Търсене във форума

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 4½ ч. сл. обед. Изпитвайте писанията! „Изпитвайте писанията; защото вие мислите, че в тях имате живот вечен; и те сѫ, които свидетелствуват за мене“. Йоан 5:39. Ще взема 39 стих от 5-та глава от Евангелието на Иоана: „Изпитвайте писанията; защото вие мислите, че в тях имате живот вечен и те сѫ, които свидетелствуват за мене“. Този стих може да се вземе и в тесен и в широк смисѫл. В тесен смисѫл може да се вземе, каквото сѫ писали еврейските пророци, апостолите, и каквото е казал Христос. Но когато Христос е цитирвал този стих, в Неговия ум е имало широка идея. „Изпитвайте писанията“ — всичко онова, което Бог е написал в разумния свят, свидетелствува за мене. Изпитвайте това, което е написано. Вѫв света има едно изпитване, което се налага. Запример: готвачката трябва да изпита храната, дали е сготвена добре. Жената, която е месила хляб, и го е турила вѫв фурната, трябва да опита дали се е опекѫл. Когато една работа се свѫрши, опитва се дали е свѫршена. И когато казваме, че ние трябва да изпитваме, трябва да изпитваме дали нещата сѫ верни, за каквито ни ги представят. Изпитвайте писанията! Даже и тази написана книга, Библията, трябва да се изпитва. Ако вие имате тѫнки чувства, сензитивност, може да се пренесете вѫв времето на Христа, вѫв времето на пророците, и, понеже те сега живеят, да влезете в общение с тях, и да се научите, какво сѫ искали да кажат. Сега те сѫ по-напреднали, тяхното сѫзнание се е разширило и ще ви осветлят. А ние се спираме и казваме: „Преди 2000 години тѫй рекѫл пророка“. Но от тогава досега колко води сѫ изтекли! Ако дойде Христос ще каже: „Изпитвайте писанията, какво е писано не само тогава, но и от 2000 години насам, защото се пише не само тук на земята, но и горе на небето, и ангелите, и светиите, всички пишат. Затуй се препорѫчва на всинца ви да имате един буден ум, да изпитвате писанията. Запример, ако бихте посветили живота си да изпитвате Любовта, да я проучавате, като сила вѫв всичките нейни форми, в каквито се проявява, в животинското царство, между хората, между ангелите, знаете ли до какви резултати щяхте да дойдете? Ако бихте се заели да изпитате Мѫдроста в нейните проявления, както се проявява тя в растенията, в животните, в човека и в ангелите, знаете ли до какви резултати щяхте да дойдете? Ако бихте се заели да изпитате Истината, сѫщо велики резултати щяхте да добиете. Това сѫ велики области, от които може да се почерпят грамадни знания. Христос казва: „Изпитвайте писанията, те сѫ които свидетелствуват заради мене“. За кого свидетелствуват? Всичко туй свидетелствува за тази необятна и безгранична Любов, която иска да ни привлече и да ни изпита, да ни подложи на всички изпитания, за да станем здрави. Само тогава можем да станем ученици. Представете си един болен ученик, боли го крак, зѫб, стомах, как ще учи той? Следователно, ученика трябва да бѫде здрав, у него умѫт и сѫрцето трябва да работят добре, без да има някакви болки, без да го смущава нещо. Като пренеса тази аналогия вѫтре в школата, следва, че всички трябва да бѫдете здрави. Всеки ученик трябва да бѫде здрав! Сега, запример, нашите противници, или по-право, вашите противници, без да знаят този окултен закон, често внасят у вас раздори. Казват: „Тия хора не живеят добре, и те сѫ като нас, карат се“. Насочват мисѫлта си и гледаш... един ден вие се скарвате. Казват: „И те се спорят помежду си, и те не знаят истината“. И вие започвате да спорите, кой от вае знае истината? Най-пѫрво, ние трябва да се освободим от хорските мисли отвѫнка. Всички трябва да се освободите от тия посторонни мисли. Именно туй е едно от качествата на ученика. Затова, всеки един ученик трябва да се постарае да го добие. Това е само едно твѫрдение. И ние в школата ще ви дадем методи. Тия методи сѫ тѫй прости, че като ви се дадат, вие се усѫмнявате и казвате: „Дали ще може да се постигне нещо, или само си губим времето?“ Казвам: ще опитате методите, и ако нямате резултати, тогава ще говорите. Сега, понеже утре ще бѫде ден за школата, аз бих желал, всички онези от вас, които имат някакви сѫмнения, да си изповядат сѫмненията, да не влизат като клинове да разрушават хармонията. Защото, знаете ли какво ще направим ние? Средата, в която живеем сега е гѫста, и те се дѫржат с нас заедно, но утре ще разредим средата, и понеже сѫ тежки, ще паднат на дѫното. Ние ще им кажем начин, как да се поразредят малко, понеже ние искаме да работим практически, на опит, а не само теоритически. Знаете ли каква среда представлява Бѫлгария? Знаете ли каква среда представлява бѫлгарското духовенство? Сега, например, вие мислите, че ние ще ги набрулим вѫв вестниците, ще си измѫкнем ножа. То е лесно да измѫкнеш ножа, но дали ще може да го употребиш право? Има начин за употреблението на този нож. Сега например, аз ще ви вѫорѫжа. Ние имаме мечове, изковани в огѫня на Любовта, после полировани в огнището на Мѫдроста, намазани с отрова в огнището на Истината, и като бутнем някого с тях, ще се пукне, като мехур. Този меч има туй свойство, че само като го посочиш, той почва да цѫрка. Казва се в Словото Божие: „Турете меча на Духа!“ Той е ужасен. Знаете ли какѫв мач е той? Той е такѫв силен меч, че не само укротява, но който веднаж е прободен с него, не чака, или се предава, или, както казват турците: „Табанà кувет“ — бяга. Но тази е вѫтрешната страна. Мене ще ми бѫде приятно да установим вѫтре в школата един ред, да представлявате един образец, та, който дойде при нас, да знае, че имаме знания, че владеем силите на природата, и можем да турим вѫв света ред и порядѫк. Аз ще позная моите честни ученици, ще им дам един голям изпит. Ще ви изпитам. Знаете ли как? Пѫрво ще видя дали сте честни — с пари ще ви изпитам. Ще дам на някой ученик една вечер една голяма торба сѫс злато, и ще му кажа: Ще занесеш тази торба в еди-кой си град. Ако той офейка с торбата, вѫпросѫт е решен вече. Другиму ще дадем някоя кѫща, ще я припишем на негово име, и ако след 5 години той я направи свое имущество, и я остави на децата си да преживяват, ние ще знаем какѫв е този ученик. И ако на някой от учениците поверим един дял да го рѫководи и той го направи своя мушия, и него ще разберем. Ще ви поставим такива капани, такива клопки, каквито не сте виждали. Като дойдат тези ученици втори пѫт, ще ги питаме: Ти не си ли този, който взе торбата? — Да. — Сѫс здраве си вѫрви! На другия: Ти ли беше този, който усвои кѫщата? Имайте пред вид, че у нас важат фактите. Щом торбата не е на мястото, нищо друго не важи. Туй е важно, а не това, че си честен. Нищо повече. Вие казвате, че си честен, почтен. Вярвам вѫв всичко това, но торбата кѫде остана? Че баща ти е честен, че ти си честен, вярвам, но кѫде е любовта? След туй ще дойдат други изпити. Тези сѫ на физическото поле. На торбата, на кѫщата устоява ли, честен е. Ще поверим някому окултни сили, да може да влияе на хората. Ще видим за какво ще ги употреби. Ако ги употреби за добро, добре; но ако ги употреби за свое лично благо, пак ще пишем в книгата. „Аз знам“, ще кажа. Всички тия неща ще дойдат за изпит на учениците. После, ще изпитваме някои от учениците на специалния клас. Запример, ще му дадем някаква работа, някакѫв труд за цял месец, и ще му кажем: Ще знаеш, ако работиш добре, ще ядеш, ако не работиш, нищо няма да ядеш. После, ще му кажем да направи сѫщото за една година. Ще работиш, макар и да си богат, и никому нищо няма да казваш. Ако работиш всеки ден, и си намериш работа за една цяла година, за 365 дни, ние ще те считаме за един много способен ученик, и ще ти турим шест. Ако за ½ година си намерил работа, ще ти турим четири, ако ¼ от годината си работил, ще ти турим три, ако си работил само 1 — 2 дни, ще ти турим единица. Но за работата е лесно. Ще направим после друг опит: някой ученик от вас ще направим прѫв министѫр в Бѫлгария, после ще го смѫкнем отгоре, и ще накараме целия бѫлгарски народ да го оплюе. Като е на власт, ще гледаме какво прави, и ако си издѫржи изпита, шест ще му турим; ако не го издѫржи, ще накараме бѫлгарския народ да го оплюе. Ще ви прекараме през тия изпити. Всички тия неща ще дойдат за тия, които следват специалния клас в продѫлжение на 20 години. Толкова ми трябват. И тия, които издѫржат добре изпита си, тогава ще им се повери... Знаете ли какво ще ви се повери? — Ще имате доверието на вашия Учител, да може Той да ви остави на своето място. Такова доверие да има Той вѫв вас, че каквото ви каже, няма да развалите славата Божия, каквото ви каже, няма да изопачите Истината, няма да изопачите Мѫдроста, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпѫлните всичко тѫй, и то абсолютно тѫй, че всичко да бѫде за слава Божия. Това е цел на всички ученици в школата. Слави ли се Името Божие, славим се и ние. Не се ли слави Името Божие, не се славим и ние. Две мнения по това няма. Това е правило на Бялото Братство. Тия морални правила трябва да легнат още отсега в умовете ви, вѫв волята ви, и тогава всичко ще дойде, всичко е вѫзможно. Всички ученици ще си кажете: „Ние искаме всички — млади и стари, да калим нашата воля, да стане тя диамантена, и пред никакви мѫчнотии, пред никакви изпитания да не се поколебаем“. Младото като не се помрѫдне, старото няма да стане, и старото, като не се помрѫдне, младото няма да стане. Някои казват: „Нашият Учител още нищо не ни е казал“. Ами че, това сѫ най-великите истини, които сѫм казвал. На тия мои думи лежи цялото ваше знание, което вие можете да имате. Ако вие влезете в невидимия свят между ангелите, те няма да ви питат колко знаете, а ще гледат колко е вашата любов, каква е вашата мѫдрост, истина, правда, добродетел. Ако ги имате, ще имате тяхното доверие. Значи, ще гледате дали вѫв вашия дух, вѫв вашата душа, вѫв вашия ум, вѫв вашето сѫрце, царуват тия велики Божествени добродетели. То е силата; а знания, растене, сѫвѫршенство, то е вѫпрос на времето. Всичко може да се добие, всичко е вѫзможно. Та сега, за през цялата година ще турим една формула, да си помагате. Които сѫ слаби, ще ги направим герои. Казвате: „Слаб човек герой може ли да стане?“ — Много лесно може да стане. Вземете един сѫвременен неврастеник, страх го е от студено. Хвѫрлете го в студена вода, след като се окваси, няма да има страх вече. След като се окваси, не само че не му е страшно, но почва да му става и приятно. На всеки един от вас, когато се страхува — един котел студена вода отгоре му! Нищо повече. След като се окваси хубаво, няма да го е страх. Аз ще ви кажа запример, някои от вас много тачите общественото мнение. Някой като мине покрай вас, ще ви оцапа хубаво, и тогава, като минете тѫй оцапан, казвате: „Нищо не искам да знам вече, не ме е страх от общественото мнение“. След като ви бият, не ви е страх. След като изгубите нещо, вие ще добиете доблеста да се не плашите никак от общественото мнение. Обществено мнение има само у добрите хора, у лошите хора няма обществено мнение. Обществено мнение има само у високо-благородните, у интелигентните хора, а там, дето няма добродетели, има само лично мнение. А такова лично мнение имаме всинца. Следователно, за да имаме обществено мнение, трябва да бѫдем всички високо интелигентни и да се стремим кѫм сѫвѫршенство. Всеки ученик от класа, който се стреми кѫм сѫвѫршенство, и е интелигентен, който е способен, ще му дадем всичкото наше сѫдействие. В школата вие ще се научите на различни методи. Не само ще се учите, но едновременно ще бѫде и теория и опит, всичко ще вѫрви паралелно. Запример, искате да премахнете някой ваш недѫг, нали? Да допуснем, че си страхлив. Е, кои сѫ причините на страха? Може би, когато вие сте били заченати, майка ви да се е оплашила от някоя котка, и тя да е станала причина да се яви у вас страх. Следователно, вие постоянно ще се плашите от котка. Ще се плашите не само от котка, но и от всички други животни, които се плашат от котка. Запример, има хора, които много се плашат от мишки. Някои пѫк се плашат от паяк, пиявица и др. От тия малки работи се плашат. Ние трябва да знаем закона, да се повѫрнем назад, да изправим погрешките си, да не се плашим от котка. И действително, уплашването от котка има значение: котката упражнява лошо влияние. Сега, с това не казвам, че като се вѫрнете в кѫщи да изпѫдите всички котки. При известни случаи котките сѫ ужасни. В даден момент, когато тя изплаши една бременна жена, влиянията ѝ сѫ лоши. И всякога, когато една бременна жена се оплаши или от котка, или от змия, или от паяк, пиявица, или от друго, у децата се явява страх според животното, от което се е уплашила. И тѫй, гледайте как да изкорените този страх, който се увеличава у човека. Ще се стараете тогава, да се приближавате до котка, или до всичко онова, от което се боите. Ще се доближите да го пипнете. Ако е змия, например, най-пѫрво ще се стараете да я гладите отдалеч, после ще я пипнете по-спокойно. Ако е умряла, ще я вземете, ще прекарате рѫцете си през цялото ѝ тело, и ще се ободрите. След туй, зимно време, като намерите някоя змия, ще я прекарате през рѫцете си, и после, като вземе да мѫрда, ще я хвѫрлите, тѫй ще правите, до като страха изчезне. Щом излезе страха от вас, вие на половина сте решили тази задача. Та, казвам сега методите. Туй е само един метод, а не че всинца ще ходите да гоните змии, да ги хващате. Това ще бѫде задача, може би, за едни от учениците — да ловят змии. На други може да се падне случай да имат работа с мечки, с малки мечки и т. н. Христос казва: „Изпитвайте писанията“. Тази велика книга в природата трябва да се изпита. Написаните формули, както растенията, камѫните, животните, това е една написана книга, и ние трябва да проучаваме великите сили, които сѫ скрити, заложени в природата, и за какво можем да употребим в даден случай тия сили. Ще разберете един велик закон, че всякога, щом изгубиш най-малкото равновесие на духа си, не можеш да работиш. Например, имаш неразположение кѫм свой приятел, ти вече си на половина парализиран. И щом се скарат тия двама души, не им вѫрви, никому не вѫрви. Ако двама ученици се скарат, трябва да знаят, че в школата не се позволява абсолютно никакво скарване. Щом влезете в школата, никакви недоразумения! Излезете ли вѫнка, можете, позволявам това, колкото искате можете да се налагате. И ако някой иска да се бие, казвам: Можем да ви освободим за няколко месеца се да биете, и като се вѫрнете сѫс счупени глави, носове ще ви кажем, че всичко това абсолютно го забраняваме. Ще забравите абсолютно всичко, без никакви караници. Сега, туй ще го знаете. Туй значи да имате характер, да имате воля. Като влезете в тази окултна школа, ще развиете характер. Като дойдат всички тия малки изпитания, и след като се калите, тогава с някои от по-напредналите ученици ще правя други опити. Те често казват: „Учителю, я ни изведи от телата, че ни заведи в тия вѫзвишени светове, и ни покажи какво има скрито там.“ Може. Е, после за страхливите има и друг начин за лекуване. Ще турим страхливия в един аероплан, ще го издигнем горе на височина 3 — 4 клм. Ти може да изпитваш удоволствие, но на страхливия ще треперят и гащите. След като слезе и ни опише какво е преживял, ще го питаме иска ли втори пѫт да се качи. Ако иска, значи станал е много срѫчен, смел. То е достатѫчно изпитание, на аероплан отгоре. Но да не мислите, че това е за старите; не, това е за специалната школа, то е за младите юнаци, то е за най-младите ученици, които сѫ силни и крепки. За по-напредналите други изпити ще има. Но за да се образува едно общество, кое е най-необходимото? Ние трябва да бѫдем способни да знаем как да послужим на хората. Ние трябва да бѫдем срѫчни и способни за всичко. В нашата школа ще застѫпим всички занаяти. Няма да има занаят, който да не познаваме. Всички изкуства ще застѫпим, и от нас по-добри специалисти няма да има. И списатели, и инженери, и поети, и дѫрводелци ще имаме, тѫй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се опре. Никого няма да викаме отвѫн да ни работи. Някой брат няма кѫща, хайде няколко други братя ще се заемат, в 2 — 3 недели ще му направят кѫща с 2 — 3 стаи. Ще строим. Ще кажете: „Отде ще вземаме пари?