Търсене във форума

61. ПРОВЕРКА ИЗВЪНРЕДНИТЕ СУМИ ОСТАВЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ Може да се каже, че дойдохме до момента, ревизорите да се заинтересуват за извънредните суми, с които Братският съвет бе разполагал през годините от 1945 до 1948 г. Може би, Никола Антов ги е насочил да искат обяснение и отчитане на тия суми. Инспекторът Самуил Захариев, по едно време ме запита за сребърните монети, които са били на съхранение у члена на финансовия съвет - Манол Иванов. При това, Захариев настоя, ако изобщо е имало и други суми, с които сме оперирали, трябва да се занимаят и с тях. За да се направи това, трябваше да се представи протокола за установяване размера на сумата, а също и ония документи, с които се оправдава разхода на тия суми. Такъв протокол имаше, но бе взет от Никола Антов като председател на финансовия съвет. В него бяха и оправдателните документи за разхода на сумите. Поставен в това положение, говорих с брат Борис Николов и с него се съгласихме, че трябва да изпълним искането на ревизорите. Известно време преди това, съзирайки опасността, че нямаме протокол и оправдателни документи, дойдохме до решението да съставим нов протокол, вземайки за база това. което сме изразходвали от сумите оставени от Учителя. Съставихме протокола, като взехме предвид действително направените изплащания от тия суми, оставени от Учителя: 1. Внесени през 1945 г. за Заема на свободата, за които имахме облигации. ..... лв. 1, 000 000 2. Изплатени на наследниците на Учителя, по два нотариални акта със същите .... лв. 800 000 3. Изплатени за купената печатарска машина за братската печатница „Житно зърно", съгласно фактура* лв. 1,200 000 4. Купена хартия без фактури, употребени за отпечатване 50 тома беседи и лекции от Учителя. За тази употребена хартия, пред съда представих подробна сметка. .... лв. 3, 300 000 5. Сребърни монети, пазени у Манол Иванов. . . . лв. 500 000 6. Неотчетени от Панайот Ковачев - Стара Загора, предадени му на съхранение . . . лв. 500 000 Така стигнахме до сумата в закръглен вид ....лв 7,300 000 Този протокол подписахме: Боян Боев, Борис Николов, Паша Теодорова и Жечо Панайотов, на когото се предаде за пазене. При разговор с брат Борис Николов въпроса за тези суми, казах му, че като предадем на ревизорите този протокол, ще трябва да отчетем сумите показани в него. На това той даде съгласието си. Предадох на Самуил Захариев протокола и така ревизорите вече имаха нов материал, с който да се занимават - установяване размера на сумата оставена от Учителя и нейното изразходване според документите. Първо, те заставиха Никола Антов да им представи облигациите от Заема за свободата за един милион лева /1,000,000 лв./, нотариалните актове от наследниците на Учителя за 800 000 лв., както и фактурата за печатарската машина за 1,200,000 лв. По-голяма трудност представляваше, да съставя списък-сметка за количеството и стойността на хартията купена без документи, и употребена в братската печатница „Житно зърно", от 1945 г. до 1948 г., когато същата бе закрита. С много труд, справки и изчисления исках да направя това; може да се каже, че имах една сериозна счетоводна задача. Като помагало ми послужи регистъра на нашата печатница, в който бяха записани като поръчки всички напечатани през това време томове с беседи и лекции - названието на всеки том, колко коли е бил и страници. Помогнаха ми и официалните ни счетоводни книги, гдето всеки том си имаше партида. Там се нанасяше част от употребената хартия, за която сме имали фактура. Значи, тия партиди и списъка за употребената не фактурирана хартия, даваха действителната стойност на всеки том беседи. Моите изчисления впоследствие се провериха от вещо лице назначено от съда, да ги преизчисли и провери, за да се вземат предвид от ревизорите. Намериха се от вещото лице малки разлики, но без значение. Важно обстоятелство около тази хартия беше това, че хартията купувана от вестникарските складове беше дефектна; част от нея се бракуваше и изгаряше в печките на печатницата ни. Тази отпадъчна хартия нямаше никаква цена, не можеше да се употреби, освен да се