утринните слова Учителят е припомнял на душите онова Знание, което те са изгубили при слизането си в материалния свят. Това Слово е било за душите, копнеещи по своята далечна светла Родина.

Човешкият живот ще завърши развитието си на земята, когато човек постигне съвършенство. Някои като чуят думата "съвършенство", веднага се обезсърчават. Да бъдеш съвършен, това е висок идеал. Как ще го постигнеш, това зависи от твоето разбиране. - Кога считаме, че една къща е завършена? - Когато е измазана отвън и отвътре, когато е изчистена, измита и добре мебелирана. Тогава човек влиза да живее в нея. Следователно, и човек е съвършен, когато е придобил любовта, мъдростта и истината, когато има знание, живот и свобода. Според някои, да придобиеш съвършенство, това значи, да престанеш вече да се развиваш. Не е така. Съвършеният, именно, има най-много работа. Като помага на хората, той вижда до къде е достигнал и какво му липсва. На земята съвършенство, в абсолютен смисъл на думата, не съществува. Съвършеният е с отворени очи, но и той, като Павел, казва: "Отчасти знаем и отчасти мъдруваме."

Усъвършенствуването не е механичен процес. Казваш: Искам да се отворят очите ми, да стана съвършен. И това е възможно, обаче, отварянето на очите, в истинския смисъл на думата, подразбира вътрешна работа. Исус казва на самарянката: "Да служим на Бога в дух и истина." Това означава връзка с Бога. Без тази връзка нищо не се постига. Как ще оздравее болният, ако е лишен от въздух? Каквото и да му се говори, без въздух няма живот. Може да го обнадеждаваш, да му препоръчваш книги да чете и учи, но докато е на леглото, нищо няма да постигне. Болестта дълго време ще го мъчи. Той казва: Докато съм болен, никакво бъдеще не ме блазни. Първо, човек трябва да се освободи от болестта, която го мъчи. Всички сте опитали това. Докато болестта ви мъчи, всеки ден минавате през различни състояния. Всеки момент се мените. Това става и с най-напредналите. Има нещо в човека, което го мъчи, за което той не може да си даде отчет. Даже и ангелите не могат да се освободят от мъчението: от време - навреме са под негово влияние. Това се отнася до несъвършените ангели.

Христос казва: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни". -Може ли човек да бъде съвършен като Бога? - Ако остане сам, на своите сили, човек никога не може да бъде съвършен, обаче, с Бога заедно, той може да стане съвършен. Сегашният живот на хората не е дошъл до съвършенството но един ден, когато се свържат с Бога ще станат съвършени. Засега Бог само се проявява чрез човека, но още не живее в него. Казано е: "Ще се вселя във вас и ще станете едно с мене." Това подразбира съвършенство. Днес всички хора се обезсърчават, отчайват се. - Защо? Не са достигнали още съвършенство. Така е не само 3а отделния човек, но 3а цялото човечество. Хората са свързани в едно цяло и заедно носят своите радости и страдания. Следователно, сам човек не може да се радва. Неговата радост е свързана с радостта на всички. Ако майката, бащата или детето са болни, останалите членове ще бъдат ли радостни? Привидно могат да се веселят, но вътрешно се безпокоят и смущават. Това се дължи на безпокойството на цялото човечество. И падналите души насочват умовете си към хората, искат помощ от тях. Така те им причиняват големи страдания. Хората възприемат техните мисли, като по радио, и стават скръбни. Ще бъдеш ли спокоен, ако по своето вътрешно радио, възприемаш зова на параход, който потъва? Ти си далеч от парахода, на десет километра разстояние, чуваш вика на пътниците, но не можеш да им помогнеш. Какво ще бъде твоето състояние? Днес ви говоря много неща, които трябва да прилагате, както онзи, който знае да пише и да чете. Ако ученикът, който се е научил да чете и пише, се откаже да учи, той ще спре развитието си. Не, ще четеш и ще пишеш, ще се съобщаваш с майка си и баща си, с приятеля си. - Не може ли без това? - Не може. Като четеш и пишеш правилно, ти ще се научиш да живееш правилно. Да пишеш красиво, това значи да водиш чист, красив живот. Това е съдържанието на писмото. Следователно, написаното от нас е съдържанието на нашия живот. Всички хубави неща, написани от нас, остават в нашата вътрешна архива. Кой каквото напише на земята, то върви след него. Онова, което ти си написал, измислил и изработил, то остава с тебе. Никой не може да ти отнеме изработеното и придобитото от тебе. Онова, което изучавате от другите, ще помогне 3а развитието ви. Обаче, важно за вас е това, което вие сами придобивате. Само така човек става силен, само така той се усъвършенства и става свободен.

Мнозина идат при мене, задават ми различни въпроси, но аз всякога не отговарям. Питате: Защо трябва да вярваме в Бога и да Го обичаме? На този въпрос не отговарям. - Защо? - Според мене той е много естествен. Да обичаш Бога и да вярваш в Него, това е в реда на нещата.

„Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни".

Като Го обичаш, ще учиш. Някой ученик казва: Аз обичам учителя си, но не уча. -Това не е правилно. Не можеш да обичаш учителя си и да не учиш. Щом го обичаш, с любов ще изучаваш неговия предмет.

Учението не може да се замести с любов. Любовта си е любов, но ти ще учиш. - Аз го обичам. - Щом го обичаш, ще учиш. Любовта и ученето вървят паралелно. Наистина, когато обичаш, можеш да учиш, ако не обичаш, не можеш да учиш. Учение без любов не може. От тук вадя заключение: Които учи, не люби.

И тъй, любовта към Бога е мощна сила, чрез която човек придобива съвършенство. Що е любовта и що е съвършенството, не могат да се опишат. Как ще фотографираш цялата земя? Колкото е възможно това, толкова е възможно да опишеш любовта и съвършенството. Ако фотографираш едната половина на земята, втората половина не можеш да фотографираш. Обаче, има същества, на които съзнанието е толкова широко, че обхващат цялата земя. Те я виждат от всички страни, те проникват и в нейната вътрешност. - Възможно ли е това? - За съвършения е възможно, но не и 3а несъвършения.

Какво е нужно на сегашните хора? - Растене и развитие. Това е идеалът на човешката душа. Като расте и се развива, човек се усъвършенствува. Всички, които следват пътя на високия идеал, са станали съвършени. Христос дойде на земята, 3а да изпълни мисията си. Така Той придоби истинско съвършенство. Който иска да бъде съвършен, трябва да изпълни известна мисия, която Бог ще му възложи. В лицето на Христа ние имаме образец на разумно служене. Христос каза на учениците си: "Аз имам друга храна, която вие не знаете." - Каква е тази храна? - Да изпълним волята Божия. Всеки човек трябва да има една силна мисъл, която да привлича вниманието му към другия свят и да подържа равновесието в живота му. В тази идея, именно, е силата на човека. Тя е тил, основа на неговия живот При такава идея човек е твърд, непоколебим.

Сега аз ви говоря 3а пътя, по който са минали съвършените. През този път ще минете и вие. В пътя на съвършенството ще срещнете много противоречия, на които не трябва да обръщате внимание. Като четете живота на Христа, на Йова, на пророците вие виждате примери, образци, как трябва да се върви напред.

Нека да останат в ума ви следните неща: Да служите на Бога в Дух и Истина и да бъдете съвършени. - Може ли да бъдем съвършени? - От вас зависи. Дето има начало и край, там е съвършенството. Дето няма нито начало, нито край, никакво съвършенство не се очаква Щом Бог е изпратил една душа на земята, тя може да бъде съвършена. Когато станете съвършени, ще влезете в света на възвишените души. Там вашите напреднали братя ще ви признаят 3а съвършени. Ако не станете съвършени, дълго време ще се учите на земята. Ще слизате на земята, ще се качвате на небето, докато най-после завършите развитието си. Колелото на живота ще се върти дотогава, докато добиете съвършенство. Така именно ще се освободите от това колело. Значи, ще се раждате и прераждате до деня на своето съвършенство. Които много обича земята, ще се преражда много пъти, докато най-после пожелае да стане съвършен.

Христос казва: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се кланят на Бога в Дух и истина." И сега, пека остане за размишление през целия ден мисълта Служене на Бога в Дух и истина.

Утринно Слово, държано на 30 април 1933 в София

В салона на Изгрева

РИЛСКИ БЕСЕДИ

ИДЕАЛЪТ НА ЧОВЕКА

Онази красота, която очите са виждали в планината, е прозвучавала като музика в душите. Там, на високото, Учителят е тълкувал тази музика с езика на Словото и е пренасял душите в един свят на съвършенство и хармония, на единение с Големия Живот.

В живота на земята има три важни неща. Ние живеем на земята, и затова, на първо място трябва да разберем човека, ако искаме да разберем живота, който той прекарва. Без човека и природата няма смисъл.

Второто важно нещо, което трябва да разберем, това са ангелите, които преведени на обикновен език, представят човешкия ум, човешките мисли. Като се каже "ангел", разбираме светло същество, а ние ще преведем ангела с думите "светла мисъл".

Третото най-важно и неразбрано нещо за човека, това е Бог Тази дума, преведена на разбран език, представя любовта, която носи живот и безсмъртие 3а човешката душа. Затова и в Писанието е казано: "Бог е Любов". Следователно, идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, т.е. светлите и чисти мисли и най-после да разбере Бога, т.е. Любовта. Разбере ли тези три неща, той ще може да си изработи една положителна философия за живота. Съвременните хора страдат от неразбиране, от незнаене, как да съпоставят нещата. Щом човек не може да съпостави нещата, както са ги създали природата и Бог, той се намира в голямо противоречие със себе си. То е все едно да накладете огън в къщата си, но не в огнището дето е определено мястото му, но някъде на пода. Какво става тогава? Цялата къща се запалва и изгаря, а заедно с нея и вие изгаряте. В това отношение чувствата на човека играят роля на огън. Ако човек знае как и где да отправя своите чувства, той ще си създаде най-големи блага в живота; не знае ли това, сам ще си причини най-големи страдания и нещастия. За да се направляват правилно човешките чувства, необходимо е права мисъл. Ето защо, най-важно, най-велико нещо за човека са неговите мисли и чувства. За ангелите пък няма по-велико нещо от чистотата - чисти чувства, чисти мисли. В Божествения свят няма по-велико нещо от любовта. Следователно, най-важното нещо 3а човешкия свят са мислите и чувствата, за ангелския свят - чистотата, а за Божествения свят - Любовта.

Казвам: колкото и да са важни тия неща, обаче, те остават неразбрани 3а съвременните хора, защото трябва да им се доказва, съществува ли Бог, или не. Остане ли този въпрос да се доказва, той вече изгубва значението си. Всяко доказателство 3а съществуването на Бога е механически процес. Какъв смисъл има да ми доказва някой, дали живея или не. Аз сам Зная това нещо. Какъв смисъл има да ми доказва някой, дали мисля, или не. И това аз сам зная. Безполезно е да ми се доказва, че имам живот, че имам мисъл. Аз живея, аз мисля, аз чувствувам, следователно, всякакво външно доказателство е излишно. Мисълта трябва да се изучава като органическо условие. Ако химикът иска да извърши една реакция, да образува едно съединение, той трябва да знае свойствата на елементите, както и законите, на които те се подчиняват. Има ли пред вид тези неща, и реакцията, т.е. съчетанието между елементите ще стане правилно. Ако химикът не вземе пред вид тия неща, той ще предизвика голяма експлозия, ще си създаде голямо нещастие.

В това отношение и животът представлява химическо съединение, образувано от много елементи. И ако човек знае да съчетава елементите в своя живот, своите мисли и чувства, той ще може правилно да образува химическото съединение, т.е. ще си създаде правилен, хармоничен живот. За пример, ако той съчетае в себе си едно неестествено желание с една неестествена мисъл, т.е. ако съчетае едно човешко с едно животинско желание ще се образува едно взривно вещество и ще се произведе експлозия. В това отношение човек още не е дошъл до положението на истинския човек Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек още не може да се обуздава, той има много животински прояви в себе си. Всички престъпления, от най-малките до най-големите, които съвременния човек върши, се дължат на животинското в него.

Сега, под думата "човек" аз разбирам сбор от всички добродетели. Който няма този сбор от добродетели,той има по-голямо или по-малко надмощие на животното в себе си. Като говоря 3а животното в човека, аз имам пред вид всички животни: тигър, мечка, вълк, лисица, разните тревопасни, насекоми и т.н. Какъв е животът между всички тия животни ? - Живот на самоизтребление. Те едни-други се гълтат. От птиците, обаче, единствен гълъбът прави изключение. Той е чист вегетарианец, храни се изключително със Зърнена храна. Славеят пък, който минава 3а отличен певец е месоядец, на ден гълта десетки и стотици мушици. Той е доволен от положението си, още повече, когато ловът му е добър, но мушиците, които той гълта,не мислят като него.

Съвременните хора се хвалят с религия, с наука, с изкуства. Питам: каква е тази религия, която не може да ги научи да се обичат? Каква е тази наука, която не може да им покаже начин, как да живеят правилно? Каква е тази наука, която не може да открие законите на човешката мисъл, нито да обясни причините 3а съществуването на злото и на доброто? Какви са тия социални науки и какъв е този социален строй, които не могат да покажат на хората, как да реализират своя живот? Понеже нито религията пито науката са в състояние да дадат на човека необходимото 3а правилното му развитие, тогава и животът му се обезсмисля. И наистина, ние виждаме, че земята е покрита с паметници, и то все на умрели хора. На земята са дохождали и велики хора, като Христа, например, Който от две хиляди години насам е все между хората; те разправят за страданията Му, плачат 3а Него, но и досега още продължават да Го разпъват.

Казвате: какъв е смисълът на страданието? Велик е смисълът на страданието. Който страда, той е герой, от него човек ще стане, който не страда, той е обикновен човек,от него нищо не се очаква. Великите хора са хора на страданията. Христос понесе големи страдания, но с това той остави на света една велика свещена идея, която никога няма да умре. Неговата идея не умря, но и Христос не умря. Христос беше поставен на голям изпит: разпнаха Го, положиха Го в гроба, и на третия ден Той възкръсна. Ако християнството се крепи до днес, това се дължи на факта, че Христос и досега още живее между хората и ще продължава вечно да живее. Ако пък в живота на християните се явява известна дисхармония, причината 3а това е, че много от тях, които минават 3а християни, не вярват, че Христос е възкръснал. Те минават 3а вярващи, без да са такива. Те са в положението на хора, които минават 3а човеци, без да са още истински човеци. И действително, често между хората срещате такива, които едни-други се наричат с имената на някои животни. Например, един казва на друг: ти си вълк, лисица, мечка тигър и т.н. Когато искат да покажат, че някой човек е глупав, казват: той е цяла овца! Мнозина считат овцата 3а глупаво животно, но в същност не е така. Когато изучавах строежа на главата и, намерих че тя по данни и мерки, е едно от интелигентните млекопитаещи животни. Който се занимава с изучаване физиономиите на животните, ще види, че след човека по интелигентност иде слона, а после овцата. Обаче задава се въпроса: де е човекът?

Словото на планината

Днес всички хора искат да бъдат Здрави, щастливи, да реализират всички свои желания и т.н. Всичко това може да се придобие. Как? -Като придобият Здраво тяло, добро сърце, светъл ум и да станат напълно добродетелни. Без тия неща те са осъдени на страдания. В този смисъл страданията са изключения в живота. Защо? -Защото те трябва да се разберат и добре използуват. Ето защо, за разумните хора страданията усилват вярата, а за глупавите - те са най-голямото нещастие, което може да ги срещне в живота. Според разбиранията на съвременните хора се казва, че човек се ражда, 3а да умре. Какъв смисъл има смъртта? Ако човек след смъртта си отива в по-добър живот от Земния, тогава тя има смисъл. Праведният да умира, има смисъл, обаче, грешният да умира, няма никакъв смисъл Да цъфне едно цвете, или някое плодно дръвче, това цъфтене има смисъл, но да цъфне една бомба, т.е. да се пукне и да избухне, какъв смисъл има в това? Има смисъл да се запали огън на огнището и да се тури ядене на този огън, но да се запали той всред къщата и да стане пожар, такъв огън няма смисъл. Има смисъл да се правят църкви за богомолци, има смисъл да се правят училища. Обаче, какъв смисъл има да се правят бомби, гранати, с които хората да се самоизтребват? И след всичко това казвате: Господ да оправи света! Веднъж Бог създал хората и написал законите в сърцата им, да живеят според тях, Той вече е оправил света. Хиляди години още да живеят хората, те все ще се делят помежду си на учени и прости, на богати и бедни, на религиозни и безбожници, а в същност, ако се разгледат внимателно, те ще видят, че всички си приличат. И религиозният служи с пари, и безбожникът служи е пари. Лошото не е в това, че хората служат с пари, но като се стремят към парите, те искат да се облекат хубаво, да живеят богато, и по този начин забравят своята задача на земята. Като имат желание да се обличат хубаво, те трябва да се стремят и вътрешно да се обличат хубаво. Всеки може да се облече с хубава, със светла вътрешна дреха. Светли мисли и благородни чувства са в състояние да облекат човека вътрешно, и дето мине този човек, всички ще кажат: ето един истински човек! В който дом влезе, той ще донесе Божието благословение, болни ще лекува,скръбни ще утешава, гладни ще нахрани.

Сега, кое е най-важното при изгрева на слънцето? - Самото слънце, т.е. светлината му. Кое е най-важното зад слънцето? - Слънчевата светлина и топлина, които създават светли мисли и благородни чувства у човека. Обаче, същата тази топлина и светлина събуждат низки чувства, мисли и желания у вълка. Зад слънчевата светлина и топлина седи една велика, мощна ръка, която хората не виждат. Казвате: де е тази ръка? Тя се вижда толкова, колкото виждате и човека Това, което виждате отвън и наричате човек, е израз само на известни мисли, чувства и действия. Това, което умира, не е човекът. В човека умират лошите мисли, чувства и действия. Понякога те умират, а понякога се изкореняват като дърво.

Казвам: понеже вие сега съграждате своя живот, затова трябва да живеете със светли мисли, и чувства, с благородни и прави постъпки. Не спазвате ли тия пеша, вие сами създавате своето нещастие. Съграждането на човешкия живот може да се уподоби на построяването на един параход. Как се построява параходът? За да се построи един параход, както трябва, необходимо е да се вземат пред вид всички технически правила и закони из областта на съвременната наука. Само по този начин параходът ще издържи на всички бури и вълнения, които стават в морето. Не се ли вземат в съображение всички правила и закони на техниката, този параход ще бъде изложен на големи опасности, а заедно с него и пътниците.

Следователно, и съвременните хора се намират в такова развълнувано море -в света, и ако параходът им не е добре построен, те ще бъдат изложени на големи опасности- Ако техният кораб - тялото им, и техните мисли и чувства не са солидни, устойчиви, върху тях могат да се струпат големи нещастия. Тъй щото, когато някой параход потъне, причината не трябва да се търси само в него, но и във всички ония, които са го строили. За в бъдеще, когато хората стигнат по-високо развитие, те ще постъпват по всички правила и методи на новото учение, за да си създадат добре устроени тела, които да възприемат светлите Божии мисли и чувства. Както трябва да се спазват известни правила и закони при създаването на човешкия организъм, така трябва да се постъпва и при избора на министри и депутати 3а една държава. Те трябва да бъдат най-интелигентните, благородните и безкористните хора. Само така може да се говори и 3а Велика България. Обаче, това което сега става в държавите, говори и 3а благоденствието на една държава. Само тогава може да се говори неразбиране на живота.

Мнозина мислят, че са дошли на земята, 3а да прекарат живота си, както и да е, и да си заминат. Така и вълкът мисли. Той гледа да се добере до някой кошара, да открадне една овца, да я изяде, и нищо повече. Ако и човекът мисли по същия начин, каква е разликата тогава между него и вълка? При това, ако вълкът изяде една овца, теглят му куршум, и всичко с него се свършва Ако един християнин убие на бойното поле 10-20 души, веднага го възнаграждават, дават му кръст 3а храброст и го признават за герой. И след това, този човек се хвали, че може да убива, без да му трепне окото. Да убиваш, да разрушаваш, това е престъпление, а не наука. Да създаваш, да градиш, това е наука.