“ Всички камѫни, тухли, пясѫк, всичко ще доставяме чрез нашия труд, ще покажем на хората, че всичко можем да работим. Ако искате, аз прѫв ще ви дам пример. Ще ви покажа как се строи кѫща, как се работи, дѫрводелство, всичко можем да работим. Няма да има занаят между нас, за който да кажем, че не е хубав занаят. Не, всички занаяти ще можем да работим. Ние трябва да имаме смирение, всеки да вѫрши работата си. Запример, следя учениците, като кажат да се вземат стомните, някой си мисли: дали ще мога да изклинча или не? Всеки трябва като дойде тук, да гледа сам да си донесе вода. И ако има някоя слаба черта, като дойде тук, да гледа да се поправи. Ако някому не се иска да услужва, а иска другите да му услужват, тѫкмо той трябва да работи, да слугува на другите, и да си каже: днес ще слугувам. Защо? — Защото не ми се искаше да работя. И по такѫв начин ние ще сѫкратим труда на 3 — 4 часа дневно. Ако всички работим по 3 — 4 часа физически труд на ден, нашия труд много нещо ще ни даде. При такѫв случай само можем да образуваме едно братство, една примерна комуна. Сега запример, няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара-Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха. Навсякѫде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се сѫздава една комуна, трябва да се комунизира труда, а не капитала. Туй, което излиза от русенци, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран — готовото лесна се изяда. Тук, миналата година, аз заедно с още трима души свѫршихме един канал — копахме. Остана след това един ученик да работи сам по 2 — 3 часа на ден. Той едва след 3 — 4 месеца изчистил 5 метра. Гледах го как работи. Той, като вземе мотиката, изведнаж забѫрза, забѫрза, и не се минава половин час гледаш го, оставил мотиката настрана, почива. После пак я вземе, бѫрза, бѫрза. Не бѫрзай, най-накрая бѫрзай! Ще изпрахосаш енергията си. В нашето училище не се позволява бѫрзане, полека ще започнеш. Затуй казвам: С микроскопически опити започнете! Най-пѫрво образувайте един комитет от 10 души. Лицата, които ще влизат, вие сами си ги изберете, после ще ги представите на мене, и аз ще видя, дали „торбата“ ще може да остане. Сега те не могат да се докачват, ще ги опитаме. На тях ще им поверим много нещо. Доста пари може да капнат. Сестрите пѫк ще шият, торбички ще правят, чорапи ще плетат, занаят ще имат, градини ще правят. Всички по един час ще работят. Тѫй ще направим, че от нас да излезе нещо. Велики мисли и желания ще дойдат. Тѫй, като вложим този труд, ще има благословение. Благославя се само онова, в което се влага човешки труд. Сега, туй е само един опит, не да сѫбираме пари, но да се научим на един честен труд, труд с любов. Не с насилие да се работи, но да знае човек, че е работил от любов, и от пѫрвия ден още да се радва, че е работил за Господа, и да усеща тази, радост в себе си. Ако работите в годината 365 часа, те ще ви донесат 365 добрини, а 365 добрини, това е една велика сила. И тѫй, ние сега ще опитаме разни положения, защото все за любов говорим. Ако искаме да направим опит, трябва да работим от любов и за любов. Разбирате ли всички? Аз искам всички братя и сестри да оправят своите недоразумения по закона на любовта. Ако някой не иска да оправи работите си, ние ще платим неговия дѫлг. Ще го питаме: Ти заплати ли дѫлга си? Не. Нищо, ние знаем, че ти си задигнал торбата и нищо повече. Ако някоя ученичка се ангажира с някоя работа а не я свѫрши, ние ще свѫршим работата ѝ, и ще напишем в книгата, че дала обещание, и не го е издѫржала. За през цялата година ще направим един списѫк, и ще бележим кой не си плаща дѫлга, не си свѫршва работата. Обещал някѫде, а не свѫршил работата. Аз ще я свѫрша заради него, но ще пишем в книгата. И този ученик или ученичка, като дойде още един пѫт, ще му кажем да чака. Ще му кажа: Аз не разполагам с време, за да ти свѫрша работата. Сега, вѫв всинца ви ще има туй добро желание да работите. Ще турим като идея в ума си да работим, и ще работим разумно. В тази школа всекиму е определена работата от невидимия свят. И тѫй, ясно е: за всинца ви, които сте тук, е определено какво има да работите. Няма да ви кажа каква ви е работата. Искам да опитате великия закон, който настанява всички неща. Вие ще забележите, че има един разумен закон в света, който настанява нещата. Онази птичка, която храни децата си, кой я учи да ги храни? — Този вѫтрешен закон. Онази кокошка, която и от сянката си бяга, след като има пиленца, става смела и решителна. Кой я прави смела? — Този вѫтрешен закон, който, като се пробуди, прави я смела и решителна. Тя има една идея вѫтре в себе си, че има пилци. Следователно, какво ни дава идеята на човек, който се страхува? Той е кокошка без пилци. Имаш ли идея, ти си без страх. Следователно, законѫт е верен. За да изчезне страха, трябва да туриш в ума си една идея, която да го привлече, за да станеш смел и решителен. Тогава ставаме смели и решителни за идеята. Ако в нас влезе Божия Дух, идеята за Любовта, най-великата сила в света, тогава ние ставаме смели и решителни, и ще намерим, че туй благо, което тѫрсим, то е вѫтре вѫв нас. Сега, аз трябва да ви убедя вече, макар че от толкова години говоря все за едно и сѫщо нещо, трябва да ви убедя, че няма по-велика сила от Любовта. И едва сега вие казвате, че тѫй, както казва Учителя, тѫй е. Казвате: „Ние още от Любовта не сме видели нищо.“ Но най-великата сила в света, това е сѫзнателната любов, и когато тя влезе в човека, в него се развиват потайни сили, за които човешката душа копнее. Не любов, която смущава, но любов, която разширява. Когато тази любов влезе в сѫрцето на поета, как гладко вѫрви перото му; когато тази любов влезе в списателя, как лесно, в един час, си развива темите; когато тази любов влезе в свещеника, в учителя, в майката, всичко вѫрви тѫй експедитивно. Но когато тази любов изчезне, всичко вѫрви тѫй хлабаво. Любовта има своя идея. Трябва да сме експедитивни. Когато любовта влезе у някого, искаш нещо веднага става. Бѫрзо, кажеш и става. Вземеш пари на заем, виж, веднага ги врѫщаш. Нямаш любов, казваш: туй стана, онуй стана, децата, майката виновни — няма я любовта. Взел пари на заем, за една минута ги намира, а за врѫщане го няма. Не, не, любов нямаш. И който взема и който дава, изгубили любовта си. Та, пѫрвото нещо, което искам от вас учениците на тази окултна школа, е всички да се сдобиете с тази любов. Тя е вѫв вас, но да я добиете с тази интензивност, че да я почувствувате тѫй идейно, и вашият ум да почне да ражда. Не само ума ви, но и сѫрцето ви да почне да ражда. И всичко туй, което добием, ние ще го дадем на този вѫншен свят, който чака. Ние ще проповядваме на тия хора. Че тук работници трябват! Кой ще проповядва на тях? Само вие сте останали. Я ми кажете, ако аз пратя свещениците, те ще изопачат всичко. Какво ще кажат? Аз ги зная. Понеже мисля да ви пратя, аз казвам: Ако усвоите или не усвоите тези принципи, аз зная какво ще направя. Сега, като казвам зная, добре да ме разберете. Аз говоря в името на този велик жив принцип, а не лично. Безлично, значи без ограничение. В нашето Бяло Братство принципѫт е: Само за Бога можем да работим, и само Него можем да любим безгранично, и само Нему можем да се доверяваме. Важен е този принцип, и той трябва да легне вѫтре в нас. Само Бог е сѫвѫршен, само Той е безграничен, нито се изменя, нито се променя, и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Неговата душа, само в Неговото сѫрце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук на земята. И само Него можем да намерим тук на земята и горе на небето. Следователно, само Нему можем да вѫздадем чест и поклонение и хваление и никому другиму. Само този принцип — Бог на Любовта — трябва да легне като основа, правило в душата ви. Него ще намерите и на земята и на небето, и Той като ви проговори, ада веднага става рай. Ако не ви проговори, рая става ад. Такѫв е дѫлбокия закон. Вие, като имате най-добро разположение, като се махне любовта, изпитвали сте какѫв ад настава, каква тяжест, какво безсмислие. Дойде ли любовта, светне лицето ти, казваш: „Колко сѫм радостен!“ — Готов си да служиш. Махне ли се любовта, всичко изчезва. Като имаме тази опитност, пѫрво ще се стараем да не огорчаваме този Бог на Любовта, който живее в нас, да не нарушаваме този мир, който Бог носи в нас, или, както казва Писанието, да не се нарушава този печат, с който е запечатана тази книга. После, ще се стараете, вие учениците, да имате взаимно уважение и почитание. Като се срещнете сега, как ще се поздравлявате? — Няма Любов, като Божията Любов. Като ти каже брат ти: Няма Любов, като Божията Любов, ти ще му кажеш: Моята любов за тебе ще бѫде като Божията Любов. Тогава брат ти ще ти каже: Само Божията Любов е Любов. Ти ще му кажеш: Само в моята любов ти ще ме познаш. Понеже виждам, че туй е малко дисхармонично за вас, ще изменя, ще направя друг превод. Казва ти: Няма Любов като Божията Любов. Отговарят: Само в проявената Божия Любов ти ще ме познаеш. Туй ще бѫде за една година. Учениците тѫй ще се поздравляват. Пѫрвата формула може да употребите, като влезете в дома на приятеля си, а втората — като си излизате от дома. Аз бих желал да зная по колко екземпляра от лекциите ще ви трябват за всеки един град, за да могат веднага всички да ги изпѫлняват. Да кажем, пратим пѫрвата лекция, трябва да знаем колко екземпляра ще ви сѫ нуждни. Ако могат да се напечатат, тогава ще изпратим за всички ученици. Когато сѫ напечатани всички беседи изведнаж, това е опасно, защото се явява една сѫблазѫн, искат да ги прочетат всички изведнаж, и после не искат да ги учат. Запитват: На улицата като се срещнем, как да се поздравляваме? — Единия ще каже: Без страх! Другия ще отговори: Без тѫмнина! Или може да му каже тихичко на ухото: Няма Любов, като Божията Любов. Той ще ти отговори: Моята любов за тебе ще бѫде като Божията Любов. Щом има между тебе и приятеля ти чужд, не поздравлявайте. Поздравления ще си давате само когато няма никой помежду ви. Иначе, това е буквата на нещата, не е духа. Може да си дадете един сигнал, един символ за поздравление. Аз бих ви дал един символ, но вие може да злоупотребите с него. Поздравлението ще бѫде тѫй естествено, че в туй движение, което ще направите, да не се забелязва нещо извѫнредно, естествено да става. Тогава ще си носите една специална бяла кѫрпа, и като срещнете някого, ще я извадите, уж си триете носа, мустаците. Чиста кѫрпа ще носите, кѫрпа само за поздравления. Трябва да пазите това в абсолютна тайна. И другият ще извади своята кѫрпа. Но, ще извадите кѫрпата си от далеч, и няма да я туряте на устата си, ще я хванете и леко ще я прекарате покрай носа и устата си. Другият ще види, че имаш бяла кѫрпа, и той ще те поздрави. Всички от Бялото Братство трябва да носите бели врѫзки. В бѫдеще няма да носите яки, а една бяла кѫрпичка, хубаво забодена с златна игла с пентограм. Селяните ще имат бели ризи, яки от ризата чисто бели, нищо шарано по тях. Яките ще се заместят с нещо по-хубаво, по-приветливо. Яките могат да бѫдат меки, обѫрнати. Но това, — пентограмите, поздравленията, това сѫ най-простите неща. Няма Любов, като Божията Любов, само Божията Любов е Любов. Няма Любов като проявената Божия Любов, само проявената Божия Любов е Любов.

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис 10 ч. с. Работа за новия живот. Да започнем пак упражнението с буквата „а“, да опитаме кѫде има пукнатини в сѫзнанието ви. Ще имаме окултното упражнение с буквата „а“. (Пяхме упражнението сѫс следните движения: десната рѫка простряна под наклон и после я завѫртаме напред, като образуваме над главата крѫг). Сега, поемете вѫздух, че тогава ще пеем. Двете рѫце простряни напред, после поставени горе над главата с допряни прѫсти. Двете рѫце настрана, после над главата, и обливане. Туй е един метод за вѫзпитание на децата в бѫдещата школа. Когато се учи музика, учителите ще вѫзпитават децата по този метод най-малко половин час. Някои от учителите могат да употребят този метод с учениците си. Като влезеш при децата, не започвай изведнаж да ги учиш, но около 10 — 15 минути направи едно упражнение, за да се хармонира сѫзнанието им под влиянието на музиката. Упражненията с буквите „а“ и „о“ можем да заменим с думи — хармонично сѫчетани думи трябва да намерим. Трябва да приготвим такива окултни упражнения, такива няма още преведени; окултна музика няма още в Европа, сега се заражда тя. Единствените окултни песни, които имаме, то сѫ сега нашите. Навсякѫде имате сѫвременни песни с мажорни и минорни гласове. Минорната музика всякога изразява дѫлбочина на сѫрцето, а тази дѫлбочина е потребна; мажорните тонове дават сила, интенсивност. Е, днес ще слушате този брат, грузинеца, който прокарва тази идея. Той сѫс своята цигулка иска да покаже, че свиренето може да се употреби окултно. Това зависи от душата, на музиканта. Ако неговата душа е окултна, той може да изрази идеите си окултно. Затуй, аз бих желал, всички мои ученици да знаят да пеят и да свирят. Ако не могат да свирят, поне да знаят да пеят. Онези, които не знаят да пеят, ще могат да бѫдат само слушатели, оглашени, но, ученици, без музика не могат да бѫдат. Всеки от вас трябва да знае да пее! Запитват: Няма ли изключение от това, защото има братя и сестри, духовно издигнати, които не знаят да пеят и да свирят? — Всè им липсва нещо, вcè им липсва едно благородно чувство. И тѫй, ние ще употребим музиката, като средство за вѫзпитание. После, има много светски песни, които в сѫщност не сѫ песни. Защо? — Защото те сѫ тѫй нагласени, че не упражняват изискуемото влияние. Класическата музика е друго нещо, нея ще изучаваме от кѫдето и да е. Всеки от вас знае песента „Живот преизобилен.“ Който има хубав глас, нека изпее. „.Живот преизобилен.“ Ако искате да заставите някого да пее, той трябва да има вдѫхновение. Някой брат или някоя сестра, която има вдѫхновение, да я изпее, ако дойде Духѫт; ако не — няма нужда. (Един брат изпя песента). Хайде сега всички да я изпеем. (Изпяхме я). (Учителѫт изпя едно хубаво окултно упражнение). Гласа на туй упражнение е окултно нотиран. Като сте неразположени, седнете да си изпейте едно хо-хо-хо, хо-хо-хо, и всичко ще ви мине. При тази окултна музика се случва, че между двете части има близост, тѫй че като изпеете пѫрвата, втората част сама изпѫква. А при последното упражнение изведнаж има едно повишение. Туй сѫ две сѫстояния на сѫзнанието. Между двете части няма врѫзка. Изисква се воля, да знаете законите на сѫединението, за да можете пак да се вѫрнете. Често някоя мисѫл у вас се скѫса, вие изпуснете известна нишка, тя се загуби, и не знаете какво сте мислили. Тогава прекарвате един преходен период, и затова не можете да знаете. Този преход е положението на човек, който е живял в най-низко сѫстояние, и иска да се качи горе, но като се качи горе, не знае какво да прави. Сѫединителна нишка ще турим сега! Всяко едно от тия окултни упражнения сѫбужда вѫтре в човека един импулс. Това хо-хо-хо дава известно настроение. Измените ли го — ще дойде друго настроение. Запример, о-о-о, то значи: Е, ти ще направиш тази работа. А хо-хо-хо, значи: Хо-хо-хо, и оттатѫк ще мина. Туй е отговор — една положителна мисѫл. На песен ще опитваме това. Някой казва: „Ти ли си дошѫл тук да оправяш, света?“ Ние ще му кажем: Хо-хо-хо, хо-хо-хо. И в училището идната година тѫй ще им пеем, и музика ще имаме. И когато те излезнат, ние ще им духаме, и ще им свирим, и ще пеем нова песен. Аз ще ви дам песни, но трябва да имате чутко схващане. В пението влизат не само половинки, но и четвѫртинки тонове. Изпяхме пѫрвата част на упражнението „Firfürfen“. Това е пѫрвия превод на физическото поле. Той е за мѫжете. Това сѫ чувства на мѫжа. Туй упражнение е за човек, който е погѫлнат в материята, да го сѫбудиш. Той е потѫнал вѫтре в земята. Един тежѫк човек, който е потѫнал в земята с мисѫлта си, само тѫй ще го сѫбудиш. След това идва втората част, по-високите вибрации, противоположните вибрации, вибрациите на любовта. Ти си недоволен, твоето сѫстояние е несносно, ти тѫрсиш начин как да го задоволиш. Трябва да се роди у тебе едно желание да го преодолееш, по какѫвто и да е начин да се подигнеш, а това ще постигнеш, като пееш. Когато човек почне да пее, то е един признак, че в пеенето душата му тѫрси метод, начин, как да се подигне. Днес е вторник, не можем да изпеем втората част на тази песен (firfürfen), защото е войнствен ден, марсов ден, влиянията сѫ войнствени. Ти вѫв войната, между грѫмотевици, топове, ножове, не можеш да пееш. Изпейте пѫрвата част — firfürfen. Превод: Всичко вече аз свѫршвам в света. В окултното пение се изисква абсолютна свобода на чувства, на мисли, и на всичко у нас трябва да дадем естествен израз, тѫй, Божествено да бѫде всичко. Ние се врѫщаме кѫм Божествения живот, чистия, святия, неопетнения живот. И чрез тази окултна музика аз искам да вѫрна красотата на вашите лица, на вашите очи, рѫце, крака, да стане телото ви Божествено. Разбирате ли? Туй е красота! Това ще вѫзстановя. Чертите на лицето ви трябва да добият един реален израз. Това не е една философия за небето. Небето е тук. Туй, което Бог е сѫздал, трябва да го вѫзстановим — да повѫрнем тази пѫрвоначална Божествена чистота, затуй Бог сега гради. Ако ние владеем тия природни сили, трябва да вѫзстановим Божественото у нас, и да кажем: „Господи, туй, което развалихме, поправихме го, и сега можеш да присѫтствуваш в нас“. Да сѫградим този храм в нас, макар да струва милиарди, и да кажем: „Господи, сега ще ти служим сѫс всичкото си сѫрце, сѫс всичкия си ум, сѫс всичката си душа и сѫс всичката си воля“. Туй е задачата ни, и когато сѫградим храмовете си, ще имаме в света една истинска религия — вѫв всеки човек ще става богослужение. Аз ще видя, дали ще ми остане време, да дойдем до окултно произнасяне на думите, да знаем как да произнесем една дума. Всяка една дума си има тон, по който тя трябва да се произнася, както в музиката. Всички думи в езика сѫ нагласени по известни ключове, и когато ученика влезе в школата, трябва да намери тези ключове. И неговата реч ще бѫде нагласена сѫобразно с тия окултни ключове. Нагласена ли е, ще забележите, че вашата реч има най-пѫрво сѫдѫржание и смисѫл. По формата си напѫрво време ще куца, но ще има сѫдѫржание и смисѫл. Най-после ще дойде формата. И вѫв света е така. А хората искат за всичко форма. Бедния човек не може да направи един палат. Той трябва най-пѫрво да сѫбере парите, да стане силен, и след като забогатее, да прави кѫщата. Когато ти станеш богат, силен, умен, тогава ще бѫдеш в сѫстояние да предадеш своята форма. Един религиозен човек започва да се подвизава, и му казват: „Трябва да туриш най-красивата форма“. Не, най-после ще сѫздадеш красивата форма. Някои казват: „Говорете ни една красива реч по форма“. Не, не може така, ние ще постѫпим глупаво, най-пѫрво ще турим сѫдѫржание и смисѫл в нашата реч, и най-после форма. Може да живееш в палат и да се храниш с лук и чесѫн, а може да живееш в колиба, и пак да си богат. Пѫрво ще живееш в колиба, но ще се храниш добре, а после може да те турим и в дворец, защото и княз може да живее в колиба. А може да те турим и в палат, защото палата не показва богатство, както и колибата не показва сиромашия. Те сѫ неща относителни. Пазете законите, окултните закони! В човека, при сегашното му сѫстояние, има три течения. Аз ги определям тѫй: животинско, човешко и ангелско течение, а Божественото течение идва сега. То засяга повѫрхноста на човешкия живот. Когато в нас заговори Божественото, то трябва да бѫде сѫбудено от Божествения Дух. Никоя друга сила не може да сѫбуди Божественото. Божественото само по себе си ще се прояви. Трябва да знаем под какви влияния сѫ нашите мисли, защото те могат да дойдат под влиянието и на животински течения. И хората упражняват известно влияние, и ангелите упражняват известно влияние, както и светиите. Никой не може да ги избегне. Не мислете, че можете да избегнете от влиянието на животните. Всеки момент трябва да знаете кои влияния преобладават вѫв вашето сѫзнание. Запример, гневен си: блѫскаш, удряш, чукаш. Под влиянието на кои течения си? — На животинските течения. Ако ритате, вие се намирате под влиянието на теченията на коня, ако бодете — на кравата, ако дращите, хапите — все сте под влиянието на животни с или без рога. Всички животни колективно влияят. Като дойде влиянието на хората, то ще измени сѫстоянието ви, ще почнете да мислите. Като дойде ангелското влияние, вие, ще знаете да изправите поведението си и ще си кажете: „Не е този пѫтя.