Jump to content

33. ЖИВОТЪТ НА СЕЛО


RPX
 Share

Recommended Posts

33. ОБХОДА КЪМ МАЛКИТЕ

Беше съборен ден. Всичко е празнично и весело на Изгрева. Събрал се е народ от села и градове на цяла България. Сутринта в 5 ч. измитият и бял салон блестеше от чистота и светлина, препълнен от усмихнати, радостни, добри и кротки лица. Почти всичко е в бяло облечено. В бяло беше облечен и Той - Учителят - празничен, тържествен, мил и добър. И светещ. Словото се лее щедро, щедро...

Само аз, не зная защо, бях тъжна, тъжна, без видима някаква причина. Нещо не ми беше добре и не можех да се радвам.

Свърши беседата. Излязохме на поляната, изиграхме Паневритмията. Тъгата и мъката не ме напущаха. Всички се спуснаха към центъра, да позд- равят Учителя. Аз не исках в такова състояние да отивам при Него и се скрих в палатката си, (лятно време ние от провинцията прекарвахме на Изгрева на палатки) без да кажа някому нещо за това. След малко иде Бучка, с която па латките ни бяха наблизо и носи в един вестник всевъзможни лакомства: плодове, грозде, сладкиши............................................... Поздрав от Учителя. Прати това за нашия на род и каза, ти и Петра да отидете веднага при Него." И Петра е била нещо не добре. Аз се трогнах до сълзи. Хиляден народ е край Него весел, доволен, щастлив, само една от Неговите души, е нещо смутена, натъжена, скрила се в палатката си, да не Го безпокои, да не разваля празничното настроение. Никой нищо не знаеше за това, даже и приятелките ми. Хапнах си от лаком- свата заедно с другите, но все още не се решавах да отида при Него. След малко иде втора сестра, приятелка - Катя Грива. Носи и тя в един вестник ла-коства и казва, смеейки се: „Е, какво е това от тебе, Наталия? Учителят да те вика и да не отиваш. Каза веднага да отидеш." Аз още повече

4. Изгревът..., т. 6

заупорствувах. Не бях добре облечена.'Бях свалила празничното си облекло. Но Катя настойчиво ме задърпа както съм и почти влачейки ме, като дете, ме завлече при Учителя. Сама тя беше скромно облечена. Като ни видя от прозореца Учителят излезе веднага, усмихна се мило и почна да ни говори. Но току-що започна и към Него пристъпиха двама важни господа. Единият някакъв певец познат с Учителя, а другият - редактор на един столичен вестник. Без да ни се извини (зер какво са това - някакви скромни, бедни момичета) певецът прекъсна разговора ни и каза с достойнство: „Учителю, г-н X, редак­тор на вестник X желае да говори с Вас." Учителят ги погледна сериозно, без усмивка, не си подаде дори и ръката, но посочи с нея към нас: „Занят съм, рекох. Разходете се из поляната." И продължи бащински усмихнат да ни говори. Обясни на какво се дължи състоянието ми и моментално го смени. Когато се връщахме аз едва ли не скачах от несдържана радост.

Дали ги прие тях после, не зная. Може би ги прие, но .им даде добър урок ако въобще имаха предпоставки да го разберат. Но аз бях трогната и възхитена от тази постъпка, не заради това, че бях действуващо лице в този случай, но заради Неговото величие. И заради хубавия урок, който им даде. Той, най-големият човек на земята е занят с най-малките и те „големите" не трябва да ги пренебрегват, а да се научат от Него на обхода към тях.

Не зная дали да кажа какво обяснение даде Учителят за моето състояние на тъга и мъка.

Това беше по времето на революцията в Испания. Там имало някаква душа, близка моя от миналото, която страдала много в момента и аз по симпатия съм чувствувала нейното състояние. За мене това беше чудно и непонятно, но бях доста стеснителна, да Го разпитвам, как стават тези неща и защо и има ли някакво облекчение страдащата душа. Едно разбрах, че за мене не е било добре, било е опасно, защото Той тъй настойчиво ме извика да ми смени състоянието и дори каза: „Ако не беше дошла щеше да стане по-голяма авария." Аз се зарадвах само да Му благодаря за Неговата бащин­ска грижа и доброта към мен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...