Казвам: съвременните хора трябва да мислят правилно, да живеят правилно, както Бог изисква. Правилният живот подразбира братски живот. При това, не е нужно всички хора да имат еднакъв външен образ и еднакви убеждения. Вземете, запример, малкото дете и възрастния човек. Те се различават външно, но като хора, все имат нещо общо. Някога младият ще остарее, а старият може да се подмлади. В това отношение алхимиците са правили опити. Стар човек може да се постави в една реторта и след като мине през известно процеси, ще излезе от там съвършено подмладен. Човек може да се подмлади не само по алхимически начин, но и чрез мисълта си. Много европейски учени подържат теорията, че човек може да се подмлади, да обнови живота си чрез мисълта. Светлата мисъл на човека създава около него приятна атмосфера, която го прави способен да възприема хубавото и красивото от живата природа. Няма ли светла мисъл, човек не знае, как да постъпва спрямо разумната природа, и по този начин се натъква на ред противоречия и нещастия. По причина на това, хората се изявяват лоши; туй показва, че те само по воля са лоши, но не и по естество. Често срещате хора, които по вътрешно разположение, по тъй наречената зла воля, не изпълняват и това, което даже за тях самите е добро.

Съвременната култура има за задача да проучи проявата на човешката мисъл, да определи понятието човек Човек е съчетание на добродетели, но не и на престъпления. Когато усеща в себе си бушуване на нещо лошо, това показва, че той се е натъкнал на някои лоши черти, наследени от ред поколения. И днес, човек трябва да прави много усилия, да се освободи от лошите наследствени черти, както и от някои животински прояви, докато дойде до положението на истински човек

И тъй, дойде ли човек да прояви разумното начало, той ще бъде силен и свободен от всички лоши и низки прояви в себе си. Ако праведния човек живее в някоя планина, например, времето ще бъде такова, каквото той желае: ако иска сняг, сняг ще завали, ако иска дъжд или слънце, и бремето ще бъде такова, обаче, ако някой грешник живее на планината, времето ще бъде такова, каквото то желае. И тогава, той ще се приспособява към времето, а не времето към него.

Много екскурзианти, като пътуват по планините, страхуват се от дъжд, да не се простудят. Трябва да знаете, че дъждът в планината през месец юли е голямо благословение. Такава дъждовна баня се равнява на сто обикновени бани. Всяка капка дъжд през месец юли е пълна с електричество и магнетизъм.

Сега, задръжте в ума си мисълта: човек е най-великото създание на земята. Радвайте се, че носите името човек! Стремете се да отговаряте на това име! Човек трябва да бъде добър, да мисли, да чувствува и да действува правилно! И тогава всеки да си каже: моят живот не трябва да бъде в ущърб на другите. Щом искам щастие 3а себе си, трябва да желая щастието и на другите. Моята мисъл трябва да бъде като Божията.

Сега, на всички желая да бъдете умни, добри, щастливи и каквото желаете, да постигнете. 

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА УЧЕНИКА

Знанията, които получавате в школата, засягат не само сегашния ви живот, но и бъдещия. Великата Божествена школа дава големи знания, но докато стигнете до тях, ще минете през големи мъчнотии. Не е лесно да бъдеш ученик в тази школа. Мнозина влизат в школата, но още не са ученици, повечето са оглашени. Истински ученик е онзи, който решава правилно задачите, както математикът решава сложните задачи, и музикантът -сложните музикални упражнения. Който е влязъл в школата, той трябва да съзнава положението си и да не живее с илюзии. Първото нещо, което се изисква от ученика, е смирение, да знае, че вечното, безграничното не може да се вмести в преходното, ограниченото. В малката човешка глава не може да се събере необятното Знание на Битието. Големи възможности се крият в човешкия мозък, но днес той не е още разработен. Съвременното знание може да се събере в 90 книги, колкото Библията; ако пренесем това знание в клетките на човешкия мозък, ще остане място за още 900 такива книги. Значи, отношението между сегашното и бъдещето Знание е както между числата 90:900 или 1:10. Всички ученици не са на еднакво стъпало на развитие. Едни от тях са напреднали и притежават големи знания и сила в сравнение с онези, които са още в началото на своето учение. И напредналите има още много да учат: ако в една област на знанието са отишли далеч, в друга са още в началото. Това не трябва да ви обезсърчава, радвайте се, че има какво да учите и да придобивате.

Хората бързат да придобият в малко време много знания. Страхуват се да не им попречи старостта. Не, с бързане нищо не се постига. Човек остарява, когато почне да мисли, че всичко знае. Когато помислиш, че всичко знаеш и всичко си свършил, ти си остарял. Такава старост е преждевременна. Като мислиш, че малко знаеш, и Започнеш като дете, отначало да учиш и с постоянство, ти си създаваш условия за подмладяване. Желая, всички в школата да бъдете млади и да мислите, че сега започвате великото Божествено учение. Сегашното учение е предговор на Божественото. Който е минал този предговор, може да стане добър ученик в Божествената школа. Някои казват: Не ни е нужно светско знание, Божественото трябва да учим. Без подготовка не може да се изучава Великото знание на живота. За да придобиете обикновеното знание на живота, вие плащате известни такси, а Божественото знание не се откупва и с най-големите такси. Срещу това знание ще заложиш ума и сърцето си, а с волята ще работиш, за да ги откупиш. Затова в Писанието е казано: "Сине мой, дай ми сърцето си." Бог иска сърцето на човека не като залог, а като връзка, чрез която да расте и да се разбива.

Как ще пристъпи ученикът в Божествената школа? - С благоговение. То е вътрешно качество на душата. За да следва с успех, той трябва да прояви всичкото благородство на ума и на сърцето си и върху него да гради своето бъдеще щастие, своя бъдещ живот. Ще кажете: Не може ли без тези знания? Всеки трябва да мине през Божествената школа и да я свърши. Само че някои са влезли без да съзнават, а други съзнателно са влезли в училището. Тези, които минават школата несъзнателно, са страхливи, Затова ги прокарват с превързани очи, да не виждат. Ще запитате: Не може ли без това учение? Отговаряме: Страхливите минават тази школа с превръзка, несъзнателно, а безстрашните я минават съзнателно и без превръзка. Не се страхувайте, от вас не се иска много работа, напротив, само от свободното време, с което разполагате, ще отделите един час на ден. Само с любов ще се отдадете на учение- Без любов нищо няма да ви ползува. Седем депа по един час, това са седем часа работа, посветени с любов на великото учение. Божественото знание се добива само по закона на любовта. В посланието си към Коринтяните, апостол Павел казва: "Каквото и да направя, ако е без любов, нищо не се ползувам".

И тъй, 3а да имате успех в работата си, всички ще започнете с любов, и много въпроси, които с обикновеното знание не могат да се обяснят, тук ще получат своето разрешение. Ще се запознаете с различните религиозни системи, защо се явили религиите, при какви условия и т.н. И няма да има спорове и неразбории. Няма да се питате, коя религия е на правата страна, защото Божественото учение дава светлина, чрез която се разрешават правилно всички въпроси. Човешкото право, от гледище на великата Божествена правда, е безправие. Следователно, за да имате, правилно схващане 3а еволюцията на нещата, нужно е истинско знание, истинско разбиране, което разглежда философски въпросите. Често се Задават въпроси, на които веднага може да се отговори, други, обаче, остават без отговор. В Божествената школа всеки въпрос се разглежда на своето време. Въпроси, които не получават веднага отговор, са ненавременни. Често задават въпроса: Има ли Господ? Има ли бъдещ живот? Това са ненавременни въпроси. - Съществуват ли ангели? -За мене, който живея едновременно и в този, и в другия свят, те съществуват, защото аз ги виждам и се разговарям с тях. Но на този въпрос, като ненавременен, аз не отговарям. Тогава някой ще каже, че е глупаво да вярваш в ангели и изказва съмнение, че аз ги виждам. Както той може да се съмнява в моето виждане, така и аз имам право да се съмнявам в неговото разбиране. А две еднакви величини, които се движат една към друга от две различни посоки,взаимно се унищожават. Съвсем друго е, ако се задават въпроси, които се отнасят до това, как да подобрим и обновим своя живот, как да очистим сърцето си, и др. На тях не само се отговаря направо, но се дават и методи 3а работа в това направление.

Ученикът трябва да влезе в школата без предубеждение. Неговите мисли да бъдат чисти, да не допуска никакво съмнение относно знанията. Малки, микроскопически опити ще се правят, и ако не се получат резултати, всеки сам ще отговаря 3а това. За пример, ще ви се даде като задача да посеете едно житно зърно и след това ще следите целия процес на покълването, израстването, узряването. И като ви попитат, колко зърна плод даде, да сте готови с известен резултат. Реално ли е това зърно? Това, което става с едно житно зърно, същото става и с десет милиона такива зърна. Но няма да очаквате големи придобивки от вашето учение. Някои мислят, че като влязат в школата, изведнъж ще се вдигне завесата на Знанието, и всичките ви работи ще се оправят. Ако сте дошли с такива намерения, по-добре не си губете времето В напразни очаквания и надежди. Ако търсите големи резултати и облаги, па друго място може да ги намерите, не тук.

Сега, на вас предстои да изучите основно човека в тази фаза на живота му. Ще изследвате силите, които се развиват в неговия организъм, които се проявяват в неговия ум, действуват в неговото сърце и се реализират чрез неговата воля. Проучването на човека не е лесно нещо. Когато се натъкнеш на положителната страна на човека, ти изпитваш приятност, но отрицателната страна може да те доведе до разо-чарование. Ученикът обаче,трябва да е готов да Види всички добродетели и недъзи у човека,без да се смущава. Представете си, че бъдете поставени при условие, да видите всички положителни и отрицателни качества на вашия характер. Това е един изпит, който биха могли да издържат само смелите и решителни ученици. Но методът, с който ще се служите, е съвсем безопасен Защото там, дето се дават изведнъж много Знания, резултатите са пагубни 3а тези ученици, които боравят с тях. Но като казват, че тук е безопасно, да не мислите, че ще минете лесно. И тук ще заложите ума и сърцето си, иска се вашето пълно участие. На първо място ще турите в ума си мисълта, че трябва да свършите училище, по какъвто и да е начин. В Писанието е казано: "Трябва да изпълнявате Божията воля." А ние казваме: Земята е едно училище, което всеки човек е длъжен да свърши. И като свършите училището с успех, ще дойде великият Учител, Които ще освободи ума и сърцето ви. Желая на всички, от малките опити, с които ще започнете, да постигнете

.

Великата окултна Школа отваря врати за всички, които искат да изучават науката за Живота. И млади, и стари тук могат да напредват духовно, само при едно условие: да прилагат знанието което им се дава. Школата е място за учение и работа.

Сега ще ви дам едно психическо упражнение. Всички ще извадите тетрадките или тефтерчетата си и ще пишете като заглавие на упражнението: "Психическо наблюдение". Упражнението не е мъчно, но и лесно не е. През време на упражнението стомахът ви трябва да бъде свободен.

Упражнение: Дигнете лявата ръка с разтворени пръсти нагоре, с длан към лицето, а показалецът на дясната ръка поставете върху показалеца на лявата /върховете им/. Наблюдавайте каква мисъл ще мине този момент през съзнанието ви. Каквато мисъл мине през съзнанието ви, отбележете я с две-три думи, накратко. Може да не мине никаква мисъл през ума ви - това да не ви смущава. При това, ще наблюдавате, дали мисълта ви е приятна, или не, дали е отрицателна, или положителна Ако с отрицателна, отбележете я с черна точка, ако е положителна -със светла точка. Ще бъдете искрени в наблюденията си, ще констатирате нещата, както са в действителност, без дасе стеснявате. За пример, пътувате от София до с. Драгалевци. От двете страни на пътя си, отляво и отдясно, срещате различни неща. Ако искате да дадете точно описание на пътя, ще отбележите всичко, каквото сте видели, без никакво стеснение. Не мислете, че ако констатирате известен факт, както е в действителност, ще се изложите. Tози факт не представлява самите вас, той е пешо отделно от вас.

Като поставите показалците си с върховете един срещу друг, ще концентрирате мисълта си в продължение на една минута След това ще поставите показалеца си на средния пръст на лявата ръка, и пак ще се съсредоточите около една минута, ще следите каква мисъл минава през ума ви. След това ще поставите показалеца си върху безименния пръст на лявата ръка, после върху малкия пръст и най-после върху палеца Ще държите показалеца си на всеки пръст пак около една минута, като следите мислите, които минават през ума ви и щеги отбелязвате в тетрадките си. Като правите това упражнение, ще усетите, че от всеки пръст излиза особена, специфична космическа енергия. Значи, всеки пръст е проводник на особена енергия, на особено течение. Когато показалецът изреди всичките пръсти на лявата ръка, ще допрете двете си ръце, но само в края на пръстите им. В това положение на ръцете си, ще мислите хубаво. Правете упражнението два пъти на ден: сутрин и вечер, в неопределен час, но главно след свършване на предвидената от вас работа. Тази е първата част от упражнението.

Втората част на упражнението се различава малко от първата, а именно: дига се дясната ръка с разтворени пръсти нагоре, с длан, обърната към лицето. Показалецът на лявата ръка подпира показалеца на дясната, вече не на върха, а през средата на пръста В това положение на пръстите, ще концентрирате мисълта си около 10-20 секунди. След това средният пръст на лявата ръка ще подпре средния на дясната и пак ще концентрирате мисълта си. После безименният пръст на лявата ръка ще подпре безименния на дясната и т.н. При подпирането на всеки пръст ще концентрирате мисълта си по 10-20 секунди. В това положение на пръстите, ще дигнете ръцете си над главата, ще съсредоточите мисълта си известно време и ще свалите ръцете си долу. Това ще направите три пъти, след което ще свалите ръцете си долу, но вече отделени една от друга. Ще правите упражнението една седмица. Значи всичко 14 пъти.

Като правите това упражнение, ще видите, какви са проявите на вашето съзнание, и доколко полето на това съзнание е будно и разширено. Гледайте на упражнението сериозно. Правете го, когато сте сами, а не пред хората, да не го опорочат. Ако някой види, че сте дигнали само единия си пръст, ще каже: Този човек смята нещо. Като види, че сте вдигнали и двата пръста, ще се чуди какво правите.

Двете ръце на човека са се образували при различни условия: дясната - при инволюцията на човека, а лявата - при еволюцията Значи, когато човек е слизал от невидимия свят, по-голяма част от енергията е минавала през дясната му ръка. Обаче тази енергия първо е минала през лявото полушарие па мозъка, после -през сърцето и най-после - през ума.

Като правите упражнението, ще бъдете внимателни, ще се самонаблюдавате, какви промени стават в съзнанието ви. Може да не станат никакви промени - това да не ви обезсърчава. Само 3асебе си упражнението е интересно, без да очаквате много нещо от него. Това движение на пръстите е цяла музика. В бъдеще ще може да се построи такъв окултен инструмент, с който да се свири. Даденото упражнение има практическо приложение. Когато сте неразположени духом и рискувате да загубите равновесието си, направете това упражнение няколко пъти,до-като възстановите нормалното си състояние. При докосване на всеки пръст, трябва да размишлявате. Когато се докоснете до показалеца, ще си кажете: Аз трябва да бъда благороден във всичките си постъпки! Когато се докоснете до средния пръст, ще си кажете: Аз трябва да бъда справедлив, да разсъждавам правилно върху всички неща в живота. При докосване до безименния пръст, ще си кажете: Аз трябва да обичам науките и изкуствата. При докосване до малкия пръст, ще си кажете: При всички търговски сделки, аз трябва да бъда изправен, да се съобразявам със законите на материалния свят.

Следователно, по отношение на своя обективен ум, вие ще се поставите като господар и ще му кажете: Слушай, аз искам от тебе да бъдеш благороден, справедлив, разумен слуга, да ме не лъжеш и крадеш, да приключваш сметките си добре. Ако не изпълниш тези условия ще те уволня. Така ще се разговаряте със себе си, със своя обективен ум. Когато разбере, че има добър, разумен господар, обективният ум всякога е готов да слуша. В човека се проявяват два ума, но висшия ум в него трябва да господствува пад обективния. В животните господствува обективният ум, затова те са жестоки. В тревопасните господствува субективния ум. Библията нарича тези два ума - двата човека: човекът на плътта и човекът на духа, които живеят всякога заедно.

Когато правите упражнението, същевременно ще мислите и за планетите, с които са свързани отделните пръсти. Палецът например се влияе от Венера, показалецът - от Юпитер, средният пръст - от Сатурн, безименният - от Слънцето, а малкият - от Меркурий.

Щом свършите двете части на упражнението, ще направите следното движение върху пръстите. Ще поставите десния показалец на върха на левия малък и ще го движите до долу, до основата на китката. Оттам ще се движи нагоре до върха на безименния. От него пак надолу до китката и нагоре, до върха на средния пръст. От върха на този пръст показалецът слиза надолу, до китката, и после нагоре - go върха на показалеца. От него надолу, до върха на палеца. По този начин десният показалец щe обиколи всички планети, ще засегне и Марс - на войната, и Луната - на въображението. Пръстите на ръката трябва да бъдат разтворени.

Добре е като правите упражнението, да отбелязвате точно часа, минутите и секундите, когато сте го започнали. Това упражнение изисква голяма точност, понеже е свързано с времето и пространството. За предпочитане е да се водите от слънчевия часовник Онези, които са чувствителни, могат да правят упражнението в момента, когато на хоризонта се яви първия слънчев лъч. При това положение ще имате отлични резултати. Който е чувствителен, той може да се обърне с гърба си към изток и да почувствува, кога се явява първия слънчев лъч. В този момент, именно, той ще почувствува на слънчевия възел слаба, приятна топлинка. Понеже гръбнакът е свързан със симпатичната нервна система, той е в състояние да възприеме топлината на първите слънчеви лъчи.

Някога можем да направим следния опит: сутрин, преди изгряването на слънцето, целият клас ще излезете на открито. Ще обърнете гърба си към изток и ще се концентрирате. В това време очите на всички трябва да бъдат завързани, да не гледате. Аз ще наблюдавам, кога ще се яви първият слънчев лъч. От време на време ще ви запитвам, дали слънцето е изгряло. Онези, които са чувствителни и са възприели вече тази топлинка в слънчевия възел, веднага ще кажат: Слънцето изгря! Всеки сам може да прави тези опити, да проверява своята чувствителност. Понякога Вие възприемате тази топлина, но се колебаете, дали слънцето е изгряло, или не. Всяко колебание предизвиква раздвояване на съзнанието. Щом съзнанието се раздвои, вие губите вече вътрешните си впечатления.

Лекция, държана на 18 октомври 1922 г.

На съборите са присъствали будни българи от всички краища на страната. Словото на Учителя през тези дни е подклаждало у тях един жив огън, който те са пренасяли в своите родни места. Така светлината на Новото е прониквала в душите на мнозина сред народа.

На съборите са присъствали будни българи от всички краища на страната. Словото на Учителя през тези дни е подклаждало у тях един жив огън, който те са пренасяли в своите родни места. Така светлината на Новото е прониквала в душите на мнозина сред народа.

Задръжте в паметта си обстановката па стаята, тъй както си е. Това са неща, наредени по известен Закон. Всяко нещо тук има свой смисъл, нищо не е излишно.

Виолетовата краска над вратата показва, че трябва да бъдете силни, Зелената иска от вас да се развиете в Божията добродетел, розовата - сърцето ви да е изпълнено с любов, синята - умът ви с вяра, портокаловата означава проявление на физическия живот.

Тази картина с концентрични кръгове показва пътя на развитие на човешката душа, първоначалния произход на човека - как той е започнал живота си. Другата картина - пентограмата - показва човека в сегашното му състояние - пътя, по който е минал. Образът на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа-Човек е тръгнал от добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате, е райското дърво; после съгрешил минал през мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал през любовта и влязъл в спасението. След това ще се възкачи през пътя на правдата, после ще слезе в пътя на истината, и тогава вече ще се съедини с Бога. Добротата, мъдростта, любовта, правдата и истината - това е пътят, през който човек се възкачва. Надписът на пентограмата е: В изпълнение Волята на Бога чрез любовта е силата на човешката душа; В изпълнение волята на Бога чрез мъдростта е силата на човешката душа; В изпълнение волята на Бога чрез правдата е силата на човешката душа; В изпълнение волята на Бога чрез добродетелта е силата на човешката душа; В изпълнение волята на Бога чрез истината е силата на човешката душа.

Вашата задача през годината ще бъде: да схващате Бога като любов и мъдрост, и чрез тях да Всаждате във вашата душа всички други добродетели. Само по този начин може да се разбиете и повдигнете. За да бъде човек силен в света, трябва първо да започне с любовта. Добродетелта представя самия човек, минал през любовта. Чрез мъдростта човек е научил Божиите изявления към него.

Сега ще ви дам мотото: В изпълнение волята на Бога чрез любовта е силата на човешката душа, защото Бог е любов. Не можем да изпълним Волята Божия, ако не Го обичаме, ако не Го любим. Волята Божия е да бъдем всички добродетелни. Да бъдем добродетелни - това са отношения на хората едни към други. Трябва да сме добродетелни не само към своите ближни, но и към всички създания - под "ближни" разбирам и Всички млекопитающи, които ни обслужват, и дори малките животинки, те са също паши близки в широк смисъл на думата.