“ Веднага ще сте готови да изправите поведението си. Тогава чувствуваме в себе си сила. Като дойде Божественото, тогава се чувствуваме силни, мощни. И тогава знаете ли какво е правилото? Когато дойде Господ, т. е. когато повикаха Христа да излекува едного, Той затвори вратата, изпѫди всички, а остана Той сам с болния. И когато дойда Христос да ви лекува, Той ще изпѫди всички. „Ама, Господи, ние сме майка, баща.“ Не, не, всички навѫн! Да остане само този, който е необходим за твоето лекуване. Останат ли други, те ще развалят работата. Сам ще останеш за да разбереш онези велики тайни. Човек трябва да остане сам в душата си. Сега, на онези от вас, които сѫ земледелци или градинари, ще им дам да направят следующия малѫк окултен опит през тази година. Отделете си едно място ¼ декар, 1 декар или 100 м., насейте го с жито, и Когато расте то, ходете често, обикаляйте туй място, четете си, молете се на Бога, и туй жито, което е расло под вашите молитви, сѫберете го, направете хляб, нахранете някои хора и вижте каква разлика има между този хляб и другия, и какво влияние ще окаже той. Друг опит: имате някоя слива, която ражда; ходете при нея всеки ден, пращайте ѝ хубави мисли, когато зреят плодовете ѝ. Когато узреят, дайте тези плодове на онзи, когото обичате, и ще видите, какви резултати ще произведе. Своите мисли и желания ние можем да ги влагаме навсякѫде. И който дойде в нашия двор, знаете ли какво влияние, ще усети? — Всеки се усеща добре разположен, цялата атмосфера се различава от вѫншната — голяма разлика има вѫв влиянията. Та, вие ще се стараете да влагате тия влияния и всеки от вас ще бѫде носител на тия сили, на тия закони, които трябва да прилагате. Всеки може да образува едно малко изворче. Почне ли да извира, то ще отвори пѫт, ще се стичат други, и после ще се разширят, и цялата околност ще се покрие с растителност. Тук изпѫкнал един човек в един град, там друг, и всички ще почнат да растат и да зреят на това Божествено слѫнце. Помнете закона: с любов се действува по един начин, без любов се действува по друг начин! Туй е за учениците на окултната школа.. Тези правила, които ви давам, не ходете да ги опитвате вѫв света. Приложете ги вѫрху себе си, до като вѫв вас не остане абсолютно никакво сѫмнение. Аз ви ги предавам, но у вас може да се зароди едно сѫмнение. Ще направите най-напред един опит, той излезе несполучлив, втори, трети, все несполучливи, казвате си: Тази работа може да не е тѫй, както се говори. Не, тѫй е, тѫй е, абсолютно няма никакво изключение. Разбирате ли? Някои ще кажат, за мене, че вчера, там в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го. Аз да ви кажа: преди две години бях вѫв Свищов, дето комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бяха нагласили нещо. И попове и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там на сцената“. Чувам по едно време „пиу, пиу!“ — Идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената и му казва: „Ти ще мѫлчиш!“ Другият казва: „Какво стои този там на сцената, 100 души го вардят!“ И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме“. Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така? — Защото Бог живее вѫв всичките сѫрца, и каквото каже, всичко става, няма изключение. Винаги ще живееш по Божия закон, заради Бога. Разбирате ли? Бог живее в мечката и ѝ казва: „Ти няма да го плашиш“. — Ще слушам. „Ти няма да го плюеш“. — Добре, така ще направя. „Ще минеш мѫлком, няма да го плашиш, защото сѫрцето му е много страхливо“. Мечката казва: „Слушам Господи“. Ще се отбиеш малко в гората, ще кажеш: „Мини“. А ние казваме: „Мечката се оплашила“. Не, тя не се бои, но слуша какво ѝ казва Господ. Тя казва „Понеже се плашиш, ще се поскрия малко в гората, и после пак ще си продѫлжа пѫтя“. Хорските мечки сѫ 100 пѫти по-опасни, отколкото горските мечки. Туй е без обида. Изобщо, вие не се интересувайте най-пѫрво за общественото мнение, но се интересувайте за мнението, което Господ трябва да има за вас. Какво трябва да бѫде мнението на Господа на живата Любов, какво мнение Тя трябва да има заради вас, туй е важно! И когато аз мина покрай вас, вие ми казвате: „Учителю, вие не ме обичате!“ Знаете ли какво ще ви кажа? Сѫрцето ви е толкова малко, какво да вложа в него? Направете си по-голямо, по-широко сѫрце, че да ви туря нещо в него! То едва сѫдѫржа 10 грама, какво ще туря в него? Ако река да го насиля, ще го пукна, и тогава вие ще свѫршите с живота си. Ако една муха кацне на прѫста ми и казва: „Учителю, искам, да ме обичаш!“ Как ще изявя любовта си кѫм нея? Понеже крилцата ѝ сѫ много мекички, ще я пипна така лекичко отгоре, отгоре, да не ги смачкам. Туй е любов. Друго, което мога да направя, то е, ще взема една клечица за чистене зѫби и сѫс вѫрха ѝ ще извадя малко от медеца, който имам и ще ѝ дам. Тя ще каже:. „Учителя ми даде отличен обед“. Но, ако аз река да дам и на вас толкова, колкото на мухата, какво ще кажете? На мухата, като ѝ сипя толкова, ще свѫрши работа, но ако на вас дам, толкова, с такава микроскопическа част, няма да се свѫрши работата. Е, при това питам сега: какво се казва на едно място в Писанието? — „Прави правете пѫтищата Господни!“ Та, гледайте да имате мнението на Божествената Любов. То е важно за всинца ви. Мнението на Божествената Любов. Всеки ден я питайте: изменила ли си е мнението за вас? Щом Любовта си измени мнението за вас, в душата ви ще стане една коренна промена. (Сега, малко неудобство имате, слѫнцето ви малко препятствува). Изпейте песента „Fir für fen“. (Изпяхме пѫрвата част от упражнението). Ще знаете, че тя е за вторника. Ако имаме една поляна, и всинца да се наредим в една верига и да запеем заедно, в хор, тази песен, знаете ли какво може да стане в един час? Като направите опита, ще видите какво може да стане. Трябва една много голяма поляна, за да се направи опита. Отличен опит ще бѫде. Над Батак отгоре, в Родопите, на един вѫрх има една голяма поляна — Карлѫка. Тази поляна е отлична за този опит. Тя е като дѫска, може да дѫржи пространство около 1½ часа. Отлично място е там! Сега, някои се занимават с онази мисѫл, да се освободим от общественото мнение. Знаете ли онзи анекдот, дето един искал да се освободи от общественото мнение? За тази цел той се сѫблякал гол и така трѫгнал. Наистина, той се освободил от общественото мнение на хората, но дошѫл, попаднал до общественото мнение на децата. Сега, туй го давам като вѫзражение, казвам: не да се сѫблечем голи, но, като хвѫрлим дрипелите на сѫвременния свят, да облечем дрехите на Истината! Да не ходим голи, а да турим новата премяна, дрехите на Истината! Не голи, а облечени ще влезем! Гледайте, като се освободите от общественото мнение на вѫзрастните, да не попаднете под общественото мнение на децата. То е по-опасно, отколкото мнението на вѫзрастните. Сега, общественото мнение на по-напредналите и общественото мнение на глупавите, е все пак обществено мнение, но второто е по-опасно, отколкото пѫрвото. С учения човек е по-лесно да се разбереш, но с глупавия — ще каже: уа-уа, и нищо по-вече. И тѫй, аз обуславям туй учение, не от това, че духа тѫй казал, или иначе казал. На тия духове, които ви говорят, аз им заповядвам; те сѫ нисши, а Божествения Дух — Той е абсолютен, на Него аз се подчинявам. Той е Дух на свобода, Дух на Истина, Дух на Любов, на Мѫдрост, на Правда, на Добродетел, на Милосѫрдие. Той сѫдѫржа всичко в себе си. И питам тогава: тия духове, които говорят вѫв вас, какви сѫ? Някому проговорил духа, но му казва: „Туй да не казваш на Учителя?“ Защо да не казваш това на Учителя? Не, което е Божествено, то трябва да излезе навѫнка. Божественото трябва да излезе! Аз искам всинца да бѫдете свободни, а не роби. Когато ви говоря за женидбата, аз сѫм категоричен. Роб сѫс роб да се не жени, защото жената робиня и мѫжа роб, ще народят робчета. Сѫщите тия робчета утре ще народят други робчета. Какво ще спечелите? Утре ще дойде господаря, ще хване робчето, ще го заколи. Защо ще се женим в света за робчета? Само свободния да се жени, т. е. никакво женене, а служене на Бога трябва. Сега, ще ви питат: ще се жените ли вие? — Няма да се женим. Защо? — Ние отхвѫрляме робството. Че деца не искате ли да имате? — Не искаме деца на робство, а искаме деца свободни. Попове не искате ли да ви венчават? Не, не искаме, само робите се венчават. Нищо повече. Поп кого опява? — Само умрелите ги опяват. Който живее, поп може да му чете, но не и да го опява. После, ще се крѫщавате ли? ? — Не, с вода не искаме да се крѫщаваме. Майка ми до сега ме е крѫщавала по-вече от 100 пѫти. Майка ми през пѫрвата година от рождението ме е крѫщавала 365 пѫти, втората година — 150 пѫти, третата година — 50 пѫти, а последната година — само един пѫт. Колко пѫти ще ви крѫщават! А сега ние искаме да бѫдем крѫстени с огѫн, с Дух. Крѫщение с вода не чисти. Крѫщение с огѫн искаме, което ще внесе чистота. Ако някой иска да се крѫщава, то ще бѫде с огѫн — то ще внесе чистотата. Ако трѫгнем по учението на поповете, какво ще ни дадѫт те? Но ще кажат: „Кой ще венчава дѫщеря ви, сина ви?“ Аз казвам: ако вашите дѫщери и синове ги венчават поповете, те ще умрат, те ще ги опяват. Но, ако вие приемете новото учение, тогава Духа ще ви крѫсти, ще ви благослови, ще имате всичко в себе си. Тия вѫзгледи трябва да ви бѫдат ясни на вас, като ученици. Като ученици, казвам, а който не е ученик, може да разрешава тия вѫпроси, както иска; но за ученика този вѫпрос е разрешен, той нито се жени, нито за мѫж отива. То значи: нито се жени, нито роб става, нито робчета ражда. В Стария Завет се казва: „Родени в беззаконие.“ Туй значи: родени в робство. Щом служиш на греха, твоите деца се раждат като роби. Това значи: родени в беззаконие, родени в робство. Евангелието пѫк казва: „Ние не сме родени в блуд.“ Я ми цитирайте този стих, какво е казал Христос? Христос им казва: „Ако бихте били чада Авраамови, делата Авраамови бихте правили, но вие сте от баща дявола родени в робство.“ Тѫй, мнозина от вас сѫ идвали при мене да ме запитват да се женят ли, или не? Разбрахте ли ученици, разбрахте ли сега как седи вѫпроса? Да се не жените! Този вѫпрос за учениците решен ли е, разбрахте ли го сега? Сѫвременните лекари не позволяват на болните хора да се женят. Сѫвременните лекари на идиотите не позволяват да се женят. На физическото поле го правят. А ние, духовните, позволяваме на духовно-болните да се женят, позволяваме на идиотите да се женят. Кои сѫ по-умни? — Лекарите сѫ по-умни. Тогава ние казваме: На роби хора не позволяваме да се женят; който не е свободен, не му позволяваме да се жени! По сѫщия закон ще бѫдем последователни. Свободен ще бѫдеш! Ще видиш: туй, което искаш да направиш, акт ли е на онази безгранична Божия Любов? Ако е акт, направи го, ако не — вѫздрѫж се! Ясна ли е тази мисѫл за учениците? Само свободния може да се жени. Всеки, на когото сѫрцето е изпѫлнено с Божествената Любов, е свободен, но не да се жени. Той няма право да се жени. Запитват: Практически казано, един момѫк и едно мома от нашето братство могат ли да се женят? — Могат да се вземат, разбира се. Не, слушайте: нито поп, нито гражданство може да венчава окултния ученик —това не е позволено. Венчава ли те поп, фалирал си. Преходните работи вие сами ще си разрешавате. Ние разрешаваме вѫпроса принципално. До сега вие сте се женили хиляди пѫти, вѫв всичките ваши сѫстояния. И сега ако се жените, какво ще направите? Според хиромантията, на всеки човек е определено дали ще се жени фактически, по сѫдѫржание или по смисѫл. Там математически точно е определено. Когато бѫркат, може да е по форма, на физическото поле. Има линии, по които е определено кога ще се жени човек, колко години ще живее, колко деца ще има, с колко жени, т. е. колко пѫти ще се жени и т. н. Всичко е определено. Туй е физическата страна. Да кажем, че един ученик мине тази стадия; тогава той вижда, че по форма няма да се жени, а по сѫдѫржание. Запример, той ще стане учител някѫде, тогава пак ще народи деца. Учителя като вѫзпитава, ще внесе Божественото учение в душата на ученика, и като се сѫбуди тази пѫрвоначална душа, детето ще се прероди. Това е пак раждане. Този вѫпрос астролозите го решават. Когато иска някой да знае дали да се жени или не, нека отиде при някой астролог, да му плати и той ще му каже: кога да са жени, кой месец, за коя жена, или изобщо дали да се жени и т. н. Практически този вѫпрос е решен, само че трябва да намериш човек, който да ти каже по рѫката дали да са жениш, или. не. Един ученик на Бялото Братство няма право да се жени, докато не навѫрши 33 или поне 30 години. Щом се ожени на 21 година, това не е в реда на нещата. Момата трябва да бѫде 28 години, а момѫка — 30 години. Сегашните икономически условия не сѫ такива. Ние казваме: Ако света беше нареден нормално, то е друго нещо, но понеже сега е анормален, ще вѫрвите по старому. Този е, обаче, посторонен вѫпрос, той ни отдалечава. Той не ни засяга. Ако дойде някой при нас, ще му кажем: Иди се ожени, и като народиш деца, ела тогава да станеш ученик. Нищо повече. Този вѫпрос ни отвлича от главната цел. Той е най-лесния вѫпрос. Сега, утрешния ден ще го посветим изключително на школата. Онези, които се запишат за ученици, ще знаят, че ще имаме две сѫбрания — едно за общия клас и друго за специалния клас. Утре искам да зная школите от всичките градове. Нека си направят общ клас и специален клас. В специалния клас ще влизат, при сегашните условия, само онези, които не сѫ женени. Това е едно от условията. В общия клас влизат и женени и неженени. Защото, ако в един специален клас влезат женени, женидбата им ще се развали. Ще се развали по много естествен начин. Нали знаете как ще се развали? Мѫже и жени влизат, и някой женен е внимателен кѫм някоя мома, каже нещо за нея пред жена си, и тя му казва: „Ти на еди-коя си тѫй... аз не ти позволявам.“ Тогава, вѫн от класа! Ние нямаме работа с такива подозрения. Ние нямаме нищо общо с такива женени. Ако някои мѫж и жена женени сѫ свободни, то е друго, но ние ще ги изпитаме дали сѫ свободни. Щом се ревнуват, вѫн от класа! Тѫй ами, в нас няма церемонии. Ще ги изпитаме свободни ли сѫ те или не. Щом той ревнува жена си, или щом тя го ревнува, вѫн, в общия клас. Ако и там се ревнуват, в света да вѫрвят. Запитват: вдовици да влизат ли? — Вдовицата като влезе, да не приказва за своя умрял мѫж: „Аз имах един много хубав мѫж.“ Тя така развращава. Щом тѫй действува, тя не е вдовица, и ще ѝ кажем: Ние те освобождаваме. Като влезе в класа тя ще мисли, че не е вдовица. В специалния клас тѫй ще мисли, и нищо повече. Започне ли тя да разправя за спомени: какѫв хубав бил, как си гугуцали добре, какви му били мустачките и брадичката. Че как тѫй? Образите развращават. Е, всичката добрина в неговите мустачки и брадичка ли седи? Ние 5 пари не даваме за неговите мустаци и брада. Ако добрината беше в неговите мустаци и брада... А то, колко пѫти хората хвѫрлят мустаците и брадите си и отново изникват. Има известни пороци, от които трябва да се освободим. Има една глупава ревност, подозрения, пороци, които не сѫ основани на нищо добро, на никакви добродетели. Има подозрения и подозрения. Сега, в специалния клас, няма да се занимаваме с подозрения. Един ден ще кажете: „Аз влязох тук, но развалих семейния си живот.