Търсене във форума

Есть дни, которые, по словам нашего любимого Учителя, приносят все благословения Бога. Это светлые дни в природе. Это дни дружеских встреч всех добрых и разумных существ, работающих ради наступления Царства Божьего. В такой день мы возвращались с озера Махабур, где в то утро выполняли паневритмию. Когда мы подошли к маленькому источнику на восточном склоне, то увидели, что он сильно заилен - камни выбило сугробами, которые пролежали здесь всю зиму. Тогда мы принялись за его расчистку, работа расширялась, возникали новые идеи, и в тот же миг все превратилось в подвиг. Мы привезли красивые камни из окрестностей, увеличили бассейн, и он приобрел форму сердца. Мы выложили его белыми камнями и облицевали ими стены. Теперь вода, бьющая из скалы, собирается в небольшом прозрачном бассейне, обильно освещенном солнцем. Оттуда она проходит под мостом из тяжелых камней и падает хрустальным потоком из маленького каменного носика. Мы расчистили дорожку, по которой стекала вода, и вымостили камнями площадку перед фонтаном. Тут и там вокруг мы положили множество хороших камней. Сам Учитель участвовал в работе с любовью и вниманием, которые умел привить только Он и которые Он передал нам. Когда мы закончили, то остались довольны, потому что все было сделано хорошо. Затем мы сели на маленькой полянке у фонтана, и Мастер начал говорить: - Чистите источники в горах. Есть такой закон. Когда вы очистите источники снаружи, откроются источники внутри вас. Когда вы наводите порядок снаружи, ваши мысли также будут приведены в порядок. С другой стороны, все, что вы делаете вокруг себя, отражается на всем человечестве. Очистив источники здесь, вы внесете свой вклад в подъем этой страны и всего человечества. Вы вдохнете в их жизнь новый импульс. После очищения источника вода начинает мягко стекать вниз. И радость, которую она испытывает при движении, передается человеку. Когда человек придет к этому источнику, который мы очистили, он почувствует радость в своей душе. Некоторые люди впадают в уныние, пессимизм, потому что вокруг них есть неочищенные источники. Возьмите мосты, которые вы строите через ручьи на горе. Вы вкладываете в них свои идеи. И тот, кто проходит по этим мостам, воспринимает их. Все родники прекрасны как метод трансформации энергий, печальных состояний. Когда мы смотрим на воду, из нее исходит особая разумная сила, которая действует на нас, уравновешивает наши силы. Из этих дней мы посвятим один день лагерю. Там, где нужны тропинки, мы будем их прокладывать. Когда человек приходит, дайте ему понять, что у этих людей есть новая идея. Работайте так, как будто Господь пришел навестить вас. Все учитесь быть жизнерадостными. Сегодняшний день содержит в себе всю Божью благость. Из Озера Чистоты вода проходит под землей и вливается в фонтан на втором озере. А поскольку Озеро Чистоты находится под солнцем и получает много солнечной энергии, то и вода фонтана у второго озера богата ею. Эти камни здесь, на горе, выглядят неаккуратно, но на самом деле они поставлены на место разумными силами. Эта работа еще не закончена. После небольшого отдыха мы возвращаемся к фонтану. Мы исправляем некоторые моменты. Мы приносим еще камни, чтобы заполнить некоторые пробелы. Затем мы вычерпываем всю воду из бассейна с помощью посуды, промываем все камни. Фонтан окончательно готов. Мы обмениваемся мыслями о том, чем займемся завтра, решаем, с каких тропинок начать, и постепенно разговор переходит к духовным вопросам, в частности к важности молитвы. Учитель начинает говорить: В молитве «Отче наш», когда мы говорим «хлеб насущный», мы имеем в виду не только физический хлеб, но и тот, в котором постоянно нуждаются ум и сердце человека. В этой же молитве говорится о прощении. Как мы прощаем своего врага? Допустим, есть человек, которого вы не любите. Но на небесах ангел того, кого вы не любите, любит вас. Из-за любви, с которой этот ангел любит вас, делайте добро тому, кого вы не любите. Делайте ему добро из-за Того, Кто на небесах любит и его, и вас. Тогда в этом есть смысл. Так вы будете прощать и любить. В этой же молитве говорится об искушении. Искушение приходит всякий раз, когда человек не исполняет волю Божью. Когда от Бога приходит указание, а вы его не выполняете, приходит искушение. Бог велит вам дать что-то бедному человеку. Вы не делаете этого. Тогда вор украдет у вас в десять раз больше. Так приходят страдания. Когда Бог говорит вам что-то, исполняйте это. Если вы не исполните его, оно все равно исполнится, но так, как вы не хотите. Если вы не исполните то, что говорит вам Бог, низшие силы возьмут в вас верх. Если же вы исполните его, это будет вам приятно. Вы должны знать, что вам предстоит одно задание здесь, на озерах. Те, кто привел вас сюда, дали вам задание. Эти места предназначены для размышлений и молитв. Те из вас, кто продвинулся, молитесь без остановки. Если вы не молитесь Богу, то гораздо больше вы будете молиться людям. Сказано: «И когда молишься, войди в тайную комнату твою, в тайное место». Тайное место, потайная комната - это место Истины внутри человека. Внутри человека есть священное место - область, в которую, если человек не войдет, его молитва не будет услышана. Это потаенное место можно найти иногда днем, иногда на восходе солнца, иногда на закате, а иногда и посреди ночи. Все люди не могут молиться в одно и то же время. Только когда вы войдете в свою потайную комнату, все ваши желания исполнятся. Многие из ваших несчастий происходят из-за того, что вы не соблюдаете это правило. У каждого из вас есть хорошее желание, но вы не знаете, как его осуществить. Например, вы хотите рисовать, но, придя к исполнению, говорите: «Я не умею, пусть это сделает кто-нибудь другой». Почему мы должны молиться? Каждый должен молиться для того, чтобы чего-то достичь. Когда есть внешние достижения, вы благодарите Бога внутри. Но когда у вас есть внутренние достижения, вы ищите Бога снаружи. Бога ищут снаружи и внутри, но не в одно и то же время. При определенных условиях вы будете искать Его снаружи, а при других - внутри. Иногда вы будете чувствовать, что это Существо глубоко внутри вас направляет вас. А иногда вам будет казаться, что Оно находится снаружи, окружая и защищая вас. Пока вы находитесь в гармонии с Богом, вы будете проходить через опасности, и ни один волос не упадет с вас. Молитва - самый важный метод роста, но мало кто знает, как молиться. Молитва - это не внешняя вещь и не просто произнесение слов. Это нечто глубокое, внутреннее. Истинный путь молитвы доступен немногим, но он приносит огромные результаты. Нужно всегда быть в контакте с мыслью о Боге и не допускать прерываний. Когда вы правильно входите в эту область, вы обретаете гармонию в мыслях, чувствах, воле и испытываете радость. Это признак того, что вы развиваетесь правильно. Так вы связываетесь с миром Продвинутых Существ. Если вы начнете молиться, перед вами откроются все двери. Предположим, вы попали в беду. Вы молитесь, и тут же дверь широко распахивается, и все стесняющие условия устраняются. Утром, когда вы встанете, вы будете молиться, чтобы знать, что дверь жизни будет открыта для вас в течение дня. Молитва - это божественный процесс. Есть такая формула: «Божия Любовь несет полную жизнь» - это одна из самых коротких молитв. Когда вы думаете о Боге и Высших существах, вы соединяетесь с ними и принимаете их мысли и чувства. Утром не опаздывайте. Поднимитесь на Молитвенную вершину и помолитесь. Учитесь молиться. Молитесь о самом важном. Размышление пусть будет самым важным, главным в течение дня, от чего зависит ваше будущее. Важно знать, о чем просить Бога. Разумнее всего желать научиться исполнять Божью волю. Когда мы исполняем Божью волю, в нашем распоряжении будет все: знание, любовь, сила и все условия. Писание говорит: «Да будет воля Божья.» Это единственный путь, по которому мы можем идти. Дух Божий направлен туда, где действует Бог. И если вы находитесь там, будете иметь все. Если же вы направлены