valiamaria

Аудио - чете Цвета Коцева Отличителни чърти (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Четирите кръга“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Първо издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Четирите кръга“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Второ фототипно издание, 1997 г Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ОТЛИЧИТЕЛНИ ЧЕРТИ „Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!" Размишление. Чете се темата: „Отличителните черти на Соломона, на Сократа и на Толстоя". Като говорите или пишете за някои отличителни черти, те трябва да бъдат такива, които напълно да характеризират дадено лице, или даден предмет. В такъв случай, като оставям настрана второстепенните неща, питам: Коя е отличителната черта на Соломона? Като погледнете едно чело, един нос или една уста, вие веднага можете да кажете, коя е отличителната черта на челото, на носа и на устата. Казвате: Отличителната черта на челото, например, е разумността, на очите – способността да виждат, т.е. зрението, на устата – чувствителността. Чувствителността произтича от съзнанието, в което се явяват ред желания. Значи, устата показва, какви са желанията на човека. И други неща се определят по устата, но те са второстепенни. И гладът предизвиква в човека желание да яде, което желание се задоволява първо чрез устата. Какво се разрешава с яденето? Като се наяде, човек може ли да стане учен? Определено ли е колко пъти трябва да яде човек? Значи, колкото пъти и да яде, човек не може да стане учен. Яденето е само условие за учене, но чрез ядене човек нито учен става, нито знания придобива. Знанието иде от друго место, от друг източник. Тренирането на тялото е условие за нещо, но знания не дава. Зрението е друго условие, но и то знания не дава. И знанието даже не е най-важното нещо в живота, и то е условие за нещо. За какво? За разбиране на живота, за използване на неговите сили. Без знания вие не можете да живеете. Колкото и да е малък животът, поне елементарни знания трябва да имате. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът." Обаче, за разбирането на този път, на тази истина и на този живот, необходими са знания. Под думата истина, Христос разбирал всички методи, чрез които животът може да се реализира. Значи, пътят води към истината, а истината – към живота. Без път човек не може да намери истината, а без истината не може да намери живота. Дотук Христос е спрял. Като казва за себе си, че аз съм пътят, истината и животът, искал да каже, че сам Той е в този път, в тази истина и в този живот. Ако и вие намерите този път, тази истина и този живот, ще разберете Христа. Иначе, ще Го критикувате, ще разисквате върху личността и живота Му, без да придобиете нещо. Ако имате един приятел, когото критикувате, и той ви критикува, какво печелите? Ако двама художници рисуват картина, която представя красотата, но и двамата се критикуват, печелят ли нещо? Единият казва на другия: Очите, носът, устата в твоята картина не са правилни. Другият пък казва : Сенките в твоята картина не са добре поставени. Ако критиката на двамата художници е на място, всеки сам ще изправи картината си и взаимно ще се усъвършенстват. Обаче, ако критиката не е на място, и двете картини ще останат непоправени. От резултатите, които критиката произвежда, се съди, дали тя е била права, или не. Да кажете на някой, че не живее добре, това още не е критика. Вие трябва точно да определите, де, как и на кое място той не живее добре. Той трябва да знае, в какво се изразява неговия лош живот, за да може да се поправи. Коя е отличителната черта на Соломона? Преди всичко, Соломон е бил юдеин, и като такъв, той не е могъл да се освободи от общите национални черти на юдеите. Те са крайни материалисти. Братята на Йосиф, например, го продадоха за пари. Те не го убиха, но го продадоха. Също така юдеите продадоха Христа пак за пари, и то много евтино, само за 30 сребърника. Тази е отличителната национална черта на юдеите. И Соломон, като юдеин, трябваше да реагира срещу тази национална черта на своя народ. И еврейските пророци реагираха срещу тази черта. Като четете Библията, ще видите, че те навсякъде са сипвали огън и жупел, само заради тази черта на евреите. Те са търсили злото в духовенството, в управляващите. Направете превод да видите кое в човека отговаря на духовенството и кое — на управляващите. Духовенството, т.е. духовната страна в човека представя принципите, веруюто, от които се ръководят умът и сърцето на човека. Коя е отличителната черта на Сократа ? По произхождение, Сократ бил грък. Значи, той изразява гръцките национални черти. Гърците са хитри, те се отличават със слаб морален устой. Например, след като воюваха десет години с Троя, те измислиха най-после една хитрина: направиха един голям дървен кон, с който превзеха Троя. Гърците са на по-високо стъпало на развитие от евреите: те умъртвиха Сократа с отрова, с по-изтънчено средство, а евреите продадоха Христа и Го разпнаха на кръста. Затова, именно, Сократ трябваше да се бори с по-големи престъпления. Най-после ще дойдем до Толстоя. С какво се отличава Толстой? Той е славянин. Някои учени изтъкват като отличителна черта на славяните нечистотата. Те обичат да оцапат човека. Както и да е, каквото и да се казва за евреите, за гърците и за славяните, това още не е абсолютно, защото отрицателните черти на един човек или на един народ не могат още да го характеризират. Те са в процес на развитие, следователно, един ден от тия отрицателни черти помен няма да остане. Толстой имал големи уши, което говори за щедростта на славяните. Много престъпления в света се вършат от щедрост. По характер, Толстой е доблестен, която черта отсъства в характера на Соломона и на Сократа. В края на живота си, Соломон казва: „Суета на суетите, всичко е суета!" Той е изпитал всичко, и след това изказал тази мисъл, като считал, че всичко това е било необходимо за придобиване на знания. Сократ пък разсъждавал точно обратно: Той казал, че чрез волята си, човек може да обуздае всички свои недостатъци и слабости. Толстой, като се основава на християнството, изнася още по-високъ морал, а именно: недостатъците не трябва само да се обуздават, но те трябва да се трансформират. Като енергии, които вървят в низходяща посока, те могат да приемат обратна посока на движение – възходяща. В това отношение, Толстой има по-хубави черти от тия на Соломона и на Сократа. Обаче, и тримата не са завършили още своето развитие. В бъдеще те ще дойдат на по-висока степен на развитие. И тъй, всеки човек е минал или минава през формата на Соломона, на Сократа и на Толстоя. Соломон е прекарал един живот само на ядене и пиене, физически живот. За такъв живот се изискват хора. И наистина, около него е имало много жени и прислужници. Това е аристократически живот. Този живот се е поддържал и с наука, с четене и писане на притчи. В Сократа виждаме точно обратното. Той искал да ликвидира с физическия живот, с живота на ядене и пиене, затова се предал на размишления, на философски разговори и беседи. Неговата философия се заключава в мисълта: „Познай себе си!”. Той се оженил за една сприхава и нервна по характер жена, като си казвал: Ако с философията си мога да се справя с характера на моята жена, много нещо ще постигна. Един ден, когато Сократ се разговарял с учениците си, жена му взела леген, пълен с вода, и го изсипала върху главата на Сократ. Последният запазил пълно присъствие на духа. Той погледнал спокойно към учениците си и казал: „Когато едно дърво се посади, непременно трябва да се полее". Значи, той взел добрата страна от постъпката на жена си, защото разбирал законите на живота и правилно ги прилагал. Великите хора, това са светлите точки на хоризонта, това са високите върхове на планините. Кривата линия А (виж по-долу) представя небосвода, т.е. идейният, възвишеният, непостижимият свят. Кривите линии В представят високите планински върхове. Точката С, долу, представя долините. Когато слънцето по високите върхове започва да изпраща повече светлина и топлина, снеговете и ледовете по тях започват да се топят. В морално отношение, топенето на снеговете и ледовете представя разпуснатия живот на планините. Следователно, когато хората са много любезни, много учтиви, това показва, че те са горе, по високите планински върхове, дето се топят и изпращат водите си надолу. Когато няма какво да се топи, те остават сами и се проявяват толкова скържави, каквито са в действителност. Какво представят те тогава? Голи, скалисти върхове. Това, което природата е натрупала върху тях, изчезва. Природата казва: Всичко, каквото имах, дадох, повече няма какво да давам. Като събера нови материали, пак ще ги натрупам. Планините регулират въздушните течения. Същевременно и влагата става причина да се образуват различни течения, бури, циклони в съгласие с наклона на земята. Когато енергията на планините стане устойчива, снеговете започват да се топят и да слизат надолу, въ долините. Тогава деятелността на долините започва да се усилва: растителността става буйна, цветята се развиват добре, дърветата вързват и дават хубави плодове. Значи, щом водите започват да прииждат, това показва, че животът в долините се усилва. По този начин става преливане на живота от едно състояние в друго. Ако това преливане става правилно, наричаме го еволюция, морален устой, радост и веселие. Ако преливането на живота не става правилно, тогава идват всички нещастия в света. С други думи казано: ако снеговете на планините се топят равномерно и слизат по всички склонове, за да напояват долините, животът в долините се развива добре. Обаче, ако топенето на снеговете става неравномерно, при слизането си, водите завличат камъни, чакъл, тиня, вследствие на което образуват големи насипи. Следователно, това, което става в природата, става и в индивидите, и в обществата, и в народите, и в цялото човечество. Енергията от техните планински върхове, т.е. от техните мозъци понякога тече правилно, равномерно, надолу към долините им, а понякога тече неправилно, неравномерно. Съвременните хора говорят често за морал, за морален устой и т.н. Когато се образува някакво общество, хората пък говорят за добро, за честност, за справедливост и за ред още добродетели. Това говори за известни процеси, които стават в човешката душа. Кога човек говори за морал, за морален устой? Когато стане богат, само тогава човек говори за морал, за морален устой, за ред и порядък. Защо? Защото той има какво да пази. Ако няма какво да пази, няма защо да говори за тия неща. Следователно, когато се говори в света за морал, това подразбира пазене, грижливо отнасяне към ония ценности, които Бог е вложил в човешката душа. Тези ценности могат да се пазят само с чист, възвишен живот. Щом тези ценности се загубят, човек престава да се развива. Сега, когато разглеждате отличителните черти на Соломона, на Сократа и на Тол- стоя, каква поука можете да извадите от тях? В тези три лица вие требва да виждате едно и също лице, което, от положението на цар постепенно слиза като философ-мислител и стига в положението на човек, който иска да познае душата на народа. Това са три състояния, през които човешката душа минава. Някой човек казва: Да имам условия, това и това бих направил. Значи, този човек мечтае за царски условия. Питам: ако бъдете цар, какво ще направите? Ще направите това, което и Соломон направи. Казвате: Да имам знания. Какво ще направите? – Ще направите това, което и Сократ направи. Сократ можа ли да разреши задачата „познай себе си"? Преди всичко, гърците възприеха тази задача от източните народи. Човек няма защо да се познава. Истинското самопознаване разбира познаване на онова, което е скрито в душата на човека. Само това нещо трябва да се реализира. А тъй, да познава човек своите недъзи, това не е самопознаване. Тъй щото, самопознаването подразбира разкриване на човешката душа, да знае човек какво добро може да направи. Значи, познаването не подразбира разкриване на човешките слабости, на човешките дефекти. Когато гениалният работи, дефектите му са извън неговия живот. Той не се спира върху дефектите си. Дефектите на писателя, например, не са в самия него, те са в окръжаващата среда. Това не зависи от неговата нервна система, но изключително от външните условия. Някой писар пише тънко или дебело – и това зависи от външните условия, от перото, от мастилото, от обстановката и т.н. От френологическо гледище, това показва, че хората около него се занимават с дребнавости, които препятстват на енергията да се прояви правилно. Човек трябва да дойде до положение да не се смущава от външните условия, нищо външно да не го безпокои. Срещате някой човек, виждате, че е неспокоен. Защо? Дрехите му не били, каквито трябва, обущата му били малко скъсани, шапката му била стара. Друг пък се смущава, че масата за ядене не била наредена, както трябва: кърпите не били добре сгънати, солницата не била турена на място, в яденето нямало достатъчно пипер и т.н. Всички хора се безпокоят за дребни работи, вследствие на което техният почерк не е правилен. Енергиите на техните сили и способности не се проявяват правилно. Ако някой графолог разглежда почерка на съвременните хора, по него свободно може да чете характера на техните желания. Казвам: Соломон, Сократ и Толстой са три типа, които носят в себе си известни сили. Всеки тип, изобщо, крие в себе си известни сили, но от всички типове един ден ще се оформи общ тип, в който ще се включва положителната философия и наука на живота. Този тип ще представя една митическа книга, от която ще се изучава историята и развитието на цялото човечество. Като помислим за Соломона, за Сократа и за Толстоя, веднага ще си спомним за голямото влияние, което те са упражнили върху човечеството. Обаче, те не са първокласни единици; има и по-високи върхове от тях, но понеже днес четохте темата „Отличителните черти на Соломона, на Сократа и на Толстоя", затова говориме за тях. Положението на Соломона, като цар, представя условия за придобиване на знание и мъдрост. Що се отнася до жените и наложниците на Соломона, ще ги оставим настрана, понеже те представят неговите костюми, т.е. неговите желания, които всеки ден могат да се менят. Въпрос е, дали този цар е могъл да обича всички тия жени. Какво представя числото 1200, т.е. 900 жени и 300 наложници, от кабалистическо гледище? Това са 12-те зодии. Значи, на всяка зодия се падат по сто жени. В числото 900, 9-те представя крайният предел, до който могат да стигнат желанията на човека. В числото 300, тройката, например, показва число, с което може да се работи на физическия свят. Когато Соломон прибрал при себе си тия 900 жени и 300 наложници, той криел в душата си съвсем друга идея от тази, която съвременните хора му приписват. Те му приписват повече грехове, отколкото той имал. Тези жени били негови ученички и слушателки. Неговите грехове не се заключават в това, че имал много жени, но във факта, че се отклонил от Бога. Неговите ученички отдалечили сърцето му от Бога. Вследствие на това Соломон изгубил равновесието си. Той се подкупил, увлякъл се и паднал. С това заедно той съградил няколко езически храма и служил на други богове. В това, именно, седи погрешката на Соломона. Когато се казва, че човек върши престъпления, това не е право. Човешката душа е нематериална, неуловима. Немислимо е душата на човека да се опетни или оцапа. Тялото на човека може да се подложи на мъчения, може да се петни, да се разпъва, но що се отнася до неговата душа, тя е свободна, независима. Щом се отдели от тялото, тя веднага се изчиства. Единствената грешка на хората седи в мисълта им, че душата може да се петни. Душата нито се петни, нито се заробва. Има деликатни страни в чувствата на човека, дето, докосне ли се нещо отвън, може да създаде ред нещастия за него, но това още не е човешката душа. Представете си, че вие посещавате един свой приятел, когото не сте виждали цели десет години. По този случай той ви приготвя хубава баница, с мляко, с чисто масло, и ви предлага да я раздалите между десетина свои приятели, които поканил пак по случай вашето гостуване. Вие поглеждате към баницата, вижда ви се приятна, съблазнителна. Ако хвърлите око на някое парче от средата на баницата, като на най-хубаво, от този момент вече вие се натъквате на грехове и нещастия. От този момент вече вие пущате малкото краче на дявола в себе си. От този момент започват греховете ви, които с хиляди години ще ви следват. Казвате: Какво да правя тогава? — Трябваше да вземете за себе си крайчето на баницата, а не най-хубавото парче. Ако постъпите така, от този момент щастието ще започне да ви следва. Всичките парчета на баницата са от едно и също качество. Казвате: Еди-кой си човек е по-добър от мене, а еди-кой си е по-лош. В това, именно, седи вашата погрешка. Вие трябва да знаете, че всички парчета от баницата са от едно и също качество и са еднакво опечени. Следователно, от Божествено гледище, към всички хора трябва да имате еднакво почитание и уважение. Докато правите разлика между хората, че едни са по-добри, а други — по-лоши, вие всякога ще бъдете нещастни. Кажете ли, че хората в някое братство не живеят добре, вие не делите баницата правилно. От този ден нещастието няма да напусне дома ви. Питам: Кой е събрал хората в обществата? Ако мислите, че те сами са се събрали, лъжете се. Бог, Любовта е събрала хората в обществата. За да се съберат хората на едно място, между тях непременно трябва да има любов. Докато между хората няма никакъв идеал, докато любовта не влезе между тях, те не могат да образу- ват общества. За да се поддържат обществата, всеки трябва да внимава на своя живот, правилно да дели баницата. В това седи истинският морал. Въпросите се разрешават с правилно деление, а не със закачване или със заплашване. Последните са палеативни средства. Затова казвам: Виждайте доброто във всеки човек! Виждайте добрата страна на всичко! Представете си, че всички хора живеят добре, че всички са светии. Как мислите, при това положение, щяхте ли да бъдете щастливи? Нямаше да бъдете щастливи. При това положение, хората щяха да изпитват такова недоволство, каквото никога на земята не е съществувало. Ще приведа един пример, който илюстрира недоволството на съвременните хора. Хората са недоволни и оттам, отдето нямат право да бъдат недоволни. Един майстор грък се качил един ден на къщата си да поправя нещо. По невнимание, той се подхлъзнал, паднал от къщата и строшил крака си. Той започнал да плаче, да роптае и се обърнал кьм Зевс с думите: Господи, аз мислех, че си от добрите богове, а ти създаде такъв закон, според който трябваше да си счупя крака. – Какво искаш да направя? – Изхвърли този закон, да не действа повече в света, за да бъдат хората свободни. Какъв бил този закон? Законът за земното притегляне, според който всяко тяло, хвърлено във въздуха, пада на земята. – Добре, още утре ще бъде твоята воля: кракът ти ще оздравее. Този майстор, здрав вече, отишъл пак на работа. Махнал с чука във въздуха, но той увиснал, не могъл да се върне пакъ назад. Ударил с друг инструмент, и той увиснал във въздуха. Каквото подхвърлил във въздуха, всичко увиснало. Седи той, чуди се какво да прави, но вече ядосан, недоволен от новото положение, от новия закон. Цяла седмица стоели чукът и другите инструменти във въздуха и той нищо не могъл да върши. Който иска да живее според съвършените закони, той ще стои на едно място във въздуха, без да може да работи. Който не е готов за тия закони, той ще живее според несъвършените закони: ще работи според тях, макар и да чупи понякога краката си. Затова казвам: по-добре с опасност за краката, но с разумност за главата, отколкото с опасност за главата, а с разумност за краката. Същото се отнася и до вас: по-добре с мъчнотии да вършите всичката си работа, отколкото да казвате защо Бог е създалъ света така, а не иначе. Когато сте спяли, Бог е мислил, правил хиляди опити, докато най-после е създал най-красивият свят, от който вие сте недоволни. При сегашните условия, по-хубав свят от този не може да съществува. И по-добър живот от сегашния не може да съществува. Като не разбирате живота, казвате: Защо Бог ни е пратил на земята? – На този въпрос всеки сам трябва да си отговори. Затова, за следния път пишете върху темата: „Защо Бог ни е пратил на земята и каква работа ни е дал?". Според положителната философия човек трябва да бъде доволен от живота, който му е даден, защото, след време този живот ще се трансформира в нещо по-хубаво. Формата на сегашния човек не е съвършена още. С умовете, които хората имат днес, те не могат да разберат Божиите пътища. Обаче, те не трябва да се отчайват. Те ще пострадат, ще потъгуват, ще се помъчат, но един ден ще се домогнат до положителната философия, ще разберат живота. Те ще имат по 900 жени и 300 наложници, ученички и слушателки, като Соломона, и ще изучават философията на живота. Те ще имат най-лошите жени, като Сократа, и ще изучават философията „познай себе си"! Те ще бъдат и в положението на Толстоя, и жените им няма да им позволяват да реализират идеите си. Соломон казваше: Не е лесно да излезе човек на глава с толкова жени! Сократ казваше: Всяко дърво, като се посади, трябва да се полее. Жената на Толстоя пък казваше: Не е дошло още времето за това учение. И наистина, не е дошло още времето за новото учение. Защо? Защото хората са недоволни. Човек трябва да бъде доволен от положението, в което се намира, и да благодари за всичко: да благодари за хляба, за въздуха, за водата, за дрехите, за обущата, за водата. Всяка сутрин човек трябва да благодари на Бога за всичко и да каже: Боже, помогни ми, дай ми сила да работя, да изправя всичко! Макар днес да съм със скъсани дрехи и обуща, но един ден всичко ще изправя. Бог всеки ден ви дава възможност да работите. Той ви е дал една картина, която трябва да изработите, като определя, де да отидете, какво да правите, а вие се отказвате, не искате да изпълните Неговия съвет, да не ви съдят хората. Ако работите, никой няма да ви съди. Умният лесно намира погрешките си. Той знае, че погрешките седят в неправилното приложение на принципите, а не в самите принципи. Когато майката дава твърда храна на детето си, желанието й е добро, но преждевременно е дошло. Малкото дете трябва да се храни с мека, с течна храна. Питам: защо ви проповядвам за любовта? Защото вие сте малки деца и трябва да се храните с мляко. В бъдеще, когато пораснете и дойдете на земята, няма да ви говоря вече за мляко, за любовта, но ще говоря за костите, за мъдростта. Тогава ще кажа: едно време, когато бяхте малки деца, нуждаехте се от мляко, но сега имате вече зъби, сами дъвчите храната си, затова ви трябва твърда храна. Ще кажете: Едно време ни държахте близо до гърдите си. Да, минаха вече тези времена. Така постъпва природата, така постъпва и Бог. Тъй щото, когато става въпросъ за обич, за близост, трябва да знаете, че обичта, както и близостта са вътрешни. Разбирането е вътрешно. Природата работи сега, за да превърне соковете на любовта в светлина. Светлината ще превърне в знание, знанието – в живот, животът – в абсолютна истина, а истината – в свобода. Така ще се дадат на човека всички възможности да реализира желанията на своята душа. Когато реализира напълно всички красиви и възвишени желания, човешката душа ще се задоволи. Тогава и Бог ще бъде доволен от човека. „В Писанието е казано: Ще се всели Бог в душата, в умовете, в сърцата, в телата ви, за да се радвате на Неговите дела !" „Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!" 39. Лекция от Учителя, държана на 22 юни, 1927 г. София. 1927_06_22 Отличителни черти.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева Връзка на съзнанието (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Четирите кръга“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Първо издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Четирите кръга“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Второ фототипно издание, 1997 г Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ВРЪЗКА НА СЪЗНАНИЕТО „Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!" Размишление. За следния път пишете върху темата : „Отличителните черти на Соломона, на Сократа и на Толстоя". Животът е изкуство, вследствие на което трябва да се изучава като изкуство. Същевременно животът е и наука. Следователно, когато разглеждаме живота като изкуство, ние трябва да го поставим по отношение на вътрешното съзнание, което свързва всички факти на живота в едно цяло. При това, тия факти трябва да се тълкуват положително, всеки от който да се постави на своето място по отношение на целокупния живот, както и по отношение на всички живи същества. Това може да се постигне при положение, когато човек има частично, или индивидуално отношение към космоса. В този случай, аз разглеждам космоса като живо същество. Космическото съзнание има пред вид човека само тогава, когато неговото съзнание е будно и в четирите свои области: като съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Днес хората се намират на повърхнината на космическото съзнание, тъй щото, каквото започват, от негово гледище, всичко свършват успешно. Като говорят за живота, сегашните хора имат пред вид главно материалните работи, материалните интереси на хората. Обаче, материалните блага са последните блага в света. Когато от невидимия свят решат да уморят някого, да го лишат от живота, дават му материални блага. Например, достатъчно е да окачат на врата на някого торба със злато и да го пуснат в морето. Затова и мъдрецът е казал: Господи, не ми давай богатства, да не потъна на дъното на морето. Не ми давай и голяма сиромашия, да не олекна много, че вятърът да ме отнесе някъде. Тъй щото, ако човек е богат, има опасност да потъне в морето; ако е сиромах, има опасност вятърът да го отнесе. Значи, колкото е опасно голямото богатство за човека, толкова е опасна и голямата сиромашия. Казано е в Евангелието: „Блажени нищите духом". Под „нищ духом" не се разбира сиромах човек. Някой може да е сиромах и да бъде горделив. Или, може да бъде богат и пак да е нищ духом. Когато постъпва в училище, ученикът не трябва да мисли за своя произход. Не бъдете като горделивите царски синове, които, като постъпват в училище, мислят, че много знаят. Те знаят толкова, колкото знаят и другите ученици. А това, че имали царска кръв, те трябва да знаят, че тази кръв е човешка, и като така, еднаква с кръвта на всички хора. Тъй щото, първата задача на ученика е да учи, да придобие достойнство от знанието, което всеки ден черпи от училището, а не да се гордее със своето произхождение и със своята кръв. Някой казва, че се обърнал вече към Бога. — Това още не е достатъчно. Да се обърне към Бога, това е в реда на нещата, но след като се обърне към Бога, той трябва да влезе в Царството Божие. На същото основание, казвам: ученикът не се нуждае само от знания, но той трябва да има и характер, с нищо да не се подкупва. Истински характер е този, който с нищо не се подкупва: и цялата земя да му дадат, той пак няма да се подкупи. Човек още не е минал през всички процеси на живота, да изпита характера си. Всичко, каквото животът и природата дават на човека, имат за цел да изпитат устойчивостта на неговия характер, като морално същество. И след като се изпита и познае, едва тогава човек може да говори за любов. Любовта се проявява само при морално стабилен човек. Когато човек изгуби своята морална стабилност, и любовта изчезва от него. Казвате: Какво правят тогава грешните хора без любов? Любовта се проявява и между грешните, но там тя произвежда големи страдания. Бог е и в ада, но там Той произвежда такъв огън, какъвто никой не би пожелал. И тъй, щастието ви зависи от вашите разбирания, от това, което правите във време и пространство. В това отношение, всеки ден стават промени в човешката душа, както и в съзнанието му. Обаче, каквито и да са тези промени, мирът на човека не трябва да се нарушава. По повърхнината на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката душа, както и на съзнанието му, могат да стават ред промени, обаче, дойде ли въпрос до вътрешното му естество, никакви колебания и смущения не се позволяват. Каквито усилия да правите, през каквито изпитания да минавате, те са необходими за вашето развитие. От всичко трябва да се учите. Добрият човек може да бъде и богат, и сиромах — той от всичко се учи. Сиромашията и богатството са вътрешни, а не външни процеси. Когато човек раздаде богатството си на другите и остане сиромах, той е добър човек. И обратно: ако задържи всичкото си богатство само за себе си и не помисли за другите, той е лош човек. Питам: какво разбирате под връзка на съзнанието? Под връзка на съзнанието се разбират правилни отношения към Първата Причина, или към Космоса, или към Бога. Като говорите за Бога, това още не означава, че Той живее във вас. В тялото на човека Бог не може да живее, но Той живее в неговата душа. Днес човешката душа не е напълно в тялото му. Човешкото тяло още не е устроено, както трябва, т. е. не е още добре организирано. Един ден, когато човешкото тяло се устрои добре, тогава душата му ще се въплъти напълно в него, и той ще стане безсмъртен. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие, но това още не е реализирано. Човек е създаден по образ и подобие Божие, но още не е направен така. И наистина, казвате, че Бог е всезнаещ, обаче, човек не е всезнаещ. Знае ли той, какво има на слънцето? Знае ли той, какво в същност е въздухът? Знае ли, на каква височина достига атмосферата около земята? Знае ли, какво има в дълбочината на океана? Знае ли, какво има в центъра на земята? Защо не знае всичко това? Нали е създаден по образ и подобие Божие? Само онзи може да знае тези неща, в когото космическото съзнание е пробудено. Той може да напуща тялото си и да обикаля цялата земя, да влиза във вътрешността й, да види, от каква материя е направена, от колко пласта е съставена. Той може да слиза и на дъното на океана, както да отива и на слънцето. Много неща знае този човек, но нищо не съобщава за тях. Ако някой от вас на сън само отиде на слънцето, всички вестници ще пишат за него. Така постъпват децата. Те обичат да се хвалят. Каквото чуят, или видят, веднага съобщават на всички. Обаче, който е развил в себе си космическото съзнание, той е разумен човек. Той знае, какви усилия, колко работа, колко енергия е иждивил, докато стигне до това положение. Той постъпва внимателно, за да не изгуби това съзнание. Големи препятствия е срещнал той в пътя си, докато развие своето космическо съзнание. Щом стигне до това положение, той счита понякога земното богатство за спънка, а земната сиромашия — за благословение. Един богат американец вложил шест хиляди долара в една банка, да му послужат на стари години. От този ден той престанал да спи, престанал да се моли, все за банката мислил. Най-после той решил да се освободи от това тежко състояние: извадил парите си от банката, раздал ги на бедни и се успокоил, започнал да се моли на Бога усърдно. Значи, вярата му в шестте хиляди долара била спънка в неговия живот. Този пример не се отнася за бедните хора. Те ще си кажат: Като имаме тия пари, ние и спокойствие ще имаме. Този пример се отнася до вас, като ученици, които искате да направите връзка в съзнанието си, да дойдете до космическото съзнание. Докато това съзнание не се е пробудило във вас, вие можете да внасяте парите си в разни банки. Щом се пробуди, без да мислите много, ще извадите шесте хиляди долари от банката и ще ги раздадете на бедни. Докато сте обикновени хора, в реда на нещата е да внасяте парите си в банки. Щом станете необикновени, ще вършите необикновени работи. Христос е казал: „Не влагайте съкровищата си там, дето ръжда и молци ги изяждат, но вложете ги в небесните банки, дето нито молец, нито ръжда ще ги изядат!" Вие ходили ли сте в тия банки? Знаете ли, какъв е редът и порядъкът там? Вложите ли парите си в тия банки, и след хиляди години да отидете, ще си ги вземете, без да се е изгубила стотинка от тях. И най-малкият капитал да сте вложили, той ще ви се върне без никакви удържки, без никакво накърняване. Но и за най-малкия заем, който сте направили в една от Божествените банки, също така се държи сметка. Ще ви извикат и ще кажат: Платете си заема, който сте направили преди еди-колко си хиляди години! Там за всичко се държи сметка. Сега, ще ви задам няколко въпроса: Защо, когато обичате някого, трябва да го питате, обича ли ви и той? И защо трябва да му кажете, че го обичате? Защо трябва да ви говоря днес? Вие сами не можете ли да се учите? Ще кажете, че ви говоря, защото служа на Бога. Да служите на Бога, подразбира да приложите Неговия закон на земята. По този начин само хората ще направляват своя живот. Ако хората живеят според свои закони, а говорят за Божествени, техният живот няма да устои. Може ли да устои връзката между две въжета, едното от които е здраво, а другото слабо? — Не може. Такова нещо представя връзката между Божествения и човешкия живот, ако човешкият живот не се ръководи от Божествения. Когато между съзнанията на двама души се прави връзка, и двете съзнания трябва да бъдат еднакво силни. Силен човек е онзи, на когото съзнанието е винаги будно. Будно съзнание пък е това, в което няма никакво прекъсване. Греховете и страданията на хората се дължат на отклоненията, които стават в техните съзнания. Например, някой човек отваря Евангелието всеки ден, да прочете поне един стих от него. Една сутрин, обаче, казва: И без четене на стихове може. Щом каже така, в съзнанието му се вмъква нещо чуждо, което го отклонява, прекъсва връзката му. Когато съзнанието на човека се прекъсне, той не може вече да контролира своите мисли, чувства и постъпки. При тези прекъсвания на съзнанието, човек губи своя дух, губи смисъла на живота. Изпитанията, страданията, сиромашията стават причина да се прекъсва съзнанието на човека. Някои хора в сиромашията си са много ревностни към Бога. Те се молят, работят, подвизават се духовно. Щом забогатеят, забравят Бога. Не, човек трябва да търси Бога и като богат, и като сиромах, и като учен, и като прост. Най-красивото нещо е човек да гледа на живота като на изкуство и като на наука. Чрез тази наука той ще създаде в себе си характер, чрез който ще моделира своя ум и своето сърце. Да моделира ума и сърцето си, това значи да моделира, да оформи, да организира мислите и чувствата си. Ако срещнете човек, в когото мислите и чувствата не са организирани, ще кажете, че съзнанието му е прекъснато. И наистина, всяко прекъсване на съзнанието създава в човека известна аномалия. За такъв човек се казва, че е особен. Той се намира под чуждо влияние на безброй същества около него. Мускулите на ръцете и краката му треперят, цялата му нервна система е разклатена. Всичко в него е в дисхармония. Ако хванете ръката на този човек, тя е разслабена, мека, отпусната. Често развалените хора имат такива ръце. Развалени, значи развъртяни, развинтени. Развратен, развален човек е този, който не върви в Божия път. Той не може да задържа в себе си и най-малкото количество Божествена енергия, понеже има дупки, през която тя изтича. Като резултат на това изтичане, идат различните болести. Това изтичане на енергията от човека се нарича в науката демагнетизиране. Много от болестите на съвременните хора се дължат, именно, на това демагнетизиране. Главоболието, например, се дължи, или на натрупване излишък на енергия в стомаха, която не може да се пласира, или на недостиг на енергия в стомаха. Това показва, че между главата и стомаха има известна връзка. Като се знае това, човек трябва да регулира силите в своя организъм. Това може да се постигне чрез връзка с Първата Причина, с космическото съзнание. Само по този начин човек може правилно да се лекува. Космическото съзнание е в сила да регулира енергиите в човешкия организъм, като ги насочва в права посока. Когато имате връзка с Божественото, или космическото съзнание, и започнете да изучавате някой предмет, то ще хвърли светлина във вашето съзнание, и вие лесно ще изучите този предмет. На това се дължи факта, дето едни хора разбират Библията правилно, по дух, по вътрешен смисъл, а други я взимат само в буквален смисъл. Първите имат връзка с космическото съзнание, а вторите — нямат такава връзка. Да разбирате Библията правилно, това е изкуство и наука. Да разбирате вътрешната връзка на живота, това е изкуство и наука. Като ученици на Великата Школа, вие се различавате помежду си по възраст, по опитности, по преживявания, вследствие на което едни от вас са стари души, а други — млади души. Като не знаете това, вие казвате: Защо тия млади момичета и момчета са влезли в Школата? — Вие не знаете още, дали те са млади, или не. Дали човек е млад, или стар, това зависи от възрастта на неговата душа. Някой може да е 15—20 годишен, но като душа да е стар; друг може да е 60—70 годишен, но като душа да е млад. Казвам: който не разбира живота като изкуство и като наука, той е млада душа, безразлично, на каква физическа възраст е на земята. В това отношение, всеки трябва да се стреми да разбира живота като изкуство и като наука. Като разберете живота така, ще видите, какво велико бъдеще се разкрива пред вас. И млади души да сте, пак е добре, но трябва да знаете положението и мястото си в природата. И млади, и стари души, всички трябва да работите, да развивате космическото съзнание в себе си. Ако с това съзнание започнете да изучавате астрологията, ще знаете, на кое място трябва да поставите всяка планета. Ако всяка планета поставите на мястото й, вие ще се домогнете до живота като изкуство и като наука. Тогава ще можете да гадаете върху събитията, които се случават в живота. Същевременно ще гадаете и върху събитията във вашия живот, ще знаете всяка година, какво ви предстои да минете. Само онзи може да гадае бъдещето си, в когото е пробудено вече космическото съзнание. Във връзка с въпроса за предсказване бъдещето на човека, турците казват: Каква полза от гадаенето, когато никой не може да отмени това, което е писано на човека? — Вярно е, че има неща, които, веднъж определени, не могат да се отменят, но те могат да се отложат. Когато човек не е готов да посрещне нещо, било добро или зло, това нещо може да се отложи. Едно е важно за човека днес: той не трябва да мисли, как може да отмени лошите условия, които му се готвят, но да работи върху себе си съзнателно, с цел да приготви добри условия за своето бъдеще. Тези добри условия ще го поставят при същите условия и в невидимия свят. Ако води непорядъчен живот, без да иска, той си приготвя лоши бъдещи условия, които ще го заведат в ада, в тъй наречената „тринадесета сфера на земята". Подобното подобно привлича. Ще ви дам едно правило за живота : всяка сутрин, преди да започнете работата си, отправете съзнанието си само за две минути към космическото съзнание, да се свържете с всички живи същества на земята. През тези две минути постарайте се абсолютно да се отделите от този свят, като че около вас нищо не съществува. Първи англичаните направиха този опит. След свършване на общоевропейската война, в цяла Англия се издаде заповед, на еди-кое си число, в точно определен час, за две минути да спре всякакво движение, всички фабрики, работилници, училища, всякакви заведения, и кой дето се намира, да отправи мисълта си към Бога, към невидимия свят, да се свърже с него. Красив момент е този! Две минути цял народ да посвети на Бога! Ако един ден се определят пет минути — още по-добре. Цяла Англия спря своя обикновен живот, своите ежедневни работи за две минути, за да се свърже с Бога. Какво би било, ако цялото човечество определи един такъв момент за връзка с невидимия свят! Мощна вълна би се разляла из целия свят! Сега и на вас казвам: всяка сутрин, след ставане, ще определите две минути за връзка с невидимия свят. Силата на човека седи във връзката му с невидимия свят. Всички, които са завършили своето развитие и се интересуват от човечеството, имат тази опитност. За вас е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си към космическото, Божественото съзнание, за да се свържете с напредналите същества и да опитате силата, която те упражняват върху вас. Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия през съзнанието ви, за да можете през целия ден да се чувствувате силни, мощни по мисъл, по чувства, по дух, да свършите успешно работата си през деня. И тогава ще отправите благодарността си към невидимия свят. Две минути са достатъчни за вас. Някои се оплакват, че нямат време за духовна работа. Не, само две минути са нужни на човека, за да се свърже с невидимия свят. Като ученици, предстои ви вътрешна работа. Способният ученик пише хубаво, говори хубаво, рисува хубаво, свири хубаво, чувства и мисли правилно. Това значи да разбира човек живота като изкуство и като наука. Изкуство е да знае човек, как да услужва. Едно е нужно за това: сърцето му да е отворено, щедро. Щом сърцето на човека е отворено, хиляди начини има, чрез които той може да помага, да услужва на другите. Изкуство е, наука е да знае човек, как да взима и как да дава. Така трябва да искате, че да останат доволни от вас и да кажат: Дано този брат и друг път дойде да ми иска нещо. Така трябва да свирите, че да останат доволни от вас, да пожелаят и друг път да им свирите. Това значи да разбирате живота като изкуства и като наука. Това не може да се придобие в един ден, нито в една година — това е задача на вековете. Но работата в това направление донася всеки ден несметни богатства. В един ден човек милиардер не става, но като придобива всеки ден по няколко милиона, някога ще стане милиардер. Милиардерът не се задоволява с милиони. Обикновеният човек се задоволява с един милион даже. Ученият с малко знания не се задоволява, но обикновеният човек и на малко знания е доволен. Три категории знания има в света: едните знания са необходимост в живота; другите — са украшения в живота, а третите — са благословение в живота. Последните дават мощ, сила на човека. Следователно, човек трябва да се стреми към трите категории знания. Сега, като ученици, пред вас седи великата задача — всяка сутрин да употребите две минути от времето си за връзка с великото космическо съзнание. Две минути през деня, използвани правилно, съставят истински ден. Като умножите 365 деня по две минути, ще получите 12 часа. Значи, истинската работа през годината се равнява на тия 12 часа, или половин ден. Този половин ден ще ви донесе големи богатства. Следователно, всички мъчнотии и страдания на човека не са нищо друго, освен приготовление за тия две минути. Англичаните са определили тия две минути за вътрешна, духовна работа, под ръководството на своя духовен ръководител. Техният ръководител е един от видните адепти. Благодарение на тези две минути, англичаните можаха да се спасят. Те благополучно минаха през мъчнотиите, които невидимият свят им беше определил. Голям беше кранът, през който благословението от невидимия свят тече през тези две минути. — Какво ще направим за две минути? За какво първо да мислим? — Първата минута ще мислите за любовта си към Бога, а втората минута - за любовта си към ближния. Няма по-велико нещо от това, да мислите за Бога и за ближния си. Изпейте сега песента „Бог е Любов!" В неделя, рано сутринта, преди да е изгряло слънцето, целият клас, без изключение, ще дойдете на „Изгрев" да приложим закона „за двете минути". Който е готов да изпълни този закон, той е ученик. Първата минута ще мислите върху първия закон: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила!" Втората минута ще мислите върху втория закон: „Да възлюбиш ближния си, както себе си!" Ще мислите само върху тия два закона, а всичко друго ще оставите настрана. Ще мислите само — нищо друго. Кашлици, смущения, болки — всичко ще забравите. Ще забравите даже и да дишате — всичко трябва да спре. — Може ли да стане това? В Бога всичко е възможно. Когато Бог иска, и ние трябва да искаме. Когато ние искаме, и Бог иска. При тези условия всичко е възможно. Когато Бог ни покани да ни даде нещо, ние трябва да бъдем точно на определеното от Него време. И тъй, по закона на любовта, всички ще бъдете на „Изгрев" на определеното време. Каквато спънка да ви се яви, ще дойдете на време. Всичко трябва да преодолеете пред мисълта за тия две минути. Че сте били болни — нищо от това — от леглото си ще станете и ще дойдете. Че майка ви или баща ви умрели — пак ще дойдете. Даже и вас на носилка да носят — пак ще дойдете. Ще спрете носилката, ще слезете от нея и на време ще дойдете. Ще постъпите по английски: точно на време, и то само за две минути. Целият ви живот се заключава само в тия две минути. — Не може ли да изпълни този закон всеки сам, в дома си? — Не, всички трябва да дойдете на „Изгрев", колективно да го изпълните. Там има достатъчно място. Ще се наредите пред и зад боровете, на метър, метър и половина разстояние един от друг, всички да бъдете свободни. Ако опитът излезе сполучлив, ще направим и втори, и трети опит. Тъй че и за онзи свят да заминавате, пак ще дойдете на „Изгрева". Докато не се изпълни закона за „двете минути", на никого не се позволява да замине за онзи свят. „Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!" 38. Лекция от Учителя, държана на 15 юний, 1927 г. София. 1927_06_15 Връзка на съзнанието.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева Основни мисли (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Четирите кръга“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Първо издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Четирите кръга“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Второ фототипно издание, 1997 г Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ОСНОВНИ МИСЛИ „Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!" Размишление. Чете се темата : „Най-лесният въпрос". Питам: кой е най-лесният въпрос? Най-лесният въпрос, който болният може да зададе, е кой, как и кога може да му помогне да възстанови здравето си. Кой е най-лесният въпрос за ученика? — Ще свърши ли училището успешно? — Кой е най-лесният въпрос за гладния? — Въпросът за хляба. — Кой е най-лесният въпрос за бедния? — Въпросът за парите. Значи, лесните въпроси са от различни категории. Ученикът лесно може да запита, ще свърши ли училището успешно, но той сам не може да си отговори. Обикновено един запитва, друг отговаря. Запитването и отговорът са две различни неща. Който запитва, той не е длъжен да отговаря. Освен това, ако някой зададе въпрос, това не значи, че веднага трябва да му се отговори. Тъй щото, както въпросите биват различни, така и отговорите могат да бъдат различни. За следния път пишете върху темата : „Категории на лесните въпроси". Както виждате, мъчно е да се отговаря на лесни въпроси. Често елементарните работи объркват човека. Затова, именно, човек трябва да започне с разбиране на елементарните неща. Ето, вижте в музиката, например: можете ли да разместите тоновете без ущърб на хармонията? Можете ли в някоя гама да вземете тона '''до''' вместо тона '''ре'''? Не може. Значи, съществува един велик закон, който регулира всички неща. Ако един тон в някое музикално парче се повиши, тогава всички останали тонове, които са свързани с него, се изменят. За да не се изменят, и те трябва да се повишат с толкова, с колкото се е повишил първият тон. Същият закон се отнася и до обществата. Когато хората в едно общество са наредени по известна гама, щом стане промяна с основния тон на тази гама, изменят се и всички останали тонове. Такъв е законът на хармонията. Някой казва, че не се интересува от този закон. Да каже някой, че не се интересува от този закон, това е равносилно тонът '''до''', например, да каже, че не се интересува от другите тонове. Тонът '''до''' не може да не се интересува от останалите, защото най-малката промяна с него нарушава цялата хармония. Важността на някои тонове се определя от други, от които те се намират в зависимост. С един тон музика не става. В този случай българите казват: „С един камък къща не става". С една мисъл човек учен не става. С едно добро желание човек добър не става. Следователно, когато говорим за основни мисли или желания, разбираме основните тонове, от които започват промените на всички останали тонове. Сега, като говоря за хармония в музиката, имам пред вид същия закон и при самовъзпитанието на хората. Нова наука, нова философия е нужна при самовъзпитанието. В първо време майката възпитава детето си, но дохожда момент в неговия живот, когато това възпитание спира, и детето започва само да се възпитава. Самовъзпитанието започва през такава фаза, която се налага на всички хора. Тази фаза представя физическата страна на духовния живот. След тази фаза идат другите страни на духовния живот. Да се самовъзпитава, да се самооблагородява човек, това е велика наука. В първо време майката възпитава, облагородява детето си, но после то започва само да се облагородява. Ако майката и бащата са внесли в детето си елемент на благородство, неговата работа е по-лека. То пак ще работи за своето облагородяване и ще постигне по-големи резултати. Обаче, ако родителите не са внесли в детето си благородство, на него предстои тежка задача, само да се справя с мъчнотиите на живота. Това не трябва да ви обезсърдчава. На каквито мъчнотии да се натъквате, с усилие на волята си, с разумна работа ще можете да ги преодолеете. Когато благородството отсъства от характера на човека, това показва, че неговите деди и прадеди не са работили в това направление, и днес на него е предоставена тази задача — да работи за развиване на благородството в себе си. Когато математиката не се подава на някого, причината затова е същата: неговите деди и прадеди са работили с всичко друго, но не и с математика; всички центрове, всички способности са развили в себе си, но този център специално не са развили. Когато музикалното чувство в някого не е добре развито, това показва, че ред поколения преди него не са работили в областта на музиката. Всяка способност, всяко чувство, които човек има в себе си, говорят за една предварителна работа. Нищо не се дава на готово. Всичко се придобива с работа, с труд, с усилие на волята. Чувството любов към Бога не е дадено на готово, но постепенно се придобива. Това чувство подразбира отношение на душата към Бога. Когато се говори за любов към хората, това подразбира пак първото чувство на човека — любов към Бога. Има случаи, когато при първа среща с човека, вие го обиквате, без да знаете, защо и за какво. Обаче, има случаи, когато, едва след дълга дружба с някой човек, вие го обиквате. И в първия, и във втория случай се създава връзка, но втората връзка е по-трайна, по-устойчива. Може да обичате човека само тогава, когато в ума ви никога не е прониквало съмнение или недоверие към него, нито в сърцето ви някакво лошо чувство. Това значи идейна любов. Такава е любовта на Бога към нас. Каквото да правиме, Бог никога не е допуснал една лоша мисъл, или едно лошо чувство по отношение на нас. Такава трябва да бъде и вашата любов. Ако не спазите този свещен закон на Любовта, страданията неизбежно ще ви следват. Човек може да избегне страданията, както и болестите, само ако знае техните причини. Ако рече да се самоосъжда, това не разрешава въпросите. — Ама аз съм грешен човек. — Този човек не знае, че грехът може да не е негов. Много са причините за греховните състояния на хората. Запример, някой ляга вечер разположен, доволен, като че е на седмото небе, но сутринта става убит духом, изгубил всякакво разположение, чувства, като че в ада е слязъл. Отде дойде това състояние? Негово ли е? Колкото беше негово доброто разположение, толкова е негово и лошото. Лошото състояние показва, че колелото на неговия живот се е завъртяло тогава, когато съзнанието му не е било будно, вследствие на което той е попаднал в един дисхармоничен живот. Той трябва да знае, че това неразположение, това лошо състояние е чуждо. И обратното се случава: някой ляга вечер с тежко, мрачно разположение, а става добре разположен, доволен, щастлив. Това са промени в състоянията, които се отразяват и върху съзнанието на човека. Всички се стремят къмъ благодатта — към състоянията на благодатта, които, обаче, имат две противоположни посоки. Например, благодат е за човека да му се изтъкнат погрешките, с цел да се поправи; благодат е за човека да му се каже нещо хубаво, да се изрази известно разположение към него. Нима учителят не може да каже погрешките на своя ученик? Ако не каже погрешките му, той го излага на голяма опасност. Учителят ще каже на ученика си приятелски, че тонът, с който си служи, не е верен, че мислите и постъпките му не са прави. Ученикът трябва да знае, че от учителя си, който го обича, може да получи най-добър съвет. Любовта никога не оскърбява. Любовта рани никога не отваря. Мнозина казват, че любовта отваряла рани. Това не е вярно. Онази сила, която отваря рани, не е любовта. Според мене, по мека ръка от ръката на любовта не съществува. Който се оплаква от ръката на любовта, той няма нищо благородно в себе си, той не е разбрал живота. Казвате: Защо страдаме тогава? — Щом искате да разберете този въпрос, ще повикате всички хора, с които сте свързани, и заедно с тях ще разрешите въпроса. Сам никой не може да разреши въпроса за страданията. Когато едно дружество, съставено от стотина души, иска да ликвидира, всички тия сто души трябва да се съберат на едно място и заедно да решат въпроса, трябва ли дружеството да ликвидира, или не. Следователно, има закон в природата, който определя отношенията между хората, и според него, човек сам нито страда, нито се радва. Когато се казва, че човек трябва да живее за себе си, т. е. за Божественото в себе си, това подразбира, че той трябва да е минал вече фазата на самовъзпитанието и да е дошъл до положение, на жертвата. От това, доколко човек е стигнал в самовъзпитанието, зависят и неговите прояви като истински човек. Когато познава законите и силите, които работят в разумната природа, човек може да се справи с всички мъчнотии в живота. Ето, сега, например, минава кола по улицата, дрънка, дига шум, пречи на вниманието ви. Как мислите, тази кола нарочно ли минава? Коларят знае ли, че ви смущава? Коларят нищо не знае, но зад него седят същества от низка култура, с низък морал, които специално устройват тази работа. Те имат за цел да внесат смут в душите ви, да пречат на вашата работа. В случая, колата е изкушение за вас. Обаче, вие трябва да знаете, че изкушенията ви не се създават сега. Те са предвидени от черната ложа от преди няколко стотици години. Вие мислите, че изкушенията ви датират от вчера, от днес. Не, голямо изкуство, голяма дипломация се крие в начина, по който изкушенията ви се дават. Те са замислени отдалеч, с известен план, та като се натъквате на тях, да изглеждат тъй естествени, като че са в реда на нещата. Това, което днес вършите, е замислено отдавна, а днес само се реализира. И затова, когато казваме, че някой неща са неизбежни, това значи, че те са замислени преди хиляди години. Как ще спрете водата от планинския връх? Слънцето силно грее, снеговете се топят, и водата неизбежно тече надолу, нищо не може да я подпуши. Никакъв морал не може да й се чете, че тя няма право да слиза надолу, когато вие сте се разположили на почивка. Водата казва : Аз не искам да зная, че вие сте се разположили тук, и трябва да мина покрай вас. Моят път е оттук, даден ми е наклон и направление, което по никой начин не мога да изменя. По-рано бях тиха, спокойна вода, седях на едно място, но днес искам да сляза долу. Вие трябва да знаете, че нищо в живота не е случайно. Това, че салонът ни е поставен на улицата, дето се вдига голям шум, е отдавна предвидено. Също така отдавна е предвидено нещо по-добро, и по-хубаво, което в бъдеще ще ви се даде. Прозорците на този салон са обърнати на север — към истината. Отгоре има един тавански прозорец, който показва, че имате врата и към Божествения свят. На запад и на юг няма никакви прозорци. Юг е свързан с доброто, но и с гъстата материя. Който обича юга, той е мързелив човек; той обича широкия живот, с удобства. Който обича запада, той върши работите си вечер. Той взима, но не дава; говори, без да мисли много. Като каже нещо, след това вижда, че е сбъркал и казва: Не трябваше да казвам това нещо. Той сам си пакости. Тръгне на път и току виж, спънал се, паднал някъде. Защо? Не вижда човекът, вечер пътува. Велика наука е да познава човек силите на своя организъм и да се справя с тях. В това отношение, окултната наука иде да улесни човечеството в неговия път. Астрологията, например, показва гамата, в която човек се движи, както и нейният основен тон. Това значи: астрологията изучава планетите, които влияят върху човека. Казано е в Писанието, че Бог създал слънцето да управлява деня, а луната — да управлява нощта. Астрологията казва, че слънцето, луната и останалите планети указват влияние върху човека. И наистина, ще срещнете хора, на които луната силно действа. Тези хора имат особени прояви. Такива хора се наричат лунатици. Въображението в тях е силно развито, вследствие на което те преувеличават нещата. Турците обичат да преувеличават. Те казват, че султанът имал на разположение безброй милиони хора. Като ги слуша някой българин, той ги пита : Де ще се събере този народ? Орехи да са, земята не би могла да ги побере. Хора, които се намират под влиянието на слънцето, са жизнерадостни, весели, не отпадат духом. Животът в тях тече като извор. Те са щедри, обичат музиката, поезията, изкуството. Луната е майката на идеите, те в нея зачеват и се развиват, докато един ден се родят. Луната се е създала в четвъртия ден, когато на земята е съществувала вече известна култура. Ако слънцето не беше се създало, и луната нямаше да се създаде. И преди тях е съществувал животът, и преди тях е живял човек, но при много трудни условия. Докато човек не се е нуждаел от слънце и от луна, те не съществували. В който момент, обаче, човек е почувствал нужда от слънцето и от луната, Бог ги е създал да бъдат в негова помощ. И наистина, когато културата, при дадените за нея условия, се затрудни и не може повече да прогресира, Бог веднага изпраща нови условия, да продължи развитието й. В бъдеще слънцето няма да задоволява човечеството, и то ще изчезне. Тогава пък сам Бог ще бъде Слънцето на живота. Следователно, човек трябва да схваща правилно нещата, да знае, че всичко в света предстои на промяна. Тъй както виждаме днес света, той не е абсолютен, не е неизменен. Божественият Дух постоянно работи и пресъздава нещата. Това е неизбежен закон. И тъй, вие трябва да изучавате планетите и техните влияния върху човека. Това трябва да става от любов. Човек трябва да обича слънцето, луната и звездите, за да ги изучава. Има хора, върху които луната указва лошо влияние, особено вечер, когато спят. Затова те затварят прозорците, пущат пердетата и така се запазват от нея. Луната изсмуква силите на човека. Има племена в Индия, които толкова се плашат от луната, че не смеят да я гледат. Луната има свойството да изтегля, да изсмуква лошите, нечистите влияния. Обаче, като изсмуква лошите влияния, с тях заедно изсмуква и добрите. Затова човек трябва да бъде буден. Който е неразположен духом, добре е да се разхожда вечер, на лунно осветление, но трябва да пази съзнанието си будно. Правете опити, да видите, какво влияние указва луната върху вас при пълненето й, при пълнолуние, както и при изпразване. Тези опити са необходими, за да се усили вярата ви, да видите, че наистина планетите влияят върху човека. Правете същите опити и със слънцето, да видите влиянието му върху човека. Има хора, които не могат да издържат силното слънце. Други пък обичат изгряващото слънце. Всичко това говори за любовта и разположението на човека към слънцето. Като изучавате науката за небесните светила, с нея заедно ще изучавате и свещените книги, които представят бъдещата култура на човечеството. Засега свещените книги са затворени за хората. Няма да мине много време и, тайните, които те крият в себе си, ще излязат на яве, ще станат достъпни, ако не за всички хора, поне за тези, които искрено се стремят към тях. За тази цел вие трябва да се приготвите, да разбирате тези тайни. Ако не можете да се ползувате от знанията, които днес имате бъдещите знания ще представят нещо по-мъчнодостъпно за умовете ви. Днес всички хора говорят за внушението, едни го препорчват, други го отричат. Това показва, че като сила, като закон, хората още не го познават и не могат разумно да си служат с него. Прави са хората, когато се боят от внушението. Те са забелязали неговото вредно действие върху човека, но не знаят, как да приложат този закон. Значи, има дни и часове, когато внушението се отразява вредно върху човека. Тогава нито той трябва да внушава на другите, нито другите — на него. В такива моменти човек трябва да се огражда от внушението така, както военните, с ред крепости, се ограждат от своите неприятели. Както виждате, законът на внушението е съвременен въпрос, и въпреки това, хората не са се научили още да си служат с него. Питам: ако те не могат да се ползват от днешното знание, как ще се ползват от бъдещето ? Ако не се ползват от днешното знание, те ще изпадат в илюзии, в заблуждения, в преувеличаване на нещата. Съвременните хора преувеличават нещата, вследствие на което създават помежду си големи неприятности и страдания. Като знаете това, бъдете внимателни, първо проверявайте, каквото ще говорите, и после говорете. Не бързайте да съобщавате неща, които не сте проверили. С бързане работа не става. Важните въпроси с бързане не се решават. Помнете следното нещо: каквото и да става в живота ви, то е необходимо за вашето самовъзпитание. За всички случаи, които се представят в живота ви, трябва да се радвате, защото в тях се крие нещо дълбоко, нещо смислено. Това, именно, показва, че разумните същества от невидимия свят се интересуват от вас и се радват, когато вие правилно използвате случаите, които ви се дават в живота за работа. Те се радват така, както вие се радвате, когато имате в градината си някоя хубава ябълка или круша, която дава сладки, вкусни плодове. Вие се радвате на вашата ябълка или круша, и дето отидете, все за нея разправяте. Такова нещо представяте и вие за разумните същества от невидимия свят. За тях вие сте една хубава ябълка, круша, или доброкачествена лоза, и дето отидат, все за вас разправят. Радвайте се, че има кой да се интересува за вас. Никой не живее за себе си, никой не е сам в света. Мнозина мислят, че са изоставени, че никой не се интересува от тях. Обаче, ако те разбираха отношенията, които съществуват между всички живи същества, в душата им щеше да цари пълен мир и хармония. Отношенията, вътрешните връзки между съществата са такива, че и за най-малките, и за най-ненапредналите е дадена поне една малка благодат, която да ги тегли нагоре. Бог никого не изоставя. И при най-лошите условия на живота, за всяко същество Той е предвидил един план, който хората не знаят. Добре, че те не знаят плана, който Бог е определил за всички живи същества. Те трябва само едно нещо да знаят, а именно: Всичко, което Бог е намислил, е добро. Какви са Божиите мисли, как ще се реализират, това ще остане тайна за всички времена и епохи. Бог е предвидил условията за вашето сърдечно, умствено и духовно развитие, но въпреки това е оставил един специфичен кръг на деятелност, изключително за вас, в който Той никога не се намесва. Когато вие работите в този кръг, Той поглежда отдалеч, какво правите, и веднага след това се оттегля. Това е областта, в която човек е свободен да прави, каквото иска. Вън от този кръг, човек не е свободен. Щом излезе от този кръг и влезе в друг някой, той се усеща вече ограничен. Дойде ли до кръга на великия живот, там Бог поставя граница и казва на човека: Оттук нататък не можеш да мръднеш. Морето, това е великият живот, пред който Бог поставя граница на човека и казва: Само до брега можеш да дойдеш, по-нататък не е позволено. Можеш да философстваш, колкото искаш; можеш да плачеш, да викаш — всичко ще остане глас в пустиня. Щом дойдеш до брега, ще се върнеш назад. Това, което днес ви е дадено в живота, е достатъчно. За друг живот други работи ще се разкрият пред вас. Много неща предстоят за работа. Съвременните хора се занимават с чужди работи, а своите изоставят. Например, върви пътник с колата си, но по едно време колата му се счупва, и той остава сред пътя. Събират се около него 10—15 души и започват да разискват върху въпроса, защо се е счупила колата на този човек, и какво трябва да се направи, за да се поправи. Говорят, окайват го, но нито колата поправят, нито своята работа вършат. Щом дойде някой, който разбира от тази работа, веднага разпръсва събралите се около колата хора и казва: Моля, нека останат тук само онези, които могат да помогнат, а останалите да се разотидат. Също така и вие се събирате около счупената кола, но приказвате само, без да вършите работа. Обаче, когато майсторът дойде, той веднага се заема да изправи колата. Първо разпръсва тълпата, а после започва да работи. У мнозина се заражда желание да не се разотиват, да седят около колата, макар и без работа. Не, свободните, които нямат работа, нека вървят напред, и то на такова разстояние един от друг, да не вдигат никакъв прах. Колкото разстоянието между един човек и друг, както и между една кола и друга, е по-голямо, толкова по-добре. Като ученици на окултна школа, вие сте минали и през други училища — отделения, прогимназия, гимназия, висше училище, дето сте изучавали числата и различните действия с тях. Щом е така, вие познавате дробите, знаете, какво нещо е числител и какво — знаменател. Например, в дробите 1/2, 2/3, 3/4, 4/5 и 5/6, числителите показват, какъв е капиталът, с който се работи. Представете си, че тия числители 1, 2, 3, 4, 5 са скачени съдове. Скачените съдове пък представят пътя, по който идеите вървят и се развиват. И наистина, шом една идея мине през ума на човека, след нея иде втора, трета, четвърта, докато се прояви едно хармонично цяло. Хармоничните идеи имат един и същ знаменател. Всяка идея съдържа в себе си сила, която дава потик на душата. Силата, която идеята съдържа, още не е самата идея, както и любовното чувство не е още любов. Всяко любовно чувство е признак, че любовта иде, но самата любов е далеч някъде, тя още не е дошла. Следователно, когато казвате, че обичате някого, това още не е любов. Колкото любовта е по-далеч от формите на нещата, толкова тя е по-чиста, по-неопетнена. Например, имате приятел, когото обичате. Обаче, един ден приятелят ви умира. Сега вие обиквате приятеля си повече. Колкото повече времето минава, толкова и любовта към приятеля ви се увеличава. Вие започвате да виждате неговите добри черти — нещо, което по-рано не сте забелязвали. Вашият приятел може да бъде мъж или жена — безразлично. В дадения случай, формата не указва влияние за накърняване чистотата на любовта. Тази любов е идейна. Когато духовното в човека преодолява, той и на земята може да обича идейно, без да опорочи с нещо любовта. Там, додето съвременният човек е достигнал, любовта не може за дълго време да се запази в своята чистота. Не че той не желае това, но условия за тази любов в самия него още не съществуват. Един ден, когато тия условия се подобрят, и любовта ще се прояви във всичката си чистота. Днес всички хора плачат за изгубената си любов. Питам: любовта може ли да се изгуби? Любовта никога не се губи, но токът на любовта, който минава през човека, може да се прекъсне. Който разбира законите на любовта, той може да възстанови своите първи отношения към любовта, и по този начин отново да я придобие. Който не разбира законите на любовта, той ще съжалява, че я изгубил, и ще казва: Едно време, като млад, имах любов, но сега остарях и изгубих любовта си. Питам: когато Яков обикна сина си Йосифа, млад ли беше? Защо го обичаше повече от другите? Казва се, че Яков направил на Йосифа пъстра дрешка, с която той и външно го отличил от братята му. Казват, че Яков имал слабост към Йосифа. Според мене, слабостта на Якова не беше в любовта му към Йосифа, но в това, че изказа любовта си към него външно, пред другите. Яков не трябваше да прояви любовта си към Йосифа пред братята му; те не трябваше да знаят за неговата любов. В това, именно, се заключаваше неговата грешка. Братята на Йосифа не можаха да разберат, защо баща им го обича повече от другите си синове. Причината, задето Яков обичаше Йосифа повече от другите си синове, се дължи на любовта му към Рахила. Той обичаше Рахила, и в лицето на Йосифа виждаше нея. Яков обичаше Рахила, но Лаван му даде за жена първо Лия, по-голямата си дъщеря, а после Рахил. Това показваше, че Йосиф, когото Рахил роди, ще преживее нещо особено. И тъй, от единия до другия край, животът на съвременните хора представя скачени съдове. Ето защо, те трябва да изучават законите за скачените съдове, да знаят, какви трябва да бъдат техните отношения. Сегашният живот не трябва да се отрича, но към него трябва да се приложи нещо ново, да се подобри, както земеделецът подобрява почвата на своята нива, дава й условия да изкарва по-доброкачествено жито. Това подобряване става чрез наторяване. Ще кажете: земеделецът лесно може да подобри нивата си: ще вземе тор и ще го нахвърля отгоре. Но ние как можем да подобрим живота си? И най-бедният живот може да се натори. С какво? Със знания. Човек трябва да знае, как да постъпва, как да се справя с всички условия на живота. Какво струва на човека да бъде любезен, да има широко сърце? Някой казва: днес не съм разположен, никой да не ме докосва. — Какво от това, че не си разположен? Твоето неразположение не е нищо друго, освен барометър, който показва, че времето се е развалило малко. Какво от това, че времето се е развалило? Трябва ли да считаме, че времето е виновно в нещо, или че барометърът е виновен, задето показва лошо време? Нито времето, нито барометърът са в състояние да изменят естеството на човека. Утре времето ще се подобри, и барометърът ще се повдигне. Значи, при промяна на времето, барометърът трябва да се повдига и спада, но човек трябва да знае, че при всички тия промени на неговия барометър, естеството му остава неизменно. На неизменното в себе си, именно, той трябва да разчита. Ако барометърът на някой човек показва само лошото време, той не е здрав човек. Барометърът на здравия човек показва и добро, и лошо време. Ако барометърът ви показва само лошото време, вие мязате на часовник, който има един-два счупени зъбци, вследствие на което цъка, но стрелките не се движат, не показват времето. Този часовник трябва да се поправи, да показва точно времето. Едно се изисква от вас: да бъдете толкова чувствителни, че да схващате и добрите, и лошите влияния и промени, които стават във вас. Вие нямате право да се оплаквате, че бял ден не сте видели в живота си. Ако сте видели черни дни, видели сте и бели дни. На човека са определени толкова страдания, колкото и радости. Когато някой казва, че не е видял бял ден в живота си, това показва, че той е бил по-чувствителен, по-отзивчив към скърбите и страданията, вследствие на което радостите са минали незабелязано покрай него, без да ги е използвал, както трябва. За тази цел, човек трябва да има будно съзнание, да схваща еднакво и радостите, и скърбите. Тъй щото, мрачните състояния на човека говорят за низходящите промени на неговия барометър. При всяко подобно положение, умът на човека трябва да бъде буден, да схваща и възходящите състояния на своя барометър. Който приема радостите в живота, той трябва да приема и скърбите. Животът се движи между контрасти. Затова, онези, които изучават астрологията, виждат, какво голямо влияние указват слънцето, луната и другите планети върху човешките темпераменти. Следователно, човек трябва да познава своя темперамент, свойствата на своя организъм, а оттам и влиянието на планетите върху себе си. Ако организмът на някой човек е доброкачествен, слънцето ще му влияе по един начин. Ако организмът е долнокачествен, слънцето ще му влияе по друг начин. От качеството на организма зависи и влиянието на планетите върху него. В това отношение, задачата на човека е да си изтъче един доброкачествен организъм. Това означават думите, че човек е творец на своята съдба. От него зависи бъдещето му. Бъдещето на човека пък зависи от това, какъв организъм той ще си изработи, и какво самият организъм ще изработи. Днес всички хора говорят за подобряване на своя организъм, на своето тяло. Прави са те, защото тялото не е нищо друго, освен организирана материя. Организирането на тази материя се постига с ред усилия, със съзнателна и непреривна работа от страна на човека. Апостол Павел казва : „Има тяло естествено, има тяло духовно". Естественото тяло е не организираното, неоформеното още тяло, в което съзнанието не взима участие. Духовното тяло е организираното тяло, в което съзнанието на човека взима участие и го прави буден за всичко онова, което го заобикаля. Такъв човек се радва и на радостите, и на скърбите, които невидимият свят му изпраща. Той се радва и на благата, и на лишенията, в които е поставен. Изпейте упражнението „Изгрява слънцето". Когато се говори за новата философия на живота, аз имам пред вид онова съзнание, което показва на човека миналото и бъдещето му. Той трябва да знае своето минало, за да изправи настоящето си. Той трябва да изправи настоящето си, за да приготви своето добро бъдеще. Това нещо може да се познае по пръстите на човека. Някой от пръстите показват миналото на човека; други показват настоящето, а трети — неговото бъдеще. Тия неща не могат да се обясняват, защото ще уплашат човека. Понякога хората се плашат от големите благословения. На един турчин, от Цариград, му се паднал на лотария един голям английски параход. Като го въвели в парахода и му казали, че е негов, от радост той полудял. Следователно, човек трябва да бъде готов да се ползува разумно от благата, които природата му е определила. Ако не е готов да се ползва от тях, те ще бъдат тежест за него. Затова, именно, много от своите блага природата е скрила от ония, които не са готови; за готовите тя всеки ден разкрива своите тайни. В природата лицеприятие няма. Готов ли си, тя вдига завесата пред тебе и открива онова, което ти е нужно. Не си ли готов, тя всичко затваря пред тебе с девет ключа. Ето защо, който иска да се домогне до великата Истина, той трябва да се приготовлява за това. Иначе, не работи ли съзнателно върху себе си, човек изпада в еднообразие, което го довежда до сънно състояние. Ако човек мисли върху едно и също нещо по един и същи начин, най-после той дохожда до хипнотично състояние и заспива. Ако седите близо до някой водопад и се вслушвате в монотонното падане на водните капки, вие можете да заспите. Също така човек може да заспи и под монотонното удряне на някой чук. Еднообразието обикновено докарва човека в сънно състояние. Един баща често водил детето си на воденицата и забелезал, че под звуковете и шума на воденицата, детето много лесно заспивало. Като се връщал у дома си, детето не могло да спи, и постоянно плачело. Като търсил причината за безсънието на детето, бащата разбрал, че това се дължи на отсътствието на воденичния шум. Детето заспивало на воденицата лесно, под влиянието на монотонните звукове на воденичното колело. За да го приспи, майката взела една тенекия и почнала да дрънка на нея. Щом чувало дрънкането, детето заспивало. Значи, равномерните, еднообразни и монотонни звукове и движения успиват човека. Понякога те са потребни, но щом дойде въпрос до мисъл, до облагородяване, до работа върху себе си, тези движения не са потребни. Напротив, те са опасни и трябва да се избягват. Те са потребни, само когато човек трябва да заспи. Вън от това положение, те са вредни. Когато искате лесно да заспите, четете някоя неинтересна книга. Само че в това време около вас трябва да се навърта някой, да изгаси свещта, да не стане някаква пакост, някакво нещастие. Индусите имат разни методи за заспиване, но тези методи на запад са неприложими. Достатъчно е човек да концентрира мисълта си, като гледа на края на носа си, за да заспи лесно. Обаче, западният човек по този начин не може да заспи. Хората на запад имат съвсем други методи за заспиване от тези на индусите. „Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!" 37. Лекция от Учителя, държана на 8 юний 1927 г. София. 1927_06_08 Основни мисли.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева Съзвучно движение (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Четирите кръга“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Първо издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Четирите кръга“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Второ фототипно издание, 1997 г Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето СЪЗВУЧНО ДВИЖЕНИЕ „Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!" Размишление. За следния път пишете върху темата : „Най-лесният въпрос в живота". Изпейте упражненията: „Духът Божи" и „Блага дума на устата". Сега ще ви задам въпроса: С какво е по-важно да се занимава човек — със себе си, или с хората? Със себе си. Някой хора се занимават само с единия си пръст. Единият пръст още не представя целия човек. Други пък се занимават само с ухото си, или с окото си, или с ръката си, или с врата си и т. н. Всичко това са само части от цялото, но не и целия човек. Да се занимаваш със себе си, аз разбирам да се занимаваш с целокупния човек. Като наблюдавате проявите в природата, виждате, че прави линии в нея не съществуват. В природата съществуват главно криви и счупени линии. Тъй както хората си представят правата линия, такава права линия в природата не съществува, обаче, тя е основа на всички останали линии. Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Следователно, тя е невидима, и с най-силен микроскоп не може да се види. Пътят, разстоянието между два атома, или между два йона е толкова малко, че е равно почти на точка. Някои си го представят като малка, светла, права линийка. Съвременната физика се занимава със светлината, с топлината и с ред още отдели. Как се образува топлината? — Чрез триене на телата. — Как се образува светлината? — При горене на телата. Ако за образуването на топлината е нужно две тела да се трият, или да се търкат, защо тогава казвате, че е лошо, когато двама души на физическия или на духовния свят се търкат в отношенията си? Какво лошо има в търкането? Когато два предмета се търкат и между тях се образува топлина, това показва, че между тях по-рано е съществувал студ. Щом се образува топлина, всички се радват. Както се радвате за образуваната топлина при търкането на два предмета, така трябва да се радвате и за търкането между двама души. Не е лошо, че двама души се търкат, но лошо е, когато при това търкане не се образува топлина и светлина. Всяко търкане, което произвежда топлина и светлина, е добро. В природата съществува постоянно търкане. В български език е станало смешение между думите търкане и триене. Търкането е процес, който не произвежда нито топлина, нито светлина. В този смисъл, търкането е произволен процес. Триенето, обаче, произвежда и топлина, и светлина. И наистина, когото търкат, боледува; когото трият, оздравява. Представете си, че правата линия АВ изразява известно ваше състояние. В тази линия се съдържат условия за проява на вашето състояние. От средата на тази линия надолу слиза перпендикуляр, който се опира в точка С, която представя дадено желание. Това желание указва известен напор, или налягане върху състоянието, изразено с правата АВ. Търкане ли предизвиква това напрежение, или триене? Когато напрежението е нагоре, както става в природата, например, при образуване на топлината, имаме процес на триене, т. е. на сближаване между две тела. Триенето може да става между две, три, четири и повече частици, но важното е, че тези частици се движат в успоредни посоки, но в две противоположни направления. Това движение е правилно, и при него еднакво се засягат всички частици на движещите се тела. Триенето между частиците на телата става постепенно, при което образуваната топлина толкова се увеличава, че телата, или едното от тях, което е способно да гори, се запалва. При това положение имаме процес горене. Триене се извършва и между клетките на растенията. Те трябва много пъти да се трият, докато се образува между тях нужната топлина. Триенето трябва да става деликатно, внимателно, и то така, че да не става претриване. Претриването подразбира търкане, а триенето е правилен, съзнателен процес, който върви в паралел с растенето. Тъй щото, дойдете ли до понятията, вие трябва да ги различавате в психическо отношение, според резултатите, които те произвеждат. И думите в речта се подчиняват на известни психологически закони. Следователно, ако една дума е граматически правилно поставена, логически правилно изказана, а не е съгласна с Божествените закони, тя е в състояние да наруши мира на човека, вследствие на което той изгубва своята топлина и светлина. Всяка дума, която не е съгласна с Божествените закони, произвежда мрак, тъмнина в съзнанието на човека. Сега, аз говоря върху практически въпроси, които всеки момент можете да опитате. Всички сте забелязали, например, какви пресичания стават в мисълта на човека. Започвате да говорите нещо, но без да мислите много, кажете някоя дума не на място, и веднага мисълта ви се прекъсва. Защо? Станало е някакво нарушаване в Божествения свят. Когато съзнанието на човека е будно, той всякога ще нарежда своята мисъл, своята реч според Божествените закони. Тогава, нито мисълта му ще се прекъсва, нито говорът му ще бъде дисхармоничен. При това положение, човек може да изпадне в друга крайност и да каже: С чужди мисли не искам да се занимавам, даже и да са Божествени. И това е добре. Какво по-хубаво от това, да бъде човек самостоятелен, т. е. да бъде свободен? Но той трябва да знае, кои мисли са чужди, и кои — негови. Всички мисли, които произвеждат търкане, са чужди. Всички ония мисли, които произвеждат в човека светлина и топлина, са Божествени, т. е. негови. Като казвам, че са негови имам пред вид Божественото в човека. Топлината пък трябва да се превърне в светлина. Светлината трябва да се превърне в чувство, а чувството — в мисъл. Това показва, че триенето трябва постепенно да се усилва, за да се превръща във все по-високи процеси: триенето произвежда топлина ; топлината — светлина ; светлината - чувствуване, а чувствуването — мислене. След мисълта има още по-високи прояви. Важно е, че процесите трябва да бъдат непреривни. Всеки процес приготвя материали, с които, човек може да работи. И тъй, ще знаете, че топлината, светлината, чувствата, мислите са условия, материали, с които човек трябва да работи, както алхимикът работи в своята лаборатория, а домакинята — в своята кухня. Според мене, и домакинята е ученичка. В това отношение, домът е научна лаборатория. Мъжът и жената са студенти, които следват висша наука в домашната лаборатория, т. е. в дома. Като стане от леглото си, първата работа на жената е да запали огъня в камината и да тури на него тенджера с вода, т. е. колба или реторта, в която последователно ще прибавя елементите, нужни за известна реакция. Елементите, с които извършва алхимическите процеси са: лук, чесън, сол, черен и червен пипер, боб, картофи, домати и т. н. Тя нарязва лука на дребно, туря го в тенджерата, прибавя към него една-две лъжици масло и започва да мери, да размерва, колко вода трябва, колко зеленчук и т. н. После, следи за огъня, като ту го усилва, ту го отслабва. След два-три часа реакцията е свършена, и домакинята си въздъхва спокойно, като казва : Приготвих обеда! Като говоря по този начин, вие се смеете. Няма нищо смешно в това. Днес жените готвят механически, не знаят, колко сериозна и важна работа е готвенето. Те не са изучили още свойствата на лука, не знаят, защо го турят в яденето. Ако запитате съвременната домакиня, защо туря лук в яденето, тя ще каже, че го туря за вкус. Това не е наука. Лукът има съвсем друго предназначение; той е елемент с определени свойства, необходими за организъма. Маслото също така има своето предназначение в готвенето, а не само затова, че яденето трябвало да бъде мазничко. И водата има свое дълбоко предназначение в готвенето, което всяка домакиня трябва да изучи. Ако разбирахте свойствата на водата, вие бихте могли да лекувате с нея всички болести. Има болести, които могат да се лекуват само с една капка вода, други — с две капки, трети — с три или с повече капки. Ако вземете десет капки вода, те произвеждат съвсем друг резултат. Всичко това е строго определено в природата, но човек трябва да познава тази наука. Водата, с която ще се лекувате, трябва да бъде абсолютно чиста. Това може да се изпита с езика. Значи, езикът на човека трябва да бъде толкова чувствителен, че да различава качествата на водата. За тази цел, човек трябва да прави опити, да ходи по планините, да пие вода от чисти извори и после да сравнява различните води, да изработи тънък усет на различаване. Човек не трябва да се обленява, но да прави опити, изследвания. Той трябва винаги да пие чиста вода. Ако пие нечиста вода, той греши против себе си. Ако днес, утре пие нечиста вода, няма да забележи, как ще поквари съзнанието си. Не, чистота се изисква от човека. Той трябва да търси начини за пречистване на водата. Дали ще я прецежда през камък, дали ще я пречиства със стипца, или по друг някакъв начин, не е важно, но нечиста вода по никой начин не трябва да пие. Това значи умен човек. Казвате: Нали Бог всичко може да направи? И да пиеме нечиста вода, Той пак може да ни запази от болести. Казано е в Писанието: „Не изкушавайте Господа!'" Защо трябва да пиете нечиста вода, когато Бог е изпратил на земята чиста вода, като я прекарал през ред дезинфектори ? Водата, която иде от далечни места на пространството, минава през светлина, през топлина, през електричество, като същевременно се озонира и магнетизира; след това тя минава през ред земни пластове, дето се филтрира, и тъй пречистена, дохожда до човека. След всичко това, трябва ли човек да пие нечиста вода? Не, той трябва да пие само такава вода, каквато природата му е предложила, със свойства, каквито тя й е създала. Не пие ли такава вода, той непременно ще боледува. Казвате: Де ще намерим такава вода? Ние нямаме време да търсим, нямаме благоприятни условия. — За окултния ученик всякога има време, всякога условията са благоприятни. Щом тръгне за вода, той трябва да знае, де има вода и след колко време може да намери. В движението си, водата се подчинява на известни природни закони, тя не тече произволно: някога се управлява от електричеството, някога — от магнетизъма. И ще видите, че на места водата отива на големи дълбочини, а някъде тече на плитки места. С мисълта си, човек може да намери, де има чиста вода и да я изтегли на повърхнината. Искате да направя този опит. Не, за другите не правя опити. За себе си правя опита, когато пожелая, но щом съм с други, и жаден да съм, нося жаждата, но опитът не показвам. Защо? Всеки сам трябва да дойде до това положение. Ако някой успее да ме види сам, когато правя този опит, то е друг въпрос, той печели, но иначе, съзнателно никога няма да направя този опит пред хората. Той е духовен опит, който изисква специални условия. Това е наука, това е изкуство, което може да се предаде само на онзи, който искрено е доказал, че обича това изкуство и е готов с любов и безкористие да му служи. Ако дойда при вас да ме научите да готвя боб, вие трябва да предадете изкуството си, само след като се уверите, че наистина аз обичам боба. Готвачът може да предаде изкуството си само на онзи, който истински го цени. Музикантът има особени парчета, които свири само за себе си и на никого не ги съобщава. Художникът рисува особени картини само за себе си, които на никого не показва. Няма човек в света, който да не е скрил от другите нещо красиво в себе си. И така трябва да бъде! В красивото, което човек понякога крие и от себе си, се съдържат всички възможности за постижения. И тъй, когато казвате, че Бог всичко може да направи, това е вярно. Въпросът е, обаче, какво вие можете да направите. — Ама заради мене Бог всичко може да направи. — Това е тщеславие, с което искате да покажете, че Бог особено благоволи към вас и е готов специално да ви слугува. Не, в мене този въпрос е поставен другояче. Аз си казвам: Слушай, приятелю, ти трябва да се впрегнеш на работа и да служиш на Бога! Аз зная, какво Бог, моят Баща, може да направи за мене, но важно е да се изпитам сам, да видя, какво аз мога да направя за Господа. Бог всичко ми е дал даром, но важно е, какво аз мога да направя за Него. И тъй, търкането трябва да се превърне в триене. В какво трябва да се превърне топлината? В приятно, красиво чувство. В какво трябва да се превърне светлината? В светла, красива мисъл. Като знаете това, при всяка среща с човека, вие трябва да си зададете въпроса, защо сте се срещнали, какво трябва да дадете на този човек, и какво той трябва да ви даде. Иначе, тази среща би била безпредметна. Всяка среща с човека предвижда известни допирни точки с него. Представете си, че вие следвате в странство, и по един специален куриер получавате от баща си писмо. Този човек дохожда при вас и ви пита, вие ли сте сина на еди-кого си. Вие го посрещате любезно, разговаряте се с него, и между вас се създава връзка. Тогава вие написвате на баща си писмо и го изпращате по същия куриер. Чрез тези писма, между сина и бащата, се образуват отношения на триене: двете писма са в успередна посока, противоположни едно на друго, но хармонични. Тези отношения вървят по един вътрешен закон на съзнанието. Ако човек знае, на кое място в съзнанието е поставена всяка негова мисъл, или всяка негова проява, той се е домогнал до известна философия. Например, можете ли да кажете, на кое място в съзнанието седи доброто? Ако е за теория, много нещо можете да кажете, но важно е да кажете това, което сте опитали. Добрият човек има един белег на устните си, по който се познава неговата добрина. Също такъв белег има и в съзнанието си, но трябва да се знае мястото на този белег. У някои хора този белег на устните отсъства. Сега, ако продължавам да говоря по този въпрос, ще се объркате, защото вие слагате всичко на лична почва. Личното пък представя физическата страна на въпроса. Докато живеете по физически начин, постъпките ви никога няма да бъдат свързани. Също така и мислите, и чувствата ви няма да бъдат свързани. Въпреки това, вие се стремите към съвършенство. Има хора, обаче, в мислите, в чувствата и в постъпките на които има единство, те са свързани в нещо цяло, стройно и хармонично. Движенията им също така са пластични, хармонични. Това говори за здрав човек. Само здравият се отличава с такава пластичност и хармония в движенията. Всички кости, всички мускули в него са в движение. В това движение има красота. И наистина, красотата се проявява чрез движения. Който иска да бъде външно красив, той ще изгуби и тази красота, която има. Красотата се създава сама по себе си, по известни вътрешни закони, а не по желанията на човека. Колкото и да желае да стане красив, ако не работи върху себе си, човек никоги няма да стане красив. Колкото повече мислите и се безпокоите за някои неща, толкова по-лесно ще ги изгубите. Например, научите едно стихотворение наизуст, но веднага ви мине мисълта: ами, ако го забравя? Щом се усъмните в паметта си, ще забравите стихотворението. Вие не трябва да се съмнявате в паметта си, ако не искате да я губите. Паметливият човек никога не се съмнява в паметта си. Напротив, той всякога уповава на нея. От толкова години насам вие следвате Школата, слушате, какво ви се преподава, но не прилагате. Словото, което ви се предава, трябва да се подложи на опит, ако искате да се ползвате от него. Иначе, ше слушате, без да разбирате. Да се утешава само човек, това още не е наука. Да се говори на болния, че ще оздравее, без да се забелязва някакво подобрение, това са празни думи само, които не помагат. Като отида при болния, няма да говоря нищо за болестта му, но ще извадя от джоба си едно малко шишенце с течност, ще взема от нея с върха на една игла и ще туря иглата на езика на болния, като го накарам да глътне тази малка капчица от течността. На втория ден ще топна два пъти с иглата в същата течност и ще я мазна на езика на болния. На третия ден ще топна иглата три пъти в течността, и така ще правя в продължение на десет деня. На десетия ден болният ще стане от леглото си и ще бъде напълно здрав. До това време няма да го слушам да разправя, че това или онова не може да направи. Най-лесно се лекува болният по вътрешен път, а не външно, като му се говори, или като се утешава. Като слушате, че ви се говори така, мислите, че всичко сте разбрали. Ако сте разбрали всичко, тогава трябва да знаете, защо човек в раменете и в бедрата, т. е. в таза е по-широк, отколкото в кръста? Отдавна е трябвало да си отговорите на този въпрос. Ако досега не сте си отговорили, много сте закъснели. Ако речете да се справяте по този въпрос със сегашната анатомия, тя няма да ви задоволи. Тя е останала назад от новите обяснения по този въпрос. Затова, ако искате да се домогнете до положителни знания, вие трябва да потърсите нови начини за изучаване на себе си, на своя организъм. Ако искате да си отговорите положително на този въпрос, ще наблюдавате хора с различни рамене, ще изучавате характера им и, след дълги наблюдения, ще извадите известни научни заключения. Например, първо ще изучавате характера на около сто души, които имат рамене, с форма А; после ще изучавате характера на други сто души, които имат рамене с форма В и най-после — още на сто души, които имат рамене, с форма С. Правете тези наблюдения през свободното си време, когато нямате работа. Вместо да се търкате помежду си, по-добре правете научни наблюдения. Има случаи, когато човек трябва да е с широки рамене. Широки рамене имат повече мъжете, отколкото жените. Жените имат кръгли рамене. Мъжът е широк в раменете, тесен в бедрата, а жената — обратно - тясна в раменете, широка в бедрата. Оттук вадим следния закон: мъжът е силен в духовния свят, а жената — във физическия. И наистина, ако дадете на мъжа много работа в духовния свят, той ще издържи; ако същата работа дадете на жената, тя няма да издържи. Обратно: ако на жената дадете много работа на физическия свят, тя ще издържи; ако същата работа дадете на мъжа, той няма да издържи. Аз вадя това заключение от формата на раменете и бедрата на човека, без да взимам във внимание, какво знаете по този въпрос. Според вас е точно обратно: мъжът е силен на физическия свят, а жената — в духовния. Защо вашите знания и моите изводи не се съвпадат, върху това няма да се спирам. Представете си, че главата на един човек е дълга от 17 — 21 см., а мозъкът му има 15 см. широчина и 17 см. височина. Какво показва това? Колкото по-широк е мозъкът на човека, толкова по-голяма е неговата издържливост на физическия свят. Широчината на мозъка отговаря на широчината на бедрата в жената Дължината на мозъка отговаря на раменете в мъжа. Значи, мъжете са дългоглави, а жените — широкоглави. Хора с широки рамене са мъже, безразлично дали са в женска, или в мъжка форма. Жена с широки рамене е повече мъж, отколкото жена. Мъж с широки бедра е повече жена, отколкото мъж. Така седи въпросът, когато се произнасяме за него според законите на природата, а не според формата на нещата. Това е наука. Природните закони ще ни служат за мярка на нещата, и всяко нещо, което е вън от тази мярка, е отклонение от нея. По степента на отклонението ще съдим и за причините на това отклонение от закона. Вие трябва да изучавате и носа си. Например, някои хора имат малка гърбавина на носа си. Коя е причината за тази гърбавина? Като изучава характера си, човек ще се домогне до причината на тази малка гърбавина върху носа. Всяка форма на носа, всяко най-малко отклонение от нормата, указва влияние върху характера на човека. Нос, който е малко увиснал надолу, говори за човек с песимистичен характер. Този човек не се интересува от онова, което става около него. Кой какво казал, какво направил, това той не чува и не вижда. Нос, който е малко вирнат нагоре, говори за любопитен човек. Този човек иска да знае всичко, каквото става около него. Всичко външно привлича вниманието му. Неговите прозорци са отворени, и той приема много впечатления отвън. Когато ноздрите на носа у някой човек са много отворени, той е особено чувствителен към любовта. Щом стане дума за любов, ноздрите му започват да трептят. Когато ноздрите са стеснени, този човек не чува даже, че около него се говори за любов. Всички хора наоколо му горят от любов, а той не иска да знае даже. Когато носът при гърбавината е широк, такъв човек има хубави възприятия. Не е лошо човек да възприема отвън впечатления. Добре би било, ако всяка частица от тялото на човека бъде тъй чувствителна, че да възприема красиви впечатления от небето, от земята, от растенията, от животните и т. н. Човек трябва да бъде проводник на Божиите блага, безразлично отде идат те, дали от небето, или от земята. Каквото минава през пространството, трябва да се предава чрез човека. Той ще задържа за себе си онова, което е нужно за него, и след като си услужи, ще го пусне пак да тече. Не може и не трябва да се спира Божествената енергия. Тя непрестанно трябва да тече. Така става със здравия човек. Здрав човек е онзи, през когото Божествените енергии текат правилно. Да се върнем към въпроса за търкането и триенето. Търкането трябва да се превърне в триене. За да се преустанови триенето, то трябва да се превърне в топлина. Ако искате да получите светлина, трябва да продължавате триенето дотогава, докато образуваната топлина стане толкова голяма, че едно от телата се запалва и почва да свети. Горенето, светлината създава разположение на духа. Ако тази светлина продължава да се развива, тя създава приятни чувства; значи, чувствуване се явява. Когато горенето е пълно, светлината е приятна, и в този род чувства няма дим, няма пушек. И най-после, приятните, красивите чувства трябва да се превърнат в мисъл. Щом мисълта дойде, явява се истинският човек, който разполага с условията на живота и може вече да гради. Този човек може да се нарече алхимик, защото знае, де се намира елексира на живота, може да го получи и да се ползва от него. Той знае, колко капки са нужни на човека от този елексир, за да добие безсмъртието. От Божествено гледище, каквото човек преживява в съзнанието си, било колебания, съмнения, мрак, всичко това са уроци за него, предвидени от невидимия свят; всички изпитания и страдания, които човек минава, също така са неизбежни уроци за него. Всяка грешка, която човек прави, се дължи на неправилни възприятия. Ако възприятията в него са правилни, щом се натъкне на някакво отрицателно състояние, той веднага ще влезе в своята лаборатория, ще капне няколко капчици върху състоянието си, и то веднага ще се измени. Някой се оплаква, че е сиромах, че сиромашията го нападнала. Що е сиромашията? Сиромашията не е нищо друго, освен положение, в което човек желае това-онова, и ако в даден момент не може да го постигне, той започва да мисли, че е сиромах. Хората мислят, че нямат условия да учат, да се развиват, че нямат пари, че не са здрави и т. н. Като мислят по този начин, те започват да вярват, че е така, и казват, че са сиромаси. Всички хора трябва да разберат, че причината за сиромашията се крие в тяхното съзнание. Елементите, които им са нужни в дадения момент, отсъстват от тяхното съзнание, т. е. от лабораторията на тяхното съзнание. Какво трябва да направят тогава? Те трябва да заемат тези елементи от лабораторията на друго съзнание и, като си свършат работата с тях, да ги върнат назад. Човек трябва да знае, че не е роден нито сиромах, нито богат. Човек се ражда с всички възможности в себе си да бъде богат. Това не се отнася за обикновения човек. Обикновеният човек не се ражда с всички възможности на гения, но той се ражда с такива възможности, с които, при формата, която му е дадена, може правилно да расте и да се развива. В съзнанието на обикновения човек има ред възможности и условия, при които той може да прогресира. В този смисъл, питам: какво нещо е водата? — Условие. — За какво ? — За разтварянето на твърдите тела, и по този начин да ги прави годни за възприемане. — Какво нещо е въздухът? — Условие. — За какво? — За горенето, за подържане на живота. Без въздух нито горенето може да става, нито животът може да се подържа. И тогава, вие можете да направите аналогия между водата и чувствата от една страна, и между въздуха и мислите на човека от друга страна, и по този начин да се домогнете до един алхимически начин на работа. Някой заболява от ревматизъм и започва да търси лекари да го лекуват. И това е добре, но преди да се обърне към лекарите, нека се върне към миналото на своя живот и проследи причините на заболяването си. Той ще види, че когато дядо му бил на 60 години, заболял от ревматизъм ; после, ще види, че когато баба му била на 50 години, и тя заболяла от същия ревматизъм. И най-после, знае, че и майка му, когато била на 45 години, заболяла от същата болест. И днес, според линията, по която той върви, мъжка или женска, на същата възраст наследява същата болест. Като намерите причината на вашия ревматизъм, по обратен път ще се върнете към онова време, когато баба ви, например, е заболяла, и ще търсите причината за нейното заболяване. Ще видите, че причината се крие в някакви неправилни мисли или чувства, които ще гледате, чрез внушение, да отстраните от вашето подсъзнание. Щом се освободите от тия мисли и чувства, и ревматизмът ще изчезне. Когато се лекувате, вие трябва да употребявате някой магически формули, и то през времето, когато луната се празни. Например, някой страда от ставен ревматизъм. Нека направи следния опит: да вземе половин килограм сол, на бучки, морска или каменна, и в един съд с чиста изворна вода да туря всеки ден по една бучка от тази сол. Ще стане рано, преди изгрева на слънцето, ще тури бучката сол във водата и ще каже: Както солта се разтопява във водата, така да се разтопи, т. е. да изчезне моя ставен ревматизъм. Ако не мине веднага, ще прави този опит цели две седмици, докато луната се празни. Ако и след това ревматизмът не си отиде, нека направи същия опит при залязване на слънцето, или вечер при луна. Като прави опита, ще гледа никой да го не вижда и на никого да не разправя, докато не получи резултат. Някой може да употреби четвърт килограм сол, и болестта му да мине; друг може да употреби половин килограм; трети — един или два килограма. Важно е човек да постоянства, докато оздравее. Ще кажете, че това са заблуждения, суеверия. Питам: когато лекарят прегледа болния и му препоръча да употребява на всеки два часа, например, по пет капки от някакво лекарство, това не е ли суеверие? Болният вземе шишенцето и внимателно сипва капка по капка в лъжица, гледа да не сипе една капка повече. Когато взима лекарства, болният свещенодейства, а когато му се препоръчва един окултен метод, това било заблуждение или суеверие. Не е заблуждение това, но този метод е мъчен за приложение. Знаете ли, каква точност, какво постоянство се изисква от болния, за да приложи този метод? Знаете ли, как се топи един килограм сол? Вяра, усилие се иска за това. Ако човек един път закъснее с една минута от определеното време, опитът му пропада, и отново трябва да го започне. Същият метод се отнася и до развиване на известни добродетели в човека. Да живееш добре, това е цяла алхимия. Колко години трябва да работи човек върху себе си, за да развие някой добри качества! Богатство са добрите качества, т. е. добродетелите в човека, заради които заслужава да работи. Какво по-хубаво от това, да бъде човек милосърден, добър, кротък, въздържан? Милостивият човек не може да бъде сиромах. Въздържаният човек не може да бъде слаб. Казват за някого, че е нетърпелив човек. — Как познавате търпеливия и как — нетърпеливия човек? Ако някой, като гледа, как убиват човека, може да издържа, търпение ли е това? Ако някой гледа пред очите му да убиват човека, и той се застъпва за него, нетърпение ли е това? Търпеливият човек се познава в моменти когато му взимат онова, което той обича и за което се е приготвил. Например, някой човек работил цял ден, уморил се и, като се върнал дома си, навечерял се и легнал да спи. Тъкмо заспива, дохожда един негов приятел, сяда до леглото му и започва да му разправя някаква дълга история. Ако може да го изслуша, без да се раздразни, този човек е търпелив. Или, представете си, че някой е гладен и сяда да яде; в това време отвън дохожда един негов познат и започва да яде от яденето му. Ако първият остане спокоен и отстъпи яденето си на своя познат, той е търпелив човек. Само умният човек може да бъде търпелив. Той е над обикновените условия в живота. Много са случаите в ежедневния живот, при които може да се изпита търпението на човека. Търпеливият е предвидлив. Когато иска да се освободи от слушането на някаква дълга история, от казано-речено, от оплаквания, той излиза няколко минути по-рано от времето, когато гостът ще дойде, и отива да се разходи. Търпеливият човек е способен на жертви. При такъв човек се готви да дойде един негов познат, с цел да го подкупи с нещо. Първият знае, че тази среща ще бъде в 10 ч. в. За да не се натъква на неприятности, предпочита да харчи средства, да замине някъде, но да се освободи от предстоящата среща. Той си купува билет и заминава за странство. Оттук вадя заключение: хора, които обичат да пътуват често, бягат от своите познати, не искат да се срещнат с тях, да не би да ги подкупят. Който не пътува често в странство, той е свободен вече от тези изкушения, няма защо да го подкупват. Окултният ученик трябва да работи, да размишлява, да развива в себе си ония качества, с които да решава задачите на своя живот. Дойде му едно страдание — той трябва да мисли върху него ден, два, три, докато се свърже с невидимия свят и се справи с това страдание. Иначе, той ще събира една след друга неразрешени задачи, и животът му ще свърши пак с неразрешени задачи. Не, има задачи в живота на ученика, които той непременно трябва да реши. Ама не съм търпелив. — Ще решиш задачата на търпението. — Не съм милосърден. — Ще развиеш милосърдието си. — Нямам любов. — Ще работиш, докато развиеш любовта в себе си. Това са задачи, които ученикът непременно трябва да разреши. Щом ги разреши, той ще се домогне до онези принципи, до онези сили, които действат в духовния свят, както и в човешкото съзнание. Като ученици, вие навлизате в област, в която мъчно се работи, но достатъчно е да имате желание да постигнете нещо, за да преодолеете всички мъчнотии. При това, всяко желание е постижимо, ако се прилагат за него Божествени методи. Човек може да има много желания, не само едно, но тия желания са свързани едно за друго, като халки на някоя верига. Така са свързани и удовете в човешкия организъм. Първата халка в човешкия организъм е главата. Следователно, за да реализира едно свое желание, или една своя мисъл, човек трябва да прекара през ума, или през сърцето си всички мисли и желания, свързани с главната мисъл, която предстои за реализиране. Всяка мисъл представя кръг от възможности. Тия кръгове трябва да се свържат в едно цяло с кръга на главната мисъл. И когато между всички кръгове има единство, тогава само главната мисъл ще може да се реализира. Тъй щото, реализирането на една мисъл, или на едно желание, представя от себе си дълъг процес на свързване. Какво се свързва при този процес? Кръгове се свързват. И тъй, не се обезсърдчавайте, когато не можете да постигнете някое свое желание. Могат да минат две, три, пет, десет години, вие постоянствайте. Някога може да мине цял живот, и пак да не реализирате желанието си. Едно трябва да знаете: кога и да е желанията ви ще се реализират. Ако по един начин не успеете, опитайте втори, трети и т. н. За реализиране на мислите, съществува следния закон: в десет години дадена мисъл се реализира в положителна степен, т. е. тогава тя се посажда, израства и приема известна форма. През другите десет години тя се реализира в отрицателна степен, т. е. дава плод. Следните десет години отново се посажда, после пак дава плод и т. н. Ние казваме, че мисълта се е реализирала, само след като видим нейния плод. Обаче, плодове дават само положителните мисли. Затова, именно, в Писанието е казано, че човек трябва да расте и да се развива правилно, да приеме Божествена форма и тогава да даде плодове, които да отговарят на Божествения свят. Това значи Божественият Дух да работи в човека, за да даде условия на „дървото на живота" да расте и да се развива в него, да даде своите плодове. „Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!" 36. Лекция от Учителя, държана на 1 юний, 1927 г. София. 1927_06_01 Съзвучно движение.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева Постѫпки (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Четирите кръга“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Първо издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Четирите кръга“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Второ фототипно издание, 1997 г Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Постъпки „Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!" Размишление. Прочете се резюме от 34 лекция. Сега ще ви задам един странен въпрос : Срещали ли сте някъде статистически данни, след колко яденета човек умира? При това, важно е да се знае, дали това число е чифт, или тек. Знаете ли, при какви условия се раждат чифтните числа, двойката например, и при какви — текните, като тройка, петорка и т. н.? Единицата не се ражда. Двойката, тройката и другите числа се раждат. Те се раждат от единицата, и то, двойката — направо от единицата, а тройката — от двойката. Знаете ли, какви условия са нужни, за да се роди едно число? Голяма философия, голяма наука се изисква, за да отговорите на този въпрос. Щом не можете да отговорите, това показва, че вие се занимавате с обикновени работи в живота. Хората умират от обикновените, от лесните работи. Например, когато видя плода на забраненото дърво, Ева намери, че е много лесно да откъсне този плод и да си хапне от него. Каква философия има в опитване плода на едно дърво? При това, какви последствия може да носи след себе си този опит? Това дърво не беше външно, то съществуваше главно в първите човеци, а после вече имаше отражение и на физическия свят. Дървото на желанията се крие в самия човек. Когато еврейският език се изучава кабалистически, какво означава думата „пожелание" в този език? Мойсей казва: „Не пожелай!" — Какво да не желаеш? — Не желай това, което причинява смърт. Някой казва: Аз искам да умра. — Много лесно. Яж от забранения плод и ще умреш. Когато някой казва, че иска да умре, аз подразбирам, че той има желание да яде от забранения плод. Той седи при това дърво и се разговаря с черния адепт, който го уговаря да яде от плода на забраненото дърво, за да стане велик като Бога. Същият човек казва: Аз не съзнавам всичко това, не подозирам даже, че такава мисъл се крие в мене. — Да, ти не съзнаваш, но вътре в тебе се крие един, който всичко съзнава. Той е твой господар, а ти — негов слуга. Змията, която караше Ева да яде от плода на забраненото дърво, предварително знаеше, какво ще стане. Ева, обаче, в първо време нищо не знаеше, но като излезе от рая, тогава научи, каква грешка е направила. Като съзна грешката си, Ева изпадна в голямо противоречие и започна да страда. Змията казваше на Ева : „Бог знае, че ако ядете от плодовете на това дърво, ще бъдете подобни на Него, затова забранява да ядете от него". Думите на змията внесоха в ума на Ева голямо противоречие. На човешки език казано: съзнанието на Ева се раздвои. Когато при една добра мисъл в човешкия ум се вмъкне и една лоша, последната създава в съзнанието му раздвояване. При това положение, човек започва да се бори, след което една от двете мисли издържа борбата: ако лошата мисъл е надвила, добрата отстъпва ; ако добрата мисъл е надвила, лошата отстъпва. Силата на човека се заключава в това, именно, да даде място на добрата мисъл в себе си да живее. Например, една добра мисъл, която всички хранят в себе си, е мисълта за красивото, за красотата. Всички хора искат да бъдат красиви. Как се създава красотата? Може ли злото да създаде красотата ? Не може. Злото създава грозотата в живота. Въпреки това, ще забележите, че най-лошите, най-злите хора най-много говорят за красотата. Лошият човек никога не може да бъде красив. Външно той може да тури някаква красива маска, но тази маска всякога може да падне от лицето му. Какво представя красотата? Нека някой от вас прочете по-важните произведения на известни писатели върху красотата и извади от тях основните мисли. Този, който е сьбрал мнението на някой видни писатели за красотата, нека напише тези мнения на четири-пет страници, и следният път ги прочете в класа, всички да чуят, какво е писано по този въпрос. След това той може да напише и своето мнение за красотата. Ако иска, първо може да напише своето мнение, а после това на великите, на видните хора. Правилно е, обаче, първо да се пише или изкаже мнението на великите хора, а после — това на обикновените. Такъв е порядъкът в природата. Красотата е привлекателна сила. Тя е уловка, за която всички се залепват. Красотата привлича и мъже, и жени. Ако жена види красива жена, в нея се поражда завист. Обаче, ако тя види красив мъж, веднага пожелава да го владее. Ако мъж види красив мъж, той му завижда. Види ли красива жена, той пожелава да я обсеби. Това са положения, които всички познавате. В случая, важно е, кои са подбудителиите причини, които пораждат в мъжа или в жената желание за владане, за обсебване. Не е лошо това, но питам: законно ли е туй желание, или не? Преди всичко, никъде в Писанието не се казва, че красотата трябва да се обича. В „Песен на песните", един от най- мъдрите израилски царе, като говори за красотата, туря в устата на възлюбената думите, че нейният възлюбен, по красота, личи между десетки хиляди хора. Тук се говори за външна красота. Но трябва да се знае, че красота без съзнание не съществува. Без мъдрост, без съзнание, красотата може да се вкисне, да се превърне в оцет. Когато тази киселина влезе в организъма, тя изсушава. Ако пък красотата е образувала вино, всички знаят, какво е действието на виното върху организма. То опиянява, огрубява човека. Това, което става с организъма, става и със съзнанието на човека. И тогава, щом попадне под влиянието на тази красота, човек губи съзнание, опива се и не може вече да разсъждава правилно. Тази красота е опасна област за човека. И в Писанието е казано: „Не любете света, защото неговата красота е опасна". Затова, именно, Христос е слязъл на земята, с милион ангели около себе си, които да учат, да направляват човечеството в Божествения път. Казва се по-нататък, че като видели красивите дъщери на човеците, ангелите се влюбили в тях, оженили се и останали на земята да живеят. Синът Божи трябвало сам да завърши своята мисия. Тия ангели и до днес още са затворени в плътта и не могат да се върнат назад в небето. Това е едно окултно предание за слизането на Сина Божи на земята. Мислите ли, че вие ще излезете по-силни от тия ангели? Щом влезете в света, и вие, като тях, ще си изберете по една възлюбена, за която ще се ожените, ще си родите три-четири деца, ще си направите къща и ще кажете, като някой от индуските философи: И тук се живее добре. Като се натъкват на известни факти, хората искат да ги тълкуват, да се доберат чрез тях до истината. Обаче, както и да се тълкуват, фактите не представят още самата истина. Когато някой казва, че говори истината, това показва, че той сам не знае, какво нещо е истината. В прав, в абсолютен смисъл на думата, само онзи може да говори истината, който е съвършено чист, свят, добър и любящ човек. Вън от това положение, всеки обикновен човек говори факти, но не истината. Някой казва: Аз изнасям голата истина по еди-кой си въпрос. Апостол Павел пък казва: „Да се не намерим голи". Това значи: на небето трябва да бъдем облечени". Който говори голата истина, той говори факти на истината. Някой казва, че говори истината, а при това се смущава. Който говори истината, той по никой начин не може да се смущава. Ако музикантът владее своя инструмент и излива от него меки, фини тонове, може ли да дразни ухото на слушателя си? Обаче, ако взима тоновете фалшиво, дрезгаво, той ще дразни ухото на своя слушател. Дето има дразнене на ухото, там истината не съществува. Който говори истината, тоновете на неговия глас са чисти, меки, музикални, и той нито другите смущава, нито сам се смущава. Докато в мисълта, или в чувствата на човека съществува най-малкия дефект, това показва, че той още не може да говори истината. Това не трябва да го обезсърдчава, но той трябва да работи, да се повдигне, да преодолее всички спънки в своя живот. Ако един напреднал, в духовно отношение, човек, какъвто беше Апостол Павел, който имаше наука, опитности, преживявания, видения, можа да каже в края на живота си, че се страхува да не изгуби това, което е придобил, туй показва, че има възможности човек да изгуби всичко. Кога може човек да изгуби придобитото? Когато не спазва великите закони на живота и на природата. Най-после той казва, че всичко превъзмогнал, остава му само да разбере смисъла на живота. Сега, ще напиша на дъската смесената дроб 1 1/24. Какво означава тази дроб? Тя е ребус за разгадаване. (- Дробта 1 1/24 означава едно денонощие и един час). — Възможно е да е така. Изобщо, на физическия свят рационалните числа показват един завършен кръг на движение. Какво число е нулата? (— Рационално, реално число). Ако отделим 1/24 част от даден кръг, какво показва това? Ако една стрелка обикаля даден кръг, както стрелката в часовника, при едно пълно обикаляне на кръга, тя ще образува едно рационално число. Ирационалните числа пък означават незавършени, духовни движения. Физическият свят се отличава от духовния по това, че в него всички движения, всички прояви са завършени, когато в духовния свтят са незавършени, т. е. имат начало, нямат край. Следователно, когато някой ви пита, какво нещо е физическият свят, кажете: Всяко нещо, което има начало и край, спада в областта на физическия свят. А всяко нещо, което има начало, няма край, спада в областта на духовния свят. Когато състоянията на човека се менят бързо, от радост в скръб, и от скръб в радост, това показва, че той живее на физическия свят. Когато състоянията на човека не се менят рязко, т. е. не минават от радост в скръб, и от скръб в радост, това показва, че той се намира в духовния свят. Значи, духовният свят се характеризира с това, че става намаляване в състоянията, които човек преживява. Например, ако той изпитва голяма радост, постепенно се забелязва намаляване на тази радост. Или, ако човек изпитва скръб, постепенно се забелязва намаляване на неговата скръб. Физическият свят е отличителен с резките смени: току що човек казва, че вярва, изведнъж в него дойде съмнението, и той се обезсърчава, губи вярата си. Какво трябва да направи този човек? Той трябва да превърне това състояние в положително, за която цел е необходимо да мине от физическия в духовния свят. Този е правият път на човешкото развитие. Иначе, скокове в развитието на човека не се допущат. Като казвам, че физическият свят се отличава с резки промени в състоянията на човека, искам да обърна вниманието ви на факта, че много от скърбите и радостите, които преживявате, не са ваши. Например, някога вие скърбите, без да знаете, защо скърбите. Радвате се, като че имате някаква придобивка, но не знаете, защо се радвате. Наука се изисква, за да може човек да различава своите скърби и радости от чуждите, както и да знае, защо скърби, или защо се радва. Скърбите и радостите в живота на човека имат смисъл, само когато донасят някакви придобивки. А това е възможно при условие, човек да съзнава, защо скърби и защо, се радва. Коя е причината, задето някой от скърбите и радостите ви не са ваши? Причината за това се дължи на факта, че всеки човек участва в цялото, като във велик, общ организъм. Какво лошо има в това? Привилегия е за човека да взима участие в общото съзнание, да взима дял в радостите и скърбите и на другите същества. Същият закон се отнася и до него: когато той скърби или се радва, другите хора взимат участие в неговите скърби и радости. Когато взимате участие в скръбта на някой човек, вие влизате в неговото положение, разглеждате условията, при които живее и работи, и по този начин имате сила да му помогнете. Обаче, каквото и да се говори на хората за страданията, докато съзнанието им не се пробуди, сами да разберат техния смисъл, те всякога ще търсят радостите, а ще искат да се освободят от скърбите. Щом разбере смисъла на страданията, човек ще дойде до положение сам да се освобождава и справя с тях. Представете си, че по невнимание, върху ръката на едно дете падне една капка азотна киселина. Детето започва да плаче, да вика, да търси майка си да му помогне. Докато намери майка си, на ръката му ще се образува малка раничка от азотната киселина. Ако върху кожата на някоя жаба капнете малко азотна киселина, тя веднага ще насочи крачето си към болното място и ще премахне киселината. Тя не чака да дойде майка й на помощ, нито очаква други някои да й помогнат отвън, но бързо действа, сама да си помогне. Учени физиолози, естественици са правили ред опити с жабите и са дошли до заключение, че жабите, както и всички останали животни, сами си помагат при случай на страдания. Например, ако на лявата страна на гърба на жабата сипят малко азотна киселина, а същевременно прережат двигателните нерви на левия й крак, тя с десния крак ще изчисти киселината от гърба си. Как ще си обясните този факт? Защо детето, което е по-умно от жабата, не може само да си помогне, а жабата, която нито е толкова умна, нито съзнателна, сама си помага? Ако ризката на някое дете се запали, то веднага бяга при майка си, да я изгаси, но докато стигне дотам, ризката му изгаря, а то се поопърля. Казвате: Чудно нещо, как да не се сеща това дете, какво да направи, ами трябва да бяга при майка си, тя да му помогне? — В духовно отношение, и вие сте такива деца, и постъпвате по същия начин, като тях. Като сипят една капка духовна азотна киселина върху ръката ви, вие бягате ужасени, и дето когото срещнете, оплаквате се и питате, какво да правите, за да се премахне болката ви. И най-после, намирате един умен човек, който взима малко памук и изтрива киселината от ръката ви. Тия хора, като познават законите, всякога влизат в света с ръкавици, да не сипват по ръцете им азотна киселина. И в невидимия свят съществата турят на ръцете си бели, хубави ръкавици, да се предпазват от азотната киселина. Там състезанията са по-големи от тия на физическия свят. Значи, жабата по-лесно се освобождава от азотната киселина, отколкото детето, което е по-разумно от нея. Жабата повдигне крачето си и изчиства азотната киселина от кожата си. Детето пък, докато няма опитност, само не може да си помогне. Един ден, когато мине през тази опитност, само ще може да си помага. Сега, като ученици, вие трябва да изучавате законите, сами да си помагате. За тази цел, ученикът, както и духовният човек, трябва да започнат от най-близките неща в живота си. Ученикьт трябва да знае, например, кога да ляга и да става, как да се храни и т. н. Някой ляга рано, в осем или девет часа, и след един или два часа се събужда. Това не е правилен, не е здрав сън. Когато спи, човек трябва да изкара съня си без пробуждане, непреривно. Като легне и заспи веднъж, да се събуди след като се е наспал добре и повече да не заспива. Ако се събужда няколко пъти през нощта, това показва, че или в кръвообръщението на човека има някаква неправилност, или стомахът му е разстроен, или страда от главоболие. Изобщо, безсънието се дължи на някаква дисхармония в организма. Когато не спи добре, човек сънува тежки сънища, което показва известна възбуденост в нервната система. Сънищата се подчиняват на известен закон. Изобщо, за всяко нещо има точно определено време. Разумният се съобразява с това време, а неразумният не признава този закон и нарежда работите си по свои разбирания. В това отношение, природата постъпва по два различни начина: онези, които не изпълняват законите й, тя ги оставя свободни, да правят, каквото искат, но затова и тя постъпва, както намира за добре. Към онези, които изпълняват законите й, тя има съвсем други отношения. Тя ги пита, какво мислят да правят, но когато намисли да върши нещо, тя им казва: Аз съм решила да направя еди-какво си, затова вземете предпазителни мерки. Казано е в Писанието: „Бог открива своите тайни на онези, които Го любят". Следователно, човек може да живее по два начина: да върши всичко по своя воля, без да взима във внимание законите на природата; вторият начин е да живее според законите на природата и да бъде в пълно съгласие с нея. Каквото намисли да прави, той запитва природата. Тогава, нейните разумни същества ще му кажат, трябва ли да направи това нещо, или не трябва. На разумния човек тя казва: Начинът, по който искаш да постъпиш, не е правилен. Тя ще корегира начина му, ще му даде упътвания, както добрият учител постъпва със своите ученици. Когато природата дава съвет и на вас, вие трябва да бъдете готови, да корегирате мисьлта си, да пречистите желанията си, и тогава да пристъпите към реализиране на идеята си. За реализиране на идеите, първо се иска любов, а после страхът може да дойде. В някой хора става обратното: първо иде страхът, а после — любовта. Същото нещо се забелязва и по отношение на мъдростта: в едни хора първо иде мъростта, а после глупостта; в други пък е точно обратно: първо иде глупостта, а после мъдростта. Това са контрасти в живота, между които човек неизбежно се движи. Някой направи една голяма глупост в живота си, но после става разумен и разбира, че не е трябвало да направи такава глупост. Сега, като ученици на тази Школа, мнозина намират, че много години вече, как следват в нея и нямат големи постижения. Какво искат да постигнат те? Знаят ли, колко години се изискват от окултния ученик, за да завърши той образованието си? Като ученик на земята, нужни му са 16—18 години учение, за да завърши образованието си. Тогава, колко години трябва да учи окултният ученик? Ако живеете на земята 80 години, почти една четвърт от живота ви отива за учение. Значи, за 80 години живот, прекаран на земята, една четвърт от него употребявате в учение; ако пък, като духовно същество, живеете 25 000 години, колко време трябва да прекарате в учение? Пропорционално на първото отношение, в духовния свят се изискват шест хиляди години учение. Значи, колкото повече човек се повдига, толкова повече времето за учение се продължава. По това се познава, че човек прогресира. Колкото човек слиза по-надолу към физическия свят, толкова повече времето за неговото образование се съкращава. Щом времето за образованието ви се съкращава, ще знаете, че вие не сте от напредналите ученици. Който иска в кратко време да завърши образованието си, той е подобен на плод, който скоро узрява. Един ученик отишъл при един знаменит германски професор, с желание да следва неговите курсове и казал: Господин професоре, моля да ми предадете вашия курс в няколко месеца само; искам в скоро време да свърша. Има ли такъв курс? Професорът му отговорил: Когато Бог създал тиквата, определил за развитието й всичко шест месеца. Когато създал дъба, определил сто години за развитието му. Тъй щото, ако искаш дъб да бъдеш, трябва да следваш най-малко сто години, за да свършиш курса на моите науки. Ако пък искаш да станеш тиква, ще учиш само шест месеца. — Такъв е законът в природата. Който иска да стане чист и свят човек, той трябва да употреби дълъг период от време за изучаване на великите Божии закони. За тази цел, човек трябва да се домогне до великата Божия програма и да я изучава от любов, а не от страх. Не мислете, че Божествената програма нарушава програмата на земята. Ще кажете, че нямате време да изучите Божията наука. Не, и затова има време. Човек може да учи и когато спи. Това може да се потвърди с ред примери от живота. Например, някой ученик решава една задача, но не може да я реши. Опитва се веднъж, два, три пъти и не може да я реши. Вечета, като си легне, без да съзнава, той става, решава задачата си и пак си ляга. Като стане сутринта, вижда на масата си задачата решена. Чуди се, кой е могъл да реши задачата му. Значи, когато е бил в будно състояние, той не е могъл да реши задачата си, а в съня си я решил. Това показва, че и в сън човек работи. Странни и чудни са законите на природата! Някой желае да стане богат, учен, силен човек, но колкото повече желае това, толкова по-големи спънки и препятствия среща. Най-после, той се уморява да се бори, да преодолява и се отказва от всичко: Не искам вече нито богатство, нито ученост, нито сила — да става, каквото ще. Щом се откаже от желанията си, щом се примири с положението си, всичко, каквото е желал, започва едно след друго да се реализира : богат става, учен става, силен става. Той се чуди, защо тия неща идат сега, когато вече се е отказал от тях. Ще ви обясня, защо природата работи по този начин. Да желае човек нещо, това значи да събира материал за изработването на това свое желание. Той събира материал, а природата го взима. Когато събере достатъчно материал, природата ще го изпъди вън, ще затвори вратата след него и ще започне да работи година, две, три или повече, според желанието, което е проектирано от човека, и като свърши работата си, предлага я на онзи, който е доставил нужния материал. Като не знае този закон, човек казва: Природата ме забрави. Не, природата не те е забравила, но трябва да имаш търпение да чакаш. Като свърши работата си, тя казва: Ето твоето желание се реализира. Тъй щото, пожелайте нещо и го забравете. Ако с вашите желания постоянно хлопате на вратата на природата, тя няма да ви отвори. Тези желания ще се реализират в други съществувания. Срещате някой човек, който ви обича, а вие се чудите, защо ви обича. Някога вие сте пожелали този човек да ви обича и сега, когато сте забравили това свое желание, той ви среща и ви обиква. Неизповедими са Божиитте пътища. Сега, от всички се изисква работа, четене и учение. Не е достатъчно само да четете онова, което великите хора са писали, но трябва да изучавате законите, по които те са работили. Като изучавате един писател, трябва да видите, отде е черпил той своето знание. И като вървите от един писател към друг, ще дойдете най-после до онзи, който е черпил направо от Първоизточника на нещата. Всички велики хора са работили и работят в същото направление. Те коментират една и съща идея по различни начини, вследствие на което я правят достъпна за вашия ум. В това отношение, всички велики хора имат своето място. Важно е всеки да знае мястото, което трябва да заеме в живота. Много от религиозните хора се стремят към видения, искат да видят нещо. — Ако е въпрос за физически видения, всякога можете да имате такива. Достатъчно е да отидете един път на кинематограф, за да се върнете обогатени от видения. Там ще видите, колкото щете фантазии. Смисълът не е в тези видения. Привилегия за човека е да види онази безкрайна лента на Битието, която датира от създаването му до днес. Това е достъпно само за високо напредналите ученици. Останалите могат да философствуват, колкото искат, защо светът е създаден така, а не иначе. Който иска точно да знае, как е създаден светът, той трябва да се върне по лентата на създаването на света и да дойде до първия момент на това създаване; оттук, по същата лента ще върви напред, като минава през векове и епохи, докато дойде до настоящия момент. Само по този начин той ще има пълна и ясна картина за цялото Битие. Като говорим за създаването на света, имаме пред вид неговата физическа страна. Физическият свят е подобен на дреха, която всеки ден събличаме, за да се облечем на другия ден в нова, по-хубава, по-устойчива. Новата дреха, в която се обличаме, е дрехата на духовния свят. Като съблечем нея, ще облечем още по-хубава — дрехата на Божествения свят. По същия начин и светът се създава. При всеки нов свят, видим или невидим, се създават нови дрехи, нови облекла, нови форми, в които създаденото се облича. Като наблюдава различните форми в света, човек с пробудено съзнание трябва да внимава, да различава тия, които са създадени от човека, от ония, създадени от Първата Причина. Според това, той трябва да знае, как да постъпва с едните и как — с другите. Преди няколко деня показвам на учениците си едно малко дръвче и казвам: Ще внимавате, никой да не бута това дръвче; искам да направя с него един опит. След няколко деня, две сестри седели при това дръвче и се разговаряли помежду си. Дошъл при тях един брат, и като видял дръвчето, извадил ножчето си и започнал да го окастря, според своите знания по градинарство. Сестрите не му казали нищо. Те мислили, че той разбира от тази работа, затова така смело се заема да кастри дръвчето. Като видях дръвчето така окастрено, попитах брата, защо е направил това без позволение. Преди всичко, той още не е завършил науките си в тази област. Не се режат дръвчетата така. Сегашното градинарство е изопачаване на природата. Природата на много дръвчета е изнудена, те на сила са станали високи. После, градинарите отрязват върховете на тия дървета, за да върнат енергиите им надолу, да ги направят по-дебели. Значи, енергиите на дърветата се препращат по изкуствен начин ту нагоре, ту надолу. Дърветата трябва да се развиват естествено. По същия начин и вие кастрите своя живот. Дойде някой със своето ножче, направи една или друга операция. Като види, че някой е понадебелял малко, отправя енергиите му нагоре, като казва: Нагоре трябва да вървиш! Като тръгне много нагоре, обръща енергиите му надолу, към корените. При това положение, и той сам не знае, накъде да върви, в какво да вярва. Човек трябва да вярва в онова, което е дълбоко вложено в него: първо, той има стомах — реалист ще бъде; после, той има дробове — духовен ще бъде; най-после, той има глава — Божествен ще бъде. В това отношение, човек е подобен на дървото, което има корен, стъбло и клонища. Значи, той ще се развива по начин, по който дървото се развива. Това показва, че само във физическия свят има кастрене, но не и в Божествения. Кастренето е закон на кармата. Присаждането е също така кармически закон. В любовта няма абсолютно никакво кастрене, никакво присаждане. В Божествения свят нещата се развиват правилно, естествено, без никакво давление отвън. Като наблюдавате развиването на вашия живот, забелязвате две течения: едното е под влиянието на кармическия закон, а другото, — под влияние на Божествения закон или закона на Любовта, на дихармата. Ако работите едновременно с двата закона,, ще се намерите в противоречие със себе си, с окръжаващата среда и с Божествения свят. От вас зависи, как да живеете. Ако живеете по първия закон — кармическия, ще ви кълцат. Ще се намерят много градинари, които ще ви кастрят и присаждат. Ще дойде един градинар, ще отправи соковете ви нагоре; ще дойде друг, ще отправи соковете ви надолу. В края на краищата, от вас нищо няма да излезе. Христос казва: „Който има уши да слуша, нека слуша". Това значи: който има желание да учи, той може да се учи. За да се учи и да постигне това, което желае, човек трябва да има търпение. Без търпение нищо не се постига. Казвате: Как да придобием търпение? — Търпението се регулира чрез дишането. Колкото по-дълго време човек може да задържа дишането си, толкова по-голямо е търпението му; колкото по-малко време задържа дишането си, толкова по-малко е търпението му. Който иска да развива търпението си, той трябва да започне да задържа дишането си, в първо време десет секунди, после — петнадесет, двадесет, половин минута, една минута и т. н. Това не може да се постигне изведнъж, но след много упражнения. Като стигне до една минута, пак ще увеличава постепенно, докато стигне две, три и повече минути. Ако някой стигне до десет или повече минути, той минава за голям адепт. Години работа се изисква, за да достигне човек това нещо. Някои, като задържат дишането си няколко секунди, започват да се страхуват, да не се пръсне сърцето им, или да не се скъса нещо в дробовете им. Като правят тия упражнения за дишане, те трябва да бъдат тихи и спокойни, с будно съзнание в себе си. Дишането е най-добрият начин за развиване на търпение. При това, дишането трябва да става така, че никой да не забелязва, че дишате. Сега, изпейте гамата, от долно '''до''' до горно '''до''' с движения на ръцете, както беше дадена в миналата лекция. „Бог царува на небето, Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!" 35. Лекция от Учителя, държана на 20 май, 1927 г. София. 1927_05_25 Постъпки.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева Общи упѫтвания (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Четирите кръга“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Първо издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Четирите кръга“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Второ фототипно издание, 1997 г Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ОБЩИ УПЪТВАНИЯ „Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му." Размишление. Сега ще обърна вниманието ви на следното нещо : когато идвате в клас, умът ви трябва да бъде съсредоточен към работата. Когато ви се преподават лекции, никакви странични въпроси не трябва да ви занимават. Ученикът трябва да избягва ексцентричните движения. Всички тия неща пречат на мисълта ви, и вие не можете да възприемате, не можете да се ползувате от това, което ви се предава. Освен това, някои дохождат тук и заспиват. С това още повече губят възможността да се ползуват от лекциите. С тези няколко бележки, ние не искаме да ви съдим, но казвам, че и вие нямате право да злоупотребявате със закона на любовта, нито със закона на свободата. Школата, в която следвате, нито съди, нито изключва ученика, но трябва да знае, че при всяка най-малка злоупотреба с любовта, той ще носи голяма и тежка отговорност. Който греши против любовта, той мъчно може да създаде хармония в себе си. Като ви наблюдавам, виждам, че имате желания, които искате да постигнете. Щом не можете да ги постигнете, обезсърдчавате се. Има желания общи за всички, които трябва да се задоволят. Например, ако един иска да яде, всички трябва да ядат; ако един иска да спи, всички трябва да спят и т. н. Освен тези, има ред още желания, които са общи не само за хората, но и за всички живи същества. Обаче, има специфични желания, които се отнасят за всеки човек отделно. В това отношение, всеки трябва да работи, да задоволи онези желания, които са присъщи на неговата душа. Ако не работи, той ще се превърне на сухо дърво, със сухи клони. Всеки трябва усърдно да работи и да не се спира върху погрешките на другите. Неразумната критика нищо не допринася. Пред вас седи велика задача, да разберете смисъла на живота, който Бог ви е дал. Когато влизате в клас, десет минути преди започване, трябва да прекарате в размишление. Малки или големи, прости или учени, всички трябва да пазите това правило. Големите, учените ще бъдат образец; те трябва да дадат пример на малките. Сега ще ви дам една задача, която трябва правилно да решите. На фигура 1. стр. 37, са представени два кръга А и В, а между тях, кръгът Д, който служи за основа на конуса С. Тези три кръга се движат в три различни, т. е. в три противоположни посоки. Те представят три системи, с различни посоки на движение. Такова нещо представят трите свята: физически, духовен и Божествен. Физическият свят, в който човек е поставен, е свят на промени. Затова, именно, физическото съзнание на човека е кратковременно и интензивно. Забелязано е, че желанията на физическия човек са кратковременни, вследствие на което, щом се задоволят, и животът временно спира. Трябва да дойдат нови желания, за да го продължат. Когато някой живее само с физически желания, животът му издребнява, придобива само материален характер. Съзнанието на този човек е прекъснато, вследствие на което той не може да мисли. Докато има потици, стимули в живота си, човек може да мисли, а оттам и да се развива. След физическия живот иде духовният, или сърдечният и интелектуалният, в който съзнанието е по-будно, по-дълготрайно. Най-после дохожда третото, Висшето или Божественото съзнание, в което влизат първите две съзнания. Физическото съзнание се предизвиква от външни, физически причини. Достатъчно е да кажете на физическия човек една обидна дума, за да го предизвикате. Той веднага започва да реагира. По същия начин реагират и животните. Бутнете едно животно по крака, или по опашката, за да се хвърли върху вас. Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив. Защо? Той знае и предвижда нещата. Този човек не се съмнява в нищо. Той е човек с характер, издържа на всички изпитания и мъчнотии в живота. Фигура 1 представя човешкото лице. Кръговете А и В — очите, точка С — горната част на носа; двете страни на триъгълника показват разширението на носа при основата. Тази широчина пък говори за желанията в човека. Елипсата Д — представя човешката уста. Когато кажем, че устата на някой човек е голяма, това показва, че той е лаком, мисли само за ядене и пиене, иска да погълне целия свят. Голяма уста има кита, акулата. Хора, които имат голяма уста, говорят много. Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита реч. Когато някой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много. Например, някой казва: Ние трябва да живеем по любов. Той говори за любовта, а не живее според нея. Каква полза от това? Друг някой говори за истината, а не живее според нея. В такъв случай, колкото по малко се говори за любовта, за истината, а се живее според тях, толкова по-добре. Когато наблюдавате носа на човека, можете да извадите ред научни заключения. Например, ако носът горе се стеснява, а долу разширява, има едно значение; ако горе се разширява, а долу стеснява, има друго значение. Когато носът е нормален, между широчината и дължината му има строго определено съотношение. Широкият нос говори за силно развити чувства в човека. Този нос е същевременно научен. Защото, когато чувства, в същото време човек учи. Страданията пък са във връзка с чувствата. Колкото повече страда човек, толкова повече чувства, а щом чувства, той се учи. Значи, страданията учат човека. В животните ноздрите са широки, обаче, носът им няма дължина. Носът у тях е свързан с горната челюст, затова само чувствеността в тях е силно развита, но не и интелигентността. В човека, обаче, носът е силно отделен, което е признак на съзнателен и интелектуален живот. Това показва, че съзнанието е в зависимост и от развиването на външните органи. Сетивните органи, които са най-добре развити в човека, служат като възприематели на силите от външната природа, а именно, на светлината, на топлината, на електричеството, на магнетизъма, на праната. Ако тези органи отсъстват, тогава силите мъчно ще указват влияние на организмите. Колкото по-добре се възприемат и правилно използват тия сили, толкова и съзнанието на хората е по-будно. Будното съзнание пък помага за правилния живот на хората. Защо трябва хората да живеят правилно? Този живот е за самите тях. Ако живеят добре, правилно, те ще се ползват от този живот; ако живея добре, аз ще се ползвам от този живот. Добрият живот подразбира правилни отношения с външния свят, т. е. с Божествения свят. Затова пък се изисква добре развити органи, външни и вътрешни. Колкото е по-добре устроена ръката на човека, по форма, по линии, толкова тя ще бъде по-чувствителна към външни възприятия. Тогава, достатъчно е човек да постави ръката си върху главата на някого, за да познае, дали той е добър, или лош. От потта на хората учените познават, кой човек е добър, и кой — лош, или кой човек е учен и кой — прост. Потта на различните хора съдържа в състава си различни елементи, и по тях се съди за степента на тяхната доброта, интелигентност и т. н. И по слюнката на човека може да се познае, дали той е добър, или лош. Днес хората съдят за своята доброта по думите си: в думите на добрия човек се забелязва известна пълнота, а в думите на лошия човек тази пълнота отсъства. Човек може да бъде добър, само когато има правилни отношения към Първичната Причина. Тогава и отношенията на хората към него ще бъдат правилни. При това положение само човек може да се учи. Знанието, което той ще възприема, е знание от Бога. В което училище да постъпи, каквито учители да има, знанието, което му се предава, ще бъде знание от Бога. Всички учители, професори предават наука, която са възприели от други учени. Те сами не са я създали. Другите учени също така са възприели тази наука от свои предшественици. Анатомията, физиологията, която съвременните учени преподават, е взета от самия човек. В това отношение, човек съдържа в себе си и физиология, и анатомия, и химия, и физика — всички науки. Без съществуването на човека, никаква наука не би имало в света. Без човека, никаква наука „психология" не би съществувала. Сама по себе си, душата съществува, а хората изучават законите на душата; умът съществува, а хората изучават законите на ума; речта съществува, а хората изучават законите на речта. Забележете, музиката се движи около седем тона, с техните повишавания и понижавания. Значи, музиката си служи със седем тона, математиката — с десет числа, а речта — с 22 букви най-малко. Кое от трите изкуства е най-богато? Най-богата е речта. Колкото повече пособия са в услуга на едно изкуство, толкова и то ще бъде по-богато. В това отношение, музиката седи по- долу и от математиката. Още три тона са нужни на музиката, за да се изравни с математиката. Тия три тона съществуват, но хората не са в състояние още да ги възпроизведат. Един ден, когато се развият повече, те ще си служат с десет тона. Ето, виждаме животни, които си служат само с два тона. Затова и Апостол Павел е казал; „Докато сме младенци, ние отчасти знаем, отчасти разбираме, отчасти мъдруваме." Както сме устроени днес, доколкото е развит нашият организъм, толкова най-много можем да постигнем. Сега, като ученици на Великата Школа, вие имате за задача, не само знания да придобивате, но да развивате нови органи, които се намират в зародишно състояние във вас. Без тия нови органи, вие не можете да отидете напред. Тази задача е трудна, но без нея не може. Да развиете един от тия нови органи, това значи да научите изкуството да плавате, да можете при всички трудни условия на житейското море да се държите на повърхността на водата, да не потънете долу. Когато бурята отвън бушува, вълните на морето се повдигат и слагат, опитният плувец лесно се справя с тия вълни: щом дойде една вълна, той се гмурне във водата и после пак излезе. Обаче, неопитният плувец се блъска от една вълна в друга, докато изгуби силите си. Какъвто е животът в моретата и океаните, такъв е животът и на сушата. Изобщо, животът не е равна повърхност; седиш тих и спокоен, размишляваш върху нещо, докато дойде една вълна и те блъсне. Едва се справиш с нея, дойде втора, трета, и т. н. Това става всеки ден. Кой човек не е губил равновесието си? Някой излиза от дома си добре разположен и, докато измине два-три километра път, състоянието му се изменя. Защо? Една вълна го е срещнала и го блъснала в някоя канара. Човек всеки ден е изложен на ударите на тия вълни. Дали сте в клас, или у дома си, все ще изпитате тия удари. Защо идат вълните в класа? Защото не сте наредени според законите на хармонията. Вие сте насядали положителни енергии до положителни и отрицателни до отрицателни, вследствие на което става взаимно отблъскване. Освен това, разстоянието от един до друг трябва да бъде най малко половин метър. Казвате: Тези неща не ни интересуват, те са обикновени работи. Наистина, в обикновения живот няма нищо интересно, обаче, човек трябва да знае, кое е обикновено и кое — не. Например, някой ученик страда, било душевно или физически. Дойде в клас, слуша лекцията и казва: Нищо интересно няма в тази лекция. — Защо няма нищо интересно в лекцията? — Защото тя не засяга неговото страдание, не дава никакъв лек за него. А в това време ученикът мисли само за болката си. При това положение, наистина, нищо интересно няма в тази лекция. Кога лекцията ще бъде интересна за този ученик? Когато болката му премине. Следователно, учениците на окултната школа не трябва да боледуват, не трябва да имат никакви болки. Ученикът сам трябва да си прави психологически превръзки. Ако един ученик обиди друг, последният не трябва да постъпва като светските хора, да се прави, че не е обиден, а същевременно, дето отиде, когото срещне, все да се оплаква, че еди-кой си го обидил. Не, обиди ли се един ученик, той трябва да каже на онзи, който го е обидил: Братко, ти ме обиди. В името на Бога, вземи думите си назад, ако искаш да възстановим хармонията помежду си. Така трябва да постъпва ученикът. Иначе, кракът му няма да стъпи в небето. Сега, като ученици, вие трябва да знаете, че ви предстоят ред задачи за решаване, както и ред упражнения. Каквото ви се дава, трябва точно да изпълнявате, ако искате да се ползувате. Ще кажете, може би, че гимнастически упражнения са дадени от много автори. Това е вярно, но има разлика между техните упражнения и тези, които са копирани от живата природа, каквито ние правим. Едните и другите упражнения се различават по резултатите си. Ако резултатите, последствията не са важни, тогава и вие можете да си съставяте упражнения. Мислите ли, че природата ще санкционира вашите упражнения? Тя ще ги санкционира дотолкова, доколкото държавата ще санкционира парите, които някой частен гражданин си е отпечатал. Какво ще направи държавата с този фалшификатор? Ще го тури в затвора. Вашите упражнения са за вас само, но не и за всички хора. Вашите лични разбирания за живота, за света са само за вашата глава, те не могат да бъда общи за всички глави. Всеки за себе си може да се занимава със свои мисли, но дойде ли до окръжаващата среда, там се изисква приложение на Божествените мисли, защото те са общи за всички живи същества. Божественото важи еднакво за всички. То е общо за всички, както езикът на един народ е общ за неговите поданици. Ако някой създаде свои думи, никой няма да го разбере, какво говори. Следователно, дръжте се за Божественото, което е общо и достъпно за всички хора, за всички живи същества, за всички времена и епохи. И тъй, щом дойдете до вашите лични възгледи, ще ги държите за себе си. Вие трябва да си създадете нови възгледи, според природата. Само тия възгледи правят човека вътрешно свободен. Няма по-красиво нещо от свободата. Затова всички трябва да работите, да придобиете свобода в движенията, в мислите, в чувствата си. Засега вие още не сте свободни. Защо? Защото сте ограничени от миналото, с него още не сте ликвидирали. Материята, от която сте направени, ви ограничава. Докато не бяхте слезли в материята, вие бяхте големи идеалисти, стремихте се към любовта, но щом слязохте на физическия свят и се облякохте в материя, тя ви ограничи. Докато сте в духовния свят, вие сте готови всичко да пожертвате за Христа, но като слезете на физическия свят, започвате да казвате: Дали съм в правия път? Ами като раздам всичко, какво ще остане за мене? — Не е въпросът в даването, нито в многото говорене. И като даваш много, няма да станеш по-добър; и като говоря много, пак няма да ви направя по-добри. При това, между едно и друго говорене, има разлика. Някой път, като говори повече, човек обижда слушателите си, а някога — не ги обижда. Значи, много внимателен трябва да бъде човек, като говори. Той трябва да избира думите си, да бъдат меки, безобидни. Сега, вие искате да бъдете бодри, весели, умни, здрави, лесно да разрешавате задачите си. Преди всичко, вие трябва да изучавате естеството си, да знаете, с какъв материал и с какви сили разполагате. Това нещо сами трябва да разберете. Ако аз ви кажа някои признаци, които се отнасят до здравето ви, ще се уплашите: ще погледнете само на отрицателната страна на тия признаци и ще извадите криво заключение. Например, казано е, че който има малки очи, той е лош човек; който има големи очи, той е лаком човек. Обаче, в абсолютен смисъл на думата, нито едното е вярно, нито другото. Същото нещо се отнася и до четенето на Писанието: ако приемете нещата буквално, те носят смърт; ако ги приемете по дух, те носят живот. Има неща, обаче, които могат да се вземат в буквален смисъл, но повечето трябва да се разбират по дух. Прочетете, например, първа глава от Битието и размишлявайте върху нея, да видите, какво ще разберете. В първите няколко стиха на тази глава е казано: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. . . И нарече Бог виделината ден, и тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро — ден първи". Първият ден подразбира цяла епоха, цяла култура, работа на хиляди напреднали, разумни същества, които изпълнили Божията дума — разделили тъмнината от светлината. Тъй щото, светлината, от която ние днес се ползваме, е резултат на работата, на усилията на безброй разумни същества, които са прилагали ред методи, закони, докато я произведат. До това време светлината е съществувала само в духовния свят, но не и на физическия. За да се създаде светлина и на физическия свят, трябвало да минат хиляди и милиони години. Като се говори за светлината, наред с нея изпъква тъмнината. Тъмнина е всичко онова, което не може да се превърне в светлина. Има известна част от материята, или известна област от живота, която по никой начин не може да възприеме светлината, вследствие на което всякога остава тъмнина. А всичко онова, което, само по себе си, е тъмнина, не може да се развива, и затова очаква някаква бъдеща еволюция. Всеки живот, който е произлязъл от светлината, има условия да се развива. Този живот, който ние прекарваме на земята, е живот на светлината. Ако разумните, напредналите същества не бяха създали светлината, и ние нямаше да се радваме на сегашната култура, нямаше да разбираме, какво значи ден, а още повече, какво означават думите „ден първи на Битието". Следователно, същото може да се каже и за вас: и вие, в първия ден на вашия живот, създадохте светлината. Първият ден на живота подразбира деня на светлината, а той — възможности, условия за работа. Светлината разрешава всички тъмни въпроси. Някой изгубил богатството си и започва да чупи ръцете си, да скубе косите си. Каквото и да прави вече, това нищо не помага. Сега не остава друго, освен да концентрира мисълта си, по обратен път да се върне в съзнанието си, да си спомни, де и как е загуби парите. Преди години, когато правих научни изследвания, трябваше да се кача на един плет, оттам да наблюдавам обстановката. В това време, като съм се навеждал, без да забележа, лупата паднала от джоба ми. Връщам се дома си, търся лупата — няма я. Пипам в джобовете — няма я. Да я откраднал някой — не е възможно. Да е паднала някъде в къщи, щеше да се намери, не е малък предмет. Най-после, като се върнах мислено в съзнанието си, да видя какво съм правил този ден, спомних си за изследванията, които правих върху плета, и намерих, че лупата може да е паднала от джоба ми само при навеждане под известен ъгъл. Спомних си, че трябваше да се наведа там, и навярно тогава лупата е паднала. Отидох на мястото и намерих лупата. Интересувах се нещо от плета и изгубих лупата си. Значи, докато се интересуваме от плета, ще изгубим някой ценни работи. Какво трябваше да направя, за да не изгубя лупата си? Трябваше да зашия на джоба си секретно копче. По същия начин и вие трябва да постъпвате: за да не изгубите нещо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си. Когато устата ви трябва да каже нещо хубаво, ще извадите секретното копче. При изпълнение на волята Божия, устата трябва да бъде свободна. Във всички други случаи, устата трябва да бъде затворена. Българската пословица казва; „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато". Това не значи, че човек постоянно трябва да мълчи, но на място да мълчи, на място да говори. Когато аз преподавам, вие трябва да разсъждавате. А вие какво правите? Цяла наука е, да може човек да слуша правилно, да възприема правилно и да прилага правилно. Какво ще ви говоря аз, или друг някой, това зависи от вас. И тъй, първо човек трябва да изучава себе си. Това е най-великата наука. Като изучи себе си, той може вече да изучава и другите: ще прави наблюдения, сравнения, и от тях ще се поучава. Човек се учи и от книгите, т. е. от това, което са писали видни автори. Някога хората ще четат това, което вие сте писали. Писаното може да бъде на хартия, а може да бъде и върху самите вас. Важно е човек да може да чете написаното. Велика наука е да познаете себе си. Това са казали още в древността гръцките философи. Какво трябва да познае човек в себе си? Той не трябва да се спира само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които може да се развива. Като изучава тия възможности, човек ще дойде до методи, чрез които ще развива в себе си слабите страни на своето естество. Ако паметта му е слаба, той трябва да намери начин за нейното усилване. Ако сърцето му е слабо, той трябва да работи върху него, да го кали, да го засили. Ако дробовете му са слаби, той трябва да работи върху тях, да ги развива. Ако нервната му система е изтощена, той трябва да я обнови. Ако музикалното чувство в него не е развито, той трябва да работи, да го развива. Следователно, не е важно за вас, защо тия неща не са развити още, но важно е да намерите методи за развиването им. Всички не могат да станат поети, музиканти философи, но от всеки може да стане нещо. Какво може да стане от вас? От вас могат да излязат учени, писатели, учители, проповедници, търговци и т. н. Едно е важно: всеки човек все влага в себе си желание да излезе от него нещо. Сега, желая всички да бъдете сръчни, не само външно, както сте сега, но и вътрешно, като ученици на окултна школа. Вие сте родени веднъж, но отново трябва да се родите. Новото раждане подразбира да развивате в себе си нови качества. Старото, с което сте живели досега, е добро, но то е било само за времето си; в него е действал законът, т. е. вие сте живели по закон. Сега, като влизате в Христовото учение, законът спира вече, тук той е невалиден. Христовото учение е учение на благодатта, а не на закон. Нови неща изисква Христовото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи. Като ученици на окултна школа, вие трябва да живеете помежду си в пълна хармония. Това не значи, че трябва да бъдете сплотени в една маса, но между вас да цари хармония. Най-малко по двама заедно трябва да работите. Не може да бъде ученик онзи, който се чувствува чужд за всички. За да се създаде хармония между всички, първо трябва да се сдружите двама по двама, които взаимно се допълват. След това две двойки ще се съединят заедно, ще станат четирма. Към тях ще дойдат още четирма, ще станат осем души. После, към тях ще се присъединят още осем и така ще се образуват големи ядра, които вече са хармонизирани помежду си. По тоя начин целият клас ще бъде в хармония. Този закон на групиране съществува и в самата природа. Когато между учениците възникне някой въпрос на разглеждане, те могат да разискват върху него, да го обясняват от разни страни, но спорът трябва да се избягва. Като разглеждате носа в чертеж 1., как мислите, може ли да съществува толкова широк нос? Ако носът е много широк, той е преувеличен, както има преувеличаване и в речта. Например, когато искат да кажат, че някъде е имало много хора, българите си служат с фигуративния израз: „Яйце да хвърлиш, няма де да падне". Когато искат да покажат, че някой човек се движи с голяма бързина, те си служат с израза: „Бяга като куршум". Възможно ли е човек да се движи с бързината на куршума? Даже и най-силните, най-здравите аероплани не могат да се движат с бързината на куршума. Всеки се стреми към разнообразие, към нещо ново, макар че новите неща са временни, както е временно дохождането на лястовичката. Обаче, не се дохожда лесно до новите неща. Новите неща са подобни на високите тонове в музиката. Докато дойде до високите тонове, човек дълго време трябва да се упражнява. Числото пет, например, представя самия човек. Не е лесно за него да разбере това число, т. е. да разбере себе си. Човек представя пентаграм, който, за самия него, трябва да оживее, да се одухотвори. Главата, ръцете и краката му представят страните на този пентаграм. Най-главната част на този пентаграм е главата. Човек трябва да разбере и числото четири, квадрата. Квадратът представя човек без глава, т. е. главата му е в квадрата някъде; тук тя не управлява, както в пентаграма. Квадратът представя мярка за измерване на нещата. Като говориме за човека, можете ли да кажете, коя е най-важната черта, която го определя като човек? Какво мислят учените по този въпрос? Какво е вашето лично мнение? Какво са мислили по това старите гръцки философи? Какво мислят новите, модерните философи? Някои от философите са мислили, че една от възвишените добродетели в човека е знанието. Обаче, всички не са съгласни с това. Значи, различни са мненията по този вьпрос. И наистина, ако ви се зададе този въпрос, всеки за себе си да каже една такава черта, която да го отличава от другите, вие ще се затрудните, макар често да казвате: Знаеш ли, кой съм аз? Това, именно, е интересно да знаете за себе си, коя е чертата, която отличава едно „аз" от друго. Като ви наблюдавам, виждам, че някой от вас се усмихва така, както ннкой друг. Значи, неговата отличителна черта е в усмивката. На друг пък очите са светли, ясни, както на никой ученик в класа. Трети пък прави такива хубави движения с ръката си, каквито никой друг не прави. Четвърти има красива уста, която веднага спира вниманието. Красивата, правилно развита уста, говори за добре развита реч. Някой пък е строг, има сериозен израз на лицето, което показва, че той има философска мисъл. Някой има нещо хубаво, поетично в себе си. Изобщо, всеки човек има по една особена, отличителна черта, която изразява нещо хубаво в неговия характер. За тази черта, именно, той се ползва от обичта на невидимия свят. Когато всички красиви, благородни черти в характера на хората се съединят в едно, те ще образуват едно хармонично цяло. Това хармонично цяло може да се уподоби на поема, съставена от сто различни думи, изговорени от сто малки деца. При изговарянето на всяка дума, стоте деца ще внесат нещо хубаво, красиво, специфично за всяко дете. И в човека има сто различни способности, които още не са известни на учените. Те познават само някои от тия способности, а останалите ще ги изучават в бъдеще. Тия сто способности в човека могат да се уподобят на сто деца, с различни характерни черти. Когато човек говори, мисли или чувства, всички тия способности се проявяват в него, както се проявяват децата в училището. Ако едно от децата сгреши, другите ще го поправят. Дисциплината в училищата изисква всяко дете да знае мястото си, да знае реда, по който да говори. Това, което е на последно място, ще чака реда си, докато другите се изкажат. Само при такава дисциплина, в мозъчните центрове на човека, може да се установи дълбок вътрешен мир. Щом придобие този мир, ученикът вече има съдействието на светлите същества от невидимия свят. При това положение, ученикът ще бъде посещаван вечер от добри същества, от светли и възвишени духове, които ще го поучават. По този начин, и сънят, и будното състояние на човека се осмислят. Човек заспива вечер, за да престане временно да се занимава с материални работи. Тогава, светлите и възвишените същества ще го посещават, ще го поучават. Той се събужда сутрин, и през целия ден е буден, за да се срещне с добри хора и да се разговаря с тях. Следователно, вечер човек слуша и възприема от светлите същества, а денем се разговаря с добрите хора на земята. Добрите хора са само на земята, а светлите същества — на небето. На небето добри хора не съществуват. Това показва, че Божиите блага са разпределени между небето и земята: небето има едни преимущества, земята — други. Въпреки това, между небето и земята има вътрешна връзка. Корените на дърветата и растенията имат едни преимущества, а клоните — други преимущества, но и между корените и клоните пак съществува вътрешна връзка. Сега, във връзка с тези мисли, изпейте песента: „Стани, Господ ще те оживи !" Казвате: Защо трябва да пее човек? Пеенето е необходимо като средство за трансформиране на енергиите в човека. Окултната наука препоръчва пеенето, като метод за превръщане на отрицателните енергии в положителни. Светът е пълен с отрицателни мисли и чувства, които непременно трябва да се трансформират. Цялата съвременна култура се занимава повече с отрицателното, отколкото с положителното. Много философи, учени, писатели, поети пишат повече за отрицателните прояви в живота, отколкото за положителните. Питам: какво печели човек, ако се занимава с отрицателните прояви на живота, или ако се занимава със своите недостатъци? Едно трябва да знаете: бъдещият живот, бъдещата култура зависи от мислите, които се поставят за основа. