blagodari

Като ученици вие сте поставени да изправите грешките на своето минало. В това се заключава науката за самовъзпитанието. От всички се иска разумна и съзнателна работа. Ако не работи съзнателно, човек прави големи усилия, които му дават малки резултати. За всеки човек Природата е определила специален път за развитие. Следователно всеки трябва да намери своя път. Като влезеш в Разумната Природа, тя казва: “Ето, пред теб се откриват много пътеки, избери си която искаш”. Всички пътеки са изчислени, само една не е изчислена. Тя е за онзи, който търси лесен път. Изчислените пътеки са лесни, а неизчислената е лека, без мъчнотии. Макар и лек път, ти се обръщаш към Господа: “Господи, освободи ме!” Бог те изважда от този път и те поставя в един от изчислените пътища. Като видиш, че и тук е мъчно, пак се връщаш назад.

Когато човек не иска да свърши една работа, както Природата изисква, това наричаме зло. Заставят ли те насила да правиш Добро, и това наричаме зло. Ако доброволно извършваш работата, която Природата изисква от тебе, ти правиш Добро. Човек трябва да бъде разумен, да знае кога да изпълни задълженията си. Разбиране е нужно на човека. Ако не разбира нещата, той върши всичко по буква и греши.

Изкуство е да събираш мислите, чувствата и желанията на едно място. Какво ще получиш, ако събереш две мисли заедно? В окултната наука под “сила на мисълта” се разбира събиране на мислите. Не може да се говори за силна мисъл, ако всяка мисъл е единична, сама за себе си. Съвкупността от мисли правят мисълта силна. Който разбира процеса на развитието, той мисли за идеални неща. Неговата мисъл е силна. Тя представя математически сбор от мисли.

Не спъвайте правилните и разумни процеси, които стават в Природата, не спъвайте процесите на своята душа. Новата философия казва: като се нахраниш, не се безпокой дали храната ще отиде на мястото си; бъди уверен, че всичко ще стане така, както Природата е предвидила. Не се безпокой дали ще станеш учен; учи и за нищо не мисли. Не се безпокой дали ще станеш светия; живей добре и не мисли за светийството. Дали ще стана богат? И това не е твоя работа, от тебе се иска да работиш и да учиш; ако е определено да бъдеш богат, богатството само ще дойде при тебе. В Природата не съществуват отрицателни процеси. Под отрицателни процеси разбираме онзи кратък момент в Природата, когато става смяна между един и друг процес, обаче отрицателни процеси като “не работя” не съществуват в Природата. Искаш или не искаш, ще работиш.

Да допуснем, че у вас се развива гневът. Гневът не е лошо нещо, но не го оставяйте изведнъж да се прояви. И тук действа същият закон: нека се разширява гневът, нека се напряга, но ти го дръж ден, два, три, той не трябва да се махне изведнъж. Пък вие изведнъж искате да го изхвърлите навън и нему става жалко. Дръжте го ден, два, три, пет, десет дена да работи във вас. Не е разумно да го изхвърляте изведнъж навън. Изхвърлите ли го, той, като замине, казва: “Много скоро ми дадоха пътя”. И знаете ли колко е отмъстителен гневът? Ти се разгневиш, набиеш някого, изпратиш гнева навън, но дойде дяволът, даде заявление против тебе и веднага те турят в затвора. Защо? Защото си изпратил гнева преждевременно. Казват: “Недей се гневи!” Гневи се, но не изпращай гнева навън. Как ви се вижда тази философия?

После, дойде съмнението, съмняваш се в нещо; не изпращай съмнението навън, дръж го, нека те човърка. А ти ще почнеш да мислиш как да се освободиш от съмнението. Нека седи съмнението в тебе месец, два, три, накарай го да работи.

Това са отрицателни страни в Живота. Вие като ученици разумно трябва да разглеждате всички прояви на Живота.

Сега аз ви давам един метод, по който да работите. След като сте се молили, не бързайте да отидете на работа, но седнете малко и размишлявайте върху практическото приложение на молитвата. Може да имате каквато и да е професия; помислете какво може да направите този ден. Ако бързаш, може да спечелиш хиляда лева повече, но то не е толкова важно. Направиш ли едно добро, това добро е повече от хиляда лева. След молитвите си ще се спрете да поразмишлявате малко, ще разгледате сърцето си, ще разгледате ума си и ще видите какво ви недостига. Много работи ви не достигат, но ще се обърнете към Бога, към Любовта да ви помогне.

