Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'ИЗГРЕВА'.

Открити 34 резултата

  1. 16. ОБРАЗИ ОТ МНОГОЦВЕТНАТА ПОЛЯНА НА ИЗГРЕВА С Неделчо Попов бяхме заедно. Карахме студентските години заедно, но по едно време се разделихме, защото пътищата ни се разделиха. Той стана оценител и университета за него загуби значение. Аз трябваше да уча, а той търсеше компания, време да минава и заради туй се разделихме, да живеем отделно и да има време аз да уча. Туй между другото го казвам. Сега да ви кажа нещо за неговия характер. Той много по-късно влезе в братството, обаче стана много близък с много приятели, защото е по-общителен. Да ви кажа един интересен случай: Един път ни повикаха за някаква справка в 8 участък. Ние спадаме към 8-ми полицейски участък, тия от Изгрева. За някаква справка и докато чакаме реда на опашката, доста хора сме се събрали, 20-на души. Той пусна някаква смешка. Всички се засмяха и оня отвътре през прозореца погледна кой говори и видя, че е Неделчо, и той се усмихна. Когато дойде неговият ред, каза: „Тук има нещо нередно, ама хайде, ще мине така. Хайде, отивай си." Само заради туй, че пусна смях, развесели, ободри духа на всички, оня беше снизходителен към него. „Има тука нещо нередно, ама и тъй ще мине. Хайде, отивай си." На другите пита, дават обяснения и т.н., указания, а на него каза: „Отивай си!" Към него е снизходителен. Значи само заради туй. Бързо общуване. Общуване, да. Аз по-трудно свързвам приятелство. Аз ще държа много на него. Той имаше по-остри пръсти, пръсти заострени, това са хора, които са склонни към бързи възприятия, ама по-бързо ги забравят Той беше с остри пръсти, моите са квадратни пръсти. Сестра Николина Балтова. Тя живееше в града някъде зад сметната палата. Аз за първи път когато дойдох в София, там ме настаниха, на квартира в кухничката й, там за няколко дена, докато чакам. В кухничката й имаше едно миндерче и там спях, а пък тя беше вече на Изгрева, а пък брат Балтов беше в съседната стая, момичетата минаваха през кухничката и отиваха във вътрешната стая да спят. Тя имаше две дъщери, почти на моя възраст бяха. Но интересното тука, ще ви кажа един момент, когато изпаднах в едно особено положение, деликатно положение. Аз знаех да чета молитвите, присъствал съм на молитви и четях някои молитви, знаех някои песни. Знаех ги, ама брат Стоименов ни ръководеше и след него мога да пея, обаче самостоятелно не мога. Братът станал рано и чувам аз, че чете оттатък молитва и не ми е удобно сега да го прекъсна, да отида, когато той си е почнал молитвата. Той е в молитвен дух. А да остана там, в кухнята, да си правя молитви, не можеше, защото две момичета непрекъснато минаваха. И щяха да ми попречат. Тогава се изпълняваше наряд от половин час и повече. Отидох при брата, той ми каза коя песен се пее там: „Благославяй, душе моя, Господа", обаче аз никога не съм пял пред чужди хора. Изпях само първия куплет, а то се пее три пъти и се продължава. Аз изпях само един път и спрях. „Брат, продължавай, продължавай още." Аз викам: „Стига толкоз." Пък аз се стеснявам, не мога да си намеря място и братът помисли, че аз съм от тези, дето се приспособяват или нещо такова и веднага затвори беседата и той не искаше да чете по-нататък. Да, помисли, че аз съм някакъв външен или случаен човек, или кой знае какъв, пък аз потъвах, изгарях от стеснение. Ей това ми беше спомена с брат Балтов. Брат Балтов купува одеала и др. работи да обзавежда къщата. Дойде някой и тя, жена му, Николина Балтова, го попита: „Не ти ли трябва някой стол? На ти, вземи си този стол, на ти едно одеяло, на ти туй, на ти онуй." Той внася, тя изнася. Той внася, тя изнася и мисли, че върши волята Божия. Ама тя не работи, мъжът й работи, а тя оголва къщата. Че тя по този начин беше изпитание за брат Балтов, за мъжа си. А брат Балтов много приличаше на брат Боев. Малко по-височък от брат Боев, с половин глава. Много си приличаха брат Балтов и брат Боев. Тя беше домакиня. Той купува, а тя раздава, раздава, защото Учителят бил казал в една беседа, че Исус е казал: „Раздай всичко и тръгни, и ме последвай." Да, ама друг да работи, да печели, да събира, да пълни къщата, а друг, дето не работил, да я изпразва. Ето това е разминаване със Словото. Та някой път изпадаме в такива особени положения. Сега мога да ви разкажа за брат Цеко Ятулов, с когото от 1925 до 1928 година живеехме заедно в София на ул. „Фердинандова", сега „Христо Ботев" 85, близо до английската легация. Сега там има блокове, но тогава живеехме там с него и Петър Арабаджиев и сестра Стойна, на тавана живеехме. Това беше по времето, когато се създаваше Изгрева. Все още сестра Янакиева живееше към Руския паметник, имаше там някаква стаичка, която беше обиталище на студенти, като прииждат студенти. Кой от где изпадне гладен, няма къде да спи, там сестра Янакиева ги посрещаше и всеки ще намери една супичка да хапне, колкото гладен, колкото и жаден да е. Борис Николов, Георги Радев и др., всички я знаеха като сестра Янакиева. Там, при нея отиваха студентите, нямаше къде да отидат и тя решава: вече Учителят като е на Изгрева, и тя иска да отиде на Изгрева. Събира си багажа, който не е много, за кола няма, пък на гръб да се носи май множко. Брат Цеко беше много услужлив в това отношение, Бог да му дава светлина, на никого не отказваше. Каквато и услуга да иска някой от него, ще я направи. Винаги с усмивка посрещаше и вършеше услуги. Брат Цеко, той беше по услугите. Един път сестра Янакиева му казала: „Брат Цеко, да ми занесеш багажа на Изгрева." Аз не съм присъствал, нов тоя смисъл. „Да ми занесеш багажа на Изгрева, там да се устроя." - „Да го занеса, сестра." - „Аз ще дойда да го приготвя и някоя вечер късно, когато има по-малко хора по улицата." Случило се обаче, че времето било тъмно, нямало луна и не се вижда и брат Цеко към 10-11 часа отива, но багажа предварително го приготвя, сложил едно върху друго, направил го като кула. Завира се отвътре, оставил една дупка, за да наблюдава. Багажът представлява няколко магарета, един тюфлек, сламеник, туй-онуй, магаретата обикновено легло, черги, възглавници и др., нагласил ги. Два пъти да отива, много е далече. То е 3-4 километра и оттатък още, стават 5-6 километра. Много става. Щото трябва да мине цялата улица „Скобелев", после цялата „Патриарх Евтимий" и по „Граф Игнатиев" нанагоре, много дълъг път и да отиде два пъти му се вижда много и затова натоварил багажа повечко и тръгва, и решава да го занесе на един път. Натоварва се и влиза под тази подвижна кула и тръгва, нощно време върви посред улицата, няма никакви превозни средства, да не пречат на него и той да не им пречи. Като наближава вече поста, дето се разделя пътят при Семинарията за Изгрева, там имаше пост. Сега няма май полицейски пост. Имаше навремето стражар да пази и той, стражарът, в тъмното вижда, че нещо се приближава, ама не може да разбере какво е това. Нито каруца, нито се чува звън, нито кола, нито се вижда нещо и в тъмното приближава към него, а пък безгласно и той, стражарът се слисва, уплашва се. Вика: „Кой е там?" А някой там отговаря в тъмнината: „Свой!" - „Абе, гражданино, кой си, как се казваш?" - „Цеко от далеко." - „От где си?" - „От слънцето." А пък тогава Учителят държал една беседа, в която казвал: „Като ме питат откъде съм, отговарям: От слънцето." И Цеко използвал готовия отговор и казал на полицая, че е от слънцето. „Абе, гражданино, ти шегуваш ли се, знаеш, че веднага мога да те арестувам" и веднага завърта телефона до участъка, идва човек и веднага го арестуват и го закарват в участъка, с багажа заедно. Отива на 8-ми участък. Значи пътя не му стига до тука пет километра, сега още един километър до 8-ми участък, половин километър и нещо. И отива, а към 12-1 часа има там дежурен следовател. Отива, качва се на втория етаж, като оставя багажа долу и се качва, Следователят го пита: „Как се казваш?" - „Цеко от далеко" - „От где си?" - „От слънцето." - „Абе, гражданино", викнал той и чукнал на бюрото. Казал: „Ти се шегуваш, бе, знаеш ли, че аз мога да те пратя в затвора?" - „Ще ме пратиш, ако Господ е казал." Той му казал: „Казал, не казал, сега ще видиш ти." И ударил с юмрук един път бюрото. В тоя момент лампата се разлюляла. Разбрали, че има земетресение. Следователят забравил следствието, забравил всичко, скочил и бяга навънка. Всички се разбягали. Цеко останал сам, никой не го търси, слязъл долу, вземал си багажа, никой не го спира. Всичко се изпокрило, избягало и Цеко се връща и си занася багажа. „Какво носиш?" - „Багажа на сестра си." - „Коя сестра? Къде го носиш?" Ей такава една работа - спомен за брат Цеко. Нося багажа на сестра си, Цеко от далеко. От къде идва - от слънцето. Освободили го. Брат Цеко как се подвизаваше. Понеже Учителят ни съветваше вечерно време и сутрин, когато намерим време, да четем Библията и да размишляваме върху нея, брат Цеко вечерно време ходи, ходи, ходи-къде ходи, посещения прави по приятели, спре се тук-там и се върне към 10-11 часа. Ама нали е казал Учителят да се размишлява, взема, отваря беседата и чете. Ами той отваря беседата, ама той вече е уморен. Докато прочете, една-две минути да прочете и заспива. А нали сме в една стая. Викам: „Брат Цеко, ами ти заспиваш, бе. Легни и се наспи!" - „А, не, не, трябва да размишлявам." И пак клюма, пак клюма, какво ще размишляваш, бе брате. Та така размишляваше брат Цеко, но беше интересно друго едно нещо, че беше предан, услужлив и се жертваше за другите. Стефан Деветаков от Изгрева. Той още не живееше на Изгрева. Току-що беше дошъл от търновските села, как се казваше, забравих му селото. Научил той, че живеем на един таван без пари. Един месец с пари и един месец, когато вземем заплата 600 лева, по 150 лева давахме за наем. Ама там няма легло, на тавана занесеш си багажа, направиш си едно легло, целият таван е на разположение. А пък на тавана, там има всичко старо и негодно и пълно с дървеници. Денем, както и да е, но нощно време ни атакуваха милиони дървеници. За да се спасим от дървеници, всяка неделя купувахме по половин килограм нафталин. Нали насипваме, правим си аура, бяла аура от нафталин. Да не могат да минават. Ама дървениците знаеш, много са хитри. Катерят се горе по покрива и отгоре падат по лицата ни, и почват да те хапят. Заобикалят нафталина. Спущат се отгоре като с парашут. Една вечер казвам на брат Стефан, така и така. Вие може да дойдете, но трябва да питате хазаите. Ако ви приемат - добре, таванът широк. Ние там сме, сестрата в една стая, пък ние, братята, сме в друга стая. Там друга стая, ама де минал в една стая, де минал в друга стая. Такова, таванско. Нито измазано. И тогава той питал хазайката и тя се съгласила И той си донесе една чергичка и възглавничка, донесе си багажа под мишница и един ден до един от комините си устрои леглото. Аз предварително го предупредих: Брат, викам, има много мравки там, има много дървеници. Нощно време те излизат. „А-а, аз мога да живея с дървеници. От дървеници не ме е страх." Гледам и си викам,: „Брей, попаднахме на човек, който има власт върху дървениците." А той ми се усмихва „Зная как да ги командвам дървениците." И с интерес гледа така. Викам на приятелите си: „Него не го е страх от дървеници." Ще дебна, ще скоча и ще видим като излязат дървениците, какво ще прави. По едно време гледам през нощта, запалил той свещта - свети. Тук чукне, там чукне, чука, чука, чука, чука ... По едно време викам: „Брат Стефане, какво става с тебе?" - „Абе, остави ги, те никакво отношение нямат, не разбират от молитва." Той мисли да се моли и да им внушава да не го хапят. Хубаво, ама не става. Сутринта, без да се обади там на никого, събира си багажа и изчезна. Така напусна брат Стефан Деветаков евтината квартира с милион дървеници. Не му помогна нито молитвите, нито внушенията към дървениците. А се смяташе за окултен ученик. Три години изкарахме на тоя таван. След туй аз се прехвърлих на Изгрева вече. Лятно време бяхме на Изгрева. А на поляната килим - от многоцветни треви и цветя. Образи на ученици многоцветни и разнолики.
