Търсене във форума

II. Исторически бележки и коментар на песните от съставителя на "Изгревът" 1. Пътят на Евангелската методистка мисия в България е описан подробно в "Изгревът", т. XXIV. Той трябва да се прочете и проучи основно. За неговото прочитане е необходимо най-малко 3 месеца, ако се чете по 10 страници на ден, така, както студентите четяха за своята изпитна сесия по мое време. 2. Пътят на Петър Дънов, по който върви, очертан от методистите на Евангелската църква във Варна, в Свищов, в САЩ е описан подробно в "Изгревът", т. XXIV. 3. Обучението на Петър Дънов по цигулка, неговото отношение към музиката е също посочено в "Изгревът", т. XXIV, както и в поредицата на "Изгревът" -т. I-XXIII, в тези глави и раздели, където се говори за музиката, изпълнявана и предавана от Петър Дънов. 4. Запознаването на Петър Дънов с евангелските песни започва от гр. Варна, когато живее при сестра си Мария, която е омъжена за протестанта Пенко Стамов. Той там е свирил на цигулката си евангелските песни на техните събрания. 5. Изучава и изпълнява евангелските песни и по-късно, след като заминава в гр. Свищов. А откъде ги знае? Обикновено евангелските мисионери са свирили на инструмент - пиано, хармониум, цигулки и те са си носили нотите на евангелските песни. Така са ги разучавали и са ги пяли на своите събрания. 6. При заминаването си за САЩ П. Дънов си носи цигулката. А едно обучение там е немислимо, без да си музикално грамотен. Усвояването на един инструмент е задължително. Имаме няколко примера, когато той свири с цигулката си на техните сбирки. Той продължава да изучава, да свири и де пее евангелските песни. 7. След завръщането си в България, Петър Дънов продължава да свири с цигулката си евангелските песни при своите гостувания в страната. Учи ги да ги пеят. Учи ги да четат Евангелието. 8. Идва времето, когато Петър Дънов започва да посещава България, да изнася беседи пред гражданите и да измерва черепите на българите цели 11 години. Той намира различни духовни групи, които са се събирали вечерно време, правели са църковни молитви и са пеели църковно-славянски песнопения. Така са прекарвали по цяла нощ. Тогава той ги насочва да четат и изучават Евангелието, като им дава наряди как това да става. Но ги оставя да си пеят църковно-славянските песнопения и да си произнасят техните молитви. 9. Петър Дънов отваря и свиква събрания на Синархическата верига, и там се пеят църковно-славянски песнопения, защото това са били песните, които са били познати. И които са се пели от тях. 10. По-късно, когато се записват протоколите, се отбелязват кои са песните, които се пели по съборите. Това всичко беше публикувано в "Изгревът", т. XXII, с. 782-797, със съответните бележки от мен. 11. През това време, от 1900-1922 г., Петър Дънов посещава страната, среща се със своите приятели евангелисти, разговаря с тях и не губи връзката си с тях. Това се вижда от онези епизоди, които той разказва за срещите му с евангелистите. Част от тях съм публикувал в "Изгревът", том XXIV. През тези години той свири, пее тези евангелски песни, както пред тях, така и пред своите последователи. И така са запазени тези евангелски песни за изпълнение от последователите му. И то години наред, докато са били живи. А след това постепенно са забравени от следващите поколения. Нямало е приемственост! 12. По-късно при срещите с последователи си, Петър Дънов препоръчва да се изпълняват евангелските песни, обозначени по номера. В някои от писмата, които той пише до последователите си, той споменава, че е хубаво да се изпълняват песните с номера от сборника "Духовни песни". И се цитират тези номера. Аз съм срещал тези писма преди 30 години. Но тогава не знаех какво означават тези номера. А и нямаше кого да питам. И не съм се сетил да питам музикантите. Не се досетих и пропуснах да запиша номерата на тези песни и да отбележа откъде са взети тези номера. Тогава това не ми трябваше. А сега не мога да ги намеря. Ще ги търся! 