Търсене във форума

Беседата е от сборника "Законът на безсмъртието" Учителя Беинса Дуно. Неиздадени беседи на Учителя от разшифровки на стенограми ИДИ И ЗАД НИНЕВИЯ¹ Небето чисто, звездно. Времето тихо и хладно. 12 часа полунощ срещу Новата година Прочете се Исая, глава 5, от 16 стих нататък. Ще Ви кажа само няколко думи. Всичко зависи от разбирането на човека, от светлината, която той има в своето съзнание. Ето как седи въпросът: Ако вие дадете на един невежа хубаво платно, четка и бои, той само ще оцапа платното. Ако ги дадете на един обикновен човек, той ще изкара нещо като децата. Ако ги дадете на един гениален човек, той ще създаде една хубава картина. Ако дадете едно златно перо на един глупец, той само ще си играе с перото. Ако го дадете на един обикновен човек, той ще се залъгва с него, а онзи мъдрец ще напише една отлична книга. Сега можете да кажете: „Кое е платното?“ Платното е човешкото тяло, а перото, това е човешкият ум – най-големите благословения, които Бог е дал на човека. Ако знае как да ги употреби, той ще може, както мъдрецът, да създаде най-хубавите работи, а ако не разбира, той само ще си играе. Тая година има две противоречия в себе си – 1 и 9. Вие имате едното – силата, която създава и руши. Това е киселината. Девет е една неутрална дума, която от нищо не се интересува. Неутралитетът пази всякога, без идея е тя. После имате три и пет. Три е едно число на равновесие; пет е добрата страна, това е числото на човешките чувства и на човешките стремежи. Ако умният човек има числото пет, това може да се използва. Общият сбор е осемнадесет. Това представлява лошото в човека. Ако съберете тия две цифри, ще имате: 1+8=9. Значи сборът им прави девет. Това е доброто в човека. Това е най-големият син на Бога, който иде и който носи всичкото благословение. Когато дойде най-големият син, трябва да го обичате и като се влюбите в него, не го делете. Ако го делите, ще създадете всичкото зло в себе си. И всичкото зло в света седи в това, че хората делят доброто; те искат да знаят кой е по-добър, кой е по-силен, кой е по-богат, кой е по-учен, кой е по-лош. В това е злото. Всеки човек, който изпълнява три неща е добър: Който освещава Името Божие. Който търси Царството Божие и Неговата Правда. И който върши волята Божия, той е добър човек. Човек, който не освещава Името Божие, който не търси Царството Божие и не върши Волята Божия, той не е добър, той е лош човек, той работи против себе си. Защото той живее в един свят създаден, чиито закони той не разбира, а пък мисли, че е господар. Той може да мисли, че е господар и че може да прави каквото иска. Ако вземете Писанието, ако вземете в прочетената глава първите петнадесет стиха, които прескочих, то е злото в човека. Някой път човек мисли, че е господар на положението. Господар е само онзи човек, който знае, оня който знае да пише, който знае да рисува, който знае да яде, който знае как да действа, как да мисли. Той е господар. Който не се напива е господар. Всички ония хора, които знаят как да работят, как да говорят, са господари, а пък всички ония, които не знаят как да работят, как да говорят, са роби. Ние се оплакваме сега в света. Ние живеем в един от най-хубавите светове. По-добър свят за нас от тоя не може да се създаде. Ако някой философ може да ви каже, че тоя свят е много лош, това е субективно. Това е неговото субективно схващане. Той не е създал света и не знае дали тоя свят е лош. Защото онзи човек, който се разболее от треска, ако го попитате, ще каже, че всичката храна е горчива. Жена му готви кокошка, това-онова, всичко, каквото яде, му е горчиво. Езикът му е изопачен. Щом дойде здравето, всичката тая храна става сладка. Та рекох: Изопачаването сега седи в човешките чувства. Щом ти помислиш някой път, че другите хора имат повече от тебе, ти си създал злото. И ако мислиш, че си по-нещастен от другите хора, пак си създал злото. Ако мислиш, че си по-добър от другите, пак си създал злото. Ако мислиш, че си по-лош от другите, пак си създал злото. Защото ако мислиш, че другите хора са по-добри от тебе, значи ти хвърляш един упрек на Бога, че Той създава нещата неразумно. Ако мислиш, че си по-лош от другите, ти пак Го упрекваш. Ако някой е по-добър, това е по единствената причина, че той употребява на място това, което Бог му е дал. Единият си играе с перото, а пък другият го употребява на място. Единият за това, което са му дали, го бият, а пък другият за това, което са му дали, го хвалят. Златното перо на едните създава нещастие, а на другите – щастие. Коя е причината? Но ви казвам, вярвайте в едно. Вярата не е нещо, което спасява човека. Вярата е път за Любовта. А вие не можете да разберете вярата, ако тя не ви доведе до Любовта. А пък Любовта не можете да разберете, ако не живеете, понеже само в живота Любовта може да се разбере. Защото животът е полето, в което Любовта се изявява, и онзи, който иска да разбере Любовта вън от живота, той нищо не разбира, Любовта му е непозната. Трябва да живеем, за да разберем Любовта. Любовта показва всички блага само в живота. Индусите, които са изучавали с хиляди години живота, казват, че животът е най-голямото нещастие. Това е заблуждение. И за да оправдае това, Христос казва: „И това е живот вечен, да познаят Бога, извора на Любовта.“ Това е животът, това е вечното благо. И оня човек, който не разбира така Любовта, казва, че животът е най-голямото нещастие. Но нещастие в живота няма. Нещастието го създаваме ние. И казва сега така Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Но тия думи трябва да ги разбирате. Той като казва: „Този е пътят“, това значи: По тоя път се отива при Бога. Чрез тая Истина се отива при Бога и чрез тоя живот се отива при Бога. Като казва Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“, Той разбира, че чрез тоя път, който посочва Той, ти можеш да отидеш при Бога. И само чрез тая Истина, която Той посочва, ти можеш да отидеш при Бога. И само чрез тоя живот, който Той посочва, ти можеш да отидеш при Бога. Нито един човек не може да познае Бога, ако той не живее. Нито един човек не може да познае Бога, ако не може да намери Истината. Пътят – това е човешкият ум. Истината е светлината на пътя, по който вървиш, а животът – това са ония подаръци, чрез които човек може да отиде при Бога. Като отидеш някъде, ти трябва да занесеш някой подарък. Бог, когато ни се изявява, Той ни дава живот. А как ние ще се изявим в Бога? Ако ние отидем при Бога със своите грехове и недъзи, какво ще Му допринесем? Той може от всичките ни грехове и недъзи да създаде най-хубавите работи, обаче това ще бъде щастие за Него, но ще бъде нещастие за самите нас. Ако ние не живеем както Бог живее, ние не можем да бъдем щастливи. Ако ние не мислим така, както Бог мисли, ние не можем да бъдем щастливи. И всичкото нещастие на хората седи в това, че те не живеят така, както Бог живее, така както Бог се изявява спрямо нас. Казва Христос: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих.“ Значи както Бог ни е възлюбил, както Той живее вътре в нас, точно по същия начин и ние трябва да се проявяваме спрямо другите. Не спрямо Него, а спрямо другите точно по същия начин трябва да се проявяваме, както Той спрямо нас. И тогаз ние ще видим Бога лице с лице. Тогаз ще видим в Бога себе си и Той ще види в нас Себе Си. Като любим Бога, ние ще Го видим лице с лице. Когато Мойсей, който даде закона, искаше да види Бога, Бог му каза: „Човек, който не живее по закона, не може да види моето лице. Ако го види, той ще умре. Той може да види само гърба ми.“ Значи без Любовта никой не може да види лицето на Бога. И ако вашето сърце не е изпълнено с Любов, ако вашият ум не е изпълнен със светлина и ако твоето тяло не е изпълнено с оная сила на здраве, вие не можете да бъдете обичани от хората. Когато вие обичате някого, вие го обичате за нещо си. Вие го обичате заради любовта, която е в неговата душа, за ония светлина, която е в неговия ум, и за оная сила, която е вътре в неговото тяло. Силата – това е пътят, светлината – това е Истината, а Любовта – това е животът вътре. То е Божествената Любов, към която вие се стремите. Та рекох, най-първо вие ще се стремите с благата, които Бог ви дава, да напишете нещо хубаво. Тоя наш приятел (дядо Благо)² ни чете афоризми, които е написал. Трябва да държите в ума си една положителна мисъл. Като направиш една погрешка, не се разкайвай, че си я направил, защото щом си направил погрешката, ти си направил приятелство с някого. Запознай се с него и изправи погрешката. Нима ако дойде при вас оня, който има да взема от вас, няма да направите погрешка? Вие ще се скриете вкъщи и ще кажете: „Кажете му, че ме няма вкъщи.“ Първата погрешка сте направили, че сте взели пари взаем³, а втората погрешка е, че излъгвате и казвате, че ви няма. Вие, не че нямате пари, но казвате си, че парите ви трябват и го лъжете, казвате: „Нямам.“ Предпочитайте вие да страдате, отколкото да страдат другите хора. Това е Любов. Всеки човек, който предпочита той да страда, отколкото другите, той е гениален. А пък всеки човек, който иска той да благува, а другите да страдат, той е обикновен човек. Когато Христос дойде на Земята, Той не дойде да благува, Той каза: „Аз дойдох на Земята да страдам. Аз ще страдам, а другите ще благуват.“ Това е разбиране на живота. В това седи Величието. А пък неговите последователи сега друго искат. Всички днес искат да избягат от страданията. Т.е. когато имаш да даваш, казваш: „Нямам да давам.“ Но понеже има закон, който държи хората, ти като имаш да даваш, не можеш да се освободиш. Тоя закон се нарича карма и той те държи. Могат да се минат десет години, сто, двеста, хиляда години, дългът ще си стои, само че лихвите му ще се увеличат, нищо повече. Божията Любов седи в това да изпълним Волята Му и да изправим своите погрешки. Силен човек е оня, който може да изправи своите погрешки. Не оня, който прави добро, а оня, който може да изправи своите погрешки в дадения случай е силен човек. Доброто е в това. Защото ако ти имаш едно богатство наследено от баща си и го раздаваш, това не е добро, това е една длъжност. Но ако разбираш да изправяш една своя погрешка, това е вече гениалност. И сега вие всички сте турени да изправите своите погрешки. Не да ги оплаквате. Господ не се нуждае от оплакване. Той казва: „Изправи погрешката си.“ Да се изправи една погрешка, това е най-леката работа, ако знаеш как, но ако не знаеш как, това е най-мъчната работа. Сега най-първо трябва да се научите да говорите Истината. Пътуват двама души и отиват в един двор и виждат един голям петел, който пее. Единият казва: „Колко обичам тоя петел. Колко е охранен. Искам да го имам!“ Как мислите, за пеенето ли иска той да има петела? Не, за друго нещо. Тоя петел като пее, той привлича. Някой път кучетата, като лаят около кошарата, привличат вълците. Затова се казва: „Куче, което не знае как да лае, привлича вълците.“ Петела, който не знае как да пее, привлича хората да го изядат. Един човек, който не знае как да мисли, привлича дявола около себе си. От противоречията, които се срещат на Земята, вие не можете да се освободите. Не си правете илюзии, не се самозаблуждавайте. Не мислете, че ще прекарате един щастлив живот. Не че няма да прекарате. Вие и без това сте щастливи. Вие сте най-щастливите хора. И за ядене, и за пиене, и за четене, за всичко имате, но стомахът ви е развален, умът ви е затъмнен, та благата, които имате, не можете да ги използвате. Яж такава храна, която да е добра за стомаха, и мисли такива мисли, които да бъдат една добра храна за ума ви. Сега има две течения. В Библията на едно място четем, Давид казва: „В грях ме роди майка ми.“ Хубаво. Някои казват: „Грешни са хората.“ Хубаво, ако ти си в затвора и ти турят един затворнически халат, мислиш ли, че си един грешник? Мислиш ли, че ако туриш една професорска мантия, ти си професор? Мислиш ли, че ако туриш една корона на главата си, ти си владика, патриарх? Мислиш ли, че която и да е жена, като се облече с булските дрехи, е булка? Ни най-малко. Дрехите са само един външен израз на онова, което е човекът вътре. Булските дрехи са за оная мома, чието сърце е изпълнено с любов. Тя може да носи булски дрехи. Другояче тя е затворница вътре в затвора и булските дрехи са за нея халат. И ако дойде Мъдростта във вас и вие нямате светлина, тая Мъдрост ще ви причини най-голямото нещастие. Вие ще си зададете въпросите: Какво нещо е Бог? Какво нещо е светът? Защо се е родил човек и т.н. Но въпросът за раждането стои другояче. Много хора не са родени. Писанието казва, че хората са създадени от Бога, а пък създадените неща – това е нещо материално. Хората не са родени. И Писанието казва, че тепърва хората трябва да бъдат родени от Бога. Защо ги е създал Бог, то е друг въпрос. „Защо съм се родил?“ и това е друг въпрос. На оня, който казва така, ще му кажеш: Ако си се родил от Бога, ти си най-щастливият човек. Какво има да се оплакваш? Тогаз в целия свят пътят ще бъде отворен за тебе. И всичко, което виждаш, е за тебе. Че вие вземете онова малкото семенце. Вие мислите, че големите работи могат да ви спасят. Но тая малка семка създава голямото дърво, което може да храни хиляди хора. А пък снегът, който се вижда толкова изобилен по планините, лятно време, като дойде топлината, се стопява и изчезва. А пък дървото от тая малка семка остава и с години расте. Та в нашия живот важното седи в малките работи. Една ябълчна семка, като я посадиш, може да ти причини хиляди благословения, по-големи, отколкото всички земни богатства. Последните могат да ти дадат един товар като снежната покривка горе на планината. Сега мисълта, която трябва да остане във вас, е тая. Това не е за морал. Искам да кажа: Употребявайте ума си на място. Когато ви дойде едно страдание, вие имате една задача. Зад всяко страдание има нещо. Страданието е една врата, която може да ви даде нещо. Всички страдания са пътища, за да се запознаете с най-благородните същества в света. Вие още не сте проучвали защо Христос избра именно пътя на страданието. Защото тоя е пътят, за да се отиде при Бога. Тоя, мъчният път е пътят! Чрез страданието може да се разбере силата на човека. В съвременния културен свят хората толкова са уплашени от страданията, че ги е страх от числото тринадесет. От настъпващата година, като отхвърлите девет и пет, ще остане числото тринадесет. В Европа никъде няма да намерите числото тринадесет. Ще намерите дванадесет и половина. Всички ги е страх от тринадесет. Действително, числото тринадесет е опасно число. Христос беше тринадесетият. Тринадесет е опасно за всички хора, които са страхливи, а за героя то е най-хубавото число. За страхливите по-опасно число от тринадесет няма. Щом не ви е страх от числото тринадесет, това показва, че вие не сте от страхливите. Сега страхът за човешкият живот е опасен. Страхът – това е най-висшето, до което стигнаха млекопитаещите. Най-великото благо в животинското царство, това беше страхът. Всички животни се страхуват. Слабият казва: Да се бяга! Спасявай се! Никой да не ме хване! Колкото са по-дълги краката, толкова по-добре! Бягай, нищо повече! Не се спирай! Плюй на краката си и бягай! Обаче това, което беше благо за животните, за човека се казва вяра. Защо човек не трябва да бяга? Човек има един ум, който е огнена светлина. Всички ония животни, които са неприятели на хората, те се страхуват от тоя огън. Като срещнете вълк или мечка и ги погледнете в очите, те ще се спрат. Един англичанин разправя. Отива той на един остров, дето имало човекоядци. Той казва: „Аз ще отида!“ По-рано повече от десет души мисионери отишли при тях и били изядени. Той отива и казва: „Мене не могат да ме изядат.“ Диваците го заобикалят, цъкат срещу него, той ги гледа и всички ги държи в респект. И тоя мисионер обръща всички човекоядци в християни за двадесет години. Той беше човек. Той употреби светлината на ума си. Той им каза: „Вие сте животни. Аз съм човек. Вие не можете да ме плашите.“ Питам сега: Защо другите мисионери ги изядоха? Защото бяха страхливи. Ако ви изядат диваците, страхливи сте. Ако вие останете живи, вие сте смели. И Писанието казва: „Ако в усилни времена се поколебаеш и се обърнеш да бягаш, ти си слаб!“ Защо ще бягаш? Че Господ живее в тебе. Ти хукнеш да бягаш. От кого? Че и Йона бягаше. Като му каза Господ да отиде в Ниневия да говори, той каза: „В Ниневия! В такъв голям град! Да ми се смеят хората. И в ада отивам, но в Ниневия не отивам!“ Хукна Йона да бяга, взе си парите и се качи на един кораб. И каза: „Не отивам в Ниневия!“ Като постави Бог Йона в утробата на голямата риба, Йона каза: „Не в Ниневия, а зад Ниневия ще вървя.“ И Йона разбра, че трябва да страда. И каза: „Господи, избави ме още веднъж, моля ти се! Избави ме оттук и ще видиш колко съм смел.“ И Господ рече пак да го опита. Като изхвърли Бог Йона от кита, той отиде да проповядва в Ниневия четиридесет дни. Та рекох, мнозина от вас питат дали Йона го е поглъщала рибата. Американският проповедник Муди пише една смешка. Той отишъл да слуша един проповедник, който взел да доказва на публиката си, че една риба може да погълне Йона. И Муди казва: „Тоя проповедник измъчи Йона един час, додето го вкара в кита.“ Някои казват: „Дали е възможно Йона да бъде погълнат от кит или не?“ Мнозина от вас се намирате в утробата на кита. Когато се обезсърчите и искате да се самоубиете, не сте ли в утробата на тоя кит? Когато се уплашите, имате убеждения и казвате: „Тая работа е празна. Да отида да живея както хората“, тогаз не бягаш ли като Йона? Но тогаз ще дойдат страданията! Какво нещо е смъртта? Някои хора казват: „Да умра, че да се отърва!“ Те не разбират какво нещо е смъртта. Ти като влезеш в гроба, това е китът. Ще влезеш в утробата на кита, ще почнеш да викаш отвътре: „Господи, избави ме от гроба. Зад Ниневия ще отида!“ Оня, който се е събудил в гроба и е излязъл, той е вече смел. Желая тая година да излезете от утробата на кита. Някои от вас да излязат, някои от вас да оживеят, а някои от вас да възкръснат и зад Ниневия да отидат и да проповядват! Желая ви сега щастлива Нова година. (Всички отидоха при Учителя и го поздравиха с Новата година.) 12 и 30 часа Новогодишна беседа, 1 януари 1935 г., Изгрев ¹ Беседата е непечатана, извънредна и не фигурира в каталозите. Публикува се за пръв път. ² Забележка на стенографката. ³ Старинна форма на думата заем, която произхожда от глагола вземам.

Беседата е от сборника "Законът на безсмъртието" Учителя Беинса Дуно. Неиздадени беседи на Учителя от разшифровки на стенограми. БЕСЕДА ВЪРХУ ДВАДЕСЕТА ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО¹ Двадесета глава съответства на двадесети век. В тази глава се говори за злините, които са символ на светската мъдрост и които сега ще изчезнат. Приелите белега на челото означават онези, които са сгрешили с ума си. Приелите белега на ръката са онези, които са сгрешили с волята си. Под думата земя се разбира сегашният строй, който ще се разруши. Първа глава, стих единадесети – небето означава сегашния ред, установен от Христа. Сегашната Война е велико събитие. Всеки трябва да даде отчет за делата си. Морето в тази глава означава астралния свят, от където всички ще бъдат преродени на Земята, за да бъдат съдени, т.е. пак ще бъдат преродени. Под думата смърт (стих 14) се разбират всички ония елементи, които дават гниене и разлагане. Няма да ви обяснявам за големите и важни събития, които има да стават. Вие ще видите всичко това. Този двадесети век съответства на онези времена, за които се говори в притчата за поканените на сватба, но те не отишли. В този век ще се даде достъп на ония, които досега са били вън от управлението, като социалисти, нихилисти и други, а не на ония, които са се броили уж за християни, но не са изпълнили нищо християнско в своя живот. Спомнете си за видението на Данаила – образа, който видял насън. Сега сме на ония времена, които представляват краката на Данаиловата фигура. Времето на десеттях царства – седем европейски, едно американско и две от Азия. През тези времена ще се установи Царството Божие. Ето ще видите как тези държави ще се стремят към обединение, към обща конфедерация. Така тези царства постепенно ще отслабнат и ще бъдат заменени с Царството на Господа. Неговото Царство ще бъде духовно и разумно във всяко отношение, т.е. Любов, ред и Правда ще бъде в душите на хората. Ще бъде Царство на мир, правда и светост. От Невидимия свят ще дойдат ония, които са направени по образ и подобие Божие, т.е. светиите. (Първо послание Юдино, стих 151).(?) Те ще завладеят сегашния свят и ще турят в него ред и порядък. Преди осем хиляди години в рая е имало голям брой борби между Адама и злото, т.е. между бялото и черното братство. Тогава Адам е бил победен и Ева е станала наложница. Сега първият човек ще победи. Старата жена сега прави договор с всички държави и хора. Така сега жените се продават. Мъжете – също. Когато мъжът е беден, той е грозен за жената, а когато е богат, той е много хубав. Същото става и с жената. Въобще сегашните хора са без характер, без благородство. Второ, защо[то] трябва да дойде първата жена, която е била направена по образ и подобие Божие, а не сегашната жена, която е направена от реброто на Адама. Чрез закона на страданията, трябва всички да възкръснат. Някои от вас и сега мислят да си направят къщичка – но напразно. Мина вече това време. Сега Господ ще отвори книгата на миналото и тогава ще се обясни на всички какви сте били по-рано. След това ще дойде възкресението. Най-напред ще бъдат съдени най-добрите хора. Който се оплаква сега, че Господ го съди, той не знае какво иска. По-добре съденето на всеки да свърши сега в мировото съдилище, отколкото да остане за горния касационен съд. По първия начин са били съдени светиите. Бъдете мъже и носете съдбата си с мъжество, за да бъдете освободени чрез Възкресението. Непременно трябва да бъдем съдени. При това съдене само едно е необходимо – да се молим на Бога да бъде милостив към нас. Ако плачете, с нищо няма да ви се помогне. Трябва да имате дълбоко смирение. След това ще дойдем на Земята с Христа. И тогава няма да има бракове, както сега, защото жената ще пребъде в небесен живот. Съденето на света се е почнало от 1914 година и ще продължи усилено петдесет години. Това са юбилейни години, ликвидационни години. Не се смущавайте за последствията. Сега никой не може да измени Божия план. Всеки ще мине седем пъти през огън. Всички ще станат кротки, умни и добри. Ще дойде Времето, за което казва Исая, че вълкът и агнето ще живеят заедно. Под думата вълци се разбират пак хора, но които са със скрити зъби и нокти, които не разсъждават, а само дращят, хапят и вършат зло. Това не са човеци, а вълци. Всички досегашни учения, като будизъм, мохамеданство, християнство, теософия и прочие, изиграха ролята в общата еволюция на човечеството. Сега вече ще настъпи новото учение на Христа, което ще ви възкреси. Вие се питате какво ще стане с вас. Дали ще възкръснете, това зависи от Бога. Ако не възкръснете, Той ще ви постави от лявата си страна и пак ще ви изпрати на Земята, за да се усъвършенствате. Вникнете дълбоко в себе си и ще почувствате дали ще възкръснете. Ако получите Мира, това означава, че ще възкръснете. Никой да не съди другиго. Аз вярвам, че и на вас ще се даде последното място. През целия този двадесети век ще бъде съдбата на човечеството. Ще се ликвидира старата карма. През двадесет и първи век ще стане връщането при Баща си, както блудния син. Човеците ще израснат и ще познаят истинския си Отец. Той е век на установяване навред по Земята на нов ред и порядък, съгласно изискванията на Божието Царство и силния духовен подем. През двадесет и втори век ще се възстанови Царството Христово на Земята. Беседа, държана от Учителя на 11 юли 1916 година ¹ Беседата е непечатана, извънредна и не фигурира в каталозите. Документът, с който разполагаме, е с правопис след 1944 г. Публикуваме беседата според Дриново-Иванчевския правопис, актуален към годината, в която е държана.

Беседата е от сборника "Законът на безсмъртието" Учителя Беинса Дуно. Неиздадени беседи на Учителя от разшифровки на стенограми ЗА НОВАТА ГОДИНА 1931¹ Тази година е от мълчаливите. Когато човек е болен, той се свива, само говори за своята болест. Когато няма никаква болест, той мълчи. Тази година е от здравите години. Тя събира, взима оттук-оттам, не се оплаква. Тя събира, кой каквото дал и от това, което тя събира, трябва да се плати. Всяка година за добрия човек е добра, а за лошия човек годината не може да бъде добра. Търсете доброто в себе си, вън да не го търсите. Човек, който очаква да ходи само на гости и да го хранят, той няма една здрава основа. Ако растенията чакаха само отвън да ги хранят, както майките хранеха децата си... Те, като се насадят в земята, сами растат, сами се хранят. Всички през тази година трябва да имате събран материал да работите. Запример вие искате да знаете какво може да стане през тази година. Аз казвам: по-малко да знаете, по-добре. Защото онова, което ще ви кажа, е толкова лошо, по-добре е да го не знаете. Може да ви кажа колко хиляди къщи ще изгорят, колко парахода ще потънат, колко хора ще умрат, колко майки ще изгубят децата си. Всичко това може да ви разправям, пък има и добра страна. Колко добри хора ще се родят. Та рекох, ако ви попитам какво бихте желали да ви кажа за тази година. Ако ви дадат един билет, какво ще разберете? Ние ще мязаме на ония трима пътници, които царят поканил на гости и трябвало да им даде само по едно нещо. Едного можел само да нахрани, другият поискал да му дадат докторат, третият поискал да му дадат [да стане] генерал. Но царят казал, че онзи, който произвели доктор, няма да яде. И който станал генерал, пак няма да яде. Питам: ако в живота ви произвеждат генерал или доктор и не ви дават да ядете, какво струва вашето докторство или генералство? Преведете сега това. От всичко, което човек сега има, няма по-хубаво от това да бъдете здрави. Който е здрав, той е добър и всичко може. Здраве ви трябва. Здрави ли сте, здраво тяло, здрави мисли, здрави чувства, здрава любов, здраво знание. Аз наричам здраво тяло, което никога не се дере.² Човек, който се обезсърчава, неговите гащи се дерат. Човек, който мисли зло, неговите дрехи се дерат. Няма нещо положително. Здравият човек е човек, който при всички бури на живота, да не вижда никакво противоречие в живота. Противоречията в живота ние ги произвеждаме. Запример ако вие сте сиромах, вие няма да имате никакво противоречие между вас и бедните. Ако вие сте богат, веднага ще се роди противоречието. Ако двама хора сте невежи, няма да има противоречие. Но ако станат учени, те ще спорят как е станал светът. Светът не е създаден за спор. Светът е създаден за учене. Според мен Господ не е създал света да спорят учените хора. Той го е създал, да се учат. Той е практическо училище. Как е създаден светът това не е ваша работа. Какво трябва да правим и как трябва да живеем, това трябва, това е сега важното. Как е създаден света? — Светът никога не е създаден. Създаването е идея, произлязла от самите хора, но вече светът съществува как една възможност за развитието на човешките души. Това е от чисто Божествено гледище. Щом ти разбираш, че светът е създаден, всяко нещо, което се създава, има своя край, а всяко нещо, което има край, смъртта е влязла в него. А смъртта носи своето нещастие. Ако кажем, че светът не се създава, разбираме един свят, който е вечен, вечно се развива. Животът е вечен процес, който постоянно се развива и дава своето богатство. В този живот няма никаква смърт, няма никакво страдание, никакво противоречие. Ако има някакво противоречие, то е в нашите малки глави. Запример ако някой има някакво противоречие тази вечер, има да дава някаква полица, щом замине за другия свят, противоречията престават. Ако един човек ви се оплаква, че го обрали, взели му двадесет хиляди лева – ние хората сме много смешни. Ние създаваме един ред и порядък на Земята, изваждаме Божественото злато, туряме го в нашите каси, а ако някой вземе златото, казваме: „Обраха ни.“ Питам тогава: тия понятия, които сега имаме за кражбата, прави ли са? Кражба има, когато не употребим живота тъй както трябва, това е разсипничество. И мисля, ако ние залагаме нашия живот за богатството на света, какво можем да придобием? Сега всички казват, че богатство без пари не може, но питам: кой човек с пари досега се е спасил? С пари? Кажете ми един човек, който се е спасил с пари. Аз в историята на човечеството не зная такъв случай. Може да е спасен с пари, но да е спасен и да благодари, няма нито един. Богатството е като резултат на човешкия ум, на човешкото благородство, на човешката любов, мъдрост, знание, но богатството само по себе си не създава човека. Човекът е създал богатството. Следователно ние понякога сме смешни, когато турим богатство, което не сме създали и седим, и се покланяме пред него, като че човекът го е създал. Това е крива линия на поведение, която ни отдалечава от правия път на живота. Няма същество по-богато от човека. Ако този, богатият човек иска да стане по-богат, там е белята. В живота, ако всички растения, всички животни до човека, ако ги съберете, всички животни биха заменили всички свои способности, каквито имат, всичко ще дадат, за да имат дарбите и способностите на човека. Толкова е богат човекът. При това днес ще срещнете хора, които се оплакват, казват: „Ние сме бедни, нещастни, Бог ни е изоставил.“ Чудно е, че ние, разумните хора, венецът на Божието творение, не можем да си изкараме храната, а онези зайци си изкарват прехраната. Питам тогава: при едно такова разбиране на живота, де е смисълът? Това не поставям като противоречие, но това е една крива философия, която е внесена в живота, от която се е родило съвременното нещастие. Във всички религиозни системи се показва все едно човешко знание. Така Господ е наредил света, както сега. Ако вас ви внесат в едно общество, дето хората живеят както Бог е наредил света, ще видите каква голяма разлика има между вашите разбирания и това разбиране. Питам сега: ако от гледището на тази философия, ако вие имате един ваш приятел, който ви обича и е готов да пожертва живота си заради вас, нима ще искате повече? Мислите ли, че този ваш приятел ще ви остави да страдате? Ако вие казвате, че Бог е Любов, следователно ако Любовта е, как е възможно Този, който е Любов, да остави своите да умират на Земята и да имат такива нещастия? Едно противоречие. Ние не се спираме и казваме: Бог е Любов, но само един съвършен Бог може да бъде любовен. Един Бог, който няма Любовта, той не е никакъв бог, той не е бог от съвършените богове. Та рекох сега, смисълът на живота е всички да вярвате в едно: Ако човек дойде да разбира именно своята душа, в каквото и да е състояние, той ще е в състояние да помогне на себе си и на окръжаващите, с които живее. И не се изисква философия, дълъг процес за спасението на хората. Ние мязаме на кибритени клечки. Има едно място, трябва да знаеш как да драснеш тази кибритена клечка, за да се запали, да се подкладе свещеният огън. И в себе си, изисква се микроскопическо усилие, да запалиш свещения огън и постоянно да го оставиш да гори. Не трябва да се ровиш целия ден, но трябва да оставиш огъня да гори. Ти казваш: „Той е лош, той е грешен, от него нищо няма да стане. Да съм богат, да съм учен.“ Тези неща сами по себе си ще дойдат. От наше гледище казваме, че ние трябва да обработваме растенията. Преди да беше дошъл човекът на Земята, кой ги беше обработвал? Сега казват, че хората развъждат рибите. Преди да беше дошъл човекът на Земята, кой развъждаше рибите в моретата? Ние съвременните хора, освен че не правим нищо, но и разваляме. Ние изсичаме горите, с което създаваме нашите големи нещастия. Изсичаме горите и правим си къщи и други. Човек трябва да намери други работи, друг материал за градене на своите къщи, а не с растенията. Тъй както съвременните хора вярват, в тях има голяма жестокост. Ако теглите един паралел, често най-хубавите неща в нас ние ги пожертваме, както горите, разчистваме ги и създаваме цели пустини. Например идеята, че ще умрем и ще отидем в земята и ще изгнием. В живота има гниене само в греха. Когато човек престъпи Божиите закони, има гниене. Когато той живее по правия път и да стриеш човека – ако един човек го стриеш на милиарди клетки, които има, ако го разделите на всяка една клетка поотделно, нищо не умира. Вие разглобите едно нещо и пренесете на друго място, което умира. Ако материалът, от който е направена тази къща, би изчезнал и на мястото ѝ бихте турили още по-хубава материя, форма, ако вие поддържате, че човек не умира, тогава не би имало нещастия в живота. Тъй както ние, съвременните хора, живеем, ние сами създаваме нещастието си. Вие като четете вестниците, ще видите икономически кризи, които стават в света; в Америка, в Англия, във Франция, навсякъде. Има хиляди хора, които се убиват, и то не невярващи, но онези, които вярват. Материалистите, които не вярват в Бога, по-малко се убиват. Вие никога не можете да заставите един заек да се самоубие, но вие можете да заставите един човек да се самоубие. Самоубийството всякога произхожда от едно неестествено положение, което съществува в душата на човека. Казваш сега: „Всички трябва да се пазите3.“ Аз навеждам този факт за самоубийството, когато човек дойде в себе си до едно положение, че започне неща в себе си, които не е създал. Казва: „Не искам да живея“, и т.н. Тия идеи за човечеството са празни работи, не трябва по този начин. Питам: ако трябва да убием свещената идея в себе си, какво ще придобием? Аз срещам хора по пътя, които са направили това. На техните лица е написано това, че те са убили своите свещени идеи и своите свещени чувства. Те ходят като варосани гробища. Няма нищо свещено в тях. Рекох, сега, на хората трябва да се даде една философия, не трябва да се самоубиват хората. 1931 година е 14 година, имате числото 9, 3 и две единици, които я затварят. Единицата, това е творческите сили в Природата. Следователно човекът е поставен между две граници, като една река. Те са бреговете, от които той не може да излезе. Те са две състояния, единиците, които ограничават нашия живот. Деветорката е крайния предел на един Божествен живот. Вие само в деветте може да постигнете какъвто и да е идеал във вашия живот. Щом изгубите вашата деветорка, всичко за вас е осъдено. Тройката за вас това е методът, начинът, по който можем да постигнем най-свещените мисли в живота. Следователно деветката, тройката, това са най-мощните сили, които трябва да работят в съвременния живот. Хората, като не разбират тия числа – те са сили, които са събрани в Природата за друга деятелност – понеже хората не ги използват за тази деятелност, стават тия експлозии в живота. Хората искат да станат повече богати, отколкото трябва да бъдат богати; искат да станат – да станат умни повече отколкото трябва да бъдат. Човешкият мозък не може да издържа по-голяма наука. В известни случаи, вие не можете да издържате известни идеи. Даже и при натрупването на известни знания, вие ще дойдете до известно положение, дето ще омекчите вашите нерви. Ние съвременните хора страдаме от претъпяване на нашата мисъл. Всяко чувство трябва да се облагороди, трябва да се тури на място, на работа. Не викай хиляди чувства в себе си, но отхрани едно чувство, тури го като дете в себе си и го постави на работа. Едно след друго трябва да се раждат чувствата и мислите. И тогава, ако някой каже: „В мен има хиляди мисли.“ Хилядите мисли не са наши. Хилядите мисли, които съществуват в дадения случай в света, от тях ти се пада само една мисъл. Има два милиарда хора на Земята и ако на всеки човек се пада само една мисъл, тогава има два милиарда идеи, които съществуват, които действат. Казвате: „Аз имам много мисли.“ Представете си тогава, ако имате много мисли, ако вашето твърдение действително е вярно, ако имате десет-двадесет идеи, тогава вие сте човек заможен, няма какво да се оплаквате от сиромашия, от невежество, от незгодите на живота. Но щом се оплаквате от незгодите на живота, вие имате само една свещена идея, вие сте човек, който в духовния живот ходите от подаянията на другите, просите да ви насърчат, да се нахраните оттук-оттам. Дойде някой и пита има ли Господ или няма. Ти си закъсал човек. Остане ли да питаш има ли онзи свят или не, ти си съвсем закъсал. Остане ли да питаш какъв е смисълът на живота, пак си съвсем закъсал. Питам сега кой може да ми обясни, ако аз имам едно ядене, ето как разсъждавам аз. Ако ме поканят да седна на трапезата, има при мене един философ и ме пита: „Сладко ли е?“ Аз ям, че кой е авторитетът в дадения случай? Аз, който ям, или този философ, който философства? Той не може да каже нищо за яденето – аз опитвам тази истина. Следователно за вашия живот – дали вие живеете. Вие питате: „Аз живея ли или не, добър човек ли съм или не?“ Сега кой може да каже това? Има гадатели, но най-добрия гадател за себе си сте вий. Няма от вас никой, който да не знае в даден случай добър ли е или не. Трябва да се освободим от онова вътрешно спекулантство от вековете на заблужденията. Сега ние вярваме, че като умрем, ще се свърши всичко. После други вярват, че като са нещастни на Земята, в другия свят ще бъдат щастливи. И за да го докажат, взимат онзи пример, който Христос взема за богатия и за Лазаря. Този богатият човек в своето богатство беше нещастен. Лазар, който седеше при вратата, беше философ, той беше най-веселия човек. Той всеки ден казваше на богатия: „Слушай, знаеш ли какво те очаква за в бъдеще?“ Казва: „Видиш ли моите рани? Теб за в бъдеще те очакват големи нещастия. Аз съм предметно учение за тебе. Аз дойдох да те спася.“ И цял живот Лазар стоя да го спаси и най-после неговата дебела глава, като не можа да разбере, дойдоха ангелите и го задигнаха и той беше щастлив в лоното на Авраама. Ония, които не разбират закона, казват: „Понеже този сиромах Лазар страда много на Земята, той ще бъде щастлив на Небето.“ Може и така да го тълкуват. Или аз бих привел този пример: Авраам казва на богатия: „Синко, Лазар седя толкова време при твоята глава, той ти казваше какво има да пати твоята глава, но ти не го послуша. Сега ти ще понесеш твоите последствия.“ Сега ще направя една аналогия. Когато една свещена идея дойде при вашите врати, вие богатите, гледате раните на вашите свещени мисли, на вашите свещени чувства и ако вие не обърнете внимание, мисълта един ден ще ви измъчва. Казва: „Толкова години живях при вашите врати.“ И като този Лазар ще ви я вземат. Какво костваше на този да вземе Лазаря и да очисти раните му? Ако той беше изчистил раните на Лазаря, Лазар щеше да очисти неговите в другия свят. Рекох, ако вие вземете вашата свещена идея, има един свещен живот в света, който можете да опитате. Има една Любов в света, която въздига мъртвите, има една Любов, която урежда всички богатства. Има една Любов, която урежда всичкия живот, всички чувствувания. Тя е Божията Любов в света. И всеки един от вас, който иска да бъде силен и мощен, непременно трябва да се запознае с условията на тази Любов, която сега встъпва в света. Тя, когато настъпва, тогава се раждат най-големите нещастия. Тогава вие ще запитате: „Как така? Защо тогава именно да се раждат?“ Аз ще ви запитам друг въпрос: По закона на аналогията ще искам да обясня друга една истина. Когато ви дойдат хора на гости, защо вземате житното зърно, туряте го под хромеля⁴ и го мелите? След това правите хлябове, печете ги на огъня. Защо правите това? Вие правите това жито достояние. Ако така не го смелите и след като го смелите, не го направите на хляб и не го прекарате през огъня... Но не е мъртво. Следователно след като житото е прекарано през хромеля, то става достояние да се приеме от човешкия живот. Любовта като дойде, ние сме житното зърно. Тя ни взема от хлебаря, ще ни груха, ще ни направи на брашно, ще ни тури в свещената вода, ще направи от нас хлябове, ще ни тури в пещ и ще вземе да ни погълне. Питам сега: ако тебе те погълне един светия, изяде те, какво ще стане с тебе? Ти ще станеш светия. Ако те изяде един ангел, ангел ще станеш. Аз говоря по аналогия следното сравнение. Ако земята те вземе в своите недра и тури кръст отгоре, какво ще стане от тебе? Плод ще дадеш или няма да дадеш? Следователно при страданията човек се туря при благоприятни условия, за да прекара. Страданията са пръстта, която трябва да се тури, за да даде един плод, един потик към една свещена работа. Тъй както се разбира живота, той се осмисля. Всички можете да направите опит. Всички други тълкувания на живота – ние изгубваме смисъла на живота. Като изгубим този смисъл, ние чакаме друг някакъв живот, лесен. Такъв лесен живот не съществува. Вън от този живот, който ние имаме, за нас не съществува никакъв друг живот. Предположение е. В този живот са скрити проявленията на живота, но самият живот в нас не е проявен както трябва. Ние носим една пъпка, която не се е разцъфтяла. Човекът не е пъпка, която цъфти веднаж. В този живот трябва да се прокарат неговите възможности, които са скрити вътре, във вековете, които идат. Но тепърва ще дойде онова, което е скрито, и ние ще видим какво може да стане от нас. Казват: „Ние можем да изгубим живота.“ Колкото за това, бъдете уверени, никой не иска да вземе живота, човекът не се губи. Временно ние можем да изгубим съзнанието си, но то е един факт. Всеки човек може да се захласне. Изгубването на съзнанието, може един предмет да се изгуби от съзнанието ти, но умът ти е зает с друг някакъв предмет. Нашият ум не може да бъде буден за всичките неща. Но представете си едно същество като Бога, на когото съзнанието е всякога будно, така будно, че всичките предмети, които съществуват, ги държи в умът си. Всичко, каквото става с тия същества, ги държи в ума си. Питам сега: философите, които разсъждават, даже и за тях не е понятно. Да държиш в ума си всичко това. То не е един предмет, това са безброй предмети и да ги държиш в ума си, с тяхната същина, това е повече отколкото нашият ум може да разбере. Един ден, когато започне реализирането на Великата идея, ние ще се освободим от нашия дребнав живот. Животът ни на Земята е повече с мъчение на нереализирани идеали. Родиш се млад и почнеш да боледуваш. Постепенно иде старостта, остаряваш, изгубваш красотата си. Красив си, изгубваш красотата си. Ти може да си на онази възраст сега от 33 години, а може на 40 години, човек с отлична мисъл, но като остарееш, изгубваш паметта си. Краката почват да ти изневеряват, започва стомахът да ти изневерява, сгърбиш се, казваш: „Остарях.“ Питам тогава, каква философия има в такива едни дядовци? Казват: „Този дядо бил философ на живота.“ От дядовци ние не се нуждаем, от хилави хора ние не се нуждаем. Ти казваш: „В сегашния век ние се нуждаем от хора, които да ни бъдат полезни.“ Да срещнеш човек, който при най-големите страдания да бъде спокоен. И да допуснем, че вие носите някоя магическа тояжка, както древните маги са носили в ръцете си такива тояжки. Мойсей носил такава тояжка на планината. Господ му казал да хвърли (?) тоягата си и с нея да върши чудеса. Представете си, че и вие имате такава тояжка и влезете в един град, дето хората боледуват и умират. И вие влезете в един дом, бутнеш човека, и той оздравее. И бутнеш умрелия, и той възкръсне. Отиваш при един търговец, който е пропаднал, бутнеш с тояжката си, и той се изправи. Парите се връщат, къщата се връща. Казвате: „Може ли да има такава тояга?“ Питам: може ли да има страдания и нещастия при такава тояга? Аз взимам тази тояга в смисъл на човешкия ум. Тя е магическата сила. Когато изгубиш правилното разбиране за живота, законът съществува и за тебе. Ти си изгубил своята магическа тояжка. Щом разбираш всичко, като махнеш, всичко може да направиш, но трябва да знаеш как да махнеш. Ако пишеш на еврейски, ще пишеш от дясно наляво. Навсякъде има закон. Ако пишеш на китайски, ще пишеш отгоре надолу. В Природата за тълкуване на нещата има известни закони, които показват какви са нашите отношения към съвременния космос или към съвършеното съзнание на ония напреднали същества, които стоят на много по-висока степен от нас. Разбира се, тя е много отвлечена мисъл, заради⁵ нас, за онези, които не разбират. Често мен са ме запитвали: съществува ли някакъв бъдещ живот? Рекох, сегашният живот и бъдещият живот, това са едно и също нещо. И ако кажеш, че вън от този живот няма друг живот – ако ние вземем живота в онази малка клетка, както съвременната наука твърди, че човекът е произлязъл от нея и че той е последното развитие на тази малка клетка – но мнозина твърдят, че това не е още последната форма. Има хиляди форми, които са още по-повдигнати, и човекът се качва по тази лествица⁶ – то е лествицата на царството на живота. Той се качва по тази лествица и то е най-горното стъпало. При това, ако вие се бихте покачили, запример като един ангел, знаете ли какво представлява историята на един ангел? Историята на един ангел е много по-интересна в своето развитие, отколкото развитието на цялото човечество. Животът на един ангел е много по-романтичен, отколкото на цялото човечество. Един ангел има много по-красива история, отколкото всички хора взети вкупом. Питам сега: не струва ли сега човек да стане един такъв ангел? С такъв един, такъв разнообразен живот, живот на щастие, един живот на онази Вечна красота, един ангел, който може да пътува по целия космос, да посещава световете, да държи лекции където иска. Сега, от сегашното гледище, това е забавление. Между действителността и забавлението има една разлика, тя седи в следното: Когато нещата имат един илюзорен характер, те се отличават с това: щом човек се намира под една илюзия, ако той е топъл, веднага губи от своята топлина. Вземете кой да е човек, ако има точни везни, премерете го, когато е нормален, ако започнете да го храните с илюзии, премерете го, той започва да олеква, този човек е изгубил своето нормално положение. Нали знаете светии, които са ходили по горите да постят, чрез пост те са искали да станат светии. Те не са разбирали поста. Чрез пост човек светия не може да стане. То е упражнение, той изгубил нещо от своята тежест, в дадения случай. Но човек има нормално състояние. Ако вие се храните с илюзии, вие губите от теглото си. Но човек губи ли от теглото си, това не е правият път. Той трябва да придобива от теглото си, не с килограми, но то са много малки части, има такива скъпи вещества, но човек в теглото си всеки ден трябва да има, в теглото си, по едно увеличение в теглото на човешкия организъм. То е нормалното развитие. Ако туй тегло не се увеличава, човек върви по един крив път. Така съвременните психолози, когато изучават човека, когато той отслабва, човешкото лице става по-красиво, по-деликатно, по-симпатично, те имат известни норми за човешкото лице. Когато човек бъде по-красив, този човек съдържа повече материя, отколкото е направен, зад тази материя има повече сложни сили вътре, с които може да разполага, има повече способности. Добрият човек, светият човек се отличава с повече сила, талантливият човек има по-малко. Оставете един човек свободен, той изгубва от силата. Колкото върви към доброто, увеличават се силите. Рекох, когато човек дойде да вярва в Бога, ние трябва да имаме за Бога една идея. Казвал съм и друг път: Бог извън нас не съществува и ние извън Бога не съществуваме. Христос казва: „Отец е в мен и аз в Него.“ Той не казва: Аз съм вън от Отца и Отец е вън от мене, но казва: „Аз съм в Отца и Отец е в мене.“ Ние търсим един Бог, който е вън от нас. Не, вътре в нас е Той. Тъй трябва да разбираме, че Бог е вътре в нас и ние сме вътре в Бога. Ако дойдем така да разбираме нашите отношения към Бога, тогава ще разбираме отношенията с другите хора. Един човек, който не може да обича Бога, той не може да обича и другите. Една дъщеря, която не може да обича майка си, не може да обича другите. Един [син], който не може да обича баща си, той не може да обича другиго. Синът трябва да мяза на баща си, дъщерята – на майка си. То е закон в Природата. Съвременните хора искат тепърва да познаят Бога и Той да ни изпрати своето благословение. Ако сега трябва Господ да изпрати Любовта Си, ние сме загубени. Казваме: „Трябва да чакаме, да внесе доброто.“ Той отдавна го е внесъл, ние вече носим тия заложби в душата си, трябва да вярваме в тази Истина. И нашата свобода е вътре в нас. Ние не трябва да чакаме нашата свобода отвън. Може другите хора да се залъгват, но всеки от нас трябва да е в състояние да избави своята свобода. Ако всичките хора се съединят, ще имаме философия. Значи всички трябва да се откажем от ония лъжливи идеи, които замръзват (?) човека. Сега през тази година искам да развиете своите дарби. Турете си за задача да бъдете здрави; турете си за задача да бъдете щастливи; турете си задача да имате едно благородно сърце, което при всички положения, които станат в живота, никога да се не измени. Турете си за задача, вашият ум при всички философски твърдения, като чуе всичко, пак умът ви да е спокоен, да се не плашите. Най-после турете си задача да се срещнете с Любовта, която иде отгоре. Новата година носи цяла торба с Любов. Пригответе торбата, като дойде Любовта, кажете: „Малко от новата Любов!“ Сега ще ви говоря на нов език. Всеки има торба. Торбата аз наричам човешкото сърце. Отворете сърцето си за новата Любов, да я почувствате. Тя се отличава. Нали онзи италианец прави опит, от Италия запалил лампите на Австралия. Тази, новата Любов се отличава с това изкуство, че тя ще запали всички тия свещи, че вие ще светнете, ще дойде, ще ги запали и вие действително ще знаете, че сте в едно пристанище. Тогава ще кажете като онзи: „Действително аз, човекът, който бях сляп, сега виждам.“ Сега има нещо, което вие трябва да видите. Аз не искам да разправям за някакъв нов опит, за някаква реалност заради⁷ мене. Моята реалност за мен не може да бъде реалност за вас, нито пък вашата реалност може да бъде реалност за мен. Както и да разправям, вие не може да разберете един свят, ако нямате отношение към него. Обаче когато аз разглеждам другия свят, аз говоря от три точки. Гледам го от физическия свят, гледам го от света на моето сърце, гледам го от света на моя ум. Ако има известно съотношение между моето тяло, между моите чувства и между моите мисли, никога не се нарушава равновесието, имаме вече този потик, аз считам вече тази идея, която имам, за права. Философски разсъждавам. Щом има малко разногласие в мене, аз зная, че моите схващания не са прави. Вие твърдите – някаква работа не е права. Може човек да твърди, че някоя работа не е вярна, може наполовина да е вярна. Защото, ако вие твърдите, че ъглите на един четириъгълник са равни на 180 градуса, право ли е туй твърдение? Не, не е право, не 180 градуса, но 360. Понеже има на четири места по 90 градуса и те правят 360. Ако вие твърдите, че ъглите на един квадрат са равни на 180 градуса, ако кажете, че истината е наполовина вярна... Пък да твърдите, че са равни на хиляда градуса, то е едно преувеличение. Тогава вие мязате на един поп, който тълкувал онзи стих за хлябовете. Питат го: „Как е било, дядо попе, Христос да нахрани с пет хляба пет хиляди души?“ Казва: „Трябва да знаете, че те не са били обикновени самуни, те са били големи като могили.“ Те се учудили – как така хлябове като могили. Казват: „Не се чудим на хлябовете, но се чудим на голямата уста на пещта, която е имала пещта, в която са печени.“ Това не е тълкуване на едно чудо, чудо в света всеки може да извърши. Всеки от вас може да извърши едно чудо. Всеки от вас може да запали и да изгори една земя, може да се запали земята от единия край до другия. Ако намериш запалка, може да я запалиш и да я превърнеш в пепелище, но благодарение, че Господ скрил запалката, кибритената клечка от хората. Сегашните химици и физици търсят и един ден тия деца може да намерят кибритената клечка. После вие ще видите химиците, които правят своите опити. Опасността се крие в това – пожар по цялата Земя. Какво ще стане със Земята? Ако вие мислите, както сега върви съвременната наука в своите изобретения, че светът ще се спаси... Сега изобретенията вървят по един път, който носи разрушения за тия науки. Заблужденията в туй направление трябва да се спрат. Да се измислят някакви отровни газове, това не е наука. Нека дойдат тия химици, да намерят еликсира на живота, ще ги похваля. Да измислят някакъв сироп за престъпниците, като се нацъркат, та да станат светии или когато един народ не може да се проявява хубаво, да го нацъркат да може да се управлява хубаво. Да измислят този сироп и е на място. Нали знаете танцьорки има, които играят много хубаво без да знаят. Аз бих желал Любовта да ви прати да играете новата игра. Докато не започнете да играете, вие сте мъртви. Светът не е за мъртвите, но за живите. По-добре да играят хората, отколкото да лежат по гърбовете си. По-добре да живеят хората, отколкото мъртви в гробовете с надгробни надписи. Никакво умиране, на умрели хора никакви паметници. За хората на Божественото учение, никакви паметници не трябва. Аз съм против паметниците. Всеки един носи жив паметник на Любовта. Паметник на твоята Любов, паметник на онова знание свещено, паметник на онази Истина написана в твоята душа. Само това трябва да бъдат тия големи паметници, които трябва да носим. Всички други паметници, това са заблуждения. Умрял някой, турят паметник: Тук лежи еди-кой си философ, реформатор, направил известни реформи. Какво се ползвам от реформите на някой си, ако аз се разболявам? Аз не вярвам в убийство, аз не вярвам в смърт, може целият свят да умре, аз не вярвам. Аз не вярвам, че хората умират, аз вярвам, че хората се преструват. Аз всякога, когато съм срещнал някой умрял, казвам: „Ти си се престорил само.“ То е само лично, субективно схващане, не може да го препоръчам. Аз когато срещна някой умрял, аз виждам, че не е умрял. В мене идеята е другояче сложена. Аз виждам, че този човек е напуснал къщата си и заминал за някъде. Тия хора в странство изчезват, аз зная адреса, оставят къщата на негово място. Има хора, ако ги оставите, те изчезват преждевременно. В съвременните [...]⁸ имаме ред факти, дето човек ходи в странство и се връща. Един студент свърши университет, свърши два факултета. След туй, този човек – изчезне неговата ученост, той стане едно малко дете. Майка му го учи, той е будала, след десет-петнадесет години, той свърши гимназия, върнал се онзи стария ученик, започне да работи. Къде ходил, той не знае, той започва да работи и не признава друг, който е в тялото. Имаме ред факти, по които можем някой път да се научаваме от няколко съзнания. Ние още не сме дошли до човешкия живот. Туй, което става често във вас, се дължи на други съзнания. Вие ставате сутрин, не сте разположен, как го изяснявате? Станете сутрин и вие сте радостен. Ние имаме една философия, която изяснява нещата. Ти ще опиташ една философия в живота. Ако вие разбирате закона, има един благоприятен момент, може да смените най-лошото ваше състояние. Ако не знаете, тази смяна ще се яви по друг начин. След една седмица или някой път след една година, ще си иде. Казвате: „Този дявол ще го хвана някъде.“ Ние казваме някой път: „Учителят носил страшни идеи.“ Тази идея не е ваша. Ние, съвременните хора искаме да оставим този въпрос. Искам да оставя на вас мощната сила на Любовта. В света искам да постъпвате, да вярвате, не във вашата личност, не във вашата индивидуалност, защото индивидуалният живот го наричам живот на падналите листа. Да се индивидуализира човек, да мисли само за себе си, прилича на падналото листо. Аз говоря за това паднало листо, аз говоря за този неестествен живот. Дървото не се съставя от ония падналите листа, но всичките клонища и паднали листа съставляват цялото дърво. Човек е, който може да живее във всички свои листа. Човек е, който може да живее във всички свои клони; човек е, който може да живее във всички свои корени и в дънера; човек е, който живее в себе си, във всички свои мисли; живее във всички свои чувства и да е господар. Сега рекох, тази, новата година, тридесет и първа година, тя е година на жертва. Жертвата, това е едно велико проявление на Любовта. Никога човек не може да прояви Любовта без жертва, тя осмисля. Каква любов е направена без жертва? Следователно вие ще изучавате закона на жертвата. По отношение на тази Любов не трябва да съжалявате, че сте направили някаква жертва, защото в жертвата ти жертваш, за да придобиеш нещо. Всякога в жертвата има придобиване. Само в жертвата се проявява животът. Христос дойде на Земята и пожертва своя живот на Земята, но нищо не изгуби. Какво изгуби Христос? В своята жертва Той придоби. Следователно в жертвата човек придобива. Човек, който не е готов, той мъчно може да разбере силата. Сега настъпващата година е година на жертва, хората ще дадат тия жертви. Тази година са умрели 42 милиона хора, тази година са се родили 48 милиона хора. Идущата година ще умрат 45 милиона хора и ще се родят 50 милиона хора. Питам сега: След време, тъй както се увеличава светът и се напълни с хора, какво трябва да правят тези хора? Накъде трябва да вървят? Те ще започнат да мислят да се преселят от Земята. Един философски въпрос поставям за плашене. В бостаните някой път поставят плашило. Адът е едно страшилище. И адът съществува, и раят съществува, но човек е кандидат и за рая, и за ада. Щом обичаш, кандидат си за рая; щом мразиш, кандидат си за ада. Следователно ти не можеш да избегнеш рая или ада. Ако мразиш – кандидат си за ада; ако обичаш – кандидат си за рая. Сега през тази година някои хора ще пожертват любовта си. Някои ще пожертват омразата си. Аз не зная вие от кои ще бъдете. Зависи от вас. Казвам едно: някои от вас ще станат кандидати за рая, някои за – ада, т.е. възможности са това. Не, че е определено – може някои да станат кандидати, но всички ще бъдете кандидати за рая, ако обичате. Сега ви пожелавам новата година да станете кандидати за рая, за хубавия живот. За рая, аз разбирам този рай – да бъдем всички кандидати за рая, че да почувствуваме тази благост. Та ви поздравявам с новата година. Само Божията Любов, само Божията Мъдрост и само Божията Истина носят пълния живот. 12 часа вечерта, 31.12.1930 година ¹ Беседата фигурира в каталозите като непечатана извънредна. ² Дере – в смисъл на: къса се. ³ Вероятно – пазите – блед и нечетлив текст в оригинала. ⁴ Хромел – ръчна мелница от два камъка. ⁵ Заради – в старинното му значение на: за. ⁶ Стълбица (ст.-бълг.) – стълба. ⁷ Заради – в старинното му значение на: за. ⁸ В оригинала е оставено празно място за една дума.