  2. 11. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА В. К.: Как ставаха първите събори? Тук виждаме някои маси направени, сервирани. Кой ги строеше тия маси? Г. С.: Братята от провинцията идваха няколко дена преди да започне съборът, приготовляваха тези подвижни масички. Те бяха ниски масички, около 30-40 см над земята, тук както се вижда от самата снимка. Край тях насядвахме, младите хора разнасяха яденето, младите хора сервираха, те бяха като келнери така, между които бях и аз на времето. Бяхме в бяло облекло: бели панталони, бяла риза, бяхме боси тогава - нали лятно време. Така разнасяхме храната и се радваме. В. К.: Виждам тук едни големи бидони, грамадни чайници, с които наливат вода. Г. С.: Това са чайници за вечерно време, за чая. В. К.: Как преминаваше един събор тогава? Г. С.: Ами как? Сутринта започва с молитва, гимнастика, към 10 часа - беседа. През останалото време водят се разговори, разучават се песни по групи, хората се опознават. Много интересен живот беше. Най-интересен беше съборът 1927 година. Имаше много хора от София и провинцията. Но и нашите хора бяха добре организирани, не позволяваха да се влиза произволно на събора от външни хора. Ако познаваш някого, ще повикаш някого от братството и с него ще можеш да влезеш, да разгледаш събора и после да излезеш. Не позволяваха тъй да се влиза, като на панаир. Имаше постове. И аз съм бил поставен на някоя врата да пазя и денонощно съборите се охраняваха така. И през деня, и през нощта. Същото беше и в Търново. Например, да не нападнат, когато хората спят или да крадат и да направят някакъв смут и пр. и пр, От такива съображения се правеше това, като се поставяха постове. Брат Петко от Шумен, капитан Петко Христов от Шумен, той беше на военна служба още, той беше тъй да се каже оторизиран да се грижи за охраняване на събора и той нареждаше младите хора на постовете. Всеки пазеше там по два часа - кой колкото може и така. Понеже споменах името на Стоян Ватралски, ще кажа нещо за него. Стоян Ватралски е бил съученик на Учителя, състуденти в Америка, в Бостън и оттам се познават и когато дойде тука, в България, той издаваше вестник „Зорница" на евангелистите, евангелистите - методисти, Те са няколко категории - евангелисти - методисти. Няколко приятели го поканиха на събора и той присъства. Беше на гимнастиките и аз бях даже зад него, когато правим гимнастики. И той казваше, после пишеше във вестниците: „Бях в плен на Белите братя". Да, в такава форма го писа и изказваше своите впечатления. Но то в самата книжка е писано кои са Белите братя. Казва: „Г-н Дънов се радва на такова обаяние, на което малко хора са се радвали - казва - преживе. На такова обаяние. Всички, като споменат името на Учителя, с особен трепет го изговарят и това е много рядко явление, и отношенията между хората от братството са брат и сестра. Няма Иван, няма Драган. С една топлота, което нещо е много хубаво, дано се запази!" Така пожелава той. В. К.: Аз тази книжка съм я чел, но данните, които дадохте, че са били съученици, това никой не го знаеше. Затова са необходими тези неща. Г С.: За Неделчо Попов да ви кажа, тогава той (1926/1927 година), това бяха първите години на въвеждането на Неделчо в братството. Той, дето четеше беседи, четеше наши книги, обаче на събрание не беше идвал и затуй се смяташе като външен човек. И на събора не го пуснахме да влезе. Той гледаше отвънка как ние, младите братя, разнасяме яденето и той просто със завист гледаше на нас. „Виж, те са вътре, а пък аз тука, вън от оградата!" Като пренебрегнат и т.н. Та туй го казваше Неделчо, де. В. К.: Къде преспиваха приятелите в ония години? Г. С.: Времето беше хубаво, бяха си направили временно такива палатки с черги, с одеала или пък платнища си бяха направили и всеки си спеше под покрив. Всичко беше нагласено - в случай на дъжд, за всеки да има покрив. Но времето беше хубаво. Значи това са първите събори на Изгрева. Лятото на 1927 година го почнахме (салона) и същата година го завършихме и проведохме събора. Ето на, тука, още незавършен салонът. Незавършен салонът, стъклата не бяха поставени, нито столове имаше, нито нищо и сядахме направо на дюшемето сядахме така. А пък тези са отвънка, на снимките, които показвате, които не се събираха вътре, отвънка са. В. К.: Значи вътре, направо на дюшемето. Г. С.: Да, в първите години така беше, още не беше завършен салонът. Обаче сложиха покрива и за 19 август 1927 година вече салонът беше в процес на работа. Обаче сложиха покрива и за 19 август 1927 година вече салонът беше готов и в това състояние както е дадено тука, на снимката. В. К.: Значи, това е салонът и съборите в първите години. Картината е от събора. Всички с бели рокли, това е лятно време. Г. С.: Да, лятно време беше. Ето, някои с черги, някои с одеала, разни работи - всеки според възможностите си. Бяхме бедни, бедни години. В. К.: Сега тука, това са други събори, насядали на пейки много хора. Това са други години, също събори. Снимки на други събори. Г. С.: Ето най-първото положение на Изгрева. Всичко беше угар. Ето борчета, бяха току-що посадени скоро борчета. Наоколо няма никаква къща. Беше голо поле, ниви на селяните от с. Слабино. Изгревът на хоризонта се вижда на тази снимка. Това са първите заселници на Изгрева. Тука ги виждаме с палатки, с бараки. Ето я Верка Куртева, моята балдъза, това е Изгрева в първите години. Това е слънчевият часовник. Това е Иван Кисьов, на сестра Иринка Кисьова мъжът й. Тука виждаме Борис до клетката. В далечината се вижда. Обаче другите двама не мога да ги позная кои са. Ето я Гръблашева - съпруга на Васил Гръблашев, който живее в Америка. Там отиде, струва ми се, с Учителя заедно, и след туй Учителят се връща, пък той си остава там. Продължава да си живее там. Той някои книги е превел, окултни книги, но не си спомням имената на книгите. Васил Гръблашев. В. К.: На тази снимка този тук се казваше Атанас Николов. Какво ще ми кажеш за него? Г. С.: Атанас Николов в Севлиево беше. Сава Калименов издаваше вестник „Братство". Той имаше издателство там. По едно време си разпредилиха работата. Печатницата беше в начало на Калименов, а пък издателството - на Атанас Николов. Той издаде и Есперанто-български речник. Същият издаваше и „Вегетарианска-есперантска библиотека" Беседите на есперанто ги превеждаше подзаглавие: „Нова култура". Това издаваше. В. К : Атанас Николов. Той е, който издава на есперанто неща от Учителя. Може и други да са издавали, но той като библиотека, като серия ги издаваше поредно. Аз имам дори някои от тях, десетина брошури от тях имам. И други има, които са превеждали на есперанто. Брат Пампоров е превеждал на есперанто. Сестра Петра Шелингозова живее в провинцията. Той, брат й е женен, има деца. Има момиче, на коетозабравих името, 10-12 годишно. Тя не им се меси на техния живот и те не се месят на нейния живот, обаче момиченцето по своя инициатива става вегетарианка, а майката, като се отказало то да яде месо, майката изпада в тревога. И се върнала, и на кавга е готова така не само да избухне, ами така и на саморазправа, защо тя накарала дъщеря й да не яде месо. Пък сестра Петра й казала: „Бульо, нито съм й говорила - какво може да се говори на такова дете? Нито съм й говорила, нито нищо. Пък. като е решила, това е нейна работа." - „Ти си я убедила, ти си я накарала да не яде месо." - „Аз нито съм я накарала да не яде, нито ще мога да я накарам да яде", й казала Петра. Обаче родителите казали: „Сутринта ще заколим кокошка и ще и кажем да яде." И легнали с това решение. Тя, като се разтревожила - сега детето ще бъде подложено на тормоз и тогава вечерта до късно, като останала самичка, написала писмо на Учителя. Писала подробно как е изложено момиченцето на опасност. „И сутринта. Учителю, ще колят и ще я накарат да яде. Какво да правя, да й помогнем." И затворила писмото, и сутринта ще отива да го пусне на пощата. Преди да пусне писмото в пощата - писмото и до сега стои в нейната архива, не е пуснато в пощата - обаче сутринта никой не се сетил нито кокошка да заколи, нито да се занимава с детето. Всички отишли по работа, като че ли не е било въобще. И тъй се разминал случаят да. Писмото написано, обаче стои в архивата, а пък отговорът се получава, те забравили въпроса за този скандал. Писмото написано, мисълта заминала към Учителя и се получил отговорът и така момичето само станало вегетарианка. Друг интересен случай. Има един подобен случай с един брат на Изгрева, на Крум Няголов дядо му. Костадин се казваше, ама забравих презимето на дядо Костадин. Сетих се: Костадин Стойчев. Те са от Бургас. Жена му беше в болница. Тя работела в Бургас, в пощата. Било е много отдавна. Заболяла била от гърло, много тежко било положението. Просто лекарите не могат да помогнат и тогава той се е принудил да пише писмо на Учителя. Пише писмо на Учителя, какво е положението, какво са опитали, какво е, че не може да се помогне. Сега моли за бърза помощ. Написал писмото и сутринта отива на пощата първо да пусне писмото. Преди да пусне писмото, сутринта, като отива на пощата, получава телеграма - отговор на писмото, Писмото още в джоба му, пък Учителят му отговаря:" За жена ви така и така ще направите " И направили, и в скоро време тя оздравяла. А препоръчано щял да го праща. Това е ученикът, който има връзка с Учителя. Да, това е потвърждение на този закон. Ето, на снимката виждаме чешмата с надписи. Чешмичка хубава. Беше на ъгъла там, до боровете, имаше надписи, имаше и образи с един орел, една сърна, имаше и един човек така и т.н. Знам, че тях ги работи Борис Николов. Ама тези вътре кой е работил, може да е бил същият, А друга е чешмичката в елипсата. Имаше една елипса и около елипсата по кръгове на цимента фигури на зодиака. Чешмата е зодиакът. В. К.: Сега тука е тази клетка, астрономическата. Г. С.: Да, наблюдателница, метеоролическа. Има термометър, барометър и разни уреди, които само Георги Радев ги проверяваше. Георги Радев, той работеше там. Това е Изгревът по ония години. Представлява една поляна с насадени малки борчета. Да, туй е гората. Тази поляна се е казвала Баучер някога. Някога е била на някой си бивш американски консул. Казвал се Ваучер. От неговото име нарекли местността Баучер. Вилата на Баучер, на Баучер и така станало мястото на Баучер. В. К : Това е първата сграда, която е построена, така ли? Г.С.: Това е първата сграда на Изгрева, която е жилище за Учителя. Дотогава Учителят квартирува на ул. „Опълченска" 66, у семейство Гумнерови, Петко и Гина Гумнерови. Те са мъж и жена, те са му дали прием, обаче след като се построява Изгрева и му се направя жилище, Учителят се изнася и напуска вече града. Напуска града, макар че там си има стая и т.н. Обаче той вече живее горе, на Изгрева. В. К.: Сега тука тази котва „Глава на Твоето Слово е истината", кой я прави? По идея на Учителя ли е ?Г. С.: Вероятно като символ е, но кой я е правил, не знам. Не мога да си спомня. В. К.: Искам да питам, това е сега балкона на Учителя, нали? Г. С.: Балконът на Учителя. Той там излизаше, салонът е отдолу, тука е стълбището. Тука е приемната. В. К.: Той излизаше ли горе на балкона? Г. С.: Някой път е излизал. В. К.: Какво представляваше тази сграда, солариум ли е била, какво? Г. С.: А, не, там имаше наблюдателница. Той имаше там астрономическа тръба, да наблюдава. Да наблюдава вечерно време звездите. Това беше построено по негова поръчка, то беше остъклена тераса. В. К.: Значи това е къщата на стенографките, „Парахода" - обикновени дървени бараки. Г. С.: Това са бараки, допълнително правени. Ето го и „Парахода", зад тази барака. Виж как е извит Параходът. В. К.: Разкажете ми спомена за д-р Иван Жеков. Г. С.: Д-р Жеков си беше ветеринарен лекар и беше облечен с бяла престилка и сестрите, които бяха дежурни около кухнята, и жена му беше между тях. Те се грижеха за кухнята, за уреждането там с големи казани, за около 1000-1200 души народ трябваше да се сгогви ядене. Значи в няколко големи казана се приготвяше манджата и там същевременно имаше и големи бакърени чайници, да се сервира вода по всяко време. Всеки, който желае гореща вода, може да получи от там. Длъжни бяха да му дават. Един брат отива да иска гореща вода и пита: „Сестра Жекова, може ли да ми дадете една гореща вода?" Д-р Жеков, обаче, с всичката си сериозност - той обича да се шегува, ама онзи не знае това, не го познава - твърде сериозно го запитва: „А защо викаш на жена ми сестра, бе? Отгде ти е сестра на тебе, тя не те познава!" Той, оня, сконфузен се обръща към другите: „Тоз, кай, не е ли от братството?" Всички се усмихват. Д-р Жеков, такъв си беше той, обичаше да се шегува. Със сериозен тон говори и човек може да се смути.
  3. 5. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА За Олга Славчева почти не си спомням. Само това, че ми беше дала една книжка с нейни стихове. Но като че нейните стихове не се харесваха и не се търсеха твърде, защото имаше оставени сто и няколко книжки и нито една не се продаде, докато тя минава да проверява. Това някак като че я умъчняваше, но нали не са длъжни хората да харесват всичко и толкова. Преди да отида да живея на Изгрева, аз живеех на ул. „Мърфи", до военното училище. Оттам трябваше да минавам нанагоре, край ветеринарния факултет, по едни кални улици, по които имаше копани ями и нощно време често съм се спъвал и уморен съм стигал, но аз вървя нанагоре, защото Учителят казваше, ако пропуснеш една лекция без уважителна причина, ти си изключен от школата, не си повече ученик или по-ясно казано, ти се самоизключваш. И ние много държахме на това да не пропуснем лекция. Каквото и да е времето - и дъжд, и град дори, ние отивахме най-редовно. Ако се измокрим, дрехите изсъхват и тъй никои не пострада от тая работа. Така една нощ имах много трудно пътуване нагоре - падам, ставам, падам, ставам, а дъждът си вали, докато най-после изляза на алеята и поема нанагоре към Изгрева, така отивахме. През 1926 година, на събора в София бяхме направили на Учителя една катедричка - малка бяха направили, защото имаше много силно слънце. Аз съм присъствал тогава. Кой знае къде съм бил седнал и аз. Това са същите снимки от 1926 година, които ми показвате. Тогава Изгревът беше една поляна. Само приемната стаичка на Учителя беше построена. Ето това е ниската стаичка. А салонът го правиха 1927 година. По-късно го правиха. Сега тук виждаме един друг събор - 1927 година. В далечината виждаме салона. Той още не е завършен, няма прозорци. Тогава дойдоха братя от провинцията и го построиха. Болшинството съборяни бяха на палатки тогава, по градове бяхме разпределени. Търновци, варненци, русенци, бургазлии и пр. Айтозлии и те също си имаха отделно палатки. Ето и тук тая снимка е по същото време защото още не са сложени прозорците на салона. Другите снимки са от събори от по-късни години, защото са пейки сложени. Ето, тука виждаме салона, приемната на Учителя. На поляната имаше един навес, при който в лошо време се приютявахме. Друга снимка - ето салонът и пейките пред него, ето и трапезарията. Ето друга, пак от първите години - тука имаме маси, но още нямаме тия, еднокраките маси. След това бяха направени еднокраки маси, боядисани в бяло. Бяха хубави. Ето, това е 1926 година. Кой знае къде съм. като нося манджите. Бях бос тогава. Това беше през август 1926 година. Пиши го. Ето една снимка от гр. Казанлък, където Учителят се снимал на балкона на къщата на Д. Дуков, Тука виждаш къщата на Марин Камбуров. Друга една снимка, заснета - младежи пред бараките. Е, тази снимка ми трябва. Този е Георги Радев, този е Генчо Алексиев. Аз събирам данни за Генчо Алексиев. Искам да пиша за него. Това е Елиезер Коен - евреинът, Колю Нанков. Борис Николов, сестра му Цанка. За Генчо ми трябва снимка, ама отделно, малко по-увеличено да бъде. Все пак имаме документация за съборите на Изгрева. Значи тук е имало живот. А сега няма, защото го няма Изгрева. Разрушиха го. При един от съборите - разказва брат Боян Боев случката: Пред салона, пред стаята на Учителя (Той живееше горе, тука е гостната му) се били събрали и приказвали по някои въпроси. Били 5-6 души, между които и брат Боев. По едно време Учителят рекъл: „Чакайте, имам работа до горе." Прескача до горе и те продължават да си водят разговорите и все поглеждат нагоре, по стълбите, чакат Учителя да се върне. Минават десет минути, 20 минути, половин час. Учителят не се връща. По едно време гледат, Учителят идва откъм боровете и тогава един друг се питат: „Абе нали бяхме всички при стълбите, не го видяхме кога е минал край нас и е отишъл към боровете." А пък той им е създал случай да видят, че той може да се пренася. Оттук излиза, а оттатък идва. Мисля, в томчето „Все, що е писано" казва: „Аз мога да разпръсквам своето тяло." Имаме много случаи, когато го викаха в полицията на времето, и там е правил някои неща. Един път го арестували и поставили отвън въоръжен полицай да го пази на вратата. По едно време го потърсили, отворили вратата, гледат вътре - няма го. И след туй нещо му се заканвали ли, нещо такова. След малко гледат - Учителят пак вътре. Викат: „Нали го нямаше? Ние го търсихме - стаята празна." Питали: „Кога излезе?" Обвиняват часовоя: „Ти си го пуснал." - „Не съм." Пък Учителят отново се връща в килията да им докаже, да отговори, че той пак се връща там при часовоя, за да види, че не го е пуснал. Значи по негова воля може да седи, а може и да да си отиде. Тук има две снимки от самия салон, те са през време на беседа в салона. Това е Дора Карастоянова, тази е артистката Цветана Арнаудова, която игра ролята на баба Парашкева - майката на Георги Димитров в едноименния филм. Брат Епитропов веднъж се разболял тежко, имал циреи по врата и целият му врат бил отекъл и бил в тежко положение. Жена му, която беше известна на Изгрева като „баба хаджийка", защото те са ходили някога на Божи гроб, отива при Учителя разтревожена и казва: „Учителю, Петко е много зле, какво да правим?" - „Ах", рекъл Учителят, „нищо му няма, ще оздравее." - „Знам, Учителю, че ще оздравее, ама ние мислим да оздравее с кондурите и панталоните." - щото Учителят на никого не е казал, че ще умре. „Ще оздравее." И тя помислила, че ще оздравее, нов другия свят. И тя рекла: „Да, Учителю, ама ние го искаме с кундурите и панталоните." Учителят дал някаква рецепта как да го лекуват. След няколко деня пробиват циреите, много нечистотии изтекли и бай Петко с кундурите и панталоните се разхождал из Изгрева, за радост на баба хаджийка. Баба хаджийка беше една от добрите готвачки на Изгрева. Беше постоянно в стола. Тя, сестра Милева, сестра Вълчанова и други някои възрастни сестри бяха почти постоянно там и ръководеха работата в стола. Един път по Великден решили дежурните сестри да направят някаква манджа, ама като за Великден. По-хубава манджа да бъде за Учителя. И тогава занесли му някаква манджа, а пък когато дошло време да се вдига трапезата, виждат, че Учителят нищо не е вкуснал от манджата. Казали му: „Учителю, вие сигурно не харесахте манджата - не сте яли нищо." - „Не, рекъл той, манджата е хубава, ама аз днес бях на обед при бедните." Той ял само хляб и лук. Било Великден. Другите ядат баници, яйца, козунаци. Той вземал една глава лук, чукнал я и ял само хляб и лук. „Аз, рекъл, днес бях на обед с бедните." Това нещо така е записано в записките: „На обед при бедните."
  4. Ани

    08 - 03. НА ИЗГРЕВА

    3. НА ИЗГРЕВА От 1930 до 1941 година живях на Изгрева. През това време съм имал срещи с Учителя, когато съм имал някаква нужда. Аз съм може би от ония хора, които са имали най-малко срещи с Учителя. Смятах, че сам трябва да разрешавам задачите си и няма какво да обременявам Учителя с това, докато всеки ден пред вратата на Учителя имаше цяла върволица, опашка имаше, да чакат за среща с Учителя. Аз съм отивал само в такива случаи, които са били много важни за мене. Един случай имах, когато през 1936 година завърших свободния университет, отидох приУчителя и му казах: „Учителю, по случай завършването на университета искам да дам една вечеря на братството тука. Може ли в събота вечер?" - ,.Не, рекох, отложете за неделя вечер, защото събота вечер съм зает." И така направихме вечерята в неделя вечерта. Беседата беше на обед, а вечерята - вечерта. На вечерята бяха към 120 души. Искам да кажа тогава колко евтино струваше. 120 души с половин заплата, 600 лева, можах да ги нахраня. Имаше сирене, халва, чай, такива работи. Много хубаво прекарахме. Тогава такава беше традицията: Който има някакъв весел случай в живота си, по тоя начин изразяваше своето отношение към обществото, като събере всичките на вечеря или на обяд и т.н. Така сме постъпвали. От 1930 до 1941 година аз съм бил на Изгрева. В разстояние на десет години съм бил на Изгрева, а там се печаташе Словото на Учителя Дънов. Словото се печаташе в печатницата на „Земеделско знаме" на ул. „Врабча" 2. „Житно зърно" мисля че печаташе друг печатар. Влад Пашов там работеше, мисля, че школните лекции се печатаха. Отначало ние си имахме печатница на ул. „Оборище" 24, там беше салонът и беше къща на брат Радославов Иван, който беше много известен като историк на времето. Един от най-добрите историци на времето. В. К.: Как се построи салонът на ул. „Оборище" 24? Г. С.: Аз отидох при заварено положение. Кой и как го постори, не зная. Наши приятели са го построили. В. К.: Значи това е било къща на Иван Радославов. Г. С.: Дворът на Иван Радославов, къщата си беше вътре и салонът беше до нея. В двора имаше барака и там беше печатницата. Знам, Влад и Сава Калименов отначало там са работили. Една сестра от Панагюрище, забравих й името, Виола ли беше забравих, тя работеше в печатницата, а аз тогава бях в държавна печатница. Това беше малка печатница, няколко каси там и тези необходими съоръжения - машини при избор на много букви - много малко бяха. Затуй отначало първите книги не са така добре технически издържани, защото нямаха условия приятелите. После така Влад беше самоук човек. По-нататък при братя Малджиеви в Русе са печатали. Не знам дали е бил наш човек или съмишленик, или пък като търговец просто е имал отношение към нашите хора, но нашите хора го предпочитаха. В Пловдив брат Стоицев - Михаил Стоицев. вземаше някои лекции, беседи отделни и ги печаташе на свои средства в Пловдив, в печатницата и след това ги раздаваше на приятелите, подаряваше ги - отделни брошурки. Туй правеше брат Стоицев и някои други хора са го правили. В Казанлък имаше печатница, обаче не успяха да я запазят и после държавата я взема.
