Търсене във форума

Познайте Истината и Истината ще ви... Извънредни беседи, Бургас. Стремление каждого человека - это свобода в мире. Под словом «свобода» мы должны понимать широту наших действий, мыслей, желаний, которые скрыты в нас, и устранение всех сковывающих условий. Свобода - это качество Духа. Лишить кого-то свободы - значит пасть. При потере условий для развития свобода ограничивается. Например, потеря одной части тела - руки, ноги - это уменьшение свободы. Потеря разума, мысли, зрения, слуха и вообще всех органов чувств - это полное ограничение свободы. Истина - это условие обретения свободы духа. Свобода подразумевает три условия. Во-первых, свобода тела. Во-вторых, свобода воли и, в-третьих, свобода сердца для проявления чувств и мыслей. Христос говорит: «Истина сделает вас свободными». Истина укажет нам путь к свободе. Не всякая мысль, желание, воля приносят нам свободу. Каждое слово - это брошенная граната. Каждое слово - это комбинация мыслей. Одно плохое слово, мысль могут лишить нас свободы. Сказанное обидное слово производит свой эффект. Всегда нужно иметь меру проверки, взвешивания своих мыслей и желаний. Эта мера, этот пробный камень - Христос. Он всегда должен быть перед нами и в уме нашем. Когда мы всегда со Христом, рождаются в изобилии мысли в нас, желания и стремление к работе, а это добрый знак. Только они не все одинакового качества, и мы должны знать, какие из них выбрать. Мысли и желания - это камни карьеры, из которых строится будущее человеческое тело, и это духовное тело. Эти мысли и желания приходят с разных сторон. Мы должны уметь выбирать необходимые камни для строительства. Для строительства дома необходимы не только камни, но и железо, дерево и другие материалы. Есть духи, которые продают нам материалы дорого или дешево; когда они продают нам дороже, они обманывают нас относительно того, сколько они стоят. Христос хочет сделать нас свободными. Мы связаны тысячей обязательств - в первую очередь, перед родителями, затем перед братьями и сестрами, потом, когда мы женимся, перед женой и детьми, затем перед обществом и т. д. Искусство состоит в том, чтобы знать, как поступать по отношению к каждому из них. Свобода имеет права и обязанности. Общество только за счет прав или только за счет обязанностей не может процветать, а необходимы два процесса, которые должны идти вместе. Права ограничены в соответствии с нашими нуждами. Захотим большего - произойдет обратная реакция. Где больше меда, там соберется и больше пчел , чтобы его съесть. Где больше богатства, там все злые духи соберутся вокруг нас. Богатство необходимо для свободы - оно, хотя и дает блага, дает и зло, оно может сделать человека ленивым, гордым и прочее. В Христовом учении ценность человеческой души зависит от внутренних качеств - соединиться с Господом, то есть облечься в Истину, а это значит облечься в Любовь. Мы знаем Солнце по его свету и теплу. Мы знаем Бога по Истине и Любви. Когда Истина входит в наш разум - мы мыслим, а когда Любовь входит в нас - мы действуем. Истина - это внутренний зародыш души. Если мы ее имеем, мы всегда будем чувствовать укрепление - не будет старости, а всегда будет молодость, мы будем чувствовать себя всегда бодрыми. Трудности - это благословение, они - условие для нашего подъема, потому что мы будем работать над их устранением, чтобы обрести благо. Все наши органы, части тела, хотя и помогают нам, но и ограничивают нас, поэтому нужно знать их функции, чтобы они работали правильно. Теперь создание духовного тела будет нам подчинено. Оно покидает нас, мы расстаемся с ним. Мы должны вступить в контакт со всеми духами, которые составляют наше тело, живут в нашем теле и нам помогают. И это значит, говорит Христос, мы должны сродниться с Небом, а родство - это обязанность. Христос связывался со всеми духами. Он принес Себя в жертву не только на кресте. Существование всего, чем мы сейчас живем, принадлежит Христу, поэтому мы любим Его. Он оставил нам богатство, чтобы пользоваться им, а не любить. Он оставил его нам, чтобы мы пользовались им, а не чтобы брать и делить. Это богатство, ради которого Христос пожертвовал Собой. Если мы не будем пользоваться им, Он его заберет. Он нам его дал, чтобы развить нас духовно и приготовить к ангельской жизни - после этого мира мы должны будем перейти в другой - мир ангелов. Христос хочет, чтобы мы использовали пробный камень, который является нашей Божественной душой, и когда мы найдем ее, мы будем свободны. Христос в этом мире