Вие някой път осакатявате най-благородните си чувства. Дошла Любовта, но вие казвате: “Аз съм човек на 40-45 години и да се влюбвам то е глупава работа!” Ами кое е умното? – “Аз имам да се занимавам с философски работи, с тази работа не се занимавам”. Любовта е най-малката, но и най-великата работа, която ние можем да свършим. Тя е едно чувство, което прониква дълбоко в душата и се проявява навън. То струва милиони. След като заминеш за другия свят, това чувство и там ще те последва. Тя съществува с хиляди години. Другите работи са временни, преходни. Един скъпоценен камък, колкото и да го обичаш, няма да дойде в другия свят с тебе; парите няма да дойдат с теб; дрехите няма да дойдат с тебе. Но едно хубаво, едно нежно чувство, като го повикаш, ще дойде с теб. В това отношение именно вие трябва да бъдете като децата, да се не срамувате. Някой път се срамувате от вашите чувства, криете се да не ви познаят хората, че Любовта е почнала да се проявява у вас. Щом Любовта те напусне, ти вече мязаш на един варосан гроб, мъртъв човек си. Всички ще се стремите да имате за Любовта най-възвишено чувство. Когато дойде Любовта в нас, започват да се проявяват ред чувства от положителен и отрицателен характер: ние ставаме настойчиви, взискателни, но всичко това се дължи на неправилно проявление на чувствата в нас. Най-първо чувствата трябва да ви радват. Щом проникне това Божествено чувство във вас, вие с радост ще го подхранвате в себе си. Първото нещо, което се проявява при Любовта, е милият поглед. Второто нещо е, че човек иска да работи, да се прояви. Не се стремете да достигнете изведнъж вашите желания. Когато едно желание е силно у вас, дайте му място, понеже силните желания, неизпълнените желания дават подтик, енергия за работа. Щом се постигне едно желание, деятелността се спира. Гладен си; не бързай да се наядеш изведнъж, защото гладът продължава живота. Оставай всякога гладен! Каквито желания да имаш, не ги реализирай изведнъж, нека мине малко време. Тъй че не спирайте желанията си, но нека тия желания да се разширяват, разширяват, докато се развият.

“Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна”.

Често запитвате как можете да бъдете чисти. Вие търсите един начин да бъдете чисти. Затова ще намериш Мъдростта, която е отгоре, и Тя ще внесе Чистота. После, искаш да бъдеш мирен човек. Мъдростта също ще внесе това качество в теб – да бъдеш мирен. Тя ще внесе Мира. После, ти си неприветлив; като дойде Мъдростта, тя ще внесе приветливост. Не си благопокорен; Мъдростта ще внесе тази благопокорност. Милосърдието ти е слабо; като дойде Мъдростта, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие, всички сте със страсти; Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие. Защото в любовта, тъй както се изразява на физическия свят, съществува най-голямото лицемерие. Онези, които се обичат, са много лицемерни. Това е качество на Любовта в първа степен. Любовта на Земята е пълна с нечистота и лицемерие. Първото нещо: ти, като обичаш, започваш да си представляваш, че обичаш повече от другите. Като не те обича някой, той ще излезе пред теб неглиже, почти разпасан, гологлав, с разчорлена глава, неомит. Щом те обикне, той ще се спретне, ще е добре вчесан, умит. Това е една хубава черта.

Щом някой път се спънете, ще си кажете: “Светлина ми трябва!” Щом сърцето ви не може да обича, ще си кажете: “Топлина ми трябва!” Щом почнете да боледувате, ще си кажете: “Чистота ми трябва!” Дойде ли Чистотата, човек всякога ще има здраве; дойде ли умът, човек всякога ще има Светлина; дойде ли Любовта, Топлина човек всякога ще има. И тъй, търсете Светлината, търсете Топлината, търсете Чистотата, понеже те са понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото. Знание без Светлина остава неразбрано, чувствата без Топлина остават неразбрани и здраве без Чистота е непостижимо. Дойдете ли до тялото, турете Чистотата. Чисти трябва да бъдете! Под “чистота” аз не разбирам тази външна, физическа чистота, но всяка една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно. Тази обща Чистота на клетките е чистота и на цялото тяло.

