blagodari

Новата 1926 - 1927 учебна година започнахме с нови стремежи, нови импулси и нови задачи за решения. А на ученика се дават задачи! И по какво? Каквито той и не подозира. Но как ученикът ще учи? Как това велико учение ще стане плът и кръв? Как великият Учител ще предаде своето знание? Затова е казано: „Труден е пътят. Да, труден. Във всяко друго време. Но сега, когато Учителя е още тук? Когато ученикът решава своите задачи под непосредствения поглед и голямото съдействие на Великия?

Сей, велики Учителю, великото семе на Любовта!

Сей великото семе на Мъдростта, на Истината! И ти, ученико, учи великите уроци, предадени ти с толкова Любов, с такава велика Мъдрост и осветени с великата Истина на Бога! Учи, ученико, учи!

Започна новата учебна година за всички. Аз съм ученичка на Учителя. Аз съм същевременно и студентка. Колко бледа и безжизнена е мисълта на философите, които изучавам в университета, по отношение на мисълта на Учителя! Но трябва да се учи. Учителя казва: „Как ще разберете Божественото учение, като нямате за основа човешкото." Аз живея през тази година на ул. „20 април" № 20, в дома на брат Тулешков, там, в същата къща, живее и брат Борис Николов със своя по-малък брат Николай. Всички студенти. И всички са изправни във всичко. И в посещаването на лекциите на Учителя и в университета - във външни и вътрешни изпити.

Моята сестра Мара в тази година е учителка в с. Вакарел, махала Ездирастовци, а моят брат Петър-Асен - счетоводител в издателство „Хемус".

Все още има хубави цветя из поляната на Изгрева.

Снощи слушах лекцията на Учителя на ул. „Оборище", днес слушах лекция в университета и сега съм на Изгрев.

Гледам две хубави сини цветчета и се питам: какъв е смисълът на този кратък живот? Да се порадва на слънчевия лъч? Да зарадва човешкото сърце? И едното, и другото. И трето, - се обадиха сините цветчета - ние вършим и работа на този свят. Ние работим за великото Единство в природата - за Бога. Ние трансформираме енергиите на земята с помощта на слънчевите енергии и с това принасяме своя дар на Великия възход.

„Учителю, каза му Йоан, видяхме един човек

да изгонва бесове в Твоето име и му запретихме,

защото не следваше нас. А Исус рече: Недейте

му запрещава... понеже оня, който не е против

нас, е откъм нас."

Марка 9:38-40

Кой човек е велик? Как се мери величието на човека?

Как се знае размера на една планина? По висотата, ширината и простора й. Как се определя величието на една река? По дълбочината, ширината и дължината й.

Как се мери величието на човека? По обема на постиженията му, по засега, по време и пространство на идеите му, по простора в света на влиянието му.

И по мярката на тоя мащаб кой е най-великият в историята българин: Крум? Симеон? Асен II? Самуил? Св.Кирил? Отец Паисий? Ботев? Стамболов? Ив. Вазов? - Не, нито един от тези.

Най-великият българин е бил и е поп Богомил. Той единствен между нашето племе, с кваса на своето жизнедавно учение, е внесъл ценен принос в съкровищницата на световната кулутура. Като реформатор, поп Богомил беше предтеча, Йоан Кръстител на всички велики реформатори, с които цивилизацията се днес гордее.

От своя народ, благодарение на лошото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен и забравен. Нещо по-срамно. Англосаксонци величаят Уиклифа, а Швейцария слави Калвина. Германия се горее е Лютера, Чехия, макар католишка, милее и слави Ян Хуса. А България - както еврейството по отношение на Исуса - продължава да клейми и да се срамува от великия си роден реформатор поп Богомил.

Господа български историци и патриоти, поп Богомил трябва да се възкреси от забвението. Той трябва един ден да има паметник, по-висок от тоя на цар Освободителя. Защото поп Богомил, тоя наш Ян Хус, изгорен върху кладата на византийските клевети, е чест и слава на българското име.

Най-чудното и най-интересното у белите братя е техният Учител Дънов - основател, глава, душа и живот на това загадъчно и интересно движение.

Откъдето и да го гледаш, това е бележит човек.

Един-единствен, с празни ръце, без земни приятели и богатства, той днес, след 25 години труд, се радва на постижения, на които най-ученият му съвременик може да позавиди. Днес той има и приятели, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди души от всяка възраст и съсловие. И при това бъдещето му обещава несравнимо повече, защото делото му има някои изгледи на дълговечност и даже сега, в самото си начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените, а може би и от рода на великите. Това е човек и нещо повече.

Учителя, по всичко изглежда, е от ония редки исторически личности, които поради изненадващите си постижения, още приживе стават легендарни, изпърво за своите приближени, после почти за всички.

Като съдим постериорно, от размера на неговите удивителни постижения, не само числеността на неговите обожатели и жизнеността на движението му, но и силата му да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга, обаянието на личността му върху неговите последователи, Учителя е един от историческите, духовни, може би мирови Учители. Божи пратеник.

Петър Константинов Дънов е по плът син на варненския свещеник Константин Дъновски. С изключение на седемте години на пребиваването му като студент в Америка (от 1888 до 1895 г.), духовната си мисия той изпълнява, като остава до края на земния си път в България. Учил е във варненските училища, където завършва основното си образование (1879 г.) и реална гимназия (1882 г.), и в Свищов - в Американското научно-богословско училище. По-късно е следвал богословие в университета Дрю (Медисън) и Теологическия факултет при Бостънския университет в Съединените щати. В Америка Учителя продължил и самообразованието си във великия Университет на живота. В него той учи и преподава до ден-днешен на няколко десетки хиляди жени, мъже и деца, но вече като професор с небесна

диплома. Каквото и да кажем, никой никъде не е имал по-прилежни и по-предани ученици.

Аз, обаче, няма да пиша биография на Учителя.

Неговият биограф още не е роден. Когато настъпи това време, когато този биограф се роди през XXI век, той ще опише живота, дейността и учението му в няколко тома. Рано е още да се рисуват духовния и историческия портрет на Учителя. Няколко грандиозни постижения обаче му отреждат много по-почетно и по-сигурно място в историчната Валхала от това на славни царе и велики завоеватели.

Например какъв по-възвишен и християнски лозунг от тоя, даден на събора на белите братя: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Друго съображение, което го прави фактор от историческо значение, е плодът на влиянието и учението, характерът на неговите умножаващи се последователи. Те го наричат Учител - един и несравним на земята. И е право. Защото, доколкото знаем, той е несравним.

Доказателство, че Учителя служи на Божието Царство, за мен е, че той „изпъжда бесове". От своите последователи той е изпъдил злобата, омразата, хищността, отмъщението, атеизма, материализма и много други.

Затова аз казвам с думите на Христа: „Недейте му запрещава... Понеже всеки, който не е против нас, е откъм нас."

Съборът през 1926 г., първият ни събор в София, е неописуем по хармония, по нови братски и сестрински чувства, по нова мисъл и музика. Слънцето огрява прекрасната, осеяна с цветя поляна, приютена от боровата гора като в майчин скут. Вятърът охлажда летния ден, а въздухът ухае на пролет - нова пролет в живота на човека. За да се изпълни стихът: „Свидетелството на двама е истинно", ще приведа мнението на един посетител - на Стоян Ватралски. Впечатленията му бяха отпечатани във в. "Зорница" - статии в бр. 38, 39 и 41 и в една отделна брошурка под заглавие: „Кои и какви са белите братя - дъновистите".

„От плодовете им ще ги познаете" - Христос.

„От година в година, пише авторът, все повече се говори за новото и бързо разрастващо се у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа „Дъновисти", а от самите тях и от съчувствуващите им - окултно Бяло Братство.

Говори се и не може да се не говори. То е интересно, знаменателно и в някои отношения загадъчно явление. Интересно е, защото е оригинално българско, основано и предвождано от българин, то проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално.

Знаменателно, защото, макар съвсем младо, едва 25-годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилено темпо се умножават. Семето е прозябнало дори и отвън пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас, българите, най-малко 3 различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други - с подозрение, страх и омраза; а трети - с надежда за удовлетворение на глада и жаждата си за богопомазание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и, може би, смахнати; вторите - за опасни сектанти, нови богомили (в калугерско разбиране); а третите - за съвременни Божи люде, истински християни, носители на здраве и спасение за днешния погиващ свят.

Днес за днес най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищно неморални постъпки и похвати, особено на техния водител. Той бил враг на християнството и се гаврел с него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос, от което било явно, че господин Дънов е или м. или ф.

Кои и какви са тия загадъчни хора? Кое от трите спрямо тях становища е право? Как трябва да се отнасяме и справяме с тях. Да им се радваме ли или да им се боим? Да им съдействуваме ли или да им се противопоставяме? Дългът на българската публицистика е да отговори искрено и вещо на тия въпроси. Длъжност на всеки писател и общественик е да знае къде стои досежно тия хора и тяхното предизвикателно движение. Ето защо и аз пожелах да се запозная с тези наши сънародници. Исках да видя и да чуя също и особено техния Учител Дънов; и да схвана с какви идеи той борави и с какви учения вдъхновява своите последователи.

И тъй, въоръжен е Христовия ключ или душемер: „От плодовете (делата) им ще ги познаете", аз отидох на събора им, без всяко предубеждение да видя, да чуя и да науча, ако е възможно, самата истина.

Е, научих ли я? Това ще си отговорите вие, мои четци. Аз само ще ви кажа какво видях и чух и как аз разбирам видяното и чутото.

Беше 26 август, къде 17 часа, когато поизпотени под силното слънце, стигнахме на „Баучер", където по случай годишният му събор, беше разположено Бялото Братство. Те наричат местността не Баучер, а Изгрев.

Мястото, състоящо се от четиринадесет декара, бе оградено с бодлива тел. Извън оградата двама книжари разпростряли като на панаир за показ своите книги. По-натам навалица любопитни надзъртат и споделят своите впечатления. Двама конни стражари, разположени на сянка при входа, стоят готови за възможна длъжност. А при входа, отвътре, един човек прецежда влизащите. За пускане вътре трябвало парола или ходатайство на някой брат. Тъкмо когато един младеж протестираше, че го не пускат вътре, приближихме се и ние.

- Какво желаете, моля?

- Искаме да влезем. Канени сме.

- Кой брат ви е поканил? Имате ли тук някой познат?

Казахме кой. Изпратиха да го повикат. В пет минути, ето го бърза. Прие ни приветливо. Последвахме го навътре.

В миг се намерихме в една от природата украсена, а от хората оживена местност. Бяхме на широка поляна, заобиколена, освен от към юг, с иглолистна гора. Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане. Близо откъм изток-югоизток прозираха из гората множество палатки. Далече откъм юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг. А в полите на планината иззад зелени кичури надзъртаха с. Драгалевци и Драгалевския манастир; още по към изток - селата Симеоново, Дървеница, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево. Но кой ти гледа сега тия природни омайности. Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни или страшни хора, дъновистите.