13. Дойде време да ми трябва всичко това. Отвори ми се съзнанието и дълго време употребих да преглеждам преписите на тези песни, да търся посочените номера на песните, така, както си припомнях. Но не ги открих. Много се ядосвах. Но така е, когато се пропусне определеното време, за строго определена работа. 14. По-късно, когато работих върху спомените на Стефан Тошев, които бяха публикувани в "Изгревът", т. XIII, с. 32-33, бяха дадени много важни сведения за братските песни, както и за номерата на евангелските песни. 15. Там открихме, че песента "На Учителя покорен, аз ще служа до конца", има и друга история. Една част от тази история бе публикувана от мен в "Изгревът", в което се твърдеше, че тази песен е на Елена Казанлъклиева, както и че това са нейни думи. Тя е публикувана в "Песни на Всемирното Братство". 1922, с. 26-27 и в Песнарката на Мария Тодорова на с. 38. (Виж т. VII, с. 152 от Драган Петков, с. 223, N 23 от Гради Минчев.) Мелодията е на Борис хаджи Андреев от гр. Ямбол. Това лично ми го каза през 1969 г. в гр. Нова Загора Методи Шивачев. И аз го публикувах в "Изгревът". Другите музиканти не знаеха това. А особено годината -1915 г Четвъртият куплет гласи така: "И в дни на изпитанье Ти бъди ми канара; Тъй за Тебе ще живея И за тебе ще умра." Учителят Дънов не е харесал израза "Тъй за Тебе ще живея и за тебе ще умра". И тогава приятелите го променят така: "Тъй за Тебе ще живея И след тебе ще вървя". А други решават да сложат други думи: "Тъй за Тебе ще живея И след Тебе ще пея" Според Учителя тези опити също не са сполучливи и той казва "Ако един ученик не може да умре за Учителя си, това означава, че учителят не е учител или ученикът не е ученик". След това негово изказване, всички продължили да пеят, първоначалния текст "И за тебе ще умра". Най-добро решение според Учителят е да се сложат следните думи: "Тъй за тебе ще живея И ще живеем за Христа". Интересно е, че на всички се харесва първоначалния текст. Аз също го приемам в себе си, че е точен и, че е на място. 16. Другата история е, че има една евангелска песен с почти същите думи, но с друга мелодия и то много звучна и мелодична, която е отпечатана в евангелския сборник "Духовни песни", издание от 1923 г. и то под N 154. Беше ми подарен този сборник с надпис на Стефан Тошев от сина му д-р Благовест Тошев. Беше невероятно откритие за мен. А музикантите това изобщо не го знаеха. Нямаше откъде да го знаят. 17. Авторът, написан отдясно е Paul Rowland, за когото нищо не знаем. А думите на песента са същите, както са публикувани в сборника "Песни на Всемирното Братство"-1922 г., като отдолу е написано: Непознат автор. Но авторът го знам, че е от Елена Казанлъклиева и това го знам от много хора и лично от Мария Младенова, където 2 години живях на техния тавански етаж. Виж "Изгревът" т. VII, с. 54-64. По този начин възстановяваме името на автора на нотния текст, така и автора на думите. А това се даде и доказа чрез "Изгревът". И ето защо ще публикуваме тези песни - от двата сборника. В част II ще се приложат всички цитирани нотни текстове. 18. Спомените на Елена Казанлъклиева са публикувани в "Изгревът", т. XVII, с. 531-600, както и в т. XXI, с. 863-883. 19. Песента "На Учителя покорен аз ще служа до конца" е една необикновена песен. При нейното изпълнение на моите концерт-рецитали всички стават на крака и я изпяват. Във въздуха се носи мелодията от духа на песента, заедно с автора на песента, а публиката пее думите написани от Елена Казанлъклиева. Това е невероятно преживяване. И което е най-важното, малцина знаят нейната история. Сега ще го научат, за да могат евангелистите от Методистката мисия в България да се хвалят, че и те са дали нещо на света чрез песента на Paul Rowland с думите на Елена Казанлъклиева, със заглавие "Вяра и посвещение", но с друга мелодия. 