valiamaria

МОЛИТВА АГНЕЦ БОЖИЙ Господи Иисусе, Агнец Божий, нека Твоята благо­дат да бъде над мен ден и нощ. Господи, Ти си моята пълнота. В Теб моята душа намира сила да се крепи. Без Теб животът чезне, духът се губи. Господи, на­дежда моя на всяко време, в тая безводна и пуста Земя, в която духът ми се угнетява, казал си, че надеющите се на Тебе за тях и в пустинята ще проте­че вода на живот. Господи, да видя Лицето Ти в тая Земя и да се възрадва духът ми за Твоята благост. Облечи душата ми в Твоята сила и в Твоето присъс­твие. Господи, Ти всякога си ми помагал и всякога си изливал Твоята благост върху ми и всякога си ме кре­пил с присъствието на Твоя Дух. Ти ще ме послушаш и пак ще ми отговориш, за да познаят, че Ти си Бог мой. Който си ме проводил да върша Волята Ти. Амин. Молитвата е от черно-бяло пепитено тефтерче на Учителя, в което е записвал Свои размишления от 3.III. 1899 до 16.X. 1900 г.

ГОСПОДНЯТА МОЛИТВА Отче наш, Който си на Небесата, да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на Небето, така и на Земята. Хляба наш насушний дай го нам днес и прости дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. И не веди нас в изкушение*, но избави нас от лукаваго. защото е Твое Царството и Силата, и Сла­вата завинаги. Амин. Когато казвате Господната молитва, влагайте следния смисъл в думите: Отче наш, Който си горе в нашия ум, да дойде Твоята Светлина в ума ми, за да възприема. Да бъде Волята Ти във всяка моя работа и в мисълта ми, в чувствата ми, във всичките ми постъпки. Нека Твоята Воля присъствува в дишането и в кръвообращението ми, за да Ти служа с радост и любов. * И не веди нас в изкушение - това значи: Давай ни, Господи, знание и мъдрост, за да не би ние с нашето невежество да паднем в изкушение. (Свещени думи на Учителя, с. 65)

БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ НЕПРЕРИВНО РАСТЕ Когато обичаш човешката душа, Любовта непрестанно расте и разкрива все нови и нови ценности в нея. Ако увеличаваш Любовта си, имаш бъдеще. Ако я намаляваш, нямаш бъдеще. Любовта на човека трябва да бъде във възходяща степен, т.е. всеки ден той да има ново прозрение, ново откровение за нея. Любовта е един безграничен свят! Като влезеш в нея ще вървиш от слава в слава! Човек трябва да увеличава Любовта си, без да говори на хората за нея. Божествената Любов има и следната отличителна черта – тя постоянно расте. В нея има вечен растеж – като обичаш някого, тази Любов трябва да се увеличава. Любов, която не се увеличава непрестанно, не е Божествена. Тя ще изчезне. У ч и т е л я Любовта е безгранична! Колкото времето минава, Божествената Любов все повече се усилва. Колкото и малък да е огънят на нашата Любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и ще грее надалеч. Увеличението на този огън не е механически, а органически процес. Не се ли увеличава огънят на Любовта, тя е слаба. Учителя казва: Ако Любовта ви не се увеличава всеки ден с по един градус, вие не сте на прав път. Мнозина се оплакват, че любовта им постепенно изчезва. Това, което изчезва, което престава и се намалява, не е Любов. Животът, Любовта, Мъдростта и Истината не са еднократен, но многократен процес. За всеки човек Любовта трябва да бъде в зазоряването си. Любовта няма никакъв зенит, никакъв залез. Тя има постоянно зазоряване. Същото се отнася за Мъдростта и Истината. В красивия Живот има вечно зазоряване на Любовта, Мъдростта и Истината. Всеки ден намирайте нови черти в ума, сърцето и душата на онзи, когото обичате, откривайте в него нови дарби, добродетели, духовни богатства, нови ценности и така Любовта ви ще расте непрестанно. По този начин ще дойдете до все по-голямо и по- голямо взаимно опознаване и връзките между душите ви ще стават все по-възвишени. Придобиването на Любовта е вечен процес. Който мисли, че неговата Любов е достатъчна, той сам се поставя в ограничение. Ето защо, колкото човек и да е напреднал в Любовта, тя все има още много страни, които са скрити за него и ще му се изявяват през вечността. Учителя казва: Има неща, скрити от човешките очи. Има неща, които са скрити даже и за Съвършените същества. Всички трябва да се радват на онова, което е скрито за тях. Кое е скрито? Скритото – това е Любовта! На всяка Любов, която се изявява днес, ще гледате като на една малка семка, която тепърва в бъдеще ще възрасне и ще даде красиви цветя и плодове! Семената, които се посаждат, чрез сегашните прояви на Любовта ще възраснат и в далечно бъдеще ще обхванат в своите прояви цялото човечество. Малките пламъчета, които забелязваме днес, утре ще се превърнат в мощни пламъци, които ще обгърнат цялата Земя. Един ден цялата Земя ще светне от огъня на Любовта, която ще я обгърне от всички страни!

ДО ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ МАЛКИ И ГОЛЕМИ И НА ДОБРИТЕ УЧЕНИЦИ Само когато слънцето грее живота има смисъл. Само когато реките текат земята се разработва. Само когато дъждът пада сятото се благославя. Когато плодовете зреят душата се радва. Хранете се с плодовете на добродетелта. Обичайте се, и Господ ще бъде и вън и вътре във вази. Носете дрехите на правдата. Обработвайте сърцето си с Любовта. Разкопавайте умът си с Мъдростта. Служете на душата си с Истината и Великия Живия баща на Мира Отец на бъдещите векове ще бъде с вази и вие с Него; само тогава ще познаете Истинния Бог и Христа. Ж.К.В.О. (Жив е Този, Който ви обича) 21.I.1918 г., Варна (Свещеният подпис) Забележка: Това писмо е писано от Учителя, когато по принуждение от българските властници (цар Фердинанд и министър-председателя д-р Васил Радославов), бе му наредено да не говори своите беседи и го интернираха да живее в гр. Варна. Учителят се подчини на това нареждане. Поменатите управници бяха недоволни от Учителя, понеже Той в беседите си бе казал: "България да не участвува във войната, защото ще загуби". Когато Учителят е заминавал за Варна, казал е пред приятелите, които го изпращали: "Аз пак ще видя София, но те няма да видят никога България!" Знае се от историята, че България излезе от първата световна война с катастрофа, Фердинанд абдикира, а Радославов избяга в Германия! И повече не се върнаха в България! Учителят се завръща в София и продължи да изнася Словото ни за человеците земни и небесни.

ПОЗДРАВ НА ВСИЧКИ МОИ БРАТЯ Варна, 10 август 1903 г. Мир да бъде на. всинца ви. Ето Аз ви призовах помежду тоз народ, да сте свидетели и светила. Аз ви зная по име. Всичките мои усилия от дълго време са биле, да ви подготвя за Великата Божия Работа, да развия силите на вашата душа, да отворя умът ви, да разберете благите Божии пътища. В това се изискват великите усилия, които положих за вашето добро, да ви избавя от висящи разорения. Този народ помежду когото сте изпратени от Мене, е духом неразвит. Но не бойте се, той има добри начатъци. Аз искам вие да пожените плодовете на своите трудове. Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на живота. Аз винаги съм присъствал помежду вас и винаги съм ви ръководил. В трудностите и скърбите на живота ви съм бил близо. Да, вашият Небесен Баща желае вашето добро. Колко е Той велик и благ. Той всякой ден е изливал своята милост от горе за вашата подкрепа. Послушайте Ме днес. Вие гладете мрачкаво на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанеш да слуша и да милва.. Не, не туряйте тази мисъл в ума си. Може ли Бог, Великият и Благият Баща, да забрави своите деца? Но знайте, Неговата Любов към вас и към този народ е по-голяма отколкото е била по-преди. Вашите души са драгоценни пред Неговите Очи. В този народ Той има много деца и затова вие сте пратени да им помагате докато укрепнат духом. Моя път пред вас е отворен.. Аз съм с вас наедно във всичко да ви помагам. Аз дойдох да се заселя и да живея помежду ви. Аз ще изкарам всичко да се изработи за добре. Съдбините на този народ, когото Вие любите, са В Моите ръце. Според поведението му, така и ще постъпя. Не бойте се. Аз не мисля да Ви разоря, но да Ви съградя. Аз съм дошъл да разруша злото, да отмахна грехът и престъплението от сърцето на тия челоВеци. Вие Вече Виждате Моите действия. Духа Ми показВа сВоята сила. Аз работя и Вие ще работите. Според както Ви е дадено по силите и желанията на душата Ви. Вам Ви трябВа още Вяра. Молете се на Бога и Той ще укрепи слабата Ви надежда. Вие се смущавате много пъти за своята насъщна подкрепа. Не бойте се, всичко нужно за живота ви е приготвено. Който сее, може ли да не жени и който се труди, може ли да не приема? Всичките земни богатства са на ваше разположение, най-добрите неща Бог за вас е оставил. Като изпълнявате Неговата Блага Воля, всичко друго само по себе си ще ви се приложи. Но преди всичко имайте повече Любов към Бога и към вашите братя и повече чистосърдечие и искреност. Това на Мене е най-приятно. Аз желал да ви гледам всеки ден и вие да Ме виждате, но душите ви са още слаби, да понасят Небесната виделина на Моето Присъствие. Аз трябва постоянно да ви се изявявам, според състоянието на духа ви. Слушайте Ме братя Мои, вие чеда на Бога Живаго; Знанието и Мъдростта, която ви се праща е за ваша подкрепа. Говорете простата и ясна Истина. Готови ли сте за Мене да сторите всичко? Или има още нещо да ви спъва? Аз съм готов всичко да сторя за вази и в Моето лице вие ще имате в Небето най-добрия си Приятел. ВАШ ГОСПОД ИСУС. Забележка: Това послание е написано лично от ръката на Учителя Дънов. То е диктувано на Учителя от Духът Христов, т.е. от Господа Исуса Христа.

ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ПЛАГИАТСТВОТО ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ През 1972 г. се възроди идеята в умовете на някои от съвременниците на школата на Учителя Дънов, да се напише историческа книга за Учителя Дънов. Опитът от отпечатаната книга "Учителят" - 1946 г., бе неудачен и предизвика буря от негодувание от онези, които обитаваха Изгрева по простата причина, че те не бяха допуснати да участват в нея. А книгата за онова време е едно луксозно издание и материала включен в нея е на висота. Цялата история по написването и отпечатването на книгата "Учителят" е описана в поредицата "Изгревът", том III, стр. 208, № 9, стр. 209, № 10; том IV, стр. 516, № 69; том V, стр. 549, № 12, стр. 552, № 213. След многократни съвещания бе решено да се даде тази задача на Георги Томалевски, който като писател и вещ в перото трябваше да подреди, подготви и да представи материала. Започнаха да събират материали от София и провинцията и да му ги предават и то при един необикновен ентусиазъм, че се подготвя историческа книга за Учителя. В София Никола Нанков му предаде един голям архив, който бе събиран от него десетки години за историята на Братството, както и опитности на ученици, които му ги бяха предали за съхранение и архив. Друг, който бе работил бе Галилей Величков, който бе вече написал собственоръчно своите опитности и по-късно бяха издадени в "Изгревът", том IV, стр. 52-143, както и следващата част от стр. 144-239, която бе диктувана на Вергилий Кръстев. Също в том I, стр. 5108 са публикувани спомени на Галилей Величков. Този собственоръчно написан от Галилей материал беше предаден да се ползва от Георги Томалевски за предстоящата книга. Научавайки за това, аз отидох при Георги Томалевски. Той беше завършил книгата, която беше работил шест месеца. Каза ми, че е преразказал материала, че го е преработил и четири копия ги е предал за прочит на онези приятели, които му бяха предали да ползва материала. При разговора си с него се повдигна въпроса за авторството на тази книга. Той ме убеди, че това е колективен труд, че той само го е подредил и го е представил на достъпен български език. Обърнах му внимание, че трябва да напише имената на сътрудниците си, за да няма после недоразумения. Томалевски изтъкна своята теза, че окултният ученик трябва да бъде смирен и да не си изнася името си на показ и затова също не смее да напише както своето име, така и на другите. Аз възразих. Не ме послуша. Всички знаеха, че книгата е написана от Георги Томалевски и че той трябва да носи лавровия венец. След като преминаха копията от ръкописа при приятелите, то Галилей Величков се възмути, че е взел неговият материал и че го е преработил, преразказал и накрая е провалил материала и отгоре като похлупак на всичко не му е писал името. Обещах на Галилей, че неговото име след време ще стои там където трябва и където заслужава. Изпълних обещанието си с публикуването на неговите спомени цитирани по-горе по страници. А Никола Нанков беше направо вбесен. Викаше и крещеше пред мен: "Крадци и мошеници!" Бяха му окрали материала без да пишат неговото име. А той го бе събирал десетки години в онези години на непрекъснати обиски от страна на милицията. По въпроса виж "Изгревът", том IV, стр. 587-588. След време тази книга бе преведена на френски. Никола Нанков написа една рецензия въз основа на ръкописния труд на Георги Томалевски, която поместваме под надслов: "Документално означава истинско". В една от срещите си с Румяна Томалевска, любимата му дъщеря, обърнах внимание, че това е колективен труд и че има в ръкописа преразказан много материал от автори, които имат самостоятелни спомени и че ако публикува този ръкопис, то ще провали окончателно баща си. Не ме послуша. През 1997 г. бе издадена същата книга със заглавие, с надслов "Учителят Беинса Дуно" на издателство "Алфадар" под JSBN 954-8785-15-3 с автор Георги Томалевски. По този начин искаха да узаконят, че Георги Томалевски е автор на този труд. От тук дойде най-големия провал на Георги Томалевски. По времето на Школата жена му го отклони от Школата и сега дъщеря му с отпечатването на този труд го довърши окончателно. Но главната вина е негова. Ето сега последователно ще се спрем по точки, за да се види голяма лъжа, за да може да се отдели от Истината. Истината винаги възтържествува. 1. Целият материал е предоставен на Георги Томалевски от отделни автори. Той го е преразказал и по този начин премахва имената на авторите. Понякога си служи с инициали, понеже не познава имената на онези, които са представили материала. Някои смятат, че инициалите са писани, да не би да се увреди на авторите, понеже комунистическата власт преследваше тогава това Учение. Това не е вярно, понеже повече от половината от тези лица тогава бяха отдавна починали, десетки години преди това. 2. Той преразказва онези текстове, които му бяха представени за музиката на Учителя, за Паневритмията и за Словото на Учителя. Той следва една своя теория, че Словото на Учителя Дънов трябва да бъде преразказано на българския читател от изкусни майстори на перото какъвто е той. Днес има запазени беседи, където лично Георги Томалевски е преразказвал беседите на Учителя с негови думи, за да бъдат идеите на Учителя по-достъпни за недорасналите български глави да четат Словото на Учителя и то в оригинал. Аз смятам, че това е кощунство към Словото на Учителя и подигравка с труда на учениците, съвременници на Учителя от Школата на Бялото Братство. 3. Несъстоятелността на някои исторически факти в отпечатаната книга на Георги Томалевски бяха предадени от Никола Нанков в "Документално означава истинско", което публикуваме преди това изложение. 4. От книгата, от стр. 11 до стр. 112 е материал на Никола Нанков, който материал тука е преразказан. За разчитане на инициалите от стр.93 виж "Изгревът", том I, стр.636; том II, стр. 32, № 11; том II, стр. 219, № 97. 5. От стр. 113-157 са есета написани от Томалевски върху материали предоставени от негови съвременници с авторски имена. Но тука са пропуснати. 6. На стр. 140 "Теменужките" е описано от Галилей Величков, понеже материала е негов. Виж "Изгревът", том I, стр. 30. А инициалите М.З. е името на Михаил Звездински. 7. На стр. 162-164 текстът на писмото с инициали Д. К. е от Димитър Кочев. Неговите опитности ще бъдат публикувани по-късно в някои от следващите томове на "Изгревът", които собственоръчно е записал и ми е предал. 8. Целият раздел за музика на Учителя от стр. 169-192 е материал предаден от Галилей Величков. Ръкописът му представляваше извадени мисли на Учителя за музиката от беседите на Учителя, както и от частни разговори записани от Боян Боев. Този раздел тук е преразказан в една литературна форма. 9. На стр. 179 заглавието "Цигулката" е материал на Галилей Величков. Прочетете от 12 ред отгоре надолу та чак до края на стр. 172. След това сравнете с "Изгрева", том I, стр. 7-9, както и том IV, стр. 136-138. Целият този материал е цитат на материала на Галилей Величков. Това е едно от най-големите доказателства за кражбата наречена плагиатство от писателското съсловие. 10. От стр. 183-192 за Паневритмията е материал на Боян Боев, което е публикувано в "Паневритмията", издание 1938 г., както и малката Паневритмия от 1941 г., "Слънчеви лъчи" - 1942 г., както и материали на Боян Боев публикувани в списание "Житно зърно", книгата "Учителят" - 1947 г., "Учителят, разговори при 7-те рилски езера", -1947 г. 11. Материалът от стр. 203-213 е от архива на Цанка Екимова, която изваждаше по различни теми цитати от Словото на Учителя. 12. От стр. 214-218 се говори за теософите. Този материал е взет от Борис Николов и Мария Тодорова. Виж "Изгревът", том I, стр. 274-283; том III, стр. 77-79; том IV, стр. 138-139. За евангелистите виж том II, стр. 224, № 103. 13. От стр. 219-221 инициалите Т. П. е материал на Тодор Попов от Ямбол. Този материал е описан в "Изгревът". А подробно ще бъде публикуван, когато се изнесе историята на Ямболското братство от дъщерята на Тодор Попов, която е подготвила материала и се казва д-р Йорданка Попова. 14. На стр. 235 инициалите за дневника на Е. И. означават Елена Иларионова. Дневникът на Елена Иларионова е публикуван от Павлина Даскалова във "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том I, 1995 г. и том II, 1996 г. Някои от спомените на Елена Иларионова са предадени от други автори, като нейното име е запазено и са публикувани в "Изгревът". 15. На стр. 240-243 инициалите Г. Р. е Георги Радев от Ямбол. Неговите опитности са описани от самият него, както и от сина му Радко, който е подготвил материала и ще бъдат публикувани към историята на Ямболското братство в един от следващите томове на "Изгрева". 16. На стр. 244 инициалите Т. А. е Тодор Абаджиев, който е бил ръководител на Ямболското братство. Тази опитност е описана в "Изгревът", том II, стр. 382, № 116. 17. На стр. 245-247 инициалите Б.Н. е Борис Николов. Виж "Изгревът", том III, стр. 159, № 23. Дори Борис Николов тази своя опитност я бе пуснал в едно от своите послания като ръководител на братството. 18. На стр. 248-250 инициалите М.П. е Милка Периклиева. Тя лично е написала своите опитности като една част се отпечатаха на английски. Виж "Изгревът", том VII, стр. 666-667. Материалът на Милка Периклиева е събран и се чака разрешението от нейните племенници - Марта и Ева, които са дъщери на Александър Периклиев, рожден брат на Милка Периклиева. И двете племеннички живеят и работят в чужбина, едната във Франция, другата в Швеция. 19. От стр. 267-326 са поместени 12 разговора. Това не са оригинални разговори с Учителя. Това са измислени разговори от Георги Томалевски. Той взима някоя отпечатана страница от лекциите или беседите на Учителя, спира се на някое подходящо изречение, което му харесва и го изважда. След това отпред му прикачва подходящ въпрос и така подготвя своите дванадесет разговора на измисления ученик с Учителя. Томалевски е практикувал тази литературна форма в една от своите книги "Астрология за народа". Там е поставена диалогична форма на сюжетната нишка между един професор наречен Звездолюбов и един градинар на име Ради. Градинарят Ради задава въпроси на професор Звездолюбов и същият отговаря. Там Георги Томалевски в образа на градинарят Ради визира дядо Ради от Изгрева, който наистина бе градинар на братската градина и се казваше Ради Танчев. А в името Звездолюбов се визира автора на книгата Георги Томалевски, който бе учител по физика и астрономия в една софийска гимназия - "Антим I", на ул. "Оборище" до реката Перловска. Цялата книга е в диалогична форма. Въпроси на градинаря Ради и отговори на професор Звездолюбов. Тук, в тази книга от стр. 267-326 е направено същото. Има измислени въпроси на един ученик, т.е. на Георги Томалевски и отговори от Словото на Учителя, които отговори са взети от публикувано Слово в различни лекции и беседи. ИЗВОДИТЕ: 1. Всеки читател, който сравни изнесените факти е длъжен да си направи своите заключения при положение, че чете "Изгревът". 2. Това е кражба на Георги Томалевски от своите съвременници. Вината носи както той самия, така и ония, които отпечатаха след него тая книга. 3. На времето работих и записвах спомените на Елена Андреева. Там заварих и Георги Томалевски. Когато заговорих, че аз издирвам спомените на учениците с Учителя той се разплака и започна да се упреква, че нямал спомени с Учителя. Аз добавих, че не може да няма щом е бил на Изгрева. Така и стана, че неговите опитности бяха разказани от други негови съвременници и бяха публикувани в "Изгревът" и то от мен. За справка виж "Изгревът", том II, стр. 154, № 40; том III, стр. 79-80, № 67, 68; том IV, стр. 258, № 26; стр. 259, № 27, 28; стр. 272, № 45; стр. 281, № 58; том V, стр. 135, № 59. Така, че онзи, който прочете горепосочените страници ще има точна представа за лицето Георги Томалевски. Следователно той не бе забравен както от мен, така също от другите. Другите му свършиха работата. А той обърка работите на другите! В том VIII Димитър Грива разказва за него. 4. Георги Томалевски слиза от Невидимия свят, ражда се, отраства с голям духовен кредит тук на земята. Но тук на земята той пропилява този духовен кредит. Вината се носи първо от него самия. След това идва ред да му пречи съпругата му, която бе еврейка и която го отклонява 10 години от Школата на Учителя. Накрая се явява дъщеря му, която го опропастява окончателно с отпечатването на тази книга. И завинаги! Той лично ми е разказал оня случай, при който Учителят го посреща в алеята в гората и намирайки се на около 30 крачки от него започнал гръмко да произнася името Томалевски. На всяка крачка, приближавайки се към него Учителят е произнасял името Томалевски като отначало гласът е бил много силен, а постепенно със всяка крачка е снишавал гласа си, така че когато е приближил до Томалевски е шептял и накрая е отварял само устните си. Томалевски се чудеше какво ли означава всичко това. Аз му отговорих, че това е неговият път на земята. Че идва от Небето с голям кредит, но накрая пропилява всичко на земята. Бяхме свидетели, че точно това се случи. А за доказателство е отпечатването на тази книга "Учителят Беинса Дуно" с автор Георги Томалевски. 5. Накрая ще цитираме от книгата "Беседи, обяснения и упътвания" от Учителя от 1922 г. по време на Търновските събори. Обръщаме на стр. 113. Част от този цитат е даден в материала на Никола Нанков "Документалното означава Истина", където се говори за онази книжка на Учителя, която един свещеник я преиздава без разрешение на Учителя. А това е "Хио-Ели-Мели-Месаил". Тук ще продължим с цитата от стр. 113, от 11 ред надолу: "В нас не трябва да има такива работи. Има опасност, когато се злоупотребява с Духа. Когато Духът ти говори, това е друго, но да вземеш чуждото нещо ида кажеш, че Духа чрез тебе говори, това е плагиатство. Туй го казват съвременните писатели. Родила неговата глава! Събрал материал от 30 души и казва: "Вижте какво роди моята глава!" Това е компилация. Нашите глави ще родят туй, което сами можем да напишем, което изучаваме". По-добра присъда от тази книга с автор Георги Томалевски няма. От посечения цитат се вижда Истината! 6. Предоставяме на вниманието ви една снимка на Учителя с трима свои ученици. От ляво в профил е Георги Томалевски. В средата с гръб към фотографа е Елиезер Коен. В дясно в профил е Георги Радев. Великият Учител разговаря с трима свои ученици. А кой какво направи от тях можете да прочетете и намерите в "Изгревът". Георги Радев превеждаше "Бо-Ин-Ра" години наред в "Житно зърно" и накрая този автор го издаде в три книжки като лично ги финансира. А "Бо-Ин-Ра" е учител на Черната ложа според Учителя Дънов. Елиезер Коен беше плодовит автор с много статии в "Житно зърно". По-кьсно по негова инициатива се преведе "Агни йога", който е диктуван материал от Мория, на спиритическите сеанси, провеждани от съпругата на Николай Рьорих на име Елена Шапошникова-Рьорих. Според Учителя Дънов, то Мория е учител на Черната ложа. Коен написа предговора на "Бо-Ин-Ра". Накрая Елиезер Коен стана комунист и се обяви срещу Учителя и Братството. Виж "Изгревът", том VII, стр. 288-292, № 46. Георги Томалевски е редовен участник със статии в "Житно зърно" и пише есета с една мистична нагласа. Освен това той е плодовит писател. Идва времето, когато той подготви тази книга, за която става въпрос и бе публикувано името му като автор на материал, който е чужд. Накрая той се очерта като един плагиат на чужди материали. Тази снимка е много показателна, защото не случайно и тримата хубавци са запечатани на фотографска снимка пред лицето на Великия Учител. Това е финала на тези трима автори. Неповторим! Неотразим! 7. Всеки един от учениците на Учителя присъства в строго определено време и всеки заема една малка точка от големия кръг на окръжността, която опасва Школата на Бялото Братство на Великия Учител Беинса Дуно. Цикълът е слънчев цикъл от 22 години - от 1922-1944 г. Всеки човек присъствал в Школата е не само точка от кръга, но едновременно и проекция и представител на онези кръгове от Невидимия свят, които са го изпратили тук на земята. Тези светове се изявяват чрез тази личност явно, съзнато или неосъзнато. Но във всеки случай, той е проводник на ония сили, за чието поле е закачен и завързан. Затова всеки има своето място на Изгрева, присъства тук и никой друг не може да му отнеме мястото. Ако напусне мястото и отиде в света, друг идва на негово място. Но вече изпратеното лице е също така закачено за онази верига, както и предишното лице, което е напуснало поста си. В Школата на Учителя Дънов всяко лице точно се явява на време и заема своето определено място. И трябва да си изпълнява задължението към онзи, който го е изпратил и за онзи за когото е завързан. Безпрекословно! 8. В Школата на Изгрева присъстват представители от Бялата и Черна ложи. Над тях стои Космическата ложа, която управлява предишните две. Тя се управлява от Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, който е Великият Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. То бе открило за пръв път своята Школа и то в България по времето на пребиваването на Учителя Дънов при българите. Точно такава е и целта на томовете "Изгревът". Там присъстват деянията на едната ложа и делата на другата ложа. Космическата ложа е представена от окултните закони, които се реализират от живота на учениците, но закони, които са управлявани от Словото на Великия Учител. Ето защо в томовете на "Изгревът" се отхвърля Духа на лъжата и плагиатството, който се управлява от Духа на Заблуждението, който е всъщност Духът на Антихриста. В "Изгревът" трайно и точно присъстват Духът на Истината, който е Глава на Словото на Учителя и което Слово бе реализирано от живота на Неговите ученици. А доколко всеки един от тях е успял да реализира частица от Словото на Великия Учител при земния си път при българите е видно от техните спомени, които са публикувани. Има етапи на възход. Има и етапи на падение. Възходът и падението се намират на едно и също място в човека. Или нагоре към възхода и към Изгрева на човешката душа към Бога. Или надолу чрез падението в света на обикновения земен човек. Затова има земен човек и небесен Адам! Небесният Адам е небесния човек или това е ученикът на земята, живеещ със Словото на Учителя Дънов, за да стане животворящ дух. Адам е животворящия Дух! Но на Небето при създание Мира сего! Словото на Учителя Дънов преминава в живота на учениците Му. Словото на Учителя Дънов е Третия заветна Бога към човечеството. Поредицата от томовете на "Изгревът" е история на човеците, на техните стъпки по тесните пътеки, които водят към Школата на Бялото Братство. В бъдеще това е пътят: Изучаване опитностите на ученика. Още от самото начало на Школата Учителят обръща внимание на това. В година II на 1 октомври 1922 г. на Общия Окултен клас под заглавие "Правила за Окултната Школа" на стр. 4 от 5 ред отдолу нагоре четем следното като второ правило: "И тъй всинца трябва да имате един силен импулс да учите, т.е. да изучавате причините на всички неща, които се случват. При това трябва да използвате опитностите на онези, които са минали преди вас, а после да изучавате природата, защото всички неща в природата представят едно предметно обучение. Бог е изпратил децата си в училище да учат. Всички тия обкръжаващи вас предмети, всички тия същества, които са наоколо ви, през цялото си развитие имат връзка с вас." Ето, това е отговора за онези, които запитват: "Кому е необходим "Изгревът"? Забележете това второ правило за Окултната Школа. Учителят го казва през 1922 г. и с това насочва учениците си да изучават опитностите на предишните поколения от 1900-1922 г. Точно 22 години до отварянето на Школата. А от 1922-1944 г. в следващите 22 години влизат нови поколения, които са ученици от времето на Школата. И те са, които изграждат поредицата "Изгревът" и пълнят томовете. И затова трябва да го има "Изгревът". И ще го има! И ще го има!

ЧЕРВЕНАТА ЕСКАДРА от Недю Недев, Военно издателство, 1980 г., София Рецензенти: д-р Димитър Пеев и проф. Александър Георгиев (Переклиев) Забележка на редактора: Вторият рецензент проф. Александър Георгиев е с фамилно име Переклиев, роден брат на Милка Переклиева. Виж "Изгревът", том IV, стр. 588, отгоре ред 23-29. На стр. 187 долу авторът пише: "Учителят Петър Дънов беше фанатик... Учил в САЩ и Франция... играеше голяма роля в политическия живот." А на страница 188 горе" "Лулчев беше доверен ученик на Дънов, получаваше от него съвети и винаги след срещата си с царя му съобщаваше какво са говорили". И по-нататък на стр. 191: "Лулчев се кълнеше във вярност на царя, но държеше в течение и Учителя Петър Дънов, разказваше му подробно за всичко, което са разговаряли с царя. Уж религиозна секта бе, аполитична, отречена от земята, а Дънов и Лулчев се интересуваха и даже се опитваха да направляват политиката на страната". На същата страница 191 долу под линия, забележка втора:"... душеприказчикът на цар Борис, дъновиста Л. Лулчев, действащ по внушение на Бялото Братство - една тъмна креация на проанглийски политикани и шпиони начело с "Учителя" Дънов". По надолу даваме само два реда от интервю на журналист от вестник "София" през месец декември (2.ХII.1930 г.), бр. 150. "Разговор с Учителя Дънов... за Лулчев" Учителят: "Лулчев е като вас, българите, роден от грешни родители. Той е само позлатен, но не златен. Не ме интересуват неговите работи". Никола Нанков: От горното интервю се вижда, какво е било отношението на Учителя към Любомир Лулчев. А по-надолу в малка част от говореното от Учителя в беседа, отпечатана в томчето "Новият светилник", държана на 22 декември 1943 г., стр. 270, се вижда, че Той не се е интересувал от всичко онова, което му преписват в книгата "Червената ескадра". "Цели 40 години аз предупреждавах българите, какво ги очаква. Ако ме слушаха, нямаше да дойде това, което вече дойде (отнася се за бомбардировките). Никой не ме слушаше - нито управляващите, нито духовенството. Мнозина мислеха, че аз искам да стана министър, да заема висок пост. Нищо не ме интересува. Аз не се боря за човешки пост. Аз дойдох в света и взех най-малката служба, която никой не искаше... Моята идея не се стреми към високи места. На всички големци се радвам, без да се стремя към тяхното положение. Ако царят и българският народ ме бяха послушали работите нямаше да вземат такъв обрат. Ония, които съветваха царя, не го съветваха както трябва. Всеки си говореше, както знае. Всички му даваха криви съвети!" На стр. 187 автора Недю Недев пише, че Учителят Петър Дънов е учел в САЩ и Франция. Което също не отговаря на истината. Той е учил само в Америка. Истината е една. Рано или късно тя ще излезе наяве, защото е всеобхватна и лъжата не може да я затули. Слънцето на Истината винаги изгрява. Без нея няма живот.

"МОЯТ РОДЕН ГРАД СОФИЯ" от Райна Констанцева Издателство на Отечествен фронт, София, 1980 г. В заглавието "Верските заблуди и сектите", авторката на стр. 223, пише: "След смъртта на Дънов и ликвидирането на дворцовата клика след 9 септември 1944 година, към която принадлежеше и Любомир Лулчев. Братството все пак продължи да съществува. Народната власт обаче се натъкна на една златна афера, в която бяха замесени неговите последователи. Беше намерено укрито около 30 кг злато, а това беше забранено от нашите закони. Виновниците бяха наказани със затвор". Никола Нанков: За количеството на златото колко килограма е било намираме сведения в седмичния вестник "Поглед", бр. 17 от 24 април 1967 г. на последната 16 страница в заглавието: "Криминалната схватка". В третата колона на това заглавие, 47 реда отгоре надолу четем: "Един пречупен камък кух отвътре, е бил намерен сред морените на Витоша. В него дъновската секта е крила дълги години 164 златни монети". От направената справка в Държавна спестовна каса, колко тежи една златна монета от 20 лева, ни казаха, че тежестта е 6-7 грама. Пресметнати по 6 грама - 164 монети тежат 984 грама, а по 7 грама - тежат 1 килограм и 148 грама, или средно 1 килограм и 66 грама. В същото заглавие в четвъртата и петата колонка най-долу е дадена фотографска снимка на камъка разтворен и се вижда кухината, където са били 164 златни монети. Над снимката текст: "Камъкът пък на долната снимка е тайникът, в който дъновистите са крили своето златно съкровище". Камъкът се намира в музея по криминалистика при Дирекция на народната милиция. Бележка на редактора: Виж "Изгревът", том III, стр. 233-234 и стр. 262.

БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО Забележка от Никола Нанков: Така както е оформена заглавната страница от автора Георги Томалевски, се разбира, че Беинса Дуно пише за Учителя на Бялото Братство. В книгата "Речник на българските псевдоними" от Иван Богданов, Д.И. "Наука и изкуство", София, 1978 г., с. 140, четем: "Беинса Дуно - Петър Константинов Дънов". Бележка на редактора: Новоизлязлата книга през 1998 г. е озаглавена "Учителят Беинса Дуно". Ще цитираме съответните страници от нея. Авторът на ръкописа Георги Томалевски, стр. 27 или 37, от отпечатаната книга стр. 70-71: "Малкият Петър се запознава с учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства отправят свещ. Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър". На същата страница по-долу: "Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар, това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа." От отпечатаната книга, стр. 63: "Откриването стана на 17 февруари 1805 г. преди да пристигне новия гръцки владика Йоаким." Никола Нанков: На 14 февруари 1865 г. се освещава и открива първата българска църква "Свети Архангел Михаил" в гр. Варна с първи неин свещеник Константин Дъновски, първият български учител във Варненско, става и пръв български свещеник във Варна сега по такъв начин. Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г) и е погребан пред олтаря на църквата "Свети Архангел Михаил". "Отец Константин Дъновски, който види се и досега не иска да се отдели от тая църква и винаги там му е прибежището и квартирата." Забележка: Страниците, които посочваме на автора, са взети от екземпляр писан на пишеща машина. Ако в преписи страниците не отговарят на посочените, справете се отдадения текст тук, който е ограден в кавички и е по-навътре в страниците от останалия текст. Ето защо допълнително отбелязваме и страниците от отпечатаната книга с автор Георги Томалевски "Учителят Беинса Дуно". Константин Дъновски напуска Варна през месец септември 1868 г., до което време е бил председател на българската община пред турските власти. За причината на първото му напускане гр. Варна пише проф. Петър Ников в списание "Духовна култура", кн. 1-2, 1922 г., в заглавието "Иконом Константин Дъновски", стр. 131. "Българската община за посрещане на своите разноски разчиташе на приходите от епархията, но срещнала големи мъчнотии. Дирейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика на чело на общината, някое по-високо духовно лице, което със своя висок сан да импони-ра на селяните. По молбата на варненци Иларион Макариополски изпратил архимандрит Партени, който през септември 1868 г. заел председателството на общината. Константин Дъновски се оттеглил и се прибрал в Хадърджа. И новият председател се сблъскал със същите трудности, което извикало неговото падане и през март 1870 г. той бил уволнен от председателството на варненската община. Обаче, Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски предложил между другите пак него. По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." Втори път Константин Дъновски напуска Варна през 1899 г. след като бил пенсиониран. Тогава отива като свещеник в гр. Нови пазар и остава там и през следващата 1900 година. През тези две години (1899-1900) пребивава там и Учителя, това е видно от многото писма на Учителя до неговите първи ученици: Пеню Киров, д-р Миркович и Мария Казакова. След две годишният си престой в Нови пазар (1899-1900 г.) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуща вече до края на живота си. Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си "Заветници на свободата" -Предисловието, София, 1 август 1922 г. "Преди двадесет и две години (1900 г.) се запознах с Петър К. Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски." От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г. Когато е било времето за постъпване в училище (основното), Петърчо - Учителя, е била годината 1872-ра. Тогава родителите Му са били във Варна, завърнали се след първото им напускане на града през месец септември 1868 г. и се завърнали месец март 1870 година. Във Варна е имало вече българско училище открито на 11 май 1860 г. и е закривано само през време на Освободителната война 1877-1878 г., когато малкият Петърчо е бил вече завършил там основното си образование. След Освободителната война във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Учителя завършва гимназиалното си образование. ("IV Известие на Варненското архиелогическо дружество", Варна, 1914 г., "Принос към просветителното дело в гр. Варна, стр. 20-44) Авторът, стр. 39, от отпечатаната книга стр. 74: "Това, което можем да кажем до тук и което имаме основание са считаме за сигурно, то е, че Учителят се приобщил за известно време към методистките среди." Никола Нанков: Ако познаваме Учителя и Неговата мисия, ако сме негови ученици никога не можем да мислим, а не да говорим и пишем за Него подобни неща. Учителят никога не се е приобщавал към каквито и да било религиозни "среди", дори и към тая на баща си. Той може да е бил за известно време сред някоя такава "среда", но това не означава, че Той се е приобщил към нея среда (че макар и за известно време е останал в нея). Нима Исус Христос дванадесет годишен, когато отиде в храма при първосвещениците се "приобщи" към тях, стана като тях? Нима Учителят, Който бе в света сред хората на земята, се "приобщи" към тях - стана като тях? Той бе пратеник с мисия, да изведе приобщилите се души в разни човешки религиозни среди, основани от религиозен фанатизъм, от форми, догми и ритуали и ги поведе по пътя на Любовта, Мъдростта и като дойдат до Истината, тя да ги направи свободни, да ги освободи от човешки окови и заблуждения. Учителят живя в света, но светът остана извън Него, не го допусна да влезе в Него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя, не е нищо друго, освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил "излязъл" от техните среди - методистките. Учителят излезе от Бога. Авторът, стр. 44; от отпечатаната книга стр. 83: "През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден Той срещнал намиращия се също в Америка Величко Гръблашев, който бе известен на времето като ревностен член на спиритическото общество..." Никола Нанков: Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за такъв случай, че Учителят се е срещал в Америка с Гръблашев и за отвеждането Му в някаква непозната местност, за някакви видени и чути странни неща и че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил. Ако той беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде неговият първи ученик, след завръщането си в България. Гръблашев работи отделно от Учителя като спиритист. Издава свое спирити-ческо списание "Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав утвърден от Министерството на народната просвета - "Устав на психическото дружество", гр. София, 1906 година - председател на обществото Величко Гръблашев, секретар Васил Узунов. В официалните списъци по реда на поканването на учениците на събори намираме, че Величко Гръблашев присъства за първи път на събор през 1910 г. и на последен през 1922 г., след което отива в Америка от където вече не се завърна в България. Там се помина. Авторът, стр. 47; от отпечатаната книга стр. 92: "След като приключил своите френологически изследвания към 1900 година - в началото на столетието, Учителят започнал да говори на народа и създаде забележителни беседи." Никола Нанков: Учителят се завръща от Америка през 1895 г. и прекарва във Варна до 1899 г. при сестра си Мария на ул. "Дунав". През тия години Той издава в 1896 г. книгата си "Наука и възпитание", през 1897 - "Хио-Ели-Мели-Месаил", а през 1898 г. изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" "Призвание към народа ми български, синове на семейството славянско". На следващата година 1899 Той отива в Нови пазар. След пребиваването си две години (1899-1900 г.) в Нови пазар, Учителят се отправя пеш през Стара планина и стига в Сливен. От там Той тръгва из страната и от град на град изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години до Балканската война (1912-1913 г.). От времето на Неговото пътуване са останали много писма, писани от градовете и паланки, където е имал сказки, до Негови първи ученици - Пеню Киров, Димитър Голов и др. От тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броя на посетителите и др. Учителят е започнал да говори на народа след Балканската война (1912-1913 г.) и през 1914 г. Първата Му беседа говорена на народа е беседата "Ето човекът" отпечатана в томчето неделни беседи "Сила и Живот" - първа серия. След всяка отпечатана беседа е дадена датата на говоренето й - ден, месец и година. От това именно се вижда, че Учителят започва да говори на народа от 1914 г., 16 март. Бележка на редактора: Тук Никола Нанков греши, защото Учителят Дънов започва да говори на народа на 16 март 1914 г, защото само Христовия Дух може да дава Словото Божие. През лятото на 1912 г. Христовият Дух слиза върху Учителя Дънов и Той вече е Миров Учител. (Виж "Изгревът", том I "Космогонията и Слово на Всемировия Учител Беинса Дуно", стр. 632-672). За горната забележка виж специално стр. 635-638. Авторът, стр. 47; от отпечатаната книга стр. 93: "През март на 1897 г. в живота на Учителя настъпва събитие без външен ефект. На езика на езотерическите науки то се нарича "посвещение". Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато степен и да са и с каквато мисия да са дошли, биват посещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." Никола Нанков: На Учителя се преписва през март 1897 г. някакво посвещение. Настъпило събитие без никакъв външен ефект. Посвещаван от същества и т.н. Като пишем и разпространяваме такива неща за Учителя, се излагаме като негови ученици в непознаване на Учителя си и Неговата мисия. Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от Него, нито от някакъв ученик, защото през годината 1897, Той няма още нито един ученик, та да има възможност да Го наблюдава. Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновен човек, не може да няма външен ефект, а камо ли с Учителя. За Учителя, учениците Му можем да кажем, че Той дойде между нас от Главата, че носи това знание от там и Словото протичаше през Него, както водите извират от една глава на висок планински връх и слизат в равнината. Така бе и с Учителя. Той не идва по пътя на някакво посвещение тук на земята. Той не учи тук това Божествено знание, а то само протичаше през Него, отгоре от Главата. Забележка на редактора: Никола Нанков не е запознат с това събитие. За него виж "Изгревът", том I, стр. 636 от 9 ред отгоре до 20 ред. В едно от тефтерчетата на стенографката Савка Керемидчиева собственоръчно Учителят Дънов е отбелязал с почерка си слизането върху Него на Божествения Дух по следния начин: "1897, 7 март. Обещанието Господне. Идването на Божия Дух. У.М.В.У., 14. VII. 1922г., 11 сутринта, понеделник, Чам Курия" Когато слиза Божествения Дух - създава се Учителя. Когато се вселява Христовия Дух - създава се Мировия Учител. Когато Господния Дух на Силите задвижи Словото на Бога чрез Мировия Учител проявява се Всемировия Учител. Инициалите М.В.У. означават: Мировия Велик Учител, което е синоним на Всемировия Учител или Великия Учител. Авторът, стр. 47; от отпечатаната книга стр. 92-93: "Преди това още в 1895 г. той издаде своята книга "Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребност да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното и достъпното за нашето триизмерно възможности знание." Никола Нанков: Книгата "Наука и възпитание" е отпечатана през 1896 г. в печатницата на Велчев в гр. Варна. Всеки може да се увери в това като вземе първото издание на книгата, където на първата заглавна страница е отпечатана годината, печатницата и града. По време на отпечатването й, Учителят няма ученици, за да я разпространяват. За разпространението й се вижда от личното бележниче на Учителя, в което са отбелязани лицата, които я разпространяват, колко броя и отчитането им за продажбата. Учителят е носел това бележниче още в Америка и на първата му страница е отбелязал 1894 г., Ню Джърси. Авторът, стр. 48; от отпечатаната книга стр. 93: "Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато Той написва книгата "Завета на цветните лъчи". Ние не знаем колко време е било потребно да напише тази книга, но най-вероятно допускаемо е, че тя е започната след 7 март 1897 година - годината на неговото посвещение." Никола Нанков: За достоверността на случая с книгата "Завета на цветните лъчи" ще дам извадка от протоколите на годишната среща на учениците на "Веригата" през август (15-21), 1912 г., в гр. Търново, дословно: 15 август (св. Богородица) "Гореизброените шестдесет и трима души поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността във форма на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която бе простряна морава лента... Господин Дънов, който заемаше първото място на масата личаха жълта и синя ленти -жълтата бе над синята. Точно в 10 и половина часа преди обяд със ставане на крака и вдигане на ръце се помолихме с "Добрата молитва", изпяхме "Тебе поем" и г-н Дънов възгласи: "Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която аз ще започна да ви давам е чисто Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета ще се оформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се даде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове". Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокаловата краски". Тази е книгата. Под надслов „Краски"... В 5 ч. след обяд събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочитът на стиховете за краските. Забележка: Братството в първите години са го назовавали "Веригата", а много по-късно след Световната война 1914-1918 г. - "Бяло Братство". Много пъти сестра Еленка Иларионова ми е разказвала, че Учителят е стъкмил "Завета на цветните лъчи" след приключване на френологическите си изследвания 1911-1912 години в Арбанаси, където Братството имаше къща. Сестра Еленка бе съпруга на търновския ръководител Константин Иларионов, а след смъртта му, тя остана като ръководителка. Ученичка на Учителя от 1906 г. В домът им на улица "Зеленка", за Учителя имаше специална стая. Улицата с къщата се намират над новия театър в града. Бележка на редактора: От отпечатаната книга стр. 93, ред отгоре 30-37 се говори за разчитане на инициалите. Разчитането на инициалите бе извършено от Мария Тодорова (Виж "Изгревът", 2-и том, стр. 98), което лично от Учителя Дънов получава оригиналната отпечатана книжка и е разчел пред нея инициалите в тази книжка. Те бяха дадени също в "Изгревът", том I, стр. 636 за пръв път. "Заветът на цветните лъчи" е издадена за пръв път в 1912 г. в придворната печатница в град София. Виж "Изгревът", том II, стр. 219-220. Авторът, стр. 48; от напечатаната книга стр. 94: "Пак през същата 1897 година без позволението на Учителят непознат свещеник прочел и отпечатал в една малка книжка някакъв Учителев ръкопис като е поставил надслов "Тайната на духа" или "Хио-Ели-Мели-Месаил" - Глас Божи". Никола Нанков: Препечатването на "Хио-Ели-Мели-Месаил" не е станало от непознат свещеник през същата 1897 година, а много по-късно през 1912 година в печатница "Напредък" - Стара Загора. Това се вижда и от самата препечатана книжка от свещеника, която на корииата си има годината, печатницата и града. За този случай Учителят говори на събора в гр. Търново през 1922 година, стр. 113, като казва: "Друг един брат ми разправяше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (автор), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи и я продава... Запитват го: "Кой написа тая книга?" - "Аз, духовете ми проговориха какво да напиша". "Оставете го, казвам, нека я разпространява." В нас не трябва да има такива работи. Има опасност когато се злоупотребява с Духа. Когато Духът ти говори, то е едно, но да вземеш чуждото нещо и да кажеш, че Духа чрез тебе говори, това е плагиатство." (Съборни беседи от 1922 година, държани в гр. Търново, с. 113) Бележка на редактора: Книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божий" е издадена за пръв път през 1897 г. в гр. Бургас в печатницата "Велчев" - Бургас. А плагиатството от свещеника е извършено в 1912 г. отпечатано в Стара Загора в печатница "Напредък", като в заглавната страница е поставен кръст, а в оригинала има четирилистна розетка с двойни лъчи. Иначе текстът е досущ оригинала. За същата книжка виж "Изгревът", том II, стр. 12, 41, 42-44, където са дадени от нея 12-те скрижали на Духа Беинса Дуно. Първоначално за нея бе споменато в "Изгревът* том I, стр. 636, че това е Духът на Третият завет, Гласът Божий към избранника и помазаника Божий. А това е Петър Дънов. Авторът, стр. 51; от напечатаната книга стр. 102 отгоре 12-13 ред: "Двамата братя Пеню Киров и Тодор Стоименов са чиновници в Бургаския съд." Никола Нанков: Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеню Киров е имал частна комисионерска кантора в града. Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: "Пеню Киров - комисионер, гр. Бургас". Такива пликове с писма има до Димитър Добрев в Сливен, Минчо Сотиров - Созопол и от Учителя до брат Пеню Киров със същия текст: Пеню Киров - комисионер, Бургас. За двамата братя може да получите сведения и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас. Авторът, стр. 52; от непечатаната книга стр. 105: "След първия събор през 1900 година следват няколко събора... първият от тях е съборът през 1900 година... В тези протоколи освен имената на присъстващите в гр. Търново където стават... и т.н." Никола Нанков: От официалните списъци на съборите от 1899 година включително събора през 1922 година се вижда, че първият събор не е станал през 1900 година, а през 1899 година в гр. Варна, където са "ставали съборите до 1910 година, от която година съборите стават в гр. Търново до последния събор станал там в 1925 г. Че първият събор станал през 1899 година с първите трима ученици на Учителя се вижда от списъка на присъстващите ученици от 1899 година до 1915 година, там в графата година на поканването на събор е дадена годината 1899 година. В такъв списък на първата страница долу в бялото поле, брат Пеню Киров с червено мастило пише: някои смятат, че първият събор е станал през 1900 година, първият събор стана през 1899 година. Следва саморъчния му подпис с червено мастило. Имената на присъстващите ученици не са дадени само на присъстващите на съборите в гр. Търново, а от началото 1899 до 1922 година включително са дадени. Авторът, стр. 115; от напечатаната книга стр. 216: "Председателят на теософската ложа в България не закъснява да поиска среща с Учителя, в която Го уверява за добрите възможности, които му предлага организираното те-ософско общество, за големите успехи, които Го очакват... и т.н." Никола Нанков: Това, което пиша тук, го сторих като бивш член на теософското общество до 1922 година, добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото Братство. Говорил съм неведнъж със Софрони Ников, председател на теософското общество и други. Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество с вътрешен началник на школата им учителя Мория. Щом като той не посочва Учителя като такъв - той не е учител. През лятото на 1922 година теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз. Теософите издадоха през това време вестник "Теософска мисъл", брой единствен. В него поместиха стихотворение, в което като се вземе първата буква от всеки вертикален ред (надолу) се образува "Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия, с едно знание от инволюционния период, не приеха Христа като такъв какъвто е. Теософите са будисти. Те поставят Буда над Христа като му дават и "посвещение" - пета степен! Само три окултни школи са школи на Христа -Школата на Учителя, на розенкрайцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на теософите у нас Софрони Ников: Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя - Петър Дънов. Бележка на редактора: За да се изясни на читателя Истината за този въпрос виж "Изгревът", том I, стр. 274-280, както и стр. 280-283. Отново това е документирано в "Изгревът", том III, стр. 77-79. Виж "Изгревът", том IV, стр. 138-189. А за отказване на Учителя като евангелски проповедник виж "Изгревът", том II, стр. 224. Защо се изнасят тези цитати по томове и страници? Причината е една. Тези автори бяха дали сведения и материали на Томалевски, които ги бяха написали, но той ги присвои, преразказа ги и ги даде от свое име като автор. Авторът, стр. 124 и 125; от напечатаната книга стр. 232: "Според ученици на Бялото Братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многообразния Му аспект, посочва се годината 1897, като особено важен етап от земния Му път. За тази година споменахме и на друго място. Тъй като през тази година между другите съществен момент от "осъзнаване" своята духовна мисия, Учителят е отпечатал макар и в ограничено число бройки книгата "Завета на цветните лъчи". Никола Нанков: За такова осъзнаване своята мисия Учителят и то по такъв начин, както автора пише на друго място пак повтарям, ако Го познаваше и мисията Му, не би трябвало да Му преписваме подобни неща. Пак през тази година бил отпечатал книгата "Завета на цветните лъчи". Та нали на събора в 1912 година Той им я чете още в ръкопис? Нали им каза, че ще се отпечата и след това ще им се даде? Нима Учителя още от първия ден не започна да им чете от нея още в ръкопис? Живи са още протоколите от онова време, та могат да ни дадат и покажат самата истина. Авторът уж минава за един от тия ученици, които са следили по-внимателно делото на Учителя, а делото на Учителя най-добре може да се проследи от останалото записано. Там е истината! Само въз основа на писмена документация, можем да пишем и говорим за Учителя и Делото Му. Учителят възлага отпечатването на "Завета на цветните лъчи" на най-заслужилия си ученик за делото, брата Димитър Голов. Той я отпечатва в най-добрата ни печатница - "Придворната печатница", София. Тези бележки написах, за да защитя Истината. Един трябваше да го стори. На мен се падна тази участ - да чета неверни неща, като знаех истината за лица и събития, написани в предложения на ръкопис за прочит от Георги Томалевски.

ДОКУМЕНТАЛНО ОЗНАЧАВА ИСТИНСКО НИКОЛА НАНКОВ "Глава на Твоето Слово е Истината!" "Всичко що е истинно, е честно и чисто и всичко що е честно и чисто, е истинско!" "Една история - пише Тацит историкът, - изопачавана по някакъв начин, и то не само от онези, които са живели тогава, но тъй също и в по-сетнешни времена; защото истина е, че всички велики дела са обвити в съмнение и неяснота, докато едни са готови да приемат за неоспорими факти най-невероятни слухове, други пък превръщат фактите в измамни лъжи; а сетне и едното и другото бива преувеличавано от потомството". Тацит Тацит Корнелий е бележит латински (римски) историк, роден между 54-56 година след Христа, умрял към 120 година. "Българска енциклопедия" от братя Данчеви, книгоиздателство Стоян Атанасов, София, 1936 г., стр. 1509 ВМЕСТО ПРЕДГОВОР Сред нашите среди, през последните няколко години се разпространиха трудове на пишеща машина с биографични данни за Учителя, Словото Му и Братството - братския живот с ред събития в него. През 1979-1980 г. излязоха от печат и две книги: "Моят роден град София" от Райна Костанцева, Д.И. "Отечествен фронт"' и "Червената ескадра" от Недю Недев, "Военно издателство", София. Както в труда на пишеща машина "Учителят на Бялото Братство", така и в тия две книги, са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация. Това ме застави да напиша за труда "Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда за отделни моменти в тях, ползвайки документация. Това написах заради самата истина, без лично отношение и лоши чувства към авторите. Правдолюбив Истинолюбиви Никола Нанков Забележка на редактора: Този материал ми беше връчен лично от Никола Нанков през 1980 г. във връзка с ръкописа на книгата съставена от Георги Томалевски "Беинса Дуно - Учителят на Бялото Братство". Тук бе използван псевдоним поради това, че тогава властите правеха обиски, изземаха литературата на Учителя Дънов и преследваха последователите Му.