Първото правило, за да придобием любовта е, непременно да имаме смирение. Любовта е качество, което познават само смирените, слабите; тя е техен дар. Силните хора, които уповават на себе си, не знаят какво нещо е любов. Ние страдаме не от любов, а от много знание, от много сила. В света има две сили: сила без любов и сила с любов. Първата - силата без любов - е физическа сила, която руши, а Втората - силата с любов - е Божествена, която твори. И тъй, когато кажем, че трябва да сме силни, разбирам, че трябва да имаме силата на Божествената любов.

Вън от това, което казах дотук за вашата задача през годината, ще ви дам като лозинка "Добрата молитва" - да размишлявате върху дълбокия смисъл, който тя съдържа. Четете през деня по едно изречение от нея, и принципите, които са легнали там, да се одухотворят във Вас чрез закона на любовта.

Обясненията са дадени при първото въвеждане в залата зa събрания на 19 август.

Неделните беседи на Учителя отварят онзи небесен прозорец през който Светлината на Знанието с мощ и сила прокарва един нов път към умовете на хората. Из „Ето Човекът!"

Библията на Учителя

"Тогава Исус излезе с трънения венец и с

багреницата. И рече им Пилат:

Ето човекът!'

Под думата "човек" или "человек" на български се разбира същество, което живее цял век, обаче, в първообразния език; в езика на който е написана тази фраза, "човек" има друго значение - значи: Исус, Човекът, Който иде на земята, Брат на страдущите. Какво трябва да разбираме под тия думи? Могат ли, като излезем пие пред света, да кажат хората за нас: "Ето човекът"? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има Знания, да има добродетели. Ама ще кажете: "Какво дири тук богатството?" - Богатството е почвата, условията при които може да се развива човек; то е почвата, в която се развива силата; последната пък внася топлина и светлина, които въздействуват па растенето, на развитието. Като дойдем до знанието - то е метод, чрез който трябва, да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим. И често хората задават въпроса: "Какво трябва да правим? -Посейте едно житно зърно, и то ще ви покаже какво трябва са правите. Ще кажете: "Как" - Турете влага, и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно -към една посока - към слънцето - изворът на живота. И ние, като житното зърно, трябва да растем - да се стремим към Бога. Но може да попита някой: Когато Зърното израсте, стига ли до слънцето? А аз искам да намеря Бога". - Тебе не ти е необходимо да знаеш де е Бог, а само трябва да се стремиш към него. Зърното е разбрало какво нещо е слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и 3а нас - и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посяти, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зър-но. Известно налягане е потребно, и след това ще дойде процесът на растенето, Знанието, а когато завържем плод, това вече е добродетелта. Следователно, трябва да бъдем посяти, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане, след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй ще прати Господарят да ожъ-нат житото, и Той ще отдели потребното от непотребното - житото от къкли-цата. Ние се раждаме, това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни Заравят в гроба, това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което му трябва. Туй съответствува на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната - в житницата

Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват, и да извлечем поука от тях. Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този божествен процес. На едно място казва: "Нима Аз нямам власт да поискам Отец Мой да изпрати хиляди ангели, да ме избавят? Но ако не изпълня това, 3а което съм дошъл, как ще се повдигнат човеците?" Па и сам Той искаше да се издигне. Вие сте на земята, един ден и 3а вас ще дойдат бури, мъчнотии и, може би същата участ, но когато дойде този час, ни най-малко не трябва да го считате нещастие, защото там дето няма страдание, няма забогатяване, там дето има скърби, има и радости, дето има смърт, има и възкресение. И онзи, който не иска да участвува в страданията на човечеството, не ще спечели нищо. Па и що са страданията? Следствия от грешки, причинени някога по наше неумение. Тия именно грешки се изправят чрез процеса на страданието. T03ипроцес е метод да се приспособим и достигнем до ония висши, възходящи трептения, които ни очакват на Небето. Трябва да се пренесат сто скърби, за да се понесе една божествена радост. Тогаз именно ще оценим както трябва, онази радост и ще я задържим. И Затуй Господ започва със страданията, за да ни кали, /както железарят кали желязото, 3а да го направи годно 3а работа/ да издържим радостта, която ще дойде отпосле.

Писанието казва: "Бог не е само на небето, Той живее в сърцата на смирените", следователно, първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да Заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца - като ви набият или счупят краката, да кажете: "Няма какво да се прави!" Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, 3а да кажете: "Ние се смирихме!" Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброто, да съзнаете и кажете: "Господи! Ти разполагаш с всичко, каквото имам". А сега всеки един прави следното: всички проповядват Евангелието и все света оправят, но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: "А, там не може! Половината, виж можем да дадем, но всичкото, не". Като дойде до силата, казват: "Ти не можеш да разполагаш с всичката ми сила". Ала когато се намираме в нужда, искаме и Го молим да ни ръководи й помогне. Този начин на човешко разбиране на живота преобладава във всички философии от хиляди години насам. И нашите нещастия идат тъкмо от това А Исус със Своя живот иска да ни покаже пътя. Мнозина християни разбират, че като станат християни, трябва да напуснат света. Вие можете да се откажете от вашите къщи, богатства, жена, деца, и при все това пак да мислите 3а тях. Можете да отидете в някой уединен манастир и пак да мислите: "Какво ли станаха жена ми, децата ми, къщата ми?" А това значи, че вие не сте се отказвали от тях, че не сте свободни. Да се откажем от нещата, не Значи да ги забравим, а да оставим хората свободни - да оставим жената да постъпва, както тя знае, да оставим сина да постъпва, както той знае. Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим - нека си върви по своя път, можем ли да спрем течението на реката? Трябва да я оставим да върви по своя път: можем да направим само едно - да я използваме. Тъй също не можем да спрем живота, а трябва само да използваме нещата. И Исус ясно и положително ни каза: "Ако Ме обичате" - а трябва да Го обичаме - никак не каза: "Горко вам, ако не Ме обичате!" Не! Господ никога не иска насила жертви от нас.

Хората казват: "Защо Господ, като е всемогъщ не оправи света?" - Как да го оправи? - "Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът, онзи, който краде, да му изсъхне ръката". Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите - щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят, само от недъгави хора? Господ, обаче, дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че, който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Тоя процес се състои в следното. Силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река, в доброто, обаче, процесът е тъкмо обратен - Господ се разлива в малки рекички и, наместо Той да ги управлява, остават те сами да се управляват. Може да направите един малък опит във вашия дом. Да излезе от вас мисълта вие да управлявате, турете си в ума да станете слуга, да станете слуга заради Господа. И тогава ще слезете на мястото на Господа. Търсите Господа на небето, но Той не е там, когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ.

Нека да се върна. Първо, трябва в този свят да живеем, да се подготвим. Не можем да живеем на небето, защото там топлината и светлината са много ярки. Както градинарят, когато присажда борове, снети от високо място прави разни присадки, докато ги аклиматизира, тъй и Небесният Отец не може да ни вземе оттук и направо да ни посади в Райската градина. Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най-напред трябва да минем първо отделение, че после - второ, по-нататък - класовете, университета и най-после да влезем в света. Това са все методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне. Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: "Както gage Господ". Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото ако не посеете жито, какво ще даде Господ? Бурени и тръни. Обработете лозето, посадете го, и то ще ви даде плод. И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде -ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум - дали ония зародиши, които ще дадат добър плод? Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати. Можем да имаме и добродетел, и сила, и богатство, и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и може да се развиват са: божественият зародиш, божественият закон и божественото равновесие. Равновесието - това е добродетелта, законът - това е знанието, условията - това е силата, зародишът - това е богатството.

Сега, ще ви кажа друго нещо. Какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по земята, защото спасението е в нашите общи молитви - "съединението прави сила". А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на Земята. У приятел, когото действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му, и той като нас може да ги има. Недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек Но човешката душа е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши. Вашата божествена душа никой не е в състояние да поквари. Може да се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея. А немислимо е да се разруши нещо, което Бог пази. Ние можем да се подчиняваме на света, както е казал Исус на Пилат, който му рекъл: "Аз имам власт да те разпна" - "Подчинявам се на Онзи, Който ти е дал тази власт, но моята душа е свободна". Трябва да се подчиним на временните страдания, пие не можем да ги разберем, но когато умрем и възкръснем, ще разберем, защо са били те. Всички досега са се терзаели от трепети и страхове в живота. А това не е живот. Живот е, когато човек е изпълнен с благородни чувства. Щастлив е 0нзи, който се радва, че е могъл да направи добро безкористно.

Исус и днес седи пред вас, и аз ви казвам: "Ето Човекът, Когото вие търсите, Човекът, Който само може да внесе спокойствие във вашите сърца, да ви даде ум, да ви даде здраве, обществено положение, да ви повдигне, да ви покаже пътя, да се проясни вашият ум". - Но вие, във вашето съмнение казвате: "Покажете ни Го да Го видим!" - Аз ще ви приведа едно сравнение. Задава се вечер отдалеч човек с малка свещ, аз ви казвам: "Ето човекът, който ви носи светлина", вие обаче, виждате свещта, не виждате човека. Него ще видите - кога? - Когато изгрее слънцето. Търсете сами тая светлина, която носи Човекът - тя ще ви помогне да намерите пътя, по който трябва да вървите. Така трябва да схващате въпроса. Да ви дам едно друго, по-ясно сравнение.

Допуснете, че ви въвеждам в една богата, но тъмна приемна, и ви казвам: "това е една стая с чудни украшения, с грамадни богатства, там в онзи ъгъл има това, в другия - туй и туй".

- "Може, ама кой знае, не виждам нищо", възразявате. Внеса ли малка свещ, тогава близките предмети почват да се очертават, внеса ли още една, предметите по-ясно се очертават. Като се увеличават свещите, стаята постепенно все повече и повече се осветява Като светна електрическата лампа, предметите стават ясни, а като дойде дневната светлина, всичко се вижда. Светът е като тази стая, и всеки от нас трябва да бъде светоносец, да носи по една свещ, и като влезем всички със своите свещи и ги сложим една до друга и така увеличим светлината, ще видим много. Вашите мозъци - това са свещи. Аз не обичам хора, които носят угасени свещи, а само такива, които носят запалени свещи, като на разпети петък. Всеки от нас сам трябва да бъде запалена свещ. Предан, любящ, добър човек е запалена свещ. И грешка голяма е да бъде човек изгасена свещ Питате:"Какво да правим".

- Трябва да се молите един за други, да пращате добри мисли на своите приятели, да се молите 3а тях, да искате да бъдат благословени, и Господ, като благослови тях, ще благослови и вас.

Молитвата има велика сила, и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата. С молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. И не за себе си да се молим: то е егоизъм. Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, Защото всичкото зло се таи в сърцата. Па и сам Господ казва: "Сине мой, дай си сърцето". Трябва да започнем сега едно пречистване, като 3а Великден - да отворим прозорците и да измием пода. Всички пъшкаме под едно бреме, всякъде има обща дисхармония. Мъж и жена не могат да се споразумеят - къща делят, пари делят -жената не е доволна, че мъжът държал парите. Дали мъж или жена ги държи, това е безразлично. Спогодете се кой да бъде касиерът. Спорят кой да държи първо място в къщи - дали кокошка или петел да псе. Що 3а кокошки и петли? - Това не съставлява никаква важност в живота. Казах, друго е важно.

Исус е дошъл и работи. Когато светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум. Той няма да дойде като гръмотевица, както някои го очакват. И това може да стане, но там не е Исус. Когато пророк Илия отишъл в пустинята и се предал на пост и молитва и когато дошла буря и огън, а Илия закрил очите си, Бог не е бил в бурята и огъня, а в тихия глас, който говорил. Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания. Къде е? В Любовта. Ако любите, Той е във вас. Не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите, това е закона. Ние не любим, а чакаме хората да ни любят! То Значи да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим. Ние, ние сами трябва да имаме туй гориво, което да използуват и други.

Ние, които следваме Исуса, Който ни е дал достатъчно сили, трябва най-сетне да Го пуснем да влезе в нас. Сега, аз ви оставям този Човек ще Го приемете ли или разпнете, ще Го пуснете ли или ще кажете: "Не Го искаме" - този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете: "Пуснете Го, Той е наш Господ", вие сте разрешили въпросът и ще дойде благословението. И тогава ще се изпълнят думите на Писанието: "Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас". Тогава светлината ще бъде в нас, и ние всинца ще се примирим.

След неделна беседа

Беседа, държана на 16 мapm 1914 г.

Първите срещи на Учителя с учениците са създали една Жива Верига от души, която е благоприятствувала изявлението на Словото. В дните на тези срещи учениците са благоговеели пред дълбоките откровения на Духа и реално са усещали присъствието на духовния свят.

АВГУСТ 1909, Велико Търново

Какво се подразбира под думата "верига"? - Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената Любов, както се казва и в Библията:"... привлякох ви с нишките на любовта." Тази верига, в която сме свързани, и която опасва цялата земя върви отгоре надолу и във всичките народи не действува еднакво.

Ние трябва да образуваме една по-добра почва, за да дойдат в България, да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да подготви почвата, тора, та като дойдат по-добрите духове да помогнем за тяхното въплъщение.

АВГУСТ 1910, Велико Търново

Вие всинца сега тук, сте били в онази тълпа, която преди 2000 години искаше разпятието Христово, и сте викали ведно с нея: "Разпни Го! Разпни Го!" Но понеже от толкова години насам Христос вече ви е засегнал, и защото всичко туй вие сте сторили от незнание и понеже съзнанието се е родило във вас, то сега ви събуждат за да изправите грешката на миналото.

АВГУСТ 1911, Велико Търново

Hue сме на земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им и чадата им, и добитъците им, и житото им, и всичко. Ние действуваме в България така, щото Господ да направи този народ по-религиозен и щедър, 3а да може чрез тия добродетели да му се помогне и повдигне.

Христос е в България между вас и с вас. Той е, Който повдига българския народ. Един ден ще Го видите. Той ще ви се открие по-ясно. Той ще ви се открие така, както се е открил на своите ученици след възкресението си.

АВГУСТ 1912, Велико Търново

Който иска да дойде между нас, пека се изуе, и нека се приближи. T03и, който иска да бъде член на Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и богоугодна. Главата на Бялото Братство е Христос.

Политическото благо на една държава зависи от нейното духовно повдигане. Съдбата на България, 3а която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел.

Вие сте между този народ, 3а да работите 3а неговото повдигане. Тесният път 3а Царството Божие в България сега трябва да се проправи. T03U път не е правен и ние сме пратени да минем 3а да го проправим. T03U път е забуренясал, затова трябва да минем през него, 3а да го оправим и стане добър. Това е алегория което ви говоря, на научен език значи: да се подобрят условията на земята.

АВГУСТ 1913, София

Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и светлите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са които ще ни изведат на добър път.

Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 13 години насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам какви майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, 3а да побеждавате лошите духове. Това е, което Господ Исус Христос сега ви казва.

АВГУСТ 1914, Велико Търново

Hue в сегашно време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята, и което от хиляди години се е очаквало. В древността са говорили 3а него мъдри человеци, пророците, 3анего говорят и съвременните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили 3а идването на Христа, и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите.

Ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно. Христос 6 духовния смисъл на думата е между пас. Когато един ден ние разберем, вярата, то тя щe се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание.

Христос ви е събрал тук, учи ви, говори ви, и вие пак казвате, как да Го познаем. Но може някой да каже, че този, който казва, че е Христос, той е антихрист. Обаче, антихрист като дойде ще ви охрани и заколи, когато Христос ще ви нахрани и ще ви облече, и ако ви липсва някоя добродетел ще ви я даде. Вън от тия качества аз не виждам как можете да видите и познаете Христа.

Българският народ не е имал такова благословение както сега. Христос ще изведе този кораб на България. Христос е на този кораб, и няма защо да се плашим.

Аз ви проповядвам един Христос, който е между вас, слушате гласа му, но не Го виждате. Все таки, Божествената вода трябва да премине през една чешма, безразлично тя голяма ли е или малка. Вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата. Нека излезе някой от вас и да каже, че съм покварил неговото сърце и неговия ум. Аз съм готов десетократно да му заплатя разноските. Това е учението Христово. Времената са толкова назрели, щото Христос ще се яви, но какви ще ви намери?

Аз казвам, и ще продължавам да казвам, че говоря това, което ми диктува този, който ме е пратил, без да гледам, кой какво щял да мисли и какво щял да каже. Ако и вие не ме искате, също както евреите не искаха Христа, можете да ме изпъдите на онзи свят.

Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква направена от камъни, дърва и кал - да, не ходя, но постоянно съм в църква, в същинската църква, в която аз стоя постоянно, и в която искам всинца вие да пребъдвате. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте 3а Христа. В този закон стои спасението на българския народ и на всички вас.

АВГУСТ 1915, Велико Търново

Това, че Христос е говорил с притчи, подразбира известен начин, известен метод, който дава на света. Понеже хората в неговото време не бяха готови, той даде образите в притчи, 3а да се запазят 3а нашето време. Ако Христос дойде сега няма да се занимава с тях и с това. Той ще ви говори 3а други работи. Ония, които преди 2000 години не са Го разбрали, сте вие, които сега трябва да Го разберете. Тогавашното учение на Христа е основа 3а сегашното, което ще говори на света, и затова именно тези форми, които са работа на вашия мозък ще претърпят известни промени.

Енергията от физическото поле трябва да се трансформира в духовния свят. На физическото поле пие черпим енергия, 3а да работим горе. Главата е небето. Бог живее в главата, а ангелите живеят в дробовете. Нашата глава е свързана с Божествения свят, и ако не може една енергия да я прекараме от дробовете в главата, не можем да намерим небето.

Новата религия е учението на Христа на физическото поле, и то е религия на красивите форми, на музиката, на съзвучието, на поезията Поезията, това е ритъм, в музиката това е съзвучието, а в чисто физическия свят това е външната красота. Това е външната страна па религията, па която всички хора сега са подчинени. И ако някои са отпаднали в религиозно отношение, това не се дължи на религията, а в тях е станало обезформяне на красивите форми, израждане на религиозните идеи. Трябва да се върнем към истинското Христово учение.

     Светът, в който човек живее по необходимостта на своята природа, е пълен с тайни. На всяка стъпка възрастващият ум на човека среща безброй явления, които привличат неговото внимание. Тези явления произвеждат разнообразни впечатления в човешката душа и подбуждат ума към дейност с всичките му сили и способности, като го карат да търси причините на тези явления и да открива законите, по които те се извършват, а така също да разбере значението, което те имат за човешкия живот.

     Несъмнено, всички тия явления, колкото и загадъчни да се стрували първоначално на човека, се управляват от известни закони. Те са резултат от работата на известни сили, които действуват в природата 3а осъществяване на някаква мирова цел. Към тази цел именно, се стреми и цялото човечество, макар и несъзнателно.

     Но по какъв път ще може човек да постигне и разреши задачата, която му била възложена още от появата му на земята? Отговорът на този въпрос е: посредством способността му да наблюдава, да разсъждава и да съзерцава, както и чрез силата му да разбира и проумява всичко, което се явява като обект на неговото проучване. Още отначало единственото средство 3а разрешаване на неговата задача се оказало знанието. То е било първото нещо, което придало умствен характер на неговия живот и му спечелило първенство на земята. То е било първото оръдие, с помощта на което човек започнал да се бори против природните сили, първият наставник, който го научил да преодолява и побеждава пречките и мъчнотиите, които срещал по своя път. Умственият живот на човека, обаче, трябвало да се подготви по един разумен и правилен начин. Необходимо било да се възприемат и усвоят, преди всичко, известни истински принципи. А това е могло да се постигне само по пътя на възпитанието. Самото естество на човека е показало нуждата от тази духовна храна, единственост средство 3а запазване на душевния организъм в здравословно състояние. Под влиянието на неговата могъща сила, душевният живот на човека добива характер на духовна дейност. Умствените способности получават правилна насока и напътствие 3а разрешаване основната задача на човешкия живот. А тази Задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които са го тласкали най-безмилостно насам-натам, като са изтощавали силите му в безполезни борби.

     Но по какъв път и по какъв начин човечеството ще може да постигне и осъществи своите Заветни цели?  Само с помощта на науката и възпитанието по силата на своята универсалност, науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието на народите, както и 3а тяхното сближаване. Поради това че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето на човека, както и силите на неговата воля, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване от мрака на невежеството и от робството на себелюбието, което е причина на всички злини и нещастия в живота му.