изгаря. За допълнително отчитане на хартията, друго вещо лице. установи пред съда когато се гледаше делото ни, че такава хартия дава „брак" от 40 до 80%. В нашият случай, като се изчисли „брак" 40%, посочи се за допълнително оправдаване сумата 44,000 лв. Вземайки предвид всички оправдателни документи и сметки, сумите по които също минаваха през мен, то цялата оставена от Учителя сума се отчиташе напълно и за същата следваше да се снеме всяка отговорност по моето отчитане. Като последна бележка следва да кажа, че сумата оставена от Учителя, както и тяхното отчитане е изразено по курса преди обмяната на българският лев от 1952 г. Такава обмяна и намаление се направи и през 1962 година, така че стойността на парите се намали 250 пъти, или хилядата лева се преоцениха на 4 /четири/ лева. Това е от значение, когато тия мои спомени ще се четат след 1962 година. _______________________________________________________________________ * Забележка на съставителя: По стария ръкопис сумите се отделяха със запетайка през три знака, например 1.200,000 = един милион и двеста хиляди лева

59. СВЕДЕНИЯ ЗА БРАТСКИЯ СЪВЕТ Дадени от Жечо Панаитов Жеков - София, ул. „Академик Методи Попов" N43 Понякога, заинтересовани лица разгласяват из средите на Бялото Братство, че Братският съвет на същото не е избран „законно" и че членовете му са се самоназначили. За да се знае винаги истината по този въпрос, написах долуизложените мои спомени, той като във всичко съм участвал винаги непосредствено и тези събития са живи в паметта ми. Когато Учителят на Бялото Братство, Петър Константинов Дънов, на 27 декември 1944 г. в 7 часа сутринта напусна този земен свят, всички се почувстваха потресени и безкрайно наскърбени. Пристигнаха от цяла България братя и сестри, а в тяхно число и всички ръководители на братските кръжоци, за да видят за последен път тялото на Учителя и да присъствуват на погребението му. Разрешено бе от властите Учителят да бъде погребан на „Изгрева", на запазено братско място, гдето тялото Му се намира и досега. Погребението се извърши на 31 декември, при стичане на стотици братя и сестри и почитатели на Учителя. След това събитие, ръководителите от цялата провинция, хора не сама с духовни качества, но и с практичен усет, се почувстваха задължени да организират едно оглавяване на Братството в бъдеще, да се поставят братя живущи в София, които да вършат това, което досега извършваше Учителят авторитетно и в интересите на всички ни. Така, на 1, 2 и 3 януари 1945 година, в моят дом се състояха няколко събрания на ръководителите и още в първото събрание се учреди Братски съвет от седем души, както и „Финансов съвет" /Ревизионна комисия/ от трима души. За Братски съвет, след надлежно посочване от председателстващия събранието, бяха избрани при гласуване и пълно единодушие, братята: Тодор Стоименов, Боян Боев, Борис Николов, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов и Никола Антов, както и сестра Паша Теодорова. За „Финансов съвет" бяха избрани по същия начин: Никола Антов, Манол Иванов и Жечо Панайотов Съставът на ръководителите прие наименованието „Върховен братски съвет", в който влизат всички ръководители на братствата от цяла България, включително и седемте членове на Братския съвет, поменати по-горе и живущи в София. Върховният братски съвет използва правото си и даде своите указания за дейността на двата съвета за бъдеще. В следващите години, въведе се практиката, по съборните дни на Братството - през месец август, да се свиква събрание и на Върховния братски съвет, тъй като ръководителите идваха на съборите. Първата грижа на Братския съвет в София и на „Финансовия съвет" бе да представят своите доклади пред Върховния съвет, както и баланс изработен според счетоводните книги на Братството. След надлежни разисквания, баланса и докладите се одобряваха от Върховния съвет, а Братският и финансовия съвети - освобождавани от отговорност за изтеклата година. Събранията на Върховния съвет имаха свои протоколи, които се пазеха в София до 1958 година, когато следствените власти ги иззеха, като материали по делото срещу Братството и