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни: мислите ви трябва да бъдат светли, възвишени. Те ще послужат като материал за съграждане на бъдещата култура. Като казвам, че хората не трябва да се занимават нито със своите, нито с чуждите недостатъци, имам пред вид лошото въздействие, което те указват върху човека. Само онзи има право да се спира върху недостатъците, който може да ги изправя. Този човек ще вземе четката си и като художник, тук ще драсне, там ще заличи и ще ги изправи. Иначе, гледате картината на някой художник, виждате недостатъците й, но не можете да ги изправите. Казвате на художника, че картината му има недостатъци, които и той сам вижда, но нито той, нито вие можете да ги изправите. Понякога дефектът на някоя картина е много малък, почти микроскопически. Ако знае, как да го изправи, човек ще тегли една линия, и цялата картина ще се изправи. Обаче, като не знае, как да я изправи, цели седмици и месеци минават, и картината остава недовършена. Някой човек съзнава, че има някаква погрешка в себе си, но не знае, конкретно, де е тази погрешка. Щом я намери, работата се урежда: взима четката, тегли една малка линийка на някое специфично място, и картината добива своята цена. Това е истинско знание. А тъй, да разправяте, че имате грехове, и да не можете да ги поправите, това не е знание. Някой казва: Много съм грешен човек. — Не, картината ти е хубава. Имаш само един малък дефект, който трябва да знаеш, как да изправиш. Най-мъчното нещо за художниците е да представят лъча на светлината, който излиза от очите. Някой иска да бъде мек, но не знае, как да постигне това. Той казва: Да съм метал, лесна работа, ще вляза в огъня, ще се стопя, ще омекна. Казвам му: дружи с добри, с меки хора. — И това не помага. Докато съм между меки, между добри хора, и аз съм мек. Щом се отделя от тях, ставам пак такъв, какъвто съм бил по-рано. Казвам: за да постигнете онова, което желаете, започнете да работите с мисълта си. Като ставате, всяка сутрин размишлявайте около 5—10 минути. Научете се да мислите право, конкретно, без излишни думи. И когато се молите, не говорете излишни думи. Молитвата ви трябва да бъде кратка, ясна и да се отнася точно за това, което искате. Какво ще говорите на Бога, че е милостив, добър, любящ? Или, какво ще Му разправяте за греховете си? Кажете Му: Господи, имам един трън в себе си, който разваля всичките ми работи. Каквото добро направя, щом дойда до този трън, развалям го. Тъкмо съм сварил, приготвил млякото, но щом дойда до този трън, ритна с крака си, и млякото се разлива. Не искам да ритам, а все ритам. От толкова години насам, все разливам млякото. А това е загуба! Вече 45 години наред, все решавам да не ритам, и все ритам. Колко мляко съм разлял досега! Ако още 15 години отидат в ритане и разливане на млякото, не зная, кога ще работя и какво ще постигна. Моля Ти се, Господи, като дойде момента, когато трябва да ритам, прати при мене някой ангел да ме въздържа. Нека той бъде спирачка в моя живот! Щом чуе молитвата ви, Бог непременно ще ви изпрати един ангел на помощ. Когато дойдете до мястото, дето трябва да ритате, ангелът ще ви представи много хубави и красиви неща, и вие ще забравите да ритате. Като мине опасността, ангелът пак ще се върне на небето. Значи, молитвата на човека трябва да бъде конкретна, да съдържа онова, от което той се нуждае. Виждате някой справедлив човек — зарадвайте се. После, обърнете се към Бога и се помолете - Господи, помогни ми и аз да стана справедлив, да не ритам, да не разливам млякото си. Ако човек е искрен спремо себе си, и всеки ден се справя с някой свой малък дефект, за сметка на който прилага някоя добра черта, той лесно ще се справи с мъчнотиите и трудностите на своя характер. Сега хората казват: Да ни пази Господ от злото! — и с това свършват молитвата си. Не, конкретно ще говорите с Бога. Един български поет ми разправяше един ден: Има нещо фатално в моя живот. Току що съм направил едно малко добро и съм се зарадвал, ще дойде дяволът, ще каже една незначителна дума, с която ще плюе на работата ми, и всичко ще се развали. Не зная, какво да правя. — Дръж гърнето си всякога затворено, да не може дяволът да плюва в него. Казвам: трудна работа е да се справи човек с изкушението. Като наблюдавам съзнанията на хората, както и техните мисли, виждам, че върху тях влияят ред същества, светли и тъмни. Те трябва да имат светлина, разбиране, за да се справят с тия странични влияния. Едни им влияят отляво, други отдясно, и те не знаят, кого да слушат, как да се справят. Едни от тия същества са красиви, други — грозни. Със своите добри или лоши влияния, те хвърлят отражение и върху лицето на човека, което някога е тъмно, а някога светло. Тия същества се борят в човека, защото всяко от тях иска да има надмощие върху неговия мозък. Онзи, който е чувствителен, той сам различава влиянието на тия два вида същества върху себе си: отляво той усеща особена пихтиеста материя, която се стреми да проникне в него и го безпокои; отдясно пък забелязва някаква приятна светлина, която му създава радост. И наистина, ако има някаква чувствителна фотография, тя би могла да фотографира тия същества. Сега, като говоря за тия същества, не искам да се плашите, но да различавате доброто от злото. Доброто и светлината идат отгоре и отдясно, а злото и тъмнината идат отдолу и отляво. Някои се оплакват, че сърцето им започнало да изстива, или че мозъкът им започнал да се помрачава. Казвам: когато сърцето ви, или пръстите на ръцете и краката ви започнат да изстиват, правете упражнения, молете се, за да се възстанови изгубената топлина на организма ви. Когато умът ви започне да се помрачава, молете се, докато се възстанови изгубената в него светлина. Най-малката загуба в топлината на вашите чувства и в светлината на вашите мисли ви налага работа, без никакво отлагане. Окултният ученик трябва да постоянства. Той трябва да се моли, да размишлява, докато светлите духове му дойдат на помощ. Тогава той ще почувства лекота, като че голям товар са свалили от гърба му. Като мине всичко, ще кажете, че това са били някакви халюцинации. Не, никакви халюцинации не са това. Окултният ученик непременно трябва да мине през тази област. Не само окултните ученици, но всички хора трябва да минат през тази област. Това е неизбежен път за всички хора на земята. Сега, да направим следното упражненение: ръцете се поставят на гърдите, с допрени пръсти (с дланите навътре), като пеете тона '''до''' (долно); разтваряне ръцете настрана — пеене тона '''ре'''; ръцете горе, със събрани пръсти при върха — пеене тона '''ми'''; ръцете напред — '''фа;''' ръцете долу — '''сол'''; ръцете нагоре — '''ла'''; ръцете — настрана — '''си'''; ръцете горе, с допрени върхове на пръстите —''' до''' (горно). „Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!" 34 Лекция от Учителя, държана на 18 май, 1927 г. София. 1927_05_18 Общи упътвания.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева Четиритѣ крѫга (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Четирите кръга“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Първо издание, София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Четирите кръга“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. IV (1926-1927 г.), Второ фототипно издание, 1997 г Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ЧЕТИРИТЕ КРЪГА „Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!” Размишление. Колкото високо да е минарето, ходжата все една и съща молитва чете. Сега, ще начертая четири кръга с различни големини. Защо тия четири кръга А, В, С и Д, или 1, 2, 3 и 4 са различно големи, а при това постепенно се увеличават? Те растат и се увеличават според закона на природата. Всяко нещо в природата расте и се развива постепенно. Значи, за да разбираме нещата, трябва да знаем езика на природата. Често ние говорим за любовта и казваме, че всички неща имат любов. Например, водите, изворите, ветровете, въздухът, огънат, минералите, растенията, животните и хората имат любов помежду си. Два извора се обичат, както двама души се обичат; два скъпоценни камъка се обичат, както двама души се обичат. Някой казва, че разбира любовта. Щом разбира любовта, нека ми каже нещо за любовта на скъпоценните камъни. Вие казвате, че Бог е Любов, но тази любов е неразбрана за вас. И най-видните философи в света не разбират, какво нещо е Божията Любов. От осем хиляди години насам Любовта Божия е останала неразбрана и за адепти, и за светии, даже и за ангели. Всички хора говорят за Божията Любов, а като се натъкнат на някаква малка мъчнотия, веднага се смущават; ако ги заболи пръст, стомах, или изгубят парите си, те веднага забравят всичко. Уволнят някого от служба, или заболее дъщеря му, той казва: Като ме назначат отново на служба, или като оздравее дъщеря ми, тогава ще мисля за Божията Любов. Сега нищо не ми е пред очите. - Който разбира Божията Любов, той болен не може да бъде, нито богатството си може да изгуби, нито от служба могат да го уволнят. Който разбира Бога, той няма да пита, какво нещо е Бог, дали ни обича, или не. Външно Бог не проявява любовта си към хората. Също така и външната любов на хората не отива до Бога. Някой се моли на Бога, чете две-три молитви, но молитвите отиват едва две педи над главата му. Това не е истинска молитва. Сега, ще обясня тази мисъл със следния пример. Един млад, образован човек, свършил университет, но нийде не може да намери служба; отива при един богат банкер, да иска работа от него, или пък да му услужи временно с някаква сума. Банкерът го поглежда строго и му казва: Господине, нямам работа за вас, пък и с пари не мога да ви услужа. След малко, при същия банкер дохожда млада, красива мома, която е свършила едва трети прогимназиален клас и поисква от него известна сума. Банкерът поглежда приветливо момата, изважда един чек и го подписва. Без да я пита, защо й са тези пари, той веднага дава исканата сума. Питам: как ще си обясните това нещо ? Казвате, че науката е сила, а в случая, младият господин, който учил цели 16 години, нямал сила да извади пари от банкера. Красивата мома, която е свършила само три класа, можа да извади пари от касата на банкера. Значи, красивата мома крие в себе си някаква особена, вътрешна сила, която влияе на душите на хората. Тази сила не е нито в лицето, нито в погледа на красивата мома, но се крие някъде дълбоко в нея и несъзнателно я проявява. Когато красивата мома влезе в кантората на банкера, още при влизането й, той застава прав пред нея, като войник пред своя генерал, и казва: Заповядайте! Какво обичате? Може ли войникът да не изпълни волята на генерала си? Значи, в случая, образованият човек, с висша наука, е посредствен човек, т.е. голямо шише, с малко съдържание. Красивата мома е генералът, който има сила да издава заповеди. Тя е малко шише, но пълно със съдържание. Такова нещо представлява човешката глава: голямо или малко шише, с малко или с много съдържание. Съвременните хора говорят за човешкия мозък, за силата, която се крие в него. Всички хора имат мозъци, но тия мозъци се различават по динамическата сила в тях, както и по количеството на мозъчното вещество. Биолозите са правили изследвания на мозъчните клетки на гениални и на обикновени хора и са намерили голяма разлика между едните и другите. Също така има различие и в погледа на хората, в строежа на цялото им тяло. Красивата мома, която може да застави банкера щедро да отвори касата си, има особен израз на очите си, особен строеж на цялото тяло. Добрите хора са необикновени и всеки ги слуша. На обикновените хора никой не обръща внимание. Който е необикновен, той трябва да разполага с необикновена сила. Обикновеният човек се моли на Бога, но сам не вярва в силата на своята молитва, а при това очаква да получи отговор, да бъде молитвата му чута. С това не искам да кажа, че сегашните хора нямат вяра; хората имат вяра, но в съзнанието им има малки пропуквания, отдето част от енергията им изтича навън. Вследствие на това изтичане на енергията, човек се демагнетизира. Това показва, че силата на човека може да изтича така, както изтича водата от шишетата. Сега, ще се върна към четирите кръга. Еднакви сили ли са образували тия кръгове? Силите, които са образували тия кръгове, са различни. Даже и при начертаването на тия кръгове е употребено различно количество енергия. Не е лесно човек да начертае един кръг. Защо не е лесно? Защото, при начертаването на кръга, човек трябва да измени положението и състоянието си, да мине в нова област, в нов свят. Кръгът представя свят, съвършено различен от физическия. Значи, силата, която тече през ръката на човека, за да начертае кръг, е особена. Тя не се получава лесно. За да се добие, човек трябва да се свърже със съответни сили в природата, и така да ги проектира навън. Когато поетът и писателят пишат хубави неща, това се дължи на енергията, която изтича от тях. Всеки може да пише, но за да съчетае буквите, слоговете, думите, мислите така, че да изразяват нещо хубаво, нещо разумно, човек трябва да съгласи своята енергия с тази на разумната природа. Само разумната природа е в сила да подтикне човека към великото, към възвишеното в живота. Какво ще напише, или какво ще направи човек, това зависи от количеството на енергията, която разумната природа дава всеки ден. Човек не се ражда разумен. Той има в себе си условия да бъде, или да не бъде разумен, но природата всеки ден му дава известно количество разумна енергия, която той може да използва правилно, а може и да не я използва, както трябва. От него зависи какво ще направи с тази енергия. Който не разбира силата на тази енергия, той казва: Какво ме ползва тази енергия? Щом каже така, енергията се разпръсва. Така постъпва всеки, който не разбира законите. Той начертава един кръг, погледне го с пренебрежение и казва: Какво има в този кръг? Който разбира силата на кръга, той ще го използва за лекуване: например, ще начертае този кръг около брадавицата на своя пръст, ще отдалечи ръката си и след половин час най-много брадавицата ще изчезне. Имате цирей на врата си. Начертайте около цирея един кръг и концентрирайте мисълта си върху цирея. Силите на кръга ще започнат да действат върху цирея, и след известно време циреят ще се пробие и изчезне. По този начин вие ще опитате силата на вашата мисъл, силата на вашата вяра. Ако казвате, че имате вяра, а не можете да лекувате най-малките болести, вярата ви не е силна. Тя е в зародиш само. Имате някаква малка пъпчица на ръката си. Направете опит да я махнете със силата на вашата мисъл, със силата на вашата воля. Направете един малък кръг около пъпчицата си и концентрирайте мисълта си към нея. Ако пъпчицата не се махне, направете втори, по-голям кръг. Ако не успеете, направете трети, четвърти кръгове, по-големи от първите. Ако и при това положение не успеете, причината е или в мислите, или в чувствата, или във волята ви. Потърсете причината и я отстранете. Понякога причината може да се крие и в окръжаващата среда. На другия ден повторете опита. Докато не махнете пъпчицата от ръката си, не се отказвайте от този опит. Така ще усилите волята си, така ще усилите мисълта и вярата си. Някой има затвърдяване на ставите си. Нека направи същия опит, да види силата си. Казвате: Кой ще си играе с такива опити? Питам ако лекарят ви даде някаква мас, да се мажете, това не е ли пак игра? За предпочитане е да направите един кръг около болното място на организма си, отколкото да се мажете с различни масти. Правете опити и не се страхувайте. Ако носът ви боли и направите на болното място един кръг, и се случи, че болката се усили, вместо да се намали, това е добър признак. Продължавайте опита без страх. С това се изпитва и вярата ви. Колкото и да се увеличава болката, продължавайте опита. Някой започва да се лекува, и като дойде до четвъртия ден, до четвъртия кръг, уплашва се и спира. Не, щом е дошъл до това място, нека продължава. На четвъртия ден положението ще се подобри. Правете тези упражнения, да се развивате. Добре е понякога да се лекувате едни-други. Някоя сестра ще се заеме да лекува друга; братът пък ще лекува друг брат. Така ще изпитвате силите си и взаимно ще си помагате. Вярата не може да се реализира, докато човек не приложи съответна на нея сила. За това пък се изискват опити. Мнозина мислят, че ако не могат сега да направят нещо, ще постигнат това в друг живот, като се родят отново, като млади, способни за работа. Не, каквито сте сега, такива ще бъдете и в друг живот. Ако сега не работите, ако сега не правите усилия, и в другия си живот ще бъдете същите. За хора, които не спазват Божиите закони и не работят, и природата е еднообразна. В какво седи това еднообразие? В смъртта. Еднообразието носи смърт, а разнообразието – живот. Някой се оплаква, че не може да събере двата края на нещата. Питам: как се събират две неща на едно място? Какъв процес е събирането: колективен, или единичен? Събирането е колективен процес. На физическия свят, събирането е механически, несъзнателен процес. Събират се само такива неща, на които съзнанието не е пробудено. Умножението, обаче, е духовен процес. То е процес, в който взимат участие същества, с пробудено съзнание. Следователно, неразумните неща се събират, а разумните се умножават. Изваждането е също така физически процес. Когато изучаваме биологически развитието на клетките, виждаме, че те се размножават чрез деление. Това деление е разумен, съзнателен процес. И сега, като знаете тия неща, вие можете да употребявате събирането и изваждането за лекуване на един род болести, а умножението и делението за лекуване на друг род болести. Също така, известни сили в нашия организъм могат да се събудят по законите на събирането и изваждането, а други – по законите на умножението и делението. Сега, като говоря за събирането, имам предвид приложението на това действие навсякъде в живота. Например, то има приложение и във физическото развитие на човека. За да се развие физически, човек прибягва до разни методи и системи. Някои системи препоръчват всеки ден да се вдигат топки от различни тежести: започват от един килограм и постепенно увеличават, като достигат до 50 и повече килограма. И наистина, в продължение на няколко месеца, човек може така да развие мускулите си, че да вдига големи тежести. Значи, за да развива мускулите си, човек требва да прави упражнения, които да му указват известно съпротивление. Без съпротивление, мускулната система на човека не може да се развива. Без съпротивление ръцете му винаги ще останат слаби, пасивни. Същият закон се отнася и до развиването на човешката мисъл. Казвате: Защо са мъчнотиите и страданията в живота? Без мъчнотии и страдания, човек ще мяза на морска гъба, или на морска медуза. Значи, мъчнотиите и страданията са съпротивление, което развива човешката мисъл. Без съпротивления мисълта не може да се развива. Който иска да стане разумен, той трябва да има мъчнотии, страдания. Методът на Д-р Мюлер, който препоръчва дигане на тежести за физическо усилване на мускулите, има приложение и по отношение умственото развитие на човека. Днес ще дигнеш умствено един килограм тежест; утре – два килограма; на третия ден – три, и така, постепенно ще увеличаваш, докато дойдеш до положение да дигаш тежести по-големи и от физическите. По същия начин идат и мъчнотиите на човека: днес мъчнотията му тежи един килограм, утре – два килограма, после – три килограма и т. н. С усилие, с постоянство той ще дига мъчнотиите една след друга, докато един ден се засили умствено и стане велик човек. Велик ще бъде, защото ще може лесно да се справя със своите мъчнотии и страдания. И тъй, когато пожелаете да реализирате една своя мисъл, разумната природа непременно ще ви постави някакво препятствие, някакво съпротивление. Тя казва: Вие ще реализирате своята мисъл, само ако можете да преодолеете препятствието, което е поставено на нейния път. Забележете, когато човек пожелае да направи едно добро, веднага ще се изпречат на пътя му ред препятствия. Ако е слаб, той ще отстъпи, ще се откаже от доброто, което е намислил и ще се оправдава, че се явили пречки, нещастия, които му отнели възможността да направи доброто. В това, именно, седи красотата на живота. Спънките, противодействията са сили, които застават на пътя на човешките мисли, чувства и желания и го карат да се бори с тях, да ги преодолява, а с това заедно и да се развива. Който успее да преодолее тия спънки, той ще може да използва тяхните сили за реализиране на мислите, чувствата и желанията си. И затова, знайте, че всяко противодействие е сила, която можете да използвате за вашето растене и повдигане. Ще ви приведа един пример за изяснение ролята на отрицателните мисли, които понякога нападат човека. В топлите страни, а също така и в България, има особен род оси, които правят жилищата си от кал. Те хващат 10-20 паяци, надупчват телата им и ги поставят в жилището си, дето са техните личинки. След време, като се развият личинките им и превърнат в оси, те намират вече готова храна. Следователно, паяците, в случая лошите мисли, служат за храна на малките оси. Добрите мисли са семенцата, зрънцата, които се посаждат в земята. Лошите, отрицателните мисли са тор, от който ще се ползват добрите мисли. Като проследите този закон, ще видите, че той е верен при всички случаи на живота. Добрите мисли се хранят от лошите. Ако около една добра мисъл няма няколко лоши, които да й послужат за храна, тя не може да се реализира. Права ли е тази теория? Права е. За вас може да е теория, но за мене е природен закон. Щом е природен закон, той е реалност. Ще кажете, че това е игра на природата. Не, природата никога не си играе; тя се занимава, тя работи. Тъй щото, на каквито противоречия да се натъквате, радвайте се. Тези противоречия са условия за вашето развитие. Колкото по-големи са противоречията, толкова по-големи са възможностите ви да станете гениални, велики, добри хора. Казано е в Писанието : „Дето грехът се увеличава, там и благодатта расте". Значи, грехът е условие да се увеличава благодатта. Може ли човек да живее на земята, без да се оцапа? Щом е дошъл на земята, той непременно ще се оцапа, но важното е, че природата дава методи за чистене. Нечистотиите не могат да се задържат на тялото, но в самия човек трябва да има желание всеки момент да се чисти. Възгледите на съвременните хора са толкова ограничени, че от най-малката мъчнотия, която иде за тяхното развитие, те се обезърчават и казват: Не струва да се живее! Тогава, какво остава на човека? От гениален човек, какъвто е определен да стане, ще слезе в положението на обикновен човек, т. е. ще деградира. Такъв е законът в природата. Който не използва добрите, благоприятните условия на живота за своето развитие, той ще слезе в по-низко положение. Който не желае доброволно, по закона на жертвата да даде това, което Бог изисква от него, той пак ще го даде, но вече чрез насилие. Когато слезе в положението на обикновен човек, той ще даде десет пъти повече, отколкото като гениален. В този смисъл, гениалният дава по-малко, а обикновеният – повече. Казвате: Да живеем добре! – Само разумният човек, който разбира законите на живота и на природата, може да живее добре. Но докато дойде до това положение, човек ще мине през различни състояния, през разни фази на живота. Той ще скърби и ще се радва, ще плаче и ще се смее. Например, след плача иде успокояването; след успокояването – смеха, а след смеха – заспиването. Сега, да се върнем пак към кръговете. Защо кръгът „А” е най-малък? Случайно ли е начертан най-малък, или има някаква причина за това? Този кръг се среща и в природата и символизира нещо. Той е форма, която изразява нещо живо. Сравнете, например, кръга около окото на бивола с кръга около окото на мухата. Какво забелязвате? Между окото на бивола и това на мухата има голяма разлика, не само по форма и големина, но и по строеж. Ако наблюдавате окото на някое млекопитаещо и това на човека, пак ще намерите грамадна разлика и по форма, и по големина, и по строеж. Колкото е по-голяма зеницата на окото на дадено животно, толкова по-малка е светлината на неговото съзнание. Щом зеницата се намалява, светлината на съзнанието се увеличава. Същото може да се каже и за хората: колкото по-интелигентен е човек, толкова и зеницата му е по-малка. И обратно: колкото по-неинтелигентен е човек, толкова и зеницата му е по-голяма. Тъй щото, намаляването на кръга перспективно показва усилване, увеличаване на нещо. Щом знаете това, ще кажете, че за четвъртия кръг е платено повече, в смисъл, че повече енергия е изразходвана. Обаче, ако тази големина се отнася до зеницата на някое око, този кръг има по-малко цена. Ако окото на някой човек по големина отговаря на четвъртия кръг, този човек е в категорията на по-низко културните, по-низко интелигентните хора, защото няма достатъчно светлина в съзнанието си, която да помага за неговото развиване. Той живее в гъста среда, вследствие на което няма условия да се проявява. Например, някой иска да бъде умен, но условия няма за това. Ето, и животните са в същата среда, в която и хората живеят, но нямат условия да се проявят. Има ред причини, които ограничават тяхната природа. Сега, ще ви наведа на друга аналогия. Когато през ума ви мине някаква малка мисъл, вие сте недоволни от нея и казвате: Защо ми е тази малка идея? Според мене, малките мисли, малките идеи са човешки, а големите мисли и идеи спадат към животинското царство. И наистина, колкото по-нагоре се качва човек, в ангелските светове, толкова по-добре разбира, де се крие силата на идеите. Там идеите са по-малки от физическите, от идеите на хората. Ангелските идеи са по-малки, но по- силни, по-интензивни. Защо са по-силни? Защото малките идеи проникват навсякъде. Представете си, че един виден поет взима вашия албум и пише: Светлината е всичко. След това дойде един милиардер, взима албума ви и пише: Подарявам два милиона долара на своя добър приятел. Коя мисъл е по-силна: на поета, или тази на милиардера? По големината на кръговете вие ще познаете кои идеи са по-големи, и кои – по-силни. Физическите, материалните идеи са по-големи, но по-слаби. Ангелските, Божествените идеи са по-малки, но по-силни. Първите идат от по-близък до нас свят, и затова изглеждат по-големи, но нямат голяма сила в себе си. Вторите идеи, ангелските и Божествените, са по-малки, но по-силни. Физическите идеи указват влияние върху брадата на човека; брадата му се разширява с около два милиметра. Духовните и Божествените идеи указват влияние върху врата на човека. Например, ако някоя майка изгуби детето си и после го намери, радостта й се отразява върху врата. Вратът й се разширява с един-два милиметра. Питам: какво показва това? Това показва, че за всяка функция, за всяка проява в живота на човека има специален орган. Тия органи вътрешно са малки, но изпълняват своите служби. Като говоря за органи със специални функции, дохождам и до гимнастиката, в която взимат участие само известен род мускули, а другите остават неразвити. Когато работи съзнателно върху себе си, човек развива всички органи на тялото си, вследствие на което то става подвижно. Всички течения, всички трептения на тялото са хармонични. Такъв човек е в пълно съгласие със силите на природата. Щом не е в съгласие със силите на природата, човек се усеща стар, неразположен, без идеи и т. н. Това е лъжливо положение. Човек не трябва да се поддава на такива отрицателни състояния, но да работи върху себе си, да владее силите си. Срещате някой човек, който заема видно обществено положение, било като директор на банка, или министър, и гледате, как върви. Взел бастона си, върти го надясно-наляво, за нищо не мисли; утре го уволнят от служба, срещате го пак, но вече сгушен, свит, никого не смее да погледне. Защо и в този случай не е също тъй изправен, горд? Така и в скръбта си човек се свива, а в радостта си се изправя, пъчи се, всички да го видят. Защо не прави обратното: при радостта да се свива, а при скръбта, при страданието да се разширява? Има хора, даже светски, които се държат точно така: при радостта се свиват, а при скръбта се разширяват. Срещате такъв човек, с букаи на ръцете и краката, дрънкат тия железа, но върви той, смело пристъпва. Този човек е невярващ, но има някаква идея в себе си и от никого не се смущава. Кое положение е по-добро: да се свивате при скърбите, или да се разширявате? Питам: Какво нещо са страданията? Страданията са трите топки от различни тежести, които постепенно трябва да вдигате. Има страдания, които не са по силите на хората. Ако се опитат да ги дигат, ще стане разрив на сърцето им, или пукане на кръвоносни съдове. Ето защо, човек трябва да се кали, за да може да носи страданията, без никакви катастрофи за неговия организъм. За тази цел, той трябва да страда разумно и да знае, че страданията са неизбежни. Можете да плачете, да се молите, но ще знаете, че страданията не могат да се избегнат. Те водят в един път, от който няма връщане. Страданията са живо нещо, а не мъртво. Те седят на пътя, по който хората вървят, и ги чакат. Като минете покрай тях, ще се спрете, ще се запознаете, ще се разговорите и ще научите езика им. Пътят на страданията е път, който води към Бога. В този път има страдания, но има и радости. Те вървят паралелно. Някой казва: Как се случи, че се срещнах с този човек, да преживея толкова страдания? – Това не е някаква случайност, това е в реда на нещата. Хората се натъкват и на ред органически противоречия в своя живот, от които също тъй страдат, както и от ония страдания, които естествено ги следват в пътя им. И след всичко това, хората казват, че страданията са необходими, за да стане примиряване между хората. Не, Господ не се нуждае от никакво примиряване, от никакво оправдание. Праведният няма какво да се оправдава. Той сам за себе си е оправдан. Кой се оправдава? Който може да се опере, само той се оправдава. Кой може да се опере? Който има вода. Който няма вода, той никога не може да се опере. Нито пък богатият може да стане сиромах. Какво ще кажете за това твърдение? Когато казваме, че човек може да стане богат, може да стане и сиромах, ние имаме предвид физическия живот. Само там могат да стават смени в състоянията на човека. Турете на гърба на някое магаре 80 кг. злато, и то ще стане богато. Ако господарят изгуби това магаре, всички ще го посрещат с радост. В който дом влезе, ще му отворят вратата, ще го настанят в дама, ще го нахранят добре и после ще го пуснат да си отиде, облекчено от товара, който носеше на гърба си. Богатство, което може да се сваля от гърба на човека и отново да се туря, е физическо богатство. Ние не говорим за такова богатство. Когато казваме, че богатият не може да стане сиромах, и сиромахът не може да стане богат, имаме предвид духовното богатство, което никога не се губи. Духовното богатство представя същността на нещата. В този смисъл, добрият човек не може да стане лош, нито лошият може да стане добър. Добрият може да слезе в противоречията на живота, но съзнанието му никога не може да се измени. Любовта не може да се превърне в омраза, нито омразата може да се превърне в любов. Злото в добро не може да се превърне, нито доброто може да се превърне в зло. Външно човек може да се излъже, но вътрешно нещата остават такива, каквито са били първоначално. За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Един ден дяволът се преобразил на един тих, безпомощен старец и се явил при един светия, с молба да се помоли за него пред Бога, да му помогне, по-леко да прекара старините си. Светията го съжалил и се помолил на Бога за този старец, да улесни някак живота му. Обаче, вместо отговор на молитвата си, той чул отгоре следните думи: Твоята молитва не може да се приеме, понеже ти се молиш за дявола. Затова, като дойде дяволът при тебе, ще му кажеш, че ще изпълниш молбата му с едно условие само, ако той се съгласи да се качи на някоя планина и там да се помоли на Господа да премахне греха от света. Тогава старецът казал на светията: Това нещо по никой начин не мога да направя! Аз, който заповядвам на греха, да се моля сега той да се махне от света! Това е невъзможно! Тогава светията си казал: Старата злоба не може да бъде нова добродетел. Следователно, когато казваме, че хората трябва да се примирят, ние имаме предвид добрите, разумните хора, чадата Божии, които искат да служат на Бога, като на свой баща. Как можете да се примирите с лошите хора, с враговете си? За враговете ви Христос е казал: „Любете враговете си!" Какво значи да любите враговете си? Представете си, че някой човек е обрал парите на друг. Последният му става враг. Как може сега този човек да обикне онзи, когото е обрал? За да го обикне, той трябва да му върне парите и да му каже: Съзнателно, или несъзнателно, аз те обрах. Ето, връщам ти сега парите. – По този начин ти показваш, че си обикнал врага си. Това, именно, подразбира идеята, че само разумните, добрите хора могат да се обичат, да се примиряват. Що се отнася до отношенията ви към лошите хора, трябва да спазвате следните правила: Когато искаш да буташ огъня, вземи маша, дилаф. Когато искаш да черпиш вода от кладенеца, не влизай сам в него, но пусни кофа с въже и така извади, колкото вода ти е нужна. Ако искаш да забиеш някъде гвоздей, не си служи с ръката, но вземи чук и с него удряй главата на гвоздея. – Не е ли грешно да се забива гвоздея с чук? – Ако е грешно, не си правете къщи. Гвоздеят трябва да се начука добре, докато влезе в гредата. В това няма никакъв грях. По същия начин ще постъпвате и съ вашите непотребни мисли. Щом видите две или повече непотребни, блуждаещи мисли в ума си, вземете чука и ги забийте в гредите, нека вършат някаква работа. Ако не ги забиете в къщата си, да свършат някаква работа, те ще се набият в краката ви и ще ви създадат големи болки и неприятности. Сега, аз не говоря за формите на нещата, но за силите, за енергиите, които действат в тях и се отразяват върху съзнанието на човека. Като знае това нещо, когато изпадне в неразположение на духа, в гъста материя, човек ще вземе мерки да се издигне над тази материя, да мине в по-рядка среда, дето условията са по-благоприятни. Това показва, че човек често минава от гъста в рядка среда. Гъстата среда създава противоречия в живота му; рядката среда помага за разрешаване на тия противоречия. Каквото и да прави, той не може да избегне противоречията, обаче, може да работи, да прилага разни методи за тяхното разрешаване. И тъй, когато кръгът на зеницата в човешкото око се увеличава, това е лош признак. Това показва, че този човек се товари. Щом почне да се разтоваря, кръгът на зеницата му се намалява, а това е добър признак. Да грешиш, значи да се товариш. Да си праведен човек, това значи да се разтоваряш. На това основание, казвам: невежият се товари, ученият се разтоваря. Само разумният човек може съзнателно да се товари и разтоваря. Човек трябва да се разтоваря, да освобождава ума, сърцето и волята си от непотребния товар, с който се е нагърбил. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка имат своя определена тежест, които се отразяват и върху съзнанието на човека. Следователно, колкото мислите, чувствата и постъпките на човека са по-низки, толкова и тежестта им е по-голяма. Ако претеглите някоя възвишена мисъл, ще видите, че тя е почти без тегло. Значи, има чувствителни везни, с които мерят и най-възвишените и светли мисли. Сега, какъв извод може да се направи от тази лекция? Едно важно нещо от тази лекция за приложение е въпросът за лошите мисли. Ако не можете да премахнете лошите мисли, да ги отстраните от себе си, те ще ви осакатят. Вие се молите на Бога, казвате, че трябва да вярвате в Него, че трябва да имате любов към Него, но всичко това са обикновени методи, които не помагат. Който иска да се освободи от лошите мисли, които минават през ума му, нека се заеме с четенето и изучаването на Библията от любов, а не по задължение, докато тази книга започне да прониква в съзнанието му, и един ден всички светли и възвишени мисли изникнат от него, като хубави, доброкачествени семена. Например, спрете се върху живота на Аврама, на Давида, на Апостолите, на Христа, да видите какъв е бил техният живот, какво са оставили за човечеството и т. н. Христос каза на болния от 38 години: „Стани, вземи одъра си и тръгни." И вие можете да кажете същите думи на някой болен, но той няма да стане. Защо? Казвате: Христос е бил това, а ние не сме като Него. – Христос абсолютно е познавал и прилагал Божиите закони, Божията воля, без никакво съмнение и колебание, било в сърцето, било в ума си. При това, Христос никога не се е заемал да лекува безверници, или хора убийци и престъпници. За такива хора изцерение няма. Много религиозни искат да лекуват болни, без разлика на това, вярват или не вярват в Бога. Божието Слово не се отнася до хора грешни, безверници, убийци. Докато любовта не влезе в човека, колкото и да му се говори, всички думи ще отидат напразно. Мнозина се чудят защо нашите хора, които са толкова добри, не помагат на своите ближни. Новото учение не е болница. Наистина, то включва в себе си взаимопомощта, като средство за лекуване, но при този метод любовта по никой начин не трябва да се изопачава. Човек първо трябва да разбира любовта, като принцип, а после да се справя с малките работи. Някой казва, че ако не се помага на бедните хора, не може да се говори за доброта. Аз пък казвам, че ако с помагането на бедните, можем да станем добри, заслужава тогава да им дадем всичкото си богатство. Обаче, с раздаване на богатството си на сиромасите, човек не само, че не става по-добър, но става даже по-лош. Казвам: според мене, този въпрос седи малко по-другояче. Представете си, че аз имам една крина жито, приготвено за посаждане на нивата. В това време дохожда при мене един разбойник и ме моли да му дам малко жито, или хляб, да се нахрани, че умира от глад. Ако му дам житото, той ще го смели или ще го свари и ще се нахрани. Като се нахрани, ще излезе на пътя, или ще отиде навътре в гората, да пресреща пътници да ги обира. Ще срещне някой праведен човек и ще го убие. В такъв случай, аз няма да дам крината с житото на този разбойник, но ще го оставя гладен, да не може да върши поестъпления. Ще посадя житото на свещената нива, да даде плод. Казвате: Да дадем житото на този грешник, дано по този начин да се обърне към Бога. Не, Бог знае своята работа. Той е определил това жито за сеене, а не за разбойника. Щом това жито е определено за сеене, и десет разбойника да излязат срещу мене, смело ще защищавам житото. Ама щели да ме заплашват с убийство. При това положение, аз не се страхувам от никакво убийство. Сега, по този въпрос няма какво повече да се говори. В известни случаи, многото говорене не ползва човека. Които слушат и нищо не знаят, те трябва да учат. Те не трябва да изпадат в положението на ония, които, едва свършили два-три класа казват на тези, които са свършили университет, че нищо не знаят. Не, човек трябва да бъде скромен. Има някои, които са свършили университет, но още не разбират какво нещо е координатна система. Под думата „координация или съгласуване" се разбира физически или механически процес, който се извършва в съзнанието на човека. Само в съзнанието силите могат да се координират. Координацията е закон във висшата математика и се разбира само от онези, които могат да четат по него. Който иска да се запознае с този закон, той трябва да започне с изучаването на небето: първо ще изучава планетите Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, а после ще дойде до Слънцето. Оттам ще отиде към Венера, Марс, Меркурий, Земя и т. н. След това ще премине и към други слънчеви системи. Това значи координация. Само така човек ще разбере, че между всички планети, между всички слънца има пълна координация. Значи, между всички небесни тела има пълна координация, пълно съотношение. От координацията на небето, човек ще разбере и координацията, която съществува на земята. Ако някой жител от земята отиде на небето, на Венера, например, той трябва коренно да се измени. Най-малкото той ще забележи, че пулсът на неговото сърце се е изменил. Питам: колко пъти в минутата бие вашето сърце? Сърцето на човека бие 72 пъти на минутата. Обаче, ако отидете на Венера, там сърцето ви ще бие два пъти по-бързо. Там пулсът е по-ускорен. По пулса на човека, особено на младия, можете да разберете какво е положението на неговото сърце, дали е влюбен, или не. Ако имате 16 годишна дъщеря, вие можете да разберете положението й по пулса на сърцето. Вечер, когато спи, опитайте пулса й: ако бие нормално, 72 пъти в минута, тя води редовен живот; ако пулсът й е ускорен, бие от 72—85 пъти в минута, тя е влюбена в някой непорядъчен момък. При туй положение, мнозина ще мислят, че това се дължи на някаква болест и ще кажат, че тази мома има огън, температура. Да, все някакъв огън е причинил усилване на пулса й, но този огън е наречен „огън на любовта". Когато човек изгуби любовта си, пулсът му се намалява, и той слиза в по-гъста материя. Това са елементарни работи, но за онези, които не ги разбират, те представят цяла наука. Например, трябва да се знае още, че между мисълта на човека и пулса на сърцето има известно съотношение. Човек трябва да наблюдава какви вълни се образуват при биенето на сърцето в зависимост от неговите мисли. Той трябва да наблюдава какво въздействие указват върху сърцето светлите, възвишените мисли и какво – низшите. Пулсът, изразен графически на фиг. 2 представя отклонение на мисълта от правата й посока. Всяко отклонение на мисълта от правата й посока предизвиква известно отклонение и в движението на сърцето. Когато мисълта на човека срещне голямо противодействие, това противодействие се отразява и на сърцето: като че някакъв нож прерязва сърцето, или като че някаква оловена топка пада върху него, и този човек моментално припада. За да не стават тия припадъци, съзнанието на човека трябва да бъде будно, да е свързано с разумния свят, с Бога. Като работят хармонично, тия разумни същества създават около другите хора живот на пълен ред и порядък. Това значи да живее човек в пълна координация с Бога. Като говоря за гъстата материя, мога да ви дам признаците на слизането в гъстата материя, но съм решил да не изнасям тия неща. Защо? Защото не можете още да манипулирате с тези знания и де кого срещнете, ще гледате, дали има такъв признак. Като срещнете човек с такъв признак, ще кажете: Аз зная какъв признак имаш ти. Когато имате пред себе си знаковете плюс или минус, това показва, че същевременно вие имате напредък. Понякога човек се усеща толкова отпаднал духом, че не знае как да се повдигне. За да се повдигне духа на човека, изисква се малко усилие от негова страна. Това малко усилие е в състояние да даде добри резултати. И тъй, като говоря тази вечер, да не мислите, че искам да се примирите. Аз изключвам примирението. Да се примирява човек, това значи да губи времето си. Светът нека се примирява. – Да подобрим отношенията си. – Няма какво да подобрявате отношенията си. – Да се учим тогава. – Никакво учение не ви трябва. Какво разбирате като казвам, че не ви трябва никаква наука? Защо не трябва да се говори за учение? Защото, желанието на човека да учи идва още с раждането му. Трябва ли след това да казва, че иска да учи? В този смисъл, аз изключвам от вас идеята да учите. Тази идея трябва да се постави другояче във вас: днес вие трябва да търсите светлина, която да ви покаже красивите, хубавите неща в света. Ще изясня мисълта си със следния пример. Представете си, че вие сте учен човек, искате да издирите нови неща, да направите някакви открития, но се намирате в тъмна стая, без никаква светлина. Аз влизам в стаята при вас, запалвам свещта си и започвам да ви развеждам: аз вървя напред, вие – след мене. В случая, вие сте ученик, аз – професор. Обикаляме цялата стая и ви показвам хубави книги, скъпоценни камъни и други забележителни неща. Вие гледате всичко това и се учите. Най-после, като разгледате всичко, каквото има в стаята, излизаме вън. Вие сте доволни, и аз съм доволен: вие сте доволни, че сте научили нещо; аз съм доволен, че моята свещ е могла да услужи на един човек. Сега, тази вечер аз ви разхождам из стаята, светя ви с моята свещ и ви показвам ония неща, които могат да ви ползват. Ако нямах свещ, с която да осветя стаята, вие щяхте да се лутате, да падате, да ставате, и в края на краищата, един щеше да излезе вън с пукната глава, друг – със счупен крак, или със счупена ръка и т. н. Когато някои искат да придобият знания, казват: Искаме да напълните, да натъпчете главите ни. – Аз пък на никого не искам да тъпча главата, нито да го уча. Аз искам да растете. За тази цел, вие се нуждаете от почва, вода, въздух, светлина и топлина. Почвата ви е нужна, за да указва съпротивление на външната сила, а с това и вие да закрепнете. Водата е нужна, за да усили движението ви. Въздухът е нужен, за да раздухва огъня. Огънят пък е необходим, за да даде светлина и топлина на вашия живот. Питам: разбрахте ли значението на тези кръгове? Ако сте умен човек, лесно ще ги разберете; ако сте глупав, нищо няма да разберете. Каква е разликата между умния и глупавия човек? Умният всякога се разтоваря, а глупавият се товари. Един глупав човек пътува през пустинята и води след себе си камила, натоварена с голям багаж – всичкото богатство на глупавия човек. Той среща един мъдрец спира го и пита: Можеш ли да ми кажеш колко години ще живее моята камила? – Ако я товариш малко, може да живее още 20 години. Обаче, тъй както си я натоварил, ако туриш на гърба и още една малка тежест, тя едва ли ще те изведе из пустинята. Глупавият човек продължава пътя си и вижда на земята някаква ценна вещ, паднала от някоя друга камила. Той взима тази вещ, туря я на гърба на камилата си и продължава да върви. Едва направила няколко крачки, камилата се спънала и паднала мъртва на земята. Питам: имаше ли нужда да туря тази вещ на гърба на камилата? Значи, последното ви желание може да счупи гърба на вашата камила. Щом счупи гърба на вашата камила, всичкото ви богатство остава в пустинята. Това е една притча, а всички притчи са ценни за човека, защото имат отношение до неговото съзнание. Не е въпросът, трябва ли да бъде човек богат, или не трябва. Добрият човек не може да бъде сиромах. Ученият човек не може да бъде невежа. Глупавият човек е увеличил кръговете в своя живот до безконечност. Той има един милион лева и казва: Искам да имам два милиона. Има два милиона, иска да има три, четири, пет и повече милиона. Какво са спечелили богаташите в света? Когато някой желае големи богатства, казвам: не увеличавай желанията си! Който има много желания, или много неразрешени въпроси, той мяза на американски милиардер. Не е леко положението на тези милиардери. Защо? Защото на тях не може да се помага. Никъде в Писанието не е казано да се помага на богатите, на грешните хора. Обаче, казано е да се помага на сиромасите, на праведните. Грешните, богатите хора не са за съжаление. В материално отношение те са умни хора, но вървят в крив път. Богатите хора служат за изкушение на бедните. Някой беден човек поглежда към богатия и си мисли: Чудно нещо, този човек в Бога не вярва, никому добро не прави, а при това е богат! – Не правете сравнение помежду си. Щом намирате, че положението на богатия е завидно, станете като него. Колкото и да е слаб, колкото и да няма мазнини, светията никога не би желал да смени положението си с един угоен банкер. Затова и на вас казвам: Не се сравнявайте с другите хора! Защо? С каквито се сравнявате, такива ставате. Когато правим аналогии, сравнения, ние имаме предвид някакъв образ, от който може да се извлече известна поука. И Христос си е служил с аналогии, със сравнения, за да изрази някаква идея. Например, Той казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките". Лозата подразбира възвишеното, благородното в човека. Лозата символизира още закон за самопожертване. Волът пък символизира търпение. Търпението е качество на ангелите. Тъй щото, когато се говори за търпението на вола, подразбираме една черта на ангел, и затова се отнасяме с благоговение към това негово качество. Дойдем ли до отрицателните прояви на вола, например, мушкането, ние имаме предвид низшето проявление на вола. Сега, коя е основната мисъл в лекцията? За следния път направете резюме върху това, което говорих тази вечер, като извадите всички нови идеи, всички контрастни положения, които изнесох в лекцията. От това, което говорих, намирам, че сме стигнали до върха, повече не може да се пътува. Ако речем да насилим положението, да турим още една скъпоценност на камилата, гърбът й ще се счупи. И затова, като се върнете дома си, разтоварете камилите си, дайте им хубава храна, чиста вода, за да благодарят и да кажат: Слава Богу, че нашите господари ни нахраниха и напоиха добре. Казвам: дайте почивка на камилите си, от дългия път в пустинята, поне за няколко дена, а след това пак ги натоварете. „Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!" 33. Лекция от Учителя, държана на 11 май, 1927 г., София. 1927_05_11 Четирите кръга.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева Принципи на нѣщата (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Възможни постижения“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Принципи на нещата Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му! Размишление Мнозина казват, че не помнят принципа на нещата. Когато човек не помни принципа на нещата, това показва, че неговият ум е зает с много работи. Сега, представете си, че върху дадена плоскост прекарате 7 прави, успоредни помежду си линии (виж фигурата). В обикновената геометрия това е проста работа, обаче в живата геометрия въпросът седи другояче. Тук плоскостта AB представлява възможности, които се крият в един живот от 100 години. Началната точка A100 представлява първата възможност за постижение на нещо, а крайната точка B100 представлява последната реализирана възможност. Правите линии, които са перпендикулярни към плоскостта A100B100 пък представляват броя на възможностите за постигане на известни стремежи в даден живот. Тези линии са сили, които действат в живота. Как мислите, еднакви ли ще бъдат резултатите на тези сили? Да допуснем, че тези линии, т.е. тези сили, на брой 7, като 7 лъча излизат от различни точки. Понеже излизат от различни точки, те ще се различават помежду си. Всеки лъч ще има различно отношение към съзнанието на човека. Тези лъчи могат да бъдат мисли, чувства и желания. Ако са мисли, всяка мисъл първо трябва да се трансформира в желание, а желанието – във волев акт, т.е. в действие. И като действие вече, тя приема известна форма. Щом знаете това, вие трябва да се замислите върху въпроса за образуването на кристалите, за създаването на растенията и животните. Всеки трябва да помисли как, кога и защо са създадени кристалите, растенията и животните. Дълга е историята на тяхното образуване и създаване. Ако проследите историята за създаването на растенията, специално, ще видите, че те са свързани с човека, в смисъл, че поддържат неговия живот. Обаче първоначално растенията не са били създадени за човека. Те предшестват човека, съществували са по-рано от него. В такъв случай интересно е да знаете каква е била службата на растенията преди съществуването на човека. Този въпрос може да се разбере само тогава, когато човек бъде абсолютно свободен от дребнавостите в живота. Следователно никой човек, бил той учен, философ, писател, или какъвто и да е друг, не може да разбере дълбокия смисъл на живота, докато се занимава с дребнавости. Дребнавостите в живота могат да се уподобят на бодванията, които произвежда губерката върху ръката на човека. Представете си, че някой велик музикант или художник иска да изрази своя гений чрез музиката или чрез художеството. Тъкмо дойде до най-важния момент, където трябва да представи върха на своята сила, и някой се доближи до него с губерка в ръка и го бодне. Какво ще направи този майстор музикант, или художник? Ръката му непременно ще трепне и важният момент ще изгуби своята красота. Музикантът ще изсвири своето парче, или художникът ще нарисува картината си, но същевременно ще отбележи и ефекта, предизвикан от бодването с губерка. Който не разбира това нещо, той няма да забележи мръдването на ръката на музиканта, или на художника. Обаче който разбира, той ще забележи и най-малкото отклонение на ръката: той даже ще знае причината, защо и как е станало това бодване. Казвате: „Това са отвлечени въпроси, които не ни интересуват“. – Тези въпроси не ви интересуват, докато не сте се натъкнали на тях. Обаче щом се натъкнете, започвате да се запитвате защо стана така, коя е причината за това, което ви сполетя, и т.н. За пример, някой човек е духовно добре разположен, намира се в третото небе. Но дойде някой при него, извади губерката си и го бодне. Изведнъж той изгубва разположението си и започва да се запитва: „Откъде дойде тази губерка? Какво съм направил, че трябваше така да ме нападнат? Нали бях при Бога?“ Докато разсъждаваш и търсиш причината за бодването, ще получиш още 2–3 губерки. Не усещаш как изгубваш разположението си и започваш да мислиш, че доброто ти разположение е резултат на някаква илюзия. И наистина, човек трябва да си отговори защо, след като се е качил при Бога, губерките започват отляво-отдясно да го мушкат. Причината за това се дължи на факта, че докато стигнете до Бога, вие ще минете през известни области в природата, където силите не са още организирани, вследствие на което не се подчиняват на Великия Божи закон. Колкото възвишени да са мислите и чувствата на човека, веднъж минал през тези области, той неизбежно ще изпита острието на губерката. Представете си, че вие обличате новата си дреха, която сте шили за Великден и при хубав слънчев ден излизате на разходка. Обаче внезапно небето се замъглява и започва да вали дъжд. Мислите ли, че дъждовните капки ще се загрижат за вашите нови дрехи? Ни най-малко. Дъждът ще намокри дрехите ви на общо основание. Че ще бъдете недоволни, че ще ви се карат в къщи, дъждът не иска да знае за това. Той ще си вали и ще намокри всичко, каквото срещне на пътя си. Такова нещо представляват неорганизираните сили в природата, те не искат да знаят причиняват ли някому пакости, или не. Следователно има същества в природата, които ни най-малко не се интересуват за нашите мисли и чувства, както и за нашите идеали. Някой учен е работил цели 20 години върху известна теория, но дойде едно от тези същества, бодне го с губерката си, причини му някаква сериозна болка и той забравя своята теория. Друг учен открил нещо важно в науката, но едно от тия същества го спъне някъде и той падне, удари силно главата си и забравя всичко, каквото е работил. Защо тези учени забравят какво са работили? Защото онзи, който е създавал теорията, или онзи, който е откривал нещо, е напуснал това тяло. Какво показва това? Това показва, че много същества влизат в главите на хората, диктуват им разни идеи, заставят ги да работят върху разни въпроси и в края на краищата си заминават. Не е лошо това, но истински учен е онзи, който знае имената на тия, които са го вдъхновявали да работи, които са му диктували да пише върху различни научни въпроси. Казват за някой учен, че е голям авторитет в науката. За друг казват, че не е авторитет в науката. Съгласен съм с вас, но и вие трябва да бъдете последователни. Запитайте вашия авторитет знае ли кой го заставя да пише? Познава ли кое същество го вдъхновява в работата му? Ако нищо не знае по това, той не е никакъв авторитет. Сега ще изясня тази идея с един пример от живота. Срещате един беден, нещастен човек, без авторитет пред хората, и му удряте една плесница. Той се обижда, иска да ви даде под съд, но няма средства. Каже ви някоя обидна дума и вие му удряте още една плесница. Тогава вие, човек с авторитет, с пари в джоба си, съзнавате, че сте направили грешка и казвате: „Аз трябва да дам на този човек поне 1,000 лева, да му помогна; той е крайно беден“. Давате му 1,000 лева и с това изправяте грешката си. Значи, за да покажете своя авторитет, в случая богатството си, вие първо сте си послужили с една груба мярка. Първоначално вашето богатство е било пасивно, а после, след двете плесници, е станало активно, изразило се е навън. Казвате: „Не може ли без плесници?“ Питам: Какво разбирате под думата „плесница“? Освен това всеки трябва да си отговори, плесницата, която удря някому, съзнателно, волево движение ли е, или несъзнателно? Вие сте наблюдавали как малките деца нареждат картите за игра и образуват от тях разни фигури. Понякога те ги нареждат в триъгълна форма, понякога – в четириъгълна или в друга някаква форма, но достатъчно е да се вземе една от тях, за да паднат всичките. Как мислите, по свободна воля ли падат картите? По същия начин човек трябва да си даде отчет какъв процент от това, което мисли, чувства и върши, се дължи на неговото съзнание, какъв процент – на окръжаващата среда, какъв процент – на живата природа и какъв – на Великия Божи Дух. Под думата „окръжаваща среда“ се разбират растенията, животните, хората; от друга страна – въздухът, светлината, топлината, водата и т.н. Изобщо всяко нещо, което обикаля човека и без което той не може, е окръжаваща среда. Тези среди се различават една от друга по степента на своето влияние, т.е. по степента на своето въздействие върху човека. И тъй, правата A100B100 в чертежа представлява пътя, по който вървите, а успоредните прави представляват енергии, които идват от разумния свят. Вие можете да изчислите какво влияние упражнява всеки лъч върху живота на човека за всеки даден ден. Всеки ден енергиите на тези лъчи минават през ума, сърцето и волята на човека и по този начин упражняват известно въздействие върху него. Всеки нов ден тези енергии минават в различни гами. Това са задачи, които ученикът трябва да решава. Дойде ли до обикновения живот, той спира там. В обикновения живот няма какво особено да се търси и да се очаква. Един млад човек пише на приятеля си: „Аз те обичам, защото искам да обичам, без да настоявам за твоята любов“. Казвам: „Прав е този млад човек“. Принципът се заключава в това: Да обичаш и да не изискваш от другите да те обичат. Обаче защо трябва той да пише това писмо на приятеля си? Не може ли да обича, без да изисква от приятеля си отговор на своята любов? Значи този млад човек се е намирал под влиянието на закона на необходимостта. Да напише писмото, това не зависеше от неговата съзнателна воля. Написването на писмото представлява падане в живота. Докато не беше написал писмото, той беше на покрива отгоре и от него зависеше да се хвърли от покрива, или да не се хвърли. Писането вече е един несвободен акт. Това значи, че писмото се пише без волята на човека. Който пише писмо с такова съдържание, той пада. Това е научно обяснение. Щом падне, той ще се контузи накъде. Но след това пък ще дойде подскачане. Ако на такова писмо не се отговори, знайте, че то не е хубаво написано; от единия до другия край е фалшиво. След това пък ще съжалявате, че сте написали писмото. Ще съжалявате, разбира се, защото сте се хвърлили от високо. Ако не разбирате дълбокия смисъл на това нещо, вие ще изпаднете в друга крайност и ще кажете: „Тогава не трябва да пишем никакви писма“. – Не, искате или не искате да пишете, това не зависи от вас. Щом напишете едно писмо, ще признаете в себе си, че сте паднали не по своя воля. Защо? Защото едно сте писали, а друго излиза. Поетът се вдъхнови, напише нещо и казва: „Аз написах това стихотворение“. Не, той не говори истината. Той е възприел една чужда идея, която предава за своя. Това е заблуждение. Да се заблуждава с обикновено съзнание човек, това е в реда на нещата, но ученикът, който търси пътя на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, не трябва да се заблуждава. Той тръгва да търси други методи за работа и приложение. Ученикът трябва да разбира своите състояния, да бъде господар на своите движения. Ако клати главата си нагоре-надолу, без да съзнава защо прави това, той пада. Ако се съмнява, ако се обезсърчава, ако е недоволен от живота си, той пада. Следователно всеки момент в живота си човек трябва да знае къде се намира и какво го очаква. Някой казва: „Не падам само аз, всички хора падат“. – За тебе е важно, като паднеш, колко ще се контузиш. Всяко падане носи свои последствия. Вие знаете, че празни пространства в природата не съществуват. Следователно, където паднете, вие все ще предизвикате някакво сътресение, заради което непременно ще ви държат отговорни. Кой би желал да хвърли някой човек от къщата му само затова, че се оплаквал от живота си? Всеки знае, че за такава постъпка ще носи голяма отговорност. Ето защо, както човек носи отговорност за своето физическо падане, така също той носи отговорност за своите паднали мисли, чувства и желания. Според окултистите този закон е един и същ и за физическия, и за духовния свят. Сега, като говоря за падането на човека, имам предвид мощните сили в него, с които може да работи, да се противопоставя на всяко падане. Падащите мисли вървят в посока, в която хората се движат, вследствие на което и те падат, като същевременно се контузват някъде. От ъгъла на падането на известна мисъл зависи и контузването, което тя произвежда върху човешкия мозък. Ако се съмнявате в тази идея, направете следния опит: вземете при себе си само за един месец някой нервен човек и наблюдавайте влиянието, което той ще окаже върху вас. В това отношение вие не трябва да се заблуждавате, да мислите, че сте много устойчиви. И светии, и пророци са изгубвали равновесието си. Пророк Илия изгуби равновесието си от една жена само. Той имаше сила да избие 400 пророци в Израил, а когато пред него се яви една жена, той се уплаши и избяга. Ако пророк Илия, известен със своята смелост и решителност, се уплаши от една жена и изгуби равновесието си, мислите ли, че вие ще бъдете по-смели от него? Колко пъти и вие, като пророк Илия, сте се отклонявали и се отклонявате от живота си! С тези отклонения вие пакостите на себе си, а не на хората. Всички хора са наредени като атомите и молекулите, между тях винаги остават празни пространства. Следователно никой не може да напакости на душата на човека, но може да напакости на тялото му. Тази пакост се предизвиква от влиянието, което хората си оказват един на друг чрез своите мисли, чувства и чрез своята воля. Иначе, като души, те са абсолютно свободни, независими един от друг. В това отношение по-напредналите ученици трябва да дават пример. Да живеете като души помежду си, това е задача, която всеки ученик трябва да разреши. Трудна задача е, но постижима. Питам: Според вас кой е правият път? Ще кажете, може би, че възходящият път е правият. Така е, но възходящите линии претърпяват известно отклонение, а където има отклонение, там има и падане. За да се избегнат тези отклонения, съзнанието на човека трябва да бъде абсолютно будно, да може предварително да разбере какво носи всяка мисъл в себе си. Като знае това, той ще може да я отхвърли или приеме, преди още да е достигнала до него. От днешния момент той може да определи какво ще го сполети след няколко седмици, месеци или години. Това всеки може да постигне, но изисква се работа, усилия, труд. Една сутрин тръгвам на екскурзия с няколко души. Вървим по пътя и по едно време ги питам: Как мислите, отишъл ли е някой преди нас на планината? – „Да, преди нас са минали двама души.“ – Откъде познахте? – „Виждаме две различни стъпки.“ – Мъже ли са били, или жени? Едни казваха, че стъпките са мъжки; други казваха, че стъпките били женски. Обаче положително никой не можа да определи какви са стъпките. Аз мълча, нищо не казвам. Като се качихме на планината, никой нямаше там. Значи предположенията не излязоха прави. По стъпките аз познах, че преди нас е минал един селянин, придружаван от кучето си. Премълчах обаче, защото исках всеки сам да отговори на въпроса и после да провери доколко вярно е познал. Казвам: Както всяка стъпка на човека има своя форма, така и всяка мисъл има свои качества. Колкото многобройни да са мислите, всяка мисъл има свои специфични качества, по които се различава от другите. В съзнанието на всеки човек влизат съответни мисли, от които зависи неговото бъдеще. Като знаете, че сега градите вашето бъдещо щастие, вие трябва да сте внимателни към мислите, които допускате да взимат участие в градежа на съзнанието ви. Някой е нещастен, болен, по причина на това, че органите, с които си служи, не са здрави. Ако силата на обонянието ви се увеличи няколко пъти повече, отколкото е сега, вие не бихте могли спокойно да се движите между хората. Лоша, неприятна миризма излиза от телата на съвременните хора. Ако и зрението ви се увеличи няколко пъти повече, отколкото е било досега, ще забележите, че от очите на всички хора излизат неприятни, тъмни лъчи, които са в състояние да напакостят на всеки, към когото са насочени. Това са червени пламъци, подобни на тези на някоя нагорещена пещ, в която се пекат керемиди. Вие влизате в Школата болни, искате да се лекувате. Не трябва да бъде така. Вие трябва да влезете в Школата здрави, да учите. Който иска да учи, той трябва да бъде свободен от всякакви влияния, от всякакви ограничения и спънки. Вие изживявате света в себе си и затова не можете да бъдете свободни. Казвате: „От толкова години вече следваме този път, нищо ли не сме научили?“ – Ако вървите както сега, и хиляда години да следвате в Школата, ще останете с това, което сега знаете. Разликата между сегашното и тогавашното ви знание ще се заключава само в това, че ще променяте букварите. Все буквари ще учите, но от различни автори, т.е. с различни имена. Какво особено ще научите от тия буквари? 100 пъти наред да четете буквара, все едно и също нещо ще срещнете в него. Ученикът, който е влязъл в училището, трябва да минава от отделение в отделение, от клас в клас, няма защо с години да седи все в първо отделение. Значи ученикът трябва всеки ден да придобива по нещо ново. Срещате някой ваш приятел и казвате: „Познавам приятеля си“. – Колкото и да го познавате, все има нещо ново, и то някоя добра черта в характера му, която днес трябва да откриете. Също така и той трябва всеки ден да открива по една добра черта във вашия характер. Само при това положение и вие, и той сте придобили нещо в живота си. Не можете ли да откриете някоя добра черта във вашия брат, или приятел, вие нищо не сте постигнали. По право можем да кажем, че вие сте изгубили времето си. Станете ли сутрин, потърсете и в себе си някоя добра черта, която до вчера не сте познавали. Какво правите вие? Щом станете, започвате да се оплаквате: „Тази вечер не спах добре, защото съседите се караха, или защото бълхи ме хапаха. Нещо не съм разположен, не ми се работи, не ми се живее и т.н.“ Не, изпаднете ли в неразположение на духа, започнете да размишлявате защо бълхите са ви безпокоили. Като се вдълбочите в себе си, ще видите, че причината на неразположението ви, както и причината за безпокойството, което бълхите са ви създали, се дължи на факта, че е трябвало да се молите през нощта, да прекарате повече в размишление, а не в сън. Ще кажете, че трябва да си почивате. Така е, и почивката е нужна, но в Индия, в Китай, в Япония, в Америка, в Германия, във Франция, пък и в целия свят има адепти, които прекарват цял живот почти без сън. При това положение те са по-бодри, отколкото хората, които спят по 8 часа на ден. Сънят е изключително положение в живота на човека. Когато няма какво да прави, човек спи. Вечер, като започне да мисли, вижда, че не може да разреши задачите на живота и неусетно заспива. В този смисъл сънят на съвременните хора не е нищо друго, освен прекъсване на съзнанието. Когато съзнанието не е будно, човек заспива. Понеже съзнанието на ангелите, на адептите, на великите духове е всякога будно, те не спят, т.е. техният сън не е като този на хората. И тъй, главната мисъл, която трябва да остане в умовете ви, е всеки ден да откривате в себе си по една нова черта, която Бог първоначално още е вложил в душата ви. Не можете ли да откриете такава черта в себе си, вие се лишавате от благата на живота. Казвате: „Добре е човек да чете различни книги, там да намира силни характери“. – От мое гледище това не е необходимо. Който пише романи или някакви драми, той се излага на ред падения. За пример, в романа „Клетниците“ от Виктор Юго, главният герой, Жан Валжан, представлява самия автор. Лицето Жан Валжан не се среща в живота. И Толстой, в своите романи „Война и мир“ и „Възкресение“, също така описва себе си. Като четете тия романи, вие казвате: „Тук се изнасят велики истини“. Не, това още не са велики истини. Без да искат, авторите на тези романи са скрили малко истината. Не е лесно да се изнесе истината. Пък и всеки не познава истината. За пример, някой прави известни движения, без да разбира тяхното значение. Всяко движение е на мястото си само тогава, когато е в съгласие със Законите на природата. Един господин вика приятеля си с пръст. Последният се обидил, защо го викат с пръст. Наистина, първият е трябвало да отиде при приятеля си и да му каже каквото иска. Значи да извикаш приятеля си с пръст, да дойде при тебе, днес се счита за обидно. Защо? Защото като не знаят значението на показалеца, хората са изопачили това движение. Благородни работи върши този пръст, но за онзи, който не знае неговата служба, той не трябва да се движи, да служи като знак за извикване на човека. Нагоре изправен, показалецът представлява кол, на който може да се набоде нещо. Надолу поставен, той изразява нещо приятно, благородно. Следователно, да викате човека с единия си пръст само, това представлява цяла анархия. И с петте пръста на ръката си не можете да извикате човека. За да извикате някой човек, да дойде при вас, вие трябва да отворите и двете си ръце и да съсредоточите към тях ума, сърцето, душата и духа си. Това подразбира истинско отношение на приятели. В приятелските отношения, като акт между души, целият човек трябва да вземе участие и по външна форма, и вътрешно, по ум, сърце, душа и дух. Това всеки трябва да знае, защото всяко движение, което човек прави, оказва известно въздействие и върху самата природа. Най-малкото помръдване на показалеца, например, се отразява в цялата природа. Вълните, които изтичат от този пръст, ще направят едно кръгосветно движение и в края на краищата пак ще се върнат към човека, от когото са излезли, с една придобивка, в добър или в лош смисъл. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни в своите движения. Сега, пак ще се върнем към въпроса за мислите, които падат върху плоскостта A100B100 във вид на лъчи. Чрез тези мисли, разумните същества от невидимия свят изпращат своите добри желания към хората, но ако не намерят добра почва за своето развитие, те се отклоняват и се връщат пак там, откъдето са излезли. Всяка мисъл, която не може да намери съответна почва за развитието си, се връща обратно към своя източник. Тази е причината, заради която при голямото богатство, при голямото изобилие и благословение, което Бог изпраща на земята, повечето хора са бедни, отколкото богати. Апостол Павел например казва, че е ходил на третото небе, видял светли, необикновено красиви неща, разбрал смисъла на живота, но въпреки това към края на своя живот той стана патриот, искаше да спаси еврейския народ. Не, патриотизмът не спасява хората. Той не е Божествена проява, но е човешко чувство. Какво разбирате под думите „патриотизъм“, „отечество“, „бащин дом“? Когато отиде при Бога, само тогава човек ще разбере истинското значение на тези думи. И след като ги разбере, тогава ще може да ги приложи в живота си. Главната мисъл, която трябва да остане в ума ви от тазвечерната лекция, е, че трябва да имате любов към Истината. Като ученици, любовта ви към Истината е слаба. Дойде ли въпрос до Истината, тя не може да се разглежда двусмислено. Не може да кажете, че еди-кой си е по-истинолюбив от друг. Истината е една, в нея не може да има степени. Да обичате Истината, това значи цялото ви същество да е ангажирано с нея. Който обича Истината, той лесно се справя с мъчнотиите в живота. Слабата страна на хората се дължи не толкова на отсъствието на Любовта в тях, колкото на това, че нямат любов към Истината. Любовта е снизходителна към грешките, към слабостите, към нечистотата на човека. Истината обаче е строга, неумолима. Истината не търпи невежество, безсилие, хилавост, нечистота и в това, именно, се състои нейната красота. Следователно слабият да отиде при Любовта; невежият – при Мъдростта; който търси справедливостта – при Правдата; който иска да бъде съвършен – при Истината. По този начин човек ще познае себе си, ще познае и силата на нещата. Често ние правим екскурзии и като минаваме през селата, кучетата понякога ни лаят, понякога не ни лаят. Когато някое куче ви лае, трябва да търсите причината, защо ви лае. Ако намерите причината в себе си, кучето ще престане да ви лае. Ако не я намерите в себе си, тогава може би кучето се оплаква от положението си. Ако и това не е причина, кучето може да ви лае, защото е гладно. Тогава не остава друго, освен да му дадете хляб. Дадете ли му веднъж хляб, повече няма да ви лае. От последния случай се вижда силата на хляба, силата на Словото Божие, което носи Светлина за съзнанието. Следователно от всички се изисква любов към Истината. Не е въпросът да се критикувате, да се самоосъждате, но трябва да прилагате, за да се освободите от утайките, от наслояванията на миналото. Сега, за 10 седмици ще ви дам една задача. Желателно е всички да направите тази задача. Тя се състои в следното: от месец май до половината на месец юли, всеки ден, когато вали дъжд, ще се излагате на дъжда, докато добре ви намокри. Които от вас са чиновници, те ще използват дъжда през онези часове, когато не са на работа. Щом завали дъжд, те могат да излязат на двора или да отидат до някой дюкян под предлог, че трябва да свършат някаква работа. Ще вървят полека, за да може дъждът да ги намокри добре. След това ще се върнат у дома си, ще изтрият тялото си с чиста, суха кърпа, ще се преоблекат със сухи дрехи, ще изпият 1–2 чаши гореща вода и ще отидат на работа. Онези пък, които са свободни, нека използват дъжда по всяко време, като правят тия бани така, че никой да не забележи: ще отидат до някой свой познат, или ще работят нещо в градината си. Изобщо, всеки трябва да изпълни задачата внимателно без шум, без много говорене, за да види какви резултати ще има. Когато опитате доброто въздействие на дъжда върху организма си, можете да разправяте и на ближните си, да им препоръчвате дъжда като метод за лекуване. При това, като се излагате на дъжд, добре е вътрешно да пеете. В този случай пеенето подмладява човека. Благословение е дъждът. Дъждовните бани, които ще направите в продължение на 10 месеца, струват повече от всякакви минерални бани. Голяма енергия се крие в дъждовните капки. Те се отразяват благотворно върху нервната система и върху много хронически болести в човешкия организъм. Аз наричам дъждовните бани „бани на ангелите“. Като правите баните си, ще се молите на Бога да ви очисти чрез тях и ще благодарите за благословението, което Той ви изпраща от небето. Както дъждовните капки измиват човека отвън, така Божието благословение изчиства сърцето и ума му, като внася в него живот, сила и здраве. Който умее правилно да възприема енергията на дъждовните капки, той се е домогнал до онази първична материя, която алхимиците са търсили. Като правите тези бани, ще видите какъв здрав сън ще имате. Казвам: Човек трябва да се свърже с природата, разумно да използва нейните сили. По този начин той ще дойде до вътрешното разбиране на дните, месеците и годините. Той ще започне да разбира какво Бог е вложил и влага във всеки нов ден и ще може да се ползва от него. В Библията е казано нещо за дните, но то не е достатъчно. Първият ден, например, неделята, денят на слънцето, не е ден за почивка, но е ден на живот, ден на възкресение. Той е ден на любов към Истината. Следователно започнете с този ден. И тъй, от първи май ще започнете упражнението и ще си запишете кой ден сте го започнали и в колко часа. При всяка последователна баня ще отбелязвате деня и часа. Ще седите на дъжда около 15–20 минути, а може и повече, според силата на дъжда. Що се отнася до простуда, да нямате абсолютно никакъв страх. Невъзможно е човек да се простуди през май, юни и юли. През тези месеци природата е пълна с живот. С това упражнение ще се опита геройството ви, доколко можете да издържате. Който не иска да прави упражнението, той може да бъде свободен, но ще остане хилав, слаб. Дъждът ще внесе свежест, преснота в организма. Изобщо, човек трябва да прави много упражнения, за да отвори порите на тялото си и да диша не само чрез дробовете си, но и чрез цялата кожа. Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му! Лекция от Учителя, държана на 4 май 1927 г., София.

