Jump to content
Ани

12.Гарант и ипотека на къща

Recommended Posts

12. ГАРАНТ И ИПОТЕКА НА КЪЩА

Г.Д.: Аз ще го разкажа. В.К.: Да, разкажи за брат Иван Радославов. Г.Д.: Поглеждам в тетрадката си за някои работи. В.К.: Този брат Радославов е бил доста интелигентен. Г.Д.: Брат Радославов е бил голям историк, завършил в чужбина. Поканен от правителството тогава, като завършил поканило го правителството да го направи за министър, обаче той отказал. Останал като директор на Пловдивската мъжка гимназия, имал къща в София където живеел и тази къща (аз го разправям накратко) в тази къща на ул. „Оборище“ 14 той е дал предната част, към улицата да построят Салон за Братството и там дълги години след ул. „Опълченска“ 66 там беше Салона на Братството и от там от „Оборище“ вече дойдоха, купиха мястото на Изгрева. Учителят тогава преди „Оборище“ е живял на ул. „Опълченска“ 66. Но от „Оборище“ от Салона е идвал често, правели са разходки така сутрин рано и посрещали са слънцето на Изгрева с братя и сестри. И тъй, че това място на Изгрева е било нива на Баучер и го е посещавал дълги години и са идвали с братя и сестри и са правили там гимнастики, дишанията. И след това вече мястото от Баучер е подарено на неговия слуга, от когото го откупиха приятелите. В.К.: Защо напуснаха салона на „Оборище“ 14? Те взеха ли го? Взели ли са го? Г.Д.: Не, защото са построили на Изгрева. След като се построи на Изгрева, тогава се пренесохме там на Изгрева.
Г.Д.: Брат Радославов след като напускат Салона на ул. „Оборище“ 14, брат Радославов си купил място на Изгрева, за да си направи там нова къща. Обаче като си купил туй място на Изгрева, с купуването на мястото е замесен и един брат Цанев, който бил брат през това време, хубав брат, който му е предложил да му даде своята къща там на два етажа, за да му построи на Изгрева вила, също тъй слънчева, с баня, с библиотека, с всички удобства, като на един учен какъвто беше Радославов. И туй място на Изгрева именно го купува Цанев не зная тук с какви средства, но там е купувал това място, предполагам, че Цанев го е взел и там са сложени едни материали, с които да почнат да строят вилата на брат Радославов. Брат Радославов се е доверил на този Цанев, гласувал му доверие и дава си мястото на ул. „Оборище“ 14 при такива условия, та да му построи именно вила там завършена с всички удобства. Взима си квартира на Изгрева и живее в квартирата докато се събори неговата къща и построи кооперация от Цанев. Ще му даде два апартамента долу в това новопостроено и вилата ще му направи за мястото, което му дава. В.К.: Да направи, но го изиграва. Г.Д.: И когато започва Цанев да строи, да прави, завършва сградата, но раздава своите апартаменти на свои хора, продава ги и т.н. Обаче все вилата не се почва и не се прави. Дори аз съм запознат с това, че благодарение на сестри Тодорови там, Паша и другите измолиха от него и той ми разреши да си построя там една къщичка, барака на неговото място на Изгрева. Аз направих една стая, една къщичка с две стаи и мазенце и живеех там. Всяка неделя понеже брат Радославов още къщата му преди да се развали и след като дойде да живее на Изгрева, пак идваше при мен на гости неделен ден и сутрин слушаше беседи и оставаше при мен да му сервирам там чай и т.н. да ги приютя. Тогава в тези всички разговори разбрах, че брат Радославов и един брат Васил Ангелов имаха много хубави разговори, научни разговори, така за политиката, за живота на своите си необикновени знания. Брат Радославов все очаква, все очакваше да се построи, да започне и да се построи тази вила. Аз съм свидетел, виждах, че нищо не се прави там, обаче все няма и няма, няма и най-после идва до положение този Цанев иска да му стане гарант и ипотекира имота си за някаква сума в банката. Той пак като наивник, този Радославов става му гарант. Цанев там изтеглил някаква сума и идва се до там, че нито си изплаща полиците. В.