повече не се видяха на бял свят. Върховният братски съвет имаше своите годишни събрания в София редовно всяка година, а през време на събранието 1951 година се взе от Върховния съвет следното решение: Предвид правилното ръководство от страна на членовете на Братския съвет работите на Братството, членовете на който са все изпитани братя, както и сестрата, вместо всяка година да се продължава мандата им, Върховният братски съвет гласува и реши мандата им да бъде пожизнен. Това се възприе и въз основа правилото въведено от Учителя, че всеки ръководител на кръжок, в който и да било град или село на България, биваше такъв пожизнено, това правило важи и за поменатите членове на Братския съвет, със седалище в София. Така, членовете на Братския съвет в София останаха да се грижат за работите на Братството до края на живота си и мога чистосърдечно да потвърдя, че така си заминаха от този свят братята Тодор Стоименов и Боян Боев, отдали всецяло живота си в услуга на братските интереси. Пожизненото избиране на Братския съвет има и това преимущество, че когато в следващите години Върховния братски съвет нямаше възможност да се събира и решава разни въпроси, все пак Братството имаше управляващ център в София, чрез седмочленния братски съвет. Необходимо е да се изтъкне, че Върховният братски съвет през 1958 година изключи от Братския съвет в София и от „финансовия съвет" Никола Антов, който бе повел недостойна борба срещу останалите членове на съвета. Протокола затова бе подписан лично от членовете на Върховния братски съвет, поднесен им лично, тъй като нямаха възможност да се съберат. Всички изказваха възмущението си, че Никола Антов може да си позволи такава недостойна дейност. Симеон Симеонов сам се отказа от членството си в Братския съвет, когато през 1958 година се започна ревизия на Братството, а впоследствие и съдебно дело. От тогавашните членове на Върховния братски съвет, по настоящем са живи: Иван П. Бойчев - Бургас, Христо Каратлиев - Любимец, Каню Великов - Ямбол, Йордан Новаков - Русе. На събранията на същия съвет в София, присъстваха множество братя и сестри и от София, между които си спомням Пеню Ганев, Илия Узунов, Еленка Андреева и други. За достоверността на тези сведения се подписвам саморъчно. София, 1 февруари 1971 година

54. ДВЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ КЪМ БРАТСКИЯ СЪВЕТ Имах случай да направя две предложения пред Братския съвет. При едно посещение на братската печатничка, която работеше на Изгрева още от времето на Учителя, видях как се трудят братята Влад Пашов, Димитър Стоянов и още някои. Позапитах ги имат ли всичко потребно за работата, която предстоеше и да се увеличава. Оказа се, че с много неща не са обзаведени. Трябваха им нови наборни каси, комплекти от печатарски букви, компаси и други и други необходими неща. Казах им, че Братството има средства и ще набави каквото им трябва. Да направят списък, с означение на сумите за изплащане. Докладвах това положение в съвета, като бях подготвил и Н. Антов да се съгласи за разходване на средствата. Веднага се прецени, че печатницата ни трябва да е в пълен ред, да се улесни работата по печатане беседите. Отпуснаха се средства и в най-скоро време всичко беше набавено. Работата наложи да се увеличи и персонала - постъпи като словослагател брат Кирил Стоянов /Кирчо/, както и други като книговезци. Даде се идеята и за покупка на печатарска машина. Като се набави и такава, вече не се разнасяха буквите из разни печатници, а сами си въртяхме машината, и томчетата беседи излизаха редовно. Машинист беше брат Димитър Стоянов, а другата важна служба „метранпаж" имаше брат Влад Пашов. Той беше и като главен отговорник на печатането. По-късно определихме Симеон Симеонов като управител на печатницата, но не му се отдаде да се включи както трябва и затова тази служба се възложи на Никола Антов. Второто предложение, което направих пред Братския съвет, също бе прието, макар и с известна реакция от някои членове. Самият аз, малко се позасрамих в себе си и се упрекнах впоследствие за тази идея. тя се появи у мен в дните, когато Учителя се разделяше от