Аудио - чете Цвета Коцева Забравената дума (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Възможни постижения“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Забравената дума Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му! Размишление Сега ще обясня отношението, което съществува между силите, законите и принципите в живата природа. Казвате за нещо: „Сила е това!“ Да, но сила без закон не може да се прояви. А закон без разумност не може да се приложи. Разумността пък има свой произход. В случая под думата „произход“ не се разбира начало на нещата. Тук ще представя графически отношението между сила, закон и принцип (виж фигурата). Коя е причината, поради която линията A в началото на своето движение е вървяла нагоре, а после се е изкривила наляво и надясно, в A1 и A2? Такъв е пътят на движението на енергиите в едно дърво. Първоначално енергиите от корените на дървото вървят нагоре и държат клоните в същото положение. Колкото повече дървото расте и се развива, толкова повече клоните се изменят, докато най-после се навеждат надолу. Това се дължи на факта, че силите m2 са изменили движението си в разумния свят, вследствие на което са изменили и посоката на идеала си в своя живот. Може ли човек да има някакъв идеал на земята извън разумността? Като се говори за идеали, трябва да се знае, че идеалите на човека се раждат после, а не заедно с него. Може ли в главата на детето да се роди някакъв идеал, ако то няма майка и баща? Ако детето е без майка и баща, никакви идеи не могат да се родят в главата му. Вие казвате, че идеите съществуват в света, а при това отхвърляте майката и бащата като първа причина за раждане на тия идеи. Следователно никакъв въпрос в света не може да се разреши без участието на тази причина. В този смисъл само онзи може да говори за идеи, който има баща и майка. Който няма баща и майка, той не може да говори за никакви идеи. И тъй, идеалът може да се изрази само при съществуването на известен закон. За да се приложи даден закон пък, изисква се известна сила. Когато се прилагат във физическия свят, силите носят свои последствия. Тази е причината, поради която при сегашните условия на земята хората живеят в свят на последствия. Също така и идеите на земята се раждат по закона на последствията. Нашият свят, светът на промените, се топи така, както и ледът се топи. Достатъчно е да дойде една топла вълна, за да се стопи ледът. Хората наричат това стопяване „смърт“, „остаряване“, а то не е нищо друго, освен трансформиране на материята. Това показва, че човек е попаднал в топла зона, вследствие на което се топи. Всъщност остаряване в природата няма. Силите, които взимат участие при известен творчески акт, при стопяване се оттеглят в по-висока сфера, вследствие на което на земята няма условия за тяхното проявяване. И тогава ние казваме, че е настъпил процес на остаряване. Условията за постижения са вложени в мозъка на човека, от който именно зависи бъдещото му развитие. Следователно, за да бъде човек здрав, разумен, богат, щастлив, това зависи от неговия мозък. Богатството на човека се крие в неговия мозък. Ако разумното начало в човека знае как да използва силите и заложбите на своя ум, той ще бъде в хармония с всички разумни, възвишени същества. Представете си, че при вас дойде един човек с някаква молба и вие го приемете любезно, усмихнато, с любов, този човек веднага ще се разположи към вас, ще иска да ви се отплати. С тази ваша постъпка вие печелите вече един приятел. Обаче ако се отнесете грубо, сурово, с пренебрежение към него, той веднага ще бъде готов да ви противопостави. Такова отношение към хората влошава и вашия, и техния живот. Казвате: „Коя е причината за нещастията в света?“ Нещастията на хората се дължат на техните превзети идеи, които никога не могат да се реализират. Първо, човек трябва да знае има ли сили в себе си, с които да реализира своите идеи; после, той трябва да проучи законите, при които тия сили могат да се проявят; най-после, той трябва да знае с каква разумност разполага при всеки даден случай. Разумността е написана на лицето на човека. Онези, които се занимават с изучаване на човешката физиономия, знаят къде точно се намира разумността на човешкото лице. По този въпрос има ред съчинения на френски, на немски, на английски език. Който се интересува от физиономията, той може да изучава тези съчинения, да прави наблюдения, да вади свои заключения. На първо място човек трябва да изучава своето лице, да намери чертата на разумността. В разумния човек погледът не е раздвоен. Раздвоеният поглед говори за някакво болезнено състояние в човека. Ето защо, всеки трябва да внимава да не изпадне в такова състояние. Раздвояването на погледа зависи от проникването на две противоположни мисли в ума на човека. Казано е в Писанието: „Двоеумният е непостоянен в своите пътища“. Всеки трябва да се стреми да има строго определено, свещено убеждение. Той не трябва да мисли днес по един начин, утре – по друг начин. За всяко нещо човек може да мисли само по един разумен начин. Разумният начин на мислене е принципен начин. Принципът, по който може да се прояви живота, е един; обаче законите и силите, които действат в живота, са много. За пример, като дойдете до въпроса кой е създал живота, има само един отговор: „Бог е създал живота“. Казано е: „Аз съм пътят, истината и животът“. Значи има един принцип, едно начало: Бог е живот. Зададе ли си въпроса кой е създал Бога, човек вече се намира пред пропаст, в която неизбежно ще потъне. Който се е осмелил да борави с този въпрос, той е опитал дълбочината на тази пропаст. Свещено нещо е Божието име! Когато се спомене името Божие, моментално трябва да настане абсолютна тишина. Душите и сърцата на всички хора трябва да се изпълнят с благоговение и свещен трепет. Когато някой каже за нещо, че такава е волята Божия, всички неразрешени въпроси трябва да се разрешат. Всеки трябва да поддържа името Божие и волята Божия в света! Вън от тия две неща всичко друго е преходно. Някой казва: „Аз имам особено мнение по този въпрос“. – Щом имаш особено мнение, кажи къде ще бъдеш след 10 години, какво ще бъде материалното ти положение, какви промени ще станат в космоса и т.н. Колкото и да искате да бъдете самостоятелни, независими, не можете. Каквото и да правите, в края на краищата вие ще се убедите, че сте зависими от цялото, от което съставяте една малка част. В този смисъл и трудът на учения е колективен, а не единичен. В света съществуват общества от учени хора. Това подразбира, че всеки учен гради своя труд върху колективния труд на много учени, които са работили хиляди години преди него върху същия въпрос. Много учени преди Нютон са наблюдавали падането на телата, обаче трябваше да дойде Нютон, да открие закона за земното притегляне, с който да обясни падането на телата. Мислите ли, че преди Бетховен не е имало музиканти-композитори? Достатъчно е да се върнете към предисторическите времена, да видите каква музика, какви композитори са съществували и тогава. Ако чуете симфониите на някои от тия музиканти, ще видите, че тези на Бетховен ще останат назад. Тяхната музика е била израз на възвишен свят, към който и до днес още хората се стремят. Изобщо, музиката е магическа сила. Тя има свои закони и принципи, с които си служи. Сега, ако човек започне да се огъва надолу, както се огъват линиите A1 и A2 в чертежа, това показва излишък от непотребна материя в неговия организъм. Този човек се намира в обременено, в угнетено състояние на духа, което, според Луи Куне, се дължи на излишно количество утайки в организма му. В научно отношение причината за това огъване на човека се дължи на излишък от млечна и пикочна киселина в неговия организъм. Такъв човек е пълен, дебел, едва се движи и казва: „Не зная какво да правя“. – Ще постиш 5 дни, абсолютно нищо няма да ядеш. – „Ще отслабна.“ – Това, именно, е нужно за тебе. Товарът, който носиш, е голям, трябва да оставиш част от него настрана. Излишъците, както и недоимъкът в организма, правят човека нервен, болен. Тази нервност го прави сприхав, докачлив, лесно се обижда. Няма защо да се обиждате. Който е дошъл на земята, той има само една задача – да изпълни волята Божия. При това всеки ще изпълни волята Божия така, както той я разбира, както е поставена в самия него. Докато човек върши своята воля, той живее в областта на личните чувства (Л. Ч. – чертежа). Щом пожелае да изпълни волята Божия, той се издига в по-висока област, където царува Божията Любов (Б. Л.). Следователно от човешкия живот, от живота на личните чувства, човек постепенно отива към Божествените чувства, които са на върха на неговия живот, и оттам постепенно слиза към разумния живот (Р. Ж.), където започва да се изправя. Значи личните чувства в човека се балансират с разумността. Между личните чувства и разумността в човека всякога трябва да става правилна обмяна. Ако тази обмяна не става правилно, в психическия живот на човека настъпва дисхармония, в резултат на която се явяват известни подпушвания в неговия организъм. Тази обмяна става навсякъде в живота. Когато двама души се обичат или мразят, в първо време те взимат един от друг своите положителни или добри черти, а после – отрицателните или лошите си черти. Това е неизбежен закон. Дали обичате или мразите някого, вие ще започнете да приличате на него. Казвате: „Какво трябва да правим, за да се избавим от този закон?“ – Вие не можете да се избавите от този закон, но можете да се повдигнете в любовта си, да обичате Бога, т.е. да обичате Бога във всеки човек. Вие виждате, че някой човек е красив, добър, богат, щастлив, и го обичате. Защо? В този момент Бог се проявява в него. Следователно обичайте Бога навсякъде, където се проявява, за да започнете да приличате на Него. Често съм наблюдавал отношенията между кучетата. Две кучета си играят приятелски; обаче ако на едното от тях се даде храна, то веднага се нахвърля върху другото и го прогонва далеч от себе си. Не се минава половин час, двете кучета отново си играят. Значи скарването и примиряването между кучетата става лесно. Когато хората се карат и сърдят помежду си, те мъчно се примиряват. Някога трябва да минат 10–20 години, за да се примирят. Кой постъпва по-право: кучетата или хората? Хората говорят за Божията Любов, но като дойде до приложението ѝ, постъпват по своему. Не, щом се скарате с някой човек, обърнете се с молба към Бога като Любов, Той да оправи тази работа. Сега, като ученици, от вас се изисква да произнасяте името Божие не със страх, но с благоговение, и всеки момент да сте готови да изпълните волята Божия. Всеки ден правете опити, да видите колко сте готови да служите на Бога. Ако някои от вас не сте в добри отношения помежду си, направете опит, не механичен, но съзнателен, да видите каква е любовта ви към Бога, доколко сте готови в Негово име да се примирите. Дръжте името Божие свещено в душата си и всякога си спомняйте за благата, които Бог ви е дал. И в миналото, и в настоящето вие сте поставени при условия да познаете Великата Божия Любов към вас и да Му благодарите. Здраве, сила, богатство, щастие – Той всичко ви е дал. На вас остава само да благодарите, да учите и да славите Бога. И в богатство, и в сиромашия; и в здраве, и в болест; и в щастие, и в нещастие Той всякога е бдял над вас и ви е утешавал с думите: „Идете да работите, аз съм с вас!“ Бог не желае да загине нито едно от Неговите чеда. Обаче, който не изпълнява волята Му, той ще страда, не поради желанието на Бога, но понеже нарушава основния закон на живота – законът на Любовта. Който изпълнява волята Божия, той ще реализира благородните желания и копнежи на душата си и ще се повдигне. Той ще представлява желязо, нагорещено до хиляда градуса. В тази температура ще изгорят всички недоразумения, нещастия, болести. Само при това положение човек ще изпита дълбоко в душата си вътрешен мир и спокойствие. Той ще разбира страданията на хората, ще им помага, ще им посочва пътя, който води към необятния свят на Великата Божия Любов. Сега, като наблюдавам живота на съвременните хора, намирам, че повечето от тях не са здрави. Когото срещнете, все се оплаква. Някой се оплаква от изкривяване на пръстите. Това се дължи на излишъци, утайки в организма, които предизвикват подпушване на артериите и вените. Това подпушване или циментиране на артериите и вените наричат „артерио-склероза“, болест, която постепенно свързва ръцете и краката на човека, докато му създаде по-големи усложнения. Щом забележи това изкривяване на пръстите, човек трябва да съзнае в себе си, че не е изпълнил волята Божия, не е разбрал Неговите закони. Тогава той трябва да пожелае да изправи живота си, да служи на Бога. Докато не живее според Божиите закони, човек ще страда не само от артерио-склероза, но ще се натъква на различни болести на сърцето, на черния дроб, на стомаха, на гърдите и т.н. Щом заболее някой от вас, нека се обърне към Бога, към разумните същества от невидимия свят и се помоли да му помогнат в изправяне на грешките. Ще кажете, че не знаете какви са грешките ви. Не, всеки човек знае своите грешки и трябва да се моли да му помогнат в изправянето им. Съмнението, подозрението, неверието, както и ред още отрицателни мисли и чувства са причина за разстройство на черния дроб в човека. За да подобри положението на черния си дроб, човек трябва да се моли усърдно, с будно съзнание. Започне ли да се моли, свърже ли се с Божието име, и земетресение да стане, къщите да се събарят около него, той трябва да остане спокоен, да не прекъсва връзката си с Бога. Такава молитва е в състояние да спаси човека от всички беди и напасти. Къщите ще се събарят около него, но главата му ще остане неповредена, косъм няма да падне от нея. Магическа сила е молитвата! Когато изнасям грешките на хората и на вас, като на ученици, вие не трябва да правите същото. Защо? Защото това, което на Учителя е позволено, на ученика не е позволено; това, което на богатия е позволено, на сиромаха не е позволено. Учителят знае законите и ги изпълнява. За всяка дума, за всяка изнесена грешка аз плащам скъпо. Само богатият може да плаща. Следователно Учителят, като богат, има право да посочва грешките на учениците си, за да ги изправя. Казано е в Писанието: „Не съдете, за да не бъдете съдени!“ Само Любовта на Учителя към учениците е в състояние да плати за всяка изнесена грешка. Въпреки това Учителят трябва да се обърне към Бога с думите: „Господи, аз изнесох грешките на своите ученици, но с това познах Твоята доброта и милост“. Човек винаги трябва да се моли на Бога, за да не Го застави да оттегли лицето си от него. Страшно нещо е Бог да скрие лицето си от човека! Тогава настава такъв мрак, такава самота и студенина, каквато човек никога не е изпитвал в живота си. Той се моли, но около него се е образувал такъв похлупак, че с нищо не може да се пробие. Само молитвата е в сила да пробие този похлупак. Който се страхува, той ще остане под похлупака във вечен мрак. Каквото и да е положението ви, молете се на Бога. Знайте, че Той е по-силен и от най-големите злини и престъпления на хората. Казвам: Страдате ли, радвате ли се, дръжте връзка с Бога, с възвишените и разумни същества. Много от страданията на хората са лични, но все пак са в сила да поставят човека в един похлупак, откъдето само молитвата ще го освободи. Щом излезе от този похлупак, в ума му ще светне, ще нахлуе нова светлина. Той ще бъде доволен, че е придобил ново разбиране на нещата. Докато Бог е с вас, вие не трябва да се съмнявате, не трябва да се страхувате. Той гледа благосклонно към всички хора. Това не подразбира, че Той одобрява техния неправилен живот, но не ги съди, оставя ги свободни да учат, да се развиват. Той има търпение да дочака онзи ден, когато те ще се пробудят и ще се обърнат към Него. Ето защо и вие, заради любовта си към Бога, трябва да бъдете благосклонни към всички хора, ако искате правилно да растете и да се развивате. Какво правят съвременните хора? Когато някой баща е недоволен от сина си, той се отказва от него и го изпъжда от дома си. Когато свещеникът е недоволен от пасомите си, той ги морализира. Мнозина даже заличава от списъка на църковниците. Когато учителите са недоволни от някой ученик, те го изключват от училището. Обаче хората не се поправят нито с пъдене от домовете им, нито с изключване от църквите и училищата, нито пък с морализиране. Кой е истинският път за изправяне на хората? Като говоря така, аз не засягам грешките ви индивидуално, но принципно, като обръщам внимание на това какви трябва да бъдат отношенията ви към Бога. За да има човек правилни отношения към Бога, религиозното чувство в него трябва да бъде добре развито. В българите това чувство не е добре развито, затова те трябва да работят върху себе си, да го развият. Как се познава дали религиозното чувство в някой човек е развито, или не? Ако хвърлите поглед върху чертежа, ще видите криви линии m, които се срещат в живота на човека, но те трябва да се изправят. Това изкривяване прилича на пружина. То е свързано с известни земни течения. Изкривяването на тия линии показва отслабване на желанията. Желанията, както и мислите на човека, биват два вида: постижими и непостижими. Следователно за всеки даден случай човек трябва да знае кои желания са постижими и кои – не; кои мисли са постижими и кои – не. Той трябва да знае с кои сили може да работи и с кои – не; с кои закони може да оперира в живота си и с кои – не. Всеки човек има желание да бъде особен, да се отнасят хората с него внимателно. Това е естествено желание и лесно постижимо. Какво се изисква в този случай? Да оградят човека добре и отвреме-навреме да го поливат с малко водица. В това отношение човек е подобен на малко, нежно цвете. Следователно и той се нуждае от това, от което и цветето. Обаче съвременните хора са внимателни главно към тия, които са се проявили в нещо: били те поети, писатели, музиканти, художници, философи, учени, велики майки и т.н. Тези хора чувстват това внимание и се повдигат. В този смисъл обществото може да повдигне човека, но може и да го понижи. Колективният ум на хората може да вдъхнови човека, а може и да го понижи. Това се забелязва особено с вярващите, с хора, които са се отделили от общия път на живота. И тогава, за да не бъдат смачкани от колективната мисъл на хората, те трябва да бъдат свързани със силите и законите на живата природа и с тях да работят. Ако това не могат да направят, те трябва да се свържат направо с Божественото съзнание, да апелират към Бога, Той да ги подкрепи. Кое е по-добро за човека: да познава силите и законите на природата и да ги владее, или да познава Бога? Най-великото нещо за човека е да познава Бога. Мнозина питат какво нещо е Любовта. Всички хора знаят какво е Любовта, но не могат да говорят за нея, нито да я обясняват, защото е свещено нещо. Бог е Любов. Тогава какво можете да говорите за Любовта? Някой казва, че бил влюбен, че сърцето му горяло. Това не е Любов. Щом се каже нещо за Божията Любов, щом се спомене името Божие, веднага в човека се събужда мисъл и всякакъв смях, всякакви шеги престават. При това положение той е готов на всякакви жертви. Всеки има такава опитност. Когато в дома ви дойде човек, когото обичате, вие го угощавате добре; ако е беден и няма дрехи, вие му давате от своите или му купувате нови. Каквото имате, вие сте готови да споделите с него. Обаче дойде ли в дома ви човек, когото не обичате, вие сте готови да затворите вратата си пред лицето му и да не го приемате. Казвате: „Ами ако този, когото обичаме, злоупотреби с нашата любов?“ В Любовта Божия злоупотреби не стават. Ако мислите, че онзи, когото обичате, е в състояние да злоупотреби с вас, това не е Любов. Давате ли нещо от Любов, дайте и не мислете повече. Вашата кесия всякога ще бъде пълна. Ако дадете някому 100 лева от Любов, в кесията ви пак ще има 100 лева. Откъде ще дойдат тези 100 лева? Някой ваш приятел ще ви ги даде. Който изпълнява волята Божия и дава, по същия закон и на него ще се даде. Велика наука е Божията Любов! Когато Любовта започне да работи в човека, тя произвежда следните промени: първо, тя лекува човека; второ, тя го подмладява. Значи, ако някой човек е болен, Любовта ще го излекува; ако е стар, Любовта ще го подмлади. Не може да умре онзи, когото обичате. Когато майката обича децата си, те не умират. Ако умират децата, това показва, че майката не ги обича. Този закон е верен 100%, в него няма никакви изключения. Ако някой стане неврастеник, това показва, че има малко Любов; ако го боли корем – малко Любов има; ако го боли глава, стомах, гърди – малко Любов има. Любовта не признава никакви болести. Сега, като говоря по този начин, това не значи, че трябва да се съмнявате в любовта си или да мислите, че Бог не се проявява и чрез вашите сърца. И вие имате Любов, Бог се проявява и чрез вас, но трябва да различавате Божията от човешката любов. При това трябва да знаете условията, при които Бог се проявява. Първото условие е абсолютна свобода. Грехът, престъпленията се дължат на факта, че хората не дават свобода на Бога в себе си да се прояви. Вие трябва да знаете, че сте органи, чрез които Бог трябва да се проявява. Следователно, като органи на Бога, трябва ли вие да Му давате съвет как да постъпва? Бъдете на Негово разположение и каквото ви каже, това правете. Абсолютно послушание към Бога! Ако Той каже да напълните торбата си с хляб и да тръгнете с нея от къща в къща да раздавате, направете както ви казва. После, може да ви каже да върнете торбата си пълна – и това направете. Защо, за какво, не питайте. Каквито противоречия да минавате, не питайте защо Бог ви е поставил пред тях. Никой няма право да критикува Божиите заповеди и нареждания. Така са постъпвали всички пророци на миналото, всички ученици на Божествената Школа. Щом дойдете до волята Божия, там се изисква абсолютна вяра и абсолютно послушание. Казвам: Който живее според закона на Любовта, той ще се домогне до истинската наука. Противоречията в живота не са нищо друго, освен енергиите, представени чрез линиите m2, които хората не знаят как да употребят. Например много хора са богати, но не знаят как да употребят богатството си; много хора са учени, но не знаят как да предадат знанието си; душите на много хора са пълни с Любов, но не знаят как да проявят Любовта си; много хора не знаят как да се ръкуват. Когато се ръкувате с човек, който има Любов в душата си, вие през целия си живот няма да забравите това ръкуване. Защо? Особено благоухание се отделя от ръката на този човек. Който се ръкува, той трябва да знае колко време да задържи ръката на човека. Когато пък ви погледне човек, който има Любов в душата си, вие ще изпитате пълно спокойствие и мир. Погледът на Любовта не смущава човека. Поглед, който смущава, е раздвоен и показва, че в ума на човека са влезли две противоположни мисли, или в сърцето му – две противоположни желания. Когато погледът на някоя мома или на някой момък е раздвоен, те не са доволни от своята любов, което показва, че в тяхното сърце са влезли две противоположни желания. За да бъде доволен от себе си, човек трябва вътрешно, пред Бога, да се изповяда, за да изправи своя поглед. Момък или мома, който от тях изпълни Божия закон, той ще получи Неговото благословение. Не го ли изпълни, ще страда. И тъй, кривите линии m2, във форма на плодове, представляват плодове на живота. Понякога тия плодове представляват материални, физически сили, а понякога чрез тях се проявяват законите, които управляват тези сили. В тези плодове са вложени възможностите за познаване на Бога. Обаче всичко това зависи от начина, по който ще се употреби този плод. Различната употреба дава различни резултати. Например, ако употребявате плодовете на знанието за ваша слава, ще имате едни резултати; ако ги употребявате за Божията слава, ще имате други резултати. От това ще зависи какъв плод ще се създаде. Посоката на енергиите, възходяща или низходяща, определя качеството на плода. Следователно, който работи за себе си и употребява знанието за своя слава, той започва добре, свършва зле. Който работи за Божията слава, той започва с малко спънки, но към средата тръгва добре, а в края свършва още по-добре. Казано е в Писанието, че силата на такъв човек няма да изнемогне. Той няма да знае какво нещо е сиромашия, какво – болести, хули, гонения. Казвате: „Христос защо страда?“ – Христос беше гонен, преследван на земята само 3 години, а 2,000 години вече, откакто жъне плодовете на своята работа. Днес хиляди църкви са създадени в Негово име; 500 милиона хора Го следват и от всички краища на света Му се изпращат най-хубави, най-светли мисли и възвишени чувства. Днес Христос жъне плодовете на своето послушание. Той казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца си“. Сега, ако и вие имате Божия Дух в себе си, ще бъдете едно с Христос. И тогава благото, което Той има, ще бъде и ваше благо. Затова и в Писанието е казано: „Който изпълнява волята Божия, той ще бъде сънаследник в Царството Божие“. Ако Христос се пожертва от Любов към Отца си, тогава и вие, които познавате Христос, ще постъпите по същия начин. Христос казва: „Както Отец ми ви е възлюбил, така и аз ви възлюбих“. Значи щом Бог ни е възлюбил, и ние трябва да Го възлюбим. При това казано е още: „Възлюбете се един друг!“ Това не подразбира земната любов. Немислимо е хората да се възлюбят според законите на земята. Любовта е качество на Бога. Тя съществува само в Божествения свят. Значи хората могат да се възлюбят само като души. Когато обикнете някой човек като душа, вие няма да обръщате никакво внимание на неговите слабости и грешки, както майката не обръща внимание на грешките на своето дете. Ако успеете да постигнете това нещо, вие сте разрешили една от важните задачи в живота си. Вие сте дошли вече до положението да изпълните волята Божия. Ще кажете, че не сте се още наживели. Според мене вие ще живеете истински само след като решите в себе си да изпълнявате волята Божия. Само при това положение в домовете ви ще настане радост и веселие; децата ще ви обичат, ангелите ще ви се радват. Само при това положение вие ще бъдете здрави, богати и щастливи и каквото намислите да направите, ще успеете. Да изпълнявате волята Божия – това е идеалът на всяка душа. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще дълбаете кладенец с игла. Знаете ли колко хиляди години се изискват, за да издълбаете един кладенец с игла? Обаче, който върши волята Божия, който люби Бога, достатъчно е да махне един път с ръка и да види пред себе си издълбан кладенец. И тъй, Любов към Бога и изпълнение на Неговата воля, това са първите неща, които човек трябва да има предвид в живота си. Който люби, само той може да вярва. Без Любов вярата е немислима. Следователно може да се вярва само на онзи, който люби. Както вяра без Любов не съществува, така и Любов без вяра не съществува. Щом имате вяра, непременно ще имате и надежда. Любовта, вярата и надеждата са неразривно свързани помежду си. Не отделяйте вярата от Любовта, нито надеждата от вярата! Където има надежда, там има и вяра; където има вяра, там има и Любов. Където има Любов, там всичко има. Мнозина казват: „Няма нищо ново в света. Навсякъде чуваме да се говори все едно и също нещо“. – Не е така. Всеки ден се правят нови открития, които хората досега не са знаели. Например днес учените знаят, че обикновеният звук има най-много 35,000 трептения; обаче в последно време са открити още около 200–300,000 звукови трептения, наречени „глухи“, понеже не могат да се схващат с обикновено ухо. Който може да схване тия трептения на звука, той ще се намери в свят, съвършено различен от физическия. Ако се спрете върху изговарянето на думата „любов“ от всички народи, ще забележите, че коренът на тази дума във всички езици е един и същ. Обаче ако можете да схващате глухите звукови вълни, ще видите, че всеки народ, както и всеки човек поотделно, изговарят тази дума съвършено различно. Външно, т.е. слушана с обикновено ухо, думата „любов“ изразява едно и също понятие в различните раси, в различните народи и хора, а дори и във всички животни, растения и минерали. Вътрешно обаче Любовта произвежда различно въздействие върху различните хора. Ако някоя млада мома, която не е развита нито в умствено, нито в сърдечно отношение, сложи на ръката си пръстен с хубав скъпоценен камък, няма да мине много време и този камък ще започне да губи блясъка си, да се демагнетизира. И обратно: ако някоя млада мома, пълна с Любов, с Мъдрост, сложи на ръката си този пръстен, скъпоценният камък ще почне да възстановява цвета, блясъка си и ще придобие първоначалния си вид. Ето защо, който може да възстанови блясъка на някой скъпоценен камък, той има право да го носи. Като знаят това, много бижутери в странство дават някои пръстени със скъпоценни камъни на млади моми, пълни с Любов, да ги носят временно, докато възстановят блясъка им. Това показва, че и камъкът разбира Любовта. Камъкът може да възстанови блясъка си само по закона на Любовта. Истинската дума, която определя понятието Любов, днес е забравена. Всички хора търсят тази дума, искат да си я спомнят, да я намерят. Щом си я спомнят, щом я намерят, с това заедно те ще намерят ключа на живота. Всички кабалисти, навремето още, както и днес, търсят този ключ. Защо? Защото само този ключ е в състояние да оправи обърканото кълбо. Животът на съвременните хора е това объркано кълбо. Достатъчно е един възел от него да се развърже, за да почне по-нататък да се оправят обърканите конци. Този ключ ще развърже първия възел, който хората от хиляди години насам се мъчат да развържат. Свещена е думата на Любовта! Тя не може да се произнася. Досега и аз не съм произнесъл тази дума. Даже Христос не си е позволил да я произнесе пред хората. Когато е трябвало да произнесе тази дума, Той винаги се е уединявал и заемал особено положение, особена поза. Един ден, когато дойдете до по-високо съзнание, и вие ще произнасяте тази дума. Засега достатъчно е да знаете, че съществува такава свещена дума, която някога сте знаели, но впоследствие сте я забравили. Работете върху себе си, за да си я спомните. Поставете си за задача да мислите върху тази дума като свещена, велика дума, която болни оздравява, невежи просвещава, мъртви възкресява. Магическа сила крие Любовта в себе си! Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя трансформира отрицателните сили в положителни; тя повдига човека от земята към небето; тя може всичко да направи. За Любовта всичко е възможно. Казано е в Писанието: „В последния ден ще чуя гласа ти“. Този глас е гласът на Божията Любов. Който чуе този глас, той ще оживее. Днес всички хора очакват този глас, тази свещена дума. Само тази дума е в състояние да подмлади човека, да го възкреси, т.е. да го въведе от смърт в живот. И тъй, нека всеки от вас, доброволно, в продължение на 10 дни, размишлява върху свещената дума на Любовта, която в магията е наречена „изгубената дума на човечеството“. Още първият човек е изгубил тази дума, с което започва падането на човечеството. Като забрави тази дума, Адам се видя принуден да напусне рая, а с това заедно изгуби ключа на живота, т.е. изгуби правия път. Който иска да се върне отново в рая, той трябва да си спомни забравената дума за Любовта. Усилията на съвременните култури към прогрес, към знание, към свобода се свеждат все към това, да се домогнат до свещената дума на Любовта, която крие всички тайни в света. Без тази дума светът няма никакъв смисъл. Без тази дума всичко е в пълно разединение. Без тази дума никакво разбиране между хората не може да съществува. Казвате: „Ние трябва да се обичаме!“ – Добре е това, но трябва да знаете, че Любовта не прави разлика между хората. Тя иска всички да бъдат изправни помежду си. Каква любов е тази, която прави разлика между хората? Ще поканите гости в дома си и на най-важния от тях ще дадете първо място: ще поставите пред него хубава чиния, сребърни вилица, лъжица и нож; ще му сипете най-мазното, ще напълните чинията му до горе и т.н. Щом дойде ред до другите, ще сложите пред тях прости чинии, прости лъжици и вилици; след това ще им сипете от дъното на тенджерите, по-постно, по-малко, и след всичко това ще говорите за Любов. Всички хора в едно общество трябва да бъдат еднакво задоволени. На Божествената трапеза е сложено в изобилие и за малки, и за големи. Бог никого не пренебрегва. Ако е въпрос за пренебрегване, това се дължи на хората. Само хората се пренебрегват помежду си. Казвате: „Не е дошло още времето за новото учение“. – Не, времето за новото учение е дошло. Ако искате да знаете, вие сте закъснели даже. Няма време вече за отлагане. Като казвам, че няма време за отлагане, това подразбира, че идва нова епоха, която изисква готови хора. Бъдете готови да ви изтръгнат като главни от огъня, които, веднъж запалени, продължават да горят и да светят. Достатъчно е веднъж да стъпи кракът ви в новата епоха, за да се ползвате от благата, които тя носи. Ученикът на новото учение трябва да има положителни възгледи за живота. За него думата „любов“ трябва да бъде свещена. Що се отнася до Бога, до ближните му, до неговата душа, до дома, до държавата, той трябва да има точно определени възгледи. И като дойдат страдания в неговия живот, той трябва непременно да се моли; молитвата му не трябва да се заключава само в изговаряне на думи, но да излиза дълбоко от душата му и да го свързва с Бога. Някой се оплаква от сиромашията си. Няма защо да се оплаква. Нека благодари на Бога, че е сиромах. Друг се оплаква, че нямал къща. Няма защо да съжалява за това. Ще дойде ден, когато Бог ще му даде по-хубава къща от тази, която той сам може да си направи. Ще дойдат някои да ви смущават, че откак сте тръгнали по Божия път, всичко сте изгубили. Не, който люби Бога, той нищо не е изгубил, но е спечелил. При това той е спечелил такова богатство, което никога не се губи. Затова и Христос казва: „Не се радвайте, когато духовете ви се подчиняват. Радвайте се, когато имената ви са записани на небето!“ Радвайте се, че името ви е записано на небето. Това показва, че Бог ви обича. Какво повече може да искате от това? Щом Бог ви обича, благодарете в душата си за тази Любов и така работете, че да изкажете своята благодарност към Него. Казвам: Отсега нататък ще размишлявате върху забравената дума. Всеки ден ще си казвате: „Искам да изгладя всички спорове, всички недоразумения, които са възникнали между мене и Бога, както и между мене и ближните ми, и да върша волята Божия“. Ако някой брат или сестра ви обиди, кажете: „От днес аз съм решил да изпълнявам волята Божия. Не ме интересува кой какво е казал“. Тогава и братът или сестрата ще кажат: „И аз съм решил да върша волята Божия“. Щом и двете страни решат да вършат волята Божия, ангелите ще започнат да работят между тях. По този начин и противоречията в живота ще изчезнат. Това значи да влезе Любовта между хората. Където Любовта цари, там има знание, там има и светлина. Където Любовта живее, там всичко е възможно. Който иска да бъде ученик, той трябва да започне с това свещено име. Нека се стреми да го познае, да го намери, да си го спомни. Хората наричат това име „любов“, но всъщност любовта е само превод на тази дума. Скрита е тази дума, но трябва да се намери. Тя е ключ, без който не може да се живее. Щом намерите този ключ, и Бог ще се прояви във вас. Готови ли сте да приемете Бога още тази вечер? Ако тропне на сърцето ви, ще кажете: „Господи, не сме готови да Те приемем“. Защо не сте готови да Го приемете? Защото се страхувате да не умрете. Не, ако приемете Господа в себе си, вие ще умрете за злото, а ще оживеете за доброто. Чертежът на стр. 133 представлява минаване на човека от един свят в друг, или трансформиране на енергиите. Всъщност в природата съществуват едни и същи сили. Хората ги делят на добри и лоши, на положителни и отрицателни, но човек трябва да знае как да разполага с тях. Един Божествен закон може да се употреби и за добро, и за зло, обаче принципът по никой начин не може да се употреби за зло. Законът и силата могат да се употребят и за добро, и за зло, но принципът може да се употреби само за добро – никога за зло. Следователно принципът проверява и законите, и силите. И според това, за какво и как сме употребявали законите и силите, ще носим техните последствия. Всеки ще жъне такива плодове, каквито е сял. Първо, човек трябва да дойде до положение да разбере и познае Бога като Любов. В Любовта има една свещена воля, която всички хора трябва да изпълняват. Дойдат ли до тази воля, там има мисъл, но няма никакво разсъждение. Физическото разсъждение е пипане в духовния свят. Обаче в духовния свят не може да се ходи с пипане. Там е нужно знание и светлина, за да вижда човек къде ходи. Който се домогне до Любовта, той вижда вече нещата. В Любовта всяко знание е проверено. Щом влезе в света на Любовта, човек изпитва благата, които тя крие в себе си, и от изобилието на тия блага той изпраща на ближните си. Само Божията Любов носи изобилие в живота. Що се отнася до любовта на хората, там всичко е определено да се роди и да умре. В нея няма вечен живот. Обаче за Божията Любов е казано в Писанието: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да наследи живот вечен“. Няма сърце в света, което да не е изпитало Божията Любов. Когато изпълняваме волята Божия, ние сме доволни от себе си, изпълнени сме с радост и веселие, когато не изпълняваме волята Божия, ние сме недоволни от себе си и се натъкваме на ред отрицателни мисли и чувства. Няма човек в света, който да не е изпитал тия две състояния. Но като не знае причините, той им дава различни обяснения. Щом е така, всички хора трябва да се върнат към Бога, не физически, но духовно, в своето дълбоко вътрешно разбиране и приложение, в своето правилно служене. Христос казва: „Жетвата е голяма, но работниците са малко“. Помолете господаря на жетвата да изпрати своите работници, т.е. духа на Любовта, да свърши работата. Когато дойдат работниците, всички ще бъдат силни, да вършат волята Божия. Днес от всички хора се изисква молитва. Защо е нужна молитвата? Понеже те се намират на границата на един несигурен свят, където всеки момент стават промени в реда и порядъка. Идват дни на скърби и страдания, за които Писанието казва, че слънцето, звездите и луната ще потъмнеят. Това означава, че всички религиозни схващания, всички религиозни вярвания ще изгубят смисъла си; светската власт ще се помрачи, ще изгуби своята сила. Ето защо, окултните ученици трябва да работят върху себе си, да се облекат в броня, в шлем, да издържат на тази вълна на страдания и изпитания, през която ще мине цялото човечество. Тази броня не е нищо друго, освен Любовта. Когато хората минат през тази вълна, те ще се оправят. Оправянето подразбира събличане старите дрехи на хората и обличането им в нови, в светли дрехи – дрехи на законност, на нов ред и порядък, на нов живот, на нова свобода. Това подразбира настъпване на нова епоха. Не се страхувайте от времената, които идват, но знайте, че само Любовта е в сила да победи злото. И тъй, който има новото разбиране на Любовта, той едновременно ще бъде и майка, и баща, и брат, и сестра. Значи разбиранията на човека не зависят само от службите, които той изпълнява по форма. Разбиранията му зависят от Любовта, на която той служи. Само при това положение той може да бъде силен. За такъв човек няма нищо невъзможно. За човека на Любовта няма мъчнотии, няма изпитания. Някой казва: „Човек трябва да бъде смирен, да търпи, да бъде благ, да заема последно място“. – Хубаво е всичко това, но лесно не се постига. Не е лесно човек да трансформира едно свое състояние. За пример, обидят някого. Казват му да прости, да забрави всичко. – Лесно е да се каже, но колко време трябва да мине, докато човек прости, докато забрави обидата. Вън, в света, хората могат да се обиждат, но тук, в братството, никакви обиди не трябва да съществуват. Когато дойдете в братството, вие трябва да се чувствате, като че сте дошли на почивка, в хубава плодна градина, или като в дом между братя и сестри. Засега между вас аз зная само две тройки, които живеят по закона на Любовта. Като се намери още една тройка, и останалите ще заживеят по този закон. Имената на тия двойки няма да кажа, докато не откриете свещената дума на Любовта. Свещени работи има, за които не е време да се говори. Сега всички трябва да работите, да развивате в себе си кротост, смирение, въздържание, любов, вяра, търпение и т.н. Казвате: „Воля нямаме, за да постигнем тия добродетели“. Не, всички имате воля, но трябва да проявите добрата, разумната си воля. Всяко дете има воля. Достатъчно е да пожелае нещо и веднага ще го постигне, но не трябва да имате такава воля. Вие не трябва да изисквате, да се налагате на Бога, но трябва да се молите Той да направи онова, което намира за добре. Това подразбираме волята на Любовта, т.е. изпълнение на волята Божия. Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му! Лекция от Учителя, държана на 27 април 1927 г. София.

Аудио - чете Цвета Коцева Посоки и възможности (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Възможни постижения“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Посоки и възможности Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му! Размишление (Прочете се резюме от свободните теми.) Знанието, което човек придобива, трябва да го внесе в съзнанието си, да не се натрупва в ума му като сухи факти. Истинското знание включва само ония неща, които имат своето място. За пример, само онзи камък е ценен, който намира място в градежа на някоя къща. Следователно знание е само онова, което има приложение. Също така и всяка опитност, всяко преживяване трябва да бъде разбрано. Преживяванията имат две страни: приятна и неприятна. Разликата в преживяванията се състои в това, че някой път преживяванията започват с приятно състояние, а свършват с неприятно; някой път обратно: започват с неприятно, а свършват с приятно. Питам: Кой закон регулира тия състояния? Коя е причината, че едно преживяване започва с приятност и свършва с неприятност, а друго започва с неприятност и свършва с приятност? Същите смени в състоянията се забелязват и в разбирането. Някой казва: „Разбрах тази работа“. Обаче към края идва до неразбиране. Друг пък започва една работа с неразбиране, а свършва с разбиране. И при преживяванията, и при разбиранията човек казва: „Излъгах се!“ Питам: Как е възможно да разбира човек нещата и да се излъже? Това показва, че и при разбирането, и при неразбирането човек прави грешки. Тези грешки, именно, създават приятните и неприятните състояния в преживяванията. Но има и трети вид преживявания, които започват тихо, спокойно и така свършват. По-право те започват, без да свършват. Тези преживявания се наричат безкрайни; те имат начало, нямат край. Приятните състояния се дължат на някаква придобивка. И забележете, когато роди дете, майката се радва. Защо? Придобила е нещо. Детето носи живот в себе си за слава Божия. Детето носи сила в себе си за своето повдигане. Детето носи блага, радост за родителите си и за своите ближни. Когато майката роди дете, което не носи в себе си живот за слава Божия, нито сили за своето повдигане, нито радост за ближните си, всички скърбят. Защо? Това дете е бедно и трябва много капитали да отидат след него напразно. Ако е духовна, майката ще вярва, че тези усилия и средства, които се изразходват за това дете, в бъдеще ще дадат резултати; ако не е духовна, ако не вярва в Бога и нейният живот, и този на детето ще бъде тежък. Сега, от всички се изисква работа, да не чакате наготово, както мнозина правят. Може ли човек да жъне, без да сее? Наистина, Христос казваше на своите последователи, че преди тях други са сели, други са се мъчили, а те ще влязат наготово в техния труд, но това са изключителни положения. Когато имате придобивки в работата си, вие изпитвате приятност, която се отразява в слънчевия възел, или, както някои наричат това място, „под лъжичката“. Когато се вслушва в този приятен трепет, човек може да определи дали дадена работа, която започва, ще се свърши с успех, или не. Който се гневи пък, и той изпитва някакъв трепет, но не под лъжичката. В края на краищата гневът ще предизвика известно стомашно разстройство. На какво се дължи това разстройство? То се дължи на факта, че част от енергията, която трябваше да се употреби за храносмилането, се изразходва при гнева. Вследствие на това храната не може добре да се смила. Не само гневът, но всяко отрицателно чувство в човека е в състояние да предизвика стомашно разстройство. Уплахата, малодушието, неуспехът също създават разстройство в организма. За пример, някой иска да стане учен, но не успява. Друг иска да стане велик музикант, пак не успява. Защо? Защото те искат да постигнат велики работи в късо време. Който скъсява времето, той не разбира живота. Великите прояви изискват голям период от време. Когато поставите някаква велика идея в ума си, не мислете за времето. Когато преследвате някакъв идеал, не слагайте определен срок за постигането му. Ако поставите някакъв срок, години, месеци или дни, за постигане на своите идеали, вие и себе си ще спънете, и своите ближни. За да не се спъвате, вложете идеята в душата си и за времето не мислете. Времето нищо не определя, то само хроникира нещата. Време съществува само за неща, които са се сбъдвали. За неща, които още не са станали, никакво време не съществува. Някой се радва и казва: „Ще гледам да задържа радостта си цял месец“. – Откъде дойде това желание? Може да се продължи радостта цял месец, но след това ще дойдат такива скърби и страдания, каквито в живота си не сте изпитвали. Понякога радостта трае само половин секунда, но отражението ѝ продължава дълго време. Често в живота на човека идват радости преди той да е получил нещо. Такива радости винаги свършват с разочарование. Някой получава от чичо си в Америка писмо, че му изпраща 10,000 долара. Той се радва, пее, скача, очаква парите. Минават ден, два, три, един месец и той получава от чичо си писмо, че Американското правителство секвестирало тия пари, затова не може да ги прати. Веднага радостта се сменя със скръб и разочарованието идва. Човек трябва да се изпитва, да наблюдава желанията си, да ги проучва. Например някои желания имат една посока на движение, а две възможности; други желания имат две посоки на движение, а четири възможности; трети желания имат три посоки на движение, а шест възможности и т.н. Желанията в човека и техните възможности се определят от законите на съзнанието. Ето защо, задачата на ученика е да изучава своите мисли, чувства и желания, за да види каква е тяхната посока на движение ; после, да изчисли колко посоки на движение имат те и колко възможности за тяхното постигане. Представете си, че имате желанието A (виж фигурата), с една посока на движение, а с две възможности. Посоката на движение е AB, а двете възможности са BC и CD. Следователно при всяко свое желание човек първо трябва да определи посоката на неговото движение, а после – възможностите за постигането му. Линиите BC и CD съществуват в съзнанието на човека като разумни същества. Значи състоянията, които преживявате, са пътища, по които трябва да минете. Тези пътища се чертаят от разумни същества, които са от различни категории. И тогава, каквато посока и да вземете, вие не сте сами. В тази посока се движат хиляди същества, които имат същия стремеж като вашия. Тези същества упражняват влияние върху съзнанието ви, както и вие върху тяхното. Този закон е верен и при физическите, и при духовните желания на човека. Като знае това, ученикът трябва да определи каква част от стремежа на мислите, чувствата и желанията принадлежи на неговото съзнание и каква – на съзнанието на други същества, които вървят заедно с него в пътя. За пример, ако музикалното чувство беше добре развито във всинца ви, вие щяхте да пеете с голямо вдъхновение. Понеже всички не сте еднакво музикални, без да искате, т.е. несъзнателно, се спъвате едни други. Защо? Не можете да създадете музикална атмосфера помежду си. Същият закон се отнася и до желанията. За да се постигне някакво желание, необходима е благоприятна за него среда. Човек сам може да бъде и среда, и условие за своите стремежи. Когато е среда за своите желания, човек непременно ще бъде тъпкан, както се тъпче земята, която е среда за растенията. И наистина, растенията са недоволни от земята; те черпят от нея, без да ѝ благодарят. Обаче когато отгоре дойде влагата и пои растенията, те ѝ благодарят. Влагата е условие за растенията. Те не искат да знаят за земята, но очакват дъжда с трепет, с притаено дихание и му благодарят. И хората постъпват по същия начин: към средата си те се отнасят невнимателно и с неблагодарност, а към условията са внимателни. Бащата и майката са среда за децата си, но колкото и да са добри, децата им са невнимателни към тях. Дойде ли въпрос до някое условие, до някой техен приятел или приятелка, те всякога ги приемат с трепет, очакват нещо от тях. Бащата харчи за сина си 100,000 лева годишно, да следва в странство, но синът не написва на баща си нито едно благодарствено писмо. Обаче някой негов приятел му купил един билет от 100 лева за театър и той веднага пише писмо, бърза да му благодари за приятната вечер, която прекарали заедно. Защо синът постъпва по два различни начина? Защото бащата е среда, а приятелят – условие. Ако приятелят ви започне да се грижи за вас като баща, т.е. от условие стане среда – вие ще престанете да му благодарите, да бъдете внимателни към него. Ето защо, пазете се да не правите нещата обикновени. Щом веднъж опитате едно желание, втори път не го опитвайте. Пазете се да не стане това желание среда за вас и да изгубите към него вниманието си. Щом желанията губят своя свещен трепет, те стават среда за човека, в която се раждат ред неприятности. Сега, вярвам, че сте разбрали тази идея, но трябва да мислите върху нея. Някои хора не могат да мислят, понеже мозъкът им е обвит с един пласт от утайки. Те трябва усилено да мислят, да се създаде голямо налягане, голямо напрежение в мозъка, което да пропука това наслояване. Това наслояване предизвиква стягане, неразположение в главата, а оттам и тъмнина в съзнанието. Ще мислите усилено, докато разработите мозъка си. Този пласт пречи на човека да се моли и той казва: „Днес нямам вдъхновение за молитва“. – Няма защо да чакате вдъхновение, но ще вземете чука и длетото, ще седнете пред камъка и ще започнете да чукате: днес ще чукате, утре ще чукате, докато най-после разбиете този пласт. Щом разбиете този пласт, ще се отвори път за външния свят. Ще вземете една тръба, ще съедините мозъка си с външния свят, откъдето ще приемате светлина. От този свят ще нахлуе в мозъка ви такава енергия, такава светлина, която ще може да превърне желязото в злато. Учените са започнали вече да приемат тази светлина. Сега и на вас предстои такава работа: да пробиете този пласт, за да нахлуе външната светлина в него. Който веднъж само се е докоснал до този пласт, той знае какво нещо е нещастието, какво – недоволството. В Писанието е казано: „Който победи, той спасен ще бъде“. Тази победа подразбира пробиване на този пласт в мозъка. Ако не можете да го пробиете, и след смъртта си пак ще се намерите в същата черупка. Ако не го пробиете, и в живота, и в смъртта да сте, ще се задушите. Пробиете ли го, вие сте извън смъртта, извън ограничителните условия. Ако сами не пробиете този пласт, ще дойдат някои приятели да ви помогнат, но ще задържат енергията за себе си. Законът в Божествения свят е такъв. Плаща се на онзи, който работи, а не на онзи, който не работи. И тъй, точка A представлява желание с една посока на движение, но с две възможности. Има желания с две посоки на движения, но с четири възможности. Дотук ще спра. По-нататък на вас предстои да пробивате пласта, да направите дупка, да сложите тръба, която да води към външния свят. Вие трябва да пробиете страната BC. Някой казва: „Аз искам да живея, да стана учен, да намеря Бога, да се свържа с Любовта, Мъдростта и Истината“. Това са ред желания с няколко посоки на движение и с няколко възможности. Например, защо искате да се свържете с Мъдростта? Мъдростта носи светлина, която създава във физическия свят високите и ниските места. Животът създава растенията в низините, т.е. в долините. Истината пък дава насока, направление, в което всички живи същества трябва да се движат. Ученикът трябва да размишлява върху въпроса по кой начин може да придобие известни възможности. Казвате: „За да се реализира нещо, изисква се вяра“. Каква трябва да бъде тази вяра? Един баптистки проповедник говорил на слушателите си върху стиха, че с вяра и гори могат да се местят. Той толкова се въодушевил от своята проповед, че си помислил: „Вън, пред вратата, седи един сляп човек. Като изляза, ще му кажа: „В името на Господа Исуса Христа, прогледни!“ Тъкмо се засилил към Него, но изведнъж се усъмнил, спрял се и казал: „Ами ако кажа това и слепият не прогледне?“ Той проявил едно желание, дал му една насока и трябвало да очаква две възможности: слепият или ще прогледне, или няма да прогледне. Неговата вяра щеше да реши положението, но понеже се усъмнил, той изгубил първата възможност. Значи слепият нямаше да прогледне. Това може да се сравни с положението, когато някой турчин си служи с чакмаклия пушка. Той цъка, цъка с тази пушка, но тя или хваща, или не хваща. Казвам: Понякога желанията на човека са подобни на такава чакмаклия пушка. Сложиш ги в тази пушка, цъкаш един, два, три и повече пъти, но не хваща, не може да изгърми. Защо? Влажни са тия желания, както барутът се овлажнява. Какво трябва да направиш? Ще извадиш рога си, ще сложиш в него сух барут и ще го запалиш. В модерните пушки няма такива изненади. Рядко се случва някой патрон да не хване. Ако един патрон не хване, в пушката става обратно движение, което изтегля този патрон настрана и на негово място идва друг. Ако и вторият не хване, идва трети, докато най-после един патрон хване. Обаче това рядко се случва. Ако се случи да хване, смяната на куршумите става много бързо, та не се губи време, както беше с турските пушки. Казвам: По-добре е човек да има една идея, изработена от самия него, отколкото да има много идеи, наготово дадени. Когато сам изработи идеята си, той ще разбере процеса на нейното развитие. За желанията пък човек трябва да знае пътя, посоката, по която те се движат. Ако се движат в една посока, ще имат две възможности. А когато желанието има две възможности, то непременно може да се реализира. Според вас какви могат да бъдат тези две възможности? Този въпрос ще оставя на вас като задача, като ребус, вие сами да го разрешите. Щом се натъкнете на желание с повече възможности, вие се намирате вече пред изкушението. Там трябва да бъдете много внимателни. Една от задачите на ученика е да изучава състоянията на съзнанието си, да види какви промени стават в него. Наблюдавайте каква е светлината на съзнанието ви, когато сте спокойни и когато сте развълнувани; при различни душевни състояния светлината на съзнанието е различна. За пример, ако мислите за някой добър човек и се свържете с него, в съзнанието и в ума ви ще се яви светлина, а в сърцето – топлина. Ако мислите за някой лош човек и се свържете с него, светлината в ума и в съзнанието ви започва постепенно да се намалява; също така и в сърцето настава известно охлаждане. Следователно, без да съзнавате какви последствия ще имат връзките ви с хората, вие се свързвате с тях и като резултат на това в съзнанието ви настава или мрак, или светлина. Обаче дойдете ли до връзка с Бога, в съзнанието ви се явява непреривна светлина, а в душата ви – дълбок мир. Дойдете ли до връзка с ангелите, пак ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Ако пък се свържете с хора от различни краища на света, ще преживеете съответни на тях мисли и чувства. И най-после, ако изпаднете в света на животните, и те ще окажат известно влияние върху вас. Вие трябва да изучавате всички тия състояния и промени в съзнанието, независимо от това дали ги желаете, или не. Вие неизбежно ще минете през тези кръгове на съзнанието, които пък крият за вас известни възможности. Докато човек е на земята, и той ще влияе на другите съзнания, но и те ще му влияят. Той ще се намира под влиянието на средата и на условията на животните, на растенията и на хората. Това, обаче, са задачи, върху които той трябва да работи. За да реши тия задачи правилно, човек трябва да се моли. В това отношение молитвата е работа на човека върху себе си. Молитвата подразбира вътрешна връзка с Божествения свят. Казано е в Писанието: „Свързвайте се всякога с възвишения свят!“ Това показва, че за когото мислиш, с него ще се свържеш. Каквато мисъл, каквото чувство или желание поддържате в себе си, с тях ще се свържете. Често някоя мисъл или чувство може да направи човека роб. Понеже човек е създал тази мисъл, той може да се освободи от нея. Мислите, които хората създават, са живи форми и вървят след тях, влияят им в добър или в лош смисъл. Където отиде човек, тия мисли навсякъде го преследват. Те са тъй наречените „idée fixe“, които хората сами създават и сами трябва да се освободят от тях. Някой казва: „Хората не ме обичат“. – Това е идея-фикс. – „Аз съм нещастен човек.“ – Това е идея-фикс. – „Аз не съм даровит.“ – Това е идея-фикс. Даровит е онзи, който като се впрегне на работа, по 10 пъти на ден се изпотява. Който иска да развие в себе си някоя дарба или някой талант, той трябва да работи. Дарбите, талантите се придобиват с усилия, с работа; те не се дават наготово. Ако беше лесно хората да станат ангели, всички щяха да имат ангелски крила. Не е лесно човек да стане ангел! Вие чели ли сте живота на Едисон, да видите през какви мъчнотии и страдания, през какви перипетии е минал, за да достигне копнежите и идеалите на своя ум и на своята душа? Колко пъти той е бил изхвърлян от вагоните навън! Въпреки всичко това той е употребил голям труд и постоянство, приложил е силна воля в работата си, но е постигнал нещо. С концентриране на мисълта си той е постигнал онова, което е било стремеж на неговия ум. В концентрирането си Едисон е идвал до забрава. По този случай разправят един анекдот за него. В деня на сватбата си той се е заел с решаването на една задача и толкова се увлякъл в нея, та забравил, че се жени. Трябвало да дойдат хора, да го дигнат от стола, да му напомнят, че днес е денят на неговата сватба. За Едисон тази задача е била по-интересна от женитбата му. И вие трябва да бъдете така концентрирани, когато искате да постигнете някаква велика идея. Дойдете ли до доброто, трябва да концентрирате мисълта си към него така, че да забравите всякаква женитба. Сега, изпейте упражнението: „Вяра светла, вяра силна, тя крепи духа, що животът носи“. Вие лесно запомнихте това упражнение, защото стои близо до вас. Всяко нещо, което лесно се възприема, лесно се запомня. Като пеете, вие трябва да различавате такт от ритъм. Един ритъм се различава от друг, вълните им са различни. За да пее добре, човек трябва да има търпение. Търпението се култивира в страданията. Страдаш, че имаш някакъв дефект. Ще работиш върху този дефект, докато го изправиш. В изправянето на дефекта пък ще развиваш търпение. Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му! Лекция от Учителя, държана на 20 април 1927 г. София.

Аудио - чете Цвета Коцева Една стѫпка (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Възможни постижения“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Една стъпка Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му! Размишление (Четоха се свободните теми.) В математиката се работи с минуси и с плюсове, т.е. със събиране и с изваждане, както и с положителни и отрицателни числа. И в живота се работи с минуси и плюсове. Понякога минусите са по-приятни от плюсовете. За пример, в даден случай е по-добре да даваш, отколкото да взимаш. Обаче в друг случай пък е по-добре да взимаш, отколкото да даваш. Казвате: „Ние искаме да знаем абсолютната истина по този въпрос“. – Абсолютната истина не може да се изказва. За съвременните хора Истината е достъпна в най-малките си прояви. Красиво е, когато Истината не може да се изкаже. Някой пита: „Добър човек ли съм аз?“ – Нито си добър, нито си лош. Радвай се, че нито си от добрите, нито си от лошите. Това подразбира: Радвайте се, че не сте толкова лоши като дявола, нито пък толкова добри като ангелите. Първото положение ще ви насърчи, да вървите напред; второто положение ще ви въодушеви, че имате идеал в света, да дойдете до положението на ангелите. Ето защо, когато се говори за Истината, ще знаете, че тя е нещо сгъстено, което мъчно се разбира. Когато се теоретизира върху Истината, това е едно положение. То е идеализиране на Истината. Обаче когато се прилага Истината, това подразбира опити, живеене според Истината. Когато опитва нещата, човек винаги изживява известно съжаление, което се дължи на това, че или е попаднал на нещо, което не е очаквал, или че опитът му е излязъл несполучлив. За пример, давате някому парче сладка баница, да я опита. Той хапва баницата, доволен е от нея и казва: „Сладка е тази баница!“ Не се минава половин час, този човек започва да се превива от болки в стомаха. Защо? Брашното на тази баница било старо, вследствие на което предизвиква разстройство в стомаха му. И тъй, животът на съвременните хора, с всички техни възгледи и теории, на пръв поглед е хубав, сладък, но щом се опита, той причинява разстройство на стомаха. Защо? Защото брашното, от което са направени тези теории, е старо, горчиво, останало от преди хиляди години насам. Следователно, каквото и да мислите за сегашния живот, теориите и възгледите за него са вече остарели, вгорчени. Тази е причината, поради която днес всички хора са недоволни от живота. Едно време бяхте недоволни от рогата си. Бог махна рогата ви, освободи ви от тях. Едно време бяхте недоволни от големите си зъби и нокти – и от тях Бог ви освободи. Едно време бяхте недоволни от големия хобот, намирахте го много непрактичен – и от него Бог ви освободи. И от сегашното си положение сте недоволни – и от него Бог ще ви освободи, ще ви даде нещо по-хубаво. И тогава ще има нещо, от което ще бъдете недоволни. Това показва, че недоволството е неизбежен спътник в човешката еволюция. Докато живее във време и пространство, невъзможно е човек да се задоволи. Обаче щом живее извън времето и пространството, той всякога ще бъде доволен. При тези условия той разбира вече реда и порядъка на нещата, а това разбиране внася в душата му мир и доволство. Значи, докато е на земята, при ограничените условия на живота, човек ще бъде недоволен и винаги ще се стреми към по-високи постижения, към по-големи блага. В резултат на своите усилия, на своя стремеж, той все ще постигне някакво благо, но скъпо ще плати за него. Човек трябва да се приготви за всяко благо, за всеки венец, който му предстои да получи. Ето, когато Христос влезе в Ерусалим, навсякъде Го посрещнаха с финикови вейки, с песни и викове: „Благословен Онзи, Който идва в името Господне!“ Обаче не се минаха 3 дни след тази слава и Христос седеше вече с ръце вързани и с трънен венец на глава. Трагедия е това! Как ще си обясните тази трагедия? Обаче това е само първата част на трагедията. Истинската трагедия има и втора част. Втората част съдържа в себе си разрешаване на задачата. Това разрешаване се заключава във възкресението. Всяко страдание има смисъл само тогава, когато доведе човека до смърт и после го възкреси. Това е истинско страдание. Трагедия, в която крайният резултат не е възкресение, е пълна комедия. Човек ще разбере великия смисъл в живота само след като умре и после възкръсне. Питам тогава: Какъв смисъл има да плачете за умрелия човек, ако с плача си не можете да го възкресите? Такъв плач не облекчава положението на умрелия. Ако можеш да го възкресиш, плачи! Не можеш ли да го възкресиш, не плачи! В такъв случай по-добре плачи за себе си. Когато плакаха пред гроба на Христос, Той се яви на плачещите и каза: „Не плачете заради мене, но плачете за себе си! Вашият плач не е в сила да намали моите страдания“. Чудни са хората, когато мислят, че Господ жали, когато те страдат. Как е възможно Бог, Който е създал всичко и може да направи всичко, да жали за страданията на хората? Той гледа, че някой човек страда, увива се като змия. Какво от това? Страда, значи учи си урока. Виждате вие, че една змия, влязла в огъня, се увива от болки. Вие държите пръчка в ръката си и наблюдавате. Достатъчно е само да прострете ръката си към огъня и с помощта на пръчката да избавите змията от страдания. Обаче вие гледате как тя се увива, но не мърдате. Змията си казва: „Жесток човек! Не иска да вдигне ръка да ми помогне, но гледа и мълчи“. Следователно мъчнотиите и страданията на сегашните хора са мъчнотии и страдания на човека-животно в тях, което се учи. Това същество в човека, именно, трябва да се учи. Божественото в човека пък се поучава от него. Ето защо, невъзможно е Бог да жали, да скърби, че някой умрял. Човек трябва да страда! Без страдания той не е човек. Единственото нещо, което отличава човека от другите животни, е, че той страда морално. Животните страдат само физически, а хората – и физически, и морално. Страданията са необходими за човека като условия за пробуждане на тяхното съзнание. Тази е красивата страна на страданията. Сегашният човек е повече отрицателен, отколкото положителен. И като страда, и като се радва, той се раздвоява. Това показва, че човек живее повече физически, отколкото духовно. Дайте на детето си най-хубавите дрехи, ще видите как ще се зарадва, но радостта му не е трайна. След 4–5 дни то вече не е доволно от дрехите си – нови, по-хубави иска. Защо? Защото радостта му е била физическа и като такава – временна. В страданията си човек се е повдигнал малко по-високо – той страда и морално. Обаче тези две величини – радост и скръб, трябва да се приравнят. Как се приравняват величините? Човек трябва да намери начин, метод как да приравни страданието със скръбта, а после – как да се примири със страданието. Понеже хората познават страданията по-дълбоко от радостите, затова искат да се освободят от тях. В това отношение хората са щедри в страданията, лесно се отказват от тях. Обаче като дойдат до радостите, там стават съперници, не ги дават лесно. В това, именно, се крие нещастието на съвременните хора. Да се приравнят радостите със скърбите, това подразбира, че хората са дошли до положение да се отрекат и от радостите си тъй, както и от скърбите и страданията си. Ако отидете при някой, който живее физически, и поискате да ви даде скръбта си, той ще се поусмихне и ще каже: „Заповядайте!“ Ако поискате радостта му, той ще каже: „Едва дойде една радост в живота ми и вие идвате да я вземете. Не давам радостта си“. – Това е неразбиране. Вие сте щедри към страданията и скърбите си, давате ги при първо поискване от страна на когото и да е. И това се дължи на неразбиране. Вие не знаете какво хубаво нещо се крие в скърбите и страданията. Обаче не е позволено да се говори за хубавото, за великото благо, което страданията носят в себе си. Като направите още една стъпка в страданието, вие ще разберете смисъла, който се крие в него, а едновременно с това ще разрешите задачата на страданието. Който не разбира страданията, той вика, плаче, роптае. Който ги разбира, той се радва и весели. Така постъпиха Апостолите, когато ги биха на Петдесетницата. След като получи 3 пъти по 39 удара, Апостол Павел каза: „Ако има нещо, с което мога да се похваля, това са моите страдания, а не радостите ми“. Сега и на вас остава да направите още една стъпка в страданията, да влезете по-навътре, да разрешите задачата на страданията. Щом разрешите тази задача, ще влезете в нова фаза на живота, където знаменателите на скръбта и на радостта са изравнени. Страданията не са нищо друго, освен особен род музика. Всичко в природата е музика. Следователно според функциите, които извършват органите в човешкото тяло, и те се определят като музикални тонове. За пример, сърцето представлява тона „до“, дихателната система – „ре“, черният дроб – „ми“, бъбреците – „фа“, далакът – „сол“, жлъчката – „ла“, храносмилателната система – „си“. Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на тази система нейният тон „до“ се изменя, минава в друг тон, а това вече създава известна дисхармония в някой от нейните органи. Тази дисхармония ние наричаме заболяване. Ето защо, за да не заболее някой уд от дихателната система, тя трябва да запази чистотата и броя на вибрациите на своя тон. Човешкият организъм има и свой специфичен ключ, според който се определят различните тонове. Този ключ е в съгласие с общия темп на природата. Казвам: Ако разбирате ключа и тоновете на вашия организъм, вие ще можете да си въздействате, ще можете да трансформирате състоянията си, за да държите функциите на вашите удове в пълна изправност. Енергиите от сърцето минават към черния дроб. Това показва, че от сърцето към черния дроб има отворен път, обаче от черния дроб към сърцето – няма. Ето защо, като знаете това, вие не трябва да допускате в сърцето си никакви отрицателни чувства и енергии, които биха се отразили вредно и върху черния дроб. Който знае и разбира музиката на своя организъм, той ще може с нея да лекува някои заболели органи. Ако има някаква повреда в дихателната система, той ще пее или свири повече такива песни, в които често се повтаря тона „до“. Жлъчката се лекува с тона „ла“. Питам: Как бихте изпели упражнението: Божествена Любов ме озари. Божествена Любов душа ми разшири и изпълни сърцето ми с лъчи. Из дълбоки глъбини, повдигна духа ми във висини. На крилете си благословени. От Божия поглед озарени; от Божия поглед озарени. Когато пее, човек трябва да вложи в песента и душата си, и духа си. Душата и духът са гами, които лекуват. Те изменят трептенията, повишават ги, а всяко повишаване на трептенията се отразява здравословно върху организма. Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му! Лекция от Учителя, държана на 13 април 1927 г. София.

Аудио - чете Цвета Коцева Начъртаниятъ планъ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Възможни постижения“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Начертаният план Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му! Размишление (Четоха се свободните теми.) Често съвременните хора се запитват защо светът е създаден така. Питам: Според вас, като ученици, как трябваше да се създаде светът? Или кажете поне как трябваше да бъде създаден вашият свят? Когато хората казват, че светът не е създаден, както трябва, това подразбира, че в света, в който те живеят, има нещо дисхармонично, нещо, което те не желаят. За пример, в една приказка се разказва как земеделците молили Бога да им изпрати дъжд, а керемидчиите молили за сухо време. Ако Бог послуша земеделците, керемедчиите ще бъдат недоволни; ако послуша керемедчиите, земеделците ще бъдат недоволни. Тогава Господ им казал: „Влезте в споразумение помежду си и аз ще ви изпратя такова време, каквото искате“. Следователно, ако хората днес са недоволни от външните условия на живота, това се дължи на самите тях. Те са се разделили помежду си по занятия, по интереси, по разбирания, вследствие на което в живота им съществува голямо разнообразие. Всяка мисъл, която прониква в ума на човека, и всяко чувство, което прониква в сърцето му, представляват специални занятия. Някой иска да си поиграе малко. – Това е едно занятие. И акробатът играе по въже, скача, хвърля се от една успоредка на друга – занятие е това. С него той изкарва прехраната си. Ето защо, всяка мисъл, всяко чувство представляват известни форми, които оказват такова влияние върху човека, както и неговото занятие. Ако се обърнете към миналото на човека, да проучите образуването на формите на мисълта, ще видите колко време се е изминало, докато мислите се оформят. Днес Провидението използва тия мисли като готови клишета, като добри и лоши гърнета. Добрите гърнета запазва, а лошите счупва и отново обработва, както грънчарят постъпва със счупените и изкривени грънци. Много мисъл, форми не могат да влязат в работа, но въпреки това се плаща данък за тях. Искате да реализирате някоя мисъл, но не можете. Щом не можете да я реализирате, вие започвате да се измъчвате. В случая мъката ви се дължи не на мисълта, а на данъка, който трябва да платите за нея. Ето защо, при сегашното състояние, в което се намирате, вие трябва да извикате в ума си всички добри, положителни мисли, които са впрегнати на работа. Тези мисли имат приложение в живота и дават приход. Лошите, отрицателните мисли, като счупените гърнета, нямат приложение в живота, обаче трупат данъци, които трябва да се плащат. Въпреки това всички мисли, които минават през ума на човека, били те положителни или отрицателни, са на мястото си. Докога? Докато човек завърши своето развитие. Днес той е в положението на малко дете, което едва сега започва да учи, да се развива. Виждате някой човек работи, учи, иска учен да стане. В миналото той е бил учен, но всичко е забравил и сега отново трябва да учи, да придобива знания. Казвате: „Това е противоречие“. – Едно трябва да знаете: красотата на живота се състои в противоречията. Те подтикват ума към мисъл. Противоречия съществуват и на небето. Иначе как ще си обясните положението на Луцифер? Макар и на Небето, и той се натъкна на някакво противоречие, вследствие на което влезе в стълкновение с великия порядък в живота. Богословите обясняват причината за това по един начин; окултистите – по друг начин. Обаче нито едните, нито другите са могли да се домогнат до истината. Причината за падането на Луцифер за вечни времена ще остане една от великите тайни. Никой досега не е обяснил и няма да обясни как и защо са произлезли злото и доброто. Хората могат да си съставят теории, колкото искат, но тези теории още не представляват истината. На всеки щастлив ангел в небето отговаря по един нещастен ангел в ада. Ако по някакъв начин изчезне ангелът от ада, моментално ще изчезне и този в Небето. И обратно: ако изчезне ангелът от Небето, ще изчезне и този в ада. Те са свързани един с друг. Въз основа на този закон на всеки добър човек отговаря един лош. И на всеки лош човек отговаря един добър. Но да оставим този въпрос настрана. Той е костелив орех, достъпен само за умовете на велики философи. Ако обикновеният човек се занимава с този въпрос, умът му ще се обърка. Но все пак добре е понякога човек да се позанимава и с отрицателната страна на живота. Когато някой е много недоволен от живота, нека се спре върху отрицателната му страна. Нека види какво пишат и говорят философите по тези въпроси. Това ще му послужи като метод за лекуване. Мнозина се запитват за смисъла на живота. По този въпрос са дадени различни обяснения, различни мнения, но нито едно от тях не го разрешава. Някои казват, че смисълът на живота се заключава в това да живеем. Да, до известна степен може да се приеме, че е така, но как ще си обясните защо, като живеете, остарявате, губите силите си, губите паметта си? Правилно е, като живеете, да не губите силите си, да запазите всичко, каквото ви е дадено. Има хора, които до дълбока старост запазват всичко онова, което в младините си носят. Обаче повечето хора се обезверяват, отслабват, изгубват любовта си и изпадат в пълно разочарование. Докато са млади, докато са здрави, те мислят, че обичат Бога, обаче някаква малка причина отвън е в състояние да ги събори. Те са като малките деца. Щом паднат на пътя, те започват да плачат, обезсърчават се и трябва да дойде някой отвън да ги утеши. Ставате сутрин бодри, весели, доволни. Обаче мине някаква мисъл през ума ви и до вечерта вие сте в друго разположение: отпадате духом, обезсърчавате се, изгубвате смисъла на живота. Тази мисъл е дяволският трън, който е влязъл в ума ви. Изхвърлете тази мисъл навън – нищо повече. Сега, като говорим за доброто, подразбираме делата на ангелите, които живеят за ближните си. Като говорим за злото, подразбираме същества, които живеят за себе си. Когато говорим за боговете на ада, подразбираме онези същества, които са станали причина за идването на смъртта. Когато говорим за Бога, подразбираме Онзи, Който е станал причина да се прояви живота. И наистина, когато Бог каза на Адам и Ева да не ядат плодове от дървото за познаване на доброто и на злото, това значи: Ако служите на земните богове, на боговете от ада, ще умрете. Ако служите на Бога, ще живеете. Който мисли, че може да служи на дявола и да живее, той е на крив път. Той ще изпита всички нещастия и страдания в живота и в края на краищата ще умре. Дяволът ще вземе всичките му придобивки, всичките му добрини, а в замяна на това ще му остави злините си. Така постъпва циганинът с циганката. Той ще я изпрати да проси и тя цял ден ще ходи от къща в къща, ще хлопа ту на тази, ту на онази врата и каквото събере, ще го занесе у дома си. Циганинът ще ѝ вземе всичко, каквото е донесла, ще я набие и отгоре на това ще я прати пак да проси. На другия ден циганката пак взима дисагите на гърба си, една пръчка в ръката си, да се пази от кучетата, и тръгва да проси. Като ѝ дотегне това положение, циганката казва: „Не зная какво да правя“. – Няма какво да мислиш. Хвърли дисагите от гърба си, хвърли пръчката от ръката си и престани да просиш. Започни да работиш, да служиш на Бога, за да живееш. Дяволът е създал положението на циганите, на разбойниците, на крадците, на лъжците. Как ги е направил такива? Като ги е хранил със съответна храна. Това, което Бог е направил, коренно се различава от онова, което дяволът е направил. Ако същата идея предадем в научна форма, ще кажем: Великата еволюция на живота, с ония потайни сили в нея, неизвестни за ума, сърцето, душата и духа на човека, коренно се различава от онези субстанциални, есенциални сили, които работят в низките области на материята. Казвате: „Това са философски работи“. – Философски работи са, но са хубави. Философите са умни хора. Те съзнателно скриват своята мисъл в научна форма, за да се разбере само от хора, които могат да се ползват от нея. Много въпроси са добре изяснени от философите. Те искат да покажат на хората, че трябва да се мисли. Без да мисли много, някой казва: „Човек е роден да страда“. – Не е така. Друг казва: „Човек е роден да бъде щастлив“. – И това не е така. Това са вметнати изречения в живота на човека. Според мене човек се е родил, за да живее. Че някой бил щастлив в живота си, а друг – нещастен, това е друг въпрос. Има хиляди начини, по които задачите на живота могат да се разрешат. Щастието не е единственият начин, по който задачите на живота могат да се разрешат. И животните могат да имат блага в живота си; и те могат да бъдат щастливи, без обаче да разрешат задачите на своя живот. Следователно нито щастието, нито благата разрешават мъчнотиите и задачите в живота. За пример и пчелите могат да си устроят концерт, както хората си устройват. Влизали ли сте в някой кошер, да видите как живеят пчелите? И пчелите, като хората, се радват на живота. Един ден гледам пред един от нашите кошери, в едно гърне с вода, удавени около 20–30 пчели. Взех една от тях, духнах и малко, тя започна да се движи и се съживи. Взех втора, трета, съживих ги по същия начин. Разглеждах ги под лупа и забелязах, че тия, които можаха да се съживят, не бяха окончателно скъсали с живота. Имаше някакъв бавен пулс в тях. Само 2–3 пчели не можаха да се съживят. В онези, които се съживиха, се забелязваше особена радост; те се радваха на живота. Ако не бях ги забелязал навреме, те щяха да умрат. Значи и човек може по същия начин да възкръсне – от нас зависи. Затова, именно, Христос е казал на учениците: „И по-големи чудеса ще правите от тези“. Как ще възкресите човека? Ще го сложите с гърба на земята и ще почнете да работите върху него. Ако искате пчела да съживите, ще постъпите по същия начин: ще я сложите на ръката си, с коремчето нагоре, и ще почнете да духате. Ако преди това крилцата ѝ са били разперени, животът е изчезнал от нея, тя не може да се съживи. Обаче ако крилцата ѝ са близо до тялото, животът е още в нея и вие ще можете да я съживите. Щом започнете една работа, не се съмнявайте в успеха ѝ. Ако имате вяра, и мъртвият ще възкресите; ако се съмнявате, и живият ще умъртвите. Казвам: Всички се нуждаете от положителна вяра. Правете малки опити и не се обезсърчавайте. Една пчела всеки може да възкреси. Който може да възкреси пчела, той ще може да възкреси и човек. Обаче вяра се изисква. Тази вяра трябва да бъде подкрепена чрез опити. Без опити вие ще дойдете до механическо разбиране на нещата. Мнозина очакват да получат блага по механически, по външен начин. Като дойдат до себе си, те са снизходителни, но щом дойдат до другите, веднага стават взискателни и започват да изискват от тях повече, отколкото могат да им дадат. На другите хора те казват: „Вие трябва да работите; вие трябва да покажете висок морал“. Значи това, което те сами нямат, от другите го изискват. Те трябва да бъдат и към другите поне толкова снизходителни, колкото към себе си. Лесно е човек да съзнава, че трябва да бъде съвършен, но мъчно постига това съвършенство. За пример, някой вижда един красив почерк и той иска да пише така. Взима перото, пише, но почеркът не излиза красив. Защо? Желание има човекът, разбиране има, но практика няма. Дълго време трябва да пише той, да се упражнява, докато почеркът му стане красив и докато животът му достигне съвършенство. И тъй, за да достигне съвършенство, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си. Божественото начало работи във всички хора и след време те ще бъдат в състояние да Го проявят. Ето защо, вие не трябва да се обезсърчавате. Като слушам темите ви, намирам, че мнозина имат добри разбирания, правилно разсъждават, но приложение нямат. Всеки трябва да прилага дотолкова, доколкото може, но непременно да прилага. Ако искате да успявате, пазете следното правило: Всякога в ума си дръжте само една мисъл, но тя да бъде главна, основна мисъл; в съзнанието си дръжте само един образ, а не много; в сърцето си – само една добродетел, и то най-силната, за да може тя да се храни, да расте и да се развива; във волята си – само един недъг или порок, за да можете да се освободите от него. Не търси своя порок в другите хора, за да не го засилваш. Мисли за добрите хора, без да разчиташ на тях. Ако разчиташ на тях, ще забравиш себе си, ще забравиш, че и сам можеш да си помогнеш. Добрият човек може да помага дотолкова, доколкото може да прилага нещата в живота си. Ангелът може да ти помогне дотолкова, доколкото ти си способен да възприемаш знанието, което той преподава. Всички трябва да спазвате тези принципи, тези правила в живота си, ако искате да успявате. Другото положение, което трябва да имате предвид, е, че в света съществува една йерархия, според която всеки има определено място. Следователно човек трябва да знае на кое място се намира. Мястото на човека зависи от неговото развитие. Ако срещнете човек, по-умен от вас, ще го почитате заради учението му. С това учение един ден той ще може да ви помогне. Пътувате някъде, но дойдете до една дълбока река, която трябва да минете. Оглеждате се натук-натам и виждате един лодкар. Обръщате се към него с почит и уважение, защото той има лодка и може да ви пренесе на другия бряг на реката. Вие ще го почитате заради изкуството му да кара лодка. Той може да не взима пари, но все ще иска някакъв пропуск от вас. Какъв пропуск ще му дадете? Нека това бъде тема за размишление, защото човек може да се натъкне на такива случаи в живота си. Човешкото съзнание е представено в Библията във форма на жива река, която прелива водите си, вследствие на което в него често стават приливи и отливи. Следователно приливите и отливите в човека показват, че съзнанието му се движи, тече, изминава известен път. Учените казват, че приливите и отливите в моретата се дължат на Луната. Да, но зад Луната има друго разумно същество, което ръководи нейния живот. Воденичният камък ли мели житото, или разумната ръка, която го е поставила да се движи и да върши работа? Ще кажете, че без водата воденичарят сам нищо не би направил. Да, съществуването на водата е признак за съществуването на разумен живот; съществуването на водата е признак за съществуването на светлина и на любов. Където има разумност, там има светлина, там има и любов. Съществуването на доброто и на злото, говорят за съществуването на разумност в света. За Бога добро и зло не съществуват, защото Той е впрегнал на работа и доброто, и злото. Доброто и злото съществуват само за хората. Обаче с идването си на земята всеки сам е начертал своя път: възходящ или низходящ, светъл или тъмен, положителен или отрицателен. Като казвам, че всеки сам е начертал пътя си, разбирам, че той е взел решение в себе си по кой път да върви. Това значи още, че Бог е начертал нашия път, но ние трябва да имаме будно съзнание, да не се отклоняваме от Него. Следователно, щом вземете в ръката си плана, който Бог е начертал, вие се подписвате, че сте съгласни да го изпълните. Всеки може точно да изпълни този план при условие, че има будно съзнание. Ако кажете на някой религиозен човек, че вие сами сте начертали плана на своя живот, той ще каже, че не трябва да говорите така. Защо? Защото според него само Бог чертае пътищата на хората. Така е, Бог чертае, а хората, при будно съзнание, подписват, дават своето съгласие. Значи задачата на всички хора на земята е да изпълнят този план. Сега, щом имате даден план за работа, трябва да се заемете с будно съзнание да реализирате този план на земята. Казвате: „Нима досега сме работили без план?“ – Аз имам предвид целокупния план – планът на общия живот. Ето защо, като изпълнява частично своя план, всеки трябва да се съобразява с общия план на Битието. Този трябва да бъде идеалът на всеки човек. – Не сме ли прогресирали? – Прогресирали сте донякъде, но само като кандидати ученици. Вие още не сте ученици, не сте завършили развитието си, не сте адепти, на които живата природа да служи. Вие още не сте дошли до положение да владеете живата природа, да се разговаряте с нея. Под думата „жива природа“ се разбират всички разумни, възвишени същества, които от незапомнени времена са завършили развитието си. Вие трябва да бъдете във връзка с тия същества, защото те ще ви помагат в реализирането на вашия план. Един ден и вие ще станете техни съработници. Един ден, заедно с тях, ще бъдете съграждани в Царството Божие. Изпейте сега упражнението „Давай, давай“! Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му! Лекция от Учителя, държана на 6 април 1927 г. София.