“ Вас не ви е мястото в класа. И после, никой ученик от един специален клас няма право да флиртува, да ходи да се занимава с момите. Право ли е това? Който иска да флиртува, навѫнка! Мома, която иска да флиртува, навѫнка! Погледа ни трябва да бѫде честен, мек. Честни, чисти, откровени. Митки да няма. Сега е вече ясно. Аз уважавам един ученик, който се застѫпва за ученичката, който има най-високо почитание кѫм нея, и не си позволява даже лоша мисѫл. Туй е свещено място! А като ги погледнеш, и двамата, учат, учат, хайде научат се. Няма какво да учат, не искам да се лѫжат. Който влезе в специалния клас, той трябва да бѫде образец на благородство. Ако направи една грешка, да дойде да се изповяда на Учителя. А не да гледа на земята. Аз зная какво значи да гледа на земята. Ще бѫдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист. Направите ли едно престѫпление в астралния свят, ще го изповядате. Направите ли едно престѫпление в умствения свят, ще го изповядате. Направите ли едно престѫпление вѫв физическия свят, ще го изповядате. Направите ли така, ще ви считам герои, не направите ли — плюя на гѫрба ви и казвам: Вие не сте за класа, вѫн! И като любите ще се изповядвате, и като мразите ще се изповядвате. Да бѫдете за образец. Туй е правило за онези, които влизат в класа. А инак ще кажат: „Тя ми замота сѫрцето, той ми замота сѫрцето.“ Това не сѫ никакви специални класове. Това сѫ класове на света. Светѫт е пѫлен с такива класове. Ние ще дадем образец на света. Това е окултна наука. Специалните класове аз ги наричам класове на чистотата. Всеки, който може да се подчини на правилата, може да влезе. Правила има там. А целта на общите класове е друга. В специалните класове аз искам от младите чистота. След като научат тази чистота, ние ще им покажем какво изисква новия живот. Тогава ще им дадем нови правила, ще покажем какви трябва да бѫдат отношенията им в света. Ние няма да бѫрзаме. А не, както вѫв сегашния живот, майките искат още на 18 години да оженат дѫщерите си. Защо? — За да станат хилави. Не, трябва точно да изпѫлним туй, което Бог е написал. Ние ще извѫршим Неговата воля вѫв всички подробности и в причинния, и в менталния, и в астралния, и вѫв физическия свят, и няма да нарушим нито на една йота Неговите закони. Това е нашата задача — да изпѫлним Волята Божия без никакво изключение. Как ще стане това? — Знаем как ще стане тази работа. Разбирате ли я? Аз зная как ще стане тази работа, ще я направя тѫй, както Господ иска. Не може ли по друг начин? — Може по много други начини, но за мене има само един Божествен начин. Ученик, който влезе в специалния клас, аз ще го прекарам през 25 корита. Ама няма да остане място в него да се не промени. Трябва да се поправи. Все насѫлзен ще го виждате. Умѫт и сѫрцето ти трябва да бѫдат такива, че като се пробуди сѫзнанието ти, сам да си стража на себе си. Остане ли да те пазят, отиде та се не види. Сам да си стража! Туй Божествено око на Любовта, като те види, да знаеш сам, кое е право и кое не. А сега, ние сами не знаем кое е правото вѫв света. За да намерим правдата, трябва да бѫдем чисти, затова трябва да дойде Божествената Любов. Тази Любов сѫ я добили светиите, но как? Като сѫ се молили, плакали, чистили по 15 — 20 години, и след това сѫ добили едно прозрение, и се вѫрнали вѫв света. Казват: „Какво сѫ свѫршили?“ По сѫщия закон ще го добием и ние. Нас ни трябва чистота. Ще ви разправя какво стана снощи. Седя аз, и се разговарям нещо с една млада ученичка, казвам ѝ: Ако ни види някой, ще каже: „А, Учителя вечерно време ходи с млади момичета“. Аз ви разправям един инцидент. Седя с нея, и тѫкмо говоря това, ето задават се трима души. Тя трепна. Нека минат. Защо трепваш? Ако се оплашиш, греха, престѫплението е вече извѫршено. С мене си сега. Ако те е страх, страха ще влезе в второто престѫпление. Ти поне сега ще имаш смелоста да стоиш. Трябва да бѫдем смели. Това е морал. Разбирате ли? Морал всякога трябва да има и в доброто и в злото. Ако аз сѫм грешен, ще кажа: Грешен сѫм, няма да крия. Ако е добро, ще го кажа, както си е. Така трябва да бѫде между нас. Сега, аз ви изнасям това, понеже беше снощи. Ако никой не беше ме видял, щях да премѫлча, но понеже има трима души свидетели, на вас го изповядвам. Грях ли е това? Има ли право Учителя да се разхожда сѫс своите ученици? Аз ще ви питам: Има ли право майката да носи своите деца? Има ли право господаря да води своите слуги? Та, като казвам учител, аз разбирам Учител, на когото душата е пѫлна с Любов. Нищо повече. Не разбирам посредствен учител, принципално разбирам вѫпроса. Всеки може да бѫде учител, светѫт е пѫлен с учители, той от учители страда. Казвам: онзи Божествен Учител има ли право? — Има, туй за Него не е нищо. За Божественото око, не е нищо. Ами, че когато аз стоя в тѫмната нощ, нали Бог гледа? Пред Бога всичко се отпечатва. За мене вечерното време, ноща е тѫй, както денят. Аз в тѫмната нощ се разхождам. Хората може да не виждат нищо, но Божественото око всякога ви гледа. Ще знаем, че онзи Бог всякога ни гледа. Ако ние не зачитаме туй око, всичко друго е празна работа. Никой от вас не може да ме сѫди. Кой от вас е по-чист? Следователно, вие не можете да ме сѫдите. Ако в моята вода влезе някой, той ще се очисти 10 пѫти, но ако вѫв вашата вода влезе някой, той ще се окаля. Туй е една обида сега. Не, туй е една истина. Тогава, ако вие оспорвате, аз ще ви докажа. Ще направим един опит. Как ще направим опита? Ще налея моята вода в едно корито, и после вашата. Ако моята вода действително изпере, ако и вашата изпере, значи, еднакви сѫ. Опита всичко решава. Ние няма да си правим някакви илюзии. Искам за всички млади да турим новия морал. Старото ще дѫржим, а новия морал иде като някое новородено дете, трябва да го отглеждаме да израстне. Аз не сѫм за погрешните ви, аз казвам за този вѫтрешен морал. В сѫзнанието си трябва да турим единство; в дѫлбочината на душата ни трябва да има стремеж, в чувствата ни — дѫлбок копнеж да изпѫлним волята Божия сѫс всичкото си сѫрце, сѫс всичкия си ум, сѫс всичката си воля и сила. Може да направим много погрешки, може да падаме, да ставаме много пѫти, но да имаме този стремеж, да реализираме този копнеж на душата и на сѫрцето. Сѫвременното общество хвѫрля вѫрху ви най-лоши мисли, и вие, ако не сте чисти, има опасност да се заразите. Ние трябва да турим една диамантена ограда, която да ни предпазва от тях, иначе те може да ни заразят. Ние ще отхвѫрлим всичко това. Сега, аз засягам щекотливи вѫпроси, и като ви говоря по тези работи, аз ви оцапвам по някой пѫт. Някои казват: „Защо Учителя засяга тия вѫпроси, които сѫ тѫй болни?“ — Само аз зная защо ги засягам. Аз ви оцапвам, но аз ща ви дам от своята вода да се измиете. Знам защо говоря. Аз зная закона, че като подигам този вѫпрос, ще се оцапате, но по-добре аз да ви оцапам, и да ви очистя, отколкото другите. Има опасност! Ние искаме да турим всичките благородни чувства в нас. Дето се казва в Писанието: „Молете се един за друг за изцеление.“ Бих желал всички братя и сестри да отправят особени молитви вечер кѫм Бога, за да изпрати Божествения Дух по-вѫзвишени духове, които да регулират тия отношения, защото ние сме изложени на тия отливи и приливи. Запример, вчера имахте друго настроение, днес — друго. Не зависи от вас, вие не познавате законите. Някой ден не сте разположени, вечерта настроението ви стане по-хубаво. Днес настроението не е тѫй добро. Днес е борба. (Обрѫщат внимание, че някои минувачи се спират по пѫтя). Те обикалят, но ние ще прекѫсваме тази верига. Ще турим психически една ограда да не ни влияят. Те нека си минават отвѫнка, нека гледат, нас нищо не ни вреди, че те гледат. Те щом се занимават с нас, ще дойдат да работят с нас. Сега, трябва да се обяснят ред други вѫпроси, понеже в школата ще вѫзникнат за в бѫдеще много, и след туй ще питате: Няма ли някакѫв отговор на този вѫпрос, някое мнение не е ли дадено? Отчасти искам тия вѫпроси принципално да се разрешат, а за в бѫдеще, при по-голямата светлина, която ще дойде, ще се дадат и по-големи разяснения. В специалните класове могат да влезат такива лица, които да бѫдат образец, да се познават. Вдовици да влезат, но да сѫ девствени. Женени сѫщо може, но които живеят чист живот. Онези, които сѫ в чистота, те сѫ свободни. Мома, която иска да се жени, не е свободна, не може да влезе. Годеници не могат да влизат. Сега, никому не трябва да става мѫчно. Всички трябва да бѫдете тѫй разумни, да знаете, че всичко у нас трябва да става разумно. Всичко е обусловено, и ние не можем да престѫпим великия закон на Бога, понеже има ужасни последствия. Ние седим пред тази велика интелигентност и не искаме по никой начин, даже най-малко да размѫтим Божественото сѫзнание; и Господ, макар че е дѫлготѫрпелив, не искам, да злоупотребим с Неговото дѫлготѫрпение. Ние искаме Господ да се весели в нас, и ние да се радваме в Него. Всички тези работи ще се уредят в специалните класове. В общите класове всички ще присѫтствувате; там ще има теми, задачи, и онези, които могат да пишат, ще пишат, и онези пѫк, които могат да изпѫлняват задачите, ще ги изпѫлняват. Всички ще придобият нов смисѫл за живота. После, вие от провинцията ще минете курса, който сѫ минали в София. На всяка лекция има зададени теми. Ако не пишете, ако не се упражнявате, тези лекции сѫ безполезни. Това е една работилница, в която има специални задачи, трябва да се работи. Онези, които сѫ в специалния клас, ще бѫдат и в общия клас. Специалния клас ще води свой живот. Апостол Павел, като го питали за брака, какво казал? — „Който има дѫщеря, може да я жени, но по-добре да се не жени.“ Значи, този вѫпрос е засегнат в Евангелието. Ние сега ще му дадем по-широко разяснение. Сега, разбира се, нямам време. И тѫй, от думата „ученик“ не се плашете. Тя за вас почва да става нещо страшно. Не е лесно, но не е и страшно. Трудно е, прави сте. Но всички трябва да имате стремеж да станете ученици. Туй е смисѫлѫт. Оглашени ще бѫдете, слушатели ще бѫдете, но трябва да се стремите да станете ученици. А после, за всинца ви ще сѫздадем работа. Ти си човек, ще се приготвяш за бѫдещето, ще използуваш времето вѫв всяко направление. Ако изпѫлним всичко туй в школата, ще постигнем онова, което е изразено с думите на апостол Павла, че „Око на е видяло, и ухо не е чуло, и на сѫрцето на човека не е дохождало онова, което е приготвил Бог за онези, които Го любят.“ На друго място Павел казва още: „Като излязох от тази школа, в телото си ли бях или вѫн от телото, не зная, но чух нещо, което не може да се изкаже на обикновен език.“ За да ви вѫведа в Школата, непременно трябва да ви извадя от телото вѫнка. Най-пѫрво, трябва да се очисти вашето сѫрце, после да се очисти вашия ум, и най-после да се приготви волята ви, че, като ви изведа от телото ви, да видите Школата, и като се вѫрнете да кажете: „Сега сѫм решил на всяка цена да изпѫлнявам волята Божия.“ Ще имате един жив опит, но време се изисква. Време се изисква — целия ви живот. А сега, ще благодарите и за туй, което имате. Не бѫрзайте, защото, за онези, които сѫ подир вас, долу, вашето сѫстояние е идеал. Има души, които считат вашето сѫстояние за рай. Идеал е за тях да се намерят вѫв вашето сѫстояние само за един час, и те посветяват целия си живот, за да постигнат туй сѫстояние, в което сте вие. А за нас има други сѫстояния, които сѫ идеал. Ще се помолите дано времето бѫде утре по-хубаво, та да мога да говоря. Тази година аз сѫм приготвил за учениците нещо, което не сѫ виждали, специално е. То е за прѫв пѫт правено. За учениците сѫм го приготвил, защото, все-таки, трябва да се даде идея на ученика. Учителя нали трябва да даде модел на ученика? Аз имам вече един модел, който трябва да имате пред вид, за да знаете какво трябва да правите. Пипнешком няма да ходите, модел има, и според този модел трябва да ходите. Сега, не знаете какво е това нещо. Аз ще ви вѫведа и ще ви го покажа. Като го видите, ще го познаете. Сега, не искам да се заражда у вас неразположение; то е специално за учениците приготвено, само учениците ще го видят. Пѫк имам и за оглашените, и за тях имам нещо, и те ще видят. Но тези две неща се различават. И пак ще ви кажа: когато вѫвеждаме ученика в природата, ако неговото обоняние не е развито, какво ще разберете от цветята? Ами ако той влезе и зрението му не е развито, какво ще разбере от красотата? Ами ако той влезе и слуха му не е развит, какво ще разбере от звука на цветята? Ами ако той влезе и вкуса му не е развит, какво ще разбере от сладоста им? Ами ако той влезе и чувствуванието му не е развито, какво ще разбере той от нежноста на цветето? Всичко туй трябва да е развито, че като влезе в природата, да разбере, защо тя е сѫздала нещата по този начин. За да имате стремеж, трябва да ви се даде един модел. Без модел не може. И то е най-мѫчното нещо. Аз се радвам сега, че условията ни помогнаха, Белите Братя, невидимия мир ни помогнаха, за да се сѫздаде един модел. В Бѫлгария да се сѫздаде един модел, то е рядко изключение! Този модел не е измислен. Разбирате ли? Трябва да работим, да работим, искам всинца да работим, за да превѫзмогнем някои мѫчнотии: Или по-добре да ви кажа: Ще ги превѫзмогнем. Запитват: С новия Живот ще станат ли промени в управлението? — Ще станат, ще станат, ще станат, имайте тѫрпение! Онези от Бялото Братство, които сѫ поели сега отговорноста да рѫководят сѫдбините на света, сѫ предвидели всичко. Разберете ме хубаво! Ако вие вѫзприемете тяхната програма, работите ви ще вѫрвят, ще се улеснят. Тия вѫпроси, за които казвате: „Ами ако ме срещне някой разбойник?“ Ами че, как ще те срещне, щом Господ е с тебе? „Ами, ако жена ми умре?“ — Щом Господ е с тебе, ще се случи точно тѫй, че да издѫржиш хубаво изпитите си. Жена ти ако умре, децата ти ако се разболеят, всичко туй пак ще се поправи. А пѫк, ако Господ не е с нас, нищо не може да се вѫзвѫрне. Сега, най-важния вѫпрос е: Господ ще остане ли с нас или не, Любовта ще ни бѫде ли един закон или не, Мѫдростта ще бѫде ли с нас или не, Истината ще бѫде ли с нас или не? Туй е важния вѫпрос, а всички други вѫпроси: женидба, класове, ученици, всичко туй ще се уреди, като по мед и масло. Но сега, ще турим основата. Основата я нямат, а питат ще се оженят ли. Ако твоята дѫщеря е робиня, и аз сѫм роб, аз ви казвам: ние ще чакаме да ни освободят от затвора. Че не е ли робство да имаш едно хилаво тело? Искаш да служиш на Бога, а сакат си, хром си, нещо постоянно те измѫчва, на онази вѫтрешна инквизиция си, че няма ли да чакаш някой да те освободи? И Писанието казва: „Цял свет е в робство, вѫздиша и очаква нещо“. Не само на земята, но и под земята вѫздишат и очакват. Сега, и ние очакваме да дойде нещо. Иде новия ден, който ще ни освободи, и всички ще бѫдем освободени, ще живеем сѫобразно сѫс законите на Любовта, сѫобразно с програмата на това царство. Всички ще се молим на Господа, да се отворят вратите на затворите, да рухне всичко, и всички вѫжета, бесилки да си вѫрвят, от гдето сѫ дошли — никакви разбойници няма да има. Искам нови дрехи на пролетта, чисти дрехи. И когато влизаме и излизаме, да не ходи стражар подире ни. А сега, затворника го пущат на време, затварят го на време, следят го, питам: Защо ти е такѫв живот? Ще благодарим на Господа, за дето сме дошли до тия разбирания, а за останалите неща ще има време, трябва да правим нещо. Ако свѫршим всички вѫпроси, тогава другите дни какво ще правим? Ще трябва да вземем мотиката, и да копаем. Ще свѫршим сѫбранието с „Молитвата на Духа“. Няма Любов, като Божията Любов, само Божията Любов е Любов!

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание 1922 г." Книгата за теглене Съдържание Бележка: книгата е в Омарчевски правопис Вторник 22 август. 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва. 2. Благословен Господ Бог наш. 3. Няма Мѫдрост като Божията Мѫдрост, само Божията Мѫдрост е Мѫдрост. 4. Начало на мѫдроста е любовта. Тя носи веселие и радост за човешките сѫрца. Вѫзлюблени, сега сме чада Божии. Пейте Богу, песнопейте на името Му. Всяко дихание да хвали Бога. Да се веселят небесата, и да се радва земята. Душата ни ще се весели в Неговото присѫтствие. 5. Благославяй, душе моя, Господа. 6. Аз сѫм истинската лоза, вие прѫчките. Който пребѫдва в мен, и аз в него, той принася плод много. Коленичихме на десното коляно в размишления вѫрху тия изречения. В сѫщото положение изговаряме и следните изречения: 7. Начало на нашата любов е Божията Мѫдрост. Начало на нашата мѫдрост е Божията Любов. 8. Отче наш. 9. Молитвата на Духа. 10. Запишете си следния стих: Бог на Господа нашего Исуса Христа, Отец на славата, да даде вам Дух на премѫдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просвети сѫрдечните ваши очи, за да познаете каква е необятната надежда на призванието Му, и какво е богатството на преславното Негово вѫв светиите наследие — „проявената Негова Мѫдрост“, „изявеното Негово Слово“. 11. Гимнастически упражнения.

"Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г. Издание 1944, София. Книгата за теглене PDF Съдържание Сито и дармонъ Матѣя, 5 гл. Въ пета глава отъ Евангелието на Матѣя се говори за блаженствата, които иматъ отношение къмъ онѣзи хора, които възприематъ и предаватъ нѣщата добре. Който не възприема добре нѣщата, не може и да ги предава добре. Който не е изучавалъ музиката добре, не може и да я предаде добре. Който вижда добре, може да разбира добре, а понѣкога не разбира добре нѣщата. Обикновено за младия се казва, че вижда добре, но не всѣкога разбира това, което вижда. Младиятъ има здрави очи, вижда ясно, каквото чете, но не всѣкога прониква въ съдържанието и смисъла на прочетеното. Стариятъ обратно: не вижда добре, но разбира това, което е прочелъ и чулъ. Понѣкога е за предпочитане човѣкъ да недовижда, но всичко да разбира, отколкото да вижда всичко и да не разбира. Добриятъ цигуларь вижда нотитѣ, разбира, какъ трѣбва да ги изпълни и не прави погрѣшки.. Той носи качествата на младия и на стария, т. е. той едновременно вижда и разбира. Всѣки тонъ, който излиза отъ неговата цигулка, е соченъ, пъленъ съ съдържание и смисълъ. Често се говори за любовьта, мѫдростьта и истината като велики прояви на живота. Не е достатъчно да се говори за тѣхъ като научни понятия, но тѣ трѣбва да се възприематъ и предаватъ правилно, въ тѣхната дълбочина и смисълъ. Това е все едно да знаешъ, какво нѣщо е свѣтлината, съ каква бързина се движи, колко трептения прави въ секунда, безъ да я виждашъ и разбирашъ. За предпочитане е, следователно, да възприемате и предавате правилно свѣтлината и любовьта, отколкото само да знаете, какво представятъ тѣ, безъ да се ползвате отъ тѣхъ. Малцина знаятъ, какво представя любовьта, но всички се стремятъ къмъ нея. Любовьта не е дреха за обличане, нито въздухъ за дишане, но е толкова необходима за човѣка, колкото сѫ необходими свѣтлината, въздухътъ, водата и хлѣбътъ. Въ който моментъ любовьта напусне човѣка, той се вкисва, става недоволенъ, мраченъ, песимистъ. Страшно е да се вкисне човѣкъ. Да си малко недоволенъ, това лесно се понася, но голѣмото недоволство руши и събаря. Слабото вкисване е поносимо, но крайното вкисване е разрушителенъ процесъ. Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? Да възприема и предава нѣщата добре, това е задача и на учения, и на простия. Учениятъ се натоварилъ съ много теории, които го спъватъ. Другъ е въпросътъ, ако теориитѣ му сѫ приложими. Ако адвокатътъ знае всички закони, но не може да ги прилага на мѣсто, нищо не се ползва; ако сѫдията сѫди хората, и тѣ сѫ недоволни отъ него, нищо не се ползва. Понеже сѫдията сѫди лошитѣ, престѫпнитѣ хора, той нищо не придобива. Тѣ се настройватъ срѣщу него, и той си създава лоши отношения съ тѣхъ. Затова Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени !” Иде день, когато сѫдиитѣ ще сѫдятъ по другъ начинъ: вмѣсто смъртни присѫди и затворъ, ще дадатъ свобода на престѫпницитѣ. Ще ги поставятъ при условия да работятъ земята и сами да се ползватъ отъ придобивкитѣ си. Тѣ ще бѫдатъ далечъ отъ добритѣ хора, но свободни да се радватъ на живота и на труда си. За предпочитане е да отговоришъ на злото съ добро, отколкото съ зло. Ако не правишъ добро, губишъ; ако правишъ добро, печелишъ. При злото резултатътъ е обратенъ: ако не правишъ зло, печелишъ; ако правишъ зло, губишъ. Разумниятъ човѣкъ печели и отъ доброто, и отъ злото. – Какъ? – Като прави добро и не прави зло. Неразумниятъ губи и отъ доброто, и отъ злото. – Какъ? – Като не прави добро и прави зло. Днесь всѣки се интересува, какво носи новата 1944 г. Тя носи новата мисъль, че който прави добро, всѣкога печели. Това се крие въ едната четворка. Другата четворка подразбира: който не прави зло, всѣкога печели. Богъ учи народитѣ да правятъ добро и да не правятъ зло, за да печелятъ всѣкога. Сега народитѣ се биятъ, не изпълняватъ Божия законъ, поради което губятъ. Новата година казва на цѣлото човѣчество: Ако правитѣ добро и не правите зло, ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. – Вѣрно ли е това? – Вѣрно е 101 %. Това е абсолютенъ законъ, който всѣки трѣбва да запише въ ума, въ сърдцето и въ душата си. За да изпълнятъ този законъ, нѣкои искатъ да премахнатъ злото отъ свѣта. Това е невъзможно. Махне ли се злото, половината свѣтъ престава да сѫществува”. Злото е толкова необходимо, колкото и доброто. Следователно, не се стремете да унищожите злото, но бѫдете будни да не правите зло. Това се постига съ прилагане на доброто. Ще правите добро и ще работите за доброто. Ще се пазите да не правите зло и ще оставите злото да работи за васъ. Досега хората сѫ работили за злото, т. е. тѣ сѫ били слуги на злото, а господари на доброто. Сега ще обърнете нова страница на живота: ще станете слуги на доброто, а господари на злото. Направете доброто господарь и го оставете свободно; то знае, какво да прави. Ще кажете, че не знаете, какъ да направите доброто господарь. Ако малкото пиленце, едва що излюпено, знае да яде, какъ да не знаете вие да работитѣ съ доброто? Малкото пиленце разбира езика на майка си, а вие не разбирате езика на вашата майка – любовьта. Това е невъзможно. Когато малкото дете се опари отъ запалената свѣщъ, достатъчно е майка му да каже „гѫшъ”, и то веднага оттегля пръста си отъ пламъка. Колко пѫти сте чували и вашата майка да казва „гѫшъ”, да оттеглите пръста си отъ огъня на злото! Не трѣбва ли и вие да я слушате? – Това трѣбва да се докаже научно. Докато се докаже научно, пръстътъ ви ще изгори. Свѣтътъ се нуждае отъ добри и здрави работници, съ здрави очи, уши, носъ, уста. Свѣтътъ се нуждае отъ работници съ здрави рѫце и крака, съ здравъ мозъкъ, съ здрави дробове, съ здравъ стомахъ. Здравиятъ има силенъ, живъ косъмъ. Приятно е да гледашъ косата на здравия човѣкъ. Какъвъ трѣбва да бѫде цвѣтътъ на космитѣ? – Ако мѫжътъ има черна коса, жената трѣбва да има бѣла; ако косата на жената е черна, на мѫжа трѣбва да бѫде бѣла. Само така тѣ ще се допълватъ. Черниятъ цвѣтъ означава взимане, а бѣлиятъ – даване. Следователно, ако си съ черна коса, трѣбва да знаешъ, добре ли възприемашъ; ако си съ бѣли коси, трѣбва да знаешъ, добре ли давашъ. Сиромахътъ не се нуждае отъ бѣла коса. Той нѣма какво да дава. Ако косата му е черна, тя е на мѣстото си. Той ще взима, докато забогатѣе и тогава ще дава. Значи, богатиятъ трѣбва да има бѣла коса, а бѣдниятъ – черна. Побелѣе ли главата ви преждевременно, трѣбва да я боядисате, да стане черна. Това е символично изяснение, въ което се крие дълбока истина. Какво представятъ космитѣ?– Антени, чрезъ които човѣкъ се съобщава съ невидимия свѣтъ. Който не може да възприема отъ разумния свѣтъ, той е прекѫсналъ своята антена и трѣбва отново да я свърже. Това е невъзможно. – Невъзможнитѣ нѣща за човѣка сѫ възможни за Бога. Когато се натъкне на невъзможни нѣща, човѣкъ създава различни теории и учения, съ които прикрива нѣщата. Да носишъ чадъръ лѣтно време при голѣми горѣщини, това е въ реда на нѣщата. Обаче, защо ти е чадъръ зимно време, при голѣмъ студъ? Всѣки чадъръ, употрѣбенъ не на мѣсто, носи голѣми нещастия за човѣчеството. Дето трѣбва, природата е турила чадъръ. Какъвъ по-добъръ чадъръ искате отъ косата? Тя пречупва свѣтлината правилно и намалява така силата й, че се възприема безболезнено и безопасно. Носишъ ли чадъръ не навреме, ти се лишавашъ отъ благото, което слънчевата свѣтлина носи. Ако носишъ обуща на краката си, ще внимавашъ да не бѫдатъ тѣсни и островръхи, каквито модата препорѫчва. Между обувката и кракътъ трѣбва да има поне половинъ милиметъръ празно пространство, та да се провѣтря кракътъ свободно. Които следватъ модата, носятъ обувки съ високи токове, едва пристѫпватъ. И това е неестествено. Хора, които носятъ високи токове, нѣматъ възвишени мисли. Тѣ искатъ по изкуственъ начинъ да си предадатъ височина, но изкуственитѣ нѣща нищо не предаватъ. Ако е въпросъ за мода, следвайте модата на природата, въ която има нѣщо завършено и полезно. Всѣка форма, чрезъ която се възприематъ и предаватъ Божиитѣ блага, е на мѣсто, Всѣка форма, която препятства на това възприемане и предаване, не е на мѣстото си. Сѫщото се отнася и до мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората. Стремете се къмъ такива мисли, чувства и постѫпки, които сѫ добри проводници на Божественото. Тѣ възприематъ и предаватъ правилно Божиитѣ мисли и чувства. Следователно, докато косата на човѣка възприема и предава правилно слънчевата свѣтлина и топлина, той е здравъ и разуменъ. Наруши ли се това възприемане и предаване, човѣкъ заболѣва. Радвайте се, докато очитѣ и ушитѣ ви сѫ здрави, да възприематъ и предаватъ добре слънчевата свѣтлина и топлина. Помнете: Здравето зависи отъ правилното възприемане и предаване на нѣщата. Ще ядешъ, т. е. ще възприемашъ съ мѣрка и ще давашъ отъ себе си съ мѣрка. Що се отнася до възприемане и предаване на енергията, ще спазвате сѫщия законъ. За всѣко нѣщо ще възприемате и предавате толкова енергия, колкото е потрѣбно. Така ще запазите хармонията на своя животъ. Обаче, дойде ли до доброто, законътъ е другъ: колкото повече правите добро, толкова по-голѣма е хармонията въ живота. Който не разбира тѣзи закони, постѫпва точно обратно: въздържа се отъ доброто и прави зло. Какво ще кажете за касапина, който коли десетки и стотици говеда, агнета и овце? Следъ него иде гостилничарьтъ, който кълца и рѣже на ситно месото, прави отъ него пържоли и кебапчета, да възбуди апетита на своитѣ клиенти къмъ виното и ракията. Въ бѫдеще този занаятъ ще му причини хиляди нещастия и страдания, но днесь той е далечъ отъ истината, не може да разбере положението си. Когато започне да страда, най-малко сто души около него ще се ползватъ отъ страданието му. Ако той не страда, стотина души около него ще пострадатъ. Сѫщото се отнася и до васъ. Ако вие рѣжете месото и не страдате, стотина души около васъ ще страдатъ; започнете ли вие да страдате, тѣ ще се радватъ, защото ще се ползватъ отъ вашитѣ страдания. Ето защо, казвамъ да не рѣжете месото, за да се ползвате и вие, и окрѫжаващитѣ отъ съвѣта ми! Месото представя грѣха въ живота. Пазѣте се отъ грѣха; да не правитѣ отъ него нито пържоли, нито кебапчета. Мнозина ме запитватъ, защо говоря толкова за Божията Любовь. Много просто, любовьта е единствената мощна сила, която носи добро и за васъ, и за онѣзи, които идватъ следъ васъ; тя носи добро и за настоящия, и за бѫдещия вѣкъ. Чрезъ любовьта се постигатъ всички идеали на човѣшката душа. Ако искашъ да имашъ добъръ приятель, обичай Бога. Ако искашъ да имашъ добри деца, обичай Бога. Ако си търговецъ и търсишъ добри клиенти, обичай Бога. Любовьта трѣбва да има приложение навсѣкѫде. Не се ли прилага, нѣма смисълъ да се говори за нея. Като се възприема и прилага, тя носи благо за цѣлото човѣчество. Само единъ погледъ на любовьта е въ състояние да спаси свѣта. Една постѫпка на любовьта е въ състояние да спаси свѣта. Парче хлѣбъ, дадено въ името на любовьта, спасява свѣта. Мощна, велика сила е любовьта. Тя твори, пресъздава и организира нѣщата. Който иска да се увѣри въ думитѣ ми, нека приложи и опита силата на любовьта. Любовьта първо се прилага, а после се говори за нея. Не питай, дали тѣ обичатъ хората и колко тѣ обичатъ. Това зависи отъ тебе – шишето ти е малко. Малко шише, малко любовь събира. Ако шишето ти е голѣмо, ще събере повече любовь. Не се сърди на хората, че малко тѣ обичатъ. Отвори шишето си, т. е. сърдцето си, и любовьта на хората ще се влѣе въ тебе. Не сѫ виновни тѣ, че малко любовь ти даватъ. Не е виновна за това и природата. Справедливи трѣбва да бѫдете! Колкото повече сте се разширили, толкова повече любовь ще получите. Това зависи отъ съдържанието на вашето сърдце. И тъй, отворете ума, сърдцето и душата си, да възприемате Божията Любовь и свѣтлина, Божията Мѫдрость и Свобода. Законъ е: Колкото възприема човѣкъ, толкова трѣбва да дава. На красивата мисъль отговаряйте сѫщо съ красива. На възвишено и благородно чувство отговаряйте сѫщо съ възвишено и благородно. На добра постѫпка отговаряйте съ добра. Мислитѣ представятъ пари, а чувството – материалъ, срѣщу който се даватъ пари. За добъръ материалъ ще дадешъ много пари, но нѣма да съжалявашъ. Ако за простъ материалъ дадешъ много пари, ще съжалявашъ, че си се излъгалъ. Мисли добре за онзи, който храни добри чувства къмъ тебе. Храни добри чувства къмъ онзи, който мисли добре за тебе. Това значи да цѣнишъ приятеля си, и той да тѣ оцѣнява. Между мислитѣ и чувствата трѣбва да има пълна хармония. Единъ богатъ човѣкъ ималъ връзки съ много хора, които му правѣли различни услуги, но той никога не благодарялъ. Той не познавалъ, какво нѣщо е благодарность. Никого не ценялъ и не зачиталъ; мислѣлъ, че съ богатството си може да постигне, каквото желае. Единъ день, като се връщалъ отъ търговия, падналъ на пѫтя и си счупилъ крака. Понеже билъ самъ, нѣмало кой да го вдигне и да му помогне. Започналъ да стене и да се оглежда, дано дойде отъ нѣкѫде човѣкъ да му помогне. Въ този моментъ той видѣлъ една млада жизнена мома, която веднага се затичала къмъ него и го запитала, какво му е, защо лежи на пѫтя и стене. Той показалъ счупения си кракъ и поискалъ помощь. Момата веднага свалила кърпата отъ главата си и здраво превързала счупения му кракъ. Намѣрила кола, помогнала да го вдигнатъ и внимателно го придружила до дома му. Трогнатъ отъ грижитѣ и милосѫрдието на момата къмъ него, той за пръвъ пѫть въ живота си прошепналъ думата „благодаря”. Да благодаримъ на всѣко живо сѫщество за най-малката услуга, която ни прави. Да благодаримъ на Бога за всички грижи, за всички блага, които отправя къмъ насъ. – Какво е Богъ и кѫде е Той? – Въ душата на младата мома, която завързва счупения кракъ на богатия и го придружава до дома му. Тя става причина да се смекчи сърдцето на този човѣкъ и да изкаже той благодарность за пръвъ пѫть въ живота си. Тъй щото, питате ли, кѫде е Богъ, ще знаете, че Той е въ любовьта, въ доброто, въ разумностьта, въ силата. – Какво представя човѣкътъ? – Този въпросъ не е важенъ. Щомъ Богъ се проявява въ човѣкъ, това е човѣкътъ. Щомъ човѣкъ се проявява, това е Богъ. Богъ е голѣмата, велика любовь, а човѣкъ – малката. Богъ е голѣмото добро, а човѣкъ – малкото. Въ Бога е голѣмото изобилие, а въ човѣка – малкото. Богъ храни и голѣмитѣ, и малкитѣ, а човѣкъ – само малкитѣ. Остане ли на човѣка да храни голѣмитѣ животни, тѣ ще умратъ отъ гладъ. Презъ рѫката на Бога тече изобилно, както презъ дупката на дармона. Ако пресѣвашъ жито презъ дармона, то ще мине презъ дупкитѣ, а на дармона ще останатъ сламкитѣ. Презъ ситното сито се пресѣва брашното отъ трицитѣ. Обикновенитѣ хора сѫ ситни сита. Ако даватъ нѣщо, пресѣватъ го презъ ситно сито, малко да падне. Тази е причината, поради която тѣ иматъ много трици, съ години да ги продаватъ. Когото срѣщнете днесь, все за трици говори. Нѣкой казва, че не го обичали, че работата му не вървѣла добре, че ближнитѣ му пакостятъ и т. н. Това сѫ все трици, които скѫпо продаватъ. Оставете настрана ситното сито и го замѣстете съ дармона. Каквото и да правитѣ, Божественото жито не се пресѣва съ ситно сито. Както и да го пресѣвашъ, презъ дармонъ или презъ ситно сито, то е едно и сѫщо. Поне не си губи времето съ ситното сито. Мислишъ ли, че като прекарвашъ нѣщата презъ ситното сито, ще се освободишъ отъ злото? Божественото жито не търпи нито дармонъ, нито ситно сито. Както и да го пресѣвашъ, отъ него трици не падатъ. Съ ситното сито ще изгубишъ времето си, и пакъ ще мине, каквото си го сипалъ. Чистото си е всѣкога чисто. Какво представятъ дармонътъ и какво ситното сито? – Божествена и човѣшка мѣрка за нѣщата. Съ дармона опредѣлямъ Божественитѣ нѣща, а съ ситото – човѣшкитѣ. Който иска да познае сѫдружника си, нека следи, какъ постѫпва той. Ако въ отношенията си съ своитѣ ближни прилага ситото, а къмъ себе си дармона, откажи се отъ него. Ако къмъ себе си прилага ситото, а къмъ ближнитѣ си дармона, може да разчиташъ на него. Ако трѣбва да дѣлишъ хлѣба съ ближния си, и той вземе за себе си по-голѣмата часть, не разчитай на него. Той мисли само за себе си. Който мисли само за себе си, работи съ ситото. Който мисли повече за другитѣ, а по-малко за себе си, той работи съ дармона. Какво би станало съ васъ, ако Богъ прилага за всѣка ваша постѫпка ситото, а не дармона? Какво би станало съ свѣта, ако Той правѣше разлика между добритѣ и лошитѣ хора? Благодарение, че Богъ постѫпва еднакво справедливо и къмъ добритѣ, и къмъ лошитѣ хора, свѣтътъ продължава да сѫществува и да се развива. Ето защо, при сегашнитѣ условия на живота, и ситото, и дармонътъ сѫ на мѣстото си. Каква идея се крие въ дармона и въ ситото? Като Божествена мѣрка, дармонътъ представя