Jump to content

Recommended Posts

Д. Антонова

КНИГАТА

Ти виждаш триста шестдесет и пет листа на книгата —

година,

и всеки ден в там един неписан лист.

С езика си, делата, мисълта, перото

ще пишеш ти по тоя чуден лист.

Неспирната стрелка на вечния часовник

севщ ритъм ще звучи,

земята – друмник неуморен

по пътя слънчев ще върви.

И всеки миг от тоз живот ще бъде

един изписан ред,

и всеки ден – една страница чудна,

един изречен твой завет.

Звездите шепнат свойто слово,

отгоре гледа вечността,

очи невидими, красиви

следят ти, братко, повестта.

Чети разтворената книга –

над тебе светнало небе,

пиши, звездите както пишат,

пиши безсмъртни редове.

РАЗДАЙ

Раздай ти доброто в сърце си на всички,

Тъй както раздавам живот аз навред,

Тъй шепнат лъчите на мощното слънце.

Раздай си сърцето на всички по малко,

Тъй както раздавам аз чисти води,

Тъй пее от века планинския извор.

Раздай си сърцето на всички по малко,

Тъй както раздавам аз златни зрънца,

Тъй шепне под зноя класилата нива.

Раздай си сърцето на всички по малко,

Тъй както предлагам аз плодове сладки,

Тъй шепнат доволни градините плодни.

S.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...