Jump to content

29. НА ИЗВОРЧЕТО


Recommended Posts

29. НА ИЗВОРЧЕТО

В ранните години когато нямаше нито една къща още на Изгрева, а само лятно време палатки, Учителят беше открил едно изворче при Ловния парк, чиято вода била радиоактивна и лечебна.

Дали се лекуваха и дали се излекуваха някои наши хора тогава с тази вода, не зная. Аз бях тогава млада и здрава. Млади и здрави бяха тогава и моите приятелки и близки и не съм се интересувала от това. Зная само, че беше много приятна и лека на вкус и че беше единствено най-близката до Изгрева вода за пиене. Братята мозайкаджии под ръководството на Учителя и с помощта на сестрите изградиха там чудно хубава чешмичка. Някой, който знае повече от мене по това може да пише повече за нея. Аз ще опиша само един хубаво прекаран предиобед там - мил спомен с Учителя.

Хубава лятна утрин. Гората ухае на бор. Зрелите натегнали класове на ръжта и житото ухаеха на жито. Ние вървим край тях след Учителя със стомнички в ръце. Отиваме на изворчето. Пристигат след нас и братя с кирки и лопати, с цимент, натоварени на ръчна количка. Чешмичката е готова, но има да се обработва, разкрасява околността. Оправят се пътечки, садят се дръвчета, довършва се - циментира се някакво кладенче близо до чешмичката. Всички помагаме. Едни носят камъчета и пясък от реката, други копаят и изравняват околността, трети циментират кладенчето. Той е при всички: наблюдава, напътва, очертава линиите. Той е за заоблените линии и не за правите и резките и това придава особена красота. Ние, сестрите, по­садихме и цветя наоколо. След като работихме 2-3 часа, Той седна над чешмичката под една млада брезичка и започна разговор. Говори за целебност-та на тази вода, за слънчевата енергия, която приема изворчето, открито цял ден под слънчевите лъчи. Изворчето беше останало открито и водата се из­веждаше от циментирана вадичка в красиво изградената чешмичка, така че слънцето цял ден грееше водата в изворчето и във вадичката.

Говори колко хора ще идват тук да се лекуват, даже и от чужбина, ако го оставят българите, които съдържат в себе си много разрушителен елемент. Уви! Те много скоро го разрушиха. Говори за природата, за Бога, за красотата, която трябва да създава винаги човек около себе си, винаги да твори и никога - да руши и т.н.

Когато наближи обед Той стана и се приготви да си върви. Станаха и се приготвиха всички. Трябваше, обаче, да остане някой да мокри от време на време новоположения цимент. Пожелах да остана аз. Учителят ме погледна с любов: „Имате ли нещо за обед?" „Не, аз не знаех, че ще остана до обед." Тогава без никакъв знак пред мене някой сложи някакъв вестник и върху него заваляха круши, ябълки, хляб, сирене, кашкавал... Всеки, кой каквото си е донесъл да си закуси и му е останало хвърляше там и се натрупа не за един, но за няколко души да се нахранят. Той се усмихна доволно, подаде ми ръката си, без да каже нещо, но аз прочетох в погледа Му: „Видиш ли? Работникът е достоен за заплата си. Всеки, к който работи на Божията нива с Любов, ще му се отговори с Любов!"

Те отминаха. Дълго гледах след тях докато се закриха. Слънцето трепкаше сякаш от удоволствие. Нивите се поклащаха самодоволно. Плодовете блестяха на слънцето. Новопосадените цветя се усмихваха, изправили вече бодро главички. Аз бях също едно новопосадено цвете, което се радваше на заобикалящата го красота и на красотата, която Той умееше да създава всякъде, където стъпеше кракът Му.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...