Г.: Теглиш, трябва да изплащаш. ГД.: Да погасява сумата, но нито му построява къща на Изгрева и разбрал, че той е изигран. С общи думи така се още с идеята за вила и идва до положението вече Радославов да е в отчаяно положение, че работата не става, че той е излъган и отчаян и разочарован от Цанев от цялата тая игра. Той един ден тръгва, вървял, вървял, вървял хванал пътя за Витоша, стигнал до една гора, седнал там под едно дърво и почнал да плаче. В това време Учителят се явява пред него физически и той се стреснал и казал: „Учителю!“ „Иване, сега ще ти разкажа“. И му разказал за Цанев за историята му: еди през кои години, еди кога си, така и така ти имаше с нея (Цанев тогава бил жена) някаква връзка. В.К.: Ама за предишно прераждане или за други прераждания. Г.Д.: За други прераждания. Еди кои си поколения, преди колко хиляди години, еди кога си, еди къде си, така и така, и разказал му всичките тези връзки, които той е имал от много, много години и животи с Цанев. Учителят говорил за Цанев и за Радославов. И той слушал, слушал, слушал как му разправя Учителя и му обяснявал така нагледно всичко, което е ставало между тях двамата от хилядолетия и най-после казал: „Всичко туй, което стана забрави го, прости му, защото сега аз го това направих, за да се ликвидира вашата връзка, вашата карма, вашето вземане-даване до тука, което е било. Виждаш ли какво ти разказах, това вашия живот е минал толкова случаи с него и сега дойде до там, ви събрах да си ликвидирате кармата“. В.К.: Значи фактически това е една кармична развръзка. Г.Д.: Кармична развръзка. В.К.: Между тях. Г.Д.: Между двамата. Понеже Радославов беше много привързан към Учителя и към делото Му и Радославов много ценеше Учителя. В.К.: Той е написал „Где е Истината“. Г.Д.: Да, „Где е Истината“, а така е. В.к.: Много хубава защита на Учителя. Г.Д.: Ха, така е. Тази книга Радославов я е писал. И като такъв и неговата дъщеря Люба също много добре се отнесе с Учителя. Написа една песен „О, Учителю благати, Теб изпълва добрина“. Думите тя ги е съчинила, Люба Радославова. И даже на Витоша ги изпяла и с поклон пред Учителя. Всичко го е дала с поклон. В.К.: Тя е братска песен. Г.Д.: Да, братска песен и сега дето я пеят сега понеже знаят, че Люба Радославова така я изпяла с поклон и сега някои я пеят така. В.К.: Това не го знаех. Сега, накрая като заключение аз успях да разбера следното: отначало Радославов има къща- на „Оборище“ 14. Г.Д.: Така. В.К.: Там впоследствие приятелите правят салон. Г.Д.: Салон. В.К.: После онзи го подлъгва, за да му даде къщата, та да го включи там в кооперация, да направят жилищна кооперация за сметка на което Радославов ще получи една вила на Изгрева. Г.Д.: А така, браво. В.К.: Накрая оня го изиграва и накрая Братството загубва Салона на „Оборище“. Г.Д.: Не, след като се премести на Изгрева, салона беше празен вече. В.К.: Аз мисля, че преди това е опразнен. Цялата тази история е малко объркана. Г.Д.: Не, объркахме се ние, братството. Аз тука бях вече и аз зная. Салонът беше свободен, опразнен и Салона нов бе построен на Изгрева. В.К.: Значи оня беше опразнен, в Салона там вече никой не присъства. Г.Д.: Да. Тогава той го предаде. В.К.: А-а, аз пък мисля, че те са взели роля в продажбата на салона. Е, хубав финал на кармична развръзка.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×