15. ТЕЖКАТА КАРМА ЦВЕТАНКА НАНКОВА (19.10.1908-2.07.1996 г.) Казвам се Цветанка и съм родена на 19.10.1908 г. в гр. Бургас. Майка ми се казваше по баща Стоянка Димитрова Боева и е рождена сестра на Боян Боев, а по мъж бе - Иванова Пончева. Аз се запознах с Учението на Учителя чрез родителите ми, а те чрез Боян Боев. Бяхме млади, много млади и красиви. Харесахме се с Никола Нанков и решихме да се оженим. Но аз преди това реших да отида и да питам Учителя какво ще ни каже по този така важен за мен въпрос. А и майка ми настояваше много за това. Отидох и разказах на Учителя всичко за двамата ни с Никола. А Той, Учителят ме задава един въпрос: "Можеш ли да издържиш? Никола Нанков има много тежка карма". Аз се стъписах. Отидох си. Цяла нощ не можах да спя. Мина известно време. Питах се дали ще мога да издържа. Накрая реших, че мога да издържа. Любовта ми беше голяма. Омъжих се на 31.Х.1935 г. в 2 часа след пладне в София. Заживяхме като семейство. Но когато на Никола започнаха много препятствия в живота му все си спомнях думите на Учителя: "Той има много тежка карма". Минаха години. Така завърши Никола своя земен път. Той катастрофира с една кола и почина в болницата. Погребахме го в родното му село. Така и аз преминах с него, носейки също част от неговата тежка карма, като съпруга и спътница в живота му.

14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ В началото на Школата, когато се устройваше Изгрева ние бяхме десетина братя, които решихме да направим братска комуна на Изгрева. Речено-сторено. За да има братско общежитие трябваше да имаме общ братски дом. Решихме да сковем една обща барака с две стаи и кухня, под чийто покрив да се подслони братското общежитие. Но всички бяха от бедни по-бедни. Аз имах две жълтици, които ми бяха дадени от майка ми за моето студентско обучение. Тогава аз дадох тези две жълтици, за да се купи материала - греди, дъски и керемиди. Направихме барака чудна, за приказ и показ. Всички работихме, за да я направим, като смятахме, че ще живеем там братски. Накрая тя бе построена и ние се нанесохме в нея и сложихме началото на едно комунално и братско общежитие. Но се случи така, че влезна една сестра помежду ни. Това бе Мария Тодорова, която бе приятелка на Борис Николов. Каквото трябваше да стане по-нататък, то стана. Започнаха недоразуменията между нас. Изведнъж започнахме да виждаме, че един носи повече вода от другия, че трети внася повече продукти от другите, че четвъртия готви за останалите, които изяждат всичко и за петия и шестия не остава нищо за ядене. Но ние това не го виждахме по-рано. А трябваше да дойде тази сестра и да ни отвори очите. Отвориха ни се очите и видяхме, че сме изтъкани от несъвършенства и тогава се разбра, че не можем да правим братско общежитие под този покрив. Един ден се връщам, пресреща ме Борис Николов и отсича: "За тебе няма повече място тук, под този покрив". И ме изгони. Аз трябваше да напусна. Макар че аз бях дал парите за тази постройка и работих на нея докато се построи. Изгониха ме без да ми дадат грош. Аз си замълчах, но реших непременно да следя какво ще се случи по-нататък. Мина не мина много време и братското комунално общежитие се разтури. Изгониха ме без причина, само заради женски приумици. Ако бях направил сам барака с тези две жълтици, щях да си разреша сам въпроса със своя собствен дом. Но аз отидох да питам преди това Учителя, когато реших да давам тези две жълтици за братския дом и общежитие. Учителят ми каза: "Ти чувал ли си, че българите имат една поговорка: "Орташка кобила и вълци не я ядат!" Все някой ортак ще подгони вълкът, дето иска да изяде кобилата". Аз не послушах Учителя, защото не можах да разбера какво иска да ми каже. Но минаха години, аз си построих къща, но пак не послушах Учителя и в нея взе участие и моят шурей, брат на жена ми и сега имам много ядове с него. Попаднах отново на ортаклък. Та урокът се учи до края, урока на непослушанието. Минаха години и в тази барака едната стая бе предадена на Боян Боев, за да живее в нея и той десетки години живя в нея, работи в нея и там си замина. Другата стая се държеше от Борис Николов и Мария Тодорова, които бяха женени. Но след процеса срещу Братството 1958 г. и след като Боян Боев си замина през 1963 г., общината и нейната служба по жилищно настаняване настани в тази барака да живее едно семейство на Атанас Янчев. Живяха, що живяха в тази барака и дойде 1972 г., когато Изгрева трябваше да бъде разрушен и на негово място да се построят посолствата на СССР. Имаше строителен план и ние, собствениците на места и домове получавахме съобщения от градските власти да представяме документи за собственост. Разтичаха се приятелите, всеки вадеше документи и ги представяше на съответната служба. Точно по това време се случи едно необикновено събитие. Тази дървена къща, която бе построена с моите две жълтици и която се знаеше, че е къщата на Борис Николов и която се знаеше също, че е домът на Боян Боев, един хубав ден тя се самозапали и изгоря за броени минути и часове до основи. Изгоря, понеже беше дървена постройка и не можа да бъде спасено нищо от нея. А онзи, който бе настанен в нея, Атанас Янчев, той с жена си отиват на кино, като забравят включения електрически котлон в къщата. Къщата се запалва от нажежения котлон и изгорява. Изгорява, защото забравили котлона, но не забравили, отивайки на кино да вземат своите лични паспорти, които тогава бяха официални документи за удостоверяване личността на човека. Връщайки се от киното, те виждат изгорялата къща, в която бяха квартиранти и много безутешно плакаха. И то толкова, че властите видяха, че няма къде да живеят и ги настаниха в държавно жилище, за да ги подслонят. А какво стана по-нататък: Борис Николов имаше нотариален акт за мястото и то беше негово. По тогавашните закони всяка сграда построена на място, което е собственост на някого, то същият е собственик и на къщата. Аз отдавна се бях отказал от тази къща и тя се водеше по документи на Борис Николов заедно с мястото. Къщата изгоря и остана само мястото и заради него Борис Николов получи обезщетение от държавата 300 лв., което се равняваше на три негови пенсии. А по време на процеса и от присъдата срещу него му бе отнета 1/2 идеална част от имуществото му, т.е. от бараката и от мястото му. Ако беше останала бараката цяла заедно с мястото, той щеше да получи най-малко едностаен апартамент. Дори онези, които нямаха редовни документи бяха настанени в държавни жилища и властите на много места си затвориха очите към нередовните документи, само и само да се отърват от дъновистите, като ги настанят в подходящи държавни жилища с топла вода и парно отопление. Това те направиха. И никой днес не може да ги обвинява, че са извършили беззаконие спрямо жителите на Изгрева. Беззаконието, което те извършиха спрямо Изгрева беше от друго естество и друг порядък. За него говорихме. Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един комунален живот и за построяване на братско общежитие. Днес Изгревът го няма. Веднъж, на времето Учителят бе казал: "Идеята за комунален живот е Божествена идея и е свалена от Невидимия свят. Човешкото съзнание днес не е готово да я приложи. Тя може да се приложи час след 300 човешки години, когато човешкото съзнание ще премине от обсега на самосъзнанието и ще навлезе в условията на свръхсъзнанието. Само онези човеци, които боравят със свръхсъзнанието могат да приложат идеята за комунален живот и за братско общежитие между хората". Ние, последователите на Учителя Дънов живяхме, преживяхме много неща и дочакахме да се сбъднат думите на Учителя. А другите след нас ще дочакат да се изпълни онова, което не се е сбъднало досега. Нито една черта от Божия закон няма да премине докато не се изпълни всичко, което Учителят е казал. Бог бе в Словото Му и Словото Му бе Бог, между нас, българите и човеците по земята.

13. ГАРАНТ ЗА ЕДНОГО По време на Учителя в нашите среди работеше народния природолечител Петър Димков. Имаше методи за лечение, но бяха много сложни. Всеки, който пристъпваше към него биваше преглеждан и то не другаде, а чрез специален уред оглеждаше ириса на двете му очи. Чрез така наречената ирисова диагностика Димков поставяше диагноза и даваше наставления за лечението. След това изслушваше оплакванията на човека, които съвпадаха с неговата диагноза. Ако беше завършил медицина и беше станал лекар нямаше да има неприятности с лекарските среди още по времето на Учителя. Не послуша нито мен, нито съвета на Учителя да завърши медицина. Това беше една негова груба грешка. След като дойдоха комунистите на власт, те го ограничиха в неговата дейност за другите, но за себе си го ползваха свободно. Но имаше много неприятности само, защото не беше лекар. Ако беше послушал Учителя и беше завършил медицина, по друг начин щяха да се уредят нещата около него. Когато дойде време да му се преиздадат по комунистическо време трите тома за лечение, това нареждане дойде от Тодор Живков, който управляваше България. Намериха редактор, както и рецензент на книгите му, но и аз участвах в коректурите му. Помогнах му, защото аз бях работил като редактор много години. Помогнах му, защото бях поел задължение към него пред Учителя. А как стана това? По онова време, когато някой приятел заведе някой нов човек пред Учителя и ако Учителят го приемаше, то Той изискваше някой да поеме ангажимент за новодошлия и да стане негов гарант. Аз заведох Петър Димков за пръв път при Учителя. Разговаряха за общи неща. Учителят ме попита: "Ти ли ще му бъдеш гарант пред Мене?" Казах: "Аз ще му бъда". И така аз останах гарант до края. Дойде време, той доживя дълбока старост и аз дори присъствах на погребението му. Бях гарант до края.

11. ДВЕТЕ ОКРЪЖНОСТИ НА ДВЕТЕ ШКОЛИ Споменах, че в юношеските си години бях с комунистически идеи и бях един от основателите на комунистическа група в село Кръвеник, Севлиевско. Името на селото ни идва още от турско време, когато селяните са давали кръвен данък. Една година са взели много момчета и са ги изпратили в Истанбул за попълнение на еничерската войска. Тези деца са станали еничари. По-късно се запознах с теософските идеи, които тогава се изнасяха от Софрони Ников. Теософите тогава бяха много активни, имаха голяма отпечатана литература. Тогава всички я четяхме. Аз се записах и започнах да посещавам теософските курсове. Завърших ги и получих диплом, че съм завършил теософското си обучение. Дипломата беше представителна, голяма, с много печати и с подписа на Софрони Ников. Бях я окачил на стената в стаята. По това време се бях запознал с Учителя Дънов и посещавах Неговите лекции. Не мина много време и получих силно главоболие с многократно повръщане. То продължаваше няколко дни. Толкова силно бе главоболието ми, че не виждах нищо пред очите си. Какво да правя? Посъветваха ме да отида при Учителя Дънов. Знаех, че Той може да лекува и да помага. А аз съм млад, млад и зелен, току-що постъпил и посещаващ Неговите беседи. Бях новак. Отивам, срещам се с Него и Му се оплаквам. Той ме изслуша внимателно и каза: "Рекох, ти посещаваш теософите и Мен. Едните представляват едно силово поле от енергия с подобаваща окръжност. А другите са също едно поле от сили с подобна окръжност. Но като посещаваш тях и като посещаваш и Мен, тези две окръжности се пресичат в теб и оттам идва твоето заболяване. Те могат да те разрушат. Затова трябва да избираш: или при тях, или при Мен. На две места не може. Не може да бъдеш слуга на двама господари. Иначе ще си заминеш от този свят". И тогава трябваше да избирам. Аз избрах посоката. Отидох у дома, свалих голямата диплома от стената с многото печати и я върнах лично на Софрони Ников. Той се учуди много. Но аз нищо не му казах. Не исках да го обиждам. Тогава се върнах при Учителя и Му казах за моето решение. Той нищо не ми каза. На следващия ден главоболието ми изчезна. Затова човек не може да бъде слуга на двама господари, защото единия ще намрази, а другия ще заобича. И когато се събере омразата и обичта в него, то той ще се саморазруши. Този окултен закон го проверих много добре.

10. ОНЕЗИ, КОИТО ВОЮВАХА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ Всички онези, които воюваха срещу Учителя и Учението Му, както по време на Школата от 1922-1944 г., така и онези от 1900-1922 г. видяха как действа Божието Възмездие. По времето на Школата ние видяхме как Бог въздава правда и правосъдие на всички ония, които воюваха срещу Учителя по време на войните до 1922 г. Плати и народ, държава, управници, сановници, църковници и всякакви други власти. Никой не бе отминат. А ние гледахме, чудихме се, как Бог нищо не забравя и благославяхме Възмездието, защото и ние бяхме потърпевши от гоненията. Нас ни гонеха като дъновисти. На 9 септември 1944 г. дойдоха комунистите на власт. И те започнаха да се разправят със съд и без съд със своите политически противници. Изкараха закони и чрез тях съдеха политическите си противници, богатите и всички онези, които бяха гонили и убивали комунисти. И кое бе най-учудващо? Ами това, че комунистите хванаха и съдеха и упражниха своето възмездие срещу лица, които бяха наказуеми според техния закон. Но тези лица бяха същите, които гонеха Учителя и Неговите последователи. В това число влезнаха управниците на България в разстояние на 22 години - министри, съдии, прокурори, офицерство, църковници, журналисти и още много, много други. Църквата бе ограничена, съдени бяха протестанти и католици, много попове бяха разпопени, като им режеха брадите не с ножица, а с нож, а някъде със сърпи, с който се жънеха житата на село. Възмездие от начало до край. Комунистите се явиха като бич Божий и със своят бич извършиха своето възмездие и възстановиха Божията Правда. Ние си отдъхнахме. Но вместо да приберат Божият бич, те го стовариха срещу Братството и последователите на Учителя Дънов. На 7 декември 1957 г. бе обрана цялата литература на Учителя и унищожена. През 1958 г. започна процеса срещу Братството. Изгревът бе заключен с катинар, а по-късно през 1972 г. разрушен и на негово място започнаха да се строят сградите на Посолствата на СССР. Моята къща също бе разрушена и аз бях изпратен да живея в комплекс "Младост", който се строеше тогава. Отиват наши приятели при Георги Дамянов, а той беше председател на Президиума на Народното събрание, да се жалват, че властите искат да разрушат салона на Изгрева и там да правят някакви посолства. А приемната на Президиума бе в сградата на Спортната палата на ул. "Толбухин". Излиза той и като чува, че се касае за дъновисти, казва: "Тук няма място в София за дъновистите". Тропва с бастуна си и с него излязъл като се подпирал. На следващия ден е Конгреса на българския комсомол. Той отива там да държи реч, като ветеран-комунисти, на трибуната му прилошава, получава инфаркт и си заминава от този свят. Беше 28 ноември 1958 г. Оказа се, че за него няма място тук в София, освен в партийното гробище. Имаше един режисьор - Кръстю Петров Мирски (1920-1978 г.). Направи една телевизионна пиеса срещу Учителя по пиеса на Стефан Костов, която на времето бе играна в Модерния театър. Приятелите протестираха срещу тази телевизионна постановка, защото върху образа на Учителя се вмениха такива неща, които Той никога не бе вършил. Даваха как опипва краката на млади жени, пие вино, яде месо и т.н. Главният артист дегизиран в образа на Учителя според тази пиеса бе Любомир Кабакчиев. Той, заедно с режисьора и някои други си заминаха скоропостижно от този свят след тази постановка по телевизията. Аз съм свидетел как имаше съдии и прокурори, които ни съдиха и ги сполетя същата участ. Заминаха си скоропостижно. Имаше философи, учени, които от своята катедра хулеха Учителя. Не бяха малко и журналистите, които се бяха продали за пари или за кариера и ги сполетя същата участ. Накрая имаше политици, както по времето на Учителя, така и по комунистическо време, които воюваха срещу Учението и тях ги сполетя същата участ. Но най-важното е, че тези, които имаха власт бяха свалени от своите противници, също комунисти, бяха съдени и без да искат станаха изпълнители на Божието възмездие срещу онези, които бяха воювали срещу Учителя и Неговото дело. Бях свидетел на много такива случаи. На един лист бях си ги записал под номера, но той изчезна по време на обиските срещу мене. А следващите поколения ще издирят тези лица, ще покажат деянията им, за да се видят от всички, за да се види от всички защо над тях се стовари възмездието. А това бе Божията Правда, която трябваше да дойде и да възстанови справедливост на земята.