този свят. Занимаваше ме мисълта, как да ознаменуваме името на Учителя по пътя на братска благотворителност. Именно - да се образува фонд „Даровити младежи", от който да се дава стипендия на младежи от братски семейства, за получаване висше образование. Когато съобщих в Братския съвет това предложение, получи се една изненада. Може би се счете като светска проява да имаме такъв фонд, а най-вече не се възприе фонда да бъде и на името на Учителя. Беше наклонено почти да се изостави тази работа. Бях споделил идеята и с Антов, който я възприе, затова взема думата и настоя непременно да имаме такъв фонд. При наличността и на неговата подкрепа, Братския съвет възприе идеята и ми възложи да изработя правилник с нужните подробности по функционирането на фонда. Такъв бях вече обмислил и на следващото събрание го прочетох, възприе се с малки промени. Напечатан бе в печатницата ни и се разпрати из провинцията по братските кръжоци. Раздадох правилника и на някои братя в София. Ето в този случай се позасрамих, когато един брат след прочитане ми направи бележка: „Какво ще е положението на даден стипендиант, който на някой братски празник ще излиза и ще изпълни нещо по специалността, която следва. Няма ли да му е обидно, че всички ще знаят, че той следва с братски средства?" Като размислих, дадох му право. В действителност, това предвиждане за изява не се практикуваше. Кои се възползваха от фонда? Той се оказа „добре дошъл" само на едно място. Отзоваха се от айтоското братство, като събраха и значителна сума за фонда. Ръководителят на братството в Айтос, брат Георги Куртев имаше внук, който предстоеше да следва медицина. Средства нямаха, но брат Куртев, чрез средствата които можеше да събере от техният район, чрез фонда щеше да го издържаме. Така, той побърза да предложи своя внук, човек от наше семейство и Братският съвет гласува първия стипендиант да бъде този младеж. Така можахме в следващите пет години да го подпомагаме и той завърши за лекар. Други кандидати не можахме да вредим, понеже средствата на фонда не достигаха. Даже имахме малка неприятност - едно братско семейство в София, с четири деца, поиска да подпомогнем най-големият им син. Съвета, обаче не се съгласи и те останаха наскърбени. Тези хора и досега считат, че аз съм виновен, като не съм разрешил въпроса в тяхна полза... Нямаше средства. Всички пари ги хвърлихме за печат на беседите. Даже бяхме сключили заем. Заложихме облигациите „Заем за свободата" от 1200000 лв., та получихме заем от 200000 лв.

53. ДЕЙНОСТ НА БРАТСКИЯ СЪВЕТ В СОФИЯ. ОПИСЪТ НА ПАРИТЕ И ЗЛАТОТО Непосредствено след тези заседания на Върховния братски съвет, ръководителите се разотидоха по градовете си. Поменатите седем братя от София, действащи като Братски съвет, имахме първо заседание на 5 януари 1945 г. Тогава, естествено се промисли за най-належащите работи, а именно, кой какво ще върши. За себе си ще кажа, че изобщо включването ми в Братския и Финансовия съвети, бе изненада за мен. Направената ми чест ме зарадва, бях вече на възраст над 50 години, значи преценен съм, че ще мога да бъде полезен с познанията ми, а най-вече с честното ми отношение към парични и други блага, които ще ми бъдат поверени. В това първо заседание, видях се натоварен с длъжностите: главен касиер, счетоводител и протоколист. Такъв бях в продължение на 14 години /1945-1958 г./ По него време, у брат Боян Боев се намираше наличност пари, постъпили от братя и сестри след завръщане от с. Мърчаево. Когато той на няколко пъти е искал да ги предаде на Учителя, отказвано е получаването им. Така, той сега ми ги предаде и това беше първото постъпление в касата към 800 000 лв. Внесох ги влог в Софийска популярна банка, на мое име, както бе нареждането на Братския съвет. По тази сметка работехме в продължение на няколко години. По-късно, можахме да открием сметка и на името на Верска общност „Бяло Братство", гдето прехвърлихме сметката ни, но тогава вече разполагахме с малки суми. Тримата членове на Финансовия съвет, още в следващите дни на м. януари, пристъпихме към преброяване паричните суми, оказали се в жилището на Учителя, на 