учил людей, как найти свою зарытую душу - скрытое сокровище. Многие из наших душ заложены, и мы должны найти их. Когда человек спустился с небес на землю, он заложил свою душу, поэтому мы должны выкупить ее. Все люди, жившие до нас, обрабатывали почву, нарабатывали руки, и мы должны работать своей душой на той же почве. Вот почему мы хотим иметь критерии для меры - пробный камень. Обращение, покаяние и так далее, и здесь происходит процесс возрождения. Чтобы приобрести пробный камень, мы должны быть свободны; чтобы быть свободными, нужно благодарить за все, что с нами происходит: хорошее или плохое, и это Христос, живущий в нас. Тогда все должности для нас будут одинаково важны. Не будет нам дана более значимая должность, пока мы не исполнили хорошо меньшую. Бог также посылает ангелов служить какой-то грешной душе для ее исправления. Всегда нужно начинать с меньшей работы и переходить к большей, а не говорить, что мы свободны, мы не обязаны делать никакой работы. Бог создал Землю, и когда она исполнит свои задачи, ее частицы расширятся, и Земле придет конец. Каждый наш поступок в этом мире коллективен, потому что мы связаны со многими духами. Каждая наша мысль - это обязательство, политика, и тот дух, у которого оно, нами руководит, и мы находимся в его руках. Поэтому давайте не желать великих вещей, ибо когда мы их желаем, по нашему праву они нам будут даны, но потом дух скажет: «Теперь заплати!", а когда нечем платить по обязательству, придут страдания, лишения, болезни и так далее. Каждый гневающийся ограблен, потому что он вне тела, и духи грабят его. Поэтому для каждого наблюдать за своим «домом» - своим телом - это есть свобода. Если мы в чужих домах, мы не свободны, потому что всегда могут нас изгнать. Первое, что сейчас важно, - это различать наши желания и мысли: какие из них для нашей пользы, те мы желаем, чтобы были исполнены. И тогда можно сказать: Господь их предназначил для нас. 13 апреля 1914 г, Бургас Из записок: Минчо Сотиров, Ивана Гарвалов и Величка Стойчева.

IV. ЗАЩО МИНЧО СОТИРОВ НЕ МОЖА ДА ПОСТРОИ МОЛИТВЕН ДОМ ЗА БРАТСТВОТО В ГР. БУРГАС? 1. Историята на братските кръжоци в провинцията се започва в гр. Бургас и се свързва с името на Пеню Киров. 2. Първият опит за братска комуна се извършва в гр. Бургас, която се проваля. 3. Първата атака срещу последователите на Учителя Дънов започва от гр. Бургас, като духовенството пише специална брошура срещу Тодор Стоименов. 4. По време на Балканската война 1912-1913 г. Минчо Сотиров е редови офицер от войската и предвожда дружина, която воюва срещу турците от посока Бургас надолу по Черноморието. 5. По време на Европейската война или така наречената Първа световна война Минчо Сотиров е командир на Пети Бдински пехотен полк, наброяващ няколко стотин човека. Като командир на полка той е издавал заповеди „Огън по противника". И оръдията, пушките и картечниците са изсипвали огън всред неприятелските окопи. Той е проливал кръв. Воина е. 6. Една сутрин целият щаб на полка около 20 офицери са се събрали в една голяма палатка, която е била построена за съвещания на щаба. Минчо Сотиров е ръководел съвещанието за предстоящите действия на поверения му полк за борба срещу противника. 7. Изведнъж отвън се чува гласа на „вестовоя" т.е. на военния куриер, който е носел заповедите на командването до командира на полка. „Г-н командир, имате спешно писмо от София". Охраната на палатката на щаба не му разрешава да влезне вътре. Такава е била заповедта, да не се допуска никой по време на съвещание. Тогава чувайки гласа Минчо Сотиров излиза навън и на 20-30 метра от палатката го чака „вестовоя", пред него с пушка в ръка и затъкнат нож стоят на пост няколко войника. 8. Минчо Сотиров се приближавало вестовоя, протяга ръка, взима спешното писмо от София и в този момент се чува страшен гръм паднал от небето. Върху палатката на щаба, падат няколко снаряда и убиват всички на място. Не остава нито един жив, от онези които са в палатката. Целият полкови щаб е мъртъв. 9. Минчо Сотиров е вече залегнал на земята. Пушек и стенания се разнасят от всички страни. По едно време поглежда плика и вижда, че писмото е от Петър Дънов. Гледа и не вярва на очите си. Така писмото на Учителя Дънов го спасява от смърт. Тази опитност му показва и доказва кой е Учителя и какви са неговите възможности. Такива опитности той е имал много. Описал ги е но са изчезнали. 