Аудио - чете Мария Кисова; Аудио беседа (видео) От книгата "Общение с Бога", единична извънредна беседа, 23 ноември 1930 г. Издание 1931 г., София. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Общение с Бога Животът, в своите прояви, има една реална и една нереална страна. Тия прояви имат свои практически и теоретически значения. Запримeр, да вярва човек, това е една от теоретическите страни на живота. Каквото и да мисли човек за вярата, това е все още теория. В такъв случай всички хора се различават в своите теоретически възгледи за вярата и за живота. Обаче, по отношение на реалното в живота, т.е. по отношение на съществената страна на живота, всички хора, както и всички живи същества, изобщо, имат еднакви схващания, както и еднакви опитности. Значи, в реалността на нещата има единство. Например, когато дойде радостта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промени във всички живи същества. Тези промени се забелязват най-добре у хората. Когато те се радват, пулсът им се увеличава, приливът на кръвта в сърцето се усилва и всички органи се разширяват. Изобщо, радостта причинява разширение в човека. Друга реална страна на живота е молитвата. Който не знае да се моли, той само теоретизира. Обаче, да се теоретизира върху молитвата, това не може да се нарече истинска молитва. Съвременните хора мислят, че молитвата, моленето е достояние само на простия човек. Те считат молитвата за нещо долно по отношение на учения, на гениалния човек или на светията. Всъщност, ако се вземе предвид живота на гения, на учения или на светията, ще се види, че той от начало до края представлява само молитва. Животът му започва с молитва и завършва с молитва. Молитвата на гения, например, показва, че той е бременен с някаква велика идея, с която иска да допринесе нещо на света. Такъв живот е напълно безкористен. И затова казваме, че както геният, така и светията не търсят в живота си своето лично благо. И тъй, всички хора, които са готови да разберат по вътрешен, интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, която се крие в понятието „молитва." И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително поне изразяват понятието молитва. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота, от който си излязъл. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е. за Първоизточника на живота. Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло, се дължи на една дълбока вътрешна причина – немарливост към Първия Принцип, от който е излязло. Днешният човек е немарлив към Бога, вследствие на което често чувате да казва: аз съм свободен човек, мога и без Бога, мога и без молитва. Така разсъждава човек, който се мисли свободен, но това разсъждение логически не е правилно. То не е правилно по единствената причина, че реалното, т.е. абсолютното в света не може да се раздвоява. Както Бог, Който ни е създал, не може да ни забрави, така и ние нямаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, всичко е свършено с нас. Ако Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравим, пак умираме. Казвате: защо умираме? Ще ви докажа защо иде смъртта. Когато някой пита, не може ли да живее без молитва, то е все едно да пита, не може ли да живее без да диша. Щом човек се счита свободен, независим, нека се опита да спре дишането си само за един час. Спре ли дишането си за един час, той ще разбере каква е необходимостта от него. Ако дишането представлява голяма необходимост за човека, тогава мисълта за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога, като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби, ние трябва да си спомняме за Бога. Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти, нищо не съществува. Някой казва: културата може да съществува и без Бога. Казвам: колкото животът на земята може да съществува без слънце, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото растенията могат да съществуват без вода, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото хората могат да съществуват без въздух, толкова и културата може да съществува без Бога. Това са сравнения, които показват голямата необходимост от молитвата. Мисълта на човека не може да се развива без молитва. Ние не говорим за изопачените човешки мисли, според които идеята за Бога е представена в най-карикатурен вид. Идеята на съвременните хора за Бога е идея на падналото човечество. Това, което те считат реалност, всъщност не е никаква реалност. Колко пъти човек се е молил на Бога, без да е получил някакъв отговор! Защо не получава отговор на молитвата си? Да се моли човек на Бога и да не получава отговор на своята молитва е положение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди, пак усеща жаждата. Водата, която той пие на сън, не задоволява жаждата му. Значи, това пиене на вода не е реално. Реалността се отличава по това, че тя е в сила да задоволи всяко чувство, от което човек вътрешно се измъчва. В реалността човек непрекъснато, постоянно расте. Това вечерно събрание е свикано за реалността на молитвата, да разберете, как трябва да се молите. Бих желал да чуя от някои как се молите. Когато се молите, т.е. когато отивате при Бога, вие се стеснявате. Можете ли да се молите правилно, щом се стеснявате? При това, на какво се дължи стеснението? Когато ученикът е научил урока си, както трябва, той става от местото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му. Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и казва: учителят ще ме скъса. Когато се молите на Бога, имайте предвид следните Негови качества: Той е крайно търпелив, но и много взискателен. Когато човек се моли, той трябва да се моли за реални, за действителни неща. Бог не обича да се молим за празни работи. Празни работи са онези, изпълнението на които зависи от нас. За тези работи ние не трябва да очакваме на Бога, Той да ги направи. Смешно е, например, да отидеш при Бога и да се молиш: Господи, научи ме да се храня. Или, научи ме, Господи, как да пия вода, как да се ръкувам с хората, как да се обличам и т.н. Много от молитвите на съвременните хора са от този тип. Казвам: съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях всякакво користолюбие. Користолюбието е порок, язва, която разяжда човешката душа. Като облак то помрачава съзнанието на човека и огрубява неговото сърце. Користолюбивият цял ден мисли само за себе си: да се е нахранил добре, да е хубаво облечен, жилището му да е топло и удобно, да е здрав и т.н. Що се отнася до страданията на другите хора, той казва: това не ме интересува. Да не се интересува за своя ближен, това е чуждо състояние, на което човек се поддава. Това състояние рядко обхваща човека, но то мирише толкова неприятно, че дълго време той трябва да се чисти, докато се освободи от него. И тъй, помнете следната Истина: няма по-благородно нещо в живота на човека от молитвата. Каквото друго и да ви казват хората, не забравяйте значението и необ- ходимостта от молитвата, от общението с Бога. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с общението с Първата Причина, каквото има в молитвата. Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не може да се счита за истинска. Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще мязате на дърво с узрели плодове. Види ли ви Бог така накичени, ще Му е приятно, че пред Него седи разумно дете, което знае да говори на такъв възвишен, ангелски език. Ще кажете: всички не можем да бъдем разумни деца. – Нищо от това, Бог търпи и глупавите деца, но има разлика между едно разумно и едно глупаво дете. Глупавото дете никога не може да има резултатите на разумното дете. Това виждаме навсякъде в живота: разумният учи, а глу- павият всякога отлага; разумният се възнаграждава, а глупавият се утешава. Казвам: ако съвременните хора не знаеха да се молят, те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили, се дължи на молитвения дух, който работи в душите им. Тъй щото, благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение иа молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна, духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата. Сега, като ви наблюдавам, аз забелязвам следното нещо: вие сте забогатели със знания, които ви преподавам, но не сте научили как да се молите. В много отношения вие мислите като мене, философствате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но едно нещо не знаете – не знаете да се молите като мене. Единственото нещо, на което не мога да ви науча, е да се молите. Аз никога не си позволявам да науча някого как да се моли. Защо? –Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. Някой ме запитва: ти как се молиш и кога се молиш? – Как се моля, не мога да ти кажа, но всякога се моля: аз се моля и като ям, и като пия вода, и като чета, и като работя — всякога и навсякъде се моля. – Не ти ли става тежко от толкова много молене? – Напротив, по-леко ми става. Животът се заключава, именно, в молитвата. Престане ли човек да се моли, и животът изчезва. Велико нещо е молитвата! Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви. Като се научите да се молите, и животът ви ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: „Учителю, научи ни да се молим!" Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи." Обаче, те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Казвам: всеки човек може да научи да се моли. Щом молитвата е в зависимост от добродетелите, човек трябва да постави доброто за основа на своя живот. Постигне ли това, той няма да забележи как способността му да се моли ще се яви като естествен резултат на живота. Тогава душата на човека ще цъфне като дърво с хиляди благоуханни цветове. Когато човек изпадне в молитвено разположение, зло не съществува за него. Той е разположен към всички. На всичко се радва, за всичко благодари. Като гледа как червеят пълзи, той се спира пред него, иска да му помогне с нещо. Като погледне към някое дърво, на което вятърът люлее листата, той изпитва разположение към него и пожелава да му помогне. Пред този човек всичко оживява. Той вижда навсякъде Божия Дух, Който работи и помага. Това събужда подтик в него и той да работи, да се освободи от ограничителните условия на живота. Казвате: само човек ли се моли? – Всяко живо същество се моли. И животните, и растенията се молят. Благоуханието, което растенията разнасят из въздуха, е тяхната молитва. Когато растението изгуби своето благоухание, то изсъхва. Докато растението благоухае, то расте и се развива. Има растения, от листата на които, както и от техните цветове излиза благоухание. Следователно, и човек, когато се моли, издава благоухание, както и растенията. Колкото повече се моли той, толкова повече и благоуханието му се увеличава. Престане ли да се моли, и благоуханието му постепенно изчезва. Който никога не се е молил и е забравил да се моли, той мирише неприятно. От качеството на растението зависи неговото благоухание. По същия начин се определят и добродетелите у човека. Колкото добродетелите на човека са по-развити, толкова по-силно е и неговото благоухание. И тъй, молитвата е най-важната работа в живота. Що се отнася до това, как да се молите, това е лична работа, която всеки сам трябва да научи. Ако аз ви науча да се молите, вие ще чувате само едно ехо, което най-после ще ви дотегне и ще се откажете от молитвата. Молитвата има смисъл само тогава, когато тя излиза от дълбочината на душата. Искате ли някой да ви покаже как да се молите, той ще ви каже: аз ще се моля за вас, а вие ще работите за мене. Такъв е законът. Работите ли за някой човек, той пък непременно трябва да се моли за вас. Не се ли моли за вас, и вие не трябва да работите за него. Такива са отношенията между духовните хора. Ако пък вие се молите за някого, той ще работи за вас. Тази вечер аз искам вие да се молите, аз да работя; или, аз да се моля, вие да работите. Или пък можем да се разделим: едната половина да работят, а другата половина да се молят. Каквото и да приемете, едно е важно за вас: всички да вземете участие, да отправите ума си към Бога. Няма по-тържествен момент от този, да отправим ума и сърцето си нагоре, към Този, Който ни е дал всички блага. Ако работите по този начин непрекъснато, в продължение на цяла година, вие ще бъдете през всичкото време радостни и весели и ще чувствате присъствието на Бога. Тази молитва ще бъде в сила да ви помага във всички случаи на живота. Наука без молитва отегчава човека; религия без молитва отегчава човека; любов без молитва отегчава човека; ядене без молитва отегчава човека. Всичко, което се върши без молитва, е тягостно за човешкия дух. Има хора, които са много взискателни в молитвата си; тяхната молитва е строга, отмерена, сдържана. Обаче, има хора, особено между бедните, молитвата на които се излива непосредствено, свободно, както чувстват в дадения момент. След такава молитва лицата на такива хора просияват, засмиват се, а същевременно и в душата им става някаква промяна. Слушате някой беден да се моли: „Господи, има нещо в мене, което желае да се моли, но не зная как да се моля. Съжалявам, че употребяваш грижи и време за мене, но още не съм се научил. Правя усилия да върша волята Ти, но не успявам, постоянно греша. Ако речеш да ме удариш, ръката Ти ще ме смаже. Съжали се върху мене, втори път няма да повтарям същите погрешки." Бог, като чуе тази молитва, изпраща благословението си върху тази душа и казва: „Умно дете е това, то ще се изправи." Аз изнасям нещата по човешки, както стават между хората. Кой не е срещал в живота си чистосърдечен, откровен човек, който да му говори от дълбочината на душата си? Като слушате такъв човек да говори, вие чувствате, че той е готов на всякакви услуги, на всички жертви за вас. Тогава и вие изпитвате разположение към него, и ако той ви е направил някаква пакост, вие сте готови веднага да му проститете. Казвам: ако вие не прощавате прегрешенията на вашите ближни, и вашите прегрешения няма да се простят. Често вие се обръщате към Бога с молба да ви се открият някои тайни. Много неща ще научите, но само когато се научите да се молите, както трябва. Сега, като ви наблюдавам тази вечер, виждам, че между вас има и млади, и стари. И всички казвате, че се обичате, че имате братски отношения помежду си. По какво се отличава старият от младия? Старият брат се отличава с готовността си да услужва на по-младия си брат, а младият брат се отличава с готовността си да работи. Значи, и младият, и старият брат са готови да вършат всякаква работа, която им се представи. Всеки човек трябва да има в душата си абсолютна готовност да служи на Бога, както ангелите и напредналите братя имат готовност да помагат на всички, без разлика на положение. Казвате: накъде трябва да се обръщаме, като се молим? Едно трябва да знаете: молитвата не търпи никакви правила, никакви ограничения. Когато човек се моли, както трябва, той винаги е обърнат към Бога. Вие не можете да се молите, ако не сте обърнати към Бога. Ако се молите на Бога, а мислите за някой човек, бил той ваш приятел, или ваша майка, или ваш баща, значи вие се молите на тях. Ако се молите на Бога, а мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите. Ако се молите на Бога, а мислите за някой светия, вие се молите на този светия, а не на Бога. Следователно, искате ли молитвата ви да бъде приета от Бога, мисълта ви трябва да бъде насочена изключително към Него. Във време на молитва умът ви трябва да бъде свободен от всякакви странични мисли. И тьй, молите ли се, образът на Бога трябва да седи в ума ви. Никакъв друг образ! Ще кажете: ние не знаем какъв е образът на Бога. Не, вие знаете този образ, но сега трябва само да Го възстановите. Има един момент в живата, когато всички същества, от най-малките до най-големите, отправят ума си към Бога. В такъв случай, мистичната страна на молитвата се заключава в това, човек да схвазне този момент, да се присъедини към тази обща молитва и да каже: Отправям ума, сърцето, душата и духа си към Този, към Когото всички се отправят в този момент. При това, всеки ще отправи мисъл, съответна на неговото развитие. Бог ще отговори на тази колективна молитва, като ще изпрати всекиму толкова светлина, колкото му е необходима. Сега, нека всички прочетем Добрата молитва и отправим ума си към Този, към Когото всички се обръщат тази вечер. Тази молитва е обща, не само за човечеството, но и за цялата вселена: за всички ангели, арахангели, началства, власти, сили. Само по този начин ще измолим Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата воля. Беседа от Учителя, държана на 23 ноември, 9 ч. в. 1930 г. Изгрев. Obshtenie_s_Boga.pdf

Познайте Истината и Истината ще ви... Извънредни беседи, Бургас. Стремление каждого человека - это свобода в мире. Под словом «свобода» мы должны понимать широту наших действий, мыслей, желаний, которые скрыты в нас, и устранение всех сковывающих условий. Свобода - это качество Духа. Лишить кого-то свободы - значит пасть. При потере условий для развития свобода ограничивается. Например, потеря одной части тела - руки, ноги - это уменьшение свободы. Потеря разума, мысли, зрения, слуха и вообще всех органов чувств - это полное ограничение свободы. Истина - это условие обретения свободы духа. Свобода подразумевает три условия. Во-первых, свобода тела. Во-вторых, свобода воли и, в-третьих, свобода сердца для проявления чувств и мыслей. Христос говорит: «Истина сделает вас свободными». Истина укажет нам путь к свободе. Не всякая мысль, желание, воля приносят нам свободу. Каждое слово - это брошенная граната. Каждое слово - это комбинация мыслей. Одно плохое слово, мысль могут лишить нас свободы. Сказанное обидное слово производит свой эффект. Всегда нужно иметь меру проверки, взвешивания своих мыслей и желаний. Эта мера, этот пробный камень - Христос. Он всегда должен быть перед нами и в уме нашем. Когда мы всегда со Христом, рождаются в изобилии мысли в нас, желания и стремление к работе, а это добрый знак. Только они не все одинакового качества, и мы должны знать, какие из них выбрать. Мысли и желания - это камни карьеры, из которых строится будущее человеческое тело, и это духовное тело. Эти мысли и желания приходят с разных сторон. Мы должны уметь выбирать необходимые камни для строительства. Для строительства дома необходимы не только камни, но и железо, дерево и другие материалы. Есть духи, которые продают нам материалы дорого или дешево; когда они продают нам дороже, они обманывают нас относительно того, сколько они стоят. Христос хочет сделать нас свободными. Мы связаны тысячей обязательств - в первую очередь, перед родителями, затем перед братьями и сестрами, потом, когда мы женимся, перед женой и детьми, затем перед обществом и т. д. Искусство состоит в том, чтобы знать, как поступать по отношению к каждому из них. Свобода имеет права и обязанности. Общество только за счет прав или только за счет обязанностей не может процветать, а необходимы два процесса, которые должны идти вместе. Права ограничены в соответствии с нашими нуждами. Захотим большего - произойдет обратная реакция. Где больше меда, там соберется и больше пчел , чтобы его съесть. Где больше богатства, там все злые духи соберутся вокруг нас. Богатство необходимо для свободы - оно, хотя и дает блага, дает и зло, оно может сделать человека ленивым, гордым и прочее. В Христовом учении ценность человеческой души зависит от внутренних качеств - соединиться с Господом, то есть облечься в Истину, а это значит облечься в Любовь. Мы знаем Солнце по его свету и теплу. Мы знаем Бога по Истине и Любви. Когда Истина входит в наш разум - мы мыслим, а когда Любовь входит в нас - мы действуем. Истина - это внутренний зародыш души. Если мы ее имеем, мы всегда будем чувствовать укрепление - не будет старости, а всегда будет молодость, мы будем чувствовать себя всегда бодрыми. Трудности - это благословение, они - условие для нашего подъема, потому что мы будем работать над их устранением, чтобы обрести благо. Все наши органы, части тела, хотя и помогают нам, но и ограничивают нас, поэтому нужно знать их функции, чтобы они работали правильно. Теперь создание духовного тела будет нам подчинено. Оно покидает нас, мы расстаемся с ним. Мы должны вступить в контакт со всеми духами, которые составляют наше тело, живут в нашем теле и нам помогают. И это значит, говорит Христос, мы должны сродниться с Небом, а родство - это обязанность. Христос связывался со всеми духами. Он принес Себя в жертву не только на кресте. Существование всего, чем мы сейчас живем, принадлежит Христу, поэтому мы любим Его. Он оставил нам богатство, чтобы пользоваться им, а не любить. Он оставил его нам, чтобы мы пользовались им, а не чтобы брать и делить. Это богатство, ради которого Христос пожертвовал Собой. Если мы не будем пользоваться им, Он его заберет. Он нам его дал, чтобы развить нас духовно и приготовить к ангельской жизни - после этого мира мы должны будем перейти в другой - мир ангелов. Христос хочет, чтобы мы использовали пробный камень, который является нашей Божественной душой, и когда мы найдем ее, мы будем свободны. Христос в этом мире учил людей, как найти свою зарытую душу - скрытое сокровище. Многие из наших душ заложены, и мы должны найти их. Когда человек спустился с небес на землю, он заложил свою душу, поэтому мы должны выкупить ее. Все люди, жившие до нас, обрабатывали почву, нарабатывали руки, и мы должны работать своей душой на той же почве. Вот почему мы хотим иметь критерии для меры - пробный камень. Обращение, покаяние и так далее, и здесь происходит процесс возрождения. Чтобы приобрести пробный камень, мы должны быть свободны; чтобы быть свободными, нужно благодарить за все, что с нами происходит: хорошее или плохое, и это Христос, живущий в нас. Тогда все должности для нас будут одинаково важны. Не будет нам дана более значимая должность, пока мы не исполнили хорошо меньшую. Бог также посылает ангелов служить какой-то грешной душе для ее исправления. Всегда нужно начинать с меньшей работы и переходить к большей, а не говорить, что мы свободны, мы не обязаны делать никакой работы. Бог создал Землю, и когда она исполнит свои задачи, ее частицы расширятся, и Земле придет конец. Каждый наш поступок в этом мире коллективен, потому что мы связаны со многими духами. Каждая наша мысль - это обязательство, политика, и тот дух, у которого оно, нами руководит, и мы находимся в его руках. Поэтому давайте не желать великих вещей, ибо когда мы их желаем, по нашему праву они нам будут даны, но потом дух скажет: «Теперь заплати!", а когда нечем платить по обязательству, придут страдания, лишения, болезни и так далее. Каждый гневающийся ограблен, потому что он вне тела, и духи грабят его. Поэтому для каждого наблюдать за своим «домом» - своим телом - это есть свобода. Если мы в чужих домах, мы не свободны, потому что всегда могут нас изгнать. Первое, что сейчас важно, - это различать наши желания и мысли: какие из них для нашей пользы, те мы желаем, чтобы были исполнены. И тогда можно сказать: Господь их предназначил для нас. 13 апреля 1914 г, Бургас Из записок: Минчо Сотиров, Ивана Гарвалов и Величка Стойчева.

От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА Речта, която сега ще започна, е чисто Слово Божие, предавано, говорено и опитано от хиляди години. Това са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно проучване произвеждат всичките краски, необходимо нужни за духовното ваше повдигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, и това, което прочета, ще се сформира и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение В тази книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тези стихове Това е книгата "ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА " (Учителят чете стиховете, които произвеждат червената и портокалената краска ) Аз искам да образувам силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година и всички тези стихове са извадени под Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всички тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила. Всички вие образувате съвременния ЕРУСАЛИМ Имаме представители от Англия, Франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и други страни Всички тия духове са с Христа, на Когото България дължи всичките благословения, на които сега се радва. Това е ЕРУСАЛИМ. Всички съвкупно представят съвременния ЕРУСАЛИМ. Това е ЕРУСАЛИМ, който сме ние. Ние трябва да дадем пример на хората – някой със Словото, някой с делото и с помишления, да се създаде образец на себеотрицание и смелост Бъдете смели! Няма от какво да се боим, ние трябва да помагаме на този народ. Тази година ще работим само за Веригата. Стиховете от Господнята книга образуват лъчите на светлината, потребни за всички. Духовете се опитаха да посегнат даже на здравето ми. Учителят чете от "ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА". От зелената краска зависи успехът, в нея влиза и освежаването. От недоимък на зелената краска се ражда недоимъкът, сиромашията, а когато е в изобилие, развива се любостежанието и скъперничеството Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, прибягваме до червената. Когато искаме да растем, зелената краска трябва да приемаме във всичките й степени. Да използуваме светлината. В светлината е животът. Всичко зависи от светлината, която е необходима за живота, и през него ще прекараме всички краски. И тогава ще се обединят Седемтеe Духа в човека и той ще се върне в първоначалния източник. За това Христос слиза, за да научи човека. Някои мразят да четат стиховете на Любовта. Със светлината идват всички добри духове Божествените духове сутрин слизат, вечер по същия път отиват при Бога, Христовият Дух и това дихание се превръщат в светлина, а светлината е живот. "Твоят век ще бъде по-светъл от пладне, и тъмнина ако си, пак ще станеш като зора" [Йов 11.1] Христос е наш приятел С тия стихове ще работим върху нашите сърца. Радостта е плод на аметистовата краска, светостта също принадлежи на тази краска. С последните краски по-мъчно се работи. Работете с първите пет краски. Господ е, Който всяка сутрин ни събужда Той е първият, Който се явява на всички в света. Най-важните краски са червената, розовата, портокалената, жълтата, синята, виолетовата, а също аметистовата и диамантената. Събора във В. Търново 15 август (28 август нов стил) 1912 г, празника Богородица Как да се употребява книгата на Учителя "Завета на цветните лъчи на светлината“ Боян Боев Към 1912 г , доколкото зная, Учителят отиде в с Арбанаси, където прекара два месеца сам и там изработва тази книжка. Изважда тези стихове от Библията и Евангелието, чете ги през лятото на Събора – Търново, и после ги даде за отпечатване. Това са стихове от Евангелието с много силно съдържание. Важното е, че те са свързани с цветните лъчи на светлината червени, портокалени, жълти, зелени, розови, сини, виолетови аметистови и диамантени лъчи. Едно пояснение виолетовите лъчи са теменужено-морави, които бият към синьо, а аметистовите са морави, които бият към червено Силата на тези стихове е свързана с цветовете – седемте цвята на слънчевия спектър. Когато човек иска да работи върху известна своя добродетел, за нейното развитие, или да си помага за лекуване на някоя болест, или да премахне някакво препятствие, или за изглаждане на недоразумения, той ще си послужи със съответните стихове. Всеки цвят е представен на три места в книгата Завършва се със с 60 и накрая с 61 със заповедта на Учителя. Тази книжка е хубаво да я носи човек у себе си винаги, особено когато пътува или е на екскурзия Един брат на Витоша си навехнал крак Като казал това на Учителя, той го попитал носи ли си "Завета на цветните лъчи" Братът казал, че не го носи "Ето причината" - отговорил Учителят. Тази книжка да не се дава на случайни хора, защото може да се злоупотреби с нея. Да се чете с 48 - "Отец на светлините" - светлите лъчи. Как да се четат стиховете от цветните лъчи Всеки цвят е даден на три места в книгата Най-напред се прочитат 1, 3, 5, 6 и 7 страници След това се намира съответният цвят на трите места, прочита се и накрая се прочита заповедта на Учителя. Така тази книга действува на човека. За всеки ден ще се четат следните стихове: Понеделник – зелени лъчи – с 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 53, 54 до сини лъчи и с. 60. Вторник – червени (портокалени) лъчи – с. 8, 9, 10, 11 и 48, 49, 60. Сряда – жълти лъчи – С 18, 19, 20, 21,51, 52, 53 и 60. Четвъртък – сини лъчи – стихове и страници съответно. Петък – розови лъчи – стихове и страници съответно. Събота – виолетови лъчи – стихове и страници съответно. Неделя – аметистови лъчи – стихове и страници съответно. За лекуване с портокалени лъчи – обливане с тях. Силни формули при обливането на портокалените лъчи във връзка с горните стихове ВОАДА, КУСТА, ВАЕВОФОР, КАЛАВИ Сядаме удобно на стол в стаята, съсредоточаваме се и мислено си представяме, че отгоре, от един душ, струи обилна портокалена светлина, ние се обливаме с нея. Мислено, като се намираме потопени в такава портокалена светлина, почваме да четем стиховете на портокалената светлина на страниците 15,16,17, 49, 50 и 60. Така прочетени, тези стихове имат голямо въздействие. Но първо се прочитат краските от с 48 - "Отец на Светлините" - светлите лъчи, до червените, и след това се продължава четенето на стиховете, които са ви нужни за момента. Ползуване на цветовете Зелената краска – когато искаш да помогнеш както на себе си, така и на други, чети стиховете на зеления цвят. Портокалената краска – при разклатено здраве. Жълтата краска – при недоразумения, спорове. Синята краска – при религиозни недоразумения. Синята краска е на Истината. Забележка: Преди да започнете упражнението, ако имате някое недоразумение, то прочетете първо розовата краска. Допълнение: Когато Учителят е раздавал "Завета на цветните лъчи на светлината" (първоначално само на ръководителите), е искал специални обещания, нещо като клетва, че ще пазят Завета, ще работят духовно, ще го носят със себе си винаги, да не го дават в случайни и чужди ръце и когато наближи времето за заминаването отвъд, да се даде тази книжка на предана и обичаща душа. източник: Ходете във виделината ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА.pdf

От книгата "Да живѣемъ за Господа", единична извънредна беседи, изнесени от Учителя през 1937 г. Издание - 1937 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание ДА ЖИВѢЕМЪ ЗА ГОСПОДА. Тъй както сте събрани днесъ, вие очаквате да ви се каже нѣщо ново. Много пѫти новитѣ нѣща не донасятъ такава полза, каквато хората очакватъ. Въ ежедневния практически и реаленъ животъ сѫ важни две нѣща: първо, какъ да живѣете за себе си; второ, какъ да живѣете за ближнитѣ си. Тѣзи две идеи включватъ въ себе си идеята, какъ трѣбва да живѣе човѣкъ за Бога. Не поставяйте тѣзи две идеи въ противоречие съ самия себе, да мислите, че като живѣете добре за себе си, вие живѣете добре и за Бога. Това отчасти само е вѣрно. Сѫщевременно вие мислите, че като живѣете добре за ближнитѣ си, живѣете добре и за Бога. И това отчасти само е вѣрно. Обаче, като живѣе за Бога, човѣкъ живѣе добре и за себе си, и за своитѣ ближни. Това е абсолютно вѣрно. Да живѣе човѣкъ за Бога, това значи да Му служи въ всички свѣтове — и въ физическия, и въ духовния, и въ Божествения. Забелязано е, че когато синътъ е въ съгласие съ баща си и майка си, той всѣкога успѣва. Не е ли въ съгласие съ баща си и майка си, той никога не е успѣвалъ и не може да успѣва. Благословението на майката и на бащата отваря пѫть на децата въ живота. Следователно, докато човѣкъ не е въ съгласие съ Бога, съ Неговия Духъ, той нищо не може да направи. Да бѫдешъ въ съгласие съ Божия Духъ, това значи за всичко да си благодаренъ, за нищо да не роптаешъ. Малко или много ти се даде, всѣкога да благодаришъ. Че не си получилъ очакваното — никога да не роптаешъ. Веднъжъ дошълъ на земята, човѣкъ ще бѫде въ положението на баща или майка, на синъ или дъщеря. Като баща, той никога не трѣбва да внася противоречие въ ума на сина си. И като синъ, той никога не трѣбва да мисли, че баща му е несправедливъ. Сега искате да ви се каже нѣщо. Едно трѣбва да имате предъ видъ: Не предприемайте работи, които не можете да свършите. Предварително си дайте отчетъ, какво можете да направите и какво не можете, да не се намѣрите въ положението на онзи нашъ братъ, който взе 90,000 лв. отъ една сестра, съ условие да й направи апартаментъ. Той изяде паритѣ, и нищо не направи. Въ резултатъ, той стана причина сестрата да се разочарова и да излѣзе отъ братството. Сѫщиятъ братъ задигна голѣми суми на братството и въ края на краищата остави единъ братъ да плаща вмѣсто него. Сега той е въ онзи свѣтъ. Пазете се да не попаднете и вие въ сѫщото положение. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ все ще замине за онзи свѣтъ, но да замине неподготвенъ, безъ да е вършилъ волята Божия, това е едно нѣщо. Да замине за онзи свѣтъ, следъ като е вършилъ волята Божия, това е благословение. И тъй, като имате предъ видъ това нѣщо, заемайте се съ малки работи, а не съ голѣми. Малката работа, свършена както трѣбва, е равна на голѣмата. Важностьта на нѣщата не се заключава въ голѣмината, но въ начина на изпълнението имъ. Една чаша вода, дадена на ожаднѣлия пѫтникъ, струва милиони. Следователно, всѣка малка работа, направена на време и на мѣсто, струва повече отъ десеть голѣми работи, свършени безъ любовь и не на време. Стремете се да дадете на човѣка поне една чаша вода. Мнозина мислятъ, че, ако работятъ нѣщо за братството, вършатъ волята Божия. — Не, животътъ не се заключава въ трупане на богатства. Силата на човѣка, както и на братствата, на обществата не седи въ паритѣ, но въ тѣхната вѫтрешна мощь. Силниятъ конь може да носи на гърба си голѣми товари, но слабиятъ, и злато да му турите, щомъ тежи, той не може да го пренесе и до най-близкото разстояние. Разумниятъ свѣтъ не иска да товари никого. Той дава на всѣки човѣкъ толкова товаръ, колкото може да носи. Тъй щото, когато нѣкой се оплаква отъ непосиленъ товаръ, той трѣбва да знае, че самъ се е натоварилъ. Запримѣръ, нѣкой се сили по външенъ пѫть да обича всички хора. — Това е невъзможно. Какво трѣбва да направи, за да обича хората? За да отговоря на този въпросъ, ще ви запитамъ: Какъ трѣбва да се отнасяте съ изворитѣ? Когато отивате при нѣкой чистъ планински изворъ, турете устата си на главата му, отдето извира водата, и утолете жаждата си. Искате ли, обаче, да измиете краката си, ще отидете на долната часть на извора, дето водата изтича. Следователно, когато отивате при нѣкой изворъ, не мийте краката си на мѣстото, дето извира. Спазите ли това правило, по този начинъ вие проявявате любовьта си. Този законъ се отнася и до човѣка. Искате ли да обичате хората, не ги цапайте. Пийте вода само отъ главата на извора, а краката си мийте тамъ, дето изворътъ изтича. Богъ е, Който обича хората, а не човѣкъ. Човѣкъ може да бѫде само проводникъ на Божията Любовь. Той не е нищо друго, освенъ касиеръ на Божествената банка. Той е длъженъ да дава на всѣки човѣкъ отъ паритѣ на тая банка по толкова, колкото е опредѣлено. И за себе си да задържи само тази сума, която му е опредѣлена. Рече ли да намали отъ сумата на другитѣ, за да увеличи своята, директорътъ на банката ще го уволни. Директорътъ на тази банка не сѫди човѣка отвънъ, но отвжтре. Той представя закона на справедливостьта, който е безпощаденъ. И тъй, искате ли работитѣ ви, както и тия на вашитѣ ближни, да вървятъ добре, вършете волята Божия. — Какъ? — Както я разбирате отвѫтре, а не отвънъ. Никой не може да изпълнява волята Божия по законъ, по външно налагане. Новиятъ животъ изисква вие да бѫдете щедри, а не другитѣ. Ако всѣки си каже, че трѣбва отъ него да мине, въпросътъ е разрешенъ. Носете въ себе си мисъльта, никого да не подяждате. Не мислете, че можете да излъжете нѣкого. Човѣкъ не може да лъже нито себе си, нито другитѣ. Никой никого не може да излъже. Докато не очаква на другитѣ, човѣкъ всѣкога ще бѫде свободенъ. Че нѣкой му обещалъ това или онова, той не се лъже. Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ, да не се измѫчва. Щомъ направи нѣкаква погрѣшка, той веднага трѣбва да я изправи. — Ама защо сгрѣшихъ? — Не съжалявай, че си сгрѣшилъ, но изправяй погрѣшкитѣ си. Купувате едно вѫже, което ви препорѫчватъ за много здраво. Безъ да го опитате, вие закачвате на него голѣмъ товаръ и го спущате въ кладенецъ. Вѫжето се скѫсва, и товарътъ пада въ кладенеца. За да не повторите сѫщата погрѣшка, купите ли втори пѫть вѫже, предварително го изпитайте и после си служете съ него. Значи, искате ли да не грѣшите, изпитвайте нѣщата и после ги прилагайте. Помнете следното нѣщо: Човѣкъ никога не може да предаде на другитѣ това, което самъ не носи въ себе си. Ти никога не можешъ да предадешъ на хората любовь, милосърдие, справедливость, ако не носишъ въ себе си тия качества. Какъ ще преподавате на хората красноречие, ако не сте красноречиви? Ще кажете, че красноречието е дарба, която на малцина се дава. — Всѣки човѣкъ може да бѫде красноречивъ. Той има гласъ, трѣбва само да се упражнява. Това е въпросъ на вѣра въ себе си и на упражнения. Лесно е да се говори, че Христосъ това направилъ, това казалъ. Знаете ли, какъ е постигналъ Христосъ всичко това? Той се е молилъ по цѣли нощи. Какво правите вие? Като се помолите веднъжъ за нѣщо, повече не се молите. Постоянство се иска отъ човѣка. Христосъ казва: „Жетвата е много, а работницитѣ — малко. Молете се на господаря на жътвата да прати работници!“ Питамъ: Молили ли сте се да ви изпратятъ работници, които да ви помагатъ? Всѣки самъ трѣбва да се моли, да не очаква други да се молятъ за него. Казано е въ Писанието: „Дето сѫ двама или трима събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ“. Това значи: единъ ще донесе вълната, другъ ще я изпреде. После, първиятъ ще тъче преждата, а вториятъ ще шие плата. Хората не успѣватъ въ много работи, защото не вѣрватъ въ това, което проповѣдватъ. — Защо не вѣрватъ? — Защото не прилагатъ правилно методитѣ. Тѣ взиматъ кутия кибритъ, турятъ я въ джоба си и я забравятъ. Днесъ ги вали дъждъ, утре ги вали, и кутията съ кибрита се намокри. Като имъ потрѣбва огънь, драснатъ една, втора, трета клечка, но тѣ не се запалватъ. Много просто! Кибритътъ е мокъръ, а трѣбва да бѫде сухъ, да стои на сухо мѣсто. Искате ли да имате постижения, прилагайте новитѣ методи. Единъ добъръ и богатъ нашъ братъ често казваше: Човѣкъ може и по петь стотинки да дава, не е въ многото. Той казваше това, защото бѣше голѣмъ скѫперникъ. Споредъ мене, този човѣкъ е правъ въ едно отношение: той може да започне съ петь стотинки, но ако днесъ даде петь стотинки, утре да даде 10 ст., после — 15, 20, 25, 30 стотинки и т. н. — постепенно да увеличава. Обаче, той спрѣ при петтѣ стотинки, и въ края на краищата всичко изгуби. Той бѣше добъръ, справедливъ човѣкъ, но скържавъ. Каквото бѣше спечелилъ, другитѣ го изядоха. Питамъ: Трѣбва ли човѣкъ да скѫпи своето материално, духовно и умствено богатство? Ако го скѫпи, други ще го ядатъ и пилѣятъ вмѣсто него. Кривата мисъль води къмъ криви последствия. Бѫдете внимателни, изправяйте мисъльта си, да не се намѣрите като мухата предъ затворения прозорецъ и да се чудите, какъ да излѣзете вънъ. Колкото и да се блъска мухата въ прозореца, тя не може да го пробие. Трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да й помогне. Ако нѣма кой да й помогне, тя ще се убие отъ блъскане. Казвамъ: Не пресилвайте нѣщата, за да не пострадате. Всѣка работа трѣбва да се започне на своето време, и постепенно да й се усилва темпа. Речете ли изведнъжъ да се засилите, ще страдате и нищо нѣма да постигнете. Нѣкой човѣкъ въ младинитѣ си ялъ, пилъ, гулялъ, за работа не мислилъ, а за Бога — още повече, но на края на живота си решилъ да работи за Бога, да се изправи. Късно е вече. Рече ли на старини да бърза, той ще се осакати. Всѣко нѣщо трѣбва да се върши на своето време. — Ама искамъ да служа на Бога! — Ако си роденъ за това, ти ще го направишъ, и то не на старини, но отъ най-ранната си възрасть. — Ама искамъ да обърна еди-кого си къмъ Бога! — Нѣма какво ти да го обръщашъ. Твоята задача е само да похлопашъ на вратата му и да кажешъ: Братко, часътъ е четири. Стани! Щомъ се събуди, той знае вече, какво му предстои да работи и какъ трѣбва да свърши работата си. И моята работа по отношение на васъ е сѫщата: ще похлопамъ на вратата ви, ще ви кажа, че часътъ е четири. — Какво да правя? — Ще отидешъ да посѣешъ нивата си, както знаешъ. Ще насадишъ дървета въ градината си, както знаешъ. Ще възпитавашъ децата, както знаешъ. Ти си училъ, свършилъ си земедѣлие, богословие, естествени науки, философия и т. н. Трѣбва ли азъ да те уча, какъ да работишъ? Ако си бакалинъ, ще бѫдешъ мекъ, любезенъ, внимателенъ. Нѣмашъ ли тѣзи качества, никаква клиентела нѣма да имашъ. Взимайте примѣръ отъ свѣтскитѣ хора. Когато иматъ интересъ отъ нѣкого, тѣ сѫ внимателни, любезни, меки. Затова Христосъ казва: „Синоветѣ на тъмнината сѫ по-умни отъ синоветѣ на виделината“. Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ. Това се иска и отъ васъ. Често съмъ слушалъ да казвате: Детето, докато не се бие, човѣкъ не става. — Това отчасти е вѣрно. Кой се топли на огъня: измръзналиятъ, или стоплениятъ? Кой яде и пие вода: гладниятъ, ситиятъ, или който е задоволилъ жаждата си? На кого трѣбва да проповѣдвате: на праведния, или на грѣшния? Измръзналиятъ се нуждае отъ огънь, отъ топлина. На измръзналия нѣма да говорите нищо. Ще го турите край огъня и ще изкарате студа вънъ отъ него. Той ще ви благодари, че сте го освободили отъ студа. И въ човѣка има студени мисли, чувства и постѫпки, които трѣбва да се изкаратъ навънъ. Останатъ ли въ него, тѣ го правятъ студенъ. Той е студенъ, но не е мъртавъ. Живъ е този човѣкъ, но се нуждае отъ топлина. Внесете топлина въ него, и той ще се обнови. Топлината, това е новото, което сгрѣва измръзналия човѣкъ. Това се иска сега отъ васъ. Вие имате на разположение и дърва, и вѫглища, и печка. Турете дървата, турете запалката и драснете кибрита. Щомъ огъньтъ ви гори, все ще намѣрите нѣкой замръзналъ човѣкъ, когото трѣбва да стоплите. Не щадете дървата и вѫглищата си! Не щадете времето си! — Не е ли достатъчно само да влѣзе вѫтре? — Не, ще запалите печката си и ще го турите близо до нея. Щедрость се иска отъ васъ! — Ами да му помогнемъ материално! — Не, този човѣкъ не се нуждае отъ пари. Той има нужда отъ топлина. Стоплете го, сгрѣйте го, и той ще остане за винагн благодаренъ. Топлината, която ще внесете въ него, върши чудеса. Помнете: малкитѣ нѣща въ живота понѣкога сѫ по-важни отъ голѣмитѣ. Задайте си въпроса, какво ви липсва сега. — Любовь ви липсва. Вие сте влюбени, но любовь нѣмате. Върнете се въ своето детинско състояние. Първоначално детето люби, а после се влюбва. То люби майка си, а се влюбва въ ябълката, която вижда отвънъ. Дето мисъльта работи, тамъ любовьта действува. Щомъ мисъльта престане да действува въ човѣка, тогава иде влюбването. Влюбването се придружава съ кражба. Докато мисли, детето всѣкога е готово да постѫпи съ любовь. То вижда ябълкитѣ въ двора на съседа, отива при градинаря и го моли да му откѫсне една-две ябълки. Щомъ не мисли, то е влюбено въ ябълкитѣ и започва да търси начинъ, какъ да открадне нѣколко. Ще кажете, че нѣма нищо лошо въ влюбването. — Дали има нѣщо лошо въ влюбването, или не, важно е, че като се влюби, човѣкъ започва да краде. Момъкътъ се влюбва въ мома и я открадва отъ родителитѣ й. Влюбването ограничава човѣка. И вие сте влюбени въ нѣкоя идея и се чудите, защо сте толкова ограничени и измѫчени. Вашитѣ идеи ви ограничаватъ. Искате ли да бѫдете свободни, трѣбва да приложите любовьта. Влюбването се придружава съ ревность, съ съмнение, съ подозрение. Любовьта, обаче, подразбира правилни отношения между хората. Сега отъ всички се изисква да изпълните волята Божия, както трѣбва. Нѣкой казва: Досега не съмъ изпълнилъ волята Божия, че отсега нататъкъ ще я изпълня! Помнете: Ако цѣлъ животъ не сте изпълнявали волята Божия, и последния день я изпълните, този день ще ви спаси. „Краятъ увѣнчава дѣлото“ — казва поговорката. Ако цѣлъ животъ сте изпълнявали волята Божия, а последния день не я изпълните, работата ви е пропаднала. Последното добро дѣло служи за основа на бѫдещия животъ. Единъ господарь има сто слуги. На 99 отъ тѣхъ редовно плаща. Щомъ дойде до стотния слуга, той му казва: Махни се оттукъ! Дотегна ми да се разправямъ съ васъ! Щомъ каже така, този господарь е развалилъ цѣлата си работа. И другъ господарь има сто слуги. Като дойдатъ при него да имъ плаща, той ги прогони отъ себе си, не иска да имъ плаща. Като дойде стотниятъ слуга при него, той се размисли върху постѫпката си, вижда, че е постѫпилъ лошо и веднага плаща на слугата си, като му казва: Иди скоро да извикашъ другаритѣ си, да платя на всички. Следователно, ако последното дѣло на деня е добро, то е въ сила да изправи 99-тѣ лоши дѣла. Ако последното дѣло на деня е лошо, то е въ сила да развали 99-тѣ добри дѣла. И тъй, страданията на хората се дължатъ на неизпълнение на волята Божия. Благуването, радоститѣ имъ се дължатъ на изпълнение на волята Божия. Въ всѣка работа, малка или голѣма, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, да изпълнява волята Божия. Работата не повдига човѣка, но човѣкъ повдига работата. Не е важно, каква работа върши човѣкъ. Важно е, какъ я изпълнява. Нѣма занаятъ, професия, презъ която човѣкъ да не мине. Първоначално работитѣ му се налагатъ, а после самъ си прави изборъ. Първо човѣкъ живѣе по закона на необходимостьта, а после — по закона на свободата. Докато не е научилъ уроцитѣ на живота, той изпитва закона на необходимостьта. Щомъ научи уроцитѣ си, тогава живѣе по свобода, по благодать. Докато е въ закона на необходимостьта, човѣкъ неизбѣжно ще прави грѣшки. Грѣхътъ, престѫпленията се дължатъ на безлюбие. Като прилага любовьта, човѣкъ знае, кѫде какъ да постѫпва. Като види меденъ сѫдъ, той казва, че трѣбва да го калаиса. Види ли златенъ предмстъ, той го туря настрана. Затова и на васъ казвамъ: Меднитѣ предмети можете да калаисвате, но златнитѣ — никога. Започнете да работите върху себе си съзнателно, да приложите онова, което е дадено въ беседитѣ. Четете и прилагайте! Има нѣща, които можете да приложите още днесъ. Има нѣща, за приложението на които се иска много време. Когато искате да приложите даденъ методъ, или да направите нѣщо, гледайте да бѫде въ крѫга на вашитѣ възможности, че каквото започнете, да го свършите. Като работите по този начинъ, вие ще си създадете характеръ, постоянство и издръжливость — каквато работа започвате, да я свършвате съ успѣхъ. Мнозина се заематъ съ обръщането на хората къмъ Бога. — Това е най-мѫчната работа, съ която човѣкъ може да се наеме. Докато той самъ не се обърне къмъ Бога, никого не може да обърне. За васъ е важно да намѣрите правиленъ методъ да работите върху себе си. Като четете беседитѣ, спирайте се върху ония мисли, които сѫ ви направили впечатление и които харесвате. Повтаряйте ги по нѣколко пѫти, докато оживѣятъ въ васъ и можете да ги приложите. Четете за себе си, а не за другитѣ. Въ всички положения човѣкъ трѣбва да бѫде естественъ. Като говори предъ хора, той трѣбва да забравя, че е предъ публика, да мисли, че е самъ. Докато вижда хората предъ себе си и мисли за тѣхъ, той всѣкога ще губи своята естественость. Това значи да бѫде човѣкъ съ юлари. Новото не търпи никакви юлари. Когато говорите на хората, движенията ви трѣбва да бѫдатъ естетествени. Естествено движение е това, чрезъ което човѣкъ дава нѣщо отъ себе си. Добритѣ оратори иматъ естествени движения, вследствие на което влияятъ на публиката. За да успѣвате въ живота си, пазете следното правило: Никога не изнасяйте погрѣшкитѣ на хората. Ако трѣбва да кажете нѣщо, кажете най-доброто. За лошото въ човѣка не мислете. Всѣки самъ трѣбва да види погрѣшкитѣ си. Щомъ ги види, той лесно ще ги изправи. Речете ли да изнасяте погрѣшкитѣ на човѣка, той веднага ще се опълчи срещу васъ. Мислете добре за човѣка, ако искате да му помогнете. Съзнателниятъ човѣкъ вижда погрѣшкитѣ си и търси начинъ за изправянето имъ. Искате ли да му помогнете, не го корете, но дайте му цѣръ, да се справи съ своя недѫгъ. Внесете въ ума на човѣка положителната мисъль, че той ще се изправи. Нѣма да мине много време, и той наистина ще се освободи отъ погрѣшката си. Дръжте въ ума си положителни мисли и и за себе си, и за своитѣ ближни, и ще ликвидирате съ погрѣшкитѣ си. „Само Божията Любовь носи пълния животъ“. * Беседа отъ Учителя, държана на 23 мартъ, 1937 г. София. — Изгрѣвъ

