blagodari

Работата на Учителя е строго определена. Учителя държи редовно своите беседи пред слушателите, които все повече се увеличават, урежда живота на обществото, помага на отделни лица. Към тази година се отнася и следния случай:

Една сестра внезапно се разболява и то така силно, щото всички близки се изплашват. Сестрата иска помощ от Учителя и той отива. Когато звъни на вратата и слугинята му отваря, тя го поканва и в момента изтичва при сестрата, нейната господарка, и казва съвсем зачудена:

„Госпожо, дойде един човек, същински дядо Господ!"

Учителя влиза при сестрата и след като се осведомява за болестта, запитва: „Има ли тука цигулка?" Те му донасят цигулка, той я нагласява и почва да свири своя музикален образ - „Благославяй, душе моя, Господа".

Сестрата се заслушва в цигулката, душата й запява и тя започва да подвижва ръце, започва да се повдига и докато Учителя завърши свиренето, тя е седнала вече.

- „Съвсем съм здрава" - казала тогава, станала, облякла се и с радост голяма и с радостта на своя дом, прислужвала на Учителя.

*

През лятото на Изгрева става все по-оживено. Все още сме на палатки, но има и малки къщички. Вода си носим от разсадника.

Слънцето е храна. Някои сестри престояват по цял ден там и вечер се връщат в София. А дрехите си оставят под някой бор. Та тук мястото е свещено.

Този ден бе посветен на общи въпроси, по които се изказаха няколко сестри и братя, и то главно по общата работа, която им предстои като ученици.

След обед в присъствието на Учителя се изнесе хубав концерт и с „Добрата молитва" младежкият събор завърши с пожелание следната година наново да се срещнат с по-голям опит и по-определена насока.

Екскурзия на Витоша за цял ден за всички млади братя и сестри.

О, Витоша мила, слънчева, богата!..

И ние се приготовляваме за този ден. Екскурзия до Витоша! Да прекараме на Витоша цял ден с Учителя! Та това е приказка.

Цял ден младежките гърди ще дишат брилянтен въздух; цял ден младежките сърца ще любят простора; цял ден младежките умове ще следят мисълта на Учителя и душите им ще му се радват.

Какво богатство за сърцето е да люби! Какво богатство за сърцето е да обича Учителя. „Любовта има 35 милиона форми, които трябва да се проучват"- казва Учителя. Той казва също:

„Най-нежна е Любовта на майката,

най-силна е Любовта на бащата,

най-чиста е Любовта на сестрата,

най-благородна е Любовта на брата,

най-топла и възвишена е Любовта на възлюбления,

най-велика е Любовта на Учителя,

най-предана е Любовта на ученика."

Днес на Витоша сърцата ще бъдат огрявани от най-великата Любов, от Любовта на Учителя!

Днес на Витоша сърцата ще излъчат най-преданата Любов, любовта на ученика!

Часът е 3. Една врата поскърцва и две сестри излизат. По улицата е съвсем тихо в този ранен час. Сестрите тръгват по бул. „Скобелев" и още на първия завой ги посреща брат Николов, който е излязъл от ул. „20 април". Минават заедно няколко улици и се отправят към кв. „Лозенец". Шосето ги посреща съвсем тихо. Преди тях оттук са минали само няколко души. Но след тях идват други. В 4 часа цялата група е на определеното място и заедно с Учителя се отправят по шосето през с. Драгалевци за Витоша.

В този час тя е прекрасна, мени багри и е пленителна както никога досега. Очаква гости. И те пъплят. Вече изкачват полите й и някой нетърпеливо се обръща.

Слънцето!

Всички се обръщат към изток и снемат почтително шапки. Едно благоговение се чете по лицата, една голяма почит и възторг. Топла благодарствена молитва се излъчва из всяко сърце.

Витоша е хубава в полите, хубава е и по склоновете, и по върховете. Но днес тя е по-хубава, защото по нея се изкачва Учителя със своите ученици.

Богата Витоша!

Богат ден!

Богати преживявания и опит!

7 часа сутринта

В този ден пръв говори брат Боян Боев на тема „Окултизъм и наука". В продължение на два часа братът разви своята тема, като изказа ценни мисли.

В 9 часа започна да говори брат К. Кузманов на тема „Окултни науки", а в 10 часа се изказа сестра Паша Тодорова върху: „Новото учение или великата лаборатория на живата природа." Следобед в 16 часа говори наново брат Боян Боев върху темата: „Свободни училища, основани на окултна педагогика."

В 17 часа имаше общи въпроси и разисквания, в които взеха участие братя и сестри: Н. Каишев, Г. Радев, К. Кузманов, Г. Драгатов, О. Славчева, П. Русев и др.

В 18 часа всички се превърнаха в слух, за да чуят скъпоценните думи на Учителя.

„Всички - започна Учителя - трябва да намерите една норма, да имате едно правило за мерене на нещата. В природата има само едно правило. Да кажем, че вие ще издадете едно списание. Раждате го. Питам: Туй списание ще върви ли по вашите стъпки или то ще си тръгне по своя естествен път, по своите стремежи? Например когато една мома или един млад момък се жени, жени се, за да изрази своя идеал, който е Божествен, а какво става? След като се ожени, неговият идеал не само че не е Божествен, но става обикновен. Че ако вие раждате нещо като вас, по-добре е да не го раждате, а трябва да се откажете от това раждане. Защото, ако ти си една овца и раждаш агънца, които хората ще колят, ще продават, това нищо няма да ти принесе. Ти трябва да се откажеш от това раждане. Ще кажеш: Отсега нататък не искам да раждам така". Нищо повече! Ако си един вълк и раждаш само вълчета, които ще ядат агънца, ще кажеш: „Пак ще се откажа, няма да раждам."

Това правило ще го приложите във вашия умствен свят, във вашия сърдечен свят и във вашата воля. Защото трябва да знаете, че всяка една мисъл е жива, тя съществува и мъчно може да се освободите от вашите мисли, от вашите желания и от вашите действия. Някои окултисти казват, че мисълта е кратковременна. Не, ние виждаме в пространството всички мисли и желания, които от хиляди години живеят и мислят тъй, както хората. Мислите, желанията, това са живи същества. Те населяват особен свят. Трябва да имате една много правилна философия за живота. Сега например вие сте млади, във вас има една малка изкълченост: вие не говорите искрено, вие не смеете да изнесете истината, вие се боите да изкажете истината, вследствие на това се запъвате. Е, хубаво. Какво ще разрешите? Вие разрешавате известни божествени въпроси, нали? Да кажем, ще разисквате върху творчеството на някой знаменит писател като Гьоте, Шекспир или Толстой. В какво седи творчеството на Гьоте или на Шекспир? Или в какво седи творчеството на Толстоя? Или вие искате да се спрете върху беседите. В какво седи същественото в беседите, знаете ли? Ами че вие ще си създадете известна идея. Законът е такъв: онзи, който иска да изпълни за пример закона на женитбата, той трябва да се жени с идея. Ако някой е момък и после се ожени, то, като се роди неговият син, синът му да не се жени, той да бъде последен; а момата, която се жени, нейната дъщеря да не се жени, да бъде последна. Нищо повече! Ама кой човек няма да се жени? - Онзи, който е съвършен. Това е само за съвършените. „Които се способяват с възкресението, нито се женят, нито за мъж отиват." Женят се само несъвършените хора. Питат: „Да се женим ли или да не се женим?" Щом сте несъвършени, ще се жените, а щом сте съвършени, вас женитба не ви трябва. Рязко и положително - съвършените хора нямат нужда от женитба! Само думата женитба няма да я разбирате в нейния буквален смисъл. Всеки, който се жени, трябва да има за цел, син му да бъде съвършен. Следователно той трябва да вложи в него най-възвишените свои идеи и синът да

бъде израз на своя баща, дъщерята трябва да бъде израз на своята майка, на нейния най-съвършен идеал, божествен идеал и тогава ще престане старият начин на превъплътяване. В природата има нов начин, по който душата може да се усъвършенствува. Тъй че има и друг начин за самоусъвършенствуване, но не се самозаблуждавайте, не мислете, че само така може. Има други, по-съвършени методи. Ако тия методи не са приложени досега за нас, то погрешката е наша, не е на природата, ние сме виновни. Този метод е готов, но понеже ние не сме готови да възприемем по-идеален метод и не може да го разберем, затова хората са останали толкова назад.

Преди 2000 години Христос е учил така: „Ако не се родите изново от дух и вода, не може да видите царството Божие. Роденото от плът, плът е, а роденото от Дух, дух е". Онзи, който има плътски баща и плътска майка, от него духовен човек не може да стане. Ако майката е от плът, бащата не трябва да бъде от плът; ако бащата е от плът, майката не трябва да бъде от плът. Нищо повече!

Вие сте чудни. Може ли да съберете две отрицателни величини и да дадат една положителна? Може ли две празнини да ви дадат една положителна реалност? Две празнини всякога ще дадат празнина, те трябва да се напълнят е нещо.

Сега аз мисля, че списанието „Новият живот" няма да просъществува, понеже баща му и майка му, и двамата не бяха напълно духовни. Вие казвате: „Да започнем нещо самобитно." Ами че кое е самобитно? Самобитно е само онова, което е Божествено. Вложихте ли в „Новият живот" реалност, вложихте ли нещо Божествено? Не, вие вложихте велики идеи. Кажете ми: Кое е новото в „Новия живот"? Това не е за упрек, но посочете ония пасажи, които са нови, които за пръв път се явяват и кое е новото нещо? В Америка има една зададена задача: дават 2500 долара на онзи, който каже една нова мисъл. Нова идея разбирам такава, която не е казана досега. Тази премия още не е дадена никому. Ако кажете една нова идея, която досега не е казана, 2500 долара ви очакват. Ами че сега, за да кажете новата идея, новото учение, вие ще трябва да прелистите литературата, да видите дали тия нови идеи не са казани в миналото. Когато захванете каквато и да е работа, не трябва да имате абсолютно никаква задна цел, да сте прями и откровени, всичко да е ясно като бял ден. Трябва да имате само един план и никакви задни цели! Белите Братя в туй отношение са много строги. Та сега и вас, младите, ще изпитаме. Ако вие започнете едно списание, ще ви дадем вдъхновение, ще ви дадем теми, материал, списанието ще върви много добре. Не само едно списание може да издавате, вие може да издавате две, три, четири списания, но как? Във всинца ви трябва да залегне тази велика Божествена идея. Може. Та казвам, според мен туй списание, което вие мислите да издавате, може да излезе, но като се съберем на годишното събрание, там ще се решат потребностите на издаването. Помнете, че окултният закон не търпи разединение. Разклонения може да търпи, но разединение не може. Две списания на един дънер преспокойно може да растат, но ако ги насадите едно до друго и двете ще станат хилави, не ще могат. В тях ще има състезание и нищо няма да излезе. Единство в основата и разклонение в изпълнението на природния план. Сега вие сте най-малко двеста души ученици, всеки един ще има по един занаят, от който за една година ще спести 300 лв. И тъй, 200 души по 300 лв. правят 60 000 лв. Вие ще дадете 60 000 лв. и старите ученици от школата, и те са 200 души по 300 лв., значи и те внасят 60 000 лв. За една година ще се съберат всичко 120 000 лв. Работата е свършена.

Но ще се опретнете да турите нещо ново, туй, което досега не е турено. Може ли да го направите? Ще направите опит. Сега слушайте, тия пари, които са дадени, това е един кредит. На този кредит отгоре може ли да турите нещо, което да го компенсира? Законът е такъв: на всеки кредит отгоре ще може ли да дадем нещо, което да отговаря? Защото, забележете, в окултната наука, в Бялото Братство тия пари са живи, те не са мъртви пари. Разбирате ли? Тия пари, които нас ни дават, в тях са вложени чувства, любов. Можем ли да отговорим на тази любов със сщото нещо? На тях трябва да отговорим по същия начин. Помнете правилото, че Божественият път е най-лесният път за ходене. Няма по-лесен път, не се лъжете. Божественият път повидимому е мъчен, но той е най-лесният път. Човешкият път се вижда по-лесен, но той е най-трудният. М аз казвам: Вие, които от хиляди години сте претърпяли най-големите страдания и сте извървяли толкова път, това е човешкият път, по който сте вървяли. Той е много труден. Отсега пътят ви е нагоре, няма да имате такива мъчнотии. Какви ужасни минути сте прекарвали в миналите съществувания на робство! Ако сте изкарали вече туй робство и ако сте видяли ужаса му, нима отсега нататък, когато сте свободни от него, ще се повърнете назад? Няма какво да се спъвате.

Сега има някои от вас, които са по-близо до истината; те ще работят е по-малко усилия, а някои е повече. Но всички трябва да работите за разработването на вашия ум. Има известни зародиши, които са посадени във вас и вие трябва да дадете условия да пораснат навреме тия семенца, да израснат, да се развиват във вашите умове и да цъфнат, да завържат и да узреят във вашите сърца. Тия семенца са вложени във вас и върху тях ще работите. Само по този начин умът и сърцето могат да богатеят. Само така ще опитате живите закони на природата. Като четете старите списатели, ще ви дойдат нови идеи. Старото дава място на новите идеи.