9. УРАГАНЪТ, КОЙТО ПОМЕТЕ ВСИЧКО Тук е мястото да споменем, че аз като ученик в гимназията бях завладян от комунистическите идеи. Заедно с още двама мои приятели ние създадохме Първата комунистическа младежка група и четяхме класиците на Марксизма. Минаха години, аз виждах, че са необходими други методи, за да израсне човек. Комунистическата идеология даваше методи за освобождаване народите отвън. Но как да се освободи човек отвътре? По-късно се запознах с теософската литература и накрая срещнах Учителя Дънов. Така че аз съм свидетел на онази епоха, как комунистическите идеи навлизаха в хората. Школата на Учителя беше открита през 1922 г. и аз се приобщих към нея. След заминаването на Учителя, който ни остави цяло Братство с хиляди членове, с имущество и с много пари - ние само за няколко години го провалихме. Провалиха го определени хора. Но ние също участвахме в провала - едни бяха на едната страна, а други бяха на отсрещната страна и воювахме помежду си. Комунистическата власт това и чакаше. Тя се възползва от нашия вътрешен разкол и от нашите грешки и всичко бе унищожено. Започнаха с необикновени грешки възрастните приятели още от самото начало след заминаването на Учителя: 1. Създадоха две счетоводства: едно явно, друго нелегално, а това е наказуемо според закона. 2. Братският Съвет не беше единодушен, защото онези, които бяха в него застъпваха различни позиции. Едните работеха с двойно счетоводство, а другите с единично счетоводство. Това породи караниците, защото тук бяха замесени много суми и пари. 3. Борис Николов извлече Братството в Русе. Една голяма група от млади сравнително мъже и жени, няколко години правиха мозайка на Русенската гара и на други обекти в Русе. Изгревът се изпразни от дееспособни мъже и жени. А Никола Антов и другите останаха тук на Изгрева и правеха каквото си искат. А това беше груба грешка. Непоправима и фатална. 4. Когато дойде милицията на 7 декември 1957 г. и конфискува литературата на Учителя и я прекара с камиони, то Борис Николов, който бе председател на Братския съвет минава покрай алеята и показва своят юмрук на властите и високо изрича: "Ние ще ви покажем с този юмрук, че има друга власт, която управлява този Изгрев". Властите видяха юмрука и после показаха на всички, както и на него самия коя е тази власт, която управлява Изгрева. Започна се процеса срещу Братството и онзи, който показваше юмрук, Борис Николов, отиде да лежи в затвора не заради показания юмрук, а заради финансови нарушения според закона. С него замина и Жечо Панайотов, който беше счетоводител, за да си правят компания. На Изгрева бе сложен катинар. 5. Бяха извършени големи обиски в София и провинцията и бе отнета литературата на Учителя. Започнаха големите гонения. На мен много пъти ми се правиха обиски. Взеха ми почти всичко. Таман събера нещо и дойдат и ми го приберат. А колко заплахи изрекоха срещу мен, че ще ме интернират от София в някое далечно добруджанско село. 6. Приятелите изобщо по това време не се интересуваха да съберат всички онези неща, които са свързани с Школата на Учителя и Неговото дело. Много усилия положих, за да ги събера, за да ги предам на следващите поколения. 7. Питате ме как ще се развият събитията по-нататък. Комунистите ще си отидат. Един ден народите ще се събудят. Ще станат всички и ще излязат на улиците на градовете и ще кажат: "Не ви искаме, махайте се!" И така комунистите ще паднат от власт и ще си отидат. Само така. Но не с оръжие, защото оръжието е у тях и зад тях стои цяла империя на СССР. Ще се събудят народите и ще излезнат на улиците и ще викнат: "Не ви щеме! Отивайте си! Махнете се от земята!" И те ще си отидат именно така. А до тогава ще бъде тяхното царство на насилие, грабежи и унищожаване от тях на отпечатаното Слово на Учителя. Вие ще дочакате това, което казах. Аз мога да не го дочакам. Но това ви го казвам сега, когато е 1980 г. Все някой ще доживее, за да се убеди в това пророчество. Бележка на редактора: Никола Нанков си замина на 16 октомври 1983 г. Наистина народите излезнаха по улиците и отхвърлиха комунизма. Събитията в България започнаха от 10 ноември 1989 г. Аз бях този, който дочака и видя как се сбъдна неговото пророчество. А това не е малко за простосмъртните хора като нас, които видяха как за броени дни се сгромоляса и разруши отвътре Съветската империя на комунистите на СССР. Дойде отначало бурята и отвя плявата и остана житото. По-късно се яви ураганът, който помете всичко.

8. ДУХОВНИТЕ И ИДЕЙНИ ДВИЖЕНИЯ НИКОЛА НАНКОВ През времето от 1919-1925 г. у нас имаше пълна свобода за различните духовни, идеологически движения. Тая свобода беше предоставена не само на гражданите, но и на учениците от гимназиите. Така в Севлиево, гдето тогава учех, свободно съществуваха кръжоци на анархисти, толстоисти, бяло братство, комунисти. Тези кръжоци не само свободно съществуваха, четяха конкурентни реферати с публични дискусии, оживени спорове, но и всеки кръжок беше усвоил особена форма, с която привържениците му се отличаваха един от друг още от далече. Така анархистите носеха черни рубашки: препасани с черни шнурове през кръста. Подобни бяха рубашките на Толстоевите привърженици, само че техните шнурове през кръста бяха бели, а не черни. Хората на Бялото братство носеха бели рубашки с златисти шнурове през кръста. Комунистите носеха червени рубашки с червени шнурове. Въпреки голямото разнообразие и оживени диспути, съществуваше негласно споразумение за търпимост един към друг, дори на известно уважение. Аз като представител на Бялото братство, бях намерил в дъното на една голяма градина една изоставена барака. Събрахме се всички приятели, запретнахме ръце, почистихме я, измазахме я, поставихме прозорци, пейки, маса, стана отличен клуб за братството. Нашата радост беше голяма, защото имаше център, който обединяваше не само добрите воли на приятелите, но ни и свързваше със самата практика из живота на братството. Това бе първия ни дом на съмишленици в името на една нова идея: Братство и Единство между човеците.

7. ЗНАМЕНОСЦИТЕ НА ПОБЕДАТА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Описаният случай с евреинът-руснак, фотограф възможно е и да е верен. А може и да не е. Но онова, което знаем, че е вярно и на което сме били очевидци и свидетели е следното: 1. Живи бяха онези, пред които Учителят в Мърчаево, пред полковник Младенов и дъщеря му Лиляна три пъти повтаря, че руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага. Това е описано в "Изгревът", том VII, стр. 43. А дъщеря му Лиляна Младенова е още жива и е с ума си и случаят го разказва убедително. 2. Волята на Бога изречена чрез Всемировия Учител трябваше да се изпълни. И тя бе изпълнена от онези, които не бяха случайно подбрани лица от десетките руски войници атакували Райхстага, които побиха червеното знаме на 2 май 1945 г. над Райхстага, германският парламент. Виж "Изгревът", том VII, стр. 43 "Знаменосците". 3. Ние бяхме очевидци, когато войските на Съветската армия през 1944 г. есента минаха през България. На всички танкове, камиони, каруци с платформи с бяла боя беше написано или с ученически тебешир две думи: "На Берлин", което означаваше, че цялата военна мощ на СССР е устремена към Берлин. А символът на Берлин е Райхстага. Това е достатъчно доказателство, че съветското руско върховно командване в никакъв случай не би пропуснало да приготви десетки знамена като онова, което се забие горе ще бъде знаме на победата. 4. Онази мощна вълна в Невидимия свят, която движеше Червената армия на СССР бе Учителя Дънов. Виж "Изгревът", том VII, стр. 437, № 12. Съветските войски се надигаха на атака срещу германците с възгласите: "За Сталину! За Родину!" Те вървяха, падаха, покосяваше ги неприятелски огън, но живите вървяха към една определена цел - Берлин и Райхстага. 5. През есента на 1962 г. в България гостуваха знаменосците побили червеното знаме над Райхстага. Това бяха Михаил Егоров и Мелитон Кантария. Те гостуваха на Софийския гарнизон на 4-и километър, където аз по това време бях войник. Строените полкове със своите знамена ги посрещаха като победители придружени с духовата музика и мощно "ура". Когато пристигнаха в Софийския гарнизон с тях пристигна и Небесното руско войнство, което изведнъж промени цялата българска военна атмосфера. Мрачината и теготата на небето надвиснали над казармите се отмести и изведнъж ни обля някаква необикновена светлина. Ние тръпнахме. Имахме чувството, че сме едно с тях, със СССР и бе неописуемо това чувство у всички. Месеци наред войниците коментираха това необикновено явление. Небесното войнство бе факт, както и знаменосците победители. Ние бяхме свидетели и очевидци, факт неоспорим. 6. През 1972 г. осъществих една отдавнашна мечта да премина след стъпките на Учителя Дънов в Мърчаево и да заснема цялата обстановка, която бе още запазена. Отидохме с Весела Несторова заедно с един неин приятел в Мърчаево и там заедно с Темелко преминахме навсякъде, където е минавал Учителя и където е бил десет месеца, като заснехме почти всичко. С Весела Несторова бе един грузинец Иван Бицадзе, който живееше десетилетия в България и бе близък на Весела Несторова. Там открих, че той е жив племенник на грузинеца Мелитон Кантария, един от двамата, който бе побил червеното знаме над Райхстага в 1945 г., с което бе завършила капитулацията на Германия през Втората световна война. Весела му показа "Изворът на Доброто" и мястото където и как Учителят е открил Втория фронт на съюзниците срещу Германия на 6 юни 1944 г. Бе му показан стола и масата на Учителя, където са изречени думите Му: "Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага". Ето как грузинския народностен дух изпрати своя представител в Мърчаево, за да види и да свидетелства за Истината на онези времена. И то племенникът на Мелитон Кантария. 7. Наистина десетилетия се разпространяваше една снимка на един съветски войник, който побива на едно високо здание едно знаме. Отдолу имаше надпис: "Съветският войник забива червеното знаме над Райхстага". Десетки години този фотограф получаваше награди и осигурена кариера за тази снимка. И изведнъж след 1990 г., след като дойде нова епоха, която Учителят бе предсказал още през 1943 г., (виж "Изгревът", том II, стр. 38-39) изведнъж изскочи един евреин, който е фотографа на тази снимка и при това руски евреин, който започва да разказва неговата история за тази снимка. Забележете сега нещо много важно, а това е, че Съветските войски от Невидимия свят ги ръководи лично Учителят, т.е. Христовия Дух, а долу на земята се намира един представител на древните юдеи, който се мъчи да доказва, че Христос не е възкръснал, а е само разпънат и умрял. Ето тука е развръзката на тази история с тази снимка. Дами и господа, от изтока и от запада. "Всуе се морите". Ние знаем, че Христос възкръсна преди 2000 години. Вчерашната Русия през 1945 г. също възкръсна с Христовия Дух. И утрешна Русия след 2000-та година също ще възкръсне чрез Христовия Дух. Защото Словото на Учителя Дънов вече преминава и в Русия. В Словото на Учителя Дънов е Истината. А мечът на Духът е Словото. Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Живия Бог. 8. Има много свидетели от онези драматични събития по време на Втората световна война, които по един или друг повод запитват Учителя за събитията и получават отговори. Тези отговори са дадени чрез спомените на очевидците и са описани в "Изгревът". Не са един или два. А десетки свидетели. За доказателство виж заглавията на отбелязаните страници и текста под тях. "Изгревът", том I, стр. 48, 50, 53, 55-58, 327, 333, 334, 439-447-454. "Изгревът", том IV, стр. 197, 256, 319, 357, 472-474, 476, 380-384. "Изгревът", том VII, стр. 694, като с него завършваме нашите доказателства. 9. Какви са изводите? Духът на Истината, който е Глава на Словото на Учителя Дънов и Христовия Дух, който е в Словото на Учителя Беинса Дуно, ръководи и движи Духовния Израил. А Господният Дух от Словото на Учителя Дънов със своя огнен стълб предвижда 12-те племена на Израил, които носят скинията на Йехова, в която се намира Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Днес България е Духовния Израил на човечеството. А скинията на Йехова е в Неговото Слово дадено на български език в повече от 7500 беседи и лекции. А Духът на Заблуждението ръководи днес фарисеите, садукеите и юдеите и техните съвременници в днешните времена, които са разпръснати между всички народи, а най-вече ги има между българите и славянството, за да доказват, че Христос не го е имало и че възкресението не съществува. Възкресението се осъществи и българския народ възкръсна чрез Словото на Учителя. Духовният Израил го има и съществува само чрез думите Господни от Словото на Учителя Дънов - Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно.