Светлина за ума, Топлина за сърцето и душата, Чистота за тялото и клетките.

Пази ума си чрез Светлината.

Пази душата си чрез Топлината.

Пази тялото си чрез Чистотата.

Когато Светлината почне да се обръща в тъмнина, Топлината – в студенина и Чистотата – в нечистота, страданията идват. Има един закон, едно съответствие между Светлината и Топлината: щом Светлината се намалява, Топлината се увеличава; щом Топлината се намалява, Чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма Топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва. Или с други думи казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва. Сърцето ти трябва да бъде топло, но не горещо. Закон е: Чистотата е израз на Съвършения живот. Само Съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външна страна в изявленията на Живота. Само Съвършеният живот дава Чистотата. Само съвършената Любов дава Топлината. Само Духът носи пълната Светлина.

И тъй, помнете правилото: Светлина за ума, Топлина за душата, Чистота за тялото. Спазвате ли това правило, няма да сгрешите. Тялото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия ум!

В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато това трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвътре навън. Не е водата, която ги чисти. Трептението в тях ги чисти и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им. Само така хората могат да бъдат здрави. Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане. Затова именно трябва да пазим тялото, ума и сърцето си. Когато умът и сърцето работят нормално, тялото всякога е чисто. Щом се наруши равновесието между ума и сърцето, тялото става нечисто. Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т. н.

Като се събудите сутрин, преди да се измиете направете едно добро дело. Извикай най-доброто чувство от сърцето си и кажи му първата дума на Любовта! Извикай най-красивата мисъл от ума си и покажи й най-хубавата светлина!

Това като сторите, ще произнесете следната формула: “Милостиви, Святи и Благи Господи, изяви ми Светлината на Твоето лице да сторя Твоята воля”. Едно от правилата при изговарянето на тази формула е да бъдете много положителни и да имате детски Дух. Някой може да каже “многомилостиви”, вместо “милостиви”. Не, няма по-силни думи от “Милостиви, Святи и Благи Господи”. Като произнасяте тези думи, Господ ще ви слуша. Милостта е качество на Бога. Всеки, който призовава Бога в Неговата милост, Той му се изявява. И всеки, който Го призовава в Неговата Светлина, Той пак му се изявява. Светлината е Неговата Святост. Святостта Божия носи Светлина. Само светият човек може да има Знание. Чистият човек може да има Знание. Само чистият човек може да бъде свят. Чистота и Святост вървят заедно. Чистотата – това е най-красивото чувство. Вие някой път се плашите от Чистотата и Святостта, но те са най-красивата дреха, с която душата може да бъде облечена. Чистотата и Святостта са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство на душата. Душата се разширява и става привлекателна, нежна, блага, разумна. И онзи човек, който носи Чистотата и Святостта, той е велик човек във всяко отношение. Той и в малките неща е велик, и в големите неща е велик.

Любовта е най-високият връх в света.

Мъдростта е най-великата сила в Живота.

Истината съдържа най-красивия живот в себе си.

Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта? Кой където се е качил, това знае.

Който не е опитал силата на Мъдростта, може ли да знае какво нещо е тя?

Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот? Задайте си въпроса без да си отговаряте. Речете ли да си отговорите, трябва да кажете: “Ще се кача на върха!” Туй обаче не е отговор, защото качването подразбира един вътрешен процес.

Когато четете “Добрата молитва”, най-първо ще поемете дълбоко въздух, така че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могат, поне на две-три вдишвания. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха силата на молитвата се губи. Когато се молим, трябва да имаме присъствие на Духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си. Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни съсредоточен – във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна Сила, онези вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва не е достатъчно да се изкаже тя само на думи.

Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никаква връзка със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна. В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени. След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във време на молитва – никаква раница. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на Небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е Божи ден. Този ден именно ни интересува, за да можем да добием едно Божие благо. Днешният ден трябва да се отличава с едно благо, което Бог ще ни даде.

Ще прочетете молитвата тихо, всеки за себе си. Като прочетете първото изречение: “Господи, Боже наш”, ще се спрете, ще поемете дълбоко въздух и ще продължите молитвата. Дето се спрете, отново ще поемете дълбоко въздух и пак ще продължите нататък.

И тъй по новия начин – чрез дълбоки вдишвания ще четете молитвата. Няма да бързате.