А те бяха пред нас и около нас. Казаха ни, че на събора им имало 1460 души. Някои седяха по пейките или под дърветата на сянка. Едни четяха, други с молив в ръка пишеха, трети спокойно разговаряха. Една голяма група слушаше разискването на не зная що, от общ, засягащ ги интерес. Други се занимаваха или почиваха из палатките. А някои, където се намирахме и ние, било единично, било на двойки или тройки, се разхождаха, приказвайки си, по широката поляна.

Поведоха ни да ни запознаят с брат Б. и сестра X. Срещнахме и познати.

По външния изглед хора като хора, граждани и селяни. Но пак имаше очебийна разлика. У жените липсваха къси рокли, рязани коси, деколтирани гърди, напудрени и боядисани лица. Вместо модни шалове, всякъде личаха бели пребрадки- А у много мъже липсваха колосани яки - тези модни халки на западната цивилизация. Голямо множество бяха облечени в бели дрехи, внушавайки и оправдавайки идеята Бяло Братство. Хубаво име. Хубав символ и лесно изразим външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно. Как можем позна бяла ли е на еди-кого си душата? Отчасти по носията и по думите; повече по лицето и по очите; а най-вече по обноските и по делата (при условие, че са искрени).

Срещнахме и двама-трима познати, бивши евангелисти. Между тях сестра X. С. - една американка. И тя носеше бяла пребрадка. Щастлива в новата си вяра, тя изведнъж на английски почна да ми проповядва. Както всички, тя с особена жар говореше за Учителя Дънов. Между тях няма друго име освен Учителя.

- Ах, господин В. Вие трябва да го чуете как говори! Аз съм американка. Слушала съм велики проповедници, но като Учителя - никой, никъде. Аз му дължа живота си. Неговото учение ме спаси и телесно, и душевно...

Удари час за вечеря. Поканиха ни на трапезата. По-право на една от трапезите. Защо? Разбира се, хиляда души не могат да се хранят на една трапеза. Та имаше (не броих колко са) варненска за варненци; търновска за търновци и пр. Нас настаниха на пловдивската. Поканени любезно, седнахме, както всички, на постлани черджета.

Свирна знак за молитва. Всички стават на крак. Станахме и ние. И хилядното множество като един човек изрече: „Няма любов като Божията Любов - само Божията Любов е Любов".

След това насядахме пак. Като всяка вегетарианска трапеза, тя беше проста и постна; ала богата до разкош със засмени лица, братски думи и благи чувства. Млади и стари, особено младите, ни обслужваха с грижливи ръце и приветливи лица. Разговорите се въртяха все около Учителя и учението. Преди да станем от трапезата, се изпяха възторжено, с участието на всички, няколко свещени песнй. Всичко, особено пеенето, ни направи особено впечатление, защото някои пееха със затворени очи, с лица, екзалтирани и унесени. Най-сетне, по знак на Учителя, сигналът ни изправи пак на крака и съборяните изрекоха едногласно:

„Само Божията Любов е Любов."

С това не свърши тая паметна за нас вечеря с белите братя.

След вечерята полковник Б. ме разведе да разгледам лагера. Навсякъде - из палатки и дворища - владееше чуден ред, образцова чистота. Да не вярвам на очите си, че съм в България. Тези повече от 1000 души, от всички възрасти и класи, живели денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис, ни смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод; никъде късче хартия.

Който е виждал български лагер или дружина на екскурзия само за един ден, мъчно може да повярва във възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт. Този ред и чистота свидетелствуваха, както ми казваше брат Б., за присъствието не само на дисциплина, но че в тия хора имаше и високо съзнание. Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас.

Мръкваше се и аз тръгнах със своя другар да си ида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да пренощувам с тях, та да видя на другия ден упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха, като узнах, че щяло да има и беседа от Учителя, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душа на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно преценен. Аз ще се опитам да предам впечатленията си за него по-после.

А сега ще кажа само следното. Най-първо го съгледах пред една от трапезите, около пет метра от мястото, където аз стоях. Дънов заемаше тихо, не демонстративно своя авторитетен трон. Той седеше върху бяла възглавница на бяло столче (изнесени на момента из някоя палатка - бел.на сестра Теофана), докато ние всички седяхме на тревата или на постлани черджета. Макар безгласен, той бе средоточие на всички погледи и внимание. Вдъхновени жени стоят около него и с тихо благоговение и нежни ръце му услужват с умиление и страхопочитание. Те не искат да знаят кой ги следи и какво мисли за тях. Според „Църковен вестник" в България има 15 000 дъновисти. Според други - от 40 000 нагоре. Тъй щото подир Светия синод г-н Дънов брои най-много последователи в България и то е авторитет, какъвто синодът никога не е имал. Още по-чудно е, че Дънов е постигнал този чуден патриархат и продължава да го владее без оръжие и стражари, без шарилки и дрънкалки, без анатема и подкупи. Светия или магесник, пророк или манияк, това е човек със свръхчовешки постижения през

първата четвъртина на XX век. Такъв човек не заслужава ли да се посети и изслуша?

Молитвено тържество преди изгрев слънце.

Моите любезни гостоприемници бяха запасен полковник Б. и инженер С.; наричаха ги в това общество брат Б. и брат С. Те и мен тук наричаха и третираха като брат.

Званията „брат" и „сестра", докато са нови и пресни, са наистина мили и топлят сърцето. Сладка е мисълта, че сме деца на Бога, следователно братя и сестри.

Помня колко хубаво ми се видя това, когато преди гониш за пръв път чух методистите да се здрависват и означават така. Но уви, аз доживях да науча, че кога изфиряса чувството, изчезне братствеността на дело, същите думи стават бая банални и нещо по-лошо. Дано нашите братя никога не изпитат това душевно огорчение и разочарование.

Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, къде 4 часа, набързо се облякохме, поизчихме се и се отправихме за сборището всред лагера.

I и мк- хубава нощ, обещаваше ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почваха да блестят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта.

Когато малко подир 4,30 часа стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочаквана гледка. Може би по-право е да кажа: моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други прииждаха едновременно с нас на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано; че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни редове, и то без никакъв видим или главен разпоредител; и че там владееше невъобразима за това множество пълна, тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред някое живо божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един народен генерал, би завидял. Редът беше тъй правилен, щото отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично отстоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете гологлави стоят отдясно, а жените с пребрадки си поделяха лявата половина на поляната. Всички с лице към изток стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи.

Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсих с око оня, който е пружина и душа на тоя народ. Затова попитах тихо, на английски брат С.:

- Къде е господин Дънов?

- Той още не е тук, отговори господин С., но е вече време да пристигне.

Той идва точно навреме, излизащ измежду боровете пред нас. Натам именно бяха обърнати в сериозен взор всички лица. Пред нас с потайна тържественост се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройните борики. Над тях трепетливо блестеше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един не висок, спокоен глас отпред наруши половинчасовата тишина - колкото разбрах после, това било гласа на неусетно пристигналия вожд. В същата минута гласът на брат С. (когото нека наречем повторителя) гръмогласно, за да се чуе от цялата фаланга, повтори произнесените от Учителя думи:

- Благославяй, душе моя, Господа!

Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описване сцена, която се не подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един архангел. Дължим, може би, на ранното утро, на горската обстановка под небесния свод, на тисящогласният хор от клеветени и угрозявани люде - не зная на какво се дължи, но ефектът на изпетия псалом бе за мене несравним, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана. Никаква тържествена литургия не може да се сравни за минута с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша.

В миг, с ръце издигнати над главите си, песента се поде от 1000 гърла с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки неатрофиран духовно човек. А думите, които тържествено се пееха, бяха следните:

Последните 4 реда се повтарят 3 пъти: първият път силно; вторият път тихо; третият път много тихо.

След това започнаха седемте физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения: с главата, ръцете, краката, но и е цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и с чудесна ловкост за възрастта му, правеше едновременно същите движения... А преди всяко от тия телесни упражнения всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва или някое назидателно изречение. Песните и изреченията или част от тях се повтаряха трикратно.

Между молитвите бяха Господнята молитва „Отче наш" и 91 псалом, изговаряни задружно от всички. А седемте назидателни изречения, по едно пред всяко упражнение, са следните:

1. Господи, да дойде Твоето благословение върху мен!

2. Да се изпълни душата ми с Божията Любов!

3. Да възрастне в мен Божията Правда!

4. Ще служа Господу с всичката си душа!

5. Ще се радвам на Божиите блага!

6. Ще ходя в пътя на Истината!

7. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! (мото).

Тъкмо тогава, след шестото упражнение, се зададе слънцето. С появата на крайчеца от светлото кръжило в множеството се раздвижиха, заловиха се за ръце като на хоро, та образуваха 7 хармонични или концентрични кръга; петте вътрешни кръга от жените, а двата външни от мъжете. И всички заедно запяха:

От друга песен, която пяха, схванах тези думи:

Дали това са части от същия химн и какво е значението на езика на последните два реда, аз не зная. Предполагам, че са санскритски. Все пак с думата аумен - (амин вероятно) се свърши утринното молитвено тържество, бдение и упражнение.

Аз имах случай, доколкото е възможно за един ден, да се запозная е членовете на това загадъчно братствено движение.

От гледище религиозно те произхождат от толстоистки и протестантски среди, ала най-много измежду православните. От гледище народностно, както и самият им Учител, те са чисти българи. Има по един или двама от други народности: евреи, руси, един италианец, една американка, но подавляещото мнозинство са българи от всички части на България, от Тракия и Македония. От гледище съсловно и обществено, това са наши съграждани и съселяни, учени и прости, учители и студенти, адвокати и чиновници, търговци и военни. Каза ми се, че обществото им наброявало около 100 души запасни офицери. Според един противен тем източник, имало генерали и генералши дъновисти. Но аз такъв не срещнах. Има вишисти, както и от всяка степен на културата. Ала болшинството ми се видяха като хора от средна класа: еснафи или малоимотни, както ги биха нарекли социалистите. Характерното от психично гледище: те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и, както всички нововерци, високонравствени.

Ето, това е най-ценното, може би трябва да кажа, найбялото нещо, което видях у белите братя.

Аз приказвах с мнозина от тях частно и внимателно ги наблюдавах на беседите, които слушахме заедно на Изгрева.

След закуска, на която се повтори редът на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в по-непосредствени обръщения към своите последователи.

Къде 10 часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около 60 - 70 см над земята. Катедрата бе добре засенчена и постлана с килимче. На килима имаше стол, пред стола маса (малка), а върху масата - Библия.

Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата в полукръг: жените, които обикновено носеха белите си пребрадка, а мъжете, макар слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички с очакване гледахме празната пред нас катедра. Изведнъж всички се изправят на крака. Значи Учителя иде. И всички стават, докато той бавно стигна стъпалата, изкачи се на катедрата и седна. Тогава едва седнаха и те.

Господин Дънов чете и проповядва седешком, без каквито и да са писмени бележки. И чете с увеличително стъкло (леща). Оная утрина той говори повече от час, но макар слънцето да печеше силно, та мнозина бяхме в пот, никой не се помръдна от мястото си.

Преди да започне да говори, както и след като свърши, имаше песен и молитва, в които участвуваха всички наизуст. Музиката им е особена, за качествата на която не съм компетентен да дам мнение. Песните са чисто духовни и щастливо засягат братствените подвизи на земния живот. Това е евангелската черта, която пакостно липсва у старите формалистки черкви. За пример вземете следните откъслеци:

Хор нямаше, нито музикален инструмент да води пеенето, но те поемаха въодушевено, с победна вяра и радостен екстаз. Техният особен начин да преповтарят част от строфите въздейства упоително и увеличава заразителността на новата вяра.

И интересни бяха тези нововерци да ги наблюдава човек по-отблизо и да ги слуша. Мнозина от възрастните хора имаха бледи, обикновени, така да се каже, лица. Това бяха усърдни, решителни лица, лица на духовни сподвижници. Тяхната пълна вяра и преданост към Учителя се четеше по лицата им.

Докато той говореше, много хора, особено между жените, слушаха със затворени очи, с усмихнати и възхитени лица, като че ли звука на гласа му ги милваше с благодатен лъх. Мнозина държаха в ръцете си молив и тетрадка и записваха всяка паметна мисъл от проповедта.

Отдясно ми, точно срещу мене седеше една млада поетеса. Изразителното й лице се четеше като отворена книга. То не слушаше, а просто пиеше думите на Учителя с всичкото си младо същество. От време на време, когато някоя мисъл я огрееше особено, тя възклицаваше:

- Видяхте ли, има ли някъде по-светли и крилати думи?

Ето, това са в бегли черти белите братя, дъновистите, хора усърдни, които гладуват и жадуват за правдата, които копнеят за братство, единство. Пластични души, защото са пияни от виното на едно ново-старо учение за братолюбие.

За Дънов този хиляден свят, както и хиляди други из България, които не са могли да дойдат на събора, са пластични души, гъвкава глина в ръцете на грънчаря Учител, да прави от нея какъвто си ще съсъд. И той изглежда, че не е злоупотребил със своя небесен мандат.

Създал е от тях честни люде. Искате пример? - Ето го. В лагера „Изгрев" имаше до едно дърво долап, наречен „пощата". Всеки изгубен предмет, от игла до часовник, се подирваше и намираше там. Защото, който намери нещо чуждо, там, на пощата, го оставя. И нищо - казаха ми - през всичкото време на събора не се загуби.

Е, четецо мой, така ли е на вашия събор, пазар, панаир?

Така ли е по вашето село? А тези хора, невероятни българи, не само не крадат, а си дават труд да търсят стопанина на каквото намерят чуждо. Това не е ли чудо?

Честни люде! Честни българи! Това е истинното и чудно благодеяние. Честният човек - казва английският поет - е най-благородното от ръката на Бога създадено.

А човекът, който посредничи да създава от крадеца честен човек, от паразита - производител, от алкохолика - трезвеник, от кръвника - братолюбец, от бюрократа служител, е велик обществен благодетел.

Прочие, кой и какъв е тоя чудотворец в 20 век? С какви средства разполага? И с какви сили изпъжда бесовете на омразата, хищността, нечестността?

Играчите са наредени в няколко редици един зад друг. Тези упражнения се правят малко преди или по време на изгрев слънце, защото: „Ние сме част от земния организъм и затова, когато земният организъм приема, и човешкият организъм приема. И обратно, когато земята дава, и човек дава. Затова именно най-силно действуващи са първите слънчеви лъчи. Тогава и човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии.

Сутрин имаме повече прана, или жизнена енергия, отколкото на обед. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощна положителна енергия.

Първите слънчеви лъчи са най-активни."

Учителя - „Влияние на слънчевата енергия".

I упражнение.

Положение на тялото естествено.

Образните А, Б, В, Г, Д, Е - от по 6 секунди.

Ход на движението:

А - ръцете с хубаво кръгово движение встрани, нагоре. Пръстите допрени високо над главата.

Б - десният крак - стъпка назад.

В - ръцете бавно се отпускат отстрани - на главата, на тялото, краката, докато достигнат върховете на пръстите, колената слабо се огъват.

Г - ръцете се изнасят напред, с длани нагоре. Колената се изправят. Кръговото движение завършва с положението на ръцете високо над главата. Допрени пръсти.

Образите Б, В, Г се повтарят с левия, после пак с десния крак.

Дотук първата половина на упражнението е завършена. Втората половина на упражнението повтаря същите образи със стъпка напред. И то, както следва: с десния, с левия и пак с десния крак.

Завършване:

Д - левият крак се прибира при десния.

Е - ръцете се спущат свободно встрани.

Мисълта, която придружава упражнението, е:

Господи, да дойде Твоето благословение върху моята душа (мен).

II упражнение.

Положение на тялото - естествено.

Образите А, Б, В, Г, Д, Е, Ж - от по 6 секунди.

Ход на движението:

А - ръцете с кръгово движение встрани, нагоре, допрени пръсти.

Б - десният крак - стъпка назад.

В - ръцете с длани напред; кръгово движение напред, надолу до върховете на пръстите на краката. Колената слабо се огъват.

Г - ръцете се плъзгат по пръстите, по краката напред, минават нагоре през гърдите и лицето, докато достигнат положение високо над главата с допрени пръсти.

Образите Б, В, Г се повтарят с левия, после пак с десния крак.

Дотук първата половина на упражнението е завършена. Втората половина на упражнението повтаря същите образи със стъпка напред. И то, както следва: с десния, с левия, пак с десния крак.

Завършване:

Д - левият крак се прибира при десния.

Е - ръцете се отварят широко встрани.

Ж - и се спущат свободно надолу.

Мисълта, която придружава упражнението, е:

Да се изпълни сърцето ми с Божията Любов.

III упражнение.

Положение на тялото - естествено.

Образите А, Б, В, Г - от по 6 секунди.

Ход на движението:

А - дясната ръка прави кръгово движение назад, нагоре, с длан напред.

Б - левият крак - стъпка назад.

В - дясното коляно се сгъва до 90°, лявото - 45°. Ръката продължава кръговото движение напред, до над дясното коляно.

Г— изправяне; ръцете в естествено положение.

Горният сложен образ А, Б, В, Г се повтаря с лявата ръка и десния крак. След това с дясната ръка и левия крак.

Първата половина на упражнението е завършена.

Втората половина на упражнението има образи А, Б, В - по 6 секунди.

А - лявата ръка прави кръгово движение назад, нагоре.

Б - левият крак - стъпка напред. Ръката продължава кръговото движение до над коляното, което се сгъва по същия начин.

В - изправяне.

Този образ - А, Б, В, се повтаря с дясната ръка и десния крак, след това пак с лявата ръка и левия крак.

Десният крак се прибира при левия.

Мисълта, която придружава упражнението, е:

Да възрастне в мен Божията Правда.

IV упражнение.

Положение на тялото - естествено.

Образите А, Б, В, Г - от по 6 секунди.

Ход на движението:

А - ръцете изнесени напред, дланите надолу.

Б - ръцете залюляни наляво.

В - десният крак прави стъпка назад.

Г - ръцете се залюляват е вдлъбната дъгообразна линия надясно, като коленете постепенно се сгъват - лявото до 90°, а дясното до 45°, и наново се изправят.

Горните образи Б и Г се повтарят с левия, после пак с десния крак.

Първата половина на упражнението е завършена.

При втората половина на упражнението имаме:

А - десният крак прави стъпка напред. Същевременно ръцете повтарят съответното залюляване отдясно наляво.

Б - левият крак прави стъпка напред. Залюляване на ръцете отляво надясно.

В - десният крак - стъпка напред. Залюляване на ръцете отдясно наляво.

Залюляването на ръцете при всеки образ е съпроводено със съответното подгъване на колената.

Завършване:

А - прибиране на левият крак при десния.

Б - отнасяне на ръцете хоризонтално напред с длани надолу.

В - разтваряне на ръцете широко встрани.

Г - свободно отпущане на ръцете.

Мисълта, която придружава упражнението, е:

Ще служа на Господа с всичката си душа.

V упражнение.

Положение на тялото - естествено.

Образи: А - 6 секунди, Б - 7 положения от по 6 секунди, В, Г, Д, Е, Ж - от по 6 секунди.

Ход на движението:

А - ръцете е широко кръгово движение встрани, на раменете*

Б - десният крак: I - изтегля се назад, II - залюлява се наляво зад левия, III - залюлява се надясно, IV - наляво, V - надясно, VI - наляво, VII - назад и стъпва.

В - приклякане.

Г - изправяне.

Същият сложен образ - Б, В, Г - се повтаря с изопване на левият крак назад, след това на десния.

Дотук първата половина на упраженението е завършена.

Втората половина повтаря упражнението със стъпка напред.

Б - десният крак: I - изтегля се напред, II - залюлява се наляво през левия с леко подгънато коляно, III - залюлява се надясно, IV - наляво, V - надясно, VI - наляво, VII - напред и стъпва.

В - приклякане.

Г - изправяне.

Същото се повтаря с левия, след това с десния крак.

Завършване.

Д - левият крак се прибира при десния.

Е - ръцете се отварят широко встрани.

Ж - отпущат се свободно надолу - естествено положение.

Мисълта, която придружава упражнението, е:

Ще се радвам на Божиите блага.

VI упражнение.

Положение на тялото - естествено.

Образите А, Б, В, Г, Д - от по 6 секунди.

Ход на движението:

А - ръцете е широко кръгово движение встрани, нагоре. Допрени пръсти.

Б - приклякане; колената се подгъват - лявото до 90°, дясното до 45°, като същевременно ръцете, е длани една срещу друга, се изнасят напред.

Г - ръцете се прибират към гърдите, с лакти встрани. Пръстите на разстояние 20 см едни от други. Дълбоко поемане на въздух.

Д - ръцете се изхвърлят силно напред. Издишване.

Дланите една срещу друга.

При това упражнение вдишването става през носа, а издишването през устата.

Това вдишване и издишване се повтаря 6 пъти.

Дотук първата половина на упражнението е завършена.

При втората половина ръцете се прибират пред устата, поемат като че ли нещо, с издишване го отнасят встрани. Това се повтаря също 6 пъти, като вдишването също става през носа, а издишването през устата.