туда, где Бог не работает, что вы получите? Прежде всего, вы пожелайте иметь сердце и разум ангела, сердце херувима, пламенеющее любовью! Пожелайте того же и другим. Или пожелайте то, что полезно для вашей души. Прежде всего, пожелайте успеха Царству Божьему на Земле. В этом мы все объединяемся, все человечество. Значит, у нас должна быть идея, которая соединит всех людей в одно целое. Когда наши желания идут в разрез с общими принципами, то у нас не может быть достижений. А когда они согласуются с ними, мы будем иметь успех. Тот человек, кто научится правильно молиться, станет великим адептом. Молитва - это метод изучения Божественного языка. Это первый метод его изучения, изучение букв. Почему нужно молиться? Потому что так ты научишься Божественному языку. Нужно молиться Богу, чтобы получить те блага, которые вам нужны. Молитва - это метод, с помощью которого мы принимаем Божьи блага. Блага уже готовы, но в молитве вы идете за ними, то есть приходите в восприимчивое состояние. Если мы не соединимся с Богом, у нас не будет науки. Тот, кто создал мир, только Он может научить нас. Те, кто построили геологическую Землю, могут научить нас. Молиться Богу и входить в Его работу, принимать участие в работе, которую Он делает. И тогда Он научит нас, как работать. Когда вы молитесь, вы почувствуете радость, божественное состояние. Прежде всего, необходимо внутреннее расположение, гармонизация ума. Нужно обрести добрые, нежные мысли и чувства, чтобы обрести внутренний покой. Молитва - сильный стимул, поэтому нужно всегда направлять свой ум к Богу. Он должен гармонизировать нас. Так мы вступим на верный путь достижений. Тот, кто отправляется на работу, должен сначала помолиться, чтобы, когда начнется работа, он был защищен. Устремите свой взор к Разумному в мире, и помощь придет! Молитва - самая приятная работа. Каждый поезд, отправляясь в путь, подает на станциях сигнал: «Пожалуйста, откройте путь, чтобы не было столкновения». Люди всего мира так и поступают. И мы будем просить Небо открыть путь. Иначе может произойти столкновение. Если вам случается быть мрачным, нездоровым, а небо затянуто тучами, поднимитесь на высокую горную вершину, направьте свой ум к Богу и ко всем Высшим Существам, и через некоторое время вы заметите, что где-то в небе открывается чистое место, и вы будете знать, что это ответ на вашу молитву. Я называю молитву дыханием души. С дыханием души происходит очищение. Молиться нужно в течение всего дня, не переставая. Вы будете мыслить в течение дня. Когда человек непрерывно молится, он непрерывно думает, чувствует и действует. Один ребенок говорит плохое слово другому ребенку. Второй ребенок идет к матери и она отчитывает его. Мать спрашивает: «Скажи мне, что ты сказал?» Она идет к родителям первого ребенка и сердится. Но толку нет. Лучше пусть она скажет своему ребенку, чтобы он не говорил то, что рассказал ему этот ребенок. Будьте не только добрыми, но и умным нужно быть. Иначе вопрос не решить. Читайте псалмы. Псалмопевец пишет, как он попал в засаду. Он говорит о внешнем мире. Не думайте, что вы тоже вышли из этой зоны. Вы все еще находитесь в опасной зоне. Псалмопевец постоянно находился в молитве. Он молился, молился, молился. Зло, когда у него больше нет возможности действовать извне, проникает в ваш разум, в ваше сердце, в ваши поступки. Тогда самая трудная работа - справиться с ним. В молитве необходимо полное сосредоточение. Полезно практиковать сосредоточение и созерцание. Концентрация или сосредоточение - это волевой процесс мозга. Ты не можешь думать, если сидишь и крутишься. Когда начнешь молиться, забудь обо всем на свете перед тем Великим, о ком мыслишь! Для созерцания нужна чистота. Созерцание - это не механический процесс. Это внутренний процесс. Для внутренней школы в Болгарии до сих пор не было внешних и внутренних условий. Мало из вас тех, кто говорили мне о своем желании изучать Божественную Науку. Истинная молитва заключается в любви! В истинной молитве вы посылаете Богу свою Любовь и благодарность! Молитва - это состояние благодарности и Любви! Христос сказал: «Чего ни попросите во имя Мое, то получите». Во имя кого? Во имя Добра, Любви! В тихом, спокойном месте, где никого нет, вы установите внутреннюю связь с Богом, а затем пойдете к людям. У вас должно быть такое понимание. Иначе ничего не получится. Отношения с Богом должны быть правильными. Не так-то просто выбраться из трясины обычной жизни, в которую мы погружены, и встать на путь восхождения, на путь пробуждения, на путь взаимоотношений с Божественными принципами. Это очень трудная задача. Она не так проста, как может показаться на первый взгляд. И чтобы суметь противостоять всем этим противодействиям, с которыми человек сталкивается в окружающей среде, он должен иметь сильную веру, молить о помощи Бога и Высших Существ. Без их содействия он никак не сможет освободиться от этих постоянных влияний среды, в которую он погружен, этой плотной материи, в которой мы находимся. Эти влияния проявляются в различных формах. И чтобы не попасть под влияние окружающей среды, человеку необходимо ежедневное созерцание и молитва, глубокое уединение внутри себя, общение с Богом и с Высшими Существами. Отпадение происходит из-за окружающих влияний, из-за материи, в которую мы погружены. Единственное средство - молитва и созерцание. Но во время созерцания все двери во внешний мир должны быть закрыты. От всего, что будоражит человека в окружающей среде, он должен быть полностью закрыт. Работа над собой, над своим усовершенствованием должна обязательно подкрепляться молитвой. Молитва - это единственный способ, с помощью которого мы можем работать над своим возвышением. Через молитву мы соединяемся с теми Существами, которые помогают нам. Без них мы ничего не можем сделать. В молитве появляется тот свет, который помогает нам постичь суть вещей. Тогда наша задача становится ясной. В созерцании наши мысли должны быть направлены к Богу, ангелам, звездам, Солнцу. В Америке один рабочий попал в нужду. Однажды он проходил мимо дома одного банкира. Он оставил у окна большой мешок со звонкими монетами. И сказал жене: «Благослови нас Господь, нет больше бедности!» Но когда он встал вечером на молитву, мешок лежал у него перед глазами. Его молитва была обращена только к мешку. И через неделю он отнес мешок богачу и сказал ему: «Возьми мешок, чтобы я мог молиться Богу свободно». Согласно одной из легенд, когда Соломона заточили в ад, он начал измерять длину и ширину этого места. Его спросили, что он делает. Он ответил: «Я измеряю место, где я построю храм Богу». Тогда они изгнали его из ада. Когда низшие существа входят в вас, вы начинаете измерять место, чтобы построить храм, то есть иметь Божьи замыслы и планы, и низшие существа покидают вас - они изгоняют вас из ада. Источник за тобой не пойдет. Куда бы ты ни пошел, ты вернешься к источнику и очистишься, потому что, ходя по миру, ты осквернил себя. Очисти язык твой, лицо твое, взор твой. Не смотри криво. Не делай гримасы. Когда приходит дьявол, не бей его. Когда он придет к вам со злой мыслью, вы скажете: «Давай помолимся, давай преклоним колени, чтобы дела пошли на лад». Когда ты продержишь его на коленях два часа, он уйдет. Ты скажешь ему: «Служба еще не закончена. Подожди». Мы пришли сюда, на гору, мы разбили свой лагерь. Если вы думаете, что на горе никого нет, вы сильно ошибаетесь! Мы пришли на гору, чтобы насладиться делами Бога, встретиться и поговорить с Ним. Мы пришли сюда, чтобы откопать очень большое богатство. На Риле есть места, которые содержат этот нектар, эту первозданную силу. В этих местах находится жизненный эликсир. Когда ступаешь на такое место, ты омолаживаешься. Когда-нибудь и мы ступим на такое место! Когда человек ступает на такое место, с этого момента для него начинается новая эпоха, новый этап в его жизни. Экскурсия имеет смысл в той мере, в какой мы видим Бога в природе. В горах можно что-то обрести! В горах обретается только чистота! Когда