Без сърце няма Живот, без ум няма мисъл. Животът извиква сърцето, мисълта извиква ума. Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява Силата на Живота.

Едно обяснение върху Духа: това е най-възвишеното, най-разумното у човека. То съединява нишките на Живота, а тези нишки сами по себе си носят Сила. По този закон само еднородните нишки дават Сила. Силата, това е пътят в Живата Природа, чрез който път идват всичките Божии блага.

Само Истината води към Живота. Само по закона на Истината се нагласяват нещата, т. е. Истината ги нагласява. Нагласяването дава условия да се прояви музиката.

Да се учите да размишлявате. Едно от качествата на ученика е да има дисциплиниран ум. Всички съвременни хора страдат от силата на своя ум. Техният ум мяза на един неопитомен кон. В ума има много разнообразни сили, които трябва да се впрегнат на работа, трябва да се възпитат. Това е една от великите задачи на всеки ученик. Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум. При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае как да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие, всичко ще осакати. Така е и с човешкия ум. В това отношение всяка дума е само един удар върху човешкия ум. Когато един майстор знае как да удря, всеки удар отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той само руши. Това не произтича от зла воля, но от незнание.

Бог е Любов, Бог е Живот, Бог е Светлина.

Господи, дарувай ни Твоя Дух.

Първото и най-важно нещо за вас е да образувате това вътрешно общение, тази вътрешна връзка с Духа. Мнозина от вас казват, че не признават какво Духът говори. Това е човешката гордост, която казва: “Аз говоря!” Не, трябва да знаете, че без Духа Божий не можете да образувате никаква мисъл. Човешкият ум се събужда само чрез Духа Божий. Щом станеш сутрин, все ще те посети някой дух. И най-голямото неверие, което съществува в нас, се проявява по причина на това, че живеем в много гъста материя, вследствие на което постоянно изпъждате тези духове, които ви посещават с цел да ви помогнат, и с това се спъвате. Вие казвате: “С мене ли ще се занимава Духът?” Ами с кого! – “Че аз не съм най-светият човек!” Ами кой човек е свят? Че най-светите хора са като децата! Те са толкова смирени, толкова смирени! Някои хора мислят, че адептите, светиите са най-силните, най-големите, най-високите хора, че импонират на всички. Не, те имат знания, имат грамадна сила, правят чудеса, когото пипнат оздравява, но като те погледнат, в погледа им се чете кротост, смирение. Те са като малките разумни деца. Важното за вас е да имате детско състояние на духа. То е именно състоянието на Божия Дух. Туй е новото положение, новото схващане, което трябва да имате.

Това е едната страна на въпроса. Другата страна е да бъдем чисти. Да забравим старото. И тогава в новото човечество ще останат само три неща: вяра в Любовта, вяра в Живота, вяра в Светлината! От тези три думи ще се развие целия бъдещ свят.

“Добрата молитва” като прочетеш, с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск. Като кажеш: “Господи, Боже наш”, ще минеш през първата врата. Колкото изречения има в нея, през толкова врати ще минеш. Някой казва: “С всяка молитва можеш да минеш”. Не, не е така. Аз съм виждал мнозина, които пишат молитви; те мислят, че лесно може да се състави една молитва. Не, хубавите молитви в света са дадени от Бога, от Духа Божий. Те са свещени молитви и никога не остаряват. Има някои молитви, дадени от хора, но те остаряват. Молитви, които са като пропуск, те са свещени молитви. Една молитва, каквато е “Добрата молитва”, тъй както е дадена, Духът всеки ден я оживява. Тя се мени всеки ден. Добрата молитва не е една и съща. За пример в първото изречение: “Господи, Боже наш, Благи ни Небесен Баща, който Си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме”, ако можете да схванете Бога като свой Баща и да сте готови да се жертвате заради Него, като съзнавате, че Той ви е дал Живот и здраве да Му се радвате, знаете ли какво нещо е това? Широк свят ви се открива. И това е само в първия пасаж. Тия думи всеки ден все повече и повече ще оживяват за вас.

• 849 • Ролята на Топлината в Живота.