Разните науки спадат към разни области. Това ще го знаете. Законът е такъв. Вие не може да пеете хороводна песен при болен и обратно. Има известни науки, които спадат към мажорната гама; има науки, които можем да класифицираме към минорната гама, а има науки, които ще класифицираме към хроматичната гама. Вие обаче искате да турите всичките науки или само в мажорната, или само в минорната гама. Според новото класифициране на науката, математиката за пример към коя област спада, към мажорната или към минорната гама? - Към мажорната, само че съвременната мажорна гама е изгубила своята широта. Музикантите са изгубили основните тонове на мажорната гама и тя е станала хороводна. Мажорната гама съдържа простор, разширение, идея на удивление, а понеже съвременните музиканти не могат да предадат туй удивление, образували са от тази гама малки маршове. Значи от мажорната гама са останали малки идеи. В мажорната гама има дълбочина. Тя е запазила малко своята дълбочина, понеже е била в скръб. Минорната гама е запазила своята чест, а мажорната гама е изгубила своята чест. Съвременната наука, като математиката за пример, е станала прозвище. Съвременната математика, съвременната геометрия са дали в ръцете на лоши хора най-лошите средства за разрушение. Съвременната математика, тя е една блудна жена. Съвременната химия, тя е друга блудна жена. Тя е дала всички задушливи газове, всички отрови, всичкото зло в света. „А, - казваш - химията е една хубава наука". Да, тази химия не трябва да трови хората, а трябва да намери начини как да се лекуват отровите, как да ги изваждаме от човешките сърца, от човешките умове. Това е наука! А сега, когато някой химик изнамери някой задушлив газ, всичките вестници, всичките литератори ще го хвалят, че еди-кой си учен намерил еди-какъв си газ, че щял да отрови цял град. Та каква полза от това? Намерил някой експлозив. Хубаво. Та ние идем да турим науката на нейното подобаващо място. Ще кажем на науката: Ти да не блудстваш вече с толкоз мъже, ще бъдеш честна жена. Ти ще употребиш своята сила, своето знание, своята мъдрост само за Бога, само за човечеството, само за доброто. То е наука. Когато съвременните учени хора отказват да се продават за пари, тогава ще се оправи светът. Тия, учените хора, които се продават за пари, развалиха света. Днес много математици, химици, свещеници може да ги подкупиш е пари. Дайте на някого от тях един-два милиона и той може да продаде своята наука и може да ви направи, каквото искате, изобретение. Е, питам ви: При такъв един морал какво общество може да имате? Сега вас, като ученици на Бялото Батство, не могат ли да ви подкупят е 200 - 300 хиляди лева? Утре и вас ще ви дойде изкушението. Ще ви дадат 100 000 лева на година и ще ви кажат: „Не ви трябва да пишете". Ти ще кажеш: „Малка умора имах, искам да си почина, слагам перото малко за по-благоприятни времена." Защо? - Защото 100 - 200 000 лева на перото, това е голяма тяжест - не можеш да пишеш. А защо някой път турят 200 000 лева на перото? За да пише. Тогава то скача, цяла нощ няма да спиш - пишеш.

Казвам: Трябва да се справите с една социална мъчнотия - подкупа с пари. Вие, младите, трябва да се пазите от този стар бог, парата, най-ужасният бог е той. Той е ужасен мамон. Знаете ли каква е главата му? Ако ние искаме да образуваме братство, то е да се освободим от подкупване с пари, с честен труд да изкарваме своята прехрана. Досега като сме се опетнили, ще гледаме за в бъдеще, като живеем по честен начин, да не се каляме вече. Тия, старите дрехи, са се окаляли, но новите дрехи да не окаляме. Старото изведнъж няма да си замине. Аз ще ви кажа защо не може да си замине. Онова дете, което е заченато в утробата на майката, то е свързано с нея и ще се подчинява на всичките запори, които майката налага. Докато е в утробата на майката, ще прави всичко, каквото каже майката. Там то не диша, майка му диша заради него. Някой път може кръвта на майката да не е толкоз чиста, то не казва: „Съдба, карма!" И то ще бъде там, докато се оформи, но дойде ли деветия месец, излиза. То е самостоятелно вече.

Та казвам, в новия живот, който иде, вие ще спазите този закон, той е неумолим. Ние не можем да скъсаме изведнъж със старото, но всинца трябва да бъдете готови, та като дойде моментът, когато чуете този глас, със старото всичко изведнъж ще бъде свършено и изведнъж ще кажете първата дума. Сега децата, които се раждат, заплакват, понеже не знаят първата дума. Вие ще въздъхнете и ще кажете: „Слава Богу, освободихме се от това робство, сега сме свободни от старото." Тогава ще се приготвите за новото учение. Новото, това е отрязването на пъпа. Ще кажете: „Слава Богу, освободихме се".

Знаете ли колко дни ви остават, за да се родите? Десет дни ви остават още, за да се родите. От всичките дни на стария живот ви остават още десет деня до раждането.

Всички тия социални въпроси, които днес се повдигат, това е аларма, за да ви отклонят от тази велика идея. Вие трябва да погледнете сериозно на морала на всяка наука и само така ще видим какви престъпления е извършила математиката, ще видим и добрите, и лошите й страни, на геометрията добрите и лошите страни, на физиката добрите и лошите страни, на химията, на богословието. Ще видим добрите и лошите страни на всички науки и ще си дадем отчет. Съдба е това в света! Ти си физик, ще дадеш отчет за своята физика. Тези физици, тези химици, изпълниха ли те Божествената воля. С тази наука, която Бог е вложил, изпълниха ли те своята задача като учени хора? Всяка наука има своя отговорност. Ще кажете: „Опасна работа е." Да, опасна работа е. Като дойде Бялото Братство, то ще отмери всичко справедливо. Всеки трябва да знае какво нещо е право. Ти, каквото пишеш, трябва да вложиш душата си, да вложиш своята мисъл, своето сърце, своята воля, да изкажеш истината. Изкажи тази истина просто, с душата си, а не да я забулиш. Напишеш едно стихотворение за едно изворче, за едно цвете, ти трябва да преживееш живота на този извор, живота на това цвете. Не мислете, че тия извори са безжизнени. Те са живи, те страдат. Тия извори, тия цветя са живи, в тях има такъв един морален стремеж, какъвто едва ли долавят съвременните хора.

Сега за пример искаме да докажем защо съществува материализмът? Има си причини. Как да го оборим? Мен ми трябват само пет минути да оборя един материалист. Ето как ще го оборя. Той дойде при мене, седне на стола тук, започне да аргументира има ли душевен живот или няма. Махна с ръката си, извадя душата из тялото му, простра го на легло, извадя неговия двойник, питам го: Как е сега, има ли друг живот или не? Още упорствува. Махна с ръка, извадя и астралното му тяло. Той вижда трима. Още се съмнява. Извадя и менталното му тяло, станат четирима. Той се хване за главата, казва: „Аз вярвам вече в Бога". Туря го тогава в менталното му тяло, казвам: Вярваш ли? - „Вярвам." Помниш ли? - „Помня." Туря го във физическото тяло. Казвам: Вярваш ли? - „Вярвам." Ще помниш ли? - „Ще помня новото учение и ще го проповядвам." Тъй ще му докажа, че сме прави.

Всичките ваши аргументи са прави, но не са съществени. Има и други доказателства: Като отидеш при 35-те милиона градуса на Божествената Любов, ще се върнеш и доброволно ще кажеш: „Събличам се от всичките лъжливи мисли и желания. Няма нито помен да оставя от тях, аз ще работя като човек, желая да изпълня волята Божия".

И тъй, щом срещнеш един материалист, в пет минути ще му докажеш. Как? Твърде лесно. Ама той ще каже: „Ти ме утмъртви". Няма нищо, това е първата реторта. „Как?" Във втората реторта си. Като го прекараш през десет реторти, той ще стане млад човек, значи освободен от всички заблуждения, човек, който е готов да носи възвишеното, благородното, човек, който няма да се подкупва с нищо.

Първото нещо, като основа на живота си ще турите този морал: с нищо да не може да се подкупвате. Единственото нещо, което може да ви подкупи, да бъде Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава всички ние ще бъдем носители на Божественото.

Сега не искам да ви гледам така омарлушени и да казвате: „Дали това е вярно, дали това е истина?" Не, вие вървите в този път, дето няма абсолютно никаква лъжа. Една стъпка назад може да ви провали. Поколебаете ли се, загубени сте. Тази мисъл ще имате в ума си, тя ще ви бъде като правило, като максима. Не бързайте! Десет дена още имате, докато се родите. Няма да скъсвате със старото. Аз ви казвам: Със старото няма да скъсвате, има още десет дена. Когато искате да скъсате с този свят, ще трябва да има един бял брат при вас, той ще скъса. Когато вие изисквате, той ще ви покаже какви трябва да бъдат отношенията ви към това, старото. Преди да дойде той, по никой начин няма да скъсате. Работете, приготовлявайте се, но ще чакате. Затуй трябва да бъдете трезви във вашата мисъл. Много трезви ще бъдете, без страх и без тъмнина, със светлина и е любов. Туй трябва да имате предвид. Ние седим пред светлината на

Божествения свят и знаем кое е погрешно и кое е право. Ние мислим, че съвременната наука е честна. Не, тя има много грехове. Пък и окултизмът, и той има много грехове. В окултизма се раждат черните братя, затуй и окултизмът има своята опасна страна. Като влезете в него, ще изучавате тия неща, няма какво да се плашите. Тъй седи сега великата истина. Този импулс, който имате във вашите души, е Божествен, но ако не знаем как да посеем Божественото, може да си навредим.

После, в изкуството художниците също имат много грехове. Колко грехове имат музикантите! Едни от тия благородни изкуства, като музиката, като художеството, колко грехове имат! Свещениците, които са си играли с мстериите, колко лъжи имат! Всичко туй ще се разбули, ще се очисти и ще имаме една Божествена наука, в която няма абсолютно никаква лъжа. Има ли в една книга вложени и петте добродетели, тогава вие не се бойте. А ние имаме такива книги, в които душата не е взела участие. Някъде са взели участие само сърцето и ума; после, у други са взели участие волята и сърцето; някъде сърцето не е взело участие. Възвишеното и благородното у човека трябва да вземе участие! Вие сте млади, искате да пишете. Аз ви давам насока, но трябва да вземете правия път, а този е пътят. Може да пишете всички, може да учите всички, може да свирите, може да рисувате, но това, което правите, да бъде чисто, то е правият път. Сега вие трябва да намерите правия път.

Вие трябва да намерите една форма, в която ще изразите тия истини. Ние трябва да бъдем като цветята. Като изразим най-строгите истини, като изобличим света, да го турим в такава лека форма, в такъв аромат, че тази истина да бъде привлекателна, да можем да привлечем снея света.

Сега аз зная какво ще ви кажат. Ще ви кажат, че в съвременния свят има и други хора. Кои са тия хора сега? Първото нещо, човек се съмнява, нали? Да кажем, че ти си един музикант. Усъмниш ли се, парализираш своята дарба в себе си. Такъв е Божественият закон. Няма желания, няма мисъл, в каквото и да е направление да пожелае или да помисли човек, и да не стане. Не в един живот, но в цялата вечност. Човек има време и условия всичко, каквото пожелае, всичко, каквото дойде до сърцето, до ума му, всичко туй да го постигне. Туй е великата истина. В цялата вечност имате всичката възможност да опитате всичко, каквото помислите, почувствате и пожелаете. Има такава перспектива на душата. За тази перспектива може да жертвувате всичко. Не в един живот, но в целокупността на цялото битие ще ви се дадат възможности да опитате всичко. И туй е красивото в живота, че имаме възможност за постигане всичко онова, за което копнее душата, ума, сърцето и волята.

Всичко туй един ден ще може да се реализира. Тогава ще кажем: Разбираме сега, че животът ни има смисъл, има смисъл и цел, има и радост в живота ни. Тъй щото тази мисъл трябва да залегне като основа у нас. Тя ще ви повдигне и тогава няма да се усещате като странници, но ще усещате, че има нещо във вашата душа. И за това ние работим, а не за настоящето, нито за бъдещето.

Сега това е противоречие, нали? Ние работим за Божественото настояще, а не за човешкото бъдеще. Само по този начин душата ще може да се освободи от робството, което сега прекарва."

Своите скъпоценни думи Учителя изказа с голямо увлечение, е голяма любов и голяма вяра. Той отговаряше на всички младежки пориви и увлечения, насърчаваше едни, коригираше други и преследваше, както всякога, една и съща цел - освобождението на човека и човешката душа. А слушателите оправяха своята мисъл, коригираха своите чувства и се питаха дали са в някаква земна школа или наистина са във великата Божествена школа, пред лицето на Великия Учител, когото са чакали и търсили от векове? - Да, те са пред лицето на великия Учител, когото са търсили през всички векове. Техните души говорят това. И дават израз на своите нови чувства и нови отношения с песента „Бог е Любов".

С „Добрата молитва" завършва вторият ден от първия младежки събор. Обогатихме се с нови мисли и с чудесни идеи за възможностите ни в живота, един нов живот, който вече се очертаваше на хоризонта.

10 часа сутринта

„Като жива семка - каза брат Радев - у нас е посята идеята за братство - едничък социален закон на разумните човешки души, които живеят в Любовта. Тази семка започва да никне в нас и нейните първи трепети пробуждат в нашето съзнание идеята за братско общежитие. Братското общежитие е преддверие на братството.

При условията, при които се намират днес човекът и земята, то е едничко осъществяване на братството, едничка социална форма, в която то може да разрастне."

След като братът изказа хубави мисли за този жив организъм, се премина към общи разисквания.

11 часа сутринта

Пръв взе думата Георги Томалевски. След него последователно се изказаха братята А. Попов, Н. Каишев, С. Джуджев, Г. Марков. П. Пампоров много ентусиазирано каза: „Ние сме на парахода в океана и той гори! Предстоят ни два пътя: или да хвърлим всичкия си товар, да скочим от парахода и който може да плува, да се спаси, или да останем на парахода и да изгорим. Време е да се спасяваме! Духът иде и тропа на всяка душа, а най-вече върху душите на младите. Няма време за отлагане. Трябва да пристъпим към работа, към опити."

След това се изказаха С. Симеонов, Г. Тахчиев, П.Георгиев и разискванията се преустановиха.

След обед в 3,15 часа брат М. Константинов започна реферата си „Анархизмът и новото учение".

В четири часа брат Петър Пампоров говори по темата: „Теософията и Толстой - предвестници на новото учение."

В 5 часа започнаха разисквания върху следобедните реферати. Изказаха се братята Георги Драганов, Методи Константинов, Петър Пампоров, Боян Боев и Георги Тахчиев, след което в 6,45 часа отново говори Учителя.

„Тия въпроси - каза той - които искаме да разрешаваме, не са мъчни. Те са много лесни за разрешаване. Нали ако не се намажат колелата, много мъчно се въртят.