     Вътрешната сила, която действува в живота на човека, има за цел да организира мислите и желанията в ума и сърцето му. Тя има за цел правилното и истинското запознаване на неговата душа с формите и силите на природата. От правилното разбиране на тия сили зависи истинското поведение на човека. Тук, именно ни идват на помощ науката и възпитанието.

     Науката е резултат от мисловната дейност на ума, който наблюдава явленията в природата, изследва ги и се стреми да открие законите, които ги управляват. А възпитанието е резултат от познаването и прилагането на вътрешните Закони, които управляват душевния живот на човека. Истинското възпитание е необходимо, 3а да се даде права насока на умствената дейност и разумно прилагане на придобитото знание, което трябва да спомага за съграждане на живота, а не 3а негово разрушаване. Образованието, в най-широк смисъл на думата, не е нищо друго, освен процес на въплъщаване благородни мисли и добри желания в живота на човека. Следователно, колкото повече образовани хора, в посочения по-горе смисъл, притежава един народ, толкова той е по-издигнат и по-развит духовно.

     Във вселената съществуват вечни условия 3а усъвършенствуване на умствените и душевни сили. Каква ли дивна картина би се открила пред нашия умствен поглед, ако би могла да се повдигне завесата, която ни отделя от най-напредналите същества, силни в знание, мъдрост и добродетел? Макар, че науката, сама по себе си не може да измени великия ред на природата, все пак тя има достатъчно сила да ни убеди да живеем съобразно с този ред, тъй като нашият успех зависи от съобразяването със законите на висшата разумна природа, които са закони и в нашия живот. Към това, именно, духът ни постоянно се стреми - да се научи да живее в пълния смисъл, съобразно законите на своето естество.

     Днес хората желаят да създават едно идеално общество, което да е въплъщение на всичко добро и благородно. Но нека не се забравя, че с груби борби и остри социални стълкновения, този идеал няма да се постигне. Той няма да се постигне и по пътя на днешната политика, в която лъжата е основен елемент. В политиката лъжата е възведена в дипломатически похват. Някой би казал, че там се употребява бялата лъжа. Лъжата, обаче, си е лъжа, все едно дали е бяла или черна. Някои духовито забелязват, че черната лъжа дължи своя произход на долните слоеве на обществото, а бялата - на горните, по-образованите слоеве, най-вече на висшата дипломация. Единствената надежда за подобряване на обществения и личен живот трябва да се вложи във възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други учреждения, които носят възпитателен характер. Всички трябва да си съдействат за постигане на общата цел. Силата се изявява в обединението, но това обединение изисква подготвителни елементи, върху които силата да може да упражни своето действие. Без тия елементи, силата, сама по себе си, няма значение. Това преобразуване ще се постигне само тогава, когато започнем напълно да съзнаваме източника на живота, и когато у пас се роди дълбокото желание да се освободим от робството. Злото и порока не са вън, а вътре в човека. Те са загнездени в самия организъм. Последица от известни преходни причини, те са тясно свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, обладаващи едни или други стремежи, ни подбуждат да вършим добро или зло. Къде се крият дълбоките причини на тази двояка дейност на душата, за това ще говорим по-после. Извращаването на човешките сили и способности е станало още у неговите прадеди. Една дълбока склонност у човека е да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение в природата, чиято стихия влече всичко, без разлика, в една и съща посока. Ако нашият духовен живот не обладава достатъчно нравствена сила, ако волята ни не е достатъчно силна да отклони това вътрешно влечение, опасността е тъй неизбежна, както при падането па един камък, който се търкаля от някоя височина. Законът, в случая,е един и същ. В първия случай, онова тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава, а във втория -онова същество, което е престанало да следва своя път, се лишава от нравствена свобода и става жертва на духовно разпадане.

     Милиарди години е струвало на природата, докато създаде настоящите условия на живота, благодарение на които е било възможно да се образува и устрои човешкият организъм, жилището на душата, в което тя работи 3а постигане на една по-Висока и по-велика цел, отколкото първата - създаване на материалния свят и произвеждането на елементарния органически живот. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат и оформят първоначалните клетки. Стотици и хиляди години са били потребни, докато те преминат през всички стадии на развитие, 3а да могат по този начин напълно да се приспособят за специална служба, 3а специална работа, която днес извършват. Всичко това човек е придобил с постоянни усилия и жертви, 3а да се научи да цени доброто, което не му се давало случайно, без труд и без жертви, 3а да го прахосва, както си ще. От своя вековен опит той е научил, че всичко му се дава с цел да извърши нещо полезно. Както клетките вътре в него работят 3а общото добро на организма, така и той, като една разумна клетка от онзи по-високо устроен организъм на духовното тяло, в което функционира висшия живот, е длъжен в името на своето нравствено естество, да изпълни своите длъжности като разумно същество, като духовно-нравствена личност, като син на човечеството. Да се отрече от своята длъжност, от своето призвание в живота, значи, да извърши престъпление против самия Дух на Живота. В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ. Това става, впрочем, и в нашия организъм, в нашето тяло. Онези клетки и членове от органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и стават Вредни и опасни 3а здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени от тялото заради общото добро. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве. Ясно е, следователно, че и ние, които сме достигнали едно по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не съзнаем, че трябва основно да променим своя вътрешен живот, а оттам - и своето поведение към пашите ближни. Необходимостта, произтичаща от духовните закони, които ръководят разумния живот, изисква от всеки човек коренно вътрешно преобразуване. Тя изисква новораждане от духа на истината.

     В нашето наситено с всякаква духовна информация време е и много лесно и същевременно много трудно да се говори за мистерията на духовните явления. Много е лесно, защото хората около нас започнаха все по-ясно да осъзнават, че са част от един по-голям живот, излизащ от рамките на физическата форма и подчинен на един всемирен природен Закон. Те повярваха в отвъдното, защото то започна да им се открива. Но наред с това се задвижи и онзи тъмния адепт от райската градина. - личното его, с чиято помощ т е зи досегнали се по най-елементарен начин до духовния свят хора, счетоха себе си за свръхсетивни личности, избраници на всевъзможни непознати сили. Как да се говори с хора, които приемат духовния свят само благодарение на сетивата си, а не разбират същността му с ума си? В това, именно е най-голямата трудност - всеки духовно пробуждащ се човек да овладее изкуството да различава проявите на отвъдното. Това изкуство лесно не се постига То е качество на ума и изисква чист живот и светла мисъл За придобиването на това изкуство е нужна специална школа на обучение, на духовно самоусъвършенствуване. Такава школа за душите могат да отварят и провеждат само Велики Духове, завършили своята човешка еволюция и преминали успешно всички тежки изпити по пътя към Знанието на Всемирния Живот. Всепроникващата светлина на тяхното Знание единствено е способна да издържи на голямото отрицателно напрежение, с което материята пази своето. Поради това напрежение школите на Светлината досега са били отваряни за кратко време на земята и в тях са били призовавани малцина.

     Великата окултна школа на Христос бе отворена 3а три години, и знанието в нейният вътрешен кръг получиха само дванадесет души. На останалите Христос говореше с притчи.

     Но нуждата от път нагоре, към Светлината, т.е. към Всемирното знание, всякога е стояла пред мислещата част от човечеството. И тази нужда е извиквала през вековете Светли Духове - Помощници, 3а да запалят свещта, т.е. мисълта на хората и да ги изведат от тъмните места, в които невежеството им ги е завело.

     Как, по какъв начин тези Пратеници на Светлината са започвали своята свята работа тук на земята? - Със сила и живот. Силата е била нужна, 3а да се изяви Знанието, а живота, 3а да се докаже това Знание на опит.

     Да се върнем на Великата мистерия преобърнала преди 2000 години хода на човешката мисъл в диаметрално противоположна посока. Когато светлината на Витлеемската звезда възвести на човечеството: "Хора, при вас дойде със свята мисия пратеник на Светлината!", само мъдрите разбраха кой бе той. В действителност, на земята бе дошъл Велик Светъл Дух, за да докаже на човеците, че Светлината е no-силна от тъмнината, т.е. стремежа им към знание може да ги направи свободни от властта на материята. Защото Христос наистина дойде със светлина, показа път към светлина, и сам се превърна в светлина, за да влезе в умовете на хората и да повдигне душите им за един по-висок морален живот. Можеше ли да постигне това Той, ако не се бе жертвувал? Великият закон на жертвата е първата стъпка към Светлината, и това, именно трябваше да видят хората, за да осъзнаят цената на своето духовно повдигане.

     Една велика работа за идването на Царството Божие на земята, т.е. за тържеството на Светлината над тъмнината, бе започната. Посоката нагоре бе дадена, средството за въздигане - също. И човечеството бавно, мъчително, с много трудности и противоречия, но и с много вяра и големи жертви, пое този път. Постепенно то прорастваше духовно и развиваше своите душевни сили, благодарение на Всемирния принцип на Любовта, изявен чрез Светлия Христов Дух.

     Но както в едно училище учениците минават от един клас в по-горен, така и човешките души, усвоили вече знанието на Християнската епоха, с духа си започнаха да търсят и очакват едно ново знание. За тях периодът от 2000 години бе един завършен клас. За кои тях? - За онези, които бяха учили, за съвестните ученици. Само те можеха да продължат пътя си на усъвършенствуване във великата окултна Школа на Живота, която наближаваше да се отвори.

     И ето, на прага на Новата епоха, епохата на Водолея, времето се бе изпълнило да дойде вече един нов Пратеник на Светлината и да продължи започната работа. Неговата мисия бе да разшири умовете на хората и да внесе едно по-дълбоко знание за целокупния живот. T0зи нов Пратеник бе Духът на Истината. Идването му се очакваше най-вече от ония, които на времето бяха край Христос, когато Той им каза: "Много още имам да ви река, но сега не можете да носите. А кога дойде 0нзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде."1 Две хиляди години го чакаха те и се подготвяха за тази среша, а заедно с тях и всички, които търсеха Светлината.

     И по закона на Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името на една Божествена цел: раждане изново на духовното в човека!

     Tози един, тук на земята между нас се наричаше Петър Константинов Дънов, но онези, които познаха Духа на Истината в него го нарекоха свой Велик Учител.

     Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия. Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му. Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее. Пътят на това Живо Слово бихме искали накратко да осветлим тук с няколко обяснителни щрихи.

     Словото на Учителя се е проектирало в нашия материален свят съобразно Висшия природен ритъм, в който участвуват живите съграждащи сили на Космоса. Погледнат цялостно в наши дни, пътят му ни се разкрива като един процес с ярък музикално-архитектоничен строеж. Музиката е един творчески закон във Всемирния живот, и Словото, следвайки този закон постепенно е изявявало отделни страни от съдържащите се в него духовни ценности. Както основната природна гама се състои от последователни тонове с определени качества, така и Словото па Учителя можем днес да представим като една верига от духовни прояви, степенувани по дълбочината на тяхното съдържание.

     Основната степен, тонът ДО в работата на Учителя е издадената от него през 1896г. малка брошура "Науката и възпитанието". В нея Учителят излага своята духовна програма - Според него, науката и възпитанието са двата основни метода, чрез които предстои да се извърши великата духовна реформа в умовете и сърцата на хората. Само чрез науката умът може да се разшири, а чрез възпитанието сърцето може да остане чисто. Новата епоха, която иде се нуждае от хора с широки умове и чисти сърца, готови да схванат новите идеи и да ги следват. В "Науката и възпитанието" е вложен богат материал за размисъл. Там се откриват почти всички теми, които впоследствие Учителят широко развива в своите беседи и лекции. Точно в 80 страници, число, което едва ли случайно съответствува на годините от земния път на Учителя, е даден един проект 3а бъдеща духовна работа. "Науката и възпитанието" е семето , което Учителят пося в почвата, т.е. в ума на българина, малко семенце, което съдържа потенциално в себе си цялото дърво с неговия плод.

     Следващата степен, тонът РЕ, в пътя на Живото Слово започва със срещата на Учителя с първите му ученици. Това става в началото на века. Тази среща е вълнуваща за тях, защото виждат Светлината Му и Го познават. Между Учител и ученици се установяват отношения на любов и доверие. Първите ученици стават опорна точка за проявата на Светли Същества, членове на невидимото Всемирно Бяла Братство, което духовно присъствува във всички творчески импулси на Светлината. Поставя се началото на периодични годишни срещи, в които учениците и невидимо присъствуващите Бели Братя образуват една Верига от души, готови да служат за изявление на Словото. Годишните срещи на Веригата започват от 1900г. и се провеждат през месец август, когато космическите духовни енергии са много благоприятни за духовна работа. В разстояние на няколко дни атмосферата там е пълна със свещен трепет. Духовният свят реално присъствува в съзнанието на всички. Учениците благоговеят, а Учителят свещенодействува на тези специални среши, изпълнени със символични ритуали, особени знаци, срещи с отвъдното и дълбоки откровения на Духа. Словото през тези дни се очаква от душите на присъствуващите като жив хляб, който не само засища, но и пробужда. Годишните среши на Веригата символизират онзи кълн, който малкото семе, намерило благоприятна почва, пуска към светлината. То взема една посока и се движи, и вече не е семе, а растение.

     През първите десет години на нашия век, когато духовната работа на Учителя с учениците не е изисквала постоянна духовна близост, той е имал възможност да пътува много из страната с конкретна цел - да прави своите френологични наблюдения върху българина. През тези години той е проучвал неговия духовен потенциал и е търсил да разбере има ли българина изработени центрове в главата си за възприемане на едно Висше знание, чиито вибрации са много по-силни от тези на досегашните му разбирания. Или, за Учителя е било важно да провери какво напрежение може да издържи духовната инсталация на българина преди да се пусне по-силната електрическа енергия на новото. Изводите от тези проучвания са довели до началото на едно ново, много по-разширено и задълбочено проявление на Словото, а именно, до неделните беседи на Учителя.

     През 1914 г. земята астрологически навлиза под влиянието на съзвездието Водолей, факт, който бележи началото на една нова епоха в духовното развитие на човечеството. Характерното за тази епоха е, че вибрациите й стимулират умствената дейност и духовните стремежи на хората, повдигат мисълта им и дават възможност за развитие на нови висши качества у тях. Не е случайно, че именно сега, през тази 1914г. Учителят започва редовно да изнася пред обществеността в София публични неделни беседи. Чрез тази нова проява на Живото Слово реалността дава още едно доказателство, че Висши сили ръководят развитието на човешките души.

     Аудиторията на неделните беседи е била твърде разнородна. На тях са присъствували хора с различна степен на религиозно съзнание. Но всички те са носили в себе си духа на християнските идеи и са познавали добре Библията. За да стимулира мисълта у тези хора и за да пробуди стремежа им към духовното познание, Учителят е взел за основа Библейските и Евангелските текстове, чийто дълбок символизъм е бил най-доброто условие да се изнесат на разбран съвременен език вечните духовни истини за Живота.

     Всички присъствуващи са познавали думите на Христа, записани в Евангелията, но сега, чрез обясненията на Учителя техният смисъл е придобивал една нова светлина, една нова сила.

     Знанието изнесено от Учителя в неделните беседи отразява онова многообразие от духовни въпроси, които са вълнували душите на присъствуващите. По създадената духовна връзка между Учителя и слушателите са се предавали много въпроси - лични, обществени, общочовешки. Неделната беседа е резултат от една двустранна духовна връзка. На първо място, това е Учителят, който съвсем определено е изнасял едно висше знание с цел да обогати разбиранията на присъствуващите. От друга страна слушателите със своите въпроси, които мислено са му поставяли, също са били един фактор. Така погледнато, можем съвсем съзнателно да определим беседата като разговор на човешката душа с Висшата Разумност, с Бога. В този мистичен разговор душата на човека се стреми да се разшири, т.е. да се обогати, а Духът съзнателно се ограничава, за да помогне на душите да намерят правия път в живота.

     Неделните беседи, изнесени в периода 1914 и 1920 година са издадени в шест тома със заглавие "Сила и живот" Името им отразява дълбоката същност на знанието, дадено в тях. Силата идва с онова Знание, което храни и разширява ума, а истинския живот започва там, където се спазват принципите на Любовта, Мъдростта и Истината. И както в гамата, третата степен е един основен тон и поставен редом с първа степен определя звученето на тоналността, така и в делото на Учителя неделните беседи са основен дял, един категорично звучащ, чист тон МИ, който доказва естественото мажорно звучение на Словото като музикален процес. И ако сега погледнем към посятото в началото семе, ще видим как то е пуснало вече първите си две листенца и се е отправило нагоре към светлината.

     Поради общата тежка атмосфера, която Първата световна война създава, годишните среши на Веригата не се провеждат през военните години. Но онази духовна стойност, която те имат е причина още през 1919г. Учителят да възстанови присъствието им в обшия живот на вече сформиралото се общество около него, естествено наречено Бяло Братство. Тези годишни братски срещи Учителят определя вече като събори.

     На първия събор след войната, проведен в Търново се събират онези братя и сестри от цялата страна, които са дълбоко свързани с Новото Учение на Учителя и са готови да го следват в живота си.      Срещата им и обшия живот през съборните дни е един опит 3а комунален живот. Същевременно, в това общуване се обменят енергии, създават се пови духовни връзки, постига се една атмосфера на братска взаимопомощ Но смисълът на съборите е Словото на Учителя, което през тези дни е звучало с тона ФА, тонът па българина. То е съдържало обяснения, упътвания и методи 3а онази работа, която всеки българин, сам 3а себе си трябва да извърши, 3а да промени естеството на духовното си тяло. За Учителя съборите са били среши с българския народ, а 3а българите, това са дни прекарани в света на Светлината. Отивайки си след събора по домовете, те дълго са излъчвали приетата там духовна светлина. Така съборните беседи на Учителя спомагат от нежните две листенца на прорастналото семе да се развие едно дърво със здрави клони и дълбоки корени, способно да устои на всички външни неблагоприятни природни условия.

     До тук, във все повече разширяващото се проявление на Словото, методите на науката и възпитанието присъствуват като една постоянна линия. Науката в неделните беседи, това е знанието, дадено в готови дефиниции, а на възпитанието са посветени всички съвети, правила и упътвания за чист живот. Като цяло moвa достига go умовете и сърцата на слушателите по един пряк еднопосочен път. На дали това е задоволило Учителя? За един обикновен проповедник този резултат би бил добър, но за един Пратеник на Светлината, призван да свърже отново душите с Великия Първоизточник на Живота, това е недостатъчно. Неговата свята цел е да пробуди душите 3а нов живот, да предизвика в тях един духовен растеж. А това може да се постигне само по пътя на ученичеството.

     Дошъл е един много важен момент, в който душите на истински чакащите най-сетне ще получат от Духа на Истината онова велико Знание, което преди 2000 години те не можеха да схванат Сега тези души са вече подготвени 3а него, и през 1922г. пред тях отново се отварят вратите на великата окултна Школа на Живота. Тук знанието се преподава на всички, но то ползува само онези, които са готови да го изучават и да го прилагат. Ученичеството е едно състояние на ума, което изисква интензивна духовна работа 3а разширение на съзнанието и 3а самоусъвършенстване. При него душата и духът навлизат в нови области на съзнанието и човек осъзнава своята принадлежност към Цялото. Или, чрез ученичеството се развива космичното съзнание в човека и той започва да живее в Големия Живот, принадлежащ на Бога, и включващ в себе си всичко и всички.

     В окултната Школа, Учителят дава Словото в два вида лекции. Едните той изнася пред специалния, т.е. младежкия окултен клас, а другите - в общия окултен клас. Към младите Учителят адресира едно ново знание, поясняващо от окултно гледище постиженията на съвременната наука. Същевременно той им дава и много методи за индивидуална духовна работа и разнообразни упражнения 3а развиване на една вътрешна сетивност 3а явленията в природата. Лекциите пред младежкия клас са изнасяни всеки петък. Присъствуващите тук вече не са само слушатели, те са ученици.

     Лекциите в общия окултен клас са се изнасяли в сряда и от тях учениците са получавали също методи и средства 3а работа над себе си, за самовъзпитание и самоусъвършенствуване. От тези лекции те са добивали представа 3а вътрешните Закони на живота, което им е помагало по-лесно да се справят с противоречията и трудностите на ежедневието. Дълбоките истини в Словото на Учителя са повдигали душите в едно по-Високо поле, където животът се проявява пълноценно. За да станат постоянни жители на този Голям Живот, от тях се е изисквало само да изпълняват практическите методи, да спазват правилата за разумен и добродетелен живот, и да се стремят към знанието.

