3. Гоненията

[Ани]

3. ГОНЕНИЯТА

В.К.: Ами съборите през онези години как ставаха? Защото е имало препятствия от властта!

Г.Д.: На съборите след Търново в тези години именно започнаха гоненията.

В.К.: Съборите на Изгрева?

Г.Д.: На съборите на Изгрева, правеха всевъзможни опити да разпръснат приятелите, които са дошли от провинцията на събора.

В.К.: Значи правиха различни опити. И ти ми разказваше...

Г.Д.: Учителят не позволи това нещо да се прави. Бяха ни обградили, цяла конница с войници, цяла армия, обаче нашите приятели имаха тогава връзка с ген. Вълков и ген. Стоянов. И тогава именно Вълков и Стоянов, техните другарки, наши приятели се бяха обадили и тогава те бяха заповядали на конницата, жандармерията да се прибере и тогава всичко за един час се вдигна и се освободихме, да.

В.К.: Кои бяха тия приятели, ген. Стоянова и коя?

Г.Д.: Ген. Стоянова беше дворцова дама както и нейните дъщери, а ген. Стоянов беше като служител там не като военен, а като дворцов генерал в двореца.

В.К.: Ти какво си спомняш за тази ген. Стоянова и за ген. Стоянов? помниш ли ги?

Г.Д.: Ген. Стоянов не, но ген. Стоянова, да. Познавах я много добре и нейните дъщери. Ген. Стоянова беше един ангел в държанието си, тъй да се каже, един въплътен ангел, дошъл да се види с Учителя. Това е една богомилка. Тя приказваше кротко, с една хубава усмивка и общуваше с всички братя и сестри - малки и големи, прости и учени, ходеше при бедните братя, закъсали така, малки и възрастни. Идваше, подаваше една снимка на княгинята, младата, на царицата, изобщо беше така да се каже, много добра.

В.К.: Спомняш ли си някои неща, някои опитности нейни да е разказвала?

Г.Д.: Не, разговаряли сме така за кратко време за текущи неща.

Един инцидент: Един ден е станало това. наши приятели ми казаха, че Учителят така веднъж като се разхождал по ливадата, а още местото не е било оградено, това место, което са го купили, тоя Изгрев. И като се разхождал така и вървял и някой от гората излезнал и го наметнал с някаква тъмно палто на главата и Учителят скокнал и го хванал този човек, а после си продължил пътя. Значи тук също атакуваха Учителя. Значи поповете и владиците изпращаха разни хора, жени мъже, да пречат и да тормозят Учителя.

В.К.: Църквата откупува разни личности, за да ругаят Учителя. Тази ли беше тази Мария, която носела една табела на главата си: „Жертва на Дънов“.

Г.Д.: Тя е същата Мария. Табела „Жертва на Дънов“. А за Мария аз ще разкажа туй, което зная, истината. Мария е била едно бедно момиче. И изпаднало, минало по разни пътища и така се домогнала до наши познати приятели и те се я привлекли около тях, за да й помогнат. И ние като добри и хуманни, така давали й средства, записали я в един курс по шивачество, да има специалност, занаят, за да си изкарва прехраната, да не остава така на подаяние и да гладува, а да си има занаят, да работи, да си изкарва прехраната. Купили й машина наши приятели, за да работи. Обаче тя след туй станала в услуга на владиците и поповете. Те са я подкупили, давали са й средства, за да клевети и излага Братството. И наши приятели, веднъж, имало е случай където с кофа вода я поляха. Тя се измокри и си избяга. Нито я биха, нито я тормозеха, намокрена, но си избяга. След туй имаше и други сродни истории пак по този начин. Идва тя с цървул съдран и през дупката гледа Учителя, гледа всички там, така става смешна, нали е „Жертва на Дънов“. Така също постепенно тя се отстрани, но това бе след години и не идваше повече да ни безпокои...

Едно от гоненията бе и организирания побой.

Когато Учителят беше бит през 1936 г. и след това получи удар и му се схвана десния крак и дясната ръка и трудно говореше. Една сестра го запитва: „Защо и как стана това?“ Отговори й: „Вързаха ме. Ако искам в един момент ще се освободя. Но ще чакам когато се свърши работата сами ще ме освободят. Ако се освободя сам ще бъде добре за мен, но горко му тогава на човечеството“.

Учителят прекара на Рила 45 дни докато оздравя и така помогна за повдигане на човечеството. Сестрата беше Паша Теодорова.