От книгата "Майката на времето", две извънредни беседи, 1932 г., Първо издание, София - 1932 г. Съдържание Книгата за теглене ЕДИННИЯТЪ ЖИВОТЪ. Сега ще говоря върху абсолютното или положителното въ живота. Когато човѣкъ тръгва на пѫть, за него не е необходимо да вижда края на пѫтя. Той трѣбва да познава началото на своя пѫть, а кога ще стигне края, това може и да не знае. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да знае само началото на посокитѣ, въ които се движи, но не и тѣхния край. Който се интересува само отъ резултатитѣ на нѣщата, той изпада въ заблуждение. Тъй щото, иска ли човѣкъ да схване нѣщата изцѣло, той ще се намѣри въ механическитѣ процеси на живота. Ако нѣкой човѣкъ иска да разбере напълно устройството на една кола само отъ нейния външенъ видъ, той нищо нѣма да разбере. За тази цѣль, той трѣбва да разглоби колата, да разгледа отдѣлнитѣ й части, и отъ тѣхната направа да сѫди за цѣлата кола. Щомъ има прѣдстава за направата на отдѣлнитѣ части, той ще може вече самъ да ги сглоби и да възстанови първоначалната кола. Сѫщото може да се направи и съ нѣкоя дреха, кѫща или съ нѣкой часовникъ. Разглобяванията и сглобяванията на прѣдметитѣ прѣдставятъ забавления за човѣка, съ които той неизбѣжно трѣбва да се занимава. Тѣзи забавления сѫ относителното въ живота, което отвлича човѣшкия умъ отъ сѫщественото. Само сѫщественото носи радоститѣ въ живота. Въпрѣки всичко, както човѣкъ работи съ врѣменнитѣ, прѣходни или относителни величини, така трѣбва да работи и съ абсолютното, съ Божественото. Казвамъ: тази мисъль трѣбва да бѫде ясна въ умоветѣ на хората, за да не се спъватъ въ пѫтя си. Запримѣръ, срѣщате нѣкой човѣкъ радостенъ, веселъ; не се минава много врѣме, състоянието му се измѣня. Защо? Той прѣдчувствува, че ще му дойдатъ нѣкакви страдания: условията на живота му ще се измѣнятъ, ще станатъ по-лоши отъ тѣзи, въ които сега се намира. Младъ е този човѣкъ, но дойде му мисъльта, че ще остарѣе и нѣма кой да го гледа; здравъ е, но се безпокои, че ще се разболѣе и ще умре; послѣ започва да мисли, какъ ще замине за онзи свѣтъ, кой ще го приеме тамъ, какви ще бѫдатъ отношенията на тамошнитѣ същества къмъ него и т. н. Ако е жененъ, той ще се страхува да не го напусне жена му; ако е чиновникъ нѣкѫдѣ, ще работи, ще гледа да не го уволнятъ, да не останатъ жената и дѣцата му на пѫтя. Такива и редъ подобни мисли могатъ да минатъ прѣзъ ума на човѣка, обаче, тѣ не сѫ абсолютни, не сѫ положителни. Тия положения прѣдставятъ врѣменна обстановка на нѣщата. Мнозина питатъ: кои сѫ врѣменни и кои абсолютни нѣща и какъ се различаватъ? Запримѣръ, да вземемъ слѣдното положение, което хората считатъ за положително: всѣки човѣкъ има майка и баща. До кога човѣкъ има майка и баща? До извѣстно врѣме само. Щомъ майката и бащата умрать, човѣкъ казва, че е сираче, т.е. безъ майка и безъ баща. Значи, и това положение е врѣменно. Слѣдователно, докато майката и бащата сѫ отвънъ човѣка, той още не е разбралъ, какво нѣщо е майката, и какво - бащата. Това, което наричаме майка и баща, сѫ проекции на реалностьта, които се изразяватъ отвѫтрѣ навънъ. Външно погледнато, майката и бащата сѫ отражение на реалностьта. Че дѣйствително сѫ отражение, това се вижда отъ обстоятелството, че майката и бащата не мислятъ постоянно за своитѣ дѣца. Майката заспи и не мисли вече за дѣцата си. Бащата заспи и не мисли за дѣцата си. Питамъ: дѣ отиватъ бащата и майката, като заспятъ? Слѣдователно, всѣки човѣкъ, самъ за себе си, е отражение на нѣщо. И всичко, което човѣкъ има вънъ отъ себе си, е сѣнка, нѣщо нереално. Защо? — Защото тия нѣща изчезватъ. Всѣко нѣщо, което изчезва, не е реално; всѣко нѣщо, което не изчезва, е реално. И тъй, относителнитѣ нѣща изчезватъ, а положителнитѣ, абсолютнитѣ — никога не изчезватъ. Съ други думи казано: относителнитѣ нѣща не сѫ реални, а положителнитѣ, абсолютнитѣ — сѫ реални. Запримѣръ, човѣкъ живѣе извѣстно врѣме на земята, но единъ день му казватъ, че трѣбва да напусне тѣлото си и да замине за другия свѣтъ. Той се намира въ противорѣчие, чуди се, дѣ ще отиде. Ученитѣ, философитѣ наричатъ живота на земята врѣмененъ, или животъ на относителната реалность. Азъ наричамъ този животъ сѣнка на живота, или най-малката проекция на цѣлокупния животъ; той е вода, която изтича отъ нѣкоя чешма. Наистина, този животъ е врѣмененъ, но той е свързанъ съ непрѣривното, което постоянно изтича. Слѣдователно, ако мислимъ, че въ изтеклата вода е всичко, ние не познаваме цѣлокупния животъ, който всѣки моментъ носи нѣщо ново. Нѣкой погледне къмъ водата на една чешма, отъ която нѣкога е пилъ, и казва: азъ познавамъ тази вода. Не, ти не познавашъ водата, която въ дадения моментъ изтича, защото всѣки моментъ тя се различава по качество и по количество. Напрѣжението, налѣгането на тази вода днесъ не е такова, каквото е било нѣкога. То всѣки моментъ е различно. Този законъ е вѣренъ и по отношение на нашитѣ мисли и чувства. Всѣки моментъ тѣ иматъ различно напрѣжение, различна сила. Понѣкога мислитѣ и чувствата на човѣка едва текатъ, а понѣкога тѣ прѣдставятъ велика, мощна сила. Когато мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ мощни, велики, той си прѣдставя, че е по-великъ, отколкото въ друго врѣме, но това сѫ външни положения. Когато човѣкъ има свѣтлина, той добрѣ разбира нѣщата; когато нѣма свѣтлина, той слабо разбира нѣщата. Всичко зависи отъ свѣтлината на съзнанието. Когато човѣкъ грѣши, или върши нѣкакво прѣстѫпление и му кажатъ, че не трѣбва много да мисли, съ това искатъ да му обърнатъ внимание, че въ случая трѣбва да мислионзи, който го е накаралъ да направи прѣстѫплението. Кой е той? — Лукавиятъ. Слѣдователно, лукавиятъ мисли прѣди да е направилъ прѣстѫплението, а човѣкъ мисли, когато извърши прѣстѫплението. Питамъ: кое наричаме права мисъль? Права, истинска мисъль е тази, която е свободна отъ тревоги, смущения, съмнѣния и т.н. Не може да се нарече права мисъль онази, която е пълна съ тревоги, безпокойства и съмнѣния. Мисли само онзи, който може да даде ходъ на красивото, на възви­шеното въ себе си да изтече навънъ. То е Божественото въ човѣка, то е животътъ, който непрѣменно трѣбва да мине прѣзъ него и да изтече навънъ. Животътъ трѣбва непрѣривно да влиза навѫтрѣ и да изтича навънъ, той не може да спре. Това е Божественото, което азъ наричамъ абсолютното множество. То трѣбва да мине прѣзъ всѣки човѣкъ, за да го свърже съ окрѫжаващитѣ. Ако животътъ не изтича вънъ отъ човѣка, той не може да се свърже съ окрѫжаващитѣ. Сѫщиятъ законъ е вѣренъ и по отношение на Бога. Ако отъ Бога не изтича нѣщо, което да се влѣе въ насъ, ние не бихме имали отношения къмъ Него. Ако Богъ се уедини и живѣе само за себе си, ние не бихме имали връзка съ Него. Обаче, свържемъ ли се съ Бога, ние ще мислимъ, ще чувствуваме и ще дѣйствуваме като Него. Ако животътъ, който изтича отъ Бога, не се влива въ насъ, ние ще живѣемъ въ относителната реалность, въ която мнозина отъ съврѣменнитѣ хора живѣятъ. Всѣки човѣкъ има свои специфични мисли, чувства и желания, но понеже излиза отъ Бога, понѣкога той се заблуждава и мисли, че е едно съ Него. За подкрѣпа на това свое заблуждение, човѣкъ казва, че както малкиятъ портретъ прилича на голѣмия човѣкъ, така и човѣкъ е подобенъ на Бога. Вѣрно е, че на физическия свѣтъ човѣкъ може да се фотографира по-малъкъ и по-голѣмъ, отколкото е въ сѫщность, но самиятъ човѣкъ не е фотография на Бога. Въ Божествения свѣтъ, обаче, човѣкъ не може да се прѣдстави по-голѣмъ, отколкото е въ дѣйствителность. Речете ли да фотографирате, или да нарисувате Бога, вие не можете да Го нарисувате нито по-голѣмъ, нито такъвъ, какъвто е въ сѫщность. Вие всѣкога ще Го нарисувате по-малъкъ, отколкото е въ дѣйствителность. Казвате: какво нѣщо е абсолютното и какво — относителното въ живота? — Всѣко нѣщо, което може да се нарисува по-малко, отколкото е въ дѣйствителность, наричамъ абсолютно. Всѣко нѣщо, което може да се нарисува по-голѣмо, отколкото е въ дѣйствителность, наричамъ относително. Тъй щото, когато човѣкъ се мисли по-голѣмъ, отколкото е въ сѫщность, той се намира въ относителната реалность на живота. Понѣкога човѣкъ се мисли по-голѣмъ, отколкото е въ сѫщность. И едното, и другото положение сѫ вѫтрѣшни състояния у човѣка, т.е. два полюса на врѣменния животъ. Днесъ мнозина се смущаватъ отъ мисъльта за своето бѫдеще. Обаче, само онзи човѣкъ се безпокои за своето бѫдеще, който не разбира правилно живота. Лесно може да се прѣдскаже бѫдещето на човѣка. Ето, какъ бихъ прѣдсказалъ бѫдещето на човѣка: човѣкъ младъ ще бѫде и ще остарѣе; богатъ ще бѫде и ще осиромашее; ученъ ще бѫде и ще оглупѣе; силенъ ще бѫде и ще се обезсили; здравъ ще бѫде и ще изгуби здравето си; послѣ, ще обича, ще мрази, ще се бие съ хората, ще лъже, ще краде, ще губи и ще печели, ще прави кѫщи, ще ги продава и т. н. Най-послѣ ще се разкае, ще започне да прави добро, да се изправя. Слѣдъ всичко това ще умре, ще го заровятъ въ земята, или ще изгорятъ тѣлото му, а прахътъ ще поставятъ въ нѣкое гърне, което ще се пази за дълги врѣмена. Надъ гроба му ще пишатъ: тукъ почива единъ необикновенъ, гениаленъ човѣкъ. Такова е бѫдещето на всѣки човѣкъ при сегашния животъ. Който иска да оправи свѣта, въ края на краищата, той ще влѣзе като прахъ въ едно отъ тия свещени гърнета. Който иска да си поживѣе, и той ще влѣзе като прахъ въ едно отъ тия свещени гърнета. Съврѣменнитѣ хора турятъ коститѣ на майка си и на баща си въ една торба и казватъ: тукъ почиватъ коститѣ на нашитѣ майки и бащи. Вѣрую е това! Има нѣщо скрито въ коститѣ на вашитѣ майки и бащи, но изкуството седи въ това, човѣкъ да извади своята майка и своя баща отъ тѣхнитѣ кости. Реалностьта на живота не се крие въ коститѣ. Да мисли човѣкъ, че въ коститѣ има нѣкаква реалность, това е заблуждение, това е мая. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ това заблуждение. Ако мисли по този начинъ, животътъ му всѣкога ще бѫде празенъ. Това показва, че съврѣменнитѣ хора нѣматъ ясна прѣдстава нито за живота, нито за Бога. Който разбира реалностьта на живота, той ще може да възкреси човѣка, който се е прѣвърналъ на прахъ. Какъ ще го възкреси? Той ще извади отъ джоба си едно шишенце, пълно съ елексира на живота, и ще капне нѣколко капчици върху свещения прахъ на майката или на бащата. Слѣдъ това ще разбърка този прахъ и отъ него ще образува една кашица. Той ще започне да мѣси тази кашица, да я прави на тѣсто и ще я остави да седи нѣколко часа на спокойствие. Тѣстото постепенно ще набъбва, ще изпълва гърнето, и слѣдъ 24 часа отъ него ще излѣзе цѣлъ човѣкъ, живъ, подвиженъ, готовъ за работа. Той ще се поразтърси малко и ще каже: много съмъ спалъ! Дѣ съмъ билъ досега, не зная. Този човѣкъ е бащата, който прѣди нѣколко години бѣше заминалъ за онзи свѣтъ. Всички въ кѫщи се радватъ, че бащата се върналъ. Обаче, само магътъ може да възкресява мъртвитѣ. Само магътъ може да оживява праха на мъртвитѣ. Той има знания, съ които може да прави чудеса. Това знание се крие въ Словото, за което Христосъ е казалъ: „Които чуятъ гласа Му, тѣ ще оживѣятъ“. Може ли мъртвиятъ да оживѣе, ако не познава Словото Божие? То трѣбва да стане плъть и кръвь за него, за да бѫде въ сила да го възкреси. Слѣдователно, ако реалностьта дойде въ съприкосновение съ най-малката частица на човѣшкия животъ, тя ще разшири съзнанието му, ще доведе човѣка до безсмъртие. Това значи възкресение, връщане отъ смърть къмъ животъ. Казвате: какво нѣщо е смъртьта? Смъртьта е процесъ на връщане. Казано е въ Писанието, че човѣкъ ще живѣе и пакъ ще се прѣвърне въ първоначалната пръсть, отъ която нѣкога е билъ направенъ. Съ други думи казано: човѣкъ е съгрѣшилъ, понеже не е разбралъ реалностьта на живота. И сега, за да разбере тази реалность, той трѣбва отново да се върне въ нея. Това връщане въ реалностьта подразбира повторение на класа. Ако единъ ученикъ не разбере материала отъ даденъ класъ, той ще остане да повтаря класа, не може да мине въ по-горенъ. Въ този смисълъ, смъртьта подразбира връщане въ реалностьта, отъ която човѣкъ е излѣзълъ, за да научи началото на Битието, началото на тази реалность. Нѣкой казва: защо трѣбва да повтарямъ класа? — Защото не сте изучили, не сте усвоили материята, която се прѣподава въ този класъ. Ако ученикътъ минава отъ класъ въ класъ, безъ да е усвоилъ материала на по-долния класъ, той не може да постигне нищо въ живота си. Той ще остане първокласенъ невѣжа. Както въ съврѣменнитѣ училища, така и въ живота на хората, сѫществува строго опрѣдѣлена програма, споредъ която никой човѣкъ не може да мине въ по-горенъ класъ, или на по-горно стѫпало, ако не е разбралъ, изучилъ и приложилъ материята на по-долнитѣ класове. Материята въ горнитѣ класове е тѣсно свързана съ тази отъ долнитѣ. Ако сѫществува такава връзка въ материала, който се изучава въ училищата, толкова повече тя сѫществува въ живота. Този законъ има приложение и въ любовьта. Не е любовь това, да се свързватъ отношения само. Любовьта е велика наука, която трѣбва да се изучава. Казвате: да се обичаме! Какво разбирате отъ тѣзи думи? Да се обичаме, това значи да се изучаваме. Ако не можете да влѣзете въ положението на човѣка, ако не можете да изучите и разберете живота му, вие не разбирате любовьта и не можете да се обичате. Да обичашъ, да любишъ човѣка, значи да четешъ отъ книгата на неговия животъ, всѣки день да я прѣлиствашъ. Не можешъ ли да четешъ отъ книгата на неговия животъ, ти не разбирашъ езика на любовьта. Тъй щото, не може ли нѣкой човѣкъ да прѣлиства книгата на вашия животъ и да я изучава, между васъ не могатъ да сѫществуватъ никакви отношения. Дѣто нѣма любовь, животътъ е неразбранъ. И ако човѣкъ самъ може да чете отъ книгата на своя животъ, той ще има правилни отношения къмъ Бога, къмъ себе си и къмъ своя ближенъ. Ще отворите тази книга, ще четете отъ нея, ще я изучавате, ще размишлявате върху съдържанието й и ще гледате на нея, като на свещена книга. Колкото повече четете тази книга, толкова повече ще я разбирате. Всѣки день ще намирате въ нея нѣщо ново, нѣщо свещено. Ако не можете да четете тази книга, това показва, че вие не знаете нейната азбука. Всички хора сѫ книги, написани на различни езици, които трѣбва да се изучаватъ. Това не трѣбва да ви смущава, но да се заемете за работа, да учите. И тъй, искате ли да обичате единъ човѣкъ, вие трѣбва да разбирате езика, на който е написана книгата на неговия животъ. Разбирате ли този езикъ, сърцето ви ще се запали и ще гори. Този е свещениятъ огънь, за който се говори въ Писанието. Благословение е за човѣка, сърцето му да се запали. Всѣко сърце не може да гори. Щомъ не може да гори, то само дими, отдѣля димъ, сажди. Това горение наричамъ любовенъ кадежъ. Дѣто има такъвъ кадежъ, тамъ вече не може да се седи, непрѣменно трѣбва да се излѣзе вънъ отъ кѫщата. Тогава хората започватъ да казватъ, че въ този домъ е станало нѣщо особено. Любовниятъ кадежъ се обяснява научно съ това, че хората въ този домъ не могатъ да четатъ книгата на живота на своя ближенъ. Изобщо, дѣто има любовенъ кадежъ, това показва, че тия хора не разбиратъ нито своята книга, нито тази на своитѣ ближни. Щомъ се натъкнатъ на такъвъ кадежъ, хората казватъ: ние не се разбираме, защото възгледитѣ на живота ни сѫ различни. И слѣдъ всичко това тия хора очакватъ да отидатъ на небето, между ангелитѣ. Казвамъ: отидете ли между ангелитѣ, вие трѣбва да знаете тѣхния езикъ. Въ онзи свѣтъ има деветь ангелски йерархии, които си служатъ съ деветь различни езика. Вие знаете ли тѣзи езици? При това, тѣзи езици сѫ извънредно богати; тѣ разполагатъ съ грамаденъ рѣчникъ отъ думи, а не съ нѣколко хиляди само, каквито сѫ езицитѣ, съ които хората си служатъ. Научите ли тѣзи езици, ще дойдете и до Божествения езикъ. Мнозина искатъ да знаятъ нѣщо за Господа, да Го познаватъ. Човѣкъ може да познава Бога, само ако знае Неговия езикъ. Когато нѣкой твърди сѫществуването на Бога, това показва, че този човѣкъ разбира езика Му. Когато нѣкой отрича сѫществуването на Бога, това показва, че той не знае и не разбира Божествения езикъ. Въ този смисълъ, единствената причина за безвѣрието на хората се дължи на неразбирането на Божествения езикъ. Напримѣръ, въ духането на вѣтъра, въ течението на водитѣ се крие езика на Бога. Въ вѣтъра, въ течението на рѣкитѣ, въ движението на свѣтлината, въ проявитѣ на живота азъ слушамъ такава отлична рѣчь, каквато не съмъ слушалъ и отъ най-краснорѣчивия ораторъ въ свѣта. Въ най-голѣмитѣ бури азъ слушамъ рѣчитѣ на видни оратори. Понѣкога тѣхнитѣ рѣчи сѫ така силни, съдържателни и краснорѣчиви, че сѫ въ състояние да задигнатъ и дрехитѣ, и шапкитѣ, и керемидитѣ отъ кѫщитѣ на хората. Вие казвате: вѣтъръ, буря има вънъ, страшно е врѣмето! — и гледате часъ по-скоро да се скриете вѫтрѣ. Обаче, азъ съ удоволствие настройвамъ ухото си, да чуя говора на този вѣтъръ, или на тази буря. Като види нѣкой, че се излагамъ на бурята, казва: защо си изложилъ ушитѣ си на тази буря? Не знаешъ ли, че ще се простудишъ? Казвамъ: който не разбира Божествения езикъ, той се простудява; който разбира Божествения езикъ, той никога не се простудява. Реалностьта на живота е скрита въ буритѣ, въ вѣтроветѣ, въ моретата, въ слънцето, въ луната, въ всички планети, които изразяватъ великата Истина на живота. Казвате: какво нѣщо е ралностьта? Всичко, въ което човѣкъ вѣрва, е реалность. Това, въ което човѣкъ не вѣрва и постоянно се съмнява, то не може да бѫде реалность. Реалностьта произтича отъ любовьта въ човѣка. Дѣто има любовь, има и реалность; дѣто нѣма любовь, никаква реалность не сѫществува. Дѣто има любовь, реалностьта се разкрива въ всичката си свѣтлина; дѣто нѣма любовь, реалностьта не се проявява въ своята свѣтлина. Дѣто има свобода, тамъ и реалностьта се проявява; нѣма ли свобода, никаква реалность не сѫществува. Слѣдователно, дѣто има любовь, тамъ ще намѣрите свобода, свѣтлина и истина; дѣто нѣма любовь, тамъ нѣма никаква свобода, свѣтлина и истина. Свѣтлина, свобода и истина сѫ тритѣ най-важни нѣща, съ които трѣбва да започнете своя животъ. Тѣ произтичать отъ любовьта. Затова, започнете първо съ любовьта, научете нейния езикъ, защото отъ нея излиза живота; започнете съ мѫдростьта, научете нейния езикъ, защото отъ нея излиза свѣтлината; започнете съ истината, научете езика й, защото отъ нея излиза свободата. Казвате: какъ да разберемъ тѣзи нѣща — буквално или прѣносно? Разберете ги и въ букваленъ, и въ прѣносенъ смисълъ. Вие трѣбва да изучите езика на любовьта, на мѫдростьта и на истината и да ги различавате. Езикътъ на любовьта не е такъвъ, какъвто е езикътъ на мѫдростьта; езикътъ на мѫдростьта не е такъвъ, какъвто е езикътъ на истината. Сѫщо така се различаватъ езика на живота, на свѣтлината и на свободата. И тъй, най-първо човѣкъ трѣбва да изучава езика на живота. Животътъ е изразенъ въ множеството хора, животни, растения и минерали. Всички тѣ прѣдставятъ форми на живота. Изучавате ли този езикъ, вие ще видите, какъвъ просторъ, каква велика область седи прѣдъ васъ, която трѣбва да изслѣдвате. Само по този начинъ ще разберете смисъла на живота. И тогава, въ духането на вѣтроветѣ, въ течението на рѣкитѣ, въ бликането на изворитѣ ще чувате гласа, говора на сѫщества, които ви обичатъ. Това е реалность, която азъ абсолютно познавамъ, но вие сами трѣбва да я разберете. Азъ не искамъ да вѣрвате въ моето вѣрую, защото по този начинъ сами ще изпаднете въ противорѣчие. За да вѣрвате въ това, въ което и азъ вѣрвамъ, вие трѣбва да имате моитѣ мисли, чувства и постѫпки. Ако дойдете до положението, въ което азъ се намирамъ, тогава, дѣто и да турите окото си, ще виждате като мене; дѣто и да турите ухото си, ще чувате като мене. Обаче, ако нѣмате моята вѣра, и да чувате това, което азъ чувамъ, нищо нѣма да разберете; и ако виждате това, което азъ виждамъ, пакъ нищо нѣма да разберете. Тогава, и вие можете да пишете като мене, но между моето и вашето писмо ще има голѣма разлика. Така и много поети пишатъ, но съчиненията на едни отъ тѣхъ се четатъ и разбиратъ отъ всички хора, а съчиненията на други не се четатъ и не се разбиратъ. Защо е така? Защото едни поети сѫ вложили едно нѣщо въ своитѣ съчинения, а други сѫ вложили друго нѣщо. Забѣлѣжете, Библията, напримѣръ, и досега не е изгубила силата си. Въ какво седи нейната сила? Въ съдържанието й, въ това, което е написано. Въ нея е вложено нѣщо особено, което и досега още не е изчерпано. Въ думитѣ на Библията се крие реалностьта на нѣщата. Казвате: ние сме чели по нѣколко пѫти Библията, но още не сме я разбрали. Че не сте я разбрали, това зависи отъ начина, по който четете. Правилно четене е, когато човѣкъ може да се свърже съ съзнанието на този, който е писалъ книгата. Можете ли да се свържете съ съзнанието на даденъ поетъ или писатель, вие сте вече въ реалностьта на написаното. Въ туй отношение, езикътъ на Библията и Евангелието се отличаватъ по това, че като четете тѣзи книги съ разбиране, вие ще се свържете съ съзнанието на пророцитѣ и на Христа, които веднага ще се явятъ прѣдъ васъ и ще кажатъ: какво обичате? Съ какво можемъ да ви бѫдемъ полезни? Вие се съмнявате, дали това е възможно. Възможно е, разбира се. Ако знаете, отдѣ да започнете и какъ да четете Словото на Христа, Той непрѣменно ще се яви прѣдъ васъ, ще свърже съзнанието си съ вашето, и вие ще почнете правилно да разбирате и прилагате. Обаче, за това се изисква ключъ на разбиране. Този ключъ седи въ слѣдното : да започнете оттамъ, отдѣто Христосъ е започналъ. Започнете ли оттамъ, дѣто Христосъ е свършилъ, Той нѣма да ви се яви. Нѣкой проповѣдникъ казва: ние трѣбва да започнемъ оттамъ, дѣто Христосъ е свършилъ. Не, това не е правилно. Ние трѣбва да започнемъ оттамъ, отдѣто и Христосъ е започналъ. Въ това седи реалностьта на нѣщата. Тъй щото, искате ли да дойдете до вѫтрѣшно просвѣтление и правилно разбиране, вие трѣбва да започнете оттамъ, отдѣто Христосъ е започналъ и да свършите тамъ, дѣто Христосъ е свършилъ. По този начинъ ще се прѣмахне онова дразнене, онова безпокойство, отъ което страдатъ всички съврѣменни хора. Всички хора сѫ послѣдователи на Христа, изповѣдватъ Неговото учение, но пакъ се дразнятъ. Защо? Има причини за това. Ако Христосъ дойде днесъ между хората, въ единъ моментъ Той може да прѣмахне причинитѣ за дразненето и да ги направи ангели, съ крила и съ корони на главитѣ. Тѣ ще бѫдатъ ангели, докато Христосъ е между тѣхъ. Отдѣли ли се за минута само, тѣ пакъ ще бѫдатъ такива, каквито и по-рано сѫ били. Това показва, че има нѣща въ човѣка, които той самъ трѣбва да направи. Съврѣменнитѣ хора иматъ криви разбирания за проявитѣ на живота, както и за самия животъ. Запримѣръ, докато майката е между дѣцата си, тѣ сѫ чисто облѣчени, съ здрави дрешки и обуща. Обаче, ако майката напусне кѫщата, дѣцата веднага се разпиляватъ и тръгватъ по улицитѣ окѫсани, необлѣчени, рошави. За такива дѣца хората казватъ: горкитѣ дѣца, нѣматъ майка, нѣма кой да ги облѣче, нѣма кой да ги изчисти и нагледа. Такова е положението и на съврѣменнитѣ християни. Христосъ е заминалъ нѣкѫдѣ, оставилъ ги е сами. И тѣ, горкитѣ, и досега ходятъ окѫсани, обѣднѣли, нѣма кой да ги нагледа, очисти и облѣче. Тѣ казватъ: едно врѣме, когато майка ни бѣше между насъ, ние бѣхме облѣчени и чисти, но сега на какво мязаме? Врѣме е вече съврѣменнитѣ християни да се научатъ сами да се чистятъ. Това може да се постигне само, когато хората започнатъ оттамъ, отдѣто и Христосъ е започналъ. Когато Христосъ дойде между хората, въ единъ неразбранъ свѣтъ Той работѣше непрѣкѫснато и даваше всичко, каквото имаше. Когато се изчерпваше, Той съсрѣдоточаваше ума си къмъ по-високъ свѣтъ, дѣто прѣкарваше дълго врѣме въ молитва и размишление. Щомъ дойде въ плъть облѣченъ, между хората, Той постоянно даваше, но и постоянно взимаше отъ невидимия свѣтъ. Голѣма разлика има между човѣка въ плъть и човѣка като духъ. Нѣкои казватъ: не знаемъ, какво става съ насъ. Едно врѣме бѣхме по-добри, а сега сме по-лоши. Не, и сега сте добри, но пари нѣмате въ джоба си. Какво трѣбва да направите? Да отидете въ нѣкоя банка и оттамъ да извадите извѣстна сума. Ако нѣмате право да вземете пари отъ банката, ще отидете на нѣкое лозе да копаете. Казвате: малко плащатъ хората. Вие трѣбва да знаете, че малкото става много, и многото става малко. Това се опрѣдѣля отъ любовьта. Ако работите на лозето, или на нивата на нѣкой богатъ земледѣлецъ съ любовь, той ще ви плати повече, отколкото сте се пазарили. Една грозна мома отишла да работи на нивата на единъ чифликчия. Прѣзъ цѣлия день тя повече се разтакавала, отколкото работѣла. Като я гледалъ, чифликчията си казвалъ: горката мома, освѣнъ че е грозна, но и не работи добрѣ! Вечерьта той й заплатилъ сумата, за която била пазарена, но повече не я повикалъ на работа. На другия день пазарилъ една красива мома да работи на лозето му. Отъ врѣме на врѣме той поглеждалъ къмъ нея и му се виждало, че тя работи повече, отколкото трѣбва. Доволенъ отъ работата й, този чифликчия още първия часъ повишилъ условената цѣна съ единъ левъ. Вториятъ часъ й прибавилъ още единъ левъ; третиятъ — още единъ левъ и т.н. Вечерьта, когато трѣбвало да й плати, той прибавилъ къмъ паритѣ, за които се условили, още 20 лева. Защо чифликчията придалъ на красивата мома 20 лева? — Защото тя работила съ любовЬ, поглеждала го красиво, мило и на всѣки нейнъ погледъ сърцето му трепвало радостно. Сърцето му се отворило толкова много, че той билъ готовъ да даде повече, отколкото трѣбва. Слѣдъ това той казалъ на красивата мома: утрѣ пакъ елате на работа при менъ; азъ съмъ доволенъ отъ васъ. Питамъ: по какъвъ начинъ трѣбва да се отворятъ сърцата на хората? Мнозина мислятъ, че като имъ се говори за Господа, за светиитѣ, за доброто въ свѣта, сърцата имъ ще се отворятъ. Не, това сѫ човѣшки работи. Реалностьта на живота не се изразява съ думи, съ говорене. Тя не е нѣкакво външно вѣрую Да се говори на човѣка, безъ да има той примѣри, образци, това е външно забавление. При това положение, животътъ на хората ще бѫде такъвъ, какъвто е днесъ. Нѣкой ще каже, че свѣтскитѣ хора живѣятъ по-добрѣ отъ религиознитѣ. Дали хората сѫ свѣтски, или религиозни, ако нѣматъ въ себе си абсолютна вѣра, тѣ ще живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ. Сега, като говоря за красивата и за грозната мома, азъ взимамъ красивата като образецъ на правиленъ животъ. Достатътьчно е само красивата мома да погледне къмъ богатия чифликчия, за да е доволенъ той отъ нея и да е готовъ да й придаде повече, отколкото трѣбва. Сърцето на този човѣкъ се отваря не само за нея, но за всички хора. Въ този смисълъ, любовьта къмъ едното е любовь къмъ всички. Който обича едното, сърцето му се отваря за всички. Който не обича нито единъ, сърцето му не може да се отвори и за другитѣ. И слѣдъ това този човѣкъ ще каже: изядоха ме, злоупотрѣбиха съ мене! Дѣто има любовь къмъ едного, тамъ никакво злоупотрѣбление не може да стане; дѣто нѣма любовь къмъ едното, тамъ редъ злоупотрѣбления могатъ да се извършатъ. Чифликчията далъ на красивата мома 20 лева повече, отколкото се е пазарилъ съ нея, защото съ любовьта, която има въ себе си, красивата мома му е дала хиляди левове. Тя внесла нѣщо ново въ ума и въ сърцето му. Отъ момента, когато чифликчията видѣлъ красивата мома, съ него станалъ голѣмъ, вѫтрѣшенъ прѣвратъ, и той казалъ въ себе си: човѣкъ трѣбва да дава! Споредъ морала на съврѣменнитѣ хора нѣкои ще кажатъ: този чифликчия е готовъ да даде повече на красивата мома заради красотата й. Не е така. Той дава повече заради любовьта. На любоьта всѣки дава. Сега, ще ви дамъ единъ примѣръ за изяснение на тази идея. Прѣдставете си, че една дружина отъ 20 жътварки, отъ различни възрасти, 30—35—40—50—60 годишни, се условятъ да работятъ при единъ богатъ земледѣлецъ. Само една отъ тѣхъ е 21-годишна; при това, тя е красива, стройна мома. Като го погледне тя, сърцето му трепва и си казва: красива е тази мома! Богъ да я благослови! Коя ли майка я раждала? Щомъ погледне къмъ нея, той поглежда мило и къмъ другитѣ свои работнички. Обаче, като не разбиратъ закона, тѣ казватъ: отдѣ се взе тази мома? Тя завъртѣ ума на господаря, и споредъ нея, той ще изпѫди насъ. Между тѣхъ се поражда зависть, която създава редъ интриги. Всички сѫ неразположени къмъ нея, искатъ да я изпѫдятъ. Обаче, единъ день тя сама взима сърпа си и заминава, напуща този земледѣлецъ. Като види, че красивата мома напуща работата, земледѣлецътъ казва: хайде сега и вие да си вървите! Никой не ми трѣбва вече! Казвамъ: Богъ постѫпва съ хората по сѫщия начинъ, когато иска да ги извади отъ по-низко положение и да ги постави въ по-високо. Само по този начинъ може да се разбере смисъла на живота. Смисълътъ на живота не седи въ неговата външна страна. Ако е въпроси за външна красота, човѣкъ лесно може да стане красивъ. Майката и бащата могатъ да родятъ какъвто синъ, или каквато дъщеря искатъ. Въ това нѣма никаква мѫчнотия. Мѫчно е, когато ние изискваме отъ хората да направятъ това, което тѣ не могатъ. Запримѣръ, часовникътъ може само да показва врѣмето, но не и да говори. Човѣкъ не може да се разговаря съ часовника. Иска ли човѣкъ да направи нѣщо повече отъ това, което се крие въ неговитѣ възможности, той трѣбва да бѫде едно съ Бога и да вѣрва въ Него. Да бѫдете едно съ Бога и да вѣрвате въ Него, това подразбира да се запишете за ученикъ въ Неговото училище и свещено да държите Неговитѣ закони. За да дойдете до това положение, Богъ ще ви прѣкара прѣзъ хиляди изпитания, и ако можете да издържите, само тогава Той ще ви повѣри едно малко знание. Който достигне това знание, той ще може да възкресява мъртвитѣ. Достатъчно е само да дигне реката си прѣдъ тѣхъ, да имъ каже три свещени думи, за да оживѣятъ. Щомъ оживѣятъ, тѣ ще го запитатъ: какво заповѣдвате? Днесъ всички искатъ да знаятъ, какво ги очаква. Казвамъ: ако не любите Бога, гърне ви очаква — нищо повече. Ако любите Бога, ще станете ангели, съ крила и съ корони на главитѣ. Въ това положение ще видите Божиитѣ чудеса и ще изучавате закона на единството. И тогава, отъ любовьта къмъ Бога ще дойдете до любовьта къмъ хората и всички същества подъ тѣхъ. Тъй щото, красивата мома прѣдставя доброто между хората, което постоянно работи. Грозната мома прѣдставя злото. Чифликчията прѣдставя самия човѣкъ, а жътваркитѣ на разнитѣ възрасти прѣдставятъ хората, които човѣкъ трѣбва да обича. Когато човѣкъ обича Бога, той ще се научи да обича и вѣчното множество въ свѣта. Който обича Бога, невъзможно е да не обича хората. Въ любовьта си къмъ Единния, той ще обича всички. Въ тази любовь не трѣбва да влиза никаква ревность, никакво подозрѣние, никакво маловѣрие. Онзи, когото обичате, той всѣкога седи по-високо отъ васъ. Не можете да обичате нѣкой човѣкъ, ако той не седи по-високо отъ васъ. Тъй щото, ако обичате Бога, обичате Го, защото Той седи по-високо отъ васъ. Понеже Богъ е надъ всички сѫщества, затова и Той обича тия малкитѣ подъ Него. Въ това седи идейната любовь: всѣки човѣкъ може да обича сѫщество, което седи по-високо отъ него. Не мислите ли, че съществото, което обичате, седи по-високо отъ васъ, като погледнете на него, ще кажете: какво особено има въ това същество, или въ този човѣкъ, за което заслужава да се обича? Питамъ: какво познахте въ този човѣкъ? Казвамъ: никой не може да разбере човѣка. Човѣкъ се намира задъ очитѣ, задъ ума, задъ сърцето и т.н. Всички тия нѣща прѣдставятъ обвивки на човѣка, но не и самия човѣкъ. Умътъ, сърцето на човѣка сѫ сили, които дѣйствуватъ въ него. Ако въ сърцето, въ ума, въ душата и въ духа на човѣка, както и въ тѣхнитѣ проявления, не виждате Бога, вие не познавате реалностьта, отъ която произлизатъ всички нѣща. Умътъ, сърцето, духътъ и душата на човѣка се включватъ въ великото, въ Божественото. Схващате ли нѣщата по този начинъ, вие ще имате великъ импулсъ въ себе си. Имате ли този импулсъ, ако сте богатъ човѣкъ и ви откраднатъ една сума отъ 100,000 лева, или единъ милионъ, вие нѣма да се смутите. Обаче, ако нѣмате този импулсъ въ себе си, и сте бѣденъ човѣкъ, който завързва паритѣ си въ деветь вѫзела, единъ левъ да ви взематъ, вие ще окрѣкате свѣта. Азъ взимамъ думата „крѣкане“ въ добъръ смисълъ. Когато кокошката снесе яйце, тя започва да крѣка, съ което иска да каже на господаря си: много се измѫчихъ, докато снеса това яйце. Гледай, поне ти да го , вземешъ, а не нѣкоя сврака! Човѣкъ трѣбва да разбира смисъла на крѣкането, както и смисъла на излюпването на яйцата. Вие казвате: тѣзи яйца трѣбва да се излюпатъ. Не е достатъчно човѣкъ да казва само това, но той трѣбва да разбира, какъ става излюпването на яйцата. Човѣкъ е още въ яйцето си, затова нека се скрие подъ крилата на нѣкоя квачка и да Седи тамъ, докато се излюпи. Когато казвамъ, че човѣкъ е още яйце, което се търкаля, това подразбира, че трѣбва да се постави при добри условия, да се излюпи. Докато човѣкъ е въ яйцето, той е изложенъ на по-голѣма опасность, отколкото вънъ отъ яйцето. Когато нѣкой се оплаква, че сърцето му е счупено, това показва, че той е слабъ, като яйце, черупката му лесно се чупи. Кой е изходниятъ пѫть отъ това положение? Това яйце трѣбва да се постави подъ крилата на нѣкоя квачка, да се прѣвърне на пиле. Затова, именно, е казано въ 91 Псаломъ: „Който живѣе подъ покрива, т.е. подъ крилата на Всевишния, ще прѣбивае подъ сѣнката на Всемогѫщия“. Ето защо, човѣкъ всѣки день трѣбва да влиза подъ крилата на тази квачка. Който седи подъ крилата на тази квачка, въ края на краищата, той ще се излюпи не само като пиленце, но и като мислещо сѫщество. Язъ взимамъ думата „квачка“ въ нейния широкъ смисълъ. Сега, азъ говоря върху този прѣдметъ, защото подслѣдната цифра отъ 1932 година е двойка. Числото двѣ прѣдставя свѣта на майката, свѣта на любовьта. Ако не разберете любовьта, нѣма да разберете и майката. Любовьта е майката въ свѣта. Слѣдователно, безъ майка нищо не може да стане. Всѣки трѣбва да има майка! Нѣкой казва: защо трѣбва да любя? Ти трѣбва да любишъ, за да дойде майката, да те роди. Ако нѣмашъ майка, нѣма кой да те роди. Ето защо, съзнанието на хората трѣбва да се пробуди, да схващатъ тѣзи нѣща правилно. За да се пробуди съзнанието, съ което да разбиратъ любовьта, тѣ трѣбва да иматъ майката въ себе си, а сѫщеврѣменно и тѣ да живѣятъ въ майката. Любовьта е великъ законъ. Безъ любовь нищо не се постига. Безъ любовь човѣкъ постоянно губи, докато най-послѣ се прѣвърне на прахъ и влѣзе въ гърнето. Той ще живѣе съ недоволство въ живота, докато единъ день каже: празенъ е животътъ! Нищо не разбрахъ отъ него. Този човѣкъ ще влѣзе въ гърнето, дѣто ще прѣкара дълъгъ сънъ. Тукъ майката ще го люлѣе, като въ люлка, ще мисли, какво да направи съ това неразбрано дѣте. Слѣдъ това ще дойде бащата, и върху този прахъ ще капне нѣколко капчици отъ елексира на живота, докато съживи дѣтето. Щомъ го съживи, отново ще го изпрати въ живота. Това е законъ на прѣраждане. По този начинъ човѣкъ ще се прѣражда, докато разбере, че цѣльта на Бога е да го научи, че безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Съ други думи казано: безъ любовь, т.е. безъ реалностьта на живота, всичко е страдание и нещастие. Питамъ: какво струва на човѣка да люби? Едно липсва на съврѣменнитѣ хора: любовь. Когато младиятъ човѣкъ дойде при Христа и Го запита, какво да направи, за да наслѣди вѣченъ животъ, Христосъ му каза: „Иди, продай имането си и го раздай на сиромаситѣ!“ Азъ пъкъ казвамъ: едно ви недостига — любовь! Всички сте богати, но любовь нѣмате. Казвате: защо трѣбва да продадемъ богатството си? Продажбата е първото условие, да турите любовьта си въ ходъ. Щомъ раздадете богатството си и останете послѣденъ бѣднякъ, който ви срещне, ще разбере положението ви и ще каже: вие сте голъ и босъ. Елате при мене, азъ имамъ хубави обуща и дрехи, ще ви ги продамъ евтино. Послѣ, пакъ погледне и казва: азъ мога да ви дамъ и на кредитъ, съ условие, че ще ми платите. Казвамъ: сега и азъ съмъ готовъ да давамъ на кредитъ, но не безъ пари. Когато се казва, че любовьта дава даромъ, безъ пари, това е символъ. Наистина, паритѣ тичатъ, търкалятъ се подиръ любовьта, т.е. подиръ онзи, който има любовь въ себе си. И тъй, който погледне красивата мома, той тича подиръ нея, прѣдлага й услугитѣ си и я пита: моля, какво обичате? Ако нѣкой банкеръ я срещне, и той й прѣдлага касата си. Банкеритѣ седятъ съ отворени каси прѣдъ нея и я питатъ: какво обичате? Тѣ се чудятъ на силата, която се крие въ тази мома. Да, магическа сила е любовьта. Казвате: ами ние какво трѣбва да правимъ? Търсете любовьта, а не паритѣ. Ако вие търсите паритѣ, работата ви е свършена. Паритѣ трѣбва да ви търсятъ! Ако търсите знанието, работата ви е свършена. Знанието трѣбва да ви търси! Ако търсите силата, работата ви е свършена. Силата трѣбва да ви търси! Който има любовь, и паритѣ го търсятъ, и знанието го търси, и силата го търси; и свѣтлината, и въздухътъ, и водата го търсятъ — всичко го търси. Достатъчно е да отвори очитѣ си, и свѣтлината влиза прѣзъ тѣхъ. Достатъчно е да настрои ушитѣ си, и звукътъ влиза прѣзъ тѣхъ. Всичко става доброволно, непринудено, безъ той да очаква нѣщо. Защо? — Защото въ него живѣе любовьта — магическата прѫчица на живота. На любовьта всички услужватъ: и свѣтлината, и въздухътъ, и водата, и растенията, и животнитѣ, и хората. Вѣрни сѫ думитѣ на Бога: „Дѣто е любовьта, тамъ е животътъ, тамъ е свѣтлината, тамъ е радостьта, тамъ е мирътъ — въ любовьта е всичко.“ Сега, и на васъ казвамъ: понеже имате любовь, излѣзте вънъ отъ гърнето! Какъ? Бащата ще дойде при васъ, ще капне нѣколко капчици отъ елексира на живота, ще замѣси този прахъ и слѣдъ 24 часа ще оживѣете. Който знае това изкуство, лесно може да възкресява. Това подразбира стиха: „Които чуятъ гласа Му, ще оживѣятъ“. Всички хора трѣбва да оживѣятъ ! Мнозина очакватъ идването на Христа, за да оживѣятъ. Отдѣ очакватъ Христа? Отъ небето ли? Отъ това небе, което виждате вие? Небето, което виждате, е отражение на друго небе. Казвате: може ли всѣки да оживи праха въ гърнето? Който знае, какъ да отвори гърнето, да замѣси праха и да духне върху него, той ще може да го оживи. Знание се изисква! Запримѣръ, имате торба съ злато. Кой може да извади златото отъ нея ? Онзи, който знае, какъ да отвори торбата, той ще може да извади златото отъ нея. Не знае ли да отваря торбата, и златото ще остане неизползувано. Тази торба не се пробива, тя е херметически затворена; вие трѣбва да знаете, отдѣ да я бутнете, за да се отвори. Съврѣменнитѣ хора се интересуватъ отъ небето и затова го изучаватъ. Споредъ менъ, небето е съкровище, голѣмо богатство, до което се домогватъ само ония, които иматъ ключа за отварянето му. Ключътъ за небето е любовьта. Иматъ ли този ключъ, ще се ползуватъ отъ Божието благословение. Това значи да имате любовь къмъ Бога. Нѣкой казва: какво нѣщо е любовьта? Азъ познавамъ любовьта, но какво нѣщо е тя, не опрѣдѣлямъ, не смѣя да я бутамъ. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Слѣдователно, животъ вѣченъ е да познавате любовьта. Ако нѣкой ви пита, какво нѣщо е любовьта, вие се усмихнете малко и нищо не говорете за нея. Човѣкъ трѣбва да познава любовьта, да познава благото, което тя носи за всички сѫщества. Достатъчно е човѣкъ да знае, че любовьта носи благо за всички сѫщества, а какво е тя, не трѣбва да опрѣдѣля. Любовьта е свещено мѣсто, на което ничий кракъ досега не е стѫпвалъ. Нѣкой казва: какво нѣщо е Господъ? Какво нѣщо е Господъ, сѫщо не може да се опрѣдѣли. Който иска да познае Бога, ще му кажа, какъ може да Го познае, но по въпроса, какво нѣщо е Богъ, не мога да отговоря. За Бога не мога да се произнасямъ, нито мога да Го опрѣдѣлямъ. Мойсей, който е разбиралъ това нѣщо, казалъ на евреитѣ: „Не произнасяйте името Божие напразно!“ Всички страдания и нещастия въ свѣта произтичатъ отъ факта, че хората искатъ да знаятъ, какво нѣщо е Богъ, какво нѣщо е любовьта. Нѣкой казва: защо Богъ ни дава страдания? Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания сѫ за негово добро. Който не обича и не познава Бога, и отъ благата, които Той му дава, ще си създаде адъ. Който обича и познава Бога, и отъ благата и отъ страданията ще си създаде рай. Тази е великата Истина въ живота. Ако обичате и познавате Бога, въ рая ще бѫдете; ако не обичате и не познавате Бога, въ ада ще бѫдете. Тѣзи двѣ нѣща трѣбва добрѣ да се помнятъ. Защо е така, не питайте. Този въпросъ не трѣбва да се разисква. Той е изкушение. Ние не искаме да пипаме забраненото дърво. Въ забраненото дърво се криятъ двѣ нѣща, които човѣкъ никога не може да разбере. Това сѫ злото и доброто. Въ тѣхъ сѫ скрити тайнитѣ на живота. Едно само човѣкъ може да знае, а именно: въ доброто той ще разбере небето, рая, а въ злото ще разбере ада. Когато се говори за дървото на живота, подразбираме цѣлокупния животъ, който произтича отъ любовьта, носителка на всички блага въ свѣта. Да познавате дървото на живота, ще рече да познавате положителното въ себе си, т.е. любовьта, която всѣки день трѣбва да се разширява. За тази цѣль всѣки трѣбва да обича едного, който да седи по-високо отъ него. Мнозина се колебаятъ,. Бога ли да обичатъ, или другъ нѣкой. При това, тѣ се запитватъ: ние ли трѣбва да обичаме Бога, или Той трѣбва да ни обича? Казвамъ: дали Богъ ви обича, това не е ваша работа. Онова, което трѣбва да знаете, то е, дали вие обичате Бога. Дали Богъ ме обича, това е Негова работа. Той трѣбва да знае това. Дали азъ обичамъ Бога, това вече е моя работа; това азъ трѣбва да зная. Ако азъ не обичамъ Бога, не мога да зная, дали и Той ме обича. Само любовьта познава, кой я обича, и кой не. Това значи: ако нѣкой ме обича, той ще познае, обичамъ ли го азъ, или не. И ако азъ обичамъ нѣкого, ще позная, обича ли ме той, или не. Любовьта познава себе си въ всички прояви. Това сѫ схващания за живота и за отношения, свободни отъ всѣкакъвъ егоизъмъ. Ако човѣкъ прѣкара цѣли 20 години въ пустинята, за да разбере, дали Богъ го обича, и дали той обича Бога, това е единъ въпросъ. Обаче, ако той прѣкара тия 20 години въ пустинята, съ цѣль да придобие светость и чистота, това е другъ въпросъ. Ако пъкъ нѣкой прѣкара 20 години въ пустинята, за да привлѣче вниманието и благоволението на Бога, това се отнася само до външния му животъ. Изобщо, човѣкъ може да познае Бога въ любовьта, въ свещения трепетъ на своята душа къмъ Него. Ако човѣкъ обича Бога, едноврѣменно съ това ще обича всичко, което Той е създалъ. Който не обича Бога, той ще се движи като слѣпецъ въ свѣта, безъ направление и смисълъ. И тогава, свѣтътъ, който е красивъ, приятенъ за хората, за слѣпия ще бѫде тормозъ, мѫчение. Каква полза, ако въ този свѣтъ има топлина, и свѣтлина, а той нѣма никакво отношение къмъ тази свѣтлина и топлина? Каква полза отъ благата, ако той нѣма отношения къмъ живота? Той ще има само едно голо съзнание, че сѫществува — нищо повече. Животътъ е непрѣривенъ. Така трѣбва да го разбиратъ хората. Обаче, нѣкои философи казватъ, че животътъ се явявалъ и изчезвалъ. Да се мисли така, то е все едно, да се казва, че всѣки зѫбецъ отъ едно назѫбено колело изчезва, щомъ свърши работата си. Не, зѫбецътъ, който е свършилъ работата си, не изчезва; нѣма да мине много врѣме, и той отново ще се яви, ще свърши друга работа. Така той постоянно ще се явява и ще изчезва, безъ да се е изгубилъ. Това сѫ врѣменни състояния. И когато се казва, че нѣкой човѣкъ е умрѣлъ, това не значи, че той е изчезналъ нѣкѫдѣ безвъзвратно. Той е зѫбецъ на едно назѫбено колело, врѣменно е отишълъ нѣкѫдѣ, но пакъ ще дойде. Това е законъ на прѣраждане. Споредъ този законъ, човѣкъ не може да изчезне. Той е поставенъ въ система, която не може да изчезне. Човѣкъ не изчезва, както и слънцето не залѣзва. Човѣкъ си въобразява само, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Привидно слънцето изгрѣва и залѣзва, но въ тия смѣни то изминава свой опрѣдѣленъ пѫть. И звѣздитѣ, като слънцето, привидно изгрѣватъ, но въ сѫщность тѣ непрѣкѫснато вървятъ по своя нъчъртанъ пѫть и вършатъ извѣстна работа. И тъй, вие сте поставени на едно реално мѣсто въ дадена система. Който ви е поставилъ на това мѣсто, той изисква отъ васъ само едно нѣщо: да познаете любовьта. Познаете ли любовьта, тогава и животътъ ще стане за васъ реаленъ. Ако не бѣше така, вие бихте се обезсърдчили, бихте помислили, че никой не ви обича. Щомъ разбирате правилно живота, и да ви гонятъ и хулятъ хората, това нѣма да ви смущава. Мнозина ще кажатъ, че сте заблудени, защото не мислите като тѣхъ. Казвамъ: права ли е жабата, ако каже на човѣка, че за да я разбере, той трѣбва да стане като нея? Не, отъ своето положение човѣкъ може да разбере жабата по-добрѣ, отколкото, ако стане като нея. Жабата жаба не може да разбере. Човѣкъ може да разбере жабата, но жабата не може да разбере човѣка. И човѣкъ не може да разбере себе си, докато не мине въ по-високо положение, въ по-висока форма. Иначе, той не може да има ясна прѣдстава за себе си. Иска ли човѣкъ да се разбере, той трѣбва да заеме положението на ангелъ, или на нѣкое сѫщество съ по-свѣтълъ умъ и съ по-възвишено сърце отъ неговото. Само по този начинъ той ще си състави ясна прѣдстава за човѣка и за това, което той самъ е въ сѫщность. Мисъльта, която сега ви казвамъ, е отвлѣчена, но азъ се радвамъ, че е отвлѣчена. За едни тази мисъль може да е неразбрана; азъ се радвамъ, че е неразбрана. За други тя може да е неопрѣдѣлена.; азъ се радвамъ, че е неопрѣдѣлена. Ако разполагахъ съ повече врѣме, щѣхъ да ви поговоря, да направя неопрѣдѣленитѣ нѣща опрѣдѣлени, а яснитѣ да затворя херметически, да не изгубятъ своето значение. Искате ли нѣщата да запазятъ своя смисълъ, тѣ трѣбва да се прѣдаватъ на свещенъ езикъ. Този езикъ има свое особено произношение и смисълъ. Той не е като български езикъ, или като европейскитѣ езици, на които едно се говори, друго се разбира. Като се говори истината на съврѣменнитѣ хора, тѣ не се вслушватъ въ смисъла на думитѣ, но гледатъ, дали запетаята и другитѣ прѣпинателни знаци сѫ употрѣбени на мѣсто. Какво показва запетаята? Запетаята показва, че когато човѣкъ дойде до извѣстенъ пунктъ, той трѣбва да спре малко и да помисли. Какво показва точката и запетаята? Този знакъ показва, че на извѣстни мѣста човѣкъ трѣбва да спре повече, отколкото при запетаята. Дѣто има запетая, човѣкъ ще спре движението си за малко врѣме и ще се огъне налѣво. Запетаята е животъ на съображения. При точката и запетаята човѣкъ се натъква на единъ центъръ, отъ който трѣбва да излѣзе по пѫтя на радиуса. Двоеточието пъкъ показва, че слѣдъ него се цитиратъ чужди думи, които често се затварятъ въ кавички. Значи, минавате ли отъ човѣшкия къмъ Божествения животъ, вие ще турите двоеточие и ще кажете: тъй рече Богъ! Слѣдъ кавичкитѣ можете да продължите рѣчьта си, да я завършите по човѣшки. Слѣдъ всѣка отдѣлна мисъль поставяте точка. Това е значението на знацитѣ въ земнитѣ езици. Създаването на земнитѣ езици е костувало голѣми усилия на възвишени, на разумни сѫщества. Тѣ сѫ работили много, докато създадатъ всички форми и правила въ съврѣменнитѣ езици. Граматиката на земнитѣ езици е прѣнесена на земята отъ невидимия свѣтъ. Тя е изработена по правилата на Божествения езикъ. Върху български езикъ отсега нататъкъ трѣбва да се работи, докато стане свещенъ езикъ. Когато единъ езикъ стане свещенъ, любовьта въ него се усилва, и хората започватъ да се разбиратъ. Днесъ, обаче, срещнатъ ли се двама души, тѣ непрѣменно ще се скаратъ. Когато хората се разговарятъ на свещения езикъ, тѣ никога не се каратъ. Когато момата обича нѣкой момъкъ, тя казва: колко милъ, смисленъ по- гледъ има този момъкъ! Когато не го обича, тя казва - лошъ погледъ има този момъкъ! Защо не харесва погледа му? — Защото езикътъ, на който се разговарятъ, не е свещенъ. Езикътъ, на който се разговарятъ, не съдържа нужния пламъкъ, вслѣдствие на което и любовьта между тѣхъ не може да се прояви. И тъй, тази година за пръвъ пѫть искамъ отъ васъ, да се запознаете съ езика на любовьта. Най-първо започнете съ съюзитѣ и мислете върху тѣхъ. Срѣщалъ съмъ млади хора, които говорятъ за любовьта и се оплакватъ, че сърцата имъ изгорѣли отъ любовь. Това, което изгаря сърцата на хората, не е любовь. То сѫ пушила на човѣшкитѣ сърца. Минете ли покрай тия пушила, навсѣкѫдѣ ще видите димъ, сажди. Дѣто огъньть на любовьта е запаленъ, тамъ всѣки обича да се топли, защото изпитва приятно чувство. Не е въпросътъ огъньтъ да бѫде голѣмъ, но да гори хубаво, горението да е пълно, безъ димъ, съ силна свѣтлина. Вие трѣбва да разбирате любовьта правилно, да не я изопачавате. Сърцето на човѣка трѣбва да бѫде огнище, на което постоянно да гори огънь. Човѣкъ не трѣбва да се плаши отъ любовьта, но да изпитва свещенъ трепетъ къмъ нея. Любовьта на съврѣменнитѣ хора е толкова малка, че едва мухитѣ могатъ да се топлятъ на нея. Изобщо, мухитѣ обичатъ да кацатъ на човѣшкитѣ глави. Подъ думата „муха“ разбирамъ малки, дребни мисли и чувства, съ които хората често се задоволяватъ. Като направятъ нѣщо малко, тѣ мислятъ, че много нѣщо сѫ свършили. И малкитѣ нѣща се цѣнятъ, но законътъ на любовьта изисква голѣми работи. Малко хора има днесъ, които могатъ да вършатъ голѣми работи. Ако единъ съврѣмененъ човѣкъ влѣзе въ нѣкоя богата кѫща, паритѣ се скриватъ отъ него. Отиде при нѣкой банкеръ, касата на банкера веднага се затваря. Защо? — Любовь нѣма този човѣкъ. Отиде ли красивата мома въ кантората на банкера, той отваря касата си за нея. Защо? — Любовь има тази мома. Тя внася нѣщо отъ себе си въ душата на банкера, за което и той е готовъ да дава. Вие мислите, че той се е влюбилъ въ тази мома. Не, банкерътъ не се е влюбилъ въ момата, но той е позналъ любовьта, и затова е готовъ да разтвори сърцето си и за нея, и за другитѣ хора. Сега, съ единъ образъ ще ви прѣдставя, какво нѣщо е любовьта. Влиза единъ човѣкъ въ кѫщата на едного и казва: тази кѫща е моя, не мърдамъ оттукъ. Никой не може да ме застави да излѣза вънъ отъ тази кѫща! — Не, има нѣщо, което може да те застави да излѣзешъ вънъ. — Съ камъни да ме биятъ, нѣма да се мръдна отъ мѣстото си. — Тъй ли, ще видимъ. Човѣкътъ, чиято е кѫщата, подпалва я и наблюдава, какво ще върши другиятъ. Той веднага хуква да бѣга. — Защо бѣгашъ? Нали каза, че нищо не е въ състояние да те накара да бѣгашъ? — Какъ да не бѣгамъ? Кѫщата гори! Ако остана вѫтрѣ, и азъ ще изгоря. — Лъжешъ се, нѣма да изгоришъ. — Какъ да не изгоря? — Сега ще видишъ. Той маха съ прѫчицата си изъ въздуха, и огъньтъ прѣстава. — Какъ направи това нѣщо? Защо ме заблуди? Казвамъ: сѫщото нѣщо става, когато любовьта дойде въ човѣка. Той се запалва, гори и непрѣменно трѣбва да излѣзе вънъ отъ кѫщата си. Не излѣзе ли, това показва, че е инвалидъ. Когато любовьта дойде, всѣко нѣщо трѣбва да падне отъ рѫката на човѣка. Богатство, слава, величие, всичко това трѣбва да излѣзе вънъ отъ кѫщата на човѣка, да се раздаде на сиромаситѣ. Това подразбира „даромъ си взелъ, даромъ ще давашъ.“ Материалното трѣбва да се раздаде на сиромаситѣ. Когато любовьта дойде, ние ще бѫдемъ носители на Божиитѣ блага, на новото. Щомъ човѣкъ стане носитель на новото, той става изворъ, който постоянно блика, тече, безъ да прѣсъхва. Врѣме е вече да се простите съ старото! Обаче, докато новото не дойде, старото не пущайте. И мухлясалъ хлѣбъ да имате, не го хвърляйте, докато не пристигне новиятъ, направенъ отъ прѣсно, хубаво брашно. Казвате : какво да правимъ съ стария хлѣбъ? За него вече не мислете. Турете прѣсния хлѣбъ въ торбата! Метнете торбата на гърба си и тръгнете напрѣдъ! Сега, отъ всички искамъ да имате абсолютна вѣра въ Божественото. То носи животи, мисъль, сила, щастие, радость и т.н. Придобиете ли тази вера, вие ще разберете великата Истина, която разкрива смисъла на живота. Който ви говори отъ гледището на великата Истина, дръжте се за него. Тѣ могатъ да бѫдатъ единъ, двама, трима, четирма или повече, обаче, всички ще се обединятъ въ името на тази Истина. Когато Божественото заговори въ сърцата на хората, всички ще се обичатъ и разбиратъ. Дѣто е Божественото, тамъ е Любовьта, тамъ е Мѫдростьта, тамъ е Истината. * Бесѣда отъ Учителя, държана на 22 мартъ, 1932 г., 5 ч. с., Изгрѣвъ.

От книгата "Майката на времето", две извънредни беседи, 1932 г., Първо издание, София - 1932 г. Съдържание Книгата за теглене МАЙКАТА НА ВРѢМЕТО Нивата е цѣнна, когато е посѣта. Градината е цѣнна, когато дърветата въ нея иматъ плодъ. Човѣкъ е добѣръ, цѣненъ, когато мисли. Тази вечерь вие сте се събрали да посрещнете заедно новата година. Новата година, която иде, може да бѫде и щастлива, и нещастна. Тя е щастлива по единствената причина, че сега иде майката, която отъ дълго врѣме не е слизала на земята. Тя е нещастна по единствената причина, че дѣцата й сѫ изхарчили всичко, което тя имъ оставила, направили сѫ голѣми дългове, и днесъ трѣбва да плащатъ. Числата 9 и 3 въ 1932 г. сѫ дисхармонични. Сумата на тия числа е 12. Тѣ символизиратъ бащата и майката. Ако извадите тѣзи числа отъ четиритѣ цифри на новата 1932 г., ще останатъ цифритѣ 1 и 2, които, написани една до друга, пакъ даватъ 12. Това сѫ смѣтки, значения на числата за умнитѣ, но не и за глупавитѣ хора. Казвамъ: новата година е щастлива за умнитѣ, нещастна — за глупавитѣ хора; тази година е щастлива за здравитѣ, нещастна — за болнитѣ; тази година е щастлива за бѣднитѣ, нещастна — за богатитѣ; тази година е щастлива за младитѣ, нещастна — за старитѣ. Човѣкъ самъ е причина за своето щастие или нещастие. Ако сте въ пустинята и счупите шишето, въ което има малко вода, вие ще бѫдете нещастенъ; ако запазите шишето съ водата, вие ще бѫдете щастливъ. Ако изгубите паритѣ си, вие ще бѫете нещастенъ; ако запазите паритѣ си, вие ще бѫдете щастливъ. Ако не използувате правилно знанието, което имате, вие ще бѫдете нещастенъ; ако използувате правилно знанието, вие ще бѫдете щастливъ. Щастието или нещастието въ живота на човѣка зависи отъ това, доколко той спазва или не спазва законитѣ на разумната природа. Човѣкъ трѣбва да знае, че нѣщата не ставатъ произволно. Въ природата сѫществува голѣма закономѣрность, голѣма точность. Хората губятъ своето щастие по единствената причина, че не спазватъ законитѣ на природата. Достатъчно е да се успи човѣкъ съ една секунда повече отъ опрѣдѣленото врѣме, за да изгуби щастието си. Казвате: колко е една секунда? Наистина, една секунда е малка часть отъ врѣмето, но за това врѣме свѣтлината изминава 300,000 клм. пѫть. Питамъ: за колко години човѣкъ ще измине 300,000 километра пѫть? Слѣдователно, ако човѣкъ изгуби само една секунда въ годината, изискватъ се слѣдъ това години, за да набави изгубеното. Правилното използуване на една секунда отъ врѣмето носи придобивкитѣ на цѣли вѣкове. Единствената сила, която работи съ абсолютна точность, е любовьта. Който е изпълненъ съ Божията Любовь, той става на врѣме и лѣга точно на врѣме. Вънъ отъ любовьта човѣкъ всѣкога закъснява. Колкото малко да е закъснението, то пакъ носи голѣми загуби. Ако свѣтлината закъснѣе съ една тристахилядна часть отъ секундата, тя губи хиляда километра пѫть. Нѣкой казва: защо трѣбва да любимъ? — За да приемете Божието благословение точно на врѣме. Нещастията на хората се дължатъ на това, че нищо въ тѣхния животъ не става на опрѣдѣленото врѣме. Това твърдятъ всички учени, разумни хора, които сѫ минали по този пѫть. Когато човѣкъ става и лѣга точно на врѣме, щастието върви слѣдъ него. Закъснява ли само съ една хилядна часть отъ секундата въ ставането и лѣгането си, нещастието го слѣдва. Точно на врѣме трѣбва да се става и да се лѣга! Животъ безъ любовь нѣма никакъвъ смисълъ. Такъвъ животъ е върволица отъ страдания, отъ падания и ставания. Който иска да се избави отъ страдания, той трѣбва да влѣзе въ трена на любовьта. Мнозина мислятъ, че знанието, което иматъ, е въ състояние да имъ помогне при всички положения въ живота. Не, съврѣменното знание не е въ сила да избави човѣка отъ всички мѫчнотии и страдания. Нивата може да е наторена, слънцето може да свѣти и да изпраща топлина, влагата може да оросява земята, но ако тази нива не е посѣта, въ нея могатъ само бодили да растатъ. Посѣтото на нивата, това е любовьта. Когато любовьта дойде въ живота, само тя може да използува всички благоприятни условия — торъ, свѣтлина, топлина и влага. Вънъ отъ любовьта човѣкъ е осѫденъ на деформиране, на израждане, както нивата — на обрасване съ плѣвели. Ако човѣкъ не разбере любовьта, той не може да разбере живота; ако не разбере живота, той не може да разбере и врѣмето; ако не разбере врѣмето, Той ще изпадне въ редъ дисхармонични състояния, които ще го направятъ нещастенъ. Този човѣкъ ще живѣе въ дъното на ада, въ вѣчни мѫки и терзания. Може всички велики учители да дохождатъ на земята, да говорятъ на хората, но ако нито една дума отъ тѣхното слово не падне точно на врѣме и не поникне точно на врѣме вь сърцето на човѣка, това слово нѣма никакъвъ смисълъ за него. Какво се ползува умиращиятъ, ако му се говори за любовьта? Любовьта има смисълъ за живитѣ, но не и за мъртвитѣ хора. И любовьта не се нуждае отъ мъртвитѣ. И тъй, пригответе се да посрещнете тази година майка си! Официално новата година може да е влѣзла, но дали за васъ е влѣзла, това е въпросъ. Ако новата година ви донесе щастие, тя е влѣзла; ако не ви донесе щастие, тя не е влѣзла. Човѣкъ не трѣбва да се залъгва. Защо ? — Защото ново е само това, което любовьта носи. Новата година е дошла само за онзи, който може да посрещне майка си точно на врѣме. Посрещне ли майка си на врѣме, отъ този моментъ всичко въ него ще потече: нивитѣ,хамбаритѣ и сърцето му ще даватъ прѣизобилно, и въ букваленъ, и въ прѣносенъ смисълъ. Казвамъ: не се спирайте върху мисъльта, какъ и кога може да се придобие любовьта. Любовьта може да се придобие всѣкога, когато човѣкъ дава ухо къмъ волята Божия и я изпълнява. Казано е въ Писанието: „Когато азъ викахъ къмъ васъ, вие не чувахте; затова, когато вие викате, и азъ ще мълча“. Законътъ е такъвъ. Когато любовьта вика къмъ васъ, и вие си правите оглушки, и тя ще ви отговори съ сѫщото, когато вие викате къмъ нея. Затова е казано още: „Търсете ме, когато съмъ близо до васъ!" Любовьта не се връща назадъ. Съ други думи казано: изгубенитѣ условия на живота никога не се връщатъ. Стариятъ, който въ младини е прахосалъ всичкитѣ си сили и прѣдава вече Богу Духъ, колкото да плаче и тѫжи, колкото да се разкайва, всичко е напразно. Това не показва, че животътъ му е изгубенъ, но той може да го поправи вече по другъ начинъ. Въ живота на този човѣкъ прѣзъ цѣлата вѣчность все ще остане малка празнина, една пауза, която той по нѣкакъвъ начинъ трѣбва да запълни. Сега, желая на всички да бѫдете щастливи! За да бѫдете щастливи, вие трѣбва да се примирите съ Бога, съ себе си и съ своя ближенъ. Положителното, което трѣбва да направите: обикнете Бога, обикнете себе си, обикнете и ближния си, както никога досега не сте обичали! Ако посрещнете новата година съ този дълбокъ стремежъ въ душата си, тя ще ви донесе несмѣтни богатства. Придобиете ли това, ще разберете, че имате нова година, ще разберете, въ какво седи истинското щастие. * file:///C:\Users\34AB~1\AppData\Local\Temp\msohtmlclip1\01\clip_image002.gifБесѣда отъ Учителя, държана на 1 януари, 1932 г., 1 ч. в.