Сега много винтове са ръждясали и вие трябва да ги намажете с масълце. И социалните въпроси, които вие ще разрешавате, лесно ще се разрешат, защото ключовете са у вас самите. Ами няма какво да увещавате богатия човек да разтвори касата си, да даде имането си. Ключовете са у вас. Ще завъртите ключовете и ще отворите касата. Ако Царството Божие е във вас, то ще намерите

тия ключове, ще отворите касата и всички хора ще започнат да мислят като вас. Нищо повече! Сега на тия богати хора вън, в света, им трябват забавления. Не разрушавайте техните илюзии! Богатите хора, те са деца на куклите. И ако вие бутнете техните кукли, те, като нямат е какво да се занимават, ще се нахвърлят върху вас. Нека те се занимават със социалните работи, а вие ще се занимавате с вашите работи, докато всичко се приготви, че като се приготви, после ще им се даде от това, готовото. Не мислете, че хората много страдат. Не страдат много, не се заблуждавайте!"

След това Учителя каза: „Ние имаме новия живот. Ние приемаме новия живот, нищо повече! В новия живот има всичкото богатство, а всички тия хора около нас са все бедняци. Ние ще им дадем от нашето богатство и въпросът ще се свърши. Новият живот носи всичко в себе си! Той носи условия за чистота, носи условия за умствено развитие, носи условия за каляване на волята.

Един анархист няма диамантена воля. Един човек, който се кръщава с думата анархист, не е анархист; един християнин, който се кръщава с думата християнин, не е християнин; и даже един, който се кръщава с думата Любов, той не е познал още Любовта. Та ако не възприемеш и не проявиш тази Любов, как ще носиш новия живот? Само онзи, който прави светлината, който светне, само той носи името на светлината. Щом не свети, може ли да се кръсти с името на светлината? И Любовта е Любов, само като се прояви. Любовта е реална, когато се прояви. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното като за нещо минало, като за нещо бъдеще. Божествените реалности са всякога реалност. А по отношение на нашите сегашни разбирания, то е като един научен метод, то е право. Но ако не искате да се спъвате по отношение на вашите дълбоки разбирания, ще разбирате действителността като действителност, ще разбирате нещата добре. Не мислете, че сте баби. Ами че всеки едного от вас

сега мога да го направя герой. Ако вие нагорещите едно желязо до няколко хиляди градуса, с това желязо няма ли да ви докарам до положението да си пробиете път навсякъде. Та казвам: Вашите мозъци трябва да ги нагорещим, има особени неща в природата и тогава, отдето минете, ще топите хората. Нищо повече! Няма да им казвате нищо. Нима, като дойде слънцето, казва нещо? То като пекне, снегът трябва да се стопи. Съвременният свят няма да се унищожи, ще се стопи, т. е. новото учение ще разтопи света. Всички хора, които са направени от лед, ще се стопят. На вода ще станат, нищо повече! Извори ще станат, пък от тия извори ще потекат рекички, водата от рекичките ще превърнем на пара, а парата на електричество, в смисъл на Любов. Що от това, че някой е преминал от едно състояние в друго?"

Учителя поглежда отново в душата и сърцето на своите ученици, погалва ги с бащински поглед и продължава:

„После вие искате да образувате комуни, но се страхувате, че няма средства. Вие може да образувате комуни, а аз ще ви предоставя един начин за образуване на сигурен фонд. Колко души сте тук? - Около 200 души. Значи всеки от вас не може ли да спести по 300 лева през годината? - Може. Тъй, 200 души по 300 лева

правят 60 000 лева, за една година шейсет хиляди лева, за десет години 600 000 лева. След това всеки един от вас може да убеди поне още по трима души и те да дадат 300 лева. Тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света, няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ за

комуна освен образа, който съществува в тялото. По същия закон, по вечния Божествен закон на Любовта, на по-нискостоящите братя от нас ние ще дадем по-голяма почит, понеже върху тях ще легне по-голям товар. Върху краката ни няма ли по-голям товар? Но пък затова вечерно време ще вземем, ще ги поразтрием, ще ги помилваме, ще ги измием и краката усещат в това една компенсация, едно морално задоволство. Те казват: „Заради Любовта ние извършихме една работа на господаря си, но сме благодарни той да ни поизмие и погали." И ние, хората, ще носим мъчнотиите с благодарност както краката. Понеже Господ ни погали със Своята Любов, ние можем да пренесем още хиляди страдания и ще кажем:

„Заради Любовта и светлината, която Господ ни даде, ние ще Му благодарим и ще работим заради Него."

И тъй, ние ще бъдем герои в страданията. Ами че днешните страдания трябва да бъдат заради вас една играчка! В ума ви те трябва да бъдат като играчка! Разбира се, онзи, който го е страх от мечката, няма да го пратиш веднага при нея. Ще го накараш най-първо да се приближи към нея на пет крачки, после на четири, на

три, на две, и най-после ще го накараш да я бутне с единия си пръст, после да я хване за ушите, да я поглади и най-после да се поразговори с нея. Това са ред опити, които ще минете. Ще турите туй, великото, в себе си и само тогава ще бъдете много смели. А пък иначе ползувайте се от всичко.

Сега, като свършите събора, може би аз ще хвърля една малка светлинка как трябва да гледате на нещата, понеже искате да станете по-смели. Има една смелост в света и тя седи в следующето: виждаш, че някой човек се пъне, не може да развинти един винт. Да му помогнеш, това е благородно. Един човек се отчаял, има дългове, намислил да се самоубие. Да му покажеш истинския път, по който той ще може да плати своя дълг, това е благородно! Кажи на този човек: „Аз ще ти платя дълговете" и той ще се засмее. Ще ги платиш, защо не? Бо-

гатите хора може да платят дълговете на своите братя. В природата има един закон за тази компенсация. И ако вие вярвате в комуните, ще ги устроите, ще изникнат като гъби. Но трябва да знаете първото нещо: много са дебели стените между хората, понеже човешкият егоизъм е взел връх над всичко. Дебелите стени трябва да изчезнат, да останат много тънки прегради, за да можем свободно да преминаваме и като дойдеш до твоя съсед, да няма преграда. Ще попиташ: „Мога ли да прекрача в твоето място по закона на Любовта?" - Можеш.

Трябва да бъдете крайно учтиви. Аз бих желал всички вие да бъдете във всичките си разисквания крайно деликатни. Сега, като ви слушам, някъде може да дойдете до стълкновение. Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят са разрешени. Вие ще влезете просто като работници да реализирате тези

планове. Ще ви се дадат идеи за реализиране на тия планове. Тия идеи ще дойдат във вашите умове, чувствата - в сърцата ви, енергиите - във волята. Вие ще влезете като работници, ще бъдете носители на новите идеи. Сега няма какво да се плашим вътре в себе си. Ние ще положим великия Божествен закон на Любовта и ще знаем, че Бог може да ни каже Истината. Бог е изменил своето мнение заради нас. Знаете ли в какво отношение? Понеже греховете на хората са били пред Неговото лице като сянка, и Той, като ги е слушал, слушал, отхвърлил

греховете им настрана, погледнал ги в лицето и ги попитал: „Какво искате, за какво плачете? Искайте същественото и ще ви се даде?" Следователно на всинца

ще се даде, каквото искате, но нищо излишно. Искайте същественото, което трябва, за вашето развитие и ще видите, че Господ другояче гледа. Бог е премахнал всичките онези препятствия, които са ни държали далеч от Него. Ние ще се обърнем към Него, ще използуваме Неговата светлина, Неговата Мъдрост, Любов и Истина и ще работим с тях. Бог изпраща своите синове, те носят плановете. И в туй отношение вие може да бъдете напълно спокойни. Само гледайте да бъдете готови ученици, та туй, което възприемете, да не го изпуснете. Ще внесете този, новия елемент, в живота си. Аз искам, като си заминете по домовете, да бъдете всички обновени.

Трябва да знаете едно нещо: Вие мислите, че анархистите работят повече от вас? Не. Вие мислите, че толстоистите са по-чисти от вас? Не. Ние имаме съвсем

друга норма за чистотата на един човек. Да не се заблуждавате с толстоистите, с анархистите и пр. Те са наши братя, нищо повече! Всички тия разни учения и учени аз ги уподобяват на следующето. Ще ви приведа следующия пример. Едно време, когато 12-те еврейски племена пътуваха в пустинята, всяко племе носеше една част от скинията. Когато ги питаха: „Какво носите?" - „Скинията." Едни носеха покрива, други - кадилниците, трети - тамяна, четвърти - попските одежди, пети - ковчега и т. н., но щом пристигнеха някъде, всичките колена донасяха частите на тази скиния, събираха я и така се покланяха. Сега тия бели братя като дойдоха, и като дойде Божественият Дух на светлината, Бог ще се

изяви чрез всички. Тия носители на скинията ще кажат на всички: „Донесете частите". И ще съградите тази Божествена скиния. Тъй щото от всички учения, каквито има по света, всеки ще донесе частта на този, новия Храм, всеки ще внесе своя дар. Тъй ще гледате на нещата, няма да давате предимство никому. Всички учения са намясто. Материалистите ще ги турим на работа, те носят пода, блоковете за темелите. Ще им кажем: „Дайте вашите блокове, те трябват за долу, дълбоко в земята, за основа." Анархистите, те ще донесат ножове, чукове за дялане. Толстоистите носят хубави дрехи, премяна за преобличане - и те трябват. Търговците насъбрали хлебец, житце, брашънце. Ние ще огладнеем и те ще отворят хамбарите. Тъй щото ние ще видим, че всички тия богатства, всички тия насъбрани неща, всяко нещо, което съществува, то си има своето място."

След това Учителя каза: „Сега ще се приготвите за утрешния ден, за да бъдете бодри. Ще завъртите нов ключ. Втората сутрин събранието трябва да стане по

друг начин. Трябва да разсъждавате. Не че ще бъдем без инициатива, не. Аз искам всички да бъдете е инициатива. Затова се събирате сега младите. Не мислете, че старите са в бездействие. Не, старите сега са обули нови потури. Знаете ли, и те са наострили ножовете си и казват: „И ние подир младите!" Готови са на нови жертви. Мъчно е да се трансформира човек. Мъчно е, но не е невъзможно. Във всинца ви виждам, че става един вътрешен процес, всинца сме заети с една велика мисъл. Вие всинца желаете Любовта, Мъдростта, всинца искате Истината, нали? Истината кали волята, Мъдростта кали ума, а Любовта кали сърцето. Следователно вие ще работите с Истината и ще бъдете готови.

Сега, щом някой е чист, той е толстоист. Щом е извадил ножа, той е анархист, отговаря на съпротива със съпротива. А новото учение ще го уподобя тъй: новото

учение плаща дълговете на всички хора, нищо повече! Пуща всички свои братя от затворите, разрушава затвори, болници и на мястото им съгражда жилища. На

всички казва: „Слънцето, всичко е създадено за вас, всички вие сте братя, всички ще работим, всички ще се учим, всички ще пеем, всички ще свирим, всички ще

почиваме." Това е по новото учение. Ние започваме с пеене, с молитва, а молитвата е най-хубавата работа. Който не може да работи е молитвата, той не може да работи на земята. Религиозните хора пък ще работят за подкрепа на религиозните чувства. Тъй щото всичко, което е хубаво в света, ние ще го вземем и ще влезем като ученици в новото, без насилие. Всички ще турите надписа: „Без насилие!" Никакво насилие и ще си отстъпвате взаимно."

И като се усмихна хубаво, Учителя пак продължи:

„Днес аз ви слушах през целия ден, от сутринта и си мислех да не присъствувам, но си казах: Ще им покажа един пример, ще ги изслушам. И мен ми беше приятно да ви слушам. Казвам: Много хубаво е. Сега на всинца ви трябва приложение. Малкият приход, който имате, може ли да го заложите? - Може, как не. Умът, който имате, може ли да го посветите на Любовта? - Можете. Сърцето може ли да го посветите на Любовта? - Можете. Щом всичко посветим, ние сме силни. Е ли Любовта в нас, ние разполагаме с най-голямата сила в света и никой не може да ни се съпротиви. И знаете ли на какво мязаме тогава е нея? - В Америка поставили на едно място два хубаво намагнетисани топа. Отива един

богаташ, хубаво облечен, но обущата му били подковани, и като приближил до топовете, те тъй силно притеглили краката му, че обущата му се изтръгнали от краката. Та Божествената Любов така ще привлича богатите хора, че ще им се отнемат не само обущата, но и кесиите, и всичко. И тогава, за да се освободят богатите хора, те ще дадат всичко. Старите възгледи, това е натрупано богатство. Това богатство трябва да остане у вас като една утайка отдолу и, за да се повдигнете нагоре, към Бога, да се занимавате е новия свят, с новото учение. Туй, новото, то е вече възприето, то е изживяно от други и ние ще го приложим по същия начин, по какъвто те са го прилагали преди нас. Туй, което наричаме ново, за някои е старо. Но за нас на земята, е ново.

Бялото Братство от хиляди години живее в този живот. Те са го прилагали, затова ние ще вземем техния живот, ще го приложим с всичките техни начини и методи, с всичките техни разбирания.

Искам да бъдете добри и весели. Песимизмът, който досега е царял, ние ще го трансформираме, защото този песимизъм беше у нас на гости. Отчаянието, и

него ще трансформираме; скръбта и омразата, и тях ще трансформираме. Ще повикаме всички тия сестри, ще им дадем един банкет и ще им кажем: „Ние сме ви много благодарни. Вие извършихте една велика служба заради нас и сега може да живеете между нас!" И тогава в лицето на една скръб и омраза вие ще видите лицето на една ваша сестра."

И като заключение на прекрасните думи, които Учителя каза в навечерието на днешния богат и съдържателен ден, той подчерта: „Тъй ще гледате на нещата,

само когато Божествената Любов проникне, обхване и изпълни вашите сърца."

Хубавите песни „Изгрява вече ден тържествен" и „Ще се развеселя" прозвучаха като обещание и като насърчение на ученика при поемането по Новия път на

развитие на човешката душа. Часът беше 19.

Ентусиазирани, в размисъл, тълкуване и приложение, всички си разотидохме по домовете, за да се приготвим за следния ден.

Колко хубави мисли! Колко стремежи и импулси!

Ако с един замах може да се преобразува животът на човека!

При най-големи приготовления - външни и вътрешни - съборът започна на ул. „Оборище".