  5. 1. КЪДЕ Е ИЗГРЕВЪТ Един зимен ден, в неделя, една селянка с бяла забрадка слязла от трамвая при Семинарията и попитала за Изгрева, за който само била чувала, но не била ходила. Тя била изтощена от дългото боледуване и отивала да търси свои близки. Хората й посочили пътя за правата алея, която водела към Изгрева. Тъй като селянката нямала придружител, тръгнала сама през боровата гора. Като повървяла стотина крачки, непознат мъж й пресякъл пътя и я загледал подозрително. Селянката го попитала доверчиво: „Господине, знаете ли къде е Изгрева?" - „Знам", отговорил непознатият. - „Къде е, упътете ме. Много ви се моля." - „Вървете след мене", казал й той, като се отбил по една пряка пътека. Селянката тръгнала след него, но нещо не била спокойна. Сякаш нещо й казвало: „Не е този пътят." И тя се върнала, да продължи по широката алея. В него момент тя се помолила за помощ от Учителя. Десет часа минавало. Салонът на Изгрева бил пълен. Беседата започнала. Било зимен, неделен ден. В същия час брат Мирчо бил още в къщи и се приготвял да излиза с лекциите в ръка, понеже бил пред изпитна сесия. В това време получава една мисъл, да излезе навън, понеже времето е хубаво. Послушал тази мисъл и излязъл. Получава друга мисъл, да тръгне към гората и там да чете. Когато стигнал до гората, мисълта му го водела да върви по алеята. Той ха тук да спре, ха още да продължи, и ето насреща му идва по алеята селянка с бяла забрадка. Когато го приближава, попитала го: „Господине, знаете ли къде е Изгрева?" - „Зная", отговорил Мирчо. „Кого познавате?" - „Познавам една жена. Казва се Донка. Дъщеря на бай Георги от град Айтос." - „И аз я познавам", казал Мирчо и се усмихнал, без да се издаде, че търсената жена е съпругата му. „Вървете направо и лесно ще намерите. Там всчики хора се познават." Селянката с бялата забрадка отишла на Изгрева. А Мирчо спокоен започнал да чете. Вече никаква мисъл не го смущавала, нито насочвала към гората. Когато станало обяд хората се раздвижили. Беседата била привършена и хората си тръгвали към домовете. Когато Мирчо се прибрал у дома, заварил селянката с бялата забрадка да разговаря оживено с жена му. Разказвала й как един човек я задирял в гората и как един млад човек я срещнал и я отървал от преследване. Като видяла Мирчо, възкликнала: „Ето, този човек ме спаси." - „Това е мъжът ми, како Димитро", казала жена му. Тогава и тримата се зарадвали. Въпроси за размишление: Ето какво бе станало: В момента, когато селянката с бялата забрадка пратила зов за помощ, Учителят, който вече държал беседата, получава тоя зов и веднага търси подходящия човек, който ще може да помогне. Това става за миг. Може би за част от секундата. Учителят намира Мирчо за най- подходящ и го насочва с мисъл да излезе навън, а след това и да тръгне към гората. И така станало. Когато задачата била изпълнена, тогава и Мирчо се отдал на спокойно четене. Ето един случай на телепатия, връзка между Учител и ученик.
  6. Молитвено тържество пред изгрев слънце 16. Брат Б. е Тодор Божков, а брат С. е Тодор Симеонов. 17. Гръмогласният глас на брат С. е на Симеон Симеонов, който ръководи наряда и придружава с цигулката си песнопенията на мнозинството. 18. Притежаваме няколко снимки от фотограф, който Небето е изпратило да заснеме туй описание на това величествено вълшебство, публикувано в "Илюстрована седмица", Г. IV, бр. 193, 5. IX. 1926, с. 8. Случайно имах една окъсана изрезка и успяхме да я възстановим, издирена от Ефросина Ангелова-Пенкова в Народната Библиотека. 19. Това е едно описание по какъв начин са се играели т.нар. "седемте упражнения" и какво ги е предхождало преди това - песни, молитви и формули. Сега това не се прави, защото не се знае. 20. Тези формули, изричани преди всяко упражнение са издиктувани на Стоян Ватралски и той ги е записал. 21. Обикновено в началото на съборите са следели кога изгрява слънцето, на кой час и минута, за да може непосредствено след изиграването на шестото упражнение да се заловят за ръце, да образуват кръгове и да посрещнат слънцето с песен при изгряването на първия му лъч. Това днес не се прави, защото не се знае. А защо жените са правили отделно вътрешни кръгове, а отделно мъжете външни кръгове? Първо те са се построявали отделно - от едната страна са жените, а от другата страна са мъжете, така са играели, за да не се заглеждат един в други и да предизвикат съблазън. А защо жените са отвътре, а мъжете отвън, то си има обяснение - това е символика за раждане на живота, което става чрез жената. 22. За състава на последователите на Учителя сме говорили. Освен, че идват от различни идейни политически течения - земеделци, комунисти, анархисти и т.н., но идват и от различни религиозни течения - евангелисти, протестанти, толстоисти и православни. И едновременно идват от четирите окултни течения, които през вековете са воювали. А сега са събрани на едно място. Виж "Изгревът", т. I, с. 239-288. 23. Цялата тази обстановка с подвижната платформа е заснета и притежаваме тези снимки, които ще публикуваме. Учителят говори, отгоре са сложили над главата му навес, за да не го грее слънцето. А отпред на полянката някои стоят, други седят и слушат, а трети се разсейват. 24. А има и такива, които на 20-30 метра от Учителя са се събрали по двама и си говорят. Правят си говорилня и се развличат. А Учителят говори, но те не го слушат. Такива снимки притежаваме, в които се вижда, че онези до 4-5 метра слушат и записват, а други се разсейват и се разговарят помежду си. Това е. Трябва да се знае. Аз заварих такива. Има ги и днес. Ще ги има и утре. Това е плявата от хармана. Вятърът на времето я отвява и остава житото. 25. Стоян Ватралски е и автор на много евангелски песни. А евангелистите винаги придружават събранията си с песни. Така, че той е запознат с евангелските песни, но за музиката на Учителя не дава мнение, защото не я разбира. Но разбира от поезия, от стихове и дава своето мнение. Учителят Дънов е препоръчвал на последователите си от 1900-1922 г. кои песни да пеят, и в писмата си до тях е посочвал номерата от сборника "Свещени песни" - 1. издание на евангелистите. През 1923 г. Българското евангелско дружество издава сборник "Духовни песни", което е 2. преработено издание и песните са пак номерирани. В него има 10 песни на Стоян Ватралски, с номера: 58, 115, 159, 185, 225, 252, 263, 275, 295, 346, 377, 380, 384, 423 и антем № 5. 26. Една част от слушателите са от групата на т.н "слънчогледи", които обръщат главите си към слънцето и го следват по неговия ход на небосклона от изгрев до залез слънце. Те се хранят по този начин. Друга част записват и днес може да се намери и някоя тетрадка, запазена от това време със записано Слово на Учителя. Трети - са стенографите, които са длъжни да записват всичко. Четвърти - са онези, които се възхищават. Пети - са онези, които стоят и слушат и от едното ухо влиза, а от другото излиза. Така, че има всички възможни случаи. Някои запомнят само една мисъл и тя им е достатъчна за цял живот. 27. По времето на Школата на Учителя бе направен опит за Братски живот, за Братство и Единство. Но този опит не беше успешен. Беше успешен само за онези, които бяха в един и същи Дух с него. А защо? Вижте "Изгревът", т. XIII, с. 887, за да проумеете кога може да има братя и сестри в Единение. 28. За тази "поща" бях слушал много. Успях да я видя как действува през 1972 г. на Рила, когато властите бяха разрешили летуването. Това е съществувало на съборите във Велико Търново, както на летуванията на Рила с Учителя до 1939 г. За този живот говори и Георги Попов от Ямбол. Виж "Изгревът", т. X, с. 736-740.
  7. 46. ЗАКУПУВАНЕ НА МЕСТАТА НА ИЗГРЕВА Учителят извиква с писмо д-р Жеков да дойде в София. Има такова писмо. Започват да купуват местата за Изгрева. Сестрите не ходят, а пращат него, той ходи, изважда нотариалните актове за местата, урежда сметките. Тогава му изкарват приказки, че злоупотребявал с парите, които са му давани за закупуване на местата. Това било много тежко обвинение за него и той не е могъл да го изживее. Разболява се и два месеца лежи на леглото и не мърда. Получава психическа травма. А това е една мощна вълна на неприязън срещу него, която го помита и го сваля на легло. Юрданка се грижи за него. Отива да пита Учителя какво да го прави и търси помощ от Него. Учителят отива в бараката му, вижда как е проснат на леглото и му казва: - Ще дойдеш в салона на беседата. А той не може да се движи. На другия ден са го раздвижили и са го хванали двама души и под ръка, лека-полека, са го дотътрили до салона. И така почва да посещава беседите на Учителя, да слуша, и лека-полека се оправил и оздравял. Освободил го от онзи, който го бил завързал.
  8. 45. БАРАКАТА НА ИЗГРЕВА Юрданка и д-р Жеков се запознават. Учителят им разрешил да живеят заедно, но не като мъж и жена. «Ще я имаш, но не като жена.» Там правят една вила, в която живеят и в която Учителят е пребивавал. Има такава снимка, на тази вила. Нарекли я «кьошк». Юрданка е гледала бащата на Учителя и се е грижела за него до заминаването му от този свят през 1918 г. А когато се отваря Школата тука, Учителят ги извиква. Докторът идва през 1928 г. Юрданка запитала: - Учителю, какво да вземем от Варна? - Нищо няма да вземете - нито паници, нито лъжици, нито стол, нито маса. Така идват тука, живеят най-скромно, за да имат свободно време да ходят на беседи. Тука, на Изгрева, Учителят е присъствувал на всички бараки, когато са се строяли - и е взимал участие. Така е отнемано най-малко време за строеж, защото им е давал практични съвети как да ги построят. Тогава те не са имали опит, сами са ги строяли, майстори отвън не са викани. Били са бедни. Едвам са намирали греди и дъски за бараките си.
  9. 40. КОЛКО ХОРА БЯХА НА ИЗГРЕВА Сега слушам, че някой разправя, че на Изгрева е имало 200-300 души. Това не е вярно. Имало е много къщи и бараки. И това не е вярно. Имаме документи, имаме нотариалните актове на парцелите и на местата на Изгрева. Имаме имената на собствениците им. Имаме имената на хората, които са живеели в бараките и в къщите. Имаме улиците също. Затова трябва да се направи скица на Изгрева, да се видят улиците, да се обозначат къщите и бараките и да се напишат хората, които са живели там. Това трябва да го направите, за да се знае каква е истината за Изгрева. Ще ви предам списъците на живущите на Изгрева още от 1927 г. Бележка на съставителя на «Изгревът...» Вергилий Кръстев През есента на 2005 г. помолих Светозар Няголов да направи скица на улиците и къщите и хората, които са живели на Изгрева. Преди това му бях дал една скица, направена от Галилей Величков. Бях му дал и една скица на Салона на Изгрева, с размерите. Той работи денонощно и подготви материала, направи скицата на Изгрева на един голям картон, а в една тетрадка написа под номера къщите на обитателите и имената им. Така че сме изпълнили заръката на Савата. Дано е жив и здрав, за да види, че сме го послушали и изпълнили онова, което ни е казал. Той ми даде списък, направен от д-р Иван Жеков, направен от него собственоръчно, на живущите на Изгрева през 1927 г. Този списък ще бъде приложен, както и списъци на лицата, собственици на парцели и собственици на постройките от 1929 г.
  10. 31. МЕСТА НА ИЗГРЕВА ПО 300 МЕТРА Голямата трагедия и драма на Изгрева започна оттам, че не послушаха Учителя. Беше им казал да закупят по 1000 метра, та всеки да си оформи парцел, да си построи барака и да може да се обработва земята и с нея да се изхранват. Тогава много хора бяха без професии и без работа. Имаше гладни на Изгрева. Но не послушаха и раздробиха парцелите по на 300 метра. По- късно по плана Мусман стана регулация и се оформиха улици и границите на закупените по 300 м места се промениха. Някои бяха орязани. Започнаха разправии, караници, че дори се съдиха за 1-2 метра. Грозни сцени пред лицето на Учителя. А Той всичко търпеше. Най-добър пример е случаят с Петко Епитропов и д-р Иван Жеков. Съдят се. Петко разрушава част от къщата на д-р Жеков и построява триетажна къща. След големи ожесточения се примиряват. В тази построена къща на Петко, той никога не живя там. Наследниците му я продадоха, а през 1972 г. бе разрушена от държавата. Никаква следа от нея, но остана поуката. «После, всички слушат, всички имат желание, искате да поправите Изгрева. Изгревът е поправен, вие не сте поправени. Всеки, който иска да поправя Изгрева, прилича на онзи, който отива в училището, за да поправя училището, ще даде тон на професора. Дошъл тук някой, да поправя Изгрева. Вие нямате понятие. Не поправяйте Изгрева! Той е университетът; професорът си знае работата. Вие ще учите там. След като свършите университета, ще излезете навън и тогава ще видите някои погрешки. Оставете се от този мерак - да поправяте Изгрева. Това не е право. Изгревът е място, гдето се учим. Че нас Господ ни е събрал. «Ние не сме добри хора» - така да казвате, не е право. В даден случай може да не сме добри, но в друг случай ние сме добри. Някой път сме неразположени, но някой път сме разположени. Докато сме добри, направим една погрешка и веднага я поправяме.»[1] ----------------- [1] ДВА БОЖЕСТВЕНИ ПРОЦЕСА: 15-а лекция от Учителя, държана на 30XII.1942 г., сряда, 5 ч сутр., Изгрев. - Във: Факти, закони, принципи. Т. I. Общ окултен клас, Г. XXII (1942-1943). Изд. «Бяло Братство», София, 2002 г., стр. 201. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев).