От брошурата "Голѣмиятъ братъ" и "Малкиятъ братъ" държани на 31.12.1938 г. и 1.01.1939 г. Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Малкиятъ братъ Съвременното човѣчество живѣе въ една отъ най-важнитѣ епохи. Тази епоха е важна по своитѣ последствия. Тя е толкова важна и сериозна, колкото е сериозно положението на мъртвия, който е заровенъ въ земята. Близкитѣ и роднинитѣ плачатъ надъ гроба му, той чува плача, но нищо не може да имъ каже. Страшно е положението на този човѣкъ. Той мисли, че всичко, каквото е ималъ — знание, слава, богатство, е заровено съ него заедно. Най-важното за него въ този моментъ е да дойде нѣкой отвънъ и да каже: Отворете този гробъ! Чуе ли тѣзи думи, това значи, че е дошълъ часътъ на неговото спасение. Хората заравятъ своитѣ умрѣли на доста голѣма дълбочина, най-малко на единъ метъръ. Житното зърно, обаче, заравятъ на дълбочина единъ-два сантиметра. Ако биха го заровили на единъ метъръ дълбочина, по никой начинъ то не би могло да израсте. Сега азъ искамъ да обясня ценностьта на нѣщата, безъ да изнасямъ нѣкакви нови хипотези или теории, нито да казвамъ, кое е право и кое — криво. Правитѣ и кривитѣ работи сѫ все човѣшки. Въ човѣшкитѣ работи има права, а въ Божественитѣ — има ценности. Тъй щото, когато се говори за ценности на нѣщата, ние разбираме Божествени работи. Дойдете ли до правото или кривото на човѣ- ка, тамъ спирате. Никой не иска да отнеме неговото право или криво. Понѣкога и кривото е нужно. Запримѣръ, колелото, което се върти, е направено не само отъ прави линии, но и отъ криви. Само при това положение колелото се върти. Въ Божествения свѣтъ кривитѣ работи въртятъ колелото. Тамъ тѣ сѫ поставени отвънъ, а правитѣ — отвѫтре. Дветѣ нѣща, събрани заедно, образуватъ динамо. Обаче, въ човѣшкия свѣтъ не е така. Като не разбиратъ законитѣ на живота, нѣкои хора се смущаватъ отъ закона на без- любието, а други — отъ закона на любовьта. — Защо? — Защото безлюбието отнема, а любовьта — дава. Ако сиромахътъ се намѣри предъ изобилието на живота, той се радва. Отнематъ ли му това изобилие, той скърби. Въ Божествения свѣтъ е точно обратно. Когато лишаватъ нѣкое същество отъ изобилието, въ което се е намирало, то се радва. Това виждаме и въ живота на плоднитѣ дървета. Човѣкъ, съ кошница въ рѫка, се приближава до нѣкое плодно дърво, увиснало отъ плодове, и започва да бере единъ следъ другъ плодоветѣ му. Той бере и разказва на дървото, че взема неговитѣ деца да ги прати въ земнитѣ училища и университети да се учатъ. Наистина, плодоветѣ отиватъ на училище. За да ги запишатъ като редовни ученици, тѣ трѣбва да държатъ приеменъ изпитъ по нѣколко предмети. Тѣ влизатъ презъ вратата на първото училище — устата, дето ги посрѣщатъ 32 професори. Тукъ имъ задаватъ различни въпроси, докато комисията се произнесе, че сѫ издържали изпита си успѣшно. Щомъ резултатътъ отъ изпита е добъръ, тогава се отваря друга врата, и тѣ влизатъ въ по-ви- сокъ университетъ, дето ги очакватъ десеть милиона учени, които ги приематъ тържествено, съ ура и съ овации. Този университетъ е стомахътъ на човѣка. Казватъ, че плодоветѣ, т. е. децата на плоднитѣ дървета не отиватъ на училище, но на смърть. Какво представя смъртьта? Смъртьта представя стомаха на живота. Следователно, който иска да влѣзе въ живота, той първо трѣбва да мине презъ стомаха на живота — презъ смъртьта. Тамъ ще го посрещнатъ 32 професори, облѣчени съ бѣли дрехи. Тѣ ще го турятъ на чинъ, като ученикъ, дето трѣбва да държи изпита си по всички правила на ученичеството. Ако не иска, могатъ да отло- жатъ изпита му, но временно. Кога да е, той трѣбва да мине презъ тази врата. Другъ пѫть за отиване на небето нѣма. Нѣкои мислятъ, че могатъ да отидатъ на небето по другъ пѫть, да избѣгнатъ смъртьта. Засега историята помни само два случая за специално възлиза- не на небето: единиятъ случай е билъ съ Енохъ, а другиятъ — съ пророкъ Илия, който се възнесе съ огнена колесница. Обаче, Илия пакъ се върна на земята, и този пѫть мина презъ сѫщата врата, презъ която мина- ватъ обикновенитѣ хора. Всѣки човѣкъ може да бѫде приетъ като слушатель въ нѣкое училище, но иска ли да бѫде редовенъ уче- никъ, той непременно трѣбва да мине презъ изпитъ. Да замине човѣкъ за другия свѣтъ безъ изпитъ, съ огнена колесница, това бѣше само едно изключение. Сега, да дойдемъ до ценностьта на нѣ- щата. Три нѣща правятъ живота цененъ и разбранъ: 'любовьта, мѫдростьта и истината. Съ други думи казано: безъ животъ, безъ знание и свѣтлина, безъ свобода, безъ движения, безъ постижения животътъ всѣкога остава неразбранъ. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Любовьта е онзи великъ принципъ, който стимулира духа и го заставя да прояви своитѣ възможности. Животътъ е скритъ въ любовьта, както плодътъ — въ костилката. За да се прояви животътъ на плода, свѣтлината и топлината трѣбва да дойдатъ отвънъ, да действуватъ върху костилката. Хората отри- чатъ, именно, тази семка или костилка. Тази семка представя човѣшката душа — същината на нѣщата. Тя е стояла милиони години въ Божествената житница, докато дойде времето на нейното проявление. Ако не влѣзе въ живота, при условията на любовьта, на мѫдрость- та и на истината, тя не може да узрѣе. Като говоримъ за любовьта, за мѫдростьта и за истината, ние ги разбираме въ тѣхнитѣ динамически, а не статически прояви. Ако дойде въ статическо положение, любовьта се превръща въ безлюбие. Безлюбието всѣкога отнема, а любовьта всѣкога дава. Знанието внася свѣтлина въ човѣшкия умъ. а невежеството — тъмнина. Свѣтлината освобождава човѣка, а тъмнината го ограничава. Нещастията въ свѣта произтичатъ отъ тъмнината. Въ човѣка сѫ вложени свѣтлина, знание, любовь. Отъ него се иска само едно: да отвори про- зорцитѣ на своя умъ и на своето сърдце, да проникне въ тѣхъ любовьта, знанието и свѣтлината. Човѣкъ трѣбва да тури въ действие своя умъ, да разреши всички трудни задачи въ живота си. Умътъ може само да разреши задачитѣ, но не и да ги изпълни. Духътъ е, който изпълнява и прилага нѣщата. Духътъ е великиятъ изпълнитель въ човѣка. Дойдете ли до изпълнение на нѣщата, обърнете се къмъ духа си. Чрезъ ума човѣкъ може да разреши една задача, да знае, какво нѣщо е любовьта, запримѣръ, но това е само знание. Любовьта трѣбва да се приложи. Човѣкъ може да пипне хлѣба, да го близне отвънъ, безъ да си хапне отъ него. Той има външно познаване за хлѣба, но не го е вкусилъ, не го е приложилъ. Следователно, докато работи само съ ума си, човѣкъ има знания; щомъ духътъ започне да прилага тия знания въ живота му, той придобива любовь, свѣтлина и свобода. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ приложение. Тѣ иматъ истината въ себе си, но трѣбва да я приложатъ. Всѣко нѣщо, което не може да се приложи, е мъртво. Най-малкото парче хлѣбъ, което човѣкъ е приелъ, трѣбва да се приложи, да даде плодъ. Ако парчето хлѣбъ не се превърне въ красиво чувство, чувството — въ свѣтла мисъль, мисъльта — въ доброкачественъ плодъ, яденето нѣ- ма смисълъ. Тѣзи процеси сѫ свързани помежду си. Въ яденето е скрито нѣщо, което човѣкъ не познава. Въ самия човѣкъ е скрито нѣщо, което той не познава. Скритото въ човѣка се проявява само тогава, когато той страда. Съвременниятъ човѣкъ не разбира, какво нѣщо е страданието. Страданието е процесъ на растене. То е признакъ на това, че човѣкъ е вънъ отъ лошитѣ условия. Докато не е поч- налъ да страда, човѣкъ се намира въ робство. Почне ли да страда, той вижда вече свѣтлината въ себе си и вънъ отъ себе си. Щомъ почне да страда, човѣкъ иска да извади коре- нитѣ си отъ земята. Всѣко растение се мѫчи и страда, защото иска да извади главата си отъ почвата. Главата на растението е негови- ятъ коренъ. Сѫщото се отнася и до човѣка. Главата, т. е. мисъльта на човѣка е заровена въ гѫстата материя. Когато майката и бащата се оплакватъ, че децата имъ не ги обичатъ, това показва, че главата имъ е заровена въ гѫстата материя. Когато държавата се оплаква отъ гражданитѣ си, че не се подчиняватъ на законитѣ й, това показва, че главата й е заровена въ земята. Човѣкъ трѣбва да освободи главата си отъ гѫстата материя. По кой начинъ? Много начини има, по които човѣкъ може да се освободи. Първиятъ начинъ за освобождаване на човѣка е любовьта. Обаче, преди да разбере и приложи любовьта, той трѣбва да опита безлюбието. За да разбере любовьта, човѣкъ трѣбва да има широко схващане за живота, а не едностранчиво. Широта се иска отъ човѣка. Мислите ли, че положението на детето, което седи свито цѣли деветь месеца въ утробата на майката, е добро? Майка му казва: Ще стоишъ вѫтре и ще мъл- чишъ, дума нѣма да кажешъ. Ако си позво- лишъ да кажешъ само една дума, веднага ще те изхвърля навънъ. Щомъ детето намисли да каже една дума само, т. е. да заплаче, майка му веднага го изхвърля навънъ. Това изхвърляне на детето вънъ отъ майчината утроба наричаме раждане. Ако детето се опита да се прояви на седмия месецъ, то пакъ се ражда. Ако се прояви по-рано отъ седмия месецъ, детето не може да се роди. Днесъ всички хора бързатъ да се родятъ, вследствие на което сѫ нещастни. Тѣ казватъ: Трѣбва да се родимъ! Добре е човѣкъ да се роди, но на време. Велико нѣщо е раждането. Който прибърза съ раждането си и се роди преди деветия месецъ, той не може да живѣе. Който се роди презъ 1939 година, на деветия месецъ, добре ще бѫде за него. Роди ли се по-рано или по-късно, той ще мине презъ голѣми изпитания, Ако се родите тази година, бъдещето е ваше. По-добра година отъ тази не сте срѣщали досега въ живота си. Ако тази година не се родите, ще чакате 1999 година, когато ще се повторятъ същитѣ условия. Сега, азъ не искамъ да доказвамъ истин- ностьта на моитѣ думи, защото доказването е гимнастика, а гимнастиката изисква много време. За да даде единъ концертъ, който трае най-много единъ часъ, цигуларьтъ се упражнява усилено цѣла година. Като свири единъ часъ предъ хората, той доказва, че е свирилъ че се е упражнявалъ дълго време. Всѣко нѣщо, което се изсвири добре, показва, че музи- кантътъ се е упражнявалъ. Не се ли изсвири добре, това показва, че той не се е упражнявалъ. Като живѣе, човѣкъ ежедневно прави упражнения. Въ това отношение животътъ е музика. По-велика музика отъ живота не съществува. Да живѣешъ, това значи да се упражнявашъ, да изучавашъ законитѣ на ве- ликитѣ добродетели въ свѣта. И тъй, любовьта е основниятъ тонъ на живота — тонътъ do. Мѫдростьта е доминантата — sol. Истината, това е тонътъ si, който дава разрешение на нѣщата. Значи, имате три основни тонове въ живота: do, sol. si. Щомъ дойдете до тона si, вие се намирате въ положение на възлизане, т. е. минавате въ по-висока октава на живота. Влѣзете ли въ по-висока октава, редътъ на нѣщата започва да се измѣня. Въ тона do на първата октава има известно напрежение, какво- то забелязваме въ размѫтеното яйце. Това яйце е стояло известно време подъ квачката и трѣбва да стои докрая, докато се измѫти. Щомъ влѣзете въ тона do на втората октава, нѣма да имате напрежение, но движение. Човѣкъ трѣбва да знае, какво може да извърши, като попадне въ тона do, когато е въ движение. Следователно, когато човѣкъ се намира предъ известни мъчнотии, казваме, че е въ тона do на първата октава. Той се намира въ основния тонъ на материалния животъ. Дето има мъчнотии, разрешението имъ иде отъ физическия животъ. Като се разрешатъ тия въпроси, човѣкъ влиза вече въ духовния свѣтъ. Духовниятъ свѣтъ се намира въ динамическо, а не въ статическо положение. Докато живѣе само на физическия свѣтъ, човѣкъ постоянно плаче, че нѣма дрехи, обуща, пари, кѫща и т. н. На физическия свѣтъ плачътъ е на мѣсто, но не въ духовния и въ умствения. Като дойде про- фесорътъ, започвашъ да учишъ другитѣ тонове — re, mi, fa, sol, la, si и стигашъ до горно do, т. е. влизашъ въ духовния свѣтъ, дето плачътъ не се позволява. Като дойдешъ до тона do на горната октава, плачътъ се превръща въ музика. Тамъ нѣщата се разрешаватъ. Като стигне до духовния свѣтъ, човѣкъ получава свободенъ билетъ, качва се на парахода и тръгва на пѫть. Дето мине, той наблюдава всичко и си държи бележки. Като влѣзе въ духовния свѣтъ, човѣкъ иска да има приятни чувства. Това е възможно, когато престане да се интересува отъ материалнитѣ работи. Може ли, като се мѣсти човѣкъ отъ една държава въ друга, да вземе съ себе си кѫщата, имотитѣ, мебелитѣ си ? Той ще продаде всичко, каквото има, ще го превърне въ пари, въ ценни книжа, които ще пренесе, запримѣръ, отъ българската банка въ нѣкоя чуждестранна. Ако заминава за Америка, той ще пренесе всичкитѣ си ценности тамъ. Ако се мѣсти отъ Америка въ България, ще пренесе всичкитѣ си ценности тукъ. И тъй, духовниятъ животъ не е нищо друго, освенъ специаленъ пѫть, който показва на човѣка, какъ може да пренесе ценноститѣ си отъ земнитѣ въ небеснитѣ банки. Който знае начинъ за пренасяне на своитѣ ценности въ духовния свѣтъ, той е уменъ човѣкъ. Този човѣкъ е добре приетъ въ духовния свѣтъ. Сѫщото става и на земята. Ако нѣкой чужденецъ отиде въ Америка, веднага ще го запитатъ: Имашъ ли нѣщо въ джоба си? За да живѣе добре въ Америка, човѣкъ трѣбва да има въ джоба си най-малко 500-1000 долари. Мнозина мислятъ, че Богъ е любовь, благость. че Той ще ги посрещне добре на земята и на небето, независимо отъ това, дали иматъ нѣкакви ценности или нѣматъ. Това е невъзможно. Ако бащата изпраща сина си въ странство да учи, и всѣки месецъ редовно му дава по петь хиляди лева, но презъ всичкото време той яде и пие, безъ да се учи, мислите ли, че бащата ще се радва на сина си? Той ще бѫде недоволенъ и огорченъ. Нѣкои ще кажатъ, че следъ дълго скитане по свѣта, блудниятъ синъ се върналъ при баща си, който го приелъ съ радость. Въ негова честь той закла теле и даде угощение. Блудниятъ синъ се върна при баща си, но следъ като свърши земния университетъ. Той яде и пи съ приятели и съ млади моми, изяде всичкото си богатство и, когато остана последенъ сиромахъ, безъ петь пари въ джоба си, отиде да пасе свине. Той научи поне единъ занаятъ — да пасе свине. Като пасѣше свинетѣ, той наблюдаваше, какво правять тѣ. Съ зурлитѣ си тѣ разораваха земята, като посаждаха семената на дърветата. Като падало нѣкое семе отъ дърветата, чрезъ зурлитѣ си едни отъ свинетѣ правѣли дупки въ земята, а други — заравяли падналото семе. Значи, дърветата израснаха благодарение на свинетѣ. Ще кажете, че това е свинска работа. Наистина, свинска работа е да заровишъ главата на едно растение, но по- добре е да е заровена, отколкото да не е заровена. Като се върналъ при баща си, блудниятъ синъ казалъ: Татко, азъ не можахъ да свърша онзи университетъ, който ти искаше, но свършихъ земния университетъ. Сега раз- брахъ, че не съмъ достигналъ такъвъ чинъ, за да ме считашъ свой синъ. Синътъ трѣбва да е училъ много. Понеже не можахъ да уча много, азъ идвамъ при тебе не като твой синъ, но като слуга. Моятъ дипломъ е за една отъ най-малкитѣ служби, каквито давашъ на слугитѣ си. Голѣмитѣ служби нека останатъ за други. Като слушалъ думитѣ на сина си, бащата видѣлъ, че той е дошълъ до дълбоко разбиране на живота, затова го пригърналъ, цѣлуналъ, турилъ му пръстенъ на рѫката и заповѣдалъ на слугитѣ си да заколятъ най- угоеното теле за него. Синътъ му се въргалъ отъ странство съ отворени очи, готовъ да се учи при баща си. До това време той никога не виждалъ своя баща, нито го познавалъ та- къвъ, какъвто сега го видѣлъ. Той не виждалъ друго лице въ баща си, освенъ строго, навѫсено, което само заповѣдвало: Това направи, онова направи! Като му дотегнало да гледа навесеното лице на баща си, единъ день той му казалъ: Татко, искамъ да отида въ свѣта да се уча. Дай ми, каквото ми се пада, искамъ да придобия знания вънъ отъ тебе. Обаче, сега той видѣлъ такава любовь въ баща си, каквато никога не е могълъ да си представи. Бащата го пригърналъ, цѣлуналъ и заповѣдалъ въ честь на неговото връщане да се устрои голѣмо угощение и веселие. Въ това време другиятъ синъ се връ- щалъ отъ нивата и като видѣлъ и чулъ веселби, движения на хора, той запиталъ: Какво става? Защо се прави това угощение ? Бащата отговорилъ: Братъ ти се върна отъ странство, дето е свършилъ земния университетъ. За неговото връщане се дава това угощение. Като чулъ тия думи, по-стариятъ синъ се разгнѣ- вилъ и казалъ: Толкова години вече, какъ ти работя, но ти досега не си далъ за мене такова угощение. Този, който едва ли е научилъ нѣщо, ти го приемашъ съ толкова голѣми почести. На мене не си далъ нито едно теле да заколя, да се повеселя съ приятелитѣ си, а за този, който изхарчи и изпи всичко, закла най-угоеното теле. Тогава и азъ мога да отида въ свѣта да ямъ и да пия като него. Така говорѣлъ по-голѣмиятъ синъ на баща си. Баща му отговорилъ: Синко, всичко, каквото имамъ, е на твое разположение. Сега братъ ти ще те замѣсти; той ще работи, а ти ще отидешъ въ свѣта да учишъ. Това е психологическо тълкувание на състоянията на двамата синове и на бащата. Историята за блудния синъ и досега още се повтаря въ свѣта, вследствие на което хората сѫ недоволни едни отъ други и се сърдятъ на Господа, на своя великъ Баща, защо едни е облагодетелствувалъ за смѣтка на други, защо на едни е далъ кѫша, пари, добри деца, а други е лишилъ отъ тия блага. Едни не се молятъ, не уповаватъ на Бога, а въпрѣки това иматъ Неговото благословение. Други се молятъ, водятъ добъръ животъ, а въпрѣки това сѫ бедни, болни. Хората се на- тъкватъ на тия противоречия и не могатъ да ги разрешатъ. — Защо? — Тѣ не сѫ се до- могнали до ценноститѣ на нѣщата. Въ какво седи ценностьта на нѣщата? — Въ любовьта. Бащата казва на по-голѣмия синъ: Синко, всичко, каквото имамъ, е на твое разположение. Азъ не те лишавамъ отъ нищо Ти трѣбва още да учишъ, да придобиешъ онова смирение, което брать ти е придобилъ. Ти не си още сми- ренъ. Казвамъ: Много благочестиви хора има въ свѣта, но тѣ нѣматъ смирение. Дойде нѣ- кой човѣкь при мене и казва, че ме обича. Много добре. Щомь обичашъ, ти вършишъ една добра работа. Азь оценявамъ любовьта ти. — Но азъ искамъ и ти да ме обичашъ. — Готовъ ли си тогава да оценишъ моята любовь? Като дойде при мене нѣкой златарь, азъ ще извадя предъ него своя скѫпоцененъ камькъ, защото той познава скъпоценнитѣ камъни и може да ги оцени. Дойде ли при мене човѣкъ, който не познава скъпоценнитѣ камъни, азъ нѣма да извадя предъ него своитѣ ценни работи. Едно американско семейство изпаднало материално толкова много, че всички негови членове дошли до голѣмо отчаяние. Единь день, край дома имъ миналъ единъ туристъ, който се отбилъ при тѣхъ да си почине. Като видѣлъ посърналитѣ лица на дѣцата, той поискалъ една цигулка да имъ посвири. Домакинътъ отговорилъ: Никой отъ насъ не свири, но имаме отъ дѣдо си стара цигулка, хвърлена нѣкѫде на тавана. Ще я донесемъ да я опиташъ. Туристьтъ нагласиль добре цигулката, изчистилъ я, разгледалъ я и останалъ очуденъ - това било цигулка Страдивариусъ. Той посвирилъ и останалъ много доволенъ отъ цигулката. Следъ това предложилъ на домакина да му я продаде, ако не му трѣбва. Той казалъ, че цигулката е много хубава, и е готовъ да даде за нея голѣма сума. Домакинътъ се съгласилъ на предложението на цигуларя и му продалъ цигулката. Отъ паритѣ, които получилъ за цигулката, материалнитѣ работи на цѣлото семейство се подобрили. Днесъ всички хора иматъ по една цигулка Страдивариусъ, която сѫ захвърлили на тавана, като непотрѣбна. Единъ день, обаче, ще дойде въ дома ви нѣкой виденъ виртуозъ, който ще иска цигулката ви, за да посвири. Той ще стане причина да свалите цигулката отъ тавана. Като посвири съ нея, той ще ви каже, че цигулката ви е много хубава. Тогава вие ще разберете, че въ цигулката ви се криятъ онѣзи условия, отъ които зависи вашиятъ животъ. Какво повече можете да искате отъ това, да дойде въ дома ви единъ виртуозъ или ученъ и да ви научи да цените ума си, който Богъ ви е далъ, и да го употрѣбявате на мѣсто? Какво по-ценно нѣщо за човѣка отъ това, да знае, какъ да употрѣбява сърдцето си, да знае, какъ да се разговаря съ своята душа? Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да чуе гласа на своята душа и да се разговаря съ нея. Мнозина казватъ, че душата е нѣщо от- влѣчено, невидимо, на което гласътъ не може да се чуе. Споредъ мене, невидимитѣ нѣща, именно, сѫ реални, а видимитѣ сѫ сѣнки на реалностьта. Задъ видимитѣ нѣща седятъ не- видимитѣ, реалнитѣ. Следователно, реалностьта създава видимитѣ нѣща. Реалностьта, сама по себе си, не може да се въплъти въ никаква форма и, следъ като създаде безброй видими форми, тя пакъ остава непроявена. Колкото видими форми да създава, реалностьта не може да се прояви въ своята пълнота. Тя всѣкога ще остане непроявена, все ще има още нѣщо непроявено отъ нея. Това може само да ви радва, защото предъ васъ се отварятъ бѫдещи възможности. Ето, и чо- вѣшкото сърдце не е проявено напълно. Днесъ човѣкъ издържа най-много до 41 градуса топлина. Мине ли тази граница, сърдцето не издържа, и човѣкъ умира. Нормалната топлина на тѣлото е 37 градуса. Нервната система на съвременния човѣкъ е така устроена, че може да издържа напрежение само до известна степень. Мине ли тази граница, човѣкъ се разстройва. Всѣки човѣкъ иска да има повече любовь, но не може да издържа високата температура на любовьта. Сѫщо така човѣкъ не може да издържа и високата температура на знанието. Много отъ новитѣ теории сѫ недостѫпни за умоветѣ на всички хора, вследствие на което нѣкои сѫ разстроили нервната си система. Теорията на Айнщайна, запримѣръ, създаде голѣмо умствено и нервно напрежение на много учени. Щомъ не може да издържи на голѣми напрежения, нервната система се разслабва, както металитѣ се стопяватъ при висока температура. Мнозина се стремятъ къмъ духовенъ животъ, искатъ да го изучатъ, но се натъкватъ на голѣми мѫчнотии. Тѣ говорятъ за духовната любовь, но не знаятъ. каква сила крие тя въ себе си. Хората не мо- гатъ да издържатъ на материалната любовь, а колко повече на духовната. Единъ евангелски проповѣдникъ се молилъ дълго време на Бога да му даде възможность да опита духовната любовь. Следъ това той разказва своята опитность. Една вечерь, както се молилъ, почувствувалъ, че нѣщо приятно, меко се влива въ него и цѣлъ го обхваща. Това състояние било толкова силно, че той падналъ съ лице къмъ земята и започналъ да рита. Той пакъ продължилъ да се моли, но желанието му вече било да се прекрати това вѫтрешно напрежение, което едва издържалъ. Голѣмо е напрежението, което Духътъ създава въ човѣка. Малцина издържатъ на това напрежение. Ако нѣкой юнакъ иска да се прояви въ материалната любовь, той може да стисне човѣка така, че коститѣ му да се строшатъ. И тъй, числото деветь въ 1939 г. означава резултатъ на Божествени процеси. Това число изисква съвършенство. Всички форми на физическия свѣтъ, всички чувства и мисли на човѣка трѣбва да бѫдатъ съвършени. Това число означава завършени процеси, вследствие на което човѣкъ не може да отиде по-далечъ отъ него. Числото три показва пѫтя, по който човѣкъ може да постигне резултата на числото деветь. За да постигне резултата на числото три, човѣкъ трѣбва да работи съ три велики сили: съ живота, съ знанието и съ свободата. Работи ли съ тия сили, човѣкъ непременно ще има резултатъ на физическия свѣтъ. Всѣки човѣкъ иска да бѫде красивъ, да има красиви вежди, очи, носъ, уста, но за да придобие тази красота, той трѣбва да разбира основнитѣ закони на живота. Животътъ не е нѣщо празно. Той е велика реалность, велико благо, което ни е дадено. Като изучавали живота, индуситѣ сѫ дошли до два важни процеса: процесъ на разрушаване и процесъ на съграждане. Споредъ тѣзи процеси тѣ сѫ раздѣлили божествата си на две категории: едни, които работятъ съ разрушителнитѣ процеси, а други — съ съграждащитѣ. Съвременнитѣ хора се стремятъ не само къмъ външна красота, но и къмъ вѫтрешна. Вѫтрешната красота подразбира съвършенство. Свѣтскитѣ хора се стремятъ къмъ външна красота, а религиознитѣ и духовнитѣ — къмъ вѫтрешна. Да бѫде човѣкъ вѫтрешно красивъ, това значи да е ликвидиралъ съ своитѣ слабости и погрѣшки. Въ единъ мо- ментъ човекъ може да бѫде съвършенъ. Ако приложи закона на любовьта, на мѫдростьта и на истината, въ единъ моментъ той може да се освободи отъ погрѣшкитѣ си, да стане съвършенъ. Когато работѣлъ въ лабораторията си, дето правѣль своитѣ опити, Едисонъ често цапалъ дрехитѣ си. За да ги изчисти, той стѫпвалъ на особенъ електрически дискъ и пущалъ токъ върху дрехитѣ си. Въ нѣколко минути дрехитѣ му станали сѫвършено чисти. Следователно, искате ли да се изчистите, да се освободите отъ погрѣшкитѣ си стѫпете на диска на любовьта и пуснете нейния токъ да тече върху васъ. Само любовьта е въ състояние моментално да изчисти човѣка и да го върне въ положението на новородено дете. Възрастниьтъ и стариятъ казватъ, че въ грѣхъ ги е заченала майка имъ. Обаче, детето никога не може да каже, че майка му го е родила грѣшно и нечисто. Човѣкъ е създаденъ чистъ и безъ погрѣшки. Тъй щото, щомъ е създаденъ съвършенъ, той се ражда такъвъ. За да запази чистотата и съвършенството си, човѣкъ трѣбва да прилага въ живота си Божията Любовь. Така той ще прояви всичко красиво и възвишѣно, което е вложено въ неговата душа. Какво говорятъ хората за васъ, това не трѣбва да ви спъва. Тѣ говорятъ отвънъ и вѫтре въ васъ, но вие трѣбва да различавате тѣхния говоръ отъ този на вашата душа. Запримѣръ, вие решавате да направите едно добро, но нѣщо отвѫтре ви казва: Не бързай да правишъ това добро, не му е дошло времето. — Направете доброто, безъ да се вслушвате въ този гласъ. Това е гласътъ на вашия съседъ. За правене на добро нѣма опредѣлено време. Добро можете да правите всѣкога. Когато бащата прави добро на бедни деца, жена му и децата му веднага го заобикалятъ и започватъ да го съветватъ да не прави това. Тѣ намиратъ, че той не постѫпва правилно. — Защо? — Интереситѣ имъ се накърняватъ. Като прави добро вънъ отъ дома си, тѣ се страхуватъ, че ще остане по-малко за тѣхъ, ще се лишатъ отъ известни блага. Затова, именно, Христосъ е казалъ: „Когато човѣкъ прави добро, лѣвата му рѫка да не знае това, което дѣсната прави“. Само Богъ трѣбва да знае за доброто, което човѣкъ е намислилъ да прави — никой другъ Когато обичате нѣкого, когато искате да бѫде- те свободни, само Богъ трѣбва да знае това. Мнозина говорятъ за свободата, търсятъ я, но въпрѣки това не сѫ свободни. Като раз- искватъ върху известни въпроси, хората нами- ратъ, че сѫ свободни да изказватъ мнението си. Да изказвашъ мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободенъ, колкото и онзи, който влиза въ гостилницата безъ пари. Той е свободенъ да влѣзе въ гостилницата да си порѫча едно или две яденета, да си хапне отъ тѣхъ. Рече ли да излѣзе отъ гостилницата, той не е свободенъ. Гостил- ничарьтъ веднага го посрѣща и му казва: Плати! Свободенъ е само онзи, който носи хлѣба въ торбата си и, когато огладнѣе, сѣда и яде. Този човѣкъ е свободенъ, защото яде отъ своя хлѣбъ. Яде ли отъ чуждия хлѣбъ и не може да плати, той не е свободенъ. Кое е наше и кое — чуждо? Само Божественото е наще. Чо- вѣшкото е чуждо. Божественото освобождава, а човешкото ограничава. Следователно, всѣко нѣщо, което ограничава любовьта, знанието и свободата въ човѣка, е чуждо. И тъй, приемете ли Божественото, дадете ли му пѫть въ себе си, вие всѣкога ще бѫдете свободни. Тогава любовьта ви ще се прояви така, както слънцето проявява своята топлина и свѣтлина. Далечъ е слънцето, но голѣма е любовьта му. Когото срещне на пѫтя си, слънцето го пригръща и цѣлува съ своитѣ лѫчи. Нѣма сжщество на земята, което да не е било пригръщано и цѣлувано отъ слънцето. То намира и ония сѫщества, които се криятъ въ тъмнина Любовьта на слънцето прониква навсѣкѫде. За слънцето нѣма нищо скрито-по- крито. Всѣки, който се лишава отъ свѣтлината и топлината на слънцето, т. е. отъ неговата любовь, той е осѫденъ на смърть. Свѣтлината и топлината, това е изявление на Божията Любовь. Затова е казано въ Писанието: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“. Това значи: ние живѣемъ и се движимъ въ свѣтлината и топлината. Тамъ е нашето мѣсто. Отъ свѣтлината произтича знанието. Нѣма ли свѣтлина, нѣма и знание. Сега, като наблюдавамъ лицата на хората, намирамъ, че нѣкои отъ тѣхъ мязатъ по лице на блудния синъ, който се е върналъ при баща си разкаянъ и смиренъ. Затова, именно, баща му го пригръща и цѣлува и въ негова честь дава угощение Лицата на други мязатъ по лице на по-голѣмия братъ, който, като се връщалъ отъ нивата, видѣлъ тържество въ дома на баща си и навѫсилъ лицето си, като разбралъ, че това става въ честь на малкия му братъ, който се върналъ отъ странство. Той останалъ недоволенъ отъ поведението на баща си и го осѫдилъ въ несправедливость. Защо да не свѣтне лицето на този синъ, като чуе, че малкиятъ му братъ се е върналъ живъ и здравъ? Защо и той, като баща си, не се затича къмъ него да го пригърне и цѣлуне? Тази година изисква отъ всички хора да изправятъ мнението и възгледитѣ си, които иматъ за Баща си. Не дръжте въ ума си ми- слитѣ на голѣмия синъ, който не оценява живота, който се отегчава отъ работата си и казва, че животътъ му е дотегналъ. Бѫдете готови, като блудния синъ, да се разкаете и да съзнаете, че като сте яли и пили, като сте водили лекъ, повърхностенъ животъ, отклонили сте се отъ правия пѫть, отъ великия законъ на любовьта. Какво е научилъ той отъ женитѣ? Не само че нищо не е научилъ, но даже е из- губилъ свободата си. Жената е чуждо сѫ- щество за човѣка. Сестрата, обаче, това е Божественото, съ което човѣкъ трѣбва да има общение. Търсите ли жената, търсете я като ваша сестра. Жената е слугиня, която е дошла на земята да свърши известна работа. Трѣбва ли да я спирате въ работата й? Какво ще й допринесатъ вашитѣ любовни писма? Тя работи, за да изкара прехраната си. Съ вашитѣ любовни писма вие нѣма да й донесете нито хлѣбъ, нито вода, нито знание. Сѫщото се отнася и до мѫжа. И мѫжътъ е слуга, дошълъ на земята да работи, да свърши нѣкаква работа, да изкара прехраната си. Трѣбва ли да го спирате отъ пѫтя му? Жената трѣбва да гледа на мѫжа като на братъ, а мѫжътъ на жената — като на своя сестра, за да могатъ взаимно да работятъ, да свършатъ дадената имъ работа. Съвременнитѣ хора не сѫ дошли още до идеята на братство и сестринство, а се наричатъ ангели. Мѫжътъ казва на жената, че е ангелъ, че не може да живѣе безъ нея. И жената казва на мѫжа ангелъ, но докато се ожени за него. И мѫжътъ, и жената сѫ ангели безъ крила. Преди да се оженятъ, тѣ сѫ ангели единъ за другъ. Щомъ се оженятъ, крилата имъ веднага падатъ. Има единъ на- чинъ, по който могатъ да израснатъ крила на човѣка за една година, даже и за деветь месеца. Кой е този начинъ? Като приложатъ любовьта, знанието и свободата въ живота си. Знанието и свободата, това сѫ дветѣ рѫце на човѣка. Като погледне дѣсната си рѫка, човѣкъ трѣбва да знае, че това е истината въ него, която го прави свободенъ. Като погледне лѣвата си рѫка, да съзнава, че разполага съ известно знание. Това изисква съвременното възпитание — не да бѫдешъ господарь на сърдцето и на ума си, но да знаешъ, какъ да се обхождашъ съ тѣхъ. Не казвайте, че сърд- цето ви е лошо, но се отнасяйте добре съ него. Не казвайте като Давида, че въ грѣхъ ви е родила майка ви. Не, въ любовь ви роди майка ви, и ще живѣете по любовь. Колкото да е лошъ животътъ на вашето минало, единъ день той ще се превърне въ скѫпоцененъ камъкъ. Нѣма да остане нѣщо въ свѣта, съ което Богъ да не примири човѣка, но затова се изискватъ дълги години. Човѣкъ трѣбва да мине презъ голѣми опитности и страдания, докато разбере, че всичко, което Богъ е съ- здалъ, е велико. Човѣкъ трѣбва да разбере, че отъ нищо не е лишенъ. Стремете се тази година къмъ придобиване на Божествени нѣща, защото само тѣ не произвеждатъ противоречия. Всѣка Божествена идея носи свѣт- лина за човѣшкия умъ и за човѣшкото съзнание. Ако идеята произлиза отъ земята, тя носи тъмнина за човѣшкия умъ. Всѣки гласъ, който иде отъ дълбочината на земята, носи тъмнина за човѣка. Всѣки гласъ, който иде отъ центъра на слънцето, отъ Божественото, носи свѣтлина за човѣшкия умъ. Вие ще бѫдете изпитани чрезъ свѣтлината и тъмнината, въ които се движите. Затова е казано въ Писанието: „Изпитвайте духоветѣ“! Когато гласътъ иде отъ тъмнина, изпитвай го; когато иде отъ свѣтлина, възприемай го и прилагай! Нѣкои казватъ, че човѣкъ трѣбва да се противи на дявола, т. е. на злото въ свѣта. Не, не се противете на злото, нито се борете съ него, но извадете огледалото си и го накарайте да се огледа. Огледа ли се, злото веднага ще избѣга. Следователно, щомъ дойде изкушението въ васъ, веднага извадете огледалото си и наблюдавайте, какво ще стане. Чудотворно е това огледало. Огледа ли се изкушението въ огледалото ви, всичко се разрешава. Огледалото е свѣтлината на живота. Въ тази свѣтлина ние се оглеждаме. Дето е свѣтлината, тамъ е огледалото. Бѫдете свободни да проявите любовьта си тази година така, както никога не сте я проявявали. Това значи: проявете любовьта си въ Свѣтлината на живота. Проявете мислитѣ и постѫпкитѣ си въ свѣтлината на живота. Проявете свободата си въ свѣтлината на живота. Радвайте се на всичко, което правите при тѣзи условия, безъ да съжалявате нѣкога. Каквото направите, знайте, че има Единъ. Който постоянно ви наблюдава. Той е Онзи, Който ви обича и Който живѣе въ вашия умъ и въ вашето сърдце. Той говори тихо на ухото ви, като ви показва начинъ, по който можете да изправите живота си. Ако Го слушате, животътъ ви ще бѫде изправени, нѣма да има плачъ. Тази година не трѣбва да плачете. Който не се е доизплакалъ, той има право да плаче; който се е доизплакалъ, той трѣбва да пѣе. Желая ви, тази година да се подмладите. Любовьта подмладява човѣка. Тя доставя не- обходимитѣ вещества за подмладяване; знанието прилага тия вещества, а истината ги показва. Любовьта е козметиката въ живота. Знанието ще приложи красивото, а истината ще покаже това, което е изработено, за да може, който види, да каже: Ето човѣкътъ! Съ други думи казано: Облѣчете се съ хубавата премѣна на любовьта, въ красивия животъ на мѫдростьта и въ удобнитѣ кройки на истината. Само истината може да даде красиви линии на очитѣ, на веждитѣ, на носа, на устата на човѣка. И тъй, понеже 1939 г. е епохална, желая ви разумно да използувате всички условия, които тя носи. Ако не ги използувате, сѫщитѣ условия ще дойдатъ пакъ, но въ 1999 г. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно въру себе си, вие ще имате по-голѣми постижения отъ тия, които сте имали отъ времето на Адама до днесъ. Като мине това време, ще се убедите въ истинностьта на думитѣ ми. Благото, което тази година носи, е резултатъ на Божието Слово, на Великото въ свѣта. Всички трѣбва да работимъ за възстановяване на Царството Божие и Неговата правда въ нашитѣ умове, сърдца и души. Приложите ли това нѣ- що въ живота си, ще бѫдете радостни и весели. Презъ тази година не се позволяватъ никакви оплаквания. Желая ви, тази година да се запалите съ свещения огънь на любовьта. Желая ви, ако не можете изведнъжъ да реализирате стремежитѣ на вашата душа, поне да ги посадите. Желая ви да посадите своитѣ добри мисли, чувства и постѫпки и, като ги поливате грижливо, да видите, че сте реализирали нѣщо. И тогава, като си замине тази година, да бѫдете доволни отъ себе си, че сте постигнали нѣщо. За онѣзи, които изпълняватъ изискванията на 39. година, тя ще се продължи и въ следващата. За онѣзи, които не изпълняватъ великитѣ закони, ще дойде 1940 г., която завършва на края съ нула, съ яйце. Значи, презъ тази година човѣкъ трѣбва отново да мѫти това яйце, докато се излупи. За да реализира своитѣ желания, той трѣбва да чака добри условия на живота, които ще дойдатъ едва презъ 1999 година. За онѣзи, които слушатъ и изпълняватъ това, което имъ се говори, ще бѫдатъ постоянно въ 1939 г. За тѣхъ ще се заколи най-угоеното теле и ще имъ се даде угощение. Всички, които присѫтствуватъ на Божествената трапеза, ще бѫдатъ благодарни за онова, което имъ е дадено. Дръжте въ ума си мисъльта: Пѫтьтъ на Божията Любовь е осѣянъ съ всички възможности и условия за постижение. Беседа отъ Учителя, държана на 1 януарий. 1939 г., 10 ч. пр. об. София—Изгрѣвъ.

От брошурата "Голѣмиятъ братъ" и "Малкиятъ братъ" държани на 31.12.1938 г. и 1.01.1939 г. Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Голѣмиятъ братъ Иоана 10: 1—10 Тази вечерь сте се събрали да посрещнете новата 1939 година. Числото 39 е образувано отъ 3 и 9, които сѫ резултати. Числото осемь въ 1938 г. представя старата майка, която лесно решава въпроситѣ: който ще се ражда, да се ражда; който ще умира, да умира; който ще осиромашава или забо- гатява, да осиромашава и забогатява. Тя лесно рѣже концитѣ, не мисли много. Обаче, новата година, която иде, е снизходителна къмъ всички. Тя крие въ себе си нѣщо велико и красиво. Изобщо, числата 3 и 9 съдържатъ тритѣ велики добродетели — любовьта, мѫдростьта и истината, а същевременно и живота, знанието и свободата. Числото де- веть представя още човѣшката глава, т. е. проявения човѣкъ, резултатъ на творческия принципъ, чрезъ който се изявява Божията сила въ свѣта. Числото деветь представя крайния резултатъ на всѣки животъ. Никой не може да отиде по-далечъ отъ числото деветь. Тъй щото, новата година отнема на човѣка всички възможности да проявява своитѣ стари навици и погрѣшки. Който иска презъ тази година да продължава по старъ обичай да грѣши, той ще фалира. Новата година носи всички условия за добъръ животъ. Който иска да живѣe добре, да проявява своитѣ добри мисли, чувства и постъпки, той ще на- мѣри благоприятни условия за това, именно, тази година. Който мисли да продължава своя старъ животъ, пъленъ съ лоши мисли и желания, той ще се разтопи като ледъ и ще се изпари като вода. Новата година е за добритѣ хора. Тя носи благоприятни условия за посаждане на всичко, което ви е дадено. Презъ тази година трѣбва да извадите отъ хамбара всички хубави семена и да ги посадите на нивата си. Нивата представя човешката душа. Тази нива е свѣтътъ, въ който човѣкъ живѣe. Като уподобяваме душата на нива, ние имаме предъ видъ само външното й облѣкло. Казано е въ Писанието: „Богъ толкова възлюби свѣта, що- то даде своя единороденъ Синъ въ жертва, да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“.— Кой свѣтъ възлюби Господъ? — Свѣтътъ, който е въ човѣшката душа. Значи, Богъ е въз- любилъ разумната душа, която се проявява. Казано е същевременно, че Богъ е възлюбилъ истината въ човѣка.— Кѫде е истината?—Въ човешката душа. Истината не може да се прояви вънъ отъ душата. Който търси истината, първо той трѣбва да намѣри душата, т. е. да съзнае, че има душа и живѣe въ нея. Душата говори на човека чрезъ всичко, което го заобикаля. Слънцето, което гpѣe; вѣтърътъ, който вѣe; рѣкитѣ, които текатъ; цвѣтята, които растатъ, това е все говоръ на душата — великата майка на човечеството. Тя се грижи за него по различни начини. По нейна запо- вѣдь слънцето грее, вѣтърътъ вѣе, изворите бликатъ, плодовете зрѣятъ. Душата е проя- вениятъ Богъ въ човѣка. Когато човѣкъ не слуша душата си, тя се оттегля отъ него, и той се стопява, както ледътъ— отъ слънчевите лѫчи. Душата може да стопи човека на своя огънь, както вие топите восъка. Отъ стопения восъкъ тя прави нови форми дотогава, докато ги хареса. Тази година ще бѫдатъ излети много добри хора, т. е. добри хора ще се родятъ. Като знаете това, бѫдете готови тази година да ви стопятъ и отново да ви излѣятъ. Това ще стане съ мнозина, но не съ всички. Нищо страшно нѣма въ стопяването и изливането на новите форми. Това не означава умиране. Има нещо страшно въ света, но то не е въ умирането. Страшно е, когато човекъ влезе въ противоречие съ себе си. Има едно противоречие въ света, което произлиза отъ яденето въ широкъ смисълъ на думата. Казано е, че Богъ създаде света въ шесть деня, а въ седмия си почина. За всички дни Той се произнесе, че това, което създаде, е добро. За втория день, обаче, Богъ не се изказа. Този день има нещо общо съ храненето. Ето защо, тази година си е поставила за задача да възпита човека въ храненето. Тя съветва човека да не преяжда. Тя му казва да яде само ония храни, които обича, да се облича сь такива дрехи, които обича; да чете книги, които обича; да дружи съ хора, които обича. Въ храненето човѣкъ може да се поправи, само когато свърже устата си съ ушите. Съ други думи казано: човѣкъ може да изправи живота си чрезъ словото. Каквото говори, той трѣбва да слуша. Вслушва ли се въ думите си, преценява ли ги, той може да се поправи. Не се ли вслушва въ думите си, не ги ли преценява, той не може да се поправи, не може правилно да се развива. И тъй, тази година говорете само онова, което сте чули отъ себе си. Щомъ сте казали нещо, което е минало и презъ вашите уши, можете да го кажете на всеуслишание, цѣли- ятъ свѣтъ да го чуе. Не е ли минало презъ вашите уши, задръжте го въ себе си. Новата година ще бѫде една отъ добрите и плодородни години. Бѫдете будни, да съберете храна въ запасъ, да имате за другите години. Сега вие сте въ Египетъ, когато Иосифъ предсказа, че ще има седемь плодородни и седемь неплодородни години. За добрите хора тази година е една отъ плодородните. Тѣ трѣбва да си събератъ храна за неплодородните години, които ще дойдатъ. Не вземайте думите ми въ букваленъ смисълъ. Азъ не говоря само за физическото плодородие. Като се говори за гладъ, за сиромашия, за смърть, хората започватъ да се страхуватъ. Страшна е смъртьта, но човѣкъ требва да знае, за какво умира. Добре е понякога човекъ да умре, но за какво? За пиянството, за сиромашията, за лъжата, за невежеството. Добре е човѣкъ да живее и да възкръсне, но за какво? — За знанието, за светлината, за свободата, за живота, за любовьта. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Безъ светлина и знание животътъ нѣма просторъ. Безъ свобода животътъ нѣма постижения. Да умре човѣкъ, това значи да се откаже отъ своите недѫзи, отъ злото въ свѣта. У - мира, т. е. човекъ отива въ света да учи. Да възкръсне човѣкъ, това значи да живее за доброто, за великото въ свѣта. Като прилага законите на доброто, човѣкъ трѣбва да посвети голѣма часть отъ живота си на любовьта, на мѫдро- стьта и на истината. Любовьта ще му подари живота, мѫдростьта — знанието и светлината, а истината — свободата. Само при това положение човѣкъ ще се научи да обича Бога и хората, да разбира любовьта. Какво значи, човѣкъ да обича Бога? Да обича човѣкъ Бога, това значи, да Го вижда навсѣкѫде. Търси ли Го вънъ отъ себе си, човѣкъ никога не може да Го види. Какъ може да Го види отвънъ, щомъ Той живее въ него? Кой може да види лицето си? За да види лицето си, човѣкъ требва да има огледало. Всички хора едни за други сѫ огледала, въ които могатъ да се оглеждатъ. Следователно, като обичате единъ човѣкъ, вие се оглеждате въ него като въ огледало. Пъкъ и този, когото обичате, сѫщо се оглежда въ васъ. Като се види въ нѣкое огледало, човѣкъ се радва. — Защо? — Защото вижда Божественото въ огледалото. Образътъ, който вижда въ огледалото, е чистъ, неопетненъ. — Защо? — Защото никой досега не е могълъ нито да го пипне, нито да го пригърне. Кой човѣкъ е могълъ да пригърне своя образъ въ огледалото? Вие може да си съставите понятие за Божественото като образъ, който само се вижда, но не се пипа, не се хваща, не се пригръща, нито цѣлува. Направите ли най- малкия опитъ да се докоснете до този образъ, той моментално изчезва. Сега, ако ви питатъ, защо трѣбва да обичате, ще отговорите: Човѣкъ трѣбва да обича, за да вижда Божественото навсѣкѫде. Не Го ли вижда, той нѣма животъ въ себе си. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ. Тази година трѣбва да дадете пѫть на любовьта въ себе си, за да се влѣе струята на великия животъ въ васъ. Мнозина се страхуватъ отъ любовьта, наричатъ я огънь всепо- яждащъ. Не, огъньтъ на любовьта гори, безъ да изгаря. Като посветите живота си на любовьта, ще разберете, че имате сила да носите мѫчнотиитѣ си. Като посветите живота си на мѫдростьта, ще разберете, че имате знание и свѣтлина да виждате ясно нѣщата. Като посветите живота си на истината, ще разберете, че имате свобода. Силата дава възможность на човѣка да преодолява трудноститѣ въ живота. Знанието освѣтява пѫтя на човѣка. Свободата дава възможность на човѣка да се прояви. Нѣкой казва, че е свободенъ да изкаже мнението си по нѣкой споренъ въпросъ. Това не е никаква свобода. Свободно говори само онзи, който може да каже на умрѣлия да стане отъ гроба и да започне новъ животъ. Каже ли му да стане, а той продължава да лежи въ гроба, това не е свободно говорене. Сега, азъ желая на всички присѫтству- ващи да излѣзете отъ гробоветѣ си. Не е въпросъ тѣлата ви да възкръснатъ. Не, душата ви трѣбва да възкръсне. Да възкртсне душата ви, това значи, да се прояви. Велико, красиво нѣщо е човѣшката душа. Да се прояви душата на човѣка, това значи да се дигне надгробната плоча, която я затискала отъ хиляди години, и да се събуди отъ дълбокия сънь. Събудете се отъ тоя сънь и не спете вече! Заспите ли, голѣми нещастия ще ви сполетятъ. Не заспивайте на мѣста, дето минаватъ крадци и разбойници. Съ други думи казано: никога не допущайте въ ума си нито една отрицателна мисъль и въ сърдцето си нито едно отрицателно чувство, които отъ една страна обиратъ хората, а отъ друга — обви- няватъ мирнитѣ пѫтници въ кражба и злосторство. Искате ли да запазите съзнанието си будно, никога не допущайте крива мисъль по отношение на Божественото въ свѣта. Не питайте, защо сѫ допуснати страданията и нещастията въ живота. Не питайте, защо едни хора сѫ създадени добри, а други — лоши. По естество човѣкъ е създаденъ добъръ. Ко- гато се проявява нѣкога лошъ, причината за това е той самъ. Божията рѫка не е взела и не взема никакво участие въ страданията и нещастията на хората. Човѣкъ е създаденъ добъръ, но ако той доброволно не иска да се прояви такъвъ, насила никой нѣма да го застави да прояви своето естество. Да прояви доброто въ себе си, това е право на човѣка. Ако не го прояви, той носи отговорностьта, че не се е проявилъ такъвъ, какъвто е създаденъ. Следователно, новата година иска отъ всички да се проявите такива, каквито сте създадени, т. е. да проявите доброто въ себе си. Всѣки трѣбва да прояви любовьта на сърдцето си безъ страхъ. Ще кажете, че хората не ви обичатъ. Не е въпросъ въ обичането. Днесъ отъ човѣка не се изисква толкова любовь. колкото умѣние да преценява любовьта. Ние сме въ епоха, когато трѣбва да преценяваме любовьта. Ще кажете, че трѣбва да се възлюбите едни-други. Не, докато не цени любовьта, човѣкъ не може да люби. Невъзможно е да любишъ човѣка, докато не це- нишъ душата му. Любовьта е възможна само тогава, когато се научите да цените човѣшка- та душа. Да ценимъ човѣшката душа, това значи, да познаемъ въ нея Божия образъ. Щомъ познаемъ образа на Божественото, ние ще почувствуваме любовьта Му. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ любовьта. Запали ли се човѣкъ веднъжъ отъ любовьта, повече не трѣбва да го палятъ. Ето и слънцето, веднъжъ запалено, никой повече не го пали. То е запалено отъ милиони години насамъ и постоянно гори. Сѫщото се отнася и до човѣка. Той е запаленъ съ Божествената запалка на любовьта още при създаването му, но и до днесъ продължава да гори. Никой не е въ състояние да го изгаси. Дето и да го турятъ, той нѣма да изгасне. Топлината, която човѣкъ има, е въ състояние да разтопи всички надгробни плочи, турени върху него. Единственитѣ нѣща. отъ които човѣкъ не трѣбва да се плаши, това сѫ любовьта, знанието и свѣтлината и свободата. Единственитѣ нѣща, отъ които човѣкъ трѣбва да се плаши, това сѫ безлюбието, невежеството, робството и ограничението. И тъй, числото 39 въ новата 1939 г. представя двама братя: тройката е братътъ, който живѣе въ Божествения свѣтъ; деветорната е голѣмиятъ братъ, който живѣе на земята и рѫководи цѣлото човѣчество. Този братъ иде сега въ свѣта да помогне на всички страдащи. Пригответе се да посрещнете този братъ и да се запознаете съ него. Идната година той ще си замине, а ще дойде баща му. Докато е още на земята, между васъ, радвайте му се и го посрѣщайте добре. Вие трѣбва да го срещнете презъ тази година по- 12 не нѣколко пѫти. Интересувайте се отъ неговата любовь, отъ неговото знание и отъ неговата свобода. Щомъ придобиете това, вие ще разберете смисъла на стиха: „Богъ толкова възлюби свѣта, щото даде своя едино- роденъ Синъ въ жертва, да не погине всѣки, който вѣрва въ Него, но да има животъ вѣченъ“. Сега, поздравявамъ ви съ вашия голѣмъ братъ и ви пожелавамъ да го посрещнете съ любовь, да му отидете на гости, а сѫщо така и той да ви посети. Да посрещнете своя голѣмъ братъ, това значи да съедините на едно мѣсто физическия, духовния и Божествения свѣтъ. Беседа отъ Учителя, държана на 31. XII. 1938 г. 12 ч. в. София—Изгрѣвъ