вернешься вниз в поле, все, что ты получил в горах, ты обработаешь, ты применишь это в работе. В горах у человека гораздо больше возможностей найти Истину, нежели в городе! Радуйтесь, что люди идут в горы на свежий воздух, на простор. Мы пришли в горы, чтобы понять волю Божью и исполнить ее. Если вы пришли на гору, вы должны что-то почерпнуть от нее. И в поле вы будете возделывать то, что получили здесь. Каждый поход на гору совершается для того, чтобы соприкоснуться с силами Живой Природы и облагородить человека. Он должен вернуться с горы обновлённым физически и с новыми мыслями в сознании. Экскурсия должна рассматриваться как поход в высший мир. Тот, кто хочет быть добрым, должен подниматься на горные вершины. Однажды я встретил отчаявшегося человека и посоветовал ему пойти на гору Витоша. Вечером он вернулся, радуясь. По дороге он видел камни, цветы, травы, деревья, родники, реки; они навеяли ему новые мысли, и печаль его ушла. Если мы поднимаемся на гору, чтобы узнать, чего хочет от нас Бог, то это восхождение имеет смысл. А если мы спускаемся в долину, чтобы передать другим то, что мы приобрели в горах, то этот спуск имеет смысл. Наши идеи здесь сильнее, потому что мы находимся очень высоко. Мало кто живет так высоко, как мы. Здесь даже скотоводы не делают хижин. Они спускаются вниз, чтобы поспать. Мысли можно передавать по воздуху. Сидя здесь, мы будем посылать свои добрые мысли всем людям по всему миру - Божественные мысли! На горе мы находимся как у радиостанции - отсюда можно посылать свои мысли. А те существа, которые понимают законы природы, будут передавать их от станции к станции. Ничего не теряется. Эти места хороши для созерцания и молитвы! Их можно использовать для мистической работы. А это место можно использовать для внешней работы, говоря о посторонних, которые проходят через эти места. Сегодняшний мир проходит через сито: произойдет просеивание, и те, кто годны, будут отставлены в сторону, а остальные упадут вниз. Их возвышение произойдет позже. Так что просеивание будет. Сегодня проводите время в духовных экскурсиях, в чтении и медитации. В чем разница между горой и полем? В поле есть определенные благоприятные условия, блага, а гора их лишена. И когда человек без какой-либо другой, более глубокой внутренней работы встает на гору, он становится грубым. Вот почему гора - это место для посвященных. Потому что на горе они интенсивно работают внутренне, используют условия для возвышения Духа. Они не становятся грубыми. Отправляйтесь на гору для размышления! Результат Рилы будет для тех, кто сможет по-настоящему погрузиться в жизнь горы! Гора - это место для проявления Любви. Человек может найти Великое и Красивое в мире только на высоких местах. В этом смысле каждый человек должен подниматься на высокие вершины. Физически человек может находиться в долине, но ментально и духовно - в высоких местах. Разговори при седемте рилски езера 1929-1942

Аудио - чете Цветанка Георгиева Начало и край (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово, 1927 –1930 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание НАЧАЛО И КРАЙ И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго.” (Матей 16:16) „Ти си Син на Бога живаго.” Всеки човек трябва да има една идея в себе си, в която да бъде така убеден, както Петър беше убеден в Христа. Понеже Петър позна Христа, Христос му отговори: Аз ще ти дам ключовете на Царството небесно; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небеса.” Всеки човек трябва вътрешно да познава Христа, за да има един център, около който всички неща да се съсредоточават. Няма ли такъв център, всички негови мисли и чувства ще бъдат разхвърляни. Каквото да се говори на хората, повечето от тях мислят за физическия живот, да има какво да ядат и да пият, да се осигурят. Животът не се състои в многото ядене. Човек може да яде много и нищо да не придобие; той може да яде малко и да има големи придобивки. Няма защо да мислите за утрешния ден. Щом днес сте задоволени, това е достатъчно. Денят се грижи за себе си. Един ден, това е една Божествена епоха. Така гледа на нещата Онзи, Който е създал света. За обикновения човек не е така. Той вижда, че слънцето изгрява и залязва, но защо става това, не знае. Има същества, за които слънцето нито изгрява, нито залязва. За тия същества слънцето вечно свети. Тези същества се намират на висока степен на съзнание. Като гледат човека, те виждат, докъде е стигнал, и казват, че дълъг път предстои на човека, докато дойде до съвършенство. За да постигне своето усъвършенствуване, човек трябва да мине през 400 хиляди форми, през 400 хиляди облекла, или през 400 хиляди врати. Къде е краят на живота? Краят е там, дето е началото. Къде е началото? Началото е там, дето е краят. Начало съществува само за онзи, който разбира нещата. За онзи, който не разбира нещата, има само край. Началото на всяко нещо е блаженство, краят – нещастие; началото е любов, краят – омраза; началото е истина, краят – лъжа. Всяко нещо, което има край, не е вечно, не е истинно. Краят на една работа се определя от началото. Ако някой ти даде пари за известна услуга и казва, че ти услужва от любов, без никакво възмездие, той те поставя на изкушение. Няма да мине много време, той ще иска парите си назад. Защо? Защото любовта му е изчезнала. Началото на нещата е във ваши ръце, затова стремете се началото да бъде всякога добро. Какъв ще бъде краят, това не е ваша работа. Краят на нещата е в ръцете на Бога. Ако началото на една работа е в съгласие с Бога, краят и ще бъде добър. – Ама искам да зная, какво има зад любовта, зад истината, зад правдата. Зад любовта стои омразата, зад истината – лъжата, зад правдата – неправдата. И обратно: зад омразата стои любовта, зад лъжата – истината, зад неправдата – правдата. Който не е доволен от любовта, ще намери омразата. Щом се натъкне на омразата, тогава само човек може да разбере и оцени любовта. „Ти си Син на Бога живаго.” Христос отговори на Петра: „Блажен си, Симоне, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец мой, Който е на небеса.” /- 17 ст./. Мнозина биха желали да бъдат в положението на Петра, да имат съобщение с Бога, но даже и Петър не задържа това съзнание за дълго време. Не се мина много, и той казва на Христа: „Смили се на себе си, Господи, няма да ти бъде това.” /- 22 ст./. – Тук Петър изгуби Божественото си съзнание и изпадна в човешко съзнание. Това, което стана с Петра, става с всеки човек. То е вътрешно състояние, през което всеки човек неизбежно минава. Докато живее в Божественото съзнание, човек е готов на всякакви жертви за Бога и за ближния си. Изпадне ли в човешкото съзнание, той започва да се чуди, защо е влязъл в този път на страдания, защо не мисли за себе си, за своя живот. И Петър се чудеше на Христа, защо се излага на такива страдания, защо не помисли и не се смили за себе си. Той знаеше, че Христос има сила да победи света и да се избави от страданията и се чудеше, защо не направи това. Христос казваше, че трябва да мине през страдания, за да дойде до възкресението. Без страдания няма възкресение. Тогаз Исус рече на учениците си: „Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и нека дигне кръста си, и нека ме следва.” /- 24 ст./. Следователно, дойдете ли до Божественото, ще приложите особени методи, а не обикновени. Не казвайте, че, ако служите на Бога, ще загубите. Мислите ли така, вие сте на крив път. Страдате ли, не се смущавайте. Божественото страда, за да освободи човешката душа от робството, в което се намира. Детето ли страда, или майката? Майката страда, детето знае само да иска, заповядва и плаче. Детето плаче за всяка своя нужда. Щом заплаче, майката и бащата веднага му се притичват на помощ. Те знаят, че то е безпомощно и употребяват всички грижи да му помогнат. Докато стъпи на краката си, докато израсне, детето постоянно плаче. Обаче плачът не разрешава въпросите. Детето трябва да бъде разумно, да не плаче, но да знае, как да отваря и затваря устата си, как