Jump to content

7. Закупуване на братско място във Варна


Recommended Posts

7. ЗАКУПУВАНЕ НА БРАТСКО МЯСТО ВЪВ ВАРНА

В.К.: Разкажи сега за писмото на Учителя до д-р Жеков.
Г.Д.: Ама да започна от начало. Значи Учителят през 1919 г. написва едно писмо до брат д-р Иван Жеков. „Брат Иване, всичко ще се нареди. Говорих с брат Лазар Котев. Той ще дойде във Варна да види местата в лозята, да вземете място за братско място“. Преписах ви цитат от писмото на Учителя до брат Иван Жеков във Варна. Доказателство от д-р Жеков и Георги Йорданов. Сега по- нататък. През лятото на 1941 г. повикан бях във Варна на военна служба и в това време ходехме всяка неделя, излизахме с приятелите в лозята там на тяхно едно лозенце, да прекарваме неделята - деня. Четем беседа там и вечерта се прибираме. И при едно отиване там, една неделя, след като общувахме там, аз поканих брат Васил Ставрев да излезем малко така по-нагоре в лозята да се поразходим. И както си вървяхме, обърнахме се така, гледам Варна, морето, корабите. И в едно състояние така вдъхновено изрекох следното: „Васко“, тъй го наричаха, Васил Ставрев се казваше той. „Васко, тука да има едно място да се продава, ще го купя“. И той спря се и ме запита:“ Защо ти е бе, Жоре“, той ми викаше Жоре. „Абе, ще го купя и ще го подаря на варненското братство за братско място.“ „А, хайде де!“ И в това време гледаме един на изток излезе с пушка на рамо. Той би пазача на лозята и Васко казва: „Ето бай Антон идва, пазача на лозята, ще го питаме, има ли тука някое място да се продава.“ И като дойде бай Антон, запозна ме той и казва: „Абе, бай Антоне, тука да се продава някое място?“ „Туй място, на което седите се продава.“
В.К.: На което стоите.
Г.Д.: На което седим, да. „Ами тогава, питай ги пак, а пък ние другата неделя пак ще дойдем и ще ни кажеш. Питай колко искат и продават ли го“. Действително другата неделя отидохме, срещнахме се с бай Антон и той каза: „Продават го! Продават го каза брат и сестра родни и двама го продават.“ И тогава, колко беше 24-25000 лв. по старите пари бяха, пари имах тогава, плащаха ми добре, работех.
В.К.: Тогава 25000 лв. колко заплати бяха?
Г.Д.: Ами 25000 лв. не знам.
В.К.: 3-4 заплати?
Г.Д.: А, повече.
В.К.: 10-тина заплати.
Г.Д.: Да, да. Значи към 10-тина заплати. Тогава взимаха заплата горе-долу 700-800 лв.
В.К.: Значи, това е над 10-тина заплати.
Г.Д.: Да.
В.К.: И решихте да вземете мястото.
Г.Д.: И бай Васил му казва: „Бай Антоне, приятелят ми скоро ще си отива, ще попита техните и като дойде ще ти се обадим“ и се разделихме. Тогава Васко казва: „Като отидеш в София, ще питаш Учителя, да го вземеш или не“. И като отидох, като се прибрах в казармата на другата неделя ни освободиха. За 40 дена само ни вземаха, като че ли само за мястото. Освободиха ни и тогава отивам аз в София при Учителя направо. Казвам: „Учителю, така и така“. Той като ме слуша „Ела“, казва. Влязохме в Салона. Сами бяхме, седнахме в Салона, лятно време, топло и Учителят вдъхновен бе, аз Му обяснявам къде са местата. „Ташлъ тепе, така, така“. „Зная ги аз, аз съм ходил там. Аз ги зная. Там са живели, там е било селище на Богомилите. Там са живели Богомилите някога. Вземете го, рекох. Кога ще отидеш?“ „Ами ще изтегля пари сега и утре сутрин пътувам.“ „На никого няма да казвате, щото има едни, които развалят. Като го вземеш, като се уреди, тогава ще разправяш.“
В.К.: Има едни, които развалят, духовете.
Г.Д.: Духовете. „Няма да казваш на никого.“ И действително, изтеглих аз пари, на другия ден пътувам, отидох, наредихме, вземах го. Беше 6 декара. След една седмица беше документа готов и го дадох на приятелите във Варна и казвам: „Хайде, ето това място е ваше, работете го.“
В.К.: На кое име го взехте?“
Г.Д.: На мое име, обаче мина време, те искаха да го прехвърля на тяхно име. Викам: „С удоволствие“.
Казвам на Учителя: „Учителю, искат да го прехвърля на тяхно име“. „Защо, казва, ти не си ли брат?“
В.К.: Ти не си ли брат? Ха, ха.
Г.Д.: Иска да каже, да не го прехвърлям. Обаче Учителят като си замина за другия свят, пак ме стегнаха, па им го прехвърлих. Пратих им едно пълномощно и го прехвърлиха.
В.К.: Сега на чие име е?
Г.Д.: След туй една част от мястото го вземаха, защото нали одържавиха ги. Мина този закон, дойдоха комунистите, понеже нямаш право да имаш две места, а тогава във Варна всеки си има място и една част вземаха.
В.К.: А то на чие име беше, на Бялото братство ли?
Г.Д.: Беше на брат й на Ангел и на чичо й на Станка, моята съпруга. На чичо й и на брат й на Станка.
В.К.: Как се казваха те?
Г.Д.: Михаил Ангелов и Ангел Тодоров.
В.К.: Ангел е на Станка брат й.
Г.Д.: Да и чичо й Михаил.
В.К.: И сега на тяхно име ли е още лозето?
Г.Д.: Нали ти казвам: половината го одържавиха към 3 декара, а другото не.
В.К.: На тяхно име е.
Г.Д.: Да.
В.К.: Значи Учителят казва: „Нали и ти си брат!“ Така. Това много ми харесва.
Г.Д.: Да.
В.К.: И ако не беше ти, онези нямаше да имат място. И фактически се сбъдва онова писмо до д-р Жеков. Думите на Учителя се сбъдват.
Г.Д.: Да, да. И Учителят тогава каза: „Пишете им, рекох, сега колкото може наоколо там да купуват и други места, да стане едно селище там“. Действително те почнаха, закупиха. И сега там ходят, там построиха салон. Та туй е, което Учителят е казал през 1919 г., а се осъществява 1941 г.
В.К.: И трябваше да дойде някой човек отвън, за да го осъществи.
Г.Д.: Именно.
В.К.: Значи от 1919 г. до 1941 г. - значи 20 години. Колко трудно се осъществяват някои неща.
Г.Д.: Тъй каза Учителят, законът е такъв, най- късно 20 години. 20 и няколко години каквото желаеш се осъществява, а някога много по-бързо.
В.К.: Някога много по-бързо. Много трудно се осъществяват някои неща на земята.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...