От брошурата с единична беседа "Дигни одъра си!" държана на 22.03.1938 г., Пѫрво издание, София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДИГНИ ОДЪРА СИ! „Стани, дигни одъра си и ходи!“ (Иоана 5,8) Всѣко нѣщо, което едновременно иде отвънъ и отвѫтре, е добро, защото е отъ Бога. Въ живота на хората има нѣщо положително, което се изразява чрезъ думитѣ, казани отъ Христа: „Дигни одъра си!“ Дали човѣкъ спи на леглото си, или боленъ лежи, щомъ стане, или щомъ оздравѣе, той непременно трѣбва да дигне одъра си, да не оставя други да лежатъ на него. Щомъ станешъ отъ сънь, изнеси одъра си, да се провѣтри. Щомъ оздравѣешъ, изнеси одъра си вънъ, да се пречисти. Оставишъ ли други хора да лежатъ на одъра ти, безъ да си го изчистилъ, тѣ непременно ще се заразятъ. Мнозина четатъ Евангелието и цитиратъ стиха „Дигни одъра си“, но не се спиратъ върху въпроса, какъ и защо да го дигнатъ. Всички казватъ, че този стихъ се отнася до нѣкой човѣкъ, който боледувалъ цѣли 38 години. Като нѣмало, кой да го пусне въ кѫпалнята, Христосъ отишълъ при него и му казалъ: „Дигни одъра си и ходи!“ Кой човѣкъ днесъ не е боленъ? Кой човѣкъ днесъ не седи предъ кѫпалнята и не чака реда си да влѣзе тамъ, да се окѫпе и да оздравѣе? Съвременниятъ свѣтъ е една голѣма болница, въ която всички хора боледуватъ и чакатъ, дано се вредятъ да се окѫпятъ, за да се излѣкуватъ. Всѣка година Богъ слиза въ тази болница и на всѣкиго поотдѣлно казва: „Дигни одъра си и ходи!“ Въпрѣки това, всѣки бърза да се извини съ нѣщо: или нѣма кой да го тури въ кѫпалнята, или нѣма условия да дигне одъра си, или нѣма пари и т. н. — Не, имашъ—нѣмашъ пари, ще дигнешъ одъра си. Разчитай на себе си. Хората търсятъ богатства, за да могатъ да платятъ на нѣкого, да дигне одъра имъ, а тѣ да вървятъ следъ него. Човѣкъ трѣбва самъ да дигне одъра си, да не очаква на никого. Той трѣбва да излѣзе отъ очаквателното положение, въ което досега се е намиралъ. Голѣмо търпение се иска отъ човѣка, да чака цѣли 38 години, за да влѣзе въ кѫпалнята да се излѣкува. Когато слѣзе въ тази кѫпалня, Христосъ каза на болния: Какво чакашъ още? Дигни одъра си! Още 38 години да чакашъ, едва ли ще можешъ да влѣзешъ въ кѫпалнята. Кѫпалнята представя благоприятнитѣ условия на живота. Като е дошълъ на земята, човѣкъ не трѣбва да чака благоприятни условия за работа. Дали условията му сѫ добри или лоши, той трѣбва да работи, да се учи. Щомъ дойде Божественото въ човѣка, той не трѣбвада се разправя съ него, може ли да дигне одъра си или не. Каже ли му веднъжъ да дигне одъра си, втора покана да не чака. Речешъ ли, че не можешъ да носишъ одъра си, ти си слабъ човѣкъ; ако можешъ да го носишъ, ти си силенъ човѣкъ. Ако не можешъ да носишъ кръста, на който си разпнатъ, ти си слабъ човѣкъ; можешъ ли да го носишъ, ти си силенъ човѣкъ. Ако не можешъ да благодаришъ за доброто, което ти е направено, ти си слабъ човѣкъ; можешъ ли да благодаришъ, ти си силенъ човѣкъ. Ако не помнишъ доброто, ти си слабъ човѣкъ; ако го помнишъ, ти си силенъ човѣкъ. Който не може да дигне сламка отъ земята, той е слабъ човѣкъ; може ли да дигне сламката отъ земята, той е силенъ човѣкъ. Който днесъ може да дигне една сламка, той утре ще може да дигне цѣла планина. И тъй, започне ли Божественото да действува въ човѣка едновременно вънъ и вѫтре въ него, той не трѣбва да се колебае. Всѣко колебание въ Божественото носи нещастия и страдания. Всѣко колебание, всѣко незачитане на външния и на вътрешния говоръ въ човѣка води къмъ редъ изпитания и мѫчнотии, къмъ редъ нещастия и страдания. Ако се вслуша въ този гласъ и го зачита, тогава само човѣкъ придобива великитѣ блага на живота. „Дигни одъра си!“ Това се изисква днесъ отъ всички хора. Човѣкъ не трѣбва да прекара цѣлия си животъ въ болница. Болницата представя затворъ, който трѣбва да се превърне въ училище. Затворъ, който не може да се превърне въ училище, и училище, което не може да се превърне въ църква, не сѫ. истински. Затворъ, който може да се превърне въ училище, и училище, което може да се превърне въ църква, сѫ истински. Църква, която не може да се превърне въ служене на Бога, не е истинска. Църква, която може да се превърне въ служене на Бога, е истинска. Следователно, истински затворъ е онзи, който може да се превърне въ училище. Истинско училище е онова, което може да се превърне въ църква. Истинска църква е онази, която може да се превърне въ служене на Бога. Въ затвора човѣкъ изучава закона на необходимостьта. И въ затвора могатъ да обичатъ човѣка, но тамъ той е лишенъ отъ всѣкакво право. Каквото му кажатъ, той трѣбва да слуша и да се подчинява. Кажатъ ли на бѣлото черно и на черното — бѣло, той трѣбва да се съгласи. Той нѣма думата. Докато е въ затвора, човѣкъ трѣбва да се подчинява на законитѣ, които сѫществуватъ тамъ. Излѣзе ли отъ затвора, той е свободенъ вече, има думата и може да се произнася за нѣщата тъй, както мисли. Едно време правдата ходѣла по свѣта, съ намѣрение да го оправи. Дето отивала, навсѣкѫде получавала бой, наказания. Следъ голѣми страдания, тя решила да се скрие нѣкъде, да не се показва предъ свѣта. За тази цель, тя влѣзла въ единъ домъ и се скрила задъ вратата. Вечерьта мѫжътъ се върналъ отъ работа и, недоволенъ отъ жена си, започналъ да я бие. Отъ голѣми мѫки и страдания, жената извикала: Къде е правдата въ свѣта? — Тукъ съмъ, задъ вратата, но ме е страхъ да излѣза предъ хората. Каквото е положението на правдата въ свѣта, такова е положението на човѣка въ затвора. Докато е въ затвора, човѣкъ не може да говори истината. Не е лесно да се говори истината. Представете си, че нѣкой открадналъ голѣма сума, или убилъ човѣкъ. Питатъ го, направилъ ли е, наистина, това престъпление. Той отказва, че го е направилъ. Той не говори истината. — Защо? — Ако каже истината, или въ затворъ ще го турятъ, или на въже ще го закачатъ. Дойде ли до истината, човѣкъ мълчи, мисли, да я каже, или не. Да кажешъ истината, това значи, да изнесешъ една своя погрѣшка, ако не предъ хората, поне предъ себе си. — Не знае ли Богъ нашитѣ погрѣшки, че трѣбва да ги изнасяме навънъ? — Какво Богъ знае, това е едно нѣщо; какво ти трѣбва да направишъ, това е друго нѣщо. Понеже знае всичко, Богъ никога не грѣши, нито се лъже. Нѣма същество въ свѣта, което може да Го излъже. Защо трѣбва човѣкъ да изнася това, което е въ него? — За да се види, какъвъ е. И тъй, не можешъ ли да изнесешъ това, което е вѫтре въ тебе, ти си слабъ човѣкъ. Ако изнасяшъ добродетелитѣ си, а криешъ погрѣшкитѣ си, ти си слабъ човѣкъ; ако изнасяшъ погрѣшкитѣ си, а криешъ добродетелитѣ си, ти си слабъ човѣкъ. Обаче, ако едновременно изнасяшъ и добродетелитѣ си, и погрѣшкитѣ си, ти си силенъ човѣкъ. Христосъ е силенъ човѣкъ, защото, съ слизането си на земята, Той едновременно пое и злото, и доброто на хората. Той пое и добродетелитѣ, и погрѣшкитѣ имъ. Това не значи още, че Христосъ бѣше подобенъ на хората. Това не значи, че всѣки, който е въ затвора, е престѫпникъ. Той може да е облѣченъ съ затворнически халатъ, да има букаи на краката си, безъ да е престѫпникъ. Какъ ще докаже този човѣкъ своята невинность? Той трѣбва да бѫде смѣлъ, геройски да понася обвиненията и да чака да дойде нѣкой уменъ, добъръ човѣкъ, който да го познае, да разбере, какъвъ е той. Умниятъ, добриятъ човѣкъ познава, кой за какво носи букаи на краката си, за добро или за зло. „Дигни одъра си!“ При каквито условия на живота и да се намирашъ, дигни одъра си! Чакашъ ли благоприятни условия за работа — знания, богатство, здраве, това е обикновенъ моралъ. При такива случаи българинътъ казва: „Това и баба може да направи“. Изкуство е човѣкъ да работи при неблагоприятни условия. За това се искаразумность. Той трѣбва да постѫпва като ра- зумнитѣ деца, които слушатъ учителя си. Има неразумни деца, които се налагатъ на учителитѣ си. Тѣ искатъ работитѣ да ставатъ по тѣхно желание. Това сѫ своенравни деца на живота. Не бивайте и вие такива своенравни деца. Своенравното дете казва на учителя си: Ако ти отстѫпишъ, и азъ ще отстѫпя. Ако ти не отстѫпишъ, и азъ нѣма да отстѫпя. Учителътъ трѣбва да бѫде разуменъ, да знае, какъ да постѫпва съ такива деца. Каквото върши, човѣкъ трѣбва да го върши отъ съзнание, а не чрезъ налагане отвънъ. Наложи ли му се нѣщо отвънъ, привидно той ще се съгласи да го направи, но вѫтрешно ще роптае. Единъ добъръ майсторъ - шивачъ билъ поканенъ въ дома на единъ български чорбаджия, да му скрои и ушие хубави гащи, каквито се носѣли на времето. Шивачътъ взелъ и слугата си, да му помага. Чорбаджийката заклала кокошка, опекла я добре, да нагости съ нея шивача. Като голѣмъ любитель на печена кокошка, шивачътъ казалъ на чорбаджията: За слугата ми можете да сготвите бобъ. Той не яде печена кокошка. На обѣдъ сложили кокошката предъ шивача, а на слугата дали бобъ. Слугата ялъ боба, но отъ време на време поглеждалъ криво къмъ господаря си и си казвалъ: Азъ ще ти дамъ да разберешъ, дали слугата ти не яде кокошка! Като свършили обѣда, слугата казалъ на чорбаджията: Моятъ господарь е добъръ човѣкъ, но единъ пъть въ месеца го хваща нѣкаква лудость и започва да се върти, да се озърта, като че търси нѣщо. Ако това стане днесъ, вържете го, докато се успокои. Следъ това слугата скрилъ напръстника на господаря си. Като наближило време да си отиватъ, господарьтъ започналъ да търси напръстника си и се озърталъ, да не е падналъ нѣкѫде. Като видѣлъ, че шивачътъ се озърта насамъ-натамъ, чорбаджията веднага го хваналъ и вързалъ съ вѫже. Тогава слугата се обърналъ къмъ майстора си съ думитѣ: Слугата ти не яде кокошка, само бобъ яде. Така ли е? Какво показва този примѣръ? — Че слабиятъ не е такъвъ, какъвто го мислите и какъвто външно се представя. Човѣкъ трѣбва да бъде свободенъ, да се прояви такъвъ, какъвто е. Не се ли прояви свободно, той нѣма да се познава, но и другитѣ нѣма да го познаватъ. Ама щѣлъ да грѣши. Като грѣши, човѣкъ може и да се изправя. Когато грѣши, човѣкъ не съжалява толкова за погрѣшката си, колкото за това, че се изложилъ. Нѣкой казва: И така извършихъ престъпление, поне да бѣхъ спечелилъ нѣщо, да осигуря живота си. Единъ младъ човѣкъ се промъкналъ въ къщата на единъ богаташъ, съ намѣрение да го обере. Като влѣзълъ въ една отъ стаитѣ, той видѣлъ на масата 20 лв., и ги взелъ. погледналъ натукъ - натамъ, но нищо друго не видѣлъ. На излизане отъ кѫщата, той билъ хванатъ и предаденъ на полицията. Следъ това било заведено дѣло противъ него за кражба. Адвокатътъ му употрѣбилъ всичкото си красноречие, да го оправдае. За да покаже, доколко този човѣкъ е билъ честенъ и нѣмалъ иамѣрение да краде, адвокатътъ се обърналъ къмъ сѫдията съ думитѣ: Господинъ сѫдия, моятъ повѣреникъ е честенъ човѣкъ. Той взелъ само 20 лв., да си купи хлѣбъ. Ако имаше намѣрение да краде, той щѣше да вземе 60-тѣ хиляди лева, които сѫщо били на масата. Като чулъ това, обвиняемиятъ започналъ да плаче. Сѫдията го погледналъ и си помислилъ: Навѣрно този човѣкъ се разкайва за постѫпката си. Той го запиталъ: Защо плачешъ? — Плача, защото не видѣхъ 60-тѣ хиляди лева на масата. Съжалявамъ, че изпуснахъ случая да взема тия пари. Обвиняемиятъ си помислилъ: И така се изложихъ на позоръ, поне да бѣхъ взелъ тия 60 хиляди лева, да подобря живота си. Мнозина изпадатъ въ положението на този крадецъ и съжаляватъ, че сѫ откраднали само 20 лв., а не 60 хиляди. Какво могатъ да направятъ съ 20 лева? — Нищо. Обаче, ако иматъ на разположение 60 хиляди лева, тѣ ще могатъ да посрещнатъ нуждитѣ си. Въ първия случай тѣ се обезсърдчаватъ, а въ втория се насърдчаватъ. И въ двата случая, обаче, тѣ съ извършили престъпление. Същото се отнася и до доброто. Нѣкой не е доволенъ на малкото добро, иска да прави голѣми добрини. Който разбира законитѣ, той знае, че малкото добро води къмъ голѣмото добро. Малкитѣ причини създаватъ голѣми последствия. Ако по невнимание хвърлите една кибритена клечка въ плѣвня, въ която има суха слама, последната ще се запали, а съ нея заедно ще изгори и цѣлата плѣвня. Ако въ самото начало обърнете внимание, кибритената клечка може да се изгаси съ капка вода. Не й ли обърнете внимание, тя може да причини голѣмъ пожаръ. Следователно, всѣка погрѣшка, която човѣкъ върши, въ началото си носи малки последствия. Не я ли изправи на време, тя носи голѣми и лоши последствия. За да изправя погрѣшкитѣ си на време, човѣкъ трѣбва да бъде разуменъ, да се учи отъ всичко. „Дигни одъра си и ходи!“ Така е казалъ Христосъ на онзи, който е лежалъ 38 години. Така казва днесъ на всички хора, които лежатъ на одъра си и очакватъ на добрата воля на близкитѣ си, да имъ приготвятъ ядене, да ги очистятъ, да задоволятъ всичкитѣ имъ нужди. Царството Божие не е за тѣзи, които лежатъ на одъра си. Христосъ постоянно минава край тѣхъ и имъ казва: „Дигнете одъра си !“ Откажете се отъ прислугата на вашитѣ ближни. Отсега нататъкъ вие трѣбва да имъ слугувате, а не тѣ на вас. Да лежишъ 38 години на одъра си, това е служба, която трѣбва да напуснешъ и да бѫдешъ пенсиониранъ. Продължавашъ ли още да лежишъ, ти ще причинишъ редъ пакости, както на себе си, така и на своитѣ ближни. - Кога се пенсионира човѣкъ на земята? Когато престане да работи. Докато работи, човѣкъ не получава пенсия; щомъ престане да работи, пенсиониратъ го. На онзи свѣтъ е точно обратно: докато работи, човѣкъ е пенсиониранъ; щомъ престане да работи, пенсията му се прекратява. Тогава го пращатъ на земята да работи, но безъ пенсия. Престане ли да работи на земята, пращатъ го въ невидимия свѣтъ, отново да започне работа, но пакъ съ пенсия. Дали е на земята, или на небето, човѣкъ трѣбва непрестанно да работи. Съвременнитѣ хора не разбиратъ смисъла на живота и, като се намѣрятъ въ мѫчнотии и страдания, тѣ се запитватъ, каква е ползата отъ живота.— Голѣма е ползата отъ живота. Тя се заключава въ радоститѣ и въ страданията, въ загубитѣ и въ печалбитѣ, въ успѣхитѣ и въ неуспѣхитѣ, които човѣкъ има. Ползата отъ живота седи и въ положителното, и въ отрицателното, на което човѣкъ се натъква. Богъ говори на човѣка и чрезъ радостьта, и чрезъ скръбьта. Разумниятъ човѣкъ се учи и отъ скръбьта, и отъ радостьта. Когато скърби и страда, той става внимателснъ къмъ хората, стреми се да не имъ причинява скърби. Като се радва, той иска да имъ създаде радости. Предавайте радоститѣ си и на своитѣ ближни. Не причинявайте страдания на ближнитѣ си, нито поощрявайте ония, които причиняватъ страдания. Утешавайте страдащитѣ. Само любовьта е въ състояние да утешава, да лѣкува страдащитѣ и наскърбенитѣ. Любовьта носи въ себе си такова масло, което заздравява и най-опаснитѣ рани. Защо трѣбва да се обичатъ хората? — За да лѣкуватъ ранитѣ на своитѣ души. Само Божията Любовь е въ състояние да лѣкува ранитѣ, които човѣшката душа носи отъ незапомнени времена. Като тихъ, едва полъхващъ вѣтрецъ, Божията Любовь освежава уморената, страдаща, наранена човѣшка душа. Най-слабото докосване на Божията свѣтлина до човѣшката душа е въ сила да го подигне, да го освободи отъ всички несгоди и страдания, да му покаже живота такъвъ, какъвто е въ действителность. „Дигни одъра си!“ Дигни одъра на своитѣ скърби! Носи скърбитѣ си, безъ да се оплаквашъ. Радвай се, че можешъ да ги носишъ. Геройство е, човѣкъ да носи скърбитѣ си, безъ да роптае, безъ да се оплаква. Казано е въ Писанието: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“. Щомъ е така, мислите ли, че Богъ ще допусне нѣщо, което не е за добро на човѣка? Даже и дяволътъ, отъ когото плачете и се страхувате, върши та Божия. И той присѫтствува въ съвета Господенъ. Когато Богъ похвали Иова като Неговъ вѣренъ рабъ, сатаната му се противопостави, като каза: Ти си далъ на Иова имане, слава, сила, здраве, затова е добъръ. Отнеми всичко това и ще видишъ, какво се крие въ сърдцето му. Богъ му каза: Изпитай го, да видишъ, истината ли говоришъ, или не. Нека излѣзе отъ сърдцето му всичко, което е скрито тамъ. Помнете: всички ще минете презъ страданията на Иова. Всички ще бѫдете изпитани. Ако при най-голѣмитѣ страдания, вие не пороптаете, дяволътъ ще избѣга, ще отстѫпи отъ васъ. Роптаете ли, дяволътъ ще се насърдчи и още повече ще ви мѫчи. Дойдатъ ли страдания, кажете като Иова: Да бѫде името Божие благословено! Господъ далъ, Господъ взелъ. Докато сте въ стария животъ, Господъ дава, Господъ взима. Влѣзете ли въ новия животъ — животъ на любовьта, тамъ е безсмъртието, тамъ е вѣчната свобода. Докато влѣзе въ новия животъ, човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ смъртьта. Смъртьта подразбира стария редъ на нѣщата. Докато е въ стария редъ на нѣщата, чонѣкъ все ще бѫде въ болница. Разликата седи само въ това, въ коя стая на болницата ще бѫдешъ, при кои лѣкари и слуги. Ще се мѣстишъ отъ стая въ стая, отъ единъ лѣкарь на другъ, но все въ болница ще бѫдешъ. Влѣзешъ ли въ новия редъ наживота, въ безсмъртието, ти самъ ще дигнешъ. одъра си и ще вървишъ напредъ. Стариятъ животъ е животъ на ограничаване. Новиятъ животъ е животъ на пълна свобода. Ограниченията се отнасятъ до болнитѣ хора. Здравитѣ хора се намиратъ подъ другъ законъ. Здрави хора сѫ. ония, въ които се проявява Божията Любовь. Тѣхното небе никога не се заоблачава. То всѣкога е чисто и ясно. Който живѣе въ човѣшката любовь, той още се нуждае отъ облаци, които поливатъ градинитѣ, лозята и нивитѣ му. Въ живота на истинската любовь, хората сами поливатъ градинитѣ, лозята и нивитѣ си, вследствие на което тѣ не се нуждаятъ отъ облаци, отъ свѣткавици и гърмотевици. На земята хората се нуждаятъ отъ голѣми ниви, градини и лозя. Тѣ много садятъ, малко плодове иматъ. Въ невидимия свѣтъ, обаче, човѣкъ се нуждае отъ нива, десеть метра широка и десеть дълга. Отъ тази нива той изкарва жито за цѣла година. И отъ три плодни дървета изкарва толкова плодове, че свободно може да се прехранва. Всичко това, отъ което хората на земята се оплакватъ — болници, банкери, мъчнотии, въ невидимия свѣтъ не съществува. Тамъ всѣки човѣкъ е добъръ и може да ви услужи, съ колкото пари искате, безъ никаква лихва, безъ никакво задължение. Красивъ е онзи свѣтъ, но ако човѣкъ се намѣри тамъ съ сегашнитѣ си разбирания, ще изживѣе голѣми противоречия.Законитѣ на онзи свѣтъ сѫ съвършено различни отъ тия на земята. Единъ богатъ човѣкъ се поминалъ. Понеже синоветѣ му го обичали, тѣ турили въ гроба му една торба съ златни пари, да си услужва съ тѣхъ на онзи свѣтъ. Бащата останалъ доволенъ отъ постѫпката на синоветѣ си и считалъ, че съ тия пари и на онзи свѣтъ ще се осигури, както билъ осигуренъ на земята. Като огладнѣлъ, той потърсилъ гостилница, да се нахрани. На едно мѣсто видѣлъ една гостилница, на която било писано, че за всѣко ядене се плаща по петь стотинки. Като прочелъ написаното, той се зарадвалъ и успокоилъ, че съ паритѣ, които синоветѣ му дали, ще прекара дълго време. Влѣзълъ той въ гостилницата и зарѫчалъ едно ядене. Веднага му предложили да плати. Тукъ редътъ билъ обратенъ на този, който сѫществувалъ на земята: първо се плаща, а после се яде. Богаташътъ извадилъ една златна монета и заплатилъ. — Извинете, господине, тукъ златни монети не вървятъ. Трѣбва да имате по петь стотинки. Той веднага писалъ на синоветѣ си да му изпратятъ една торба съ по петь стотинки. Синоветѣ му изпратили торба, пълна съ монети отъ по петь стотинки. Той взелъ една такава монета и отишълъ на сѫщата гостилница. Зарѫчалъ си едно ядене и платилъ петь стотинки. — И тѣзи пари не вървятъ тукъ. Други сѫ петтѣ стотинки, които вървятъ въ нашия свѣтъ. На онзи свѣтъ не се приематъ никакви пари отъ земята. Размѣнната монета на онзи свѣтъ е любовьта. Петтѣ стотинки, които функциониратъ на онзи свѣтъ, представятъ петтѣ сѣтива на човѣка. Сега, желая ви, като влѣзете въ онзи свѣтъ, да имате на разположение тия петь сѣтива. Това, което виждате, чувате, вкусвате, осезавате и помирисвате, ще бѫде вашата размѣнна монета, както за земята, така и за небесния ви животъ. Като говоря за онзи свѣтъ, не е нужно да отидете тамъ. И сега вие сте въ онзи свѣтъ. Който вижда, който чува, който вкусва, който осезава и който помирисва, той непременно е на онзи свѣтъ. Всичко зависи отъ разбиранията на човѣка, но разбиранията сѫ на степени. Въ пѫтя на развитието си, човѣкъ постоянно прогресира. Който знае да чете и може да чува, той е развилъ и зрението, и слуха си. Лошо е, когато човѣкъ не може нито да вижда, нито да чува. Той не е развилъ зрението и слуха си, вследствие на което живѣе въ ограничения. Ако развие и външния, и вѫтрешния си слухъ, човѣкъ ще бѫде въ връзка съ цѣлия свѣтъ. Чува ли всичко, каквото става по свѣта, той ще бѫде доволенъ. Човѣкъ може да развие зрението си толкова, че да вижда не само това, което става на земята, но и всичко онова, което става на слънцето и на останалитѣ планети. Какво по-голѣмо богатство може човѣкъ да желае? Това е достояние само на нѣкои учени, които разполагатъ съ голѣми телескопи. И тѣ даже не виждатъ всичко, както трѣбва. Най-голѣмиятъ телескопъ, съ който човѣкъ би могълъ днесъ да си служи, това е телескопътъ на любовьта. Чрезъ този телескопъ човѣкъ може да вижда всички нѣща въ подробности. Най-голѣмата сила, съ която човѣкъ може да разполага, това е любовьта. Най-голѣмата препорѫка, съ която човѣкъ може да се представи нѣкѫде, това е любовьта. Като знаете това, започнете съ любовьта. Днесъ имаме особено красивъ изгрѣвъ. Слънцето излѣзе отъ чистъ, ясенъ хоризонтъ. Жителитѣ на слънцето се радватъ, че сме се събрали заедно и разискваме върху това, което Богъ е направилъ. Ние съзнаваме, че всичко, което Богъ е направилъ, е разумно. Ние благодаримъ, че сме дошли на земята — едно велико училище, да се учимъ. Като свършимъ наукитѣ си въ това училище, ще отидемъ на онзи свѣтъ, тамъ да продължимъ учението си. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ любовьта. — Защо? — Да придобиятъ нейнитѣ качества. Любовьта носи животъ, свѣтлина и свобода. Който има любовь, той свѣти като слънце. Дето влѣзе, той носи свѣтлина. Той е облѣченъ въ дреха, изтъкана отъ всички цвѣтове на свѣтлината, отъ червения до виолетовия. Тия цвѣтове се преливатъ единъ въ другъ, докато образуватъ бѣлата свѣтлина. Такъвъ човѣкъ носи животъ въ себе си и е подобенъ на изворъ, който постоянно тече и дава отъ себе си на жадни, на страдащи и на уморени пѫтници. Той е носитель на истина, на свобода. Христосъ казва: „Дигни одъра си!“ И азъ казвамъ: Дигнете одъра на вашето минало и го изнесете навънъ! Нѣма защо да чакате ангела. Кажете: Благословенъ Господъ, Който ни освободи отъ кѫпалнята. Дръжте се за онѣзи ангели, които слизатъ не само да разбъркватъ водата, но да разбъркватъ вашитѣ умове и сърдца, да разберете Божиитѣ пѫтища. Тѣ ще внесатъ въ човѣка истинската свѣтлина и топлина, за да чуе гласа на Бога и да оживѣе. Днешниятъ день е день на избавление, день на освобождаване. Нека всѣки се препаше и тури ножа на пояса си. Нека всѣки очисти езика си, очитѣ си и да бѫде смѣлъ и решителенъ, а не страхливъ. Каквото върши, да знае, че върши волята Божия. И тогава, срещнешъ ли злото въ свѣта, побори се съ него: ти отгоре, то отдолу, докато го победишъ. Щомъ го победишъ, хвани го за гушата и го питай: Ще ме мѫчишъ ли още? Докато не признае силата ти, не го пущай. Желая ви да се въорѫжите съ Божията Любовь, да сте готови на всички жертви за нея и да победите всички мѫчнотии и препятствия, които срѣщате на пѫтя си. Това, което днесъ направите за Господа, ще бѫде записано въ вѣчностьта. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, човѣкъ да направи една жертва за Бога, както трѣбва. Станете, дигнете одъра си! Т о в а е ж и в о т ъ В ѣ ч е н ъ, д а п о з н а я Т е б е Е д и н н а г о, И с т и н н а г о Б о г а. * Беседа отъ Учителя, държана на 22 мартъ, 1938 г. София. — Изгрѣвъ.

От книгата "Устойчиви величини". Утринни Слова (1935–1936). Първо издание от 1943 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Което Богъ е съчеталъ „Онова, което Богъ е съчеталъ, человѣкъ да не разлѫчва.“ Марка 10:9 „Което Богъ е съчеталъ“. Христосъ изказалъ този стихъ по единъ външенъ поводъ, който се наблюдава въ всѣкидневния животъ на хората. Той има дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. „Онова, което Богъ е съчеталъ“. Какво е съчеталъ Богъ ? — Връзката между духа и душата. Значи, за да не изгуби сѫщественото въ живота, човѣкъ не трѣбва да разваля тази връзка. Фарисеитѣ запитали Христа: „Дали е простено на мѫжъ да напусне жена си?“ Христосъ отговорилъ: „Онова, което Богъ е съ-четалъ, човѣкъ не трѣбва да разлѫчва“. Това значи: докато духътъ на човѣка е свързанъ съ душата, той никога не може да напусне жена си. Когато тази връзка се скѫса, мѫжътъ може да напусне жена си. Сега ще ви дамъ следнитѣ мисли за ориентиране въ живота. Когато обикновенитѣ хора управляватъ, всички останали сѫщества спятъ. Когато талантливитѣ управляватъ, обикновенитѣ хора се събуждатъ. Когато гениалнитѣ управляватъ, всички хора ставатъ. Най-после, когато светиитѣ управляватъ, хората започватъ да работятъ. Следователно, докато човѣкъ спи, обикновени хора го управляватъ ; щомъ се пробуди, талантливи хора го управляватъ; щомъ става, гениални хора го управляватъ; щомъ започне да работи, светии го управляватъ. Това сѫ вѫтрешни състояния, които всѣки преживява. Докато обикновени мисли и чувства занимаватъ човѣка, той заспива. Щомъ се проявяватъ талантливитѣ мисли въ човѣка, той се пробужда. Като се прояви гениалностьта въ човѣка, той става отъ леглото и започва да се облича. Когато прояви светостьта си, свѣтлината на деня го огрѣва, и той започва да работи. За да започне работа, човѣкъ трѣбва да даде пѫть на светиитѣ, тѣ да управляватъ. Той не трѣбва да се стреми къмъ светийство, но да се остави светии да го управляватъ. Мнозина се стремятъ къмъ светийство. Тамъ е тѣхната погрѣшка. Да желаете светии да станете, това е човѣшко разбиране. Обаче, да желаете да работите и да ви управляватъ гении и светии, това е Божествено разбиране. Щомъ имате такова разбиране, ще получите Божието благословение. Тъй щото, самъ по себе си, човѣкъ не може да бѫде нито обикновенъ, нито талантливъ, нито гениаленъ, нито светия. Ако се занимава съ обикновени мисли и чувства и остави обикновени хора да го управляватъ, той е обикновенъ; и като обикновенъ, ще яде, ще пие и ще спи. Ако остави талантливитѣ да го управляватъ, той се пробужда отъ сънь. Ако остави гениалнитѣ да го управляватъ, той става отъ леглото си и се облича. Ако остави светиитѣ да го управляватъ, той започва да работи. „Онова, което Богъ е съчеталъ, человѣкъ да не разлѫчва“.— Защо? —Защото той не може да направи нѣщо по-умно отъ Бога. Човѣкъ не трѣбва да седи и да мисли, какво може самъ да направи. Колкото и да се мъчи, нищо ново нѣма да измисли, но поне да изпълни Божията воля, т. е. да реализира онова, което Богъ е съчеталъ. Какво прави ученикътъ по рисуване? Той взима модела, който учительтъ му далъ, и започва да рисува. Никой ученикъ не може да измисли по-добъръ моделъ отъ този, който му е даденъ. И никой човѣкъ, никой художникъ не е съз-далъ и не може да създаде по-добъръ моделъ отъ този, за който се казва въ Битието, че е създаденъ по образъ и подобие Божие. Много човѣшки образи сѫ рисувани досега отъ видни художници, но всички сѫ далечъ още отъ първообраза. „Онова, което Богъ е съчеталъ“. Щомъ Богъ е съчеталъ нѣщо, на сѫщото основание и човѣкъ е изпратенъ на земята да направи нѣщо въ духа на това, което Богъ е съчеталъ. Който не разбира този законъ, може да изпадне въ заблуждение, да мисли, че всичко е постижимо за него. Обаче, казано е въ Писанието: „Цѣлиятъ свѣтъ лежи въ рѫцетѣ на лукавия“. Това значи: цѣлиятъ свѣтъ лежи въ заблуждения, въ изкушения. Поради заблужденията, хората нѣматъ ясна представа за живота. Тѣ нѣматъ нуждната любовь. Безъ любовь животътъ е неразбранъ, непознатъ за човѣка. Безъ любовь животътъ е мѫчение. Любовьта е необходима за човѣка, за да познае живота. Че сградалъ, че се мѫчилъ, че ималъ неприятности, това сѫ илюзии въ живота. Илюзиитѣ сѫ на второ мѣсто. На първо мѣсто е любовьта, която ражда живота. — Главата ми побѣлѣ отъ страдания. — Ти се лъжешъ. Твоитѣ страдания и мѫчнотии сѫ отъ книга. Разбойникъ влѣзълъ въ дома на единъ богатъ човѣкъ, извадилъ срещу него ножа си и му казалъ: Скоро дай пари! — Моля ти се, не ме убивай! Колко искашъ? Ще ти дамъ, колкото искашъ, но само животътъ ми пощади. Богатиятъ далъ известна сума на разбойника и по този начинъ спасилъ живота си. Следъ това разправилъ на приятелитѣ си, че безъ малко щѣлъ да изгуби живота си. Разбойникътъ влѣзълъ въ дома му, съ ножъ въ рѫка. — Знаешъ ли, че този ножъ бѣше кни- женъ? — Да знаехъ, че е така, самъ щѣхъ да се разправя съ него. Помнете: Ножътъ, съ който апаши и раз-бойници ви плашатъ, е книженъ. Страданията ви пъкъ не сѫ нищо друго, освенъ трици. Нѣкой страдалъ, защото нѣмалъ пари; другъ — нѣмалъ жена; трети — билъ боленъ; четвърти — никой не го обичалъ. Слушате, нѣкой се оплаква, че майка му, баща му, братъ му, сестра му не го обичали, всички го изоставили. Отде знае това ? Влизалъ ли е той въ сърдцето да майка си или на баща си, да знае това ? За да познае, дали нѣкой го обича, или не, той самъ трѣбва да има любовь. Ако любовьта е въ неговото сърдце, той ще освѣти сърдцата на другитѣ и ще разбере, обичатъ ли го тѣ, или не. Освенъ любовьта, другъ пѫть нѣма. Тя разкрива всички тайни. Какъ ще разберете живота на другитѣ хора, ако не ги обичате? Единствената мѣрка въ живота е любовьта. Безъ любовь, като Божествена мѣрка, животътъ остава неразбранъ. Който има любовь, той разполага съ онази мѣрка, съ която може да мѣри всички нѣща. Който е придобилъ любовьта, той се е домогналъ до щастието въ живота. Дето е любовьта, тамъ е щастието. Това правило нѣма изключение. Казватъ, че любовьта била праздна работа. Празднотата е въ безлюбието, а пълнотата на живота — въ любовьта. Докато си служите съ любовьта, като мѣрка въ живота, всѣкога ще имате миръ, спокойствие, радость, веселие. Ако изгубите едно отъ тия качества, вие сте изгубили мѣрката си. — Какво да правя тогава? — Намѣри мѣрката си и я постави на мѣсто! Представете си, че влизате безъ свѣщь въ тъмна изба. Какво ще стане съ васъ ? Ще се спънете нѣкѫде и ще паднете. Ако влѣзете съ свѣщь въ избата, нѣма да се спънете. Следователно, каквото представя запалената свѣщь за физическия свѣтъ, такова нѣщо представя любовьта за сърдцето. Само любовьта е въ състояние да разреши мѫчнотиитѣ ви. Любовьта е пѫть за разрешаване на труднитѣ задачи въ живота на човѣка. Съ други думи казано: Любовьта е пѫть за сърдцето, мѫдростьта — пѫть за ума. Човѣкъ не може да придобие, да разбере, да оцени и приложи знанието, ако не е мѫдъръ. Нѣкой хора обичатъ да говорятъ много и да заставятъ другитѣ да вѣрватъ въ това, въ което тѣ сами не вѣрватъ. Тѣ искатъ да заставятъ окрѫжаващитѣ да мислятъ върху това, което и на тѣхъ не е ясно и не го разбиратъ. Това е невъзможно. Направете опитъ и ще се увѣрите, че е така. Човѣкъ може да предаде мисъльта, знанието си на другитѣ хора, когато самъ той разполага съ такова знание и мисъль, които предъ нищо не се разколебаватъ. Единъ англичанинъ прекаралъ въ Индия цѣли 20 години и научилъ само едно изкуство, т. е. придобилъ само едно знание: да разпръсва кучета. Като се върналъ въ Англия, отишълъ въ Лондонъ, дето се срещналъ съ единъ английски лордъ. Като разправялъ на лорда за знанието, което придобилъ въ Индия, последниятъ пожелалъ да направятъ опитъ. Деньтъ и часътъ за опита били опредѣлени. Лордътъ пристигналъ съ своитѣ 46 кучета, порода булдогъ, които били много свирепи. Англичанинътъ пристжпилъ къмъ опита. Застаналъ на едно мѣсто и мислено описалъ около себе си окрѫжность. Следъ това лордътъ започналъ да пуща срещу него едно следъ друго кучетата си, като сѫщевременно ги насъсквалъ. Първото куче се хвърлило къмъ англичанина, но той веднага му из- свирилъ по особенъ начин ь. Кучето стигнало до мислено прокараната линия и тамъ спрѣло. Излѣзло второ, трето, четвърто куче, но като чули това изсвирване, всички се спрѣли предъ проектираната линия. Всичкитѣ кучета се събрали на едно мѣсто и започнали да лаятъ, безъ да пристѫпятъ крачка напредъ. Достатъчно било англичанинътъ да изсвири по спе- цифиченъ начинъ, за да хукнатъ всички ку-чета назадъ. Това е истинско знание — да изсвиришъ съ уста, и кучетата да се разбѣгатъ. Ако не побѣгнагъ отъ вашето изсвирване, никакво знание нѣмате. Какво представятъ нещастията и мѫчнотиитѣ въ свѣта? — Това сѫ свирепитѣ кучета, които лаятъ около васъ. Какъ можете да се справите съ тѣхъ? — Като имъ свирнете. Ако при изсвирването успѣете да ги разпръснете, вие разполагате съ истинско положи телно знание. Колкото и да философствувате, каквито теории да изнасяте, ако не можете да се освободите отъ кучетата, вие нѣмате нито мѣрката на знанието и мѫдростьта, нито мѣрката на любовьта. А тъй, да предполагате само, че имате знание, това не е вѫтрешно, дълбоко знание. То е само външно знание което всѣки моментъ може да изгубите. Положително знание е това, съ което човѣкъ разполага всѣки моментъ и може самъ да го прилага, безъ да очаква помощь отъ хората, безъ да очаква тѣхного одобрение. Сега, да дойдемъ до истината. Тя е мѣрка за свободата. Човѣкъ не може да бѫде свободенъ, докато не е намѣрилъ мѣрката на истината въ себе си. Свободата е вѫтрешна, а не външна проява. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да бѫде живъ; после, той трѣбва да разполага съ мѣрката на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Щомъ има тѣзи нѣща въ себе си, той ще бѫде силенъ. Какъ може човѣкъ да придобие свободата си? — Чрезъ съзнателна работа. Всѣки трѣбва да разчита на себе си, самъ да извоюва свободата си. Свободата, която човѣкъ търси, не иде отвънъ. Ако е въпросъ за външна свобода, той лесно може да я придобие. Гослодарьтъ може да направи слугата си външно независимъ, но съ това той ще отнеме вѫтрешната му свобода. Свободата се придобива при условията, при които човѣкъ се намира. Докато е на легло и очаква помощь отъ лѣкаря, болниятъ не е свободенъ. Дойде единъ лѣкарь, даде му нѣкакво лѣкарство, което временно ще го успокои. Дойде другъ лѣкарь, и той даде лѣкарство, което влошава положението му. Болниятъ, обаче, не е свободенъ нито въ първия, нито въ втория случай. Човѣкъ трѣбва да бѫде лѣкарь самъ на себе си. Докато не сте лѣкари на себе си, не можете да бѫдете свободни. Докато не създаде вѫтрешна, интимна връзка между духа и ду-шата си, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Това наричаме ние връзка съ Бога, съ Първата Причина на нѣщата. Безъ тази свещена връзка, човѣкъ не може да очаква онова вѫтрешно единство въ себе си. Отъ това единство зависи неговото бѫдеще развитие. Отъ вѫтрешното единство въ човѣка зависи придобиването на онѣзи блага, къмъ които той се стреми. Така трѣбва да се разбира истината. Който не разбира истината, очаква първо свѣтътъ да стане добъръ, а после хората. Нѣма защо свѣтътъ да става добъръ. Свѣтътъ представя съвокупность отъ хора. Когато всѣки човѣкъ поотдѣлно стане добъръ, цѣлиятъ свѣтъ ще стане добъръ. Всички хора живѣятъ и се движатъ въ Бога, Който е създалъ свѣта. Следователно, всѣки има условия въ себе си да стане добъръ. Който разбира Божиитѣ пѫтища и ги следва, той е едно съ Бога — никой не може да го ограничи. Богъ е всѣкога свободенъ. Казано е въ Писанието: „Дето е Духътъ, тамъ е свободата. Дето е Духътъ, тамъ е истината. Истината освобождава човѣка. Съ- временнитѣ хора търсятъ свободата. Цѣлиятъ свѣтъ воюва за свобода. Въ всѣки домъ има споръ за свобода: мѫже, жени, деца — всички се борятъ за свобода; слуги и господари — сѫщо се борятъ за свобода. Обаче, тъй както съвременнитѣ хора търсятъ свободата този въпросъ остава неразрешенъ. Свѣтътъ самъ нѣма да разреши тази задача, нито вие можете да разрешите задачата на свѣта. — Защо е така? — Защото този въпросъ е колективенъ и принадлежи на разрешаване отъ цѣлото човѣчество. Цѣлото човѣчество търси нѣщо. То търси нѣкаква обща идея, която да го повдигне. Каква е тази идея, никой не знае. Никой не може да наложи една идея на другитѣ. Всѣки самъ може да си наложи нѣкаква идея. Само при това положение човѣкъ може да бѫде свободенъ. Ако нѣкой пита, какъ може да бѫде свободенъ, това показва, че той не е готовъ още за свобода. Докато човѣкъ пита, какъ трѣбва да гледа, това показва, че той е слѣпъ. Щомъ престане да пита, той вече е прогледалъ. Щомъ вижда, той може да се движи свободно. Тогава той тръгва съ всички заедно, и кой каквото му посочи, всичко вижда. Той тръгва по градове, по села, по гори и планини — обикаля свѣта. Докато човѣкъ пита, какъ трѣбва да чува, той е глухъ. Щомъ престане да пита, той е съ отворени уши, всичко може да чува. И тъй, отворете очитѣ си сами, безъ да очаквате да дойде нѣкой отвънъ да ги отвори. Да отвори човѣкъ самъ очитѣ и ушитѣ си, това е негово собствено право, дадено му отъ самата природа. Трѣбва ли да чакате су- тринь да дойде вашиятъ слуга отвънъ да отвори очитѣ ви? Ако човѣкъ може самъ да отвори очитѣ си, трѣбва ли да очаква спасе-нието му да дойде отвънъ нѣкѫде? Има известни условия за спасение на човѣка отвънъ, но пълното, истинско спасение иде отвътре. Това се отнася до онѣзи, които разбиратъ, които сѫ посадени вече въ земята, иматъ условия да растатъ. Онѣзи, които не разбиратъ, тѣ ще останатъ само съ стремежа си въ потенциално състояние, въ каквото състояние се намира житното зърно въ хамбара. То има стремежъ да расте, но условия нѣма за това. Обаче, като го по-садите на нивата и го поставите на мѣстото му, то започва да расте отъ само себе си. Това житно зърно е въ състояние да създаде друго, подобно на себе си. Ако житното зърно е способно да израсте и да даде плодъ, подобенъ на себе си, колко повече човѣкъ може да направи това! Когато човѣкъ се натъква на страдания, това е признакъ, че той е излѣзълъ вече отъ Божествения хамбаръ и е посѣтъ на Божествената нива. И следъ това не му остава нищо друго, освенъ да расте, да цъвти и плодъ да даде. Само така той ще получи Божието благословение. Значи, докато сте въ хамбара, никакви страдания нѣ- мате. Щомъ ви посадятъ на нивата, страданията ще дойдатъ. Докога ще имате страдания ? — Докато узрѣете. Щомъ узрѣете, страданията ви преставатъ. Следователно, човѣкъ страда, докато е на земята. Когато мине въ другия свѣтъ, земнитѣ страдания изчезватъ. Страданията на хората сѫ временни. Разликата между тѣхъ не се заключава въ това, че едни страдатъ, а други — не, но въ голѣмината на страданията : нѣкои страдания сѫ по-голѣми, а други — по-малки. Колкото по-голѣми сѫ страданията, толкова по-голѣмо е растенето. Напримѣръ, дѫбътъ има по-голѣми страдания отъ житното зърно. Житното зърно узрѣва за шесть месеца и следъ това се скрива въ хамбара, докато дѫбътъ едва следъ сто или двеста години може да се върне въ хамбара. Дълго време дѫбътъ остава вънъ, на голѣми изпитания. Ако погледнете кората на дѫба, ще видите, че тя е силно напукана. — На какво се дължи това ? — На голѣмитѣ външни несгоди. Сега ще говоря за онова, което е вложено въ васъ, а не за онова, което въ бѫдеще може да спечелите. Онова, което въ бѫдеще можете да спечелите, е лотарийна игра. За васъ сѫ важни богатствата, които днесъ имате въ себе си, които можете да обработите и използувате. Всѣки отъ васъ има въ себе си по единъ изворъ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Дръжте се за тѣзи извори и се ползувайте отъ тѣхъ разумно. Това не значи още, че вие ще бѫдете съвършени, самостоятелни, че нѣма да имате никакво отношение къмъ хората. Всѣки изворъ е въ връзка съ други извори. Значи, водата отъ вашитѣ извори ще се съедини, ще се слѣе съ водата на други извори и ще образува голѣмо море. Следователно, дръжте се за онѣзи извори, които сѫ въ васъ, за да се свържете съ душитѣ, съ които си хармонирате. За да расте и да се развива правилно, всѣки день човѣкъ трѣбва да се свързва поне съ една напреднала душа. Връзката на човѣка съ напредналитѣ души е първото условие за растене. Мнозина мислятъ, че като постигнатъ съвършенство, ще се уединятъ, и никой нѣма да ги смущава. Кой може да смущава човѣка? Само глупавиятъ може да смущава. Тъй щото, ако нѣкой се смущава, това показва, че въ него управляватъ глупавитѣ, обикновенитѣ сѫщества. А вие знаете, че когато глупавитѣ, обикновенитѣ управляватъ, хората спятъ. Когато талантливитѣ управляватъ, хората се пробуждатъ. Когато гениалиитѣ управляватъ, хората ставатъ отъ леглата си и започватъ да се обличатъ. Когато светиитѣ управляватъ, хората започватъ да работятъ. Това сѫ четири състояния, презъ които всѣки човѣкъ минава. Ще запитате, дали тия нѣща сѫ вѣрни. — Азъ говоря само това, което абсолютно зная, което съмъ провѣрилъ и изпиталъ не само веднъжъ, но безброй пѫти. — Какъ можемъ да се увѣримъ вь това?— Като изучавате себе си и ближнитѣ си. Щомъ се свържете съ единъ човѣкъ, вие ще познаете, дали той е отъ обикновенитѣ, отъ талантливитѣ, отъ гениалнитѣ, или отъ светиитѣ. Сѫщевременно ще познаете, дали единъ човѣкъ спи, дали се е пробудилъ, дали е станалъ или е започналъ вече да работи. Кога заспива човѣкъ? — Когато се унесе отъ нѣкаква мисъль. Запримѣръ, нѣкой си купилъ единъ лотариенъ билетъ и започналъ да мечтае, че ще спечели единъ милионъ лева. Както си мечтае, така заспива. Ще дойде нѣкой следъ това да му говори нѣ-що на ухото. Човѣкътъ спи, какво ще му говорите? Оставете го спокоенъ. Това показва, че обикновенитѣ хора го управляватъ. Не говорете на човѣкъ, който спи, защото и вие ще минете за спещъ, за такъвъ, когото обикновенитѣ управляватъ. Когато се събуди, тогава му говорете. Сега ние говоримъ за закона на любовьта, като връзка между душитѣ. Когато се направи тази връзка, животътъ на хората ще потече по естественъ начинъ. Тогава никой никого нѣма да изнасилва, да измѫчва. Всички хора ще си помагатъ взаимно. Законътъ на любовьта изисква взаимна помощь между хората. Когато се свържатъ съ закона на мѫдростьта, свѣтлина ще потече въ умоветѣ имъ, и никой нѣма да се спъва. Пѫтьтъ имъ ще бѫде освѣтенъ. Когато се свържатъ съ закона на истината, хората ще бѫдатъ свободни. Необходимо е човѣкъ да бѫде свободенъ. Безъ животъ, безъ знание и безъ свобода човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа не могатъ да растать, не могатъ правилно да се развиватъ. Това сѫ велики заповѣди, написани на човѣшката душа. И тъй, когато човѣкъ се намѣри предъ голѣми изпитания, нека не търси знанието отвънъ нѣкѫде, но да се вдълбочи въ себе си и самъ да чете онова, което любовьта, мѫдростьта и истината сѫ написали въ него. Отъ кото е написано? — Отъ рѫката на него-вия вѣченъ Баща. Това е изказалъ Христосъ съ думитѣ: „ Както ме е Отецъ научилъ, така говоря“. Това се разбира отъ думитѣ, изказани отъ Христа: „Всички ще бѫдатъ научени отъ Бога“. Да бѫдете научени отъ Бога, не значи да станете господари. — Не, тогава ще започне истинскиятъ животъ, който хората търсятъ. Когато слънцето изгрѣва, и очитѣ на човѣка сѫ отворени, той ще види благото, свѣтлината на деня. Ако очитѣ му сѫ затворени, той ще остане слѣпъ за това благо. Когато Божествениятъ Духъ изгрѣе и намѣри човѣка съ петь, съ седемь отворени сѣтива, Той ще излѣе върху него всички свои благословения. Това значи, да живѣе човѣкъ безъ законъ, написанъ отъ човѣшка рѫка. Какво по-велико състояние отъ това? Тогава човѣкъ нѣма да се стреми ни къмъ талантливость, ни къмъ гениалность и светийство, но душата му ще се проникне отъ желанието да бѫде Синъ Божи. Ще дойде день, когато всички хора ще бѫдатъ Синове Божии. Тогава всички ще работятъ и ще се съобразяватъ съ законитѣ на любовьта, мѫдростьта и истината. Да бѫдете Синове Божии, това значи, Божието да стане ваше, а вашето — на Бога. Това значи, всички хора, всички души да се обединятъ въ едно цѣло. Кога ще стане това ? — Още днесъ може да стане. Не е нуждно светии да станете, но да оставите светиитѣ да ви управляватъ. Светиитѣ трѣбва да ви управляватъ, а вие — да работите. Още днесь всички можете да бѫдете Синове Божии, въ смисълъ, да имате синовни отношения къмъ Бога. А що се отнася до работата, за това се изисква много време. Да добие човѣкъ външни знания, и за това се изисква много време. За вѫтрешното знание, обаче, не се иска много време. Достатъчно е човѣкъ да се вдълбочи въ себе си, за да прочете онова, което отъ вѣкове е написано въ него. Така той ще опита и приложи онова, което знае. Безъ вдълбочаване и проучаване на себе си, човѣкъ всѣкога разваля хубавитѣ работи. Даде ли ви се прѣсенъ, хубавъ хлѣбъ — опитайте го. Не мислете много върху него. — Какво правятъ съвременнитѣ хора ? — Като получатъ такъвъ хлѣбъ, тѣ тръгватъ отъ съседъ на съседъ да покажатъ, какво сѫ получили. Този съседъ ще пипне хлѣба, онзи съседъ ще го пипне, докато най-после съв- семъ го изцапатъ. Не давайте хлѣба си въ рѫцетѣ на чуждитѣ хора. — Ако нѣкой нѣма хлѣбъ ? — Богъ е далъ въ рѫцетѣ на всѣки човѣкъ по единъ хлѣбъ. Щомъ е създалъ човѣка, Той го осигурилъ. Като обичате Бога, вие ще запазите хлѣба, който ви е даденъ отъ Него. Който е позналъ любовьта, мѫдростьта и истината, никога нѣма да остане гладенъ. Щомъ гладътъ на човѣка е задоволенъ, той е свободенъ, може да работи. Следователно, хлѣбътъ, който е даденъ на човѣка, е заради него. Ще кажете, че това е егоистично. Никакъвъ егоизъмъ нѣма тукъ. Следъ като изяде хлѣба си и го преработи, човѣкъ го превръща на плодно дърво, отъ плодоветѣ на което всѣки пѫтникъ, всѣко дете има право да си вземе. Не само хората, но и птичкитѣ, и животнитѣ могатъ да ядатъ отъ тѣзи плодове. Като изяде опредѣления за него хлѣбъ, човѣкъ може да се превърне на дойна крава, отъ млѣкото на която всички се ползуватъ. — Какъ, крава да стана, хората да ме доятъ! Споредъ мене, кравата е изворъ, който постоянно блика и раздава своето благо. Мѫчно ли е на извора да тече ? Страшно е положението на извора, когато престане да дава. Докато дава, той е доволенъ, щастливъ. Щомъ престане да дава, той изгубва вече щастието, доволството си. Когато говоримъ за Божествената крава, ние разбираме Божественото млѣко, което извира отъ недрата на Великия Духъ, и храни човѣшкитѣ души. Това е вѫтрешно състояние, което може да изпита всѣка душа. „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да не разлѫчва“. — Какво е съчеталъ Богъ ? — Той е съчеталъ възгледитѣ на душата и на духа и отношенията между тѣхъ. Тѣзи сѫ новитѣ възгледи, които правятъ човѣка свободенъ. Ние имаме предъ видъ съвършената, пълната свобода, която съдържа въ себе си три качества: животъ, знание и свобода. Който има тѣзи качества въ себе си, той влиза въ новия животъ — въ възкресението. Възкресението е нова фаза на живота, новъ животъ, който изключва всички страдания, всички мѫчнотии и недоразумения. Вие не можете да бъдете свободни отъ вашитѣ мъчнотии и страдания, преди да влѣзете въ живота на свободата, въ живота на възкресението. Докато сте още въ стария животъ, страданията неизбѣжно ще ви следватъ. Временно страданията могатъ да отстъпятъ отъ човѣка, но следъ това пакъ ще го посетятъ. Въ новия животъ, обаче, страданията сами по себе си изчезватъ. Както слънчевата свѣтлина и топлина топятъ леда и снѣга, така свѣтлината на новия животъ стопява и отстранява отъ пътя на човѣка всички мъчнотии и страдания. Казано е въ Писанието за Бога: „Ще изтрия сълзитѣ имъ и нѣма да ги помена. И ще ме познаватъ отъ малъкъ до голѣмъ“. Казано е още: „Нито око е видѣло, нито ухо е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Велики работи е приготвилъ Богъ за онѣзи, които Го любятъ. Обаче, докато дойдатъ до великитѣ работи, тѣ трѣбва да минатъ презъ земята, като презъ велико училище. Страданията и мѫчнотиитѣ, които човѣкъ минава, идатъ за негово добро. Така той трѣбва да гледа на тѣхъ, за да победи докрай. Кой ще победи свѣта ? — Здравиятъ, а не болниятъ. — Кой ще победи свѣта? — Живиятъ, а не мъртвиятъ. — Кой ще победи свѣта? — Учениятъ, който разполага съ творческо знание, а не невежиятъ.—Кой ще победи свѣта ? — Свободниятъ, който носи въ душата си животъ, произлѣзълъ отъ любовьта; знание, произлѣзло отъ мѫдростьта, и свобода, произлѣзла отъ истината. Сега, желая на всички да бѫдете носители на новия животъ, на пълната свѣтлина и на съвършената свобода. Желая ви да изпълните Божията воля и да не разлѫчвате онова велико съчетание, което Богъ е поставилъ между вашия духъ и вашата душа. Това значи, да станете Синове Божии. Желая ви да бѫдете Синове Божии! — Богъ е Духъ, и Божиятъ духъ носи свобода. * 25. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 22 мартъ, 1936 г. 5 ч. с.. София. — Изгрѣвъ.

От книгата "Да живѣемъ за Господа", единична извънредна беседи, изнесени от Учителя през 1937 г. Издание - 1937 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание (текстът ще бъде добавен)