     Един от най-силните методи 3а работа, които Учителят е дал на учениците си, и който сам е ползувал още от първите години на Школата, това е музиката. Всяка лекция, Всяка беседа, е била предшествувана от общо изпълнение на оригиналните песни и музикални упражнения, създадени 3а тази цел от Учителя. Чрез пеенето всеки от присъствуващите е настройвал съзнанието си към по-висшите вибрации на Словото. Без пеене, без музика човек не би могъл да приеме специфичните вълни на Словото и трудно би схванал неговата истинска същност. В първите години на Школата, а и след това, Учителят е посветил много лекции на музиката, обяснявайки в тях нейната истинска природа и ползата й 3а човека. Сам той цигулар, Учителят често е свирил в клас пред учениците си, като с това е помагал да се изчистят някои психически наслоения в тях. През всичките години па своята работа Учителят е поставял музиката наравно със Словото, като един помощник 3а повдигане и оправяне пътя на душите към Светлината.

     Следвайки музикалната архитектоника на Словото, ние като че чуваме тонът СОЛ да прозвучава едновременно с отваряне вратите на Школата. Този трети по значение тон в гамата е символичната доминанта в Делото на Учителя. Звукът на този тон е така мощен, че от него се разтварят пъпките и разцъфват цветовете на онова дърво, родено от малкото посято семенце.

     Към края на двайсетте години животът на Братството се обособява на Изгрева - красива местност край тогавашна София, с чудесен изглед към Витоша Вратите на един светъл и просторен салон се отварят 3а всеки, който идва тук да слуша Словото. Животът на Братството, Външно погледнато се ограничава в този център, и всичко там придобива свой специфичен ритъм - нарядите сутрин, беседите, лекциите, разговорите. Но един Велик Дух никога не се ограничава в постоянно повтарящи се форми и проявления. Неговата вечно творяща същност открива все пови и нови степени за изява на Словото. И във видимо спокойния и вече установен живот на Братството прозвучава един нов тон, извикан от вечния стремеж за обновление. През 1929 г започват ежегодните летни лагери в Рила, а с тях и рилските беседи на Учителя. Сред красивата местност на 7-те рилски езера цари един друг живот на хармония и тишина. Изкачването в планината е символичен акт. Това е отклик на един велик стремеж към Висшето, към Божественото. Красотата, чистотата и реда там създават чувство 3а единение с Великото в света. Горе, край Второто езеро, Учителят продължава да изнася своите беседи и лекции в техния естествен ред. Неделните беседи, лекциите на общия и на младежкия окултен клас, Словото през съборните дни - това духовно богатство се дава и тук, в планината, но на това място то придобива една нова степен на сила и мощ. Положителните енергии на планината също въздействуват на присъствуващите, прочиствайки и обновявайки съзнанията им. В своите рилски беседи Учителя често прави паралел между явленията в заобикалящата природа и Вътрешния живот на човека, като същевременно създава стремеж у всекиго да си изгради едно ново разбиране 3а целокупния живот. Тук Словото звучи с тона ЛА, тонът на шестата раса, на Новата епоха, която иде в света. В тази звучност се отразява хармонията и съвършенството на Живата Разумна Природа, творяща един Нов духовен свят на мир и братство.

     Едва що прозвучал тонът ЛА, и до нашите уши достига нежния звук на едно СИ, последният тон в гамата на Словото. То идва с утринните слова на Учителя през есента на 1930 година. От тогава, всяка неделя, в най-ранните часове на утрото, Учителят започва да изнася в слово онова, което идва към земята заедно с изгрева на Слънцето. Това знание е разбираемо 3а душите, които някога са знаели слънчевия език, но слизайки в материята са го забравили. Рано сутрин, когато всеки усеща себе си повече като душа, отколкото като материална същност, Учителят говори именно на душите. В утринните слова, всеки дошъл в пътя си до Дървото на Словото, намира един узрял вече негов плод, на който е написано: Абсолютната истина!²

     Живото Слово е вечен процес. То извира от света на Светлината и обхожда целия Всемир. Неговата проповед събужда, възраства и възкресява. Изявлението на това Слово всякога бележи епохи на духовен подем. То минава като Висша Космическа енергия през подготвени 3а това служители на Светлината и носи Сила и Живот За идването на тези Светли Същества, проводници на Словото една Велика Разумност е подготвяла хората чрез Знаци, чрез пророчества и откровения Но тези последните са ползували само мъдрите, духовно виждащите.

     Обещаният от миналото Пратеник на Светлината - Духът на Истината се изяви сред българите. Познаха ли го те? Сега е техен ред да кажат ясно едно от двете: "Разпни Го!" или "Учителю, благи!". Но докато те се колебаят, дали някой другостранец няма пръв да каже: "Ессе Номо!".

     Сега българите са на изпит. На изпит по духовно виждане. Защото 3а Светлината трябват и други очи. Духовни!

Милка Кралева

1 Ев. Йоана 16:12,13

2 Заглавието на първото Утринно Слово от Учителя, държано на 21 септември

КЪМ БЪЛГАРИТЕ

ПРАТЕНИК НА СВЕТЛИНАТА

Милка Кралева

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

ПЪРВАТА СТЪПКА

Из „ Науката и възпитанието"

НАЧАЛНИ СЛОВА

Мисли из Годишните срещи на Веригата

НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ

Из „ Ето човекът!"

СЪБОРНИ БЕСЕДИ

„Обяснения", 1919 г.

ЛЕКЦИИ В ШКОЛАТА

„Психическо наблюдение"

„Задълженията на ученика"

РИЛСКИ БЕСЕДИ

„Идеалът на човека"

УТРИННИ СЛОВА

Из „Целта на живота"

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

Животът на П.К.Дънов - години и събития

Предговор 3

Пътят към Изгрева 8

Съборът във Велико Търново, 1922 г 18

1923 г., Изгрев 26

За морето 30

Мисията на Учителя 34

Вторият подарък на Учителя 37

С поглед към Изгрева 38

Младежки събор 45

Реферат от брат Георги Радев 48

1926 г., Велико Търново 89

Гимнастически упражнения 119

Събор в София 126

Учителя 142

Ученичка в школата на Учителя 145

1927 г. Едно утро 153

Учебната 1927 - 1928 г 157

Любов към Бога 162

На връх Мусала 187

Връзка с Бога 191

Честита Нова година! - казва стенният часовник.

Честита Нова година! - казват топовните гърмежи отвън.

Честита Нова година! - казваме всички с целуване ръка на Учителя ни благ. С най-голяма радост се поздравяваме и си пожелаваме да се реализира пожеланието на Учителя.

Учителя започва да ниже перли и диаманти, най-прекрасни бисерни слова в огърлицата на 1929 година.

Беседи и лекции се редуват с най-голяма Любов, с Мъдрост и Истина, а ние поглъщаме с жажда словото, окриляни от неговата жива сила.

Голяма е светлината на Словото. Тя прониква до най-потайните кътове на стария живот и той сам съзира своите недъзи. Започва борба. Духовенството надига глас против новото учение. Започват уволнения на всички, които приемат новото.

Моята сестра е учителка. Зимата е страхотна. През тази година и морето замръзна. Попът научава, че в неговия район има учителка с нови възгледи и работи с всички средства да я отстрани. В училището отива инспектор. Той е изненадан от нейната прилежност и от любовта й към работата. Тя е открила и обзавела трапезария за децата, на които в големия студ е трудно да се завръщат за обяд по домовете си. Но вместо да пише в своите документи това, което е видял, инспекторът подписва акт за уволнение. После казал на колегите си: „Не можах да срещна госпожицата." Така в най-страхотната зима моята сестра трябваше да се завърне в София. Брат ни отиде да я доведе и да я подкрепи. Тя изживя много тежко раздялата с децата и с работата си, в която беше влюбена.

Сутрин ставам в 4 часа и излизам от дома, за да присъствувам на лекциите на Учителя, които започват в 5 часа. Моят баща се безпокои и има защо. Градът, заснежен и студен, в този ранен час е съвсем безлюден. А аз минавам по шосето през боровата гора. А по него няма жива душа.

След като сестра ми се завърна у дома, баща ми се успокои. Сега нямаше да бъда сама по пътя към Изгрева през боровата гора.

С дните моята сестра позабрави тревогите си и тъгата й по децата и училището попремина. Но тя разбра, че няма да я върнат на служба. Изненадата беше голяма и тя я преживя доста силно, та от това дори и сърцето й се разстрои. Но сега друго я радваше - че ще бъде постоянно при Учителя и ще има възможност да слуша всичките му беседи.

1929 г.

Салонът е празнично осветен. Всичко грее от чистота и светлина - и хора, и предмети. Всички очакват Учителя. И той пристига. Сяда на централното място пред трапезата. Там вече са се наредили по-възрастните братя и сестри. И вечерята започва. Аз обаче не виждам какво има в моята чиния, а съзерцавам красотата на обстановката и светлината, която се лее в изобилие, и се радвам. Все пак се храня и успявам да приключа вечерята заедно с всички присъстващи.

Концертът започва. Редуват се изпълнения на сестри и братя и на музикални състави от сестри и братя. Едни рецитират стихове, в повечето случаи това са самите автори, други пеят - солово или придружени от оркестър или само от пиано, трети се представят като инструменталисти. Времето изтича неусетно докъм 23 часа. Тогава всички по един особен начин нагласяваме очите и ушите си, затихват в очакване умовете и сърцата ни.

Време е Учителя да говори. Той каза:

„Сега ще прочета 6 глава от Евангелието на Матея, а за новата 1929 година всеки сам да си прочете 21. Като размените местата на числата 2 и 1, ще получите числото 12. Какво означава числото 12? Числото 12 е идеал на човешката душа за един разумен, мъдър живот. Числото 21 е израз на великата любов, която осмисля нещата, която носи безсмъртие.

Годината 1929 показва две важни неща за човека.

Първо, тя определя пътя, по който човек трябва да върви. Кой е този път? - Божественият. Второ, тази година показва методите, чрез които човек може да ликвидира със своята карма и да подобри положението си. В 1929 година има две деветорки, сумата на които дава числото 18 - емблема на егоизма в човека. Тъй както се развива човек днес, в своето човешко естество, бил той мъж или жена, е егоист. Защо? - Докато човек мисли само за себе си, за своето лично благо, за своето добро, за своята свобода, за наука и знания само за себе си, той е егоист човек. Сега могат да се родят много противоречия - да кажете: Не трябва ли човек да бъде учен? - Да. Човек трябва да бъде учен, но каква наука трябва да владее? Каква наука има в лисиците. Каква наука има във вълците, змиите? Или каква наука е тази, науката за задушливите газове? Всичко това не е наука. Истинска, положителна наука е тази, която създава условия за проява на живота, която е за подобрение на живота; истинска наука е тази, която внася в душата на човека Любов, Мъдрост, Истина и Правда. Каква наука има в това, дето Мойсей хвърли плочите, на които били написани Божиите заповеди? Каква наука има в това, да знаят хората, че Мойсей изгори златното теле, на което евреите се кланяли. Той турил праха от изгореното теле във вода и накарал евреите да я изпият. Какво означава това? Истинската наука не седи в знанието на тези факти, но в разбирането на дълбокия смисъл на тези факти. С тази постъпка Мойсей е искал да каже на евреите, че човек може да познае Бога само след като изпие, след като съвършено изгуби своето злато, т. е. своето богатство и осиромашее. Докато човек има златно теле, което държи като идеал на своята душа, той не може да познае Бога. Затова, който има пари, трябва да ги изяде и изпие, докато най-после каже: Наживях се вече. След това той ще започне да се учи, да се моли, да търси Бога.

При сегашното положение, в което човек се намира, той посвещава цели 16 години, докато свърши университета, а след това търси начин как да осигури живота си. Днес повечето мъже и жени се женят, нареждат си работите, деца се раждат и си отиват, но при все това работите им остават неуредени. Покажете един човек в света, на когото работите да са напълно уредени! - Няма такъв човек. Най-после, като видят тия хора, че не могат да наредят работите си, казват: „Нищо, като отидем на онзи свят, там всичко ще се нареди!" Питам: Кой от вас има опитността, да е разбрал от своя земен живот, бащаили майка, дядо или баба, какво има на онзи свят? Всички заминали мълчат. Значи единодушно казват: „Не е позволено да се говори по този въпрос". Чудна работа! Не било позволено да се говори Истината. Кога мълчи човек? - Когато има да дава. Обаче, когато има да взема, той говори. Когато казваме, че човек е лош, че греши, разбираме, че той е свободен. Само свободният човек може да греши. Но като греши, той става роб на греха и по такъв начин сам се ограничава, сам се подчинява на закона на ограничението, който не му носи добро. Иска ли човек да излезе из този закон, той трябва да работи за придобиване на своята свобода.

И тъй, два закона съществуват в света: закон на ограничението и закон на свободата. Свободата се проявява по два начина, но последствията на тия прояви са различни. При първия начин, в желанието си да бъде свободен, човек греши и по такъв начин се заробва. Това показва, че този човек не е готов за тази свобода. Например някой човек е беден. Тази сиромашия го ограничава, а той иска да бъде свободен. Отива при един, при втори, при трети богаташ, моли да му помогнат, но всички го пъдят. Най-после той казва: „И аз искам да бъда свободен човек! Моето достойнство се уронва от това положение, в което съм изпаднал". Намира тогава оттук-оттам 500 - 600 лева, купува си един револвер и 12 патрона, пресреща на пътя някой богаташ, посочва му револвера и му казва: „Чакай, сега ще ме разбереш кой съм. Или ще дадеш, каквото имаш в джоба си, или ще останеш на мястото." Богатият веднага дава, каквото има, и в този случай се заробва, изпада в ограничения; бедният пък сега е свободен. Обаче законите на държавата са против крадците. Веднага улавят този крадец, вземат парите му, а него турят в затвор. Значи той е бил временно свободен, а после го ограничават.

Вторият начин, по който може да се придобие свободата, е чрез правене на добро. Доброто значи води човека от заробването, от ограничението, в което се намира, към свобода. За пример даден човек е заробен от някакво ограничение, но е богат, има много пари. Той започва да дава пари на този, на онзи, помага им и по такъв начин си спечелва много приятели. Като спечели приятели, с това той придобива и свободата си. Човек трябва да дава по закона на Любовта, да знае кому колко да дава. Защо? - Понеже всеки ден, всяка година има свои определени задължения. Задълженията произтичат от факта, че всички хора са органи на Божественото тяло. Щом живеем в Бога, ние сме негови функции. В това отношение ние трябва да бъдем носители на Божествените мисли и чувства.

Ще ви задам следните въпроси: Колко трябва да яде човек? - Колкото му е нужно? Как се храни организмът? - Когато кръвта минава през клетките на организма, всяка клетка задържа от нея само толкова, колкото й е необходимо, а излишната част от кръвта остава да върви нататък из организма, да продължава своя път. Клетките в човешкия организъм нямат хамбар, в който да складират излишъка от храната. Ако клетките си направят хамбар, веднага ще се яви болестта. Най-първо човек трябва да се заеме със задачата да учи всички свои кираджии, всички свои близки, които живеят в него, да не правят хамбари. Докато в тялото на човека няма хамбари, той е здрав и млад.

Някой казва: „Как може да се живее без хамбар?" Защо е необходим хамбар на човека? Ще кажете, че докато човек има пълен хамбар със запазена храна, гладен няма да остане. Питам: Ако вие сте човек, пълен е магнетическата сила на Божията Любов, ще имате ли нужда от хамбар? - Няма да имате. Отдето минете, вие ще привличате хората и гладен няма да останете никога. На какво се дължи това привличане? На вътрешната красота на този човек. Такъв човек е умен, добър, с по-високо съзнание от това на обикновените хора.

Та казвам: Когато човек говори, няма правила по кой начин трябва да говори. Начинът, по който аз правя доброто, не е общ за всички хора. Този начин е специален за мене. Може би аз имам обичай да правя добро сутрин, други - на обед, а трети - вечер. При това в тия три момента от деня и начините за правене на добро са съвършено различни. Всеки човек има особен час, особен ден, в който той прави добро. Мнозина казват, че когато човек прави добро някому, трябва да му каже една сладка дума. - Не. Човек може да направи добро и без да каже сладка дума. Например имало един гагаузин търговец в Бургас, който правил добро, без да казва сладка дума на човека. Напротив, той даже се отнасял грубо към тия, на които правил добро. Когато дохождал някой просяк в дюкяна му, той го изгонвал, нахоквал го,

като му казвал: „Махни се оттук, очите ми да не те видят!" Просякът си излизал тъжен, наскърбен. Този търговец имал силно развита съвест и щом просякът се отдалечавал, той веднага изваждал от касата си 10 - 15 лева и хуквал да го гони ту в една, ту в друга улица. Най-после го настигал в някоя затънтена улица, посмушквал го малко и му казвал: „На, вземи тия пари!" След това се връщал в дюкяна си доволен.

По същия начин и съдбата постъпава с нас. В първо време, като този търговец, тя ни пъди от дюкяна си и после ни намира в някоя затънтена улица, смушка ни малко и туря 20 лева в джоба ни. Ако вие мислите, че светът ще ви посрещне е лаврови венци, лъжете се. Да, в началото може да има лаврови венци, но в края, бъдете уверени, че ще има развенчаване. Мислите ли, че онази певица, която е била посрещана на сцената с венци и ръкопляскания, утре, като изгуби гласа си, ще има същия прием? - Не, друга някоя ще дойде на мястото й, а първата ще се гърчи от мъка, че мястото й е заето. Всичко това е привидно така. Сегашният живот е преходен и това ни най-малко не трябва да ни обезсърчава. То е метод на възпитание. На земята още не е дошъл онзи истински идеален живот, към който се стремим.

Често казват: „Човек трябва да прави добро" - Да. Човек трябва да прави добро, но доброто в широк смисъл на думата не съществува на земята. И Любовта в този смисъл не съществува на земята. На земята има прояви на Любовта, но конкретно като велика мощна сила тя не може постоянно да живее в човека. Ако Любовта би живяла постоянно на земята, нямаше да има затвори от единия до другия край на земята, щяха да се чуват само песни и веселби. Някой казва: „Аз обичам еди-кого си, любя го!" Това е само частична проява на Любовта, но самата Любов още не е дошла. Ако това е наистина самата любов, питам: Как можеш днес да обичаш този човек, а утре да му измениш. Каква е тази любов? Казано е в Писанието: „Любовта никога не отпада". Понеже Бог е Любов, Той нито се изменя, нито се променя. Казавате: „Ние се стремим към Бога". - Щом се стремите към Бога, трябва да имате в съзананието си само една идея за Бога, а именно: „Бог е Любов", която нито се изменя, нито се променя.

В човека се различават две съзнания: човешко и Божествено. Човешкото съзнание кара човека да се обижда, когато нещо не е по волята му. Той започва да се гневи, сърди се на този, на онзи, иска да си отмъсти, недоволен е. След това Божественото съзнание започва да му говори: „Прости на тия хора, дето не ти угодиха. Слабости имат, затова са сгрешили!" Тия две съзнания в човека вървят паралелно. Бог в нас ни учи как трябва да живеем, но ние казваме: „Господи, засега Ти стой малко настрана. Ние имаме своя теория, която трябва да приложим в живота си, да видим тогава какви резултати ще даде!" Господ отстъпва и казва: „Добре, приложете вашата теория!" Докато ние съдим хората, работата върви добре, но щом почнат да ни съдят, работата ни тръгва зле. Казано е в Писанието: „Който съди, съден ще бъде, с каквато мярка мерите, с такава ще ви отмерят!"

Ние не говорим за външните прояви на човека, но за проявите на човешкото съзнание. За нас е по-важно съзнанието на човека, а не това, какви думи е казал.

Когато съзнанието на човека е раздвоено, той минава за лош човек. В момента, когато съзнанието на някой човек или светия, или на някой ангел се раздвои, имаме

лоши прояви. И обратно, в момента, когато съзнанието на кого и да е се съедини, имаме добри прояви. Десет пъти на ден човек може да бъде светия, праведен и десет пъти на ден може да бъде грешник. Много писатели, поети пишат за Любовта, за доброто в света. За доброто, както и за Любовта, не се съди само по външните прояви на човека, но се вземат предвид вътрешните мотиви, вътрешните подтици за проявлението на Любовта към някого или за правене добро някому. Как мислите, добро ли ви прави банкерът, когато ви дава 20 000 лева с 4 % лихва? Има ли той любов към вас? - Докато му изплащате редовно полиците си, вие сте честен, почтен човек пред него и той ви обича. Престанете ли да изплащате полиците си, вие сте безчестен човек, вагабонтин и той престава да ви обича. Казват, че най-идеалната любов на земята била майчината, изобщо родителската. Какво виждаме обаче? Достатъчно е синът или дъщерята да не изпълнят желанията на родителите си и те изменят своята любов към тях. Значи любовта на майката и бащата към децата се изменя; също тъй се изменя любовта на децата към техните родители. Гледате някое малко дете прегръща майка си, радва й се, не може без нея, но колкото повече расте, любовта към майка му охлажда и когато това дете порасне, стане голям момък, той казва на майка си: „Ти повече не ми трябваш. Аз ти благодаря за всичко, което направи за мене. Отсега нататък аз ще правя същото за друга някоя". Това са специфични прояви на Любовта, но човекът не е в тях. Това състояние на човека е отчасти подобно на състоянието, в което се намират рибите. Една риба снася хиляди яйца и ги оставя на произвола на съдбата. Тя не се грижи повечеза тях. За кое по-рано да се погрижи? Има ли рибата любов към тия хиляди яйца? Следователно, когато някоя майка не обича своя син, тя атавистически преживява състоянието на рибата. Тази любов е рибешка. Наблюдавайте някой сом, движи се из водата, мърда мустаците си, дано улови някоя жертва, да я глътне.

