Jump to content
Ани

24. Ясновидците и школата на Учителя

Recommended Posts

24. ЯСНОВИДЦИТЕ И ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Г.Д.: Учителят бе казал: „Трима евреи правят един арменец, трима арменци правят един македонец“. Значи македонците се ценят много високо. Опасна работа. Сестра Савка, която е от немски произход, като стенографка е била поканена на гости в село Тополица, Бургаско. Като се върнала на Изгрева от Тополица казала на Учителя, че видяла идеална хармония и любов имало между всички братя и сестри в Братството на село Тополица. Учителят казал: „Не са им дошли още изпитанията, тогава ще ги видим. Това е“. Изпитанията като дойдоха по-късно всичко се разпердушини и салона им остана празен. В.К.: Ти си съвременник. Като дойдоха изпитанията какво? Г.Д.: Ами разделиха се на две и почнаха да воюват и един по един изчезнаха, измряха. Г.Д.: Е, нямаше оформени две групи, обаче имаше противоречие. В.К.: И накрая? ГД.: И накрая завърши така, че всички отидоха си от този свят и горе ще дават отчет. В.К.: Горе ще дават отчет.
Г.Д.: Сега две сестри, същите две Савка и още една били поканени да отидат на празника в село Тополица и казали на Учителя. Учителят им казва: „Нямате работа там“. Не ги пуснал. В.К.: В ония години ходеха там, контактуваха, много се ходеше на гости, но виж не са имали работа там, няма какво да правят. При изпитанията, които дойдоха, нали? Аз съм я виждал
Стойка от Тополица и ми е разказвала някои опитности, които е имала с Учителя така по вътрешен път, но чувал съм, че е направила много бели като медиум. Какво е твоето мнение? Ти я познаваш. Г.Д.: Ами сестра Стойка като медиум се е проявявала и е силно нейното чувство, че тя действително мисли, че Учителят говори чрез нея. Стояла на Изгрева при Учителя, не е седяла много при Учителя, а пък иска много да знае. Времето, в което тя е работила в тази насока като медиум не е много важен, но е имало много съмишленици и е станала много популярна. Но имам една опитност с нея, ще използвам случая да я кажа сега. Сетих се. Когато работих чешмата идваха много приятели както от Габрово, така и от много градове и села при сестра Стойка, особено по празници и да чуят какво тя ще каже. Какво Учителят чрез нея ще каже. Един случай имах такъв, че сестра Стойка имаше така гости в този ден и сестра Стойка имаше така добро настроение и чух я да казва: „Тук казва има един софиянец“. В.К.: За теб става въпрос. Г.Д.: „Който, казва, е говорил за мене, че Учителят не говори чрез мене“. Вярно е, сестра Стойке. „Вярно е, не го отричам, че аз казвам и ще кажа и сега казвам, че Учителят не говори чрез тебе“. В.К.: Той не може да говори чрез обикновен човек? Г.Д.: Сега. Защо не говори Учителят чрез тебе, моето мнение е, защото Учителят казва така: „Аз говоря на всички и който иска да стане Учител да отиде в света, да си вземе ученици, а не от Школата, от моята Школа“. В.К.: Да, това е много интересно мнение. Г.Д.: Понеже аз го знам това от Учителя. В.К.: Да отиде в света да си вземе ученици. Г.Д.: Да си вземе ученици. Учителят казва, да отиде в света да си вземе ученици. Да проповядва на тях, а не в Школата на Учителя. Аз й казах: „Ти в Школата на Учителя правиш школа. Това е престъпление даже от моя страна погледнато“. И когото трябваше отклониха. А сега в Тополица не остана жив човек - заминаха си всички. А навремето почти цялото село бе в Братството. В.К.: А ония другите слушат. Г.Д.: Всички слушат. В.К.: Не те ли упрекнаха после? Не? Г.Д.: Аз имах, ползвах се с голям авторитет, затуй че изхождам от Учителя, а не изхождам от себе си. Аз познавам нещата, съвременник съм там, слушал съм, виждал съм. В.К.: Сега понеже засегнахме тази тема, много по ония години излизат на яве разни ясновидци и после след заминаването на Учителя: „Учителят говори с мен, Учителят говори чрез мен“. Според мен това не може да бъде вярно.
Г.Д.: Имаше случай с един Бандерски от Кюстендилско, един едър, важен така тежко стъпваше и сестрите ахват, особено като чуят, че е ясновидец. Въпреки, че знаят, че Учителят е Бог, те тичат при тоя ясновидец, вече го ухажват и гледат да им каже нещо. А Господ е пред тях. Още като видях аз този случай с Бандерски, както и със Стойка, казвам: „Никакъв ясновидец не е той“. На Йотка, на други сестри казвам: „Никакъв ясновидец не е той“. „А ти си недоверчив, такъв ограничен“. „Какъвто ще да съм, обаче той не е никакъв ясновидец. Ще видите сами накрая.“ И кара, кара, тук-там предсказа това-онова, обаче все си седи предсказаното на едно място. Сега какво нещо е Господ винаги ми е помагал ама нямам думи да изкажа благодарността си към Учителя и към Небето. Заведе ме Христо Якимов и стана причина да работя на къщата на един военен пак Георги се казва той, Георги Балабанов, хубав човек, военен, жена му италианка. Христо Якимов още като бил при военните там е имал с него познанство и му давал беседи да чете и изобщо, наш човек. Един ден от дума на дума и стана тъй, че аз трябваше да му направя мозайка на терасата. Вземах и направих му терасата. На обед ни канеха и станахме добри познати. И сега на сбогуване казват: „Хей, Георги, като че ли Господ те е пратил тук“. Печката им оправях, изобщо много неща.