Аудио - чете Цвета Коцева Съпротивление, напоръ и стремежъ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Възможни постижения“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Съпротивление, напор и стремеж Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му! Размишление (Четоха се темите „Защо съм недоволен?“) За следващия път пишете върху някоя свободна тема. Добре е темите да бъдат по-разнообразни. При това нека всеки пише върху тема, която разбира, която му е понятна. Представете си, че някой ви каже думите: „съпротивление“, „напор“ и „стремеж“. Щом чуете тези думи, вие веднага ще започнете да мислите в какви случаи те се употребяват. За пример, когато поставите вода в добре затворен котел и я нагрявате до кипене, тя ще се превърне в па̀ра и ще се стреми да излезе навън, но веднага ще срещне съпротивление от здравите стени на котела. Значи котелът ще се съпротивлява на водните пари. Водните пари ще окажат известен напор, известно напрежение върху котела, като същевременно ще се стремят да намерят път, да излязат навън. Стремежът на водните пари е да сложат нещо в движение, да извършат някаква работа. Следователно, когато човек се намира в трудно положение, това показва, че отвън нещо му оказва известно съпротивление. Той е обвит в нещо, което му се съпротивлява. Това нещо, вън от него, е собствената му обвивка. При това външно съпротивление в човека се явява вътрешно напрежение. Това не е нищо друго, освен животът, който иска да се прояви. Когато животът се прояви, с него заедно идва и разумното начало в човека, което създава стремеж, подтик за движение, за работа. Значи водата, т.е. животът в човека трябва да се нагорещи, да се превърне в пара, да създаде в него вътрешен напор. И тъй, животът на ученика трябва да мине през огън, за да пречисти той мислите си. Това пречистване е необходимо за всички ученици, къде повече, къде по-малко, според степента на тяхното развитие. Всички не сте на еднаква степен на развитие. В това се състои красотата на живота. Най-голямото нещастие за хората щеше да бъде, ако всички бяха на еднаква степен на развитие. В света, в който живеете, нещата се оценяват според мястото, което заемат. Един лист от някое дърво е по-важен от един сух клон. Зеленият клон пък е по-важен от хиляди сухи листа. Ето защо, най-малкото, но здраво желание е по-важно от някое голямо, но сухо желание. Някой казва: „Едно време имах силно желание, едно време имах силен стремеж, но всичко това изчезна“. Защо изчезна? Къде отиде? Желание, стремеж, който изчезва, е сух лист, който неизбежно ще падне от клона на дървото. Когато желанията и стремежите на човека изсъхват, това показва, че той е бил котел с малко вода, която скоро се е изпарила. Такъв човек не може да бъде свободен. Той се намира под влиянието на някое разумно същество, което постоянно подклажда неговия огън и заставя водата изкуствено да ври. Този човек мисли, че животът е негов, но щом огънят отвън изгасне, и животът му престава. Когато кипенето, вренето отвътре не престава, тогава човек мисли, че животът е негов, но щом огънят отвън изгасне, и животът му престава. Когато кипенето, вренето отвътре не престава, тогава човек е свободен. Значи докато животът престава, човек не е свободен; докато стремежите и желанията му престават, той не е свободен. Когато едно желание се изпълни на физическия свят, то вече престава да съществува. В Божествения свят, обаче, желанията трябва да се задоволяват само, но не и да се изпълняват. А всяко задоволяване е временен процес. Човек временно задоволява глада си, но след това отново огладнява. Следователно желайте нещата да имат начало, но да нямат край. Не се стремете към завършване на нещата. Не бързайте да изкажете последната си мисъл. Някой проповедник разделил беседата си на три части: първа, втора и трета, в която иска да стигне до върха, да каже последната, заключителната си дума. Какво ще постигне, ако каже последната си дума? От памтивека хората все последната си дума са казвали, но и с това светът не се е изправил. Кога ще кажете последната си дума? Когато влезете в Божествения свят. Последната дума в човешкия живот е първата дума в Божествения живот. Краят на човешкия живот е начало на Божествения. Последната дума подразбира най-великата, най-високата дума в човешкия живот. Сега, ще напиша една пропорция, образувана от буквите A, B, C, D, които представляват ума, сърцето, духа и душата на човека: A:B=C:D. Тя е образувана от живи, а не от мъртви букви, защото в духовния свят се работи с живи единици. Всяка единица представлява отношение на едно разумно същество към друго. За пример, умът се отнася към сърцето така, както духът се отнася към душата. Оттук можем да съставим и друга пропорция: душата се отнася към сърцето така, както духът се отнася към ума: D:B=C:A. Който разбере тези отношения, той ще се домогне и до начини за постигане на своите желания. Някой има желание да получи докторат по някой отрасъл на науките, или да стане член на Парижката академия на науките. Това желание е добро, но важно е как може човек да го постигне и какво ще придобие, като го постигне. Истинското постижение се заключава във връзката, която човек прави с всички ония благородни, възвишени същества, които работят в научните общества. Той непременно ще почерпи нещо от тях. Ето защо, когато някой казва, че е член на Всемирното Бяло Братство, той трябва да си зададе въпроса, какво представлява това Братство и какво ще използва от него. Бялото Братство съществува от незапомнени времена. То съществува, откак Вселената съществува. Бялото Братство е взело участие още при създаването на света, на целия космос. Всеки член от това Братство е проява на Бога. Следователно, като ученици на Бялото Братство, вие трябва да вървите по неговия път, да следвате живота на Белите Братя. Изучавали ли сте техния живот, да знаете как са дошли до това знание, до тази Любов? Те са придобили всичко това чрез усилена работа, а не по наследство. Ако изучавате живота на тия Братя, ще видите каква жертва са дали те на света. Ако би се намерил някой да опише живота им като роман, вие веднага бихте тръгнали в техния път. Преди всичко, засега не може да се намери поет или писател, който би могъл да напише такъв роман. Защо? Защото той не може да намери такива красиви образи нито в ума, нито в сърцето си. Когато дойде до положение да описва живота на младия момък и на младата мома, първата му работа ще бъде да ги постави в условия да се влюбят един в друг и после да се оженят. И като се оженят, ще дойде смъртта да ги покоси. Тези млади ще заприличат на печени яйца, ще изгорят и всичко с тях ще се свърши. Такъв е животът на младия момък и на младата мома в света, но не и на тия от Бялото Братство. Хората от света казват: „Едно време бяхме млади, сега остаряхме“. – Къде отиде вашата младост? – „Едно време имахме любов помежду си, но сега любовта ни изчезна.“ – Къде отиде любовта? Така не се говори. Любовта никога не изчезва, тя вечно съществува. Това, което вие наричате любов, не е Любов. Това, което изчезва, което пресъхва, не е Любов. Казвам: Това, което преживявате, са изпитания, необходими за вас, за да развиете в себе си известни добродетели, като търпение, кротост, смирение, въздържание и др. Невидимият свят изпитва всеки човек. Чрез тези изпитания между хората ще се създаде хармонична, благоприятна атмосфера, в която те ще отворят душите си. Душата има хиляди прозорци, които днес са затворени, но трябва да се отворят. Казвате за някого: „Този човек е затворена душа, или затворен ум“. Знаете ли какво нещо е да са затворени душата или умът на човека? Каквото и да говорите на този човек, той казва: „Не разбирам това нещо“. – Затворен е човекът, затова не разбира. Всеки човек трябва да бъде проводник на Великото, на Божественото в света, поне дотолкова, доколкото е готов. От човека се изисква всеки ден да реализира поне най-малкото нещо, да задоволи най-малкия копнеж на душата си, за да могат неговото сърце и неговия ум да се развиват правилно, да разбира проявите на Божията Любов. Ако днес се изяви тази Любов между вас, как ще я разберете? Съвременните хора разбират Бога само когато имат ядене, пиене, дрехи, къщи, имоти, като Аврам, и тогава казват: „Слава Богу, добре сме, Бог ни обича“. Обаче ако изгубят тези блага, те казват: „Бог не ни обича вече, Той не е разположен към нас“. В Свещената книга се говори за един от Божиите раби, когото Бог изпита по един тежък начин. Той му отне всичко, каквото имаше: имоти, къщи, говеда, деца, а най-после му изпрати и най-тежката болест – проказа. Този човек беше Йов. В едно от събранията на Боговете Господ разправял за Йов, за неговата любов, за неговата вяра. Един от Боговете казал: „Така е наистина, Йов е праведен човек, с вяра и любов към Бога, но той още не е поставен на изпитания, да се провери всичко това. Оставете на мене, аз да го изпитам, да видим доколко ще издържи“. Този Бог се наричал Сатана. Той обикаля около всички хора, изпитва ги, доколко те са убедени в своето верую, доколко могат да служат на Бога. Заел се той да изпита Йов, да провери думите на Бога. Сатана знае истината, но я заобикаля. Той казва, например, че Бог е създал света, но и за себе си казва, че е взел участие в това създаване. И за да докаже на хората, че знае много неща, той започва да прави чудеса пред тях. Като види, че някой човек е материално затруднен, той казва: „Колко пари ти трябват?“ – „Толкова.“ – „Заповядай!“ Сатаната хлопне с пръчицата си и всичко, каквото желаете, се явява: пари, плодове, ядене, дрехи. Чудно ли е това? Имате пример с магьосниците, които се състезаваха с Моисей. Те направиха много чудеса, каквито и Моисей направи, но дойдоха до едно място и спряха. Следователно парите и благата, които сатаната дава, коренно се различават от тия, които Белите Братя дават. Парите на Сатана съдържат отрова за човека. Ако ви дадат една златна монета, заради която е убит някой човек, непременно ще ви сполети някое нещастие. В този случай вашият ръководител ви предпазва, като ви нашепва: „Не взимай тези пари, те не са за тебе“. Или: „Дай тези пари на някого, опасни са за тебе, ще те отровят“. Вредата, която тази монета ще ти донесе, ще бъде 10 пъти по-голяма от придобивката. Обаче ако получите една златна монета от чист, свят човек, вие ще се благословите. Следователно, ако при получаване на известно благо чувствате някакво вътрешно стягане, откажете се от него, то не е за вас; дайте го на други. Нова философия, нова наука е нужна за живота. Обаче при днешното възпитание на хората тази наука мъчно се прилага. Защо? Защото те ще се натъкнат на известни противоречия, както болният от ревматизъм в краката изпитва големи болки, когато ходи. Като седи на едно място, той не усеща болка, но щом започне да върви, болката веднага го спира. Той започва да нагажда крака си, наляво, надясно, докато най-после се окуражи и тръгне. След това пак го заболи, пак спре. Така той пъшка, охка, не може да ходи много. Защо? Боли го кракът. Едно трябва да знаете: всички противоречия, всички трудни положения, в които се намирате, не са нищо друго, освен задачи, които вие, като ученици, трябва да решите. От решаването на тия задачи зависи вашето усъвършенстване. Някои от тия задачи са належащи, още днес трябва да се решат; други търпят отлагане, но все пак трябва да се решат. От ученика не се изисква да носи целия свят на гърба си. Едно се иска от него: да мисли, да чувства и да действа правилно. Казвате: „Ние трябва да се обичаме“. – Как ще се обичате? Според мене любовта към хората трябва да се изявява тъй, както изворите, които текат в природата. Като отидете на някое планинско място, наблюдавайте изворите, да видите как извират. И любовта на хората трябва да бъде подобна на изворите, да се разнася във вид на дълга, непреривна струя и където срещне сухо, кораво място, да го напои, да го смекчи. По този начин всеки ще изпита влиянието на тази любовна струя. Изворът не може да напусне мястото си и да отиде да полива изсъхналите цветя и градини, но той ще се разлее във вид на дълги струи, които ще стигнат до местоназначението си. Такова нещо представлява и правата мисъл. Ученикът трябва да пусне своята права мисъл, да тече навсякъде, да полива, да оросява, да смекчава. Правата мисъл е непреривна. Всяко прекъсване в нея създава противоречия. Такова нещо представляват чувствата и желанията на човека. Освен това всички желания на човека трябва да бъдат еднакво ценни, да не се дава предимство на едно желание пред друго. За даден случай всяко желание е важно. За даден случай всяка мисъл е ценна. Следователно вие трябва да бъдете справедливи към вашите мисли, чувства и желания. Когато паметта на човека отслабва, мислите му постепенно започват да се губят. Току-що дойде някоя мисъл в ума му и веднага след това изчезва. Причината за това се дължи на натрупването на голямо количество млечна киселина в мозъка. Млечната киселина действа върху пирамидалните клетки на мозъка, вследствие на което крачката им се свиват и те се упояват. За да възстановите паметта си, вие трябва да освободите мозъка от натрупаната в него млечна киселина. Как ще се освободите? С пречистване на мозъка, на кръвта в целия организъм. Това пречистване се постига с промяна на храната, с чисти мисли, чувства и постъпки. Ще станете философ, няма да се тревожите. Каквото и да ви се случи, ще гледате на нещата философски. Влязъл трън в крака ви, ще седнете някъде да го извадите. Ще се посмеете на себе си и ще си кажете: „Трябваше да бъда внимателен, да не ходя бос между трънаците“. – Това искаше да ви каже трънът, затова влезе в крака ви. Ако сте каменар и дялате камъни, може да се случи някое малко камъче да влезе в окото ви. Какво трябва да направите? За да не влизат камъчета в очите ви, трябва да носите сини очила, които едновременно ще ви предпазят и от силните слънчеви лъчи. Натъкнете ли се на човек, който има бодили, като таралеж, какво трябва да правите? Ако той ви се обяснява в любов и пожелае да ви прегърне, вие трябва да му кажете: „Снемете първо дрехата с бодилите си и после ще говорим за любов“. Който обича да критикува, той има на дрехата си такива бодили. Той говори за любов, но през всичкото време ви наблюдава и критикува в себе си, вследствие на което вие не сте свободни в негово присъствие. Той може да ви говори за нови идеи, за ново учение, за нова философия, но всъщност нищо не разбира. Той знае само да критикува. Само онзи човек познава новата философия на живота, който се е свързал с Белите Братя и върви в техния път. И тъй, като ученици, вие трябва да добиете истинско смирение. Затова казва Христос: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Да бъдете деца, това не изключва възможността да имате знания, да се ползвате от вашите опитности. Вие имате големи опитности от миналото, сега трябва да направите една важна стъпка напред. Ако мислите, че в този живот трябва да придобиете всички добри качества на характера си, вашата работа е свършена. Невъзможно е в един живот да придобиете всичко. Вие сте в положението на един модерен стан, на който е поставена основата на платното, вътъкът е приготвен и очаквате само да дойде някое разумно същество, да влезе в стана и да започне работата, да тъче платното. Ето защо, ако отсега нататък трябва да предете, да слагате основа, да приготвяте вътък, да търсите място за стана си, вашата работа е съвсем изгубена. Сега станът ви е съвършено готов и нищо друго не ви остава, освен вие, разумното същество, да влезете в стана и да продължите започнатата работа. Мнозина от вас са започнали вече и продължават да тъкат, но някои скоро се насищат от тази работа, напускат стана и казват: „Аз не съм човек за тъкане. Ще намеря някой да ми свърши работата“. Не, щом сте влезли в духовния свят, вие сами ще свършите работата си. Никой не може да тъче заради вас. Да търсите човек да тъче заради вас, това значи да накарате някой да мисли вместо вас. Това е невъзможно. Ако се намери такъв човек, той ще мисли за себе си. Всеки трябва да се научи сам да мисли. – „Не зная как да мисля.“ – Ще се научиш. Главната цел на окултната школа е да приготви учениците си така, че като дойде Божието благословение, да бъдат готови да го приемат. Небето не изпраща благословението частично, но общо. Докато евреите бяха в Египет, Бог не им даде манна. Обаче като отидоха в пустинята, там им даде манната. Същият закон се отнася и до знанието. Докато човек е сам, той не може да учи. Когато много хора са събрани на едно място, те колективно си въздействат и тогава Бог се изявява общо, чрез техните умове и души. При тези условия само знанието може да дойде. В такъв случай ако и най-простият човек дойде в съприкосновение с вашите умове, той ще може да ви даде нещо. Той може да не знае книжно учение, но е готова душа, която щом влезе в съприкосновение с вашите умове, създава подтик към мисъл. Също така и ученият може да подбуди умовете ви към мисъл. С когото и да дойдете в съприкосновение, благодарете за това. За вас е важно, че имате възможност да работите, да се развивате. Вижте например какво е положението на диваците и оценете културата, която днес имате. Мнозина са се натъквали на такава точка на културата, където мисълта им съвършено престава да функционира. Тази точка, този възел се нарича мъртва зона. Той се среща навсякъде. Тази мъртва зона се среща и в България. Попадне ли в тази точка, човек не може да се моли, не може да чувства, не може да мисли. Много хора живеят в тази мъртва зона на културата, вследствие на което по развитие са останали назад. Ако влезете в къщите им, на пръв поглед ще забележите, че нямат прозорци. В средата на къщата имат огнище, около което всички се събират. Каква култура е тази, в която къщите са без прозорци? Не мислете, че като сте излезли от тези условия на живота, няма пак да се върнете. Като завършите учението си, ще ви дадат трудни задачи, които правилно трябва да разрешите. Например, ще ви дадат задача да поживеете малко между дивите хора и между напредналите; после, ще ви пратят между добрите и между лошите животни и растения и ще наблюдават как ще постъпите с тях и как те ще ви приемат. Най-после, ще ви дадат един скъпоценен и един прост камък и ще видят какво ще направите с тях. Ако и добрите, и лошите хора ви посрещнат с почит и уважение и ако използвате добре и простия, и скъпоценния камък, Белите Братя ще ви приемат за техен член. Обаче достатъчно е едно куче само да ви залае, за да ви върнат назад. Белите Братя са много взискателни към всеки едного, когото те приемат за член, защото той ще разполага с тяхната сила. Приемат ли го веднъж помежду си, те всякога ще му помагат. Това показва, че велика перспектива, велико бъдеще, велики постижения стоят пред вас. Като говоря по този начин, вие се обезсърчавате и казвате: „Колко работа ни предстои, а къде се намираме сега?“ – Не забравяйте колко същества се намират зад вас! Достатъчно е да погледнете на стълбата, по която съществата се възкачват, да видите колко много същества се намират зад вас. По отношение на тях вие сте много напреднали. А това трябва само да ви насърчава, да ви дава подтик да вървите напред. Едно е важно за ученика – да има той прави отношения към Бога. Оттук отношението на човека към ближния му трябва да бъде такова, каквото е отношението на Бога към Неговия Дух. Казано е в Писанието: „Бог толкова ни възлюби, че даде в жертва Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него“. Бог ни възлюби като грешници, а не като праведни. Следователно и ние трябва да имаме помежду си такива отношения, да сме готови на жертва един за друг. Казвате: „Заслужава ли този човек да го обичам, да се жертвам за него?“ – Като душа, излязла от Бога, всеки човек заслужава да бъде обичан. Изкуство е да обичате човека, преди той да ви е дал нещо. Още по-голямо изкуство е да обичате Бога, преди да сте получили Неговото благословение. Който обича Бога, той непременно ще получи Неговото благословение, но първо трябва да Го обича. Благословението след това идва. Не дойде ли първо Любовта, нищо няма да разберете от благословението. Сега, ако ви поставят на изпит, да видят какво сте разбрали от тази лекция, колцина от вас ще издържат изпита? Вие ще пропаднете при най-малкото изпитание. Представете си, че в рамото или в ръката ви се яви ревматизъм. Какво ще направите? Първата ви работа е да намерите някой масажист, да ви разтрие; после ще търсите лекар, да ви даде някакви лекарства. През това време ще викате, ще охкате, всички около вас ще разберат, че ви боли нещо. Това са все стари методи. Ако сте разбрали новите методи, вие трябва да се обърнете към Бога с благодарност, че е изпратил този ревматизъм, да ви научи нещо. Пейте на ревматизма и го благославяйте! Благославяйте Бога, светиите, ангелите, добрите хора по света и като се свържете с тях, няма да забележите как ревматизмът ви ще изчезне. Могат да минат месец, два, три и повече – това нищо не значи. Продължавайте да го благославяте, докато най-после той светне. Съвременните хора търсят лесния път. Лесен път няма. Учение се изисква от всички! Някой казва: „От много работа забравих Господа“. – Всичко можете да правите, но същественото трябва да помните. Какво по-съществено за вас от Бога? Както помните какво трябва за вас, така помнете и за другите. Хората помнят за себе си всичко, но щом дойде до другите, забравят. Седнал някой да яде, а друг стои при него и го гледа. Той не се сеща да му предложи, заедно да хапнат. Молиш се на Бога, искаш да бъдеш постоянно в Неговия ум. Щом искаш това от Бога, и ти трябва да Го помниш. Ако Бог не ни държи в ума си, от нас нищо няма да излезе. Божията мисъл е постоянно върху нас и ни въздейства. Бог има търпение, с хиляди години чака да се обърнем към Него. Той всяка сутрин ни поглежда, изпраща ни своя поглед и ни оставя по-нататък да работим. Питам: Поглеждате ли и вие своите приятели така? Щом си спомните за някой ваш приятел, вие казвате: Вчера той ме погледна криво, каза ми една лоша, обидна дума. Обидната дума е таралежът, от когото хората трябва да се пазят, да стоят далеч от него. Недъзите в хората са също такива таралежи, от които трябва да се предпазват. Ето защо, когато се натъква на своите или на чуждите недъзи и отрицателни мисли и чувства, човек сам си създава големи нещастия. Те не са нищо друго, освен отрова, която руши организма му. Следователно всичко отрицателно ще държите вън от себе си, вън от съзнанието си, вън от физическата си обвивка. Това значи да има човек самообладание. Който има самообладание, той може да се противопостави на лошите мисли, които хората отправят към него. Как? Като си помисли само, че Бог е Любов. Такъв човек е силен. Някой казва: „Мразят ме хората, не мога да се справя с техните лоши чувства към мене“. Казвам: Всички хора не могат да ви мразят. Мразят само ония, които вървят в съгласие с черната ложа, но всички, които следват пътя на Белите Братя, не мразят. Невъзможно е човек, който люби Бога, да мрази хората. Някой може да ви каже една обидна дума, да ви огорчи – това не произлиза от неговата зла воля, но от подхлъзване на езика. Изобщо, човек трябва да се контролира, да владее езика си, да наблюдава движенията си, да не се поддава на външни, на чужди влияния. Яви ли се в човека желание да яде много, той трябва да владее това желание, да не го задоволява. Когато ядете и дойдете до най-сладката хапка, спрете там. Човек всякога трябва да остава малко гладен; щом дойде до момента, когато яденето е най-сладко, да спре. И в чинията, от която е ял, винаги трябва да остава малко от яденето, да не изяжда всичко. Когато пиете кафе, мляко или чай, винаги трябва да оставате една част от него недоизпита. Когато отивате на пазар, да купувате нещо, винаги оставяйте нещо в джоба си. Никога не изхарчвайте всичките си пари. Нека има нещо в джоба ви. Закон е: Стремете се към изобилие, а не към недоимък. Сгответе пълна тенджера ядене, макар и да остане една част неупотребено. Това, което остава в тенджерата, е за други хора. Излезте на улицата и ги повикайте да си хапнат. Нека и те получат нещо от вашето изобилие. Природата дава всичко в изобилие. Ако понякога хората са лишени от това изобилие, причината са те самите. Когато плодовете цъфтят, но не завързват, или когато завързват, но не узряват, и за това хората са причина. Лошите мисли и чувства покваряват човека, а едновременно с това покваряват и всичко около него. Те са в състояние да заразят цялата атмосфера. Веднъж атмосферата заразена, тя се отразява вредно върху растенията и животните. И тъй, ще мислите върху думите: „съпротивление“, „напор“ и „стремеж“. На кого ще оказвате съпротивление? На дявола. Защо? Защото той ви заставя да правите добро или зло, когато не е време за това. Например, той ще ви накара да дадете някъде голяма сума, за да запишат името ви като почетен член. С това ще ви постави на голямо изкушение: ще повдигне вашето достойнство, ще поласкае честолюбието ви и няма да усетите как ще се спънете. Това добро не е направено навреме. Вие не сте били готови за такова дело, но сте го направили по внушение. При това положение вие ще заприличате на онзи габровски богаташ, който дал една голяма сума за построяване на читалището в града, за да поставят бюста му там, като човек, заслужил за родния си град. Колкото пъти влизал в читалището, поглеждал към бюста си и казвал: „Колко боб изяде, докато дойде на това място!“ Значи човек трябва да прави само онова, което излиза отвътре, по свобода на духа, по вътрешно разположение на ума и сърцето. Само по този начин той ще се чувства душа, свободна от всякакви ограничения и външни влияния. Това значи да бъде той малко, Божествено дете. Каквито страдания да има, какъвто товар да носи, той всякога ще бъде като дете, радостен и весел. Тогава и Божествената наука ще бъде достъпна за него, а не както днес, да я пипа само отгоре. Ако повърхностно я изучава, тя още не е истинска наука. Сега, представете си, че ви дават задача да направите добро на някой човек, без той да узнае това нещо. После, дават ви задача да направите добро на всички хора, които познавате. И най-после, да направите добро на целия град, в който живеете. Как ще решите тези задачи? Който прави добро на хората, той непременно ще вземе част от тяхната нечистота, от техния товар. Ето например, земеделецът впряга ралото и започва да оре земята. Той се поти, напрашва дрехите си, нечист става, но затова пък ралото е чисто, лъщи. Ако земеделецът е чист, ралото му ще бъде нечисто. Следователно ралото препоръчва земеделеца. Когато иглата на шивача е чиста, лъскава, без никаква ръжда върху нея, това показва, че той е работил много. Ако перото на писателя е изтрито, това показва, че той е писал, работил е с него. Ако бялата хартия се изпише с букви, с думи, с цели изречения, това показва, че тя съдържа известни идеи, които я осмислят. Това са на вид противоречиви положения, които трябва да се осмислят. Те могат да се осмислят, когато всяко от тях се постави на своето време и място. Значи нещата имат смисъл, когато се поставят на тяхното място. За пример, вие ядете месо, а пред вас седи един тигър или лъв. Лъвът ще остане ли спокоен пред месото? Щом види месото, той ще почне да се движи, да се облизва – става неспокоен. Защо? И той иска да яде месо. Обаче ако пред вас стои овца, тя ще гледа, че ядете месо, но ще остане съвършено спокойна. Защо? Тя не яде месо. Обаче ако овцата види хубава, прясна трева, тя веднага ще стане неспокойна. Защо? Защото обича тревата, иска да яде от нея. Когато младият момък срещне млада, здрава, жизнерадостна мома, той става неспокоен. Защо? Той иска да вземе малко от жизнеността на момата. И ако момата му отговори, той отбива всичката ѝ вода в своята градина, вследствие на което тя става недоволна и казва: „Изгубих сърцето си!“ Ако беше умна, момата трябваше да каже на момъка: „Стой на разстояние половин или един километър от мене и тук аз ще ти изпратя половината от своята вода. При това по никой начин не позволявам да се качиш над мястото, на което съм застанала. Долу ще седиш и там ще получиш една част от моята вода“. Същото трябва да каже и момъкът на момата. Някой казва: „Аз искам да се кача на високо място в света“. – Щом се качиш нависоко, ще започнеш да мърмориш, затова по-добре стой долу и чакай да ти пуснат половината вода. Богатството, което сега имате, представлява половината вода, която се спуска отгоре, а тя е достатъчна за вас. Тя ви е дадена от някой, който ви обича. Любовта, която имате в сърцата си, представлява половината вода, дадена ви от онзи, който ви обича. Въз основа на този закон всеки има право да отбие само половината от водата на онзи, който го обича. Тази половина ще изиграе такава роля, каквато ще изиграе цялата вода. Сега, всеки трябва да прегледа живота си, да си даде отчет какво е направил. Не е въпроса да казвате, че не сте прогресирали, че нищо не сте направили, но трябва да направите равносметка какво сте придобили и какво – изгубили. Казвате: „Едно време чувствах нещата“. – Не е достатъчно само да чувствате. Ако чувствате без да мислите, вие в скоро време ще изгубите своята чувствителност. Има закони, които помагат за развиване на чувствителността в човека, но ако тия закони се престъпят, чувствителността се притъпява. За пример, ако изядете една бучка захар, ще изпитате приятност, сладчина в устата си. Но ако изядете няколко бучки захар една след друга, сладчината ѝ ще се намали, вследствие на затъпяване чувствителността на нервната система. Следователно, щом изядете една бучка захар, почакайте известно време и след това вземете втора, трета и т.н. Според този закон много години трябва да минат, за да се реализират някои от вашите желания. Ако преждевременно ги реализирате, те ще цъфнат, но няма да завържат; ще завържат, но няма да узреят и вие ще бъдете нещастни. В разумния живот всичко става точно на определено време и място. Само по този начин човек може да бъде добър, свеж, да се развива правилно, да прогресира, без да остарява. Има такива мъже и жени, които на 70–80-годишна възраст са свършвали университет. Моисей беше 80-годишен, когато Бог му даде задачата да изведе еврейския народ от Египет. Цели 40 години преди това той пасеше овцете и цели 40 години води еврейския народ в пустинята. И най-после, като стана на 120 години, умря. Тази е крайната възраст на сегашния човек. Пак повтарям: Мислете върху думите – „съпротивление“, „напор“ и „стремеж“. Съпротивлението се отнася до физическия свят, в който човек борави главно с твърдата материя. Напорът, напрежението се отнася до астралния свят, в който човек борави с течната материя. Стремежът, посоката, направлението се отнася до разумния, до Божествения свят, в който човек борави с въздухообразната материя. Тези три свята са въплътени в самия човек. Който не може да владее физическия свят, той не може да владее и астралния. Който не може да владее астралния, той не може да владее и Божествения свят. Тези три свята са неразривно свързани един с друг. Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му! Лекция от Учителя, държана на 30 март 1927 г. София.

Аудио - чете Цвета Коцева Малкиятъ поводъ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Възможни постижения“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. III (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1934 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Малкият повод Двайсет и шеста лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 23 март 1927 г., София "Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!" Размишление. За следния път пишете върху темата:”Защо съм недоволен?" Нека всеки развие темата, както той я разбира. Аз взимам недоволството като контраст на доволството. Най-малкият повод в живота може да послужи като условие да се прояви недоволството. Причината за недоволството е толкова малка, че едва с микроскоп може да се види, когато доволството започва с нещо велико. За да бъде човек доволен, окръжаващата среда трябва да бъде напълно хармонична: небето трябва да бъде ясно и осеяно с безброй светли звезди; цветята трябва отдалеч да разнасят своето благоухание; дърветата трябва да са увиснали от плодове; реките трябва да текат и т.н. Дойде ли въпрос за недоволството, най-малкият повод изкарва човека от равновесието му. Не смесвайте, обаче, недоволството със скръбта. Недоволството представлява психически прах в съзнанието на човека. Човек е недоволен, понеже не е развил в себе си красивото, великото, Божественото, към което се стреми. Човек трябва усилено да работи върху себе си, за да преустрои своя свят. За тази цел, той трябва да отвори в съзнанието си голям прозорец, откъдето да влиза повече светлина. Тази светлина ще внесе в ума му прави разбирания, а в сърцето му благородни чувства. Разумният човек разполага със светъл и силен ум, с добро и устойчиво сърце. Ако не е силен, човек не би задържал онова, което е придобил и разработил в себе си. Ако не е силен, той ще изгуби онова, което е придобил. Когато някой дава доброволно от своите придобивки на другите, това е едно положение, но ако насила ги взимат от него, това показва, че той е слаб. И тъй, като се говори за добродетелите – кротост, смирение, въздържание, тия добродетели имат отношение към Бога, а не към хората. Човек трябва да бъде смирен към Бога, а не към света. За пример, какъв смисъл има в това, човек да бъде смирен пред мечката? Тя може ли да разбере неговото смирение? Ако срещна мечка в гората, аз няма да се меря с нея по сила, но ще й покажа своята разумност, ще й покажа, че по разумност аз стоя по-високо от нея. Аз съм въоръжен, но тя е по-силна от мене. Ако мине по пътя си без да ме предизвика с нещо, аз няма да посегна върху нея. Обаче, ако се хвърли върху мене, ще й покажа пушката си. Малцина могат да издържат мечка да ги срещне и да им проговори. Мечката е символ на големи страдания, които видоизменят направлението на човешката мисъл. Ти си философ, учиш хората, как да живеят, как да постъпват, възпитаваш децата, но щом се натъкнеш на някоя голяма мечка, на голямо страдание, ти изгубваш присъствието на духа си, не можеш да се справиш със страданието си. Тази мечка те е пленила вече, ти си неин роб, вследствие на което цели три месеца боледуваш от треска. Какво геройство е това? И след тази среща ти излизаш вън, на чист въздух, но вече пожълтял, отпаднал. И като те видят хората, казват: Много е страдал този човек. Казвам: мечка го е срещнала. Вие можете да се смеете на този човек, но трябва да знаете, че големи мечки, големи страдания има в света. Сега, ще приведа един пример от живота, да видите, какво значи мечка да те срещне. Представете си, че някой богат човек има един верен, добър слуга, но сиромах. Господарят не влиза в положението на слугата си и често последният изпада в големи затруднения. Случва се, че слугата се влюбва в една млада, красива, но много взискателна мома. Тя му казва: Аз ще те взема само, ако си богат, ако имаш на разположение много пари, да задоволиш всичките ми желания. Този млад човек започва да мисли, откъде и как да намери пари да задоволи своята възлюбена. Мисълта му се спира върху неговия господар и той започва да мисли, как да го обере, или в краен случай да го отправи със специален билет за онзи свят. Ето, слугата е срещнал вече мечката в гората. Пък и господарят му скоро ще срещне мечка. Питам: как е възможно тези хубави, красиви чувства към момата същевременно да породят в сърцето на верния слуга желание да премахне господаря си от този свят? Ще кажете, че това е карма, че такива били условията на живота му, но тези обяснения още не са научни. Вие гледате към Черни връх, но същевременно си мислите друго нещо. Следователно, ако някой извади заключение, че вие наблюдавате Черни връх, това заключение не е право. Другаде е вашата мисъл, а не за Черни връх. Слушате някой виден оратор. Той започва: Господа, знаете ли, какво искам да ви кажа? Ще разберете ли това, което ще говоря? Цялата публика остава изненадана от въведението на тази реч. Защо се изненадват? Защото всички са учени хора, професори, а ораторът ги счита за прости, за невежи хора.Казвам: такава ще бъде изненадата на всички хора от онова, което бъдещето им готви. Тази изненада ще урони престижа, достойнството на хората и ще ги лиши от възможността да използват доброто, което се готви да дойде. Следователно, за да се ползва от условията на живота, човек трябва да разполага със знание, което носи мир на душата. Това значи истинско знание. Невежеството пък изпълва човешкия живот с тревоги. Който разполага с истинското знание, той предвижда нещата отдалеч; на всяко предприятие той знае края. С тази наука разполагат не само духовни, но и светски хора. Един богат американец имал само една дъщеря, която се влюбила в един търговец милионер и решила да се ожени за него. Баща й, обаче, я посъветвал да покаже портрета на годеника си на някой астролог или физиономист, да чуе неговото мнение. Дъщерята се съгласила да чуе, какво ще каже френологът за нейния годеник. Той казал, че тя не трябва да се жени за него, защото най-много след две години ще я убие. Дъщерята повярвала на думите на френолога и отказала на своя възлюбен да влезе в брак с него. Думите на френолога се оправдали: богатият търговец се оженил за друга мома, която след две години убил. Ще кажете: Как е могъл този френолог да предскаже това нещо? Наука има човекът. На лицето, на главата, на ръцете на човека има ред белези, по които може да се чете. Всеки трябва да изучава тези науки, да познава себе си, да познава и окръжаващите, с които има отношения. Казвате: Духът ще ни открие истината. – Има неща, които Духът е написал на човешкото лице и втори път Той не ги открива. Той говори само за неоткритите неща, а откритите трябва да се изучават. Ето защо, хората трябва да изучават законите, които управляват живота. Според областта, в която действат, тия закони биват три вида: физически, които се отнасят до материята; астрални, които се отнасят до сърцето, до света на желанията и умствени, които се отнасят до ума. Тези три вида закони се различават по форма. Например, човекът на ума обича изящните, красивите неща; човекът на сърцето обича съдържанието на нещата; физическият човек пък разглежда нещата по обем, по външна форма, по големина. Следователно, физическият човек трупа знания; сърдечният човек използва знанията, а умственият човек ги подбира по смисъл и вади заключения от тях за правилен и разумен живот. За пример, правилно схващане е, че светът постоянно прогресира. В този смисъл, който прогресира, той влиза в първата категория числа от 1 до 10. Числата от 1 до 10 представляват Божествения свят; от 1 до 100 – ангелския свят; от 1 до 1000 – човешкия свят. Ако някой човек в числото 5342, е двойката, това показва, че той е заел последното място на физическия свят, т.е. той е на опашката. Ако пък имате числото 2435, вие сте в началото на това число, на първо място. Първото място, главата представя Божествения свят. Щом сте в Божествения свят, трябва да знаете, че в този свят не се позволява никакво сърдене. Който живее в Божествения свят, той няма право да се сърди; който живее на физическия свят, той има право да се сърди, да се гневи. Сърденето на физическия свят е масло, което се туря в яденето. Докато живее на земята, човек не може да не се сърди. Обаче, отиде ли на Небето, там по никой начин не трябва да се сърди. И най-великият Учител, Христос, като дойде на земята, разгневи се на търговците, които продаваха в храма, взе камшик и ги изгони навън. Няма човек на земята, който да не се е гневил. Няма кротки хора на земята. Казвате някому: Не се сърди! – Не мога да не се сърдя. Ако съм в Божествения свят, там съм повече от светия; там съм добър, кротък човек. На земята и най-добрият човек се сърди. Гледате някой се усмихва, дава вид, че не се сърди, но то е само външно поведение, той вътрешно се сърди. Казвате: Какво присъствие на духа има този човек! – Това е роля, която той играе. Турете му една малка запалка и ще видите, че моментално ще избухне. За физическия живот сърденето е необходимо. Ако човек не се сърди, главата му би се пръснала. Гневът заобля главата на човека, придава й хубава форма. Ако човек не се гневи, главата му отстрани щеше да бъде сплесната. Гневът е войник, който стои на поста си и казва: Главата си давам за моя господар! Тъй щото, не е лошо, че се гневи човек, но гневът трябва да бъде на място. Гневът е запаленият огън в огнището. Ако умеете да запалите този огън добре, да се стоплите на него, да си сварите чорбица, той има смисъл. Но да духате този огън и да не можете да го запалите, да напълните очите си с дим и пепел, този огън не е на мястото си. Казвам: само умният човек може да се гневи. Той духа на място и навреме, вследствие на което разумно изразходва своята енергия. Глупавият човек не се гневи. Когато умният, светията се гневят, те разбират, защо се гневят. С гнева си те помагат на по-слабите от тях, предават им енергия. Всички трябва да имате предвид следното положение: всеки човек живее едновременно и в трите свята – на физическия, на астралния и на умствения. Питам: колко от хората, които живеят на земята, трябва да се гневят? От десет души само на един е позволено да се гневи. Ако ви накарат да изберете хора за земята, от кои ще вземете: от десетте, от стоте или от хилядата? Ако изберете само от хилядата, те ще бъдат хора от физическия свят, които само ще се гневят. Затова, трябва да изберете хора от трите свята: един от Божествения свят, от десетте, които ще турите на главата; десет ще вземете от ангелския свят, от стоте, които ще турите в сърцето; най-после ще вземете сто от хилядата, които ще поставите на физическия свят. След това ще размесите тия хора, за да си окажат известно влияние. Това е закон, който можете да приложите при възпитанието от една страна и за подмладяването – от друга. Ако не разбирате този закон, вие не можете да се подмладите, не можете да усилите паметта си. Защо отслабва паметта на човека? Защото той изразходва физическите си сили и няма откъде да дойдат нови. Ако човек води война цели 10-15 години наред, той съвършено ще се изтощи. Следователно, по колко пъти на ден най-много човек трябва да се гневи? Питам: по кой начин умният човек може да въздейства на гнева си? Щом се разгневи, той трябва да направи едно математическо изчисление, за колко време да даде ход на тази енергия да се изразходва. Невидимият свят, природата държи сметка за тази енергия. За тази цел има часовник, който определя количеството на изразходваната енергия при гнева. Човек има право да изразходва само толкова енергия, колкото е определено. Ако изразходва повече от определеното количество, ще го глобят. Има случаи, когато човек трябва да се разгневи на себе си, за да тръгнат работите му напред. Гневът събужда активността в човека. Той представя вътрешен процес в човека, който трябва да се изучава. И тъй, човек трябва да изучава своите състояния, да прави ред изчисления. За пример, дойде някое радостно чувство в човека. Той трябва да изчисли, колко време ще трае тази радост, какво ще произведе в него и как ще се отнесат хората около него. Някои хора ще критикуват, ще кажат: Защо се радва този човек? Трябва да изчислите количеството на хората, които ще ви критикуват при гнева и тия – при радостта. Трябва да следите, какво може да произведе радостта и какво – гневът. За пример, радостен сте и влизате в една бакалница да купите захар, но нямате пари. Бакалинът ви поглежда и казва: Без пари не давам. След вас влиза друг човек, сърдит, гневен и казва на бакалина: Скоро, дай едно кило захар, или ще те убия! Бакалинът веднага дава едно кило захар. В този случай гневът дава резултат. На другия ден този човек отива при бакалина, извинява се и плаща захарта. Бакалинът се чуди и казва: Добър човек бил той. Обаче, едновременно с това той съзнава грешката си към първия, на когото не дал захар. Оттук вадим следния закон. Човек трябва да работи в живота първо с низшите сили, а после с висшите, а не обратно. Ако отивате при канарите, няма да им говорите меко, благо, но ще вземете чук и длето и ще удряте, да получите от тях някакъв скъпоценен камък. Те ще ви дадат нещо и ще кажат: Добре, че с малко се освободихме. Същият закон действа и в живота. Когато дойде някой при вас да ви иска нещо и започне да вика, да ви се заканва, не мислете много. Дайте, каквото ви иска и благодарете, че с малко се освободихте. Често вие говорите за любовта, искате чрез нея да уредите живота си, но не върви. Защо? Вие трябва да знаете, къде какви закони да прилагате. Следователно, когато говорите за Божествени, за възвишени работи, вие трябва да измените положението си, т.е. да не бъдете на земята, но да се качите в по-висок свят. Божественото не може да бъде в услуга на земните желания. Щом се отправяте към Божествения свят, трябва да се откажете от земните желания. Човек може да живее на земята, но да има възвишени желания и стремежи. Само по този начин той ще има резултатите на Божествения свят. Казвате: Ние трябва да бъдем духовни! Духовен е само онзи човек, който е развил своето причинно тяло, с което да разбира причините и последствията на нещата. В широк смисъл на думата ”духовен човек”се разбира онзи, който стои по-високо и от учения, и от разумния, и от гениалния. Обаче, в тесен смисъл на думата, духовен човек е всеки религиозен. Този човек живее повече на физическия свят. Истински духовният знае законите за трансформиране на енергиите. Когато работи умствено, или духовно, той знае, в кои центрове да локализира енергията си. Ето защо, духовният човек никога не иждивява енергията си напразно. Каквато работа започне, той всякога ще я завърши успешно. И вие, като ученици, трябва да научите закона за трансформиране на енергията и да го прилагате в живота си. За духовния човек всяко движение, всяко побутване по главата, по челото или другаде, има дълбок смисъл. Обикновеният човек прави несъзнателни движения. Той не разбира значението на тия движения. За пример, някой държи пръстите на ръцете си сключени. Това показва, че работите на този човек са стегнати, затворени. Когато някой тури показалеца на устата си, с това иска да каже, че за да разбере нещата, за да ги разреши правилно, той трябва да говори сладко, с любов. Когато постави ръката си на челото, на разсъдъчните способности, това означава: Аз трябва да мисля, да разсъждавам правилно, за да разреша добре задачите на живота си, или да се домогна до известна идея. Някой се почесва отзад по главата. Това значи: Няма да стане тази работа! Или: ами ако не стане тази работа? С почесването човек изразява съмнение, колебание. Понякога човек поставя ту левия крак върху десния, ту десния върху левия, с което мести енергията по цялото си тяло. Като знае, че всяко движение има смисъл, човек трябва да прави разумни, съзнателни движения. Ако не разбира значението на движенията, той трябва да наблюдава, да ги изучава. Движенията на човека трябва да бъдат хармонични! Някои държат главата си наляво, други – надясно. И едното, и другото положение на главата не е правилно. Всяко неправилно поставяне на главата, както и всяко нехармонично движение, изобщо, създава ред пакости на човека. Един млад, способен човек отишъл при един добър, богат американец, да иска някаква услуга. Като разказал положението си, богатият човек бил готов да му услужи, но се отказал от готовността си да му помогне по единствената причина, че младият човек го опръскал със слюнката си. Затова той му казал: Извинете, господине, сега не мога да ви услужа. Друг път дойдете! Младият момък трябваше да бъде внимателен: той трябваше да седи далеч от американеца, или по-добре щеше да бъде да мълчи, писмено да подаде молбата си и да чака отговор. Мислите ли, че като говорите с някого и го опръскате със слюнката си, че той ще ви услужи? Като ви изслуша, богатият ще затвори вратата си и ще каже: Друг път дойдете! Друг пък като говори, себе си опръсква. И това не е добре. Да опръскаш хората със слюнката си, това подразбира да ги критикуваш; да опръскаш себе си, значи сам да се критикуваш. Казвам: нито едното е за препоръчване, нито другото. Да критикуваш хората, или да критикуваш себе си, това значи да критикуваш Божественото. Има едно начало в човека, което никой няма право да критикува! Доброто, Божественото начало в човека никой няма право да засяга! То е свещено начало и всеки трябва да го почита. Дали е в тебе, или в друг някой, не е важно – зачитай това начало. Ако направите някаква грешка, не считайте, че други са виновни за това. Не петнете Бога в себе си, но кажете: Аз съм причина за тази грешка и ще я изправя. Когато Бог види вашата готовност, благородството на вашето сърце, Той ще ви помогне да изправите грешката си. Ако откажете да изправите грешката си и очаквате на Бога, или на хората, те да я изправят, нищо няма да постигнете. Считайте, че освен вас, никой друг човек не съществува. При това положение, не остава друго, освен сами да свършите работата си. Всяка погрешка, направена от човека, е задача, която той сам трябва да реши. Представете си следното положение. Вие сте заети с някаква сериозна работа, увлекли сте се в нея, нищо друго не ви интересува. Дойде някой, бутне ви, каже ви няколко думи, които ви изкарват от равновесие и вие се разгневите, направите нещо, което не сте мислили. Къде е грешката сега? Кой е причина за тази грешка: вие, или онзи, който дойде и ви предизвика?Вината е във вас. Веднъж завинаги вие трябва да ликвидирате с всички ония лица във вашата фирма, които, във ваше име, създават ред неприятности и страдания. Как ще ликвидирате? Като не се подавате на тях, като не ги съдите. Не съдете нито себе си, нито другите, но не допускайте нови грехове и грешки, които ще ви създадат страдания. Ако не правите нови грешки, Бог ще заличи старите. Той ще ликвидира с тях. Но ако правите нови погрешки, тогава ще ви остави сами да се разправяте и със старите, и с новите. Ако пък направите нова погрешка, гледайте веднага да я изправите. Божественото във вас казва: Изправи погрешката си и напред върви! – Ама знания нямам. – Ще придобиеш. – Условия нямам. – Ще ти се дадат. – Стар съм вече. – Ще се подмладиш. – Болен съм. – Ще оздравееш. Божественото в човека работи във всички положения. Колкото слаб да е човек, на каквато степен на развитие да се намира, Божественото все ще му даде някакъв подтик, някаква утеха. Иначе, човек не би могъл да съществува на земята. В този подтик, в този вътрешен стремеж на човека се проявява Божественото начало, както и Божият промисъл. Човек трябва да наблюдава своите прояви, своите състояния и всеки момент да знае, къде се намира. Ако става сутрин и е неразположен, гневен, той трябва да знае, че е на физическия свят, на земята. Човек може да се гневи само на земята. Преди няколко години срещнах една млада българка, която, без да знае някакви окултни закони и правила, е дошла до едно правилно заключение в живота си. Тя казваше:”Когато срещна някой човек, мъж или жена, богат или беден, прост или учен, добър или лош, първата ми работа е да потърся в него поне една добра черта, която да задържа в ума си. Като намеря такава черта, аз считам вече този човек за свой приятел. И наистина, този метод е дал добри резултати в живота ми. Благодарение на него аз имам добри приятели. На погрешките на хората не обръщам никакво внимание". Казвам: тази млада жена по естествен път се е домогнала до едно окултно правило. Питам: кое в човека търси хубавото, красивото? Божественото начало в човека търси навсякъде великото, красивото. На кое място в човека ще търсите хубавото? В сърцето му. Защо? Защото сърцето ражда, умът обработва, а волята изявява техните дела навън. Казвам: който иска да успява в живота си, той трябва да избягва еднообразието. Еднообразието уморява човека. Ако някой се занимава дълго време с един и същ предмет, той ще се умори; ако дълго време се моли, той пак ще се умори. Човек трябва да разнообразява деятелността на мозъчните си центрове. Той трябва да знае, колко време най-много може да се моли, колко време може да учи и т.н. Казано е в Писанието:”Постоянно се молете!”Думата”постоянно”не разбира непреривно. Молете се постоянно, т.е. молете се разумно, на всяко време, което отговаря за молитва. Молитвата има три важни момента: момент на хилядата, когато човек е на физическия свят; момент на стоте, когато е в ангелския свят; момент на десетте, когато е в Божествения свят. Следователно, постоянно може да се моли само онзи, който живее в закона на Любовта, т.е. в Божествения свят. Този човек всякога има разположение за молитва. Каквото прави и където ходи, той всякога е в молитва. С други думи казано: в живота на любещия човек всичко е молитва. Сега, ще изтълкувам значението на думата”молитва", както се пише на български. Буквата М означава закон на жертва. Буквата О – условия, при които жертвата дава добри плодове. Л – означава стремеж за молитва, т.е. за общение. И – общение с Великото, с Божественото. Т – победа на противоречията в живота. В – единство с Бога. А – придобиване на разумен живот. Значи, молитвата представя: жертва, условия, стремеж нагоре, победа на змията, на низшето, на противоречията в живота, единство с Бога, придобиване на разумен живот. Който иска да придобие нещо ценно, той трябва да е победил змията в себе си. Без тази победа, никакъв духовен напредък не може да се очаква. От това тълкуване можете да извадите заключение, че буквите определят смисъла на думите. За пример, според значението на буквите, думата ”Елена” означава стремеж към размножаване, към придобиване на много неща. Единият крак на буквата Е е на земята, а другият – в астралния свят. Ако вземете думата Мария, буквата М показва, че единият й крак е на сушата, а другият – в морето. В думата ”Слава", единият крак е на земята, а другият – на Луната. Има хора, на които имената отговарят точно на техния характер, на това, което те представят. Обаче, има случаи, когато името на човека не отговаря на характера му и той не го харесва. Какво трябва да прави този човек? Той трябва да промени името си. Някои хора никак не харесват имената си, не могат спокойно даже да ги слушат. Изпейте упражненията”Давай, давай”и”Киамет". Като пеете, мнозина от вас се смущавате, не сте свободни. Защо? Много причини има за това, но една от причините се дължи на обстановката, на местата, на които седите. Много от вас седят между хора, с които не си хармонират. Всеки трябва да седне там, където той си хареса, до лица, с които си хармонира. Хармонията зависи от мислите и чувствата на хората. В това отношение, мозъкът на хората може да се разглежда като батерия, от която излизат или положителни, или отрицателни, или неутрални мисли. Затова, направете опит, всеки да седне при когото иска. Първото условие в едно общество е да съществува хармония между членовете му. Казвам: като дохождате на лекции, гледайте да се поставите в хармония, както със себе си, така и с околната среда, за да можете да възприемете поне малко знание. Ако мислите, че тук ще придобиете някакви велики истини, вие се лъжете. Невъзможно е да ви се предадат великите истини. Защо? Защото на земята няма такива условия. За пример, как ще обясните на хората, какво нещо са душата и духът, или какво нещо са сърцето и умът? Каквото и да им се говори, всеки ще схване тия неща по особен начин. Това зависи, както от устройството на мозъка на всеки човек, така и от състоянията на неговото сърце. За пример, радостният ще схваща нещата по един начин, скръбният – по друг начин. За едно и също нещо един ще се радва, а друг ще скърби. Това зависи от вътрешното разбиране на човека. Изобщо, на земята няма доволен човек. Ако някой днес е доволен, утре ще бъде недоволен. И тъй, стремете се от всяка лекция да придобиете поне микроскопично знание. Това е приложение на закона за малките величини. Започнете от малкото и постепенно вървете към голямото, към великото. За пример, толкова години вече вие слушате за любовта, но приложихте ли тази любов в най-малките й прояви? Любовта иска дела, а не думи. Можете ли да проявите нещо от любов, в което никой да не ви критикува? Изобщо, всяка постъпка, продиктувана от любов, трябва да бъде издържана. За пример, когато обичате някого, вие гледате да не се докосвате до него, изпитвате свещен трепет в негово присъствие. После, внимавате, как ще го погледнете, какво ще кажете и т.н. Всички сетива взимат участие при изявяване на една любовна постъпка. Като срещнете някой човек, в когото любовта живее, вие тръгвате подир него. Той има особен ход, особени движения. Достатъчно е да мине покрай някого, за да го застави да тръгне след него. Обаче, това може да направи само онзи, на когото съзнанието е будно. За онези, на които съзнанието не е будно, любещият минава за обикновен човек. Човекът на любовта може да се уподоби на цъфнал цвят, към който се стремят пчелите, пеперудите и ред още насекоми. Защо всички се стремят към този цвят? Защото има какво да вземат от него. Такова нещо представя любовта; такова нещо представя идейният живот. Всяка идея дава импулс, подтик на човека, понеже тя представя живо същество. Зад всяка идея се крие някое разумно същество. Следователно, човек може да обича само онова, за което има някакъв свещен образ. Този образ е жив, подвижен, неуловим: ту се явява, ту изчезва. Той се явява във всички разумни същества. А кой не обича разумният човек? Кой не обича добрият човек? Кой не обича истинският герой? Човекът на любовта първо мисли за другите, а после за себе си. Като уреди работите на другите, той сяда доволен и започва да мисли за себе си. И тъй, кое е отличителното качество на любещия човек? – Той мисли първо за другите, а после за себе си. Тази е неразбрана мисъл за вас. Какво подразбира тя? Да мислиш първо за другите, това значи да мислиш първо за Бога. И тази идея е неразбрана за вас. Как ще мислите за Бога? За Бога ще мислите като за някакъв идеал, като за най-красивото, най-великото нещо в света. Като мислите постоянно за Него, най-после Той ще ви се открие. Бог разполага с безброй начини, за всеки човек специални, чрез които може да се изяви на всяка душа и да я подтикне да върви напред. Достатъчно е да се прояви Божественото в човека, за да има той подтик, импулс да работи, да се развива. Той може да не следва никаква школа, но има вече този подтик в себе си. Всички имате тази опитност. Много пъти сте били подтиквани отвътре да учите, да работите, но не сте постоянствали. Започвали сте, но сте отлагали, като сте намирали, че времето за работа е минало. Не, времето за учене никога не минава. За онзи, който иска да учи, да работи, всякога има време; за онзи, който не иска да учи, няма време. По-хубаво и по-лошо време от сегашното няма. По-добри и по-лоши условия от сегашните няма. Вие живеете при най-доброто и при най-лошото време. Що се отнася до талант, до гениалност, всеки може да бъде талантлив или гениален – това е въпрос на времето. Който иска, той може да стане гениален най-много в продължение на десет години. – Кога може да стане човек гениален? – Когато милиони хора съсредоточат мисълта, чувствата и желанията си към него. Той ще бъде център, фокус, в който всички добри мисли и чувства на тия хора се съсредоточават. По този начин той става израз на това общо желание. Геният не живее за себе си, той е колективен дух, т.е. израз на колективното желание на множество хора. Талантливият е също така израз на колективен дух. Ще дойде ден, когато всеки от вас трябва да бъде такъв изразител! За тази цел той трябва да бъде готов. Часът на всеки ще удари и той трябва с готовност да посрещне този час. Срещнете ли някой талантлив, или гениален човек, радвайте се! След него ще дойдат още много; между тях ще бъде и вашият ред. Видите ли, че едно цвете е цъфнало, радвайте се! Това цвете е предвестник на пролетта. Много още цветя ще цъфнат след него. Радвайте се, че пролетта наближава. Не завиждайте, че това цвете е дошло първо. След него иде вашият ред. И вие ще цъфнете, като него, но на своето време, на своя час. В живата природа няма първи и последни. И в Божествения свят няма първи и последни. Тази идея има духовен, а не физически смисъл. Ако я разглеждате физически, вие ще се обезсърчите. Казано е:”Първите ще бъдат последни, а последните – първи". Дали ще цъфнете в началото, или в края, не е важно. За вас е важно пролетта да дойде. Какво представя пролетта? Пролетта е Божественият Дух, Великото благо на живота, който лъха към всички цветя и ги кара да цъфнат. Казвам: когато просекът скърби и плаче, разбирам. Но когато царският син скърби и плаче – не разбирам. Как ще си обясните скръбта на царския син и на царската дъщеря? Странно е, как могат те да скърбят при приятели, при богатство, при удобства! Когато царските синове са недоволни, просяците са доволни; когато царските синове са доволни, просяците са недоволни. Законът в природата е такъв. Та и вие казвате, че сте Синове Божии, а при това скърбите и плачете, искате парички, искате богатства. Чудно нещо! Щом сте Синове Божии, всичко в света е на ваше разположение. Свободно можете да бъркате в касите, да взимате, колкото пари ви трябват. – Ама затвор има. – Щом има затвор, това показва, че сте на физическия свят. А на физическия свят никой не може да бъде царски син. Царският син е числото десет. Числото десет представя Божествения свят. Следователно, който живее в числото десет, щом слезе на земята, той първо ще уреди работата на другите хора, а после своята. Тъй щото, той няма време да скърби и плаче за себе си. Човек плаче за себе си, а не за другите. Някой плаче, защото пръстът го боли, причинява му болка. Щом този пръст се смени с друг и плачът престава. Казвам: ученикът трябва да изучава законите на живата природа, да знае, какво да прави, как да разрешава задачите си. И млади, и стари, не се стремете към големите работи, но изпълнете малките задачи, които ви са дадени. Силата на нещата седи в приложението. Каквито правила са дадени в лекциите, приложете ги. Ако християните биха приложили поне една част от правилата, които Христос им е дал, светът щеше да бъде друг, а не като сегашният. От всички се изисква приложение! И в тази лекция ви дадох три правила: правилата на десетте, на стоте и на хилядата. Вие трябва да оживите, да приложите тия числа в живота си. Числото десет представя любовта, т.е. главата на човека. Засега главата разполага със седем врати: две очи, две уши, две ноздри и една уста. Има още три врати, които някога ще се отворят, но засега Господ ги е затворил. Съвременните хора не могат да си служат, както трябва, със седемте врати, а какво ще бъде положението им, ако се отворят и последните три? Ще дойде ден, когато човек ще използва разумно и десетте врати на главата си. Това ще бъде, когато той живее в числото десет. "Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!" Начало: 19:00

Аудио - чете Цвета Коцева Природнитѣ звукове (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Неразрешеното“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Неразрешеното“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), второ издание по книгата от 1933 г. Издател 555, Варна, 1998 Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Природните звукове лекция пред общия окултен клас 23 февруари 1927 г. “Бог царува на Небето, Бог царува в живота. Да бъде благословено Името Му!” Размишление. Чете се темата: “Великата задача на Живота”. Можете ли да предскажете какво е писано в останалите теми, които не можаха да се прочетат тази вечер? Казано ли е в тях нещо по-разумно, по-вярно от това в прочетените досега теми? Сега ще ви задам въпроса: Защо ви е знанието? Ще кажете, че знанието е потребно, за да живеете по-добре. Без знание не можете ли да живеете добре? И математикът си служи с числа, но питам: не може ли той да смята без числа? Много хора не знаят числата, не могат да ги пишат, но пак смятат. Те взимат бобови зрънца, нареждат ги по едно, по две, по три, по четири, по пет и смятат. Значи човек може да смята и без да знае числата; той може да говори и без да брои колко пъти е произнесъл всяка буква. Запример правили ли сте опит да видите колко пъти сте произнесли буквата “а” след като сте говорили цял час? Велика наука е след като говорите цяла година, да знаете колко пъти сте произнесли буквата “а” през това време. Знаете ли, че от това колко пъти сте произнесли буквата “а”, зависи вашето щастие или нещастие? От това пък колко пъти в годината ще произнесете буквата “б”, зависи вашето поумняване или оглупяване. От произнасянето на буквата “в” пък зависи вашето благородство. Когато човек огрубява, той употребява повече такива букви, които съдържат в себе си твърдост, сухота, коравина. Следователно и буквите се делят на категории. Тъй щото от това колко пъти ще произнесете едни или други букви, зависи благородството, знанието, успеха и ред още придобивки в живота на човека. Тия неща са маловажни наглед, но всъщност те са от голямо значение. И тъй понеже звуковете указват голямо влияние върху човека, ще ви дам следната задача. Сега в петък ще направите следното упражнение. Като станете сутринта, от изгрева на слънцето до залеза, ще следите внимателно всичко каквото говорите или пеете и ще го записвате в тетрадка. Какво ще говорите, дали ще се карате или ще водите приятен разговор, дали ще се молите или само ще произнасяте отделни звукове, всичко ще записвате. Дали сте сам или се разговаряте с някого, всичко, което излезе от устата ви, ще записвате. Задачата не се заключава в това какви думи сте изговорили, но да се види колко думи и колко букви са произнесени през това време, както и това кои букви най-много се повтарят. Тъй щото при изпълнение на упражнението трябва да бъдете свободни и искрени спрямо себе си. Които не знаят да пишат, все трябва да потърсят някакъв начин да изпълнят задачата. Вечерта преди да си легнете, направете сметка колко думи и колко букви сте произнесли за даденото време и кои букви преобладават. Казвам: ученикът трябва да гледа на всяка задача с еднаква сериозност, да не ги дели на важни и маловажни. Колкото малка да е по външен вид една задача, тя има дълбок вътрешен смисъл. Опасно е за ученика когато дойде до положение да омаловажава работите. С това той сам себе си разваля. Ако е права мисълта, че някои работи са маловажни, как ще си обясните стиха от Евангелието, дето се казва, че космите на главите ви са преброени? Какво представлява един косъм, та Невидимият свят да се заинтересува от космите на човешката глава и да ги брои? Значи колкото малък да е косъмът, Невидимият свят се интересува от него както лесничеят се интересува от всяко дърво в гората, което става за работа. Той го отбелязва, туря му знак, има го предвид. Казвате: Като не разбираме тия работи, по-добре да мълчим или поне по-малко да говорим. Не, вие криво разбирате тази работа. Ще говорите, но разумно. Само умрелите мълчат, само умрелите не могат да говорят. Мълчанието още не е никакво разрешаване на въпросите. Човек трябва да говори, но разумното, здравото Слово. В живота на всеки човек е математически определено колко думи трябва да произнесе всеки ден. Ако произнесе повече или по-малко отколкото трябва, ще го глобят. Човек не може и не трябва да говори каквото му дойде на ума. Това се отнася не само за възрастния, но и за малкото дете. За всяка възраст и за всеки човек е точно определено колко думи на ден трябва да изговори. Тъй щото никой не може да говори колкото иска и каквото му дойде на ума. В живата природа съществува математика на говоренето. Някой казва: Аз съм свободен да говоря колкото и каквото искам. – Не си свободен. Защо? Защото ако ти говориш каквото искаш, ако и Невидимият свят говори каквото иска, главата ти ще се запали от четири страни. Ако ти вървиш и мълчиш по пътя си, никое куче няма да те лае. Обаче ако вземеш камък и го хвърлиш върху кучетата, всички ще те лаят. Кой дава повод на кучетата да лаят? Самият човек. От лаенето на кучетата ще познаете какъв човек минава покрай тях. Ако минава добър човек, кучетата ще го полаят малко, ще го поздравят само и скоро ще млъкнат. Кучетата познават какъв е човекът, който минава покрай тях. Те не хапят добрите хора. В това отношение в кучетата има такова кавалерство, каквото между хората не се среща. Ако добър човек влезе в някой двор, кучето ще залае, ще се доближи до него, ще завърти опашката си и ще каже: Ще ме извиниш, аз съм турен на служба да пазя, да съобщавам на господаря си кой влиза и кой излиза. Днес господарят ми не е у дома, утре ела! Ще се поразговори кучето и ще млъкне. Обаче ако лош човек влезе в двора, кучето ще го познае, веднага ще се хвърли върху него и ще го ухапе. Съвременните хора разискват върху въпроса какво нещо е морал. – Истинският морал седи в това да изговори човек през деня толкова думи, колкото са определени за него от Невидимия свят. Когато дойде до този морал, той ще познае Бога. Великата задача в живота на човека седи в познаването на Бога. Трудна задача е тя, но красива. Казано е в Писанието: “Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога”. Какво нещо е Вечният Живот? – Той представя Свещен трепет на душата. Как се изразява този трепет? Ти си беден човек, нямаш пет пари в джоба си, нямаш земя за обработване, нямаш никакви средства за живот. Изведнъж получиш 200 000 лв. наследство. От този момент сърцето ти започва да трепти, на всяка крачка изпитваш трепет: седиш в къщи, безпокоиш се да не те нападне някой да те обере; пътуваш в гората, страхуваш се да не се натъкнеш на някаква засада. Дето мръднеш, все не си спокоен. Защо? Боиш се да не изгубиш парите си. По същия начин когато човек придобие Великата Истина в душата си, той изпитва този Свещен трепет, страхува се да не Я изгуби. Може ли човек да изгуби богатството си, било то физическо или духовно? Има един начин, по който човек никога не може да изгуби своето богатство. Кой е този начин? Когато той вложи своето богатство, своя капитал в разумно обръщение. Ако получите 200 000 лв. наследство от вашия чичо, така трябва да го вложите в обръщение, че и вие, и вашите ближни да се ползвате еднакво от това благо. Тъй употребено това богатство, подразбира, че сте дали ред угощения на ближните си. Значи вашият чичо, който живее на физическия свят, ви оставя наследство, а същевременно от Духовния свят определят колко сладки думи да кажете на всеки ваш ближен през деня. Физическото даване се изразява по един начин, а духовното – по друг начин. Мнозина се хвалят, че са посрещнали своя гост добре, нагостили са го както трябва. Питам: казахте ли на този гост това число сладки думи, които бяха определени за него от Невидимия свят? Ако сте го нахранили добре, а не сте му казали определеното число сладки думи, все едно че не сте го посрещнали както трябва. Да нагостиш човека и едновременно с това да му кажеш няколко сладки думи, в това седи Новото в живота. Тъй както живеят съвременните хора, това е стар, изтъркан, отживял времето си живот. Това е цигански живот. Когато тръгва да проси, циганката започва и свършва по един и същ начин. Влиза в една къща и започва да изрежда какво иска: хляб, лук, сол и т.н. Оттам излиза, отива във втора къща, после в трета, в четвърта и т.н. Навсякъде се повтаря едно и също нещо. В живота на циганката, която проси, няма нищо ново. Тя придобива само един занаят – просия, но с този занаят не се прогресира. Казвам: който иска да прогресира, той всеки ден трябва да внася нещо ново в живота си, от което да се учи, да се облагородява. За смекчаване, за облагородяване на характера трябва да се изговарят специални звуци, специални думи. Всеки звук, всяка дума действат по различен начин върху човешкия характер. Това всеки възпитател трябва да знае, за да може съзнателно да работи върху своите възпитаници. Дървото само расте, но все трябва от време на време някой да го полива. Човек иска да бъде добър. За да бъде добър, все трябва да се намери някой да полее това негово желание. И той трябва да работи върху себе си, но и други трябва да му помагат. Ако човек не е дошъл до положение да работи върху себе си вътрешно, духовно, той трябва да работи външно, по физически начин. За тази цел той трябва често да произнася известни думи по определено число пъти на ден, докато те проникнат в съзнанието му и почнат да работят вътрешно. Запример според наредбите на православната църква, за ония, които искат да се подвизават духовно, определено е думите “Господи помилуй” да се произнасят 40 пъти на ден. Щом това произнасяне става бързо, по-скоро да се свърши, то се превръща в механически процес и вместо да принесе някаква полза, донася съвсем обратни резултати. В Невидимия свят не се позволява никакво бързане. Има определен ритъм, темп на говорене, на ходене, на действие. Разумният човек трябва да се подчинява на този закон, на този ритъм, определен от самата Природа. Рече ли човек да бърза с цел да произведе известен ефект, той ще изгуби Божествената мисъл и работата му ще приеме търговски характер. При търговията пък вие знаете, че този ще ви завлече, онзи ще ви завлече, докато останете с празни ръце. В края на краищата какво сте придобили от всичко това? Ето защо при честото повтаряне на известни думи трябва да се пазят някои правила: отчетливо да се произнасят, спокойно, тихо, с вдълбочаване. Само по този начин ще имате резултат. Ако в характера на някой човек преобладава мъжкият елемент, той трябва да произнася меки срички, меки звуци. Според вас кои срички, кои звуци са меки? Всички срички, които завършват накрая с “ь”, са меки. Сега ако започнете да изреждате кои букви или кои срички са меки, ще дойдете до ред мнения, но мненията още не съдържат Истината в себе си. Едно трябва да знаете: всяка буква означава известен закон. Запример буквата “В” означава вътрешен стремеж на зърното да цъфне – закон на разцъфтяване. В тази буква се съдържат ред сили, които трябва да намерят начин да излязат навън. И наистина когато зърното се разпука, то се превръща в буквата З – . Чрез разпукване на зърното е станало трансформиране на енергиите, т.е. преминаването им от едно състояние в друго. Лесно е човек да напише превръщането на буквите една в друга, но мъчно е, когато при някое противоречие в живота, той трябва да превръща енергиите според разумните закони на Природата. Който разбира смисъла на законите, вложени в буквите, той ще може да превръща и техните енергии. Запример някой казва: Аз мразя еди-кого си. – Какво трябва да направиш? На думата мразя, т.е. на първата сричка “мра”, трябва да се противопостави такава сричка, която да е в състояние да измени ефекта на думата мразя. Коя сричка или коя дума може да измени състоянието, което се предизвиква от енергиите на думата мразя? Мнозина ще кажат, че думата “Любов” може да се противопостави на омразата. Не, само обичта е в сила да унищожи действието на омразата. Вие можете много пъти да изговаряте думата любов, но ако не обичате човека, никаква промяна не може да стане в неговото състояние. С думи само светът не се оправя. Ако искате да измените състоянието на човека, непременно трябва да му дадете нещо реално. За тази цел човек трябва да знае какво да даде и как да постъпва. Не е въпросът едно да се изправи, друго да се развали. Казвам: в света съществуват ред школи, които едно изправят, друго развалят. Това са школите на черното братство. Обикновено те си служат с два различни метода, с две съвършено различни мерки за действие: добрата мярка прилагат към себе си, а лошата – към окръжаващите. Те знаят Истината за всяко нещо, но Я задържат за себе си. Школите на Бялото Братство имат точно обратни методи: строгата мярка прилагат към себе си, а меката, добрата – към своите ближни. Това е изразил Христос в стиха: “Който иска да ме последва, той трябва да се отрече от себе си”. Мойсей казва: “Око за око, зъб за зъб”. Христос казва: “Ако те ударят по едната страна, обърни и другата”. Това са ред философии, но да се спрем върху практическата страна на тия философии. Всяка философия е от значение дотолкова, доколкото има поне микроскопическо приложение в живота. Без приложение всяка философия не е нищо друго, освен логически извод за нещата, гимнастика за ума. Някой човек може да познава философиите на ред учени и сам той да минава за учен, но ако тия философии нямат приложение в живота, в края на краищата и той ще стане обикновен човек. Този човек минава за учен, но от най-малката мъчнотия се плаши. Питам: кой е най-големият страхливец в света? Ледът. Той е стегнат, свит, никой не може да го раздвижи; обаче изгрее ли Слънцето, първите лъчи още започват да топят леда. Казвате, че ледът е твърд. Твърдостта на леда качество на водата ли е? Може ли водата да се превърне в твърдо състояние? Водата не може да се превърне в лед, т.