6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА АСЕН ЧИЛИНГИРОВ Берлин, 7.11.98 г. Драги Вергилий, Преди няколко дни срещнах в редовното си четиво една мисъл на Учителя във връзка с темата на предишното ми писмо. Доколкото тази мисъл не променя с нищо моя възглед по този въпрос, а само потвърждава, и то в същия ред и порядък тезата, която ти бях изложил, реших че тази мисъл ми се дава по-скоро, за да ми напомни обещанието, което поех - т.е. да ти изпратя още някои подробности във връзка със същата тема, или по-точно комплекс от теми. Аз зная много добре, че този пъзел, който аз нареждам тук вече от толкова си време, не е като онзи, който ти също нареждаш - в крайна сметка той е един и същ, но всеки от нас го реди от хиляди години и ще продължава още хиляди и милиони години да го реди, само че от различни краища, макар и понякога късчетата му да се допират и съединяват в някои общи форми. Зная също така много добре, че в дадената фаза на моето и твоето развитие един и същ проблем може да тълкуваме по различен начин - в това няма нищо лошо, понеже Истината е една и съща, но нейните прояви са твърде многообразни. По редица причини обаче, чието изреждане само би надхвърлило далеч рамките на едно писмо, известни събития и явления представляват от дълго, от много дълго време предмет на моя интерес и с това са пробудили моето внимание и съответните ми сетива в малко по -силна степен, отколкото това е общоприето. Аз имах привилегията - но и съответните задължения - да се намирам много пъти през живота си в непосредствена близост до някои видни личности, за които се счита, че са творци на съвременната история, и до някои от най-сензитивните точки на нашата планета - като резултат от известната шопска мъдрост, болшинството от нашите приятели не могат и да си помислят, че е имало и други сензитивни точки освен България. По този въпрос обаче сега няма да се впускам в подробности, а ще го оставя за някой друг път - ако изобщо имам някога настроение да се впускам в такава необятна тема. Във връзка с конкретната тема обаче, аз и след изпращането на писмото продължих между другите ми занимания да се ровя във външните ѝ изяви и за мен беше твърде любопитно да открия още цяла поредица явления и събития, свързани с нея, както и с редица други факти от същия комплекс, с чието посочване не исках да претоварвам днешното си писмо. От само себе си се разбира и считам за излишно да ти напомням, че това писмо ти изпращам за твоя информация и че данните в него, а особено моите коментари към тях, не са предназначени за публикация. И тъй, мисълта на Учителя, която открих преди няколко дни е следната: "Какво остави Бисмарк на Германия? - Дългове. Какво донесоха видните дипломати на Австрия? - Разпокъсването ѝ. Какво донесоха видните дипломати на Русия? - Опропастяването ѝ. Ще кажете, че съдбата на тия народи е била такава. - Съдба съществува за глупавите, за обикновените хора, а за разумните, за великите хора съществува Божи Промисъл. За глупавия, за неразумния човек съществува карма, а за разумния - дихарма". (Синове на възкресението, Неделни беседи, X серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 224) Няколко дребни подробности относно мястото и времето, когато тази мисъл е изказана. Учителят я дава почти в средата на съответната беседа, макар и тя нито да изглежда централна в нея, нито на пръв поглед да има изобщо някакво отношение с останалата част на беседата. Забележително е, и че Учителят я изказва по време на една от по всяка вероятност най-силно посетените си беседи - на 14 април 1928 г., Великден, на следващия ден след Чирпанското земетресение. За въпросното земетресение Той отделя само няколко думи в последния абзац - по въпросите за земетресението Учителят ще говори изчерпателно при следващите неделни беседи, което ще стане повод тези беседи да се издадат шест години преди да им дойде реда в нормалната последователност при издаването на неделните беседи. Същинският контекст - поне на едно от нивата, на които се поставя смисъла на беседата - е във връзка с комплекса за Пробуждането на съзнанието, който комплекс Учителят открива с беседата си "Трите вида съзнание", дадена срещу Нова година на 31 .ХII.1926 г., и след това преминава като червена нишка през цялата поредица от беседи. Но разглеждането на тази мисъл от Учителя на това ниво, макар и да е от фундаментално значение за разбирането на съответните обстоятелства, ще оставим засега настрана. Нека я вземем първо на нейното най-ниско ниво - във връзка със събитията на физическото поле, които Учителят с няколко думи резюмира. И при този анализ обаче се натрапват на пръв поглед няколко несъответствия. Какво има Учителя предвид по отношение дейността на австрийските и руските дипломати? Какво отношение има тя към последвалите събития? - Едва през последните десетилетия стана известно, че събитията около Берлинския конгрес били предшествани от редица двустранни споразумения, с участието на Австрия и Русия, които не оставяли място за никаква алтернатива за решенията на Берлинския конгрес и за разделянето на България. Като изхождаме от това обстоятелство, значението на самият Берлински конгрес се омаловажава до голяма степен: той е само формалният акт, но изглежда, че за Божественото от значение е тъкмо този формален акт. От друга страна, що се отнася до разделението на България, установено от решенията на Конгреса, то се обезсилва с акта на Съединението на 6 септември 1885 г., т.е. само 7 години след Берлинския конгрес, като никаква външна сила и никакъв двустранен договор на австрийската и руската дипломация не може да го осуети, а последвалите събития ни показват, какво става именно с Австрия и Русия. Какво означават дълговете, които Бисмарк оставил на Германия? Намираме ли се и тук при поредния случай на безсмислието, оставено ни от представителите на "научни марксизъм", които в центъра на всички явления в обществения, политическия и културния живот виждаха икономиката? Също като излаганите от същите "учени" нелепици във връзка с българската история, като напр. причините за падането на Първото българско царство - държавата на Симеон и Самуил, "разтърсвана от дълбоки противоречия и изтощена от многобройни войни"! По отношение на Българската държава, тези мними учени нито за миг не се замисляха, че войните и на Симеон, и на Самуил са били водени почти изключително на чужда територия, и че в техен резултат, т.е. благодарение на плячката, която българите разграбват от своите съседи, материалното благосъстояние на страната достига своя връх. Известно е също така, че и Бисмарк не е оставил на своята страна никакви държавни дългове в този смисъл, в който ние днес добре познаваме съответния terminus technicus. Кайзерът изпъжда в 1890 г. Бисмарк по съвсем други причини, а по време на Берлинския конгрес Германската империя е на върха на своето политическо и икономическо благополучие. След германската победа при Френско-пруската война, Германия налага на Франция високи репарации (!), тази военна победа бива последвана от обединението на Германия и обявяването ѝ за империя (това е Втората империя, за разлика от Първата, на Карл Велики, и Третата на Хитлер). Военната победа на Германия над Франция, както и наложените репарации върху последната обаче си имат своите последствия. И тъкмо тези последствия включват понятието дълг, което Учителят употребява при въпросния цитат. Защото след Първата световна война, Франция е тази, която ще наложи репарации на Германия. Това е една тема, която днес историците някак си са забравили, също както са забравили каква роля играят репарациите при по-нататъшния ход на събитията. Но Учителят съвсем не ги забравя. Ето един цитат от него по този въпрос: "В света има една велика разумна сила, която обединява всички хора. Сегашната война ни показа, че тази върховна сила следи за всичко. Тя следи всички несправедливости, които вършат народите. На Германия наложиха репарации 120 милиарда лева. Тя цяла да се продаде, няма да може да ги изплати. В целия свят едва има 100 милиарда злато, а от нея искат 120 милиарда! Въпросът не се решава така". (Заведоха Исуса, Неделни беседи VIII серия (1925-26), 27. Ще ми изявиш, Русе 1926, с. 24 сл.) В пропагандата на Хитлер въпросът за репарациите и за несправедливостта имаше решаваща роля за идването му на власт. Но и въпросът за репарациите не изчерпва темата дълг. Тази тема продължи да играе главната роля и по време на Втората световна война, а и особено след нея, макар че тълкованието на думата във връзка с икономическия фактор постепенно започва да отстъпва пред моралния фактор - на предно място бе изкаран въпросът за моралната вина на Германия при подпалването на Втората световна война, при ликвидацията на евреите и пр. И този път обаче въпросът се разгледа - поне засега - едностранно. Също и ролята на Съветска Русия за избухването на войната се разглежда, с твърде малки изключения, невярно. Засега обаче ще оставя този въпрос настрана, макар и да е в тясна зависимост със събитията, които последваха Втората световна война, и които предстои да се случат. Противно на това, искам да обърна внимание на една поредица странични факти и явления, които за официалната история не представляват интерес, а и противоречат на призванието ѝ да бъде единствен представител на науката и изразител на истината, който предикат тя незаслужено си е присвоила. Всички тези явления и събития обаче показват, че в дъното на главните събития стоят съвсем други сили, които ги режисират по съвсем друг начин, но и в съвсем друга взаимозависимост. При всички такива случаи се използват определени символи, които, дори за слабо запознатия със символиката наблюдател, имат особено важно значение. Тук не е толкова важно, че някои от тези явления само при по-късния им анализ показват своя характер - за този, който е научил поне азбуката, те обаче са от голямо значение, тъй като могат да му помогнат при анализа на съответните събития. Но и при прогностиката на бъдещи сходни явления. Ето няколко от тези факти: дворецът Радзивил, в който се провежда Берлинския конгрес и за който ти писах в предишното писмо, е построен от граф фон Шуленбург през 1739 г. - този фон Шуленбург е прадядо на граф Фридрих Вернер фон Шуленбург, който от 1934 до 1941 г. беше германски посланик в Москва (откъдето го познавах лично и дори той ме познаваше!); същият застана начело на атентата срещу Хитлер и беше разстрелян на 20.VII.1944 г. Дворецът Радзивил бива закупен от германската държава в 1875 г. за огромната сума от 2 800 000 марки и преустроен като резиденция и канцелария на Бисмарк. В двора на двореца е построен през Втората световна война бункерът на Хитлер, където последният се самоубива заедно с някои от най-близките си съподвижници. През същия двор преминава границата между Източен и Западен Берлин, т.е. между двете Германии, а на съседния парцел, южно от него, в 1938 г. бива изградена Канцеларията на Райха - седалището на Хитлер. Останките на самия дворец, намиращи се в граничната зона, биват взривени в 1949 г. - лъвовете отстрани на портата, по спомени на очевидци, надживяват двореца с цяло десетилетие и биват отстранени едва в 1961 г. при построяването на стената и заравняването на граничната зона. Самият дворец Радзивил е част от един комплекс от здания, застроен върху по-малко от един квадратен километър от двете страни на Бранденбургската порта. На север от портата е Райхстагът, а на юг са били дворецът Радзивил с канцеларията на Райха и външното министерство от двете му страни. В целия комплекс от събития, както дворецът Радзивил, така и Райхстагът играят особено важна роля. Построено въпреки силното несъгласие на кайзер Фридрих-Вилхелм, това седалище на парламента се превръща след първата световна война в символ на парламентаризма. Интересна е между другото съдбата на императорския дворец - символа на империята, намиращ се на няколко стотин метра южно от Бранденбургската порта. От балкона на този дворец през 1918 г. Карл Либкнехт провъзгласява така наречената Ваймарска република. Засегнат от бомбардировките през Втората световна война, макар и със запазена в значителна степен, около 70% субстанция, той бива взривен по нареждане на Валтер Ублрихт в началото на 60-те години, като балконът, от който Либкнехт провъзгласява републиката, бива запазен заедно със съответната част от фасадата и монтиран към фасадата на новото седалище на държавната власт на ГДР, Държавния съвет, южно от двореца; на мястото на двореца се прави площад, където стават главните комунистически митинги; през 60-те години в западната част на площада бива изградено огромното Министерство на външните работи на ГДР, част от южната страна на площада заема сградата на ЦК на ГЕСП, а на източната част на площада бива изграден в 70-те години Дворецът на Републиката, замислен като културно-политически център на ГДР. След обединението, сградата на Външното министерство е взривена по естетическо-политически съображения. Дворецът на Републиката е закрит поради опасност от азбеста, употребен при строителството му и все още се води спор дали да бъде взривен или престроен, а за известно време на площада бива построен макет 1:1 на взривения императорски дворец. Съдбата на Райхстага е известна, макар и не съвсем. Самото му подпалване и процесът, свързан с него са за грамотния зрител от голям интерес. Доколкото и двете страни, участващи в този театрален спектакъл, бяха само артисти, зад които действаха действителните сили, това събитие би трябвало да покаже на всеки човек, запознат с азбуката, между кого се води борбата и има ли в случая положителни и отрицателни герои. А който е запознат с началната фаза на събитията, т.е. събитията от 1922 г. и как те се изявиха на българска почва, ще знае какво означава поляризирането на злото. Не по-малко интересни са следващите действия от същия спектакъл. Обучени от съветската пропаганда, руските войници имаха за крайна цел в своята "отечествена война" не някоя друга цел, а Берлин с Райхстага (за страничния наблюдател би се показало твърде странно обстоятелството, че като символ на "Фашистка Германия" те бяха си избрали тъкмо Райхстага, колкото и незначителна роля да играеше той в политиката и в управлението на тоталитарната страна). В този смисъл особено пикантни за грамотния наблюдател са и въпросните следващи действия. Още едва ли не от първите дни на победата над "фашистка Германия" по цял свят се разпространяваше една фотография, публикувана в хиляди вестници, списания и книги и представляваща покрива на Райхстага с един храбър съветски войник, забиващ червения пряпорец на върха му. В продължение на много десетилетия се разказваше историята на този храбър войник - често от самия него по събрания, срещи и дори по телевизията в деня на петдесетгодишнината от победата. Последния от тези разкази и аз чух и дори си записах на видео, макар и по-късно да го изтрих. Историята на този храбър войник, така както той я разправяше, беше много трогателна - до сълзи! Разказваше той, как баба му на своята шевна машина марка Сингер му била ушила съответното знаме и как го била заклела да стигне до Берлин и да го забие на върха на Райхстага - да даде на фашистките изверги да разберат! В течение на процеса на "Гласност" обаче и този мит беше разобличен от фотографа на въпросната снимка, на име Халдей (руски евреин!), който още е жив и също по телевизията разказа своя вариант от събитията, но със съответна документация, поразяваща всяко съмнение в достоверността му. Въз основа на този разказ, събитията се развиват малко по-различно. На служба като военен фоторепортер при един от централните московски вестници, той получава в първите дни след победата командировка до Берлин за снимки във връзка с победата. Преди да излети, той отива при домакина на вестника и го замолва да му даде една от червените покривки, с които се покривала масата на деловия президиум при тържествените събрания на партийната организация. Пристигнал в Берлин, той вожда един войник, мародерстващ около Райхстага, и му казва: "Ела с мен да свършим една работа!" Двамата се качват на покрива на Райхстага и правят цяла серия снимки в различни пози - негативите на тези снимки са запазени и фотографът показа разни снимки със същия сюжет, но от различни места на покрива. При правенето на снимките, те обаче не забелязват една дребна подробност, поради която снимката за малко не била отхвърлена - на ръката на храбрия войник, с която той държи знамето, се виждат два часовника! След умел ретуш - какъвто междувпрочем съветските фотографи-документалисти владееха с голямо съвършенство, позволяващо им да махат или поставят на снимките известни хора и дори цели групи - снимката бива одобрена, публикувана, и доставя на автора си заслужената популярност, позволяваща му да преживее дори гоненията на евреи в Съветския съюз от 50-те години, както и кризата в жанра при разпадането на Съюза - със задоволство той разказваше пред телевизията, как неотдавна някаква английска енциклопедия му превела 200 долара за поредна публикация на тази фотография с висока документална и художествена стойност. След второто действие обаче следващо и трето - но не последно! За известно време репутацията на символ придоби на 13 август 1961 г. Бранденбургската порта, когато стана център на стената, опасваща Западен Берлин. (Междувпрочем на същата дата се запознах с бъдещата си съпруга, което запознанство и последвалия го брак ме доведоха в Берлин.) От западната страна на Бранденбургската порта беше проведен през 1988 г. митингът, на който Реган (прочут артист) каза в речта си забележителните думи: Г-н Горбачов (също прочут артист, който обаче бъркаше ролите си), разрушете тази стена!" Тази порта стана и център на събитията от 9 ноември 1989 г., когато стената беше отворена, малко след което се осъществи и обединението на Германия. След този спектакъл с участието на над сто хиляди зрители, в 1995 г. се проведе още един пореден спектакъл, вече с повече от два милиона непосредствени наблюдатели и показан по телевизията пред безчет зрители от цял свят, увековечен също на огромен брой фотографии и картички - покриването на Райхстага с непромокаем и гъсто изтъкан единствено за съответната цел плат, извършено от "световно известния" артист и художник Кристо (Христо Явашев от Габрово), заедно с жена му. И този спектакъл, станал под егидата на всички медии за информация за известно време главно художествено събитие в последното десетилетие на нашето столетие, премина без изпълнителите на главните роли да са съвсем наясно какво означава. Докато за жената на Кристо и за организатора на този спектакъл разполагам с известни данни за тяхната самоличност (първият е по време на едно от главните си прераждания небезизвестния кардинал Ниньо де Гевара, велик инквизитор, чийто портрет, нарисуван между 1596 г. и 1601 г. от Ел Греко, се намира в Метрополитен Музеум оф Арт в Ню Йорк, а madame е била изгорена като циганка-вещица от същия), за личността на самия Кристо не можах да се добера до никакви данни, макар че имах възможност да го видя съвсем отблизо - както междувпрочем и за "вожда и учителя на българския народ". При всички тях обаче, както вече споменах, не се касае до личности, които сами движат нещата, а до повече или по-малко даровити артисти, които с помощта на суфльори само изпълняват ролята, за която са ангажирани, и за която им се плаща. Действителната цел на този символ беше обаче, по моя информация, да се покаже на всички наблюдатели, в огромното си мнозинство отново преродени жертви на германския фашизъм, безобидността на покрития Райхстаг и на Новата германска държава - да се избие от съзнанието им страха от излизащата отново на преден план Германия, във връзка с предстоящите събития в края на нашия век, когато Германия, както и България през август 1999 г. ще бъдат отново в центъра на събитията. Същата мисъл, но този път съзнателно, имат и организаторите на строежа на паметник на избитите евреи, който се предвижда да се построи между Бранденбургската порта и бункера на Хитлер, т.е. двора на двореца Радзивил. Строежът обаче досега се бави поради несъгласието на всички засегнати страни с нито един от проектите. В момента в едно от зданията около бившия дворец е направена изложба на проектите, но още не се знае дали ще се получи единство между членовете на журито и обществеността - на първо място еврейската община, която пледира за изключителността и неповторимостта на събитието, изискваща съответно художествено въплъщение. Тъй като този проблем от своя страна пък е във връзка с еврейския проблем (или по-точно комплекс от проблеми), за мен представлява особен интерес неговото решение, което пък от своя страна е във връзка с положението в Близкия изток, където отново (или все още!) предстои да стават известни събития. За неграмотния наблюдател биха прозвучали странно изказванията на Учителя по този въпрос. Още в 1910 г. Той обявява, че кармата на еврейския народ в 1914 г. привършва (Ходете във виделината, извънредни беседи (1898-1913), София 1994, с. 23 - октомври 1910). Този наблюдател би се зачудил как може тия думи да бъдат съгласувани с последвалите събития и преди всичко с масовото унищожение на евреи. При всички унищожения на евреи обаче се извършва (и още предстои да бъде извършвано) унищожение само на физическите им тела - както междувпрочем и на десетократно повече руснаци, избити или загинали по един или друг начин през Сталинската епоха. Унищожението на физическите тела обаче няма нищо общо с душите, т.е. с монадите, които впоследствие получават нови тела и то предимно там, където са избити. За запознатия със законите наблюдател е ясно, че в случая става едно ново преустройство на физическите предпоставки - освен еволюция на душата съществува и генетическа еволюция, която при събитията през нашия век получи нов ход, и според думите на Учителя е във връзка със създаването на предпоставки за шестата раса. В този смисъл, най-твърдите души от евреите, останали последни след "чистките" в Германия (но не само там) постепенно се събраха в Близкия изток и изглежда, че ще играят важна роля при събитията, които скоро предстои да станат. А сега, накрая, и няколко думи за втората част от изказването на Учителя от 14 април 1928 г., а именно: „Ще кажете, че съдбата на тия народи е била такава. - Съдбата съществува за глупавите, за обикновените хора, а за разумните, за великите хора съществува Божи Промисъл. За глупавия, за неразумния човек съществува карма, а за разумния - дихарма". Всъщност именно тия думи са и свързани с основната тема на тази беседа и на много други беседи и лекции преди и след нея. Учителят на много места казва какво разбира под разумен и велик човек. В този смисъл Той посочва в беседата и имената на Наполеон и Бисмарк, които за обикновения слушател са велики хора. За Учителя обаче те не са нито разумни, нито велики. А докато те нямат разум, не могат да бъдат и свободни в своите действия. Ето и още само четири цитата по този въпрос, по който Учителят е казал твърде много: "Хората нямат свободна воля, защото мислите се предават от човек на човек и много работи вършим против нашата воля. Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е свободен, свободната воля е нещо относително и в пълния смисъл на думата ние не сме свободни. При съвременните хора на един милион души може да се намери само един със свободна воля." (Протокол от среща с Учителя на 4 (17) октомври 1909 г.) "Ние просто сме играчки в този свят. Ако не искаме да сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе - и въздухът, и хората, и духовете. Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем." (Протокол от среща с Учителя на 4 (17) октомври 1909 г.) "В живота има закони, според които става точно това, което е определено, а не това, което ние мислим - става туй, което вие никога не се мислили, а туй, което сте мислили, не става. Когато се казва, че нещата стават така, както са определени, вие мислите, че те стават тъй, както вие ги очаквате. Не, нещата не стават тъй, както вие мислите." (Праведният, Неделни беседи IX серия (1926-27), том 3, София 1931, с.99) "Нищо в света не е случайно - всяко нещо има свое строго определено предназначение и отношение към други неща." (Ни мъж, ни жена, Неделни беседи, X серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 90) И този път писмото стана дълго и ще го приключа на това място.

5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС АСЕН ЧИЛИНГИРОВ Берлин, 10.01.98 г. Драги Вергилий, Първата част на писмото си написах веднага след нашия телефонен разговор, но задържах изпращането й заедно с втората част, отнасяща се до Берлинския договор от 13.VII.1878 г. (подписването му е станало в 14.30 ч. средно европейско време.). След като отлагах писането на писмото близо две седмици, сега трябва да го напиша набързо, понеже утре ще пътува за София една позната, а на пощата такива писма не обичам да доверявам. Преди всичко трябва да отбележа, че това събитие, колкото и от голямо значение да се оказа, то за европейската история през последвалите го 120 години, стои във връзка с други, по-важни проблеми - на първо място с проблема за детерминацията и свободата на човека в неговите действия. В тази светлина дори и едно такова важно събитие като Берлинския конгрес, получава съвсем различно обяснение от това, което би ни се искало. А че този конгрес и подписването на споразумението оказват решителна роля в последвалите го събития, се вижда както от редица "съвпадения", които са свързани непосредствено с него (които ще се постарая да отбележа по-долу), така и от особеното съчетание на планетите в момента на подписването. 1. Най-компетентните днес специалисти в областта на мондиалната астрология трябваше най-после да приемат поставената едва преди 7 години теза на бащата на съвременната мондиална астрология, Барбо, че всички събития на Балканския полуостров, от атентата в Сараево до гражданската война в бивша Югославия, която се разгоря в началото на 90-те години на нашия век, но още далеч не е дошла до края си, са заложени в хороскопа на подписването на Берлинския договор. В случая се касае до обективни данни, при които се изключва всякаква алтернатива. 2. В Берлинския исторически музей, който е само на няколко минути от жилището ми, е изложена картината на германския придворен художник Антон фон Вернер, документираща заключителния момент от конгреса: психологически център на картината, малко вдясно от средата, са двамата главни герои, Бисмарк и граф Шувалов, водач на руската делегация. Бисмарк току-що е поставил подписа си върху договора и държи в лявата си ръка перото, докато с дясната си ръка се ръкува с Шувалов, подчертавайки с това ръкостискане съглашението. Зад него е австрийският външен министър, граф Андраши, който счита себе си за главен печеливш от споразумението. Втората по важност група в огромната картина, вляво от средата, е събрана около княз Горчаков и лорд Дизраели, който също счита, че е изтеглил голямата печалба. Най-вдясно са "загубилите": турската делегация, начело с Али паша - както е известно, България не е била представена на конгреса. Във всичко това, нарисувано върху картината, не би имало нищо, което да направи на зрителя по-особено впечатление, ако той не е запознат със следващите действия от тази пиеска. 3. Непознатият в хода на тези събития посетител на Берлин напразно ще търси зданието, в което се е намирала залата - място на действието. Дори и съвременните Германски историци за съжаление не знаят къде е била тази зала - наскоро небезизвестния български изследовател Петър Константинов получил от директора на Историческия музей сведения, които не отговарят на действителността. Същия въпрос зададох и аз преди четвърт век на участниците в една конференция на българо-немската (ГДР) комисия на историци, без да получа някакъв отговор. По-нататъшните ми разследвания показаха, че в действителност това е бил дворецът Радзивил, където по това време се е намирала Държавната канцелария на Германската империя. Получил силни разрушения по време на военните действия през последните дни преди падането на Берлин през май 1945 г., дворецът, или по-точно останките му, биват взривени от властите на ГДР малко след 1961 г. тъй като са били в непосредствена близост с граничната зона и стената в централния район на града, около Бранденбургската врата, Райхстага, Канцеларията на Райха и бункера на Хитлер, а цялата площ около последните две сгради до двореца Радзивил бива заравнена и затревена, като в течение на десетилетия беше населявана само от диви зайци. 4. Значи почти точно на мястото на ръкостискането между представителите на Германия и Русия, се водиха най-ожесточените боеве между наследниците на двете империи, а Германия беше разделена точно на това място също така през средата, както беше разделена България в резултат на това споразумение. 5. Интересно е да се обърне внимание и на обстоятелството, че тъй могъщата тогава Австро-унгарска империя само четири десетилетия по-късно беше ограничена до размери по-малко от определените според решенията на Берлинския конгрес размери на така нареченото Княжество България. 6. В действителност това са 44 години, ако се вземат предвид точните дати - същото число се повтаря още веднъж 1945-1989 г. А годината 1922 г. (1878+44), годината на откриването на Школата на Учителя, е годината, в която се основава Съветският Съюз; в тази година и Хитлер написва книгата си "Mein Kampf“, идеологическата основа на Националсоциализма. 7. Наистина Британската империя продължава и след това да носи това гръмко име, макар че и тя в 1945 г. ще изгуби всичките си задокеански владения. И така нататък, и така нататък. 8. При внимателното наблюдение на картината на Антон фон Вернер, непредубеденият зрител ще се натъкне обаче и на още едно многозначително обстоятелство. Въпреки огромната й документална стойност, при която художникът с точността на съвременната фотография регистрира всеки детайл, при нито едно от действащите лица не може да се забележи дори и най-малкото психологическо задълбочаване, не може да се забележи никакъв драматизъм, никакво действие, дори и в най-широкия му смисъл. Всички изобразени лица са безжизнени кукли и цялата композиция напомня много на тъй-популярните в миналия век "живи картини" - при които в момента на вдигането на завесата на сцената се представя една застинала в своите жестове костюмирана група артисти, наподобяваща някакво събитие, което зрителите посрещат с бурни аплодисменти. Че художникът имал твърде изтънчено чувство за психология, личи при много от другите му картини - преди няколко години тук имаше негова ретроспективна изложба, потвърждаваща големите му възможности на психолог. Къде тогава са тези негови качества в тая прочута картина? - Отговор на този въпрос ни дава един идентичен случай с друг, дори още по-талантлив и в България по-известен художник, Репин. И Репин е прочут с тънкия си психологизъм, с дълбокия анализ, който прави върху психиката на своите герои, които са живи хора, независимо от това дали са царе, като Иван Грозни, или прости хора, като бурлаците и запорожските казаци. Но в най-голямата му картина "Заседание на Държавния съвет" в Русия музей в Петербург, имаме същото сборище на безлични актьори. Обяснение на този проблем ще получи и всеки, който е чел внимателно Словото. Това е отговорът и по въпроса за детерминацията. Ето тук най-важния цитат по този въпрос: "Европейските народи страдат от своята карма. Не могат ли те да се помирят? Не могат ли да федерират помежду си? - Могат. Днес виждате навсякъде умни хора - руснаци, французи, англичани, американци. Не могат ли да се спогодят? Ако дойдем и до балканските народи, и те са умни. Всички тези народи имат свое управление, своя власт, своя камара, сами си издават закони. Защо не могат да се спогодят, какво им липсва? - Има някаква причина, за да не могат да се споразумеят. Всеки трябва да намери причината и да я отстрани. Питам: Може ли например показалецът на дясната ми ръка да се отдели от мястото си и да отиде на лявата ръка или съвсем да ме напусне? Можем ли при това положение да имаме отношения помежду си, да се разбираме? Щом той се отдели от ръката ми, между мене и него няма възможност да се разбираме - един пръст не може да стои едновременно на двете ръце. Може ли една жена да принадлежи едновременно на двама мъже? Или един мъж - едновременно на две жени? Следователно и показалецът ми не може да служи едновременно на двама господари. Ако се опита да направи това, той ще попадне под ударите на Великия Закон и ще изсъхне. Той ще бъде изключен от цялото Битие. За да не пострада, трябва да си остане на дясната ми ръка, дето е поставен. Такъв е законът - където те е поставил Бог, там ще работиш. Казано е да не пожелаваш жената на своя ближен - тя е пръст на Божията Ръка, там ще стои и работи. Ако пожелае да отиде на друго място или друг я пожелае, нейната съдба е решена - смърт я очаква." 9. Друго е положението с Добруджа - за предстоящото й анексиране от България има доста много регистрирани изказвания. Ето и главното от тях: „Какво ще стане с Румъния? - Каквото става с някой разбойник, когато го пуснат от затвора - отива си вкъщи. Румъния ще бъде заобиколена със славянството и ще остане като остров в море. (Искайте сила, имайте вяра, извънредни беседи (1914-19), София 1994. Междувпрочем Румъния трябваше да плати за грабителството си по отношение на България много висока цена - малцина в България знаят, че през 1917 г., пред угрозата на българската войска, Румъния предава на Русия "на съхранение" държавното си съкровище, включително всичките си златни резерви и по този начин ги загубва завинаги. В този смисъл меродавно е изказването на Учителя, че никой няма право да отнеме на българите това, което е тяхно: "България си има свой план, определен от Бога. Земята, която й е дадена от Бога, никой не може да й отнеме. Всеки народ, който би се опитал да вземе тази земя, която е дадена за осигуряване на народа, е проклет. Върху него ще дойдат най-големите страдания." (из беседата „Аз съм онзи човек“, от „Да възлюбиш Господа“, Неделни беседи от Учителя, (1916-1920), София 1946, с. 156-28.IХ.1919)

4. БОЖИЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Берлинският конгрес състоял се от 1 юни до 1 юли 1878 г. се е председателствал от германския канцлер Бисмарк. Решенията са известни. Австро-Унгария чрез граф Андраши откъсват западните български земи, градовете Пирот и Враня, които се предават на Сърбия, за да могат в замяна да вземат славянските земи - Босна и Херцеговина. След Първата световна война империята на Австро-Унгария се разпада и от нея се създават независими държави: Австрия, Унгария, Чехословакия, Полша. Австрия става по територията по-малка и от България. Югославия, която бе създадена след Първата световна война и с придобивките след Втората световна война задържа български земи, но дойде 1990 г. започна гражданската война и тя се разпадна на самостоятелни държави като Словения, Хърватско, Босна и Херцеговина, Македония и остана само Сърбия и Черна гора от старата федерация Югославия. Имперските амбиции на Бисмарк за създаване на Велика Германия в Европа не можаха да се осъществят. Германия премине през две войни -1 и II световни войни, като ги загуби и й бяха отнети територии с немско население като бе и разделена на две Германии от 1945-1990 г. като бившата столица Берлин бе разделена на две. А Берлинската стена просъществува от 1962 до 1990 г. През II-та световна война Англо-американските бомбардировки над Берлин разрушават онзи дворец, в който е подписан договора през 1878 г. за разделение на България на две половини, от които една е васална на Турция с име Източна Румелия. А свободната част е Княжество България. Там където е бил дворецът, на същото място преминава Берлинската стена, а Съветска Русия, СССР окупира Германия, източната й част от 1945 до 1990 г. След като се разпада Съветската империя, тя доброволно си изтегли войските от окупираната половина и сега Германия е обединена държава. Румъния, която участва с войски в Освободителната Руско-Турска война 1877-1878 г. получава за компенсация северна Добруджа заради Бесарабия населена с румънци, но присъединена към Русия. Бесарабия по-късно се оформя като Молдовска република в състава на СССР и досега е територия на Русия. Турция, след Междусъюзническата война 1913 г. получава Одрин и попречи на България да излезе на територия очертана от линията Мидия-Енос от Черно море до Бяло море, за да има излаз на Бяло море. По този начин се осуетява прокопаването на канал между Черно море и Бяло море от Русия, за да могат да се заобикалят Дарданелите, които затварят изхода на Черно море към Бяло море от Турция. Днес Турция воюва с кюрдите, които са разпокъсани между бившата СССР с република Кюрдистан, между Ирак, Иран и Турция и което население наброява 60 милиона души. Те утре ще се обединят като държава Кюрдистан и Турция ще се свие по територия. Виж "Изгревът", том I, стр. 436-438. На Берлинския конгрес Англия получава от Турската империя гръцкият остров Кипър. Днес той е разделен на две от Турция и Гърция благодарение на английската политика. Английската империя се разруши и Англия се прибра на своят остров. Италия тръгва да окупира земите на Албания и Триполитания. Днес Албания е независима държава както и Либия със столица Триполи. А Италия се прибра в своята територия изглеждаща на картата като ботуш - италиански ботуш. В бъдеще историците ще правят много по-подробни сравнения и ще се добират до необикновени съвпадения. Едно е вярно, че според Учителя Дънов Освобождението на България от турско иго се дължи на Великото Всемирно Бяло Братство, което е трябвало да подготви една независима и свободна държава, за да бъде мястото, където ще работи Великия Учител Беинса Дуно. България е освободена заради идването и мисията на Учителя Дънов. България се освобождава през 1878 г., когато Петър Дънов е роден вече и е на 14 човешки години. Русия заплаща Освобождението на България с 200 000 убити войници, което е огромна цифра за 19,век. Днес България е 8 милиона и Русия е заплатила с кръвта си, за да живеят тези българи в свободна България. А онези българи, които са в Божествения свят, те са, които крепят България и я съхраняват като държава. Учителят Дънов веднъж бе споменал, че българите нямат право на държава, но благодарение на българите, които са в Божествения свят имат кредит да съществуват като държава, но при условие, че служат на Бога. Ето няколко мисли от Учителя Дънов: "Сега аз говоря за онези българи, които са в Божествения свят. Има българи и в Духовния свят. Когато се намерите в известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се към българите от Духовния свят, те ще ви помогнат. Ако и те не могат да ви помогнат, обърнете се към българите в Божествения свят. Те непременно ще ви се отзоват". (Томчето "Божествен и човешки свят", стр. 438) "Българският народ се освободи от турско робство заради делото на Бялото Братство." Накрая представяме едно писмо от Асен Чилингиров, живеещ в Берлин, който сподели своите виждания за Берлинския конгрес.

3. САН СТЕФАНСКА БЪЛГАРИЯ И БЕРЛИНСКИЯТ КОНГРЕС През 1878 г. в резултат на Руско-турската война България бе освободена. Бе сключен Сан-Стефанския договор и според него бяха очертани границите на България с живеещо българско население. Но срещу това скочиха Англия, Австро-Унгария, както и Германия. Бе свикан Берлинският конгрес през 1878 г. и германският Бисмарк спомогна да се раздели България на две: Северна, като Княжество България и Източна Румелия под васалството на Турция. Така България и българския народ бяха разделени на две като една от целите на Черната Ложа бе да се ограничат условията и да се попречи на Великия Учител, Който бе слезнал на земята. Вместо да работи с целокупния български народ, да работи в Сан Стефанска България, за да свали Словото на Бога, то Той беше ограничен както отвън, така и отвътре и Му се противопоставяха както управляващите, така и църквата в България. Веднъж Учителят бе заявил: "Както Англия и Австро-Унгария с помощта на Бисмарк разделиха България на две в Берлин и отхвърли плана на небето, така и Германия ще бъде разделена на две, за да си научи урока, кога е противодействала на решението на Бога". Ние доживяхме да се изпълни точно това. След Втората световна война от 1945 г. Германия бе разделена на две, на западна и източна, като в Източна Германия и Берлин бяха настанени руските войски. Цялата Източна Германия бе окупирана от руски войски и се управляваше от Комунистическия режим подвластен на Съветска Русия. Сбъдна се това, което бе казал Учителят. На времето чрез Бисмарк и в Германия чрез Берлинския конгрес изтръгнаха от Русия победата срещу Турция от войната 1877-78 г. и то по дипломатически път. Но сега те дойдоха в Берлин и побиха червеното знаме над Райхстага, който бе Германския парламент. Сега е 1977 г., в момента е изградена Берлинска стена, висока към десет метра и тя разделя източен от западен Берлин и пиле не може да прехвръкне през нея. Как ще се развият събитията следващото поколение ще ги провери. Австрия също бе окупирана от руски войски и съюзнически войски на Англия, Франция, САЩ и бе разделена около 10 години след 1945 г. След това великите сили се споразумяха, тя бе обединена като Австрия с условие да спазва неутралитет.

2. УИЛСЪН И ОБЩЕСТВОТО НА НАРОДИТЕ Уилсън, президента на САЩ по времето на Първата световна война бе казал тогава: "Мир без контрибуции, без победители и без победени". А това бяха думите на Учителя, казани в разговори с Него на ул. "Опълченска" 66. А от къде ги знаеше тези идеи президента на САЩ? В един от разговорите с приятелите, Учителят каза: "Американският президент Уилсън е ученик на Бялото Братство и той бе изпратен да създаде Организацията на обединените народи". И наистина, той предложи план за създаване Организацията на обединените народи. Някой трябваше от учениците на Бялото Братство да довърши онова, което на времето, в миналия век Наполеон Бонапарт не можа да изпълни. А според Учителят той бе изпратен от Невидимия свят на земята и имаше мисия. Тя се състоеше в следното: а) да премахне феодализма в Европа, което стори; б) да отнеме светската власт на папата, което постигна; в) да създаде Европейски съединени щати по същия начин, както бе устроена САЩ. Но това той не можа да изпълни. Той бе подведен и отклонен и тръгна да воюва срещу Николай Първи и Русия. А според Учителя и Наполеон, и Николай Първи бяха ученици на Бялото Братство. Те горе бяха равни. Ето какво преживяхме, както в света, така и България. Страната ни беше разцепена и окастрена с територии, населени с българско население. Това стана поради непослушанието към съветите на Учителя, които бяха дадени своевременно и предадени на онези, които движеха политическите събития както у нас, така и в чужбина.

НИКОЛА ЦОЧЕВ НАНКОВ (17 юни 1901 г. - 16 октомври 1983 г.) 1. БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА КВАКЕРИТЕ Ние бяхме свидетели на големи политически събития. Преживяхме Балканската и Европейската войни. Видяхме как бе разпокъсана България чрез Ньойския договор. Но видяхме и други политически събития. САЩ се намесиха в Първата световна война на страната на Англия и Франция и Германия загуби войната. Тогава американския президент Уилсън представи 14 точки за примирие. Но тогава Клемансо от Франция и Лондж Джорд от Англия се наговориха да вземат контрибуции и наложиха свой план. Американската дипломация бе игнорирана и унижена. Те се прибраха в САЩ и се заклеха да отмъстят на Англия и да разрушат империята на Великобритания. След войната САЩ подпомогнаха Германия да се възстанови икономически, защото знаеха, че само тя можеше да противодейства на Англия. През Втората световна война и след нея бе затвърдена силата на САЩ, която също се присъедини на страната на Франция и Англия срещу Германия. Те отново спечелиха войната, но САЩ вече не позволи на Англия да доминира. Английската империя след войната бе разрушена. Когато споделяха приятелите тези събития с Учителя, Той при различни случаи бе казал много неща. Ето едно от тези: "Водачеството се даде от Невидимия свят на САЩ понеже на времето Англия изгони квакерите от страната си, а Америка ги прие при себе си. Те се прехвърлиха там, но и със себе си носеха молитвите, които произнасяха към Бога. Така благословението бе прехвърлено през океана и рога на изобилието се изля от небето чрез тях над САЩ". Ето едно становище на Учителя за онези исторически събития, които изпълниха този век по времето на Школата на Учителя.

МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ ФИЛИП СТОИЦЕВ Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26 май 1990 г. в Клуба на Изгрева Уважаеми присъстващи, Поздравявам ви с "Добре дошли". Моля, онези от вас, които желаят, да споделят с мен впечатленията си от лекцията. ПРЕДИСЛОВИЕ Периода, който преживяваме се характеризира с невероятна политизация на нашето общество. Същите промени започнаха по-рано да стават в цяла Европа - в Източноевропейските страни, включително и Съветския съюз. Славяните, по думите на Учителя, се готвят за своята Божествена мисия на Земята, а България е центърът на това обновление, на този обновителен процес, тук се роди, живя и работи един велик Божий пратеник. Желая да спомена, че бащата на Учителя - дядо поп Константин Дъновски е признат официално за възрожденец и портрета му се намира във Варненския музей. Съществува писмо 1208 от 5 август 1976 г., с което Комитета за култура приема, че Петър Дънов е прогресивен деятел на културата. Никога досега българският народ не е почувствал духовния глад, на който сме свидетели след 10 ноември 1989 г. Във в. "Дума" излезе една малка статия: "Истината за Бялото Братство в България", подписана от Йоанна Стратева и тя беше затрупана от писма, така също и д-р Илиан Стратев. Много хора искат да направят връзка с Учението на Учителя чрез нас и ние сме свидетели на техните стремежи и сме длъжни да ги насочим в правилна посока. А, това можем да направим като ги запознаем с Неговото Слово, с музиката Му, с Паневритмията и на дело им покажем с живота си, че сме достойни Негови последователи. Не ми се сърдете, но още не можем да се назовем, че сме Негови ученици. Преди да си замине, Той е казал: "Съжалявам, че не оставих един истински ученик в България". Моята дейност като музикант започна отдавна, но публичните ми изяви започнаха от 1985 г. с изнасянето на първия концерт в София с участието на Йоанна Стратева - цигулка и Добринка Ставрева - сопран, Тодор Маринчевски - оперен баритон, в "Слав. дружество", с участие на камерен външен оркестър от Българска държавна консерватория срещу възнаграждение. Какво да правя като имаме само цигулари, а оркестър се прави с виоли, чели, контрабаси. Последваха концерти в 1988-а и 1989 г., а и още два концерта на 25 март и на 27 април 1990 г. уредени вече от музикалните ръководители в Братския съвет. Посоката е правилна, трябва да се продължи, а вече и належаща. Изнесеното на лекцията "Музиката на Учителя" беше продиктувано от желанието да направим достояние на повече външни хора Неговата Музика. Ние излизаме вече от стайните изяви, когато свирехме по няколко човека в домовете на наши приятели. В защита на Истината е необходимо да кажа, че първите 3 концерта, за които пиша биха били немислими без моралната и материална помощ на малък кръг наши музикални приятели, на които изказвам голяма благодарност. Преди три седмици, изведнъж си казах: "Филипе, защо не развие и изнесеш публично лекция на тема "Музиката на Учителя Петър Дънов". И ето днес ще я изнеса пред вас, но ще я изнеса и пред по-голяма аудитория, за външни хора, смятам, че излизаме вече от "стайните" изяви към лекторска дейност и на музиката на Учителя. На ясно съм, че изнасянето на подобна лекция се очаква от последователите на Бялото Братство и поканените от тях гости с интерес тъй като се изнася изобщо за първи път публично. Ясно ми е още, че това е една трудна в много отношения тема и че лекторът би трябвало да бъде композитор-професионалист и музиковед. Мога да ви успокоя с това, че освен стоматология, моята основна професия, съм учил 2 години музика в Българска държавна консерватория, бях ученик на проф. Владимир Аврамов - по цигулка, на проф. Панчо Владигеров - по камерна музика, учих частно хармония при двама известни професори. Занимавам се усърдно с музиката на Учителя 50 години, свиря я, хармонизирам, аранжирам я и я разработвам, живея с нея. Имам изнесени 3 самостоятелни концерта с Негова музика. Поради ред причини, между които бяха: войната 1939-а, 1944 г., бомбардировките над София, евакуацията, участието ми на фронта като зъболекар и други, не успях да завърша музикалното си образование и да се отдам само на музика и тя остана моята неосъществена мечта в този ми живот. Имам композиция: "Несбъднат блян" някой ден ще я чуете. Голяма част от свободното си от професията време, съм посвещавал на музикални занимания, свирене, композиция, участието ми в музикални състави, писане на ноти. Стигнах до един добър актив, с излизането на грамофонна плоча на песента на Учителя "Мусала", аранжирана от мен за смесен хор и пиано, изпълнена от един добър самодеен хор в София от 90 души ръководен от Филип Аврамов. Това е само информация, далеч съм от самохвалство. След тази предварителна информация редно е да изнеса темата си. Известно ми е, че 99% от българите, при произнасянето на името на Учителя Дънов, има само бегла, или невярна представа за Него. Затова се погрижи властта преди 9 септември 1944 г. в България, а главно черковниците. Е, да, Учителят привличаше много от истински верующите българи към себе си. Предполагам, че може би някои от Вас едва днес ще научат, че той е написал много мелодии и песни - 148 на брой, отпечатани в този сборник. Също и текста на песните е от Него така, че неговите последователи пеят и живеят с тази музика. При преразглеждане на тази песнопойка, на всеки квалифициран що годе музикант, ще направи впечатление следните особености: 1. Песните на Учителя са дадени и отпечатани едногласно, без съответната хармония. 2. Те са дадени гладно за средния певчески регистър, тоест, могат да се пеят от: мецосопран, алт, среден тенор, баритон. Малко песни са за сопран. Обяснението за това е, че Учителят сам беше баритон, незабелязано даже от Негови дългогодишни последователи. 3. Веднага, при доста песни, бие на очи отстъплението от класическата форма на фразата, която е от 4 такта, т.е. не навсякъде е спазена. Това се обяснява с това, че много Негови песни не са в поетичен текст, с еднакво число срички и рими, а текста е в проза. 4. Ще намерите честа смяна на първоначално обявения такт, например песента започва в 2/4 или 3/4 такт, а скоро преминава в 4/4, 5/4 или 6/4, според сричките на текста. 5. Част от първите песни са тъй наречените "Куплетни песни" и са на Негови последователи в първите години. Това срещаме в първия раздел на песнопойката "Братски песни", който съдържа общо 32 песни. От тях на 20 песни, с мелодии, от Негови последователи, са написани по 4-5 куплета, често по идеи дадени им от Учителя. В раздела "Песни от Учителя", всички песни имат само един текст даден от Него. 6. Някои песни са сравнително къси, затова ги изпълняваме по два пъти, това са тъй наречените "общи песни". 7. Най-съществените качества на песните на Учителя са: голямата им мелодичност и дълбока изразност и философската вглъбеност на текста. Мога да кажа, че цялото Учение на Учителя присъства в текста на Неговите песни Аз самият винаги съм приемал тези песни за уникални. Те завладяха цялото ми същество, аз живея с тях. Когато намисля да хармонизирам дадена песен, аз мислено си я пея поне една седмица, обмислям каква хармония й приляга, сядам и за няколко дни я изработвам. Щом песента е облечена в хармония, следва аранжирането й за камерен оркестър или соло пеене и камерен оркестър, или за смесен хор и пиано, правя и аранжировка за китара. Песните на Учителя не са само песни от духовен характер. Между тях има динамични и много раздвижени, направо жизнерадостни песни. Наши приятели, музикални-запалянковци, са носили песнопойката от песните на Учителя на познати професори в консерваторията, очаквайки при един повърхностен преглед те да изпаднат във възторг. Какво е било тяхното разочарование, когато професорите са прелиствали песнопойката, солфежи-рали са на ум част от песните, клатели са глава и не са казали нищо, вероятно са се чудили на ум на тези наши приятели. Това е била тяхната индиферент-ност и неодобрение. Ето обаче какво се случи, когато същите тези песни, хармонизирани бих казал, прилично, бяха поднесени за мнение на музиканти и то добри. До 1972 г. имах вече аранжирани 20 хубави песни на Учителя и предприех техния магнетофонен запис. Подпомогнат най-дейно, морално и материално от моя най-добър приятел по музикална линия, брат Гавраил (Галилей) Величков, цигулар и литератор, ние събрахме камерен оркестър от 14 души: 5 първи цигулки, 4 втори, 2 виоли, 2 чела, контрабас, флейтист и пианист допълнително, възнаградихме двамата челисти от филхармонията, контрабасистката от операта, виолистите бяха също оркестранти, цигуларите бяха по-голямата част наши приятели, също флейтиста и двете пианистки. За солисти певци поканих Весела Несторова - сопран; Росица Янчева - сопран, Виолета Младенова - драматичен сопран и Тодор Маринчевски - оперен баритон, все наши добри певци. При голям ентусиазъм и подем, направихме 2-3 репетиции на Изгрева в дома при Игнат Котаров, той имаше хубаво пиано, записахме 20-те предвидени песни успешно с любителски магнетофон. Брат Галилей, който вярваше напълно в моите творчески възможности все пак, без да ми каже предварително, занесъл касетата със записа за мнение на Стоян Сертев. Той беше цигулар от първият прочут български квартет: Аврамов, отличен инструменталист. Този квартет е концертирал на Изгревска сцена. Живеейки в близост до Изгрева, Сертев знаеше, че Учителят е дал някаква музика на своите последователи, но нищо повече. Галилей му пуща по ред записаните песни и мелодии. Едва при песента "Вечер-сутрин" една малка песничка от 14 такта Сертев казва: "В първата част на тази песен, пианото прави сполучливи вариации върху мелодията, а във втората част, пианото изпълнява великолепни вариации върху мелодията в български дух, в 8/8 такт". При песента "Странник съм в този свят", Сертев възкликва: "Ама, тази песен от Учителя Дънов ли е, не мога да повярвам, а кой е направил аранжировката". Името Стоицев му беше известно, от там, че Лиляна Стоицева, моята дъщеря -цигуларка, беше ученичка на проф. Владимир Аврамов. Така изразеното мнение на Стоян Сертев, известен цигулар-професионалист ни зарадва много, укрепи вярата ни и ние разбрахме, че сме на правилен път. Едва в 1986 г. имах второто още по-ценно потвърждение за значимостта на песните на Учителя. Бях приготвил Неговата чудна и единствена в българската музикална литература песен "Мусала" за смесен хор и пиано. Занесох я за преглед и мнение на един известен диригент в София, ръководител на смесен хор от 90 души. Той я взел, прегледа я и след една седмица ми каза: "Песента е хубава, ще има успех, ще я разучим". Мусала" бе пята на турнета на хора с успех, в ГДР и Гърция, изпълнена беше след това на Панорамата на българската хорова песен в зала "България", в която участваха с песни най-добрите български композитори-песенници: Добри Христов, Тодор Попов, Димитър Петров, Михаил Танев, Филип Аврамов. Публиката я прие възторжено, целият хор, диригента и залата ми ръкопляскаха. Аз плачех от радост. Трябваше да ставам да се покланям и си мислех: "филипе, ти обра лаврите вместо Учителя". Това стана така, защото диригента не посмя да се изрече от конферансието името на Учителя, а казаха само: "Мусала", аранжировка на Филип Стоицев". Казаха така, а аз бях слисан, че не бе споменато името на Петър Дънов, така както я бях дал. След концерта получих обяснението на диригента, че в залата присъстващите композитори от завист да не разровят случая и да не увредят на диригента, че поставя на "Панорама на българската хорова песен" една песен на Учителя Петър Дънов. Разбрах това след изпълнението на песента. Ето още една жертва на тоталитаризма. Но "Мусала" излезе в 2000 грамофонни плочи, издадени от Балкантон, заедно с други песни на същия хор, а върху корицата на албума пише: музика Петър Константинов, аражировка Филип Стоицев. "Мусала" е първата песен на Учителя, излязла в света на музиката. А Константин Илиев, прочутия български диригент, който я чу на презапис ми каза: "Докторе, написал си страшна песен". Искаше да каже: чудесна песен. Той разбра, че само аранжировката е моя, а песента е на Учителя Дънов. Красотата и истината на всичко, също и на музиката не могат да бъдат получени. Музиката на великия Бах е била преоткрита 200 години след неговата смърт, от не по-малко великия Роберт Шуман. Сега вече имам към 80 Негови песни - аранжировки. Сестра Ирина Кисьова е оставила много хармонизации за пиано, тя свири много години в салона на Изгрева за общо пеене. Изнасяше концерти. Беше и певица. Кирил Икономов направи много песни за смесен хор. Спомням си за дядо Матей Калудов, Мария Тодорова като творчески надарени музиканти. Сега се проявяват двама млади отлични музиканти и хармонизатори-аранжори - Георги Стратев, Ина Дойнова, Петър Ганев. Щафетата е в сигурни ръце. Вие знаете чия е тази щафета. Музиката на Учителя не е самоцелна музика, тя не е и програмна музика. Тази музика е сътворена от Него и е дадена като необходима съставна част към религиозно-философския светоглед на Учителя. Без нея Неговото Учение би било немислимо. Учителят няма за задача в сегашния си живот да бъде композитор. Негови са думите: "Когато дойда пак на земята ще се родя като музикант". Той обичаше всички музиканти, специално онези около Него, които му съдействаха за записване и хармонизиране на песните му. Каква скромност и величие има в думите му: "Ще се родя следващия път като музикант". Досега прилагаме за хармонизиране музиката на Учителя само класическа хармония. Чух плоча - запис на нашите френски приятели от хорови песни на Учителя с български текст, изговаряни от французи, последователи на Михаил Иванов. Той отиде в 1938 г. във Франция, пратен от Учителя, създаде там голямо духовно общество, французите пеят песните на Учителя на български, иначе не би могло. Тяхната хармония ми хареса, но е малко по модерна и необичайна за нас. Сега вече благодарение на дейността на Михаил Иванов има братства в Англия, САЩ, Италия, Швейцария, даже в Съветския Съюз и те знаят, че основател на Бялото Братство е Учителя Дънов. Михаил Иванов беше много деен, почина преди една година. А чужденците днес идват в София и се покланят пред гроба на Учителя Дънов. Да разгледаме сега трите раздела на "Голямата" песнопойка, която обхваща целокупното творчество на Учителя. Раздела "Братски песни", първия раздел са отпечатани 32 песни, от които само 12 са с текст и мелодии на Учителя. Останалите 20 са били написани от музикално и поетично надарени Негови последователи. Често срещаме песни по дадени от Него идеи за текста. Една от първите песни на Учителя, пята с въодушевление от първите му последователи е песента "Страдна душо". Тук ще намерим хубавите маршови песни "Напред да ходим", "Време е да вървим" и химна на Бялото братство "Братство-единство". "Ще се развеселя" е чудна песен. Тези песни се пеят и до днес и са любими песни. Втората част от песнопойката е озаглавена "Песни от Учителя". Тя съдържа 78 песни, всички с мелодии и текст на Учителя. Всички от хубави по-хубави. По отношение на строежа, песните на Учителя намираме едноделни и двуделни. Във втората част се намират повечето от тъй наречените от нас "санскритски песни", но Учителят нарича употребения в тях език "Ватански", един прастар свещен език. В коментара на песнопойката е даден превода на повечето от тях на български. Тези песни са всички много красиви, но особено се открояват песните "Махар Бену Аба", "Вехади", "Нева санзу", фир-фюр-фен", "Бершид-Ба". Тук се намират и митичните песни: "Бог е любов", "В началото бе Словото", "Благославяй", величествения "Химн на Великата душа". Много обичам художествените концерти и соловите песни "Ранен час", "Скитах се по гори и планини", "Пролетна песен", "Обетована земя", "Малката буболечка", "Песен за двете сестри", и др. Това са песни-бисери, със силно художествено въздействие. Но уви, вече нямаме певици-сопрани, които да изпълнят тези песни както трябва. Искам пак да подчертая, че в текста на Учителевите песни е вложена цялата философско-религиозна идеология на Учението му. Трябва да обърна дължимото внимание на многото общи песни, които се пеят ежедневно от неговите последователи. А при колективното им изпълнение на беседи на срещи създават най-благоприятна атмосфера на духовен подем и незабравимо преживяване на пеещите. В третата част "Неиздадени мелодии и песни на Учителя" се намират две грандиозни пиеси: "Българска рапсодия" за соло пеене - тенор и "Българска идилия" - за соло цигулка. Имаме ги с акомпанимент на камерен оркестър, предстои изпълнението им. Само "Идилията" е изпълнена един път от Йоанна Стратева - цигулка, това е най-голямата ми и сполучлива аранжировка. Учителят обича българската народна песен и сам е написал 12 песни и пиеси в български дух. В тези две големи композиции Той дава най-чисти образи от народния епос. "Новото Битие" в този раздел е съставено от 7 песни пети и свирени от Учителя в село Мърчаево пред сестра Лиляна Табакова, която ги заустява и която ги записва по памет. Въздържам се от коментирането им, имам основание за това. То е последвано от 10 песни, всички интересни и красиви, които успях да хармонизирам. "Вътрешният глас на Бога" е мистична песен, текста е на същия прастар език. "Отче наш, не ни въвеждай в изкушение" пресъздава само края на молитвата, а "Странник съм в този свят" е песен за Учителя. Това е песента, която възхити Стоян Сертев, ще я чуете на запис, за камерен оркестър, който соло цигулка изпълнява, а във втори запис и Йоанна Стратева и Георги Стратев. Някой път си задавам въпроса: защо никой български композитор не е обърнал внимание досега на това богатство от теми, вплетени в тези песни, много благодарни за разработка в по-големи произведения, както казва Учителят: "Един ден от моите песни ще станат симфонии". Обяснението е просто: за да харесаш тази музика трябва да си духовен човек. А, и никой български композитор не би дръзнал да се обърне към тези към песните на Учителя, за да не бъде набеден в идейна принадлежност към Бялото Братство. Ние сме пионери, скромни предци на бъдещето. За темата: "Музиката на Учителя" би могло да се пише много по-обширно. Смятайте моята лекция като резюме на същата тема. На това място ще прекъсна за малко лекцията, за да ви разправя едно най-ново научно откритие, което потвърждава казаното от Учителя преди малко, че музиката изпълва до край Вселената. Преди два месеца прочетох в един вестник, че един английски астроном, успял да долови звукови вълни от една много отдалечена галактика. И понеже бил и музикант, успял да възпроизведе тези звуци на пианото си. Това кратко научно съобщение ме порази. То отговаря напълно на изказването на Учителя направено преди много години, че Вселената пее. Искам да ви разкажа как Учителя ценеше и уважаваше труда на музикантите. Познавате добре Влади Симеоново, известният голям български диригент. Той живееше 1941 г. в близост на Изгрева, познаваше Учителя, защото съпругата му е дъщеря на нашия приятел Бертоли, от италиански произход. Влади Симеонов беше цигулар и свиреше тогава в оркестъра на Сашо Попов. Знаейки, че Учителят обича да се изнасят концерти на изгревска сцена, Влади му предложи да дирижира един концерт с музика от Чайковски, да бъде изпълнена прочутата негова серенада за камерен оркестър. А тя е една много сериозна композиция. Изпълнихме също и една аранжировка на мелодия на Учителя от сестра Кисьова. Учителят ни слушаше в салона. Той покани 15 души свои колеги от оркестъра, покани и нас, изгревските цигулари да му съдействаме: Асен Арнаудов, Ангел Янушев, Мария Златева и мен. След концерта, от който Учителят беше много доволен брат Гавраил Величков, раздаде на външните музиканти по един бял плик с хонорара - 500 тогавашни лева. В пликовете имаше по едно листче, напечатано на машина с по една мисъл на Учителя за музиката. Какво беше нашето изумление и смущение, когато на следния ден брат Галилей ни посети: Асен Арнаудов, Ангел Янушев, мен, мисля, че и Мичето Златева и ни връчи също по един бял плик със същата сума. В моя плик намерих листче, върху което пишеше: "Ученикът трябва да се стреми да долови музиката, която прониква цялата вселена". Желая сега да оставя Учителя да ни поговори за музиката. Ще цитирам негови изказвания, заимствани от коментатора на голямата песнопойка. Учителят казва: "Музиката е една дълбока сфера на Битието. Онези, които са я създали са били велики разумни същества. Ние ги познаваме под общото име ангели. Когато природата се подновява и пресъздава -ангелите пеят. В началото на всяка божествена култура човеците пеят. В музиката са скрити законите на миросъзданието. Божественият Дух е работил музикално. Музиката като изкуство на ангелите - тя е съединително звено между ангелския и човешкия светове. Тя е говор на душата. Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви, а любовта, това е великата реалност на живота. Мощни сили се крият в музиката, ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо ново, нещо красиво, те трябва да поставят като основа на възпитанието си музиката, в най-широкия смисъл на думата. На земята, гдето обитават толкова много живи същества се разнася непрекъснато музика: музиката на текущите води, на вечно вълнуващите се води - океани и морета, музика се носи във въздуха, във виенето на вятъра, в шумоленето на листата, в чуруликането на птичките. Щом у човека се пробуди космическото съзнание, у него започват да се развиват способностите, които го довеждах до по-тънко различаване на цветове, тонове, звукове и той започва да долавя онази величествена симфония, която звучи в мировото пространство, която изпълва до край Вселената. И тогава той ще разбере дълбокия смисъл на живота. Днес музиката се изучава най-вече като изкуство. Според мен има три вида музика: механична музика, която само раздвижва нещата. Органична музика, която организира живата материя, и установява нейния ритъм и психична музика, която събужда скритите сили на душата. Окултната музика, която едва сега навлиза в света, тя обединява качествата на тези три вида музика и затова е достъпна за малцина. Музиката е един от мощните методи за тониране. В човека понякога се развиват чувства, страсти и желания, които ако не се издигнат нагоре чрез музика, ще вземат обратната посока, към центъра на земята. Тя оставя в душата на човека едно радостно, възходящо чувство, едно чувство на подем на творчество. Там където музиката е проникнала, хората са по благородни. Музикалният живот се отразява и върху лицето. Затова човек трябва да пее и свири, музиката ще спомогне за неговото организиране в телесно и духовно отношение, постепенно ще премахне тревогите, с които човек днес е изпълнен и ще донесе едно уравновесяване на духовните му сили". Ако прочетете главата в песнопойката: "Учителят за музиката", ще се изпълни душата ви с познания за музиката, която никой музикант досега не е изрекъл. Горещо ви препоръчвам това. Благодаря ви драги слушатели, че ме изслушахте досега с внимание. Сега ще илюстрираме част от казаното до тук, най-напред с цигулка и китара, после с чело и китара и накрая с магнетофонни записи. Ще чуете и мелодии на Учителя в изпълнение на Йоанна Стратева - цигулка, Юлиян Ненков -виолончело и Филип Стоицев - акомпанимент на китара. Песните са в инструментално изпълнение. Йоанна Стратева има майсторска цигулка, която пее: Свири, пее и говори. Аз й благодаря за участието й. Благодаря ви: Филип Стоицев. 22 май 1990 г.