Недоволството в човека показва липса на Любов. Всеки, който е недоволен, показва, че му липсва нещо. На гладния липсва хляб, на жадния – вода, на друг му липсва въздух. Като вземе тези три елемента, ще бъде доволен. Това, което е вярно по отношение на физическия живот, е вярно и по отношение на Любовта. Защото чрез възприемане на храната в Живота, винаги се ражда Топлина. Тогава от чисто духовно гледище ние трябва да се храним, да ядем, за да се образува Топлина. Топлината сама по себе си е носител на Живота. И затова казвам: човек трябва да има топло сърце. Почне ли сърцето да изстива, животът се губи. Продължаването на живота зависи от топлината на човека. Всички хора, които изгубват своята Топлина, преждевременно остаряват и умират. Затова като станете сутрин, най-първото нещо е да възстановите Топлината си. За да възстановите Топлината си, още като се събудите, започнете да мислите за Господа и за Неговата Любов, която носи Топлина, и

пожелайте тази Топлина да проникне и във вас. Та първото нещо: като станете сутрин, да помислите, че Бог е Любов и от тази Любов излиза извор, който протича към нас. Знаем ли, че Бог е Любов, ние ще възприемем туй течение. Ще отворим душата си чрез Вярата и туй течение, като мине през нас, ще възстанови разрушеното равновесие.

Бог е Любов, Бог е Живот, Бог е Светлина. Това са три думи, които съдържат сила в себе си. Любовта всякога се изявява чрез Живота; ние познаваме Любовта само в Живота. Как се проявява Любовта в Живота? – Това е Същество, което те обича, не се стеснява, грижи се за тебе, желае ти доброто. Това са качествата на Любовта. Самият Живот пък се проявява в това, че той носи Светлина и Топлина. Светлината и Топлината не могат да се проявят извън Живота. Или казано другояче, Животът не може да се прояви извън Светлината и Топлината. Ако се прояви извън Светлината и Топлината, ние не го познаваме.

Във връзка с мъчнотиите, които ще имате в течение на годината, ще ви дам едно правило, което ще приложите десет пъти през годината – значи всеки месец по един път: допуснете, че имате някоя мъчнотия, някое голямо неразположение; какво ще правите? – Ще намерите някой малък извор, ще го изчистите добре и ще следите дали ще се премахне вашето състояние. Ако се премахне, значи вие можете да лекувате недъзите си чрез водата. Ако вашето състояние не се премахне, след като изчистите извора, тогава ще отидете в гората, ще намерите някое дърво, ще поразровите почвата около него и ще го полеете. Ако състоянието ви се измени, значи вие имате нужда от жизнените сокове на тези растения, те ви лекуват. Ако и туй не може да ви помогне, ще намерите някое малко животно, ще го нахраните и напоите. Ако този опит измени вашето състояние, значи вие се нуждаете от едно малко разнообразие в живота. Ако не се измени, ще намерите някой беден, нуждаеш се човек и ще му направите една малка услуга. Ако вашето състояние се измени, вие трябва да правите добрини на хората. Ще започнете да трансформирате състоянията си чрез изворите, чрез растенията, чрез животните и най-после чрез хората. Всеки от вас, който иска да бъде ученик, ще прави тези десет опита. Ако се усъмните, ако се подвоумите, стойте отвън като оглашени, не се занимавайте с тези опити и методи. Ние ще помагаме на всеки, който изпълнява тези опити. Ние нямаме никаква връзка с ония, които не изпълняват опитите.

Аз не съм за външните отношения, но за ония вътрешни, чисти отношения, с които не можем да огорчаваме Духа. Ние можем да огорчим Духа. Духът, това е Божественото, което всеки човек има в себе си. Всеки от вас е ръководен от един възвишен Дух. По няколко пъти през деня Той влиза вътре във вас да наблюдава душата ви. Внимавайте да Го не огорчите! Напусне ли ви този Дух, ще ви сполети най-голямото нещастие. Когато е с вас, Той ще ви урежда пътя, ще ви прекара благополучно през всичките пътеки. Каквито нужди и да се явят, Той лесно ще ги премахне; каквито болести да ви дойдат, Той знае как да ги лекува. Пък и вас ще научи да лекувате всички болести. За този Дух говори Бог: “Ще изпратя Духа си да ви ръководи и крепи в пътя на Живота”. И Давид казва: “Не отнемай от мен Светия Си Дух!” Този Дух е носител на Божията Любов. Без Него не можете да направите нито крачка напред. Когато тези Божествени Духове живеят в хората и ги управляват, в живота им ще царува хармония. Когато вие сте в дисхармония, това показва, че тия Възвишени Духове не са във вас, а са горе на Небето и чакат там, докато се споразумеете. Затова, за да разберете душата на някой човек, трябва да бъдете много умен.

