Dobro

27. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 7, 17,ІІ,1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 17,ІІ,1930 г., София, стр. 2) Драги братя, „Разравя ралото земята, но силата не е у него, а у воловете.” „Истината може да се познае само когато я приложиш.” Живият человек без глава не може - и народ без водачи. Казват, че водачите били като народа - но това наглед е само вярно. Има неща, които наглед са верни, а други наистина са верни. Някои хора наглед са богати, а други - наистина. Едни наглед са учени, други - наистина. Едни наглед са здрави, други - наистина, И тоя, който наистина е богат и знаещ и здрав, той се познава веднага, щом го туриш на работа. Истинското, което не е само наглед злато, не хваща ръжда и не гори от огън. И онзи, който ще учи децата от четвърто отделение, много повече трябва да знае. Водачът трябва да е нещо повече от тоя, когото води. И стадото овци ги води овен, и чердата говеда - бик. А за техния живот се грижат не те - водачите, а човек - господарят. Та помнете - и вие имате или си избирате водачи - но има и водачи, които наистина водят и пазят стадата, но не са човеци. Водачът народен трябва да е като чешма - и ако е с хубава вода, събират се много да пият от нея. Но чешмата от себе си ли тече? Свързана е тя с нещо - отнякъде й иде водата - извор има. И докато тече тая вода, дотогава е чешма - ходят при нея и търсят я. Пресъхне ли - никой се не отбива. И народният водач като чешма трябва да бъде - извор да има - отнякъде, от чист извор да черпи - на хората да дава. А няма по-чист извор от обичта към всички хора. Вървиш из полето, гледаш далеч някъде трен хвърчи - наглед сам, машина пуши, шуми... Но там има машинист, огняр - разумни същества, сила - пара, разписание, което определя кога, къде да се бави и как да върви. Животът на такъв трен прилича: наглед като че ли сам върви, но в него има машинист, огняр и пътници - ний сами. Народният водач е там помощник, разумен помощник на Великия машинист, за когото често хората нито мислят... Народният водач трябва да знае, че някога е като раздавач - раздавач на добрини за народа. Но както раздавачът не може да дава чуждите писма на своите бащи, майка и братя, а на адреса точно, така и той трябва добре да разбира всекиму каквото трябва да раздава, а не по хатър. Разсъдлив, разумен трябва да бъде. Най-после народният водач трябва да знае, че не може един музикант да свири както си иска в оркестъра, само защото бил роднина на капелмайстора... Такива глупави музиканти животът ги изхвърля. И всички партизани, които мислят, че седят над законите, които сами са писали, а от народа искат да ги изпълнява, отиват по пътя, на края на който ги чака пропаст. И тъй, когато дойдат тия, които ще искат да ви стават водачи, питайте ги: чешми ли са; свързани с извор или са само една чашка водица; раздавали ли са я? Знаят ли да четат адресите точно - справедливо ли са раздавали писмата, или по хатър; и най-после, знаят ли да свирят разумно, т. е. да говорят както говори човек, когато обича всичките свои братя и съграждани еднакво и да прилага самият той това, което говори - ако са такива, гласувайте за тях. С братски поздрав: Любомир София, 11.II.1930 г.

26. ОПИТНИ (бр. 7, 17.ІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 17.ІІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Днес, след като преживяхме толкова катастрофи, несполуки и дойдохме до това безизходно положение - благодарение на партизанщината, злобата, завистта, някои партизани още не могат да проумеят отговорностите, които носят спрямо народа ни и още имат смелостта да заявяват, че те били опитни и големи политически личности, избраници да водят народа, и че между нас - Ратниците на свободата, нямало големи опитни политически люде. Наистина, между нас няма опитни големи политически мъже. Но и Христос, когато се яви и донесе новото, Той не се обърна към Царете, първосвещениците, а към сиромашта, то пое новото, защото тези „големи” хора бяха пълни съдови и нямаха нужда от ново и друго. Левски някога също не потърси подкрепата на големите чорбаджии и опитни палачи народни, а се обърна за помощ към бедните и никому неизвестни тогава личности, па и той „нехранимайко”, кой ли го познаваше? Чудно - неизвестните оставиха дела, а имената им се шепнат от уста на уста, от поколение на поколение се предават делата и подвизите им, а за хиляди чорбаджии днес никой блага дума не казва. Някога първите апостоли на либерализма, демократизма, социализма, народовластието бяха хора все малко „известни”, но идеалисти, и докато бяха те по върховете на партии се твореше в България, но щом дойдоха „опитните”, научните, тръгнахме от добре по-добре... Вярно е, че между нас няма „опитни политически мъже”, които да подават до турския султан махзари, за да го молят да окупира България. Които да прехвърлят границата без паспорти, с фереджета. Които едно да приказват, друго да мислят, трето да вършат. Които да целуват ръката на своя цар, когато е силен, а щом се стекат обстоятелствата така, че хитрите опитни политици обърнат каруцата и гърба на народа не може да понесе тежестите, те ги прехвърлят на гърба на своя цар и го гонят - детронират Липсват „опитни” политици между нас, които си правят зрелища като Дуранкулак, Шабла, Тръстеник. Няма между нас „големи политици”, които да се перчат и дуят, докато имат под своя команда хиляди явни и тайни полицаи, които да ги пазят от народа, който ги е уж избрал да ни управляват, а щом загубят властта, отиват в Централния затвор, а оттам, щом забрави народът „благодеянията”, що са му вършили, те го възсядват пак и го управляват... Няма между нас „опитни”, които, щом докарат народа ни до страшни катастрофи, да се провикват: „Моята политика фалира” - и наместо да си тегли куршума, предпочита да иде в парламента на почивка. Нали „опитните политици” докараха 10 турци - народни представители от Гюмюрджина, и ни вкараха в световната война? Нали пак за един от опитните ни министри се говори, че през 1918 г. старият цар Фердинанд го е ритнал по задника, който е не смеел да реагира – „види се, ритник за награда за неговата опитност” във вагона на софийската гара? (3.X.1918 г.) Нали опитните докараха Добро поле? Нали те, „опитните политици”, създадоха и помогнаха за 9.VІ.1923 г., а щом видяха, че са в чакмак сокак - отхвърлиха деветоюнската акция и я приписват като частно на армията и на царя дело? Напи те докараха тази гражданска война, в която хиляди легнаха из незнайни гробове, хиляди са из затвори и чужбина, и семействата им са в мизерия. Нали тези „опитни” големи мъже със своите партизани докараха днешната финансова, политическа, морална, духовна икономическа криза? Такива опитни и големи политически люде между нас наистина няма.