е. в твърдо състояние, нито в пара, във въздухообразно състояние. Противоречие е да мислите, че водата може да се превръща в твърдо или газообразно състояние. Ако сутрин сянката на телата се увеличава, на обяд се намалява и вечер пак се увеличава, коя е причината за това? Слънцето е причината за увеличаване и намаляване на сенките. Сянката на някое тяло може да стане много голяма, но това не означава, че самото тяло е толкова голямо. Следователно когато водата замръзва или се превръща в пара, става увеличаване или намаляване на сцеплението между молекулите й, но самите молекули на водата не се изменят. Това могат да потвърдят и естествениците. Ако в съд с вода поставим малко брашно да се образува каша, това не значи, че между частиците на водата е станало особено изменение. Тук влиза един чужд елемент – брашното, което не придава свойствата си на водата. На същото основание когато водата замръзва, казваме, че в нея влиза чужд елемент, който не е присъщ на естеството й. Това нещо физиците обясняват като особено състояние на молекулите на водата. Значи водата нито замръзва, нито се изпарява. Вода, която замръзва и се изпарява, не е вода. Че става изпаряване и замръзване на водата, това е факт, но в него не се включва самата Истина. Това може да са противоречия за вас, но вие сами трябва да ги примирите. Едно ще знаете: водата нито се изпарява, нито замръзва. И тъй когато Великата наука разглежда въпросите, те седят другояче. Докато учените приемат, че водата се изпарява и замръзва, това показва, че те не са дошли още до положителната наука. Верен е фактът, че водата се изпарява и замръзва, но той не е правилно изяснен. Казвате: Водата замръзва. Да, водата замръзва, но никога не измръзва. Какво нещо е изпаряването и замръзването на водата, ще се обясни в бъдеще от новата наука. Питам: каква е тази сила, която сгъстява и разрежда молекулите на водата? Откъде иде тя? Значи брашно има във водата, което я прави гъста. Щом брашното се махне, водата дохожда в първото си положение. Че водата замръзва, това е факт, но обясненията за замръзването на водата не са пълни. За онзи, който иска да изучава явленията в природата, тия обяснения не са достатъчни. Запример той вижда как постъпват в индустрията, в техниката, когато искат да получат някои метали в свободно състояние от техните руди, но същността на процесите остава неизяснена. Взимат сребърната или златната руда, в която среброто или златото е пръснато във вид на зрънца или жили, и я нагряват, за да могат всичките частици на метала да се стопят и по този начин да се слеят в едно цяло. От гледище на техниката се задава въпросът: кога именно има смисъл да се изразходват толкова средства, да се топи рудата за да се получи металът свободен? Отговарят: Когато приходите от метала надминават разходите, има смисъл да се предприема топене на рудите. Обаче от научно гледище се задава следния въпрос: защо някои метали като злато, сребро и други, са пръснати във вид на малки зрънца из рудите, а не са в едно цяло? Има случаи, когато златото е във вид на жили, но често се среща пръснато във вид на малки люспи. Който искрено се интересува от науката, той ще се домогне до въпроса за произхода на златото и ще си обясни причината за неговото явяване във вид на люспи или зрънца. Следователно който иска да се занимава с истинските процеси в природата и в живота, той трябва да намери една идея като златото. Обаче за да дойде до такава идея, той трябва да разтопи цели тонове руди и оттам да освободи онова вещество, подобно на златото, необходимо за създаването на неговата мисъл. Откъде ще дойде тази идея? Тя ще дойде от природата някъде. Много идеи идат или се образуват при разни процеси в природата. Запример при храненето се създават много идеи. В този смисъл храненето е важен процес в цялата Природа. Днес той се разглежда повече физиологически, но има и своя психическа, и морална страна. Някоя идея дохожда в ума на човека, когато се храни. Какво представлява тази идея? Тя не е нищо друго, освен руда, в която има някой ценен метал. Какво трябва да направите с тази руда? Ще сложите рудата в своята огнена пещ да се стопи. За да стопиш рудата и да извадиш от нея метала чист, в свободно състояние, изискват се специални окултни методи. Ако не можеш да направиш това, металът, ценното в рудата ще остане неизползван. И в такъв случай ако човек не може да обработи идеята, която е дошла в неговия ум, той ще прилича на празна воденица, която вдига шум, но работа не върши и казва: Ядох, пих цял живот, но защо беше всичко това, не зная. Ето защо човек всякога трябва да бъде буден, да може да възприеме и правилно да обработи всяка дошла до него идея. Великите, светлите идеи не идат всякога. Има определени дни и часове през годината, когато Божествените идеи слизат от Невидимия свят и посещават хората. Обаче по причина на това, че тяхното съзнание не е всякога будно, много от тези идеи минават-заминават и остават неизползвани. Съвременните хора търсят красивите неща отвън, вследствие на което губят времето си напразно. Не е така. Когато ученикът иска да изучава музиката, първо той трябва да има в себе си силно желание да учи; той трябва да има идея за вътрешната музика и след това вече ще търси учител отвън, който да го занимава. Само по този начин човек може да реализира своите идеи. Умът му трябва да бъде винаги зает, и то със светли, велики идеи. Сега като свършите дадената вече задача, ще ви дам още една. Тя ще се състои в следното: за един ден само проследете какви мисли минават през ума ви. Важно е не какво говорите, но какво мислите. Всичко, каквото помислите този ден, ще го запишете. При това ще бъдете искрени в себе си, няма да скривате мислите си. Някой от вас помислил нещо добро, бърза да го запише. После помислил нещо лошо за някой брат или за някоя сестра, но като не му хареса тази мисъл, въздържа се да я запише. Не, всичко ще записвате. Аз ще стана този ден ясновидец и ще видя какво сте скрили. Друг пък мислено ще търси погрешките на хората, но като дойде да напише тази своя мисъл, въздържа се. Искрени трябва да бъдете първо към себе си, а после към другите. Питам: вие знаете ли, че това, което наричате погрешки на хората, са истински погрешки? Един наш познат казваше: Нашите погрешки са добродетелите на света. А пък нашите добродетели са погрешките на Небето. Какво ще кажете на това? Как ще примирите това противоречие? Често вие употребявате думите: Добро, Правда, Разумност. Питам: какво отношение има между тия три думи? Доброто е свързано с материалния свят. То няма нищо общо с личния живот на човека. Доброто има отношение към хората, към всички живи същества. Когато човек се затрудни материално, той казва: Няма ли някой добър човек в света, да даде нещо, да отвори хамбара си? Разумността пък има отношение към живота на хората. И затова когато работите на някой човек се забъркат, той казва: Няма ли някой разумен човек да ни покаже начин как да се оправим, да разплетем обърканите си работи? Правдата пък е свързана с Божествения свят. Значи Правдата е свързана с Божествения свят; Разумността – с живота на хората, а Доброто -с материалния живот на нашите ближни. От тук се виждат двете допирни точки, двата полюса на живота: едната допирна точка е с Божествения свят, а другата – с нашите ближни. Правдата има само една допирна точка до нас. Тя представлява източниците на Вечното Благо. В това отношение никой не може да се добере до същността на Правдата. Това значи: никой не може да разкрие Правдата. Много естествено! Кой може да разкрие източниците на един извор? Източникът на кой и да е извор може да се уподоби на мястото, откъдето извира Разумността на човека. Доброто пък е водата, която изтича от извора и се влива в Морето. Следователно Доброто е водата в реката; Разумността е изворът, от който изтича тази вода, а Правдата е онова Неизвестно, скрито място, откъдето иде енергията. И тъй на първо място човек трябва да бъде разумен. Някой иска да бъде добър. Не, човек първо трябва да бъде разумен, а после ще му се дадат условия да бъде добър. Само на разумния човек Бог дава блага, да се прояви като касиер, да раздава. Дойде ли въпрос до Правдата, човек не може да бъде праведен. Само Бог е праведен. Какво подразбира стихът: “Праведният чрез Вярата ще бъде жив”. Това означава, че Правдата може да се пренесе в Живота само чрез Вярата. Чрез коя Вяра? Чрез разумната Вяра. Като говоря за Правда, за Разумност, за Добро, аз не искам да се самокритикувате. Самокритиката не води към добро. Тя е метод за физическия свят. Човек трябва да уповава на своята Разумност, да гледа да не я изгуби. Разумността е качество на човешкия ум, дадено от Бога, и затова той трябва да започне живота си с нея. Не започне ли с Разумността, той нищо не може да постигне. Който започва с Разумността, той може да постигне всички останали Добродетели. Всяка постъпка на човека трябва да бъде разумно направена. В една от беседите си казах, че човек трябва да се стреми да получи от Бога писмо с обратна разписка, да знае, че наистина е получил. Само онзи човек може да получи такова писмо, който откак се е родил докато замине за онзи свят, не е казал никому лоша дума; през сърцето му не е минало нито едно лошо чувство и през ума му не е минала нито една лоша мисъл. Сърцето на този човек е подобно на извор, който постоянно блика и дава. Каже ли човек, че животът му няма смисъл, че иска да се самоубие, той нито е изпратил писмо до Господа, нито е получил писмо от Него. И да пише на Господа, писмото му няма да отиде до своето местоназначение. Още на първата станция ще прегледат това писмо и ще го върнат назад. На мнозина се вижда чудно как е възможно човек да живее цял живот и нито през сърцето му, нито през ума му да е минало нещо нечисто. Който може да прекара един такъв живот, той ще бъде посетен от Ангел Господен. В историята на човечеството има само един такъв пример, човек да бъде посетен от Ангел. Това е станало с Мария, майката Христова, която живя чист, издържан живот, за което Ангел Господен дойде при нея с поздравление. За да постигне своята цел, човек трябва да води абсолютно чист живот, проникнат от една велика идея, от музика, изкуство, поезия. Сега да се върнем към задачата. Ние се отвлякохме от нея, както се увлякъл един беден американец с мечтите си. Както копал лозето на един богат човек, той се подпрял на мотиката си и започнал да мисли: Ако бих имал богат чичо да ми даде един милион долара, аз зная какво щях да направя. Щях да си купя къща, ниви, лозя; щях да имам много слуги, които да ми работят, да орат и да копаят, аз щях само да ги наглеждам. Казвам: и бедният мислил така, и вие можете да мислите така, но какво ще правите, когато богатият чичо го няма? Бедният отново взел мотиката си и започнал да копае. Мнозина казват: Учителят ще ни даде нещо. Не, аз не давам лесно. Всичко давам, но пари не давам. Вие ще орете нивата, ще копаете лозето и като мина покрай вас, ще ви питам: какво правите, как е кръстът ви, как са ръцете ви? – Тежък е животът ни.- Не, този е най-красивият, най-приятният живот, който прекарвате сега на земята. Според мене тежък е животът по баловете, по локалите, по бирариите, по кръчмите, а на лозето при чист въздух, при изобилна светлина, приятно се живее. Кой е най-хубавият концерт, най-красивият изглед? Това е изгревът на Слънцето. По-велика хармония от изгрева на Слънцето не съществува. Като видя чистия изгрев на Слънцето, който обещава хубав слънчев ден, аз се радвам. Не по-малко се радвам и на бурната тъмна нощ, на светкавиците, на гръмотевиците. Във всичко това аз слушам великия концерт на Природата. Всяка дъждовна капка, която пада върху мене, напомня такава музика, каквато и най-великият музикант не може да изпълни. Вятърът пък със своето бучене, е друг род музика – Вагнеровска. Който иска да слуша велик концерт, нека отиде някоя бурна нощ сред Природата и застане близо до някоя канара: там ще слуша той ехото на всички гръмотевици, ще гледа как мълниите разкъсват небето, ще чува падането на дъждовните капки, придружено от бученето на вятъра. Във всичко това той ще схване великата хармония на Природата. Падането на дъждовните капки е говор. Обаче това ще разбере онзи, който има ухо да чува и око да вижда. На сутринта ще се върне радостен, в добро разположение на Духа и ще каже: Тази нощ присъствах на един велик концерт в Природата! Който не разбира тази красота, той ще каже: Да ме пази Господ втори път да преживея подобно нещо! Какъвто дъжд ме валя, какъвто вятър ме духа. Пък онези светкавици, онези гръмотевици – ужас! Дано втори път не преживея подобно нещо! Когато Мойсей се качи на Синайската гора, там също така имаше дъжд, вятър, бури, светкавици. Казвам: хубавите дни в живота са за вашите ближни, а бурните нощи, когато има вятър, дъжд, гръмотевици, са за вас. Казвате: Скръбна ми е душата! Щом скърбите през тия дни и нощи, това показва, че вие не разбирате още този велик концерт. Няма по-хубави часове в живота на човека от тия, които той е прекарал в тъмните бурни нощи. Така трябва да гледате на живота. Казвате: Как да разбираме това, в буквален или в преносен смисъл? За мене това е вярно и в положителен, и в символичен смисъл. Докато човек не чуе този велик симфоничен концерт в Природата, той не може още да говори за музика. Ще каже някой, че е ходил на Мусала, че го е валял силен дъжд, придружен със светкавици и гръмотевици, с буря. И това още не може да ни убеди, че той е слушал и разбрал този концерт. Да слушаш и да разбираш тази велика симфония, това подразбира да си съвършено сам сред Природата, кацнал на някоя канара като птичка и от там да броиш всяка дъждовна капка и да я наричаш с нейното име, както музикантът нарича всяка нота; да схващаш песента, която вятърът изпълнява и да пееш след него; да следиш гръмотевицата спокойно и да чуваш в нея повишавания и понижавания, каквито срещаме в музиката. И най-после докато се изпълнява тази симфония, да можеш да определиш нейния темп къде върви пиано, къде алегро, къде адажио и т.н. Това значи разбиране! Какво правят съвременните хора? Като се дават хубавите, великите концерти, те бързат да се скрият в къщи и от време на време поглеждат през прозорците и казват: Дъждът престана ли! Бурята утихна ли? Щом дойдат топлите слънчеви дни, те се радват и казват: Слава Богу, стопли се малко, можем да поизлезем навън! Значи те са се научили да се радват на благото на своите ближни, а на своето благо още не могат да се радват. На онези от вас, които са смели и решителни, ще дам следната задача: през бурна, тъмна нощ ще ги изпратя на някой планински връх, там да прекарат цялата нощ. Сутринта като се върнат, ще ги питам: разговаряхте ли се с дъждовните капки, с вятъра, със светкавиците и гръмотевиците? Чухте ли и разбрахте ли великия симфоничен концерт, който Природата ви даде? Така са правили всички ученици на окултните школи. Днес виждаме какви големи усилия правят англичаните да се качат на Хималаите. Може някога да се качат, но не се превземат лесно високите върхове. Сега онези от вас, които искат да направят упражнението с написване на изговорените думи и букви, трябва да се определят в себе си, да има връзка помежду им. Които не искат да правят това упражнение, могат да бъдат свободни. Следната сряда ще видим какви са резултатите от упражнението. От това колко пъти сте употребили дадени звукове, ще извадим малки правила за самовъзпитанието на човека. Някой ще каже: Нямам друга работа, ами да записвам какво говоря. Не искам да губя деня в подобни упражнения! Какво трябва да каже тогава домакинята, която е заставена цял ден да гледа къщата? Какво трябва да каже онази жена, която цял ден преде, тъче или шие? Трябва ли да счита, че тази работа е еднообразна и губене на време? Не, разумният човек намира смисъл във всяка работа, във всяко упражнение. – Какво щяхте да кажете, ако някой би ви заставил да правите това упражнение цяла година? Щом е само за един ден, лесно е; за един ден съзнанието на човека може да бъде будно, но мъчно е тази будност да се поддържа цяла година. Не, когато се касае за благородното, за възвишеното, човек трябва да бъде готов да жертва. Той трябва да има готовност, смелост поне колкото светските хора. Срещате някоя светска дама с отрязани коси, модерно причесани, с модна рокля, голи ръце, с цигара в уста, говори, смее се, не се стеснява от нищо. Свободна е тази жена. Защо? Служи на нещо. Казвате: Мода е това. Не е важно, може и на модата да служи, но смела е тя, от никого не се смущава. И тъй аз искам да бъдете свободни Духом, да бъдете искрени спрямо себе си. Тези са първите необходими условия за човека, когато той започва някаква работа. Като свърши работата си, той ще каже: Сега съм доволен, че свърших работата си както трябва. Дали ще четете или ще пишете нещо, спрете се за малко, помислете върху това, което работите, извадете някои принципиални положения, вижте как можете да ги приложите в живота си и в края на краищата ще изпитате едно доволство от себе си. Целта на всяка работа, която човек върши, е да го доведе до едно малко вътрешно доволство. Изпейте упражнението “Сила жива, изворна, течуща”. “Бог царува на Небето, Бог царува в Живота. Да бъде благословено Името Му!” Общ Окултен Клас 23.02.1927 Сряда, София

Аудио - чете Йордан Стоянов Тритѣ зрънца (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата, "Посока на растене", Младежки окултен клас - година шеста, (1926-27), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Светото място“, 20-37 лекции на Младежкия окултен клас, т.II (1927 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ТРИТЕ ЗРЪНЦА Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Размишление. Представете си, че са ви дадени три зрънца за изследване: едното зрънце е пясъчно, второто - житно, а третото - зародиш от някое млекопитаещо. Какви резултати ще се получат от трите зрънца, ако им притурите единица калория топлина? От топлината пясъчното зрънце ще се разшири малко, житното - ще почувства импулс за растене, а зародишът на млекопитаещото ще се зачене; значи при нагряване неорганичната материя само се разширява, а органичната започва вътрешно да расте. Изобщо процесите, които стават в неорганичната материя, са по-прости от тия, които стават в органичната, и ако в органическия и психическия свят човек постъпва както в неорганическия, той ще се натъкне на едно вътрешно ограничение в себе си. Дойде ли до механизиране на органическите процеси, човек приготвя условия за склероза в организма си; склерозата не е нищо друго, освен изгубване на пластичността на организма - това се дължи на недоволството, на което човек се натъква. За да се справи с анормалните състояния на своя физически и психически живот, човек трябва да изучава окултната наука - тя дава методи за съграждане на здраво, мощно тяло, за реорганизиране на човешките мисли и чувства, за укрепване на нервната система. Щом придобие това нещо за себе си, човек ще го приложи и в обществото; ако е мъчно човек да приложи тия методи към себе си, още по-мъчно е да ги приложи към обществото. Една от задачите на окултния ученик е да се справи с недоволството си. На какво се дължи то - много причини има за недоволството, външни и вътрешни. Например убоде ли ви някой с игла, вие веднага ставате недоволни; тази игла може да се забие в тялото - да предизвика физическо недоволство, но може да се забие в сърцето и в ума - да предизвика сърдечно и умствено недоволство. Обаче има случаи, когато една и съща причина може да произведе, а може и да не произведе недоволство: ако вашият възлюбен ви убоде с игла, вие няма да се сърдите, но ако ви убоде човек, когото не обичате, веднага ще станете недоволни и ще му се разсърдите. Коя е причината, че в първия случай човек не се сърди, а във втория се сърди, не е известно - това остава тайна, която човек може да разреши само отчасти, но не напълно. В света съществуват три вида тайни: тайни на физическия, на Духовния и на Божествения свят. Тайните на физическия свят могат да се разкрият напълно, 100% ; тия на Духовния свят - отчасти, 75%, а тайните на Божествения свят всякога остават скрити, обикновеният човек не може да проникне в тях. Отидете ли при извора, ще видите, че винаги една част от него остава закрита - това е мястото, откъдето водата изтича, това е главата на извора, т. е. неговата Божествена проява. Искате ли да измерите дълбочината и интензивността на извора, свойствата и качествата на неговата вода, застанете на мястото, което представлява духовната част на извора, т. е. неговите дробове; дойдете ли до физическата му проява, ще спрете вниманието си върху неговата дължина, т. е. разстоянието от главата на извора до морето; като измервате дължината му, вие не можете да говорите вече за чистотата на водата - можете ли да съдите за чистотата на извора от водата на реката, произлязла от него? Все има известно уподобяване, но за да определите каква е всъщност разликата между физически, духовен и Божествен живот, вие трябва да държите вътрешна връзка между Бога и своята душа. Божествените неща са всякога закрити - за да разберете съдържанието им, вие трябва да отидете на мястото, откъдето те извират; речете ли да ги разкриете, вие ще ги развалите. Някой иска да разбере какво представлява той като човек, като его; този въпрос не се разрешава, никой досега не е отговорил на него. Ще каже някой, че е душа, че е его - това са думи, които не разрешават въпроса; или ще кажете, че човек мисли, чувства, действа, движи се, пее, играе - и това още не е човекът. Човек не е нито в мисълта, нито в чувствата си, нито в постъпките си, нито в движението. Дойдете ли до Божественото, не пипайте. Някой казва, че иска да се изяви, да покаже кой е и какъв е, да разкрие целия си живот; човек трябва да знае, че цялата Слънчева система даже не може да го побере - колкото и да се разкрива, няма къде да направи своето изложение. И като знае какво представлява, човек все пак трябва да бъде смирен; смирението е закон за запазване на енергиите - с малко енергия смиреният извършва добра работа. Сега да се върнем към трите зрънца, на които се прибавя по единица калория топлина. От топлината пясъчното зрънце само ще се разшири; то може да се уподоби на човек, който е придобил голямо наследство, но гледа на живота механически - с получените пари той ще си направи къща, ще я нареди добре и ще се радва, че ще може да живее охолно. Житното зърно като получи топлина, ще придобие импулс за растене, то може да се уподоби на човек, който е дал ход на вътрешния си живот. От приетата топлина в себе си зародишът на млекопитаещото започва да се развива; това семе може да се уподоби на човек, който изучава смисъла на Живота. Следователно единицата топлина, съзнателно поставена в трите свята, извършва три различни служби. Живо нещо е топлинната енергия, вследствие на което влезе ли в тялото, тя произвежда оживяване, в сърцето - въодушевление, а в ума - светлина; значи една и съща енергия произвежда три различни резултата според областта, в която прониква. Като влезе в тялото и не намери отглас, топлинната енергия отива в сърцето; ако и там не намери отглас, тя отива в ума; ако и там не намери отглас, отива във висшите области на живота. Добре е откъдето мине, да остави и да вземе нещо и да се върне към своя източник. Какво ще вземе от човека - неговите недъзи, недоволства, скърби и страдания; тя ще ги занесе в ретортите на Божествения свят, където ще ги превърне в нещо възвишено и красиво. Това, което хората считат за безсмислено, в Божествения свят се превръща в нещо смислено. И тъй, изучавайте окултната наука, нейните методи и закони, за да ги прилагате във всекидневния живот, да го осмислите и обновите - това значи да мине човек от обикновено състояние във възвишено, в което всичко преживяно изчезва, окапва като листата на дърветата и в края на краищата от човека остава корен за основа на физическия живот, стъбло - за основа на Духовния свят и клони - за основа на Божествения свят. На Земята човек може да е бил виден, знаменит, но влезе ли във Висшия свят, от него остават само три неща: корен, стъбло и клони. Като ученици на Велика Школа от вас се иска геройство, юначество; за да се насърчите в тази област, вие трябва да проследите живота на революционерите, да видите с какво въодушевление са се хвърляли в борбите - град от куршуми се сипят пред тях и около тях, но те вървят напред. Трябва ли човек, който е изпълнен с велики идеи, да се страхува от живота? Вие сте изпълнени с велики идеи, а въпреки това се страхувате; вземете пример от великите хора в света, които са излагали живота си за своите идеи и убеждения - тези хора могат да ви дадат добри уроци, да ви помогнат в трудни моменти от живота ви. Поради изсичане на горите и избиване на млекопитаещите хората се натъкват на големи страдания, без да могат да си помогнат; те не подозират, че животните и растенията представляват резервоар на жизнени сили за растенето и развитието на човека - с изтребването на млекопитаещите жизнената им енергия се разпръсва в пространството; понеже хората не могат да се свързват пряко със силите на Природата, те се лишават именно от ония жизнени сили, които възприемат от животните. Казано е в Писанието: „Не се свързвайте със света" - това значи: не се свързвай с илюзиите на света. Сега и на вас се казва да не се свързвате с нисшите животински прояви, но да използвате техните жизнени сили - те са космически сили, необходими за развитието ви; като ги приемате съзнателно, вие ще примирите физическия свят с Духовния и с Божествения - тези светове са неразривно свързани помежду си. Живейте съзнателно и изучавайте мислите, чувствата и желанията си. Не се смущавайте, че не сте постигнали известно желание - всяко желание се реализира на определеното за него време; същото се отнася и до мислите и чувствата на човека - в това именно седи красотата на живота. От вас се иска внимание, да не пропуснете времето за проява на дадена мисъл, на дадено чувство или желание; пропуснете ли времето им, ще изпаднете в такова положение, че на 30-годишна възраст ще пожелаете това, което е за 80-годишна възраст, или на 80-годишна възраст ще пожелаете това, което е за 30-годишен човек. Спазвате ли съответното време за всичко, вие ще придобиете особена пластичност и здравина на тялото си, които ще се отразят благотворно върху живота на душата и на духа ви; искате ли да хармонизирате живота на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа, сложете за основа на живота си идеята за братството и приятелството. Съвременните хора говорят за братство и приятелство, но като дойдат до приложение, не издържат; те се натъкват на ред атавистични чувства, мисли и желания, които нарушават чистотата на братството и приятелството. Рядко ще срещнете мома или момък, които да запазят помежду си братски и сестрински отношения - в края на краищата в тях възникват такъв род чувства и мисли, които помрачават светлината в техния живот. Те не трябва да се смущават, но трябва да се справят със своя атавизъм - какво от това, че някой ял и пил, трябва ли за сметка на миналите поколения вие да страдате? Други са яли и пили, а вие се нагърбвате да плащате техните дългове. В Писанието е казано, че за всяко престъпление се въздава до четвъртия род. Един от древните пророци е казал, че който яде киселец, зъбите му скоминясват; с други думи казано: който пипа огън, той непременно ще се изгори. Ако бащата е ял киселец и ако е пипал огън без участието на сина, само бащата ще носи последствията на своя изопачен живот, но ако бащата и синът са пили заедно, и двамата ще носят последствията на своя ненормален живот. Това не значи, че трябва да се страхувате от влияния; каквото и да правите, вие сте потопени в света, от чиито влияния не можете да се освободите. Благодарете на разумните братя и сестри, които грижливо пазят телата ви, когато се излъчвате във време на сън; ако нямаше кой да пази телата ви, вие щяхте да ги намерите ограбени и разрушени. И тъй, дойдете ли до Божественото, спрете се с всичкото уважение и почитание, без да го отваряте. Ще дойде някой да ви пита вярвате ли в Бога; ще кажете на този човек: „Мога да ви говоря върху астрология, хиромантия, графоло- гия, но по въпроса вярвам ли в Бога не казвам нито дума - това е въпрос, от който стоя далеч, не се занимавам с него". - „Съществува ли Бог?" - „И с този въпрос не се занимавам". Когато запитали Хермес20, великия Учител на Египет, какво представляват злото и грехът, той стиснал устни и премълчал. Ако бяха задали този въпрос на някой обикновен човек, той щеше да извади ножа от ножницата си, да разреже връвта, която свързва злото, и ще започне да говори; не, стане ли въпрос за злото, ще стиснете устните си и ще мълчите, както Хермес е мълчал - отворите ли устата си, ще я напълните с нещо лошо. Тъй щото не говорете за злото, но дръжте се за Доброто и за красивото в света: нека Доброто и красивото в света бъдат място за почивка в живота ви, нека красивото и Доброто бъдат вашите ръководни начала. Съвременните хора обичат да философстват и се натъкват на въпроса за душата, която разглеждат ту като материално, ту като духовно проявление. Когато говорим за душата, ние имаме предвид Космическата душа, която съдържа всички слънца в себе си - те представляват нейни клетки, в които тя прониква, за да ги движи. Космическата душа манипулира с тия слънца както желае, следователно тя е господарка и на материалната, и на духовната им страна. Когато съществата не са пробудени още, ние казваме, че Космическата душа е материална; пробудят ли се съществата, започнат ли да се движат, в тях се проявява духовното естество на душата и казваме, че всичко в Природата е одухотворено; и най-после, когато съществата започнат да живеят смислено, да мислят и да чувстват правилно, казваме, че душата проявява своето Божествено естество. Каквото и да се говори за душата, каквито и теории да четете, в края на краищата всеки трябва да задържи онова вътрешно разбиране, което има в себе си; не е важно, че не може да го изкаже с думи, важно е, че това понятие, което той има за душата, го задоволява. Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт" - тези думи изразяват материалното състояние на душата, те подразбират някаква физическа болка. Когато някой счупи ръката или крака си, казва: „Заболя ме душата" - значи болката е толкова силна, че се отразява на душата. Мине ли болката, всичко се забравя, обаче има състояния, които са по-страшни от всякаква физическа болка - те се отразяват на духовното състояние на душата и при това положение човек мъчно забравя онова, което е преживял. Според някои учени душата представлява съвкупност от умствени способности в човека; умствените способности са в зависимост от проявите на сърцето и волята, значи душата представлява сбор от прояви на ума, на сърцето и на волята на човека. Дойдете ли до френо- логията, тя разглежда тия прояви по друг начин - тя изучава умствените способности на човека според развитието на различните мозъчни центрове и от тях вади заключение за интелигентността на човека. Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да пресъздадете своя мозък, да преработите неговата материя. Това не се постига в един живот, много работа се изисква от човека, докато постигне съвършенство. Ако изучавате клетките на човешкия мозък, ще видите, че клетките на моралния човек се различават коренно от тоя на обикновения човек, а още повече от тия на престъпника. Каквото е изработил човек в един живот, оттам нататък ще продължава да работи, нищо в Природата не се губи. Следователно където и да са разпръснати клетките на даден човек в пространството, в края на краищата, когато той отново слиза на Земята, те ще се съберат на едно място и ще образуват новото му тяло. В създаването на човешкия организъм се крие голяма мистерия. Когато се казва, че планетите имат влияние върху човешкия организъм, това показва, че те са му дали нещо - това е закон в Природата. Влияния има само там, където съществуват отношения на вземане и даване. Като знаете това, вие трябва да бъдете смели и решителни, но това не значи да мислите, че всичко можете да направите - има неща, които човек безусловно може да направи, но има и такива, които не може да направи. Един стар дядо възседнал магарето си, а редом с него вървяло едно младо момче и си говорели. Момчето казало: - Дядо, хайде да си поговорим по някои философски въпроси. - Хайде, дядовото, аз съм стар, опитен, всичко зная и всичко мога да направя. - Не, дядо, макар да си стар, не можеш да направиш всичко. - Всичко мога да направя, дядовото. - Щом всичко можеш да направиш, слез от магарето - аз да се кача на него, а ти да вървиш пеш. - Виж това не мога да направя. След няколко дена младото момче се качило на магарето си - отивало в града. То настигнало дядото, поздравило го и продължило пътя си. Дядото го извикал и му казал: - Синко, хайде да поговорим за една работа, която може да стане. - Каква е тази работа? - Да слезеш от магарето, за да се кача аз. Момчето веднага скочило на земята и казало на дядото: - Заповядай, дядо, качи се на магарето, аз мога да вървя пеш. Значи това, което за стария е невъзможно, за младия е възможно. Следователно, когато някой се запита дали е млад или стар, нека си отговори може ли да слезе от магарето, да отстъпи на дядото, а той да върви пеш - ако може да направитова, той е млад; не може ли да го направи, той е стар. В дадения случай магарето ще послужи като символ, с който ще разрешавате задачите си. Намерите ли се на кръстопът, кажете в себе си: „Мога ли да сляза от магарето (да отстъпя), или не мога?". Какво правят повечето хора - щом се намерят пред известна мъчнотия, те казват: „Защо ми дойде тази мъчнотия на главата, все аз ли трябва да страдам; кога ще се смекчи съдбата към мене?". Каквито и въпроси да си задава, човек не може да си отговори защо страда; не е единственият, който страда, всички хора страдат. Той е здрав, има здрави очи и уши, за да вижда и да чува добре; има здрави ръце и крака, за да ходи и да работи; има книги на разположение, за да се просвещава - какво повече иска? Наред с него седи сляп и глух човек, който не може да работи, но благодари на Бога и за това положение - кой от двамата стои по-високо? Казано е в Писанието: „Който изтърпи докрай, той спасен ще бъде", следователно ще дойде ден, когато тия двама души ще сменят положението си: на недоволния ще се отнемат благата и ще се дадат в ръцете на доволния. Сега от всички хора се изисква да дойдат до съзнателно разрешение на въпросите. Задачата на човека не седи в избягване на страданията; човек трябва да страда, но разумно и когато страда, той трябва да придобива нещо красиво. Не е въпрос да убива желанията си, но да ги облагородява, докато един ден ги постигне; красивите желания са бистра планинска вода, която полива всичко, което срещне на пътя си. Като не могат да реализират желанията си, мнозина се обезсърчават и започват да отричат всичко - те казват: „Бог не съществува, душа не съществува". Ако наистина душа не съществува, защо хората се занимават с въпроса за нейното съществуване или несъществуване? Душата съществува, затова именно хората се занимават с нея. Човек обича да говори за това, което знае, тази е причината, поради която човек всякога говори за живота, за душата, за добродетелите - без тия неща слизането на човека на Земята е безпредметно. Най- понятна и близка идея за човека е тази за живота - каквото и да прави, човек все за живота говори, той излиза от него и се връща към него. Какви са формите на живота - това не е важно; формата се определя от мислите и чувствата, от подтика на душата и на Духа: колкото по-мощен е Духът и по-възвишена душата, толкова по-сложна и красива е формата, в която животът ще се излее. За да разбере живота в неговата пълнота и целокупност, човек би трябвало поне за момент да влезе във всички форми, да разбере състоянието, в което се намират - но това може да направи само адептът, само посветеният; затова е казано на слабия да не се свързва с грешния, да не би и двамата да паднат заедно - само силният може да се свързва със слабия и с грешния, и то временно, докато ги повдигне. Като ученици, от вас се иска силна, съсредоточена мисъл. За да постигнете това, вие трябва да правите ред упражнения и усилия. Например наели сте се с издаването на списанието Житно зърно - какво показва името на списанието ви: че трябва да орете, да сеете и да жънете. Ако почвата му не е добра, трябва да я наторите; ако има плевели между житото, трябва да ги оставите настрани, да не се смущавате от тях. Почвата на списанието ви ще се подобри с увеличаването на материалните средства. Колкото повече абонати имате, толкова по-добре ще върви списанието; ако има абонати, които не искат да плащат, ще гледате на тях като на плевели, които сами по себе си ще отпаднат. Работете усилено с мисълта си, за да заставите абонатите си да плащат, а тия, които не са се записали, да се запишат - с мисълта си можете да постигнете големи резултати. Мощно нещо е човешката мисъл, тя прониква навсякъде и преобразява нещата незабелязано. Единственото препятствие на вашето списание е материалната му подкрепа. За да знаете как ще върви, направете му хороскоп, да видите кои планети му влияят благоприятно и кои - неблагоприятно. С издаването на списанието ще се изпитат вашата разумна воля, вашият ум и вашето сърце. За всичко това обаче се иска искреност и чистота: искреност в списването му, както и в прокарването на самото списание в обществото. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. 1927_02_20 Трите зрънца.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева Великата задача на човѣка (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Неразрешеното“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Неразрешеното“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), второ издание по книгата от 1933 г. Издател 555, Варна, 1998 Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Великата задача на човека лекция пред общия окултен клас 16 февруари 1927 г. Размишление. За тази година ще ви дам следното мото: “Бог царува на Небето, Бог царува в Живота. Да бъде благословено Името Му! ” Хората живеят и се развиват според закона на еволюцията, който гласи: човек трябва да започне от най-малките идеи и величини, от най-близките до него предмети и постепенно да отива към по-големите величини, към по-далечните предмети. Само в приложението на този закон могат да се очакват постижения. Значи в еволюционния процес имаме отиване от малките към големите неща, а в инволюционния процес имаме точно обратното: отиване от голямото, от Великото към малкото. В еволюционния процес Духът изучава отношенията на малкото към Великото, а в инволюционния процес Той изучава отношенията на Великото към малкото. Много хора правят погрешки в живота си, понеже започват със закона на еволюцията, а вървят по инволюционния път, т.е. занимават се с велики идеи, с големи величини. Те искат изведнъж да станат съвършени. Ако съвършенството се постига в един ден, защо трябваше тогава Бог, Който е Съвършен, Който включва в Себе Си всички блага, да създаде целия космос, да създаде безброй същества, които да скърбят и страдат? Значи Той е имал предвид великата задача на човека: да работи, да се учи, като започне от малките величини и върви към големите. Хората не разбират смисъла, който Бог е вложил в техния живот, но един ден, когато съзнанието им се разшири, те ще разберат този смисъл, ще разберат задачата, която Бог им е определил. Днес те са в положението на човек, който влиза в гората и чува само шума на листата. Обаче ако музикантът влезе в гората, той няма да чува шум, но от движението на листата ще създаде цяла музика. Нещата и явленията в живота имат един или друг изглед според това, как гледа човек на тях. Запример благообразието за едного е безобразие за друг. Това, което съблазнява едного, окуражава друг. Този закон съществува навсякъде в природата: когато едни се качват, други слизат. И в инволюционния процес едни се качват, други слизат. Ако качването се преустанови, и слизането ще спре. В такъв случай и качването, и слизането са еднакво необходими. Кое е за предпочитане: да се прояви Божията Любов в света, или да не се прояви? Ако е по-добре да се прояви Божията Любов, отколкото да не се прояви, защо хората плачат, когато тази Любов се изявява в живота? Защо малките деца плачат, когато майките им ги оставят в люлките? Майките оставят децата си в люлките от Любов, да не се учат все на ръце да ги държат. Под думите “малки деца” разбираме хора, на които съзнанието още не е пробудено. Някой влиза в Божествения път, но не е доволен. Той е малко дете, което вдига шум. Този човек може да е 60 годишен, но в люлката си той вдига шум със своя ум и със своето сърце. Физически малкото дете лесно се укротява: ще му пъхнете един биберон с мляко в устата и то млъква. Обаче когато физически голямото дете плаче в люлката, какво ще му дадете, за да се укроти? И след всичко това тия физически големи деца задават въпроса: Защо Господ създаде света? Казвам: Господ създаде света, за да кряскате в люлките си. Ако светът не съществуваше, вие нямаше де да викате. Сега като кряскате в люлките си, вие изпитвате удоволствие, че можете да пеете. Да, певци сте, но в люлката. Питам ви: харесвате ли своя плач? Често малките деца плачат вследствие на това, че не са ги задоволили в нещо. В тях има скрита, потаена гордост. Някой се моли на Бога, иска нещо, но като не го задоволят, той плаче. Казвам: преди всичко този човек не се моли както трябва. Той се моли за пред хората, а не за себе си. Щом всички го виждат, че се моли, това вече не е молитва, това е тщеславие. – Ама аз така усърдно се молих, цял бях унесен в молитвата си. – Кой не се унася? Аз срещам по улиците все унесени хора. Гледам някой върви, спира се, пак тръгне, пак спре ту пред една, ту пред друга витрина – цял унесен в изложените дрехи, обуща, шапки. Тъй унесен върви, но минава покрай него автомобил, той не го забелязва и става жертва на автомобила. Щом пострада някой от автомобил, това не говори в негова полза. Когато човек се моли, никакъв автомобил не трябва да го засяга. Когато се молите, никой не трябва да подозира това. Никой не трябва да знае как и кога се молите. Човек може да бъде замислен, но не унесен. Когато е скръбен, той може да мисли, да се съсредоточава, но съзнанието му всякога трябва да е будно. В скръбта, в страданието човек трябва да учи. Следователно веднъж дошли на земята, вие сте ученици. Всички живи същества, колкото малки да са, учат. В този смисъл всяка наука е на мястото си. Когато ученикът отива на училище, пита ли учителя си защо му преподава известен урок? Не, ученикът слуша учителя си и после учи зададения урок. Защо учителят му е преподал този урок, той нищо не пита. Казано е в един стих от Писанието: “Всички пътища, които водят към Бога, са добри”. Че някой имал едно верую, втори – друго верую, това не е важно. Важно е вашето верую да води към Бога. Щом води към Бога, то е добро. Хората могат да имат хиляди стремежи; те могат да мислят по различни начини, но едно е важно – стремежите и мислите им да водят към Бога. Когато употребявам думата “към Бога”, аз нямам предвид някакъв външен, физически стремеж, но разбирам най-възвишения стремеж на човека. Който има този стремеж в себе си, той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата. Докато този стремеж съществува в човека, дотогава той може да носи името “човек”. Заглъхне ли този стремеж в него, едновременно с това той се обезличава като човек. Щом човек има стремеж към Бога, Духът пък има стремеж към човека. Това са две течения в живата природа. Дойде ли човек до това дълбоко разбиране на нещата, вълните на неговото море трябва да утихнат и да се възстанови първоначалната хармония в живота. Това е задачата на всеки човек. Някой се моли на Бога и казва: Господи, внеси мир в душата ми! Този човек се обръща към Бога като към същество извън него. Преди всичко той трябва да знае, че Бог е в него, Той живее в душата му, дълбоко някъде скрит, и оттам се проявява, оттам дава импулс, подтик за работа, за учене. Щом Бог е в човека вътре, сам по себе си той има Мир, няма защо отвън да търси мир. Мирът е качество на Бога, но не и на хората. Следователно колкото повече даваме път на Бога да се прояви в нас, толкова по-големи са възможностите за придобиване на мир. Представете си, че в даден момент вие сте тих и спокоен в себе си, но искате да знаете де е човекът във вас. Човешкото може да се изпита при разни случаи в живота. Отивате в гората, срещне ви мечка и вие се уплашите. Останете без пет пари в джоба си – вие се уплашите. Дават ви една трудна задача за разрешаване, вие пак се уплашите. Това, което предизвиква страх, уплаха, е човешкото; това са прояви на обикновения човек. Който иска да преодолее страха в себе си, да надрасне своите слабости и да даде предимство на Божественото, той трябва да се ръководи по вътрешния си глас, по вътрешните закони, които представляват истински образец. Докато човек не се добере до законите, написани в неговата душа, той ще виси във въздуха, нито на земята ще живее, нито на Небето между светли и възвишени същества. Тази е една от задачите на човешкия живот. Много задачи са дадени на човека, които той постепенно трябва да разрешава. За да ги реши правилно, той трябва да учи. И наистина ние виждаме съвременният човек да изучава всички отрасли на науката: математика, естествени науки, медицина, социални науки, богословие и ред практически предмети – изкуства, музика, художество и т.н. Казвате: Какво отношение имат тия науки и изкуства към целокупния живот? Те имат отношение към частния живот на човека, но понеже той съставя частица от целокупния живот, следователно и човешкият живот има отношение към общия. Запример човек трябва да изучава медицината не само за другите хора, но и за себе си. Всеки трябва да бъде лекар на себе си. За тази цел окултният ученик трябва да има на разположение малка аптека с най-необходими медикаменти. Той трябва да бъде и художник, да има на разположение четка, бои, моливи, та като минава през различни местности, да прави скици на тия места, да знае отде е минал и с какви забележителности се отличават. Запример кой от вас, като е наблюдавал небето вечер, е направил поне една скица? Ще кажете, че това е работа на астрономите. Не, окултният ученик трябва да има някакво познание за небето, за звездите, да може по тях да се ориентира, да чете. Някой ще възрази, че той не се нуждае от познание за звездите, но търси само спасението, т.е. пътя към Бога. – Бог не е вън от човека. Ако Той е вън от човека, как ще си обясните стиха, в който се казва, че ние живеем и се движим в Бога? Щом този стих е верен, тогава де ще търсите Бога? Сегашните религиозни и духовни хора, при голямото знание, с което разполагат, често изпадат в положение светът да им влияе вместо те да влияят на него. Защо? Те не са калени; те се влияят от времето, от климатическите условия. Щом барометърът спада, и тяхното разположение се понижава; барометърът се повдига и тяхното разположение се повдига. Духовните хора имат мощни сили в себе си, които трябва да приложат за да изпитат своята сила. Ама въздухът бил много влажен -това нищо не значи. Тази влага съдържа в себе си много енергия, с която вие трябва да се справите. Щом не можете да се справите с тази влага, у вас става известно подпушване, което причинява тежест в организма. Значи част от тази влага трябва да се отнеме. Как ще постигнете това? Ще пробиете каналите, които са запушени, и водата в тях ще потече. Когато казвате, че искате да имате за приятел някой духовен човек, това подразбира, че вие искате да влеете част от вашата излишна вода в морето на своя приятел и по този начин да постигнете уравновесяване на силите в своя организъм. Така именно става обмяна между силите на двамата приятели. Обмяна на енергиите става не само между двама души, но между всички хора. Ако разбирате живота по този начин, вие лесно ще разрешавате малките задачи, лесно ще се справяте с малките мъчнотии, на които се натъквате. Мнозина мислят, че като влязат в Божествения свят, няма да имат никакви мъчнотии, никакви страдания. Напротив, който влезе в Божествения свят, той ще има по-големи мъчнотии и страдания, отколкото е имал по-рано. Какви мъчнотии може да има мъртвият? За какво мисли той? За хляб не мисли; за пари не мисли; за нация не мисли; за женитба, за деца не мисли. Тогава от какво се интересува мъртвият? Той се интересува само от едно положение – че е умрял и не знае какво да прави. Живият обаче се интересува от много неща. Кое е за предпочитане от двете положения: да бъдеш жив или умрял? Да бъдеш жив е за предпочитане. Хиляди страдания да преживее човек, но жив да бъде – това е важно за него. Противоречията неизбежно ще дойдат. Вие не можете да измените този закон, нито можете да го избегнете. Каквото и да правите, неизбежно ще минете през страданията на Йова. Много религиозни хора във време на страдания са се отчайвали, разочаровали, какво ли не са преживяли, но страданията не са избегнали: много от тях са горили, късали Библията си, отказвали са да се молят на Бога, но и това нищо не им помогнало. Във време на страдания много хора казват: Няма вече да се молим на Бога! И молитвите не помагат. Ако времето, което бяхме употребили за молитви бяхме употребили за наука, поне учени хора щяхме да станем. Това е крива философия, крив начин на мислене. Човек може да се моли на Бога и пак да учи. Истински духовният човек трябва да бъде високо културен, високо учен и образован човек. Един евангелски проповедник казваше: Когато трябваше да стана човек, аз пасях магарето на патриката. Като изгубих всичко, тогава се заех човек да ставам, но късно беше вече. И след това този проповедник се самоуби. Значи когато имаше възможност вече човек да стане, той се самоуби. В такъв случай ако е въпрос живота си да изгубиш, по-добре е да пасеш магарето на патриката – все ще научиш нещо. Чудна работа! Не могъл човек да стане, защото пасъл магарето на патриката. Магарето има ли нужда да се пасе? Магарето не се нуждае от човек, който да го пасе. Магарето се нуждае от пастир дотолкова, доколкото хората се нуждаят от проповедници, които да ги учат да вярват в Бога. Хората сами по себе си или вярват, или не вярват. Няма защо отвън да ги учат да вярват. Някой казва: Трябва да се проповядва на хората да вярват в Бога! Не, това е крива философия. Няма защо да учите хората на това, което те сами могат да научат. Какво ще обръщате хората към Бога? Да обърнеш човека към неговия Създател, това подразбира желание да го заставиш да прилича на тебе. Има кой да обръща хората. Който е създал човека, Той е в сила да го обърне към Себе Си. Преди всичко задачата на човека не седи в обръщането на хората към Бога, но в работене върху себе си. За следния път пишете върху темата: “Великата задача на човешкия живот”. Казвате: Какво да правим с противоречията в живота? Противоречията са временни положения в живота на човека. Те съществуват поради неправилните възгледи върху важни въпроси в живота. Щом тия въпроси се разрешат правилно, и противоречията ще изчезнат. В Божествения, във Великия свят няма противоречия. Всички пътища, които водят към Бога са добри. При сегашните условия на живота и при разбиранията на съвременните хора, за да излезе от противоречията, човек трябва да има широта на душата и простор, свобода на Духа. Иначе с тесни, с ограничени възгледи той всеки час ще се натъква от едно противоречие на друго. Мнозина мислят, че като влязат в духовния свят, ще бъдат посрещнати с музика и песни. Влезете ли в духовния свят, вие ще се намерите пред сериозни задачи. Там ще снемат булото ви, ще ви покажат доколко сте били несамостоятелни, доколко нещата са били криво поставени във вас. Например вие ще се учудите когато видите, че само отгоре сте били калайдисани, а отвътре сте направени от бакър, от мед, която лесно се окислява и се превръща в отрова. Истинският човек трябва да бъде чисто злато и отвън, и отвътре, а не само позлатен отвън. Да превърне неблагородното в себе си в благородно, в чисто злато, това е задачата на човека. Докато не стане това, докато не разреши тази задача, той винаги ще се натъква на противоречия, а с противоречия животът не може да се уреди. Казвам: много проповедници ще срещнете в света, които препоръчват на хората да се отрекат от себе си, да раздадат имането си на бедните и да служат на Бога. Отлична е тази идея, но как трябва да се приложи? Ако един милионер рече да изпълни този съвет и раздаде богатството си на бедните, какво ще спечели? След това ще му кажат, че трябва да отиде в някоя гора, да се посвети на Бога и да прекара там 10-20 години в пост и молитва, далеч от съблазните и суетата на света. Ако и това направи, какво ще спечели? Ще се върне най-после в света да проповядва на хората, но вече остарял, окъсан, без пет пари в джоба си. Ще отиде тук-там да проповядва, но като го видят така остарял, окъсан, всички ще му кажат:Няма какво да проповядваш; тези идеи са за стари хора като тебе, те не са за младите. Младите трябва да си поживеят докато им е времето, та един ден като дойдат на твоето положение, останат сами, боси и окъсани, тогава ще потърсят Бога. Този светия ще се полута година-две сред тези материалисти хора, докато един ден каже:Напразно изгубих времето си! И тъй по този начин човек нищо не може да направи. Чрез раздаване парите си на бедните и чрез отделяне от света той не може да научи закона на себеотричането, нито може да служи на Бога. Ако човек външно изпълни тия неща, след това той ще очаква отвън да получи нещо, и ако не получи, ще се разочарова от живота. Друг е законът, който хората трябва да имат предвид, когато се стремят към Божествения свят. Щом влезе в Божествения свят, човек първо придобива, а после дава. Например когато здравето дойде в човека, той дава от себе си, от своя организъм всичко излишно, всичко непотребно. Следователно щом дойде хубавото, красивото в човека, той е готов да даде от себе си всичко онова, което до този момент не е бил готов да даде. Това нещо, в сравнение с Великото, с Красивото, което е придобил, нищо не струва. Когато Бог проговори на човека, когато му каже една дума само, тя струва повече от всичко, което е имал до този момент. Ако Бог каже на човека да раздаде имането си, всичко е свършено. Този човек не очаква вече от никого нищо. Ако след тези Божии думи той очаква от Бога още нещо да му каже, това показва, че не е разбрал първите Му думи. Значи докато човек живее на земята, той трябва да различава нещата, да знае кой какво му говори и да прави верни преводи. Ученикът трябва да бъде искрен, добър, смел в себе си, да е готов на всички жертви, на всички отстъпки. Той трябва от една страна да бъде мек, отстъпчив, а от друга – твърд като камък. И ако давате, пак трябва да знаете как да давате: някъде ще давате всичко, някъде няма да давате нищо. Опасни са добрите хора! По-опасни от тях няма. Казвате: Как е възможно добрите хора да са опасни? Например водата, която е благословение за хората, в даден случай тя може да им причини ред нещастия. Ако тази вода е дълбока един метър, в нея може да се удави вашето любимо дете. Ако тя е дълбока четири-пет метра, и вие можете да се удавите в нея. Следователно докато не знаете как да употребявате нещата, и най-хубавите от тях могат да бъдат опасни. В този смисъл по-безопасни от добрите хора няма, но и по-опасни от тях пак няма. Лошият човек е плитка вода, добрият – дълбока вода. Когато отивате при добрия човек, трябва да имате на разположение лодка, която да бъде съвършено здрава. Понякога в дълбоките води на добрия човек стават такива бури, и ако той не е внимателен, ако лодката му не е здрава, нито от лодката, нито от него ще остане нещо. Вземете примера с Христос и Неговите ученици, когато бяха с лодка в морето. Докато Христос беше между тях на земята, морето беше тихо. Щом заспа, т.е. щом се качи горе, веднага се яви буря в морето и вълните заливаха лодката. Учениците Христови се уплашиха да не потънат. Като се събуди Христос, т.е. слезе отгоре, морето отново се укроти. Не мислете, че добрият, светият човек трябва да бъде “Божа кравица”, да не смее да каже дума на човека. Не е така. Запример казано е, че Бог е Любов. Да, но когато Бог говори на хората, земята започва да се тресе, вулкани да изригват, морета да се вълнуват, къщи да се събарят и т.н. Казвате: Дано Бог ни проговори. – Бог може да ви проговори, но ще знаете, че от вашата земя, от вашите морета, от вашите къщи помен няма да остане. – Тогава по-добре да не ни проговаря. – Не, Бог ще проговори на хората и те трябва да желаят това, но зависи по какъв начин ще им проговори. Три начина има, по които Великият може да проговори на хората: чрез Природата, чрез добрите хора и най-после чрез лошите хора. Чрез природата Бог говори със земетресения, с наводнения, с бури, урагани, циклони и т.н. От друга страна Той говори и чрез меките сили в природата. Чрез добрите хора Бог се изявява във вид на водопади. Добрите хора вдигат шум наоколо си. Те имат голяма сила в себе си. Те са като буйна, силна вода, която и воденици кара, и мотори кара, и градини полива. Чрез лошите хора Бог се проявява във вид на тиха, плитка вода, която много работа не върши: големи градини не може да полива, жаждата на много хора не задоволява. Често тя минава тихо, от никого незабелязана, но виждаш, че след време тук прокопала, там прокопала, ред пакости извършила. Та от всички ви се изисква да си създадете нова философия за живота, но естествено обоснована. В това отношение вие можете да тълкувате науката, изкуствата, за всичко де имате свой мащаб, своя мярка на действие, но в края на краищата не трябва да забравяте, че и Природата има своя мярка за нещата. Природата, която е изразителка на Великото, на Божественото, има своя абсолютна мярка за нещата. Който влезе в нейното училище, само той има право да се ползва от тия абсолютни мерки. Ако някой се опита да злоупотреби с тия мерки, тя безпощадно се нахвърля върху него. Всеки удар, който Природата слага върху човека, показва, че той все е нарушил нещо. Щом е така, той не трябва да се сърди, но да се запита: Де съм сгрешил аз? Какво да направя, за да коригирам погрешката си? Всеки неправилен замах с ръката на невежия човек е в сила да наруши нещо от хармонията на великата Природа. Един ден, когато очите на човека се отворят, той ще види какви пакости е извършил. С един свой неправилен замах човек понякога става причина да изчезне един остров от великия океан, а понякога – да се яви един остров. Всяко движение, правилно или неправилно, има свои резултати, добри или лоши. Обаче човек и тук може да изпадне в крайност. Вие искате да бъдете идеални хора, но въпреки това имате своеобразни разбирания, които често пречат на вашите стремежи. Например българинът има свои разбирания за Небето, за великите и свети хора. Той си представя, че пророците на Небето прекарват в пълно мълчание. Пред тях се поставят всичките им добри дела, които вършили на земята, и те сега само гледат, мълчат и нищо не правят. Горе-долу такава е представата на българина за рая – място за възмездие за добрите дела на хората, които са живели на земята. Ако някой пророк се осмели да проговори, ще го изпъдят от рая. Защо мисли българинът така? Защото той счита, че който говори много, той не говори Истината. Българинът не обича хора, които много говорят. Ако някой човек отиде в село и поговори повечко, веднага казват за него: Какво се разкрякал този толкова много? Или ще кажат: Брей, че обича да лъже този човек! Такова е разбирането на българите за всеки, който обича много да говори. Ако отидете между англичаните, французите, германците, китайците или другите народи, ще видите, че всеки народ има свои особени, психологически схващания за живота. Запример китаец, християнин и индус християнин не разбират еднакво християнството, нито както европеецът го разбира. Даже и българинът християнин, както и французинът християнин напълно се различават в своите възгледи по отношение принципите на християнството. Защо? Ред причини има за това. Като наблюдаваме живота на съвременните хора, виждаме, че никакво християнство не е останало в тях. Чудно е когато те говорят за християнство. Съвременното християнство е примесено с езичество. То още не се е проявило в своята пълнота. Съвременните християни носят своите идеи отвън, а отвътре остават със старите си вярвания и идеи, каквито са имали преди християнството. Например българите не казват “Рождество Христово”, но “Коледа”. Значи те честват своите стари богове. Те казват още: “Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”. Това подразбира, че се е замъчила майката на техните стари богове. Когато празнуват Великден, това подразбира възкресението на някой техен бог, който отговаря на Христос. По същия начин и у вас възкръсват някои ваши стари вярвания. Като знаете това, вие трябва да пресявате вашите стари вярвания, събрани от вековете, и да останете само с ония положителни възгледи и знания, които носите в себе си от създаването ви още. Това значи ликвидиране с кармата. Сега настава епоха на ликвидация. През това време всеки трябва да преобрази себе си като извади настрана старото, негодното за работа, а задържи само здравото, полезното за живота. Старото ще остане за тор, а новото – за основа на бъдещата култура. Всичко старо трябва да се пречисти, преработи и да остане само новото. Казвам: докато не стане пресяване на чистото от нечистото, на здравото от болното, животът на хората всякога ще бъде безсмислен. Като не разбират закона на пресяването, хората се обезсърчават и казват, че животът няма смисъл. Чудно нещо! Бог намира, че животът има смисъл, а човекът казва, че животът няма смисъл! Кой има право: Бог или човек? Когато някой казва, че животът няма смисъл, това говори за неговите възгледи и за положението, в което той се намира. Този човек е дошъл в съприкосновение със същества, които в културно отношение седят по-ниско от него. Вследствие на това той има възгледите на тия същества. Психологически този закон е верен. Когато някой казва, че животът има смисъл, това показва, че този човек е влязъл в съприкосновение със същества, които седят по-високо от него и той се влияе от техните възгледи. Докато човек е в съприкосновение със старите богове, животът няма смисъл за него. Докато е в съприкосновение с парите, човек се намира под тяхното магическо влияние. Щом изгуби парите, едновременно с тях той губи и силата си. Докато държи ножа в ръката си, човек е силен; щом друг вземе ножа му, той става слаб. Питам: защо това, което ти държиш и това, което другите държат имат два различни резултата? Докато ти държиш ножа в ръката си, чувстваш се силен; щом друг вземе ножа ти в своята ръка, ти губиш вече силата си. Значи когато някой вземе твоя нож в ръката си и ти ставаш слаб, падаш духом, това показва, че този човек има по-ниска култура от твоята. Какво представя ножът? Словото. Словото пък е Разумния живот в човека, който му дава сила, мощ да се развива. Вие трябва да разсъждавате върху тия неща, да се освободите от заблужденията. Докато имате заблуждения, каквото и да ви се говори, вие ще разбирате по своему. Запример аз говоря за принципите, които съществуват в Природата, които нямат отношение към вашия личен живот, но вие разбирате съвсем други неща. Водата не е създадена само за една риба; въздухът не е създаден само за една птица; слънцето не е създадено само за едно същество; животът не е създаден само за един човек. Ако аз съм първият, който посреща слънцето, мога да мисля, че то изгрява за мене или че Бог много ме обича и т.н. Друг пък може де мисли, че Бог не го обича. Това са човешки разбирания. Всъщност кое е правото? Обстоятелството, че съм дошъл на земята, че имам живот, това показва, че Бог ме обича. Обаче ако не съм доволен от живота, ако не искам да живея, при това положение мога да мисля, че Бог не ме обича. По-вярно е, че който не обича Живота, той не обича Бога, а не обратното. Защо? Защото казано е, че Бог е Живот. Докато човек има цел в живота си и върши всичко с разположение, той е обичан от Бога. Щом е недоволен от живота и не намира цел в него, Бог казва: “Изпъдете това дете от училището! Върнете го в дома му, Аз ще му дам друга работа”. Когато Бог изпраща човека на земята, Той му дава всички възможности и условия да следва училище, да свърши университет. Ако той не остане доволен от тази задача, втория път Бог ще го изпрати на земята да оре нивата. Ако и от това не е доволен, Той ще го изпрати на земята да пасе говедата. Ако и това не иска да прави, най-после Бог ще го остави да върви по закона на инволюцията, да мине през всички форми, през които някога е минавал. И след като странства милиарди години из пространството, най-после тази човешка глава ще вземе опитност от всички тия неща, ще узрее и ще каже: Искам вече да уча, да свърша университет. Пред програмата, която Бог определя на човека, няма какво да се философства. Той разбира душите добре и на всяка душа дава съответна работа. Обаче като не познават себе си, хората искат неща, които не са за тях. Запример някой обича да философства, да говори на хората, да ги поучава, а те да го слушат. Друг обича да морализира хората, да ги коригира, да им казва как трябва да постъпват. – Добре е човек да философства, добре е да учи другите, но преди всичко той сам трябва да е приложил своята философия, сам трябва да е живял и постъпвал добре. Някой от вас е професор по химия и казва на студентите си: Вземете тези химически съединения, направете опит с тях, а след това аз ще ви покажа как трябва да се направи този опит. Не, професорът първо трябва да направи опита, да видят студентите как се прави, а след него и те ще го повторят. Казвате: Тогава ние не трябва да говорим нищо. – Всичко можете да говорите, но трябва да спазвате законите на говоренето. Можете много да говорите, можете много да се молите, но трябва да знаете как да правите това. Има хора, които много се молят, много говорят, но не е в многото говорене и молене. Един евангелски проповедник обичал много да се моли, да чете молитви, цели глави от Библията, от Евангелието и с това заставял слушателите си дълго време да седят на колене. Един баща завел своето десетгодишно дете в неговата църква на служба. Проповедникът започнал да чете от Библията, а слушателите му коленичили. Коленичило и детето и така прекарало цял час. Като се уморило, запитало баща си: Татко, много ли още ще седим на колене? – Още, синко, ще седим. Проповедникът едва е в пустинята. Там ще прекара цели 40 години. Много време има, докато дойде до Новия Завет. – Втори път ще си помисля дали ще дойда в тази църква – отговорило детето. Казвате: Философията на живота не седи в многото. – Не е в многото, но не е и в малкото. Не е в омразата, но не е и в любовта. Не е в злото, но не е и в доброто. Тогава де е философията на живота? За да се прояви Любовта в ученика, той трябва да има послушание. Ще кажете, че Любовта се проявява чрез някакъв акт.- Все трябва някой да направи нещо или да каже нещо, което да събуди Любовта в човека. Да любиш значи да слушаш. Ти не можеш да любиш докато не си чул нещо. Някой ще възрази, че той е залюбил някого само като е видял лицето му, без да чуе дума от него. Да видиш лицето на човека, да те погледне той и ти да го погледнеш, това е първата разменена дума между вас. Очите на човека говорят както и устата му. Вие още не сте изучавали това изкуство да разбирате човека и да се разговаряте с него по очите. Чрез очите хората могат да се разговарят и да слушат. Това се отнася до проявите на Любовта. Очите са език на Любовта. Това не е иносказателно, но действителност. Следователно човек не може да люби докато не се е научил да слуша. За да слуша, той трябва да е научил основния закон на слушането. По този начин само човек ще да дойде до идейната Любов, в която няма абсолютно никакво прекъсване, никакви противоречия. Тогава един живее във всички и всички в един. Докато не влезе в Любовта и не живее в нея, човек не може да разбере тази идея. Тя е нещо като математиката; каквато област представляват безконечните числа в математиката, такова нещо представлява и Любовта в живота. Какво ще разберете например ако ви напиша едно число с 90 нули? Може ли вашият ум да обхване това число? Никой философ в света не може да го обхване. То седи извън границите и възможностите на човешкия ум. Ето защо човек трябва да дойде до малките, до основните величини на слушането. Ако си сред природата, ще слушаш пеенето на птичките, бръмченето на бръмбарите, хвърченето на пеперудките и ще се радваш; после ще гледаш към цветята, които цъфтят, към дърветата, които връзват плод и към Слънцето, което грее, и ще се радваш. И най-после като влезеш между хората и слушаш как говорят, пак ще се радваш. На всичко ще се радваш! Съвременната наука върви по свой определен път, различен от този, по който са поставени науките в природата. Последните вървят по спиралообразен път. Ако съвременните учители нямат успех в работата си, това се дължи на обстоятелството, че те не преподават на учениците си по ония естествени пътища, по които върви човешкото развитие. Животът не започва с музика. Когато детето стане на седем години, тогава иде музиката. Тя се явява във втората фаза на човешкия живот от седем годишна възраст нагоре, когато започва развитието на чувствата. До седем годишната възраст детето се занимава с обективните, с предметните науки. Какъвто предмет попадне в ръцете му през това време, то ще го отваря и затваря, ще го вдига и слага, ще го развива и завива, ще го къса, ще го чупи – с една дума ще го изучава като естественик. Някой казва: Трябва да се говори на детето за Бога! – Няма какво да му се говори за Бога; това само по себе си ще дойде. Питам: с какво трябва да започне възпитанието на детето? – С хляба. Хлябът е първата музика за детето. Като започне да дъвче, да смуче хляба, то свири своите първи песни. Ако подложим на анализа възпитанието на сегашните деца, то не издържа на критика. Ето защо вие не трябва да се смущавате от кривите възгледи на хората. Тия възгледи сами по себе си ще се изправят. Как? Представете си, че сте посадили една ябълчена семка, от която израства едно ябълчено дърво, което някъде се е изкривило. Можете ли да изправите това дърво? Самото дърво не можете да изправите, но ще вземете от плода му, ще го посадите в добра почва и от него ще излезе нова ябълка, която грижливо ще отглеждате да не се изкриви. От вас зависи да ў дадете права насока. Ябълката съдържа в себе си възможности за своето изправяне. Ако и втория път не се изправи, ще я посеете трети път. Всеки сам може да се изправи. В душата на човека се крият възможности за неговото изправяне. Това всеки трябва да знае, да не мисли, че изправянето му ще дойде някъде отвън или че Господ трябва да се заеме да го изправи. Условията за изправянето на човека са външни, а силата и възможностите за това изправяне са в него самия. Защо? Защото Духът Божи работи отвътре-навън. Важно е веднъж Духът да заработи в човека. Щом Духът почне да работи отвътре, Той заставя вече и външните условия да бъдат в хармония с вътрешните. Духът е Господар и на външните, и на вътрешните условия в живота. Първо човек започва да живее външен живот, а после иде вътрешният. Този е пътят на всеки човек. Христос казва: “Аз Съм Пътя, Истината и Живота”. Мнозина се страхуват, безпокоят се как могат да следват Христовия Път. – Няма нищо страшно в този Път. Човек не трябва да се безпокои, но не трябва да бъде и съвършено спокоен. Аз не искам да отнема безпокойството ви. Защо? Колата не трябва да бъде много натоварена, но не трябва да бъде и много празна. Всеки кораб, всеки параход има известна стойност дотогава, докато съдържа в себе си определен баласт. Ако съдържа повече баласт, отколкото е нужно, има опасност да се претовари и да потъне някъде в океана. Казвам: не товарете корабите си повече отколкото трябва! Мярката е определена. Носете колкото можете! Днес съществува лакомия навсякъде. Като пазите определената мярка, вие ще се доберете до положителната философия на живота. Казвате: Какво ще стане със света? – Няма какво да разрешавате този въпрос. Той отдавна е разрешен. Веднъж Бог е направил този кораб и го е пуснал в пространството, Той има вече грижа за него. Този кораб има свой капитан, който го управлява, няма защо вие да се грижите за него. Капитанът има на разположение много матроси, които му помагат. Вие сте пътници, влезли сте в кораба; на вас не остава нищо друго, освен да се доверите на капитана. – Ама морето било бурно, голяма буря пристигала. Капитанът казва: Не се безпокойте, бурята ще мине след 48 часа. Също така се плашат и окултните ученици като се натъкват на някои мъчнотии. Няма защо да се плашат. Мъчнотията ще мине-замине покрай тях, няма да ги засегне. Някои хора бягат от мъчнотиите преди те да са дошли до тях. Една госпожа, наша позната пътувала в кола със свои близки. Изведнъж тя скочила от колата и хукнала да бяга. Защо? – Видяла отдалеч един бивол. Навярно в миналото си някога е била гонена от бивол, та и днес още не може да го забрави. Голям страх има тя от бивола. Казвах на тази госпожа: ако ти беше останала на колата, опасността от бивола щеше да бъде по-малка, а така като си скочила на земята, по-голяма вероятност им биволът да те гони. Казвам: много от съвременните хора приличат на тая госпожа. Те седят в колата, разсъждават, но щом видят отдалеч още някаква опасност, скачат на земята. – Няма защо да скачате от колата. Ако Бог ви е поставил в тялото, т.е. в колата, а вие искате да напуснете тялото си, да отидете в онзи свят, това не е ли бягство? Външните мъчнотии не са нищо друго, освен бивола, от който бягате. Вие искате да бягате вън някъде, но там е по-страшно. Докато сте на колата, стойте там, не се страхувайте. По този начин по-лесно ще разрешите мъчнотиите във вашия живот, отколкото ако скачате от колата. Това са проповядвали апостолите, пророците, мъчениците, Великите Учители, защото и те са имали тази опитност. В това седи великото учение на живота. Като не разбирате този закон, вие искате Бог да постъпва по друг начин, както на вас е добре. Не, Бог никога няма да се поддаде на вашите умове. Всичко може да стане, но по детински умове Бог не върви. Казвате: Нима няма никаква вероятност Бог да ни послуша? – Вероятно е, но не е възможно. Има неща вероятни, но невъзможни. Запример някой казва: Аз държах такава реч на Витоша, че тя тръгна подир мене. – Вероятно е, но не е възможно. Или някой говорел нещо на реката и тя се отбила от коритото си.-Вероятно е, но не е възможно. Ще дойде някой при вас и ще ви убеждава, че Бог може да отклони земята от нейния път. – Това е вероятно, но не е възможно. Защо? Невъзможно е Бог, Който е начертал пътя на земята, да я отбива от този й път, само да ви убеди във вашето вярване. Смешно е да дойде при вас някой човек, който е лишен от философски ум и от поетически дарби и да ви доказва, че може да стане философ или поет. Не, в този живот той нито философ, нито поет може да стане. В друг живот възможно е да постигне това, но засега това е само вероятно, но не е възможно. – Ама това е обезсърчително за нас. – Няма защо да се обезсърчавате. Трябва ли да се обезсърчавате от това, че работите ви не стават както вие сте мислили? Красотата на живота седи в това, че нещата не стават както ние ги нареждаме, но стават според Волята Божия. Ако искате да бъдете поет, пишете за себе си. Работете в това направление, докато един ден постигнете повече. Не е лесно човек да стане прочут поет, да получи Нобеловата премия. И тъй не влизайте в противоречие, в разрез с Природата! Ако е въпрос за постижения, дръжте се за възможните неща. Ако е въпрос да се повдигнете, да работите върху себе си, дръжте в ума си непостижимите неща. Във Вечността, в обширния свят всичко е възможно и постижимо. Във физическия свят обаче всички неща са вероятни, т.е. възможни и невъзможни. В този свят малко неща могат да бъдат възможни, но условия се изискват за това. Запример всички хора не могат да бъдат царе. За малко хора е определено това положение. Има статистика, според която е точно определено колко души в света могат да бъдат царе, колко могат да бъдат държавници. Също така е определено колко души могат да бъдат музиканти, поети, художници, учени, философи и т.н. Освен тия, които са в действие, определено е още, кои и колко предстоят да станат видни хора на земята. Това не трябва да ви обезсърчава. За в бъдеще, във Вечността, всеки може да стане виден човек. На всеки човек е определено някога да стане поет и то от първокласните поети, да получи Нобеловата премия. Когато такъв поет дойде отново на земята, ще го посрещнат хиляди души, на които той е посочил пътя чрез своята поезия, и ще кажат: Благодарим ти за стиховете, които ни дадоха Светлина, чрез Която намерихме Пътя към Бога и се отправихме към Него. Тази е най-голямата награда на поета. Тя ще му послужи за стимул в живота да продължава работата си за повдигане на човечеството. Така дават награди за насърчение на ученици, свършили с отличие. Тази награда ще им служи като стимул за преминаване от едно училище в друго. Обаче това са външни стимули, външни награди. Има и вътрешни награди, вътрешни стимули, дадени от Природата на ония, които изпълняват нейните закони. Тя им дава добре устроено здраво тяло; дава им ред дарби и способности, които те използват както за своето благо, така и за благото на своите ближни. И тъй ако можете да реализирате онова, което е определено в сегашния ви живот, това е достатъчно. Целта на живота е да реализира човек нещо безсмъртно на земята, което да остане за Вечността. В този смисъл всеки човек, всеки народ може да остави нещо безсмъртно. Кое е забележителното в еврейския народ? Кои евреи минават за видни, за знаменити хора? Това са библейските пророци, както и някои от учениците кабалисти. Всъщност те представят еврейския народ. Вън от тях еврейският народ нищо не представлява. Който е готов да работи по този начин, той ще се насърчи; който не е готов, който не разбира законите, той ще се обезсърчи. Някой човек е закъснял, бърза да отиде на банката да вземе пари. Казват му: Късно е вече, утре елате. – Ама аз искам днес, не мога да чакам, ще ми се развалят плановете. – Няма нищо, ще дойдете утре. Ако не успеете да дойдете утре, ще дойдете друг ден. Най-после, банката е отворена през цялата година, все ще можете един ден да получите парите си. Казвам:вие трябва да имате вяра в Божественото, Което работи в човека. Казано е в Писанието: “Нито ухо е чуло, нито око е видяло, нито през ума на човека е минало онова, което Бог е приготвил за ония, които Го слушат, които Го любят и вървят по Неговите Пътища”. Който слуша Бога и Го люби, той постоянно ще расте и усилено ще върви към постигане на своя Висок Идеал. За този човек земята е училище, дето ще среща и красиви, и весели, и комични уроци. “Бог царува на Небето, Бог царува в Живота. Да бъде благословено името Му!” Общ Окултен Клас 16.02.1927 Сряда, София