20. В спомените си Стефан Тошев ("Изгревът"т. XIII, с. 32-33) съобщава, че на Търновският събор през 1912 г. са изпели евангелската песен N 49 "О, животворни Дух Святи". Тази песен я прилагаме с нотния текст. 21. Съобщава се също там, че Учителят в гр. Търново ги е научил да пеят песен N 211 "Любов и признателност към Христа". "Ще възпея на Исуса чудната любов към мен. Той на кръста зле пострада, аз да съм освободен." Тук също я прилагаме. 22. През 2006 г., м. декември, работех върху моя нотен архив и подготвях ново издание на братските песни и там попаднах на един оригинален списък от 1921 г. за подготвените тогава под печат "Братски песни". На този списък е написано да се отпечати евангелска песен N 97. Но тя не е отпечатана, както и още десетина братски песни, които ще включа в новото, предстоящо издание, подготвено от мен. Ето защо, тя е извадена и публикувана сега. 23. В личния екземпляр на Стефан Тошев на сборника "Духовни песни" от 1923 г., с подписа му, има обозначена и подчертана песента N 49 "О, животворни Дух Святи", която също публикуваме. 24. В оригиналният списък, с поименно изброени песни, за включване в сборника с братски песни има дати - 29 май, 11 юни 1921 г. В него е посочено и заглавието на една песен "О, елате вий ранени", а в скоби е написано (евангелска песен N 97). Потърсихме и намерихме песен N 97 в сборник "Духовни песни" от 1923 г. Намерихме я под заглавие "Възкресение". И нея ви я представяме. По-късно попаднахме на сборник "Свещени песни", издаден в Самоков, 1900 г. от Евангелско-училищната печатница. Там под N 97 в съдържанието на книгата (при отпечатания оригинален английски текст) е посочена същата песен. В друго издание на сборника "Свещени песни", издаден в гр. Самоков, 1907 г. на с. 58, под N 97 намерихме песента "Поканване", която започва със същите думи "О, елате вий ранени". Тя е посочена в съдържанието на български език (с. 438) и на английски (с. 4), с преводача - Н. P. Page. Ето защо прилагаме и този нотен текст с N 97 от 1900 и 1907 г. като историята е онагледена с приложените факсимилета. 25. В ползвания от мен сборник "Духовни песни" от 1923 г., върху песента N115 "Покана за спасение" е подписа на Стефан Тошев. На същата страница отдолу е надписано 28 март 1927 г., 9 часа 35 мин. вечер. Песента започва с думите "Всички смъртни обърнете ревностно внимание". Прилагаме и тази песен. 26. В същия сборник "Духовни песни", 1923 г., с. 16 е публикувана и песен под N 247 "В скръб и съмнение", която започва така: "Бог по претайни начини си върши чудеса". Има една особена маркировка в четвъртия куплет на думите, пред които са изписани ръкописно номера: "Недейте съди Господа, (1) Но вярвайте в покои: (2) Зад най-печални Си дела (3) С любов се смее Той." В края на страницата, след текста на песента, с мастило, със стар правопис, са отбелязани нови думи към песента. Пред всеки ред са изписани отново номерата 1), 2), 3), като указание за мястото, на което да се изпеят: (1) Велик Промислител е Той! (2) Мъките за нас са нужда. (3)С тях той ни пробужда!. Ето защо ние включваме също тази песен. 27. Евангелските песни са вървели заедно с Учителя Дънов и последователите му От 1900 г. до 1922 г. те са ги пели, но никой не е записал кои са тези песни. От 1922 г. до 1944 г. по времето на Школата на Учителя, учениците също са ги пели, но никой не ги е записал. От 1944 г. до 1966 г. тези последователи също ги знаеха, но никой не им записа тяхната история. От 1966 г. до 2006 г. минаха 40 години и всичко се загуби. Сега, след 40 години чрез "Изгревът" се опитваме да спасим нещо от тях. 28. Когато през 2006 г. издирвах историята на евангелските песни, разполагах само с книгата "Духовни песни" 1923 г., с подписа на Стефан Тошев. Тогава помолих Ефросина Ангелова-Пенкова да провери дали има някои други издания на тези песни. А защо? Защото в предговора на книгата е написано, че комисия от 8 човека са работили върху предишни издания от преди 50 години. Аз отначало се изненадах дали са възможни издания преди 50 години. Предполагах, че ако има издания, това са издания на английски език, донесени от американските мисионери. И накрая дойде голямата изненада. 