От брошурата "Да мисли" лекция на Младежкия окултен клас, 1935 г., Извънредна беседа Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДА МИСЛИ! Човѣкъ трѣбва да мисли!—Кога? — Всѣки моментъ, всѣки часъ, всѣки день. Деньтъ, това е първата, основна мѣрка на нѣщата. Денътъ, въ който човѣкъ е създаденъ, е мѣрка за неговия животъ. Съ тази мѣрка се измѣрватъ всички нѣща. Кои сѫ елементарнитѣ, сѫщественитѣ, първоначалнитѣ нѣща въ живота, които човѣкъ трѣбва да знае? Най-елементарното нѣщо за човѣка е да се научи да мисли. Докато нѣма нѣкакъвъ идеалъ, човѣкъ никога не може да се научи да мисли. Докато не ходи на училище, детето нѣма за какво да мисли. Щомъ тръгне на училище, то има вече за какво да мисли. Следователно, за да мисли, човѣкъ трѣбва да има идея за Бога. Щомъ мисли, това показва, че идеята за Бога е влѣзла вече въ неговия умъ. Да мисли, да има идея за Бога, това не значи, че човѣкъ трѣбва да се страхува. Защо? — Защото страхътъ има съвсемъ другъ произходъ, той не е Божествена проява. Щомъ наруши кой и да е Божественъ законъ, човѣкъ започва да се страхува. Въ този смисълъ, страхътъ е естествено последствие на известно нарушаване на Божественитѣ закони. Човѣкъ трѣбва да мисли, но не когато се страхува. Казватъ, че човѣкъ мисли, когато се намѣри въ трудно положение. Не, безъ да се намѣри въ трудно положение, човѣкъ трѣбва да мисли! Представете си, че насадите една ябълчна семка и очаквате отъ нея плодъ. Кога ще роди тя?—когато е здрава, или когато е болна? — Ябълката ражда, когато е здрава. Кога тече изворътъ? — когато има вода въ него, или когато пресъхне? — Когато има вода. Когато изворътъ пресъхне, никой вече не го посещава. Това значи да констатирате фактитѣ, както сѫ въ действител- ность. Човѣкъ може да констатира фактитѣ, както сѫ, само когато има свободна мисъль. И наистина, мисъльта на човѣка трѣбва да бѫде свободна, а не наложена отвънъ. Само свободната мисъль може да освободи човѣка отъ всички ограничения и противоречия. За да дойдете до свободната мисъль, вие трѣбва да работите, да изучавате растителното царство, както и цѣлото органическо царство; като дойдете до човѣка, ще видите, колко добре е построено човѣшкото тѣло. Но въпрѣки това, човѣшкото тѣло е неустойчиво. Човѣкъ трѣбва да мисли, за да пази равновесие. Нѣкой върви по пѫтя, спъва се, пада, става. Защо? — Защото не мисли. Щомъ ви сполети нещастие, това показва, че не мислите. Щомъ кажете, че сѫд- бата ви е лоша, това показва, че не мислите. Като не искатъ да признаятъ вината си, хората казватъ: Сѫдбата ни е тежка, нещастия ни сполетѣха- — Нещастия, сѫдба сѫществува за онзи, който не мисли. Щомъ не мислите, ще дойдатъ редъ противоречия и нещастия въ живота ви. И тогава хората считатъ че нещастията сѫ резултатъ на човѣшката леность, или на човѣшкото богатство. Мнозина мислятъ, че богатитѣ хора сѫ лениви. Не, единствената причина за нещастията въ живота на хората се дължи на това, че тѣ не мислятъ. И противоречията имъ се дължатъ на това, че тѣ не мислятъ. Ще кажете, че това трѣбва да се докаже. — Нѣма какво да се доказва. Какъ ще докажете, защо единъ човѣкъ задлъжнѣлъ? Или, какъ ще докажете, защо единъ човѣкъ заболѣлъ? Когато не мисли, човѣкъ задлъжнява. Когато не мисли, човѣкъ боледува. На всичко това може да се направи следното възражение: какво сѫ извършили онѣзи, които сѫ мислили? Споредъ мене, Единствениятъ, Който мисли, е Богъ. Понеже мисли, Той е щастливъ. Понеже е мислилъ, Той е създалъ съвършенъ свѣтъ. Следователно, ако вървите по Неговия пѫть, по пѫтя на съвършенството, нѣма отъ какво да се оплаквате. Хората се оплакватъ, защото не мислятъ като Бога. Щомъ не мислятъ като Него, тѣ се натъкватъ на редъ нещастия. Не е въпросътъ да философствуватъ, да разискватъ, защо свѣтътъ е направенъ така, а не иначе.—Тъй както е създаденъ свѣтътъ, това говори за правата мисъль на Великия. Значи, ние не трѣбва да питаме, защо свѣтътъ е създаденъ така, а трѣбва да питаме, защо е създаденъ. Защо е създаденъ свѣтътъ? —Да мислимъ. Какво ще търсите погрѣшкитѣ на свѣта? — Богъ е съвършенъ, Той нѣма погрѣшки. Следователно, и свѣтътъ, създаденъ отъ Него, нѣма погрѣшки. Погрѣшкитѣ сѫ въ хората. Когато изучавате човѣшкото лице, опитайте се да го нарисувате, да видите, колко погрѣшки ще направите. Опитайте се да произнесете нѣкои свещени думи, да видите, колко погрѣшки ще направите. Тъй както хората произнасятъ днесъ думитѣ „любовь“, „добро“, тѣ сѫ изгубили своя смисълъ. Като се влюби нѣкой, казвате: Този чо- вѣкъ е замязалъ на оскубана кокошка. — Каква любовь е тази, която прави човѣка подобенъ на оскубана кокошка? Това не е любовь. За да покажешъ, че обичашъ, ти трѣбва да учишъ. Който се учи, той има любовь; който не се учи, той нѣма никаква любовь. Пробниятъ камъкъ на любовьта е учението. Щомъ въ сърцето на човѣка пламне желание да се учи, той нѣма да има никакви страдания. Щомъ нѣма желание за учене, той непременно ще страда. Желанието за учене, за придобиване на знания е въ сила да победи страданията. Като говоря по този начинъ, азъ не искамъ да приемате нѣщата догматически. Ако на думи само казвате, че трѣбва да мислите, вие не разбирате дълбокия смисълъ на този процесъ. Процесътъ на мисъльта трѣбва да проникне дълбоко въ битието на човѣка, който всѣка сутринь, при ставане още, трѣбва да си каже: Азъ трѣбва да мисля като Бога, трѣбва да обичамъ тъй, както Той обича! Защо е необходимо това? — Защото само съ Любовьта, която е проявявалъ, Богъ е творилъ, работилъ, създалъ цѣлата вселена. Само съ Любовьта, която ималъ, Той могълъ да вземе предъ видъ нуждитѣ и на най-малкитѣ сѫщества и да ги задоволи. Всичко въ свѣта, цѣлата вселена е резултатъ на Божията мисъль. Като мислилъ стотици, хиляди и милиони години, Той създалъ нѣщата така, както ги виждаме днесъ. Въпрѣки това, мнозина се осмѣляватъ да казватъ, че много нѣща Богъ не е промислилъ, както трѣбва, че много нѣща е изпусналъ изъ предъ видъ, и оттамъ вадятъ заключение, че сѫ изпратени на земята само за страдания. Това е вѣрно само за онзи, който не учи. Той е дошълъ на земята да страда. Но за онзи, който учи, той ще се домогне до щастието. Не мислете, че нещастието се изразява въ нѣкои голѣми нѣща, запримѣръ, че нѣкой счупилъ крака, или рѫката си, или друго подобно нѣщо. И най-малкото недоволство отъ положението, въ което се намирате, може да направи човѣка нещастенъ. Представете си, че се събирате нѣкѫде заедно и започвате да гледате, кой какви дрехи, обуща или шапка има и намирате, че еди-кой си е по-добре облѣченъ, по-добре причесанъ и т. н. И туй може да направи човѣка нещастенъ, но това не е мисъль, това сѫ само сравнения. Който мисли, той не обръща внимание на външнитѣ нѣща. Щомъ видя единъ човѣкъ, азъ се интересувамъ отъ него, въ смисълъ, дали той обича, дали той мисли. Щомъ обича, щомъ мисли, той ще учи и постоянно ще работи. Който мисли, той дългове не трѣбва да прави; който мисли, той боленъ не трѣбва да бѫде; който мисли, той нещастенъ не може да бѫде. Ако имате дългове, ако сте болни, ако сте нещастни, това показва, че не мислите и не обичате. Какво трѣбва да направите, за да се освободите отъ сегашното си положение?—Започнете да мислите добре. Щомъ започнете да мислите добре, правилно, всички тия нѣща ще се стопятъ, както снѣгътъ се топи. — Какво ще стане тогава съ васъ? — Вие ще се намѣрите въ естественото положение на цвѣтята и дърветата, които цъвтятъ, на пло- доветѣ, които зрѣятъ. Всичко около васъ ще се измѣни, и вие ще видите свѣта въ нова свѣтлина. Тогава ще се намѣрите въ истинския човѣшки свѣтъ. Нѣкои отъ съвременнитѣ хора сѫ облѣчени съ дрехи, които Богъ имъ е опредѣлилъ. Мнозина, обаче, сѫ облѣчени съ дрехи, подобни на меча козина. Защо? — Нито кройката, нито цвѣтътъ имъ е на мѣстото си. Тази е причината, поради която дрехитѣ скоро ви дотягатъ. Като ги поносите една година, казвате: Дотегнаха ми тѣзи дрехи, нови ще си направя, по нова мода, новъ кроежъ. Вие намирате, че старитѣ дрехи ви спъватъ нѣкѫде, че не можете да мислите съ тѣхъ. —Щомъ старата шапка ви спъва, свалете я отъ главата си, ходете гологлавъ. Щомъ старото палто ви прѣчи да мислите, свалете го отъ гърба си, ходете безъ палто. Щомъ можете правилно да мислите безъ шапката и безъ палтото си, вие сте на правъ пѫть. За васъ, като ученици, важно е да мислите право, а не да бѫдете хубаво облѣчени. Ако при мене дойде нѣкой ученикъ, азъ нѣма да обърна внимание на дрехитѣ, на шапката му, но ще се спра върху неговия умъ, ще видя, способенъ ли е той, или не. Външнитѣ нѣща сѫ различни бои, които всѣки день се мѣнятъ. Въ тѣхъ нѣма нѣщо постоянно и устойчиво. Отвънъ всѣки може да се боядиса, както иска. Следъ всичко това хората искатъ да бѫдатъ обичани. — Какъ могатъ да ги обичатъ? Ако учительтъ е грубъ къмъ ученицитѣ си, за какво ще го обичатъ? Ако слугата е грубъ къмъ господаря си, за какво ще го обича господарьтъ му? Ако мѫжътъ и жената сѫ груби помежду си, тѣ не могатъ да се обичатъ. При това положение мѫчно може да се обича човѣкъ. Питъмъ: въ какво седи мѫчнотията? — Мѫчно се преподава на болни ученици, на болни деца. Гнѣвътъ, грубостьта, докачливостьта сѫ болести, отъ които човѣкъ трѣбва да се лѣкува. Представете си, че вие предавате на човѣкъ, на когото кракътъ е счупенъ. Той ви погледне и казва: Не виждашъ ли, че кракътъ ми е счупенъ? Какво ми разправяшъ за мисъльта? Нищо не разбирамъ, кракътъ ме боли. Отивате при другъ, започвате да му разправяте за мисъльта, но и той казва: Какво ми разправяшъ за мисъльта? Не виждашъ ли, че се превивамъ отъ болки въ стомаха? Вие ходите отъ човѣкъ на човѣкъ, но виждате, че единъ се оплаква отъ сърце, другъ —отъ стомахъ, трети — отъ глава и т. н. Болеститѣ показватъ, че хората не мислятъ. Beликиятъ, Който е създалъ човѣка, казва: Дете мое, научи се да мислишъ! Да мислишъ, това е най-хубавото, най-красивото, което съмъ опредѣлилъ за тебе“. И когато постави първитѣ човѣци въ рая, Богъ имъ каза: „Отъ дървото, което е всрѣдъ рая, нѣма да ядете. То е дърво за познаване доброто и злото. За да изпълните тая моя заповѣдь, трѣбва да мислите.“ Безъ да мислятъ много, тѣ ядоха отъ забранения плодъ и сгрѣшиха. Ако бѣха мислили, нѣмаше да сгрѣшатъ. Когато върши работи безъ да мисли, човѣкъ всѣкога грѣши. Запримѣръ, нѣкой се разгнѣви, лицето му се зачерви, пламне отъ огънь и се заканва на този — на онзи, иска нѣкакъ да му олекне. Питамъ: какво ще постигне кравата, която доятъ, ако ритне гърнето съ крака си? — Нищо нѣма да постигне. Тя ще разлѣе млѣкото, господарьтъ и ще я набие, и пакъ ще я издои. Да риташъ гърнето, това не е мисъль. Когато не мислятъ, хората се натъкватъ на редъ недоразумения. Две сестри, запримѣръ, едната млада, другата възрастна, спорятъ помежду си. Най-после и дветѣ дигнатъ рѫце една отъ друга и се запитватъ, защо свѣтътъ е създаденъ по такъвъ начинъ? — За тѣхъ свѣтътъ не е добре създаденъ, защото и дветѣ не мислятъ право. Изобщо, и младата не мисли, и възрастната не мисли. Ако и дветѣ мислѣха, никакви недоразумения между тѣхъ нѣмаше да произлѣзатъ. Правата мисъль изключва всички недоразумения. Казвамъ: ученикътъ трѣбва да мисли! Ако не мисли, той всѣкога ще схваща нѣщата криво, ще се натъква на противоречия, отъ които самъ ще се спъва. Ученикъ, който не разбира учителя си, ще го обвини въ несправедливость, въ жестокость и т. н. Какво трѣбва да направи този учитель? На такъвъ ученикъ той трѣбва да каже: Мисли добре, за да не грѣшишъ! Азъ съмъ дошълъ да изпълня своята велика мисия и задача, а ти — да служишъ на себе си. — Права ли е тази постѫпка? — Който не мисли, той самъ ще се отдалечи отъ лицето на учителя си. Ако учительтъ е лошъ, несправедливъ, това показва, че и той не мисли. Тогава нека ученикътъ мисли. Ако е правъ, учительтъ нѣма какво да се оправдава. Справедливостьта е вѫтрешно качество, а не външно. Когато дойде нѣкой при мене, азъ ще му отдамъ всичкото внимание, ще го преценя като душа, но вѫ- трешно, а не външно. Вѫтре въ себе си ще го поставя на нужната висота, на положението, на което Богъ го е поставилъ. Ако дойде при мене нѣкой цигуларь, какъ трѣбва да го приема? — Ще му дамъ най-хубавата цигулка на Страдивариуса, и като вземе лѫка, цигулката, той самъ ще опредѣли цената си. А вие какво искате? — Да опитате Христовата Любовь. — Какъ ще опитате тази Любовь? Като Духъ, Христосъ бѣше силенъ, богатъ, но слѣзе на земята да раздаде всичкото си богатство. И като раздаде богатството си, Той остана безъ пара въ джоба си. Хората взеха богатството Му и казаха: Ние не искаме такъвъ човѣкъ, който раздава всичкото си имане. Нека си върви, отдето е дошълъ; щомъ ни остави богатството си, ние ще ядемъ и ще пиемъ. Съвременниятъ човѣкъ се намира въ сѫ- щото положение, въ каквото е билъ Христосъ. И той разполага съ богатство — живота, който е вложенъ въ него. Този животъ пъкъ се опредѣля отъ мисъльта му. Въ този смисълъ човѣкъ трѣбва да разбира живота, да го цени. Нѣкой казва, че иска да живѣе. — Това подразбира, че той иска да яде и да пие, да се облича добре, и работитѣ му да се нареждатъ по негово желание. Това не е истински животъ. Животътъ, въ пълния смисълъ на думата, изисква права мисъль. Това подразбира вѫтрешенъ животъ. Прогресътъ на човѣка се опредѣля отъ неговата мисъль. Въ това седи философията на живота. Следователно, на всѣки, който не мисли, казвамъ да си върви по пѫтя, да си гледа работата. Този е най-мекиятъ изразъ. Който не мисли, той може да направи много нѣща: и груби думи да каже, и лоши постѫпки да извърши. При това положение той ще изпита последствията на своя животъ, лишенъ отъ мисъль. Ако мисъльта ви е права, вие ще изпитате всичкото нейно благословение; ако мисъльта ви е крива, ще изпитате нейнитѣ удари на гърба си. Кривата мисъль носи лоши последствия, носи злото въ свѣта. Въ какво седи злото? - Въ непослушанието. — Кой е непослушенъ? — Който не мисли. - Кой е ограниченъ? — Който не мисли. Който мисли, той всѣкога е свободенъ. Когато нѣкой сгрѣши, всички искатъ да знаятъ, кой е той, какъ се казва и т. н. Споредъ мене, не е важно името на онзи, който е сгрѣшилъ. Дали той е Петко, Драганъ, Стоянъ—това е безразлично. Който и да е сгрѣшилъ, това е все нѣкой мой братъ, или нѣкоя моя сестра. Следователно, все едно, че съмъ азъ. Важното е, че всѣки, който нѣма търпение, той грѣши. Нетърпението пъкъ се дължи на отсѫтствието на мисъль. Азъ не се спирамъ върху погрѣшкитѣ на хората, но казвамъ, че по този пѫть, по който сега вървятъ, свѣтътъ не може да се изправи. — Ама да се обичаме, да правимъ добро. — Това сѫ стари методи, по които свѣтътъ не може да се изправи. Свѣтътъ може да се изправи чрезъ мисъль — нищо повече. Ще мислите така, както Богъ мисли. И при най-голѣмитѣ противоречия ще мислите. Когато учительтъ дава една мѫчна задача на ученика си, това не показва, че той не го обича. Той му дава тази задача, за да го накара да мисли. Следователно, нещастията, страданията и противоречията въ живота не сѫ нищо друго, освенъ мѫчни задачи, дадени отъ учителя ви, да ви застави да мислите. Чувате нѣкѫде едно агне да блѣе и не се замисляте, защо блѣе. Агнето блѣе, защото го колятъ, но съ това то иска да каже на хората, че преди да турятъ ножъ на врата му, тѣ трѣбва да мислятъ. Но хората не искатъ да знаятъ. Тѣ турятъ ножа на врата на агнето и се радватъ, че ще си хапнатъ отъ неговото месце. По нататъкъ не мислятъ. Следователно, ще знаете, че който не мисли, той е изложенъ на страдания, на нещастия, на смърть. Това значи адъ, това значи мракъ, тъмнина въ съзнанието. Които мислятъ, тѣхъ очаква животъ, щастие, блаженство, любовь; тѣхъ очакватъ редъ Божии блага. Това значи да се движи човѣкъ съ свободенъ билетъ, да влѣзе въ рая. Ето защо, турете въ ума си мисъльта тази година да мислите като Бога. Като ставате сутринь, кажете си: Искамъ да мисля като Бога, въ всичко да виждамъ доброто и красивото. Не туряйте въ ума си никаква отрицателна мисъль. Какво ще ви допринесатъ отрицателнитѣ мисли? — Нищо. Какво ще ви допринесе мисъльта, че този мѫжъ е лошъ, или че тази жена е лоша? — Нищо. Затова, мислете единствено върху онова, което Великото Начало въ живота е създало; мислете за звездитѣ, за слънцето, за небето, за чистия въздухъ, за чистата вода, за храната, за растенията и животнитѣ, за човѣка. И тогава, считайте за привилегия, че сте срещнали човѣкъ. Считайте за привилегия, че сте срещнали мечка. Минаватъ двама селяни презъ гората, намиратъ нѣщо въ една торба и започватъ да го дѣлятъ, Единиятъ казва: Азъ ще взема този предметъ, на мене се пада той. Другиятъ казва: Азъ ще го взема; по-старъ съмъ отъ тебе. — Тъй ли? Знаешъ ли, че ей сега ще те претрепя? — Че и азъ ще те претрепя. Свили, намръщили лица и двамата, огънь, искри излизатъ отъ тѣхъ. Въ това време насреща имъ иде голѣма, страшна мечка. И двамата бързо се качватъ на една круша и се спотайватъ. Минава мечката покрай тѣхъ, спира подъ дървото и започва да души торбата- — Хайде, слѣзъ да претрепешъ мечката. Нали казваше, че предметътъ е твой? —казва единиятъ. Другиятъ му възразява: И ти се хвалѣше, че си юнакъ, слѣзъ да вземешъ торбата. И двамата седатъ на крушата, никой не смѣе да слѣзе, докато мечката не си отиде. Питамъ: ако въ този моментъ тѣ бѣха готови да отстѫпятъ торбата на мечката, защо не бѣха готови да сторятъ това единъ за другъ? Защо трѣбва да се плашите отъ мечка? Мечката е единъ ангелъ, но преоблѣченъ; той нарочно се е дегизираль, да застави човѣка да мисли. И азъ съмъ срѣщалъ такива ангели на пѫтя си. Преди години пѫтувахъ съ единъ евангелски проповѣдникъ по Рила, връщахме се отъ Мусала. Този проповѣдникъ бѣше виденъ, известенъ на своето паство, проповѣдваше на хората за вѣрата, за любовьта, за надеждата, за създаването на свѣта и т. н. Ние минавахме презъ долината на Марица. Въ това време виждаме, че срещу насъ иде мечка: пристѫпва бавно, тежко, като че мисли нѣщо. Като я видѣхъ, казахъ на мой езикъ: Ето, единъ ангелъ иде срещу насъ. Проповѣдникътъ се уплаши, отвори очитѣ си, не знае, какво да прави. Мечката трѣбваше да мине или предъ насъ, или задъ насъ. Азъ тръгнахъ напредъ, съ намѣрение мечката да мине задъ насъ. Обаче, тя се отби малко, отиде къмъ близката рѣка да пие вода. Въ това време проповѣдникътъ помислилъ, че бѣгамъ отъ мечката. Въ сѫщность, азъ искахъ да отдамъ нужното почитание на този ангелъ, да му сторя пѫть да мине. Въ страха си, проповѣдникътъ се спъна въ едно малко дърво и падна, като дигна краката си нагоре, срещу мечката. Като видѣ проповѣдника въ това положение, мечката хукна да бѣга нагоре, по сѫщия пѫть, по който бѣше слѣзла. Съ това тя искаше да се извини, че е уплашила проповѣдника. Защо се уплашилъ той толкова много? — Помислилъ, че азъ съмъ го оставилъ самъ, и мечката го натиска. Защо ви разпрявамъ този случай? Азъ нѣмамъ намѣрение да изложа този пропо- вѣдникъ, но казвамъ, че когато нѣкой ангелъ слѣзе на земята, между хората, по сѫщия начинъ, и тѣ падатъ на земята отъ страхъ и дигатъ краката си срещу него. Това става съ всички хора, когато тѣ не мислятъ. Какво страшно има въ това да срещнете мечка? Мечката е добро животно. Ако мечка те залюби, нѣма по-добро нѣщо отъ това. Тя е много вѣрна. Но и по-страшно нѣщо отъ умраза- та на мечката нѣма. Тя не обича хора, които не мислятъ, и всѣкога е готова да ги нападне, да имъ отмъсти, ако сѫ и направили нѣкакво зло. Тя помни и доброто, и злото, което човѣкъ нѣкога и е направилъ. Преди години, въ карнобатско нѣкѫде, се случило следното нѣщо: една жена намѣрила въ гората малко мече, останало безъ майка, и го прибрала дома си. Докато порасне, тя го кърмила заедно съ своето дете. Като пораснало, пуснала го въ гората на свобода. Единъ день единъ мечкарь го уловилъ, вързалъ го съ верига и започналъ да го разиграва, да печели съ него пари. Десеть години следъ това, тази жена срещнала въ селото си мечкарь, който разигравалъ мечка. Въ този моментъ мечката започнала да се дърпа отъ мечкаря и се приближила до жената, легнала предъ краката и и започнала да се гали, да се умилква около нея, съ което искала да изкаже бла- годарностьта си за времето, презъ което тя я кърмила. Мечкарьтъ се чудилъ, каква е тази работа, а мечката искала да благодари на жената, че я отгледала; иначе, безъ нейнитѣ грижи, тя би умрѣла нѣкѫде въ гората. Днесъ я разиграва мечкаря, печели съ нея пари, но поне е жива. Питамъ: ако една мечка може да бѫде признателна на жената за доброто, което нѣкога и направила, защо вие да не бѫдете признателни на Бога за всичкитѣ благословения, които ви е далъ? Трѣбва ли да забравите Бога заради Петко, Стояна, Драгана? Трѣбва ли заради тѣхъ да изгубите своя миръ? Какво правятъ тѣ, какъ мислятъ, това е тѣхна работа. На васъ предстои само да мислите. Мислете за вашия умъ, за вашето сърце, за вашата душа и за вашия духъ! Мислете за благата, които ви сѫ дадени! Мислете за великото, за красивото поне 35 г. наредъ, ако искате да станете търпеливи. Търпеливъ е онзи човѣкъ, който мисли; който не мисли, той не е търпеливъ. Безъ мисъль нѣма сполука. Христосъ знаеше това. Като дойде на земята, Той прекара голѣми страдания, чрезъ които показа своето търпение. И затова казваше: „Азъ дойдохъ за този часъ“. Въ страданията се изпита Неговото търпение, Неговата мисъль. „За този часъ дойдохъ“ — това значи: дойдохъ въ свѣта да мисля. И наистина, страданията ще продължатъ день, два, три и ще минатъ. Казвате, че Христосъ е страдалъ много. — Христосъ дойде на земята да мисли. Чрезъ голѣмитѣ страдания човѣкъ се учи да мисли. Простата философия на живота се заключава въ следното: да се научите да мислите. Когато видя, че нѣкой върши една неестествена постѫпка, казвамъ, че той не мисли. — Каква трѣбва да бѫде мисъльта? — Чиста. Който мисли, той ще се освободи отъ всички ограничения и страдания. Ако е боленъ, ще оздравѣе; ако е сиромахъ, ра- ботитѣ му ще се уредятъ; ако е уволненъ чивовникъ, отново ще го назначатъ на служба; ако е мома, която очаква възлюбения си, той скоро ще дойде; ако е бездетна жена, ще роди добро, хубаво дете. Достатъчно е човѣкъ право да мисли, за да започнатъ работитѣ му постепенно да се уреждатъ. Правата мисъль е магическа тояжка, съ която всички работи се уреждатъ. — Може ли това да стане въ единъ день? — И моментално може да стане, но затова се изисква права мисъль. Колкото повече закъснѣватъ благата, които искате, толкова повече мисъльта ви не е права. Нѣкой казва, че се молилъ на Господа, но никакъвъ отговоръ не получилъ. — Значи, не се е молилъ право. Колкото мисъльта ви е по-права, толкова по-бързо ще получите отговоръ на нея. Щомъ отговорътъ забавя, това показва, че мисъльта ви е била бавна. Бързината на мисъльта опредѣля разрешаването на задачитѣ. Много отъ вашитѣ работи не се уреждатъ, понеже мисъльта ви не е права. Какво правятъ нѣкой хора? — Като се натъкнатъ на известно нещастие, страдание, или на нѣкаква болесть, тѣ казватъ, че трѣбва да потърсятъ нѣкакъвъ талисманъ, или да намѣрятъ нѣкакво лѣкарство, часъ по-скоро да се освободятъ отъ това зло. — Споредъ мене, всѣко нещастие, всѣка болесть, всѣко изпитание е добро, или е дадено за добро. Нѣма страдания, нѣма болести въ свѣта. Това сѫ задачи за разрешаване, които ще научатъ хората да мислятъ. Щомъ Богъ живѣе въ човѣка, и човѣкъ — въ Бога, нѣма страдания, нѣма нещастия въ свѣта. Ако нѣкой дойде при васъ и ви обижда, ще знаете, че този човѣкъ не мисли, нито се е научилъ право да говори. За да не чувате обидитѣ на този човѣкъ, вие можете да турите едно парченце отъ специаленъ памукъ въ ушитѣ си, който предпазва човѣка отъ действието на грубитѣ, на обиднитѣ думи. Щомъ обиднитѣ думи престанатъ да се сипятъ върху лицето ви, извадете памука отъ ушитѣ си и слушайте, колко хубаво, колко сладко ще ви говори този човѣкъ. Когато дяволътъ ви говори, туряйте памукъ въ ушитѣ си и мислете. Когато Богъ ви говори, изваждайте памука отъ ушитѣ си и внимателно слушайте. Щомъ дойде до ухото ви нѣкоя добра мисъль, приемете я и я изпитайте. Тя всѣкога носи нѣщо добро. Мома иска да се ожени, да бѫде щастлива. Срѣща я единъ момъкъ и и казва: Опитай ме, да видишъ, че съмъ добъръ. Не, дойдете ли до човѣка, нѣма какво да го опитвате; човѣка трѣбва да помиришете, и отъ миризмата му ще познаете, какво цвѣте е: дали е карамфилъ, роза, теменуга и т. н. За това се изисква добре развито чувство на обоняние. Отъ добрия и правилно мислещъ човѣкъ излиза особено приятенъ ароматъ, особено благоухание. Отъ лошия, отъ неправилно мислещия човѣкъ сѫщо така излиза миризма, но неприятна. Въ това отношение хората се дѣлятъ на правомислещи и на такива, които не мислятъ право. На онѣзи, които не мислятъ, казвамъ да си вървятъ, защото училището не е за тѣхъ. Училището е само за онѣзи, които мислятъ. Докато мислѣше, Адамъ бѣше въ рая. Щомъ престана да мисли, изпѫдиха го вънъ отъ рая, да опита нѣщата; като се научи да мисли, той пакъ ще се върне въ рая. Казвате: Какъ ще се върнемъ въ рая? — Като се научите да мислите. — Кога може да стане това? —Още днесъ, още въ този моментъ. — Съ какво облѣкло ще отидемъ ? Съ какъвъ костюмъ ще бѫдемъ облѣчени?— Съ официаленъ костюмъ. Дрехитѣ, които днесъ носите, сѫ работни, съ тѣхъ не можете да влѣзете въ рая. Тѣзи дрехи ви сѫ дадени, следъ като сте престанали да мислите. Отново трѣбва да започнете да мислите, за да получите новъ костюмъ—костюмътъ на мисъльта. На едного дошълъ гостъ, който гладувалъ три деня, та си мислилъ, дано го нахранятъ нѣкакъ. Обаче, домакинътъ започналъ да му разправя една интересна приказка. Гостътъ слушалъ, слушалъ и си рекълъ: Дано по-скоро свърши приказката, че да се сѣти да ме нахрани!—На сѫщото основание и азъ трѣбва да свърша приказката си. Гладниятъ първо трѣбва да се нахрани, а после да му се говори. Съ какво трѣбва да се нахрани? Умниятъ ще разбере, че този човѣкъ не може да яде бобъ; трѣбва да му се свари пиленце, отъ него да си хапне. И затова, докато се свари пиленцето, той ще му разправя приказки. Ще знаете, следователно, че когато нѣкой говори дълго време, той ви забавлява съзнателно, докато пиленцето се свари. Кой човѣкъ не иска да яде пиленце? Пиленцето представя новата дреха. А кой не иска да бѫде облѣченъ въ нова дреха? Сега и азъ ви забавлявамъ, докато се приготви пиленцето. Казвате: Ние сме слушали тия работи, искаме нѣщо черно на бѣло. — Какъ мислите вие? По кой начинъ съмъ дошълъ до това положение? Пѫтьтъ, по който съмъ миналъ, не е билъ посланъ съ рози, не е билъ равно, гладко шосе. Дълго време е трѣбвало да мисля, докато си пробия пѫть презъ дракитѣ, презъ джунглитѣ. Ако вие трѣбваше да минете по сѫщия пѫть, много пѫти досега щѣхте да се върнете назадъ. Доброто ще дойде, следъ като минете този пѫть. Затова не се връщайте отъ този пѫть. — Правъ ли е пѫтьтъ, по който вървимъ? — Кой отъ васъ е вървѣлъ по правия пѫть? Нито дѣдо ви, нито баба ви, нито вие още — никой отъ васъ не върви по правия пѫть. Който е нещастенъ, който умира, той не върви по правия пѫть. Азъ желая да бѫдете щастливи. Щастието е законъ на Божествената мисъль, която е вложена въ васъ. Яко тази мисъль не е ценна за васъ, вие ще носите лошитѣ последствия за нейното обезценяване. Истинската, правата мисъль подразбира такова съзнание, което приема сѫществуването на Първичната Причина, Която дълго време е мислила, докато най-после е създала единъ съвършенъ свѣтъ, съ велики блага, които всѣки очаква да получи. Какъ ще намѣрите тѣзи блага? — Като мислите и като учите. Сега, да прочетемъ „Добрата молитва“ съ мисъль. Въ нея има десеть важни нѣща. Тази молитва представя резюме на това, което човѣкъ трѣбва да върши. Въ нея се крие вашето щастие. Ако я четете съ мисъль, вие ще бѫдете щастливи. Казвате:,, Господи, Боже нашъ.“ —Възможно ли е Богъ да е вашъ Баща, а вие да сте сиромаси? Щомъ сте сиромаси, това показва, че Богъ още не е ста- налъ вашъ Баща. И тъй, дадохъ ви вече пѫтя къмъ щастието. Който отъ васъ е готовъ, нека влѣзе въ този пѫть. Който не е готовъ, той е свободенъ да прави, каквото иска. Да мислимъ тогава върху „Добрата молитва“ на живота, която съдържа всички блага въ себе си. * Беседа отъ Учителя, държана 22 мартъ 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Извънредна беседа от Учителя на 22 март 1934 г., София. Първо издание - брошура с една беседа, 1934 г. Книгата за теглене Съдържание. РАЗУМНО РАЗБИРАНЕ. Сега ще говоря за сѫщественитѣ нѣща въ живота, които трѣбва да знаете. Това, което досега сте научили, трѣбва да се циментира, т. е. да се организира. Когато постѫпва въ училище, ученикътъ трѣбва да научи всичко, което се преподава тамъ. Щомъ излѣзе отъ училището и влѣзе въ живота, тамъ му предстои друго учение. Думитѣ „циментиране и организиране“ се различаватъ помежду си. Циментирането е механически, а не органически процесъ, Циментиратъ се свѣтскитѣ хора; организиратъ се духовнитѣ хора, които служать на Бога отъ любовь. Въ този смисълъ, Божествениятъ свѣтъ е организиранъ. Вѣрващитѣ, които се стремятъ къмъ духовенъ животъ, предстоятъ на организиране, обаче, начинътъ, по който живѣятъ, ги лишава отъ тази опитность. Защо? Защото и тѣ често се колебаятъ въ това, което знаятъ. Защо и за какво се колебаятъ, нѣма да обяснявамъ, защото, при обясняване на нѣкоя истина, вмѣсто да се внесе повече свѣтлина, въ умоветѣ на хората настава мракъ, тъмнина. Запримѣръ, можете ли да обясните на човѣка, защо гледа? Свѣтлината е свѣтъ, необходимъ за човѣшкия умъ. Казвамъ : за всички, които искатъ да служатъ, да слугуватъ на Бога, важно е да знаятъ, че слугуването е процесъ, който води къмъ прогресъ. Безъ слугуване нѣма прогресъ, нѣма напредъкъ въ свѣта. Безъ слугуване и животътъ не може да се осмисли. Въ умоветѣ на съвременнитѣ хора седи мисъльта, че слугуватъ само невежитѣ, слабитѣ и беднитѣ хора. Не е така. Невежитѣ, слабитѣ и беднитѣ хора робуватъ, а не слугуватъ. Голѣма разлика има между слугуване и робуване. Когато човѣкъ върши нѣщо доброволно, отъ любовь, тогава казваме, че той слугува. Когато работи съзнателно, пакъ казваме, че слугува. Обаче, когато на сила го заставятъ да работи, да се труди, казваме, че той робува. Когато болниятъ е заставенъ да работи нѣщо, за да се лѣкува по този начинъ, това е робуване, но не слугуване. Той работи по необходимость, а не отъ добра воля. Кога се лѣкува човѣкъ? Когато е боленъ. Той се лѣкува, но не можемъ да кажемъ, че работи. За болния казваме, че се труди, или че се мѫчи — зависи, какъ изпълнява даденитѣ отъ лѣкаря предписания. Ще не ще, по необходимость, болниятъ ще вика единъ, втори, трети лѣкарь, да възстанови по нѣкакъвъ начинъ здравето си. Болеститѣ, болезненитѣ състояния въ човѣка се отнасятъ къмъ човѣшкия свѣтъ, къмъ свѣта на противоречията; здравето, здравословнитѣ състояния пъкъ се отнасятъ къмъ Божествения свѣтъ. Следователно, когато боледувате, когато проявявате известни слабости, трѣбва да знаете, че сте въ човѣшкия свѣтъ, въ областьта на човѣшкото. Боленъ си, кажи: Човѣкъ съмъ. Когато се насърдчавате, когато въ ума ви дойде нѣкоя добра, свѣтла мисъль, знайте, че сте въ Божествения свѣтъ, въ областьта на Божественото. Добрата страна въ човѣка се заключава въ това, да изправя своитѣ слабости. Като слушате да се говори по тѣзи въпроси, мнозина запитватъ: Кой е пѫтьтъ, по който трѣбва да вървимъ ? Пѫтьтъ, по който трѣбва да вървите, е пѫтьтъ, по който децата вървятъ. По кой пѫть вървятъ децата? Децата вървятъ по пѫтя на своя баща и по пѫтя на своята майка. Синътъ върви точно по пѫтя на баща си, а дъщерята — по пѫтя на майка си, но само съ едно малко, вѫтрешно различие. Мнозина се безпокоятъ, какъ ще растатъ, дали ще се развиватъ правилно. Казвамъ: човѣкъ ще расте, ще се развива и въ заключение ще стане точно това, за което е предназначенъ. Ако искате да се убедите въ това, направете следния опитъ: вземете едно змийско, едно паче и едно кокоше яйце и ги поставете при условия да се измѫтятъ. По външенъ видъ имате три яйца, но като се измѫтятъ, отъ всѣко яйце ще излѣзе точно това, което е вложено въ него. Отъ всѣко яйце ще излѣзе форма, съответна на това, което се крие въ неговия зародишъ. Нѣкой казва: Какво ще излѣзе отъ мене? — Отъ тебе ще излѣзе точно това, което първоначално е вложено. Нѣкой седи и се безпокои, какъ ще свърши живота си. Какъ ще свърши вълкътъ живота си ? Вълкътъ ще свърши живота си като вълкъ. Какъ ще свърши овцата живота си ? Като овца. Какъ ще свърши змията живота си ? Като змия. Какъ ще свърши човѣкъ живота си? Като човѣкъ. Подъ думата „свършване на живота“, имамъ предъ видъ разбиране на живота. Като изяде овцата, вълкътъ едва тогава разбира, че е постѫпилъ криво. Като свърши живота си, овцата тогава разбира, че нищо не е постигнала. Като свърши живота си, и човѣкътъ разбира, че нищо не е постигналъ отъ онова, което е желалъ. Когато се роди и израсне, човѣкъ започва да мечтае да стане царь. Най-после постига желанието си, става царь: коронясвать го, кланятъ му се, всички го слушатъ, изпълняватъ заповѣдитѣ му, и той се радва на здравето, на силитѣ си, на славата и на властьта, съ които разполага. Дохожда день, когато силитѣ му започватъ да го напущатъ, рѫцетѣ и краката му треперятъ, не го слушатъ; поданицитѣ му сѫщо не го слушать и го детронирать. Той започва день следъ день да слиза отъ своето високо положение, докато изгуби всичко, което е ималъ, и казва: Бѣхъ царь, но какво спечелихъ? — Придоби опитностьта, която всѣки царь има. Ти игра на сцената ролята на царь, и като изигра ролята си, напусна сцената, влѣзе въ действителния животъ. Да играешъ ро-лята на царь, това още не е положение на истински царь. Докато не стане Синъ Божи, дотогава човѣкъ ще се качва на сцената и ще слиза, ще се намира въ преходни състояния. Да бѫдешъ Синъ Божи, значи да живѣешъ въ реалния свѣтъ, дето нѣма никакви промѣни. Само Синътъ Божи разбира реалния свѣтъ. Цѣлата вселена е на негово разположение. Питамъ: какво е положението на съвременния човѣкъ? Седи той при ограничителнитѣ условия на живота, въ свѣта на промѣнитѣ, и казва : Де ще отиде краятъ на този животъ? — Нѣма защо да мислите за края на живота. — Какво ли ще бѫде началото на живота? — И за началото нѣма защо да мислите. — Какъвъ е смисълътъ на всички нѣща въ живота ? — И за това не мислете. Всички нѣща иматъ смисълъ. Всѣко нѣщо, което въ началото нѣма смисълъ, на края се осмисля. Какъвъ смисълъ ще дадете на нѣща, които на пръвъ по- гледъ сѫ безсмислени? Имайте търпение да дочакате края на тия нѣща, да видите тѣхния смисълъ. Какъвъ смисълъ ще дадете на живота? Или какъвъ смисълъ ще дадете на любовьта? Едно трѣбва да знаете: любовьта изключва всѣкаква жертва. Защо ? Любовьта е нѣщо повече отъ жертвата. Любовьта изключва всѣкакво даване, защото е нѣщо повече отъ даването. Любовьта подразбира пълнота, доволства на душата. Тази пълнота, това доволство расте непреривно. Любовьта включва всички постижения, къмъ които душата се стреми. Ако днесъ, въ името на любовьта, хората не по- стигатъ своитѣ желания, причината затова е, че катo искатъ да бъдатъ като другитѣ, тѣ подражйватъ едни на други, а съ това се спъватъ. Човѣкъ трѣбва да бъде като другитѣ само въ едно отношение, а именно — всички да живѣятъ въ лю-бовьта. Само въ това хората трѣбва да си подражаватъ. Който не живѣе въ любовьта, той не е като другитѣ. Не е въпросътъ да мислите, като другитѣ хора, но трѣбва да постъпвате като ония, които живѣятъ въ любовьта. На мнозина ще се види противоречиво, какъ е възможно да постѫпватъ като всички хора. Вие трѣбва да постъпвате, както постѫпватъ кокичето и дъба. Трѣбва ли кокичето да желае да стане дѫбъ ? Кокичето никога не може да бъде дѫбъ; то всѣкога кокиче ще си остане. На кокичето е опредѣлено да живее единъ-два месеца. Презъ това време то ще поникне ще израсте, ще цъвне и следъ това ще замине. Кокичето има право да остане на земята най-много два месеца. Толкова е отпускътъ му. На дѫба, обаче, е опредѣлено да живѣе 100-200-300 и повече години. Като давамъ този примѣръ, съ това искамъ да обърна внимание на спора, който съществува между xopата, защо едни отъ тѣхъ трѣбва да заематъ положението на кокичето, а други — положението на дѫба. Споредъ мене, разрешаването на този въпросъ седи въ следното: кокичето може да стане дѫбъ, само при условие, ако дѫбъть пожеле да стане кокиче. Сѫщиятъ законъ съществува и въ Божествения свѣтъ. Ако нѣкой човѣкъ пожелае да стане ангелъ, той не трѣбва само да подрани на ангела, но трѣбва да отиде на неговото мѣсто същевременно, ангелътъ трѣбва да слѣзе на положението на човѣка. Добре е това, но какво ще правите утре, когато друг нѣкой пожелае да заеме вашето положение като ангелъ? Той ще заеме вашето положение, но и вие трѣбва да заемете неговото. Тъй щото, не мислете, че като станете ангели, никой нѣма да ви спъва. Много хора ще пожелаятъ вашето положение, а това ще стане причина вие постоянно да слизате и да се качвате. И при това постоянно слизате и качване, вие трѣбва да изучавате живота. Казвате : Де ще му излѣзе краятъ? — Нѣма защо да мислите за края. Като заемете положението на ангела, ще се радвате; като заемете положението на човѣка, пакъ ще се радвате. И като се качвате, и като слизате, трѣбва да ви е приятно. Какво лошо има въ слизането? Стаята ви е въ горния етажъ на кѫщата. Качвате се тамъ да пренощувате, и сутриньта слизате долу, въ първия етажь. Ако можеше само да се качвате, безъ да слизат, защо трѣбва да си правите кѫщи на нѣколко етажа? Въ кой етажъ е по-добре да живѣе човекь? За сега въ първия етажъ живѣятъ господаритѣ, ха- зяитѣ на кѫщата, а въ втория — наемателитѣ. Въ най-горния етажъ, таванския, живѣятъ слугитѣ. Сега свѣтътъ е обърнатъ съ главата на долу. Споредъ мене, въ най-горния етажъ, на тавана, трѣбва да живѣятъ господа- ритѣ, а долу, въ първия етажъ — слугитѣ. Защо? Защото въздухът на планината е по-чистъ, отколкото този въ долината. Първиятъ етажъ представя долина, а най-горниятъ етажъ — планина. Съвременнитѣ господари сѫ умни. Тѣ живѣятъ въ първия етажъ, т. е, въ долината, за да бѫдатъ по-близо до избата, дето се намиратъ съестнитѣ продукти. Въ пърия етажъ сѫ най-голѣмитѣ удобства. И тъй, нека всѣки отъ вас извади сѫщестаеното за себе си и го приложи въ живота си. Всѣки ще ме разбере споредъ развитието си. Петгодишното дете разбира живота по единъ начинъ; когато стане на 20 години, то ще има друго разбиране ; на 30 години разбирането му ще бѫде съвсемъ друго; на 80, на 120 години разбиранията на човѣка за живота коренно се различаватъ отъ тия на детето. Значи, разбиранията за живота на единъ и сѫщъ човѣкъ, презъ разнитѣ му възрасти, сѫ различни. Това говори за прогресивното разбиране. И наистина, ако наблюдавате едно петгодишно дете и следъ години го наблюдавате, но вече като старъ, 120 годишенъ човѣкъ, вие ще намѣрите грамадна разлика между тѣзи два образа. Защо? Състоянията, въ които се намирали, напълно се различаватъ. На тия състояния се дължатъ и различнитѣ разбирания. Като петгодишно дете, той бѣше веселъ, доволенъ отъ живота, радваше се на хората; обичаше майка си, баща си, прегръщаше ги, целуваше ги. Като остарѣ, като 120 годишенъ дѣдо, прегърби се, започна да ходи съ тояга, да не се довѣрява на никого и да казва: Не вѣрвайте на хората, защото сѫ лоши. Не вѣрвайте на слугитѣ, защото крадятъ, ще обератъ всичкото ви богатство; не вѣрвайте и на близкитѣ си — никому не вѣрвайте! Питамъ: На кого трѣбва да вѣрвате тогава ? Само на този старъ дѣдо ли ? Той е недоволенъ отъ живота, отъ хората, отъ себе си, и отъ това положение ще учи другитѣ. Не, това не е право разбиране на живота. Това е опаката страна на живота. Когато се говори за стари и за млади, това подразбира физическия животъ, т. е. животътъ на земята. На небето, обаче, всички сѫ 33 годишни. Тамъ не носятъ бради, както хората на земята, и всички си приличатъ. Ако отидете на небето и пожелаете да видите нѣкое дете, веднага единъ отъ голѣмитѣ ангели се смалява и става дете. Ако пожелаете да видите сѫщия ангелъ, той пакъ се увеличава, приема първоначалния си видъ. Докато сте на небето, каквото пожелаете, става. На земята, обаче, не е така. Въ небето нѣма болни, нѣма недоволни, нѣма стари хора. Тамъ не се чуватъ никакви оплаквания, никакви охкания. Когато искатъ да разбератъ, какво нѣщо е недоволството, ангелитѣ сли- затъ на земята. По този начинъ тѣ се развличатъ малко. За тѣхъ земята е мѣсто на рззвлѣчение. Ангелитѣ отиватъ при старитѣ хора, при бабитѣ и дъдовцитѣ, тѣ да имъ разправятъ своя животъ, да се запознаятъ съ недоволството. Ангелътъ слуша историята на дѣдото, който го запознава съ недоволството, и само се усмихва. Дѣдото казва: Ти не ценишъ моята опитность, затова се усмихвашъ. — Какъ да не я ценя? Азъ затова съмъ дошълъ на земята, да се уча. — Тъй, трѣбва да се интересувашь ! — Какво е недоволството, ние не знаемъ. Въ небето недоволство не сѫществува, Пъкъ и такива екземпляри, като хората, сѫщо не се срѣщатъ тамъ. Казвамъ: смисълътъ на живота не е въ остаряването. Смисълътъ на живота е въ любовьта, въ вѣчния животъ, въ процеса на вѣчното подмладяване. Който не остарява, той не може да се подмлади. Който не грѣши, той не може праведенъ да стане. Ако разберете тѣзи мисли, блажени сте: ако не ги разберете, ще станете като дѣдо си, — Защо е така? Да питате, защо е така, то е все едно да питате, защо Господъ е създалъ човѣка съ едно лице само, а не съ две или съ три. Ако нѣкой момъкъ се влюби въ мома съ три лица, той нѣма да знае, на кое лице да гледа, съвсемъ ще се обърка. Едно лице трѣбва да има човѣкъ, защото съществува само единъ Богъ. Една уста трѣбва да има човѣкъ, защото съществува само една любовь. Обаче, човѣкъ има две очи, две уши, две ноздри на носа, две ръце, два крака. Защо човѣкъ има две уши ? На едното ухо седи мѫжътъ, на другото — жената; на едното ухо седи братътъ, на другото — сестрата ; на едното ухо седи господарьтъ, на другото — слугата. Следователно, числото две показва, че човѣкъ едновременно трѣбва да възприема и да предава Божественитѣ блага. Петьтѣ пръста на ръката представятъ петьтѣ отворени врати за свѣта, презъ които човѣкъ влиза и излиза, за да се запознае съ законитѣ на живота. Тъй щото, докато имашъ петь сѣтива, ще гле- дашъ добре, ще слушашъ добре, ще миришешъ добре, ще вкусвашъ добре, ще пипашъ добре. Петьтѣ сѣтива съ петьтѣ врати, презъ които човѣкъ възприема знанието. Въ бѫдеще човѣкъ ще има повече сѣтива, но само, ако е могълъ да развие петьтѣ, съ които днесъ си служи. Съвременнитѣ хора, и съ петьтѣ сѣтива, които иматъ, още не могатъ да разбератъ и научатъ това, което ги заобикаля. Тѣ имать уста и езикъ, но още не съ се научили да говорятъ музикално. Знаете ли, каква сила се крие въ човѣшката речь? Божествена сила се крие въ речьта! Ако знаехте законитѣ на речьта, ако знаехте този музикаленъ езикъ, достатъчно е само три думи, да кажете, за да отворите сърцето и на най-голѣмия скъперникъ банкеръ. До сега, като не знаете този музикаленъ езикъ, като не знаете ключа, съ който да си послужите, отивате при нѣкой банкеръ, говорите му съ часове и, вмѣсто да отворите сърцето му, вие го затваряте. И следъ това казвате. Влѣзохъ при този банкеръ, но не мога да излѣза. Питамъ: какъ е възможно, да влѣзете при единъ банкеръ и после да не можете да излѣзете? За да не можете да излѣзете отъ стаята на банкера, това показва, че имате да му давате, а не можете да отворите сърцето му. И наистина, вие имате да му давате сто хиляди лева. Той ви хваща и казва: Скоро паритѣ! — Пусни ме да си излѣза! — Не, така не се излиза. Или паритѣ ще дадешъ, или подъ сѫдъ ще те дамъ. Като не можете да платите, вие се намирате въ положението на онзи дервишъ, който отишълъ на баня да се кѫпе, но нѣмалъ петь пари въ джоба си и казалъ: Ще се окѫпя, а Господъ ще промисли за мене. Влѣзълъ въ банята, окѫпалъ се добре и, на излизане, казалъ на баняджията: Много благодаря за банята. — Първо ще платишъ, а после ще благодаришъ. — За Бога! Освободи ме, пусни ме да си вървя. — Щомъ Богъ те е пратилъ на баня, Той ще се погрижи за паритѣ. — Нѣмамъ пари, не мога да ти платя. — Не, ще платишъ! Иначе, нема да те пусна. Десеть стотинки е всичко! — Аллахъ, или ми дай десеть стотинки, да платя на баняджията, или събори банята, да излѣза навънъ! Причината за нещастията на съвременнитѣ хора се дължи на това, именно, че за десеть стотинки само баняджията ги е хваналъ и не ги пуща да излѣзатъ навънъ, докато не платятъ. Когато нѣкой ми разправя за страданията си, азъ си представямъ смѣшното положение, въ което се намира; виждамъ, какъ баняджията го е хваналъ и не го пуща, а той ми разправя, че страда, че ималъ да дава на този, на онзи. Той иска да му дамъ нѣкакъвъ съветъ. Какъвъ съветъ ще му дамъ ? Ако му кажа да не се кѫпе, не съмъ правъ. Виждамъ, че той непременно се нуждае отъ баня. Не остава друго, освенъ да плати на баняджията. — Петь пари нѣмамъ въ джоба си. Казвамъ: Така е за онзи, който нѣма сладъкъ езикъ. Обаче, за онзи, който има мекъ, благъ езикъ, банкитѣ сѫ на негово разположение. Ако знае, какъ да върти ключа на своя езикъ, човѣкъ би правилъ чудеса. Богатството, бѫдещето на човѣка се крие въ неговия езикъ. Нѣкой казва: Отъ мене нищо нѣма да излѣзе сега, но поне въ бѫдещия животъ да излѣзе нѣщо. — Защо си давашъ мнението? Веднъжъ си дошълъ на земята, Богъ е вложилъ нѣщо хубаво въ тебе, което трѣбва да разработвашъ. Смѣшно е, професорътъ, който е свършилъ четири факултета, да каже, че не може да преподава на ученицитѣ си! Ако не може да преподава, защо е станалъ учитель? Сѫщото се отнася и за васъ. Турете въ ума си мисъльта, че и вие, като професора съ четиритѣ факултета, можете да извършите онова, за което сте пратени на земята. Казвате: Отде знаемъ, какво трѣбва да извършимъ? Питамъ: жената не знае ли, че е жена? Мѫжътъ не знае ли, че е мѫжъ? Детето не знае ли, че е дете? Господарьтъ не знае ли, че е господарь? Слугата не знае ли, че е слуга? Военниятъ не знае ли, че е воененъ?" Всѣки човѣкъ знае, за какво е роденъ. Следователно, вашата задача на земята седи въ това, да извършите онова, за което сте пратени. За тази цель всѣки човѣкъ трѣбва да влѣзе въ умствения свѣтъ, въ свѣта на мисъльта; после, той трѣбва да влѣзе въ духовния свѣтъ, въ свѣта на любовьта, въ свѣта на топлината; най-после, той трѣбва да влѣзе въ Божествения свѣтъ, да научи, какво нѣщо е волята, Божия и какъ трѣбва да се изпълнява. Значи, човѣкъ. трѣбва да изучава три нѣща: законитѣ на своя умъ, на ,своето сърце и на своята воля: Въ тази наука влиза смирението. Човѣкъ трѣбва да бѫде смиренъ, да отстѫпва разумно и на мѣсто. Безъ смирение животътъ на човѣка остава незавършенъ. Смирението е пѫть, врата презъ която трѣбва да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да се научите, да работите. Който иска да стане уменъ, нека отиде при ангелитѣ да се учи: който иска да възпита сърцето си, нека отиде да се учи при херувимитѣ и серафимитѣ; които иска да се научи да работи на земята, нека отиде въ Божествения, свѣтъ при Бога. Човѣкъ може да бъде уменъ добъръ, но ако нѣма смирение, ако не е ходилъ въ Божествения свѣтъ, той не може да реализира своитѣ мисли и желания. Ако пъкъ е ходилъ при ангелитѣ, херувимитѣ и серафимитѣ, най-после той трѣбва да отиде и при Бога. Само при това положение, човѣкъ може да изпълни волята Божия. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ изпълнение волята Божия. Въ из-пълнение волята Му се крие всичката наука на миналото, на настоящето и на бъдещето. Идеалътъ и на малкитѣ, и на голѣмитѣ същества седи въ изпълнението на тази воля. Въ изпълнение волята на Бога се проявява Божията Любовь, Мъдростъ и Истина. Следователно, ако не вършите волята Божия, вие не можете да разберете Неговата Любовь, Мъдростъ и Истина; ако не вършите Неговата воля, вие не можете да придобиете Неговия животъ, Неговото знание и Неговата свобода. Въ изпълнение волята на Бога се крие идеалътъ на всѣка душа. За постигането на този идеалъ, човѣкъ трѣбва да бъде готовъ на всѣкакви жертви. Дойде ли до Божественото, той не трѣбва да има две мнения. Това значи да бѫде човѣкъ господаръ на себе си. Да бѫдете господари на положението си, това не значи, че трѣбва да се жертвувате, но да се облѣчете въ дрехата на смирението, за да изпълните волята Божия. Красивъ свѣтъ е смирението! Въ този свѣтъ започва истинската работа. Смирениятъ е миналъ презъ всички фази на живота и се е смалилъ, заелъ е положението на дете. За такива души Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Това малко дете е минало презъ голѣми изпитания, презъ всички области на живота, и сега слиза на земята да се специализира. Тази специализация не е нищо друго, освенъ осмисляне на живота, разглеждането му като Божествена проява. Само смирениятъ човѣкъ върши волята Божия, и затова познава Любовьта. Само Божията Любовь осмисля живота. Тя премахва всички мѫчнотии, спънки, противоречия и прави човѣка господарь на положението. Цѣлиятъ свѣтъ е на разположението на този човѣкъ. Това значи да влѣзете въ свѣтъ между хора, които ви обичатъ. Всички ще се грижатъ за васъ, нѣма за какво да мислите, но въ замѣна на това и вие трѣбва да бѫдете внимателни къмъ тѣхъ. Сега, като ученици, вие трѣбва да учите. Всички ще минете презъ положението на Иова, който на времето си бѣше единъ отъ напредналитѣ ученици. Богъ искаше да изпита търпението му, и затова го подложи на голѣми изпитания. Само търпеливиятъ може да върши волята Божия. Безъ търпение човѣкъ не може да служи на Бога, не може да върши Неговата воля. Който иска да бѫде силенъ, той непременно трѣбва да развива търпението си. Безъ търпение човѣкъ не може да бѫде въ връзка съ Божествения свѣтъ, не може да познае Великото начало. Безъ търпение човѣкъ само ще се запитва, защо свѣтътъ е така създаденъ, защо му сѫ дадени изпитанията, защо носи една или друга форма и, въ края на краищата, не ще може да си отговори. Като развива търпението си, като, учи, човѣкъ постепенно ще си отговори на тия въпроси. Като си отговори положително на всички въпроси, най-после и той, като българинътъ, ще каже: „Отъ день на день по-добре, а днесъ е най-добре". Какво означаватъ тия думи? Единъ българинъ работилъ по цѣли дни на нивата си и вечерь се връщалъ у дома си, между жена си и децата си, дето се измивалъ, преобличалъ, нахранвалъ и казвалъ: „Отъ день на день по-добре, а днесъ е най-добре“. Единъ день, когато и вие се намѣрите въ дома си измити, облѣчени въ нови дрехи, нахранени и задоволени, ще кажете: Днесъ е най-добре. Само по този начинъ животътъ ви ще се осмисли. Днесъ, 22 мартъ, е деньтъ на равноденствието, началото на пролѣтьта. Всички посрѣщатъ слънцето, радватъ се, пѣятъ, дошълъ е първиятъ день на пролѣтьта. Като посрѣща слънцето, човѣкъ трѣбва да има идея за това. Слънцето е емблемъ на Великото начало въ свѣта. То обикаля земята, минава отъ северното въ южното полушарие. Когато слънцето е въ южното полушарие, Великиятъ слиза на земята. Когато слънцето е въ северното полушарие, Той се връща въ своя свѣтъ. Тогава пъкъ ние отиваме при Него, въ Божествения свѣтъ. Дали слънцето е въ северното, или въ южното полушарие, любовьта и истината трѣбва да бѫдатъ достояние за насъ. Следователно, тази година трѣбва да изучавате и да прилагате любовьта и истината въ живота си. Само така ще станете свободни хора. Мнозина мислятъ, че сѫ свободни, а при това се безпокоятъ отъ много работи. Докато ви безпокоятъ една мисъль, едно чувство или една постѫпка, вие не сте свободни; докато ви безпокоятъ децата, слугитѣ, хората около васъ, вие не сте свободни; докато ви безпокоятъ студътъ, горещината, вие пакъ не сте свободни. Човѣкъ трѣбва да стане господарь на всичко, вънъ и вѫтре, въ себе си. Казвамъ: за да стане господарь на положението, въ което се намира, човѣкъ трѣбва да мине презъ известни ограничения, презъ голѣми напрежения, да се блъсне въ нѣщо, за да се пробуди съзнанието му. Една сестра разправяше единъ свой сънь: сънувала една вечерь, че се намирала предъ едно замръзнало езеро. Искала да си налѣе вода, но не могла. Ударила силно леда, направила дупка и влѣзла вѫтре; напълнила стомната си съ вода, но не могла да излѣзе. Дошло и на умъ, че може да хвърчи. Като се опитала да хвръкне, предъ нея се изпрѣчила една стена. Ако доближи до стената, ще удари главата си, ще я разбие, и затова спрѣла. Нѣщо и казвало отвѫтре: Не се страхувай, удари се въ стената, ще излѣзешъ презъ нея. Тя послушала този гласъ. Хвръкнала, ударила главата си въ стената, и веднага се почувствувала свободна. Минала презъ стената, безъ нѣкаква повреда, Като се събудила, разбрала, какво значи да се блъснешъ въ нѣщо. Съ това блъскане на главата си, тя разрешила единъ важенъ въпросъ. И тъй, когато се натъкне на нѣкое тежко, мрачно състояние, човѣкъ трѣбва да блъсне малко главата си, да се пробуди съзнанието му. Преди години, когато бѣхъ въ Търново, при мене дойде една жена, на 40—45 години, и започна да се оплаква отъ живота, отъ хората. Питамъ я: ти ли си единствената праведна жена въ свѣта? Тогава тя обърна другъ листъ, започна да говори за себе си, че била лоша, че не е доволна отъ живота си и т. н. Като я изслушахъ, пакъ я запитахъ: защо дойде при мене? Ако е да ми разправяшъ, какви сѫ хората, каква си ти, азъ зная това. Какво ново можешъ да ми кажешъ? — Искамъ да кажа, че майка ми ме изпрати да дойда тукъ. Отъ нѣколко години насамъ тя е въ онзи свѣтъ, но снощи я сънувахъ: Идва при мене сърдита, недоволна, съ една стомна въ рѫка. По едно време дига стомната и ме удря съ нея право въ главата. Отъ главата ми започна да тече нѣкаква жълта течность — главата ми се разби. Азъ се уплашихъ и решихъ да бѣгамъ, но чухъ по-нататькъ гласа на майка си: Иди човѣкъ ще станешъ, или още по-голѣмо зло ще те сполети. Помислихъ си: Каква лоша майка! Вмѣсто да ми се порадва, тя разби главата ми. Гледамъ, обаче, тя седи, наблюдава ме. По едно време отвори вратата, дигна рѫката си нагоре и излѣзе отъ стаята ми. Ставамъ сутриньта, но забелязвамъ, че въ мисъльта ми е станала нѣкаква промѣна, започнахъ да мисля за Бога, за хората, за доброто въ свѣта. Като мислихъ така, дойде ми на умъ да ви посетя, да чуя, какво ще ми кажете. Тогава азъ и казахъ: благодари на майка си, че те е ударила по главата. Това удряне е станало причина да се пробуди съзнанието ти. Върви въ Божествения пѫть и не се безпокой. Докато си въ този пѫть и вършишъ волята Божия, никаква стомна нѣма да удря главата ти. Следователно, който върши волята Божия, само той може да влѣзе въ свѣта на свободата. Желая на всички да влѣзете въ свѣта на свободата. Какъ ще придобиете тази свобода? Вие ще придобиете тази свобода, когато влѣзете въ свѣта на Божията Любовь, въ свѣта на Божията Мѫдрость, въ свѣта на Божията Истина. Щомъ е така, нѣма да ви казвамъ, какъ трѣбва да живѣете, но пожелавамъ ви да, влѣзете въ свѣта на Любовьта, въ свѣта на Мѫдростьта и въ свѣта на Истината. — Какво ще правимъ тамъ? — Това не е ваша работа. По този въпросъ вие не трѣбва да мислите. Като влѣзете въ тѣзи свѣтове, тамъ ще ви научатъ, какво да правите. Казано е въ Писанието: „Всички ще бѫдатъ научени отъ Господа". Значи, като влѣзете въ свѣта на Любовьта, въ свѣта на Мѫдростьта и въ свѣта на Истината, тамъ ще ви научатъ, какво трѣбва да правите, какъ да изпълнявате Божията воля. Ако не влѣзете въ тѣзи свѣтове, други ще ви учатъ, какво да правите. Сега, пожелавамъ на всички да изпълнявате волята Божия ! Нѣма по-красиво, по-велико, по-идейно нѣщо отъ това, човѣкъ да изпълнява волята Божия. Съ други думи казано: Нѣма по-красиво, по-велико, по-идейно нѣщо за човѣка отъ това, да влѣзе въ свѣта на Любовьта, въ свѣта на Мѫдростьта и въ свѣта на Истината. Желая на всички да влѣзете въ тѣзи три свѣта, и тамъ да бѫдете научени отъ Бога, какво да правите. Сега отивате въ свѣта на Любовьта, дето ще прекарате до септември. Като се върнете отъ този свѣтъ, пакъ ще се видимъ, ще си поговоримъ. Значи, сега отивате въ свѣта на Любовьта, дето ще прекарате шесть месеца. Пожелавамъ ви добро пътешествие! Добъръ пѫть на всички! Богъ на всичката пълнота да ни изпълни съ благия си Духъ! Да изпълнимъ благата Му воля! * Беседа отъ Учителя, държана на 22 мартъ, 1934 г., 5 ч. с. Изгрѣвъ.

