Jump to content

5. Уважението


Recommended Posts

5. УВАЖЕНИЕТО

През 1939 г. бяхме на Рила с майка ми и трите деца. Тази година имаше много гости от Франция, Литва и други страни. Бяхме стояли само 17 дена и една събота Илия пристига. Разправяха му, че трябва да поздрави и целуне ръка на Учителя. Казах му, че това място ни е подарено на всички братя и сестри от всички краища на България и от целия свят трябва да се събираме общо, да се опознаем едни други и да изучаваме всичките закони на природата. Отговори ми: „Мене не ме интересува никой, дошъл съм да видя семейството си“. Аз не настоявах повече. На сутринта в неделя се измъквам тихичко и отивам на първата беседа в 5 часа. В неделя има и втора беседа в 10 часа на полянката сред борчетата при палатката на Учителя. Помолих го повторно да отидем заедно на втората беседа. Той пак отказа и останахме. След обяд го заведох да види красотата на „Езерото на Съзерцанието“, чисто, кристално, мир и тишина, която ни поглъща. Чувствуваш вечното, безкрайно великото и неволно изпадаш в молитвено настроение и благоговение. От това езеро може да се отиде на „Езерото на чистотата“. Път няма и е доста трудно да се изкачиш. Илия почна да търси нов път. Ние чакахме с детето, далеч от него при поточето. Аз наблюдавах работата му. Изведнъж една голяма канара го закри от погледа ми. Изтръпнах от болка и уплаха, мислех, че ще го видя смачкан. Мисля бързо: „Мариьо, самообладание“. В този момент гледам, тича към мене, но загубил самообладание, не е в себе си. Искал да подпре канарата с ръката си, но тя му пречупва на две показалеца, а по-малко пострадва малкия пръст. Показалецът висеше на една кожичка. Той вади ножче джобно и бързо ме кара да го дорежа. Не е на себе си. През езерото на отсрещния бряг беше брат Георги Тахчиев, викам го тревожно. Той пристига тичешком, поверявам му Илия. Братът го хвана за ръката и го поведе послушен като малко дете. Аз и детето, което беше едва три години, тръгнахме след тях. Като наближих мястото до Учителя, където братът отведе Илия, посрещна ме брат Петър Манов. Учителят поръчал да си отида направо в палатката. Сам Учителят издялал шиничка и сестрите Давидова и Манолова превързали пръста му под Неговите нареждания. Илия не отиде доброволно да изкаже уважението, което дължеше на Учителя, но отиде по закона на необходимостта, принудително. Строг е законът за онзи, който знае, но не иска да изпълни Божията воля. За непослушание загуби пръста си. Нали го бяха предупредили със сънищата му, още много по-рано. Но човек не мисли, не разсъждава и забравя и тогава се учи от своята опитност. Така стана официалното запознаване на Илия с Учителя. Учителят му препоръча един лекар, но брат му го заведе при друг. Отново непослушание. И така му отрязаха двете първи фаланги на показалеца, а малкия пръст остана неподвижен с първата и втора фаланга. Сам наруши законът и сам го изпита не на гърба си, а чрез ръцете си. Осакати се. От вироглавство и непослушание.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...