25. НЕВЕРОЯТНО, НО ФАКТ (бр. 7, 17.ІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 17.ІІ.1930 г., София, стр. 1) Вестник „Пладне”, 11.ІІ. т. г.: Според съветските вестници правителството е решило до 1935 година да се съборят всички черкви в Русия и след тази година в Русия няма да има нито една църква. Вестник „Мир”, 10.ІІ. т. г.; Черквата „Света Параскева” на ул. „Мария Луиза” предстои да бъде срутена, като на това място ще бъде построено едно голямо доходно здание. Произведен е вече конкурсът. Първа премия получава арх. Ст. Босолов, втора - арх. Ив. Бояджиев и трета - арх. Винаров... Разбирам да събарят черквите в Русия, но сред София, една от най-старите исторически черкви да се руши - Божи храм, за да се строи доходно здание - не разбирам. Как да си обясним това съвпадение на управата на нашата черква с управата на безбожна Русия? Там - в Русия, не признават Бога, не признават черкви. Там обичта към ближния не знаят що е. Там градят своята държава върху материализма и щика. Там избиват християните и верующите в Бога. Там неверующите управляват, нямат ни владици, ни патриций, но там, там е Болшевишка Русия, а тук е България. Тук, където в това болно време всичко е ударило да търси ресурси и нашите духовници са ударили да събарят черкви, да съграждат доходни здания. Защо? Ник. Николов

24. ЗДРАВИЯТ РАЗБИРА ЕДНО (бр. 7, 17.ІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 17.ІІ.1930 г., София, стр. 1) „Здравият разбира едно, а болният - обратното. Здравият е философ оптимист; болният - песимист.” Христос: „Вие всинца братя сте.” Всеки човек, какъвто и да е той, каквото и положение да заема в живота - било по-важно или не, има един вътрешен стремеж да постигне това, което смята за свой идеал. Висотата на тоя идеал, неговата форма, значение и вид се определя от ума на самия человек, от неговия устрем, от неговото душевно състояние. Какъвто и да е тоя идеал, щом на него се гледа сериозно и се почита като такъв - той е добър, само че не винаги пътищата, методите, по които се постига тоя идеал, са винаги чисти и добри. За пример, да желае някой да има пари, богатство - и това е един идеал, но ако той е готов да мине дори и през трупове, за да постигне това богатство, то е вече опасно - и за тоя, който мечтае това, и за тия, които са около него. Ако турите такива хора за водачи, те могат да ви донесат само нещастия. Така е и с политическия живот. Ако един политически мъж - а такива са повечето от нашите - е решил да се добере на всяка цена до властта, той ще жертвува първо всичко хубаво в себе си, а после и тия, които са около него. Така са се покварили, така и сега се покваряват нашите политици и държавници. Те правят компромиси, наемат се със задачи, които не са по силите им - даже и когато знаят предварително, че не могат ги изпълни, но облагите от властта им са по-сладки от истината...- и заради тях те жертвуват всичко. А човек, който се е отказал от Истината, той е изгубил пътя на живота си. Досега все уж умни водачи водиха, а свършихме с катастрофи. Днес също тъй умни водачи искат да тикнат народа по старите пътища. Не се лъжете; не гледайте красивите арки и големите хвалби, с които започват в началото тия пътища - винаги краят им се намира на някое бойно поле, където ехтят топовете, смъртта коси ценен человечески живот, а кръвта багри земята... А всички тия, които сега тъй знаят да ви говорят, разпалват, подтикват и обещават, се изпокриват по щабове, болници, цензури, тилове... Знайте, хората са родени братя. Всички около вас - също. Както и зад тия или ония планини и зад мътния и широк Дунав, така и зад морето оттатък живеят пак хора като вас, които плачат, когато са натъжени, прегръщат като вас своите рожби и се радват на техните детски усмивки... Искайте водачи, които да обичат Истината, да обичат хората. Те ще ви изведат не към кървавите поля на миналото, а в светлия път на новия живот, който ви чака, в който вий всинца ще се познаете като братя, които са жадували отдавна да се срещнат, за да си помагат и радват заедно.

