Jump to content

13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС


RPX
 Share

Recommended Posts

13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС

Един разговор с една от младите и по-нови сестри ме наведе на мисълта да напиша нещо за специалния клас - галената рожба на Учителя.

23

Наричам го така, но нямаше друг израз за обичта и нежността, с които Учителят влизаше в този клас и раздаваше богато, богато, щедро мъдри, дълбоки, научни и окултни знания на своите млади, възторжени и всеотдайни ученици.

Как и кога се е образувал този клас, ще пишат други, които са присъствували на създаването му. Аз ще пиша някои от моите впечатления и прежи­вявания в него.

Беше 1922 г. - само една година от запознаването ми с някои от сестрите и братята на обществото „Бяло Братство" в Стара Загора. Един ден в края на лятото бях при моята обична кака Райна - сестра Каназирева. Току-що завърнала се от Търновския събор, тя ми разказваше възторжено как е протекъл съборът: колко гости е имало от различни краища на България, как било всичко организирано и подредено много добре, колко били мили и доб­ри сестрите и братята и колко мъдър и любящ Учителят; какви беседи е държал, какви нови песни и гимнастически упражнения е дал и т.н., и т.н.... Присъствуваше на разговора и брат Д. Попов - млад и много интелигентен и културен брат, и поет от Стара Загора. Той слушаше мило и гледаше нежно кака Райна - тъй възторжена и вдъхновена. И някаква тъга имаше в лицето му. От време, на време той допълваше казаното от нея, разказваха общи впечатления, смееха се, радваха се, но тъгата му прозираше и зад възторга и радостта.

Най-после той ми разказа, че се е образувал специален клас за младежи - неженени. Той бил образуван вече в София, но сега по покана на Учителя и класа от София се образували такива класове още на събора за провинцията - в по-големите села и градове. В Стара Загора, разбира се, проектират да се образува. Ще влязат всички, около десетина сестри и бра­тя - млади, неженени, интелигентни, всички със средно и висше образование. Нещо в мен радостно трепна. Но как? Аз съм толкова нова и нищо не разбирам. Ще ме поканят ли? Ще се реша ли да вляза сред тази елитна, кул­турна младеж? Аз се чувствувах толкова неука, глупава, стеснителна. И дока­то разсъждавах, той каза: „Наталия, и ти можеш да влезеш." Въздъхна и рече: „Но аз не мога." „Защо да не можеш?", извика майчински загрижено кака Райна. „Защо да не можеш? Ти ще влезеш. Ти пръв ще влезеш. Ти ще го организираш. Ти си най-културния, най-добрия, най-честният и т.н. Ако ти не влезеш, кой ще влезе?" „Не." Тъжно поклати глава той. „И защото съм честен, аз не мога да вляза. Аз не мога да се самоопределя още. Поне за сега, аз не мога да реша ще се жена ли или не. Ти знаеш, че аз имам дели­катно здраве и не зная, не ще ли ми е необходима другарка в живота, след като си замине майка ми. А за там са нужни свободни хора, свободни от се­мейни връзки и задължения, всеотдайни ученици на Учителя и служители на Бога. Аз трябва да мисля още по това. Да, мнозина навлязоха без много да мислят, а утре може да излязат. Аз не искам така. Наталия, ти влез. Ти мо­жеш да влезеш", каза пророчески той. От де ме познаваше. Ние от толкова малко време се познавахме.

Аз се зарадвах макар и да съзнавах, че той не иска да влезе. Но аз се зарадвах и у мен се породи копнеж да вляза в този клас. Разбира се като го организираха това не стана, защото заминах за село Учителю, но по-късно влязох. А той след няколко години се сгоди за една сестра и преди да се ожени си замина. За него беше казал Учителят на кака Райна Каназирева, че не му е определено този живот да се жени. Ако не бе решил да се жени може би щеше да остане жив. А ако беше влязъл в специалния клас щеше да остане жив.

24

Как стана влизането, ми в специалния клас описах по-рано. Сестрите и братята в Стара Загора ме ценяха и много рано ме поканиха да вляза и в двата класа. Обаче аз не влязох веднага. Исках да се подготвя и самоопределя по думите на брат Д. Попов. Имах един страх да не би да не издържа в някои задачи и изисквания и някога да ги напусна. Исках да вляза с разбиране и твърдо и неотклонно решение, та да няма сила, която да ме извади вън от тях, когато и да било.

И в двата класа влязох с разрешение на Учителя. И колко Му благодаря!

Специалният клас беше клас на младост, на сили, на здраве и самоотверженост. Тук нямаше хора, които да говорят за своите болести, немощи, мъчнотии, неразбиране със съпрузи, деца, свекърви, зълви, етърви, снахи и пр... Тук имаше младежи: висшисти, студенти, среднисти -интелигентни, жадни за наука, за прогрес, за творчество, за работа. И намерили богатия Извор в живота, пиеха с пълни шепи.