10. След войната Минчо Сотиров бива пенсиониран. Връща се в гр. Бургас и след смъртта на Пеню Киров оглавява и става ръководител на Бургаското Братство. Понеже е свикнал като командир да дава заповеди и е бил свикнал на военна дисциплина, то членовете на братския кръжок въстават срещу него и пишат няколко писма до Учителя да бъде сменен. По това време и от други братски кръжоци постъпват оплаквания срещу ръководителите, които се държат като военни командири и искат Учителя да ги смени. Тогава Учителя нарежда, че нито един ръководител няма да бъде сменен, а ще остане пожизнено ръководителя до смъртта си. И така остават несменяеми, което довежда до много протести. 11. Много пъти Минчо Сотиров прави опити да организира и да построи братски салон и дом в Бургас, но винаги се явявали разногласия и за най-различни поводи. Тогава той отива в София да пита Учителя за съвет и помощ. Учителят му казва така: „Както навремето цар Давид не му се даде от Йехова да построи дом Господен за Скинията на Йехова, понеже беше проливал много кръв, така и на теб не е позволено да построиш молитвен дом понеже също като командир на полк си проливал кръв. Както Господ каза на Давид, че друг ще бъде онзи, който ще построи дом Господен за Скинията, така и аз ти казвам, че друг ще дойде след тебе, който ще построи дом, молитвен дом за приятелите. Този разговор завършва. След това Минчо Сотиров напуска Бургас и други след него стават ръководители. 12. Онзи, които организира и започва да строи молитвен дом е Кралю Кралев. Приятелите от братството помагат с пари, труд и материали. Обръщат се към Братския съвет в гр. София, който им отпуска също пари. Накрая с общи усилия се построява. Когато решават да го освещават викат и Минчо Сотиров. След освещението, той става и разказва защо не е могъл да построи този молитвен дом и преразказва думите на Учителя. Тогава се обръща към Кралю, посочва го с пръст и казва: „Този построи дома, така както каза Учителя". Този разказ го знам от няколко места. А съм го записал и от Кралю Кралев, който бе за кратко време мой тъст. Какви времена на надежди и какви предателства след това дойдоха. Никога не предполагах, че съм се събрал с враговете си. 13. По-късно салона, който беше на негово име той го прехвърли на дъщеря си Милка Кралева. И когато започна да воюва, да води борба с другите му опоненти за власт, той загуби салона. Дъщеря му го продаде на друг и той обсеби всичко, което бе в него. А по-късно от своя страна също го продаде. 14. Цялата история е описана в „Изгревът" том XI, стр. 826-831, „Черният магьосник и омагьосаната принцеса". Прочетете я. Вярна е. 15. По същия начин както загубиха салона в София и целия Изгрев, по същия начин загубиха салоните в Нова Загора, във Варна. По един и същи сценарий, защото Силите на Разрушението бяха едни и същи и се ръководеха от едно и също място, от Духа на Заблуждението и Разрушението. 16. Салонът бе продаден, заключен и друг се настани да живее в него. Започнаха да водят дела пред съда. Онзи, който го бе продал имаше нотариален акт. Водиха дълги дела и похарчиха много пари и до 2002 г. още водят дела. А сега е продаден на друго лице. 17. По онова време от 1995 год. до 2001 год. аз ръководех и организирах отпечатването на оригиналното Слово на Учителя, което бях съхранявал 30 години. Ръководителите в провинцията в две поредни години ни правиха протоколи, че ще събират „десятък" и ще го дават за отпечатването на Словото по оригинала. Събираха, но ги насочваха на друго място и на мен, и за програмата чийто ръководител съм не дадоха нито стотинка. Писах на Димитър Добрев от Бургас да съберат пари и да финансират едно томче от Словото на Учителя. Даваха пари за адвокати, но не ги даваха за отпечатването на Словото. Ако бяха дали пари за Словото, то салона щеше да им се запази. А как? 18. Аз съхранявах оригиналния нотариален акт от салона в Бургас с имената на старите приятели, които са го построили. Аз го бях сложил в един плик, после го сложих в още по-голям плик, надписах го и го прибрах на скришно място, но на такова, че да мога да го намеря. И до днес не мога да го намеря. Търсих го. Ако го бях намерил щях да им го предам и щяха да си възвърнат салона. Но после разбрах, че те не искаха да дадат пари за отпечатването на Словото на Учителя, отхвърляха моята програма, а даваха пари за адвокати и за съдилища. Затова не се намери оригиналния нотариален акт и затова загубиха салона. Ако бяха дали пари, ако се бяха помолили на Учителя да се намери нотариалния акт, то Небето щеше да го извади от своето скривалище. Така всичко се затри. И нотариалният акт и салона.

32. СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА НА БУРГАСКОТО БРАТСТВО Разказани от брат Жечо Панайотов за живота на кръжока на Бялото Братство в Бургас за годините от 1911 до 1923 година. Дойдох да живея в Бургас през 1910 г., а през есента на 1911 г. по препоръка на мои близки от Сливен, гдето току-що се беше образувал братски кръжок, се запознах с братята в Бургас и започнах да членувам в братския кръжок. Тогава кръжока в Бургас се помещаваше в жилището на Димитър Стоименов Македонски, което се намираше в центъра на града, в една стая. Там бяха наредени столове и маса и се събираха всички членове на братството в Бургас. Ръководеше брат Пеню Киров. Събранията ставаха в неделя вечер и той имаше грижата да подготви подходяща беседа като си служеше с някоя глава от Евангелието, и така разработената тема разказваше на присъстващите в кръжока. Беседите му бяха винаги много интересни, защото бяха нещо ново, пропити със съдържание, което представлява наистина подходяща храна за присъстващите, интересуващи се от духовните истини включени в Евангелието и в Стария завет. Впечатлението ми беше, че много от темите, които той засяга се дължат на разговори, които е водил с Учителя или пък това, което Учителят е говорил в срещите на братята и сестрите на Търновските събори. В кръжока като членове на Бургаското братство бяха няколко семейни двойки, които ще изброя: Коста и Величка Стойчеви, семейства Паскалеви, Зуркови, Матей Попов с другарката си, Деню Цанев с другарката си и между другите на първо място Тодор Стоименов, също и неговия брат Димитър Македонски. Имаше и други единични лица, които също така се подвизаваха усърдно, слушайки беседите, а в живота се стремяха да прилагат принципите на новото Божествено учение. Това са първите ми впечатления от кръжока. Като най-млад, тогава бях на 17 г., приеха ме доста радушно и ме причислиха да общувам с брат Тодор Стоименов като по-свободен и подходящ - тъй да са каже, като мой наставник в новите стъпки, които имаше да правя. Брат Стоименов имаше грижа да да ми даде „Добрата молитва" и да ми каже как и какво да чета. Също ми препоръчаха да чета Евангелието и даже цялата Библия. Това имах възможност да направя през зимните дни и нощи когато бях свободен и успях да прочета Библията. За известно време, освен тия общувания, посещавахме с брат Стоименов разни братски семейства, предимно семейството на Коста и Величка Стойчеви, гдето се водеха интересни разговори от техни преживявания от близкото минало и главно често се спираха и да разговарят за казаното от Учителя, за току-що миналия събор на братството в Търново. Ходихме с брат Стоименов у семейство Паскалеви и други някои семейства. Освен тях в свободното си време братята имаха обичай да се срещат и разговарят в тъй нареченото тогава „Арменско кафене", което се намираше в центъра на града. Имаха там едно ъгълче, където сядаха, пиеха кафе или чай, обикновено вечер след работа разговаряха често по злободневни въпроси. Интересуваше ги развоя на политиката. Тия политически събития се разглеждаха с известна засилена доза патриотизъм. Къде България успява, къде е в затруднения, като всичко това разбира се свързваха с казаното им за предстоящото величие на България. Техният патриотизъм беше доста силен и те искаха час по-скоро да се изпълни онова, което Учителя е предвидил за България. Да подчертая дозата на тоя патриотизъм ще спомена, че когато през 1912 г. българският народ се надигна в тая Балканска война, когато победите вървяха една след друга, когато се затегна положението при Одрин и най-после Одрин бе превзет, всичко това радваше неимоверно много нашите братя за тия важни събития. Но затова пък когато впоследствие към пролетта на 1913 г. последваха някои неблагоприятни неща, те се наскърбиха толкова много, че едва понасяха ударите на съдбата върху Българската държава. Даже имаше един случай когато нашите отстъпиха и се прибраха към границата, макар, че събитията се пазеха в тайна, но все пак достигаха