През тази година от всички се иска правилна философия на съзнанието. За да оправят хората работите си, кога и да е, все трябва да дойде една година, подобна на 1929, чиито сбор от цифрите да даде числото 21, или обратното на него - 12. Все трябва да дойде една година, която да съдържа две деветорки. Какво е значението на цифрите, които образуват 1929 година? - Числото 1, т. е. единицата, означава неизменното, Божествено начало на нещата. Числото 9 показва различните възможности у човека за добро и за зло. Числото 2 представлява егоизма в човека, който е причина за спорове, неразбирания между тях и т. н. Когато съберете 1 + 2 = 3. Тройката е процес на равновесие. И сега, когато извадите 3 от 9, т. е. от доброто, ще получите 6, което показва, че човек трябва да напусне злото, егоистичното в себе си и да дойде в Божествения живот.

Единицата е закон на мъдростта; двойката - закон на Любовта. Ако боравите с Любовта без Мъдростта, непременно ще направите някоя погрешка. Всеки от вас е имал, па и сега има по един или повече приятели, които обича. Питам: След като сте дружили няколко години с тях, не сте ли си казали някоя обидна, горчива дума? - Казали сте си. И какво правите след това? - Дадете си гръб един на друг и след време се помирите. Отде придобихте този навик? Какво правите пък, когато обичате някого? Обръщате лицето си към него, искате и той да ви гледа, и вие него да гледате. Който не ви обича, гърба си обръща към вас, а който ви обича, лицето си обръща към вас. Според окултизма адът и небето се различават именно по това. Като отидете в ада, ще видите, че всички негови жители обръщат гърбовете си към Бога и казват: „Не искаме да знаем за Бога!" Отидете ли в небето, там всички жители обръщат лицето си към Бога. Следователно в ада няма изгрев, там съществува вечен залез. В небето обаче има вечен изгрев, понеже всички обръщат лицата си към Бога. Залезът е символ на изгубената Любов. Щом слънцето залезе, и Любовта се изгубва. Изгревът е символ на намерената Любов.

През тази година вие ще имате отношения на вземане-даване с ред същества, някои добри, някои лоши, защото са от разни степени на развитие. Ако сте умни, ще се ползувате от всички; ако сте глупави, повече ще страдате. И глупавият има известна интелигентност, но във всичките си пътища той е своенравен, вследствие на което има повече изпитания и страдания. Глупавият се мисли за божество, затова често иска да изменя Божия план на нещата. Кой човек до днес не е изказал своите протести против Бога - защо го е поставил в това общество, защо го е пратил на земята между тези родители, защо не му е дал голямо богатство, много знание и здраве. Глупавият мисли, че Господ трябва да се занимава само с него; той да заповядва, а Господ да изпълнява.

Умният, любящият човек се познава по следното качество: той разбира постъпките на онзи, който го обича, и знае какво иска да каже чрез тях. Казвате: „Мъчно е да се познае кой ни обича!" - Да, разумен, любящ човек трябва да бъдеш, за да познаеш кой те обича.

Мнозина казват: „Труден е духовният път!" Според мен най-лесният път е духовният, но ако го знаят, разбира се. Не го ли знаят, няма по-мъчен път от духовния.

Духовният човек е прозорлив, той знае от кого да иска, той знае и как да иска. За изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Един цар в древността обичал често да се дегизира, като се обличал в прости, обикновени дрехи, а неговите слуги се обличали като генерали. И така се разхождал из града сам, без никакви слуги, да проучва живота на своите поданици. Един ден, тъй преоблечен, царят се разхождал със слугите из своя палат. В това време един просяк успял да се промъгне в палата на царя и започнал да проси милостиня от слугите му. Като погледнал към царя, отминал го и си рекъл: „Какво ще искам от тебе? И ти си беден като мен."

Тъй постъпват много от съвременните хора: искат помощ от слугите на царя, от самия цар не искат. Като дойдат до него, погледнат го и си казват: „И ти си като нас беден, нищо не можеш да ни дадеш!" - И си заминават. Но вие трябва да се изправите именно пред човека, облечен в дрипи. Той е дегизиран като беден, но е богат човек. Само той може да ви помогне в трудното положение, в което се намирате. Това се отнася до съзнанието на човека. Това, което е облечено, наперено и вдига шум в човека, то е неговият слуга. Ти от него нищо не търси. Дойдеш ли обаче до онова, което отвън е просто облечено, спри се там и кажи своята дума, своята молба само един път. То ще ти помогне. То е Божественото в човека. Ако знаете да Му говорите, няма да остане желание, което да не ви се изпълни. Когато желанията ви не се изпълняват, това показва, че вие искате помощ от вашите генерали, облечени хубаво, с външен блясък. Тия генерали нямат нищо в себе си, те не могат да ви помогнат - и те са бедни като вас.

Та казвам: Тази година ще се научите да различавате господаря от слугите, царя от неговите генерали. Това значи човек да познава себе си. В човешката душа се крие Божественото съзнание, което, за да намери човек и да му иска помощ, в него трябва да утихне всяка буря, всеки шум, да изчезне всяка завист, злоба, всяко съмнение, маловерие и т. н. Изчезне ли всичко това от човека, той се поставя в положението на едно разумно дете, което чува и разбира тихия глас на Бога в себе си.

Пророк Илия беше смел човек, изкла 400 души, след което трябваше да прекара 40-дневен пост в планината, да изкупи греховете си. Тука обаче той можа да чуе Божия глас. Бог му се яви по три начина: в бурята, в огъня и в тихия глас. От бурята и от огъня той се уплаши и избяга, но като чу тихия глас, закри лицето си и позна Бога.

Тази година аз ви пожелавам да чуете тихия глас на Господа във вас. Той носи красивото, великото, мощното в света. Когато този глас дойде в човека, тогава неговият характер е създаден вече. Тогава се проявява и неговата сила. Тихият глас прави човека силен и богат.Само благият човек може да бъде добър. Българският писател Пенчо Славейков казва: „Парице, парице, всесилна царице: с тебе в рая, без тебе - на края." Парите означават разумността в човека. С тази пословица Славейков иска да накара хората да мислят. Той бил голям философ.

И тъй аз ви пожелавам да получите доброто, което новата година носи. Онези, които идват отгоре, ви казват: „Тихи бъдете!" Миналата година ви казах да имате отворени очи, а тази година ви казвам да имате отворени торби, та кой как мине, да тури нещо в тях. Не са ли отворени торбите ви, никой нищо няма да тури. Всеки да закачи торбата си на рамото и през цялата година да седи отворена. Торбата ви трябва да бъде отворена! Какво представлява тази торба? - Човешкото сърце. То трябва да бъде отворено за светлината. Няма по-хубаво нещо от това, да има човек връзка с Бога, с възвишени и разумни същества! Те са тил на новия живот.

Сега, поздравлявам ви с новата година! Старата и новата година ще бъдат заедно до 22 март. До това време старата година ще предаде всичко на новата. Понеже новата година се ражда сега, тя е още малко, голо и босо детенце, за което трябва да се погрижите: да го облечете, обуща и дрехи да му направите.

Нека тия думи ви послужат като ребус за разрешение."

Беше през лятото на 1922, когато потеглихме към най-високия връх в България и най-високия връх на Балканския полуостров - 3080 м над морското равнище 1. Беше Петровден, именният ден на Учителя.

1 .Веднаж при разговор Учителя казва: „Върхът Мусала е по-висок от 3000 м." Един от присъстващите, учен брат, възразява, че Мусала не надвишава 3000 м надморска височина. При друг разговор в присъствието на същия брат Учителя пак твърди, че Мусала е висок над 3000 м. Същият брат отново опонира. Но наскоро се случва следното: Братът чете в един вестник, че научна група е минала през България и според нейните изследвания връх Мусала е висок 3080 м. Братът се засрамва за своето „знание", отива на Изгрева и се извинява на Учителя.

Случваше се някой брат да вземе думата от устата на Учителя и да започне да „обяснява". Учителя скромно ще го изслушва, после по някакъв начин ще хвърли светлина върху проблема, след което „знаещият" се коригира.

Отпразнувахме именния ден на Учителя на най-високия връх на нашата родина, на Мусала - Божии връх.

Изкачваме се смели, решителни, като опитни алпинисти, а то повечето от нас не са се качвали дори на Витоша. Върхът е още наполовина скрит под снежната си покривка и ние се изкачваме по стръмен снежен склон. Чувстваме се повече от алпинисти, нали сме с Учителя! Носят ни крилата на Любовта!

Имахме хубав слънчев изгрев и след кратък престой се върнахме.

Паметно беше отиването ни през лятото на 1922 г. на връх Мусала.

През лятото на 1923 г. беше незабравимо.

През лятото на 1924 г. беше неописуемо.

През лятото на 1925 г. беше слънчево.

През лятото на 1926 г. беше прекрасно.

През лятото на 1927 г. беше приказно.

През лятото на 1928 г. беше богато.

След събора Учителя продължи лекциите все така вдъхновено, изобилно и неуморно. Казвам продължи, а то все едно, че не бе прекъснал. Прекъсваше понякога, но то бе прекъсване само за отсъстващите. Други в същото време го слушаха с радост и го гледаха с възхищение.

За слушателите дните минават светкавично. В неделя имаме беседа в 10 часа, след това, в сряда, лекция в 5 часа сутринта и в петък в 5 часа сутринта също лекция, но за младежкия окултен клас. Мисълта е толкова интензивна, че ежедневната работа остава само за част от съзнанието, а всичко друго е ангажирано, погълнато от светлата мисъл на Учителя, от животворната му Любов и от диамантената му воля. Учителя е същевремнно и ученик, най-редовният, най-преданият и най-изпълнителният ученик.

Тук са изнесени лекциите на общия окултен клас:

„Акустика на съзнанието", „Без прегради", „Какво са разбрали?" и ред още лекции и беседи е прекрасна мисъл и много, много знания.

Ние слушахме думите на Учителя:

„Всеки човек разполага с ум, сърце, воля, душа и дух, с ред дарби и способности, които трябва да развива. Има ли тия неща в себе си, той е богат. От усилията, които ще направи за развиване на дарбите и способностите си, зависи неговото бъдеще благо."

„Всички на работа! Кой където е седнал, под него има заровено голямо богатство. Стани, вдигни камъка, на който си седнал, и започни да копаеш. Извади оттам богатството и започни съзнателно да работиш. Във всеки човек е скрито голямо богатство - неговите дарби и способности, които той трябва да разкопава и обработва. Не губете времето си! Всеки на работа! Турете старите методи настрана и приложете новите. Старото учение сте опитали вече. Опитайте новото учение, новите методи и вървете напред!"

И всеки търси, намира, работи и прилага.

Учителя още не е събрал своите ученици около себе си. Ето една сестричка пристига болна. Че ако е здрава, тя ще бъде на работа. Кой разрешава на здравите да работят? - Да работят върху себе си, тоест да учат? Но тя пристига болна и остава на Изгрев. Това е Верка. И някои други, като Димитринка, отначало не се чувстваха добре. Но Учителя е велик. От нищото той прави нещо.

Колко много иска и моята сестра да остане на Изгрева, но тя е учителка. Затова пък се радва, че може да прилага в своята работа новите методи на Учителя. И има резултат. Може ли Любовта да не роди Любов? Може ли при Любовта да не се родят успехът, обходата, взаимопомощта? Тя се увлича в работа си, а аз й пиша на 25 ноември 1928 г.:

Мила Мариш,

Зная, че не обичаш да прескачаш и да не чуеш неделна беседа. А ето вече две седмици те няма. Защо?

Пращаме ти една топла нощница, кашкавал и други неща. Пращам ти няколко мисли от Учителя.

Сряда. "Всеки човек е предназначен за известна служба в космоса. Значи трябва да намери своя първичен план и да може да се реализира. Когато човек намери своето предназначение, той усеща едно проблясване. Христос нарича това новораждане."

„Учителят трябва да съдейства на ученика, но ученикът трябва да учи."

„Гениалните хора идват да дадат подтик на човечеството. Който дава подтик, той може да се сметне за гениален. А това не значи да напишеш една книга. Един чист живот, чиста мисъл и чувство са дали вече този подтик".

„Ще се стремите към постоянна връзка с Бога. Годината 1929 благоприятства за такава връзка."

Петък. Продължаваме разглеждането на произведенията на Толстой и Юго. „Немислимо е човек да се бори със себе си. Човек трябва да бъде зрител на борбата, която става в него. Ако вземе участие, ще пострада, а ако чака, колкото и да трае тази борба, тя ще свърши в негова полза."

„Всеки трябва да има своята магическа пръчица - вярата в Бога. Когато ви питат вярвате ли, ще казвате: Вярвам във водата, която пия, във въздуха, който дишам, вярвам, че ходя по земята, вярвам в светлината, която осветлява моя път. Но за своята магическа пръчица няма да казваш никому. Това, че дишаме, че пием и ходим, го вярваме еднакво, но всеки го разбира и спазва различно."

Петю беше в неделя шофьор. Много хубаво беше облечен. Много му приличаше новият костюм.

Мама и тати са добре.

Учителя е отлично.

Всички те поздравяваме сърдечно. - Т.

Първа лекция на младежкия окултен клас в нашия нов, светъл и слънчев салон на Изгрева.

Първата лекция от Учителя в нашия салон е озаглавена „Будният ден". Каква радост изпитвахме в този пръв тържествен час! В 5 часа сутринта - беседа в салона на Изгрева. Един час път е от моя дом в София до Изгрева. Но как неусетно минава този един час! „Търсете Господа, е казано, на ранина." И ние Го търсим на ранина, дишаме Го на ранина, за да Го чуем на ранина.

Велик живот!

Беседите на Младежкия окултен клас се определят вече на Изгрева, в петък, 5 часа сутринта. Учителя говори и му е приятно! Ние приемаме словото, слушаме и ни е приятно! Имаме салон! Първите слънчеви лъчи заиграват върху стената над Учителя.

Колко е хубаво, че сме на Изгрева в този ранен час, че слушаме беседа!

Учителя завърши лекцията е думите: „Една свещена идея трябва да изпълва умовете и сърцата на всички хора: да се въдвори ред и порядък в света, да се приложи Божията любов, да се прегърнат всички хора като братя, като синове на един Баща. Ако доброволно не стане това, насила ще ви заставят. Дошло е време да се въведе Божествен ред и порядък в света.

Какво виждате след земетресението, което стана преди няколко дена? Всички хора, бедни и богати, напуснаха къщите си, излязоха вън на палатки или на открито. Богати, красиви къщи, с всички удобства станаха необитаеми. В това отношение и бедни, и богати се приравниха. Всички хора пазят живота си. Те разбират, че най-ценното нещо, което им е дадено, е животът. Обаче той може да се запази само с доброто и правдата. Праведни хора се търсят днес, и то не десет, но стотици и хиляди. Праведните, добрите и разумните ще спасят света от ударите на земетресенията и от ударите на съдбата.

Бъдете готови всеки момент да срещнете Бога, великия Баща, с Любов. Христос казва: „Блажен е онзи роб, когото господарят намери, че прави това, което му е заповядал." Това значи: "Бъдете будни да посрещнете новия ден, новия живот, който иде в света."

Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.

Животът на Изгрева става все по-интересен. След лекцията не бързаме да се завърнем по домовете, да отидем другаде по работа или в учебните си заведения. Някои остават - да поработят нещо из градината, да почетат за изпити или по друг повод.

Един ден, когато бях на чешмичката, виждам, че се задава група.

Учителя! - трепна сърцето ми. Защо сърцето трепва всякога, когато очите видят Учителя? Защо всички, които го придружават, са със светнали от радост очи?

Един брат ми каза: „Бях тук, за да чета, предстоеше ми изпит. Един ден сестра Савка дойде при мен и любезно ми каза: „Брат Христо, Учителя те вика". Зарадвах се, затворих книгата и ето ме пред Учителя.

- Може ли - ме запита Учителя - да дойдете с нас на чешмичката? Той е така любезен и деликатен!

- Да, Учителю, мога, - отговорих смутен и зарадван.

Взех инструменти и тръгнахме. Разчистихме около коритцето на чешмата. Пролетните дъждове всякога развалят украсата. Колко сила ни дава Учителя, когато работим. Само защото е с нас и защото ни гледа, радост изпълва сърцето и полита душата. А и обича да се шегува. С какво майсторство ни развеселява."

Братът не съжаляваше, че е затворил книгите. Той знаеше, че тъкмо по време на изпита Учителя ще му помогне. Ще му изпрати светлина и сила, всичко прочетено ще му стане ясно и той ще отговори спокойно и уверено на зададените въпроси.

Всеки знае, че времето, в което живием, епохата и присъствието на Учителя са нещо необикновено.

Велик празник!

Брат ми Петър-Асен страда от язва в стомаха. Язвата често го безпокои. Връща се един ден в къщи за обед и казва на всички:

- Не питате Учителя за мен, затова ме боли!

- Щом пожелаеш, веднага ще го попитам.

- Мисля, че трябваше досега да го направите - допълни той с леко недоволство.

Това недоволство, което прояви моя брат, беше оправдано. Защото ние отдавна трябваше да съобщим на Учителя за това заболяване. Все още не смеехме да го безпокоим за наши работи.

Веднага след обеда и след като брат ми отиде на работа, майка ми се приготви и отиде на Изгрева. Срещнала Учителя и му казала за тревогите на Петър-Асен.

- Няма нищо - казал Учителя. Да си измие довечера краката с топла вода и ще мине.

Връща се брат ми в къщи весел и се смее особено.

- Защо си така особено усмихнат? - го запитва майка ми, която дава вид, че не е излизала от къщи.

- Зная, зная - отговаря той. Ти си ходила при Учителя.

Майка ми отклонява отговора, а той продължава:

- Ходила си, беше точно 16 часа. Почувствувах една ръка, която обхвана областта на стомаха и отне нещо. И вече не ме боли.

Действително майка ми е била при Учителя точно в 16 часа.

Всеки ден, всеки час, към Изгрева се отправят хора; по всяко време на Учителя се изказват болки, задават се въпроси.

Тук Учителя е свободен. Човек може да го срещне по двора, в градината или при чешмичката. Където и да е, той ще облекчи или примахне болката ти, ще те насърчи да снемеш тежко физическо или духовно бреме. А ние виждаме и учим всеки ден готовността да се помага.

Три пъти в седмицата сме горе - на Изгрева. Ставаме преди 4 часа и точно в 4 тръгваме. Пътят от улица „20 април" до Изгрева е един час. Далече е и от „Опълченска" 66 (Също около един час път), а и от много други места. Но ние ставаме леко, с младежки ентусиазъм и с радост! Всички сме млади! От децата до старците - всички с еднакъв трепет минаваме шосето и преди 5 часа сме в салона. И с нетърпение очакваме банкета, който Учителя ще ни даде - богат духовен банкет!

Салонът е препълнен. Очакваме Учителя. Вратата хлопва, дървената стълба поскърцва и ето, че той влиза в салона, празнично облечен и елегантен. После отива на катедрата, откъдето говори. Слушаме го захласнати и озарени от неговото излъчване.

След като е приключил беседата, Учителя става и тръгва с лека походка към вратата. А ние започваме да осъзнаваме, че все още сме на земята, слизаме от висините, в които словото му ни е извисило.

Живеем вече на Изгрева. Учителя е тук и редовно изнася беседи и лекции. Но ние, младите хора около него, все още не сме се установили тук. Занимаваме се е университетски лекции и изпити. Някои работят в града като чиновници, други като учители или работници. Но вече се появяват малки къщички, в които каним тези, които все още нямат подслон. Какъв красив живот! Каква обхода! Да се чуди човек Изгрева в България ли се намира или в най-културната страна на света.

Някоя сестра живее на палатка, няма си още къщичка. И отива на работа в града. Ше завърже връзките на палатката си и толкова. И мисъл даже не й минава да скрие часовника си или току-що получената заплата. Тя знае - на Изгрева нищо не се губи.

