Jump to content

42. ЯСТИЯ ОТ РИБА


RPX
 Share

Recommended Posts

42. ЯСТИЯ ОТ РИБА

Беше в ранните години когато ходехме за вода на чешмичката при Ловния парк. Един ден отидох за вода и заварих там една от възрастните то­гава сестри - сестра Енчева. Тя беше от Бургас, но скоро си беше построила барачка на Изгрева и живееше вече там. Разговорихме се двете за това и онова, наляхме си вода и си тръгнахме заедно. Нашите разговори тогава на всички ни бяха все около Учителя и Учението. Между другото тя каза: „Знаеш ли, как Учителят майсторски ни отучи нас, бургазлиите, да ядем риба?" И ми разказа следното:

„Току-що бях влязла в Братството. Научих се, че Учителят ще идва в Бургас да ни посети. Всички бяхме извън себе си от радост. Сестрите се суетяха, как да Го посрещнат, какво да приготвят, да Го гощават. Всички ис­кат да вземат участие в приготовленията. Аз бях съвсем нова, но ми се иска­ше и аз да взема участие и помолих сестрите да приемат и мене и аз да по­магам нещо. Разбира се, те ме приеха с готовност. Ще гостува Учителя у брата - ръководител на Бургаското братство - Минчо Сотиров. И ние михме, чистихме, редихме къщата, стаята където ще бъде Той. И всичко беше в иде­ален ред и чистота, и красота приготвено. Дойде време и за готвене ястията за първия ден. Тогава всички и аз ядяхме риба и казваха, че и Учителят ядял риба. Видели ли са Го или само така си предполагаха, но целият обед пригот­вихме само от риба: разни рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не от вкусни, по-вкусни, от майсторски, по-майсторски приготвени и естетично наредени. Наредихме една дълга трапе­за в дома на ръководителя, Учителят дойде, поканиха Го на челното място, от дясната страна домакина, от лявата друг възрастен брат и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята специфична и приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: „Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: „Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят, сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва.

Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори...

Най-после Той попита домакинята: „Имате ли в градината си посадена бакла?" „Да, Учителю, имаме. „Рекох, наберете ми малко."

Сестрата изтичва в градината, набира, измива я и я поднася на Учителя. Тогава Той казва: „Молитва!" и почваме. Всички се нахвърлихме настървено, изгладнели, върху рибата, а Той топи бакличка по бакличка в солница и яде и не близна нищо от едно от хубавите и съблазнително пригот­вени рибни ястия. Разбрахме тогава, че Той не яде риба и мнозина се отка­захме от рибата. Не зная дали някои останаха да ядат. Примерът Му беше по-силен от морализирането. Не беше ли говорил досега за милост към животните? Рибите не са ли животни. Не беше ли говорил, че животинската храна съдържа токсини? А рибата не съдържа ли най-много?

Аз благодарих на сестра Енчева за тъй хубаво и живо разказания инте­ресен случай, който се е запечатал тъй дълбоко в мене, че вече 30-35 години от тогава аз сякаш чувам още гласа й и си представям живо целия обяд с ухаещата риба, празните стомаси и тънката усмивка на Учителя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...