Jump to content

43. УЧИТЕЛЯТ ПИЕ СЪС ЗЛАТНА ЧАША


RPX
 Share

Recommended Posts

43. УЧИТЕЛЯТ ПИЕ СЪС ЗЛАТНА ЧАША

Една сестра от провинцията разказва: „В ранната ми младост бях запалена Толстоистка. При образуване на комуната в Мечкюр - Прослав-Пловдивско, аз бях една от основателите, най-младата.

Един ден ме викат в управата и по-големите и важни братя ми възлагат една задача: Да отида в София при г-н Дънов и да Му разкажа за нашия почин да основем комуна и да искам известна сума - помощ.-„Той има пари и вярваме, че ще даде".

Аз тръгнах веднага. За Учителя нищо не бях чувала до тогава и те нищо повече не ми казаха от това.

Пристигнах на Изгрева. Той беше току-що създаден. Тук малка бяла къщичка, спретната, приветлива, салонът бял и чист като лебед. И градинки и полянки тихи, чисти, приветливи, ухаещи на сладост. Облъхна ме една красота и един мир, които затрогнаха душата ми.

Когато се появи Учителят към Когото се устремих аз останах стъписана: Та това не е човек, това е Свръхземно Същество! Такъв човек дотогава очите ми не бяха видели, пък и след това, разбира се.

Аз се приближих със свещен трепет и без някой да ми е казал почувствувах, че трябва да Му целуна ръка. После смутолевих защо съм дошла. Той ме покани в малката си бяла къщичка от една стая, кацнала близо до салона и ме покани да седна. Поразпита ме за Мечкюр, как се устройва, как вървят работите и т.н. Но аз не знаех къде бях, на земята или на небето. Слушах един глас-музика, гледах едно неземно светещо лице и плувах в едно блаженство. После Той ме попита: „Обичате ли да четете?" „О, много!"

Тогава стана, отиде зад един параван където се бави известно време. После дойде, подаде ми един бял плик. „Това за тези, които ви пращат. А това за вас". Един вързоп книги. „Много, много благодаря! Трогната съм! Много благодаря!"

Целунах ръка и отпътувах с омаяна и пееща душа.

Когато вечерта пристигнах в Мечкюр и разопаковах багажа си видях, че книгите бяха беседи от г-н Дънов. Още повече се зарадвах. Значи Той и пише. Аз нищо не знаех за Него. В това време влезе един от тези, които ме пратиха. Аз се втурнах към него с думите: „Какъв човек! Какъв човек! Защо вие никога не сте ми говорили за Него?" И му подадох плика. „Той е нещо като Толстой." Но в душата и на езика ми остана: „И много, много повече от него."

Тогава този брат, благовиден до сега, като чу да говоря така възторжено за Учителя и като видя беседите изпадна в някакво изстъпление и почна така безобразно и цинично да ругае Учителя, че аз си помислих, че този човек е полудял. Впоследствие, след известни години той наистина полудя.

Тогава аз се разплаках и отидох да се оплача на друг един от големите братя и му разказах всичко. Той не държа толкова циничен език, но извика: „Той да не иска да те прави дъновистка?" И започна да говори разни нелепости по адрес на Учителя, една от които беше, че Той пиел вода само със златна чаша.

62

Аз бях дълбоко оскърбена и разочарована от тях. Цяла нощ не спах. На сутринта си събрах багажа и без да се обадя някому напуснах Мечкюр. .Нямам работа при тези хора."

Отидох там, където ме водеше моята душа. Отидох в София, записах се студентка и почнах да посещавам Изгрева и беседите.

Минаха се няколко години. Един летен обед отидох на Изгрева. Учителят си беше горе, нямаше никой из двора. Аз се разхождах край градинките и забелязах, че от силното слънце някои цветя бяха посърнали. Нямах никакъв съд да ги полея. Намерих на чешмата една консервена кутия и почнах да ги поливам с нея. По едно време Учителят слезе, приближи се до мене и ме заговори. После рече: „Можете ли да ми донесете да пия малко вода?" „Учителю", засуетих се аз, „но нямам чаша. Да отида някъде, от стенографките да поискам чаша?" „Не, не, рекох. В кутията ми дайте."

Тогава аз Му донесох в консервената кутия вода. Той я взе и пи пред мене. Като светкавица прорязаха съзнанието ми тези думи, чути преди няколко години и забравени: „Той пие вода само със златна чаша".

Просълзих се, но нищо не казах. Разбрах, че Учителят всичко знае".

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...