valiamaria

Аудио - чете Цветанка Георгиева Аудио - чете Надка Иванова Задължително право (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово, 1927 –1930 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРАВО Какво прави домакинята, когато иска да меси хляб? Тя взима няколко килограма брашно, пресява го и туря настрана триците. После взима чиста, топла вода и замесва брашно с нея. След това туря кваса и продължава да меси тестото известно време и го оставя на топло, докато започне да се подига. Ако не тури вода в брашното, частичките му ще останат пръснати. В случая водата се взима като елемент, необходим за спояване на брашното и превръщането му в тесто. Въз основа на същия закон и човешките мисли и чувства, за да се използват, трябва да се споят, т.е. да се обединят. Останат ли пръснати, без всякаква връзка помежду си, те са безпредметни. Значи, за да влязат в работа, мислите и чувствата на човека трябва да бъдат в хармония. Няма ли единство между мислите и чувствата, те са подобни на брашнените частички. Всеки вятър може да ги отнесе. И скъпоценните камъни придобиват стойност, когато се употребяват. Не се ли извадят от условията, при които природата ги е поставила, тяхната стойност е безпредметна. Следователно, всяко нещо придобива известна стойност, когато излезе от условията, в които природата го е поставила. Като променят условията си, хората страдат, но имат възможност да се развиват. Добре е всяко същество да промени условията си доброволно; ако не желае само да направи това, тогава идат страданията. Рибата никога не би променила условията на своя живот, ако не дойде въдицата или мрежата на рибаря. И човек не би променил условията на своя живот, ако не дойдат страданията. В този смисъл, страданията за човека не са нищо друго, освен въдицата или мрежата на възвишените същества, които го изваждат от обикновените условия на живота и го заставят да работи. Страданията изваждат човека от охолните условия, които го правят мързелив, и по този начин го впрягат на работа. Всички съвременни хора се стремят към някакъв идеал. Всеки иска да постигне нещо. Идеалът на някои е да се домогнат до щастието; други пък искат да се усъвършенствуват. Каквито идеали да има човек, първата му задача е да изпълни волята Божия. Да вършиш волята Божия, това значи, да си намерил ключа на живота. Който върши волята Божия, той е придобил нещо ново. Като изучавате живота на хората, ще видите, че онзи, който върши своята воля, коренно се различава от този, който върши волята Божия. Каквато храна употребява човек, такъв става. С каквото мляко се захрани детето, такива качества придобива. Всяко дете, което е захранено с майчиното си мляко, прилича на майка си. Под думата „майчино мляко” разбирам онова мляко, което съдържа в себе си качествата на любовта. Под думата „майчино мляко” разбирам словесното мляко. Който се храни с такова мляко, той става истински човек. Душата се храни със словесното мляко, вследствие на което съдържа качествата на това мляко. Когато цитираме стиха, че истината ще ви направи свободни, имаме предвид присъствието на Словото, на Божия Дух в човешката душа. Свободен може да бъде само онзи, който носи истината в себе си. Дето е истината, там са и любовта, и мъдростта. Всички хора, религиозни и светски, очакват идването на Духа. Защо Го очакват? Защото Той внася в човека онази светлина, която разкрива пътищата на живота. Без светлината и знанията на Духа, човек се намира в тъмнина, като в тъмна, бурна нощ. Каквото е слънцето за физическия човек, такова нещо е Духът за духовния човек. Както без слънце човек не може да използва физическите блага, така и без Духа не може да се ползва от благата на духовния свят. Дойде ли Духа в човека, той става учен, силен, богат, здрав, щастлив. С Духа той всичко може да направи. Без Духа човек е слаб и немощен, нищо не може да постигне. Това значи, да живее човек само с човешкото съзнание. Когато Божественото дойде в човека, то стопява всичко в него. Като знаете това, дайте път на Божественото в себе си. Христос е говорил за блаженствата, но и до днес те остават неразбрани. Блаженствата са качества на духовния човек. Истински духовният може да бъде кротък, смирен, миротворец. Той гледа на всички хора като на свои братя. Той мисли право. Влезе ли една крива мисъл в човешкия ум, той прелюбодействува. Всяка крива мисъл, всяко криво чувство, всяка крива постъпка водят човека към прелюбодеяние. Ако не мисли право, човек е в състояние да продаде своето убеждение. Човек има право да се откаже от своите убеждения и вярвания, само когато го отклоняват от правия път. Като не могат да се справят с мъчнотиите в живота си, хората се отказват от убежденията, от вярванията си и търсят причините за нещастията си едни в други. Мъжът казва, че жена му е виновна за нещастията в дома, и решава да я напусне. Жената казва, че мъжът е виновен. Мъжът напуща жена си, жената напуща мъжа си, но пак не се освобождават от нещастията си. Те нямат ясна представа, какво нещо е мъжът и какво – жената. Мъжът символизира духа, а жената – душата, т.е. мъжът представя мъдростта, а жената – любовта. Дето е любовта, там е животът, там е чистотата. Как познавате живота и чистотата? Животът е вода, извор, който постоянно дава. Трябва ли да доказвате чистотата на извора? Идете при някой извор и вижте, каква е водата му. Той сам говори за себе си. Мъдростта пък носи знание и светлина. Щом някой човек може да освети пътя ви, не се съмнявайте в него. Той е носител на Божествената мъдрост. Има ли любовта и мъдростта в себе си, човек побеждава всички врагове. И тъй, искате ли да изправите живота си, дайте място на Божествената душа и на Божествения дух в себе си. Постигнете ли това, вие влизате в новия живот, в живота на истинските блага. Този е идеалът, към който всеки трябва да се стреми. Този идеал може да се постигне, когато човек отвори път на Божественото в себе си. Това значи, да даде възможност на душата и на духа да се проявят. Душата и духът трябва да господаруват в човека, а умът и сърцето да им слугуват. Време е вече хората да вземат ключа на живота в ръцете си и да изпълняват волята Божия. Само душата и духът разбират волята Божия и могат да я изпълняват. Остане ли човек с ума и със сърцето си да изпълнява волята Божия, той съвсем ще се обърка. Голямо сеене става в света. Които не изпълняват волята Божия, ще изскочат вън от решетото. Всички хора ще минат през чистене. Които се изчистят и останат на решетото, ще се посадят в земята, да дадат плод. Които паднат от решетото, ще отидат в устата на кокошките. Като слушат да се говори така, всеки иска да знае, към коя категория зрънца се отнася: към ония, които остават на решетото, или към ония, които отскачат навън. Това не е важно. Едно е важно за вас: Да станете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни. Как може да стане човек съвършен? Като даде право на душата и на духа си да господствуват в него, т.е. да стане проводник на Божията Любов и Мъдрост. Стане ли проводник на великите Божии закони, човек се ползва от всички Негови блага. Бъдете съвършени! Пътят към съвършенство е път към вечни постижения. Да се усъвършенствува човек, това е многократен, а не еднократен процес. Стремежът към съвършенство се дължи на Божественото в човека, което го потиква към постоянна работа за Великото и Красивото в света. Този импулс е запалената свещ в човека, която трябва постоянно да гори. Т. м. 50. лекция от Учителя, държана на 6 август, 1930 г. Рила – 7-те езера.

Аудио - чете Цветанка Георгиева Скришната стаичка (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово, 1927 –1930 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание СКРИШНАТА СТАИЧКА Т. м. Ще прочета част от шеста глава на Евангелието от Матея. „А ти кога правиш милостиня, да не узнае лявата ти ръка, що прави дясната ти.” /- 3 ст./ – Дясната ръка е проява на разумното, Божественото сърце, а лявата – проява на човешкия ум. Затова е казано: Когато разумното, Божествено сърце прави нещо, човешкият ум да не знае, какво прави то. „И Отец твой, Който види в тайно, ще ви въздаде наяве.” /- 4 ст./. – Значи, молитвата трябва да се прави тайно, защото Бог вижда в тайно. Прави ли се наяве, тя е за хората. Човек не се моли за хората, да го видят, но се моли за някакво благо, от което има нужда. Молитвата е метод за възприемане на някакво Божествено благо. „А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка, и, като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно.” /- 6 ст./. – Тук, под думата врата се разбира врата на любовта. Влезе в скришната си стаичка, затвори вратата на любовта и така се помоли на Бога в тайно. „А вие така се молете: Отче наш, Който си на небесата, да се свети името Твое.” – Който си на небесата и в моята душа, защото душата иде от небето. „Да дойде Царството Твое; да бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята.” /- 10 ст./. – Да бъде волята Ти, както на небето, така и в моята душа. „Хляба наш насъщни, дай го нам днес.” /- 11 ст./. – Под думата „насъщен хляб” не се разбира само физическият хляб, от който човешкият ум и човешкото сърце постоянно се нуждаят. „И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.” /- 12 ст./. „И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго: защото е Твое царството, и силата, и славата во веки. Амин.” /13 ст./. Кога идат изкушенията? Когато човек не изпълнява волята Божия. Когато трябва да изпълни волята Божия, а прояви непослушание, човек непременно ще се намери пред някакво изкушение. Ако волята Божия е да помогнеш на някой сиромах, а ти откажеш, няма да мине много време, ще дойде някой крадец да те обере. На непослушанието се дължат всички катастрофи и фалименти в света. Следователно, даде ли ви се някаква Божествена наредба или заповед, изпълнете я веднага. Ако доброволно не я изпълните, насила ще ви заставят да я изпълните, но ще минете през големи страдания. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш ближния си като себе си.” Тъй щото, кажат ли ти да дадеш нещо на ближния си, ще дадеш, както даваш за себе си. Ако си готов да си купиш костюм за две хиляди лева, ще бъдеш готов и на ближния си да купиш същия костюм. Така трябва да постъпва човек, когато Бог му заповядва. Обаче, дойде ли в дома ви човек, който играе роля на просяк и разполага повече от вас, вие сте свободни да постъпите, както намирате за добре. Ако нищо не му дадете, няма да ви се вмени в грях. Когато ви заповядва да направите нещо, Бог знае, кой има нужда да му помогнете. Христос е казал: „Ако имаш две ризи, дай едната на сиромаха.” Този стих се отнася към онези бедни, за които Бог се застъпва. „Прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.” Ще кажете: Как е възможно да обичам своя враг? Как мога да му простя? Представете си, че до твоя враг седи неговия ангел, който едновременно обича и него, и тебе. Какво ще направите? Не трябва ли да направите добро на вашия враг и да му простите заради любовта на този, който ви обича? Бъдете готови да направите добро на своя враг заради онзи, който обича и вас, и него. Той няма да ви остане длъжен. При това положение има смисъл да възлюбите врага си. За да е готов да прощава, човек трябва да има разположение и любов към Бога. „А кога постите, не бивайте, както лицемерите намръщени; защото помрачавате лицата си, за да се явят на человеците, че постят; те вече си приемат заплатата.” /16 ст./. – Какво означава постът? Има смисъл човек да пости, когато се готви за някакво угощение. Ако някой княз ви кани на угощение, как трябва да отидете: гладен, или сит? За да разберете цената на яденето, вие трябва да отидете гладен. Същият закон се отнася и до небето. Канят ли ви на небето, идете гладни, да разберете цената на благата, които ще ви дадат там. Отидете ли при Бога, идете гладни, да има къде да турите онова, което Той е приготвил за вас. Бъдете гладни за Словото, за Божията Любов, да приемете, колкото ви се даде, и разумно да ги използвате. „Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадят.” /- 19 ст./. „Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито градят.” /- 20 ст./. „Защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.” /- 21 ст./. От горните стихове се вижда, че човек трябва да внася съкровището си там, дето не се губи. Внесе ли съкровището си в някоя земна банка, той постоянно мисли за нея, от страх да не стане нещо, да изгуби това, което е внесъл. Следователно, имаш ли някакво съкровище, внеси го в Божествената банка на небето, та като мислиш за него, по този начин поне да се свържеш с небето. Който нищо не е внесъл в Божествените банки, той не мисли за небето. Понякога насила заставят човека да мисли за небето. Някоя жена е щастлива в живота си, доволна е от мъжа си и децата си и не мисли за небето. По едно време задигат мъжа и от земята, занасят го в Божествената банка, и жената, ще не ще, започва да мисли за небето. Един американски проповедник – Муди, разправял своята опитност: Докато никой от моите близки не беше заминал за онзи свят, аз си представят само Бога и ангелите, като обитатели на небето. Когато баща ми замина за другия свят, започнах да мисля и за него. След баща ми умря майка ми и започнах да мисля за Бога, за ангелите, за баща си и за майка си. След тях умряха братята и сестрите ми. После изгубих и най-добрите си приятели. Когато близките ми, които заминаха за онзи свят, станаха повече от тия, които бяха на земята, аз мислех повече за небето: за Бога, за ангелите, за баща си и майка си, за братята и сестрите си, за приятелите. Небето стана за мене близко, родно място. „Ако е окото ти чисто, всичкото ти тяло светло ще бъде.” /- 22 ст./. Ако ли бъде окото ти лукаво, всичкото ти тяло тъмно ще бъде. /- 23 ст./. Думата око означава съзнанието на човека. Значи, ако съзнанието на човека е чисто, всичкото му тяло чисто ще бъде. Ще се спра върху шести стих на прочетената глава: „Ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка и, като затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно. И Отец ти, Който види в тайно, ще ти въздаде наяве.” Тайното място, т.е. скришната стаичка, в която човек трябва да влезе, е истината в човека. Истината е тази област в човека, в която той трябва да се затвори и да се моли. Не влезе ли човек в тази област да се помоли, молитвата му няма да се приеме. Казано е в Писанието, че истината ще ви направи свободни. Като влезе в областта на истината, човек трябва да има нужните пособия, но и да знае да се моли. Мнозина питат, не може ли без молитва. Без молитва не може. Молитвата е вътрешна необходимост за човека. Ако молитвата стане вътрешна необходимост за човека, той се моли естествено, без никаква принуда, без външно насилие. За него молитвата е толкова естествена, както храненето, дишането, чувствуването и мисленето. Във всички хора скришната стаичка е на различни места. При това, човек всякога не може да влиза в тази стаичка. Всеки човек влиза в своята скришна стаичка в специално време. Това зависи от неговото вътрешно състояние. Изпусне ли момента за влизането си в тази стаичка, човек не може вече да го върне. Той трябва да чака, да дойде този момент втори път. И ако съвременните хора се оплакват от несгоди и неуспехи, това се дължи на обстоятелството, че не се подчиняват на Божественото в себе си. Когато Божественото говори те не искат да го слушат. Като мине този момент, те тогава да се стряскат, но късно е вече. Който не сее навреме, той не може да има никакъв плод. Ако навреме не отидеш на училище, никакви знания няма да придобиеш. Не мислете, че учителите ще направят отстъпки заради вас. Ако учителите на земята са строги и взискателни, много по-строги и взискателни са тия на небето. В тях няма никакво лицеприятие. Те са крайно справедливи, но благосклонни. Когато се моли, човек трябва да знае точно, какво иска. Според мене, единствената молитва, която човек може да отправи към Бога, е да иска светлина и разбиране, да изпълнява волята Божия. Който изпълнява волята Божия, той има всичко на разположение. Изпълнението на волята Божия е пътят, по който човек може да минава при всички мъчнотии и затруднения. В този път работи Божият Дух. Който работи в съгласие с Божия Дух, всичко може да постигне. Как трябва да се моли човек? Човек трябва да се моли, като онзи, който дължи сто хиляди лева, за които е осъден да лежи 20 години в затвор. Човек трябва да се моли като младата мома, която не е получила цяла година писмо от своя възлюбен. Човек трябва да се моли като онази майка, на която детето е в предсмъртен час. Какво ще стане, ако молитвата им се приеме? Те всички ще изпитат необикновена радост. Осъденият на 20 годишен затвор ще бъде освободен, защото някой негов приятел платил дълга му. Момата ще се зарадва, защото ще получи писмо от своя възлюбен, който и съобщава причините за мълчанието си. И майката ще се зарадва, когато види, че здравето на детето се възстановява. Велико нещо е да изпълнява човек волята Божия! Като говоря за млада мома и млад момък, аз ги взимам като символи. Момата символизира душата, а момъкът – духът. Всяка форма в природата е символ, с който тя си служи. Ако искате да разбирате езика на природата, вие трябва да превеждате символите и. Те представляват азбука на нейния език. Т. м. 49. Лекция от Учителя, държана на 30 юли, 1930 г. Рила – 7-те езера.

Аудио - чете Цветанка Георгиева Интуиция (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово, 1927 –1930 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание ИНТУИЦИЯ Когато ходи по каменисти места и удари крака си, или друга някоя част на тялото си, човек усеща болка. На какво се дължи болката? На удара. Ударът пък не е нищо друго, освен предаване на особен род енергия, от която човек не се нуждае. Следователно, всяко нещо, което не е потребно на човека, причинява болка. Недоволен от това, че се е ударил, човек казва: Как не се намери някой да оправи този път? Човешка ръка не може да оправи това, което природата е наредила. Ако планинският път трябва да се изглади, първа природата ще направи това. Човешки сили не са в състояние да оправят пътищата на природата. Там други сили работят. Засега на човека са дадени две задачи: да приеме соковете на своето сърце и да ги отправи към ума си. Втората задача на човека е да развие ума си, за да разбира Божиите пътища и закони, чрез които светът е създаден. Да развие ума си, това значи, да усили мисълта си. Ако мисълта на човека е силна, той може да приема Божиите блага и да ги предава. Той става проводник на Божественото. Ако мисълта на човека е слаба, той нищо не може да постигне. За такъв човек се казва, че не е развит. Колкото да е учен, ако човек не може да се ползва от великите блага на живота, неговата ученост е временна. Може ли да се ползва от тия блага, той е истински учен, той е мъдрец. Не може ли да се ползва от благата на живота, колкото да се товари с тях, той все прост ще си остане. Какво ще кажете за камилата, която сте натоварили със скъпоценни камъни и злато? Дали е натоварена със скъпоценности, или е без всякакъв товар, камилата все камила си остава. Ако не е натоварена, тя е по-доволна от положението си, по-леко се движи. Следователно, щом човек не може да използва благата, както трябва, те му причиняват болка. Всяко нещо, което причинява болка на човека, е чуждо за него. Той трябва да се освободи от чуждите, непотребни за него неща. Как познава човек, кои неща са потребни за него, и кои – непотребни? Чрез интуицията. Интуицията е Божествено чувство, вложено във всеки човек, но не е еднакво развито във всички хора. Който е развил това чувство в себе си, той сам проверява нещата. Както не е нужно за човека да търси някой професор и да му каже, дали един лимон е кисел, така не е нужно за онзи, който има интуиция, да му се доказват нещата. Иска ли човек да познае, колко е кисел лимонът, ще вземе нож, ще го разреже и ще го опита. Иска ли да провери нещо вън от своите пет сетива, човек ще приложи интуицията си и ще знае всичко, което го интересува. Като знае това, човек трябва да се допитва до интуицията си. Намериш ли се в трудно положение и не можеш да решиш известен въпрос, обърни се към интуицията си, тя ще ти каже, какво да правиш. Вярно чувство е интуицията, тя никога не лъже. Интуицията, като Божествено чувство, е капитан на човешкия кораб. Докато слуша този капитан, човек, изобщо, не може да греши. Умът, сърцето и волята са слуги на този капитан. Ако го слушат и му се подчиняват, човек живее добре. Не го ли слушат, животът на човека се отклонява от правия път. Христос казва: Ако се не роди човек изново, не може да влезе в Царството Божие. Които не разбират закона, мислят, че е мъчно да се роди човек. Мъчно ли е да се роди житното зърно? Посадете едно житно зърно в земята, при благоприятни условия, и го оставете свободно. То ще израсне, ще цъфне и плод ще даде. Мъчно ли е да усилите доброто в себе си? Колкото малко да е доброто във вас, ако му дадете благоприятни условия да се развие, то ще се увеличи, ще даде плод. Ако хората не успяват в доброто, причината за това е, че не го поставят при благоприятни условия. Понякога те са силни в злото, в отрицателното, защото му дават добри условия за развитие. Слушате, запример, някой да казва, че е неспособен. Той постоянно държи тази мисъл в ума си и не работи. Какво означават думите не съм способен? Не си способен да прегазиш с краката си дълбока река, която няма мост. Има ли мост, ти си способен вече да я преминеш. Следователно, щом реката няма мост и не можеш да я прегазиш, стани способен да направиш мост и да минеш по него. Причината да не се обичат двама души е, че няма мост между тях. Нека всеки от тях прехвърли по една дъска, и мостът ще бъде готов. Щом мостът е готов, и обичта ще дойде. Някой се оплаква, че никой не го обича. Какво трябва да прави, за да го обичат хората? Нека направи една овощна градина на място, отдето минават много хора. Кой как мине край градината му, да раздава от плодовете: ябълки, круши, сливи, дини, пъпеши. В скоро време той ще завърже добри, приятелски отношения с тия хора, и те ще го обикнат. Всеки човек има в себе си незасети места, които трябва да засее с доброкачествени плодове. След пет години най-много той ще има плодове, чрез които може да направи връзка с хората и да го обикнат. Добре е всеки ден да посаждате по една добра мисъл в ума си и по едно добро чувство в сърцето си, да има какво да раздавате на своите близки. Красиво нещо е да видите душата на човека, в която растат благоуханни, разноцветни цветя. Чрез посаждане на благоуханни цветя и доброкачествени плодове в градината на своята душа, човек дава условия за проява на любовта към ближните си. Като ученици, вие трябва да работите за придобиване на любовта, без да се страхувате от миналия си живот. Миналото е толкова необходимо, колкото и настоящето. Миналото е встъпление към настоящето. От миналото си човек се учи. Без опитностите на миналото, новият живот остава недостъпен за човека. Какви са спомените от миналото, добри или лоши, това не е важно. Нещата са добри и лоши от гледището на човека, но не и от гледището на природата, която използва всичко. Следователно, ако мислиш, че животът не е добър и няма смисъл да живееш, погледни с окото на природата, в която всички неща са осмислени. И тогава, ако мислиш, че не си способен да направиш нещо по ум и по сърце, възложи това нещо на интуицията. Тя ще направи всичко, за което ти се считаш неспособен. Като се говори на хората за съзнателна работа върху себе си, за служене на Бога, те казват, че днес не се наемат за тази работа. Един ден, когато станат чисти и свети, тогава ще служат на Бога. Защо? Защото мислят, че днес, при техния грешен живот, Бог не може да ги обича. Те се лъжат. Искат ли искрено да служат на Бога, нека започнат още сега. Остане ли в бъдеще, когато станат свети и чисти, те много ще изгубят. Не е лесно да постигне човек чист и свят живот. Това е работа на вековете, не се постига в един ден. Що се отнася до отношенията на Бога към човека, те остават едни и същи през всички времена и епохи. Бог е неизменен в себе си. Външните отношения на Бога към хората, към всички живи същества, са различни, но вътрешните са едни и същи. С други думи казано: вътрешно Бог е дал на всички хора едни и същи условия, но външните условия са различни, според нуждите на всеки човек. Ще каже някой, че е грешен, че прави грехове. Греши ли, човек не трябва да съжалява, но да извади някаква поука от грешката си. Като сгреши, човек трябва да се радва, че му е дадена възможност да прояви една своя добродетел. Колкото по-голяма е грешката му, толкова по-голяма трябва да бъде добродетелта, която проявява. За такива хора се отнася стиха: „Всичко, каквото се случва в живота на човека, който люби Бога, ще се обърне на добро.” Мнозина грешат, защото искат да придобият всичко изведнаж. Това е невъзможно. Може ли човек да изяде всичкото ядене изведнъж? Не е ли по-добре, всеки ден да си хапва по малко, отколкото да изяде всичкото ядене изведнъж? Не е ли по-добре човек да разбира всеки ден по малко, отколкото да разбере всичко изведнъж? За да дойде до дълбокото разбиране на живота, човек се нуждае от специални условия. За да разбере живота на някое животно, човек трябва да влиза в положението му, да разбира неговия ум и неговото сърце. При това положение животното е готово само да му услужи. Сега, като няма връзка с човека, животното бяга от него. За да разбере живота на ангелите, човек трябва да влезе във връзка с техните умове и сърца. Без тази връзка, никакво разбиране не може да съществува. И тъй, искате ли да разбирате нещата в тяхната действителност, възложете това на интуицията в себе си. Каквото каже тя, вярвайте и. Остане ли да вярвате на своя ум и на своето сърце, те да ви управляват, вие сте на крив път. Слугите не могат да управляват господаря си. Остави ли се на тях, те непременно ще объркат пътя. Искаш ли да научиш нещо, възложи го на интуицията си. Колкото да учиш и философствуваш, в хиляда години едва ли ще научиш толкова, колкото си научил чрез интуицията за един ден. Чрез интуицията ти можеш да научиш, какво представя животът на слънцето и на луната, а с ума си едва ще научиш, какви елементи влизат в състава на слънцето. Ще каже някой, че може да се съобщава със слънцето. Ако е така, нека каже нещо характерно за живота и съществата на слънцето. Запример, ако говорите за хората като жители на земята, ще кажете, че всички дишат, всички мислят и чувствуват, всички се движат. Щом сте дошли на планината, вие имате условия да проявите доброто в себе си. Запример, спънете ли се в някой камък, не се сърдете, но спокойно се наведете и го турете на такова място, да не спъва пътниците. Ако попаднете в някоя малка локва и се изцапате, спрете се да я изчистите. Като гледате клековете, не се отнасяйте с пренебрежение към тях, но мислете за живота им, за условията, при които се намират, да почерпите урок на търпение. Вземете си малко чиста пепел от изгорелите клекове, пресейте я добре и си послужете с нея като цяр. Когато имате някакво неразположение, вземете малко от тази пепел, на върха на един нож, изсипете я в чаша гореща вода и, като се утаи, изпийте водата. Като ходите по планините, бъдете благодарни за всичко, което виждате. Планината, със своята растителност, представя дело на велики работници, които са работили с векове. Всичко, което са направили, има свой смисъл и значение. Когато работи, геният влага в работата си смисъл. Какво ще кажете тогава за ония велики и гениални майстори, които работят в природата? И тъй, бъдете бодри, весели и силни. Силата на човека се заключава в това, че Бог работи в него. Докато животът тече, реката е силна. Изчезне ли животът, и силата на реката изчезва. Следователно, силата не е в реката, но в живота, който тече през нея. На същото основание казвам: Силата не е в човешкото съзнание, но в живота, който излиза от Бога и се втича в човека. Като знаете това, внимавайте да не се подпушите, да затворите пътя за Божественото в себе си. Подпушите ли се, вашите нечистотии ще влизат навътре, вместо да излизат навън. Не запушвайте тръбите на вашата канализация, през които нечистотиите излизат навън. Отпушете тръбите на вашата канализация, за да може доброто и чистото да прониква отвън. Дръжте тръбите на канализацията си отворени за доброто, което иде отвън и се втича навътре. Дръжте тръбите на канализацията си отворени и за злото, да излезе отвътре навън. Постигнете ли това, животът ви ще се нареди, както Бог е предвидил. Изпейте песента: Бог е Любов. Божият Дух, възлюбеният на нашите души, ще свърши всичко за нас. 48. Лекция от Учителя, държана на 23 юли, 1930 г. Рила – 7-те езера.

Аудио - чете Цветанка Георгиева Проява, връзка и причина (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ПРОЯВА, ВРЪЗКА И ПРИЧИНА Т. м. Чете се темата: Влиянието на въздуха и на водата върху живите организми. Изпейте песента: „В начало бе Словото”. В първа глава от Евангелието на Иоана е казано: „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.” Преведен на съвременната логическа мисъл, този стих означава: Проява, връзка и причина. В началото бе Словото – това означава проява на нещата. „И Словото бе у Бога” – връзка междунещата. „И Словото бе Бог” – причина на нещата. Следователно, когато човек се проявява добре в живота си, това е Словото, което действува в него. Когато пребъдва в Бога, човек е свързан вече с Него. Щом Словото влезе в човека, той е дошъл до причината на нещата. Когато Бог се проявява в човека, това е едно положение. Когато човек образува връзка с Бога, това е второ положение. И най-после, когато Бог изявява същината си в човека, имаме трето положение. Отношението на Бога към човека и на човека към Бога геометрически представя две прави линии, перпендикулярни една към друга – черт. 1. В отношението на правите АВ:CD има простор – широчина и височина. Правата АВ може да расте нагоре до безконечност, а правата CD – на дължина и широчина до безконечност. Това значи, да има човек правилни отношения към Бога. Обаче, ако отношенията на човека към Бога не са правилни, непременно някъде ще се създаде известно ограничение или препятствие. Този човек ще бъде стеснен в материалния си живот. Като няма възможност да се разширява и удължава на физическия свят, той се принуждава да върви нагоре. По този начин от двете линии АВ и CD се образува прав ъгъл – АВС – черт. 2. Като се движи нагоре към слънцето, т.е. към Бога, човек се стреми да придобие ония енергии, които му липсват. Значи, когато хоризонталната линия в живота се увеличава безгранично, този живот има добри материални условия. Когато вертикалната линия се увеличава, духовните условия се подобряват. Като се движи във възможностите на правия ъгъл от А до В и от В до С, човек се намира при благоприятни условия. Не използва ли тия възможности, той губи благоприятните условия, и ъгълът постепенно се стеснява, става все по-малък, докато се превърне в права линия. Правата линия дава възможности само на едно измерение, т.е. движение само на физическия свят. Изпусне ли благоприятните условия на живота си, човек се натъква на неблагоприятни условия. От него зависи да използва добрите условия и да подобри своя живот. Следователно, когато се казва, че човек трябва да използва живота, разбираме да използва добрите условия, които Бог му е дал. Не използва ли добрите условия на живота, като права реакция, ще дойдат лошите, като обратна реакция. Защо е така, никой не знае. Закон е, обаче: на всяка права реакция отговаря обратна. В този смисъл, ако не живее разумно, човек се намира пред опасността да изгуби добрите условия. Най-голямото благо, дадено на човека, това е животът. Няма по-велико нещо за човека от възможността да живее. В древността един учен човек бил осъден на смърт. След голяма борба между неговите приятели и неприятели, да го спасят по някакъв начин, най-после съдът решил: Този учен може да бъде помилван при условие да тури на главата си гърне, пълно с мляко, и да обиколи града с него, без да излее една капка от млякото. Ако изпълни задачата си добре, животът му ще бъде подарен. Той изпълнил задачата си точно, както изисквали съдиите – капка мляко не разлял. След това съдиите го запитали: Какво видя в града? – Нищо не видях. Мисълта му била силно концентрирана. Той мислел само за едно: да обиколи града с гърнето на главата си, без да разлее една капка от млякото и да се върне при ония, в чиито ръце е бил неговият живот. Това значи концентриране на мисълта. Като ученици, вие трябва да държите в ума си своята свещена, Божествена идея и с нея да обиколите цял град, без да виждате, какво става около вас. Държите ли се здраво за своята свещена идея, вие ще бъдете чужди за дребнавостите на живота. Вие ще минавате и заминавате край тях, без да ги виждате. Не се ли държи здраво за Божественото в себе си, човек постепенно губи светлите лъчи на изгряващото слънце от очите си, докато един ден изгуби всичките лъчи и в съзнанието му настава мрак и тъмнина. Защо? Изгубил е добрите условия на живота. Изгуби ли тия условия, страданията и недоволството идат. Колкото благоприятни условия е изгубил човек, толкова страдания му дохождат. Мине ли през последното страдание, той започва отново да се качва по възходящата линия на своя живот. Дойде ли отново до възходящата линия на живота си, човек трябва да приложи своята разумност и любов, да върви правилно, да не губи благоприятните условия на своя живот. Като работи върху себе си, човек трябва да приложи любовта си, да не очаква другите да го обичат. Щом свърши дадена работа и се намери пред някакъв резултат, човек може вече да се надява на любовта на окръжаващите. Значи, докато не приложи своята свещена идея в живота си и не види някакъв резултат, човек не може да изисква любовта на хората. Изгуби ли това условие, ще дойде обратната реакция. Който използва добрите условия, той ще бъде богат човек; не може ли да ги използва, той ще се намери в крайна сиромашия. Тогава ще го нападат кредиторите му и, като не може да плати дълговете си, ще го ругаят, ще го мъчат и изтезават. Дойдат ли при богатия, кредиторите ще се поклонят учтиво и ще чакат. Той ще ги покани да седнат, ще извади кесията си и ще им плати дълга си, с лихвите заедно. Те ще му благодарят и ще кажат: Ето един благороден човек. Като знаете това, бъдете внимателни към задълженията си. Не оставяйте други да плащат заради вас. Не очаквайте другите хора да работят за вас. – Ама Бог може да направи всичко за нас. – Той е направил най-важното: дал ви е условия. Бог ви е дал ум, сърце и воля. На вас е възложил задачата да работите върху ума, сърцето и волята си и чрез тях да усъвършенствувате своята форма – тялото си. Щом формата е съвършена, и съдържанието и ще бъде съвършено. Това значи, да работи човек съзнателно за себе си, за ближните си и за Бога. Работи ли само за себе си, той е осъден на смърт. Кой човек, кое семейство, кое общество или коя държава, като са работили за себе си, са оцелели до днес? Обаче, всички отделни личности, семейства, общества и народи, които са работили за Бога, са записани в свещената книга на живота. Техните имена се четат от всички. Христос казва: „Радвайте се, че имената ви са записани на небето.” Ако имената ви са записани на небето, радвайте се на мнението, което съвършените същества имат за вас, а не на мнението на хората. Радвайте се и веселете се, ако името ви е написано на дланта на Онзи, Който ръководи съдбините на целия свят. Ще кажете, че правите усилия да бъдете добри. Това е празна работа. По естество човек е добър, няма защо да прави усилия да бъде добър. От човека се иска да прояви доброто в себе си, да не затваря неговия път. Не даде ли път на доброто в себе си, човек става лош. Там е грешката на човека. Щом даде път на Божественото в себе си, всички енергии в човека потичат навън, и той става проводник на доброто. Доброто в човека представя здрава, чиста, лесносмилаема храна, а злото – нечиста, мъчносмилаема храна. Тъй щото, искаш ли да проявиш доброто в себе си, приемай в стомаха си само такава храна, която хармонира с твоето тяло, в ума си – само такива мисли, които хармонират с твоя ум и в сърцето си – само такива чувства, които хармонират с твоето сърце. „В началото бе Словото.” След като мислил цяла вечност, най-после Бог се проявил чрез Словото, т.е. чрез разумността. Започнете и вие с разумността, със Словото на Бога. После Бог е довел всички неща до една велика цел – велика връзка, велика хармония на живота. Най-после всичко това трябва да бъде за слава и величие на Бога и на ония същества, които живеят в Неговото царство. Така трябва да постъпва всеки човек. Каквато работа предприема, първо трябва да я обмисли и после да си отговори за кого я прави и как трябва да я направи. Обичаш ли някого, трябва да знаеш, защо обичаш; обичат ли те, също трябва да знаеш, защо те обичат. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да не знае, защо обича и защо го обичат. Някой иска Бог да го обича, но не знае, защо иска тази любов. Той пък обича Бога от страх. Обичайте със свещен трепет на душата си, да се слеете с любовта на Великия. Мислете със свещен трепет на ума си, да свържете мисълта си с Великата мисъл на Бога. Чувствувайте със свещен трепет на сърцето си, да се свържете с Общия пулс на живота. Работи ли по този начин, човек има ясна представа за това, което иска да направи. Не се ли ръководи от тия принципи, той нарушава Божествения ред на нещата и създава свой специфичен ред, който е причина за нещастията в света. Животът на сегашните хора представя редица от положения и предпоставки, които човек е поставил на пътя на Божественото, с което го ограничил. Тази е причината за големите нещастия и противоречия в човешкия живот. Като говорим, че всеки човек трябва да има поне една свещена идея, това не значи, че той може да я реализира изведнъж. Десетки, стотици, а понякога и хиляди години са нужни, за да може човек да реализира една велика идея. Запример, колко години са нужни на човека, докато свърши образованието си на физическия свят? Четири години са нужни за първоначалното училище, три години – за прогимназия, пет – за гимназия, четири – за университет – всичко 16 години. Това представя едно малко образование в сравнение с онова, което му предстои да мине в по-високите светове. Колкото да учи на земята, човек занася със себе си една малка част от знанието, което прибавя към това, което носи от миналото си. Съвременният човек не вярва в минало съществуване. Дълго време трябва да го убеждавате, за да приеме, че е съществувал някога и носи със себе си способности и дарби на миналото си, върху които е работил и продължава да работи. Като срещнат човек с високи идеи, хората започват да му се подиграват, че вървял на високо. Всеки човек трябва да бъде свободен да се развива, както той разбира. Не се месете в чуждите работи. Както растенията се нуждаят от свобода, така и човек трябва да бъде свободен. За да не се преплитат корените и клоните на дърветата един в друг, те трябва да бъдат на известно разстояние, да не си пречат. За да се развива правилно и да устоява на бури и ветрове, дървото трябва да има известна височина на която да отговаря известна дебелина. И човек, за да се развива правилно, трябва да има определена височина и дебелина. За да придобие тези неща, в помощ му дохождат великите принципи на живота – любовта, мъдростта и истината. Любовта внася в него топлина и го кара да се развива на широко; мъдростта внася светлина и го прави висок; истината закръглява формата. Истината е съединителна връзка между топлината и светлината, между чувствата и мислите на човека. Ако човек не е достатъчно висок, това показва, че не е работил с мъдростта; ако не е достатъчно широк, той не е работил с любовта; ако не е достатъчно закръглен, не е приложил истината. Ако не е дал място на истината в себе си, човек не може да постигне своите стремежи. Чувствата и мислите в него остават разпръснати, без съединителна връзка. Всяко чувство трябва да бъде подкрепено от една мисъл; и всяка мисъл трябва да бъде подкрепена от едно чувство. Това подразбира връзка между мислите и чувствата на човека. Истината внася подтик в човека. Без истината няма движение. Земята и слънцето се движат благодарение на истината. Тя ги тласка към тяхната велика цел. Същото се отнася и до човека. Всеки момент, той се движи в своите мисли и чувства, отива към великата цел на своя живот. Измени ли някъде посоката на своето движение, или се отклони малко от своя път, човек се намира пред катастрофа. Съществата, които управляват планетите, трябва да бъдат съсредоточени в мисълта си, да не се отклоняват. Увлекат ли се в някаква велика мисъл, движението на планетите се изменя. Това отклоняване от пътя им създава катастрофа на всички низкостоящи светове. Като знаете това, за да не се отклонявате от своята орбита, не се ровете в постъпките на хората. Давайте си едни на други свобода, да не се преплитат корените и клоните ви. Кой как живее, това е негова работа – не съкращавайте разстоянието помежду си. Ама картината на еди-кого си не е хубава. Той сам ще я изправи. Друг е въпросът, ако той сам извика някой свой приятел, художник, и го помоли да се произнесе за картината му. Докато не искат вашето мнение, не бързайте да се произнасяте. Съвременните хора се стремят към свобода. Всеки иска да бъде свободен, но само за себе си. Той не позволява да се месят в работите му, но сам се меси в чуждите работи. Като види, че някой не постъпва правилно, той веднага го изобличава, прави му бележки. Вместо да изправи грешката му, той повече го обърква. Всеки иска да бъде учител на другите, да го учи, как да постъпва. Не бъдете учители на хората. Не давайте мнението си, преди да са го искали. Бъдете учители само на себе си. Това е ваше право. Никой не може да отнеме правото ви да се учите, да се самовъзпитавате. Дайте свобода на себе си, дайте свобода и на ближните си. Имате ли тази свобода, вие ще бъдете силни, да понасяте мислите и чувствата на обкръжаващите. Бъдете свободни и не бързайте. Искате ли бързо да постигнете нещо, вие ще изкарате недоносче. Определено е за колко време може да се реализира една идея. Днес говоря за онези от вас, на които съзнанието е пробудено. Не е ли будно съзнанието им, те ще слушат, но мъчно ще разбират. Като казвам, че никой никого не може да оправи, имам предвид хора с непробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието е будно, сам се изправя. Преди да видят другите хора грешката му, той вече я изправил. Мъчно се изправя човек с обикновено съзнание. Как ще накарате котката да не върви след рибаря? Рибарят носи пълна мрежа с риба, а котката върви след него. Той и говори, че рибата не е за нея, но тя не иска да знае и си казва, че и тя има дял от рибата. Както котката постъпва с рибата, така човек постъпва с Провидението. Той върви след Провидението и му говори: Виж, колко е богат този човек, а отгоре на това има две-три къщи. Защо не дадат и на мене една къща? Казвам: Той не подозира, че ако му дадат една къща, ще се спъне в пътя си. За да стане учен, да придобие знания, човек трябва да бъде беден. Има ли къща, той не може да учи. – Поне да се оженя, да имам едно-две деца, че тогава да уча. Ожениш ли се, родят ли се две-три деца, ти още по-малко ще учиш. По цели дни ще слугуваш на жена си и децата си и няма да учиш. – Ама самотен съм. – Докато си самотен, ти си свободен, имаш време да се учиш, да се молиш, да служиш на Бога. Човек трябва да бъде вътрешно свободен. Аз говоря за вътрешната свобода на човека, а не за външната. Щом е вътрешно свободен, и като женен и неженен, човек може да учи, да служи на своя идеал. „В началото Бе Словото.” Това значи: всяка човешка проява трябва да бъде разумна, да има вътрешно съдържание и свобода. Чувствата представят вътрешното съдържание на постъпките. Без чувства постъпките на човека са разхвърляни, връзка няма между тях. Всичко, което човек прави, е добро, но все още нещо му липсва. Добре е да се жени човек, да има деца, но той трябва да разбира смисъла на женитбата. Добре е човек да е свършил известна наука, да има диплом, но дипломът трябва да отговаря на знанието му. Добре е човек да бъде мъдрец, но да има светлината на мъдреца. Човек трябва да бъде свободен, да знае, на какво разстояние да поставя нещата, и оттам да ги разглежда. Поставите ли един предмет близо до очите си, ще видите само част от него. Каква представа ще имате за този предмет? Поставете предмета на такова разстояние от себе си, да го виждате ясно, и тогава се произнасяйте за него. Има едно геометрическо и математическо разстояние, отдето човек вижда предметите ясно. Ако днес хората не разбират Божествените идеи, ако не се разбират и обичат помежду си, това показва, че не са застанали на мястото, отдето нещата се осветяват и виждат добре. – Не ме обичат хората. – Не си застанал на определеното място. – Обичат ме хората. – Застанал си на определеното място. Който не е застанал на определеното място, той винаги остава неразбран. Сегашните хора се оплакват, че никой не ги разбира. Прави са. Вътрешно разбиране е нужно на хората. Имат ли това разбиране, те лесно ще се справят с мъчнотиите си. Каква по-голяма радост може да изпита човек от тази, след като е гладувал три-четири дена, без да каже на някого това, да срещне един свой приятел, който го завежда у дома си и го угощава добре? Приятелят влиза в положението му и веднага му се притича на помощ. Ще дойде ден, когато хората ще се разбират, без да си говорят. Тогава те ще познаят и разберат Божия Промисъл. И днес, обаче, не се иска много, за да види човек, как Бог работи в света. Дойдете ли до някаква мъчнотия, изменете мисълта и чувството си, които в този момент ви притесняват, и помощта веднага ще дойде. Докато живее със старите си разбирания и възгледи за живота, човек мъчно ще се освободи от страданията си. Време е вече да приемете новата мисъл, новите чувства и новите постъпки. Иска ли да бъде здрав, човек трябва да мисли за здравите хора. Иска ли да бъде учен, той трябва да се свърже с учените. Иска ли да бъде богат, той трябва да мисли за богатите. Изобщо, за каквото човек мисли, такъв става. „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.” Разберете дълбокия смисъл на тия думи и ги приложете в живота си. Можете ли да ги приложите, животът ви ще се измени коренно. Нов живот, нови разбирания, нови мисли и чувства, нови постъпки са нужни на хората. Само по този начин умът, сърцето и волята на всички хора ще вземат направление към великата цел на живота. Проявената Божия Любов, проявената Божия Мъдрост и проявената Божия Истина носят пълния живот. 47. Лекция от Учителя, държана на 16 юли, 1930 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Цветанка Георгиева Форма и съдържание (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ Т. м. Тема за следния път: Влияние на водата и на въздуха върху живите организми. Като пишете темите си, всеки да се стреми да напише нещо, което е вярно, т.е. да напише нещо право. Какво значи право писане? Тук ние имаме две думи, от които можем да образуваме една сложна дума – правописане. Тази дума има двояк смисъл. Противоположна на нея е думата „кривописане”. Правописане подразбира редовете да бъдат прави, а кривописане – редовете да са надолу. Същевременно разбираме и правилно и неправилно писане. В живота богатият човек слиза надолу, понеже е натоварен. Като носи тежък товар, той постепенно слиза надолу и затъва в гъстата материя. От една страна той се стреми към богатство, а от друга е недоволен, защото носи голям товар. Сиромахът върви нагоре, защото е лек, не носи никакъв товар на гърба си. Обаче, богатият и бедният, ученият и простият, колкото да са недоволни от живота си, всеки мисли за себе си, че като него друг няма в света. Това е криво разбиране. Така може да мисли само онзи, който има предвид Великия принцип на живота, с Който е свързан. Наистина, няма подобен на Великия принцип, от Когото излиза всичко живо. От този принцип са произлезли и растенията и животните, и хората. Външно човек е форма, в която е поставено някакво съдържание. Съдържанието е ценно, защото има Божествен произход. Следователно, ако под думите „като мене втори човек няма”, се разбира съдържанието на човека, има смисъл да се говори така. Обаче, ако формата мисли, че като нея няма друга в света, тя е на крив път. Колкото да е красива формата на някой съд, той е ценен, не поради своята форма, но поради съдържанието, което е сипано в него. Започне ли формата да мисли, че съдържанието и тя са едно и също нещо, непременно ще се заблуди. Когато съдържанието се излее, остава празна форма, която няма вече тази ценност, каквато първоначално е имала. Човешкото тяло представя форма, съставена от множество малки форми. Запример, главата е форма, в която разумната природа е поставила най-ценното съдържание – мозъкът. Горната част на главата, дето се намират моралните центрове на човека, представя главната динамическа сила на мозъка. Деятелността на мозъчните центрове определя формата на човешкото лице. Колкото по-деятелна е мисълта на човека, толкова и лицето е по-дълго. Природата е определила известни норми, на които трябва да отговарят дължината и широчината на лицето. Хора, които имат кръгли, валчести лица, приличат на деца. Обикновено те се занимават с дребни работи; те мислят как да премахнат препятствията от своя път. Те обичат да живеят без мъчнотии. Има изключения и от това правило. Колкото по-разумен става човек, толкова повече лицето му се удължава. Значи, когато линиите се удължават, разумността и будността на ума се увеличават. Когато брадата на човека се заостря, увеличава се неговата разумност и острота на ума. Колкото по-валчесто става лицето, толкова по-слаба е разумността. Тези хора мислят философски, но не са досетливи. Щом е дошъл на физическия свят, човек трябва да бъде досетлив, съобразителен. Музикантът, запример, трябва да има уста, да различава вярно тоновете. Както различава тоновете, така човек трябва да различава и мислите, да познава низшите от висшите. Някой казва, че не може да различава тоновете. Щом не различава тоновете, той не може да различава и мислите. Защо не ги различава? Ако между човека и висшите мисли и чувства има нещо подобно, той непременно ще ги различава от низшите. Как може котката да върви след рибаря, който носи риба в ръцете си? Между котката и рибата съществува голяма любов, заради което котката е в състояние да следва рибаря из целия път. Интересно е, отде произлиза тази обич? Котката живее на суша, рибата – във водата, но въпреки това, котката върви подир рибаря, защото и мирише на риба. Защо котката обича риба? Хората казват, че които си приличат те се обичат. Ако това твърдение е вярно, питам: Каква прилика съществува между котката и рибата? Съвременните хора се нуждаят от нова философия, от нов начин на разсъждение. Те обичат да си служат със сравнения и аналогии, но това е само за философите и мъдреците. Когато обикновените хора прилагат аналогията, те дохождат понякога до смешни заключения. За свое оправдание те казват: Човек трябва да греши, не може да живее без погрешки. Вярно е, че като живее, човек прави погрешки, но важно е да се учи от грешките си. Като рисува, като свири, човек непременно ще греши, но важно е да се учи от грешките си и да напредва. Човек трябва да внесе нещо ново в мисълта си, да се освободи от обикновените форми и образи на нещата. Запример, хората нямат ясна представа за жената и за мъжа. Според някои, жената е същество, облечено в рокля, а мъжът – с панталони. Това е най-ограниченото понятие за жената и за мъжа. И след всичко това чувате някой мъж да казва, че не иска да бъде жена. Друг пък не иска да бъде мъж. Не е лесно да бъдеш жена, не е лесно да бъдеш и мъж. Преди да станеш жена, ти трябва да бъдеш мъж. Първо се е явил мъжът, формата, в която се е вложило съдържанието – сърцето. За да изработи такава форма, в която да се влеят велики, възвишени чувства, човек трябва да има отличен ум. Само при това положение формата и съдържанието се осмислят. И тъй, задачата на човека е да реализира своята форма в този вид, в какъвто е предвиден в началото на неговото създаване. За тази първична форма се казва и в Битието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое.” Всеки човек, съзнателно или несъзнателно, се стреми да изработи нещо велико и красиво от себе си. Той се стреми към идеалната форма на човека, каквато Бог е създал. Той разбира, какво нещо е красотата, но не може изведнъж да я изработи. Като работи върху себе си, само така човек вижда, колко мъчно може да приложи това, което знае и разбира. Само така той опитва силата си. Иначе, без да мисли много, някой казва, че разговарял с ангелите, с Бога, че имал някакво откровение. С Бога и с ангелите се разговарял, а не може да се справи с най-малките си мъчнотии. Ако е за говорене с Бога, и мравките, и буболечиците могат да кажат същото, но какво ще кажете вие за тяхното знание? Грамадна е разликата между разумния човек и мравята. Говори ли някой за своето откровение, той трябва да посочи мястото, отдето иде откровението. Всяка способност в човека има определено място на главата. Един господин отглеждал кокошки и петли и забелязал, че някои от петлите били особено смели. Той започнал да ги наблюдава и ги сравнявал с обикновените петли. По този начин той искал да види, коя е причината за смелостта на тия петли. И какво забелязал? Отстрани на главата, зад ушите на тия петли, имало един силно развит център.Другите петли, които не били толкова смели, нямали този център. Това било голямо откровение за този господин. Той веднага приложил своето откровение във френологията. Тъй щото, за да прояви някаква способност, човек трябва да е развил съответен център. Този център се намира някъде на главата. Според френолозите човек има 42 центъра на главата си, които трябва да развива. За да има някакво откровение от разумния свят, преди всичко човек трябва да има широко разбиране за живота. Съвременните френолози и физиогномисти, като изучават човешката глава и човешкото лице, казват на човека, какви способности има, какви характерни черти проявява, а понякога му предсказват. В предсказанията си понякога правят погрешки: кажат нещо, което не се сбъдва. За да не излагат своя авторитет, а също и авторитета на науката, те трябва да мислят повече и тогава да говорят. Те трябва да правят наблюдения, да изучават хора, у които известни способности са силно развити, и да се учат от тях. Пък и вие, като ученици, наблюдавайте хора, които се отличават с голяма интелигентност, както и тия, които имат добре развити чувства. По устройството на тялото ще изучавате човешката воля. Строежът и формата на главата, на ръцете, на краката, на цялото тяло, изобщо, показват степента на развитието, до което даден човек е достигнал. И тъй, каква е задачата на човека? Задачата на човека е да бъде художник, да нарисува своя собствен образ, да извае своята собствена статуя. През целия си живот той прави скици, туря сенки, но картината му все недовършена остава. Човек трябва да работи дълго време върху силите на ума си, за да се прояви такъв, какъвто Бог го е замислил. Дълго време трябва да работи върху сърцето си, върху носа си, върху устата си, върху ушите и очите си, за да изработи ония линии, които първоначално още са предвидени. За да се прояви като добър художник и скулптор, човек трябва да разполага с такава наука и религия, които да го подигат, да му дават импулс и условия за растене и развиване. Ако човек вярва в Бога от страх, това не е никаква вяра. Истинската вяра разширява ума и сърцето на човека. Истинската вяра укрепва тялото на човека. Стане ли въпрос за вярата, казвам: Вярвайте в Бога на свободната мисъл. Вярвайте в Бога на свободните чувства. Вярвайте в Бога на свободните действия. Свърже ли се с Него, човек придобива свобода и се радва, че се е издигнал над всички стари, ограничени разбирания. Често религиозните хора казват, че човек трябва да прави добро, да бъде добър. Доброто не е само външна проява. Всеки може да прави добро, без да е добър човек. По колко пъти на ден човек обещава да направи някакво добро за Господа, без да изпълнява обещанията си! Защо не изпълнява обещанията си? Защото отвътре не е обещал. Човек обещава да направи нещо за Господа, докато се намира в някаква мъчнотия. Щом мине мъчнотията, той забравя обещанията си. В това отношение хората мязат на онзи циганин, който обещал да запали на св. Никола една голяма свещ, но не изпълнил обещанието си. Понеже трябвало да прегази една дълбока река, за да не се удави, циганинът се обърнал с молба към св. Никола, да му помогне да мине благополучно реката. В знак на благодарност, той дал обещание, че ще запали на св. Никола една голяма свещ. Като преминал реката благополучно, той се обърнал към св. Никола с думите: Св. Никола, аз обещах да ти запаля една голяма свещ, но ето, че сега нямам пари, беден човек съм. А защо ти е на тебе такава голяма свещ? Ти не се нуждаеш от запалени свещи. Какво трябваше да каже циганинът на св. Никола? Той трябваше да му каже: Св. Никола, ако ми помогнеш да мина реката, ще ти служа с ума и със сърцето си. По-добре е да служа на тебе, отколкото да умра. По-добре е да стана твой слуга, отколкото роб на смъртта. Обаче, като минал реката и се намерил вън от всякаква опасност, циганинът казал на светията: Св. Никола, ти не се нуждаеш от моята свещ. Остави ме да бъда свободен, както си и ти свободен. Често хората изпадат в положението на този циганин и мислят, че са надхитрили Бога, но се поставят в още по-трудно положение от това, в което по-рано са се намирали. Докато се намират в трудно положение, те обещават, че това ще направят, онова ще направят. Щом излязат от затруднението си, нищо не изпълняват. Защо обещават и защо не изпълняват обещанието си, и те не знаят. Щом обещае да направи нещо за Господа, човек непременно трябва да го изпълни. Някой обещал да стане калугер, но не станал. Какво представлява калугерството? Да станеш калугер, това значи, да се откажеш от влиянието на света, от ядене и пиене, от богатство и слава на външния свят. Калугерът трябва да бъде като щуреца – цял ден да играе и да пее. Ако не свири и не пее като щуреца, калугерът не се е посветил, както трябва. Калугер и щурец са синоними. В широк смисъл на думата, калугер е онзи, който се е посветил да служи на Бога всред съблазните и изпитанията на света. Той не се страхува от изкушенията и съблазните, защото ги е надраснал. Той живее всред тях и помага на страдащите. Като ученици, вие трябва да бъдете справедливи. Направите ли нещо, трябва да се запитате: какво допринася моята постъпка за ума, за сърцето и за тялото ми? Ако постъпката ви едновременно донася нещо добро и за ума, и за сърцето, и за волята ви, тя е справедлива и разумна. Ако за ума е добра, а за сърцето и за тялото не е добра, тя не е разумна и справедлива. Щом е така, учете се от постъпките си и втори път не правете погрешки. Не само това, но вие трябва да се запитате: Постъпката, която правя, добра и разумна ли е едновременно и за моите ближни? Това, което е добро за едного, трябва да бъде добро за всички. Ученикът трябва да бъде последователен в своите мисли, чувства и постъпки. Това е новото, което трябва да се вложи, както в живота на отделния човек, така и в семействата, обществата и народите. За да дойде до новото в живота, човек трябва да преобрази своя вътрешен свят. Преобрази ли вътрешния си свят, и външният ще се преобрази. Това не може да стане изведнъж. Като изучава проявите си, човек вижда, че в мислите, в чувствата, в тялото си има много наслоявания, остатъци от миналото, от които не може лесно да се освободи. Той трябва да работи усилено върху себе си, за да се освободи от утайките на миналото. Тия утайки не са само лични негови, но и на цялото човечество. Колкото по-духовен е човек, с по-голяма сила и мощ, толкова по-лесно може да се освободи от наслояванията на своето минало и да се подигне. Човек трябва да се стреми към реализиране на своите стремежи, към постигане на известно съвършенство. Да постигне човек някакво съвършенство, това значи, да изработи една красива форма, с която да привлече вниманието на разумния свят. Човек иска да бъде обичан, без да се запитва, за какво трябва да го обичат. Всеки иска да бъде обичан от Бога, да се ползва от Неговите блага. За какво може да ви обича Бога, ако нямате ум, който да възприема Неговите мисли? За какво ще ви обича, ако нямата сърце, което да възприема Неговите чувства? За какво ще ви обича, ако нямате воля, с която да реализирате Неговите желания? За какво ще ви обича, ако не сте готови да се жертвувате за Него? Бог иска от човека или всичко, или нищо. Не е достатъчно човек да каже, че иска да направи нещо за Бога, но не може. Щом иска, той може. Каквото прави, колкото малко да е, човек трябва да го прави за Бога. Ще кажете, че малки работи можете да правите, но не и големи. Вярно е, че това, което машината може да направи, детето не може. Обаче, ако детето бутне бутона на машината, и то може да направи нещо извън силите си. Важно е човек да бъде свързан с машината и да знае, къде да бутне. Следователно, ако човек е свързан с разумните закони на природата и знае, къде да бутне, работите му ще се нареждат добре. Днес хората не успяват в живота си, защото не са свързани помежду си. Хората представят скачени съдове и, ако съзнават това, те биха могли да предават и възприемат своите добри мисли и чувства, с които да вършат чудеса. Като не знаят, как да предават и възприемат мислите и чувствата си; като не знаят, къде да бутнат, те се намират в големи мъчнотии и страдания. Всеки човек иска да се освободи от страданията си и търси начин, как да постигне това. Всички окултни школи, на миналото и сега, дават методи за усъвършенствуване на човека. Щом се усъвършенствува, човек се освобождава от страданията. Обаче, той трябва да бъде искрен, да прилага тия методи, без да се обезсърчава и критикува, без да се съди. Като намери своята добродетел, или дарба, колкото малка да е, той трябва да работи върху нея, да я засили. Ама имал слабости. Това нищо не значи. Слабостите не са само негови. Те са предадени по наследство, от някой негов дядо или прадядо. Същевременно той носи в себе си добри заложби, които могат да го спасят. Щом минат десетина години, и лошото в него ще изтече, ще стане преврат в неговите мисли и чувства, и той ще тръгне в добрия път на живота. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да бъде внимателен и към близките си, да не ги спъне или отклони от пътя им. С една мисъл само човек може да отклони посоката на движението на своя ближен в добро или в лошо направление. В турско време един турчин извадил ножа си срещу един българин, с намерение да го убие. Като разбрал това, българинът веднага паднал на колене, хванал се за краката на турчина и извикал: Ти баща, ти майка! Моля ти се, не ме убивай! Като чул тия думи, турчинът се смилил над българина, скрил ножа си и му подарил живота. Защо се смилил над българина? Защото българинът знаел да се моли. Той бил разумен и добър човек. Следователно, за да запази главата си от отрицателните сили на живота и на природата, човек трябва да бъде добър, разумен и справедлив. Работа се иска от всички хора, и то съзнателна и разумна. Ще каже някой, че хората не живеят добре. Отде знае това? По себе си съди. Ако една кола скърца, това още не значи, че всички коли скърцат. Не се заблуждавайте. Ако барометърът днес показва разваляне на времето, товане значи, че времето навсякъде ще се развали. Това се отнася до едно разстояние от 10-15 км., но не и за целия свят. Вън от тази зона, слънцето грее, времето е топло и приятно. Някъде дойде циклон, събаря къщи, разрушава дървета, но влиянието на този циклон е ограничено, не обхваща цялата природа. Същото можем да кажем и за противоречията в живота. Много противоречия има в живота, но те не засягат цялото човечество. Повечето противоречия имат частичен характер. Натъкнете ли се на едно противоречие, изучавайте го, без да се страхувате от него. Като преживявате известно противоречие, оглеждайте се в огледалото, да видите, какви промени стават във вас. От промените на лицето си вие ще изучавате и характера на противоречието. Вие трябва да имате не само едно огледало, но две-три: едното огледало ще бъде човешкият ум, второто – човешкото сърце, а третото – тялото на човека. Ако има само едно огледало, човек се намира в положението на грънчар – прави само грънци. Той знае форми да прави. Приложи ли и второто огледало, той налива съдържание във формите. Приложи ли и третото огледало, той е осмислил съдържанието на своите форми. На младите хора препоръчвам да си служат с едно огледало, на възрастните – с две, а на старите, високо напреднали – с три. Т. м. 46. Лекция от Учителя, държана на 9 юли, 1930 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Цветанка Георгиева Морални правила (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето МОРАЛНИ ПРАВИЛА Т. м. Съвременните учени и философи говорят за морала, като дават различни определения. Какво разбираме под думата морал? Моралът представя сбор от такива правила за живота, които са общи за всички хора. Ако начертаете няколко концентрични кръга, всички заедно представят основния морал на живота. Значи, всеки кръг отделно не е нищо друго, освен едно от правилата за живота. Запример, външният, най-голям кръг представя правило за хранене. Общо правило за всички живи същества, от най-голямото до най-малкото, е да ядат. Как ще ядат, кога и колко, това зависи от самите същества. Никой няма право да се меси в тяхната работа. Всеки човек яде, когато е гладен. Гладът е вътрешен импулс в човека, който определя, кога трябва да яде. Щом сте гладни, яжте; не сте ли гладни, не яжте. Ядете ли, когато не сте гладни, вие вършите престъпление по отношение на своя организъм. Освен това, човек трябва да избира храната си. Той не трябва да яде всичко, каквото окото му пожелае, но само такава храна, която се отразява добре върху организма му. Не яжте храна, която разстройва стомашната ви система. В тази храна има нещо неестествено. Който ви даде такава храна, той ви деморализира. Всеки човек, който посочва правилния начин на хранене, носи велик морал в себе си. Този човек има предвид вашето добро. Като ученици, вие трябва да започнете от морала на храненето. Ако този морал не можете да разберете, никакъв друг морал няма да разберете. Ако не можете да разберете и приложите правилото за храненето, как ще приложите другите житейски правила? Ще кажете, че еди кой си човек е добър. Добротата на човека е храна, от която мнозина се ползват. Разберете ли добротата на човека, вие можете да се храните с нея така, както се храните физически. Като изучавам живота на съвременните хора, намирам, че много от тях, млади и стари, вървят по наклон, вследствие на което губят и това, което имат. Днес губят, утре губят, докато се провалят съвършено. Щом се провалят, те започват да си служат с лъжа. Дойдат ли до лъжата, още повече загазват. Какво представя лъжата? Лъжата не е нищо друго, освен нечиста храна. Който лъже, той се храни с най-нечистата храна. Който говори истината, той употребява най-чистата храна. Христос казва: Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си. Плътта и кръвта на Христа представят най-чистата храна. Ако не употребявате тази чиста храна, нямате живот в себе си. Да се храни човек с чиста храна, това е едно от правилата на живота, едно от условията на основния морал. Не спазвате ли този морал, вие сте осъдени на смърт, на изгнание. И при това положение, каквито дарби да имате, всичко ще изгубите. Природата е строга към всеки, който не изпълнява нейния морал. Тя превръща в прах всички, които нарушават нейните закони. Който се е превърнал от човек в прашинка, той е станал за смях и поругание пред света. Някои мислят, че като умрат, всичко се свършва с тях. Не е така. Изпитанията и страданията следват човека и подир смъртта. Не е лесно да умре човек. Най-страшното нещо в света е смъртта. Когато беше в Гетсиманската градина, Христос се моли дълго време, и от напрежение кръв излезе от порите Му. Мнозина се запитват, как е възможно Христос, Син Божи, да изпадне в такова положение? Той сам казва за себе си: Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема. Въпреки тези възможности, Христос мина през нечовешки страдания. Дойде в света, светът не Го прие. Дойде между своите си, но те не Го познаха. Като четат историята за живота на Христа, хората си правят различни заключения. Много от техните заключения са криви – като тия на вълка. Като нападне овцата, той казва, че е правилно да я разкъса, докато е жива, и така да я изяде. Човек намира, че вълкът върши престъпление към овцата. Когато вълкът разкъсва овцата, това е престъпление. Обаче, когато човек разкъсва ябълката, това не било престъпление. Прав е човек. Ако ябълката е зряла, няма никакво престъпление в това, че човек я разкъсва със зъбите си. Ябълката иска само едно: семките и да посадите. Обаче, ако ядете зелена ябълка, преди да е узряла, вие вършите престъпление. Ако вълкът яде зелена, неузряла овца, също върши престъпление. Като знаете това, и вие не трябва да късате зелени плодове. Човек има право да се ползва от живота на низшите същества само тогава, когато те се жертвуват доброволно. Кога може да се жертвува човек? Когато обича. Без любов никаква жертва не съществува. Срещне те някой и те пита, обичаш ли го. За да го обичаш и да те обича, ти трябва да си пожертвувал нещо за него. Майката има право да пита дъщеря си, обича ли я, защото е жертвувала нещо за нея. Бащата има право да пита сина си, обича ли го, защото е жертвувал нещо за него. Ако богатият носи на гърба си чувал, тежък сто килограма, и пита бедния, обича ли го, последният ще му каже: Дай ми десет килограма от своя товар. – Ама обичаш ли ме? – Дай ми още десет килограма. Щом свали 50 килограма от гърба на богатия, бедния казва: Обичам те. Богатият е доволен от любовта на бедния, защото товарът му е олекнал. Следователно, за да обичаш някого, или трябва да му дадеш нещо, или да вземеш нещо от него. В човешкия живот любовта се изразява в отношение на взимане и даване. Търговецът продава един костюм на своя клиент, а клиентът му дава пари. Изобщо, само онзи обича, който може да допринесе нещо за благото на своя възлюбен. Може ли да помогне нещо за неговото подигане, той го обича. Някой казва, че обича еди-кого си, а не е готов на никаква жертва. Представи ли му се случай да вземе нещо, той е на първо място, но нищо не дава от себе си. Това не е морал. Съвременният човек се нуждае от морал, върху който да построи живота си. Всички хора се нуждаят от морал, на който всеки момент да разчитат. Божественият свят изисква от човека нещо установено. Няма ли нещо установено в себе си, на което всякога да разчита, човек е изложен на големи страдания. При каквито условия да се намери, моралният човек не се подава на злото. Колкото да гладува, той няма да си допусне никакво престъпление. Той изключва кражбата и лъжата от живота си. Когато приложи правилно закона за яденето, човек едновременно прилага и законите за правилното дишане, мислене, чувствуване и служене. Когато приложи тия правила в живота си, човек пристъпва към други правила, но вече второстепенни. Всичко, което учи, човек трябва да го прилага на време и правилно. Не прилага ли знанията си правилно, той създава големи нещастия, както за себе си, така и за окръжаващите. Всеки несполучлив опит носи лоши последствия. Казано е в Писанието: Никой не живее за себе си. Следователно, живейте добре и разумно, за да не причинявате страдания на възвишените същества, които взимат участие във вашия живот. Казано е: Не съдете, да не бъдете съдени. Защо не трябва да съдите? Защото има закон, който съди човека. Не е нужно вие да го съдите. Обаче, има хора, които живеят без всякакъв закон, вследствие на което вие не трябва да се занимавате с тях. Тези хора се отнасят към категорията на мъже – животни и жени – животни. И най-миролюбивите от тях са в постоянна война помежду си. Те са подобни на животни. Те решават въпросите чрез закона на насилието. Там силният има право. Запример, елените, които са миролюбиви животни, решават споровете си със сила. Когато десетина рогача срещнат една женска, те започват да се бият. Женската стои настрана и гледа. Който от десетте излезе най-силен, него избира. Тя иска да бъде осигурена. И наистина, щом предпочете най-силния, тя осигурява живота си. Втората категория хора наричаме човек – мъж и човек – жена. Те живеят според Божиите закони. Нарушат ли един от тия закони, те попадат вече под тежестта на неговите удари. Каква нужда има да съдите такива хора? Има кой да ги съди. Който живее според Божиите закони, той се намира под тяхната закрила, както кошутата под закрилата на най-силния елен. Ако човек отива при Бога и не разчита на Неговата подкрепа, безсмислено е да Го следва. За човека Бог представя най-мощния, най-великия, най-благия, на Когото разчита във всички случаи на своя живот. Не е достатъчно човек само да вярва в Бога, но той трябва да Го познава, да знае, на кого разчита. В това отношение, човек трябва да е изработил в себе си вътрешен морал, на който да разчита във всички случаи на живота си. Съвременните християни казват, че вярват в Христа. Колко от тях са видели Христа и Го познават? Някои ще кажат, че са Го видели на сън. Как са Го видели? Едни са Го видели разпнат на кръст, други са Го видели да проповядва. Те са Го видели, но въпреки това не изпълняват Неговото учение. Това не е виждаме, това не е никакъв морал. Какво всъщност е моралът? Морал е онова положение в човека, което не го отклонява от Божественото. Яви ли се нещо, което може да наруши Божественото в човека, това не е морал. Някои казват, че и да искат да постъпват според великия морал на живота, не могат. Защо не могат? Защото имали кармични отношения, с които не са ликвидирали още. Кармата не оправдава човека. Кармата подразбира дългове, които трябва да се плащат. Ще извикате своя кредитор и ще му кажете истината, както е в действителност: Аз ви дължа еди-каква си сума. Досега не можах да я изплатя по еди-какви си съображения. Реших, обаче, да изплатя всичките си дългове. От днес започвам да изплащам. Кой кредитор, при това положение, няма да се примири със своя длъжник? Всеки ще бъде готов даже да отстъпи нещо от дълга. Тъй щото, човек може да приложи основния морал на живота при всички случаи. Няма положение, в което той може да наруши морала на природата, или морала на великия живот. Какъв ученик е този, който не може да прилага правилата и законите на учението, което следва? Ще каже някой, че е последовател на новото учение. Новото учение има свои правила и принципи, които трябва да се прилагат. Който не ги прилага в живота си, той не е ученик на новото учение. Ученикът не трябва да мисли само за небето. Докато е на земята, той трябва да спазва правилата, които земният живот му налага. Запример, на земята човек трябва да яде. Как яде, по какъв начин – с вилица, с лъжица и с нож, или без тези пособия, не е важно. Това са положения извън основния морал на храненето. Истинският морал на храненето изисква от човека да яде чиста храна – нищо повече. Същевременно, започне ли да яде, човек трябва да измие ръцете си. Той трябва да бъде чист и отвън, и отвътре. Някои хора са външно чисти, а вътрешно не са чисти; други пък са вътрешно чисти, а външно не са. Кое положение е за предпочитане? За предпочитане е човек да бъде вътрешно чист, но и външната чистота не се изключва. Моралният, духовният човек е чист и външно, и вътрешно. Седнеш ли пред трапезата, ще ядеш внимателно, да не капне от яденето върху чистата покривка. Чистотата е необходимо условие за здравето. За да бъде здрав, човек трябва да поддържа в ума си светли и хармонични мисли, а в сърцето си – топли и възвишени чувства. Мине ли през ума ви някаква отрицателна мисъл, или през сърцето ви – някакво отрицателно чувство, не се спирайте върху тях. Оставете ги да минат и заминат, без да се ровите в тях. Те са чужди мисли и чувства, които нямат нищо общо с вас. Ако мразите някого и не можете да го търпите, не мислете за него. Ще кажете, че този човек ви е изял десет хиляди лева и не можете да го обичате. Вашият мир струва повече от десет хиляди лева. Ако несправедливо е задигнал тези пари от вас, един ден той ще съзнае грешката си и сам ще я изправи. От всеки човек се иска да бъде изправен към себе си и към своите ближни. Как са другите към него, това не е негова работа. Ти не съди брата си, остави го сам да се изправи. За тебе е важно приложението на основния морал. И тъй, първият основен морал на живота е храненето, вторият – дишането, третият – чувствуването, четвъртият – мисленето, петият – служенето на Бога. Ако не знае правилно да яде, да диша, да чувствува, да мисли, човек не може да служи на Бога. Това са пет основни правила, пет велики закони на живота. Изпълни ли тия закони, човек е свободен да живее, както иска. Следователно, само онзи човек може да бъде свободен, който е изпълнил задълженията си към петте основни, морални положения на живота. Не ги ли изпълни, той може да говори, колкото иска, да се стреми към велики идеали, но нищо не може да постигне. При това положение той ще бъде обикновен човек, който се движи по наклонена площ. Като приложи петте основни, морални правила, човек ще дойде в онази област на живота, дето ще му покажат най-хубавата храна, най-чистият въздух, най-топлото чувство, най-светлата мисъл и най-красивото служене. Само онзи може да се домогне до приложението на тия принципи, който е придобил вътрешна и външна чистота. Какво ще кажете за един човек, който външно постъпва по един начин, а вътрешно – по друг? Срещате една жена, която ви кани любезно у дома си, угощава ви добре, разговаря се приятелски с вас, но щом си отидете, веднага казва: Отде се намери този човек, да ми отнеме времето? Като говорим за проявите на такива хора, ние ги извиняваме. Но дойдем ли до ученика, който иска да следва новото учение, там никакво извинение не помага. Ученикът трябва да бъде еднакъв и външно, и вътрешно. На ученика не се казва, какво трябва да прави, или да не прави, но казвам: Яжте здрава храна, дишайте чист въздух, обичайте красиво, мислете право и служете на Бога с любов. Който живее според тия правила, той е добър, щедър, любещ човек. Природата пази своите закони строго и не разпилява енергиите си. Тя си служи с методи, които изискват най-малко разходи. В природата има изобилие, но не и разточителност. Като знаете това, следвайте законите на природата: не бъдете разточителни нито в яденето, нито в дишането, нито в чувствата, нито в мислите си. И в даване, и във взимане човек трябва да прилага законите на разумната природа. Не спазва ли тия закони, той върши престъпление. Това, което говоря, се отнася до ония, които искат да се развиват. Защо човек яде, диша, чувствува, мисли, има ред причини. Човек яде, защото гладът го мъчи; той диша, за да не се задуши; той чувствува, за да храни сърцето си; той мисли, за да придобие знания, да се ориентира в света, в който живее. Други казват, че човек мисли, за да не живее в тъмнина. Въпросът за тъмнината е въпрос за адептите. Само адептът може да говори за тъмнината. Христос казва: Аз съм виделината на света. Какво означава виделината, това знаят само посветените. Христос донесе виделината в света, т.е. красивите отношения между хората. Той донесе любовта, но и до днес още хората не я разбират и прилагат. Момата играе на хорото с възлюбения си, докато се ожени за него. Щом се ожени, любовта и изчезва. Това не е правилно положение, това не е морал. Любовта не се губи, нито се изменя. Истинската любов се проявява в човека при всички случаи на живота му: като женен и неженен, като млад и стар. Ако играеш на хорото и се обличаш с нови, чисти дрехи, прави това за Господа, за никой друг. Погледне ли те някой, нека види Господа в тебе. Каквото да ти говори човек, знай, че той не е Онзи, Когото търсиш. Много моми и момци се хващат на житейското хоро, обличат се с най-чистите и красиви дрехи и казват, че правят това заради Господа. В края на краищата, вместо да намерят Бога, те намират друг някой и се разочароват. Една американка решила да се срещне една вечер, в определен час и на определено място, със своя възлюбен. Нощта била тъмна, нищо не се виждало. Тя стигнала на определеното място и видяла, че нейният възлюбен я чака вече. Те се прегърнали и тръгнали да се разхождат. Като дошли до една осветена улица, тя видяла, че вместо възлюбеният и, наред с нея се движил един негър. Значи, тъмнината я заблудила, не могла да познае своя възлюбен. Какво показва това? Това показва, че американката не била разумна. Колко пъти и вие сте прегръщали някой негър, вместо вашия възлюбен! Следователно, ако човек не може да познае Бога в сърцето си, в ума си, както и във всички свои постъпки, той ще се намери в положението на американката и после ще съжалява, ще се разочарова. Ще кажете, че трябва да обичате всички хора. Не, ще обичате само ония, които са излезли от Бога. Вие не можете да обичате ония хора, които не са излезли от Бога. Има хора, животни, птици, мушици, които са излезли от Бога, но има и такива, които не са излезли от Бога. Ония живи същества, които се излезли от Бога, колкото малки да са, вие можете да ги обичате. Не са ли излезли от Бога, вие не можете да ги обичате. Най-малката мушица, излязла от Бога, носи в себе си заложби и възможности, чрез които един ден ще се издигне, ще излезе от положението, в което се намира. Вие можете да се разговаряте с това същество, да му дадете някакъв импулс. Срещнете ли го след няколко години, вие ще познаете, какво и как е използвал вашият импулс. Като ученици, вие трябва да бъдете будни, всеки момент да помагате на вашите близки, по-слаби от вас. Всички живи същества могат да се съобщават помежду си. Те са свързани като скачени съдове. Като си помагате, вие можете да се изучавате. И тогава вие ще знаете, защо един и същ човек се проявява по два различни начина. Някога се чувствува силен, готов на всички услуги и жертви. Това се дължи на Божественото в него, което дава импулс, сила и радост на душата. Друг път той казва: Сгреших, паднах, не зная, какво да правя. Човек съм, със слабости, не мога да се справя със себе си. Това е проява на човешкото, на слабото естество в човека. Значи, всеки човек, силен или слаб, проявява и двете начала в себе си – човешкото и Божественото. Обаче, задача на човека е да подчини човешкото на Божественото в себе си и да следва правия път към Бога. Христос казва: Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема. Чрез тези думи се проявява Божественото начало в Христа. Когато беше в Гетсиманската градина на молитва, Христос каза: Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша. Чрез тези думи се проявява човешкото в Христа. Следователно, както в Христа, така и във всеки човек съществуват двете начала – Божествено и човешко. Когато човешкото не се проявява на място, Божественото трябва да го въздържа и възпитава. Прояви ли се човешкото в тебе, ще работиш; прояви ли се Божественото, ще служиш на Бога. Някой казва: Знаеш ли, кой съм аз? Той се представя като някакво божество, всъщност човешкото в него се изявява. Когато си слаб, когато търсиш нещата, когато се съмняваш и колебаеш, когато се извиняваш за неизпълнени задължения, ти си в положението на човек, който проявява човешкото в себе си. Почувствуваш ли се силен, смел и решителен, готов всеки момент да вършиш волята Божия, ти си дал път на Божественото в себе си. При това положение ти никого не съдиш и не критикуваш. Ти знаеш, че всеки човек може да изпадне в безсилие и да сгреши. Като ученици, вие трябва да се откажете от неразумната критика, но да се запитате в себе си: Ям ли правилно? Дишам ли правилно? Чувствам ли правилно? Мисля ли правилно? И най-после, служа ли правилно на Бога? Можете ли да си отговорите положително на тия въпроси, вашите отношения към Божественото в света, т.е. към Първата Причина на нещата, са правилни. Дойде ли до това положение, човек е излязъл вече от временните условия на живота, от временния морал. При великия морал на живота смърт не съществува. Когато двама души се обичат, те трябва да живеят според основния морал, който изключва смъртта. Те се обичат вечно, и никой от тях не може да умре. В любовта няма раздяла, няма и смърт. Ако двама души се обичат и умират, те не се обичат. Любовта, като качество на Бога, носи безсмъртие. Придобие ли Божията Любов, човек може едновременно да обича много хора. Според човешката любов това е престъпление. Престъплението не седи в това, че обичаш много хора, но в това, че като им говориш за любовта си към тях, всъщност не ги обичаш. Неморално е да лъжеш, че обичаш, а всъщност не обичаш. Ако отидете в някоя гостилница и заплатите за най-хубавото ядене, а получите най-лошото, това е неморално. В тази постъпка отсъствува любовта. Отидете ли в една гостилница и заплатите скъпо, гостилничарят трябва да ви даде такова ядене, което да се отрази благотворно върху организма ви. Това показва, че той ви обича. Не ви ли даде такова ядене, той не ви обича. При любовта нещата стават естествено и доброволно. Не е нужно да казвате на човека, какво да прави и какво да не прави. Има ли любов в себе си, той всичко може да направи. Любовта е единствената сила, която може да преобрази човека, да го освободи от всички стари навици. Нямате ли любов, колкото да казвате на човека това да прави, онова да прави, той няма да ви послуша. Без любов човек е подобен на кривия рак. Колкото да говорите на рака да върви право, той няма да го направи. Защо? Не може. За да се освободи от своя стар навик, да ходи криво, ракът трябва да се преобрази, да мине в друго състояние. Това може да направи само любовта. Само тя е в сила да изправи всички изкривени форми. Обаче, затова се искат големи знания и сили. Когато дойде на земята Христос не можа да оправи хората. Той не искаше да прилага насилието. Обаче, всички хора, които доброволно приеха Неговото учение, се изправиха. Ония пък, които не искат да го разберат и приложат, и до днес още не са изправени. Всяко учение, добре разбрано и приложено, дава устой на човека. Той всеки ден се изправя и освобождава от своите стари и лоши навици. Не е въпрос отвън да поучавате хората, да ги съветвате да бъдат добри, да водят чист и свет живот. С думи това не се постига. Човек трябва да се е проникнал с любов към истината, да е готов всякога да я прилага. Носи ли този стремеж към истината в себе си, той има сили да изправи живота си. Срещате един човек, който има жена, деца, работи по цял ден, а вие го съветвате да живее чисто, да обича Бога и хората. Щом го заставяте отвън да живее добре и да прояви любовта си, той веднага ще ви запита: Ти живееш ли добре? Човек трябва да вижда доброто навсякъде и сам да се стреми към него. Истинският морал е написан вътре в човека. Твоята задача е да обърнеш вниманието му към написаното в него, а не да го морализираш. Едно се иска от всеки човек: да приложи любовта в своя живот. Ще цитирате, че Мойсей казал: Око за око, зъб за зъб. Така е казал Мойсей, но Христос каза друго нещо: Ако те ударят на едната страна, дай и другата. И двете положения са противоречиви. Кой човек може да приложи Христовия морал? Само онзи, който има любов в себе си. Щом носи любовта в себе си, той може да увеличава топлината си, колкото пожелае. Дойде ли неприятелят да му удари една плесница, той веднага увеличава топлината си до 30 хиляди градуса. Какво ще стане с ръката на неговия неприятел? Не само ръката му ще изгори, но цял ще изгори и ще изчезне. Може ли след това да му удари още една плесница? Не може. Той е изчезнал вече, никъде не можете да го намерите. Който може да приложи Христовото учение, той е излязъл от областта на личния живот. Личният живот подразбира живот на разправии. В този живот човек първо се бори със себе си, а после и със своите близки. Тъй щото, видиш ли, че двама души спорят, или се карат, те са в областта на личния живот. Мини и замини край тях, без да се спираш и да даваш мнението си, кой от двамата е прав. Ако те повикат и поискат някакъв съвет от тебе, това е друг въпрос. Ти ще се спреш, ще кажеш мнението си и, без да ги съдиш, ще си заминеш. Ако твоят съвет е добър, те ще го приложат и ще ги благодарят, Те ще те поканят у дома си и ще те нагостят добре. Искате ли сега и аз да ви дам един съвет? Моят съвет е следният: не се занимавайте с личния живот на хората. Видите ли, че двама души се карат, не ги съдете, не се ровете в причината на техния спор. Не се интересувайте от това, кой как живее, как се облича, как се храни и т.н. Само онзи има право да се занимава с личния живот на хората, който е изправил своя живот. Обаче, преди да е изправил себе си, да се занимава с живота на другите, това е губене на време, това е отклоняване от правия път на живота. Има учени хора, които са посветили десетки години за изучаване живота на някои малки буболечици и пеперуди, с най-големите им подробности. Ако една пеперуда, или един бръмбар заслужават да се посветят десетки години за техния живот, колко повече заслужава това един човек. Важно е, обаче, да изучавате целокупния живот на човека, а не само личния. Изучавате ли целокупния му живот, вие се подигате; изучавате ли само личния му живот, вие губите. И тъй, да изучавате нещата едностранчиво, това значи, да си създадете стари навици. Старите навици произвеждат особени пропуквания в правилността на вашето хранене, дишане, чувствуване, мислене и служене. Влезе ли една неправилна мисъл, или едно неправилно чувство във вашия мозък и във вашето сърце, те изменят пътя на вашето развитие. За да се развива правилно, човек трябва да се домогне до ония свои желания, които съответствуват на правилния начин на хранене, на дишане, на мислене, на чувствуване и на служене на Бога. Към тия желания трябва да се стремите. Тия желания внасят в човека подтик към красивото и възвишеното. Ще кажете, че човек трябва да убие в себе си всяко желание. Това не е права философия. Преди всичко, убийството, във всяка своя проява, е забранено. Аз превеждам тази мисъл в друга форма: Постави всяко желание на своето място. Желанието за ядене постави при яденето; желанието за дишане – при дишането; желанието за чувствуване – при чувствата; желанието за мислене – при мисълта и желанието за служене – при служенето на Бога. Поставите ли всяко желание на своето място, вие сте попаднали в правия път на своето развитие. Като ученици, за да поставяте всяко нещо на своето място, вие трябва да правите упражнения, да прилагате знанията си. Само по този начин вие ще познаете, докъде сте дошли. Какво прави онзи, който иска да излезе на състезание, да се бие с юнаци? Той трябва всеки ден да се упражнява, да прилага своята сила. Ако се упражнява и развива мускулите си, той може да надвие противника си и да получи венец за победа. Всички ще му ръкопляскат и ще го признаят за герой. Не прави ли упражнения, противникът му веднага го поваля на земята, и всички му се смеят. Трябва ли той да остане на земята и да чака да дойде някой отвън да го дигне? Трябва ли да се оплаква, че го съборили? Никакво оплакване не се позволява. Паднеш ли, не плачи, но стани от земята и започни отново да се упражняваш. И учителят, и учениците трябва да правят упражнения. Учител може да бъде само онзи, който говори истината. Който не говори истината, който не я познава и разбира, той не е учител. Ако това се изисква от обикновения учител, колко повече се изисква от Великия Учител! Мине ли край хора, които вършат престъпления, Той трябва да им помогне. Със светлината на своя ум, Той трябва да им покаже, че не са на прав път. След това Той трябва да се обърне към пострадалия и, ако е убит, да го запита, защо са го убили. Ако каже, че са го убили за лъжа, по някакъв начин трябва да му се помогне да съзнае грешката си и да я изправи. Физическият човек умира, т.е. тялото му се разлага, но съзнанието му остава живо. Чрез съзнанието си той може да продължава да се учи. Великият Учител търси начин, чрез който да помогне на убития, и с това да оправи работата. Когато оправи работата, Учителят е радостен и весел. Докато оправи работата, Той е сериозен и замислен. Като е дошъл на земята, човек ще бъде и радостен, и скръбен. В скърбите и страданията той търси начин за разрешение на известни въпроси. В радостите пък си почива. След като е решил задачата си, той се радва. Като минава през скърби и радости, човек дохожда най-после до положение да предвижда нещата, които предстоят да станат. До известна степен той може да гадае онова, което му предстои да преживее. Често слушате да се казва: Съдба е това! Ти знаеш, че ще ти се случи това или онова, но защо се случва така, не знаеш. Казваш, че това е съдба, но все пак искаш да разбереш, какво нещо е съдбата. Досега никой човек не е могъл да каже, какво нещо е съдбата и защо се изявява по един, или по друг начин. Веднъж запитали един от великите мъдреци на Египет, защо е допусната злата съдба в света, но вместо отговор, той стиснал устните си и нищо не казал. И за добрата съдба не се говори нищо. Има неща, които са определени да станат още преди създаването на света. Никой не може да измени тия неща. Дойде ли времето им, те непременно ще се сбъднат, както са определени. Обаче, има неща определени, които могат да се смекчат, а могат и съвършено да се изменят. Това зависи от човека. Затова е казано, че човек сам чертае съдбата си. Обаче, има съдба, която по никой начин не може да се отмени. Ето, сам Христос се моли да се отмени съдбата Му, да Го отмине горчивата чаша, но това не стана. След това Той се примири със съдбата си и каза: Господи, в Твоите ръце предавам Духа си. Да бъде Твоята воля! И Пилат искаше да помогне на Христа, но не можа. Значи, има неща в света, които не могат да се изменят, каквито усилия да се правят: ако са определени да станат, ще станат; ако не са определени да станат, няма да станат. Натъквате ли се на такива неща, не си правете илюзии, че можете да ги измените. Каквото да правите, както да разсъждавате, те ще станат според Великото предопределение на Битието. Обаче, дойдете ли до неща, които са във ваши ръце, там трябва да приложите всички усилия и способности, да ги предотвратите. Сега ние навлязохме в област, която има отношение само към силните ученици. Това не значи, че всички сте силни и трябва да станете светии. Аз имам желание, някои от вас, които са готови за това, да станат гениални, а на всички останали желая да бъдат поне талантливи. Не искам да има обикновени ученици в Школата. Дали ще се проявите като гении, или таланти, не е важно; важно е да бъдете свободни по ум, по сърце и по воля. Като придобиете свобода за себе си, пазете свободата и на другите. Това значи свободен човек. Свободният човек знае правилно да се храни, да диша, да чувствува, да мисли и да служи на Бога. Знае ли тия неща, човек се е развил правилно и физически, и духовно, и умствено. Като го погледнете, виждате, че той е изработил красиви линии на лицето, на тялото си. Той не е нито слаб, нито пълен. Замине ли за другия свят, той влиза направо в райската градина. Намерят ли, че не отговаря на мерките, веднага го връщат на земята, да завърши започнатата си работа. Щом ви видят, веднага ще познаят, правилно ли сте се хранили, правилно ли сте мислили и чувствували, правилно ли сте служили на Бога. Не сте ли изпълнили едно от тия правила, както трябва, вие имате някакъв недостатък. В разумния свят не приемат хора с недостатъци. Най-малкият недостатък се отразява върху всички основни правила на живота. Не ядеш ли правилно, ти не можеш да служиш правилно. Тия правила са тясно свързани едно с друго. Ако ядеш правилно, ще служиш правилно. Има един закон в света, който обхваща всички положения в живота. Тъй щото, отдолу ли ще започнеш, или отгоре, резултатът е един и същ; отдясно ли ще започнеш, или отляво, резултатът е пак един и същ. Това се отнася и до основния морал в живота. Основният морал е общ за всички същества, безразлично, дали ще започнете отгоре-надолу, или отдолу-нагоре. Достатъчно е да погледнете линиите на човешкото тяло, за да познаете веднага, можете ли да отпуснете на този човек кредит, или не можете. Има линии на човешкото лице, както и на човешкото тяло, които определят щедростта на човека. И тъй, започнете сега с първото правило – правилото за ядене. Направете опит за една седмица, да се храните по правилото. Каквото ядете, ще прилагате правилото: ще ядете с любов и с благодарност. Ще започнем опита с обща вечеря. Тази неделя, в 7 1/2 часа вечерта, всички ще се съберем на обща вечеря само с плодове. Останалите дни от седмицата ще ядете, каквото искате, но ще се храните с любов и благодарност. Т.м. 45. Лекция от Учителя, държана на 2 юли, 1930 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Цветанка Георгиева Законъ и принципъ (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ЗАКОН И ПРИНЦИП Размишление. Съвременните хора страдат и търсят причините на страданията вън от себе си. Всъщност причината на страданията се крие в техните криви разбирания. Често те говорят за закон, за принцип, без да се спират върху отношението на закона и принципа към самите тях. Законът и принципът са общи положения за всички хора, но приложението на закона не се отнася до всички. Приложението на закона зависи от условията, при които индивидът живее. Запример, съществува закон за движение. Всички живи същества се движат, но те не са заставени да се движат по един и същ начин. Човек се движи по един начин, птицата – по друг, светлината – по трети начин, мислите и чувствата – по четвърти начин и т.н. Всеки човек, всяко живо същество има свой специфичен начин на движение. Казвате, че всичко си върви по пътя, който Бог е определил. Веднъж създал света, нещата са неизменни. Какво разбирате под думите Бог създал света? Как е създал света Той: като някой майстор, или като жена, която преде? Създаването на света подразбира велика разумност. Само Разумното начало създава, а всички по-малки същества от Него правят нещата. Майсторът прави, но не създава. Затова, като разглеждаме света, създаден от Бога, виждаме, че всичко, от най-малкото до най-голямото, е съвършено. За да дойде до правилно разбиране на нещата, човек трябва да има вътрешна свобода. Няма ли тази свобода, и като духовен, и като светски, той иска да подведе нещата под един закон, под общ знаменател. Нещата могат да се подведат под общ знаменател, но не и под общ числител. Какво значи да подведете нещата под общ знаменател? Това значи, да ги подведете под действието на един принцип. Наистина, принципът е общ за всички, но приложението му е различно. Всеки човек прилага принципа по своему. Не можете да заставите всички хора да прилагат известен принцип по един и същ начин. Можете ли да заставите всички хора да ходят еднакво? Даже двама братя не ходят по един начин. Изучавайте хода на хората, да видите, как се движат. Всяко движение е под специфичен закон. Като говоря за движението, като закон, някои мислят, че това е проста работа, че всичко знаят. Какво знае човек, това животът само показва. Музикантът може да казва, че знае да свири, но като излезе на сцената, там ще се провери неговото знание. Някой казва за себе си, че има права мисъл. Като го поставят на изпитания, тогава ще се изпита неговата права мисъл. Като се провери знанието, силата, разумността на човека, той вижда своето невежество и безсилие. Слушате някой да казва за себе си, че е бос човек. Какво означава думата босота? Невежество. Босият е невежа. Днес хората разглеждат въпроса, бос ли трябва да ходи човек, или с обуща. Някои поддържат идеята, че човек трябва да ходи бос, а други, че трябва да бъде винаги обут. Обаче, природата не обича крайности. Добре е от време на време човек да бъде бос, защото чрез краката, като антени, той влиза в непосредствен контакт със земята. Между енергиите на земята и неговите става правилна обмяна. Обаче, има часове през деня и часове и дни през годината, когато тази обмяна не е нужна. Както денонощието е съставено от ден и нощ, така и въпросът за босото ходене се решава в зависимост от дните и часовете. Има дни и часове, когато човек може да ходи бос, но има такива дни и часове, когато по никой начин не се позволява на човека да бъде бос. Човек трябва да познава законите и силите на природата и след това да се произнася по един или друг въпрос. Без да мисли, някой казва, че хората трябва да бъдат праведни. Добре е това, но колкото да иска, човек не може всякога да бъде праведен. В будния си живот, той може да бъде праведен, но в съня си често изневерява на своята праведност. Слушате някой вегетарианец да ви разправя, че в съня си ял месо и е недоволен от себе си. Друг някой миролюбив човек сънувал, че убил някого. Друг някой, който живее чист и свят живот, сънувал, че се забавлявал с млади моми. Едно трябва да знаете: когато греши в будния си живот, човек отговаря за грешките си пак в будния си живот. Когато греши в съня си, той отговаря за прегрешенията си в друг свят. Като спи, човек се пренася в астралния свят, дето отговаря за своите погрешки. Друг е въпросът, ако човек е развил своето висше съзнание. Тогава той не греши нито в будния си живот, нито в съня си. Това значи свободен човек. Свободният човек има свои възгледи и на никого не ги налага. Той знае, че ако възгледите му са верни, те сами по себе си ще се наложат. Защо? Защото са необходимост за хората. Кой налага светлината, въздуха, водата и храната на човека? Те сами се налагат, защото са елементи от първа необходимост. Без тях никое живо същество не може да живее. Свободният човек живее без страх и с любов. Мнозина казват, че са готови да направят много неща, но ги е страх да се проявят. Защо? Любов нямат. Дето е страхът, там любовта не може да се прояви. Страхът е дошъл в света заедно със закона. Щом се явил законът, заедно с него се явил страхът. Дето има закон, там има и страх. Дето е страхът, там е и законът. Защо се страхува човек? За да не изгуби свободата си. Като се наложи закона, човек започва да се страхува. Защо? Защото законът всякога ограничава. Ето защо, за да не се ограничава, да не губи свободата си, човек трябва да работи, да се освободи от своите криви разбирания. Още с идването си на земята, човек попада под силата на закона. Още като малко, новородено дете, човек попада под закона на пелените. Майката веднага повива детето, туря го в закона и, докато не заякне, не го освобождава от ограничителните условия. Като израсте, детето се освобождава от пелените, но влиза в друг закон. През целия си живот човек минава от един закон в друг, не може да се освободи от него. Докато живее на земята, човек все още се намира под влиянието на закони, физически или духовни. За да се справя разумно със законите, човек трябва да има широко сърце, т.е. широки възгледи. Какви са възгледите на човека, широки или тесни, това се вижда при изпитанията. Само при изпитанията се познава, докъде е достигнал човек в развитието си. Изпитът е мярка, чрез която познавате, доколко човек е разбрал Божията Любов. Едно от качествата на Божията Любов е всепрощаването. Любовта прощава всичко. Тя не се занимава с греховете на хората. Тя изключва греха от космоса. Грехът е кал, която, колкото много да е, не може да опетни космоса. Грехът може да предизвика само частично опетняване на нещата. Запример, той може да изцапа една чиния, един човек, един бряг, но в никой случай не може да опетни цялото. При това, ако вярвате в силата на греха, опетняването ще бъде по-голямо. Колкото по-малко вярвате в греха, толкова по-малко ще се опетните. Човек може моментално да се освободи от калта на греха. Това зависи от неговите мисли и чувства. Като се заговори за греха, хората се чудят, как се е родил той. Грехът не се ражда, нито се появява. Какъв е поводът за греха? Понякога най-малкият повод може да стане причина за греха. Малкият повод може да стане причина за най-големия грях. Най-големият грях в света е убийството. Ние имаме такъв пример в Библията. Двама братя отиват да принесат жертва на Господа. И двамата служат на Бога. Обаче, димът от жертвеника на единия отивал нагоре, към Бога, а димът на другия се разстилал по земята. Недоволен от това, защо и неговият дим не отива нагоре, той взел тояга и убил с нея брат си. Външният повод е малък, грехът е голям, а истинската причина за греха се крие в самия човек, в неговото каменно сърце. Казано е в Писанието: Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново. Днес всички хора се борят със злото и с греха, искат да се освободят от него. Това е невъзможно. Грехът и злото съществуват от началото на Битието. Щом живее, човек непременно ще греши. Грехът е естествено последствие на живота. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които не са в съгласие с великия закон на Битието, опетняват човека. Както се храни човек физически, така се храни и с чувствата, с мислите и с постъпките си. Каквато храна да употребява, докато е на земята, човек неизбежно греши. В този смисъл, грехът се явява като естествено последствие на храненето. Ето защо, за да греши по-малко, човек трябва да яде по-малко. Колкото повече яде, толкова повече греши. Представете си, че влизате в гостилница, ядете много, но нямате пари да платите. Какво ще правите? Вие започвате да се извинявате на гостилничаря, но той не е доволен от вас. Той може даже и да ви набие. Без да искате, вие започвате да грешите: лъжете, крадете, насилвате другите. Изобщо, яденето е станало причина за много грехове и престъпления. Сега ние говорим за отрицателните прояви в света – грях, зло, недоволство, неразположение и т.н. Защо съществуват тия прояви, не е важно. Как са произлезли, и това не е важно. Обаче, човек трябва да си зададе въпроса: Защо съм неразположен? Защо съм недоволен? Слънцето, звездите, добрите хора са разположени и доволни. Защо тогава ти, човекът, си неразположен и недоволен? Неразположението, недоволството в човека са паразити, които трябва да се извадят с гребен, или с щипци, както се вадят паразитите от човешкото тяло. Щом се извадят паразитите, всички работи се нареждат добре. Паразитите не са присъщи на човешкото естество, нито имат нещо общо с неговия характер. За да стане силен, човек трябва да се освободи от отрицателните прояви в себе си. Като се освободи от тях, човек лесно се справя с мъчнотиите и изпитанията си. Отрицателните сили в природата са подобни на апаши, които всякога могат да изненадат онзи, който се е захласнал. Щом срещне такъв човек, апашът бръква в джоба му и изважда кесията му. За да не ви нападат апаши, бъдете всякога будни. Апашите са големи психолози. Те знаят, кога да нападат. Ето защо, от всеки човек се иска будно съзнание, да не губи своето вътрешно разположение и своя мир. Не е ли буден, човек изгубва силата си, богатството си, знанието си, доброто разположение на сърцето си, своята мисъл и т.н. Следователно, иска ли да запази своите външни и вътрешни богатства, човек трябва да влезе в закона на правата мисъл. Този закон наричаме „предпазителен закон”. Искате ли да запазите своите богатства и скъпоценности, оставете ги на гарата, дето има специални каси за пазене на такива вещи. Като пътувате от една гара на друга, вие можете да си ги вземете, когато ви потрябват. Вие пътувате спокойно, със сигурност, че никой не може да ви обере. Такива каси има в големите гари, гавно в Америка и в някои големи държави. Такива каси има и във всеки човек. Ние ги наричаме „каси на правата мисъл в човека, или Божествени каси.” Законът на правата мисъл показва на човека, как трябва да постъпва, за да не губи. Някой казва за себе си, че е отстъпчив и лесно решава задачите си. Зависи, кога трябва да отстъпва. Човек трябва да бъде разумен, да знае, кога да отстъпва и кога да настъпва. Ако настъплението е външно, човек вътрешно трябва да отстъпва. Ако не може да отстъпва, той трябва да държи поне отбранително положение. Христос казва: „Не противи се на злото.” Това значи: Когато кармата е назряла и тропа на вратата ти, ако си умен, трябва да отстъпиш. Отстъпиш ли, ще спечелиш, ако не отстъпиш, ще изгубиш. Щом видиш, че си обсаден отвън, искаш, или не искаш, ти трябва да отстъпиш. Каже ли някой, че не иска да отстъпи, всичко е свършено с него. Ще каже, че готов да се самоубие, но не и да отстъпи. С убиване въпросът не се решава. Ония, които са обсадили човека, продължават да го гонят и в другия свят. Обсадно положение съществува и на този, и на онзи свят. Каквото да прави, колкото да рита, човек не може да се освободи от закона. На парчета ще го накъсат, но ще го хванат. Има един начин, по който човек може да се освободи от закона. Този начин седи в приложение на правата мисъл. Ще поставите една мисъл срещу друга, според правилата и законите на хармонията. Това значи съпоставяне на нещата. Съпоставяйте мислите и чувствата си според законите на хармонията и не се страхувайте. Запример, имате ли някакво неразположение, изпейте му една песен. Неразположението не е нищо друго, освен обсадно положение. Ако сте взели правилно основния тон, неразположението ви ще изчезне. Не сте ли взели правилно основния тон, неразположението ви ще си остане. Изобщо, може ли да взима правилно основния тон на живота, човек ще се освободи от всички психически и физически болки. Чрез основния тон на живота човек може да лекува всякакви болести, запример, всякакъв вид ревматизъм. Има физически ревматизъм, но има и психически – в сърцето, в ума и във волята на човека. Да се справи със своите ревматични състояния, казано в широк смисъл на думата, човек трябва да има вяра, с която да преодолява. Станете ли сутрин от сън с известно неразположение, първата ви работа е да се измиете, изчистите и поставите всичко в пълен ред и порядък. Намокрете косата си, вчешете се добре, космите ви да не стърчат, измийте добре ръцете си, изчистете ноктите си, преоблечете се, обуйте обущата си, които трябва да бъдат също чисти, направете си молитвата, размишлявайте, дишайте дълбоко, да напълните дробовете си с чиста, свежа струя въздух и тогава започнете работата си. Ако при всяко неразположение се напуснете и физически, неразположението ви ще се удвои. Що се отнася до здравословното състояние, първата ви работа е да подобрите кръвообращението си. Едно от условията за подобряване на кръвообращението е освобождаване на мисълта от всички наслоявания на миналото, от всички стари, криви разбирания. Човек трябва да има свободна мисъл. Ако мисълта му не е свободна, той изпада в песимизъм. Песимизмът показва, че в ума и в сърцето на човека има известни утайки, чужди вещества, от които той трябва да се освободи. За да се освободи от тия утайки, той трябва да диша дълбоко. За това се препоръчват екскурзии, качване по планини. Ако при изкачване, или при тичане човек се задъхва много, това показва, че кръвообращението в него не става правилно. Иска ли да възстанови своите красиви мисли и чувства, човек трябва да прави физически движения: гимнастика, екскурзии, спорт. Човек може мислено да прави тия упражнения, но за това се иска голяма сила. При физическите упражнения разходите са по-малко, отколкото при умствените. Като е дошъл на земята, човек трябва да се съобразява с методите на природата. Той няма право да спре движението на силите, които действуват в природата, нито да ги коригира. Съвременните хора си задават въпроса, защо е допуснато злото в света. Днес този въпрос не може да се разреши. Защо съществуват доброто и злото заедно, това е философски въпрос, на който разрешението е в далечното бъдеще. Дойдете ли до злото, оставете този въпрос настрана. Започнете ли да разисквате върху него, с това вие предизвиквате всички отрицателни сили в природата. Не пипайте тия сили. Занимавате ли се с тях, все едно, че им хвърляте камъни. Ако вие хвърлите един камък, злите сили ще хвърлят върху вас хиляди камъни – Ама трябва ли злото да съществува? – Оставете този въпрос настрана. Единственият, Който знае, защо съществуват доброто и злото, е Бог. Всички хора, обаче, могат само да предполагат, да търсят причините на злото и доброто, но пак не могат да разрешат въпроса. Ще каже някой, че Каин е родил злото в света. Той бил ли е на мястото, дето двамата братя принасяли жертвата си? За да се произнесе върху известен въпрос, човек трябва да познава абсолютната истина. Иначе, каквото каже, ще бъде относително вярно. Запример, казвате за двама души, че са влюбени. Как познавате това? Ще кажете, че ходят постоянно заедно, рамо до рамо, или хванати под ръка. Виждате, че два вола са впрегнати в една кола, рамо до рамо, но не са влюбени. Какво представя влюбването? Какво значи, да се влюби човек? Влюбеният носи своята възлюбена на главата си като запалена свещ и постоянно мисли за нея. Колкото повече мисли за нея, толкова повече свещта се разгорява. Момата е свещта, момъкът – пламъкът. Щом се срещнат и започнат да говорят, пламъкът се усилва и свети отдалеч. Ако момъкът разлюби момата, пламъкът изгасва, а свещта престава да гори. Докато се обичат, и двамата се ползват от светлината на свещта. Разлюбят ли се, и двамата остават в тъмнина. Когато се обичат, между тях става правилна обмяна, вследствие на което някога момата е свещ, а момъкът – пламък; някога момъкът е свещ, а момата – пламък. Ако свещта и пламъкът не са на едно място, никаква светлина не може да има. Това е Божествен закон. Когато срещнете двама души, които се обичат, радвайте се, защото те могат да ви светят в тъмната нощ да намерите пътя си. Изчезне ли любовта между тях, и те, и вие ще объркате пътя си. Днес повечето хора говорят за своята изгубена любов, за разочарованията в любовта си. Това е любовта на изгасналите свещи. Оставете тази любов настрана и говорете за любовта на запалените свещи. Дето гори свещ, дето има светлина, там никога не се вършат престъпления. За любовта човек трябва да има свещено разбиране. Обаче, без да знае, какво нещо е любовта, без да я опитал, човек се произнася за нея. Любовта с думи не се изказва. Който може да стане свещ и да образува пламък, той има любов в себе си. Това значи, че Бог действува в него като светлина. За да се прояви Божията Любов, нужни са два полюса: единият полюс ще бъде свещ, а другият – пламък. Следователно, като ученици, вие трябва да се отнасяте със свещен трепет към любовта. За да дойдете до това свещено отнасяне към любовта, вие трябва да пречистите мисълта си от всички криви разбирания. Благодарение на вашите криви разбирания, любовта ту се явява, ту изчезва. Докато гледа чисто и свято на любовта, човек се ползва от нея. В който момент допусне нещо нечисто в мисълта си, любовта го напуща. Дето е любовта, там всичко цъфти и връзва. Който люби, както Бог люби, той е в състояние да възкреси умрелия. Той е в състояние да изправи всичките си погрешки. Който изправя грешките си, той има любов. Някой се оплаква, че му дотегнало да изправя грешките си. Той трябва да се радва, че има какво да изправя. Като изправи своите погрешки, ще му дадат задача, да изправи грешките на ближните си. Който не е изправил свойте погрешки, той не може да изправи грешките на другите. Следователно, докато не изправите своите погрешки, не се занимавайте с изправяне на чуждите. Съвременните хора се нуждаят от положителна наука. Положителна наука е тази, която открива на човека вътрешния смисъл на явленията в живота и природата. Запример, някой се оплаква, че на окото, на носа, или на ухото му излязла някаква пъпка. Понеже минава за учен, той казва, че тази пъпка се дължи на нечиста кръв. Това обяснение не е достатъчно. Той трябва да знае, защо пъпката е излязла на окото, а не на носа. Или, защо е излязла на носа, а не на ухото. Ако пъпката е излязла на окото, с това природата му обръща внимание да бъде изправен към истината; ако пъпката е на носа, той трябва да се научи да мисли право; ако е на ухото, да слуша добре, да бъде мъдър. Пъпката се мести от едно място на друго, движи се по целия организъм, докато човек научи урока си. Не научи ли урока си, природата го тръшка на леглото, и той започва да вика за помощ. Видите ли своя ближен в такова положение, притечете му се на помощ. Не чакайте да дойде друг някой да му помогне. Всеки от вас може да стане лекар, да помогне на един страдащ. Нека всеки опита силата си, да види, колко знае. В такива случаи, именно, той може да провери знанията си. Защо идат болестите и изпитанията в живота? За да приложите търпението си. Ако търпението ви е слабо, ще го развивате. Мнозина се оплакват от ревматизъм. Ето една възможност да приложите търпението си и постепенно да се лекувате. Считайте, че ревматизмът ви е даден, като научна теза за разработване. Ще пъшкате, ще страдате, но ще пишете тезата си и ще благодарите, че имате възможност да оставите на света своя научен труд. Това значи, да има човек разположение на духа. Като болен и здрав, като сиромах и богат, като прост и учен, той трябва да има разположение на духа си. В каквото положение да се намира, човек трябва да е доволен. Всяко състояние, през което човек минава, е временно. Това е естествено положение на нещата. Превърне ли се в нещо постоянно, то е неестествено. Ако направите една малка погрешка, благодарете, че е малка. Ако направите голяма погрешка, благодарете, че чрез нея сте избягнали злото, което ви е дебнало. Като направите голяма погрешка, окръжаващите спират вниманието си върху тази погрешка и се стремят да не изпаднат в същото положение. В такъв случай вие трябва да благодарите, че по този начин сте избавили близките си от същата погрешка. Разумният свят всякога компенсира нещата. Той разпределя тежестите на живота върху всички хора: един ден ще тури една погрешка, т.е. една тежест върху гърба на едного; на другия ден – върху гърба на другиго и т.н. Тъй щото, благодарете, че природата ви е удостоила с известно внимание. Тя разчита на вашия гръб, на вашите сили, затова ви товари. Какъв лекар викат при сериозни болести? Най-видният и способен. Следователно, ако те сполети голямо зло, знай че ти си един от видните лекари, на когото е дадена задача да се справи с това зло. Казвате, че лесно се говори, но мъчно се правят нещата. Наистина, мъчно се правят някои неща, но могат да се направят. Каквото да говорите, хората обичат да слушат, но не обичат да ги морализират. Наистина, морализирането е най-тежкото забавление. Неприятно е цял ден да слушате: това не прави, онова не прави. Майката пипа в долапа, а детето не трябва да пипа. Защо? Да не счупи нещо. И майката може да счупи нещо. Майката гази в реката, а детето не трябва да гази. Защо? Да не се удави. И майката може да се удави. Майката слиза сама по стълбата, а детето само не трябва да слиза. Защо? Да не падне. И майката може да падне. Детето иска само да слезе от стълбата на втория етаж, но майката не позволява. Докато майката е около детето и внася страх и смущение в сърцето му, то може да падне. Остане ли само в къщата, детето може да слезе по стълбата, без да падне. Оставено само на себе си, то слиза внимателно, стъпало след стъпало. Като види запалена свещ, детето иска да я пипне. Ако майка му е при него и му забранява да пипа свещта, детето непременно ще тури пръста си и ще се изгори. Ако е само в стаята, ще разглежда свещта, ще я обикаля, но няма да тури пръста си в нея. Светът е пълен с разумни същества, които предпазват и децата, и възрастните от опасности. Не са само майката, бащата, братята и сестрите, които предпазват детето от опасностите в живота. Хиляди разумни същества изпълняват роля на пазители в света. Има едно разумно ръководство в света, в което всички хора трябва да се вслушват. Това разумно ръководство наричаме Божи Промисъл. Остави съдбата си в ръцете на Божия Промисъл. Щом не можеш да решиш една задача, кажи в себе си: Има Божи Промисъл в света. Той ще се погрижи за това, което не е в силите ми да направя. Това не значи, че не трябва да работите и да чакате всичко от Бога. Божият Промисъл се проявява чрез Божественото, което е във всеки човек. Обърнете се към Божественото в себе си, направете връзка с него, и задачата ви ще се реши по-лесно, отколкото с помощта на някоя външна сила. Сега ви говоря за Божия Промисъл, но и без да говоря, вие ще го проверите по един начин; ако пък ви говоря, ще го проверите по друг начин. Светът е училище, в което всички сте поставени да учите. Светът е създаден, като разумен метод за възпитание и самовъзпитание на човечеството. Не се занимавайте с окръжаващите. Не желайте да бъдете като другите хора, нито те – като вас. Не мислете, че хората са по-добри, или по-лоши от вас. Ако са по-добри от вас, те знаят това; ако са по-лоши, пак го знаят. Дойдете ли до човека, поставете го на същото ниво, на което сте и вие. Не желайте да постигнете всичко изведнъж. Изучавайте се всеки ден, да видите, докъде сте достигнали и какво ви предстои да направите. Какво ще придобиете, ако знаете, къде има заровено злато в земята? Хората преди вас извадиха много злато от земята, но какво направиха с него? Вместо да го претопят, да го използват за своето облагородяване, да проникне в кръвта им, те го превърнаха в пушки и топове, с които днес се убиват едни други. Само онзи може да се ползва разумно от златото, който владее магическата пръчка. Достатъчно е да я завърти два-три пъти във въздуха, и златото ще излезе на повърхността на земята. Без да копае земята, той ще има злато в ръцете си и ще знае, как да го използва. Той не се нуждае от много злато. Днес има нужда от една златна монета – толкова му се дава. На другия ден има нужда от две златни монети – толкова изважда от земята. Това е една съблазнителна мисъл, но вярна. Тази мисъл е опитана и дава резултат, но за онзи, който е придобил изкуството на магическата пръчица. Мислете сега върху двете основни положения от лекцията: закон и принцип. Законът и принципът са общи за всички, но приложението им в живота е различно. Всеки човек се движи, но дадена е свобода на човека да се движи по начин, какъвто той си е избрал. Всички хора мислят, но всеки човек мисли по свой специфичен начин. Всички хора чувствуват, но всеки чувствува по свой специфичен начин. Всички хора работят, но всеки работи по свой специфичен начин. Красотата на живота е в разнообразието, обаче, законът и принципът при всички условия са едни и същи. Божията Любов носи пълния живот. 44. Лекция от Учителя, държана на 25 юни, 1930 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Цветанка Георгиева Абсолютна вѣра (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето АБСОЛЮТНА ВЯРА Т. м. Ако видите яйца в едно гнездо, вие се интересувате от тях дотолкова, доколкото могат да ви послужат за храна. Природата, която е създала яйцата, се интересува за тях дотолкова, доколкото може да ги запази, за да използва съдържанието им за нов живот. За нея всяко яйце е живот, създаден с големи усилия. За нас яйцето не струва много, но за природата не е така. Понеже в природата всичко е процеси, следователно, и яйцето е сбор от процеси. За пиленцето, което излиза от яйцето, важна е майката. То се интересува от майка си, къде е отишла, кога ще дойде и какво ще донесе. Щом види майка си, то веднага отваря устата си и чака да му тури нещо вътре. Кой научи пиленцето на изкуството да отваря устата си? Какво означава отворената уста? Минавате край една котка, виждате, че тя мяучи, отворила устата си. По-нататък виждате, че един вол отворил устата си и преживя. Срещате един човек , и той си отворил устата. В едно гнездо виждате пиленце, което също отворило устата си. Какво ще кажете за отворената уста? Ако вървите замислен, обременен, с глава, наведена към земята, вие нищо няма да постигнете. За да постигнете нещо, вземете пример от пиленцата в гнездото. Докато стоят със затворена уста, майката нищо няма да им даде. Обаче, отворят ли устичките си, майка им непременно ще им пъхне нещо вътре.На същото основание, искате ли да получите нещо, и вие, като пиленцата, трябва да дигнете главите си нагоре и да отворите устата си. Майка ви непременно ще пъхне нещо в устата ви. Някаква мисъл ще слезе отгоре, и вие ще я приемете. Щом се обезсърчите, вие отричате онзи велик закон, върху който е построен вашият живот. Не се обезсърчавайте, но вземете пример от растенията. Когато някой човек отреже клон от едно дърво, или насече кората му, дървото не се обезсърчава, но започва да изправя грешката. По какъв начин изправя грешката? Ако един клон е отрязан, нов израства; ако кората му някъде е насечена, дървото отделя особени сокове от себе си, с които заварява наранените места. Оттук вадим заключението: не коригирайте Божественото в себе си,но оставете го свободно да се проявява. Щом се проявява свободно, то само ще коригира всички погрешки. Като не разбират Божиите закони, хората казват, че човек трябва да бъде добър. Те мислят, че ако човек е добър, няма да има никакви мъчнотии и изпитания. Какво нещо е доброто? Каквито определения да дадете за доброто, те са относителни. Досега никой философ не е дал абсолютно определение за понятието добро. И нашето определение ще бъде относително. Ние казваме: Добро е това, което при всички случаи остава едно и също. То не се огъва. Както да въртиш, накъдето да обръщаш, доброто не се огъва. Добрият човек е извор, който постоянно дава. Казвате му: Дай! – и той дава. Добрият човек дава и не мисли, колко е дал, защо е дал, заслужено ли е дал. Това не значи, че добрият човек не разсъждава, но като цени времето, той предпочита да даде, отколкото да изгуби онова, което не се връща. Колкото искате от добрия човек, толкова ще ви даде. С добрия човек никой не злоупотребява. Всеки иска от него толкова, колкото е в състояние да даде. Най-малкото, дадено от добрия и праведния, има тежест. То крие в себе си нещо Божествено, а Божественото се отличава по това, че има вътрешен смисъл и съдържание. Следователно, дръжте се за Божествените идеи в себе си, защото в тях е вашето спасение. Те съдържат мощна, велика сила. Откажете ли се от една Божествена идея, вие губите силата си. Когато първите човеци сгрешиха, те изгубиха онази основна идея в себе си, върху която се крепеше техният живот. Основната идея, върху която беше построен живота на първия човек, е абсолютната вяра. Докато не бяха сгрешили, Адам и Ева имаха абсолютна вяра в Бога. Той им каза да не ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото, и те послушаха. Обаче, когато учителят на тъмнината влезе в рая, облечен в черен костюм, с черни гердани и с черен жезъл, и ги запита, защо не ядат от дървото, което е всред рая, те се разколебаха. Те не знаяха, какво да отговорят. Когато новият учител им каза, че, ако ядат от забраненото дърво, ще станат като Бога, те се раздвоиха и изгубиха вярата си. С изгубване на вярата си в Бога, те сгрешиха. Те решиха да ядат от плодовете на забраненото дърво. Значи, яденето на забранения плод се яви като последствие на разколебаване във вярата. След всичко това някой пита, какво да прави, за да стане истински човек. Ако си загубил вярата си в Бога, ти не можеш да станеш човек. Бог е първият човек в света, а ти – вторият. Ако си изгубил вярата си в първия човек, твоята съдба е подписана вече. Каква вяра е тази, която от най-малкия ветрец се разколебава? Ако видите, че една запетая, точка или удивителна, не е поставена на място, вие се разколебавате. Това разколебаване се предизвиква от мъртви точки и запетаи. Какво ще правите, ако видите една жива точка или запетая, която не е турена на място? Знаете ли, къде се турят живите точки и запетаи? Според българския правопис точките, запетаите, двоеточието, се турят на едни места, а според английския – на други. Според строежа на българския език, членът се туря на края на думите, а в английски и в други езици – в началото на думите, пред самата дума. Защо в едни езици членът е отпред, а в други – отзад, за нас не е важно. Ние констатираме само фактите. На български език пишем: човек-ът. Членът ът на края показва преодоляване на известни мъчнотии. Изобщо, човек е същество, което се движи в две противоположни посоки, но преодолява всички мъчнотии, които среща на пътя си. Човек е същество, което мисли, което дава и което не лъже. Няма ли тия качества, не можем да го наречем човек. Който си позволи да лъже, той непременно ще понесе и последствията на лъжата. Лъжата е нарушение на известен закон, а всеки закон е свързан с динамическите сили на природата. Следователно, природата държи отговорен всеки, който лъже. Не е позволено на човека на изменя хода на природните сили. Който си позволи да направи това, той плаща с живота си. Всяка дума съдържа в себе си известен род сили. Като знае това, човек не може да употреби една дума вместо друга. Той не може да купи азотна киселина вместо глицерин и да у употреби за същото, за което е употребил глицерина. Всяко нещо трябва да се постави на своето място. Всяка дума, всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие трябва да се поставят на мястото си. Не поставяте ли нещата на техните места, вие можете да създадете цяла катастрофа в своя организъм. Като ученици, вие трябва да изучавате свойствата на всички неща, с които оперирате. Вие трябва да изучавате свойствата на храната, на въздуха, на водата, на светлината, на мислите и на чувствата си. Като изучавате тия елементи, заедно с тях изучавате и системите, с които те са свързани. С храната заедно изучавате стомашната система, с въздуха – дихателната система, с мислите – нервната система, с чувствата – сърцето и кръвообращението. Съвременните учени и физиолози говорят за сърцето, но не знаят, какви са ония вътрешни сили, които го карат да се свива и разпуща, да тласка кръвта из целия организъм. Да познаваш един орган, това значи, да си свързан със силите, които го управляват, и да бъдеш господар на тия сили. Учените говорят за дробовете, без да са свързани със силите, които ги управляват. Човек трябва да бъде господар на своето знание. Той трябва да влезе в хармония с всички сили, за които говори. Говорите ли за въздуха, вие трябва да влезете в хармония с него. За да бъдете физически, сърдечно и умствено здрави, пазете следното правило: дишайте всякога чист въздух. Ако влезете в стая, дето въздухът не е чист, веднага отворете прозорците, да влезе чист въздух. Ако влезете в едно религиозно общество и намерите, че въздухът не е чист, веднага отворете прозореца на своето сърце и проветрете своята стая. Ако влезете в някое научно общество и намерите, че въздухът не е чист, веднага отворете прозореца на своя ум. Ама другите щели да бъдат недоволни – това не е важно. Проветрявайте стаите, в които живеете. Проветрявайте мислите и чувствата, с които се храните. Когато видят, че проветрявате стаите си, за да влезе отвън чист въздух, разумните същества казват: Ето един човек, който знае да живее. Въздухът, който влиза в човешките дробове, в човешкия ум и в човешкото сърце, трябва да бъде чист, да внася в човека радост и веселие, да подига мисълта му, да облагородява неговите чувства. Следователно, влезете ли в клас, веднага отваряйте прозорците. Отваряйте широко прозорците на вашия ум, на вашето сърце и на вашето тяло, да влезе чиста, нова струя въздух, да ви преобрази. Само чистият въздух е в състояние да произведе коренен преврат в човека. Сега вие не разбирате, буквално ли говоря, или преносно. И буквално, и преносно. Понякога човек мъчно разбира нещата. Някои казват, че не разбират великите принципи на живота и не могат да ги приложат. Те не разбират, какво представят любовта, мъдростта и истината, вследствие на което не могат да се ползват от тях. Те трябва да се радват, че не ги разбират. Ако ги разберат, ще бъдат нещастни. Те трябва да се прилагат, без да се разбират. Трябва ли да разбереш любовта, за да я приложиш? Майката прилага любовта към детето си, без да я разбира. Мнозина мислят, че ако знаят истината за нещата, ще бъдат щастливи. Представете си, че отворите черепа на някой човек, да видите, какво нещо е мозъкът и как работи. Вие ще видите едно особено вещество, на едно място бяло, на друго – сиво. Като спрете вниманието си върху това вещество, ще забележите, че в него стават особени подигания и снишавания, някакво пулсиране. В случая вие знаете истината повече от онзи, който не е видял мозъка на човека в процеса на неговата дейност, но станахте ли по-щастлив? Обаче, за разумния човек това не е нужно. Той познава дейността на мозъка не по издиганията и снишаванията, които стават в него, но по промените на лицето. Всяка мисъл се отразява върху човешкото лице. Достатъчно е да погледнете лицето на човека, за да разберете, какви мисли и чувства го вълнуват. Виждате един човек, който подига очите си нагоре – някаква идея има той. Друг пък гледа надолу – и той има някаква идея. Вие трябва да се научите да четете, каква е идеята на първия и каква – на втория. С една дума: Човек трябва да бъде тънък познавач на човешките мисли, да чете по тях и да разбира. Има хора, които четат мислите и на животните. Когато котката мяучи, аз зная, какво иска. Ако някоя котка мяучи пред мене, тя иска да ми каже: Научи ме сега, какво да правя. Едно време лесно намирах прехраната си. Днес, като приех новото учение, не намирам храна. Според новото учение мишки и плъхове не трябва да ям, птички – също. Тогава нищо друго не остава, освен ти да ми дадеш хляб и сирене. Като се оплаква котката, аз и отговарям: Ти си възприела новото учение отчасти, не си го разбрала, както трябва. За да заслужиш хляб и сирене, ти трябва да хващаш мишките и плъховете, да ги повъртиш малко, да им дадеш добър урок, да не влизат в къщата на господаря ти, и тогава да ги пуснеш далеч от къщите. Като казвам, че се разговарям с котката, аз имам предвид езика на животните, а не човешкия. Това, което котката казва, е мисъл, каквато съществува и във вас. Някой казва: Едно време бях смел и решителен, никой не можеше да излезе срещу мене. Обаче, откак приех новото учение, изгубих смелостта си, изгубих силите си и всеки ме тъпче. Ако новото учение те е направило слаб, страхлив, ти не си го