  11. 18. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА НА ЖИВОТА НА ИЗГРЕВА Случки от времето на Учителя ни показват от какво голямо значение е устройството на двойника, като проводник на силите и какви усилия правят Великите братя, Учителите на човека, за да го пригодят за едно по-съвършено възприятие. Между тези, които посещаваха беседите в салона имаше един - Игнат Котаров, който често държеше остър и предизвикателен език към Учителя, и го апострофираше понякога. Живееше на Изгрева. Явно беше, че този човек беше станал проводник на отрицателното в природата. Учителят го търпеше, но всички признаци показваха, че този приятел не беше изоставен от грижите му да го оправи. Мина доста време. Дойдоха бомбардировките над София. Учителят беше в село Мърчаево тогава. След една голяма бомардировка, Учителят предлага, някой да отиде на Изгрева, за да види какво става там. Един приятел с велосипед, с готовност тръгва. Идва на Изгрева и среща, най-напред този приятел, който между другото е в създадената тогава противовъздушна охрана. Нашият приятел, пратеникът, е готов вече да се връща, когато другият му казва: „И аз ще дойда в Мърчаево при Учителя, ето ми велосипеда, заедно ще отидем. Всичко е спокойно и невредимо" - казво той. Когато стигат в Мърчаево, Учителят ги посреща и без нищо да запита пратеника, с най-голяма топлота и сърдечност поканва другият, подостреният да дойде в стаята при него. Групата, която е всякога около Учителя и пратеника са изненадани от това изключително внимание, но разбират всичко, когато този всякога подострен и жлъчен опонент - Игнат, излиза след известно време от стаята, целият светнал, да казва с възторг: „Братя, аз вече съм друг човек. Аз разбрах Учителя". В.К. Какъв беше този Игнат? Н.Д. Той беше иначе симпатичен човек, много активен и динамичен и беше с комунистически влияния. Не знам дали съм ти разправял една случка, която той ми разправя. Една вечер събрали се там, групата на комунистите там, защото там имаше такава група и разискват, правят протоколи, пишат нещо, позиви написали и разни такива писания, които подтикват към комунистическите идеи. До късна вечер всичкото туй правили. На Игнат му се доспало и оставят всичките позиви на масата. „По едно време, идва Учителя и ме пипа, и ми показва на масата, на мен ми се спеше и се обърнах на другата страна. Той сънува. Втори път идва Учителят и ме бута по-силно и ми показва на масата, а ми се спеше и се обърнах на другата страна. Трети път, като ме мушна с юмрук в корема и аз скочих, и грабнах всичкото, което имах и го сложих в печката, и го запалих. Тъкмо ги запалих и изгоряха, и полицията дойде. Ако ги беше намерила тези позиви на масата щях да пострадам много." В.К. Спасява го Учителя. Значи, бил много остър и непрекъснато е апострофирал Учителя? Н.Д. Обичаше да апострофира, да се заяжда в тоз смисъл сега, не че непрекъснато, но обичаше от време навреме така. В.К. И накрая се промени? Н.Д. Накрая, да, светна, промени се. Но и тази случка показва голямата грижа към него от Учителя. Ето и друг случай. Като първи заселници на Изгрева, ние с някои приятели, в свободното си време се занимавахме с обработка на градината, където садихме и някои зеленчуци. Изгревът тогава беше чуден кът, райска градина. Един ден, както копаех, идва при мене Учителят, погледнах го и видях, че беше сериозен и замислен. След малко идва при него сестра Василка и Му казва: „Учителю, дошли са мои близки, познати, искам да ги доведа при тебе". Учителят я погледна и й казва: „Не, не, не ми ги водете. Вече няма време". Явно беше при първият случай усилията на Учителя да оправи пътя на добрите сили в двойника на онзи опониращ приятел, бяха успяли. И Игнат се промени и новороди чрез Духът. При вторият случай е имало непреодолими спънки, нямало е условия за това. В.К. Имал ли си такива случаи, когато нали Учителя, както в този случай, помага, оправя някой, а за други като вижда, че пътя не им е тука, не са подходящи? Н.Д. За да може едно разумно същество да оказва влияние на даден човек, то все пак трябва да има някаква основа в неговото звездно тяло за да може той наистина да приеме влиянието на тези висши разумни същества, а онези хора от света нямат още никаква основа, никаква подготовка. В случая с Игнат, ако е въпроса, той наистина реагираше, търсеше справедливостта и може би в тази лутаница той все пак имаше основа, база, където да има възможност тези разумни същества да посеят семето на доброто в тоз човек. В.К. А при втория случай? Н.Д. При втория случай не е имало база, не е имало основа, двойникът изцяло е погълнат от материалното и няма абсолютно никакъв стремеж за по- възвишени идеи да се посадят в тях. В.К. Другото е насилие, ако реши Учителят да им прави нещо. Н.Д. То не може с насилие. Той много пъти е казвал, че при нас и най-малкото насилие, каквото и да бъде то носи разрушение. В.К. Това е за този случай. Продължаваме нататък. Н.Д. Учителят за кометите се е изразил в същият смисъл - както учените от Александрийската школа /„Кометите това са изпарения, отпадъчен материал от дейността на слънцето и планетите"/, но много по-картинно. Той казва: „Кометите са боклукчийски коли". Юпитер има 12 спътника, най-много от всички планети, които разбира се носят своето въздействие върху живота на планетата със своите силови полета, както Луната прави това за нашата земя. Всичко това говори не само за грамадния творчески подем, който носи тази планета и създава у човека, но и голямото богатство и замах на подтици. Кои са те? Устремът му да създава, да твори, да гради, да поема инициатива, отговорност, самонадеяност за благополучният изход на всяка начената работа. Учителят казва: „Работата, творчеството е най-голямото удоволствие за човека". Тази сила, силата на Юпитер, обаче, за дълго време в развитието на човека остава без възможност за проява, поради липса на организиран двойник, който да провежда тези сили. Учителят е дал един много важен закон, който хвърля обилна светлина върху всички прояви на живота, от най-малките негови форми, до човека включително. Той казва: „Животът в началото е в ръцете на тъмните сили, на силите на злото, на силите на покоя. Ето защо всяка жива форма, по начало е инертна, мъчно се изтръгва от обятията на злото, мъчно се създава устрема за движение, активност". Всички примитивни форми на живота и на човешкият род, не биха се раздвижили, ако не бяха онези могъщи лостове, създадени от природата като глад, студ, охрана на живота и др., тъй наречени неблагоприятни условия. Всички примитивни народи, по начало са мързеливи, без какъвто и да било импулс, за проява и творчество. Учителят казва: „Човекът по начало е мързеливо същество. Природата се е видяла в чудо, докато го накара да работи, да твори, а оттам да се поучи". Успехът на човека в неговият път зависи доколко силите на Юпитер намират възможност да се проявят в човешкия двойник. Всеки човек, който е изгубил подтика си към дейност, тази сила в него е в сянка. Ние трябва да направим всичко възможно, за да създаваме подтик, простор и условия за творчество в човека. Това не само ще подхрани неговите качества, но ще му донесе и знания. Веднъж оформени мозъчните центрове, проводници на тези сили, които се намират в горните странични части на главния мозък, като дават там една ширина на главата и челото, то човешката еволюция тръгва с един по-бърз темп. Друг един основен принцип в Астрологията е даден от Учителя. Той казва: „Колкото една планета е по-отдалечена от слънцето, толкова на нея живеят по-разумни същества, по-могъщи". За отдалечени планети в слънчевата система ще приемем планетите: Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Колкото едно същество е по-разумно, по-напреднало, толкова за да може то да се прояви е необходим по-съвършен орган. В случая за проявлението на силовите полета, които тези планети носят, ще трябва да имаме и по-добра, по-съвършена организация на човешкия двойник. При един не добре организиран двойник, каквито в повечето случаи се срещат сега, то влиянието на тези планетни сили ще се изрази в отрицателна насока. САТУРН е също така голяма планета, втората по големина. От всички планети обаче, той има най-малка плътност 0,68, което ще рече, че веществото му е почти наполовина по-рядко от това на нашата вода. Всъщност това не е така, той е по-малък отколкото изглежда, но е обвит с дебела плътна атмосфера, която увеличава неговият обем. Учителят каза един път: „Лондонската мъгла е направила англичаните да мислят повече". На тази планета са онези същества, които най-много мислят. Те търсят законите в природата и последиците, които те създават. Покрай истината има и много заблуди. Това те разбират, затова са крайно придирчиви, взискателни, прецизни. Пътят до истината не е лек. Тя се постига с големи усилия. .Дебелият слой атмосфера на тази планета, при организираният двойник ще се отрази като прецизност, точност, внимателен и добре обмислен подход към всяка стъпка. При неорганизираният - създава крайно отрицателни прояви на консерватизъм, фанатизъм, създава извънредно трудното проникване на всяка нова идея до съзнанието на човека. А трите пръстена около нея създават условията за злобна, заядлива критика, която е в състояние да отрови и най-доброто. Добрите отношения между хората се разсипват чрез отрицателната критика. „Не одумвайте, не съдете" - казват Великите Учители. Възприемането е първата стъпка към общуване, първата стъпка към по-доброто организиране на двойника ни, за правилното възприемане вибрациите на Сатурн. В това направление Учителят ни даде веднъж един хубав урок. На един обяд в малкия салон, който в дъждовно време ни служеше за трапезария, съм до Учителя. В този момент идва един, който Му подава нещо за ядене, приготвено от него самият, както той каза. Но този човек ми се видя така някак омърлен, мръсничък, нечистоплътен, че аз се погнуси, обърнах глава и си помислих: „Как ли Учителят ще яде това ядене?" След малко се обърнах пак, гледам Учителят ядеше от поднесеното му ядене с едно много добро разположение и ме гледаше с една топла, мека усмивка, с която искаше да ми каже: „Колко много има да учиш от закона на Любовта, да разбереш Бога, да обикнеш хората". Учителят беше готов да прави връзка с всякого, да обича всяко живо същество. Една млада жена ме помоли да й направя хороскоп. Явно беше, че иска да знае ще се ожени ли или не и защо е закъсняла за тази работа, тъй като годините й бяха вече доста напреднали за тази връзка. След като направих, казвам й: „Ти всеки човек посрещаш на нож. Може ли да се прегърне и целуне един свит на кълбо таралеж. Ти така си се обградила, с такава плътна Сатурнова обвивка, че е невъзможно с тебе да се общува. Ти всичко отблъскваш. Отвори се и приемай хората с разположение. Сатурн и Уран бяха в тежки позиции. Не е случайно този хубав обичай, когато отидем на гости, домакините с нещо да ни почерпят или пък ние да поднесем подарък. Самият факт, че ще има приемане, отваря, създава вече възможността за една дружеска, топла връзка между присъствуващите. Природата има здрави клещи за оправяне на хората, подали се на тази злъчна Сатурнова обграденост. Тя ги поставя в най-големите изпитания. В.К. В случая на който си присъствувал - Учителят се обърна и почна да яде. Н.Д. Именно, този човек ми се видя, както съм написал, нечистоплътен, малко омърлен и поднася на Учителя, грах мисля че беше. И си мисля, Учителят как ли ще яде от това ядене, защото аз се погнусих малко и се стъписах. Наведох глава и се обърнах, и гледам Учителят яде много приветливо, спокойно от това ядене. И един случай да ти кажа пак с Учителя, не знам дали съм ти го разправял. Учителят, Боян Боев и Галето. Галето ми го разправя този случай. Тръгваме за Витоша и аз казвам: „Учителю да отидем тука имам една позната, която има мляко, да закусим мляко". Учителят се съгласява, Боян Боев и той влизат в кухнята на селянката. Сварват там децата ядат паници със сланина, малко затоплена сланина, ядат. Те обичат да греят сланината, и така я ядат. Селянката подканва, хайде деца по-бързо. Грабва паниците хърц в кофата с вода и слага на масата без много, много да ги мие, хърц втората паница, хърц третата паница слага ги пред Учителя и Галето. И сипва мляко. Ние с Боян се споглеждаме, как така, в неумити паниците да ядем. Учителят почна да яде, заклати с глава и ни подсказва: „Хайде, хайде, почвайте, яжте!". Ако ме накара някой човек, да кажа всичките случки и преживелици, които съм имал през живота си с Учителя е невъзможно, но при дадени случаи създадени, изпъква в главата ми някои от случките. И аз тогава мога да ги разкажа. Но случаят ги изважда от съзнанието ми. Самотата е най-голямото изпитание, най-голямото страдание, при което една душа може да се постави - казваше Учителя. При тези страдания, човешката душа разкъсва тази плътна обвивка, двойникът се отваря и търси връзка със същества, търси да обича. Един ден разправям една своя опитност на Учителя. Затворен, хвърлен за първи път в един чудовищен мръсен арест, в един останал още от турско време зандан, в който по-късно разбрах, че са лежали и някои от нашите възрожденци като Тодор Каблешков. Прекарвах дни и нощи сам, измъчен, захвърлен, непотърсен от никого. Един ден, от една дупка излиза една мишка, завъртя се, озърна се и като ме видя, избяга отново в дупката си. Една радост, една светлина трепна в мене. Като я видях и извиках: „Чакай, стой, не бягай, остани тук!" От тогава аз обикнах повече, и станах по-добър. Учителят ме гледаше и се усмихваше доволен от урока, който съм научил. Беше много мръсен задан, останал от турско време и нощно време като дойдат дървеници не можеш да седнеш. Стоиш прав. УРАН е още по-отдалечен. Движи се с една легнала ос. Сливаща се и даже малко повече с плоскостта на неговата орбита. Едно крайно неблагоприятно положение, при което се създават от 21 наши години на тъмна непрогледна нощ, зима, след това, толкова години пролет, след нея лято, непрекъснат ден, цели 21 години, есен също толкова. Там са изпратени същества от голяма класа, за да я изправят. Всеки, който отрече Божествения порядък и иска да внесе друг, свой, непременно ще се събори, както тази планета. Тя е легнала и даже малко надолу с главата. В неподготвеният двойник, създава устрема да се отрича Божественият порядък, да създава човек някакъв свой нов ред. Имаме ли обаче един добре организиран двойник, то по него ще протекат силите на онези високоиздигнати, разумни братя, пратени там, които носят вечно новото, новите гениални идеи, каквито Бог създава всеки миг. НЕПТУН е още по-отдалечен. Планета на най-ярката светлина от всички планети, макар че с обикновено око не се вижда, поради грамадната си отдалеченост от нас. От всички планети на слънчевата система, тя не се подчинява на порядъка за дистанциите на планетите до слънцето, изразен в тъй нареченото правило на Тициос - Боде. Нептун прави изключение от това правило. В един несъвършен двойник създава ненаситна жажда за внимание и уважение от околната среда. В живота на човека създава обърканост и безизходни положения. А как се проявява тази сила в един организиран облагороден двойник. На тази планета са изпратени същества на много съвършената любов. Затова в организираният двойник създава рядка по своите качества нежност, деликатност, привлекателност, красота за каквато всеки жадува. Създава се човек така приятен да го гледаш, а още повече да общуваш с него. Той е едно съвършено, изключително явление от околната среда. Заема специално място в израза на човешките форми, както и самата планета заема специално място в слънчевото семейство. ПЛУТОН е последната и най-отдалечена позната планета. Тя има две отличителни качества - екцентрична орбита и двойно по-голяма плътност на неговата маса от тази на Земята. За Плутон Учителят беше казал: „Той е октава на Земята. А Земята е място, школа за развитието на човешката воля". Тази планета носи и създава възможности човек да създава и твори необичайно великото, импозантното. При един несъвършен двойник създава една нахална, брутална мания, за някаква величественост, без да се имат елементите за това. Създава изненадващи, гръмотевични събития в живота на човека. Друго е, когато тази сила протича през един организиран двойник. Тогава имаме мощна воля, средствата да постигне и скромността да приемем Божествените подтици, които насочват в постигане на това. Няма нещо по-красиво, по-велико, по-приятно от един човек с добре организиран и хармонично устроен двойник, който създава условия за проява само на светлите, велики космични сили. Затова заслужава си времето и усилията да наблюдава човек себе си, да следи как и с какво качество протичат през него космичните сили, за да може да се поправи и усъвършенствува. Затова е даден и неговият живот. Когато планетата МАРС е силно застъпена в двойника на човека или тъй нареченото „звездно тяло" в човека, такъв човек не обича да му дават съвети. Той бурно реагира, когато някой го напътствува и т.н. Имат едно отрицателно отношение, към тези, които искат да ги напътстват да им дават съвети. В туй отношение, в случая с Игнат Котарев , аз знам, че той беше под силното влияние на Марс. Това беше моето впечатление, не само впечатление, но като съм го разгледал съм се убедил по един безспорен начин, че е под силното влияние на Марс. Следователно този човек не е обичал така да му даваш съвети, да го напътстваш и да приема тези съвети като едно благотворно за него явление. Това е за Марс. В.К. За следващата планета Нептун, аз включих случаят за онази приятелка, която иска да направи среща с Учителя и Учителят не се съгласява. Н.Д. За да може един човек да приеме духовното, по- възвишеното, по-висшите идеи, трябва горната част на мозъка да бъде добре развита. Центровете, които се намират в горната част на мозъка да бъдат добре развити. Тези центрове се създават и се управляват от планетата Нептун. Ако тези центрове не са развити, ако планетата Нептун не е оформила тези центрове, то на такъв човек каквото и да му приказваш за доброто и за възвишеното той няма органи да ги приеме. И следователно всичкото туй е празна работа. В.К. Другият случай, в който Учителят казва, че Лондонската мъгла е направила много за англичаните. Н.Д. От всичките планети в слънчевата система Сатурн има най-дебела въздушна обвивка. Най-плътна въздушна обвивка. Той действува на мисълта и затуй човек, когато се намери в ограничени условия, както в Лондон мъглата да не може да взема възприятия той почва да мисли, задълбава се във вътрешния живот, търси дълбочината във всяко едно явление. Ако човек приема външни възприятия, както при Меркуриевото действие, тогава такъв човек няма възможност да се задълбочи към онуй, което го приема. Трябва след като има известни впечатления, възприятия той трябва да се замисли, да спре, да възприема впечатленията и възприятията, за да може да проникне по- дълбоко във всичко онуй, което той вижда. Затуй именно лондончани след като работят или нещо друго идва мъглата за да ги накара да се замислят по-дълбоко върху онуй, което те са приели. Туй е действието на Сатурн. В.К. Онзи случай, където си бил в затвора, с мишката, тогава под какво въздействие си бил, под Сатурн или? Н.Д. Понеже за първи път се случва и то в много тежко състояние, значи тогава бях под действието на Сатурн. Да бъда подтиснат, измъчен. Сатурн създава мъките, които кара човека да се замисли и да възприеме по-висшето. Той създава у човека преди всичко една устойчивост, както на неговата психика, така и на неговите интелектуални способности. В.К. А когато човек е под действието на Уран? Н.Д. Когато човек е под действието на Уран той всякога търси новото. Той не приема този свят, с които е заобиколен, около него, той търси ново, други светове, друго нещо. В.К. А Нептун? Н.Д. Нептун създава контакт с идейния свят. В горната част на мозъчните центрове и между другото между двете хемисфери на главния мозък на човека има една малка жлеза наречена пениална жлеза. Нептун действува върху тази пениална жлеза и когато тя се развива по-добре, толкова тоз човек има по-добра интуиция и в края на краищата добива ясновидство. В.К. А тука ти спомена, че Плутон е октава на Земята? В какъв смисъл може да се разгледа? Н.Д. В този смисъл, че Плутон действува много бързо, брутално бих казал в своите неблагоприятни влияния, тогаз, когато има квадратури с другите планети. Действува бурно, брутално, изведнъж. В.К. Ти си ми казвал веднъж, че като плутонов тип в политиката е бил Сталин. Н.Д. Сталин, да. Жуков казва тъй: „Сталин, когато се разсърдеше очите му добиваха такъв мрачен вид, че никой не можеше да го търпи. Аз го изтърпявах, той пред мене не можеше да проявява тази твърдост и грубост. Беше крайно жесток и груб". Това е под влиянието на Плутон. Сталин според мен е Плутонов тип. В.К. Как може да се разглежда този израз: „Колкото една планета е по-отдалечена от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни същества, по-могъщи, по-силно действуват върху двойника на човека". Н.Д. За да се разбере този въпрос, че колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкоз на нея живеят по-разумни и по-могъщи същества, ние трябва да приемем, че слънчевата система не е създадена тъй както господата Кант и Лаплас приказват, че от някаква огнетечна маса изведнъж са се завъртяли и са станали планетите. Според мен това е крайно неприемливо. И моите разбирания за устройството на слънчевата система е, че всяко едно слънце се е родило, както децата се раждат в едно семейство. Всяко едно дете като се роди в едно семейство то полека, полека се откъсва от своите родители, докато стигне най-после до положението да може вече да живее без помощта на своите родители. Но все пак има една връзка с тях. По този случай планетата Плутон, която сега знаем за последна, но всъщност тя не е последна има зад нея друга една планета наречена Хано, тя най-напред се е отделила. И полека, полека на нея се заселват същества по силата на милиардите същества и те стават по-мъдри и по- могъщи. Затуй именно Учителя е казал че колкото една планета е по далеч от Слънцето, толкоз на нея живеят по-разумни същества. В.К. Това означава, че тя първа се е създала? Н.Д. Понеже приехме, че е последна планета, тя е първата всъщност зад нея има още една планета Хано, за която съм писал.