27.XII.1944 г. Следва да поясня, че до тази дата, за наличности в пари и други ценности, е знаела само сестра Савка Керемидчиева, която е помагала на Учителя за сортирането и настаняването им в шкафове и чекмеджета. Вечерта на 27.XII.1944 г. всичко това бе изнесено от жилището на Учителя и пренесено в дома на Манол Иванов. Там започнахме да се събираме тримата и преброихме банкнотите, сребърните монети и намиращите се в една касетка 155.50 златни монети /половината наполеони и другата половина - турски лири: 77.3/4 + 77.3/4/. Не си спомням, по какви причини не се състави някакъв протокол за сумите в банкноти и за сребърните монети. Последва разпореждане от Братския съвет, банкнотите да се предадат веднага на съхранение у няколко доверени братя; такива се посочиха: Георги Куртев - Айтос, Минчо Сотиров - Бургас, Борис Николов - София, Никола Антов - София и Манол Иванов - София. Също бе предадена сумата 500 000 лв. и на Панайот Ковачев - Стара Загора. За да посоча общия размер на банкнотите и сребърните монети, ще използвам протокола на Братския съвет от 29.XI.1957 г., гдето е установено, че цялата наличност е била 5,950,176 лв. В същият протокол е посочено подробно, за какво са изразходвани тези средства за братски цели /отпечатване 50 тома беседи и лекции, откупуване правата на осем наследници на Учителя, внесена сума за „Заема на свободата" и др. Също купената печатарска машина за 1,200,000 лв/. За да не се види някому, че тези суми са твърде големи, ще припомня, че през 1952 и 1962 години, у нас се извършиха два пъти обмяна на банкнотите със съответно намаление. Така, през 1952 г. българският лев се преоцени 250 към 1. Това значи, 1000 лева от ония стари пари, струваха вече 4 лева! Тази е стойността на лева и днес, когато пиша тия редове. А през 1962 г. стана нова смяна на парите 10:1. За 1 лев се получиха 10 стотинки. Към тази част от спомените ми, прилагам едно обяснение от три страници, написани от мен на пишеща машина и предадени на Комисията от държавен контрол, направила ревизия на Братството ни през 1957-1958 г. В тези обяснения са изложени събитията, във връзка с паричните средства на Братството ни, от 1945 до 1958 г. Следва да опиша историята и на златните монети, оставени от Учителя. Още първия ден, когато започнахме проверката, Манол Иванов представи касетката, както му е била предадена. Намери се нейният ключ, отворихме я и тримата се наредихме да установим какво има вътре. Злато, като злато! Прехвърлихме ги един по един, записвахме подробно по вид - наполеони и турски лири. Имаше по няколко броя половинки и четвъртинки наполеони и лири. Най-после ги поех и аз, преброих ги окончателно и отбелязах точният им брой, както казвам и по горе: 77.3/4 наполеони и 77.3/4 турски лири. Това съвпадение в бройките, че е еднакво, ми помогна да запомня завинаги точния размер на монетите. Имаше и една американска златна монета от 20 долара. По решение на нас тримата, направихме за златните монети протокол и го подписахме. Когато тези златни монети бяха иззети от милицията през 1957 г. този протокол опроверга легендите, че Братството имало злато цели „тенекии". Както милицията, така и по делото ни, задоволиха се с показаното в протокола количество. Някой може да си помисли, как ли сме се почувствали ние тримата, като сме се видели сред купища банкноти. На мен лично не ми направи особено впечатление, гледайки пачките с банкноти по 1000, по 500 и по 250 лева. Причината е, че в службата гдето бях, всеки ден носех от кантората до банката значителни суми: плащахме пристигнал вагон захар, внасяхме суми в митницата за пристигнали пратки от странство - кафе, чер пипер, син камък, калай и т.