А - тялото се изправя.

Б - десният крак се прибира при левия.

В - ръцете се отпускат свободно.

Мисълта, която придружава упражнението, е:

Ще ходя в пътя на Истината.

Учителя:

„Първото упражнение включва в себе си два принципа: единство и множество. Ръцете спуснати надолу, това представлява проявление на множеството. Съединението на ръцете, това представлява проявление на единството, което всички хора проучват. Двете ръце изразяват тонове в природата, т. е. два противоположни полюса на битието. Значи това упраженение изразява проявление на единството в множеството. То служи за развиване на силата. Така се огражда човек.

Второто упражнение представлява проявление на битието във взаимните отношения, които съществуват между елементите. То изразява всички химически реакции, които се извършват във физическия и в духовния свят.

Третото упражнение представлява отделните енергии, методи, начини, чрез които природата действува.

Четвъртото упражнение представлява пътя, по който душата върви. Когато усетите, че пътят ви е изкривен, направете това упражнение и ще се почувствате по-добре. Ще дойдете в първото положение. Закон е, че колкото повече се усилва действието, толкова повече се усилва противодействието. Ако вървиш наляво и надясно, но всякога нагоре, това показва, че ти вървиш във възходяща степен, душата ти се развива. Но ако вървиш надясно, наляво и надясно, но надолу, това показва, че вървиш в низходяща степен, постепенно падаш. Щом вървиш нагоре, ще знаеш, че пътят ти е определен, затова не трябва да се спъваш от условията на живота. И всички противоречия, които срещате в живота, трябва да ги минете. Знайте, че те не са спънка в живота ви, но условие за вашето развитие.

За петото и за шестото упражнение няма да дам никакви обяснения. Те ще останат затворени, тъй както ангелът каза на Йоана след видението му: "Запечатай това нещо".

Всички тия упражнения имат освен физическо, още и духовно въздействие върху човека."

За размишление през деня:

Любов безгранична, в която Бог живее.

1. Духът Божий ( песен).

2. Добрата молитва.

3. Пътят на живота.

4. Отче наш.

5. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Гимнастически упражнения.

Концентрични кръгове.

За размишление през деня:

Милосърдието седи на първо място в живота.

1. Благославяй, душе моя, Господа ( песен)!

2. Добрата молитва.

3. 91 псалом.

4. Отче наш.

5. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Гимнастически упражнения.

Концентрични кръгове.

За размишление през деня:

Осветени чрез Истината, ние ще имаме мир с Бога.

1. Благославяй, душе моя, Господа (песен)!

2. Добрата молитва.

3. Духът Божий (песен).

4. 91 псалом.

5. Отче наш.

6. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Гимнастически упражнения.

Концентрични кръгове.

За размишление през деня:

Бог е Дух и които Му се кланят, да Му се кланят с Дух и Истина.

1. Благословен Господ Бог наш (песен).

2. Добрата молитва.

3. 91 псалом.

4. Молитвата на Царството - на Духа.

5. Отче наш.

6. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Гимнастически упражнения

Концентрични кръгове.

За размишление през деня:

В преддверието на Божията Мъдрост, дето светлина цари.

1. В начало бе Словото (песен).

2. Добрата молитва.

3. фир-фюр-фен (песен).

4. 91 псалом.

5. Отче наш.

6. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Гимнастически упражнения.

Концентрични кръгове.

За размишление през деня:

В красотата на вечната справедливост, в която мирът пребивава, грехът и беззаконието изчезват.

1. Благославяй, душе моя, Господа (песен)!

2. Добрата молитва.

3. 91 псалом.

4. Духът Божи (песен).

5. Отче наш.

6. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Гимнастически упражнения.

Концентрични кръгове.

Празникът на пролеттта! Празникът на пролетното равноденствие. Многоочакван празник.

Като по даден знак ние сме на нашия любим Изгрев. Слънцето не е изгряло. Цяла зима не сме го виждали. Цяла зима не сме виждали и изгряването на слънцето. Със светнали очи и разтуптени сърца посрещаме нашия приятел. Той разчиства облаците и отговаря на усмивките с усмивка. Колко е хубав нашият Изгрев! Колко е хубава картината на изгряващото слънце! Гледа човек и не може да се нагледа; радва се сърцето и не може да се нарадва.

Учителя! Започваме с молитва, после следва песен и завършваме с упражнения.

Целуваме ръка на Учителя!

Сестри и братя се поздравяваме сърдечно!

Това е приказка, нечувана, невиждана, неразказана.

*

Прекрасните утрини се редуват една от друга поинтересни, по-богати, по-разнообразни. Понякога е студеничко на пръстите. Но колко е по-забавно около огъня, който е запален току под боровете. Внимаваме за клоните и се греем, и се усмихваме. И има защо.

*

А утрините обикновено започват така: Ще поскръцне някъде врата. Тихичко ще излезе човек, а вън е приказка! Виолетови воали се разстилат по земята и небето, запълват простора и трептят още звездите, и леко бледнеят пред вълшебната гледка. Човекът се отправя към центъра. Спира се пред боровата гора, която е в двора, и се обръща към изток. И се слива с мълчанието на утринта. Виолетовите воали обгръщат и него, и той се понася на крилата на тишината, и се потопява в един друг свят, който се нарича хармония. Ранобудна птичка се обажда. Невидима ръка прибира виолетовите воали.

После ги разстила - сиви, синкави и светли. Невидима ръка рисува изтока. Друг човек пристига. Друго птиченце се обажда. Прииждат сестри и братя. Запяват птичките в хор. Изтокът трепти от красота.

- Учителя! - казва вякой.

- Слънцето! - обажда се друг.

Поглеждаш към Учителя и отправяш поглед към изгрева, а сърцето ти се радва, радва.

- Молитва! - казва тихо Учителя.

„Отче наш" зашепва душата. И така любовно, топло и съсредоточено всички се молят с Господнята молитва. Няколко още песни и молитви доизказват копнежа на душите, задоволят ги и после всички се отправят към поляната, където с гимнастически упражнения завършваме празника.

Веднага около Учителя се образува кръг, група от хора, които искат да го попитат нещо, да го погледат още и той да ги погледне. Те търсят отговор на вътрешно зададен въпрос, одобрение за разрешен проблем. Всички искат. И той дава. Целуват му един след друг ръка, а в това време с дума, с поглед, с жест той ще задоволи всички.

Работещите са на своя пост. Те едва изчакват Учителя да свърши с всички, та да дойде ред и до тях. И редът им идва. Учителя пристъпва към тях и те веднага му разказват какво са направили и какво има да правят още. Те дават мнение и той все одобрява.

А как пристъпва Учителя към чакащите! Няма думи, които да изразят това движение напред, нито има нещо под небето, с което да се сравни. Пристъпва така леко, хармонично. Божествено. И затова още от тъмно поскърцват вратите, в ранната утрин хора се отправят към Изгрева. Очите гледат, сърцата любят и умът недоумява. Хармонията на световете е пред техните очи!

Някои сестри намислят да поканят на вечеря Учителя. Не е достатъчно, че са го гледали сутринта ; не е достатъчно, че на обед са били с него в „66". Те искат да устроят нов празник за деня - вечеря. И се събират в определения за вечерята дом. Сръчно и с голяма любов, и с песен всичко е приготвено. Колко са обичани вечерите с Учителя! Малката група от сестри и братя сияе от радост.

*

Учителя има вече стая на Изгрева. Няколко братя си наумиха да направят стая на Учителя и реализираха своята мисъл. Тя е скромна. Но хубаво е, че Учителя има вече къде да влезе, да си отпочине. Има къде да приема посетители.

*

Имаме си вече и чешмичка. Тя е на юг от Изгрева, в полето, на около стотина метра зад боровата гора. Досега си вземамехме вода от чешмата на разсадника, но Учителя откри извор в полето. И започна работа около извора. Всеки ден или почти всеки ден отивахме с Учителя на мястото. Разчистихме извора и мястото се разхубави. Коритцето му направихме открито, та водата, преди да изтече от чучура, да се понагрее от слънцето. А в полето няма нищо - ни къща, ни човек. Един ден една селянка минава оттам и много се учудва на чешмичката, на нейната чистота. Току-що бях измила площадката й. И ми казва:

- Ами за кого си изчистила толкова хубаво наоколо. Никой не минава оттук.

- За тебе, сестричко, й отговорих. Заповядай, ела да пиеш.

- Ще изцапам - отговори, като си погледна изпрашените обувки.

- Няма нищо. Аз пак ще измия - й отговорих. И тя се насърчи, влезе и пи от чистата слънчева вода на нашата чешмичка.

*

Упражнение.

Учителя веднага ни даде за упражнение да използваме водата от чешмичката, да използваме лечебните лъчи на слънцето, като по няколко пъти отиваме с две малки стомнички (на всеки според силата), и, след като се изпотим, да се облеем със слънчева вода и преоблечем. Това упражнение се оказа много здравословно. Пречистихме се от многото утайки и наслоявания в нашия организъм, отвориха се милионите клетки на тялото.

Един ден Учителя ме срещна при гората по пътя за чешмичката и ми каза:

- По-топличка да бъде водата.

Аз разбрах. За моя деликатен организъм не беше достатъчна само топлината от слънцето. Аз започнах да я позатоплям и на огън.

Един ден, когато си бях отишла в града, почувствувах, че губя равновесие. Не можех да ходя. Майка ми и сестра ми бяха на Изгрева, а само моят брат и баща ми бяха там. Пратих да кажат на Учителя. Той казал:

- Няма нищо. Голямо свличане е станало.

Благословен бъди, Учителю! Благодаря!

*

Изгрева става все по-интересен и по-интересен. Особено през лятото. Там сме вече на палатки, защото малките къщички са още проект. А имаме посетители, които се интересуват от новите хора, от новия живот, главно от Учителя. В един хубав слънчев ден дойде учител от София със своя клас, с ученичките и учениците си. Интересува се, иска да чуе нещо от Учителя. Насядаха младите хора на поляната и Учителя им заговори:

„На вас, младите, ще кажа: Потребна ви е чистота. Чистотата и светлината не са нещо външно, те са вътрешни качества на човека. Те са качества на душата. Ако искате да имате успех в живота си, всякога трябва да бъдете чисти, т. е. да имате чисти мисли, чисти чувства и чисти действия. Така разбирам аз чистотата в широк смисъл на думата. Вие, като млади, приложете следното правило в живота си: пазете ума си чрез светлината, сърцето и душата си - чрез топлината, а тялото си - чрез чистотата! Чистотата е израз на съвършения живот. Това е закон. Само съвършеният живот може да бъде чист. Само съвършената Любов дава топлина. Само Духът носи пълната светлина.