разбрал, както трябва. Човекът на новото учение трябва да бъде силен, смел и решителен. Той не трябва да прилага силата си за унищожаване и разрушаване, нито за убиване на хората, но за тяхното подигане. Видиш ли някой човек, който иска да те напада, хвани го за краката и го вдигни във въздуха, като свещ. Като го подържиш няколко минути във въздуха, той ще разбере, че силен човек стои пред него и ще отстъпи. Духовният човек трябва да бъде силен. Както борецът всеки ден прави упражнения, за да увеличи силата си, така и духовният човек трябва постоянно да увеличава силата си. Губи ли силата, която дава устой на мислите и чувствата, човек не върви в правия път. Какво знание е това, което може да се изгуби? Изгуби ли знанието, паметта си, човек трябва да търси начин, да ги възстанови. Един от начините за възстановяване на умствените и физическите сили на човека е храненето. Има специална храна, чрез която човек може да възстанови паметта си; има храна, чрез която може да възстанови центъра за възприемане на красивото, за развиване на изкуство, поезия, музика, наука и други. За да дойде до ония храни, чрез които може да възстанови онова, което е изгубил, преди всичко човек трябва да развие съответни мисли и чувства. Запример, какви мисли отговарят на черешата, на сливата, на ябълката, на крушата? Всеки плод е свързан с една Божествена мисъл. Знае ли мислите, които са свързани с плодовете, човек може да се ползва от силата на тия плодове. Достатъчно е само да произесе името на крушата, запример, за да му се притече тя веднага на помощ. Ето, Мойсей дигна тоягата си, удари канарата, и вода потече от нея. С тоягата си, като с магическа пръчица, Мойсей постигаше всичко, каквото желаеше. Защо Мойсей можеше да си служи с тоягата толкова сполучливо? Ако тази тояга попадне във ваши ръце, ще има ли някаква сила? Няма да има. Значи, силата беше в Мойсея, а не в тоягата. Мойсей предаваше силата си в тоягата и по този начин вършеше с нея чудеса. Следователно, ако имате любов в себе си и знаете, как да произнесете думата любов, вие ще вършите по-големи чудеса от тия, които Мойсей правеше. Правете опити, да видите, каква е силата на вашата любов. Ако сте разгневен и мислите да биете някого, преди да сте го набили, произнесете думата любов. Можете ли да я произнесете така, че да измените решението си, вие имате любов. Някой се разгневи, набие брата си, а после казва, че се разкаял за постъпката си. „След дъжд качулка.” Като се счупи гърнето, мъчно се поправя вече. Друго нещо е, ако сте майстор и можете на направите ново гърне. Но тъй, счупил си гърнето и съжаляваш, че си го счупил, а не можеш да направиш ново, това не е никаква наука. Като направи някаква погрешка, човек започва да се моли, да изправи грешката си. Ако молитвата му е силна, той може да призове на помощ разумните същества, които ще му помогнат да изправи грешката си. Ако молитвата му не е силна, грешката ще си остане неизправена, както счупеното гърне. Като ученици, вие трябва да правите опити, да проверявате силата на мисълта си. Запример, вземете една стъклена чаша и я пуснете отвисоко, да видите, дали ще се счупи. Първият път хвърлете чашата на тревата; вторият път – на земята, а третият път – на камък и вижте, кога ще се счупи чашата, и дали ще се счупи. Правете опити с мисълта си, да я усилвате. Щом усилите мисълта си, вие можете да се справяте с всички мъчнотии и препятствия в живота си. Всички препятствия, които срещате на пътя си, показват, че вие сте стеснили канализацията на вашите мисли. Разширете тръбите на канализацията си, и препятствието ще изчезне. Тъй щото, не търсете причината за препятствията и мъчнотиите си във външната среда. Причините са в самите вас, във вашите мисли и чувства. Разширете каналите на своите мисли и чувства, да потече през тях повече енергия, и препятствията ще се махнат от пътя ви. Хората, които се движат около вас, се настройват от вашите мисли и чувства. Колкото мислите и чувствата на човека са по-обилни и широки, толкова и окръжаващите са по-добре разположени. Щом окръжаващите са разположени, те не му създават никакви препятствия. За да се справя лесно с мъчнотиите си, човек трябва да внася всеки ден по нещо ново в мислите и в чувствата си. Новото е приток на живота. Колкото повече и по-големи са притоците в човешкия живот, толкова по-големи са и благата му. И тъй, правете опити да усилвате мисълта си. Мнозина се оплакват, че са сиромаси. Според мене няма сиромаси в света. Има хора, които не са разработили талантите си, но те не са бедни. Докато развие талантите си и стане богат, човек може да работи и с мисълта си. Когато има нужда от пари, той може да проектира мисълта си към някой богат човек в света, да му изпрати известна сума. Обърне ли се направо към този банкер, той непременно ще иска трима души поръчители. Малко хора дават днес пари без поръчители. Като се намерите в трудно положение, вие започвате да се молите на Бога, да ви помогне някак, да подобрите материалното си положение. Молите се ден-два, но не получавате отговор на молитвата си. Защо? И тук се иска някой поръчител. За да ви даде известна сума, Бог търси някой добър, праведен човек, чрез когото да ви я предаде. Добрият човек играе роля на поръчител. Значи, и Бог иска поръчители. Когато дава, Бог никога не губи. Ако този, на когото е дал нещо, не е в състояние да плати дълга си, вместо него плаща онзи, който му е станал поръчител. Докато праведният не се подпише за поръчител на някого, Бог не му отпуща никаква сума. Казвам: И до днес още невидимият свят отпуща пари само срещу подписа на някой праведен. Това, което става в невидимия свят, става и на физическия. Като не успяват в работите си, мнозина се оплакват, че всички дяволи се опълчили срещу тях. Какво от това? Тяхна работа е да се опълчват, а ваша работа е да се справяте с мъчнотиите си. Ако дяволите излязат по-силни от вас, вие временно ще отстъпите, докато се засилите. Щом се засилите, вие ще настъпите, а те ще отстъпят. Щом сте дошли на земята, вашата задача е да гледате с радост на живота, да бъдете всякога поетически настроени, да вярвате в доброто. Съвременните хора искат да имат резултати на земята, преди да са научили законите на мисълта, преди да са проявили своите чувства. Това е невъзможно. Какво виждате в семействата? Влизате в едно семейство, дето майката и бащата са строги. Децата обикалят около тях, не смеят да поискат нещо, страх ги е от родителите си. Те не могат да се доберат до някакво физическо благо от тях, докато не се отворят вътрешно към родителите си. Най-малкото дете отива полека при баща си, поглежда го в очите, милва го по главата и се усмихва. С тази постъпка то отваря сърцето на бащата. Той взима детето си на ръце, целува го, милва го, става весел и разположен. Щом отвори сърцето си за малкото дете, бащата се отваря и за другите деца. Всички деца въздъхват свободно и започват да пеят и да скачат. Целият дом е радостен. Малкото дете има вяра в баща си. Между бащата и него има отворени прозорци за съобщение. Те имат отношения помежду си. Казано е в Писанието: Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие. Сега и аз ви казвам: Станете като децата, за да направите връзка с вашия велик Баща. Каква връзка може да направи онзи, който няма никаква вяра в Бога? Какви отношения можете да имате с даден човек, ако постоянно го подозирате и нямате никакво доверие в него? Ето защо, първата работа на човека е да възстанови своята вяра в Бога. Може ли да направи това, той всякога ще се ползва от Божиите блага, без никакви поръчители, без никакви посредници. Без вяра в Бога вие не можете да направите крачка напред. Вярата дава устойчивост на човека. С вяра той може да стои здраво на краката си, да разчита на всичко, което му е дадено. Като ученици, от всички се иска пълна вяра в Бога. Каквито мъчнотии да имате, не губете вярата си. И сто пъти да се молите за нещо, не губете вяра в Божественото. Кога да е, вие ще получите отговор на молитвата си. Ако искате да станете поет, музикант или художник, не губете вяра в постигане на вашето желание. Много ще пишете, много ще рисувате, много ще свирите, докато един ден постигнете желанието си. Бог всякога помага на ония, които работят с постоянство. Не туряйте граници на Божественото. Дойдете ли до Божественото, оставете Го да се проявява свободно. Не губете вярата си! Какви препятствия да срещате, не се обезсърчавайте. Хората могат да ви се смеят, това нищо не значи. Знайте, че невидимият свят цени усилията на човека и, в края на краищата, ще го възнагради. За да опита вярата ви, разумният свят съзнателно ви поставя на изпитания. От вас се иска вяра, а не вярване или суеверие. Вяра в Бога, а не в хората. Това се дава като задача на всички хора, пред които стои сериозна работа. Ще дойде ден, и близо е този ден, когато хората ще минат през голям огън. За да издържат на този огън, те трябва да имат непоколебима вяра в Бога. Които имат тази вяра, ще минат през огъня, ще се пречистят и живи ще останат. Които нямат вяра, ще изгорят, ще се превърнат на въглен. Не е въпрос в смъртта на човека, но той трябва да се измени, да мине от едно състояние в друго. Никой не може да се избави от този огън. Той е определен за чистене. Той ще пречисти всички човешки мисли, чувства, желания и постъпки. Всичко човешко ще изгори, а ще остане само Божественото. Няма да остане същество на земята, което да не мине през този огън. Който издържи, той ще влезе в новия живот; който не издържи, ще остане за следната епоха, за бъдещи времена. Кога да е, в настоящето, или в бъдещето, човек неизбежно трябва да мине през огън. Сегашните хора се оплакват, че не успяват в живота си. Защо не успяват? Защото още живеят със стари разбирания. Запример, слушате някои да казват: Един ден, когато баща ни умре, ще ни остави някакво наследство. Откажете се от всякакво наследство. За предпочитане е баща ви да живее, да му се радвате, отколкото да очаквате неговото наследство. Откажете се от всякакво завещание за бъдещо богатство. За предпочитане е да разчитате на онова богатство, което Бог е вложил в главата ви, отколкото да очаквате на някакво външно богатство. Едно нещо мога да ви посъветвам: Уповавайте на главата си. Уповавайте на дробовете си. Уповавайте на стомаха си. След това уповавайте на всички разумни закони, чрез които работят възвишените и разумни същества. Свържете се с тия същества, за да се ползвате от живота. Изучавайте техния характер и техните прояви, за да познавате и своите ближни. И тогава, като срещнете един човек, не гледайте на неговите отрицателни прояви. Търсете доброто във всеки човек, за да се ползвате от него. Вие ще намерите доброто и благородното в човешкото лице, но затова се иска специално изучаване и наблюдаване. Запример, благородството на човека е написано в средата на долната устна, във вид на малка вдлъбнатина. Благородството на човека стои по-високо от човешката любов. Човешката любов подразбира отношения на взимане и даване. Който има това чувство силно развито в себе си, той може да ви бъде приятел. На такъв човек, бил той учен или прост, богат или беден, всякога може да се разчита. Стане ли въпрос за приятелство между двама души, ние всякога разбираме разумни хора. Приятелство съществува само между разумни хора. Разумният човек има добре оформена глава. Има хора, на които главата едва сега се оформя. Те не са способни за приятелство. След време, обаче, и това може да се постигне. Черепът на човека е подложен на постоянни промени, благодарение на непреривната дейност на мозъка. Има ангели, които работят изключително върху развиване на приятелското чувство в човека. Свърже ли се с тия същества, човек се ползва от тяхното благословение. Само онзи може да бъде свързан с тях и да се ползва от тяхното благословение, който съзнателно и с любов работи за развиване на това чувство в себе си. Същевременно, за да се свържете с тия същества, вие трябва да имате поне един приятел на земята, чрез когото те да работят. Като се говори за разумния свят, хората искат да знаят, къде е този свят, какво представя той. За да имате правилно разбиране за разумния свят, трябва да го съпоставите със земния свят, дето живеят обикновените хора. Ще си послужа с един пример, за да имате ясна представа за разумния и неразумния свят. Двама господари пазарили по един работник да копае нивата им. И двамата работници били пазарени по сто лева на ден- Първият работник свършил работата си на време и добре, но вечерта, вместо да получи уговорената надница, господарят му дал 50 лв., а отгоре на това го наругал и изпъдил, като му казал втори път да не се явява пред очите му. Вторият работник работил усърдно, но заедно с него работил и господарят му. През всичкото време те се разговаряли за нивата, за лозето и се разделили другарски. Господарят турил парите в джоба му и го поканил и друг път да му работи. Като погледнал в джоба си, вместо сто лева, работникът намерил 200 лева. Като отишъл втори път на работа, господарят му дал 400 лева. Отношенията на първия господар към работника представят неразумния свят; отношенията на втория господар, представят разумния свят. И двата свята, които наричаме видим и невидим, се намират на земята. Неразумните хора се водят по законите на неразумния свят, а разумните – по законите на разумния свят. Сега, всички вие трябва да отворите сърцата си за разумните същества, да влезете във връзка с тях. Това може да стане, само ако възстановите вярата си в Бога. Направите ли това, вие ще отворите всичките си прозорци, през които ще прониква Божествената светлина. Дойде ли тази светлина у вас, вие ще се ползвате от благословението на Божествения свят. Вие ще бъдете в положението на царския син. Може ли царският син да бъде гладен и гол? Докато е свързан с баща си, той има на разположение всичко. Обаче, ако царският син ходи гладен, гол и бос, това показва, че той е скъсал връзката си с баща си, а оттам и с източниците на живота. И тъй, човек трябва да има вяра в Бога, а Бог – доверие в човека. Когато се спазват тия отношения между човешката душа и Бога, човек може да постигне всичко, каквото желае. Той се ползва от подкрепата и защитата на разумния свят. Той владее магическата пръчица, както флейтистът – своята флейта. Тури ли пръстите си на флейтата, всички се възхищават и ръкопляскат. Не знае ли да свири, колкото да се движат пръстите, нищо не излиза. Да владееш магическата пръчица, това значи, да поставяш разумно и съзнателно пръстите си на флейтата. За това се изисква участието и на ума. Когато останете без работа, турете пръстите си на флейтата и започнете да ги движите, макар и да не знаете да свирите. За предпочитане е да мърдате пръстите си по флейтата, отколкото да мислите за работи, които нищо не ви ползват. Казано е в Писанието: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Как ще се изменим: по-красиви ли ще станем, или по-грозни? По-красиви, по-съвършени. Само новото може да внесе красота в човека. Само новото, изразено в мисли, чувства и постъпки, прави човека красив. Нова обхода, нови, съзнателни движения се искат от човека. Като се моли на Бога, някой човек дига ръцете си нагоре, с което иска да каже, че е готов с ум, със сърце, с воля да служи на Бога. Докато държи ръцете си нагоре, той всичко обещава. Щом спусне ръцете си надолу, мисълта му коренно се изменя. Значи промяната на движението изменя мисълта, както и целта на човека. Новото, което сега иде, изисква единство в човешките мисли и стремежи. В каквато посока да се движи, човек трябва да държи съзнанието си будно, да не изменя посоката на своята мисъл. Като ученици, вашата работа е да учите, да се занимавате с уроците и със зададените задачи. Какво прави учителят, това не е ваша работа. Учителят се интересува от вас, дотолкова, доколкото решавате задачите си. В този смисъл отношенията между учителя и ученика са строго определени. Каквито препятствия да среща на пътя си, ученикът трябва да постоянствува. Той трябва да бъде като гумена топка: колкото пъти да се удари в препятствието, всякога да е готов да отскочи, да се върне назад и пак да настъпи. Ученикът трябва да настъпва и отстъпва, без да се обезсърчава. Само по този начин той може да се домогне до новата мисъл, която се основава на абсолютна вяра в Първата Причина. Само така човек вижда, че може да направи всичко, каквото неговите възможности позволяват. Кога може човек да реализира своите възможности, не е важно. Важно е, че той може да ги реализира. Човек се учи и на земята, и на небето. Каквото прави на земята, ще го види на небето. Като замине за другия свят, преди да определят мястото му, пред него, като на филм, се изреждат всички негови мисли, чувства и постъпки. Той сам дава преценката им като добри и лоши и се поучава от тях. Филмът на вашия земен живот ще определи, можете ли да останете на небето, или ще ви върнат на земята да приложите онова, което сте научили на небето. Докато е на земята, човек трябва да изпълни всичко, което е обещал. Ако не може да изпълни обещанията си, човек започва да се срамува. Той вижда, че се е подписал под обещанията си, а днес не може да ги реализира. Защо? Защото среща големи препятствия на земята. Обаче, като преодолява препятствията, той става по-силен. Дръжте в ума си основната мисъл: абсолютна вяра в Божественото, без никакво съмнение и подозрение. Във всеки човек има нещо благородно и възвишено, въпреки това той може да сгреши. Никой не желае злото, но понякога му се подава. И спортистът не желае да падне, да счупи крака си, но някога, по невнимание, той пострадва. Без да иска той се подхлъзва, изгубва равновесието си. Когато се движи върху глетчерите на живота, човек непременно ще изгуби равновесието си. Затова е казано: „Не съдете, да не бъдете съдени.” Всеки, който съди и критикува, ако го турят на мястото на падналия, и той ще сгреши по същия начин. Разумност се иска от хората. Само разумният може да възстанови своята първоначална вяра в Бога. Вярата в Бога, това е магията на живота. Проявената Божия Любов, проявената Божия Мъдрост и проявената Божия Истина носят пълния живот. 43. Лекция от Учителя, държана на 18 юни, 1930 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Двата принципа (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ДВАТА ПРИНЦИПА Размишление. В миналата лекция се каза, че първата дума на Божествения език е любовта. Това е твърдение, което не е доказано, а трябва да се докаже. За да избягнат доказателствата, някои ще кажат, че това е аксиома. Като аксиома, то не се нуждае от доказателство. Човек трябва да диша, това е аксиома. Щом някой отрече тази аксиома, ще го хванем за врата и силно ще го стиснем. Като започне да се задушава, той веднага ще признае аксиомата, че без въздух не може да се живее. Значи, аксиомата е такова научно твърдение, за което всички хора, във всички времена и епохи, имат едно и също мнение и от което всички хора едновременно имат нужда. Аксиомата е достъпна за всички умове. Без доказване всички хора я разбират. Дойдете ли до теоремата, там въпросът е поставен другояче. За да приемете известна теорема като твърдение, тя непременно трябва да се докаже Апостол Павел казва: „Първият плод на Духа е любовта.” Духът е разумното начало в света. Следователно, ако възоснова на думите ,казани от апостол Павел, приемем, че първият плод на разумното начало е любовта, ние имаме едно становище. Обаче, ако търсим първата дума, която произлиза от любовта, въпросът е друг. Сега трябва да мислите върху първата дума на любовта. Казано е в Писанието: „Бог е Любов”. Значи, когато любовта действува между двама души, всякога единият люби, а другият приема неговата любов. И двамата едновременно не могат да любят. Единият ще застане на мястото на Бога и ще люби, а другият ще приема любовта и ще благодари за нея. Единият ще бъде проводник на Божията Любов, а другият ще бъде човекът, когото любят. Човек не може да люби, той само приема любовта. Когато посети човека, любовта го подига, дава му подтик да върви напред, възкресява го. Само Божественото възкресява човека. Когато възкръсне, човек трябва да целува ръцете и краката на Божественото, да Му благодари. Не благодари ли, той е осъден на смърт. За да живее, човек трябва да благодари. Не благодари ли, той не е човек; щом не е човек, не заслужава да живее. Божественото люби, а човек благодари. Така са разпределили ролите си двете начала в човека – Божественото и човешкото. На Божественото не можете да поставите никакви граници, никакви предели. Божественият свят е безграничен. Опита ли се някой да забие един кол в Божествения свят, като граница на нещата, той веднага се намира в човешкия свят. Колове съществуват само в човешкия свят. Само там се позволява ограждане с колове и плетове. Като изучаваме живота на хората, ние можем да го разделим на няколко категории: живот на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Дойдете ли до живота на обикновения човек, ще видите, че през каквито положения да минава, все обикновен ще си остане, навсякъде ще носи своите качества. И генерал да стане, и учен, и светия – все обикновен ще бъде. Същото можем да кажем и за останалите категории на живота. Каквото положение да вземе талантливият, навсякъде ще се прояви като талантлив. По-далеч от себе си не може да отиде. Обикновената постъпка всякога си остава обикновена. Постъпката на талантливия всякога си остава със своите специфични качества. Постъпката на гениалния всякога си остава гениална. Постъпката на светията всякога си остава света. Външно човек може да обърка проявите на хората, да предаде на обикновената постъпка по-високи качества, но вътрешно, по същина, проявите на всеки човек са строго разграничени. Онзи, който различава нещата, никога не може да предаде на обикновената постъпка по-високи качества от тия, които тя притежава. Можете ли да кажете на онзи, който ви е обрал, че е постъпил като светия? Какви са постиженията на обикновения живот? Обикновени. И при Бога да отиде в края на краищата обикновеният човек ще има обикновени резултати. Защо? Защото и отношенията на Бога към него ще бъдат обикновени. Като човек, свързан повече със земята, Бог ще заповяда да му дадат всичко в изобилие: хляб, къщи, ниви. Като се върне у дома си, ще започне да се суети, това да направи, онова да направи, докато дойдат крадци и го оберат. После ще отиде да се оплаква, че го обрали. Даде ли му се по-голямо богатство, той ще пълни хамбара си с жито, но после ще съжалява, че житото мухлясало. Какво придобива обикновеният човек от усилията, които прави в живота си? Има нещо красиво в живота на обикновения, на талантливия, на гениалния човек, както и на светията, но всеки от тях трябва да се подигне едно стъпало по-горе от положението, в което се е намирал. Като човек, безразлично в коя категория на живота се намира, всеки трябва да проявява Божественото в себе си. Не проявява ли Божественото начало в себе си, ние го считаме мъртъв човек. Той ходи и се движи между живите, но е мъртъв. Жив човек е онзи, който проявява едновременно и двете си естества: първо Божественото, а после – човешкото. Всяка работа започва с Божественото. Значи, на пръв план е Божественото. Запример, в света първо се е явило изобилието, а после е дошъл недоимъкът. Като се е видял в лишения, човек започнал да краде, т.е. той проявил своето човешко естество. Когато отнемат на човека единствения хляб, който си е изработил, това наричаме кражба. Обаче, ако от хиляда хляба отнемат един, това не е кражба. Така е в природата. Ето защо, имаш ли два хляба в торбата си и срещнеш човек, който няма нито един, дай му един от своите. Не чакай той да ти го вземе. Ако имаш само един хляб, бъди уверен, че няма да срещнеш човек, който може да те обере. Това е закон. Следователно, чуете ли някой да казва, че взели единствения му хляб, че отнели хапката от устата му, знайте, че този човек си служи с теореми, които трябва да се докажат. Докато не се докажат, те не могат да се приемат за научни твърдения. Ако, наистина, са взели хапката от устата на някого, това показва, че той е изял вече десет хапки. Значи, взели са единадесетата хапка от устата му, а не първата. Първата хапка е право на човека, и никой не може да му я отнеме. Като слушат да им се говори, някои казват, че знаят тия неща, че няма нови работи за тях. Наистина, има неща, в които хората са специалисти, могат да държат лекции. Запример, те казват, че знаят, как да живеят, да се хранят, да се обличат, не се нуждаят от никакви лекции. Те знаят да живеят, но въпреки това умират; знаят как и с какво трябва да се хранят, но въпреки това боледуват; знаят да се обличат, но въпреки това са недоволни от облеклото. Птиците научиха изкуството да се обличат сами. Техните дрехи изникват от тялото им. Те ги пъстрят със специални бои, които никога не губят цвета си, но по-далеч от това изкуство не са отишли. И човек, като птицата, не е отишъл по-далеч от изкуството, което е постигнал като човек. Сега той трябва да даде път на Божественото в себе си, да прояви изкуството, което Божественото носи. Като ученици, за вас е важно да знаете основното качество на човека. Ако дойдете до растенията и до птиците, ще видите, че те разрешиха въпроса за цветовете. В гамата на цветовете те работят по-добре от човека. За тях цветовете представят азбука. Защо въпреки това не са станали културни? Защото не знаят да сливат тези букви в срички и думи. Те нямат реч, слово, както по-напредналите от тях същества. В това отношение цветовете представят външната страна на една жива идея. Растенията и птиците са дошли до външната страна на тази идея, без да проникнат във вътрешната и страна. Ако проникнат във вътрешната страна на тази идея, те ще излязат от ограничения живот на растения и животни, ще влязат в категорията на хората. Сега, да се върнем към основната мисъл. Дайте ход на Божественото в себе си. Дойде ли Божественото в тебе, ти ставаш господар на себе си. Ти можеш вече да обичаш, без да мислиш дали те обичат. Ако искаш непременно да отговарят на любовта ти, ти живееш в човешкото. Ти стани господар на положението. Ти обичай Ако не те обичат, това показва, че хората около тебе не са проявили още Божественото. Каже ли някой, че няма кой да го обича, той не говори истината. Веднъж е създаден, значи, Бог пръв го е обичал. После той се е родил – майка му и баща му са го обичали. Цял живот е ял и пил, обличал се е – хиляди същества са станали жертва за него от любов. И след всичко това човек се осмелява да казва, че никой не го обичал. Да мисли и да говори човек по този начин, това значи израждане. Това е най-голямата лъжа, от която човек трябва да се освободи. Ако наистина, няма кой да те обича, ти обичай. Твой е редът. Сега ти трябва да проявиш любовта си. Като проявиш Божественото в себе си, хората непременно ще те обикнат. Ако, наистина, няма кой да те обича, ето, пред тебе стои едно сираче, без майка и без баща, без братя без и сестри. Вземи това сираче и го осинови. Ти си богат човек, разполагаш с милиони. Вземи това сираче при себе си, то ще ти бъде син и слуга; ще ти помага, ще ти услужва във всичко. Ти започваш да мислиш, да се колебаеш, да го вземеш ли при себе си, дали заслужава тази жертва и т.н. Щом мислиш толкова много, ти не можеш да му бъдеш баща. То ще си намери друг баща, който ще го приеме веднага, без големи разсъждения. Едно се иска от човека. Всяка сутрин, като става от леглото си, той трябва да се запитва: Обичал ли съм, т.е. дал ли съм възможност на Божественото в мене да се прояви? Ако си обичал, и тебе ще обичат. Това е закон за цялото Битие. Невъзможно е човек да обича и да не го обичат. Невъзможно е човек да е дал и да не е получил. Това е правило без изключения, защото е валидно за всички светове. Любовта е закон без никакви изключения. Много хора очакват на родителите си, на учителите си, те да направят всичко за тях. Значи те очакват да бъдат осиновени. За да бъдеш осиновен от някого, ти трябва да бъдеш готов да му станеш син и слуга. Искаш да станеш син и слуга на някого, а си вирнал глава нагоре, турил си ръцете си отзад и вървиш гордо. Не, ще туриш ръцете си напред, а не назад; ще засилваш умствената, а не животинската си природа. Работа се иска от човека, а не само ядене и пиене. Съвременният човек се нуждае от една основна идея, която при всички условия на живота му да остане една и съща, да не се мени. Основната идея на парахода е котвата. Ако параходът не е завързан, за котвата, вълните ще го отнесат всред морето, дето бурите ще го разрушат. Основната идея за човека е вярата му в Божественото. Докато се държи на Божественото, и в ада да влезе, пак жив ще излезе. С Божественото ли си, навсякъде си добре – и в рая и в ада, и в живота и в смъртта. Щом се държиш за Божественото, колкото пъти да падаш, пак ще ставаш; колкото да се обезсърчаваш, пак ще се насърчаваш; колкото да скърбиш, пак радостен ще станеш. – Ами ако изгубя любовта си? – Любовта никога не се губи. Бог е Любов. Може ли Бог да се изгуби? Той може да се оттегли от тебе, за да те изпита, но никога не може да се изгуби. Като изучавате живота, вие трябва да го изучавате от кабалистична гледна точка. В математиката изучавате числата и действията с тях. Всяко число, пренесено в живота, означава сбор от живи сили, от енергии. Запример, числото едно, т.е. единицата, означава мъжкия принцип, бащата; числото две, двойката – женския принцип, майката; числото три – детето. Когато вземете 2 , вие казвате, че двете се е умножило само на себе си. Като умножите 2х2, ще получите четири, но за вас и четворката е толкова разбрана, колкото и двойката. Двойката представя пътя, по който дадено тяло се развива; тройката – процесът на самото развиване. Когато се намери в противоречие, човек се мъчи да разреши противоречието си в единицата; ако не може да го разреши в единицата, отправи се към двойката; ако и в двойката не може, отива към тройката; ако и в тройката не може, отива към четворката, петорката, до деветте. Числото девет означава резултат. Значи, като дойде до деветте, човек постига известен резултат. В пътя на развитието си, човек прави различни движения, които външно, сами по себе си, могат да бъдат неразумни, но, по отношение на друго някакво съзнание, те са разумни. Запример, за самото перо движението му по хартията е несъзнателно; обаче, за онзи, който пише с перото, колкото и каквито разнообразни движения да прави, в края на краищата, написаното крие в себе си известно съдържание и смисъл. Научете се да превеждате нещата, да ги осмисляте. Иначе, животът става безсмислен и безсъдържателен. Някой иска да го обичат. Това не е безсмислено. Фактът, че се нуждае от любовта на някого, това показва, че той иска да види проявите на Божественото. Щом иска да бъде обичан, той трябва да е готов да благодари. Щом дойде онзи, който ви обича, вие ще отправите ръцете си към него, ще го прегърнете и ще му благодарите. Аз разглеждам прегръщането в най-красив и чист смисъл. Какво правите, когато искате да пиете вода от някой планински извор? Вие се навеждате, туряте шепата си в извора, гребвате с нея вода и я приближавате към устата. Пиенето на водата не е нищо друго, освен целуване на водата. Водата представя Божествения принцип, който влиза в човека и утолява жаждата му. Щом жаждата му се уталожи, той се успокоява. Следователно, успокоите ли се, вие трябва да благодарите на Божественото благо – водата, с което показвате, че сте приели, разбрали и оценили любовта. Следователно, дойде ли Божественото при вас, да ви донесе своята любов, бъдете готови да го приемете, както трябва, и да му благодарите. С ръцете си ще го пипнете и прегърнете, с очите си ще го погледнете, с носа си ще го помиришете, с устата си ще го целунете. Всички удове, с които си служите, са разумни. Ръцете, краката, очите, ушите, носът, устата на човека са разумни, защото чрез тях той възприема Божественото и му благодари. Това значи жив човек. Може ли по този начин да приеме Божественото и да му благодари, човек може да влезе в рая. Не е ли готов да се отнесе по този начин с Божественото, човек не може да влезе в рая. Така постъпвайте и със себе си. Целунете и помилвайте ръката си, която върши разумни работи. Целунете и прегърнете краката си, които пренасят тялото от едно място на друго, да върши разумни работи. Как благодарят хората? Ще целунат ръката на някого, който я турил в ръкавица. Не, ще целувате голата ръка на човека. Голи дойдохте в света, голи ще се явите и пред Бога. Нищо срамно няма в голотата, скоято Бог ви е изпратил. Това, което се срамува в човека, е животното, животинската кожа, която ви дадоха да облечете, за да слезете на земята. Ще съблечете животинските си дрехи и ще облечете ония хубави, красиви дрехи, създадени от Божественото във вас. Останете ли само с тия дрехи, вие ще светите като слънце. Нищо нечисто няма в дрехите, които Божественото е изработило. С тези дрехи ще се явите пред Господа, ще паднете пред нозете Му и ще ги прегръщате и целувате. Какво по-велико нещо от това, да прегръщате и целувате ръцете и нозете на своя Баща? От очите ви ще потекат няколко сълзи, но те ще бъдат сълзи на благословение, сълзи за възкресение на човечеството. Днес религиозните и духовни хора говорят за Бога, или слушат да им се говори, а не знаят, какво положение да заемат. Видят ли, че някой не знае, какво положение да заеме, когато му се говори за Бога, разумните същества му дават първия урок по смирение и го изпращат да отиде при своя Баща, да прегърне и целуне нозете Му. Като види, че са го били, Бог ще го погледне с любов, и болката му се изчезне. След това при Бога ще се яви онзи, който е дал първия урок на смирение на своя ближен и ще го заставят да прояви към него Божествения принцип, т.е. да го обикне. Щом го обикне, той ще започне да го учи, ще му даде всички добри условия за развитие. Така само ще изкупи своята погрешка. Следователно, всеки, който ви обича и се жертвува за вас, по някакъв начин изкупва някоя своя погрешка в миналото. Знайте, че в отношенията на хората има нещо Божествено. Тъй щото, натъкнете ли се на Божественото, застанете пред него със свещен трепет, както жадният – пред водата, и благодарете, че ви се е отдал случай да го изучавате. Вие трябва да изучавате проявите на Божественото и да ги различавате от обикновените човешки прояви. Дето човешкото се проявява, там има тревоги и безпокойства. Не е лошо понякога да се разтревожи човек, но ако цял живот се тревожи, ако цял живот се проявява като обикновен, той не е разбрал смисъла на нещата. От сутрин до вечер човек трябва да минава през четирите състояния: състояние на обикновен, на талантлив, на гениален човек и на светия. И вечер, като спи, също трябва да минава през четирите състояния: ще легне като обикновен човек, ще спи като талантлив, ще сънува като гениален и ще се пренася във възвишените светове като светия. Сега аз ви навеждам на мисълта за Божественото в човека, за да влея нова струя във вашия живот. Без тази мисъл, вие ще дойдете до безизходно положение. Намерите ли се в това положение, трябва да направите крачка напред, да излезете от областта на човешкото и да влезете в областта на Божественото, дето има развитие. Който не може да мине в тази област, той ще се отчае и ще пожелае да умре, да свърши с живота си. Няма защо да умирате – ще се пожертвувате, ще се откажете от човешкото за сметка на нещо по-високо. Само егоистичните хора искат да умрат, за да не дадат нещо от себе си. Доброволно или насила, човек непременно трябва да даде нещо от себе си. За предпочитане е доброволно да даде. Смъртта, която преждевременно иде, показва, че е дошло време вече за човека да даде нещо. Тя го мушне оттук-оттам, вземе от него, каквото и е нужно, и си заминава. Глупавите хора умират насилствено и преждевременно. Гениалните хора не чакат да дойде смъртта и да ги застави да дават. През целия си живот те дават доброволно, вследствие на което не умират, но заминават. Мнозина се оплакват, че са остарели. Дали човек е млад или стар, това не трябва да го смущава. Това са временни положения, през които всеки трябва да мине. Важно е, при всички случаи на живота си да запазите в себе си онова, което не се изменя. Това е истинският човек, който не може да бъде нито млад, нито стар. При всички условия той остава един и същ. Дръжте се за него и не се страхувайте. И тъй, човек трябва да обича и да го обичат. Пръв. Който е възлюбил човека, е Бог. За тази любов човек трябва да благодари всеки момент. Като стане сутрин и види изгряващото слънце, като усети неговата благотворна топлина, като види около себе си цветя, птички, животни, хора, той трябва да се изпълни с благодарност към всичко живо. Може ли да благодари по този начин, всичко в живота му ще се осмисли, от най-малкото до най-голямото. Нещата се осмислят, само когато любовта и благодарността взимат участие в живота. Там, дето любовта и благодарността не взимат участие, нещата се обезсмислят. И тогава хората се питат, какво трябва да правят. Много просто. Ако сте обикновени хора, пясък ще копаете; ако сте талантливи, цимент ще правите от пясъка; ако сте гениални, ще циментирате; ако сте светия, ще градите. Това са работи за човека на земята. За Учителите са определени по-високи работи. Един е Великият Учител в света. Той има много ученици, но малцина от тях Го познават. Те мислят, че като им говори, познали са Го вече. Лъжат се. Учителят е толкова видим, колкото и невидим. Той е навсякъде: в светлината, във водата, във въздуха, в земята, в слънцето, в камъните, в растенията, в животните и в хората. Това е на земята. Същевременно Той е и в другите светове. Много неща не знаят хората, но разискват върху въпроса, кокошката ли е съществувала по-рано, или яйцето. Те казват, че първо е съществувало яйцето и от него е произлязла кокошката. Според мене, кокошката е съществувала първа, а после – яйцето. Кокошката се движи, а яйцето не може. Следователно, това, което не може да се движи, е родено от онова, което се движи. Да се твърди, че кокошката е излязла от яйцето, това значи, да се мисли, че Бог е произлязъл от човека. Не е така. Човек е яйцето, което чака времето си да се излюпи. Първоначално животът е съществувал, а всички форми в него са създадени от Разумната Причина на нещата. Същото се отнася и за човека. Първо е съществувало Божественото, а после се явило човешкото. Божественото се явява като малка светлинка и топлинка, които го придружават във всички случаи на неговия живот. Представете си, че през една тъмна, студена зимна нощ вие успеете да се скриете в един подслон на завет. Вие сте доволни, че сте на завет, но около вас е студено и тъмно. Случайно намирате една кутия с кибрит. Запалвате първата клечка кибрит и веднага се ориентирате: намирате дръвца, талаш и запалвате огън. Щом огънят се разгори добре, вие изпитвате голяма приятност, имате вече светлина и топлина. Първата клечка кибрит спаси положението. Каквото представя клечката кибрит за измръзналия пътник, такова нещо е Божественото във всички трудни моменти на човешкия живот. Ако в трудни моменти на живота си не можете да намерите първата клечка кибрит – Божественото, и да я запалите на огнището, вие сте изгубени. Огнището представя човешкото сърце, на което огънят трябва постоянно да гори, без да загасва. Загасне ли огънят в огнището, вие сте изгубени. Тогава трябва да дойде някой отвън, да запали огъня ви, да ви спаси. Огънят на огнището и свещта на светилника трябва постоянно да горят. Някой се обезсърчил и казва, че иска да напусне земята. Дето да отиде, една идея трябва да носи със себе си: да обича и да го обичат. Ако отиде на небето и спре пред вратата на рая, веднага ще го попитат: Обичаш ли? – Обичам. – Обичат ли те? – Обичат ме. – Влез вътре. Райската врата ще се отвори, и той ще влезе в рая. Който излиза от ада и отива при Христа, и той трябва да отговаря на формулата „обича ли, и обичат ли го”. Разликата е само в това, че който иска да влезе в рая, отвън ще отговаря; който иска да излезе от ада, отвътре ще отговаря. Докато е на земята, много пъти човек ще влиза и ще излиза от ада. Щом влезе в ада, той веднага хлопа на вратата, иска да излезе вън. – Кой е там? – Аз съм, еди-кой си, затворен съм, искам да изляза – Обичаш ли? – Обичам, Господи. – Обичат ли те? – Обичат ме, Господи. – Излез тогава навън. Това е една свещена формула, която постоянно трябва да носите със себе си. И при най-страшното положение да се намирате, къщата ви да отнемат, пак не се страхувайте. Да отнемат къщата ви, това значи, да отнемат тялото ви. Това е смъртта. Наистина, по-страшно нещо на земята от смъртта не съществува. Каквото да се случи в живота ви, бъдете вътрешно свободни. Знайте, че всеки момент сте на изпит, проверяват ви, обичате ли, обичат ли ви. Ако ви обичат, изпитват вашата благодарност. Благодарността ви трябва да бъде такава, че да сте готови да прегръщате и целувате като водата, а не като паяка, който прегръща мухата, за да изсмучи кръвта и. Сега аз говоря за Божествените прояви, за Божията Любов, а не за човешката. Как се обичат хората, това не е моя работа. Любовта на хората не ме интересува. Грешките на хората не ме интересуват. Ние се интересуваме от хора, които не грешат, които си помагат едни на други. На такива хора ние разчитаме. За тях се отнася стиха: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз.” И каквото попросят в мое име, ще им се даде. Щом Божественото се изявява към човека, той трябва да прояви човешкото в себе си и да благодари. От своя страна и той трябва да проявява Божественото в себе си,да люби и да помага на другите. В една от най-богатите английски църкви се събрали видните и членове, заедно със своя проповедник да решат въпроса, как да намерят няколко милиона стерлинги за едно благотворително дело. Всички предложили да се помолят на Бога, да отвори сърцата на богатите, да помогнат на делото. Като изслушал всички мнения, проповедникът казал: Братя християни, защо сме се събрали да изкушаваме Господа? Ние, всички присъствуващи тук, сме богати хора. Нека всеки от нас даде от себе си известна сума, и работата ще се нареди. Аз давам хиляда стерлинги. След думите на проповедника всеки дал една голяма сума, и в един час те събрали повече от един милион стерлинги. Нека всеки последва примера на проповедника и, ако има сто лева, да даде десет; ако има хиляда лева, да даде сто и т.н. След това, когато видите събрана голяма сума пред себе си, благодарете на Бога, че Божественият принцип е проработил. Ще кажете, че човек трябва да се отрече, да даде всичко. Не, въпросът трябва да се постави в следната форма: когато ме обичат, аз трябва да проявя човешкото. Когато обичам, трябва да проявя Божественото. Докато Божественото не се прояви, човешкото не може да се прояви. То се проявява на втори план. Ако Божественият и човешкият принцип не се редуват правилно, човек не може да направи крачка напред. Мнозина се хвалят с вярата си, че някога били много усърдни в молитвите си, че някога се обичали много. Това са въпроси на миналото, които не са важни вече. За нас е важно, какво сте днес, каква е вярата и любовта ви днес. Ще дойде някой учен и ще започне да разправя, как произлязъл човек. Според него, човек е произлязъл от клетка, която постепенно се е развивала и минавала през всички форми на растителното и животинското царства. За мене това не е важно. Аз зная, че съм произлязъл от едно Велико, Разумно начало, което съдържа в себе си всички съществуващи форми досега, както и много още, които не са проявени. Следователно, аз трябва да обичам всички форми, които се съдържат в това Начало – растения, птици, животни, хора. Само тогава мога да кажа, че Божественото и човешкото се проявяват в мене едновременно. Не гледа ли широко на нещата, човек всякога ще бъде недоволен и нещастен. Не очаквайте на любовта на един човек само. Очаквате ли само на едного, вие сте пътник, който носи едно шише вода с вместимост един литър. Какво ще направите с един литър вода? През целия път ще мислите само за един литър, ще се страхувате да не се свърши и ще останете без вода. Смешно е да изисквате от човека да обича само вас. В любовта такъв закон не съществува. Никой не може да ограничи любовта, освен тя сама. Иска ли някой да обичам само него, аз ще го накарам той да ми даде пример, как да обичам само едного. Ако някоя баба иска само нея да обичам, аз разбирам, че тя има нужда от мене, иска да и услужвам. Ако болният иска само него да обичам, това показва, че той има нужда от мене, да му помагам. Ако жадният иска само него да обичам, аз разбирам, че той има нужда от моята вода. Две неща се искат от човека: да обича и да му благодарят; да го обичат и да благодари. Това са два велики принципа, с които трябва да работите. Като работите с тях, вие ще станете красиви, ще се подмладите, и животът ви ще бъде светъл и чист. Аз се интересувам от човека дотолкова, доколкото прилага тия два принципа. А това, дали е обикновен, талантлив, гениален, или светия, не е важно; важно е да прилага двата велики принципа в живота си. За да придобиете тия принципи спазвайте правилото: Абсолютно никаква лъжа! Абсолютно никаква кражба! Всички погрешки на човека могат да се извинят, но лъжата – никога! Който злоупотребява с доверието, което му е дадено, той злоупотребява с любовта. Този човек сам се излага на смърт. За да се избави от смъртта, човек трябва да бъде искрен в себе си. Направиш ли една погрешка, признай я в себе си. Не е въпрос да се окайваш, но да признаеш грешката и да я изправиш. Срещнеш ли човек, който е проявил Божественото, прегърни краката му, целуни ръцете му, както водата целува. Ако не е проявил Божественото, няма защо да го целуваш и прегръщаш. Той е умрял човек, ти не можеш да му помогнеш. – Не трябва ли да целуваме умрелите? – Ако с целувка можеш да съживиш умрелия, целуни го. Ако не можеш да го съживиш, не го целувай, за да не го измъчваш. Целувката измъчва умрелия. За да успявате в живота си, спазвайте следното правило: в шише за вода наливайте само вода; в шише за масло наливайте само масло; в шише за газ – само газ и т.н. Разбъркате ли ги, вие ще нарушите честотата на това, което сте сипали. Значи сърцето е само за любовта. Освен любовта нищо друго не туряйте в сърцето си. Умът е само за мисълта. Турите ли друго нещо в ума си, освен чиста, светла мисъл, вие ще се разстроите. Сърцето е място за чиста планинска вода. Турите ли масло в сърцето си, всичко е свършено с вас. Дето е любовта, там е животът. Вложете любовта в сърцето си, за да имате живот в себе си, кат велико благо, дадено от Бога. Приложите ли тия правила, вие сте се домогнали до магическата пръчица, посредством която можете да се подмладите. Какви са методите за подмладяване, не казвам. Те могат да се дадат само на онзи, който е спечелил доверието на разумния свят, който си служи правилно с Божествения и с човешкия принципи. Не прилага ли тия принципи разумни, колкото и каквото да обещава, нищо не може да му се даде. Докато не се е научил да дава доброволно, човек не се ползва с доверието на разумните същества. Вместо д а дава, той ще гледа оттук-оттам да вземе нещо. В Божествения свят не се позволява никаква кражба. Който влезе в този свят, трябва да има търпение, да му се даде, без той да иска. Ако открадне нещо, или направи някаква погрешка, трябва ли човек да чака да го бият, за да признае, че е извършил нещо неправилно? Щом се провини в нещо, човек трябва да бъде готов, веднага да признае вината си. Като ученици, вие трябва да прилагате търпението си, да чакате времето, когато Бог – Великият, Всезнаещият, мине край вас и ви даде това, от което имате нужда. Не бързайте сами да взимате, каквото ви е нужно. Бързате ли, ще направите някаква погрешка. Ще вземете нещо чуждо, което няма да ви отговаря. Когато Великият мине край вас, ще намести сърцата и умовете ви, и вие ще се зарадвате. Тогава ще започнете да работите с нов импулс, в нова гама на живота. Какво трябва да правите, докато дойде това време? Докато дойде времето на вашето обновяване, вие трябва да се справите със старото. Турете на изгаряне всички стари разбирания, всички стари дрехи. Пригответе новите си дрехи, та когато дойде момента да срещнете своя възлюбен, да сте готови. Кой млад момък, или коя млада мома отиват на среща с възлюбените си със старите си дрехи? Момата и момъкът обличат новите си дрехи и така се срещат. Ще кажете ,че това са глупави работи. Не, това са свещени работи. Според мене, глупави работи няма, но има неправилно поставени неща в живота на хората. Неверните работи трябва да се изправят. Разбърканите неща трябва да се поставят на местата им. Това значи, да живеете правилно. Велико изкуство е човек да знае, как да живее. Като живее, човек трябва да носи своята свещена идея със себе си. Дето отива – в университет, на служба, на работа, той трябва да носи свещената идея със себе си. За нищо в света той не трябва да отстъпва от нея. Пазете своята свещена идея като зеницата на окото си и за нищо не я продавайте. Дето ходите, каквото правите, навсякъде носете своята свещена идея. Ако разбойникът отива да убива и краде и носи със себе си своята свещена идея, най-после тя ще го спаси. Обаче, ако светията не носи със себе си своята свещена идея и разчита на това, което е придобил вече, той скоро ще изгуби светостта си. Дръжте здраво своята свещена идея, че нищо в света да не е в състояние да я отнеме. Като греши, човек трябва да изправя грешките си. Какъвто да е човек – обикновен, талантлив, гениален или светия, всеки трябва да изправя грешките си. Грешките никога не се прощават. Да изправиш една погрешка, това е човешко. Да проявиш една добродетел, това е Божествено. Когато Божественият и човешкият принципи се съединят в едно, ражда се нещо красиво и възвишено. Проявената Божия Любов, проявената Божия Мъдрост и проявената Божия Истина носят пълния живот. 42. Лекция от Учителя, държана на 11 юли, 1930 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Точность (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ТОЧНОСТ Т. м. Едно правило, което човек трябва да спазва на физическия свят, това е точността. Сегашният човек проявява точността, когато има някакъв интерес. Няма ли някакъв интерес от нещо, той не е точен. Всяко явление в природата се извършва на точно определено за него време. Закъснее ли една секунда, или прибърза с една секунда, с това се нарушава нейният ред и порядък. Ще кажете, че нищо не представя една минута, две минути, даже и десет минути. За човека е така, но не и за природата. В една секунда светлината изминава 300 000 км. път. Знаете ли, какво грамадно разстояние е това? Човек в една година даже не може да измине пътя, който светлината изминава в една секунда. Сега, като разбира значението на точността в природата, човек трябва да бъде точен. Всеки, който е решил да следва Божиите пътища, трябва да бъде абсолютно точен. Това не значи, че трябва да изпадне в педантизъм, но да се стреми да бъде точен, да следва точността на природата. Да следва човек точността на природата, това значи, да ляга и става на време, да яде и гладува на време, да се облича и съблича на време, да люби и мрази на време и т.н. Да намразиш някого, т.е. да го замразиш, това значи така да го изстудиш, да го поставиш на такава температура, че да не се разваля, да не се разлага и гние. Да мразиш някого, това значи, да му дадеш нещо. Като кажеш една лоша дума на някого, ти му даваш нещо. Казваш: Лош човек е този. Кажете ли за някого, че е лош, хората започват да се вглеждат в него и намират, че не е толкова лош, има нещо добро и в него. Лошият човек не лъже. Като го хванат в някакво престъпление, или намерят, че е направил някаква погрешка, питат го: Ти ли направи тази погрешка? – Аз я направих. Онзи, който минава за праведен, като види, че не са забелязали грешката му, мълчи, на никого не казва, че е сгрешил. Лошият човек, който лежи в затвор за престъплението си, но говори истината, всякога се повдига пред невидимия свят. Праведният, който се спотайва и мисли, че грешката му с време ще се изглади, се проваля пред очите на невидимия свят. И тъй, лошият човек, който лежи в затвора за някакво престъпление, е безпощаден към лъжата. Той се разговаря с нея: Ти ще отидеш на работа, няма да чакаш наготово, както е било досега. Аз съм работник, с труд изкарвам прехраната си, но и ти ще работиш като мене. Онзи, който минава пред хората за праведен, той сам се лъже. Той приема лъжата за истина и добре я посреща. Като говоря за лъжата, аз я разглеждам в нейните широки прояви. Дето точността отсъствува, там лъжата взима широки размери. Ставаш сутрин от сън и се чудиш, да дигнеш ли ръцете си нагоре, да клекнеш ли надолу, искаш да избегнеш известни задължения към тялото си. Като не искаш да правиш упражнения, започваш да извърташ, да се отклоняваш от истината. Щом е въпрос за упражнения на тялото, ще правиш упражнения: ще ставаш, ще клякаш, ще дигаш и сваляш ръцете си. Когато техникът работи, непрекъснато кляка и става – пари ще получи за работата си. Железарят непрекъснато дига и слага чука си – пари ще получи. Ти не можеш ли без пари да клякаш и ставаш? Великите хора се кланят навсякъде, дето трябва. Като види някое цветенце, великият човек се навежда да го разгледа и помирише. Като срещне някое животно, той се навежда да го помилва. Като срещне човек, той се покланя и го поздравява като последно Божие творение на земята. Глупавият не обича да се покланя. Природата насила го заставя да се преклони. Като счупи крака си, иска-не иска, той започва да се покланя. Една българска поговорка казва: Преклонената главица остра сабя не сече. В тази поговорка липсва нещо. Тя има друг смисъл: Преклонената, но пълна глава, остра сабя не сече. Дойде ли до празната глава, въпросът е поставен малко по-другояче. Преди всичко, празната глава не може да бъде наведена. Кога се навежда житото? Когато узрее. Житният клас натежава и започва да се навежда. В реда на нещата е узрелият житен клас да се навежда. В реда на нещата е изворът всеки момент да дава от себе си; не дава ли, не блика ли, той не е извор. В реда на нещата е човек всеки момент да прави добро; не прави ли добро, той не е човек на добродетелта. Само едно добро дело не може да направи човека добър. Божественото потиква човека всеки момент към добро. Престане ли доброто да извира от човека, и връзката му с Божественото се прекъсва. Както извирането е многократен процес, така и проявата на Божественото в човека е многократен процес. Не туряйте граници на божествените прояви в себе си, за да не запушите източниците на вашия живот. Човек не трябва да подпушва енергиите на своя организъм. Ама щял да сгреши. Като сгреши, ще изправи грешката си. И като греши, и като прави добро, той се учи. Радвайте се, че имате условия да се учите. И тъй, щом живее на физическия свят, човек трябва да бъде точен. Точността е качество, което човек занася със себе си в духовния, и в Божествения свят, но там се изразява по друг начин.На физическия свят човек трябва да бъде точен. В духовния свят той трябва да пее. В Божествения свят пък трябва да мисли, да съзерцава, да се моли, да люби – поет да бъде. Значи, само точният човек може да бъде в съгласие с хората и земята; само певецът може да се хармонизира с духовния свят; само любещият и молещият може да се хармонизира с Божествения свят. Молитвата е велика сила. Тя представя език на Божествения свят. Значи, като се моли, човек се разговаря със съществата от Божествения свят. Знаете ли една буква, или една дума от този език? Първата дума на Божествения език е любовта. Следователно, станеш ли от сън, първата ти работа е да отвориш сърцето си за всички живи същества, да обикнеш всички и да виждаш навсякъде доброто. Това значи, да говориш на Божествен език. После ще слезнеш в духовния свят, дето ще пееш. Чрез песента ти се разговаряш със съществата от духовния свят. Най-после ще слезнеш на физическия свят и ще бъдеш точен във всички свои прояви. Чрез точността ти се свързваш с хората. Точността е език за разбиране с хората. Който е точен, той всякога започва работата си навреме и свършва навреме. Затова той всякога обира каймака на млякото. Точност се изисква навсякъде: в отношенията на хората – за физическия свят; в пеенето – за духовния свят, в любовта – за Божествения свят. Който люби, той е точен. Влюбеният не спи по цели нощи, само да не закъснее. Той става, ляга, гледа часовника, да не закъснее за срещата със своята възлюбена. Красиво качество е точността. Като започне да остарява, човек намира, че не е нужно да бъде точен и постепенно се отпуща. Дойде ли някакво добро желание в него, той го туря настрана и казва: Моята работа се свърши вече. Не, щом желанието ви е добро, не го пропущайте, без да го реализирате. Дойде ли някое чуждо желание, пуснете го да мине през вашата държава, без да го реализирате. Запример, ако имаш един чифт волове, не пожелавай воловете на съседа си. Ако имаш едно златно перо, не пожелавай и второ. Ако можеш да пишеш, и с едно перо ще пишеш. Пожелаваш ли повече неща, отколкото ти са дадени, това са чужди желания, на които не трябва да даваш път в себе си. Ако имаш едно оръжие, не търси второ. Едното оръжие ще те запази толкова, колкото и двете. Един пътник, въоръжен с два револвера, минавал през една гъста гора. Разбойници го хванали и започнали да го претърсват. От страх той не могъл да употреби нито един от револверите. Разбойниците го запитали: Защо носиш два револвера? – За защита, в случай на някакво нападение от разбойници. – Ами какво по-голямо зло от сегашното очакваш? Разбойниците го обрали, набили го добре и го пуснали. Навътре в гората те срещнали друг пътник, когото също нападнали. Той не бил въоръжен, но се обърнал приятелски към разбойниците: Слушайте, аз нямам нищо в себе си, с което да ви задоволя. Заповядайте с мене в дома ми, ще ви нагостя добре. – Защо не носиш револвер със себе си? – Аз вярвам на доброто в хората, няма защо да се пазя от своите ближни. Какво показва тия примери? Добрият човек вярва в доброто на хората и не се въоръжава. Добрите хора не се нуждаят от револвери. Лошите хора, обаче, се нуждаят от външна защита. Те носят по два револвера в себе си. Човекът на точността, обаче, не се нуждае от револвер. Когато изпълнява всичко навреме и точно, човек не греши. Грешките се явяват като изключение в неговия живот. Всяко правило има по едно изключение. Това е допуснато и в самата природа, но човек трябва да се ръководи от правилата, а не от изключенията. Води ли се от изключенията, той живее в изненадите на живота. Запример, казват на някого, че еди-коя си банка фалирала, и той веднага трепва. Отива да провери, оказва се, че не е вярно. Той пък се успокои. Ако е ученик, казват му, че го скъсали на изпита. Като провери, оказва се, че издържал изпита си. Друг път му казват, че издържал отлично, а всъщност го скъсали. Той ту трепва, ту се успокоява. Има ли нещо лошо в скъсването, т.е. в пропадането на ученика? Често скъсването на нещо е благо за някои същества. Ако чувалът с жито се скъса, мравките се радват. Като не разбират законите на живота, хората са го механизирали, а с това са го обезсмислили. Колкото да е отмерен в постъпките си, човек все ще направи някаква погрешка. Много естествено, той не върви по гладка плоскост. Ако плоскостта, по която човек се движи, е отмерена, стъпките и движенията му също ще бъдат отмерени. Щом започне да се изкачва нагоре, човек изгубва своя отмерен ход и своето отмерено движение. Крачките му стават неравномерни, и той се спъва тук-там, не може свободно да се движи. Светът, в който живеем, е съставен от гладки места и от големи възвишения, вследствие на което човека се натъква на големи мъчнотии и изпитания. Мислите ли, че при мъчнотиите и изпитанията в живота човек може да има отмерени движения и постъпки? Който се качва по високи места, той непременно ще се изпоти. Който работи много, също се изпотява. Който не работи, той няма условия да се изпоти. Ако не работи и се изпотява, човек е болен. За предпочитане е човек да е здрав, да работи, макар и да се изпотява, отколкото да не работи и да не се изпотява. Мнозина искат да имат блага, без да работят. Те искат да се ползват от благоволението на Господа, без да направят нещо за Него. Това е невъзможно. Дали човек е добър или лош, работен или мързелив, това е за самия него. Във всички случаи Бог остава един и същ спрямо човека. Обаче, човек сам спира благата, които идат от Божествения свят. Като не си дава отчет за своя живот, той изпада в противоречие и се чуди, защо е изоставен. Той сам е причина за положението си. Щом види, че има нещо, което не върви, както трябва, нужно е да измени посоката на своя живот. – Ама аз правя големи усилия, напрягам се много. – Не е нужно да се напрягаш много. Има определен предел, до който човек може и трябва да прави усилия и да се напряга. Вижте, какво прави цигуларят. Когато свири, той настройва цигулката си, завъртва струните до известен предел. Мине ли този предел, струните се скъсват. Същото се отнася и до лъка. Щом престане да свири, той отпуща малко струните и лъка, да не стоят напрегнати. Тъй щото, иска ли да живее правилно, и човек трябва да прави същото: вечер, като свърши работата си, той трябва да разслаби някои ключове, да ги освободи от напрежението, а други да остави в същото положение, в което са били през деня. И тъй, човек трябва да бъде точен. В какво? В любовта си. Той трябва да обича, както Бог обича. Може ли да обича един човек по такъв начин, той ще обича всички хора. Да обичаш, това значи, да даваш, без да държиш сметка, че си дал. Запример, носиш пълна кошница с череши. Дето минеш, на всички даваш: на деца, на мъже, на жени, на млади и на стари. Докато стигнеш до дома си, кошницата ти се изпразва. Обаче, някой те настига и напълва кошницата ти с череши. Ти влизаш в дома си пак с пълна кошница. Следователно, когато обичаш, кошницата ти се празни; когато те обичат, кошницата ти се пълни. Ако кошницата ти нито се празни, нито се пълни, това показва, че ти не обичаш, но и тебе не обичат. Всяка вечер, като се върне в дома си, човек трябва да си даде отчет, в какво положение се намират кошниците му. Всеки човек носи по две кошници: от едната дава, в другата получава. Ако и двете кошници са пълни, това показва, че той е получил, а нищо не е дал. Той е нарушил закона на точността. Правилно е едната кошница да е празна, а другата пълна. Някога може и двете кошници да са празни. Това показва, че този човек е изпълнил своето задължение, но хората, между които се движи, не прилагат закона на любовта. Ако се движиш между хората, и кошницата ти всякога остава празна, това показва, че те не изпълняват волята Божия. Те взимат, а не дават. Като отидете на онзи свят, свети Петър веднага ще погледне в ръцете ви, дали носите кошници и в какво положение се намират. Ако кошницата в лявата ви ръка, която е близо до сърцето, е празна, кошницата в дясната ръка е пълна, свети Петър ще ви пусне в рая. Той вижда, че всичко, каквото сте имали, сте раздали от любов и, каквото сте получили, пак е от любов. Ако отидете на онзи свят с две пълни кошници, по никой начин няма да ви приемат в рая. Поне едната кошница трябва да бъде празна, и то кошницата, която е в лявата ръка. Религиозните хора говорят за онзи свят, без да го познават. Те говорят за светии, но не ги познават. Защо? Защото спират вниманието си на външността. Те мислят, че светията трябва да бъде слаб, жълт, всякога сериозен, замислен и просто облечен. Търсите ли светостта във външността на човека, всякога ще се заблуждавате. Светостта е вътрешно качество. Вие ще познаете светията по начина на неговия живот, по неговите прояви, по вътрешните му способности. Светските хора пък говорят за учения човек, без да го познават. Истински ученият не се познава отвън. И учеността е вътрешно качество. И светията, и ученият имат големи знания и възможности, които можете да видите при специални случаи. И светията ,и ученият живеят в радостта. Те първи се ползват от своите знания. Като опитат знанията си, тогава ги предлагат на света. Не прави ли същото фурнаджията? Като извади хляба от пещта, той пръв го опитва. Не прави ли същото и готвачът? Като наготви, той пръв опитва яденето. Не прави ли същото и домакинята? Преди да сложи яденето на масата, тя го е опитала, знае, какво е приготвила. Като ученици, вие трябва да изучавате закона на различаването, да не се заблуждавате от външните форми. Много от сегашните форми на живот трябва да се изменят. Казваме, запример, че домакинята трябва да е опитала яденето, преди да го сложи на трапезата. Какво трябва да направи онази жена, която е вегетарианка, и готви на мъж месоядец? Трябва ли да опитва яденето? Не трябва. Оттук се явява въпросът: какво трябва да направи някоя жена, която не обича мъжа си? Да остане ли при него, или да го напусне? Мъжът представя човешкия ум, а жената – сърцето на човека. Ако сърцето не обича ума, те не са в съгласие и не могат да работят заедно. За да се ползва от благата и условията на живота, за да се развива човек правилно, сърцето и умът му трябва да бъдат в хармония. Не са ли в хармония, това показва, че между тях е влязло нещо чуждо. Докато не се освободят от чуждия елемент, те не могат да работят заедно. Същият закон се прилага и при отношенията на човека към Бога. Докато обича Бога, човек е готов на всички жертви за Него, но и Бог отговаря на неговите молитви. Каквото поиска от Бога, дава му се. Прекъсне ли се тази връзка, и отношенията се прекъсват. Как се молите, когато искате нещо, от Бога? За да бъде молитвата ви приета, вие трябва да знаете езика на Божествения свят. Коя е първата буква на този език. Коя е първата дума, с която започвате вашата молитва? Вземете този въпрос за тема и пишете за следния път: Първата буква и първата дума на Божествения език. Темата е мъчна, но нека всеки помисли малко, да види, какво ще се роди в ума му. За да напише нещо, човек трябва да бъде свободен, да не се влияе от това, което е чул, или чел някъде. За да бъде свободен, човек трябва да чисти ума и сърцето си от ония тежки мисли и чувства, които носи от миналото си. От миналото си човек носи и добри, и лоши неща. Той е минал през различни положения, които са оставили отпечатъци в неговия живот. Задачата в сегашния му живот е да се освободи от лошите отпечатъци на своето минало и да продължи по-нататък нов, чист живот. Мнозина запитват, какви са били в миналото, богати или бедни, учени или прости. Това не е важно. За човека е важно, като е живял, какво е придобил и какво носи в себе си. Като изучавате живота на хората, виждате, че някой се движи в кръг, а друг – в елипса. Ако човек се движи в кръг, всичките му постъпки са отмерени. Ако се движи в елипса, постъпките му не са отмерени, а движенията му са неравномерни. Когато приближава към фокусите, движението му става по-бързо; щом се отдалечава от тях, движението му става по-бавно. С това се обяснява неравномерното движение на човека, който се движи в елипса. Като изучавате човешкото лице, от гледището на геометрията, по линиите му, вие познавате, как са се проявили неговият ум и неговото сърце. Съвременните хора приличат на децата, които, като се облекат с нови дрешки, отиват между другарчетата си да се похвалят. Това е естествена проява. И детето, и възрастният искат да чуят нещо добро за себе си. Религиозният отива на черква, моли се и от време на време поглежда, виждат ли другите, как се моли. Проповедникът държи проповед и, като слезе от амвона, поглежда към хората, да разбере доволни ли са от проповедта му. Ученият, който написал някаква научна книга, постоянно носи книгата със себе си, иска да чуе мнението на хората за неговия труд. Той мисли, че всички хора знаят за неговата книга. Не е лоша тази черта. Всеки човек очаква да чуе поне една добра дума за себе си, но трябва да има търпение, да му кажат тази дума на време и на място. Първото нещо, което се иска от човека, е да има вътрешна свобода – никого да не ограничава: нито себе си, нито ближния си. Иска ли да чуе мнението на някого, човек трябва първо да се вслуша в себе си. Най-добрият авторитет за човека е той сам. Като свърши проповедта си, нека се обърне към себе си и се запита: Добре ли проповядвах днес? Той ще чуе гласа на своя вътрешен слушател, който ще му каже: Днес говори добре, или днес не говори добре. И ученият може да чуе собственото си мнение за своята книга. Не е нужно да чакаме някой отвън да се произнася за нас. За да разчита на своето мнение, човек трябва да бъде искрен в себе си: нито да се подценява, нито да се надценява. Като човек, ти не можеш да бъдеш нито най-добър, нито най-учен, нито най-свят. Каже ли човек за себе си, че е най-добър, това подразбира, че е дал път на Божественото начало в себе си да се прояви. Иначе, като обикновен човек, оставен на своите собствени сили, той не може да се прояви като най-добър.