  12. 114. ЕПОХАТА НА ИЗГРЕВА И ШКОЛАТА Малко, след като излезнах от затвора, видях как започнаха да събарят постройките на Изгрева. С болка на сърце и сълзи на очи, гледахме всички ние братята и сестрите от това общество на Учителя Петър Дънов, една светиня. Заличават се следите на едно велико дело, на една велика епоха, минала в България за да се построи там легация на Съветския Съюз. Да се напише една история за Изгрева и великата епоха на светлина и стремеж към по-съвършен живот, различните изяви в които премина той - Търново, Витоша, Рила, Седемте езера и Мусала, не е по силите на един човек, да го обхване изцяло с всичките му изяви и нюанси, с цялото му богатство и велика помисъл и съдържание - ЕПОХА. Това трябва да се направи от всички, които се преживяли, или най-малко поне от онези, които по-активно са участвували в живота ни около Учителя във всички негови фази. Един ден, през летуването ни на Рила, за нуждите на бивака ни там се наложи да имаме плочи. Такива от много високо качество се намираха между петото - Бъбрека и шестото езеро - Сърцето. Всички от лагера заедно с Учителя отидохме за плочи. На връщане по някакво чудо останахме с Учителя сами. Носейки по една плоча, седнахме да починем. Тогава докато дойдат другите казах на Учителя: „Добре е да се остави за бъдещите поколения и една по-осезаема следа, за обикновения живот и обстановка, при която протече твоето дело. Освен беседите, лекциите, музикалните творби, гимнастическите упражнения, Паневритмията, Пентограма и пр." Той ме погледна, нищо не ми каза, но в погледа Му разбрах: „Е, направи го!" Направих това, което можах и колкото можах.
  13. 111. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА Отбелязахме вече, че братските имоти са вече напълно и изцяло конфискувани и са станали собственост на държавата. Известно е, че всяко общество, организация или каквото и да било човешко сдружение, останало без една материална база е обречено на загиване и ние останали юридически без такава база бяхме обречени на пълна ликвидация. Оставаше да дойде и фактическото изземване, което нещо и не закъсня, за да бъдем хвърлени в трапа и погребани. Но Комитета на верите, намери за нужно да приложи една хитрина, за да бъде лицето на властта чисто пред световната общественост, по отношение изземването на братските имоти и нашето ликвидиране. Ето защо. Комитета на верите, изисква от Братския съвет, да му предостави трима хора, които да държат връзка между него и съвета. Братският съвет избира и делегира трима наши братя за такава връзка. Но Комитета на верите е сметнал навярно, че идва много натруфено и че с това се отдава много голямо внимание на Братството с едно такова представителство от трима души, затова Комитета елиминира двамата и оставя само един да бъде като връзка. Чрез този наш единствен представител, Комитета на верите изпраща едно искане, с което предлага на Братския съвет - Имотите на Изгрева, места и постройки там да се подарят за направа на легации. Интересно е, че след като вече имотите на Изгрева са както вече отбелязахме, конфискувани от държавата и са вече държавна собственост, естествено е тя свободно да разполага с тях. Тогава, защо е трябвало да иска съгласието на нашето Общество, тези имоти да се подаряват от нас за легации? Явно е, че е имало един страх, пред световното обществено мнение и най-вече пред Историята, че може би някой някога ще поиска обяснение: „Как така Изгрева център на едно такова велико движение в историята на България основано от българина Петър Дънов самородно не заимствувало нищо от другаде е заличен, пометен и на негово място стърчи легация. Да вярно е ще отговарят те: „Изгревът е пометен и на негово място е построена легация, защото Общество Бяло Братство, чрез своя Братски съвет, доброволно го е подарило за тази цел". Тази формула, този прийом на тази власт, много преди това успешно е била изпитана и с успех приложена, по отношение жилището на Учителя на улица „Опълченска" N 66, където е живял преди да се засели Той на Изгрева. Това жилище бе собственост на семейство Гумнерови. Понеже те не са имали наследници, още приживе, подаряват своя имот на Братството, като имота се записва на една наша сестра - Василка Иванова, която дълго време е живяла в една от стаичките на сутерена. Вече споменах, че под общ покрив там, постройки-близнаци две напълно симетрични сгради, в едната е живял Георги Димитров, а в другата - семейство Гумнерови, като в една от стаичките е бил Учителя. Антов, по предложение и угода на Партията, без да уведоми Братския съвет, подарява къщата на Гумнерови, за нуждите на музея Георги Димитров. Човекът просто с широка ръка, подарява този имот от името на Братския съвет. Съветът не е намерил тогава за нужно да реагира и направи някакви възражения, пък и да беше ги направил кой ще го слуша? И за да не се създават излишни неприятности, остави този въпрос така да мине. Тук обаче, размера на Изгревските имоти и неговото грамадно значение за делото на Учителя и историята на България, не са дали смелост и възможност, Антов и този път да направи такъв жест. Ето защо е било отправено и това официално искане. В Братския съвет по това искане на партията, Антов с цялата си стихия и ярост е настоявал да се направи това дарение. Щом Партията иска значи трябва. Но останалите членове на съвета твърдо устояли и дават следният достоен отговор на това искане: „Изгревът е вече заето място от историята. Там години наред е било център, в който Учителят Петър Дънов е провел своето велико дело като основа и създаде духовното общество „ Бяло Братство". Това място продължава и. сега да бъде център на това общество. Там се намира и салона, в който Учителят в продължение на почти 20 години проведе своето дело в беседи, лекции, музикални творби, много полезни назидателни разговори, както и гимнастически упражнения, на първо място Паневритмията. Следователно Изгревът не може да се подарява за да се използува за други цели. Историята не може да се заличава". Така приготвената декларация се подписва от сто души, само Софийските братя и сестри и се изпраща до Комитета на верите. Но тази декларация разбира се не даде никакъв резултат и не попречи да се помете и заличи Изгрева. Тя остава като парче непотребна хартия, захвърлена в кошчето. Изгревът е заличен и пометен. Салонът се затвори и всяка дейност в него и въобще на Изгрева се преустанови. Влизането в него беше забранено. Тежки катинари увиснаха на входните врати. Пазачи зорко го охраняваха. Стенографките, които живееха там и Ганка, една усърдна и работлива наша сестра, която беше поела цялата работа по малкото ни стопанство, след като Бай Ради се беше поминал, бяха изпъдени. Виждайки това деяние на властта, спомних си от историята за случая с Ян Хус, един ярък представител от епохата на възраждането. В 1415 г. Хус, който по това време е бил професор по богословие и декан по свободните изкуства, а после и ректор в Пражкия университет е бил поканен от папата и кардиналите, които са 70 архиереи съставляващи Папският съвет, да присъствува на черковният събор в град Констанца. Ян Хус е разбирал уловката, която му се поставя, тъй като е знаел много добре, че със своите разбирания и изказвания, пред студентите и обществото не е бил угоден на папската власт. Но не е намерил в себе си сили и смелост, да откаже на такова високо внимание и решава да отиде. Все пак, в желанието си за сигурност, за да се предпази от неприятни изненади и посегателство върху него, той успява да вземе от немския крал - Грамота за защита от посегателство, смятайки, че това ще го предпази он неприятни изненади. Но още с отиването си в Констанца той е арестуван и предаден на Инквизиторския съд. Показвайки своята грамота, дадена му от немския крал, инквизиторите му казали: „Да, вярно е, че ти имаш грамота, за защита против посегателство, но тази грамота те закриля и те защитава само срещу произволи от неотговорни фактори. Тук, обаче няма произвол, а напълно законно решение на върховно утвърдената власт. Тази власт те осъжда да ти предадем душата на дявола, а тялото ти на правосъдието, което те осъжда на смърт чрез изгаряне. Това нещо се повтори и на Изгрева. Нашето общество, без център и място за провеждане на своя колективен живот беше мъртво. Поставената цел беше постигната. Злокобното знамение, дошло през летуването ни на Рила в 1949 г. се изпълни. Това беше чудовищен удар върху всички искрени привърженици на делото, които жестоко страдаха. Симеон Симеонов и Никола Антов, които за да се покаже пред приятелите, че и той държи за делото, но по- скоро в устрема си да държи братята и сестрите под свое влияние и директива, поискват след това разрешение от властта в една от стаичките на техните домове, да се провеждат братски събрания, където да се прочита по някоя беседа. Но това беше от страна на Симеонов, ненужна инжекция в мъртвото вече тяло, а от страна на Антов, театрален жест. Не мина и много време и това беше ликвидирано, и забранено.
  14. 109. ИЗКУПУВАНЕ ВЕЩИТЕ НА ИЗГРЕВА[1] Приятелите ужасени от това, че и най-скъпите за нас вещи, вещите на Учителя, ще се продават на площада на търг, решават да съберат помежду си пари и да откупят поне тях. За тези вещи според оценката е трябвало да се дадат около 30 000 /тридесет хиляди/ лева. По това време бях вече изпратен в лагера и не можех да взема участие в цялата тъй тежко стоварила се грижа върху нас. Тези пари успяват да се съберат, като е имало и трогателни случаи на всеотдайност. В тази акция по събирането на парите сестра Елена Андреева, стенографката е взела най-дейно участие и тя описва един от случаите на тази всеотдайност. Идва при нея възрастна сестра и й казва: „Еленке, току-що получих пенсията си, ето вземи парите за изкупване на вещите". Но властта научава, че приятелите искат да откупят само вещите на Учителя. За да си гарантира обаче пълното и леко изкупване и на цялото движимо имущество, в което влизаше в много отношения стари и дълго употребявани вещи, и да получи за тях възможно най-добрата им стойност, то властта нарежда, че само вещите на Учителя не може да се изкупват. Или всичко, или нищо. Това решение да се изкупят само вещите на Учителя е било вътрешна работа на приятелите, без да му се дава гласност. Но... Вече изтъкнах, че още преди 9 септември, както във всички общества, така и в нашето, по нареждане отгоре, бяха проникнали комунисти, които сега, когато Партията им дойде на власт те бяха облагодетелствувани по всички направления с права, но и със задължението за всичко да донасят, един вид очи и уши на властта. Около себе си те успяха да привлекат и други, които бяха в нашето общество и те попаднаха под тяхното влияние, било за да угодничат и с това да имат разположението на току-що дошлата власт, било от материален интерес и те донасяха всичко на Антов и оттам на властта. Тази тяхна дейност се насърчаваше и поощряваше. На гърба си имах случая да изпитам сурово тяхната дейност, защото ме изпратиха в концлагер за две години. През 1951 г. имах място над село Симеоново, Софийско и бях почнал да си строя там вила. Един ден съм на мястото и идват при мене трима или четирима, които знаех, че са много предани братя и сестри от нашето общество. Беше хубав топъл летен ден. Седнали сме вън на полянката и гледахме незавършената още постройка. Тогава споделих радостта си с тях, че тук ще имаме един братски кът, където ще можем свободно да си говорим, пеем, свирим и да изживяваме нещичко от онова великото, което сме имали през времето на Учителя. Това нещо не бях споделил с никой друг. Не мина много време и при една среща с Антов, той иронично ни подхвърли: „Искал си да правиш на вилата си братски кът!" И всички други думи, които бях казал само пред тази групичка. Това ме порази. Още повече, че както вече казах, всички тези, които тогава бяха дошли при мене, смятах за здрави и предани на делото наши хора. Не мина много време и вилата ми беше взета, конфискувана. Настаниха се онези чиновници, които управляват парк Витоша. И това вътрешно решение на братята и сестрите, за изкупване само вещите на Учителя, беше донесено от такива доносници. Започнало се ново събиране на средства, защото всички вещи бяха оценени за около 90 000 /деветстотин хиляди/ лева по курс след първата обмяна. Сумата успява да се събере и вещите се изкупуват, като се разпределят за съхранение, между приятелите. ------------------------------------ [1]Виж„Изгревът" том IV, стр. 221; том IX, стр. 271-275.
  15. 107. УДАРИТЕ СРЕЩУ БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА Животът на Изгрева, след тъй преживяното през тази година, зимната буря през лятото на Рила 1949 г., тръгна по своя път отново, но започна да се чувствува едно все по-голямо и по-голямо затягане. Салонът ни, където Учителят проведе своята дейност и където сега в същия дух провеждахме, не беше нищо повече от един молитвен дом. Място, където човек има желание, да влезне в досег с по-висшето, с едно благоговение, смирение и почитание. Следователно място за обикновени, делнични изяви там нямаше. Такива едни прояви, накърняват, потъпкват, тези висши чувства и са несъвместими с тази възвишена атмосфера, която цари там. И си спомням. След 9 септември 1944 г., когато Учителя току-що беше се прибрал на Изгрева от Мърчаево, Отечествено-фронтовската организация, с Антов като председател на квартала, разпореждат една вечер в нашият салон да се прожектира филм със сцени от войната. Бях до вратата на салона и разбрах как привържениците на Антов, отидоха да поканят Учителя. Учителят обаче отказа да дойде. Пак по това време, пък и всякога преди това в салона си устройвахме забави с подходяща за една по- благородна изява програма, песни, рецитали, концерти. Един от обитателите на Изгрева, младеж, който нямаше нищо общо с идеите, но покрай своята майка, която беше наша съмишленичка се вреше из братските среди. С един номер на сцената, той искаше да се погаври и осмее говора и начина на обхода на брат Петко Епитропов. Този наш брат много мил и предан на делото, беше висок, строен с голяма и добре оформена глава, с меки черти и брада на лицето. Беше чиновник в застрахователно дружество и като такъв, имаше възможност да обикаля провинцията. Той беше една реална и много полезна връзка, необходима за делото на Учителя всред обществата ни в провинцията. Говореше много сладкодумно, с някакъв напевен отенък, говореше увлекателно и със своята осведоменост приковаваше своите слушатели. Беше много приятно да го слуша човек. Навсякъде из братствата в провинцията го познаваха и уважаваха. Спомням си преди да дойда в София, той дойде в Габрово и гостува у нас. Цяла вечер до късно така сладкодумно и увлекателно говореше, че аз като го слушах останах в захлас. Този брат беше стълба на старейшините братя и знаех, че по уреждане на материалните ни въпроси, особено по време на съборните ни дни, той със своят организаторски талант, умело оправяше всичко. Разбрах също, че Учителя с него се е държал с особено разположение и внимание. Учителят беше разбрал, че ще има такава изява, бурно реагира и ние виждайки намерението на този младеж, отменихме това негово желание. Казваше се Тодор и бе голям комунист. В коя черкова, джамия или кой да е салон на верските общности се правят разни съобщения от съвсем светски характер? В този именно молитвен дом, нашият салон, Антов след изпълнението на установената програма, четене на беседи, молитви, песни дадени от Учителя, става и започва да прави всевъзможни съобщения, наредби на Отечественофронтовската власт, засягащи делничното. Това беше в пълен дисонанс със създадената вече атмосфера. Задачата му явно беше да се потъпче, да се измете това благородно чувство, да се насади и втълпи идеята, че салонът ни не е нищо друго освен партиен клуб. На тази негова проява ние бурно реагирахме, главно аз, като посочвахме, че вън на стената има окачена голяма табла, на която целта е там да се поставят всякакви обяви и съобщения на ОФ власт. Като допълвахме, че всички, които идват тука са грамотни хора и няма да им бъде трудно да разчетат закаченото там. Но това остана глас в пустинята. Аз направих тези табла, за да се залепват обявите на властта. Следващата му стъпка в подкрепа на тази негова и партийна цел, ликвидиране на нашето общество, беше да поиска от Братския съвет, да се отпусне от братската каса, сумата от 400 000 /Четиристотин хиляди/ лева за направа на партиен клуб. Клубът щял да се построи под Изгрева на мястото, където там имаше тухларна фабрика на Виларов. В Братския съвет Антов казва, че ако тази сума не се отпусне, то ОФ организация, ще вземе нашия салон за клуб. Останалите братя от съвета бурно реагират, но се поуплашват от заканата и гласуват сумата от 200 000 лева. За тази сума се получава разписка, уж нещо като заем. Разписката я имаше, но парите обратно никога не се върнаха и клуб не се направи. Парите изчезнаха по направление. Нашият салон и всички наши имоти, както вече отбелязах, бяха вече конфискувани от властта, по закона за едрата градска собственост и ние бяхме само като наематели. Това разбира се извънредно много улесняваше задачата да се вземе салона ни за клуб. Следващият удар дойде не след много време. Антов нарежда, пак разбира се като човек на властта, Просветният съвет да се разтури. Това дойде като чудовищен трясък върху главите ни. Младите братя и сестри, които очакваха, че ще могат да провеждат един културен, пълен със смисъл и съдържание живот на Изгрева, с беседи, реферати, издаване на списание и книги, бяха попарени като с тежка смъртоносна слана. Пръснаха се унили и разтроени. Така беше приключена прекрасната инициатива на Томалевски и младите братя и сестри. Не закъсня и поредният удар. Отбелязах вече, че властта бе наредила да се спре отпечатването на беседите в малката печатничка, която имахме. Сега пък се нарежда, да се конфискува и изземе печатарската ни машина. Ново учение, нова мъка. Малко след това със свити сърца и сълзи на очи гледахме как машината ни се демонтира за да се изпрати в града. Каква сериозна работа можеше да свърши тя. Един стар модел малка печатарска машина, която все пак задоволяваше нашите извънредно скромни нужди. Но.... Отпечатването на петдесет томчета лекции и беседи, при крайно ограничените условия, при които се намираха братята Борис, Жечо и Неделчо, нагърбили се с тази важна и отговорна задача, беше съпроводено с изключителни трудности. Липсата на хартия и другите за печат материали се търсеха на свободния пазар и се изкупуваха при най-различни условия и цени, за които не всякога е можела да се издават редовни документи. По това време в братските среди идва някой си Коста Стефанов по професия счетоводител. Един среден на ръст, възпълничък, с владишка осанка човек. Той имаше мек подкупващ глас, когато говореше или както сполучливо някои го определи, като зехтинен тембър. Но всъщност? Този човек преди това е бил в теософското общество и дочух, че там е изиграл една много незавидна роля в ликвидирването на това общество. Как попада в нашето Общество? Това не се разбра, но моето впечатление е, че той е бил изпратен от Партията, за да съдействува за ликвидирането и на нашето общество, защото още при идването си, влиза в много тесен контакт с Антов и Иванов. Още повече, че по предложение на Антов и Иванов в Братския съвет него го избират за счетоводител на Братството и като такъв влиза и във финансовия съвет, като измества Жечо Панайотов, а оттам и в Братския съвет. Как останалите членове са се съгласили с тази промяна? Чудно е! Не са ли разбирали зад тази промяна пъкленият план, който се крои? Да се измести старият и предан, крайно «естен като касиер и счетоводител Жечо с някакъв нов човек е голяма -решка, фатална. Явно е, че малката пречка, която все пак Жечо е оказвал на останалите двама във финансовият съвет с това се премахва. Това ще -рябва да се приеме като един голям успех на Антов. По това време някъде Манол Иванов умира и във финансовия съвет остават двамата. Защо Б ратският съвет не е избрал нов ч овек на мястото ма Иванов? Предполагам, че Антов в свой интерес не е повдигнал този въпрос и останалите членове от Съвета не са проявили внимание към този пропуск. С това Антов има още един успех. Във финансовия съвет остават двамата. Коста Стефанов и Антов вече крайно добри приятели и оттам господари да разпореждат с Братството.