Учителят беше разгърнал себе си в своята пълнота и раздаваше щедро: математика, астрономия, астрология, химия, биология, физика, окултни науки, поезия, музика, наука за живота, за природата, за Бога. Всичко, всичко застъпваше в този клас, строго научно обосновано, подкрепено с примери из живота, със задачи и упражнения.

Учениците влизаха с копнеж в класа, Учителя - с любов.

Колко мил, бащински мил, слизаше от катедрата, приближаваше към първата редица столове и с мек и топъл глас казваше: „Я, Олге, кажи еди какво си? Ти, Иване, какво мислиш по този въпрос? Тошко, излез да напишеш еди коя си математическа формула". Или пък: „Паша може ли да ни каже хи­мическата формула на еди кое си съединение." Или пък: „Кой ще изпее нова­та песен?"

Колко песни е дал в специалния клас. И колко упражнения и задачи, теми, които развиваха нашите умове, сърца и воли.

Учениците от този клас бяха свободни и всеотдайни. Те с готовност изпълняваха всичко, всичките им зададени задачи. Нямаха семейни грижи и задължения, които да ги спират. Може би затова може би и по други по-дъл­боки причини, първото условие да влезе ученикът в специалния клас беше да бъде свободен - неженен. Семейният живот е пълен с ограничения и грижи, които отклоняват душата от нейния копнеж да расте и да се развива. Човек мисли повече за съпруга, съпругата си, за децата си, за домашните нужди и по-малко за Бога, за наука, за развитие и прогрес.

И семейството е една школа, и там се учат неща, както и въобще животът е школа - училище и човек се учи навсякъде и от всичко и душата пак расте и се развива, но когато един Велик Учител е слязъл на земята и е доне­съл условия, знания и възможности за един по-ускорен темп на човешкото развитие, заслужава човек да се освободи за един живот от семейни ограни­чения и да посвети себе си във всеотдайност на този Божи Пратеник.

На Учителя трябваха свободни души да предаде знанието, което е донесъл, от което в бъдеще ще се ползува цялото човечество. Това бяха учениците от специалния клас.

След образуването на специалния - младежкия клас, който си бил изискан от софийските младежи, възрастните братя и сестри пожелали и за тях да се открие клас, школа и да се преподава и на тях нещо повече от това, ко­ето се говори общо на всички - и външни светски хора - в неделните беседи. Тогава се открил и общият окултен клас, в който влизаха и млади, и стари, и учени, и прости, и в който Учителят също раздаваше знания и мъдрости, за-

25

дачи и упражнения. Но разликата между двата класа беше голяма. Ние, младите, които посещавахме и двата класа можехме да доловим тази разлика.

В класа на младите Учителят биваше винаги много добре разположен -бащински, мек и понякога духовит, и крилат в словата си, и дълбок в научните си обяснения.

В общия клас биваше все така щедър и дълбок, но понякога ставаше строг. Взимаше фигуративно казано, камшика на Христа и прекатурваше таблите на среброменителите, и прогонваше духовете, които се вмъкваха да разстройват и цапат храма Божий.

Защото когато тука присъствуваха хора, които са се скарали вкъщи със жена си, с мъжа си, със сина си, с рода си, или са в утеснение за прехраната на семейството или са потиснати от всевъзможни грижи, съзнанията на такива хора не са спокойни, будни и чисти, готови да възприемат Божествените истини, които им се преподават.

И в общия клас имаше всеотдайни и много добри и издигнати братя и сестри, посветили живота и домовете си в служба на Бога и Учителя, но имаше и такива, които се бяха вмъкнали с целия си светски манталитет и внася­ха смут и безредие... Учителят ги търпеше, за да ни покаже какво значи тър­пение и любов и за да направи и за тях все пак нещо. Използваше ги и като предметно учение за добрите ученици. Учителят беше силен и можеше да ги респектира, но когато Той си отиде ние бяхме безсилни да ги ограничим, те развихриха своите амбиции и слабости и донесоха катастрофата, която пре­живя Братството ни.

Обичният специален клас!

Галената рожба на Учителя!

От нас, младите, Той очакваше нещо.

В една от лекциите Той казва: „Ученикът от специалния клас може да живее колкото пожелае до пределната възраст -120 години, за да може да реализира идеалите на своята душа!"

В друга лекция нарече класа: „Клас на вечната младост и красота!"

Млади и красиви влязохме в него. Млади и красиви искаше да ни запази Той и ни даваше методи за това.

И макар и днес главите на мнозина да са посивели и побелели и лицата променени и покрити с бръчки от тежките условия, които дойдоха за българския народ и по-специално за нашето общество, но приближиш ли при някой от тях, влезеш ли в контакт с неговата душа, ти чувствуваш младежкия му по­рив и красота, които трептят, трептят и те изпълват и тебе с младост, с радост, с подем и красота.

Вечно млади и вечно красиви останахме и ще останем и занапред, защото вечно млад и вечно красив е идеалът, към който се стремим, идеалът на нашата душа.

Крила, крила ни подари Учителят на учениците от специалния клас, с които летим нагоре и напред към Него и след Него и ще летим при всичките условия през вечността.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...