условие за прокарване на най-хубавитѣ работи въ човѣшкия животъ. Като употрѣбявалъ дармона, българинътъ направилъ една погрѣшка – турилъ два пѫти по-голѣми дупки, отколкото трѣбва! Въ желанието си да получи повече блага, той разширилъ дупкитѣ му. При това, той прилага дармона само за себе си, а не и за своитѣ близки. Стане ли въпросъ да дава нѣщо отъ себе си, той си служи съ ситото. По направа, сегашното сито е по-близо до първичния дармонъ. Той се отклонилъ значително отъ своя първообразъ. Едно се иска отъ сегашния човѣкъ: да употрѣбява дармона и ситото на мѣсто. Като грѣшатъ близкитѣ му, той поставя за мѣрка ситото и тънко пресѣва нѣщата. Ако самъ грѣши, служи си съ дармона, да не вижда погрѣшкитѣ си. Значи, къмъ себе си е крайно снизходителенъ и мекъ, а къмъ окрѫжаващитѣ – строгъ и безпощаденъ. Докато опредѣляшъ нѣщата съ две мѣрки, отношенията ти съ хората не сѫ прави. И тъй, отъ гледището на дветѣ мѣрки, хората биватъ снизходителни или строги, скрити или потайни и искрени или открити. Който мисли за доброто, е откритъ, искренъ човѣкъ. Който мисли за злото, е затворенъ, неискренъ човѣкъ. Въ любовьта всичко е отворено, свѣтло и ясно. Достатъчно е да знае човѣкъ да чете, за да вижда всичко, което е написано тамъ. Само така той ще разбере и оцѣни любовьта. Виждане е необходимо на съвременнитѣ хора, а не гледане. Като вижда, той ще разбере и оцѣни грижитѣ, вниманието и любовьта, съ които родителитѣ му сѫ го отгледали. Като вижда, той ще благодари на всѣки, който го е обърналъ къмъ Бога и насочилъ въ правия пѫть. Всѣко добро, направено отъ когото и да е, има голѣма стойность. Оценявайтѣ доброто и любовьта, които хората отправятъ къмъ васъ. Любовьта заставя свѣтлитѣ сѫщества да слѣзатъ на земята и да помагатъ на хората. Любовьта застави и Христа да се пожертвува за цѣлото човѣчество. Той бѣше богатъ, разполагаше съ велики добродетели, но въпреки това, хората не Го оцѣниха и Го разпнаха. Трѣбва ли да постѫпвате и вие така съ хората, които ви обичатъ? Разумность се иска отъ всички, да знаете, какъ да постѫпвате съ онѣзи, които ви любятъ. Новата година, която иде сега, не търпи неблагодарни хора. Днесь всички хора очакватъ мира. Всички се питатъ, кога ще се сключи миръ. Отговорътъ на този въпросъ е въ самитѣ васъ. Отъ васъ зависи, кога ще дойде мирътъ. Пита ме нѣкой, ще се ожени ли или не. Отъ тебе зависи. Сѣмето пита: Ще изникна ли? – Отъ тебе зависи. Сѣмето носи възможноститѣ за своето изникване и растене въ себе си, а условията за това сѫ вънъ отъ него. Богъ ни дава условия да проявимъ доброто; отъ насъ зависи, да го проявимъ, или не. Използвайте условията, и възможноститѣ ще се проявятъ. Новата година свършва съ две четворки – строги числа. Едната четворка подразбира Божествената мѫдрость и знание, а втората – Божествената истина и свобода. Числото четири не търпи никаква лъжа. Затова годината ще бѫде строга и взискателна. Тя изисква разумни и истинолюбиви хора. Четворката, квадратътъ е основа на нѣщата. Ако основата е здрава, и кѫщата ще бѫде здрава. На здрава основа може да се построи цѣлъ градъ. Сѫщевременно числото четири означава сѣмейството: майката, бащата, братътъ и сестрата. Ако майката, бащата, синътъ и дъщерята сѫ разумни, по-добро число отъ четворката нѣма. Ако не сѫ разумни, по-лошо число отъ нея нѣма. Неразумниятъ се страхува отъ числото четири; разумниятъ не само че не се страхува, но работи съзнателно съ него. Каже ли нѣкой, че работитѣ му не вървятъ добре, причината се крие въ запушенитѣ дупки на дармона. Какво трѣбва да направите, за да се нареждатъ работитѣ ви добре? – Да отпушите дупкитѣ на вашия дармонъ. Тази година трѣбва да се отпушатъ дупкитѣ на дармона, да потекатъ Божиитѣ блага свободно. Дармонътъ е инструментъ, на който хората не сѫ се още научили да свирятъ. Запушатъ ли се дупкитѣ му, никакъвъ звукъ не излиза. Всѣки музикаленъ инструментъ има дупки, презъ които звукътъ излиза свободно. Умътъ и сърдцето сѫ инструменти, съ които човѣкъ трѣбва да свири. Благодарете на Бога за свѣтлия умъ, който ви е далъ. Поддържайте го въ изправность, за да може свѣтлината свободно да минава презъ него. Благодарете на Бога за възвишеното сърдце, което ви е далъ. Поддържайте и него въ изправность, да бѫдатъ отдушницитѣ му всѣкога отворени, за да става горѣнето пълно. Ако горѣнето въ сърдцето не е пълно, образуватъ се димъ, сажди, и трѣбва да дойде нѣкой отвънъ да изчисти комина, отъ дето влиза чистиятъ въздухъ. Коминътъ на огнището трѣбва да бѫде добре направенъ, че отъ дето и да духа вѣтъръ, да става пълно горѣне. И човѣкъ е подобенъ на огнище, въ което трѣбва да става пълно горѣне. Това огнище е изложено на вѣтрове, които идатъ отъ четири посоки: източенъ вѣтъръ, отъ дето иде Божията Правда; сѣверенъ вѣтъръ, свързанъ съ Божествената истина; юженъ – свързанъ съ Божественото Добро, и западенъ, който опредѣля добрата и правилна обхода. И тъй, четиритѣ посоки на свѣта показватъ качествата, които трѣбва да придобие всѣки човѣкъ. Изтокъ е качество на справѣдливостьта, западъ - на добрата обхода, сѣверъ – на истината и свободата, югъ – на доброто, благото въ свѣта. Между правдата, добрата обхода, истината и свободата, както и благото, сѫществува вѫтрѣшна хармония, която едва сега хората започватъ да изучаватъ. Правда безъ истина не може да се прояви; истина безъ добро не може да се прояви. Човѣкъ започва съ правдата, т. е. съ движението. Въ музиката движението се изразява съ тона „ре”. Наистина, за да се прояви, за да възприема и предава нѣщата добре, човѣкъ трѣбва да има подтикъ. Ако не възприемашъ свѣтлина и въздухъ, колкото трѣбва, не, можешъ да се ползвашъ отъ тѣхъ, не можешъ да се ползвашъ отъ мисъльта и чувствата си. Това е достояние само на онзи, у когото Божественото съзнание или свръхсъзнание е пробудено. Само той извлича живота отъ въздуха и свѣтлината и се ползува отъ него. Той благодари и като възприема, и като предава въздуха и свѣтлината, поради което се радва на добро здраве и добро разположение на духа. Съвременнитѣ хора страдатъ, понеже не знаятъ, кога и какъ да благодарятъ. Ще благодаришъ и когато възприемашъ, и когато давашъ. Първо ще възприемешъ – ще благодаришъ; после ще дадешъ – пакъ ще благодаришъ, че ти е дадена възможность да се проявишъ. Хората не знаятъ още да благодарятъ, а се стремятъ да направятъ нѣщо особено. Какво особено ще направишъ? Ако искашъ да създадешъ новъ свѣтъ, ще потърсишъ образецъ, по който ще се рѫководишъ. Какъвъ свѣтъ познавашъ, освѣнъ този, който Богъ е създалъ? Следователно, ще направишъ свѣтъ, подобенъ на този, който виждашъ. Въ края на краищата, ти ще копирашъ нѣщата, безъ да създадешъ нѣщо ново. Оригиналътъ е единъ, и той принадлежи изключително на Бога. Ако отидешъ въ българско училище, ще учишъ това, което българитѣ сѫ създали. Дето и да отидешъ, ще изучавашъ това, което до този моментъ е създадено, но ти не можешъ да създадешъ нищо ново. Човѣкъ е дошълъ на земята да изучава това, което Богъ е създалъ. Никой нѣма право да дава тонъ на нѣщата. Ще изучавашъ нѣщата такива, каквито сѫ създадени, безъ особено мнѣние. Твоето мнѣние ще бѫде като мнѣнието на Онзи, Който е създалъ нѣщата. Ще кажешъ, че искашъ да направишъ хората щастливи. Какъ ще ги направишъ щастливи, когато не знаешъ нуждитѣ имъ? Ти не знаешъ, съ какво се хранятъ, какви умствени и сърдечни нужди иматъ, а ще ги направишъ щастливи. Това е невъзможно. Бѫдете вѣрни на Бога, на това, което е вложилъ Той въ васъ. Бѫдете благодарни за всичко, което ви е дадено. Разполагайте съ онова, което носите въ себе си, за да се ползвате отъ него и вие, и вашитѣ ближни. Радвайте се за правата, които природата ви е дала. Радвайте се на всѣка човѣшка проява, безъ да се критикувате. И млади, и стари, свирете, пѣйте и веселѣте се. Младиятъ ще свири игриви пѣсни, стариятъ – класически, и двамата ще се допълватъ. Задачата на младия е да възприема, а на стария – да предава. Така тѣ могатъ да се обмѣнятъ. Обмѣна трѣбва да става между ума и сърдцето: когато умътъ възприема, сърдцето трѣбва да предава; когато сърдцето възприема, умътъ трѣбва да предава. Възприемането и предаването на ума и на сърдцето трѣбва да става правилно. За това сте дошли на земята, да се учите да възприемате и предавате правилно. Нѣкой мисли, че знае много, че нѣма какво повече да учи. Той едва е постѫпилъ въ забавачницата, не е започналъ още да учи, а мисли, че знае много. Който мисли, че знае много, нека се опита да развие темата за любовьта или за доброто, самъ да види, колко знае. Като знае много, нека се опита да влѣзе между лоши хора и да ги превърне въ свои приятели, безъ да се скара съ нѣкого. Ще кажете, че това е възможно. Опитайте се и вижте, колко ще издържите. Единъ американецъ се басиралъ, че може да се съблѣче голъ и така да обиколи цѣлия свет. Той се явилъ предъ много хора, хвърлилъ се голъ въ водата, но следъ това, отъ никого незабелязанъ, облѣкълъ се въ тънки книжни дрехи и така тръгналъ по свѣта. Обиколилъ цѣла Америка, дето разнасялъ фирми на различни фабрики и предприятия, за което му плащали скѫпо. Така той разбогатѣлъ, купилъ си различни дрехи и съ пълни куфари обиколилъ свѣта. Наистина, той изпълнилъ обѣщанието си, че ще обиколи свѣта, но не голъ, а съ скѫпи дрехи. Не всичко, което човѣкъ мисли, че може да направи, му се подава. Не всичко, което е право за васъ, е право и за другитѣ. Нѣкой обича червения цвѣтъ, другъ – синия, трети – жълтия. Не казвай, че червениятъ, или зелениятъ, или другъ нѣкой цвѣтъ не е хубавъ. Нека всѣки се облича, както желае. Нека всѣки се проявява свободно. Днесь младитѣ се обличатъ въ бѣли, въ свѣтли дрехи, а старитѣ – въ черни. Отъ обикновено, човѣшко гледище, това е право, но отъ окултно гледище не е право. Бѣлиятъ цвѣтъ означава предаване, а черниятъ – възприемане. Следователно, стариятъ трѣбва да се облича въ бѣли дрехи – да дава, а младиятъ – въ черни, да взима. Всѣки цвѣтъ има извѣстно значение. Червениятъ цвѣтъ има отношение къмъ живота, синиятъ къмъ вѣрата, жълтиятъ къмъ ума, зелениятъ къмъ материалнитѣ блага и т. н. Дали хората вѣрватъ или не вѣрватъ въ значението на цвѣтоветѣ, това не е важно. Цвѣтоветѣ оказватъ влияние върху хората, безъ да съзнаватъ това. Просвѣтениятъ човѣкъ знае тѣзи нѣща, а обикновениятъ не знае. Той трѣбва още много да учи, докато придобие истинското знание. Съзнанието на обикновения човѣкъ, който живѣе само за земята, не е пробудено още, поради което той бърза, иска да постигне всичко изведнъжъ. Въ това отношение той прилича на деца, които нѣматъ търпение да дочакатъ опичането на питата и постоянно безпокоятъ майка си съ въпроса: Мамо, опече ли се питата? Ако майката е разумна, трѣбва да приспи детето си и когато питата се опече, да го събуди. Мнозина нѣматъ търпение да дочакатъ края на нѣщата и казватъ: Кога ще свърша работата си? Нетърпението е резултатъ на неестествения човѣшки животъ. Всѣки си поставя задача, какво трѣбва да спечели презъ годината. Ако не успѣе да придобие желаното, той се измѫчва. За да не се измѫчвате, казвамъ: Пожелайте презъ тази година да възприемете добре Божията Любовь и да я предадете добре; да възприемете добре Божията Мѫдрость и знание и да ги предадете добре; да възприемете добре Божията Истина и свобода и да ги предадете добре; да възприемете добре правилната обхода, справѣдливостьта и доброто и да ги предадете добре. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството Божие”, „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята”. „Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарѣкатъ”. Пожелавамъ ви да бѫдете нищи духомъ и да влѣзете въ Царството Божие. Пожелавамъ ви да бѫдете кротки и да наследите земята. Пожелавамъ ви да бѫдете миротворци и да станете Синове Божии. Благодарете за миналото, което сега се изявява. Благодарете за настоящето, което става всѣки моментъ. Благодарете за бѫдещето, което ще стане. 20-та Беседа отъ Учителя, държана на 2 януари, 1944 г. 5. ч. с. София – Изгрѣвъ.

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 8 ч. в. Обичь къмъ знанието. „С а м о с в ѣ т л и я т ъ п ѫ т ь н а М ѫ д р о с т ь т а в о д и к ъ м ъ И с т и н а т а.“ Размишление. Ако ви се даде да развиете темата, „кой е най-важниятъ въпросъ за младитѣ“, или „отъ какво се интересуватъ младитѣ най-много“, какво бихте писали по нея? Азъ ще ви улесня въ отговора. Ще ви попитамъ: отъ какво най-много се интересува новороденото дѣте? — Отъ храната, отъ млѣкото на майка си. Първата тема, съ изучването на която дѣтето започва, е млѣкото на майка му. То пристѫпва къмъ това млѣко, като нѣкой ученъ професоръ, и започва да го изслѣдва, да го анализира. Отъ млѣкото зависи неговото бѫдеще. Тогава, кой е най-важниятъ въпросъ, съ който ученикътъ трѣбва да се занимава най-първо? Кой е този въпросъ, отъ който зависи неговото бѫдеще? Сега ще направя единъ паралелъ. Както отъ млѣкото на майката зависи здравословното състояние на дѣтето, доброто състояние на неговия умъ и на неговото сърце, на неговитѣ мисли и чувства, тъй и отъ обичьта, отъ любовьта на ученика къмъ знанието зависи неговото правилно развитие. Слѣдователно, ако майката дава най-хубавото млѣко на своето дѣте, тогава неговото здраве, неговитѣ мисли и чувства ще бѫдатъ нормални. Ние разбираме, че такова дѣте е родено и отгледано по всички правила на разумната природа, затова то е здраво въ всѣко отношение. Ние не говоримъ за онѣзи отклонения, които сѫществуватъ въ живота. По сѫщия законъ ученикътъ трѣбва да започне съ обичь къмъ знанието. Знанието е прѣдметътъ, къмъ който той трѣбва да се стреми, а Любовьта е храната, която той трѣбва да възприема. Нѣма ли ученикътъ любовь къмъ знанието, той нищо не може да постигне. Има ли любовь къмъ знанието, както дѣтето има любовь къмъ млѣкото на майка си, то ще улесни пѫтя на неговата душа, ще спомогне за правилното развитие на неговия умъ. Понеже всички вие сега минавате въ по-горенъ класъ, отъ васъ се изисква любовь къмъ знанието. За въ бѫдеще, ако нѣмате любовь къмъ знанието, вие ще бѫдете ученици само по форма, а не и ученици въ идейния смисълъ на думата. Ученикъ може да бѫде всѣки, билъ той младъ или старъ, ако има любовь къмъ знанието. Ще ви задамъ още единъ въпросъ: кои сѫ признацитѣ на любовьта къмъ знанието? Това сѫ най-елементарнитѣ работи на новата философия, на новото разбиране и схващане на нѣщата. Азъ турямъ едно разграничение между старата и новата философия на живота, която върви съобразно великитѣ закони на природата. Като наблюдавате и изучавате тази жива, разумна природа, тя ще ви разкрие това, което досега не е било достѫпно за умоветѣ ви. Да допуснемъ, че вие се занимавате съ геологията, изучавате земнитѣ пластове. Вие може да изучавате тѣхния съставъ само, а може да изучавате и формата имъ, дали тия пластове сѫ нагънати, прѣчупени или хоризонтални. Казвате какво ни интересува, дали извѣстни земни пластове сѫ огънати или прѣчупени? Самитѣ пластове може да не ви интересуватъ, тѣ може да нѣматъ никакъвъ смисълъ за васъ, но не може да не ви интересува водата и качеството на водата, която излиза отъ тия пластове. Ако тия пластове сѫ пѣсъчници, при това прѣчупени, тѣ ще образуватъ подземни долини, прѣзъ които водата като минава, ще се прѣчиства, и така тѣ ще бѫдатъ носители на най-хубавата вода. Питамъ ви: ако вие се занимавате съ хидрологията и разбирате, дѣ има вода и каква вода, нѣма ли да услужите на хората, които се нуждаятъ отъ нея, да имъ покажете, дѣ има най-хубава вода? Не само, че ще имъ услужите, но всички ще ви уважаватъ вече, ще минавате за единъ ученъ човѣкъ. У много хора има такива начупени и огънати пластове. Казвате: това не е хубаво. Не, вие не разбирате законитѣ. Често въ тия начупени и огънати пластове се крие най-хубавата вода. Питамъ ви: кое е по-хубаво, вашитѣ пластове да бѫдатъ начупени и огънати, както сѫ пластоветѣ СД и да има въ тѣхъ вода, или да бѫдатъ х о р и з о н т а л н и и да нѣма въ тѣхъ вода? Или, кое е по-хубаво, да имате единъ правъ характеръ, както хоризонталнитѣ пластове, и да нѣма въ него вода, или да имате единъ огънатъ характеръ, както пластоветѣ СД, но да има въ него вода? По прѣчупването, по огъването на земнитѣ пластове може да се изчисли, до каква дълбочина е проникнала водата въ земята. По сѫщия законъ, като изучавате човѣшкия мозъкъ, ще видите, че той е сѫщо така набразденъ, образуванъ отъ редъ начупени, огънати пластове, които сѫ прѣтърпѣли редъ метаморфози, докато дойдатъ до това състояние, въ което ги намираме. По гънкитѣ на мозъка тече козмическата енергия на разумния животъ, който душата използува. Ученитѣ хора казватъ, че отъ гънкитѣ на човѣшкия мозъкъ зависи неговата мисъль. Това значи, че енергията на мисъльта тече именно