Jump to content

4. Заключените дрехи


Recommended Posts

4. ЗАКЛЮЧЕНИТЕ ДРЕХИ

След това премеждие пристига в Сливен. Под впечатленията на изживените ужаси при бягането и войната той бе затворен и мълчалив. Аз съм свободна и посещавам неделните беседи. Разправям му много неща, които съм научила от Учението. Той ги приема с пълна вяра и е щастлив и напълно убеден, че моите молитви са го запазили. По-късно изпадна под влияние на моите роднини: „Нямаме ли си църква, какво ни срами жена ти, с тия стари баби да се молят с бели кърпи на главата“. Той надъхан, възмутен веднъж ми казва: „По-добре да имаш десет любовника, но да не си дъновистка“. Заключва ми дрехите и аз трябва да стоя вкъщи. Беше 1918 г. Не се минава и десет дена, една нощ съм събудена от неговите викове, ръкомахания с ръце и крака. Не мога да го събудя, мъчно мога да го доближа, ще ме удари. С мъка се проврях и едва го събудих. Като чу гласа ми, извика с всичка сила: „Тука ли си, ти ли си, Маре?“ Прегърна ме силно, намокри лицето ми с изобилни сълзи. Питам: „Защо плачеш, сънува, че съм умряла ли?“ Бързо отговаря: „Не, няма да ти кажа“. Дълго упорствува, но по-късно отстъпва и разправя, че сънувал, че съм тръгнала с друг и даже не съм го поглеждала. Той викал по мене, но аз съм вървяла с другия и като на сън, той ни гони със сабята, но ние все му убягваме. Напомням му, че нали иска да имам любовници. Мълчи и дълго плаче. След тоя сън той ми отключи дрехите и почнах спокойно да посещавам събранията. Това продължи цели две години, през което време ходих и на събора в Търново. Пак почна същата история да ме спира и ограничава и пак съвсем същите думи чувам една нощ и отново той сънува същия сън, но беше 1920 г. Повтори се досущ същото.
Забележителна опитност, два пъти един и същи сън, по един и същи начин всичко се повтори. Пак бях и съм свободна. Той е будна душа, определена, но с амбиция мъжка, защо да върви след мене. Посещаваше ни понякога у дома Софроний Ников. Само да не е с мене, на пук на идеите ми се записа теософ през 1918 г. и получи грамота. На фронта са били с Минчо Сотиров. В 1923 г. го преместиха от Сливен в София в артилерийския полк.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...