Търсене във форума

75. ДИСПУТЪТ НЕ СЕ СЪСТОЯ ВК: Ами кога после се срещна с Учителя? ПГ: През 1922 г. отидох на събор във Велико Търново. Отидох с влака. Дойдоха там и попове, Пловдивският владика беше дошъл там. Бяха разгласиха с големи афиши да дойдат всички, че в 10 ч ще има диспут с Дънов. А пък първата беседа на Учителя във Велико Търново беше в читалището „Надежда". И отидох аз на събора, а нашите братя си надонесли палатки. Аз нямах ни палатка, нито нищо, но се подслоних при някой от тях. Много съборяни бяха. На сутринта станахме, направихме молитва, наряда, и Учителят каза: „Със закуска или без закуска?" Всички казаха: „Без закуска!" И тръгнахме. А пък министърът на войната беше пратил една дружина войници и понеже поповете бяха казали: „Дънов ще Го убием, ще стреляме", и войниците образуваха шпалир със затъкнати щикове и ни пазеха от поповете и от техните послушни пастири. Ние бяхме с бели дрехи, с рубашки, препасани като толстоисти, и отивахме в читалището. Войската пази, охранява, не дава никой да влезе, да пресече улицата, пазеха ни. И ний вървим така, облечени в бяло. Отидохме и един брат, Стойчев се казваше, беше в Народната банка чиновник, добър хиромант, изучил добре хиромантията, излезе най-напред и казва: „Ей-това са те, дето ги наричате дъновисти, или бели братя." Ние се наричахме бели братя. „Гледайте ги, хора, месо не ядат, вино, ракия не пият, не пушат - каза. Нещо, гледат да направят добро, погледнете ги!" Владиката, който беше седнал от дясната страна, пред сцената, викна: ,Ний искаме диспут!" А пък поповете от околията се накачили на тавана, всичките, на балкона, и чакат диспута. Учителят беше в салона, тогава, през 1922 год., държа беседата „Новият живот". И казва: „Тука е долу. За да ви говоря, трябва да отидем на Мусала, А пък за да отидем на Мусала, от Чам-Кория ще тръгнем първо по реката Марица и после - все по реката, по реката, и ще отидем при Маричините езера. Оттам ще излезем от южната страна на връх Мусала, ще се качим на него. А пък 12-те владици да дойдат там и там ще си приказваме. Хем ще вървим, хем ще приказваме." А пък те казаха, че са много стари. „Ами че ние имаме една 75-годишна сестра, и тя с нас, и тя върви - каза - и се качи. Не е опасна работата." Най-напред братският хор изпя няколко песни, Кирил Икономов ги ръководи: „Братство единство", „Излязъл е сеяч да сее", „Ний сме славейчета горски" и т. н. И от братските песни няколко песни изпяха. И след това Учителят излезе и започна да говори. „Вий сега искате диспут." Диспут значи спор, да спорим. „Аз не обичам, аз никого не призорям да приеме моето Учение. Аз давам семена. Посейте ги, полейте ги, да поникнат и опитайте ги, казва. Ако са хубави, ако можете да ги ядете, ще ги ядете, ако не, не ви трябват. Тъй че, аз не натрапвам моето Учение на никого. По свобода ви давам. А пък тука, казва, е много гъста атмосферата. Което ще ви кажа на Мусала, ще го разберете много хубаво. Там въздухът е чист, атмосферата е друга и изобщо е много хубаво." ВК: Как завърши диспутът? Те, изобщо, разказваха ми, че били заспали, поповете. ПГ: Виж какво, министърът на войната беше, их, че го забравих как се казваше! Владиката стана и каза: „Ний искаме диспут! "Ама един фелдфебел беше там и каза на владиката: „Да седнеш, че като дойда, ще те изхвърля като парцал! Млък, седни долу!" И накара владиката да седне. ВК: Ама той беше униформен ли? ПГ: Униформен. С войниците влезе вътре. ВК: А-а, да пазят, да не стане нещо. ПГ: Да не стане нещо. Той се скара на владиката и най-после Учителят завърши Своята беседа. И каза вече, прочетохме пак някаква си молитва, не знам коя беше. Той, владиката, пак стана: „Ний искаме диспут! Диспут искаме!" Тъй, ама още бяха ни казали от горе: щом искат да спорят, ще пеем „Братство единство", И целият салон наши хора, които бяха 200 ^ 300 души, като гръмнаха: „Братство, единство ние искаме..." А то от диспута нищо не стана. „Сега не стана диспутът, вика владиката, затуй в 2 ч. ще дойдете пак тука. Ний искаме диспут непременно." И отидохме си ние на обяд. Обаче в 2 ч. като започна един дъжд, гръмотевици, порой до колене из улиците, силен дъжд. Никой търновчанин не смее да излезе вън, защото нищо не помага, ни чадър, ни нищо. Не дойде нито един. Диспутът не стана. И когато Учителят говореше на събора в лозето, ние бяхме поставили охрана от нашите хора и дежурехме. Имаше горе улица една, започваше от къщата на брата, у който Учителят квартирува, по нея идеше и отдолу за Севлиево шосето. И владиката дойде на лозето и искаше да говори, обаче нашите хора не го пущаха в улицата да влезе, та да попречи, защото Учителят все говореше, съборен ден беше. Говори и преди обед, и следобед. ВК: А-а не го допускаха, владиката, изобщо. ПГ: Да, не го допущаха да влезе вътре. Той искаше да влезе, да се кара вътре. А пък Учителят не обича да спори. „Моето Учение, каза, със спор не се доказва. То се доказва така: аз ви давам семена, посадете ги, ако ги посеете и изкарат, като оберете, тогава... " ВК: Разказвали са ми, че после владиците събирали подписи от търновското гражданство, за да се забранят съборите. ПГ: Да, Забраниха ги.