Часът е 7, а салонът е препълнен с млади хора. А те са били сутринта на Изгрев. Те са посрещнали слънцето и са писали: „Изгрев! Най-тържествени приготовления за посрещане на първенеца. Най-знатни художници рисуват

утринната картина. Върховете на Витоша поруменяват като девойка пред погледа на своя възлюблен. Още миг! Възлюбленият се показва на хоризонта и в миг

целува полето и нас. Милиони росни капки започват своя утринен танец, украсени е най-редки скъпоценни камъни".

И са прелетяли към салона с разтупкани сърца. И сега чакат Учителя. И той пристига. Мил, елегантен и търпелив.

Изпя се песента „Благославяй, душе моя, Господа".

Прочете се „Добрата молитва".

Пръв говори Учителя върху „Разцъфтяване на човешката душа". Той започна с думите: „Отделянето на човешката душа от Бога съставлява един от най-великите моменти на Битието. Туй отделяне в ангелския свят е известно под името „зазоряване на живота", а в света на хората е едно дихание на Бога. Защото във всяка една вдишка и издишка на Бога се зараждат разумните души. При всяка издишка се зараждат световете, а при всяка вдишка световете се поглъщат вътре, душите влизат в материалния свят. И тъй, при всяка една Божествена издишка или при излизането на една душа от своя първоизточник, тя излиза под права линия като един Божествен лъч, влиза в обширния космос или в обширната вселена на своята еранда, или на своята предназначена работа, която й е дадена да я завърши."

Учителя продължи: „Сега вие, които сте събрани тука, усещате тоя вътрешен, Божествен импулс, като един неопределен стремеж. Това съвременните хора наричат „младини". Ама знаете ли накъде трябва да бъде посоката на младостта? Тази посока вие ще я намерите в растенията. Съвременните хора са изгубили посоката па младините. Те някой път вървят вляво, някой път кървят вдясно. „Младини", те не са нито вляво, нито и дясно. Младини, това е равнодействуваща линия. Това е линия, която определя всичките посоки на битието. Да бъде човек млад, то е равносилно на това да знае пътя си. Да бъде човек млад, това значи да носи в себе си най-възвишеното, най-благородното. Христос е казал: „Блажени децата, на такива е Царството Божие". На младите, на непокварените, на тези, които нито вляво са отишли, нито вдясно."

И след като разказва Учителя един мит, с който показва какво благородство се иска от ученика, особено силно набляга на мисълта, че човек е жива душа и че

само ако вложи в съзнанието си: „ние сме живи и разумни души", ще внесе нещо ново в живота си и ще му дадат една нова насока.

Много хубави и ценни думи изказа на този събор Учителя, като пожелава на всички да се считат като ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, за което се приготовляват, и да бъдат герои. „Без страх и без тъмнина или с Любов и светлина - туй наричам аз герои."

Изпяхме хубавата песен „Сине мой" и след около 15 минути започна рефератът на брат Гарвалов - „Ученичество".

Братът изказа ценни мисли за работата, която предстои на ученика - разсъждения и анализи върху ценни мисли на Учителя, които сведе до следните точки:

1. Освобождаване от старите схващания и възрения.

2. Ускоряване ликвидацията на кармата.

3. Урегулиране на чувствата и енергиите.

4. Събуждане на спящите вътрешни сили.

5. Развиване на ума и облагородяване на чувствата.

Чухме мнението му и по ред други въпроси, които трептяха в неговото младежко сърце.

Братът завърши с ценните думи на нашия благ Учител: „И тъй, на тия, малкото ученици, които са, казвам: Като се върнете у дома, турете ръката на сърцето

си и се вслушайте дълбоко и кажете тъй: Тупти ли това сърце, както сърцето на Христа? Толкоз хиляди години то е туптяло за празни работи, почна ли да тупти, както сърцето на Христа. Подръжте дълго ръката си и дайте един положителен отговор. После турете ръката си на главата и кажете: Този ум хиляди години е мислил празни работи, почна ли вече да мисли като ума на Христа. След това погладете ръцете си и кажете: Тия ръце хиляди години са работили, всичко са вършили, почнаха ли да вършат това, което Христос върши, да действуват, както Христос е действувал?

Ето важния въпрос, който учениците трябва днес да разрешат."

За първи път преминахме оградата на нашата поляна отвъд гората и влязохме. Имаше още сняг. Замръзнал беше отгоре. Някои вървяха върху този лед. Направихме упражненията. Хубава молитва направихме преди това и

хубави песни изпяхме. Пяхме и след тях, но бързо се разотидохме, защото беше студено.

Хубаво утро! Прекрасен изгрев! Молитва. Песен, упражнения. Учителя е тук!

Учителя не идва всяка сутрин. Колко е по-хубаво, когато той е тук!

Тази сутрин Учителя ни изненада с присъствието си. Колко е хубав! По-хубав от изгрева на слънцето!

Колко е по-хубава молитвата в присъствието на Учителя! Колко по-вдъхновено пеем и колко по-съсредоточено правим нашите хубави упражнения.

След упражненията и след няколкото разговора, които има с отделни сестри и братя, той тръгна към горната част на поляната. Прегледа оградата. Тя трябва

да се поправи. Изказват се мнения, какво да се посее и къде, и няколко братя си предлагат услугите да се заемат с тази работа.

След като Учителя е говорил в няколко салона из София: на пл. „Славейков", в Турфераин и доста дълго време на ул. „Оборище", отправя поглед нагоре, към

южната част на града, отвъд боровата гора. За първи път отидохме там на 22 март 1922 г., а на следната година се постави първата палатка.

През следващите години, в началото само през лятото, а после и през зимата, се създаваше живот. Живот нов, интересен, със смисъл и цел. Но ние толкова малко

разбирахме Учителя! Колко малко бяха хората, кои то го разбираха и съдействуваха. Може би всички като мен се люшкаха в морето и не можеха да дадат своята ценна подкрепа.

Но Учителя, великият Учител, има вяра в себе си и в своето знание, и в своя метод, и започва работа с най-малките величини, с най-малките хора при най скромни средства.

А в това време той все още живее на „66" - така се наричаше малката къщичка на ул. „Опълченска" - и вливаше светлина в умовете, топлина в сърцата и интересът към новия живот там беше голям. Там се създаде за първи път и братски стол, където ходих пак само веднъж с брат Тулешков.

Малка стая, току зад стаята, в която Учителя държеше в началото своите беседи. Сутрин. Два реда маси. Чисти покривки и прибори. Скромна храна. А красива и

богата по съдържание и замисъл картина!

Учителя заедно е млади, ентусиазирани, мили сестри и братя - студенти още, и по-възрастни хора, също сестри и братя - пробудени за новия живот. Всичко в тази малка обедна е приготвено с Любов. Всички са дошли е Любов. И всички в момента са огрени от Божествената любов на Учителя.

Всеки, който е ходил в този дом, е запазил незаличим спомен. Извор на Любов би могъл да се нарече той. Заради извора на Любов, извора на живот, извора на знание - Учителя, който вдъхновява, който импулсира, който храни умове и сърца и при когото всички се чувствуват новородени младенци. Нищо, че между тях има хора с побелели коси. Един необикновено интензивен живот се живее на „66", където по всяко време на деня има хора искащи, питащи, учещи - „66".

- Къде? - питахме при ненадейна среща.

- В шестдесет и шест.

- Откъде? - ни питаха.

- От шестдесет и шест. - Следваха въпроси кратки, и отговори кратки: „Учителя беше там". „Учителя току-що излезе". „На обяд имаше много

гости."

Ти беше пулсът в нас!

Шестдесет и шест беше цел - да се откъснем от дневната си работа, от задълженията си,

Тръгвахме за шестдесет и шест, за да видим нашия благ Учител, да целунем ръката му, да чуем благата му реч и мил поглед да получим!

Богатият интензивен и пълноценен живот, който живеехме на „66", при най-неблагоприятни условия отвън, но с голямото разбиране на Учителя, започна постепенно да се отправя към Изгрева. Казвам при най-неблагоприятни условия, защото Учителя показва един нов начин на живеене, една съвсем нова братска обхода, за която малцина са готови.

Много са тези, които вече слушат беседите, но за приложението - малко са готовите. Малко са досетливите. Това става, когато млади хора се събират около Учителя, готови за приложение. Възрастните - важни софийски дами и господа, мъчно преодоляваха общественото мнение. По-късно се усмихваха на своите първи стъпки, на началото! Една сестра казва: „Когато Учителя ни предложи да излезем на разходка, ние се учудихме. Ние знаехме, че разходка извън града се прави с файтон, но заради неговата дума се съгласихме. И тръгнахме с нашите модни дрехи, високи токове, с чадъри и ръкавици."

Първата ни разходка беше до началото на боровата гора - към Борисовата градина. После постепенно напредвахме все по-горе и по-горе, докато достигнахме хубавите поляни на гората, Червеният салон и още по-късно излязохме из гората и влязохме в полето. Прекрасното Софийско поле! Широко, слънчево! Витоша насреща, огряна от слънце! Истинска радост изпитвахме

н такива дни. И току започнахме да възклицаваме: „Колко е хубаво тука, Учителю! Да си направим жилища тук, Учителю!" Но все още не предполагахме, че ще отидем и понататък, на Витоша, на Рила, на Мусала! И все по същия начин Учителя благи ни водеше. Първо до полите на планината, после по-нагоре, докато се установихме на нашия бивак - Ел Шадай. Но и ние, софийските дами, се променихме. Ние снехме златните и сребърните украшения от нас, снехме копринените рокли и кожените палта, неподходящи за новия спортен живот, и започнахме да се обличаме по туристически. Първо заменихме обувките с по-удобни, после обикнахме слънцето и разбрахме лечебните му свойства и изоставихме чадъри и ръкавици, след това заместихме и големите шапки е кърпи, и още по-късно - както виждате, тръгна народът гологлав.

Но животът на „66", където живееше още Учителя и където беше столът, постепенно се изместваше нагоре. Беседите в това време се държаха на "Оборище", а Изгрева беше мечта. Единици го посещаваха и му се радваха. Колко далече от София беше той! Но ще стане близо, когато Учителя го посети.

Какво нещо е Учителя! Той запалва малките лампички и те летят вече из София и осветяват живота. А животът е прашен. Ще прости ли прахът на светлината, че така безмилостно го открива? И започват хули, клевети, и издигат стена между

търсещите Истината и тези, които са я вече намерили.

Сега при Учителя могат да отидат само смелите и чутките. - Смелите, които не се плашат от общественото мнение, и чутките, за които няма външна преграда, както няма и външно разбиране. Те долавят истината в душата си и голямата светлина, която облива пътя, в който ги води Учителя. Това са скромно облечени мъже и жени с гладки прически и без грим, които впечатляват със своите мис-

лещи и знаещи физиономии, със запалените си лампички. Защото тези хора светят! Да му мислят прахът и носителите, и покровителите на праха. Малките лампички стават все повече и по-смели. Те стават в твърде ранен час и поемат пътя към слънчева поляна, отначало по дългите софийски улици, а после през свежата като утрото борова гора. Витоша ги погалва със своя порозовял връх, преди да се обърнат към изтока. А той - жива приказка! Гледат очите и се радват, дишат дробовете и се радват, а душата се моли, и благодари. Нямаше живот за нея досега. Старият живот задоволяваше само очите; да разгледат художествените изложби из града и толкова. Нима в обикновения живот хората виждат красотите на природата? Само хората на изкуството виждат проникновено в природата. Обикновените хора могат само да я гледат през

очите на художниците. Щастливи се смятаха тези, които имаха достъп до тях. Досега животът задоволяваше частично дробовете. Дишаше се само в къщи, по улиците и в кафенетата. Нима някой се досещаше, че градините са и за тях? А душата? Кой се досеща за тази царска дъщеря и кой създава условия за нея?

Но Учителя е дошъл за нея. Той обича тази дъщеря на Бога и е дошъл да я освободи от робство. И сега, при изгрева на слънцето тя се моли, радва се и благодари. Тя дочаква целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговаря. Росните капки в този момент получават целувката на първия слънчев лъч и с целувка му отговарят. И се превръщат в скъпоценни камъни, блестят с разноцветни багри и превръщат полето в съкровищница.

В какво ли превръща тази целувка душата - прекрасната и любима дъщеря на Бога, и в какво ли ще превърнат те всички заедно земята?

А Учителя беше дошъл да я освободи. Той постепенно разбиваше твърдата черупка, в която беше затворена, и с трепет очакваше момента на нейното новораждане.

Изгревът започваше да се раздвижва. В началото се построи палатка, после малка къщичка, че втора, че трета!

А ние пишехме в тетрадките.

Една духовна вълна се разраства в България и обхваща всички по-големи градове и села. Теософия, спиритизъм, ясновидство и др., на пръв поглед, като че ли

не много съществени, но те са изиграли важна, благотворна роля - заинтересували са обществото от един по-висш свят, от по-висши способности и е започнало едно боготърсачество. Търсене на истината. В това време и

Учителя е започнал да среща своите ученици.

Отначало той е говорил там, където е бивал поканвай. Най-често у приятели. После, по-редовно е говорил на ул. „Опълченска" № 66, където отидох само веднъж със своя брат и ето какво видях.

Малка къщичка в отдалечения квартал „Юч бунар". Малък двор. Стаята, в която говори Учителя, е със средна големина. Препълнена е със слушатели. Другата

част са отвън пред прозореца. Слушат. Отвън на снега! И никой не се простудява.

*

Учителя е започнал да работи, откакто се е родил. Всъщност той е започнал да работи за своето идване на земята много по-рано. Приготовлявал е условията както за своето раждане, така и за своето развитие и бъдеща дейност. Неговите родители са избрани. Баща му е бил духовен човек, който е искал да премине живота си в чистота и святост. Тръгва с двама приятели за Света гора, но в гр. Солун при посещение на църквата „Свети Димитрий", среща един стар свещеник - Божи пратеник, който го убеждава да направи завой в своя живот. Той се завръща в България и се оженва за една добра мома в село Хатърджа, днешното Николаевка. В чистата идилична обстановка на този възрожденски дом се ражда необикновено дете, което ще се казва Петър. За отглеждането на детето в дома е дошла баба му, която ще положи за него специални грижи.