да говори на майка си. Кое е същественото за човека? Да познава Христа. Мнозина искат да имат власт, да разполагат с ключовете на Царството Божие. Туй не се постига лесно. За да дойде до това положение, човек трябва да има вътрешно, мистично разбиране за живота и за любовта. Няма ли това разбиране, той не е дошъл до познаване на Бога и на Христа. Ключовете на Царството Божие са в Бога. Как ще дойдете до Него, щом не Го познавате? За ония, които Го познават, е казано: „Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас.” Казано е още: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.” Вън от познаването на любовта никаква философия не съществува. Любовта разрешава всички въпроси. Тя представя пълна торба, от която човек може да черпи всеки момент. Какво представя твоето знание за правене на хляб, за храносмилането, ако торбата ти е празна, и цял ден гладуваш? Парче хляб в торбата ти струва повече от всичкото ти знание. Знанието има смисъл, но при пълна торба с хляб. Иначе, ще философствуваш, ще учиш хората, но ще поглеждаш към пълната им торба. Като ученици, вие трябва да изучавате вътрешния смисъл на живота. Като четете Библията и Новия завет, не четете механически. За да разберете Словото Божие, вие трябва да се спирате върху Неговия вътрешен смисъл. Само по този начин ще усилите вярата си. Вие се нуждаете от вяра, която да устоява на външни и вътрешни бури, да не се разколебава от нищо. Как може да ви разубеди човек в изгряването на слънцето? Вие знаете, че слънцето всяка сутрин изгрява. Ако не го виждате, причината се крие другаде някъде, а не в самото слънце. Каквито промени да стават във външния и вътрешния живот на човека, слънцето постоянно изгрява и залязва. Едно нещо може да ви изненада: някога слънцето изгрява и залязва по-рано, а някога – по-късно. Това е в неговия път. Вие можете да не знаете, с колко минути по-рано или по-късно изгрява и залязва, но това е предвидено в движението на слънцето. Тъй щото, кой каквото да ви говори, не се поддавайте на чуждото мнение. Понякога чуждото мнение може да ви хипнотизира, и вие да останете в тъмнина. Как ще вярвате на твърдението на някого, че слънцето няма да изгрее? Всичко може да стане в света, но слънцето неотклонно ще следва своя път. Правете наблюдения върху явленията в природата и вадете заключения. Дойдете ли до някакви положителни правила, не се колебайте в тях. Имате ли някакви духовни опитности, не се съмнявайте в тях. Те почиват на известни закони, които трябва да изучавате. Оставите ли съмнението да работи във вас, вие се разколебавате, внасяте смущение в съзнанието си. Всяко смущение пречи на правилното виждане. Като се натъква на съмнения и на смущения, човек се отегчава от живота. Защо? Той мисли, че не може да постигне желанията си. Човек може да постигне всичко, каквото желае, но на определеното за това време. Може ли детето изведнъж да израсте? Дълго време майка му го повива и разповива, къпе го в коритото, докато един ден стане възрастен човек. Иска ли преждевременно да излезе от пелените и да си служи с магическата пръчица на баща си, това значи, че човек е дошъл до положението на онзи, който иска да се жени. Защо се жени човек? За да го обича някой. Той иска жена му и децата му да го обичат, но един ден ги изгубва, а с тях заедно и любовта им. После търси приятели, намира ги, но скоро ги изгубва. Търси богатство, но и него изгубва. След като прекара големи разочарования, той казва: Свърши се моят живот. Животът ти не е свършен, но свършиха се твоите криви разбирания за живота. Сега ще започнеш отново, с нови разбирания. Докато дойдеш до новото, ще минеш през тъжната зона на живота. Страшно е положението на човек, който е изпаднал в тъмнина. Дето погледне – навсякъде мрак. Спи той, обръща се натук-натам, дано дойде отнякъде малко светлинка. Няма човек в света, който да не е минал, или да не мине през това състояние. Страшно е това състояние, но не е безизходно. Привидно слънцето ще залязва, но пак ще изгрява. Не се разколебавайте във вярата си. Каквото да стане с вас и около вас, слънцето никога няма да загасне. Слънцето представя човешкото съзнание. То изгрява и залязва, но никога не загасва. Ще дойде ден, когато човек ще застане на такава височина, отдето ще вижда слънцето постоянно да свети. За него вече слънцето нито изгрява, нито залязва. Докато расте и се развива, човек постоянно минава през светлина и тъмнина на съзнанието си. За да издържа на тия състояния, той трябва да има вяра в Бога, като център на неговия живот. Ако не се движи постоянно около този център, човек не може да расте и да се развива. Бог дава еднакви условия на всички души да растат и да се развиват, да постигнат своите желания. Къде ще намерите Бога? В себе си. Търсите ли Го вън някъде, в този или онзи, вие ще се заблудите, ще объркате пътя си. Объркате ли пътя си, всичко ще загубите. Един богат младеж отишъл при един адепт да се учи. Адептът бил от самозваните учители. Ученикът искал от адепта да направи някакво чудо. Адептът казал: Ще направя едно чудо, но ако ми донесеш всичките си скъпоценности. Ученикът изпълнил волята на адепта. Той донесъл скъпоценностите си и чакал да види, какво чудо ще стане. – Затвори сега очите си и, докато не ти кажа да ги отвориш, ще седиш със затворени очи – казал адептът. Ученикът затворил очите си и чакал. В това време адептът обрал всичките му скъпоценности и изчезнал. Когато ученикът отворил очите си, не видял нито учителя си, нито торбата със скъпоценностите. И тъй, като дойде някой самозван адепт при тебе и ти каже, че ще те научи на нещо особено, знай, че той ще вземе всичките ти скъпоценности и ще изчезне. Видите ли такъв учител, дръжте очите си отворени. За тия адепти и учители Христос казва, че са крадци и разбойници. Те не носят свобода на човешката душа, но я ограбват и заробват. Пазете се от учители, които не служат на Божественото, което носи изобилие в живота. Като знаете това, дръжте връзката си с Божественото и не мислете, че можете да имате реални постижения по механически начин. Реалното се придобива по реален начин. Едно се иска от човека: съзнание за всичко, което върши; яде ли, пие ли, работи ли – всичко да става за слава Божия. Обезсърчи ли се човек, нека си помисли за Бога. Щом помисли за Бога и реши да живее за славата Божия, обезсърчението изчезва. Ще кажете, че работата ви няма да се нареди и отпадате духом. Направете малко усилие над себе си и започнете да ядете. Щом хапнете малко хляб, неразположението ви ще изчезне. Хлябът внася сила в човека и го подтиква към живот. Щом се нахрани човек, слънцето в него изгрява. Гладът е залез, яденето – изгрев. Яденето, както слънцето, дава условия на човека да расте. Когато се говори за слънцето като източник на живот, някои мислят, че като излизат сутрин да наблюдават изгрева на слънцето, ще придобият всичко, от което организмът им се нуждае. Ако разбират езика на слънцето, много нещо ще придобият. Не го ли разбират, нищо няма да придобият. Слънцето дава изобилно на ония, които могат да се свържат с неговите сили. Обаче, който е свързан със слънцето, и при 30° студ, пак може да се ползва от неговите лъчи. От съзнанието на човека зависи, колко енергия може да приеме от слънцето. Когато съзнанието на човека е пробудено, той се превръща в извор, който постоянно дава. Той има любов в себе си, която отправя към всички живи същества. Ако погледнете с окото на ясновидеца двама души, които се обичат, ще видите, че между тях става преливане на енергии. Като се обичат, енергията от Духа слиза върху тях и се прелива от единия в другия. Като не разбират любовта, хората се страхуват да не я изгубят. Любовта не се губи. Тя обхваща цялата вечност. Който люби, той живее във вечността, в която радостта е непреривна. Любете, за да живеете във вечната радост. Не любите ли, вие сте във вечната скръб. Любите ли, вие ще бъдете в Божествения живот. В Божествения живот има само качване от едно стъпало на друго, обличане на нови дрехи и влизане във