  16. 103. КОЛЕКТИВНИЯТ ЖИВОТ НА ИЗГРЕВА СЛЕД 1944 г. Изобщо след заминаването на Учителя в братските среди не само, че не настъпи някакво униние, но имахме налице и един голям подем, за обща колективна работа, за една пълна изява и оживена обща просветна дейност и колективен живот. Освен петдесетях томчета беседи и лекции, издадоха се още книгата „Учителят", „Песните на Учителя" и „Разговорите при седемте Рилски езера". Идеята да се издаде книга за Учителя и неговото дело се заражда в братята Боян Боев и д-р Методи Константинов, още когато Учителя е бил в село Мърчаево. Тогава те отиват при Него и споделят тази своя идея, като предлагат да имат за сътрудник и още един брат, като посочват и кой би бил подходящ за това. Учителят им предложил да повикат за сътрудници Мария Тодорова и Борис Николов. Така тези четиримата с много ценното съдействие на Неделчо Попов, като технически ръководител, написват и издават книгата. В Просветният съвет се създадоха най-различни секции, които си правеха редовно събрания. Учителска секция, музикална секция, художествена секция, секция за преводи, литературна секция, в която влизаха всички братя и сестри, които пишат художествена литература, като в своите събрания, те четат своите произведения. Отвори се също и секция по Астрология, ръководена от нашият брат Влад Пашов. Не закъсня и Есперантото да излезне на сцената. Курса по Есперанто ръководеше д-р Стефан Кадиев. Признаци на един трескав братски живот, бяха налице и в провинцията. Нашите празници 22 март - първият ден на пролетта, 22 юни - Петровден, 22 септември, 22 декември и 27 декември, се отпразнуваха особено тържествено, както и при Учителя. С определени наряди, общи вечери, а след вечерята се изпълняваше богата литературна и музикална програма. По това време от вещ архитект се изработи и план за парк около мястото на Учителя. Нашите фотографи Васил Искренов и Пеню, бяха приготвили снимки, показващи животът ни на Изгрева и Рила, като направиха и изложба от тях. За приятелите не бяха чужди и окултните издания, които излизаха на Запад. С особено внимание се ползуваха тук и трудовете на английската окултистка Мабел Колинс, като се изнесе също, че това име е всъщност псевдоним на един от Учителите, за които теософите говореха - Учителят Иларион. Приятелите ги ползуваха предимно на руски език, на който имаше преводи. Но това оживление беше скоро потиснато и смазано.
  17. 61. СТОПАНСКАТА КРИЗА И ПЪРВАТА КЪЩИЧКА НА ИЗГРЕВА Поради неудобства, квартирата, която държахме на улица „Кракра" трябваше да напуснем. Моят брат - Борис Николов, който беше по-добре запознат и с по-голям опит по жилищните въпроси, дни под ред се блъскаше да търси квартира, докато наистина намери една стаичка, но с наем 1000 лева на месец. Това беше равно на половин заплата на един сравнително добре платен чиновник. За скромните ни материални възможности, при които бяхме поставени, такъв висок наем беше извън нашите сили. В такова положение бяха и други наши приятели, студенти дошли от провинцията. Напрежението ражда в човешкия ум идеи. И това напрежение, роди в главата на моя брат и някои други наши съмишленици, поставени при същите условия като нас, идеята да си направим жилище, някъде в непосредствена близост до Изгрева. Пари за място нямахме. Намери се обаче човек, който имаше място граничещо до Изгрева, който се съгласи, срещу скромен наем, да ни разреши да си построим там дъсчена къщичка. По това време през 1926 г. да се купи място, жилище, апартамент, беше толково лесно, колкото сега да се купи торба с картофи, стига да има човек пари, но ние нямахме. Само няколко години след Първата световна война, чудовищна стопанска криза, започна да залива света. Ярко изразени признаци на това нещастие бързо връхлиташе върху човешкия род, връхлетя и върху нашата малка България. То беше породено от непрогледната тъпота. Подчертавам тъпота, защото помня, гледал съм тези финансови министри, гледа като патка и няма смелостта, да направи крачка и по-смели стъпки за да се премахне тази стопанска криза. Защото непременно спазваха правилото за „златния еталон" да не се наруши, т.е. покритие между наличното злато и банкнотите, които са отпечатали да бъде в някакво равновесие. А какво трябваше да се направи? Трябваше да пуснат банкноти. Какво от това, че уж ще има инфлация? От една страна имаше пълни складове, пращяха със стоки в складовете и 1500 търговски пътници, обикаляхме България да търсим пласмент на стоките, а от друга страна са налице хората, които продават тези стоки. Липсваха само на банкнотите - пари. Работа - създай работа на хората, плати им с банкноти. Ама покритието щяло да се наруши, какво значение има. Такава тъпота беше в тези финансови министри. Аз съм бил в този търговски сектор. А насреща ни посрещаше скованост и липса на смелост, да се премахнат отживяли времето си и неподходящи за бързо развиващото се човешко общество порядки и разбирания от хората, които управляваха финансиите на всяка страна в света. Те не разбираха, че при наличието на стоки, както беше тогава, само интензивната обмяна на стоките чрез парите е в състояние да разреши стопанската криза. Поради слабото им обръщение, парите имаха голяма стойност. Предлагаше всичко, движими и недвижими ценности, но малко се купуваше, по липса на парично обръщение, а не затова, че нямаше нужди. Някаква демонична ръка, се беше разпростряла над човешкия род и беше парализирала инициативата и творческия замах в него. От една страна имаше хора с крещящи нужди от най-различно естество, от друга - складове претъпкани, със същите тези стопански ценности, от които те имаха нужда. Това създаваше големи трудности за живота, създаде и за нас младите, които искахме да живеем по-добре. И то защо, защото нямахме пари и не можехме да намерим начин с нашия честен труд, да ги имаме, тъй като не се намираше и работа. Всичко бавно но сигурно замираше. Стопанският живот замираше. Всеки, който имаше пари, здраво ги стискаше. За реализирането на нашия план, не бяха необходими много средства. Но да се търсят заеми в такова време, на тъй ревниво пазене на парите, беше много неудобно. Но стана някакво чудо и ние ги имахме. Когато човек има чисто и искрено желание да постигне нещо, задоволяващо неговите насъщни и справедливи нужди Разумният свят, всякога ще му се притече на помощ и ще улесни човека в изпълнение на неговата задача. Така стана и с нас. Събрахме се пет души приятели, все с крещящи жилищни нужди. Георги Радев беше един много интелигентен и начетен наш брат. Знаеше добре европейските езици, следваше математика, а през свободното си време, превеждаше някои интересни книги из онези области, предимно окултните науки, които най-много будеха интерес в нашите среди, пък и в хората от външния свят. Преведе между другото една астрология от Сефариал, хирология от Вреде, една интересна книга, за значението на формите и чертите по лицето, а също много нашумелия по онова време роман „Занони". Георги беше също много ценен сътрудник в издаваното от нас списание „Житно зърно". Написа и няколко оригинални трудове - „Учителят говори", „Живот за цялото", „В царството на живата природа". Димитър Стоянов /Димитрий/ беше един брат с редки технически дарби и рационализаторски хрумвания. Работеше в много известната по онова време печатница „Стайков", където с голямо умение изработваше от дърво, големи афишни букви. Никола Нанков, един брат с подчертан интерес към книгата, като техническо произведение, който малко по-късно издаде три книги, посрещнати с голям интерес от онези, които жадуваха за окултни знания. „Астрологията", „Хиромантията" и книгата „Лица и Души", книга, която разглеждаше различните типове хора, тях именно Георги Радев беше превел. Моят брат Борис Николов беше студент по естествени науки. Той между другото имаше редки качества в строителството. Тези качества, особено много и добре разви, като работеше през ваканцията при Бертоли, наш съмишленик, който беше един от първите двама майстори, мозайкаджии дошли от Италия, след Първата световна война. И аз, който по това време следвах математика. Къщичката си направихме сами в ранната пролет на 1926 г. Тогава беше свободно и за такива леки строежи, нямаше ограничения. Материали имаше обилно и преизобилно, навсякъде в най-пълен асортимент и предлаган с най-голямо внимание и любезност. Направихме я по един своеобразен начин. Сглобяема от дъски. Идеята за този начин на направа, беше дадена от двамата подчертани вече техници Борис и Димитрий. Всички, които гледаха как я строим, не допускаха, че начина по който я правим е наш, оригинален по своя замисъл и изпълнение. Мислеха, че е някакъв американски модел. Завършихме я само за няколко дни. Така възникна първата постройчица, в непосредствено съседство с Изгревската поляна, а ние петимата братя, първите постоянни заселници и уредници на Изгрева, почти до самия му край. Къщичката беше от две стаички: по- малка от около десетина квадратни метра и по-голяма от около четиринадесет. В по-малката се настаниха Димитър и Никола Нанков, а в другата по-голямата - останалите трима. Едно малко килерче, от задната страна за багажите и една верандичка отпред, към южната страна, допълваха нейния образ. Братята и сестрите с тъй да кажем, голям житейски опит, като гледаха къщичката изградена от тънките два сантиметрови дъски, клатеха глава и казваха: „Докато е топло ще бъде добре, а през зимата как ще се живее в нея?" Като наближи зимата, отвътре я облицовахме с дебела амбалажна книга. Така при запалена печка, даже и тогава, когато беше твърде студено, ставаше приятно и уютно. Така без особени трудности прекарахме зимите и то такива зими, студени, дълги, каквито бяха през 1928-1929 г. Тогава се явиха приятели, които обясниха чудото, като напомниха, че в Сибир се строят къщи предимно от дърво, а други още по-добре уточниха, че една дъска дебела три сантиметра пази не по-лошо от зид дебел тридесет сантиметра. Тази малка къщичка стана център на интензивен братски живот. Идваха братя и сестри от София и провинцията, споделяха се и се разискваха въпроси от най-различно естество, идеи предимно от по-духовен характер. Този живот в нея, беше част от бликащия братски живот, който имаше в салона, на първо време този на улица „Оборище" N 14, а след това в салона на Изгрева, който се построи малко по-късно. Тази къщичка изгоря и изчезна по времето, когато беше пометено и разрушено всичко на Изгрева, и всичко скъпо за нас на самия Изгрев. Тази малка постройка, това малко жилище, като че ли отвори някаква врата, към един нов свят за очите на приятелите и те разбраха, колко приятно е да се живее тук, отколкото в задимената, опушена и потънала в прах и изпарения София, каквито всеки по-голям град има. И всички с един неудържим устрем, особено онези, които нямаха свое жилище, се впуснаха да купуват места с желанието и те да си построят.* ----- *Виж „Изгревът", том VIII, стр. 711 -712.
  18. 28. КООПЕРАЦИЯ НА ИЗГРЕВА След 9 септември 1944 г. като се прибрахме от евакуацията, продължих моята си работа, търговия на едро. Ходех из провинцията по закупуване и продажба на стоки. Идвах често на Изгрева. При едно такова идване, братята и сестрите с възторг ми казаха, че тук ще има продоволствена кооперация, магазин за хранителни продукти и че нашият брат Димитрий Стоянов ще бъде магазинер. В първият момент помислих, че Братството отваря такъв магазин и без да проверя добре, с целият си устрем, реших веднага да отида из провинцията и да закупя за този мислейки вече братски магазин, каквито и хранителни стоки намеря. Тогава хранителните стоки бяха оскъдни. Понесен на крилата на тази идея, ето го Учителят да идва към мене с бързи крачки: Погледна ме, усмихна се и ми каза бащински: „Къде отиваш?" Схванах веднага много добре, че не съм разбрал казаното ми от братята и сестрите. Магазин за хранителни продукти наистина ще се отвори на Изгрева, но то е дело на държавата, а не наше Братско, както го бях схванал. Преди да дойда на Изгрева бях в Габрово и на едно място ми предложиха 5 големи бъчви с мармалад от сини сливи. Спрях се и ха за малко да вдигна няколко бъчви и да ги докарам на Изгрева. Ама си казах: Ха, после. Тази идея ме подтикна по-късно, че тези 5 бъчви могат да дойдат на Изгрева, без много да се затрудня, защото тогава имах много пари. Но ето, че Учителят ме спря. А защо ме спря. Не беше дошло времето затова. Времето на Учителя бе друго. А то беше времето на Школата, която има съвсем други принципи. А с какво се хранехме на Изгрева? Предимно с картофи. Спомням си един път, че един беше докарал от самоковския край една каруца с картофи. Отидох и погледнах в каруцата - картофи. Поглеждам, че Учителят ме гледа и в един миг ми казва мислено: „Вземи ги". И аз закупих цялата каруца с картофи. А това струваше тогава скъпо. Но, аз имах пари, аз бях банка Николай Дойнов. В банката, с която работех в София имаше в нея един клон, който се наричаше Николай Дойнов. Имах в нея милиони. А да закупя каруцата с картофи все едно, че бълха ме бе ухапала.