Много популярни, хубави хора, народни хора. Един ден жена му казва: „Абе, Георге, едно време ние живеехме на друго място еди къде си и там у техните съседи идваше един Бандерски. Един Бандерски от Бялото Братство, ясновидец. А те вече сестрите там няма къде да го сложат, такова уважение му правили, такова уважение. Бандерски не яде такова. Той обича бяла риба, пържат му бяла риба, яде това, дават му онова, черпят го, а той Бандерски казва: „Ние работим заедно с г-н Дънов“. Той работел заедно с г-н Дънов, така се препоръчвал, моля ти се. Тъй им казвал. И аз казвам:“ Той никакъв ясновидец не е, той е един обикновен човек като всички, ама не ща да говоря лоши работи сега, да се пазя да не говоря. Той е казал, но това е слабост човешка, пък много се наредил, баш при г-н Дънов ще работи... Знаеш ли кой е Учителя? Той няма представа, за да говори така“. Но както и да е и по едно време гледам, че я идва, я не идва на Изгрева. По едно време по-рядко, по- рядко изчезна и никакъв го няма. Е, това е силата на ясновидците. И други така имало е, които се препоръчват за такива, но после ги няма. Учителят казва така: „Аз досега съм видял само трима души ясновидци истински. Специално за България тука. Кортеза е най-голямата ясновидка от Сливен. Само Кортеза е ясновидка. За Влайчо беше казал, че Влайчо вижда така де, малко. Той в главата му вътре има един звънец, който възприема. И действително главата му беше особено устроена, ако си го виждал. Аз съм имал опитности с Влайчо, пътували сме заедно за Нова Загора там при Методи Шивачев. После го доведох тука и като дойде тук брат Влайчо у нас, погледна тука, погледна насам, погледна натам: „Ти си опасан от неприятели. Ти нямаш комшии, ти нямаш хора. Всички са разбойници“. Всички ги описа тъй както трябва. Обаче при все това аз пак със всички съм добре. В.К.: Добри отношения. Г.Д.: И даже имаше случай с тези, особено да бъда строг. Но един ден им казах така: „Елате тук, дайте си ръцете, дай си ръката. От мене да мине, аз съм равен с вас, обаче отговорността е ваша, не ви съдя, нищо не правя, обаче отговорността ще носите при друг. Друг ще реши кой е прав, кой е крив. Отговорността на когото падне“. Какво стана ли? Единият се беше блъснал в един камион натоварен с железа в една пропаст. Краката си счупи, двата крака. В.К.: Плаща. Г.Д.: Другият инати се, инати се, та преди няколко години бутилката с газ избухва, възпламенява се, изгърмява и стените на къщата се срутиха и по едно чудо остана жив. Все пак медицината му помогна малко, но оттогава е инвалид. Сега гледам помръкна съвсем жена му, болна от рак. Искам да кажа, че има друга правда. Учителят казва така: „Не съдете никого, работата, която вие не можете да я свършите, оставете Бог да я свърши“. В.К.: Аз пак се връщам на това нещо. Понеже през времето на Учителя, особено пък след заминаването на Учителя се явяват много ясновидци, които привличат много хора, правят групи в Школата, такива случаи много има и според мен като ги наблюдавам завършиха трагично. Групите им се махнаха, това нещо ще върви и в бъдеще вероятно ще има такива неща. Г.Д.: За голямото бъдеще Небето ще изравни нещата, ще изчисти всичко излишно, няма да остави човек, който да пакости. В.К.: Да, аз много се чудя как е възможно онези приятели в Братството да вярват, че може някого или чрез някой Учителят да говори. Той не може да влезне в един обикновен човек. Г.Д.: Виж какво сега ще ти обясня. Бог е създал. Бог е вложил себе си във всички. Обаче разликата е там, всеки според развитието си и според вътрешното си устройство. Тъй че те са хора, така да се каже, надделява другия нисш свят, надделява другия. В.К.: Други сили, други духове. Г.Д.: Ето виждаш сега, когато има някъде голяма светлина както Бялото Братство идват и много противоречиви такива. Например, както Лулчев и той искаше да стане Учител както този Бандерски. Беше се наперил, държеше се важно така. Имаше школа, знаеш нали за „Упанишадата“ там. Аз бях много против. В.К.: Защо ги наричаха „Упанишада“? Какво значи това? Г.Д.: Имало някаква школа преди няколко века и оттам той си сложил името „Упанишади“. Тъй че Учителят наричаше тази група на упанишадите на Лулчев „Змийско гнездо“. В.К.: Учителят? Г.Д.: Учителят. Тъй че те бяха тъй да се каже както го казах на Стойка, ти правиш школа в Школата на Бялото Братство на Учителя. Хаир няма да видиш, както и не видя и всички онези, които бяха при Лулчев си отидоха един по един, но и не видяха хаир. В.К.: не видяха хаир. Г.Д.: Не видяха, разбира се. Пред нозете на Учителя си, на един Господ, да отидеш да се занимаваш с един обикновен човек. Това е вече не отклонение, а престъпление.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×