Search the Community
Showing results for tags 'проповядва'.
-
12. КАК ЩЕ СЕ ПРОПОВЯДВА НОВОТО УЧЕНИЕ Тодор Стоименов разказваше един случай, как в първите години един невярващ с някои работи на Учителя, съмнявал се така и един път, като лежал на леглото си, искал той доказателство някакво и една сутрин, като лежал на леглото си, леглото му се подигнало и почнало да се носи из стаята, без видима причина. А той, така слисан и уплашен, и по едно време леглото пак се върнало на същото място. По този начин Учителят му дава едно доказателство, което той искал, без да го каже. Искал доказателство да види, че съществува невидим свят. Подобен случай има разказан от един адвокат от Търново Когато Учителят е говорел, той казал: „Г-н Дънов може ли да ми докаже, че има Бог?" - „Мога, ще ви докажа, имайте търпение." И той си продължил беседата и оня замълчал и вечерта Учителят се качва на влака и си заминава. Оня казал. „Ах, г-н Дънов обеща да ми каже, а пък нищо не ми каза." Обаче вечерта, като си легнал, и неговото легло става и се разхожда из стаята - леглото във въздуха. А той, смъртно уплашен, седи в леглото. Той разбрал, че това е доказателството. „Вярвам", рекъл. И оттам насетне повярвал този адвокат. Как няма да повярва, като леглото му се разнася по въздуха из стаята, заедно с него. Това е дори много, да се разнася из стаята. Тези, които смятали, че това е невъзможно, той го видял възможно. И той го смята, че Дънов решил обезателно да му докаже, че съществува невидим свят. Ще разкажа за Димитър Звездински, защото има двама братя. Единият, Михаил Звездински, който скоро се помина, а пък Димитър Звездински, той по- рано. Той по-рано се помина, беше по-възрастен. На снимката е Димитър Звездински. Това е било към 1930-1935 година предполагам. Тогава брат Димитър отива един път при Учителя и казва: „Учителю, кога ще дойде време да вземе Библията от една страна, беседите под другата мишца, да тръгнем да проповядваме по читалищата, по амвони, по салони, да проповядваме това учение. Докога на Изгрева ще стоим така?" Учителят го погледнал и казал така: „Брат, този начин на проповед вече е опитан. Него го опитаха евангелистите и разни проповедници из Европа, из Америка и пр, и пр., той вече е опитан." - „Ами сега какво да правим?" Учителят отговорил: „Ще тръгнем по пътя на теменужката. Отидеш на някоя поляна в гората, почувстваш един хубав аромат, обаче не виждаш откъде идва тоя аромат. Тогава виждаш, че някъде в тръните се сгушила една теменужка, ухае, обаче не се вижда. Такъв трябва да бъде ученикът. Личността да не излиза на преден план." Туй го давам аз като тълкувание, че тази е скритата мисъл на Учителя. И да бъдеш в трънете, при най-неблагоприятните условия, и да работиш за Бога. И личността да остане на заден план. Да не бъде наяве, да се изтъква личността напред. Това е пътят на теменужката. По-ниският на снимката е Борис Димитров, а другият е Димитър Звездински. Те бяха най-добри приятели с него. И когато брат Борис си замина, брат Звездински бил в най-тежко положение - да загубиш най-верния и най-близкия си приятел - много му било мъчно. Отива на Витоша, среща се сприятели, всичко хубаво, обаче Борис го няма. И се оплакал на внучето си, Ицко, той беше тогава 3-4 годишен. Сега е вече 30-годишен младеж: „Ице, Ице, няма го брат Борис! Няма го. Бяхме на Витоша с много приятели, пяхме, свирихме, говорехме, но Борис го няма." Връща се така умъчнен. Тогава детето го прегърнало и казало: „Чичо, аз не съм ли ти приятел?" Той тогава го прегърнал от голяма любов към него. Друг път брат Димитър Звездински казва, пак така отчаян, защото получава много малка пенсия. Свободно време има, обаче не може да отиде до никъде. Нито за влак да плати, нито за дневни разноски, да отиде някъде и много е отчаян, Туй хубаво учение докога ще стои тъй затворено в тесен кръг? „Да има възможност да отида някъде, че да проповядвам, да се изяснява, да стане достояние на много хора." Пък внучето му казало: „Чичо, ела тука, застани тука до прозореца." Те живееха в пансионата, към долния край на улица „Пиротска" нататък, далече, в пансионата живееха дълги години. „Ела, застани до прозореца." То е една голяма сграда в четириъгълник. Помежду има голям постъп, по него се минава по диагонал и се отива, там няколко завода