врати, които водят към радост и изобилие. В човешкия живот има слизане, събличане и излизане. Влезете ли за момент само в Божествения свят, благодарете за онова, което сте получили, и се върнете у дома си да си дадете отчет за всичко, което сте дали и взели. И рече му Симон Петър: „Ти си Син на Бога живаго.” Синът подразбира отношение, връзка между Божественото и човешкото съзнание. Тази връзка е като свещта, която посочва пътя на пътник, който се объркал в тъмна нощ. Тя е слънце за заблудения пътник. Както слънцето огрява нещата и показва пътя на човеците, така и връзката между Сина и Бащата озарява човешката душа и я подига. Слънцето осветява земята, а Божественото съзнание – душата. Божественото съзнание носи радост, светлина, знание и свобода за човека. Силата не е в свещта, но в онзи, който я носи. Силата не е в слънцето, но в Онзи, Който е зад него. Както човек носи свещта и осветява своя път и пътя на своите близки, така и Бог носи слънцето в ръката си. При всяко съмнение свещта изгасва, и човек остава в тъмнина. Започне ли да се моли, свещта отново свети. Ще кажете, че това са детински обяснения. Искате ли философски обяснения, намерете някой философ, като онзи адепт, който ще ви каже да затворите очите си и ще ви обере. Ние проповядваме на хората да държат очите си отворени. Ние правим чудеса, когато очите на хората са отворени. Когато слънцето изгрява, дръжте очите си отворени. Отвори очите си, да видиш голямото чудо на света – изгряването на слънцето. По-голямо чудо от това няма. Станеш ли сутрин да поздравиш слънцето и след това започнеш да работиш, ти можеш и учен, и богат, и здрав да станеш. Ти можеш да развързваш и да завързваш, както и когато пожелаеш. „Верният в малкото е верен и в многото.” Колкото малка работа да ви е дадена, свършете я с любов. Тя ще ви донесе благословението на Бога. Не е ли доволен на малкото, каквито условия да му се дадат, човек нищо не може да постигне. Красивата и скъпа цигулка не може да направи ученика музикант. Труд, усилия, работа се иска от него. За да постигне нещо, той трябва да работи по четири-пет часа на ден. Днес животът изисква от всеки човек усилена и съзнателна работа върху себе си. Всеки сам трябва да свири, сам да се упражнява. Никой на никого не може да работи. Вие можете да слушате другите да свирят, но за себе си сам ще свирите. Бог е дал най-голямото благо на човека – животът. Нищо друго не се иска от човека, освен съзнателна работа, направена с любов и благодарност. Какъв ще бъде краят на нещата, не мислете. Какво става, когато слънцето изгрява? Щом слънцето изгрее, изворите ще усилят течението си, нивите ще узреят, хамбарите ще се напълнят, хората ще се помирят и ще заживеят братски. Какво ще стане още? Мъртвите ще възкръснат. Какво ще стане още? Неправдата ще изчезне. Още? Правдата ще възтържествува и между хората ще настане мир, радост и веселие. Кога ще стане това? Когато очите на хората се отворят. 51. Лекция от Учителя, държана на 13 август 1930 г. Рила – 7-те езера.

Аудио - чете Цветанка Георгиева Аудио - чете Надка Иванова Задължително право (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово, 1927 –1930 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРАВО Какво прави домакинята, когато иска да меси хляб? Тя взима няколко килограма брашно, пресява го и туря настрана триците. После взима чиста, топла вода и замесва брашно с нея. След това туря кваса и продължава да меси тестото известно време и го оставя на топло, докато започне да се подига. Ако не тури вода в брашното, частичките му ще останат пръснати. В случая водата се взима като елемент, необходим за спояване на брашното и превръщането му в тесто. Въз основа на същия закон и човешките мисли и чувства, за да се използват, трябва да се споят, т.е. да се обединят. Останат ли пръснати, без всякаква връзка помежду си, те са безпредметни. Значи, за да влязат в работа, мислите и чувствата на човека трябва да бъдат в хармония. Няма ли единство между мислите и чувствата, те са подобни на брашнените частички. Всеки вятър може да ги отнесе. И скъпоценните камъни придобиват стойност, когато се употребяват. Не се ли извадят от условията, при които природата ги е поставила, тяхната стойност е безпредметна. Следователно, всяко нещо придобива известна стойност, когато излезе от условията, в които природата го е поставила. Като променят условията си, хората страдат, но имат възможност да се развиват. Добре е всяко същество да промени условията си доброволно; ако не желае само да направи това, тогава идат страданията. Рибата никога не би променила условията на своя живот, ако не дойде въдицата или мрежата на рибаря. И човек не би променил условията на своя живот, ако не дойдат страданията. В този смисъл, страданията за човека не са нищо друго, освен въдицата или мрежата на възвишените същества, които го изваждат от обикновените условия на живота и го заставят да работи. Страданията изваждат човека от охолните условия, които го правят мързелив, и по този начин го впрягат на работа. Всички съвременни хора се стремят към някакъв идеал. Всеки иска да постигне нещо. Идеалът на някои е да се домогнат до щастието; други пък искат да се усъвършенствуват. Каквито идеали да има човек, първата му задача е да изпълни волята Божия. Да вършиш волята Божия, това значи, да си намерил ключа на живота. Който върши волята Божия, той е придобил нещо ново. Като изучавате живота на хората, ще видите, че онзи, който върши своята воля, коренно се различава от този, който върши волята Божия. Каквато храна употребява човек, такъв става. С каквото мляко се захрани детето, такива качества придобива. Всяко дете, което е захранено с майчиното си мляко, прилича на майка си. Под думата „майчино мляко” разбирам онова мляко, което съдържа в себе си качествата на любовта. Под думата „майчино мляко” разбирам словесното мляко. Който се храни с такова мляко, той става истински човек. Душата се храни със словесното мляко, вследствие на което съдържа качествата на това мляко. Когато цитираме стиха, че истината ще ви направи свободни, имаме предвид присъствието на Словото, на Божия Дух в човешката душа. Свободен може да бъде само онзи, който носи истината в себе си. Дето е истината, там са и любовта, и мъдростта. Всички хора, религиозни и светски, очакват идването на Духа. Защо Го очакват? Защото Той внася в човека онази светлина, която разкрива пътищата на живота. Без светлината и знанията на Духа, човек се намира в тъмнина, като в тъмна, бурна нощ. Каквото е слънцето за физическия човек, такова нещо е Духът за духовния човек. Както без слънце човек не може да използва физическите блага, така и без Духа не може да се ползва от благата на духовния свят. Дойде ли Духа в човека, той става учен, силен, богат, здрав, щастлив. С Духа той всичко може да направи. Без Духа човек е слаб и немощен, нищо не може да постигне. Това значи, да живее човек само с човешкото съзнание. Когато Божественото дойде в човека, то стопява всичко в него. Като знаете това, дайте път на Божественото в себе си. Христос е говорил за блаженствата, но и до днес те остават неразбрани. Блаженствата са качества на духовния човек. Истински духовният може да бъде кротък, смирен, миротворец. Той гледа на всички хора като на свои братя. Той мисли право. Влезе ли една крива мисъл в човешкия ум, той прелюбодействува. Всяка крива мисъл, всяко криво чувство, всяка крива постъпка водят човека към прелюбодеяние. Ако не мисли право, човек е в състояние да продаде своето убеждение. Човек има право да се откаже от своите убеждения и вярвания, само когато го отклоняват от правия път. Като не могат да се справят с мъчнотиите в живота си, хората се отказват от убежденията, от вярванията си и търсят причините за нещастията си едни в други. Мъжът казва, че жена му е виновна за нещастията в дома, и решава да я напусне. Жената казва, че мъжът е виновен. Мъжът напуща жена си, жената напуща мъжа си, но пак не се освобождават от нещастията си. Те нямат ясна представа, какво нещо е мъжът и какво – жената. Мъжът символизира духа, а жената – душата, т.