29. Открито беше издание на "Свещени песни" с напеви - Притурка, издадена в гр. Самоков 1900 г. и отпечатано на заглавната страница: Евангелско-училищна печатница. Издадена в гр. Самоков и то през 1900 г. Това бе невероятно, но бе факт. И най-важното е, че е даден нотния текст и българския текст на всяка песен от N 423 до N 625. Това означава, че това е втората част на "Свещени песни". А първата част изобщо не е запазена като книга. 30. Съдържанието на сборника е представено под думите "Българските свещени песни". И са дадени подредени по номера всички песни, с цитиран първи ред от английския оригинал, на английски език - от песен N 1 до песен N 626. А отстрани към всяка обозначена песен посочено името^ на преводача. Невероятен документ. Преводачи са били Ел. Ригс, д-р А. Лонг, Йовчев и др. 31. Оттук се разбира, четейки съдържанието, че песните от N 1 до N 422 са включени в друг сборник, който е бил също тогава е отпечатан в печатницата в гр. Самоков. Така че при мен на масата се намира сборника "Свещените песни" -Притурка с песните от N 423 до N 626. Най-накрая има "Таблица на песните по азбука" - азбучно подредени заглавията на песните и страницата, на която може да се намери показалец на песните!. 32. Това е едно доказателство, че събралата се комисия от 8 члена през 1921-1923 г. са работили наистина с печатни издания на български език преди 50 години. А комисията се подписва над новото си издание "Духовни песни" през септември 1923 г. в гр. София. 33 Защо "Свещени песни" са печатани в Евангелската училищна печатница в гр. Самоков? 33.1. Д-р Ал. Лонг е съдействувал за изграждането на училището в гр. Самоков. 33.2. Той е изпращал средства за построяването на училището. 33.3. Изпращал е младежи за обучение в гр. Самоков, с придружителни писма. 33.4. Той е пътувал в страната, срещал се е с много хора и е развивал голяма дейност, като Евангелското благовестие и предлаганите книги трябвало да се четат от можещи българи. Затова е развивал голяма просветителска дейност. Затова са откривали училища. 33.5. Още през 1862 г. в гр. Самоков е открито Девическо училище и заедно с Мъжкото училище впоследствие стават гимназии, признати през 1915 г., за да бъдат равноправни и е прието образованието на американските мисионери. През 1872 г. е открита Богословска семинария. През 1878 г. е открита Евангелска училищна печатница, която е отпечатвала учебници и книги. Така са отпечатани там "Свещените песни" през 1900 г. 34. Павел Василев успя да открие сборник "Свещени песни", издаден в Самоков от евангелско-училищна печатница, 1907 г. И там под N 97 открихме въпросната песен "О, елате вий ранени". И в съдържанието на български език (с. 438) открихме името на песента и номера й - 97. Същата песен и същия номер фигурираше и в съдържанието на английски език, с английския оригинал. 35. Най-голямата изненада за всички е песента N 154 от сборника "Духовни песни", 1923 г. Под този номер е публикувана песента "Вяра и посвещение", на която думите на песента са същите, както са думите в песента "На Учителя". Изводът е следния. Авторът е един и същ. Но мелодиите са различни, защото са от двама автори. Ето защо прилагаме и онагледяваме с нотните текстове, за проучване на следващите поколения. Защото времето на човека, животът му е много кратък за духовна работа. Много кратък! Това знам по себе си. Трябва да ти се дадат условия за работа. Трябва да ти предоставят вътрешни възможности с идея и план, и накрая да ти дадат сили за да ги реализираш! И най-накрая трябва да има и духовен ръководител. А над всичко седи Учителят - Беинса Дуно. Амин 4.10.2007 г.

82. ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Музикални произведения, песни и мелодии Учителя беше дал и преди идването Му на Изгрева, но с установяването Му тук музикалният живот на Братството доби особена яркост и сила. Учителят слизаше от стаичката си с цигулката, влизаше в салона изсвирваше донесената от Него мелодия, тя се поемаше, изсвирваше се многократно и се записваше. Ако Учителят не беше й дал текст, имахме поети, които с умение свършваха тази работа. За тъй красивият и величествен музикален отдел от живота на Братството и по-специално изявата му на Изгрева, аз не съм компетентен за да го изнеса в цялата му пълнота и прелест. Това навярно ще сторят онези от братята и сестрите, които бяха по-близо и по-подготвени за този дял на човешката изява. При многото случаи, аз само гледах, слушах, възхищавах се и мълчах. Написаните и известни досега, песни и мелодии са около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от ученици на Учителя - композитори, а останалите 152 са дадени от Учителя. Употребявам думата „около", тъй като, както разбрах Учителят е дал някои мелодии, само в много тесен кръг братя и сестри, които може би да не са записани. Имаше една сестра Ирина Кисьова музикантка, която бе взела дейно участие в музикалния живот на Изгрева. Отивам при нея и казвам: „Иринке, напиши за историята на музикалния живот на Изгрева". - „Добре Николай, ще го направя". Минаха години и нищо не направи. А исках да включа тук и нейното описание. Не го написа. Не ми го даде! Към Асен Арнаудов, към неговата музикалност и талант Учителят имаше много голямо разположение. Но и той нищо не направи. Загуби се по света. От всички песни и мелодии, дадени от Учителя има и такива с дълбок и мистичен израз и текст на някакъв странен, прастар свещен език, който не може да се преведе на понятен съвременен език, като на някои от тях Учителя, като превод е дал само общият, приблизителен смисъл. Аз смятам, че ние направихме грешка, като не предразположихме и разпитахме Учителя по-настойчиво, да ни каже нещо повече, както за самите мелодии, така и самия текст. Кога, къде и при какви случаи са били дадени тези песни; от един народ и език, са дадени те или от повече, или пък е имало един общ свещен език за всички народи, нещо като сегашното есперанто, от който език те са дадени? От тези песни и мелодии, ние имаме такива, които са дадени с текст и мелодия, те са: 1. ФИР-ФЮР-ФЕН 2. МАХАР БЕНУ АБА 3. ВЕНИР БЕНИР 4. НЕВА СЕНЗУ 5. КИАМЕТ ЗЕНУ 6. АИН ФАСИ Има и такива, дадена е мелодията, а текста е само една дума. Цялата мелодия се изпява само с една дума. Такива са: 1. АУМ 2. ВЕХАДИ Дадена е и една песен, със заглавие дума от свещеният език, а текста е с български думи, тя е: „Бершид Ба". И две мелодии без текст, това са: 1. БЕРХАН АСИ 2. МЕ-ХЕЙН Текста и мелодиите на тези песни, както и на всичките други, са дадени в Братската песнопойка. От всички странни за нас думи, срещаме само две, за които нещо се казало. Това са думите „ТАО" и „АУМ". Най-първо думата „Тао" ние срещаме да е казана от великият египетски жрец Хермес, живял 6000 години преди Христа. С тази дума Той е означавал „Началото", това, което е създало всичко. Тази дума срещаме и в свещените изречения на „Таистите", един народ живял някога в Индокитайският полуостров, преди народите, които сега го населяват. С тази дума те са означавали: „Най-върховният разпоредител на всичко". Тази дума е употребявана и от създателите на китайската религия, Лао- Дзъ и Конфуций, които са давали същото съдържание на тази дума.