н. Честността бе вродена в мен, не само от тази моя служба, но и през времето, когато бях банков чиновник в Бургас. Няколко години бях касиер на банката. Това честно отнасяне към поверяваните ми пари, бе вродено в мен, може би и по наследство от честността на баща ни - Панайот Жеков. /В първата част на спомените ми, споменавам за неговата честна постъпка, когато беше чиновник на Земеделската банка в Карнобат/. Като моя характерна черта ще изтъкна, че винаги бих се радвал многократно, да ме похвалят, че съм постъпил честно, отколкото да се възползвам и обсебя, примерно казано 1000 лева. Мисля, че в мен господстваше духовният закон изказан от Христа: „Верният в малкото е верен и в многото". Също и златните монети не ми направиха впечатление, защото в миналите години съм виждал и докосвал такива златни монети, разбира се пак чужди. Бях 15 годишен младеж, постъпих на работа при наш роднина, търговец-житар на гара Стралджа - Ямболско. За продадените от него вагони с жито, получаваше от своите кредитори в Бургас по 23000 лева. Идваха по пощата в малки запечатани пакети, наречени „груп". Понякога изискваше да му изпращат златни монети, като ги получаваше от пощата, отваряше ги в кантората си пред мен. Виждах как ги броеше и прибираше в касата си. От тях, той плащаше и на селяните, които му донасяха своето произведено жито. Както казах в първата част на спомените ми, тези златни монети са постъпили при Учителя през дълъг период време. Началото им е, когато старите братя и сестри през 1912 г. възхитени от подарената им от Учителя книжка „Завета на цветните лъчи на светлината", са му поднесли по една златна монета. Може би по-късно и да е послушал нечий съвет и е купил известен брой златни монети. Така седи работата със златните монети. Ние, обаче ги ценяхме само затова, че до тях се беше докосвал Учителя! Бяха „реликви" на Братството! След приключване работата с паричните средства, което стана набързо, на Финансовия съвет предстоеше да направи опис на вещите на Учителя, както и на множество домакински вещи на Братството, оказали се на тавана над братския салон на Изгрева. Ключовете на всички помещения, стаите на Учителя и други, се пазеха у Манол Иванов. Обикновено в празничен ден и в свободни часове, преглеждахме къде каквото се намери и съставяхме описи. Онова, което следва да отбележа е, че в гардероба, скрина и други се намираха доста костюми, зимно и лятно долно облекло; от последното имаше доста различни горни ризи, бельо, шалове, подарявани на Учителя от братя и сестри, но съвсем неупотребявани. Имаше и доста нови одеяла, домашно тъкани или фабрични, напълно запазени. Впоследствие, определихме на всички членове от Братския съвет по един комплект нови, неупотребявани долни дрехи, шалчета, кърпи за лице и за нос, които им се предадоха за спомен от Учителя. По-късно, когато се явиха наследниците на Учителя /четири дъщери на сестра Му Мария/, на тях се предадоха подарък по едно одеяло и други дребни неща от подаръците. Всичко, което беше из стаите на Учителя, остана по местата си. И в този вид се предостави на Музейния съвет при Братството. За тази служба бяха определени от Братския съвет: сестрите Мария Тодорова, Паша Теодорова и домакина брат Манол Иванов. Грижите около дрехите и гардероба бяха доста тежки и изискваха доста време за поддържането им в ред. Стаята на Учителя, над салона, наречена „Горницата" се посещаваше от братя и сестри по време на братските празници: 22 март, Петровден, съборните дни - 19 до 28 август, 22 септември и 27 декември. Понякога, сестра Паша Теодорова е въвеждала извънредно някои сестри, които с вяра са се помолвали в горницата, за помощ от Невидимия свят. Събранията на Братския съвет ставаха веднъж в седмицата. Решенията са вписвани в протоколната книга и от нея се вижда кога какво е разглеждано. Преобладаваха предимно материални въпроси. Може да се каже, че всичко се движеше хармонично. Брат Боян Боев бе определен да продължава при него да постъпват вноски от братя и сестри за „принос", както и от продажба на братската книжнина - беседи, лекции и др. Той имаше право да изплаща разни дребни разходи по братските имоти и др. За постъпленията издаваше квитанции от кочан, а за разходите получаваше разписки. Отчиташе се пред мен в края на всеки месец, а всичко отразявах в счетоводството на Братството. Когато понякога спирах вниманието си на работата, която вършехме седмината от Братския съвет, виждах че всичко това вършеше Учителят сам, безшумно и неусетно. Това е Божественият принцип, от който за жалост, ние обикновените хора, не се ползуваме.