е. мъжът представя мъдростта, а жената – любовта. Дето е любовта, там е животът, там е чистотата. Как познавате живота и чистотата? Животът е вода, извор, който постоянно дава. Трябва ли да доказвате чистотата на извора? Идете при някой извор и вижте, каква е водата му. Той сам говори за себе си. Мъдростта пък носи знание и светлина. Щом някой човек може да освети пътя ви, не се съмнявайте в него. Той е носител на Божествената мъдрост. Има ли любовта и мъдростта в себе си, човек побеждава всички врагове. И тъй, искате ли да изправите живота си, дайте място на Божествената душа и на Божествения дух в себе си. Постигнете ли това, вие влизате в новия живот, в живота на истинските блага. Този е идеалът, към който всеки трябва да се стреми. Този идеал може да се постигне, когато човек отвори път на Божественото в себе си. Това значи, да даде възможност на душата и на духа да се проявят. Душата и духът трябва да господаруват в човека, а умът и сърцето да им слугуват. Време е вече хората да вземат ключа на живота в ръцете си и да изпълняват волята Божия. Само душата и духът разбират волята Божия и могат да я изпълняват. Остане ли човек с ума и със сърцето си да изпълнява волята Божия, той съвсем ще се обърка. Голямо сеене става в света. Които не изпълняват волята Божия, ще изскочат вън от решетото. Всички хора ще минат през чистене. Които се изчистят и останат на решетото, ще се посадят в земята, да дадат плод. Които паднат от решетото, ще отидат в устата на кокошките. Като слушат да се говори така, всеки иска да знае, към коя категория зрънца се отнася: към ония, които остават на решетото, или към ония, които отскачат навън. Това не е важно. Едно е важно за вас: Да станете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни. Как може да стане човек съвършен? Като даде право на душата и на духа си да господствуват в него, т.е. да стане проводник на Божията Любов и Мъдрост. Стане ли проводник на великите Божии закони, човек се ползва от всички Негови блага. Бъдете съвършени! Пътят към съвършенство е път към вечни постижения. Да се усъвършенствува човек, това е многократен, а не еднократен процес. Стремежът към съвършенство се дължи на Божественото в човека, което го потиква към постоянна работа за Великото и Красивото в света. Този импулс е запалената свещ в човека, която трябва постоянно да гори. Т. м. 50. лекция от Учителя, държана на 6 август, 1930 г. Рила – 7-те езера.

Аудио - чете Цветанка Георгиева Скришната стаичка (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово, 1927 –1930 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание СКРИШНАТА СТАИЧКА Т. м. Ще прочета част от шеста глава на Евангелието от Матея. „А ти кога правиш милостиня, да не узнае лявата ти ръка, що прави дясната ти.” /- 3 ст./ – Дясната ръка е проява на разумното, Божественото сърце, а лявата – проява на човешкия ум. Затова е казано: Когато разумното, Божествено сърце прави нещо, човешкият ум да не знае, какво прави то. „И Отец твой, Който види в тайно, ще ви въздаде наяве.” /- 4 ст./. – Значи, молитвата трябва да се прави тайно, защото Бог вижда в тайно. Прави ли се наяве, тя е за хората. Човек не се моли за хората, да го видят, но се моли за някакво благо, от което има нужда. Молитвата е метод за възприемане на някакво Божествено благо. „А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка, и, като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно.” /- 6 ст./. – Тук, под думата врата се разбира врата на любовта. Влезе в скришната си стаичка, затвори вратата на любовта и така се помоли на Бога в тайно. „А вие така се молете: Отче наш, Който си на небесата, да се свети името Твое.” – Който си на небесата и в моята душа, защото душата иде от небето. „Да дойде Царството Твое; да бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята.” /- 10 ст./. – Да бъде волята Ти, както на небето, така и в моята душа. „Хляба наш насъщни, дай го нам днес.” /- 11 ст./. – Под думата „насъщен хляб” не се разбира само физическият хляб, от който човешкият ум и човешкото сърце постоянно се нуждаят. „И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.” /- 12 ст./. „И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго: защото е Твое царството, и силата, и славата во веки. Амин.” /13 ст./. Кога идат изкушенията? Когато човек не изпълнява волята Божия. Когато трябва да изпълни волята Божия, а прояви непослушание, човек непременно ще се намери пред някакво изкушение. Ако волята Божия е да помогнеш на някой сиромах, а ти откажеш, няма да мине много време, ще дойде някой крадец да те обере. На непослушанието се дължат всички катастрофи и фалименти в света. Следователно, даде ли ви се някаква Божествена наредба или заповед, изпълнете я веднага. Ако доброволно не я изпълните, насила ще ви заставят да я изпълните, но ще минете през големи страдания. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш ближния си като себе си.” Тъй щото, кажат ли ти да дадеш нещо на ближния си, ще дадеш, както даваш за себе си. Ако си готов да си купиш костюм за две хиляди лева, ще бъдеш готов и на ближния си да купиш същия костюм. Така трябва да постъпва човек, когато Бог му заповядва. Обаче, дойде ли в дома ви човек, който играе роля на просяк и разполага повече от вас, вие сте свободни да постъпите, както намирате за добре. Ако нищо не му дадете, няма да ви се вмени в грях. Когато ви заповядва да направите нещо, Бог знае, кой има нужда да му помогнете. Христос е казал: „Ако имаш две ризи, дай едната на сиромаха.” Този стих се отнася към онези бедни, за които Бог се застъпва. „Прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.” Ще кажете: Как е възможно да обичам своя враг? Как мога да му простя? Представете си, че до твоя враг седи неговия ангел, който едновременно обича и него, и тебе. Какво ще направите? Не трябва ли да направите добро на вашия враг и да му простите заради любовта на този, който ви обича? Бъдете готови да направите добро на своя враг заради онзи, който обича и вас, и него. Той няма да ви остане длъжен. При това положение има смисъл да възлюбите врага си. За да е готов да прощава, човек трябва да има разположение и любов към Бога. „А кога постите, не бивайте, както лицемерите намръщени; защото помрачавате лицата си, за да се явят на человеците, че постят; те вече си приемат заплатата.” /16 ст./. – Какво означава постът? Има смисъл човек да пости, когато се готви за някакво угощение. Ако някой княз ви кани на угощение, как трябва да отидете: гладен, или сит? За да разберете цената на яденето, вие трябва да отидете гладен. Същият закон се отнася и до небето. Канят ли ви на небето, идете гладни, да разберете цената на благата, които ще ви дадат там. Отидете ли при Бога, идете гладни, да има къде да турите онова, което Той е приготвил за вас. Бъдете гладни за Словото, за Божията Любов, да приемете, колкото ви се даде, и разумно да ги използвате. „Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадят.” /- 19 ст./. „Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито градят.” /- 20 ст./. „Защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.” /- 21 ст./. От горните стихове се вижда, че човек трябва да внася съкровището си там, дето не се губи. Внесе ли съкровището си в някоя земна банка, той постоянно мисли за нея, от страх да не стане нещо, да изгуби това, което е внесъл. Следователно, имаш ли някакво съкровище, внеси го в Божествената банка на небето, та като мислиш за него, по този начин поне да се свържеш с небето. Който нищо не е внесъл в Божествените банки, той не мисли за небето. Понякога насила заставят човека да мисли за небето. Някоя жена е щастлива в живота си, доволна е от мъжа си и децата си и не мисли за небето. По едно време задигат мъжа и от земята, занасят го в Божествената банка, и жената, ще не ще, започва да мисли за небето. Един американски проповедник – Муди, разправял своята опитност: Докато никой от моите близки не беше заминал за онзи свят, аз си представят само Бога и ангелите, като обитатели на небето. Когато баща ми замина за другия свят, започнах да мисля и за него. След баща ми умря майка ми и започнах да мисля за Бога, за ангелите, за баща си и за майка си. След тях умряха братята и сестрите ми. После изгубих и най-добрите си приятели. Когато близките ми, които заминаха за онзи свят, станаха повече от тия, които бяха на земята, аз мислех повече за небето: за Бога, за ангелите, за баща си и майка си, за братята и сестрите си, за приятелите. Небето стана за мене близко, родно място. „Ако е окото ти чисто, всичкото ти тяло светло ще бъде.” /- 22 ст./. Ако ли бъде окото ти лукаво, всичкото ти тяло тъмно ще бъде. /- 23 ст./. Думата око означава съзнанието на човека. Значи, ако съзнанието на човека е чисто, всичкото му тяло чисто ще бъде. Ще се спра върху шести стих на прочетената глава: „Ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка и, като затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно. И Отец ти, Който види в тайно, ще ти въздаде наяве.” Тайното място, т.