Jump to content

41. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА


RPX
 Share

Recommended Posts

41. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА

Друг интересен случай - чудновато проявление на Учителя, който искам да разкажа ми е разказан от нашия добър брат Цочо Диков. На него е бил разказан от наша сестра, приятелка на една жена от града.

Тази жена била женена за добър, но беден човек. Имали две деца. Колкото и да се стараел съпругът, не можел да подобри материалното състояние на семейството и те бедствували. По онова време бедните хора отивали в Америка да работят и се връщаха богаташи. Решил и той да опита късмета си в Америка. Оставя семейството си и заминава. И наистина, провървяло му и той почнал да праща пари и да пише често на жена си. Скоро ще забогатее мъжът й и ще се върне и ще заживеят щастливо - мечтаела си тя. Но, случило се така, че той се запознал с някаква американка, в която се влюбил и поч­нал да забравя жена си и децата си. Почнал да пише по-рядко и по-рядко да праща пари и все по-малко, и по-малко, докато престанал съвсем да се обажда. Жената била в отчаяние. Какво се е случило с него? Болен ли е, без работа ли е, защо не пише и не праща пари? Децата растат, имат по-големи нужди. Тя е слаба и безпомощна да се грижи сама за тях. Оплаква се на при­ятелката си - наша сестра и тя я посъветвала да се срещне с Учителя, да Му разкаже и Той, може би ще й даде съвет какво да прави или ще й помогне. Тя идва, разказва Му всичко. Учителят й казва: „Не бой се. Всичко ще се оправи. Мъжът ти е жив и здрав и скоро ще се върне."

А мъжът й увлечен в американката нямал никакво намерение да се връща вече в България. И какво става? Един ден се позвънява на вратата му. Той отваря. Там стои един стар човек с интересна интелигентна физиономия, с бяла брада. Казва, че е от България и иска да говори с него. Той го поканва. Старецът разказва за бедственото положение на семейството му, за тяхното отчаяние и го моли да се върне.

След известно време пак се звъни на вратата му. Излиза. Същият човек. Пак му говори. Бие на чувства, на съвест. У него се раздвижва нещо, но пак не иска да се върне в България. Този стар човек продължава все по-често и по-често да ходи при него и все по-настоятелно и по-настоятелно да го моли да се върне докато най-после обещал да се върне. След няколко дни уредил работите си в Америка, разделил се с жената и тръгнал за България.

Като отишъл на пристанището, когато щял да се качва на парахода вижда стария човек и той ще пътува. Зарадвал Се. Ще има компания до България. Всеки ден те се срещали в различни часове от деня на парахода и разговаряли. Когато пристигнали на софийската гара те се сбогували сърдечно и се разделили всеки по своя път.

Отива си човекът вкъщи. Жена му и децата му са радостни, щастливи. Той също е радостен. Разказва им са Америка, донесъл им скъпи подаръци,

59

много пари. Ще живеят от сега нататък щастливо. „Но", казал той, „какъв е този човек, когото си изпратила да ми говори да се върна, роднина ли ти е? Аз не го познавам." „Какъв човек?", чуди се жената. „Аз не съм пращала никакъв човек. Пък и не познавам такъв, който да е ходил в Америка" и т.н.

Минало известно време. Един ден тя го поканила да идат на Изгрева да се разходят. Тя вече била направила връзка с Изгрева и ходела там понякога. Отишли. Разгледали салоните, градините и на поляната виждат Учителя.

„Ха, ето този човек си пратила да ми говори. Този е старецът, за който ти разказах, който не остави на мира, докато не реших да си дойда." „И този е човекът", казала жената, „на когото аз се оплаках в отчаянието си и който ми каза, че скоро ще си дойдеш, но Той не е ходил в Америка. Аз често съм идвала тук и Той през всичкото време си беше тука. Как е възможно?!" „Да, този е човекът. Аз съм го запомнил много добре. Той идва няколко пъти при мене в Америка, пътувахме заедно, на гарата се сбогувахме."

До тука ми е разказана историята, до тука я разказвам и аз.

Но и аз, и всички знаем, че Учителят през последните години беше вече с „бяла коса и бяла брада" както го наричат, не е ходил в Америка. Всички сме Го виждали винаги тука между нас. В Америка е ходил само на младини.

Как е била тази работа? И мъжът, и жената са били напълно нормални хора, с нормални сетива, а и двамата твърдят, че Той им е помогнал да се съберат отново.

Мнозина няма да повярват, други ще се чудят, а тези, които са чели и разбират от окултна наука, ще си обяснят как е станало всичко това. За обикновените хора това са чудеса, за Него бяха всекидневни прояви и възможности. Той работеше с тях, както ние работим с действията от триизмерния свят.

Учителят се затваряше горе с дни и седмици и не слизаше при нас и работеше горе. Какво работеше, ние можехме само да гадаем. Освен това когато тук е нощ, в Америка е ден. Трудно ли е за Него да остави тука физическото си тяло и да отиде да свърши една работа с астралното, или дори да пренесе физическото си тяло? Ние не знаехме Неговите възможности до къде се простират. Но се учудвахме само, трогвахме и възхищавахме от фактите, от делата Му.

Много пъти Той казваше: „Когато вие спите, аз ходя и помагам на хората в нуждите им, спасявам ги от бедствия, лекувам ги и т.н. Някой параход потъва, аз съм там, за да помагам". Казвате: „Учителят спи". Учителят никога не спи. Или на Него му е нужен много малко сън. Най-много три часа.

Каква представа има една мравка за нашия триизмерен красив свят, с нашата техника, нашите небостъргачи, нашата култура, наука, музика, поезия, изкуство? Какво е нейното съзнание за тези неща? Ето такова е нашето съзнание в сравнение с Неговото за оня красив и грандиозен възвишен свят с невъобразими за обикновения човек възможности, в който Той живееше. Струва ми се даже, че животът на обикновените хора, който Той трябваше да живее зарад нас, за да можем да Го разбираме, беше за Него мъка. То е все едно един човек да се смалява, да слиза до съзнанието на мравката, за да я направи, да го почувствува и познае. Трудна работа, но Той я вършеше с любов и успех. Защото ето на много от неговите мравчици Той им помогна да Го почувствуват и познаят, че е нещо велико, грандиозно извън човешките разбирания и съзнание. Човек не е готов още да Го обгърне в Неговата пълнота. И Той успя да ни покаже, че не е само този физически свят, в който ние живеем, но че над него има още други светове: духовен,

60

умствен, причинен, Божествен, и че човекът е още на едно много ниско стъпало на една йерархия същества от съвършени, по-съвършени, достигащи до Бога.

В малката книжка „Учителите" Седир - голям французки окултист е описал много добре какво представлява един Учител.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...