Jump to content

10.Огради с бодлива тел


Recommended Posts

10. ОГРАДИ С БОДЛИВА ТЕЛ

В.К.: Продължаваме нататък. Какво представляваше Братската градина в първите години?
Г.Д.: Братската градина беше насадена от наши приятели агрономи, избраха такива хубави ябълки, круши, череши, различни дървета насадиха и стана една чудно хубава градина, за която Учителят се грижеше. През деня обхождаше я, преглеждаше листата й. Имах един случай с Учителя. В градината се завъдили някакви си мушици нещо като въшки и Учителят гледа листата и казва: „Говоря на тези микроби, тези въшки. Аз за вас не съм гарантирал. Какво търсите тука?“ И нареди с брата агронома да ги напръскат и да ги очисти. Значи Учителят според това, което каза, че всеки един от нас, който идва тука, Учителят гарантира за него. А туй, което идва и за което не е гарантирал, то няма право, то не е за тука.
В.К.: И тогава решиха да се напръска.
Г.Д.: Да се напръска, да.
В.К.: Сега казват, че в ония години брат Ради се е грижил за градината. Или той по-късно е дошъл?
Г.Д.: По-късно. Първите години се грижеха приятелите. Първите години братята, които обичаха Изгрева и искаха да живеят там си купиха по 200-300, някои 500 кв.м Но повече места си ги оградиха с тел. Обаче минаха няколко години Учителят нареди между, които бях и аз на няколко братя, да съборим тези телени огради. Да бъде всичко естествено, можеше жив плет, но огради с тел, с мрежи разни забрани и снеха всички огради. Тъй че и тогава, като снехме ний телените огради с бодлива тел, огради на Изгрева, братската градина беше с едни дълги, високи тараби като тази на градската градина срещу Народния театър. И човеците вдигнали тия тараби, вдигнаха ги и оградите, то се отнася за оградите в цялото човечество. Построиха Берлинската стена, света се раздели чрез огради, а границите с бодлива тел и картечници. Не само с такива огради телени се оградиха, но и с вътрешни огради.
В.К.: Сега, аз когато заварих Изгрева, видях че около малките къщички беше оградено с телове. По-кьсно може би?
Г.Д.: Някои по-късно пък може след Учителя да са ги оградили. Но първите години ги смениха всичките телове и бяха останали разградени.
В.К.: Да, това не го знаех.
Г.Д.: От началото бяха само малки градинки, всичко да бъде разградено, всичко да бъде общо, колективно. Именно за туй сега в първите години Учителят е дал идеята на един наш брат да купи туй място от гората, от шосето, долу до линията и на изток, където имаше една тухлена фабрика на Виларов. До там, туй място голямо да се закупи и да се направи план, така градоустройствен по проект на Учителя. Обаче брата когото Учителят помоли, което Му казва, ако може той да купи туй място, той отказа да го купи.
В.К.: Кой беше този?
Г.Д.: Той беше...
В.К.: Котев ли?
Г.Д.: Не Котев, той беше един брат Коста Русев, на Богомил Малджиев зет.
В.К.: Имал ли е пари да го купи това?
Г.Д.: Той имаше частна банка. Може би тази банка Гирдап, която фалира.
В.К.: Понеже не е извършил това нещо.
Г.Д.: На него тогава му се разруши и къщата и той заболя, изобщо изгуби много нещо от това дето не послуша Учителя. Да.
В.К.: Да, значи той не послуша съвета на Учите да се купи цялото това място, а имал ли е пари? Г.Д.: Имал е в банката. Имал е пари.
В.К.: И след това цялата тая банка фалира.
ГД.: Да.
В.К.: И ако бяха купили това цялото място, тогава по друг начин щяха да се развият събитията.
Г.Д.: Учителят имаше идеен план да се направи по Негов проект цялото място, да се направят жилища за живеене, работилници, тука ние да си правим хляб, хлебарница, хляб да се меси от наши хора, обущарница, шивачница, дърводелска работилница и др. някои такива, от които имаме нужда, да изпълняват като едно така общество със своите нрави така и да прилага именно и практически неща от Учението. Обаче не се изпълни. Не разбраха Учителя. Малцина Го разбраха. И които Го разбраха бяха малко, а многото, макар че имаха пари, народа даваше, но нямаше практични приятели. Много пъти Учителят е заставал, искал е много от тия приятели като Борис да не ходят толкова много да работят, а да правят и други братски неща. Тука да работят за благоустройството на Изгрева, обаче не Го слушаха. Гледаха личните си интереси повече. Значи не бяха готови като истински ученици да изпълнят желанието на Учителя така както да бяха привързани.
В.К.: Прави ми впечатление, че в онези години имало много хора, но те може би се хвърлят повече за лични неща и ходят на работа и има неща, които трябва са свършат на Изгрева, но не ги свършват.
Г.Д.: Гледат си личните облаги, личните печалби.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...