И тъй, там, дето се забелязва известна нечистота, животът не е съвършен. Следователно този живот трябва да прогресира, да се развива. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там Любовта не е съвършена. Това е диагноза, която определя съотношенията на ума, сърцето и тялото. Всичко това съставлява хигиена на душата.

Човек не трябва да се раздвоява в своите мисли, в своите чувства, в своите действия. Това подразбира, че човек не трябва да се раздвоява в своето съзнание. Той трябва да има една свещена идея в живота си! Човек, който мисли, че ще живее вечно, той е разумен, гениален човек.

Та казвам, всички вие сте се родили, за да живеете, затова трябва да се стремите към онези закони, които създават вечния живот. А вечният живот е разумен. Той е само за разумните хора. Новораждането е също така процес, който става в човешкото съзнание.

Човекът, разгледан сам по себе си, е светлина. Всички велики хора, които са живели и които живеят в света, имат развито в себе си едно шесто чувство, чрез което те виждат човека не тъй, както го виждат външно, но като светеща свещ, от която излиза една мека, приятна светлина. Всички добри хора са светещи, а всички лоши хора, всички, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза една мъжделива светлинка. Това е факт. Когато човек е добър, здрав, от него излизат приятни краски. Той има светли идеи, възвишени чувства и благородни действия. Но щом човек се разболее, щом отпадне духом, съзнанието му потъмнява, светлината му се изгубва.

И тъй, за вас, като млади, великото, идейното в живота е да бъдете чисти, да носите светли мисли. И Христос е казал: „Само чистите по сърце ще видят Бога." Да видите Бога, значи да живеете в Любовта. Щом Любовта дойде, животът се развива правилно. Щом животът се прояви, и Светлината ще дойде. И след като дойде Светлината, само тогава ще се придобие свободата. Свободата съществува само за идеалните, за гениалните хора. Всички хора в света трябва да бъдат идеални, а не само един или двама. След време така ще бъде - всички хора ще бъдат идеални, разумни и честни.

Например сега вие имате известни предубеждения и казвате: „Тези хора не са като нас." Не, всички хора са едни и същи, понеже произходът им е от един и същ източник. Животът по същина е един и същ. По какво се отличаваме един от друг? По какво се различава например един българин от един англичанин? По какво се различават животните от хората? И у животните има до известна степен интелигентност, и у тях има признателност. Разказаха ми един случай за една жена, която намерила някъде в гората едно малко, самотно мече. Тя го прибрала в дома си, приютила го към себе си и го кърмила, докато порасне. Когато заякнало и могло вече само да се храни, тя го пуснала в гората на свобода. След 4 - 5 години същата жена среща в гората една мечка,

която веднага се приближила към нея, ляга пред краката й и почва да ги ближе. Тази жена познала в мечката онова малко мече, което преди 4 - 5 години кърмила.

Ако в животните има интелигентност, признателност, какво остава до по-висшите същества? Какво остава до човека?

Ето защо казвам: Бъдещето поколение, което иде в живота, трябва да носи чистота и светлина. Хората трябва да носят чистотата. Докато една жена е девица, дева, докато е чиста, тя е силна, мощна. В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралните устои на човека. Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето. Човек без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте обаче в чувства, в мисли и действия, ще бъдете силни, крепки и, каквото пожелаете, ще придобиете. Вие ще проверите тия мои думи в живота си и ще разберете смисъла и цената на чистотата и на светлината.

Под „чистота" аз не разбирам само външната, физическата чистота, но и всяка клетка у вас да бъде чиста, външно и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Чистотата е резултат на едно вътрешно усилие на духа. Всяко нещо, което не може да се оцапа, което не може да се опетни, е чистота.

Под „светлината" аз не разбирам само външната, физическата светлина, но и всяка клетка у вас да лъчеизпуска навън светлина. Всяко нещо, което може да се изгаси, не е светлина, а всяко нещо, което не може да се изгаси, е светлина."

Учителя обгръща с милувка малките си слушатели и продължава пак: „Вие, младите, пазете идеала на великата душа и към него се стремете - чисти и светли! Дойде ли чистотата, човек всякога ще бъде здрав. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина."

И добавя пак: „Знание без светлина остава неразбрано."

Здраве без чистота е непостижимо.

Имате ли чистота, вие сте богати.

Имате ли светлина, вие сте пак богати.

Бог е Любов, а Божествената любов ражда чистия живот и братството между человеците.

*

Интересът към Изгрева расте. Там всеки използва своето свободно време. И шосето, което до това време рядко е виждало минувачи, вече се радва на повече хора. Те отиват на Изгрева заради една велика среща. Ученикът отива при своя велик Учител, за да възприеме мисълта му, да срещне неговата велика Любов и диамантената му воля. Той е винаги готов да помогне и да услужи, да даде лек или съвет и да работи върху умовете, сърцата и телата и върху клетките на тези тела.

Един брат се откъснал от лекции, отишъл на Изгрена за един час, а стоял два; друг - така, за да се поразходи, а не забелязал как протекъл денят; трети - да занесе храна на Учителя или на работещите там. Защото столът е все още на „66", но Учителя се застоява тук по-дълго време и интересът вече се прехвърля от „66" на Изгрева. Интересно е наистина. Тук се строи малка къщичка, там се проектира друга. По-често срещаме Учителя по двора. Голяма е разликата между двата дома. Колко свободни се чувстваме! Тук сме като в свой дом, както в дома на своя Велик Баща. Голяма е

радостта да намери човек своя истински Дом! Всички се чувстват свободни. Някой е седнал на меката трева, чете или пише нещо, друг взел стомничките и отива за вода, трети взел метличка - отива да измие чешмичката. Някой започва упражнението, друг

го е свършил и радостно си тръгва за града. Идват и нови хора. Те питат, искат да знаят това, което другите са чули и научили, четат беседи и искат бележки от беседи, учат песни. А какви хубави песни вече е дал Учителя!

1. Песента „фир-фюр-фен" е дадена на 21 август 1922 г. на събора в гр. Велико Търново. Тази песен е за тониране и лекуване - тя регулира теченията в нас. Всяка болест, всяко понижение на състоянието се дължи на нарушената хармония в тялото и

вътрешния живот на човека. Тази песен въдворява именно тази хармония.

„фир-фюр" е това, което ръководи човека, а „фен" е това, което отмахва препятствията, пречиства.

„Тао" - това е една среда, в която човек е потопен, която го обгражда и пази. „Тао" значи абсолютното, непроявеното, безграничното.

„Би" значи това, което се проявява.

„Аумен" означава всички качества, които се съдържат в Божественото; всичко това, което трябва да възрастне, се проявява в своята пълнота.

2. Песента, музикалният образ „Сила жива, изворна" е дадена на 12 октомври същата година. За да изпее правилно това упражнение, човек трябва да влезе в хармонични отношения с Божествената природа. Няма по-интелигентно, по-разумно и по-отзивчиво същество от нея. Тоновете на „зун-мезун" в окултната музика регулират, те са равнодействащи сили. Те са мярка. А тоновете на „томето" имат едно от най-красивите съдържания. Те дават красотата на човешкото лице и на вътрешния живот на човека (Общ окултен клас, г. II, 2 лекция).

3. Музикалният образ „Изгрява слънцето", даден от Учителя на 22 октомври 1922 г.в Общия окултен клас, . II, 4 лекция. Изгрява Божественото слънце и поставя човека в прекрасна окръжаваща среда.

4. "Сладко медено" - музикален образ, даден от Учителя на29 октомври 1922 г. на Общия окултен клас всеоще в салона на ул. „Оборище". Един жив и положителен образ. Колко вълнуваща бе картината при неговото даване! За пръв път чух Учителя да пее и свири!

4.„Венир Бенир" - музикален образ, даден от Учителя на 5 ноември 1922 г. в Общия окултен клас, г II, 6 лекция.

6. „Блага дума на устата" - музикален образ, даден от Учителя на 5 ноември 1922 г. в Общия окултен клас,г. II, 6 лекция.

7. „Духът Божи" - музикален образ, даден от Учителя на 13 ноември 1922 г. в Общия окултен клас, г. II,7 лекция.

8. „Сила жива" - музикален образ, даден от Учителя на 19 ноември 1922 г. в Общия окултен клас, г. II, 8 лекция

9. „Скръбта си ти кажи" - Общ окултен клас, г. II, 8 лекция, 19 ноември 1922 г.

10. „В зората на живота" - Общ окултен клас, г. II,10 лекция, 3 декември 1922 г.

11. „Мусала" - музикален образ, даден в Общ окултен клас.

12 „Махар Бену Аба" - даден също на 3 декември1922 г. в Общия окултен клас, г. II, 10 лекция. Този образ се нарича с право „Молитвата на ученика".

„Махар" значи Великият.

„Бену" - Онзи, Който благославя.

„Аба" - Баща на всичко.

13. „Бог е Любов" - първата част е дадена на 10декември 1922 г., а втората - „Ний ще ходим" - на 17декември същата година, на следващата лекция на Общия окултен клас.

14. „Благост" - първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г. в Общия окултен клас - г. III, 10 лекция, а целият образ - на 26 декември по време на следващата лекция на същия клас. Ритъмът на този образ е в съгласие с ритъма на слънцето и следователно е ритъма на слънцето.

17."Грее, грее" - през пролетта на 1924 г.

16. „Светъл ден" - даден на 16 април 1924 г. в Общия окултен клас, г. III, 26 лекция.

17. „Тъги, скърби" - дадена в същия ден.

18. „Ходи, ходи" - музикален образ даден от Учителя на 23 април 1924 г. в Общия окултен клас, г. III, 29лекция.

19. „В начало бе Словото", дадена от Учителя на 5ноември 1924 г., Общ окултен клас, г. IV, 4 лекция.

20. „Кажи ми Ти истината" - дадена на 26 ноември1924 г., Общ окултен клас, г. IV, 7 лекция.

21. „Вечер, сутрин" - дадена на 10 декември 1924 г.,Общ окултен клас, г. V, 9 лекция.

22. „Вдъхновение" - в същия ден и час.

23. „Малкият извор" - на 21 януари 1925 г. в Общияокултен клас, год. IV, 16 лекция.

24. „Вехади" - на 17 юни 1925 г. в Общия окултенклас, г. IV, 28 лекция.

Думата „вехади" значи започване на една работа.Източен мотив. Откъс от една свещена песен.

25. „Аумен" - музикален образ, даден от Учителяна 2 декември 1925 г., Общ окултен клас, г. V, 3 лекция.

Това упражнение човек ще пази свещено в себе си. Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред светлината, да заеме положението и състоянието на чисто и безгрижно дете, без страх от окръжаващите. Дойде ли човек до такова състояние, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере, какво нещо е музика, какво нещо е пеене и какво - наука.Тази песен е сложена в една от най-красивите и силни гами.„Аум" е дума на Духа. Изпее ли се тази дума от Неговия език, Той ще ви чуе и помогне, защото разбира и знае нуждите ви.

