Jump to content
Ани

4. На концерт с Учителя

Recommended Posts

4. НА КОНЦЕРТ С УЧИТЕЛЯ

Първите години на Изгрева още Учителя държеше най-много на музиката, затова колективно работехме братя и сестри. Като млади събирахме се и се бяхме записали при един музикант в Школата му - Борис Тричков. Той ни предаваше по солфеж. Много ни помогна, та на беседите да пеем песните. След туй Учителят държеше още да учим: кой китара, кой цигулка, кой флейта и по тоя начин Изгрева стана като музикална школа. Тук се чува цигулка да свири, там се чува цигулка да свири, други пеят и т.н., но и обичахме да ходим колективно, да посещаваме концерти, когато дойдат някои знаменити виртуози или диригенти със своите оркестри от друга държава или нашата филхармония. Ние групово ходехме и посещавахме тези концерти. И веднъж, като се ходи към зала България виждаме един афиш, че един германски оркестър от Берлин с диригент фон Бендел ще дава концерт в зала България със 120 души състав. Дойде ми идеята да поканя Учителя и отидох на Изгрева при Учителя, чукнах Му и Той излезе. Викам: „Учителю, така и така един германски диригент с голям състав ще даде концерт в зала България. Там ще изпълнят 9.симфония, 5.симфония, помня ги, Чайковски и т.н. Да ви купя билет и за вас, ще дойдете ли?“ „Да“, каза, „ще дойда, вземете.“ Отидох и вземах билети за Учителя и брат Боев, Неделчо Попов и за други приятели за в другите ложи, за близки така вземах билети и за други сестри и за стенографките. И като ги купих билетите, тогава на пл. „Славейков“ отсядаха леките коли. Избрах най-новата кола свети и лъщи и говоря с шофьора. Казвам: „Искам да заведете на еди коя си дата един човек на концерт в зала България, ама ще Го вземете, където е Тануш горе“. Обясних салона къде е нашия, оттам да се заведе в зала България, нали на ул. „Аксаков“ там и след това в толкова часа пак ще дойдете да Го вземете, пак ще Го заведете там. Какво струва да Ви платя от сега. Приемате ли? „Приемам поръчката!“ Платих му. Уредих го и му казах: „По-рано ще дойдете, нали?“ „В толкова часа ще бъда там.“ Значи половин час докато Го закара толеранс. И отивам и казвам на Учителя. „Учителю, вземах билети за еди кога си, за кой ден след обед, в еди колко си часа ще дойде колата да ви вземе.“ Казва: „Добре!“ И като дойде този ден аз отидох да чакам колата да дойде. И като дойде колата отивам и казвам: „Учителю, колата дойде“. Учителят излезе готов, с бастуна, с шапката, с пелерината, така като кукла, като американски милионер, такава шапка трябва да бе от американските, с бастун, с пелерина бяла, като ангел. Значи като отидох при Учителя, чукнах Му и Той излезе готов. Каква точност. Това е гениално. И ето брат Боев пристига, Неделчо. А другите предварително бяха тръгнали и сестрите и те са заминали. Тогава качиха се на колата да ги закара. Зае си мястото Учителя и аз бях най-накрая до тях. Учителят слушаше с внимание, разговаряше така, произнасяше се за някои работи и остана доволен. Беше в сияющо така хубаво състояние Учителят. И като завърши концерта пак бяхме всички около Него. Наоколо приятели там и Учителя така се смее, всичко Го гледат от цялата зала така, които излизат, гледат Го. Той просто така ни оглежда, смее се и разсмива се, толкова весел беше. А колата чака. Качиха се, аз не се качих. Качиха се и заминаха. И Учителят като застигнали по пътя други сестри, качил някои от тях и Учителят разказал като се возили: „Този брат, рекох, много щедро се прояви тука“. В.К.: То е много трудно да го организираш. Да организираш едното, да организираш второто и третото, това е много трудно. Г.Д.: „Много щедро се прояви“. И аз пеш отидох. Като отидох заварих ги още отвънка, коментират, приказват, пред стаята долу на Учителя. Та ей това съм го правил.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×