е. скришната стаичка, в която човек трябва да влезе, е истината в човека. Истината е тази област в човека, в която той трябва да се затвори и да се моли. Не влезе ли човек в тази област да се помоли, молитвата му няма да се приеме. Казано е в Писанието, че истината ще ви направи свободни. Като влезе в областта на истината, човек трябва да има нужните пособия, но и да знае да се моли. Мнозина питат, не може ли без молитва. Без молитва не може. Молитвата е вътрешна необходимост за човека. Ако молитвата стане вътрешна необходимост за човека, той се моли естествено, без никаква принуда, без външно насилие. За него молитвата е толкова естествена, както храненето, дишането, чувствуването и мисленето. Във всички хора скришната стаичка е на различни места. При това, човек всякога не може да влиза в тази стаичка. Всеки човек влиза в своята скришна стаичка в специално време. Това зависи от неговото вътрешно състояние. Изпусне ли момента за влизането си в тази стаичка, човек не може вече да го върне. Той трябва да чака, да дойде този момент втори път. И ако съвременните хора се оплакват от несгоди и неуспехи, това се дължи на обстоятелството, че не се подчиняват на Божественото в себе си. Когато Божественото говори те не искат да го слушат. Като мине този момент, те тогава да се стряскат, но късно е вече. Който не сее навреме, той не може да има никакъв плод. Ако навреме не отидеш на училище, никакви знания няма да придобиеш. Не мислете, че учителите ще направят отстъпки заради вас. Ако учителите на земята са строги и взискателни, много по-строги и взискателни са тия на небето. В тях няма никакво лицеприятие. Те са крайно справедливи, но благосклонни. Когато се моли, човек трябва да знае точно, какво иска. Според мене, единствената молитва, която човек може да отправи към Бога, е да иска светлина и разбиране, да изпълнява волята Божия. Който изпълнява волята Божия, той има всичко на разположение. Изпълнението на волята Божия е пътят, по който човек може да минава при всички мъчнотии и затруднения. В този път работи Божият Дух. Който работи в съгласие с Божия Дух, всичко може да постигне. Как трябва да се моли човек? Човек трябва да се моли, като онзи, който дължи сто хиляди лева, за които е осъден да лежи 20 години в затвор. Човек трябва да се моли като младата мома, която не е получила цяла година писмо от своя възлюбен. Човек трябва да се моли като онази майка, на която детето е в предсмъртен час. Какво ще стане, ако молитвата им се приеме? Те всички ще изпитат необикновена радост. Осъденият на 20 годишен затвор ще бъде освободен, защото някой негов приятел платил дълга му. Момата ще се зарадва, защото ще получи писмо от своя възлюбен, който и съобщава причините за мълчанието си. И майката ще се зарадва, когато види, че здравето на детето се възстановява. Велико нещо е да изпълнява човек волята Божия! Като говоря за млада мома и млад момък, аз ги взимам като символи. Момата символизира душата, а момъкът – духът. Всяка форма в природата е символ, с който тя си служи. Ако искате да разбирате езика на природата, вие трябва да превеждате символите и. Те представляват азбука на нейния език. Т. м. 49. Лекция от Учителя, държана на 30 юли, 1930 г. Рила – 7-те езера.

Аудио - чете Цветанка Георгиева Интуиция (Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), по стенографски записки, изд. София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Доброто оръжие“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. III (1929-1930 г.), Второ издание, ИК "Хелиопол", София, 1994 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово, 1927 –1930 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание ИНТУИЦИЯ Когато ходи по каменисти места и удари крака си, или друга някоя част на тялото си, човек усеща болка. На какво се дължи болката? На удара. Ударът пък не е нищо друго, освен предаване на особен род енергия, от която човек не се нуждае. Следователно, всяко нещо, което не е потребно на човека, причинява болка. Недоволен от това, че се е ударил, човек казва: Как не се намери някой да оправи този път? Човешка ръка не може да оправи това, което природата е наредила. Ако планинският път трябва да се изглади, първа природата ще направи това. Човешки сили не са в състояние да оправят пътищата на природата. Там други сили работят. Засега на човека са дадени две задачи: да приеме соковете на своето сърце и да ги отправи към ума си. Втората задача на човека е да развие ума си, за да разбира Божиите пътища и закони, чрез които светът е създаден. Да развие ума си, това значи, да усили мисълта си. Ако мисълта на човека е силна, той може да приема Божиите блага и да ги предава. Той става проводник на Божественото. Ако мисълта на човека е слаба, той нищо не може да постигне. За такъв човек се казва, че не е развит. Колкото да е учен, ако човек не може да се ползва от великите блага на живота, неговата ученост е временна. Може ли да се ползва от тия блага, той е истински учен, той е мъдрец. Не може ли да се ползва от благата на живота, колкото да се товари с тях, той все прост ще си остане. Какво ще кажете за камилата, която сте натоварили със скъпоценни камъни и злато? Дали е натоварена със скъпоценности, или е без всякакъв товар, камилата все камила си остава. Ако не е натоварена, тя е по-доволна от положението си, по-леко се движи. Следователно, щом човек не може да използва благата, както трябва, те му причиняват болка. Всяко нещо, което причинява болка на човека, е чуждо за него. Той трябва да се освободи от чуждите, непотребни за него неща. Как познава човек, кои неща са потребни за него, и кои – непотребни? Чрез интуицията. Интуицията е Божествено чувство, вложено във всеки човек, но не е еднакво развито във всички хора. Който е развил това чувство в себе си, той сам проверява нещата. Както не е нужно за човека да търси някой професор и да му каже, дали един лимон е кисел, така не е нужно за онзи, който има интуиция, да му се доказват нещата. Иска ли човек да познае, колко е кисел лимонът, ще вземе нож, ще го разреже и ще го опита. Иска ли да провери нещо вън от своите пет сетива, човек ще приложи интуицията си и ще знае всичко, което го интересува. Като знае това, човек трябва да се допитва до интуицията си. Намериш ли се в трудно положение и не можеш да решиш известен въпрос, обърни се към интуицията си, тя ще ти каже, какво да правиш. Вярно чувство е интуицията, тя никога не лъже. Интуицията, като Божествено чувство, е капитан на човешкия кораб. Докато слуша този капитан, човек, изобщо, не може да греши. Умът, сърцето и волята са слуги на този капитан. Ако го слушат и му се подчиняват, човек живее добре. Не го ли слушат, животът на човека се отклонява от правия път. Христос казва: Ако се не роди човек изново, не може да влезе в Царството Божие. Които не разбират закона, мислят, че е мъчно да се роди човек. Мъчно