Защо е нужно човек да бъде най-добър? Знаете ли, какво е положението на най-добрия човек? Той е изложен на големи страдания. За да понесе тия страдания, той трябва да носи в себе си качествата на най-добрия човек. И най-лошият човек е изложен на големи страдания. Добрият трябва да има сили в себе си, да отговаря на нуждите и изискванията на хората. Като дава непрестанно от себе си, най-после и той се уморява и се отдръпва. Естествено е човек да се умори и да пожелае да си почине. Само Бог, само Божественото в човека не се уморява. Щом човек престане да дава, хората казват, че е станал лош. Не е лош, но е изморен. Виждате, че някой човек носи на гърба си едного. Докато го носи, той минава за добър. Свали ли го от гърба си, той минава за лош. Това не е прав начин на мислене. Това са криви заключения. Не е лесно да се определи, кой човек е добър и кой – лош. Сега, като говорим против критиката и одумването, имаме предвид запазване чистотата на човешката мисъл. За да бъде здрав, човек трябва да пази чистотата на ума и на сърцето си. Който се занимава с възвишената, Божествена мисъл, той трябва да бъде далеч от обикновените одумвания. Всяко одумване е мътна вода, която нарушава чистотата на планинския извор. Следователно, не пущайте мътна вода в чистия планински извор. И мътната вода има мястото си, но само там, дето животът е прекъснат. Ако видите една суха чешма, пуснете мътната вода да тече през нея. За предпочитане е през сухата чешма да тече вода, макар и мътна, отколкото да няма никакъв живот в нея. Ако човек не може да обича, поне да мрази. За предпочитане е сърцето да се движи, отколкото да се намира в застой. Както любовта може да се превърне в омраза, така и омразата може да се превърне в любов. Човек живее в контрастите на живота. Каквото да прави, той не може да ги избегне. Като се натъкват на противоречия и страдания, хората искат да се освободят, да напуснат земния живот. Те не подозират, че животът, който им е даден, е най-голямата привилегия, с която се ползват. Какъвто да е животът, за предпочитане е човек да живее, отколкото да не живее. Някой се оплаква, че гладувал, че нямал къща, облекло. Какво от това? Ето, Христос гладува 40 дена, след което ангели от небето Му донесоха най-вкусното ядене в света. – Ама кога ще се оправи светът? – Това не е ваша работа. Онзи, Който е създал света, има грижа за него. Задачата на човека е да живее съобразно с волята Божия. След като мина през големи изкушения, Христос каза: Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога. Като ученици, вие трябва да се ползвате от всички положения. Знайте, че всеки човек има възможност да бъде учен и прост, богат и беден, добър и лош. От него зависи да бъде в едното, или в другото положение. Докато обича, човек никога не може да бъде лош. Щом любовта го напусне, той е в състояние да даде път на тялото в себе си. Любовта е непреривен процес, който действува извън времето и пространството. Любовта е многократен процес. Тъй щото, с право може да се каже, че дето е любовта, там зло не съществува. Това, което се явява и прекъсва, не е любов. Следователно, когато кажем, че някой човек е лош, ние разбираме, че той живее в любовта на промените. Каже ли, че не може да обича, човек е изложен на голяма опасност – злото влиза в него. За да се освободят от злото, хората трябва да мислят, да намерят причините на нещата. Като не мислят много, и религиозните, и светските хора говорят само за миналото си и казват: Какви бяхме едно време! Какви бяха времената едно време! Как се обичахме едно време! Казвам: Каквото е сега, това е било и едно време. Божията Любов носи пълния живот. 41. Лекция от Учителя, държана на 4 юни, 1930 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Правилно разбиране (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ Т. м. За следния път всеки от вас да извади от беседите, които досега е чел, десет важни мисли. Често се говори за установени и неустановени неща, както и за изменяеми и неизменяеми. Кои неща са установени? Които не се изменят. Кои неща са изменяеми? Които не могат да се установят. Какво нещо е морал? Правата посока в живота. Какво наричаме права линия? Най-късото разстояние между две точки. Това определение е математическо. Обаче, от морално гледище, права постъпка е тази, която има едно последствие. Крива постъпка е тази, която има две противоположни последствия. Оттук казваме: Права мисъл е тази, която има един резултат. Крива мисъл е тази, която има два различни резултата. Ако си служи с криви мисли и постъпки, човек гради живота си върху основа, която всеки момент може да се измени и разколебае. Ако вярата, надеждата и любовта на човека всеки ден се менят, те не могат да се поставят за основа на неговия живот. Mнозина основават своето верую върху това, което е писано в Свещените книги, и върху това, което хората казват. Верую, което се основава на писано, или на казано, не е истинско. То се мени всеки ден. Днес хората казват едно, утре – друго, а веруюто се мени според казаното. Това не е установено верую. Истинското казване, или писане седи в самото Битие. Това, което Битието е казало или писало, е неизменното верую на човека. В него се вижда проявата на Бога. Истински прояви на Бога са тия, които произвеждат в човека един и същ резултат. По външни прояви Бог се мени, но вътрешно, по същина, Той всякога остава един и същ. Черешата, като дърво, през зимата представя едно; през пролетта, накичена с цветове, представя друго нещо; през месец май, увиснала от зрели плодове, тя представя трето нещо. Всъщност, тия три прояви на черешата представят само фази на нейното проявление, но черешата си остава една и съща. Следователно, истина наричаме това, което произвежда в човека само един резултат. И като дърво без листа, и като дърво с цветове и плодове, черешата си остава череша. Каква дума носи истината в себе си? Такава, която отнема скръбта, или неразположението на човека. Всяка дума, която отнема радостта, или внася неразположение в човека, не носи истината. Коя любов е права? Права или идеална любов е тази, която дава и не мисли да взима. Да обичаш някого, това значи, да даваш. Ако искаш и той да те обича, това значи, да ти върне онова, което си му дал, с лихвите заедно. Това не е идеална любов. Когато хората не се обичат, това показва, че никой нищо не е дал за другия. Някои казват, че обичат душата на човека. Къде са видели душата му? Един ще каже, че я видял в очите, друг – в сърцето и т.н. Не се минава много време, любовта изчезва. Защо? Излъгал се в този човек. Как е възможно да обичаш човека, да виждаш душата му и да се излъжеш в него? Ама нямал душа. Къде отиде душата, която по-рано виждаше в него? Значи, докато взимате нещо от човека, вие го обичате и виждате душата му. Той е стомна или извор, от който можете да черпите. Щом престане да дава, вие не го обичате вече и казвате ,че този човек няма душа. Щом няма душа, той е пресъхнал извор, не можете да черпите от него. Често слушате да се говори за стар и млад човек. Това са противоположни понятия, които трябва да се изяснят. Казват още стара и нова книга. Библията, запример, е стара книга. Защо? Защото е написана вече. От тази книга можете да ползвате, да си вадите бележки, да се поучавате, но нищо ново не можете да прибавите към нея – пълна е вече. Вземете ли някоя чиста, нова книга, вие можете да пишете много неща в нея. Тя е още празна. Казват, че някой човек е млад, а друг – стар. Каква е разликата между младия и стария? Младият играе, старият седи на едно място. Защо? Младият е житно зърно, което е в хамбара още, на широко, движи се от едно място на друго, оставено е на свобода. Старият е житно зърно, което е посято вече в земята. Той седи на едно място, затрупан отгоре с пръст, и пъшка под нейната тежест. Млад и стар, това са фази, които трябва да разбирате. От разбирането на тия фази зависи разбирането проявите на Бога. Той не се налага, но оставя човек сам да учи, да разглежда нещата във всички техни прояви. Ако сте убедени, че Бог е навсякъде, търсете Го във всички прояви на живота, малки и големи, видими и невидими. Казано е в Писанието, че човек трябва да възлюби ближния си като себе си. Защо трябва да обичате? Да обича човек, това значи, да вложи капитала си, който Бог му е дал, в своя ближен. Този капитал постоянно расте и се увеличава. Не обича ли, човек сам изяжда капитала си. Ще дойде ден, когато ще остане без стотинка. Който обича, той постоянно разбогатява и живее с радост и веселие. Който не обича, той постоянно осиромашава, вследствие на което страда. В този смисъл, страданието не е нищо друго, освен губене на капитала. Радостта пък не е нищо друго, освен увеличаване на капитала. Да страда човек, това значи, да не е вложил капитала си в обръщение. Когато страдащият отива при мъдреца, той иска да вземе нещо от богатствата му. Когато радостният посети мъдреца, той иска да вложи нещо от богатството си в неговата банка и, когато му потрябва, да го вземе. За да не се разправя с взимания и давания, мъдрецът всякога приема по двама души заедно: радостен и скръбен. Тогава обмяната става между двамата, а не между мъдреца и посетителите. Радостният дава от своя капитал на страдащия, с условие един ден да върне, каквото му е дал, даже с лихвите. Страдащият понеже се нуждае от пари, взима това, което му се дава. При тази обмяна и двамата излизат доволни, а мъдрецът остава чист и свободен от всякакви човешки сделки. Сегашните хора не са доволни от живота, защото не го разбират. Преди да са го изучили, преди да познават законите на живота, те искат да станат светии. Това е невъзможно. За да стане светия, човек трябва да познава великите принципи на живота, да бъде учен, художник, музикант. Какъвто художник е този, който рисува един човек, без да прилича на действителния образ? Следователно, когато се опитвате да правите характеристика на някой човек, това е все едно, че го рисувате. Портретът, който сте нарисували, прилича ли на дадения човек? Който го погледне, вижда, че не прилича. Щом не можете да нарисувате истинския образ на човека, това показва, че не сте добър художник. Щом не сте го нарисували добре, той няма да купи портрета, и тогава всички разноски за платното, за боите остават на ваша сметка. На физическия свят, платното, четките, боите са евтини, обаче, в духовния свят са много скъпи. В невидимия свят едно парче платно на големина човешки ръст, струва един милион. Като се опиташ да нарисуваш образ на даден човек и излезе сполучлив, ще получиш десет милиона лева възнаграждение. Не го ли нарисуваш добре, десетте милиона ще пропаднат. Ако днес изгубиш десет милиона, утре – десет милиона, ще дойде кармата, с която ще се разправяш хиляди години. Какво представя кармата? Кармата е дълг, натрупан от несполучливо рисувани картини. Кой се е опитвал сам да се рисува? Някой се опитва да рисува своя образ и се мъчи да си предаде най-красиви черти. Защо? Защото бил душа. Кое е отличителното качество на душата? Едно от отличителните качества на душата е възможността и да обича. Следователно, който може да обича поне едно същество, той има душа; не обича ли нито едно същество, той няма душа. Само душата крие в себе си възможността да обича Бога – Единният и Вечен принцип в живота. Или казано в широк смисъл: само душата има възможност да люби. Щом люби, душата познава Онзи, от Когото е излязла. Не познава ли своя Създател, човек не може да люби. Той не е отворил още душата си за Божествените лъчи, т.е. за лъчите на Божественото слънце. Като се говори на хората за любовта, за истината, за мъдростта, като Божествени принципи, някои от тях правят движения с главата си, махат я на една, или на друга страна. Защо? Не са съгласни с това, което им се говори. Какво трябва да правят? Да мислят. Понякога и клоните на дървото се движат, но причините на движение са външни, а не вътрешни. Следователно, за да осмислите движението на главата си, пренесете го вътре в себе си. Нека стане вътрешно движение в главата. Вътрешното движение в главата наричаме мисъл. Ще каже някой, че човек не трябва да мисли много. Отде знае това? От опитност. Опитностите на един човек не са меродавни за всички хора. При това, каква опитност е тази, при която мисълта не взима участие? Ще каже някой, че от опитност е дошъл до заключението, че не може да намери човек в света, когото да обича. Защо? По две причини: или той сам няма душа; или хората, които се движат около него, нямат душа. Резултатът на неговия живот ще бъде 0:0=0. Каква философия има в това? Какво знание е придобил този човек? Той знае само това, че едно празно гърне и още едно празно гърне дават две празни гърнета. Празните гърнета не дават нищо, но ако имате две пъпки от някое дърво, или растение, вие ще придобиете нещо. Ако пъпките са от карамфил, ще цъфнат. Вие можете да се радвате на красивите цветове, но можете и да ги продавате. Ако имате две семки от ябълка и ги посадите, те ще цъфнат, ще вържат плод и след няколко месеца ще откъснете от дървото няколко хубави, сладки ябълки. И тъй, за да се ползва от проявите на живота, човек трябва да има вътрешно отношение към тях. Иска ли човек да се ползва от една идея, самата идея трябва да има вътрешно отношение към него. Ако идеята няма никакво отношение към човека, и ако човек няма никакво отношение към идеята, всяко взимане и даване помежду им остава безпредметно. Всяка проява трябва да има свой център, към който да се съсредоточават всички сили. В този смисъл, човек представя равностранен триъгълник с общ център, към който се стремят всички негови енергии. С други думи казано: човек е сбор от енергии, които се стремят към общ център. И обратно: човек е сбор от енергии, които излизат от общ център и се разпръсват в различни посоки. И при едното, и при другото положение получаваме един и същи резултат. Кой е резултатът на човешкия живот? Любовта. Любовта е вътрешен процес, т.е. движение на сили отвътре навън. Понеже това движение излиза от един център и се връща към същия център, ние го наричаме любов към Бога. Следователно, да любиш Бога и да бъдеш човек, това са две еднакви понятия. Каже ли някой, че е човек, това значи, че люби Бога. Отрича ли тази любов, той се самозаблуждава, той не е още човек. Казвате ,че човек е същество, което мисли. Мисъл без любов не съществува. Любовта действува преди мисълта. Тъй щото, за да мисли върху всичко онова, което Бог е създал, човек трябва да люби Бога. Щом люби Бога, той мисли; и като мисли с любов, нещата му се откриват. Преди да види малките неща, човек трябва да види големите. Първо трябва да видиш големия камък пред себе си, а после ще видиш малката игла, поставена на известно разстояние. Сегашните хора мислят непрекъснато за своите незавършени работи и недоучени уроци. Какво показва това? Това показва, че когато е било време за учене, те са яли и пили, не са мислили за уроците си. Учителят е преподавал, а те са ходили на угощение. Днес всички се намират пред матура, а виждат, че не са готови. Питат ги нещо по математика – не знаят, пропадат на изпита. Питат ги нещо по геометрия – не знаят. Питат ги нещо по естествените науки – също не знаят. Те се виждат в чудо, не знаят, какво да правят. Вие се намирате пред прага на духовния свят, искате да влезете вътре, но не ви пущат без изпит. Непременно трябва да държите матура, а знанията ви са оскъдни. Ще кажете, че за духовния свят е нужна любов. Вярно е, че любовта разрешава всички въпроси, но какво разбирате вие под думата любов? Ако сте търгували и сте изгубили всичкия си капитал, какво се придобили с тази търговия? Ако сте учили десет години наред и сте станали безбожник, какво знание сте придобили? Ще кажете, че сте свършили по геология, познавате земята и промените, през които е минала. Ако знаете геология, а отричате съществуването на Бога, вие нищо не сте придобили. Това не е геология, но нещо подобно на анатомията, която изучава мъртвия човек, т.е. човека без живота в него. Човек изучава човешките органи и техните функции, но за истинския човек, който живее в тия органи и ги управлява, нищо не знае. Всяко знание е осмислено, когато може да се приложи на време и да даде резултат. Всяка постъпка, всяко чувство са ценни, когато имат съдържание в себе си. Млад, учен човек отива на планината да се разходи и носи със себе си торба, пълна с храна. На пътя си той среща млада, красива мома, която се е объркала в гората. Той я спира и запитва, къде отива, как е изпаднала сама на това място. Тя разправя всичко, което е прекарала, но не може повече да ходи, чувствува се крайно уморена. Пътникът влиза в положението и, разбира, че нищо не е яла и веднага и предлага парче хляб. Тя взима хляба, изяжда го и благодари на Бога, че е подкрепила силите си. След това благодари и на младия момък. От своя страна и той благодари, че е могъл да срещне красотата на пътя си. След това я изпраща до дома и. И двамата остават доволни от случая, че се срещнали на планината. Това значи, да дадеш на човека нещо навреме и да знаеш, как да благодариш. Това значи правилна постъпка, в която има съдържание и смисъл. Следователно, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които имат вътрешно съдържание и смисъл, са ценни. Те никога не губят значението си. Можете ли да говорите лошо за човек, който постъпва с една мома толкова добре? Той става светъл образ за момата, а момата – за момъка. Никой не е в състояние да раздели двама души, свързани помежду си с любов. Любов, в която няма правилна обмяна, лесно изчезва. Обичайте хората с чистота и святост на вашето сърце, без да ги ограничавате, без да изисквате нещо от тях. Речете ли да им се налагате, да изпълняват вашите желания, любовта ще се отдалечи от вас. Тогава ще се яви гневът. Причината за гнева е незадоволеното човешко желание. Щом желанията ви не се задоволяват, вие се сърдите. За да не се гневи и да не изразходва енергията си, човек не трябва да си поставя желания, изпълнението на които зависи от други хора. Вие можете да обичате слънцето, звездите, земята, дърветата, растенията, животните и хората, но не можете да им се наложите. Никой на никого не може да се налага. Човек и на себе си не може да се налага. Само Бог може да изменя и изправя нещата. Ако външният свят, т.е. отношенията между хората един към друг могат да произведат пертурбация в техния организъм, това показва, че те нямат правилни отношения към живота. Същевременно те нямат правилни отношения и към Бога. За да не си създава излишни страдания, човек трябва да спазва следния закон: в един и същ момент да не се проявят две мисли, две чувства, две постъпки. Запример, в един и същ момент двама души не могат да черпят вода от една чешма. За проявата на всяко нещо е определен специфичен момент. Като знае това, човек трябва да спазва момента за проява на своите мисли, чувства и постъпки. Срещнат ли се две мисли, две чувства и две постъпки, едната непременно трябва да отстъпи. Коя от двете ще отстъпи? Между двама души всякога разумният отстъпва. Глупавият никога не отстъпва. Любовта всякога отстъпва, но не става нужда да отстъпва, защото никога не се натъква на противоречия. Тя знае момента, кога трябва да се прояви. Любещият знае, че за всяко нещо е определен специфичен момент на проявление. Соломон казва: Всяко нещо си има своето време. Какво ще каже старият, ако го накарате да дойде с вас на разходка, или ако му дадете твърда храна да яде? Той ще ви отговори: Синко, защо не ме покани на разходка, когато краката ми бяха здрави? Защо не ми донесе тази вкусна храна, когато имах зъби? Сега, като ви се говори по този начин, вие трябва да се научите да превеждате нещата. Без вътрешен превод на нещата вие ще изгубите възможността да разбирате Божествения език. Какво означават думите млад и стар човек в широк смисъл? Млад човек е онзи, който сега търси истината. Той не е намерил още истината. Стар човек е този, който е намерил вече истината. И двете положения са на място. Обаче, какво е придобил старият, ако, след като е намерил истината, не я оценил? Какво е придобил младият, който търси истината без любов? Като търси истината, младият трябва да трепти за нея. Като намери истината, старият трябва да я оцени. При това положение и двамата са на прав път. Ще каже някой, че след като е намерил истината, не се е ориентирал. Това показва, че е намерил истината, но не я разбрал. Какво означава думата ориентиране? Ориент означава изток. Значи, ориентирането подразбира намиране на единствената права посока на дадено желание. Всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство имат само по една права посока, както имаме само един изток, един запад, един север и един юг. Четирите точки на света, това са четири кардинални посоки за ориентиране на човека. Изток представя главата на човека, запад – краката, а според някои – стомаха. Юг представя дробовете на човека. Изток представя още и права посока на движение. Изток и запад показват отношението на човека към Бога и към всичко създадено от Него. Север и юг определят, какво човек трябва да извърши в живота си. Изток подразбира още Божествения свят, юг – човешкия свят. Човек започва живота си с търсене на истината. Казано е в Писанието: Глава на твоето Слово е Истината. Тук се явява една малка загадка: коя е тази глава на Словото, която наричат истина? Изток наричаме още първопричина на нещата; запад – отношение на човека към създаденото. Защо човек се стреми към истината? За да познае Битието. Ако не познава Битието, човек не може да познае истината. Ако не познава истината, той не може да познае любовта. Ако не познава любовта, той не може да познае мъдростта. Любовта, мъдростта и истината представят живи сили в природата, с които човек трябва да се обмени. Познаването е вътрешен процес. Следователно, да познаеш човека, това значи, да си готов да направиш за него това, което той иска. Същевременно и той трябва да бъде готов да направи за тебе това, което ти искаш. Тук не може да се яви никакво противоречие, защото познаването е свързано с разумността. Само разумният човек познава нещата. Когато човек се моли на Бога и не получава отговор на молитвата си, едно от двете е вярно: или той не познава Бога, или Бог не го познава. Един беден човек се молел на Бога да му изпрати малко пари, да посрещне нуждите си. Край къщичката на бедния минал един богат човек. Той чул молитвата му и на прозореца на бедния оставил една кесия, пълна с пари. Като видял кесията, бедният веднага я взел и благодарил на Господа, че толкова скоро отговорил на молитвата му. Богатият, който бил скрит зад къщичката, чул благодарността на бедния, отправена към Бога, и му казал: Слушай, братко, аз чух молитвата ти, а не Бог. Кесията с парите е моя, аз ти помогнах. Бедният отговорил: Аз благодаря на Бога, че те е накарал да ми помогнеш. Ако Той не беше те накарал, ти никога нямаше да направиш това. Богатият продължил пътя си, но през всичкото време си мислел: Нима това не беше моя идея, да помогна на бедния човек? Като размишлявал известно време, най-после той се убедил, че наистина е станал проводник на волята Божия, и благодарил на Бога, че му се е дал случай да изпълни Неговата воля. Сега аз искам да остане в ума ви идеята за правилно разбиране на Божията Любов. Задръжте в ума си определението за права мисъл, право чувство и право действие. Това е предмет на новото учение. Щом е така, ще знаете, че новото учение има само един резултат. То говори само за една любов – любов към Бога. Много е любил човек, но любовта му всякога е имала два резултата: тя е започвала с живот, а свършвала със смърт. Обаче, когато възлюбите Бога, ще имате само един резултат – животът: ще започнете с живот и ще свършите с живот. Който люби Бога, той никога не умира. Прекъсне ли връзката си с любовта, човек умира. Докато е свързан с любовта, т.е. с Бога, човек не умира. Затова и Христос казва: Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога. Познаването подразбира готовност в човека да направи всичко, каквото неговият възлюбен желае. Следователно, ако обичате Бога, вие можете да направите за Него всичко, каквото Той желае. И ако Бог прави за вас всичко, каквото желаете, и Той ви обича. Това са максими на новото учение, които трябва свещено да пазите в душата си. Ако прилагате тия максими в живота си, вие ще имате едно начало без край, едно велико блаженство, непостижимо за обикновения човек. Само при това положение ще се оправдае стиха от Евангелието: Каквото попросите в мое име, ще ви се даде. Докато хората търсят Бога в Свещените книги, в свещените образи на света, никога няма да Го намерят. Бог е вън и вътре в света, а Свещените книги и свещените образи представят резултат на нещо. В Свещените книги намирате мисълта на велики хора, но те са извън тези книги. Човек прави доброто, но не е в самото добро. Човек мисли, но не е в мисълта си. Хората са свързани по мисъл и по чувства едни с други, но сами те не са в мислите, нито в чувствата си. Мислите и чувствата им показват само техните правилни отношения. Когато отношенията между двама души са правилни, те живеят в пълна хармония и единство. Между тия хора никога не се поражда съмнение или колебание. Такова трябва да бъде отношението между човека и Бога. Започне ли да разглежда, дали Божествената мисъл е права, човек се намира на крив път. Човек има право само да проверява, дали една мисъл е Божествена. Щом се убеди, че е Божествена, той трябва да знае, че тя е права. Всички Божествени мисли са прави – нищо повече. Те имат само един резултат. Божествените мисли носят живот, а човешките – смърт. За да не умира, човек трябва да свърже мисълта си с Божията. Когато свърже мисълта си с Божията мисъл, човек ще се освободи от всички нещастия и мъчнотии. По този начин той ще се справи и с кармата си. Тогава той ще разбере смисъла на стиха в Писанието: Ще залича всичките им грехове и никога няма да ги спомена. Като ученици, вие сте дошли на земята да учите. На какво трябва да разчитате на физическия свят? Докато сте на физическия свят, вие трябва да разчитате на краката си, с които се крепите. Те са основа на вашия живот. Вие трябва да разчитате на ръцете си, с които влизате в отношение с окръжаващите. Вие трябва да разчитате още на очите си, на ушите си, на носа си, на устата си. Това са пособия, които трябва да държите в пълна изправност. Дойдете ли до духовния свят, вие трябва да разчитате на своите чувства и на своето сърце. В умствения свят вие трябва да разчитате на своите мисли. В Божествения свят пък трябва да разчитате на любовта. Които чуят гласа на Бога, ще станат и ще оживеят. Да станеш, това значи, да бъдеш здрав. Да станеш, това значи, да бъдеш добродетелен. Да станеш, това значи да имаш любов към Бога. Да станеш, това значи, да съзнаваш, че с Бога всичко можеш да направиш. Ставате ли сутрин от сън, дръжте в ума си идеята, че сте станали, за да направите всичко, което ви се дава като задача на деня. Запитвате ли се, защо станах, какво да правя днес, вие не сте станали още. Как сте мислили досега? Колцина от вас са мислили тъй, както аз ви говоря тази сутрин? Ако не сте мислили така, причината за това е ,че се намирате в черупката на яйцето. Тази сутрин аз ида при вас да счупя черупката на яйцето и да ви освободя от ограничения живот. Какво може да постигне човек в една черупка? Черупката на яйцето е затвор за човека. Ако на 20-ия ден не дойде някой да го освободи, той е осъден на смърт. Кой ще ви освободи от черупката на яйцето? Който знае законите на любовта, на мъдростта и на истината. Казано е, че истината ще ни направи свободни. Значи, дойде ли човекът на истината при вас, той ще ви освободи. Той владее магическата пръчица. Достатъчно е да удари с нея, за да придобие всичко, каквото му е нужно. Който знае законите на магическата пръчица, той може да бъде здрав, добър, любещ, учен и т.н. Който знае тия закони, той ще се разговаря приятелски със скръбта, с нещастието, с мъчнотията и, вместо тях ще поставя радостта, надеждата, насърчението. Срещате един човек, който веднага ви казва, че е скръбен. За какво скърби? Той трябва да определи специално, за какво скърби. А тъй, да казва само, че скърби, това е много неопределено. Младата мома скърби, въздиша, не казва, защо скърби. Давам и едно писмо от нейния приятел. Тя отваря писмото, чете го, и скръбта и се превръща в радост. Срещам един млад момък, и той скърби и пъшка. За какво скърби, и той не казва. Давам и на него едно писмо от приятелката му, и скръбта изчезва. Едно е нужно на човека, за да се превърне скръбта му в радост. Какво? Дай на човека писмото, което носиш от неговата възлюбена, или от неговия възлюбен, и скръбта му ще се превърне в радост. За да живее в радостта и в изобилието на живота, човек трябва всяка сутрин да отива при своя възлюбен, да получи писмото си и да се върне у дома си да започне работата, която му е определена за деня. Така трябва да живее ученикът, така трябва да живее всеки човек. Живее ли така, дето и да се намира, при каквито условия да бъде, животът му се осмисля. Бог е възлюбеният на човешката душа. Човек е дошъл на земята да се освободи от скръбта и да влезе в радостта. Той е дошъл на земята да се освободи от смъртта и да влезе във вечния живот. Това значи правилно разбиране на живота и на любовта. Ние сме проявената любов на нашия Небесен Баща. Така да бъде! 40. Лекция от Учителя, държана на 28 май, 1930 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Стойность на нѣщата (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето СТОЙНОСТ НА НЕЩАТА Като четете шестата глава от Посланието към Ефесяните, вие подразбирате ония лоши същества, които са въплътени на земята, с цел да поддържат неправдата. Като четете Стария и Новия завет, вие виждате, че се говори за неща, които не остаряват, които не губят цената си. Такива неща ние наричаме истинни или истини. Те нямат определена възраст и определено време. Те се случват през всички времена и епохи и всякога минават за нови. Затова казват, че няма стара или нова истина. Истината е една и съща през всички времена. Запример, влиянието на храната, на въздуха, на светлината, на водата е едно и също върху организмите през всички времена. Каквото представят светлината, въздухът, водата и храната за физическия човек, същото представят и за духовния човек. За да разберете стойността и значението на тия елементи за духовния човек, вие трябва да ги преведете, да видите, всеки елемент на какво отговаря в човека. Запример, въздухът отговаря на човешките мисли, водата – на човешките чувства. Според някои, волята има отношение към храната. Наистина, храната дава устойчивост на организма. Характерът, устойчивостта на човешките убеждения се определят от храната, която човек употребява. Мнозина мислят, че ако употребяват месна и разнообразна храна, ще станат физически силни, здрави, пълни. Те са на крив път. Преди всичко, пълнотата не показва, че човек е здрав. От друга страна, пълнотата не зависи от храната само. Онази храна е добра за човека, която е в състояние да организира силите на неговия организъм. Не може ли да направи това, колкото да пълнее, човек трупа само материя, без да я организира. Всяка клетка в човешкия организъм трябва да бъде организирана, жива, за да взима съзнателно участие във функциите на неговите органи. Не взима ли участие във функциите на човешките органи, тази клетка е мъртва. Щом е мъртва, тя е същевременно вредна за организма. Това, което се иска от физическата храна на човека, се изисква и от духовната му храна. Духовният човек се храни с мисли, чувства и постъпки. Следователно, ако мислите, чувствата и постъпките на човека не взимат участие в съграждане на неговото духовно тяло, те са мъртви. Щом са мъртви, те са вредни. Какво добро може да допринесе една отрицателна мисъл на човека? Много религиозни хора се безпокоят за живота си, за материалното си състояние и мислят, че въпреки тези безпокойства ще постигнат нещо духовно. Мисли, които внасят смущение и тревога, не са творчески. Те остават за тор в организма. Други пък се страхуват от хората, предпазват се от тях. Защо? Лоши били. Как познават те кой човек е добър и кой – лош? Ако разглеждат хората от свои лични разбирания те вървят в крив път. Един болен, с изкривена челюст, отишъл при един лекар, да търси помощ. Щом влязъл в стаята на лекаря, последният го погледнал и веднага му ударил една плесница. Болният се възмутил от лекаря и се почудил, как е попаднал при такъв лош човек. Като видял, че болният стои като зашеметен, лекарят го хванал за дрехата и му казал: Хайде, върви у дома си! Болният излязъл от стаята на лекаря, като се окопитил, забелязал, че челюстта му била наместена. Тогава той си казал: Благодаря на този лекар, че ме удари. На място бие. При това не ми взе пари. Добър човек е той. Лекарят започнал зле, свършил добре. Това е правият метод на работа. Не е правилно да започва човек добре и да свършва зле. В природата съществува закон на последователност и постоянство. Ако човек прилага този закон в живота си, работите му ще свършат с успех. Който не прилага този закон, той очаква да получи всичко наготово: знание, богатство, сила. Това е невъзможно. Знание, богатство, сила, придобити по лесен начин, не могат да оправя света. Те не носят щастие нито на самия човек, нито на окръжаващите. Колко глави на американски милиардери са пострадали от крадци и апаши! От така спечелени милиарди никой не е станал щастлив. Не само светските хора се молят за пари, но и някои религиозни четат молитви, посещават събрания, с цел да получат отнякъде някакви суми, да подобрят материалното си положение. Те ходят от един приятел на друг, да искат пари, и разправят, какви нужди имат. Добре е да има човек приятел, на когото да разкаже своите трудности. Представете си, обаче, че при вас дойдат десетина ваши приятели, и всеки ви разправя своите мъчнотии, всеки иска да му помогнете. Това е все едно да те посетят десет души и да ти показват раните си. Ти не разбираш от медицина, не знаеш, как да им помогнеш. Следователно, имаш ли рана, покажи я само на специалист, на вещ човек. Само той ще ти помогне. Видиш ли, че някой човек не разбира от медицина, не му говори за раната си, нито я показвай. Като заболеят, хората веднага търсят лекар, да им даде някакво лекарство, или да им направи инжекция. И това е добре, но те не са опитали силата на добрата мисъл. Една добра мисъл произвежда по-големи резултати от лекарствата и от инжекциите на лекарите. Отправете съзнателно и с любов една добра мисъл към някого и вижте, какъв резултат ще даде. Мисъл, приложена правилно и на място, всякога лекува. Мощно нещо е мисълта. Ако някой страда от треска, той може да се лекува само с мисълта си. Запример, нека вземе известна сума със себе си и отиде в една аптека и мислено поиска от аптекаря десет сантиграма хинин. След това да се върне у дома си, да вземе чаша гореща вода, да изсипе хинина вътре, да изстиска няколко капки лимон и да изпие водата с мисълта, че в нея има хинин. След няколко часа треската ще изчезне. Обаче, за този опит се иска вяра и силна мисъл, без никакво раздвояване. За да успява в живота си и да си служи правилно със своите мисли, човек трябва да прилага закона на равновесието, да уравновесява силите си. Бакалите прилагат този закон. Те имат везни, с които мерят стоката си. На едното блюдо турят стоката, на другото – грамовете, и, докато не уравновесят и двете блюда, те не дават покупката на клиента си. И човек има такива везни в себе си, с които може да мери мислите си, докато ги уравновеси. Дойде ли една мисъл в ума на човека и започне да го смущава, той трябва да я тури на везните и да я премери. Щом тури на едното блюдо мисълта, на друго – мярката, той веднага ще познае, права ли е мисълта, или не. Всеки човек носи в себе си Божествената мярка, с която определя, коя мисъл е права, и коя не е. Когато човек дава път на криви мисли в себе си, това показва, че той не е приложил Божествената мярка към тях. При тази мярка, вложена дълбоко в душата на човека, невъзможно е той да мисли криво. Кривите мисли нарушават вътрешния мир в човека и го изкарват от равновесието на живота му. Като ученици, вие трябва да се стремите към изправяне на мисълта. Чиста, права трябва да бъде вашата мисъл, без никакво петно. Вие се стремите към духовния свят, дето не се позволява никаква нечистота. Видят ли най-малкото петно на вашата мисъл, те веднага ще ви върнат назад. Пред тях всичко е открито. Ако видите човек, облечен с бели дрехи, вие ще се радвате на чистотата, която го обгръща. Забележите ли най-малкото петно на бялата му дреха, вие веднага ще го спрете и ще го накарате да се върне у дома си да се изчисти. Ако на физическия свят не се търпи нечистотата, колко повече тя е нетърпима в по-високите светове – духовният и Божественият. Като е дошъл на земята, човек трябва да започне от физическата чистота. Дрехите, обущата, тялото трябва да бъдат идеално чисти. Човек трябва да мие лицето, ръцете, зъбите си по десет пъти на ден. Зъбите не трябва да се мият всякога с четка, да се изтъркват. Достатъчно е да ги миете с топла вода и сапун, или с малко спирт. Много болести се дължат на микробите, които се развиват в зъбите. Чист трябва да бъде човек във всяко отношение. Ако човек не е готов да поддържа физическа чистота на тялото си, как ще поддържа своята духовна чистота? И след всичко това той иска да стане велик, гениален човек. Кой човек е гениален? Гениалният се отличава с голяма разумност. Той има големи знания, които прилага в живота си. Какъв смисъл имат знанията, ако са неприложими? Ще каже някой, че знае, как е създаден светът, какво е било първоначалното състояние на земята, а като се намери пред една мъчнотия, не може да понася. Гениалният разбира смисъла на нещата и ги използва. Като види овца, той разбира, какво представя тя и гледа на нея като на символ в цялата природа. Ако някой е недоволен от живота си, нека се спре пред една овца, която пасе тихо и спокойно зелената трева. Той има на разположение две-три яденета, има къща, удобства, а овцата по цял ден яде само трева и стои на открито – на дъжд, на вятър и пак е доволна. Добре е човек да се стреми нагоре, но той трябва да се поучава и от по-долните и малки същества под себе си. Ще кажете, че овцата не се развива. И овцата се развива, но много бавно. Превозните средства, с които тя пътува, са много слаби, вследствие на което развитието и е почти незабелязано. Голямо търпение се иска от овцата, но още по-голямо от човека. Само разумният и гениален човек може да бъде търпелив. Обикновеният, обаче, носи неволята, той търпи по необходимост. Как се изразява разумността? Едно от качествата на разумността е това, че тя си служи със закона на свободата, а не с насилието. Когато крокодилът гълта цели жабчета, той прилага насилието. Какъв е резултатът тогава? Който прилага насилието, той сам го опитва на гърба си. В реката Нил има особени жабчета, които крокодилът гълта цели. Като влязат в корема му, те започват да гризат, докато направят дупка вътре. Водата влиза в тази дупка, и крокодилът се обръща с корема си нагоре и умира. Жабчето дава добър урок на крокодила. То му доказва, че който прилага закона на насилието в реката, т.е. в живота, той сам ще опита последствията на този закон. Не желайте неща, които не са за вас, защото ще прегризат корема ви и преждевременно ще заминете за онзи свят. Натъкнете ли се на някое желание подобно на малкото жабче, затворете устата си, докато се размине. Щом жабчето ви отмине, отворете устата си и продължете своя път. Един турски дервиш носел торба с барут. Той минал край едно дете, което носело запалена главня в ръката си. Дервишът веднага се спрял, направил път на детето да мине и след това продължил своя път. Малко е детето, но дервишът му отстъпил да мине първо. Разумен е дервишът. Той знае, че барут и запалена главня не могат да стоят наблизо. Това са примери, сравнения, които можете да използвате за вашия вътрешен живот. Често човек се натъква на свои вътрешни състояния, които не може да разреши сам. Той трябва да се обърне към мъдреците в живота. Къде ще срещнете тия мъдреци? Вие ще ги срещнете между хората, в книгите, в песните. Те са оставили своите съвети навсякъде в живота. Човек се нуждае от помощта на мъдри и велики хора. Светът е пълен със същества, изостанали в своето развитие, които влияят на човека. Много от тия същества нямат нищо общо с даден човек, но го нападат със своите лоши мисли. Някои пък имат роднински връзки с тях. Те са деди, прадеди на даден човек и, като не могат сами да се ориентират в невидимия свят, обикалят около своя близък и започват да му влияят със своите мисли. Често една тяхна мисъл може да произведе цяла пертурбация в ума на човека. В такъв случай той се нуждае от помощта на опитен човек, да му даде начин, да се освободи от тази чужда, отрицателна мисъл. Дали вярвате в тия неща, това не е важно. Вярвате, или не, независимо от това, нещата си съществуват. Дали вярвате в тона do, не е важно. Този тон съществува в природата. В природата съществува и мажорна, и минорна музика, независимо от това, дали вие я признавате. Вашият дядо и прадядо съществуват някъде в пространството, макар вие да не признавате тяхното съществуване. Като започне да ви влияе с мисълта си, искате или не, ще го признаете. Ако можете да му помогнете, ще помогнете и на себе си; ако не можете да му помогнете, ще го посъветвате да си отиде, да потърси друг някой, който ще му помогне. И в единия, и в другия случай трябва да бъдете искрени, да не го залъгвате. Никога не говори това, което не знаеш. Човек трябва да говори истината. Малко знаеш, малко говори, но каквото знаеш, да бъде истина. И малкото знание е толкова благословено, колкото и голямото. Малкото знание, което човек е опитал и приложил, е благословено, защото има условия да расте и да се развива. Обаче, ако човек има много знания, но неприложени и непроверени, нищо не се ползва. За предпочитане е да имаш сто лева златни, отколкото хиляда книжни. Много от идеите на хората са подобни на книжните пари и са осъдени на остаряване. Идеи, които остаряват, нищо не ползват човека. Ще каже някой, че идеите му били мистични. Идеите му били мистични, но остаряват. Щом остаряват, те не са мистични. Мистични идеи са ония, които остават през вечността. Такива са идеите на гениалните хора, на светиите, на Учителите. Като погледне към онова, което Бог е създал, мистикът се изпълва с благоговение. И за него има неща непонятни, които изпълват душата му със свещен трепет и любов към Бога. Ще кажете, че човек трябва да знае всичко. Това е повърхностно заключение. Има неща ,които човек трябва да разбира, но има неща, които не трябва да разбира и знае. Вие имате един приятел, когото обичате. Един ден се научавате, че той извършил някакво престъпление. Вие веднага се отдръпвате от него. Не е ли по-добре да не знаехте за престъплението, което приятелят ви извършил? Вървите с един човек, за когото казват, че бил голям мистик. Срещате на пътя си един слаб, беден човек. Мистикът, който обикновено е въоръжен от главата до краката, удря болния човек и го поваля на земята. Набързо той изважда ножовете си и го оперира: разрязва гърдите, корема, изважда вътрешните органи и ги туря настрана. Вие гледате, чудите се, какво прави този човек – нищо не разбирате. След това мистикът налива в един съд чиста вода и измива всички органи, които после туря на мястото им и ги намазва с някакво масло. След операцията виждате слабия човек възстановен, но подмладен, бодър, свеж, като че е възкръснал. Първоначално, докато не знаехте, какво ще излезе от операцията, считахте, че мистикът е лош, жесток човек. После, като разбрахте, какво направи, изменихте мнението си за него. Казвате, че мистикът е добър човек. Има смисъл човек да разруши нещо, но ако може от него да съгради нещо по-добро и по-здраво. Такъв човек наричаме добър. Не може ли човек да съгражда нещата отново, той е лош. Лошият човек руши и разваля, но не може да съгражда и обновява. Съвременните хора се въоръжават, но като не знаят, как и къде да прилагат оръжията си, те се страхуват. Като се намерят пред някой недъг, те започват да се плашат от него, да не ги зароби. Оръжието им е в ръката, а се страхуват от своите недъзи. Натъкнете ли се на някой свой недъг, извадете оръжието си, ударете недъга в сърцето, повалете го на земята и започнете да мушкате с ножа си. Мушкайте, режете, извадете вътрешността му и след това измийте всичките му части с чиста вода. Съберете частите му, турете ги на местата им, намажете ги отгоре с масло, духнете един път, и всичко ще се преобрази – недъгът ще се превърне в нещо ново, годно за работа и живот. Той е бил недъг, докато имал чужди вещества, нечистотии в себе си. Щом се изчисти, той се превръща в добро. Не се страхувайте от операцията. Колкото да е сериозна, тя ще допринесе нещо добро на човека. Следователно, не се страхувайте от операции, които носят благо за човека. Направете такава операция на ония ваши мисли, чувства и желания, които са слаби и хилави, от които нищо н е можете да направите. Направете им операция и ги раздайте на ония същества, които се нуждаят от тях. Както котките се нуждаят от червата и шкембетата, така и във вас има същества, на низък умствен и духовен уровен, които се хранят с вашите недъзи. Дайте недъзите си на тия същества, да се нахранят с тях. Като се разхождате по улиците на някой малък град, вие срещате търговци на черва и шкембета. След тях вървят котки и мяучат. Всеки човек, който види своята котка след шкембетата, ще каже да търговеца да и отреже едно парче. Каквато работа да има, той ще я остави, за да задоволи котката си и да престане да мяучи. Кой човек няма в себе си по една-две котки, по цели часове да мяучат за парче шкембе? Дайте им едно парче от шкембето, което търговецът продава, да престанат да ви безпокоят. Шкембетата представят недъзите в човека. Отрежете тия недъзи от себе си и ги дайте на ония низши същества, които се хранят с тях. Следователно, всичко, което става вън от човека, става и в неговия вътрешен живот. Като не знае причините на нещата, т.е. връзката между външния и вътрешен живот, човек констатира само нещата, без да разбира техния дълбок вътрешен смисъл. Някой казва, че е неразположен. Защо е неразположен, и той не знае. След това отива в една гостилница, дето си хапва от две-три яденета и след това казва, че е добре разположен. Защо е бил неразположен? Защото бил гладен. Защо е разположен? Защото се нахранил. В разсъжденията си той спира дотук. Защо му се е дала възможност да се нахрани той не се запитва. Обаче, като върви по улиците, той вижда на едно място стара баба, която счупила краката си и не може да мръдне от мястото си. Ако я дигне на ръце и занесе у дома и, той е разбрал предназначението на храненето. Той се е нахранил, придобил сила и разположение, с единствена цел да помогне на старата жена. Една от задачите му е да дигне бабата на гърба си и да и услужи. Изпълни ли задачата си, както трябва, той е влязъл вече в рай. Ако не изпълни задачата си и се откаже да услужи на старата жена, с това той е подписал своята смъртна присъда. Такава задача е дадена и на обикновения човек, и на ангела. От всички се иска правилно разрешение на задачата. Сега, през тази година, всеки трябва да реши задачата си с бабата. Бабата представя слабото, хилавото в човека, което всеки трябва да дигне на гърба си и да го занесе на мястото му. Може ли да направи това, той ще влезе в рая, дето ще получи наградата си. И бабата, от своя страна, ще му благодари. Като направите тази услуга на бабата, вие ще разберете, какво значи, да подигнеш слабия и немощния. Само по този начин вие ще разберете, че всеки човек, колкото и да е грешен, заслужава вниманието на Бога. И той е в състояние да изпълни волята Божия. Един ангел, като гледал от небето, как живеят хората, казал в себе си: Не трябва Бог да им помага. Ако ги изостави, те ще си научат уроците. Като разбрал мисълта на ангела, Бог го изпратил на земята, между хората, да живее като човек, да види, трябва ли, наистина, Бог да се откаже от хората. През една зимна, студена нощ ангелът се връщал от работа, но толкова много измръзнал, че не могъл да се движи. Спрял се на пътя, цял треперещ, и гледал, отде ще му дойде помощ. В този момент край него минал един пиян, който се клатушкал на една и на друга страна. Като видял, че човек стои на пътя, цял трепери от студ и не може да се движи, той му казал: Братко, и ти си закъсал като мене. Я се качи на гърба ми, да те занеса до някое място. Ангелът се качил на гърба на пияния, който го занесъл до дома му и го оставил. Значи, пияният, който минава за грешник, изпълнил волята Божия. Някой мисли, че за да изпълни волята Божия, трябва да стане светия. Не е така. При каквото положение да се намира човек трябва да е готов да изпълни волята Божия. Като се видял на гърба на пияния, ангелът разбрал, че мислил криво. Всякога и при всички случаи трябва да се помага на човека заради Божественото, което е в него. Във всеки човек има нещо красиво, което се проявява и изпълнява волята Божия. Ето, днешният ден – сряда, е денят, в който трябва да приложите идеалната обхода. Защо трябва да бъдете недоволни? Недоволството показва, че има някакво неразбиране на нещата. Колкото е по-голямо недоволството, толкова е по-голямо и неразбирането. Изчезне ли недоволството, човек е дошъл до известно равновесие в себе си. Изчезне ли недоволството, въпросите се разрешават. Когато човек попадне при условия да прояви недоволството си, нека се вглъби в себе си и се свърже с великия Божи Промисъл. Направи ли това ,той ще разбере, че зад всяко явление в живота и в природата се крие някаква разумна причина, която регулира нещата. Колкото да са противоречиви известни явления, ако резултатът им е възходящ, това показва, че те са допуснати като уроци за човека. От тези уроци той се подига. Те представят известно посвещение, през което човек неизбежно трябва да мине. Какво ще кажете за войните? Ако резултатът на войните е възходящ, те са допуснати с някаква разумна цел. Човек трябва да се учи от всичко. Дали нещата стават вън или вътре в човека, той трябва да вади от всичко поука. Ако след една война убитите оживеят и възкръснат, хората вървят по възходяща линия. Не оживяват ли, има нещо неразумно във войната. Като ученици, вие искате да разберете своя личен живот. За тази цел вие трябва да вървите от общото към частното. Това, което става в целокупния живот, става и в живота на отделния човек. Кой не е преживял войната в себе си вътре? Кой не е преживял падане на духа, отчаяние и обезсърчение, след като е видял бойното поле в себе си, осеяно от убити и ранени? Защо се отчайва човек? Защото неговото слънце е залязло. Щом залезе слънцето му, той трябва да запали свещ или огън на огнището си, да не остане в пълен мрак. След това, нека се опита да съживи убитите и да излекува своите ранени. Любовта е единствената сила, която може да лекува и възкресява. Колкото малка да е любовта, тя е в състояние да стопли и подигне човека. Следователно, никога не загасвайте огъня на огнището си, никога не загасвайте своята свещ. Какво представя огънят? Огънят не е нищо друго, освен топлина в сърцето на човека. Тази топлина наричаме любов. Като люби ближните си, човек помага и на себе си. Ако никого не люби, човек е осъден на замръзване. Отвън има голям студ, около 30-40<198 , който замразява всичко живо. За да не замръзнете, запалете огъня на вашето огнище. Колкото слаб да е, огънят трябва постоянно да гори. Силата на човека се познава по неговата любов. Силен човек е онзи, който люби, без да очаква другите да го любят. Който очаква на любовта на другите хора, той живее на чужд кредит. Който иска да стане силен, да прояви Божественото в себе си, той трябва да обича. Радвайте се, когато хората обичат, защото могат да станат силни. Обаче, стремете се да проявите своята любов, за да станете и вие силни. И тъй, прилагайте любовта в живота си, за да станете силни. Любете, не както хората любят, но както Бог люби. Дадете ли път на Божествената любов в себе си, вие ще придобиете две неща: светлина в мисълта си и топлина в чувствата си. Щом дадете място на тази любов в себе си, ще впрегнете своите желания и страсти, вие ще станете господари на човешкото в себе си. Ако не разбира желанията и страстите си и не може да ги управлява, човек не разбира елементите, от които е създаден неговият свят. Човек не трябва да се страхува от своите желания и страсти, но трябва да знае, къде и как да ги впрегне на работа. Една от основните мисли на лекцията, която трябва да задържите в ума си, е следната: Щом залезе Божественото слънце във вас, запалете свеща си и огъня на своето огнище. Свещта представя светлината на ума, а огънят – топлината на сърцето. Настанало е време да запалите свеща на вашия светилник и огъня на вашето огнище. Разумният свят следи, какво правите. Разумните същества искат да знаят, можете ли да мислите и чувствувате. Вие пък очаквате да получите любов от тях. Ако те ви любят, ще покажат силата си. Вие сте опитвали и всеки ден опитвате тяхната сила. Важно е вие да проявите силата си. Докато детето е малко, на ръце го носят. Щом започне да расте, първа майка му го сваля на земята, остава го свободно да се движи, да пълзи, да пристъпва, да прояви силата си. Ако постоянно го държат на ръце, то ще стане инвалид. Не желайте вашите деца да стават инвалиди. Не оставяйте вашите желания неприложени. Впрегнете ги на работа, да видите техните плодове. Детето, което се е ползвало от любовта на майка си, на близките си, трябва да стъпва самостоятелно на краката си, да покаже, че е силно, че и то може да обича. Като израснат, синът и дъщерята трябва да покажат, какво могат да направят за своите родители, за своите по-малки братя и сестри. Днес всички хора, искат да бъдат обичани. Те искат Бог да ги обича. Когато Бог обича хората, това е за Него самия, но и те трябва да Го обичат. Мнозина искат да знаят, дали ще се оправят работите им, като обичат Бога. Едно трябва да знаете: само любовта е в състояние да оправи обърканите работа на хората, не както те мислят и изискват, но както Бог разбира. – Като обичам Бога, ще се оправят ли работите на жена ми, на децата ми? Не, само твоите работи ще се оправят. Всеки за себе си трябва да обича Бога, и то, н е със сметка да получи нещо, но с чиста, света, безкористна любов. Обича ли по този начин, човек трябва да бъде сигурен, че работите му ще се оправят. – Как да обичаме? – Това не се казва. Учите ли човек, как трябва да обича, вие го лишавате от възможността да обича. Представете си, че някой ви даде една череша. Ако не знаете, как се яде череша, ще намерите някой да ви научи. Той ще изяде пред вас черешата, вие ще научите, как се яде, но вкуса и няма да знаете. – Ще ми дадат втора череша. – Не, само една череша се дава. Следователно, дадат ли ви една череша, вие сами трябва да направите опита, сами да я вкусите. Дойде ли някой да ви показва, как се яде черешата, откажете се от всякакви обяснения. Следователно, иска ли да придобие Божественото знание, човек трябва да се вглежда първо в себе си, във възможностите, които са вложени в него, и да търси причините първо в себе си, а после в окръжаващите. Външният, обективен свят е създаден от Бога, вследствие на което там владее пълна хармония. В човешкия и в ангелския свят, обаче, съществува известна дисхармония, която хората и ангелите сами могат да изправят. Като изучава Божиите закони, в които няма никаква дисхармония, човек се домогва до ония правила и методи, чрез които може да се справи с недоволството и мъчнотиите на своя живот. Защо идат мъчнотиите и страданията? За да освободят човека от греха. Като греши, той охлузва кожата си. Щом кожата на човека е охлузена, както да го пипат, непременно ще му причинят болка. Ще кажете, че хората трябва пипат внимателно. Не е там въпросът. Важно е кожата ви да бъде здрава, че както и да ви пипат, да не ви причиняват болка. Някои казват, че за да не греши, да понася нещата правилно, човек трябва да бъде мистик. Мистикът е онзи, който живее в реалността на нещата, който сам опитва работите, който се радва еднакво и на малките, и на големите придобивки. Той се радва на една череша толкова, колкото и на стотици череши. Той живее в закона на благодарността. Никой не е в състояние да отнеме радостта на мистика. Мистикът знае, че и малките, и големи усилия, дават еднакви резултати; малките и големи удари причиняват еднакви резултати. И тъй, искате ли да успявате в живота си, впрегнете вашите неразумни желания на работа. Ако упорствуват, хванете ги за опашката. Искате ли да вкарате магарето в обора, хванете го за опашката. Опашката в животното е свързана с мисълта му. Щом го хванете за опашката, то започва да мисли. Тъй щото, натъкнете ли се на някое неразумно желание в себе си, хванете го за опашката, да започне да мисли. Щом започне да мисли, то ще влезе в правия път на живота. Т. м. 39. Лекция от Учителя, държана на 21 май, 1930 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Добриятъ день (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ДОБРИЯТ ДЕН Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълния живот. Всички хора се стремят към нов живот, към нов морал. За да постигнат своите стремежи, те се нуждаят от няколко основни идеи, които да прилагат във всекидневния си живот. Ако продължават да живеят по стар начин, със стари разбирания, те нищо няма да постигнат. Реката тече в посока, каквато и е дадена; заекът бяга според устройството на тялото си; птицата хвърчи според условията, които и са дадени. Обаче, човек, който е подложен на развитие, не може да живее по един и същи начин. Животът му е подложен на постоянни промени. Докато детето е малко, родителите му го носят на ръце. После то започва да пълзи, пристъпва бавно, докато един ден се изправя на краката си и започва свободно да ходи. Човек минава през същите фази и в духовния си живот: в първо време го носят на ръце, после започва да пълзи, и щом краката му заякнат, той ходи вече самостоятелно. За да запази своята самостоятелност и устойчивост, човек трябва да има една опорна точка, отдето да започне. Опорната точка в човека представя Божественото начало. Едно отличително свойство на това начало е неговата неизменност. Изгуби ли Божественото в себе си, човек всичко губи. Докато се държи за Божественото, като за център, човек представя кръг. Изгуби ли този център, в него става особена промяна, удължаване, вследствие на което той придобива два центъра и се превръща в елипса. Сегашният човек представя елипса, същество с два центъра, т.е. с два морала, с две посоки на живота – нагоре към Бога и надолу към земята. Когато Божественото начало в човека вземе надмощие, животът му постепенно се изменя, елипсата се приближава към кръга. Да премине човек от елипса в кръг, това значи, постепенно да реализира възможностите на Божественото начало в себе си. Всяка точка от неговия живот има право отношение към Божественото, като към централна точка, еднакво отдалечена от всички точки на окръжността. Точките на окръжността са еднакво отдалечени от центъра на кръга, но те се различават по интензивност и по възможности, които са вложени в тях. Ако разгледате тази идея от положението на геометрията ,това е невъзможно, защото, като механически, всички точки на окръжността са еднакви. Обаче, ако всяка точка на окръжността е жива и представя човек, тогава те се различават, както се различават всички хора. Ако си представите дължината на окръжността толкова голяма, че на всяка нейна точка да застане по един човек, тя ще бъде съставена от два милиарда точки. Божественото начало в Битието ще бъде център на този голям кръг. При това положение, наистина, всяка точка на окръжността ще се отличава с различни възможности и с различна интензивност. Това виждаме навсякъде в живота: всички хора се проявяват и развиват различно. Всеки човек забелязва промяната, която става с него, но сам не може да си обясни, защо става тази промяна. Докато мисли, че е самостоятелен, независим, човек вижда, че е изложен на постоянни промени. Не е лошо, че се мени човек, но всеки ден той трябва да придобива по нещо ново и красиво. Човек може да бъде самостоятелен дотолкова, доколкото спазва отношенията си към Божественото. Наруши ли тия отношения, всяка самостоятелност изчезва. Ако човек измени отношенията си към Божественото, и Божественото изменя своите отношения към него. Не е достатъчно човек да мисли, но мисълта му трябва да бъде права. Права мисъл е тази, която се отразява върху сърцето. Всяка мисъл, която не се отразява добре върху сърцето, не е права. Сърцето е мярка за ума, а умът – за сърцето. Като изучавате човешкия организъм, виждате четири важни уда, които го управляват: мозък, дробове, сърце и стомах. Най-тясно свързан с физическия свят е стомахът. За да поддържа своя живот, той се нуждае от човека. Човек трябва да работи и с главата, и с ръцете, и с краката си, за да го изхрани. Но и човек е в зависимост от стомаха. Ако стомахът се откаже да работи, човек ще фалира. Колкото по-горе отиваме, толкова тази зависимост се намалява. И дробовете се нуждаят от човека, но по-малко. Като диша и издиша човек, дробовете се пълнят и празнят. Средата, в която живее човек, е готова храна за дробовете. Като приемат въздуха, дробовете хранят и мозъка. Тъй щото, пряката зависимост на мозъка от човека се намалява. Но все пак, ако човек не диша, ако не приема въздух, деятелността на дробовете и на мозъка се прекратява. Сърцето, обаче, в своята деятелност е съвършено независимо от човека. То има автономно управление. Понеже е представител на Божественото начало в човека, сърцето представя държава, напълно независима и свободна. Божествените закони са написани на човешкото сърце, благодарение на което умственият и физическият свят имат отношение към него. Ако спазва тия закони, човек ще живее така, както Бог изисква. Обаче, в желанието си да завладее сърцето си, човек се е отклонил от своя нормален път на развитие. Днес всички хора се стремят към завладяване: майката и бащата искат да завладеят сърцето на децата си: момата иска да завладее сърцето на момъка; момъкът иска да завладее сърцето на момата; свещеникът иска да завладее сърцата на своите пасоми, професорът – на студентите си и т.н. Всеки иска да завладява, да печели последователи. Човек не е дошъл на земята на завладява, но е дошъл да създава правилни отношения с умовете и сърцата, с дробовете и стомаха на хората. Срещнеш ли някой гладен човек – нахрани го. Така ще си създадеш добри отношения с него на физическия свят. Ако го нахраниш с цел да го привържеш към себе си, ти си на крив път. Значи сърцето остава автономно при всички случаи на живота. Всеки който се е опитал да завладее сърцето, т.