26. „Във мрак, тъмнота" - на 3 март 1926 г., Общ окултен клас, г. V, 16 лекция.

27. „Мисли, право мисли" - този музикален образ е даден от Учителя на 6 юни 1926 г. в Младежкия окултен клас, г. V, 30 лекция.Силата на човека седи в свещените, в правите мисли, които той храни в себе си по отношение на живота.

Да, много и прекрасни образи е дал Учителя в областта на музиката и има какво да се учи. А как тонират и лекуват, как повдигат духа! Те действуват на всеки, който ги чуе за първи път! Душата се радва. А скъпоценни сълзи проливат очите. От радост, от умиление душата намира своята среда, търсена от векове.

Благодарим, Учителю, за всичкото благо, което ни даде чрез музиката!

*

При голям интерес в новия ни живот незабелязано изминава времето. Пред приготовления сме за нов събор - съборът през 1926 г. В броеницата от празници той ще бъде новият ни празник с присъствието на Учителя.Но той ще бъде не в Търново и на лозето, а в София, на Изгрева.

Гостите започват да пристигат и да опъват палатки. Сред боровата гора Изгрева заприличва на букет от бели цветя. Идват групи от провинцията, обикновено

всяка със своя ръководител - сестри и братя от цялата страна, и се настаняват на определеното за тях място. И с обедите е така. И колко радостни са те, когато

Учителя им гостува - по време на обед или по някое друго време на деня.

Празник над празниците!

Учителя е извор. Той е отворил големия кран на своята съкровищница и дава. Редуват се една след друга беседи, все по-богати, по-назидателни и интересни. Слушаме словото на Учинтеля, вземаме си бележки в тетрадките и размишляваме. Сродните от векове души сядат заедно да обядват, радват се, благодарят и се опознават.

Съборът започна в неделя и цялото селище беше неописуемо. Учителя държа две беседи - в 11 часа преди обед и в 4 часа следобед. В понеделник, на 23 август,той говори в 9 часа, във вторник, на 24 август, говори в10 часа.

В сряда Учителя говори в 9 часа, в петък беседата беше също в 9 часа, на събора говори в 10 часа, а в неделя той държа две беседи - едната в 8 часа сутринта, а другата в 7,30 часа вечерта.

Посрещанията на слънцето всяка сутрин бяха великолепни. Ранния час, просторния хоризонт, богатият наряд и присъствието на Учителя - трудно е да се опише всичко, преживяно на събора.

Нарядът в понеделник беше размишление за през деня:

Вечната свобода, в която Бог живее, Духът царува.

Матея, 8 гл. 10 ст.: „И като чу Исус, почуди се и рече на ония, които идеха след Него: Истина ви казвам,нито в Израиля съм видял толкова вяра".

1. Кратко размишление.

2. Бог е Любов (песен).

3. Добрата молитва.

4. Отче наш.

5. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди (мото).

Гимнастически упражнения.

Концентрични кръгове.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди (мото)!"

Размишление.

За следния път пишете върху темата: „Жабата като символ."

- Напишете - започна лекцията Учителя, - едно изречение от 4 - 5 думи най-много. - Написа се изречението: Само истината води към живота.

- Според вас кои думи в това изречение са положителни, кои - отрицателни? - Думата „живот" е положителна. Думата „води" също е положителна. Да, но животът носи и страдания. Глаголът „води" подразбира известно ограничение. Така написано, изречението представя костелив орех. За да извадите силата от това изречение, вие трябва да знаете закона за превръщане на енергиите, трябва да знаете как да нареждате думите. Думата „само", с която започва изречението, означава разнищване; знанието се

нуждае не от нищене, а от тъкане. Ако написаното изречение е съставено само от положителни думи, защо сутрин, когато ставате от сън или при случай на страдание, не го изговаряте в себе си? Когато е в страдание, в нужда или в лишения, човек прибягва към това, което му е необходимо. Гладният търси хляб, жадният - вода, ученикът - книга и т. н. Като намери хляб, гладният веднага започва да се разговаря с него, дава му добър прием, освежава се и след това написва няколко вдъхновени думи. Следователно всяко изречение, всяка дума има смисъл, само когато е преживяна. Ако напишем изречението „Животът носи истината", разбрано ли е? И то не е разбрано. Кой живот носи истината? Ще кажете, че Божественият живот носи истината. Животът е един, той не може да бъде човешки и Божествен. Когато казваме „Божествен живот", ние имаме предвид съзнателния, разумния живот на човека, който върви във възходяща посока. Тъй щото ние казваме „Божествен живот" по нямане на думи, които да определят качествата на живота. Думата „Божествен" не предава нещо на живота. Значи изречението „Животът носи истината" е непълно.

Какво ще разберете, ако кажа думите „жива истина"? Може ли да става въпрос, че истината е жива? Това са разсъждения, с които целя да си съставите нов език, да съпоставяте нещата. Човек може да говори красноречиво, поетически или музикално, но във всеки говор все има някакъв дефект. Някой поет пише: „О, водице, красива моя другарко в живота." - Това е мисъл, поетично изказана, без да изразява истината. Водата не може да бъде другарка на човека, понеже не върви с него. Като стигне до някой извор, човек се навижда, пие от него, налива си едно шише и заминава - нито водата

го следва, нито той върви с нея. Някой казва: „Миличка, много те обичам!" Щом каже тези думи, той изпитва срам, стеснение в себе си. Защо? Разбира, че е пресилил факта. Той казал нещо, което не е абсолютна истина.

Природата не обича лъжата. Когато човек каже нещо, което не е вярно, той изпитва известно стеснение, недоволство. Думата „обич" включва в себе си три качества: съзнателна мисъл, съзнателно чувство и съзнателно действие. Само разумният човек може да има съзнателна мисъл, съзнателно чувство и съзнателно действие.

Когато човек придобие тези качества, само тогава изречението „Истината води към живота" придобива смисъл. И при това положение между думите на това изречение има известна празнина. Който се занимава с живата реч, той може да запълва празнините между думите в изреченията. Ученикът трябва да запълва празнините между думите, да прониква в тяхното съдържание и да извлича силите, които се крият в тях. Тъй както се

говори днес, това е език за обикновените хора, за масите.

Буквата „с" в думата „само" означава закон за промени - пълнене и празнене на луната. Буквата „а" означава семе, което трябва да се посади в земята. Тя представя първия принцип в живата реч - посаждане. Буквата „м" представя материали, които семето извлича от почвата и започва да расте, да се развива. За да израсте една мисъл и да се развива, тя трябва да черпи материали от „м" - закон на материята. Буквата „м" представя първичната материя, от която живите същества черпят сокове за поддържане на своя физически живот. Буквата „о" означава възможностите, които семето може да реализира във всеки даден момент.

Тъй щото, когато чуете думата „само", в ума ви трябва да изпъкнат всички познания за силите, които се крият в нея. Каквато дума и да чуете, вие трябва да разбирате нейния вътрешен смисъл. Това значи познаване на езика, с който си служите. Колкото по-сложно е изречението, толкова е по-неразбрано. Ученикът трябва да изучава буквата

като символ. За пример буквата „и" - потвърждаване на реалността. Буквата „н" представя закон за примирявате, за справяне с противоречията на живота. Лесно се

пише буквата „н", но мъчно може човек да тегли една права линия между две противоречия и да ги примири. Ако може да направи това, той владее живия език, живата реч, е която разумната природа си служи. Който може лесно да се справя с противоречията на живота си, той може лесно да пише цели изречения, съставени от живи думи, от живи, подвижни букви.

Седи един човек в затвора, осъден на десетгодишен затвор за 10 000 лева дълг. В ума му седи мисълта за десетгодишния затвор и десетте хиляди лева. Той не вижда никакъв изглед за освобождаване. В един момент вратата на затвора се отваря, един негов приятел влиза и му казва: „Има 10 000 лева!" Какво става със затворника? - Мисълта за затвора се стопява пред него като сняг и той се вижда свободен, със светнало лице. Изречението „Има 10 000 лева" не е изказано по правилата на граматиката, но съдържа живи думи. Това изречение е смислено. То произвежда по-голям ефект, отколкото, ако дойде някой в затвора и започне да говори: „Вашият високоуважаван, благороден приятел дойде и прояви необикновен жест. Той разпореди да ви се дадат 10 000 лева срещу дълга ви, за да го изплатите и излезете от затвора." - Това е една официална реч, която не може да произведе такова действие, каквото произвеждат думите: „Има десет хиляди лева!" Те са кратка, отривиста и смислена реч. Тя влива живот в човека.

Сега, като ученици на окултната школа, от вас се иска всяка ваша дума, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и действие да произвеждат живот. За да произвеждат живот, те трябва да включват истината в себе си. Намираш се в затвор, осъден за 10 000 лева дълг. Ставаш една сутрин и Божественото в тебе ти казва: „Не се смущавай, има 10 000 лева." Истината в тебе ти подсказва това и те успокоява. - Коя истина? - Една е истината, която носи свобода, живот. Сама по себе си истината не съществува. Тя е атрибут на Бога. Тя е израз на Божественото величие. Когато Бог иска да се изяви по някакъв начин, Той се изявява чрез истината. Любовта е друг атрибут на Бога. Мъдростта е трети атрибут и т. н. Много атрибути има Бог. Кажете ли нещо за истината, ще знаете, че тя представя разумното начало, в което живеете и се движите, към което имате отношение. Казвате ли нещо за истината, разумният живот трябва да затрепти във

вас, да чувате неговите звуци, които се приближават и отдалечават от вас, за да понесат мисълта ви по вълните на живота тихо и спокойно.

В продължение на десет дена сутрин, на обед и вечер наблюдавайте мисълта си и вижте каква основна идея ви занимава. Щом се домогнете до тази идея, дръжте я в ума си да видите, как ще се развива. Същевременно нека всеки от вас си напише едно изречение и

проследи какво дейстивие произвежда върху него. Ако е написано правилно, съобразно закона на живата реч, действието от изречението ще продължи дълго време. Обаче, ако не е написано според законите на живата реч, действието, което изречението ще произведе върху вас, скоро ще изчезне.

Не само цели изречения могат да въздействат върху човека, но даже и отделни срички. За пример сричката „ти" в думата „истина" и сричката „во" в думата „живот" оказват силно въздействие върху човека. Произнесете тия срички няколко пъти, да видите

какво влияние ще окажат върху вас. От сричките „ти-во" може да се образува глагола „отивам". Буквата „т" е силна. Горната черта на тая буква означава известно

препятствие. Тази буква означава още и котва - знак, който представя сила, която се стреми от центъра на земята към центъра на слънцето. Тази сила се движи във възходяща посока. Буквата „и" в сричката „ти" представя безкрайно движение на силите. Значи истината съдържа в себе си сили, които непрестанно се проявяват.