ли е да се роди житното зърно? Посадете едно житно зърно в земята, при благоприятни условия, и го оставете свободно. То ще израсне, ще цъфне и плод ще даде. Мъчно ли е да усилите доброто в себе си? Колкото малко да е доброто във вас, ако му дадете благоприятни условия да се развие, то ще се увеличи, ще даде плод. Ако хората не успяват в доброто, причината за това е, че не го поставят при благоприятни условия. Понякога те са силни в злото, в отрицателното, защото му дават добри условия за развитие. Слушате, запример, някой да казва, че е неспособен. Той постоянно държи тази мисъл в ума си и не работи. Какво означават думите не съм способен? Не си способен да прегазиш с краката си дълбока река, която няма мост. Има ли мост, ти си способен вече да я преминеш. Следователно, щом реката няма мост и не можеш да я прегазиш, стани способен да направиш мост и да минеш по него. Причината да не се обичат двама души е, че няма мост между тях. Нека всеки от тях прехвърли по една дъска, и мостът ще бъде готов. Щом мостът е готов, и обичта ще дойде. Някой се оплаква, че никой не го обича. Какво трябва да прави, за да го обичат хората? Нека направи една овощна градина на място, отдето минават много хора. Кой как мине край градината му, да раздава от плодовете: ябълки, круши, сливи, дини, пъпеши. В скоро време той ще завърже добри, приятелски отношения с тия хора, и те ще го обикнат. Всеки човек има в себе си незасети места, които трябва да засее с доброкачествени плодове. След пет години най-много той ще има плодове, чрез които може да направи връзка с хората и да го обикнат. Добре е всеки ден да посаждате по една добра мисъл в ума си и по едно добро чувство в сърцето си, да има какво да раздавате на своите близки. Красиво нещо е да видите душата на човека, в която растат благоуханни, разноцветни цветя. Чрез посаждане на благоуханни цветя и доброкачествени плодове в градината на своята душа, човек дава условия за проява на любовта към ближните си. Като ученици, вие трябва да работите за придобиване на любовта, без да се страхувате от миналия си живот. Миналото е толкова необходимо, колкото и настоящето. Миналото е встъпление към настоящето. От миналото си човек се учи. Без опитностите на миналото, новият живот остава недостъпен за човека. Какви са спомените от миналото, добри или лоши, това не е важно. Нещата са добри и лоши от гледището на човека, но не и от гледището на природата, която използва всичко. Следователно, ако мислиш, че животът не е добър и няма смисъл да живееш, погледни с окото на природата, в която всички неща са осмислени. И тогава, ако мислиш, че не си способен да направиш нещо по ум и по сърце, възложи това нещо на интуицията. Тя ще направи всичко, за което ти се считаш неспособен. Като се говори на хората за съзнателна работа върху себе си, за служене на Бога, те казват, че днес не се наемат за тази работа. Един ден, когато станат чисти и свети, тогава ще служат на Бога. Защо? Защото мислят, че днес, при техния грешен живот, Бог не може да ги обича. Те се лъжат. Искат ли искрено да служат на Бога, нека започнат още сега. Остане ли в бъдеще, когато станат свети и чисти, те много ще изгубят. Не е лесно да постигне човек чист и свят живот. Това е работа на вековете, не се постига в един ден. Що се отнася до отношенията на Бога към човека, те остават едни и същи през всички времена и епохи. Бог е неизменен в себе си. Външните отношения на Бога към хората, към всички живи същества, са различни, но вътрешните са едни и същи. С други думи казано: вътрешно Бог е дал на всички хора едни и същи условия, но външните условия са различни, според нуждите на всеки човек. Ще каже някой, че е грешен, че прави грехове. Греши ли, човек не трябва да съжалява, но да извади някаква поука от грешката си. Като сгреши, човек трябва да се радва, че му е дадена възможност да прояви една своя добродетел. Колкото по-голяма е грешката му, толкова по-голяма трябва да бъде добродетелта, която проявява. За такива хора се отнася стиха: „Всичко, каквото се случва в живота на човека, който люби Бога, ще се обърне на добро.” Мнозина грешат, защото искат да придобият всичко изведнаж. Това е невъзможно. Може ли човек да изяде всичкото ядене изведнъж? Не е ли по-добре, всеки ден да си хапва по малко, отколкото да изяде всичкото ядене изведнъж? Не е ли по-добре човек да разбира всеки ден по малко, отколкото да разбере всичко изведнъж? За да дойде до дълбокото разбиране на живота, човек се нуждае от специални условия. За да разбере живота на някое животно, човек трябва да влиза в положението му, да разбира неговия ум и неговото сърце. При това положение животното е готово само да му услужи. Сега, като няма връзка с човека, животното бяга от него. За да разбере живота на ангелите, човек трябва да влезе във връзка с техните умове и сърца. Без тази връзка, никакво разбиране не може да съществува. И тъй, искате ли да разбирате нещата в тяхната действителност, възложете това на интуицията в себе си. Каквото каже тя, вярвайте и. Остане ли да вярвате на своя ум и на своето сърце, те да ви управляват, вие сте на крив път. Слугите не могат да управляват господаря си. Остави ли се на тях, те непременно ще объркат пътя. Искаш ли да научиш нещо, възложи го на интуицията си. Колкото да учиш и философствуваш, в хиляда години едва ли ще научиш толкова, колкото си научил чрез интуицията за един ден. Чрез интуицията ти можеш да научиш, какво представя животът на слънцето и на луната, а с ума си едва ще научиш, какви елементи влизат в състава на слънцето. Ще каже някой, че може да се съобщава със слънцето. Ако е така, нека каже нещо характерно за живота и съществата на слънцето. Запример, ако говорите за хората като жители на земята, ще кажете, че всички дишат, всички мислят и чувствуват, всички се движат. Щом сте дошли на планината, вие имате условия да проявите доброто в себе си. Запример, спънете ли се в някой камък, не се сърдете, но спокойно се наведете и го турете на такова място, да не спъва пътниците. Ако попаднете в някоя малка локва и се изцапате, спрете се да я изчистите. Като гледате клековете, не се отнасяйте с пренебрежение към тях, но мислете за живота им, за условията, при които се намират, да почерпите урок на търпение. Вземете си малко чиста пепел от изгорелите клекове, пресейте я добре и си послужете с нея като цяр. Когато имате някакво неразположение, вземете малко от тази пепел, на върха на един нож, изсипете я в чаша гореща вода и, като се утаи, изпийте водата. Като ходите по планините, бъдете благодарни за всичко, което виждате. Планината, със своята растителност, представя дело на велики работници, които са работили с векове. Всичко, което са направили, има свой смисъл и значение. Когато работи, геният влага в работата си смисъл. Какво ще кажете тогава за ония велики и гениални майстори, които работят в природата? И тъй, бъдете бодри, весели и силни. Силата на човека се заключава в това, че Бог работи в него. Докато животът тече, реката е силна. Изчезне ли животът, и силата на реката изчезва. Следователно, силата не е в реката, но в живота, който тече през нея. На същото основание казвам: Силата не е в човешкото съзнание, но в живота, който излиза от Бога и се втича в човека. Като знаете това, внимавайте да не се подпушите, да затворите пътя за Божественото в себе си. Подпушите ли се, вашите нечистотии ще влизат навътре, вместо да излизат навън. Не запушвайте тръбите на вашата канализация, през които нечистотиите излизат навън. Отпушете тръбите на вашата канализация, за да може доброто и чистото да прониква отвън. Дръжте тръбите на канализацията си отворени за доброто, което иде отвън и се втича навътре. Дръжте тръбите на канализацията си отворени и за злото, да излезе отвътре навън. Постигнете ли това, животът ви ще се нареди, както Бог е предвидил. Изпейте песента: Бог е Любов. Божият Дух, възлюбеният на нашите души, ще свърши всичко за нас. 48. Лекция от Учителя, държана на 23 юли, 1930 г. Рила – 7-те езера.