Всички трябва да бъдем внимателни към нуждите на хората. Това е всичката философия на Любовта. Но в нея има и вътрешно съдържание. Същественото в Любовта не е онова привидното, външното, което вършим. И когато ние задоволяваме нуждите на хората, те ще се предразполагат към нас. Каквото и да е Божественото благо, всякога се предава чрез нас. Бог, Който живее далеч от нас, някой път споделя Своята Любов с нас, за да можем и ние да споделим тази Любов с окръжаващите ни. Тогава ние ще се ползваме от Любовта на окръжаващите. Ако Господ върши всичко сам, тогава ние сме безпредметни. Ако приемаме всичко направо от Господа, каква нужда щеше да има да се събираме? Безпредметни щяхме да бъдем един за друг, но така ние се изпитваме. Това е Волята Божия. Затова се събираме. Бог се проявява по този начин.

Божествената среда, в която живеем, е Любовта. Ще мислите, ще чувствате, ще действате съобразно средата, в която живеете – Божествената среда на Любовта. Ние живеем в Любовта, както рибите живеят във водата. Вие живеете в Любовта и нищо в света не е в състояние да ви раздели от Любовта. Както рибарят може да извади рибата от водата и да я лиши от живота й, така и дяволът, някой умен човек може да изопачи ума ви, сърцето ви и да ви извади из средата на Божията Любов. Той например ще ти каже: “Ти гледай да ядеш и да пиеш, това е смисълът на живота!” Послушаш ли го, той те е извадил с мрежата от водата и от този момент ти си мъртъв. Любовта не е само едно положение на допирни точки. За да живееш в Любовта, твоята душа трябва изцяло да бъде потопена в нея. Цялата ти душа трябва да чувства тази сила, която прониква в мисълта ти, чувствата ти и всичките ти действия – да чувстваш, че Любовта е велик импулс в Живота, както и в цялата Жива Природа. Тъй трябва да чувствате Любовта – като една велика Сила. Само по този начин вие ще разбирате вашата душа и душите на другите хора. Любовта, която излиза от всички души, свързва всички хора в едно цяло, тя е звеното на Живота. Ако нямаш въздух, можеш ли да говориш? Звукът се предава на нашите уши чрез въздуха, а светлината се предава чрез своя среда, по-тънка от тази, чрез която се предават звуковите вълни. За да разберем Божията Мъдрост, за да разберем Божията Истина, е необходима среда. Тази среда е Любовта. Туй трябва да знаете! Без Любов вие нищо не можете да разберете в света. Единствената среда, чрез която се предават знанията, Мъдростта и действията на Истината, това е Любовта.

И тъй, ще знаете, че вие сте потопени в Божията Любов. Питам: ако сте потопени в Божията Любов, от какво има да се измъчвате, защо сте неспокойни? Значи Любовта не е проникнала още навсякъде във вас. Има място, дето Любовта не е проникнала, и туй място се мъчи. Великият закон казва: отвори душата си да проникне Любовта навсякъде, да внесе Живот в тебе, защото всички ние изискваме именно това. Ако тази Божествена сила не прониква в нашия ум и в нашето сърце, ние не можем да живеем.

Молете се един за друг за опрощение на греховете си, но Бог да оправи пътищата на Любовта, която действа във вашите сърца. Бог да оправи пътищата на Светлината, която се отправя във вашия ум. Бог да оправи пътищата на Знанието, което иде да се всели във вашите души, да ви покаже свещения път на Живота. Казвате: “Ние можем да направим всичко”. Ако Бог живее в нас като Любов и ние като живеем в Него, ще прояви Любовта си, ще дойдем в съприкосновение с най-високата сила – Любовта, ще бъдем при Истината, която ще даде красота на живота ни и тогава ще се създаде Новото човечество. То е създадено вече, но ще се даде израз на Новия човек. Ние ще почувстваме тази вътрешна връзка, ще минем от спящо състояние в будно или от смърт, от ограничено състояние – в безгранично, от временния живот – във вечния, дето няма изтощаване. С една дума, ще намерим туй, което алхимиците са търсили – вечното подмладяване. Това е смисълът на Живота – човек постоянно да усеща в себе си как се подмладява, как се видоизменя от красота в красота, от сила в сила.