слухове, и когато дойдоха първите слухове, че турците го взели обратно, те толкова много се разочароваха, че искаха оня, който донесе това известие да го предадат на полицията понеже угнетява духът на гражданите. Разбира се, скоро се потвърди официално, че българите са напуснали Тракия, а последвалите неприятни събития дойдоха да огорчат още повече нашите приятели. За срещите ни тогаз, в работно време, може да се споменат и тия в книжарничката на брат Пеню Киров. Това беше една малка канторка, където той упражняваше своята професия като митнически посредник и там нареждаше една витрина с духовни и теософски книги. Там най-първо се явиха и беседите на Учителя излезли през 1914 г. Това бяха първите брошурки от беседите Първа серия „Сила и живот". По специални срещи имаше и в дрогерията на брат Илия Зурков. Това ставаше вечер след работа. Водеха се интересни разговори с познати бургаски граждани. Когато Учителя биваше в Бургас за известно време, идвал е и той в дрогерията на брат Илия Зурков. Учителят е давал известни задачи и препоръки на брат Пеню Киров да осведомява най-вече в Южна България братята и сестрите, които са поканени да присъстват на съборите. На самите събори той пак предаваше на присъстващите някои особени наредби на Учителя или това, което има да се изпълнява. След завръщане от събора получаваше се програма за годината пак до брат Пеню Киров и той я съобщаваше на приятелите. Специално за протоколите на съборите в Търново, всичко там се стенографираше от брат Петко Гумнеров. Когато той се завръщаше в София и дешифрираше писаното, съставяше се тетрадка малко или повече обемиста и доколкото могъл да ги свери с Учителя, готови ги пращаше за преписване из цяла България. Имаха право да ги препишат и се ползуват от тях само присъстващите на събора. Знам с какво нетърпение се очакваше тази тетрадка в Бургас и първо идваше при сестра Стойчева, която ги преписваше, предаваше ги на брат Тодор Стоименов и той си ги преписваше, а след него и другите братя, които са желаели.

13. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1914 г. В БУРГАС Следващата 1914 година и тя носеше своето. Братските семейства се увеличиха с още едно. Брат Минчо Сотиров беше преместен на служба в Бургас. Купи си хубава къща и се настани там с 5 членното си семейство. Забележителна беше неговата привързаност към Учителя и към брат Пеню Киров. Обичаше да си държи подробни бележки от беседите, стана редовен компаньон на срещите в кантората. Започнахме да гостуваме редовно у дома му, което беше особено приятно за цялото му семейство. През тази година брат Стоименов се премести в София на работа, така че почти достатъчно бе запознат с всички братски семейства. Сам ги посещаваше от време - навреме, но най-много общуваше с брат Пеню Киров. Събитията на 1912-1913 оставиха огнените следи на войната. А ние бяхме лишени от обикновените обичайни посещения на Учителя, който тези две години не бе правил обиколките си из страната. Затова през пролетта на 1914 г. отговаряйки на многото покани Той посети братствата в по-големите градове. Дойде и в Бургас, като се установи на гости в дома на брат и сестра Стойчеви. Радостта на всички ни беше голяма, защото всеки имаше възможност да се срещне с него и да чуе Словото Му. Останало е в паметта ми една вечеря дадена от семейството на брат Минчо Сотиров, на която присъствуваше и Учителя. Беше неделен ден и според реда, който всяка година изпълнявахме на мен ми се падаше пълен пост 24 часа, докато старите братя и сестри постеха в петък, на нас, по-младите, бе определен неделния ден. Все пак отидох като гост със съответно закъснение, за да не сваря вечерята. Действително бяха се нахранили и без да се раздигне трапезата разговаряха по разни въпроси. Поседнах край другите, мина около половин час и на някой направи впечатление, че аз не съм вкусил от разните лакомства сложени на масата. Някой обаче се досети и обясни, че съм изпълнявал реда на младите. Така преминаха още часове в разговори и