по тия гънки, и по тѣхъ пакъ излиза навънъ. Тѣ сѫ проводници на енергиитѣ отъ цѣлото пространство. Щомъ тия пластове сѫ огънати, нѣкой ученъ може да пусне своята сонда въ тѣхъ и да извлѣче вода, но ако сѫ хоризонтални, прави, щомъ пробие въ тѣхъ дупка за своята сонда, колкото вода има, ще се изгуби, ще потъне надолу нѣкѫдѣ, и той не ще може да извлѣче вода нагорѣ. Така че, ако нѣкой иска да изправи огънатитѣ пластове, какво ще стане? — Водата въ тѣхъ ще се изгуби. И тъй, законътъ, който ние извличаме отъ тия разсѫждения е слѣдниятъ: когато много човъркаме, когато много чоплимъ извѣстенъ прѣдметъ, или извѣстенъ философски въпросъ, той най-послѣ изгубва своето съдържание. Това става често съ идеята за морала. Ако чоплите много тази идея, най-послѣ моралътъ потъва нѣкѫдѣ дълбоко въ земята, и вие вече нѣма да знаете, кое е морално и кое не, или кое е право и кое не. И тогава вие съвсѣмъ забърквате понятията и разбиранията си за морала. Какви трѣбва да бѫдатъ отношенията на пластоветѣ единъ къмъ другъ? Какъ ще ги изразите научно? Да кажемъ, че вие имате единъ пластъ, който заема положението А2 Б В по отношение пласта М. Какъвъ ще бѫде той? Този пластъ ще бѫде безводенъ, защото не може да задържа вода въ себе си. На кои пластове отъ живота можемъ да уподобимъ безводнитѣ? Безводни пластове въ нашия животъ сѫ всички ония, въ които се срѣщатъ противорѣчия. Знаете ли, колко вѣкове, колко хиляди години сѫ били нужни на природата, за да огъне хоризонталнитѣ пластове? Тѣ постепенно сѫ се огъвали. Ако вие разглеждате научно земнитѣ пластове и правите паралелъ между тѣхъ и огъванията въ мозъка, може да кажете, че това е едно случайно съвпадение, а може да извадите заключение, че нѣкаква разумна сила е работила въ природата. Какъ ще разсѫждавате по този въпросъ, това ще зависи отъ степеньта на вашето умствено развитие. И тъй, проявленията на външната природа се виждатъ и въ нашитѣ прояви, затова ние можемъ да се ползуваме отъ природата. Щомъ ние се учимъ отъ нея, въ това отношение, не можемъ да изискваме нашия животъ да бѫде гладъкъ. У младитѣ има желание животътъ имъ да върви гладко, да нѣматъ мѫчнотии. Трѣбва да знаете, обаче, че всѣка мѫчнотия съотвѣтствува на умственото развитие на младия. Една българска поговорка казва: „Какъвто е умътъ му, такъвъ е домътъ му“. Това подразбира, че споредъ степеньта на неговия умъ, такава е и отговорностьта, която природата му налага. Въ природата има единъ великъ законъ, който опрѣдѣля мѫчнотиитѣ на хората споредъ тѣхното умствено развитие. Колкото мѫчнотиитѣ на единъ човѣкъ сѫ по-голѣми, толкова този човѣкъ седи на по-високъ умственъ уровенъ; и колкото мѫчнотиитѣ му сѫ по малки, толкова той седи на по-низъкъ умственъ уровенъ. Въ това отношение историята ни показва, че най-великитѣ хора въ свѣта, които сѫ помогнали за повдигането на човѣчеството, сѫ имали най-голѣми мѫчнотии, но сѫ ги прѣодолѣвали. Слѣдователно, всѣки отъ васъ може да прѣодолѣе каква и да е мѫчнотия по единъ разуменъ начинъ. Да допуснемъ, че ви даватъ да скѫсате едно дебело гемиджийско вѫже. За тази цѣль ви даватъ само една шевна игла. Какъ ще скѫсате това вѫже? Можете ли да го скѫсате изведнъжъ? — Не можете. Ще вземете иглата и ще го разнищвате конецъ по конецъ. Колко врѣме ще ви отнеме това разнищване? — Много врѣме. Затова, първо у васъ ще се яви желание да го скѫсате изведнъжъ. Единственитѣ срѣдства, които ви се даватъ за разнищването на това вѫже сѫ иглата и врѣмето. Като разнищвате вѫжето конецъ по конецъ, вие ще научите много работи. Какво, напримѣръ, ще научите? Най-простото нѣщо, което ще научите, е това, отъ колко нишки е направено вѫжето. Какво още ще научите? (— Търпѣние. Постоянство. Срѫчность). Да, срѫчность ще придобиете, да можете майсторски да кѫсате вѫжето, конецъ по конецъ, а не по два или по три конеца заедно. Природата не позволява да се кѫсатъ по два конеца наведнъжъ, а само по единъ конецъ. Скѫсате ли два конеца наведнъжъ, вие нарушавате нейнитѣ закони. Ако разглеждате този въпросъ, споредъ вашитѣ разбирания, ще кажете, че можете де кѫсате и по два, и по три, и по четири, и по петь конеца наведнъжъ, но природата, като ти дава на разположение игла и врѣме, не позволява да кѫсашъ нито два конеца на веднъжъ, а само по единъ конецъ, Тя казва: „Азъ ти давамъ на разположение врѣме, колкото искашъ, но ще кѫсашъ вѫжето конецъ по конецъ!“ По колко часа на день ще кѫсате тия конци? Ще кажете: за да скѫсамъ вѫжето скоро, азъ ще работя по цѣлъ день. Не, природата не позволява да кѫсате концитѣ на вѫжето повече отъ единъ часъ на день. Правили ли сте опитъ, по колко конци можете да кѫсате въ единъ часъ? Ако това вѫже има 10,000 нишки, правили ли сте опитъ, по колко нишки може да кѫсате въ една минута, и то по всички правила, безъ да бързате? Концитѣ на това вѫже сѫ така оплѣтени, че като хванешъ единия, закачашъ другия, а природата казва: „Ще разнищвашъ концитѣ единъ по единъ, безъ да ги кѫсашъ, безъ да имъ вързвашъ вѫзли“. Какъ мислите, колко врѣме ще ви отнеме да скѫсате едно такова дебело вѫже? (—Петь часа). Добрѣ, ще ви дамъ едно здраво вѫже, да видимъ, дали ще можете за петь часа да го разнищите конецъ по конецъ. Голѣма срѫчность се изисква! Да допуснемъ, че това вѫже прѣдставлява огънатитѣ пластове Р и R. Водата се намира въ послѣдния пластъ R, дѣто е спусната една сонда. Слѣдъ този пластъ идватъ редъ хоризонтални пластове. Като скѫсате и послѣдния конецъ на вѫжето, какво ще стане? Въ всѣки конецъ има извѣстенъ родъ енергия, и слѣдъ като скѫсате конеца, тази енергия ще се влѣе въ васъ. Вие трѣбва да знаете, какъ да използувате тази енергия. Питамъ ви: като скѫсате и послѣдния конецъ, готови ли сте да използувате тази енергия? Често вие казвате: азъ ще скѫсамъ връзкитѣ си съ еди-кой си човѣкъ. Като скѫсате тази връзка, готови ли сте да не мислите повече затова? Готови ли сте да запълните тази празнина, която се образува въ този случай? Готови ли сте да се справите съ тия елементи, които се образуватъ при това скѫсване? Вие имали ли сте такава опитность, да скѫсате всички връзки съ единъ вашъ приятель? Вие не можете да скѫсате всички конци съ нѣкой вашъ приятель, а само нѣколко отъ тѣхъ. Какво чувствувате тогава? — Болка. Нѣма човѣкъ, който да не е миналъ прѣзъ тази опитность, да кѫса връзки съ нѣкой свой приятель. Какво правите, слѣдъ като скѫсате концитѣ? Лѣгате, ставате, ходите, излизате, влизате, не можете да си намѣрите мѣсто, не можете да намѣрите начинъ, какъ да се освободите отъ това състояние. Послѣ какъ вързвате конеца? Правите ли вѫзли? Като скѫсашъ веднъжъ конеца, природата не позволява да вързвашъ вѫзли. Питамъ: като сте скѫсали конеца, какъ ще изправите погрѣшката си? Конецътъ е скѫсанъ, погрѣшката е направена, при това вѫзли не могатъ да се правятъ, какъ ще се изправи тогава погрѣшката? Ако минава вода прѣзъ глинести пластове, каква ще бѫде тя? — Нечиста. Прѣзъ какви пластове трѣбва да минава водата, за да бѫде най-чиста, най-хубава? — Прѣзъ пѣсъчливи пластове. Тогава, по аналогия на това, ще ви запитамъ: за да бѫде животътъ ви най-чистъ, най-хубавъ, прѣзъ какви пластове трѣбва да прѣмине? — Прѣзъ грапави пластове, защото тѣ отговарятъ на пѣсъчливитѣ пластове въ природата. Дѣ се намиратъ тия грапави пластове у васъ? — Въ ума. Глинеститѣ, тинеститѣ пластове се намиратъ въ сърцето. Затова, именно, азъ ви говорихъ за чистата, за правата мисъль. Тази мисъль ви е потрѣбна, за да придобиете възвишения животъ, който ще внесе подобрение у васъ. Чистиятъ животъ се ползува отъ благата и придобивкитѣ на живота, но не и отъ удоволствията въ живота. Какво се разбира подъ думата „удоволствие“? Ще ви приведа нѣколко примѣри, да видите, кое съврѣменниятъ свѣтъ нарича удоволствие. Срѣщате единъ младъ ученикъ, турилъ цигара въ уста, разхожда се самодоволно, пуши. Пушенето е удоволствие, което не помага за развитието на ученика. Виждамъ другъ ученикъ, той пъкъ надигналъ чашка ракия или винце, пие. Казва: азъ пия ракия, защото тя ще стимулира стомаха ми, а отъ това и умътъ ми ще заработи по-усилено. Има редъ учени хора, лѣкари, които прѣпорѫчватъ пиене на вино въ малко количество. Природата, обаче, е прѣдвидила само едно питие — водата. Тя казва: „Ако искашъ умътъ ти да бѫде бистъръ, ясенъ и да работишъ добрѣ, трѣбва да пиешъ само вода. Намѣри най хубавата, най-чистата вода и отъ нея пий!“ Ако искашъ да пушишъ, тя казва: „Ти трѣбва да мислишъ!“ За пушене, за кадене се говори и въ Писанието. Въ Новия Завѣтъ се казва, че молитвитѣ на праведнитѣ възлизали нагорѣ като димъ, носени били като въ кадилница. Значи, горение трѣбва да има навсѣкѫдѣ. Въ този случай, мисъльта облагородява ученика. Мисъльта на всѣки ученикъ трѣбва да гори! Ученикътъ може да прави разни физически упражнения, може да рисува, да свири, да учи, да се занимава съ какво и да е изкуство, стига всички тия нѣща да развиватъ неговия умъ. Той трѣбва да се пази отъ всички безполезни удоволствия, които спиратъ развитието на неговия умъ. Да допуснемъ, че вие сте даровитъ, способенъ ученикъ, имате голѣма обичь къмъ знанието, но сѫщеврѣменно нѣмате баща, майка, нито приятели, които да ви помогнатъ, нито срѣдства за учене. Питамъ ви, по кой начинъ ще си доставите срѣдства? (—Ще упражняваме занятието, което имаме и отъ него ще се ползуваме). Да кажемъ, че вие можете да свирите, да рисувате, или да шиете, да правите обуща. Кое отъ всички тия занятия и изкуства въ дадения случай ще бѫде най-подходяще? Кое трѣбва да използувате? (—Правене обуща и шиене дрехи). Значи, вие бихте прѣдпочели обущарството и шева прѣдъ изкуствата. Питамъ ви: какъ мислите, споредъ васъ, позволено ли е на ученика да взима пари на заемъ отъ другаритѣ си? Да си помагате взаимно, то е другъ въпросъ, но азъ говоря за правене заеми, съ обѣщание, че слѣдъ нѣколко дни ще ги върнете, а при това минаватъ месеци, и вие не можете да се издължите. Освѣнъ това, колко пари трѣбва да искате на заемъ? (—Колкото можемъ да върнемъ и колкото да си купимъ хлѣбъ). Да, така е, колкото ви трѣбватъ за хлѣбъ. Ами, колко хлѣбъ може да изяде единъ ученикъ. на день? Половинъ килограмъ хлѣбъ достатъчно ли е? Сега ние зачекваме единъ отъ сѫщественитѣ въпроси — въпросътъ за доволството. Човѣкъ още отъ младини трѣбва да учи закона на доволството. Ученикътъ всѣкога трѣбва да има най-хубавъ хлѣбъ, но каквото количество и да има, всѣкога трѣбва да е доволенъ. Той нѣма право да изказва недоволство отъ количеството на храната си, защото всѣки день носи своето благо. Днесъ може да има скромна храна и въ малко количество, утрѣ ще бѫде по-богата и повече. Но каквото има днесъ, ученикътъ трѣбва да бѫде напълно доволенъ, не трѣбва да иска повече. Колкото и малко хлѣбъ да има, той трѣбва да го погледне, да се усмихне, да го помилва и да каже: благодаря и за това, двама заедно ще учимъ. Тогава и хлѣбътъ ще му се усмихне и ще каже: съ тебе заедно лесно ще научимъ урока. (Ние още не сме говорили на хлѣба). Ще дойде день, когато ще говорите на хлѣба. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ“. Значи, ще дойде день, когато ще говорите съ този живъ хлѣбъ. Каква промѣна ще стане съ васъ, ако вие имате живия хлѣбъ? Ще ви обясня това съ единъ примѣръ. Прѣдставете си, че вие сте единъ господарь, който се нуждае отъ работници, и всѣки день отивате на пазаря да си цѣните такива. Виждате тамъ единъ работникъ, който чака да го потърси нѣкой, да се услови на работа. Вие го взимате у дома си, и той всѣки день дохожда да ви работи. Единъ день този работникъ получава голѣмо наслѣдство, половинъ милионъ долари, отъ свой чичо въ Америка. Питамъ: ще намѣрите ли на другия день този работникъ на пазаря да чака за работа? — Нѣма да го намѣрите. Отъ ваше гледище, право ли е, слѣдъ като този човѣкъ е получилъ половинъ милионъ долари, да отива пакъ на пазаря съ мотиката и да чака нѣкой да го услови на работа? Кое заставя работника да напусне вече своята работа? — Паритѣ. Тѣ му улесняватъ живота. Питамъ: слѣдъ като получи паритѣ, съ каква работа трѣбва да се заеме? (—Да започне да учи). Ако този работникъ, слѣдъ като добие това голѣмо наслѣдство, се откаже отъ учене, напусне училището и намира, че знания не му трѣбватъ, защото има съ какво да се прѣпитава, той не разрѣшава задачата си правилно. Въ такъвъ случай бѣднотията е за прѣдпочитане, защото го кара да работи, да учи, а богатството го разваля. Той не иска да работи, не ще да учи. Живиятъ хлѣбъ, това сѫ благоприятнитѣ условия на живота, които всѣки разуменъ човѣкъ трѣбва добрѣ да използува. Съ това искамъ да ви наведа на мисъльта, че благоприятнитѣ условия въ живота отклоняватъ неразумния човѣкъ отъ неговата права посока, а разумниятъ човѣкъ тѣ подкрѣпятъ въ правата посока на неговия пѫть. Тази е единствената причина, поради която, при сегашното ви развитие, мѫчнотиитѣ сѫ повече, отколкото благоприятнитѣ условия. Невидимиятъ свѣтъ или разумната природа иска да ви застави да учите, както любещата майка иска да застави своитѣ дѣца да учатъ. И когато тѣ не учатъ, тя ги поставя въ много неблагоприятни условия, при голѣми мѫчнотии, да пожелаятъ да учатъ. Тѣ иматъ нужда отъ знания. И тъй, кой е най-важниятъ въпросъ, споредъ васъ, който трѣбва да занимава ученика? — Знанието. Това знание трѣбва да съдържа въ себе си качество на вѫтрѣшно смирение. Всѣки день, като се разширява съзнанието на ученика, трѣбва да се увеличава и обичьта му къмъ знанието, къмъ проучаване живота. И при събирането на знанията се забѣлѣзватъ сѫщитѣ явления, каквито и при земнитѣ пластове. Както водата се е събирала съ хиляди години въ тия пластове, безъ да излиза навънъ, така и човѣшкото знание се е складирало съ години въ съзнанието му, безъ да излиза навънъ. Разумниятъ ученикъ може да прокопае тия пластове, и събралата се въ тѣхъ вода ще бликне навънъ, ще излѣзе на повърхностьта. Дѣ ще се яви този животъ, това знание? — Въ съзнанието на човѣка. И сега, понеже вие се приготовлявате за свѣта, тази енергия трѣбва да излѣзе вънъ отъ васъ, да бѫдете носители на новото учение. Или, казано на наученъ езикъ: учениятъ човѣкъ трѣбва да бѫде изразитель на ония извори вѫтрѣ въ себе си, чрѣзъ които може да се обработва външната растителность. Растителностьта е емблемъ на вѫтрѣшния животъ въ човѣка. Най-хубавитѣ желания, най-хубавитѣ чувства, които имате, могатъ да се реализиратъ само отъ единъ прѣкрасенъ умъ. Затова, всѣки отъ васъ трѣбва да се стреми да има единъ прѣкрасенъ, отлично развитъ умъ и съ него да работи. Отъ ваше гледище, кой прѣдметъ въ живота е най-важенъ, или кой клонъ отъ науката засега е най-важенъ? Въ съврѣменното общество, кои науки седятъ на първо мѣсто? (— Естественитѣ науки и математиката). Всички съгласни ли сте съ това? Кое е най-важното въ І. отдѣление? Съ какво започва учительтъ? Съ откриването на буквитѣ, нали? Ами вие съ какво трѣбва да започнете? Най-първо започнете съ изучаването на лицето си. Азъ ви прѣпорѫчвамъ да изучавате челото си, да го измѣрвате, да наблюдавате има ли линии, или не. Послѣ изучавайте носа си: ширината и формата му. Слѣдъ това изучавайте очитѣ си, ушитѣ си, вѣждитѣ си, главата си и т. н. Вие не можете да запомните цѣлото си лице, но има извѣстни чърти на челото ви, които опрѣдѣлятъ направлението на вашия умъ. Изучавайте и качествата на вашия умъ. Тѣзи три образа прѣдставляватъ разни. линии на челото у хората. Тия линии сѫ гънки, пластове, подобни на земнитѣ. Тия хора, по челата на които има прави, хоризонтални, линии, както въ първия чъртежъ, сѫ трѣзви мислещи хора. У тѣхъ наводнение не става. Тѣ сѫ умни хора, но не сѫ практични и бързи. За такива хора може да се приведе поговорката: „Докато мѫдритѣ се намѫдруватъ лудитѣ се наиграватъ.