23. ЦЯР ЗА МЪЧНОТИИТЕ И РЕПАРАЦИИТЕ (бр. 6, 13.ІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 6, 13.ІІ.1930 г., София, стр. 2) „Болните може да бъдат милвани, но силните трябва да помагат. А днес силните искат да ги милват, а слабите - пратени да работят...” Българите днес преживяват усилни дни. Каквото и да се говори, вината за това не може да се стовари само върху отделни личности. Те допринасят, усилват понякога, но не те са, които изключително творят събитията. Наистина, казват понякога, че малкото камъче прекатурвало колата, но тия министри, водачи и държавници съвсем нямат претенцията да са „малки”... Пък и според нас всяка кола може да бъде преобърната - стига коларят й да не е мястото си и да е нехаен... Но това е прехвърляне, а не творчество, живот, разумно управление... Причините за нещастията седят по-дълбоко, отколкото обикновено се мисли. И водачите на политическите движения у нас, които са обикновено доста умни хора, разбират това: те знаят своите сили и възможности - ала какво да правят – „народът” иска... зрелища... и служби... и те си дават вид, чея оправят и управляват - дотолкова, доколкото шофьорът управлява своя автомобил..., но забравят да си спомнят, че тоя, който седи вътре, командва накъде - наляво или дясно... Пък изгодно им е това забравяне... има толкова милиончета безотчетни... Има един Господар и на тая страна, Който е Господар и на господарите, и на слугите - Той е, Който регулира живота; ще Го признаваме или не - то има за Него толкова значение, колкото мнението на паяците - за изгряващото слънце... И колкото ние се отдалечаваме от светлината - толкова и спъванията ни ще бъдат по-чести, паданията - по-тежки. И това ще трае докогато се свестим да се обърнем и тръгнем отново към светлината. Тогава всичко ще ни стане ясно, пътят - лесен, спъванията - все по-редки. И когато разберем цената и ефекта на светлината, ний ще станем служители на тая светлина, ще почитаме себе си за усилията, които сме направили и успехите, които сме постигнали, а ще обичаме близки, защото тъкмо в тая светлина ще схванем, че всинца сме братя. А между братя много от днешното - закони, съдилища, наказания, убийства, гонения - ще стане излишно. Ще паднат стените на затворите, ще престанат гоненията - обичта и изобилието ще се възцари. Мечта? - Не, една действителност за всяко възвишено сърце, което е възлюбило хората и е готово да им служи безкористно. А кой ви пречи да бъдете и вий такива и между тях?

22. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 6, 13.ІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 6, 13.ІІ.1930 г., София, стр. 2) Драги братя, „В чистия извор всеки иска да измие лицето, ръцете и краката си, но в блатото – никой.” Тия дни вашите села ще приличат донякъде на разтревожени кошерища - избори общински ще има. В повечето от тях ще дойдат хора, често външни - и ще ви говорят това и онова, понякога нещо, което сте чували вече 2 ÷ 3 пъти. Вие ще се почесвате, прозявате, ще мислите, кроите... Не е лесна работа - всеки ще ви кандърдисва, че от неговата партия по-хубава нямало и чете, когато били на власт, България била цъфнала... При всичките, като ги слушаш поотделно, все цъфнала... па не виждаме да е вързала още... или върза..., но по-добре да спи зло под камък! Хубави приказки ви говорят, но едно помнете: надути, кухи фрази, празни думи и голи обещания не струват вече нищо! Някога петелът, магарето и мечката се сдружили, направили оркестър - музиканти станали и тръгнали по света да свирят. Стигат някъде - нареждат се - вземат инструментите си, започват... но хората запушват ушите си - не харесват... - Знаеш ли - казва мечката - нашата музика не излиза хубава, защото не сме седнали добре, я се преместете - ти седни тук, а петелът - там. Разместили се петелът и магарето и веднъж, и дваж, но музиката все не върви... Та, и нашите партии - все току мислят, че ако седнел тоя или оня на министерското кресло или в общината - кмет, музиката ще тръгне... Музика има, когато свирят музиканти. Честният човек, където и да отиде, е честен - но при хайдути той дълго няма да стои - или ще се скара с тях и напусне, или ще стане като тях... Не се лъжете - партии никога не са управлявали, защото на всички програмите им са отлични, а са управлявали хората - и затуй резултатите са тъй плачевни... Който спи - да спи; но който е събуден, нека вече работи. Гърнето си е все гърне отвън, но друго е, когато е пълно с мляко и когато е пълно с помия. Касата е ценна не поради боята, с която е боядисана отвън, а от стойностите, които крие в себе си вътре. Не мислете, че ако накичите отвън един хилав, болен или глупав човек, той от това ще стане здрав, умен или дееспособен. Толкова думи ви се изказаха досега - научете се вече да цените дървото по плода. Време е вече - инак пак ще оплакваме дните си. София, 1.ІІ.1930 г. С братски поздрав: Любомир.

