Jump to content

32. ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО СЕЛО


Recommended Posts

32. ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО СЕЛО

Селото - Каменна река, в което учителствувах 17 години, отстоеше от гара на 7-8 или 9 часа с каруца - 7 часа от Раднево, 8 часа от Нова Загора и 9 часа от Ямбол. Най-често пътувах през гара Раднево. Когато пътувах от село за гарата аз си вземах каруца от нашето село. Хората бяха добри, морални, уважаваха ме, обичаха ме и.никога не съм изживявала страх и смут, как ще мина тези 7-8 часа до гарата. Но на връщане винаги съм изживявала това. Все пак някак си се е нареждало и аз съм си отивала благополучно, без да ми се е случвал някакъв инцидент. Аз благодарях на Бога и на Учителя, че ми се нарежда пътуването добре, но никога не се замислях, не се спирах да видя как се нарежда.

Веднъж, обаче, Провидението изглежда бе решило да ме удостои с една опитност - богата, трогателна, която ми отвори очите и която желая да споделя тука.

Връщам се от София през великденската ваканция. Пътувам цяла нощ с влак и пристигам сутринта в 8 часа на гара Раднево. Цяла нощ аз изпитвах обикновения смут и страх, дали ще намеря каруца и как ще пътувам с непознат човек толкова дълго време и то доста през гора. И все както винаги се успокоявах: „Е, все ще се нареди някак си".

Пристигам в Раднево и отивам у мои познати, които винаги ме приемаха любезно и ми съдействуваха да си намеря каруца. Те ме посрещнаха с думите: „Има една жена от Каменна река, женена в Меричлери, която отива с дъщеря си на гости при брата си. Намерихме каруца и ще пътувате заедно." Тези мои близки имаха в центъра на гарата дюкянче и там е станала среща­та и споразумението.

След 1-2 часа тръгнахме. Разговаряхме по пътя, опознахме се. Аз не я познавах от по-рано. Излезе много духовна жена - евангелистка. От дума на дума ми разказа, че нямала никакво намерение да ходи в Каменна река. „Но вчера", казва, „ като си миех паниците вън на кладенеца, един глас от вътре ми казва: „Ти скоро не си ходила у Димитрови, я иди да ги видиш, какво правят." Аз си помислих: „Наистина, не съм ходила, пък и не са ми писали скоро. Да не би да им се е случило нещо. Я, чакай пък да го послушам този мой вътрешен глас. Влязох вкъщи и казвам на мъжа си. Той рече: „Пък иди, иди да ги видиш. Ти скоро не си ходила." И аз набързо свих бохчичката и тръгнахме с дъщерята."

Аз знаех, че бяха добре цялото семейство на брат й, когато тръгвах за София и й казах това. Но зная ли за 10,12 дни какво може да се случи?

Когато пристигнахме в село и минахме край нейния брат първо да оставим тях излязоха всички да ни посрещнат здрави и читави. Те много се зарадваха на милите гостенки, а аз скришом се зарадвах на Великия Промисъл, разбрах,че тези жени бяха изпратени зарад мене - малката и незначителна Учителю от Каменна река и още по-малката и страхлива окултна ученичка, която си отива със свито сърце и мисли как ще пътува сама. Благодарих, благодарих със сълзи на очи за голямата грижа и най-вече за това, че ми показаха очевидно ето как се е нареждало и досега, как Учителят е бил винаги буден и е бдял над нас и ни се е притичвал на помощ по неизвестни нам начи­ни и пътища.

Благословен!

ЖИВОТЪТ НА СЕЛО.

Целият ми живот в това малко отдалечено от културен център село е една школа, едно ученичество с всичките му трудности, изпитания, задачи, но и опитности, радости, възторзи и вдъхновения. Тук аз при най-оскъдни, най-сурови външни условия за живот се научих да обичам живота и хората. Но аз не живеех при тези условия, аз едвам стъпвах на земята. Аз се носех чрез някакъв друг вътрешен живот над условията, над всичко и над всички благодарение на светлината, импулсите и вдъхновението, които получавах от беседите и Учителя.

Аз станах за селото и лекар, и шивач, и плетач, и темописец, и художник, и акушер, и какво ли не, и какво ли не. Най-после, когато почина едно от децата на хазайката, а нямаше свещеник в селото да го опее станах и поп. Хазайката ми беше попска дъщеря и не искаше да погребе детето си без поп и ме помоли да му прочета някоя молитва и нещо от Евангелието.