https://petardanov.com/files/file/707-%7B?%7D/ Аудио - чете Цвета Коцева Свещениятъ олтаръ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Неразрешеното“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Неразрешеното“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), второ издание по книгата от 1933 г. Издател 555, Варна, 1998 Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Свещеният олтар лекция пред общия окултен клас 9 февруари 1927 г. “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” Размишление. Преглеждане на рисунките, дадени за тема. Образите, картините, които хората рисуват, действат възпитателно върху тях. Те указват силно влияние върху човека. Според законите на природата, когато чертае нещо, първо тя дава формата му, а после неговия смисъл. Затова именно всеки образ има своя величина и свое място. За да бъдеш човек на изкуството, ти трябва да намериш своето място. Художникът, музикантът, философът, ученият, религиозният трябва да намерят своето място. Въз основа на същия закон, всеки стремеж на човешката душа изисква специфична област, специфично място. Любовта, Мъдростта, Истината имат свои специфични области. Когато се говори за органическия свят, за развитието на формите, и там ще срещнете същото положение; всяка форма има свое определено място, определена величина. И всеки човек, който има този вътрешен Свещен стремеж, непременно ще намери своето място в Природата. Ако не може да намери своето място, това се дължи на обстоятелството, че понякога той очаква повече, отколкото трябва, а понякога очаква по-малко. Това са две крайности. За даден момент човек трябва да очаква толкова, колкото е възможно да получи или да постигне. Ако не съблюдавате това нещо, вие ще се поставите в полето на сенките. Щом изпаднете в сенки, вие казвате: Всичко е суета! За да намирате, че всичко е суета, това подразбира съществуването на някаква Реалност. Само при суетата има Реалност и при Реалността има суета. Само при злото има добро и при доброто има зло. След всяко добро иде зло. Ако направите едно добро, злото ще мине и ще замине без да ви засегне. Ако не направите доброто, злото ще мине покрай вас и ще ви засегне. Сега от ваше гледище какво разбирате под думата рисуване? Само художникът ли може да рисува? Не, всеки трябва да се упражнява да рисува; всеки трябва да се упражнява да пее. Вие трябва да отделяте всеки ден по 5 – 10 минути за пение, свирене, философстване и т.н. Човек трябва да се интересува от всичко. Понякога хората започват с най-трудната задача – искат да разрешат смисъла на живота. Оставете този въпрос за най-после. Заемете се първо с решаването на по-прости въпроси, за които са дадени естествени методи. Запример какво ще направи заекът, ако вие го гоните и той се намери пред една река? Заекът ще се засили и ще прескочи реката. Ако гоните патица през реката, тя ще я преплава. Ако гоните птица през реката, тя ще прехвръкне над нея. Следователно всяко живо същество има свои методи за действие и то най-естествени. На същото основание и човек има методи за разрешаване на всички въпроси, но той трябва да започне от най-малките, от най-маловажните. Има хора, които произлизат от птиците, те са идеалисти. Следователно дойдат ли до разрешаването на някой въпрос, натъкнат ли се на някаква мъчнотия, те ще я разрешат чрез хвъркане. Други хора произлизат от рода на плавателните животни – те ще разрешат мъчнотиите си чрез плаване. Трета категория хора произлизат от млекопитаещите, вследствие на което те ще разрешат своите мъчнотии чрез скачане, чрез ходене, движение по земята. Тъй щото в живота има толкова методи за разрешаване на въпросите, колкото вида хора съществуват. Запример някой човек е страхлив като заек, той разрешава въпросите си като заека с бягане, с прескачане. Щом го погледне някой на криво, той веднага бяга. Сърцето на този човек постоянно трепва. Срещате друг някой, той е смел, от нищо не се плаши. И сто души да го погледнат накриво, той не иска да знае, сърцето му не трепва. Казвате: Сърцето на човека не трябва да трепва. Понякога трепването на сърцето е на място. Защо? То развива една добра черта в характера на човека. Нетрепването на сърцето понякога развива известен недъг в характера на човека. Юначеството може да се превърне в грубост, а понякога – в смелост. Страхът може да се превърне в благоразумие, а понякога – в слабост. Това са сили в природата, които имат два различни резултата. Страхът е построен върху съвестта на човека. Ако отнемете страха, соковете на съвестта пресъхват. В почвата на страха са посадени корените на човешката съвест. Казвам: ако искате да имате успехи в работите си, всичко трябва да вършите при разположение на Духа, по Любов. Освен това каквато работа ви се представи в живота, не я избягвайте. Разнообразието в работите е необходимо за вас. Новият живот, към който се стремите, ще ви постави в разни положения, на разни служби. Ето защо днес вие трябва да учите всичко, да гледате на всички работи с еднакво уважение. Всички неща не са потребни за този живот, но ще дойде ден, когато ще се нуждаете от тях. Разумният човек всичко изучава. Той разумно използва всички условия на живота: от всичко се учи, на всичко се радва и за всичко благодари. Сега като изучавате живота, едновременно с това трябва да изучавате и себе си, да изучавате всичко, което е вложено във вас. Има неща, които вие сами сте вложили в себе си, но има неща, които други са вложили във вас. Задачата ви седи в това да различавате едните от другите заложби. Казвате: Не разбираме какви са тия заложби, как е възможно и други същества да влагат в нас известни способности. Положението на човека е подобно на положението на банките в живота. Една банка има свой собствен капитал, с който работи, но същевременно тя работи с капиталите и скъпоценностите на много външни лица; външните лица са вложили своите капитали в някои банки, за да се ползват от известни облаги. По същия закон и в човека са вложени капитали, ценности, дарби от външни лица с цел един ден и те да се ползват от облагите на неговата банка. Следователно човек трябва да работи съзнателно, да развива тия дарби, защото някога ще го държат отговорен за всичко, което е направил – придобил или изгубил. Вие трябва да цените грамадните богатства и капитали, които първоначално Бог е вложил във вас. Ако цените това вътрешно богатство, което ви е дадено, вие ще работите, ще го развивате и един ден ще се върнете при Бога с увеличени, разработени капитали. Обаче положението на повечето хора днес е точно обратно. На времето си още те не са преценили богатството, което им е дадено, както и отговорностите по него, вследствие на което ред съществувания са харчили, яли, пили и днес се намират в положението на фалирали търговци, отчаяни и обезсърчени. Съвременните хора постоянно се оплакват от живота и казват: Лоши са условията на нашия живот. Казвам: няма защо да се обезсърчавате, лошите условия дойдоха като последствие на лошия живот. Първоначално условията на живота са били добри, но и сега още не са лоши. Колкото и да е фалирал един търговец, той все пак има на разположение поне малък, основен капитал, с който отново може да започне работата си. Никаква сила в света не е в състояние да посегне на този основен капитал на човека, даден му от Бога още при създаването му. Кой е този капитал? – Любовта към Бога. Щом обичате Бога, щом имате каква и да е идея за Него, условията на живота са добри. Ако не обичате Бога, ако нямате идея за Него, условията на живота са лоши. Ако обичате хората, условията на живота са добри; ако не обичате хората, условията на живота са лоши. И тъй три стимула има в живота на човека, които го заставят да работи: Любов към Бога, Любов към ближния и Любов към себе си. Казвате: Любовта към себе си не е нищо друго, освен егоизмът, който разрушава човека. Аз не говоря за егоизма в неговите крайни проявления. Да обичаш себе си разбирам да обичаш Бога в себе си. Тази Любов именно е извършила на времето си отлична работа. Тази форма на Любов постепенно се е разширявала и е преминала в Любов към ближния, т.е. Любов към всички същества вън от нас, с които заедно работим и се подвизаваме. Първият човек, който е живял в рая, познавал само Любовта към себе си, към Бога в себе си. Той имал всичко на разположение: плодове, семена, животни като другари на неговия живот и за нищо не се е грижил. Когато съзнанието му започнало да се пробужда, той почувствал нужда от подобен на себе си, от ближен, когото да обича и да бъде обичан. Аз-ът в него, който бил пълен господар и на всички заповядвал, бил вече недоволен от положението си и пожелал от Бога другар, с когото да се разбира. Питам: кой е недоволен от себе си? Недоволен е онзи, душата на когото не е в самия него, а е вън някъде. Такова е било положението и на Адам. Душата му не е била вътре в него, в неговия Рай, но останала вън от този Рай, вследствие на което той потърсил другар, който да задоволи тази липса. Когато душата на човека е в самия него, той живее вече в Божествената Любов, в Любов към Великото, Необятното, Безграничното, което се проявява навсякъде в света. Де седи погрешката на Адам? Желанието му да има другар не е лошо, обаче той не погледнал на Ева като на душа, произлязла от Бога, но си съставил за нея съвсем детинско, криво схващане и казал: “Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми”. Щом помислил така за Ева, в края на краищата той трябвало да види какви са резултатите на неговата крива мисъл – Ева не остана при него. Друг щеше да бъде въпросът, ако той бе погледнал на Ева като на душа, излязла от Бога, която заслужава учудване и към която трябва да се пристъпва със Свещен трепет. Ще кажете, че това е било мнението на Адам за жената. Аз пък казвам, че и сегашният Адам мисли за Ева по същия начин. Съвременният мъж мисли, че е господар на жената, че има право над нея понеже е излязла от него, но за тази негова крива мисъл той не можа да задържи жената при себе си. С такива разбирания животът не се поддържа. Животът изисква здрава основа. Ако основата му е гнила, той се разрушава. Вие трябва да си съставите понятие за човека, бил той мъж или жена, като за нещо целокупно. Сам за себе си човек представя нещо цяло, изявление на Бога. Когато се отдели от Бога и пожелае да бъде самостоятелен, той веднага се поляризира, в него се явяват два полюса. Тия два полюса са Любовта, Която обхваща живота на всички същества в света, и Мъдростта, Която носи Светлина. Любовта и Мъдростта пък се стремят към Истината като към крайно звено, като към крайна цел на живота. Истината създава образите, Тя е поле на знания. В Истината се складират всички знания от незапомнени времена и до днес. Учени, философи, поети, писатели могат да намерят всичко, каквото търсят, в областта на Истината. Тъй щото, когато ученият отиде при Любовта, Тя ще му даде кон и кола, с които да се движи, да върви напред; ако отиде при Мъдростта, Тя ще му даде свещ, с която да си свети; ако отиде при Истината, Тя ще му даде знания. Следователно ученият ще запали свещта, ще впрегне коня в колата си и ще тръгне с нея да пътува. Стотици и хиляди години ще пътува той, докато намери онези знания, които са необходими за придобиване на истинския Живот, на пълната Светлина и на безграничната Свобода. И тъй вие трябва да имате ясна представа за себе си – нито да се подценявате, нито да се надценявате. Може да се познава само онзи, който се е проявил, у когото съзнанието се е пробудило. Истинският човек седи в онова, което се е проявило в него. И ако днес хората се делят на добри и лоши, това се дължи на обстоятелството, че те са проявили някои свои качества, които се определят като добри и лоши. Докато човек не е проявен, той минава за божество. Щом се прояви, всички започват да го хвалят или критикуват, според това как се е изявил пред тях. Например някой човек говори за морал, за вяра, за любов към човечеството, за жертва, но щом дойде до ядене и пиене, той всичко забравя и мисли само как по-добре да се нареди, как по-добре да се облече и нахрани. Питам: къде седи силата, устойчивостта на този човек? Той трябва да съзнае своите недъзи, своите слабости и да работи за тяхното изправяне. Човек в пълния смисъл на думата може да се нарече онзи, който е в състояние да изправи своите слабости и погрешки. Ако не може да изправи погрешките си, той не може да се нарече човек. Животното изправя ли погрешките си? Кучето, котката или кое и да е животно, дето ходи, там хвърля изверженията си и не мисли да ги чисти. Човек не може да направи това нещо. Колкото по-високо е съзнанието му, толкова по-внимателен е той не само към външния, но и към вътрешния си живот; той трябва да пази ума и сърцето си в абсолютна чистота, да не допуща никакви нечисти мисли и чувства. Както не трябва да допущате нечисти мисли и чувства в ума и сърцето си, така също не трябва да допущате някой човек да влезе в душата ви. Душата е място, дето само Бог може да живее. Допуснете ли човек в душата си, вие ще се намерите в затруднения, които ще решите или като заека, или като патицата, или като рибата, или като млекопитаещото. Обаче това не е правилно разрешаване на задачите. Който се опита да влезе в душата на човека, в края на краищата той ще срещне Господаря на тази душа и ще се намери в безизходно положение. Някой влезе в душата на своя ближен и казва:Ще търпиш, няма какво. Не, така не се постъпва. Човек трябва да търпи, но само когато Бог го поставя на изпитания. Брат брата няма право да изпитва. Казвам: между хората съществуват постоянни ежби, дразнения, от които те трябва да се освободят. Всички хора, учени и прости, постоянно се дразнят. В този смисъл всеки човек трябва да се домогне до онази философия на живота, която разрешава тия въпроси и освобождава човека от тягостните състояния, в които изпада. Тази положителна философия се среща навсякъде в живота: и в музиката, и в поезията, и в науката, и в изкуствата. Който се добере до нея, той е доволен от положението си, защото тя го довежда до Истината. Мнозина казват: Ние не сме добри хора. – В това няма никаква философия. Тогава други ще кажат: Ние сме добри хора. – Колкото е вярно едното твърдение, толкова е вярно и другото; колкото е валидно едното положение, толкова е валидно и другото. Когато хората казват, че са добри или лоши, ние имаме друго гледище по този въпрос. Ако някой каже за себе си, че е лош или добър човек, ние подразбираме една целокупност. В понятието “аз” се включва Разумният човек, който е в сила да обхване много неща. Щом аз-ът се произнесе, че някой човек е лош, той има предвид възможността за изправяне на погрешките. Аз-ът отправя погрешките към душата, която веднага се заема с тяхното изправяне. Това нещо има приложение и при възпитанието. Ако възпитателят иска да изправи погрешките на своя ученик и за тази цел апелира към неговия ум и към неговото сърце, той нищо няма да постигне. Обаче ако възпитателят може да говори на душата на своя възпитаник, той ще има големи постижения. Когато дойдете до самовъзпитанието, вие можете да приложите същия метод. Щом се намерите в трудно положение, говорете на душата си, Тя ще ви помогне. Мнозина търсят Бога отвън, но само когато се намират в мъчнотии. И при това положение даже те не знаят как да се молят, как да се разговарят с Господа. Някой се изправи пред Господа и започва да говори: Не виждаш ли, Господи, моите нужди? Не виждаш ли греховете ми? Защо не ми помогнеш? Казвам: добре е, че този човек се обръща към Господа, но защо не се е обърнал към Него преди да е сгрешил? Веднъж сгрешил, той трябва да каже: Господи, прости ми, че не се посъветвах с Тебе преди да сгреша! Голяма пакост направих и на себе си, и на другите. Сега не ми остава нищо друго, освен да изправя погрешката си, за което Те моля да ми помогнеш. Решил съм да се изправя при всички положения: готов съм да понеса и най-голямото наказание. Какви наказания, колко тояги ще получа, това не е важно за мене. Въпросът е да изправя погрешката си. Казвам: ако е работата за бой, нека да те бият както трябва, но да се изправиш. И ако е въпросът за милост, за отстъпки, нека бъдат и те в изобилие, но да се изправиш. И строгите, и меките мерки са в състояние да изправят недъзите, погрешките на хората. Ние не сме за палиативните средства. Ние сме за онези мерки, които помагат да се прояви истинският човек. Когато бият човека, той е в ада; когато го милват, той е на Небето. Когато мразят човека, той е в ада; когато го любят, той е на Небето. Който казва, че никой не го обича, той е в ада. Щом каже, че го обичат, той е на Небето. За да бъде човек обичан, първо той трябва да слезе в ада, да го намразят всички, да види какво значи да живее без Любов. Щом разбере Любовта, щом започне да я търси, той се качва на Небето. Това са противоположности в живота, между които човек трябва да се движи, за да расте, да се развива правилно. Казвам: като ученици на Божествената школа, вие трябва да разбирате тия противоположности, за да се ползвате от тях. Ако си недоволен, ще знаеш, че си в ада. Ако животът няма смисъл за тебе, ще знаеш, че си в ада. – Как мога да осмисля живота си? – Качи се на Небето, дето ще намериш всичко онова, за което душата ти копнее. Като говоря за Небето, аз не визирам онова небе, което вие си представяте. Под думата “Небе” аз разбирам Възвишения живот, т.е. живот, в който има вечна Светлина, вечна Радост и Веселие. За това Небе именно Христос е говорил. Той казва: “Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Небесно”. Под думата “дете” в широк смисъл Христос разбира човек абсолютно чист, непорочен, със светъл ум, който отдалеч вижда нещата и е готов на всички жертви. Христос казва: “С мир!” Какво означава думата “с мир”? С мир, смирение подразбира жертва. Смирен човек е онзи, който може да пожертва всички свои блага за Бога, за себе си и за цялото човечество. Казвате: Ако пожертваме всичко, какво ще остане за нас? Наистина има нещо, което човек не може и не трябва да жертва. Кое е това нещо? – Божественото. За нищо в света човек не трябва да жертва Божественото в себе си. То трябва да бъде в услуга на Бога. Казано е в Писанието: “Бог толкоз възлюби света, че даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него”. Бог каза на Аврам да принесе в жертва сина си Исака. Той разбра Божиите думи буквално и беше готов да принесе в жертва Исак, но чу Божия глас, Който му казваше: “Не посягай на сина си! Ето погледни в храстите, там има един овен. Принеси него в жертва вместо сина си Исак”. По този начин Господ изпита послушанието на Аврам. Защо Аврам трябваше да принесе в жертва овен, а не друго някое животно? Овенът символизира човешката глава, т.е. ума на човека. С този символ Бог каза на Аврам: “Авраме, впрегни на работа ума си, който ти дадох!” Аврам трябваше да пожертва ума си, т.е. сина си за Божието дело. Обаче той разбра Божиите думи буквално и задигна сина си Исак да го принесе в жертва на Бога. Питам: Вярващите в Бога по това време разбраха ли този закон? И те не го разбраха. Който разбере този закон, той ще впрегне ума си на работа за Господа. Щом впрегне ума си, ще впрегне и сърцето, и волята си. Значи за правилното служене са необходими четири елемента: Бог, на Когото трябва да се служи; Аврам, който ще служи; синът, даден на човека като условие за работа и овенът, който трябва да се пожертва на физическия свят. В зодиака овенът представлява човешката глава – мястото на ума. Когато се говори за жертва подразбирам да принесеш в жертва тялото, а не душата си. Казано е в Писанието: “Да принесете себе си в жертва жива и благоугодна Богу”. Това подразбира: да принесете своя ум, своето сърце и своята воля в жертва жива и благоугодна на Бога. Казвате на някого: Направи една малка жертва за мене! Ако дадете пари някому, жертва ли е това? Не, това е услуга. Истинската жертва подразбира такъв акт, в който едновременно взимат участие и ума, и сърцето, и волята на човека. Без тези условия жертва не съществува. Ако дадете някому пари, дрехи или някакъв материален предмет без участието на тези три елемента, вие правите услуга, а не жертва. Трябва да различавате жертвата от услугата. Сега да се върнем към въпроса за душата като към живо същество, с което може да се разговаряте. Когато искате да изправяте погрешките си, ще се обръщате към нея; когато искате да развивате известни дарби, пак ще се разговаряте с душата си. Говорите ли на душата си, точно на време ще изправите недъзите си и точно на време ще развиете дарбите си. Душата на човека представя среда, през която той прекарва всички свои болки, нужди и желания. Може ли човек да бъде музикален, ако няма среда, която да го разбира и вдъхновява? На кого ще свири той? И за себе си да свири, той сам трябва да бъде среда. Този закон съществува навсякъде в живота. Условия, среда съществуват за всички живи същества, обаче мнозина искат специални условия за себе си. Който иска специални условия, специална среда за своето развитие да се прояви, той трябва да чака, докато дойде това време. Като четете Писанието, в което се говори за “Дървото на Живота”, можете ли да кажете колко плодове е дало това дърво? На някои хора плодовете са на физическия свят; на други – в духовния свят, а на трети – в Божествения свят. Който не е могъл да стане виден, прочут човек на земята, той ще бъде виден на Небето – от него зависи. Обаче едновременно човек не може да бъде виден, знаменит в трите свята. В това отношение за всички хора има възможност да се проявят. Мнозина имат желание да се проявят между хората. Едни искат да се проявят като учени, други – като музиканти, трети – като художници, четвърти – като поети и т.н. Какво трябва да напише един поет, за да стане виден? Каква трябва да бъде неговата поезия? С какво се отличава например поезията на Тагор, която взе премия? Поезията на Тагор е символична. Каква е разликата между символичната и реалистичната поезия? Едно важно положение, което трябва да имате предвид, е следното: пазете се да не дойдете до обезличаване на нещата. Как ще постигнете това? Като не подвеждате явленията в живота под общ знаменател. Не изисквайте от хората да мислят като вас. Идейните хора могат да имат еднакви стремежи, еднакво гледище към природата, но в методите за постижения, в начините, по които се проявяват трябва да съществува пълно разнообразие. Красотата на живота седи във вътрешното разнообразие. В живота на земята разнообразието е външно, а вътре има голямо еднообразие. В живота на Небето е точно обратно: външно има еднообразие, а вътрешно – голямо разнообразие. Ако влезете в Небето, на пръв поглед ще видите навсякъде Светлина и голямо еднообразие. Ако не сте подготвени за този живот, скоро ще се отегчите, ще се отчаете, че нищо не разбирате и ще поискате да се върнете назад между земните жители. Като се подготвите за този живот, в неговата Светлина вие ще различавате образите, ще влезете в разговор със съществата на този свят и ще видите голямото вътрешно разнообразие между тях. Значи ако очите ви са отворени, и на физическия свят да сте, вие пак ще виждате красотата и разнообразието на духовния свят. За духовния свят именно апостол Павел е казал: “Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят”. Всичко това е скрито в Светлината на този свят. Който е абсолютно чист и свят, само той може да види красотата на духовния и на Божествения свят. Следователно който иска да влезе в този свят, той трябва да се готви, съзнателно да работи върху себе си. Душите с векове се готвят, за да дойдат до онзи момент, когато пред тях ще се разкрие величието на Божия свят. Който не мине по пътя на чистенето, той сляп ще влезе в духовния свят. Пред него ще се разкрие само една Светлина без никакви образи. Духовният свят ще бъде за него такова нещо, каквото представлява София, гледана от високите върхове на Витоша. В същото положение ще се намерите и вие, когато се изправите лице с лице срещу човек, когото не обичате. Ще го погледнете и ще кажете: Човек е това като всички човеци – с ръце, крака, очи, нос, уши, уста. Не, това не е човекът. Ако обичате някого, в него ще видите много работи и то най-красиви. Еднообразието ще изчезне за вас и в това лице вие пак ще виждате очи, уши, нос, уста, но съвършено различни от тия на другите хора. Само при това положение ще видите голямото разнообразие в човека и ще разберете, че външният човек не е още същинския човек. Нещо особено, нещо красиво се крие дълбоко в човека, което може да познае само онзи, който люби. Кое е онова, което се крие в човека? Това е неговата душа. Добре, че душата на човека е скрита. Колкото и да се облича външно, той все пак остава незадоволен. Нито той е доволен от себе си, нито другите са доволни от него. Защо? Всеки търси душата. Само душата може да обича, да даде на човека това, от което той се нуждае. Днес всички говорят за Любовта, всички цитират стиха, че Бог е Любов, но като дойде време да проявят своята любов, те пропадат. Ако отидете в дома на човек, който говори за любов и поседите там пет-шест дена, вие веднага ще го поставите на изпит. Той ще ви пита: За колко време сте дошли тук? Мислите ли скоро да заминавате? Любовта на съвременните хора издържа само няколко деня. Ако искате да запазите Любовта на някого, останете в дома му само за няколко деня, а след това вземете си стая близо до него; същевременно трябва да имате и материални средства на разположение, с нищо да не го ангажирате. Сега като се говори за Божествения свят, трябва да имате предвид следното положение: който се готви за този свят, той трябва да бъде вътрешно богат. В Божествения свят сиромашия не съществува. Кой човек е сиромах? Глупавият човек е сиромах, лошият човек е сиромах, лъжецът е сиромах, недъгавият е сиромах. Богат човек е онзи, който има знание, сила, Любов, добродетели, с една дума – богат с добродетели; сиромах пък е онзи, който е лишен от добродетели. Ако сиромахът има приятели между жителите на ада, като отиде при тях, още на втория ден ще го впрегнат на работа: ще го накарат да оре, да копае на нивата. И вие постъпвате така с млекопитаещите. Те цял ден прекарват в ада, впрегнати на работа от вас и вечер, като се върнат от нивата или от полето, давате им малко храна, завързвате ги в дама и не искате да знаете за техните чувства, за това, което те преживяват. Казвате: Говедо е това, то нищо не разбира. – Не е така. И това говедо мисли, и то чувства. Докато е било при Бога, то е мислило по един начин. Щом слиза на земята, започва да мисли по друг начин. Казвам: ако имате два вола, дадени ви да орат, да ги използвате, вие считате, че трябва да се отнасяте с тях като с жители на ада. Питам: при развитието, в което те се намират, можете ли да се отнасяте към тях по правилата на Небето? Ако имате една огнена топка, можете ли да я гладите, да я милвате или целувате? Не, вие ще стоите далеч от нея. Както постъпвате с огнената топка, така трябва да постъпвате и с лошите хора. Лошите хора са огън в света. Ако речете да помилвате, да целунете един лош човек, устата ви ще изгори и носът ви ще окапе. Защо? Той е нагрят до температура няколко хиляди градуса, която всичко изгаря и в пепел превръща. Какво се разбира под думата Любов? Сега аз няма да обяснявам развитието на Любовта, но казвам: когато се говори за Божествената Любов, ние разбираме, че Тя дава необходимите условия за развитието на душата. Който попадне в ада, за него има едни условия; който попадне в Небето, за него има други условия. Защо? На всеки трябва да се даде нужното, т.е. онези условия, при които той е създаден. Ако намеря на пътя си едно растение, първо ще взема една голяма саксия, ще я напълня с хубава пръст, ще го посадя в нея и след това ще го полея с вода; ако срещна на пътя си риба, ще я поставя в едно голямо езеро с чиста вода, там да плува; ако срещна вол, ще го пусна в ливадата да пасе свежа, зелена трева; ако срещна заек, ще му дам възможност да бяга в гората; ако срещна птица, ще я пусна във въздуха да хвърчи на простор и свобода. Ако срещна човек, ще го науча да мисли правилно. И най-после ако срещна ангел, не зная какво да направя с него. Мъчно е човек да се справи с ангелите. За тях няма място на земята. Хората едва сега създават условия в себе си за приемане на съществата от по-възвишените светове. Трябва да се направи място и за тях. Като се говори за Божествения свят, Той не представлява нищо друго, освен сбор от разумните, добрите сърца на хората. Тия сърца именно съставят основа на Невидимия свят. Те са полета за работа. Ако дойде някой ангел на земята, трябва да има поне един олтар за него. Защо му е този олтар? За да принесе жертва на Бога. Вие трябва да приготвите този олтар в самите вас. Щом ангелът принесе своята жертва, той ще влезе при вас и ще започне да ви говори. Сега като се върнете у дома си, проверете имате ли такъв олтар в себе си, на който ангелите да принасят своята жертва. Това е една от великите Истини, която трябва да знаете. Като знаете тази Истина, ще разберете какво значи да се моли човек на Бога. Ако се молите по стария начин както досега хората са се молили, нищо няма да придобиете. Този начин е изиграл своята роля. Сега за всичко се изискват нови начини, нови пътища. Някой не иска да чете молитвите на глас. Добре, нека ги чете тихо, вътре в себе си. Както и да се моли човек, важно е молитвата му да е приета от Бога. Същото се отнася и до правенето на добро. Всяко добро, което направите, трябва така да е прието от човека, до когото се отнася, че ни най-малко да не го унизите. Ако му направите добро и го унизите, по-добре ще бъде да не правите това добро. Ама гладувал някой. По-добре да погладува, отколкото да го унизите. Като срещна човек, който е гладувал, питам го: колко време си гладувал? – Три дена. – Нищо, ти си герой, има още време до 40 деня. След това си вземам бележка за този човек като герой. Като го срещна втори път и разбера, че гладува 40 деня, аз съм първия, който ще му приготвя хубав обяд и ще му кажа: заповядай да си хапнеш и благодари на Бога! И Христос като пости 40 деня, на последния ден огладня и дойдоха ангели да Му слугуват. До това време Той трябваше да издържа, а при това беше оставен сам на себе си. Като говоря, че човек трябва да гладува 40 деня, ще кажете, че това е жестоко от моя страна. Питам: постили ли сте по 40 деня? – Не сме постили. – Щом постите 40 деня, тогава ще Ме опитате, ще разберете какъв съм. Който иска да бъде истински герой, да се кали, нека отиде в пустинята като Христос и там да прекара 40 деня в пост и молитва. Там той ще научи много неща и ще издържи изпита си. А тъй да ходите тук-там да искате милостиня, това не е правилно. Казвам: по физически начин не може да се влезе в Царството Божие. Царството Божие не е нещо физическо, да насилиш и да влезеш. То е невидимо, вътрешно нещо. Царството Божие е вътре в човека и насила не може да се превземе. В миналото, пък и до днес още, хората са правили и правят опити насила да превземат Царството Божие, т.е. Царството на Любовта. Ето защо и до днес още момците крадат момите. Те мислят, че като откраднат някоя мома, с това заедно ще откраднат и Любовта. И наистина момъкът успява да открадне някоя мома, но Любовта изгубва. С кражби работата не се урежда. Вие знаете легендата за “Прикования Прометей”, който открадна Свещения Огън. Той открадна Свещения Огън, но затова го приковаха на скалата. Защо го приковаха? За да му покажат, че докато няма приготвен Олтар, съответно място за Свещения Огън, никой няма право да Го сваля от Небето. Тогавашните гърци нямаха място в своите храмове за Свещения Огън. Жреците могат да крадат земния огън ида го турят в кадилниците си, но да турят Свещения Огън в своите кадилници, това е невъзможно. От този Огън и кадилниците им ще се стопят, и от тях нищо няма да остане. Единственото място, дето може да се тури Свещеният Огън, това е човешкото сърце. Сърце, в което гори Свещеният огън, представя извор на благородни и възвишени чувства и светли мисли. Поет, в сърцето на когото гори Свещеният огън, ще пише поезии с бял цвят, с цвета на Светлината. Защо няма да пише с червен цвят? Защото червеният цвят е на животните. Защо няма да пише със зелен цвят? Защото зеленият цвят символизира материализма. Защо няма да пише с портокаления цвят? Защото портокаленият цвят символизира индивидуализма. Защо няма да пише със син цвят? Синият цвят е на луната; той действа върху въображението. Поетите гледат все нагоре към небето, те търсят физическото. Значи истинският поет трябва да пише с цвета на Светлината, с белия цвят. Аз бих казал още, че буквите, с които ще се пише новата поезия, трябва да бъдат образувани от вълни на разумността. И тогава като четете такава поезия, вие ще се свържете с онези разумни души, които са участвали при написването й. Щом прочетете поезията, те ще си заминат. Жива, велика поезия ще бъде новата поезия! Листата на живата поезия непрекъснато ще се вдигат и слагат, според желанието на човека да чете. Ако той пожелае да прочете нещо от миналото, веднага ще дойдат разумни души, които ще отворят тия страници и ще седнат при вас докато четете. И буквите на тази поезия са живи. Те се скриват и наново се явяват според желанието на хората да четат. Живата поезия нито се печата, нито по витрини се излага. Тя върви заедно с поета, а се разнася от ангелите из цялата вселена. Аз ви запознавам с тия неща, за да имате широк полет, простор на мисълта. Това не е фантазия, то е Реалност, която се отнася до Вечното знание, складирано в Божествените съкровища. За това знание именно човешката душа копнее. Да разполагаш с това знание значи да се намираш между любящи души, а ти сам да се чувстваш в положението на ангел, който лети из пространството, от нищо и никого неограничаван. Жива е вселената и всичко, което се намира в нея, трябва да съзнава този живот! Всичко в нея диша живот, свежест. Имаш ли това съзнание, дето минеш, каквото намислиш, за всичко ще ти се съдейства; всеки ще ти отваря път да вървиш напред. Като пътувате по земята, всичко е точно обратно. На всяка граница ще ви спират, ще отварят куфарите ви, ще ви събличат, ще ви претърсват да не би да носите нещо скъпоценно в себе си. Ако при тези условия предприемете едно пътешествие през Европа, ще се натъкнете на големи изпитания. Щом човек се пречисти и освободи от ограничителните условия на земята, той може да предприеме едно пътешествие из Божествения свят, свободен от куфари, от претърсвания. Обаче такова пътешествие може да направи само свободният човек, който е завършил своето развитие на земята. Всички куфари остават на физическия свят, а в Божествения свят човек отива съвършено празен. Там знаят нуждите му и всичко необходимо за него е предвидено преди още той да го е замислил. В Божествения свят само душата на човека може да пътува. Всичко друго той оставя на земята. Това подразбира стихът: “Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу”. Докато сте на земята, ще работите. Тук има страдания, неволи, горчивини, противоречия, сиромашия, смърт, но трябва да минете през всичко това, да се калите. Изпейте сега упражненията “Киамет” и “В начало бе Словото”. В пението душата главно трябва да взема участие. Човек може да пее по два начина: по обикновен начин; и второ – с разположение на Духа, т.е. с Вдъхновение. За да има Вдъхновение, той трябва да обича музиката, да слуша добри певци и музиканти. Само при такива условия човек може да се вдъхнови и да пее хубаво. Щом пее хубаво, той ще мисли правилно, ще възприема красиви и светли мисли. Като слушате някой голям талант, бил той певец или музикант, вие се свързвате с него, а с това заедно и с ред още същества, свързани с певеца или с музиканта. Всеки талантлив певец или музикант е колективен израз на много души, които се проявяват чрез него с цел да възпитават хората. Вибрациите на тия разумни възвишени същества се носят далеч в пространството чрез гласа на тия певци и с това указват благотворно влияние върху човешкия характер. Човек може да изпее една песен така вдъхновено, така прочувствено, че тя да създаде преврат във всеки, който я чуе. Вибрациите на тази песен ще се носят из пространството, ще се преповтарят от хората и ще останат за вечни времена. Същата песен може да се изпее и по такъв начин, че да не остане и помен от нея – зависи как се пее. Малко песни има, които се разнасят из пространството. Досега например редки са случаите, когато може да се улови в пространството някоя египетска или индуска песен. Изобщо музика, която не остава за вечни времена в пространството, не е истинска музика. Ще кажете, че индусите имат хубава музика. Някои казват, че в Индия даже и тръстиките свирели. Това се дължи на обстоятелството, че в тия тръстики се образуват дупки, през които като минава вятърът, чува се някакво особено свирене. Възможно е тръстиките в Индия да свирят, но самите индуси не свирят. Индусите имали някакви песни, с които приспивали змиите. И така да е, това още не е музика. Че всяка майка има песни, с които приспива децата си, но тези песни не могат още да се приемат за някаква особена музика. Циганите, турците често си служат с дайре, но и това свирене не е онази музика, която може да се отпечата в пространството. Когато сте неразположени, вземете едно дайре или леко, ритмично потропвайте с ръката си върху масата 10-15 м. и ще видите, че неразположението ви ще изчезне. Щом видите, че някой ваш приятел е неразположен, потропайте малко с ръката си на масата, докато мине неразположението му. Ако приятелят ти те пита защо тропаш така, ти няма да казваш причината. Ще потропаш докато състоянието му се смени. След това ще му кажеш: Направих едно упражнение, което даде добри резултати. И тъй съвременните хора трябва да прилагат музиката в живота си като средство за възпитание. Ако продължават да си служат със старите методи за възпитание, те нищо няма да постигнат. Сегашните методи на възпитание не са нищо друго, освен дресиране. Възпитате по този начин един човек и мислите, че той се е изменил, но щом го поставите при условия вън от тази дресировка, той се връща в първото си положение. Много индийци, които живеят в Америка, свършват там университет, живеят като американци, но щом отидат между своите съплеменници, те започват да живеят като тях, връщат се в първото си положение. Обаче човек може коренно да се измени, само ако приеме християнството в себе си, ако то стане за него плът и кръв. Време се изисква, за да се внесе нещо ново в човека. Иначе нещата се приемат само външно. Казвам като временен метод, с който може да си въздействате, е ритмичното тропане от време на време с ръка на масата. Ще кажете, че това е смешна работа, че ще станете за посмешище на хората. Питам: като удряте с юмрук на масата и се заканвате някому, не е ли смешно? Някой се разгневи, лицето му се зачерви и той удря на масата с юмрук и казва: Ти знаеш ли кой съм аз? Знаеш ли какво мога да направя?- Какво можеш да направиш? Като удариш с ръка на масата, едва ли можеш да повдигнеш един чувал, тежък няколко килограма. С това удряне Витоша не можеш да мръднеш, а още повече земята да поместиш. Като биеш тъпан или дайре, поне състоянието си можеш да трансформираш. Често хората правят много смешни работи без да съзнават това, а като им се даде някакво упражнение, те го считат смешно. Съвременните хора трябва да работят за своето самовъзпитание, както и за възпитанието на младите, но по нов начин. Кармата на съвременните хора е голяма, тежка, тя е натрупана от хиляди години насам и трябва да се ликвидира с нея. При това положение смешно е когато някой се заканва на хората, иска да им покаже кой е и какво може да направи. Какво можеш да направиш? Ти имаш да плащаш хиляда полици от по хиляди левове. Изплати първо тях, че после ще показваш на хората какво можеш да направиш. Какво можеш да направиш без пари? Първата задача, която ти предстои, е да изплатиш полиците си. Днес дето мръднеш, все пари трябват. Щом имаш пари, пътят ти е отворен и навсякъде ти казват “добре дошъл!” Това можете да проверите всеки момент в живота си. Имате пари, всички ви приемат; нямате пари, никой не ви приема. Имате знания, веднага могат да ви назначат професор; нямате знания, и професорска титла не ви дават. Вие трябва да имате ясна представа за онова, което можете да направите. Как ще имате тази ясна представа? – Като се опитате да направите това, за което казвате, че можете да го направите. Например някой казва: Осите мога да събера на едно място. Това знание ми е предадено още от дядо ми и от прадядо ми. Да ора обаче не мога; да копая – не мога; да пиша – не мога. Ако срещна мечка в гората, с нея не мога да се разговарям. Обаче има хора, които могат да се разговарят с мечки и ако ги срещне мечка в гората, път им сторва. Това може да ви се струва като приказка от “Хиляда и една нощ”. Както и да мислите, това са символични факти из живота. Нека всеки се запита в себе си: Аз мога ли да събера осите на едно място? Мога ли да се разговарям с мечка? Като ученици на Школата, дават ви се ред задачи, които трябва да решите. Тези задачи ще ви доведат до реалното, до истинското знание на законите на разумната Природа. Щом се домогне до основните закони на Природата, човек ще може да въздейства на материята. Знание, сила се изисква за това. Има хора, на които направо не може да им се въздейства. Между такъв човек и вас трябва да има няколко души още, 10 или 15 най-малко като трансформатори, та като мине енергията през тях, да засегне и дадения човек. Ако говорите на този човек направо, ще имате точно обратни резултати. Ето защо който иска да помага, да влияе на хората, той трябва да знае законите, по които да им въздейства. Хората са наредени в известни системи, които трябва да знае онзи, който помага. Казвате: Еди кой си човек е мой приятел, аз го познавам добре. За да познавате някой човек, за да го наречете ваш приятел, вие трябва да сте в една система с него. Щом сте в една система с него, между вашите мисли, чувства и действия ще има единство; вие ще бъдете в хармония с него. Само при тези условия между вас ще съществува истинско приятелство. Въз основа на този вътрешен закон се образуват окултните школи: сродни души с еднакви стремежи и разбирания се събират на едно място и образуват цяла система. Това не става на земята, но в Невидимия свят. Всъщност на Небето съществува само една Окултна Школа. Тя се субсидира от разумни същества, които живеят в Невидимия свят. Те създават закони, правила; оттам следят за успеха на всеки ученик. По подобие на тази Небесна Школа се създават такива школи на земята. Какви сте като ученици, това не се определя от школите на земята, но от Небесната Школа, която държи сметка за всичко. Като отворите главната книга на Небесната школа, там е писано за всеки ученик кога за пръв път е постъпил в Школата, кои са били тогава родителите му, как е вървял в училище по успех и поведение и как е завършил. Ако ученикът е преживял нещо силно, което не е могъл да разреши и поради това напуснал Школата, и то е отбелязано. И ако след няколко прераждания пак постъпи в Школата, и това се отбелязва. Казвате: Като сме записани в Школата, какво ли ще научим? – Ако за пръв път влизате в Школата, нищо няма да научите. Да се задава такъв въпрос, то е все едно студентът, който влиза в университета да се запитва: Ще науча ли нещо в университета? Той не може и не трябва да си задава такъв въпрос. Защо? Защото преди да стане студент, той е следвал при майка си седем години, в отделенията – четири години, в прогимназията – три години и в гимназията – пет години и навсякъде все е научил нещо. Най-после той влиза в университета, дето учи още четири години. Значи той е станал момък на 23 години и едва е свършил един факултет. Ако иска да свърши четири факултета, трябват му още цели 16 години. Тъй щото за да се каже, че някой човек е горе-долу образован, трябва да учи 35-36 години. Следователно като стане на 40 годишна възраст, едва тогава той може да изучава основния закон – Любов към Бога. Тогава той влиза в квадрата. Към 30 годишната си възраст човек минава една криза, решава се неговото положение дали ще стане човек или няма да стане. На 33 годишната си възраст той ще бъде разпнат на кръст. Ако може да оживее, да възкръсне след разпъването си на кръст, велик човек ще стане от него. Ако умре, ще го погребат, паметник ще му поставят и ще пишат: Тук лежи млад поет, който живя, бори се в живота, но борбата го умори и той умря. Значи от 40 години нагоре, след като е минал възкресението, човек може да работи съзнателно, да започне основна работа. Питам: какво правят съвременните хора? Като станат на 40 години, те казват: Ето 40 лазарника вече лежат на гърба ни. Какво можем да направим отсега нататък? Ако разсъждавате по този начин, това показва, че нито разпятието сте минали, нито възкресението. И наистина при това положение вие нищо особено не можете да направите. Голямо нещастие ще бъде за вас, ако на 30 годишната възраст не ви намерят някъде и не ви разпънат. Ако не посипете дрехите си с нафталин, молци ще ги изядат. Същото може да се каже и за човека: ако на 30 години не го посипят с прах, молците ще го изядат. Прахът подразбира страданията. Страданията пък означават кръста. Аз не говоря за кръста в буквален смисъл, но в смисъл на страдания. Разпъването не е външен, но вътрешен, психологически закон. Няма по-страшно нещо от вътрешното разпъване. Ако можете да издържите това разпъване, вие сте добре посипани с нафталин и никакъв молец в света не е в състояние да ви изяде. Не сте ли посипани с нафталин, всеки молец може да ви изяде. Дреха, наядена от молец, нито се продава, нито се употребява. Дреха, която молци не са яли, е на мястото си и всеки я желае. Бъдещите дрехи, които ще се правят от стъкло, молци няма да ги нападат. Докато са от вълна, все ще имат дупки от молци. Молците представят лошите мисли и чувства, които хората често хранят в себе си. Сега запомнете основната мисъл от тази лекция. Тя е следната: никаква поезия, никаква музика, никаква наука, никакъв обществен живот, никакво приятелство не могат да съществуват, ако човек не приготви в своето сърце жертвеник, Олтар, на който ангелите да принасят своята жертва на Бога. Дето няма жертвеник, там е място на страдания, там е адът на живота. Дето има жертвеник, там е място за правене добро на себе си и на ближните – място за служене на Бога. “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” Общ Окултен Клас 09.02.1927 Сряда, София

Аудио - чете Цвета Коцева Стари и нови възгледи (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Неразрешеното“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Неразрешеното“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), второ издание по книгата от 1933 г. Издател 555, Варна, 1998 Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Стари и нови възгледи лекция пред общия окултен клас 2 февруари 1927 г. “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” Размишление. Прочете се резюме от темите: “Предназначението на разумната душа”. За следния път нека всеки от вас се опита да нарисува нещо: цвете, човек, животно – кой каквото желае. Сега ще ви дам следния съвет: каквото и да учите, колкото знания и да придобивате, гледайте да не изгубите детската черта в характера си. Като свършат един или два факултета, съвременните хора мислят, че са много учени, че са придобили много знания. Наистина за даден момент те са учени, но тяхното знание, в сравнение с бъдещото, е още в своите пелени. Тъй щото каквото и да придобивате, бъдете като децата; считайте, че за момента само сте учени, видни хора, на които утрешният ден носи нова наука, ново знание. Красивото в живота на човека се заключава в това, всеки ден да учи, да придобива нещо ново, като малките деца. Иначе ако счита, че е възрастен, голям човек с велики идеи и знания, той ще изгуби всякакъв импулс за по-нататъшна работа. Казвам: като работите по този начин, вие ще дойдете до правилни разбирания за душата, за Духа и ще видите, че в душата и в Духа няма никакви противоречия. Противоречията съществуват само в ума и в сърцето на човека. Защо идват противоречията в живота няма да обяснявам, но трябва да знаете, че между две противоположни идеи и две противоположни чувства винаги се ражда свобода. В този смисъл противоречията са необходими в живота, за да придобие човек свободата си. Противоречията, противоположностите в живота не се отнасят до вас. Те съществуват независимо от вас, но вие сами се натъквате на тях. Ако в света съществува зло и добро, те не се отнасят до вас. Вие се натъквате на тях и изпитвате какво те съдържат в себе си. Доброто съдейства на свободата, а злото я ограничава. Доброто и злото се борят помежду си и ако в тази борба вие можете да запазите неутралитет, печалбата ще бъде ваша. Злото казва: Човек трябва да бъде роб! Доброто казва: Човек трябва да бъде свободен! Щом видите, че доброто и злото се борят във вас, вие трябва да продължите пътя си, да не им обръщате внимание. Спрете ли пред тях за един момент само и вземете страна, ще изгубите свободата си. Вие искате да разрешите въпроса защо съществува злото в света. Никой човек досега, бил той учен, философ или адепт, не е разрешил този въпрос. Той ще остане неразрешен. Щом е така, не разрешавайте онова, което не може да се разреши. В Писанието е казано: “Аз Съм, Който творя и злото, и доброто”. Трябва ли тогава да се месите в Божиите работи? Казано е още: “Не се противи на злото!” Защо? – Ако се противиш на злото, ще се намерят хора по-лоши от тебе, които ще ти напакостят, ще ти въздадат. Тогава и Бог ще се оттегли от тебе. Какво става с овцете, когато овчарят се отдалечи от тях? – Вълците ги нападат. Следователно и човек е такава овца, от която, оттегли ли се Бог веднъж, веднага ще се намерят вълци, които ще снемат кожата му. Човек трябва да се стреми към великата цел на живота – да придобие свободата си, да стане свободен. Той трябва да знае, че доброто и злото работят именно за извоюване на неговата свобода. Вие ще чувствате в себе си и едното, и другото състояние, но ще бъдете внимателни, няма да взимате участие в тази борба. Ще падате, ще ставате; ще се каляте, ще се чистите, но от всичко това ще се учите. Ще минете през огън, както минават през огън и хлябът, и яденето, които ядете. Този огън от Небето ли е слязъл? За праведните ли е този огън? Праведните не се нуждаят от огън. Едно трябва да знаете: Бог царува и на Небето, и на земята. Той управлява и рая, и ада. Следователно Неговата Воля абсолютно трябва да се изпълни! Мнозина казват, че сред обществото понякога се явява някакъв голям тартор, когото наричат Луцифер. Никакъв Луцифер не съществува. Луцифер, това са лошите гении на човечеството, които имат за цел да го спъват в развитието му. Те представят колективно общество от човешки души. И на Небето да отидете, и там ще видите човешки души. Те се различават само по посоката на своето движение. Първите се движат отгоре надолу и си служат с тъмнината. Вторите се движат в обратна посока – отдолу нагоре и си служат със Светлината. Някои от вас не са съгласни с тези обяснения, понеже те знаят от църквата, че съществуват паднали ангели, които днес са причина за злото в света. – Възможно е – “ола-билир”. Едно време султанът заповядал на слугите си да доведат някой човек да му каже такава лъжа, на която той да повярва. Изредили се много, разправяли различни лъжи и той все казвал “ола-билир”. Дошъл един и казал, че някога баща му изтеглил един косъм от брадата си и го поставил за мост на Дунава, през който минавали турските войски. – Ола-билир! Дошъл втори и казал, че майка му насадила две яйца, но от едното излязла една камила. – Ола-билир! Най-после дошъл и трети да каже една лъжа. Той водил със себе си двама хамали, които мъкнели един голям кюп. Сложили кюпа пред султана, а човекът започнал своята приказка: Султан ефенди, едно време баща ти води война с московците и взе на заем от моя баща цял кюп със злато. Сега аз нося този кюп да го напълниш със злато, да върнеш парите, които баща ти е взел назаем. – Това е невъзможно! – Казал султанът. Ако султанът и в този случай кажеше “ола-билир”, трябваше да напълни кюпа със злато. Питам: Защо хората като този султан делят нещата на възможни и невъзможни, на добри и лоши? Защо те приемат съществуването на два Бога, един на Небето, а друг в ада? Един Бог само съществува. Той управлява и Небето, и ада; и на Небето има общества, и в ада има общества; и едните, и другите общества се подчиняват на Бога. От човека зависи към кое общество ще отиде. Един Бог, една Сила съществува в света. Тази сила обаче има две страни, две противоположни посоки. Когато хората не разбират законите, на които тия сили се подчиняват, те влизат в противоречие с тях, вследствие на което едната наричат зло, а другата – добро, т.е. сила, която им помага. Следователно злото се ражда в самия човек, в нисшата му природа, а Доброто изтича от Бога, т.е. от светлата, от възходящата страна на човешкия живот. Когато човек влезе в съприкосновение с нисшето в себе си, т.е. с тъй нареченото “зло”, съзнанието му се помрачава, той се натъква на лоши мисли и казва: Искам да умра, да се освободя от този живот. Не, човек не може да се освободи така лесно. И да умре, пак не е свободен. Той трябва да научи законите как да уравновесява силите. Да се освободиш от трудностите на живота, това подразбира да служиш на Бога. Ако на земята не можеш да се освободиш, и на онзи свят не ще можеш; ако на земята се освободиш, и на онзи свят ще бъдеш свободен. Свободен е само онзи човек, който служи на Бога и дава от себе си на другите. В служенето на Бога предстои велика работа за човека. И тъй отрицателните мисли ще дойдат неизбежно в живота на човека. Обезсърченията идват по известен закон. Често хората се обезсърчават, когато не постигат някои свои желания. И наистина на младини човек мисли за нещата по един начин, в зряла възраст по друг начин, а на старини разбиранията му съвършено се изменят. Който не разбира тия неща, той се обезсърчава. Обаче това става с всеки човек, защото всяка възраст има свои възвишения и слизания. Когато човек се качва на високи места, той е вдъхновен, насърчава се; когато слиза, губи вдъхновението си и се обезсърчава. Това са психологически състояния, през които всеки минава. Животът не може да върви в плоскост. Следователно човек не може да върви само по равен, гладък път, нито пък може да хвърчи във въздуха като птица и да гледа на нещата отвисоко. Ето защо като ученици вие не трябва да се спирате само на външната или физическа страна на живота, но и на вътрешната, духовната му страна. Право е желанието на човека да стане велик, голям като планина, но той трябва да знае, че високите дървета, големите планини, великите хора не са станали такива изведнъж; те са расли и то постепенно, по малко, с течение на вековете. Всичко в света расте. Когато се казва за нещо, че е създадено, то не подразбира растене. Реалните неща растат, те имат свое зачатие, свое детство, зряла възраст и най-после старост. Например Витоша днес е на пет милиона години, наближава вече старостта си. След два милиона години ще почне да се разпада. Някога тя е била по-висока, а сега се е снишила с хиляда метра. Днес всичко подлежи на промени. След хиляди години цялата земя с планини и долини по нея ще бъде коренно изменена, външно и вътрешно. Въз основа на този закон, и човек ще претърпи голяма промяна; неговото тяло ще бъде преустроено. От преорганизирането на човешкото тяло зависи и културата на самия човек. Тялото е резултат на човешкия Дух. Човешкият Дух е строител. От устройството на тялото се съди за Духа на човека. Добре устроеното тяло говори за правилните усилия на човешкия Дух. Следователно от степента на развитието, до която са достигнали човешкият ум и човешкото сърце, се съди за работата и усилията на неговия Дух. Ще дойде ден, когато Духът ще създаде безсмъртното тяло на човека. В този смисъл задачата на човека е да се освободи от временното, от смъртното тяло, да го превърне в безсмъртно. Не е въпрос човек да остане в положението на амеба, висшите същества да го наблюдават под микроскоп, да се чудят на неговата интелигентност. Той трябва да се развива, да минава в по-високи фази на развитие. При днешното положение човек е достатъчно еволюирал, но има още да расте, да се развива. Ако се сравни с животните, той е отишъл много напред, но ако се сравни с ангелите, много има още да работи. Съвременният човек има отношение към Разумния свят, вследствие на което трябва да влезе във връзка, в общение с него и оттам да черпи. Казвам: щом знаете това, вие ще приложите волята си и ще работите. Ще впрегнете на работа всички обезсърчения, неволи, нещастия, страдания, неразположения и т.н. Вие ще бъдете господар на положението, няма да се оставите на други същества по-ниски от вас да ви заповядват. Вие искате да бъдете поет, писател, учен. Питам: какво ще напишете, какво ще говорите на хората, ако не можете да заповядвате на мозъка си? Оплаквате се, че страдате от главоболие, а при това искате с тази болна глава да пишете разни научни съчинения. Запример някой иска да пише нещо за Цезар или за Александър Велики. Друг иска да пише нещо от литературата за Шекспир, за Шилер или за друг някой писател. Някой ще каже: Какво отношение имат тия личности към нас? Какво ни интересува техния живот, тяхната дейност? Казвам: всички велики хора имат отношение към нас. Ние не трябва да ги разглеждаме като отделни лица, като отделни единици. Те са дошли на земята, работили са, извършили са някаква мисия, показали са на хората някакъв нов път, нов начин на работа. Зад тия хора седят разумни души, които изпълняват една Висша Воля, а не своята. Ако гледате на нещата така, ще видите, че всяко историческо събитие има свой вътрешен, духовен смисъл. Как се е изразило дадено събитие на физическия свят, това е друг въпрос. Ето защо ако искате да имате прав възглед за историята например, трябва да изучавате нейните събития като колективни прояви, а не като единични. Та когато в ума на човека влезе мисълта да умре, да се освободи, той е на крив път. Този човек мисли, че като отиде на Небето, там ще го посрещнат с венци и музика. За да ви посрещнат по този начин, вие трябва да бъдете високо културни, да разбирате от езика на ангелите, на напредналите същества. За да бъдете в положение да разбирате ангелския език, вие трябва да имате здрава, права мисъл, да се освободите от всички заблуждения, които ви спъват. Когато ви говоря, аз нямам предвид съвременната наука, нито съвременната религия. Всички религии на миналото, както и на настоящето, са изиграли своята роля. Те са дали на човечеството всичко онова, което му е било необходимо; днес то се нуждае от нови положения, от нова наука. Нови пътища са необходими и в науката, и в религията. Вземете за пример вивисекцията, с която си служат и досега естествените науки и медицината. Този метод е допринесъл много за науката, но той е дал и хиляди жертви. Казвам: добър е този метод, но той не е единственият. Има друг начин, по който може да се изучава анатомията и физиологията както на човека, така и на всички останали животни. Има възможност костта на черепа да се направи прозрачна и през нея да се наблюдават всички процеси, които стават в главата. Истинската наука седи в това да се изучават процесите на организма в живи тела, в момента на тяхното извършване. Понеже съвременните учени не разполага с нови методи, с нови инструменти и органи при изследванията си, те са принудени да вървят по старите пътища. Когато искат да проучат устройството и функциите на човешкия мозък, те отварят черепа му и правят своите наблюдения. Ако искат да проучат функциите на сърцето, те отварят гръдния кош и го наблюдават. Обаче има известен род лъчи, които, проектирани към сърцето на човека, показват как то пулсира без да става нужда да режат човека. С помощта на този род лъчи могат да се наблюдават всички функции на органите в живи организми. Хората от бъдещата култура, от шестата раса ще разполагат с тия средства. Новите хора ще имат красиви тела, добре устроени. Ценни са усилията на съвременните учени, но има нещо криво в техните методи. Някой учен иска да се прочуе и ще почне да реже, да коли жаби, мишки, зайчета, да прави своите научни изследвания. Не, по този начин човек нито учен може да стане, нито прочут. Някой богослов иска да покаже на хората правия път и ще започне оттук-оттам да събира материал кой какво казал. Какво са казали тия богослови? Те са правили някакви логически изводи, едни от тях верни, други – неверни. Не, така не се показва правия път на хората. Сега ако от гледището на съвременната наука се запитате защо човек има две очи, две уши, какво ще си отговорите? Защо е така, не знаете. При това учените изучават по колко очи, уши имат разните видове животни и казват, че има насекоми, пеперуди, които имат повече очи от човека. Обаче какво е предназначението на този голям брой очи, и те не знаят. Ако наблюдавате двете очи на човека, ще намерите известна разлика. Едното око е меко, спокойно, има изглед на красива, доволна мома. То представя мекия, женския принцип в човека. Другото око представлява мъжкия принцип. Същото различие се забелязва и в ушите на човека: едното ухо е мъжко, а другото – женско. Едната страна на лицето е мъжка, а другата – женска. В това отношение човек е двойно същество. Понякога той слуша с лявото ухо, което е ухо на Любовта. Някога слуша с дясното ухо, което е на Мъдростта. Някога той слуша с двете уши. Наблюдавайте кога човек слуша с лявото си ухо и кога – с дясното. Забелязано е, когато човек говори с жена, той слуша с лявото си ухо, защото това ухо има вибрации, подобни на жената. Когато говори с мъж, той слуша с дясното си ухо, понеже вибрациите на това ухо съответстват на тия у мъжа. Обаче има изключения и от това правило. Като наблюдавате, не бързайте да вадите заключения. Като направите ред опити и наблюдения, само тогава можете да извадите някакво заключение. Едно трябва да знаете: във всички правила, които се отнасят до земния живот, все има малки изключения. Изключенията имат свои причини, но това не значи, че законът не е верен. Като говоря по този начин, аз не искам да влезете в стълкновение с вашия обикновен живот. Този живот се дължи на нисшия мозък в човека, който го кара да се сърди, да се дразни, да се съмнява, да осъжда другите и т.н. Аз засягам нови области в живота на човека, които се отнасят до функциите на горната част на неговия мозък. В тази част на мозъка се гради нещо ново. Някой казва: Аз ще вляза в новия живот, затова светът вече не ме интересува. Не, вие ще дадете на света това, което му се пада. Христос казва: “Дайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу”. Каквото сте взели от света, ще го върнете, а на Бога ще отдадете Божието. За тази цел вие трябва да бъдете много умни. Що се отнася до обичаите на света, вие можете да ги зачитате, без да им ставате роби. Що се отнася до научните възрения, можете да се ползвате от тях без да им ставате роби. Обичаите са създадени за човека, а не човек за обичаите; науката е създадена за човека, а не човек за науката. Новото учение трябва да внесе в хората нов поглед за нещата. Когато някой боледува, той трябва да знае защо именно боледува. Преди всичко той трябва да си каже: Бог царува на Небето, Бог царува и в мене. Щом царува в мене, аз не трябва да боледувам, защото казано е, че Бог е Живот. Ако и при това положение боледувам, значи чрез болестта Невидимият свят иска да внесе в мене повече мекота и нежност. Болестите правят човека мек, нежен, деликатен. Хора, които много са боледували, развиват в себе си благородство, деликатност, нежност. Които малко или почти никак не са боледували, те са груби, жестоки натури. Аз не говоря за нервно болните. Тия болести са от друг характер, те нямат органически произход. Нервните болести не облагородяват човека. Напротив, те го ожесточават. Органическите болести внасят мекота в характера на човека. И онзи, който разбира закона, от всяка болест той може да извлече двойна полза. Много хора са показали голямо геройство по време на боледуване. За Калвин например се казва, че когато бил на смъртно легло, при температура 40 градуса, той все още продължавал да пише, да работи. Той не искал да знае за смъртта. Това е Вяра! Бог в този човек казва: Ще знаеш, че Аз царувам и на Небето, и на земята. Аз управлявам целия свят. Следователно човек трябва да знае, че всички болести, всички противоречия, всяко зло и добро, всички знания – всичко това работи за неговото развитие и повдигане. Ако човек иска доказателства за това нещо, туй подразбира, че той се мисли за по-голям от Бога. И след това определя какво нещо е Бог. Който може да определи какво нещо е Бог, той трябва да бъде по-голям от Него. Няма защо да определяте какво нещо е Господ. Достатъчно е да знаете в себе си, че Бог е благ, милостив и прощава на всички хора. Достатъчно е човек да престане да греши и да се обърне към Бога, за да забрави Той всичките му прегрешения и да ги заличи. Той е благоутробен, всемилостив и благ. Това, което спъва хората, е съприкосновението им с нечисти, с нисши, тъмни духове. Щом влезе във връзка с тях, човек престава да мисли правилно. Тези нисши същества се проявяват чрез вашите приятели, чрез вашите домашни и започват да ви влияят. За да излезе от това положение, човек трябва да работи с безкористната Любов. Дойде ли във връзка с тази Любов, той започва да мисли правилно. Мнозина се държат за науката сляпо, крачка напред не искат да направят самостоятелно, вследствие на което към всяко ново нещо се отнасят критически. Добре е, че поддържат науката, както и учените, но те трябва да познават истинските учени, изворите на науката, на изкуството, на музиката. Истински художник, истински ваятел е този, който може да направи от восък човек и да му вдъхне жива душа. Ще кажете, че това е от приказките на “Хиляда и една нощ”. Ако това е невъзможно, защо в Писанието е казано, че реките ще запляскат с ръцете си? Де са ръцете на реките? В математиката пък се казва, че успоредните линии могат да се пресекат някъде във вечността. Вярно ли е това? То е толкова вярно, колкото е вярно, че камъкът може да се отвори само от една ваша дума. Ако наистина успоредните линии могат да се пресекат някъде във вечността, това показва, че те не вървят в една и съща плоскост. Казвам: когато дойдете до символите, вие трябва да ги схващате по Дух, а не буквално. Щом ги схващате по Дух, вие ще дойдете до новата мисъл, до новите чувства и желания, които са необходим материал за вътрешен градеж. Всичко това е необходимо за подмладяването. Ние сме за подмладяването на човека. Ако той живее по стария начин, в продължение на десет години само може да остарее, да изгуби смисъла на живота. Дойде ли човек до обезсмисляне на живота, той умира. Няма по-глупаво нещо от това, човек да умре. Най-разумното нещо в живота е раждането. Има случаи, когато за предпочитане е човек да умре, отколкото да живее. Какви са тези случаи? – Когато някой иска да направи едно престъпление, за предпочитане е да умре, отколкото да живее. По-малкото зло е за предпочитане пред по-голямото. По-добре е човек да пожертва тялото, вместо душата си. С това той продава старата си къща, а след време ще си направи нова. Привидно само той е излязъл от къщата си, а хората мислят, че е умрял. Друго противоречие, на което хората се натъкват, е това, дето мислят, че са спасени. Същевременно те твърдят, че не се нуждаят от науката, понеже тя не могла да спаси хората. Вярно е, че науката не спасява. Спасението се отнася само до греха, а науката има смисъл само за спасения човек. Само спасеният човек може да учи, да работи, да помага на ближните си. Бог изпраща най-учените, най-напредналите души да помагат на своите ближни. Някой ангел се занимава с трудна научна задача, прави своите изчисления, но в това време Бог го праща на земята да утеши някое малко дете, на което майката е отишла на работа и го оставила само в къщи. Този ангел трябва да остави всичката си работа, да слезе на земята, да утеши детето и да се върне обратно на Небето. Ще кажете: Как е възможно ангел да се занимава с едно малко дете? Вие виждате, че това дете е малко, обаче в него живее велик Дух, който се е оплел в материята и не може да се освободи. Трябва да дойде някой да му помогне. В човека има една красива вътрешна страна, която трябва да се предизвика, за да се прояви. Вие не сте виждали още вътрешната страна на човека. Двама или трима от учениците на Христос видяха Неговото Лице, т.е. вътрешната Му страна и Го познаха. В тази вътрешна, светла страна те познаха Христа. Когато Христос се качи на планината, учениците му Го видяха такъв, какъвто беше между ангелите. Има случаи, макар и редки, в живота на човека, когато лицето му светне и хората го виждат такъв, какъвто обикновено не е. Човек не може постоянно да свети. Той може да свети само тогава, когато се качва на високи планини, на каквато Христос се качи. При сегашните условия на живота хората трябва да имат добро разположение на Духа, да учат, да възприемат новата наука, която иде сега. Затова се изисква от човека силна, непоколебима вяра. Коя е основната мисъл в тази лекция? Основната мисъл е следната: каквото и да ви се случи в живота, да знаете, че Бог царува на Небето и на земята, и затова да бъдете радостни и весели. Това не значи, че няма да имате скърби. Ще имате и скърби, и страдания, но ще знаете, че Бог управлява навсякъде. Някой взел от тебе хиляда, Господ ще ти даде две хиляди. Що се отнася до злото, до лошите хора, вие не се тревожете, Бог ще ги обуздае. Няма да мине дълго време и законите в живота ще се изменят. Тогава, който обича, той господар ще стане; който мрази, слуга ще стане. Следователно ако искате да бъдете господари, обичайте се. Бог е Господар, защото обича. Искаш ли да бъдеш господар и да те признаят за такъв, ще обичаш. Само разумните хора могат да обичат. Когото обичат, той пък трябва да бъде отзивчив към тази Любов. Той трябва да се учи, а не да критикува и да чопли нещата. Така правят малките деца. Те обичат да дращят, да чоплят, да изрязват с ножче името си върху кората на дърветата. Това не се позволява. То е нещо подобно на татуирането, което първобитните хора са правили. Да уповава човек на Бога, това значи да бъде силен. Няма по-красиво нещо от това, когато човек се натъкне на изпитания, да остане тих и спокоен в себе си, да дочака края на изпитанията с търпение и да вярва, че всичко ще се нареди добре. Някой казва: Аз вярвам в Бога; вярвам, че всичко ще се нареди добре. След малко дойде изкушението и той казва: Ами ако не се нареди както се надявам? Отивате при някой болен и му казвате: Не се безпокой, ти ще оздравееш. Като излезете вън, казвате: Този човек няма да оздравее, той ще си замине. Казвам: вие сами трябва да бъдете уверени в това, което говорите. Ако знаете положително, че този болен ще оздравее, кажете му това и не се съмнявайте. Затова се изисква знание. Туй не подразбира, че трябва да станете философи. Да бъде човек философ, поет, писател, художник или музикант, това са специфични дарби, които не се отнасят до всички хора. Достатъчно е на човека да бъде от способните, да може да расте и да се развива. Всеки не може да бъде поет. Поет може да стане само онзи, който, като е бил на Небето, още тогава е пожелал да стане поет. Каквото си пожелал на Небето, това ще реализираш на земята. Каквото горе сте обещали, това ще реализирате на земята. Следователно не можете да желаете на земята неща, които на Небето не сте пожелали. Казвате: Не може ли да се изменят нещата? – Не може! Нито на йота може да се измени програмата, която е начертана вече горе. Радвайте се и при това положение, защото много още има да учите. Всичкото знание, от създаването на света досега, може да се събере в 90 книги като Библията. Ако можем да напечатаме това знание в човешкия мозък, там ще остане място за напечатването на още 900 такива книги. Оттук виждате какво велико бъдеще седи пред вас, какво знание предстои да ви се открие. Тъй щото няма защо да се обезсърчавате. В мозъка ви има още много място за напечатване на великото знание по математика, физика, химия, астрономия, музика, художество. Следователно много още има да учите. Засега вие ще си служите с онова, което сте написали в главите си. Като се намерите в трудно положение и не можете да извадите нещо от написаното, ще учите; и каквото научите, ще го запишете. Казвам: при каквото положение да се намирате, вие трябва да знаете да плавате.- Защо? – Защото след 20 години ще пътувате с параход, който ще се разбие, ще претърпи крушение и вие ще се изложите на произвола на вълните. Ако не знаете да плавате, от вас нищо няма да остане. Днес всички хора минават Великия океан на живота и трябва да го минат! Щом го преминат, те ще стъпят на Божествената земя – на Обетованата земя, т.е. ще се върнат у дома си. Засега всички пътуваме, водим голямо сражение. Като свършим сражението, като слезем на Обетованата земя, ще седнем под смоковницата да си починем. Изпейте сега упражнението: “Давай, давай!” Като пеете, наблюдавам ви, че не сте свободни. Никой няма свобода да излезе пред всички да изпее една песен с движения. Всеки трябва да пее за себе си и да прави движения. Всичко в живота е движение. Животът не се заключава в някакво външно благоприличие. Има външно благоприличие, има и вътрешно благоприличие. Има външна доброта, има и вътрешна доброта. Има външна разумност, има и вътрешна разумност. Вътрешните добродетели са за предпочитане пред външните. Но за да се изяви човек правилно какъвто е, и за това се изисква свобода. Който пее за себе си, нека отиде в гората и започне да пее и да прави своите пластични движения. Ако влезете в някое общество и започнете да пеете с движения, ще ви се смеят. Защо? – Има нещо дисхармонично във вашите движения. Ако движенията ви са хармонични и съответстват на пението, те не могат да предизвикат никакъв смях. Когато човек върши нещо под импулс на Духа, всичко в него е красиво. Засега нито движенията, нито говорът на хората е както трябва. Те още не са достигнали великата хармония на Живата Природа. В движенията на хората трябва да има голямо разнообразие и пластичност. Във всяко движение трябва да има мисъл и чувство. Такива движения създават разположение в човека. Много от движенията на съвременните хора са подсъзнателни; и те сами не знаят какво означават техните движения. Когато висшето съзнание на човека се пробуди, той ще разбере своите движения, ще ги осмисли. “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” Общ Окултен Клас 02.02.1927 Сряда, София