18. НЕЩО ЗА БРАТСКИТЕ ПЕСНИ (М.Б. - Бележка на Благовест Тошев): Бащата на Учителя е православен свещеник. А Учителят е завършил евангелистко протестантско училище в Свищов. Та Той е познавал духовните песни и на едните, и на другите. Много от тях са с голяма сила и стойност. По-младите приятели и музикантите, явно не са информирани за авторите на някои от „братските" песни, а и за историята на ранния период на Братството. Затова ще си позволя да дам някои данни. Най-ранната издадена песнарка - „Песни на Всемирното Братство" - е издадена в София в 1921 г. Състои се от две части. Например, в първата й част от стр. 46-54 включително е поместено „Великото славословие" - ноти и текст. Това е много мистична православна песен. Песнарката съдържа 34 песни. Там са и „На Учителя покорен", и „Страдна душо" - не са посочени автори. В песнарката „Братски песни", издание 1941 г. също липсват автори. За песните на Учителя е ясен авторът. Но в голямата песнарка (издадена от Мария Тодорова), в коментара, за песента „На Учителя" - номер 14 е писано: „Мелодия и текст, съставени от ученик." „Страдна душо" - номер 10 в коментара, е писано: „Мелодия и текст от Учителя." Ще се спра само на двете. Първо ще уточня за песента „На Учителя" и ще продължа с цитат от баща ми Стефан Тошев. Песента „На Учителя" я намерих в сборник протестантски „Духовни песни"- издание 1923 г. под номер 154, като пише „непознат автор", а мелодия Paul Rowland. В предговора пише: „През месец август 1921 г. една осемчленна комисия - по четирима от Американската мисия в Южна България и от Българското евангелско благотворително дружество - започна работа около преработката на „Свещени песни". Досегашната сбирка „Свещени песни", някои от които са били съставени преди 50 години... " (М.Б.: През миналия век.) Между песните (452 на брой, плюс 15 още „Антеми") с мелодии и текст, има много псалми, „Отче наш" и на различни духовни теми и за различни случаи. Между композиторите виждам Бетховен, Хендел, Хайдн, Моцарт, Менделсон и много други. Между българските автори са: Иван Вазов, Стоян К. Ватралски, (автор на 15 от песните. Той е автор и на книжката „Кои и какви са белите братя" - представящ в хубава светлина Братството и Учителя. Но „На Учителя" не е от него.), Константин Величков, Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, Стоян Чилингиров и др. А сега спомените на баща ми: „Една от старите ни братски песни, която през месец септември 1911 г. чух, е „Страдна душо". Текстът й е написан от нашия брат Михалаки Георгиев от Видин - един от раншните ни и известни български писатели и поети след Освобождението на България. И той бе един от поканените за първи път на Търновския събор през август 1912 г. Когато нямахме още братски песни, помня, че в първото събрание в салона на Търновския събор през 1912 г. под ръководството на Учителя изпяхме 49-тата от евангелските песни: „О, животворни Дух Свети." Покойната наша сестра от Търново Елена Костадин Иларионова (в дома им Учителят квартируваше, когато посещаваше Търново) веднъж ми разправи, че около 1909 г. Учителят ги научил да пеят песен 211. Като прочете читателят тази песен, ще му стане ясно, че Учителят е ценял високо „Мистерията на Голгота."