От книгата "Майката на времето", две извънредни беседи, 1932 г., Първо издание, София - 1932 г. Книгата за теглене (текстът ще бъде добавен)

От книгата "Майката на времето", две извънредни беседи, 1932 г., Първо издание, София - 1932 г. Книгата за теглене (текстът ще бъде добавен)

Извънредна беседа, държана от Учителя на 23 ноември 1930 г., Издание 1931 г. Книгата за теглене Съдържание ОБЩЕНИЕ СЪ БОГА Животътъ, въ своитѣ прояви, има една реална и една нереална страна. Тия прояви иматъ свои практически и теоретически значения. Запримѣръ, да вѣрва човѣкъ, това е една отъ теоретическитѣ страни на живота. Каквото и да мисли човѣкъ за вѣрата, това е все още теория. Въ такъвъ случай всички хора се различаватъ въ своитѣ теоретически възгледи за вѣрата и за живота. Обаче, по отношение на реалното въ живота, т. е. по отношение на сѫществената страна на живота, всички хора, както и всички живи сѫщества, изобщо, иматъ еднакви схващания, както и еднакви опитности. Значи, въ реалностьта на нѣщата има единство. Напримѣръ, когато дойде радостьта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промѣни въ всички живи сѫщества. Тѣзи промѣни се забѣлѣзватъ най-добрѣ у хората. Когато тѣ се радватъ, пулсътъ имъ се увеличава, приливътъ на кръвьта въ сърцето се усилва и всички органи се разширяватъ. Изобщо, радостьта причинява разширение въ човѣка. Друга реална страна на живота е молитвата. Който не знае да се моли, той само теоретизира. Обаче, да се теоретизира върху молитвата, това не може да се нарече истинска молитва. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че молитвата, моленето е достояние само на простия човѣкъ. Тѣ считатъ молитвата за нѣщо долно по отношение на учения, на гениалния човѣкъ или на светията. Въ сѫщность, ако се вземе прѣдъ видъ живота на гения, на учения или на светията, ще се види, че той отъ начало до края прѣдставлява само молитва. Животътъ му започва съ молитва и завършва съ молитва. Молитвата на гения, напримѣръ, показва, че той е брѣмененъ съ нѣкаква велика идея, съ която иска да допринесе нѣщо на свѣта. Такъвъ животъ е напълно безкористенъ. И затова казваме, че както гениятъ, така и светията не търсятъ въ живота си своето лично благо. И тъй, всички хора, които сѫ готови да разбератъ по вѫтрѣшенъ, интуитивенъ начинъ молитвата, само тѣ сѫ въ състояние да разбератъ нейния дълбокъ смисълъ. Между съврѣменнитѣ езици нѣма нито единъ, който е въ състояние да изрази великата идея, която се крие въ понятието „молитва.“ И днесъ, по нѣмане на съотвѣтна дума, ние си служимъ въ разнитѣ езици съ думи, които приблизително поне изразяватъ понятието молитва. Да се молишъ, това значи да обърнешъ ума, сърцето, душата и духа си къмъ Онзи Източникъ на живота, отъ който си излѣзълъ. Ако човѣкъ огрубява, това се дължи на факта, че той рѣдко си спомня за Първата Причина, т. е. за Първоизточника на живота. Слѣдователно, падението, до което съврѣменното човѣчество е дошло, се дължи на една дълбока вѫтрѣшна причина — немарливость къмъ Първия Принципъ, отъ който е излѣзло. Днешниятъ човѣкъ е немарливъ къмъ Бога, вслѣдствие на което често чувате да казва: азъ съмъ свободенъ човѣкъ, мога и безъ Бога, мога и безъ молитва. Така разсѫждава човѣкъ, който се мисли свободенъ, но това разсѫждение логически не е правилно. То не е правилно по единствената причина, че реалното, т. е. абсолютното въ свѣта не може да се раздвоява. Както Богъ, Който ни е създалъ, не може да ни забрави, така и ние нѣмаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, всичко е свършено съ насъ. Ако Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако и ние Го забравимъ, пакъ умираме. Казвате: защо умираме? Ще ви докажа, защо иде смъртьта. Когато нѣкой пита, не може ли да живѣе безъ молитва, то е все едно да пита, не може ли да живѣе безъ да диша. Щомъ човѣкъ се счита свободенъ, независимъ, нека се опита да спре дишането си само за единъ часъ. Спре ли дишането си за единъ часъ, той ще разбере, каква е необходимостьта отъ него. Ако дишането прѣдставлява голѣма необходимость за човѣка, тогава мисъльта за Бога е хиляди пѫти по-голѣма необходимость. Колкото повече човѣкъ си спомня за Бога и Го държи въ себе си, толкова по-благороденъ е той. Благородството на човѣшката душа зависи отъ мисъльта му за Бога. Значи, искаме ли да бѫдемъ благородни, ние трѣбва да си спомняме за Бога, като сѫщина, която протича прѣзъ насъ. Въ Всички положения на живота си, и въ радости, и въ скърби, ние трѣбва да си спомняме за Бога. Вънъ отъ Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти, нищо не сѫществува. Нѣкой казва: културата може да сѫществува и безъ Бога. Казвамъ: колкото животътъ на земята може да сѫществува безъ слънце, толкова и културата може да сѫществува безъ Бога. Колкото растенията могатъ да сѫществуватъ безъ вода, толкова и културата може да сѫществува безъ Бога. Колкото хората могатъ да сѫществуватъ безъ въздухъ, толкова и културата може да сѫществува безъ Бога. Това сѫ сравнения, които показватъ голѣмата необходимость отъ молитвата. Мисъльта на човѣка не може да се развива безъ молитва. Ние не говоримъ за изопаченитѣ човѣшки мисли, споредъ които идея­та за Бога е прѣдставена въ най-карикатуренъ видъ. Идеята на съврѣменнитѣ хора за Бога е идея на падналото човѣчество. Това, което тѣ считатъ реалность, въ сѫщность не е никаква реалность. Колко пѫти човѣкъ се е молилъ на Бога, безъ да е получилъ нѣкакъвъ отговоръ! Защо не получава отговоръ на молитвата си? Да се моли човѣкъ на Бога и да не получава отговоръ на своята молитва е положение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди, пакъ усѣща жаждата. Водата, която той пие на сънъ, не задоволява жаждата му. Значи, това пиене на вода не е реално. Реалностьта се отличава по това, че тя е въ сила да задоволи всѣко чувство, отъ което човѣкъ вѫтрѣшно се измѫчва. Въ реалностьта човѣкъ непрѣкѫснато, постоянно расте. Това вечерно събрание е свикано за реалностьта на молитвата, да разберете, какъ трѣбва да се молите. Бихъ желалъ да чуя отъ нѣкои, какъ се молите. Когато се молите, т. е. когато отивате при Бога, вие се стѣснявате. Можете ли да се молите правилно, щомъ се стѣснявате? При това, на какво се дължи стѣснението? Когато ученикътъ е научилъ урока си, както трѣбва, той става отъ мѣстото си смѣло, рѣшително и отговаря добрѣ на всѣки въпросъ, зададенъ отъ учителя му. Не е ли научилъ урока си, ученикътъ се стѣснява и казва: учительтъ ще ме скѫса. Когато се молите на Бога, имайте прѣдъ видъ слѣднитѣ Негови качества: Той е крайно търпеливъ, но и много взискателенъ. Когато човѣкъ се моли, той трѣбва да се моли за реални, за дѣйствителни нѣща. Богъ не обича да се молимъ за празни работи. Празни работи сѫ онѣзи, изпълнението на които зависи отъ насъ. За тѣзи работи ние не трѣбва да очакваме на Бога, Той да ги направи. Смѣшно е, напримѣръ, да отидешъ при Бога и да се молишъ: Господи, научи ме да се храня. Или, научи ме, Господи, какъ да пия вода, какъ да се рѫкувамъ съ хората, какъ да се обличамъ и т. н. Много отъ молитвитѣ на съврѣменнитѣ хора сѫ отъ този типъ. Казвамъ: съврѣменнитѣ хора се нуждаятъ отъ молитва, която да изправи живота имъ и да прѣмахне отъ тѣхъ всѣкакво користолюбие. Користолюбието е порокъ, язва, кояторазяжда човѣшката душа. Като облакъ то помрачава съзнанието на човѣка и огрубява неговото сърце. Користолюбивиятъ цѣлъ день мисли само за себе си: да се е нахранилъ добрѣ, да е хубаво облѣченъ, жилището му да е топло и удобно, да е здравъ и т. н. Що се отнася до страданията на другитѣ хора, той казва: това не ме интересува. Да не се интересува за своя ближенъ, това е чуждо състояние, на което човѣкъ се подава. Това състояние рѣдко обхваща човѣка, но то мирише толкова неприятно, че дълго врѣме той трѣбва да се чисти, докато се освободи отъ него. И тъй, помнете слѣдната Истина: нѣма по-благородно нѣщо въ живота на човѣка отъ молитвата. Каквото друго и да ви казватъ хората, не забравяйте значението и необходимостьта отъ молитвата, отъ общението съ Бога. Нито знанието, нито любовьта, нито мѫдростьта на земята сѫ въ състояние да се сравнятъ съ общението съ Първата Причина, каквото има въ молитвата. Силата на молитвата седи въ това, че като се моли човѣкъ, той впрѣга всичкитѣ си добродѣтели на работа. Молитва, въ която човѣкъ не впрѣга всичкитѣ си добродѣтели, не може да се счита За истинска. Молитвата трѣбва да включва въ себе си качествата на Любовьта, на Мѫдростьта, на Истината, на Правдата, на Добродѣтельта, на милосърдието и на редъ още добродѣтели. Отидете ли при Бога съ такава молитва, вие ще мязате на дърво съ узрѣли плодове. Види ли ви Богъ така накичени, ще Му е приятно, че прѣдъ Него седи едно разумно дѣте, което знае да говори на такъвъ възвишенъ, ангелски езикъ. Ще кажете: всички не можемъ да бѫдемъ разумни дѣца. — Нищо отъ това, Богъ търпи и глупавитѣ дѣца, но има разлика между едно разумно и едно глупаво дѣте. Глупавото дѣте никога не може да има резултатитѣ на разумното дѣте. Това виждаме навсѣкѫдѣ въ живота: разумниятъ учи, а глупавиятъ всѣкога отлага; разумниятъ се възнаграждава, а глупавиятъ се утѣшава. Казвамъ: ако съврѣменнитѣ хора не знаеха да се молятъ, тѣ биха изгубили и това малкото, което до днесъ сѫ запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което тѣ сѫ запазили, се дължи на молитвения духъ, който работи въ душитѣ имъ. Тъй щото, благодарение на молитвата, макаръ и не тъй правилна, каквато е въ съврѣменното човѣчество, все пакъ нѣщо отъ хубавото се е запазило и нѣщо ново се придобива. Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни срѣдства, чрѣзъ които се крѣпи цѣлиятъ човѣшки родъ. Душата има нужда отъ вѫтрѣшна, духовна храна, която може да се достави само чрѣзъ молитвата. Сега, като ви наблюдавамъ, азъ забѣлѣзвамъ слѣдното нѣщо: вие сте забогатѣли съ знания, които ви прѣподавамъ, но не сте научили, какъ да се молите. Въ много отношения вие мислите като мене, философствувате като мене, проповѣдвате като мене, говорите като мене, но едно нѣщо не знаете — не знаете да се молите като мене. Единственото нѣщо, на което не Мога да ви науча, е да се молите. Азъ никога не си позволявамъ да науча нѣкого, какъ да се моли. Защо? — Споредъ мене молитвата е най-свещениятъ актъ, който е достояние само на душата. Нѣкой ме запитва: ти какъ се молишъ и кога се молишъ? — Какъ се моля, не мога да ти кажа, но всѣкога се моля: азъ се моля и като ямъ, и като пия вода, и като чета, и като работя — всѣкога и навсѣкѫдѣ се моля. — Не ти ли става тежко отъ толкова много молене? — Напротивъ, по-леко ми става. Животътъ се заключава, именно, въ молитвата. Прѣстане ли човѣкъ да се моли, и животътъ изчезва. Велико нѣщо е молитвата! Тя не се изразява чрѣзъ бъбрене, чрѣзъ шепнене на молитви. Като се научите да се молите, и животътъ ви ще се осмисли. И ученицитѣ Христови не знаеха да се молятъ, затова се обърнаха къмъ Христа съ думитѣ: „Учителю, научи ни да се молимъ!“ Христосъ имъ отговори: „Когато дойде Духътъ на Истината, Той ще ви научи.“ Обаче, тѣ имаха образецъ на истинска молитва въ лицето на Христа. Казва мъ: всѣки човѣкъ може да научи да се моли. Щомъ молитвата е въ зависимость отъ добродѣтелитѣ, човѣкъ трѣбва да постави доброто за основа на своя животъ. Постигне ли това, той нѣма да забѣлѣжи, какъ способностьта му да се моли ще се яви като естественъ резултатъ на живота. Тогава душата на човѣка ще цъвне като дърво съ хиляди благоуханни цвѣтове. Когато човѣкъ изпадне въ молитвено разположение, зло не сѫществува за него. Той е разположенъ къмъ всички. На всичко се радва, за всичко благодари. Като гледа, какъ червеятъ пълзи, той се спира прѣдъ него, иска да му помогне съ нѣщо. Като погледне къмъ нѣкое дърво, на което вѣтърътъ люлѣе листата, той изпитва разположение къмъ него и пожелава да му помогне. Прѣдъ този човѣкъ всичко оживява. Той вижда навсѣкѫдѣ Божия Духъ, Който работи и помага. Това събужда потикъ въ него и той да работи, да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на живота. Казвате: само човѣкъ ли се моли? — Всѣко живо сѫщество се моли. И животнитѣ, и растенията се молятъ. Благоуханието, което растенията разнасятъ изъ въздуха, е тѣхната молитва. Когато растението изгуби своето благоухание, то изсъхва. Докато растението благоухае, то расте и се развива. Има растения, отъ листата на които, както и отъ тѣхнитѣ цвѣтове излиза благоухание. Слѣдователно, и човѣкъ, когато се моли, издава благоухание, както и растенията. Колкото повече се моли той, толкова повече и благоуханието му се увеличава. Прѣстане ли да се моли, и благоуханието му постепенно изчезва. Който никога не се е молилъ и е забравилъ да се моли, той мирише неприятно. Отъ качеството на растението зависи неговото благоухание. По сѫщия начинъ се опрѣдѣлятъ и дрбродѣтелитѣ у човѣка. Колкото добродѣтелитѣ на човѣка сѫ по-развити, толкова по-силно е и неговото благоухание. И тъй, молитвата е най-важната работа въ живота. Що се отнася до това, какъ да се молите, това е лична работа, която всѣки самъ трѣбва да научи. Ако азъ ви науча да се молите, вие ще чувате само едно ехо, което най-послѣ ще ви дотегне и ще се откажете отъ молитвата. Молитвата има смисълъ само тогава, когато тя излиза отъ дълбочината на душата. Искате ли нѣкой да ви покаже, какъ да се молите, той ще ви каже: азъ ще се моля за васъ, а вие ще работите за мене. Такъвъ е законътъ. Работите ли за нѣкой човѣкъ, той пъкъ непрѣменно трѣбва да се моли за васъ. Не се ли моли за васъ, и вие не трѣбва да работите за него. Такива сѫ отношенията между духовнитѣ хора. Ако пъкъ вие се молите за нѣкого, той ще работи за васъ. Тази вечерь азъ искамъ вие да се молите, азъ да работя; или, азъ да се моля, вие да работите. Или пъкъ можемъ да се раздѣлимъ: едната половина да работятъ, а другата половина да се молять. Каквото и да приемете, едно е важно за васъ: всички да вземете участие, да отправите ума си къмъ Бога. Нѣма по-тържественъ моментъ отъ този, да отправимъ ума и сърцето си нагорѣ, къмъ Този, Който ни е далъ всички блага. Ако работите по този начинъ непрѣкѫснато, въ продължение на цѣла година, вие ще бѫдете прѣзѣ всичкото врѣме радостни и весели и ще чувствувате Присѫтствието на Бога. Тази молитва ще бѫде Въ сила да ви помага въ всички случаи на живота. Наука безъ молитва отекчава човѣка; религия безъ молитва отекчава човѣка; любовь безъ молитва отекчава човѣка; ядене безъ молитва отекчава човѣка. Всичко, което се върши безъ молитва, е тягостно за човѣшкия духъ. Има хора, които сѫ много взискателни въ молитвата си; тѣхната молитва е строга, отмѣрена, сдържана. Обаче, има хора, особено между бѣднитѣ, молитвата на които се излива непосрѣдствено, свободно, както чувствуватъ въ дадения моментъ. Слѣдъ такава молитва лицата на такива хора просияватъ, засмиватъ се, а сѫщеврѣменно и въ душата имъ става нѣкаква промѣна. Слушате нѣкой бѣденъ да се моли: „Господи, има нѣщо въ мене, което желае да се моли, но не зная, какъ да се моля. Съжалявамъ, че употрѣбявашъ грижи и врѣме за мене, но още не съмъ се научилъ. Правя усилия да върша волята Ти, но не успѣвамъ, постоянно грѣша. Ако речешъ да ме ударишъ, рѫката Ти ще ме смаже. Съжали се върху мене, втори пѫть нѣма да повтарямъ сѫщитѣ погрѣшки.“ Богъ, като чуе тази молитва, изпраща благословението си върху тази душа и казва: „Умно дѣте е това, то ще се изправи.“ Азъ изнасямъ нѣщата по човѣшки, както ставатъ между хората. Кой не е срѣщалъ въ живота си чистосърдеченъ, откровенъ човѣкъ, който да му говори отъ дълбочината на душата си? Като слушате такъвъ човѣкъ да говори, вие чувствувате, че той е готовъ на всѣкакви услуги, на всички жертви за васъ. Тогава и вие изпитвате разположение къмъ него, и ако той ви е направилъ нѣкаква пакостъ, вие сте готови веднага да му простите. Казвамъ: ако вие не прощавате прѣгрѣшенията на вашитѣ ближни, и вашитѣ прѣгрѣшения нѣма да се простятъ. Често вие се обръщате къмъ Бога съ молба да ви се откриятъ нѣкои тайни. Много нѣща ще научите, но само когато се научите да се молите, както трѣбва. Сега, като ви наблюдавамъ тази вечерь, виждамъ, че между васъ има и млади, и стари. И всички казвате, че се обичате, че имате братски отношения помежду си. По какво се отличава стария отъ младия? Стариятъ братъ се отличава съ готовностьта си да услужва на по-младия си братъ, а младиятъ братъ се отличава съ готовностьта си да работи. Значи, и младиятъ, и стариятъ братъ сѫ готови да вършатъ всѣкаква работа, която имъ се прѣдстави. Всѣки човѣкъ трѣбва да има въ душата си абсолютна готовность да служи на Бога, както ангелитѣ и напрѣдналитѣ братя иматъ готовность да помагатъ на всички, безъ разлика на положение. Казвате: накѫдѣ трѣбва да се обръщаме, като се молимъ? Едно трѣбва да знаете: молитвата не търпи никакви правила, никакви ограничения. Когато човѣкъ се моли, както трѣбва, той винаги е обърнатъ къмъ Бога. Вие не можете да се молите, ако не сте обърнати къмъ Бога. Ако се молите на Бога, а мислите за нѣкой човѣкъ, билъ той вашъ приятель, или ваша майка, или вашъ баща, значи вие се молите на тѣхъ. Ако се молите на Бога, а мислите за паритѣ си, за кѫщата си, на тѣхъ се молите. Ако се молите на Бога, а мислите за нѣкой светия, вие се молите на този светия, а не на Бога. Слѣдователно, искате ли молитвата ви да бѫде приета отъ Бога, мисъльта ви трѣбва да бѫде насочена изключително къмъ Него. Въ врѣме на молитва умътъ ви трѣбва да бѫде свободенъ отъ всѣкакви странични мисли. И тьй, молите ли се, образътъ на Бога трѣбва да седи въ ума ви. Никакъвъ другъ образъ! Ще кажете: ние не знаемъ, какъвъ е образътъ на Бога. Не, вие знаете този образъ, но сега трѣбва само да Го възстановите. Има единъ моментъ въ живота, когато всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, отправятъ ума си къмъ Бога. Въ такъвъ случай, мистичната страна на молитвата се заключава въ това, човѣкъ да схване този моментъ, да се присъедини къмъ тази обща молитва и да каже: Отправямъ ума, сърцето, душата и духа си къмъ Този, къмъ Когото всички се отправятъ въ този моментъ. При това, всѣки ще отправи мисъль, съотвѣтна на неговото развитие. Богъ ще отговори на тази колективна молитва, като ще изпрати всѣкиму толкова свѣтлина, колкото му е необходима. Сега, нека всички прочетемъ Добрата молитва и отправимъ ума си къмъ Този, къмъ Когото всички се обръщатъ тази вечерь. Тази молитва е обща, не само за човѣчеството, но и за цѣлата вселена: за всички ангели, арахангели, началства, власти, сили. Само по този начинъ ще измолимъ Божието благословение, за да можемъ да растемъ и да се развиваме съобразно Неговата воля. * Бесѣда отъ Учителя, държана на 23 ноември, 9 ч. в. 1930 г. Изгрѣвъ.

Беседа изнесена от Учителя срещу новата година - 1929 (31. декември - 1 януари 1929) Книгата за теглене Съдържание Тихиятъ гласъ. Сега ще прочета 6 глава отъ Евангелието на Матея, а за новата 1929 година всѣки самъ да си прочете 21 глава отъ Откровението. Общиятъ сборъ отъ цифритѣ на 1929 година е 21. Като размѣните мѣстата на числата 2 и 1, ще получите числото 12. Какво означаватъ числата 12 и 21? — Числото 12 е идеалъ на човѣшката душа за единъ разуменъ, мѫдъръ животъ. Числото 21 е изразъ на великата Любовь, която осмисля нѣщата, която носи безсмъртие. Годината 1929 показва двѣ важни нѣща за човѣка. Първо: тя опрѣдѣля пѫтя, по който човѣкъ трѣбва да върви. Кой е този пѫть? — Божествениятъ. Второ: тази година показва методитѣ, чрѣзъ които човѣкъ може да ликвидира съ своята карма и да подобри положението си. Въ 1929 година има двѣ деветорки, сумата на които дава числото 18 - емблема на егоизъма въ човѣка. И въ Писанието е казано, че числото 18 прѣдставлява егоистичното у човѣка. Тъй както се развива човѣкъ днесъ, въ своето човѣшко естество, билъ той мѫжъ или жена, е егоистъ. Защо? — Докато човѣкъ мисли само за себе си, за своето лично благо, за своето добро, за своята свобода, за наука и знания само за себе си, той е егоистъ човѣкъ. Сега може да се явятъ много противорѣчия и да кажете: „Не трѣбва ли човѣкъ да бѫде ученъ?“ — Да, човѣкъ трѣбва да бѫде ученъ, но каква наука трѣбва да владѣе? Каква наука има въ лисицитѣ? Каква наука има въ вълцитѣ? Каква наука има въ змиитѣ? Или, каква наука е тази, науката за задушливитѣ газове? Или, каква наука е тази, която учи хората, какъ да погребватъ своитѣ умрѣли? Всичко това не е наука. Истинска положителна наука е тази, която създава условия за проява на живота, както и за подо-брение на живота; истинска наука е тази, която внася въ душата на човѣка Любовь, Мѫдрость, Истина и Правда. Каква наука има въ това, дѣто Мойсей хвърлилъ плочитѣ, на които били написани Божиитѣ заповѣди? Каква наука има въ това, да знаятъ хората, че Мойсей изгорилъ златното теле, на което евреитѣ се кланяли? Той турилъ праха отъ изгореното теле въ вода и накаралъ евреитѣ да я изпиятъ. Какво означава това? Истинската наука не седи въ знанието на тѣзи факти, но въ разбиране дълбокия смисълъ на тѣзи факти. Съ тази постъпка Мойсей искалъ да каже на евреитѣ, че човѣкъ може да познае Бога, само слѣдъ като изпие, слѣдъ като съвършено изгуби своето злато, т. е. своето богатство и осиромашее. Докато човѣкъ има златно теле, което държи като идолъ на своята душа, той не може да познае Бога. Затова, който има пари, трѣбва да ги изяде и изпие, докато най-послѣ каже: „Наживѣхъ се вече“. Слѣдъ това той ще започне да се учи, да се моли, да търси Бога. При сегашното положение, въ което човѣкъ се намира, той посветява цѣли 16 години, докато свърши университетъ, а слѣдъ това търси начинъ, какъ да осигури живота си. Днесъ повечето мѫже и жени се женятъ, нареждатъ си ра ботитѣ, дѣца се раждатъ и уми- ратъ, но при все това работитѣ имъ оставатъ неуредени. Покажете единъ човѣкъ въ свѣта, на когото работитѣ да сѫ напълно уредени! — Нѣма такъвъ човѣкъ. Най-послѣ, като видятъ тия хора, че не могатъ да наредятъ работитѣ си, казватъ: „Нищо, като отидемъ на онзи свѣтъ, тамъ всичко ще се нареди“. Питамъ: кой отъ васъ има опитностьта, да е разбралъ отъ своя заминалъ баща или майка, дѣдо или баба, какво има на онзи свѣтъ? По този въпросъ всички покойници мълчатъ, като риби. Всички единодушно казватъ: „Не е позволено да се говори по тѣзи въпроси“. Чудна работа! — Не било позволено да се говори Истината. Кога мълчи човѣкъ? — Когато има да дава. Обаче, когато има да взима, той говори, Когато казваме, че човѣкъ е лошъ, че грѣши, разбираме, че той е свободенъ. Само свободниятъ човѣкъ може да грѣши. Но като грѣши човѣкъ, той става робъ на грѣха, и по такъвъ начинъ самъ се ограничава. Значи, всѣки човѣкъ е свободенъ да грѣши, но отъ тази свобода, именно, той става робъ на грѣха, самъ се ограничава. Слѣдователно, който служи на грѣха, той се подчинява на закона на ограничението, който не му носи добро. Иска ли човѣкъ да излѣзе изъ този законъ, той трѣбва да работи за придобиване на своята свобода. И тъй, два закона сѫществуватъ въ свѣта: законъ на ограничението и законъ на свободата. Свободата се проявява по два начина, но послѣдствията на тия прояви сѫ различни. При първия начинъ, въ желанието си да бѫде свободенъ, човѣкъ грѣши, и по такъвъ начинъ се заробва. Това показва, че този човѣкъ не е готовъ за тази свобода. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ е бѣденъ, послѣденъ сиромахъ, нѣма петь пари въ джоба си. Тази сиромашия го ограничава, а той иска да бѫде свободенъ. Отива при единъ, при втори, при трети богаташъ, моли се да му помогнатъ, но всички го пѫдятъ. Най-послѣ той казва: „И азъ искамъ да бѫда свободенъ човѣкъ! Моето достойнство се уронва отъ това положение, въ което съмъ изпадналъ“. Намира тогава от- тукъ-оттамъ около 500-600 лева, купува единъ револверь съ 12 патрона, прѣсрѣща на пѫтя нѣкой богаташъ, посочва му револвера си и му казва: „Чакай, сега ще ме разберешъ, кой съмъ! Или ще дадешъ, каквото имашъ въ джоба си, или ще те убия на мѣстото!“ Богаташътъ веднага дава, каквото има, и въ този случай се заробва, изпада въ ограничения; бѣдниятъ пъкъ сега е свободенъ. Обаче, законитѣ на държавата сѫ противъ крадцитѣ. Веднага улавятъ този крадецъ, взиматъ паритѣ му, а него турятъ въ затворъ. Значи, той е билъ врѣменно свободенъ, а послѣ го ограничаватъ, поставятъ го въ затворъ. Вториятъ начинъ, по който може да се придобие свободата, е чрѣзъ правене добро. Доброто, значи, води човѣка отъ заробването, отъ ограничението, въ което се намира, къмъ свобода. Напримѣръ, даденъ човѣкъ е заробенъ отъ нѣкакво ограничение, но е богатъ, има много пари. Той започва да дава пари на този, на онзи, помага имъ, и по такъвъ начинъ си спечелва много приятели. Като печели приятели, съ това той придобива и свободата си. Човѣкъ трѣбва да дава по закона на Любовьта, да знае, кому колко да дава. Защо? — Понеже всѣки день, всѣка година има свои опрѣдѣлени задължения. Задълженията произтичатъ отъ факта, че всички хора сѫ органи на Бо-жественото тѣло. Щомъ живѣемъ въ Бога, ние сме Негови функции. Въ това отношение ние трѣбва да бѫдемъ носители на Божиитѣ мисли и чувства. Ще ви задамъ слѣднитѣ въпроси: колко трѣбва да яде човѣкъ? — Колкото му е нужно. Какъ се храни организмътъ? — Когато кръвьта минава прѣзъ клѣткитѣ на орга-низма, всѣка клѣтка задържа отъ нея само толкова, колкото и е необходимо, а излишната часть отъ кръвьта остава да върви нататъкъ изъ организма, да продължава своя пѫть. Клѣткитѣ въ човѣшкия организъмъ нѣматъ хамбаръ, въ който да складиратъ излишъка отъ храната. Ако клѣткитѣ си направятъ хамбаръ, веднага въ тѣлото на човѣка започва да се развива нѣкакъвъ туморъ. Образува ли се нѣкѫдѣ изъ тѣлото на човѣка такъвъ хамбаръ, той вече е кандадатъ за онзи свѣтъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да се заеме съ задачата да учи всички свои кираджии, всички свои близки, които живѣятъ въ не-го, да не правятъ хамбари. Докато въ тѣлото на човѣка нѣма хамбари, той е здравъ и младъ. Нѣкой казва: „Какъ може да се живѣе безъ хамбаръ“? Защо е необходимъ хамбаръ на човѣка? Ще кажете, че докато човѣкъ има пъленъ хам-баръ съ запасна храна, гладенъ нѣма да остане. Питамъ: ако вие сте човѣкъ, пъленъ съ магнетическата сила на Божията Любовь, ще имате ли нужда отъ хамбаръ? — Нѣма да имате. Отдѣто минете, вие ще привличате хората, и гладенъ никога нѣма да останете. На какво се дължи това привличане? — На вѫтрѣшната красота въ този човѣкъ. Такъвъ човѣкъ е уменъ, добъръ, съ по-високо съзнание отъ това на обикновенитѣ хора. Казвамъ: когато човѣкъ говори, нѣма правила, по кой начинъ трѣбва да говори. Начинътъ, по който азъ правя доброто, не е общъ за всички хора. Този начинъ е специаленъ за мене. Може би, азъ имамъ обичай да правя добро сутринь, другъ — на обѣдъ, а трети — вечерь. При това, въ тия три момента отъ деня и начинитѣ за правене на добро сѫ съвършено различни. Всѣки човѣкъ има особенъ часъ, особенъ день, въ който той прави добро. Мнозина казватъ, че когато човѣкъ прави добро нѣкому, трѣбва да му каже поне една сладка дума. — Не, човѣкъ може да направи нѣкому добро и безъ да му каже сладка дума. Напримѣръ, имало единъ гагаузинъ, търговецъ въ Бургазъ, който правилъ добро, безъ да казва сладка дума на човѣка. Напротивъ, той даже се отнасялъ грубо съ тия, на които правилъ добро. Когато дохождалъ нѣкой просекъ въ дюкяна му, той го из- гонвалъ, нахоквалъ, като му казва- лъ: ..Махни се от тукъ, очитѣ ми да не те видятъ!“ Просекъть си излизалъ тѫженъ, наскърбенъ. Този търговецъ ималъ силно развита съвѣсть, и щомъ просекъть се отдалечавалъ, той веднага изваждалъ отъ касата си 10-15 лева, и хуквалъ да го гони ту въ една, ту въ друга улица. Най-послѣ го настигалъ въ нѣкоя затънтена улица, посмушквалъ го малко и му казвалъ: „На, вземи тия пари“. Слѣдъ това се връщал и въ дюкяна си доволенъ. По сѫщия начинъ и съдбата постъпва съ васъ. Въ първо врѣме, като този търговецъ, тя ни пѫди отъ дюкяна си, и послѣ ни намира въ нѣкоя затънтена улица, смушква ни малко и туря 20 лева въ джоба ни. Ако вие мислите, че свѣтътъ ще ви посрещне съ лаврови вѣнци, лъжете се. Да, въ началото може да има вѣнци, но въ края бѫдете увѣрени, че ще има раз- вѣнчаване. Мислите ли, че онази пѣвица, която е била посрещана на сцената съ лаврови вѣнци и рѫкоплѣскания, утрѣ като изгуби гласа си, ще има сѫщия приемъ? — Не, друга нѣкоя ще дойде на мѣстото и, а първата ще се гърчи отъ мѫки, че мѣстото и е заето. Всичко това привидно е така. Сегашниятъ животъ е прѣходенъ, и това ни най-малко не трѣбва да ни обезсърдчава. То е методъ на възпитание. На земята още не е дошълъ онзи истински идеаленъ животъ, къмъ който се стремимъ. Често казватъ: „Човѣкъ трѣбва да прави добро!“. —Да, човѣкъ трѣбва да прави добро, но доброто, въ широкъ смисълъ на думата, не сѫществува на земята. И Любовьта, въ този смисълъ, не сѫществува на земята. На земята има прояви на Любовьта, но конкретно, като велика, мощна сила, тя не може постоянно да живѣе въ човѣка. Ако Любовьта би живѣла на земята, между хората нѣмаше да има бѣсилки, нѣмаше да има затвори — отъ единия до другия край на земята щѣха да се чуватъ само пѣсни и веселби. Нѣкой казва: „Азъ обичамъ еди-кого си, любя го.“ — Това е само частична проява на Любовьта, но самата Любовь още не е дошла. Ако, наистина, това е самата Любовь, питамъ: какъ е възможно днесъ да обичашъ този човѣкъ, а утрѣ да му измѣнишъ? Каква е тази любовь? Казано е въ Писанието: „Любовьта никога не отпада“. Понеже Богъ е Любовь, Той нито се измѣня, нито се промѣня. Казвате: „Ние се стремимъ къмъ Бога“.— Щомъ се стремите къмъ Бога, трѣбва да имате въ съзнанието си само една идея за Бога, а именно: Богъ е Любовь, която нито се измѣня, нито се промѣня. Въ човѣка се различаватъ двѣ съзнания: човѣшко и Божествено. Човѣшкото съзнание кара човѣка да се обижда, когато нѣщо не е по волята му. Той започва да се гнѣви, иска да си отмъсти на този, на онзи, сърди се, недоволенъ е. Слѣдъ това Божественото съзнание започва да му говори: „Прости на тия хора, дѣто не ти угодиха. Слабости иматъ, затова сѫ сгрѣшили!“ Тия двѣ съзнания въ човѣка вървятъ паралелно. Богъ въ насъ ни учи, какъ трѣбва да живѣемъ, но ние казваме: „Господи, засега Ти стой малко настрана. Ние имаме своя теория, която трѣбва да приложимъ въ живота си, да видимъ, какви резултати ще даде!“ Господъ отстѫпва и казва: „Добрѣ, приложете вашата теория!“ Докато ние сѫдимъ хората, работата върви добрѣ, но щомъ започватъ да ни сѫдятъ, работата ни тръгва злѣ. Казано е въ Писанието: „Който сѫди, сѫденъ ще бѫде. Съ каквато мѣрка мѣрите, съ таквазъ ще ви се отмѣри!“ Ние не говоримъ за външнитѣ прояви на човѣка, но за проявитѣ на човѣшкото съзнание. За насъ е по-важно, какво е съзнанието на човѣка, а не това, какви думи е казалъ. Когато съзнанието на човѣка е раздвоено, той минава за лошъ човѣкъ. Въ момента, когато съзнанието на нѣкой човѣкъ, или светия, или на нѣкой ангелъ се раздвои, имаме лоши прояви. И обратно: въ момента, когато съзнанието на кого и да е се съедини, имаме добри прояви. Десеть пѫти на день човѣкъ може да бѫде светия, праведенъ, и десеть пѫти на день може да бѫде грѣшникъ. Много писатели, поети пишатъ за Любовьта, за доброто въ свѣта. За Любовьта, както и за доброто не се сѫди само по вън- шнитѣ прояви на човѣка, но се взиматъ прѣдъ видъ вѫтрѣшнитѣ мотиви, вѫтрѣшнитѣ петици за проявлението на Любовьта къмъ нѣкого, или за правене добро нѣкому. Какъ мислите, добро ли ви прави банкеръть, когато ви дава 20,000 лева на заемъ съ 40% лихва? Има ли той любовь къмъ васъ? — Докато му изплащате редовно полицитѣ си, вие сте честенъ, почтенъ човѣкъ прѣдъ него, и той ви обича. Прѣстанете ли да изплащате полицитѣ си, вие сте безчестенъ човѣкъ, вагабонтъ, и той прѣстава да ви обича. Казватъ, че най-идеалната любовь на земята била майчината, изобщо родителската. Какво виждаме обаче? Достатъчно е синътъ или дъщерята да не изпълнятъ желанията на родителитѣ си, и тѣ измѣнятъ своята любовь къмъ тѣхъ. Значи, любовьта на майката и бащата къмъ дѣцата се измѣня; сѫщо тъй се измѣня и любовьта на дѣцата къмъ тѣхнитѣ родители. Гледате нѣкое малко дѣте при- гръща майка си, радва и се, не може безъ нея, но колкото повече расте, любовьта къмъ майка му охлажда, и когато това дѣте порасне, стане голѣмъ момъкъ, той казва на майка си: „Ти повече не ми трѣбвашъ. Азъ ти благодаря за всичко, което направи заради мене. Отсега нататъкъ азъ ще правя сѫщото за друга нѣкоя.“ Това сѫ специфични прояви на Любовьта, но човѣкътъ не е въ тѣхъ. Това състояние на човѣка е отчасти подобно на състоянието, въ което се намиратъ рибитѣ. Една риба снася хиляди яйца и ги оставя на произвола на сѫдбата. Тя не се грижи повече за тѣхъ. За кое по-рано да се погрижи? Има ли рибата любовь къмъ тия хиляди яйца? Слѣдователно, когато нѣкоя майка не обича своя синъ, тя атавистически прѣживѣва състоянието на рибата. Тази любовь е рибишка. Наблюдавате нѣкой сомъ, движи се изъ водата, мърда мустацитѣ си, дано улови нѣкоя жертва, да я глътне. Прѣзъ тази година отъ всички се иска правилна философия на съзнанието. За да оправятъ хората работитѣ си, кога и да е, все трѣбва да дойде една година, подобна на 1929, чийто сборъ отъ цифритѣ да даде числото 21 или обратното на него — 12. Все трѣбва да дойде една година, която да съдържа двѣ деветорни. Какво е значението на цифритѣ, които образуватъ 1929 година? — Числото едно, т. е. единицата означава неизмѣнното Божествено начало на нѣщата. Числото 9 показва различнитѣ възможности у човѣка за добро и зло. Числото 2 прѣдставлява егоизъма въ човѣка, който е причина за спорове, неразбирания между тѣхъ и т. н. Когато съберете 1 + 2 = 3. Тройката е процесъ на равновѣсие. И сега, като извадите 3 отъ 9, т. е. отъ доброто, ще получите 6, което показва, че човѣкъ трѣбва да напусне злото, егоистичното въ себе си и да дойде въ Божествения животъ. Единицата е законъ на Мѫд- ростьта; двойката — законъ на Любовьта. Ако боравите съ Любовьта безъ Мѫдростьта, непрѣменно ще направите нѣкоя погрѣшка. Всѣки отъ васъ е ималъ, но и сега има, по единъ или повече приятели, които обича, Питамъ: слѣдъ като сте дружили нѣколко години съ тѣхъ, не сте ли си казали нѣкоя обидна, горчива дума? — Казали сте си. И какво правите слѣдъ това? — Дадете си гръбъ единъ на другъ, и слѣдъ врѣме се помирите. Отдѣ придобихте този навикъ? Какво правите пъкъ, когато обичате нѣкого? Обръщате лицето си къмъ него — искате и той да ви гледа, и вие него да гледате. Който не ви обича, гърба си обръща къмъ васъ, а който ви обича, лицето си обръща къмъ васъ. Споредъ окултизма, адътъ и небето се различаватъ, именно, по това. Като отидете въ ада, ще видите, че всички негови жители обръщатъ гърбоветѣ си къмъ Бога и казватъ: „Не искаме да знаемъ за Бога!“ Отидете ли въ небето, тамъ всички жители обръщатъ лицата си къмъ Бога. Слѣдователно, въ ада нѣма изгрѣвъ, тамъ сѫществува вѣченъ залѣзъ. Въ небето, обаче, има вѣченъ изгрѣвъ, понеже всички обръщатъ лицата си къмъ Бога. Залѣзътъ е символъ на изгубената Любовь. Щомъ слънцето залѣзе, и Любовьта се изгубва. Изгрѣвътъ е символъ на намѣрената Любовь. Прѣзъ тази година вие ще имате отношения на взимания-давания, съ редъ сѫщества, нѣкой добри, нѣкой лоши, защото сѫ отъ разни степени на развитие. Ако сте умни, ще се ползувате отъ всички; ако сте глупави, повече ще страдате. И глупавиятъ има извѣстна интели- гентность, но въ всичкитѣ си пѫтища той е своенравенъ, въ слѣдствие на което има повече изпитания и страдания. Глупа- виятъ се мисли за божество, затова често иска да измѣня Божия планъ на нѣщата. Кой човѣкъ до днесъ не е изказалъ своитѣ протести противъ Бога, защо го е поставилъ въ това общество, защо го е пратилъ на земята между тези родители, защо не му е далъ голѣмо богатство, здраве и много знания? Глупавиятъ мисли, че Господъ трѣбва да се занимава само съ него: той да заповѣдва, а Господъ да из-пълнява. Умниятъ, любещиятъ човѣкъ се познава по слѣдното качество: той разбира постѫпкитѣ на онзи, който го обича, и знае, какво иска да каже чрѣзъ тѣхъ. Казвате: „Мѫчно е да се познае, кой ни обича!“ — Да, разуменъ, любещъ човѣкъ трѣбва да бѫдешъ, за да познаешъ, кой те обича. Мнозина казватъ: „Труденъ е духовниятъ пѫть!“ — Споредъ мене, най-лесниятъ пѫть е духовниятъ, но ако го знаешъ, разбира се; не го ли знаешъ, нѣма по-мѫченъ пѫть отъ духовния. Духовниятъ човѣкъ е прозорливъ, той знае отъ кого да иска, той знае и какъ да иска. За изяснение на мисъльта си ще ви приведа слѣдния примѣръ. Единъ царь въ древностьта обичалъ често да се дигизира, като се обличалъ въ прости, обикновени дрехи, а неговитѣ слуги се обличали като генерали, и така се разхождалъ изъ града, самъ, безъ никакви слуги, да проучава живота на своитѣ поданици. Единъ день, тъй прѣоблѣченъ, царьтъ се раз- хождалъ съ слугитѣ изъ своя палатъ. Въ това врѣме единъ просекъ успѣлъ да се промъкне до палата на царя и започналъ да проси милостиня огъ слугитѣ му. Като погледналъ къмъ царя, отминалъ го и си рекълъ: Какво ще искамъ отъ тебе? И ти си бѣденъ, като менъ“. Така постѫпватъ много отъ съврѣменнитѣ хора: искатъ помощь отъ слугитѣ на царя, но отъ самия царь не искатъ. Като дойдатъ до него, погледнатъ го и си казватъ: „И ти си като насъ бѣденъ, нищо не можешъ да ни дадешъ!“ — и си заминаватъ. —Не, вие трѣбва да се спрете, именно прѣдъ човѣка облѣченъ съ дрипи. Той е дигизиранъ като бѣденъ, но е богатъ човѣкъ. Само той може да ви помогне въ трудното положение, въ което се намирате. Това се отнася до съзнанието на човѣка. Това, което е облѣчено, наперено и вдига шумъ въ човѣка, то е неговиятъ слуга — ти отъ него нищо не проси. Дойдешъ ли, обаче, до онова, което външно е просто облѣчено, спри се тамъ и кажи своята дума, своята молба само единъ пѫть то ще ти помогне. То е Божественото въ човѣка. Ако знаете да Му говорите, нѣма да остане желание, което да не ви се изпълни. Когато желанията ви не се изпълняватъ, това показва, че вие искате помощь отъ вашитѣ генерали, обѣчени хубаво, съ външенъ блѣсъкъ. Тия генерали нѣматъ нищо въ себе си, тѣ не могатъ да ви помогнатъ — и тѣ сѫ бѣдни, като васъ. Казвамъ: тази година ще се научите да различавате господаря отъ слугитѣ, царя отъ неговитѣ генерали. Това значи човѣкъ да познава себе си. Въ човѣшката душа се крие Божественото съзнание, което за да намѣри човѣкъ и да Му поиска помощь, въ него трѣбва да утихне всѣка буря, всѣки шумъ, да изчезне всѣка зависть, злоба, всѣко съмнѣние, маловѣрие и т. н. Изчезне ли всичко това отъ човѣка, той се поставя въ положението на едно разумно дѣте, което чува и разбира тихия гласъ на Бога въ себе си. Пророкъ Илия бѣше смѣлъ човѣкъ, изкла 400 души, слѣдъ което трѣбваше да прѣкара 40 - дневенъ постъ въ планината, да изкупи грѣховетѣ си. Тукъ, обаче, той можа да чуе Божия гласъ. Богъ му се яви по три начина: въ бурята, въ огъня и въ тихия гласъ. Отъ бурята и отъ огъна той се уплаши и избѣга, но като чу тихия гласъ, закри лицето си и позна Бога. Тази година азъ ви поже- лавамъ да чуете тихия гласъ на Господа въ васъ. Той носи красивото, великото, мощното въ свѣта. Когато тихиятъ гласъ дойде въ човѣка, тогава неговиятъ характеръ е създаденъ вече; тогава се проявява и неговата сила. Тихиятъ гласъ прави човѣка силенъ и богатъ. Само богатиятъ човѣкъ може да бѫде добъръ. П. Славейковъ казва: „Парице, парице, всесилна царице; съ тебе въ рая, безъ тебе на края“. Паритѣ означаватъ разумностьта въ човѣка. Съ тази пословица Славейковъ иска да накара хората да мислятъ. Той билъ голѣмъ философъ. Че то българитѣ казватъ за нѣкого: „Този човѣкъ е простъ, той е роденъ за мотика, а хората го правятъ владика“. Това значи: мѫдриятъ човѣкъ може да стане владика, а глупавиятъ може да работи съ мотика. И тъй, азъ ви пожелавамъ да получите доброто, което новата година носи. Онѣзи, които идватъ отгорѣ, ви казватъ: „Тихи бѫдете!“ Миналата година ви казахъ да имате отворени очи, а тази година ви казвамъ да имате отворени тор-би, та кой какъ мине, да тури нѣщо въ тѣхъ. Не сѫ ли отворени торбитѣ ви, никой нищо нѣма да тури, и тѣ ще останатъ празни. Всѣки да закачи торбата си на рамото и прѣзъ цѣлата година да седи отворена. Торбата ви трѣбва да бѫде отворена! Какво прѣдставлява тази торба? - Човѣшкото сърце. То трѣбва да бѫде отворено за свѣтлината. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да има човѣкъ връзка съ Бога, съ възвишени и разумни сѫщества! Тѣ сѫ тил , въ неговия животъ. Сега, поздравлявамъ ви съ новата година! Старата и новата година ще бѫдатъ заедно до 22 мартъ. До това врѣме старата година ще прѣдаде всичко на новата. Понеже новата година се ражда сега, тя е още малко, голо и босо дѣтенце, за което трѣбва да се погрижите: да го облѣчете, обуща и дрешки да му направите. Нека тия думи ви послужатъ като ребусъ за разрѣшение. * Бесѣда отъ Учителя, държана на 31 /XII, Срѣщу нова година, 12 ч. в. на „Изгрѣвъ“