Още от малък Петър е проявявал особености, които учудвали и не са бивали разбирани. Въпреки това както близките, така и познатите, са имали добри чувства към него - като малко дете, и като юноша, и като млад момък.

*

Учителя е започнал своята работа още със завръщането си от Америка, където учил теология, медицина, музика и всичко, до което се е докоснал този велик

дух.

Тук може някой да запита: Каква нужда има знаещия от знание?

Учителя е учил през цялото време на своето престояване на земята, защото е искал и със своите земни органи да изследва, да провери и да оправи развитието

на човека, като внесе към неговите постижения дотук онова, което е носил в себе си - повече светлина, повече Любов и повече сила. И устройвайки живота на своите ученици и последователи, той не изпуща своята цел, по развива своето учение до един велик план и един велик метод.

Затова и първият подарък, който България получи с неговото идване е освобождението й.

България е освободена след петвековно робство!

Велико събитие! И велик подарък!

Учителя знае. Трябват условия на човека, за да може да обърне поглед навътре, към себе си. Знае също, че тази именно задача предстои на човека в XX век. Той е

пратеникът, великият пратеник на небето, който ще постави своя лост и ще помогне на човечеството да направи този завой.

Учителя казва: „Съвременната бяла раса е достигнала вече върха на своето външно, физическо развитие. Сега вече иде вторият процес. Вътрешното развитие. Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смалят, но не да растат. В това тяхно вътрешно развитие трябва да се създадат по възможност условия за всички индивиди, за да могат да работят. Това е вътрешното им развитие: най-първо, съвременните народи трябва да определят в какво да вярват и към какво да се стремят. Те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията, с една реч, всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживяли. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразни повторения. Тя

обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото прочие, което остава сега, то е чисто духовното развитие, усъвършенствуването, силата на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства се намират още в латентно състояние и те трябва да се завладеят. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат тая насока, те ще бъдат заставени за това чрез изтощаване на тяхната нервна система, ще станат всички неврастеници и така ще бъдат принудени, щат не щат, да напуснат старите понятия и стремежи и да тръгнат в новия път."

Знае Учителя какво предстои на човека и затова помага.

(Първа лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 24 февруари 1922 г.)

Аз преплувах морето и съм при вас - при цветята в Страната на слънцето! Но съм изморена.

Колко време съм се борила с вълните? Колко време съм се люшкала и попадала във въртопи и ями.

И как се измъкнах из тях?

Не е по силите на човека да преплува морето. Но Той, Великият Учител, е бил винаги с мен.

Аз не разбирах още Учителя. Гледах как той устроява живота на своите ученици и последователи, слушах беседите му, които ми звучаха като прекрасен концерт, но нещо в мен се бореше с вълните на морето. Сестра ми ме обнадеждаваше, като ми говореше за Страната на слънцето и времето летеше бързо .

Животът, който течеше край мен, бе като филм, в който участвувах, без да го разбирам. И може би затова, че беше единствен, многоочакван и неповторим, го

обикнах. Моят път беше определен отпреди векове и аз встъпвах в него с голямото съдействие и голямата светлина на Учителя.

Колко му благодаря сега, когато съм всред цветята в Страната на слънцето!

Сега аз съм лице срещу лице с моя любим Учител.

Но трябваше да преплувам морето.

А той неуморно продължаваше да насочва в новия път своите ученици и последователи, да работи за повдигане на тяхното съзнание съгласно законите на живата природа и според своите необикновени възможности и естество.

Сестра ми заговори за морето. За Бялото море в Страната на слънцето.

Аз слушах, унесено слушах за Страната на слънцето.

Изведнъж две силни ръце ме хванаха. Повдигнаха ме високо във въздуха и силно ме тласнаха напред ... В морето.

Прохладните му води ме приеха ласкаво и ме поеха. Понесоха ме. Стори ми се, че паднах на очертан път. Нали мнозина преди мене бяха преплували морето?

Но как стана това? Попаднах във водовъртеж. С усилие се измъкнах, за да попадна в друг водовъртеж. И вече нямаше пред мен определен път... Въртопи и ями. Водовъртежи ме люшкаха всеки миг.

*

Отдавна беше минало времето да бъда на срещния бряг. Но никой не гледаше към мене. Не се съмнавяха в изкуството ми да плувам. Пък и морето не беше страшно по определения за плувеца път.

А аз се люшках. Като че ли най-дълбоките бездни и водовъртежи бяха решили да премерят силите си с мен.

Гладката повърхност? - И тя се развълнува. Във всеки миг вълните се издигаха по-високо и бушуваха по-страшно. Те ставаха по-силни от водовъртежите и аз ве-

че не правех усилия да се измъквам из тях. Вълните ме запокитваха, измъкваха ме и си играеха с мен като с перушинка. Оставих се свободно на тях...

*

Отпочинала, освежена, аз отворих очи. Цветна слънчева поляна ме бе приютила в своя скут. Погледнах морето. Над всеки водовъртеж, над всяка яма и въртоп стоеше страж.

*

Аз се отказвам да ви описвам хубавите цветя от Страната на слънцето! Отказвам се да ви описвам багрите, строежа, уханието. Те са непонятни за хората... А

сега съм отвъд бялото море, в Страната на слънцето.

И аз бях между тях. И аз не знаех за вас. Но моята сестра ми разправи. Преплувах бялото море до Страната на слънцето и сега живея сред цветя и багри. Отказвам се да ги описвам, но ви казвам, че има такава страна. Сред най-високите върхове е тя. Най-красивите извори бликат из нейните пазви. Най-красивите цветя

покриват Страната на слънцето!

*

Бури вилнеят над върховете и все по-страшни се извисяват скалите под тях. Но отвъд пак светлее - Страната на слънцето, все по-примамлива, зове те на път.

*

Разправял ли ви е някой за тази чудна страна?

На мене ми е разправял.

Разправяше за нея сестра ми. Тя току-що се бе завърнала оттам. Богата! Тя носеше дарове от Страната на слънцето. В дълбочината на погледа й ги виждах, в

усмивката, в щедростта на ръцете й.

*

Страната на слънцето! - казваше сестра ми и поглеждаше високите върхове. И те се стопяваха в нейния поглед.

Страната на слънцето! - казваше тя и се усмихваше на скалите. И те изчезваха в нейната усмивка.

Страната на слънцето! - казваше тя и издигаше ръце към върховете. И бурите утихваха под нейния зов.

*

Страната на слънцето!

Страна без високи върхове и скали. Страна без бури и мъгли. Тя бе така достъпна за мене! Моята сестра я направи така достъпна!

*

Чудни са цветята в Страната на слънцето! - казваше често тя. И цветята разцъфтяваха в нейните устни.

Чудно е небето над тази страна! - казваше тя и милиони звезди блясваха в очите й.

Първите стъпки по неотъпкания път се отправяха към една хубава поляна, оградена от север и запад е още по-хубава борова гора. Снежна на 22 март, а по-късно слънчева и светла, тя ни приюти като в любовен скут, стопли ни и ни даде възможност да откриваме сродните нам души и да им се радваме. На тази поляна ставаха чудни събития. Тук ние можехме да слушаме, да гледаме и да обичаме необикновеното и неземното, което виждахме в лицето на Учителя. Той не идваше всяка сутрин. За да дойде от „Опълченска" 66, минаваше през цяла София. Сам или с други той идваше на Изгрева заради нас, за да притури към радостта ни още радост, към знанието ни още божествено знание, към възхищението ни - ново възхищение.

Няколко палатки се построиха и братята оставаха за по-дълго на Изгрева, да посадят, да поуредят новия ни дом. И домът се устройваше - бавно, свободно и само с Любов. Учителя очакваше да се устрои Изгрева, но никога не е чакал, а активно движеше общата работа. Беседите стават все по-редовни, членовете на Обществото се увеличават и не се усети как протече времето до събора. През 1923 г. съборът не се проведе в Търново, а в София. И то младежки събор, първият младежки събор!

Аз отидох за първи път на събор и имах своя палатка. Беше толкова чудно! Любовта се прояви още с встъпването ми в ученичеството. Братята бяха много

внимателни към нас. Брат Тулешков намери палатка и се погрижи за нашите удобства. Повече се грижеше за мен, понеже бях крайно стеснителна и неспособна да се справям в непозната обстановка, особено при нови хора. Но имах палатка и бях заобиколена от грижи. Съборът беше за мен като приказка.

*

Работа, много работа!

Много работа предстои на ученика, когато срещне Учителя. Освен ежедневната, която бе неминуем спътник в нашия живот, имаше и една друга работа, невидима и нечута от никого, но велика, красива и резултагна. Ученикът работи върху своя ум, своето сърце и своята воля. На ученика се задават особени задачи, чрез които в предната част на мозъка се образува фин апарат, способен да възприема мисли от възможно най-високия мисловен свят; дават му се преживявания, които преобразуват сърцето. Затова още преди 2000 години е казано от Христа: „Сине Мой, дай ми сърцето си!" Ученикът значи дава сърцето си на Учителя. А това не е дума, не е жест или пожелание. Това е процес, това е работа. При всяка работа ученикът развива и своята воля.

При работа на физическото поле, при работа на умствения или сърдечен свят, дълбоко в своята душа той е при своя Учител и работи неуморно. Затова казвам: Работа! Много работа!

- Аз пристигнах в Търново в предпоследният ден - започна разказа си сестра ми, когато се върна в София. - Всички или почти всички бяха вече там. Пристигнаха

още само тези, които бяха допълнително поканени, като мен, или които не са имали възможност да дойдат по-рано - чиновници и работници. И всички бяха весели, радостни и чакащи. Правеха се последните приготовления. Посрещна ме сестра Надежда, колежката ми от Ачларе, и ме покани в тяхната палатка. Каква палатка! И смешно, и хубаво. Голяма и кръгла палатка с много хора вътре, и разбира се, с много дрехи, но и с толкова много Любов! И в такъв ред! Не може да се опише, трябва да се види.

Съборът стана в „Лозето" - голямо лозе с къща, в

която е отсядал Учителя. Там е и „горницата" и други стаи има. Отвън са построени кухнята, масите за хранене, а отстрани, в свободното дворно място, са наредени палатките. Палатките са донесени от гостите, а които нямат, биват поканени от тези, които имат. И всичко е така естествено, така сърдечно, така приказно! За следната година дано да дойдеш и ти - пожелава сестра ми и

предвкусва удоволствието да бъде на събора с мене. И продължава.

- Съборът беше определен за 19 август. В 4 часа сутринта една тиха цигулка възвести приближаването на празника. Брат Симеонов свири „Събуди се, братко

мили", „Братство, единство ние искаме", „Зора се чудна зазорява", а всички ние тихо, безшумно и празнично се обличаме и в 5 часа сме на определеното място.

Учителя!

Пристигна Учителя, хубав и мил! И потънаха очите в красотата, потопиха се сърцата в мировата Любов и нищо друго не виждаха освен красота, нищо друго не чувствуваха освен космичната обич, а душите се радваха.

- „Добрата молитва" - каза Учителя.

Дълбоко и концентрирано се помолиха всички.

„Благословен Господ Бог наш" - каза пак Учителя.

И песен се пое. Като из морето се надигна една вълна на живот, на висша хармония и красота.

„Любовта е връзка на съвършенството. Да ни привлече Господ с тази връзка".

Прочетохме всички от предварително раздаден наряд.

„Да Го познаем, както Той ни познава".

„Да принесем всичко Нему в жертва жива, свята и благоугодна ".

„Да ни съблече Господ от стария живот, да ни облече в новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината ".

„Да чуем Неговия сладък глас, Който носи мир и изобилен живот на отрудените души. "

„Бог е Любов и нашата Любов да бъде както Божията Любов."

И Учителя заговори:

„Ние ще направим един опит за цяла една година, доброволно и по Любов. Той ще бъде следующия: Ще се задължите абсолютно да се подчинявате на всичко онова, което Господ ще каже през тази година. През една година доброволно, абсолютно ще се подчините на всичко, каквото ви се каже, без да се изменява Волята Божия в нищо; който от вас е готов. Искам един опит да направим. Без лъжа. Опитът всеки един от вас ще направи вътре в себе си, ще го направи и ще знае, че Бог е вътре в сърцето му, в душата му, в ума и духа му и наблюдава, притегля всички наши помисли, желания и действия. Нашият девиз е вече: Ние ще служим на Бога! Ние ще служим на този Господ, Който в началото ни е дал

живота, в началото на Неговата Любов. Туй начало е сега. То е вечно начало, което няма край. То е всякога начало. Единственото начало, това е Любовта.

Всички неща, които имат край, това са неща без Любов. Приятелство, което започва и свършва, е приятелство без Любов. Живот, който започва и свършва, е

живот без Любов. Работа, която започва и свършва, е работа без Любов. Ние отричаме всички неща, които се свършват.

И тъй, ние ще мислим за вечното Начало. Това Начало е Любовта, която никога не се мени - нито се променя, нито се изменя.

Бог е Любов. И тази Любов носи светлина за душата. И в тази светлина зреят всички плодове на живота.

Сега ние ще коленичим в размишление и всеки един от вас да обмисли готов ли е да направи малкия опит за една година. Да извърши абсолютно всичко, каквото Господ изисква от него. И всеки един от вас ще даде обещание, не насила, а по Любов. За една година отсега нататък ще има задачи, които всеки от вас трябва

да разреши. Тия задачи ще бъдат дадени съобразно развитието на всеки едного."

- След това - продължи сестра ми - Учителя даде обяснение какво е коленичене, какво е една година и даде самото обещание към Господа. Но каза да го прие-

мат само тези, които дадат това обещание и след едно хубаво пожелание започнахме новите гимнастически упражнения.

Гимнастическите упражнения се правят малко преди изгрев слънце. Защото живият организъм по това време поглъща най-много жизнени енергии. И ние ги

направихме тогава. Беше много красиво. Слънцето се приготовляваше за изгрев и ние, наредени в прави редици един зад друг, започнахме. Беше много хубаво. Всичко беше хубаво в този и в следващите няколко дена.

След това Учителя ни поздрави от името на Белите Братя и каза, че тези, които изпълнят вярно обещанието си, ще почувствуват в душата си небивал мир, който ще бъде като една творческа енергия вътре в душите. Мир на ума, сила на сърцето и волята.