  19. 8. ПОСТРОЯВАНЕ НА ИЗГРЕВА В ул. „Опълченска" N 66, както обикновено наричаха жилището на Учителя, имаше дворче, където заварихме и други наши братя и сестри, дошли при разни случаи при Него. Учителят беше излязъл на дворчето. Там се видях с Него, но тъй като бях едно мълчаливо и стеснително момче, не говорихме нищо. Поседях малко там. На излизане се изненадах от обстоятелството, че тази къща на ул. „Опълченска" N 66, под един общ покрив приютява две напълно симетрични жилища, от сутерен и етаж, жилища „близнаци", както ги наричат. В едното от тях живееше Учителя, заедно със своите хазаи, наши съмишленици, които бяха го поканили да живее у тях, а в другата както разбрах, живееше Георги Димитров, водачът на комунистите в България. Случайност? Интересно съвпадение, за което дълго след това мислех. Учителят е казвал: „Случайности в Природата няма, те са закон от един друг свят." Така започна новата ера в моя живот. Второто нещо беше „ИЗГРЕВА". Когато за първи път чух тази дума, почувствувах голямата топлота, с която приятелите я произнасят. В ранно, чудно хубаво, ясно утро, тръгнахме през Орловия мост, по алеите покрай обсерваторията, къпалнята, която има сега близо до нея, тогава я нямаше. Минавахме по тесни, пълни с очарования и романтика пътеки, след това покрай разсадника и отново по пътечка, било всред борова, било всред широколистна млада гора. Накрая се озовахме в една чудно красива поляна. Тази разкошна поляна от около десет декара, намираща се на най-високата точка на Софийското поле, заобиколена от север, запад и отчасти от изток с млада борова горичка. Тя ми се видя като кът от Райската градина. На юг към Витоша се разкриваше величествена панорама, от леко нагънатото потънало в зеленина, на нивите, ливадите и зеленчуковите градини, Софийско поле. А в дъното на тази омайваща гледка се издигаше с чудния си релеф величествена Витоша. По-късно, когато пролетта дойде и времето се затопли, чистия въздух, напоен с аромата на младата борова гора, полските и горски цветя, топлите галещи лъчи на слънцето, приятната свежест и зеленина, всичко това създаваше от „Изгрева" усета, че наистина човек се намира в някакъв кът от Райската градина. Всички братя и сестри, биха се намерили в затруднение да изкажат своето възхищение от впечатлението, което са имали при своето посещение на Изгрева. Ето как описва брат Методи Константинов своето първо отиване на „Изгрева".*: „В 1922 година през месец март, отидох при Учителя в пределно скромната му квартира, жилище на улица „Опълченска" N 66. След приятни и полезни разговори, които имах беше станало късно и Той ме покани да нощувам там. На сутринта, в ранни зори, тръгнахме заедно. Пресякохме града и се насочихме към зеленеещата се в далечината борова гора. Когато стигнахме до нея тръгнахме по хубави и живописни пътечки минаващи през млада горичка, където за първи път минавах. Славеите разнасяха своята чудна песен, въздухът беше така чист и ароматен от горски и полски цветя, аромат на борова смола. Гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие. Учителят бавно пристъпваше, мълчалив и сериозен. Най- после пристигнахме на една чудно красива поляна, обсипана с утринните росни капки, които блестяха като брилянти, разхвърляни от щедрата ръка на природата, безкрайна по своето богатство, върху зеления килим на свежата трева. Поспряхме се за малко и Учителят ми каза: „Тук е мястото, където всяка сутрин посрещаме изгрева на слънцето". На поляната вече имаше много мъже и жени, които помежду си се наричаха братя и сестри. " В заключителното си Слово през този ден Учителят казал: „Наближава първият ден на пролетта, пригответе се да го посрещнем, защото Той ще внесе във вас, онзи жизнен ток, които е необходим, не само за вашите тела, но и за вашите умове, сърца и души. Всяга година пролетта носи нещо ново, нещо неизказано дотогава. Животът е във възходящ и непрекъснат процес." През това посещение в Методи Константинов, тогава млад, пълен с живот и енергия, се заражда идеята, да си построи тук палатка и да остане да живее там. Тъй като преди това в разговора Учителят му е казал, да остане в София, за да се запише като студент по философия. Наистина след три дена, в първия ден на пролетта - 22 март, както отбелязва той, кацнала една бяла палатка на „Изгрева". Тази палатка е била подарена от италианеца Бертоли, вече наш съмишленик, на братството. В тази палатка Методи е останал да живее до месец ноември, когато силна буря през една нощ му разкъсва палатката. На сутринта отива на ул. „Опълченска" N 66 и Учителят го прибира там. След два-три дена прекарани там Методи се настанява в дома на наши съмишленици. При този случаи Учителят му казал: „Досега изучаваше законите на светлината, а сега ще слезнеш да учиш законите на тъмнината".* За посрещане първият пролетен ден на 22 март 1922 година Методи отбелязва: „В ранната утрин при първите блясъци на зората, мълчаливо с тихи стъпки, пристигаха братя и сестри. Те идваха на вълни от спящия град. Наредени в полукръг, чакаха със затаен дъх странната осанка на Учителя. Не след дълго пристигна и Той, наметнат с пелерина, застана в центъра на полукръга. Небето беше ясно като кристал, утринният хлад действуваше ободрително. Този ден, първият ден на пролетта, всяка година се очакваше с неизразимо ожидание, с най-голяма радост и внимание, като се прекарваше с подобаваща тържественост, като най-голям наш празник. В момента на първите лъчи на изгряващото слънце се чу тих напевен шепот на молитвите, излизащи от устата на братята и сестрите. Изгревът на слънцето беше величествен. След молитвите се изпя песента „Изгрей, изгрей ти мое слънце". След това чухме Неговата беседа. Тихите му Слова се разнесоха наоколо като шепот на дълбоко шумящи води. Словата му разкриваха за душите все нови и нови истини, ценни правила и методи, за един нов и красив живот. След беседата всички изпълнени с надежди и упования, тръгнаха обратно към равнините." Особена и приятна, и с неземна красота беше гледката от „Изгрева" към Витоша, сутрин, когато слънцето изгряваше и вечер при залеза. Косите слънчеви лъчи, някак особено се плъзгаха по гънките на планината и леките възвишения пред нас. като създаваха чудна феерия от приятно преливащи се багри в тъмни и по-светли тонове. Тишината и спокойствието нарушавано само от звънките тонове на пойните птички, допълваха красотата му. Градът със своите пушеци, изпарения и миризми, беше далеч. Хора почти не се мяркаха наоколо. Този чуден кът, стана постоянен обект на разходките ми, когато бях свободен.
  20. 60. РЕВИЗОРИ НА ИЗГРЕВА Ето, че се докосвам до известна истина, че човек помни преживяванията си от детинските и юношески години, а това преживяно след 60-та година, лесно се забравя. Ще опиша това, което помня от това късно време на живота ми. Ние, отговорниците на Братството, ред години бяхме под тормоза, че предстои да ни се направи финансова ревизия. Но нали съвестта ни беше чиста, лесно хвърляхме зад гърба си такива заплахи. Гледахме си работата, да бъдем полезни на общият братски съвет. Как започна всичко и как се развиха събитията през годините от 1958 до 1962 г.? - Не мога да се похваля, че съм ясновидец или че имам пророчески сънища, но няколко дни преди да дойдат ревизорите, сънувам че се движа по нашата улица, от дома ми към братския салон на Изгрева. Гледам по улицата, по сградите налепени афиши - дава се някаква опера и аз участвувам като певец в главната роля! Чудя се - не съм нито артист, нито певец, защо са ме писали в тези афиши. Не мина много време, дойдоха ревизорите и всеки казва - „Жечо, дай тези книжа, обясни това писано тук или там". Как за всичко търсеха мен, разбрах, че съм главен изпълнител в „операта". Правеха ревизия на Общество „Бяло Братство", а всъщност мен считаха за отчетник, аз бях отговорен за всичко! Нали бях касиер-счетоводител, пазех документите и счетоводните книги и отчети. И така, една сутрин през есента на 1958 г., явиха се на Изгрева трима инспектори от Държавен контрол, повикаха ни да се запознаем с тях. Казаха и задачата си - да направят основна финансова ревизия на Бялото Братство. Единият от тях, който бе главен в комисията, се именуваше Самуил Захариев. Беше ми познат, понеже заедно следвахме курсове като частни ученици през 1934 година, за получаване гимназиално образование. По-после беше идвал и при брат Боян Боев, да му показва нещо от материала които учеше сам. Тогава аз вземах уроци от брат Боев, но той използва познанството ни за да го запозная. Като видях в комисията Самуил, казах си, че той ще ни защитава, но гледам го, в разговорите си с присъствуващите, той не скрива познанството си с нас, напротив - разказва им всичко. Поговорих с него малко насаме и му казах - защо се издава, че сме познати. Отговори ми, че не иска да крие това наше познанство. Друг от комисията беше инспектора Георгиев, които имаше задача да проверява документацията на сметките и самото ни счетоводство. Явно беше, че инспекторите не бързаха да завършат работата, а дните минаваха с опознаване на работата. Като чиновници бяха на работа от 8 до 12 часа и от 2 до 6 часа. Вземаха счетоводните ми книги, папките с документи, касовата книга и започнаха да се занимават с тях. Една от първите им работи беше да сравнят, дали всичко записано в касовата книга е изнесено в счетоводният дневник. Повикаха в помощ и Коста Стефанов, който беше добър счетоводител и близък приятел на Никола Антов. Привършиха това сверяване на касовата книга с дневника за няколко дни. Запитах Стефанов за резултата, вярно ли съм работил и той потвърди, че е вярно. Може би за да ме компрометира добави: „Имаше един лев разлика!" Разбира се, такова нещо не съм допуснал, тъй като винаги проверявах, а и в действителност не ми се поиска да внасям „един лев". Действително, инспекторите бяха с убеждението, че в Бялото Братство няма злоупотреби. При възлагането на работата, Самуил Захариев понеже ни познаваше, е бил с това убеждение. Идвайки първият ден към Изгрева, казвал на колегите си: „Сега ще видите място, гдето всичко е в ред, няма да имаме много работа!" Така, но ето че отчетността ни имаше за цел да установи резултатите на парично-стопанската ни дейност, но без да спазваме стриктно всички отчетнически изисквания, като издаване на касови ордери с подписи на председател и счетоводител. Единственото нещо, което изисквах, беше да ми се представят документи и разписки от лицата, които получават суми за извършена работа. Действително, това нещо се установи от ревизорите при основната проверка, която направиха. Имаше няколко малки изключения и то в разходите по братската печатница „Житно зърно". По тяхната работа имаше най-много плащания: покупка на хартия, превози, заплати и др. Когато са плащали на каруцаря Иван Петров Иваницов, имало е 5-6 случая като е получил парите не е дал разписка - пропуснали са в печатницата да му поискат да подпише такава. Както всякога, идва при мен отговорника на печатницата - Влад Пашов, носи ми редица документи за отчитане, а между тях и разписки за платен превоз. Аз не всякога проверявах дали са с подписа на Иван Петров. После, когато записвах разходите, откривах, че някоя разписка е без подпис. Позволявах си само да отбележа на мястото на подпис, името на Иван Петров, с намерение да бъде потърсен и да подпише сам. Добре, но с течение на годините, останали са в това положение, само с моето отбелязване на името. Макар, че се касаеше за дребни суми, инспекторите отбелязаха това нарушение едва ли не като фалшификация от моя страна. При разглеждане на делото ни, в съда зададоха въпрос на Влад Пашов, дали е носил такива неподписани разписки, той призна това, но настояваше, че сумите по тях действително са платени на Иван Петров, че аз като касиер съм изплатил отбелязаните в разписките суми. Когато през време на ревизията се откри такава нередност, запитах нашия защитник адвоката Д-р Кирил Георгиев, за съвет какво да правя. Той ме успокои с думите: „Ще те извадим сух от водата!" А това значеше, че има оправдание за това нещо. След окончателната проверка на касовите разходи, ревизорът Георгиев установи, че има няколко суми записани в разход на касата, които не се одобряват; един вид ме начете с тях. Набра се една сума от около 300-400 лева и аз още тогава ги внесох в касата на Бялото Братство. Това са суми при първото преоценяване на лева, или по сегашният курс 30-40 лева. Нека се има предвид, че са неволни грешки в един период от 12 години.
  21. VII. КАРТИНИ НА ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА От инвентаризационния опис на имуществото на Верска Общност „Бяло братство", намерено при инвентаризацията на 1 декември 1957 г., комисия в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов и Влад Пашов намерили следните данни за картини на художници: 1. Вещи в Салона - Молитвения дом. Под N 34 - Портрет на Учителя, 85/65 см., от Цветана Щилянова. Под N 35 - Портрет на Учителя на нивата, 70/53 см., от Михаил Влаевски. Под N 36 - Образ на Христа, 70/60 см., от Ст. Иванов. Под N 37 - Портрет на Учителя - профил, 67/57 см., от Михаил Влаевски Под N 38 - Портрет на Учителя - анфас, 85/65 см., от Михаил Влаевски Под N 39 - Картина от 5-тото езеро 110/84 см., от Цветана Симеонова. Под N 40 - Картина „Творческите сили на природата", 90/80 см., от Цветана Симеонова. Под N 41 - Картина „Паневритмия", 115/88 см., от Цветана Симеонова. Под N 42 - Картина „Вярата", 100/70 см., от Цветана Симеонова. Под N 43 - Картина, 85/75 см., от Цветана Симеонова. Под N 44 - Картина „Паневритмия", 65/75 см., от Генчо Алексиев. Под N 45 - Картини две, „Арахангел Михаил", 45/65 см., от Михаил Влаевски. Горните картини са имали оценка от заложната къща и са продадени на изгревяни. Цената се е движила между 500-1600 лева тогавашни пари. 2. Вещи в стола, Изгрев, отговорнички Елена Андреева и същата комисия: Под N15: А) Картина - Барелеф „Тайната вечеря". Б) Акварел - Пейзаж със стъкло и рамка 66/68 см., от Генчо Алексиев. В) Плодородие - зеленчуци, креда, 66/64 см, рамка и стъкло, от Цветана Симеонова Г) Плодородие - плодове, 78/62 см. без стъкло и рамка, блажни бои от Цветана Симеонова. Д) Циклами - 48/40 см. с рамка и стъкло, с креда, от Цветана Симеонова Е) Пейзаж - акварел, 68/57 см. с рамка и стъкло, от Генчо Алексиев. Ж) Портрет на Учителя - репродукция на Цветана Щилянова, с рамка и стъкло 28/28 см. Горните картини са имали оценка и са продадени също от заложната къща на изгревяни. Под двата описа следват подписите на цитираните в началото лица. Днес тези картини са разпръснати, никой не знае за техните автори и че са били окачени в Салона на Изгрева с разрешението на Учителя Дънов. Справката направил: Вергилий Кръстев. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА 1. Виж „Изгревът" том II, стр. 194, 195, 196. 2. Виж „Изгревът" том IX, стр. 338-339; том IX, стр. 516-519; 3. Какви картини имаше по стените в Салона на Изгрева - виж „Изгревът" том II, стр. 196.
  22. Dela

    78. ДОМ ГОСПОДЕН

    78. ДОМ ГОСПОДЕН ВК: Значи това са снимки от Мърчаево от времето на бомбардировките. ПГ: Когато станаха бомбардировките, гласяхме в Симовата къща да турим Учителя, да Го заведем в Мърчаево. Обаче много хубаво стана, че д-р Жеков говорил с Темелко. Той дал къщата си и казал: „Нека бъде у дома, защото иначе онова е на пътя." Симовата къща беше на пътя и кой откъдето мине, все ще се отбие там на приказка. И така Учителят остана да живее у Темелко. ВК: Защо брат Жеков? Неговата къща къде е била? ПГ: На д-р Жеков къщата е на Изгрева. Обаче бомбардировките като станаха, ние отидохме в Мърчаево. Всичко се пренесе на Мърчаево. Даже аз гласях Учителя да Го закарам на село Равна. Един околийски началник, беше от едно градче над Правец, набожен човек беше, от ония, които обичат Бога и почитат, дядо Цвятко се казваше, каза: „Доведете Го, Учителя, аз всяка сутрин ще изпращам пресен хляб оттука по стражар. Стражарите ми са на разположение" и т. н. И се радваше много. Добре, че Учителят избра друго решение. А аз го гласях да бъде в село Равна. ВК: Обаче стана така, че Учителят отиде в село Мърчаево. ПГ: Че отиде в Мърчаево, защото д-р Жеков изигра тази роля. Д-р Жеков има голяма връзка с Темелко и изобщо с мърчаевци, де. ВК: И той откъде имаше връзка с Мърчаево? ПГ: Абе, виж какво, учителката Елена Хаджи Григорова запозна Темелкови с Учението. Защото, каквото изчуквали мърчаевските приятели на Темелко: Симо, Владо, Сергей, руснаците и всичките там мърчаевци, каквото изчуквали, вечерно време, на Симови чичо му има кръчма и го изпукваха там, изпиваха го и се напиваха. А пък учителката, рано сутрин неделен ден тя ставала и тръгвала за София. Обаче брат Симо, ей-тоз Симо, на снимката тук, си бил извадил таен ключ за нейното чекмедже. Тя четяла беседи и си ги заключвала в чекмеджето. Обаче като заминела учителката, Симо отключвал и прочитал от тази книга. „Ха, рекъл, колко важни работи имало писани тука, при госпожицата Елена Хаджи Григорова! Виж какви хубави работи четяла!" И те рекли: „Хайде да я проследим, да видим къде се събират те и говорят тия работи." И се запътват веднъж след нея. От Мърчаево всички хора работеха като работници в София. И отиваха в София и там всеки си работеше на обекта - те строяха. Сегашната София тогава се строеше, тези, високите здания и т. н. И така, тя отива в София, а те - след нея. Тя се качила на трамвая, и те се качили. Където слязла тя, уж, че и те нататък имат работа, на такива обекти, постарали се да не ги забележи. И когато влезли след нея на ул, „Опълченска" 66, седнали и слушали. И това, което говорил Учителят, било много важно за тях. А Той, Учителят, имал предвид точно тях. Говорил за въздържание, че алкохолът действува убийствено за човека, че му взема здравето веднъж завинаги и т. н. Че можеш да имаш пари, но важно е да умееш на място да ги туриш. И влизат те по-късно и в салона на ул. „Оборище" 14, който имахме. А този салон, като го построявали, бил построен със събрани средства от братята, обаче накрая, като не достигнали средствата, Симеон Симеонов докарал един прожекционен апарат за прожектиране на филми. Тогава имало неми филми, там имало пиано, та Мария Тодорова идвала и свирела на пианото класическа музика, а Борис Николов й обръщал страниците на нотите, за да не прекъсва тя свиренето. Та, на ул. „Оборище" 14 в салона прожектирали отначало филми, за да спечелят пари. А пък вечерно време и денем имало някои шмекери, които влизали без пари, не си плащали билетите. Иван Антонов (Салонски}, който бил много строг, изпълнявал ролята на контрольор, защото трябва да се съберат пари за салона. Тогава Баучер беше продал мястото, дето се засели Изгревът. Поляната беше негова. В същото време английският пълномощен министър Баучер притежавал мястото, което е настоящият Изгрев, което място той подарил на свой прислужник. Понеже Баучер имал много заслуги към България, а неговото желание е било да бъде погребан в Рилския манастир, то било изпълнено. И в настоящия момент гробът му е там, на западната страна на манастира. А поляната на Изгрева бива закупена от приятелите. И после Изгревът бе построен, но по времето на Учителя, То дом Господен е там, където бе Учителят и където се даваше Словото Му.