Друга сестра пък няма палатка. Дошла да прекара няколко дена на Изгрева. Носи само някои от най-необходимите неща. Преди да си замине, като не желае да обременява никого, тя прибира вещите си под един бор. Окачва дрехите и храните на някой клон и спокойно ги остава за ден-два. Тя знае - дали са ценни или обикновени нещата й, в новото селище нищо не се губи, тук всичко е еднакво ценно. А ако някой случайно изгуби нещо в района на Изгрева, той не го и търси. Който го намери, сам ще потърси стопанина. Под едно дърво отдавна стоят стомничка, една чаена чаша, лъжичка и едно чердже. Техният стопанин рядко се ползва от тях. Къде ли е той? - Той работи в града, но мисли за Изгрева. И притуря след няколко дена чайниче и кошничка за продукти. И той иска да събира дом на Изгрева. И ще го събере. Нека нещата му стоят тук. Те ще се увеличат, няма да намалеят.

А Учителя гледа на всичко това с надежда, е вяра и Любов и търпеливо чака. Ще има ли новото селище подходящия външен облик, такъв, какъвто той го желае?

Или всеки ще задоволи своя вкус? Може би още никой не се е досетил, че трябва да пита Учителя, в който е най-хубавия план за Изгрева. Бъдещето ще покаже. Сега ние плуваме в океан от светлина, свобода и Любов и още не можем ясно да различаваме нещата.

Дано намерим пътя!

Поканихме Учителя у дома на вечеря. Нашето петчленно семейство с още няколко сестри и братя си устроихме прекрасен празник. Учителя беше мил, много сърдечен и разположен. А ние - радостни. Изобилието на плодове по масата говореше за любовта ни към нашия гост.

Моят брат докара Учителя вкъщи с автомобил, а по-късно по същия начин го изпроводи до Изгрева. Това му беше приятно, а за нас бе голяма радост.

Още е тъмно, а ние поединично и на малки и по-големи групи се отправяме нагоре по шосето. Отиваме на Изгрева. Там ще посрещнем празника. Салонът е празнично приготвен. Хората - празнично настроени.

Учителя говори върху изгревите на слънцето.

„Тази година, каза той, трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и нашите отношения към тези закони.

Какво нещо е привидно разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете например, при яденето храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха среща отверствието на дихателната система и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно движение, това не е правилен път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.

Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настъпва друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След това трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, превърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т. е. части от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: „Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава човекът по един деликатен начин казва: „Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате в каквото искате, да живеете според вашето мнение; ето, вратата е отворена, заповядайте навън!"

Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.

В духовния живот има три пътя, по които човек или неговите енергии вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум или интелигентност, или тъй наречения път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, през които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемете храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път.

Когато говорим за Божествената мисъл, подразбираме човешката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т. е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие. Когато казват, че между физическия и духовния живот няма нищо общо, това говори за погрешните схващания на хората, които са резултат от известни натрупвания от миналото в мисълта. И днес човечеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания. Животът на плътта, материалният живот, както днес го схващат хората, наистина няма нищо общо с духовния живот. Но ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красив живот. Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот!

Та казвам: В света има три изгрева. Първият изгрев е изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето.

Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. То е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се обкръжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота и се весели, не мисли, че идва залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види тази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.

Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т. е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат и казват: „Залезе слънцето."

Не, те още не са готови да разберат какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче те, като не разбират това нещо, казват: „Залезе нашето слънце!" Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.

Старите хора, които не разбират този нов живот, казват: „Залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха!" Казвам: Старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50-годишна възраст, ти си дете на ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете на физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот. Вървите ли по тоя естествен път, ще знаете, че до 7-годишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 - 14 години вие сте дете на ангелския свят; от 14 до 21 години сте дете на Божествения свят. Ето защо, когато човек стане на 21-годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпките си - Бог е с него.

От 21-годишна възраст нагоре тия периоди на живота се повтарят отново. От 21 до 28-годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия си живот. Той започва да мисли как по-добре да нареди живота си; пожелава да се ожени, да си направи къща. Намира жена, оженва се, раждат му се деца и заживява физически живот. Всички казват за него: „Този човек стана материалист." От 28 до 35-годишна възраст той започва да мисли и да живее по-духовно. Казва: „Човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на децата." Сега той се намира във втората фаза на ангелския живот. От 35 до 42-годишна възраст човек се намира във втората фаза на Божествения живот. Той вече се предава на истинско служене на Бога.

От 42-годишна възраст нагоре човек наново навлиза във физическия живот, но вече в третата фаза на този живот, а именно - физическия живот на Божествения свят. Този живот продължава от 42 до 48-годишна възраст. От 48 до 55-годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот. И най-после от 55 до 63годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се повтарят тия фази на живота, с все по-нови и нови постижения и придобивки на познания.

Тази година аз искам всички да видите духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че вятър ще има. С тази червенина природата казва: „Човек трябва да мисли!" Червеният цвят е признак на война. Затова природата казва: „Ти ще воюваш, но който воюва, трябва да мисли!" Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой. Получи ли една, две рани, този човек започва да мисли. Питам: Струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно.

Сега желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите непринудено: физическите работи стават с принуждение; духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода.

Знаете ли какво нещо е абсолютна свобода? Господ не обича да вижда своите деца, заляти в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат е вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал.

Вие ще кажете: Буквално ли трябва да се разбира това нещо или фигуративно? - В Божествения свят няма никакви символи, никакви фигури. Там едновременно ще видим и формата, и съдържанието, и смисъла. Ти виждаш тяхната форма, опитваш тяхното съдържание и използваш техния смисъл. Схващаш ли всички тия неща, ще имаш и всичкото Божествено благо. Днес, понеже хората са деца на земята, те не са достигнали още до онова велико разбиране на духовния живот и затова често се обезсърчават. Но трябва да знаете, че при всяко ваше обезсърчение, по-напредналите ви братя са с вас. Това показва, че имате висок гост у дома си. Когато имате такива високи гости, а нямате достатъчно хляб, нямате някоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: „Сега ли намери време този гост да ни посети? Не можа ли да дойде или през пролетта, или през лятото, ами дойде през зимата?" По аналогия на това от невидимия свят ви идват високи гости и тогава, когато вие не ги каните. Вие се стеснявате, че няма е какво да ги гостите. Някога вие искате да ви посетят, а те се отказват.

Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме ония наши приятели от невидимия свят, които са дошли да ни посетят. Под думите „невидим свят" не трябва да подразбирате свят без никаква реалност. Този свят е десет пъти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашите приятели от невидимия свят, които ни посещават в известна епоха на нашия живот повече, отколкото във всяко дуруго време. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при нас, те носят със себе си най-възвишени мисли и чувства, вземат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания. Вие имате крива представа за ангелите, за светиите, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че те са заети само с възвишени работи и не се интересуват от човека, не се занимават с дребни работи. Не, дойде ли един ангел при тебе, той се интересува и от дребните неща на твоя живот. Когато обичаш някого, знаеш какви са неговите очи, уши, знаеш с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво. Същият закон е верен и по отношение на любовта на нашите приятели от невидимия свят. Когато един твой приятел от невидимия свят ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво в тебе. Не само това, но когато тия приятели идват при вас, те водят със себе си по десет камили, натоварени с подаръци. Като влязат в двора ви, те започват да разтоварват камилите, свалят от тях куфарите и ги внасят в дома ви. Там отварят куфарите и започват да раздават подаръци на вас, на майка ви, на баща ви, на братята и сестрите ви и след като постоят 5 - 6 дни у вас на гости, всичките ви работи се уреждат. Вие трябва само да чакате и да не се безпокоите. Ако нямате с какво да ги угостите, те ще извадят от куфарите си всичко, което е необходимо.

Сега вие може би се смущавате, че физическото слънце изгря, но аз ви говоря още, понеже духовното слънеце не е изгряло. Всички вие трябва да се стремите да имате вътрешно разположение, да наблюдавате изгряването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите е Любов. Любовта е закон, който съществува между частите и цялото. Бог е Любов, т. е. Той е цялото, затова се проявява между ангелите и между хората като части на цялото. Любовта започва с хората. В това отношение хората са началото, а ангелите са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не започва с човешката любов, той не може да разбере ангелската. Дайте ход, дайте възможност на всяко благородно чувство в човешката душа да се развива.

Този е естественият път, по който може да се върви в Божествения свят.

Любовта има много форми, чрез които може да се проявява, но кой докъдето е дошъл в Любовта, да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото в себе си. Само така ще се избавите от много неприятности, от много болести. Причината на болестите у хората се дължи на подпушване на чувствата, на въздържане в проявлението на Любовта. Всички болести в света като ревматизъм, ишиас и ред други, са в резултат на подпушване в чувствата. Дайте ход на Любовта! Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: „По какъв начин да я пуснем?" По най-правилен начин, но Божествен начин. Ако пуснете Любовта да тече през нас, ще направите по-малко погрешки, отколкото ако я спрете в нейния път. Не пуснем ли Любовта на мине през нас, ще се явят болести, нещастия, които Бог после ще изправи чрез ред страдания. Затова казвам: Дайте ход на Любовта, свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само свободният човек може да люби. Без свобода любовта не може да се проявява. Свободен човек е само онзи, който е намерил Истината. Такъв човек проявява Любовта разумно. Няма ли свобода в Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмяна на енергиите. Аз подразбирам разумна обмяна на енергиите на Любовта. Питам: Като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмяна на резултати у тях? Като се срещнат двама души и си разменят разумни погледи, това не е любовна обмяна на разумното у тях?

Та казвам: Всички трябва да се стремите да се избавите от ония криви разбирания, които са наслоени във вас от миналото. Те ще дойдат, но аз не искам да говоря за тях, нито пък вие да се спирате върху тях; не ги разказвайте никому, но ги разглеждайте като един естествоизпитател и кажете: „Тези неща не са мои, те са останали от някога. Аз зная, че в Божествения свят, в който живея, Любовта се проявява навсякъде, във всички свои отношения." Започнете най-първо да проявявате любовта си към най-близките ваши приятели, после разширявайте любовта си повече, но никога не изнасилвайте себе си.

Вие казвате: „Как да проявим любовта си?" - Наблюдавайте как постъпва слънцето и се старайте да придобиете неговия характер. Питам: Слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгрее сутрин, слънцето започва да раздава навсякъде и на всички, като казва: „Нека дойдат всички, които се нуждаят от мене." Какво мислят хората за него не се интересува, понеже не очаква да му дадат нещо, а само дава. Така се проявява Божественото - дава и заминава. На другия ден, като изгрее, постъпава по същия начин. Слънцето никога не казва: От толкова години ви топля и осветявам, платете си данъка! Обаче хората продават, използуват енергията на слънцето. Как? Например дърветата, въглищата съдържат слънчева енергия и хората скъпо я продават. Отивате при дърваря и казвате: „Дай ми от благословението на слънцето." Той ви пита: „Колко ще платите за него?" Ето де се проявява човешкото. И вие започвате да се пазарите: давате 400 или 350 лева за един кубически метър дърва, а 600 - 700 за тон въглища. За колко време ще ви послужат тия дърва или въглища? При това колко души ще могат да се отопляват, ако се наредят около една камина?

Следователно, когато ние говорим за човешката любов, подразбираме дървената любов и любовта от въглищата. И едната, и другата любов са дошли от слънцето, но силата им трае за няколко часа само. Като се турят в огъня, осветляват, отопляват за малко време и после изгасват. Искате ли да поддържате тази любов, наново купувате дърва и въглища. Ако мислите да прекарате живота си с тази любов, ще има пушек, сажди, кюнците ще се запушват, ще дими и често ще трябва да ги чистите. Който не върви по методите на тази любов, дим и пушек в къщата му няма, стените на стаите ще бъдат чисти, бели, никаква пепел, никаква сгурия няма да остава и кюнците на печката няма да се запушват.

Аз желая на всинца ви да няма дим и пушек из стаите ви, стените ви да бъдат чисти, кюнците ви отпушени и горенето в печката да бъде пълно. В бъдеще, когато науката дойде до положението да превръща непълното горене в пълно, без никакъв дим и пепел, животът на хората ще се подобри. Днес всички анормалности в света произтичат от дима. Като наблюдавате човека с неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.

Слънцето вече изгря! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате осветление и отопление по методите на слънцето - без дим и без пепел. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената любов да тече свободно през вас. По този начин всички ще бъдете здрави. Днес не може да се помогне на някои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човек, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне. Как може да му се помогне? - Чрез вярата. Тя е велик Божествен закон. Любовта започва е вярата. Началото на Любовта, т. е. първата бримка, с която тя започва, това е вярата. Тя е първата бримка на човешката интелигентност, на човешките разбирания. От вярата вървите към Любовта. Ако искате да прогресирате и в този, и в бъдещия свят, и в живота, трябва да любите.

Сега аз не искам да пресилвам нещата, не казвам, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена. Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знание, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие имате и сила, но силата ви трябва да стане още по-голяма. В Писанието се казва: „Трябва да растем от слава в слава, от сила в сила, от Любов в Любов". Това е велик закон за развитието на Божественото у човека.

Като ви говоря така, вие казвате: „Тия неща са непостижими." Не, тия работи са постижими, но не със средствата и с възможностите, с които вие разполагате.

Например вие не можете да съберете водата на морето в един малък съд. Можете ли да съберете всичката вода от един малък извор в чашата си? - Не можете. Вие вземате само толкова вода, колкото може да събере вашата чаша. Оттук казвам: Нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поставил задачата си научно. Ние сме дошли в света само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и веднъж, и дваж, и сто, и хиляда, и милиони, и безкрайно пъти. Като казвам, че ще опитаме любовта безконечно пъти, вие се плашите. Не се плашете от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита във всичката своя пълнота, във всичката й цялост, както Бог се проявява. Един ден, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Бог чувтвува, ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате: „Какво да правя сега, след като свърших своята работа на земята?" Щом сте опитали Любовта във всичките й проявления, ще правите слънчеви системи. Като отидете в другия свят, Господ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки същества от вас, които Той е създал.

Сега вие седите в къщи и, ако сте жена, казвате: "Много съм скована, мъжът ми ме е вързал." И мъжът казва: „Много съм скован, жената ме е вързала." Казвам: Щом опиташ Любовта във всичките й проявления, жената ще ти даде свободен билет, ще пътуваш навсякъде, където искаш, ще извървиш милиони километри. По същия начин и мъжът ще ти даде свободен билет за пътуване.

И тъй, сега поздравявам всички ви с новия изгрев на слънцето! Пожелевам ви да бъдете радостни и весели, а не, след като излезете оттук, да изгубите радостта си. Бъдете всякога радостни! Стремете се да придобиете такава радост и такова веселие, които никой да не е в състояние да ви отнеме.

След хубавата беседа направихме утринните упражнения на снежната поляна. Бяхме така радостни. Днес е 22 март - първият ден на пролетта!

А вечерта на същият ден - вечеря. Колко е богата вечерята в този ден!

- Защо? - ще запита някой. - Защо вечерята в този ден е по-богата?

Вдигам рамене, не мога да отговоря на този въпрос. Аз виждам хляба по масите по-хубав, плодовете по-хубави, услугите на сестрите и братята - по-топли и по-чистосърдечни .

Хлябът е по-хубав, защото Бог го е погледнал, плодовете са по-хубави, защото Бог ги е погледнал, и хората са по-хубави, защото свише Бог ги е погледнал.

А Учителя, тих, скромен и величествен в своята бяла дреха, седи пред богатата трапеза, отчупва от предложения му хляб и раздава.

- Погледни - ми прошепва моята сестра - колко е хубав, колко е мил, колко е велик! - И добавя със светнали от радост очи: Чрез Учителя говори Христос.

1928 г.

Нова година е, празник! За този празник се приготовляваме по-специално, защото мили души, сестри и братя, пристигат от провинцията. И защото отново ще бъдем няколко часа с Учителя и ще чуем беседа.

Вечерята започва в 19 часа. Една група от сестри и братя са приготвили отрано хляб, хубаво приготвено жито, ориз и плодове. Друга група ги поднася с любов на присъстващите. Хубав концерт допълва вечерята. Вече минава 21 часа и погледите, които нарядко се откъсват от Учителя, наново се насочват към него. Той каза:

„Имайте предвид, че изтеклата 1927 г. беше сляпа по отношение на вас и вашите постъпки, но настъпващата 1928 г. има две очи. А всяка година, която има две очи, тя зорко бди върху делата на хората. Следователно тази година може да ви донесе много радост, но ако сте невнимателни, тя може да ви донесе и много страдания. Ако турите осморката в хоризонтално положение, тя представлява човешките очи. Общия сбор на цифрите в 1928 г. дава числото две: 1 + 9 + 2 + 8 = 20 = 2.

Числото 2 представлява Божествената съкровищница - богатствата, които Бог раздава. Но там, дето има богатства, всякога има и спорове. И тъй, ако очите ви са отворени, вие ще използвате разумно богатствата, които Бог ще ви прати през новата година. Ходите ли обаче по ума, който сте имали през изминалата 1927 г., богатствата ще минат и заминат покрай вас, без да ги използувате разумно. Ето защо бъдете внимателни през тази година, защото Господ ще гледа през две очи. Щом е тъй, и вашите очи трябва да бъдат отворени. На когото очите са отворени, и Божието благословение ще дойде върху него. На когото очите са затворени, Божието благословение ще мине покрай него и ще го отмине и той всеки ден ще остава със своята празна торба.

Та казвам: Използвайте разумно всеки ден от годината, защото не се знае колко ще живеем на земята.

Другите неща, които имаме в живота си - грижи, смущения, противоречия и тем подобни, не могат да се разрешат, ако нямаме онази вътрешна интензивна връзка, която човек трябва да има с Първото начало на живота. Аз употребявам думата „Първо начало на живота" наместо думата Бог, защото от дълго употребяване хората са я изопачили. Често хората мислят за Бога като за нещо физическо. Всъщност Бог е Първоно начало, което осмисля живота. Няма по-красив момент за човека от този, да почувствува за една минута поне присъствието на това Първо начало в себе си. То внася мир, радост и светлина в душата на човека и тогава той разрешава правилно всички въпроси в живота си, при което в него се заражда едно възходяще чувство и сила за работа, без да се спъва от своите външни и вътрешни изпитания.

Та казвам: Божията Любов е Любов, която преодолява всички мъчнотии. Само Божията Любов няма дефекти. Любов, която се помрачава, не е любов; любов, която отслабва, не е любов. Това са само афекти, чувства. Това, което остава едно и също при всички условия в живота на човека, бил той богат или сиромах, силен или слаб, здрав или болен, е Божествена Любов. Божествената Любов никога не се мени - тя всякога остава една и съща и по смисъл, и по съдържание. Божествената Любов има качеството да се разширява, т. е. да изменя своята форма. Като не разбират качеството на Божията любов, хората казват, че тя се изменя, а всъщност в тази Любов има вътрешно разширение. Вследствие на това, когато очите на хората са отворени, Божествената Любов внася в тях мир и радост, а когато очите им са затворени, тя внася в тях смущение и скръб.

През тази година гледайте всичките врати и прозорци да бъдат отворени, та като мине Божествената торба с богатствата, да си поискате от Божествените вестители. Който иска, той винаги получава. Законът е такъв. Някой казва: Господ знае от какво имам нужда и ще ми даде нужното. Не, дава се само на този, който иска. Никой Учител в света не се натрапва на ученика си, но ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си. Тогава Учителя ще отвори Божествената съкровищница и ще му даде от богатствата, които са в нея. Кога получава детето храна? - След като плаче дълго време пред майка си. Тогава майка му дава. Кога получава петелът храна? - Когато кукурига известно време пред вратата на господаря си. Тогава сърцето на господаря му се отваря и му дава храна. Някой казва: „Човек не трябва да иска." Не, едно от качествата на великия живот, към който се стреми човек, е искането. Значи човек трябва да иска. Аз не говоря за просията. Да проси човек, това е нахалство. Да искаш, значи душата ти да е пълна е желание да учиш. Ти можеш да искаш само от приятели; ти можеш да искаш само от баща си и майка си. От неприятеля си можеш да искаш, само ако си попаднал в плен, да ти подари живота. Затова казва Христос: Хлопайте и ще ви се отвори; търсете и ще намерите; искайте и ще ви се даде!" Това изисква разумният начин на живеене. Вие трябва да разбирате правилно какво значи да се молиш и какво - да искаш. Сега Бог ви изпитва дали ще искате или ще се молите. Кой се моли? - Грешникът. Защо? - Защото греши. Щом се молите, вие сте в положението на грешниците. Тогава не можете да искате.

И тъй, първата фаза в живота на хората, докато са грешници, е да се молят. Щом отношенията на хората към Бога станат правилни, те са вече праведни, влизат във втората фаза на живота и тогава те ще искат. За тия хора Господ казва: „Преди вие да искате, аз ще отговоря на всичките ваши желания".