7. ДИСПУТЪТ ЗА БЪЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕКА Преди да следвам право, аз бях основен учител (с държавен изпит) шест години в село Кръвеник, Севлиевско. (1.09.1907-31.08.1913 г.). Мой ученик беше и Никола Нанков, който и чрез мен се свърза с Учителя. На 25 март 1911 г. в град Севлиево на конференцията на Севлиевското околийско дружество, се състоя импровизиран диспут между мен и гимназиалния учител в града, Михаил Димитров (по-късно стана председател на Академията на науките - БАН) на тема: „Безсмъртен ли е човек?" По това време между основните учители в околията имаше неколцина, които държаха връзка с мен и четяха окултна литература. Един от тях беше Христо Поппетров, който владееше стенография и си държа бележки от този диспут. И изпрати дописка в издавания по онова време вестник „Обновление" в град Казанлък, в който се поместваха и много преводи от френската й английска окултна литература. Тя е напечатана в брой 24, година първа - от 21 април 1911 г. Ето част от нея: „На 24 март 1911 година бе изнесен реферат от учителя при севлиевската гимназия Петър Монев на тема: „Монизмът на Ернест Хекел". Като прочете реферата, Стефан Тошев взе думата. Председателят го предупреди да бъде кратък, поради напредналото време и защото поради няколкодневната работа на конференцията, всички се чувствуват изморени. Тошев разкритикува в едри щрихи материалистическия мироглед на Хекеля. Той се спря главно на методите и средствата за изследване същността на човешкото съзнание от материалистическата наука и от експерименталния спиритуализъм. На 23 март предиобед бе изнесен друг реферат, на който Тошев не присъстваше. Той беше от педагогическо естество. Преди да закрие събранието, председателят заяви, че гимназиалният учител Михаил Димитров кани в същия ден в 2 часа следобед Стефан Тошев да диспутират пред конференцията по въпроса „Безсмъртен ли е човек?" и запита: „Тука ли е Стефан Тошев и приема ли диспута?" Няколко учители станахме и заявихме, че Тошев отсъствува, но сме сигурни, че той ще приеме диспута и се задължаваме да го посетим веднага в дома му и да му съобщим за направеното му предложение. Тошев ни каза: „Точно в 2 часа да сте в залата и заявете, че аз приемам диспута - защото аз може малко да позакъснея. Няма да обядвам и сядам да се готвя." Заявихме на председателя, че Тошев ще се яви на диспута. След малко Тошев влезе в залата. Голямо оживление настъпи между присъствуващите, защото всички разбраха, че има да чуят интересни неща. По споразумение между Димитрова и Тошева пръв започна да говори Тошев. Той говори малко повече от час. Извини се, че за този диспут му е съобщено едва преди един час, затова не е имал време да се подготви изчерпателно. В едночасовото си говорене и четене няколко изложения из областта на експерименталния спиритуализъм: опити на спиритически сеанси, на които духът Кати Кинг се е материализирал и е бил фотографиран; опитите на френския учен Дюрвил, който е успял чрез хипнотизъм да излъчи човешкото съзнание из физическото тяло и как този фантом е дал доказателства, че се проявява извън тялото си. За кратко тези неща ги изоставям. Със свойствените му красноречие и ясност на стила, Тошев посочи фалшивата основа, на която е стъпила съвременната материалистическа наука, която иска с петтях сетива да обясни и открие всичките прояви във Вселената и живота. Тошев посочи имена на видни учени от нашето съвремие, почитани като светила от официалната наука: Херберт Спенсер, Дюбоа Раймонд, Хексли и други, които, опирайки се на петтях чувства и анализата, като метод за изследване, са дошли до агностицизма, като заявяват, че петтях категории (начала), на които могат да се разложат всички неща из областта на научните изследвания: времето, пространството, материята, силата (или движението) и съзнанието, са абсолютно недостижими за човешкия ум. Умът не може да ги откаже, нито да ги обясни. Тошев каза, че има друга една наука, нова наистина, различна от съвременната официална наука, която разполага с методи и средства за изследване, които са я довели не до агностицизма, но до гностицизма, до знанието. Но понеже публиката се интересуваше повече да чуе доказателства, факти и методи на изследване в полза на реалността на съзнанието, независимо от тялото (даже един учител стана и подкани Тошева към това), Тошев говори и чете неща повече в това направление, като процитира доста имена на известни учени от Европа и Англия, които са правили и правят много опити, чрез които принципите на спиритуализма са научно подкрепени. Още в началото Тошев каза, че според окултната наука, съществуват три експериментални метода, чрез които се установява безсмъртието на човека: 1. Спиритическите сеанси - извикване на духовете на умрели хора, които дават доказателства за своята индивидуалност; материализация на духове и тяхното фотографиране. 