Буквата „с" в думата истина означава закон на промени. Буквата „н" означава закон на примиряване с противоречията на живота. Буквата „а" съдържа условия за израстване на зародишите, вложени в човешката душа, както и за тяхното изразяване.

И тъй, за да разбере истината, човек трябва да отвори прозорците на ума и на съзнанието си, да я възприеме и разработи. Щом е дошъл на земята, човек има какво да учи. Той постепенно ще върви от нисши към висши области на науката. В българския език думата „истина" започва с буквата „и", във френския - с буквата „у", в английския с „I". Значи, когато се стреми към истината, българинът започва с безконечното; англича-

нинът започва с големи противоречия, с върхове и долини в живота. Българинът започва една работа и не я свършва. Англичанинът обаче, щом започне една работа, непременно ще я свърши докрай. Буквата „V", с която започва думата „истина" във френския език, показва, че французинът приема истината по свой начин, с вътрешно противодействие. Буквата „V" представя рога, като на козел. Този знак е взет от старите езици. Латинската раса си служи и до днес с този знак, който показва стремеж към земята. Славяните са взели този знак, но са го обърнали с върха нагоре - стремеж към слънцето, към Първата Причина.

Оттук виждаме, че буквите, е които си служат, представят символи на нещата. Всеки народ си служи с такива букви и думи, които отговарят донякъде на неговото умствено и духовно развитие. По азбуката на всеки народ се съди още и за неговата култура. В немския език първата буква на думата „истина" е „У", което показва, че за немеца истината е свързана с гъстата материя. Буквата „и", с която българите пишат истината, представя празна чаша. С това българинът казва: „Ако ми сипете нещо в чашата, от своя страна и аз ще ви дам нещо. Ако нищо не ми сипете в чашата, и аз няма да ви дам." Едно нещо трябва да имате предвид. Всяка дума трябва да съдържа поне една положителна сричка, на която да се крепи мисълта ви. За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума или във всяка дума - поне по една положителна сричка. Това трябва да знае всеки окултен ученик. Само така той ще може да се домогне до живата реч, до живото Слово, което повдига и съживява. За обикновения човек е достатъчна официалната реч - речта на етикеции: високоуважаеми, високоблагородни и т. н.

Като изучават различните отрасли на съвременната наука, хората се стремят да ги прилагат в живота си. Колкото по-голямо практическо приложение има дадена наука, толкова повече хората се интересуват от нея и я изучават. Значи всяка наука има известно отношение към физическия, духовния, даже към Божествения живот на човека, за да му даде условия да се прояви. За пример преди хиляди години на земята са съществували известни зародиши, които са се развивали добре, понеже тогавашните условия са били благоприятни за тях. Днес обаче те не съществуват, т. е. не могат да се проявят и развият, понеже условията не са благоприятни. Днес те са в латентно, почиващо състояние, но ако се поставят в благоприятни условия, те могат да проявят живот. Такива зародиши съществуват и в човешката душа. Те чакат време и условия за своето развитие. Ако попаднат при добри условия, те започват да се развиват и да проявяват живот. Ето защо от човека зависи да развие ли своите дарби и способности, които като зародиш се крият в него, или за дълго време още да си остане в същото състояние. Науката, в широк смисъл на думата, има за цел да приготви благоприятни условия за човека, при които да се проявят силите на ума, сърцето и волята му. За да създаде тези условия в себе си, човек трябва постоянно да упражнява ума, сърцето и волята си, да им доставя нужния материал, с който да ги подхранва. За

да се ползува правилно от този материал, в помощ на човека иде положителната наука. Тази наука може да му въздействува във всички направления. Коя е положителната наука? - Това е науката, която води към придобиване на истината. Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни." Тя ще освободи човека от мъчнотии и несгоди, от страдания и противоречия, от падания и ставания, от обезсърчавания. Тя ще въведе човека в Царството Божие. За да придобие човек тази наука, трябва да изучава и прилага Божиите закони. Вън от тези закони никаква свобода, никакви отношения не могат да съществуват между хората. Следователно, който иска да изучава Божествената наука, той трябва да изучава Божествените закони така, както музикантът изучава законите на музиката и ги прилага. Истинският музикант трябва да свири не само онова, което музикантите преди него са свирили, но и той сам да съчини нещо. Има ли веднаж музикално чувство в себе си, човек трябва да работи върху него, да му дава храна, да го подхранва. Художникът, лекарят, философът, поетът също така трябва да работят върху себе си, да привличат ония сили, които са необходими за подхранване на техните дарби. Не могат ли да привличат съответните сили за своите дарби, те не могат да бъдат духовни хора. В каквато област на науката иска човек да прогресира, такива сили трябва да привлича към себе си.

Като ученици, от вас се иска смелост и благородство. С тези качества вие може да напредвате в науката. Тя е необходима и за този, и за онзи свят. Науката, музиката, изкуството осмислят живота и помагат за разрешаване на трудни задачи, които се срещат в него.

Упражнение:

Ръцете напред, е длани обърнати напред. Бавно клякане с ръце в същото положение. Ръцете правят полукръг надолу до краката. Ръцете настрана, нагоре.

Издигане на тялото, а ръцете в полукръг се спущат надолу. Упражнението се прави няколко пъти.

Мото: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Хубава беседа. Учителя говори, учи, рисува. Той рисува великата картина на бъдещия, на новия човек.

Във всяка беседа, във всяка лекция той вае великия образ, рисува великата картина, ражда новия човек. И го рисува във всички, вая го във всички и го ражда във всички. И затова всички отиват с обич при Учителя, слушат го с обич и сърцата им се изпълват с радост и душите е надежда, че най-после дойде Човекът, който дава живот, който показва правия път за развитието на всяка душа, който помага и който възкресява. И колко е внимателен великият Учител към човека и човешката душа. Той работи постоянно, неуморен е в повдигането, оправянето и подпомагането, но трябва и учениците да работят, и затова малки теми той задава при всяка лекция.

Та това е работа. Малки наистина, но великият познава материала, върху който работи, и дава по малко. Да, малко. Една тема. Едно резюме от лекцията. Но колко качества се придобиват! Първо човек ще си помисли, после ще напише, а по време на клас - ще прочете. После ще се съберат отделните теми и една група от ученички и ученици ще развият темата въз основа на отделните развити теми и пак ще се прочетат в клас. Това е

малка работа наистина, но с какъв интерес се следи, доколко отделната тема е влязла като част в общата. И събира усърдно ученикът знания, мисли, моли се. Той иска да постигне новия човек, когото Учителя рисува пред неговите очи, когото вая в неговото сърце и който е вече копнеж на неговата душа. Но понякога записва в тетрадката: „Днес не съм доволен от себе си" и се умъчнява от някоя неразрешена задача, но Учителя дава постоянно съответни упражнения за тониране, и той се отправя към тях е вяра, тонира се и отново започва работа.

А какви задачи задава животът постоянно на ученика!

Учениците на Учителя не са само ученици в училище. Те са ученици навсякъде. Техният Учител е навсякъде. Той всичко вижда, всичко чува. Няма място във вселената,

където той да не е. А сега е на земята. Сега е пред тях!

Велик Учител! Велики Учителю, благодарим!

При търпението трябва здраво тяло, здрав ум и здрава воля. Здраво тяло се разбира, когато всичките клетки са хармонично съчетани.

Тема: „Откъде е останал обичаят да се мият очите?"

Тема: „Произход на сините и черни очи."

Трябва да се изучават законите на добродетелите. Например човек трябва да знае законите на милосърдието, за да развие и прояви милосърдие в себе си; трябва да знае законите на търпението, за да прояви търпение.

Моралните и обществени чувства дават лекота.

Резултатите от добро и зло се проявяват във време и пространство, а причините - извън.

Трябва да придобием мекота.

Учителя държи своите прекрасни беседи все още на „Оборище". Учениците слушат, удивляват се на великото учение и записват по някоя хубава мисъл за размишляване или проучване.

1. Добрата молитва.

2. Благословен Господ Бог наш (песен).

3. Отче наш.

Лозинка: „Блажени миротворците, защото синове Божии ще се нарекат".

Четиво за през деня: 22 гл. от Матея; 7 гл. от Марка; 17 гл. от Лука; 1 гл. от Йоана и 25 беседа: „Ръката съблазнява".

„Моята цел е да ви обърна внимание на факта, че между нас и живата природа всякога трябва да има съгласие. Станете ли сутрин, между вас и живата природа трябва да има съгласие. Туй трябва да бъде за вас един основен закон. За пример, като станете сутрин и не ви върви в работата, не сте разположени духом, какво трябва да направите? - Първата работа, която ви предстои, е да възстановите съгласието между вас и живата природа. Да бъдете свързани с живата природа - това е идеята, която трябва да възкръсне в ума ви.

Първо упражнение:

Изнесете ръцете настрани и десния крак надясно. Съберете ръцете си и поставете

десния крак при левия. Като правите това упражнение, изговорете следната формула:

„Аз мога и с ума си да

върша моите работи в съгласие с живата природа."

После изнесете ръцете настрани и левия крак наляво. Приберете ръцете си и поставете левия крак при десния. Като правите това упражнение, изговорете следната формула:

„Аз мога и със сърцето си да върша свои-

те работи в съгласие с живата природа."

Значи аз мога и със сърцето си, и с ума си да върша разумна работа.

Ще направите тези упражнения 3 пъти е левия крак и три пъти е десния. Ако имаш някаква дисхармония у себе си, ще направиш упражнението ту с левия, ту с десния си крак и при движението ще произнасяш формулата:

„ Светлина в ума (с десния крак), топлина в сърцето " (с левия крак).

Като произнасяте думата „светлина", разбирайте „хармония", за да може да се тонирате.

Второ упражнение:

Поставете ръцете си напред с дланите нагоре, започнете да концентрирате ума си и

свивайте пръстите на ръцете си, като свивате и ръцете си до раменете, като че вдигате някаква тежест. После бавно протегнете ръцете напред и отворете пръстите. Когато свивате ръцете си, ще вдишвате дълбоко въздух; като протягате ръцете си напред, ще издишвате.

Тези упражнения са прости, но са много ефикасни . Те са за тониране. Като правите упражненията, ще си представяте, че сте на работа, ще знаете, че вършите една много важна работа - приемате енергия от природата. Ръцете са силови линии, по които протича живата енергия. Щом вярваш, ти свързваш ръката си с живата природа и по всеки пръст протича тази жива енергия.

Като туриш волята си в действие, веднага тия токове ще потекат, ще потече тази енергия. Като се свържеш с Бога, Бог ще подействува да потече тази енергия."