песни. Преди да стане Учителя да си отива, взема едно парче сладкиш и баница, и ми подаде като ми каза да го изям. От цялата тази работа разбрах, че нямах намерения да подчертая своята изпълнителност, но схващането ми бе, че при всички условия трябва да изпълня поръчението на Учителя. Не бях запомнил още думите на Христа „Когато младоженикът е тук няма защо сватбарите да постят". Все пак Учителят мълчаливо ми каза, как трябва да се постъпва в случая, не е формата най-важното нещо в живота. Този пост продължаваше в неделя. Но, този ден такива блага сложили на масата, аз не бях виждал никога. Сиромашки я карах, хранех се ту на гостилница, ту у дома на сухоежбина. Може да се отбележи, че през този период засилихме връзките си с повече братя и сестри от Айтос, Ямбол, Сливен, особено с Айтоските членове на Братството, ръководителя брат Георги Куртев и тримата негови предани помощници Божил Иванов, Крум Илиев, Филип и др. Всеки от нас младите пазеше правото на отпуск, защото все пак крепяхме в душите си надеждата, че ще участвуваме и ние един ден в събора. Така преминаваха пролетните месеци, настъпи лятото новоочакваният месец юли.

9. БУРГАСКОТО БРАТСТВО Премина година и нещо от преместването ми в Бургас. Но все още нямах връзка с братския кръжок там. През есента на 1911 г. дойде в Бургас леля ми по своя работа. Подвизавайки се вече в Сливенския кръжок, естествено бе да посети и събранията и в Бургас. Тъкмо удобен случай да ме заведе и мен, та, ако ме приемат, да започна и аз да посещавам тези събрания. Първият неделен ден ние се явихме с нея. на вечерното им събрание, слушахме беседата на брат Пеню Киров, след което се запознах с него, с брат Стоименов, Стоил Щерев, Илия Зурков, Митю Паскалев и др., които заедно с другарките си бяха все солидни и ревностни членове на кръжока. Като най-свободен от всички един вид бях препоръчан на брат Стоименов да дружа с него и той да ме напътства. Тази дружба с него бе добре дошла за мен, защото в Бургас нямах познати, освен семейството на един мой вуйчо. Редовните посещения на братските събрания бяха от двойна полза за мен. Слушах хубавите беседи на брат Пеню Киров, съставени върху някой текст от Писанието, а същевременно се опознавах с братята и сестрите и ги обикнах. Последното бе естествено, тъй като бях единствения младеж между тях. Според правилата на кръжока, като новопостъпил имах право да посещавам само неделните събрания, а след една година ме допуснаха и в срядата. Честите срещи с брат Стоименов укрепваха приятелството помежду ни. Скоро той ми даде да си напиша в нарочно тефтерче „Добрата молитва", четяхме и тълкувахме Евангелието, почти всяка вечер гостувахме в едно или друго братско семейство. Там се разказваха интересни случаи от живота на Учителя, споделяше се сведения де е Учителя, какво е говорил и т.н. Най-често посещавахме Гарвалови и Стойчеви, дето брат Стоименов се чувстваше най-свободен и намирахме интересни теми за разговор. Сестрата Мария Гарвалова беше добра певица и често ни пееше някои от песните пяти тогава в кръжока. По онова време нямаше още нито една песен дадена от Учителя. Знаехме добре църковните песни „Тебе поем", „Иже Херувими", „Достойной ест", „Ангел вопияше", също и някои евангелски песни. Още по-мили спомени имам от семейството на брат Стойчеви. Те нямаха дребни деца, като Гарвалови, затова сестра Стойчева бе се заела с някои духовни задачи указани от Учителя. В домът ставаше така нареченото „женско събрание". Събират се някой от членките на кръжока и поканени техни приятелки. При сестра Стойчева се провеждаха по същия ред, както при братските събрания придружени от някоя беседа от сестрата или общи изказвания върху Евангелието. Пак по указание на Учителя веднъж в седмицата сестрата излизаше на обиколка по другите градове - Айтос, Ямбол, Сливен, Нова и Стара Загора, за да насърчи сестрите и ги въодушеви към повече ревност към делото на Учителя, да се събират и те на такива събрания, дето да поканят гости, свои приятели, познати жени.