  23. Dela

    54. РАЗПРАТА

    54. РАЗПРАТА На следващата година Антов каза пак: „Аз искам и тази година да ме оставите да командвам положението на Рила." Обаче, понеже се отнасяше много грубо, беше бил Елена Андреева, беше бил Христо бояджията и някои други, с псувни и ругатни, братята го намразиха и казваха: „Такъв председател на Братството ние не искаме." И затуй той искаше да изнесе една сказка в салона пред братята и сестрите, да даде един отчет. Но тогава се сдружиха Гради Минчев, Илия Узунов, Драган Петков и други братя и казаха: „Няма да му дадем да изнася сказка." И той тъкмо зае катедрата и вече щеше да започне да говори, те вдигнаха скандал, че не го искат и не искат да го слушат и т. н. И не му дадоха да говори и го отхвърлиха, като казаха, че през това лято никакъв ръководител няма да бъде на Братството. Тогава той се ядоса на братята, които го апострофираха така и не му дадоха да говори. И като финансов отговорник в братския съвет, той знаеше, че има объркани сметки - в смисъл, че ние купувахме някои работи за братската печатница, без да имаме сметко-разписки насреща, дето сме купували материал. Трябваше на черна борса да го вземаме, за да печатаме беседите. Пратиха например Гради Минчев да отиде до Ботевград да докара дърва. Той докара, без да взема разписка, за 1500 лв., и т. н. Много работи се купиха на черна борса, без да имаме оправдателни документи. И Антов издаде, че братството има объркани работи и поиска за отчет да се направи ревизия на братството. Той отиде във финансовите власти и докладва това положение. Тогава дойдоха ревизори, направиха ревизия на братската каса и установиха, действително, че има с милиони лева злоупотреба. И за туй хванаха отговорен Борис Николов, като председател на Братството. Още 2-3 години преди това Антов на мен ми казваше: „Кажи на Бориса да ми предаде братското злато." Обаче аз виждах, че Антов понякога си попийваше, че не е брат-въздържател и истински брат и не исках да кажа тези думи на Борис Николов, защото Борис нямаше да го послуша, да му предаде братското злато. И един ден, на 8 март, денят на жената, нашите сестри подготвиха много хубаво празненство за Деня на жената. Райна Арнаудова, дъщерите на Белев и други изнесоха, много хубави рецитали, пиеси и песни -беше ги подготвил женският състав на хора. Изнесоха също много идеален доклад за деня на жената и хората бяха много благодарни. Имаше присъстващи от целия квартал „Изток" до Цариградското шосе. Беше дошъл и Бакърджиев, важен комунистически деец от квартала. И тъкмо завърши празненството за Деня на жената, и ето, Антов си иде от града, но кьоркютюк пиян, олюлява се наляво-надясно. Братята и сестрите вече излизаха от малкия салон, където се даде забавата, когато той започна да ругае: „Кой ви позволи вас да правите събрание в малкия салон? Аз отговарям тука, на Изгрева! Без мое позволение тука няма да влизате в никой салон!" И започна да псува вулгарно Райна Арнаудова и дъщерята на Белев. Бакърджиев беше излязъл навън. И като чу ругатните и го видя, че е пиян, каза: „На това ли ви е учил Дънов тук толкова години?" Антов започна да се препира и с него и тогава Бакърджиев тропна с крак и каза: „Оттук нататък вие вече няма да имате салони, вашата организация я разваляме." И този човек, като голям комунистически представител на района, отиде долу в Райсъвета и докладва, че трябва да се ликвидира с дъновистите. Тогава Правителството взема мерки и през 1957 г. мисля беше, дойдоха и натовариха 17 камиона беседи, които бяха в склада на братството, и решиха да конфискуват и другите имоти. Така конфискуваха 20- 30 палатки, другия инвентар на братството и най-после конфискуваха и на Учителя дрехите и каквото имаше Учителят, Неговата библиотека. Така се тури край на братството. Когато се върнах от Рила, председателката на Единната организация, Тръпка Григорова, дойде и ми каза: „Тази вечер ще има важно събрание за братството от Изгрева. Затуй идете, в 7 часа ще бъде събранието. Идете долу, за да присъствате, тъй, по-отворените братя." Като стана 7 часа, аз се облякох и отидох в клуба. Стаята беше съвсем пълна, само един стол имаше свободен, зад вратата. Като влязох, партийният секретар, който беше открил вече събранието, млъкна и каза: „Седнете на стола, който е до Вас!" И аз седнах, а той каза така: „Та сме се събрали - продължи си пак, - другарки и другари, таз вечер, за да решим какво да правим с дъновистите. Трябва да ги пръснем из цяла София така, че един с един да се не виждат." И тогава Македонски, един важен човек там, от Изгрева, каза „Спри" на докладващия партиен секретар и той спря речта си. Обърна се към мене и каза: „Ти, Пеньо Ганев, защо си дошъл тука?" Аз рекох: „Дойдох на събрание". - „Кой те покани?" Казвам: „Председателката на Единната организация." Той каза: „Тя трябваше да дойде на туй събрание, а не ти. Събранието е при закрити врата, само за партийни членове. Станете и си идете." И аз станах, нали столът ми беше до врата, хванах бравата и казах: „Другарки и другари, чух дневния ви ред, какво ще решавате, и бъдете справедливи в решенията си." Отворих вратата и излязох и си отидох. Разбрах, че тази вечер вземат решение за нас, какво да ни правят. Решиха, че Изгрева трябва да го разпръснат, както и всички братя и сестри. И затуй най-първо махнаха Влад Пашов от Изгрева, а вторият бях аз. Настояваха много бърже да ми оценят имота и да ме включат където искам и т. н. Така завърши една епоха. През 1971 год. живях 17 месеца временно на Гара Искър временно, докато ми се изкара апартаментът в Дианабад, и когато го построиха, се преместих там.
  24. 38. РУШВЕТИ И ВЛАСТВУВАЩИ През 1933 г. получихме уволнение, като неудобни за границата учители. Министерството на просветата се оглавяваше от либералите. Граничните учители се назначаваха от Министерството на просветата. Отидохме си в София с Еленка. В Министерството ми казаха да отида при адвоката Хаджи Колев. Той ще ми каже защо съм уволнен. Адвокатът ми каза, че сме уволнени, понеже сме дъновисти. И ми предложи да му дам 2000 лв. , за да ме върне пак в село Равна. Аз отказах да сторя това и след дълги разправии се прибрах на Изгрева. Учителят ме запита: „Как вървят вашите работи?" Казах Му, че ми искат 2000 лева рушвет, за да ме върнат пак в същото село. Учителят ми каза: „Ех, пък дай им ги!" Аз Му възразих, че това не мога да сторя, защото всичките учители от Годечка околия ме познават като добър учител и че това е унижение, аз да дам рушвет. Учителят ми каза следното: „Представи си, че те срещне в гората разбойник и извади срещу тебе пистолет и ти казва: „Парите или живота!", какво ще предпочетеш? Дай им парите. Те са разбойници. Сега са на власт като културни хора." Аз рекох: „Учителю, аз нямам тази сила, да дам." Носех заявление, подписано от всичките селяни, че молят Министерството да върне техния учител и учителката. Обаче той каза: „Мен заявление не ми трябва. Ако дадеш пари, ще те върна. Като не дадеш пари, няма да учителствуваш." Тогава председател на Учителския съюз беше Досю Негенцов, висококултурен човек, широк социалист, и секретарят на Учителския съюз беше Иван Пастухов. Те се явили при министър Бояджиев, на просветата, и му казали: Какво правиш? Я виж, цяло село протестира против това!" А пък министърът казал: „Абе, орезилиха ме тези мои началници и партийни членове, ама ще го назначим в Кърджалийско." И ме назначиха в село Казалджик-Кафтан, Кърджалийска община, в турското училище. На другия ден - 13.I.1933 г., като се явих там, ме попитаха ме: „Защо Вие, колега, сега, по Нова година се явявате тук новоназначен учител?" Аз им казах, че съм уволнен неправилно от сръбската граница от добрите, рекох, „либерали". Понеже малко саркастично се отнесох с тази дума, това подразнило учителката, която ме запита. Тя била жена на някой си Кирков, който преди един месец бил освободен от затвора, защото вземал рушвет на разни чиновници и ги уволнявал, а после ги назначавали пак с рушвет. Тя казала на мъжа си: „Новоназначеният учител в Казалджик-Кафтан изказа неодобрителни думи за Министерството на просветата, за либералите." На другия ден си направих акта за встъпване в длъжност и тръгнах да го занеса на пунктовия учител. На горния край на Кърджали ме срещна един човек с чанта, добре облечен, спря ме и ми каза: „Вие да не сте учителят от Казалджик-Кафтан?" Рекох: „Аз съм." А той бил инспекторът на Кърджалийска околия. „Слушай-каза, - да ти кажа. Тук кърджалийските здания и улиците, и дуварите имат особено свойство: каквото се говори на горния край, при погребите на Кърджали, се чува чак долу, на река Арда. Да внимаваш! Снощи си говорил нещо в турското училище, бъди внимателен!" И си отиде човекът. Аз отидох, дадох си акта за встъпване в длъжност на пунктовия учител. На връщане се спрях в книжарницата на Калайджиев - единственото място, където учителите от околията се срещат. Седя, но така съм измъчен, уволнен неправилно и дошъл тука, и какво снощи съм казал пред една учителка, това станало достояние чак в Министерството в София. И тъй, на другата сутрин седя пред книжарницата, не виждам никакви познати сред колегите и колежките. Те си приказват, учители от околията, приятели, приятелки, вземат си каквото им трябва от книжарницата и си заминават по селата. Пък аз съм се обърнал навън към шосето и седя омъчнен. Изведнъж един човек ми казва: „Пеньо, какво правиш тука?" Обръщам се аз и виждам Стефан Тошев от Севлиево, бивш следовател, а пък сега прокурор. „Какво правиш, викам, ти тука?" - „Аз съм, каза, главен прокурор в Окръжния съд тука, в Кърджали. Ела." Аз му казах 2 - 3 думи. Той каза: „Недей говори тука. Ела с мене." И ме заведе в съдилището, в канцеларията си. Тогава аз му разказах цялата история с нашата гавра, че рушвет са ми искали и т. н. Оплаках му се също, че при мен дойде и мъжът на една учителка, пред която бях говорил вечерта, и каза: „Вие ли сте учителят от Казалджик-Кафтан?" - „Аз съм." - „Слушай, ти снощи си говорил, нещо против либералите, ще видим, тая работа." А главният прокурор Тошев ми каза така: „Този мръсник аз преди един месец съм го пуснал, лично аз ходих да го пусна от затвора. Той прави тук поразии. Либералите са разделени тук, в Кърджали, на две. Околийският управител е от едно крило, които са честни и почтени либерали, а пък ей-тоз уволнява разни чиновници и им взема рушвети и ги назначава. Аз мога сега много лесно да го наредя. Щети дам белязани банкноти, ти ще му ги дадеш, аз ще го обискирам след това и ще го туря пак в затвора. Но в съдилищата ние, съдиите, имаме едно правило: в рядко биволско лайно камък недей хвърля, защото ще те опръска. Понеже и съдилището е под Министерството на либералите, ще ме намерят мене виновен нещо и ще ме уволнят от службата. Затова го търпя, този човек. Той се мъчи по всякакъв начин да се запознае с мене, но аз даже не му отговарям на поздравите. И сега, да знаеш, той седи хей в оная кръчма, гдето е срещу прокуратурата, и знае, че ти си дошъл тук. Той те наблюдава. Като излезеш оттук, той ще излезе от кръчмата и ще те пита къде си бил. Него го е страх от околийския управител, па и от мен го е страх. Ти ще му кажеш само: „Бях при главния прокурор!" - "Ами какъв ти е?" като те запита, ще му кажеш: „Роднина сме." И повече няма да му даваш никакви обяснения." И действително, седях аз и разговаряхме със Стефан Тошев, докато се мръкна и той каза: „Отивай си сега!" Като си тръгнах, оня излезе от кръчмата и тръгна с мене надолу към книжарницата на Калайджиев. „Къде ходи?" - ме запита той. Казах: „При главния прокурор." - „Защо ходи при него?" Рекох: Той ми е роднина." - „Абе, откъде?" Рекох: „Роднина ми е." - „Слушай, вика, в Казалджи квартал има много яйца, ще ми събереш 100 яйца и ще ми ги донесеш!" Рекох: „Няма да ти дам нито пукнато яйце!" Троснато му казах така. И той ме погледна така, замълча и се върна. Разбра, че удари на твърдо. Този ден, когато говорихме с прокурора Стефан Тошев, като си тръгнах, си купих два хляба. И като отидох в селото, където съм вече новоназначен, турците ме попитаха: „Не бу, бе, даскал?" - „Екмек ял дъм." Значи: „Какво е това, бе, даскале?" - „Хляб съм си взел." - „Алмаим бис вереджас екмек!" - "Недей купува, ние ще ти даваме хляба!" И до края на учебната година три пъти на ден се донасяше ядене за мен и за турския учител, с когото работехме в турското училище. Така аз спестих 12 000 лева в спестовната си книжка, дето съм бил учител в Казапджик-Кафтан, Кърджалийска община. С тези пари започнах да си правя къща на Изгрева. Мястото бяхме купили с Еленка през 1932 г. от слепия полковник Захариев чрез ходатайството на Тодор Стоименов, който бе добър приятел на Захариев. На 19 май 1934 г. Дамян Велчев и Кимон Георгиев смъкнаха блокарското рушветчийско правителство и взеха властта. След преврата подадох заявление чрез ревизия мен ме върнаха пак учител в село Равна, а Еленка по съвет на Учителя се пенсионира, защото Учителят й каза, че тя няма дълъг живот. Да се занимава със Словото Божие до края на живота си. И действително тя заболя. И след две и половина години тежко боледуване се помина на 31.Х.1948 г. Тя беше на 58 години. Аз бях тогава 50-годишен. ВК: А когато искаха да Ви вземат учител за Вашето село, когато Вие споделихте с Учителя, какво стана после? ПГ: Той ми каза: „Аз те съветвам да не се връщаш в селото си." И аз останах учител в турското училище и после се преместих. ВК: Защо Той Ви посъветва да не се връщате? ПГ: „Пророк -казва - в своето си село не е приет. Те те викат да те използват." А пък аз всяко лято с Учителя, от началото до последния Му престой на Рила, бивах с Него и бях на разположение на братството. „Те те искат, за да те използуват, че да те лишат даже и да дохождаш да слушаш Словото Божие." И затуй Учителят не ме посъветва да се върна в родното ми село.
  25. 12. НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПЕВЕЦ НА ИЗГРЕВА Дружбата ми с бай Васил... Съвсем различно беше чувството ми към него от първия. Така имаше поезия, изкуство, красота, радост, а бай Васил е селяк, овчар. Много боледувал. Изгубил едното си око. Изгорил си крака и го хвърлили в моргата безнадежден, но минал дежурният лекар и го чул, че пее. Веднага наредил да го изведат и лекуват. Той оздравя, но правеше години подред бани в Панчарево, като ходеше пеш дотам. После ги правеше в Горна баня. Продаваше книги в салона, копаеше, носеше хляб на братството и им услужваше, по-късно раздаваше вестници. Викали го „Вуйчото на Изгрева." Вървеше и обикаляше Изгрева с братските и попските песни. Не харесвах песните. Пееше като поп, а преди изобщо пееше в черква. Много религиозен и много се молеше. На Витоша Учителят попитал: „Кой е на-големият певец на Изгрева?" Изреждали всички музиканти, академици, на Той все не одобрявал, най-сетне каза: „Бай Васил." Казали му това мнение на Учителя за него. Когато разсъждавах върху тези думи, разбрах, че това се отнасяло за живота му. Той живееше музикално, мъчнотиите ги превръщаше в песен. Кой от нас е живял така? На всекиго казваше по една блага дума, даваше им по едно бонбонче и казваше: „Да сте здрави, да сте весели." Пътник или турист посрещаха го с недоумение, събуждаше в тях нещо ново. Той имаше невидими приятели, които му говорели. Казвал: „Моята бригада." Всеки понеделник ходеше на Витоша и ми носеше послания - какво са му казали съществата за мен. Веднъж каза: „Слушай, казаха, ако се освободи от сръднята, страха и ядосването, много хубаво бъдеще я очаква." Следваха и други. Връзка с небесните същества, дадени на бай Васил за мен: 1. Да се справя със страха, гнева и сръднята. 2. Да замина на определена дата и да се върна. 3. Да бъда актьор в живота. 4. Да различавам реалното от идеалното. 5. Ще ме посетят повече хора, едни ще ме укорят, други ще ме хвалят - да казвам, когато ме хвалят: „Имам още работа", когато ме съдят: „Не е точно както казвате." 6. Ако искам да се издигна в живота, да имам вяра и отношения. 7. Да обичам всички, да не правя разлика. 8. Да зная да се радвам и да скърбя. 9. На 13.09.1948 година - Като ученици вие трябва да се поставите задачите на Бога за сърцето и за ума, които ви е дал. Благодарете за дарбите, които ви е подарил. 20.09.1948 г. - Пазете силата на Духа, свободата на душата, светлината на ума и топлината на сърцето. * 1. Да не казвам, че време нямам, Бог разполага с времето, да имам въздържание. 2. Да тренирам тялото, ума и сърцето. 3. Да не бързам в работата. 4. Аз зная кои обичам, но не зная кои ме обичат. 5. Аз не съм виновна, когато аз се отварям, а те не. 6. На 18.09.1950 г. - Да позная себе си, да открия богатството си и да го използувам. 7. На 25.09.1950 г. - Ако бих й казал какво щеше да прекара, косите си щеше да хване. Тя още ти няма доверие и се съмнява. Аз им дадох благословението, но не устояха. 2.10.1950 г. - Ако слуша всичко, което й се говори и приложи, хубаво и светло бъдеще я чака, ако не, да му ... (обратното). * 1951 година. 4.08. - Евтино продавам богатството си, с труд го спечелвам, но бърже го губя и нищо не оставям за себе си. (Гневът и нервиране, ядосване). 18.12. - Да изучавам езика си, за да изкарам злото от другите. 31.08. - Много бързам, имам един приятел на небето, с когото искам да се свържа, той е постоянно до мен, но сега ако дойде какво ще ми каже и аз какво ще разбера.
×