е. Божественото в човека, се е разрушил и развратил. Тази е причината, задето и млади, и стари хора се развращават. Всеки който се е опитвал да завладее сърцето на своя ближен, е пострадвал заедно с ближния си: единият ставал на каша, а другият – на въглен. За да не изгаряте и да не ставате въглен, не се занимавайте със сърцето си. Дайте сърцата си на разположение на Бога. Той се занимава с тях. Ако искате работа, занимавайте се с умовете си, с ушите си, с очите си, с ръцете си, с краката си, с всичко, каквото пожелаете, но не и със сърцето си. Оставете сърцето си свободно! Не се месете в Божиите работи! Съвременните хора искат да бъдат обичани. Това не е тяхна работа. Ученикът отива на училище да учи, а не да бъде обичан. Ако учи добре, учителят непременно ще го обича. Любовта е резултат. Ученикът е длъжен да учи, да възприема и обработва уроците и, щом ги обработи и приложи, учителят ще бъде доволен от него и ще го обича. Бог държи сърцето на човека в ръцете си. Той държи източниците на живота в ръцете си, защото в тях се крият тайните на Битието. В сърцето се крият източниците на живота. Ако Бог би оставил сърцето в ръцете на човека, всичко би било разрушено. Ако светът не е разрушен, причината за това е, че Бог държи сърцето на човека в ръцете си. Хората смесват любовта с чувствата. Това са две различни неща, два различни свята. Бог е господар на любовта, човек – на чувствата, а животното – на страстите. Следователно, ако оставиш да се проявяват страстите, ти си дал ход на животинското в себе си; ако проявяваш чувства, ти си дал ход на човешкото; ако проявяваш любов, ти си дал път на Бога в себе си. Той да се проявява. Любовта съдържа и мислите, и чувствата, но не е нито мисъл, нито чувство. Тя се проявява независимо от тях. Като не се познават, хората искат да управляват сърцето си и казват, че могат да бъдат негови господари. Мислят ли така, те създават злото. Това е криво разбиране. Човек не се е научил да управлява ума си, че сърцето си ще управлява! Ако момата даде сърцето си на един момък, или момъкът даде сърцето си на една мома, ще видят, какво ще стане след една – две години. Каквото прави малкото дете с цветето, това ще направят момата и момъкът със своите сърца. Като вземе едно цвете, детето първо го мирише, радва му се, докато най-после го скъса и захвърля настрана. Какво се постига със скъсването на цветето? Нищо не се постига. Детето не знае, какъв труд, усилия и енергия е употребено за създаване на едно цветенце. Дайте една книга в ръката на детето и вижте, какво ще стане с нея. В първо време детето ще я разлиства, ще я гледа, докато започне да къса листата и един след друг. Вижте, какво прави вълкът с овцата. Първо започва да я души, после я тегли, дърпа, докато я изяде. Какво печели от това? Не само че нищо не печели, но той си създава карма с овцата, която и след хиляди години не може да изплати. Страшно е днес да наречете някого вълк! Лошо име си е създал вълкът. И тъй, не правете опит да владеете сърцето – нито вашето, нито това на вашите ближни. Стане ли въпрос за любовта, не се занимавайте нито с вашата любов, нито с любовта на своите ближни. Любовта сама ще уреди работите си, няма защо вие да уреждате нейните работи. Трябва ли като отидете при някой цигулар, да уреждате въпроса за неговото свирене? Щом знае да свири, той взима цигулката и свири – нищо повече. Който знае да копае, той сам ще уреди работите си. Той ще вземе мотиката и ще отиде да копае. Всеки човек е център в своята работа. Следователно, любовта, като център във великия кръг на живота, урежда не само своите работи, но тя урежда работите на всички хора. Вън от този център човек не може да придобие нищо. Ще кажете, че искате да бъдете самостоятелни. Да бъдете самостоятелни, това значи, да си създадете своя вселена. Какво ще спечелите от тази вселена? Няма самостоятелни хора в света. Ако философът мисли, че е самостоятелен, той се лъже. Каква самостоятелност е тази, при която той търси друг философ, да каже няколко похвални думи за него? Някой музикант минава за самостоятелен, но и той разчита на публиката, да чуе нейното мнение. Днес светът е пълен с учени – недоучени хора, които развалят всичко. Обикновените хора са хората от народа, които не мислят, че знаят много. Обаче има талантливи хора, които постоянно живеят в спорове, в тщеславие и гордост. Понеже са културни хора, те мислят, че знаят всичко, но се лъжат. Единствената заслуга на талантливите се заключава в това, че приготвят почвата за гениалните хора. Шестата раса ще бъде раса на гениите. Седмата раса е раса на светиите. След светиите иде вече расата на Учителите. Когато мине през фазата на Учителите, човек напуща земята, напуща слънчевата система, понеже минава в друга еволюция. Съществуват четири категории хора: обикновени, талантливи, гениални и светии. Обикновените и талантливите са познати на всички. Те се срещат много. Обаче, малко са гениалните и светиите, а още по-малко – Учителите. Обикновените хора възпроизвеждат онова, което гениалните и светиите казват и правят. Талантливите се отличават от обикновените по това, че дават коментарии на всичко, което са направили гениалните и светиите. Докато възпроизвеждат нещата, можете да ги слушате. Започнат ли да дават свои коментарии, стойте настрана. Гениалните хора и светиите се отличават по това, че сами творят. Талантливите са недоволните хора, а гениите и светиите са се справили с недоволството. Талантливият трябва да използва недоволството като подтик, да излезе от положението, в което се намира, да мине във фазата на гения. Той трябва да запази талантите си и да ги изяви в творчество, а не само в изпълнение. Като ученици, вие трябва да определите отношенията си към Бога. За да направите това, вие трябва да гледате на тялото си като на уд от Божествения организъм. Гледате ли на него по този начин, вие ще го запазите от ония разрушения, на които днес е подложено. Как ще почиташ човека, ако не почиташ тялото му, т.е. къщата му, в която той живее? Какво ще кажете за онзи човек, която взима тесла и удря с нея върху добре построената, измазана и изчистена къща на своя ближен? Като разрушава къщата му, той нарушава хармонията във вътрешния живот на своя брат. Това, което той прави, не е почтено. Трябва ли да драскате върху произведенията на някой писател и да правите свои бележки и коментарии? Ако има нещо в неговите произведения, с което не сте съгласни, напишете вие нещо самостоятелно, по-хубаво от неговото, но не драскайте върху работите му. Следователно, срещнете ли някой човек, погледнете на него, като на нещо ценно, върху което Бог е работил и продължава още да работи. Сегашният човек не е съвършен още. Той е суров материал, от който великият майстор ще изработи нещо съвършено, на което ще отдадете своето уважение и почитание. Докато Бог работи, стойте настрана. Внимавайте и учете се от Неговата работа, без никаква критика. Уважавайте тялото на човека, за да уважават и вашето. Когато хората дойдат до съзнание да уважават телата си, войните ще изчезнат. След това вече може да се очаква уважението и на сърцето на човека. Като почитате тялото на човека, което Бог е създал, вие ще почитате всичко, което Бог е създал, вие ще почитате всичко, което живее в това тяло. Хората не дават още нужната цена на Божественото. Те си играят с него, вследствие на което го развалят. Какво ще стане със статуята на великия скулптор, ако всеки, който мине край нея, си отчупи парченце за спомен? Сегашните хора – мъже и жени, нямат правилно отношение към Божественото ,поради което сами себе си рушат. Щом разрушават себе си, те разрушават и своите близки. Когото срещнете днес, виждате, че преждевременно е остарял и огрубял. Човек е изгубил онази първична девственост, с която е излязъл от рая. За да се оправдаят, хората казват: Човек трябва да има чисто сърце. Оставете този въпрос настрана. Чистотата е Божествено качество. Само Бог може да чисти човешките сърца. Що се отнася до чистене на сърцето, никой човек досега не е могъл да го очисти. Кой чисти извора? Сам се чисти. Ще кажете, че трябва да бъдете внимателни, да не цапате извора. Не се смущавайте. Идете при извора с всичкото си уважение и почитание, напийте се от водата му, благодарете и продължете пътя си. Ще кажете, че сърцето ви е нечисто. Не говорете против Божественото. Само по себе си, по произход сърцето е чисто, но от усилията на човешкия ум да го завладее, сърцето се е наслоило. Сега то трябва да се освободи от тия външни наслоявания и примеси. Понеже сърцето принадлежи на Бога, никой не може да го завладее. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си!” Всяко завладяване на чуждото води към смърт. Като говоря за завладяване, аз нямам желание да морализирам никого, но казвам, че трябва да мислите правилно. По какво познавате правата мисъл? Правата мисъл внася живот и обновяване в човека. Христос казва: „Аз дойдох да дам живот, и то преизобилно.” Значи, любовта носи живот. Бог е Любов. Като Любов, Бог внася живот във всички живи същества. Ангелите внасят интелигентност в чувствата. Хората внасят желанията в света, а животните – страстите. Тъй щото, животът, интелигентността, желанията и страстите представят стъпала на целокупния живот. Колкото да се говори на съвременните хора, в края на краищата те казват: Човек е грешен и непоправим, защото в грях е заченат. Да мисли човек така, това се дължи на неговите стари разбирания, на неговото непослушание. Бог каза на човека да не яде от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Защо не трябваше да яде от това дърво? Защото в него имаше нещо нечисто, което се предава на кръвта, която пък петни сърцето. Така, именно, стана. Първите хора ядоха от плодовете на забраненото дърво и опетниха сърцето си. Каквото е храната на човека, такива ще бъдат и резултатите. Затова е казано на човека да се храни с чисти мисли и чисти чувства, за да не поквари ума и сърцето си, а оттам и цялото си тяло. От храната на човека можете да съдите за неговата мисъл. Видите ли, че някой учен яде по няколко пъти на ден свинско месо, предварително можете да знаете, каква ще бъде неговата ученост. Храната, която човек употребява, трябва да отговаря на неговата мисъл. Между човека и храната, която той употребява, трябва да има известно отношение. Той трябва да обича храната, която употребява, но и храната трябва да има разположение към него. Това наричаме ние жива храна, жив хляб. Христос казва: Аз съм живият хляб. Вие ще намерите този хляб във всички храни и плодове. Търсите ли Божественото ще го намерите и в храните и в плодовете. За да се свърже с Божественото в храната, човек трябва да яде всичко с благодарност и любов. В това се крие философията на храненето. Който е могъл само един път в живота си да яде с любов и благодарност, той е разбрал смисъла на храненето. Не е въпрос да яде човек разнообразна храна, но той трябва да яде с любов и да благодари на Бога за великото благо ,което му е дал. Тогава и най-простата храна е благословена. Съвременните хора искат да знаят истината. Във всичко, каквото им се говори, те търсят истината. За да говори истината, човек трябва да бъде прям. Истината се изразява не само с говор, но и с движение. Всяко движение съдържа истината в себе си. Който разбира смисъла на движенията, той може да чете по тях. Като играе на хорото, младата мома има предвид някой момък. Тя тропа, върти се на една и друга страна,но има предвид момъка. Като се ожени за него, тя навежда глава, замисля се, вижда, че работата не е излязла, както очаквала. Тя е недоволна, че е тропала на хорото. Защо е недоволна? Че не е могла да реализира желанието си, както мислила. Значи, всеки поглед, всяка усмивка, всяка сладка дума представят части от едно желание, от една определена идея. Желанието или идеята могат да бъдат благородни или неблагородни. Като съберете всички желания и идеи на човека на едно място и ги свържете в последователен ред, виждате, че те представят съзнателното или несъзнателно стремление на човека да се приближи към Цялото, към Бога. Има ли човек тази цел предвид, всичките му постъпки и отношения ще бъдат правилни Ако отношенията на човека не са правилни към Цялото, те няма да бъдат правилни и към частите. За да бъда изправен към Цялото, човек трябва да бъде благодарен за всичко, което му е дадено. Дали е болен или здрав, беден или богат, той трябва да благодари за всичко. Като благодари и за несгодите, и за неблагоприятните условия, той всеки ден ще получава по нещо ново, всеки ден ще се обновява. Ако не благодари за несгодите, той ще може да благодари и за добрите условия, които ще му се дадат. От човека се изисква да благодари още сега, в момента, а не в бъдеще. Всеки иска да бъде красив, но той трябва да отговаря на изискванията на красотата. Всеки иска да бъде обичан, но той трябва да отговаря на известни условия. Какво иска господарят от слугата? Работата. Като му работи добре, той ще го обича. Какво изисква слугата от господаря си? Да му плаща редовно. Щом му плаща редовно, той ще го обича. Любовта се явява като резултат на известни отношения. Като ученици на Велика Школа, вие искате да работите върху себе си, да имате нови постижения. Щом е така, изберете си един ден през седмицата, през който да работите изключително с любов. Когото срещнете на пътя си, помолете се за него, поздравете го вътрешно за това, което до този момент има. Благодарете мислено на Бога за работата, която е приложил върху него. Ако видите някакъв дефект, не го съдете, защото той още не е завършена статуя. Много още има да се работи върху него. Когато не е доволен от ученика си, учителят му туря долна бележка, с което иска да му каже, че не е съвършен още. Тури ли му шесторка, учителят показва на ученика, че е доволен от него. Слабите бележки показват, че учениците вървят по стария път. Когато се намерят пред мъчнотии, хората казват: Нашата работа се свърши вече, но да помислим за възпитанието на бъдещото поколение. Не е въпрос за бъдещото поколение. Докато живее, човек непрестанно трябва да работи. Друг някой казва, че ако в този живот не може да постигне нещо, поне в друг живот да го постигне. Щом е дошъл на земята, човек трябва още в този живот да изпълни програмата, която му е дадена. Всеки момент носи своя програма и задача. Като знаете това, не отлагайте днешната работа за утрешния ден. Ще кажете, че трябва да обмислите работата добре, да не направите някаква погрешка. И като я обмислите, пак можете да сгрешите. Кой човек не греши? Като сгрешите, ще поправите грешката си. Само Бог не греши. Единственото същество, което не греши, това е Бог. Като казвам, че човек не може без погрешки, аз не поощрявам грешките, но обръщам внимание на това, че човек не е дошъл още до съвършенството, което изключва грешките. Запример, някой казва: Днес ходих с кобилица за вода. Това изречение не е пълно – котлите липсват, но се подразбират. Кобилица без котли не може да носи вода. Както виждате ,човек говори понякога непълно, но се подразбира. От гледище на точния израз, той прави погрешки. Значи, от гледището на обикновените разбирания една човешка постъпка е права, но от по-високо гледище в нея има нещо криво, неправилно. И тъй, колкото по-неразумен е човек, толкова повече греши. Разумният човек е досетлив, лесно се ориентира. Будно е съзнанието на разумния. Погледнете ли го само, той разбира вече, какво трябва да прави и как да го направи. Казваме за този човек, че има разумно сърце. Неговият ум се ръководи от сърцето му. Наистина, ние виждаме, че човек учи с удоволствие това, което обича. Щом не обича нещо, не може да го изучава. Значи, сърцето подтиква ума. Колкото по-разумно е сърцето, толкова по-велики са проявите на ума. Сега, като говоря за Божественото начало в човека, нямам намерение да влагам нещо ново във вас, но обръщам вниманието ви върху това, което е вложено вече. Божественото е вложено във всеки човек. Негова задача е да работи върху себе си, да Го събуди и да се ползва от онова, което То носи в себе си. Работете върху себе си, за да се прояви у вас онова, което Бог е вложил още от създаването на човека. Дошло е време вече да го проявите. Знайте, че днешният ден е най-добрият ден за работа. Не отлагайте за друг ден. Дошло е време вече за правилно разбиране. Затова казвам: Почитайте ума на своя ближен, почитайте тялото му, благоговейте пред неговото сърце, защото Бог е в него. Щом гледате на човека така, вие ще взимате участие във всички радости и скърби. Когато някой плаче пред вас, не плачете заедно с него, но вижте, от какво се нуждае, и му помогнете. Плачът е дъждът в човека. Без дъжд няма растене. Значи, дъждът е в реда на нещата. Когато някой въздиша, не въздишайте и вие с него. Влезте в положението му и му помогнете. И въздишките са на място. Когато въздиша, човек уравновесява силите на своя организъм. Въздишането е свързано с дълбокото дишане. Докато диша, човек живее. Престане ли да диша, той умира. Когато въздиша, човек има някаква неопределена идея. Той копнее за нещо, което не може да постигне. Той копнее за някакъв далечен идеал. Ще кажете, че въздишането е присъщо на влюбения човек. Това са стари разбирания. Когато някой чете с разположение една книга, влюбен ли е в книгата? Ще кажете, че е влюбен в автора на книгата. Авторът не е между живите хора. Тогава, как може да бъде влюбен в него? Всеки човек е книга, върху която Бог е писал и продължава да пише. Като изразява написаното, човек изявява Бога в себе си. Не трябва ли тогава да уважаваме, почитаме и обичаме човека заради свещените мисли, чувства и постъпки, които Свещеният е вложил в него? Тъй щото, като любиш човека, ти любиш Онзи, Който е скрит в него. Ако не любиш Бога, по никой начин не можеш да любиш човека. При това, вие не знаете, защо обичате един човек повече от друг. Ако бихте могли да дигнете завесата на миналото, щяхте да разберете причината на отношенията между хората. Щом се породят известни отношения между двама души, хората наричат това любов. Те говорят за любовта, без да я познават. Колкото да се говори за любовта, никой не може да си представи, какво нещо е тя, какъв е светът, в който тя царува. Казано е в Писанието: Ние няма да умрем, но ще се изменим. Кога ще се измени човек? Когато любовта дойде в света. Тогава и умовете, и сърцата и хората ще се изменят. Нови отношения ще съществуват между тях – отношения на любов. Сега, ще ви дам една задача на добра обхода. В продължение на три седмици определям по един ден за добра обхода към всички, които срещате. Първият ден от първата седмица ще бъде неделя. Вторият ден от втората седмица – сряда. Третият ден от третата седмица – петък. През тези три дни ще бъдете особено внимателни, с нищо да не нарушите добрата и идеална обхода. Каквото живо същество срещнете този ден на пътя си – цвете, дърво, буболечка, птица, животно, човек, ще го поздравите вътрешно, ще му отстъпите, то да мине първо, и ще го благословите в себе си, като Божие творение. Ще се стремите поне един ден през седмицата да благословите името Божие по нов начин. Този ден наричам добрият ден. Този ден трябва да бъде за вас свещен ден. Никаква критика, никакво мнение не се позволява за този ден. Само Бог има право да се произнася за този ден. Вие ще бъдете като войници, които изпълняват своята длъжност, без да казвате мнението си. Този ден е най-добрият ден през живота ви. За да изпълните задачата си добре, вие трябва да бъдете като новородено дете, което не мисли за нищо. То се е родило в един дом, дето бащата и майката се грижат за всичко. За него всичко е наредено и предвидено. Следователно, този ден ще станете рано, преди изгряването на слънцето, и ще започнете работата си. От вас не се изисква нищо друго, освен будно съзнание, да не пропуснете някои моменти от дадената ви работа. Проявената Божия Любов и проявената Божия Мъдрост носят пълния живот. 38. Лекция от Учителя, държана на 14 май, 1930 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Претръпване и притѫпяване (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ПРЕТРЪПВАНЕ И ПРИТЪПЯВАНЕ Размишление. Често хората се натъкват на особени психични състояния – претръпване и притъпяване. Запример, когато изпитанията се трупат върху някой човек едно след друго, в първо време той страда, но после претръпва или изтръпва. Каквито страдания и изпитания да му се случват, той стои като изтръпнал, като че нищо не чувствува. Ако пък човек повтаря едни и същи мисли по няколко пъти наред, най-после той се механизира и дохожда до състояние на притъпяване – нищо не помни. Притъпяването показва, че човек е преминал предела до който нервната система може да понася. Щом мине този предел, настава претръпване. Преди да дойде до този предел, човек трябва да измени посоката на своето движение. Ще кажете, че човек трябва да се движи по права линия, да върви в правия път. Това е човешко разбиране. Разбирането на разумната природа не е такова. Според нея правият път не означава права линия. Влезете ли в някое религиозно общество, там ще чуете да се разисква върху въпросите: Кой път е прав? Какво представя любовта? Какво може да направи тя за човека? От човека зависи, какво може да направи любовта за него. Какво може да направи един човек, като влезе в бакалницата? Той може да извади кесията си и да купува. От кесията му зависи, много или малко неща ще купи. Обаче, отношенията между бакалина и клиента са още механически. Те подразбират условно отношение на взимане и даване. Дойдете ли до любовта, и там има отношения на взимане и даване, само че всичко става доброволно: който дава, не мисли да взима; който взима, мисли да дава. Говори ли за любовта, човек трябва да я разбира в нейните тънки прояви. Говори ли за музиката, човек трябва да я чувствува вътрешно. За да разбира нещата правилно, човек трябва да ги схваща и външно, и вътрешно. Външното разбиране е едно, а вътрешното – друго. Тъй щото, не е достатъчно само да кажем, че трябва да обичаме, или трябва да пеем и да свирим, но да дадем дълбок, вътрешен израз на любовта, на музиката и на пеенето. И природата започва с музика и пеене. И природата започва с любов и с живот. Тя е жива, разумна, но човек трябва да я разбира вътрешно и външно. Много музиканти и певци има в света, но повечето свирят и пеят механически. Истински музикант е онзи, на когото тоновете изразяват нещо; всяко движение на този музикант е свързано с движенията на разумната природа. Всеки негов тон, всяко движение изразява известна идея. Всяко нещо, което събужда някаква идея в човека, е живо. Запример, щом видите един портокал, в ума ви веднага се ражда някаква идея: да го посадите, или да изтискате сока му. Каквото да направите с портокала, все ще придобиете нещо. Ако изпиете сока на портокала, ще имате един резултат; ако посадите портокала, ще имате друг резултат. Ценни са резултатите, ако в тях има движение. Дето има движение, там всякога има растене. Следователно, и животът, като движение, е подложен на растене. Растенето пък се поддържа от идеите, били те умствени или сърдечни. Умствените идеи имат отношение към мислите на човека, а сърдечните – към чувствата му. Дето има чувства, там има религия. Религията, в тесен смисъл на думата, е свързана с чувствата. Обаче, ако умът не взима участие в религията, човек е изложен на големи опасности. Остане ли само с чувствата си, човек изпада в гъста среда, в тежка атмосфера, която причинява болезнени състояния. Големи промени, добри и лоши, стават с човека, когато влезе в духовния свят. Физическият и духовният свят са противоположни един на друг. Докато се нагоди към условията на духовния свят, човек минава през големи изпитания. Той влиза в идеен свят, но като не е готов да реализира тия идеи, започва да страда. Където да е човек, на физическия, или в духовния свят, той все ще има страдания. И ловецът, който е нарамил пушката си, страда. Защо? Че не е могъл да убие заек, или друг някакъв дивеч. Всички хора, светски и духовни, са въоръжени. Всеки носи пушка на рамо, иска да вземе нещо. Не е лошо да бъде човек въоръжен, но да не си служи с насилие. В който свят и да влезете, вие трябва да спазвате неговия ред и порядък, неговите правила. Не спазвате ли реда в света, в който влизате, не очаквайте никакви постижения. Като влезете в умствения свят, за да придобиете някаква идея, не е нужно да прилагате насилието, чрез което да нарушите реда и порядъка в този свят. Достатъчно е да попаднете в тона на дадена идея, за да я възприемете. Приложите ли насилието, вие не сте готови за този свят. Същият закон се отнася и до света на чувствата, до духовния свят. Искате ли да постигнете някакво чувство, вие трябва да попаднете в линията на неговото движение, т.е. в неговия тон. Чувствата и мислите в човека растат, цъфтят, дават плод, както и растенията. Всяко добро разположение е плод на някакво чувство в човека. Колкото по-съзнателно работи човек върху себе си, толкова по-доброкачествени плодове раждат неговите мисли и чувства. Ще кажете, че имате достатъчно знания. Знания, които не се прилагат, представят стока, която пълни магазина само, без да допринася нещо. Стоката трябва да се превърне в звонкови монети. Ако човек не впрегне природната сила на работа, той нищо не е придобил. Какво ще се ползва от това, че знае законите и силите, които действуват в природата? Щом знае нещо, той трябва да го приложи. Едно време, когато нямаше електрическо осветление, хората осветяваха домовете си с малки газени лампички – газеничета. Като ставаха сутрин от сън, дълго време трябваше да кашлят, да очистят дробовете си от саждите на своите газеничета. Много от мислите и чувствата на съвременните хора представят такива, именно, газеничета, които дават малка светлина и малко сажди. Всяко недоволство, всяко неразбиране в човека, не е нищо друго, освен малкото газениче, с което той си служи. И тъй, иска ли да се справи с недоволството си, човек трябва да се свърже с разумната природа, да придобие широки, правилни разбирания за нещата. За да постигне това, той се нуждае от повече мисъл. Какво е нужно на газеничето, за да свети по-силно и с по-малко дим? Да преустроите формата му и да вкарате повече въздух. Въздухът ще помогне на саждите да изгорят, да се превърнат във въздухообразно тяло, което ще излети. Вложете и вие повече светлина в мислите си и повече топлина в чувствата си, за да се освободите от недоволството. Дето има недоволство, там има тъмнина и дим. Гледайте широко на света, на всичко, което става около вас. Не мислете, че вашите разбирания са най-прави. Не се стремете да обърнете хората, да мислят като вас. Не е нужно всички хора да мислят по един и същ начин. Вложете в човека импулс, да се свърже с разумната природа, която носи принципите и законите на вечността. Стремете се към великите закони на Битието, а не към личните разбирания на хората. Стремете се към великата доброта, а не към добротата на човека, която ту се намалява, ту се увеличава. Истински добрият човек остава верен на себе си. Той не се подава на външните условия. Един от учениците на древните окултни школи отишъл при своя Учител да го пита, какво представя животът и какви закони го управляват. Учителят не отговорил направо на зададения въпрос, но казал на ученика си: Иди в света, дето ще срещнеш трима души – военен, брамин и адепт. И на тримата ще удариш по една плесница. След това ще се върнеш при мене. Ученикът срещнал военния, ударил му една плесница, но докато се готвел да се отдалечи, военният му ударил две плесници и го повалил на земята. След това той срещнал един брамин, който се молел на Бога. Ученикът се приближил към него и му ударил една плесница. В първия момент браминът дигнал ръката си, с намерение да го удари, но веднага я свалил долу и продължил молитвата си. Най-после ученикът срещнал адепта, на когото също ударил плесница. Адептът бил толкова вглъбен в мисълта си, че даже не усетил плесницата. Нито един мускул на лицето му не трепнал. Ученикът се върнал при Учителя си и разказал своята опитност от дадената задача. Тогава учителят му отговорил: Военният представя закона, който действува с две срещу едно. Браминът представя разумното сърце в човека, което не търси правото си. То се стреми към разрешаване на въпросите по нов начин. Адептът представя любовта, която не се смущава от нищо. Който живее в областта на любовта, той не се смущава от външните условия, от преходните отношения. Той живее в чистата и възвишена мисъл, в която няма никакви сенки, никакви облаци. Като се говори за духовния живот на хората, в ума ни изпъква идеята за музика, песен и танци, т.е. за движения. Всяка песен подразбира движение. Ако човек не може да изрази движението правилно, и тона на песента не може да вземе правилно. Значи на всеки тон отговаря съответно движение. Човек не може да се настрои духовно, ако няма антена, чрез която да възприема движенията, т.е. трептенията от духовния свят. Истински духовен човек е онзи, който разбира трептенията на духовния свят и правилно ги възприема. Не може ли да приема тия трептения, той не може да възприема и картините на духовния свят. Щом не може да възприема тия картини, той не разбира езика на духовния свят. Духовният свят си служи с образи, с картини. Ако не можеш да възприемеш и разбираш образите на духовния свят, ти не можеш да чувствуваш. Ако двама приятели не могат да се разговарят и разбират, те не са приятели. Да бъдеш приятел на някого, това подразбира да имате пълно вътрешно разбиране по мисли и по чувства. Да се разбирате с един човек, това значи, в негово присъствие да се чувствате свободен да изказвате своите мисли и чувства. Това не значи, че и той трябва да мисли и чувствува като вас. В присъствие на приятеля си всички тревоги и безпокойства изчезват. В присъствие на приятеля всички смущения изчезват. Днес всички хора – светски и религиозни, учени и прости, се смущават. Защо се смущават? Липсва им нещо. Каквото и да правят, докато не придобият вътрешна хармония, те нищо не могат да постигнат. Ще слушат да им се говори върху различни въпроси, ще правят опити, но резултатите им ще бъдат слаби. За да постигне нещо, човек трябва да се проникне от силно желание към това нещо. И тогава, ако влезе в някое духовно, или научно общество, той ще се приобщи към средата, ще придобие нещо и ще излезе обновен, тъй както планината обновява човека. Качи ли се на планината, човек се обновява от чистия въздух, от светлината и топлината на планинското слънце. И религията, и науката са в състояние да обновят човека, да внесат в него радост и веселие, да му дадат подтик към великото и красивото в света. По този начин само човек ще осмисли живота си, ще го направи разумен. Кой каквото може да направи, да се заеме да го направи: дали ще свири, пее, учи, това не е важно. От човека се иска работа. Някои религиозни четат Библията по два-три пъти в годината и са дошли до големи постижения. Като чете Библията, човек трябва да я разбира. Иначе, той дохожда до механизиране на нещата. Една 90 годишна американка прочела Библията 90 пъти. Ако четете живота на пророците, на апостолите и светиите, вие трябва да се свържете с тях, да разберете техните опитности. Йезекил, Данаил, Иоан, както и всички останали пророци и апостоли, са имали големи постижения, заради което заслужават да се изучават. Мнозина казват, че не се интересуват от стари неща. Днес има много нови неща и постижения, които заслужават по-голямо внимание. Наистина, много нови неща има днес, но в духовно отношение човек не е много напреднал. Има хора, които не знаят нищо за духовния свят. Те даже не признават съществуването на друг свят, освен физическия, и на други същества, освен човека. Какво представя човек? Същество, чрез което разумността се проявява. Разумността обхваща цялата природа. Следователно, ние не можем да отделим човека от природата, от великата разумност, която обхваща всички живи същества, от най-малките до най-големите. Над човека, като разумно същество, живеят други същества, с по-голяма разумност и интелигентност. Един ден и те ще се проявят в своите форми, ще станат видими за човека. Ако човешката форма не подлежи на развитие и усъвършенствуване, животът на земята се обезсмисля. Съзнателно или несъзнателно, човек се стреми към нещо велико. При това, той има желание, каквото постигне, да го предаде на ония, които остават след него. Докато е на земята, човек трябва да работи усилено, да постигне нещо, че като замине за другия свят, да бъде готов за работа. И там има нужда от добри работници. Небето не е място за удоволствие и почивка. На земята ще учите, ще пеете, ще свирите, а на небето ще прилагате наученото. Който не може да свири, поне да мисли. Всеки може да мисли. Ако всички хора не могат да бъдат художници, архитекти, всеки може да работи поне върху себе си. Всеки може да чука и вае върху себе си, да изработи красива статуя. Човек има много необработени и неприложени идеи, които чакат своето време. След всичко това, той се чуди, какво да работи. Религиозните и вярващите съзнават, че трябва да проповядват Словото Божие. Добра е тази идея, но какво ще проповядват. Не е достатъчно само желание да проповядват, но приложение се иска. Да проповядваш, това значи, да си родил дете, но това дете трябва да се отгледа. Колко безсънни нощи, колко грижи и тревоги е прекарала майката, докато отгледа детето си! Но и с това не се свършва. След като порасне, майката и бащата се намират пред нови грижи и задължения: да го възпитат, да го изучат. Едва след 20 годишен труд и работа върху детето, те могат да кажат, че донякъде са свършили задачата си. Не само родителите работят върху детето си, но и то работи върху себе си. Като работи върху себе си и върху близките си, човек всеки ден трябва да прибавя по нещо ново в живота си, да се освобождава от старите си разбирания. Казвате, че има неморални работи в живота. Неморални неща са тия, които спират развитието на човека. Всяко чувство, всяка мисъл, всяка постъпка, които спират човешкото развитие, са неморални. Щом е дошъл на земята, човек трябва да се развива. Всяко нещо, което дава подтик на човека към развитие, е морално. Ние заместваме думите „морално и неморално” с „разумно и неразумно”. Всяка храна – физическа или духовна, която не внася подтик в човека, трябва де се тури настрана. Като дойде до чувствата си, които също са храна, човек вижда, че освен качване, предстои и слизане. Той трябва да познава законите на слизането, да може правилно да слиза, без големи сътресения. Като слиза и се качва, човек се обогатява, придобива големи опитности и преживявания. Подтикът, който иде отвън, е запалка, но тази запалка се нуждае от материал, който може да гори, да развива светлина и топлина. Хлебарят меси и пече хляб, но знанието си не влага в него. Като ядете хляб, вие сами трябва да вадите от него това, което природата е вложила. Тогава ще разберете стиха, в който Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си.” Ако можете да влезете в съприкосновение с този хляб и да извадите от него това, което Бог е вложил, вие ще станете едно с него, и той – едно с вас. Един ден и вас ще опекат и изядат, както вие ядете хляба. Изяждането на човека не е нищо друго, освен умиране. Какво представя смъртта? Смъртта представя преливане на един живот в друг, преминаване на едно съзнание в друго. Обикновено низшият живот се прелива във висшия, низшето съзнание – във висшето. Заслужава човек да умре, за да мине в по-висок живот от обикновения. За предпочитане е хлябът да влезе в човешкия стомах, отколкото да се подмята във фурната. За предпочитане е човек да живее в свещената стая на някое възвишено същество, отколкото да остане при обикновените условия на живота, да го подмятат на една и на друга страна. Като ученици, вие трябва да чистите мислите и чувствата си, да се освободите от всички външни примеси. Какво нещо е любовта, не говорете. Колкото по-малко говорите за нея, толкова по-добре. Вие разбирате живота по-добре от любовта. Любовта подразбира вътрешен стремеж към Бога. Следователно, докато не обича Бога, човек не може да обича хората. Въздухът в стаята има отношение към външния въздух. Не можеш да обичаш хората, докато не си обикнал Бога. Ако внесеш някакъв нечист елемент в любовта си към Бога, ти трябва или да го изхвърлиш навън, или да го обработиш по някакъв начин. Когато количеството на въглеродния двуокис във въздуха се увеличи повече, отколкото трябва, въздухът става вреден. Какво трябва да направиш? Или да пречистиш въздуха, или да обработиш въглеродния двуокис. За да го обработиш, ти трябва да придобиеш свойствата на растенията. Когато казвам, че човек трябва да се приспособи към лошите условия, имам предвид да намери начин да ги трансформира. Хората заспиват от въглеродния двуокис, както и от страданията. Щом дойдат страданията, за да не заспиват, хората трябва да се обърнат за помощ към растителното царство в себе си, да заставят растенията да обработят излишния въглероден двуокис. При процеса асимилация или хранене, растенията приемат въглеродния двуокис и го обработват в сложни органически съединения, от които се ползват и хората. Като понася страданията разумно, човек се усилва, става по-здрав. Следователно, здрав е онзи човек, който носи страданията с благодарност. Страданията определят силата на човешката душа, а радостите – нейните възможности. С други думи казано: чрез страданията се изпитва силата на човека, а чрез радостите – това, което той може да направи. Страданията и скърбите са пробният камък за човека. Чрез тях той се изпитва. И обикновените, и великите хора страдат. И Христос, Който казваше, че с вяра могат гори да се преместват, като се намери в големи страдания, отиде да се моли на Господа, ако е възможно, да отмени тази чаша. Като видя, че не може да с е отмени чашата, Той разбра, че трябва да преживее страданията, да се опита силата му и каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си. Аз дойдох да изпълня Твоята воля, а не моята.” Силата на Христа се вижда в търпението, с което издържа страданията. И тъй, намерите ли се пред мъчнотии и страдания, вие трябва да се молите, но да знаете, как да се молите. Ще получите ли отговор на молитвата си, това не е важно – вие трябва да се молите, да бъдете във връзка с разумния свят. Христос се моли, но не получи отговор на молитвата си. Господ наложи на Христа големи страдания, срещу които получи голямо благословение – възкресението. Отговорът на Христовата молитва донесе възкресението Му. Като знаете това, не се стремете да избягвате страданията, но понасяйте ги с благодарност, да получите възкресението. Това е красивото и великото, което всеки човек очаква. Всички ще минете през страдания. Най-страшното страдание – смъртта, ще дойде за всички. Рано или късно, всеки човек ще мине през смъртта. Кога ще дойде тя, не е важно. За човека е важно да бъде готов да я посрещне, че като дойде, да мине през нея и да придобие вечния живот. Смъртта представя минаване на човека от един свят в друг. Младата булка не минава ли от едни условия в други. Щом облече булчинската си рокля, тя е готова вече, с радост очаква момента да излезе от бащината си къща и да отиде в дома на онзи, когото обича. Тя се радва, но не знае, че я очакват по-лоши условия. Бащиният дом е раят за момата, но тя го напуща и отива във външния свят. Щом се ожени, човек отива да оре, да копае и да сее. Значи женитбата не е нищо друго, освен излизане на човека от рая. Когато казват за някоя мома, че трябва да се ожени, това, значи, че дошло е времето да я изпъдят от рая. Това е физическото разбиране на женитбата. Духовното разбиране на женитбата е противоположно на физическото: излизане от света и влизане в рая, в Бащиния дом. Тъй щото, не е въпрос да не се жени човек, но като се жени той трябва да излезе от света и да се върне в рая, отдето някога е излязъл. Христос е изказал идеята за духовната женитба в притчата за блудния син, който, разкаян и смирен, се върна при баща си, да направи с него нова, здрава връзка. Като чуят думата „духовен”, някои хора я разбират криво. Под „духовен живот” те разбират еднообразен живот, т.е. отричане от всичко външно. Думата „духовен” е изгубила своето първично значение. Духовният живот е най-красивият и разнообразен по форма, по съдържание и по смисъл. За да дойдете до духовното начало на нещата, вие трябва да мислите и да чувствувате по нов начин. Каквото предприемете, във всичко влагайте нов елемент. Ако четете Свещената книга, или беседите, вложете ново разбиране. Гледайте на всяка притча, на всеки пример, като на особена формула, която трябва да разберете и приложите. Човек се мъчи и страда, докато живее с физически, земни разбирания за нещата. В тези разбирания влизат съмнение, подозрение, които спъват човека. Дойде ли до Божествените разбирания, работите се нареждат добре. Сега, колкото да се говори на хората, не може да им се помогне, докато всеки не започне да работи върху себе си. Малко хора могат да работят, както трябва. Като поработят половин или един час, те мислят, че много са работили. Някой вярващ се моли половин, или един час и мисли, че много се е молил. Казано е в Писанието: „Непрестанно се молете”. Каквото да работи, където да ходи, човек трябва да държи съзнанието си будно, да бъде непрестанно свързан с разумния свят. Това значи молитва. Ако човек мисли, че за да се моли, трябва да се изправи на крака и с часове да шепне молитви, това е механическа молитва, която не дава никакви резултати. Духовността в човека не е външно качество. Истински духовният е духовен и в клетките си. Следователно, казвам: Непрестанно се молете, да не прекъсвате връзката си с възвишения свят. Щом сте свързани с този свят, вие постоянно ще се обновявате. Непрестанно се радвайте, да разкривате възможностите на своята душа. Колкото малка да е радостта, тя всякога допринася нещо ценно на човека. Т. м. 37. Лекция от Учителя, държана на 7 май, 1930 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Положително знание (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ПОЛОЖИТЕЛНО ЗНАНИЕ Ще прочета част от началото и края на 119 Псалом. Блажени, които са непорочни в пътя си. /Алеф – 1 ст./. Всяко нещо в началото си е непорочно. „Които ходят в закона на Господа.” /- 1 ст./. „Блажени, които пазят свидетелствата Му, и търсят Го с все сърце.” /- 5 ст./. В първо време човек търси знанието, но като го намери, престава да търси.Така и децата, в първо време търсят знанието, но като станат възрастни, престават да го ценят и, вместо да се подигнат от него, те се възгордяват. Ако не може да използва знанието, както трябва, човек се възгордява, а гордостта покваря човешката душа. „Тогаз няма да се посрамя, когато погледна всичките Твои заповеди.” /- 6 ст./. Кога човек се срамува? Когато е нарушил нещо. Щом изпълнява Божиите заповеди, той не се срамува. Да приближи викането ми пред Тебе Господи /Тав. – 169 ст./. Днес всички хора викат към Господа; децата викат пред Господа; генералът, който води стотици хора на полесражението, вика към Господа. Докато не е влязъл в сражение, генералът заповядва, обикаля фронта. Щом преживее някаква авария, всички започват да бягат. Мине ли катастрофата, ново настъпление, ново викане пред Господа. Избави ме според Словото Си. /- 170 ст./. Всички хора, грешни и праведни, искат избавление. Защо и праведният вика към Господа за избавление? Защото не е много силен. Има нещо страшно в света, от което и праведният иска да се избави. Той се обръща към Господа да го избави. Защо идат страданията в света? Страданията се явяват като метод за развиване на мекота в човека. В човешкото естество има нещо грубо, което трябва да се смекчи. Колкото рязка и груба да е гамата, в която даден човек живее, тя е необходима за самия него; влезе ли в отношение с хората, този човек трябва да прояви известна мекота. За да прояви мекотата си, нужни са страдания. Той трябва да прави ред отстъпления в себе си, докато прояви онази мекота, свойствена на Божествената любов. Само при големи страдания човек може да прояви мощта на своя дух. Съвременните хора, мъже и жени, са силни в мъжкия принцип. Колкото повече се засилва мъжкият, грубият принцип в човека, толкова повече лицето му се покрива с косми. Космите, с които е покрито тялото на животните, говорят за голямата им грубост. Чрез страданието космите постепенно отпадат, за да се прояви мекият принцип. Някои хора се показват външно меки, разположени, усмихнати, но зад усмивката им се крие нещо кисело и горчиво. Достатъчно е да ги засегнете малко, за да се прояви тяхната грубост. Киселият, горчивият елемент не влиза в човешкото съзнание. Той е външен дисонанс, какъвто срещаме при съчетанието на известни тонове. Ако двама души изпеят тона do, непременно ще има известно различие в тембъра, в силата, в чистотата. Изобщо, тоновете се различават един от друг по броя на трептенията. Както тоновете се различават по броя на трептенията, така и числата се различават по енергията. Представете си, че получавате от трима души по четири лева, или от двама души по шест лева. В двата случая получавате числото 12, но от различни числа. Числото три е пасивно число, число на равновесие, а четири е активно число. Тройката представя детето – синът или дъщерята, а четворката – майката или бащата. Ако синът и бащата, или дъщерята и майката работят заедно, какво ще създадат? Ако умножите числата 2х3=6, ще имате двойката – бабата и тройката – внукът. Когато бабата и внукът работят заедно, ще се получи числото шест – произведение. Коя работа ще бъде по резултатна, тази на бабата и внука, или на бащата и сина? Кой резултат ще бъде по-мощен: този, който се получава от 3х4 или от 2х6? Мислете върху съчетанията на числата, да проникнете в техния смисъл, в тяхната философия. Както външният и вътрешният живот на човека предполагат известна философия, така и в отношенията на числата има известна философия, която трябва да се изучава. Следователно, дойде ли до философията на своят вътрешен живот, човек трябва да наблюдава, какви са мислите и чувствата му през различните часове на деня, в зависимост от изгряването и залязването на слънцето. Ако следи мислите и чувствата си, човек ще забележи, че сутрин те имат един характер; на обяд, когато слънцето се намира в зенита – друг характер и вечер – при залязване на слънцето – трети. Изгревът внася в човека едно нещо, а залезът – друго. При изгрев слънце човек изпитва радост; при залез слънце – скръб. Изгревът може да се уподоби на радост, залезът – на скръб. Кои са причините, поради които изгряването на слънцето прави човека радостен, а залязването – скърбен? Когато се качва по планински върхове, човек става радостен; когато слиза в долини, той става скръбен. Човек е подложен на различни промени, резултат на различни причини. Не само човек, но всички тела претърпяват промени. Ако вземете прясно, току-що издоено мляко, и започнете да го удряте, след половин час то ще се превърне на масло. Като отделите маслото, ще остане мътеница. Мътеницата е мляко, от което е отнето маслото. Когато човек се оплаква, че е изгубил нещо от себе си, той мяза на мляко, от което е извадено маслото. Кой вади маслото от човека? Страданията. Те не са нищо друго, освен буталката, с която бият млякото, докато извадят маслото от него. Ако остане само мътеницата, човек започва да страда, че е изгубил любовта, радостта, разположението на духа си и т.н. Срещате един човек разположен, любезен. На другия ден го виждате неразположен, скръбен. Защо? Очукали го, обрали маслото му и оставили само мътеницата. В това отношение някои хора приличат на скъперника на Молиера, който се оплаквал, че го обрали. Кой го обрал? Всички хора, целият свят го е обрал. Мнозина казват, че всички хора са лоши, че целият свят е лош. Това са разсъжденията на Молиеровия скъперник. С такива разсъждения нищо не се постига. Като живее, човек трябва да знае определено, защо се радва и защо скърби, защо обича и защо мрази, кой го обича и кой не го обича. Само по този начин той ще дойде до вътрешната наука на живота. За да се домогне до вътрешната наука на живота, човек трябва да бъде свободен. Може ли да се нарече свободно магарето, което има юлар на главата си, и господарят му всеки момент го тегли за юлара? Колкото е свободно магарето от юларя си, толкова е свободен и човек. Седи човек и мисли, какво да направи, как да се прояви, да се прочуе, да стане знатен. Обаче, като рече да се прояви, вижда, че не е свободен. Защо? Юлар има на главата си, не може да се освободи от него. Силен човек е онзи, който няма юлар на главата си, т.е. който не е вързан. Вържат ли го веднъж, той е изгубил свободата си. Като вързан, нищо друго не му остава, освен да учи. За да се освободи от юлара си, човек трябва да приложи закона на смаляването. Веднъж Буда направил една погрешка, за която се измъчил много. Той имал будно съзнание, вследствие на което виждал и най-малките си погрешки. Един ден, когато бил в добро разположение на духа, той легнал под едно дърво да си почине. В това време голямата змия на света се увила около ребрата му и започнала да го души. Той не се борил с нея, но започнал да се смалява и се смалил толкова много, че се освободил от веригите на змията. Ако обикновен човек попадне във веригите на змията, ще се напъва, ще се бори с нея, да я победи. Змията на света представя злото. Не е лесно човек да се бори със злото. Няма човек в света, който да не е бит от злото и да не е опитал неговата сила. Като знаете силата на злото, не се подавайте на него, не ставайте негов проводник. Станете ли проводник на злото, няма да мине много време, ще го опитате върху гърба си. Даде ли път на злото в себе си, човек разваля отношенията си със своите близки. Често виждате, как двама приятели, или две приятелки се сбиват за нищо и никакво. Боят между приятелите не е нищо друго, освен игра на билярд, дето топките се удрят една в друга. Като разсъждавате по този начин, вие ще се домогнете до истината. Две деца играят с пясък, правят си къщички. Едното взима пясък и хвърля в очите на другото. Разсърдено и недоволно, и второто дете прави същото. В резултат и двете деца се разплакват и отиват при майките си. Майките се скарват помежду си и разправят случката на мъжете си. И двете семейства взимат участие в разправията на децата и се скарват. Трябва ли възрастните хора да вървят по ума на децата? Като не могат да разрешават въпросите правилно, хората дохождат до големи противоречия и казват: Животът е лош, светът не е добре създаден и т.н. Питам: Бог ли е виновен за изопачения човешки живот? Бог ли създаде този свят, пълен с недоразумения и противоречия? Някой пътник минава през една местност и в крака му се забива трън. Кой е виновен за това: човекът, или трънът? Трънът е влязъл в крака на човека, защото, или е бил бос, или обущата му са били тънки. Като е знаел това, пътникът е трябвало да бъде внимателен, да гледа, къде стъпва. Колкото да философствува, защо са тръните в света, защо бодат, човек нищо няма да разреши. Какво трябва да прави, ако се е убол? Той трябва да вземе игла, да бодне с нея в крака, дето е влязъл трънът, и внимателно да го извади. Какво представя трънът? Трънът е злото в света, с което човек мъчно може да се справи. – Защо е дошло злото в света, не питай. Кажи си: „Да спи зло под камък!” Продължаваш ли да се запитваш много, ще те дадат под съд и ще те осъдят, как си могъл, без позволение да нарушиш цялостта на тръна. Ти си взел нещо от него. Следователно, нищо друго не ти остава, освен да се примириш с тръна, т.е. със злото в света. Както доброто съществува, така и злото има право на съществуване. Като се убожда на тръна, с това човек нарушава неговото спокойствие. Трънът не е нищо друго, освен бодлив тел, поставен на пътя му. Бодливият тел показва, че хората живеят във военни времена. Те не са толкова добри, колкото си представят, вследствие на което навсякъде се натъкват на бодлив тел, чрез който се възпитават. Като изучават ботаника, естествена история, мнозина считат тръна за болезнено растение. Други, обаче, казват, че трънът е толкова необходим, колкото и ябълката. И трънът може да се използва за нещо добро, както и плодните дървета. Мисли или чувства от рода на тръна някога могат да изиграят по-важна роля от мисли и чувства от характера на ябълката. В този смисъл понякога светският човек може да контролира мисълта си повече от духовния. Слушате някой духовен да казва, че Бог ще промисли за всичко, и оставя работите си на Него, Той да ги нарежда. Той казва: Достатъчно е, че се моля на Бога. От мене повече не се иска. Този човек не разсъждава право. Той трябва да се моли, но и да работи, да разчита на себе си. Ако не разсъждава правилно, човек изпада в заблуждение. Запример, някой се чуди, защо работите на грешните хора се уреждат, а на праведните не вървят добре. Работите на грешните хора се нареждат толкова, колкото и на забитите колци. Има случаи, когато един забит кол, от голямата влага, може да изкара няколко листа, но в никой случай той не може да цъфне, да даде плод, и плодът му да узрее. Дойде ли сушата, покаралите листенца изсъхват, и колът си остава пак кол. Другояче се нареждат работите на праведните. Работите на праведния се нареждат, както върви развитието на зеленото дърво. Посадите ли едно дърво в земята, то пуща листа, клончета, започва да цъфти, да връзва плодове. Бавен е процесът на развитието на зеленото дърво, но сигурен. Посади ли се веднъж, то се закрепва здраво в земята, от която черпи храна, и издържа на всички условия. При това, животът на това растение или дърво не е кратковременен. Съвременните хора се нуждаят от положителни знания и разбирания за живота. Като не разбират нещата правилно, мнозина се запитват, защо понякога природата изменя отношенията си към тях, а не се запитват, защо те изменят отношенията си към природата. Къде е причината за промяната на тия отношения: в човека, или в природата? Ако времето се изменя, кой е виновен за това? Трябва ли да мислите, че времето е лошо разположено към вас, защото вятърът духал, или дъжд валял? И вятърът, и дъждът, и слънцето имат своите добри страни. Някой се оплаква, че хората не го обичат. Ако вятърът духа, той пак се оплаква. Когато вятърът духа, благодарете, че се е намерило същество, което ви милва, което глади косите ви. Когато дъждът ви мокри, благодарете на естествената баня, която природата ви създава. Ако слънцето грее силно и се изпотявате, благодарете на хубавите потни бани, които правите. Когато някой се оплаква, че изгорял от слънцето, той не разбира законите. Невъзможно е слънцето, което стои на милиони километри от човека, да изгаря. Почерняването не става от слънцето. Чернотата се дължи на лошото, което се крие в самия човек. Слънцето изтегля нечистото, лошото, което е скрито в човека. Ако то не излезе навън, човек ще се изложи на големи страдания и нещастия. Когато почернява, човек трябва да се радва, защото слънцето го лекува. Хора, които не почерняват, не могат да се лекуват от слънцето. Мнозина се оплакват от слънцето, но те се лъжат. Слънцето не причинява никакви повреди. Казват, че някой пострадал от слънчев удар. Слънчевият удар се дължи на известна дисхармония между човека и земята. Когато се движи, човек трябва да регулира своя ход с движението на земята. Щом се хармонизира със земята, той ще се хармонизира и със слънцето, защото между слънцето и земята има известно отношение. При това положение човек никога няма да пострада от слънчев удар. Човек трябва да знае, че материята на неговото тяло може да се уподоби на материята, от която земята е направена. Всяка частица от човешкото тяло има свойствата на материята на земята. Следователно, ако не може да се хармонизира с материята на земята, човек усеща едно бълникане, колебание между частиците на тялото си. И в резултат на това колебание или бълникане той се усеща физически неразположен. При това положение той не може да мисли, да чувствува и да постъпва добре. За да се хармонизира с материята на земята, човек трябва да спре движението си за една-две минути. Това спиране ще му помогне така, че работите му през целия ден ще вървят добре. За да се справи със силите и теченията на природата, човек трябва да познава себе си, но трябва да изучава и земята, с всички нейни сили и закони, които я управляват. Като се изучава, човек забелязва, че между промените, които стават в природата, и тия, които стават в него, има известно съотношение. Съвременните хора работят много, а придобиват малко, защото разглеждат въпросите от тяхната анормална страна. Ако се произнасят върху мислите, чувствата и постъпките на човека, те ги разглеждат така, както днес се проявяват без да изключват анормалните прояви. Всяко нещо трябва да се разглежда в неговото здравословно състояние и след това да се вади заключение. При това, преценката на хората още не е абсолютно вярна. Запример, това, което за един човек е добро, за друг е зло. Човек трябва да познава доброто и злото като основни мерки в живота. Само при това положение човек може правилно да расте и да се развива. Само при това положение невидимият свят може да разкрие на човека ония скрити закони на Битието, към които душата му се стреми. Само при това положение човек може да разбере смисъла на числата. Вие пишете числото 12, но не знаете, какво е значението на това число. Ако вземете числото 12 във втора степен, ще получите число, което представя важна формула. С тази формула вие можете да разрешавате важни въпроси. Дойдете ли до числото 13, вие се натъквате на някакво нещастие, или на някаква изненада. Разправят следния случай за един герой. С един нож той убил 12 души. След това той турил ножа в ножницата си. Като намислил да убие 13 човека, той посегнал към ножа си, но останал изненадан – ножът ръждясал. Значи, след 12 убийства, той се натъкнал на последствията на своите дела. За да избегне лошите последствия на делата си, човек трябва да бъде внимателен, да знае, какво прави. При най-малкото невнимание, човек може да изгуби своето добро разположение. Ако е невнимателен в храненето, в мислите, в чувствата, в постъпките си, той непременно ще пострада. Приеме ли една мисъл, или едно чувство не навреме, той непременно ще разстрои своята нервна система. Същият закон се отнася и към храненето. Запример, краставицата действува благотворно върху нервната система, но да се яде сутрин и на обяд. Яде ли се вечер, тя се отразява зле върху стомаха. Вечер краставица не трябва да се яде. Изобщо, вечер човек трябва да се храни преди залез слънце. Не е ли ял до това време, по-добре да не яде. Нека пие една чаша гореща вода или чай и да си легне с празен стомах. Така ще спи леко и приятно. Каквито разстройства преживява светският човек, през такива минава и религиозният, и духовният, само че в други области. Светският човек разстройва стомаха си, а религиозният – мисълта си. Докато дойде до истинското разбиране на живота, той минава през ред заблуждения. Той мисли, че като вярва в Бога, изведнъж ще стане чист и свят човек. Не се постига лесно чистота и святост. При това, мъчно се познава, кой човек е свят. Светият човек външно не може да се познае. Той е естествен в отношенията си, смирен, минава незабелязано. Макар че се храни със специална храна, никога няма да разберете, какво яде. Ако го поканите с храна, каквато не яде, той никога няма да ви каже, че това или онова не яде, но деликатно ще се извини, че се е хранил, и ще вземе само няколко хапки хляб, да не откаже на поканата ви. Влезе ли в някой дом, той не се взира, как е наредено, но се занимава с мисълта си. Стане ли въпрос за отношенията между мъжа и жената в този дом, каквото да види, той го разглежда от красивата страна. И ако го питат, какви са впечатленията му за характерите им, той ще каже че и двамата са добри хора, на които са дадени известни въпроси за разрешаване. Той ще им пожелае Бог да ги благослови, да решават правилно задачите си. Светият човек вижда всичко, но в ума и в сърцето си задържа само хубавите неща. Докато не се научи да вижда само красивите неща в живота, да чува само хармоничните тонове и да яде чиста и здравословна храна, човек никога не може да стане свет. Това значи да живее човек в правия път – в пътя на любовта, в пътя на Христа. Тесен е пътят на любовта, но разнообразен. Някои мислят, че тесният път е път на страдания. Не, тесният път е път на учене, на придобиване знания. Само в тесния път човек познава себе си, ближния си и Бога. Само в тесния път човек разбира, отде е дошъл, защо е дошъл и как трябва да живее. Да се върнем към числата. Какво число ще получите, като подигнете 12 във втора степен? 122 = 144. Като съберете цифрите на числото 144, ще получите числото девет. Като работите с числата, ще забележите, че при умножаване на девет с кое да е число, винаги сборът от цифрите на полученото число дава пак девет. Запример, 2х9 = 18 = 1+8 = 9; 3х9 = 27 = 2+7 = 9; 4х9 = 36 = 3+6 = 9; 5х9 = 45 = 4+5 = 9; 6х9 = 54 = 5+4 = 9; 7х9 = 63 = 6+3 = 9; 8х9 = 72 = 7+2 = 9; 9х9 = 81 = 8+1 = 9; 144 = 1+4+4 = 9; 1296 = 1+2+9+6 = 18 = 1+8 = 9. Какво заключение можете да извадите от това съчетание на числата? Оттук можем да извадим следния закон: благоприятните условия всякога дават добри резултати. Земеделецът знае този закон и се съобразява с него. Той знае, кога и при какви условия, какви семена да сее. Това подразбира благоприятни условия. С този закон се обяснява, защо едни хора са богати а други – бедни. Богатият е роден при условия да стане богат – при благоприятни условия. Бедният е роден при неблагоприятни условия, затова не може да стане богат. Каквото да правите, вие не можете да станете богати, ако сте родени при бедни, неблагоприятни условия. Някой се ражда в бедно семейство, но условията на раждането му са благоприятни. Не се минава много време, случва се, че неговият богат чичо умира и му остава всичкото си наследство. Друг някой се ражда в богато семейство, но случва се, че бащата изгубва всичкото си богатство, и синът, вместо да наследи нещо от баща си, нагърбва се да изплаща дълговете му. Като живее на земята, човек минава от благоприятни в неблагоприятни условия и обратно – от неблагоприятни в благоприятни – да се учи. Иосиф беше продаден, след това лежа в затвор две години и най-после зае високо място в двореца на фараона. Добра беше зодията на Иосифа. Каквото да прави, човек трябва да мине през противоречията на живота, да мине от едни условия в други. На окултен език казано: за да подобри съдбата си, човек трябва да се роди отново. Може ли отново, човек може да измени условията на живота си. Не може ли да се новороди, той ще остане при старите условия, дето ще се мъчи, ще страда, ще пада и става и, в края на краищата, нищо особено няма да постигне. Казано е в Писанието: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.” Следователно, ако не се родите изново, сиромашията, грехът, мъчението, страданието ще вървят след вас. Родите ли се изново, вие ще се съблечете от всички несгоди, както змията съблича кожата си. Не може ли да се освободи от несгодите на живота, човек ще остане в стария живот. Мнозина искат да знаят, родени ли са изново, или не. Това те сами знаят. Някои са едва заченати, и трябва да прекарат цели девет месеца при неблагоприятни условия – в утробата на майка си. Те са изложени и на помятане. Ако майка им е разумна, ще ги роди, ще им даде условия за нов живот. Ако е неразумна, може да ги пометне. Когато се зачене, човек трябва да се моли, да не го пометне майка му, но да го роди благополучно. И Христос прекара три неблагоприятни, тежки дни в утробата на земята, но след това възкръсна, роди се изново. Какво представя помятането? Човек може да бъде пометнат от утробата на майка си, но може да изскочи и от файтон, от трен, от аероплан, от прозорец и т.н. И това е помятане. За да не бъде пометнат, човек трябва постоянно да се моли. Но той трябва да знае, как да се моли. Понякога една дума може да произведе такъв резултат, какъвто произвеждат сто думи – зависи, как е казана. Някой се моли по цели часове, и молитвата му не се приема. Друг се моли десетина минути, и молитвата му се приема. Една светла мисъл може да даде по-големи резултати от най-дългите молитви, но при условие, човек да прилага законите на любовта, на мъдростта, на истината, на доброто. Който работи по този начин, той има помощта на разумния свят, на всички възвишени същества. Дали тази помощ ще дойде отвън, или отвътре, не е важно. Важно е, човек да я използва. Малка ли ще бъде помощта, или голяма, и това не е важно. Важно е да е дадена от любов. Колкото малка да е, щом е дадена от любов, тя е благословена. Мнозина обичат да обобщават нещата, и като им се говори, казват, че знаят и разбират всичко. Щом разбират всичко, нека кажат, какво знаят за Божията Любов. Всички говорят за любовта, но въпреки това тя остава неразбрана. Казано е, че любовта ражда живота. За да разбере любовта, човек трябва да разбере живота във всички негови прояви. Божията Мъдрост пък създава условия за растене и развиване на всички живи същества. Животът и условията, които са дадени на човека, представят торба, пълна със злато, която той не е използвал. Някои хора съзнават, че носят в ръцете си торба, пълна със злато, и съжаляват, че не могат да я използват, не знаят, как и къде да приложат това злато. Други пък, даже не подозират, че носят злато в торбата си. Малцина са тия, които съзнават, какво богатство им е дадено, и разумно го използват. Всеки човек носи в ръцете си книгата на живота, но не може да чете от нея. Той я отваря и затваря, без да знае, какво съдържа. Един ден, когато мъдростта го посети, той ще отвори книгата и ще чете, ще разбира написаното в нея. И тъй, когато се домогне до истинската наука, човек ще разбере нещата и ще ги приложи. Пише ли книга, той ще я пише с чистотата на своята мисъл. Шие ли дреха, той ще я шие с чистотата на своето сърце. Каквато работа вземе, човек трябва да я изработи с чистотата на своя ум и на своето сърце. Който се докосне до тази работа, той ще усети чистотата, която е вложена в нея. От всяка нейна клетка ще лъха радост и веселие. Не работят ли с любов и чистота, хората създават около себе си голяма дисхармония. Тази дисхармония се дължи на тяхното неразбиране. Често хората се запитват, защо не успяват в живота си. Много естествено – те сами влизат в ограничителните условия на живота. Щом условията ограничават човека, той никога не може да успява. Иска ли да успява, казвам: Не приемай условия, които могат да те ограничат. Не се подавай на мисли, чувства и постъпки, които ограничават. За да успява в живота си, човек трябва да разбира свойствата на материята ,с която работи. Същевременно той трябва да разбира и законите на ума и на сърцето си, както и ритмуса, на който те се подчиняват. Човек не може да успява, ако не познава всички закони, на които се подчиняват неговото физическо, духовно и умствено тяло. Той трябва да знае, че до голяма степен успехът му се дължи на неговата чиста кръв. Сега вие сте влезли в практическата школа на живота, която изисква от всички хора знания. Да говорите за нещата, това още не е знание. Истинското знание е това, което е приложено. Знанието подразбира приложение. Кажеш ли, че трябва да бъдеш добър, веднага прояви добротата си. Кажеш ли, че трябва да бъдеш красив, веднага стани красив. Човек не може да бъде добър, красив и разумен, ако още не е роден. За да се одухотвори, мъртвата материя трябва да мине от едно състояние в друго, т.е. да се новороди, да се внесе живот в нея. Мъртвата материя е изгубила живота си, вследствие на което се нуждае от нов живот. Ако не може да придобие живот в себе си, мъртвата материя ще произведе голям дисонанс в разумната природа. Тази е причината, поради която човек прави големи усилия да мине от смърт в живот. Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Аз съм добро. Аз съм истина. 36. Лекция от Учителя, държана на 30 април, 1930 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Доброто орѫжие (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето ДОБРОТО ОРЪЖИЕ Размишление върху мира. Ще прочета 75 Псалом. Не възвишавайте рог. (- 4 ст.). Не подигайте нависоко рога си. (- 5 ст.). Какво представя рогът в цитираните стихове? Рогът е средство за защита. Волът знае цената на рога повече от човека. Що се отнася до рога, волът има думата. Човек за какво има думата? Човек трябва да познава любовта, а всъщност той едва е започнал да я изучава. Съвременните хора говорят за любовта, за мъдростта, за истината, за доброто, без да са проникнали в дълбочината на тия понятия. Да познава човек любовта, това значи да знае, че има майка, която го е родила. Да познава човек мъдростта, това значи да знае, че има баща, който е работил за него, да го отгледа и изучи. Да познава човек доброто в света, това значи да знае, че има основа в живота си, върху която може да стъпва. Доброто е начало на живота, т.е. раждане. Ако не развива доброто в себе си, човек не може да прояви любовта си, защото майката на живота е вложила качествата си в доброто. И мъдростта, т.е. бащата на живота е вложил своите качества в доброто. Следователно, докато не се роди, човек не може да говори нито за любовта, нито за мъдростта. Дойде ли до истината, човек трябва да гледа на нея като на свой брат. Истината, братът на човечеството, иде да го освободи от заблужденията му. Без истината човек остава в ограничителните условия на живота. Тъй щото, ако човек в любовта не намери своята майка, в мъдростта – своя баща, в истината – своя брат и в доброто – своята сестра, той не е разбрал смисъла на живота. Като не разбира смисъла на живота, човек казва, че щом се е родил на земята, нищо друго не му остава, освен да умре. Това е неразбиране на живота, на принципите, които действуват в него. Който е роден в доброто, той никога не умира. Щом излезе от закона на доброто, той непременно ще умре. Да изгуби човек доброто в себе си, това значи, да се изложи на закона на смъртта, т.