“ Ще ви приведа единъ анекдотъ, който илюстрира добрѣ този родъ хора. Тѣ бавно рѣшаватъ въпроситѣ. Въ едно село започнали да строятъ баня. Слѣдъ извѣстно врѣме тя била почти готова, оставало само да я постелятъ съ мраморни плочи, но понеже това щѣло да костува скѫпо, селянитѣ рѣшили най-послѣ да я постелятъ съ дъски. Сега, обаче, възникналъ споръ, дали дъскитѣ трѣбва да бѫдатъ изгладени или неизгладени. Явяватъ се двѣ мнѣния: еднитѣ били за изгладени дъски, а другитѣ — за неизгладени. Спорътъ се продължавалъ цѣли осемь години, и банята останала недовършена. Най-послѣ идва единъ инспекторъ, разглежда положението на работата и казва: „Ще поставите една дъска изгладена за тѣзи, които настояватъ за такива дъски, и една дъска неизгладена за тѣзи, които искатъ неизгладени дъски, та да се задоволятъ и двѣтѣ желания“. Питамъ: какво заключение ще извадите, ако влѣзете въ една такава баня, която е послана съ два вида дъски? — Ще разберете, че сѫ работили двѣ сили, имало е двѣ мнѣния. Та казвамъ: човѣкъ трѣбва да изучава външно частитѣ на своето тѣло, за да разбере всички ония сили, които секриятъ въ него. Това развива въ човѣка една самоувѣреность, да разработва въ себе си всички свои дарби и способности. Запримѣръ, нѣкои хора не могатъ да говорятъ Истината. Защо? Защото сѫ много страхливи. Други хора пъкъ не могатъ да лъжатъ. Защо? Защото сѫ много съвѣстни. Въ това отношение, всички хора не сѫ еднакви. Отъ чисто френологическо гледище, темето на хората не е еднакво. У нѣкои хора горната часть на главата, темето, е широка — А, у други — теменната часть отзадъ е малко огъната и тѣсна — Б. Като се прѣкара хоризонтална линия СД, успоредна на устата, лесно се опрѣдѣля широчината и формата на теменната область на главата, дѣто се намира центъра на съвѣстьта. Колкото е по-обемистъ този центъръ и линията по-дълга, толкова и съвѣстьта у човѣка е по-добрѣ развита; колкото обемътъ на този центъръ е по-малъкъ и линията по-кѫса, толкова и съвѣстьта у човѣка е по-слабо развита. Слѣдователно, има една максима, която опрѣдѣля отношенията на всичкитѣ органи при размѣръ на главата 55 см. околовръстъ и диаметри 15 см. и 18 см. Въ една нормално развита глава тия центрове се опрѣдѣлятъ ясно. Всѣки, който изучава главата, може да чете по линиитѣ, може да разбира, кой центъръ е добрѣ развитъ, и кой не; той знае мѣстото на съвѣстьта и на всички останали центрове. Доколко нашитѣ центрове и способности сѫ добрѣ развити, или слабо развити, всичко това е строго опрѣдѣлено. Между всички центрове има извѣстно съотношение. Както съвѣстьта, така и другитѣ центрове иматъ свои линии, освѣнъ на главата, още на лицето и на рѫката. Апостолъ Павелъ казва: „Слабиятъ въ вѣрата зеле да яде“. Човѣкъ, който има слаба вѣра, е страхливъ. Когато страхътъ има прѣобладаваще влияние върху човѣка, това се дължи на слаба вѣра. Иди проповѣдвай на единъ страхливъ човѣкъ, че има Божи Промисълъ, че трѣбва да вѣрва въ Бога. Той ще ти каже: какво ми говоришъ за вѣра? Здрави крака трѣбва да имамъ. Плюй на краката си и бѣгай! Можешъ ли да проповѣдвашъ на заека, че има Божи Промисълъ, че трѣбва да вѣрва въ Бога? — Не. Заекътъ казва: „Азъ вѣрвамъ на заднитѣ си крака и зная, че като бѣгамъ нагорѣ, по-лесно ми е“. Отъ свое гледище той е правъ. Ако отидете при една голѣма планинска скала, какъ мислите, тя страхлива ли е? Ако тя има съзнание, ще ви каже: „И при най-голѣмитѣ бури въ свѣта, азъ нѣма да се помръдна отъ мѣстото си!“ Защо? Защото е планина, а не заекъ. Оттукъ ще извадя единъ великъ законъ, който регулира нѣщата въ природата, а именно: слабитѣ нѣща се отвѣватъ отъ силитѣ на природата по всички посоки. Единъ откѫснатъ листъ отъ нѣкое дърво се развѣва по всички посоки, но седи ли този листъ на дървото, вѣтърътъ не го развѣва, а само го огъва около центъра. Откѫснатиятъ листъ се движи и въ периферията си, и въ центъра; здравиятъ листъ, който е на дървото, се движи само въ периферията, а въ центъра остава спокоенъ. Въ това отношение, хора, които иматъ мораленъ устой въ себе си, издържатъ на всички бури въ свѣта. Затова, именно, всички вие трѣбва да имате едно правилно схващане за живота. Сега ще ви запитамъ, кое е най-важното качество на младия човѣкъ? Или, съ какво се характеризира младостьта? До извѣстна възрасть вие се чувствувате млади, но слѣдъ извѣстно врѣме чувствувате, че сте остарѣли. До момента, въ който сте се чувствували млади, наистина сте млади, но отъ момента, въ който започвате да се мислите, че сте старъ, и въ съзнанието ви става една промѣна. По какво се отличава по-раншното ви състояние отъ послѣдното? Какво, въ сѫщность, сте изгубили, и какво ново е влѣзло въ васъ? Ще ви улесня въ разсъжденията съ единъ примѣръ. Прѣдставете си, че вие, като ученикъ, имате една кесия, пълна съ златни звонкови пари. Пипате я отъ врѣме на врѣме въ джоба си, тя ви стимулира. Пълната кесия изразява младостьта. Тя е твърда, коравичка, тежка, защото е пълна. Когато усѣщате нейната тяжесть и коравина, тя ви придава стабилность, и вие вървите изправенъ, гордъ, смѣлъ. Който ви види въ тази поза, още веднъжъ се обръща да ви погледне. Приятно е да видишъ самоувѣренъ, смѣлъ човѣкъ въ свѣта! Прѣдставете си, че слѣдъ извѣстно врѣме вие бръквате въ джоба си, пипате кесията и какво усѣщате? — Тя станала мекичка и по-лека. Вие изпадате въ едно особено психологическо състояние и казвате: какъ е възможно да стане това нѣщо? Вие се чудите, какъ се изпразнила кесията ви, какъ е олекнала толкова! Нѣкой хитъръ, ловъкъ човѣкъ извадилъ незабѣлѣзано вашата пълна кесия, турилъ вмѣсто нея една празна и си заминалъ. Какво настава сега у васъ?— Една тѫга, една отпадналость. Вие изгубвате смѣлостьта си и вървите съ увиснала глава, отпадналъ духомъ. Празната кесия изразява старостьта. Стариятъ човѣкъ чувствува, че нѣкакво богатство отъ него е задигнато, заграбено. Той казва: отидоха младинитѣ! Какъ? — Не зная. Пипа кесията си, но тя вече е лекичка, мекичка, и си казва: „Едно врѣме краката ми държаха, но сега, не зная, какво стана, не държатъ“. Трѣбва да знаете слѣдното: всички хора, които живѣятъ съ сърцето си, остарѣватъ по-скоро, отколкото тия, които живѣятъ съ ума си; или, съ други думи казано: хората на чувствата остарѣватъ по-скоро отъ хората на трѣзвата мисъль. Всѣки човѣкъ, който мисли трѣзво, разумно, той винаги ще бѫде младъ. Едно отъ качествата на младия човѣкъ е да мисли право. Затова, правата мисъль е необходима за всинца ви. Сега вие се готвите да влѣзете въ новия животъ. Какво ви е нужно за този животъ? Всички трѣбва да работите надъ новитѣ положения въ живота, защото у човѣка има двойни органи, които той трѣбва да разработва. Засега човѣкъ работи съ лѣвото полушарие на мозъка и съ дѣсната рѫка, а дѣсното полушарие на мозъка и лѣвата рѫка сѫ пасивни, тѣ не взиматъ участие въ работата. Лѣвото полушарие прѣдставлява жената, която работи цѣлъ день въ кѫщи, а мѫжътъ ходи натукъ-натамъ съ цигара въ рѫка, разисква, философствува и казва: жената ще се погрижи за всичко. Има извѣстна аналогия между живота на циганина и това, което сега ви казвамъ. Циганинътъ, като се ожени, не работи вече. Той взима нѣколко цигари въ джоба си, пуши, разхожда се, срѣща се съ този или онзи приятель, разговаря се, не се грижи за нищо — жена му го храни. Циганката съ тояга въ рѫка и съ торба на гърба, хлопа отъ врата на врата — проси. Има изключения отъ това, разбира се, то не е общо правило. Нѣкои цигани сѫ желѣзари и работятъ много. Азъ взимамъ като примѣръ живота на циганитѣ, за да изтъкна въ по-ярки чърти отношенията между сърцето и ума, или между чувствата и мислитѣ въ човѣка. Често у хората се забѣлѣзва сѫщия този атавизъмъ, както у циганитѣ, оставятъ чувствата да разрѣшаватъ най-важнитѣ въпроси. Не, чувствата, т. е. сърцето или жената въ човѣка не може да разрѣши най-важнитѣ въпроси. Циганинътъ научава жена си да проси оттукъ - оттамъ, но съ просия работа не става. Ами ако всички хора, отъ които проси, сѫ бѣдни, какво ще ѝ дадатъ? Просията не е изкуство. Тя трѣбва да научи друго нѣщо. Казвамъ: сърцето у насъ не може да разрѣши въпроситѣ, умътъ трѣбва да се впрегне на работа. Започне ли умътъ да работи, сърцето трѣбва да е въ сдружение съ него. Афектирате ли се, отпадате ли духомъ, обезсърдчавате ли се, това сѫ чувствувания, настроения, които не разрѣшаватъ въпроситѣ. Умътъ поставя нѣщата върху единъ положителенъ законъ и казва: азъ съмъ се родилъ въ свѣта, Богъ ми е далъ условия да се развивамъ, и азъ трѣбва да работя. Хора, които се рѫководятъ отъ своя умъ, сѫ разумни и разрѣшаватъ въпроситѣ правилно. Такъвъ човѣкъ размишлява, съпоставя нѣщата на мѣсто и казва: ако постѫпя по този начинъ, напримѣръ, животътъ ми ще се оправи. Отъ това гледище, за сега всички живѣете двоякъ животъ, но трѣбва да придобиете една нова опитность, едно ново схващане. Въ стария животъ ще се обезсърдчавате, а въ новия животъ ще се насърдчавате. Мисъльта прѣодолѣва въ него. Винаги ще поставяте паралелъ между тия два живота, и така ще вървите напрѣдъ. Вие още не можете да живѣете само въ новия животъ, но ще минавате ту въ единия, ту въ другия. Въ бесѣдитѣ си азъ направихъ паралелъ между четиритѣ живота, които текатъ у васъ. Старозавѣтниятъ животъ прѣдставлява сборъ отъ наслѣдени качества на вашитѣ дѣди и прадѣди. Ще изучавате този животъ, ще разпознавате и себе си. Азъ мога да изнеса тия четири живота и въ научна форма. Тѣ прѣдставляватъ четиритѣ съзнания у човѣка. Дѣ се намира подсъзнателниятъ и свърхсъзнателниятъ животъ? — Тѣ сѫ двата полюса на Божествения животъ. Подсъзнателниятъ животъ е този на ангелитѣ, а свърхсъзнателниятъ е животътъ на Божествения свѣтъ. Съзнателниятъ и самосъзнателниятъ животъ прѣдставляватъ двата полюса на човѣшкия животъ, Съзнателниятъ животъ е този на светиитѣ, на напрѣдналитѣ духове, които сѫ минали прѣди насъ; самосъзнателниятъ животъ е нашиятъ индивидуаленъ животъ. При съзнателния и подсъзнателния животъ вие трѣбва да изучавате една область отъ живата природа, която има връзка съ сегашния ви животъ. Въ подсъзнанието, запримѣръ, сѫ складирани всички възможности за реализиране на нѣщата. Питамъ: какъ ще постигнете това? — Само ако знаете законитѣ. Напримѣръ, ти искашъ да постигнешъ нѣщо добро. Вложи тази мисъль въ подсъзнанието си съ пълна вѣра, и тя ще се реализира. Внеси тази мисъль безъ страхъ, безъ съмнѣние, и висшитѣ сѫщества, които живѣятъ тамъ, ще ти помогнатъ. Ти само напиши заявлението си до тѣхъ, но конкретно, опрѣдѣлено, и го остави. Тѣ не обичатъ общо говорене. Искате да станете утрѣ точно въ 3½ часа. Какво ще направите? Азъ съмъ ви казвалъ и другъ пѫть: ще вложишъ въ подсъзнанието си мисъльта, че искашъ да станешъ сутриньта въ 3½ часа. Ще кажешъ тази мисъль само веднъжъ, безъ да я повтаряшъ. При повторение законътъ не работи. Кажешъ ли мисъльта веднъжъ, забрави я, ще видишъ, че сутриньта ще станешъ точно въ 3½ часа. Нѣкои отъ васъ имате материални затруднения. Направете сѫщия опитъ. Кажете си: идната година на сѫщия този день ще имамъ на разположение 1,000 лева, напримѣръ. Вложи тази мисъль въ подсъзнанието си и ще видишъ, че идната година на този день ще имашъ 1,000 лева. Усъмнишъ ли се, законътъ не работи. Този законъ работи само при пълна вѣра отъ ваша страна. Да кажемъ, че нѣкой отъ васъ има слаба паметь. Ако иска да усили паметьта си, той може да се ползува отъ сѫщия законъ. Всѣка вечерь, като си лѣга, да влага въ подсъзнанието си мисъльта: отъ утрѣ моята паметь ще бѫде по-силна. Като внася тази положителна мисъль въ подсъзнанието си, паметьта му постепенно ще се усилва. Всѣки човѣкъ, който иска да корени своитѣ недѫзи, да изправя своя животъ, трѣбва да има положителна, права мисъль. Каквото му е нужно за живота, той трѣбва да го вложи въ подсъзнанието си, и висшитѣ сѫщества ще се притекатъ въ услуга. И тъй, правилното разбиране и прилагане на законитѣ ще ви избави отъ редъ ненужни страдания въ живота. Да допуснемъ, че вие сте саможивъ човѣкъ, песимистъ по характеръ, но искате да придобиете правилни отношения къмъ хората. Вложете съ вѣра това ваше желание въ подсъзнанието си, като фиксирате дори датата, до която искате да стане това, и ще видите, че до този день ще придобиете това, което сте желали. Тази енергия ще потече въ васъ тъй, както водата тече прѣзъ пѣсъчнитѣ пластове и чрѣзъ сонда излиза навънъ. Всичко ще дойде на своето врѣме. Обаче, законътъ на внушението изисква специфично врѣме и специфично състояние на човѣка. Какво значи това? Въ всѣко врѣме не можете да си внушавате. Напримѣръ, ако си внушавате, когато сте разстроени или раздразнени, не можете да имате добри резултати. Всѣки, който иска да вложи въ подсъзнанието си една велика мисъль, която да се реализира, той трѣбва да избере за това най-хубавото разположение на духа си. Колкото човѣкъ е по-неразположенъ, по-неспокоенъ, толкова по-бавно и несигурно работи законътъ на внушението; колкото човѣкъ е по-разположенъ, законътъ работи по-добрѣ. Та когато говоримъ за любовьта, за свѣтлината, за мира и за радостьта, ние подразбираме ония Божествени условия, при които способноститѣ на човѣка се развиватъ правилно. Безъ тия способности умътъ не може да се развива, и мисъльта не може да дойде. Само по този начинъ човѣкъ може да работи и да прѣмахне всички мѫчнотии отъ пѫтя си. На първо мѣсто вие трѣбва да развивате вашитѣ способности, вашитѣ таланти. Каквато и малка способность да имате, непрѣменно гледайте да я развивате, защото до извѣстна степень отъ нея зависи проявата на вашия животъ. Живата природа ще работи върху васъ, именно, чрѣзъ тази способность. Този законъ работи еднакво за всички хора. Да имате силна, добра паметь, това е богатство. Но трѣбва да знаете, че паметьта зависи отъ чувствата. Колкото чувствата на единъ човѣкъ сѫ по-необуздани, толкова и паметьта му е по-слаба. Когато паметьта му започва да отслабва, това показва, че става разслабване въ неговитѣ чувства, той се разсѣйва и не помни — скоро забравя. Паметьта на хората отслабва и отъ голѣми скърби и страдания, отъ голѣмъ страхъ и отъ силни умствени сътресения. Ето защо, за да може ученикътъ, да се развива правилно, за да води нормаленъ животъ, трѣбва да се намира въ хармонична срѣда. Всѣки отъ васъ може да си създаде хармонична срѣда за своето развитие. Даже и при най-неблагоприятни условия да попадне, той може да си създаде отъ тѣхъ една хармонична срѣда, но затова се изисква голѣма устойчивость и постоянство. Ние имаме добъръ примѣръ отъ такова постоянство съ градинаря, който се намира при рѣката долу, близо до линията. Прѣди нѣколко години той купилъ това мѣсто, което е било почти пустиня. Той прѣнасялъ пръсть, насипвалъ го, разкопавалъ го, торилъ го и така облагородилъ цѣлото мѣсто. Днесъ на това мѣсто има хубава зеленчукова и овощна градина. Първоначално земята е била толкова бѣдна, че селянитѣ отъ околнитѣ мѣста му се смѣели, дѣто се е заелъ съ такава неблагодарна работа и му казвали, че и трудътъ, и врѣмето, и срѣдствата му ще отидатъ напразно. Но този човѣкъ работилъ съ постоянство и самоувѣреность, и днесъ се радва на добри резултати. Идея ималъ той! Този градинарь може да ви послужи за примѣръ, че при силно желание, човѣкъ може да реализира всѣка своя идея. И вие можете да работите по сѫщия начинъ. Ако имаме човѣкъ съ обикновени способности дори, при усилена 20-годишна работа върху себе си, той ще може да облагороди сърцето си и да просвети своя умъ. Работа се изисква отъ всинца ви! Азъ ви наведохъ примѣра съ вѫжето, показахъ ви, какъ трѣбва да се кѫса. То прѣдставлява мѫчнотиитѣ въ вашия животъ, които трѣбва да кѫсате, да разнищвате съ игла. Всѣка мѫчнотия е единъ обрѫчъ въ вашия животъ, който ви спъва. Обрѫчи сѫ потрѣбни за кацитѣ, но живитѣ дървета нѣматъ нужда отъ тѣхъ. Ако на едно живо дърво се турятъ обрѫчи, то не може да расте и се разваля. Тия обрѫчи трѣбва да се прѣмахнатъ отъ него! Обрѫчитѣ сѫ нужни за хора, които живѣятъ несъзнателенъ животъ, но за насъ, които живѣемъ съзнателенъ животъ, никакви обрѫчи, никакви вѫжета не трѣбватъ. Ние сме живи дървета, които трѣбва да растатъ и да се развиватъ при пълна свобода. Отъ това гледище, вие трѣбва да изучавате Любовьта и нейното приложение въ мисъльта. Азъ не говоря за проявата на Любовьта въ сърцето, въ чувствата, но говоря за проявата на Любовьта въ ума, въ мислитѣ. Вие трѣбва да изучавате и свѣтлината, но не тази, която би ви прѣчила въ пѫтя, а тази свѣтлина, която освѣтява пѫтя ви и ви насърдчава. Запримѣръ, вечерно врѣме ти се заблудишъ въ нѣкоя мѣстность, луташъ се натукъ-натамъ, не знаешъ дѣ си, но яви ли се първиятъ лѫчъ на слънцето, той хвърля свѣтлина на пѫтя ти, и ти се ориентирашъ. Вие трѣбва да изучавате и мира, който внася вѫтрѣшно спокойствие въ човѣка. Кога е миренъ човѣкъ? Военниятъ е миренъ, когато носи орѫжието си на рамо. Орѫжието прѣдставлява за него пълната кесия. Той я побутва и казва: „Миръ имамъ въ душата си!“ Защо? — Кесията ми е пълна. Когато кесията му е празна, той нѣма миръ. Щомъ имашъ любовь, имашъ и миръ. Щомъ имашъ хлѣбъ, гладенъ нѣма да бѫдешъ. Щомъ имашъ вода, жаденъ нѣма да бѫдешъ. Любовьта носи животъ; животътъ носи свѣтлина, а свѣтлината носи миръ. Значи, имаме ли любовь, ще бѫдемъ мирни; имаме ли свѣтлина, ще знаемъ, дѣ отиваме. Най-послѣ вие трѣбва да изучавате радостьта, да знаете, че ще постигнете това, къмъ което се стремите. И тъй, като ученици, ще гледате реално на живота. Задачата на всички ученици е да имате не само теоретически познания за живота, но и практически. Всичко, което учите въ Школата, трѣбва да го прилагате. Освѣнъ това, правете и нѣкои опити сами. Нека новото учение, новиятъ животъ се въплотятъ въ васъ. „С а м о с в ѣ т л и я т ъ п ѫ т ь н а М ѫ д р о с т ь т а в о д и к ъ м ъ И с т и н а т а!“