- „Воля на какво?" - запита Учителя и отговори: „Воля на Любовта ще имате. Воля да любите. Човек, който люби, той има воля. Който не люби, няма воля. Само чрез Любовта се проявява силата на човешката воля".

И после каза:

„Най-първо ще напуснеш светлото си място при Бога, при ангелите и ще отидеш при падналите, ще ги повдигнеш и пак ще се качиш при Бога. То е един опит

на Любовта."

И много още говори Учителя и след това се приготвихме за втората беседа. А тя беше в града, в читалището „Надежда". Прочети я цялата, тя е една отлична

беседа. Там станаха пререкания с духовенството, но ние запяхме, разумността надделя и всичко мина благополучно.

- А с какви дрехи отидохте в читалището? - запитах аз.

- С тези, с които бяхме на лозето. Повечето сестри и братя бяха облечени в бели дрехи. Роклите на сестрите бяха дълги до глезените и някои бяха украсени със златни (сърмени) галони. Хубави бяха. Е, не бяха според съвременната мода, но бяха по една съвършено нова линия. Дълги, с широки ръкави, само с по един шев

отстрани и препасани с колан.

- Тъй са били интересни.

- Дори много красиви. И после се върнахме в лозето, където дежурните сестри и братя бяха приготвили прекрасен обяд. В 16,30 часа Учителя изнесе чудно хубавата беседа „Съвършеният мъж".

На следният ден, неделя, Учителя държа две беседи - в 5 и в 16,30 часа - вече все в „Лозето", в понеделник в 5, 9 и в 16,30 часа, във вторник пак в 5 и в 10 часа и в

16,30 часа, в сряда в 5 часа, от 8,30 до 12,30 часа на групи от по 60 души влизахме в „Горницата", където Учителя им говори около 10 минути. В 16,30 часа пак имаше беседа.

- Че много е говорил тогава Учителя!

- Много. В четвъртък в 5 часа - беседа, от 8 до 10 часа пак в „Горницата" групи по 72 души и в 16,30 часа пак беседа. А по време на обедите, по време на вечерите,

сутрин! Учителя все говори и отговаря на зададени въпроси. А отделни разговори - много!

В петък, последният ден на събора, пак в 5 часа - молитва и упражнения, в 10 часа беседа и в 16,30 - за общите задачи на школата. Но вече част от сестрите и

братята, тези, които бързаха, си тръгваха или се приготовляваха да си тръгнат. Обедните маси редееха заедно с хората по тях.

А какви обеди, какъв ред, каква тишина! Аз не мога да ти опиша цялата приказка! Всеки споделя чутото и отбелязва пропуснатото. И с каква лекота мисли умът, как се радва сърцето. Събор! - Заедно с Учителя седем дена!

Три часа сутринта е! Аз отварям прозореца, утринният хлад ме лъхна и ме погали. Но аз не чувствам милувката на утринния хлад, моето сърце бие обезпокоено.

Утринният хлад показваше, че е още рано за излизане от дома. Зорницата - утринната красавица - все още светеше ярка пред завеса от гаснещи звезди. И цветът на небето показваше, че още е рано. А моята сестра беше излязла, Аз я гледах как върви между двата реда дървета по булеварда, осветени от електрическите лампи. Малката и фигурка с розовото жакетче се явяваше под някое от тях, изгубваше се извън осветения периметър и се виждаше наново пак под някоя друга лампа. Проследих с поглед, проследих я с мисълта си и затворих прозореца. Аз бях виждала Учителя, бях го чувала и толкова. Моят ум и моето сърце още нямаха никакво отношение към него. А моята сестра! Тя го беше обикнала, преди да го види, тя беше повярвала в него, преди да го чуе, и се

беше доверила на него, преди да го срещне. И сега! Тя вече го беше видяла, беше го чула и говорила с него. Любовта й беше оправдана, вярата й и доверието й бяха оправдани. Думата му беше закон, зов на всемирната Любов, и всичко. Учителя беше казал: „Утре в три часа тръгваме на екскурзия до Витоша. Който може. Който е свободен." А тя беше свободна. Тя можеше, защото беше във ваканция. А аз не можех. Не само, че денят беше работен ден, но и защото аз още не бях аз. С мои предразсъдъци и предубеждения. И не че исках да ги наложа на моята сестра, но нямайки нейната вяра, аз се страхувах. Тя вървеше по софийските улици с Учителя в себе си и не се страхуваше, а аз останах в къщи без Учителя и се страхувах.

- Чудна екскурзия! - беше първата дума на сестра ми, когато вечерта се върна. - Беше толкова хубаво! Слънце, въздух! А Учителя и думите му! Не зная на

Витоша ли бях или на небето.

Моята сестра отиваше всеки ден на „66", връщаше се и говореше за живота там. Аз и моят брат я слушахме, радвахме се заради нея и й съдействахме. Ние, двете

сестри и нашият брат, се обичахме много, за да се радваме на радостта на всеки един от нас. Но все пак не можехме напълно да я разберем.

Една сутрин моята сестра прочете: „Ако ми дадете възможност, туй, младото поколение, ще го въздигна, ще му дам философия, знание и начин на работа - не

калугери и монаси да ги направя, а художиници, музиканти и поети, и работници, да служат на Бога. Във всички области на науката ще бъдат посветени." И моята сестра се беше променила. Тя вече не се интересуваше от обикновени работи, не се занимаваше със суетни неща, а всяко свободно време използваше в четене или преписване на мисли от беседите на Учителя или цели беседи. И когато нещо извънредно много й харесваше и не можеше да се справи сама с хубавото, четеше и на нас.

Аз вече знаех, че хората на новото учение са вегетарианци. Това вече опитвах. Но един ден тя ме изненада: „Знаеш ли, каза, че хората на новото учение не се женят. И Учителя на събора беше категоричен. Разбира се, това се отнася само до учениците." Отворих си очите повече, да разбера думите на сестра си. „Хората от новото учение не се женят"- повторих в душата си. И нещо радостно, незнайно и дълбоко проникна в мен. Само в това да се състоеше новото учение, аз вече го разбрах и приех. - „Не се женят."

Новата учебна година извика сестра ми в училище и ние с брат ми останахме в София. Какво ставаше на "66", ние вече знаехме, какво говореше Учителя, ние

вече знаехме. У дома остана да идва само един от познатите ни - брат Кръстю Тулешков.

Братът Кръстьо Тулешков беше млад момък, стумен, стеснителен, един от братята, които имаха по-дълбоки познания по окултизма. Той познаваше моите родители, защото беше един от братята, които бяха в комуната в Ачларе и на връщане се беше отбил заедно с другарите си в нашия дом в Карнобат. Малко болен, по това време той живееше не много добре при една своя леля и аз му дадох сестрински прием в нашия дом в София. Той идваше често, говореше за Учителя, говореше много интересни за мен неща и ме запознаваше с теософията, през която беше преминал и която добре познаваше.

1919 г.

Сестра ми заговори за Учителя.

- Аз не съм видяла още Учителя - ми каза тя - но аз познавам няколко от неговите ученици. Те се наричат помежду си „сестри" и „братя". - И с все по-голямо и по-голямо увлечение моята сестра продължаваше разказа си за Учителя, за учениците на Учителя, за новите

хора, които ражда Учителя с Великото си учение. Сестра ми беше учителка в с. Ачларе, Карнобатска околия, а ние, цялото семейство, живеехме в нашия роден град Карнобат. Баща ни беше чиновник, майка ни домакиня, а ние, децата, едно след друго завършихме

образованието си и ги освободихме от грижи. И седнали около масата или по-късно около печката, с интерес слушахме разказа на сестра ми за Учителя. А той беше дълъг, безкраен и крайно интересен, и то още преди моята сестра да види Учителя.

Моята сестра, тази, която за първи път заговори за Учителя, се казва Мара. Тя е първородната в дома. Втората съм аз - Теофана, а нашият брат - най-малкият - се казва Петър-Асен. Майка ми - доста чист юпитеров тип - се казва Тодорка, а моят баща - Сава. Той е роден в същата година, в която е роден Учителя, слънчев тип и затова скоро разбра кой е Учителя и доброволно му отстъпи децата си. Употребявам думите „доброволно" и „отстъпи", защото Учителя не получаваше много лесно условията, необходими му при провеждане на великите си идеи за реализиране на Божието дело на земята. Но това ние разбрахме много по-късно, а по това време само слушахме и се възхищавахме от хубавия разказ на сестра ми.

В Ачларе моята сестра имаше за колеги Надежда и Иван Жекови - сестра и брат, и тяхната леля Тошка, която им помагаше и ги крепеше - всички вече ученици на Учителя. Другата част от тяхното семейство - Жечо и Люба и тяхната майка Руска, живееха в гр. Бургас. Голямо беше увлечението на това семейство по Учителя и с голяма любов го предаваха на моята сестра. Аз слушах с интерес хубавия разказ на сестра ми за

Учителя. Бях вече чула от нея няколко от песните, които тя беше научила от своите колеги. Но моята сестра не беше виждала още Учителя, а аз не бях виждала даже неговите ученици. Бях вече опитала за малко време учителството, опитвах и чиновничеството, но желанието ми беше да продължа образованието си и вече се интересувах от София. Все около това време аз сънувах три интересни съня. Направиха ми впечатление и ги запомних.

Сънувах първо, че една луна се смени с друга. Изтълкувах го, че ще има някаква смяна в религиозните убеждения. Но не го разбрах. Сънувах после, че баща ми, не моя роден баща, последователно, в три различни съня, е потънал в кладенец и прави усилия да излезе. Силно впечатление ми направиха и дори се изплаших за човека, който едва дишаше. Наскоро след това аз сънувах най-хубавият си сън, - че намерих в Гетсиманската градина нещо мое, което там съм изгубила.

И вече се приготовлявах за София.

- Ще видиш Учителя! - радваше се сестра ми, когато тръгнах за София. - Зная номера - 66, но как се казва улицата? Когато говорят за дома на Учителя (от-нася се за нейните колеги), казват „66". Но аз ще науча улицата и ще ти я съобщя. А ти иди! Ще го видиш и ще ми пишеш.

Още във влака аз видях „братята". Няколко младежи студенти се качиха от Стара Загора, влязоха в същото купе, в което бях аз, и седнаха. И след малко запяха. Така тихичко, но топло и дълобоко запяха. - Позната песен! - помислих гласно и заговориха братята с мене, и научих улицата, на която живее Учителя - „Опълченска" - и кога, и къде говори.

 

1922 г.

 

Сестра ми вече знаеше повече за Учителя. През тази пролет в Ачларе бяха отишли няколко „братя" - младежи студенти, за да помагат в полската работа на своя брат Жечо - земеделец от същото село. Тя беше разбрала тяхната култура - много по-голяма от културата на онези хора, които тя имаше възможност да срещне дотогава през своя живот и се възхищаваше и вдъхновяваше от тях. Те бяха: Кръстю Тулешков, Борис Николов

и Христо Койчев, които бяха дошли най-рано, малко след тях - Коста Константинов, Асен Кантарджиев и Александър Стрезов, когото аз бях срещала във влака, и след тях - Георги Томалевски и Георги Радев. Сестра ми беше видяла ентусиазъма, с който работеха, беше почувствувала Любовта, с която говореха и вършеха всичко заради Учителя. Тя изпитваше вече привързаност към него и силно желаеше да го види. - Да го видя само и ще ми мине! - ми каза тя, когато дойде през ваканцията на 1922 г. в София. И го видя.

Още на следния ден излязохме с нея из града. Тя би отишла веднага на „Опълченска" 66, но не познаваше града. Аз пък не бързах, но „случаят" бързаше. Пресичайки ул. „Търговска", извиках: „Ето го!" Учителя във файтон минаваше по същата улица. - Само косата му видях! - каза със съжаление сестра ми, защото файтонът отмина, докато тя разбере накъде да погледне. Докато отидем в къщи, тя констатира: - Знаеш ли, че болката премина? - И продължи: Аз знаех, нали и на тебе казах: "Само да го видя и ще ми мине". От този момент моята сестра се изпълни с радост и още на следния ден беше при него.

Аз бях ходила вече на „66". След моето идване в София наскоро дойде и моят брат. През един зимен ден двамата отидохме при Учителя. Малката къщурка, която се отличаваше по своята „малкост" от големите софийски сгради, беше затрупана от сняг. От пътната врата не се виждаше говорителя, но по заслушаните хора пред къщата беше лесно да се открие къде е той. Ние пристъпихме тихо, макар че снегът сериозно поскърцваше под краката ни, и се спряхме пред Учителя. Учителя говореше, а аз не се бях сетила да взема лист и молив, за да запиша нещо от чутото. Но все пак

той каза нещо, което се отнасяше за нас. Аз го запомних, но не можах по него да намеря беседата, която Учителя е говорил в този ден. Вероятно стенографите намериха, че тази дума е вметната току-така, казана случайно, и не я дешифрираха. Тогава аз не знаех, но после разбрах, че Учителя никога не произнася една дума без значение или ей така, да бъде казана. Но изглежда, че другите не разбираха това, не го разбираха и по-късно, и много по-късно, и дешифрираха, и коригираха, и стилизираха, така да се каже, беседите, за да ги приведат в определен съвременен стил. А защо Учителя говореше именно по този начин, а не по някакъв друг начин? Това е негово право. Това е свободата и разбирането на Учителя. Но той имаше и друга свобода. И аз, като съм недоволна от моята небрежност да отбележа първата беседа, която съм слушала, която слушахме с моя брат, изказвам моето недоволство и към стилизацията на беседите. Защото стилът на Учителя има свой чар, който се губи в голяма степен от тези стилизации. А в първите отпечатани беседи, озаглавени „Сила и живот", стенографирани от Гълъбов, той е запазен. Наред с мъдростта на Учителя,

читателят поглъща и неговата Любов, която той така умело внедрява в своите слушатели. Но - мълчание. Дотук, лятото на 1922 г. ние, двете сестри Мара и Теофана и нашият роден брат Петър-Асен, се радвахме на великата привилегия да видим и чуем Учителя. Нашите родители бяха все още в Карнобат.