„Зад всяка мисъл седи Господ. Всяка добра мисъл има сила дотогава, докато Бог е зад нея."

„Въздухът, който е разпилян по небето и който се движи из цялото пространство, ние ли го движим? Ние казваме, че въздействуваме на природата, но истинското положение е, че природата въздействува върху нас. Като виждаш отгоре небето, да виждаш лицето Божие. Като виждаш, че слънцето е изгряло, да знаеш, че Господ е запалил своя светилник и Той свети. Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светлината си. Пък като излязат звездите вечерно време, като израснат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе. Зарадвайте се, че Бог е направил тези работи. И ако Бог не беше посадил тези дървета да растат, нямаше да растат. Във всичко човек трябва да вижда проявлението на Божия пръст."

Гимнастически упражнения.

В 7 часа сутринта беседа.

Постепенно гостите се разотиват по домовете, отнасяйки много светлина в умовете, много топлина в сърцата и силна воля за приложение на това, което чуха и разбраха на този събор.

1. В начало бе Словото (песен).

2. Отче наш.

3. 91 псалом.

4. Благославяй, душе моя, Господа (песен)!

5. Добрата молитва.

Лозинка: „И проводи ги да проповядват Царството Божие и да изцеляват болни."

„Днес - каза Учителя - ще се стремите да реализирате две думи: Съгласие и Правда.

Четиво за през деня: 17 гл. от Евангелието на Матея; 1 гл. от Евангелието на Марка; 11 гл. от Евангелието на Лука; 21 гл. от Евангелието на Йоана; 56 псалом. Да се прочете и 24 беседа: „В който град влезете".

Запишете си следния стих: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна".

Този стих може да се запише на три места: на книга, в ума, и в сърцето. Сега всеки от вас да затвори тетрадката си и да повтори стиха. Да преведем този стих в първа степен. Как ще го преведете към себе си? В Божествения закон всяко нещо, което не вземате присърце, считате го общо и казвате: „Мъдростта, която е отгоре..." Мислите, че тази Мъдрост няма нищо общо с вас, че тя е нещо далечно, че е само един написан стих и затова само го цитирате. В такъв случай вие се намирате в следното положение. Минавате покрай някоя ваша сестра, с която не сте запознати и не я поздравявате, а само я поглеждате, да видите какъв е изразът й, и си заминавате. Когато минете покрай някоя ваша приятелка, която обичате, спирате се при нея, хванете се за ръце, разговаряте се, казвате: „Ела с мен у дома! От дълго време те очаквах!" Така е и с братята. Когато човек изказва този стих и го почувствува близък в душата си, той ще го покани у дома си. Този стих е жив, ще ви дойде на гости.

Често запитвате как можете да бъдете чисти. Вие търсите един начин да бъдете чисти. Значи ще намерите Мъдростта, която е отгоре и тя ще внесе чистотата. После можеш да бъдеш мирен човек. Мъдростта също ще внесе това качество в теб, да бъдеш мирен. Тя ще внесе мира. После, ти си неприветлив. Като дойде Мъдростта, тя ще внесе приветливост. Не си благопокорен. Мъдростта ще внесе тази благопокорност. Милосърдието ти е слабо. Мъдростта като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие. Всички сте със страсти. Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие.

Любовта, това е най-малката, но и най-великата работа, която ние можем да вършим; тя е едно чувство, което прониква дълобоко в душата и се проявява навън. То струва милиони."

„Едно от качествата на Любовта е следното: когото погледне Любовта, възкресява го."

Гимнастически упражнения.

Беседа в 7 часа сутринта.

1. Добрата молитва (тайно, с вдишване).

2. Пътят на живота.

3. Благословен Господ Бог наш (песен).

4. Молитвата на избраните.

5. Молитвата на Духа - на Царството.

6. Отче наш.

Лозинка: „Царството Божие не е в слово, но в сила".

Едно правило:

Пази ума си чрез светлината,

душата си - чрез топлината,

а тялото си - чрез чистотата!

Само съвършеният живот дава чистотата.

Само съвършената Любов дава топлината.

Само Духът носи пълната светлина.

Сега, като отидете вкъщи, напишете си следното нещо:

Светлина за ума,

топлина за сърцето и душата,

чистота за тялото и клетките.

Гледайте да приложите тия правила. Тези работи се забравят, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате с обикновени работи.

Гимнастически упражнения.

5 часа сутринта:

1. Добрата молитва.

2. Духът Божий (песен).

3. Пътят на живота.

4. Благославяй, душе моя, Господа (песен)!

5. Молитвата на Духа - на Царството.

6. Бог е Любов (песен).

7. Плодовете на Духа.

8. В начало бе Словото (песен).

9. Отче наш.

Лозинка: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш".

Гимнастически упражнения.

В 8 часа преди обед беседа.

Преди да започне молитвата Учителя направи следната бележка: „Когато четете „Добрата молитва", най-първо ще поемете дълбоко въздух, така че да може да я

прочетете на едно вдишване, а когато не може, поне на две-три вдишвания. При това постоянно вдишване и издишване на въздуха, силата на молитвата се губи. Когато се молим, трябва да имаме присъствие на духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си. Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни съсредоточен, във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та духът да работи повече. Тогава всички ще приемем тази мекота, тази радост, която търсим. Да прочетем една молитва,

не е достатъчно да се изкаже тя само с думи.

Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никаква връзка със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна. В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени. След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във времето на молитвата - никакви раници. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е Божи ден. Този ден именно ни интересува, за да може да добием едно Божие благо. Днешният ден трябва да се отличава е едно благо, което Бог ще ни даде.

Ще прочетете молитвата тихо, всеки за себе си. Като прочетете първото изречение: „Господи, Боже наш", ще се спрете, ще поемете дълбоко въздух и ще продължите молитвата. Дето се спрете, отново ще поемете дълбоко въздух и пак ще продължите молитвата. И така по новия начин, чрез дълбоки вдишвания, ще четете молитвата. Няма да бързате.

1. Добрата молитва.

2. Благославяй, душе моя, Господа (песен)!

3. Благословен Господ Бог наш (песен).

4. Отче наш.

Лозинка за през деня: „Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата на Неговото могъщество" (Ефесянам, 6 гл., 10 ст.).

Четиво за през деня: 14 гл. от Матея; 9 гл. от Марка; 15 гл. от Лука; 14 гл. от Йоана. Също и 22 беседа: „И заповяда на слънцето да грее".

След това Учителя продължи:

„Любовта е най-високият връх в света.

Мъдростта е най-великата сила в живота.

Истината съдържа най-красивия живот в себе си.

Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта? Кой където се е качил, това знае.

Който не е опитал силата на Мъдростта, знае ли какво нещо е тя?

Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот? Задавайте си въпроса, без да си отговаряте. Речете ли да си отговорите, трябва да кажете: „Ще се кача на върха." Това обаче не е отговор, защото „качването" подразбира един вътрешен процес.

Как ще отговорите на втория въпрос? Ще кажете: „Започвам да изпитвам вече тази сила." Ще отговаряте в положителен смисъл. Отговорът на първия въпрос: „Ще се кача на върха" - нека ви бъде като модел. По този образец ще отговорите на третия и на други въпроси. Тогава аз ви задавам въпроса: Мога ли да бъда добър? Как ще отговорите? Вие ще кажете: „Мога". Този отговор не е правилен. Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото. Само от Божественото излиза добрината. На въпроса: „Мога ли да бъда богат?", отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат." Или като събера всичкото злато, ще бъда богат. Питам тогава: Може ли да съберете всичкото

злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено е човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат.

На въпроса „Мога ли да бъда силен?" отговарям: Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме. На въпроса „Мога ли да имам най-красивия живот?" отговарям: Живият всякога има Истината в себе си. Живи хора са само тия, които имат Истината. Животът значи носи Истината в себе си."

Хубавите гимнастични упражнения ни окрилят.

В 8 часа сутринта беседа.

1. Отче наш.

2. Благославяй, душе моя, Господа (песен)!

3. Плодовете на Духа.

4. Молитвата на Духа - на Царството.

5. Добрата молитва.

Лозинка: Само Истината води към живота.

Едно малко разяснение за Истината.

Гимнастически упражнения.

Закуска.

В 9 часа преди обед беседа.

В 17,30 часа беседа.

Учителя пристига. Всички стават прави и го посрещат със светнали лица. Какво обаяние носи Учителя!

Започва утринната молитва:

1. Добрата молитва.

2. Бог е Любов (песен).

3. Пътят на живота.

4. Духът Божий (песен).

6. Отче наш.

Лозинка за през деня: Бог е Любов, Бог е живот, Бог е светлина. Господи, дарувай ни Твоя Дух.

След това Учителя зададе работа на учениците си за деня, даде напътствия върху размишлението и се направиха гимнастическите упражнения.

В 5,40 часа беседа.

В 12 часа обед.

Както беседите са прекрасна храна за ума и за сърцето, така и обедите са прекрасна храна за очите и за тялото.

Та тук храната е най-чиста. Тя е приготвена е много любов от няколко мили сестри и братя и затова е така прекрасна. Но тя е още по-прекрасна и затова, защото от нея си натопява хапката Учителя, защото той, великият е на същата трапеза и се храни с всички. Има ли нужда от храна Учителя? - Учителя яде, за да поправи храненето у човека, тъй както той спи (ако спи въобще). Учителя спи съвсем малко или почти не спи, за да поправи съня на хората.

В 18 часа беседа.

Младите сестри и братя са студентки и студенти. Те посещават редовно своите лекции в университета, идват на обед в „шестдесет и шест" - домът на Учителя. Прелетяват до този дом и във всяко свободно време, като не изпущат беседите и всяка дума, казана от него.

Но те очакват още нещо.

Тази година ще имаме събор в Търново.

*

За събор винаги се тръгва с голям ентусиазъм. С големи приготовления. Всеки знае, че там ще срещне Учителя, ще срещне своите сестри и братя от векове. Там ще получи търсеното знание, копнежът на душата и за там се приготовлява специално. За там приготовлява ума си, да може да разбере Словото на Учителя, за там приготовлява сърцето си, да може да обича чисто и безкористно, за там приготовлява и своето тяло да бъде чисто. Защото „Новото вино се налива в нови мехове" - казва Христос. Всеки се приготовлява да бъде нов, за да приеме новото.

Сърцата са тупкали не ден, не два, не пет. Сега сме в Търново! На лозето! Белите палатки с трепет едва дочакват утрото. „Събуди се, братко мили!" - засвирва цигулка. Само след пет минути дворът е изпълнен с приготвили се за беседата хора. Първите вече са заели места пред катедрата на Учителя. Другите бързат. А хоризонтът се обагря. Очаква първенеца. Всички очакват Учителя.