Аз ви желая да завършите с първата фаза на вашия живот - с молитвата, с моленето, и да започнете е втората фаза - да искате. Докато човек греши, молитвата е необходима за него като средство за лекуване. Когато говоря за лекуването, подразбирам, че човешката душа трябва да се очисти от онези наслоявания, утайки на греха и като се изчисти от него, минава във втората фаза.

Та сега вие ще искате, а като завършите с искането, ще дойде нещо по-хубаво. Какво ще бъде това нещо? Идната година, като видя, дали очите ви са отворени или не, ще ви кажа какво ще бъде това, което е по-хубаво от искането. През тази година искам от вас три неща: да хлопате, да търсите и да искате. Не искам нито един от вас само да се моли.

И тъй, желая всички Божии благости да ви посетят тази година и да внесат мир и радост в душите ви!"

А едновременно с това хубаво пожелание от нашия благ Учител отвън салютите известиха пристигането на новата 1928 година. Всички поздравихме Учителя е целуване на ръка, благодарихме му и много радостно се поздравихме помежду си.

Отново започнаха беседите, бликащ извор на Мъдрост, Истина и Любов. Пишем старателно в тетрадките великата мъдрост на вековете:

„На каквото и стъпало на развитие да е човек, трябва да коригира своите възгледи, даже и да е божество".

„Да любиш някого, значи да спомагаш за развитието на неговите хубави мисли, чувства, идеи. А да възпитаваш, значи да отстраняваш неблагоприятните условия".

„Да бъде човек чист, той трябва да бъде такъв и в сън, и в будно състояние".

Ние пишем великата мъдрост на вековете, мислим и пишем великото знание в умовете, в сърцата и в душите си и не забелязваме как лети времето. Измина страхотната зима. Докато премина разстоянието от ул. „20 април" до ул. „Оборище", краката ми премръзваха.

Цял един час в път. Но нищо. Беседата възстановява моето добро разположение. Ето и пролетта наближава.

Още е доста студено, но на Изгрева ние ще празнуваме първа пролет. Нали си имаме салон. Вече е завършен - с хубави големи прозорци.

Тема: „Разлика между математическите вероятности и духовните възможности."

„Разрешението на всеки въпрос седи в причинния свят. В духовния свят има два вида запалки. Една, която веднага изгасва, и друга, която и при най-голямата буря не изгасва. По-добре по-малка свещ, но да не загасва. По-добре верую, което расте и се развива. Животът, знанието могат да се градят само с положителни мисли и чувства.

Трябва жертва. За да те послуша Господ, трябва да Му служиш. Безкрайно трябва да жертвуваш живота.

Човек трябва да има разположението на младата мома. Живот да блика от него.

Временните неща трябва да минат във вечни.

Знанието има за цел да избави човека от страдание.

Който и да е дух, даже божество, влезе ли в материята, изпитва скръб. Да слезе Духът в материята е тъй необходимо, както когато се свърши хлябът, трябва да се купи.

Внимателният, ученият човек, когато даде една чаша вода, тя трябва да бъде чиста като кристал. И всяка мисъл трябва да бъде чиста.

При вас идва един приятел, иска нещо. Не му отказвай, ако можеш, защото и ти искаш от Господа.

Плачй и върви напред. Не се спирай!

В правия път няма значение ляво и дясно. Ще има и вляво, и вдясно, но все е в правия път. Това не е прегрешение, само отклонение. Но все е в правия път.

Всички желания се постигат, но времето се удължава. Ако имаш едно нисше желание, пресади го, но не го изкоренявай. Много е мъчно да се изкоренява желание. Пресади го! Ако не го пресадиш, други ще го пресадят. Пресаждането е придружено също със страдание.

Които от учениците искате да прогресирате, не бързайте. Трябва да уякне човешкият дух."

С удоволствие запяхме новата песен „Имаше человек", която Учителя ни даде на 30 октомври 1927 г., и „Тъги, скърби са богатство" - на 7 декември същата година.

Дните се нижат, а Изгрева става все по интересен!

Всеки иска да прекара там свободното си време. Освободи ли се от работа - хайде горе. Излезе ли от лекция - хайде горе. А там нашият общ дом постепенно се устройва. И се устройва с голяма Любов! Братята студенти и ученици с радост станаха майстори. Тук ще почукнат и ето - появи се малка къщичка, там ще почукнат - изникне друга. Които са от провинцията, се приютяват да зимуват в новите домове. А нашите приятели от София си мислят: „Колко ли са щастливи, че живеят там заедно!"

Учителя е все по-често на Изгрева. Той отива на „66", но почти всеки ден е горе и по всичко личи, че вече се установява там. Салонът ни е вече с прозорци, но тук и там още доуреждат, доправят недоправени неща.

Учителя слиза за беседа в града, нощува там и рано сутринта на следващия ден е пак горе. Винаги братя и сестри го придружават. Колко е мила тази картина!

Учителя не е най-високият от тях, нито е най-едрият по фигура, но съвсем естествено изпъква като най-внушителния от тях. Той се отличава от всички и отдалеч привлича погледа. Искам да отида при него и си мисля къде ли е в момента той? - На Изгрева или на „66"? Тръгвам за Изгрева. Учителя е там, но една сестра говори с него.

- Учителю, - запитвам го аз, след като свърши разговора със сестрата - от известно време страдам от една необикновена чувствителност. Щом вървя по пясъчна настилка, чувствам песъчинките през обувките и космите на главата ми се изправят. И много е болезнено. Булевардът, на който живея, е тъкмо такъв и ми е много трудно да минавам по него.

- Употребявате ли чеснов лук? - ме запита Учителя, след като ме изслуша много внимателно. Много е слаба думата „внимателно", за да предаде вниманието на Учителя и неговото изслушване. Аз отговорих:

- Не съм употребявала чеснов лук повече от година.

- Ще вземете по една скилидка, по едно малко парченце чеснов лук сутрин, на обед и вечер. Няма нищо. Ще мине.

Целунах бързо ръка на Учителя и си тръгнах. Взех едно парченце веднага, беше късно следобед, сутринта взех второто и на обяд третото. И се случи следобед да изляза, да мина по пясъчната настилка на булеварда. Не усетих нищо и много скоро забравих болестта.

Денят е 16 септември. Посещението на Изгрева е твърде голямо, а настроението е празнично. Палатките трептят по поляните. Навсякъде край тях се виждат мили хора. Едни ще останат още няколко дена, докато започне новата учебна година, други ще стоят, докато се застуди. Всеки ден има гости и от града. Било, за да видят Учителя, било, да си поговорят с някоя сестра или брат. Стенографките са още тук. През целия ден те дешифрират беседите от събора. Преписват ги на пишеща машина, след което ги прочитат на Учителя. Около тяхното жилище е оживено.

Пожелах да поговоря с една от тях. След като се поразходихме, тя се осведоми къде е Учителя в момента и ще може ли да ме приеме.

За пръв път влязох при Учителя, в неговата горна стая. А бях много стеснителна. Придружи ме сестра Савка, една от стенографките, е която бях по-близка. Сестрата сподели е Учителя нашия разговор преди това, каза своето мнение, след което Учителя заговори.

Когато съобщих причината на моето посещение, Учителя искаше да цитира един стих от Евангелието.

Той каза: „И който победи, той..." И по средата поспря, като че ли не знаеше по-нататък стиха, та търси следващата дума. После повтори : „И който победи, той ще".... Докато Учителя търсеше думата, аз избързах и казах: „той ще се облече в бяла дреха".

По усмивката, лека и едва доловима, аз разбрах, че това беше метод на Учителя, за да изкажа самата аз стиха, та да запомня по-ясно това, което той иска да остави в съзнанието ми. Опитах да възстановя целия разговор, като го напиша в специалното си тефтерче, но нищо не се получи. Останаха само прекрасните думи, които ми каза Учителя в стаята си на 16 септември 1927 г.:

„Който победи, той ще се облече в бели дрехи."

Животът е непреривен процес за опитване на Божиите блага, приготвени за нас.

Занятията започнаха на 22 септември. Учителя изнесе своята беседа живо, пламенно и неуморно. Отиваме за беседа на ул. „Оборище", защото салонът на Изгрева още няма прозорци. Учениците държат бележки, всеки според възможностите си и според това, какво го интересува.

Днес ние си устроихме един малък празник. Чучулигата извиваше дивна песен. Тя сякаш се радваше на дивната панорама, която утрото разкриваше пред ранобудните. Панорамата растеше в багри и хубост... Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден.

Сърцата на ранобудните трептяха с мировия трепет. Те бяха направили вече утринните упражнения и вдъхнали от свежия въздух на ранното утро. Сега те чакаха царския син.

Ето че блесна, промъкна се между сребърните воали и с целувка ги докосна. Величествен химн на красота, благодарност и очарование затрептя във всяка клетка.

Красотата разкриваше своето величие, музиката - своите тайни, Любовта - своето безсмъртие... Малкият празник беше на своя връх.

Минута, две, пет... Слънцето наметна лъчезарната си пелерина и тържествено пое по своя път. Работа очакваше вече всички. Делникът приближаваше и подбуждаше към активност. На групи ранобудните братя и сестри напуснаха красивата поляна. С радост те ще работят и в днешния ден. С радост ще се подготвят за утрешния празник.

Неуморим е нашият Учител.

Ние сме на чешмата, която е в полето на юг от Изгрева, само на няколко метра от края на боровата гора. От известно време тя ни дава от своите бистри води и ние сме благодарни. Но единствено Учителя знае да благодари. Той разхубави мястото наоколо. Ние го почистихме, а пък самата чешмичка със слънчево коритце направиха братята.

То беше празник! С Учителя винаги е празник!

Имаме си салон за беседи! Само за няколко предсъборни дни братя и сестри от София и от провинцията изградиха на Изгрева хубав салон за беседи. Няма още прозорци, но ние влизаме по чорапи, сядаме върху килимчета и възглавници на пода и слушаме беседа. Колко е хубаво! С трепет пристъпваме в новата сграда, с голяма любов правим молитва и е още по-голяма любов поглъщаме живото Слово на Учителя. А то се лее.

Първата беседа, която започна на 19 август в 7 часа сутринта (денят беше петък), продължи цели два часа и половина.

Тази беседа е озаглавена „Пътят на ученика" В нея Учителя очертава ясно пътя на ученика. Първо прочете 49 глава от пророк Исайя от 15 стих надолу и 15 глава от Евангелието на Матея, пак от 15 стих надолу, и направи един паралел между тях. Той каза:

„Ние разделяме хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни - хора на новите времена - и ученици. Какви са били вашите лични възгледи за живота в миналото, ще ги намерите в Стария Завет. Какви са били вашите възгледи за живота като новозаветни хора, ще ги намерите в Новия Завет. Ако пък търсите в Евангелието пътя на ученика, там няма да го намерите. Значи пътят на ученика, това е новото, което Бог днес дава."

„И тъй, най-първо вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек; трябва да имате ясна представа за новозаветния човек; трябва да имате ясна представа за праведния човек - за човека на новата епоха, на новите времена, и най-после трябва да имате ясна представа за ученика. Това са пътища, фази, които ученикът трябва да знае."

„Следователно, когато говорим за богатства, за материални блага в света, ние подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, говеда, разни видове рала, мотики, да орат, да сеят, да се раждат и прераждат - всичко могат да правят."

„От гледището какъв трябва да бъде пътят на ученика ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище ние не морализираме никого, не казваме: Този е крив, онзи е прав; ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот - животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на светлината, на мира, на радостта. Следователно това са качества и на ученика: Любов, светлина, мир и радост за душите."

„Аз наричам праведни хора онези, които имат съдилища с установен ред и порядък."

„Любовта е най-голямата сестра, най-голямата дъщеря на Бога, родена във вечността. Светлината, това е най-големият брат, също роден във вечността. Мирът, това е най-хубавото жилище, в което радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, мирът трябва да ви дойде в помощ. Такъв е законът. И тогава радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата сесгра, която всички галят. Дето има Любов, има и радост. Дето има Любов, има и светлина, има и мир, а мирът носи радостта. Мирът носи жилището на радостта."

„Любовта, светлината и мирът са отстъпили най-високия връх на земята за радостта."

Учителя говори още много върху тези четири категории хора, даде много ценни знания и обяснения, а милите слушатели поглъщаха всяка дума и се радваха, че са в салон, че са приютени в приятен скут, а не както миналата година, когато беседите се слушаха само на открито. А Учителя благ говори, говори. Струи знанието из него. Струи Любовта из него и пълни умове и сърца.

Същия ден в 4 часа след обед Учителя говори по темата „Духът на Господа". Следната беседа - „Братя в единомислие" - чухме в събота - 20 август, в 7 часа сутринта. „Ще се превърне в радост" беше беседата, която Учителя изнесе на 21 август, неделя, в 7 часа сутринта, а втората в 20 часа - „Обич към знанието". Беседата „Пробуждане съзнанието на ученика" Учителя изнесе на 22 август, понеделник, в 7 часа сутринта. „Дойде глас" - на 23 август, вторник, също в 7 часа сутринта. В сряда, на 24 август 1927 г., сутринта Учителя изнесе една от най-назидателните си беседи - „Явно говорих", а същия ден вечерта, в 8 часа - „Свещеният час".

Само Божията Любов носи пълния живот!

Тръгваме за връх Мусала с Учителя. Кои тръгват с Учителя за Мусала? - Ние. Една малка група, която се беше излъчила от специалния (младежкия) клас.

Групата се състоеше от 16 сестри и братя и имаше своите занимания в неделя сутринта преди беседата на Учителя в 10 часа. Решихме един ден да изпитаме своите сили и през месец февруари, снежен и студен, да отидем на Мусала.

Слънчев беше този февруарски ден. Цялата земя беше покрита със сняг. И то какъв! Но ние се качихме на автобуса и потеглихме. Не сме добре екипирани. Имаме екип като за Витоша, а отиваме на Рила, на Мусала.

Учителя прие нашето предложение и нашите сърца затупкаха от радост. С Учителя е и хубаво, и интересно, изпълнено е със смисъл!

Въртят се колелетата на автобуса, той шуми, плъзга се по снежното шосе, а ние със стоплени сърца гледаме към заснеженото поле и планините отвъд и се радваме. Защо се радваме? Защото знаем, че каквото и да се случи, все ще бъде хубаво, както е хубаво пътуването ни сега през полето.

Рила, Мусала! Всичко е покрито със сняг. В Чамкория боровите дървета разсипваха сняг. Но шосето беше чисто. В този ден Н. В. цар Борис III беше отишъл в двореца си в подножието на Рила и по този случай шосето, по което вървяхме, беше идеално изчистено.

Ние вървяхме смело, радостно, неподозирайки каква е дълобочината на снега отстрани. На един пост стражарят ни спря: „Не може - каза - да отидете по-нагоре, защото пътят е запазен".

Разбрахме защо пътят е запазен и телефонирахме в двореца за разрешение. Негово Величество веднага разреши, щом разбра, че Учителя пътува с група ученици. И когато минавахме покрай двореца, видяхме на балкона хора, които ни гледаха.

Ние отминахме изчистеното шосе, поехме нагоре пътя през боровата гора и потънахме в сняг, висок до метър. Тогава братята започнаха да се редуват: върви известно време един брат отпред и прави път, измори се, отстъпи на втори, после вторият се смени с трети и т. н.

А ние, сестрите, вървим след тях, една след друга в техните стъпки. И Учителя между нас.

Дълго време вървяхме така. После високата борова гора започна да отстъпва на клека. Слънцето клонеше към залез, а едва бяхме стигнали с усилие до мостчето, което преминава над рекичката. По-нагоре пътят се провира между клек. Но снегът покрил всичко и беше невъзможно да се открие пътя. Тогава? Тогава се върнахме малко назад, спряхме при една голяма скала, при която имаше съвсем малък, полуразкрит заслон. Братята веднага поразчистиха снега и запалиха огън. Приготвихме се да прекараме нощта тук, при 3° студ под нулата. Край този голям огън и сред сняг до пояса, това беше най-топлата нощ, която можеше да се очаква. Чудесно прекарахме. Дали беше 3° под нулата или 3° над нулата, това нямаше никакво значение за нас. Беше ни топло, защото присъствието на Учителя ни стопляше по-силно от всичко.

Попяхме си, поговорихме си, пихме чай и си сварихме топли картошки. Колко беше мил Учителя, когато ни даваше по парченце от предложените нему картофи. Обикновено той режеше картошките на колела, по време на екскурзии, разбира се. Посоляваше резенчето, слагаше му малко чер пипер и така го предлагаше на случаен присъствуващ на неговата трапеза. Незабравимо по вкус остана онова парченце, което получих през тази вечер на Рила.

На сутринта, разположени около огъня като в най-луксозната страноприемница, ние пеехме и благодаряхме за необикновените и неповторими преживявания тук, когато внезапно се чу шум от коне. Някой каза: „Негово Величество".

И наистина Негово Величество с няколко млади офицери и с 8 коня приближиха при нас и спряха. И всички бяха много изненадани, че ни намират сред снеговете в такъв бодър и повишен дух. А те водеха 8 коня, защото знаеха, че ние бяхме 16 души. Вероятно ги бяха взели, за да ни окажат помощ, защото всички се били обезпокоили за нас освен ние самите, защото бяхме с Учителя.

Негово Величество дойде при нас, ръкува се първо с Учителя, после е всеки от нас. Със специфичната негова естественост и любезност царят се осведоми за нашето състояние, като междувременно използува отдалия му се случай да се изкаже пред Учителя като пред баща:

- Вие сте свободни, а аз!

Каза по дума на някои сестри и братя и така естествено прегазваше снега и задаваше своите въпроси, щото аз се учудвах постоянно и си помислих: „Да, това е цар."

Учителя, от своя страна, се осведоми за техния маршрут и като разбра, че и те отиват на върха, каза да върнат конете.

Конете бяха върнати, а младите хора продължиха пътя нагоре, защото те бяха екипирани добре и имаха на краката си котки.

Ние се порадвахме на хубавия ден, на слънцето и на всичко и се върнахме да пренощуваме в Чамкория.

И там беше хубаво. Топлата печка в хотела, топлите легла при този голям сняг отвън бяха великолепни.

Защото, пак повтарям, ние бяхме с Учителя.

На следния ден една луксозна кола ни върна в София малко преди школната лекция в 7,30 часа вечерта. Учителя говори с голяма любов пред учениците, които го бяха чакали.

Една малка случка ми направи голямо впечатление в този ден. Когато слязохме от автобуса, брат Борис плати на шофьора и повдигна леко плика, в който бяха парите. Забелязахме, че пликът беше празен. А когато тръгвахме, всички дадохме по свобода, кой колкото имаше и кой колкото можеше. Дадохме само за път, защото според нашата програма нямаше къде да ни трябват. А платихме за хотел и за други непредвидени неща и въпреки това парите пак така точно ни стигнаха.

Това е счетоводство. Това е велико божествено счетоводство.

Да бъдеш с Учителя, значи да бъдеш свободен. И в планината, и в гората при сняг повече от метър. Свободен навсякъде, защото знаеш, че няма да ти се случи нищо: няма да се простудиш, няма да останеш гладен, няма да закъснееш.

Велики Учителю! Колко много ти благодарим!

Велико е твоето знание! Необикновени са твоите възможности!

Благодарим!

Общ окултен клас, VI г., 15 лекция.

Тук Учителя даде хубавия музикален образ „Давай, давай!" Силен мотив - който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини и поражда подтик да дава.

Хубаво упражнение ни даде Учителя. Леки упражнения са наглед упражненията, които ни дава Учителя, но направени с любов, с концентрирана мисъл и точност дават отлични резултати.

Истината носи свобода за разумните.

Любовта носи живот за благите.

Тези мисли ще ги произнасяме 10 дена, 3 пъти сутрин и обед и 4 пъти вечерта към 22 часа. И ще отбелязваме нашите преживявания.

Общ окултен клас, VI г., 12 лекция.

В тази лекция при много хубавите и ценни мисли, които каза Учителя, той даде и музикален образ: „Киамет Зену". Думата Киамет означава Великото в живота, онова, което се развива във времето и пространството.

То представлява началото на нещата, онова, което дава подтик към творчество. Тази дума означава и метода, начина, чрез който се изразява това творчество. Означава също и силата, с чиято помощ трябва да се воюва, за да се победи ограничението и да се започне възраждането.

Киамет Зему значи да влизаш в едно красиво място, толкова красиво, че се чудиш върху какво по-напред да спреш погледа си.

Махар Бену е Великият, Който урежда и съгражда нещата. Той е неизменен и постоянен.