е. на закона на промените. Като влиза в живота, човек се натъква на числата и започва да брои: едно, две, три и т.н. Какво представя единицата? Проста величина ли е единицата или сложна? От колко части е съставена тя? Това точно не може да се определи. За пример, пръстът като единица е съставен от три части, от три фаланги. Ако говорите за ръката като единица, тя е съставена от няколко части: пет пръста по три единици, правят 15 части. Числото 15 е число на промени, на разклащане, на разколебаване основите на нещата. Когато пияницата попадне в числото 15, основите на неговото пиянство започват да се разколебават. Много причини са действували в живота му, за да стане пияница. Кои са тия причини? Като погледне към червения цвят на виното, очите му стават причина да се събуди желание в него да пие. След това на помощ иде дясната ръка, която подава чашата да се напълни. След това иде разсъждението: Червеният цвят е цвят на живот и сила. Ще възприема този цвят в себе си, да стана смел и решителен. Наистина, като изгуби разположението на духа си, човек започва да се стреми към чаша, пълна с вино. Щом изпие една – две чаши, разположението му се възстановява. Ако пие повече, главата му увисва надолу, като узрял плод, след което заспива. Кога заспива човек? Когато не може да преодолее известно напрежение. Кой не е изпитвал напрежение? Да заспи човек, това не значи, че е пил. Заспиването е процес, подобен на изгубване на съзнание. Когато известно преживяване или болезнено състояние стане много тежко, човек трябва да заспи или да изгуби съзнанието си, да понася по-лесно. И тъй, като говорим за числата, ние ги разглеждаме като цели и дробни. Дробните числа се получават при деление на единицата на десет или на произволно число равни части. Ако единицата се дели на десет равни части, получаваме десетични дроби. Ако я делим на повече или на по-малко части от десет, получаваме прости дроби. Всеки пръст, запример, е разделен на три части. Едната част представя Божествения свят, втората – духовния, а третата – физическия. С други думи казано: едната фаланга представя света на формите, втората – съдържанието на нещата, а третата – техния смисъл. Ако познава формата, съдържанието и смисъла на нещата, човек никога не би си позволил да критикува. Щом не критикува, той ще бъде свободен от всякакви противоречия. Човек има право да критикува, да разглежда нещата и да се произнася за тях, ако са човешки. Дойде ли до Божественото, той няма думата. Ако си позволи да критикува Божественото, преди всичко той критикува себе си. При това положение той нищо не може да постигне. Сега, да се върнем към числата. Всяко число представя форма, съдържание и смисъл на нещо. Искаш ли да се ползуваш от известно число, ти трябва да знаеш каква е неговата форма, какво е съдържанието му и какъв смисъл крие в себе си. Не знае ли скритите сили на числата, човек може да си създаде ред нещастия. Запример, ако някой не знае каква сила се крие в старото вино, може да пие от него и да се напие. Като го пие често, той може да си създаде лош навик, с който мъчно ще се справи. Не е лесно човек да се освободи от силата, която се крие в лошите навици. Срещате някой човек, казвате му една дума, която веднага произвежда силна реакция в него. Защо? Този човек има взривни вещества в себе си, които лесно експлодират. Той е избухлив човек. Той не е виновен за това – такова число съдържа в себе си. Достатъчно е да драснете клечка кибрит, за да се възпламени избухливото вещество в него, а заедно с това и вие да хвръкнете във въздуха. Разумният човек, който има будно съзнание, никога не предизвиква ненавременни реакции. Той знае как и кога да бута. Ако има предвид да произвежда реакция, той ще я произведе тогава, когато може да я използува за свършването на някаква разумна работа. Езикът на човека е склад от експлозиви. Драсне ли невнимателно клечката, подхвърли ли я небрежно някъде, човек се натъква на големи нещастия. Кибритените клечки не са нищо друго, освен думи, с които човек си служи. Едни от тях лесно се запалват и произвеждат взрив. Други пък не се палят лесно, вследствие на което не произвеждат никаква реакция в човека. Трети вид клечки са тия, които по естество са незапалими. Като знаете силата на словото, вие трябва да бъдете внимателни, да избирате думите, с които си служите. Някоя майка е недоволна от детето си и постоянно му се кара, заканва му се и най-после го проклина. Не се минава много време, и клетвата постига детето. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен и в думите, и в мислите, и в чувствата с които си служи. Благодарете, че всяка дума, всяка мисъл и всяко чувство не се хващат. Благодарете, че всяка клечка кибрит не се запалва. Ако всяка клечка кибрит би могла да се запали, светът би се унищожил. Дойде ли това време, ние казваме, че е дошъл краят на света. Ако човек пали по сто клечки на ден, знаете ли, каква енергия би произвел в себе си? Изобщо, ако всеки ден човек драска по една клечка в мозъка си, за да произведе светлина, в една година той би произвел грамадно количество енергия. Съвременните хора се разрушават от чрезмерно палене на клечки. Не знаете ли по колко клечки трябва всеки момент да палите, съдебният пристав ще дойде да ви глоби.Ще кажете, че сте свободни да палите, колкото клечки искате. Дали сте свободни, или не, това е друг въпрос. Важно е, че за всеки даден случай човек трябва да пали само толкова клечки, колкото е необходимо. Каквото прави, човек трябва да бъде отговорен за делата си. В ума на някой човек влезе едно малко съмнение, и той бърза да запали всички мозъчни клетки, да вижда добре. Не е позволено да се изразходва много енергия за едно малко съмнение. Ако срещнете един ангел, заслужава да направите голямо осветление, да го разгледате от всички страни. Но за едно съмнение, за една дреболия не е позволено да се изразходват грамадни количества енергия. Следователно, иска ли да хармонизира силите на своя мозък, човек трябва да допуска в ума си само възвишени и чисти мисли. За такива мисли заслужава човек да изразходва енергия. Те повдигат духа му и го правят мощен, Като живее по този начин, човек дава възможност на всички клетки в себе си да се развиват добре. Като живее, той трябва да се отнася с уважение и почитание към клетките си , като към разумни същества. Спазва ли това правило, той ще бъде вътрешно силен. Светът днес се нуждае от силни и разумни хора. За да бъде разумен и силен , човек трябва да се ръководи в живота си от принципите на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата и на добродетелта. Тези принципи трябва да служат на човека за оръжия, с които да се защищава. На което поле да се намира, човек се нуждае от отбранителни средства. Когато изпраща своите поданици на бойното поле, държавата ги въоръжава с пушки и топове. Войниците насочват тия оръжия срещу своите неприятели, да се бранят от тях. Ако на стария човек дадат пушка в ръка, той ще се откаже от нея, под предлог, че е неспособен за война. Ако на младия дадат пушка в ръка, той ще я вземе. Какво ще каже старият, ако в ръцете му турят основните принципи на живота и го заставят да се брани с тях? Трябва ли пак да се оправдава със своята старост? Дали е стар, или млад, човек трябва да бъде смел, да се сражава със злото. Дойде ли злото срещу вас, не го нападайте, но само се отбранявайте. За да се пазите от злото, да не ви побеждава, вие трябва да държите в ръцете си мощно оръжие. Кое е мощното оръжие срещу злото? Казано е в Писанието: „Възлюбил си истината в човека”. Значи, истината се намира в човека. Ето защо, нападне ли ви зло, кажете си следната формула: „Бог е любов. Бог е мъдрост. Аз съм добро. Аз съм истина”. Тази формула ще ви послужи при всички нещастия, противоречия и злини в живота ви. Доброто е една от проявите на Битието, с която можете да се защищавате от всякакво зло. Злото носи в себе си сили противоположни на любовта, мъдростта, на истината и на доброто, вследствие на което става неутрализиране на тези сили. Човек може да живее съзнателно дотолкова, доколкото проявява доброто и истината, които са вложени в него. Kакво представят доброто и злото в света? Доброто и злото са два ключа с различни служби. Доброто е ключ, който отваря всички врати към чистия, светъл и възвишен живот. Злото е ключ, който затваря всички врати към възвишения, светъл живот. Доброто внася светлина в човешкото съзнание, а злото води към тъмница. Следователно, който не ходи в доброто и истината, той е в тъмнина. Защо? Защото е изгубил ключа на светлината.Дето е светлината, там е животът, там е знанието.Дето е животът там е и любовта. Без любов животът няма смисъл. Който има любов в себе си, той проявява волята си, благодарение на което може да постигне всичко, което желае. Човек е направил и прави най-велики и славни подвизи в любовта. Изгуби ли любовта си, той нищо не може да постигне.Любовта дава импулс, подтик в живота на човека. Любовта е колективен акт, а не единичен.Цялата природа взима участие в любовта. Като се влюби в някого, човек мисли, че само той изявява любовта си. Той не подозира, че всички живи същества отправят любовта си към неговия възлюбен, или към неговата възлюбена. Когато се влюби в някой ангел, човек пожелава да отиде при него. Да отиде при ангела, т.е. при своя възлюбен, това значи да замине за другия свят. Като не знаят, защо е заминал за другия свят, хората казват, че този човек е умрял. Когато видите, че някой човек заминава за другия свят доброволно, ще знаете, че той отива при своя възлюбен, в другия свят. Не умира ли доброволно, ще знаете, че възлюбеният му е на земята. Той временно се разделя с него, вследствие на което страда. И тъй, говорите ли за любовта, ще знаете, че тя е творчески акт, в който цялата природа взема участие. Който истински люби, той излива любовта си в песен и музика. Ако някой люби и плаче, ще знаете, че той не е намерил своя възлюбен, или своята възлюбена. Той е попаднал на слугата, или на слугинята на любовта, вследствие на което е останал много изненадан и огорчен. Като слиза на земята, човешкият дух иска да намери своята възлюбена, но остава излъган. Защо? Защото се вижда облечен и заробен от материята. Материята го обгръща добре в себе си, като в дреха, и му казва: Сега ще влезеш в живота на земята да учиш. Изненадан от условията, човек започва да плаче. Тази е причината, поради която при раждането си още детето заплаква. Добре е човек вечно да търси своя възлюбен. Съвременните хора наричат влюбените смахнати, но те се лъжат. Истински влюбени са светията, мистикът, ученият, богатият. Те са концентрирани в мисълта си и непрестанно се стремят да постигнат своя възвишен идеал. Съвременните хора говорят за любовта, стремят се към нея, но, като я придобият, не могат да я задържат за дълго време. Защо? Защото любовта вирее само в чистота. Наруши ли човек чистотата на своите мисли, чувства и действия, любовта моментално го напуска. Дойде ли някакво изкушение, за да запазите любовта си, изговорете тихо в себе си формулата: Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Аз съм добро. Аз съм истина. Затова е казано в Писанието: Побеждавайте злото с добро, а лъжата с истина. Дайте път на Бога в себе си, Той да прояви своята Любов и Мъдрост. Не дадете ли път на великата Любов в себе си, ще видите, че това, което наричате любов, не е нищо друго, освен любовна каша. Любовната каша на хората е старият живот, а великата Любов е новият живот. Човек не трябва да прави компромис с новото. Той трябва да постави старото за почва, а с новото да гради. Новият живот е живот на изобилие. Любовта ражда изобилието. Да живеете в изобилие, това значи, да живеете при Вечния Извор, отдето можете да черпите, колкото искате. Като ученици вие трябва да имате права мисъл, прави чувства и прави действия. Какво сте били в миналото, какви ще сте в бъдеще, това не е важно. Какво сте в настоящия момент, това е важно. Щом се намерите в известно противоречие, кажете си: Аз съм добро. Аз съм истина. Щом сте добро и истина, вие трябва да проявявате живота на доброто и на истината. Като съзнавате това, вие всякога ще можете да палите своя огън, както и огъня на своите ближни. Достатъчно е да запалите една от своите клечки, за да запалите своя огън. Така постъпват и ангелите. Със своята любов, със своята светла мисъл те палят слънцето, на чиито лъчи ние се греем. Ако ангелите не палят слънцето, хората щяха да живеят във вечен мрак. Тогава те щяха да разберат какво представя тяхната мисъл. Мисъл, която не може да осветява пътя на човека, не е още истинска мисъл. Някога и земята е била светла като слънцето, но като я населили, със своя живот хората постепенно я изгасвали, докато най-после я обърнали в тъмно тяло. Разликата между ангела и човека се заключава в това, че ангелът пали огъня, а човек го гаси. Кой човек не се оплаква, че е загасил своите светли мисли? Мине ли някоя светла мисъл през ума му или някое светло чувство през сърцето му, той казва: Не е време сега за светли мисли и чувства. Не е време още за светли и благородни постъпки. Днес изгаси една светла мисъл в ума си, утре изгаси едно светло чувство в сърцето си, докато най-после стане тъмен като земята и започне да страда за изгубеното щастие. Това са фигури на речта, които трябва да превеждате, да ви станат ясни. Настанало е време, когато всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да се превърнат в запалена свещ, която никога да не изгаря. Когато дойде това време, светлината на слънцето ще стане седем пъти по-ярка от сегашната. Причината за това ще се крие в мислите на бъдещите хора. Със светлината на своите мисли те ще увеличават светлината на слънцето. Който погледне към земята, ще види, че тя свети, като слънце. Отдалеч ще изглежда, че земята гори. Невидимият свят се интересува от хората дотолкова, доколкото излиза светлина от умовете им. Колкото по-силна е светлината им, толкова по-голям е интересът на разумните същества към тях. Дето има мисъл, там има светлина. При това положение виждаме, че животът на хората заслужава интерес и внимание. И тъй, искате ли да се справяте с мъчнотиите, нещастията и противоречията в живота си, прилагайте дадената ви формула, било в единствено, било в множествено число. Кажете си: Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Ние сме добро. Ние сме истина. Произнасяйте формулата съзнателно и следете да видите какви резултати ще имате. Дали сте гладен, болен, слаб, произнасяйте формулата смело, без колебание. Дето минавате, произнасяйте формулата и мислете върху съдържанието и смисъла и. Мисли за Бога, за ближния си и ще намериш своето благо. Мислиш ли първо за своето лично благо, ти ще станеш нещастен. Бог е предвидил твоето благо, няма защо да мислиш за себе си. Когато ви канят на гости, в дома на някой граф или княз, трябва ли вие да носите хляба си? Той е предвидил всичко, което е необходимо за вашето гостуване при него. Следователно, отидете ли при Бога, ще се облечете с най-хубавите си дрехи, но хляб няма да носите. Бог е предвидил всичко което е нужно за вас. Докато мисли, какво ще яде, как ще се облича, как ще свърши живота си, човек е роб на условията. Едно се иска от човека – работа. Като работи, всичко ще му се даде. Ползвайте се от формулата, която днес ви дадох, при всички трудни случаи на живота си. Произнасяйте я с всичкото уважение и почитание. Дръжте тази формула в ума си като добро оръжие, с което можете да се защищавате. Ако държите оръжието си чисто, каквото желаете, можете да постигнете. Оставите ли го да ръждяса, други ще го вземат от ръцете ви. Щом изгубите оръжието си, с него заедно ще изгубите и свободата си. Човек е дотолкова свободен, доколкото носи в себе си оръжие, на което разчита при всички трудни моменти в живота си. Свободен човек е онзи, който признава Бога за Любов, за Мъдрост, а себе си за добро, за истина. Дойде ли до това съзнание, човек е придобил онази свобода, която търси. Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Ние сме добро. Ние сме истина. 35. Лекция от Учителя, държана на 23 април, 1930 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Хваление (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Хваление Размишление Сега ще прочета 147-ми Псалом. Като четете Свещената книга, вие не разбирате всичко, което е писано в нея. Неразбирането се дължи на известно прекъсване на съзнанието. Прекъсване на съзнанието става в човешкия живот, но не и в Божествения. Прекъсване на съзнанието става в живота на стария, но не и в живота на младия. Аз взимам думите „млад“ и „стар“ в този смисъл, както хората ги разбират, но не и в Божествен смисъл. Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария. Под думата „младост“ ние разбираме още и начало на всяка съзнателна епоха, а старост – край на тази епоха. Страстта приготвя плодове за нова епоха. Като не разбират младостта и старостта, някои хора преждевременно се товарят със законите на старостта и мислят, че имат големи знания и опитности. Обаче ако рекат да използват своите знания и опитности, едва ли ще могат да си приготвят от тях ядене за един обяд. „Хвалете Господа, защото е добро да пеем на Бога нашего.“ (– 1-ви стих.) – Защо трябва да се пее на Господа? Зададе ли се този въпрос, следва въпросът: Защо човек трябва да скърби? „Защото е приятно; хвалата е прилично нещо.“ (– 2-ри стих.) Много неща са приятни на човека. Например, приятно е на човека да яде, да пие, да се облича добре, да се разхожда, да учи. – Защо тогава не му е приятно да хвали Господа? „Господ гради Ерусалим.“ – Защо са нужни градове на Господа? – Защо са нужни дрехи на хората? Не могат ли да ходят голи? „Изцелява съкрушените в сърце и обвързва раните им.“ (– 3-ти стих.) Сърцето на човека трябва да бъде здраво, защото е източник на живот. Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари да ви помагат. Сърцето на човека не трябва да боледува. Мнозина се оплакват, че нямат сърце. Чудна работа! Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце, други пък се оплакват, че нямат ум. И това е чудно. Бог им е дал ум, а те го отричат. След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете си една философска каша. Добре е човек да прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло. Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха си. Мнозина имат такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройват стомасите си и страдат. Започнат ли да страдат от своите мисли и чувства, те трябва да вземат очистително, да се освободят от тях. За да не страда, човек трябва да се храни само с чисти мисли и чувства. „Брои множеството на звездите; нарича ги всички по име.“ (– 4-ти стих.) Под думата „звезда“ ние разбираме разумното в света. В Божествения свят всеки разумен човек представя звезда. Всяка звезда носи специално име. „Приготвя дъжд за земята.“ (– 8-ми стих.) Значи Бог се интересува за облаците и за дъжда. „Господ благоволява в онези, които Му се боят; и на онези, които се надеят на Неговата милост.“ (– 11-ти стих.) С други думи казано: Бог благоволява в онези, които Го любят. Божията милост пак е закон, върху който почива еволюцията на човека. Единственото нещо, на което можем да разчитаме и в което можем да призоваваме Бога, това е Неговата милост, а не Любовта Му. Защо? Защото Любовта, сама по себе си, е непреривна. Освен това Любовта е за здравите, а не за болните хора. Болният постоянно се съмнява. Каквото да му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите. Трябва ли човек да се съмнява в задачата, която решава? Щом я реши правилно, щом резултатът е верен, той няма право да се съмнява. За да не съмнява, човек трябва да има мярка за нещата, както бакалинът има везни, с които точно мери. Тури ли мярката на едното блюдо и стоката на другото, той гледа да ги уравновеси. Щом ги уравновеси, той не се съмнява дали е дал повече или по-малко. И тъй, иска ли човек да има вярна преценка за нещата, да не се съмнява в тях, той трябва да се ръководи от това, което носи живот, светлина и свобода в себе си. Дето е животът, светлината и свободата, там е разумният живот. Ако една мисъл съдържа живот, светлина и свобода в себе си, приемете я. Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в себе си, приемете го. Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека. Изпадне ли в това състояние, той започва да се спъва. Искате ли да помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му. Чувство без мисъл води човека в крив път. Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и себе си. Той мисли, че знае много неща, че мисли и чувства правилно, че разбира от музика, от изкуство и т.н. Какво разбиране е това, когато същият човек се оплаква от неразположение и постоянно е недоволен? Карате го да изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може да пее. Истински гениален музикант пее и свири на всяко време. Той не се оправдава с неразположение. Същият закон се отнася и до молитвата. Човек не може да каже, че е неразположен да се моли. Молитвата е непреривен процес. И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли. Молитвата, ученето, Любовта са непреривни процеси. Не може днес да обичате някого, а на другия ден да не го обичате. Днес всички хора говорят за любов, за обич, но как изразяват любовта си? Това, което те наричат любов, не е истинска Любов. Никъде в природата няма да срещнете такава любов. Хората наричат любов много от изопачените си чувства, но се разочароват от своята любов. Човешката любов се изявява чрез прегръдки и целувки, но това не е Любов. Това са човешки изобретения. Истинската Любов носи всички блага в живота. Докато обича, човек е радостен, вдъхновен; престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. С изгубване на любовта си човек престава да живее. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. Някой се оплаква, че хората не го обичат. Той не говори истината. За да не го обича никой, причината е той сам. Той е затворил сърцето си, не пропуща един слънчев лъч в него. Щом отвори сърцето си, много слънчеви лъчи ще проникнат в него. При това положение мнозина ще го обикнат. Дето е светлината, там е и Любовта. Както музикантът знае как и къде да поставя пръстите си на пианото или на цигулката, така всеки човек трябва да знае как да разтваря сърцето си за слънчевите лъчи. Като ученици, вие трябва да изучавате съзнанието си, да можете лесно да се справяте с всички свои прояви. Какво представя съзнанието? Ние уподобяваме съзнанието на един от най-мощните, сложни и големи инструменти, какъвто досега не е изнамерен. Веднъж има този инструмент, човек трябва да го изучава, да знае кога какъв клавиш да натисне. Какъвто клавиш бутне, това ще се прояви. Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва да се съмнява, дето трябва и не трябва. Като клавиш на съзнанието, съмнението е необходимо, но човек трябва да знае кога да го натисне. Не го ли натисне навреме, съзнанието му потъмнява. След това той трябва да натисне клавиша на вярата, за да дойде отново светлина. Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време да натиска, за да възприеме впечатления и образи от външния и вътрешния светове. Изгуби ли този инструмент, човек сам се ограничава. Такова ограничаване настава, когато човек изгуби един от своите удове: ръка, крак, око, ухо и т.н. Ако всички удове на човешкия организъм се откажат да служат, човек се ограничава напълно. Къде е тогава човекът? Сега става ли въпрос за Любовта, не очаквайте хората да ви обичат, но вие обичайте. Бъдете проводници на Божията Любов. Ако всеки очаква да бъде обичан, светът би се обърнал на мъртвило. Когато сте били малки, майките са ви къпели, обличали и събличали, носели на ръце, но днес, когато сте станали на 21 година, трябва ли да изисквате същото? Щом сте станали пълнолетни, сега вие ще помагате на майка си, вие ще проявите любовта си към нея. Щом сте израсли, щом съзнанието ви се е пробудило, вие не трябва да очаквате другите да ви обичат, да ви носят на ръце, но сами трябва да се грижите за себе си. Като се натъкват на противоречия, хората се запитват кое е правото в света. Ако е въпрос за личното право на човека, в света съществуват толкова лични права, колкото са хората на земята. Всеки има специфично разбиране на правото, обаче правото на едного не е право на всички хора. Търси ли човек абсолютното право в света, това е правото, което изтича от Бога. То е единствено и абсолютно право. Това право не предизвиква никакви противоречия и недоразумения между хората. Който живее според Божественото право, той лесно решава задачите си. Който живее според човешкото право, той всякога остава недоволен. Трима мъдреци, които боравили с човешкото право, се събрали заедно пред една печена кокошка и започнали да философстват как трябва да се раздели кокошката. След дълги разисквания те дошли до заключение, че кокошката не трябва да се дели, но да се изяде цялата. Сега се явил въпросът, кой от тримата трябва да я изяде. За тази цел те решили да заспят и като се събудят, всеки да разкаже съня си. Чийто сън се укаже най-чуден и интересен, той сам ще изяде кокошката. И тримата легнали да спят. Двамата заспали веднага, а третият не могъл да заспи. Като нямал какво да прави, той се приближил тихо до кокошката и я изял. След малко двамата мъдреци се събудили от сън и започнали да разправят съня си. Първият казал, че в съня си се подигнал високо в пространството, дето видял необикновени неща. Като се разхождал известно време в пространството, най-после разбрал, че бил на небето. Вторият казал, че бил дълбоко в земята, към центъра някъде, дето видял небивали работи. – „Ами ти какво сънува?“ – запитали третия си другар. – „Едва се унесох и видях, че единият от вас отива на небето, другият – към центъра на земята. Веднага се стреснах и не можах повече да заспя. Останах сам да ви чакам. След много чакане разбрах, че вие няма да се върнете скоро, затова реших да изям кокошката.“ Една българска поговорка казва: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват“. Значи, докато единият мъдрец се разхождал по небето, вторият – към центъра на земята, третият се приближил към кокошката и я изял. Право ли са разрешили задачата тримата мъдреци? Не са я разрешили право. Те трябваше да оставят кокошката да живее, да снася яйца. Като снася яйца, и тримата мъдреци щяха да се ползват от нея. Според мене, възникне ли въпрос за делене на кокошката, най-правилното разрешение на въпроса е да оставят кокошката жива. Щом е жива, тя ще може да снася яйца, от които мнозина ще се ползват. Разумният човек оставя своята мъдрост на свобода, за да произвежда все по-нови и нови форми. Разумният човек не поставя на разрешение въпроса какво нещо е Бог. Този въпрос е неразрешим, т.е. неделим. Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое“. Има нещо, по което човек е подобен на Бога, но поради отклонението си от правия път човек значително е загубил подобието си с Бога. Например, човек се съмнява в своя Създател, а Бог никога не се съмнява в своите създания. Той знае, че рано или късно човек ще се върне в пътя на своето отклонение. Като знае това, Бог е готов всякога да помага. Той дава изобилно от своите блага на всички същества, без да си задава въпроса, заслужават ли те, или не. Няма същество на земята, на което да не е дадено изобилно от благата на живота. И ако при това положение човек се счита сиромах, причината е в самия него. Той не е готов да възприеме и обработи получените блага, вследствие на което си остава сиромах. Всеки цвят, който се отваря, възприема Божиите блага. Не се ли отваря, нищо не може да възприеме. Следователно достатъчно е човек да излезе вън, да направи усилие да отвори устата си и да започне да говори, за да получи нещо. Не може ли да отвори устата си, нищо не може да се получи. При всяко вдишване човек поглъща въздух – 20 вдишки в минута. Значи за една минута той получава 20 подаръка. Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете си. При всяко вдишване човек приема нещо; като издишва, той дава и на другите от това, което е получил. По този начин човек приема и изявява любовта си. Любов, която се изявява само с взимане, без даване, не е истинска Любов. В едно предание се разправя за любовта на комарите към една царска дъщеря. Комарите се влюбили в нея и един след друг започнали да я посещават, да взимат нещо от нея за спомен. Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето ѝ и взимали по малко кръвчица. Като се погледнала в огледалото, царската дъщеря се ужасила: лицето ѝ било надупчено от комарите. Кой би желал да има такава любов? Най-после, дошло друго същество, кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките ѝ рани. Ако със своята любов ти не можеш да загладиш раните на своя брат, това не е Любов. Любовта внася живот в човека. Влезе ли някъде, Любовта трябва да заличи поне най-малката рана. Всеки, който те обича, трябва да даде нещо живо от себе си. И ако си бил болен, слаб, недъгав, ти непременно ще оздравееш и ще се засилиш. Това е реалната придобивка от Любовта. Мнозина се интересуват от въпроса какво представя Бог, какви са Неговите атрибути. Колкото да разискват по тия въпроси, те няма да дойдат до никакви заключения. Защо? Отвлечени въпроси са това. Важен въпрос е този за Любовта, за да можете още днес да се ползвате от нея. Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете? Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще. Важно е семето, което сега се сее. Любовта трябва да се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще. Остане ли да чакаш обещания, нищо няма да постигнеш. Любовта действа в настоящето и прави човека щастлив. Но Любов без Мъдрост не може да се прояви. Те вървят заедно. Любещия човек е същевременно и разумен. Дето е Любовта, там е и Мъдростта. Съединят ли се, те раждат Истината. Истината върви по мъжка линия, затова е казано, че Истината ще ни направи свободни. Истината иска да освободи човека от ненужния товар, а той седи, разисква въпроса кой го обича и кой не, дали ще бъде щастлив и т.н. Когато пожелае, човек може да бъде щастлив. От него зависи да бъде щастлив или нещастен. Нещастието на хората произтича от факта, че те искат сами да наредят живота си и мислят, че могат да направят това. Те се заблуждават. Никой не може сам да нареди живота си. Преди да се явил човек, Бог е съществувал. Христос казва: „Преди Аврама, аз бях“. Това е красивото, именно, че Бог е съществувал отначало и като Любов, и като Мъдрост. Следователно, като се появява в Любовта и в Мъдростта на Бога, човек не трябва да се плаши, че ще бъде нещастен. Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия? – „Ама не мога да се примиря с мъчнотиите си.“ – Ако доброволно не се примириш, насила ще те заставят. През време на европейската война руските параходи бомбардираха Варна. Една голяма бомба се пръсна близо до църквата. Всички богомолци, заедно със свещеника, избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали. Свещеникът разправя своята опитност. Той бил слаб, болнав, едва отивал до църква, да изпълнява службата си. Обаче като чул гърба от бомбата, той се изплашил много и в страха си ударил на бяг. Като се успокоил, той спрял да си почине. Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града. До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане. След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил. Една граната го заставила да излезе вън от града. Той си мислил: „Чудно нещо! Защо не направих опит, да изляза вън от града без тази граната?“ Какво представя гранатата? Гранатата, бомбата не е нищо друго, освен страданието, от което хората се оплакват. Като дойде голямото страдание, човек стъпва на краката си и бяга вън от дома си. Ако е въпрос човек да излезе вън на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва да дойде страданието, да го застави да направи това? Не може ли и без страдание да излезе вън, на свобода? Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш, и излез вън. – „Ама нямам достатъчно знания.“ – Не ти трябва повече товар. За днес ти имаш точно толкова, колкото е потребно. Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече. Всеки иска да бъде виден музикант, художник, учен, философ, да говорят всички хора за него. Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това. Всеки човек е бил виден, знаменит артист или учен, но ако днес не е такъв, той е на почивка. Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на уединение, да си почине. Във време на почивката той замисля нови планове, които след време ще постигне. Следователно всеки човек, който не се е проявил още, трябва да знае, че е на почивка някъде, дето замисля известен план. След време той ще реализира своя план, но работа се изисква. Видните музиканти, от които днес се възхищаваме, са свирили с часове. Те са работили усилено върху своя инструмент, по 7–8 часа на ден, а понякога и повече. Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва да знае, че работа, усилия се искат от него. Например, за да бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето си с хиляди години наред. Казваме, че човек се е родил добър. Защо? Защото е работил върху доброто. В един ден човек не може да стане добър. И тъй за да развие доброто в себе си, човек трябва да живее добре. Добрият живот пък е основа за развиване на човешкото сърце и на човешкия ум с всички негови способности. Като се говори за дарби и способности на човека, мнозина се запитват какво представя човек. Като не могат да си отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие. Спре ли биенето на сърцето, човек изгнива. Не, това, което гние, не е човекът. Това е неговата дреха, с която се е облякъл. Дрехата не е човекът. Истинският човек живее на друго място. Това, в което човек живее, не гние, нито умира. Клетките на тялото са живи, затова, като съблече човек дрехата си, клетките се освобождават и всяка отива на своето място. Докато клетките се разпръснат извън пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете си. Докато не плати дълговете си, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава. Щом разреши тия въпроси, гниенето спира. Човек пък, заедно с духовното си тяло, излиза от стария живот, съблича старата си дреха и влиза в Божествения свят, да ремонтира съзнанието си. В този смисъл смъртта не е нищо друго, освен ремонтиране на човешкото тяло. Къде ще го ремонтират, това зависи от човека: тялото на едни хора се ремонтира в ада, на други – на небето, а на трети – на земята, дето се дошли да живеят. И тъй, който иска да умре, той трябва да си вземе билет за ада, дето мъчението ще бъде неговото възнаграждение. Който иска да живее, той трябва да остане на земята, дето скръбта ще бъде неговото възнаграждение. Който иска да възкръсне, той ще отиде на небето, дето го очаква радост и веселие. Следователно, ако искаш да изследваш мъчнотиите, трябва да умреш, да отидеш в ада. Ако искаш да изследваш скръбта, трябва да останеш на земята, между хората. Ако искаш да изследваш радостта, трябва да възкръснеш, да отидеш на небето. С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш да разбереш ада. Ако не скърбиш, не можеш да разбереш хората. Ако не се радваш, не можеш да разбереш ангелите. Мъчението подразбира лошите условия на живота – ада. Скръбта подразбира условията на земята, а радостта – условията на небето. Каже ли някой, че не иска да живее, той не говори истината. Щом е дошъл на земята, човек ще живее, ще се храни и облича, ще учи. Друг някой казва, че не иска да бъде жена. Трети не иска да бъде мъж. И жена ще бъде, и мъж ще бъде, докато стане едно цяло, единица, в която мъжът и жената живеят заедно. В този човек Любовта и Мъдростта се проявяват правилно. Той може да се нарече човек, в пълния смисъл на думата. Сега, пазете съзнанието си будно, да не се раздвоявате, да не се запитвате защо някои от вас са жени, а други – мъже. За вас е важно да знаете, като сте жени и мъже, с какво трябва да се занимавате. Ако сте жени, ще се занимавате със сърцето си; ако сте мъже, ще се занимавате с главата си, със своя ум. Когато жените престанат да се занимават със сърцето си, а мъжете – с ума си, всичко е изгубено. Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари, огън да ги гори!“ Ние правим следния превод на тази поговорка: „Жена без сърце и мъж без ум, огън да ги гори“. Жената трябва да урежда сърцето си, а мъжът – ума си. Иде време, когато мъжът и жената трябва да гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду си. Докато не обичаш човека, ти мислиш по един начин за него; щом го обикнеш, ти мислиш вече другояче за него. Докато си вън от светлината, ти виждаш нещата по един начин; щом влезеш в областта на светлината, ти ги виждаш по друг начин. За да дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва да се вглъби в себе си, да бъде доволен и разумен при всички условия на живота си – добри или лоши. Какво трябва да прави човек, докато дойде до това положение? Той трябва да прилага музиката като метод за тониране. Ще каже някой, че не може да пее или да свири. Колкото и каквото може, той трябва да прилага пеенето. Силният човек се познава по това, че и при най-голямата скръб пее. Може ли при скръбта и недоволството си да пее, той е силен човек. Ако във време на болестта си тежкоболният може да пее, той непременно ще оздравее. Не може ли да пее, оздравяването му е проблематично. Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби да имате, пейте в себе си и хвалете Господа. Да пее човек, това не значи да бъде певец. Всеки ще пее, както и колкото може. Никога в света не е имало и толкова много певци и музиканти, както днес. Това е добър признак. Това говори за съзнанието на човечеството. Пеенето и свиренето не е достигнало още до онази степен на развитие, до която трябва да дойде, но постепенно се развива, върви напред. Съвременните хора се натъкват на старите навици, които ги спъват и в пеенето, и в науката. Например, те мислят че трябва да пеят, да свирят само ако са добри певци или музиканти. Не са ли добри певци, не се решават да пеят. В това отношение те са на крив път. Всички хора не могат да бъдат добри певци. Когато един пее, другите трябва да бъдат готови да слушат. Ако няма кой да го слуша, той не може да пее. Ако не мисли за някое живо същество, човек не може да пее. Пеенето подразбира реализиране на нещо. Иначе пеенето е безсмислено. Когато хората наредят работите си, те си хапват, пийват и пеят. Пеенето и мисълта са два процеса, които вървят паралелно. Който мисли, той може да пее. И който пее, той може да мисли. Музиката крие в себе си магическа сила, която трябва да се използва разумно. Колкото по-съзнателно човек пее, толкова повече може да се ползва от магическата сила на музиката. Без да подозира, той се свързва с всички разумни, възвишени същества, които му се притичват на помощ. Те се интересуват от музиката и взимат участие в пеенето или свиренето на певеца или музиканта. За да се свърже с разумния свят, човек трябва да пее с разположение и да съзнава, че не пее само той – цялата природа пее. „Хвалете Господа, защото е добро да пеем на Бога нашего.“ Лекция от Учителя, държана на 16 април 1930 г., София, Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Значение на числата (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Значение на числата Размишление Съвременните хора се стремят повече към големи работи, отколкото към малки. Големите работи представят големи числа – хиляди, милиони, а малките работи – малки числа, повече дробни. Всеки човек има свои любими числа, с които работи в живота си. Същевременно човек има и свои любими работи. Например, някой обича да яде повече плодове, да се облича със светли дрехи, а друг обича повече месни храни, пъстри дрехи и т.н. И Любовта има нещо любимо. Това е човешката уста. Любовта обича човешката уста, защото чрез нея се проявява. Достатъчно е човек да отвори устата си, да каже една дума, за да разберете живее ли в него Любовта, или не. Устата е орган, отдето излизат сладки, благи неща. Тя представя човешката разумност. Понякога от устата излизат горчиви думи, но това не е в реда на нещата. Това показва, че устата се отклонила от истинското си предназначение. Като е дошъл на земята, човек трябва да знае конкретно какво обича и какво не обича. Каже ли веднъж в себе си, че обича нещо, той не трябва да го разлюбва. Дъщерята обича майка си, синът обича баща си, но след известно време дъщерята престава да обича майка си и синът престава да обича баща си. Защо? Защото са влюбени в друг човек: дъщерята обикнала някой момък, а синът – някоя мома. Те не са на прав път. Защо? Да обичаш някого, това значи да го облечеш с дреха, изтъкана от твоите най-хубави мисли и чувства. Да разлюбиш този човек, това значи да съблечеш тази дреха от него и да я дадеш на друг. Правилно ли е това? Защо не оставиш дрехата на гърба на първия, а трябва да го съблечеш? Щом обичаш друг някой, облечи и него с нова дреха. Който иска да обича едновременно няколко души, той трябва да има богато сърце, да облича своите възлюбени с дрехи, изтъкани от мислите и чувствата му. В колкото хора се влюбиш, толкова нови дрехи трябва да изработиш. А така, да съблечеш едного, за да облечеш друг, това е неразбиране на Любовта. Това е влюбване, а не Любов. Влюбването е непостоянен процес – процес на прекъсване. Когато се влюбва, човек слага образа на своя възлюбен близо до очите си, вследствие на което не вижда другите образи и предмети. Като не вижда нищо друго, освен един образ, той прекъсва връзката си с хора, които по-рано е виждал и обичал. Казано е в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие Свое“. В този стих се говори за образ и подобие. Кой е образът и кое – подобието? Човек, който се намира под ръководството на Божията Мъдрост, е образът Божий. Човек, който се намира под влиянието на Любовта, е подобието на Бога. По лицето на човека виждате какво е състоянието му, дали е радостен или скърбен. Радостта иде от Любовта, а красотата – от Мъдростта. Видите ли истински красив човек, ще знаете, че той живее с Мъдростта. Само мъдрите хора могат да бъдат красиви. Тяхната красота е пластична, подвижна, а не статическа. Всички велики Учители, Които са дохождали на земята, са били красиви. Формите, които природата създава, са красиви, но човек трябва да знае как да гледа. Когато гледате човека, също трябва да знаете къде да гледате. Ако го гледате право в очите, във веждите, в устата или в брадата, той ще се безпокои. Има едно място на човешкото лице, дето можете свободно да гледате човека, без да се безпокои. Кое е това място, вие сами ще го намерите. Каже ли ви се наготово, вие няма да го научите. Лесно се изучават ония неща, до които човек сам се домогва. Очаква ли да научите нещата наготово, човек става ленив. Какви деца са тези, които очакват да получат вода от майка си и баща си? Разумните родители оставят децата сами да си взимат вода. Бог е дал и дава деца на хората, но те трябва да знаят как да ги възпитават. Кое число в дома играе важна роля при възпитанието на детето? Майката и бащата оставят детето в къщи, да играе, да скача, а те излизат на разходка. В стаята, дето детето играе, има един долап, пълен със сладка, но добре затворен, да не може лесно да се отваря. На една от стените на стаята бащата закача една пръчица. Като излизат, бащата казва на детето: „Ще те оставим да играеш свободно, но да не пипаш в долапа. Бутнеш ли без позволение, ще знаеш, че пръчицата ще играе по гърба ти“. Докато детето е малко, от 1- до 7-годишна възраст, те прилагат върху него закона на единицата, т.е. пръчицата. От 7- до 14-годишна възраст те прилагат друг закон. От 14- до 21-годишна възраст прилагат трети закон. Когато бащата остарее, синът му отговаря със същото. И той затваря долапите от баща си и му казва, че няма право да бута без позволение. Сега бащата опитва закона върху себе си. Защо? Защото законите, които родителите създават, трябва да бъдат еднакви – и за децата, и за тях. Те нямат право да поставят децата си на изкушения и след това да ги наказват. Стаята, в която децата играят, трябва да бъде съвършено празна, без никакви долапи, пълни с изкушения. Иначе какъвто закон създават, след време те сами ще го опитат върху гърба си. Какво трябва да прави човек, за да не опита закона върху себе си? Той трябва да го промени, преди да е дошло времето да го опита върху себе си. За да разберете значението на числата, вижте с кои числа природата си служи. Ония числа, с които природата най-много си служи, това са нейните любими числа. Тя е поставила единицата на човешкото лице – една уста. Двойката е поставила като горни и долни членове на тялото му: две ръце и два крака. Двойката е творческо число. Когато двама души искат да станат приятели, те се ръкуват с десните си ръце. Единият дава своите 5 пръста, и другият – своите 5, и се образува числото 10 – число на приятелство. Като ученици, вие трябва да се ползвате разумно от числата, с които природата е писала върху тялото ви. Който иска да придобие знание и Мъдрост, той трябва да разбира значението на числата. За да се ползва от силите на своя организъм, човек трябва да знае значението поне на тия числа, с които природата е писала върху неговото тяло. Природата е турила по 10 пръста на ръцете и на краката му, но той и до днес още не знае значение на числото 10. Числата са живи величини. Всяко число е свързано с известни разумни сили. Същевременно на всяко живо число отговаря едно разумно същество. В този смисъл няма свободни числа в природата. Големите числа може да са свободни, но числата от милион надолу не са свободни. Човек работи повече с малките числа. Като работи с тях, той трябва да знае как да се ползва от техните сили. Например, ако човек работи с числото 100 и допусне в ума си една нечиста мисъл, ще се натъкне на някакво нещастие. Без да иска, той ще предизвика известно сътресение в невидимия свят. Всички сили, които са свързани с числото 100, ще се раздвижат. Ако е разумен, човек може да се справи с тия сили; ако не е разумен, той ще се намери в чудо и ще търси външна помощ. Това, което говоря, прилича малко на приказките от „Хиляда и една нощ“. Един пътник седнал край един извор да си почине и изпъшкал, казал „ох“. В този момент от извора излязло едно същество и попитало пътника: „Защо ме викаш?“ – „Не те викам. Аз седнах тук да си почина, а ти кой си, не те познавам.“ – „Аз се казвам „Ох“ и ти ме извика.“ – „Друг път ще зная, да не пъшкам, като сядам при извори.“ Следователно човек трябва да се научи да не пъшка, нито да се оплаква. Някой се влюби в една мома и постоянно пъшка и охка. Щом охка от любовта, той се оплаква от Бога. За да се научи да не охка, Бог ще го направи жена. Ако пък жената охка от мъжа, Бог ще я направи мъж. Човек трябва да дойде до съзнание да не се оплаква от това, което Бог е създал. Чрез жената ще изучавате Любовта, а чрез мъжа – Мъдростта, без да се оплаквате, без да се произнасяте за тях. Който ги е създал, само той има право да се произнася за тях. Защо човек не трябва да се произнася за мъжа и за жената? Защото той няма същинска мярка за доброто и за злото. Това, което той счита зло, не е зло за природата, за целокупния живот. Например, за дървото, което изгаря, огънят е зло, но за хората, които се топлят, огънят е голямо благо. За да дойдат до абсолютни знания и разбирания за живота, хората трябва да се освободят от всички подозрения. Те трябва да работят усилено върху себе си, да гледат на всичко, което става, чисто, без никакви подозрения. Искат ли да се освободят от подозрението, те трябва да обърнат вниманието си към себе си, да започнат да се изучават. Човек има една уста и не знае колко е голяма, какви са устните му, дебели или тънки, какво устройство имат и т.н. Днес хората виждат само големината на устата и казват, че е голяма или малка, но какво е значението на голямата и на малката уста, не знаят. Ако чешмата има малко отвърстие, малко вода ще дава. Ако отвърстието ѝ е голямо, много вода ще дава. Същото се отнася и до устата. От малката уста излиза малко енергия, от голямата – много енергия. Ако от малката уста излиза много енергия, има опасност да стане някакво пропукване. Ето защо, между количеството на енергията и големината на формата, през която енергията минава, трябва да има известно съответствие. Ако пияницата види крана на бурето отворен, той познава, че бурето е празно, и е недоволен. Дето има отвърстие, човек очаква нещо от него. Не излиза ли нещо от него, отвърстието е безпредметно. Един стар турчин срещнал един млад, пиян момък и му казал: „Синко, нали знаеш, че Коранът забранява пиене на вино и ракия? Ако продължаваш да пиеш, знай, че ще бъдеш в ада. Там ще окачат на врата ти много бъчви и ти постоянно ще ги носиш със себе си“. – „Какви ще бъдат бъчвите, празни или пълни?“ – „Пълни, разбира се, да тежат.“ – „Щом са пълни, аз съм доволен, цял живот ще пия.“ По аналогия на това, казваме, че и устата на човека трябва да е пълна, т.е. да има какво да изтича от нея. Това не значи, че устата трябва постоянно да дава. Колкото е правилно непрекъснато да дава, толкова е правилно никак да не се дава. Ако на физическия свят нищо не дава, в умствения свят дава много. Наистина, срещнете ли човек, който говори малко, ще знаете, че той мисли много. Устата, като единица, може да изрази творчеството на духа в човека. Тази единица е поставена в хоризонтално положение, като преграда. Докато духът не е свършил работата си, устата трябва да мълчи. Щом духът свърши работата си, устата се отваря и единицата, т.е. преградата на мълчанието, се дига. Щом устата се отвори, ние казваме, че човек говори. Отворената уста има форма на кръг. От горната устна се познава много ли ще говори човек, или малко. От дебелината на устните съдят за силите, за теченията, които минават през човека. Ако някой държи устата си малко отворена, казват за него, че е смахнат. Ако държи устата си затворена казват, че този човек е мъдър. Човек не трябва да държи устата си много отворена или много затворена. Това са крайности. Човек трябва едва да докосва устните си, но не непрекъснато. От време на време той трябва ту да отваря, ту да затваря устата си, със слабо докосване на устните си. Само по този начин теченията на организма стават правилно. Който държи устата си дълго време затворена, той си причинява известно болезнено състояние, което мъчно се лекува. Не иска ли да боледува, човек трябва да държи устата си в естествено положение, с едва докосващи се устни, за да могат теченията в организма да стават правилно. Езикът може да контролира движението на единицата, т.е. на човешката уста. Природата е създала правата линия, а човек е поставил две прави линии в перпендикулярно положение една на друга, и по този начин създал кръста – знак на противоречие. За да се справи с известно противоречие, човек трябва да знае как да поставя устата си. Някой може да е философ, учен, писател и поет, но ако не знае как да отваря и затваря устата си, как да я поставя, може сам да си създаде големи мъчнотии. Както да отваря и затваря устата си, щом движенията не са правилни, човек не може да разреши своите мъчнотии. Като наблюдавате хората, виждате, че те правят неестествени движения ту с главата, ту с ръцете си. Щом са неестествени, движенията не са красиви. Не само това, но като повтаря тия движения, най-после човек си създава лоши навици, от които мъчно се освобождава. Срещате един човек, който държи главата си наклонена надясно, друг – наляво. Това се дължи на факта, че тия хора много пъти са наклонявали главата си надясно или наляво, вследствие на което са придобили навик да държат главата си в неестествено положение. Кога човек наклонява главата си надясно? Когато се учудва на нещо. Някой се учудва на богатството, на хитрината на хората и наклонява главата си надясно. Когато пък съжалява някого, той наклонява главата си наляво. Няма защо човек да се учудва на богатството на хората. Види ли някой богат човек, по-добре нека се запита как е спечелил това богатство. Като разбере, че богатството е спечелено с труд и работа, той трябва да се зарадва и усмихне само с очите си. Тази лека усмивка придава на лицето красота и приятност. Ако съжалява някого, пак няма нужда да наклонява главата си наляво, да си създава лош навик. Достатъчно е вътрешно да изпрати своето съчувствие към пострадалия, за да изкаже онова, което е преживял. Това вътрешно съчувствие към ближния придава на човешкото лице мекота и благородство. Да знае човек какви движения да прави, това е наука, до която може да се домогне чрез ред упражнения и работа. Мнозина искат знания, но да ги придобият без усилия и работа, по механически начин. Това е невъзможно. Мнозина искат да придобият сила, богатство, но да не се мъчат, да не страдат, на ръце да ги носят. И това е невъзможно. Майката носи детето си на ръце, защото го обича. Като го носи, тя изпитва известна трудност и мъчнотия. Всичко това тя понася от Любов към детето си, с надежда, че един ден и то ще ѝ отговори с Любов. На какво отгоре възрастният изисква същото от ближните си? Защо той сам не иска да страда, а създава страдания на другите? Да носиш голям човек на ръце, това е голямо страдание. При това, може ли един ден и той да отговори със същото на онзи, който го е носил, или на друг някой? Защо този човек не уповава на собствените си крака, а уповава на другите? Когато е създавала човека, природата не е предвиждала други съобщителни средства, освен краката. Всичко това, с което хората днес си служат – файтони, автомобили, тренове, параходи, аероплани, са човешки изобретения. Разчитайте на изобретенията на разумната природа, а не на човешките. И тъй, що се отнася до човешките изобретения – съобщителни и разменни средства, дръжте ги далеч от ума си. Ползвайте се от тях, когато трябва, но не ги дръжте в ума си. Парите ще държите в касата си, а не в своя ум. Те са зараза, която причинява ред болезнени състояния. – „Ама искам да бъда богат.“ – Ти искаш да си богат, за да се разхождаш с файтон, с автомобил, слуги да ти услужват. Това иска и болният. Щом е така, можем да извадим заключение, че богатият и болният си приличат. И двамата са взискателни към храната, искат другите да им услужват, не обичат да работят. Ръцете и на двамата са меки, гладки. Има смисъл човек да бъде богат, но ако знае как да се ползва от богатството. Богатството трябва да направи човека здрав, силен, учен. Изнежва ли го, губи ли силата и знанието си, това богатство не е на място. Ръката на човека трябва да бъде мека, пластична, пъргава, способна за работа. Такава е ръката на добрия, на щедрия, на любещия човек. Който носи Любовта в сърцето си, той е здрав човек. Казано е, че Бог е Любов. Невъзможно е Любовта да мине през човека и той да остане болен. Любовта носи със себе си живот, сила, здраве, радост, мир и веселие в човека. Сегашните хора страдат, мъчат се, боледуват, защото не разбират Любовта. Някой казва, че обича някого, но намира, че той не заслужава любовта му. Ако ти вярваш, че Бог е Любов, как можеш тъй авторитетно да се произнасяш, че този човек не заслужава твоята любов? Ако някой казва, че неговият възлюбен не заслужава любовта му, друг ще каже същото за него. В заключение ще излезе, че никой човек не заслужава Любовта. За кого е тогава Любовта? Любовта се дава на всеки, който я заслужава. Следователно, щом обичате някого, той заслужава вашата любов. Той има нужда от Любовта. На кого дават пари? На сиромасите. На банкерите, на милиардерите давате ли пари? И на тях можете да дадете пари, но те не се нуждаят. Значи Любовта е за бедните, за страдащите, за немощните, за слабите, за грешните. Праведните носят Любовта в себе си, те не се нуждаят от външна любов. Праведният живее в Любовта, а грешникът я търси отвън. Щом е така, грешникът има право да се топли на огъня и да се грее на слънцето, както и праведният. Грешникът и без това е измръзнал. Не се ли грее на огъня, той съвсем ще измръзне. И да не се грее, праведният пак е топъл. Той не е изложен на такива опасности, на каквито грешникът е изложен. Като слушат тия работи, някои искат магическата тояжка, като ударят с нея, да получат, каквото желаят. Добре е да придобие човек магическата тояжка, но за да се ползва от нея, той трябва да бъде разумен. Не е ли разумен, той ще направи ред пакости, за които един ден ще съжалява. В древността някога живели цар и царица. Царицата била много красива, но горда и тщеславна жена. Един ден тя настояла пред мъжа си да ѝ даде царството си, да управлява известно време. Това желание на царицата показва, че тя не обичала мъжа си. Царят се съгласил, дал ѝ власт да управлява царството му 3 дена. Като поела властта в ръцете си, още на първия ден царицата заповядала да арестуват царя. На третия ден тя заповядала да го освободят и след това предала царството отново на мъжа си. Така управлява всяко същество, което живее само в плътта, а не в духа. На такива същества власт не се дава. Власт може да има само Духа, само Бог. Човек може и трябва да се подчинява на Онзи, в чиито ръце е властта. Ще кажете, че не искате да бъдете слуги. Ако сте слуга на Господа, вие заемате най-почетното място в света. Ето защо, слугувате ли на някого, знайте, че слугувате на Господа. Той ви изпитва как ще свършите работата си. Кой човек е богат? Богат човек е онзи, в сърцето на когото Любовта живее. Богат е онзи, в ума на когото Мъдростта живее. Богат е онзи, в постъпките на когото Бог живее. Проявената Божия Любов носи пълния живот. Лекция от Учителя, държана на 9 април 1930 г., София, Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Права мисъль (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Права мисъл Размишление (Чете се темата: „Каква представа имам за Бога“.) Един пътник минавал през една гъста гора. В торбата си той носел хляб и шише, пълно с мед. Като се уморил, той седнал под едно дърво да си почине. На дървото отгоре седяла една маймуна. Пътникът извадил хляба и меда от торбата да си хапне. През всичкото време маймуната го наблюдавала какво прави. Като се нахранил, той бръкнал с пръст в меда и започнал да маже с мед дрехите си. С това той искал да залъже маймуната, да я привлече при себе си. По едно време пътникът задрямал. В този момент маймуната скочила ловко от дървото, взела шишето с меда и започнала да ближе от него и да маже тялото си с пръст, потопен в мед. Не се минало много време, пчели накацали маймуната. С това глупаво подражание тя намерила своето нещастие. Често хората изпадат в положението на маймуната и се чудят защо идат нещастията върху тях. Много просто. Когато човек не знае как да употреби нещо, нещастията се сипят върху главата му. Когато подражава на другите хора, нещастията пак го следват. Същият пътник разправя по-нататъшната история с маймуната. Като видяла, че той още спи, тя извадила от джоба на дрехата му часовника и го закачила на себе си. Какво ще ѝ допринесе този часовник? За да вземе часовника си назад, пътникът измислил една хитрина. Той събул обущата си, намазал ги отвътре с мед и се престорил на заспал. Маймуната слязла от дървото и обула обущата, но като започнала да се катери по дървото, видяла че не може – обущата я спъвали. Пътникът веднага скочил, хванал маймуната здраво, вързал я и я занесъл със себе си някъде в Европа, като особен екземпляр. Съвременните хора често изпадат в положението на маймуната. Те възприемат такива идеи, които не могат да приложат, нито знаят къде да ги употребят, вследствие на което стават смешни, а понякога се натъкват и на страдания. Какво означава думата „маймуна“? Маймуната е същество, което не разбира истинските отношения на нещата. Маймуната има почти толкова заложби, колкото и човекът, но няма съответни органи да ги прояви. Един ден, когато тия органи се развият, тя ще прояви своите заложби. Сега, аз правя сравнение между маймуната и човека, за да покажа, че и човек, от своя страна, има такива заложби в себе си, каквито имат и разумните същества. Като знае това, от него не се иска нищо друго, освен работа. Като е работил, той е станал гениален. Без работа нищо не се постига. Някой казва, че е грешник, че никога не може да стане гениален и завинаги ще си остане грешник. Човек може да умре като грешник, но грешник не може да остане. Дървото, турено в огъня, изгаря, но не остава като дърво. Значи, като умре, грешникът изгаря, не остава същият. Казват някои, че грешниците ще горят във вечния огън. Тези, които казват така, нямат ясна представа за нещата. Защо? Защото огънят има край. Какво се разбира под думите „вечност“, „вечен“? Вечността е граница на вечното. Вечността представя дълъг, непреривен период, но не вечен. В Стария Завет някъде Бог е казал: „Ще ви изхвърля от очите си завинаги, за вечни времена“. Някои богослови тълкуват този стих в смисъл, че човек ще бъде наказан от Бога, ще бъде подхвърлен на вечно мъчение. На друго място обаче е казано: „О, Израилю, обърни се към мене!“ Как е възможно тогава Бог да наказва един човек за вечни времена и същият Бог да го зове към себе си? Значи тълкуването на богословите не е право. Думата „вечност“ е образувана от думата „век“. Значи вечността подразбира век – един, два или повече, според нуждата. Сегашните съдии наказват някой престъпник на 10-годишен затвор, а богословите го осъждат на толкова годишен затвор, колкото се получава от числото 10,100. Не е въпрос за продължителност на страданията и наказанията, но за тяхната интензивност. В една година човек може да изживее толкова страдания, колкото в 10 години. Следователно, когато проповядват на човека, че има вечни страдания, богословите имат предвид да вложат в ума му идеята за отговорност на неговите постъпки. Като знае, че има големи страдания в света, той държи сметка за своя живот и се счита отговорен за делата си. За разумния човек не са нужни много страдания. Като му ударят една тояга, той разбира вече какво се иска от него. Един французки капитан искал да се противопостави на един закон. За да реши, може ли да се противопостави на закона, той отишъл при един свой приятел, съблякъл дрехите си и му казал: „Вземи сабята и започни да удряш с тъпата част върху гърба ми. Удряй, докато ти кажа да спреш“. Приятелят му взел сабята и започнал да удря. При първия удар още капитанът казал на приятеля си: „Спри, стига толкова!“ Той разбрал колко може да издържа и дали има смисъл да се противопоставя на закона. Разумният човек лесно се учи от страданията. Глупавият, обаче, страда много и пак не научава урока си. Като започне да страда, той вика, плаче, разправя за страданията си, но не взима урок от тях. Страданията на хората могат да се разделят на две категории: нужни и ненужни, или полезни и безполезни. Например, кажат на едного една обидна дума и той не може да я забрави цял живот. Дето ходи, каквото прави, все за тази дума мисли. Каква обидна дума му казали? Някой му казал, че е магаре. Какво лошо има в думата „магаре“? Най-лошата черта на магарето е неговата упоритост. Каквото му се каже да направи, то се противопоставя. Каквото да говорите на пияницата, и той не е готов да отстъпи от своя навик. Ако пияницата, с усилие на волята си, не може да се откаже от своята слабост, тоягата може да го застави да не пие. Тоягата в ръката на човека не е нищо друго, освен страданието в ръката на природата. Когато иска да възпита човека, природата го подлага на ред страдания. За да се освободи от ненужните страдания, човек трябва да има права мисъл, да е готов на отстъпки. Например, двама души се срещат на един тесен мост. За да се разминат, единият трябва да отстъпи. Кой ще отстъпи? Разумният. Ако и двамата не отстъпват, ще се сблъскат, ще се натъкнат на ненужни страдания. Някои казват, че да не страда, човек трябва да вярва. Не, вярата не може да спаси човека от страданията. За да вярва, човек трябва да е изработил в себе си права мисъл. Вярата се проявява само при права мисъл. Дето има права мисъл, там има и вяра. Само разумният може да бъде истински вярващ. Като не искат да мислят, някои хора търсят причините на нещата. Като намерят причините, те си обясняват последствията. Разумният човек обаче не търси причини и последствия на нещата, но търси началото и края. И Бог се интересува от началото и края на нещата, а не от техните причини и последствия. Казано е, че краят увенчава всяка работа. Ако краят е добър, оправдават се причините и последствията. Ако човек вярва, че може да стане учен, музикант, художник или писател и става такъв, вярата му е била на място. Като вярва в нещо и работи в това направление, човек все ще го постигне. Обаче ако само вярва, без да работи, той изпада в суеверие. Вярата се нуждае от работа, а суеверието почива на илюзии, на фантазии. Как може грешникът да вярва, че ще стане праведен? За да стане праведен, човек трябва да работи. За да стане учен, човекът трябва да вярва, но вярата му трябва да се подкрепва с работа. Като вярва, че има в себе си заложби, човек трябва да работи, да използва условията за развиване на тия заложби. Не работи ли, условията не могат да се използват, но и заложбите не се развиват. Какви заложби носи човек в себе си, това се вижда по неговата глава. Онзи, на когото главата отзад е тясна, обича да се облича добре, да има доброто мнение на хората. Той е спретнат, всякога чист и добре нареден. Когато това чувство е чрезмерно развито, ражда се тщеславието. Ако главата отзад е тясна и сплесната, тщеславието в човека е силно развито. Този човек има голям стремеж към придобиване на пари, с единствена цел да се облича хубаво, да носи украшения, златни пръстени с диаманти, че кой как го види, да се учудва. Онзи, у когото тщесланието никак не е развито, не се стреми към външен блясък, вследствие на което минава за скромен. Всъщност той не е скромен, но горд. Понякога е за предпочитане човек да бъде тщеславен, отколкото горд. Защо? Защото тщеславието е чувство, което се изявява навън, по отношение на хората, а гордостта – навътре, към самия човек. Като живее на земята, човек трябва да се облича добре. Както облича тялото си с чисти, хубави дрехи, така трябва да облича ума си със светли мисли, сърцето си – с благородни и възвишени чувства и желания, а волята си – с красиви постъпки. Човек трябва всеки ден да се облича с нови дрехи, които ще помогнат за неговото растене. Обаче облича ли се външно само, той нищо няма да постигне. Някои хора, с прекаленото си външно докарване, предизвикват подигравките на окръжаващите. Като учени, вие трябва да дойдете до положение да представяте нещата такива, каквито са в действителност. Каква скромност е тази, която има само външен израз? Срещате един човек, скромно облечен, а вътрешно е горд, мисли, че стои по-високо от окръжаващите. В такива заблуждения изпадат някои от учениците на окултната школа. Те мислят, че са окултисти, а всъщност едва са кандидати за окултни ученици. В такива заблуждения се намират и мнозина православни, протестанти и католици. Православните се считат за правоверни. Евангелистите, от своя страна, мислят, че те са на прав път, а другите са заблудени. Католиците също имат високо мнение за себе. Какво означава думата „православен“? Православен е онзи, който право слави Бога. Всеки счита своята вяра за права, защото я е наследил от баща си, от дядо си и прадядо си. Истинска и права вяра е тази, която изтича от дълбочината на човешката душа. Тази вяра е неизменна. Всяка друга вяра или религия, която изхожда от човешкото сърце, е изложена на постоянни промени. Религия, която е изложена на постоянни промени, внася известни заблуждения в хората. Ще дойде един религиозен да описва баща ви. Какво описание ще бъде това? Ако става въпрос за баща ви, вие го знаете по-добре от него. Не само това, но вие приличате на баща си, вие сте негов портрет. Огледайте се в огледалото и ще видите баща си. Следователно кой може да опише Бога така, че да ви даде истинска представа за Него? Ако е искрен, всеки човек може да има някаква представа за Бога, по-вярна от тази, която другите ще му дадат. И най-отрицателният човек познава Бога в себе си. Колкото да е отмъстителен и жесток, той знае, че Бог е всепрощаващ и благ. Той знае, че отмъщението не е някакво високо качество. То е по-скоро животинско, отколкото човешко. Има кучета, които са много отмъстителни. Ако го ударите или се отнесете зле с него и не може на момента да ви отмъсти, то ще помни обидата и след 2–3 години, когато не очаквате, ще се хвърли и ще ви ухапе. Всички животни са отмъстителни, което показва, че това чувство е животинско. Задачата на възпитанието и самовъзпитанието се свежда към освобождаване на човека от всички животински качества, които е придобил от животинското царство. На времето си тези качества са имали смисъл, но днес те остават безпредметни. Страхът, безверието са остатъци от животинското състояние на човека. Всички животни са безверници. Ако се опитате да погалите един заек, ще видите, че той отдалеч още бяга. Защо? Не вярва, изгубил е вяра във всички, даже и в човека. Той има опитност и от човека. Той знае, че човек го преследва за месото му, за кожата му, не вярва вече на никого. Голям атеист е заекът. И човек е безверник. И той е изгубил вярата си, тъй щото сега трябва да работи, да възстанови загубената си вяра. Има смисъл човек да вярва, но в абсолютното, в положителното, в което няма никаква измама. Придобие ли тази вяра, човек ще стане здрав, весел. Всички болести, всички мрачни състояния на човека се дължат на отрицателния мироглед, който си е съставил за света. Щастието и нещастието на човека се определят, именно, от неговия мироглед. Мнозина проповядват, че трябва да се вярва. На кого да се вярва? На човешкия език може ли да се вярва? Той е губерка, която боде, дето трябва и не трябва. На губерката може ли да се вярва? За да не изпитвате действието на тази губерка, бъдете внимателни едни към други. Говори ли ви някой, слушайте го, дайте му възможност да се изкаже. – „Ама не мисли като мене.