Моята сестра беше обикнала Учителя, преди да го види, имаше вяра в него, преди да го чуе, и сега, щом научи где е „66", тя беше вече там. Тя биваше много често при Учителя, защото в това време той устройваше своето общество и членовете, пристигайки, заемаха своето място. По това време на „Опълченска" 66 имаше комуна. Едно малко общество се беше приютило около Учителя и се радваше на великата привилегия да бъде с него на обяд. Сутеренът на малката къщичка, в която той живееше и където говореше, се състоеше от 2 стаи и малък вход между тях. Този вход именно беше приспособен за кухня, по-голямата стая - за трапезария, а по-малката за склад и същевременно там беше плетачната машина на сестра Василка от гр. Айтос. Столът се беше образувал импровизирано. Използуваха съдовете на собственицата на къща та кака Гина и на тези, които участвуваха. Някои братя купиха чинии, други - провизии, и толкова много радост се яви! Един интензивен живот закипя! Скромни отвън, а богати, толкова богати отвътре! Ако е имало някъде общество, устроено с Любов, то е малкото общество около Учителя на ул. "Опълченска" № 66 през годините 1920, 1921 и 1922. Няколко възрастни сестри приготовляват обеда с най-голямата Любов, която имат, няколко братя студенти долетяват за обеда с най-голямата Любов, която имат, и Учителя присъствува на този обед с най-голямата си Любов. Има винаги и гости. Било някой нов

член на Обществото, било някои сестри и братя от провинцията. А колко е радостно това за Учителя! - Да приюти, да съгрее душите на децата, пръснати по студената земя, неразбрани и неподпомогнати един от друг. Студената земя „тъй студена и за самия мен" - би казал той, но той мълчи.

Една сестра разказва: „Приготовлявам обеда в кухнята и поглеждам, без да искам, през прозореца. И изведнъж виждам Учителя. Минава по улицата и отминава. Гледам гозбата и пак поглеждам през прозореца. И пак виждам Учителя. И не се сещам, че може да търси мен, че може да търси моя дом. А преди няколко дни, излизайки от събрание на площад „Славейков", моето момиченце, което ме придружаваше на вечерните събрания, падна и се беше сериозно ударило. Учителя веднага видя, даде наставления какво да направим, ние го направихме и му мина. Момиченцето ми беше почти здраво. То стои в другата стая, а аз в кухнята и не подозирам, че Учителя идва у дома. И когато се позвъни и отидох да отворя, какво да видя - Учителя. Той търсил нашия вход. Осведоми се за малката, даде и други наставления и постоя доста. Беше вече обед, когато той си тръгна. Аз

го изпратих до къщната врата, а не до пътната и се прибрах. И влязох пак в кухнята. И чак тогава се сетих, че можех да поканя Учителя на обед. А обед бях приготвила, богат и пребогат. Но го изпуснах."

Студена земя. А къде ще обядва в този ден Учителя? И в следващия? Той, който се храни само с чиста, вегетарианска храна, а такава по гостилниците няма? Но пак е радост за него, че е приютил, че постоплюва душите на измръзналите. А там, в „66" е топло... От най-голямата Любов на сестрите, които приготовляват гозбицата, от най-голямата Любов на братята, които прелетяват като птички, от най-голямата Любов на Учителя, винаги между тях. Там е топло.

-Учителя отиде във Велико Търново. Там ще има събор - ми каза един ден моята сестра

- А ти?

- Не зная. На събора се отива само с покана, а аз току-що съм дошла.

Един ден се връща в къщи много радостна и казва:

- Отивам в Търново! На събора! Имам покана и то специално от Учителя! Брат Стоименов ми каза.

Аз бях виждала вече Учителя. Бях слушала една беседа, бях се запознала с няколко сестри и братя, но нямах още това разположение, както сестра ми, и за мен следователно беше рано да отивам на събор. Не отидох на събора, но уших на сестра си нова рокля за събора. А не бях шила никога. Бях виждала само как се шие. Взех плата, после ножицата, после иглата и стана рокля.

- Много ми я харесаха - каза сестра ми, когато се върна. И ме питаха кой ми я ушил.

Това бе награда за мен от събора.

Само Божията Любов е Любов!

Този летопис ще бъде прочетен само от онзи, който е прочел и проучил скъпоценните беседи от Учителя,

който е прочел и всичко писано за Учителя, който е приложил всичко според своите възможности и който

търси още.

На него посвещавам този мой труд и му казвам:

УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ Е ЖИВО ДЕЛО.

Сестра Теофана

XX век - Изгрев - София

Когато посетих за първи път сестра Теофана, тя беше вече в напреднала възраст. С крехка и деликатна натура, на нея й беше вече трудно да пазарува, та се налагаше, особено зимно време, нейни близки и приятели да й помагат. Занесох и плодове. За нея знаех само, че е била изключително предана на Учителя, до такава степен, че докато семейството й нямало жилище на Изгрева, тя обитавала палатка срещу салона и така прекарала три зими с идеята да бъде по-близко до своя учител. Учителя ценял нейната преданост и духовната й ревност. По повод на името й казвал шеговито, но с добро чувство, че произлиза от „тео", което значи Бог, и „фана" с произход от хвана, ще рече „Теофана хвана Бога". Това действително е така, защото животът й бе отдаден изцяло на Божествената идея в Учението.

Очаквах винаги да ми каже нещо интересно за живота на Изгрева и за Учителя, но тя пазеше ревностно преживяното, не обичаше много да говори на тази тема. В един разговор веднъж спомена думите „снемахме от горе". От това разбрах, че с още една сестра, може би родната й сестра Мара, са служили като проводници на високи енергии и влияния. По онова време България е била в златния си век и голям брой идеалисти се събрали около Учителя. Всичко това заедно с присъствието на Учителя създавало леката и приятна атмосфера в братското общежитие на Изгрева.

Висока и стройна, с вроден финес и голяма чувствителност, сестра Теофана била наистина като жива приемна антена за протичане на духовните послания. Лекота, сигурност и почти непрестанна възторгваща радост бликаше в нейно присъствие. В такива мигове изваждаше тетрадка със свои стихове и четеше. Повечето от тях са посветени на Учителя и Учението.

Веднъж стана дума за възрастта й, но тя с цялото си поведение показа, че възрастта не я занимава. В сестрите и братята от нейното поколение възрастта не се чувстваше.

Каква приятна светлина изпълваше стаята й с източно изложение и широко открит хоризонт. „Това жилище ми го даде Учителя. Всичко се уреди, като че бе ръководено от една невидима ръка. Учителя се погрижи за мен. Лично аз направих малко усилия."

Къде, с кого и как живя сестра Теофана? Самата тя дава отговор - живяла е в Страната на слънцето, между братя и сестри, в чистота и святост. Тя бе пример за един чист живот на идеалист, посветен без остатък на една велика идея. Възхищаваше се на всичко. Само добри и благородни приятели имаха привилегията да я посещават, защото бе взискателна и не допускаше всеки да навлезе в живота й. Понякога даваше подслон на млади приятели от провинцията, главно на онези, които бяха по-близо до идеала й за ученик.

Веднъж ми каза, че е умерена във всичко, че се храни с мярка и никога не прекалява. „Казват ми - довери ми тя - в кой момент да спра да се храня." Тогава долових в замечтания й поглед, че открехна за миг една далечна, мистериозна и свята страна на живота си. После чете свои стихове и ми подари стихосбирката си „Детски образи."

Сестра Теофана предричаше светло бъдеще за нашата страна. Не съм срещал друг да обича така искрено България и света. Според нея не се иска много, за да имаме радост и щастие: „Казвам на всички да засаждат орехи край пътищата и из полето. А също и плодни дървета. Така българите ще живеят в благоденствие и ще са пример за другите народи. Земята ни ще бъде като плодна градина." И така се вживяваше в красивия образ на плодната градина, че трябваше да замълчи, за да го изживее, потънала в мечтите си.

Накрая сестра Теофана винаги предлага нещо сладко. Аз си тръгвам и, разделяйки се с тази загадъчна жена, долавям в съзнанието си много въпроси, на които тепърва трябва да търся задоволителния отговор. Струва ми се, че никой не успя да влезе в онова свещено вътрешно пространство, в онази цветна градина на Изгрева, който носеше Теофана в душата си. Сърцето й обаче спечели Катя Стайкова, една много мила и сърдечна нейна съседка.

Един ден ме заведоха при леля Катя. Сестра Теофана бе вече напуснала този свят. В дома се чувстваше някаква празнота. Нямаше я Фани. Катя я обичаше искрено като нейна по-голяма благородна сестра и много често ми говореше за нея. Тези разговори върнаха светлото присъствие в апартамента над нас, което бе скъпо както на леля Катя, така и на мен. И неусетно между нас се установи хубаво приятелство. С каква любов говореше тя за Фани. Ведра и обичлива приятелка, добра с всички. Милата леля Катя! Чрез нея обикнах още повече българската душа, защото, родена и израснала в Балкана, тя я олицетворяваше. Беше мило, но и тъжно, тъй като я виждах да страда от мъчителна коксартроза, която въпреки всичките грижи прогресивно я обездвижваше. Колкото и да страдаше, тя запази приветливия си характер. Обичта й към Теофана, която чувстваше до себе си, я крепеше. Беше се грижила за нея с всеотдайност, особено през последните й земни дни. И естествено в нея Фани бе видяла истинския си наследник.

Един ден съвсем спонтанно, както става между добри приятели, Катя ми каза: „Извинявай, защото аз знаех, че Фани искаше да остави всичко на теб!" Аз, който търсех да наследя нещо ценно в духовния план на живота, осъзнах доколко тази душа се бе извисила - Катя с голямото сърце. Тя и в духовен план бе достойната наследница на сестра Теофана.

Няколко месеца преди Катя да си замине, бяхме отново при нея. Тя каза: „Имам нещо много скъпо за теб." После се обърна към дъщеря си: „Мими, иди да го донесеш." Мими излезе за миг и се завърна с огромен дневник, върху твърдата корица на който с позлатени букви бе написано: „Летопис". И ми завещаха летописа на Изгрева.

Почивай в мир лельо Катя. Сега ти си при твоята обична Фани, при сияйната звезда на мировия Учител, до сестра Теофана, която изживя най-възвишените поетични трепети в Изгрева.

Бъди щастлива в отвъдното!

Павел Желязков

Сегашният свят е по-красив от миналия. И бъдещият свят ще бъде по-красив от сегашния. Много естествено, красотата е непреривен процес. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА - 44).

Светът се нуждае от нови хора, с красиви и здрави тела, с красиви и пластични движения. (БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ - 365).

Нужни са хора, които имат красиви мисли, красиви чувства и красиви постъпки. Това са хора без никакви недостатъци. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА - I том - 190).

Ще дойде време, когато всички хора ще бъдат красиви. Влезете ли в света на съвършените същества, ще видите, че всички са красиви. (ОТИВАНЕ И ВРЪЩАНЕ - 64).

Бъдещите хора трябва да служат на красотата. (БОЖЕСТВЕНАТА МИСЬЛ - 38).

Хората на шестата раса, която иде в света, ще бъдат красиви. Те носят висок идеал в душата си, който ги прави красиви. (БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ - 38).

Какво носи красотата в човека? - Радост, Наистина, когато се приближаваш при красотата на живота, ти се радваш. Затова казвам: Обичай красивите хора. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА - І том - 173).

Благодарете ... когато срещнете красиви моми и момци, които са внесли нещо добро в душата ви, дали са ви подтик към възвишеното в света. (СМЕНИ В ПРИРОДАТА - 24).

Младият момък не е привикнал още да се радва на красотата. Като види младо, красиво момиче, той веднага го пожелава за себе си. Защо не се зарадва на Бога, Който живее в това момиче? Да обикне Бога в момичето. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК - 272).

Желая да бъдете красиви, Божествени картини, на които всички хора да се радват и да се учат. (ЛЪЧИ НА ЖИВОТА - 71).

Всеки красив човек, изобщо, е Божествена картина, която носи радост и веселие на всеки дух, на всяка душа, на всеки ум, на всяко сърце. (ЛЪЧИ НА ЖИВОТА - 71).

Дето влезе красивият човек, вратите веднага се отварят. Дето отиде той, всички му се покланят ... Красивият човек навсякъде носи щастие. И наистина, само красивите хора носят щастието в света. (БЪДЕЩОТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - 85).

От красивата мома всички се интересуват. Дето и да отиде тя, в която държава и да влезе, в което общество да се яви, всички я посрещат с радост, всички са готови да й услужат. Каквото пожелае тя, всичко става. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК - 66).

Красотата е Божествена сила, пред която всеки отстъпва. (ОТИВАНЕ И ВРЪЩАНЕ - 60).

Пред красотата и най-лошият човек отстъпва. (ОТИВАНЕ И ВРЪЩАНЕ - 60).

В една българска легенда, още от турско време, се разправя за силата на красотата: за въздействието й върху човека. Един турски дели-бей се отнасял много жестоко с българите, които наричал гяури, правил им големи пакости, подлагал ги на големи изтезания. Един ден той вървял из улиците, възседнал на кон, и срещнал красивата българка Мара. При вида на нейната красота, той веднага слязъл от коня и й казал: „Покланям се пред твоята красота! Каквото ми заповядаш, ще направя.” Тя му казала: „Едно нещо искам от тебе - да измениш отношението си към моите братя и сестри българи. Сега си иди, втори път ще те срещна, ще видя, какво си направил.” Той се поклонил, качил се на коня си и продължил пътя си. От този момент той корено се изменил: престанал да изтезава гяурите, престанал да им пакости и винаги носил торба с хляб, че като срещне гяури на пътя си, да им дава … Всички се чудели на промяната, която станала с дели-бей. Мнозина мислели, че той е станал християнин. Питам: кой накара този дели-бей да слезе от коня си, да се поклони пред тази българка и да отстъпи от злото? - Красотата. Велика, мощна сила е красотата. (ОТИВАНЕ И ВРЪЩАНЕ - 60).

Красиви са очите на някой човек, защото той възприема и предава Божията светлина чрез тях. Ако очите на някого не са красиви, това показва, че Божествената светлина не се пречупва правилно чрез тях и, вместо светлина, от него излиза тъмнина. Тъмнината, която излиза от очите на човека, говори за неговия изопачен живот. (ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЩАСТИЕ - 94).

