Jump to content

34. НА ВЕЛИКДЕН


Recommended Posts

34. НА ВЕЛИКДЕН

Имам и друга подобна малка, но интересна опитност - мил спомен, който говори какво правеше Той, най-големият, Братът на най-малките за тях.

Беше Великден. Един ден преди това, в събота, ми се случи един малък инцидент с една стара, болнава и капризна сестра. Не зная защо, въпреки разбирането ми, въпреки че я извинявах и й прощавах, постъпката й към мене ми подействува много зле. Чувствувах се смазана, отъпкана, изпразнена, демагнетизирана. Където и да ходех, каквото и да вършех, не можех да сдър­жам сълзите си, въпреки усилията, които правех. Не можех да си обясня как и защо стана това, но стана. Да отида при Учителя срещу Великден, на вели­ката събота, да Го моля да ме освободи от това състояние, не смеех. Надявах се, че ще мине. Не мина.

Великден! Светъл, блестящ празник. Всички тържествени и радостни. Тържествен и радостен и Той. Беседата се лее като нежна, сладка песен и се разлива като балсам по смутената ми и накърнена душа. Но, не ми минава. Още повече се натъжава и сълзите се леят непрестанно. Ужас. Срам и позор. Не мога да си помогна. Чудя се къде и как да се скрия, да не ме види Учителят, да не ме видят и другите. След беседата в 5 ч. се скрих в стаята. Бях тогава в гостните стаи. Не отидох и на Паневритмия. В 10 ч. отидох на беседа, но състоянието продължаваше. След беседата се прибрах веднага пак в стаята и реших да не ходя на общия обяд, но да отида у леля си в града, дано там се разсея и ми мине. Тръгнах. Нещо неудържимо, обаче, ме влечеше да отида при Учителя, да Му се обадя, да Му кажа, защо няма да бъда на обеда там общо с всички, както е било винаги и което е и Негова, и наша радост. Но си разсъждавам, че не е удобно, не е прилично сега пред толкова хора, които Го чакат за обяд, аз да отивам и да Го задържам и да е предста­вям толкова плачлива. Не. И не. В никакъв случай, не. Ще ми мине и без това. Няма какво да Го занимавам със себе си. И отминах Изгрева, излязох на шосето. Обаче като някакъв гем, две невидими въжета непрестанно ме дър­паха назад.

„Ако не се върнеш да Му се обадиш ще се случи нещо по-лошо. Ще станеш играчка на духове, които и друг път ще те разиграват.", мина ми тази страшна мисъл през ума и веднага се върнах. Масите препълнени в двойни редици с братя и сестри - чакат Учителя. Той.обаче е още в стаята си. Помислих, че има някой при Него. Не можех да допусна, че чака мене. Щом приближих до стаята където мислех да чакам да излезе другия човек, Той излезе, кимна ми с глава и ме покани вътре. Трогнах се и ревнах пак. Значи мене е чакал. Значи знае всичко. И как хубаво го направи. Покани ме Той, за да не предизвика недоволство и порицание у десетките хора, които Го чакаха за обяд и погледите, на които бяха отправени към мене. Аз Му разказах накратко всичко. „Идете у брата си, рекох, ще се смени състоянието." „Аз мисля да отида у леля си. Страхувам се да не се разплача пред брат си и как да му обяснявам състоянието си." Аз не се сетих, че щом Той казва, че ще ми мине, това няма да се случи вече там, но Той добави веднага: „Добре, иди у леля си" Подаде ми ръката си - милата, бащина, топла, грижовна ръка и излязохме. Той - на обед, аз - към града.

Никакви обяснения обаче не ми даде защо и за какво и как се случи всичко това. Нямаше, може би, време. Може би, не беше нужно да зная. Може би, пощади сестрата. Не зная. Беше решил само да ми помогне. И ни­кога след това не се повтори подобно състояние.

Когато стигнах у леля си, те бяха вече обядвали и излезли. Аз бях много уморена, легнах да си почина и заспах. И сънувам: Седя на леглото, облегната на стената като болник, а Учителят пред мене до леглото, седи на стол. Разказва ми нещо весело и се смее. Смея се и аз с глас. Събуждам се и хълцам от смях. Събуждам се и няма помен от тъжното ми състояние. Поглеждам се в огледалото и няма нито помен от мрачния ми и разплакан вид. Лицето ми сияе, очите ми се смеят. Какво ми е разказал на сън, забра­вила бях моментално. Но развеселена стегнах се и отидох у брат си. Той се зарадва много. Бях радостна и аз. Прекарахме хубаво, приятно. Надвечер дойдоха и ме изпратиха - той с жена си и детето си до Изгрева. Когато се прибрах при другарките си, с които гостувахме в гостните стаи заедно, те ми разказаха, че Учителят днес закъснял за обеда. На обяда бил мълчалив и после веднага се качил в стаята си. Нещо необичайно за такъв ден. На такъв ден Той обикновено оставаше дълго на масата след обеда, на разговор и песни. Разбрах, че е бил зает с мене. Занимавал се е с мене да ми смени състоянието. Този най-голям човек, на най-големия празник-се е занимавал с едно малко, слабо, безпомощно същество - мравчица, която се дави в някак­во необяснимо състояние, незнаейки, как е попаднало в него и как да си по­могне да излезе от там. Но Той знаеше пътищата на човешката душа и зна­еше как да й помогне.

Велик Учител!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...