21. ПОЗИВ КЪМ ИЗБИРАТЕЛИТЕ ЗА СЕЛСКО-ОБЩИНСКИТЕ ИЗБОРИ 1930 ГОДИНА (бр. 6, 13.ІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 6, 13.ІІ.1930 г., София, стр. 2) Драги избиратели, През месец февруарий т. г. вие сте призовани да упражните своето гражданско право: да подадете гласа си за селско-общински избраници - за селско-общинските съвети. Какъв велик и щастлив случай да упражните своето право в едни най-тежки времена, в каквито човечеството от целия свят и ние в частност преживяваме. Тежестите на живота са общи, но те могат да бъдат облекчавани и постепенно премахнати. Силата е във вас, средствата са във вас, оръдията са във вас. Нам, като человеци, ни е дадена сила, която като развием, тя е мощта. Това е силата на мисълта, и на волята. Тя е рожба на ума и сърцето - те са средствата и оръдията, с които се борим, за да достигнем до своя идеал. Сърцето и умът трябва да бъдат в съгласие при всяка една работа. Нашите страдания са резултат именно на липсата на това съгласие между ума и сърцето. Сега има повече ум, а сърца няма. А те съществуват във всички ни. Трябва сърце чисто като кристал, трябва и ум светъл като слънцето, трябва душа любяща всички, любяща общото както люби себе си, своето си, частното. Страданията са резултат на човешкия егоизъм, който е вонящо блато, а е привлякъл по-голямата част от человеците и те са забравили своя образ и подобие, забравили са, че имат един Общ Баща - Твореца, Който държи всичко в ръцете Си, всички сили управлява, всичко дирижира и всички сили респектира. И в това забравяне хората са дошли до днешното морално падение. Драги селяни, Вие имате във вашето село хора добри, умни, честни, справедливи, смели в живота, решителни пред спънките в живота, прилежни и трудолюбиви в своята дейност, каквато и да бъде тя: земледелец, занаятчия, бивши учители и пр. Помолете тях, заставете тях, те да застанат начело на една селска обща листа. За тях подайте гласа си - братската ръка - те са вашите ратници на свободата. Те ще насочат вашето селско благосъстояние в добър път. Драги избиратели, Пресечете пътя на измамата, на лукавството, на хитростта, на моралните изроди, на изчадията человечески да ви управляват. Техният егоизъм и алчност за забогатяване с узаконени и незаконни средства доведоха българското племе до днешното положение, неговите живи меса да бъдат разпокъсани и разхвърляни по всички страни на света и да носят робския тежък хомот под чуждо владичество. Тяхната духовна тъмнота ни доведе до днешната тежка криза в парично, материално, умствено-просветно и духовно, културно отношение и физическо израждание. Те забравиха, че тялото, умът и сърцето - душата са неделими, едно без друго не могат, и че Божественият Дух е, Който ги управлява, възраства и оплодява. Драги Ратници на Свободата, Заживейте братски помежду си, заживейте в мир помежду си, заживейте с Божествената Любов - тя е всеобемаща и всички блага ще ви донесе. Тя е безкористна и всичко щедро дава, но е неумолима, когато нарушим нейните закони, почиващи на неумолими, неизменяеми и непроменяеми принципи. Братя, Смели бъдете, напред към изборните урни с листата на Ратниците на Свободата. Там е вашето спасение. Всички добри хора с гореказаните качества ние считаме за Ратници на Свободата, безразлично дали са записани в нашите списъци или ще се запишат за в бъдеще. Ние очакваме подкрепата на всички тия добри хора, за да можем да ратуваме най-широко за свободата - единственото условие, при което ще може българинът да развие своите творчески способности във всичките отрасли на производството, културата, науката и пр. пътища, които се съединяват в един краен обект на висши знания, на висша Светлина, към Царството на Единение - Царство на Мир, Правда и Святост - в което живее само братството, защото человек за человека е брат - които се жертвуват един за друг, а там е общото благо. София, 25.І.1930 г. Централният Комитет на Ратниците на Свободата: Председател: Д-р Г. Трифонов* Подпредседател: М. Сотиров о.з. [полковник]† Секретар: Андро Лулчев __________________________________________________ * Псевдоним на Любомир Лулчев. † Минчо Сотиров - полковник от запаса, командир на Пети Бдински (Видински) полк през Европейската война – 1914 ÷ 1918 г. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)

20. ДВАТА ДЪЛГА (бр. 6, 13.ІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 6, 13.ІІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Във всяка добре уредена държава нейните синове изпълняват два дълга: военния и гражданския. България не прави изключение. Една голяма част от народа ни изпълни своя военен дълг по бойните поля с такова себеотрицание, с каквото рядко друга нация би могла да се похвали. Едно малцинство, благодарение на партийната си принадлежност, роднинските си връзки, манкиране по „болест”, изхитри и предпочете цензурата, болниците, комендантства и пр., и пр. Една голяма част от тях вършеха такива злини, та покрусиха душата на честния народ и духа на бойците... Дойде Добро поле, а заедно с това - и краят на тиловите герои. Техните шефове, едни побягнаха в чужбина, други отидоха в затворите на почивка. Завърналият се българин от бойното поле се погнуси от партизанщината, що се върши тук, и нека не ни бъде чудно, че героят от бойното поле, който така храбро се би срещу войските на цял свят, сега дошъл да изпълни другия си дълг - той няма кураж. Той побягна да изпълни другия дълг - гражданския, и отстъпи мястото на чапкъните, авантюристите и тиловаците. Нека всеки си направи преценката сам; с малки изключения, почти всички наши бивши министри, депутати не бяха изпълнили първия си дълг - военния. Почти всички си имат ценз за министри - минаване през затвора, съдене. Е добре, щом те правят тези скокове, щом техният ценз, за