“ – Всички хора не мислят по един начин. – „Криво мисли.“ – Кой мисли право днес? Почти всички хора мислят криво. Като правите сравнение между един и друг човек, все ще намерите някой да мисли право. Но сравните ли този човек с някой светия или ангел, и неговите възгледи са криви. По отношение на възвишените същества съвременните хора са деца, които имат нужда да се люлеят в люлките си. Като видите едно дете в люлка, вие пожелавате да го полюлеете. Така и невидимите разумни същества пожелават понякога да ви полюлеят. Вие знаете, че някой ви е полюлял, но кой е този човек, не знаете. Има случаи, когато човек пада от голяма височина и отскача като топка, без да се удари. Как е станало това, и той не знае. Значи някое невидимо същество го е подкрепило. Това може да се види невъзможно, обаче колкото да е невъзможно, факт е. Както акробатите падат от големи височини в спасителни мрежи и не ги убиват, така и в духовния свят поемат човека, който пада, в спасителни мрежи и той остава неповреден. Ако човек пада от 5–6-етажна къща, без да се уплаши, и отправи мисълта си към Бога, силите на организма му се поляризират, тялото му олеква и той пада на земята като парашут. Той сам се чуди как е станало това, че не се е ударил. Който не вярва, може да направи опит, но за това се иска голямо съсредоточаване на мисълта. Не може ли да съсредоточи мисълта си, човек може да падне само от един метър височина и да се убие. В Писанието е казано, че грешните ще погинат. Кои са тия грешни? Това са яловите крави. За свое оправдание човек казва, че условията са го направили грешник. Наистина, има външни неблагоприятни условия, но има и вътрешни условия в човека, за които той сам е отговорен. От него зависи да подобри или да влоши своите вътрешни условия. Например, ако в периода на своята бременност майката е минала през неблагоприятни външни условия, те ще се отразят и върху детето. Обаче това дете разполага с вътрешни възможности и условия, с които може да преодолее външните. Добрият артист не казва, че обществото е некултурно, грубо, но той се съобразява с него и преодолява условията. Добрият земеделец не казва, че почвата е слаба, но преди да я използва, той я наторява. Той не казва, че растенията, които ще посажда, са слаби, но знае какво им трябва и го доставя. Добрият учител не казва, че учениците му са неспособни, но работи върху тях с Любов, да им помогне. Добрият майстор разглежда нещата външно и вътрешно. Понякога нещата външно изглеждат слаби, грозни, а вътрешно са силни и с големи възможности. Външно човек може да е богат, силен, учен, но ако няма вътрешни възможности, чрез които да разработи и задържи тия неща в себе си, той скоро ще ги изгуби. Какъв смисъл има красивата цигулка и лък, ако човек не е музикален? Това не значи, че ако не е надарен, човек не трябва да работи. Човек трябва да работи при всички условия и възможности. Като ученици, от вас се иска работа. Ученикът трябва да ликвидира със своя мързел. Мързеливият е изложен на голяма опасност. Той може да затлъстее толкова много, че да се намери под тежестта на своите тлъстини. Всички хора, които не мислят, не чувстват и не действат правилно, са изложени на затрупване. Мислите, чувствата и постъпките на човека са тонове, които трябва да бъдат правилни. Не изправи ли един от тия тонове, човек е осъден на заравяне. Има тонове, които са крайно динамични. Не взима ли тия тонове правилно, човек може да развали целия си живот. На съвременните хора не се позволява да свирят и пеят неправилно. Всеки неправилен, нечист тон носи нещастие за човека. Който иска да бъде музикант, той трябва да има вътрешно желание да учи, да свири и пее, да обича музиката. Той не трябва да гледа на музиката само като на външно изкуство, но като на изкуство, което внася живот в човека. Ако не пее и не свири правилно, човек не може да подобри живота си. Без песен и музика той не може да направи крачка напред в живота си. Който не иска да пее и да свири, той не може да бъде добър човек. Ако реката не иска да се втича в морето, тя е осъдена на пресъхване. Какво ще кажат другите реки, ако една от тях се влее в морето? Да казват, каквото искат, реката ще тече, ще пее своята песен и ще се стреми към морето, към дълбокия живот. И тъй, да пее и да свири човек правилно, това значи да даде израз на своя живот. Щом този израз е правилен, той е доволен от живота си. Като не живее правилно, човек започва да се отегчава и пожелава да замине за другия свят. Къде ще отиде, и той не знае. Пък и билет няма за свободно пътуване. Като иска да замине за другия свят, човек трябва предварително да направи опит, да излезе вън от тялото си, да види какво има в този свят. Може ли да направи съзнателно този опит, той ще види, има ли смисъл да желае преждевременно да замине за другия свят. Всяко преждевременно заминаване за другия свят е свързано с ред мъчнотии и изпитания. Преждевременната смърт е нещастие за човека, а навременната – благословение. За да не се отегчава от живота, да не желае преждевременно да замине за другия свят, човек трябва да проявява доброто в себе си, да подслажда живота си. Добрият живот е неразривно свързан с човека, както доброто свирене – с неговите мисли и чувства. Добрият живот се определя от мислите и чувствата на човека. Добрата, права и чиста мисъл предизвиква добри и чисти чувства. Кой добър музикант или артист не е предизвикал добри и възвишени чувства в слушателите си? Добрите музиканти и артисти са любимци на публиката. Когато Любовта засяга земни, материални работи, тя представя външната страна на живота. Истинската, Божествена Любов събужда възвишена мисъл в човека. Любовта е сила, която се движи между два полюса. Тя започва отдолу и постепенно възлиза нагоре, към високите върхове. Тя съединява долините с високите планински върхове. Сама по себе си Любовта не слиза, нито се качва, но като проявява чувствата си, човек ту слиза, ту се качва. Искате ли да живеете в полето на Любовта, качвайте се по високите върхове на живота. Човек, на когото съзнанието е будно, може да се ползва от благата, които Любовта дава на високите места. Няма ли будно съзнание, той не може да се ползва от тия блага, вследствие на което веднага слиза долу, в Любовта на долините, оттам да придобие нещо. Има смисъл човек да се качва и да слиза по линията на Любовта, но ако може да придобие нещо. Има смисъл да обичате великите хора – музиканти, художници, скулптори, философи, поети, ако придобивате нещо от тяхното изкуство. Който носи изкуството в себе си, той всякога бива оценен. Мнозина се оплакват, че нямат работа, че никъде не ги приемат. Защо? Изкуство нямат в себе си. Представете си, че имате изкуството и знанието да превръщате желязото в злато. При това положение няма ли да ви приемат за слуга? Дето отидете да предложите услугите си, веднага ще ви приемат. Всеки се нуждае от слуги, които носят в себе си някакво велико изкуство или занаят. Ако слугата може да превръща обикновения камък в диамант и желязото – в злато, и най-обърканите работи на господаря му ще се оправят. Господарят е доволен от своя слуга и казва: „Откак дойде този слуга в дома ми, всичките ми работи се оправиха“. Ученикът трябва да има качеството на този слуга. Той не трябва само да разправя за своята любов към учителя си, но трябва да владее изкуството да превръща желязото в злато и обикновения камък в диамант. Каже ли ученикът, че обича учителя си, последният ще го запита: „Можеш ли да превърнеш желязото в злато и камъка в диамант?“ – „Не мога още.“ – „Когато можеш, тогава ще говориш за Любовта си.“ – „Ама много се мъча, условията и хората са лоши.“ – „Това не те извинява.“ – „Ама аз съм последовател на новите идеи.“ – Щом не можеш да превръщаш нещата, ти си човек от старото учение, ти носиш от старите идеи в главата си. Докато е на високо място, човек мисли и чувства добре. Слезе ли в долината, мисълта му се помрачава. Той облича пак черната, стара дреха. Истинският човек не се влияе от условията. Той мисли право и на планината, и в долината. Новото учение изисква нови форми, нови движения, нови прояви. Какъв нов човек е този, който ходи с наведена или с изкривена глава? Има едно естествено движение на главата, естествена посока, която отговаря на разумните движения и посоки на силите в природата. Главата на човека трябва да бъде в права посока, в молитвено положение, да може да се тонира. И болен да е, заеме ли това положение, той непременно ще оздравее. Днес всички хора се стремят към придобиване на знания, заради което изучават различни науки. Много науки изучават, но все недоволни остават. Никоя наука не може да им помогне да се справят с мъчнотиите и трудностите в живота. Истинска наука е тази, която определя положението на човека, като му дава права насока, учи го на ония правилни геометрични форми, каквито природата създава. Ако всяка планета се движи по своя орбита, ако всеки атом се движи по свой, строго начертан път, и човек, като разумно същество, ще се движи по свой определен път. Достатъчно е със ставането си от сън човек да знае как да застане, какво положение да вземе тялото му, за да се свърже с ония разумни същества, които управляват вселената, и от тях направо да възприема. Има ли разположението на разумните същества, човек ще улесни живота си. При това положение той няма да се безпокои какво ще стане с него. Помисли ли човек, че може да живее и да работи сам, той прекъсва връзката си с разумния свят. Щом изпадне в това положение, той вижда, че работите му започват да се объркват. Не само обикновеният човек, но и светията не може да работи сам. Светията се радва и на малките си придобивки, както на големите. Казано е в Писанието: „Верният в малкото е верен и в голямото“. Това проповядва и новото учение. Някой мисли, че е дребна работа какво положение да даде на тялото си, къде да сложи ръцете си и т.н. Външно тия неща са дребни, но всъщност те са от голяма важност за човека. Не е безразлично как и къде слага човек ръцете си. Някой застава на молитва, но не знае къде да сложи ръцете си. Най-естественото положение е ръцете да бъдат спуснати надолу, в почивателно състояние. Преди да започне да се моли, човек трябва да се изправи, със спуснати надолу ръце, и така да прекара десетина минути в съзерцание, свободен от всякакви вълнения и грижи. Това положение на ръцете помага и за правилното кръвообращение. Мнозина казват, че са остарели вече, че не се интересуват от живота. Щом са могли да остареят, те могат и да се подмладят. Казват, че са религиозни, а същевременно остаряват. Каква религия е тази, която не може да подмлади човека, нито може да даде подтик на неговите дарби и способности да се развиват? Ако въздухът, който човек диша, не може да внесе живот в него, защо му е той? Ако светлината и топлината, които възприема от слънцето, не внасят живот в него, защо му са те? Ако православният се кръсти и не може да се освободи от злото, защо трябва да се кръсти? Има един начин на кръстене, при който човек се магнетизира, т.е. внася магнетизъм в организма си. Така той се лекува. Хората и до днес още не правят кръста, както трябва, и дохождат до пълно механизиране. Какво означава кръстът? Когато се кръсти, човек слага пръстите си първо на главата, което значи, че трябва да мисли. После, той слага ръката си на корема, което значи, че трябва да яде малко. Най-после, той слага ръката си на дясното и на лявото рамо, което значи, че трябва да работи. Следователно, да се кръстиш, това значи, че трябва да мислиш много, да ядеш малко и да работиш повече. Работата е от Бога, трудът – от хората, а мъчението – от дявола. Как може човек да се подмлади? Как може да направи косите си черни? За да боядиса косата си, човек трябва да внесе в ума си светли мисли, а в сърцето си – благородни, възвишени чувства. Същевременно нека употребява цяла година, или година и половина, коприва. Като яде коприва, косата му ще почернее. Всички възможности се крият в мисълта. Тя регулира функциите на органите в човешкото тяло. Тя регулира всички системи в човека. Щом човек изправи мисълта си, и функциите на неговите системи се оправят. Когато всички функции на човешкия организъм бъдат в изправно положение, работите му се нареждат моментално. В една година той може да постигне толкова, колкото в 20 години. И обратно: Не са ли в изправно положение функциите на органите в човешкия организъм, в една година, даже и в един момент, той може да изгуби това, което е спечелил в 20 години. Натъквате ли се на известни болести, знайте, че това са задачи, които правилно трябва да разрешите. Болестите са състояния, които съществуват извън времето и пространството. Отрицателната мисъл може да създаде ред болезнени състояния. Хармоничната мисъл пък може да махне тези състояния. Мощно нещо е човешката мисъл. Една американка боледувала 12 години, вследствие на което станала инвалид. Един ден тя чела в една медицинска книга, че човек може да се лекува с вяра и мисъл. Тя веднага скочила от леглото си и казала: „И аз мога да приложа вярата си. В името на Господа Исуса Христа ставам от леглото“. Както казала, така направила. Като я видял вън от леглото, мъжът ѝ се почудил какво е станало с нея. Когато влезе в човешката мисъл, Любовта върши чудеса. Любовта е начало и край на нещата. Мъдростта е причина и последствие. Любовта и Мъдростта вървят заедно. Сега, имайте предвид две важни неща: условия и възможности. Условията представят външния живот; те не зависят от човека. Възможностите пък са вътре в човека; те са свързани с неговия вътрешен живот. Условията всякога се подчиняват на възможностите, както външният живот се подчинява на вътрешния. Като знаете това, занимавайте се главно с възможностите, които се крият във вас, но не и с условията, които са вън от вас. Да не се занимавате с условията, това значи да отхвърлите външния свят. Каквото да правите, вие не можете да се освободите нито от външния свят, нито от условията, но ще знаете, че те не трябва да спират вашето развитие. Не се борете със света, но ползвайте се от него. Изучавайте света, за да го разбирате, да не ви подчини със своите условия. И тъй, искате ли да се ползвате от условията, вие трябва да приложите възможностите, които се крият във вас. Не приложите ви възможностите си, няма да се ползвате и от външните условия на живота. Готов ли е да приложи възможностите си, човек всякога ще има помощта на Бога. – „Ама ще остарея, ще стана инвалид.“ От човека зависи да стане инвалид. Ако не прилага възможностите си и греши, той преждевременно остарява. Работи ли разумно и с Любов, човек не може да стане инвалид. В програмата на съзнателния човек не е предвидено да бъде инвалид. Да мисли човек, от него зависи бъдещето му, е право; но да мисли, че всичко може да превъзмогне сам, това е крайност. Каквито знания и възможности да има, ако не е свързано с разумния свят, човек не може да се ползва нито от възможностите си, нито от външните условия. Какво се ползва човек от добрите условия, ако съзнанието му е заспало? Мнозина мислят, че като знаят асторология, като разбират съчетанията на планетите, могат да изменят настоящето си, да подобрят бъдещето си. Въпреки всичкото си знание, те не успяват да подобрят живота си. За да си помогне сам, човек трябва да разбира условията и възможностите, които се крият във физическия, в духовния и в Божествения свят. Значи той трябва да разбира хороскопите на физическия, на духовния и на Божествения свят. Ако се ползва само от първия хороскоп, човек може да подобри положението си на една трета. Ако познава хороскопите на двата свята, той ще подобри положението си два пъти повече от първия случай. Най-после, ако познава трите хороскопа, той ще подобри живота си изцяло. Който разбира астрология, той лесно ще се справи с планетните влияния върху себе си. Като види, че Юпитер започва да му заповядва, той ще апелира към неговото благородство и ще каже, че и без закон е готов да изпълни заповедите му. Като дойде до разсъжденията и критиката на Сатурна, той ще му каже, че е готов на критика, но само по отношение на човешкото. Започне ли да критикува Божественото, той се излага на големи страдания и противоречия. Дойде ли до Венера, богинята на любовта, човек трябва да е готов да я постави на мястото ѝ. Той трябва да ѝ каже: „Не искам само да паля чергите на хората, но да любя, както Бог люби“. Венера трябва да внесе мир и радост в човешката душа. Тя може да постигне това, като запали свещения огън в олтара на човешката душа. И тъй, искате ли да се домогнете до положителната наука, изучавайте условията на здравето, на доброто в света. Какво представят болестите, греха, това е отживяло времето си. Ние не се интересуваме от живота на Адам и Ева. Ние не се интересуваме нито от живота на Давида и Соломона. На времето си те са живяли по един начин, но ако дойдат при новите условия, те ще живеят по друг начин. Ако ескимосът живее при нови условия, той няма да се облича и храни, както се е обличал и хранил на север. Той ще се ползва разумно от благоприятните условия на живота. Неблагоприятните условия на живота не могат да бъдат идеал за човека. Като ученици, от вас се искат следните неща: Много да мислите, малко да ядете, повече да работите. Да мислиш много, това подразбира да имаш чиста мисъл. Каквото предприеме с мисълта си, човек трябва да го очисти от всички примеси. Остане ли нещо нечисто в мисълта му, без да иска, той опетнява и себе си, и своите ближни. Човек трябва да има чисти мисли и чисти чувства, като вътрешен морал в себе си. Има ли този морал, човек ще има предвид благото на ближните си като свое благо. Да яде човек малко, това значи да не преяжда нито в мисли, нито в чувства. Всяко преяждане във физическия, духовния или умствения свят води към пресищане. Пресищането пък е причина за ред болезнени състояния. Казва се, че човек трябва да работи повече, но не чрезмерно. И в работата не се позволява пресищане. Човек трябва да работи, докато му е приятно. Истинска работа е онази, която организира силите на човека. Като се намерят в известно затруднение, хората казват: „Господ да оправя работите!“ Бог е направил работите добре, няма каква да ги оправя. Своите лични работи вие сами ще оправите, като бъдете съработници с Бога. Работете на Божествената нива с Любов, с радост и с чистота в мислите и в чувствата си. Това приближава човека към новия живот – живот на Любов, на работа и на свобода. Проявената Божия Любов носи пълния живот. Лекция от Учителя, държана на 2 април 1930 г., София, Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Съзнателниятъ животъ (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Съзнателният живот Размишление върху съзнателния живот. За какво страда човек? Човек страда за това, което е изгубил. Какво най-много цени човек в живота си? На този въпрос мъчно може да се даде отговор. Защо? Защото в различни случаи човек цени различни неща. Ако е отишъл на концерта, да слуша някой цигулар, човек може да цени цигуларя, свиренето или цигулката. Като изучава тоновете при свирене на различни музиканти, специално цигулари, човек вижда, че тонът трябва да има освен чистота, още и мекота, сила, и да произвежда мисъл. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка представят тонове на цигулката, или на какъв да е инструмент, по който се определя човешкият характер. В музиката се говори за чисти, правилни тонове, а в живота – за хармонични и нехармонични действия. Дето има хармония, там има право. Същевременно всяка правилна форма съдържа в себе си известен морал. Днес всички говорят за морал, но малцина го имат в себе си. Да имаш морал, това значи да виждаш нещата правилно. Сегашните хора не виждат правилно, вследствие на което се натъкват на ред противоречия. Например, слушате бащата и майката да казват за сина си: „Голям нехранимайко е нашият син! Няма да излезе човек от него“. Младата мома казва за същия момък, че е отличен човек. Професорът казва, че е даровит, способен момък. Кой от тримата е най-прав: бащата, младата мома или професорът? Всички имат право, но най-голямото право се пада на бащата. Той разбира сина си най-добре. Пък и човек сам се определя от своите мисли, чувства и постъпки. Ако не постъпва добре със себе си, човек не може да постъпва добре и с другите. При това положение човек не може да има никакво верую. Ще каже някой, че има достойнство, че не иска да го тъпчат. Който има достойнство, той трябва да се отнася правилно с всички разумни същества. Какви трябва да бъдат отношенията между две разумни същества? Първото нещо, което се изисква в отношенията им, е искреността. Щом са искрени помежду си, отношенията им всякога ще бъдат правилни. Освен това, те трябва да имат поне три допирни точки помежду си. И тогава, като говорят, те лесно ще се разбират. Докато са на земята, те разглеждат и изучават нещата по един начин. Отидат ли в духовния свят, там ги изучават по друг начин. Докато е на земята, човек трябва да учи много, за да се домогне до известно знание. В духовния свят, обаче, в малко време той придобива много знания. Там светлината е голяма, вследствие на което изведнъж вижда всичко. Там лесно се придобиват знания, но лесно се губят. Разумните същества знаят разликата между двата свята и лесно се ориентират. Тази е причината, поради която лесно се разбират. Между тях не произлизат такива противоречия, каквито между обикновените хора. Следователно, щом сте дошли на земята, вие трябва да работите, да се ориентирате в духовния свят, защото той направлява физическия. Отношението между духовния и физическия свят е такова, каквото между клоните и корените на дървото. От състоянието на клоните ще познаете състоянието на корените. И обратно: от корените ще познаете състоянието на клоните. Ако корените се повредят, и клоните ще започнат да страдат. Често в човека се явява желание да отиде в духовния свят. Това е невъзможно. Защо? Защото човек е корен. За да отиде в духовния свят, коренът трябва да измени естеството си, да стане клон. И обратно: ако някое същество от духовния свят пожелае да слезе на земята, също така трябва да измени състоянието си, да стане корен. Какво ще стане с дървото, ако коренът му пожелае да посети клоните? Дървото ще изсъхне. Или какво ще стане с дървото, ако клоните пожелаят да посетят корена? Ще изсъхне. Искат ли да останат на мястото на корена, клоните трябва да претърпят видоизменение, да се превърнат на корени. Религиозните хора се стремят да влязат в духовния свят, с цел да видят онова, което на земята не са могли да видят. От друга страна, те се стремят да станат любимци на Бога. И това е възможно, но при следното условие: от деня на раждането до деня на заминаването си човек да не е отправил нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство и нито една лоша постъпка към кое да е същество, създадено от Бога. Това не значи, че Бог не обича човека. Казано е в Писанието: „Възлюбил Си Истината в човека“. Значи Бог обича човека, но не специално, както той изисква, да се занимава изключително с него. Колко животни, колко хора човек е пренебрегнал! Като мине покрай някоя жаба, той я подритне и смаже. Като види змия, дигне тояга и я убие. Види ли вълк, насочи пушката си и го застреля. Защо убива вълка? Защото нападал овцете. Защо убива лисицата? Защото нападала кокошките. Какво ще кажете за човека, който напада и овцете, и кокошките? Трябва ли да дойде някой по-силен от него да го убие? Като говори и върши някои неща, човек трябва да бъде справедлив. Ако той има нужда от храна, и вълкът, и лисицата се нуждаят от същото. Като се намерят в затруднения и противоречия, като падат и стават, мнозина се утешават с това, че последният момент определя тяхното бъдеще. Не, човек определя бъдещето си от първия и последния момент на своя живот. Като съедините тия два момента, ще образувате кръга, в който той се е движил. Този кръг представя част от неговия живот. Защо? Защото целият живот на човека е съставен от много първи и последни моменти. Човек се ражда много пъти, а не само един път. Той се ражда всяка година, всеки месец, всяка седмица, всеки ден, всеки час и всяка минута. Това показва, че човек се е родил, но окончателно не се е родил. Промените, през които той минава, показват тъкмо това, че човек не е завършил още процеса на своето раждане. Само по себе си раждането е завършен процес, в който не стават никакви промени. Като излезе из утробата на майка си, детето минава през всички радости и страдания, каквито майката е преживяла през периода на своята бременност. Промените в живота на човека са неизбежни. Той трябва постоянно да се ражда, докато дойде до положение, при което да стават промени, без да се изменя. Днес всички хора са бременни и трябва да родят. Казваме, че човек трябва да живее. За кого? За детето в себе си. Няма човек на земята, който да не е бременен. Намерите ли един човек, който да не е бременен, ще знаете, че нож виси над главата му. Защо колят яловата крава? Защото не може да се тели. В преносен смисъл на думата ялов човек разбираме онзи, който няма никаква мисъл, никакво чувство, никакво желание в себе си. Този човек не е бременен. Като ученици, вие трябва да имате широки възгледи за живота, да се освободите от дребнавостите. Кой какво направил, това не е ваша работа. Стремете се към възвишеното в света, към отношения, каквито разумните същества имат помежду си. Гледайте на земния живот като на преходен. Докато сте на земята, ще учите, ще вярвате, да изработите нещо ценно, което да занесете със себе си на онзи свят. – „Съществува ли онзи свят?“ – Сами ще проверите. Много хора са виждали своите близки покойници, но едни от тях вярват на очите си, други не вярват. Който вярва, той може да се ползва. Който не вярва, той ще провери нещата в бъдеще. Съвременните хора вярват в много неща, но не вярват, че животът не се прекъсва. Живот има и на земята, и на другия свят. Вярата на съвременните хора е лишена от обекта, който може да ги ориентира в живота. Те знаят само, че са страдали много, че главите им побелели от страдания. Какво от това, че са страдали? Поумнели ли са от страданията? Ако човек страда и поумнява, страданията са на място. Като поумнее, човек трябва да приложи Любовта. Само разумният знае как да люби. Когато люби, глупавият върши ред грешки, за които после съжалява. Любовта дава и никога не съжалява. Проявява ли Любовта си, човек трябва да бъде чистосърдечен, искрен към себе си и към ближните си, да бъде готов всякога да изправя грешките си. Щом е искрен, той вижда грешките си и лесно ги изправя. Защо сте грешили, не питайте. Кой е причината да грешите, също не питайте. Защо? Защото причините на нещата се крият в далечното минало, дето човек не може лесно да проникне. Като греши, човек разполага с възможности да се изправя и да учи. Ако греши в Любовта, човек има възможност да я разбере по-добре. Иначе той не би могъл да я разбере. Колкото по-нагоре се качва човек, толкова по-малко ще греши и ще изучава причините на нещата. Като дойде до причинния свят, той ще види грешките си и ще се усмихне на себе си, че е бил толкова глупав да страда за нищо и никакво. Казано е в Евангелието, че Бог е огън всепояждащ. Това е крив превод. Бог е огън, наистина, но огън, който носи живот в себе си. Сам по себе си Божественият огън не разрушава. Човешкият огън гори, разрушава нещата. Понеже хората не познават Божествения огън, те приписват на Бога качества, които не притежава. Невъзможно е огънят на Божествения свят да изгаря нещата. Този огън чисти, възраства и съгражда. Този огън е всепояждащ за онзи, който се противи. Казва се още, че този огън ще дойде от облаците някъде. Не, той ще се яви в умовете на хората, в техните мисли. Ако Христос не влезе в умовете на хората, хиляди години още могат да Го чакат, но Той няма да се яви. В 1845 г. американците очакваха явяването на Христа. Милиони вярващи бяха облечени в бели дрехи и рано сутринта, преди изгрев на слънцето, те очакваха Христа да дойде на земята. Така са предсказали тогавашните пророци, но предсказанието им претърпя крах. Впрочем, Христос дойде и тогава, но не в плът, а като идея. Той влезе в умовете на хората, след което спиритизмът се яви в света. В 1915 г. религиозните пак очакваха слизането на Христа на земята, но Той не дойде, както Го очакваха. Той дойде във форма на нови идеи, които се зародиха в умовете на управници, учени и философи, но пак не Го разбраха. Ако умовете на цялото духовенство, на всички учени, философи се съединят в едно, те ще възприемат новите идеи и ще отворят пътя на Христа към земята. Той ще дойде на земята и славно ще бъде Неговото посрещане: учени и прости, богати и сиромаси, млади и стари ще си подадат ръка и ще се възлюбят. Духовенството ще хвърли своите стари, черни дрехи и ще се облече в нови бели дрехи. Царете и князете ще отварят дворците си, всички да влизат свободно, да ги посещават. Професорите ще отворят широко вратите си, безпрепятствено да влиза всеки, който търси светлина. Търговците ще отворят магазините си и даром ще дават. Кой каквото има, даром ще дава. Няма човек в света, който да не отвори сърцето и ума си при идването на Христа на земята. Съвременните хора не могат още да отворят сърцата и умовете си, защото единият или двата им крака са изкълчени. Някой изкълчил крака си, а близките му казват да върви право. – „Не мога, кракът ми е изкълчен.“ – Намести го. – „Не мога сам.“ – Прав е човекът, не може сам да намести крака си. Ако искаш да ходи право, помогни му. Наместиш ли крака му, той ще върви право, стройно като войник. Изкълчените крака на много от съвременните хора представят техните изкривени идеи. С такива идеи не може да се върви напред. Те трябва да се изправят. Изправят ли се идеите на човека, и ходът му се изправя. Новото учение има задача да намести изкълчените крака на хората, т.е. да изправи идеите им. Новото учение е несъвместимо със стария ред и порядък на нещата. Царството Божие не може да дойде при стария ред и порядък на живота. Днес всички хора се оплакват от страданията си, защото не разбират техния смисъл. Те не знаят, че в страданията се крият блага, каквито другаде мъчно могат да се намерят. За да извлече благата, които се съдържат в страданията, човек трябва да бъде маг. Разумното страдание не е нищо друго, освен пръчица в ръката на любящия баща, на добрия учител. Тази пръчица прави човека истински човек. Който е опитал тази пръчица върху гърба си, той е станал човек. Който не я е опитал, той е останал глупец. За да поумнее, от време на време пръчицата трябва да играе върху неговия гръб. Като съзнаете значението на тази пръчица, вие трябва да благодарите на всеки, който си е послужил разумно с нея, а не да се оплаквате, че са ви измъчвали. Човек трябва да благодари, че е минавал и минава през страдания, защото те представят перо, с което той пише придобитите знания и опитности. Без страдания няма наука, няма знания и опитности, няма живот. Казано е в Писанието: „Блажени нажалените, защото те ще се утешат“. Значи не може човек да се утеши, докато не е страдал, докато не се нажали. Привилегия е човек да страда. Ще каже някой, че не иска да бъде жена, не иска да ражда, да отглежда деца, да страда. Едно трябва да знаете: Човек ще страда и като мъж, и като жена. Страданията са неизбежни. Щом е жена, ще ражда. Не ражда ли, ще бъде ялова крава, над главата на която ножът ще виси всеки момент. Щом си мъж, непременно ще градиш и твориш. Не твориш ли, ножът ще виси и върху твоята глава. С други думи казано: Сърцето ще ражда, ще приготвя материал, а умът ще гради, ще обработва този материал. Ако мъжът и жената, ако умът и сърцето не изпълняват великите Божии закони, те ще се превърнат в пустини, в безводни планини и неплодородни полета. Като живее на земята, човек трябва да бъде герой. Като страда и като се радва, като се обезсърчава и насърчава, като губи и печели, той еднакво трябва да е доволен. Светът се нуждае от герои. И ученикът трябва да бъде герой. Да бъде човек герой, това подразбира да понася всичко с Любов. Любовта е сила, която осмисля нещата. Който носи Любовта в себе си, той е готов да целуне ръка на онзи, който му е ударил една плесница. Един мъж ударил плесница на жена си. В този момент тя се обърнала към него и целунала ръката му. Изненадан от тази постъпка, мъжът се трогнал и започнал да иска извинение от нея. Плесницата била предизвикана от някакво малко недоразумение между мъжа и жената, но ефектът от нея бил отличен. Жената се готвела да разстрои една добра работа, но от плесницата съзнанието ѝ се пробудило и тя се отказала от намерението си. Ако ръката на твоя ближен е проводник на Божествената Любов, целуни тази ръка, която те е ударила. Тази плесница е на място. Тя ще събуди съзнанието ти и ще те върне от опасния път, по който си тръгнал. В този смисъл разумните страдания не са нищо друго, освен Божествени плесници, които имат предвид да върнат човека от опасния път на злото, към който е тръгнал. Върнеш ли се от пътя на злото, целуни ръката на този, който те е ударил. Който разбира вътрешния смисъл на страданията, той понася геройски всички мъчнотии и страдания. Мнозина не успяват, защото очакват благоприятни условия. Те приличат на онези ученици, които разчитат на учителите си, те да ги спасят и извадят от безизходното положение. Добрите учители ще дойдат, но те искат способни ученици, добре да разбират и прилагат учението им. Нима Христос, един от Великите Учители, не дойде преди 2,000 години на земята? Нима Той не донесе най-великото учение на света? Приложи ли се това учение? Христовото учение и до днес още не е приложено. Защо? Хората не са готови още за това учение. Някои са го приложили, но това не е достатъчно. Всички, които се наричат християни, трябва да приложат учението на Христа в живота си. Не желаят ли да го приложат, колкото пъти да дохожда Христос на земята, учението Му ще остане неприложено. Преди всичко вие трябва да се освободите от своя вътрешен страх. За това ще ви помогне Любовта. Казано е в Писанието, че Любовта изпъжда страха вън от човека. Страхливият не може да влезе в Царството Божие, в царството на Любовта. Да любиш, това значи да се примириш с Бога, с всички живи същества. Който люби, той вижда и външната, и вътрешната страна на живота. Който не е приел Любовта в себе си, той вижда само външната страна на живота, вследствие на което се натъква на големи противоречия. Като ученици, вие трябва да имате взаимно уважение и почитание помежду си. Не може да бъде ученик онзи, който няма нужното уважение и почитание към своя ближен. Не може да бъде приет за ученик в окултна школа онзи, който не е в състояние да превърне желязото в злато и обикновения камък в диамант. Това са изпити, през които всеки човек неизбежно трябва да мине. Чрез изпитанията човек придобива търпение, което му е необходимо да преодолява мъчнотиите в живота си. За да бъде приет като ученик в Божествената Школа, т.е. в школата на Великия живот, човек се изпитва в търпение, милосърдие, любов и знание. Като изпитва човека, невидимият свят проверява какво може да излезе от него. От успеха, който човек е показал при изпитите си, зависи неговото място в света. Както вие определяте мястото на всяко животно, така и невидимият свят определи мястото на всеки човек в живота. Вие туряте кокошката в курник, свинята – в свинарник, коня – в конюшна и т.н. Мястото на човека се определя от неговата мисъл. Когато говорим за рая, ние разбираме общество на хора с висока мисъл и просветено съзнание. Следователно всеки човек, който има възвишена мисъл и пробудено съзнание, ще живее в рая. Иска ли да влезе в рая, първият изпит, на който подлагат човека, е да изсвири или изпее едно класическо парче. Вторият предмет, по който ще го поставят на изпит, е да напише едно стихотворение. Не може ли да издържи изпитите си, ще му кажат, че като се приготви добре, тогава ще го приемат в рая. Съвременните хора не успяват в живота си, защото живеят повече за себе си. За да имат успеха в живота си, те трябва взаимно да си помагат. Видят ли някой болен, те трябва да му се притекат на помощ, кой с каквото може: един ще му помогне с пари, друг ще му направи някакъв компрес, трети ще му прислужва в приготвяне на храната и т.н. Ако пък някой е слаб в уроците си, ще му изпращате своите добри пожелания, да се насърчи. Каквото правите, ръководете се от принципа: Който дава, и на него се дава. Който помага, и на него се помага. Като е дошъл на земята, човек трябва да разчита първо на себе си, а после на другите. Ако не знаете къде има чиста, изворна вода, ближният ще ви покаже, но вие сами трябва да си донесете чаша и да си гребнете, колкото искате. Учителят ще ви даде светлина, но вие сами трябва да я използвате, да придобиете знание. В това се заключава новото учение. И тъй, искате ли да успявате, разглеждайте живота от неговата добра страна, чрез която Бог се проявява. Ако чувалът ви е празен, не се обезсърчавайте. Потърсете онзи хамбар, в който житото е в изобилие. Този хамбар е Божествен. От него всичко излиза даром. – „Как ще го намеря?“ – Запали свещта си. Запалената свещ представя човешкия ум, който трябва да се приложи в действие. Търсете изобилие в Бога, а не в човека. Дърветата, които Бог е посадил, дават изобилно. Взимайте от техните плодове и благодарете за всичко, което получавате. Как ще изкажете благодарността си? Като полеете дървото и посадите семките му. Човек трябва да дойде до съзнание да благодари за всичко. Дойде ли до това съзнание, той се е подигнал над обикновения живот, над обикновените условия. Днес от всички хора се изисква права, чиста мисъл. Каквото да се случи в живота им, те трябва да имат будно съзнание, да пазят чистотата на своята мисъл. Като живее на земята, човек неизбежно ще се натъква на лоши мисли, които идат отвън или пък се зараждат в самия него, но ако съзнанието му е будно, той лесно може да се справя с тях. Не е въпрос да пъди нечистите мисли от себе си, но да им даде нещо, с което да ги задоволи. Щом ги задоволи, те сами ще си отидат. Христос изпъждаше лошите духове от хората с Любов, а не с насилие. Приложите ли насилието по отношение на лошите мисли и чувства в себе си, вместо да се освободите от тях, те ще се стремят повече да се закрепват. Насилието ражда насилие. Като знаете този закон, служете си с Любов. Любовта е единствената сила, която може да освободи човека от всички противоречия и ограничения. Чиста мисъл е нужна на човека. Щом мисълта е чиста, и чувствата му ще бъдат чисти. Щом мислите и чувствата са чисти, и постъпките му ще бъдат чисти. Божията Любов носи пълния живот. Лекция от Учителя, държана на 26 март 1930 г., София, Изгрев

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Правилни форми (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Правилни форми Размишление върху понятието „служене“. Тема за следния път: „Каква представа имам за Бога“. Тази тема е доста отвлечена, защото хората нямат ясна представа за Бога. Стане ли въпрос за Бога, всеки си Го представя по различен начин, както децата рисуват човека различно. Някое дете рисува лицето на човека във вид на кръг, с две чертички за очите, една перпендикулярна на тях за носа и друга, перпендикулярна на носа – за устата. Тази рисунка дава представа за човека, но не е истински човек. Така и хората говорят за дух, за материя, без да имат точна представа за тях. Под „дух“ едни разбират нещо въздухообразно, други – същество, което мисли, трети го свързват с понятието „ангел“ и т.н. За да бъде дух, човек трябва да има в себе си живот, движение, мисъл. Чувствата пък подразбират усет, направление, посока към нещо. Обаче мисълта и чувствата, проявени заедно, представят разумността в човека. Следователно, ако искате да пишете нещо за Бога, трябва да мислите и да чувствате правилно. Дето мисълта, чувствата и постъпките са прави, там разумността действа. Дето е разумността, там е Бог. Някой казва, че известна постъпка е благородна. Благородството е свързано с разумността. Думата „благороден“ е съставена от думите „благо“ и „род“. Значи човек трябва да ражда благи, сладки неща, за да бъде благороден. От устата му трябва да излизат сладки думи. В този смисъл одумването е сбор от горчиви, кисели думи. Да одумваш някого, това значи да го хокаш, да го ругаеш. Благородният човек никога не одумва. Човек може да хока вълка, но не и своя ближен. Ако не хока вълка, той непременно ще задигне някоя овца от стадото му. Ако художникът разглежда човешкото лице, рисувано от някое дете, ще каже, че това е механическа представа за човека. Лицето на човека никога не може да представя идеален кръг. Защо? Защото всички негови точки са в постоянно движение. Според вътрешния и външен живот на човека, лицето му е в постоянно движение, вследствие на което формата му не може да остане идеално кръгла. Правилни форми са ония, които природата създава. Художникът трябва да изучава тия форми и да ги копира. Природата учи и хората, и животните какво да правят. Когато е сама, птичката мисли само за ядене. Започне ли да снася яйца и да мъти, тя проявява своите строителни способности. Тя започва да строи гнездо, да го нарежда. Кой е научил птичката да строи? И тя, както всички живи същества, има свой вътрешен учител. Значи за всяко живо същество е определено друго някое да се грижи. Дали това същество е видимо или невидимо, не е важно. Важно е, че всяко същество дохожда до идеята за онзи велик Промисъл в света, Който има предвид нуждите му. Човек разбира проявата на този Промисъл по-добре от всички живи същества на земята, вследствие на което има по-добри условия за развитие. Като мисли право върху нещата, всеки момент човек вижда проявата на този разумен Промисъл. Той се проявява чрез хората и чрез животните. Понякога едно животно може да помогне на човека, както хората взаимно си помагат. Казано е в Писанието, че никой никога не е видял Бога. Как можете тогава да си Го представите? Човек има представа само за онова, което е видял. За невидимите неща той не може да има реална представа. Обаче ние казваме, че само глупавите хора не могат да видят Бога. Разумните хора Го виждат. Когато искат да рисуват Бога, хората си Го представят в човешка форма. След като мислят известно време, те казват, че има нещо, по което човек прилича на Бога, заради което си представят Бога в човешка форма. Казано е в Битието, че Бог е вдъхнал дихание в човека и той станал жива душа. Значи диханието в човека представя Божия Дух. Този Дух не присъства постоянно в човека, вследствие на което той се стреми към Него, да го посети и да го учи. Защото Духът на Истината учи човека. Той не се влива в човека по механически начин. Отношенията на човека към Духа са такива, каквито между ученика и учителя. Дето Духът работи, там е силата, здравето, знанието. За да бъде здрав, човек трябва да се храни правилно, да мисли, да чувства и да постъпва хармонично. Всяка дисхармонична мисъл и всяко дисхармонично чувство в човека създават ред болезнени състояния. Каквито са мислите и чувствата на човека, такъв е и той сам. Някой вижда една пресъхнала чешма и постоянно мисли за нея. Държи ли тази мисъл в себе си, не се минава много време, и той заболява: в организма му става някакво подпушване, в резултат на което жизнените сили в него пресъхват. Съвременните християни се наричат християни, но въпреки това се съмняват, дали ще свършат живота си добре, или не. Отде е дошло това съмнение в тях? Да е тяхно, не е; да е на баща им и на майка им, не е, защото те, както и родителите им, желаят доброто. Значи това е мисъл, дошла отвън някъде. Ако сте в гората някъде и чуете гръм, ще знаете, че той иде от някой разбойник. Следователно всички отрицателни мисли, всички съмнения и колебания в човешкия ум са подобни на гръм, който излиза от пушката на разбойника. – Каква е целта на разбойника? – Това не е важно. За вас е важно да видите дали сте ранени. Ако сте ранени, ще вземете мерки да превържете раната си, да не се яви някакво усложнение. Тъй щото, натъкнете ли се на някаква отрицателна мисъл, ще знаете, че тя е куршум от пушката на някой разбойник, който се е прицелил към вас. Като се намерят в трудно положение, хората се успокояват с това, че Бог ще помисли за тях. Като е дал ум на човека да мисли, да учи, да живее правилно, Бог е помислил вече за него. Повече от това какво може да иска? Същевременно Той му е дал сърце, с което да чувства, да различава доброто от злото. И най-после, Той му е дал воля, чрез която да прилага доброто в живота си. Мисълта е мощна сила, чрез която човек може да си служи. Не знае ли как да я направлява, той нищо не може да постигне. Ако не може да направлява мисълта си, както трябва, освен че няма да има постижения, но човек може да изгуби всичко, каквото е придобил: знание, богатство, сила. Който е свършил гимназия, той знае столиците на всички държави. Той помни какво е учил. Питате ли този човек коя е столицата на ума, на сърцето, на духа и на душата, той нищо не може да отговори. Защо? Не знае човекът. Някой е изучавал и тия столици, но днес не помни. Защо не помни? Защото е обременил мисълта си с ненужни знания и е изгубил правата посока на нейното движение. Коя е столицата на Любовта, и това не знае. Мнозина се хвалят със знанието си, но като дойдат до известна мъчнотия, не могат да си помогнат. Знание, с което човек не може да си помогне в трудните моменти на живота и с което не може да даде израз на своя живот, не е истинско, не е реално. Какъв туризъм е този, при който човек обикаля планини и долини, реки и гори, а не знае забележителностите на местата, през които е минал? Какъв смисъл има човек да следва в странство – в Париж, Лондон, Берлин, Рим, и да не знае какви са забележителностите на тия градове? Днес хората си служат с думи, с понятия, значението на които не знаят. Какво означава думата „Париж“? Париж е място, населено с много хора, с цел да работят разумно. Какво означава думата „мъж“? Мъжът е същество, което мисли. Какво означава думата „съпруг“? Съпруг е онзи, който се е впрегнал на работа. Съпругът и съпругата са се впрегнали да работят заедно. Българите казва: „Не е мъж онзи, който не може да опасва пояса си“. Опасването на пояса подразбира разумност, мисъл. Значи не е мъж онзи, който не може да мисли. Поясът представя човешкия ум. Щом поясът се влачи, човек не може да си служи с него. С други думи казано: Когато умът на човека е разсеян, той не може да работи. Друг някой пък слага шапка на главата си и я накривява на една или на друга страни. Дали ще вървят работите на човека, или не, ще познаете от начина, по който носи шапката си. Видите ли, че някой намръщи вежди и нахлупи шапката си, ще знаете, че от този човек мъчно можете да получите нещо. Човек трябва да оставя челото си отворено. Човек със закрито чело по-скоро може да обере някого, отколкото да даде нещо от себе си. Обирането всякога не подразбира нещо лошо. Човек обира плодовете на една круша и угощава ближните си. Но и богатият има нужда някога да бъде обран като крушата. Като го оберат, той олеква и с това тегло може по-лесно да преплава океана. Едно от качествата на природата е пълното разнообразие. Тя не обича еднообразието и застоя. Роди ли едно дърво плодове, те трябва да се оберат. Останат ли на дървото, те ще презреят и окапят. Паднат ли на земята, те ще изгният. Природата обича също така изобилието. Тя щедро дава, за да се ползват от благата ѝ всички живи същества. Кой бере плодовете на дърветата, природата не се интересува. За нея е важно, като дойде човек при дървото, да знае как и отде да бере плодовете му. За нея е важно, който отива на извора, да знае как и отде да пълни съда си. Не знае ли това, той ще остане с празен съд. Като се натъкват на противоречия, мнозина се запитват: „Господ не знае ли нуждите, трудностите ни? Защо не ни се притече на помощ?“ Господ знае всичко, но човек сам трябва да разреши задачите си. Учителят преподава на ученика си, но той сам учи. Работата, която е за мъжа, сам трябва да я свърши. Като не му се работи, той очаква на жена си, тя да свърши всичко за него. Другаде жената оставя работата на мъжа си, той да я свърши вместо нея. И едното, и другото положение не се позволяват. Мъжът не иска да слугува, и жената не иска да слугува, поради което започват да спорят. Те искат друг някой да им слугува. Като се родят деца, родителите очакват на тях, да им слугуват, да ги гледат на старини, но не излиза така. И децата поддържат философията на родителите си, и те търсят слуги. В края на краищата всички се разочароват едни от други и казват, че животът няма смисъл. Какво представя слугата? Да бъдеш слуга, това значи да бъдеш служител на нещо по-високо от себе си. Слугуването е израз на правата мисъл. Който знае да служи, той има права мисъл. Който не може да служи правилно на себе си и на окръжаващите, той нищо не може да постигне. За онзи, който разбира живота, слугуването е приятна работа. В този смисъл и молитвата е работа. Да се молиш съзнателно, това значи да отправяш енергиите си към Разумното в света. Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на запад? Дето е Разумността, там е истинската посока, която може да бъде изток, запад, север, юг – безразлично. Ние не държим на външната посока, но за смисъла на нещата. Дълбоката, истинска молитва се приема всякога, независимо това, как и откъде иде. Когато молитвата на човека се приема, това показва, че телефонът за горния свят е бил отворен. Не се ли приема молитвата му, телефонът за горния свят е бил затворен. Мнозина казват, че и без молитва може да се живее. Не, без молитва не може. Колкото е възможно без дишане, без ядене, без мисъл, без чувства, без работа, толкова е възможно и без молитва. Спре ли един от тия процеси, целият живот спира. Човек е сложна машина, за поддържането на която са нужни различни енергии. Следователно, като живее, човек се нуждае от въздух, от храна, от мисъл, от чувства, от действия, от молитва. Отнемете ли му едно от тия неща, той се осакатява. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да прилага всички сили, които са вложени в него, да се упражнява. Ако се упражнява постоянно и с Любов, той може да развие мисълта си така, че чудеса да прави с нея. Ще кажете, че искате доказателства, да видите силата на мисълта. Като работи в тази област, всеки сам ще провери това, няма защо да му се доказва отвън. За всяко нещо има различни начини на доказване. Как ще докаже богатият, че е богат? Ако е щедър, той ще подпише един чек от няколко хиляди лева и ще каже: „Идете с този чек в Народната банка и си послужете с тази сума, както искате“. Чекът не е ли доказателство за богатството на този човек? Следователно всяко нещо, всяка идея може да се докаже, но по специфичен начин. Как ще докажете, например, какво нещо е Бог? Идеята за Бога е отвлечена. Единственият конкретен образ за Бога е слънцето. Всеки знае какво носи слънцето за човека, а същевременно и за всички живи същества. Чрез светлината и топлината си слънцето носи живот, радост, подем на духа. Слънцето осмисля нещата. Какви са научните теории за слънцето, това е друг въпрос. Важно е как се отразява слънцето върху човека в този вид, в който той го вижда и възприема. На същото основание казвам: За човека е важно каква идея има той сам за Бога, непосредствено съградена в него, а не какво учените и философите казват. Ако човек би приел в себе си идеята за Бога, както философите я развиват, умът му би се разстроил. Кой каквато идея има за Бога, нека я държи в ума си. Ако тази идея един ден се разшири, толкова по-добре за него. Каже ли някой, че Бог не съществува, подразбирам, че неговото небе е облачно, слънцето е скрито и той не го вижда. Щом облаците се разпръснат, слънцето ще блесне на хоризонта и човек ще го види. Така и Бог ту се скрива, ту излиза на човешкия хоризонт. Ще дойде ден, когато слънцето на човешкия живот ще грее постоянно, няма да залязва и да изгрява. Бог е първият, Който е промислил за човека. Той постоянно го държи в ума си, има предвид неговите нужди и ги задоволява. Задачата на човека е да съзнае защо е дошъл на земята, кой го е изпратил. Той е дошъл на земята да бъде проводник на Божествените мисли. Не е ли проводник на тия възвишени мисли, той спира в себе си течението на живота. Без тия мисли той е подобен на човек без дробове, без стомах, без мозък. Както храната е необходима за стомаха, въздухът – за дробовете, мисълта – за мозъка, така и Божествените мисли са необходими за изграждане на духовното тяло в човека. Без духовно тяло човек е осакатен. Животът се предава чрез въздуха, чрез водата, чрез храната, чрез мисълта и чрез чувствата. Разбере ли живота, човек ще разбере и Любовта. Разбере ли Любовта, ще разбере и Мъдростта, и Истината. Щом разбере тия неща, човек може да живее разумно. Каквато работа предприеме разумният, добре ще я свърши. Той познава езика и на приятеля, и на неприятеля и знае как да се справя. Дали е търговец, свещеник, учител, дипломат, държавник, той знае как да постъпва. Мнозина отричат дипломацията. Те намират в дипломацията нещо неискрено. Те казват, че човек трябва да бъде искрен, прям в отношенията си. Човек трябва да бъде прям, но разумен, да знае кога и как да говори. Разумността изключва злото, грубото, нечистото. Разумният цени хората като себе си. Той знае, че неговото благо е благо и на ближния му, затова е внимателен и предвидлив в постъпките си. Той разбира смисъла на живота и го цени. Не само разумният, но всеки човек разбира какво нещо е животът. Думата „живот“ е съставена от две срички: „жи“-„вот“. Ударението пада на втората сричка, но силата е в първата. Като ученици, прилагайте пеенето в живота си. Каквато работа предприемете, пейте. Който пее, той има условия да мисли добре; като мисли добре, и работите му ще се нареждат добре. Божията Любов носи пълния живот. Лекция от Учителя, държана на 19 март 1930 г., София, Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Идейната обичь (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Идейната обич Размишление. Ще прочета 5.глава от Посланието към Солуняните. Прочетената глава от Посланието е писана приблизително преди две хиляди години. Като четете тази глава, вие виждате, че съзнанието на тогавашните хора не е било по-далеч от съзнанието на сегашните. Разликата между тогавашните и сегашните хора е в културата. Сегашните хора са по-културни. Разликата между едните и другите е такава, каквато е между бедния и богатия човек. Бедният е просто облечен, а понякога със скъсани дрехи и обуща; богатият е облечен с нови, скъпи дрехи и обуща, с пръстени на ръцете, с копринена риза и т.н. Разликата между тогавашните и сегашните хора е такава, каквато е между учения и простия. Съвременният учен се е специализирал по известен отрасъл от науката, носи титла доктор по математика, по естествените науки, по физика, по химия и т.н. Ако някой от тогавашните хора живее днес на земята, ще мине за прост човек. Обаче, по онова време той е бил учен. Тогава са изучавали кабалата. Учените са били кабалисти, пророци, гадатели. Светът е бил пълен с гадатели и пророци, които са тълкували, какво говорят боговете. И днес има много пророци и гадатели в света. Те тълкуват значението на слънчевите петна за земята. Едни от тълкуванията на миналите пророци се сбъдваха, други не се сбъдваха. И днес е същото. Обясненията на някои учени за значението на слънчевите петна излиза вярно, а на други не излиза вярно. И в миналото, и днес земята се върти около слънцето и около оста си, а заедно с нея и хората се въртят. По онова време радиото не беше известно, но много хора имаха свое вътрешно радио, чрез което виждаха и чуваха това, което ставаше в пространството. Те бяха ясновидци и яснослушащи. Какво представят ясновиждането и яснослушането? Те са подобни на радио-апарата, с който съвременните хора си служат. Всеки иска да има радио, да слуша, какво става по света. Не е достатъчно само човек да има радио, но той трябва правилно да го инсталира. Не е ли добре инсталирано, хората се оплакват от него, че ги заболяла глава, и търсят лекар да им помогне. От какво страдат? От главоболие. Радиото им бръмчи силно в главата. С други думи казано: когато в главата на човека дойде някаква идея, от която не може да се освободи, той веднага търси лекар. Лекарят дойде със своята спринцовка, направи няколко инжекции, и по този начин прекъсва инсталацията. От две хиляди години насам хората работят старателно да прекъснат инсталацията на своето вътрешно радио - не искат да бъдат ясновидци и яснослушащи. С помощта на сегашното радио някои учени опитват пулса на човека отдалеч. Особено това правят с авиаторите. Като опитват пулса им отдалеч, те познават състоянието на авиатора. Такова свойство има и вътрешното радио. Сегашните хора извадиха вътрешното радио отвън. Понеже мястото му в главата е малко, те не можаха да търпят шума му и го извадиха отвън. Като не могат да издържат шума на радиото, някои хора полудяват. Някой нагласил радиото си, слуша музика отдалеч някъде и казва, че била ангелска. Музика, която предизвиква главоболие, не е ангелска. Наука и религия, които причиняват главоболие и разстройват човека, не са ангелски. Те са опити само, които не са дошли още до положението на истинската наука и религия. Истински учен е този, за когото природата оживява. Канарите, планините, земните пластове му проговарят. Той чете по тях живота на миналите поколения като по книга. Който знае да чете по земните пластове, канари и планини, той може да се домогне до човешката реч и мисъл от хиляди години насам. На земните пластове е написана цялата история на земята от началото на създаването и досега. Съвременните геолози четат по земните пластове, по техните огъвания и наклонявания, през какви перипетии е минала земята. Обаче, тия данни не са абсолютно верни. Как са наредени пластовете отвън, това е едната страна на науката; важно е, обаче, какво е тяхното вътрешно положение. Една книга е ценна отвън, но още по-ценно е нейното съдържание. Да цените книгата по външността и, това е все едно да се произнасяте за онзи свят по това, което знаете за физическия свят. Като не могат да проникнат в онзи свят, мнозина мислят, че като умрат, тогава ще знаят, какво представя онзи свят. Те не знаят, че ако нямат духовна светлина, като умрат, няма да виждат нищо, слепи ще бъдат. За да вижда нещата в онзи свят, човек трябва да е изработил своето духовно тяло, а същевременно да има приятели, които да го обичат. Духовното тяло представя инструмент, с който човек може да си служи на онзи свят. Някои мислят, че като умрат, ще се освободят от мъчнотиите и страданията, които са имали на земята. Те са прави, само когато са развили своето духовно тяло. Не са ли развили духовното си тяло, те ще се намерят в положението на инвалиди. Съвременните хора живеят на земята и мислят главно за земния живот. Малцина се замислят за онзи свят. Освен за своето физическо тяло, малцина работят съзнателно и за духовното си тяло. Като живее на земята, добре е човек да мисли за физическото си тяло, но след като живее 50-60 години и замине за другия свят, няма ли да се намери в положението на търговец, който е работил усърдно с капитала си цели 60 години и един ден фалира и остава без стотинка? Човек трябва да живее съзнателно, да изработи своето духовно тяло, с което да продължи живота си на онзи свят. Затова, именно, е дошъл на земята. Като съзнава задачата си на земята, човек може да работи спокойно, без тревоги и безпокойства. Ако се тревожи, той няма да постигне нищо. Какво дете ще роди онази майка, която през всичкото време на своята бременност постоянно се тревожи и безпокои? Детето, което се ражда от такава майка, ще бъде слабо, хилаво, не може да издържа на мъчнотиите в живота. Съмненията, тревогите, обезсърдченията са условия, които пречат на развитието на човешката душа и на човешките идеи. Всяка идея, която се е заченала и расла при такива условия, не може да устои. Тя ще бъде плод, преждевременно паднал на земята и изгнил. Същият закон се отнася и до чувствата и постъпките на човека. За да не се осакатява, човек трябва да храни мислите, чувствата и желанията си с чиста храна, която да помага на тяхното правилно растене и развиване. Докато е млад, човек обича хората, радва се на техните успехи, вярва в Бога. Щом остарее, той започва да се обезверява, да се съмнява в доброто и счита, че онова, в което е вярвал, и на което се е надявал, било празна работа. Не, и в младини, и в старини човек трябва да има едно положително верую, да не се обезверява. Дали е млад или стар, беден или богат, човек трябва да има една основна идея в живота си, в която никога да не се разколебава. Какво печели богатият, ако вярва в своето богатство? Той вярва, че богатството му дава условия да постигне всичко, каквото желае. Какво ще стане с неговата вяра, когато изгуби богатството си? Бедният пък вярва, че като сиромах постоянно ще живее в ограничения. Какво ще стане с неговата вяра, ако някога забогатее? Добре е човек да вярва, но така, че никога да не се разколебава. Всеки човек не може да вярва. Защо? Органът на вярата не е добре развит в него. Няма ли този орган в себе си, вярата може да го спъне. Ако млад, но сиромах момък се влюби в царската дъщеря и вярва, че може да се ожени за нея, тази вяра ще го спъне. Защо? Защото, като не може да постигне желанието си, той ще се разочарова. Защо този момък не обича царската дъщеря, без да желае да се ожени за нея? Защо не е готов да и стане слуга? Трябва ли човек да пожелава любовта само за себе си? Когато види Бога, когато почувствува любовта Му, човек трябва да е готов да Му служи, а не да Го обсебва. Никой не може да задържи любовта за себе си, никой не може да я обсеби. - Ама не мога да живея без любовта. - Наистина, човек не може да живее без любовта, но никой не му дава право, като види, че тя се изявява чрез някоя форма, да я пожелае за себе си. Любовта ражда живота, но животът трябва да бъде осмислен. Да познаете любовта само отвън това е едно, а да я познаете и вътрешно, като живот, който е вложен във вас, това е друго нещо. Следователно, домогнете ли се до любовта, вие трябва да се освободите от всякакво користолюбие. Само онзи може да служи на любовта, който е дошъл до пълно самоотричане в живота. Какво значи да се самоотрече човек? Самоотричането подразбира отказване от онова, което е неестествено в живота: пияницата трябва да се откаже от пиянството, скъперникът - от скъперничеството, безверникът - от безверието, крадецът - от желанието си да краде. Какво трябва да постави човек на мястото на изхвърлените желания в себе си? Той трябва да ги замести с естествени, положителни желания. Пиенето на вино, на ракия трябва да се замести с пиене на вода; скъперничеството - с готовност за даване, за жертви; безверието - с вяра, желанието да краде - с желание за даване. Користолюбието се крие в неестествените желания на човека. Защо човек да не се вдъхнови от любовта, а трябва да пожелае да я обсеби? Само онзи е разбрал любовта, който се вдъхновява от нея и работи за нея. Посети ли го веднъж, тя остава при него завинаги. Започне ли човек да страда, че не може да обсеби любовта, да я задържи само за себе си, той е на крив път. Да пожелава човек любовта за себе си, това значи, да я направи слугиня. Как е възможно любовта да стане слугиня на кого да е, когато тя е в състояние да изпрати най-малко десет слуги да му служат? Всички слуги служат на любовта. Доброволно тя може да служи, но насилствено - никога. Сегашните богати са били някога влюбени в Бога, слугували са Му, затова сега Той ги направил богати, да разполагат с пари, за да помагат на хората. Следователно, искате ли да станете богати, влюбете се в Господа, отворете сърцето си за царската дъщеря, т.