Беседата е от сборника "Законът на безсмъртието" Учителя Беинса Дуно. Неиздадени беседи на Учителя от разшифровки на стенограми. ЗАКОНЪТ НА БЕЗСМЪРТИЕТО¹ Трудов ден, 5 часа сутринта, в салона. Тази година ще се размишлява върху всички Божествени добродетели, които работят за повдигането на човека. Молитва: Добрата молитва Молитва на Царството Отче наш Има един нов начин за разбиране на Словото. Докато човек е обременен с непотребни неща в живота, той не може да има правилни разбирания. Докато човек има предмети пред своето зрение, които той смята за ценни, за важни, светлината не може да действа правилно върху него. И затова, за всеки даден случай, за всеки даден момент, всеки от вас трябва да се освободи от ненужното, от непотребното. Това изисква моментът. Мнозина от вас имат повърхностни понятия за живота. Простотата седи в това, че в даден случай вие искате да знаете всичко, а това не е потребно. Ти изпитваш вкуса или приятността на едно ядене в даден случай, не когато изядеш всичкото ядене, но когато си го изял правилно. Можеш да хапнеш само една хапка и да изпиташ по-голяма наслада, отколкото ако изядеш всичкото ядене наведнъж. Насладата седи винаги в малкото. Малкото с Любов се възнаграждава, а многото без любов се наказва. Сега, както виждате, аз съм хубаво облечен пред вас. (В бяло облекло)² С това облекло аз съм предметно учение за вас. Това аз правя нарочно. Казвате: „Как се е облякъл Учителят.“ Но това облекло най-първо не е мое. Както виждате то е плетено от бяла вълна. Значи, най-първо то е работено от овцете. Значи овцете, като ядоха и пиха дълго време, най-после с голям труд изработиха тази вълна върху себе си. После други добри хора я остригаха. След това ние я купихме, но вече определена и приготвена от някои добри сестри. Наши някои добри сестри пък показаха изкуството да плетат. След всички аз облякох тази дреха да я рекламирам. Сега това е външната страна. Рекох, всеки човек винаги трябва да бъде празнично облечен. Кое представя празничното облекло на човека? Това са хубавите свещени мисли, хубавите свещени чувства и хубавите свещени постъпки. Ако той няма такива хубави свещени мисли, чувства и постъпки, той е облечен с дрипели. Какво ви коства да имате такива празнични облекла? Тези мисли, чувства и постъпки няма да ги вземете отнякъде насила, ще ги вземете като мене, в случая от някоя бяла овца. Когато вълната на някои овце е бяла, това показва, че те са живели чист живот. Бялото на човека например показва, че той е дошъл до една фаза на правилно разбиране. Значи той е близо до безсмъртието. Аз считам, че човекът, докато не дойде до безсмъртието, той не може да бъде свободен. Можете да знаете всичко в света, можете да имате цяла една философия в себе си, но не сте ли безсмъртни, вие сте под влиянието на един господар, който постоянно ще ви тормози, ще ви измъчва. Какво ще спечелите от това? Каквото спечелите, този господар ще дойде един ден и ще вземе всичко каквото имате: месцето, езика, костите и вие ще останете без нищо. Той ще постъпи с вас, както постъпва кръчмарят с някои пияници. Той взима всичко и оставя децата на произвола на съдбата. По същия начин и смъртта, като дойде, и тя взима всичко. Тя ще си направи от вас едно прелестно угощение: от рибиците, от трътката, от мозъка, от сърцето, от всичко най-хубаво и ще ви остави отвън да плачете, че сте си изгубили своята къща. Това е положението, когато душата не е облечена в своите чисти мисли, в своите чисти чувства и в своите свещени постъпки. Такова е положението на всеки умрял и на всеки, който живее на Земята. Човек може да бъде облечен с бели дрехи отвън, но вътре, ако не е облечен в бяло, той нищо не придобива. Ти можеш да бъдеш облечена в бяла булчинска копринена дреха, с булчински венец на главата, но ако сърцето ти отвътре се свива, ти носиш някаква лъжа в себе си. Младата булка седи при своя възлюбен, казва, че го обича, а в същност никак не го обича. Тя седи у дома си и се моли, не е чисто сърцето ѝ. И нейният възлюбен може да стои под венец, но и той се моли, не е свободен, сърцето му не е чисто, свива се нещо. Каква връзка може да има тогава между душите? Рекох, във всички отношения хората играят такава една роля. Те играят на представление, минават за чисти. Ще дойде ден, когато и вие ще се венчаете, даже и да не искате. Няма да остане нито един от вас, който да не се венчае. Всички ще се венчаят. Вие много пъти сте се венчавали, но аз ви виждам в миналите ви венчавания. Вие сте били със скъсани дрехи. Роклята ви отвън е била копринена, а отвътре копривена. Сега това е реалността на живота, която трябва да разбирате. Човек не трябва да се плаши, но да победи. Вие не трябва да мязате на онзи гръцки поп, който казал един ден на слугата си: „Стояне, ужасно ще бъде положението на онези, които не изпълняват Словото Божие. В онзи свят ще има триене и търкане и скърцане със зъби.“ Този поп бил на около седемдесет-осемдесет години. Слугата му казал: „Дядо попе, ми поне няма какво да се плашиш, ти нямаш зъби, няма с какво да триеш, няма с какво да се мъчиш.“ Като говоря така, мнозина казват: „Кой знае дали е така или не.“ Мъчението не е само в онзи свят, както вие го разбирате. Всички вие живеете и в ада, и на небето. Всеки ден ту в ада ви турят, ту на Небето. Всеки ден сте ту между ангелите, ту между падналите духове. Адът е място на безлюбие, Небето е място на Любов. Какво е Небето? – Място на Любов. Какво е адът? – Място на безлюбие. Значи в ада никой не притежава свой живот, всеки иска да вземе живота на другиго. Защо стават убийствата? Защото искат да вземат живота на друг някой, те да живеят. Затова именно убиват и агнето. Защо ходите на чешмата? Вие ходите на чешмата, защото нямате вода в себе си. Ако бихте имали вода в себе си, не бихте ходили на чешмата за вода. Та като говори Христос за лозената пръчка, той обяснява смисъла и значението ѝ. Оттук се вижда, че има едно отношение, по което ние приличаме на Бога. Обаче Бог се отличава от всички живи същества по едно качество. Няма същество в този смисъл, което да прилича на Бога, макар че в Писанието е казано: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое.“ Има нещо, по което Бог се отличава. То е следното – аз ще го туря в една много строго научна форма и вие ще размишлявате върху него: Цялото пребъдва във всички свои части, всичките части пребъдват в цялото. Всичките части не могат да пребъдват в една част и една част не може да пребъдва във всички части. Цялото има еднакви отношения към всички части. Като казвам една част, аз разбирам човешката душа. На механически език, често се говори за част, но под част трябва да се разбира душа. Като се говори за душа, ще разбираме това, дето има съзнание, дето има разумност. Тъй щото на физическия свят се казва „част“, а в духовния свят се казва „душа“. Частта едновременно не може да има отношение към всички части, т.е. съзнанието на човека не може да бъде будно. Да имаш отношение към всички значи всички тия същества да са едновременно в твоето съзнание. Някои казват: „Аз имам отношение към всички хора.“ Питам: в съзнанието си държите ли образите на всички тия хора? Съзнавате ли техните интереси? Имате ли техните интереси така присърце, както вашия? Вие казвате: „Аз мисля за всички.“ За кои всички? За един или за някои ваши приятели? Не, да мислите за всички, това подразбира да имате интересите не само на хората, но и на всички живи същества. Вие имате известни отношения към някои същества. Но Божественото съзнание, Божествения Дух има предвид всички същества, които Той е създал, Той всички ги съзнава. Той съзнава интересите на всички тези същества и им дава живот. И когато съгрешим, ние прекъсваме този път на Божественото съзнание и умираме. Нашите грехове стават причина на нашата смърт. Щом съгрешим, ние поставяме преграда между Божествения живот и нашия. Така [се] отделяме от Божествения Живот и си причиняваме смърт. Тогава Божествените течения не минават през нас и в съзнанието си ние чувстваме, че сме изгубили нещо много важно. Всеки от нас е проверил това нещо. Когато имате един приятел, когото обичате, към когото имате едно добро разположение, обаче някога една много малка причина е в състояние да предизвика една малка раздяла, една преграда се явява. Вие тогава чувствате, че хубавата връзка, която имате, хубавото, възвишеното чувство, което сте имали към него, изчезва. То е заминало някъде. Или вие сте имали отношение към Бога, чувствали сте Неговото присъствие, Неговата връзка и каквото сте попросили в Негово име, Той винаги ви е давал. Но един ден, за една много малка причина, която с микроскоп трябва да я търсите някъде, вие чувствате, че Божият Дух го няма у вас. Вие се молите, плачете, но сърцето ви мяза като на един кимвал, който дрънка. Разликата между първото и второто състояние е подобно на свиренето на пиано от двама души, които не знаят да свирят. Единият свири определено, от неговите ръце излиза някаква мелодия, нещо приятно. Онзи пък, който не знае да свири, дрънка, но от ръцете му излиза само шум, тук-там ще попадне на някаква случайна мелодия. Та основното нещо, което трябва да имате предвид, е следното, казвате: „Какво нещо е Небето?“ Небето е изплетено само от Божествени мисли, то е изплетено от мислите на херувимите и на серафимите, и на всички възвишени същества. Небето е изплетено от мислите на всички светии, на всички праведни хора. Всичките праведни хора, всичките техни мисли, желания и постъпки съвкупно съставляват външната страна на Небето. Ако влезете в Небето и срещнете едно от тези разумни същества, по какво ще ги познаете? – Ако сте праведник, ще имате правилно отношение към това същество. То ще ви покани у дома си, ще ви нагости, ще ви даде братски прием. Но ако види, че желанията, чувствата и постъпките ви са оцапани, това същество ще търси някаква възможност да ви изпрати повторно на Земята, да се очистите. В духовно отношение Земята представлява един Велик университет. Това е едната страна на въпроса. Но според философския жаргон или според богословския жаргон Земята е място за утешение. Не, Земята е един от най-великите университети, тя не е място за щастие, но е място за знание. Който дойде на Земята, ще се стегне да учи. На Земята има ограничения. Човек не може да вземе един предмет и да го научи, трябва да работи с години върху него. Преди няколко дни иде една сестра при мене и ме пита нещо. Рекох: „Ти си добра, трудолюбива, досетлива си, весела си. По предмета на веселията имаш шест, по предмета на трудолюбието имаш шест, по предмета на досетливостта имаш шест, но по търпение имаш единица. Едва сега почваш да учиш този предмет – търпение. Ти външно се показваш търпелива, но слаба си, по този предмет имаш единица.“ Тя се чуди как да не е търпелива. Сега мнозина от вас, които ме слушате да говоря, понеже съм развивал пред вас много научни въпроси, и вие мислите, че много знаете. Запример някои от вас говорят върху астрологията, други – върху хиромантията, трети – върху физиогномията, четвърти – върху морала, други пък говорят за онзи свят, за ангелите и т.н. и мислят, че всичко това го знаят. Та когато аз говоря за ангелите например, аз имам една строго определена идея. Аз никога не говоря за неща, с които по-напред не съм говорил. За мене всички неща, с които говоря, са живи – ангелите са живи, те са обикновени хора като мене. Някога ангелът е с брада, някога без брада. Някога са като малките деца, а някога като младите момци, някога са като старци, някога – като млада булка с венец на главата. Някога са като млади моми – те се явяват в разни форми. Вие можете да се заблуждавате от външната форма на ангелите. Те имат една постоянна мисъл и с нищо не може да ги излъжете. Никой в света не може да излъже един ангел, освен ако той сам се излъже. Този закон е верен и по отношение на вас. Вас никой не може да ви излъже, освен ако не се излъжете вие самите. Вземете запример младата мома, която е родена от майка си чиста, непокварена. Дойде ѝ една мисъл да се ожени и тя започва да мисли за някой момък. Защо? Тя вече сама се лъже. Тя се жени по едната причина – да стане щастлива с него. „Зяй, коньо, за зелена трева.“ Тя самата е нещастна, а ще се жени за него, да стане щастлива. Това никъде го няма по света. И той, който е нещастен, ще се жени за някоя мома, да стане щастлив. Питам: как е възможно едно нещастно същество, с едно щастливо същество да се оженят и да станат и двамата щастливи? Казвате: „Да се оженят, че да си разделят щастието.“ Хубаво, това е много благородно, възлюбеният да раздели щастието си с възлюбената. Но тогава и нещастието си трябва да разделят. Питам: ако нещастието влезе в щастието, то остава ли си пак щастие? Това щастие вече се опетнява. Това е така като закон. Рекох, момата, която отива при своя възлюбен, тя трябва да бъде щастлива не с него, но без него. Мома, която не е щастлива без своя възлюбен, тя не може да бъде щастлива и с него. И възлюбен, който не е щастлив без своята възлюбена, той не може да бъде щастлив и с нея. Сега, аз мога да ви докажа това, но то е една аксиома. Всички трябва да знаете това. Ако вие бяхте щастливи, защо се ражда ревността у вас? Всички сте имали възлюбени на Земята, но те са заминали от Земята. Защо са заминали възлюбените на някои от вас? Понеже вие сте ги ревнували. Та и вие ще заминете по същите причини. Някой става много ревностен, но хората започват да му завиждат, че бил много ревностен към Бога и тогава Бог го взима. Някой станал много учен, но хората почват да му завиждат и Бог го взима. По тази причина именно всички хора заминават. Като свършат всички училището на Земята, взимат го, не го оставят тука. Като отидете на онзи свят, там ще приложите науката, която сте учили на Земята. Там ще намерите хора, които ще ви разбират. Тъй щото, духовният свят е свят на приложение, там ще приложите всичко, каквото сте учили на Земята. Вие сте учили например какво нещо е Любовта. Като отидете на онзи свят, там ще го приложите. На Земята, колкото и да я прилагате, колкото и да я учите, тя тук няма приложение. Казвате: „Как е възможно да няма приложение на Земята?“ Рекох, за да приложи човек едно учение, той трябва да бъде абсолютно свободен. Той трябва да е безсмъртен в Любовта, безсмъртен в знанието, безсмъртен в свободата си и т.н. Само така той може да приложи това, което е учил. Любовта винаги носи живот и младост в себе си. Младостта се дължи на Любовта. Който иска да бъде млад, който иска да има живот в себе си, той трябва да носи Любовта в себе си. Онзи, който иска да се развива, който иска да бъде добре облечен, той непременно трябва да има връзка с безсмъртието на Мъдростта, той непременно трябва да има знанието. А пък онзи, който иска да бъде силен, да може всичко да направи в света, той трябва да бъде с Истината заедно. Силен е само онзи човек, който носи Истината в себе си. А живот има само онзи, който има връзка с Любовта. Велик е само онзи човек, който има Мъдростта в себе си. Следователно в Божествения свят Любовта, Мъдростта и Истината представят Бога, представят идеалния човек. Мъдростта представя неговия образ, неговия лик, хубаво облечения човек, Любовта представя сърцето на човека. Истината представя външната форма на човека, лицето му, краката му. Истината е външният израз на човека. Значи, Любовта, Мъдростта и Истината представят един човек, изтъкан от тези три добродетели. Всеки човек е изтъкан от Любовта, но за да бъде човек съвършен, за да бъде безсмъртен, той трябва да бъде изтъкан от Любовта, от Мъдростта, от нейната фина материя, и от Истината. Само така човек може да се развива вътрешно. Тези неща са непостижими само с мисълта. Те са непостижими за един човешки живот. Но те са постижими за един безсмъртен живот. Това е смисълът на живота. Смисълът на живота е в безсмъртието, в стремежа на безсмъртието. Смисълът на живота е във вечното развитие, във вечното придобиване на знания, във вечното знание на това, което Бог е създал. Смисълът на живота е в стремежа на вечната свобода, в която ние се стремим да бъдем силни. Смисълът на живота седи в това да бъдем неограничени. Или с други думи казано: Смисълът на живота е в стремежа ни да пребъдваме в Бога и Той да пребъдва в нас. Който и да е от вас, ако иска да намери смисъла на живота, той трябва да пребъдва в Бога и Бог да пребъдва в него. Само така той може да познае себе си, да познава Бога и да познава окръжаващите го. Ако вие пребъдвате в Бога и Бог пребъдва във вас, всичките ви окръжаващи същества ще ви бъдат близки, понеже чрез всяко едно същество Бог ще ви говори и вие ще го познавате, виждате. Същевременно във всяко едно същество вие ще виждате себе си. Когато аз мина през гората и видя едно дърво, става ми много приятно, аз чета в него своята история, казвам си: Едно време и аз живях тука. Бях на гости във формата на тия дървета. Срещна една птица, казвам си: Едно време и аз бях между тях. Срещна едно млекопитаещо и казвам си: Едно време и аз бях между тях, в тяхната форма. Като видя една риба, казвам си: И между тях бях едно време, зная животинския им ум. И Бог е там, живее между тях. Аз вече излязох оттам, не съм риба, но Бог още пребъдва между рибите. Същевременно Бог пребъдва и в мене и аз пребъдвам в Бога, но вече не пребъдвам в растенията. Засега кой от вас знае какво мислят растенията, като минем например покрай тях? Или някога минете покрай някой кон, гледате, той си маха главата, мисли нещо той. Можете ли специфично да определите какво мисли той, какво е неговото съзнание? Представете си, че до този кон седи един ангел. Какво ще кажете на това? Ако вие имате правилни отношения към този кон, след като той ви е работил цял ден, като се върне при вас, вие ще кажете: „Този кон цял ден го карах на работа, гледам, че иска малко зобчица или малко вода да пие.“ Дадете му и от едното, и от другото, после виждате, че цял ден не е бил свободен, затова го освобождавате, пущате го малко на свобода. А тъй, който не разбира, пита: „Какво ли казва този кон?“ Той казва, че е гладен, че е жаден. Така се разбужда и вашето съзнание, и [на] животните. Тогава ти му донасяш зоб, донасяш му вода и го пущаш на свобода. Същият закон се прилага и по отношение към вас. Ако ти не си бил слуга на един възвишен дух, както конят е бил на тебе, и той няма да може да влезе в положението ти. Ангелите запример някога не могат да влязат във вашето положение, не разбират вашия живот. Запример ти можеш да проливаш четири реда сълзи, но един ангел дойде при тебе, погледне те, той мисли, че някакъв извор извира. И като престанеш да плачеш, той се чуди де остана изворът, защо престана да извира той. На него му е чудно, като види, че тези сълзи престават. Той си казва: „Защо ли пресъхна този извор?“ И тогава му става тъжно за извора, че е престанал да тече. Питам: Защо текат чешмите? – Те плачат. Сега, като ви говоря така, аз не искам да ви убеждавам. Да ви убеждавам, това значи да ви говоря лъжи, да ви лъжа. Вие сами трябва да съзнавате нещата. Ако река да ви убеждавам, нищо няма да излезе от вас. Всеки, който иска да убеди хората, да вярват в него, той ги лъже. Все едно, не могат да го разберат. Ти можеш да убедиш в нещо само онзи човек, който гледа на нещата както ти гледаш. Защото в даден случай, когато аз убеждавам някого, той може да си каже: „Този човек иска да ме сметне нещо.“ И ако аз искам да убедя някого, това подразбира, че аз мисля, какво той е невеж,³ че той води един непорядъчен живот, искам да го заставя да води порядъчен живот. Но има едно учение вън от греха. Нека сега пристъпим да говорим за Любовта без нейните сенки. Казвате: „Ние [не] живеем в Любовта.“ Това е отрицателно. Да говорим за Любовта – Любов без сянка. Рекох, при сегашното си състояние, вие мислите как да прекарате живота си. Как ще го прекарате? После, мислите като отидете в онзи свят, ще видите ли Христа или няма да Го видите. Чудна работа, та нима мислите, че досега не сте Го видели? Нали вярвате в Христа? Вие искате да Го видите в онзи свят? Нямам нищо против това, но това е един богословски жаргон, това е един философски жаргон. Това е една вероятност. Как ще видите Христа? Ако сте грешен, вие ще видите Христа разпнат на кръста, между умрелите. Това е вашето състояние. Този е вашият Христос. Вашият Христос умрял вече, той е закован, а Вашата душа е робиня вътре. Вие казвате: „Горкият Христос!“ Той не е горкият. Вие създадохте тези гвоздеи, с които заковахте Христа, вашия Христос. И когато вие почнете да живеете чист и светъл живот, вашето сърце ще почне да разтопява гвоздеите и един ден Той ще почне да бута тук-там да освобождава ръцете си, краката си. Така вие ще имате едно мистично разбиране за Христа. А сега имате едно механическо разбиране. Вие считате Христа като обикновен човек. Някога вие казвате: „Познавам Христа.“ После казвате: „Познавам Учителя.“ Не, вие не ме познавате. Това, което съм аз, това е Любовта, която е в мене. Това е онази Велика Божествена Любов, която е създала света. Онова, което съм аз, това е Мъдростта, която е създала Вселената. Онова, което съм аз, това е Истината, която е дала всичката свобода в света. И ако вие това не съзнавате, не ме познавате. Това сте и Вие. Ако вие в даден случай не съзнавате Любовта, в своята Велика проява в живота, която съществува в живота на всички планети, която съществува във всички слънца по целия космос, вие не можете да знаете какво нещо е Любовта. За всеки даден случай всеки импулс на Любовта е минал през някъде, той все е дошъл отнякъде. Това е една вълна, която понякога иде сама. Това е едно състояние. Тази вълна най-първо носи образа на Любовта, тя носи нещо радостно. Ние имаме едно смътно понятие за Любовта, но зад тази Любов седят всички възвишени и разумни същества, които още от вечността са постигнали безсмъртие. Те постоянно ни нашепват: „И ти можеш да бъдеш безсмъртен като нас, ако любиш Бога.“ Сега аз ще ви приведа един случай, за една далечна сестра, която досега три пъти се женила, три пъти е била под венчало. Два пъти се венчавала с поп, единият – без поп, а сега иска и трети път да се венчае. Гледам я аз и си казвам: Един път се женила, народила няколко деца, но мъжът ѝ изпъдил. След това се оженила втори път, но той умрял. Намерила и трети мъж, един млад момък с валчесто лице, човек на удоволствието и ми казва: „Намерих този човек, искам да живея с него.“ Рекох, ти с първия мъж не можа да живееш, че с този ли мислиш да живееш? Той ще ти даде един добър урок, какъвто не си се надявала. „Е, аз да се оженя за него, че каквото ще да става, ти само ми помогни.“ Хубаво, ще ти помогна да се ожениш. Ти ще се ожениш, но няма да имаш деца и той ще те разиграва така, че всичко ще изгубиш. На себе си казвам това, разбира се. Ожени се тя, идва при мене един ден, оплаква ми се. Рекох, колко мъже трябва да има една жена? Ти имаше един мъж и две деца, защо ти трябваше и трети мъж? В един живот един мъж ти стига. За втория живот търси втори мъж. Аз свързвам този въпрос с въпроса за женитбата. Мене не ме интересува какво правят хората, но казвам: Един човек, който мени своето верую няколко пъти в себе си, той е човек, който се жени няколко пъти. Ти имаш едно верую, не трябва да се жениш, не трябва да търсиш друго верую, не трябва да търсиш друг бог. И най-после и последното верую напусна тази жена. Рекох, ти ще имаш един Господ, Когото никога няма да напуснеш. Сега ще обясня мисълта си с още един пример. Тази неделя дойдоха при мен един господин със свои две роднини, госпожици, сестри. Едната е музикантка, даже професорка по музика, красива, интелигентна мома. Тя е способна, даровита, много нещо може да излезе от нея. Един ден преди да стане професорка, тя се сгодила за един авиатор във Варна и два дни преди сватбата си, която щяла да стане във Варна, тя отива при него. Той се качва този ден на аероплан, но пада от аероплана. На другия ден го донасят мъртъв в дома му и в деня, когато тя щяла да бъде булка, с бяла булска рокля, тя беше в черно облекло, пред тялото на своя годеник. Сега тя ме пита защо стана така. Рекох ѝ: „Ти беше сгодена за музиката, не трябваше да се сгодяваш за друг, нито трябваше да се жениш. Ти имаш намерение да се жениш, но трябва да бъдеш внимателна.“ Тя ме погледна тъжно. „Вторият, за когото ще се жениш, трябва да бъде човек, който да не умира.“ Тя започна да се смее. Рекох ѝ: „Докато ти се жениш за човек, който умира, той все ще падне от някой аероплан, или от някой автомобил, или някоя керемида ще падне върху главата му и после ще го оплакваш. Ти ще намериш един, който, като падне от аероплан, да не умира; ти ще намериш един, който, като го захвърли автомобил, нищо да не му става, или пък керемида като падне върху главата му, да мисли, че пясък е паднал.“ Тя почна да се смее. „Ти по-добре дръж музиката, Бог те е поставил като музикантка да пееш и да свириш на хората, че после, като се жениш, ще намериш безсмъртен човек. Ти не трябва да правиш погрешката на Кубелик⁴, който, като не беше доволен от голямата си слава и от богатството, които придобиваше от музиката, стана търговец, но от търговията нищо не сполучи, фабриката фалира и Господ отново го изпрати да свири на хората. Ще свириш, нищо повече.“ Ти си изпратен да свириш, или ти си изпратен като готвач – ще готвиш, докато научиш урока си. Или ти имаш лош мъж. Не е лошото там. Ти си в един Велик университет, той е твой професор, ще учиш от него. Ако ти при този професор не можеш да научиш това неразумно същество в себе си – твоята дебела глава, ще дойде друг професор. Ако твоето търпение не ти помогне да разбереш този професор, ти в Царството Божие не можеш да влезеш. Ако този дявол можеш да научиш, ти ще влезеш в Царството Божие. И на апостола Павла дадоха един дявол, един трън да го учи и да го мъчи през целия му живот. Защо? Той беше много нервен, много сприхав, същевременно и много страхлив човек, като евреин. Да ме извини за тези думи, той сега не е такъв. За да го направи Господ смел и решителен, даде му един трън, да се мъчи и да се моли. Господ му каза: „Моята благодат се показва в [твоята] немощ.“ Аз те зная, че си страхлив, затова ти дадох този трън. Апостол Павел беше и много тщеславен, голям националист. Той казваше за християните: „Всички тези хора трябва да се изчистят, развалиха нравите и порядките в света.“ Като го срещна Христос му каза: „Ти трябва да напуснеш своя национализъм, трябва да напуснеш своя еврейски народ и ще отидеш между други народи да им проповядваш. Ти ще напуснеш и своето старо верую. Защо ме гониш сега?“ Та Бог му остави този дух в него заради многото му знание, да се не възгордее, да не изгуби своето търпение. Затова именно му остави този дявол, да го мъчи. И той казваше: „За добро е.“ Дойде един дявол у вас. Кажѐте: „За добро е.“ Дойде една лоша мисъл, кажѐте: „За добро е.“ Дойде едно страдание, кажѐте: „За добро е.“ Всякога казвайте, че е за добро, за да можете да победите. Другояче, вие ще критикувате и Бога. „Защо ми е този дявол?“ Той дойде по единствената причина, че нямате Любов в себе си, нямате Мъдрост в себе си, нямате Истина в себе си. Сега аз ви говоря принципиално, не ви говоря като на Иван, на Петко, на Стоян, аз ви говоря на ти. Аз и ти, това са местоимения, които са достояние на всички същества. Всяко същество може да каже аз, всяко същество може да каже ти, той – това са свещени имена на Бога. Най-първо казваме: „Ти, Който си създал всичко.“ Не казвам другояче, но: „Ти, Господи, Който си създал всичко.“ Ти – това е силна дума. Ще кажете: „На български език е обикновена дума.“ Но онова, което е в ти, е важно. Ти, Който преживяваш всички мъчнотии, Който си извор, начало на всичко в света. Това значи ти. Двете черти на буквата „Т“ показват онзи всесилният, който превъзмогва всичко, което е невъзможно за другите, за Бога е възможно. Като кажем Аз, това значи: Онзи, който първоначално е родил нещата, дал им е първия образ. Като кажеш за себе си аз, ще се запиташ можеш ли да дадеш образ на всички неща в света? Значи Аз е онзи, който е създал всичката красота, всичката хармония, всичкия ред и порядък в нещата. Ти казваш за себе си – аз, лесно е да кажеш това, лесно е да се произнесеш за нещата, без да разбираш вътрешния смисъл на това аз. Когато Бог каже Аз, това подразбира: „Виж, всички тия неща Аз ги създадох.“ И когато Бог се обръща към нас, Той ни казва – ти, когото Аз съм създал и в когото Аз живея, виж, всичко това Аз съм направил, гледай и се учи от него.“ Тогава Бог ни казва на ти. „Ти иди да служиш на Бога, за да разбереш великата Истина на Бога.“ Вие, без да служите на Бога, искате Бог всичко да ви даде. Вие мязате на някоя царска или княжеска дъщеря, която очаква на слуги да ѝ шетат и прислужват. В Царството Божие на Небето царските синове и дъщери не шетат, но Бог ги изпраща на Земята със скъсани дрехи, те да шетат на другите. Та всички сега трябва да се учите. Първото нещо, което трябва да научите, е да научите какво нещо е Любовта. Среща ме един, прави ми упрек, казва ми: „Учителю, ти нямаш вече към мене любов, както първоначално. Ти не ме обичаш, както по-рано.“ Питам: От де позна, че не те обичам вече, както по-рано. Рекох, моята Любов към тебе се измени по единствената причина, че ти ме петниш в сърцето си. Ако ти ме обичаш, ти никога не би допуснал в ума си, в сърцето си никаква нечиста мисъл или чувство в сърцето си. Аз целия си живот няма да мисля само за тебе. Ако мислиш, че само за тебе трябва да мисля, ти не разбираш живота. През целия си живот аз мисля за образа на това, което Бог е създал и ако ти не можеш да пожертваш живота си за Бога, да Му служиш, аз не мога да те обичам. И ако ти живееш един дребнав живот, от сутрин до вечер мислиш само за себе си, аз не мога да живея само за тебе. Ти нищо не си ми дал. Ако някой иска да живея само за него, питам: Какво ми е дал той? Той нищо не ми е дал. Аз нямам право да изисквам от него да ме обича. Единственото, което аз мога да изисквам, то е от себе си, да проявявам живота, да проявявам Любовта. Когато аз казвам, че обичам някого, това значи, че аз проявявам Любовта, която е в мене. Когато обичам другите хора, аз искам да им покажа с каква Любов Бог ме обича. И с Любовта, с която Той ме обича, с тази Любов и аз обичам хората. Това е учението на Христа. Той казва: „Както ме Отец ми възлюби, така и аз ви възлюбих.“ Аз не искам да кажа, че като моята Любов няма. Не, това не е вярно. Като Божията Любов няма друга, а като моята, като вашата, аз зная какво нещо е вашата любов, зная какво нещо е любовта на хората. Докато ви се усмихвам, вие ми се усмихвате. Щом престана аз да се усмихвам и да давам и вие преставате да се усмихвате. Това е бакалска работа. Докато аз давам на бакалина пари и той ми дава захар, ориз и други продукти. Той се изправя пред мене и казва: „Интересите не ми позволяват, кредит нямаш, криза има, това-онова“, и започва да те гледа със свити вежди. Той вече не е свободен и аз в очите му не съм тъй благороден човек. Казвате: „Той не може ли да го направи заради Господа?“ Ако Господ живее в мене, моят джоб ще бъде всякога пълен. Щом Господ не живее в мене, и джобът ми се изпразва. Когато моята глава е пълна със свещени мисли, Господ живее в мене. Щом се изпразни, и Господ Го няма там. Докато моето сърце е пълно със свещени мисли, Бог е там. Щом се изпразни, и Бог не е там. Докато аз съм пълен със свещени постъпки, и Бог е там. Когато не правя такива постъпки, Бог Го няма там. Тази е мисълта, която трябва да държите в ума си. Всичко друго е едно голямо заблуждение. Сега аз говоря за живота, както той се проявява в момента. Има един момент, в който ти си нещастен, но следния момент, той е вече моментът на щастие. Твоите страдания може да са само за един момент. Следния момент те очаква едно голямо щастие. Ако ти си нещастен, но кажеш, че Бог живее в тебе и ако разбереш Божията Любов, веднага състоянието ти ще се измени. Всички имат тази опитност. И най-големият нещастник само с една дума може да го направиш щастлив. Разправяше ми един познат следния случай: Една мома била сгодена за един момък, когото обичала, но той бил убит някъде и тя не могла да се утеши по никой начин. Почернила се много и по цял ден и нощ тъгувала по него, за своя възлюбен. Нищо не било в състояние да я утеши. Един ден един неин приятел намира този, когото тя обичала, завежда го при нея, но маскиран, да не го познае и ѝ казва: „Слушай, аз намерих този, когото ти обичаш, ти ще го видиш в лицето на друг един, той може напълно да замести твоя възлюбен, като него е добър.“ – „Не, не, нищо не е в състояние да го замести. Аз не мога да забравя своя възлюбен.“ Тя си мисли за своя възлюбен и си гледа надолу. Веднага този си снел маската и тя вижда в неговото лице своя възлюбен. Веднага очите ѝ светват, радостта ѝ се възвръща и състоянието ѝ веднага се изменя. Значи, той бил жив, не бил умрял. Значи и вие сте като тези плачущи възлюбени. За Господа плачете, заминал е някъде вашият Господ. Това показва доколко хората са суеверни като мислят, че Господ е заминал някъде и че Господ може да ги е забравил. Има един философски, един богословски жаргон, според който се казва, че Бог може да ви забрави, но в Бога има следното качество: Той никога не може да ви забрави. Когато Бог се представя, че ви е забравил, тогава Той най-много мисли за вас. И когато Бог мисли за вас повече, отколкото трябва, тогава Той ви създава най-големи нещастия. Вие всички сте нещастни по единствената причина, че Той мисли за вас повече, отколкото трябва. На вашия език е казано: Вие страдате много, понеже вие въздействате на Бога. Като Му въздействате, вие спирате Неговата Любов, спирате Неговата мисъл, спирате Неговата свобода, която Той мисли да прояви към вас. Вследствие на това, по този закон вие ставате нещастни. Повярвайте, че Бог ви обича и тъгата ви веднага ще изчезне. Повярвайте, че свободата, която Бог има, и вие ще имате; повярвайте, че знанието, което Бог има, и вие ще имате; и веднага ще ви олекне. Та онези от вас, които са готови, приложете това. Аз не искам да ви проповядвам. Днес е ден на труда, аз го наричам ден на занимание. Едни от вас да изучават търпението, други ще изучават смелостта, трети ще изучават безстрашието, четвърти – Любовта, пети – вярата, надеждата, после – милосърдието, кротостта, въздържанието, други пък ще изучават благоразумието и т.н. Други ще изучават музиката, поезията, кой каквото му иде отръки, ще го изучава отсега нататък. И когато изучите всички тези предмети, тогава вашият външен облик ще се измени. Защото като ви гледам, на някои от вас очите са по-големи, отколкото трябва, на други са по-малки, отколкото трябва. Нито на едного от вас, нито в другите страни, било в Америка или другаде, не съм срещал човек, на когото очите или устата да са такива, каквито трябва. Следователно идеалът на човека трябва да е да има очи такива, каквито трябва да бъдат. Аз да ви кажа какви трябва да бъдат очите на човека. Очите ти трябва да бъдат такива, че като погледнеш света, всички противоречия, които са в тебе, моментално да изчезват, да видиш, че всичко в света е примирено. Това значи да имаш очи, каквито трябва. А пък устата ти трябва да бъде такава, че каквото говориш, да си доволен от себе си. Каквото кажеш, каквито думи изговориш, сам да се наслаждаваш, да чуваш говора на всички същества. Като говориш, като че чуваш говора на всички същества. Или другояче казано: като почнеш да говориш, цялото създание, всички да млъкнат. Когато аз говоря както трябва, тогава Слънцето и звездите, и планетите ще се спрат в пътя си да ме изслушат, да чуят какво говоря – за един миг е само това, но то показва, че моята уста е точно такава, каквато трябва. Питам: Кой от вас може да спре всички планети, Слънцето, Луната и звездите от пътя им да го слушат? Един ваш приятел може да ви слуша, но това уста ли е? Не е уста. Та рекох, не само очите и устата на човека трябва да бъдат идеални, но и ръцете, и краката. Всичко в човека трябва да бъде идеално, докато дойде до образа на идеалния5 човек. Като погледне на ръцете си, да се зарадва, че има една безсмъртна ръка. Като погледне [устата] си в огледалото, да знае, че има една безсмъртна уста, като погледне очите си, ушите си, краката си, космите си, да знае, че всичко това в него е безсмъртие. Нито един косъм да не пада от него. Това значи безсмъртие. Всяка една твоя мисъл, всяко едно твое чувство да минава и заминава, да тече и пак към тебе да се връщат. Това значи безсмъртен човек, който е свободен от всички неволи на своя живот. Това е великият идеал, към който ние се стремим. Сега колко неща трябва да останат във вашия ум? Първо, никой да се не годява за човек, който умира. Като дойде някой при вас, питайте го ще умре ли или не. Не се годявайте, нито се женете за смъртни хора, но женете се само за безсмъртни. И в Стария завет е прокарана тази идея. Не се ангажирайте да служите при господар, който умира. Не отивайте да се учите при учител, който умира, не отивайте да се учите при музикант, който умира. Не отивайте да се учите при учител по художество, който умира. Това е идейното. Аз ви говоря какъв идеал трябва да имате. Този трябва да бъде вашият висок идеал. Не отивайте да се молите на един господар, който всеки може да ви го вземе. Не отивайте да служите на една мисъл или на едно чувство, което всеки може да ви вземе. Вашата мисъл трябва да бъде толкова висока, че нищо в света да не е в състояние да ви я затули. Гледам една вечер идва един евангелски проповедник, носи Библия под мишница, доволен, че ходил някъде да проповядва, че обърнал един човек към Бога. Рекох, само ония, които купуват и продават стари дрехи, те ги обръщат. Само вехтошарите, които купуват стари дрехи, ги обръщат, за да ги продадат на други за нови. Рекох, не приятелю, смисълът не седи в обръщането, но в новораждането. Ако ти не можеш да заченеш някого в утробата си и да го носиш девет месеца като майка, ако не го родиш в Любовта, в Мъдростта и в Истината, светът не се нуждае от такова обръщане, но се нуждае от новораждане. Всеки може да обръща хората. И аз мога да обръщам касата. Който знае да обръща, нека обърне Земята. Не обръщайте нито вашите мисли, нито вашите желания, нито вашите постъпки. Раждайте ги във всичката онази чистота и светлост, в която Бог живее. Тази година аз я наричам година Божествена. Искам от вас да родите поне по няколко мисли, по няколко чувства и по няколко постъпки, които да са безсмъртни. Това е идеята сега, която ви оставям. Всички други работи, били те политически или някои други, те са второстепенни. В света хората искат това, което те не знаят. Това е едно занимание. Сегашният живот си върви много добре в едно направление само. Но истинският живот и смисълът на този живот вие ще разберете само тогава, когато разберете Любовта и Любовта ви да остане безсмъртна. Този живот ще разберете само тогава, когато знанието, което имате, стане безсмъртно. Истината ще разберете само тогава, когато имате една безсмъртна Истина. И тогава, като станете безсмъртни, мога да ви говоря нейните закони. Ще ви говоря като на безсмъртни. Сега аз ви говоря понякога като на хора смъртни. Мнозина са идвали при мене и ме гледат някак особено, защото аз съм човек на крайните промени. Някой път ме види някой – човек с брада вижда пред себе си и казва: „Простичък човек е този. Дреме си там, седи си и лъже хората.“ Не, той не ме познава. Казва: „Ти сега какво мислиш?“ Аз мисля това, което и ти мислиш. Ти мислиш, че аз те лъжа. И аз мисля, че ти ме лъжеш. Ти мислиш, че аз съм един невежа и аз мисля, че и ти си един невежа. Когато мълча, аз съм много сериозен. Вие не сте ми виждали опакото. Аз, казвам, в мен няма противоречие. Щом човек слезе между хората, аз казвам: Хубаво, ти като си дошъл сега при мене, кое ти дава право да мислиш така за мене. От де ти дойде сега тази мисъл? Ти идеш при мене с едно подозрение. Психологическо обяснение има този въпрос. Кое ти дава право да мислиш за мене така лошо? Да съм ти откраднал пари – не съм. Да съм погледнал жена ти лошо – не съм. Да съм направил някаква пакост на жена ти, на децата ти – не съм. Не съм ощетил никак твоите търговски взимания-давания. Тогава кое ти дава повод да мислиш за мене така лошо? От де дойде в тебе тази мисъл? Разправи ми това. – „Хората казват.“ То е друг въпрос какво хората казват. Тогава ти не си свободен. Всеки човек, който се води по ума на хората, той не е свободен. Ти си тогава един роб, един престъпник, който си продал човешката свобода за нищо и никакво отвън. Скоро да видя гърба ти отвън. Иначе ще взема бастуна си. Рекох, ти не трябва да презираш Името Божие. Когато дойдеш при мене, ти трябва да питаш Бога и да дойдеш в името на онази Любов, която живее в тебе. Тази Любов Бог е вложил в тебе. Не се води от това какво са казали Иван, Стоян, Петко. Нито трябва да вярваш и на това, което аз ти кажа. Ти и тогава можеш да бъдеш на кривата посока. Ти трябва да се ръководиш от онова дълбоко разбиране за Истината, която Бог е вложил в тебе. Иначе ти ще бъдеш на крива посока. Сега можете да ме питате защо съм толкова груб, защо така грубо постъпвам. Рекох, ти внесе смрад в моя свещен дом. Ако аз взема едно човешко извержение и го хвърля в лицето ти, ти как ще ме гледаш? Можеш ли да ме гледаш с Любов? Рекох му: „Ти хвърли извержения в лицето ми, разбираш ли това?“ Аз гледам така сериозно на въпроса. Не трябва да отидеш при човека със своите нечисти мисли, но с Любов. Дойдеш ли при мене с човешки извержения – вън скоро. Всичко това трябва да се изхвърли навън. Сега казвам: Любовта, която иде, трябва да има следните качества: Любовта не петни никого, Знанието не заблуждава никого, Истината не поробва никого. Това е едно качество, което трябва да знаете. Всеки, който петни, няма Любов; всеки, който те заблуждава, знание не може да ти даде. И всеки, който те заробва, той не ти мисли доброто. Това не се отнася само до вас. Това трябва да бъдат аксиоми, които трябва да приложите за в бъдеще, ако искате да бъдете благоугодни на Бога. Аз ви показвам един път. Не можем да бъдем благоугодни на Бога, ако така не мислите. Аз не мога да петня Господа, да лъжа, че Господ не ми е дал това или онова. Не, Господ ми е дал повече, отколкото ми трябва и отколкото аз мога да използвам. Аз не сравнявам Бога с никого, подобен на Него няма. Втори като Него няма. Следователно ако за Бога си съставя криво понятие, аз петня онзи свещен образ, онова свещено знание, онзи свещен живот, онази свещена свобода. Всичко онова, което ни петни в едно или в друго отношение, трябва да изчезне от нашата душа. Казвате: „Кога ще дойде Духът?“ Духът ще дойде, когато ти престанеш да петниш Любовта, Мъдростта, Истината. Тогава ти ще станеш човек, тогава ти ще възрастнеш. Рекох, могат да дойдат хиляди пророци, хиляди учени в света, могат да се съградят хиляди чешми и извори в света, но докато през тях не тече Божествената Любов, Божественото Знание, Божествената Свобода, всички тези извори не са истински. Истински извор е този, от който като пиеш, ставаш безсмъртен. Истинско Знание е само това, от което като го придобиваш, ставаш безсмъртен. Истинска свобода е само онази, която като придобиеш, ставаш безсмъртен. Сега вие трябва да се освободите от вашите стари възгледи, които имате. Аз не обичам да освобождавам хората, те сами трябва да се освобождават. Аз ви давам един нож, с който да отрежете онова въже, с което сте вързани. Развържете тази верига, която ви спъва, изхвърлете всичко онова, което ви спъва, станете и излезте навън. Този нож е Словото Божие. Това е едно общо правило. И досега още чувам на някои от вас веригите да дрънкат и казват: „Учителю, освободи ни, моля ти се!“ Рекох, не, аз не обичам да освобождавам мързеливи хора. Ножът е Словото Божие. Казва се: „В начало бе Словото. И всичко чрез Него стана.“ Това Слово е вътре във вашите души. Вземете този нож и отрежете всички окови, всички вериги на робство, които са сковали свободата ви, които са сковали познанията ви, които са сковали вашия живот. Всичко това, вие сами може да разкъсате. Казвате: „Какъв ще бъде тогава нашият живот?“ Тогава именно животът ви ще бъде такъв, какъвто трябва. Вие ще обикнете всички. С това подразбирам: вие ще обикнете Бога и Бог ще ви обикне. И тогава този Бог, Който живее във вас, като Го обикнете с всичката си душа и с всичката си сила, вие ще обикнете и всички останали, както обичате и Него. Вие тогава ще бъдете едно и ще прекарате живота на безсмъртието. И тогава в този Велик университет на Земята ще прекарате един щастлив живот. Тогава няма да имате страдания, защото страданията ще ви бъдат нещо приятно. 22 септемврий 1931 година ________________________________________________________ ¹ Беседата фигурира в каталозите като непечатана извънредна. Публикува се за пръв път. ² Забележка на стенографката. ³ Какво той е невеж – че той е невеж. ⁴ Ян Кубелик – (1880 г. – 1940 г.) чешки цигулар и композитор. ⁵ Идеалния – задраскано и заменено със: съвършения.

Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Големият брат", две извънредни беседи, изнесени от Учителя в края на 1938 г. и началото на 1939 г. Издание - 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Друг вариант за четене на книгата онлайн КНИГА: Големият брат, Малкият брат Съвременното човечество живее в една от най-важните епохи. Тази епоха е важна по своите последствия. Тя е толкова важна и сериозна, колкото е сериозно положението на мъртвия, който е заровен в земята. Близките и роднините плачат над гроба му, той чува плача, но нищо не може да им каже. Страшно е положението на този човек. Той мисли, че всичко, каквото е имал — знание, слава, богатство, е заровено с него заедно. Най-важното за него в този момент е да дойде някой отвън и да каже: Отворете този гроб! Чуе ли тези думи, това значи, че е дошъл часът на неговото спасение. Хората заравят своите умрели на доста голяма дълбочина, най-малко на един метър. Житното зърно, обаче, заравят на дълбочина един-два сантиметра. Ако биха го заровили на един метър дълбочина, по никой начин то не би могло да израсте. Сега аз искам да обясня ценността на нещата, без да изнасям някакви нови хипотези или теории, нито да казвам, кое е право и кое — криво. Правите и кривите работи са все човешки. В човешките работи има права, а в Божествените — има ценности. Тъй щото, когато се говори за ценности на нещата, ние разбираме Божествени работи. Дойдете ли до правото или кривото на човека, там спирате. Никой не иска да отнеме неговото право или криво. Понякога и кривото е нужно. Запример, колелото, което се върти, е направено не само от прави линии, но и от криви. Само при това положение колелото се върти. В Божествения свят кривите работи въртят колелото. Там те са поставени отвън, а правите — отвътре. Двете неща, събрани заедно, образуват динамо. Обаче, в човешкия свят не е така. Като не разбират законите на живота, някои хора се смущават от закона на безлюбието, а други — от закона на любовта. — Защо? — Защото безлюбието отнема, а любовта — дава. Ако сиромахът се намери пред изобилието на живота, той се радва. Отнемат ли му това изобилие, той скърби. В Божествения свят е точно обратно. Когато лишават някое същество от изобилието, в което се е намирало, то се радва. Това виждаме и в живота на плодните дървета. Човек, с кошница в ръка, се приближава до някое плодно дърво, увиснало от плодове, и започва да бере един след друг плодовете му. Той бере и разказва на дървото, че взема неговите деца да ги прати в земните училища и университети да се учат. Наистина, плодовете отиват на училище. За да ги запишат като редовни ученици, те трябва да държат приемен изпит по няколко предмети. Те влизат през вратата на първото училище — устата, дето ги посреща 32 професори. Тук им задават различни въпроси, докато комисията се произнесе, че са издържали изпита си успешно. Щом резултатът от изпита е добър, тогава се отваря друга врата, и те влизат в по-висок университет, дето ги очакват десет милиона учени, които ги приемат тържествено, с ура и с овации. Този университет е стомахът на човека. Казват, че плодовете, т. е. децата на плодните дървета не отиват на училище, но на смърт. Какво представя смъртта? Смъртта представя стомаха на живота. Следователно, който иска да влезе в живота, той първо трябва да мине през стомаха на живота — през смъртта. Там ще го посрещнат 32 професори, облечени с бели дрехи. Те ще го турят на чин, като ученик, дето трябва да държи изпита си по всички правила на ученичеството. Ако не иска, могат да отложат изпита му, но временно. Кога да е, той трябва да мине през тази врата. Друг път за отиване на небето няма. Някои мислят, че могат да отидат на небето по друг път, да избегнат смъртта. Засега историята помни само два случая за специално възлизане на небето: единият случай е бил с Енох, а другият — с пророк Илия, който се възнесе с огнена колесница. Обаче, Илия пак се върна на земята, и този път мина през същата врата, през която минават обикновените хора. Всеки човек може да бъде приет като слушател в някое училище, но иска ли да бъде редовен ученик, той непременно трябва да мине през изпит. Да замине човек за другия свят без изпит, с огнена колесница, това беше само едно изключение. Сега, да дойдем до ценността на нещата. Три неща правят живота ценен и разбран: любовта, мъдростта и истината. С други думи казано: без живот, без знание и светлина, без свобода, без движения, без постижения животът всякога остава неразбран. Без любов животът няма смисъл. Любовта е онзи велик принцип, който стимулира духа и го заставя да прояви своите възможности. Животът е скрит в любовта, както плодът — в костилката. За да се прояви животът на плода, светлината и топлината трябва да дойдат отвън, да действуват върху костилката. Хората отричат, именно, тази семка или костилка. Тази семка представя човешката душа — същината на нещата. Тя е стояла милиони години в Божествената житница, докато дойде времето на нейното проявление. Ако не влезе в живота, при условията на любовта, на мъдростта и на истината, тя не може да узрее. Като говорим за любовта, за мъдростта и за истината, ние ги разбираме в техните динамически, а не статически прояви. Ако дойде в статическо положение, любовта се превръща в безлюбие. Безлюбието всякога отнема, а любовта всякога дава. Знанието внася светлина в човешкия ум, а невежеството — тъмнина. Светлината освобождава човека, а тъмнината го ограничава. Нещастията в света произтичат от тъмнината. В човека са вложени светлина, знание, любов. От него се иска само едно: да отвори прозорците на своя ум и на своето сърце, да проникне в тях любовта, знанието и светлината. Човек трябва да тури в действие своя ум, да разреши всички трудни задачи в живота си. Умът може само да разреши задачите, но не и да ги изпълни. Духът е, който изпълнява и прилага нещата. Духът е великият изпълнител в човека. Дойдете ли до изпълнение на нещата, обърнете се към духа си. Чрез ума човек може да разреши една задача, да знае, какво нещо е любовта, запример, но това е само знание. Любовта трябва да се приложи. Човек може да пипне хляба, да го близне отвън, без да си хапне от него. Той има външно познаване за хляба, но не го е вкусил, не го е приложил. Следователно, докато работи само с ума си, човек има знания; щом духът започне да прилага тия знания в живота му, той придобива любов, светлина и свобода. Съвременните хора се нуждаят от приложение. Те имат истината в себе си, но трябва да я приложат. Всяко нещо, което не може да се приложи, е мъртво. Най-малкото парче хляб, което човек е приел, трябва да се приложи, да даде плод. Ако парчето хляб не се превърне в красиво чувство, чувството — в светла мисъл, мисълта — в доброкачествен плод, яденето няма смисъл. Тези процеси са свързани помежду си. В яденето е скрито нещо, което човек не познава. В самия човек е скрито нещо, което той не познава. Скритото в човека се проявява само тогава, когато той страда. Съвременният човек не разбира, какво нещо е страданието. Страданието е процес на растене. То е признак на това, че човек е вън от лошите условия. Докато не е почнал да страда, човек се намира в робство. Почне ли да страда, той вижда вече светлината в себе си и вън от себе си. Щом почне да страда, човек иска да извади корените си от земята. Всяко растение се мъчи и страда, защото иска да извади главата си от почвата. Главата на растението е неговият корен. Същото се отнася и до човека. Главата, т. е. мисълта на човека е заровена в гъстата материя. Когато майката и бащата се оплакват, че децата им не ги обичат, това показва, че главата им е заровена в гъстата материя. Когато държавата се оплаква от гражданите си, че не се подчиняват на законите й, това показва, че главата й е заровена в земята. Човек трябва да освободи главата си от гъстата материя. По кой начин? Много начини има, по които човек може да се освободи. Първият начин за освобождаване на човека е любовта. Обаче, преди да разбере и приложи любовта, той трябва да опита безлюбието. За да разбере любовта, човек трябва да има широко схващане за живота, а не едностранчиво. Широта се иска от човека. Мислите ли, че положението на детето, което седи свито цели девет месеца в утробата на майката, е добро? Майка му казва: Ще стоиш вътре и ще мълчиш, дума няма да кажеш. Ако си позволиш да кажеш само една дума, веднага ще те изхвърля навън. Щом детето намисли да каже една дума само, т. е. да заплаче, майка му веднага го изхвърля навън. Това изхвърляне на детето вън от майчината утроба наричаме раждане. Ако детето се опита да се прояви на седмия месец, то пак се ражда. Ако се прояви по-рано от седмия месец, детето не може да се роди. Днес всички хора бързат да се родят, вследствие на което са нещастни. Те казват: Трябва да се родим! Добре е човек да се роди, но на време. Велико нещо е раждането. Който прибърза с раждането си и се роди преди деветия месец, той не може да живее. Който се роди през 1939 година, на деветия месец, добре ще бъде за него. Роди ли се по-рано или по-късно, той ще мине през големи изпитания, Ако се родите тази година, бъдещето е ваше. По-добра година от тази не сте срещали досега в живота си. Ако тази година не се родите, ще чакате 1999 година, когато ще се повторят същите условия. Сега, аз не искам да доказвам истинността на моите думи, защото доказването е гимнастика, а гимнастиката изисква много време. За да даде един концерт, който трае най-много един час, цигуларят се упражнява усилено цяла година. Като свири един час пред хората, той доказва, че е свирил, че се е упражнявал дълго време. Всяко нещо, което се изсвири добре, показва, че музикантът се е упражнявал. Не се ли изсвири добре, това показва, че той не се е упражнявал. Като живее, човек ежедневно прави упражнения. В това отношение животът е музика. По-велика музика от живота не съществува. Да живееш, това значи да се упражняваш, да изучаваш законите на великите добродетели в света. И тъй, любовта е основният тон на живота — тонът до. Мъдростта е доминантата — сол. Истината, това е тонът си, който дава разрешение на нещата. Значи, имате три основни тонове в живота: до, сол, си. Щом дойдете до тона си, вие се намирате в положение на възлизане, т. е. минавате в по-висока октава на живота. Влезете ли в по-висока октава, редът на нещата започва да се изменя. В тона до на първата октава има известно напрежение, каквото забелязваме в размътеното яйце. Това яйце е стояло известно време под квачката и трябва да стои докрая, докато се измъти. Щом влезете в тона до на втората октава, няма да имате напрежение, но движение. Човек трябва да знае, какво може да извърши, като попадне в тона до, когато е в движение. Следователно, когато човек се намира пред известни мъчнотии, казваме, че е в тона до на първата октава. Той се намира в основния тон на материалния живот. Дето има мъчнотии, разрешението им иде от физическия живот. Като се разрешат тия въпроси, човек влиза вече в духовния свят. Духовният свят се намира в динамическо, а не в статическо положение. Докато живее само на физическия свят, човек постоянно плаче, че няма дрехи, обуща, пари, къща и т. н. На физическия свят плачът е на място, но не в духовния и в умствения. Като дойде професорът, започваш да учиш другите тонове — ре, ми, фа, сол, ла, си и стигаш до горно до, т. е. влизаш в духовния свят, дето плачът не се позволява. Като дойдеш до тона до на горната октава, плачът се превръща в музика. Там нещата се разрешават. Като стигне до духовния свят, човек получава свободен билет, качва се на парахода и тръгва на път. Дето мине, той наблюдава всичко и си държи бележки. Като влезе в духовния свят, човек иска да има приятни чувства. Това е възможно, когато престане да се интересува от материалните работи. Може ли, като се мести човек от една държава в друга, да вземе със себе си къщата, имотите, мебелите си? Той ще продаде всичко, каквото има, ще го превърне в пари, в ценни книжа, които ще пренесе, запример, от българската банка в някоя чуждестранна. Ако заминава за Америка, той ще пренесе всичките си ценности там. Ако се мести от Америка в България, ще пренесе всичките си ценности тук. И тъй, духовният живот не е нищо друго, освен специален път, който показва на човека, как може да пренесе ценностите си от земните в небесните банки. Който знае начин за пренасяне на своите ценности в духовния свят, той е умен човек. Този човек е добре приет в духовния свят. Същото става и на земята. Ако някой чужденец отиде в Америка, веднага ще го запитат: Имаш ли нещо в джоба си? За да живее добре в Америка, човек трябва да има в джоба си най-малко 500-1000 долари. Мнозина мислят, че Бог е любов, благост, че Той ще ги посрещне добре на земята и на небето, независимо от това, дали имат някакви ценности или нямат. Това е невъзможно. Ако бащата изпраща сина си в странство да учи, и всеки месец редовно му дава по пет хиляди лева, но през всичкото време той яде и пие, без да се учи, мислите ли, че бащата ще се радва на сина си? Той ще бъде недоволен и огорчен. Някои ще кажат, че след дълго скитане по света, блудният син се върнал при баща си, който го приел с радост. В негова чест той закла теле и даде угощение. Блудният син се върна при баща си, но след като свърши земния университет. Той яде и пи с приятели и с млади моми. изяде всичкото си богатство и, когато остана последен сиромах, без пет пари в джоба си, отиде да пасе свине. Той научи поне един занаят — да пасе свине. Като пасеше свинете, той наблюдаваше, какво правят те. Със зурлите си те разораваха земята, като посаждаха семената на дърветата. Като падало някое семе от дърветата, чрез зурлите си едни от свинете правели дупки в земята, а други — заравяли падналото семе. Значи, дърветата израснаха благодарение на свинете. Ще кажете, че това е свинска работа. Наистина, свинска работа е да заровиш главата на едно растение, но по- добре е да е заровена, отколкото да не е заровена. Като се върнал при баща си, блудният син казал: Татко, аз не можах да свърша онзи университет, който ти искаше, но свърших земния университет. Сега разбрах, че не съм достигнал такъв чин, за да ме считаш свой син. Синът трябва да е учил много. Понеже не можах да уча много, аз идвам при тебе не като твой син, но като слуга. Моят диплом е за една от най-малките служби, каквито даваш на слугите си. Големите служби нека останат за други. Като слушал думите на сина си, бащата видял, че той е дошъл до дълбоко разбиране на живота, затова го прегърнал, целунал, турил му пръстен на ръката и заповядал на слугите си да заколят най-угоеното теле за него. Синът му се върнал от странство с отворени очи, готов да се учи при баща си. До това време той никога не виждал своя баща, нито го познавал такъв, какъвто сега го видял. Той не виждал друго лице в баща си, освен строго, навъсено, което само заповядвало: Това направи, онова направи! Като му дотегнало да гледа навъсеното лице на баща си, един ден той му казал: Татко, искам да отида в света да се уча. Дай ми, каквото ми се пада, искам да придобия знания вън от тебе. Обаче, сега той видял такава любов в баща си, каквато никога не е могъл да си представи. Бащата го прегърнал, целунал и заповядал в чест на неговото връщане да се устрои голямо угощение и веселие. В това време другият син се връщал от нивата и като видял и чул веселби, движения на хора, той запитал: Какво става? Защо се прави това угощение? Бащата отговорил: Брат ти се върна от странство, дето е свършил земния университет. За неговото връщане се дава това угощение. Като чул тия думи, по-старият син се разгневил и казал: Толкова години вече, как ти работя, но ти досега не си дал за мене такова угощение. Този, който едва ли е научил нещо, ти го приемаш с толкова големи почести. На мене не си дал нито едно теле да заколя, да се повеселя с приятелите си, а за този, който изхарчи и изпи всичко, закла най-угоеното теле. Тогава и аз мога да отида в света да ям и да пия като него. Така говорел по-големият син на баща си. Баща му отговорил: Синко, всичко, каквото имам, е на твое разположение. Сега брат ти ще те замести; той ще работи, а ти ще отидеш в света да учиш. Това е психологическо тълкувание на състоянията на двамата синове и на бащата. Историята за блудния син и досега още се повтаря в света, вследствие на което хората са недоволни едни от други и се сърдят на Господа, на своя велик Баща, защо едни е облагодетелствувал за сметка на други, защо на едни е дал къща, пари, добри деца, а други е лишил от тия блага. Едни не се молят, не уповават на Бога, а въпреки това имат Неговото благословение. Други се молят, водят добър живот, а въпреки това са бедни, болни. Хората се натъкват на тия противоречия и не могат да ги разрешат. — Защо? — Те не са се домогнали до ценностите на нещата. В какво седи ценността на нещата? — В любовта. Бащата казва на по-големия син: Синко, всичко, каквото имам, е на твое разположение. Аз не те лишавам от нищо Ти трябва още да учиш, да придобиеш онова смирение, което брат ти е придобил. Ти не си още смирен. Казвам: Много благочестиви хора има в света, но те нямат смирение. Дойде някой човек при мене и казва, че ме обича. — — Много добре. Щом обичаш, ти вършиш една добра работа. Аз оценявам любовта ти. — Но аз искам и ти да ме обичаш. — Готов ли си тогава да оцениш моята любов? Като дойде при мене някой златар, аз ще извадя пред него своя скъпоценен камък, защото той познава скъпоценните камъни и може да ги оцени. Дойде ли при мене човек, който не познава скъпоценните камъни, аз няма да извадя пред него своите ценни работи. Едно американско семейство изпаднало материално толкова много, че всички негови членове дошли до голямо отчаяние. Един ден, край дома им минал един турист, който се отбил при тях да си почине. Като видял посърналите лица на децата, той поискал една цигулка да им посвири. Домакинът отговорил: Никой от нас не свири, но имаме от дядо си стара цигулка, хвърлена някъде на тавана. Ще я донесем да я опиташ. Туристът нагласил добре цигулката, изчистил я, разгледал я и останал учуден - това било цигулка Страдивариус. Той посвирил и останал много доволен от цигулката. След това предложил на домакина да му я продаде, ако не му трябва. Той казал, че цигулката е много хубава, и е готов да даде за нея голяма сума. Домакинът се съгласил на предложението на цигуларя и му продал цигулката. Ог парите, които получил за цигулката, материалните работи на цялото семейство се подобрили. Днес всички хора имат по една цигулка Страдивариус, която са захвърлили на тавана, като непотребна. Един ден, обаче, ще дойде в дома ви някой виден виртуоз, който ще иска цигулката ви, за да посвири. Той ще стане причина да свалите цигулката от тавана. Като посвири с нея, той ще ви каже, че цигулката ви е много хубава. Тогава вие ще разберете, че в цигулката ви се крият онези условия, от които зависи вашият живот. Какво повече можете да искате от това, да дойде в дома ви един виртуоз или учен и да ви научи да цените ума си, който Бог ви е дал, и да го употребявате на място? Какво по-ценно нещо за човека от това, да знае, как да употребява сърцето си, да знае, как да се разговаря със своята душа? Няма по-велико нещо за човека от това, да чуе гласа на своята душа и да се разговаря с нея. Мнозина казват, че душата е нещо отвлечено, невидимо, на което гласът не може да се чуе. Според мене, невидимите неща, именно, са реални, а видимите са сенки на реалността. Зад видимите неща седят невидимите, реалните. Следователно, реалността създава видимите неща. Реалността, сама по себе си, не може да се въплъти в никаква форма и, след като създаде безброй видими форми, тя пак остава непроявена. Колкото видими форми да създава, реалността не може да се прояви в своята пълнота. Тя всякога ще остане непроявена, все ще има още нещо непроявено от нея. Това може само да ви радва, защото пред вас се отварят бъдещи възможности. Ето, и човешкото сърце не е проявено напълно. Днес човек издържа най-много до 41 градуса топлина. Мине ли тази граница, сърцето не издържа, и човек умира. Нормалната топлина на тялото е 37 градуса. Нервната система на съвременния човек е така устроена, че може да издържа напрежение само до известна степен. Мине ли тази граница, човек се разстройва. Всеки човек иска да има повече любов, но не може да издържа високата температура на любовта. Също така човек не може да издържа и високата температура на знанието. Много от новите теории са недостъпни за умовете на всички хора, вследствие на което някои са разстроили нервната си система. Теорията на Айнщайна, запример, създаде голямо умствено и нервно напрежение на много учени. Щом не може да издържи на големи напрежения, нервната система се разслабва, както металите се стопяват при висока температура. Мнозина се стремят към духовен живот, искат да го изучат, но се натъкват на големи мъчнотии. Те говорят за духовната любов, но не знаят каква сила крие тя в себе си. Хората не могат да издържат на материалната любов, а колко повече на духовната. Един евангелски проповедник се молил дълго време на Бога да му даде възможност да опита духовната любов. След това той разказва своята опитност. Една вечер, както се молил, почувствувал, че нещо приятно, меко се влива в него и цял го обхваща. Това състояние било толкова силно, че той паднал с лице към земята и започнал да рита. Той пак продължил да се моли, но желанието му вече било да се прекрати това вътрешно напрежение, което едва издържал. Голямо е напрежението, което Духът създава в човека. Малцина издържат на това напрежение. Ако някой юнак иска да се прояви в материалната любов, той може да стисне човека така, че костите му да се строшат. И тъй, числото девет в 1939 г. означава резултат на Божествени процеси. Това число изисква съвършенство. Всички форми на физическия свят, всички чувства и мисли на човека трябва да бъдат съвършени. Това число означава завършени процеси, вследствие на което човек не може да отиде по-далеч от него. Числото три показва пътя, по който човек може да постигне резултата на числото девет. За да постигне резултата на числото три, човек трябва да работи с три велики сили; с живота, със знанието и със свободата. Работи ли с тия сили, човек непременно ще има резултат на физическия свят. Всеки човек иска да бъде красив, да има красиви вежди, очи, нос, уста, но за да придобие тази красота, той трябва да разбира основните закони на живота. Животът не е нещо празно. Той е велика реалност, велико благо, което ни е дадено. Като изучавали живота, индусите са дошли до два важни процеса: процес на разрушаване и процес на съграждане. Според тези процеси те са разделили божествата си на две категории: едни, които работят с разрушителните процеси, а други — със съграждащите. Съвременните хора се стремят не само към външна красота, но и към вътрешна. Вътрешната красота подразбира съвършенство. Светските хора се стремят към външна красота, а религиозните и духовните — към вътрешна. Да бъде човек вътрешно красив, това значи да е ликвидирал със своите слабости и погрешки. В един момент човек може да бъде съвършен. Ако приложи закона на любовта, на мъдростта и на истината, в един момент той може да се освободи от погрешките си, да стане съвършен. Когато работел в лабораторията си, дето правел своите опити, Едисон често цапал дрехите си. За да ги изчисти, той стъпвал на особен електрически диск и пущал ток върху дрехите си. В няколко минути дрехите му ставали съвършено чисти. Следователно, искате ли да се изчистите, да се освободите от погрешките си стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече върху вас. Само любовта е в състояние моментално да изчисти човека и да го върне в положението на новородено дете. Възрастният и старият казват, че в грях ги е заченала майка им. Обаче, детето никога не може да каже, че майка му го е родила грешно и нечисто. Човек е създаден чист и без погрешки. Тъй щото, щом е създаден съвършен, той се ражда такъв. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божията Любов. Така той ще прояви всичко красиво и възвишено, което е вложено в неговата душа. Какво говорят хората за вас, това не трябва да ви спъва. Те говорят отвън и вътре във вас, но вие трябва да различавате техния говор от този на вашата душа. Запример, вие решавате да направите едно добро, но нещо отвътре ви казва: Не бързай да правиш това добро, не му е дошло времето. — Направете доброто, без да се вслушвате в този глас. Това е гласът на вашия съсед. За правене на добро няма определено време. Добро можете да правите всякога. Когато бащата прави добро на бедни деца, жена му и децата му веднага го заобикалят и започват да го съветват да не прави това. Те намират, че той не постъпва правилно. — Защо? — Интересите им се накърняват. Като прави добро вън от дома си, те се страхуват, че ще остане по-малко за тях, ще се лишат от известни блага. Затова, именно, Христос е казал: „Когато човек прави добро, лявата му ръка да не знае това, което дясната прави". Само Бог трябва да знае за доброто, което човек е намислил да прави — никой друг. Когато обичате някого, когато искате да бъдете свободни, само Бог трябва да знае това. Мнозина говорят за свободата, търсят я, но въпреки това не са свободни. Като разискват върху известни въпроси, хората намират, че са свободни да изказват мнението си. Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари. Той е свободен да влезе в гостилницата да си поръча едно или две яденета, да си хапне от тях. Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен. Гостилничарят веднага го посреща и му казва: Плати! Свободен е само онзи, който носи хляба в торбата си и, когато огладнее, сяда и яде. Този човек е свободен, защото яде от своя хляб. Яде ли от чуждия хляб и не може да плати, той не е свободен. Кое е наше и кое — чуждо? Само Божественото е наше. Човешкото е чуждо. Божественото освобождава, а човешкото ограничава. Следователно, всяко нещо, което ограничава любовта, знанието и свободата в човека, е чуждо. И тъй, приемете ли Божественото, дадете ли му път в себе си, вие всякога ще бъдете свободни. Тогава любовта ви ще се прояви така, както слънцето проявява своята топлина и светлина. Далеч е слънцето, но голяма е любовта му. Когото срещне на пътя си, слънцето го прегръща и целува със своите лъчи. Няма същество на земята, което да не е било прегръщано и целувано от слънцето. То намира и ония същества, които се крият в тъмнина. Любовта на слънцето прониква навсякъде. За слънцето няма нищо скрито-покрито. Всеки, който се лишава от светлината и топлината на слънцето, т. е. от неговата любов, той е осъден на смърт. Светлината и топлината, това е изявление на Божията Любов. Затова е казано в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога". Това значи: ние живеем и се движим в светлината и топлината. Там е нашето място. От светлината произтича знанието. Няма ли светлина, няма и знание. Сега, като наблюдавам лицата на хората, намирам, че някои от тях мяза по лице на блудния син, който се е върнал при баща си разкаян и смирен. Затова, именно, баща му го прегръща и целува и в негова чест дава угощение Лицата на други мязат по лице на по-големия брат, който, като се връщал от нивата, видял тържество в дома на баща си и навъсил лицето си, като разбрал, че това става в чест на малкия му брат, който се върнал от странство. Той останал недоволен от поведението на баща си и го осъдил в несправедливост. Защо да не светне лицето на този син, като чуе, че малкият му брат се е върнал жив и здрав? Защо и той, като баща си, не се затича към него да го прегърне и целуне? Тази година изисква от всички хора да изправят мнението и възгледите си, които имат за Баща си. Не дръжте в ума си мислите на големия син, който не оценява живота, който се отегчава от работата си и казва, че животът му е дотегнал. Бъдете готови, като блудния син, да се разкаете и да съзнаете, че като сте яли и пили, като сте водили лек, повърхностен живот, отклонили сте се от правия път, от великия закон на любовта. Какво е научил той от жените? Не само че нищо не е научил, но даже е изгубил свободата си. Жената е чуждо същество за човека. Сестрата, обаче, това е Божественото, което човек трябва да има общение. Търсите ли жената, търсете я като ваша сестра. Жената е слугиня, която е дошла на земята да свърши известна работа. Трябва ли да я спирате в работата й? Какво ще й допринесат вашите любовни писма? Тя работи, за да изкара прехраната си. С вашите любовни писма вие няма да й донесете нито хляб, нито вода, нито знание. Същото се отнася и до мъжа. И мъжът е слуга, дошъл на земята да работи, да свърши някаква работа, да изкара прехраната си. Трябва ли да го спирате от пътя му? Жената трябва да гледа на мъжа като на брат, а мъжът на жената — като на своя сестра, за да могат взаимно да работят, да свършат дадената им работа. Съвременните хора не са дошли още до идеята на братство и сестринство, а се наричат ангели. Мъжът казва на жената, че е ангел, че не може да живее без нея. И жената казва на мъжа ангел, но докато се ожени за него. И мъжът, и жената са ангели без крила. Преди да се оженят, те са ангели един за друг. Щом се оженят, крилата им веднага падат. Има един начин, по който могат да израснат крила на човека за една година, даже и за девет месеца. Кой е този начин? Като приложат любовта, знанието и свободата в живота си. Знанието и свободата, това са двете ръце на човека. Като погледне дясната си ръка, човек трябва да знае, че това е истината в него, която го прави свободен. Като погледне лявата си ръка, да съзнава, че разполага с известно знание. Това изисква съвременното възпитание — не да бъдеш господар на сърцето и на ума си, но да знаеш, как да се обхождаш с тях. Не казвайте, че сърцето ви е лошо, но се отнасяйте добре с него. Не казвайте като Давида, че в грях ви е родила майка ви. Не, в любов ви роди майка ви, и ще живеете по любов. Колкото да е лош животът на вашето минало, един ден той ще се превърне в скъпоценен камък. Няма да остане нещо в света, с което Бог да не примири човека, но затова се изискват дълги години. Човек трябва да мине през големи опитности и страдания, докато разбере, че всичко, което Бог е създал, е велико. Човек трябва да разбере, че от нищо не е лишен. Стремете се тази година към придобиване на Божествени неща, защото само те не произвеждат противоречия. Всяка Божествена идея носи светлина за човешкия ум и за човешкото съзнание. Ако идеята произлиза от земята, тя носи тъмнина за човешкия ум. Всеки глас, който иде от дълбочината на земята, носи тъмнина за човека. Всеки глас, който иде от центъра на слънцето, от Божественото, носи светлина за човешкия ум. Вие ще бъдете изпитани чрез светлината и тъмнината, в които се движите. Затова е казано в Писанието: „Изпитвайте духовете"! Когато гласът иде от тъмнина, изпитвай го; когато иде от светлина, възприемай го и прилагай! Някои казват, че човек трябва да се противи на дявола, т. е. на злото в света. Не, не се противете на злото, нито се борете с него, но извадете огледалото си и го накарайте да се огледа. Огледа ли се, злото веднага ще избяга. Следователно, щом дойде изкушението във вас, веднага извадете огледалото си и наблюдавайте, какво ще стане. Чудотворно е това огледало. Огледа ли се изкушението в огледалото ви, всичко се разрешава. Огледалото е светлината на живота. В тази светлина ние се оглеждаме. Дето е светлината, там е огледалото. Бдете свободни да проявите любовта си тази година така, както никога не сте я проявявали. Това значи: проявете любовта си в Светлината на живота. Проявете мислите и постъпките си в светлината на живота. Проявете свободата си в светлината на живота. Радвайте се на всичко, което правите при тези условия, без да съжалявате някога. Каквото направите, знайте, че има Един, Който постоянно ви наблюдава. Той е Онзи, Който ви обича и Който живее във вашия ум и във вашето сърце. Той говори тихо на ухото ви, като ви показва начин, по който можете да изправете живота си. Ако Го слушате, животът ви ще бъде изправен, няма да има плач. Тази година не трябва да плачете. Който не се е доизплакал, той има право да плаче; който се е доизплакал, той требва да пее. Желая ви, тази година да се подмладите. Любовта подмладява човека. Тя доставя необходимите вещества за подмладяване; знанието прилага тия вещества, а истината ги показва. Любовта е козметиката в живота. Знанието ще приложи красивото, а истината ще покаже това, което е изработено, за да може, който види, да каже: Ето човекът! С други думи казано: Облечете се с хубавата премяна на любовта, в красивия живот на мъдростта и в удобните кройки на истината. Само истината може да даде красиви линии на очите, на веждите, на носа, на устата на човека. И тъй, понеже 1939 г. е епохална, желая ви разумно да използувате всички условия, които тя носи. Ако не ги използувате, същите условия ще дойдат пак, но в 1999 г. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес. Като мине това време, ще се убедите в истинността на думите ми. Благото, което тази година носи е резултат на Божието Слово, на Великото в света. Всички трябва да работим за възстановяване на Царството Божие и Неговата правда в нашите умове, сърца и души. Приложите ли това нещо в живота си, ще бъдете радостни и весели. През тази година не се позволяват никакви оплаквания. Желая ви, тази година да се запалите със свещения огън на любовта. Желая ви, ако не можете изведнъж да реализирате стремежите на вашата душа, поне да ги посадите. Желая ви да посадите своите добри мисли, чувства и постъпки и, като ги поливате грижливо, да видите, че сте реализирали нещо. И тогава, като си замине тази година, да бъдете доволни от себе си, че сте постигнали нещо. За онези, които изпълняват изискванията на 39. година, тя ще се продължи и в следващата. За онези, които не изпълняват великите закони, ще дойде 1940 г., която завършва на края с нула, с яйце. Значи, през тази година човек трябва отново да мъти това яйце, докато се излюпи. За да реализира своите желания, той трябва да чака добри условия на живота, които ще дойдат едва през 1999 година. За онези, които слушат и изпълняват това, което им се говори, ще бъдат постоянно в 1939 г. За тях ще се заколи най-угоеното теле и ще им се даде угощение. Всички, които присъствуват на Божествената трапеза, ще бъдат благодарни за онова, което им е дадено. Дръжте в ума си мисълта: Пътят на Божията Любов е осеян с всички възможности и условия за постижение. Беседа отъ Учителя, държана на 1 януарий. 1939 г., 10 ч. пр. об. София—Изгрев.