Аудио - чете Цвета Коцева Което оправя (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Неразрешеното“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Неразрешеното“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), второ издание по книгата от 1933 г. Издател 555, Варна, 1998 Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Което оправя “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” Размишление. Четоха се темите върху “Предназначението на разумната душа”. В една от прочетените теми се казва, че човешката душа лекува, спасява човека; в друга тема се казва, че душата повдига човека. Какво разбирате под думата лекуване? Може ли душата да лекува? В живота се употребяват думите “разтваряне, разтопяване, изпаряване”. Питам: тези три думи имат ли едно и също значение? Тези думи имат три различни значения и се отнасят до различни състояния на материята. По същия начин човек изменя състоянията си и според тях мени и възгледите си върху нещата. Когато е радостен, той мисли по един начин; когато е скръбен, мисли по друг начин. Във време на радостта си, той се произнася за науката например в положителен смисъл и казва: Науката ще спаси света, тя повдига хората, поставя ги в прав път. Когато е скръбен, той казва: Науката ще опропасти света, тя води към погибел. Питам: как е възможно едно и също нещо в един случай да спасява, а в друг – да опропастява? Значи в първия случай човек е в положението на идолопоклонник, вярва в науката и се покланя на нея. Във втория случай той е безбожник, отрича науката, счита я за зло в света. Не, науката не е нещо външно, механическо; тя е вътрешна сила, качество на човешкия Дух, което определя отношенията между всички неща като живи, разумни единици. Всичко в света е живо. Щом е така, между всички неща като живи има известно влияние, известно въздействие. Съвременните химици казват за кислорода например, че поддържа горенето, но сам той не гори. Те го разглеждат като елемент, като просто тяло, но не го вземат за живо същество. Обаче кислородът е жива единица, която указва влияние върху всички тела. За водорода казват, че гори, но не поддържа горенето. Азотът пък нито гори, нито поддържа горенето. Такива са свойствата на тия елементи от гледището на съвременната химия, но какви са техните вътрешни свойства, това не е известно. Какво нещо е горенето? При горенето всякога се отделя топлина и Светлина. Тялото, което гори увеличава ли или намалява теглото си? Това са процеси, с които съвременната наука се занимава. При горенето на телата във въздуха, главно на металите, се образуват пепели. Обаче има горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепели. Казано е в Писанието: “Ще отидете във Вечния Огън”. Значи там се говори за Вечно горене, при което телата горят, без да изгарят, без да се превръщат в пепел. Огънят, за който се говори в Писанието, е предизвикан от същества, които не го разбират. По-рано такова горене не е съществувало. Следователно когато човек сгреши, той сам създава този вечен огън. Когато човек дойде в противоречие или в стълкновение с Божията Воля, в него се създава вечния огън. Под Вечен Огън, Вечно горене в широк смисъл на думата, се разбира Огънят на Любовта, в който телата горят, без да изгарят. Няма по-приятен Огън от този на Любовта. Питам: в какво седи вътрешната философия на живота? Често се говори за наука, философия, поезия, музика, изкуство като за различни области на живота. Мнозина казват, че науката, музиката, изкуството ще спасят света. Не, нито музиката, нито науката, нито изкуството са в сила да спасят света. Преди всичко те са прояви на човешкия Дух, които се явяват и изчезват заедно с човека. Ред култури със своята наука, музика и изкуство, се явявали и изчезвали, но спасиха ли света? Какво остана от изкуството на атлантската раса? Нищо не остана. Мислите ли, че един ден ще остане нещо от съвременната култура? И от нея няма да остане нищо. Когато се говори за изкуство, в правия смисъл на думата, се разбира изкуство, което украсява човека вътрешно с ония велики Добродетели, които при никакви положения не изчезват. Те остават в човека за Вечни времена. Това изкуство придава на човека истинска красота, която никога не се губи. Красотата е духовно качество, а не физическо. Лицето на такъв човек е пластично, живо, но винаги се забелязва на него една постоянна, неизменна черта, която го отличава от другите хора. Като се мени човек, той винаги запазва тази своя специфична черта. Като наблюдавате стъпката, хода му, ще видите, че този човек се отличава от другите. По специфичната миризма на човека кучето познава господаря си. Хиляди хора може да са минали по една улица, но по миризмата на своя господар кучето ще познае дали той е минал по тази улица или не. Казвам: съвременните хора трябва да изменят вече своя възглед за изкуство, за наука, за поезия, да не се спират само на тяхната външна страна и външно въздействие. Те трябва да знаят, че истинска наука или поезия е онази, която е в сила да въздейства вътрешно върху човека. Религиозните хора днес се поддават на временни, лъжливи теории и върху тях градят своя живот. Не, нова, положителна наука се изисква, за да може човек да разчита на нея за Вечни времена. Инженерът, архитектът, математикът или ученият изобщо трябва да имат здрава основа, върху която да градят по-нататък. Математикът трябва да познава специфичната математика на стомашните, на белодробните и на мозъчните клетки и да ги разбира. В много отношения мозъчните клетки надминават съвременните математици. Те разполагат с изкуство, със знание да пресъздадат човешкия организъм. Запример много от тези клетки работят сега върху създаване на безсмъртното тяло на човека. Достатъчно е да се даде импулс на тия клетки, за да преустроят човешкия организъм. Мозъкът, сърцето на човека могат съвършено да се преустроят, но при условие човек да заживее нов живот, съвършено чист, съобразен с Божиите закони. Веднъж дошъл на земята, човек трябва да спазва тия закони. Дали той е прост или учен, това не е важно, целта на живота е една и съща. По какво се различава простият от учения човек? И двамата могат да се намират при едни и същи условия на живота, но различието седи във възможностите от страна на единия или другия по-добре да използва тия условия. Ако единият работи повече, той ще развие повече способности в себе си и силите в неговия мозък ще се организират по-добре. Някой казва: Аз съм учен човек. Учен човек е онзи, който като влезе в своята лаборатория, може да превърне неблагородните метали в благородни. Ученият може да превръща въглена в диамант. Когато старият човек дойде при учения, той ще го тури в една от своите реторти и след известно време ще го извади, но вече подмладен – млад, красив момък. Да пробуди съзнанието на човека, това може да направи само истински ученият. Съвременните учени, свещеници и проповедници като видят някой стар човек, започват да му четат молитви, да му говорят за онзи свят, че като отиде там ще възкръсне. Питам: кой от тия учени е бил при Господа, да знае как и кога възкресява хората? Казано ли е, кой именно ще възкръсне? Казано е запример в Писанието, че имената ви ще бъдат записани на Небето. Обаче вие знаете ли точно дали вашите имена ще бъдат написани? Вие предполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашите имена, на Иван, на Стоян например ще бъдат написани. Когато се казва, че имената ви ще бъдат написани на Небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята представят колективно същество. Следователно когато се казва, че името на някой човек е написано на Небето, този човек представя сбор от разумни същества, които са завършили своето развитие. Те образуват един човек, едно колективно същество с високо съзнание. Името на това същество е написано на Небето. Казват за Христос, че около Него имало 144 000 души, които заедно съставяли едно Цяло. И тъй на Небето не може да се напише името само на един човек. Зад него непременно трябва да седят много още разумни същества, с които той да съставя едно Цяло. Ако някой мисли, че името му е написано на Небето, нека каже кои са неговите приятели там. Ако някой твърди, че познава света, нека каже отде е черпил това знание. Преди всичко знанието не е измислено от човека. Всички научни теории са съществували преди хиляди години, което показва, че хиляди умове преди нас са мислили в същото направление и по същите въпроси. Когато Бог създал света, Той имал своя теория, която впоследствие мнозина учени искали да открият. Който е мислил по въпроса за създаването на света, той все имал някаква теория, по-близо или по-далеч от Истината. Всеки казва: Дойде ми една нова мисъл в ума, ще създам една теория. Казвам: добро е всичко това, човек все трябва да мисли, но истинско знание е това, което дава сила, мощ на човека. Истински учен е този, който може да се бори с мъчнотиите в живота и да ги преодолява. Докато човек живее на земята, той е изложен на ред опасности, спънки и мъчнотии, които трябва да преодолява. В миналото си вие сте били заобиколени с ненапреднали същества, на които съзнателно или несъзнателно, тайно или явно, сте попречили да се проявят, да правят пакости, вследствие на което днес те се опълчват против вас, искат да ви спънат. С тези същества вие не трябва да се разправяте с насилие, но с Любов. Всички тия ваши познати хлопат на вратите ви, искат работа и вие трябва да им дадете такава. Казвате: С кого първо да се разправим – със себе си, или с тях? Като се разправяте със себе си, вие едновременно се разправяте и с тях. Когато човек работи съзнателно върху себе си, едновременно с това, той работи и за другите. За тази цел той трябва да бъде оставен на себе си като някое цвете в пустинята, изложено на ветровете да го брулят. Докато растението не се изложи на ветрове да го брулят, то не може да уякне. Ако оставите едно цвете в цветарник на мека, приятна топлина и го поливате редовно, то израства, но става крехко, нежно, не може да издържи и на най-малкия вятър. Същото става и с хората. Ако някое дете расте под големите грижи на родителите си, то става нежно и не може да издържа на мъчнотиите в живота. В този смисъл като наблюдавам методите, които Невидимият свят прилага към хората, намирам, че те са много разумни. Тези методи са различни; за всеки човек употребяват специален метод. Сега ще ви задам следния въпрос: как си обяснявате страданията? Как е възможно Бог, Който е толкова Мъдър, да допусне хората да се изтезават, да се мъчат, да се опозоряват, да воюват помежду си и т.н.? Защо Бог допусна всички тия страдания между хората? Вие можете да дадете ред отговори на тия въпроси, но от човешко гледище те могат да внесат съблазън. Запример ако от това гледище оправдавате войната, много хора ще се разочароват. Ако пък отричате войната, други ще се разочароват. Едни хора поддържат войната, други я отричат. Едни хора искат да живеят, а други не искат и казват: Не ни се живее вече. Казвам: да не му се живее на човека, това показва, че той е попаднал в чуждо състояние, което е временно. Засега човек живее в магнетичен сън от четвърта степен. Щом го прекарат в магнетичен сън от девета степен, той заминава вече за другия свят и не може да се върне на земята. Докато се намира в магнетичен сън от четвърта или пета степен, той става виден човек, започва да предсказва какво ще се случи, започва да определя диагнозата на различни болести и да дава лекарства за тях. Той се проявява и като учен човек – философ, математик, естественик, богослов – разбира от всички науки. Той знае миналото, знае и бъдещето на хората. Щом се събуди от този сън, той отново става обикновен човек. Питам: как обясняват учените този факт? Те не могат да дадат един положителен отговор, близък до Истината. При това, тези опити се правят не толкова от религиозни и вярващи хора, колкото от крайни материалисти. Те не могат да отрекат този факт, това явление, но не могат да го обяснят само по материалистичен начин. Забележете, ако поставите парче злато при температура по-ниска от тази, при която се топи, то ще се нажежи и ще започне да свети. Обаче тази светлина иде отвън, тя не е светлина на златото. На същото основание, има области в живота, в които ако се потопи човек, той има всички условия да стане учен, виден. Щом излезе от тези условия, той отново става обикновен човек. На научен език казано: причината, дето хората изпадат в различни състояния, се дължи на Светлината, Която не прониква еднакво в техните мозъчни центрове. Случва се понякога, че в някои мозъчни центрове се натрупва известно количество млечна киселина, която разбърква умовете на хората. Ако такъв човек е писател, тъкмо започне да пише нещо хубаво, и мисълта му се прекъсва. Много американски проповедници са имали такива опитности. Излезе някой от тях да проповядва и изведнъж изгуби мисълта си. Щом мисълта се изгуби, и проповедта се прекъсва. Един американски проповедник разправяше следната своя опитност: Цяла неделя приготвях своята проповед и бях я научил наизуст. Когато тръгвам за събрание, пипам в джоба си, оказва се, че съм я забравил у дома си, бях я написал на лист, но понеже я знаех добре, не исках да се връщам назад. Отидох на събранието, качих се на амвона и бях сигурен в проповедта си, защото добре я бях научил. Започвам да говоря. Казах няколко мисли, но изведнъж тъмнина покри съзнанието ми и аз не можах вече дума да си спомня. Спрях се за момент да помисля какво да правя. Реших да прекъсна събранието под предлог, че не съм разположен. В това време вратата се отваря, влиза един човек и като го погледнах, изведнъж съзнанието ми се проясни. В ума ми блесна Светлина и цялата проповед се възстанови в паметта ми, като че я виждах написана пред себе си. Продължих и завърших проповедта си благополучно. Казвам: има хора в света, които като минат покрай някой човек, внасят тъмнина в съзнанието му. Те се наричат братя от черната ложа. Има и такива, които като минат покрай човека, внасят Светлина в съзнанието му. Те се наричат Братя на Бялата ложа. Ето защо човек трябва да знае, че той всеки ден се намира на бойното поле. Светът е бойно поле, фронт, на който стават ред сражения. В това отношение Царството Божие още не е на земята. Човек всеки ден може да губи и да намира своята мисъл. Като знаете това, вие трябва да различавате вашите състояния от чуждите. Като се намерите в известно противоречие, вие се опълчвате, било против себе си, било против другите, търсите причината за това. Казвате: Аз искам да служа на Бога, но отде ми дойде това противоречие? Да служи човек на Бога, това не е механичен процес. Той е жив, съзнателен процес. Следователно който служи на Бога, той трябва да се интересува от всичко живо в света. Човек трябва да се интересува от всички прояви на Божественото. То се изразява във всички побуждения на всичко живо, от създаването на света до скончанието му, както и във всички творчески сили. Ето защо, който е решил веднъж да служи на Божественото, той не трябва да се спира пред своето недоволство. Един важен закон: в който момент съзнаеш, че всичко в света е създадено и сътворено от Бога, а ти си проява на Неговия творчески Ум, в тебе се ражда Доброто. В който момент отречеш тази сила, в тебе се ражда злото. Човек трябва да съзнава, че е във връзка с милиони умове на земята, както и в онзи свят. Тъй щото той представлява частица от това колективно общество. И неговият успех на земята зависи от връзката му с тия същества. Ако тази връзка е правилна, и резултатите на неговия живот ще бъдат добри. Някой казва: Аз искам да бъда гениален човек. – Гениални има между всички живи същества. И между говедата, и между овцете, и между вълците, и между птиците, и между рибите има гениални. Значи ако си овца или вълк, или птица, или риба, бъди поне най-учен, най-гениален между тях. Ако си лош човек, бъди поне от най-лошите; ако си добър, бъди от най-добрите. Обаче човек не може едновременно да бъде гениален и на земята, и на Небето. Даже и на земята той не може да бъде гениален за всички общества. Запример какво знаят рибите за Шекспир? Или какво знаят африканците за Толстой? Значи истински учен е онзи, съзнанието на когото е толкова силно, толкова будно, че прониква през съзнанията на всички същества и те го чувстват. Няма същество в света, което да не съзнава Бога. Вие можете да казвате, че Бог съществува, или не, но това са видоизменения на вашата реч. Всъщност в съзнанието си всеки чувства, че има една Сила над него, Която управлява, а сам той не е господар на положението си. Запример някой седи с часове на едно място и мисли. Не само това, но като че му се диктува какво да мисли. Казвате: Ние искаме да служим на Бога. Щом кажете това, вие се индивидуализирате. В какво отношение се индивидуализирате? – В начина на служенето. Мъже и жени, деца и родители, ученици и учители, свещеници и проповедници, управляващи и управляеми – всички имат една и съща задача – да служат на Бога, но се различават в начина на служенето си. Дали си праведен или не, ти имаш една задача на земята, която трябва да решиш. Дали си прост или учен, пак трябва да разрешиш задачата си. Ако я решиш като учен, това е едно благо; ако я решиш като прост, това е друго благо. Каквото положение и да заемете, вие трябва да решите задачата си! Питам: какво решава човек днес? Той трябва да съзнава, че всяка пробудена душа е една специфична форма за проявяване на Божественото съзнание. На това основание Бог, Който е Всемъдър, бди върху всяка душа, върху всяко съзнание като върху нежно цвете, да не изсъхне, за да се прояви Божественото чрез него. Писанието казва, че ние не живеем, не се учим за себе си. Като дойдете до това разбиране, у вас ще се роди импулс да създадете нещо. Засега съвременните хора очакват на учените, от тях искат да чуят нещо. Казвам: и това е добре. Ние трябва да се радваме на това, което учените са казали, но трябва да знаем, че сами те нищо не са създали и открили. Казвате, че някой учен е създал нова теория за вселената. Друг учен пък създал някаква теория за бъдещото състояние на земята. Питам: тези учени били ли са при създаване на земята и Небето. Или, могат ли те да се пренесат с мисълта си в бъдещето, да знаят каква ще бъде тогава земята? Това могат да направят само адептите. Иначе как бихте си обяснили стиха, дето Христос казва: “Прослави Ме със Славата, която имах в Тебе преди създаването на света”. Значи Христос помни състоянието, в което е бил някога. Питам: какво е заставило Христос, Който е имал такава велика Слава, да слезе на земята, да се обезслави, да приеме рабски образ и да пострада от тогавашните учени? И във времето на Христа е имало учени като сегашните. И тогава е имало видни математици, богослови, които постоянно вървяли след Христа и водели научен спор с Него. Те Му казвали: И ние разбираме от Кабалата, имаме големи познания и виждаме, че ти заблуждаваш хората. Христос отговарял: “Вие държите ключовете на Царството Божие, но нито вие влизате вътре, нито другите пущате да влязат”. И съвременните учени, свещеници, управници са взели ключовете на Царството Божие в ръцете си и казват: Ако ни слушате, добре ще ви бъде; ако не ни слушате, няма да ви бъде добре. Учените хора се делят на два лагера: едните са истински учени, които знаят повече, отколкото са писали и казали. Те знаят много нещо за създаването на вселената, но нищо не казват по това. Тия учени имат всичкото смирение в себе си. Във всяко свое начинание, във всяка своя работа те уповават на Бога, на Разумния свят. За тия учени се казва, че имат връзка с Бога, с Великите същества. Другите учени са тия, които копират първите. Те само възпроизвеждат онова, което първите учени са казали. Ако тази вечер ви обясня как се е създал светът, ще станете ли по-добри? Няма да станете. Ако ви обясня как е направено кокошето яйце, ще станете ли по-добри? Няма да станете по-добри. Нали Мойсей обясни на евреите как Бог е създал първия човек от пръст? Обаче това знание направи ли евреите по-добри? Учените хора и тогава не повярваха, и днес не вярват на тази теория и казват: Господ има ли ръце? Господ има Ръце, и при това много хубави. Ако съберете ръцете на всички хора, едва ли ще можете да направите един пръст от Божията Ръка. Смешно е да се пита, има ли Господ ръце, очи, уши, нос. Значи Онзи, Който прави ръце, Сам ръце няма. Очи прави, а Сам Той очи няма. Уши прави, а Сам Той уши няма. Смешно е да се говорят такива абсурди. Такива заключения говорят за частичното знание на хората. Когато човек дойде до вътрешното знание, той ще има ясна представа върху нещата. При сегашните си разбирания, вие не можете да схванете всичко онова, което Бог вижда. В един миг само Той вижда цялата вселена пред Себе Си, разбира всички отношения на съществата, малки и големи, всички съчетания на сили и знае какви пермутации могат да станат между тях. Това знание слиза постепенно в напредналите същества, които наричат богове, ангели, светии, гении, таланти, обикновени хора, като постепенно се намалява, докато най-после дойде до най-малките същества, които възприемат живота както го преживяват. Като знаят това, хората се стремят към повдигане, като се занимават първо с въпроса за спасението си, после с въпроса за посвещението си и най-после пристъпват към въпроса за придобиване на истинско знание. Сега ще ви задам следния въпрос: Защо Господ създаде слънцето, луната и звездите? Те са символи, които трябва да се разберат. До четвъртия ден Слънцето не съществуваше, а на четвъртия ден Господ създаде слънцето, заедно с другите небесни светила. Ще кажете, че слънцето, луната и звездите са създадени да светят. Да, това е едната страна, но те имат и друго, вътрешно значение. Всеки човек има специфично отношение към Слънцето, както и към Бога. И Бог има специфично отношение към всяка душа. Това отношение е най-важно. Ако човек не е свързан с Бога, той никога не може да разбере Безпределното, Необятното, Великото в живота. Съвременните хора са недоволни от живота, от себе си, искат да бъдат талантливи, да се проявят. Човек може да бъде талантлив, силен, като се постави в четвърта степен на магнетичен сън. Човек може да постигне всичко, каквото желае, но затова се изиска будност на съзнанието, съзнателна работа върху себе си. Като говоря по разни въпроси, съзнанието на мнозина е разсеяно, те привидно слушат, а в това време са заети със свои лични работи: един мисли за къщата си, която строи, трябвали му 60 000 лева, за да я довърши; друг някой е студент, мисли за изпитите си. Казвам: който е дошъл в клас, той трябва да остави всичките си работи навън: къща, камъни, тухли, пари, изпити, болести – всичко това трябва да оставите навън и да влезете без никакви раници, без никакви смущения. Само свободният човек може да слуша, да възприема и да прилага Словото Божие. Докато сте в клас, не трябва да позволявате на никакви смущения да хлопат на сърцето и на ума ви. Щом излезете от клас, тогава можете пак да вземете раницата си със смущенията и да отидете дома си. Казвате: Да може отнякъде да дойде Светлина, да разреша задачите си. Значи вие искате по някакъв лесен начин, отвън да дойде разрешението, да капне като круша от някое дърво. Не, който иска правилно да разреши задачите на своя живот, той трябва да работи, да мисли дълбоко върху нещата. Ако размишлявате повърхностно върху живота, в края на краищата вие ще опитате вашата обикновена философия. Един философ седял под сянката на една круша и размишлявал. Близо до него имало една тиква. Той поглеждал ту към тиквата, ту към крушата, сравнявал ги и размишлявал: Чудно нещо! Господ, Който е толкова Мъдър, на такава малка дръжка на тиквата поставил такъв голям плод, а на такова голямо дърво, каквото е крушата, поставил такива малки плодове! Като размишлявал по този начин, философът задрямал под сянката на крушата. Една круша се откъснала от дървото, паднала точно върху носа на философа и го разкървавила. Като усетил болка на носи си, философът се събудил, видял крушата, която го ударила по носа, и казал: Тази малка круша разкървави носа ми. Какво щеше да бъде положението ми, ако плодовете на крушата бяха големи като тиквите? Бог знае работите Си. Той добре е промислил всяко нещо, което е създал. Много хора страдат от своето тщеславие. Те разсъждават като този философ, казват: Защо на нас, великите хора, са дадени такива малки плодове? За да ви освободи от този недъг, Бог ви дава плодове като тиквата. В скоро време вие завързвате плод и в шест месеца узрявате. Щом плодът ви узрее, вие умирате. Следователно който много носи, той скоро умира. Който малко носи, той дълго време живее. В това седи философията на живота. Ето защо не се стремете към големите придобивки за малко време. Гледайте всеки миг, всеки час, всеки ден да придобивате по нещо ново, колкото малко да е то. Ако работите по този начин, в няколко години само вие ще придобиете много знания. Знанието, с което разполага всеки човек, е придобито по този начин именно, капка по капка. Има случаи, в които човек може да придобие много знания, но то е в зависимост от паметта. Някои хора имат толкова силна памет, че каквото прочетат или чуят през деня, всичко запомнят. За усилване на паметта има ред методи, които човек може да приложи и да види резултатите им. Казвам: човек желае много неща, но има нещо съществено в живота, което той трябва да постигне. То е следното: човек трябва да се научи да мисли правилно и да се стреми към реализиране на малките неща. Всеки ден човек трябва да направи нещо, колкото и малко да е то, да види, че и той е полезен с нещо в живота. Вие трябва да знаете, че скъпо струвате на Невидимия свят. Вие нямате представа какъв грамаден бюджет се отпуща за всеки човек, с идването му на земята. Когато отидете на Небето, там веднага ще ви посрещне комисия, ще ви прегледа да види как сте във физическо, в здравословно отношение. Ако забележат най-малката болест или най-малкото неразположение у вас, те веднага ще ви върнат на земята. На Небето болни хора не приемат. Там не търпят абсолютно никаква болест. Те ще ви запитат: Защо сте болни? Пари ли нямахте, храна ли нямахте, въздух ли нямахте, вода ли нямахте? Всичко това ви е дадено в изобилие, но вие не сте го използвали както трябва, вследствие на което се връщате болни. Хайде сега идете отново на земята, да се научите правилно да се ползвате от благата на живота. Религиозните, духовните хора трябва да бъдат абсолютно здрави — здрави по тяло, по сърце, по ум. Придобиване на здравето трябва да бъде идеалът на съвременния човек. В Писанието е казано: “На онези, които чакат Господа, силата ще се възобнови”. Някои хора се мислят за много учени, но като се натрупа повече млечна киселина в мозъка им, те не могат сами да си помогнат и забравят името си даже. Един знаменит американски професор отишъл един ден на пощата да получи някакъв паричен запис, издаден на негово име. Когато чиновникът запитал за името му, той не могъл да си спомни как се казва. Постоял така няколко секунди, помислил малко, но не могъл да се сети как се нарича. Той се извинил пред чиновника, че ще излезе за малко и скоро ще се върне, а в себе си решил да отиде набързо у дома си и да запита жена си за името си. Едва що излязъл на улицата, срещнал го един познат и му казал: Добър ден, господин Шмит! Какво правите? Той се зарадвал, че чул името си и веднага се върнал на пощата да получи записа. Когато чиновникът повторно го запитал за името му, той казал: Аз съм професор Шмит. Вие ще кажете, че този професор е бил малко смахнат. Не, той не е бил смахнат; причината за състоянието, в което той изпаднал, се крие на друго място. Казвам: положението, в което е изпаднал този учен, в което може да изпадне всеки човек, аз сравнявам със следния пример: представете си, че влизате в един голям салон, добре осветен, но веднага всичките лампи изгасват и вие оставате на тъмно. В това положение ви дават Библията, искат да четете. Вие взимате Библията, взирате се в една, в друга страница, но нищо не можете да прочетете. Щом се запалят лампите, вие отново можете да четете. Какво показва това? Това показва, че Божествената светлина е необходима за всички. В този смисъл всеки трябва да се стреми да запази връзката си с Бога. Човек не трябва да дава надмощие на своите чувства. Той трябва да се свързва с Божиите мисли, чувства и действия, ако иска да има непреривен импулс в живота си. Само при това положение човек ще бъде готов да учи всякога с радост и постоянство. Едно е важно обаче, човек никога да не се съмнява. Докато се съмнявате, вие не можете да намерите правия път на живота. Христос казва на учениците Си: “Без Мене нищо не можете да направите. Аз Съм Лозата, вие – пръчките”. Как ще си обясните тези думи? С тези стихове Христос изнася един велик закон. Докато човек не е на тази Лоза като част от нея, той учен не може да стане; той служител Божи не може да бъде. Между американските проповедници има спор по въпроса за учението: онези от тях, които са свършили университет, които имат образование, поддържат, че без наука, без знание не може да се служи на Бога. Вярно е, че може да се служи на Бога и без да си свършил университет, обаче който иска да служи на Бога, той непременно трябва да бъде учен, да има знания. Който на времето си не е могъл да придобие знания, той сам, при специални за него условия, трябва да работи за своето самообразование. Ако някой е свършил университет, нека другите, които не са имали тази възможност да свършат, да се радват на първия. Те трябва да кажат: Братко, радваме се, че ти си имал възможност да учиш, да придобиеш знания. Един ден, когато и ние се намерим при благоприятни условия, ще си набавим това, което днес ни липсва. Всички трябва да се стремите към учение. Учението е благословение. Колкото знание и да придобиете, то е полезно за вас. Знанието дава стабилност, радост на човека. Каквото представят звонковите пари в живота на човека, такова нещо е и знанието. Със звонковите златни пари човек навсякъде може да отиде: и във Франция, и в Англия, и в Германия – навсякъде ще бъде добре дошъл. Ако сте виден лекар и можете да лекувате най-тежките и мъчно лечими болести като туберкулоза, живеница, епилепсия, дето да отидете, навсякъде ще ви приемат с отворени обятия. Ако сте някой знаменит възпитател, достатъчно е да турите ръцете си върху някои от центровете на детската глава, за да може това дете да започне правилно да мисли и да работи. Кой не би търсил такъв възпитател? Докато Божественото в човека не се е пробудило, той мисли, чувства и действа по човешки, по обикновен начин; пробуди ли се Божественото, той започва вече да живее по Божествен начин – всичко в него се изменя, преобразява. Това състояние се нарича възраждане, идване на Божествения Дух в човека, който извира, тече по определени закони, както тече и водата в Природата. Мнозина искат и очакват да дойде Духът в тях по механически начин, отвън, което е невъзможно. И като не успяват по този начин, те са готови да се обезсърчат, да критикуват и т.н. Казано е, обаче: “Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани!” Това означава: не изгасвайте Духа, Който ви ръководи, Който ви учи! Като се обезсърчите, вие казвате: Нищо не можем да направим. Не, това не е право. Разумните хора всичко могат да направят. Всички трябва да работите съзнателно, доброволно, от Любов, а не с насилие. Всяко насилие е механически процес. Като говоря така, аз ни най-малко не засягам вас, вашите копнежи и желания, но казвам, че и царски синове да сте, вие пак трябва да учите. Когато влезе в училището, царският син ще учи, както и простият овчар. И ангелите слизат на земята да учат като обикновени деца. Някой ангел на Небето може да е мощен, учен, да управлява цяла слънчева система, но слезе ли веднъж на земята да учи, той сяда на чина с всичкото си смирение като малко дете и слуша какво учителят преподава. Щом научи нещо, той пак отива на Небето и заема мястото си. Казвате: Възможно ли е това нещо? – Възможно е. Неизследими са Божиите пътища! Ангелът може да слезе на земята да учи само чрез смирение. Какъв си бил в миналото е едно нещо; какъв си сега, е друго нещо. Някой иска да бъде свободен, да не влиза в съприкосновение с хората. Обаче това е невъзможно. Ако се откаже да влиза в съприкосновение с хората, той няма да разбере пътищата, по които Духът работи. По този начин той не може да добие свободата си. Много ангели слизат на земята, но и те още не могат да разберат какво са върши на земята. Най-после, Христос трябваше да дойде на земята, да разреши една от най-важните задачи и да покаже на хората как трябва и те да я разрешат. Питам: по кой начин мислите вие да разрешите задачата си? Ще кажете, че като вярвате в Бога. Не, да вярвате в Бога, в Христа, това още не е достатъчно, за да решите задачите на своя живот. Христос казва: “Ако думите Ми пребъдват във вас, аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас”. В това седи истинската наука, с помощта на която човек може да реши задачите си. Значи, ако разумното Слово пребъдва във вас, Бог и Христос ще направят жилище във вас. Човек навсякъде трябва да вижда разумното Слово. Във всяка научна книга вие трябва да намирате мисли, които самият автор даже не е подозирал. Във всяка книга, колкото отрицателна да е, се крие нещо Божествено. То седи именно в онова Невидимото, ненаписаното, което се чете между редовете. Обаче това може да намери само будната, съзнателна душа. Само тази душа е в състояние да разчисти пътищата и да намери онази посока, която води към Божественото. Ето защо всички се нуждаете от ново знание, от знанието на Духа, от знанието на Любовта. Аз не говоря за преходната любов, но за онази Любов, Която е неразривно свързана с Мъдростта и с Истината. Живот, Светлина и Свобода са също така свързани. Ти не можеш да имаш Живот, ако нямаш Светлина; ти не можеш да имаш Светлина, ако нямаш Свобода. Щом имаш Живот, ще имаш и Светлина; щом имаш Светлина, ще имаш и Свобода. Следователно щом имаш Любов, ще имаш и Мъдрост; щом имаш Мъдрост, ще имаш и Истина. Сега, дръжте в ума си основната мисъл, че има само един Живот, само един Учител, само един Бог. Следователно всички закони, всички прояви в живота се дължат именно на Бога. И когато казваме, че Бог, Учителят живее в нас, имаме предвид човешката душа. Душата е ефирна, тя ту посещава тялото, ту излиза вън от него. Когато казват, че душата е в тялото на човека, това е толкова вярно, колкото е вярно, че човек живее в къщата си. Когато търсим някой човек, казват ни, че той е в своята къща, но това ни най-малко още не значи, че той е в стените на тази къща или във всичките й стаи, или в огнището някъде. Също така, когато се казва, че човек живее в тялото си, това подразбира, че той е в тялото си може би за 15 – 20 минути или един час най-много и после излиза вън от него. Дохождате след това при този човек и виждате, че той е неразположен, кара се, сърди се, вика. Това не е той – господарят на къщата. Господарят е отишъл някъде по работа, като оставил в къщата си слугите, които в негово отсъствие яли и пили, крали се помежду си. Като се върне дома си, той намира къщата си в безпорядък, всичко изядено и изпито, направени големи пакости и щети. Вика той слугите си, преглежда сметките си, изпраща неверните слуги вън в света, а задържа само верните, добрите слуги, с които образува ново съдружие. Добре е господарят да остава за по-дълго време в къщата си! Когато господарят отново пречисти къщата си и въведе първоначалния ред и порядък в нея, тогава Бог ще го посети. Велик е моментът, когато Бог посещава душите, но много рядък е този момент. Да ви посети Бог, Божественото, това е цяла епоха във вашия живот. Това е незабравим момент, който веднъж само преживян, е в сила да внесе вечна радост и веселие в душата на човека. Когато Божественото посети човека, от този момент той може вече да мисли, да чувства, да действа право; от този момент той може да пее, да свири, да рисува – каквото пожелае, може да направи. Ето защо той трябва да запази този момент, да задържи спомена си за него. Той трябва с всичкото си смирение да учи, да работи, да не съжалява за времето, да казва, че го е изгубил напразно. Който живее в стремеж към постигане на Божествения живот, той никога не губи времето си. Вечността е пред него; той има много време на разположение да постигне всичко, каквото желае. Някой казва: Аз остарях. – Не е въпросът, че си остарял, но като си остарял, поне да поумнееш. Друг казва: Аз съм млад. – Не е въпросът, че си млад, но силата, която имаш, трябва да бъде разумно употребена. Младият трябва да употреби своята младост и сила за придобиване на знания. Трети казва: Изгубих се вече, не зная какво да правя. – Чудно нещо, в света дошъл, а не знае какво да прави! Често светските хора са по-смели от духовните. Някой светски човек минава за учен: вземе перото – тръс, тръс – напише някакво съчинение. Взимате това съчинение, четете, но никакво съдържание не намирате, само някакви пермутации на думи. От високо научно гледище това съчинение не издържа критика, но смел е този човек, пише. Дойде някой на власт, вземе управлението в ръцете си, създава закони как да живеят хората добре. Питам: кой ще застави тия хора да живеят добре? В това отношение този управник ще се намери в положението на мишката, която предложила на своите другарки мишки, които живели задружно в един житен хамбар, да закачат звънец на котката, та като иде, отдалеч да я чуват и да бягат. Всички единодушно приели това предложение, но не могли да изберат онази мишка, която ще се осмели да закачи звънеца на врата на котката. И хората казват: Да закачим звънец на лошия живот! Не, това не е разрешаване на въпроса. Човек трябва да се откаже да греши; човек трябва да се откаже от своите излишни желания и да започне новия живот. Какво направи блудният син? След като научи изкуството на ядене и пиене, той взе торбата си и се върна при баща си да му работи като последен слуга. Много хора искат да живеят по нов начин, но не знаят трябва ли да ходят по театри, по концерти. Казвам: ако имаш пари, иди на театър, на концерт, посети някой велик артист или музикант, все ще придобиеш нещо. Обаче нямаш ли пари, не ходи. Няма смисъл да взимаш пари на заем и така да посещаваш театрите. Ако театърът може да спаси хората, нека направят безплатен театър, всеки да се ползва от него. Театърът е създаден само за някои хора. Определено е колко хора трябва да бъдат духовни и колко – светски; колко хора трябва да посещават театри, концерти и т.н. Всичко в света е точно определено. На когото е определено да ходи по театри, той ще има всички условия за това. Той ще ходи по театрите и ще се учи от тях. За такива хора театърът е подобен на богослужение. Тези дни бях на концерта на един виден музикант, дето се беше събрал елитът на софийското общество. Всички слушаха внимателно, възхищаваха се. Питам: кой се проявява чрез този музикант? Вие слушате някой музикант, възхищавате се, но не знаете кой е истинският вдъхновител. Който свири на сцената, той е изпълнител само, а зад него седи истинският музикант, който вдъхновява, дава импулси. Един познат ми разправяше една своя опитност. Две вечери наред в сънно състояние, той слушал да свири някакъв велик музикант, когото никога няма да забрави. Бетховен нищо не бил пред него. Величествена, мощна музика се разнасяла! Тя била нещо особено, нито с думи, нито с перо могла да се предаде. Казвам: този приятел е попаднал в света, откъдето музикантите черпят вдъхновение и сила. Ако отидете на такъв концерт или на такова представление, вие коренно ще се измените – ще настане някаква промяна във вашето естество. Вие ходите сега по 20 пъти през сезона на театри, на концерти, гледате как героят или героинята умират и като излезете оттам, почвате да критикувате автора защо така написал тази драма. Съвременната драма е израз на живота, който сегашните хора живеят. Както живеят, така пишат. Кой от съвременните хора не е герой на някоя драма? Той излиза на сцената, играе някаква роля, а после умира. В това отношение всички хора, които умират, са все герои. Да, има два вида герои в света: едните умират, а другите възкръсват. Значи и в геройството, както и във всички други неща, има степени. Сега като говоря по този начин, у вас ще се яви желание да бъдете от великите герои, да бъдете мощни, силни. Казвам: ако живеете по стария начин, нищо няма да придобиете. В края на века човек все трябва да придобие мощ и сила в себе си, да се слее с Великото в света. Затова вие трябва да се стремите към свобода на Духа. Христос е казал: “Без Мене нищо не можете да направите”. Вие пак ще кажете: С Христа, с Бога всичко мога да направя. При това не само на думи да го казвате, но да чувствате силата на тези думи. Мнозина говорят за Христос и се питат къде е учил Той, дали в Индия, в Египет или другаде. Това не е важно за вас. За вас е важно да придобиете Божественото в себе си, да направите връзка с всички велики, разумни същества, които живеят както на земята, така и на Небето. Човек може да влезе във връзка с който поет, философ, учен или музикант иска, стига да бъде в хармония с него. Можете ли да си спомните какво е казал например Шекспир? Кой е този, който припомня на човека? Христос казва: “Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви припомни и научи”. Това е една от великите Истини. Когато Духът, т.е. Божественото дойде в човека, Той ще му припомни не само това, което Христос е казал, но и всичко онова, което великите хора до Христа и след Него са казали. Човек не може да си припомни всичко изведнъж, но постепенно. Христос е казал: “Много има да ви се каже, но не може всичко изведнъж”. Това подразбира, че умовете и сърцата на хората още не са готови да възприемат всичко изведнъж. Каквото днес не възприемат, то ще остане за бъдещите времена. Като ви наблюдавам, виждам, че мнозина от вас мислят, че много знаят. Те се самоизлъгват. Няма по-опасно нещо от това, човек да мисли, че много знае или че малко знае. Всеки трябва да се познава и да каже: Някои неща зная, защото съм ги проверил; други неща не зная, но сега ги уча – един ден ще ги приложа в живота си. Човек трябва да знае, че има много задачи, които не е решил, но трябва да реши. Те ще му бъдат дадени като вътрешни задачи за разрешаване. Всеки ще се стреми да разреши тия задачи в живота си, защото те ще го повдигнат. Това не показва, че нищо не сте направили, но още има да работите. Една жена туря на стана 100 метра платно да тъче, а изтъкава 10 метра. Значи тя е изработила една част, но има още да тъче. Тя не трябва да се обезсърчава, но да работи, да изтъче платното си. Краят увенчава работата. Вие ще бъдете свободни само след като завършите работата си, която е дадена за сегашната еволюция. Не свършите ли работата си, вие ще се натъкнете на ред противоречия, съмнения, подозрения, ще се блъскате на една и на друга страна и нищо няма да придобиете. Мнозина ще дохождат при вас и ще ви казват, че не вървите в правия път, че нямате ясна представа за Бога. Каква трябва да бъде представата ви за Бога? Бог не е нещо, което може да се определи с думи. Бог е Любов. Когато дойдете във връзка с тази Любов, когато изпълните Божията Воля, ще имате Неговата Светлина. Когато човек разбере Бога като Любов, за него е безразлично чрез кого Бог му се е изявил, дали чрез някой ангел или чрез най-обикновения човек. За него е важна Божията дума, а чрез кого е дошла, това не е важно. Това значи да бъде човек смирен. Всяко Божие Слово е в състояние да отвори ума и сърцето на човека, да го направи свободен, силен да понася всички трудности и мъчнотии в живота. Човешкото тщеславие иска да чува Божиите Слова направо, а смиреният е доволен, че Бог му е проговорил, без да се запитва чрез кого е станало това. Той за всичко благодари. Той различава Божиите думи от човешките. Всяка Божия Дума носи Живот, Светлина и Свобода на човека. Когато Бог проговори на някой човек, всички ангели, всички възвишени същества се радват. Този човек казва: Сега разбирам живота, сега намирам в него Идеал, смисъл да се живее. Без Бога животът няма смисъл, няма никаква цел. И тъй пазете Божественото в себе си! Няма по-страшно нещо от това, човек да изгуби Божественото. Достатъчно е той да се отклони с една милионна част от пътя към Божественото, за да се подложи на големи страдания. Казано е в Писанието: “Които Ме чакат, които Ме търсят, те ще Ме намерят”. Христос казва: “Ако думите Ми пребъдват във вас, Аз и Отец Ми ще дойдем и жилище ще направим във вас”. Сега желая на всички Божиите думи да пребъдват във вас, да бъдете силни, мощни, да разбирате Истината, без да я доказвате отвън. Истината не се нуждае от никакви външни доказателства. “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” Общ Окултен Клас 26.01.1927 Сряда, София

Аудио - чете Цвета Коцева Право разбиране (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Простите истини“, Общ окултен клас - шеста година, (1926 г. - 1927 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2011г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Неразрешеното“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), по стенографски записки, изд. София, 1933 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Неразрешеното“, 10 лекции на общия окултен клас, 6-та година, т. II (1926-1927 г.), второ издание по книгата от 1933 г. Издател 555, Варна, 1998 Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Право разбиране (Общ Окултен Клас, 05.01.1927 Сряда, София) “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” Размишление. Изпейте упражненията “Киамет” и “Давай, давай” и обърнете внимание на контраста, който съществува между тях. В коя от двете песни има повече живот? “Давай, давай” трябва да се пее с движения. Когато дойдете до паузите в една песен, те винаги изразяват едно засилване. Паузата засилва съдържанието на песента. Песента “Давай, давай” е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини. Вие можете да вземете тази песен като задача в живота си, да давате от себе си. Всеки трябва да сее на нивата своето семе. Когато пеете, вие не трябва да мислите за външната публика, нея да задоволите, а трябва да мислите за вътрешната публика, която е в самите вас. Ще пеете на себе си, докато сами бъдете доволни. Ще накарам да я изпее някой от вас, който пее хубаво, и друг, който пее слабо, който не минава за певец, да видим кой как ще я изпее. Всеки трябва да бъде свободен да пее, макар и да му се смеят. Музиката, пението са необходими за човека. Бъдещият говор ще бъде музикален, отмерен. Сега ако искате да изговорите думата “любов” музикално, вие не бихте могли, защото ударенията на тази дума препятстват на самия музикален ритмус. Всяка дума има известен брой вибрации, известно количество трептения. Ако не чувства тия трептения, човек може да говори за Любовта, но ни най-малко няма да предаде идеята за Любовта. На същото основание човек може да говори за Мъдростта, за Истината, но ако не чувства техните вибрации, той няма да предаде идеята, която те съдържат в себе си. Един тон може да се вземе правилно, а може да се вземе и неправилно, криво. Следователно ако искате да живеете добре, т.е. да взимате правилно тоновете, вие трябва да се обичате, да живеете в мир, езикът ви да бъде музикален, да се подчинява на правилата на новата музика. Запример вие можете да извикате някого с висок, груб глас, а можете да го извикате тихо, нежно. И в двата случая изразявате две различни неща. Вие трябва да знаете, че при изговарянето на всяка дума, в мозъка стават известни промени. Според начина на произнасянето, думите произвеждат или хармонични, или разрушителни форми. Също така и мислите на човека или създават нещо, или разрушават. Ето защо в окултната наука на първо място се изучават законите на говоренето. Когато говори, човек трябва да бъде тих и спокоен. Това са качества, с които се регулират вътрешните сили на човешкото естество. Прочете се резюме от темата: “Съществените качества на съвременната култура”. Напишете на дъската една точка. Сама по себе си тази точка е жива. Под понятието точка ние разбираме едно малко съприкосновение с Божествения свят. Тя говори само за едно отношение с Божествения свят. За да има повече отношения, тя трябва да се прояви. В каква посока може да се движи точката? Коя е първата възможност за нейната проява? Точката трябва да намери свой полюс на движение. Щом се напише още една точка до първата, веднага ще се образува правата линия. Следователно правата линия представлява двата полюса на една точка, която иска да се прояви. Затова ние казваме: Право ходи, право мисли! И когато говорим за Правдата, ние винаги мерим нещата по права линия. В този смисъл правата линия подразбира отношение между две разумни същества. Тия две разумни същества са Бог и ти самият. Значи правата линия означава отношения между Бога и човешката душа. Който не разбира законите на правата линия, той не може да разбере своите отношения към Бога. Ако приемете, че в правата линия има една точка повече или по-малко, отколкото трябва, вие нарушавате равновесието на тази права. Всяка права линия се определя само от две точки. В науката определят правата линия като път, като следа, образувана от движението на точката в една посока. Обаче щом точката оставя известни следи, това е вече път на движение, а не права линия. Следователно под права линия трябва да разбираме отношението между две разумни същества. Тези отношения, тези закони са включени в правата линия. Щом разберете законите на правата линия, вие ще разберете законите на телата. Ако не разберете законите на правата линия, и останалите няма да разберете, те са по-сложни. И тъй човек първо трябва да разреши какви трябва да бъдат неговите отношение към правата линия – към Бога. След това той трябва да определи отношенията си към своите ближни, да дойде до законите на плоскостта, до квадрата, дето има вече две измерения – към Бога и към своя ближен. И най-после, човек трябва да определи отношението си към Цялото, да дойде до законите на телата, до куба, който има три измерения. Един ден, когато човек пожелае да се върне към Бога, откъдето е излязъл, той трябва да изучава законите на четвъртото измерение. Четвъртото измерение представя връщането на човека към Бога по обратния път. Значи човек е дошъл някъде от пространството, минал е през света на трите измерения – физическия, сърдечния и умствения свят и сега трябва да мине в света на четвъртото измерение, да се върне към Бога – мястото откъдето някога е излязъл. В този свят човек ще вижда нещата от всички посоки. Той ще разглежда всички свои минали съществувания, ще види причините и последствията на всичко, което е преживял. Той ще има фотография на всички свои съществувания и ще ги изучава. Знаете ли каква е разликата между първото и четвъртото измерение? При първото измерение човек излиза от Бога, слиза надолу и се отдалечава от Него. При четвъртото измерение той се вглъбява в себе си, но същевременно се качва нагоре, към Бога. Значи има слизане и качване. Първо човек трябва да дойде до правата линия, да определи отношенията си към Бога. Мнозина запитват, какво нещо е Бог? Казано е в Писанието: “Бог е Любов”. – Какво нещо е Любовта? Аз взимам Любовта в най-малката й проява. Да желаеш благото на другите, както го желаеш за себе си, това е Любов. Ако разберете Любовта в тази й проява, вие ще имате прави отношения както към себе си, така и към ближните си. Ти и ближният ти образувате базата, върху която може да се гради. Който не може да постави правилна база на живота си, той ще вземе крив път. Някой иска да стане велик. Как ще стане велик, ако не се движи по права линия? Прав трябва да ходи човек! Колко хора днес ходят, мислят и чувстват право? Повечето хора не ходят, не мислят и не чувстват право, вследствие на което образуват все криви линии и казват, че светът се е изкривил. Разбира се, че ще се изкриви светът щом се изкривяват правите линии. Когато се нарушават законите на правата линия, образуват се кривите линии, а това не е нищо друго, освен лъкатушене в живота. Следователно когато човек наруши великия закон на правата линия, Господ го поставя в един кръг, където той непрекъснато се върти. Той е затворен в този кръг, както е затворено пилето в яйцето, и живее там без идеали, без разширение, без свобода. Защо е затворен човек? – Защото няма послушание. Някой казва: Аз съм свободен човек, мога да правя каквото искам. Не, ти си затворен в една малка черупка, в твоя мозък, и мислиш, че си свободен, че много знаеш. Ти знаеш толкова, колкото разработени способности имаш в този един и половина килограма вещество, поставено в твоята малка глава. Ти си правиш илюзии, че всичко можеш, че си в положението на някакъв цар, който знае само да заповядва. С един и половина килограма мозък човек се мисли за много учен; той мисли, че може да оправи света, да тури ред и порядък, да постави нови закони как трябва хората да се женят, как трябва децата да се възпитават, какви църкви трябва да съществуват, какви здания да се правят и т.н. Въпреки това ние виждаме, че от памтивека всичко, което човек е създал, съградил, все се разрушава. Защо? – Защото в човешките творения няма вътрешна архитектура, няма вътрешен устой. Достатъчно е един ангел да мине покрай някое човешко здание и да го засегне слабо с крака си, за да стане моментално то на прах и пепел. Нека хората не се заблуждават в себе си; не са те, които ще създадат света и формите в него. Правилните форми са вече създадени. На хората не остава друго, освен да копират създадените вече форми. Те трябва да отидат в Духовния свят, там да изучат строежа на тия форми, оттам да възприемат новата култура, та като се върнат на земята, да приложат онова, което са научили. Съвременните хора са подложени на изпит, опитват ума, сърцето и волята им. Бог е вързал хората един за друг, да не бягат. Някой седи в центъра и мисли, че е свободен. Не, и той не е свободен, и другите, които са по периферията, не са свободни. Защо не е свободен поне онзи, който е в центъра? – Защото с него са свързани всички ония, които са по периферията. На него не остава друго, освен да разглежда въжетата, с които е вързан и да търси начин как да се развърже. За да се развърже от тия въжета, за да се освободи, човек трябва да изправи отношенията си към Бога, т.е.да изправи линията на своя живот, която сам той е изкривил. Как ще се освободи? – Като реже въжетата. Днес ще отреже едно въже, утре – друго въже и по този начин ще се освободи от връзките на своя живот, които го спъват. Ако един човек се освободи от връзките си, много още остават неосвободени, но който веднъж се е освободил, той ще проповядва на другите как могат и те да се освободят, ще им посочи начин, по който трябва да извоюват своята свобода. Някой казва: Не режи това въже! Не, ако е дошло време за рязане, режи въжето и не мисли. В този случай е по-добре въжето да се отреже, отколкото да остане неотрязано. Сега Невидимият свят изисква от всички хора, на които съзнанието е пробудено, да изправят отношенията си към Бога. Ако имате две разумни същества А и В, какви отношения ще имат помежду си? Първо те ще имат една и съща посока на движение, ще се движат нагоре. Някои казват, че А ще бъде равно на В. Значи те ги съединяват със знака равенство. Обаче съединени със знака равенство, те не могат да се движат. Дето има равенство, там движение нагоре не може да съществува. Други пък събират тия същества. Но и това е невъзможно. Две живи същества не могат да се съберат на едно място и да се турят в една крина. Знакът равенство подразбира движение, но движение на две успоредни линии. Да събереш парите в една кесия и да не ги мърдаш, това не е движение, това е смърт. По същия начин ако събереш двама души на едно място, и това е смърт. Когато казваме, че хората са се събрали на едно място, ние имаме предвид, че те са се събрали да обменят помежду си мисли, чувства. В мислите, в чувствата на хората има движение: техните мисли не остават на едно място, както парите в касата на скъперника, но пътуват, движат се из пространството. Ако някой иска да се събере с даден човек и да остане на едно място с него, и двамата ще умрат. В това събиране няма никакво движение. В природата покой няма. Който иска да се успокои, той ще се натъкне на най-големите противоречия и нещастията ще го следват едно след друго. И тъй всички трябва да знаете, че няма покой в света. Всичко в живота е във вечно движение. Човек може да измени само посоката на движението си, но по никой начин той не може да спре това движение. Мнозина искат да въздействат на Бога, да им даде почивка, да не страдат вече. Това е неразбиране на закона. Значи тези хора искат да се съберат с Бога, да уредят работите си. Човек може моментално да уреди работите си. Как може да стане това? – Много лесно. Представете си, че вие сте беден човек, но имате сила, знание, с които можете да произведете електрически ток с температура 500 хиляди градуса. При тази температура вие можете моментално да превърнете въглена в диамант. Дават ви парче въглен, тежко един килограм. Взимате въглена в ръката си, държите го само пет минути и той се превръща в диамант. При това положение ще бъдете ли беден човек? Днес всички хора искат да бъдат силни, да имат знания, но всичко това да дойде отвън, по някакъв механически начин. Не, силата, знанието ще дойдат отвътре, като резултат на усилие, на вътрешна деятелност в човека. Силата, която иде от Бога, действа по права линия. Ето защо когато казвам, че човек трябва да има връзка с Бог, разбирам, че той трябва да върви по права линия.Който се свързва с Бога по права линия, той може да разполага с онова, което Бог съдържа в себе си. Който няма тази връзка, той ще бъде обикновен човек: ще се ражда и умира, ще събира и изважда, във всичко ще се превръща, но от него нищо няма да излезе. Казвате: Толкова години вече, откак живеем на земята, нима нищо досега не сме свършили? Ако някой пътник е изминал 500 хиляди километра, а пред него стоят още хиляди и милиони километри да изминава, трябва ли той да спре и да мисли, че е свършил нещо? Наистина този пътник е изминал много километри път, но много още го чакат. – Ами като измина и тях, какво ще постигна ? – Ти извърви този път, че тогава ще мислиш. Като минаваш този път, ти ще придобиеш нови опитности, чрез които ще разрешиш поне една от най-малките задачи на космоса. Най-малката задача ще се заключава в това, да решиш на какво е равно А+В. Като решиш тази задача, ще ти дадат по-сложна, да намериш на какво е равно (А2+В2)2. Какво означават скобите? При първото действие няма скоби, а при второто – има. Скобите показват, че едно вещество или дадена материя е турена в твърда черупка като яйцето и това вещество трябва да реши задачата как да излезе от твърдата черупка, как да излезе от неблагоприятните условия на живота. Представете си, че в една пура са затворени някои вещества и хвърлят пурата от земята към луната. Какво ще стане с тия вещества, ако отворят пурата, преди да е стигнала до луната? Има смисъл да се отвори пурата само когато тя стигне на луната. Това подразбира яйцето. Яйцето е изпълнило своето предназначение, само когато се отвори черупката му при пристигането на луната. В този смисъл яйцето не е нищо друго, освен пушкало, с което разумните същества отправят известни клетки от Слънцето към Земята. Също така от Слънцето изпращат някой философ, който дълго време е мислил по известни въпроси. По-лесно е на някои духове да слязат на Сириус, отколкото на земята, дето материята е много гъста. Когато в Невидимия свят говорят за земята, на всички им настръхват космите. Казвате: Тогава ние сме големи герои, щом сме дошли да живеем на земята. Не сте герои вие, но преждевременно сте отворили вратата на вашето яйце. Оттук ще ви наведа на следното положение, което всички трябва да знаете: съзнанието на човека е обвито в една черупка като в яйце, в която се крие неговата душа. Тази обвивка, тази врата трябва да се отвори точно на определено време. Пъпката трябва да се отвори точно на своето време, при благоприятни за нея условия. Следователно земята претърпява известна метаморфоза, вследствие на благоприятните и неблагоприятните условия, на които се натъква. Казано е в Писанието: “Търсете Ме, докато Съм близо!” Това подразбира: използвайте благоприятните условия, докато са близо до вас. Щом благоприятните условия се отдалечат от вас, колкото да викате и да се молите, те няма да се върнат вече. Когато се казва, че всеки може да бъде спасен, това е вярно в смисъл, че условията за това спасение се дават общо за всички, а от човека зависи как ще ги използва. Специални условия в света не съществуват. Та когато казваме, че Бог работи, трябва да имаме предвид, че Той работи едновременно и за частите, и за цялото.Бог работи в целия космос и всяко същество трябва да се ползува от силите, които се съдържат и в частите, и в цялото.Ето защо, всяка промяна, която става в цялото, едновременно с това, тя се отразява и върху частите. Чувствителният човек всякога възприема промените, които стават в Природата. Ако някъде се разрушава една планета, това разрушение ще се почувства от много хора на земята. Много от страданията и радостите на хората се дължат именно на някакви промени в космоса или на страданията и радостите, които други същества преживяват, а те ги възприемат. Който не живее в Божественото съзнание, той не може да разбере причините на тия страдания и радости и ги приема за свои. Един ден, когато Висшето съзнание се пробуди в него, той ще разбере вътрешния смисъл на Божествения живот. Към това се стремят всички хора. За това апостол Павел казва: “Сега знаем отчасти, а тогава ще виждаме лице в лице”. Сега аз взимам правата линия като закон в живота. Представете си, че вие сте скарани с всички ваши приятели; искате да се примирите с тях, но не знаете как да постъпите, не намирате изходен път. Как ще се примирите? – По пътя на правата линия. При това примирението трябва да стане вътрешно, а не външно. Според законите на правата линия ти не можеш да обичаш кого и да е, ти не можеш да се примириш с даден човек, докато не почувстваш, че в него живее Божественото. Щом почувстваш Божественото в човека, ти ще се отвориш за него и той ще се отвори за тебе. Докато не се е проявило Божественото в човека, ти гледаш на него като на жива статуя; щом се прояви Божественото, между тебе и него веднага настават известни отношения. Тогава човек съзнава, че за Бога всички хора са еднакво ценни. Ако всеки човек гледа на ближния си като на същество, в което Божественото живее, между хората ще има пълно разбирателство. Според мене правилно е човек първо да уреди отношенията си към Бога, а после към хората. Ако постъпи по обратния път, той ще изгуби много време, без да постигне някакви резултати. Ако отидете в Америка без да знаете английски, ще почувствате колко сте далеч от хората; ще поискате да влезете във връзка с някой американец, но като не знаете езика му, той ще махне с ръка и ще ви отмине. Обаче ако Божественото съзнание е пробудено у вас, този американец ще ви погледне, ще се спре пред вас, ще ви проговори и ще пожелае да ви заведе у дома си. Няма да мине дълго време и вие ще започнете да говорите английски език. Закон е: когато обичаш някого, ти можеш да говориш на неговия език; ако този човек те обича, и той ще говори на твоя език. Докато Любовта не дойде между хората, те ще говорят помежду си на чужд, непонятен за тях език, вследствие на което ще се нуждаят от речници да превеждат. Запример чувате да се говори: понятие, концепция, есенция, еквивалент, куб, плоскост, пентаграм, шестоъгълник – думи все непонятни за хората. Какво нещо е шестоъгълникът, това са обяснявали още от най-стари времена. Според тези обяснения шестоъгълникът представлява две по две успоредни линии, които се движат в противоположни посоки. Следователно когато шест различни същества се движат две по две в две различни посоки, те образуват шестоъгълник. Това наричат слизане и възлизане на Духа. От философско гледище безсмислено е да се говори, че Духът слиза и възлиза. Защо е безсмислено? – Защото Духът не заема никакво място и пространство. Тогава как е възможно това, което не заема никакво място и пространство да слиза и възлиза? Значи Духът работи едновременно и в гъстата, и в рядката материя. Гъстата и рядката материя представят посоки на движение, два полюса на живота. Тези две посоки се наричат още положителна или потенциална и отрицателна или кинетична енергия. Когато Духът минава от едната енергия в другата, образуват се две противоположни движения. Питам: какво става, когато кинетична енергия минава в положителна? Например внасяте един запален въглен между незапалени въглища. Какво става с незапалените въглища? – Положителната енергия от незапалените въглища минава в кинетична или отрицателна и по този начин неразгорелите въглища се разгоряват. Значи тук става смяна на енергията от положителна в отрицателна. Да бъдеш положителен, това подразбира да се пълниш; да бъдеш отрицателен, това подразбира трансформиране на енергията, т.е. изпразване, изливане на енергията навън. Кинетичната енергия е закон на изпразване, а потенциалната е закон на пълнене. Доброто е пълнене, злото е изпразване. Който се изпразва, той се освобождава от злото. Следователно когато човек се изпразва от злото, той нищо не губи от това, а печели. Като наблюдавам живота и разбиранията на съвременните хора, виждам колко мъчно е за тях, даже и за учените, да схванат и приложат новия морал в живота си. Например според законите на самосъзнанието, когато хората придобиват, те мислят, че са изгубили нещо. Ако е въпрос за загуба, истинска загуба е, когато човек не се пълни с доброто; истинска печалба е, когато човек се празни от злото. Обаче в пълния смисъл на думата загуба в света не съществува. Запример дали губиш пари, или печелиш пари, това не е загуба, нито печалба, защото тази загуба или печалба не изменя твоя характер. Парите, силата, учението не придават никаква цена на човешкия характер. Богатството, силата, знанието не могат да увеличат, нито да намалят добротата на човека; те представят само методи към намиране и придобиване на доброто. Истинското богатство е Добродетелта в човека, т.е. пълнежът с кинетична енергия. Доброто е общо, колективно притежание. Никой не може да каже, че Доброто е негово притежание, вследствие на което е неделимо. Както Добротата, така и Любовта, Мъдростта и Истината са колективни; те са общо притежание. Никой не може да каже: Тази Любов е моя, тази Истина е моя, това знание е мое или тази мисъл е моя. Мисълта, която ти считаш твоя, преди да дойде до тебе, е минала през милиони глави. Много хора са мислили като тебе, но никой още не е могъл да разреши задачите на своя живот. Някой казва: Аз измислих нещо. – Нищо не си измислил. Ти само си хванал някоя мисъл в пространството и считаш, че е твоя. Който разбира този закон, той ще се радва, че е дошъл в такова състояние да схване мислите на някои висши същества. Значи той е могъл да влезе във връзка със същества от по-високи светове. И затова казвам: работете върху себе си да развиете своето радио, с което да влизате във връзка с мислите на по-напреднали от вас същества. Само по този начин човек може да се добере до такива истини, които иначе не би могъл да придобие. Казвате: Как се предава мисълта от едно по-напреднало същество на друго по-ненапреднало? Първо мисълта се предава в съзнанието на даден човек като импулс да направи нещо. Тогава той казва: Аз искам да се проявя, да направя нещо. Той ходи натук-натам, ляга, става, има някакъв импулс да извърши едно добро дело, иска да направи нещо, но не знае как да постъпи. Питам: как ще направите това добро? Импулс, сили, желание имате, но начин нямате. За тази цел вие трябва да влезете във връзка с това същество, да научите езика му. Това ще постигнете, като премахнете от пътя си всички препятствия. Грехът е най-голямото препятствие, което пречи за връзка между хората и възвишените същества. Когато някое разумно същество дойде при вас, то ще ви запита: Можете ли да премахнете всички препятствия в живота си, за да започнем една разумна работа? За да отговорите на това същество, вие трябва да поставите ума и сърцето си в положение на две успоредни линии, т.е. в пълна изправност. Щом умът и сърцето на човека са в пълна изправност, той има вече първото условие да влезе във връзка с напредналите същества и да се ползва от техните мисли и чувства. Да бъде човек изправен в своите мисли и чувства, това подразбира да върви по законите на правата линия. Някой човек е пръв министър в България. Ходи, работи, мисли все за отечеството си. Един ден Висшето съзнание се пробужда в него и той вижда, че първото отношение, което има в живота си, е отношението му към Бога. Веднъж съзнал това, той веднага се отказва от министерския си пост като заявява, че не може да служи едновременно на двама господари. Закон е: човек не може да бъде едновременно обичан от света и от Бога. Ако светът го обича, Невидимият свят няма да се интересува от него; ако Невидимият свят се интересува от него, светът ще го ненавижда. Защо Невидимият свят не се интересува от човека, когато светът го обича? – Понеже светът е богатство, Невидимият свят не иска да лиши човека от това богатство, не иска да раздвои съзнанието му. Да си свързан със света, това подразбира да станеш член на една бахчеванджийска кооперация, да работиш цяла година усилено и на края на годината да видиш, че всичко е очукано, избито от град, отнесено от наводнение. Погледнеш натук, погледнеш натам, нищо няма: ни зеле, ни лук, ни картофи, ни боб. Ти се чудиш какво да правиш. Едва сега виждаш, че всичко това, на което си разчитал, било илюзия. Казвам: такова нещо е бахчеванджелъкът. В него има труд, мъчения, усилия, но главното няма – благословението. Не е достатъчно човек само да работи. Ако някой свири и свиренето му не се благославя, какво се ползва той? Ако мислите и желанията на човека не се благославят, какво се ползва той от тях? Всяко нещо в живота има смисъл, когато се благославя. Всяка мисъл трябва да се придружава с велика радост, да въодушеви човека, от когото е излязла. Някой казва: за мене никой не се грижи. Не, това не е право мислене. Кажи в себе си: Досега аз никога не съм мислил за Господа; отсега нататък ще почна да мисля. Дойде ли в човека някаква отрицателна мисъл, че е нещастен, изоставен от всички, нека обърне знака от отрицателен в положителен и да каже: Аз се отказах от Бога, затова съм нещастен. Обаче от днес аз се отказвам от всичко онова, което ме е спъвало в живота и се обръщам към Бога, на Него да служа, на Него да се подчиня. Това е закон за трансформиране, който трябва да се изучава и прилага в живота както на отделния човек, така и в живота на обществата и народите. Във всяка окултна школа трябва да се изучават законите на живота. Запример хората често казват един за друг: Съдбата му е такава или, той е човек без вдъхновение. Питам: какво нещо е съдба и какво – вдъхновение? Човек е вдъхновен тогава, когато има едно същество, което го люби, което се интересува от него. Няма ли някой да го обича, той изгубва вдъхновението си. Това същество, което ви обича, може да бъде на физическия свят, може да бъде в духовния свят, и най-после, може да бъде в Божествения свят. Ако това същество престане да ви обича, вие ще изпитате в душата си небивали страдания. Та когато Невидимият свят хлопа на сърцата на хората, той има предвид да събуди техните сърца, за да започнат умовете им да работят и волята им да се приложи в живота. По този начин те ще влязат във връзка с онези същества, които ги любят. Човек среща в живота си много противоречия, но те идат в услуга на неговото развитие. Чрез противоречията човек ще разбере себе си, ще разбере и другите хора. Според индуското учение Господ слиза на земята на всеки триста милиона години да освободи човечеството от неговата карма, от натрупалата се гъста материя. Той трансформира тази гъста материя, преработва я и така освобождава хората от нея. Оттук виждаме колко е велико Божието търпение! И сега въз основа на този закон, Бог впряга хората на работа, като им дава част от тази гъста материя те сами да я преработят. На този дава едно кило от тази материя, на онзи – две кила, на трети – десет кила, на четвърти – сто кила – всекиму според силите. Бог не оставя никого без работа. Той впряга на работа всички същества, от най-малките до най-големите. Който мисли, че може да прекара живота си без работа, той е на крив път. Колкото и малко да е някое същество, било то някакъв пълнеж на енергия, било някой елемент, било някой микроб, непременно ще работи. Нищо в света не е в покой. И Светлината всеки момент върши някаква работа. Мислите ли, че положението на Светлината е леко? Аз съм виждал как Слънчевите лъчи плачат, сълзи ронят. Те не плачат като хората, но по особен начин. Когато един Слънчев лъч изгуби своята първична енергия, т.е. когато деятелността му се намалява, той усеща голямо безпокойствие в себе си. Колкото и да са ефирни Слънчевите лъчи, в тях влизат разумни същества, пътуват като в трен. Слънчевите лъчи се разговарят с тях, носят ги в пространството. Кой може да повярва, че в един Слънчев лъч наистина има разумни същества, които пътуват из цялата вселена? Мнозина ще кажат, че това е заблуждение. И аз съм съгласен с вас, че това е заблуждение. Какво означава думата заблуждение? Тя означава нещо забулено, закрито, неразрешено. Значи всяко неразрешено нещо е заблуждение. Та вие трябва да дойдете до трезвата мисъл в живота. Не е въпросът до заблуждения, но съзнанието на човека трябва да се разтърси, той сам да види с какво знание разполага. Вие трябва да се готвите, да работите върху себе си, защото един ден ще ви поставят на тежък изпит и ако не сте готови, ще дойдете до отчаяние. Мнозина мислят, че никой не се грижи за тях и затова казват: По-добре да заминем за онзи свят, тук никой не се интересува от нас. Да се мисли така, това е самозалъгване. Как ще отидете на онзи свят без билет? Там без билет не пущат, още на първата гара ще ви върнат назад. Всичко в живота е разумно. Който иска да замине за онзи свят и да има отворен път, той трябва да бъде послушен. Вратата на онзи свят се отваря само за послушния ученик. Послушание, смирение, чистота, Любов трябват на ученика! Смелост трябва на ученика! Като дойде до страданията, той трябва да бъде готов да страда. За какво трябва да страда ученикът? – За Истината. Ама нямал пари. Още по-добре; и без пари се живее. Стисни в ръката си един въглен и виж в какво ще се превърне. Ако превърнеш въглена в диамант, ти ще имаш пари колкото искаш. Сега представете си, че ви кажа да отидете на Витоша, дето ще намерите една златна английска лира. Колцина от вас ще повярват? Ще ви кажа така: идете на Витоша и на еди-каква си височина ще видите един голям плосък камък. Спрете се пред този камък и турете дясната си ръка върху него, насочете ума си към него, силно концентрирайте мисълта си и пожелайте да намерите под ръката си една златна монета. След това ще дойдете в състояние на заспиване и като се събудите, под ръката си ще намерите една златна английска лира. Как ще си обясните това явление? Ще кажете: Вярно ли казва Учителят, че под ръката си ще намерим една златна монета? Представете си, че не намерите никаква монета, какво ще кажете тогава? Ще кажете: Учителят ме изпрати да гоня Михаля. Ако е въпрос само за една златна монета, аз можех да поискам от някой приятел. Не, ако вие имате вяра без никакво съмнение, достатъчно е да турите ръката си на този камък, за да намерите златната монета. Щом нямате вяра, никаква монета няма да намерите. Най-малкото раздвояване в съзнанието прави опита несполучлив. Ако някой беден човек отиде при онзи, който живее в Божественото съзнание и му поиска помощ, той още при първото бъркане в джоба си ще извади точно толкова пари, колкото бедният иска. Човек, у когото Божественото живее, той не носи пари в джоба си, но когато му поискат, всякога има. Питам: ако живеете в Божествения свят, сиромашия може ли да съществува? Ще кажете: Не, ние не можем да се залъгваме с такива работи. Ако бащите ни са богати и ни оставят наследство, разбираме. А тъй да турим ръката си на някой камък и да намерим под него златна монета, не вярваме. По-възможно е за нас да отидем в някоя банка и оттам да изтеглим известна сума. Казвам: и в банка да отидете, пак трябва да турите ръката си. Иначе и там не дават тъй лесно. Аз ви навеждам на тия мисли, за да се създаде у вас силна вяра. Всичко в живота е възможно и постижимо само при разумния живот. Златото се ражда в земята, то не се натрупва само по себе си. Следователно колкото по-добри и разумни стават хората, толкова повече злато се ражда в земята. Златото расте и зрее, както плодовете. Колкото по-лоши и неразумни стават хората, толкова повече се намаляват златото и скъпоценните камъни в земята. Тази е една от великите Истини на Живота. Човек сам трябва да внесе богатството в душата си. Има ли първичните идеи в ума си, той ще придобие вътрешно богатство на своята душа. И тъй най-важното за вас като ученици е, да имате прави отношения, прави разбирания за Невидимия свят. Следователно който иска да живее в новото съзнание, да си създаде характер, той трябва да влезе във връзка с Невидимия свят. Някой казва: Аз да си поживея, че после лесна работа. Не, още сега трябва да направите тази връзка, а не като остареете. Когато остареете, когато изгубите всички жизнени сили и станете неспособни за работа, тогава нищо не можете да направите. На каквато възраст и да сте, вие трябва постоянно да се подмладявате. Не мислете за старост! Постоянно подмладяване! Този е законът на Вечния Живот. Всеки ден трябва да работите за своето подмладяване. Тази идея ще внесе нещо ново във вашия живот. Който държи в ума си идеята за подмладяване, той всеки ден ще получава по нещо ново от Невидимия свят. Сега за новата година желая помежду ви да се въдвори мир! Желая всички да бъдете кротки не само външно, но и вътрешно – кротки по сърце. Христос казва на едно място в Писанието: “Елате при Мене, защото Съм кротък и смирен по сърце”. Ученикът трябва да бъде кротък и смирен, да разработва в себе си вярата, надеждата, да ги усилва, за да бъде готов на всички страдания. Той трябва да бъде готов да го поставят в реторта да го трансформират, да се преобрази. Той трябва да развива в себе си възвишени и красиви чувства, да устоява на всички изпитания без никакви колебания. Ако вървите по пътя, по който съвременните хора вървят, нищо няма да постигнете. Хиляди години могат да минат, но нищо няма да придобиете. Казано е в Писанието: “Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат”. Това подразбира: на смирените, на разумните деца Бог дава прави разбирания за живота. Следователно смирените се радват, а горделивите се мъчат и скърбят. Смирените мязат на онези моми, които имат естествен цвят на лицето без козметика, без външни червила; горделивите мязат на моми, които се червят и пудрят, но винаги остават недоволни. Кое е по-хубаво: да бъдеш естествено красив или да си служиш с разни козметични средства и всеки ден да губиш тази красота? Мнозина от съвременните хора имат неправилни разбирания за живота. Те мислят, че ангели трябва да слязат от небето и да ги задигнат, като Илия, в огнена колесница. Колкото и да чакат, с тях не може да стане това. Илия беше минал през ред посвещения, заради което трябваше да го дигнат на Небето с огнена колесница. Обаче когато повторно дойде на земята, той трябваше да мине през още едно тежко изпитание: по желанието на Иродиада трябваше да отрежат главата му и да й я поднесат на блюдо. Като Илия той мислеше, че светът може да се оправи с насилие. На Небето обаче той разбра грешката си и реши да се върне пак на земята да изправи погрешката си и да научи хората да живеят правилно. Той слезе на земята като Йоан Кръстител и опита закона: “Око за око...” И наистина Йоан плати с главата си, за да изкупи сторената погрешка, която направи като Илия. Сега и Христос ще дойде на земята да покаже на хората, че с плюене, с поругавания, с разпъване на кръст светът не се поправя. Когато човек направи някаква погрешка, той трябва да се разговаря с нея като с разумно същество, докато я изправи. Например някой човек задигнал от брат си пари повече, отколкото може да носи и отколкото съвременният морал позволява. В този случай ето как трябва да постъпите. Кажете му: Братко, товарът ти е много тежък, не ще можеш да го занесеш до определеното място. Ако искаш, дай другиму част от товара си, да ти олекне. Ако някой човек има на разположение цели тонове злато, а хората около него едва насмогват да задоволят нуждите на своя живот, той трябва да им каже: Братя, вземете торбите си, извикайте своите ближни и елате при мене да разделим богатството си. Който не познава този човек, той ще каже: Лаком човек е този, задигнал е всичкото богатство за себе си. Питам: могат ли да се крадат парите? Или може ли да се краде Словото Божие? Кражба в света не съществува. И злото в този смисъл не седи в открадването на нещата, нито в укриване на някои материални неща, но в маскиране на Истината. Злото седи в това, когато проповядваш на някой човек за Бога, обещаваш, че ще му покажеш пътя на Светлината, а ти го водиш в тъмнина. Злото седи в това, когато изпразваш сърцето на човека, когато взимаш най-ценното от него, а в замяна на това нищо не му даваш. И тъй ако искаме да имаме добри отношения с ближните си, първо ние трябва да имаме прави отношения към Бога. Тогава ще придобием вътрешен мир, вътрешна радост и веселие. Ако човек не се примири със себе си, той не може да живее в мир с ближните си. Следователно който иска да живее в мир с ближните си, той трябва първо да живее в мир със себе си. Животът и отношенията ви с ближните са основани на същите закони, на които почива вашият живот и отношенията ви към самия себе си. “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!” Общ Окултен Клас 05.01.1927 Сряда, София