52. ПЪРВИ ЗАСЕДАНИЯ НА ВЪРХОВНИЯ БРАТСКИ СЪВЕТ В СОФИЯ Преди да се занимая с материала на току-що поставеното заглавие, следва да опиша състоянието на духовете, в тия първи дни на лишението ни от Учителя. Това може да се изкаже с две думи: разочарование и тържество. Всички тъй бяхме привикнали, всякога да имаме Учителя между нас. Надявахме се, Той да доживее поне сто и двадесет годишна възраст. Знаехме, че това е възраст определена даже за обикновени хора. Ето, че Той напусна земния живот току-що навършил 80 години. Разочарованието бе край нас, защото работите не се развиха така, както сме ги очаквали. Учителят бе пожелал да напусне този свят и така стана това по чисто човешки път. Както обясних по-горе, не пневмония, а сърцето е органът, който продиктува спирането на живота, в организма на Учителя. Тържество съществуваше! Казано с най-малко думи, тържествуваше идейният свят на Земята и в Космоса, защото се приключи успешно една епоха предвидена от Духовния свят. Половин век Учителят работи между българския народ в много направления. Словото Му, съдържащо правилата за Новото Божествено учение, бе стенографирано и отпечатано. Божествените песни, дадени на учениците в Школата на Учителя, са също записани и всякога въодушевяват ония, които ги пеят. Паневритмията - ония съвършени движения, които от десетилетия изпълняваме в ранни утрини, придружени с красива музика, ще ползуват и в бъдеще душите идващи след нас. Ние, които следваме Учителя, освен Словото, което слушахме 3-4 пъти в седмицата, получихме от Него много неща, необходими за нашият напредък. Ето, това тържество на Духовния свят, изличи разочарованието. Тъкмо сега, от нас се изисква до ползуваме всичко оставено от Учителя - Словото, песните, напътствията как да живеем правилно, та когато дойде време и ние да преминем „отвъд", да се явим там придобили нещо за нашето развитие. Така, задачата на старшите братя бе, да подкрепят надеждата у всички нас, да оформят реда, при който ще се подвизаваме и в бъдеще. Това те извършиха в събранията си през следващите три дни. Място за събранията бе определено в дома на Жечо Панайотов, на Изгрева. На първото събрание присъстваха ръководителите на братските кръжоци в страната; от по-големите градове, с по-многочислени кръжоци присъстваха и по един-двама помощници на ръководителите. Събранията бяха „закрити", както се казва днес, т.е. на тях не присъстваха други братя и сестри. Председател на първото събрание беше брат Тодор Стоименов, като най-старши ученик на Учителя. Стенографираше изказванията сестра Еленка Андреева, една от стенографките на беседите. Нямам на разположение протокола на събранието, но имам ясни спомени за по-важните решения. Ясно беше, че преди събранието по-важните братя са се срещали и определили дневния ред, както и предложенията, които ще се направят за одобряване от това събрание на Върховния братски съвет. Първите важни решения на Върховния братски съвет, бяха: 1. Избиране „постоянно присъствие" в София, наречено Братски съвет, състоящ се от седем души: Тодор Стоименов, Боян Боев, Борис Николов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов и Жечо Панайотов. Негова задача: грижи за стопанисване братските градини на Изгрева, поддържане салона за братските събрания, трапезарията и други малки сгради. Разполагане с наличните парични средства, както и с тези, които ще постъпват в бъдеще. Да се поддържа връзка с братските кръжоци в провинцията, които си имат свое автономно ръководство. Съответните досегашни техни ръководители си оставаха по местата. Да се положат съответни грижи за отпечатване неиздадените досега беседи и лекции на Учителя. Да се продължи живота на Школата на Учителя, като редовно се четат беседи и лекции в салона на Изгрева, през дните и часовете, както това е било през време на Учителя. 2. Избиране „финансов съвет", който ще има задача да следи състоянието на материалните средства на Братството в София, както и за недвижимите имоти на Изгрева. Изпълнява по този начин ролята на Проверителен съвет. В този Финансов съвет бяха назначени: Никола Антов, Манол Иванов и Жечо Панайотов. Възложи се на финансовият съвет да установи наличната сума в пари и други ценности, оказали се в жилището на Учителя, съхранявани от Него приживе, като братски средства, постъпвали с течение на времето от братя и сестри. Също да се направи опис на вещите, мебели, дрехи и други, в жилището на Учителя, които да се подредят като музей, под грижите на музеен комитет, назначен от Братския съвет в София. Преди да стане това събиране, Никола Антов е отишъл при старите братя от Изгрева. А аз за тях тогава бях още млад и не съм бил в тази група на Тодор Стоименов, Боян Боев, Георги Куртев и други. Застанал пред тях с пистолет на кръста и заявил следното: 1. Аз искам да бъде избран в Братския съвет и специално да се образува Финансов съвет, за да контролирам материалното положение на Братството. 2. Аз съм виден комунист, аз съм председател на Отечествения фронт на района и трябва да ме приемете. Аз ще ви защитавам пред властта и комунистите. 3. Ако не ме приемете ще отида и ще ви наклеветя пред властите, и веднага Братството на Изгрева ще бъде разрушено. Старите братя, като видели тази опасност приели предложението му да бъде избран в Братския съвет на Братството в София. Та имало е заплашване пред старите братя. А неговият пост тогава беше много голям и с голяма власт. Щеше да изпълни заканата си. Но той наистина си изпълни заканата през 1957 г. и предизвика ревизия, и след това процеса, и затвори салона на Изгрева. Всичко се сбъдна.