е. за любовта, и тя ще ви даде пари, имоти, слуги. Любите ли царската дъщеря, ще имате, каквото желаете. И тъй, две теории съществуват за обяснение на богатството. Според едната теория човек може да стане богат, ако се влюби в Господа. Според индуската теория човек може да бъде богат, само ако живее добре. За да живее добре, човек все трябва да има някого предвид. И тогава, ако живее за Бога, от любов към Него, тази теория се слива с първата. Човек обича Бога, и Бог го обича, защото е израз на Неговата мисъл и на Неговите чувства. На същото основание човек обича ближния си дотолкова, доколкото той отразява неговата мисъл. Човек обича ближния си, докато може да се оглежда в него. Значи, ближният ви е огледало, в което вие се оглеждате. Потъмнее ли това огледало, т.е. престане ли да отразява вашия образ, любовта ви към него изчезва. Обичате ли по този начин, вие сте намерили своя приятел. Всеки търси приятели, които да бъдат отзвук на неговите мисли, чувства и желания. Законът е верен и по отношение на Бога. Човек е любим на Бога, докато може да отразява Неговите мисли и желания. Той трябва да бъде огледало, Бог да се оглежда в него. Щом Бог обича човека, и той Го обича. В този смисъл, човек е огледало за Бога, и Бог - за човека. Като се оглежда в лицето на Бога, човек трябва да бъде красив. Не е ли красив, той сам ще Го отбягва. За да могат свободно да се оглеждат в лицето на Бога, като в огледало, хората трябва да бъдат красиви. Сега, като говоря за любов към Бога, аз имам предвид проявата на любовта като принцип, а не като чувство, което, само по себе си, е преходно. Като обичате някого, вие сте готови на големи жертви за него: храните го, обличате го, пращате го на училище да учи, но това още не е любов. Казано е, че любовта ражда живота. Значи, да любиш някого, това значи, да го освободиш от смъртта, от всички ограничения. Ограниченията, от които човек страда, са резултат на човешкия живот. Ето защо, докато не излезе от човешкия живот и влезе в Божествения, човек няма да разбере, какво представя идейната любов. Щом не може да разбере идейната любов, човек не може да се ползва от благата на живота. Той ще бъде потопен в тях, без да може разумно да ги използва. Какъв човек е този, който е потопен в блага, а не може да се ползва от тях? Той е човек, който не обича да работи, нито да учи. За да придобие известни блага, човек трябва да работи. За да придобие нещо, човек трябва да има любов в себе си. Слугата може да придобие нещо от господаря си, ако го обича. Какво правят хората, когато обичат някого? Те му се радват, посрещат го добре; ако получават писма от него, те ги четат и препрочитат по няколко пъти. Не обичат ли някого те не го приемат в къщи, не му се радват; получат ли писмо от него, те веднага го изгарят. Като изгарят писмата му, с това те искат да кажат, че неговите чувства се нуждаят от огън, т.е. от пречистване. Когато се изгори, любовното писмо отива в невидимия свят, между разумните същества. Те разглеждат праха на това писмо, анализират го и се чудят, защо хората на земята приемат една любов, а друга не приемат. От Божествено гледище на любовта трябва да се отговаря с любов. Не се ли отговаря на любовта с любов, това показва, че има някакви причини. Човек трябва да изучава тия причини, да си обяснява правилно явленията в живота. Днес иде новата раса - шестата раса, в която мъжете и жените ще се разбират. Колкото повече промени претърпяват, толкова по-добре ще се разбират. Идеите на хората трябва коренно да се изменят. В сърцата им пък трябва да влезе любовта. Влезе ли любовта в сърцата им, тя ще изхвърли навън всякакво користолюбие. Любовта не търпи никакво користолюбие на пътя си. Най-малкото користолюбие в човека е в състояние да произведе голяма реакция в света на любовта. Най-малкото отрицателно чувство - омраза, завист, безверие, съмнение е в състояние да прекъсне пътя на любовта. Щом любовта изчезне от човека, неговият живот е неестествен. И като резултат на този живот се явяват ред болести и страдания. И днес, когато се натъквате на мъчнотии и нещастия, на страдания и болести, ще знаете, че причината за това е отсъствието на любовта в живота. Дето любовта отсъствува, там владее пълна анархия и безпорядък. Влезе ли любовта в живота, редът и порядъкът се възстановяват. Ние говорим за безкористната любов, защото тя прави човека силен. Ако има нещо забележително в характера на Христа, това е Неговото смирение, търпение и безкористие. Той слезе на земята, за да приеме най-долното положение. Той трябваше да слезе от своето величие, да приеме човешка форма, да покаже на хората, какво значи смирение. И в този образ Той трябваше да понесе най-големите поругания, докато най-после Го разпнаха. Тук Той показа велико търпение. Без да пороптае, без да се усъмни, Той търпеливо понесе своите страдания. През целия си живот Христос даде пример на пълно безкористие. Той лекуваше, учеше хората, без да очаква нещо от тях. Благодарение на това безкористие Христос можа да понесе такива страдания, каквито никой човек досега не е изпитал. Христос е проповядвал на света велик морал. Христовото учение - учението на любовта е ценно за всички времена и епохи. Съвременните хора казват, че учението на Христа е неприложимо. Защо е неприложимо? Защото им липсва нещо. Благодарение на живота на своите деди и прадеди, те са изгубили нещо ценно в себе си. Днес почти всички хора страдат от известен недоимък в мозъка. Мъчно се набавя мозъчното вещество. Съвременното поколение, както и бъдещите поколения, трябва да работят съзнателно върху себе си, да водят добър живот, за да придобият това, което са загубили. Като наблюдавам хората, виждам, че на някои от тях носовете не са правилни, на други ушите, на трети - очите, на четвърти - веждите. От тази неправилност съдя, кой къде се е отклонил в миналото. Казано е в Писанието: Когато дойде Духът на истината, Той ще ни научи, какво да правим. Това значи: когато Божественото в човека се събуди, той ще знае, как да работи и какво да изправя в себе си. Сегашните хора имат различни слабости, вследствие на което постоянно се изкушават. Дайте на някого да занесе някъде една кошница зрели, хубави череши и вижте, дали няма да вземе поне една череша. Като носи черешите, той ще каже: Ще си взема една череша, да ги опитам, какви са. Няма нищо престъпно в това, че е взел една череша, но по-добре би било, ако не беше се изкусил. Според закона на любовта, като занесе черешите на определеното място, той ще получи цяла чиния череши, добре измити. Какъв ще бъде моралът на хората от шестата раса? Като носи кошница с череши, новият човек ще ги занесе на определеното лице, без да хапне из пътя от тях. Бъдещият морал изключва всякакво изкушение. Изкуство е човек да пренася Божиите блага от едно място на друго, без да се изкушава. За да не изпада в изкушение, човек трябва да работи върху себе си, да не се връща към атавистическите състояния на миналото. Той трябва да приложи мисълта, чувствата и волята си, за да преодолява всички свои слабости и недъзи. Трябва ли човек за своите слабости да се оправдава с възпитанието си, с лошите условия, или с лошото си наследство? Щом има ум - да мисли, сърце - да чувствува и воля - да прави добро, човек с нищо не може да се оправдае. Днес повечето хора прилагат кражбата и на физическия, и в сърдечния, и в умствения свят и след това се оправдават, че имали слабости. Ако се оправдавате със слабостите си, защо носите името човек? Кражбата е насилие, а като хора, които се стремят към свобода, вие трябва да се откажете абсолютно от кражбата, в каквото поле да е извършена. Хората на шестата раса ще имат пълно доверие помежду си. Който да влезе в дома им, те ще се радват, че ги е посетил. А той, както да намери къщата, отворена или затворена, еднакво ще се радва. Той посещава един дом с цел да внесе нещо ново, красиво в него, а не да изнесе. Новият живот изисква жертви. Човекът на шестата раса живее повече за другите, отколкото за себе си. Да живееш за другите хора, това значи, да виждаш проявлението на Бога в множеството. Но Бог се проявява и в единството. Като люби Бога, човек ще Го вижда и в едно лице, и в много лица. Понякога Бог се оттегля и от единицата, и от множеството. Божественото в човека го прави обичен. Оттегли ли се Божественото от него, и хората се оттеглят. Човек постоянно се пълни и празни. Днес го виждате пълен с красиви и възвишени чувства, а на другия ден е изпразнен вече. Това е човекът на промените, на приливите и отливите. Истинският човек трябва да бъде извор, постоянно да дава. Едно от качествата на великата любов е даването. Придобиете ли това качество, вие ще запазите Божественото в себе си. Без него вие всичко ще изгубите, и в края на краищата, животът ви ще се обезсмисли. Когато Божественото посети човека, той трябва да бъде готов да забрави всичко: задължения, омраза, неразположение, недоволство. Сърцето му трябва да се разшири и да приеме всички в себе си. По този начин само той ще разбере, какво представя идейната любов. Като се говори на хората за тази любов, те се страхуват да не стане някаква промяна в живота им, да загубят своята личност. Нищо няма да загубят. Защо? Защото идейната любов е Божията Любов, и като такава, тя включва всичко в себе си. Направете опит да дадете място на тази любов в душата си и ще видите, че целият свят ще се открие пред вас. Тогава братът и сестрата няма да бъдат форми, лица за вас, но ще бъдат души, с които всякога ще се разбирате. Мойсей каза на евреите да възлюбят Господа, но те не изпълниха този закон, заради което и до днес страдат. Христос каза на тогавашните вярващи да възлюбят Господа, но и те не изпълниха закона. Днес и на вас се казва да възлюбите Господа. Ако и вие не изпълните този закон, страданията ви ще бъдат по-големи от тия на миналите поколения. Сега, нека се явят няколко души кандидати, които да приложат Божията Любов без страх. Кандидатите трябва да бъдат нито много млади, които да са влюбени в света, нито много стари, които да напущат света разочаровани. Онези, които се решат да приложат Божията Любов, трябва да знаят, че не ги очаква щастие. Да живеете с великата любов, това значи, да живеете на небето. Който отива на небето, той не може да бъде щастлив. Защо? Защото трябва да съблече старите си дрехи, които са здраво сраснали за кожата му. Щом съблича тия дрехи, той неизбежно ще изпита големи болки. Не може човек да не страда, щом дерат кожата му. Кажете ли, че можете да отидете на небето, без да събличате старите си дрехи, вие ще останете в света, привидно щастливи. Тъй щото, сега искам от вас трима души кандидати. Те трябва да бъдат герои, да носят земята на гърба си. Ако при това положение, те не се колебаят, задачата им е свършена. Човек успява в работите си, когато не се колебае. Двама царе имали по един добър приятел. Те се хвалили с приятелите си, че били готови да направят за тях всичко, каквото им се заповяда. Един ден царете решили да подложат чувствата им на изпит. Първият цар казал на приятеля си: Качи се тази канара и се хвърли оттам. Той чул думите на царя, но си мислел: Възможно ли е моят господар, да ме подлага на такова изпитание? Не знае ли, че като се хвърля от канарата, ще се убия? Той тръгнал към канарата, но постоянно се обръщал назад, да види, няма ли царят да му заповяда да се върне. Като видял това, царят му казал: Спри! Достатъчно е толкова. Вторият цар направил същия опит с приятеля си. Като чул заповедта на своя цар, приятелят му веднага се отправил към канарата, без никакво колебание, и се хвърлил отгоре. В подножието на канарата стояли двама души, слуги на царя, които веднага го поели. Вторият приятел издържал изпита си, защото не мислил за себе си. Той не мислил и за крайната цел на своя господар. На същото основание казвам и на вас: Възлюбете Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила и не мислете за крайната цел на живота. Като живеете, ще страдате, ще се мъчите, ще воювате, ще падате, ще ставате, но не се стремете да си обяснявате, защо става това. Много философи, учени, поети са писали върху смисъла на живота, но никой нищо не е могъл да открие. Какъв е замисълът на Бога, никой не знае. Смисълът на живота се заключава в това, да възлюбиш Господа и да бъдеш едно с Него и в множеството, и в единството. Постигнеш ли това, ти ще разбереш донякъде поне крайните цели на битието. И тъй, искам трима души кандидати, които са готови да изпълнят всичко, каквото им се казва, без да се колебаят, без да питат, защо трябва да направят това или онова, без да се обръщат назад. Това, което предлагам, е лотария, в която печелят само трима души. Божията Любов носи пълния живот. 29. Лекция от Учителя, държана на 12 март, 1930 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Термометърътъ на човѣка (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Термометъра на човека Размишление. Мислете върху следните изречения: малката стая събира малко въздух; голямата стая събира много въздух. Малката стомна събира малко вода; голямата стомна събира много вода. Кое от двете положения е за предпочитане: да има човек голяма или малка стомна? Ако водата е чиста, свежа, за предпочитане е човек да има голяма стомна. Ако водата е нечиста, за предпочитане е тогава да има малка стомна. Защо? Защото, като нечиста, водата остава утайки. Следователно, малката стомна, която събира малко вода, има и малко утайки. Същият закон се отнася и към знанието. Добре е човек да има много знания, но да са чисти. Не са ли чисти, по-добре е човек да има малко знания. Съвременните хора се ползват малко от знанието, от силата, от богатството, които придобиват, защото мислят повече за себе си. Откакто се е родил, докато умре, човек постоянно мисли за себе си. Добре човек да мисли за себе си, но трябва да знае, че колкото много да мисли, себе-то не може да стане по-голямо, отколкото са неговите възможности. Първоначално детето е малко, слабо, ниско, но като израсте, като стане голям човек, на височина 160-170 см., колкото да мисли за себе си, по-висок не може да стане. Преди да е дошъл до 21 годишна възраст, човек може да мисли за растенето си, но след 21 годишна възраст той трябва да престане да мисли за своята височина. Той се е оформил вече, трябва мисли за други работи. От 21-33 годишна възраст човек трябва да мисли за здравето си, да се закрепи и усили. От 33 до 60 годишна възраст човек трябва да мисли, как да стане умен, да придобие знания. От 60 годишна възраст нататък човек може да мисли за плодотворна работа: малко работи, но правилно, с любов. Дали ще копае, оре, жъне, чете, пише или учи, навсякъде да прилага закона на любовта. Сега, като говоря за годините, нямам предвид това буквално разграничаване. Преди всичко младостта и старостта са непостоянни неща. Те са фази в живота на човека, които нямат външен израз. Срещате един човек, знаете, че е млад, но намирате, че е преждевременно остарял. Къде отиде младостта му? Скрила се е някъде. Днес нито младите са истински млади, нито старите са истински стари. Защо? Защото при днешните условия на живота нито младостта, нито старостта имат условия да се проявят на земята. В умерения пояс младостта трае само три месеца: от март до юни. След това тя дига пособията си и заминава. Едва човек се почувствува малко обновен и подигнат, отново започва да губи силите си и да остарява. За да се развивате добре, вие трябва да работите съзнателно. Дали сте млади или стари, не е важно. Ще работите като разумни млади и като разумни стари. Младият представя начало на нещата, а старият - край. За да се свърши известна работа, старият трябва да влезе в главата на младия. Старият може да укроти младия, само когато влезе в главата му като мисъл. Представете си, че младият е глава на змията, а старият - нейна опашка. Какво ще бъде положението ви, ако срещу вас излезе змия? Тя непременно ще ви ухапе. За да не ви ухапе, старият, във вид на опашка, трябва да влезе в устата на змията. Каквото да правите със змията, каквото да и говорите, щом е свободна, тя всякога ще хапе. Човешкият живот може да се уподоби на термометър. Понеже на човека е определено да живее 120 години, всяка година представя един градус. Значи, животът на човека е разделен на 120 градуса. Както живакът в термометъра се подига при известно атмосферно налягане, или при висока температура, така и при растенето на човека жизнените сили се подигат нагоре. От деня на раждането си до 21 годишна възраст човек постепенно расте, по-силно или по-слабо, в зависимост от условията. Човешкият термометър, обаче, не спира действието си само до 21 годишна възраст, но продължава до 120 години. По-нагоре от 120 години човек не може да живее. Има изключения и от това правило, но те са редки. От тази възраст нагоре силите на човешкия организъм се оттеглят, и душата му излиза от цевта на неговия живот. Цевта на човешкия живот е неговото тяло, в което душата временно пребивава, докато един ден окончателно го напусне, и ние казваме, че човек умира. Ако живее правилно, човек може да стигне до 120 годишна възраст, т.е. до 120 градуса, след което започва да се топи и изчезва. Някои хора се топят в ранната си възраст, около 30-40-50 градуса, а други - към 60 градуса. Малко хора издържат до 120 градуса температура на своя живот. И тъй, искате ли да изучавате живот, спрете вниманието си върху промените, които стават в тялото ви. Вън от тялото си вие не можете да изучавате живота. В това отношение всеки човек е специфичен уред за измерване на своята енергия. Занимавате ли се с другите хора, вие ще изучавате техните уреди, но не и своя. За да се справя с мъчнотиите си, приди всичко човек трябва да изучава себе си. Какво ще се ползвате от доброто свирене, говорене, отнасяне на един човек към вас, ако сте сляп и глух, не виждате и не чувате? Какво ще ви ползва красотата на природата, ако не можете да я видите? Какво ще ви ползва светлината, ако не можете да я възприемете? За да се ползва от благата на живота и на природата, човек трябва да знае, с какви сили, с какви дарби и способности разполага, за да може да ги развива. Той трябва да познава себе си. За да познае себе си, човек трябва да изучава своите мисли, чувства и постъпки. Ако те са хармонични, тази хармония ще се предаде на всички негови удове, на цялото му тяло. Те са ли хармонични, дисхармонията ще се отрази на тялото му. Защо хората се обличат? Защо покриват тялото си? Една от причините, поради която хората се обличат в различни дрехи, се дължи на неблагоприятните природни условия. От друга страна, те се обличат, за да прикрият дефектите на своето тяло. Днес почти всички хора имат повече или по-малко дефекти на тялото си: голяма пълнота, голяма сухота, изкривяване на раменете, на врата, на гръбнака, на ръцете, на краката и т.н. Малко хора ще срещнета нормално развити. Днес хората откриват само лицето и ръцете си. Който разбира, той ще види дефектите на човека и на лицето. Например, дебелите устни говорят за човек, който обича да яде много, да се удоволствува. Но и крайно тънките устни показват някакъв дефект, главно на сърцето. Дебелите устни показват животинското в човека, а тънките - змията. Истинският човек има нормална линия на устните - нито много дебели, нито много тънки. Тази линия не може да се определи с думи, тя се чувствува. Като дойдат до добродетелите, мнозина мислят, че те произхождат от тях. Те мислят, че любовта, мъдростта, истината са в самите тях, но се лъжат. За да разберете заблуждението, в което се намирате, ще си послужа със следния пример. Вие отивате при един майстор грънчар и му заръчвате да ви направи едно гърне от най-чист и доброкачествен порцелан. За да изпълни поръчката ви, той трябва да потърси отнякъде първокачествен материал, най-чиста глина - каолин. Като намери глината, той я счуква на ситно, пресява я и залива с чиста вода, да образува глинено тесто. След това взима форма, каквато искате, и излива в нея тестото, или пък го туря на грънчарското колело и го формува, според модела, който желаете. Като приготви гърнето, майсторът го слага в пещта да се пече, както виждате, за да се приготви гърнето грънчарят си служи с глина, вода, огън - материали, които са вън от него. Единственото нещо, което излезе от него, това беше формата. Материалите, обаче, бяха вън от него. Следователно, добродетелите на човека са вън от него. Само формата, т.е. тялото му е негово. В тази форма се втичат добродетелите и, когато потрябва, изтичат, или се изявяват навън. Търсите ли добродетелите, като неща същестени за вашия живот, ще ги намерите в Бога. Свържете ли се с Него, те ще потекат и към вас. Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. Това значи: Аз съм пътят, по който животът иде. Животът пък иде от Бога. На друго място Христос казва: Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих. Оттук виждаме, че и любовта иде отнякъде. Откъде иде любовта? Отдето иде животът. Какво представя човекът? Човек е гърне, което трябва да се опече добре,за да не се пука лесно. Колкото по-равномерно и при по-висока температура е печено гърнето, толкова е по-издръжливо. Преди да се сложи в пещта, гърнето се пече на слънце. Докато се пече на слънце, то е доволно, няма страдания. Сложат ли го в пещта, то започва да плаче, да вика, да търси помощ. Колкото да вика, няма да го извадят от пещта. То трябва да се нагрее до 33 градуса, най-високата температура, която определя неговото бъдеще. Ако издържи на тази температура, ще продължат да го пекат до 120 градуса. Не издържи ли, то се пука. Грънчарят взима пукнатото гърне, туря го настрана и след време от него прави нова форма. Ако не се пукне, той го изважда от първата пещ и го излага на показ. Който го хареса, той плаща скъпо за него и го взима за своя употреба. Мъчнотиите и страданията, от които съвременните хора се оплакват, не са нищо друго, освен процес на печене в пещ, презз който всички хора неизбежно трябва да минат. Не минат ли през печене, пръстта, от която са направени, ще се разсипе и от тях нищо няма да излезе. В този смисъл страданията са необходими. Без страдания няма живот. Без страдания никаква форма не съществува. Страданията се уравновесяват с радостите. Колкото страда човек, толкова и ще се радва. Страданието представя необработен материал, даден на човека за работа. Той е подобен на вълна, остригана от овцете. За да я използва добре, човек трябва да я чисти, пере, преде и тогава да си служи с нея за различни цели. Радостта е обработен материал, т.е. звонков капитал, предоставен на човека за лично ползване, когато и колкото пожелае. - Не може ли да се избегнат страданията? - Абсолютно не може. Ако искаш да станеш човек, непременно ще страдаш. При това, колкото повече страдаш, толкова по-добре за тебе. - Опекоха ме, нищо не остана от мен. - Лъжеш се. Колкото повече те пекат, толкова повече ще се калиш и изчистиш. Силата на човека се крие в издържливостта му. Колкото повече издържа на огъня, толкова по-чиста е материята, от която е направен. - Докога ще ме пекат? - Докато дойдеш до положение да отговаряш на известни условия. Като извади гърнето от пещта, майсторът го чука оттук-оттам и, ако е опечено, изважда го навън; ако не е добре опечено, пак го туря в пещта. По чукането той познава, дали е готово, или не. Който не иска да го пекат, той не е трябвало да става гърне. Колкото да вика, той трябва да знае, че майсторът е по-умен от него. Той разбира от работата си и знае, колко време трябва да пече всяко гърне. Ако е разумно, през време на печенето гърнето трябва да търпи. Някой едва го напекли до 10 градуса и започва да вика. Ако не може да издържи на 10 градуса температура, какво ще прави по-нататък, когато температурата се увеличи на 120, 500, 1000 градуса? Какво ще прави, като го нагреят до един милион градуса? Човек трябва да знае, че докато е в разумния живот, няма от какво да се страхува. В този живот всичко е строго определено. Сега, като говоря за страданията, аз имам предвид разумните страдания, а не ненужните, които човек сам си създава. Влезе ли в стълкновение с естествените процеси на природата, човек се натъква вече на неразумни страдания. - Ама защо съм беден? - Това е философски въпрос. - Защо съм богат? - И това е философски въпрос. Ти не си нито беден, нито богат. Ти си гърне, което трябва да се пече. Докато страдаш и се радваш, ти още не си опечен, пекат те в пещта. Щом те опекат, скръбта ти ще се превърне в радост, и радостта ти ще бъде постоянна. Като те опекат, ще те занесат на пазар, да те продават. Кой как мине, ще се спре да гледа. Много гърнета има на пазара. Тук се стичат благородници, добри хора, светии, а понякога от небето слизат ангели, арахангели, даже и богове, да гледат, какво има на пазара и да си купят нещо. Като си харесат някое гърне, те го взимат, слагат го под мишца и го занасят на небето. Тия гърнета, които отиват на небето, представят напреднали души. Останалите гърнета съжаляват, че не ги е харесал някой светия или ангел, но най-после се примиряват с положението си. За тях дохождат обикновени хора. Като ги купят, те ги употребяват за домашни нужди. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за всичко, което става с вас, да се познавате. Като се изучава, като анализира мислите, чувствата и постъпките си, човек лесно може да види грешките си и да ги изправи. Който не мисли за изправяне на грешките си, той само се изобличава, нарича се грешник. Не е важно, защо греши човек, важно е да се изправя. Като изправя грешките си, той се учи. Ако не изправя грешките си, човек не може да се ползва от благата на живота и на природата. Същевременно човек трябва да познава добре устройството на своето тяло. То е инструмент, с който свири. Ако знае, как да управлява тялото си, човек ще може да даде израз на всичко онова, което става в него. Както цигуларят трябва да знае да управлява лъка си, така всеки човек трябва да знае, как да управлява силите на своя организъм, да им бъде господар. Мнозина мислят, че това може да се постигне с един замах, по механически начин. Не, това е невъзможно. В един момент човек не може да стане учен, богат, силен, здрав. Работа, усилия, упражнения, учене се иска, за да придобие човек онова, което душата му желае. Това са задачи, които той трябва да реши. Не е важно, дали ще ги реши правилно. Добре е да ги реши правилно, обаче, както да ги реши, ценни са усилията, които той е правил. Усилията помагат за развитието му. Като ученици, вие трябва да се стремите към всичко онова, което е в състояние да ви възпита. Дали ще учите, пеете, свирите или рисувате, всякога имайте предвид самовъзпитанието си. Не може ли дадена наука, или известен инструмент, на който свирите, да ви възпита, оставете ги настрана. За да успява в работата си, човек трябва да работи за себе си, да задоволи своя вътрешен стремеж. Задоволи ли себе си, той ще задоволи и своите ближни. Дали човек свири на някакъв инструмент, или не свири, това не е важно. Най-добрият инструмент, на който всеки човек може да свири, това е животът. Като свири на този инструмент, той трябва да се стреми да излезе майстор - музикант. Колкото по-добре и разумно живее човек, толкова по-добре и правилно свири. Като свири, т.е. като живее, той трябва да знае, че всеки момент има кой да го слуша. Все някое същество от невидимия свят ще даде ухо на неговото свирене. Ако свири добре, ще му ръкопляска. Не свири ли добре, ще запуши ушите си и бързо ще отмине. Не само разумните същества възприемат тази музика, но и вие можете да я чувате. Достатъчно е да имате добре развит вътрешен слух, за да чуете музиката, която излиза от всеки добър, любещ човек. Добрият човек е цигулка, от тоновете на която всеки се възхищава. Засега тази цигулка издава само тонове, но ще дойде ден, когато тя ще проговори. Днес доброто издава само музикални тонове, но един ден то само ще проговори. Не само доброто ще проговори, но и науката, и изкуството. Внесе ли се тази придобивка в културата, каззваме, че човечеството е направило вече крачка напред към Царството Божие. По какво се познава доброто свирене? Ако слушате някой цигулар да свири и решите в себе си да направите някакво добро, това показва, че цигуларят е свирил добре. Не сте ли готови да направите някакво добро, цигуларят не е свирил добре. При това, като слушате някой добър цигулар, вие сте готови да му платите повече, отколкото той е искал. - Не може ли да слушаме даром? - Това зависи от онзи, който свири. Който много дава, той всякога е готов да дава даром. Бог дава даром, понеже работи със закона на любовта. Пък и този, който взима даром, също трябва да е готов да дава даром. Сърце се иска за това. Колкото и да плащат на добрия цигулар, в края на краищата изразходваната енергия от него с нищо не може да се плати. Докато публиката не престане да критикува цигуларя, той всякога ще чувствува, че е изразходвал много енергия, вследствие на което се изтощава. Ето защо, като свири, цигуларят трябва да омагьоса слушателите си, да престане всякаква критика в тях. Като се унесе сам в музиката, той забравя критиците си на същото основание казваме: като се унесе в живота, човек забравя критиците. Следователно, докато критикува живота, човек не може да бъде музикант. Тогава окръжаващите имат влияние над него. За да се освободите от влиянието на окръжаващите, поставете си задача да не критикувате живота. За да разреши тази задача, човек трябва да пее и да свири. Който има добър глас, той трябва да продължава да пее, да развива гласа си. И който няма добър глас, също трябва да се упражнява в пението. Без пение и музика никой не може да се домогне до музиката на висшите светове. Кой се стреми да отиде на концерт? Който донякъде поне знае да пее и да свири, или който обича музиката. Ако това е условие за посещаване на концертите на физическия свят, колко повече се изисква от човека, за да може да слуша концерт в невидимия свят. Някои ще кажат, че са стари, че пението и музиката не са за тях. Не, стари или млади, всички трябва да пеете и свирите. С музиката са свързани ред дарби и способности. Не пее ли човек, никакви дарби не могат да се развиват. Външно или вътрешно, т.е. мислено човек трябва да пее. Жената-домакиня стои цял ден пред тенджерите и мисли, че не и трябва музика. Колкото да отрича музиката тя пак се движи в нея. Когато яденето ври в тенджерите, и това е музика, но еднообразна, уморителна. Ще дойде ден, когато тази музика ще се замести с нещо ново. Днес хората не вярват, че сегашният начин на хранене ще се замести с ново, съвършено различен от този, на който са привикнали. И гъсеницата е привикнала да се храни с листа, но като се превърне на пеперуда, храната и коренно се различава от първата. За да подобрят яденето, сегашните жени трябва да внесат в него музикален елемент. Това се постига с музика. Като готви, жената трябва да пее. Ако няколко жени се съберат и започнат да пеят и свирят през време на готвенето, яденето ще бъде много по-вкусно и здравословно от онова, което е готвено без музика и песен. Идеята, която искам да ви оставя, е да внасяте Божествен елемент във всичко, каквото правите. Божественият елемент се изразява в чиста, възвишена мисъл, в благородни чувства и постъпки. Тези мисли и чувства се подхранват с музика и пение. Който пее, зло не мисли. Когато плодовете узреят, в природата всичко пее и се весели. Колкото повече са пели на един плод, толкова по-сладък е той. Същият закон се отнася и до човека. Човек, който е откърмен с музика и песен, има светла мисъл и широко, отворено сърце. Той се радва на всичко. Каквото срещне в живота си, той го разглежда от добрата му страна. Иска ли да придобие красивото и великото в себе си, човек трябва да отправи погледа си към природата. В нея се крие всичко велико: и музика, и песен, и знание, и красота. Иска ли да придобие тези качества, човек трябва да следва пътя на природата. Да следва пътя на природата, това значи, да изучава законите и и да ги прилага. Като прилага законите на разумната природа, човек дохожда до положението, което някога апостол Павел е преживял. Той изразява това състояние със стиха: Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят. И тъй, работете съобразно законите на природата, да се самоусъвършенствувате. Не спазвате ли тия закони, вие ще бъдете изложени на големи страдания. Който не работи върху себе си, ще се намери в пещта, при високата температура. Като се пречисти и опече, той ще бъде готов да живее според великите закони на природата. Каквото да правите, както да работите, все ще придобиете нещо. В природата няма загуба. Там всичко се преработва и видоизменя. Не е далеч времето, когато човек ще придобие онова, към което се стреми. Тогава той ще има по-красиво, по-здраво и усъвършенствувано тяло. Днес човек живее в постоянна борба между плътта и духа. Когато изработи своето ново тяло, той ще живее в мир и равновесие. Той ще излезе от живота на борбата, от двойствения живот. Основната идея, която трябва да остане в ума ви, е да работите за развиване на своите дарби, за да се ползвате от благата на живота. Като работи за развиване на своите дарби и способности, човек се освобождава от своите слабости и недъзи. Достатъчно е човек да е готов да изправя недъзите си, за да има поне малък резултат. От усилията, които той прави, зависи, дали по-скоро или по-бавно ще се освободи от някой свой недостатък. Ще кажете, че условията за работа са неблагоприятни. Мислите ли така, вие сте на крив път. Днешните условия, добри или лоши, са дадени за развиване на сегашните ви дарби. Изгубите ли тия условия, заедно с тях изгубвате и възможностите. Бъдещите условия ще се дадат за постигане на други дарби. Следователно, ако трябва да свирите днес, не отлагайте работата си за друг ден. Свирете още днес. Как се познава човекът на любовта? Любещият човек внася в окръжаващите мир, равновесие, доволство. Любовта изключва всякакво съмнение и безверие. Който живее в света на любовта, той има всичко на разположение. Тази е причината, поради която в света на любовта никакви кражби и престъпления не стават. Ако апаш или крадец влезе в този свят и се опита да открадне нещо, докато протопи ръце към някой предмет, предметът изчезва пред очите му. Човекът на любовта никога не се опетнява, нито външно, нито вътрешно. Неговата дреха е всякога чиста. Що се отнася до душата му, там въпрос даже не става. Душата е всякога чиста. Никаква сила не е в състояние да опетни човешката душа. Обикновеният, слабият човек може да се опетни външно, но душата му никога не се опетнява. Като знаете това, разчитайте на чистотата на душата си и престанете да говорите за вашите грехове. Ако е въпрос за грехове, светът е пълен с такива, но същевременно той е пълен и с добри дела. Грехът представя руда, която трябва да се тури в пещта, да се стопи, за да отделят от нея ценното - метала, който ще се използва в живота. Доброто пък представя съвокупност от всички условия, необходими за изваждане на ценното, което се съдържа в рудата. И тъй, вие трябва да знаете, че във всеки човек са вложени дарби и способности, които трябва още сега да развива. Някои питат къде трябва да работят: на този, или на онзи свят. Този и онзи свят са на едно място. Като сте дошли на земята, вие ще работите едновременно и на този и на онзи свят. - Между ангелите, и между хората. - Можем ли да виждаме ангелите? - Човек всеки момент може да срещне някой ангел, но като се усъмни в него, веднага ще го изгуби. Зад всяко добро дело, зад всяка светла мисъл, зад всяко възвишено чувство се крие един ангел. Усъмните ли се в добрата постъпка, в светлата мисъл и в благородното чувство, ангелът моментално изчезва. За да го задържите по-дълго време при себе си, вярвайте във всичко възвишено и благородно, в когото да сте го видели. Вярвайте във всичко, което ви подига, и благодарете за всичко, което ви се случва. Дали сте здрави или болни, богати или сиромаси, учени или прости, благодарете, че ще научите нещо. Боли ви крак, благодарете, че не ви болят двата. Боли ви глава, благодарете, че краката и ръцете ви са здрави. Като благодарите за всичко, няма да забележите, как ще изчезне болестта ви. Много примери има в живота, когато човек заболява изведнъж и оздравява изведнъж. Какво представят болестите и страданията? Те са пробен камък, чрез които невидимият свят изпитва вярата, търпението, любовта и мъдростта на човека. Човек може да се лекува чрез мисълта си. Колкото по-силна и съсредоточена е мисълта на човека, толкова по-лесно може да се излекува от известна болест. Достатъчно е да каже една дума, за да се излекува. Има думи, които действуват магически върху човека. Но затова се иска знание. Той трябва да знае, кога да каже думата. Всяко нещо трябва да става на своето място и време. Например, можете ли да посадите лозови пръчки в блато? За всяко нещо се изискват специални условия. Лозовите пръчки виреят при специални за тях условия. Мнозина се запитват, какво трябва да работят. Много работи има за човека. Срещнете ли болен човек, помолете се за него. - Дали ще ме послуша Бог? - Това не е ваша работа. Вие виждате на земята един камък. Ваша работа е да го отместите от пътя, да не спъва хората. Кой го е турил, не е ваша работа. Срещате човек, който критикува хората. Помолете се за него, Бог да обърне неговото красноречие в друга посока, да проповядва за славата Божия. Срещате двама души, които се бият. Помолете се техния удар да се превърне в музикален такт, и двамата да станат добри приятели. Изкуство е да се бият, а ти да стоиш тих и спокоен, да запазиш пълно самообладание. Такъв пример даде Христос. След като Го биха и разпнаха на кръста, Той запази пълно самообладание и се обърна към Господа с думите: Господи, прости ги. Те нямат нужната светлина, да видят и разберат, какво правят. Ако Христос не беше се помолил за евреите, страданията им щяха да бъдат по-големи от тия, през които днес минават. Христос показа на човечеството, как трябва да се живее. Т.м. 28. Лекция от Учителя, държана на 5 март, 1930 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Доброто значение (Беседата за четене в стар правопис) От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Доброто значение Размишление Ще прочета 119-ти Псалом, буква „К“, „Коф“. Сега, като чета този Псалом, разбират ли го всички? Ако онзи, който е писал Псалома, е между вас, ще го разбере ли? И той, като вас, ще слуша и ще си каже: „Какво ли е искал да изнесе Псалмопевецът с този Псалом?“ Значи Псалмопевецът е писал нещо, от което се ползват повече другите, отколкото той сам. И портокалът, и лимонът, и ябълката са изработили онова, което са искали и разбирали, но други се ползват от тяхната работа, а не те сами. Следователно, когато човек се стреми да направи нещо, както той разбира, в края на краищата други ще се ползват от неговата работа, а не той сам. Някой иска да постигне нещо велико, да стане богат, учен, силен. Той прави ред усилия, за да постигне това, което желае, но в края на краищата други се ползват от неговото постижение. Те изяждат постижението му, както ядат плода на някое дърво. Дървото само ли яде плодовете си? Тъй щото, искате ли да придобиете нещо, ползвайте се от това, което е неразбрано за вас, а разбрано за другите; ползвайте се от това, което е лошо за вас, а добро за другите. Съвременният човек си служи с две мерки в живота: едната мярка прилага към себе си, а другата – към окръжаващите. Според първата мярка едни неща са добри, а според другата – не са добри. С други думи казано: Това, което е добро за даден човек, за друг не е добро. Или: Ако нещо е добро за човека, не е добро за животните. Например, за някой човек е добре да заколи една кокошка, да я очисти, да я опече и да седне около някой студен планински извор, да си хапне и пийне. Обаче за кокошката това не е добре. Понякога ученият казва, че молитвата не е за него. Само децата, само простите хора трябва да се молят. Не се минава много време, работата се обръща другояче. Ученият, който не признавал молитвата, започва да се моли. Защо се моли? Защото се е намерил в трудно, безизходно положение. Той се моли на всички, които го ограничават и измъчват. Като види, че те не влизат в положението му, най-после той се обръща към Бога. Щом Бог го освободи от трудното положение, той изменя вече мнението си за молитвата. Има думи, съдържанието на които за едни хора е обидно, а за други не е обидно. Ония, които се обиждат от някои думи, не ги забравят през целия си живот. Всяка дума крие в себе си известна сила, с която човек трябва да се справя. Ако силата, която се крие в някоя дума, е отрицателна, човек трябва да знае как да я превърне. Изкуство е, човек да знае как да превръща отрицателните енергии в положителни. Като ученици, вие трябва да различавате силите, които са скрити в думите. Има думи, които привидно са приятни, сладки като захарта, но вземете ли ги вътрешно, ако не причиняват вреда, поне полза не принасят. Например, външно захарта е приятна, на вкус сладка, но според някои учени, вътрешно взета, тя не храни човека. Значи захарта крие в себе си някаква лъжа. Има постъпки, съдържанието на които е подобно на това в захарта. Отивате някъде на гости, дето ви приемат любезно, с разположение. Обаче едва мръднете крак да си отидете, веднага чувате зад вас да се говори: „Защо дойде този човек да ми отнеме толкова време? Съжалявам за изгубеното време. Дано втори път не ми дойде“. Искрен прием ли е този? Вие не можете да му кажете истината в очите, да знае, че сте заети, да не отнема времето ви. Понеже не можете да кажете истината в очите му, вие я казвате зад гърба му. Това не е морал. Лошият човек е смел, всякога може да каже истината в очите на човека. Значи, когато казва истината, човек става лош. Когато обикаля истината, той е добър. Като отидете някъде на гости и ви почерпят с кафе и сладко, вие сте доволни, казвате, че тия хора са добри. Почерпването още не е израз на доброта. Това представя външно отношение, което може да има съдържание, а може да бъде и без съдържание. Това още не представя истинско гостуване. Да отидеш някъде на гости, това значи да стане правилна обмяна. Да отиде човек на църква, това значи между свещеника и него да е станала правилна обмяна. Да отиде ученикът на училище, и това означава правилна обмяна между учителите и него. Стане ли тази обмяна правилно, през целия си живот човек остава ученик. Дето не става правилна обмяна, там няма живот, няма движение, няма мисъл, няма никакви чувства. Опита ли се човек да задържи живота, мисълта и чувствата за себе си изключително, той се намира в дисонанса на живота. Този дисонанс показва, че обмяната не е станала правилно, течението на силите е подпушено някъде. За да дойде до прави разбирания, до права мисъл, човек трябва да бъде абсолютно здрав, да не стават в него никакви подпушвания. При това положение той ще разбира правилно Любовта и нейните прояви. Той ще разбира живота във всичките му прояви, външни и вътрешни. Не е ли здрав, човек ще мисли криво. Какво са доброто и злото, в техния дълбок смисъл, той няма да разбира. Какво представя Любовта, също няма да разбира. Той ще живее, както му попадне, и ще казва, че всичко е позволено, че човек е свободен да върши, каквото намира за добре. Какво разбираме под думата „позволени неща“? Позволени неща са относителните. Значи това, което е позволено за здравия, не е позволено за болния; това, което е позволено за болния, не е позволено за здравия. Следователно, ако някои блага се отказват на човека, това показва, че те не са за него. Ако той не разбира някои неща и не му дават възможност да ги разбере, това показва, че умът му е слаб, не са за него. Ако някои постъпки се забраняват на човека, това показва, че той няма морален устой. Ако забраняват на някого известна храна, това показва, че той е болен: стомахът му не може да асимилира тази храна. Щом оздравее, той може да яде от забранената храна. Ако днес не може да се говори на хората за онзи свят, това показва, че те не са готови да го разберат. Каквото да им се говори, те ще си го представят като живота на земята. Те не могат да имат друга представа. Ето защо, не е позволено да се говори за духовния свят на хора, които не са готови да го разберат. Влезе ли някой неподготвен в духовния свят, никой няма да му обърне внимание. Влезе ли някой готов да разбира духовния свят, всички ще станат прави, ще го посрещнат с голямо уважение. Същият закон действа и в света. Когато престъпникът се явява пред съдията, последният седи на стола си спокойно, няма намерение да му става на крака. Защо? Защото престъпникът носи нещо лошо в себе си. Той е изопачил характера си толкова много, че е изгубил човешкото си достойнство. Влезе ли при съдията човек, в жилите на когото тече царска кръв, съдията веднага става на крака, предлага му стол и любезно се разговаря с него. Каквито са отношенията на хората към нас, такива ще бъдат и отношенията на Бога, на всички разумни същества. Ако характерът ни е подобен на този на престъпника, никой няма да ни обърне внимание. Ако в жилите ни тече царска кръв, всички разумни същества ще ни приемат с радост, ще ни укажат своето внимание. Сега, като ученици, от вас се изисква чист живот, да облагородите кръвта си, да станете царе, господари на себе си. Това значи всеки ден да се влива в човека Божествена енергия. Дойде ли до това положение, човек започва да разбира добре нещата и е готов вече на всички жертви, които животът изисква от него. Без жертви животът не може да се прояви. Следователно, не живее ли според законите на разумната природа, човек е осъден на катастрофи. Вследствие на това някои от пластовете на неговата земя ще се разместят, теченията на водите му ще се оттеглят и той ще бъде изложен на големи лишения и страдания. Не върви ли в правия път, човек неизбежно ще бъде изложен на големи промени в съзнанието си. Тия промени пък разклащат изцяло неговите разбирания. Крайно материалистичните разбирания на много от съвременните хора се дължат именно на отклоняването им от правия път. Те са изгубили онова духовно гледане на нещата, поради което свеждат всичко към обикновения земен живот. Не, животът не е само физически, т.е. материален. Животът бива органически и психически. Поради сложността на живота казваме, че да живее човек правилно, разумно, това е велика наука. Като говорим за добър, за разумен, за възвишен живот, мнозина се отказват от него, считат го невъзможен. Казано е обаче, че невъзможните неща за човека са възможни за Бога. Следователно, даде ли човек ход на Божественото начало в себе си, невъзможните неща за него ще станат възможни. За новия живот невъзможни неща не съществуват. Там всичко е възможно. Защо? Защото човек е проявил всичките си добродетели. Защо страдат хората, защо ги болят зъбите, за това има ред причини. Да изнасяме причините за страданията и нещастията им, това значи да ги освободим от едно зло, а да ги натъкнем на друго. Има смисъл да се казва истината на хората, но само тогава, когато абсолютно ги освобождаваме от злото. Затова е казано, че Истината прави човека свободен. Не е ли готов да чуе тази Истина, по-добре да се отложи този момент. Като живее, като греши и се изправя, човек сам ще дойде до закона за причини и последствия на нещата. Светът се нуждае от разумни хора. Такива трябва да бъдат учениците на окултната школа. Разумността на човека се изразява в правилното разглеждане на нещата. Като срещне един човек, разумният първо вижда доброто в него. Що се отнася до неговите отрицателни прояви, той гледа на тях като не преходни неща. Благодарение на своята разумност, той се ползва от благата на живота правилно. Разумният разбира законите на живота и ги прилага в отношенията си към хората. Които не разбират законите на живота, те се делят на млади и стари, на учени и прости. Всеки може да бъде млад – от него зависи. Младостта е в съзнанието на човека. Достатъчно е човек да се чувства млад, за да бъде такъв. Щом се чувства млад, той има силата и духа на младия и проявява неговите качества. Едно от качествата на младия е неговата работоспособонст. Съвременните хора остаряват преждевременно, защото бързат във всичко: в ядене, в движение, в учение. Те искат да успяват бързо: като започнат една работа, скоро да я свършат. Ако не успеят, те се обезсърчават, изгубват разположение за по-нататъшна работа. Те се поддават повече на чувства, отколкото на мисъл. Ако мислеха повече, те нямаше да остаряват толкова скоро, а същевременно щяха да се ползват от красотата, която природата е вложила във всяко нещо. Например, като вземете един плод, не бързайте да го изядете изведнъж, но разгледайте го внимателно. Спрете се върху формата, цвета му и вижте какво ще почувствате. Като го подържите известно време в ръката си, вие ще възприемете ония сили и енергии, които са работили за неговото създаване. След като го изядете, не хвърляйте семките му, но посадете ги. Постъпвате ли по този начин, вие си въздействате върху самовъзпитанието. Всяка форма, създадена от природата, съдържа известни енергии, които човек трябва разумно да използва. Те ще помогнат както за физическото, така и за духовното му развитие. Изпейте песните: „Зора се светла зазорява“ и „Ще се развеселя“. Т. м. Лекция от Учителя, държана на 26 февруари 1930 г., София, Изгрев.

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова Новото в живота (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Новото в живота Размишление. Чете се темата: Разлика между живота и смъртта. Като се говори за смърт, хората се страхуват от нея, но все трябва да има нещо хубаво в смъртта, за което те често я пожелават. Когато страданията стават непоносими, хората искат да умрат. Значи, смъртта е процес на освобождаване. Животът, както днес се явява, води към страдания. Необходимо ли е човек да страда? Който се е родил по сегашния начин, той непременно ще страда. Като се ражда, всеки човек се ползва от известен кредит, който рано или късно, трябва да изплати. Плащането на дълговете не е нищо друго, освен страдание. Животът и смъртта са два важни въпроса, които човек отчасти познава. Как може човек да знае, какво нещо е смъртта, когато не е умирал? Или, как може да знае, какво нещо е животът, когато не е живял? Човек отчасти е умирал и отчасти е живял, затова отчасти знае нещо за живота и за смъртта. Човек всеки ден умира и всеки ден оживява. Той непрестанно живее, и въпреки това често казва, че трябва да се живее. Като казва, че трябва да се живее, човек иска да подчертае факта, че правилно трябва да живее. Необходимо е човек, да живее правилно, защото животът е условие за растене. Без живот няма никакво растене. Докато не се научи да живее, както трябва, човек не може да има никакви постижения. Сега, като говорим за живота, ние имаме предвид всички форми, в които животът се е проявил досега. Най-високата форма, в която животът на земята се е проявил, е човешката. Всяко живо същество, а също и човекът, се стреми де мине в по-висока форма от тази, в която днес се намира. Понеже и човек има същия стремеж, това показва, че има по-високи форми и от човешката. Всяко живо същество се стреми да мине в нова форма. Докато не влезе в нова форма, никое същество не може да разбере условията на новия живот. Що се отнася до стария живот, всички го познават. Всеки знае, как да яде, как да мисли, да чувствува, да постъпва. Формата, в която е поставено живото същество, диктува и начина, по който може да изяви живота. И най-малките същества знаят, как да хванат жертвата си, как да се хранят и т.н. Що се отнася до храненето, съзнанието на всички същества е будно. Понякога едно и също насекомо се храни с различни храни, в зависимост от формата, в която се намира. Например, гъсеницата се храни с листа, а пеперудата, която излиза от същата гъсеница, се храни със сокове, с нектара на цветята. Затова казваме, че това, от което гъсеницата живее, от него пеперудата умира; и това, от което пеперудата живее, от него гъсеницата умира. Оттук можем да извадим заключението: колкото по-чиста и фина е храната на някое същество, толкова по-възвишен е неговият живот. Това не се отнася до пеперудата, защото в нейния живот има постепенно слизане и качване: като снесе яйцата си, от тях не се излюпват пеперуди, но - гъсеници. Значи, пеперудата пак се връща в стария живот. Това се дължи на известно отклонение, което става в живота на всички живи същества. Разликата между тях се заключава в степента на това отклонение. Ето защо, в ранната си възраст синът не прилича на баща си, нито дъщерята на майка си. В морално отношение те стоят по-ниско от баща си и майка си. Впоследствие те изработват качествата на родителите си. Изобщо, всички хора в проявите си са деца, а в стремежите си - възрастни. Като деца, те често правят пакости. Като възрастни, те грешат по-малко. Гъсеницата прави ред пакости на дърветата, но пеперудата не причинява толкова пакости. Съвременните хора - хората на петата раса, в пътя на развитието си, минават през всички ония състояния, през които са минавали, докато дойдат до днешното си положение. С това се обясняват престъпленията и грешките, които вършат. Те са резултат от атавистически състояния. Попадне ли в една по-ниска фаза на развитие от тази, в която днес се намира, каквото да говорите на човека, както да му проповядвате, той ще извърши някаква грешка, ще постъпи според своя морал. Намери ли се пред отворена каса, той веднага ще се изложи на изкушението да бръкне вътре. Без голяма борба и колебание той бърка в касата, изважда една сума и се оправдава с думите: И аз трябва да живея. В това отношение той е подобен на гъсеница. Сложете една копринена буба на черничев лист и кажете и да не яде от него. Без никакво колебание, тя ще се нахвърли на листа и спокойно ще започне да яде. Има ли закон в природата, който да ограничава постъпката на бубата, или на човека, който се е намерил пред отворена каса? Такъв закон в природата не съществува. Тя не ограничава нито гъсеницата да яде листа, нито човека, който бърка в чужда каса. Обаче, човешките закони ограничават гъсениците, които нападат листата на дърветата, както и хората, които бъркат в чужди каси. Човешкият живот е последствие на нещо и води след себе си друго последствие. Следователно, докато не се освободи от условията на гъсеницата, човек не може да мине в живота на пеперудата. За тази цел той трябва да работи върху себе си, да превъзмогне една форма и да мине в друга, по-висока от нея. Човек прилага ред възпитателни методи върху себе си, но въпреки това, все още не може да дойде до познаване на истината. При възпитанието и самовъзпитанието човек трябва да се ръководи от правилото: благото, към което то и се стреми, да бъде благо и за неговия ближен. Тогава, при каквито трудности да се натъква за постигане на известно благо, и другите хора ще имат сила да го следват, защото виждат, че и той сам се натъква на изпитания и мъчнотии. Казано е в Писанието: Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и дома ти. Мъчното е, как да повярва човек. Това положение е подобно на уморения и жаден пътник, който иска да пие вода, а хората около него му казват да отиде на три-четири километра нагоре, дето ще намери чиста, планинска вода. Той пита, как да отиде. Като си почине малко, ще отиде. Той знае, как да отиде, но като задава въпроса, как да отиде, има друга мисъл предвид. Той иска да каже: Как да отида, като съм уморен много. Той мисли, че като е уморен и отслабнал, няма да може да се справи с мъчнотиите, които ще срещне на пътя си. Днес всичките хора се нуждаят от една основна мисъл, с която да се справят при всички случаи в живота си.. Имат ли такава мисъл, тя ще им дава импулс да се справят с всички мъчнотии. Някои хора лесно се справят с мъчнотиите си, а други - мъчно. Например, циганите се справят доста лесно с мъчнотиите си. Те са привикнали да просят и, колкото да ги пъдят, те ходят от къща на къща и си казват: Говорете, колкото искате, само хляб ни дайте. Наистина, този метод не е правилен, но все пак те си служат с него и донякъде успяват. Ако някой благородник бъде поставен в положението на циганката, да проси, щом го изпъдят от една къща, на втора няма да посмее да похлопа. Той счита просията за нещо срамно, недостойно за човека. Циганката не гледа на просията като на недостойно нещо. Има случаи в живота, които заставят и благородника да преодолее срама и да тръгне от къща на къща да проси. Кое е заставило циганката да изгуби срама си и да проси? Ще кажете, че сиромашията е заставила хората да просят. Сиромашията сама ли иде при човека, или човек я поканил? Едно трябва да се знае: човек не се ражда нито сиромах, нито богат. Той отпосле става богат или сиромах. Като не може да се справи със сиромашията, сиромахът отива при богатия. Как трябва да постъпва богатият? Ако е извор, богатият трябва да тече - никаква друга философия. При това, той трябва да тече толкова, колкото извира. Ако е щерна, той може да даде толкова, колкото вода събира. Тя съдържа само известно количество вода. Щом и последната кофа вода излезе навън, щерната престава да дава. Същевременно, водата на щерната не може да бъде толкова прясна и свежа, както водата на извора. Слушате някой да казва, че човек трябва да бъде всякога разположен. Ако си извор, ще бъдеш всякога разположен, ще пееш, отдалеч да те чуват. Ако си щерна, ще бъдеш тих и спокоен, без особено разположение на духа. И учениците в училищата биват тихи като щерната, или пъргави и подвижни като извора. Каже ли човек, че иска да бъде тих, подразбирам тих като щерна. Красив е животът на щерната, но за предпочитане е животът на извора, който постоянно блика, напоява треви, растения и дървета, уталожва жаждата на уморени и жадни пътници, оросява голямо пространство около себе си. Съвременните хора говорят за права мисъл, за красива обхода. Какви са формите на правата мисъл и на красивата обхода, мъчно може да се каже. Те се познават от резултатите. Правата мисъл внася мир, тя разрешава противоречията. Красивата обхода пък хармонизира нещата. Всеки народ, всеки човек има специфична обхода. Като дойдете до животните, и те имат обхода. Когато двама души се срещнат, какво трябва да си кажат? Ако са светски хора, те ще се запитат, какво правят, как са домашните им и т.н. Ако в една тъмна гора срещнете пътник, който е объркал пътя си, какво трябва да му кажете? Каквото да му говорите, нищо не помага. Той не знае пътя, пък и нищо не вижда. Единственото нещо, с което можете да му помогнете, е да запалите фенерчето си и да осветите пътя му. Следователно, истинска и красива обхода е тази, при която можете да осветите пътя на човека чрез своята мисъл. Ако срещнете гладен човек, най-добрата обхода, която можете да проявите към него, е като му дадете парче топъл пшеничен хляб. Жадния пък ще посрещнете с чаша, пълна с чиста, свежа вода. А тъй, да говорите, да се запитвате, как сте, как прекарвате, това е механическо отнасяне. Искате ли да създаде правилна обхода помежду си, обърнете се към природата. Тя разполага с естествени методи, които са общи за всички хора и народи. Тия методи ще срещнете в разумните отношения на хората. Разумните отношения подмладяват хората, разширяват ума и сърцето им, вследствие на което те се чувствуват вътрешно богати. Да бъде човек богат, това не значи да трупа богатства, да осигури старостта си. Каква осигуровка е тази, когато човек не може вече да се движи, не вижда добре, не може да се храни? Той гледа парите около себе си, но нищо не помага. Някой събира пари за черни дни и се ограничава в ядене, в обличане, в придобиване на знания, за да може на стари години да живее добре. Щом на младини не може да живее добре, на старини още повече не може да поддържа този живот. Старият е подобен на влюбения. Той разправя за миналото, за младостта си, за своите подвизи. Срещнете ли някой стар човек, ще чуете да говори, какъв е бил едно време, а какъв е сега. Какво е придобил от събраното богатство? Новият живот изключва външните осигуровки. Защо? Защото човек сам по себе си е осигурен. В него са вложени ред дарби и способности, които представят капитал за обработване. Обработи ли този капитал, човек осигурява и бъдещия си живот. Човек е дошъл вече до положение на пеперудата, т.е. до новия живот, който изисква нов начин на хранене, на мислене, на чувствуване, на постъпване. Разликата между старото и новото е подобна на разликата между стара и нова дреха. Иска ли да облече нова дреха, да влезе в новия живот, човек трябва да съблече старата си дреха, да се окъпе и след това да облече нова. Облече ли веднъж нова дреха, той не трябва да се връща към старата. Щом е съблякъл старата си дреха, това подразбира пълна ликвидация със старото. Мнозина се държат здраво за старото, не искат да се откажат от него, като мислят, че могат да го примирят с новото. Не, старото и новото са непримирими. На времето си старото е било на място, но днес то е изиграло ролята си, не е потребно вече. Човек всеки момент трябва да използва новите условия, да върви напред. Който може да използва новите условия, той ще решава задачите си лесно; който не може да ги използва, той постоянно ще се натъква на противоречия. Велика наука е да живее човек правилно. Днес от всички хора се иска приложение. Не е достатъчно човек да разбира само нещата, но той трябва да ги прилага. Някой казва, че докато не види нещо, докато не го разбере, не може да го приложи. в известни случаи е така, но понякога виждането на нещата е придружено с големи неприятности. В такъв случай по-добре е човек да не ги вижда. Например, нужно ли е човек първо да опита милосърдието на хората върху себе си, а после да го приложи? Да познаеш милосърдието на хората, това значи, да си бил при условия, при които да го опиташ. Кой опитва милосърдието? Слабият, болният, немощният. Значи, ти трябва да си бил слуга при жесток господар, за да предизвикаш милостта на окръжаващите. Ти трябва да си бил слаб, болен, немощен, за да предизвикаш милостта на своите ближни. Не е ли по-добре в тези случаи човек да проявява милосърдието, без да го опитва на гърба си? Обаче, каквото да прави, човек не може да избегне условията да види милосърдието на хората, проявено към самия него. Като живее, човек ще бъде и беден, и слаб, и немощен и ще види, как се отнасят хората. Чрез страданията човек, от една страна, изучава хората, а от друга - възпитава себе си. Чрез страданията се култивират добродетелите. Страданието прави човека милосърден. Щом придобие милосърдието, страданието се оттегля. Иска ли да се освободи от страданието, човек трябва да стане милосърден. Единственото средство за освобождаване от страданието е милосърдието. Следователно, пита ли човек, защо страда, трябва да знае, че не е приложил този метод, чрез който страданието се смекчава и бяга. Само милосърдието е в състояние да се справи със страданието. Злото пък се лекува с доброто, но то може да се лекува и с любов, с милосърдие, с истина и с ред още добродетели. Като ученици, вие трябва да изучавате силата на добродетелите, да знаете, как и къде да ги прилагате. По този начин ще си въздействувате при самовъзпитанието. Всяка добродетел съдържа в себе си специфичен вид лъчи, които действуват лечебно. Отрицателните чувства, противоречивите мисли също така отделят специфични лъчи, които се отразяват вредно върху организма. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни, да не се подавате на вредното влияние на тия лъчи. Попаднете ли под тяхното действие ще си помагате с благотворните лъчи на добродетелите. За да се предпази от разрушителното влияние на отрицателните сили в природата, човек трябва да има велик морал, като противодействуваща сила на злото. Той трябва да има топлина в сърцето си, да има любов към всичко живо, за да може да разтопява онази твърда черупка около себе си, която отрицателното създава. Тази твърда обвивка е подобна на леда в реките,в езерата, в моретата. Дето има лед, там топлината е малка. Увеличи ли се топлината, ледът непременно ще се стопи. Човек не трябва да се страхува от отрицателните сили в природата и от неблагоприятните условия в живота, но трябва да бъде разумен да ги избягва. Не може ли да ги избегне,той трябва да знае, как да се справя с тях. Има ненужни страдания и изпитания, които човек трябва да избягва, но има специфични страдания, които са нужни за неговото развитие. Дойде ли такова страдание, човек трябва да благодари, че го е посетило. Такива страдания идат само по един път в живота на човека. Същото се отнася и до специфичните радости. И те идат само по един път в живота на човека. Друг метод за самовъзпитание е приложение на музиката и на пението. Човек трябва да пее за себе си поне по половин час на ден. Не пее ли, работите му няма да вървят добре. Стари и млади - всички трябва да пеете. Според мене, младият трябва повече да мисли, а старият - да пее. Външно или вътрешно, човек трябва да пее. По-добър метод за трансформиране на състоянието от музиката не съществува. Дали сте неразположени, скръбни, обременени, вие трябва да пеете. Без песен човек мъчно разрешава задачите си. Една българска поговорка казва: Който пее, зло не мисли. Музиката може да стопи и най-коравата обвивка около човека. Тя може да се уподоби на слънцето в живота. Човек трябва да бъде свободен, да пее за себе си, да не мисли да се харесва на другите. Човек за човека не може да бъде идеал. Всеки трябва да търси своя идеал вън от обикновения живот, вън от обикновените форми. Като пее за себе си и е доволен от своето пение, човек може да задоволи и своите ближни. Като пее, човек трябва да мисли за своя идеал, за възвишеното, него да задоволи. Съвременните хора се стремят към новото, но живеят по стар начин. Те искат да вложат старото съдържание в нови форми. Това е невъзможно. Новите форми, които се отличават с голяма пластичност, изискват ново съдържание. Новият живот се нуждае от нови разбирания, от нов морал, от нови религиозни системи и убеждения. Не е само да кажете, че това е ново, а онова - старо, но трябва да сте ги опитали, да ги различавате добре. Нещата не се определят от имената им, от техните външни форми, но от тяхното съдържание и от техния смисъл. Новото не търпи никакви примеси към себе си. Облече ли се в старата си дреха, човек трябва да знае, че е със стара дреха. Облече ли новата си дреха, и това трябва да знае. Но да облича старото върху новото, или новото върху старото, това не е позволено. Хората щели да се смеят на този, който е облечен със стари дрехи. Нищо смешно няма в старите дрехи. Който е облечен със стара дреха, той е работник, отишъл на нивата и на лозето да копае. Като свърши работата си, той ще облече новата си дреха и ще излезе с нея пред света. Каквото да се случва в живота на човека, той трябва да се учи от него, да го използва за добро. Дали е богат или беден, учен или невежа, болен или здрав, всичко е за добро. Защо някой човек е богат, а друг - сиромах? Богатият представя река, която тече през такива места, че събира много притоци. Притоците увеличават водата и, правят я широка и пълноводна. Защо е така? Пътят и е такъв. Ще дойде време, когато реката ще измени пътя си, притоците и ще я изоставят, и тя ще се намали, ще осиромашее. Защо е станало така? Пътят и се изменил. Като живее, човек трябва да мине и през сиромашията, и през богатството, да се поучава. Защо днес е богат, а на другия ден сиромах, той трябва да си каже: Такава е волята Божия. Божията Любов носи пълния живот. 26. Лекция от Учителя, държана на 19 февруари, 1930 г. София – Изгрев.