има. „Чичо, застани тука! Тука минават хиляди хора. Казвай по една мисъл от Учителя, всеки ден казвай и им изпращай, казвай им и те ще я разнесат тая мисъл." В такъв смисъл детето му казвало. Господ, значи, чрез детето му говори. „Не е загубено, кай, застани тука и предавай телеграми!" И той почнал да вика: „Братя, помирете се, заживейте като братя! Стига вече за войни, стига вече се надлъгваме, стига вече се измъчваме един други, нека да се обикнем като братя!" Говори им мислено. Стои там и им говори с часове и хората минават, заминават или пък други минават или се връщат, други заминават. Сега ще ви разкажа един друг случай за този Ицко, племенникът на Димитър Звездински, на Михаил Звездински синът му. След като си замина Учителят, няколко години след това. те отиват пак на Изгрева, разхождат се по алеите, сред цветята и си говорят взаимно: „Хей тука всяко едно място познава стъпките на Учителя! Де го сега Учителя, де го Учителя?" - „Ами той къде живееше?" - „Хей, в онази къщичка", му казал той. Детето се отскубнало от ръката му, подскочило и побягнало към къщичката. Нали е 3-4 годишно и стъпило на перваза на стената и се хванало затова, да гледа вътре и видяло Учителя, седнал на един плетен стол. А пък той беше си заминал вече, А Учителят му казал само така с пръст да мълчи. И то се връща и казва: „Чичо, ела бързо, ела тука, ето Учителя вътре! Аз го видях!" Отива, гледа, гледа, но няма нищо, столът празен. А детето го видяло. Значи Учителят му се показал на него, защото то има силно желание да види Учителя. То не го помни Учителя. Ще ви разкажа един случай за брат Борис Димитров. По едно време, както мобилизират всички, мобилизират и него. Той не би трябвало да подлежи на мобилизация, обаче военните сигурно не са обърнали внимание, че той не е в естествено състояние, той е прегърбен, гърбавичък, стъкнат и не може, за никаква работа не е годен. Той не може да носи никаква раница, нито нищо, обаче взели го на работа в канцеларията на поделението, но не му давали вегетарианска храна, бил на общия казан, на месна храна. И той гладувал. Минало седмица, минало две, той само хляб яде, само хляб. никаква храна не му дават. И по едно време му казват: „Ти си измъчен много, изгладнял, изтормозен." - „Абе - дошло му на ума - защо не отида аз до Изгрева, да си измисля някаква работа, да отида при Учителя." Наистина намислил една командировка, отива в София при военните и оттам - хайде при Учителя. Отива и разказва всичко на Учителя. „Учителю, тъй и тъй, гладувам. Петнайсет деня вече само хляб, само хляб и вода и бърка корема." Тогава Учителят помълчал малко и му рекъл: „Ще се нареди." Не казал като мене: „Ще се нареди, ама да видим как ще се нареди." Той мълчал само и чакал да види как ще се нареди. Връща се и се успокоява, че ще се нареди. Един ден, казва, съм си свършил канцеларската работа, самичък работех в канцеларията и съм се допрял така до вратата и чакам, хем съм се греял на слънце, хем гледам така, почивам си. В туй време пристига един файтон, в него една гранд-дама, хе-е с монокъл и др. работи. Спира файтонът, снема й файтонджията 2-3 куфара, големи, и ги остави и си заминава. Тя. жената се оглежда наляво-надясно, да види кой да й помогне да пренесе куфарите. Къде ще се пренасят, не знам. Като видях, че жената се оглежда и няма никой, аз отидох, и колкото ми беше по силите - тия куфари за мене ли, за моите сили ли са - и опитах се и с голям зор ги понесох. Те бяха куфари, ама куфари -човек да има вътре или камъни и желязо, такива тежки ми се видяха. Все-таки пренесох куфарите. Сетне жената ми каза: „Войниче, имаш ли нещо нужда?" - „Госпожо, от нищо нямам нужда, само туй, че съм вегетарианец и гладувам, не ми дават вегетарианска храна." - „Тъй ли?" Тя веднага влязла в канцеларията, взела телефона и се обадила: „Ало, генералша еди-коя си. Тъй, тъй, тъй, тъй." - затваря него телефон. Взема втори. Докладва това нещо, да се помогне на туй момче - и там не може. Трето място говори и до вечерта се урежда въпросът за неговото вегетарианство, осигуряват му храна. И не само тава, осигуряват за цял живот да не го викат запас, че той не е човек за запас. И го уволняват. Дето казал Учителят, че ще се нареди, разбрал, че се нареди. И го уволняват от запас. След известно време го уволняват.