Аз скърбях и се радвах с всичките в селото. Техните радости и скърби станаха и мои. Аз живеех пълен живот.

Тук аз се научих да обичам училището, учителството и децата. Никой по-рано не беше ми вдъхнал любов към тях, нито в педагогическото училище, нито колегите ми, нито инспекторите, нито приятелките ми. Никой не ме насърчи. Всички казваха да избягам от селото, ако мога. Той единствен ми каза: „Учителството е най-добрата професия за жената." И много пъти ми е казвал и писал: „Обичай работата си, обичай децата."

И аз ги обичах. Така ги обикнах, че почнах да жертвувам и време, и сили, и оскъдните си средства за тях, да им помагам, да ги облекчавам, да ги уча. Чудех се как да подобря и оправя бедната и схлупена училищна сграда, за да я направя по-приветлива и приятна. Снабдявах се с всички излизащи детски и учителски списания и вестничета, методически книги, литературни сборници, за да се сдобия със знания и умения и средства за добро възпитание и обучение на децата. И всичко с лични средства, защото селото беше бедно, бюджета на училището малък и нямаше средства за това. Стараех се да прилагам методи на ново възпитание и обучение препоръчани от наши и чужди педагози и методи от Учителя.

Отношенията ми с децата бяха другарски. Аз ги обичах и те ме обичаха. Така свикнаха с мене, че когато отивах в училище, те не бягаха да се крият от мене, както правеха на някои учители, но тичаха към мене с усмихнати лица и викаха: „Госпожицата, госпожицата!" И се нареждаха от двете ми страни. Има много да се пише по това, но тука толкова, колкото да кажа, че това го направи Учителят, че ако не беше Той аз щях да бъда една отчаяна, посредствена Учителю, която чака час по-скоро да избяга от селото.

Една от човешките радости ми не даде.

Една от земните наслади не познах.

И човешкият род остана далече, далече затворен зад някакви непристъпни стени за мене.

От време на време долита ек от техните веселби или пък ще ми разкаже някой някоя история, която ми звучи като приказка.

Там се устройвали много често пиршества в чест на именни и рождени дни, сватбени, кръщавки, гощавки, танцови забави, където си избираш другари, банкети в чест на повишения, приветствувания, /обилен в чест на заслужили лица и разни празнословия на проявили се в наука, изкуства и обществен живот. И още куп от чудни, по-чудни забавления и наслади, които нижат броеницата на дни на живота тук на земята.

И аз ги слушам когато ми разказват и се питам: На коя струна на човешкото сърце отекват тези радости? - Или: Дали струните на моето сърце са от същата материя направени или Творецът е объркал и ги е направил от друга, та не можаха да зазвучат нито веднъж в унисон с общата радост на човека?

Пак когато идват хората при мене и ми разкажат своята болка аз я виждам, колкото дълбоко и да е скрита, чувствувам я колкото майка и да е и я нарамвам колкото силна ида е.

И пак се питам: Как същото това сърце отеква цяло целеничко с най-малката си фибричка на всяка човешка скръб и болка, как ги разбира и познава?

Може би, защото много от човешките болки опитах и много от скръбта на земята узнах.

Не съжалявам!

Не съжалявам, че празниците на живота останаха далече от мен. Може би е време когато трябва да се работи и не да се пирува.

Но съжалявам за скъпите и любими хора, които ми отне. Ще ми ги върнеш ли някога? Тогава ще бъде празника на моя живот.

Дочух думите на Учителя: „Десетократно ще ти върна онова, което си изгубила. На прага на всяка скръб чакат десет радости. И любимите твои хора къде са? - Всички до един около тебе.

И когато всичко това се сбъдне разкажи ти на хората: „С много скърби се влиза в Царството Божие, не с много радости."

„Радостта ще ги заведе при скръбта, а скръбта ще ги заведе при радостта."

„Сред радостта иде неминуемо скръб, но след скръбта идат 10 радости."

„Скръбта е за земята, радостта е за небето."
„Радваш ли се на земята, ще скърбиш на Небето."
„По-добре 100 скърби на земята, за една радост на Небето."
„Земята е живота на физическия човек, Небето е живота на Духа."
„По-добре 100 скърби на тялото за една радост на Духа."
„Но, на прага на всяка скръбна тялото чакат 10радости на Духа."
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...