Всеки трябва да се облича красиво, за да задоволи както своето чувство за красота, така и на своите ближни. (НОВИЯТ ЧОВЕК - 47).

Съществува два вида хора: красиви и грозни. Човек сам става красив и сам става грозен. Когато изпълниш най-малката заповед или най-малкия подтик, който се изявява в твоя ум, сърце или душа, ти чертаеш красивите линии на лицето си. Човек става красив, здрав, когато изпълнява Божията воля. Когато не я изпълнява, той погрознява. Следователно грозотата е признак не неизпълнение на Божията воля. Необходимо е човек да бъде красив. (ЗАВЕТЬТ НА ЛЮБОВТА -І том - 167).

Красивият човек има предимство над грозния. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК – 82).

Грозотата е сянка на красотата. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА – І том - 140).

Красотата е Божествено благо. Тя носи здраве. Щом се разболееш, не си красив. Щом се разгневиш, не си красив. Сърдиш ли се, дразниш ли се от най-малките причини, не си красив. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА – І том - 173).

Щом си красив, умен и добър, Господ е с тебе. Щом изгубиш красотата, мъдростта и силата си, Господ те напуща. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК - 96).

От човека зависи да бъде винаги красив, като младата мома и младия момък. Докато Бог е в човека, той е млада мома и млад момък. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК - 96).

Когато е доволен от човека, Бог го прави красив. Не е ли доволен от него, Той го лишава от красотата. (ДВИГАТЕЛИ В ЖИВОТА - 40).

Грозотата е признак на неизпълнение на Божията воля. (ЗАВЕТЬТ НАЛЮБОВТА - I том -167).

Красивите хора са разумни. Грозният човек не може да бъде разумен. Ако грозният човек е разумен, тази, разумност се дължи на някогашната негова красота. Сегашната му грозота пък ще донесе неговото бъдещо невежество. (БЪДЕЩОТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВТО - 85).

Когато човек губи знанието си и става невежа, той започва да погрознява. (БЪДЕЩОТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - 85).

Когато две моми се конкурират в красотата си, те непременно ще я изгубят. Красотата се губи по единствената причина, когато в човека влезе някакъв чужд елемент. Момата, която печели конкурса, се възгордява, а тази, която губи, се озлобява. В първия случай гордостта, а във втория случай озлобяването са чужди елементи, които развалят красотата ... Колко видни красавици са загубили красотата си благодарение на завистта! (БЪДЕЩОТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - 84).

Ще ви приведа един пример от живота, да видите как млад, красив човек постепенно изгубва красотата си. Преди години, във Варненската гимназия имаше един млад, красив момък, почти най-красивият ученик в цялата гимназия. Като вървеше из улиците, той обръщаше внимание на хората и всички се спираха да го гледат. Какво беше учудването ми, когато десетки години по-късно видях този човек в София: лицето му огрубяло, очите - подпухнали, тялото - надебеляло; нищо не беше останало от неговата красота. Като ме видя, той се спря и започна да ми говори: „Ето докъде ме докара животът! Съвсем закъсах. Нищо не остана от моята красота! Де са онези щастливи години? Изпуснах нещо в живота си и не мога вече да го намеря.” Той страдаше от порок в сърцето и преживяваше последните си дни. Докато не беше изгубил красотата си, той се радваше на отлично здраве: беше здрав, силен, снажен, а при това способен, даровит момък. Казвам: когато човек изгуби красотата си, той изпада в особено положение. (БЪДЕЩОТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - 86).

Мислите ли, че Бог е направил човека красив? Колкото Бог е облякъл богатия в хубави и нови дрехи, толкова е направил и човека красив. Ред поколения, нашите деди и прадеди са живели с идеята за красотата, и днес са предали красотата и на нас. (НОВАТА МИСЪЛ - 249).

Ние трябва да бъдем красиви, непременно трябва да бъдем красиви. (БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ - 87).

Трябва да работиш върху красотата. Тази красота ще хвърли отпечатък не само върху лицето ти, но и върху цялото тяло - външно и вътрешно. (ОТИВАНЕ И ВРЪЩАНЕ - 60).

Когато работи съзнателно върху себе си, човек става и физически, и духовно красив. Има ли тази красота, човек свободно може да се яви пред хората. Дето минава, всички се обръщат да го гледат. (БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ СВЯТ - 412).

Тя е резултата на усилието на душата и духа. Следователно от красотата на нещата ще съдите за усилията, които духът и душата са проявили в известно направление. (СВЕТОТО МЯСТО - 6).

За придобиване на красотата трябва да се работи едновременно в трите свята: във физическия, в духовния и в умствения. Във физическия свят човек има възможност да прави опити и да работи; в ангелския, т. е. в духовния свят той придобива красота, а в умствения свят тя се превръща в нещо величествено. (БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ - 41).

От енергиите на приетата храна човек създава красивите форми на тялото и удовете си. Който се храни правилно, той има красив строеж на тялото си, красиви очи, уши, нос, уста и т. н ... Човек може да бъде красив, ако енергиите му се разпределят правилно по всички удове. (БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ - 279).

Как може да стане човек красив? - Като направи известни усилия и употреби много енергия, за да повдигне ъглите на устата си нагоре и отвори очите си така, че сянката на горния клепач да пада над центъра на зеницата на очите. Като гледа по този начин и като се усмихва приятно, той ще обърне внимание на ближните си и те ще му се радват, ще го приемат добре. (БОЖЕСТВЕНАТА МИСЬЛ - 38).

Всеки човек трябва да има желание да бъде красив. За тази цел той трябва да държи в ума си образа на някой красив човек. (БЪДЕЩОТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - 92).

Ако искате да бъдете красиви, трябва да обръщате внимание на всички красиви форми и да ги държите в съзнанието си. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН - 13.02.1991).

Гледайте красивото в света и работете върху себе си, и вие да го придобиете. (ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЩАСТИЕ - 94).

Радвайте се, че срещате хора с красиви очи, уши, носове, ръце и крака, да знаете какво се изисква от всеки човек. (ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЩАСТИЕ - 94).

За да станете красиви, стремете се към красивите, здрави и живи форми. Не се спирайте върху изсъхналите цветя и дървета, върху умрелите животни и хора. Красиво е онова, което расте, цъфти и зрее. Стремете се към чистите извори, вслушвайте се в тяхното клокочене, в духането на вятъра. Наблюдавайте изгряването на Слънцето, пеенето на птичките. Цялата Природа е пълна с красота и хармония, с песен и живот. Влезте в съгласие с Природата, за да се ползвате от нейната красота. И майката дава, и бащата дава, но Природата дава изобилно. Тя изправя неправилните и изопачени форми. Достатъчно е да влезете във връзка с нея, за да може само с една линия, с една сянка да изправи това, което човек е изкривил в себе си. Ако грозният човек се предаде съзнателно в ръцете на разумната Природа, само в няколко години тя ще го преобрази, ще го направи красив. (БОЖЕСТВЕНАТА мисъл - 36).

Който иска да има красиви уста, преди всичко той трябва да знае как да говори. Който има красиви уста, красиво говори. Словото, което излиза от устата на човека, храни първо него, а после окръжаващите ... Разумното слово прави устата красива, а неразумното я изкривява. Правилното чувстване оформя носа, а неправилното го изкривява. Правата мисъл оформя челото, а неправилната го изкривява. Следователно, искате ли да имате правилна, добре оформена глава, вие трябва да мислите с, да чувствате, да постъпвате и да говорите правилно и красиво. Ако главата е добре оформена, и тялото е красиво, стройно и добре развито. (БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ СВЯТ- 414).

Ако вие искате да бъдете красиви, външната ви форма да стане красива, непременно трябва да дойде чистотата във вашето сърце. Когато чистотата влезе вътре в сърцето, лицето ви добива друг оттенък, други черти, които украсяват човешкото лице. Красотата е резултат на чистотата. (БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЬТВАНИЯ - 87).

Мислите и чувствата на човека оформят неговото лицето. Колкото по-възвишени са те, толкова по-красиво е лицето. Ако мислите и чувствата на човека огрубяват, и лицето огрубява. Човек трябва да има поне една основна мисъл, която да оформи очите, носа, устата и ушите му. Без основна мисъл той пак ще има очи, нос, уста, но неоформени. (РЕАЛНОСТИ И СЕНКИ - 33).

Не можеш да бъдеш красив, да имаш красиво лице, красиви ръце и крака, ако не си в състояние да направиш най-малкото добро. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА – І том - 179).

Човек става красив, когато изпълнява Божията воля. Който не я изпълнява, погрознява. Следователно грозотата е признак на неизпълнение на Божията воля. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА – І том - 187).

За да придобиете красота, правете красиви движения. (БОЖЕСТВЕНАТА МИСЬЛ - 41).

От какво зависи красотата? - От надеждата. Тя има отношение към физическия свят. Тя се занимава с малките величини ... Добре е да бъдеш оптимист. В оптимизма надеждата е силно развита. Ако не си оптимист, слаба е надеждата ти. Ако искаш да усилиш надеждата си, трябва да правиш такива малки добрини, на които никой не обръща внимание. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА – І том - 179).

Щом изкупи греховете си, щом поправи погрешките си, човек става красив. (ОТИВАНЕ И ВРЪЩАНЕ - 68).

Всички хора се нуждаят от едно огледало, което постоянно да носят със себе си. Каквато мисъл или каквото чувство мине през ума или сърцето ви, огледайте се, да видите по-красиви ли ставате или губите красотата си. (ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЩАСТИЕ - 94).

Гледайте красивото в света и работете върху себе си, и вие да го придобиете. (ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЩАСТИЕ - 94).

В какво се заключава новото учение? В преустройване на сегашната човешка форма и нейните удове: лице, чело, нос, устни, ръце и др. (БОЖЕСТВЕНАТА МИСЬЛ - 41).

Колкото по-космат е човек, толкова при по-неблагоприятни условия е живял. Щом условията на живота се подобрят, с това заедно и космите на човека опадат. Добрите условия на живота дават на лицето на човека красива и приятна форма. Щом започне да води лош живот, отново лицето му се деформира, брадата постепенно се губи, челюстите се издават напред. Също така се деформират ръцете, краката и гръбнакът на човека. Това външно деформиране се отразява и в сърдечния, и в умствения живот на човека. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ - 10).

Ако някой човек е природно красив и наследил от майка си красота, той се намира при щастливи, благоприятни условия. Който е далеч от тия условия, трябва да работи много, за да стане красив. (БОЖЕСТВЕНАТА МИСЬЛ - 39).

Красотата се дължи на вътрешната хармония в човека.

Красотата не иде сама по себе си. Тя е вътрешен органически процес, резултат на хармонично съчетание между човешката доброта, мисъл и воля. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО - 251).

Кое прави човека красив? - Моралният живот. (БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ - 33).

Човек се обича не само за външните си черти, но и за вътрешните. Вътрешните качества го определят като човек. Те се отразяват и върху външността му. За пример: ако устата на човека е красива, това показва устойчивост на чувствата му. Ако челото на човека има две успоредни, напречни линии, те показват добре развита съвест. Този човек никога не лъже. Следователно човек се обича само за нещо красиво. Само красивото в човека се обича. (СТЕПЕНИ НА СЪЗНАНИЕТО - 67).

Красиво трябва да бъде човешкото тяло. Това се постига чрез правилен и хармоничен вътрешен живот, това значи да храни човек правилни мисли и чувства, които са в състояние да поддържат красотата и пластичността на мускулите на лицето. (БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ - 362).

Светлината на ума и топлината на сърцето са капитал, който прави човека млад и красив. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА - 15).

Красотата иде от мъдростта. Само мъдрите хора могат да бъдат красиви. Тяхната красота е пластична, подвижна, а не статическа. (СТЕПЕНИ НА СЬЗНАНИЕТО - 306).

Красотата има няколко отличителни качества: доброта, сила, мекота и разумност. Красивите хора са разумни. Някои могат да възразят, че и грозните хора са разумни. Не, грозният човек не може да бъде разумен. Ако грозният човек е разумен, тази разумност се дължи на някогашна негова красота. Сегашната му грозота пък ще донесе неговото бъдещо невежество. Забелязано е, че когато човек губи знанието си и става невежа, той започва да погрознява. (БЪДЕЩОТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - 85).

Зад красотата се крият известни добродетели. Тя се изразява в пластичността на лицето, в интелигентността, в разумността, в благородството на чувствата. Красивият е волев човек. В него брадата е добре оформена. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК - 66).

Три неща са необходими за придобиване на красотата: любов към Любовта, т. е. свързване с Природата, за да се оформи човешката уста. Любов към Мъдростта; тя ще оформи човешкия нос. Най-после, любов към Истината; тя ще оформи челото, погледа и очите. (БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ – 40).

Който не види и не познае Любовта, красив не може да стане. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК - 164).

Красотата е израз на Любовта. Следователно, който не люби, той не може да бъде красив. Красота без любов не съществува. Красота без любов е мъртва. (СВЕТОТО МЯСТО - 4).

Човек не може да бъде здрав, нито красив, ако не мисли, не чувства и не постъпва добре. (ЛЪЧИ НА ЖИВОТА - 35).

Само красивият човек проявява Истината. Стремете се към красотата, за да проявявате Истината, вложена в душата ви. (БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ - 40).

Красотата на човека седи в неговата душа. (КОЗАТИВНИ СИЛИ - 31).

Няма по-красиво нещо от това, да бъде човек тих и спокоен, да носи мир в себе си. (КРАСОТАТА НА ДУШАТА - 23).

Красотата е живо нещо. Външната страна на красотата в човека се изявява в неговата сила. Значи, силата на човека седи в красотата му. Човек е силен дотолкова, доколкото е красив. Между красотата и силата съществува зависимост. Тази зависимост се дължи на някакво хармонично съчетание на силите, които действат в човека. Красивият човек може да не съзнава това хармонично съчетание на силите в себе си, но Природата вече го е кредитирала. Тя сама се наслаждава от неговата красота. (БЪДЕЩОТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - 85).