2. Раздвояване на живи хора - излъчване на съзнанието из тялото, което остава вън от тялото в своите ефирни проводници - тела, което ясновидците виждат и се занимават с него. Тъй излъчено, съзнанието дава доказателства за своята реалност и 3. Методът на саморазвитието, с цел да се развие у човека астралното виждане и чуване (астралното ухо и око), при постигане на което човек непосредствено ще се убеди в реалността на съзнанието, независимо от тялото. Че в света днес съществуват много ясновидци, с различна степен на съвършенство. Тошев говори и чете много в подкрепа на тези три метода. Той говори и за друг един метод на изследване и убеждаване, че човек е безсмъртен - за събиране и анализиране на големи количества преживявания и виждане из областта на невидимото. И се спря на преведената на български книга „Тайнственото" от известния френски астроном Камил Фламарион. Той каза, че скоро на български е преведено съчинението на руския професор А. Н. Аксаков „Научните основи на спиритизма". И в общи изрази Тошев обясни защо тази книга е истинско научно съчинение. Тошев засегна въпроса и за четене на човешките мисли и за телепатията и спомена за опитите на професор Кирк и на професор Леман в тази област. Той се изказа накратко и за лъчеизпускането от човешкото тяло, за което барон фон Райхенбах говори в своето съчинение „Опити"; което нещо е било изследвано с особен спектроскоп и от англичанина д- р Джон Хаклер и се оказало, че всеки човек бил обкръжен с особено сияние, цветовете на което били в зависимост от нравственото и умственото му състояние. По-после, парижкият д-р Барадкж потвърди твърденията и на двамата. Тошев се спря на опитите, които са правили в областта на спиритизма двамата англичани, капацитети в областта на физиката и известни със своите открития Уйлям Крукс и Оливър Лодж. А също, че на техни сеанси се явявали материализирани духове, които те са фотографирали. Тошев процитира от стр. 14 на френския превод на книгата: „На прага на невидимото" от английския физик, професор при Дъблинския университет Уйлям Барет следните негови думи: „За себе си аз заявявам, че съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала чрез експерименталния метод при изследването, съществуването на една трансцедентна и нематериална същност, съществуването на душа у човека. Тя също така е установила съществуването на един духовен и невидим свят, обитаван от живи и интелигентни същества, които могат да влезат в общение с нас, когато се представи за това благоприятен случай. Съществува една растяща маса от доказателства, които ни убеждават в продължаването на живота на човека след смъртта и разлагането тялото и мозъка. В това аз ни най-малко не се съмнявам." След Тошев говори Михаил Димитров. Той говори по-малко от един час. За краткост изоставяме изказаните от него мисли в подкрепа на материалистическия мироглед, защото те са всеизвестни. След като свърши Димитров, Тошев поиска да му са даде наново думата, за да направи някои допълнения. Някои се противопоставиха, защото Тошев говорил повече от Димитрова. Но по желание на болшинството, разреши му се да говори още десет минути. През това време той изложи какво е мнението на големия немски философ Емануил Кант за ясновидството на шведския учен Сведенборг, въз основа на положителни доказателства за ясновидството му. Каза и няколко мисли за тъй наречената „сравнителна религия" във връзка с произхода на религията и прочете изложения за фотографиране на материализирания дух Кати Кинг. Накрая спомена за издадената на френски книга „Вечните Истини" от духа на Виктор Юго - изложението на която е написано на няколко спиритически сеанса от пишущ медиум." /п/ Хр. Поппетров, учител.