да заемат пост, е централният затвор, а кога видят зор - вдигат чужди знамена над къщите си, прехвърлят границата без паспорт, какъв граждански дълг на изпълнение искаме от тях? А там, гдето водачите народни не дават пример на изпълнение законите, честност, справедливост, в такава страна какъв напредък искате? В такава страна се шири само партизанщината и честните граждани бягат от партии и изпълнение граждански дълг, С право преди избори те се чудят и питат: „За кои?” и „те са като другите!” Не ни задявайте! Не щем да се месим в „това партизанско блато”. И дойдохме дотам, че се принудиха със закон да заставят честните граждани да „изпълняват своя граждански дълг”... А партизаните това и чакаха и почнаха да залъгват народа с разни красиви фрази, още по- красиви обещания, а там, гдето те не помагаха - затваряха и убиваха. Раздели се народът, озлоби. Едни, които винаги си служат с народа, а други, които бягат от народа. Остана народът без истински Водачи, озлобен, изтощен, без път, а интелигенцията - солта на народа, побягна от своя дълг свещен... Но стига, стига сме бягали от „политическото блато”, стига сме бягали от гражданския си дълг и оставяли чапкъните и партизаните да си играят с народа. Стига, стига сме бягали от народа. Крайно време е всеки съвестен българин, всяка честна душа да се замисли, да изпълни своя граждански дълг. ... Други чрез революция искаха да съборят една произволна власт, и като не се разбраха, останаха господари на положението чапкъните... Като резултат само на този чапкънски режим, българският народ от 10 милиона до Освобождението, днес остана на пет (бел. а.). Стига сме стояли със скръстени ръце и гледаме как бавно, но сигурно губим свободата си, избиваме. Да пресечем ръката на чапкъните, фалиралите партизани и отговорни и неотговорни фактори, които носят на народа ни само злини и горчивини Ето ний Ратниците на свободата; много от нас бягахме от това „партизанско блато”, бяхме глобявани за неизпълнение граждански дълг, след като бяхме изпълнили доблестно войнишкия: Съзнахме, че крайно престъпно е към народ и родина да бягаме от народа си, видяхме, че нещо липсва в нашия политико-обществен живот, нещо, което почти във всички европейски държави има, което носи само мир, обич, братство между народа, ето - преди 7 години ний вдигнахме чисто Христовите принципи, които трябва да се вложат в нашия политико-обществен живот като нова струя, и зовем всички българи, които са били вън от политическото блато, да се сгрупират около програмата на Ратниците на свободата и изпълним доблестно своя втория дълг - гражданския, и съградим нова България, в която всеки камък ще си бъде на място. МОТО „Ако не приложите Христовите закони - всички други закони ще са без значение.” „Има едно велико съзнание, което постоянно поощрява всички същества към добро.”

19. ЗА ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТ НАШИТЕ МИСЛИ (бр. 6, 13.ІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 6, 13.ІІ.1930 г., стр. 1, София) „За да се реализират нашите мисли, чувства и действия, изисква се правилно разбирание на живота и на природата. И тогава усилията, които правим в живота, ще имат добри резултати.” Естественият стремеж на всеки человек, семейство, народ, е да намери път, начин, средства да има един щастлив, дълъг и без страдания живот. В този си стремеж и отделният човек, и целият народ понякога избират едни и същи пътища, защото и народът е това, което по отделно са хората! Не може сребърните левове, като ги събереш накуп, да станат шепа жълтици! Едни търсят щастието в пари, други - в слава, в имоти... От хиляди години човеците кога търсят, кога с добро, кога с цената на своето здраве и кръв, да придобият радостите на живота... В 1000 години България е водила 146 войни - докато стигна да спечели... 500-годишно робство... Има нещо по-голямо от човека - природата, Бог. И ако той мисли, че на своя глава може да прави каквото си иска, много скоро му показват, че не може това - по същия начин, по който и кой да е стопанин с няколко удари докарва акъла в главата на някой упорит, вироглав или своеволен добитък. Та, и природата няма да изменя законите си за нашия кеф, а ще ни застави да я слушаме. От 15 ÷ 16 години на България й „върви” някак особено. Войните все ги печелим - а все ние плащаме; плодородие дал Господ, както никога досега - а пък парите за някои тъй поскъпнаха, че те са петимни за необходимото... Всички партии и държавници все „оправят” държавата - и тъй я оправиха, че ние фактически днес сме си туй, което бяха някога българите при цар Иван Шишман - пред робството - когато плащаха данък на турците... А ний сега - на модерните турци... Каквото посее човек през пролетта, това жъне и през лятото. Нашият народ тръгна по лъжливи пътища и затърси фалшиви ценности. Той повярва, че другите - европейците, имат нещо по-хубаво от неговото - съблече потурите и япанджака - но фрака и панталоните не му дип прилепнаха - и той днес, полуоблечен, дочаква несгодите на живота. От човека е орането и сеенето - но берекетът е от други. И докато ний, българите, не разберем това - и то не само на думи, ами тъй, от все сърце и всички - от Царя до пъдаря, не преклоним глава и се помолим в душите си и не решим да бъдем поне на един косъм по-добри, по-истинолюбиви, по- честни, и не станем по-братолюбиви - да не мразим и преследваме някого за това, че не мисли като нас - много министри и партии все ще „спасяват положението”, докато един ден осъмнем с чужденци пред вратите си... Но нека вярваме, че това няма да стане. Будните бдят и будят заспалите. И когато дойде времето, достойните синове на тая страна ще се сплотят като жива стена, в която ще се разбият всички опити на тъмните сили да турят ново иго над измъчените и без това души.

18. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 5, 1 февруари 1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 5, 1 февруари 1930 г., София, стр. 2) Драги братя, „Като търговци, като банкери и лихвари, вие сте разпънали повече от двадесет души в живота си, онещастливили сте много вдовици и затова, ако искате да изправите погрешките си, трябва да върнете парите на тая хора назад.” Който днес иска да се запознае с новото и иска да бъде негов носител - не трябва да бъде страхлив. Ако някога Васил Левски се боеше от султана, мислеше за неговия аскер и паши, той не би смеял да кръстосва свободно България под носа на тия, които го търсеха. А и Бог помага на справедливия, на смелия човек, който от милост към своите близки излага себе си. И днес работният народ са го наплашили с един султан, както и някога - наричат тоя султан пари – „капитализъм”. Въздигнали са силата му като сила на Божество даже! И кланят му се и страхуват се от него. На работника рисуват най-подробно могъществото на капитализма, а после го карат да се бори с него. Все едно да разправяш на едно дете колко е голяма и страшна мечката, а после да го караш да я хваща за ушите! Парите са необходими днес, но не като цел на живота, а като средство за улеснение в живота - едно средство, от което най-много се ползуват тия, които нищо не произвеждат: печатат си шарени книжки банкноти - и карат тия, които произвеждат, на крака да им носят всичко, като те самите си недояждат... Чудна магия наистина! А един ден тя може да се премахне временно, поне докато се разбере кой има право да печати тия шарени книжки. Тогава ще се въведе размяната - само който е изработил нещо, ще може да си вземе каквото му трябва - тогава паразитите и шмекерите, щат - не щат, ще трябва да работят. И тъй, трябва да се разбере, че работните ръце са, които създават капитала - те сами са тоя капитал. Бедният не трябва да се страхува, ни срамува от своята беднотия; сега честните и добрите хора са повечето бедни. В душата си да не желае парите на богатия, защото ще стане като него - то е все едно да вземеш дрехите на чумавия. А и да си богат не значи да имаш много - богат може да бъде всеки, който е доволен от това, което има; не е ли доволен, и милиарди да има, той се ще трепери над парата и ще живее и ще умре като свиня - ползата от нея започва да се вижда само след смъртта й... Смели бъдете - търсете истината и знайте, че на тоя, който иска да върви по правия път нему Господ и природата помагат - стига да спазвате законите им - а те са: 1) Не мисли никому лошо; 2) Не вземай за себе си нищо излишно; 3) Каквото е добро за тебе, сподели го истия, които обичаш; 4) Помагай където можеш всякога безкористно; 5) Дръж Истината над всичко. С братски поздрав: Любомир.

17. ОПОМНЯНЕ ТРЯБВА (бр. 5, 1 февруари 1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 5, 1 февруари 1930 г., София, стр. 2) Когато сеят жито, требят го най-напред - чистят го и отвяват - да няма боклук, чужди примеси - никой не иска къклица, плевели и бурени. Когато потрябва да се развъждат телета, търси се породист бик. През няколко села даже разкарват крави, за да станело добиче „от порода”; също тъй търсят за овците - овен, за конете... Та даже за кучета и котки - всички, които разбират, днес искат да бъдат „породисти”... Само човек се развъжда наглед как да е. Днес, като събират момък и мома, най-малко мислят за „добичето”, което ще се роди (добиче не значи животното иде от „добива” - придобива, затуй употребяваме тая дума). Всички други съображения са налице - но за това даже и не се мисли - и даже ако се мисли, то е само как да се премахне детето още като е малко... защо? Едни не щат деца, защото щели да си развалят „фасона” или „линията на тялото” - това са цивилизовани престъпници, кокони, за които и най-строгото наказание ще е малко - такива или да се не женят, или да се скопяват и да се поместват в домовете за удоволствия - за да ги знае целия свят какъв им е идеалът. Други са болни - и не трябва да раждат - такива е по-добре и да се не женят. Трети са здрави и обичат деца, ама няма как да ги изхранват. На такива хора обществото, държавата трябва да помага, докато станат възрастни и сами могат да работят, казвам - да се отглеждат със средства от държавата деца на здрави майки, които обичат децата и сами лично се грижат за тях. Децата са богатството на държавата, Те са нейното бъдеще, семето, което утре ще даде своя плод за целия народ. И колкото те са по-добре гледани, по-правилно научени на това, което ще им трябва утре в живота, толкова по-добре ще върви всичко в тая държава: държавниците й ще бъдат умни; търговците - честни; съдиите - безкористни; адвокатите - правдиви; духовенството - духовно; професорите - разумни; работниците - работни; майките - любящи; богатите - милостиви. И тогава няма да имаме ужасните картини на убийства, отцеубийства, самоубийства. Днес сиромашта храни своите деца с хляб, напоен с омраза и с озлобение, полят с горчиви сълзи на безпомощие, сред духовен мрак на взаимна ненавист и завист... Утре това семе ще покара... и всеки каквото е сеял, ще пожене. Примерът на руските князе и „барини” е пред очите ни - но изглежда, че мнозина гледат и не виждат... Да не мислят, че съдбата ще направи изключение за нас? Иде времето, когато тя ще запита: „Каине, що стори с брата си?” И тогава всеки, който има излишно, ще разбере, че е взел необходимото някому - но ще бъде късно... Опомняне с време трябва! София, 25.І.1930 г. Л. Л. [Любомир Лулчев]

16. ЗАКОНЪТ ЗА ЗАЩИТА НА ДЪРЖАВАТА (бр. 5, 1.ІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 5, 1.ІІ.1930 г., София, стр. 1) Бивш войн След 50-годишен свободен живот, след като в българската история се записаха победоносната сръбско-българска война, Балканската война и последната 4-годишна общоевропейска; след като достигнахме дотам, че набелязахме своите етнографически граници с безкръстните гробове на родните си синове и не оставихме нито един съсед, с когото да не сме кръстосали мечовете си; след като стотици хиляди българи паднаха за защитата на тая държава, ний днес преживяваме един видим парадокс - Закон за защита на България от българи! Това е знаменателно. То говори, че има нещо ненормално в това положение, когато майката трябва да бъде защищавана със закони срещу собствените си синове! Или тя е лоша майка - и затова заслужава непочитанието на синовете си, или тя е била небрежна майка, която не е могла да вдъхне синовна обич на значителна част от своите деца - и те са се почувствали чужди към нея. Че те са значително число, показва и фактът, че за тях се прави и специален закон. Но, че не е тоя закон, който ще ги привърже към нея - върху това две мнения не може да съществуват. Закони за престъпниците съществуват от хиляди години, от хиляди години человек затваря и убива человека в името на „общественото добруване” - и въпреки това престъпниците не са се свършили и няма да се свършат. Нещо повече - те се увеличават. Доказателството - не стигат общите, та и специални наказателни закони вече се издават! А ако бяха се потърсили по-дълбоките причини на престъпността и употребили през хиляди години усилия да ги премахнат, то те сигурно биха намалели. Защото всяко нещо в света има своето „защо”, всяко следствие - своята причина. И ако има вече българи, които вчера мряха за България, а днес се таксуват като предатели и за тях се създават специални закони - то трябва да има и дълбоки причини. Или Отечеството е престанало да бъде това, което е било - някоя чужда се е вмъкнала в дрехите на майката, или децата са болни и несвестни, по небрежие и греховете на същата тая майка и следователно трябва лекуване, а не наказание. Светът ще се оправи само с обич. Прави на врага си само това, което би искал теб да правят. Един критерий за правотата на делото ни може да има: ако ний гледаме на своите врагове със същите очи, както на себе си. Тогава и техните вътрешни мотиви ще ни станат ясни, и постъпките им - най-логични. Тогава всичките томове закони с хиляди параграфи биха се сменили само с един-единствен - не прави другиму това, което не искаш тебе да правят. И съдиите биха били излишни, и адвокати, и стражари! Тия, които правят закони, трябва да мислят, че те може да се приложат един ден върху им, както стана и със закона на самите земледелци. „Държава” и „строй”, това са също неща променливи - всекидневният живот ни казва това. И ако има реални причини, по-силни от всички фактори, които превърнаха абсолютна Русия в съветска република, Турция - в република, конституционна Италия и Испания - в диктатури; Германската империя - в Хаос и пратиха гръцкия крал по неволя на коледна ваканция - няма един набързо вотиран закон да спре течението на живота и в нас, както и никой закон досега не е запазил обществото от какви да е други престъпници. Умното е да не постъпваме като децата, които, падащи, удрят с ръка стола, в който са се чукнали, а да търсим коренните дълбоки причини. Когато ги премахнем, и без закони ще обичаме майките и почитаме бащите си - но да се помни: истинските майки и истинските бащи - които по делата си спрямо своите деца са добили право да носят това свещено име.* ________________________________________________________ * По желание на читателите тая статия се препечатва от брой от първата година, (бел. а.)

ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 4, 25.І.1930 г.) Драги братя, (В. „Ратник на свободата”, бр. 4, 25.І.1930 г., София, стр. 2) „В света има само един случай, дето човек може да направи нещо без Бога: - то са престъпленията.” Днес повече от всякога ще чуете да се говори, че човек трябва да се осигури; че трябват непременно пари - без пари нищо не става - и че ако тоя или онзи вземе властта - всичко в България ще се оправи. Мисълта да се осигури човек е права и на мястото си, но въпросът е къде и как да се осигури. Кое е това, което осигурява? Ако парите осигуряваха, тогава богатите не трябваше да боледуват и мрат - а то като че ли напротив - ний ги виждаме постоянно в лекарските кабинети, да ходят тук и там да търсят лек за своите нерви, стомаси, главоболия, бъбреци, сърце... защо? Защото яли повече, пили повече - и разстроили тялото си и изгубили здравето си. И сиромашията не е за предпочитане, но все пак сиромасите са по-малко болни - от работа не им остава време да боледуват... Но и богатството, и сиромашията не са, които правят човека - а човешкото в човека - човещината . Ний сега сме останали много назад - почти колкото хайваните; даже в някои неща те са по-умни - уреждат си разправиите без адвокати и се лекуват сами без лекар... Да се грижиш само за храна и облекло – „за интереса си” - това е хубаво, но това го правят и животните: мечката - за своите мечета, лъвицата - за своите лъвчета. Да направиш нещо, от което ти лично нямаш полза, но има някой други - защото е по- справедливо това - ето от коя мисъл, от коя постъпка започва човекът. А ний, докато не станем човеци, не можем да помогнем на другите, защото човекът помага безкористно - инак всичко друго е само фалш - продават се услугите с пари под вид на патриотизъм и благотворителност, които са всеки ден пред очите ни... Ний сме против сиромашията - за богатството. Но богат трябва да бъде само тоя, който смята парите като дар на съдбата, самият той да мисли за себе си като за касиер на своите братя, на които безкористно да помага. Осигурен е справедливият човек, който е разбрал какво трябва да прави, кога гледа на другите като на себе си и прави това, което иска и на нему самия да правят. Такъв човек е винаги на власт, защото чрез него се изразява доброто, а зад доброто седи най-голямата сила в света - Природа, Бог. Такъв човек нито лъже, нито чуждото взема. И ако вие изберете такъв човек да ви води в обществения живот - той ще ви заведе и към онова, което счита за себе си добро - а то ще е добро и за всички - по това се отличава новият живот, новите хора. София, 18.І.1930 г. С братски поздрав: Любомир

14. ИДЕЙНИ СПОРОВЕ В НАШАТА ЦЪРКВА (бр. 4, 25.І.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 4, 25.І.1930 г., София, стр. 2) От някое време българското общество има зрелище, което излиза далеч от всекидневното - спор между две висши духовни лица; Митрополит Симеон и Митрополит Стефан. Повод за това е привидно една организация, според Синода „протестантска и пагубна” – „Имка”, но всъщност нещо много по-дълбоко, по-съществено - това са два мирогледа, които, както във всяко едно идейно течение, винаги са били възможни и са съществували - старото и новото схващание. В този спор се намесват вече и хора с видно обществено положение (гледай в. „Мир”, Според около И. М. К. А. от Абрашев - За него до пъти). Те вземат страна и становище, и следователно налага се да даде място и на повече мнения по въпроса, за да бъде надлежно осветлен и правилно третиран. Фактът, че Св. Синод е решил това или онова, още не е никакво доказателство за нищо - той, слава Богу, няма непогрешимостта на Папата и следователно неговите решения подлежат на промени и отменявания. Както вече споменахме, тук е по-скоро борбата между две течения, които тепърва се очертават: за сляпо подчинение и придържания към традицията ни, дадена от византийците, спазвание предания и несъществени правила или за разбирание Християнството по дух, като основа на православието, защото православието не може да бъде в разрез с Христовото учение, което изисква да се обичат и враговете даже. Страхът на единия владика, че от тия общения и помощ, които давали част от българското духовенство на една или друга организация, щяла да загине или се поквари българската църква, сочи само за онова мнение, което има той за силите на нашето духовенство, и които може би той мери по своите собствени. Но нали Христос каза: че малкото квас цялото тесто заквасва. Тогава защо да не допуснем, че наши избрани духовници могат да бъдат тоя квас?* Ние страна не вземаме и не искаме да вземаме, но слагаме въпроса принципно. Страх има там, където няма Любов (гледай посланията апостолски). Страхът е човешкото - това, което е Божествено, то устоява на всички условия. Та колко бяха учени нашите попове през тъмната епоха на робството - но и досега се хвалят все с тях – (а оттогава няма ли нещо сторено, с което да се похвалят?). Тях не ги ли нападаха и гонеха? Църквата не е мъртви закони и букви – „защото буквата убива, а духът оживотворява!” А и един духовен водач не е прост чиновник, на когото може да се заповядва като на ефрейтор. Той има за ръководител нещо повече от един Синод - Христос, самият Бог - те са върховните авторитети за всеки истински християнин. Облегнат на Техните повеления, вдъхновяван от Любовта към човечеството, един истински духовен водач трябва твърдо да вярва в силата на Божественото, да помага на всяко добро начинание, да влива своите сили във всеки подтик да се реализира нещо добро на земята, защото Бог е, Който седи зад всяко добро дело. Онзи, който се пази да не нацапа ръцете си, той не работи, сухите гащи риба не ядат. Запазване само формите и обредите може да има някакъв смисъл, но по-важна е същината - а тая същина е същината на Христа, Който бе заповядал и враговете си да любят! Тъй че този, който изпълнява това, той е на правия път, по-близо до Този, Който бе казал: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Хубаво е, че и в нашата църква, която водеше досега безидеен живот, се застъпват вече по-съществени гледища върху живота и разбирание назначението на самата църква. __________________________________________________________________________ * И не е ли страшно и чудно, че иноверци идват безстрашно тук, в България, да ни проповядват своята вяра, а българските владици и богослови, професори се боят да не изгубят или покварят вярата си, и то всред България... Ако не е смешно, абсурдно би звучало - освен ако не се говори едно, а друго мисли и трето цели. (бел. а.)